Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Chunks_4000

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (125)

all_all · 557k rows

Split (2)

train · 235k rows

language stringclasses 2 values	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 328 112k
bg	caselaw	EU	7.6.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 142/11 Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Frankfurt am Main (Германия) на 28 февруари 2008 г. — Wall AG/Stadt Frankfurt am Main, Frankfurter Entsorgungs- und Service GmbH (FES) (Дело C-91/08) (2008/C 142/17) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Landgericht Frankfurt am Main Страни в главното производство Ищец: Wall AG Ответник: Stadt Frankfurt am Main, Frankfurter Entsorgungs- und Service GmbH (FES) Подпомагаща страна: DSM Deutsche Städte Medien GmbH Преюдициални въпроси 1) Дали принципът на равно третиране, прогласен в членове 12, 43 и 49 ЕО, и общностният принцип за недопускане на дискриминация, основана на гражданството, трябва да се тълкуват в смисъл, че произтичащите от тях задължения за прозрачност от страна на публичноправните органи, с оглед на възлагането на концесии за услуги да осигурят на конкуренцията подходящо равнище на публичност, както и възможността за последваща проверка дали процедурата по възлагане на поръчката е проведена безпристрастно (вж. Решение на Съда от 7 декември 2000 г. по дело Telaustria и Telefonadress, C 324/98, Rec. стр. I 10745, точки 60-62, Решение от 21 юли 2005 г. по дело Coname, C 231/03, Rec. стр. I 7287, точки 17-22, Решение от 13 октомври 2005 г. по дело Parking Brixen, C 458/03, Rec. стр. I 8585, точки 46-50, Решение от 6 април 2006 г. по дело ANAV, C 410/04, Rec. стр. I 3303, точка 21, и Решение от 13 септември 2007 г. по дело Комисия/Италия, C 260/04, все още непубликувано в Сборника, точка 24), изискват националното право да предостави на участника, чието предложение не е прието, право да иска постановяване на акт, за да се предотврати неминуемо нарушение на тези задължения и/или преустановяване на нарушението на подобно задължение? 2) Ако отговорът на първия преюдициален въпрос е отрицателен: дали посочените задължения за прозрачност са част от обичайното право на Европейските общности, в смисъл дали те вече се прилагат трайно и непрекъснато, по еднакъв начин и всеобщо, и са признати от съответните правни субекти като императивна норма? 3) Дали посочените в първия въпрос задължения за прозрачност изискват и в случай на умишлено изменение на концесионен договор за предоставяне на услуга — включително промяна на посочения в хода на процедурата подизпълнител — ново откриване за конкуренцията на преговорите по този въпрос, като се осигури подходящо равнище на публичност, респ. по какви критерии трябва да се осъществи подобно откриване? 4) Дали посочените в първия преюдициален въпрос принципи и задължения за прозрачност трябва да се тълкуват в смисъл, че когато е налице нарушение на задължение при концесия за услуги, сключеният поради това нарушение договор, който има за цел да уреди или измени правоотношение по договор с продължително изпълнение, трябва да се развали? 5) Дали посочените в първия преюдициален въпрос принципи и задължения за прозрачност и член 86, параграф 1 ЕО, евентуално във връзка с член 2, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директива 80/723/ЕИО на Комисията от 25 юни 1980 година относно прозрачността на финансовите взаимоотношения между държавите-членки и публичните предприятия (1) и член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (2) трябва да се тълкуват в смисъл, че предприятие, като публично предприятие, респ. възлагащ орган, е длъжно да спазва тези задължения за прозрачност, когато — е създадено от териториално-административна единица с оглед обезвреждане на отпадъци и почистване на улици, но извършва дейност и на свободния пазар, — териториално-административната единица притежава 51 % от него, но решенията на дружеството могат да се вземат само с мнозинство от три четвърти, — тази териториално-административна единица избира само една четвърт от членовете на надзорния съвет, включително председателя на надзорния съвет и — повече от половината от оборота му е от двустранни договори за обезвреждане на отпадъци и почистване на улици на територията на тази териториално-административна единица, като последната ги рефинансира от местните данъци, платени от нейните граждани? (1) ОВ L 195, стр. 35.; Директива 2000/52/ЕО на Комисията от 26 юли 2000 година за изменение на Директива 80/723/ЕИО относно прозрачността на финансовите взаимоотношения между държавите-членки и публичните предприятия (ОВ L 193, стр. 75). (2) (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116).
bg	caselaw	EU	1.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 180/3 Решение на Съда (първи състав) от 4 юни 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция (Дело C-250/07) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 93/38/ЕИО - Обществени поръчки в областта на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите - Възлагане на поръчка без предварително обявяване на конкурентно възлагане - Условия - Съобщаване на мотивите за отхвърляне на оферта - Срок) 2009/C 180/05 Език на производството: гръцки Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Patakia и D. Kukovec) Ответник: Република Гърция (представители: D. Tsagkaraki, V. Christianos, dikigoros) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 4, член 20, параграф 2 и член 41, параграф 4 от Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (ОВ L 199, стр. 84) — Процедура за конкурентно възлагане на поръчка за проучване, доставка, транспортиране, монтаж и пускане в експлоатация на две топлоелектрически единици, предназначени за топлоелектрическата централа Atherinolakkos на остров Крит Диспозитив 1) Като забавя без основание отговора на искането на оферент за разяснения относно мотивите за отхвърляне на офертата му Република Гърция не е изпълнила задължението си по член 41, параграф 4 от Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, изменена с Директива 2001/78/ЕО на Комисията от 13 септември 2001 година. 2) Отхвърля иска в останалата му част. 3) Република Гърция и Комисията на Европейските общности понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 155, 7.7.2007 г.
bg	caselaw	EU	26.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 171/6 Решение на Съда (шести състав) от 26 март 2015 г. — Wünsche Handelsgesellschaft International mbH & Co KG/Европейска комисия (Дело C-7/14 P) (1) ((Обжалване - Митнически кодекс на Общността - Член 220, параграф 2 и член 239 - Опрощаване на вносни мита - Внос на консервирани гъби с произход от Китай - Решение, с което се установява, че няма основание за опрощаване на вносните мита)) (2015/C 171/08) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Wünsche Handelsgesellschaft International mbH & Co KG (представители: K. Landry и G. Schwendinger, Rechtsanwälte) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: A. Caeiros и B.-R. Killmann) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Wünsche Handelsgesellschaft International mbH & Co. KG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 52, 22.2.2014 г.
bg	caselaw	EU	20.2.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 53/21 Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 10 ноември 2016 г. — Volker Willmeroth, като собственик на TWI Technische Wartung und Instandsetzung Volker Willmeroth e. K./Martina Broßonn (Дело C-570/16) (2017/C 053/28) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesarbeitsgericht Страни в главното производство Жалбоподател: Volker Willmeroth, като собственик на TWI Technische Wartung und Instandsetzung Volker Willmeroth e. K. Ответник: Martina Broßonn Преюдициални въпроси 1) Предоставя ли член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (1) или член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) право на финансово обезщетение на наследника на работник, починал докато е бил в трудово правоотношение, за полагащия се на починалия работник преди неговата смърт минимален годишен отпуск, което е изключено съгласно член 7, параграф 4 от Bundesurlaubsgesetz (Федерален закон за отпуските, наричан по-нататък „BUrlG“) във връзка с член 1922, параграф 1 от Bürgerliches Gesetzbuch (Германски граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“)? 2) При положителен отговор на първия въпрос: Важи ли това и когато трудовото правоотношение е между два частноправни субекта? (1) ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3.
bg	caselaw	EU	14.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 145/8 Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg te Brugge (Белгия) на 16 февруари 2011 г. — Connoisseur Belgium BVBA/Belgische Staat (Дело C-69/11) 2011/C 145/11 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Rechtbank van eerste aanleg te Brugge Страни в главното производство Жалбоподател: Connoisseur Belgium BVBA Ответник: Belgische Staat Преюдициален въпрос Нарушава ли се с член 26 от Wetboek van de belasting van de toegevoegde waarde („Кодекс за данъка върху добавената стойност“), от една страна, член 11, част А, параграф 1, буква a) от Шестата директива 77/388/ЕИО (1) (понастоящем член 73 от Директива 2006/112/ЕО (2) на Съвета от 28 ноември 2006 г., относно общата система на данъка върху добавената стойност), а, от друга страна — принципът на неутралитета на данъка върху добавената стойност, ако тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че се дължи данък върху добавената стойност върху разходите и сумите, които в съответствие с условията на сключен договор могат да се фактурират на съответния съконтрагент, но на практика не се фактурират? (1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1). (2) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.
bg	caselaw	EU	18.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/58 Жалба, подадена на 26 октомври 2010 г. — Nike International/СХВП (DYNAMIC SUPPORT) (Дело T-512/10) () 2010/C 346/112 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Nike International Ltd (Beaverton, САЩ) (представител: M. de Justo Bailey, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 25 август 2010 г. по преписка R 640/2010-4; и — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „DYNAMIC SUPPORT“ за стоки от клас 25 — Заявка за регистрация като марка на Общността No 8299869 Решение на проверителя: отказва регистрация като марка на Общността. Решение на апелативния състав: охвърля жалбата. Изложени правни основания: жалбоподателят счита, че с оспорваното решение се нарушава член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009 на Съвета, тъй като апелативният състав допуска грешка в преценката и извежда неправилно заключението, че този член не допуска поисканата регистрация на марка.
bg	caselaw	EU	4.8.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 235/14 Жалба, подадена на 7 юни 2012 г. — UTi Worldwide и др./Комисия (Дело T-264/12) 2012/C 235/35 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: UTi Worldwide, Inc. (Тортола, Британски Вирджински острови), UTi Nederland BV (Схипол, Нидерландия) и UTI Worldwide (UK) Ltd (Рединг, Обединено кралство) (представител: P. Kirch, lawyer) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите — да се отменят членове 1 и 2 от Решение C(2012) 1959 окончателен на Комисията от 28 март 2012 година по преписка COMP/39.462 — Спедиторски услуги, в частта, която се отнася до жалбоподателите, — при условията на евентуалност да се отмени член 2 от решението от 28 март 2012 г. в частта, която се отнася до жалбоподателите, като глобата съответно бъде отменена или размерът ѝ намален, — да се следи констатациите и изводите на Общия съд по отношение на UTi Nederland и UTi UK да са напълно приложими и по отношение на UTi Worldwide Inc. в качеството му на дружество майка, което не е участвало в деянията, за които е издадено посоченото решение, но съгласно последното носи отговорност за дъщерните си дружества, и — ответникът да бъде осъден да заплати всички съдебни разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателите изтъкват две правни основания в подкрепа на жалбата и всяко от тях съдържа три части. 1. С първото правно основание се подкрепя първата част от исканията и се твърди, че жалбоподателите не са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП: — Комисията допуснала явна грешка, като включила жалбоподателите в твърдения картел Automated Manifest System („AMS“), не преценила правилно фактите и не извършила изчерпателен и точен анализ на събраните от самата нея доказателства, тъй като: — Комисията е анализирала неправилно фактите, произтичащи от събраните от самата нея доказателства, — в решението неправилно е определен обхватът на обсъждането, проведено в рамките на сдружението Freight Forward International („FFI“), — членовете на FFI не са се споразумявали за цени или ценови скали, — жалбоподателите и другите спедитори са прилагали таксите AMS избирателно, за да получат конкурентно предимство, — Комисията не е взела предвид ясните доказателства, че членството на жалбоподателите във FFI не означава, че те са участвали в свързания с таксата AMS картел, и — Комисията не е взела предвид ясните доказателства, че жалбоподателите са определяли самостоятелно своята такса AMS въз основа на таксите AMS на въздушните товарни превозвачи и други фактори за пазарно ценообразуване. — Комисията не е доказала, че жалбоподателите са участвали в каквото и да било споразумение за нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като: — от правна гледна точка присъствието на жалбоподателите на шест срещи и телеконферентна връзка в рамките на FFI не е достатъчно, за да е налице нарушение на член 101 ДФЕС, и — решението не съдържа доказателства, че извън FFI жалбоподателите са участвали в каквито и да било двустранни или многостранни обсъждания, свързани с таксата AMS. — Таксата AMS няма „значителни последици“ за конкуренцията, тъй като: — таксата AMS представлявала много малка част от общата цена на спедиторската услуга, и — начисляването на таксата AMS било неизбежно предвид решението на въздушните товарни превозвачи за въвеждане на такса и поради това нямала значителни последици за пазара. 2. С второто правно основание се подкрепя втората част от исканията и се твърди, че с решението за налагане на глоба Комисията нарушава член 23, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета (1), собствените си насоки за определяне на глобите (2) и принципа на пропорционалност, като решението съдържа и грешка в изчисленията: — Комисията не приложила понятието за „тежест“ по смисъла на член 23, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета и членове 19 и 20 от насоките за определяне на глобите, тъй като: — липсва каквото и да било действително участие на жалбоподателите в извършването на твърдяното нарушение, — липсва действително извършване на твърдяното нарушение, и — липсва индивидуализация на действията на жалбоподателите предвид поведението на всички засегнати предприятия като цяло. — Комисията нарушила принципа на пропорционалност, тъй като: — прилагането на ставка от 16 % е непропорционално предвид правната и фактическа обстановка по случая, — изчисленията, които се основават на целия пазар на спедиторските услуги, са непропорционални, — прилагането на коефициента за продължителност е непропорционално, и — включването на допълнителна сума към основния размер е непропорционално. — Размерът на наложената от Комисията индивидуална глоба на UTi Worldwide Inc. в качеството му на дружество майка е изкуствено и неправилно увеличен чрез използваната от Комисията математическа формула. (1) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). (2) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент No 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).
bg	caselaw	EU	21.9.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 274/15 Преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Karlsruhe (Германия) на 18 юли 2013 г. — Barbara Huber/Manfred Huber (Дело C-408/13) 2013/C 274/26 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Amtsgericht Karlsruhe Страни в главното производство Ищца: Barbara Huber Ответник: Manfred Huber Преюдициален въпрос Съвместим ли е с член 3, букви а) и б) от Регламент (ЕО) No 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (1), член 28, алинея 1, изречение първо от германския Закон за предявяването на права на издръжка в отношенията с чужди държави [Gesetz zur Geltendmachung von Unterhaltsansprüchen im Verkehr mit ausländischen Staaten] (Auslandsunterhaltsgesetz — AUG), съгласно който ако обичайното местопребиваване на някоя от страните не е в Германия, по исковете за издръжка по член 3, букви а) и б) от Регламент (ЕО) No 4/2009 компетентен е единствено районният съд [Amtsgericht] по седалището на съответния върховен областен съд [Oberlandesgericht], в чийто съдебен район ответникът или взискателят обичайно пребивава? (1) ОВ L 7, стр 1.
bg	caselaw	EU	27.2.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 51/45 Жалба, подадена на 5 януари 2010 г. — De Lucia/СХВП — Galbani (De Lucia La natura pratica del gusto) (Дело T-2/10) 2010/C 51/83 Език на жалбата: италиански Страни Жалбоподател: Domenico De Lucia SpA (San Felice a Cancello, Италия) (представител: S. Cutolo, avvocato) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Egidio Galbani SpA (Melzo, Италия) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението, постановено на 15.10.2009 г. от първи апелативен състав на СХВП по производство R 37/2009-1, — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словния елемент „De Lucia/La natura pratica del gusto“ (заявка за регистрация No 4 962 346), за стоки от класове 29, 30 и 31 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Egidio Galbani S.p.A. Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка на Общността „LUCIA“ (No 620 716) за стоки от класове 29 и 30, фигуративна марка на Общността, съдържаща словния елемент „Galbani-Santa Lucia“ (No 2 302 677) за стоки от клас 29, национална и международна фигуративна марка „LUCIA“ (италианска регистрация No 67 470) и (международна регистрация No 256 299), за стоки от клас 29, национална, международна и общностна фигуративна марка (италианска регистрация No 597 377), (международна регистрация No 601 651) и (общностна регистрация No 70 185), за стоки от класове 29 и 30, национална и международна словна марка „Santa Lucia“ (италианска регистрация No 131 028) и (международна регистрация No 256 299) за стоки от клас 29 и словна марка на Общността „Santa Lucia“ (No 70 128) за стоки от класове 29 и 30. Решение на отдела по споровете: уважава частично възражението само що се отнася до някои стоки от клас 31. Решение на апелативния състав: уважава жалбата що се отнася до „тютюна“ (клас 31) и разрешава регистрацията на тази стока. Изложени правни основания: неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009, както и липса и/или недостатъчни мотиви във връзка с изискването за прилагане на член 12, буква а) от същия регламент.
bg	caselaw	EU	8.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 144/53 Жалба, подадена на 6 март 2017 г. — Sumner/Комисия (Дело T-152/17) (2017/C 144/72) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Loreto Sumner (Лейкслип, Ирландия) (представител: J. MacGuill, Solicitor) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени постановения на 10 януари 2017 г. и връчен на 17 януари 2017 г. отказ на Генералния секретар от името на Комисията да предостави на жалбоподателя достъп до всички материали, представени от страните по висящи производства за установяване на неизпълнение на задължения на държава членка във връзка с твърдяно нарушение от страна на Ирландия на Директивата за работното време. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания. 1. В рамките на първото основание се твърди, че искането за предоставяне на достъп до документи не е било подложено на конкретна преценка по реда на Регламент No 1049/2001. 2. В рамките на второто основание се твърди, че незаконосъобразно е приложена обща презумпция, като са нарушени принципите, установени в цитираната съдебна практика. 3. В рамките на третото основание се твърди, че в нарушение на цитираната съдебна практика рискът по отношение на всеки от съответните документи не е подложен на конкретно и действително разглеждане. 4. В рамките на четвъртото основание се твърди, че в нарушение на цитираната съдебна практика евентуалният частичен достъп не е подложен на конкретно и действително разглеждане. 5. В рамките на петото основание се твърди, че в нарушение на принципите, установени в цитираната съдебна практика е допусната явна грешка в преценката във връзка с наличието на по-висш обществен интерес.
bg	caselaw	EU	15.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 13/3 Решение на Съда (първи състав) от 11 ноември 2010 г. — Европейска комисия/Португалска република (Дело C-543/08) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Членове 56 ЕО и 43 ЕО - Свободно движение на капитали - Привилегировани акции („golden shares“) на португалската държава в EDP - Energias de Portugal - Ограничения при придобиването на дялови участия и намеса в управлението на приватизирано дружество) 2011/C 13/05 Език на производството: португалски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun, P. Guerra e Andrade и M. Teles Romão) Ответник: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, C. Botelho Moniz и P. Gouveia e Melo, advogados) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 43 ЕО и 56 ЕО — Привилегировани акции („golden shares“) на португалската държава в EDP — Energias de Portugal Диспозитив 1. Като е запазила особени права в EDP — Energias de Portugal като предвидените в Закон No 11/90, Рамков закон за приватизацията (Lei n.o 11/90, Lei Quadro das Privatizações) от 5 април 1990 г., в Декрет-закон No 141/2000 от 15 юли 2000 г. за одобряване на четвъртата фаза на процедурата по реприватизация на дружествения капитал на EDP — Electricidad de Portugal SA и в устава на това дружество в полза на португалската държава и на други публичноправни субекти — права, предоставени във връзка с привилегировани акции („golden shares“) на държавата в посоченото дружество, Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 56 ЕО. 2. Осъжда Португалската република да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 19, 24.1.2009 г.
bg	caselaw	EU	17.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 409/22 Определение на Съда (осми състав) от 4 септември 2014 г. — Rütgers Germany GmbH, Rütgers Belgium NV, Deza, a.s., Koppers Denmark A/S, Koppers UK Ltd/Европейска агенция по химикалите (ECHA) (Дело C-290/13 P) (1) ((Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Регламент (ЕО) No 1907/2006 (REACH) - Член 59 и приложение XIII - Идентифициране на антраценовото масло (паста) като пораждащо сериозно безпокойство вещество, за което трябва да се приложи разрешителната процедура - Равно третиране)) 2014/C 409/31 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Rütgers Germany GmbH, Rütgers Belgium NV, Deza, a.s., Koppers Denmark A/S, Koppers UK Ltd (представител: K. Van Maldegem, avocat) Друга страна в производството: Европейска агенция по химикалите (ECHA) (представители: M. Heikkilä, W. Broere и T. Zbihlej; J. Stuyck и A.-M. Vandromme, advocaten) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Rütgers Germany GmbH, Rütgers Belgium NV, Deza a.s., Koppers Denmark A/S и Koppers UK Ltd да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 252, 31.8.2013 г.
bg	caselaw	EU	18.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/19 Решение на Съда (трети състав) от 21 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos vyriausybės, Република Литва) — Nidera Handelscompagnie BV/Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos. (Дело C-385/09) (1) (Директива 2006/112/ЕО - Право на приспадане на ДДС, платен по получени доставки - Национална правна уредба, с която се изключва правото на приспадане за стоки, препродадени преди идентификацията на данъчнозадълженото лице за целите на ДДС) 2010/C 346/30 Език на производството: литовски Запитваща юрисдикция Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos vyriausybės Страни в главното производство Жалбоподател: Nidera Handelscompagnie BV Ответник: Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos Предмет Преюдициално запитване — Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos vyriausybės — Тълкуване на член 167, член 168, първа алинея, буква a) и член 178, първа алинея, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Национално законодателство, което запазва правото на приспадане на ДДС за данъчнозадължените лица, идентифицирани за целите на ДДС в тази държава членка — Право на приспадане на ДДС, което е изключено за стоките и услугите, придобити от данъчнозадълженото лице преди датата на идентификацията му за целите на ДДС в съответната държава членка, ако тези стоки и тези услуги вече са използвани за целите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице Диспозитив Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска задължено по данъка върху добавената стойност лице, което отговаря на материалноправните условия за приспадането му в съответствие с разпоредбите на тази директива и което се идентифицира за целите на данъка върху добавената стойност в разумен срок след извършването на сделките, пораждащи правото на приспадане, да може да бъде лишено от възможността да упражни това право от национално законодателство, което забранява приспадането на данъка върху добавената стойност, платен във връзка с покупката на стоки, ако това данъчнозадължено лице не е идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност преди използването на тези стоки за целите на неговата облагаема дейност. (1) ОВ C 312, 19.12.2009 г.
bg	caselaw	EU	14.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/12 Искане за преюдициално заключение, представено от Tribunale civile di Genova (Италия) на 18 януари 2007 г. — Autostrada dei Fiori SpA, AISCAT, Associazione Nazionale dei Gestori delle Autostrade/Governo della Repubblica italiana, Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dell'Economia e delle Finanze, Azienda nazionale autonoma delle strade (ANAS) (Дело C-12/07) (2007/C 82/24) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Tribunale civile di Genova Страни в главното производство Ищец: Autostrada dei Fiori SpA, AISCAT, Associаzione Nazionale dei Gestori delle Autostrade Ответник: Governo della Repubblica italiana, Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dell'Economia e delle Finanze, Azienda nazionale autonoma delle strade (ANAS) Преюдициални въпроси 1) Може ли да бъде считан, въпреки факта, че е публично предприятие, за предприятие по смисъла на общностния правен ред, и като такова, към него да бъдат прилагани правилата относно конкуренцията (член 86 от Договора), субект с правно-организационна форма — акционерно дружество — и с целите, функциите и правомощията за намеса на пазара, предоставени от италианския законодател на ANAS spa (AД) както произтичат по-специално от учредителните актове на новия правен субект, от одобрения с decreto interministeriale [междуведомствен декрет] от 18 декември 2002 г. Устав, от новата правна уредба съгласно член 2, алинеи 82 — 90 от Decreto-legge от 3 октомври 2006 г., конвертиран в закон с внесените с „maxiemendamento “(голямо изменение) — член 1, аления 1034 — изменения от правителството във „finanziaria 2007 “[Закон за бюджета за 2007 г.]? При положителен отговор, 2) Като се има предвид основното право на собственост, закриляно от общностния правен ред, съвместима ли е с него правна уредба, подобна на подложената на проверка и изменена със Закон 286/2006, която предвижда „евентуално право на обезщетение “спрямо значителното правомощие да отчуждава, предоставено на публично предприятие-конкурент, в случая — ANAS spa (AД)? 3) Като се има предвид въпросната правна уредба, и като се отчитат внесените при конверсията ѝ в закон изменения, както и тези, внесени с така нареченото „maxiemendamento “(голямо изменение) в Legge finanziaria 2007 [Закона за бюджета за 2007 г.], противопоставят ли се общностният правен ред, и по-специално правилата в областта на конкуренцията и вътрешния пазар (член 43 и следващите, член 81 и следващите от Договора ЕО), на възлагането на срочен принцип, но без определяне на задължителен краен срок, на управлението на обществени услуги или на обществени инфраструктури, на предприятие със 100 % държавно участие и с характеристики, подобни на тези на ANAS spa (AД), без да се провежда- процедура по възлагане на обществени поръчки? 4) Противопоставя ли се общностното право в областта на процедурите за възлагане на обществени поръчки на това, дадена държава-членка да разшири обхвата на предвидения в директивите относно обществените поръчки за доставки и услуги режим, така че да се обхванат и „вертикални “операции, извършвани от частни предприятия, на които са предоставени концесии, като се запази правото на държавата-членка да назначава членовете на Комисиите по оценка на офертите, подадени от концесионерите? 5) Доколкото се предоставят предимства, които не са предоставени на конкуренти от частния сектор, и доколкото не съществува задължение за водене на отделно счетоводство, представляват ли държавни помощи, забранени от член 87 и следващите от Договора, мерките за финансиране, подобни на тези в полза на ANAS spa (AД) по член 7, алинея 12 от Decreto-legge 138/2002, и член 7, алинея 1quater от Decreto-legge 138/2002, както и по член 1, алинея 453 от Legge Finanziaria 2005 (Закон за бюджета за 2005 година) (L. 30 декември 2004 г., No 311), които позволяват ANAS spa (AД) да получи заеми при облекчени условия от Cassa depositi e Prestiti s.p.a. (AД), както и мерките, подобни на тези по член 1, алинея 299, буква б) и алинея 453 L. 311/2004 (Legge Finanziaria 2005, [Закон за бюджета за 2005 година]), и/или по член 76, алинея 2 от Закона 289/2003, които предвиждат ANAS spa (AД) да получи значителни обществени средства, официално предназначени за инфраструктурни дейности, но без задължение за водене на отделно счетоводство; представлява ли освен това държавна помощ мярка, подобна на удължаването на срока на концесията в полза на ANAS spa (AД), позволяваща на ANAS spa (AД) да избегне процедурата за предоставяне на концесия, както и правна уредба, подобна на тази по член 2 L. 286/2006 (след конверсия на Decreto-legge 262/2006), алинеи 87 и 88, която предвижда, че ANAS spa (AД) встъпва автоматично, дори и временно, но без краен срок, в правата на частни субконцесионери, чийто срок на концесия е изтекъл?
bg	caselaw	EU	5.12.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 297/30 Жалба, подадена на 5 октомври 2009 г. — Marcuccio/Съд на Европейските общности (Дело T-401/09) 2009/C 297/44 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato) Ответник: Съд на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени решението, независимо от това как е формулирано, с което ответникът отхвърля молбата от 24 май 2009 г., подадена от жалбоподателя до ответника, — да се отмени докладна записка от 15 юни 2009 г. на секретариата на Съда, — да се осъди ответника да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 10 000 EUR (десет хиляди) или съответната по-голяма или по-малка сума, определена от Първоинстанционния съд по справедливост, като обезщетение за претърпяната вреда, — да се осъди ответника да заплати всички съдебни разноски, такси и хонорари по настоящото производство. Правни основания и основни доводи Настоящото производство има за предмет отказа на ответника да разгледа искането за обезщетение за твърдяната вреда, произтичаща от уведомяването на адвокат, който вече не е упълномощен за обжалването от страна на Комисията на решение на Съда на публичната служба, с което се уважават частично исканията на жалбоподателя. В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква пълна липса на мотиви, нарушение на задължението за добра администрация, както и нарушение на закона и наличието в случая на явна грешка в преценката.
bg	caselaw	EU	22.11.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 301/34 Определение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2008 г. — Goris/Комисия (Дело T-126/04) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Междинно решение - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) (2008/C 301/57) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Willem Goris (Strassen, Люксембург) (представител: N. Lhoëst, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и H. Krämer, agents, подпомагани от B. Wägenbaur, avocat) Предмет От една страна, искане за отмяна на решението на Комисията от 5 май 2003 г. за изменение на класирането в степен на жалбоподателя, доколкото то определя класирането му в стъпка към датата на назначаването му в степен B 4, втора стъпка, доколкото определя 5 октомври 1995 г. като датата, към която то започва да поражда имуществените си последици и доколкото не възстановява степента на жалбоподателя, и искане за отмяна на решението, с което е отхвърлена жалбата на жалбоподателя както и искане за поправяне на вредите, за които се твърди, че произтичат от това решение. Диспозитив 1. Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящата жалба. 2. Комисията понася всички съдебни разноски. (1) ОВ C 118, 30.4.2004 г.
bg	caselaw	EU	10.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 395/21 Решение на Съда (състав по преразглеждането) от 9 септември 2014 г. за преразглеждане на решение на Общия съд (състав по жалбите), постановено на 10 юли 2014 г. по дело T-401/11 P, Livio Missir Mamachi di Lusignano/Европейска комисия (Дело C-417/14 RX) (2014/C 395/26) Език на производството: италиански Страни в производството пред Общия съд Жалбоподател: Livio Missir Mamachi di Lusignano (представители: Fabrizio di Gianni, Renato Antonini, Gabriele Coppo и Aldo Scalini, avvocati) Друга страна в производството: Европейска комисия Въпроси, които са предмет на преразглеждането Преразглеждането се отнася до това дали решението на Общия съд на Европейския съюз, Missir Mamachi di Lusignano/Комисия (T-401/11 P, EU:T:2014:625) накърнява единството или съгласуваността на правото на Съюза, доколкото Общият съд, в качеството му на юрисдикция по обжалване, е постановил, че е компетентен да се произнесе като първа инстанция по иск за извъндоговорна отговорност на Съюза, — основан на неизпълнение от институция на нейното задължение да осигури защита на своите длъжностни лица, — предявен от трети лица в качеството им на правоприемници на починало длъжностно лице, както и в качеството им на членове на семейството на подобно длъжностно лице, и който — цели поправянето на неимуществените вреди, претърпени от самото починало длъжностно лице, както и на имуществените и неимуществените вреди, претърпени от тези трети лица. Приканва посочените в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз заинтересовани лица и страните в производството пред Общия съд на Европейския съюз в срок от един месец, считано от връчването на настоящото решение, да представят своите писмени становища по посочения въпрос пред Съда на Европейския съюз.
bg	caselaw	EU	14.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 145/25 Решение на Общия съд от 24 март 2011 г. — XXXLutz Marken/СХВП — Natura Selection (Linea Natura Natur hat immer Stil) (Дело T-54/09) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „Linea Natura Natur hat immer Stil“ - По-ранна фигуративна марка на Общността „natura selection“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаци - Член 8, параграф 1,буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2011/C 145/40 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: XXXLutz Marken GmbH (Велс, Австрия) (представител: H. Pannen, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: S. Schäffner) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Natura Selection, SL (Барселона, Испания) (представител: E. Sugrañes Coca, avocat) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 28 ноември 2008 г. (преписка R 1787/2007-2), постановено в производство по възражение между Natura Selection, SL и XXXLutz Marken Gmb Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда XXXLutz Marken GmbH да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 90, 18.4.2009 г.
bg	caselaw	EU	8.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 303/50 Жалба, подадена на 11 юли 2014 г. — bd breyton-design/СХВП (RACE GTP) (Дело T-520/14) 2014/C 303/59 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: bd breyton-design GmbH (Щоках, Германия.) (представители: T. Raab и H. Lauf, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени изцяло решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 27 март 2014 г., постановено по преписка R 1230/2013-1, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „RACE GTP“ за стоки от клас 12 — заявка за марка на Общността No 1 1 0 18 918 Решение на проверителя: отхвърля заявката. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент No 207/2009, както и нарушение на член 7, параграф 2 от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	29.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 319/20 Определение на Общия съд от 6 септември 2011 г. — Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет (Дело T-18/10) (1) (Жалба за отмяна - Регламент (ЕО) No 1007/2009 - Търговия с тюленови продукти - Забрана за внос и продажба - Изключение в полза на инуитските общности - Прилагане на член 263, четвърта алинея, ДФЕС - Понятие за подзаконов акт - Липса на пряко или лично засягане - Недопустимост) 2011/C 319/43 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Inuit Tapiriit Kanatami (Отава, Канада), Nattivak Hunters and Trappers Association (Qikiqtarjuaq, Канада), Pangnirtung Hunters’ and Trappers’ Association (Pangnirtung, Канада), Jaypootie Moesesie (Qikiqtarjuaq), Allen Kooneeliusie (Qikiqtarjuaq), Toomasie Newkingnak (Qikiqtarjuaq), David Kuptana (Ulukhaktok, Канада), Karliin Aariak (Iqaluit, Канада), Efstathios Andreas Agathos (Атина, Гърция), Canadian Seal Marketing Group (Квебек, Канада), Ta Ma Su Seal Products, Inc. (Cap-aux-Meules, Канада), Fur Institute of Canada (Отава), NuTan Furs, Inc. (Catalina, Канада), GC Rieber Skinn AS (Bergen, Норвегия), Inuit Circumpolar Conference Greenland (ICC) (Nuuk, Гренландия, Дания), Johannes Egede (Nuuk), Kalaallit Nunaanni Aalisartut Piniartullu Kattuffiat (KNAPK) (Nuuk) (представители: първоначално J. Bouckaert, M. van der Woude и H. Viaene, впоследствие J. Bouckaert и H. Viaene, avocats) Ответници: Европейски парламент (представители: I. Anagnostopoulou и L. Visaggio) и Съвет на Европейския съюз (представители: M. Moore и K. Michoel) Встъпили страни в подкрепа на ответниците: Кралство Нидерландия (представители: C. Wissels, Y. de Vries, J. Langer и M. Noort) и Европейска комисия (представители: първоначално É. White, P. Oliver и J. B. Laignelot, впоследствие É. White, P. Oliver и K. Mifsud-Bonnici) Предмет Искане за отмяна на Регламент (ЕО) No 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно търговията с тюленови продукти (ОВ L 286, стр. 36). Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като недопустима. 2. Осъжда Inuit Tapiriit Kanatami, Nattivak Hunters and Trappers Association, Pangnirtung Hunters’ and Trappers’ Association, г-н Jaypootie Moesesie, г-н Allen Kooneeliusie, г-н Toomasie Newkingnak, г-н David Kuptana, г-жа Karliin Aariak, г-н Efstathios Andreas Agathos, Canadian Seal Marketing Group, Ta Ma Su Seal Products, Fur Institute of Canada, NuTan Furs, Inc., GC Rieber Skinn AS, Inuit Circumpolar Conference Greenland (ICC), г-н Johannes Egede и Kalaallit Nunaanni Aalisartut Piniartullu Kattuffiat (KNAPK) да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези, направени от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. 3. Кралство Нидерландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 100, 17.4.2010 г.
bg	caselaw	EU	27.4.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 138/12 Решение на Съда (трети състав) от 4 март 2015 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Ministero dell'Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare и др./Fipa Group srl, Tws Automation srl, Ivan srl (Дело C-534/13) (1) ((Преюдициално запитване - Член 191, параграф 2 ДФЕС - Директива 2004/35/ЕО - Екологична отговорност - Национална правна уредба, която не предвижда възможност за администрацията да налага на собствениците на замърсени терени, които не са участвали в замърсяването, изпълнението на мерки за предотвратяване и отстраняване и която предвижда само задължение за оздравяване на разноските за осъществените от администрацията действия - Съпоставимост с принципите: „замърсителят плаща“, предпазните мерки и превантивните действия, приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда)) (2015/C 138/14) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio di Stato Страни в главното производство Жалбоподатели: Ministero dell'Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare, Ministero della Salute, Ispra — Istituto Superiore per la Protezione e la Ricerca Ambientale Ответници: Fipa Group srl, Tws Automation srl, Ivan srl в присъствието на: Comune di Massa, Regione Toscana, Provincia di Massa Carrara, Comune di Carrara, Arpat — Agenzia regionale per la protezione ambientale della Toscana, Ediltecnica Srl, Versalis SpA, Edison SpA Диспозитив Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която, при положение че не може да бъде установено лицето, отговорно за замърсяването на даден терен или последното да бъде задължено да предприеме мерки за отстраняване, не позволява на компетентния орган да наложи изпълнението на превантивни мерки и мерки за отстраняване на неотговорния за замърсяването собственик на терен, като същият е длъжен само да възстанови разноските за осъществените от компетентния орган действия до размера на пазарната стойност на обекта, определена след осъществяване на посочените действия. (1) ОВ C 359, 7.12.2013 г.
bg	caselaw	EU	8.9.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 211/11 Решение на Съда (седми състав) от 12 юли 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия (Дело C-90/07) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2004/12/ЕО - Опаковки и отпадъци от опаковки - Липса на транспониране в определения срок) (2007/C 211/20) Език на производството: френски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Konstantinidis и J.-B. Laignelot, agents) Ответник: Кралство Белгия (представител: S. Raskin, agent) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неприемане в предвидения срок на разпоредбите, необходими за съобразяване с Директива 2004/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 47, стр. 26) Диспозитив 1) Като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директива 2004/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по тази директива. 2) Кралство Белгия се осъжда да заплати разноските. (1) ОВ C 95, 28.4.2007 г.
bg	caselaw	EU	1.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/30 Преюдициално запитване, отправено от Judecătoria Focșani (Румъния) на 24 февруари 2010 г. — Frăsina Bejan/Tudorel Mușat (Дело C-102/10) 2010/C 113/47 Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Judecătoria Focșani Страни в главното производство Ищец: Frăsina Bejan Ответник: Tudorel Mușat Преюдициални въпроси 1. Противоречат ли на член 169 от ДФЕС (предишен член 153 ЕО) разпоредбите на член 40 bis от Закон No 136/1995 (1) и на членове 1—6, в частност на член 3 и на член 6 от Указ 3111/2004 на Comisia de Supraveghere a Asigurărilor (2) (Комисия за застрахователен надзор), във връзка с разпоредбите на член 10, алинея 3 от Закон No 136/1995; 2. Ако националното право на държава членка предвижда, че увреденото лице няма право на обезщетение по силата на застрахователен договор за гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства в случаите, когато: произшествието е причинено умишлено, произшествието е настъпило при извършване на деяния, за които разпоредбите на наказателния закон в областта на движението по пътищата предвиждат наказателна отговорност за умишлени престъпления, произшествието е настъпило, докато извършителят на умишленото деяние се е опитвал за избяга от органите на реда, отговорното за вредата лице е управлявало превозното средство без разрешението на застрахования — прекалено ограничителни ли са тези разпоредби за постигането на преследваната цел (социална закрила или с други думи, гарантиране за увреденото лице на възможност да получи обезщетение за унищожаването на вещ, на която е собственик) и надхвърлят ли необходимото за нейното постигане; 3. При отрицателен отговор на въпрос 2), наложеното ограничение поставя ли увреденото лице в дискриминационно положение спрямо гражданите на други държави членки на ЕС, които нямат право на обезщетение само в случаите, предвидени в член 2, параграф 1, 1—3 тире от Втора директива 84/5/ЕИО (3) на Съвета от 30 декември 1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС); 4. Представляват ли изключенията от застрахователния риск, наложени от националното законодателство в горепосочените ситуации ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги съгласно член 49 от ДФЕС (предишен член 43 ЕО) и член 56 от ДФЕС (предишен член 49 ЕО), във връзка с Директива 92/49/ЕИО (4) на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане); 5. Когато националното право на държавата членка на ЕС предвижда, че пострадал от пътнотранспортно произшествие може да иска от отговорното за него лице обезщетение за разноските, направени за поправяне или съответно — за заместване на моторното превозно средство, както и за евентуални други разноски, може ли освобождаването на застрахователя от задължението незабавно да обезщети пострадалото вследствие на пътнотранспортно произшествие лице (веднага след настъпването на произшествието), като се има предвид, че посоченият застраховател разполага впоследствие, съгласно процедурите за разрешаване на спорове и в частност, съгласно процедурите за идентифициране на причинителя на вредата, с право да предяви регресен иск, за да улесни бързото и ефикасно уреждане на исканията за обезщетение и да избегне, доколкото е възможно, скъпи съдебни производства, които могат да поставят страните в невъзможност да реализират правата си, дори в ситуации, в които биха намерили приложение разпоредбите на Директива 2003/8/ЕО (5) и на Препоръки R (81) 7 и R (93) 1, да се счита за злоупотреба и за противоречащо на съображенията на всички директиви в областта на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства; 6. При отрицателен отговор на въпрос 5), това положение противоречи ли на разпоредбите на съображение 21 от преамбюла на Директива 2005/14/ЕО (6) на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства; 7. От естество ли е изключването на ищеца от обезщетение по настоящото дело, на основание договора за застраховка на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства, да го постави в дискриминационно положение спрямо други лица, които биха получили обезщетение и когато причинилото вредата лице е останало неидентифицирано или не е било застраховано, като се има предвид, че ищецът е подписал и задължителна, и доброволна застрахователна полица за застраховка за гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства, и двете за значителни суми, но без вещите му да са защитени по какъвто и да е начин; 8. Единствено националният съд ли е компетентен да установи дали едно предприятие като застрахователната компания в случая, отговаря на критериите, които позволяват спрямо него да се изтъкват разпоредбите на директива, която има непосредствено действие и в случай на утвърдителен отговор — кои са критериите, приложими в този смисъл; 9. Може ли липсата на транспониране във вътрешния правов ред от една държава членка на Европейския съюз на Директива 2005/14/ЕО (въпреки изтичането на срока за транспониране на 11.06.2007 г.) и по-конкретно, на разпоредбите на съображения 20—22, да увреди ищеца, нарушавайки негово основно право, а именно правото на собственост, макар понастоящем с Директива 2009/103/ЕО (7) на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. да се отменят директиви I—V по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства (72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 90/232/ЕИО, 2000/26/ЕО и 2005/14/ЕО), като се има предвид, че посочените норми са изцяло възпроизведени в текста на новата директива ЕО, която в много по-голяма степен от отменените разпоредби защитава правата на увреденото лице вследствие на пътнотранспортно произшествие; 10. Може ли националният съд да разгледа служебно нарушението на общностна разпоредба и да прогласи нищожността на клаузата за изключване на застрахователния риск в случай, че увреденото лице, т.е. потребителят, не е уведомено за изключенията (ситуациите, в които застраховката няма действие, за разлика от разпоредбите на Директива 2005/14/ЕО), както и в случай, че застрахователната компания е наложила и други изключения освен тези, предвидени в Рамков закон No 136/1995 относно застраховките, дори ако няма позоваване на тази нищожност пред съда от страна на правоимащото лице и ако националното законодателство е транспонирало разпоредбите на Директива 93/13/ЕО (8) със Закон No 193/2000 (9) — Monitorul Oficial al României (Официален вестник на Румъния), част I, от [10 ноември 2000 г., No 560] (допълнен със закон No 363/2006 относно неравноправните клаузи в договорите, сключени между търговци и потребители — Monitorul Oficial от 28 декември 2007 г., No 899). (1) Закон No 136/1995 относно застраховките в Румъния, Monitorul Oficial от 30 декември 1995 г., No 303, част I. (2) Monitorul Oficial от 23 декември 2004 г., част I. (3) Втора директива на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) (ОВ L 8, 1984 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 104). (4) Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) (ОВ L 228, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 53). (5) Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (ОВ L 26, 2003 г., стp. 41; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 41). (6) Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 149, стp. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 212). (7) Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 263, стp. 11). (8) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стp. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273). (9) Закон No 193/2000 относно неравноправните клаузи в договорите, сключени между търговци и потребители, Monitorul Oficial от 10 ноември 2000 г., No 560, допълнен със Закон No 363/2007 относно борбата с нелоялните търговски практики в отношенията с потребителите и за хармонизиране на разпоредбите с европейското законодателство за защита на потребителя, Monitorul Oficial от 28 декември 2007 г., No 899, част I.
bg	caselaw	EU	17.4.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 100/61 Жалба, подадена на 19 февруари 2010 г. — Feralpi/Комисия (Дело T-70/10) 2010/C 100/91 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Feralpi Holding SpA (Бреша, Италия) (представители: G. Roberti, avvocato, I. Perego, avvocato) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени обжалваното решение; — да се отмени или намали наложената с обжалваното решение глоба; — да се осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Feralpi Holding излага следните правни основания: — нарушение на принципа на колегиалност, доколкото Комисията не е представила на колегиума от комисари текст на обжалваното решение, който да съдържа всички необходими фактически и правни елементи; — погрешно посочване на правното основание. В това отношение се изтъква, че след изтичането на срока на Договора за ЕОВС Комисията не е можела да основе обжалваното решение, в което се установява нарушение на член 65 ЕОВС, на Регламент 1/2003 (1); — нарушение на правото на защита. По този въпрос се твърди, че Комисията не е изпратила на Feralpi Holding изложение на възраженията и не му е дала възможност да упражни правото си на защита. Освен това Комисията определила неподходящи за Feralpi Holding срокове и възпрепятствала правото му на достъп; — нарушение на критериите за възлагане на отговорността за нарушението. Според жалбоподателя Комисията възлага погрешно отговорността за нарушението на Feralpi Holding, без да отчита междувременно настъпилите изменения в дружественото му устройство; — също така се твърди, че като не отчела взаимозаменяемостта между бетоновата арматура и други продукти на металургичната промишленост като гредите и решетките Комисията е определила погрешно съответния пазар и необосновано е отрекла общностното измерение на съответния географски пазар; — изтъква се освен това, че Комисията е квалифицирала анализираните в решението поведения като единно, съставно и продължаващо нарушение на общностните правила на конкуренция и е приела, че Feralpi Holding е участвало в това нарушение, като по този начин е нарушила член 65 ЕОВС и е извършила погрешна преценка на фактите. На последно място жалбоподателят твърди, че ответникът е допуснал грешка при определянето на размера на глобата. (1) Регламент (CE) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 04.01.2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
bg	caselaw	EU	12.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 7/53 Жалба, подадена на 10 октомври 2014 г. — ZZ/Комисия (Дело F-107/14) (2015/C 007/65) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: S. Orlandi, адвокат) Ответник: Комисия Предмет на производството Отмяна на решението за прехвърляне на пенсионните права на жалбоподателя в пенсионната схема на Съюза чрез прилагане на новите общи разпоредби за изпълнение (ОРИ) на членове 11 и 12 от Приложение VIII към Правилника за длъжностните лица. Искания на жалбоподателя — да се обяви за незаконосъобразен и неприложим член 9 от общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от Приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, — да се отмени решението от 16 февруари 2014 г., с което бонусът към пенсионните права, придобити от жалбоподателя преди постъпването му на служба, при прехвърлянето на тези права в пенсионната схема на институциите на Европейския съюз се изчислява съгласно общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от Приложение VIII към Правилника за длъжностните лица от 3 март 2011 г., — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	12.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 9/5 Решение на Съда (четвърти състав) от 8 ноември 2012 г. — Европейска комисия/Република Финландия (Дело C-342/10) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Свободно движение на капитали - Член 63 ДФЕС - Споразумение за ЕИП - Член 40 - Данъчно облагане на дивидентите, платени на чуждестранни пенсионни фондове) 2013/C 9/06 Език на производството: фински Страни Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и I. Koskinen) Ответник: Република Финландия (представител: J. Heliskoski) Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Кралство Дания (представител: C. Vang), Френска република (представители: G. de Bergues и N. Rouam), Кралство Нидерландия (представители: C. Wissels и M. Noort), Кралство Швеция (представители: A. Falk и S. Johannesson), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: H. Walker, подпомагана от G. Facenna, barrister) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 63 от ДФЕС и на член 40 от Споразумението за ЕИП — Данъчна дискриминация — Национална правна уредба, според която дивидентите, изплащани на чуждестранни пенсионни фондове от местни дружества, се подлагат на по-строг режим на данъчно облагане, отколкото дивидентите, изплащани на националните пенсионни фондове Диспозитив 1. Като е приела и запазила в сила дискриминационен данъчен режим относно дивидентите, платени на чуждестранни пенсионни фондове, Република Финландия не е изпълнила задълженията си по член 63 от ДФЕС и по член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. 2. Република Финландия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. 3. Кралство Дания, Френската република, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 234, 28.8.2010 г.
bg	caselaw	EU	9.7.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 204/14 Преюдициално запитване, отправено от High Court of Ireland (Ирландия) на 13 април 2011 г. — HID, BA/Refugee Applications Commissioner, Refugee Appeals Tribunal, Minister for Justice, Equality and Law Reform, Ireland, Attorney General (Дело C-175/11) 2011/C 204/26 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court of Ireland Страни в главното производство Жалбоподатели: HID, BA Ответници: Refugee Applications Commissioner, Refugee Appeals Tribunal, Minister for Justice, Equality and Law Reform, Ireland, Attorney General Преюдициални въпроси 1. Разпоредбите на Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. (1) или общите принципи на правото на Европейския съюз допускат ли държава членка да предприеме административни мерки, които изискват дадена категория молби за убежище, определени въз основа на националността или на държавата по произход на търсещия убежище, да бъдат разглеждани и по тях да има произнасяне по реда на ускорена или приоритетна процедура? 2. Член 39 от посочената Директива на Съвета, във връзка със съображение 27 от нея и с член 267 ДФЕС, може ли да се тълкува в смисъл, че изискваното от него ефективно правно средство за защита е предоставено от националното право когато функцията на контрол или обжалване на произнасянето като първа инстанция по молбите е възложена по закон на обжалването пред съд, създаден въз основа на акт на парламента с правомощие да се произнася с правнообвързващи решения спрямо търсещите убежище по всички относими към молбите правни и фактически въпроси, независимо от съществуването на административни или организационни отношения, които включват всички или някой от следните елементи: — министър от правителството разполага с известно право на преценка за пререшаване на постановено по дадена молба отрицателно решение; — съществуват организационни или административни връзки между органите, които се произнасят с решение като първа инстанция и тези, които се произнасят при обжалване; — обстоятелството, че решаващите членове на съда се назначават от министъра и осъществяват правомощията си при непълно работно време за период от три години, като получават възнаграждение за всяко дело; — министърът разполага с правомощие да дава насоки от вида на посочените в членове 12 и 16(2B), буква б), и на член 16, параграф 11 от споменатия закон? (1) ОВ L 326, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242.
bg	caselaw	EU	7.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 294/29 Преюдициално запитване от Oberlandesgericht München (Германия), постъпило на 11 юни 2015 г. — Soha Sahyouni/Raja Mamisch (Дело C-281/15) (2015/C 294/36) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Oberlandesgericht München Страни в главното производство Жалбоподател: Soha Sahyouni Ответник: Raja Mamisch Преюдициални въпроси 1) Обхватът на Регламент (ЕС) No 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (1), както е определен в член 1 от него, включва ли и т.нар. прекратяване на брака с частноправен акт (Privatscheidung), в случая — от духовен съд в Сирия въз основа на шериата? 2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: а) При проверката дали разводът може да бъде признат съгласно националното право следва ли да се приложи и член 10 от Регламент (ЕО) No 1259/2010? б) В случай на утвърдителен отговор на буква а) от втория въпрос: (1) Следва ли съпоставката, според която правото на сезирания съд предвижда достъп до развод и за другия съпруг, но поради неговия пол го свързва с други процесуално- и материалноправни предпоставки в сравнение с достъпа на първия съпруг, да се вземе предвид абстрактно, или (2) действието на нормата зависи от това дали приложението на абстрактно дискриминационното чуждестранно право и в отделния случай — т.е. конкретно — е дискриминационно? в) В случай на утвърдителен отговор на буква б) от втория въпрос: Съгласието на дискриминирания съпруг с развода — и под формата на надлежно приемане на обезщетение — основание ли е за неприлагане на тази норма? (1) ОВ L 343, стр. 10.
bg	caselaw	EU	26.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/12 Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Santa Maria Capua Vetere — Италия) — Наказателно производство срещу Raffaele Russo (Дело C-501/10) (1) (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Свобода на установяване - Свободно предоставяне на услуги - Хазартни игри - Събиране на залози за спортни събития - Изискване за концесия - Последици, които трябва да се изведат от нарушение на правото на Съюза на предоставяне на концесии - Предоставяне на 16 300 допълнителни концесии - Принцип на равно третиране и задължение за прозрачност - Принцип на правната сигурност - Защита на притежателите на по-ранни концесии - Национална правна уредба - Задължително минимално разстояние между пунктовете за събиране на залози - Допустимост - Трансгранични дейности, сходни на тези, за които е предоставена концесията - Забрана от националната правна уредба - Допустимост) 2012/C 151/20 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale di Santa Maria Capua Vetere Наказателно производство срещу Raffaele Russo Предмет Преюдициално запитване — Tribunale di Santa Maria Capua Vetere — Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Дейност по събиране на залози — Национално законодателство, обуславящо упражняването на тази дейност от получаването на разрешение и лиценз за обществена сигурност — Защита, предоставена на правните субекти, получили разрешения и лицензи благодарение на процедури за предоставяне, които са изключили незаконосъобразно други оператори от същия сектор — Съвместимост с членове 43 ЕО и 49 ЕО Диспозитив 1. Членове 43 ЕО и 49 ЕО, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат положение, при което държава членка, която в нарушение на правото на Съюза е изключила категория оператори от предоставянето на концесии за упражняването на икономическа дейност и която се опитва да отстрани това нарушение, като провежда наддавателна процедура за значителен брой нови концесии, защитава търговските позиции, придобити от съществуващите оператори, предвиждайки по-специално минимално разстояние между обектите на новите концесионери и тези на съществуващите оператори. 2. Членове 43 ЕО и 49 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкции за упражняването на организирана дейност по събирането на залози без концесия или полицейско разрешение да се приложат спрямо лица, свързани с оператор, който е бил изключен от публичен търг в нарушение на правото на Съюза, дори след провеждането на новия публичен търг, предназначен да отстрани това нарушение на правото на Съюза, доколкото този публичен търг и последвалото предоставяне на нови концесии не са преустановили действително незаконосъобразното изключване на посочения оператор от по-ранния публичен търг. 3. От членове 43 ЕО и 49 ЕО, от принципа на равно третиране, от задължението за прозрачност и от принципа на правната сигурност следва, че условията и редът за провеждане на публичен търг като разглеждания в главното производство, и по-специално разпоредбите за прекратяване на концесии, предоставени вследствие на подобен публичен търг като предвидените в член 23, параграф 2, буква а) и параграф 3 от проектодоговора между независимата администрация на държавните монополи и спечелилия концесията за хазартни игри, свързани със събития, различни от конните надбягвания, трябва да са определени ясно, точно и еднозначно, като задача на запитващата юрисдикция е да извърши проверка в това отношение. (1) ОВ C 346, 18.12.2010 г.
bg	caselaw	EU	1.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/35 Жалба, подадена на 3 март 2010 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз (Дело C-118/10) 2010/C 113/54 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, L. Flynn, K. Walkerová, A. Stobiecka-Kuik) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение 2009/991/ЕС на Съвета (1) от 16 декември 2009 година за предоставяне на държавна помощ от властите на Република Латвия за закупуване на земеделска земя между 1 януари 2010 г. и 31 декември 2013 г., — Съветът на Европейския съюз да бъде осъден да заплати съдебните разноски по настоящото производство. Правни основания и основни доводи С приемането на обжалваното решение Съветът е отменил решението на Комисията, съдържащо се в предложението за приемане на подходящи мерки в точка 196 от Насоките за селското стопанство от 2007 г. и в неговото безусловно приемане от Латвия, задължаващо последната най-късно до 31 декември 2009 г. да преустанови съществуващата схема за предоставяне на помощ за закупуване на земеделска земя. Под прикритието на извънредни обстоятелства Съветът всъщност разрешава на Латвия да продължи тази схема до изтичането на срока на Насоките за селското стопанство от 2007 г. на 31 декември 2013 г. Обстоятелствата, изтъкнати от Съвета като мотиви за неговото решение, очевидно не са извънредни обстоятелства от естество да обосноват приетото решение и не вземат под внимание решението на Комисията относно тази схема. В подкрепа на своята жалба за отмяна Комисията сочи четири правни основания: а) на първо място тя счита, че Съветът не е бил компетентен да действа на основание на член 108, параграф 2, трета алинея ДФЕС, тъй като одобрената от него помощ е била съществуваща помощ, която Латвия, когато приела предложените ѝ от Комисията подходящи мерки, се задължила да отмени до края на 2009 г. б) на второ място, като разрешил помощта до 2013 г., Съветът е злоупотребил с властта си, опитвайки се да неутрализира решението, според което Латвия е била свободна да продължи тази помощ до края на 2009 г., но не и след това. в) по-нататък, съгласно третото правно основание, обжалваното решение е прието в нарушение на принципа за лоялно сътрудничество, който се прилага към държавите членки и също между институциите. Чрез своето решение Съветът е освободил Латвия от нейното задължение за сътрудничество с Комисията във връзка с подходящите мерки, приети от тази държава членка относно съществуващата помощ за закупуване на земеделска земя в контекста на установеното от член 108, параграф 1 ДФЕС сътрудничество. г) с последното си правно основание Комисията твърди, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, доколкото е счел, че са съществували извънредни обстоятелства, оправдаващи приемането на одобрената мярка. (1) ОВ L 339, 22.12.2009 г., стр. 34.
bg	caselaw	EU	26.4.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 107/44 Жалба, подадена на 26 февруари 2008 г. — Bennet и др./СХВП (Дело F-19/08) (2008/C 107/78) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Kelly-Marie Bennet (Mutxamel, Испания) и други (представител: G. Vandersanden, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар Предмет и описание на спора От една страна отмяна на обявленията за открити конкурси OHIM/AD/02/07 и OHIM/AST/02/07, доколкото тези обявления отнемат на жалбоподателите всякаква възможност да фигурират в списък с резерви, след като са били задължени да участват в тези конкурси вследствие на клауза за прекратяване, вмъкната незаконно за тази цел в безсрочните им договори. От друга страна, обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателите. Искания на жалбоподателите — да се постанови отмяна на обявленията за открити конкурси OHIM/AD/02/07 и OHIM/AST/02/07, — да се осъди ответникът да поправи неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателите, оценени по справедливост на сумата в размер поне на 25 000 EUR за всеки жалбоподател, без да се изключва възможността тази сума да се промени в хода на производството, — да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	28.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 320/4 Определение на Съда (десети състав) от 14 юли 2015 г. — Forgital Italy SpA/Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия (Дело C-84/14 P) (1) ((Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Жалба за отмяна - Член 263, четвърта алинея ДФЕС - Право на жалба - Процесуална легитимация - Физически или юридически лица - Подзаконов акт, който включва мерки за изпълнение - Митнически регламент, който изменя условията на тарифно суспендиране - Възможност за обжалване пред националните съдилища)) (2015/C 320/05) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Forgital Italy SpA (представители: V. Turinetti di Priero и R. Mastroianni, avvocati) Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: F. Florindo Gijón и K. Pellinghelli), Европейска комисия (представители: A. Caeiros и D. Recchia) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Forgital Italy SpA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 129, 28.4.2014 г.
bg	caselaw	EU	7.9.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/50 Жалба, подадена на 22 юли 2013 г. — Innovation First/СХВП (NANO) (Дело T-379/13) 2013/C 260/89 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Innovation First, Inc. (Greenville, Съединени щати) (представител: J. Zecher, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на първи апелативен състав на СХВП от 19 април 2013 г. по преписка R 1271/2012-1, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски по производството, включително разноските по обжалване пред ответната служба. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „NANO“ за стоки и услуги от класове 9, 28 и 41 — заявка за марка на Общността No 9 157 421 Решение на проверителя: отхвърляне на заявката Решение на апелативния състав: отхвърляне на жалбата Изложени правни основания: нарушение на член 75 и член 37, параграф 3 от Регламент No 207/2009 на Съвета, на правило 50, параграф 2, буква з) от Регламент No 2868/95, както и на член 76 и член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент No 207/2009 на Съвета.
bg	caselaw	EU	28.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 96/6 Решение на Съда (голям състав) от 24 април 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Нидерландия (Дело C-523/04) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Сключване на двустранно споразумение за въздушен транспорт между държава-членка и Съединените американски щати - Право на установяване - Вторично законодателство, регулиращо вътрешния пазар на въздушния транспорт - Външна компетентност на Общността) (2007/C 96/09) Език на производството: нидерландски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Huttunen и W. Wils) Ответник: Кралство Нидерландия (представители: H. G. Sevenster и D.J.M. de Grave) Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Френска република, (представители: G. de Bergues и A. Hare) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на членове 5 и 52 от Договора за ЕО, след изменението нови членове 10 и 43 ЕО — Нарушение на Регламенти (ЕИО) No 2409/92 на Съвета от 23 юли 1992 година относно тарифите на самолетните билети и таксите за услуги за въздушен превоз (ОВ L 240, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 176) и No 2299/89 на Съвета от 24 юли 1989 година относно кодекс за поведение при компютъризирани системи за резервация (ОВ L 220, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 30), изменен с Регламент (ЕИО) No 3089/93 на Съвета от 29 октомври 1993 година (ОВ L 278, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 3, стр. 5) — Двустранни споразумения „open sky “със Съединените щати — Изменение — Ограничения на свободното предоставяне на услуги Диспозитив 1) Като, въпреки предоговарянето на Споразумението за въздушен транспорт, сключено между Кралство Нидерландия и Съединените американски щати на 3 април 1957 г., е поело или запазило в сила международно-правни задължения по отношение на Съединените американски щати: — относно тарифите на самолетните билети за полетите в Общността, прилагани от определени от Съединените американски щати превозвачи, — относно компютъризираните системи за резервация, предлагани или използвани на нидерландска територия, — с които признава правото на Съединените американски щати да анулират, прекратяват или ограничават права, свързани с извършването на превоз в случаите, когато посочените от Кралство Нидерландия въздушни превозвачи не са негова собственост или собственост на нидерландски граждани, Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си, които произтичат от членове 5 от Договора за ЕО (след изменение нов член 10 ЕО) и 52 от Договора за ЕО (след изменение нов член 43 ЕО), както и от Регламенти (ЕИО) No 2409/92 на Съвета от 23 юли 1992 година относно тарифите на самолетните билети и таксите за услуги за въздушен превоз и No 2299/89 на Съвета от 24 юли 1989 година относно кодекс за поведение при компютъризирани системи за резервация 2) Кралство Нидерландия се осъжда да заплати разноските. 3) Френската република поема собствените си разноски. (1) ОВ C 57, 5.3.2005 г.
bg	caselaw	EU	27.4.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 138/6 Решение на Съда (пети състав) от 5 март 2015 г. (преюдициално запитване от Tribunal do Trabalho de Leiria — Португалия) — Modelo Continente Hipermercados SA/Autoridade Para As Condições de Trabalho — Centro Local do Lis (ACT) (Дело C-343/13) (1) ((Преюдициално запитване - Режим на сливанията на акционерни дружества - Директива 78/855/ЕИО - Сливане чрез придобиване - Член 19 - Последици - Прехвърляне към придобиващото дружество на всички активи и пасиви на придобиваното дружество - Нарушение, извършено от придобиващото дружество преди сливането - Установяване на нарушението с административно решение след сливането - Национално право - Прехвърляне на отговорността на придобиваното дружество за административни нарушения - Допустимост)) (2015/C 138/06) Език на производството: португалски Запитваща юрисдикция Tribunal do Trabalho de Leiria Страни в главното производство Жалбоподател: Modelo Continente Hipermercados SA Ответник: Autoridade Para As Condições de Trabalho — Centro Local do Lis (ACT) Диспозитив Член 19, параграф 1 от Трета директива 78/855/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1978 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора за ЕИО, относно сливанията на акционерни дружества, изменена с Директива 2009/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че „сливане чрез придобиване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от посочената директива води до прехвърляне на придобиващото дружество на задължението за плащане на глоба, наложена с окончателно решение след сливането за нарушения на трудовото право, извършени от придобиваното дружество преди посоченото сливане. (1) ОВ C 260, 7.9.2013 г.
bg	caselaw	EU	11.10.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/8 Преюдициално запитване, отправено от House of Lords (Обединено кралство) на 23 юли 2008 г. — The Queen (по молбата на M) (FC)/Her Majesty's Treasury и два други иска (Дело C-340/08) (2008/C 260/13) Език на производството: английски Препращаща юрисдикция House of Lords Страни в главното производство Ищец: The Queen (по молбата на M) (FC) Ответник: Her Majesty's Treasury и два други иска Преюдициален въпрос Прилага ли се член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) No 881/20021 (1) на Съвета по отношение на предоставянето от държавата на социалноосигурителни обезщетения или на социални помощи на съпруга на лице, посочено от Комитета по санкциите, създаден въз основа на Резолюция 1267(1999) на Организацията на обединените нации, само въз основа на това, че съпругът живее с посоченото лице и ще използва или може да използва част от парите за заплащане на стоки и услуги, които последният ще консумира или от които ще се ползва? (1) Регламент (ЕО) No 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 година за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) No 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан (ОВ L 139, стp. 9, Специално издание на български език 2007 г., глава 18, том 1, стр. 189).
bg	caselaw	EU	10.3.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/30 Иск, предявен на 22 декември 2006 г. — ZERO Industry/СХВП — zero International Holding (zerorh+) (Дело T-400/06) (2007/C 56/59) Език, на който е подаден искът: английски Страни Ищец: ZERO Industry Srl (Комо, Италия) (представител: M.Rapisardi, lawyer] Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: zero International Holding GmbH & Co.KG (Бремен, Германия) Искания на ищеца — да се отмени решение R0958/2005-1 на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 5 октомври 2006 г., нотифицирано на ищеца на 23 октомври 2006 г.; — да се отхвърли с окончателно решение възражението, направено от ответника срещу регистрацията на марка на Общността, заявена под No 2004547, на името на Zero Industry Srl; — да се задължи Службата за хармонизация във вътрешния пазар да пристъпи към регистрация на марката на Общността, заявена от ZERO Industry Srl; — да се задължи Службата за хармонизация във вътрешния пазар или всяка губеща страна за заплати заедно или поотделно на ищеца всички разноски и такси, направени в настоящото производство, както и в производствата по възражение и обжалване пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността:ищецът Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „zerorh+“ за стоки в класове 9, 18 и 25 — заявление No 2004547 Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: zero International Holding GmbH & Co.KG Марка или знак, на който е направено позоваване:националната фигуративна марка„zero“ за стоки в класове 18 и 25, и националната словна марка „zero“ за стоки в клас 9 Решение на отдела по споровете:Уважава възражението Решение на апелативния състав:Отхвърля жалбата Приведени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 40/94 Ищецът твърди, че отделът по споровете е изтълкувал неправилно цитираната по-горе разпоредба, доколкото не е взел предвид визуалните, фонетични и концептуални разлики между стоките, за които се отнасят конфликтните марки.
bg	caselaw	EU	14.11.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 419/16 Решение на Съда (десети състав) от 21 септември 2016 г. — Европейска комисия/Кралство Испания (Дело C-139/15 P) (1) ((Обжалване - Кохезионен фонд - Намаляване на финансовата помощ - Процедура по приемане на решения от Европейската комисия - Наличие на срок - Неспазване на определения срок - Последици)) (2016/C 419/20) Език на производството: испански Страни Жалбоподотел: Европейска комисия (представители: S. Pardo Quintillán и D. Recchia) Друга страна в производството: Кралство Испания (представител: A. Rubio González) Встъпила страна в подкрепа на Кралство Испания: Кралство Нидерландия (представители: B. Koopman и M. Bulterman) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски. 3) Кралство Нидерландия понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 155, 11.5.2015 г.
bg	caselaw	EU	21.7.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 170/39 Иск, предявен на 5 юни 2007 г. — Cementownia „Warta“/Комисия (Дело T-198/07) (2007/C 170/74) Език на производството: полски Страни Ищец: Cementownia „Warta“ [представители: P.K. Rosiak, radca prawny и F. Puel, adwokat] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — Ищецът моли, да се отмени Решение на Комисията от 26 март 2007 г. относно националния разпределителен план за квоти за емисии на парникови газове, за който Полша е уведомила съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета, — да се осъди Комисията да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Ищецът моли да се отмени Решение С(2007) 1295 окончателен на Комисията от 26 март 2007 г. относно националния разпределителен план за квоти за емисии на парникови газове, за който Полша е уведомила съгласно Директива 2003/87/ЕО (1) на Европейския Парламент и на Съвета, с което решение Комисията установява, че определени аспекти от националния разпределителен план за квоти за емисии на въглероден двуоксид за периода 2008-2012 г., за който Полша я е уведомила на 30 юни 2006 г., не са съвместими с член 9, параграфи 1 и 3, член 10 и член 13, параграф 2, както и с критериите в приложение III към Директива 2003/87/ЕО. С оспорваното решение горната граница на емисиите на въглероден двуоксид за периода 2008-2012 г. се намалява с 26,7 % по отношение на горната граница, която Полша е предложила в националния разпределителен план за квотите. Правни основания и основни доводи съвпадат с тези по дело T-195/07. (1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32).
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/7 Решение на Съда (пети състав) от 13 юни 2013 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf — Германия) — Piepenbrock Dienstleistungen GmbH & Co KG/Kreis Düren (Дело C-386/11) (1) (Обществени поръчки - Директива 2004/18/ЕО - Понятие за обществена поръчка - Член 1, параграф 2, буква а) - Договор, сключен между две административно-териториални единици - Делегиране от едната единица на задачата за почистване на някои от нейните помещения на другата единица срещу финансова компенсация) 2013/C 225/11 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Oberlandesgericht Düsseldorf Страни в главното производство Жалбоподател: Piepenbrock Dienstleistungen GmbH & Co KG Ответник: Kreis Düren в присъствието на: Stadt Düren Предмет Преюдициално запитване — Oberlandesgericht Düsseldorf — Тълкуване на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (OB L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116) — Споразумение, по силата на което в замяна на възстановяването на направените разходи административно-териториална единица прехвърля управлението на почистването на обществените сгради, които са нейна собственост, на населено място, на чиято територия са разположени въпросните сгради — Квалифициране на това споразумение като обществена поръчка за услуги или като междуобщинско сътрудничество, което не е подчинено на нормите на правото на Съюза в областта на обществените поръчки Диспозитив Договор като разглеждания в главното производство, с който, без да се установява сътрудничество между договарящите публичноправни образувания за изпълнението на обща задача от обществен интерес, едно публичноправно образувание възлага на друго публичноправно образувание задачата за почистване на постройки, използвани за офиси, административни помещения и училищни сгради, като същевременно си запазва правото да контролира доброто изпълнение на тази задача срещу финансова компенсация, за която се предполага, че съответства на разходите, възникнали във връзка с изпълнението на тази задача, като второто образувание освен това има правото да прибягва към услугите на трети страни, които евентуално имат капацитет да работят на пазара за изпълнението на тази задача, съставлява обществена поръчка за услуги по смисъла на член 1, параграф 2, буква г) от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги. (1) ОВ C 311, 22.10.2011 г.
bg	caselaw	EU	7.4.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 102/23 Преюдициално запитване от Сour d'appel de Mons (Белгия), постъпило на 5 февруари 2014 г. — Régie communale autonome du stade Luc Varenne/État belge (Дело C-55/14) 2014/C 102/32 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour d'appel de Mons Страни в главното производство Жалбоподател: Régie communale autonome du stade Luc Varenne Ответник: État belge Предоставянето на разположение на съоръжения на използвана само за футболни цели спортна инфраструктура, изразяващо се във възможност за използване и за стопанисване в определени периоди на игралното поле (терена) на футболен стадион, както и на съблекалните за играчите и реферите, за не повече от 18 дни на спортен сезон (като спортният сезон започва на 1 юли на съответната календарна година и приключва на 30 юни следващата година), представлява ли отдаване под наем на недвижими имоти, освободено от данъчно облагане по смисъла на член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност (1) (член 135, първа алинея, точка 1 от Директива 2006/112 (2)), ако прехвърлителят на правото на използване и стопанисване: — има пълното и неограничено право извън тези 18 дни да предоставя същите права и на други физически или юридически лица по свой избор, — има право на достъп до съоръженията по всяко време без предварително съгласие от лицето, притежаващо право на използване и стопанисване, за да следи по-специално за правилното използване и за да може да се предпази от всякакви вреди, като спазва единственото условието да не пречи на нормалното протичане на спортните състезания, — освен това си запазва правото на постоянен контрол върху достъпа до съоръженията, включително и по време на периодите на използването им от R.F.C.T., — иска възнаграждение с фиксиран размер от 1 750 EUR на ден за използването на игралното поле, съблекалните, за използването на бюфета, за портиерски услуги, за надзор и за контрол върху всички съоръжения, като се има предвид че съгласно споразумението претендираната сума е за правото на достъп до футболното поле, като 20 % до 80 % от насрещната престация е за различни услуги за поддържане, почистване, ремонтни работи (косене, засяване и др.), за привеждане на игралното поле в съответствие с изискванията и предоставяне на допълнителни услуги от предоставящият правото на използване и на стопанисване (в случая дружеството с общинско участие, жалбоподател по настоящото дело)? (1) ОВ L 145, стр. 1. (2) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).
bg	caselaw	EU	18.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/50 Жалба, подадена на 4 октомври 2010 г. — Département du Gers/Комисия (Дело T-479/10) () 2010/C 346/96 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Département du Gers (Ош, Франция) (представители: S. Mabile и J.-P. Mignard, avocats) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение 2010/420/ЕС на Европейската комисия за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON89034xNK603 (MON-89Ø34-3xMON-ØØ6Ø3-6), в съответствие с Регламент (ЕО) No 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета; — да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски. Правни основания и основни доводи Правните основания и основните доводи на жалбоподателя са същите или в по-голямата си част сходни с изложените по дело Т-478/10, Département du Gers/Комисия.
bg	caselaw	EU	7.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 256/30 Жалба, подадена на 11 май 2017 г. — Iordachescu и др./Парламент и др. (Дело T-298/17) (2017/C 256/36) Език на производството: румънски Страни Жалбоподатели: Adrian Iordachescu (Букурещ, Румъния), Florina Iordachescu (Букурещ), Mihaela Iordachescu (Букурещ), Cristinel Iordachescu (Букурещ) (представител: A. Cuculis, avocat) Ответници: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да отмени частично Директива 2014/40/ЕС, член 10 и приложение II Галерия с изображения — основно цветната снимка от раздела Предупреждение 5 „Група 1 Изображения“, — при условията на евентуалност, да измени частично Директива 2014/40, член 10 и приложение II, одобрено от Европейската комисия, по отношение на отсъствието на каквато и да било препратка върху цигарените опаковки към информационен линк или към „disclaimer“ във връзка с изображенията, които се появяват на потребителските опаковки цигари и на въвеждането за всички цигарени опаковки в Европейския съюз на предупреждение относно изображенията, които се появяват на цигарените опаковки, със специална препратка към линк, на който да може да се види информацията за изображенията, които се появяват на тези опаковки, с цел да се разсеят каквито и да било съмнения, — да измени начина на прилагане на съгласието на лицата, които се появяват на тези цигарени опаковки, в смисъл че лицата, които се появяват на цигарените опаковки, да дават своето съгласие за публикуването на истинските им имена и на личните им медицински данни, за да не се стига до объркване между лицата и да не се поражда каквото и да било объркване относно лицата, които се появяват на тези цигарени опаковки, а личните данни и медицинските данни да съставляват едно цяло с линка, към който ще бъдат пренасочвани лицата, които искат да узнаят самоличността/медицинската история на лицата, които се появяват на цигарените опаковки, — да задължи двете институции, наред с Европейската комисия, да представят екземпляр, заверен за вярност с оригинала, на съгласието на лицето, което се явява в предупреждение номер пет от група едно, без да се крият личните данни и снимките, свързани с даденото съгласие, с цел да може да бъде извършена криминалистична експертиза на снимките, — да задължи ответниците да заплатят сумата от 1 000 000 EUR като неимуществени вреди за страданието, причинено от появата на това изображение в сравнително кратък срок след смъртта на бащата на жалбоподателите и за страданията, причинени в резултат на скриването на информацията, която би могла да изясни положението на мъжа от цигарените опаковки и с предоставянето на която е могло да се съкрати много времето, през което семейството е страдало. Основания и основни доводи В подкрепа на своята жалба жалбоподателите се позовават на довод, който се основава на последиците, които има Директива 2014/40/ЕС, за ежедневния им живот, като се има предвид безпокойството, до което е довела приликата между лицето от цигарените опаковки и покойния им баща.
bg	caselaw	EU	12.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 331/20 Решение на Общия съд от 27 септември 2011 г. — Brighton Collectibles/СХВП — Felmar (BRIGHTON) (Дело T-403/10) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за регистрация на словна марка на Общността „BRIGHTON“ - По-ранни национални словни и фигуративни марки „BRIGHTON“ и други по-ранни знаци „BRIGHTON“ - Относителни основания за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Член 8, параграф 4 от Регламент No 207/2009) 2011/C 331/37 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Brighton Collectibles, Inc. (Dover, Delaware, САЩ) (представител: R. Delorey, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Felmar (Париж, Франция) (представител: D. Monégier du Sorbier, avocat) Предмет Жалба срещу Решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 30 юни 2010 г. (преписка R 408/2009-4), постановено в производство по възражение между Brighton Collectibles, Inc. и Felmar Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Brighton Collectibles, Inc. да заплати направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП). 3. Осъжда Felmar да заплати направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 328, 4.12.2010 г.
bg	caselaw	EU	13.10.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 361/2 Жалба, подадена на 22 май 2014 г. от Pêra-Grave — Sociedade Agrícola, Unipessoal, Lda срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 27 февруари 2014 г. по дело T-602/11, Pêra-Grave — Sociedade Agrícola, Unipessoal, Lda/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-249/14 P) 2014/C 361/02 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Pêra-Grave — Sociedade Agrícola, Unipessoal, Ld a (представител: J. de Oliveira Vaz Miranda de Sousa, advogado) Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Fundação Eugénio de Almeida Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Общия съд от 27 февруари 2014 г. по дело T- 602/11, — при условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд за постановяване на окончателно решение, — да се осъди СХВП, ответник в производството пред Общия съд, да заплати съдебните разноски в първоинстанционното и апелативното производство. Основания и основни доводи Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено, доколкото в него Общият съд е дал неправилно тълкуване и прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността (1). Това основание се състои от три части и се основава на три групи доводи, както следва: 1. Общият съд не е обосновал надлежно наличието на действителна вероятност от объркване между разглежданите марки. Надлежното и обективно обявяване на действителна вероятност от объркване между две марки не може да се състои само в твърдението, че с оглед на идентичността на техните съответни стоки и с оглед на много слабото визуално сходство и на слабото фонетично сходство, което съществува между марките (и въпреки тяхното концептуално различие), не може да се установи, че съответният потребител може да схване техните съответни стоки като произхождащи от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. „Вероятност от объркване“ не означава само възможност за объркване, а по-скоро вероятност, че подобно объркване ще настъпи. Вероятността от объркване не може да се презумира само защото е налице някаква степен на сходство между две марки, дори когато техните съответни стоки са идентични. 2. Обжалваното решение също е нарушило член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009, доколкото Общият съд не е взел предвид значението и тежестта на концептуалното различие между знаците при общата преценка на вероятността от объркване между марките с много слаба степен на визуално сходство и слаба степен на фонетично сходство. Съгласно установената съдебна практика концептуалното съдържание на заявената марка трябва да е достатъчно, за да неутрализира много слабото визуално сходство и слабото фонетично сходство, което според Общият съд съществува между заявената и по-ранната марка. 3. Накрая, Общият съд е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 при преценката за наличие на вероятност от объркване между разглежданите знаци, като не е взел предвид всички фактори, свързани с обстоятелствата по случая, за да установи наличието на вероятност от объркване. По-конкретно Общият съд е пренебрегнал едно съществено обстоятелство, което е част от фактическата обстановка по делото: произхода, историята, географското значение на включените думи в разглежданите марки и тяхната символична връзка с обозначените с тези марки стоки. Вследствие на това Общият съд също е изопачил фактическата обстановка по делото. (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
bg	caselaw	EU	22.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 52/42 Жалба, подадена на 17 декември 2013 г. — Unibail Management/СХВП (Изображение на две линии и четири звезди) (Дело T-686/13) 2014/C 52/80 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Unibail Management (Париж, Франция) (представители: L. Bénard, A. Rudoni, O. Klimis, адвокати) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени частично решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 3 септември 2013 г. по преписка R 300/2013-2, доколкото с него се отказва регистрацията на заявка за марка на Общността No 10 940 161 за стоки и услуги от класове 16, 35, 36, 38, 41 и 42, — да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски. Правни основания и главни доводи Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съставена от четири петолъчни звезди, от двете страни на които има хоризонтална линия, за стоки и услуги от класове 16, 35, 36, 38, 39, 41, 42 и 43 — заявка за марка на Общността No 10 940 161. Решение на проверителя: отхвърля заявката за регистрация. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) във връзка с член 75, първо изречение от Регламент (ЕО) No 207/2009.
bg	caselaw	EU	20.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 114/23 Преюдициално запитване, отправено от Debreceni Munkaügyi Bíróság (Унгария) на 31 декември 2012 г. — József Dutka/Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal (Дело C-614/12) 2013/C 114/34 Език на производството: унгарски Запитваща юрисдикция Debreceni Munkaügyi Bíróság Страни в главното производство Ищец: József Dutka Ответник: Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Преюдициални въпроси 1. Предвид член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз следва ли да се счита, че е налице прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, когато националното право предвижда прекратяването на трудовото/служебното правоотношение по право или чрез едностранно волеизявление? 2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, означава ли, че член 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз следва да се тълкува в смисъл, че установява забрана за неоснователно уволнение или че тази забрана е установена, доколкото изисква мотивите за уволнението да следват ясно от акта, с който се прекратява правоотношението, така че работникът да може да провери тяхната действителност и относимост? 3. При това положение противоречи ли на задължението за мотивиране на уволненията, предвидено в член 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална правна уредба, която предоставя на държавата членка възможност да отстрани от длъжност (уволни) немотивирано работника само при правоотношенията, при които държавата действа в качеството на работодател чрез органите на държавната администрация?
bg	caselaw	EU	26.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 171/17 Преюдициално запитване от Juzgado de lo Social no 33 de Barcelona (Испания), постъпило на 27 февруари 2015 г. — María Begoña Espadas Recio/Servicio Público de Empleo Estatal (SPEE) (Дело C-98/15) (2015/C 171/20) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de lo Social no 33 de Barcelona Страни в главното производство Ищец: María Begoña Espadas Recio Ответник: Servicio Público de Empleo Estatal (SPEE) Преюдициални въпроси 1) Следва ли в съответствие с практиката, установена с [Решение на Съда от 10 юни 2010 г., Bruno и др., C-395/08], да се приеме, че клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81/ЕО (1) относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, е приложима по отношение на обезщетение за безработица, основано на вноски, като предвиденото в член 210 от испанския Ley General de Seguridad Social, което се финансира изключително от вноските, направени от работника и предприятията, за които е полагал труд, и се изчислява в зависимост от осигурителния стаж през шестте години, предшестващи настъпването на законоустановеното състояние на безработица? 2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли в съответствие с практиката на Съда, установена с [посоченото решение Bruno и др.], клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като съдържащата се в член 3, параграф 4 от Real Decreto 625/1985 от 2 април (Правилник за обезщетенията за безработица), към който препраща седма допълнителна разпоредба, параграф 1, предложение четвърто от Ley General de Seguridad Social, съгласно която разпоредба при „вертикалното“ непълно работно време (само три дни седмично) дните, през които не е полаган труд, не се вземат предвид при изчисляване на продължителността на изплащане на обезщетението за безработица, независимо че за същите са платени осигурителни вноски, което води до намаляване на продължителността на изплащане на обезщетението? 3) Следва ли забраната за пряка или непряка дискриминация, основана на пола, съдържаща се в член 4 от Директива 79/7 (2), да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, подобно на член 3, параграф 4 от [Real Decreto 625/1985], в случаите на работа при „вертикално“ непълно работно време (само три дни седмично) не отчита като осигурителен стаж дните, през които не е полаган труд, което води до намаляване на продължителността на изплащане на обезщетението за безработица? (1) ОВ L 14, стр. 9. (2) Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (ОВ L 6, стр. 24; стp. 174; Специално издание на български език, глава 5, том 1, стр. 192).
bg	caselaw	EU	8.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 48/30 Решение на Общия съд от 16 декември 2015 г. — Koninklijke Luchtvaart Maatschappij/Комисия (Дело T-28/11) (1) ((Конкуренция - Картели - Европейски пазар на въздушен превоз на товари - Споразумения и съгласувани практики относно редица компоненти на цените на услугите по въздушен превоз на товари (въвеждане на допълнителни такси за гориво и допълнителни такси за безопасност, неплащане на комисиони върху допълнителните такси) - Член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Общността и Швейцария по въпроси на въздушния транспорт - Задължение за мотивиране)) (2016/C 048/34) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV (Амстелвеен, Нидерландия) (представител: M. Smeets, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално S. Noë, N. von Lingen и C. Giolito, впоследствие S. Noë, C. Giolito и A. Dawes, подпомагани от B. Doherty, barrister) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) в частта му относно жалбоподателя и при условията на евентуалност искане да се намали размерът на наложената му глоба Диспозитив 1) Отменя Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) в частта относно Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV. 2) Осъжда Европейската комисия да заплати направените от нея съдебни разноски и тези на Koninklijke Luchtvaart Maatschappij. (1) ОВ C 72, 5.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	19.12.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 312/34 Жалба, подадена на 7 октомври 2009 г. — Almamet/Комисия (Дело T-410/09) 2009/C 312/56 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Almamet GmbH Handel mit Spänen und Pulvern aus Metall (Ainring, Германия) (представители: S. Hautbourg и C. Renner, lawyers) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да се обяви за недействително Решение на Комисията от 22 юли 2009 г. (дело COMP/39.396), в частта, която се отнася до жалбоподателя; — при условията на евентуалност, да се намали наложената в член 2 от решението глоба; — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят иска да се отмени Решение на Комисията C (2009) 5791 окончателен от 22 юли 2009 година (дело No COMP/39.396 — реактиви на основата на калциев карбид и магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост) относно производство по прилагане на член 81 ЕО и член 53 ЕИП, в което Комисията приема, че известен брой доставчици на гранули калциев карбид и магнезиеви гранули извършват подялба на пазари, квоти, разпределяне на клиенти, фиксиране на цени и обмен на чувствителна търговска информация за значителна част от пазара на ЕИП, като по този начин нарушават горепосочените разпоредби от Договора (наричано по-нататък „обжалваното решение“), в частта, която се отнася до жалбоподателя и, при условията на евентуалност, да се намали наложената му глоба в член 2 от обжалваното решение. Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на искането си за отмяна: С първото си правно основание жалбоподателят посочва, че Комисията е нарушила неговото право на защита като е използвала документи срещу него, които са иззети извън рамките на решението на Комисията за проверка. С второто си правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията не е доказала, в съответствие с изискуемия правен критерий на доказване, наличието на нарушение, установено в член 1 от обжалваното решение по отношение на магнезия. Жалбоподателят счита, че дори ако документите, които са иззети незаконосъобразно, бяха включени в преписката на Комисията, те щяха да са по принцип неточни и несъгласувани. Според твърденията на жалбоподателя останалата част от доказателствата са устно изявление за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер в замяна на съдействие, което не само, че било неточно, но представлявало и изопачаване на някои факти и било оспорено от другите страни. Въз основа на това жалбоподателят счита, че тежестта на доказване по отношение на твърдяното нарушение продължава да бъде на Комисията. С третото си правно основание жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, че нарушението е едно-единствено и е непрекъснато. По-специално не е налице реална заменяемост между калциевия карбид и магнезиевите гранули. Освен това жалбоподателят твърди, че не е имало съвместен цялостен план относно двата продукта, за което свидетелства наличието на различни срещи за всеки от продуктите. При условията на евентуалност, жалбоподателят излага още четири правни основания в подкрепа на искането си за намаляване на наложената глоба в член 2 от обжалваното решение. С четвъртото си правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила точки 23 и 26 от Известието относно сътрудничеството (1) като му е отказала намаляване на наложената му глоба в съответствие с посоченото известие. Жалбоподателят счита, че елементите, които се съдържат в неговата молба за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, представляват информация с висока добавена стойност. По-конкретно, жалбоподателят счита, че Комисията не е имала право да откаже намаляване на глобата само на основание, че неговата молба не съдържала никаква информация относно нарушението, свързано с магнезия, тъй като това нарушение не било част от процедурата. С петото си правно основание жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила член 81 ЕО и член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1/2003 (2), както и точка 32 от Насоките относно глобите (3), като била определила окончателния размер на глобата на ниво, което надвишава с 10 % неговия последен оборот, който е бил предмет на одит. Жалбоподателят твърди, че Комисията се е основала на размера на неговия pro forma оборот за 2008 г. за целите на изчисляване на размера на глобата вместо на неговия последен оборот за 2007 г., който е бил предмет на одит. Освен това жалбоподателят счита, че Комисията трябвало да приложи намалението в размер на 20 % на основание точка 37 от Насоките относно глобите, след изчисляване на законния максимум в размер на 10 %. С шестото си правно основание жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност като е определила прекомерен размер на глобата по отношение на жалбоподателя. Последният твърди, че е явно непропорционално налагането на глоба в размер, който води до отрицателна счетоводна стойност или намалява до нула счетоводната стойност на дружеството. Освен това наложената глоба надхвърляла финансовия капацитет на търговец като жалбоподателят, чиято дейност е свързана с продукти с много висока стойност и с много нисък марж на печалбата. На последно място жалбоподателят счита, че приложеното от Комисията намаление в размер на 20 %, не отчита в достатъчна степен особеното положение на жалбоподателя, което е потвърдено изрично от Комисията, като по този начин размерът на глобата остава непропорционален. Със седмото си правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че той не отговаря на условията в точка 35 от Известието относно глобата. Жалбоподателят счита, че Комисията е определила размера на глобата на ниво, което ще накърни непоправимо неговата икономическа жизнеспособност и ще доведе до загуба на стойността на неговите активи. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка в преценката като е приела, че в случая на жалбоподателя не е бил налице конкретен социален и икономически контекст, който следва да бъде отчетен. (1) Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (Текст от значение за ЕИП) (ОВ С 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3). (2) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). (3) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент No 1/2003 (ОВ С 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).
bg	caselaw	EU	10.11.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 343/8 Жалба, подадена на 24 август 2012 г. от Organismos Kypriakis Galaktokomikis Viomichanias срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 13 юни 2012 г. по дело T-534/10 — Organismos Kypriakis Galaktokomikis Viomichanias/СХВП (Дело C-393/12 P) 2012/C 343/09 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Organismos Kypriakis Galaktokomikis Viomichanias (представители: C. Milbradt и A. Schwarz, Rechtsanwältinnen) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска, — да се отмени решението на осми състав на Общия съд от 13 юни 2012 г. по дело T-534/10; — да се осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително и разноските, направени в хода на производството по обжалване. Правни основания и основни доводи Жалбата е подадена срещу решението на осми състав на Общия съд от 13 юни 2012 г., с което Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 20 септември 2010 г. относно производство по обжалване между Organismos Kypriakis Galaktokomikis Viomichanias и Garmo AG във връзка с регистрацията на марката на Общността „Hellim“. Жалбоподателят основава жалбата си на следните правни основания: От една страна, Общият съд е приложил неправилно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 („РМО“) (1), като е изключил погрешно всякакво визуално и фонетично сходство между знаците „hellim“ и „halloumi“. Общият съд е потвърдил правилно, че марките съдържат една и съща първа буква, комбинацията от „ll“ и последни букви „i“ и „m“ (всъщност в обратен ред). Той обаче е изходил от това, че като цяло всяко визуално сходство трябва да бъде отречено. Това заключение е противоречиво. Доколкото Общият съд потвърждава, че са налице известни сходства между въпросните марки, не може да се направи извод, че липсва каквото и да е визуално сходство. От друга страна, Общият съд не е разгледал подробно отличителния характер на марката, независимо, че установяването на отличителния характер е щяло да бъде необходимо и е щяло да изиграе решаваща роля при преценката на вероятността от объркване. В това отношение Общият съд се е ръководил от решението на апелативния състав и без да разгледа допълнително въпроса, е изходил от това, че марката е описателна за сирене от определен регион в Кипър. Този въпрос обаче е от съществено значение. Доколкото специфичните характеристики на дадена колективна марка се изразяват именно в това, че в известен смисъл могат да бъдат направени изключения от правилото, забраняващо регистрацията на описателни елементи на марка, мотивите на Общия съд водят косвено до заключението, че дадена колективна марка автоматично разполага само със слаба степен на отличителен характер. Това становище е несъвместимо с член 66 от РМО. Въпреки че „Halloumi“ е колективна марка, това само по себе си не говори нищо за отличителния характер на марката. Тя е трябвало да бъде разгледана отделно и подробно. Halloumi е името на специално произведено от този колектив сирене и не е общоописателна информация за сирене, меко сирене и др. Ето защо Halloumi не може да бъде сравнявана с „Mozzarella“ например. Накрая, заключението на Общия съд, че трябва да бъде изключено каквото и да е визуално или фонетично сходство, независимо от потвърдените общи характеристики, както и мотивите му, съгласно които отличителният характер на марката е приет за слаб, без да бъде разгледан подробно, водят до неправилна от гледна точка на закона преценка и до отричане на вероятността от объркване. (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия); ОВ L 78, стp. 1.
bg	caselaw	EU	24.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 129/15 Решение на Общия съд от 7 март 2017 г. — Lauritzen Holding/EUIPO — DK Company (IWEAR) (Дело T-622/14) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „IWEAR“ - По-ранна словна марка на Европейския съюз „INWEAR“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2017/C 129/24) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Lauritzen Holding AS (Дрьобак, Норвегия) (представители: P. Walsh и S. Dunstan, solicitors) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: първоначално P. Bullock, впоследствие D. Hanf) Встъпила страна: DK Company A/S (Икаст, Дания), допуснато да замести в делото другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO (представители: първоначално M. Nielsen и E. Skovbo, впоследствие E. Skovbo, адвокати) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 2 юни 2014 г. (преписка R 1935/2013-2), постановено в производство по възражение със страни IC Companys A/S и Lauritzen Holding Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Lauritzen Holding AS да заплати съдебните разноски, включително необходимите разходи, направени от IC Companys A/S във връзка с производството пред апелативния състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). (1) ОВ C 351, 6.10.2014 г.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/24 Решение на Съда (пети състав) от 20 юни 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunal administratif — Люксембург) — Elodie Giersch, Benjamin Marco Stemper, Julien Taminiaux, Xavier Renaud Hodin, Joëlle Hodin/État du Grand-duché de Luxembourg (Дело C-20/12) (1) (Свободно движение на хора - Равно третиране - Социални предимства - Регламент (ЕИО) No 1612/68 - Член 7, параграф 2 - Финансова помощ за висше образование - Условие за пребиваване в държавата членка, която предоставя помощта - Отказ да се предостави помощта на студенти, граждани на Съюза, които не пребивават в съответната държава членка и чийто баща или майка, пограничен работник, работи в посочената държава членка - Непряка дискриминация - Обосноваване - Цел да се увеличи процентът на пребиваващите лица, които притежават диплом за висше образование - Подходящ характер - Пропорционалност) 2013/C 225/39 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Tribunal administratif Страни в главното производство Жалбоподатели: Elodie Giersch, Benjamin Marco Stemper, Julien Taminiaux, Xavier Renaud Hodin, Joëlle Hodin Ответник: État du Grand-duché de Luxembourg в присъствието на: Didier Taminiaux Предмет Преюдициално запитване — Tribunal administratif (Люксембург) — Тълкуване на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) No 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11) — Допустимост на национална правна уредба, поставяща предоставянето на парична помощ за висше образование в зависимост от условие за пребиваване, което се прилага както за студентите от съответната държава, така и за студентите, граждани на друга държава членка — Социално предимство по смисъла на посочения по-горе регламент — Различно третиране на децата на работници, граждани на съответната държава, и децата на работници мигранти — Обосновки Диспозитив Член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) No 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността, изменен с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип не допуска законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, което поставя предоставянето на финансова помощ за висше образование в зависимост от условие за пребиваване на студента в тази държава членка и въвежда различно третиране, представляващо непряка дискриминация, между пребиваващите в съответната държава членка лица и тези, които, без да пребивават в нея, са деца на погранични работници, упражняващи дейност в посочената държава членка. Макар целта, насочена към увеличаване на процента на пребиваващите лица, които притежават диплом за висше образование, за да се насърчи развитието на икономиката на същата държава членка, да представлява легитимна цел, която може да обоснове подобно различно третиране, и въпреки че едно условие за пребиваване като предвиденото в националното законодателство, разглеждано в главното производство, може да гарантира осъществяването на посочената цел, подобно условие надхвърля необходимото за постигане на преследваната от него цел, доколкото възпрепятства възможността да се вземат предвид други обстоятелства, потенциално показателни за реалната степен на свързаност на заявителя на посочената финансова помощ с обществото или с пазара на труда в съответната държава членка, като обстоятелството, че единият от родителите, който продължава да осигурява издръжката на студента, е пограничен работник, който е нает трайно на работа в тази държава членка и вече е работил в последната от дълго време. (1) ОВ C 98, 31.3.2012 г.
bg	caselaw	EU	29.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 168/6 Решение на Съда (пети състав) от 5 април 2017 г. (преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas — Литва) — „Borta“ UAB/Klaipėdos valstybinio jūrų uosto direkcija VĮ (Дело C-298/15) (1) ((Преюдициално запитване - Обществени поръчки - Директива 2004/17/ЕО - Поръчка със стойност под предвидения в тази директива праг - Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС - Ограничение за възлагане на подизпълнители - Подаване на съвместна оферта - Професионален капацитет на оферентите - Изменения на спецификациите на обществената поръчка)) (2017/C 168/06) Език на производството: литовски Запитваща юрисдикция Lietuvos Aukščiausiasis Teismas Страни в главното производство Жалбоподател:„Borta“ UAB Ответник: Klaipėdos valstybinio jūrų uosto direkcija VĮ Диспозитив 1) Що се отнася до обществена поръчка, която не попада в приложното поле на Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, изменена с Регламент (ЕС) No 1336/2013 на Комисията от 13 декември 2013 г., но предизвиква несъмнен трансграничен интерес, членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право като член 24, параграф 5 от Lietuvos Respublikos viešųjų pirkimų įstatymas (Закон за обществените поръчки на Република Литва), съгласно която, в случай че подизпълнители са поканени да изпълнят поръчка за строителство, основното строителство, както е определено от възлагащия орган, трябва да се извърши от избрания за изпълнител оферент. 2) Що се отнася до такава обществена поръчка, принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация и задължението за прозрачност, произтичащи по-специално от членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат след публикуването на обявлението за обществена поръчка възлагащият орган да измени точка от спецификациите, отнасяща се до условията и правилата за съчетаване на професионалния капацитет, каквато е спорната точка 4.3, стига, първо, измененията да не са толкова съществени, че да привлекат потенциални оференти, които при липса на тези изменения не биха могли да подадат оферта, второ, измененията да са оповестени по подходящ начин и трето, да са направени преди подаването на оферти от оферентите, срокът за подаването на оферти да е удължен, когато измененията са съществени, допълнителният срок да съответства на значимостта на измененията и да е достатъчен, за да позволи на заинтересованите икономически оператори съответно да адаптират офертите си, като запитващата юрисдикция следва да провери дали тези условия са изпълнени. 3) Член 54, параграф 6 от Директива 2004/17, изменена с Регламент No 1336/2013, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска точка от спецификациите като спорната точка 4.3, която в случай на подаване на съвместна оферта от няколко оферента изисква приносът на всеки от тях за изпълнение на изискванията във връзка с професионалния капацитет да съответства на частта от строителството, която той действително ще извърши, ако офертата бъде избрана. (1) ОВ C 311, 21.9.2015 г.
bg	caselaw	EU	5.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 326/11 Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, заседаващ в Миделбург (Нидерландия), постъпило на 13 юни 2016 г. — K./Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Дело C-331/16) (2016/C 326/20) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Rechtbank Den Haag, заседаващ в Миделбург Страни в главното производство Жалбоподател: K. Ответник: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie Преюдициални въпроси 1) Допуска ли член 27, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО (1) гражданин на Съюза, по отношение на когото, както в настоящото дело, с влязло в сила решение е установено, че член 1, раздел F, букви а) и b) от Конвенцията за бежанците се прилага спрямо него, да бъде обявен за нежелано лице за това, че с оглед на особената тежест на престъпленията, до които се отнася тази разпоредба от Конвенцията, трябва да се счита, че по самото си естество заплахата, която засяга някой от основните интереси на обществото, продължава да е настояща? 2) При отрицателен отговор на първия въпрос, как следва в рамките на възнамеряваното обявяване за нежелано лице да се провери дали поведението на посочения по-горе гражданин на Съюза, спрямо когото член 1, раздел F, букви а) и b) от Конвенцията за бежанците е обявен за приложим, трябва да се разглежда като истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото? Доколко в тази насока има значение обстоятелството, че посочените в член 1, раздел F деяния, както в настоящия случай, са извършени отдавна, по-конкретно — между 1992 г. и 1994 г.? 3) Доколко принципът на пропорционалност има значение при преценката дали може да се постанови решение да бъде обявен за нежелано лице гражданин на Съюза, спрямо когото, както в настоящото дело, член 1, раздел F, букви а) и b) от Конвенцията за бежанците е бил обявен за приложим? Трябва ли при това — или независимо от това — да се отчитат факторите, посочени в член 28, параграф 1 от Директивата за пребиваване? Трябва ли при това — или независимо от това — да се взема предвид и периодът на пребиваване от десет години в приемащата държава членка, посочен в член 28, параграф 3, буква а) от тази директива? Трябва ли да се отчитат изцяло факторите, упоменати в точка 3.3 от Насоките за по-добро транспониране и прилагане на Директива 2004/38 (COM(2009) 313 окончателен)? (1) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).
bg	caselaw	EU	19.7.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 183/6 Искане на становище, направено от Комисията на Европейките общности на основание член 300, параграф 6 ЕО (Становище 1/08) (2008/C 183/10) Език на производството: всички официални езици Страна направила искането: Комисия на Европейските общности (представители: г-н E. White, г-н M. Huttunen и г-н L. Prete) Поставени на Съда въпроси: 1) Попада ли сключването на споразумения със засегнатите страни членки на СТО [Световна търговска организация] по смисъла на член XXI от ОСТУ [Общо споразумение по търговията с услуги], като описаното в настоящото искане на становище, в изключителната компетентност на Общността или в споделената компетентност на Общността и на държавите-членки? 2) Представлява ли член 133, параграфи 1 и 5 във връзка с член 300, параграф 2 от Договора за ЕО подходящата правна основа за акта, с който се сключват посочените по-горе споразумения от името на Европейската общност или от името на Общността и на нейните държави-членки?
bg	caselaw	EU	23.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 344/69 Жалба, подадена на 4 септември 2013 г. — ZZ/Комисия (Дело F-83/13) 2013/C 344/128 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: P. Joassart, avocat) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решението за преназначаване на жалбоподателя. Искания на жалбоподателя — Да се отмени съобщеното с електронно писмо от 1 февруари 2013 г. решение, взето от началника на отдел в O.I.B., с което жалбоподателката се отстранява от изпълняването на длъжността медицинска сестра и се назначава в сектора по изкуствено хранене на бебета от 4 февруари 2013 г., — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	17.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 175/15 Искане за овластяване за налагане на запор, подадено на 29 март 2016 г. — Yukos Universal Ltd/Европейска инвестиционна банка (Дело C-185/16 SA) (2016/C 175/17) Език на производството: френски Страни Молител: Yukos Universal Ltd (представител: H. Boularbah, avocat) Ответник: Европейска инвестиционна банка Искания на молителя Молителят иска от Съда: — да разпореди на Европейската инвестиционна банка да декларира основанията, размерите и условията на вземанията на Руската федерация към нея; — да овласти YUL да извърши обезпечителен запор и изпълнение в рамките на Европейската инвестиционна банка по отношение на тези вземания, най-малкото относно сумите, които Европейската инвестиционна банка, в качеството ѝ на издател на облигации, записани от Руската федерация, дължи или ще дължи в бъдеще на Руската федерация, включително и лихвите по тези задължения и тяхното плащане съгласно условията, определени в договора/договорите или проспекта/проспектите, приложими в случая, до размера от 1 690 886 892,20 EUR (размер на вземането на YUL по отношение на Руската федерация), включващ главното задължение и лихвите, под условие на евентуална преоценка в хода на производството; — във всички случаи, да осъди Европейската инвестиционна банка да заплати разноските в настоящото производство.
bg	caselaw	EU	15.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 13/29 Жалба, подадена на 1 ноември 2010 г. — Hamberger Industriewerke/СХВП (Дело T-513/10) () 2011/C 13/57 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Hamberger Industriewerke GmbH (Stephanskirchen, Германия) (представител: адв. T. Schmidpeter, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 август 2010 г. по преписка R 291/2010-4; — да се осъди ответникът да заплати разноските по производството, включително тези, направени в производството по обжалване пред СХВП. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „Atrium“ за стоки от класове 19 и 27 Решение на проверителя: отказва регистрацията. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1), тъй като посочената марка има отличителен характер и не е чисто описателна. (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
bg	caselaw	EU	11.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 7/24 Решение на Общия съд от 13 ноември 2015 г. — ClientEarth/Комисия (Съединени дела T-424/14 и T-425/14) (1) ((Достъп до документи - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Проект за доклад за оценка на въздействието, доклад за оценка на въздействието и становище на Комитета по оценка на въздействието - Отказ за предоставяне на достъп - Изключение, свързано с процеса на вземане на решение - Задължение за мотивиране - Задължение за конкретно и индивидуално разглеждане - По-висш обществен интерес)) (2016/C 007/33) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: ClientEarth (Лондон, Обединеното кралство) (представители: O. Brouwer, F. Heringa и J. Wolfhagen, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Clotuche-Duvieusart и M. Konstantinidis) Предмет От една страна, искане за отмяна на решението на Комисията от 1 април 2014 г., с което се отказва достъп до доклад за оценка на въздействието във връзка с проект за задължителен инструмент, определящ стратегическата рамка на процедурите по проверка и надзор, основани на рисковете и отнасящи се до законодателството на Европейския съюз в областта на околната среда, както и до становище на Комитета по оценка на въздействието, и от друга страна, искане за отмяна на решението на Комисията от 3 април 2014 г., с което се отказва достъп до проект за доклад за оценка на въздействието във връзка с достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда на равнище държави членки в областта на политиката по околна среда на Съюза, както и до становище на Комитета по оценка на въздействието. Диспозитив 1) Отхвърля жалбите. 2) ClientEarth понася, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Европейската комисия. (1) ОВ C 303, 8.9.2014 г.
bg	caselaw	EU	13.10.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 361/13 Жалба, подадена на 30 юли 2014 г. — Laverana/СХВП (BIO MIT PFLANZENFLUID AUS EIGENER HERSTELLUNG) (Дело T-570/14) 2014/C 361/17 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Laverana GmbH & Co. KG (Венигзен, Германия) (представители: J. Wachinger, M. Zöbisch и D. Chatterjee, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 27 май 2014 г. по преписка R 124/2014-4, — да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка, съдържаща словните елементи „BIO MIT PFLANZENFLUID AUS EIGENER HERSTELLUNG“, за стоки и услуги от класове 3, 5 и 35 —Заявка за марка на Общността No 1 1 9 22 581 Решение на проверителя: Отхвърля заявката Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Изложени правни основания: — нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009, — нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент No 207/2009, — нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009, — злоупотреба с власт, тъй като решението е взето въз основа на конкурентноправни съображения.
bg	caselaw	EU	21.7.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 170/12 Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Respublikos Konstitucinis Teismas (Република Литва) на 14 май 2007 г. — Julius Sabatauskas и др./Парламент на Република Литва (Дело C-239/07) (2007/C 170/22) Език на производството: литовски Препращаща юрисдикция Lietuvos Respublikos Konstitucinis Teismas Страни в главното производство Ищец: група от членове на Парламента на Република Литва, съставена от Julius Sabatauskas и др. Заинтересована страна: Парламент на Република Литва Преюдициални въпроси Следва ли член 20 от Директива 2003/54/ЕО (1) на Европейския парламент и Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО да се тълкува в смисъл, че задължава държавите-членки да създадат правна уредба, по силата на която всяко трето лице има неограничено право — когато електрическата мрежа разполага с „необходимия капацитет“ — да избере до коя мрежа за пренос или за разпределение на електроенергия желае да получи достъп и операторът на съответната мрежа е длъжен да му предостави достъп до нея? (1) ОВ 2003 L 176, стр. 37.
bg	caselaw	EU	8.12.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 297/5 Решение на Съда (първи състав) от 4 октомври 2007 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Erhard Geuting/Direktor der Landwirtschaftskammer Nordrhein-Westfalen (Дело C-375/05) (1) (Говеждо месо - Премия за отглеждане на стадо крави с бозаещи телета) (2007/C 297/08) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Bundesverwaltungsgericht Страни в главното производство Жалбоподател: Erhard Geuting Ответник: Direktor der Landwirtschaftskammer Nordrhein-Westfalen Предмет Преюдициално запитване — Bundesverwaltungsgericht — Тълкуване на чл. 4a, трето тире, ii) от Регламент (ЕИО) No 805/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (ОВ L 148, стр. 24), изменен с Регламент (ЕИО) No 2066/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. за отмяна на Регламент (ЕИО) No 468/87 относно създаване на общи правила, приложими към специалната премия за производители на говеждо месо, както и на Регламент (ЕИО) No 1357/80 относно въвеждане на премия за отглеждане на крави с бозаещи телета (ОВ L 215, стр. 49) — Тълкуване на чл. 33, пар. 2 и 4 на Регламент (ЕИО) No 3886/92 на Комисията от 23 декември 1992 г. относно въвеждане на подробни правила за прилагането на схемите за премия, предвидени от Регламент No 805/68 и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 1244/82 и Регламент (ЕИО) No 714/89 (ОВ L 391, стр. 20), изменен с Регламент (ЕО) No 2311/96 на Комисията от 2 декември 1996 г. (ОВ L 313, стр. 9) — Премия за отглеждане на стадо крави с бозаещи телета — Понятие за „крава с бозаещо теле“ и за „използване на права“ — Връщане на получени аванси — Намаляване на индивидуалния таван поради отказ да се вземат предвид бременни юници, с оглед на предоставянето на премията, които не заместват крави с бозаещи телета, за които било възможно да се подаде заявление за премия Диспозитив 1) Член 4a, трето тире, ii) от Регламент (ЕИО) No 805/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо, изменен с Регламент (ЕО) No 2222/96 на Съвета от 18 ноември 1996 г., следва да се тълкува в смисъл, че бременна юница може да се счита за крава с бозаещо теле по смисъла на първи раздел от този регламент само ако замества, след подаването на заявлението за премия за пазарната година, крава с бозаещо теле, която е посочена в това заявление. 2) Бременна юница, която за дадена пазарна година е заместила крава с бозаещо теле, за която е подадено заявление за премия и която е отговаряла на условията за отпускане на тази премия, може да се счита за крава с бозаещо теле по смисъла на член 4a, трето тире, ii) от Регламент No 805/68, изменен с Регламент No 2222/96, когато през следващата година отново отговаря на условията за заместване на крава с бозаещо теле. 3) Член 4a, трето тире, ii) от Регламент No 805/68, изменен с Регламент No 2222/96, трябва да се тълкува в смисъл, че бременна юница, за която е подадено заявление за премия, не отговаря на условията за получаване на премия, когато се отели преди изтичане на срока, предвиден за подаване на посоченото заявление. 4) Член 33, параграфи 2 и 4 от Регламент (ЕИО) No 3886/92 на Комисията от 23 декември 1992 г. относно въвеждане на подробни правила за прилагането на схемите за премия, предвидени в Регламент No 805/68 и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 1244/82 и Регламент (ЕИО) No 714/89, изменен с Регламент (ЕО) No 2311/96 на Комисията от 2 декември 1996 г., следва да бъде тълкуван в смисъл, че трябва да се счита, че даден производител не е използвал правата си на премия през определена пазарна година, когато е подал заявление за премия, но то е било отхвърлено, тъй като съответните животни не отговарят на условията за отпускането й; това е валидно и когато посоченото заявление не е подадено с цел злоупотреба. Подобно тълкуване не е в противоречие с принципа за пропорционалност. 5) Препращащата юрисдикция следва да реши, предвид всички надлежно обосновани обстоятелства, които характеризират положението на жалбоподателя в главното производство, дали са налице изключителни обстоятелства, които изискват да се приложи дерогиращата разпоредба на член 33, параграф 2, последно тире от Регламент No 3886/92, изменен с Регламент No 2311/96, като в същото време се спазва необходимостта от ограничително прилагане на тази разпоредба. 6) Член 33, параграф 4 от Регламент No 3886/92, изменен с Регламент No 2311/96 във връзка с член 4е, параграф 4 от Регламент No 805/68, изменен с Регламент No 2222/96, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите-членки могат да възстановят с предимство на производител, след двегодишния период на преустановяване, правата на премия, които са му били отнети поради това, че е използвал най-малко 70 % от правата си, но по-малко от 90 % от тях през пазарна година 1998. (1) ОВ C 330, 24.12.2005 г.
bg	caselaw	EU	8.11.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 285/55 Жалба, подадена на 6 август 2008 г. — Visser-Fornt Raya/Европол (Дело F-67/08) (2008/C 285/99) Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Maria Teresa Visser-Fornt Raya (Хага, Нидерландия) (представител: P. de Casparis, avocat) Ответник: Европейска полицейска служба (Европол) Предмет и описание на спора Отмяна на решението от 4 октомври 2007 г., с което Европол уведомява жалбоподателя, че няма никаква възможност да го назначи на постоянна длъжност. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението от 4 октомври 2007 г., с което ответникът уведомява жалбоподателя, че няма никаква възможност да го назначи на постоянна длъжност, както и решението от 29 април 2008 г. за отхвърляне на жалбата, подадена срещу първото решение, и решението от 12 юни 2008 г., с което се потвърждава това от 4 октомври 2007 г., — да се осъди Европол да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	24.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 421/10 Решение на Съда (втори състав) от 2 октомври 2014 г. — Guido Strack/Европейска комисия (Дело C-127/13 P) (1) ((Обжалване - Право на изслушване - Право на законен съд - Достъп до документи на институциите - Частичен отказ да се предостави на жалбоподателя достъп до съответните документи - Първоначален отказ - Възникване на мълчалив отказ - Заместване на мълчаливия отказ с изрични решения - Правен интерес след постановяването на изрични откази - Изключения от принципа за достъпност на документите - Обезпечаване на интереса от добра администрация - Защита на личните данни и на търговските интереси)) 2014/C 421/12 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Guido Strack (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: B. Conte и P. Costa de Oliveira) Диспозитив 1) Отменя решението на Общия съд на Европейския съюз Strack/Комисия (T-392/07, EU:T:2013:8) в частта му, в която посоченият съд е отменил решението на Европейската комисия от 24 юли 2007 г 2) Отхвърля насрещната жалба в останалата ѝ част. 3) Отхвърля жалбата. 4) Отхвърля подадената до Общия съд жалба за отмяна, доколкото същата е насочена срещу решението, с което Европейската комисия отказва достъп до извадката от регистъра относно отказите по потвърдителни заявления за достъп до документи. 5) Г-н Guido Strack понася, наред с направените от него в настоящото производство разноски, и една трета от тези на Европейската комисия. 6) Европейската комисия понася две трети от разноските си по настоящото производство. 7) Разноските по първоинстанционното производство, приключило с решение Strack/Комисия (T-392/07, EU:T:2013:8), се понасят според постановеното в точка 7 от диспозитива на това решение. (1) ОВ C 147, 25.5.2013 г.
bg	caselaw	EU	24.9.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/37 Жалба, подадена на 29 юли 2011 г. — Altadis/Комисия (Дело T-400/11) 2011/C 282/72 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Altadis, SA (Мадрид, Испания) (представители: J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero, abogados и M. Muñoz de Juan, abogada) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да допусне и уважи направеното доказателствено искане, — да допусне и приеме изложените в настоящата жалба основания за отмяна, — да отмени член 1, параграф 1 от решението, доколкото в него се приема, че член 12, параграф 5 от испанския Закон за корпоративното облагане съдържа елементи на държавна помощ, когато се прилага към придобиването на контролни дялове, — при условията на евентуалност да отмени член 4 от решението, доколкото с него разпореждането за възстановяване се прилага по отношение на операции, извършени преди публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на окончателното решение, предмет на настоящата жалба, — да отмени при условията на евентуалност член 1, параграф 1 и евентуално член 4 от решението, доколкото се отнасят до операциите в Мароко, и — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени в настоящото производство. Правни основания и основни доводи Настоящата жалба е подадена срещу Решение C(2010) 9566 на Комисията от 12 януари 2011 г. относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества. Правните основания и основните доводи са вече изложени по дело T-399/11, Banco de Santander и Santusa Holding/Комисия.
bg	caselaw	EU	8.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 439/26 Решение на Общия съд от 24 октомври 2014 г. — Technische Universität Dresden/Комисия (Дело T-29/11) (1) ((Арбитражна клауза - Програма за действие на Общността в областта на общественото здраве - Договор за финансиране на проект - Жалба за отмяна - Дебитно известие - Договорен характер на спора - Необжалваем акт - Недопустимост - Промяна на правната квалификация на жалбата - Допустими разходи)) (2014/C 439/35) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Technische Universität Dresden (Дрезден, Германия) (представител: G. Brüggen, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: W. Bogensberger и D. Calciu, впоследствие W. Bogensberger и F. Moro, подпомагани от R. Van der Hout и A. Köhler, адвокати) Предмет Искане за отмяна на дебитно известие No 3241011712 на Комисията от 4 ноември 2010 г. за възстановяване на сумата от 55 377,62 EUR, платена на жалбоподателя като финансова помощ в рамките на проект от програмата за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003 — 2008 г.) Диспозитив 1) Разходите за персонал, отнасящи се до г-жа H., в размер на 56,76 EUR, разходите за пътуване в размер на 1 354,08 EUR и разходите за предоставяне на услуги в размер на 351,82 EUR, осъществени от Technische Universität Dresden при изпълнението на договор под номер 2003114 (SI2.377438) относно финансирането на проекта „Collection of European Data on Lifestyle Health Determinants — Coordinating Party (LiS)“, осъществен в рамките на програмата за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003 — 2008 г.), са допустими, поради което вземането на Европейската комисия за тези суми, посочено в дебитно известие No 3241011712 от 4 ноември 2010 г., е неоснователно. 2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3) Осъжда Technische Universität Dresden да поеме съдебните разноски. (1) ОВ C 80, 12.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	11.8.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 243/30 Жалба, подадена на 18 юни 2012 г. — Makro autoservicio mayorista/Комисия (Дело T-269/12) 2012/C 243/52 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Makro autoservicio mayorista, SA (Мадрид, Испания) (представители: адв. P. De Baere и адв. P. Muñiz) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска Общият съд: — да отмени Решение на Комисията COM (2010) 22, окончателен, от 18 януари 2010 г., установяващо основателността на последващото вземане под отчет на вносни мита и неоснователността на тяхното опрощаване в конкретния случай (REM 2/08), което е връчено на жалбоподателя с писмо от 19 април 2012 г.; и — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на своята жалба. 1. С първото правно основание се твърди, че — вносните мита били взети под отчет в противоречие с член 220, параграф 2, буква б) от МКО (1), тъй като ответникът погрешно приел, че утвърденото по отношение на вноса от трети страни антидъмпингово законодателство се прилага автоматично спрямо стоки в свободно обращение в рамките на митническия съюз ЕС — Турция, вследствие от което ответникът неправилно не е уведомил търговците, че разглежданият антидъмпингов регламент е приложим и спрямо стоките в свободно обращение в рамките на митническия съюз ЕС — Турция. При условията на евентуалност се твърди, че турските власти допуснали грешка, потвърждавайки, че налаганите спрямо стоки от трети страни автидъмпингови сборове не са приложими спрямо стоки в свободно обращение в рамките на митническия съюз ЕС — Турция. Освен това жалбоподателят твърди, че испанските митнически власти също допуснали грешка като приели, че придружените от сертификат ATR стоки не се облагат с допълнителни сборове или не могат да са обект на мерки за търговска защита и не уведомили икономическите оператори, че техният внос от Турция може да бъде обект на търговски мерки дори ако тези стоки са в свободно обращение. 2. С второто правно основание се твърди, че — допуснатата от компетентните митнически органи грешка не е можело да се установи по разумен начин от задълженото по плащането лице, което действало добросъвестно и в съответствие с всички законодателни разпоредби, в сила по отношение на митническото деклариране. 3. С третото правно основание се твърди, че — жалбоподателят се намирал в особена хипотеза спрямо член 239 от МКО и не можело да му се вменяват недобросъвестно поведение или груба небрежност съгласно член 239 от МКО. (1) Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).
bg	caselaw	EU	18.7.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 167/13 Жалба, подадена на 24 април 2009 г. — Würth и Fasteners (Shenyang)/Съвет (Дело T-162/09) 2009/C 167/28 Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: Adolf Würth GmbH & Co. KG (Künzelsau, Германия) и Arnold Fasteners (Shenyang) Co. Ltd (Shenyang, Китай) (представители: M. Karl и M. Mayer, Rechtsanwälte) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателите — Да се отмени Регламент (ЕО) No 91/2009 на Съвета от 26 януари 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република или при условията на евентуалност, — да се отмени Регламент (ЕО) No 91/2009 на Съвета от 26 януари 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, доколкото с него е индивидуално засегнат всеки жалбоподател, и — да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски, включително разходите, необходими за защитата му, и други разходи. Правни основания и основни доводи На 26 януари 2009 г., по предложение на Комисията, Съветът, като се позовава на т.нар. основен антидъмпингов регламент (1), приема Регламент (ЕО) No 91/2009 на Съвета от 26 януари 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (2). Жалбоподателите изтъкват, че са засегнати от въведените с този регламент антидъмпингови мита и искат (в този смисъл) отмяната на регламента. В подкрепа на жалбата си жалбоподателите се позовават в първото правно основание на процедурна грешка в антидъмпинговата процедура. В правни основания 2—6 жалбоподателите посочват нарушение на общностното право от по-висок ранг: — Комисията не била разгледала подробно и безпристрастно всички релевантни гледни точки в конкретния случай и била изследвала в недостатъчна степен и непълно фактите и обстоятелствата, което довело до нарушение на задължението за мотивиране по член 253 ЕО. — Нормалната стойност, на която се основава Регламент No 91/2009, била определена неправилно в нарушение на член 2, параграф 7, буква а) от Регламент No 384/96. — Праговете за допустимост на антидъмпингова процедура съгласно член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент No 384/96 не били достигнати. — Обхватът на понятието за „сходен продукт“ в член 1, параграф 4 от Регламент No 384/96 бил разширен в обжалвания регламент, тъй като съответните продукти, произведени в Китайската народна република и тези, произведени в Общността, не били нито сравними, нито взаимозаменяеми. — Не била налице необходимата вреда, претърпяна от промишленост на Общността съгласно член 1, параграф 1 и член 3 от Регламент No 384/96, за да бъдат установени антидъмпингови мита. В заключение, в седмото правно основание, жалбоподателите се основават на злоупотреба с власт на общностните органи при изследване на критериите, свързани с вредата, причинно-следствената връзка и общностния интерес. (1) Регламент (ЕО) No 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ 1996 г., L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), последно изменен с Регламент (ЕО) No 2117/2005 (ОВ L 340, стр. 17). (2) Регламент (ЕО) No 91/2009 на Съвета от 26 януари 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (ОВ L 29, стр. 1).
bg	caselaw	EU	23.7.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 219/15 Решение на Общия съд от 8 юни 2011 г. — Bamba/Съвет (Дело T-86/11) (1) (Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, взети с оглед ситуацията в Кот д'Ивоар - Замразяване на средства - Задължение за мотивиране) 2011/C 219/21 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Nadiany Bamba (представители: P. Haïk и J. Laffont, avocats) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: B. Driessen и A. Vitro) Страна встъпила в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: E. Cujo и M. Konstantinidis) Предмет Искане за отмяна — както на Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар (ОВ L 11, стр. 36), така и на Регламент (ЕC) No 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) No 560/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д'Ивоар (ОВ L 11, стр. 1) — в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателката. Диспозитив 1. Отменя Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Решение 2010/656/ОВППС на Съвета за подновяване на ограничителните мерки срещу Кот д’Ивоар и Регламент (ЕC) No 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) No 560/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени към определени лица и стопански субекти, с оглед ситуацията в Кот д’Ивоар в частта, в която тези актове се отнасят до г-жа Nadiany Bamba. 2. Последиците от Решение 2011/18 за г-жа Bamba се запазват до момента, в който отмяната на Регламент No 25/2011 породи действие. 3. Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на г-жа Bamba. 4. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 95, 26.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	4.4.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 118/2 Жалба, подадена на 21 юли 2015 г. от Shoe Branding Europe BVBA срещу решението на Общия съд (седми състав), постановено на 21 май 2015 г. по дело T-145/14 — adidas AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (Дело C-396/15 P) (2016/C 118/02) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Shoe Branding Europe BVBA (представител: J. Løje, адвокат) Други страни в производството: adidas AG, Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) С определение от 17 февруари 2016 г. Съдът (шести състав) обявява жалбата за недопустима.
bg	caselaw	EU	30.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 352/5 Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 2 de Marchena (Испания) на 10 септември 2013 г. — Caixabank SA/Manuel María Rueda Ledesma, Rosario Mesa Mesa (Дело C-484/13) 2013/C 352/08 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 2 de Marchena Страни в главното производство Взискател: Caixabank SA Ответник: Manuel María Rueda Ledesma, Rosario Mesa Mesa Преюдициални въпроси 1. Съгласно Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и по-специално съгласно член 6, параграф 1 от нея и с оглед на гарантиране на защитата на потребителите и ползвателите в съответствие с принципите на еквивалентност и ефективност, когато национална юрисдикция установи наличието на неравноправна клауза относно лихви за забава в договор за ипотечен кредит трябва ли да обяви клаузата за нищожна и необвързваща страните или вместо това трябва да смекчи условията на тази клауза, като даде възможност на взискателя или кредитодателя да преизчисли лихвите? 2. Втората преходна разпоредба на Закон 1/2013 от 14 май 2013 г. не съставлява ли явно ограничение на защитата на интересите на потребителя, доколкото задължава имплицитно юрисдикциите да смекчат условията на клауза относно лихви за забава, която може да бъде квалифицирана като неравноправна, като преизчислят уговорените лихви и запазят в сила тази клауза, която е имала неравноправен характер, вместо да обявят, че тя е нищожна и не обвързва потребителя? 3. Втората преходна разпоредба на Закон 1/2013 от 14 май противоречи ли на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и по-специално на член 6, параграф 1 от посочената директива, като възпрепятства прилагането на принципите на еквивалентност и ефективност в областта на защитата на потребителите и води до избягване на санкцията, изразяваща се в нищожност и липса на обвързващ характер на неравноправните клаузи относно лихви за забава в договори за ипотечен кредит, сключени преди влизане в сила на Закон 1/2013 от 14 май 2013 г.? (1) ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.
bg	caselaw	EU	14.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/31 Решение на Първоинстанционния съд от 7 февруари 2007 г. — Calo/Комисия (Съединени дела T-118/04 и T-134/04) (1) (Длъжностни лица - Преназначаване на директор на длъжност „Главен съветник“ - Интерес на службата - Еквивалентност на длъжностите - Реорганизация на Евростат - Назначаване на длъжност „Директор“ - Обявление за свободна длъжност - Задължение за мотивиране - Оценяване на заслугите на кандидатите - Иск за отмяна - Иск за обезщетение) (2007/C 82/67) Език на производството: френски Страни Ищец: Giuseppe Caló (Люксембург, Люксембург) (представители: S.Orlandi, A.Coolen, J.-N. Louis и E.Marshal, адвокати) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: J. Currall и H. Krämer) Предмет От една страна, искане за отмяна на решение на Комисията от 9 юли 2003 г. да преназначи ищеца от длъжност„Директор “на длъжност „Главен съветник “и на решение на Комисията от 1 октомври 2003 г. относно реорганизацията на Евростат, доколкото с него се потвърждава преназначаването на ищеца, и искане за поправяне на твърдяните от ищеца неимуществени вреди, и, от друга страна, искане за отмяна на решението на Комисията от 30 март 2004 г., с което се назначава г-н N. на длъжността „Директор “на Дирекция „Статистика на земеделието, риболова, структурните фондове и околната среда “в Евростат и се отхвърля кандидатурата на ищеца за тази длъжност Диспозитив 1) По дело Т-118/04 Комисията се осъжда да заплати на ищеца сумата от едно еуро като обезщетение за вреди заради служебно нарушение 2) По дело Т-134/04 Комисията се осъжда да заплати на ищеца сумата от 5 000 EUR като обезщетение за вреди заради служебно нарушение 3) Исковете се отхвърлят в останалата им част 4) По дело Т-118/04 Комисията понася направените от нея разноски, включително тези по обезпечителното производство пред Първоинстанционния съд, и една пета от разноските на ищеца, включително тези по обезпечителното производство пред Първоинстанционния съд 5) По дело Т-118/04 ищецът понася четири пети от направените от него разноски, включително тези по обезпечителното производство пред Първоинстанционния съд 6) По дело Т-134/04 Комисията понася всички разноски, включително тези по обезпечителното производство пред Първоинстанционния съд. (1) ОВ C 118, 30.4.2004 г.
bg	caselaw	EU	12.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 335/33 Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 10 юни 2016 г. — Piotr Zarski/Andrzej Stadnicki (Дело C-330/16) (2016/C 335/45) Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Sąd Okręgowy w Warszawie Страни в главното производство Ищец: Piotr Zarski Ответник: Andrzej Stadnicki Преюдициални въпроси 1) Представлява ли наемът на помещение услуга по смисъла на член 2, точка 1, член 3 (и съображения 2, 3, 7, 11, 18 и 23) от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (1)? 2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, при сключване на договор за наем за неопределен срок представлява ли търговска сделка по смисъла на член 1, параграф 1, член 2, точка 1, член 3, член 6, член 8 (и съображения 1, 3, 4, 8, 9, 26, 35) от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки самият договор или индивидуалната, самостоятелна „сделка“, изразяваща се във всяко отделно плащане на наема за достъп до помещението и комуналните услуги? 3) В случай, че в отговор на втория въпрос за търговска сделка се приеме всяко отделно плащане на наема за достъп до помещението и комуналните услуги, трябва ли член 1, параграф 1, член 2, точка 1, както и член 12, параграф 4 (и съображение 3) от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат да изключат прилагането ѝ по отношение на договори за наем, сключени до 16 март 2013 г., в случаите, когато забавянето на отделни плащания на наема настъпва след тази дата? (1) ОВ L 48, стр. 1.
bg	caselaw	EU	29.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 168/15 Решение на Съда (пети състав) от 22 март 2017 г. (преюдициално запитване от Amtsgericht München, Landgericht München I — Германия) — Наказателно производство срещу Ianos Tranca (C-124/16), Tanja Reiter (C-213/16), Ionel Opria (C-188/16) (Съединени дела C-124/16, C-188/16 и C-213/16) (1) ((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Директива 2012/13/ЕС - Право на информация в наказателното производство - Право на информация относно обвинението - Връчване на наказателно определение - Способи - Задължително определяне на съдебен адресат - Обвиняем или подсъдим, който не живее в страната и няма постоянен адрес - Срок за подаване на възражение, който тече от връчването на съдебния адресат)) (2017/C 168/19) Език на производството: немски Запитващи юрисдикции Amtsgericht München, Landgericht München I Страни в главното производство Ianos Tranca (C-124/16), Tanja Reiter (C-213/16) Ionel Opria (C-188/16) в присъствието на: Staatsanwaltschaft München I Диспозитив Член 2, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка като разглежданото в главните производства, съгласно което в наказателно производство обвиняемият, който не живее в тази държава членка и няма постоянен адрес в нея или в държавата си членка по произход, е длъжен да определи съдебен адресат за целите на връчването на постановено срещу него наказателно определение и срокът за подаване на възражение срещу това определение, преди то да е станало изпълняемо, тече от връчването на определението на съдебния адресат. В член 6 от Директива 2012/13 същевременно се изисква при изпълнението на наказателното определение, щом засегнатото лице действително узнае за определението, това лице да бъде поставено в същото положение, както ако въпросният акт му бе връчен лично, и по-специално да разполага с пълния срок за подаване на възражение, като при необходимост срокът бъде възстановен. Запитващата юрисдикция трябва да следи националното производство по възстановяване на срок и условията, от които зависи провеждането на това производство, да се прилагат по съответстващ на тези изисквания начин и така то да позволява ефективното упражняване на предвидените в посочения член 6 права. (1) ОВ C 260, 18.7.2016 г.
bg	caselaw	EU	27.2.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 63/43 Жалба, подадена на 6 януари 2017 г. — Mitrakos/EUIPO — Belasco Baquedano („YAMAS“) (Дело T-15/17) (2017/C 063/55) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Dimitrios Mitrakos (Палайо Фалиро, Гърция) (представител: D. Bakopanou, lawyer) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Juan Ignacio Belasco Baquedano (Виана, Испания) Данни за производството пред EUIPO Заявител на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „YAMAS“ — заявка за регистрация No 13 645 478 Производство пред EUIPO: производство по възражение Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 11 октомври 2016 г. по преписка R 532/2016-2 Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени обжалваното решение, както и решението на отдела по споровете, което предшества приемането на обжалваното решение, — да отхвърли възражението и да разреши регистрацията на заявената марка, — да осъди EUIPO и/или другата страна в производството да заплатят съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	18.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 121/9 Жалба, подадена на 18 ноември 2016 г. от Skylotec GmbH срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 13 септември 2016 г. по дело T-146/15 — hyphen GmbH/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (Дело C-587/16 P) (2017/C 121/12) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Skylotec GmbH (представител: M. De Zorti, Rechtsanwalt) Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), hyphen GmbH С определение от 28 февруари 2017 г. Съдът на Европейския съюз (осми състав) отхвърли въззивната жалба и постанови жалбоподателят да понесе направените от него съдебни разноски.
bg	caselaw	EU	6.12.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 313/7 Решение на Съда (четвърти състав) от 16 октомври 2008 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (Chancery Division) — Обединено кралство) — Canterbury Hockey Club, Canterbury Ladies Hockey Club/Her Majesty's Commissioners of Revenue and Customs (Дело C-253/07) (1) (Шеста директива ДДС - Случаи на освобождаване - Услуги, свързани със спортни дейности - Услуги, предоставяни на лица, участващи в спортни дейности - Услуги, предоставяни на нерегистрирани обединения и на юридически лица - Включване - Условия) (2008/C 313/10) Език на производството: английски Препращаща юрисдикция High Court of Justice (Chancery Division) Страни в главното производство Жалбоподатели: Canterbury Hockey Club, Canterbury Ladies Hockey Club Ответник: Her Majesty's Commissioners of Revenue and Customs Предмет Преюдициално запитване — High Court of Justice (Chancery Division) — Тълкуване на член 13, A, параграф 1, буква м) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Освобождаване на някои услуги, тясно свързани със спорта или с физическото възпитание — Понятие за „лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание“ — Приложно поле ratione personae Диспозитив 1. Член 13, A, параграф 1, буква м) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да се тълкува в смисъл, че в контекста на лицата, участващи в спортни дейности, обхваща и услугите, предоставяни на юридически лица и на нерегистрирани обединения, доколкото тези услуги са тясно свързани със спортните дейности и са от съществено значение за тях, предоставят се от нестопански организации и действителните бенефициери на посочените услуги са лица, участващи в спортни дейности, като проверката за това се извършва от препращащата юрисдикция. 2. Изразът „някои услуги, тясно свързани със спорта“, използван в член 13, A, параграф 1, буква м) от Шеста директива 77/388, не дава право на държавите-членки да ограничават предвиденото в тази разпоредба освобождаване, що се касае до получателите на разглежданите услуги. (1) ОВ C 183, 4.8.2007 г.
bg	caselaw	EU	24.2.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 42/3 Решение на Съда (трети състав) от 11 януари 2007 г. (искане за постановяване на преюдициално решение от Överklagandenämnden för Högskolan — Suède) — Kaj Lyyski/Umeå universitet (Дело C-40/05) (1) (Свободно движение на работници - Член 39 ЕО - Пречки - Професионално обучение - Преподаватели - Отказ на прием за обучение на кандидат, който работи в учебно заведение на друга държава-членка) (2007/C 42/05) Език на производството: шведски Препращаща юрисдикция Överklagandenämnden för Högskolan Страни в главното производство Ищец: Kaj Lyyski Ответник: Umeå universitet Предмет Искане за постановяване на преюдициално решение — Överklagandenämnden för Högskolan (Комисия по жалбите във висшето образование) — Тълкуване на общностното право и по-специално на член 12 ЕО — Дейност по професионално обучение, целяща запълване на липсата от квалифицирани преподаватели в една държава-членка, и насочена към преподаватели, работещи в учебни заведения, с оглед да им се предостави възможност за придобиване на необходимата квалификация за сключване на договор за неопределен срок — Отказ на прием за обучение на кандидат, гражданин на тази държава-членка, но работещ в учебно заведение в друга държава-членка. Диспозитив Правото на Общността не се противопоставя на изискване на дадена национална правна уредба, за временно организиране на обучение, целящо да отговори в краткосрочен план на търсенето на квалифицирани преподаватели в една държава-членка, кандидатите за това обучение да са наети на работа в учебно заведение в тази държава, при условие обаче, че приложението на тази правна уредба не води до принципно изключване на всяка кандидатура на преподавател, който не работи в такова учебно заведение, изключване, което би се проявило без предварителна и индивидуална преценка на качествата на кандидата, преди всичко относно способностите на заинтересувания и относно възможността да се упражни контрол над практическата част на полученото от кандидата обучение или евентуалното му освобождаване от нея. (1) ОВ C 93 от 16.04.2005 г.
bg	caselaw	EU	11.5.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 155/35 Жалба, подадена на 19 март 2015 г. — Intesa Sanpaolo/СХВП (WAVE TO PAY) (Дело T-130/15) (2015/C 155/42) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Intesa Sanpaolo SpA (Торино, Италия) (представители: P. Pozzi и F. Cecchi, avvocati) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Данни за производството пред СХВП Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словните елементи „WAVE TO PAY“ — заявка за регистрация No 12 258 141 Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 19 януари 2015 г. по преписка R 1864/2014-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — Да установи нарушение и неправилно прилагане на член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 2 от Регламента относно марката на Общността; — Да установи нарушение на член 75 от Регламента относно марката на Общността, както и противоречивост на оспорваното решение и вследствие на това: — да отмени обжалваното решение, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Изложени основания Основанията и доводите са същите като изтъкнатите по дело T-129/15.
bg	caselaw	EU	10.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 175/49 Жалба, подадена на 2 април 2014 г. — Regione autonoma della Sardegna/Комисия (Дело T-219/14) 2014/C 175/68 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Regione autonoma della Sardegna (представители: T. Ledda, S. Sau, G. Roberti, G. Bellitti и I. Perego, адвокати) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени, изцяло или частично, обжалваното решение доколкото: — Комисията квалифицира като държавна помощ компенсацията за обществени услуги съгласно регионален закон No 15 от 7 август 2012 г. и капиталовата вноска, решена на общото събрание на акционерите на Saremar на 15 юни 2012 г., — Комисията приема, че тези мерки са несъвместими с вътрешния пазар и разпорежда възстановяването им., — на основание член 277 ДФЕС, да обяви за незаконосъобразни и неприложими член 4, буква е) от Решение 2012/21/ЕС и точка 9 от Рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.); — да осъди ответника да заплати съдебните разноски за настоящото производство. Правни основания и основни доводи Настоящата жалба е насочена срещу Решение на Европейската комисия от 22 януари 2014 г. относно мерки за помощ SA.32014 (2011/C), SA.32015 (2011/C), SA.32016 (2011/C) предприети от Regione Sardegna в полза на Saremar. Това решение обявява за противоречаща на вътрешния пазар помощта, която жалбоподателят бил отпуснал на Saremar за осигуряване на услуга от общ интерес за каботажен превоз между Сардиния и континента, извършвана през 2011 — 2012 г., с цел осигуряване на оптимален достъп за ползвателите. В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест правни основания. 1. Ответникът нарушил член 106 параграф 2 ДФЕС, като преценил погрешно фактите и не мотивирал в достатъчна степен решението си, доколкото след неправилното определяне на задълженията за обществена услуга на Saremar, той не само допуснал явна грешка в преценката, но и се намесил по същество при решенията на държавата членка, като по този начин е повлиял на решенията ѝ относно икономическата и социална политика; 2. Ответникът нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС и член 106 параграф 2 ДФЕС като приел, че в случая не са изпълнени условията, установени в съдебната практика Altmark. В това отношение Комисията преценила погрешно фактите и не мотивирала в достатъчна степен решението си като приела, inter alia, че пазарът предлагал подходящи и достатъчни гаранции за гарантиране на необходимите обществени услуги, определени от Regione Sardegna; 3. Ответникът нарушил член 106 параграф 2 ДФЕС, както и Решения No No 2005/824/ЕО и 2012/21/ЕС, преценил погрешно фактите и не мотивирал в достатъчна степен решението си, доколкото (i) приел, че Решение 2005/824/ЕО за неприложимо ratione temporis; (ii) приел, във всички случаи, че установените в посочените решения принципи не били спазени в настоящия случай; 4. Ответникът нарушил член 106 параграф 2 ДФЕС, преценил погрешно фактите и не мотивирал в достатъчна степен решението си, доколкото квалифицирал дружеството Saremar като предприятие в затруднено положение по смисъла на Насоките на ЕС за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение; 5. Ответникът нарушил член 106 параграф 2 ДФЕС като преценил погрешно фактическите и правни обстоятелства, доколкото приел, че не са изпълнени условията за съвместимост на мярката, установени в Рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.); 6. на последно място, ответникът нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС и преценил погрешно фактическите и правни обстоятелства във връзка с естеството на извършената от Regione Sardegna рекапитализация на дружеството Saremar, като приел, че тя предоставяла предимство на Saremar и във всички случаи не съответствала на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика.
bg	caselaw	EU	5.6.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 148/12 Жалба, подадена на 12 февруари 2010 г. от France Télécom SA срещу Решение, постановено от Първоинстанционния съд (трети състав) (понастоящем Общ съд) на 30 ноември 2009 г. по съединени дела T-427/04 и T-17/05, Френска република и France Télécom/Комисия (Дело C-81/10 P) 2010/C 148/19 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: France Télécom SA (представители: S. Hautbourg, L. Olza Moreno, L. Godfroid и M. van der Woude, avocats) Други страни в производството: Европейска комисия, Френска република Искания на жалбоподателя — да се отмени обжалваното съдебно решение, — да се постанови окончателно решение по същество в съответствие с член 61 от Статута на Съда и да се уважат исканията на France Télécom, направени в първоинстанционното производство, — при условията на евентуалност, делото да се върне за ново разглеждане на Общия съд, и — Комисията да бъде осъдена изцяло да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи пет правни основания. С първото правно основание France Télécom твърди, че Общият съд нарушава понятието за държавна помощ, като в случая приема тази квалификация, макар да установява освен това, че наличието (или не) на евентуално предимство в настоящия случай не зависи от присъщите на разглежданата схема особености, а от външни за самата нея фактори, чиито последици са могли да бъдат установени едва впоследствие. В този смисъл Общият съд накърнява самото естество на системата за предварителен контрол на държавните помощи, предвидена в членове 107 и 108 от ДФЕС, а именно система ex ante, основаваща се на обективен анализ на присъщите особености на схемите след предварително уведомление от страна на националните органи. С второто си правно основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд нарушава понятието за предимство, като отказва да извърши цялостен анализ на всички разпоредби, предвидени в рамките на дерогационния данъчен режим. Установен със Закон No 90-568, този режим всъщност предвижда два специфична вида облагане, единият с „фиксиран налог“ през периода 1991—1993 г., довел до свръхоблагане на жалбоподателя в сравнение с това по общия ред, а другият — по общия ред за периода 1994—2002 г., последиците от който били благоприятни за жалбоподателя. Като отказва да съпостави като цяло последиците от дерогационния данъчен режим с тези по общия ред за двата разглеждани периода, Общият съд допуска редица грешки при прилагане на правото. С третото си правно основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като Общият съд отказа да приеме, че запазеното от Комисията мълчание в нейното решение от 8 февруари 2005 г. относно La Poste във връзка с установения данъчен режим е могло да породи у жалбоподателя оправдани очаквания за съответствието на разглежданите мерки с правилата в областта на държавните помощи. Освен това Общият съд не взема под внимание някои изключителни обстоятелства, присъщи за настоящото дело, които обосновават прилагането на принципа на защита на оправданите правни очаквания. С четвъртото си правно основание France Télécom сочи липсата на мотиви в решението, тъй като Общият съд замества мотивите на Комисията със собствените си мотиви в отговор на представените от France Télécom доводи, изведени от нарушаването на принципа за погасяване на схемата за помощи. В този смисъл според жалбоподателя десетгодишният давностен срок, предвиден в член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 659/1999 (1), е трябвало да се изчисли от 2 юли 1990 г., когато Закон No 90-568 установява разглеждания данъчен режим, а не от датата на действителното отпускане на помощта на нейния получател. Накрая, с петото си и последно правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като постановява, че без да нарушава принципа на правна сигурност, въз основа на „диапазон“ Комисията може да изрази помощта в количествено отношение и да разпореди възстановяването ѝ, при положение че е невъзможно да се определи реалното предимство, от което той е могъл да се ползва. Освен това Общият съд не отговоря на всички доводи, изведени от нарушаването на принципа на правна сигурност. (1) Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).
bg	caselaw	EU	6.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 101/24 Жалба, подадена на 1 февруари 2013 г. — Novartis Europharm/Комисия (Дело T-67/13) 2013/C 101/53 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Novartis Europharm Ltd (Хоршам, Обединено кралство) (представители: адв. C. Schoonderbeek) Ответник: Европейска комисия Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение C(2012) 8605 окончателен на Европейската комисия от 19 ноември 2012 г. за издаване на разрешение на Hospira UK Ltd за пускане на пазара на лекарствен продукт за хуманна употреба съгласно член 3 от Регламент (ЕО) No 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83), и — да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят сочи едно правно основание за отмяната на обжалваното решение, а именно че то е незаконосъобразно поради нарушение на правото на Novartis Europharm Ltd. на защита на данните за неговия продукт „Aclasta“ съгласно член 13, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 2309/93 (1) във връзка с член 89 от Регламент (ЕО) No 726/2004 (2). Тъй като за „Aclasta“ е издадено отделно, самостоятелно разрешение за търговия съгласно централизираната процедура, разрешението за „Aclasta“ не спада към същото общо разрешение за търговия като „Zometa“ (друг продукт на Novartis Europharm Ltd), както е посочено в член 6, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО (3) за целите на защитата на данните. Освен това обжалваното решение е незаконосъобразно поради нарушение на член 10, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО, доколкото срокът на защита на данните за референтния лекарствен продукт „Aclasta“ не е изтекъл и съответно не са спазени условията за издаване на разрешение за търговия по реда на този член. (1) Регламент (ЕИО) No 2309/93 на Съвета от 22 юли 1993 година относно установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и относно създаване на Европейска агенция за оценка на лекарствените продукти (ОВ L 214, стр. 1). (2) Регламент (ЕО) No 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (ОВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 83). (3) Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).
bg	caselaw	EU	24.11.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 283/19 Иск, предявен на 13 септември 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания (Дело C-422/07) (2007/C 283/34) Език на производството: испански Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: S. Pardo Quintillán и D. Recchia.) Ответник: Кралство Испания Искания на ищеца — да се установи, че като не е приело разпоредбите, необходими за верифицирането на съответствието с добрата лабораторна практика що се отнася до инспекциите и проверките на изследвания в сектора на индустриалните химични вещества и препарати, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по Директива 2004/10/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно хармонизиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прилагането на принципите на добра лабораторна практика и верифицирането на тяхното прилагане при изпитвания на химически вещества — да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Комисията не е уведомена за приемането в Испания на мерките, необходими за верифицирането на съответствието с принципите на добрата лабораторна практика от лабораториите, в които се провеждат изпитвания на индустриални химични вещества и препарати. В Испания също така не е бил определен орган, отговорен за верифициране на съответствието с принципите на добрата лабораторна практика в посочените по-горе лаборатории. Във всеки случай името на въпросния орган не е било съобщено на Комисията. Следва също така да установи, че Кралство Испания все още не е приело разпоредбите, необходими за верифицирането на съответствието с добрата лабораторна практика що се отнася до инспекциите и проверките на изследвания в сектора на индустриалните химични вещества и препарати, както изисква член 3 от Директивата. (1) ОВ L 50, стр. 44.
bg	caselaw	EU	21.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/40 Решение на Първоинстанционния съд от 5 октомври 2009 г. — de Brito Sequeira Carvalho/Комисия и Комисия/de Brito Sequeira Carvalho (Съединени дела T-40/07 и Т-62/07) (1) (Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Отпуски - Отпуск по болест - Служебен отпуск по болест - Удължаване на служебния отпуск по болест - Нов предварителен медицински преглед - Компетентност на Съда на публичната служба - Изменение на предмета на спора) 2009/C 282/76 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: José António de Brito Sequeira Carvalho (Брюксел, Белгия) (представител: O. Martins, avocat) (T-40/07 P) и Комисия на Европейските общности (представители: D. Martin, подпомаган от C. Falmagne, avocat) (T-62/07 P) Други страни в производството: Комисия на Европейските общности (представители: D. Martin, подпомаган от C. Falmagne, avocat) (T-40/07 P) и José António de Brito Sequeira Carvalho (Брюксел, Белгия) (представител: O. Martins, avocat) (T-62/07 P) Предмет Две жалби срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 13 декември 2006 г. по дело de Brito Sequeira Carvalho/Комисия (F-17/05, Recueil FP, стp. I-A-1-149 и II-A-1-577), с които се иска отмяната на това решение. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата по дело T-40/07 P. 2. По дело T-40/07 P г-н José António de Brito Sequeira Carvalho понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията на Европейските общности в настоящото производство. 3. Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 13 декември 2006 г. по дело de Brito Sequeira Carvalho/Комисия (F-17/05, Recueil FP, стp. I-A-1-149 и II-A-1-577), в частта, в която то отменя решението от 13 юли 2004 г. и решенията за удължаване на служебния отпуск по болест, последвали решението от 22 септември 2004 г. 4. Отхвърля жалбата, подадена от г-н de Brito Sequeira Carvalho пред Съда на публичната служба по дело F-17/05, като недопустима, що се отнася до решението от 13 юли 2004 г. и решенията за удължаване на служебния отпуск по болест, последвали решението от 22 септември 2004 г. 5. Отхвърля жалбата по дело T-62/07 P в останалата ѝ част. 6. По дело T-62/07 P, г-н de Brito Sequeira Carvalho понася половината от разноските, направени от него както в производството пред Съда на публичната служба, така и в настоящото производство. 7. По дело T-62/07 P, Комисията понася направените от нея разноски, както и половината от разноските, направени от г-н de Brito Sequeira Carvalho както в производството пред Съда на публичната служба, така и в настоящото производство. (1) ОВ C 82 от 14.4.2007 г.
bg	caselaw	EU	30.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 107/30 Жалба, подадена на 13 януари 2015 г. — Deutsche Post/СХВП — Media Logistik (PostModern) (Дело T-13/15) (2015/C 107/39) Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Deutsche Post AG (Бон, Германия) (представители: K. Hamacher и C. Giersdorf, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Media Logistik GmbH (Дрезден, Германия) Данни за производството пред СХВП Заявител: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: словна марка на Общността „PostModern“ — заявка за регистрация No 4 276 821 Производство пред СХВП: производство по възражение Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 3 ноември 2014 г. по преписка R 2063/2013-1 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди ответника и евентуално другата страна в производството да заплатят съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009
bg	caselaw	EU	27.10.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 331/8 Решение на Съда (трети състав) от 6 септември 2012 г. (преюдициално запитване от Upper Tribunal — Обединено кралство) — Secretary of State for Work and Pensions/Lucja Czop (C-147/11), Margita Punakova (C-148/11) (Съединени дела C-147/11 и С-148/11) (1) (Регламент (ЕИО) No 1612/68 - Директива 2004/38/ЕО - Право на постоянно пребиваване - Социално подпомагане - Родителски права - Периоди на пребиваване преди присъединяването към Съюза на държавата на произход) (2012/C 331/11) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Upper Tribunal Страни в главното производство Ищец: Secretary of State for Work and Pensions Ответници: Lucja Czop (C-147/11), Margita Punakova (C-148/11) Предмет Преюдициално запитване — Upper Tribunal — Тълкуване на член 12 от Регламент No 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11) и на член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) — Право на пребиваване на полска гражданка, която пристига в Обединеното кралство преди присъединяването на Полша, след присъединяването упражнява дейност като самостоятелно заето лице в продължение на по-малко от година и упражнява родителските права върху дете, което започва обучение в общообразователно училище след прекратяване на дейността ѝ като самостоятелно заето лице Диспозитив Член 12 от Регламент (ЕИО) No 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на лицето, което в действителност упражнява родителските права върху дете на работник мигрант или на бивш работник мигрант, което дете се обучава в приемащата държава членка, право на пребиваване на територията на тази държава, макар този член да не може да бъде тълкуван в смисъл, че предоставя такова право на лицето, което в действителност упражнява родителските права върху дете на самостоятелно заето лице. Член 16, параграф 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че гражданин на Съюза, който е гражданин на държава членка, присъединила се наскоро към Европейския съюз, може да се позовава, по силата на тази разпоредба, на право на постоянно пребиваване, когато е пребивавал в приемащата държава членка в продължение на непрекъснат период от повече от пет години и една част от този период е осъществена преди присъединяването на първата от тези държави към Европейския съюз, ако пребиваването е осъществено в съответствие с условията на член 7, параграф 1 от Директива 2004/38. (1) ОВ C 152, 21.5.2011 г.
bg	caselaw	EU	29.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 78/31 Жалба, подадена на 23 декември 2015 г. — BBY Solutions/СХВП — Worldwide Sales Corporation España (BEST BUY) (Дело T-773/15) (2016/C 078/42) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: BBY Solutions, Inc. (Минеаполис, САЩ) (представител: A. Poulter, Solicitor) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Worldwide Sales Corporation España, SL (Сант Висенс делс Ортс, Испания) Данни за производството пред СХВП Заявител: жалбоподателят Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словния елемент „BEST BUY“ — заявка за регистрация No 6 065 403 Производство пред СХВП: производство по възражение Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 8 октомври 2015 г. по съединени преписки R 733/2015-2 и R 780/2015-2 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени решението на втори апелативен състав на СХВП от 8 октомври 2015 г. по преписка R 780/2015-2 в частта, в която възражението се приема, — да отмени решението на отдела по споровете от 23 февруари 2015 г. по възражение No B 1312208 в частта, в която възражението се приема, — да приеме заявката за регистрация на марка на Общността No 006065403, — да осъди ответника да заплати направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя. Изложени основания — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 поради неправилната преценка на апелативния състав относно доминиращите и отличителните елементи на марките, — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 поради неправилната преценка на апелативния състав относно цялостното впечатление, което марките създават, — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 поради неправилната преценка на апелативния състав относно идентичността или сходството на стоките или услугите, за които марките се отнасят, и — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 поради неправилно направения от апелативния състав извод, че съществува вероятност от объркване между по-ранната марка на възразяващата страна и марката на жалбоподателя.
bg	caselaw	EU	25.7.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 270/10 Определение на Съда (девети състав) от 7 април 2016 г. (преюдициално запитване от Tribunale regionale di giustizia amministrativa di Trento — Италия) — Antonio Tita, Alessandra Carlin, Piero Constantini/Ministero della Giustizia, Ministero dell'Economia e delle Finanze, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Segretario Generale del Tribunale Regionale di Giustizia Amministrativa di Trento (TRGA) (Дело C-495/14) (1) ((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Директива 89/665/ЕИО - Обществени поръчки - Национална правна уредба - Съдебни такси за достъп до административно правосъдие в областта на обществените поръчки - Право на ефективни правни средства за защита - Възпиращи такси - Съдебен контрол на административните актове - Принципи на ефективност и равностойност)) (2016/C 270/12) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale regionale di giustizia amministrativa di Trento Страни в главното производство Жалбоподатели: Antonio Tita, Alessandra Carlin, Piero Constantini Ответници: Ministero della Giustizia, Ministero dell'Economia e delle Finanze, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Segretario Generale del Tribunale Regionale di Giustizia Amministrativa di Trento (TRGA) Диспозитив Член 1 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година, както и принципите на ефективност и равностойност трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че допускат национална правна уредба, която изисква плащането на съдебни такси, като разглежданата в главното производство единна такса, когато пред административните юрисдикции се подава жалба в областта на обществените поръчки. (1) ОВ C 26, 26.1.2015 г.
bg	caselaw	EU	7.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 267/15 Решение на Съда (четвърти състав) от 10 септември 2009 г. (преюдициално запитване от Korkein oikeus, Финландия) — Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK ry и др./Fujitsu Siemens Computers Oy (Дело C-44/08) (1) (Производство за постановяване на преюдициално заключение - Директива 98/59/ЕО - Сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения - Член 2 - Закрила на работниците - Информиране и консултиране на работниците и служителите - Група от предприятия - Дружество майка - Дъщерно дружество) 2009/C 267/26 Език на производството: фински Запитваща юрисдикция Korkein oikeus Страни в главното производство Жалбоподатели: Akavan Erityisalojen Keskusliitto AEK ry и др. Ответник: Fujitsu Siemens Computers Oy Предмет Преюдициално запитване — Korkein oikeus — Тълкуване на членове 2, 3 и 4 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (ОВ L 225, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95) — Определяне на момента, в който за дъщерното дружество възниква задължение да започне консултации с представителите на своя персонал — Проекти или решения, които са взети в рамките на група от предприятия и са свързани с промяната на дейности на някое от дъщерните дружества от тази група Диспозитив 1. Член 2, параграф 1 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че когато в рамките на група от предприятия се приемат стратегически решения или промени на дейността, които налагат работодателят да предвиди или планира извършването на колективни уволнения, това поражда задължение за посочения работодател да се консултира с представителите на работниците. 2. Възникването за работодателя на задължение да започне консултации относно планираните колективни уволнения не зависи от това дали той вече може да предостави на представителите на работниците цялата информация, която се изисква съгласно член 2, параграф 3, първа алинея, буква б) от Директива 98/59. 3. Член 2, параграф 1 от Директива 98/59 във връзка с член 2, параграф 4, първа алинея от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че при група от предприятия, състояща се от дружество майка и едно или повече дъщерни дружества, задължението на дъщерното дружество като работодател за консултиране с представителите на работниците възниква едва от момента, когато е установено дъщерното дружество, в което могат да се извършат колективни уволнения. 4. Член 2, параграф 1 от Директива 98/59 във връзка с член 2, параграф 4 от същата трябва да се тълкува в смисъл, че при група от предприятия засегнатото от колективни уволнения дъщерно дружество трябва да приключи процедурата за консултиране, преди да прекрати, евентуално по пряко нареждане на дружеството майка, договорите на засегнатите от тези уволнения работници. (1) ОВ C 107, 26.4.2008 г.
bg	caselaw	EU	14.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 98/34 Решение на Общия съд от 28 януари 2016 г. — Azarov/Съвет (Дело T-331/14) (1) ((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна - Замразяване на средства - Списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси - Включване на името на жалбоподателя - Доказване на основателността на включването в списъка)) (2016/C 098/45) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Mykola Yanovych Azarov (Киев, Украйна) (представители: G. Lansky и A. Egger, адвокати) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix и F. Naert) Встъпили страни в подкрепа на ответника: Република Полша (представител: B. Majczyna) и Европейска комисия (представители: S. Bartelt, D. Gauci и T. Scharf) Предмет Искане за отмяна, от една страна, на Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 66, стр. 26) и на Регламент (ЕС) No 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 66, стр. 1), и от друга страна, на Решение (ОВППС) 2015/143 на Съвета от 29 януари 2015 година за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 24, стр. 16) и на Регламент (ЕС) 2015/138 на Съвета от 29 януари 2015 г. за изменение на Регламент No 208/2014 (ОВ L 24, стр. 1), доколкото те засягат жалбоподателя Диспозитив 1) Отменя Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна и Регламент (ЕС) No 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, в частта им относно г-н Mykola Yanovych Azarov. 2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3) Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе, освен своите съдебни разноски, и съдебните разноски на г-н Azarov във връзка с искането за отмяна, направено с жалбата. 4) Осъжда г-н Azarov да понесе, освен своите съдебни разноски, и съдебните разноски на Съвета във връзка с искането за отмяна, направено с изявлението за изменение на жалбата. 5) Република Полша и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 223, 14.7.2014 г.
bg	caselaw	EU	25.1.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/2 Преюдициално запитване, отправено от Bundessozialgericht (Германия) на 3 октомври 2013 г. — Walter Larcher/Deutsche Rentenversicherung Bayern Süd (Дело C-523/13) 2014/C 24/02 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundessozialgericht Страни в главното производство Жалбоподател: Walter Larcher Ответник: Deutsche Rentenversicherung Bayern Süd Преюдициални въпроси 1. Допуска ли установеният в член 39, параграф 2 ЕО (понастоящем член 45, параграф 2 ДФЕС) и в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) No 1408/71 (1) принцип на равно третиране национална правна разпоредба, съгласно която, за да се отпусне пенсията за старост след работа на непълно работно време в периода преди пенсионирането, е необходимо работата на непълно работно време в периода преди пенсионирането да е извършвана в съответствие с националните правни разпоредби на същата, а не на друга държава членка? 2. При утвърдителен отговор, какви изисквания поставя предвиденият в член 39, параграф 2 ЕО (понастоящем член 45, параграф 2 ДФЕС) и в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) No 1408/71 принцип на равно третиране по отношение на равното третиране на извършваната в съответствие с правните разпоредби на другата държава членка работа на непълно работно време в периода преди пенсионирането като предпоставка за правото на пенсия за старост по националното право: а) необходимо ли е да се направи сравнителен анализ на предпоставките за работа на намалено работно време в периода преди пенсионирането? б) При утвърдителен отговор, достатъчно ли е функцията и организацията на работата на намалено работно време в периода преди пенсиониране по същество да са еднакво уредени? в) Или е необходимо в двете държави членки предпоставките за работа на намалено работно време в периода преди пенсионирането да са еднакво уредени? (1) Регламент (ЕИО) No 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26).
bg	caselaw	EU	22.3.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 85/12 Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf (Германия) на 16 декември 2013 г. — Rohm Semiconductor GmbH/Hauptzollamt Krefeld (Дело C-666/13) 2014/C 85/22 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht Düsseldorf Страни в главното производство Жалбоподател: Rohm Semiconductor GmbH Ответник: Hauptzollamt Krefeld Преюдициални въпроси (1) 1. Означава ли обстоятелството, че даден артикул има специфична функция по смисъла на позиция 8543 от Комбинираната номенклатура, че този артикул, въпреки състава му, повече не може да попадне в обхвата на позиция 8541? 2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви условия модулите за предаване/приемане от описания по-подробно в мотивите вид, които имат специфична функция по смисъла на позиция 8543, следва да се считат за части за машини или апарати от позиция 8543? (1) Относно тълкуването на Регламент (ЕО) No 1832/2002 на Комисията от 1 август 2002 година за изменение на приложение I към Регламент No 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 290, стр. 1).
bg	caselaw	EU	3.8.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 254/25 Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 22 юни 2015 г. — Van Ourdenaarden/Парламент (Дело F-139/14) (1) ((Публична служба - Длъжностни лица - Годишен отпуск - Пренасяне, което не може да надвишава дванадесет дни - Прихващане - Извлечение от пенсионната партида - Липса на оспорване в предвидения срок - Липса на нови и съществени обстоятелства - Член 81 от Процедурния правилник - Явно недопустима жалба)) (2015/C 254/28) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Annetje Elisabeth van Ourdenaarden (Гревенмахер, Люксембург) (представител: F. Moyse, avocat) Ответник: Европейски парламент (представители: M. Ecker и N. Chemaï) Предмет Искане за отмяна на решението да не бъдат пренесени за 2013 г. дните отпуск, неизползвани от жалбоподателката през 2012 г. поради отпуск по болест, и искане за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпяла Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като явно недопустима. 2) Г-жа van Oudenaarden и Европейският парламент понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 89, 16.3.2015 г., стр. 46.
bg	caselaw	EU	9.5.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 116/11 Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 25 февруари 2008 г. — Amministrazione delle finanze, Agenzia delle Entrate/Paint Graphos scarl (Дело C-78/08) (2008/C 116/19) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Corte suprema di cassazione Страни в главното производство Ищец: Amministrazione delle finanze, Agenzia delle Entrate Ответник: Paint Graphos scarl Преюдициални въпроси 1) Дали мерките за данъчни облекчения за кооперативните дружества по смисъла на членове 10, 11, 12, 13 и 14 от Президентски указ No 601 от 1973 г. са съвместими с правилата за конкуренция и по-специално дали могат да се квалифицират като държавни помощи по смисъла на член 87 от Договора за ЕО, особено при наличието на предвидената от Законодателен указ No 1577 от 1947 г. неадекватна система за наблюдение и предотвратяване на злоупотреби? 2) В частност, с оглед на въпроса за квалифицирането на мерките за данъчни облекчения като държавни помощи, дали тези мерки могат да се считат за пропорционални по отношение на определените за кооперативните дружества цели; дали решението относно пропорционалността може да отчита не само отделната мярка, а и предоставеното от мерките като цяло предимство, с произтичащото от това изкривяване на конкуренцията? С оглед отговора на предходните въпроси следва да се има предвид обстоятелството, че системата за наблюдение е сериозно и допълнително подкопана от реформата на дружественото право, особено относно кооперациите, които съгласно Закон No 311 от 2004 г. са преобладаващо взаимоспомагателни, вместо изцяло взаимоспомагателни. 3) Независимо от възможността за квалифициране на въпросните мерки за данъчни облекчения като държавна помощ, дали използването на правно-организационната форма на кооперативно дружество, дори извън случаите на измама или симулация, може да се квалифицира като злоупотреба с право, когато прибягването до такава форма става с единствената или основна цел да се реализира данъчна икономия.
bg	caselaw	EU	23.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/9 Разрешение за отпускане на държавни помощи по силата на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Случаи, в които Комисията няма възражения (Текст от значение за ЕИП с изключение на продуктите съгласно Приложение I към Договора за ЕО) (2015/C 024/02) Дата на приемане на решението 11.11.2014 Помощ No SA.37726 (2013/N) Държава-членка Германия Регион — — Название/Титла (и/или име на бенефициера) Bund: Modell- und Demonstrationsvorhaben im Bereich Tierschutz im weiteren Sinne Правно основание a) Richtlinie über die Förderung von Modellvorhaben „Demonstrationsbetriebe im Bereich Tierschutz“ b) § § 23 und 44 Bundeshaushaltsordnung (BHO) c) § § 48,49, 49a Verwaltungsverfahrensgesetz (VwVfG) d) Richtlinie für Zuwendungsanträge auf Ausgabenbasis — AZA Вид на мярката Схема — Цел Инвестиции в земеделски стопанства, Техническа подкрепа (AGRI) Вид на помощта Директна безвъзмездна помощ Бюджет Общ бюджет: EUR 12 (в млн.) Годишен бюджет: EUR 4 (в млн.) Интензитет 100 % Продължителност До 31.12.2018 Икономически сектори Животновъдство, Отглеждане на едър рогат добитък; с млечно направление, Отглеждане на едър рогат добитък; с друго направление, Отглеждане на дребен рогат добитък, Отглеждане на свине, Отглеждане на домашни птици, Отглеждане на други животни Название и адрес на предоставящия орган Bundesanstalt für Landwirtschaft und Ernährung Deichmanns Aue 29, 53179 Bonn Друга информация — Текстът на решението, който не съдържа поверителна информация, е публикуван на автентичната/ите езикова/и версия/и на сайта: http://ec.europa.eu/competition/elojade/isef/index.cfm
bg	caselaw	EU	30.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/16 Решение на Съда (осми състав) от 17 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия (Дело C-311/07) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 89/105/ЕИО - Включване на лекарствените продукти за употреба от човека в обхвата на националните системи за здравно осигуряване - Член 6, параграф 1 - Списък с обхванатите от националната система за здравно осигуряване лекарствени продукти, с който се установяват три различни от гледна точка на условията за възстановяване категории - Срок за приемане на решение относно заявление за включване на лекарствен продукт в категориите от този списък, които предоставят по-благоприятни условия за възстановяване) (2008/C 223/25) Език на производството: немски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Stromsky и B. Schima) Ответник: Република Австрия (представител: C. Pesendorfer) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 6, параграф 1 от Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване (ОВ L 40, 1989 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 84) — Национална уредба в областта на общественото осигуряване, която установява списък с обхванатите от националната система за здравно осигуряване лекарствени продукти, съдържащ три категории от лекарствени продукти, които се различават по отношение на условията за възстановяване — Не e определeн срок в съответствие с изискванията на член 6, параграф 1 от Директива 89/105/ЕИО за вземане на решение относно включването на лекарствени продукти в по-благоприятни категории Диспозитив 1) Като не предвижда никакъв срок, който да е съобразен с член 6, параграф 1 от Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствени продукти за употреба от човека и включването им в обхвата на националните системи за здравно осигуряване, във връзка с приемането на решения относно заявления за включване на лекарствени продукти в жълтата или зелената част от Кодекса за възстановяване на лекарствените продукти, предвиден с Общия закон за социално осигуряване (Allgemeines Sozialversicherungsgesetz), изменен със Закона за изменение в социалното осигуряване от 2003 г. (Sozialversicherungs-Änderungsgesetz 2003), Република Австрия не е изпълнила задълженията си по тази директива. 2) Осъжда Република Австрия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 211, 8.9.2007 г.
bg	caselaw	EU	23.10.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 288/52 Жалба, подадена на 16 август 2010 г. — Panzeri/СХВП — Royal Trophy (Royal Veste e premia lo sport) (Дело T-348/10) () (2010/C 288/97) Език на жалбата: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Panzeri (Monguzzo, Италия) (представител: C. Galli, avvocato) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Royal Trophy Srl (Cava de Tirreni, Италия) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на първи апелативен състав от 20 май 2010 г. и решението на отдела по споровете от 30 юни 2009 г. — да се обяви, че възражението на жалбоподателя срещу заявката за регистрация на марка No 5 285 507 трябва да се уважи и да се отхвърли заявката за тази марка за стоки от класове 25 (Облекло) и 28 (Гимнастически и спортни артикули, които не са включени в други класове) и/или да се приеме всяка друга мярка, която Общият съд намери за подходяща. — да се осъди Royal Trophy s.r.l. да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: ROYAL TROPHY S.r.l. Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „ROYAL veste e premia lo sport“ (заявка за регистрация No 5 285 507) за стоки от класове 25 и 28 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка на Общността (No 1533504) и международна словна марка (No 5769068) „VESTE LO SPORT“ за стоки от клас 25, и нерегистрирана, но използвана в процеса на търговия фигуративна марка „PANZERI veste lo sport“ за „облекло, по-специално спортно облекло“ Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 относно марката на Общността.
bg	caselaw	EU	11.1.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 9/3 Решение на Съда (първи състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — производство, образувано по жалба на K (Дело C-322/11) (1) (Преюдициално запитване - Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС - Свободно движение на капитали - Данъчно законодателство на държава членка, което не допуска загубата от продажбата на намиращ се в друга държава членка недвижим имот да бъде приспадната от печалбата от прехвърлянето на ценни книжа в държавата членка на облагане) 2014/C 9/03 Език на производството: фински Запитваща юрисдикция Korkein hallinto-oikeus Страна в главното производство K Предмет Преюдициално запитване — Korkein hallinto-oikeus — Тълкуване на членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Национална данъчноправна уредба, която не позволява на неограничено данъчнозадължено лице да приспадне загубата от продажбата на намиращ се в друга държава членка недвижим имот от печалбата от прехвърлянето на ценни книжа в държавата членка на облагане Диспозитив Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС допускат данъчноправна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която не позволява на лице, местно за тази държава членка и неограничено задължено по данъка върху доходите в нея, да приспада загубите от прехвърлянето на намиращ се в друга държава членка недвижим имот от облагаемите в първата държава членка доходи от ценни книжа, при положение че това би било възможно при определени условия, ако имотът се намира в първата държава членка. (1) ОВ C 252, 27.8.2011 г.
bg	caselaw	EU	28.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 283/5 Решение на Съда (десети състав) от 6 юли 2017 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Burgos — Испания) — Juan Moreno Marín, Maria Almudena Benavente Cardaba, Rodrigo Moreno Benavente/Abadía Retuerta, SA (Дело C-139/16) (1) ((Преюдициално запитване - Марки - Директива 2008/95/ЕО - Член 3, параграф 1, буква в) - Национална словна марка „La Milla de Oro“ - Основания за отказ за регистрация или недействителност - Знаци за географски произход)) (2017/C 283/07) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Audiencia Provincial de Burgos Страни в главното производство Ищци: Juan Moreno Marín, Maria Almudena Benavente Cardaba, Rodrigo Moreno Benavente Ответник: Abadía Retuerta, SA Диспозитив 1) Знак като „la Milla de Oro“, който сочи характеристиката на стока или услуга, състояща се във възможността тази стока или услуга да се открие в изобилие на едно и също място, с висока стойност и качество, не може да представлява указание за географски произход, тъй като този знак трябва да бъде придружен от наименование, което обозначава географско място, за да може да бъде идентифицирано физическото пространство, което се асоциира с висока концентрация на стока или услуга с висока стойност и качество. 2) Член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че знак като „la Milla de Oro“, който сочи характеристиката на стока или услуга, състояща се във възможността тази стока или услуга да се открие в изобилие на едно и също място, с висока стойност и качество, може да няма характеристики, използването на които като марка представлява основание за недействителност по смисъла на тази разпоредба. (1) ОВ C 200, 6.6.2016 г.