Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Chunks_4000

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (125)

all_all · 557k rows

Split (2)

train · 235k rows

language stringclasses 2 values	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 328 112k
bg	caselaw	EU	8.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 48/37 Решение на Общия съд от 16 декември 2015 г. — British Airways/Комисия (Дело T-48/11) (1) ((Конкуренция - Картели - Европейски пазар на въздушен превоз на товари - Споразумения и съгласувани практики относно редица компоненти на цените на услугите по въздушен превоз на товари (въвеждане на допълнителни такси за гориво и допълнителни такси за безопасност, неплащане на комисиони върху допълнителните такси) - Член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Общността и Швейцария по въпроси на въздушния транспорт - Задължение за мотивиране)) (2016/C 048/41) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: British Airways plc (Хармъндсуърт, Обединено кралство) (представители: първоначално K. Lasok, QC, R. O’Donoghue, barrister, и B. Louveaux, solicitor, впоследствие R. O’Donoghue, B. Louveaux и J. Turner, QC) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално N. Khan, S. Noë и N. von Lingen, подпомагани първоначално от B. Doherty, впоследствие от A. Bates, barristers, впоследствие N. Khan и A. Dawes, подпомагани от A. Bates) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) в частта му относно жалбоподателя Диспозитив 1) Отменя Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) в частта, в която Европейската комисия, от една страна, приема, че British Airways plc, първо, е участвало в отказа да се плащат комисиони, второ, е допуснало нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт в периода между 22 януари 2001 г. и 1 октомври 2001 г. и, трето, е участвало в нарушения на тези разпоредби във връзка с услуги по превоз на товари от Хонконг (Китай), Япония, Индия, Тайланд, Сингапур, Южна Корея и Бразилия и, от друга страна, налага глоба на това дружество. 2) Осъжда Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски и тези на British Airways. (1) ОВ C 80, 12.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	9.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 46/54 Жалба, подадена на 14 ноември 2014 г. — CGI Luxembourg и Intrasoft International/Парламент (Дело T-769/14) (2015/C 046/70) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: CGI Luxembourg SA (Бертранж, Люксембург) и Intrasoft International SA (Люксембург, Люксембург) (представител: N. Korogiannakis, lawyer) Ответник: Европейски парламент Искания на жалбоподателя Жалбоподателите искат от Общия съд: — да отмени решението на Парламента, с което офертата на жалбоподателите в рамките на откритата процедура за възлагане на обществена поръчка No PE/ITEC/ITS14 „Осигуряване на услуги от външни изпълнители в областта на информационните технологии“ е класирана на второ място в списъка с класираните кандидати за лот 3 „Разработване и поддръжка на система за осигуряване на информация“, както и решението на Европейския парламент да възложи първия каскаден договор на „Steel consortium“, — да осъди Европейския парламент да заплати обезщетение на жалбоподателите за вредите, които са понесли, поради това, че не им е била възложена поръчката, — при условията на евентуалност, да осъди Европейския парламент да заплати обезщетение на жалбоподателите за понесените вреди от пропуснатата възможност, и — да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски и другите разходи на жалбоподателите, направени във връзка с настоящото производство, дори при отхвърляне на настоящата жалба. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет основания. 1. Първото основание е твърдяно наличие на грешки във формулата за оценка, противоречиви указания за оферентите, нарушение на указанията за оферентите, нарушение на спецификацията, нарушение на принципите на прозрачност и добра администрация. — Според жалбоподателите формулата за оценка, както е представена в техническите спецификации, съдържа известен брой грешки. Освен това комитетът за оценка използва различна от обявената формула, без да уведоми оферентите, и ползва стойности от таблица, която е различна от посочената в отговорите на въпросите на оферентите. 2. Второто основание е твърдяно нарушение на член 110 от Финансовия регламент и на член 149 от Делегирания регламент — използваната формула не позволява възлагане на договора на икономически най-изгодната оферта. — Според жалбоподателите таблицата, от която комитетът за оценка е взел стойностите, за да приложи формулата за оценка, не съответства на начина, по който се очаква да се изпълни договорът. В резултат отчетените обстоятелства не съответстват на действителните нужди на Европейския парламент, което неизбежно ще доведе до възлагане на каскадните договори на оференти, които не са представили икономически най-изгодната оферта за нуждите на Европейския парламент. 3. Третото основание е твърдяна неяснота и двусмисленост на спецификацията. — Според жалбоподателите чрез писмата си Европейският парламент въвежда тълкуване на техническите спецификации, което е в противоречие с други раздели от същите спецификации, с отговорите на собствените му служби на въпросите на оферентите и с целите на възложения договор. В резултат техническите спецификации могат да подведат оферентите, като ги лишат от възможността да разработят най-добрата си ценова стратегия и следователно да представят най-добрата си оферта. 4. Четвъртото основание е твърдяно нарушение на задължението за мотивиране на решението, на правото на ефективни правни средства за защита, както и съществено процесуално нарушение. — Според жалбоподателите изпратената им чрез писмата на Европейския парламент информация след обявяване на възлагането на договора в спорната процедура за възлагане на обществена поръчка не съставлява подходящо изложение на мотивите, тъй като е съвсем недостатъчна и не дава възможност на жалбоподателите да приложат формулата за оценка, нито да проверят правилното оценяване с нея. Европейският парламент не посочва всички данни, които е взел предвид за прилагането на формулата за оценка, макар че финансовата оферта на класирания на първо място оферент е решаващият фактор за подреждането на жалбоподателите като втори избран оферент, щом като тяхната оферта е била класирана подчертано първа в оценката на качеството на офертите и класирането е променено едва след разглеждането на цената. 5. Петото основание е твърдяно нарушение на спецификацията и на член 107, параграф 1, буква a) от Финансовия регламент. — Жалбоподателите считат, че съгласно обществено достъпната информация, две дружества, подали оферти за „изключващите“ лотове, по-специално класираният на първо място оферент за лот 3, са се слели и поради това на тях не могат да им бъдат възложени горепосочените договори. Би имало очевиден конфликт на интереси, ако те наистина бъдат поканени да изпълнят договора.
bg	caselaw	EU	23.3.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 86/19 Жалба, подадена на 3 януари 2013 г. — MasterCard International/СХВП — Nehra (surfpin) (Дело T-13/13) 2013/C 86/31 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Съединени американски щати) (представители: N. Bolter и C. Sawdy, solicitors) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Sheetal Nehra (Лондон, Обединено кралство) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението съгласно член 8, параграф 1, буква б), член 8, параграф 4 и член 8, параграф 5 от Регламент No 207/2009; — да уважи изцяло възражението на жалбоподателя срещу марката на ответника; — алтернативно, да уважи възражението на жалбоподателя по отношение на тези услуги, за които бъде установено, че е налице вероятност от объркване и/или за тези услуги, за които бъде прието, че е налице опасност заявената марка да извлече неоснователно полза или да нанесе вреда на отличителния характер или репутацията на марката на жалбоподателя и — да осъди ответника да плати съдебните разноски на жалбоподателя. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка в синьо, черно и бяло, съдържаща словния елемент „surfpin“, и фигура, съставена от три припокриващи се кръга, за услуги от клас 36 — заявка за регистрация на марка на Общността No 8 368 862 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративни марки в различни цветове, съдържащи фигура, съставена от припокриващи се кръгове, а някои от тях и словните елементи „MasterCard Worldwide“ или „MasterCard“ — регистрация на марка на Общността No 5 198 585, регистрация на марка на Общността No 5 198 494, регистрация на марка в Обединеното кралство No 2 425 471, регистрация на марка в Обединеното кралство No 2 429 669, регистрация на марка на Общността No 5 646 261, регистрация на марка на Общността No 761 221, регистрация на марка на Общността No 5 646 609, за стоки и услуги от класове 3, 5, 6, 9, 12, 14, 16, 18, 20, 21, 24, 25, 27, 28, 35, 36, 38, 39, 41, 42, 43, 44 и 45 Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграфи 4 и 5 от Регламент на Съвета No 207/2009.
bg	caselaw	EU	17.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 231/3 Преюдициално запитване от Curtea de Apel Constanţa (Румъния), постъпило на 23 март 2017 г. — Sindicatul Familia Constanța и др./Direcția Generală de Asistență Socială și Protecția Copilului Constanța (Дело C-147/17) (2017/C 231/04) Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Curtea de Apel Constanţa Страни в главното производство Жалбоподатели: Sindicatul Familia Constanța и др. Ответник: Direcția Generală de Asistență Socială și Protecția Copilului Constanța Преюдициални въпроси 1) Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 3 от Директива 2003/88/ЕО (1) във връзка с член 2 от Директива 89/391/ЕИО (2) да се тълкуват в смисъл, че от приложното поле на Директива 89/391/ЕИО се изключва дейността на приемни родители, извършвана от жалбоподателите? 2) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 17 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че извършваната от жалбоподателите дейност на приемни родители може да е предмет на дерогация от разпоредбите на член 5 от същата директива по силата на член 17, параграф 1, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б)? 3) В случай на положителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 17, параграф 1 или, евентуално, член 17, параграф 3 или 4 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че такава дерогация трябва да бъде изрична или може да е също подразбираща се — чрез приемане на специален нормативен акт, предвиждащ други правила за организация на работното време за дадена професионална дейност? В случай че е допустимо такава дерогация да не е изрична, какви са минималните изисквания, за да се счита, че дадена национална разпоредба въвежда дерогация, и дали една такава дерогация може да бъде изразена по начините, произтичащи от Закон No 272/2004? 4) В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 2, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че периодът, прекаран от приемния родител заедно с детето, за което се грижи, в собственото му жилище или в друго избрано от приемния родител място, се счита за работно време, макар че той не извършва нито една от дейностите, предвидени в индивидуалния му трудов договор? 5) В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 5 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба като съдържащата се в член 122 от Закон No 272/2004; и в случай на отговор в смисъл, че член 17, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б) от Директива 2003/88/ЕО е приложим, трябва ли този член да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на тази национална разпоредба? 6) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос и положителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че той все пак допуска плащането на обезщетение, равно на това, което работникът би получил за времето на платения годишен отпуск, след като естеството на извършваната от приемните родители дейност им пречи да ползват такъв отпуск или, макар и отпускът да е бил формално разрешен, работникът продължава на практика да упражнява същата дейност, ако във въпросния период не е получил разрешение да се отдели от детето, за което се грижи? В случай на положителен отговор, за да има право на обезщетение, необходимо ли е работникът да е поискал разрешение да прекара годишния отпуск без детето и работодателят да не е дал такова разрешение? 7) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, положителен отговор на четвъртия въпрос и отрицателен отговор на шестия въпрос, противоречи ли член 7, параграф 1 от директивата на член 122, параграф 3, буква г) от Закон No 272/2004 в случай, при който този закон предоставя на работодателя правото да реши по своя преценка дали да разреши на приемния родител да прекара годишния отпуск без детето, и ако отговорът е положителен, дали невъзможността фактически да се ползва отпуск вследствие на законовата разпоредба, представлява нарушение на правото на Съюза, предвиждащо условията за възникване на правото на обезщетение на работника? В случай на положителен отговор, дали такова обезщетение трябва да бъде изплатено от държавата поради нарушение на член 7 от директивата или от публичния орган в качеството му на работодател, който не е гарантирал отделянето на детето от приемния родител в периода на годишния отпуск. В такъв случай необходимо ли е работникът, за да има право на обезщетение, да е поискал разрешение да прекара отпуска без детето, а работодателят да не е дал такова разрешение? (1) Директива 2003/88/ЕО на Европейски парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ 2003 L 299, стр. 9, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3). (2) Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ 1989 L183, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 88).
bg	caselaw	EU	22.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 134/34 Определение на Общия съд от 3 март 2010 г. — MarketTools/СХВП — Optimus-Telecomunicações (ZOOMERANG) (Дело T-105/07) (1) (Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) 2010/C 134/57 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: MarketTools, Inc. (Сан Франциско, Съединените щати) (представители: W. von der Osten-Sacken, A. González Hähnlein, O. Günzel и A. Wenninger, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: първоначално S. Laitinen, впоследствие G. Schneider и D. Botis) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Optimus-Telecomunicações, SA (Maia, Португалия) (представители: T. Colaço Dias и J. Conceição Pimenta, avocats) Предмет Жалба, подадена срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 25 януари 2007 г. (преписка R 253/2006-2) относно процедура по възражение между Optimus-Telecomunicações, SA и MarketTools, Inc. Диспозитив 1. Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата. 2. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от ответника. 3. Встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 129, 9.6.2007 г.
bg	caselaw	EU	18.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/20 Решение на Съда (втори състав) от 14 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État, Франция) — Union syndicale Solidaires Isère/Premier ministre, Ministère du travail, des relations sociales, de la famille, de la solidarité et de la ville, Ministère de la santé et des sports (Дело C-428/09) (1) (Социална политика - Защита на безопасността и здравето на работниците - Директива 2003/88/ЕО - Организация на работното време - Членове 1, 3 и 17 - Приложно поле - Временна и сезонна дейност на лицата, наети по „договор за педагогическа ангажираност“ - Ограничаване на работното време на този персонал във ваканционни и почивни центрове до 80 дни годишно - Национална правна уредба, която не предвижда за този персонал минимална продължителност на междудневната почивка - Дерогации, предвидени в член 17 - Условия - Осигуряване на компенсиране с равностоен период за почивка или, в изключителни случаи, на подходяща защита) 2010/C 346/32 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Conseil d'État Страни в главното производство Жалбоподател: Union syndicale -Solidaires Isère Ответници: Premier ministre, Ministère du travail, des relations sociales, de la famille, de la solidarité et de la ville, Ministère de la santé et des sports Предмет Преюдициално запитване — Conseil d'État (Франция) — Тълкуване на член 17, параграфи 1, 2 и 3, буква б) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3), във връзка с член 1, параграф 1 от същата директива — Временна и сезонна дейност на лицата, наети по „договор за педагогическа ангажираност“ — Съвместимост с директивата на национална правна уредба, която ограничава работното време на този персонал във ваканционни и почивни центрове до осемдесет дни годишно, но не осигурява минимална продължителност на междудневната почивка — Понятия за компенсиране с равностойни периоди за почивка и за осигуряване на подходяща защита за съответните работници Диспозитив 1. Лицата, наети по договори като разглежданите по главното производство договори за педагогическа ангажираност, упражняващи временни и сезонни дейности във ваканционни и почивни центрове, които са заети най-много 80 дни годишно, попадат в приложното поле на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време. 2. Относно лицата, наети по договори като разглежданите по главното производство договори за педагогическа ангажираност, упражняващи временни и сезонни дейности във ваканционни и почивни центрове, се прилага дерогацията, съдържаща се в член 17, параграф 3, буква б) и/или буква в) от Директива 2003/88. Национална правна уредба, ограничаваща дейността на наетите по тези договори лица до 80 работни дни годишно, не отговаря на условията, определени в член 17, параграф 2 от тази директива за прилагането на посочената дерогация, съгласно които съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка или в изключителни случаи, когато по обективни причини е невъзможно да бъдат компенсирани с такива периоди, им се осигурява подходяща защита. (1) ОВ C 24, 30.1.2010 г.
bg	caselaw	EU	7.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 139/10 Решение на Съда (първи състав) от 10 март 2011 г. — Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o.o./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-51/10 P) (1) (Обжалване - Марка на Общността - Знак, състоящ се изключително от цифри - Заявка за регистрация на знака „1000“ като марка за брошури, периодични издания и вестници - Характер на този знак, за който се твърди, че е описателен - Критерии за прилагането на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 40/94 - Задължение на СХВП да се съобразява с предходната си практика по вземане на решения) 2011/C 139/15 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o.o. (представител: A. von Mühlendahl, Rechtsanwalt) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral) Предмет Жалба, подадена срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 19 ноември 2009 г. по дело Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (T-298/06), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалба за отмяна на Решение R 447/2006-4 на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 7 август 2006 г. за отхвърляне на жалбата срещу решението на проверителя да се откаже регистрацията на словна марка „1000“ за стоки и услуги от класове 16, 28 и 41 — Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 40/94 Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o.o. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 113, 1.5.2010 г.
bg	caselaw	EU	23.6.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 140/19 Решение на Първоинстанционния съд от 10 май 2007 г. — Negenman/Комисия (Дело T-255/04) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Отпуск за бременност и раждане - Отпуск по болест - Вероятна дата на раждане - Начало на отпуска за бременност и раждане) (2007/C 140/31) Език на производството: френски Страни Ищец: Monique Negenman (Roosendaal, Нидерландия) (представител: L. Vogel, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално D. Waelbroeck, впоследствие H. Tserepa-Lacombe, последната подпомагана от N. Rampal, avocat) Предмет От една страна, искане за отмяна на решението на Комисията, с което се определят датите на начало и край на отпуска за бременност и раждане съгласно член 58 от Правилника за длъжностните лице на Европейските общности и, от друга страна, искане за обезщетение за вреди. Диспозитив 1) Решението на Комисията от 23 октомври 2003 г., с което се определят датите на начало и край на отпуска за бременност и раждане на ищцата, се отменя. 2) Искът се отхвърля в останалата му част. 3) Комисията се осъжда да заплати разноските. (1) ОВ C 228, 11.9.2004 г.
bg	caselaw	EU	7.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 212/33 Иск, предявен на 27 март 2014 г. — Schroeder/Съвет и Комисия (Дело T-205/14) 2014/C 212/42 Език на производството: немски Страни Ищец: I. Schroeder KG (GmbH & Co.) (Хамбург, Германия) (представител: Rechtsanwalt K. Landry) Ответници: Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия Искания на ищеца Ищецът иска от Общия съд: — да осъди ответниците да му заплатят обезщетение за вреди в размер на 3 45 644 EUR заедно с лихва от 8 % годишно, която да започне да тече от обявяването на решението, съответно да установи, че е налице право да се търси обезщетение за вреди от ответниците, — да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Ищецът иска да получи обезщетение за вреди, причинени с приемането на Регламент (ЕО) No 1355/2008 (1), обявен за невалиден с Решение на Съда от 22 март 2012 г. по дело GLS (C-338/10). Ищецът посочва, че неправилно наложеното на основание на този регламент антидъмпингово мито действително е било възстановено от националните митнически органи. За него обаче възникнала икономическа вреда, тъй като поради загубата на ликвидност бил принуден да прибегне до допълнителни банкови кредити, върху които била начислена пазарна лихва. Ето защо той иска да му се възстанови разликата между платената от него лихва по банковите кредити и по-ниската лихва, която е щял да плати, ако не е било наложено антидъмпингово мито. В това отношение ищецът твърди, че с противоправното приемане на Регламент No 1355/2008 ответниците са нарушили задължението си да положат дължимата грижа и принципа на добра администрация в достатъчна степен, че да му причинят вреди, които не могат да бъдат поправени по друг начин, тъй като съгласно действащите национални разпоредби за вносните митни сборове начисляването от момента на плащането на лихва върху разликата в сумите не било предвидено в полза на длъжниците за заплащане на митни сборове. (1) Регламент (ЕО) No 1355/2008 на Съвета от 18 декември 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т. н.) с произход от Китайската народна република (ОВ L 350, стр. 35).
bg	caselaw	EU	22.12.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/36 Решение на Първоинстанционния съд от 8 ноември 2007 г. — MPDV Mikrolab/СХВП (manufacturing score card) (Дело T-459/05) (1) (Марка на Общността - Заявка за регистрация на словната марка manufacturing score card - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Липса на отличителни белези - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 40/94) (2007/C 315/67) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: MPDV Mikrolab GmbH, Mikroprozessordatenverarbeitung und Mikroprozessorlabor (Mosbach, Германия) (представител: W. Göpfert, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: G. Schneider) Предмет Жалба срещу Решение No R 1059/2004-2 от 19 октомври 2005 г. на Втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) относно заявка за регистрация на словната марка manufacturing score card като марка на Общността. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда MPDV Mikrolab GmbH, Mikroprozessordatenverarbeitung und Mikroprozessorlabor да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 60, 11.3.2006 г.
bg	caselaw	EU	12.12.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 462/23 Определение на Общия съд от 19 октомври 2016 г. — E-Control/ACER (Дело T-671/15) (1) ((Жалба за отмяна - Енергопотребление - Регламент (ЕО) No 713/2009 - Регламент (ЕО) No 714/2009 - Становище на ACER - Решения на националните регулаторни органи, с които се одобряват методите за разпределяне на капацитета за трансграничен пренос на електроенергия - Регион Централна и източна Европа - Съответствие - Неподлежащ на обжалване акт - Недопустимост)) (2016/C 462/30) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Energie-Control Austria für die Regulierung der Elektrizitäts- und Erdgaswirtschaft (E-Control) (Виена, Австрия) (представител: F. Schuhmacher, avocat) Ответник: Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (представител: E. Tremmel) Предмет Жалба на основание член 263 ДФЕС с предмет отмяна на Становище No 09/2015 от 23 септември 2015 година на ACER по въпроса дали решенията на националните регулаторни органи, с които се одобряват методите за разпределяне на капацитета за трансграничен пренос в Централна и Източна Европа, са в съответствие с Регламент (ЕО) No 714/2009, включително със съдържащите се в приложение I към него Насоки за управление и разпределяне на наличния преносен капацитет на междусистемните електропроводи между националните мрежи. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Липсва основание за произнасяне по молбите за встъпване на Република Австрия, Република Полша, Wirtschaftskammer Österreich, Verbund AG и Polskie Sieci Elektroenergetyczne S.A. 3) Energie-Control Austria für die Regulierung der Elektrizitäts- und Erdgaswirtschaft (E-Control) понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), включително разноските по обезпечителното производство. 4) Република Австрия, Република Полша, Wirtschaftskammer Österreich, Verbund AG и Polskie Sieci Elektroenergetyczne S.A. понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване. (1) ОВ C 38, 1.2.2016 г.
bg	caselaw	EU	26.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/47 Жалба, подадена на 23 октомври 2014 г. — ZZ/Комисия (Дело F-116/14) (2015/C 026/63) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: L.Y. Levi, avocat) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решението на изпълнителния директор на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), с което се потвърждава предходно решение за назначаване на жалбоподателката като срочно нает служител в степен AD8, и искане за изплащане на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на изпълнителния директор на ЕОЗППО от 24 февруари 2014 г., с което се потвърждава предходно решение от 7 ноември 2013 г. за временно назначаване, считано от 16 септември 2013 г., на жалбоподателката като срочно нает служител в степен AD8 вследствие на процедурата за назначение, открита с обявление No 1327TAAD08 за свободна длъжност; — да се отмени решението от 24 юли 2014 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателката на 25 март 2014 г.; — да се осъди ответникът да плати обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между възнаграждението между полученото от жалбоподателката за степен AD 6 от 16 септември 2013 г. насетне и възнаграждението за степен AD8, заедно с лихвите за забава, изчислени според лихвения процент на Европейската централна банка, увеличен с 2 пункта; — при условията на евентуалност, да се осъди ответникът да плати обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между възнаграждението за степен AD6 и възнаграждението за степен AD8 между 16 септември 2013 г. и 24 февруари 2014 г., заедно с лихвите за забава, изчислени според лихвения процент на Европейската централна банка, увеличен с 2 пункта; — да се осъди ответникът да плати обезщетение за неимуществени вреди, оценено по справедливост на 20 000 EUR; — да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.
bg	caselaw	EU	5.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 133/2 Решение на Съда (първи състав) от 22 март 2012 г. — Португалска република/Transnáutica — Transportes e Navegação, SA, Европейска комисия (Дело C-506/09 P) (1) (Обжалване - Митнически съюз - Регламент (ЕИО) No 2913/92 и Регламент (ЕИО) No 2454/93 - Опрощаване на вносни мита - Пратки с тютюн и етилов алкохол, предназначени за трети страни - Измама, извършена от служител в задълженото да плати митата дружество) 2012/C 133/03 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Португалска република (представител: L. Inez Fernandes) Други страни в производството: Transnáutica — Transportes e Navegação, SA (представител: M. López Garrido, abogada), Европейска комисия (представители: R. Lyal и L. Bouyon) Страна, встъпила в подкрепа на жалбоподателя: Кралство Испания (представител: M. Muñoz Pérez) Предмет Жалба, подадена срещу решението на Първоинстанционния съд (седми състав) от 23 септември 2009 г. по дело Transnáutica/Комисия (T-385/05), с което този съд отменя Решение (REM 05/2004) на Комисията от 6 юли 2005 година, с което се посочва на португалските власти, че за част от вносните мита не е обосновано да бъдат опростени, а за друга част не е обосновано да бъдат възстановени на жалбоподателя, тъй като незнанието за извършената измама от един от неговите служители не представлява особен случай, който може да обоснове опрощаване и възстановяване на вносни мита на жалбоподателя Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Португалската република да заплати съдебните разноски. 3. Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 63, 13.3.2010 г.
bg	caselaw	EU	28.1.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 25/41 Жалба, подадена на 25 ноември 2011 г. от Alliance One International, Inc. срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 9 септември 2011 г. по дело T-25/06, Alliance One International, Inc./Европейска комисия (Дело C-593/11 P) (2012/C 25/78) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Alliance One International, Inc. (представители: C. Osti, A. Prastaro, G. Mastrantonio, avvocati) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Съда: — да отмени изцяло Решението на Общия съд от 9 септември 2011 г. по дело T-25/06, Alliance One International, Inc./Комисия, и в случай, че състоянието на производството позволява, — да отмени член 1, параграф 1 от обжалваното Решение, в частта му относно SCC, Dimon и Alliance One, и в съответствие с това — да намали глобите, наложени на Transcatab и Dimon Italia (Mindo), така че глобите да не надвишават 10 % от оборота им през последната данъчна година и — да намали глобата, наложена на Transcatab и Dimon Italia (Mindo), защото коефициентът на увеличение вече не е приложим, тъй като е бил основан на размера на групата, — във всички случаи, да разпореди Комисията да заплати всички съдебни разноски, включително направените от Alliance One пред Общия съд. Правни основания и основни доводи Alliance One иска: (i) отмяната на обжалваното Решение в неговата цялост, и в допълнение (ii) отмяната на член 1, параграф 1 от решението на Комисията от 20 октомври 2005 г. по дело COMP/С.38.281/В.2 — Суров тютюн — Италия, в частта му относно Standard Commercial Corp. („SCC“), Dimon Inc. („Dimon“) и Alliance One, и в съответствие с това (iii) намаление на глобите, наложени на Transcatab S.p.A. („Transcatab“) и Dimon Italia S.r.l. („Dimon Italia“, понастоящем Mindo), така че глобите да не надвишават 10 % от оборота им през последната данъчна година, или при условията на евентуалност, (iv) да намали глобата, наложена на Trancatab и Dimon Italia (понастоящем Mindo), тъй като коефициентът на увеличение не е приложим, (v) във всички случаи, да разпореди Комисията да заплати всички съдебни разноски, включително направените от Alliance One пред Общия съд. Alliance One твърди, че обжалваното Решение трябва да бъде отменено на следните основания: — На първо място, Общият съд е нарушил член 296 ДФЕС и членове 48 и 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Като не е извършил конкретен и пълен анализ на относимите доказателства, представени от жалбоподателя с цел оборване на презумпцията за решаващо влияние, и вследствие на това не е обосновал адекватно мотивите си за отхвърляне на тези доказателства, Общият съд е направил невъзможно оборването на презумпцията за упражняване на контрол, което представлява нарушение на принципите на презумпцията за невиновност, законност и индивидуална отговорност. — На второ място, Общият съд, отхвърляйки представените от Alliance One доказателства, е приложил неправилно общите принципи относно доказателствената тежест и процесуалните правила относно доказването и във всички случаи е нарушил правото на защита на жалбоподателя.
bg	caselaw	EU	8.3.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 64/33 Решение на Първоинстанционния съд от 30 януари 2008 г. — Strack/Комисия (Дело T-85/04) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Атестиране - Доклад за развитие на кариерата - Период на оценяване 2001 г./2002 г. - Законосъобразност на производството по атестиране) (2008/C 64/51) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Guido Strack (Wasserliesch, Германия) (представители: първоначално J. Mosar, след това F. Gengler и P. Goergen, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: H. Krämer и A. Manville) Предмет От една страна, искане за отмяна по отношение на жалбоподателя на оценяването за периода 2001 г./2002 г., и от друга страна, искане за отмяна на решението за приемане на доклада за развитие на кариерата на жалбоподателя за този период. Диспозитив 1) Отменя решението за приемане на доклада за развитие на кариерата на г-н Guido Strack за периода на оценяване 2001 г./2002 г. 2) Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 106, 30.4.2004 г.
bg	caselaw	EU	15.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/41 Иск, предявен на 15 март 2017 г. — EKETA/Комисия (Дело T-177/17) (2017/C 151/53) Език на производството: гръцки Страни Ищец: Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (EKETA) (Тесалоники, Гърция) (представители: V. Christianos и S. Paliou, avvocati) Ответник: Европейска комисия Искания на ищеца Ищецът иска от Общия съд: — да постанови, че искането, направено от Комисията в дебитно известие No 3241615292/29.11.2016 г., ΕΚΕΤΑ да върне сумата 211 185,95 EUR, която съответства на получено от него плащане по проекта ASK-IT, е неоснователно в частта относно сумата 143 910,77 EUR, — да постанови, че сумата 143 910,77 EUR представлява допустим разход и че ΕΚΕΤΑ не е длъжно да върне посочената сума на Европейската комисия, и — да осъди Европейската комисия да заплати направените от ищеца съдебни разноски. Основания и основни доводи 1. С разглеждания иск Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (наричано по-нататък „EKETA“) оспорва искането, формулирано от Комисията в дебитно известие No 3241615292/29.11.2016 г., във връзка с участието в проекта ASK-IT. С посоченото дебитно известие Комисията иска ΕΚΕΤΑ да върне част от полученото плащане по проекта ASK-IT, в размер на 211 185,95 EUR. Искането е отправено след направена от Комисията проверка на място в служебните помещения на ищеца. 2. В този контекст ищецът иска от Общия съд да постанови по реда на член 272 ДФЕС, че сумата 143 910,77 EUR от гореспоменатата сума, посочена в дебитното известие, представлява допустим разход и че ΕΚΕΤΑ не е длъжно да върне тази сума на Комисията. 3. ΕΚΕΤΑ изтъква, че посочената по-горе сума в размер на 143 910,77 EUR се състои от допустими разходи за персонал, разходи за възлагане на подизпълнители и косвени разходи, които Комисията неправилно е отхвърлила като недопустими. Допустимостта на посочените разходи на ищеца се потвърждава от обстоятелството, че е била изтъкната пред Европейската комисия в хода на проверката на място, в последвалата кореспонденция, както и пред Общия съд.
bg	caselaw	EU	13.10.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 361/9 Определение на Общия съд от 1 август 2014 г. — Energy Brands/СХВП — Smart Wines (SMARTWATER) (Дело T-81/14) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)) 2014/C 361/10 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Energy Brands, Inc. (Атланта, Съединени американски щати) (представители: D. Stone и R. Allos, solicitors) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Geroulakos) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Smart Wines GmbH (Кьолн, Германия) (представител: I. Schwarz, avocat) Предмет Жалба срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 19 ноември 2013 (преписка R 903/2013-2) относно производство по възражение между Energy Brands, Inc. и Smart Wines GmbH. Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по жалбата. 2) Жалбоподателят, ответникът и встъпилата страна понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 135, 5.5.2014 г.
bg	caselaw	EU	4.8.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 253/43 Жалба, подадена на 23 май 2014 г. — Experience Hendrix/СХВП — JH Licence (Jimi Hendrix) (Дело T-357/14) 2014/C 253/57 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Experience Hendrix LLC (Tukwila, Съединени американски щати) (представители: M. Vanhegan, Barrister и P. Gardiner, Solicitor) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: JH Licence GmbH (Pommelsbrunn, Германия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) oт 24 март 2014 г., по преписка R 782/2012-4, — да обяви недействителност на оспорената марка на Общността, — да осъди притежателя на марката на Общността да заплати на жалбоподателя направените от него разноски пред отдела по отмяна, — да осъди ответника да заплати на жалбоподателя направените от него съдебни разноски пред апелативния състав и Общия съд. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словната марка „Jimi Hendrix“ за стоки и услуги от класове 9 и 15 — регистрация на марка на Общността No 4 6 26 685 Притежател на марката на Общността: JH Licence GmbH Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: жалбоподателят Основание на искането за обявяване на недействителност: нарушение на член 52, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 2, буква a) oт Регламент No 207/2009 Решение на отдела по отмяна: обявява недействителност на марката на Общността Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по отмяна и отхвърля искането за обявяване на недействителност Изложени правни основания: — нарушение на член 52, параграф 1, буква б) oт Регламент No 207/2009; — нарушение на член 53, параграф 2, буква a) и член 78 oт Регламент No 207/2009; — нарушение на член 53, параграф 2, буква a) oт Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	19.6.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 161/30 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio (Италия) на 2 април 2010 г. — Michele Fanelli/Ministero dell’Interno (Дело C-168/10) (2010/C 161/42) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio Страни в главното производство Жалбоподател: Michele Fanelli Ответник: Ministero dell’Interno Преюдициален въпрос Съвместимо ли е националното законодателство (въведено с Декрет Bersani, Декрет-закон No 223 от 4 юли 2006 г., преобразуван в Закон No 248 от 4 август 2006 г.) с членове 43 и 49 от Договора за ЕО, когато в националната система, която то урежда, между другото: а) съществува обща тенденция за защита на притежателите на концесии, предоставени към по-ранен момент въз основа на процедура, при която неправомерно са изключени част от операторите, б) са налице разпоредби, които на практика гарантират запазването на придобитите търговски позиции (като например забраната новите концесионери да изграждат своите пунктове на разстояние под определеното от вече съществуващите пунктове), в) се предвижда прекратяване на концесията, ако концесионерът пряко или косвено извършва трансгранични игрални дейности, които могат да се приравнят на дейностите, обект на концесията?
bg	caselaw	EU	12.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 337/32 Жалба, подадена на 11 август 2015 г. — Almashreq Investment Fund/Съвет (Дело T-463/15) (2015/C 337/33) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Almashreq Investment Fund (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да обяви жалбата му за допустима и основателна, — съответно да отмени Решение (ОВППС) 2015/837 от 28 май 2015 г. и последващите актове за изпълнението му в частта, в която се отнасят до жалбоподателя, — да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Жалбоподателят изтъква три основания за обжалване, които са по същество идентични или сходни с изложените по дело T-432/11, Makhlouf/Съвет (1). (1) ОВ C 290, стр. 13.
bg	caselaw	EU	9.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/26 Преюдициално запитване от Tribunal Administrativo e Fiscal de Coimbra (Португалия), постъпило на 5 октомври 2016 г. — Superfoz — Supermercados L.da/Fazenda Pública (Дело C-519/16) (2017/C 006/33) Език на производството: португалски Запитваща юрисдикция Tribunal Administrativo e Fiscal de Coimbra Страни в главното производство Жалбоподател: Superfoz — Supermercados L.da Ответник: Fazenda Pública Преюдициални въпроси 1) Може ли член 27, параграф 10 от Регламент (ЕО) No 882/2004 (1) от 29 април 2004 г. или която и да било друга правна разпоредба или общ принцип на правото на Европейския съюз, които Съдът на Европейския съюз приеме за приложими, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, с която се въвежда такса за финансиране на официалния контрол за безопасност на храните, събирана единствено от притежателите на търговски обекти за продажба на дребно на хранителни или смесени стоки, без тази такса да съответства на никакъв специфичен официален контрол, който да се осъществява във връзка с тези задължени лица или в тяхна полза? 2) Ще бъде ли отговорът различен, ако вместо такса, в полза на публична структура бъде въведено заплащане на парична вноска, която се събира от същите задължени лица и е предназначена да покрие разходите за контрол върху качеството на храните, макар и единствено с цел отговорността за финансиране на този контрол да обхване всички оператори в рамките на хранителната верига? 3) Представлява ли държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, освобождаването на определени икономически оператори от такса за безопасност на храните — която се събира само от определени търговски обекти за продажба на дребно на хранителни или смесени стоки (предимно големите предприятия за търговия на дребно с хранителни стоки) и която е предназначена да покрие разходите по осъществяване на официален контрол в сферата на безопасността на храните, защитата на животните и опазването на тяхното здраве, както и защитата на растенията и опазването на тяхното здраве — доколкото то нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, или, най-малкото, освобождаването от посочената такса представлява ли част от държавна помощ, за която Европейската комисията следва да бъде информирана съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС? 4) Допускат ли принципите на правото на Европейския съюз — най-вече принципите на равенство, на недопускане на дискриминация, на конкуренция (включително забраната за обратна дискриминация) и на свобода на стопанската инициатива — национална правна уредба, в която: а) задължението за плащане на таксата се налага само на големите предприятия за търговия на дребно с хранителни стоки? б) от приложното поле на таксата се изключват обектите или микропредприятията с търговска площ под 2 000 м2, които не са част от група или не принадлежат на предприятие, която или което използва една или няколко търговски марки и разполага на национално равнище с обща търговска площ от или над 6 000 м2? (1) Регламент (ЕО) No 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 58, стр. 216)
bg	caselaw	EU	28.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 227/12 Преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial de Oviedo (Испания) на 14 май 2012 г. — Constructora Principado S.A./José Ignacio Menéndez Álvarez (Дело C-226/12) 2012/C 227/17 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Audiencia Provincial de Oviedo Страни в главното производство Жалбоподател: Constructora Principado S.A. Ответник: José Ignacio Menéndez Álvarez Преюдициален въпрос При наличие на договорна клауза, с която се прехвърля върху потребителя плащането на сума, която по закон е платима от търговеца, трябва ли неравнопоставеността по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 (1) да се тълкува в смисъл, че тя е налице само поради факта на прехвърляне върху потребителя на задължение за плащане, което законът възлага на търговеца, или фактът, че Директивата изисква неравнопоставеността да е значителна, предполага, че се изисква освен това и възлагането на икономическа тежест върху потребителя, която е значителна спрямо общата стойност на сделката? (1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
bg	caselaw	EU	8.12.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 379/11 Решение на Съда (шести състав) от 18 октомври 2012 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Обединено кралство) — Purely Creative Ltd, Strike Lucky Games Ltd, Winners Club Ltd, McIntyre & Dodd Marketing Ltd, Dodd Marketing Ltd, Adrian Williams, Wendy Ruck, Catherine Cummings, Peter Henry/Office of Fair Trading (Дело C-428/11) (1) (Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики - Практика, при която потребителят се уведомява, че е спечелил награда и получаването на тази награда е повод за заплащане на пари от потребителя) 2012/C 379/18 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) Страни в главното производство Жалбоподатели: Purely Creative Ltd, Strike Lucky Games Ltd, Winners Club Ltd, McIntyre & Dodd Marketing Ltd, Dodd Marketing Ltd, Adrian Williams, Wendy Ruck, Catherine Cummings, Peter Henry Ответник: Office of Fair Trading Предмет Преюдициално запитване — Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Тълкуване на точка 31 от приложение 1 към Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) No 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260) — Търговски практики, които се считат за нелоялни при всички обстоятелства — Практика, при която потребителят се уведомява, че е спечелил награда, като му се предлагат различни начини, за да поиска тази награда, и e принуден да направи разход в размер, който зависи от избрания начин Диспозитив Точка 31, второ тире от приложение I към Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) No 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) трябва да се тълкува в смисъл, че забранява агресивните практики като разглежданите по делото в главното производство, с които търговци създават невярно впечатление у потребителя, че вече е спечелил награда, след като извършването на действие във връзка с предявяване на претенция за наградата, независимо дали става въпрос за искане на сведения относно естеството на тази награда или за получаването на същата, е повод за заплащане на пари от потребителя. Няма значение, че наложеният на потребителя разход, като стойността на пощенска марка, е незначителен спрямо стойността на наградата или че той не осигурява никаква печалба на търговеца. Няма значение и това, че действията във връзка с предявяване на претенция за награда могат да се осъществят по няколко предложени от търговеца на потребителя начини, поне един от които е безплатен, при положение че един или няколко от предложените начини предполагат потребителят да понесе някакъв разход, за да се осведоми относно наградата или относно условията за получаване на същата. Националните юрисдикции трябва да преценяват дадената на потребителите информация в светлината на съображения 18 и 19 от Директива 2005/29, както и на член 5, параграф 2, буква б) от нея, т.е. като вземат предвид яснотата и разбираемостта на тази информация за потребителите, към които е насочена приложената практика. (1) ОВ C 311 22.10.2011 г.
bg	caselaw	EU	30.4.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 130/22 Жалба, подадена на 11 март 2011 г. — Guiai Bi Poin/Съвет (Дело T-137/11) 2011/C 130/42 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Georges Guiai Bi Poin (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: G. Collard, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да установи, че по отношение на жалбоподателя, г-н Georges GUIAI BI POIN, фактите не обосновават приемането на Регламент (ЕС) No 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година, публикувани на 15 януари 2011 г. в Официален вестник на Европейския съюз, — и съответно: — да отмени Регламент (ЕС) No 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година, — при условията на евентуалност, да задължи Съвета да премахне името на г-н Georges GUIAI BI POIN от списъците в приложенията към този регламент и това решение. Правни основания и основни доводи В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква две правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, доколкото мотивите за включването на жалбоподателя в списъка на лицата и стопанските субекти, към които се прилагат ограничителните мерки, са твърде общи и стандартни и не са посочени конкретни факти, позволяващи да се прецени обосноваността на включването. 2. Второто правно основание е изведено от явна грешка в преценката, доколкото: — в решението се приема, че жалбоподателят е отказал да се подчини на демократично избрания президент г-н A. Ouattara, докато всъщност като лице на военна служба жалбоподателят не би могъл да откаже да се подчинява на конституционните органи на страната, които са обявили, че за президент е избран г-н L. Gbagbo, и — в решението се приема, че жалбоподателят е извършил тежки нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, докато всъщност срещу жалбоподателя не е повдигано обвинение пред Международния наказателен съд, чиято компетентност е призната от Република Кот д’Ивоар.
bg	caselaw	EU	21.7.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 170/8 Определение на Съда (четвърти състав) от 10 май 2007 г. (преюдициално запитване, отправено от Regeringsrätten — Швеция) — Skattevert/A, B (Дело C-102/05) (1) (Член 104, параграф 3, алинея първа от Процедурния правилник - Свободно движение на капитали - Свобода на установяване - Данъчни въпроси - Дивиденти от акции, разпределяни от „дружество с ограничен брой акционери“ - „Правило относно трудовите възнаграждения“ - Данъчно облагане на тези дивиденти като доходи от капитал - Изчисление на фиксиран приход от капитал - Процент от инвестирания капитал и от част от трудовите възнаграждения - Клон, установен в трета страна - Неотчитане на трудовите възнаграждения на работниците в този клон) (2007/C 170/14) Език на производството: шведски Препращаща юрисдикция Regeringsrätten Страни в главното производство Ищец: Skatteverket Ответник: A, B Предмет Преюдициално запитване — Regeringsrätten — Тълкуване на членове 56 и 58 ЕО — Облагане на дивиденти, разпределяни от малки акционерни дружества — Данъчна отстъпка, съответстваща на фиктивен приход от инвестирания капитал, която отчита трудовите възнаграждения, платени от дружеството и неговите филиали или клонове, доколкото тези заплати подлежат на облагане в Швеция — Отчитане на трудовите възнаграждения, платени от клон в трета страна Диспозитив Национална мярка, която не взема предвид възнагражденията на работниците, наети в клон на дружество или в негово дъщерно дружество в трета страна, при облагането на дивидентите от акции като доходи от капитал до размера на фиксиран приход от капитал, който се изчислява като определен процент от основа, включваща освен инвестирания от акционера капитал и част от възнагражденията, изплатени на работниците в това дружество, засяга в значителна степен упражняването на свободата на установяване по смисъла на член 43 ЕО и следващите. Позоваване на тези членове не е възможно по отношение на положения, които засягат установяването на дружество на една държава-членка в трета страна. (1) ОВ C 106, 30.4.2005 г.
bg	caselaw	EU	4.4.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/16 Жалба, подадена на 28 януари 2009 г. от Transportes Evaristo Molina, S.A срещу Определение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 14 ноември 2008 г. по дело T-45/08, Transportes Evaristo Molina, S.A./Комисия на европейските общности (Дело C-36/09 P) (2009/C 82/30) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Transportes Evaristo Molina, S.A. (представители: A. Hernández Pardo, S. Beltrán Ruiz и L. Ruiz Ezquerra, abogados) Друга страна в производството: Комисия на европейските общности Искания на жалбоподателя — Да се отмени изцяло Определение на Първоинстанционния съд от 14 ноември 2008 г. по дело T-45/08 и в случай, че Съдът счете, че разполага с достатъчно данни, за да се произнесе по същество по жалбата, подадена пред Първоинстанционния съд: — преди разглеждане на делото по същество да се приеме, че са относими доказателствата, поискани от Transportes Evaristo Molina, S.A. в молбата му за отмяна, и те да бъдат събрани, и — да се уважат изцяло исканията, направени от Transportes Evaristo Molina, S.A. пред Първоинстанционния съд: отмяна на Решение на Комисията от 12 април 2006 година (1) относно производство по прилагане на член 81 от Договора за ЕО, Преписка COMP/B-1/38.348 Repsol CPP поради нарушение на член 9 от Регламент No 1/2003 (2), както и на изброените в жалбата за отмяна принципи на общностното право, на самия член 81 ЕО и на регламентите за прилагане по категории, които доразвиват неговия параграф 3 — Регламент (ЕИО) No 1984/83 (3) и Регламент (ЕО) No 2790/99 (4). — Да се осъди Комисията на европейските общности да заплати съдебните разноски Правни основания и основни доводи a) „Dies a quo“, считано от който е трябвало да започне изчисляването на срока, предвиден в член 230 ЕО, е денят, считано от който обжалваният акт (Решение на Европейската комисия от 12 април 2006 година, преписка COMP/B-1/38.348 REPSOL CPP) е засегнал TRANSPORTES EVARISTO MOLINA S.A. пряко и лично. б) В случай, че Съдът счете жалбата, подадена от TRANSPORTES EVARISTO MOLINA S.A., за просрочена, жалбоподателят поддържа, че трябва да се приеме, че има уважителни причини за забавянето, тъй като Европейската комисия е възприела поведение, което е объркало жалбоподателя. (1) Решение 2006/446/ЕО на Комисията от 12 април 2006 година относно производство по прилагане на член 81 ЕО (преписка COMP/B-1/38.348 — Repsol (CPP) (резюме, публикувано в ОВ L 176, стр. 104). (2) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ 2003 г., L 1, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). (3) Регламент (ЕИО) No 1984/83 от 22 юни 1983 г. относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора по отношение на споразумения за изключително закупуване (ОВ L 173, стр. 5). (4) Регламент (ЕО) No 2790/1999 на Комисията от 22 декември 1999 година за прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 336, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 66).
bg	caselaw	EU	19.6.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 161/48 Жалба, подадена на 19 април 2010 г. — CTG Luxembourg PSF/Съд (Дело T-170/10) (2010/C 161/77) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Computer Task Group Luxembourg PSF SA (Bertrange, Люксембург) (представител: M. Thewes, avocat) Ответник: Съд на Европейския съюз Искания на жалбоподателя — да се отменят решенията, приети от Съда в рамките на европейската обществена поръчка „AO 008/2009: Подкрепа на потребителите на ИТ и телефонната система от първо и второ ниво, call center, управление hardware end user“, и по-конкретно: — решението на комисията по отварянето на офертите от 9 февруари 2010 г. за отхвърляне на офертата на CTG CONSORTIUM поради „закъсняло подаване“, — решението на Съда на Европейския съюз да възложи поръчката на друг оферент (недатирано решение, към момента неизвестно на жалбоподателя), — потвърдителното решение на Съда на Европейския съюз за отхвърляне на офертата на CTG CONSORTIUM от 05/03/2010 г., — да се установи извъндоговорната отговорност на Европейския съюз и да се осъди Съдът да обезщети жалбоподателя за всички претърпени в резултат на обжалваните решения вреди, и да се посочи вещо лице, което да оцени тези вреди, — да се осъди Съдът да заплати всички разходи и съдебни разноски. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна, от една страна, на решението на комисията по отварянето на офертите от 9 февруари 2010 г. за отхвърляне на офертата на жалбоподателя поради закъсняло подаване, в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка относно услуги в подкрепа на потребителите на ИТ системите от първо и второ ниво, call center, управление hardware end user (ОВ 2009/S 217-312292), както и на решението за възлагане на поръчката на друг оферент, и от друга страна, предоставяне на обезщетение. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания, изведени от: — нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, на принципа на равно третиране на оферентите и на принципа на свободна конкуренция, тъй като възлагащият орган е наложил освен краен срок за изпращане на офертите и краен срок за подаване в пощата, — нарушение на задължението за отговор на заявките за информация, изпратени своевременно на възлагащия орган, — нарушение на задължението за информиране на оферентите, чиито оферти са отхвърлени, за мотивите, въз основа на които е отхвърлено тяхното искане, за името на оферента, на когото се възлага поръчката, и за средствата за правна защита, — извъндоговорната отговорност на Европейския съюз.
bg	caselaw	EU	27.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 245/27 Определение на Общия съд от 22 май 2015 г. — Vestolit/Комисия (Дело T-305/14) (1) ((Държавни помощи - Мерки, взети от Германия в подкрепа на електроенергията от възобновяеми източници и на енергоемките предприятия - Решение за откриване на предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС процедура - Приемане на окончателното решение след подаването на жалбата - Липса на основание за произнасяне)) (2015/C 245/33) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Vestolit GmbH (Марл, Германия) (представители: D. Greinacher, J. Martin и B. Scholtka, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: T. Maxian Rusche и R. Sauer, подпомагани от C. von Donat и G. Quardt, адвокати) Предмет Жалба за частична отмяна на Решение C (2013) 4424 окончателен на Комисията от 18 декември 2013 година за откриване на процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с мерките, прилагани от Федерална република Германия в подкрепа на електроенергията от възобновяеми източници и на енергоемките потребители (Държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN). Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба. 2) Липсва основание за произнасяне по молбата за встъпване на Надзорния орган на ЕАСТ. 3) Vestolit GmbH понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия. 4) Надзорният орган на ЕАСТ понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 223, 14.7.2014 г.
bg	caselaw	EU	16.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 14/35 Определение на Общия съд от 27 октомври 2016 г. — Port autonome du Centre et de l’Ouest и др./Комисия (Дело T-116/16) (1) ((Жалба за отмяна - Държавни помощи - Корпоративен данък - Предоставени от Белгия помощи в полза на белгийските пристанища - Писмо на Комисията, с което се предлага приемане на подходящи мерки - Необжалваем акт - Недопустимост)) (2017/C 014/43) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Port autonome du Centre et de l’Ouest SCRL (Ла Лувиер, Белгия), Port autonome de Namur (Намюр, Белгия), Port autonome de Charleroi (Шарлероа, Белгия), Port autonome de Liège (Лиеж, Белгия) и Région wallonne (Белгия) (представител: J. Vanden Eynde, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: S. Noë и B. Stromsky) Предмет Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на приложеното към писмото на Комисията от 22 януари 2016 г. решение, което се твърди че е взето относно Държавна помощ SA.38393 (2015/E) — Данъчно облагане на пристанищата в Белгия и с което се цели на Кралство Белгия да се предложи приемането на подходящи мерки. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Port autonome du Centre et de l’Ouest SCRL, Port autonome de Namur, Port autonome de Charleroi, Port autonome de Liège и Région wallonne понасят направените от тях съдебни разноски и съдебните разноски на Европейската комисия. (1) ОВ C 175, 17.5.2016 г.
bg	caselaw	EU	29.1.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 23/13 РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 1 февруари 2008 г. по Дело E-4/07 Jón Gunnar Þorkelsson срещу Gildi-lífeyrissjóður (Пенсионен фонд Gildi) (Права на пенсия за инвалидност — Свободно движение на работници — Регламент (ЕИО) No 1408/71 — Регламент (ЕИО) No 574/72) (2009/C 23/10) На 1 февруари 2008 г. Съдът в състав Carl Baudenbacher, председател, Henrik Bull, съдия-докладчик и Thorgeir Örlygsson, съдия, излезе с решение по Дело E-4/07 между Jón Gunnar Þorkelsson и Gildi-lífeyrissjóður (Пенсионен фонд Gildi) — съдебен иск от Héraðsdómur Reykjavíkur (Окръжния съд на Рейкявик), Исландия относно правилата за свободно движение на работници в ЕИП. Оперативната част на това решение е както следва: 1. По смисъла на член 29 ЕИП и на Регламент (ЕИО) No 1408/71 терминът „социална сигурност“ включва правото на обезщетение за инвалидност, което съществува в схемите на пенсионни фондове подобни на схемата, която е предмет на основното производство, включително пенсии, основаващи се на прогнозирани права. 2. Условието, касаещо правото на обезщетения за инвалидност, основаващи се на прогнозирани права, като тези, които са предмет на разглеждане в основното производство, според което преди датата на злополуката членът на пенсионния фонд трябва да е плащал пенсионни вноски в продължение на определен период от време във фонд, който принадлежи към определена група фондове, като по този начин се изключват вноски в системите за социална сигурност на други страни от ЕИП, свързани с извършена там трудова дейност, не е в съответствие с член 45, параграф 5 от Регламент (ЕИО) No 1408/71. 3. По силата на Регламент (ЕИО) No 574/72 лицата следва да представят исканията си в държавата, в която са пребивавали и в която са имали социалноосигурителни права по времето на злополуката. При все това, подаването на искане в съответната институция в друга страна от ЕИП не влияе върху правото на обезщетения по силата на Регламент (ЕИО) No 1408/71. Във всеки случай всяка от засегнатите институции взема крайното решение за това дали на заявителя следва да бъде изплатено обезщетението, поискано от тази институция.
bg	caselaw	EU	9.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 371/10 Решение на Съда (първи състав) от 16 септември 2015 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (Chancery Division) — Обединено кралство) — Société de Produits Nestlé SA/Cadbury UK Ltd (Дело C-215/14) (1) ((Преюдициално запитване - Марки - Директива 2008/95/ЕО - Член 3, параграф 3 - Понятие „отличителен характер, придобит чрез използване“ - Триизмерна марка - Шоколадено вафлено блокче с четири надлъжни парчета „Kit Kat“ - Член 3, параграф 1, буква д) - Знак, който се състои едновременно от форма, която произтича от естеството на самата стока, и от форма на стоката, която е нужна за постигането на технически резултат - Производствен процес, включен в техническия резултат)) (2015/C 371/12) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court of Justice (Chancery Division) Страни в главното производство Жалбоподател: Société de Produits Nestlé SA Ответник: Cadbury UK Ltd Диспозитив 1) Член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска регистрацията като марка на знак, състоящ се от формата на стоката, когато тази форма съдържа три основни характеристики, една от които произтича от естеството на самите стоки, а другите две са нужни за постигането на технически резултат, при условие обаче че поне едно от основанията за отказ, посочени в тази разпоредба, се прилага изцяло към съответната форма. 2) Член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95, който позволява да се откаже регистрацията на знаци, състоящи се изключително от формата на стоката, която е нужна за постигане на технически резултат, трябва да се тълкува в смисъл, че той се отнася до начина, по който функционира разглежданата стока, и не се прилага към начина, по който тя се произвежда. 3) За да се регистрира марка, придобила отличителен характер след използването ѝ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2008/95 като част от друга регистрирана марка или пък в съчетание с такава марка, заявителят на марката трябва да докаже, че заинтересованият кръг потребители възприема стоката или услугата, обозначена само с тази марка, като произхождаща от определено предприятие, за разлика от всяка друга евентуално съществуваща марка. (1) ОВ C 235, 21.7.2014 г.
bg	caselaw	EU	8.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 39/19 Решение на Общия съд от 13 декември 2013 г. — European Dynamics Luxembourg и Evropaïki Dynamiki/Комисия (Дело T-165/12) (1) (Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществена поръчка - Предоставяне на услуги за подпомагане, за да се развият инфраструктурата, свързана с информационните технологии, и услугите на електронното правителство в Албания - Отхвърляне на офертата на оферент - Прозрачност - Задължение за мотивиране) 2014/C 39/31 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподатели: European Dynamics Luxembourg SA (Етелбрюк, Люксембург) и Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представител: V. Christianos, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: P. van Nuffel и M. Konstantinidis) Предмет Искане за отмяна на Решение CMS/cms D(2012)/00008 на Комисията от 8 февруари 2012 г., с което се отхвърля подадената от жалбоподателите оферта в рамките на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка EuropAid/131431/C/SER/AL. Диспозитив 1. Отменя Решение CMS/cms D(2012)/00008 на Комисията от 8 февруари 2012 г., с което се отхвърля подадената от European Dynamics Luxembourg SA и Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE оферта в рамките на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка EuropeAid/131431/C/SER/AL. 2. Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 184, 23.6.2012 г.
bg	caselaw	EU	15.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 193/17 Решение на Първоинстанционния съд от 1 юли 2009 г. — Regionalny Fundusz Gospodarczy/Комисия (Дело T-288/06) (1) (Държавни помощи - Схема за помощи за преструктуриране, предоставени от Република Полша на производител на стомана - Решение, с което помощите се обявяват за отчасти несъвместими с общия пазар и се разпорежда възстановяването им - Протокол No 8 за преструктурирането на полската стоманодобивна индустрия - Лихвен процент, приложим за връщането на несъвместима помощ - Задължение за тясно сътрудничество с държавата-членка - Член 9, параграф 4 и член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 794/2004) 2009/C 193/24 Език на производството: полски Страни Ищец: Regionalny Fundusz Gospodarczy S.A. (по-рано Huta Częstochowa S.A.) (Częstochowa, Полша) (представители: C. Sadkowski и D. Sałajewski, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. Giolito и A. Stobiecka-Kuik) Предмет Искане за частична отмяна на Решение 2006/937/ЕО на Комисията от 5 юли 2005 година относно държавна помощ C 20/04 (ex NN 25/04) в полза на производителя на стомана Huta Częstochowa S.A. (ОВ L 366, 2006 г., стр. 1), доколкото с него се обявяват за несъвместими с общия пазар определени помощи и се разпорежда Република Полша да предприеме действия за тяхното възстановяване. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Regionalny Fundusz Gospodarczy S.A. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 294, 2.12.2006 г.
bg	caselaw	EU	19.10.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 304/2 Определение на Съда (осми състав) от 9 юли 2013 г. — Regione Puglia/Италианска република, Европейска комисия (Дело C-586/11 P) (1) (Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - ЕФРР - Решение за намаляване на финансова помощ - Член 263, четвърта алинея ДФЕС - Регионално образувание - Акт, който засяга пряко това образувание - Недопустимост) 2013/C 304/03 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Regione Puglia (представители: F. Brunelli и A. Aloia, avvocati) Други страни в производството: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомаган от P. Gentili, avvocato dello Stato), Европейска комисия (представители: L. Prete и A. Steiblytė) Предмет Жалба срещу Определение на Общия съд (първи състав) от 14 септември 2011 г. по дело Regione Puglia/Комисия (T-84/10), с което Общия съд отхвърля искане за частична отмяна на Решение C(2009) 10350 на Комисията от 22 декември 2009 г. за спиране на част от помощта от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), предоставена в изпълнение на Решение C(2000) 2349 на Комисията от 8 август 2000 г. за одобрение на оперативна програма POR Puglia за периода 2000 г.—2006 г., попадаща в цел No 1 — Липса на устна фаза на производството — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Липса на пряко засягане — Недопустимост — Непълнота на мотивите Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Regione Puglia да заплати съдебните разноски. 3. Италианската република понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 25, 28.1.2012 г.
bg	caselaw	EU	9.7.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 204/20 Решение на Общия съд от 24 май 2011 г. — Batchelor/Комисия (Дело T-250/08) (1) (Достъп до документи - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Документи, разменени при преценката на съвместимостта с правото на Общността на мерки, приети в областта на телевизионната дейност - Отказ на достъп - Изключение, свързано със защитата на процеса на вземане на решения - Изключение, свързано със защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит) 2011/C 204/35 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Edward William Batchelor (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално F. Young, solicitor, A. Barav, barrister, и D. Reymond, avocat, впоследствие A. Barav, D. Reymond и F. Carlin, barrister) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално C. Docksey, C. O'Reilly и P. Costa de Oliveira, впоследствие C. O’Reilly и P. Costa de Oliveira) Встъпила страна в подкрепа на исканията на жалбоподателя: Кралство Дания (представители: B. Weis Fogh и S. Juul Jørgensen) Встъпила страна в подкрепа на исканията на ответника: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: първоначално S. Behzadi-Spencer, L. Seeboruth и I. Rao, впоследствие I. Rao, подпомаган от G. Facenna и T. de la Mare, barristers) Предмет От една страна, искане за отмяна на решението на генералния секретар на Комисията от 16 май 2008 г., с което се отказва достъп до някои документи, разменени в рамките на преценката на съвместимостта с правото на Общността на мерките, взети от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия въз основа на член 3а от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 298, стр. 23; Специално издание на български език, глава 6, том 1, стр. 215), и от друга страна, искане за отмяна на мълчаливия отказ на достъп до тези документи, който се счита за приет 9 април 2008 г. Диспозитив 1. Отхвърля като недопустима жалбата срещу мълчаливия отказ, който се счита за приет на 9 април 2008 г. 2. Отменя решението на генералния секретар на Комисията от 16 май 2008 г., освен в частта относно данните, включени в първите две приложения към писмото от 19 февруари 2007 г., по отношение на които данни е направено позоваване на предвиденото в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент No 1049/2001 изключение. 3. Комисията понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на г-н Edward William Batchelor. 4. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на г-н Batchelor поради встъпването на тази държава членка. 5. Кралство Дания понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 209, 15.8.2008 г.
bg	caselaw	EU	27.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 123/23 Жалба, подадена на 13 март 2013 г. — Jinko Solar и др./Парламент и др. (Дело T-142/13) 2013/C 123/39 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Jinko Solar Co. Ltd (Шанжао, Китай), Zhejiang Jinko Solar Co. Ltd (Хайнин, Китай), Jiangxi Jinko Photovoltaic Materials Co. Ltd (Шанжао), Jinko Solar Import and Export Co. Ltd (Шанжао, Китай) и Zhejiang Jinko Trading Co. Ltd (Хайнин) (представители: K. Adamantopoulos и J. Cornelis, lawyers) Ответници: Европейски парламент, Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да отмени Регламент (ЕС) No 1168/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година за изменение на Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 344, стр. 1), доколкото е приложен спрямо жалбоподателите, — да отмени решението на Комисията от 3 януари 2013 г., с което тя отказва да разгледа искането на жалбоподателите да бъдат третирани като дружества, работещи в условията на пазарна икономика, и — да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски на жалбоподателите. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите сочат едно правно основание, като твърдят, че Регламент (ЕС) No 1168/2012, така както Комисията го прилага спрямо жалбоподателите в решението си от 3 януари 2013 г., и решението на Комисията от 3 януари 2013 г., с което тя отказва да разгледа исканията на жалбоподателите да бъдат третирани като дружества, работещи в условията на пазарна икономика, са в разрез с оправданите правни очаквания на жалбоподателите и без основателни причини са приложени с обратна сила в ущърб на жалбоподателите. Поради това Регламент (ЕС) No 1168/2012, така както Комисията го прилага спрямо жалбоподателите в решението си от 3 януари 2013 г., и решението на Комисията от 3 януари, с което тя отказва да разгледа исканията на жалбоподателите за ТДПИ, са в явно противоречие с основните принципи за правна сигурност и добросъвестност.
bg	caselaw	EU	10.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 395/45 Решение на Общия съд от 1 октомври 2014 г. — Lausitzer Früchteverarbeitung/СХВП — Rivella International (holzmichel) (Дело T-263/13) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността holzmichel - По-ранни международни фигуративни марки Michel и Michel POWER - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2014/C 395/55) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Lausitzer Früchteverarbeitung GmbH (Золанд ан дер Шпрее, Германия) (представител: A. Weiß, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Pohlmann) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Rivella International AG (Ротрист, Швейцария) (представители: C. Spintig, S. Pietzcker и A. Coordes, avocats) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 21 февруари 2013 г. (преписка R 1968/2011-1), постановено в производство по възражение със страни Rivella International AG и Lausitzer Früchteverarbeitung GmbH. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Lausitzer Früchteverarbeitung GmbH да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.
bg	caselaw	EU	12.12.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 462/32 Жалба, подадена на 13 октомври 2016 г. — Palos Caravina/CdT (Дело T-725/16) (2016/C 462/42) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Maria José Palos Caravina (Люксембург, Люксембург) (представители: A. Salerno и P. Singer, avocats) Ответник: Център за преводи за органите на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на ОН на CDT, което отхвърля нейното искане да получи достъп до решението за назначаване на г-жа [X] в екипа за преводи от испански език, обявено през октомври 2015 г., и ако е необходимо, решението на същия ОН от 5 юли 2016 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба срещу първото решение; — да осъди ответника да заплати всички направени в производството съдебни разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква едно основание, изведено от нарушение на член 25 от Правилника за длъжностните лица. Всъщност тя счита, че обявеното „пристигане“ на дадено лице в определена служба изобщо не изпълнява изискването за публикуване на решенията за назначаване, предвидено от този член, и при липсата на редовно публикуване всеки член на персонала има право да изисква достъп до съответното решение за назначаване. Ето защо в случая Органът по назначаването (ОН) на Центъра за преводи за органите на Европейския съюз (CDT) нарушил това право, приемайки обжалваното решение, а именно, решението от 23 декември 2015 г., с което ѝ се отказва достъп до това решение. Жалбоподателката счита също така, че не е релевантно на това право, произтичащо от член 25 от Правилника за длъжностните лица, да се противопоставя Регламент No 45/2001 относно защитата на личните данни, тъй като, дори да се предположи, че решението за назначаване би могло да попадне в обхвата на данните, защитени този регламент, член 25 би трябвало да се счита за lex specialis, който предоставя на трети лица право на достъп.
bg	caselaw	EU	4.2.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 32/21 Решение на Общия съд от 16 декември 2011 г. — Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет (Дело T-423/09) (1) (Дъмпинг - Внос на някои видове магнезиеви тухли с произход от Китай - Регламент за приключване на междинно преразглеждане - Сравнение между нормалната стойност и експортната цена - Отчитане на данъка върху добавената стойност на страната на произход - Прилагане на метод, различен от използвания при първоначалното разследване - Промяна в обстоятелствата - Член 2, параграф 10, буква б) и член 11, параграф 9 от Регламент (ЕО) No 384/96 (понастоящем член 2, параграф 10, буква б) и член 11, параграф 9 от Регламент (ЕО) No 1225/2009) 2012/C 32/41 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials Co. Ltd (Dashiqiao, Китай) (представители: J.-F. Bellis и R. Luff, avocats) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално J.-P. Hix, а впоследствие J.-P. Hix и B. Driessen, подпомагани първоначално от G. Berrisch и G. Wolf, впоследствие от G. Berrisch, avocats) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier и H. van Vliet) Предмет Искане за отмяна на Регламент (ЕО) No 826/2009 на Съвета от 7 септември 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) No 1659/2005 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове магнезиеви тухли с произход от Китайската народна република (ОВ L 240, стр. 7), доколкото антидъмпинговото мито, определено в него по отношение на жалбоподателя, надвишава антидъмпинговото мито, което щеше да бъде приложимо, ако беше определено въз основа на метода за изчисляване, приложен при първоначалното разследване, за да се отчете невъзстановяването на китайския данък върху добавената стойност върху износа. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials Co. Ltd понася както направените от него съдебни разноски, така и съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз. 3. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски (1) ОВ C 312, 19.12.2009 г.
bg	caselaw	EU	21.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 106/36 Жалба, подадена на 21 януари 2016 г. — Indeutsch International/СХВП — Crafts Americana (Изображение на повтарящи се криви между успоредни линии) (Дело T-20/16) (2016/C 106/42) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: M/S. Indeutsch International (Нойда, Индия) (представители: D. Stone, D. Meale, A. Dykes, Solicitors и S. Malynicz, Barrister) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Crafts Americana Group, Inc. (Ванкувър, САЩ) Данни за производството пред СХВП Притежател на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: фигуративна марка на Общността (Изображение на повтарящи се криви между успоредни линии) — марка на Общността No 8 884 264 Производство пред СХВП: производство по отмяна Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 5 ноември 2015 година по преписка R 1814/2014-1 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение; — СХВП и другата страна понасят направените от тях съдебни разноски и се осъждат да заплатят направените от жалбоподателя съдебни разноски. Изложено основание — Нарушение на член 7, параграф 1, б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	16.5.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/35 Жалба, подадена на 11 февруари 2009 г. — Германия/Комисия (Дело T-59/09) 2009/C 113/73 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: M. Lumma и B. Klein) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — Отмяна на решението на Комисията от 5 декември 2008 година (SG.E.3/RG/mbp D(2008) 10067) за предоставяне на заявилите частноправни субекти на достъп до изхождащи от германските органи документи от преписката по производство за неизпълнение на задължения от държава-членка No 2005/4569, въпреки възражението на федералното правителство съгласно член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) No 1049/2001, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят оспорва решението на Комисията от 5 декември 2008 г., взето в противовес на възражението на федералното правителство съгласно член 2, параграф 5 от Регламент No 1049/2001 (1), да предостави на трети лица частноправни субекти достъп до изхождащи от германските органи документи от преписка по производство за неизпълнение на задължения от държава-членка. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че с оспорваното решение се нарушава член 4, параграф 5 от Регламент No 1049/2001 във връзка с принципа на лоялното сътрудничество между Общността и държавите членки съгласно член 10 ЕО. С член 4, параграф 5 от Регламент No 1049/2001 се предоставяла възможност на държавите-членки да се противопоставят на предоставянето на разположение на изхождащи от техните органи документи, които се намират в притежание на общностни органи. Комисията нямала право лично да извършва всеобхватна проверка на основанията за отказ на достъп до документи съгласно член 4, параграфи 1—3 от Регламент No 1049/2001. Със съдебната практика по дело Швеция/Комисия и др., C-64/05 P (2), Съдът бил установил категорични критерии, съгласно които засегнатият общностен орган можел да не се съобрази с подобно възражение и да извърши сам преценка относно наличието на основания за отказа съгласно член 4, параграфи 1—3 от Регламент No 1049/2001: възражението трябвало да бъде или „напълно неоснователно“ или „без всякаква връзка“ с основанията за отказ. От гореизложеното във връзка с принципа на лоялно сътрудничество между Общността и държавите-членки в член 10 ЕО, следвало, че по принцип преценката за наличието на основания за отказ съгласно член 4, параграфи 1—3 от Регламент No 1049/2001 принадлежала на държавата-членка. Само по изключение Комисията можела да не се съобрази с отказа да се допусне достъп, когато мотивите на държавата-членка не отговаряли в достатъчна степен на тези критерии. Това повелявало също и сравнението с член 4, параграф 4 от Регламент No 1049/2001. И при двата критерия, установени в съдебната практика, става дума за съществени процедурни изисквания, които, от гледна точка на тяхното съдържание, трябва да бъдат оформени съгласно задължението за излагане на мотиви по член 253 ЕО. Що се отнася до контрола за законосъобразност, т.е. да прецени дали отказът на достъп до документи отговаря на член 4, параграфи 1—3 от Регламент No 1049/2001, бил компетентен общностният съд, а не Комисията. При условията на евентуалност, жалбоподателят изтъква, че дори Съдът да следвало да тълкува съдебната практика по дело C-64/05 P в смисъл, че възражение от страна на държава-членка съгласно член 4, параграф 5 от Регламент No 1049/2001 било обвързващо за общностния орган, само когато отказът бил съвместим с член 4, параграфи 1—3 от този регламент, Комисията при всички случаи била оправомощена да направи проверка дали мотивите на държавата-членка съдържа очевидни грешки. Мотивите за отказа на Германия не можели да бъдат разглеждани като такива, които съдържат очевидни грешки. (1) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на Български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр.76) (2) Решение на Съда от 18 декември 2007 г. по дело Швеция/Комисия и др., C-64/05 P, Сборник 2007 г., I-113839
bg	caselaw	EU	14.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/19 Иск, предявен на 1 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република (Дело C-40/07) (2007/C 82/34) Език на производството: италиански Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: D. Recchia, J.-B. Laignelot) Ответник: Италианска република Искания — да се установи, че като не е въвела в сила законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2001/42/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, Италианската република не е изпълнила задълженията, произтичащи по смисъла на член 13, параграф 1 от тази директива; — да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Срокът за транспониране на Директива 2001/42/ЕО е изтекъл на 21 юли 2004 г. (1) ОВ L 197, стр. 30.
bg	caselaw	EU	11.9.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 246/28 Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (Civil Division) (England & Wales) на 5 юли 2010 г. — Medeva BV/Comptroller-General of Patents (Дело C-322/10) () 2010/C 246/48 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Court of Appeal (Civil Division) (England & Wales) Страни в главното производство Жалбоподател: Medeva BV Ответник: Comptroller-General of Patents Преюдициални въпроси 1. Регламент 469/2009 (1) (наричан по-нататък „Регламентът“) признава наред с другите цели, посочени в съображенията, необходимостта от предоставяне на СДЗ [сертификат за допълнителна закрила] от всяка държава членка на Общността на притежателите на национален или на европейски патент при едни и същи условия, както е посочено в съображения 7 и 8. При липсата на общностна хармонизация на патентното право, какво е значението на израза „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ в член 3, буква а) от Регламента и какви са критериите за определяне на това? 2. В случай като настоящия, който се отнася до лекарствен продукт, включващ повече от една активна съставка, съществуват ли допълнителни или различни критерии за определяне дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ съгласно член 3, буква а) от Регламента и при утвърдителен отговор — какви са тези критерии? 3. В случай като настоящия, който се отнася до комбинирана ваксина, съществуват ли допълнителни или различни критерии за определяне дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ съгласно член 3, буква а) от Регламента и при утвърдителен отговор — какви са тези критерии? 4. Дали по смисъла на член 3, буква а) комбинираната ваксина, която включва много антигени, е „защитен[а] с основен патент“, ако един антиген от ваксината е „защитен с основен патент, който е в сила“? 5. Дали по смисъла на член 3, буква а) комбинираната ваксина, която включва много антигени, е „защитен[а] с основен патент“, ако всички антигени, насочени срещу едно заболяване, са „защитен[и] с основен патент, който е в сила“? 6. Позволява ли Регламентът относно СДЗ и по-специално член 3, буква б) предоставянето на сертификат за допълнителна закрила за единствена активна съставка или комбинация от активни съставки, когато: а) основен патент, който е в сила, закриля единствената активна съставка или комбинация от активни съставки по смисъла на член 3, буква а) от Регламента относно СДЗ, и б) лекарствен продукт, който съдържа единствената активна съставка или комбинацията от активни съставки, заедно с една или повече други активни съставки, е предмет на валидно разрешително, предоставено в съответствие с Директива 2001/83/ЕО (2) или Директива 2001/82/ЕО (3), което е първото разрешение за търговия, с което се пуска на пазара единствената активна съставка или комбинацията от активни съставки? (1) Регламент (ЕО) No 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна защита на лекарствените продукти (кодифицирана версия) (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 152, стр. 1). (2) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр. 67, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3). (3) Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (ОВ L 311, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 31, стр. 200).
bg	caselaw	EU	20.10.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 247/26 Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. — Италия и Brandt Italia/Комисия (Съединени дела T-239/04 и Т-323/04) (1) (Държавни помощи - Законодателство, което предвижда спешни мерки за насърчаване на заетостта по отношение на предприятията в затруднение - Решение, обявяващо системата за помощи за несъвместима с общия пазар и разпореждащо възстановяване на отпуснатата помощ) (2007/C 247/39) Език на производството: италиански Страни Ищец по дело T-239/04: Италианска република (представител: D. Del Gaizo) Ищец по дело T-323/04: Brandt Italia SpA (Verolanuova, Италия) (представители: M. van Empel, C. Visco и S. Lamarca, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: V. Di Bucci, C. Giolito и E. Righini) Предмет Иск за отмяна на Решение 2004/800/ЕО на Комисията от 30 март 2004 г. относно системата за държавни помощи, въведена от Италия, за спешни мерки в областта на трудовата заетост (ОВ L 352, стр. 10) Диспозитив 1) Отхвърля исковете. 2) Италианската република понася собствените си разноски, както и разноските на Комисията по дело T 239/04. 3) Brandt Italia SpA понася собствените си разноски, както и разноските на Комисията по дело T 323/04. (1) ОВ C 217, 28.8.2004 г.
bg	caselaw	EU	28.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 227/22 Определение на съдията по обезпечителните производства от 13 юни 2012 г. — Morison Menon Chartered Accountants и др./Съвет (Дело T-656/11 R II) (Обезпечително производство - Липса на основание за произнасяне) 2012/C 227/36 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Morison Menon Chartered Accountants (Дубай, Обединени арабски емирства); Morison Menon Chartered Accountants — Dubaï Office (Дубай); Morison Menon Chartered Accountants — Sharjah Office (Sharjah, Обединени арабски емирства) (представители: адв. H. Viaene, адв. D. Gillet и адв. T. Ruys) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M.-M. Joséphidès и G. Étienne) Предмет Молба за спиране на изпълнението, от една страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), и от друга, на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71), доколкото с тези актове към списъка на лицата и образуванията, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени, е добавено образуванието с фирма „Morison Menon Chartered Accountant“. Диспозитив 1. Липсва основание за произнасяне по молбата за допускане на обезпечение. 2. Общият съд не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	29.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 30/9 Решение на Съда (осми състав) от 2 декември 2010 г. — Европейска комисия/Република Гърция (Дело C-534/09) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2008/1/ЕО - Предотвратяване и контрол на замърсяването - Условия за издаване на разрешителни за съществуващите инсталации) 2011/C 30/14 Език на производството: гръцки Страни Ищец: Европейска комисия (представители: M. Patakia и A. Alcover San Pedro) Ответник: Република Гърция (представител: E. Skandalou) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 5, параграф 1 от Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 24, стр. 8) — Изисквания за предоставяне на разрешителни за съществуващите инсталации — Задължение да се гарантира привеждането на експлоатацията на съществуващите инсталации в съответствие с изискванията на директивата Диспозитив 1. Като не е приела необходимите мерки, за да гарантира, че компетентните органи ще осигурят посредством предоставяне на разрешителни в съответствие с членове 6 и 8 от Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (кодифицирана версия) или по подходящ начин посредством преразглеждане и — в случаите, когато това е необходимо — актуализиране на условията, привеждането на експлоатацията на съществуващите инсталации в съответствие с изискванията на членове 3, 7, 9, 10 и 13, 14, букви a) и б) и член 15, параграф 2 от тази директива, в срок до 30 октомври 2007 г., без да се засягат други специални разпоредби на общностното право, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 5, параграф 1 от посочената директива. 2. осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 37, 13.2.2010 г.
bg	caselaw	EU	25.8.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/7 Решение на Съда (трети състав) от 19 юни 2014 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret — Дания) — TDC A/S/Teleklagenævnet (Дело C-556/12) (1) ((Преюдициално запитване - Електронни съобщителни мрежи и услуги - Директива 2002/19/ЕО - Член 2, буква а) - Достъп до и използване на специфични мрежови елементи и свързана с тях инфраструктура - Членове 5, 8, 12 и 13 - Компетентност на националните регулаторни органи - Задължение за достъп до и използване на специфични мрежови елементи и свързана с тях инфраструктура - Предприятие със значителна пазарна сила на конкретен пазар - Абонатен кабел между разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител - Пропорционалност на задължението да се изпълняват разумните искания за достъп до и използване на специфични мрежови елементи и свързана с тях инфраструктура - Директива 2002/21/ЕО - Член 8 - Цели на политиката за изпълнение на задачите на националните регулаторни органи)) 2014/C 282/09 Език на производството: датски Запитваща юрисдикция Østre Landsret Страни в главното производство Жалбоподател: TDC A/S Ответник: Teleklagenævnet Диспозитив 1) Член 2, буква а), членове 8 и 12 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., следва да се тълкуват в смисъл, че в съответствие със задължението да се изпълняват разумните искания за достъп до и използване на специфични мрежови елементи и свързана с тях инфраструктура, националният регулаторен орган е оправомощен да налага на оператор в областта на електронните съобщения със значителна пазарна сила на конкретен пазар задължение да инсталира по искане на конкурентни оператори абонатен кабел с максимална дължина от 30 m, свързващ разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител, ако това задължение се основава на характера на възникналия проблем и е пропорционално и обосновано в светлината на целите, посочени в член 8, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. 2) Членове 8 и 12 във връзка с член 13 от Директива 2002/19, изменена с Директива 2009/140, следва да се тълкуват в смисъл, че когато възнамерява да наложи на оператор в областта на електронните съобщения със значителна пазарна сила на конкретен пазар прекарването на абонатни кабели за свързване на крайния потребител с тази мрежа, националният регулаторен орган трябва да държи сметка за първоначалната инвестиция, направена от съответния оператор, и за наличието на ценови контрол, който позволява възстановяване на разходите за инсталиране. (1) ОВ C 38, 9.2.2013 г.
bg	caselaw	EU	21.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/11 Решение на Съда (втори състав) от 1 октомври 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия (Дело C-219/08) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Свободно предоставяне на услуги - Необосновани пречки - Командироване на работници, които са граждани на трети държави членки) 2009/C 282/18 Език на производството: френски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: E. Traversa, J.-P. Keppenne и G. Rozet) Ответник: Кралство Белгия (представители: C. Pochet и M. Detry, avocat) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 49 ЕО — Необосновани пречки за свободното предоставяне на услуги — Командироване на работници, които са граждани на трети страни Диспозитив 1. Отхвърля иска. 2. Комисията на Европейските общности и Кралство Белгия понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 183, 19.7.2008 г.
bg	caselaw	EU	19.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/8 Решение на Съда (четвърти състав) от 16 декември 2010 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het Bedrijfsleven — Нидерландия) — Stichting Natuur en Milieu, Vereniging Milieudefensie, Vereniging Goede Waar & Co./College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden, по-рано College voor de toelating van bestrijdingsmiddelen (Дело C-266/09) (1) (Околна среда - Продукти за растителна защита - Директива 91/414/ЕИО - Обществен достъп до информация - Директиви 90/313/ЕИО и 2003/4/ЕО - Прилагане във времето - Понятието „информация за околната среда“ - Поверителност на търговска и индустриална информация) 2011/C 55/13 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция College van Beroep voor het Bedrijfsleven Страни в главното производство Ищци: Stichting Natuur en Milieu, Vereniging Milieudefensie, Vereniging Goede Waar & Co. Ответник: College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden, по-рано College voor de toelating van bestrijdingsmiddelen в присъствието на: Bayer CropScience BV, Nederlandse Stichting voor Fytofarmacie Предмет Преюдициално запитване — College van Beroep voor het Bedrijfsleven (Нидерландия) — Тълкуване на член 14 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30) и на членове 2 и 4 от Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200) — Информация, предоставена на националните органи в рамките на процедура за издаване на разрешение на продукт за растителна защита и позволяваща да се установи максималното количество на пестицид, на негова съставка или на получени от неговото разграждане продукти, което може да се съдържа в хранителните продукти и напитките — Поверителност и обществен интерес Диспозитив 1. Понятието „информация за околната среда“, посочено в член 2 от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че включва и информация, предоставена в рамките на национална процедура по издаване или разширяване на обхвата на разрешение за продукт за растителна защита с оглед определянето на максимално допустимото съдържание в храните и напитките на пестицид, на негова съставка или на получени от неговото разграждане продукти. 2. Освен в случаите, когато хипотеза като разглежданата в главното производство не попада сред хипотезите по член 14, втора алинея от Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, разпоредбите на посочения член 14, първа алинея трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат ако това не влече нарушение на задълженията по член 4, параграф 2 от Директива 2003/4. 3. Член 4 от Директива 2003/4 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него претегляне на обществения интерес от разкриването на информация за околната среда спрямо частния интерес от отказа за разкриване трябва да се извършва във всеки конкретен случай, отнесен до компетентните органи, дори ако националният законодател определя с обща разпоредба критерии, които да улесняват тази сравнителна преценка на интересите. (1) ОВ C 267, 07.11.2009 г.
bg	caselaw	EU	29.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 111/29 Жалба, подадена на 25 януари 2016 г. — Biernacka-Hoba/EUIPO — Formata Bogusław Hoba (Formata) (Дело T-23/16) (2016/C 111/34) Език на жалбата: полски Страни Жалбоподател: Ilona Biernacka-Hoba (Александров Лодзки, Полша) (представител: R. Rumpel, Rechtsberater) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Formata Bogusław Hoba (Александров Лодзки, Полша) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „Formata“ — заявка за регистрация No 11 529 427 Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност. Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 4 ноември 2015 г. по преписка R 102/2015-2 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да уважи жалбата като основателна, — да отмени обжалваното решение, в частта, в която се отхвърля искането за обявяване на недействителност на регистрираната марка „Formata“ No 011 529 427, — да измени обжалваното решение, като обяви марката „Formata“ No 011 529 427 за недействителна, — да измени обжалваното решение в частта относно съдебните разноски, — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. Изложено основание — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	18.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/29 Иск, предявен на 17 септември 2010 г. — Европейска комисия/Великото херцогство Люксембург (Дело C-458/10) () 2010/C 346/48 Език на производството: френски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: S. Pardo Quintillán и O. Beynet) Ответник: Великото херцогство Люксембург Искания на ищеца — да се установи, че като не е транспонирало пълно и правилно член 9, параграф 3, букви б), в) и д) от Директива 98/83/ЕО (1), Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по член 9, параграф 3, букви б), в) и д) от Директива 98/83/ЕО, — да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на иска си Комисията изтъква две твърдения за нарушения. С първото си твърдение за нарушение Комисията поддържа, че транспонирането на член 9, параграф 3, букви б) и в) от Директива 98/83 е непълно. Всъщност националната правна уредба не предвижда, че решението за дерогация трябва да съдържа „резултатите от предишни проверки“ и не уточнява „количеството вода, разпределяно ежедневно“, „съответното население“ и „евентуалното отражение върху съответните предприятия от хранителната промишленост“. С второто си твърдение за нарушение Комисията изтъква, че транспонирането на член 9, параграф 3, буква д) от Директива 98/83 е непълно и неправилно, доколкото люксембургските власти поддържат по-специално, че тъй като подалият искането за дерогация трябва да определи и да приведе в изпълнение мерките за отстраняване, същият подател — а не както изисква директивата органът, постановил решението за предоставяне на дерогация — трябва да представи „резюме на плана“, „график на дейностите“ и „оценка на разходите“. (1) Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 година относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 255).
bg	caselaw	EU	19.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/3 Решение на Съда (първи състав) от 27 март 2014 г. — Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)/National Lottery Commission (Дело C-530/12 P) (1) ((Обжалване - Марка на Общността - Регламент (ЕО) No 40/94 - Член 52, параграф 2, буква в) - Искане за обявяване на недействителност, основано на по-ранно авторско право, придобито съгласно националното право - Прилагане на националното право от СХВП - Роля на съдилищата на Съюза)) 2014/C 151/03 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: P. Bullock и F. Mattina) Друга страна в производството: National Lottery Commission (представители: R. Cardas, Advocate, B. Brandreth, Barrister) Предмет Жалба срещу Решение на Общия съд (седми състав) от 13 септември 2012 г. по дело National Lottery Commission/СХВП (T-404/10), с което този съд отменя Решение R 1028/2009-1 на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 9 юни 2010 г., с което се отхвърля жалбата, подадена срещу решението на отдела по споровете, с което се уважава направеното от Mediatek Italia и Giuseppe De Grégorio искане за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Общността, представляваща изображение на ръка с два кръстосани пръста и усмихнато лице — Член 53, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) No 207/2009 — Наличие на по-ранно авторско право, закриляно съгласно националното право — Тежест на доказване — Прилагане на националното право от СХВП Диспозитив 1) Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 септември 2012 г. по дело National Lottery Commission/СХВП — Mediatek Italia и De Gregorio (изображение на ръка) (T-404/10). 2) Връща делото на Общия съд на Европейския съюз, който да се произнесе по същество. 3) Не се произнася по съдебните разноски. (1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.
bg	caselaw	EU	1.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/2 Решение на Съда (първи състав) от 4 март 2010 г. — Европейска комисия/Португалска република (Дело C-38/06) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Безмитен внос на стоки за строго военна употреба) 2010/C 113/02 Език на производството: португалски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: G. Wilms и M. Afonso) Ответник: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, Â. Seiça Neves, J. Gomes и C. Guerra Santos) Страни, встъпили в подкрепа на исканията на ответника: Кралство Дания (представител: J. Molde), Република Гърция (представители: E.-M. Mamouna и M. K. Boskovits), Италианска република (представители: I. Bruni, G. De Bellis, avvocato dello Stato), Република Финландия (представител: A. Guimaraes-Purokoski) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 2, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕИО, Евратом) No 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1) и, за периода след 31 май 2000 г., на същите членове от Регламент (ЕО, Евратом) No 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184) — Безмитен внос на военни материали и на стоки с двойна употреба за военни и граждански цели Диспозитив 1. Като отказва да констатира и да предостави на Комисията собствените ресурси, дължими в резултат от вноса на екипировка и стоки със строго военно предназначение между 1 януари 1998 г. и 31 декември 2002 г. включително, както и като отказва да заплати съответните лихви за забава, Португалската република не е изпълнила задълженията си съответно по членове 2 и 9—11 от Регламент (ЕИО, Евратом) No 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите, изменен с Регламент (Евратом, ЕО) No 1355/96 на Съвета от 8 юли 1996 година за периода от 1 януари 1998 г. до 30 май 2000 г. включително, както и по същите членове от Регламент (ЕО, Евратом) No 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите за периода от 31 май 2000 г. до 31 декември 2002 г. 2. Осъжда Португалската република да заплати съдебните разноски. 3. Кралство Дания, Република Гърция, Италианската република и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 74, 25.3.2006г.
bg	caselaw	EU	13.2.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 37/34 Решение на Общия съд от 17 декември 2009 г. — Notartel/СХВП — SAT.1 (R.U.N.) (Дело T-490/07) (1) (Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността R.U.N. - По-ранна словна марка на Общността и по-ранна национална словна марка ran - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) - Задължение за мотивиране - Член 73 от Регламент No 40/94 (понастоящем член 75 от Регламент No 207/2009) - Частичен отказ за регистрация) 2010/C 37/45 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Notartel SpA-Società informatica del Notariato (Рим, Италия) (представители: M. Bosshard и M. Balestriero, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Sempio) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: SAT.1 SatellitenFernsehen GmbH (Берлин, Германия) Предмет Жалба срещу Решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 22 октомври 2007 г. (Решение R 1267/2006-4) относно процедура по възражение между SAT.1 SatellitenFernsehen GmbH и Notartel SpA-Società informatica del Notariato Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Notartel SpA-Società informatica del Notariato да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 64, 8.3.2008 г.
bg	caselaw	EU	7.9.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/42 Определение на председателя на Общия съд от 17 юли 2013 г. — Borgheziо/Парламент (Дело T-336/13 R) (Обезпечително производство - Европейски парламент - Акт за изключване на член на ЕП от неговата политическа група - Молба за спиране на изпълнението - Явна недопустимост на главния иск - Недопустимост на молбата - Липса на неотложност) 2013/C 260/75 Език на производството: френски Страни Молител: Mario Borghezio (Торино, Италия) (представители: H. Laquay, avocat) Ответник: Европейски парламент (представители: N. Lorenz, N. Görlitz и M. Windisch) Предмет Молба за спиране на изпълнението на акта на Европейския парламент, приет под формата на декларация на неговия председател на пленарното заседание от 10 юни 2013 г., според който молителят заседава от 3 юни 2013 г. в качеството на независим член и следователно е изключен от политическата група „Европа на свободата и демокрацията“, считано от тази дата Диспозитив 1. Отхвърля молбата за обезпечителна мярка. 2. Не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	30.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 194/7 Определение на Съда от 22 март 2012 г. — Cantiere navale De Poli SpA/Европейска комисия (Дело C-167/11 P) (1) (Обжалване - Член 119 от Процедурния правилник - Държавни помощи - Несъвместимост с общия пазар - Решение на Комисията - Изменение на съществуваща помощ - Регламент (ЕО) No 794/2004 - Регламент (ЕО) No 1177/2002 - Временен защитен механизъм за корабостроенето) 2012/C 194/10 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Cantiere navale De Poli SpA (представители: A. Abate и A. Franchi, avvocati) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci и C. Urraca Caviedes) Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Италианска република (представители: G. Palmieri, P. Gentili, avvocato dello Stato) Предмет Жалба срещу решението на Общия съд (осми състав) от 3 февруари 2011 г. по дело T 584/08, Cantiere navale De Poli/Комисия, с което Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на Решение на Комисията от 21 октомври 2008 година относно държавна помощ C 20/08 (ex N 62/08), която Италия възнамерява да приведе в действие като изменение на схема N 59/04 относно временния защитен механизъм за корабостроенето (ОВ 2010, L 17, стр. 50) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Cantiere navale De Poli SpA да заплати съдебните разноски. 3. Италианската република понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 173, 11.06.2011 г.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/48 Решение на Първоинстанционния съд от 3 декември 2009 г. — Iranian Tobacco/СХВП — Булгартабак АД (Bahman) (Дело T-223/08) (1) (Марка на Общността - Процедура по отмяна - Фигуративна марка на Общността Bahman - Липса на изискването за правен интерес - Член 55, параграф 1,буква а) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 56, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2010/C 24/84 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Iranian Tobacco Co. (Техеран, Иран) (представител: M. Beckensträter, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Poch) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Булгартабак холдинг София АД (София, България) (представител: M. Maček, avocat) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 10 април 2008 г. (преписка No R 709/2007-1) относно процедура по отмяна между Булгартабак холдинг София АД и Iranian Tobacco Co. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Iranian Tobacco Co. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 223, 30.8.2008 г.
bg	caselaw	EU	7.3.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/15 Жалба, подадена на 23 декември 2008 г. от People's Mojahedin Organization of Iran срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 23 октомври 2008 г. по дело T-256/07, People's Mojahedin Organization of Iran/Съвет на Европейския съюз (Дело C-576/08 P) (2009/C 55/24) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: People's Mojahedin Organization of Iran (представители: J.-P. Spitzer, lawyer, D. Vaughan QC, M.-E. Demetriou, barrister) Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Комисия на Европейските общности, Кралство Нидерландия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Съда: — да отмени решението на Първоинстанционния съд, в частта, в която Съдът е отхвърлил жалбата на PMOI за отмяна на Решение 2007/445/EО (1) на Съвета като неоснователна, — да отмени Решение 2007/445/EО, в частта, в която се отнася до PMOI, — да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя пред настоящия съд, а във връзка с Решение 2007/445/EО, пред Първоинстанционния съд. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят твърди, че по дело, което се отнася до основни права и до прилагането на член 1, параграфи 4 и 6 от Обща позиция 931/2001 и на член 2, параграф 3 от Регламент 2580/2001 във връзка с мярка на Общността, с която People's Mojahedin of Iran е оставена в списъка на забранените организации: (1) при определянето дали Съветът е допуснал явна грешка в преценката, Първоинстанционният съд не е осъществил пълен контрол на Решение 2006/445/EО, както разпорежда Договорът за ЕО; (2) Първоинстанционният съд е нарушил принципа на ефективна съдебна защита като не е упражнил пълен контрол; (3) Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е приел, че при вземането на решението си Съветът не е допуснал явна грешка в преценката. Съветът и Първоинстанционният съд са разполагали с всички факти и доводи, които са били представени пред националния съд и е трябвало да разгледат подробно оневиняващите доказателства; (4) Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагането на член 1, параграфи 4 и 6 от посочената по-горе Обща позиция и на член 2, параграф 3 от посочения Регламент като е отхвърлил твърдението на жалбоподателя, че само съществуваща към момента терористична дейност или заплахи са в състояние да оправдаят продължаване включването на дадено лице в списъка; (5) Първоинстанционният съд греши като приема, че въз основа на изводите си по въпросите, поставени с предишните правни основания за обжалване, Съветът правилно е изключил представените от жалбоподателя оневиняващи доказателства; (6) Първоинстанционният съд греши като отхвърля довода на жалбоподателя, че Съветът не е изложил подходящи мотиви във връзка с представените от него оневиняващи доказателства относно събития от 2001 г. до настоящия момент, както и относно това, защо оставянето на жалбоподателя в списъка на забранените организации е оправдано. (1) Решение 2007/445/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решения 2006/379/ЕО и 2006/1008/ЕО ОВ L 169, стр. 58.
bg	caselaw	EU	19.3.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 89/5 Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша) на 14 декември 2010 г. — Minister Finansów/Kraft Foods Polska S.A. (Дело C-588/10) 2011/C 89/10 Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Naczelny Sąd Administracyjny Страни в главното производство Жалбоподател: Minister Finansów Ответник: Kraft Foods Polska SA Преюдициален въпрос С оглед на разпоредбата на член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), според която в случаите, когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите членки, понятието за тези условия включва ли условие като предвиденото в член 29, параграф 4а от ustawa z dnia 11 marca 2004 r. o podatku od towarów i usług (Закона за данъка върху добавената стойност от 11 март 2004 г., Dz. U. No 54, позиция 535, изменен), съгласно което правото на намаляване на данъчната основа спрямо посочената в издадената фактура основа зависи от това дали данъчнозадълженото лице притежава потвърждение за получаването на корекцията на фактурата от страна на приобретателя на стоката или на получателя на услугата, за която е издадена фактурата, преди изтичането на срока за подаване на данъчната декларация за данъчния период, през който приобретателят на стоката или получателят на услугата е получил корекцията на фактурата, и нарушава ли това условие принципите на неутралитет на ДДС и на пропорционалност?
bg	caselaw	EU	9.4.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/9 Иск, предявен на 21 февруари 2011 г. — Европейска комисия/Република Финландия (Дело C-74/11) 2011/C 113/18 Език на производството: фински Страни Ищец: Европейска комисия (представители: I. Koskinen и D. Triantafyllou) Ответник: Република Финландия Искания на ищеца — да се установи, че като е позволила в групи по данъка върху добавената стойност (ДДС) да се включват неподлежащи на облагане с ДДС лица и като е ограничила режима за регистрация на групите по ДДС до доставчиците на финансови и застрахователни услуги, Република Финландия е нарушила задълженията си по членове 9 и 11 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1); — да се осъди Република Финландия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Съгласно член 11 от Директивата относно общата система на данъка върху добавената стойност държавите членки могат да разглеждат като едно данъчнозадължено лице няколко лица, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки. В член 9, параграф 1 от Директивата се дефинира понятието „данъчнозадължено лице“ за целите на облагането с ДДС. Според Комисията Директива 2006/112/ЕО не позволява в групите по ДДС да бъдат включвани неподлежащи на облагане с ДДС лица, като по този начин и неподлежащите на облагане с ДДС лица попадат в приложното поле на правата и задълженията на данъчнозадължените лица. Финландската правна уредба, позволяваща в групите по ДДС да се включат неподлежащи на облагане с ДДС лица, следователно противоречала на Директивата. Комисията твърди, че това тълкуване е същевременно в съответствие с целта на член 11 от Директивата — да се улесни администрирането на данъка и да се предотвратят злоупотребите. Комисията изтъква, че освен това режимът на груповата регистрация по финландската правна уредба нарушавал член 11 от Директива 2006/112/ЕО, доколкото според финладското законодателство относно облагането с ДДС приложното поле на възможността за регистрация на групи по ДДС се ограничавало до дружества, упражняващи дейност в областта на финансовите и застрахователните услуги. Режимът на регистрация на групи по ДДС следвало да се прилага към всички установени в определена държава членка предприятия независимо от вида на упражняваната от тях дейност. Общата система на данъка върху добавената стойност представлявала единна система; ако в нея се включвало особено правило, то следвало да е по принцип с обща приложимост. Формулировката на член 11 от Директива 2006/112/ЕО не съдържала никакви индикации относно възможността държавите членки да ограничават приложението на регистрация на групи по ДДС само до групи, упражняващи дейност в определени области. И с оглед на целта си член 11 от Директивата следвало да се тълкува в смисъл, че обхващал всички предприятия, без значение от областта, в която те упражнявали дейност. Дотолкова, доколкото ограничавали възможността за регистрация на групи по ДДС до определени групи, разпоредбите на финландското законодателство относно облагането с ДДС били в противречие и с общия принцип на правото на Съюза за равно третиране. (1) ОВ L 347, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.
bg	caselaw	EU	27.2.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 63/5 Определение на Съда (девети състав) от 10 ноември 2016 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Hongrie) — Signum Alfa Sped Kft./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság (Дело C-446/15) (1) ((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Право на приспадане - Отказ - Издател на фактурата, за когото се счита, че не е истинският доставчик на фактурираните услуги - Задължение за извършване на проверка в тежест на данъчнозадълженото лице)) (2017/C 063/07) Език на производството: унгарски Запитваща юрисдикция Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság Страни в главното производство Жалбоподател: Signum Alfa Sped Kft. Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság Диспозитив Разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, състояща се в това, че данъчната администрация отказва да признае на данъчнозадължено лице право на приспадане на данъка върху добавената стойност, дължим или платен за услуги, които са били доставени на това лице, по съображение, че не може да се има вяра на фактурите, издадени за тези услуги, тъй като издателят им не може да е истинският доставчик на посочените услуги, освен ако въз основа на обективни данни и без да се изисква от данъчнозадълженото лице да е извършило проверки, които не са негова задача, е било установено, че то е знаело или е трябвало да знае, че посочените услуги са част от измама с данъка върху добавената стойност, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. (1) ОВ C 381, 16.11.2015 г.
bg	caselaw	EU	12.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 9/28 Жалба, подадена на 27 август 2012 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 14 юни 2012 г. по дело T-338/08, Stichting Natuur en Milieu, Pesticide Action Network Europe/Комисия (Дело C-405/12 P) 2013/C 9/46 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представители: P. Oliver, J.-P. Keppenne, G. Valero Jordana, P. van Nuffel) Други страни в производството: Stichting Natuur en Milieu, Pesticide Action Network Europe, Република Полша, Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска: — да се отмени Решение на Общия съд (седми състав) от 14 юни 2012 г. по дело T-338/08, — да се постанови решение по съществото на делото, като се отхвърли жалбата за отмяна на решенията на Комисията от 1 юли 2008 г., — жалбоподателите по дело Т-338/08 да бъдат осъдени да заплатят разноските на Комисията в производството пред Общия съд и в настоящото производство. Правни основания и основни доводи Първото посочено основание за обжалване съвпада с изложеното по дело C-403/12 P. По второто основание Комисията при условията на евентуалност твърди, че Общият съд е тълкувал неправилно приложното поле на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция (1) в светлината на член 2, параграф 2, втора алинея от тази конвенция, като е постановил, че при приемането на Регламент (ЕО) No 149/2008 (2) Комисията не е действала в „законодателно качество“ по смисъла на посочения член 2, параграф 2, втора алинея. (1) Орхуска конвенция от 25 юни 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, одобрена с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201). (2) Регламент (ЕО) No 149/2008 на Комисията от 29 януари 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) No 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета чрез въвеждане на приложения II, III и IV, определящи максимално допустимите граници на остатъчни вещества за продукти, обхванати от приложение I към него (ОВ L 58, стр. 1).
bg	caselaw	EU	29.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 189/16 Решение на Общия съд от 17 май 2013 г. — Parker ITR и Parker-Hannifin/Комисия (Дело T-146/09) (1) (Конкуренция - Картели - Европейски пазар на морски маркучи - Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Определяне на цените, разпределение на пазара и обмен на чувствителна търговска информация - Отговорност за неправомерното поведение - Глоби - Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. - Оправдани правни очаквания - Таван от 10 % - Смекчаващи обстоятелства - Сътрудничество) 2013/C 189/29 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Parker ITR Srl (Вениано, Италия) и Parker-Hannifin Corp. (Мейфийлд Хайтс, Охайо, САЩ) (представители: B. Amory, F. Marchini Càmia и F. Amato, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално N. Khan, V. Bottka и S. Noë, впоследствие S. Noë и R. Sauer) Предмет Като главно искане, частична отмяна на Решение C (2009) 428 окончателен на Комисията от 28 януари 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39406 — Морски маркучи), в частта, в която решението се отнася до жалбоподателите, и при условията на евентуалност — искане за отмяна или за съществено намаляване на глобата, която им е наложена с посоченото решение Диспозитив 1. Отменя член 1, буква и) от Решение C (2009) 428 окончателен на Комисията от 28 януари 2009 година относно производство съгласно член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39406 — Морски маркучи), в частта му, в която Европейската комисия е установила, че Parker ITR Srl е участвало в нарушението за периода преди 1 януари 2002 г. 2. Отменя член 2, буква д) от Решение C (2009) 428 окончателен. 3. Размерът на наложената на Parker ITR глоба се определя на 6 400 000 EUR, за които Parker-Hannifin Corp. е солидарно отговорно до размер на 6 300 000 EUR. 4. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 5. Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Parker ITR и Parker-Hannifin. (1) ОВ C 141, 20.6.2009 г.
bg	caselaw	EU	21.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 235/32 Жалба, подадена на 3 юни 2014 г. — Италия/Комисия (Дело T-384/14) 2014/C 235/43 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Италианска република (представители: B. Tidore, avvocato dello Stato, G. Palmieri) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение No (2014) 2008 на Комисията за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки и по-специално от Италия в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от нарушение на общностните принципи и от непълнота на разследването. — В това отношение жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение Комисията е извършила финансова корекция в резултат на някои пропуски, установени при проверки на място, проведени само в районите на Лацио и Абруцо. Жалбоподателят оспорва прилагането на резултатите от тези проверки отвъд посочените райони и определянето на размера на компенсацията на 5 %, тъй като положението на различните райони в Италия е много различно и предвид че във всички случаи е засегната една единствена разплащателна агенция (AGEA). 2. Второто правно основание е изведено от нарушение на членове 43 и 48 от Регламент No 1782/2003 (1). — В решението си Комисията упреквала италианската държава, че е приложила неправилно правната уредба в областта на специалните права, като е приела, че е възникнала опасност за фонда. Жалбоподателят твърди, че членове 43 и 48 от Регламент No 1782/2003 не предвиждат специфичен ред за преразпределение на специалните права са случаите, обхванати от проверката на Комисията, и че приетата в Италия методология не само съответства напълно на посочената правна уредба, но и не представлява, сама по себе си, особен риск за фонда. 3. Третото правно основание е изведено от нарушение на общите принципи относно финансовите компенсации и зачитането на критериите за признаване, както и от недостатъчно мотивиране. — В решението си Комисията извършила компенсация във връзка с оперативни пропуски от страна на ARBEA — разплащателна агенция, чието одобрение е оттеглено с решение на административните органи от 12 май 2010 г., считано от 16 октомври 2010 г., от който момент функциите на ARBEA са поети от AGEA. Жалбоподателят оспорва начина на действие на Комисията, която е оставила в сила за 2010 г. компенсацията, която вече е била извършена за финансовите 2007 — 2009 г., като е изходила от предположението, че вече установените рискове все още съществуват и като е приела същия процент. Той оспорва също така прилагането на компенсацията за периода между оттеглянето на одобрението и поемането на функциите от страна на AGEA. (1) Регламент (EO) No 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) No 2019/93, (EО) No 1452/2001, (EО) No 1453/2001, (EО) No 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) No 1251/1999, (EО) No 1254/1999, (EО) No 1673/2000, (EИО) No 2358/71 и (EО) No 2529/2001 (ОВ L 270, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177).
bg	caselaw	EU	27.10.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 380/5 Решение на Общия съд от 11 септември 2014 г. — Комисия/ID FOS Research (Дело T-170/08) (1) ((Арбитражна клауза - Договори за финансова помощ за проекти в областта на индустриалните технологии и технологиите на материалите - Възстановяване на част от изплатените суми - Лихви за забава)) 2014/C 380/05 Език на производството: нидерландски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и W. Roels) Ответник: ID Fiber Optic Sensing Research (ID FOS Research) (Мол, Белгия) (представители: първоначално P. Walravens и J. De Wachter, а след това P. Walravens и C. Lebon, avocats) Предмет Иск, подаден на основание член 272 ДФЕС за възстановяване на част от изплатените от Комисията суми, ведно с лихвите за забава, в изпълнение на договор BRPR-CT-95-0099, сключен в рамките на специалната програма за научни изследвания и технологично развитие, включително демонстриране, в областта на индустриалните технологии и технологиите на материалите (Brite-Euram III). Диспозитив 1) Осъжда ID Fiber Optic Sensing Research (ID FOS Research) да възстанови на Европейската комисия сумата от 21 599,26 EUR, заедно с лихви за забава: — в размер на 4,75 % годишно, считано от 1 юли 2002 г. до 31 декември 2001 г.; — в размер на 6,75 % годишно, считано от 1 януари 2003 г. до датата на постановяване на настоящото решение; — в годишен размер, определен съгласно законодателството на Англия и Уелс, понастоящем част 17 от Judgment Courts Act, 1838, изменен, при максимален размер до 6,75 % годишно, считано от датата на постановяване на настоящото решение до пълното погасяване на задължението. 2) Осъжда ID FOS Research да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 171, 5.7.2008 г.
bg	caselaw	EU	12.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 335/5 Решение на Съда (трети състав) от 14 юли 2016 г. (преюдициално запитване от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie — Полша) — Wrocław — Miasto na prawach powiatu/Minister Infrastruktury i Rozwoju (Дело C-406/14) (1) ((Преюдициално запитване - Директива 2004/18/ЕО - Обществени поръчки за строителство - Правомерност на наложеното на оферентите задължение за реализиране на определен процент от поръчката без подизпълнители - Регламент (ЕО) No 1083/2006 - Общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд - Задължение на държавите членки за извършване на финансова корекция във връзка с установените нередности - Понятие за нередност - Необходимост от финансова корекция в случай на неспазване на правната уредба на Съюза в областта на обществените поръчки)) (2016/C 335/05) Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie Страни в главното производство Жалбоподател: Wrocław — Miasto na prawach powiatu Ответник: Minister Infrastruktury i Rozwoju Диспозитив 1) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, изменена с Регламент (ЕО) No 2083/2005 на Комисията от 19 декември 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че възлагащ орган няма право да изисква с помощта на клауза в спецификацията за обществена поръчка за строителство бъдещият спечелил оферент по нея да изпълни със собствени сили определен процент от строителството, предмет на тази поръчка. 2) Член 98 от Регламент (EO) No 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) No 1260/1999, във връзка с член 2, точка 7 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че изискването от страна на възлагащ орган в рамките на обществена поръчка за строителство по проект, който се ползва с финансово подпомагане от Съюза, бъдещият спечелил оферент да изпълни със собствени сили най-малко 25 % от строителството в нарушение на Директива 2004/18, представлява „нередност“ по смисъла на посочения член 2, точка 7, обосноваваща необходимостта от прилагане на финансова корекция съгласно споменатия член 98, доколкото не може да се изключи възможността това нарушение да има отражение върху бюджета на съответния фонд. Размерът на тази корекция трябва да се определи при отчитане на всички конкретни обстоятелства, които са релевантни с оглед на критериите, посочени в параграф 2, първа алинея на член 98 от споменатия регламент, а именно характера на констатираната нередност, нейната сериозност и финансовата загуба за съответния фонд. (1) ОВ C 431, 1.12.2014 г.
bg	caselaw	EU	20.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 317/18 Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Judicial de Vieira do Minho (Португалия) на 13 септември 2010 г. — Manuel Afonso Esteves/Axa — Seguros de Portugal SA (Дело C-437/10) () 2010/C 317/33 Език на производството: португалски Запитваща юрисдикция Tribunal Judicial de Vieira do Minho Страни в главното производство Ищец: Manuel Afonso Esteves Ответник: Axa — Seguros de Portugal SA Преюдициален въпрос Когато при сблъсък между моторни превозни средства, в резултат на който са причинени телесна повреда и имуществени вреди на един от водачите (пострадалото лице, което иска обезщетение), не е налице вина от страна на нито един от водачите, противоречи ли на общностното право, и по-конкретно на член 3, параграф 1 от Директива 72/166 (1), на член 2, параграф 1 от Директива 84/5 (2) и на член 1 от Директива 90/232 (3), така както ги тълкува Съдът, възможността да се разпредели отговорността за вреди, причинени от вещи (член 506, параграфи 1 и 2 от Гражданския кодекс), която възможност пряко се отразява върху размера на обезщетението, което трябва да се предостави на пострадалото лице за имуществените и неимуществените вреди, произтичащи от причинената телесна повреда, доколкото това разпределяне води до пропорционално намаляване на размера на обезщетението? (1) Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (2) Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) (ОВ L 8, 1984 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 104) (3) Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (ОВ L 129, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 240)
bg	caselaw	EU	31.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/53 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 12 май 2010 г. — Peláez Jimeno/Парламент (Дело F-13/09) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Предварителна административна жалба - Срок за подаване на административна жалба - Закъснение - Доказване - Бивш срочно нает служител - Назначаване като длъжностно лице - Член 5, параграф 4 от приложение XIII към правилника - Равно третиране) 2010/C 209/81 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Peláez Jimeno (Relegem-Asse, Белгия) (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocat) Ответник: Европейски парламент (представители: първоначално C. Burgos и K. Zejdová, впоследствие K. Zejdová и S. Seyr) Предмет Отмяна на решението на ОН за класиране на жалбоподателката като длъжностно лице в срок на изпитване в степен и стъпка, които са по-ниски от заеманите от нея като срочно нает служител. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда г-жа Peláez Jimeno да заплати всички съдебни разноски. (1) ОВ C 90, 18.4.2009 г., стр. 40.
bg	caselaw	EU	19.12.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 475/10 Жалба, подадена на 27 май 2016 г. от Médis — Companhia portuguesa de seguros de saúde, SA срещу определението на Общия съд (шести състав), постановено на 15 март 2016 г. по дело T-774/15 — Médis/EUIPO — Médis (Дело C-313/16) (2016/C 475/14) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Médis — Companhia portuguesa de seguros de saúde, SA (представител: M. Martinho do Rosário, advogada) Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост С определение от 19 октомври 2016 г. Съдът (осми състав) обявява жалбата за недопустима.
bg	caselaw	EU	4.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 146/31 Определение на председателя на Съда от 27 януари 2015 г. (преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Turnhout — Белгия) — Openbaar Ministerie/Marc Emiel Melanie De Beuckeleer, Michiel Martinus Zeeuws, Staalbeton NV/SA (Дело C-56/14) (1) (2015/C 146/39) Език на производството: нидерландски Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра. (1) ОВ C 135, 5.5.2014 г.
bg	caselaw	EU	8.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 439/22 Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgerichts (Германия), постъпило на 25 септември 2014 г. — Amira Osso/Регион Хановер (Дело C-444/14) (2014/C 439/29) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesverwaltungsgericht Страни в главното производство Жалбоподател: Amira Osso Ответник: Регион Хановер Участник в производството: Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht Преюдициални въпроси 1) Представлява ли ограничение на свободата на придвижване по смисъла на член 33 от Директива 2011/95/ЕС (1) задължението за установяване на местожителството в дадена териториално ограничена област (община, окръг, регион) в рамките на държавата членка, ако иначе чужденецът може да се придвижва и пребивава свободно на нейната територия? 2) Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95/ЕС ли е налагането на задължение за установяване на местожителството спрямо лица със статут на субсидиарна закрила, в случай че то се основава на съображение за постигане на подходящо разпределение на свързаните със социалното подпомагане тежести между техните съответни носители на територията на държавата? 3) Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95/ЕС ли е налагането на задължение за установяване на местожителството спрямо лица със статут на субсидиарна закрила, в случай че то се налага по миграционни или интеграционнополитически съображения, например за да се предотвратят социални конфликти поради масовото заселване на чужденци в определени общини или окръзи? В това отношение достатъчно ли е наличието на абстрактни миграционни или интеграционнополитически съображения или е необходимо тези съображения да се установяват конкретно? (1) Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, стр. 9).
bg	caselaw	EU	20.7.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 207/11 Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 23 април 2013 г. — Impresa Pizzarotti & C. Spa/Comune di Bari (Дело C-213/13) 2013/C 207/20 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio di Stato Страни в главното производство Ищец: Impresa Pizzarotti & C. Spa Ответник: Comune di Bari Преюдициални въпроси 1. Равнозначен ли е на обществена поръчка за строителство, макар и с някои характеристики на договор за наем, договор за наем на бъдеща вещ, който трябва да се сключи в последната предложена форма — обещание за поемане на задължение за отдаване под наем, така че този договор да не попада сред договорите, които член 16 от Директива 2004/18/ЕО (1) изключва от приложното поле на правната уредба на обществените поръчки? 2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли национална юрисдикция, и по-специално настоящата запитваща юрисдикция, да лиши от правен ефект силата на пресъдено нещо на решение, постановено по разглеждания и описан в настоящото определение случай, доколкото това решение допуска да възникне правно положение, което противоречи на общностното право в областта на обществените поръчки, и подлежи ли на изпълнение решение със сила на пресъдено нещо, което противоречи на общностното право? (1) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116).
bg	caselaw	EU	14.1.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 13/14 Решение на Общия съд от 22 ноември 2011 г. — LG Electronics/СХВП (DIRECT DRIVE) (Дело T-561/10) (1) (Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „DIRECT DRIVE“ - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер и липса на описателен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2012/C 13/29 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: LG Electronics, Inc. (Сеул, Южна Корея) (представител: M. Graf, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: V. Melgar) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 22 септември 2010 г. (преписка R 1027/2010-2) относно заявка за регистрация като марка на Общността на словния знак „DIRECT DRIVE“. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда LG Electronics, Inc. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 38, 5.2.2011 г.
bg	caselaw	EU	2.7.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 194/18 Жалба, подадена на 26 април 2011 г. — Wall/СХВП — Bluepod Media Worldwide (bluepod media) (Дело T-227/11) 2011/C 194/30 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Wall AG (Берлин, Германия) (представител: A. Nordemann, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Bluepod Media Worldwide Ltd (Лондон, Обединеното кралство) Искания на жалбоподателя — да се отмени частично решение R 301/2010-1 на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 10 февруари 2011 г. и — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „bluepod media“ за стоки и услуги от класове 9, 35, 38 и 41 — заявка за марка на Общността No 6099709 Притежател на марката или знака, на която/който се прави позоваване в процедурата по възражение: жалбоподателят Марка или знак, на която/който се прави позоваване в подкрепа на възражението: регистрация на марка на Общността No 5660972 за фигуративна марка „blue spot“ за услуги от класове 35, 36, 37 и 38; регистрация на международна марка No 880800 за словна марка „BlueSpot“ за услуги от класове 35, 37 и 38; регистрация на германска марка No 30472373 за словна марка „BlueSpot“ за услуги от класове 35, 37 и 38 Решение на отдела по споровете: отхвърля жалбата. Решение на апелативния състав: уважава частично жалбата и отхвърля частично заявката. Съответно допуска останалата част от заявката и отхвърля частично възражението. Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността, тъй като апелативният състав погрешно е приел, че не съществува вероятност от объркване.
bg	caselaw	EU	12.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 9/26 Жалба, подадена на 24 август 2012 г. от Европейския парламент срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 14 юни 2012 г. по дело T-396/09, Vereniging Milieudefensie, Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht/Комисия (Дело C-402/12 P) 2013/C 9/43 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Европейски парламент (представители: L. Visaggio и G. Corstens) Други страни в производството: Vereniging Milieudefensie, Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht, Европейска комисия, Кралство Нидерландия, Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска: — да се отмени Решение на Общия съд (седми състав) от 14 юни 2012 г. по дело T-396/09, — да се постанови решение по съществото на делото, като се отхвърли жалбата, подадена в първоинстанционното производство, — жалбоподателите в първоинстанционното производство да бъдат осъдени да заплатят разноските в настоящото производство по обжалване. Правни основания и основни доводи Според Парламента Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като приел, че може да преценява действителността на Регламент (ЕО) No 1367/2006 (1) от гледна точка на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция (2), въпреки че тази разпоредба няма непосредствено действие. Това становище на Общия съд се основавало на фундаментално погрешно тълкуване както на постоянната съдебна практика относно възможността на субектите на частното право да се позовават на разпоредбите на международна конвенция, за да оспорят действителността на актове на Европейския съюз, така и на вида и обхвата на международните задължения, релевантни за настоящото дело. По-конкретно, Общият съд приложил съдебната практика, която произтича от Решение по дело Fediol (3) и Решение по дело Nakajima (4), но не съобразил, че тази съдебна практика — която впрочем до този момент оставала ограничена до съвсем малък брой дела — може да се прилага единствено по изключение и при много особени условия. В самото обжалвано решение Общият съд не се погрижил да провери дали тези условия в случая действително са изпълнени, от една страна, а от друга — не взел предвид, че по своя характер тази съдебна практика е изключение. (1) Регламент (ЕО) No 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126). (2) Орхуска конвенция от 25 юни 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, одобрена с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201). (3) Решение на Съда от 22 юни 1989 г. по дело Fediol/Комисия (70/87, Recueil, стр. 1781). (4) Решение на Съда от 7 май 1991 г. по дело Nakajima/Съвет (C-69/89, Recueil, стр. I-2069).
bg	caselaw	EU	8.3.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 64/38 Определение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2007 г. — Atlantic Container Line и др./Комисия (Дело T-113/04) (1) (Изпълнение на решение на Първоинстанционния съд - Възстановяване на разходите за банкова гаранция, предоставена за отсрочване плащането на наложена от страна на Комисията глоба, която впоследствие е отменена от Първоинстанционния съд - Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Извъндоговорна отговорност на Общността - Липса на пряка причинно-следствена връзка между неправомерно поведение на институцията и твърдяната вреда) (2008/C 64/62) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Atlantic Container Line AB (Гьотеборг, Швеция); Transportación Marítima Mexicana SA de CV (Мексико [град], Мексико); Hanjin Shipping Co. Ltd (Сеул, Южна Корея); Hyundai Merchant Marine Co. Ltd (Сеул); Mediterranean Shipping Co. SA (Женева, Швейцария); Neptune Orient Lines Ltd (Сингапур [град], Сингапур); Orient Overseas Container Line (UK) Ltd (Suffolk, Обединено Кралство); P & O Nedlloyd Container Line Ltd (Лондон, Обединено Кралство) и Sea-Land Service, Inc. (Jacksonville, Флорида, Съединени щати) (представители: първоначално J. Pheasant, M. Levitt и K. Nicholson, впоследствие M. Levitt и K. Nicholson, solicitors) Ответник: Комисия на Европейските общности (представител: P. Oliver) Предмет От една страна, жалба за отмяна на писмото на Комисията от 6 януари 2004 г., с което се отказва възстановяване на разходите за банкова гаранция, направени от жалбоподателите вследствие на глобите, определени в решение 1999/243/ЕО на Комисията от 16 септември 1998 г. във връзка с производство по членове 85 и 86 от Договора за ЕО [понастоящем членове 81 ЕО и 82 ЕО] (Дело IV/35.134 — Trans-Atlantic Conference Agreement) (ОВ L 95, 1999 г., стр. 1), отменено с Решение на Първоинстанционния съд от 30 септември 2003 г. по дело Atlantic Container Line и др./Комисия (T-191/98 и T-212/98 — T-214/98, Recueil, стр. II-3275), и от друга страна, искане за обезщетение, целящо възстановяване на разходите относно банковата гаранция. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда жалбоподателите да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ С 118, 30.4.2004 г.
bg	caselaw	EU	22.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 134/32 Решение на Общия съд от 24 март 2010 г. — 2nine/СХВП — Pacific Sunwear of California („nollie“) (Дело T-364/08) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „nollie“ - По-ранна словна национална марка „NOLI“ и по-ранна словна международна марка „NOLI“ - Относително основание за отказ - Липса на сходство между стоките - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) - Член 74, параграф 1 от Регламент No 40/94 (понастоящем член 76, параграф 1 от Регламент No 207/2009) 2010/C 134/53 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: 2nine Ltd (Лондон, Обединеното кралство) (представител: S. Palmer, solicitor) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: D. Botis) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Pacific Sunwear of California, Inc. (Anaheim, Калифорния, Съединени щати) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 16 юни 2008 г. (преписка R 1591/2007-2), прието в производство по възражение между 2nine Ltd и Pacific Sunwear of California, Inc. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда 2nine Ltd да заплати направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП). (1) ОВ C 272, 25.10.2008 г.
bg	caselaw	EU	7.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 267/63 Решение на Първоинстанционния съд от 16 септември 2009 г. — Boudova и др./Комисия (Дело T-271/08) (1) (Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Бивши служители със спомагателни функции - Назначаване - Класиране в степен - Конкурси, публикувани преди влизането в сила на новия Правилник за длъжностните лица - Повторно класиране от друга институция на длъжностните ѝ лица - Отказ за повторно класиране - Принцип на равно третиране - Жалба за отмяна - Акт, неподлежащ на обжалване - Потвърждаващ акт - Липса на нови и съществени обстоятелства - Липса на извинима грешка - Недопустимост) 2009/C 267/113 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Stanislava Boudova (Howald, Люксембург); Iveta Adovica (Люксембург, Люксембург); Juraj Kuba (Konz, Германия); Heinrihs Puciriuss (Люксембург); Agnieszka Strzelecka (Arlon, Белгия); Izabela Szyprowska (Berbourg, Люксембург); Timea Tibai (Люксембург); и Birute Vaituleviciene (Люксембург) (представител: M.-A. Lucas, avocat) Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и G. Berscheid) Предмет Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 21 април 2008 г. по дело Boudova и др./Комисия (F-78/07, все още непубликувано в Сборника) за отмяна на посоченото определение. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда г-жа Stanislava Boudova, г-жа Iveta Adovica, г-н Juraj Kuba, г-н Heinrihs Puciriuss, г-жа Agnieszka Strzelecka, г-жа Izabela Szyprowska, г-жа Timea Tibai и г-жа Birute Vaituleviciene да заплатят както направените от тях съдебни разноски, така и съдебните разноски, направени от Комисията в настоящото производство. (1) ОВ C 260, 11.10.2008 г.
bg	caselaw	EU	1.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 292/35 Решение на Общия съд от 16 юли 2014 г. — Германия/Комисия (Дело T-295/12) (1) ((Държавни помощи - Услуги по отстраняване на мъртви животни и на отпадъци от кланици - Запазване на свободен капацитет в случай на епидемии при животните - Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар - Преимущество - Услуга от общ икономически интерес - Компенсация, свързана със задължението за предоставяне на обществена услуга - Засягане на търговията между държавите членки и нарушаване на конкуренцията - Необходимост от помощта - Субсидиарност - Задължение за мотивиране)) 2014/C 292/42 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze и J. Möller, подпомагани от T. Lübbig и M. Klasse, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: C. Egerer и T. Maxian Rusche) Предмет Жалба за отмяна на Решение 2012/485/ЕС на Комисията от 25 април 2012 година относно държавна помощ SA.25051 (C 19/10) (ex NN 23/10), предоставена от Германия в полза на Zweckverband Tierkörperbeseitigung в Рейнланд-Пфалц, Заарланд, област Райнгау-Таунус и област Лимбург-Вайлбург (ОВ L 236, стр. 1) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 273, 8.9.2012 г.
bg	caselaw	EU	24.8.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 279/19 Преюдициално запитване от Cour d'appel de Bruxelles (Белгия), постъпило на 8 юни 2015 г. — Fernand Ullens de Schooten/Ministre des Affaires Sociales et de la Santé publique, Ministre de la Justice (Дело C-268/15) (2015/C 279/24) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour d'appel de Bruxelles Страни в главното производство Ищец: Fernand Ullens de Schooten Ответници: Ministre des Affaires Sociales et de la Santé publique, Ministre de la Justice Преюдициални въпроси 1) Изисква ли общностното право, и по-специално принципът на ефективност при определени обстоятелства, в частност при обстоятелствата, изложени в точка 38 от настоящото съдебно решение, националният давностен срок — какъвто е предвиденият в член 100 от съгласуваните закони по отношение на държавното счетоводство, приложим към искане за обезщетение, отправено от частноправен субект срещу État belge за нарушение от законодателя на член 43 от Договора за ЕО (понастоящем 49 ДФЕС) — да започва да тече едва когато това нарушение е било констатирано или, напротив, принципът на ефективност при тези обстоятелства е гарантиран в достатъчна степен от възможността частноправният субект да прекъсне давностния срок, като връчи акт чрез съдебен изпълнител? 2) Трябва ли членове 43 ЕО, 49 ЕО и 56 ЕО и понятието за „изцяло вътрешно положение“, което може да ограничи позоваването на тези разпоредби от правен субект в рамките на спор пред национален съд, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на правото на Съюза в спор между белгийски гражданин и État belge, който има за цел предоставянето на обезщетение за вредите, причинени от твърдяното нарушение на общностното право, състоящо се в приемането и запазването в сила на белгийско законодателство като това в член 3 от Кралски указ No 143 от 30 декември 1982 г., което се прилага еднакво към белгийските граждани и към гражданите на другите държави членки? 3) Трябва ли принципът на предимство на общностното право и член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат изключване на правилото за силата на пресъдено нещо, когато става въпрос да се преразгледа или да се отмени съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, което се оказва, че противоречи на правото на Съюза, а обратно, че допускат да не се прилага национално правило за силата на пресъдено нещо, когато последното диктува да се приеме въз основа на това съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, но противоречащо на правото на Съюза, друго съдебно решение, с което се затвърждава нарушението на правото на Съюза от страна на първото съдебно решение? 4) Би ли могъл Съдът да потвърди, че въпросът дали правилото за силата на пресъдено нещо трябва да се изключи в случай на съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, което противоречи на правото на Съюза, в рамките на искане за преразглеждане или отмяна на това решение, по същество не е въпрос, идентичен по смисъла на съдебните решения Da Costa и CILFIT, с въпроса дали правилото за силата на пресъдено нещо, противоречащо на правото на Съюза в рамките на искане за (ново) решение, с което би следвало да се повтори нарушението на правото на Съюза, така че юрисдикцията, действаща като последна инстанция не може да избегне задължението си за отправяне на преюдициално запитване?
bg	caselaw	EU	16.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 174/5 Решение на Съда (голям състав) от 2 май 2012 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (Chancery Division) — Обединеното кралство) — SAS Institute Inc./World Programming Ltd (Дело C-406/10) (1) (Интелектуална собственост - Директива 91/250/ЕИО - Правна защита на компютърните програми - Член 1, параграф 2 и член 5, параграф 3 - Обхват на защитата - Пряко създаване или създаване посредством друг процес - Защитена с авторско право компютърна програма - Възпроизвеждане на функциите във втора програма без достъп до изходния код на първата - Декомпилиране на обектния код на първата компютърна програма - Директива 2001/29/ЕО - Авторско право и сродни права в информационното общество - Член 2, буква a) - Ръководство за работа с компютърна програма - Възпроизвеждане в друга компютърна програма - Нарушение на авторското право - Условие - Израз на собственото интелектуално творчество на автора на ръководството за работа) 2012/C 174/05 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court of Justice (Chancery Division) Страни в главното производство Ищец: SAS Institute Inc. Ответник: World Programming Ltd Предмет Преюдициално запитване — High Court of Justice (Chancery Division) — Тълкуване на член 2, параграф 1 и член 5, параграф 3 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми (OB L 122, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 114) — Обхват на защитата — Създаване, пряко или посредством процес като декомпилирането на обектния код, на компютърна програма, която възпроизвежда функциите на друга компютърна програма, вече защитена с авторско право, без достъп до изходния код на тази програма Диспозитив 1. Член 1, параграф 2 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми трябва да се тълкува в смисъл, че както функциите на компютърната програма, така и програмният език и форматът на файловете с данни, употребявани при работа с компютърната програма, за да се използват някои от функциите ѝ, не съставляват обективирана форма на програмата и съответно не се ползват от закрилата на авторското право върху компютърните програми по смисъла на тази директива. 2. Член 5, параграф 3 от Директива 91/250 трябва да се тълкува в смисъл, че лицето, което е получило лицензирано копие на компютърна програма, може без разрешението на носителя на авторското право да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на програмата, за да определи идеите и принципите, които са заложени в който и да е от елементите на програмата, ако извършва това, докато осъществява разрешени съгласно лиценза действия, както и действия по зареждане и пускане, необходими за използването на компютърната програма, и при условие че не нарушава изключителните права на носителя на авторското право върху тази програма. 3. Член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че възпроизвеждането в компютърна програма или в ръководство за работа с тази програма на някои елементи, описани в защитеното с авторско право ръководство за работа с друга програма, може да съставлява нарушение на авторското право върху това ръководство, ако възпроизведеното е израз на собственото интелектуално творение на автора на защитеното с авторско право ръководство за работа с компютърната програма, което запитващата юрисдикция е компетентна да провери. (1) ОВ C 346, 18.12.2010 г.
bg	caselaw	EU	12.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 142/14 Преюдициално запитване от Bundessozialgerichts (Германия), постъпило на 10 февруари 2014 г. — Jobcenter Berlin Neukölln/Nazifa Alimanovic и др. (Дело C-67/14) 2014/C 142/19 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundessozialgericht Страни в главното производство Жалбоподател: Jobcenter Berlin Neukölln Ответник: Nazifa Alimanovic, Sonita Alimanovic, Valentina Alimanovic, Valentino Alimanovic Преюдициални въпроси 1) Важи ли изискването за равно третиране по член 4 от Регламент (ЕО) No 883/2004 (1) — с изключение на забраната за прехвърляне на обезщетения в друга държава по член 70, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 883/2004 — и за специалните парични обезщетения без плащане на вноски по смисъла на член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) No 883/2004? 2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: допустими ли са — и евентуално в какъв обхват — ограниченията на изискването за равно третиране по член 4 от Регламент (ЕО) No 883/2004, които са въведени с разпоредби на националното законодателство за транспониране на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО (2) и които във всички случаи изключват достъпа до такива обезщетения, когато гражданинът на Съюза има право на пребиваване в другата държава членка само на основание на обстоятелството, че търси работа? 3) Съвместима ли е с член 45, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 18 ДФЕС национална разпоредба, съгласно която гражданите на Съюза, които могат да упражняват правото си на свободно движение като търсещи работа лица, във всички случаи са лишени от определено социално плащане, с което се осигурява жизненият минимум и същевременно се улеснява достъпът до пазара на труда, за периода, през който имат право на пребиваване само за да търсят работа, и то независимо от връзката им с приемащата държава? (1) Регламент (EО) No 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г. глава 5, том 7, стр. 82). (2) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г. глава 5, том 7, стр. 56).
bg	caselaw	EU	1.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 292/27 Решение на Общия съд от 11 юли 2014 г. — DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия (Дело T-533/10) (1) ((Държавни помощи - Обществена услуга за радио- и телевизионно разпространение - Помощ, която Испания планира да отпусне на RTVE - Изменение на системата на финансиране - Замяна на приходите от реклама с нови данъци, налагани на телевизионните и далекосъобщителните оператори - Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар - Данъчна мярка, която е начинът на финансиране на помощта - Наличие на необходима връзка по предназначение между данъка и помощта - Пряко въздействие на приходите от данъка върху размера на помощта - Пропорционалност)) 2014/C 292/32 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: DTS Distribuidora de Televisión Digital, SA (Трес Кантос, Испания) (представители: H. Brokelmann и M. Ganino, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: G. Valero Jordana и C. Urraca Caviedes) Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Telefónica de España, SA (Мадрид, Испания) и Telefónica Móviles España, SA (Мадрид) (представители: F. González Díaz и F. Salerno, адвокати) Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представители: първоначално J. Rodríguez Cárcamo и M. Muñoz Pérez, впоследствие M. Muñoz Pérez, след това S. Centeno Huerta и N. Díaz Abad, впоследствие N. Díaz Abad и накрая M. Sampol Pucurull, abogados del Estado) и Corporación de Radio y Televisión Española, SA (RTVE) (Мадрид) (представители: A. Martínez Sánchez и J. Rodríguez Ordóñez, адвокати) Предмет Искане за отмяна на Решение 2011/1/ЕС на Комисията от 20 юли 2010 година относно схема за държавна помощ C 38/09 (ex NN 58/09), която Испания планира да отпусне на Corporación de Radio y Televisión Española (RTVE) (ОВ L 1, 2011 г., стр. 9) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) DTS Distribuidora de Televisión Digital, SA понася направените от него съдебни разноски, включително свързаните с обезпечителното производство, разноските на Corporación de Radio y Televisión Española, SA (RTVE), включително свързаните с обезпечителното производство, както и разноските на Европейската комисия, включително свързаните с обезпечителното производство, с изключение на направените от последната разноски във връзка с встъпването на Telefónica de España, SA и Telefónica Móviles España, SA. 3) Telefónica de España и Telefónica Móviles España понасят направените от тях съдебни разноски и отговарят солидарно за заплащането на разноските, направени от Комисията във връзка с встъпването им. 4) Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски, включително свързаните с обезпечителното производство. (1) ОВ C 30, 29.1.2011 г.
bg	caselaw	EU	13.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 238/20 Жалба, подадена на 3 юни 2011 г. от Diego Canga Fano срещу решението, постановено на 24 март 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-104/09, Canga Fano/Съвет (Дело T-281/11 P) 2011/C 238/37 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Diego Canga Fano (Брюксел, Белгия) (представител: S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, avocats) Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да обяви жалбата за допустима, — да отмени Решението, постановено на 24 март 2011 г. от Съда на публичната служба на Европейския съюз по дело F-104/09, — да уважи исканията за отмяна и за обезщетение, предявени от жалбоподателя пред Съда на публичната служба, като уточнява същевременно, че жалбоподателят, доволен от отмяната на посоченото решение, е готов да се съгласи да му бъде присъдено символично обезщетение в размер на едно евро за поправяне на причинените му вреди, — да осъди Съвета да заплати съдебните разноски пред двете инстанции. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно правно основание, разделено на три части и изведено от грешка при прилагане на правото. — Първа част: жалбоподателят изтъква, че Съдът на публичната служба е тълкувал приложимите разпоредби по начин, който противоречи на установения от Съда и Общия съд в тяхната практика относно правото на преценка на ОН (точки 35 и 36 от обжалваното решение). — Втора част: жалбоподателят изтъква, че Съдът на публичната служба е направил неоснователни правни изводи при упражняването на контрола си за явна грешка в преценката (точки 48, 51, 52, 58, 78 и 79 от обжалваното решение) и в противоречие със собствените му критерии, с които твърди, че замества практиката на Съда и Общия съд. — Трета част: жалбоподателят изтъква, че мотивите на Съда на публичната служба са опорочени от материални неточности, както и от изопачаване или невземане предвид на доказателства, които са му били предоставени (точки 80, 81, 85, 88 и 90 от обжалваното решение).
bg	caselaw	EU	4.8.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 253/65 Иск, предявен на 26 юни 2014 г. — Kendrion/Съд на Европейския съюз (Дело T-479/14) 2014/C 253/89 Език на производството: нидерландски Страни Ищец: Kendrion NV (Цайст, Нидерландия) (представители: P. Glazener и T. Ottervanger, адвокати) Ответник: Съд на Европейския съюз Искания на ищеца Ищецът иска Съдът на Европейския съюз да се осъди: — да му плати обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 3 08 463,98 EUR или минимум в считания от Съда за подходящ размер, — да му плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 1 0 50 000,000 EUR, при условията на евентуалност минимум в размер на 1 7 00 000,00 EUR или при условията на евентуалност спрямо предходното — минимум в размера, установен от страните въз основа на определените от Съда условия, или минимум в считания от Съда за подходящ размер, — във всички случаи да му плати лихви за забава в определения от Съда подходящ размер, считано от 26 ноември 2013 г., — да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С решение от 26 ноември 2013 г., Kendrion/Комисия (C-50/12 P, EU:C:2013:771), Съдът установил нарушение на член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз в производството пред Общия съд по дело T-54/06, Kendrion/Комисия, което се отнася до жалба за отмяна на Решение C (2005) 4634 окончателен на Комисията от 30 ноември 2005 година относно процедура за прилагане на член [81 ЕО] (дело COMP/F/38.354 — Промишлени торби), доколкото то е адресирано до ищеца, както и за отмяна или при условията на евентуалност — за намаляване, на наложената на ищеца глоба. Освен това Съдът установил, че неизпълнението на задълженията по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз следва да се санкционира с подаването на иск за обезщетение до Съда, тъй като подобен иск представлявал ефективно средство за защита. Според ищеца в посоченото решение Съдът е постановил, че са изпълнени изискванията за наличие на достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти. На следващо място, ищецът посочва, че производството е продължило пет години и девет месеца, а според него за подходяща следва да се приеме продължителност от две години и шест месеца, така че разумният срок е бил надхвърлен с три години и три месеца. Ако делото е било решено в рамките на разумния срок, то решението е щяло да бъде постановено на 26 август 2010 г. вместо на 26 ноември 2013 г. Имуществените вреди, които той е претърпял поради прекомерната продължителност на производството, се състоят от допълнителните финансови тежести, които той е трябвало да понесе през съответния период. Тези вреди включват лихвите, начислени от Комисията върху глобата в размер на 3 4 0 00 000 EUR, както и разноските за банковата гаранция, издадена във връзка с плащането на глобата и лихвите. Тази сума е щяла да бъда намалена с размера на разноските за финансирането на дължимото на Съюза на 26 август 2010 г. плащане на глобата и лихвите, ако Общият съд беше постановил решение към тази дата. Като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от него поради прекомерната продължителност на производството, ищецът претендира подходящо обезщетение в размер на 10 % от глобата за всяка година, с която е надхвърлена разумната продължителност на производството пред Общия съд, и съответна част от 10 % за непълната година. Подобно обезщетение било уместно, тъй като към момента на постановяване на решението Комисията обичайно увеличавала глобата с 10 % за всяка година от нарушението. При условията на евентуалност ищецът претендира подходящо обезщетение за неимуществените вреди в размер на 5 % от глобата. Тази сума съответствала на обезщетението, което Съдът приемал за подходящо в сходни случаи на съществено надхвърляне на сроковете при преценката на глобите в картелни производства.
bg	caselaw	EU	20.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 114/12 Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunal Constitucional Madrid — Испания) — наказателно производство срещу Stefano Melloni (Дело C-399/11) (1) (Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Европейска заповед за арест - Процедури за предаване между държавите членки - Решения, постановени вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично - Изпълнение на задочно постановена присъда - Възможност за преразглеждане на присъдата) 2013/C 114/16 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Tribunal Constitucional Madrid Страни в главното производство Наказателно производство срещу: Stefano Melloni. Другата страна: Ministerio Fiscal. Предмет Преюдициално запитване — Tribunal Constitucional Madrid — Тълкуване на член 4а от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година за изменение на Рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес (ОВ L 81, стр. 24), и на членове 47, 48 и 53 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Решения, постановени вследствие на процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично — Изпълнение на задочно постановена присъда — Възможност за преразглеждане на присъдата Диспозитив 1. Член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска изпълняващият съдебен орган да обвързва в посочените в тази разпоредба хипотези изпълнението на европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда, с условието задочната присъда да може да се преразгледа в издаващата държава. 2. Член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, е съвместим с изискванията, произтичащи от член 47 и от член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. 3. Член 53 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държава членка да обвързва предаването на задочно осъдено лице с условието присъдата да може да бъде подложена на преразглеждане в издаващата държава членка с цел да се избегне нарушение на правото на справедлив съдебен процес и на правото на защита, гарантирани от нейната конституция. (1) ОВ C 290, 1.10.2011 г.
bg	caselaw	EU	6.12.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 313/60 Жалба, подадена на 15 октомври 2008 г. — Notarnicola/Сметна палата (Дело F-85/08) (2008/C 313/110) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Pietro Notarnicola (Люксембург, Люксембург) (представител: A. Gross, avocat) Ответник: Сметна палата Предмет и описание на спора Отмяна на решението на ответника, с което жалбоподателят е уведомен за уволнението си, както и възстановяване на жалбоподателя на длъжността му и, при условията на евентуалност, осъждане на ответника да заплати сума като обезщетение на претърпените от жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението от 16 юли 2008 г. и следователно да се отмени решението от 5 март 2008 г., с което жалбоподателят е информиран за уволнението си от 15 април 2008 г.; — да се възстанови жалбоподателят на длъжността му на договорно нает служител вследствие на договор от 23 август 2007 г., с ретроактивно изплащане на възнаграждението, считано от 16 април 2008 г., до датата на съдебното решение; — при условията на евентуалност, да се осъди ответникът да заплати сумата от 60 500 евро за имуществените вреди и 5 000 евро за неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя.
bg	caselaw	EU	16.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 46/31 Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 23 октомври 2012 г. — Possanzini/Frontex (Дело F-61/11) (1) (Публична служба - Срочно нает служител - Процедура във връзка с подновяване на трудовия договор на срочно нает служител - Съобщаване на служителя на отрицателното становище на оценителя за подновяването - Увреждащ акт - Липса - Искане за отмяна на неблагоприятните бележки относно производителността, фигуриращи в годишни доклади за оценка - Явно недопустима жалба) 2013/C 46/61 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Daniele Possanzini (Варшава, Полша) (представител: адв. S. Pappas) Ответник: Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз (Frontex) (представители: S. Vuorensola и H. Caniard, адв. D. Waelbroeck и адв. A. Duron) Предмет Публична служба — Искане за отмяна на решението да се отмени решението за подновяване на договора на жалбоподателя като срочно нает служител и на някои части от неговите доклади за оценка за периода от месец август 2006 г. до месец декември 2009 г. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като явно недопустима. 2. Осъжда г-н Possanzini да заплати разноските, направени от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз. Г-н Possanzini понася и направените от него разноски. (1) ОВ C 226, 30.7.2011 г., стр. 32.
bg	caselaw	EU	14.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/6 Преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial Navarra (Испания) на 25 април 2014 г. — Antonia Valdivia Reche/Banco de Valencia S.A. (Дело C-208/14) 2014/C 223/08 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Audiencia Provincial Navarra Страни в главното производство Жалбоподател: Antonia Valdivia Reche Ответник: Banco de Valencia S.A. Преюдициален въпрос Задължава ли член 6 от Директива 13/1993/ЕИО (1) националния съд, когато установи неравноправния характер на клауза, с която размерът на лихвата за забава се определя на 29 %, да обяви, че тя е неприложима, без възможност да измени размера на договорената лихва, въпреки че това е било поискано изрично от един от потребителите, ответници в производството? (1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ, L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
bg	caselaw	EU	9.6.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 129/16 Иск, предявен на 26 март 2007 г. — Imelios/Комисия (Дело T-97/07) (2007/C 129/28) Език на производството: френски Страни Ищец: Imelios SA (Vélizi Villacoublay, Франция) (представител: адвокат C. Curtil, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — Да се установи по главния иск относно процедурата несъстезателния характер на ръководената от OLAF (Европейска служба за борба с измамите) и Комисията процедура; да се установи, че OLAF по собствените й признания си е послужила е с анонимни източници; че OLAF и Комисията са отказали да съобщят на ищеца доклада от разследването; че решението на Комисията не е мотивирано; и следователно да се постанови отмяната на дебитното известие; — Да се установи допълнително, че подкрепящите документи, представени от ищеца, не са взети под внимание; че отговорността на групата [...] не е установена и следователно да се постанови отмяната на дебитното известие по същество; — Във всеки случай да се установи, че последната част от субсидията не е изплатена на ищеца, като последният не се е отказвал от нея, и в резултат да се осъди Комисията да изплати на ищеца сумата от 34 368 EUR заедно с лихвите, считани от настоящия иск; да се осъди Комисията да изплати на ищеца сумата от 50 000 EUR като обезщетение за загуби и пропуснати ползи; да се осъди Комисията да изплати на ищеца сумата от 50 000 EUR за процесуални разноски; да се осъди Комисията да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Ищецът подписва на 21 декември 1999 година с Европейската общност, представлявана от Европейската комисия, договор IST-1999-10934 — ASSIST относно проект „Knowledge management for Help Desk Operators“, сключен в рамките на петата рамкова програма за общностни действия при изследванията, технологичното развитие и демонстрацията (1998-2002 г.) в областта на информационното общество, достъпно за неспециалисти. В резултата на разследването, проведено от OLAF и на одитния й доклад Комисията изпраща до ищеца дебитно известие, с което изисква възстановяването на сума, която вече е изплатена като общностна субсидия в изпълнение на съответна разпоредба от договора, който позволява на Комисията да изисква такова възстановяване в случай на установяване на измама или на сериозни финансови нередности при реализирането на проект. Става въпрос за атакуваното решение в рамките на настоящия иск. Освен това, ищецът иска от Първоинстанционния съд да осъди Комисията да изплати последната част от субсидията, както и да я осъди да заплати обезщетение за вредите, претърпени от ищеца, поради, от една страна, неплащане на последната част от субсидията и от друга страна, поради инициираните от OLAF, а впоследствие и от Комисията процедури. В подкрепа на иска си за отмяна ищецът изтъква нарушаване на основни права, а именно на правото на защита по време на разследването по проверка на проекта ASSIST, ръководено от OLAF. Ищецът посочва, че не е могъл да направи необходимите възражения в хода на разследването и че окончателният доклад на OLAF, на който се основава решението на Комисията, не му е бил предоставен, поради което е бил възпрепятстван да отговори на оплакванията, предявени срещу него. Освен това, ищецът изтъква липсата на мотивация на решението, както и късно съобщаване на оплакванията. Допълнително, ищецът изтъква няколко основания относно същността на обжалваното решение, а именно факта, че Комисията не е взела предвид подкрепящите документи, предоставени от ищеца относно цените. Освен това, ищецът твърди, че групата LA POSTE, която е истинският бенефициер на субсидията, а не той самият, трябва да бъде държана отговорна за евентуално извършени нередности.
bg	caselaw	EU	5.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 326/34 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 28 юни 2016 г. — Lorenzet/ЕААБ (Дело F-144/15) (1) ((Публична служба - Срочно наети служители - Член 2, буква е) от УРДС - Безсрочен трудов договор - Неплатен отпуск - Отпуск по лични причини - Отказ да се продължи неплатен отпуск за допълнителен период от една година - Член 52 от УРДС)) (2016/C 326/57) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Andrea Lorenzet (Париж, Франция) (представители: S. Orlandi и T. Martin, avocats) Ответник: Европейска агенция за авиационна безопасност (представители: първоначално F. Manuhutu и A. Haug, D. Waelbroeck и I. Antypas, avocats, впоследствие F. Manuhutu и A. Haug, A. Duron и C. Dekemexhe, avocats) Предмет Искане за отмяна на решението на Европейската агенция за авиационна безопасност да не продължава неплатения отпуск по лични причини на жалбоподателя за допълнителен период от една година Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Г-н Andrea Lorenzet понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от Европейската агенция за авиационна безопасност. (1) ОВ C 48, 8.2.2016 г., стр. 102.
bg	caselaw	EU	24.9.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/43 Жалба, подадена на 29 юли 2011 г. — Ellinika Touristika Akinita/Комисия (Дело T-419/11) 2011/C 282/80 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Ellinika Touristika Akinita A.E. (Атина, Гърция) (представител: N. Fragakis, dikigoros) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да уважи неговата жалба в нейната цялост; — да отмени обжалваното решение на Комисията, изпратено до Република Гърция; — да разпореди връщането с лихвите на всички суми, които пряко или непряко са „възстановени“ от страна на жалбоподателя в изпълнение на обжалваното решение; — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяната на Решение C(2011) 3504 окончателен на Комисията от 24 май 2011 г., с което се обявява за неправомерна държавната помощ, отпусната от гръцките власти за държавните казина [Държавна помощ C 16/2010 (ex NN 22/2010, ex CP 318/2009)]. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните правни основания. Първото правно основание е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 107, параграф 1, ДФЕС, както и от недостатъчни мотиви в нарушение на член 296 ДФЕС. По-точно спорната мярка (i) не предоставя на казината в Парнита и в Корфу каквото и да било финансово предимство, произтичащо от прехвърляне на държавни средства; (ii) няма избирателен характер; и (iii) не е в състояние да наруши търговията между държавите членки и не нарушава или не заплашва да наруши конкуренцията. Второто правно основание е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 14, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41). По-конкретно: (i) възстановяване на неправомерно отпусната държавна помощ може да се изисква само от реалните получатели на помощта; и (ii) няма съвпадение между реалните получатели на спорната мярка (а именно клиентите на казината) и лицата, адресати на решението за възстановяване (а именно казината в Корфу, Парнита и Солун), които не следва да заплащат входен билет. Третото правно основание е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 14, параграф 1, второ изречение от посочения регламент. Възстановяването на спорната помощ противоречи на: (i) принципа на оправданите правни очаквания; и на (ii)принципа на пропорционалност.
bg	caselaw	EU	24.9.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/32 Жалба, подадена на 21 юли 2011 г. — BP Products North America/Съвет (Дело T-385/11) 2011/C 282/64 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: BP Products North America, Inc. (Naperville, Съединени американски щати) (представители: H.-J. Prieß и B. Sachs, lawyers и C. Farrar, solicitor) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя — да се отмени член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) No 443/2011 на Съвета (1) от 5 май 2011 година в частта, която се отнася до жалбоподателя, — да се отмени член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) No 444/2011 на Съвета (2) от 5 май 2011 година в частта, която се отнася до жалбоподателя, и — да се осъди ответника да заплати разноските на жалбоподателя съгласно член 87 от Процедурния правилник на Общия съд. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква четири правни основания. 1. С първото правно основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на основните регламенти в областта на антидъмпинговото и изравнителното мито с разширяването на обхвата на Регламент (ЕО) No 598/2009 и на Регламент (ЕО) No 599/2009 за вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати (3) по отношение на биодизелови продукти, които първоначално не са обхванати от регламентите в областта на антидъмпинговото и изравнителното мито, вместо да се проведе „de novo“ разследване, въпреки че смесите, които сега са предмет на Регламент за изпълнение (ЕС) No 444/2011 на Съвета, са били специално изключени от обхвата на Регламент (ЕО) No 598/2009 и на Регламент (ЕО) No 599/2009. 2. С второто правно основание жалбоподателят твърди, че са налице явни грешки в преценката, що се отнася до преценката на фактите, по-конкретно с оглед на обстоятелството, че биодизеловите продукти от смес с по-малко тегловно съдържание на биодизел (които не се облагат с мито) не могат да бъдат преобразувани в биодизелови продукти от смес с по-високо тегловно съдържание на биодизел (които се облагат с мито), така че не е възможно в действителност да се заобиколи нормата, и явни грешки в преценката, що се отнася до твърдяното заобикаляне на нормата от страна на жалбоподателя, доколкото явно са сгрешени икономическите основания за износа от страна на жалбоподателя. 3. С третото правно основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на основни процедурни изисквания, тъй като Регламент за изпълнение (ЕС) No 444/2011 на Съвета за разширяване на обхвата на окончателните мита върху биодизеловите продукти от смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, не е подходящо мотивиран. 4. С четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на основните правни принципи на Европейския съюз за недопускане на дискриминация и за добра администрация, тъй като спрямо жалбоподателя не е приложена митническата ставка за „дружествата, които сътрудничат“, въпреки обстоятелството, че жалбоподателят е сътрудничил изцяло. (1) Регламент за изпълнение (ЕС) No 443/2011 на Съвета от 5 май 2011 година за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) No 598/2009 окончателно изравнително мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати по отношение на внос на биодизел, изпращан от Канада, деклариран или не с произход от Канада, и за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) No 598/2009 окончателно изравнително мито по отношение на внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от Съединените американски щати, както и за прекратяване на разследването по отношение на вноса, изпращан от Сингапур (ОВ L 122, стр. 1). (2) Регламент за изпълнение (ЕС) No 444/2011 на Съвета от 5 май 2011 година за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) No 599/2009 окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати по отношение на внос на биодизел, изпращан от Канада, деклариран или не с произход от Канада, и за разширяване на обхвата на наложеното с Регламент (ЕО) No 599/2009 окончателно антидъмпингово мито по отношение на внос на биодизел в смес с тегловно съдържание на биодизел, по-малко или равно на 20 %, с произход от Съединените американски щати, както и за прекратяване на разследването по отношение на вноса, изпращан от Сингапур (ОВ L 122, стр. 12). (3) Регламент (ЕО) No 598/2009 на Съвета от 7 юли 2009 година за налагане на окончателно изравнително мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати (ОВ L 179, стр. 1) и Регламент (ЕО) No 599/2009 на Съвета от 7 юли 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Съединените американски щати (ОВ L 179, стр. 26).
bg	caselaw	EU	10.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 395/47 Решение на Общия съд от 26 септември 2014 г. — Romonta/Комисия (Дело T-614/13) (1) ((Околна среда - Директива 2003/87/ЕО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии, считано от 2013 г. - Решение 2011/278/ЕС - Национални мерки за изпълнение, представени от Германия - Клауза относно случаи на крайно затруднено положение - Свобода при избор на професия и свобода на стопанска инициатива - Право на собственост - Пропорционалност)) (2014/C 395/58) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Romonta GmbH (Зеегебийт Мансфелдър Ланд, Германия) (представители: I. Zenke, M.-Y. Vollmer, C. Telschow и A. Schulze, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: E. White, C. Hermes и K. Herrmann) Предмет Искане за отмяна на Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 година относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 240, стр. 27), доколкото с член 1, параграф 1 от това решение се отказва разпределяне — за третия период на търгуване с квоти за емисии от 2013 г. до 2020 г. — на допълнителни квоти на жалбоподателя, поискани въз основа на клауза относно случаи на крайно затруднено положение, предвидена в член 9, параграф 5 от Treibhausgas-Emissionshandelsgesetz (германският Закон за търговия с емисии на парникови газове) от 21 юли 2011 г. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Romonta GmbH понася съдебните разноски, направени в главното и в обезпечителното производство. (1) ОВ C 31, 1.2.2014 г.
bg	caselaw	EU	17.3.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 80/6 Жалба, подадена на 29 ноември 2011 г. от Centrotherm Systemtechnik GmbH срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 15 септември 2011 г. по дело T-427/09 — centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-609/11) 2012/C 80/08 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Centrotherm Systemtechnik GmbH (представители: A. Schulz und C. Onken, Rechtsanwälte) Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG Искания на жалбоподателя — да се отмени Решението на Общият съд на Европейския съюз от 15 септември 2011 г. по дело T-427/09; — да се отхвърли жалбата на centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 25 август 2009 г. по преписка R 6/2008-4; — да се осъди centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Настоящата жалба е насочена срещу Решението на Общия съд, с което той отхвърля като неоснователна подадената от жалбоподателя жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 25 август 2009 г. по процедура по отмяна между centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG и Centrotherm Systemtechnik GmbH. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва следните правни основания: 1. Според жалбоподателят с обжалваното съдебно решение се нарушава член 65 от Регламент No 207/2009 (1) и член 134, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Общия съд. Съгласно тези разпоредби Общият съд е длъжен да вземе предвид всички посочени от жалбоподателя правни основания. 2. По-нататък жалбоподателят изтъква, че обжалваното съдебно решение е несъвместимо с член 51, параграф 1, буква а) и с член 76 от Регламент No 207/2009. Според жалбоподателя в това решение погрешно се предпоставя, че жалбоподателят има задължение да докаже, че използването на оспорената марка е годно да гарантира запазването на произтичащите от нея права. В действителност обаче на основание на член 76, параграф 1 от Регламент No 207/2009 в процедурата по отмяна съгласно член 51, параграф 1 от Регламент No 207/2009 се прилага принципа за служебна проверка на фактите. От друга страна, от разпоредбите и структурата на Регламента — и по-специално след съпоставяне на разпоредбите относно производството по отмяна и разпоредбите, уреждащи производството по възражение и обявяване на недействителността на определена търговска марка поради наличието на относителни основания за отказ на регистрация — произтича, че в процедурата по отмяна не притежателят на оспорваната марка следва да представи доказателства за нейното използване. Според жалбоподателя от това следва, по-специално, че СХВП необосновано отказва да вземе предвид представените доказателства като изтъква, че са представени след изтичането на съответния срок. 3. Жалбоподателят твърди, че Общият съд тълкува неправилно член 51, параграф 1, буква а) от Регламент No 207/2009, като приема погрешно и в противоречие с практиката на Съда, че понятието за „реално използване“ се противопоставя на понятието за „минимално използване“ на марката. 4. Накрая според жалбоподателя е неправилно твърдение на СХВП, което Общия съд оставя неоспорено, че представената от управителя на жалбоподателя клетвена декларация е недопустимо доказателствено средство съгласно член 78, параграф 1, буква, е) от Регламент No 207/2009, като това твърдение противоречи на практиката на Общия съд. (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
bg	caselaw	EU	14.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/9 Определение на Съда от 8 декември 2006 г. — Polyelectrolyte Producers Group/Комисия на Европейските общности, Съвет на Европейския съюз (Дело C-368/05 P) (1) (Жалба - Решение на Съвета за приемане на позицията на Общността - Решение на Съвместния комитет на ЕИП, позволяващо на Кралство Норвегия да прилага по отношение на веществото акриламид по-ограничителни специфични гранични стойности на концентрация от разрешените в Общността) (2007/C 82/16) Език на производството: английски Страни Ищец: Polyelectrolyte Producers Group [представители: K. Van Maldegem и C. Mereu, адвокати] Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз [представители: G. Curmi, J.-P. Hix и F. Florindo Gijón], Комисия на Европейските общности [представители: J. Forman и M. Wilderspin] Предмет Жалба срещу Определение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 22 юли 2005 г., Polyelecytrolyte Producers Group/Съвет и Комисия (T-376/04), с което се обявява за недопустим, от една страна, иск за отмяна на Решение No 59/2004 на Съвместния комитет на ЕИП от 26 април 2004 година, изменящо приложение II (ОВ L 277, стр. 30), доколкото позволява на Норвегия да предвижда по-ограничителни специфични гранични стойности на концентрация за веществото акриламид от прилаганите в рамките на Общността, както и за установяване на незаконосъобразност на съвместната декларация, свързана със споразумението за ЕИП, относно изменените разпоредби по отношение на опасните вещества, приета на събранието на Съвместния комитет на ЕИП от 26 март 1999 г. (ОВ C 185, стр. 6), и от друга, иск за предоставяне на обезщетение за вредите, които ищецът твърди, че е претърпял в резултат от приемането на оспорваното решение Диспозитив 1) Искът се отхвърля. 2) Polyelectrolyte Producers Group се осъжда да заплати разноските. (1) ОВ C 10, 14.1.2006 г.
bg	caselaw	EU	26.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/28 Определение на Общия съд от 26 март 2012 г. — Cañas/Комисия (Дело T-508/09) (1) (Конкуренция - Антидопингови правила - Решение за отхвърляне на жалба - Преустановяване на професионална дейност - Отпадане на правния интерес - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) 2012/C 151/45 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Guillermo Cañas (Буенос Айрес, Аржентина) (представители: първоначално F. Laboulfie и C. Aguet, впоследствие Y. Bonnard, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: P. Van Nuffel и F. Ronkes Agerbeek, подпомагани от J. Derenne, avocat) Страни, встъпили в подкрепа на исканията на ответника: Agence mondiale antidopage (Лозана, Швейцария) (представители: G. Berrisch, avocat, D. Cooper, solicitor и N. Chesaites, barrister) и ATP Tour, Inc. (Wilmington, Delaware, Съединени американски щати) (представители: B. van de Walle de Ghelcke и J. Marchandise, avocats) Предмет Жалба за отмяна на Решение C(2009) 7809 на Комисията от 12 октомври 2009 година по преписка COMP/39471, с което поради липса на достатъчен интерес за Общността се отхвърля жалба за нарушение на член 81 ЕО и член 82 ЕО от страна на Agence mondiale antidopage, ATP Tour, Inc. и Fondation Conseil international de l'arbitrage en matière de sport (CIAS) Диспозитив 1. Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество. 2. Guillermo Cañas понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. 3. Agence mondiale antidopage и ATP Tour, Inc понасят направените от тях съдебни разноски. 4. Липсва основание за постановяване на съдебно решение по молбата за встъпване на European Elite Athletes Association. (1) ОВ C 80, 27.3.2010 г.
bg	caselaw	EU	29.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 30/63 Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 23 ноември 2010 г. — Gheysens/Съвет (Дело F-8/10) (1) (Публична служба - Договорно нает служител със спомагателни функции - Неподновяване на договор - Задължение за мотивиране) 2011/C 30/122 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Johan Gheysens (Malines, Белгия) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и É. Marchal, avocats) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Balta и K. Zieleśkiewicz) Предмет на делото Искане за отмяната на решението на Съвета за непродължаване на срока на договора на жалбоподателя и следователно за прекратяване на трудовото му правоотношение със Съвета Диспозитив на решението 1. Отхвърля жалбата на г-н Gheysens. 2. Осъжда г-н Gheysens да заплати всички съдебни разноски. (1) ОВ C 100, 17.4.2010 г., стр. 69.
bg	caselaw	EU	7.1.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/22 Жалба, подадена на 31 октомври 2011 г. — Nycomed/СХВП — Bayer Consumer Care (ALEVIAN DUO) (Дело T-561/11) 2012/C 6/40 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Nycomed GmbH (Констанц, Германия) (представител: A. Ferchland, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Bayer Consumer Care AG (Базел, Швейцария) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 21 юли 2011 г. по преписка No R 1953/2010-1 и да се отхвърли възражението, както и — да се осъди ответната страна да заплати разноските и разходите, направени както в производството пред отдела по споровете, така и в производството по обжалване. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „ALEVIAN DUO“ за стоки от клас 5 — заявка за марка на Общността No 6303201 Притежател на марката или знака, на която/който се прави позоваване в производството по възражение: другата страна в производството пред апелативния състав Марка или знак, на която/който се прави позоваване в подкрепа на възражението: регистрация на марка на Общността No 786863 на словната марка „ALEVE“ за стоки от клас 5 Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по споровете Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав преценил неправилно наличието на вероятност от объркване на конфликтните марки.
bg	caselaw	EU	1.5.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 102/34 Жалба, подадена на 4 март 2009 г. — Италия/Комисия (Дело T-99/09) 2009/C 102/50 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Италианска република (представител: P. Gentili, avvocato dello Stato) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — Да се отмени писмо No 000841 (документ No 1) от 2 февруари 2009 г. на Европейската комисия, Генерална дирекция „Регионална политика“, с предмет „плащания на Комисията, с размер различен от поискания“, което съдържа следното решение: „Следователно датата, от която Европейската комисия счита за недопустими разходите, свързани с мярка 1.7 по POR [Регионалната оперативна програма] 2000-2006, е 29 юни 2007 г., а не 17 май 2006, както е оповестено в горепосочената докладна записка от 22 декември 2008 г.“ — да се отмени писмо No 001059 (документ No 2) от 6 февруари 2009 г. на Европейската комисия, Генерална дирекция „Регионална политика“, с предмет „преустановяване на искането за плащане и на исканията за информация относно финансовите корекции съгласно член 39 от Регламент No 1260/99 за регион Кампания“, което съдържа следното решение: „Следователно датата, от която Европейската комисия счита за недопустими разходите, свързани с мярка 1.7 по Регионалната оперативна програма 2000-2006, е 29 юни 2007, а не 17 май 2006, както е посочено по-горе. “ — да се отмени писмо No 012480 (документ No 3) от 22 декември 2008 г. на Европейската комисия, Генерална дирекция „Регионална политика“, с предмет Регионалната оперативна програма Кампания 2000-2006 (CCI n. 1999 IT 16 1 PO 007) — Последици на производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка 2007/2195 върху управлението на отпадъци в регион Кампания, с което „Комисията иска да приспадне, считано от следващото искане за плащане, всички разходи на основание на мярка 1.7, направени след 29 юни 2007 г.“ Правни основания и основни доводи В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква нарушение на член 32, параграф 3, първа алинея, буква е) и втора алинея и на член 39, параграфи 2 и 3 от Регламент No 1260/99 (1). Той твърди по-специално, че: а) За да може да се обяви за недопустимо искане за плащане на вноски от структурен фонд поради висящо производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка, е необходимо конкретният предмет на това производство да е напълно идентичен с предмета на искането за плащане. б) В производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка Комисията критикува положението с окончателното обезвреждане на отпадъците, с мотива че липсват необходимите структури (пещи за изгаряне на отпадъци, депа за отпадъци) за осъществяване на тази фаза от „преработката“ на отпадъци в съответствие с директивата. Останалите фази от „преработката“ и останалите правила за управление на отпадъците, различни от окончателното обезвреждане, обаче нямат връзка с конкретния предмет на производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка. Такъв е случая по-специално с различните правила за оползотворяване на отпадъците, което предполага тяхното разделно събиране. Мярка 1.7 на POR Campania 2000 обаче и включените в нея операции (проекти) се отнасят именно да фазата на оползотворяване на отпадъците и до предшестващото го разделно събиране. в) В докладна записка от 20 октомври 2008 г., която се споменава в оспорваните докладни записки, Комисията изразява объркването си относно плана за управлението на отпадъците от 28 декември 2007 г. Въпреки това нито един от тези аргументи, на които се основава критиката, свързани с управлението на отпадъците на 28 декември 2007 г., не е част от предмета на производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка 2007/2195, ако не за друго, тъй като това производство се основава на положението, съществуващо към момента на мотивираното становище, т.е. на положението към 01.03.2008 г. г) Решението на Комисията да приеме за недопустими исканията за плащане на основание на мярка 1.7, поради това, че „не съществуват достатъчно гаранции за правилното осъществяване на операциите по съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в рамките на мярка 1.7“ не можело да се приеме съгласно член 32, параграф 3, първа алинея, буква е), втора хипотеза (наличие на висящ производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка). По-скоро, то можело да се приеме в съответствие с първата хипотеза на тази разпоредба (преустановяване на плащанията на основание на предишния член 39, параграф 2 от Регламент No 1260/99). Това обаче щяло да доведе до започването на състезателно производство, което Комисията искала да избегне. Накрая, жалбоподателят изтъква също нарушение на съществени процесуални, проявило се под формата на липса на мотиви. (1) Регламент (ЕО) No 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определяне на общи разпоредби за структурните фондове (ОВ L 161, стр. 1).