Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPileWikipediaFiltered

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (150)

all_all · 233k rows

Split (2)

train · 137k rows

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 339 52.5M
bg	caselaw	EU	28.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 95/55 Иск, предявен на 9 март 2007 г. — SHS Polar Sistemas Informáticos v СХВП — Polaris Software Lab (POLARIS) (Дело T-79/07) (2007/C 95/110) Език, на който е изготвен искът: английски Страни Ищец: SHS Polar Sistemas Informáticos, SL (Мадрид, Испания) [представител: адвокат C. Hernández Hernández, lawyer] Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: Polaris Software Lab Ltd (Chennai, Индия) Искания на ищеца — да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 8 януари 2007 година по дело R 658/2006-2, — да се осъди СХВП да заплати собствените си разноски и тези на ищеца. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Polaris Software Lab Ltd Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „POLARIS “за стоки и услуги от класове 9 и 42 — заявка No 3 267 713 Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Ищецът Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка на Общността „POLAR “за стоки и услуги от класове 9, 38 и 42 Решение на отдела по споровете: уважаване на възражението за всички оспорени стоки в клас 9. Решение на апелативния състав: отмяна на решението на отдела по споровете. Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета като: а) по-ранната марка може да се приложи за софтуеър, предназначен за потребител — неспециалист, което би могло да доведе до объркване; б) малките зрителни и фонетични различия между конфликтните търговски марки не са достатъчни, за да се избегне вероятността от объркване и в) и двете марки са свързани с едно и също значение.
bg	caselaw	EU	25.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 27/36 Решение на Общия съд от 26 ноември 2015 г. — Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия (Дело T-462/13) (1) ((Държавни помощи - Цифрова телевизия - Помощ за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони в Испания - Решение, с което помощите се обявяват отчасти за съвместими и отчасти за несъвместими с вътрешния пазар - Предимство - Услуга от общ икономически интерес - Член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС - Нови помощи)) (2016/C 027/42) Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Comunidad Autónoma del País Vasco (Испания) и Itelazpi, SA (Самудио, Испания) (представители: първоначално N. Ruiz García, J. Buendía Sierra, A. Lamadrid de Pablo и M. Muñoz de Juan, впоследствие J. Buendía Sierra и A. Lamadrid de Pablo, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier, B. Stromsky и P. Němečková) Встъпила страна в подкрепа на ответника: SES Astra (Бецдорф, Люксембург) (представители: F. González Díaz, F. Salerno и V. Romero Algarra, адвокати) Предмет Искане за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 година относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10) (ex NN 36/10, ex CP 163/2009), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони (извън Кастилия Ла Манча) (ОВ L 217, стр. 52) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Comunidad Autónoma del País Vasco (Испания) и Itelazpi, SA понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези, направени от Европейската комисия и от SES Astra по главното производство. 3) Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi понасят съдебните разноски по обезпечителното производство. (1) ОВ C 304, 19.10.2013 г.
bg	caselaw	EU	10.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 112/5 Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. — H&R ChemPharm GmbH/Европейска комисия (Дело C-95/15 P) (1) ((Обжалване - Конкуренция - Картели - Европейски пазар на парафиновите восъци и германски пазар на суровия парафин - Определяне на цените и подялба на пазарите - Задължение за мотивиране - Доказване на нарушението - Изопачаване на доказателства - Регламент (ЕО) Noo1/2003 - Член 23, параграф 3 - Изчисляване на размера на глобата - Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. - Принцип на пропорционалност)) (2017/C 112/07) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: H&R ChemPharm GmbH (представители: M. Klusmann, Rechtsanwalt, S. Thomas, Professor) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: R. Sauer, C. Vollrath и L. Wildpanner, подпомагани от A. Böhlke, Rechtsanwalt) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда H&R ChemPharm GmbH да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 138, 27.4.2015 г.
bg	caselaw	EU	7.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 256/36 Жалба, подадена на 12 юни 2017 г. — Louis Vuitton Malletier/EUIPO — Bee Fee Group („LV POWER ENERGY DRINK“) (Дело T-372/17) (2017/C 256/40) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Louis Vuitton Malletier (Париж, Франция) (представители: P. Roncaglia, G. Lazzeretti, F. Rossi и N. Parrotta, lawyers) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Bee Fee Group LTD (Никозия, Кипър) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз в черно, червено и бяло, със словния елемент „LV POWER ENERGY DRINK“— марка на Европейския съюз No 12 898 219 Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 29 март 2017 г. по преписка R 906/2016-4 Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени обжалваното решение и в резултат на това да обяви за недействителна оспорената марка, — да осъди EUIPO да плати разноските на жалбоподателя в настоящото производство, — да осъди притежателя на марката да заплати разноските на жалбоподателя в настоящото производство. Изложени основания — Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент No 207/2009, — нарушение на член 75 от Регламент No 207/2009 и принципа на правна сигурност.
bg	caselaw	EU	28.8.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 234/40 Жалба, подадена на 26 май 2010 г. — Rungis express/СХВП — Žito (MARESTO) (Дело T-243/10) () 2010/C 234/73 Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: RUNGIS express AG (Meckenheim, Германия) (представител: U. Feldmann, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: ŽITO prehrambena industrija, d.d. (Любляна, Словения) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 11 март 2010 г. по преписка No R 691/2009-1, — да се отхвърли възражението на ответника. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят. Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „MARESTO“ за стоки от клас 29. Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: ŽITO prehrambena industrija, d.d. Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: национална фигуративна марка, изобразяваща готвач и словния елемент „M•A•E•S•T•R•O“, за стоки от класове 29 и 30, национална фигуративна марка, която съдържа словния елемент „M•A•E•S•T•R•O“, за стоки от класове 29, 30 и 43 и национална словна марка „BRAVO, MAESTRO!“ за стоки от класове 29, 30 и 43. Решение на отдела по споровете: приема възражението. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б) в) и г) от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1), тъй като марките, посочени подкрепа на възражението, нямат отличителен характер и/или са чисто описателни. (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
bg	caselaw	EU	26.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/40 Жалба, подадена на 24 септември 2011 г. — Ryanair/Комисия (Дело T-512/11) 2011/C 347/71 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: E. Vahida и I. Metaxas-Maragkidis, lawyers) Ответник: Европейска комисия Искания на ищеца/жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени частично, в съответствие с членове 263 и 264 ДФЕС, решението от 13 юли 2011 г. на Европейската комисия по дело относно държавна помощ SA.29064 (2011/C ex 2011/NN) — Ирландия — Въздушен транспорт — Освобождаване от такси за въздушен превоз на пътници, доколкото в него се приема, че освобождаването на трансферния и транзитния трафик от таксата за въздушен превоз не представлява държавна помощ; — да осъди ответника да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя; и — да приеме последващите мерки, които намери за необходими. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага три правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от твърдението, че ответникът е допуснал явна грешка в преценката и грешка при прилагане на правото като е приел, че освобождаването на трансферния и транзитния трафик от ирландската такса за въздушен превоз не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. 2. Второто правно основание е изведено от твърдението, че ответникът е нарушил член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент No 659/1999 на Съвета (1), тъй като не започнал процедурата, предвидена в тези разпоредби във връзка с помощта, до която се отнася първата част от обжалваното решение, въпреки че съществуват най-малкото сериозни съмнения относно съвместимостта на освобождаването на трансферния и транзитния трафик от ирландската такса за въздушен превоз с общия пазар и така нарушил процесуалните права на жалбоподателя съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от Регламент No 659/1999 на Съвета. 3. Третото правно основание е изведено от твърдението, че ответникът е нарушил задължението си за мотивиране, тъй като изложил негодни мотиви, които били противоречиви и твърде общи. (1) Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41)
bg	caselaw	EU	26.10.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 313/32 Жалба, подадена на 23 август 2013 г. — Larrañaga Otaño/СХВП (GRAPHENE) (Дело T-458/13) 2013/C 313/60 Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Joseba Larrañaga Otaño (San Sebastian, Испания) и Mikel Larrañaga Otaño (San Sebastian) (представител: F. Bueno Salamero, abogado) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски по производството. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „GRAPHENE“ за стоки и услуги от класове 13, 23, 25 и 38 — заявка за марка на Общността No 10 895 258 Решение на проверителя: отхвърля заявката за регистрация. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент No 207/2009
bg	caselaw	EU	2.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 197/13 Иск, предявен на 21 май 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания (Дело C-213/08) (2008/C 197/21) Език на производството: испански Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: H. Støvlbæk) Ответник: Кралство Испания Искания на ищеца — да се установи, че като не е приело необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива 2006/100/ЕО (1) на Съвета от 20 ноември 2006 година за адаптиране на някои директиви в областта на свободното движение на хора поради присъединяването на България и Румъния, и във всеки случай, като не е уведомило за това Комисията, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по силата на посочената директива. — да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Определеният за съобразяване на вътрешното право с Директива 2006/100/EО срок е изтекъл на 1 януари 2007 г. (1) ОВ L 363, стp. 141, Специално издание на български език 2007 г., глава 6, том 10, стр. 194.
bg	caselaw	EU	16.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 381/16 Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 20 август 2015 г. — Regione autonoma della Sardegna/Comune di Portoscuso (Дело C-449/15) (2015/C 381/19) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio di Stato Страни в главното производство Жалбоподател: Regione autonoma della Sardegna Ответник: Comune di Portoscuso Преюдициален въпрос Принципите на свобода на установяване, недопускане на дискриминация и защита на конкуренцията, предвидени в членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 106 ДФЕС, както и принципа за обоснованост, заложен в тези членове, допускат ли национална правна уредба, която чрез последващи законодателни изменения предвижда многократно продължаване на срока на концесии на имоти с икономическо значение от морската, езерната и речната зона — публична държавна собственост, чийто срок се увеличава със закон най-малко с единадесет години, като по този начин запазва изключителното право на същия концесионер да използва имота за икономически цели, независимо от изтичане на срока на действие на вече предоставената му концесия, като по този начин се прегражда всяка възможност на заинтересуваните икономически оператори да получат на концесия имота след провеждане на публична процедура?
bg	caselaw	EU	1.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 180/16 Решение на Съда (втори състав) от 4 юни 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция (Дело C-109/08) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Членове 28 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО - Директива 98/34/ЕО - Технически стандарти и регламенти - Национална правна уредба, приложима за електрически, електромеханични и електронни игри за компютри - Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължения - Неизпълнение - Член 228 ЕО - Имуществени санкции) 2009/C 180/26 Език на производството: гръцки Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Patakia и M. Konstantinidis) Ответник: Република Гърция (представители: N. Dafniou, V. Karra и P. Mylonopoulos) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Неизпълнение на Решение на Съда от 26 октомври 2006 г. по дело C-65/05 — Нарушение на членове 28 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, както и по член 8 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207) — Национална правна уредба, приложима за електронните игри за компютри — Искане да се определи периодична имуществена санкция Диспозитив 1) Като не е изменила член 2, параграф 1 и член 3 от Закон 3037/2002 — установяващи забрана за инсталиране и експлоатиране на всякакви електрически, електромеханични и електронни игри, включително игри за компютри, на всички обществени места или частни обекти, с изключение на казината, при неспазването на която се налагат предвидените в членове 4 и 5 от същия закон наказателни или административни санкции — в съответствие с членове 28 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, както и с член 8 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година, Република Гърция не е предприела всички мерки за изпълнение на Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Комисия/Гърция (C-65/05) и поради това не е изпълнила задълженията си по член 228 ЕО. 2) Осъжда Република Гърция да заплати на Комисията по сметка „Собствени ресурси на Европейската общност“ периодична имуществена санкция в размер на 31 536 EUR за всеки ден забава на прилагането на необходимите мерки за съобразяване с Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, считано от постановяването на настоящото решение до изпълнението на посоченото Решение по дело Комисия/Гърция. 3) Осъжда Република Гърция да заплати на Комисията на Европейските общности по сметка „Собствени ресурси на Европейската общност“ еднократно платима сума от три милиона евро. 4) Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 116, 9.5.2008 г.
bg	caselaw	EU	1.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 292/6 Решение на Съда (пети състав) от 3 юли 2014 г. (преюдициални запитвания от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Kamino International Logistics BV (C-129/13), Datema Hellmann Worldwide Logistics BV (C-130/13)/Staatssecretaris van Financiën (Съединени дела C-129/13 и С-130/13) (1) ((Събиране на митническо задължение - Принцип на зачитане на правото на защита - Право на изслушване - Адресат на решение за установяване на митническо задължение, когото митническите органи са изслушали не преди издаването на решението, а при по-късното му обжалване по административен ред - Нарушение на правото на защита - Определяне на правните последици от неспазването на правото на защита)) 2014/C 292/08 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Жалбоподатели: Kamino International Logistics BV (C-129/13), Datema Hellmann Worldwide Logistics BV (C-130/13) Ответник: Staatssecretaris van Financiën Диспозитив 1) Частноправните субекти могат пряко да се позовават пред националните юрисдикции на принципа за зачитане на правото на защита от страна на администрацията и на произтичащото от него право на всяко лице да бъде изслушвано преди приемането на решение, което може да засегне неблагоприятно неговите интереси, така както този принцип и това право се прилагат в пределите на действие на Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) No 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г. 2) Принципът за зачитане на правото на защита и конкретно правото на всяко лице да бъде изслушвано преди приемането на неблагоприятен за него индивидуален акт трябва да се тълкуват в смисъл, че ако преди да вземе решението си, административният орган не е изслушал адресата на акт за установяване на митническо задължение, издаден в производство по последващо събиране на вносни мита на основание на Регламент No 2913/92, изменен с Регламент No 2700/2000, правото на защита на адресата е нарушено, въпреки че той има възможност да изложи становището си на по-късен етап, при евентуално обжалване по административен ред, в случай че националната правна уредба не позволява на адресатите на такива актове при липсата на предварително изслушване да издействат спиране на изпълнението на актовете до евентуалното им преразглеждане. Такъв случай винаги е налице, ако националното административно производство, с което се прилага член 244, втора алинея от Регламент No 2913/92, изменен с Регламент No 2700/2000, ограничава допускането на спиране на изпълнението, когато е налице обосновано съмнение относно съответствието на оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или съществува опасност да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересуваното лице. 3) Условията, при които трябва да се гарантира зачитането на правото на защита, и последиците от неспазването на това право се уреждат от националното право, доколкото приетите във връзка с това разпоредби са от същия порядък като разпоредбите, които са в сила за частноправните субекти в сходни случаи, регулирани от националното право (принцип на равностойност), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност). Когато преценява последиците от нарушение на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, националният съд, който има задължението да гарантира пълното действие на правото на Съюза, може да вземе предвид това, че подобно нарушение налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение само ако при липсата на такова нарушение резултатът от производството е можело да бъде друг. (1) ОВ C 171, 15.6.2013 г.
bg	caselaw	EU	29.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 111/7 Преюдициално запитване от Commissione tributaria provinciale di Genova (Италия), постъпило на 7 януари 2016 г. — Ignazio Messina & C. SpA/Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti (Дело C-10/16) (2016/C 111/10) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Commissione tributaria provinciale di Genova Страни в главното производство Жалбоподател: Ignazio Messina & C. SpA Ответник: Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti — Capitaneria di porto di Genova Преюдициални въпроси 1) Допуска ли Регламент (ЕИО) No 4055/1986 (1), съгласно тълкуването му от Съда на Европейския съюз, прилагането на национална правна уредба като Декрет No 107/2009, с която се налага заплащането на такса с различен размер в зависимост от това дали се прилага по отношение на плавателни съдове, пристигащи от или отплаващи за пристанище в държава извън ЕС, или по отношение на плавателни съдове, пристигащи от или отплаващи за италианско пристанище? 2) Допуска ли Регламент (ЕИО) No 4055/1986, съгласно тълкуването му от Съда на Европейския съюз, прилагането на национална правна уредба като Декрет No 107/2009, с която се налага заплащането на такса с различен размер в зависимост от това дали се прилага по отношение на плавателни съдове, пристигащи от или отплаващи за пристанище в държава извън ЕС, или по отношение на плавателни съдове, пристигащи от или отплаващи за пристанище на Съюза, когато тази разлика е обоснована от изпълнението на публични властнически функции и/или задачи и/или дейности, които не са изрично компенсирани от тази такса? 3) Допуска ли Регламент (ЕИО) No 4055/1986, съгласно тълкуването му от Съда на Европейския съюз, прилагането на национална правна уредба като Декрет No 107/2009, с която се налага заплащането на такса с различен размер в зависимост от това дали се прилага по отношение на плавателни съдове, пристигащи от или отплаващи за пристанище в държава извън ЕС, или по отношение на плавателни съдове, пристигащи от или отплаващи за пристанище на Съюза, когато тази разлика е обоснована от изпълнението на публични властнически функции от страна на институции, различни от тези, в чийто бюджет се внася таксата? 4) Допуска ли Регламент (ЕИО) No 4055/1986, съгласно тълкуването му от Съда на Европейския съюз, прилагането на национална правна уредба като Декрет No 107/2009, с която се налага заплащането на такса с различен размер в зависимост от това дали се прилага по отношение на плавателни съдове, пристигащи от или отплаващи за пристанище в държава извън ЕС, или по отношение на плавателни съдове, пристигащи от или отплаващи за пристанище на Съюза, когато тази разлика е обоснована от изпълнението на публични властнически функции, но без да се определят отделните разходи, които се компенсират, така че не е възможно да се провери нито предварително, нито впоследствие за кои услуги ефективно има компенсиране на разходи, както и при какви условия и в какъв обем тази такса е послужила за компенсиране на услугите? (1) Регламент (ЕИО) No 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 година относно прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държави членки и между държави членки и трети страни (ОВ L 378, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 173).
bg	caselaw	EU	15.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 45/17 Преюдициално запитване, отправено от Krajský súd v Prešove (Словакия) на 29 октомври 2013 г. — CD Consulting, s.r.o./Marián Vasko (Дело C-558/13) 2014/C 45/30 Език на производството: словашки Запитваща юрисдикция Krajský súd v Prešove Страни в главното производство Жалбоподател: CD Consulting, s.r.o. Ответник: Marián Vasko Преюдициален въпрос Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и член 4 от Директива 87/102/ЕИО (2) на Съвета от 22 декември 1986 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна норма на държава членка, като разглежданата в настоящия случай, съгласно която, по принцип, в нито един стадий от производството националният съд, който трябва да се произнесе по правата, произтичащи от джиросан запис на заповед, не може да разгледа служебно договора, основанието на правоотношението и евентуалния неравноправен характер на договорните клаузи, както и евентуалното нарушение на нормите, свързани с непосочването на ГПР в договор за потребителски кредит, във връзка с който е издаден записът на заповед? (1) ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 12, стр. 273. (2) ОВ L 42, стр. 48; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 252.
bg	caselaw	EU	26.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/23 Жалба, подадена на 30 септември 2011 г. от ThyssenKrupp Elevator AG срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юли 2011 г. по съединени дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07, ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Комисия (Дело C-505/11 P) 2011/C 347/33 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: ThyssenKrupp Elevator AG (представител: T. Klose) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска: — да се отмени изцяло решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 13 юли 2011 г. по съединени дела T-144/07, T-147/07, T-148/07, T-149/07, T-150/07 и T-154/07 (ThyssenKrupp Liften Ascenseurs и др./Комисия), доколкото с него се отхвърля жалбата и доколкото се отнася до жалбоподателя, — при условията на евентуалност, да се намали съразмерно глобата, наложена на жалбоподателя с член 2 от обжалваното решение на Европейската Комисия от 21 февруари 2007 г., — при условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане, — да се осъди Европейската Комисия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателят посочва общо шест правни основания, сред които липса на компетентност на Комисията, нарушаване на съществени процесуални правила, нарушаване на ДЕО, съответно ДФЕС и на разпоредбите по тяхното прилагане, както и злоупотреба с власт и нарушаване на основни права. На първо място, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е потвърдил компетентността на Комисията за провеждане на производството. Той е на мнение, че Общият съд е трябвало да отмени решението на Комисията поради неприложимост на член 101 ДФЕС (предишен член 81 ДЕО), тъй като ограниченото по териториален обхват твърдяно нарушение не би могло да засегне търговията между държавите членки. Дори и да е смятал, че член 101 ДФЕС е приложим, Общият съд е трябвало да съобрази, че компетентността на Комисията във всички случаи противоречи на въведената с Регламент No 1/2003 (1) система на успоредните правомощия в съответствие с Известието за ЕМК. Накрая, Общият съд не е взел предвид, че последващото образуване на производството от страна на Комисията представлява нарушение на утвърдения с първичното право принцип за законоустановеност на наказанията. На второ място, Общият съд не е преценил, че е налице нарушаване на принципа ne bis in idem, тъй като Комисията не е взела предвид издадените преди образуването на производството решения на националните картелни служби за освобождаване на жалбоподателя от отговорност. На трето място, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е потвърдил решението на Комисията, че жалбоподателят отговаря солидарно със своите дъщерни дружества. Самият жалбоподател безспорно не е участвал в нарушението. Подвеждането под отговорност на икономическата структура за чужди действия въз основа на неправилни предпоставки противоречи на наказателноправния принцип за личната отговорност, на принципа in dubio pro reo и на правото на справедлив процес. На четвърто място, Общият съд не е съобразил, че потвърждаването на солидарната отговорност на жалбоподателя противоречи на принципа за личната отговорност. При условията на евентуалност, жалбоподателят изтъква, че Общият съд неправилно е потвърдил решението на Комисията относно липсата на разпределение на солидарното задължение във вътрешните отношения, като в този смисъл съдебното решение не е мотивирано. На пето място, жалбоподателят изтъква, че с решението си Общият съд е нарушил правомощието си за пълен съдебен контрол, като не е взел предвид в достатъчна степен несъразмерността между началния размер на глобата, възпиращия коефициент и многократното санкциониране за успоредни нарушения, както и неотчитането от страна на Комисията на сътрудничеството на жалбоподателя, като така Общият съд е нарушил основното право на справедлив процес и свързаната с него гаранция за съдебна защита. Във всички случаи съдебното решение не е мотивирано, доколкото потвърждава многократното санкциониране в отклонение от практиката на Комисията. На шесто място, жалбоподателят изтъква, че са нарушени принципите на пропорционалност и на равно третиране по отношение на определянето на началния размер на глобата за нарушението в Германия, тъй като този начален размер е изчислен въз основа на неотносими обороти, въпреки че това противоречи на императивни съображения. Общият съд правилно прилага диференциран подход спрямо Schindler, но незаконосъобразно не прилага същия подход и спрямо жалбоподателя. (1) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за защита на конкуренцията, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
bg	caselaw	EU	26.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 354/25 Преюдициално запитване от High Court of Justice, Queen's Bench Division (Administrative Court) (Обединеното кралство), постъпило на 17 август 2015 г. — The Queen, по искане на Nutricia Limited/Secretary of State for Health (Дело C-445/15) (2015/C 354/27) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court of Justice, Queen's Bench Division (Administrative Court) Страни в главното производство Жалбоподател: Nutricia Limited Ответник: Secretary of State for Health Преюдициални въпроси 1) За да се приеме, че даден продукт е диетична храна за специални медицински цели („ХСМЦ“) по смисъла на определението, установено в член 1, параграф 2, буква б) от Директива 1999/21/ЕО на Комисията относно диетичните храни за специални медицински цели (1): а. трябва ли обективно: (i) всички пациенти, страдащи от съответното заболяване, разстройство или друго патологично състояние, свързано с определени хранителни потребности, за задоволяването на които продуктът се пуска на пазара („показаното заболяване“), или (ii) подгрупа от такива пациенти да имат ограничена, понижена или нарушена способност да поемат, смилат, поглъщат, метаболизират или отделят обикновени храни или определени хранителни съставки, съдържащи се в тях, или метаболити, или да имат други, определени от здравословното състояние особени хранителни потребности, които възникват в резултат от показаното заболяване? б. Обратно, достатъчно ли е производителят да продава продукта като предназначен за употреба, която „[се определя от] здравословно[то] състояние“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б), тоест (i) производителят да продава продукта само за употреба под медицински контрол от клинични специалисти, лекуващи пациенти с показаното заболяване, и (ii) да е възможно отговорен наблюдаващ клиничен специалист да стигне до надлежно клинично заключение при индивидуализирана преценка за всеки отделен пациент, че употребата на такъв продукт би била подходяща форма за задоволяване на хранителните потребности на някои пациенти, страдащи от показаното заболяване, доколкото клиничният специалист има основание да смята, че съответният пациент има специфични хранителни потребности, свързани с показаното заболяване? в. Ако отговорът на въпрос 1, буква а), подточка ii) е утвърдителен, (i) какъв процент от пациентите с показаното заболяване трябва да имат съответната ограничена, понижена или нарушена способност или други, определени от здравословното състояние особени хранителни потребности, или всъщност не се изисква някакъв минимален процент, и (ii) необходимо ли е тази подгрупа от пациенти да може да се определи предварително, към момента, когато продуктът се пуска на пазара? г. Ако отговорът на въпрос 1, буква б) е утвърдителен, какви са „специфичните хранителни потребности“, за задоволяването на които продуктът трябва да бъде безопасен, полезен и ефикасен по смисъла на член 3? 2. Що се отнася до използвания в член 1, параграф 2, буква б) израз „които не могат да бъдат задоволени единствено чрез промяна на нормалния хранителен режим с други храни за специфична хранителна употреба или чрез съчетание от двете“, как следва да се преценява възможността за промяна на хранителния режим? По-конкретно: а. Съображенията във връзка с безопасността и практическата осъществимост на промяната на хранителния режим от значение ли са за тази преценка? Ако са от значение, как трябва да бъдат отчитани? б. Следва ли възможността за промяна на нормалния хранителен режим (а ако са релевантни, и съображенията във връзка с безопасността и практическата осъществимост) да се преценява(т): (i) абстрактно и предварително, спрямо: (i) типичен човек с типичен хранителен режим и с типичните способности на такъв човек да промени хранителния си режим; или (ii) типичен страдащ от показаното заболяване човек с типичен за такъв човек хранителен режим и с типична за човек с такова заболяване способност да промени хранителния си режим; или спрямо (iii) другояче зададен набор от характеристики на пациента? (ii) Индивидуално и по време на терапията на пациента, съобразно клиничната преценка на наблюдаващия клиничен специалист, така че да е достатъчно производителят да има основание да продава продукта като клинично полезен, доколкото наблюдаващ клиничен специалист може да реши въз основа на обоснована преценка за всеки отделен пациент (например по съображения за безопасност и практическа осъществимост за конкретен пациент), че за някои пациенти с показаното заболяване употребата на ХСМЦ може от клинична гледна точка да е за предпочитане пред други форми на промяна на хранителния режим? (iii) По друг начин, а ако е така — по какъв? в. „Промяната на нормалния хранителен режим“ включва ли и употребата на „добавки към храни“ по смисъла на Директива 2002/46/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни или на „обогатени храни“ по смисъла на Регламент (ЕО) No 1925/2006 относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните? г. Когато група пациенти, страдащи от специфично заболяване, разстройство или друго патологично състояние, срещат затруднения да поддържат редовно нормален хранителен режим, без да им се напомня, може ли продукт, разработен да улеснява приема от такива пациенти на хранителни вещества, които биха били част от нормалния хранителен режим, да бъде класифициран като диетична храна за медицински цели по смисъла на Директива 1999/21/ЕО на Комисията относно диетичните храни за специални медицински цели? (1) ОВ L 91, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 26, стр. 92.
bg	caselaw	EU	29.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 189/18 Решение на Общия съд от 16 май 2013 г. — Nath Kalsi/СХВП — American Clothing Associates (RIDGE WOOD) (Дело T-80/11) (1) (Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за регистрация на фигуративна марка на Общността „RIDGE WOOD“ - По-ранна фигуративна марка на Общността „River Woods North-Eastern Suppliers“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2013/C 189/35 Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: Dwarka Nath Kalsi и Ajit Nath Kalsi (Агра, Индия) (представител: J. Schmidt, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: K. Klüpfel) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: American Clothing Associates (Евергем, Белгия) (представител: C. De Keersmaeker, avocat) Предмет Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 19 ноември 2010 г. (по дело R 559/2010-1) относно процедура по възражение, при участието, от една страна, на American Clothing Associates и, от друга страна, Dwarka Nath Kalsi и Ajit Nath Kalsi Диспозитив 1. Отменя решението на първи апелативен състав на Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 19 ноември 2010 г. (по дело R 559/2010-1) в частта му, която се отнася до посочените в заявката за регистрация на марка стоки от клас 24, както и в частта му относно услугите „обработване и апретура на кожи, гладки кожи, кожи с косми и на текстил“ от клас 40, които не попадат в обхвата на по-раннатата марка No 2785459. 2. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3. Dwarka Nath Kalsi и Ajit Nath Kalsi, както и СХВП понасят направените от всяко от тях съдебни разноски. 4. American Clothing Associates понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 103, 2.4.2011 г.
bg	caselaw	EU	25.2.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 58/14 Жалба, подадена на 29 декември 2011 г. — Morison Menon Chartered Accountants и др./Съвет (Дело T-656/11) 2012/C 58/26 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Morison Menon Chartered Accountants (Дубай, Обединени арабски емирства), Morison Menon Chartered Accountants — Dubai Office (Дубай) и Morison Menon Chartered Accountants — Sharjah Office (Sharjah, Обединени арабски емирства) (представители: H. Viaene, T. Ruys и D. Gillet, lawyers) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателите — да се отменят Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (1) и Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (2), доколкото засягат жалбоподателите; — Съветът да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателите. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от — неизпълнение от Съвета на задължението му за мотивиране, както и нарушение на правото на защита на жалбоподателите, по-конкретно на правото на изслушване и на правото на ефективна съдебна защита; 2. Второто правно основание е изведено от — явна грешка в направената от Съвета преценка; 3. Третото правно основание е изведено от — нарушение на правото на собственост. (1) ОВ L 319, 2.12.2011 г., стр. 11. (2) ОВ L 319, 2.12.2011 г., стр. 71.
bg	caselaw	EU	22.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 311/10 Решение на Съда (първи състав) от 8 септември 2011 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Белгия) — European Air Transport SA/Collège d'Environnement de la Région de Bruxelles-Capitale, Région de Bruxelles-Capitale (Дело C-120/10) (1) (Въздушен транспорт - Директива 2002/30/ЕО - Експлоатационни ограничения, свързани с шума на летищата на Общността - Максимално допустими шумови равнища, които следва да се спазват при прелитането над градски зони, разположени в близост до летище) 2011/C 311/13 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Conseil d'État Страни в главното производство Жалбоподател: European Air Transport SA Ответник: Collège d'Environnement de la Région de Bruxelles-Capitale, Région de Bruxelles-Capitale Предмет Преюдициално запитване — Conseil d'État — Тълкуване на член 2, буква д), член 4, параграф 4 и член 6, параграф 2 от Директива 2002/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 март 2002 година относно установяването на правила и процедури за въвеждането на експлоатационни ограничения, свързани с шума на летищата на Общността (ОВ L 85, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 219) — Максимално допустими стойности на нивото на шума, които да се спазват при летене над населени места в близост до летище — Понятие „експлоатационно ограничение“ — Ограничения, приети по отношение на слабо съобразени въздухоплавателни средства — Възможност за установяване на подобни ограничения в зависимост от измереното на земята ниво на шума — Отражение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Чикагска конвенция) Диспозитив Член 2, буква д) от Директива 2002/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 март 2002 година относно установяването на правила и процедури за въвеждането на експлоатационни ограничения, свързани с шума на летищата на Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че „експлоатационно ограничение“ представлява забранителна мярка за пълна или временна забрана на достъпа на дозвуково реактивно гражданско въздухоплавателно средство до летище на държава членка на Съюза. Следователно национална правна уредба в областта на околната среда, която налага максимално допустими стойности на измереното на земята равнище на шума, които следва да се спазват при прелитане над територии, разположени в близост до летище, не представлява сама по себе си „експлоатационно ограничение“ по смисъла на тази разпоредба, освен ако поради релевантния икономически, технически и правен контекст може да има същите последици като забрана за достъп до посоченото летище. (1) ОВ C 148, 5.6.2010 г.
bg	caselaw	EU	12.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 335/38 Преюдициално запитване от Hof van Cassatie (Белгия), постъпило на 24 юни 2016 г. — Ömer Altun и др., Absa NV и др./Openbaar Ministerie (Дело C-359/16) (2016/C 335/52) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hof van Cassatie Страни в главното производство Жалбоподатели: Ömer Altun, Abubekir Altun, Sedrettin Maksutogullari, Yunus Altun, Absa NV, M. Sedat BVBA, Alnur BVBA Ответник: Openbaar Ministerie Преюдициален въпрос Може ли удостоверение Е 101, издадено съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) No 574/72 (1) на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) No 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, която е в сила преди да бъде отменен с член 96, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 987/2009 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) No 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, да бъде обявено за недействително или да не бъде взето предвид от съд, различен от този на командироващата държава членка, когато от фактическата обстановка, въз основа на която той трябва да се произнесе, може да се приеме, че удостоверението е получено или предявено с измама? (1) (ОВ L 74, 1972 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 74). (2) (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1).
bg	caselaw	EU	20.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 236/26 Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 24 април 2015 г. — T. D. Rease, P. Wullems, друга страна в производството: College bescherming persoonsgegevens (Дело C-192/15) (2015/C 236/35) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Raad van State Страни в главното производство Жалбоподател: T.D. Rease, P. Wullems Друга страна в производството: College bescherming persoonsgegevens Преюдициални въпроси 1) Когато администратор по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) възложи извън територията на ЕС на установена в ЕС детективска агенция да употреби определено оборудване за обработването на лични данни на територията на държава членка, попада ли това в обхвата на понятието „използване на оборудване“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от тази директива? 2) Директива 95/46, и по-специално член 28, параграфи 3 и 4 от нея, предвид целта ѝ оставя ли свобода на националните органи да определят приоритети при прилагането на изискваната от тази директива защита на отделните лица пред надзорния орган, в резултат от които тази защита отпада в хипотезата, в която само отделно лице или малка група лица се оплаква от нарушение на посочената директива?
bg	caselaw	EU	25.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 199/41 Иск, предявен на 26 юни 2007 г. — Република Унгария/Комисия на Европейските общности (Дело T-221/07) (2007/C 199/77) Език на производството: унгарски Страни Ищец: Република Унгария [представител: Fazekas J., meghatalmazott] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени Решение С (2007) 1689 окончателен на Комисията от 16 април 2007 г. относно националния план за разпределение на квотите за емисии на парникови газове, за който Унгария е уведомила Комисията съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета, — да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Ищецът оспорва Решение на Комисията от 16 април 2007 г. относно националния му разпределителен план на квотите за емисии на парникови газове по смисъла на Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета (1). Съгласно оспорваното решение националният разпределителен план на Унгария не отговаря на определени критерии, посочени в приложение III към Директива 2003/87/ЕО. В подкрепа на иска си ищецът посочва, че Директива 2003/87/ЕО е по-специално член 9, параграф 3 от нея не предоставя правомощие на Комисията да определя общото количество на подлежащите на разпределение квоти на държавите-членки, без изобщо да взима предвид изготвените и представени от държавите-членки национални разпределителни планове съгласно член 9, параграф 1 и член 11, параграф 3 от тази директива, както и определените в тях от държавите-членки квоти, които подлежат на разпределение. В случай, че Първоинстанционният Съд приеме, че Директива 2003/87/ЕО предоставя посоченото правомощие на Комисията, ищецът застъпва становището, че при проверката на посоченото в националния разпределителен план общо количество на квотите за емисии, които подлежат на разпределяне, Комисията е допуснала явна грешка в преценката. Според Унгария при тази преценка Комисията от една страна не е взела предвид наличните в разпределителния план данни и изчисления, като така е нарушила принципа на пропорционалност, и от друга страна, е използвала явно неправилни данни и неподходящи изчисления, които по необходимост са довели до неправилното определяне на общото количество. Ищецът също така смята, че в хода на процедурата ответникът е нарушил принципа на лоялното сътрудничество, доколкото от една страна, е определил метод за изчисляване и данни, използвани за установяването на общото количество на квотите, които подлежат на разпределение, без да се консултира с държавите-членки, между които и Унгария, и от друга страна, не е взел предвид допълнителната информация, предоставена от ищеца, които самият ответник е поискал в рамките на процедурите. В заключение ищецът твърди, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране на актовете: на първо място, тъй като не е обосновала, защо не е взела предвид разпределителния план, за който Унгария я е уведомила, нито данните и изчисленията в него; на второ място, тъй като Комисията не е обосновала и пригодността на използваните от нея данни и изчисления и на трето място, тъй като изобщо не е обосновала, защо не е взела предвид поисканата от нея в хода на процедурата допълнителна информация. (1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на унгарски език, глава 15, том 7, стр. 63).
bg	caselaw	EU	19.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 343/4 Решение на Съда (четвърти състав) от 21 юли 2016 г. (преюдициално запитване от Augstākā tiesa — Латвия) — SIA „VM Remonts“ (по-рано SIA „DIV un KO“), SIA „Ausma grupa“/Konkurences padome и Konkurences padome/SIA „Pārtikas kompānija“ (Дело C-542/14) (1) ((Преюдициално запитване - Конкуренция - Член 101, параграф 1 ДФЕС - Изцяло вътрешно положение - Прилагане на аналогична национална правна уредба - Компетентност на Съда - Съгласувана практика - Отговорност на предприятие поради действия на доставчик на услуги - Условия)) (2016/C 343/05) Език на производството: латвийски Запитваща юрисдикция Augstākā tiesa Страни в главното производство Жалбоподатели: SIA „VM Remonts“ (по-рано SIA „DIV un KO“), SIA „Ausma grupa“, Konkurences padome Ответници: Konkurences padome, SIA „Pārtikas kompānija“ Диспозитив Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че предприятие може по принцип да се държи отговорно за съгласувана практика поради действия на негов доставчик на услуги на свободна практика само ако е изпълнено някое от следните условия: — доставчикът в действителност е извършвал дейността си под ръководството или контрола на съответното предприятие или — предприятието е знаело за преследваните от конкурентите му и доставчика антиконкурентни цели и със собственото си поведение е искало да допринесе за тяхното постигане, или пък — предприятието е можело разумно да предвиди антиконкурентните действия на конкурентите си и на доставчика и е било готово да приеме свързания с тях риск. (1) ОВ C 56, 16.12.2015 г.
bg	caselaw	EU	10.9.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/29 Преюдициално запитване, отправено от Förvaltningsrätten i Falun (Швеция) на 27 юни 2011 г. — Daimler AG/Skatteverket (Дело C-318/11) 2011/C 269/54 Език на производството: шведски Запитваща юрисдикция Förvaltningsrätten i Falun Страни в главното производство Жалбоподател: Daimler AG Ответник: Skatteverket Преюдициални въпроси 1. При преценка, основаваща се на релевантните разпоредби от правото на Европейския съюз, как следва да се тълкува изразът „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“ (1)? 2. Следва ли за данъчнозадължено лице, което има място на стопанска дейност в друга държава членка, чиято дейност главно се състои в производството и продажбата на автомобили и което е изпитвало модели автомобили при зимни условия в съоръжения в Швеция, да се счита, че е имало постоянен обект в Швеция, от който са се осъществявали търговски сделки, когато това лице е придобивало стоки и услуги, получени и използвани в изпитателни съоръжения в Швеция, без да е имало свой постоянно разположен в Швеция персонал, и изпитателната дейност е необходима за осъществяването на икономическата дейност на лицето в друга държава членка? 3. От значение ли е за отговора на въпрос 2), ако данъчнозадълженото лице притежава изцяло шведско дъщерно дружество, чийто предмет на дейност почти изключително се състои в доставката на това лице на различни услуги за посочената изпитателна дейност? (1) Членове 170 и 171 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), членове 1 и 2 от Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката (ОВ L 331, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 34), и членове 2, 3 и 5 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (ОВ L 44, стр. 23).
bg	caselaw	EU	15.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/49 Определение на Общия съд от 25 юни 2014 г. — Accorinti и др./ЕЦБ (Дело T-224/12) (1) ((Жалба за отмяна - Икономическа и парична политика - ЕЦБ - Национални централни банки - Преструктуриране на публичния гръцки дълг - Допустимост на търгуеми дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Гърция с оглед на операции по паричната политика на Евросистемата - Запазване на прага за кредитно качество, което е достатъчно, за да се поддържа допустимост - Подобрение на обезпечения под формата на схема за обратно изкупуване на дългови инструменти в полза на националните централни банки - Частни кредитори - Правни последици, които са следствие от обжалвания акт - Липса на правен интерес - Липса на пряко засягане - Недопустимост)) 2014/C 315/83 Език на производството: италиански Страни Жалбоподатели: Alessandro Accorinti (Nichelino, Италия) и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение към определението (представители: S. Sutti и R. Spelta, адвокати) Ответник: Европейска централна банка (ЕЦБ) (представители: първоначално A. Sáinz de Vicuña Barroso, S. Bening и P. Papapaschalis, впоследствие S. Bening и P. Papapaschalis, подпомагани от E. Castellani, T. Lübbig и B. Kaiser, адвокати) Предмет Искане за отмяна на Решение 2012/153/ЕС на Европейската централна банка от 5 март 2012 година относно допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или изцяло гарантирани от Република Гърция в контекста на предложението на Република Гърция за обмен на дълг (ЕЦБ/2012/3) (OВ L 77, стр. 19). Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Осъжда г-н Alessandro Accorinti и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 243, 11.8.2012 г.
bg	caselaw	EU	6.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 101/8 Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Giessen (Германия) на 27 декември 2012 г. — Johannes Peter/Bundeseisenbahnvermögen (Дело C-610/12) 2013/C 101/17 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Verwaltungsgericht Giessen Страни в главното производство Жалбоподател: Johannes Peter Ответник: Bundeseisenbahnvermögen Преюдициален въпрос Когато може да се констатира, че още в миналото е била налице неравнопоставеност между държавните служители със сключен брак и държавните служители с регистрирано житейско партньорство, в съответствие ли е с Директива 2000/78 (1) да се приеме, че правото да се изиска изплащане със задна дата на разликата във възнаграждението, така че да се отстрани неравното третиране, е налице съгласно действащите във Федерална република Германия конституционни принципи само от началото на бюджетната година, през която служителят за първи път е предявил това право пред работодателя си? (1) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (OB L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).
bg	caselaw	EU	21.12.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 377/7 Преюдициално запитване, отправено от Corte Suprema di Cassazione (Италия) на 22 октомври 2013 г. — Agenzia delle Dogane e Ufficio di Verona dell’Agenzia delle Dogane/ADL American Dataline Srl (Дело C-546/13) 2013/C 377/15 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Corte suprema di cassazione Страни в главното производство Ищци: Agenzia delle Dogane, Ufficio di Verona dell’Agenzia delle Dogane Ответник: ADL American Dataline Srl Преюдициални въпроси 1. Член 10, параграф 2 и член 12 от Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година (1), както и принципът на правна сигурност, допускат ли от измененията в обяснителните бележки към глава 84 от Таблицата със ставките на митата, част II от приложение I към Регламент (ЕО) No 1549/06 на Комисията от 17 октомври 2006 г. (2) (с които високоговорителите се изключват от позиция 8471, ако са отделно от автоматичните машини за обработка на информация), да се изведат насоки за тълкуване, за да се признае, че внесените от дружество ADL s.r.l. стоки (3) [...] изпълняват специфична функция (възпроизвеждане и усилване на звука), „различна“ от обработката на информация? 2. Внесените от дружество ADL s.r.l. стоки [...] като „високоговорители“, пускани на пазара отделно от автоматичната машина за обработка на информация, следва ли да се считат за устройства, „изпълняващи самостоятелна функция, различна от обработката на информация“ — ако за такава трябва да се счита функцията възпроизвеждане и усилване на звука — или те не могат да се приемат за единици, изпълняващи самостоятелна функция, различна от обработката на информация, доколкото предвид специфичните технически характеристики (свързване с USB кабел; необходимост от операционна система MAC OS 9) „не изпълняват функция, която биха могли да осъществяват без помощта на такава машина [т.е. на автоматична машина за обработка на информация]“ (вж. Решение на Съда от 19.10.2000 г. по дело Peacock AG, C-339/98, точки 14 и 15 и Решение на Съда от 18.7.2007 г. по дело Olicom, C-142/06, точки 20, 29 и 30 — макар и отнасящи се до друг вид устройство — мрежови карти и т.нар. комбинирани карти — които изглежда отнасят отсъствието на „различни“ специфични функции към двойния елемент на функционирането на устройството посредством компютър и на способността да се получават и преработват на изхода сигнали, предавани чрез компютъра)? (1) Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3). (2) Регламент (ЕО) No 1549/2006 на Комисията от 17 октомври 2006 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 301, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 21, стр. 3). (3) Става въпрос за „високоговорители, произведени от американското дружество Harman Multimedia, предназначени за изключително използване като периферни изходни устройства за компютри тип „APPLE“.
bg	caselaw	EU	7.1.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/27 Жалба, подадена на 24 октомври 2011 г. — ZZ/Комисия (Дело F-112/11) 2012/C 6/51 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: C. Mourato, avocat) Ответник: Европейска комисия Предмет и описание на спора Отмяна на фиша за заплата на жалбоподателя от февруари 2011 г. и на фишовете за заплата от следващите месеци, с които се прилага новия корекционен коефициент за град Varese съгласно Регламент (ЕС) No 1239/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година. Искания на жалбоподателя — да се отмени фиша за заплата от февруари 2011 г. и следващите фишове за заплата, тъй като с тези фишове се прилага корекционен коефициент от 92,3 въз основа на горепосочения Регламент (ЕС) No 1239/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година, като същевременно се запази действието на тези фишове до приемането на нови фишове, с които се прилага редовен корекционен коефициент, — да се отмени решението от 12 юли 2011 г. на органа по назначаването, с което се дава отрицателен отговор на жалба 328/11, подадена от жалбоподателя, тъй като с него се отказва по-специално на жалбоподателя достъп до подробните статистически данни за икономическите паритети между Брюксел и Varese за няколко основни групи показатели, сред които електроенергията, природния газ, твърдото и течното гориво за отопление, здравеопазването и жилищното настаняване, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	7.9.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/23 Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Sibiu (Румъния) на 18 юни 2013 г. — Ilie Nicolae Nicula/Administrația Finanțelor Publice a Municipiului Sibiu, Administrația Fondului pentru Mediu (Дело C-331/13) 2013/C 260/40 Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Tribunalul Sibiu Страни в главното производство Ищец: Ilie Nicolae Nicula Ответници: Administrația Finanțelor Publice a Municipiului Sibiu, Administrația Fondului pentru Mediu Преюдициален въпрос Може ли разпоредбите на член 6 от Договора за Европейския съюз, на членове 17, 20, 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 110 ДФЕС, както и принципът на правната сигурност и принципът non reformatio in peius, като и двата принципа са изведени от общностното право и от практиката на Съда [на ЕС] (1), да се тълкуват в смисъл, че те не допускат правна уредба като съдържащата се в OUG No 9/2013? (1) Решение по дело C-381/97, Belgocodex и Решение по дело C-10/78, Belbouab.
bg	caselaw	EU	17.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 195/17 Решение на Общия съд от 2 юни 2010 г. — Procaps/СХВП — Biofarma (PROCAPS) (Дело T-35/09) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността PROCAPS - По-ранна национална и международна словна марка PROCAPTAN - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Сходство на стоките и услугите - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2010/C 195/26 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Procaps, SA (Barranquilla, Колумбия) (представител: M. Vidal-Quadras Trias de Bes, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: Ó. Mondéjar Ortuño) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Biofarma SAS (Neuilly-sur-Seine, Франция) (представители: A. Ruiz López и V. Gil Vega, avocats) Предмет Жалба срещу Решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 24 ноември 2008 г. (преписка R 867/2007-4) във връзка с производство по възражение между Biofarma SAS и Procaps, SA Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Procaps, SA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 69, 21.3.2009 г.
bg	caselaw	EU	17.11.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 355/11 Иск, предявен на 13 септември 2012 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия (Дело C-421/12) 2012/C 355/18 Език на производството: френски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: г-н van Beek и г-н Owsiany-Hornung) Ответник: Кралство Белгия Искания на ищеца — да се установи, че: — като е изключило от приложното поле на Закона от 5 юни 2007 г., който транспонира Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики (1), лицата, упражняващи свободни професии, както и зъболекарите и кинезитерапевтите, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 3 във връзка с член 2, букви б) и г) от посочената директива; — като е оставило в сила членове 20, 21 и 29 от Закона от 6 април 2010 г. относно търговските практики и защитата на потребителя, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 4 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики; — като е оставило в сила член 4, параграф 1, алинея 3 от Закона от 25 юни 1993 г. относно упражняването и организирането на амбулантните и панаирни дейности, въведен с член 7 от Закона от 4 юли 2005 г. за изменение на Закона от 25 юни 1993 г. относно упражняването на амбулантни дейности и организирането на обществени пазари, както и член 5, параграф 1, точка 4° от Кралския указ от 24 септември 2006 г. относно упражняването и организирането на амбулантните дейности, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 4 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики. — да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Срокът за транспониране на Директива 2005/29/ЕО е изтекъл на 12 юни 2007 г. (1) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) No 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).
bg	caselaw	EU	28.8.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 234/23 Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny (Република Полша) на 4 юни 2010 г. — Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wąsiewicz, spółka jawna/Dyrektorowi Izby Skarbowej w Poznaniu (Дело C-280/10) () 2010/C 234/37 Език на производството: полски Запитваща юрисдикция Naczelny Sąd Administracyjny Страни в главното производство Ищец: Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wąsiewicz, spółka jawna Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w Poznaniu Преюдициални въпроси 1. Дружество, чиито бъдещи съдружници са извършили разходи за инвестиции преди неговото вписване като търговско дружество и преди неговата регистрация за целите на облагането с ДДС, има ли право, след своето вписване и след данъчната регистрация, да приспадне ДДС, платен във връзка с направените разходите за инвестиции в облагаемата стопанска дейност на дружеството, на основание член 9, член 168 и член 169 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1)? 2. Ако фактурата за направените разходи за инвестиции е издадена на името на съдружниците, а не на името самото дружеството, препятства ли се приспадането на ДДС, платен във връзка с извършените разходи за инвестиции, посочени в първия преюдициален въпрос? (1) ОВ L 347. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.
bg	caselaw	EU	26.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/28 Определение на Общия съд от 10 ноември 2014 г. — Ledra Advertising/Комисия и ЕЦБ (Дело T-289/13) (1) ((Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Програма за подкрепа за стабилност на Кипър - Меморандум за разбирателство относно специфичните условия на икономическата политика, сключен между Република Кипър и ЕМС - Компетентност на Общия съд - Причинно-следствена връзка - Жалба, която е отчасти недопустима и отчасти явно лишена от всякакво правно основание)) (2015/C 026/34) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Ledra Advertising Ltd (Никозия, Кипър) (представители: C. Paschalides, solicitor, и A. Paschalides, адвокат) Ответници: Европейска комисия (представители: B. Smulders и J.-P. Keppenne) и Европейска централна банка (ЕЦБ) (представители: A. Sáinz de Vicuña Barroso, N. Lenihan и F. Athanasiou, подпомагани от W. Bussian, W. Devroe и D. Arts, адвокати) Предмет На първо място, искане за отмяна на точки 1.23 — 1.27 от меморандума за разбирателство относно специфичните условия на икономическата политика, сключен между Република Кипър и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) на 26 април 2013 г., и на второ място, искане за обезщетение за вредите, които се твърди, че жалбоподателят е претърпял поради включването в меморандума за разбирателство на точки 1.23 — 1.27 от същия и поради неизпълнение на задължението за контрол на Комисията Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Ledra Advertising Ltd да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ). (1) ОВ C 226, 3.8.2013 г.
bg	caselaw	EU	31.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 252/49 Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 30 май 2013 г. — Marcuccio/Комисия (Дело F-102/11) (1) (Публична служба - Член 34, параграфи 1 и 6 от Процедурния правилник - Жалба, подадена по факс в срока за обжалване - Саморъчен подпис, който се различава от подписа, положен върху оригинала на изпратената с писмо жалба - Просрочване на жалбата - Явна недопустимост) 2013/C 252/87 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: г-жа C. Berardis-Kayser и г-н J. Baquero Cruz, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat) Предмет Искане за отмяна на мълчаливия отказ на Комисията да изплати на жалбоподателя пътните разноски от мястото му на работа до мястото му на произход за периода 2005—2010 г. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като явно недопустима. 2. Г-н Marcuccio понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия. (1) ОВ C 126, 28.4.2012 г., стр. 27.
bg	caselaw	EU	14.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/31 Решение на Първоинстанционния съд от 6 февруари 2007 г. — Camurato Carfagno/Комисия на Европейските общности (Дело T-143/04) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Атестиране - Оценка за кариерно развитие - Период на оценяване 2001/2002 - Иск за отмяна - Възражение за незаконосъобразност - Явна грешка в преценката) (2007/C 82/68) Език на производството: френски Страни Ищец: Antonietta Camurato Carfagno (Брюксел, Белгия) (представител: C. Mourato, адвокат) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: V. Joris и M. Velardo) Предмет Искане за отмяна на решението от 9 април 2003 г. за окончателно утвърждаване на оценката за кариерно развитие на ищцата за периода от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г. Диспозитив 1) Решението от 9 април 2003 г. за окончателно утвърждаване на оценката за кариерно развитие на ищцата за периода от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г. се отменя. 2) Комисията се осъжда да заплати разноските. (1) ОВ C 190, 24.7.2004 г.
bg	caselaw	EU	1.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/58 Жалба, подадена на 22 февруари 2010 г. — Regione Puglia/Комисия (Дело T-84/10) 2010/C 113/89 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: регион Puglia (Бари, Италия) (представители: F. Brunelli, avvocato, A. Aloia, avvocato) Ответник: Европейска комисия Искания на ищеца — да се отмени обжалваното решение, — да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, разходи и хонорари, наред с еднократното възстановяване на общите съдебни разноски. Правни основания и основни доводи Настоящата жалба е насочена към отмяната на Решение C(2009)10350 на Европейската комисия от 22 декември 2009 година за отмяната на част от помощта от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), предназначената за оперативна програма POR Puglia Цел No 1 (2000 г. — 2006 г.), като се запазят единствено предвидените в член 4 права. Тази мярка е поискана въз основа на точните възражения, с които регион Puglia поставя под въпрос редовността и основателността на повдигнатите от Комисията срещу нея твърдения за нарушение и поддържа също, че използваните от Комисията методи за оценка на резултатите от проведените през 2007 г. и 2009 г. одити са незаконосъобразни и неправилни. По-специално, регион Puglia поддържа, че решението е било прието при следните обстоятелства: — проверките на общностните инспектори, въз основа на които е прието решението, не са били извършени подходящо и точно, — изводите, до които се достига по отношение на всяко направление и всяка мярка, както и по отношение на всички извършени проверки, не се потвърждават или подкрепят от представените и разгледани документи и във всички случаи са направени без необходимата преценка на секторната правна уредба, — във всички случаи, от методологична гледна точка, направените преценки не могат да потвърдят и обосноват окончателните изводи на Комисията, които освен това изглеждат спорни, тъй като не са надлежно мотивирани и/или доказани. Освен това Комисията изобщо не е взела предвид: — различните резултати от одитите, извършени от Европейската сметна палата и от Министерството на икономиката и на финансите на Италианската република, — подробните, документирани и точни съображения и възражения, направени от региона във всеки отделен случай в отговор на твърденията за нарушение и на въпросите на самата Комисия, и освен това — Комисията е нарушила задължението за сътрудничество, което трябва да ръководи отношенията между Комисията и получателя на финансирането, тъй като е направила констатации и е достигнала до изводи още преди да е получила и разгледала отговорите и уточненията, които е поискала от регион Puglia.
bg	caselaw	EU	4.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 183/35 Иск, предявен на 6 юни 2007 г. — Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (333) (Дело T-201/07) (2007/C 183/69) Език на производството: полски Страни Ищец: Agencja Wydawnicza „Technopol“ Sp. z o.o. (представител: D. Rzążewska, radca prawny) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания на ищеца — да се отмени изцяло Решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 22 март 2007 г., по дело No R 1277/2006-4, — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „333“ за стоки от клас 16. Решение на проверителя: отказва регистрацията Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: Неправилно прилагане на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 40/94 относно марката на Общността (1), тъй като според ищеца знакът „333“ не е нито описателен, нито лишен от отличителен характер по отношение на посочените стоки. (1) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г., ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.
bg	caselaw	EU	29.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 30/25 Жалба, подадена на 23 ноември 2010 г. от Hans-Peter Wilfer срещу решението на Общия съд (четвърти състав), постановено на 8 септември 2010 г. по дело T-458/08 — Wilfer/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-546/10 P) () 2011/C 30/42 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Hans-Peter Wilfer (представител: W. Prinz, Rechtsanwalt) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя — да се отмени изцяло решението на Общия съд (четвърти състав) от 8 септември 2010 г. по дело T-458/08, — да се осъди ответникът по жалбата да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Настоящата жалба е подадена срещу решение на Общия съд за отхвърляне на жалба, с която жалбоподателят иска да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 25 юли 2008 г. относно отхвърляне на заявлението за регистрацията на фигуративна марка, представляваща корпус на китара в сребрист, сив и кафяв цвят. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва четири правни основания. Според жалбоподателя Общият съд не взема предвид определени документи, представени за първи път с жалбата. Жалбоподателят посочва, че с тези документи единствено се допълват вече изложени аргументи, поради което те следва да бъдат взети предвид. Жалбоподателят изтъква, че Общият съд нарушава член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94, тъй като не взема предвид обстоятелството, че при триизмерните марки във формата на защитените стоки следва да се прави разлика между масово произвежданите стоки и съответните специални стоки. Според жалбоподателя специалните стоки се отличават по това, че те, от гледна точка на съответните потребители, подчертават определени части от конкретната стока, които служат именно за указване на неговия произход. Следователно в тази връзка не се поставят специални изисквания относно визуализирането на отличителната способност. Поради тази причина при такива стоки е достатъчно да е налице дори и минимална отличителна способност. Освен това жалбоподателят изтъква, че въпросът за отличителната способност е разгледан, без да се вземе предвид емпиричното принципно правило, че съответните потребители (професионални и любители музиканти) са отдавна наясно с установената практика, според която струнните инструменти, като например цигулките Stradivari, се отличават със специфично оформление на корпусната дъска. Според жалбоподателя Общият съд не взема също предвид и обстоятелството, че определена фигуративна марка, изобразяваща единствено част от конкретната стока, която обикновено се използва са отличителен белег на съответната стока — като например корпусната дъска на китара — сама по себе си разполага с определен минимум отличителна способност. Жалбоподателят посочва, че Общият съд пренебрегва принципното правило за служебна проверка на фактите по делото съгласно член 74, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 40/94, тъй като подлага на неправилна преценка съотношението между правило и изключение, що се отнася до въпроса в каква степен корпусните дъски на китарите указват техния произход. Накрая жалбоподателят изтъква, че Общият съд нарушава и принципа на равенство, тъй като не взема под внимание обстоятелството, че съществуват и други марки на Общността и национални марки, които по същия начин изобразяват единствено корпусната дъска на китара.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/70 Решение на Общия съд от 27 юни 2013 г. — International Engine Intellectual Property Company/СХВП (PURE POWER) (Дело T-248/11) (1) (Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „PURE POWER“ - Относително основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2013/C 225/154 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: International Engine Intellectual Property Company, LLC (Warrenville, Illinois, САЩ) (представители: адв. C. Thomas и адв. B. Reiter) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 15 февруари 2011 г. (преписка R 2310/2010-2) относно заявка за регистрация на словния знак „PURE POWER“ като марка на Общността. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Всяка страна понася направените от нея разноски. (1) ОВ C 211, 16.7.2011 г.
bg	caselaw	EU	8.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 39/27 Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 12 декември 2013 г. — Simpson/Съвет (Дело F-142/11) (1) (Публична служба - Повишаване - Решение да не се повиши жалбоподателят в степен AD 9 след успешно издържан конкурс за степен AD 9 - Равно третиране) 2014/C 39/49 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Erik Simpson (Брюксел, Белгия) (представител: M. Velardo, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и A. F. Jensen) Предмет Искане за отмяна на решението да не се повиши жалбоподателят в степен AD9 след успешно издържан конкурс EPSO/AD/113/07 „Началници на отдели (AD9) с чешки, естонски, унгарски, литовски, латвийски, малтийски, полски, словашки и словенски език в областта на писмените преводи“ и искане за обезщетение Диспозитив 1. Отменя решението на Съвета на Европейския съюз от 9 декември 2010 г. 2. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да понесе разноските, направени от г-н Simpson. (1) ОВ C 65, 3.3.2013 г., стр. 26.
bg	caselaw	EU	5.3.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 72/35 Жалба, подадена на 15 ноември 2010 г. — AR/Комисия (Дело F-120/10) 2011/C 72/57 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: AR (Брюксел, Белгия) (представители: S. Rodriguez, C. Bernard-Glanz и A. Blot, avocats) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решението на EPSO да не допусне жалбоподателката до процедурата по вътрешния конкурс COM/INT/EU2/10/AD5 за администратори с българско или румънско гражданство, тъй като не е издържала тестовете за достъп, както и отмяна на решението по административната ѝ жалба, с което ѝ се разрешава да се яви отново на тестовете за достъп до упоменатия конкурс Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) от 31 март 2010 г., с което жалбоподателката не е допусната до участие във вътрешния конкурс COM/INT/EU2/10/AD5, и да ѝ се даде възможност да се яви на изпитите, — да се отмени решението на органа по назначаването от 3 август 2010 г., доколкото с него не е изцяло уважена подадената по административен ред жалба, — Комисията да бъде задължена, евентуално в рамките на процесуално-организационните действия и събирането на доказателства, да представи списъка с въпросите и дадените отговори на тестовете, проведени в Брюксел на 5 март 2010 г. в 13,00 ч., — Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	1.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 180/7 Решение на Съда (втори състав) от 11 юни 2009г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Нидерландия (Дело C-521/07) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Споразумение за създаване на Европейското икономическо пространство - Член 40 - Свободно движение на капитали - Дискриминационно третиране на дивидентите, изплащани от нидерландски дружества - Удържане на данък при източника - Освобождаване - Дружества получатели, установени в държавите-членки на Общността - Дружества получатели, установени в Исландия или Норвегия) 2009/C 180/10 Език на производството: нидерландски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: P. van Nuffel и R. Lyal) Ответник: Кралство Нидерландия (представители: C.M. Wissels и D.J.M. de Grave) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 40 ЕИП — Липса на освобождаване на дивидентите, изплащани на дружествата, установени в Исландия или Норвегия, от удържане при източника на данък върху дивидентите при същите условия като дивидентите, изплащани на нидерландските дружества Диспозитив 1) Като не освобождава дивидентите, изплащани от нидерландски дружества на дружествата, установени в Исландия или Норвегия, от удържане при източника на данък върху дивидентите при същите условия като дивидентите, изплащани на нидерландските дружества или на дружествата, установени в други държави-членки на Европейската общност, Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си по член 40 от Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. 2) Осъжда Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 37, 9.2.2008 г.
bg	caselaw	EU	24.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 194/15 Преюдициално запитване Raad van State (Нидерландия), постъпило на 4 април 2014 г. — A и др., друга страна: Minister van Buitenlandse Zaken (Дело C-158/14) 2014/C 194/19 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Raad van State Страни в главното производство Жалбоподатели: A, B, C, D Друга страна: Minister van Buitenlandse Zaken Преюдициални въпроси 1. Разполагат ли жалбоподателите в настоящото производство без съмнение с правомощие, по-специално на основание на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (1), да подадат съгласно член 263 от ДФЕС от свое име жалба пред Общия съд за отмяната на Регламент за изпълнение No 610/2010 (2), доколкото вследствие на него организацията LTTE е включена в списъка по член 2, параграф 3 от Регламент No 2580/2001 (3)? 2. a) Като се има предвид също единадесетото съображение на Рамково решение 2002/475/ПВР (4), могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични престъпления по смисъла на Рамковото решение? б) При положителен отговор на въпрос 2а, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични актове по смисъла на Обща позиция 2001/931/ОВППС (5) и на Регламент No 2580/2001? 3. Могат ли действията, въз основата на които с Регламент за изпълнение No 610/2010 LTTE е включена в списъка по член 2, параграф 3 от Регламент No 2580/2001, да се считат за действия на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право? 4. След като се вземе предвид отговорът на въпросите 1, 2а, 2б и 3, валиден ли е Регламент за изпълнение No 610/2010, доколкото чрез него организацията LTTE е включена в списъка по член 2, параграф 3 от Регламент No 2580/2001? 5. При положителен отговор на въпрос 4, в този случай невалидността разпростира ли се върху предишните и следващите решения на Съвета за актуализиране на списъка по член 2, параграф 3 от Регламент No 2580/2001, доколкото чрез посочените решения организацията LTTE е включена в този списък? (1) ОВ, C 364, 2000 г., стр. 1. (2) Регламент за изпълнение (ЕС) No 610/2010 на Съвета от 12 юли 2010 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент (ЕС) No 1285/2009 (ОВ, L 178, стр. 1). (3) Регламент (ЕО) No 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ, L 344, стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 169). (4) Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма (ОВ L 164, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 252). (5) Обща позиция на Съвета от 27 декември 2001 година за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (OB L 344, стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179).
bg	caselaw	EU	14.8.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 221/7 Решение на Съда (четвърти състав) от 17 юни 2010 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht München, Германия) — British American Tobacco (Germany) GmbH/Hauptzollamt Schweinfurt (Дело C-550/08) (1) (Директива 92/12/ЕИО - Облагани с акциз продукти - Внос на суров тютюн, който не подлежи на облагане с акциз под режим активно усъвършенстване - Преработка в нарязан тютюн - Движение между държави членки - Придружаващ документ) 2010/C 221/10 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht München Страни в главното производство Ищец: British American Tobacco (Germany) GmbH Ответник: Hauptzollamt Schweinfurt Предмет Преюдициално запитване — Finanzgericht München — Тълкуване на член 5, параграф 2 и на член 15, параграф 4 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129) — Нарязан тютюн, който подлежи на облагане с акциз, произведен в държава членка в рамките на режим активно усъвършенстване с отложено плащане от суров тютюн, който не подлежи на облагане с акциз при внасянето му на територията на Общността — Необходимост от придружаващ документ, издаден от изпращача в съответствие с член 18, параграф 1 от Директива 92/12/ЕИО, за прилагането на режима на отложено плащане към движението в Общността на този тютюн Диспозитив Член 5, параграф 2, първа алинея, първо тире от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, трябва да се тълкува в смисъл, че продукти, които подлежат на облагане с акциз (като тютюневите изделия), произведени от внесени в Общността под режим на активно усъвършенстване продукти, които не подлежат на облагане с акциз (като суровия тютюн), се считат за поставени в режим на отложено плащане на акциз по смисъла на тази разпоредба, при положение че са станали подлежащи на облагане с акциз продукти едва по силата на преработката им на територията на Общността, поради което могат да бъдат придвижвани между държавите членки, без администрацията да може да изисква предвидения в член 18, параграф 1 от посочената директива административен или търговски документ. (1) ОВ C 69, 21.3.2009 г.
bg	caselaw	EU	6.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 232/5 Решение на Съда (втори състав) от 22 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Gerechtshof te ’s-Gravenhage — Нидерландия) — Staat der Nederlanden/Denkavit Nederland BV и др. (Дело C-346/09) (1) (Земеделие - Ветеринарно-санитарни изисквания - Директива 90/425/ЕИО - Временна национална правна уредба за борба срещу разпространението на спонгиформната енцефалопатия по говедата чрез забрана на производството и пускането в продажба на преработени животински протеини за хранене на стопански животни - Прилагане на тази правна уредба преди влизане в сила на предвиждащото такава забрана Решение 2000/766/ЕО - Прилагане на тази правна уредба по отношение на два продукта, които могат да бъдат изключени от забраната, предвидена в посоченото решение - Съвместимост с Директива 90/425/ЕИО, Решение 94/381/ЕО и Решение 2000/766/ЕО) 2011/C 232/07 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Gerechtshof te ’s-Gravenhage Страни в главното производство Жалбоподател: Staat der Nederlanden Ответници: Denkavit Nederland BV, Cehave Landbouwbelang Voeders BV, Arie Blok BV, Internationale Handelsmaatschappij„Demeter“ BV Предмет Преюдициално запитване — Gerechtshof te's-Gravenhage — Тълкуване на Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 година относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (ОВ L 224, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 8, стр. 53), на Решение 94/381/ЕО на Комисията от 27 юни 1994 година относно някои предпазни мерки по отношение на спонгиформната енцефалопатия по говедата и храненето с протеини, извлечени от бозайници (ОВ L 172, стр. 23), на Решение 2000/766/ЕО на Съвета от 4 декември 2000 година относно някои защитни мерки по отношение на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии и хранене на животните с животински протеини (ОВ L 306, стр. 32) и на Решение 2001/9/ЕО на Комисията от 29 декември 2000 година относно контролните мерки, необходими за прилагането на Решение 2000/766 на Съвета относно някои защитни мерки по отношение на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии и хранене на животните с животински протеини (ОВ L 2, 2001 г., стр. 32) — Национална правна уредба, която забранява производството и пускането в продажба на преработени животински протеини за хранене на стопански животни — Дата на влизане в сила и преходен период Диспозитив Правото на Съюза, и в частност Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 година относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар, както и Решение 94/381/ЕО на Комисията от 27 юни 1994 година относно някои предпазни мерки по отношение на спонгиформната енцефалопатия по говедата и храненето с протеини, извлечени от бозайници, и Решение 2000/766/ЕО на Съвета от 4 декември 2000 година относно някои защитни мерки по отношение на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии и хранене на животните с животински протеини, допуска национална правна уредба, която с оглед предоставяне на защита от спонгиформната енцефалопатия по говедата налага временна забрана за производството и пускането в продажба на преработени животински протеини за хранене на стопански животни, доколкото положението в съответната държава членка разкрива неотложен характер, налагащ незабавно приемане на такива мерки поради наличието на сериозни основания за защита на общественото здраве или здравето на животните. Запитващата юрисдикция следва да провери дали последното условие е изпълнено и дали е спазен принципът на пропорционалност. (1) ОВ C 282, 21.11.2009 г.
bg	caselaw	EU	19.7.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 183/23 Жалба, подадена на 5 май 2008 г. от Комисия на Европейските общности срещу решение, постановено на 21 февруари 2008 г. от Съда на публичната служба по дело F-31/07, Putterie-De-Beukelaer/Комисия (Дело T-160/08 P) (2008/C 183/45) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представител: C. Berardis-Kayser и K. Herrmann) Друга страна в производството: Françoise Putterie-De-Beukelaer (Брюксел, Белгия) Искания на жалбоподателя — да се отмени обжалваното решение; — да се върне делото за ново разглеждане от Съда на публичната служба; — да не се прави произнасяне по съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба Комисията иска отмяна на решението на Съда на публичната служба от 21 февруари 2008 г., постановено по дело Putterie-De-Beukelaer/Комисия, F-31/07, с което Съдът на публичната служба отменя доклада за оценка на г-жа Putterie-De-Beukelaer за периода от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2005 г., доколкото в него не се признава потенциалът на същата да изпълнява функции, определени за категория B*. В подкрепа на жалбата си Комисията се позовава на едно единствено правно основание, изведено, от една страна, от нарушение на Съда на публичната служба на принципите, свързани с обхвата на служебно упражнявания от общностния съд контрол и, от друга страна, от нарушение на забраната за постановяване на решение ultra petita. Комисията счита, че Съдът на публичната служба няма право служебно да разглежда по същество правно основание относно законосъобразността на обжалвания акт, изведено от незачитане на съответните приложни полета на член 43 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на член 10, параграф 3 от Приложение XIII от същия, доколкото правните основания по същество не са абсолютни процесуални предпоставки. При условията на евентуалност Комисията изтъква, че доколкото съображения 75 и 76 от обжалваното съдебно решение биха могли да се обособят в правното основание, изведено от законосъобразността по същество на обжалвания акт и да се квалифицират като отделно правно основание, изведено от липсата на компетентност на автора на обжалвания акт, Съдът на публичната служба нарушил правото на защита на Комисията, тъй като не я изслушал по този аспект съгласно член 77 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба.
bg	caselaw	EU	14.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 269/9 Преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo de Zaragoza (Испания), постъпило на 29 май 2017 г. — Pilar Centeno Meléndez/Universidad de Zaragoza (Дело C-315/17) (2017/C 269/13) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de lo Contencioso-Administrativo de Zaragoza Страни в главното производство Жалбоподател: Pilar Centeno Meléndez Ответник: Universidad de Zaragoza Преюдициални въпроси 1) Приложима ли е клауза 4, параграф 1 от Рамковото споразумение, съставляващо приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. (1) към претендираната от жалбоподателя премия във връзка с хоризонталното кариерно развитие, на основание на това, че получаването на премията съставлява условие за наемане на работа, или обратното, тя е вид възнаграждение с посочените в акта за преюдициално запитване характеристики и зависи от субективните качества на получаващото я лице, придобити при работата в течение на няколко години въз основа на критериите за увеличаване на сложността и отговорността, както и за стабилност, специализиране и професионализъм? 2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако Съдът приеме, че [получаването на премията] съставлява условие за наемане на работа по смисъла на клауза 4, параграф 1 от Рамковото споразумение, обоснована ли е обективно разликата във възнаграждението? (1) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5 том 5, стр. 129).
bg	caselaw	EU	21.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 277/3 Решение на Съда (шести състав) от 15 юни 2017 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — производство, образувано по молба на Ilves Jakelu Oy (Дело C-368/15) (1) ((Преюдициално запитване - Директива 97/67/ЕО - Член 9 - Свободно предоставяне на услуги - Пощенски услуги - Понятия за универсална услуга и за съществени изисквания - Общи и индивидуални разрешения - Разрешение за предоставяне на пощенски услуги в рамките на индивидуално договорени отношения - Задължителни условия)) (2017/C 277/03) Език на производството: фински Запитваща юрисдикция Korkein hallinto-oikeus Страни в главното производство Ilves Jakelu Oy и като встъпила страна: Liikenne- ja viestintäministeriö Диспозитив 1) Член 9, параграф 1 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, изменена с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че услуга, свързана с пощенски пратки като разглежданата в главното производство, не попада в понятието за универсална услуга, ако не съответства на непрекъснатото предоставяне на пощенски услуги с определено качество, във всички места от територията, на цени, достъпни за всички потребители. Тъй като предоставянето на услуги, свързани с пощенски пратки, не попада в понятието за универсална услуга, то може да бъде обвързано само с издаването на общо разрешение. 2) Член 9, параграф 1 от Директива 97/67, изменена с Директива 2008/6, трябва да се тълкува в смисъл, че след като предоставянето на пощенски услуги не попада в понятието за универсална услуга, то може да бъде обвързано с изисквания като посочените в член 9, параграф 2, втора алинея, второ тире от тази директива в редакцията ѝ с посочените изменения. (1) ОВ C 311, 21.9.2015 г.
bg	caselaw	EU	18.4.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 90/3 Решение на Съда (трети състав) от 19 февруари 2009 г. (преюдициално запитване от Landgericht — Германия) — наказателно производство срещу Karl Schwarz (Дело C-321/07) (1) (Директива 91/439/ЕИО - Притежаване на свидетелства за управление от различни държави-членки - Валидност на свидетелство за управление, издадено преди присъединяването на държава - Отмяна на второ свидетелство за управление, издадено от държавата-членка по пребиваване - Признаване на свидетелство за управление, издадено преди издаването на второто свидетелство, отнето впоследствие поради липса на годност на неговия притежател - Изтичане на период на временна забрана да се иска ново свидетелство за управление, съпровождащ мярка за отнемане на свидетелство за управление) 2009/C 90/04 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Landgericht Mannheim Страна в главното производство Karl Schwarz Предмет Преюдициално запитване — Landgericht — Тълкуване на член 7, параграф 5 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (ОВ L 237, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 62) — Притежател на няколко свидетелства за управление — Валидност на свидетелство, издадено, преди присъединяването, от държавата-членка, чиито гражданин е лицето — Непризнаване, след периода на временна забрана да се иска ново свидетелство, от страна на държавата-членка по пребиваване, на нейна територия, на свидетелство за управление, получено, преди присъединяването, в друга държава-членка преди изтичането на период на временна забрана да се иска ново свидетелство Диспозитив 1) Член 7, параграф 5 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, изменена с Регламент (ЕО) No 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 година, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска възможността гражданин на държава-членка да притежава едновременно две валидни свидетелства за управление, едното от които е общностно свидетелство, а другото — свидетелство за управление, издадено от друга държава-членка, когато и двете свидетелства са получени преди присъединяването на последната към Европейския съюз. 2) Член 1 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439, изменена с Регламент No 1882/2003, допускат възможността държава-членка да откаже да признае правото на управление, произтичащо от свидетелство за управление, издадено от друга държава-членка преди присъединяването ѝ към Европейския съюз, ако това свидетелство е било издадено преди издаването на свидетелство за управление от първата държава-членка, в която второто свидетелство е било отнето поради липса на годност на неговия притежател да управлява превозно средство. Неотносимо в това отношение е обстоятелството, че отказът е направен, след като е изтекъл периодът на забрана да се иска ново свидетелство за управление, съпровождащ посоченото отнемане. (1) ОВ C 283, 24.11.2007 г.
bg	caselaw	EU	15.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 193/18 Решение на Първоинстанционния съд от 1 юли 2009 г. — Operator ARP/Комисия (Дело T-291/06) (1) (Държавни помощи - Схема за помощи за преструктуриране, предоставени от Република Полша на производител на стомана - Решение, с което помощите се обявяват за отчасти несъвместими с общия пазар и се разпорежда възстановяването им - Протокол No 8 за преструктурирането на полската стоманодобивна индустрия - Жалба за отмяна - Правен интерес - Допустимост - Понятие за получател - Член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 659/1999) 2009/C 193/25 Език на производството: полски Страни Ищец: Operator ARP sp. z o.o. (Варшава, Полша) (представители: първоначално J. Szymanowska, впоследствие J. Szymanowska и P. Rosiak, и накрая P. Rosiak, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. Giolito и A. Stobiecka-Kuik) Предмет Искане за частична отмяна на Решение 2006/937/ЕО на Комисията от 5 юли 2005 година относно държавна помощ C 20/04 (ex NN 25/04) в полза на производителя на стомана Huta Częstochowa S.A. (ОВ L 366, 2006 г., стр. 1), доколкото с него се обявяват за несъвместими с общия пазар определени помощи и се разпорежда Република Полша да предприеме действия за тяхното възстановяване. Диспозитив 1) Отменя член 3, параграф 2, първа алинея от Решение 2006/937/ЕО на Комисията от 5 юли 2005 година относно държавна помощ C 20/04 (ex NN 25/04) в полза на производителя на стомана Huta Częstochowa S.A. в частта му, която се отнася до Operator ARP sp. z o.o. 2) Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 310, 16.12.2006 г.
bg	caselaw	EU	28.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 95/45 Иск, предявен на 22 февруари 2007 г. — Agrar-Invest-Tatschl/Комисия (Дело T-51/07) (2007/C 95/92) Език на производството: немски Страни Ищец: Agrar-Invest-Tatschl GmbH (St. Andrä im Lavanttal, Австрия) [представители: адв. O. Wenzlaff] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени член 1, параграф 2 и член 1, параграф 3 от Решение на ответника от 4 декември 2006 г., С (2006) 5789 окончателен (REC 05/05), — да се задължи ответникът да приеме решение, че вносните сборове в размер на 110 937,60 EUR за извършвания от ищеца от 26 юни 2002 г. насам внос на захар с произход от Хърватия, които са предмет на направеното от Република Австрия на 10 юни 2005 г. искане, не подлежат на последващо вземане под отчет, — ако горното искане не бъде уважено, при условията на евентуалност, да се задължи ответникът да приеме решение, че вносните сборове в размер на 110 937,60 EUR за извършвания от ищеца от 26 юни 2002 г. насам внос на захар с произход от Хърватия, които са предмет на направеното от Република Австрия на 10 юни 2005 г. искане, се опрощават. — да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Ищецът оспорва Решение на Комисията С(2006) 5789 окончателен от 4 декември 2006 г., с което се установява, че от една страна, последващото вземане под отчет не е обосновано за определена сума от вносни сборове и че, от друга страна, то е обосновано за друга сума, както и че в един конкретен случай не е обосновано опрощаването на тези сборове от Република Австрия (искане на Република Австрия). В това решение с адресат Република Австрия, Комисията, при прилагане на Регламент (ЕИО) No 2913/92 (1) (наричан по-нататък „Митнически кодекс на Общност[та]“), както и на Регламент (ЕИО) No 2454/93 (2), е стигнала до заключението, че не следва да се приеме, че вносните сборове в размер на 110 937,60 EUR за процедурите по внос от страна на ищеца не подлежат на последващо вземане под отчет и че не е обосновано опрощаването на тези вносни сборове. В подкрепа на иска си ищецът твърди, че оспорваното решение е неправомерно, тъй като са изпълнени предпоставките, за да не бъде извършено последващото вземане под отчет съгласно член 220, параграф 2, буква б) от Митнически кодекс на Общност[та], съответно за да бъдат опростени наложените впоследствие вносни сборове съгласно член 239 от Митнически кодекс на Общност[та]. (1) Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1). (2) Регламент (ЕО) No 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1).
bg	caselaw	EU	30.5.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 191/4 Жалба, подадена на 29 януари 2016 г. от г-н Carsten René Beul срещу определението, постановено от Общия съд (девети състав) на 23 ноември 2015 г. по дело T-640/14, Beul/Парламент и Съвет (Дело C-53/16 P) (2016/C 191/07) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Carsten René Beul (представители: H.-M. Pott и T. Eckhold, Rechtsanwälte) Други страни в производството: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Съда: — да отмени определението на Общия съд на Европейския съюз от 23 ноември 2015 г., — да отмени обжалвания Регламент (ЕС) No 537/2014, при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд на Европейския съюз, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи С жалба пред Общия съд жалбоподателят иска отмяна на Регламент (ЕС) No 537/2014 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията. Жалбоподателят е одобрен в Германия експерт-счетоводител (както и задължителен одитор съгласно правото на Великото херцогство Люксембург и на Италианската република). Той има право да извършва задължителен одит на предприятия от обществен интерес. Като експерт-счетоводител за цялата си дейност той подлежи на контрол от страна на Wirtschaftsprüferkammer (камара на експерт-счетоводителите), публичноправен орган, в който членуват експерт-счетоводители и те избират неговите органи. Обжалваният регламент (наричан по-нататък „регламентът“) предвижда, че надзорът спрямо задължителните одитори по отношение на одита на предприятията от обществен интерес се осигурява от независим орган, тоест орган, който не получава и никакви указания от държавата. В този орган не могат в никакъв случай да участват действащи експерт-счетоводители, а бивши експерт-счетоводители могат да участват само след изтичането на дълъг период от време от приключване на дейността им като счетоводители. Според жалбоподателя тази нова уредба е неблагоприятна. Той твърди, че регламентът противоречи на правото на Съюза. Общият съд отхвърля жалбата като недопустима. Той приема, че жалбоподателят няма право да обжалва регламента. Общият съд мотивира решението си като посочва, че жалбоподателят не е лично засегнат от регламента, тъй като спада към кръга от лица, посочени общо в разпоредбата и не може да изтъква индивидуални права. Жалбоподателят напротив твърди, че е засегнат пряко и лично от разпоредбата. Той счита по-специално, че кръгът на адресатите на разпоредбата е отворен и именно поради това, че между приемането на регламента и влизането му в сила изтича срок, през който към този кръг от професионалисти могат да се включат неопределен брой лица. Общият съд не отчел тази пряка и лична засегнатост. Според него кръгът от професионалисти по-специално е определен към всеки момент на прилагане на произтичащия от правото на Съюза надзор. Обстоятелството, че има период от време между приемането и влизането в сила не е решаващо за съществуването на съдебна защита. Освен това според жалбоподателя, ако се приеме, че липсва лично засягане, се създава празнота в съдебната защита. Според него тази празнота следва да се запълни с оглед на Хартата на основните права, която защитава и свободата при избор на професия, и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Според жалбоподателя това произтича от отговорността и контрола на юрисдикциите на Европейския съюз, тъй като Европейският съюз създава предпоставките за тази празнота в съдебната защита. (1) ОВ L 158, стр. 77.
bg	caselaw	EU	12.9.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 220/11 Решение на Съда (трети състав) от 16 юли 2009 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Iaszlo Hadadi (Hadady)/Csilla Marta Mesko, по съпруг Hadadi (Hadady) (Дело C-168/08) (1) (Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) No 2201/2003 - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност - Член 64 - Преходни разпоредби - Прилагане по отношение на съдебно решение от държава членка, която се е присъединила към Европейския съюз през 2004 г. - Член 3, параграф 1 - Компетентност по дела за развод - Релевантни привръзки - Обичайно местопребиваване - Гражданство - Съпрузи, които пребивават във Франция, като и двамата имат френско и унгарско гражданство) 2009/C 220/17 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour de cassation Страни в главното производство Ищец: Iaszlo Hadadi (Hadady) Ответник: Csilla Marta Mesko, по съпруг Hadadi (Hadady) Предмет Преюдициално запитване — Cour de cassation (Франция) — Тълкуване на член 2 от Регламент (ЕО) No 1347/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност за децата на двамата съпрузи (ОВ L 160, стр. 19) и на членове 3 и 64 от Регламент (ЕО) 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) No 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183) — Условия за признаване на решение за развод — Релевантни привръзки: местожителство или гражданство на страните Диспозитив 1) Когато в приложение на член 64, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) No 1347/2000 юрисдикцията на държавата членка, където се иска признаване, трябва да провери дали юрисдикцията на държавата членка, в която е постановено съдебното решение, е била компетентна съгласно член 3, параграф 1, буква б) от същия регламент, последната разпоредба не допуска юрисдикцията на държавата членка, където се иска признаване, да разглежда съпрузите, които имат както гражданство на тази държава, така и гражданство на държавата членка на произход, само като граждани на държавата членка, където се иска признаване. Напротив, тази юрисдикция трябва да вземе предвид обстоятелството, че съпрузите са граждани и на държавата членка на произход, поради което юрисдикциите на последната може да са били компетентни да разгледат спора. 2) Когато и двамата съпрузи са граждани на две едни и същи държави членки, член 3, параграф 1, буква б) от Регламент No 2201/2003 не допуска възможността компетентността на юрисдикциите на едната от държавите членки да не бъде призната по съображение, че по отношение на ищеца не е налице друг критерий на привързване към тази държава. Напротив, юрисдикциите на държавата членка, на която са граждани съпрузите, са компетентни на основание тази разпоредба, като съпрузите могат да изберат юрисдикцията на държавата членка, пред която да отнесат спора. (1) ОВ C 158 от 21.6.2008 г.
bg	caselaw	EU	29.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 205/46 Жалба, подадена на 7 юли 2009 г. — Mannatech/СХВП (BOUNCEBACK) (Дело T-263/09) 2009/C 205/84 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Mannatech, Inc. (Coppell, Съединени американски щати) (представители: R. Niebel и C. Steuer, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 26 март 2009 г. по преписка R 100/2009-1, и — да се осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Словната марка „BOUNCEBACK“ за стоки от клас 5 Решение на проверителя: Отказва търговската марка на жалбоподателя Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Регламент No 207/2009 на Съвета, доколкото апелативният състав е допуснал грешка при прилагането на предвидените в посочените разпоредби правни норми.
bg	caselaw	EU	20.12.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 327/36 Жалба, подадена на 2 октомври 2008 г. — S.L.V. Elektronik/СХВП — Jiménez Muñoz (LINE) (Дело T-449/08) (2008/C 327/64) Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: S.L.V. Elektronik GmbH (Übach-Palenberg, Германия) (представител: C. König, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: Angel Jiménez Muñoz (Gelida, Испания) Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 18 юли 2008 г. по преписка R 759/2007-4, доколкото е отказана регистрацията на заявената марка 003316908 за „осветителни тела, захранвани от електрическа мрежа, осветителни уреди и инсталации, осветителни тела за сценични ефекти, електрически лампи и отделни части от гореспоменатите стоки“ и да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар да заплати съдебните разноски, направени пред Първоинстанционния съд. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка „LINE“ за стоки от клас 11 — заявка No 3 316 908 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в процедурата по възражението: Angel Jiménez Muñoz Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Национални словни и фигуративни марки „LINE“ за стоки и услуги от класове 9, 35, 37 и 38 Решение на отдела по споровете: Уважава възражението Решение на апелативния състав: Отменя частично решението на отдела по споровете Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 40/94 на Съвета, тъй като не съществува вероятност от объркване на конфликтните марки. Освен това апелативният състав не бил изходил от заявената марка, а от изображение, което не е идентично с нея.
bg	caselaw	EU	20.10.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 247/32 Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. — Philips Morris Products/СХВП (Форма на цигарен пакет) (Дело T-140/06) (1) (Марка на Общността - Заявка за триизмерна марка на Общността - Форма на цигарен пакет - Отказ за регистрация - Абсолютна пречка за регистрация - Липса на отличителни белези - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 40/94) (2007/C 247/51) Език на производството: френски Страни Ищец: Philip Morris Products, SA (Neuchâtel, Швейцария) (представители: T. van Innis и C. Moreau, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Rassat) Предмет Жалба срещу Решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 24 февруари 2006 г. (дело R 0075/2005-4) относно регистрацията на формата на цигарен пакет като марка на Общността. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Philip Morris Products SA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 165, 15.7.2006 г.
bg	caselaw	EU	4.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 328/25 Преюдициално запитване, отправено от Corte dei Conti — Sezione Giurisdizionale per la Regione Siciliana (Италия) на 6 октомври 2010 г. — Teresa Cicala/Regione Siciliana (Дело C-482/10) () 2010/C 328/42 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Corte dei Conti — Sezione Giurisdizionale per la Regione Siciliana Страни в главното производство Жалбоподател: Teresa Cicala Ответник: Regione Siciliana Преюдициални въпроси 1. Съвместими ли са с правото на Европейския съюз тълкуване и прилагане на член 3 от Закон 241/1990 и член 3 от Регионален закон на Сицилия 10/1991 във връзка с член 1 от Закон 241/90 — изискващ италианските административни органи да прилагат принципите на правото на Европейския съюз в съответствие със задължението за мотивиране на актовете на публичната администрация, предвидено в член 296, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз — според които задължението за мотивиране може да не важи за свързаните с пенсии индивидуални актове, които по-конкретно се отнасят до субективни права и във всички случаи са приети при условията на обвързана компетентност? Налице ли е в този случай съществено процесуално нарушение при приемането на административната мярка? 2. Съвместим ли е член 21ж, параграф 2, първо изречение от Закон 241/1990 — както е тълкуван в административната практика, от гледна точка на задължението за мотивиране на административните актове, предвидено в член 3 от Закон 241/1990 и в Регионален закон 10/1991, и на задължението за мотивиране на актовете на публичната администрация, предвидено в член 296, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз — с член 1 от Закон 241/1990, в който е предвидено задължението на административните органи да прилагат принципите на правото на Европейския съюз, и следователно съвместими и допустими ли са тълкуване и прилагане, според които административните органи могат да допълнят мотивите на административната мярка в хода на правораздавателния процес?
bg	caselaw	EU	14.4.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 112/48 Жалба, подадена на 27 януари 2014 г. — UAB MELT WATER/СХВП (MELT WATER Original) (Дело T-69/14) 2014/C 112/62 Език на производството: литовски Страни Жалбоподател: Research and Production Company MELT WATER UAB (Klaipėda, Литва) (представители: V. Viešūnaitė, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на пети апелативен състав на СХВП от 26 ноември 2013 г. по преписка R 494/2013-5 и да разпореди на СХВП да регистрира като марка на Общността марка „MELT WATER Original“, за която жалбоподателят, Research and Production Company MELT WATER UAB, е подал заявка за регистрация (заявка No 010 782 068); — да присъди съдебните разноски в полза на жалбоподателя, Research and Production Company MELT WATER UAB, — да разпореди на СХВП да представи преписката относно действията, свързани с тази заявка за регистрация на Марка на Общността (Заявка No 010 782 068). Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят. Марка на Общността, предмет на спора: светлосиня фигуративна марка, съдържаща словните елементи „MELT WATER Original“, за стоки от клас 32 — заявка No 010 782 068 за регистрация на марка на Общността. Решение на проверителя: отхвърля заявката. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: член 7, параграф 1, букви в) и б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета, както и свързаната с тези разпоредби практика на съдилищата на Европейския съюз.
bg	caselaw	EU	5.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 135/55 Жалба, подадена на 24 февруари 2014 г. — Tilda Riceland Private/СХВП — Siam Grains (BASMALI LONG GRAIN RICE RIZ LONG DE LUXE) (Дело T-136/14) 2014/C 135/71 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Tilda Riceland Private Ltd (Gurgaon, Индия) (представители: S. Malynicz, Barrister, N. Urwin и D. Sills, Solicitors) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Siam Grains Co. Ltd (Банкок, Тайланд) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 18 декември 2013 г. по преписка No R 1086/2012-4, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав. Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративната марка в черно и бяло, съдържаща словните елементи „BASMALI LONG GRAIN RICE RIZ LONG DE LUXE“, за стоки от клас 30 — Заявка за марка на Общността No 3 520 641 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: По-ранната нерегистрирана търговска марка и по-ранният знак, „използвани в процеса на търговия за обозначаване на клас от стоки“ BASMATI, употребявани в Обединеното кралство във връзка с ориз Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението в неговата цялост. Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата. Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 4 от Регламента относно марката на Общността.
bg	caselaw	EU	30.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/48 Жалба, подадена на 17 юни 2008 г. — Asenbaum Fine Arts/СХВП (WIENER WERKSTÄTTE) (Дело T-230/08) (2008/C 223/84) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Asenbaum Fine Arts Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представител: P. Vögel, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания на жалбоподателя — да се измени Решението на Четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 10 април 2008 г. (преписка No R1571/2006-4), като се уважи изцяло жалбата на жалбоподателя от 29 ноември 2006 г., а при условията на евентуалност, да се уважи жалбата за класове 6, 11 [с изключение на лампи (електрически), осветителни лампи, тавански лампи и лампиони], 14 (с изключение на бонбониери), 16, 20 и 21 (с изключение на бонбониери) и 34, при условията на евентуалност, да се отмени обжалваното решение и да се върне делото на Службата за хармонизация във вътрешния пазар за довършване на процедурата, — да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар да заплати съдебните разноски, включително и направените такива в производството по обжалване. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „WIENER WERKSTÄTTE“ за стоки от класове 6, 11, 14, 16, 20, 21 и 34 (Заявка No 4 133 501). Решение на проверителя: Отхвърляне на заявката. Решение на апелативния състав: Отхвърляне на жалбата. Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 40/94 (1), тъй като заявената марка не е нито описателна, нито е лишена от отличителен характер. (1) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
bg	caselaw	EU	12.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 46/8 Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Timișoara (Румъния) на 8 декември 2010 г. — Sergiu Alexandru Micșa/Administrația Finanțelor Publice Lugoj, Direcția Generală a Finanțelor Publice Timiș, Administrația Fondului pentru Mediu (Дело C-573/10) 2011/C 46/12 Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Curtea de Apel Timișoara Страни в главното производство Жалбоподател: Sergiu Alexandru Micșa Ответници: Administrația Finanțelor Publice Lugoj, Direcția Generală a Finanțelor Publice Timiș, Administrația Fondului pentru Mediu Преюдициални въпроси 1. Трябва ли член 110 от ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска освобождаване от такса за замърсяване при първата регистрация на националната територия на автомобили с точно определени технически характеристики, при условие, че за останалите автомобили националното законодателство предвижда задължение за плащане на такава такса? 2. В случай, че член 110 от ДФЕС допуска посоченото в първия въпрос освобождаване само при определени обстоятелства, представлява ли такова обстоятелство фактът, че всички, най-голямата част или значителна част от автомобилите, произведени на националната територия, притежават техническите характеристики, които водят до освобождаването (необходимо е да се отчете обстоятелството, че подобни характеристики се срещат и при автомобилите, произведени в други държави — членки на ЕС и че и за тях е предвидено освобождаване)? 3. В хипотезата, при която отговорът на втория въпрос е утвърдителен, кои са характеристиките на стоката, които я правят подобна, по смисъла на член 110 ДФЕС, на автомобил, който кумулативно притежава следните характеристики: а) нов е (т.е. никога не е продаван преди това с друга цел освен за неговата препродажба или доставка и който по тази причина никога преди това не е бил регистриран) или пък е втора употреба и е бил регистриран в държава—членка на Европейския съюз в периода 15 декември 2008 г. — 31 декември 2009 г. включително; б) проектиран е и е конструиран за превоз на пътници и има, освен седалката за шофьора, най-много осем седящи места за пътници (автомобили от типа M1 по смисъла на румънския закон) или е бил проектиран е и конструиран за превоз на товари с максимална маса, която не надхвърля 3,5 тона (автомобили от типа N1 по смисъла на румънския закон); в) има норма на замърсяване E4; г) с обем на двигателя до 2 000 cm3 (характеристика, която е от значение само за автомобилите от типа M1)?
bg	caselaw	EU	12.9.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 220/15 Определение на Съда от 19 май 2009 г. — AMS Advanced Medical Services GmbH/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), American Medical Systems, Inc. (Дело C-565/07 P) (1) (Обжалване - Марка на Общността - Фигуративна марка „AMS Advanced Medical Services“ - Частичен отказ на регистрация - Процедура по възражение - Жалба, чиито предмет е отпаднал - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) 2009/C 220/26 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: AMS Advanced Medical Services GmbH (представител: S. Schäffler, Rechtsanwältin) Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider), American Medical Systems, Inc. (представители: H. Kunz-Hallstein и R. Kunz-Hallstein, Rechtsanwälte) Предмет Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 18 октомври 2007 г. по дело AMS/СХВП — American Medical Systems (AMS Advanced Medical Services) (T-425/03), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалба за отмяна, подадена от заявителя на фигуративна марка „AMS Advanced Medical Services“ за стоки и услуги от класове 5, 10 и 42 срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 12 септември 2003 г., с която се отменя решението на отдела по споровете и частично се уважава възражението на притежателя на националната словна марка „AMS“ — Процедура по възражение — Допустимост на искане за доказване на реално използване на по-ранната марка, направено от заявителя за първи път пред апелативния състав Диспозитив 1) Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата, подадена AMS Advanced Medical Services GmbH. 2) Осъжда AMS Advanced Medical Services GmbH да заплати съдебните разноски по настоящото производство. (1) ОВ C 64, 8.3.2008г.
bg	caselaw	EU	11.9.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 246/9 Решение на Съда (трети състав) от 15 юли 2010 г. (преюдициално запитване от Vestre Landsret, Дания) — Skatteministeriet/DSV Road A/S (Дело C-234/09) (1) (Митнически кодекс на Общността - Регламент (ЕИО) No 2913/92 - Член 204, параграф 1, буква а) - Регламент (ЕИО) No 2454/93 - Член 859 - Режим на външен транзит - Одобрен изпращач - Възникване на митническо задължение - Документ за транзит за несъществуващи стоки) 2010/C 246/14 Език на производството: датски Запитваща юрисдикция Vestre Landsre Страни в главното производство Жалбоподател: Skatteministeriet Ответник: DSV Road A/S Предмет Преюдициално запитване — Vestre Landsret — Тълкуване на член 1 и член 4, точки 9 и 10, както и на членове 92, 96 и член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58) — Одобрен изпращач, който създава погрешно два транзитни документа за една и съща партида стоки в новата компютризирана система на транзит (НКТС), като по този начин определя два различни референтни номера за движението на една-единствена партида стоки — Възникване на митническо задължение в резултат от невъзможността за приключване на режима външен общностен транзит с представянето на стоките в получаващото митническо учреждение — Събиране на мита върху декларирани стоки, които обаче не съществуват физически Диспозитив Член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) No 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 година, трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към положение като разглежданото в главното производство, при което одобрен изпращач е създал погрешно два режима на външен транзит за една и съща стока, тъй като създаденият в повече режим, който се отнася до несъществуваща стока, не може да доведе до възникване на митническо задължение съгласно посочената разпоредба. (1) ОВ C 205, 29.8.2009 г.
bg	caselaw	EU	28.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 96/22 Определение на Съда от 9 март 2007 г. — Schneider Electric SA/Комисия на Европейските общности (Дело C-188/06 P) (1) (Обжалване - Концентрации на предприятия - Пазар на разпределението на електроенергия - Решения за започване и прекратяване на процедурата) (2007/C 96/39) Език на производството: френски Страни Ищец: Schneider Electric SA (представители: A. Winckler, I-Girgenson и M. Pittie, avocats) Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности (представители: A. Bouquet и O. Beynet) Предмет Жалба срещу определение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 31 януари 2006 г., Schneider Electric SA/Комисия (T-48/03), с което се отхвърля като недопустим иск за отмяна, от една страна, на Решението на Комисията от 4 декември 2002 г. за започване на фаза на задълбочена оценка на операцията за концентрация между Schneider и Legrand (дело COMP/M.2283 — Schneider/Legrand II) и, от друга страна, на Решението на Комисията от 13 декември 2002 г. за закриване на процедурата за контрол на тази операция Диспозитив 1) Жалбата се отхвърля. 2) Schneider Electric SA се осъжда да заплати разноските. (1) ОВ C 165, 15.7.2006 г.
bg	caselaw	EU	18.7.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/18 Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 14 април 2016 г. — Unabhängiges Landeszentrum für Datenschutz Schleswig-Holstein/Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein GmbH (Дело C-210/16) (2016/C 260/24) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesverwaltungsgericht Страни в главното производство Ответник, въззивник и жалбоподател в ревизионното производство: Unabhängiges Landeszentrum für Datenschutz Schleswig-Holstein Жалбоподател, въззиваем и ответник в ревизионното производство: Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein GmbH Встъпила страна: Facebook Ireland Limited Заинтересована страна: Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht Преюдициални въпроси 1) Трябва ли член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че урежда окончателно и изчерпателно задълженията и отговорността за нарушения на правилата за защита на данните, или — в хипотеза на многостепенни отношения между доставчик и клиент на информация — в рамките на „подходящите мерки“ по член 24 от Директива 95/46/ЕО и на „ефективните правомощия за намеса“ по член 28, параграф 3, второ тире от Директива 95/46/ЕО е възможно структура, която не е „администратор“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО, да носи отговорност за избора на оператор за предлаганата от нея информация? 2) От задължението на държавите членки по член 17, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО да предвидят, че когато обработването се извършва от негово име, администраторът трябва да избере обработващо данните лице, което осигурява достатъчни гаранции по отношение на мерките за техническа безопасност и организационните мерки“, следва ли a contrario, че при друг вид отношения между доставчик и ползвател, които не са свързани с обработка на лични данни от името на администратора по смисъла на член 2, буква д) от Директива 95/46/ЕО, не съществува задължение за полагане на дължимата грижа при избора и такова не може да се обоснове и по националното право? 3) В хипотези, в които установено извън Европейския съюз дружество майка поддържа юридически самостоятелни клонове (дъщерни дружества) в различни държави членки, има ли право съгласно член 4 и член 28, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО надзорният орган на дадена държава членка (в настоящия случай: Германия) да упражни правомощията си по член 28, параграф 3 от Директива 95/46/ЕО спрямо установеното на негова територия дъщерно дружество, включително в случаите, когато това дъщерно дружество отговаря единствено за насърчаването на продажбата на реклама и за други маркетингови мерки, насочени към жителите на тази държава членка, докато съгласно вътрешнокорпоративното разпределение на дейностите за събирането и обработването на лични данни на цялата територия на Европейския съюз и следователно и на територията на другата държава членка (в настоящия случай: Германия) отговаря изключително установеният в друга държава членка (в настоящия случай: Ирландия) самостоятелен клон (дъщерно дружество), при положение че в действителност решението относно обработката на данни се взема от дружеството майка? 4) Трябва ли член 4, параграф 1, буква a) и член 28, параграф 3 от Директива 95/46/ЕО да се тълкуват в смисъл, че в хипотези, в които администраторът има клон на територията на държава членка (в настоящия случай: Ирландия) и съществува друг, юридически самостоятелен клон на територията на друга държава членка (в настоящия случай: Германия), който по-специално отговаря за продажбата на рекламни пространства и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка, компетентният надзорен орган в тази друга държава членка (в настоящия случай: Германия) може да предприеме мерки и да издаде разпореждания, отнасящи се до прилагането на законодателството за защита на данните, включително срещу този друг клон (в настоящия случай: в Германия), който според вътрешнокорпоративното разпределение на дейностите и отговорностите не отговаря за обработката на данни, или в такава хипотеза мерките и разпорежданията са в компетентността само на надзорния орган на държавата членка (в настоящия случай: Ирландия), на чиято територия се намира седалището на структурата, която в рамките на групата отговаря за обработката на данните? 5) Трябва ли член 4, параграф 1, буква а) и член 28, параграфи 3 и 6 от Директива 95/46/ЕО да се тълкуват в смисъл, че в хипотези, в които надзорният орган на държава членка (в настоящия случай: Германия) предприема мерки по член 28, параграф 3 от Директива 95/46/ЕО спрямо лице или структура, извършващи дейност на нейна територия, на основание, че не е положена дължимата грижа при избора на участващо в процеса на обработката на данни трето лице (в настоящия случай: Facebook), тъй като това трето лице нарушавало законодателството за защита на данните, предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай: Германия) е обвързан с правната преценка относно спазването на правилата на защитата на данните на надзорния орган на другата държава членка, в която е установено отговорното за обработването на данните трето лице (в настоящия случай: Ирландия), така че той не може да се отклонява от тази правна преценка, или пък предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай: Германия) може самостоятелно да проверява законосъобразността на обработката на данни от страна на установеното в друга държава членка (в настоящия случай: Ирландия) трето лице като предварителен въпрос с оглед на предприемане на неговите собствени действия? 6) Доколкото предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай: Германия) може да извършва самостоятелна проверка: трябва ли член 28, параграф 6, второ изречение от Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че надзорният орган може да упражнява предоставените му по член 28, параграф 3 от Директива 95/46/ЕО ефективни правомощия за намеса спрямо установени на неговата територия лице или структура на основание съвместна отговорност за нарушения на правилата за защита на данните, извършени от установеното в друга държава членка трето лице, само и едва когато предварително е поискал от надзорния орган на тази друга държава членка (в настоящия случай: Ирландия) да упражни своите правомощия? (1) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).
bg	caselaw	EU	25.1.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/23 Жалба, подадена на 25 октомври 2013 г. — Giovanni Cosmetics/СХВП — Vasconcelos & Gonçalves (GIOVANNI GALLI) (Дело T-559/13) 2014/C 24/41 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Giovanni Cosmetics, Inc. (Rancho Dominguez, Съединени щати) (представители: J. van den Berg и M. Meddens-Bakker, адвокати) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Vasconcelos & Gonçalves, SA (Лисабон, Португалия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 13 август 2013 г., постановено по преписка R 1189/2012-2, — да разпореди да се отхвърли заявка за марка на Общността No 9 232 471, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка, съдържаща словните елементи „GIOVANNI GALLI“ за стоки и услуги от класове 3, 14 и 18 — Заявка за марка на Общността No 9 232 471 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Регистрация за марка на Общността No 2 404 283 за словната марка „GIOVANNI“ за стоки от клас 3 Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението изцяло Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента за марката на Общността.
bg	caselaw	EU	11.1.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 9/20 Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 28 октомври 2013 г. — Z. Zh., друга страна в производството: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie и Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie, друга страна в производството: I.O. (Дело C-554/13) 2014/C 9/31 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Raad van State Страни в главното производство Жалбоподател: Z. Zh. Друга страна в производството: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie и Жалбоподател: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie Друга страна в производството: I.O. Преюдициални въпроси 1. Гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на държава членка, представлява ли опасност за обществения ред по смисъла на член 7, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, стр. 98, наричана по-нататък „Директивата за връщане“), просто защото е заподозрян за извършването на деяние, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, или за целта е необходимо да е бил осъден от наказателен съд за извършването на това деяние, и в последния случай — трябва ли присъдата да е влязла в сила? 2. При преценката дали гражданин на трета страна, който пребивава незаконно на територията на държава членка, представлява опасност за обществения ред по смисъла на член 7, параграф 4 от Директивата за връщане, освен подозрението или осъждането имат ли значение и други факти и обстоятелства по конкретния случай, като тежестта или характера на деянието, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, изтеклото време или намерението на засегнатото лице? 3. Фактите и обстоятелствата по конкретния случай, които са релевантни за посочената във втория въпрос преценка, имат ли значение във връзка с предвидената в член 7, параграф 4 от Директивата за връщане възможност — в случай, че засегнатото лице представлява опасност за обществения ред по смисъла на тази разпоредба — да се избира между това да не се предостави срок за доброволно напускане, от една страна, и да се предостави срок за доброволно напускане, който е по-кратък от седем дни, от друга?
bg	caselaw	EU	22.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 311/35 Определение на Общия съд от 14 септември 2011 г. — Olive Line International/СХВП — Knopf (O-live) (Дело T-485/07) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „O-live“ - По-ранно търговско наименование „Olive line“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 207/2009) - Право да се забрани използването на по-късната марка - Вероятност от объркване - Член 7 от испанския закон за марките и член 8, параграф 1 от Регламент No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1 от Регламент No 207/2009) 2011/C 311/62 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Olive Line International, SL (Мадрид, Испания) (представител: P. Koch Moreno) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: S. Schäffner и B. Schmidt) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Reinhard Knopf (Малш, Германия) (представител: W. Weber) Предмет Жалба за отмяна на решението на втори апелативен състав на СХВП от 26 септември 2007 г. (преписка R 1478/2006-2) в производство по възражение със страни Olive Line International, SL и г-н Reinhard Knopf Диспозитив 1. Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 26 септември 2007 г. (преписка R 1478/2006-2). 2. Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски. 3. Г-н Reinhard Knopf понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 51, 23.2.2008 г.
bg	caselaw	EU	27.4.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 138/4 Решение на Съда (девети състав) от 26 февруари 2015 г. (преюдициално запитване от Tribunalul Specializat Cluj — Румъния) — Bogdan Matei, Ioana Ofelia Matei/SC Volksbank România SA (Дело C-143/13) (1) ((Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в договорите, сключвани между търговец и потребител - Член 4, параграф 2 - Преценка за неравноправния характер на договорните клаузи - Изключване на клаузите, свързани с основния предмет на договора или със съответствието на цената или възнаграждението, когато те са съставени на ясен и разбираем език - Клаузи, които предвиждат „комисиона за риск“, събирана от кредитодателя и които му разрешават при определени условия да променя едностранно лихвения процент)) (2015/C 138/04) Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Tribunalul Specializat Cluj Страни в главното производство Жалбоподатели: Bogdan Matei, Ioana Ofelia Matei Ответник: SC Volksbank România SA Диспозитив Член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че понятията „основен предмет на договора“ и „съответствие на цената и възнаграждението, от една страна, и [...] доставените стоки или предоставените услуги, от друга“, по принцип не обхващат клаузи — част от сключвани между търговец и потребители договори за кредит — от вида на разглежданите в главното производство, които, от една страна позволяват при определени условия на кредитодателя да променя едностранно лихвения процент, и от друга страна, предвиждат събирана от него „комисиона за риск“. Задача на запитващата юрисдикция е обаче да провери тази квалификация на посочените договорни клаузи от гледна точка на естеството, систематиката и условията на съответните договори, както и на правния и фактическия контекст, в който те се вписват. (1) ОВ C 171, 15.6.2013 г.
bg	caselaw	EU	26.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/36 Жалба, подадена на 6 ноември 2014 г. — Segimerus/СХВП — Ergo Versicherungsgruppe (ELGO) (Дело T-750/14) (2015/C 026/46) Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Segimerus Ltd (Престън, Великобритания) (представител: Rechtsanwalt F. Henkel) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Ergo Versicherungsgruppe AG (Дюселдорф, Германия) Данни за производството пред СХВП Заявител/Притежател на спорната марка: жалбоподателят. Спорна марка: словна марка на Общността „ELGO“— заявка за регистрация No 10 292 498. Производство пред СХВП: производство по възражение. Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 22 август 2014 г. по преписка R 473/2014-4. Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени решението на отдела по споровете и да върне преписката на този отдел, — при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение и да върне преписката на апелативния състав, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Изложено основание Нарушение 75, второ изречение от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	27.1.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 20/24 Иск, предявен на 5 декември 2006 г. — Wegenbouwmaatschappij J. Heijmans/Комисия (Дело T-358/06) (2007/C 20/36) Език на производството: нидерландски Страни Ищец: Wegenbouwmaatschappij J. Heijmans BV [представители: M.F.A.M.Smeets и A.M. van den Oord, advocaten] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени изцяло или частично решението, чиито адресати са Heimans NV и Heimans Infrastruktuur BV; — да се отмени санкцията, наложена на Heimans NV и Heimans Infrastruktuur BV, или да се намали размера й; — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Ищецът оспорва Решение на Комисията C(2006) 4090 окончателен от 13 септември 2006 г. във връзка с процедура по член 81 ЕО (Дело COMP/38.456 — Битум — Нидерландия). Макар да не е адресат на решението, според ищеца то го засяга пряко и лично, тъй като в решението е упоменато, че той е част от концерна Heijmans, както и поради обстоятелството, че въз основа на решението следва да се очаква, че ищецът ще бъде привлечен под отговорност за споменатите практики. В подкрепа на исканията си ищецът се позовава, на първо място, на нарушение на член 81 ЕО, както и на член 2, 7 и 23, параграф 2 на Регламент (EO) 1/2003, тъй като Комисията неправилно е приела, че пазарът на битум за пътни настилки в Нидерландия представлява релевантния икономически контекст за преценка на събраните срещу Heimans Infrastruktuur BV доказателства. Освен това, Комисията неправилно е приела, че Heimans Infrastruktuur BV е участник в постоянно споразумение за сътрудничество между пътностроителните предприятия в областта на изкупуването на битум и в това си качество е участвал в съглашение с доставчиците на битум в Нидерландия, с цел ограничаване на конкуренцията. В заключение, Комисията, на основание Насоките относно хоризонталното сътрудничество, неоснователно не е ограничила проверката си единствено до последиците от участието на Heimans Infrastruktuur BV в това съглашение (1). На второ място, ищецът твърди, че Комисията е нарушила член 81 ЕО, както и член 11 и 16 от Регламент (EO) 1/2003, задължението за полагане на грижа, общия принцип на доброто управление, принципа за равенство и правото на защита, тъй като не е взела предвид и оценила като „безобидно представяне на фактите“ мотивираните материално- и процесуалноправни възражения, направени от Heimans Infrastruktuur BV и на Wegenbowmaatschapij J. Heijmans BV в административното производство. На трето място, ищецът се позовава на нарушение на задължението за мотивиране на актовете, тъй като значителни части от решението са неясни или двусмислени. Субсидиарно, ищецът твърди, че Комисията не е представила никакви или непълни доказателства относно участието на Heimans Infrastruktuur BV в предполагаемото нарушение за целия период на времетраенето му. Също така субсидиарно, ищецът твърди, че Комисията неправилно е преценила значимостта и тежестта на нарушението. Ищецът твърди, че ролята на Heimans Infrastruktuur BV на съответния пазар е била само второстепенна. (1) Насоки относно приложимостта на член 81 ДЕО по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество (Текст от значение за ЕИП) (OB C 3, 2001 г., стр. 2).
bg	caselaw	EU	4.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 293/23 Жалба, подадена на 11 юли 2017 г. от Deza, a.s. срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 11 май 2017 г. по дело T-115/15, Deza, a.s./ECHA (Дело C-419/17P) (2017/C 293/28) Език на производството: чешки Страни Жалбоподател: Deza, a.s. (представител: P. Dejl, advokát) Други страни в производството: Европейска агенция по лекарствата, Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция, Кралство Норвегия Искания на жалбоподателя — да се отмени решение на Общия съд от 11 май 2017 г. по дело T-115/15, — да се отмени решение No ED/108/2014 на ECHA от 12 декември 2014 г., — да се осъди ECHA да плати съдебните разноски, направени от жалбоподателя в производството по обжалване пред Съда и в производството пред Общия съд. Основания и основни доводи 1. Общият съд е изтълкувал и приложил неправилно Регламента REACH. Общият съд е изтълкувал и приложил неправилно Регламента REACH. Жалбоподателят продължава да счита, че решението на ECHA е било прието ultra vires, тъй като (i) ECHA не е имала правомощието да допълва съществуващото идентифициране на веществото DEHP съгласно член 57, буква в) от Регламента REACH с ново идентифициране на това вещество съгласно член 57, буква е) от Регламента REACH; (ii) приемането на решението на ECHA се предхожда от незаконосъобразна процедура и (iii) решението на ECHA заобикаля правно задължителната процедура, предвидена от Съвета и Европейския парламент за приемането на общозадължителни/хармонизирани критерии за идентифицирането на вещества, имащи свойствата да разрушават ендокринната система. 2. Общият съд е изтълкувал и приложил неправилно принципа на правна сигурност. Тъй като (i) решението на ECHA е създало объркващо, неясно и непредвидимо правно положение, което не дава възможност на жалбоподателя да установи конкретния обхват на наложените му задължения, (ii) не са налице общозадължителни/хармонизирани критерии за идентифицирането на вещества, имащи свойствата да разрушават ендокринната система и (iii) ECHA няма правомощие да допълва съществуващото идентифициране на веществото DEPH съгласно член 57, буква в) от Регламента REACH с ново идентифициране съгласно член 57, буква е) от Регламента REACH, изводът на Общия съд, че решението на ECHA не нарушава принципа на правна сигурност, е неправилно. 3. Общият съд е осъществил контрол върху решението на ECHA по начин, който не съответства на изискванията за съдебен контрол върху решенията на институциите и органите на Европейския съюз, и също така е изопачил фактите и доказателствата. 4. С оглед на изложените нередности, Общият съд е нарушил правата на жалбоподателя и принципите, установени в Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в Харта на основните права на Европейския съюз, и по-конкретно правото на справедлив процес, правото на необезпокоявано ползване на своята собственост и принципа на правна сигурност.
bg	caselaw	EU	2.4.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 103/17 Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus (Финландия) на 2 февруари 2011 г. — Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Дело C-48/11) 2011/C 103/30 Език на производството: фински Запитваща юрисдикция Korkein hallinto-oikeus Страни в главното производство Ищец: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö Ответник: A Oy Преюдициален въпрос Предвид разпоредбите на членове 31 и 40 от Споразумението за ЕИП, следва ли замяна на акции, в рамките на която финландско дружество прехвърля на норвежко дружество (в правноорганизационната форма на „aksjeselskap“ (акционерно дружество) акции от капитала на трето притежавано от него дружество и получава като насрещна престация новоемитирани от норвежкото дружество акции от неговия собствен капитал, да се третира като неутрално данъчно събитие по същия начин, както би се третирала тази замяна на акции, ако беше извършена между местни акционерни дружества или между дружества със седалище в Европейския съюз?
bg	caselaw	EU	25.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 199/27 Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 2007 г. — Fédération des industries condimentaires de France и др./Комисия (Дело T-90/03) (1) („Извъндоговорна отговорност - Несъвместимост с правилата на Световната търговска организация (СТО) на забраната на Общността за внос на месо, съдържащо субстанции с хормонално действие - Въвеждане от Съединените американски щати на допълнителна такса за внос на продукти с произход от Общността на основание на разрешение от СТО - Приключване от Комисията на процедура за проверка относно пречки за търговията - Иск за обезщетение на обединения от износители от Общността, засегнати от допълнителната такса“) (2007/C 199/50) Език на производството: френски Страни Ищци: Fédération des industries condimentaires de France (FICF) (Париж, Франция); Confédération générale des producteurs de lait de brebis et des industriels de Roquefort (Millau, Франция); Comité économique agricole régional fruits et légumes de Bretagne (Cerafel) (Morlaix, Франция); и Comité interprofessionnel des palmipèdes à foie gras (CIFOG) (Париж, Франция) (представители: първоначално M. Jacquot и O. Prost, впоследствие O. Prost, K. Lentz, E. Berthelot и M. Bauduin, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: P. Kuijper, C. Brown и G.Boudot) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представители: първоначално E. Braquehais Conesa, впоследствие J. Rodriguez Cárcamo) Предмет Иск за обезщетение на вредите, за които се твърди, че са причинени от незаконосъобразности, с които било опорочено предприетото действие от Комисията относно ответните мерки в търговията, приети от Съединените американски щати по делото, наречено „говеждо с хормони“. Диспозитив 1) Искът се отхвърля. 2) Ищците поемат солидарно собствените си съдебни разноски и тези, направени от Комисията. 3) Кралство Испания поема собствените си съдебни разноски. (1) ОВ C 112, 10.5.2003 г.
bg	caselaw	EU	21.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 217/14 Иск, предявен на 7 юни 2012 г. — Европейска комисия/Унгария (Дело C-286/12) 2012/C 217/31 Език на производството: унгарски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: J. Enegren и K. Talabér-Ritz) Ответник: Унгария Искания на ищеца Ищецът иска от Съда: — да установи, че като е приела национален режим, който налага прякото преустановяване на професионалната дейност на съдии, прокурори и нотариуси, навършили 62-годишна възраст, което поражда основана на възрастта разлика в третирането, неоправдана от законни цели и при всички случаи нямаща подходящ и необходим характер спрямо преследваните цели, Унгария не е изпълнила задълженията си по член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1), — да осъди Унгария да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Според унгарското законодателство относно максималната задължителна възраст, приложима за съдии, прокурори и нотариуси, функциите на представителите на посочените професии се прекратяват автоматично, когато последните навършат точно определена възраст, която занапред е 62 години, докато по-рано заинтересуваните са могли да останат на служба до 70-годишна възраст. Въпросното законодателство предвижда, че ако съдиите и прокурорите навършват новата максимална задължителна възраст преди 1 януари 2012 г., функциите им се преустановяват на 30 юни 2012 г., а на 31 декември 2012 г. се преустановяват функциите на тези, които навършват въпросната възраст между 1 януари 2012 г. и 31 декември 2012 г. Намаляването от 70 на 62 години на максималната задължителна възраст се прилага за нотариусите, считано от 1 януари 2014 г. В подкрепа на иска си за установяване на неизпълнение на задължения Европейската комисия изтъква следните правни основания и доводи: На първо място, Комисията счита, че въпросното национално законодателство представлява основана на възрастта разлика в третирането по член 2 от Директивата, тъй като съдиите, прокурорите и нотариусите, обхванати от новата максимална задължителна възраст, са третирани по-малко благоприятно спрямо всички други активни лица, които все още не са достигнали въпросната възраст. За да не попадне под забраната за дискриминация, основаната на възрастта разлика в третирането трябва да отговаря на изискванията по член 6, параграф 1 от Директивата. Посочената разпоредба трябва от една страна да бъде обективно обоснована от законосъобразна цел и от друга страна, средствата, приложени за постигането на тази цел, трябва да бъдат подходящи и необходими (принцип на пропорционалност). В това отношение Комисията отбелязва, че целите, които са в основата на разглежданите разпоредби, не са изрично посочени, нито е възможно те да се идентифицират от контекста, което само по себе си е нарушение на директивата, като се има предвид, че това обстоятелство възпрепятства съдебния контрол по същество за законосъобразност и за пропорционалност на разглежданите разпоредби. Що се отнася до законосъобразността на целите, изложени в хода на производството за неизпълнение на задължения, Комисията счита, че целите, годни да обосноват дерогация от принципа за забрана на случаите на основана на възрастта дискриминация, са от обхвата на социалната политика. Накрая, според Комисията, разглежданото национално законодателство не е нито подходящо, нито необходимо за постигане на евентуални законосъобразни цели, като се има предвид, че (i) преходният период от най-много една година е изключително кратък с оглед обхвата на снижаването на максималната задължителна възраст, която минава от 70 на 62 години и че (ii) преходният период не е последователен от гледна точка на общата пенсионна реформа, в рамките на която е предвидено да се увеличи общата пределна възраст за пенсиониране от 62 на 65 години за период от осем години, от 2014 г. до 2022 г., което ще доведе само след две години до ново повишаване на максималната задължителна възраст на преустановяване на дейността. Комисията счита при това положение, че разглежданото национално законодателство накърнява прекомерно легитимните интереси на съдиите, прокурорите и нотариусите и надхвърля необходимото за постигането на поставените цели. (1) ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.
bg	caselaw	EU	29.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 30/67 Жалба, подадена на 22 ноември 2010 г. — Bancale и Buccheri/Комисия (Дело F-123/10) () 2011/C 30/134 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Giovanni Bancale (Ватерло, Белгия) и Roberto Buccheri (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis и E. Marchal, avocats) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решенията на конкурсната комисия за конкурс COM/INT/OLAF/09/AD8 и COM/INT/OLAF/09/AD10, с които жалбоподателите не са допуснати до участие в конкурса Искания на жалбоподателите — да се установи, че точка 4 от раздел III от обявление за конкурс EPSO/COMlINT/OLAF09 е незаконосъобразна, доколкото не позволява да се вземе предвид опитът от висше училище, придобит преди завършване на висшето образование, — да се отменят решенията, с които се отхвърлят кандидатурите на жалбоподателите за участие в конкурс EPSO/COM/INT/OLAF/09, — да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	12.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 331/11 Жалба, подадена на 26 август 2011 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 16 юни 2011 г. по дело T-210/08, Verhuizingen Coppens NV/Европейска комисия (Дело C-441/11 P) 2011/C 331/18 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представители: A. Bouquet, S. Noë и F. Ronkes Agerbeek) Друга страна в производството: Verhuizingen Coppens NV Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение на Общия съд (осми състав) от 16 юни 2011 г. по дело Verhuizingen Coppens/Комисия (T-210/08); — да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени само член 1, буква и) от Решение C(2008) 926, окончателен относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38.543 — Международни услуги по преместване), в частта му, в която се посочва, че отговорност за споразумението относно комисионните носи Verhuizingen Coppens NV; — да се определи глоба в размер, който Съдът счита за подходящ; — да се осъди Verhuizingen Coppens NV да заплати съдебните разноски, свързани с производството по обжалване, както и част от съдебните разноски, свързани с производството пред Общия съд, каквато Съдът приеме за подходяща. Правни основания и основни доводи Комисията счита, че Общият съд е нарушил правото, и по-специално членове 263 и 264 ДФЕС, както и принципа на пропорционалност, като е отменил изцяло решението ѝ, в което тя приема, че Coppens носи отговорност за едно и също продължавано нарушение, изразяващо се в разглеждания период в сключване на споразумение относно комисионните и на споразумение относно фиктивните оферти, тъй като не било доказано, че Coppens е било или би трябвало да е било в течение на споразумението относно комисионните. В интерес на доброто правораздаване и на ефективното прилагане на правилата на Съюза относно конкуренцията, Общият съд можел да отмени обжалваното решение само в частта му, в която се приема, че Coppens носи отговорност за споразумението относно комисионните. Отмяната на решението в неговата цялост означавала всъщност, че участието на Coppens в споразумението относно фиктивните оферти остава ненаказано, освен ако Комисията не приемела ново решение по отношение на тази страна по първоначалното нарушение. Това можело да доведе до нежелателно дублиране на административните и съдебните производства, като можело да е в противоречие дори и с принципа ne bis in idem.
bg	caselaw	EU	30.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 398/58 Жалба, подадена на 22 септември 2015 г. — Guiral Broto/СХВП — Gastro & Soul (Café del Sol) (Дело T-548/15) (2015/C 398/73) Език на жалбата: испански Страни Жалбоподател: Ramón Guiral Broto (Марбея, Испания) (представител: J. de Castro Hermida, abogado) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Gastro & Soul GmbH (Хилдесхайм, Германия) Данни за производството пред СХВП Заявител: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: марка на Общността със словните елементи „Café del Sol“ — заявка за регистрация No 6 1 05 985 Производство пред СХВП: производство по възражение Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 16 юли 2015 г. по преписка R 2755/2014-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, като обяви за допустимо възражението, което е основано на приоритетната марка, притежавана от направилото възражението лице — D. Ramón Guiral Broto, испанска марка No 2348110 от клас 42 от Международната класификация. — след като обяви това възражение за допустимо, да потвърди решението на отдела по споровете, с което е отхвърлена заявката за марка на Общността No 006105985 CAFE DEL SOL за услуги под формата на „доставка на храни и напитки, временно настаняване и кетъринг“ от клас 43 от Международната класификация, подадена от германското търговско дружество Gastro & Soul GmbH, или, ако Общият съд няма такава компетентност, да препрати преписката на апелативния състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар, като го задължи да приеме възражението за допустимо. — що се отнася до доказателствата, да приеме, наред с представените в административното производство, и приложените към настоящата жалба документи, номерирани от 1 до 4 и упоменати в описа на приложените документи. Изложени основания — в обжалваното решение апелативният състав се е произнесъл „extra petitum“, доколкото недопустимостта на възражението не е сред изложените от жалбоподателя основания за обжалване. — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	20.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 317/11 Решение на Съда (пети състав) от 30 септември 2010 г. — Европейска комисия/Чешка република (Дело C-481/09) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Директива 2006/7/ЕО - Качество на водите за къпане - Липса на транспониране в указания срок) 2010/C 317/21 Език на производството: чешки Страни Ищец: Европейска комисия (представители: S. Pardo Quintillán и M. Thomannová-Körnerová) Ответник: Чешка република (представители: M. Smolek и J. Jirkalová) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Неприемане или неоповестяване в предвидения срок на разпоредбите, необходими за съобразяване с Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 година за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/ЕИО (ОВ L 64, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 15, страница 229) Диспозитив 1. Като не е приела в указания срок законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 година за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/ЕИО, Чешката република не е изпълнила задълженията си по тази директива. 2. Осъжда Чешката република да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 24, 30.1.2010 г.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/66 Жалба, подадена на 30 ноември 2009 г. — ATB Norte/СХВП — Bricocenter Italia (BRICO CENTER) (Дело T-477/09) 2010/C 24/116 Език на жалбата: испански Страни Жалбоподател: ATB Norte, SL (Burgos, Испания) (представители: P. López Ronda, G. Macías Bonilla, H. L. Curtis-Oliver и G. Marín Raigal, abogados) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Bricocenter Italia Srl [Rozzano Milanofiori (Милано), Италия] Искания на жалбоподателя — да се отмени Решение R 1008/2008-4 на четвърти апелативен състав на СХВП от 24 септември 2009 г., — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Bricocenter S.r.l. Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словния елемент „BRICOCENTER“ (заявка за регистрация No 4 934 121) за услуги по клас 35 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративни марки на Общността, съдържащи словните елементи „CENTROS DE BRICOLAGE BRICOCENTRO“ (No 3 262 623) и „ATB CENTROS DE BRICOLAGE BRICOCENTRO“ (No 989 046) за услуги по класове 35, 37 и 39 Решение на отдела по споровете: уважава възражението. Решение на апелативния състав: отменя обжалваното решение и отхвърля възражението в неговата цялост. Изложени правни основания: неправилно тълкуване и прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009
bg	caselaw	EU	27.1.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 20/1 Искане за даване на преюдициално заключение, направено от College van Beroep voor het bedrijfsleven на 14 ноември 2006 г. — Heemskerk BV en BV v/h Firma Schaap срещу Productschap Vee en Vlees (Дело C-455/06) (2007/C 20/01) Език на производството: нидерландски Препращаща юрисдикция College van Beroep voor het bedrijfsleven Страни в главното производство Ищец: Heemskerk BV en BV v/h Firma Schaap Ответник: Productschap Vee en Vlees Преюдициални въпроси 1a. Има ли право административен орган, в отклонение от удостовереното съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 615/98 (1) от официалния ветеринарен лекар, да реши че транспортирането на животните, с които е свързано посоченото удостоверяване не отговаря на изискванията, определени в Директива 91/628/EИО (2)? 1б. Ако отговорът на въпрос la е положителен: Съществуват ли специални ограничения за упражняването от административния орган на това правомощие на основание правото на Общността и ако това е така, кои са те? 2. В случай че отговорът на въпрос 1 е положителен: Следва ли административните органи на държава-членка, преценявайки дали съществува право на възстановяване, каквото например предвижда Регламент (ЕО) No 800/1999 (3), да определят дали превозът на живи животни се осъществява в съответствие със законодателството на Общността, свързано с хуманното отношение към животните, като се позовават на приложимите в държавата-членка изисквания, или на тези, приложими в държавата на флага на кораба, превозващ живите животни, тоест държавата, която е предоставила разрешително за този кораб? 3. Изисква ли общностното законодателство служебна проверка на съображения, извлечени от Регламент (ЕО) No 1254/1999 (4) и Регламент (ЕО) No 800/1999, тоест на съображения, които не са в основата на правния спор? 4. Следва ли изразът „се подчинява на съобразяване с разпоредбите, установени в законодателството на Общността относно хуманното отношение към животните“ в член 33, параграф 9 от Регламент (ЕО) No 1254/1999 да се разбира в смисъл, че когато се установи, че при транспортиране на живи животни даден кораб е бил натоварен над пределно допустимото съгласно съответното законодателство относно хуманното отношение към животните, е налице неспазване на законодателството на Общността, свързано с хуманното отношение към животните само по отношение броя на животните, с които е надвишено пределно допустимото натоварване, или трябва да се приеме, че е налице неспазване на това законодателство по отношение на всички превозвани живи животни? 5. Налага ли ефективното прилагане на правото на Общността, чрез служебната проверка с оглед на общностните разпоредби, отклонение от закрепения в нидерландското административнопроцесуално право принцип, че с предявяването на иск ищецът не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение спрямо това, в което би се намирал, ако не бе предявил иска? (1) Регламент (ЕО) No 615/98 на Комисията от 18 март 1998 година за определяне на особени подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ във връзка с хуманното отношение към живите говеда по време на транспорт (ОВ L 82, стр. 19). (2) Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 година за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО (ОВ L 340, стр. 17). (3) Регламент (ЕО) No 800/1999 на Комисията от 15 април 1999 година за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (ОВ L 102, стр. 11). (4) Регламент (ЕО) No 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (ОВ L 160, стр. 21).
bg	caselaw	EU	17.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 383/23 Жалба, подадена на 31 август 2016 г. — Volkswagen/EUIPO — Paalupaikka (MAIN AUTO WHEELS) (Дело T-623/16) (2016/C 383/33) Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Volkswagen AG (Волфсбург, Германия) (представители: H. Schrammek, C. Drzymalla, S. Risthaus, и J. Engberding, Rechtsanwälte) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Paalupaikka Oy (Иисалми, Финландия) Данни за производството пред EUIPO Заявител: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „MAIN AUTO WHEELS“ — заявка за регистрация No 12 863 643 Производство пред EUIPO: производство по възражение Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 1 юли 2016 г. по преписка R 2189/2015-4 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. Изложени основания — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 75 от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	1.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/66 Жалба, подадена на 17 февруари 2010 г. — Rütgers Germany и други/ECHA (Дело T-96/10) 2010/C 113/98 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Rütgers Germany GmbH (Castrop-Rauxel, Германия), Rütgers Belgium NV (Zelzate, Белгия), Deza, a.s. (Valašské Meziříčí, Чешка република), Koppers Denmark A/S (Nyborg, Дания), Koppers UK Ltd (Scunthorpe, Обединеното кралство) (представители: K. Van Maldegem, R. Cana, lawyers и P. Sellar, Solicitor) Ответник: Европейска агенция по химикалите (ECHA) Искания на жалбоподателите — да се обяви жалбата за допустима и основателна, — частично да се отмени обжалваният акт в частта му, отнасяща се до антраценовото масло, антраценова паста, — да се осъди ECHA да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателите искат частична отмяна на решението на Европейската агенция по химикалите (ECHA) (ED/68/2009) за идентифициране на антраценовото масло, антраценова паста (CAS No 90640-81-6) („антраценово масло (паста)“) като вещество, което отговаря на критериите по член 57, букви г) и д) от Регламент (ЕО) No 1907/2006 (1) (наричан по-нататък Регламент „REACH“), в съответствие с член 59 от Регламент „REACH“. Въз основа на обжалваното решение, за което жалбоподателите узнават от прессъобщение на ECHA, веществото антраценово масло (паста) е включено в списъка с 14 нови химични вещества от списъка на кандидат веществата, които пораждат сериозно безпокойство, за евентуално включване на това вещество в приложение XIV към Регламент „REACH“. Изложените в обжалваното решение мотиви за идентифицирането на антраценовото масло (паста) като вещество, което поражда сериозно безпокойство са, че това вещество е канцерогенно, мутагенно, както и устойчиво и много биоакумулиращо вещество, в съответствие с предвидените в приложение XIII към Регламент „REACH“ критерии. Жалбоподателите считат, че обжалваният акт нарушава приложимите правила на Регламент „REACH“ за идентифициране на веществата, които пораждат сериозно безпокойство, и изтъкват четири правни основания в подкрепа на жалбата си, които са идентични на посочените по дело T-94/10, Rütgers Germany и други/ECHA. (1) Регламент (ЕО) No 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) No 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3, поправка ОВ L 36, 2009 г., стр. 84).
bg	caselaw	EU	4.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 328/19 Иск, предявен на 28 септември 2010 г. — Европейска комисия/Португалска република (Дело C-470/10) () 2010/C 328/34 Език на производството: португалски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: M. França и I.V. Rogalski) Ответник: Португалска република Искания на ищеца — да се установи, че като запазва изискването за регистрация и акредитация от португалските власти във връзка с временното извършване на услуги от страна на патентни представители от Общността, които вече са законно установени в друга държава членка, и като проверява професионалните квалификации на патентните представители от Общността, които отиват в Португалия, дори в случаите на временно предоставяне на услуги, Португалската република не изпълнява задълженията си по член 56 ДФЕС и членове 5—7 от Директива 2005/36/ЕО (1) относно признаването на професионалните квалификации, — да се осъди Португалска република да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Оспорваното португалско законодателство не допуска законно установените в друга държава членка представители по марки и патенти да осъществяват представителство пред Националния институт по индустриална собственост (НИИС) в Португалия, когато отиват в тази държава, за да извършват там услуги за намиращи се в друга държава клиенти, ако преди това не са преминали изпит, за да бъдат акредитирани или признати от посочения институт. (1) ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3.
bg	caselaw	EU	14.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 145/34 Жалба, подадена на 17 март 2011 г. — Rivella International/СХВП — Baskaya di Baskaya & C. (BASKAYA) (Дело T-170/11) 2011/C 145/57 Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Rivella International AG (Rothrist, Швейцария) (представители: C. Spintig, U. Sander и H. Förster, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Baskaya di Baskaya & C. s.a.s. (Grosseto, Италия) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 10 януари 2011 г. по дело R 534/2010-4; — да се осъди ответника да заплати съдебните разноските. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: Baskaya di Baskaya & C. s.a.s. Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка, съдържаща словния елемент „BASKAYA“, за стоките от класове 29, 30 и 32 Притежател на марката или знака, на която/който се прави позоваване в процедурата по възражение: жалбоподателят Марка или знак, на която/който се прави позоваване в подкрепа на възражението: международно регистрираната фигуративна марка, съдържаща словния елемент „Passaia“, за стоките от клас 32 Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1), тъй като апелативният състав не е приложил член 5 от Германско-швейцарското споразумение от 13 април 1892 година относно взаимната закрила на патентите, марките и дизайните и поради това е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид представеното от жалбоподателя доказателство. (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
bg	caselaw	EU	16.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 381/29 Определение на Общия съд от 23 септември 2015 г. — Естония/Комисия (Дело T-555/14) (1) ((Риболов - Инвестиции в полза на риболовни кораби, направени от Естония - Решение за спиране на междинните плащания - Оттегляне на решението - Липса на основание за произнасяне по същество)) (2015/C 381/32) Език на производството: естонски Страни Жалбоподател: Република Естония (представители: N. Grünberg и K. Kraavi-Käerdi) Ответник: Европейска комисия (представители: E. Randvere и K. Walkerová) Предмет Искане за отмяна на Решение C (2014) 3271 окончателен на Комисията от 14 май 2014 г. относно спиране на междинните плащания за Естония от Европейския фонд за рибарство в рамките на оперативната програма за финансиране за периода 2007 — 2013 г. Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба. 2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 372, 20.10.2014 г.
bg	caselaw	EU	11.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 270/18 Състави и разпределение на съдиите в състави 2009/C 270/06 С решение от 30 ноември 2005 г. (1) Съдът на публичната служба реши да заседава в три състава и в пленум. С решение от 24 септември 2008 г. (2), за периода от 1 октомври 2008 г. до 30 септември 2011 г. Съдът на публичната служба избра за председател на 1-ви състав съдията г-н S. GERVASONI. С решение от 7 октомври 2009 г., за периода от 7 октомври 2009 г. до 30 септември 2011 г. Съдът на публичната служба избра за председател на 2-ри състав съдията г-н H. TAGARAS и разпредели съдиите в състави по следния начин: 1-ви състав г-н S. GERVASONI, председател на състав, г-н H. KREPPEL и г-жа M.I. ROFES I PUJOL, съдии, 2-ри състав г-н H. TAGARAS, председател на състав, г-жа I. BORUTA и г-н S. VAN RAEPENBUSCH, съдии, 3-ти състав от трима съдии г-н P. MAHONEY, председател на Съда на публичната служба, г-н H. KREPPEL, г-жа I. BORUTA, г-н S. VAN RAEPENBUSCH и г-жа M.I. ROFES I PUJOL, съдии. В последния състав председателят ще заседава, като се редува или със съдиите г-н H. KREPPEL и г-н S. VAN RAEPENBUSCH, или със съдиите г-жа I. BORUTA и г-жа M.I. ROFES I PUJOL, без да се засяга връзката между делата. (1) ОВ C 322, 17.12.2005 г., стр. 16. (2) ОВ C 272, 25.10.2008 г., стр. 3.
bg	caselaw	EU	15.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 448/22 Определение на Общия съд от 16 октомври 2014 г. — Tameio Pronoias Prosopikou Trapezis Kyprou/Комисия и Европейска централна банка (Дело T-328/13) (1) ((Жалба за отмяна - Програма за подкрепа за стабилност на Кипър - Декларация на Еврогрупата относно преструктурирането на банковия сектор в Кипър - Погрешно посочване на ответника в жалбата - Недопустимост)) (2014/C 448/29) Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Tameio Pronoias Prosopikou Trapezis Kyprou (Никозия, Кипър) (представители: E. Efstathiou, K. Efstathiou и K. Liasidou, адвокати) Ответници: Европейска комисия (представители: B. Smulders, J.-P. Keppenne и M. Konstantinidis) и Европейска централна банка (ЕЦБ) (представители: A. Sáinz de Vicuña Barroso, N. Lenihan и F. Athanasiou, подпомагани от W. Bussian, W. Devroe и D. Arts, адвокати) Предмет Искане за отмяна на декларацията на Еврогрупата от 25 март 2013 г. относно преструктурирането на банковия сектор в Кипър Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Осъжда Tameio Pronoias Prosopikou Trapezis Kyprou да понесе освен направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ). (1) ОВ C 252, 31.8.2013 г.
bg	caselaw	EU	23.10.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 288/47 Жалба, подадена на 18 август 2010 г. — Европейска комисия/Tornasol Films (Дело T-338/10) () (2010/C 288/89) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Европейска комисия (представител: A.-M. Rouchaud-Joët, подпомагана от R. Alonso Pérez-Villanueva, abogado) Ответник: Tornasol Films, SA (Мадрид, Испания) Искания на жалбоподателя — да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя сумата от 19 554,00 EUR, заедно с лихви за забава, изчислени при лихвен процент 5 % годишно, считано от 14 април 2009 г., и — да се осъди Tornasol Films, S.A. да заплати всички съдебните разноски в настоящото производство. Правни основания и основни доводи Предмет на настоящата жалба е твърдяното неизпълнение на договора, сключен между Комисията и ответника в рамките на програма MEDIA Plus. Разпоредбите на посочения договор изискват бенефициера да депозира сума, равностойна на получената на основание на помощ от Общността, по специална сметка в срок от 30 дни, считано от началото на продукцията, и да предостави на Комисията проект за реинвестиране на посочената сума в срок от шест месеца, считано от началото на продукцията. В подкрепа на исканията си жалбоподателят посочва, че: — ответникът не е спазил посочените договорни задължения, макар че не е посочил никакъв довод в тази насока, нито е възразил срещу изпратеното от Комисията дебитно известие, — в хипотезата на неизпълнение на предвидените в договора задължения от страна на бенефициера, договорните клаузи позволяват на Комисията да го развали и да иска възстановяване на сумите, платени на основание икономически принос, — въпреки изпратените писма за напомняне и за официално уведомление ответникът не е възстановил отпуснатите суми.
bg	caselaw	EU	3.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 213/39 Поправка на известието в Официален вестник по дело T-197/17 ( Официален вестник на Европейския съюз C 151 от 15 май 2017 г. ) (2017/C 213/53) Текстът на известието в ОВ по дело T-197/17, Abel и др./Комисия да се чете, както следва: Жалба, подадена на 28 март 2017 г. — Abel и др./Комисия (Дело T-197/17) (2017/C 151/59) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Marc Abel (Монтрьой, Франция) и 1 428 други жалбоподатели (представител: J. Assous, avocat) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да признае неправомерността на действията на Европейската комисия, — да признае вредите, причинени на жалбоподателите с приемането на Регламент (ЕС) 2016/646 на Комисията от 20 април 2016 година за изменение на Регламент (ЕО) No 692/2008 по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 6), — да осъди Европейската комисия да заплати обезщетение в размер на 1 000 EUR за причинените на жалбоподателите неимуществени вреди поради приемането на подобен регламент и символично обезщетение от 1 EUR за материалните вреди, — да постанови съдебно разпореждане, като задължи Европейската комисия незабавно на намали на 1 „окончателния коефициент на съответствие“, въведен с Регламент (ЕС) No 2016/646, и да се откаже от „временния коефициент на съответствие“, определен в размер на 2,1, — да осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат следните основания. 1. При приемането на посочения регламент ответникът е допуснал грешки в рамките на упражняваните от него правомощия, които са му делегирани от Европейския парламент и от Съвета с Регламент (ЕО) No 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 2007 г., стр. 1), съобразно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията. По-конкретно е налице: — нарушение на норми на първичното и вторичното право на Съюза в областта на околната среда, — нарушение на нормите на вторичното общностно право като общите принципи за ненамаляване на нивото на закрила, на предпазливостта, на превантивните действия, за поправяне на вредите при източника и принципа „замърсителят плаща“, — заобикаляне на процесуалните правила, тъй като Комисията не е имала право да прилага процедурата по регулиране с контрол, за да измени съществен елемент на Регламент (ЕО) No 715/2007, — нарушение на съществени процесуални правила, тъй като спрямо разглеждания регламент не са били приложени демократичните гаранции, които предлага прилагането на обикновената законодателна процедура за съвместно взимане на решения от Европейския парламент и Съвета. 2. Второто основание е изведено от Наличието на действителна и сигурна вреда и на причинно-следствена връзка между поведението на Комисията и твърдяната вреда
bg	caselaw	EU	7.9.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/14 Решение на Съда (пети състав) от 18 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Hovrätten för Nedre Norrland — Швеция) — ÖFAB, Östergötlands Fastigheter AB/Frank Koot, Evergreen Investments AB (Дело C-147/12) (1) (Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) No 44/2001 - Компетентна юрисдикция - Специална компетентност „по дела, свързани с договор“ и „по дела относно деликтна или квазиделиктна отговорност“) 2013/C 260/23 Език на производството: шведски Запитваща юрисдикция Hovrätten för Nedre Norrland Страни в главното производство Жалбоподатели: ÖFAB, Östergötlands Fastigheter AB Ответници: Frank Koot, Evergreen Investments AB Предмет Преюдициално запитване — Hovrätten för Nedre Norrland Sundsvall — Тълкуване на член 5, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) — Включване или не в специалната компетентност за делата, които са свързани с договор или са относно гражданска отговорност, delict или quasi delict, на всички спорове за обезщетяване — Съдебно производство, образувано в държава членка A срещу физическо лице с местоживеене в държава членка Б, което е било член на управителния съвет на акционерно дружество със седалище в държавата членка A, както и срещу акционерно дружество със седалище в държавата членка Б, което притежава по-голямата част от акциите на дружеството със седалище в държавата членка A — Иск за установяване на отговорността на член на управителния съвет на акционерно дружество за задължения на последното поради непредприемане на формални действия от члена на управителния съвет с оглед на контролиране на икономическото положение на дружеството — Иск за установяване на отговорността на собственика на акционерното дружество за чужди действия, когато дружеството продължава да извършва дейност, въпреки че е с недостатъчен капитал и трябва да се обяви в ликвидация Диспозитив 1. Понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“, съдържащо се в член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) No 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, трябва да се разбира в смисъл, че обхваща искове като разглежданите в главното производство, предявени от кредитор на акционерно дружество за ангажиране на отговорността за задълженията на това дружество, от една страна, на член на управителния му съвет, а от друга страна, на акционер на това дружество, тъй като са позволили последното да продължи да упражнява дейността си, въпреки че е било с недостатъчен капитал и е трябвало да бъде обявено в ликвидация. 2. Понятието „място, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, съдържащо се в член 5, точка 3 от Регламент No 44/2001, трябва да бъде тълкувано в смисъл, че що се отнася до исковете, чиято цел е ангажиране на отговорността на член на управителния съвет, както и на акционер на акционерно дружество, за задълженията на това дружество, посоченото място е онова, което има връзка с извършваните от дружеството дейности, както и свързаното с тях финансово състояние. 3. При обстоятелства като разглежданите в главното производство за определянето на компетентната юрисдикция по член 5, точка 3 от Регламент No 44/2001 няма значение фактът, че първоначалният кредитор е прехвърлил съответното вземане на друг кредитор. (1) ОВ C 151, 26.5.2012 г.
bg	caselaw	EU	19.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 343/6 Решение на Съда (четвърти състав) от 21 юли 2016 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Staatssecretaris van Financiën/Argos Supply Trading BV (Дело C-4/15) (1) ((Преюдициално запитване - Митнически съюз - Обща митническа тарифа - Митнически икономически режими - Пасивно усъвършенстване - Регламент (ЕИО) No 2913/92 - Член 148, буква в) - Издаване на разрешение - Икономически условия - Липса на съществено засягане на основните интереси на общностните преработватели - Понятие „общностни преработватели“)) (2016/C 343/07) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Жалбоподател: Staatssecretaris van Financiën Ответник: Argos Supply Trading BV Диспозитив Член 148, буква в) от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че в контекста на искане за разрешение за ползване на режима на пасивно усъвършенстване, при преценката дали са изпълнени икономическите условия, от които зависи ползването на този режим, предвид трябва да се вземат не само основните интереси на общностните производители на продуктите, аналогични на крайния продукт, който би се получил в резултат на предвижданите операции по усъвършенстване, но и основните интереси на общностните производители на продуктите, аналогични на необщностните суровини или полуготови продукти, предназначени за влагане във временно изнасяните общностни стоки в хода на тези операции. (1) ОВ C 107, 30.3.2015 г.
bg	caselaw	EU	16.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 46/23 Жалба, подадена на 24 декември 2012 г. — Ningbo Jinding Fastener/Съвет (Дело T-559/12) 2013/C 46/41 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Ningbo Jinding Fastener Co. Ltd (Ningbo, Китай) (представители: R. Antonini и E. Monard, lawyers) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) No 924/2012 на Съвета от 4 октомври 2012 година за изменение на Регламент (ЕО) No 91/2009 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, в частта, в която се отнася до жалбоподателя; и — да осъди Съветът да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага две правни основания. 1. С първото основание той твърди, че изключването от изчисляване на дъмпинга за някои износни сделки на жалбоподателя нарушава член 2, параграф 11, член 2, параграф 8, член 2, параграф 9, член 2, параграф 7, буква а) и член 9, параграф 5 от Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, принципа за недопускане на дискриминация и член 2.4.2 от Споразумението на СТО за прилагане на член VI на Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. 2. С второто основание жалбоподателят твърди, че отказът да се извършат някои поискани от него корекции нарушава член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност и член 2.4.2 от Споразумението на СТО за прилагане на член VI на Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че Съветът нарушава член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
bg	caselaw	EU	26.1.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 22/44 Решение на Първоинстанционния съд от 13 декември 2007 г. — Xentral/СХВП (PAGESJAUNES.COM) (Дело T-134/06) (1) (Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността PAGESJAUNES.COM - По-ранна национална фигуративна марка LES PAGES JAUNES - Домейн име „pagesjaunes.com“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94) (2008/C 22/82) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Xentral LLC (Флорида, Съединени Щати) (представител: A. Bertrand, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: A. Folliard-Monguiral) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в първоинстанционното производство: Pages jaunes SA (Sèvres, Франция) (представители: C. Bertheux Scotte, B. Potot и B. Corne, avocats) Предмет Жалба, подадена срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 15 февруари 2006 г. (дело R 708/2005-1) относно процедура по възражение между Pages jaunes SA и Xentral LLC. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Xentral LLC да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 165, 15.7.2006 г.
bg	caselaw	EU	29.3.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 79/5 Решение на Съда (четвърти състав) от 14 февруари 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция (Дело C-419/06) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Държавни помощи - Задължение за възстановяване) (2008/C 79/07) Език на производството: гръцки Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Righini, M. Konstantinidis, D. Triantafyllou и I. Chatzigiannis) Ответник: Република Гърция (представители: A. Samoni-Rantou, P. Mylonopoulos, представители, V. Christianos и P. Anestis, dikigoroi) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — Не са приети мерки за съобразяване с Решение C(2005)2706 на Комисията от 14 септември 2005 г. относно възстановяване на помощите, отпуснати на авиокомпания Olympic Airlines Диспозитив 1) Като не е взела в определените срокове всички необходими мерки за прекратяване на помощите, обявени за неправомерни и за несъвместими с общия пазар с Решение на Комисията от 14 септември 2005 г. относно държавните помощи, предоставени от Гърция в полза на Olympic Airways и на Olympic Airlines, както и за да възстанови посочените помощи от бенефициерите, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по членове 2-4 от това решение. 2) Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 310, 16.12.2006 г.
bg	caselaw	EU	22.12.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 462/14 Преюдициално запитване от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Нидерландия), постъпило на 24 септември 2014 г. — Bayer CropScience SA-NV, Stichting De Bijenstichting/College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden (Дело C-442/14) (2014/C 462/23) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция College van Beroep voor het bedrijfsleven Страни в главното производство Жалбоподатели: Bayer CropScience SA-NV, Stichting De Bijenstichting Ответник: College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden Преюдициални въпроси 1. От разпоредбите на член 14 от Директива 91/414 (1), респ. член 63 във връзка с член 59 от Регламента за продуктите за растителна защита (2) (Регламент No 1107/2009 от 21 октомври 2009 г.), респ. член 19 от Директива 98/8 (3), следва ли, че по искане за поверителност по смисъла на цитираните членове 14, 63 и 19, подадено от посочения в тези членове заявител, трябва да бъде взето достъпно за третите заинтересовани лица решение за всеки отделен източник на информация преди или при издаване на разрешението, респ. преди или при изменение на разрешението? 2. При утвърдителен отговор на предходния въпрос: член 4, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда (4) следва ли да се тълкува в смисъл, че при липса на решение като посоченото в предходния въпрос ответникът в качеството си на национален орган трябва да оповести поисканата информация за околната среда, когато такова искане е подадено след издаване на разрешението, респ. след изменение на разрешението? 3. Как следва да се тълкува понятието „емисии в околната среда“ по член 4, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда, ако се отчитат изложените в точка 5.5. от настоящото междинно решение доводи на страните по този въпрос, в контекста на възпроизведеното в точка 5.2 съдържание на документите? 4. a) Данните, които съдържат оценка на изпускането на продукт, на активното му вещество, респ. активните му вещества и на други съставки в околната среда след употребата на продукта, следва ли да се разглеждат като „информация за емисиите в околната среда“? б) При утвърдителен отговор: в тази връзка има ли значение дали посочените данни са получени чрез (полу-)полеви проучвания или проучвания от друг вид (като например лабораторни изпитвания и транслокационни проучвания)? 5. Информацията за лабораторни изпитвания, при които целта на експерименталната установка е да се изследват изолирани аспекти при стандартизирани условия, следва ли да се счита за „информация за емисиите в околната среда“, ако в рамките на тези изпитвания се изключат редица фактори (като например климатични влияния) и опитите често се провеждат с по-високи — в сравнение с реалното приложение — дозировки? 6. В тази връзка за „емисии в околната среда“ следва ли да се считат и остатъчните вещества, които след прилагането на продукта в експериментален режим са налице например във въздуха или в почвата, листа, прашец или нектар от (отгледано от обработени семена) растение, в меда или по нецелеви организми? 7. Това важи ли и за степента на отклонение на веществото при прилагането на продукта в експериментален режим? 8. От понятието „информация за емисиите в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея, второ изречение от Директивата за информацията за околната среда следва ли, че ако са налице емисии в околната среда източникът на информация трябва да бъде оповестен изцяло, а не само (измерените) данни, които евентуално могат да се извлекат от него? 9. За целите на прилагането на изключението за търговската или индустриална информация по смисъла на цитирания по-горе член 4, параграф 2, буква г), следва ли да се прави разграничение между „емисии“, от една страна, и „освобождавания и други изпускания в околната среда“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за информацията за околната среда, от друга? (1) Директива на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30). (2) Регламент (ЕО) No 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, стр. 1). (3) Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно пускането на пазара на биоциди (ОВ L 123, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 24, стр. 67). (4) Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200).
bg	caselaw	EU	6.2.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 38/28 Решение на Общия съд от 15 декември 2016 г. — Abertis Telecom Terrestre и Telecom Castilla-La Mancha/Комисия (Съединени дела T-37/15 и T-38/15) (1) ((Държавни помощи - Цифрова телевизия - Помощ за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони в Кастилия-Ла Манча - Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар - Понятие за предприятие - Икономическа дейност - Предимство - Услуга от общ икономически интерес - Нарушение на конкуренцията - Член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС - Нови помощи)) (2017/C 038/37) Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Abertis Telecom Terrestre, SA (Барселона, Испания) Telecom Castilla-La Mancha, SA (Толедо, Испания) (представители: първоначално J. Buendía Sierra, A. Lamadrid de Pablo, A. Balcells Cartagena и M. Bolsa Ferruz, впоследствие J. Buendía Sierra, A. Lamadrid de Pablo и M. Bolsa Ferruz, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier, P. Němečková и B. Stromsky) Встъпила страна в подкрепа на ответника: SES Astra (Бетздорф, Люксембург) (представители: F. González Díaz, F. Salerno и V. Romero Algarra, avocats) Предмет Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение C(2014) 6846 окончателен на Комисията от 1 октомври 2014 г. относно държавна помощ SA.27408 (C 24/2010) (ex NN 37/2010, ex CP 19/2009), приведена в действие от органите на Кастиля-Ла Манча за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони в Кастилия-Ла Манча, изменено с решение C(2015) 7193 окончателен от 20 октомври 2015 г. за поправяне на грешки в решение C(2014) 6846 окончателен Диспозитив 1) Отхвърля жалбите. 2) Abertis Telecom Terrestre, SA и Telecom Castilla-La Mancha, SA понасят, освен направените от тях съдебни разноски, и съдебните разноски на Европейската комисия и SES Astra. (1) ОВ C 89, 16.3.2015 г.
bg	caselaw	EU	16.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 174/18 Иск, предявен на 30 март 2012 г. — Европейска комисия/Ирландия (Дело C-158/12) 2012/C 174/28 Език на производството: английски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: С. Петрова и K. Mifsud-Bonnici) Ответник: Ирландия Искания на ищеца — Да се обяви, че като до 30 октомври 2007 г. не е издала разрешителни в съответствие с членове 6 и 8 от Директива 2008/1/ЕО (1) или — в случаите, когато това е необходимо — като не е преразглеждала и актуализирала условията за разрешителните на 13 съществуващи в Ирландия инсталации за отглеждане на свине и птици и съответно като не е гарантирала, че експлоатацията на посочените инсталации е в съответствие с изискванията на членове 3, 7, 9, 10 и 13, член 14, букви а) и б) и член 15, параграф 2 от посочената директива, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 5, параграф 1 от тази директива, — да се осъди Ирландия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2008/1 държавите членки гарантират, че компетентните им органи в срок до 30 октомври 2007 г. издават разрешителни в съответствие с членове 6 и 8 или — в случаите, когато това е необходимо — преразглеждат и актуализират условията за съществуващите разрешителни. Според информацията, с която разполага Комисията съществуващите в Ирландия инсталации, в които могат да се отглеждат свине и птици, продължават да се експлоатират без разрешителни, издадени съгласно Директива 2008/1, от което следва, че Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 5, параграф 1 от посочената директива. (1) Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 24, стр. 8).
bg	caselaw	EU	29.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 30/39 Определение на председателя на Общия съд от 25 ноември 2010 г. — United Phosphorus/Комисия (Дело T-95/09 R III) (Обезпечително производство - Директива 91/414/ЕИО - Решение относно невключването на напропамид в приложение I към Директива 91/414 - Удължаване срока на мярката за спиране на изпълнението) 2011/C 30/70 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: United Phosphorus Ltd (Warrington, Cheshire, Обединено кралство) (представители: C. Mereu и K. Van Maldegem, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: L. Parpala и F. Wilman) Предмет Искане за удължаване срока на мярката за спиране на изпълнението на Решение 2008/902/ЕО на Комисията от 7 ноември 2008 година относно невключването на напропамид в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и отнемането на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи това вещество (ОВ L 326, стр. 35) Диспозитив 1. Удължава срока на постановената в точка 1 от определението на председателя на Общия съд от 28 април 2009 г. по дело United Phosphorus/Комисия (T-95/09 R, непубликувано в Сборника) мярка за спиране на изпълнението до 31 декември 2011 г., но не по-късно от датата на приемане на решението по главното производство, ако то бъде прието преди тази дата. 2. Общият съд не се произнася по разноските.
bg	caselaw	EU	28.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 320/44 Жалба, подадена на 30 юли 2015 г. — Satkirit Holdings/СХВП — Advanced Mailing Solutions (luvo) (Дело T-449/15) (2015/C 320/61) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Satkirit Holdings Ltd (Дъглас, о. Ман) (представител: M. Vanhegan, QC) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Advanced Mailing Solutions Ltd (Ист Килбрайд, Обединено кралство) Данни за производството пред СХВП Заявител: жалбоподателят Спорна марка: словна марка на Общността „luvo“ — заявка за регистрация No 11 244 324 Производство пред СХВП: производство по възражение Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 21 май 2015 г. по преписка R 877/2014-2 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да отхвърли възражението на AMS, — да осъди СХВП да заплати разноските, направени от жалбоподателя в производствата пред апелативния състав и Общия съд. Изложено основание — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009
bg	caselaw	EU	27.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 245/45 Жалба, подадена на 1 юни 2015 г. — Barqawi/Съвет (Дело T-303/15) (2015/C 245/55) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Ahmad Barqawi (Дубай, Обединени арабски емирства) (представители: J.-P. Buyle и L. Cloquet, avocats) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) No 2015/375 на Съвета от 6 март 2015 година за изпълнение на Регламент (ЕС) No 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, в частта му, която се отнася до жалбоподателя, — да отмени Решение за изпълнение (ОВППС) 2015/383 на Съвета от 6 март 2015 година за изпълнение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, в частта му, която се отнася до жалбоподателя, — да осъди Съвета да заплати всички разходи и съдебни разноски във връзка с настоящото производство, включително направените от жалбоподателя. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест основания. 1. Първото основание е изведено от нарушение на правото на защита и на правото на справедлив процес, тъй като жалбоподателят на никой етап не е бил изслушан преди да бъдат взети съответните санкции. 2. Второто основание е изведено от явна грешка в преценката на фактите, тъй като Съветът не е представил доказателства за изложените факти, които биха подкрепили мотивите за налагането на предприетите мерки. 3. Третото основание е изведено от нарушение на общия принцип на пропорционалност. 4. Четвъртото основание е изведено от несъразмерно нарушение на правото на собственост и на упражняване на професионална дейност. 5. Петото основание е изведено от злоупотреба с власт. Жалбоподателят изтъква, че доколкото приетите от Съвета мерки нямат никакви последици за сирийския режим и доколкото жалбоподателят винаги е спазвал санкциите, приети от международната общност, и винаги е оставал независим от управляващата власт, има основание да се счита, че обжалваните мерки са били взети по други съображения, различни от посочените в тях (изключване от пазара — поощряване на други субекти). 6. Шестото основание е изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране, тъй като мотивите на Съвета в подкрепа на обжалваните мерки са неясни и не посочват никакво конкретно обстоятелство или дата, които биха позволили на жалбоподателя да установи търговските операции, за които е упрекнат.