text
stringlengths 0
846k
| lang
stringclasses 21
values |
|---|---|
Състав на комисиите: вж. протокола
| bg |
Обяснениe на вот
Устни обяснения на вот
Daniel Hannan: - (EN) Г-жо председател, точно определените външни граници са съществена характеристика на статута на една нация. Всички други функции могат да бъдат прехвърлени на местното самоуправление или да бъдат на практика делегирани на международни асоциации, но държава, която не определя кой може да преминава нейните граници и да се установява на нейната територия, вече не е държава.
Евро-федералистите, включително авторката на този доклад, уважаемата баронеса Ludford, много добре разбират това, и именно по тази причина през последните пет години главните им усилия бяха насочени към хармонизиране на съдебната система и вътрешните работи. Под възхитителното заглавие, което звучи като Министерство на истината в стил Оруел, "областта на свобода, сигурност и справедливост", те хармонизираха имиграцията и предоставянето на убежище, създадоха европейска прокуратура, паневропейски Висш съдебен съвет, единна система на наказателно правосъдие и дори, в лицето на Европол - обща полиция. Разбира се, от тяхна гледна точка, гледната точка на онези, които искат единна европейска държава, до тук всичко е логично, но аз бих желал те да имат смелостта и да бъдат така любезни да попитат първо хората и да поставят Договора от Лисабон на гласуване. Pactio Olisipiensis censenda es! (Договорът да се подложи на гласуване!)
Alexander Alvaro: - (EN) Г-жо председател, бих желал да помоля председателя на заседанието, въпреки казаното от Martin Schulz, да вземе под внимание това, че ние би трябвало да следваме Волтер и особено поради факта, че аз принадлежа към групата на либералите, искам да кажа следното: дори ако нито на йота не споделям това, което този човек каза, аз смятам, че той има право да изрази своето мнение, както имаха право другите двама. Аз вярвам в равното третиране и ние можем да се справим с едно мнение. Не бива да отнемаме правото на свобода на словото по този въпрос, дори ако аз изобщо не съм съгласен с това, което той каза.
Председател: - Благодаря Ви, г-н Alvaro. Ясно показах, че имах намерение да дам думата на г-н Gollnisch, но исках да приключа гласуването.
Daniel Hannan: - (EN) Г-жо председател, току-що гласувахме за удвояване на капитала на Европейската инвестиционна банка. Заслужава си да спрем и да се запитаме: "За какво служи Европейската инвестиционна банка?" На теория тя трябва да предостави достъп до нисколихвени заеми на предприятията, които са в затруднение, но кои, всъщност, са получателите на заеми?
През 90-те години на 20 век единственият крупен бенефициер на щедростта на ЕИБ в Обединеното кралство беше компанията British Airways, която съвсем не е малка фирма, функционираща в рамките на ограничени маржове на печалба. Не мога да се въздържа и да не вметна, че през целия този период, British Airways беше също така главният спонсор на кампанията за присъединяването на Великобритания към еврозоната.
Отново се спирам и се питам: какво е предназначението на Европейската инвестиционна банка? Мисля, че отговорът на този въпрос е, че целта на ЕИБ е осигуряването на работни места за собствените й служители. Това е станало част от рекета на Брюксел, този солиден механизъм за събиране на пари от данъкоплатците и разпределянето им сред онези, които са имали късмета да бъдат наети в рамките на системата. Европейският съюз може някога да е бил идеалистичен, или поне идеологически проект, но отдавна вече е станал удобен източник на доходи, което, разбира се, прави толкова невероятно трудно неговото премахване.
Michl Ebner: - (DE) Г-жо председател, бих искал да кажа на г-н Hannan, че Европейската централна банка е също така нещо добро, защото ние нямахме обезценяване на валутата, за разлика от случилото се, за съжаление, с британската лира през последните месеци. Това, може би, е знак, че той трябва да преосмисли позицията си.
Що се отнася до доклада Marinescu, аз съзнателно гласувах за този доклад. Аз вярвам, че функционалните блокове въздушно пространство са правилният отговор за днешните предизвикателства. Този отговор е позакъснял, но добре, че поне вече е налице. Тези блокове предлагат важно предимство при намаляването на броя на самолетите при сепариране в зоните на изчакване и наситеността на трафика по коридорите; те също така ще се отразят положително на околната среда и ще помогнат за поддържането на ниски цени на пътуванията с въздушен транспорт. По тази причина аз мисля, че аеронавигационното обслужване ще свърши добра работа.
Michl Ebner: - (DE) Г-жо председател, позволете ми да използвам възможността не само да обясня, че гласувах "за", но и да поставя въпрос, който е много важен за мен, а именно, въпроса за данъчното облагане на авиационното гориво. Този проблем все още се регулира от Чикагската конвенция от 1944 г. Аз не разбирам защо ние все още трябва да спазваме този регламент и защо Съединените щати ни заставят да правим нещо тук и защо не ни позволяват да променим нещо, което отдавна трябваше да бъде променено, защото е несправедливо бензинът за автомобилите, системите за транспортиране и т.н. да бъдат облагани, а авиационното гориво - не. Това е нарушаване на конкуренцията и ние можем да въведем данък върху авиационното гориво и да постигнем по-добра конкуренция в Съюза на 27-те, поне на един преходен етап.
Anja Weisgerber: - (DE) Г-жо Председател, Регламентът за новите храни допринася за хармонизиране на одобрението и използването на тези нови храни и съставки в Европейския съюз. Това е важна стъпка към всеобщо гарантиране на безопасността на храните. Без този регламент ние нямаше да можем да контролираме и да ограничаваме одобренията. В този регламент ние сме гарантирали, че има строги критерии, които служат за защита на потребителя. При предоставянето на одобрения Европейският орган за безопасност на храните взема окончателното решение за безопасността на новите храни, като по такъв начин ни дава хармонизацията в Европа.
В допълнение към съображенията за безопасност, етичните въпроси във връзка с новите храни са също много важни. Това включва въпроса за избягване на тестването върху животни или предотвратяване на използването на храни, произведени от клонирани животни. Затова аз приветствам факта, че тези етични аспекти се вземат под внимание по време на предоставяне на одобрение. Ние поискахме становище от Европейската група по етика в науката и новите технологии да се взема предвид, когато съществуват резерви за етичните аспекти на новите храни.
Аз съм благодарна, че това беше включено и затова можах да гласувам "за" този доклад в неговата цялост.
Antonio Masip Hidalgo: - (ES) Г-жо председател, възползвайки се от факта, че говорим за бюджета, мисля, че трябва да се подготвим за договаряне на продължаване на подкрепата за въгледобива през следващата година; той е жизненоважен вътрешен източник на енергия.
Казвам това, давайки своевременно предупреждение в подходящ момент, защото едно високопоставено длъжностно лице не на място си позволи да изрази обратното мнение, което се появи в икономическа публикация, а това обърква общественото мнение.
Това съвсем не е така. След 2012 г. ние ще трябва да продължим да подкрепяме въгледобива в моята страна и аз бих желал този факт да бъде отбелязан в доклада за дейността на Парламента. Моля длъжностните лица да се ограничат в прилагането на плана на практика и след това, от 2012 г., инструмента, който ние ще започнем да договаряме със сектора през следващата година.
Mario Borghezio: - (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, Европейският парламент, в качеството си на бюджетен орган, трябва да направи своята оценка, за да допринесе за прегледа на финансовата рамка за 2007-2013 г.
За целите на тази оценка аз бих искал да помоля докладчика, а също така, което е по-важно, председателството, да хвърлят светлина върху появилото се безпокойство за неплатежоспособност, не зная дали пълна или частична, на допълнителния доброволен пенсионен фонд на членовете на Европейския парламент.
Вярно ли е, че липсват средства и че са направени инвестиции в люксембургски фондове, Бог знае в кои точно? Вярно ли е, че органите, отговорни за фонда, които трябва да бъдат наблюдавани от Европейския парламент, са инвестирали във фондове, които са във същата финансова бъркотия, която се опитваме да оправим?
Надявам се това да не е така, но моето безпокойство е не за моя пенсионен фонд или на другите колеги, моето безпокойство се дължи на факта, че европейските данъкоплатци в бъдеще ще бъдат принудени, посредством Европейския парламент, да изискат допълнителни средства от Европейския съюз за попълването на липси, които трябва да бъдат платени от онези, които са ги създали, и следва да поемат отговорност за това. Ние сме надзорен орган, нека първо да въведем ред в собствения си дом и да разгледаме средствата, платени от Европейския парламент и неговите членове.
Christopher Heaton-Harris: - (EN) Г-жо председател, за мен винаги е удоволствие да съм във Вашето присъствие по време на обяснение на вот. Хората скоро ще започнат да говорят.
Настоящата финансова криза подчерта проблемите, свързани със съществуването на толкова дългосрочна финансова рамка. Кой преди две години можеше да предвиди размера на щетите, които ще бъдат причинени от кредитната криза и нейните последици? Мисля, че този преглед ни дава големи възможности, тук, в Парламента, но изважда наяве и един проблем. Проблемът, всъщност, е създаден от самите нас.
Има една нова индустрия, която днес съществува в Брюксел. Не става дума за производствена индустрия, въпреки че наистина създава някои работни места. Тя се движи от лобисти, особено от неправителствени организации. Това е доста зловеща дейност. На практика тя сама поражда необходимостта за собственото си съществуване. Комисията се консултира с неправителствените организации по дадена тема, те призовават към действие, намират членове на ЕП, които да лобират в подкрепа на този призив, Комисията впоследствие подготвя програма в съответната област и - да, вече се досетихте! - НПО, които са убедили Комисията, че тази програма е нужна, участват в търга, за да осъществяват самата програма. Това е една пропиляна възможност, защото ние можехме да кажем, че няма повече да правим това в бъдеще.
Philip Claeys: - (NL) Г-жо председател, докладът на г-н Böge е един голям призив за повече финансиране за Европейския съюз, което, очевидно, не е изненада. Това, което наистина ме притеснява обаче, е, че тук отново имаме работа с доклад, който изрично се позовава на Договора от Лисабон, договор, който стана невалиден след референдума в Ирландия. И така, след като очевидно ирландците първият път не направиха това, което се очакваше от тях, ще гласуват отново през есента. Всеки би си помислил, че Европейският парламент, поне от благоприличие ще изчака присъдата на гласоподавателите преди да одобрява текстове, в които има препратки към Договора от Лисабон. Вчера ние одобрихме друг доклад за активния диалог с гражданите в Европа. Ако наистина искаме този диалог да работи, поне трябва да покажем уважение към присъдата на гласоподавателите.
Jim Allister: - (EN) Г-жо председател, аз гласувах против доклада по две причини. Първо, заради необмислените и безразсъдни искания за още финансови средства за разточителните разходи на ЕС, което, разбира се, за Обединеното кралство означава искане за още по-висока нетна годишна вноска, което ще увеличи нашия дефицит.
Втората причина, поради която гласувах против доклада, е презумпцията относно приложението на Договора от Лисабон, без да се взема предвид факта, че този договор не издържа теста на ратификацията, на който беше подложен. Освен това самият Договор от Лисабон постепенно би увеличил разходите чрез добавянето на нови компетенции и нови начинания, като например разточително финансиране на политики в областта на космоса, които ще попаднат в обсега му, както и други политики, свързани с изменението на климата. Ето по тези причини, аз гласувах против.
Neena Gill: - (EN) Г-жо председател, аз приветствам този преглед на финансовата рамка, въпреки че бях разочарована от това, че изменението, което призоваваше за радикална реформа на Общата селскостопанска политика, не получи одобрение при гласуването днес. Аз смятам, че съществува неотложна нужда от реформа на финансовата система на ЕС и наистина е жалко, че много от финансовите потоци са стари и историческите ангажименти са с много малка добавена стойност.
Ние не подреждаме по важност новите проблеми, които нямат достатъчно ресурси. Ние се нуждаем от неотложно финансиране на енергетиката и програмите за изменението на климата, както и от значителни инвестиции в зелени технологии. Най-голямо безпокойство у мен обаче предизвиква функция 4, която от години хронично се финансира недостатъчно. Европейският съюз се стреми да бъде участник от световно значение, но това напълно се подкопава от липсата на ресурси за постигането на тези цели. Моята загриженост също така е продиктувана от политиката на наемане на външни изпълнители по всички програми с външно финансиране. Като резултат това има пагубен ефект върху ролята на ЕС като участник от световно значение в развиващите се страни. Независимо от това, аз подкрепих този преглед.
Marian Harkin: - (EN) Г-жо председател, аз искам да коментирам изменение 9 към резолюцията за КАРИФОРУМ и всъщност изменение 4 към резолюцията за Кот д'Ивоар. То се появява в следващите шест резолюции.
Изменението призовава за незабавно постепенно премахване на експортните субсидии. Аз не мога да подкрепя това изменение, тъй като нашата политика в ЕС е да ги премахнем постепенно до 2013 г. В настоящия момент Комисията увеличава възстановяванията при износ в сектора на млекопроизводството, защото цените на млякото на световните пазари са паднали под себестойността му.
Изменението също така посочва, че експортните субсидии на ЕС са сериозна пречка за производителите от АКТБ в животновъдството и в сектора на млекопроизводството.
Всички ние знаем, че това е прекалено. Всъщност, ако ние незабавно започнем постепенно да премахваме всички видове експортни субсидии, ще погубим нашата собствена млекопреработвателна промишленост и безопасността на храните в този сектор и аз сериозно задавам въпроса дали това е, което Парламентът наистина иска да направи.
Syed Kamall: - (EN) Г-жо председател, преди да започна, ако ми позволите, бих искал да отправя своите почитания към предишния оратор, Jim Allister. Може би не винаги съм съгласен с неговите възгледи, когато се опитва да ги наложи, но трябва да кажа, че ако аз бях гласоподавател от Северна Ирландия, вероятно бих казал, че няма по-добър приятел на Северна Ирландия от Jim Allister в тази зала.
Що се отнася до настоящото гласуване по повод на споразумението между ЕС и КАРИФОРУМ, смятам, че трябва да признаем, че въпреки че имаше много поводи за загриженост относно това партньорство с оглед на това, че ЕС проявява доста агресивност в опитите да отвори своите пазари, в същото време, ЕС поставя краен срок за либерализация и кара много от карибските страни да признаят, че трябва да търсят начини за диверсификация. От много време те разчитат на вината на британските или други бивши колонизатори, за да се радват на преференциално отношение при вноса на банани и захар.
Вие не можете да продължавате да бъдете така да се каже "десертни икономики", ако искате да сте конкурентоспособни в глобализирания дигитален свят и аз приветствам този аспект на Споразумението за икономическо партньорство.
Neena Gill: - (EN) Г-жо председател, аз гласувах "за" резолюцията за Споразумението за икономическо партньорство (СИП), защото само посредством равноправно партньорство ние можем да помогнем на другите страни да почувстват ползите от икономическия напредък. Аз приветствам уверенията на нашия нов член на Комисията, г-жа Кати Аштън, с които тя целеше да разсее страховете на много хора по отношение на СИП. Тя заслужава да бъде поздравена за намирането на консенсус по този въпрос.
Тази резолюция предлага много неща, които преодоляват негативните разпоредби на оригиналния текст. Клаузите относно правата на интелектуална собственост ще направят достъпа до генерични лекарства по-лесен и по-безопасен и предложението държавите сами да избират темпа си на развитие, ще предотврати внезапната вредна либерализация.
Европа трябва също така да започне партньорство с държавите от АКТБ, при положение, че не заплашва да доведе тези държави до интелектуално, социално и икономическо обедняване. Неотдавнашната мисия на АКТБ в Гайана показа, че търговията, ако се използва за добри цели, може да има забележително силен ефект, но търговските споразумения трябва да бъдат честни, да предполагат открит диалог и да се основават на взаимно уважение.
Syed Kamall: - (EN) Г-жо председател, както в случаите с повечето от другите споразумения за икономическо партньорство, съществуваше голяма доза загриженост относно подхода на ЕС към асиметричното отваряне на пазарите. Специално в случая с Кот д'Ивоар, безпокойството беше предизвикано от факта, че, в действителност, нямаше стабилно правителство в страната и не беше ясно дали може да се договаряме със страна, която е в подобно положение.
Но, отново, трябва да признаем, че предимството на споразуменията за икономическо партньорство е, че за първи път съществува възможност да се изслушат потребителите и предприемачите от тези страни, вместо да се изслушват правителствата. И когато говорим с предприемачи в много от тези страни, те казват: дайте ни достъп до стоките и услугите, с които в момента се ползвате в страните от Севера и Запада, така че ние да можем да създадем богатство, да създадем работни места и в дългосрочен план ние вече няма да бъдем зависими от помощта ви.
Само чрез подпомагане на предприемачите - създателите на богатство в тези държави, ние ще можем да извадим тези страни от бедността им в дългосрочен план.
Martin Callanan: - (EN) Г-жо председател, съжалявам, че с нашите обяснения на вот не Ви даваме възможност да обядвате.
В качеството си на председател на комисията по политически въпроси към Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, аз имах доста обсъждания с много от тези малки, периферни и изключително отдалечени държави в южната част на Тихоокеанския регион. Те не се радват на изобилие от природни богатства и, разбира се, са твърде отдалечени и недостъпни, което означава, че е много важно да улесним достъпа на техните продукти до нашите пазари, както и да позволим нашите собствени продукти да им помогнат да развият собствените си пазари на място. Ние трябва да вземем предвид техния уникален географски статус и да приложим мерки, които да облекчат тяхното положение, и да им помогнем по пътя на икономическото развитие, за да могат да постигнат просперитета, на който се радваме ние.
Има много благоприятни точки в тези споразумения за икономическо партньорство и аз съм щастлив, че имах възможността да гласувам "за" този доклад.
Syed Kamall: - (EN) Г-жо председател, относно споразумението с Гана, бих искал да кажа, че има един важен въпрос, който доста често се оспорва, особено от страна на социалистите в Парламента, който се отнася за това, че ние не трябва да подкрепим намаляването на вносните мита в много от тези страни.
Ако вземем за пример Гана, ще видим, че тази страна произвежда само 30-35 % от ориза, който консумира нейното население. Ако продължаваме да подкрепяме вносните мита на ориза, това означава, че всъщност казваме на изключително бедните хора там: ще плащате повече за храната си и ще плащате повече за лекарствата си.
Смятам, че е недопустимо социалистите в този Парламент да продължават да подкрепят вносните мита, които правят бедните хора дори по-бедни. Те трябва да подкрепят отварянето на пазарите и да гарантират подкрепата на предприемачите, както и на бедните граждани.
Marian Harkin: - (EN) Г-жо председател, аз искам да подкрепя доклада Mitchell, по-конкретно в частта, където докладчикът посочва необходимостта за по-тясно сътрудничество между двете банки с цел да се избегне припокриването на тяхната дейност. По-специално обаче искам да приветствам увеличаването на кредитирането на малките и средните предприятия с 50 %. Сумата от 5 милиарда EUR, която беше първоначално обявена, сега вече е 7,5 милиарда EUR за всяка година за период от четири години. ЕИБ даде сигнал, че на разположение са повече финансови средства.
Това е добра новина за малките и средните предприятия в Ирландия, защото ние можем да очакваме инвестиции в малките и средните предприятия от 300 милиона EUR през следващите няколко седмици. От критична важност е тези пари да стигнат до малките и средните предприятия (това беше споменато от един от ораторите преди мен) и то колкото се може по-скоро, защото те едва оцеляват и много от тях не могат да чакат.
Martin Callanan: - (EN) Г-жо председател, аз работих много по въпросите на автомобилната индустрия, когато имах щастието да бъда докладчик в сянка по доклада Sacconi относно емисиите на CO2 от автомобилите, което ме убеди повече от всичко в огромната стратегическа и търговска стойност, която автомобилната индустрия ни предлага в Европа. Казвам това най-вече поради факта, че представлявам Североизточна Англия, където се намира огромният завод на "Nissan" във Вашингтон, в "Tyne and Wear", най-продуктивният и рентабилен автомобилен завод в Европа.
През последното десетилетие обаче автомобилната индустрия беше обременена с много допълнителни правила, регламенти и тежести точно от това място. Има известна ирония във факта, че виждаме Комисията опечалена във връзка с ужасното финансово състояние, в което се намира тази индустрия. Независимо от това, аз не вярвам, че протекционизмът е решението, не на последно място, защото ще има много други отрасли, които ще се наредят на опашка за финансова помощ от данъкоплатеца.
По-конкретно, искам да спомена позорните действия на президента Саркози във Франция, който предостави държавна помощ на собствените си производители при категоричното уверение, че ще оттеглят производството си от другите държави-членки. Това е страшен път към протекционизъм, който в крайна сметка няма да помогне на никого в Европа.
Christopher Heaton-Harris: - (EN) Г-жо председател, както виждате, моите колеги завиждат на нашите отношения, поради което те се държаха като наши придружители днес следобед. Надявам се, че моите думи ще получат Вашето одобрение.
Ние всички знаем, че автомобилната индустрия изпитва сериозни финансови затруднения. Те се отчитат ежедневно от всичките ни национални вестници. В региона, който аз представлявам, има голям завод на Toyota в Burnaston в Derby, където бяха приложени различни мерки, съобразени с финансовата среда. В Daventry, прекрасния нов избирателен район в Обединеното кралство, се намира заводът McClaren, който произвежда прецизни двигатели за Формула 1 и където работят повече от 600 души.
Следователно ние всички тук познаваме или представляваме някаква част от автомобилната индустрия и знаем за съществуващите финансови проблеми. Ние обаче успяхме да ги задълбочим тук като приемахме регламент след регламент в добрите времена, без да се замислим, че могат да дойдат и по-трудни времена. Автомобилната индустрия не може да се справи с регламентите, които сме й наложили.
Благодаря ви за допълнителното време. Зная, че думите ми в началото може би са ми отнели няколко секунди.
Председател: - И успяхте да споменете Daventry, все пак. Мисля, че Вие и двамата Ви колеги може би ми дължите един обяд заради това.
Syed Kamall: - (EN) Г-жо председател, моите двама колеги и аз с удоволствие ще почерпим с обяд Вас и колегите, които седят от двете Ви страни, въпреки че аз не съм сигурен, че Вие ще се радвате на нашата компания повече, отколкото се радвате на нашите изказвания.
Ние всички знаем за сериозното положение, в което се намират много отрасли в този момент, когато се опитват да си осигурят кредити. Има много жизнеспособни предприятия, които преди кредитната криза, щяха да имат фантастични печалби. Наистина, всичко се свежда до достъпността на кредитите, а не до сериозни проблеми на бизнес моделите им. От друга страна, има много фирми, които от много години са на прага на фалита, но са били поддържани от държавна помощ или са отчитали загуби.
Да вземем Америка за пример, където дадоха помощи на някои от най-нерентабилните си производители, производители, които не са отчели новите обстоятелства. Нека ние да направим така, че да не повтаряме тези грешки и да предоставяме държавна помощ или каквато и да е помощ на дружества, които нямат дългосрочни перспективи за жизнеспособност. Разбира се, ние трябва да гарантираме жизнеспособни работни места в дългосрочен план, но нека не поддържаме фалиращи дружества.
Neena Gill: (EN) Г-жо председател, няма да бъде изненада за Вас това, че аз подкрепих доклада за бъдещето на автомобилната индустрия, индустрия, която понякога е злепоставяна от някои, но за мен тя е изключително важен производствен сектор в региони като моя, West Midlands.
Тя представлява 20 % от производството в Европа. Индустрията е модел според мен за начина, по който един сектор може да се самотрансформира, както аз самата се убедих по време на неотдавнашното ми посещение в завода в Castle Bromwich, където бях наистина впечатлена от далновидността на профсъюзите и тяхното партньорство с ръководството, за да се гарантират непрекъснатите изследвания и разработването на екологични автомобили.
Аз също така призовавах Комисията да одобри подкрепата на правителството на Обединеното кралство за автомобилната индустрия и приветствам факта, че това се случи. Но ние също така се нуждаем от по-добро регулиране и по-добри принципи за бъдещо законодателство на ЕС, когато става въпрос за моторни превозни средства.
Нашият подход към индустрията по време на този икономически спад трябва да бъде цялостен. Частите на автомобилите са също толкова важни, както и самата автомобилната индустрия, така че бъдещето на веригата на доставките също трябва да бъде гарантирано. Миналата седмица посетих завода за автомобилни гуми Michelin в Stoke и отново бях впечатлена от финансирането на изследванията и разработките, както и от усилията за подобряване на ефективността на автомобилните гуми с оглед на тяхната екологична и социална устойчивост. Няма особен смисъл да се защитават най-големите предприятия, ако не се гарантира достатъчно подкрепа за малките предприятия по веригата на доставките.
Писмени обяснения на вот
Guy Bono : Аз гласувах в подкрепа на препоръката, представена от члена на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа от Обединеното кралство, баронеса Ludford, относно Общи консулски инструкции: въвеждане на биометрични данни и заявления за визи.
Това споразумение на второ четене ни дава възможност да потвърдим нашата воля да въведем биометрични данни в европейската визова информационна система. Благодарение на Общите консулски инструкции ние най-после имаме гаранции, че всички държави-членки ще издават визи за граждани на повече от 100 държави въз основа на сходни критерии и характеристики.
Ето защо този текст има заслугата, че въвежда основни мерки за защита на европейските граждани, както и разпоредби, гарантиращи зачитането на частния живот и личните данни на граждани на трети страни.
Andreas Mölzer : в писмена форма. - (DE) Биометричните данни могат да направят паспортите и документите за пътуване по-трудни за фалшифициране и по този начин да помогнат в борбата с организираната престъпност и нелегалната имиграция. Това обаче е възможно само ако биометричните данни са записани правилно. Все още има някои проблеми в това отношение. Хакери се хвалят в интернет колко е лесно да се фалшифицират пръстовите отпечатъци върху германските регистрационни формуляри и изтъкват, че ако картите за самоличност се сведат до формата на кредитни карти, снимките могат да бъдат дигитално изработени, което ще затрудни много разчитането на биометричните данни. Лесно биха възникнали съмнения около технологията. При всички случаи трябва да бъде гарантирана защитата на данните на обикновените граждани при употребата на биометрични данни. В този смисъл аз съм съгласен с този доклад.
Luca Romagnoli : След като внимателно проучих препоръката за второ четене относно биометричните данни и заявленията за визи във връзка с Общите консулски инструкции, аз реших да гласувам "за". И наистина, аз вярвам, че целите на доклада на г-жа Ludford, а именно улесняването на организацията, приемането и обработването на заявленията за виза са наистина похвални.
Luca Romagnoli : Аз не съм в състояние напълно да подкрепя доклада на г-н Seppänen относно предоставянето на гаранция от Общността на Европейската инвестиционна банка в случай на загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти, осъществявани извън Общността, но не възнамерявам и да гласувам "против". Ето защо, реших да се въздържа.
John Attard-Montalto : в писмена форма. - (EN) Въпреки, че Малта и Гозо в териториално отношение са най-малките държави в ЕС, те контролират обширно въздушно пространство. Аз мисля, че е важно да се подобрим функционирането и устойчивостта на европейската авиационна система. Както посочи комисията по транспорта и туризма, идеята е, че най-ефективният и най-полезен начин за създаване на единно европейско небе е чрез подхода отгоре надолу. Тъй като досега обаче не е било възможно да се осигури политическо одобрение за такъв подход, целта сега трябва да бъде ускоряването на процесите, инициирани на базата на подхода отдолу нагоре.
Ние трябва да гарантираме, че заплануваната реформа на Евроконтрол ще бъде проведена преди влизането в сила на настоящия регламент. Също така, следва да бъдат положени усилия за създаването на единно европейско небе успоредно с фазата на развитие на проекта за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR).
Alessandro Battilocchio : Аз подкрепям доклада на г-н Marinescu, защото политиката за разширяване на ЕС, заедно с активното провеждане на европейската политика на добросъседство, разшириха европейския авиационен пазар до 37 държави.
Разширяването на единния авиационен пазар превръща ЕС във участник от световно значение Инициативата за единно европейско небе (SES) бе лансирана през 2000 г. и постави управлението на въздушния транспорт в рамките на общата транспортна политика. Конкурентоспособността на индустрията на европейския въздушен транспорт се нуждае от подход, насочен към цялата система: обща визия, цели и технологии в рамките на общата транспортна политика, основаващи се на солидна регулаторна рамка.
Във връзка с това Комисията представи пакет от предложения, като някои техни елементи обаче могат да бъдат подобрени, като например, гарантиране на функционалната независимост на националните органи за надзор и засилен ангажимент от всички участници. Сътрудничеството на политическо, социално и техническо равнище е от съществено значение за постигане на целите на единното европейско небе.
Съгласен съм с докладчика за това, че Комисията следва да съсредоточи своето внимание основно върху определянето на количествено изразими, постижими цели на равнището на Общността. Тези цели следва да бъдат фокусирани върху всички чувствителни области като безопасността, околната среда, капацитета и разходната ефективност.
Guy Bono : Аз гласувах "за" доклада относно функционирането и устойчивостта на европейската авиационна система, представен от нашия колега от Румъния г-н Marinescu.
Този текст е част от пакета "Единно небе II" и има за цел да подобри функционирането на европейската авиационна система.
Той дава възможност да се отговори на няколко проблема: екологични проблеми, чрез прилагането на мерки, позволяващи намаляването на емисиите на CO2, функционални проблеми, тъй като той цели рационализирането на въздушното движение посредством увеличаване на капацитета и оптимално планиране на въздушните трасета и, последно, проблеми, свързани с безопасността на европейските граждани, посредством призив за сътрудничество и координиране между различните участници.
Като продължение на "Единно небе I" този доклад има предимството, че представя динамична визия на съществуващите предизвикателства чрез предлагане на дългосрочни решения за ефективно модифициране на авиационния сектор.
Nicodim Bulzesc : Аз гласувах "за" доклада на моя колега Marian-Jean Marinescu, тъй като този законодателен пакет има за цел да подобри функционирането и устойчивостта на европейската авиационна система. По-ефективен регламент означава по-кратки полети, по-малко закъснения и по-ниска консумация на гориво.
Jörg Leichtfried : в писмена форма. - (DE) Аз гласувам "за" доклада относно функционирането и устойчивостта на европейската авиационна система. Управлението на въздушното движение бе включено в общата транспортна политика от 2004 г. въз основа на Регламента за единното европейско небе. След разширяването, европейският авиационен пазар обхвана 37 държави и превърна ЕС във участник от световно значение. Ето защо, за да се отрази всичко това, беше необходимо неотложно осъвременяване.
Един от основните елементи на единното европейско небе е създаването на функционалните блокове въздушно пространство (ФБВП) въз основа на потоците на въздушно движение, а не в зависимост от националните граници. Би трябвало да е възможно да се намалят съществуващите 60 блока и центрове за контрол до около 15 - 20.
Това не само отговаря на концепцията за обща Европа, но също така пести време, пари и гориво. В миналото всеки полет беше средно с 49 км по-дълъг от необходимото поради фрагментирането на въздушното пространство. Комисията очаква спестявания между 7 и 12 % от емисиите на CO2. Функционалните блокове въздушно пространство са от съществено значение, защото те позволяват системите за контрол на въздушното пространство на няколко държави-членки да бъдат включени в една европейска транспортна система. Един ФБВП координатор също така трябва да бъде въведен заедно с координаторите в рамките на Трансевропейската мрежа за транспорт (TEN).
David Martin : в писмена форма. - (EN) Аз подкрепям признанието, че ефективността на полетите трябва да се подобри и че закъсненията при въздушното движение трябва да се свалят до минимум и това признание се съдържаше в доклада. Приветствам поставянето на целеви равнища на изпълнение на въздушния транспорт, което ще осигури по ефективна авиационна мрежа, която ще осигури екологичен и икономически напредък.
Nicolae Vlad Popa : Аз гласувах "за" доклада, подготвен от моя колега Marian-Jean Marinescu, насочен към подобряване на функционирането и устойчивостта на европейската авиационна система.
Благодарене на инициативата за единно европейско небе, единният авиационен пазар се разрасна и разви през последните години. Въпреки това е отбелязан незначителен напредък в цялостната ефикасност на проектирането и използването на европейската трасова структура и в резултат на това ползвателите на въздушното пространство и пътниците заплащат излишни разходи.
Приветствам предложенията на Комисията, които целят включването на обвързващи целеви равнища на изпълнение, свързани с функционирането, за доставчиците на аеронавигационно обслужване, функция за управление на европейската мрежа, за да се гарантира съгласуваност между националните мрежи и сроковете, поставени на държавите-членки за подобряване на изпълнението.
Поздравявам Marian-Jean Marinescu за изготвянето на този доклад.
Приветствам предложенията на докладчика за инициатива за цялостен системен подход в областта на безопасността, за поддържане на безопасността и устойчивостта на въздушния транспорт.
Подкрепям инициативата на докладчика, която предвижда пълна прозрачност на таксите. Определените разходи следва да съответстват на критериите за сближаване, които се основават на схемата за отчитане на подобряването на изпълнението.
Luca Romagnoli : Аз гласувах "за" доклада на г-н Marinescu относно функционирането и устойчивостта на европейската авиационна система.
Споделям мнението на докладчика за необходимостта от преразглеждане на законодателната рамка на инициативата единно европейско небе, защото, откакто беше лансирана през 2000 г., тя изглежда не e дала очакваните резултати. По-конкретно, имам предвид подобряване на ефективността на полетите, намаляване на разходите и премахване на раздробяването, както и на общите недостатъци, които все още съществуват в системата на въздушния транспорт. Тези недостатъци, за съжаление, са причина за високи разходи по отношение на пари, време и разход на гориво за ползвателите на единно европейско небе.
Също така вярвам, че трябва да насърчим преразглеждането на законодателството в съответствие с предложенията на Комисията, които имат за цел, наред с другите неща, постигане на независимост на националните органи за надзор; хармонизиране на изискванията за безопасност, създаване на единен европейски район за полетна информация и не на последно място, засилен ангажимент от страна на социалните партньори при прилагането на системния подход. Казвам това, защото според мен само с постигането на широк консенсус на базово равнище ще успеем да преодолеем техническите и политически трудности, за да постигнем амбициозните цели на тази инициатива.
Carl Schlyter : в писмена форма. - (SV) Докладът подчертава, че една интегрирана система ще допринесе за увеличаването на безопасността и за ефективното използване на въздушното пространство и следователно ще намали времето за изчакване. В същото време системата се основава на предположението, че въздушното движение непрекъснато ще се увеличава, но въпреки това аз гласувам "за" този доклад, тъй като положителните му страни надделяват над отрицателните. Ние, от групата на Зелените/Европейски свободен алианс ще предприемем активни мерки срещу въздушните потоци чрез други средства, като например, посредством предложения за въвеждане на различни екологични и транспортни такси.
Jaromír Kohlíček : в писмена форма. - (CS) Единното европейско небе е опит от страна на европейските държави да подобрят капацитета на въздушното пространство за въздушното движение на гражданската авиация. През 2000 г. беше направен първият опит за създаване на отделни функционални блокове въздушно пространство, които да бъдат съвместно контролирани. Чешката република се присъедини към Конвенцията за управление на въздушния трафик на средна височина и тогава аз бях докладчик по тази конвенцията в чешкия парламент. В качеството си на докладчик, в един от докладите си г-н Marinescu твърди, че тези договори не са изпълнили целите си. Договорът, по който аз бях докладчик, беше отменен със съгласието на различните страни на основание на неговата неактуалност. В рамките на Шестата рамкова програма беше стартирана обширна програма за създаването на система за въздушен контрол, която обхваща цяла Европа, под названието SESAR и резултатите от този проект трябва да бъдат въведени в действие постепенно, като се започне през 2014 г. Ето защо докладите, които се отнасят до инициативата "единно европейско небе" следват същия график. Освен към натиска да се либерализират услугите във въпросната област (въздушния транспорт), групата Конфедеративна група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица е критично настроена към факта, че в докладите се дава предимство на функционалната рентабилност пред безопасността.
Ние също така не сме съгласни с това, че се поставя акцент най-вече върху ръководителите на въздушното движение, а знаем, че промените ще засегнат всички заети в контрола на въздушното движение. Най-накрая, е необходимо да се проведат широки консултации с представители на служителите преди промените.
Jörg Leichtfried : в писмена форма. - (DE) Аз гласувам "за" доклада за летищата, управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване.
Управлението на въздушното движение е част от общата транспортна политика от 2004 г. на основата на Регламента за единно европейско небе. След разширяването, европейският авиационен пазар се разшири до 37 държави и превърна ЕС във участник от световно значение. Беше необходимо неотложно осъвременяване, което да отрази тези промени.
Вторият доклад от този пакет разширява обхвата чрез хармонизиране на контрола на летищата и техните оператори. Австрийските летища също попадат в обхвата на тези правила.
Положителен факт, особено по време на икономическа криза, е че редица от предложените изменения в Парламента позволяват авансови плащания за инфраструктурни инвестиции, макар да съществуват други източници на инвестиции в допълнение към потребителските такси, като това става при строго определени условия. Това значително ще ни помогне през периода на преодоляване на тази икономическа криза.
Luca Romagnoli : Г-жо председател, госпожи и господа, подкрепям доклада на г-н Marinescu за летищата, управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване, тъй като той съответства на по-широката рамка на инициативата за единно европейско небе, която аз вече подкрепих.
Съгласен съм с докладчика за това, че, за да се справим с бъдещите предизвикателства на авиационния пазар, най-вече в областта на безопасността, трябва да се въведе система от хармонизирани правила на европейско равнище. В момента съществуват многобройни различия между държавните процедури по безопасност, които е желателно да бъдат преодолени, като се имат предвид предложенията на Комисията, по-специално, онези предложения, които се отнасят до отговорностите на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), която определено е важен инструмент за подобряване на безопасността на въздушния транспорт в Европа.
Аз обаче бих искал да се присъединя към г-н Marinescu, който изтъква, че е необходимо да се осигури пропорционалност чрез гарантиране на използването на налични местни знания и опит, а също така да се гарантира сътрудничеството между Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) и Евроконтрол, за да се избегне излишната бюрокрация и неефективното дублиране на задачи и отговорности.
Alessandro Battilocchio : Аз подкрепям предложението на Комисията за изменение на Регламент (EО) № 258/97 относно нови храни и нови хранителни съставки с оглед на опростяване и централизиране на процедурите за разрешаване на нови храни и за пускането им на пазара.
Въвеждането на новия регламент ще защити потребителите чрез постигане на високо равнище на безопасност на храните, защита на околната среда и на здравето на животните, като през цялото време се съблюдава принципът за предохранителните мерки, предвиден в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните.
Предложението на Комисията цели да направи процедурата на разрешаване по-ефективна и по-прозрачна и да се прилага по-добре. Това ще допринесе за по-добро прилагане на Регламента и ще предостави на потребителите повече права и повече възможности, тъй като ще имат на разположение повече информация.
Edite Estrela : Аз гласувах "за" законодателната резолюция на Европейския парламент относно предложението за регламент на Европейския съвет и на Съвета за новите храни, тъй като тя опростява процедурите за разрешаване на нови храни и за пускането им на пазара. Тя също така прави процедурата на разрешаване по-ефективна и прозрачна, като по този начин потребителите получават повече възможности да направят информиран избор.
Трябва да се подчертае, че новите храни трябва да се пускат на пазара само ако са безопасни за потребителите и не ги заблуждават. Освен това, когато новите храни трябва да заместят друга храна, те не бива да бъдат по-неблагоприятни за потребителя по отношение на хранителните им качества.
Ilda Figueiredo : Ние гласувахме "за" този доклад, тъй като той представя положително отношение към проблема и не се подведе по най-лошите предложения на десните, които се опитваха да настояват за въвеждането на генетично модифицирани организми.
Както ние твърдяхме в комисията по земеделие и развитие на селските райони, генетично модифицираните организми трябва да бъдат изключени и новите храни не трябва да представляват риск за здравето или да заблуждават потребителите. Също така, когато се използват като заместители на други храни, те не бива да бъдат по-неблагоприятни за потребителя по отношение на хранителните им качества.
Според докладчика целите на новия Регламент за нови храни са постигането на високо равнище на безопасност на храните, защита на потребителите, защита на околната среда и на здравето на животните, като през цялото време се съблюдава принципът за предохранителните мерки, предвиден в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните. Всички други цели са от второстепенно значение.
Освен това новите храни не бива да застрашават или да заблуждават потребителите. Когато новите храни трябва да заместят друга храна, новите храни не бива да бъдат по-неблагоприятни за потребителя по отношение на хранителните им качества.
Jörg Leichtfried : в писмена форма. - (DE) Аз гласувам "за" доклада на Kartika Tamara Liotard за по-голяма безопасност на новите храни.
Ние имаме нужда от по-строги изисквания за разрешаването на новите храни, като например продукти от клонирано месо и използването на нанотехнологии.
Терминът "нови храни" сега включва различни храни, произведени с използването на нови методи, които понастоящем са представени на малки сегменти от европейския пазар, ако изобщо са представени, както и храни просто непознати на европейските потребители. Те обаче също така включват продукти от клонирани животни, като дългосрочните последици от консумацията на такива продукти са проучени в много малка степен до момента. Над 100 заявления за разрешения на нови храни са постъпили от 1997 г. насам и над 20 са получили разрешения.
Аз подкрепям идеята за отделен регламент за продукти, произведени от клонирано месо, и за прекратяване на издаването на нови разрешения докато той влезе в сила. Храни, съдържащи наноматериали, трябва да бъдат забранени докато се открие метод за оценка, който е безопасен и предполага хуманно отношение към животните. Ако такива продукти са пуснати на пазара, те трябва да бъдат етикетирани така, че пълната информация за техния произход веднага да привлича вниманието на потребителя.
Andreas Mölzer : в писмена форма. - (DE) Досега трябва да е станало ясно за всички, че документите, които се представят за процедурите за разрешения, са често украсени и че няма данни за негативни последици в дългосрочен план. Напоследък, когато научаваме за активните и последователни опити, които явно се правят за изграждането на генен монопол за генетично модифицирани сортови семена, това трябва да бъде предупредителен сигнал, че става въпрос за клонирано месо.
Във всички случаи, последиците от консумацията на клонирано месо, включително взаимодействието с генетично модифицирания фураж или пестицидите, не могат да бъдат предвидени. Освен това клонирането на животни би трябвало да бъде несъвместимо със законодателството на ЕС за хуманното отношение към животните. Като цяло клонирането на животни за целите на производството на храни, трябва да се отхвърли, но то се използва следователно трябва да има съответно етикетиране, така че гражданите да бъдат свободни да решават. По тези причини аз гласувах в подкрепа на доклада Liotard.
Luca Romagnoli : Аз гласувах в подкрепа на предложението на г-н Liotard's относно новите храни. Съгласен съм с неговото твърдение, че трябва да се гарантира високо равнище на безопасност на храните, защита на здравето на животните и защита на околната среда, като винаги се взема предвид принципът за предохранителните мерки. Също така настоявам, че новите храни не трябва да застрашават живота на потребителите, нито да ги заблуждават, защото здравето и защитата на гражданите ще бъдат поставени под сериозна опасност.
Alessandro Battilocchio : Ако Монреалският протокол, който влезе в сила преди 20 г. и беше подписан от 193 страни, не беше забранил продуктите, допринасящи за намаляването на озоновия слой, планетата щеше да бъде изправена пред катастрофа.
Основните вещества, на които се отдава разрушаването на атмосферния озон са халогенираните въглеводороди, химикали, създадени през 1928 г. като хладилни агенти. През 80-те години на 20 в., когато дупката в озоновия слой беше открита, учените установиха, че тези химически съединения, на практика неактивни на нивото на земната повърхност, могат да взаимодействат с молекулите на озона в атмосферата, като по този начин разрушават слоя, който служи като защитен екран от опасните ултравиолетови лъчи. С цел да се противодейства на това, през 1987 г. беше подписан Монреалският протокол, който влезе в сила две години по-късно.
Едно нещо е сигурно: ние направихме всичко, за да стане нашият въздух невъзможен за дишане. Напредъкът играеше важна роля на този етап, като ни осигуряваше редица стоки и услуги, които през последните няколко десетилетия допринесоха за непрекъснатото влошаване на състоянието на климата. Парниковият ефект, дупката в озоновия слой, резките промени на климата са само няколко от явленията, които трябва да станат център на нашето внимание възможно най-скоро, тъй като те представят нашите съграждани и бъдещето на децата в Европа. Ето защо, аз съм "за".
Šarūnas Birutis : Тъй като основните цели на настоящото преразглеждане са да се опрости и преработи Регламента чрез нова редакция, като в същото време се намалят ненужните административни тежести в съответствие с ангажираността на Комисията към по-добро регулиране; да се осигури съответствие с измененията в Монреалския протокол от 2007 г. и да се осигури, че бъдещите предизвикателства ще бъдат решени с целта да се осигури навременното възстановяване на озоновия слой и да се избегнат неблагоприятните влияния върху здравето на човека и върху екосистемите, аз гласувах в подкрепа на този законодателен акт.
Edite Estrela : Аз гласувах в подкрепа на законодателната резолюция на Европейския парламент относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно вещества, които разрушават озоновия слой. Този преработен регламент е основен инструмент на Общността, който осигурява съответствие с Монреалския протокол за вещества, които разрушават озоновия слой. Той не само осигурява по-добра защита от разрушителния ефект на ултравиолетовата радиация, но и намаляване на парниковия ефект. Европейският съюз трябва да продължи да играе водеща роля в света в тази област, както правеше това до сега.
Jörg Leichtfried : в писмена форма. - (DE) Аз гласувам в подкрепа на доклада относно вещества, които разрушават озоновия слой.
Това е преработка на Регламента относно веществата, които разрушават озоновия слой, който е основният инструмент на ЕС за транспониране на Монреалския протокол, изискващ отстраняването на веществата, които разрушават озоновия слой. Основната цел е да се осигури съответствие с разпоредбите на протокола от 2007 г., като по този начин се гарантира, че озоновият слой може да се възстанови и могат да се избегнат неблагоприятните влияния върху здравето на човека и върху екосистемите.
Luca Romagnoli : Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Blokland относно веществата, които разрушават озоновия слой. Аз съм съгласен с целите на проекта за законодателна резолюция относно защитата на стратосферния озонов слой, но също така и избягването на изменението на климата, понеже забраняваните вещества притежават не само значителен озоноразрушаващ потенциал (ОРП), но и потенциал за глобално затопляне (ПГЗ).
Освен това аз подкрепям внесените изменения, които целят да подобрят Регламента с оглед на решаването на проблемите, така че ЕС да може да си постави по-амбициозни цели и да поеме водеща роля в света.
Flaviu Călin Rus : в писмена форма. - (RO) Аз гласувах в подкрепа на проекта за законодателна резолюция на Европейския парламент относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно вещества, които разрушават озоновия слой (преработена версия) - C6-0297/2008 -, защото смятам, че емисиите от озоноразрушаващи вещества трябва да бъдат намалени или дори спрени, за да се даде възможност на живота на земята да се развива в нормални условия. С предприемането на такива действия ние изпълняваме нашия дълг както към днешното, така и към бъдещите поколения.
Pedro Guerreiro : Без да поставям под съмнение необходимостта да се гарантира това, че финансовите средства на Общността се използват целесъобразно и своевременно (което едва ли е вярно в случая), в доклада са изразени някои неправилни и прекалено двусмислени становища.
Например трябва да се поясни, че "ограничените" средства са дефинирани от ЕС. По-конкретно, те са наложени от така нареченото "писмо на шестте" държави, което определи бюджета на Общността на около 1 % от БВП.
Също така, трябва да се поясни какво се има предвид под "отрицателни приоритети" и "положителни приоритети", без което е невъзможно да се приеме принцип, който предполага, че тези "отрицателни приоритети" трябва да "получат по-малко внимание, за да дадат път на по-жизненоважните приоритети.
Ако под "отрицателни приоритети" се разбира, например, така наречените "нови приоритети", такива като реализиране на неолибералните политики на Лисабонската стратегия, политиките, свързани със сигурността на "крепостта Европа" или милитаризирането на ЕС, то ние напълно бихме се съгласили с това. Но ако става въпрос за така наречените "положителни приоритети" и "общите многогодишни и стратегически цели", (каквито в действителност са), тогава ние сме категорично против.
Luca Romagnoli : Аз реших да се въздържа при гласуването на доклада на г-н Virrankoski относно метода на бюджетиране и управление по дейности (БД-УД) като инструмент за управление на разпределянето на бюджетни средства.
Аз съм напълно съгласен с докладчика, че е абсолютно необходима ясна информация за постигнатите резултати и за ресурсите, които са били използвани за тяхното постигане, както и с това, че гражданите трябва да получават пълна информация относно цената на политиките на Европейския съюз. Не съм сигурен обаче, че въпросната система може да разреши този проблем и поради тази причина няма да гласувам нито "за", нито "против".
Richard James Ashworth : в писмена форма. - (EN) Британските консерватори подкрепят доклада Böge и приветстваме по-конкретно предложенията на докладчика да направи бюджета по-гъвкав и по-добре подготвен да реагира на променящите се обстоятелства. Ние смятаме, че неговото предложение за петгодишна финансова перспектива ще бъде положително развитие. Също така приветстваме неговото признаване на лимита от 1 % от БНД и подчертаваме, че ако тази формула следва намаляващия БНД в държавите-членки, това по необходимост трябва да се отрази в бюджета на ЕС.
Ние обаче повтаряме нашите резерви по отношение на Договора от Лисабон, на който се противопоставяме, както и по отношение на предложеното увеличение на финансирането за Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). Изразяваме съжаление, че докладчикът не се възползва от възможността да напомни на Съвета и на Комисията за техните задължения, така както са посочени във междуинституционалното споразумение от 2006 г., да осигуряват своевременно и задоволително деклариране на изразходваните средства на ЕС по Споразуменията за съвместно управление.
John Attard-Montalto : в писмена форма. - (EN) Междинният преглед на финансовата рамка за 2007-2013 г. не е нито практичен, нито реалистичен поради липсата на сигурност, свързана с ратификацията на Договора от Лисабон, края на мандата на настоящия Парламент, изхода от изборите за ЕП и формирането на новата Комисия в контекста на настоящата икономическа криза.
Аз съм напълно съгласен, че амбициозният преглед на бюджета трябва да бъде неотложен приоритет за новия Парламент и Комисия.
Alessandro Battilocchio : в писмена форма. - (IT) Аз гласувам "за".
Институционалното бъдеще на Европейския съюз бе възобновено от Европейския съвет от юни 2007 г., когато 27-те държави-членки взеха решение да бъде свикана междуправителствена конференция, която следва да изготви нов Договор въз основа на проекта за конституция. Ако процедурите по ратифицирането протичат съгласно очакванията, новият Договор би могъл да влезе в сила до средата на 2009 г., почти успоредно с изборите за Европейски парламент. Ако в процеса на ратифициране възникнат неуредици, това ще има непредвидими последствия за европейския проект. Поради това процесът на преразглеждане следва да вземе предвид този нов контекст.
Ако бъде спазен предвиденият от заключенията на Европейския съвет график, влизането в сила на нов Договор, изборите за Европейски парламент през юни 2009 г. и назначаването на нова Комисия следва да протекат във втората половина на 2009 г. В такъв случай междуинституционалните разисквания относно прегледа биха могли да бъдат отложени, за да се избегнат неяснотите.
Смятам, че настоящият Парламент направи огромна инвестиция, по-специално посредством работата на своята временна комисия по предизвикателствата за политиката и бюджетните средства, както и последвалите годишни бюджети и законодателна работа. Следователно докладът по собствена инициатива, завещание на настоящия Парламент, следва да отразява също постигнатия до момента успех и да подчертава съществуващите все още недостатъци.
Katerina Batzeli : в писмена форма. - (EL) Междинният преглед на финансовата рамка за 2007-2013 се разглежда като компромис с решението от 2005 г. и може да се счита за необходимо в настоящата ситуация с оглед на икономическата криза. При никакви обстоятелства обаче това не може да се използва като оправдание за преразпределение на ресурси между държавите-членки и политиките, като например политиките на структурния фонд и Общата политика в областта на селското стопанство, политики, които, наред с другите неща, гарантират сближаването, заетостта, териториалното сближаване и стимулирането на търсенето в публичния и частния сектор.
Нашият приоритет трябва да бъде задълбочаването и по-доброто управление на съществуващите политики, като например политиките на структурния фонд, които също бяха забавени поради липса на средства и, очевидно, поради подпомагането на инвестициите в "зелено" развитие, което ще осигури на развитието на текущите политики на Общността още едно измерение.
Това, което обаче трябва да бъде избегнато и не може да се допусне, е въвеждането на нови политики за опазване на околната среда и политики, насочени към преодоляване на икономическата криза, без увеличаването на ресурсите в бюджета на Общността, който остана стабилен дори след последното разширяване на ЕС. Европа трябва да се осмели да увеличи своите ресурси за единните политики на Общността, а не да се ограничава с преразпределение на ресурси между старите и новите политики.
Charlotte Cederschiöld, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark и Anna Ibrisagic : в писмена форма. - (SV) Ние гласувахме в подкрепа на доклада за междинния преглед на финансовата рамка за 2007-2013, тъй като той недвусмислено призовава към повече прозрачност и по-ясна връзка между приоритетите, които сме набелязали и резултатите.
За разлика от доклада, ние смятаме, че еднопроцентният модел е добра идея, както и че рестриктивността на бюджета е от изключителна важност.
Pedro Guerreiro : Това е един важен доклад по собствена инициатива на Парламента, който има за цел да предизвика разискване не само по текущата, но и преди всичко по следващата многогодишна финансова рамка. Той повдига много въпроси, които не могат да бъдат разгледани в това обяснение на вот.
Както вече казах, макар и доста умерено, докладът представя някои много уместни съображения, които са в унисон с това, което ние говорим от доста време: текущият бюджет на Общността е далеч по-малък от необходимото и всяка година значителни суми не постъпват в него (около 29 млн. EUR недостиг между 2007 и 2009 г.). Онези, които са отговорни за това положение обаче, го прикриват, а именно Европейската комисия, Парламентът и Съветът като органи, отговорни за бюджета. Ето защо Парламентът сега не може да откаже да поеме отговорност.
Парламентът също така подчертава, че "допълнителните политики не следва да променят баланса между основните категории на настоящата МФР и да не застрашават съществуващите приоритети", въпреки че беше премахната (поради нашия отрицателен вот) препратката към "двете основни политики по функции 1б и 2", съответно сближаване и селско стопанство и рибарство. От друга страна, той поставя акцент върху "новите приоритети", с други думи, неолибералните цели на "Лисабонската стратегия" (включително така наречените публично-частни партньорства) "изменението на климата" и милитаризацията на ЕС.
Luca Romagnoli : Аз гласувах против доклада на г-н Böge относно междинния преглед на финансовата рамка за 2007-2013 г.
Разочарован съм от това, че не всички програми за новото поколение, свързани с многогодишната финансова рамка за 2007-2013 г., бяха приети и особено програмата "Галилео", която не получи достатъчно финансиране, както и рамковата програма за основните права и правосъдието. Всъщност беше необходима по-голяма ангажираност, за да бъдат те приети в рамките на позволеното време.
Също така смятам, че Парламентът трябва да упражнява по-строг контрол върху бюджета на Европейския съюз посредством по-редовни и по-строги проверки, за да се гарантира това, че обществените пари се управляват както трябва.
Bruno Gollnisch : Г-жо председател, госпожи и господа, ние не гласувахме по нито един от текстовете от новите споразумения за партньорство с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, най-бедните държави в света.
Нашият вот не е насочен срещу тези държави, които заслужават истинско сътрудничество и политика за развитие, която да помогне на народите им да преодолеят бедността, на икономиките им да преодолеят трудностите и на държавите, които не разполагат с достатъчно ресурси, да установят ред върху териториите си. Те също така заслужават търговски отношения, които да отчитат особеностите на тяхното положение, но и нашите собствени интереси, и по-специално, интересите на нашите периферни региони, които са пренебрегнати от вашите политики.
Това, което им предлагате, са споразумения, които съответстват на свещените правила на Световната търговска организация, чиято цел е да направи тези държави част от свръхлибералната глобализация. Вие ги осъждате да изнасят реколтата си, което ги обрича на глад, а също така на експлоатация на богатствата им от страна на мултинационалните компании, които от много време не служат на нито една отделна страна, а са наддържавни, анонимни и са мотивирани само от своите собствени финансови интереси.
Тези държави имат правото да избират темпа, с който ще се отварят техните граници и ще се либерализират техните икономики. Защо да не изберем друг начин: този на отговорния протекционизъм и отношения, които са взаимно изгодни, защото се основават на реципрочност. Това е начинът, който ние изискваме за Франция, а също и за Европа.
Filip Kaczmarek : Аз гласувах в подкрепа резолюцията за споразумението за икономическо партньорство между ЕО и КАРИФОРУМ. Отправените обвинения, според които карибските държави са били принудени да подпишат споразумението, не са верни. Аз видях това, когато присъствах на първата среща на съвместната парламентарна асамблея EО-АКТБ с държавите от Карибския регион.
Представителите на преговарящите и на компетентните органи от карибските държави недвусмислено декларираха, че са подписали споразумението по своя собствена воля с убеждението, че то е изгодно за всички страни. Те усещаха известна принуда, но тя беше вследствие на натиска на времето и това се отрази на всички страни. В допълнение, необходимостта от подписване на нови споразумения за икономическо партньорство е резултат на решения, взети независимо от Европейския съюз. Освен това този факт бе общоизвестен в продължение на много години.
David Martin : в писмена форма. - Аз приветствам обещанието за гъвкавост, дадено от комисията, в прехода от временни към пълни СИП и обещанието, че преговорите ще бъдат ръководени от съображения за насърчаване на развитието.
Luca Romagnoli : Аз гласувах против предложението за резолюция относно Споразумението за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна и държавите от КАРИФОРУМ, от друга.
Смятам, че СИП трябва да подкрепят устойчивото развитие на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския регион и да ги насърчават да участват в международната търговия и да диверсифицират своите икономики. Не мисля обаче, че въпросното споразумение води в правилна посока, тъй като то не помага на съответните държави да създадат независими икономики, които са в състояние да се поддържат, без да разчитат на външна помощ.
Освен това според мен инструментите, посочени в споразумението не помагат нито на компетентните органи, нито на местния частен сектор да участва, което означава, че те няма да бъдат достатъчно ангажирани в процеса на развитие в техните региони.
Kathy Sinnott : в писмена форма. - (EN) От изключителна важност е уникалните нужди на всяка държава от АКТБ да бъдат взети под внимание в СИП. По тази причина, аз гласувах против това споразумение. Тук се дискутира СИП с КАРИФОРУМ, докато парламентите на страните от КАРИФОРУМ все още не са получили разрешение да обсъдят това. От уважение към тези парламенти аз смятам, че ние трябва да отложим приемането на настоящата резолюция.
Също така е важно да се отбележи, че много правителства на държави от АКТБ са подложени на натиск от Европейската комисия да подписват временните споразумения преди изтичане на срока за отказ.
Наистина е важно тези проблеми внимателно да се разгледат и обсъдят от всяка държава от АКТБ преди те да бъдат одобрени от ЕС.
Margie Sudre : в писмена форма. - (FR) Според СИП захарта и бананите, идващи от държавите от АКТБ, няма да бъдат допускани на пазарите в най-отдалечените френски райони, в продължение на десет години, на възобновяема основа, като по този начин ще защитят продукцията на тези два стълба на селското стопанство във въпросните държави.
Специфичната предпазна клауза, която позволява вносът да бъде блокиран, когато вреди или пречи на пазара в най-отдалечените френски райони, трябва да се поясни допълнително с цел да се намали периода на изпълнение.
Затова призивите, лансирани от нашия Парламент, дадоха възможност на исканията на най-отдалечените френски райони да бъдат взети предвид по време на преговорите.
Социопрофесионалните участници в най-отдалечените френски райони имат усещането, че са наказани от ограниченията за производства, които съответстват на европейските стандарти, правейки ги по-малко конкурентоспособни от преките им конкуренти. Аз ги разбирам, но въпреки това ги насърчавам изцяло да се ангажират с процеса на сътрудничество с техните съседи от АКТБ, за да позволят да се изгради допълващо се и поддържащо сътрудничество, изградено въз основа на общи цели.
Вместо да настояват на отбранителната си позиция, най-отдалечените френски райони могат много да спечелят, като се поставят на равна нога със своите конкуренти. Това може да стане, ако Европейският съюз наистина гарантира подходящи методи на наблюдение и арбитраж, за да предотврати всякаква нелоялна конкуренция.
Philip Claeys: в писмена форма. - (NL) Парламентът иска да повдигне въпроса за работните визи за гражданите на Кот д'Ивоар, валидни за 24 месеца, на преговорите за сключване на етапно споразумение за икономическо партньорство с Кот д'Ивоар. Гражданите от Кот д'Ивоар, които са засегнати, ще могат тогава да работят като болногледачи или в други подобни професии. Както и да го погледнем, това представлява допълнителен канал за имиграция, което, що се отнася до мен, само по себе си, е повече от достатъчно като причина да гласувам против тази резолюция. В Европа има вече милиони безработни и допълнителният внос на работна ръка от страни извън Съюза ще изостри вече съществуващите проблеми. Въпросните професии могат да се упражняват прекрасно и от нашите собствени работници.
Hélène Goudin и Nils Lundgren : в писмена форма. - (SV) Ние вярваме, че нашият основен принос за насърчаване на непрекъснатото развитие в най-бедните държави в света трябва да бъде отварянето на пазарите на ЕС за внос от тези части на света. Помощта, когато се прецени, че тя е съвместима с желанието да се засили свободната търговия, трябва да се инициира от отделните държави-членки, а не от ЕС. Когато, въпреки всичко, ЕС настоява да разпределя и контролира помощта, тя в никакъв случай не трябва да е поставена в зависимост от търговията със страните, получаващи тази помощ. Разпоредбите, които са разработени, за да защитават чувствителните отрасли в развиващите се страни по време на един преходен период могат обаче да бъдат приемливи. По принцип обаче ние трябва да избягваме всякакви протекционистки регламенти, които рискуват да подкопаят достъпа до свободния пазар.
Това са съображенията, от които се ръководихме, когато приемахме нашата позиция относно настоящите предложения за резолюции във връзка с търговските споразумения, които Комисията подготвя в момента.
Ние възразяваме срещу неудачните текстове, които целят единствено да увеличат влиянието на Европейския парламент върху политиката в областта на търговията. Въпреки това решихме да гласуваме в подкрепа на всички резолюции, тъй като те всички показват важността да бъде продължена свободната търговия в момент, когато набезите на протекционизма стават все по-решителни.
Luca Romagnoli : Аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно етапното споразумение за икономическо партньорство между Кот д'Ивоар, от една страна и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга.
Съгласен съм, че създаването на митнически съюз между държавите от Западна Африка ще бъде от голяма полза за Кот д'Ивоар, който е икономически и търговски лидер в този регион: още повече че в светлината на факта, че вътрешнорегионалната търговия съставлява само малка част от търговията на Кот д'Ивоар, би било желателно да се засилят регионални търговски контакти, за да се обезпечи устойчив растеж в региона в дългосрочен план.
Също така е желателно Европейският съюз да обезпечи повече и по-добра техническа и административна помощ на Кот д'Ивоар, за да се гарантира, че икономиката е приспособена да извлече максимални ползи от етапното споразумение за икономическо партньорство.
Luca Romagnoli : Аз гласувах против доклада на г-н Fjellner относно етапното споразумение за икономическо партньорство между Гана, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга.
Това е така, защото аз вярвам, че едно такова споразумение може да застраши сближаването и да отслаби регионалната интеграция на Икономическата общност на държавите от Западна Африка (ECOWAS), която ние трябва да подкрепяме, тъй като тя е в най-добра позиция да създава положителни ефекти за местната икономика в средносрочен и дългосрочен план чрез по-големите възможности за участие чрез местните органи.
Kathy Sinnott : в писмена форма. - (EN) От изключителна важност е уникалните потребности на всяка държава от АКТБ да бъдат взети предвид в СИП. Всяка държава от АКТБ има различни потребности и много от тях биха предпочели да не преговарят за интелектуалната собственост и "сингапурски въпроси". Много от тези държави също така желаят затягане на разпоредбите около безопасността на храните и новосъздадените промишлени отрасли. И накрая, тези споразумения се нуждаят от клауза за преразглеждане, която да изисква оценка на въздействието на устойчивото развитие и възможност за изменение на споразумението въз основа на резултатите от тази оценка. Ние трябва да работим, за да гарантираме, че тези споразумения в действителност постигат най-доброто за потребностите на всяка от тези държави и трябва да избегнем оказването на натиск върху тях да подписват споразумения, които не постигат това, което отговаря на потребностите на тези държави.
Luca Romagnoli : Аз гласувах против предложението за резолюция относно сключването на временно споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и държавите от Южноафриканската общност за развитие, страни по СИП, от друга.
Аз не мисля, че споразумението за икономическо партньорство имаше много предимства за онези, които изнасяха стоки от държавите от АКТБ в Европейския съюз, откакто срокът на действие на търговските споразумения от Котону изтече в началото на 2008 г., независимо, че стоките от държавите от АКТБ могат да влизат на пазара на ЕС без мита или квоти.
По-конкретно, споразумението не помага за насърчаването на автономно развитие на тези страни, за създаване на онези възможности, които в бъдеще ще позволят на съответните държави да продължат да се развиват дори без външна помощ. Освен това аз смятам, че те често не отговарят на условията за добро управление, прозрачност на политическите позиции и зачитане на правата на човека, без които съществува риск, че вредите за населението от тези държави ще бъдат повече от помощта, която получават.
Georgios Toussas : в писмена форма. - (EL) По време на капиталистическа криза и ескалация на империалистическото съперничество ЕС полага усилия да укрепи позицията на европейските монополи и да завоюва нови позиции на световния пазар. Той използва съчетание от открита империалистическа интервенция по целия свят посредством военни и невоенни средства, както и икономическа интервенция чрез монополите в международната търговия и икономическите транзакции.
Временните споразумения за икономическо партньорство са най-жестоката форма на споразумение, която ЕС е изисквал от развиващите се страни до днес. Тяхната цел е да наложат властта на капитала и свръхексплоатацията на тяхната работна сила и ресурсите, които произвеждат богатство. Заробващите клаузи изискват либерализация на пазарите и приватизация на всички услуги, особено енергетиката, водоснабдяването, здравеопазването, образованието и културата.
Случаите с Южноафриканската общност за развитие (SADC) и Общия пазар на Източна и Южна Африка (COMESA) са типични. Разделяй и владей. Натиск и принуда от страна на ЕС, за да се приемат графиците и съдържанието на споразуменията с отделни споразумения и различни условия за всяка страна.
Ние гласуваме против временните споразумения за икономическо партньорство, защото те се подписват в името на ползата и печалбите на капитала и в ущърб на хората. Те още веднъж доказват, че световната търговия, под егидата на империализма и монополите, не може да се води въз основа на взаимна изгода.
Luca Romagnoli : Аз гласувах против предложението за резолюция относно споразумение за икономическо партньорство между държавите от Източна и Южна Африка, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга.
Убеден съм, че това споразумение за икономическо партньорство е неподходящо за постигането на целта за насърчаване на развитието на съответните държави, защото има противоречиви въпроси, които трябва да се разгледат и решат, като например клаузата за най-облагодетелствена нация и експортните мита, които не стимулират създаването на реален пазар, способен да донесе ползи на всички участници.
Luca Romagnoli : Аз гласувах против предложението за резолюция относно споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и страните партньори от Източноафриканската общност, от друга страна.
Смятам, че развитието на истински регионален и вътрешнорегионален пазар в тези страни е важно с цел да се създадат условията за устойчиво развитие, което не разчита изцяло на външна помощ: това споразумение обаче не създава необходимите предпоставки това да се случи, като се има предвид, че в много случаи планираните мерки предполагат незначително участие на компетентните органи и местния частен сектор.
Освен това, въпреки наличието на контролни механизми, аз не мисля, че тези държави отговарят на условията за добро управление, прозрачност на политическите позиции и зачитане на правата на човека, без които съществува голям риск да причиним вреда на по-голямата част от населението, вместо да окажем реална помощ.
Luca Romagnoli : Аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно етапното споразумение за икономическо партньорство между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Централна Африка, от друга.
Изразявам твърдо убеждение, че етапното споразумение за икономическо партньорство създаде значителни предимства за износителите от държавите от Централна Африка, най-вече след изтичането на срока на действие на споразуменията от Котону през януари 2008 г. като се увеличиха възможностите за износ в Европейския съюз. Глобалните СИП трябва във всички случаи да се разглеждат като допълващи, а не като алтернативни на програмата за развитие от Доха, като ние призоваваме преговорите по тази тема да бъдат възобновени възможно най-скоро.
Аз също така съм съгласен с въвеждането на преходни периоди за малките и средните предприятия, за да им се даде време да се адаптират към промените, произтичащи от споразумението и, в по-общ план, приветствам идеята да се предостави помощ на малките и средните предприятия от съответните държави.
Marie-Arlette Carlotti : в писмена форма. - (FR) Вече от доста години, съвместно с нашите колеги от Африка, ние, социалистите, обединихме усилията си, за да направим СИП инструменти за реално развитие.
Ние настоятелно и решително преговаряхме с Комисията, за да постигнем справедливи споразумения, които подпомагат Целите на хилядолетието за развитие .
Ние направихме това, като предпочетохме селективната регионализация, провеждана от самите държави от АКТБ.
Направихме това чрез изпълнение на поетите от нас през 2005 г. ангажименти по отношение на помощта, свързана с търговията, а не посредством "ограбване" на европейския фонд за развитие.
Днес нашата борба вече даде много плодове, тъй като членът на Комисията, отговарящ за търговията, пое ангажимент от името на Европейската комисия във връзка със следното:
ключовата цел за развиване на споразуменията;
предоговаряне на спорните въпроси в споразуменията въз основа на открит и гъвкав подход;
безопасност на храните и защита на уязвимите индустрии в държавите от АКТБ.
Очевидно е, че ние бихме желали да има повече гаранции по отношение на това как националните парламенти и Асамблеята на АКТБ-ЕС ще участват в контрола на приложението на споразуменията.
Въпреки това напредъкът, който беше направен само за няколко седмици, е значителен.
С настоящото го признавам.
Аз обаче възнамерявам да следя отблизо неговото приложение.
Следователно няма да има "празни чекове": аз се въздържах.
Richard Corbett : в писмена форма. - (EN) Днес аз можах да гласувам в подкрепа на даването на одобрение от страна на Парламента за временните СИП само благодарение на уверенията и инициативата на новия член на Комисията Кати Аштън и защото правителствата на съответните държави разглеждат това като крачка напред, макар и недостатъчна.
Споразуменията за икономическо партньорство трябва да станат инструменти за намаляване и изкореняване на бедността, като включат целите за устойчиво развитие и постепенна интеграция на държавите от АКТБ в световната икономика.
Ние трябва да гарантираме това, че търговските споразумения с държавите от АКТБ са изгодни за техните интереси и най-важното, че те се предприемат като инструменти за развитие.
Mikel Irujo Amezaga : в писмена форма. - (ES) Аз гласувах против докладите относно СИП с Карибските острови, а също и против временното споразумение с Кот д'Ивоар, наред с другите. Парламентът подкрепи временното споразумение с Кот д'Ивоар например, а това е страна, раздирана от вътрешни конфликти и без легитимно правителство.
При създалите се обстоятелства аз просто смятам, че сега не е най-подходящият момент да се сключват международни споразумения с дългосрочни последствия. Под натиска на Световната търговска организация Европейският съюз се оттегли от споразуменията за сътрудничество с държавите от АКТБ и ги замени със споразумения за икономическо партньорство с отделните държави, в много случаи, нанасяйки вреда на развитието на регионите.
Първите споразумения, наложени от Европа, бяха сериозно разкритикувани от НПО и от хората, които проучваха въпроса в тези страни, и днес Парламентът ги преразгледа.
Glenys Kinnock : в писмена форма. - (EN) Аз дадох одобрението си за СИП с КАРИФОРУМ и междинното СИП с Кот д'Ивоар в отговор на гаранциите, които тази седмица даде членът на Комисията, г-жа Аштън.
Наблюдава се промяна на стила и на тона откакто членът на Комисията г-жа Аштън замени члена на Комисията Mandelson, а сега ние получаваме ясни сигнали, че има също и промяна на съдържанието.
В случая със СИП с КАРИФОРУМ членът на Комисията даде ясни уверения на докладчика David Martin, по повод на неговото безпокойство за достъпа до генеричните лекарства, за клаузата за преразглеждане и гъвкавостта по отношение на действието на клаузата за най-облагодетелствана нация.
Преди да дадем одобрение на споразумението с Кот д'Ивоар, ние получихме ясно и недвусмислено потвърждение на това, че представителите на Кот д'Ивоар ще бъде свободни да вземат каквото искат от което и да е друго СИП. Важно е, че в случая със СИП с Южноафриканската общност за развитие беше договорено преразглеждането на някои спорни клаузи. Това включва защитата на новосъздадени индустрии, възможността за въвеждане на нови такси за износ, които да подпомогнат индустриалното развитие, както и квоти за износ.
Не ми беше лесно да взема тези решения, направих го след внимателно анализиране на ангажимента да се гарантира това, че СИП могат да бъдат инструмент за развитие и да отразяват нашето партньорство и взаимното ни уважение с държавите от АКТБ.
Bernard Lehideux : в писмена форма. - (FR) Нашата позиция по отношение на споразуменията за икономическо партньорство е все още критична. Ние смятаме, че преговорите започнаха доста зле, без да се покаже уважение към специфичните обстоятелства на нашите партньори. Ние също така продължаваме да бъдем убедени, че преговорите с тях не следва да се претупват и най-вече, че не трябва да им налагаме внезапни реформи, които биха се оказали пагубни за тяхното социално сближаване и икономиките им.
Нашият вот обаче взима предвид твърде насърчителната позиция, възприета от члена на Комисията г-жа Аштън по време на пленарното заседание в понеделник, 23 март. Ето защо ние се въздържахме, а не гласувахме против, както бихме направили само преди няколко седмици.
И все пак това, че се въздържахме е предупреждение: ние възнамеряваме да преценяваме действията на Комисията въз основа на реални доказателства и не искаме да й даваме карт бланш за в бъдеще.
David Martin : в писмена форма. - (EN) Уверенията, които получих относно генеричните лекарства, клаузата за преразглеждане и гъвкавостта по отношение на действието на клаузата за най-облагодетелствана нация направиха възможна моята подкрепа на доклада, на който аз бях докладчик. Докладът трябва да установи баланс между осигуряването на справедлива сделка за ЕС, но също така да гарантира това, че развитието е неразделна част от споразумението, така че държавите от КАРИФОРУМ да могат да просперират и да събират плодовете на справедливата търговия с ЕС.
Rovana Plumb : Аз гласувах в подкрепа на доклада, като вярвам, че въз основа на одобрението, дадено от ЕП на споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга, ще бъде гарантирано следното:
изпълнението на ангажименти в области, които все още не са уредени съгласно единния пазар и икономика на КАРИФОРУМ (CSME) или не са изцяло въведени, включително финансови услуги, други услуги, инвестиции, конкуренция, обществени поръчки, електронна търговия, интелектуална собственост, свободно движение на стоки, както и околната среда, ще бъде отложено до завършването на единния пазар и икономика в тези области;
ще бъде създаден механизъм за независимо наблюдение в рамките на държавите от КАРИФОРУМ, осигурен с необходимите ресурси за предприемане на необходимия анализ, с който да се определи до каква степен СИП постига своите цели;
предварително определяне и осигуряване на справедлив дял от средствата за подпомагане на търговията. Тези средства представляват допълнителни ресурси, а не просто преразпределяне на финансирането от Европейския фонд за развитие (ЕФР);
съответствие с приоритетите на КАРИФОРУМ, като тяхното отпускане ще бъде своевременно, прогнозируемо и в хармония с графиците за изпълнение на националните и регионални стратегически планове за развитие. Тези средства трябва да се използват ефективно за компенсиране на загубата на митнически постъпления.
Luca Romagnoli : Аз гласувах в подкрепа на препоръката на г-н Martin относно споразумението за икономическо сътрудничество ЕО-КАРИФОРУМ. Всъщност, Европейският парламент има задължение да сключи това споразумение, при условие че Комисията и Съветът се съгласят да преразглеждат тези споразумения на всеки пет години, клаузата за най-облагодетелствана нация е премахната и най-важното, различните средства за подпомагане на търговията своевременно се определят и разпределят.
Luca Romagnoli : Аз реших да се въздържа при гласуването на предложението на г-жа Mann за препоръка относно етапното споразумение за икономическо партньорство ЕО-Кот д'Ивоар. В действителност, има няколко пункта в предложението, с които не съм съгласен. От друга страна, целите, които то преследва, са похвални и затова аз не желая да гласувам против тази препоръка.
Alessandro Battilocchio : Аз гласувах в подкрепа на доклада.
Това е първият път, в който Парламентът разработва единен доклад за работата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). И двете банки все по-често финансират операции в едни и същи географски райони извън Европейския съюз, като например Източна Европа, Южен Кавказ, Русия, Западните Балкани и Турция.
Сътрудничеството между двете банки се разви на регионална основа и затова начинът, по който то се осъществява, се различава в зависимост от дадения регион. В страните, в които оперират и двете банки, има три различни вида сътрудничество между ЕИБ и ЕВБР: Меморандум за разбирателство в Източна Европа, методът, прилаган в Западните Балкани, и гъвкав метод на сътрудничество.
Това развитие не е задоволително. Вместо това, би било по-полезно, ако се организира общ преглед, за да се анализира как може да се подобри сътрудничеството между двете банки и други страни, като се вземат предвид интересите на ЕС и държавите бенефициери. Освен това разделението на дейностите и сътрудничеството между тези две институции не може просто да се управлява на регионална основа или чрез разграничаване на операциите по отпускане на кредити за държавния. и за частния сектор
Luca Romagnoli : Аз гласувах против доклада на г-н Mitchell относно годишните доклади на Европейската инвестиционна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие за 2007 г. Вместо да говорим за сътрудничество между банките и други заинтересовани страни, би било уместно най-напред да се направят проверки преди, по време на и след като се отпуснат финансовите средства, тъй като и двете банки са отпуснали значителни кредити през 2007 г. Осигуряването на финансова помощ без участието на гражданското общество в съответните страни, може само да вложи положението в тези страни, вместо да го подобри.
В този смисъл, аз приветствам предложението на г-н Mitchell Комисията да се отчита ежегодно пред Парламента и Съвета относно оценката на въздействието на финансовите операции. И все пак, този елемент не е достатъчен, за да ме накара да подкрепя доклада.
Guy Bono : Аз подкрепих тази съвместна резолюция относно бъдещето на автомобилната индустрия.
Този текст поставя акцент върху необходимостта да се изработи на европейско равнище ясна и последователна политика за справяне с кризата, която засяга всички държави-членки в ЕС. Всъщност, изчислено е, че 12 млн. работни места са пряко или косвено засегнати от автомобилната индустрия. Продажбите са спаднали, запасите се увеличават и съобщенията за съкращения се множат. Няма чудодейни лекове за социалната катастрофа, която се надига; само координирани мерки могат да спасят сектора.
Ето защо, аз подкрепих тази съвместна резолюция, която призовава европейските компетентни органи да работят с държавите-членки за въвеждането на мерки, които ще гарантират бъдещата конкурентоспособност на европейската автомобилна индустрия, както и непрекъсната заетост в сектора.
Резолюцията обаче идва малко късно и не отговаря на очакванията. Затова разискването далеч не е приключило и обещава да бъде оживено, особено, ако вземем предвид текущите социални проблеми, които са поставени на карта, и още веднъж потвърдената необходимост от една социална Европа, защитаваща своите граждани.
Nicodim Bulzesc : Аз гласувах в подкрепа на резолюцията за бъдещето на автомобилната индустрия, тъй като тя призовава за последователни, хармонизирани инициативи от държавите-членки на ЕС за европейската автомобилна индустрия и за създаване на подходяща европейска рамка за действие.
Edite Estrela : Аз подкрепих съвместното предложение за резолюция относно бъдещето на автомобилната индустрия. Тъй като ЕС е най-големият световен производител на моторни превозни средства и тъй като автомобилната индустрия се явява един от най-крупните частни работодатели, подкрепата на този сектор е жизненоважна, за да се реагира на настоящата финансова и икономическа криза.
Ето защо аз подкрепям координирано политическо действие на европейско равнище, за да се насърчи приемането на мерки в подкрепа на индустрията, като например осигуряването на достъп до кредити за производителите и доставчиците на автомобили, стимулирането на търсенето на нови автомобили и предоставянето на стимули за бракуване на стари автомобили и закупуване на екологосъобразни автомобили; оказване на финансова подкрепа на висококвалифицираната работна сила чрез цялостното използване на Фонда за приспособяване към глобализацията и Европейския специален фонд, както и насърчаване на проучванията и инвестициите.
Bruno Gollnisch : в писмена форма. - (FR) Ние подкрепихме резолюцията за автомобилната индутрия, но ние не сме забравили, че онези, които днес претендират, че искат да я спасят, са именно онези, които са отговорни за нейната катастрофа.
Те са отговорни за разширяването на задвижваната от финансите глобализирана икономика, която е откъсната от действителността, където гарантирането на висока възвращаемост за акционерите взема мястото на индустриалната стратегия и където акциите се качват след обявяване на социални планове, докато мениджърите, които не винаги са достатъчно способни, си осигуряват премии и спасителни варианти. Те създадоха тази система, в която работните места и заплатите на работниците са единствените променливи във финансовите резултати. Те са отговорни за обедняването на семействата, което сериозно влияе на търсенето, като поддържат омагьосания кръг.
Дори сега, когато стотици хиляди работни места са заложени на карта, Комисията отново изважда догмата на конкуренцията, като възпрепятства мерките на национално равнище, предприети, за да се предотврати загубата на работни места, като настоява за обяснения от "Renault", за да се увери, че увеличаването на производството в една фабрика не е резултат от прехвърляне на операции.
Де да бяхте показали такова възмущение, когато европейските предприятия прехвърляха бизнеса си по целия свят в търсене на най-ниски разходи и най-несъществуващо социално законодателство.
Време е за промяна на политиката - за доброто на Европа и, преди всичко, на европейците.
Małgorzata Handzlik : Автомобилната индустрия се оказа в изключително трудно положение заради настоящата икономическа криза. Прогнозите за тази година също не са оптимистични. Те предвиждат продължаване на спада на продажбите на нови коли.
Европейската комисия и Европейският парламент считат, че индустрията трябва сама да се справя в кризата. По-конкретно, индустрията трябва да намери решение на структурните проблеми, свързани с ефективността на производството и използването на силата на производството, за да подобри конкурентоспособността и стабилността в дългосрочен план.
Действията, предприети от ЕС и държавите-членки, могат само да подпомогнат действията, предприети от самите производители. Това е вярно, по-конкретно за мерките, които са насочени към възстановяването на достъпа до финансиране при разумни условия, за да се стимулира търсенето на нови автомобили, да се поддържат стандартите на квалификация, да се запазят работните места и да се намали до минимум социалната цена.
Редица държави приеха планове за подпомагане на автомобилния сектор, но както отбеляза Комисията, тези планове трябва да съответстват на законодателството на ЕС и на преобладаващите принципи на конкуренцията, и по-специално на принципите за отпускане на държавна помощ с цел да не се нарушава функционирането на европейския вътрешен пазар. Всички мерки, свързани с финансиране, данъчно облагане или бракуване трябва като допълнение да подкрепят и ускоряват важните технологични трансформации в сектора, особено в областта на ефективността при разхода на гориво и намаляване на емисиите.
Marine Le Pen : в писмена форма. - (FR) Европейският парламент ще одобри диктата на Европейската комисия, която категорично се противопоставя на всички усилия на държавите-членки да защитят своите национални автомобилни индустрии.
Хората трябва да разберат, че свръхлибералната политика на Комисията и на Парламента е изключително ефикасно средство за ускоряване на преместването на френските компании в икономически "по-жизнеспособни" държави.
По време, когато хиляди работни места са пряко застрашени в автомобилната индустрия и в секторите на подизпълнителите, този антинационален избор е позорен в морално отношение и самоубийствен - в икономическо.
Членовете на Парламента, които подкрепят подобно индустриално и социално разрушение, ще трябва да отговарят затова пред работниците и техните семейства, които са непосредствените жертви на идеологическата им слепота.
Luís Queiró : Предвид важността на автомобилната индустрия за европейската икономика, ангажиментът на европейските правителства и на Европейския съюз да реагират на настоящата ситуация, е разбираем. Те се опитват да предотвратят последствията от тази криза, за която те се надяват и се борят да гарантират, че е временна. Те се стараят да спасят индустрията от състояние, от което тя няма да може да се възстанови. Тази загриженост среща нашата подкрепа. Въпреки всичко, трябва да има някои гаранции. Макар че непосредствената цел е да се спасят работни места, не трябва да се забравя, че крайната цел е гарантирането на оцеляването на жизнеспособни индустрии. Това означава, че изключителната инвестиция в този сектор трябва да се използва за нейното осъвременяване, модернизиране и да я подготви за увеличена конкуренция. Идеята, че е възможно или желателно да се изолира и защити един сектор от икономиката от конкуренцията, когато тя е здравословна и лоялна, е икономическа грешка и политическа заблуда.
Въпреки тези неуспехи, преодоляването на кризата в автомобилната индустрия, както и кризата изобщо, и подготовката за следващия етап, е в центъра на Лисабонската стратегия: повече конкуренция, повече иновации, повече работни места. Ние трябва да помогнем на автомобилната индустрия да се възстанови, но не бива да се опитваме да открием топлата вода.
Peter Skinner : в писмена форма. - (EN) Автомобилната индустрия в рамките на ЕС зависи от постигането на стандарти, които могат да улеснят въвеждането на по-строги екологични правила. Това не е в противоречие с идеята за конкурентоспособна индустрия, а по-скоро е принос към нейното оцеляване. Има много европейски инструменти, които могат да се използват за подпомагане на автомобилната индустрия и по-конкретно на работещите в нея. Сред тях са средствата за подпомагане на обучението чрез учене през целия живот.
Много е важно да разполагаш с подходящата работна сила, която вярва в устойчиво производствено бъдеще. Аз зная, че производителите на коли в югоизточната част на Англия сега имат възможност да се възползват от финансови средства, които могат да подпомогнат производството на автомобили в бъдеше. Това трябва да се балансира с екологични и социални условия.
Bart Staes : в писмена форма. - (NL) "Зелените" политици са убедени, че ние не можем да разглеждаме икономическата и екологичната криза поотделно. За да помогнем на икономиката отново да стъпи на краката си ние имаме нужда от "Зелен нов курс". В автомобилния сектор има огромен потенциал за движение в зелена посока. За да се приложи на практика този потенциал обаче правителствата трябва да заставят производителите на коли да инвестират в иновации. Мнозинството в този Парламент реши, че Европейският съюз трябва да влее значителна сума пари в автомобилната си индустрия. И все пак, даването на карт бланш, разбира се, не е решение. Ние не бива да субсидираме стари технологии, които скоро ще излязат от употреба. Вместо това, ние трябва да предприемем преки действия, за да накараме производителите на коли да инвестират в иновации. Като направите това, вие осигурявате бъдещето на сектора и правите много добра услуга на милионите европейци, които работят в автомобилната индустрия.
Групата на Зелените/Европейски свободен алианс предложи парите да бъдат достъпни само при условие, че автомобилната индустрия съществено подобри равнището на екологичните си показатели. Транспортът е отговорен за една трета от всички емисии CO2 в ЕС. Аз гласувах против резолюцията, защото тя не успя постави подобряването на екологичните показатели като предварително условие за получаването на обществени средства.
| bg |
Състав на политическите групи: вж. протокола
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
| bg |
Снемане на парламентарен имунитет: вж. протокола
| bg |
Действия, предприети вследствие позиции и резолюции на Парламента: вж. протоколи
| bg |
2. Поуки, които могат да се извлекат по отношение на ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония (
| bg |
Предаване на текстове, приети на настоящото заседание: вж. протокола
| bg |
Внесени документи: вж. протокола
| bg |
1. Мадагаскар (
| bg |
12. Трансгранично управление на кризи в банковия сектор (
| bg |
Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола
| bg |
Проверка на пълномощията: вж. протоколи
| bg |
1. Судан и Южен Судан (
| bg |
Внасяне на документи: вж. протоколи
| bg |
Едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост
Председател: Следващата точка от дневния ред е посветена на едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост.
Elena Oana Antonescu: (RO) Румънското правителство разглежда възможността за налагането на данък върху храните за бързо хранене с надеждата това осезаемо да намали броя на гражданите, особено деца и млади хора, които избират такива храни, чието въздействие върху човешкия организъм в средносрочен и дългосрочен план е извънредно пагубно.
Данъците може да изглеждат доста сложно решение по време на криза, но ако такава мярка се приложи както трябва, нейното въздействие може да надхвърли чисто данъчните аспекти и да достигне до образователни такива. Това ще даде възможност на все повече хора да научат, че грижата за тяхното здраве започва с хранителния режим. Средствата, събрани от тези данъци, ще бъдат разпределяни само за програми, предназначени да осведомяват обществеността за съставки и вещества, които могат да им навредят.
Заболяванията в резултат на затлъстяване са нарастващо бреме за здравните системи на държавите-членки, а връзката между затлъстяването и храните за бързо хранене е добре документирана. Насърчаването на здравословното хранене следва да се превърне в ключова политика в Европейския съюз и това трябва да стане възможно най-скоро. Една европейска програма, която да използва разработените от няколко държави-членки инициативи, ще бъде приета положително и ще е извънредно полезна. Тя би могла да спомогне за по-здравословно хранене в Европейския съюз.
Jarosław Kalinowski: (PL) Г-н председател, бих искал да говоря за сигурността на доставките на суровини за производство, от каквито се нуждаят земеделските стопани и търговците в Европейския съюз, както и производителите на фуражи и храни за животни. Един от основните въпроси и заплахи за веригата на доставки в Европа е липсата на установено, приемливо и много ниско равнище на наличие на разновидности на генетично модифицирани организми, които още не са получили одобрение в Европейския съюз. Според последните изследвания до 2015 г. в света ще се отглеждат близо 120 нови видове ГМО. Липсата на решение ще доведе до повишаване на цените на фуражите и храните за животни и в резултат от това може да се стигне до изключването на много европейски земеделски стопани от пазара. Най-пресният пример е положението от юли миналата година, когато в доставките на соя бяха открити следи от генетично модифицирани разновидности. Това оказа съществено въздействие върху цялата верига за фуражи и храни за животни, тъй като Европа не може да посрещне нуждите си единствено с вътрешно производство и е принудена да внася ежегодно 14 милиона тона соя.
Ádám Kósa: (HU) Бих искал да помоля председателя или председателството на Парламента да предадат на Европейската комисия, че в хода на работата си съм подал две запитвания в писмена форма в рамките на шестмесечен период. В първия случай получих отговор след сериозно забавяне, а на второто ми запитване, внесено на 30 ноември, все още не съм получил отговор. Смятам, че е важно да имаме подходяща комуникация и диалог между институциите на ЕС. Моля, предайте това, за да не се препятства моята работа и да мога да получа исканите от мен отговори.
Csaba Sándor Tabajdi: (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, много добре е, че Европейският съюз най-накрая има свой представител, ако мога така да се изразя, министър на външните работи в лицето на Кати Аштън. По време на нейното изслушване тя каза едно изречение за Китай, чието общо значение няма нужда да подчертаваме тук. Изненадващо е, че никой член на Парламента, който има право да задава въпроси за Китай, не взе думата, независимо че неотдавна ЕС получи истинска плесница по време на срещата на високо равнище в Копенхаген относно климата, където Китай и САЩ постигнаха споразумение зад гърба ни. Също така изненадващо е, че Европейският съвет никога през цялото си съществуване не е обсъждал отношенията между ЕС и Китай. Ето защо моля председателя да призове Европейския съвет да включи в своя дневен ред стратегическите отношения между ЕС и Китай, докато Парламентът в бъдеще следва да разглежда този въпрос така, както това се изисква от важността на Китай.
George Sabin Cutaş: (RO) Основният приоритет на бъдещата Европейска комисия трябва да бъде намаляването на икономическите неравенства между държавите-членки чрез установяване на тясно сътрудничество на фискално равнище и на равнище валутни политики.
Тази готовност за сътрудничество е очевидна от самото начало на икономическата криза и е абсолютно необходимо тя да продължи. В същото време, когато става въпрос за координиране на фискално равнище, трябва да се вземе предвид фактът, че Европейският съюз обхваща държави, чиито икономики са структурирани по различни начини. Всъщност икономиките в някои държави-членки се характеризират с по-обхватни циклични движения, тъй като се нуждаят от високо равнище на публични инвестиции, и техният потенциал за растеж надхвърля този на зрелите икономики в ЕС.
Следователно Пактът за стабилност и растеж и настоящата процедура за присъединяване към еврозоната следва да включват клаузи за гъвкавост, които да позволяват анализ на публичните разходи през целия икономически цикъл, така че държавите-членки да могат да инвестират, когато това е необходимо. Това може да осигури развитието на всяка държава-членка според етапа, на който се намира нейната икономика.
Anni Podimata: (EL) Г-н председател, през последните дни бяхме свидетели на безпрецедентна и координирана атака срещу икономиките на държавите-членки от еврозоната, като разпространяването на държавни облигации в някои държави като Гърция, Португалия и Испания беше изключително голямо.
Очевидно тези държави се използват за удар върху икономическото сближаване в еврозоната като цяло и върху еврото в частност. Самите механизми, които създадоха световната кредитна криза, сега безсрамно спекулират за сметка на държавите, които срещат най-тежки финансови проблеми.
Ето защо Европа не може само да оценява предприеманите за борба с дефицита мерки. Истинският въпрос трябва да бъде следният: възнамеряваме ли да приемем мерки за солидарност на европейско равнище, като защитим еврозоната и еврото, и ще решим ли по-късно да приемем политики, които да работят за основно икономическо сближаване, а не само за валутно такова.
Carl Haglund: (SV) Г-н председател, от началото на тази година Директивата на ЕС за съдържанието на сяра определи граница от 0,1% за съдържанието на сяра в горивата, използвани от плавателни съдове, влизащи в пристанища, и плавателни съдове по вътрешни водни пътища. От гледна точка на екологията това е добра стъпка. Важно е корабоплаването също да зачита в по-голяма степен околната среда.
Сега повечето пътнически и товарни морски плавателни съдове използват тежко гориво. В Балтийско море ние вече от години използваме тежко гориво с ниско съдържание на сяра, възлизащо на 0,5%, за целите на опазването на околната среда. Ниското съдържание на сяра при плаване в открито море не се възприема като проблем на екологията, тъй като основната цел беше намаляването на замърсяването в градовете. Това следователно е насоката, в която според мен следва да действа ЕС по този въпрос, а именно, да насърчава използването на тежко гориво с ниско съдържание на сяра.
Сега се изправяме пред предизвикателството от това, че конвенцията MARPOL на Международната морска организация препоръчва граница от 0,1% за всички плавателни съдове в Балтийско море, считано от 2015 г., а това би могло да има опустошителни последици за Балтийско море. Затова бих искал да напомня на членовете на ЕП за това и да насърча хората да не...
(Председателят отнема думата на оратора)
Chris Davies: (EN) Г-н председател, понякога колегите в Парламента затрудняват много живота на неговите приятели. Бюрото беше препоръчало разходи за наемане на още 150 души в Парламента и в политическите групи, за да се покрият изискванията на Договора от Лисабон - съществено увеличаване на разходите по време, когато толкова много от нашите граждани се сблъскват с орязване на публичните услуги и повишаване на данъците.
Занимавам се със законодателство по процедурата за съвместно вземане на решение вече повече от 10 години. Не считам, че ни трябва толкова много персонал: смятам, че можем да преразпределим нашия персонал и да го използваме по-ефективно, без да увеличаваме бюджета си.
Всички ние, които ръководим съвети, или дори правителства, знаем, че понякога трябва да живеем според средствата си. Не следва да предприемаме неща, за които не можем да се отчетем. Проверката следва винаги да бъде такава: можем ли да се изправим на публична среща и да обясним на нашите граждани онова, което правим? Убеден съм, че в този случай няма да можем.
Marek Józef Gróbarczyk: (PL) Г-н председател, основата на енергийната сигурност в Европейския съюз е диверсификацията на доставките на газ. Да се поставяме в зависимост от доставки от един източник в дългосрочен план ще разстрои равновесието не само с оглед на енергийната сигурност, но и от гледна точка на икономиката. Никой в Европа не може да разбере това по-добре от посткомунистическите държави, които все още са под влиянието, под огромното влияние на Русия. Северноевропейският газопровод ще отнеме възможността за диверсификация и ще ограничи възможността за развитие на балтийските пристанища и по-специално на новия диверсифициран източник за доставка на газ за Европа - терминала за природен газ Швиноуйшче. Освен това към неблагоприятното въздействие от изграждането на този газопровод ще се добави и екологичен аспект. Докладът за миналата година недвусмислено показва, че Северноевропейският газопровод ще има отрицателно въздействие. Призовавам Комисията отново да разследва този въпрос.
Malika Benarab-Attou: (FR) Г-н председател, питам се какви действия ще предприеме Европейският съюз, за да може всички държави-членки да спазват правото на убежище и да зачитат правата на човека по отношение на хората, пристигащи от южните брегове на Средиземноморието.
Много от тях пристигат в разнебитени плавателни съдове и няколко хиляди африканци се давят, без никой да протестира. Дали Съветът и Комисията действително са чувствителни към тези проблеми, които попадат едновременно в областта на правата на човека и на хуманитарната помощ?
Изявленията на г-н Моратинос относно укрепването на подхода за сигурност и неотдавнашното решение на Съвета за отпускане на допълнителни ресурси на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) не звучат успокоително във връзка с това.
Госпожи и господа, от нас зависи да направим така, че нашите действия да бъдат в съответствие с нашите ценности. Има неотложна необходимост от това, тъй като са застрашени човешки животи.
Bairbre de Brún: (GA) Г-н председател, през последните няколко седмици бяха проведени преговори в рамките на последния етап от мирния процес в Северна Ирландия. В тези разговори участваха политическите партии и правителствата на Великобритания и на Ирландия. Тяхната задача беше по-специално да се погрижат за прехвърлянето на политическите правомощия от Уестминстърския парламент в Лондон на Събранието в Белфаст. Те обсъдиха и други важни въпроси.
Радвам се, че тези разговори най-накрая завършиха със споразумение между страните, и съм убедена, че Европейският парламент също ще приветства този напредък. Надявам се, че сега ще можем да се заемем с други ангажименти, които още не са уредени или изпълнени. Така ще осъществим напредък към стабилни политически институции, които ще функционират на основата на равенство, споделяне на правомощията и взаимно уважение.
Paul Nuttall: (EN) Г-н председател, поисках да направя това едноминутно изказване, за да изтъкна ужасния ефект от събирането на отпадъците веднъж на две седмици за общностите в моя избирателен район в северозападна Англия.
Да вземем например моя роден град Бутъл, където много семейства живеят в домове на терасиран терен, без градинки отпред и с малко място отзад. Безумно е те да бъдат принуждавани да изнасят отпадъците си веднъж на две седмици.
Естествено, това доведе до образуването на купчини смет, защото няма място за складирането й. Ако лятото е горещо, може да сте сигурни, че това ще доведе до увеличаване на вредителите, което на свой ред представлява заплаха за общественото здраве.
Защо обаче разказвам това пред Парламента? Просто защото събирането на отпадъците на всеки две седмици е пряка последица от директивата на ЕС относно депонирането на отпадъци, която беше подкрепена в тази зала от британската Лейбъристка партия и от консерваторите. Поне се надявам повече от британските избиратели да си спомнят за това, когато отидат на общите избори по-късно тази година.
Andreas Mölzer: (DE) Г-н председател, след два дни ще разискваме въпроса за телесните скенери. По време на разискването ще разгледаме общия въпрос за сигурността по летищата, с други думи, нашия подход към сигурността по летищата в Европейския съюз. Европейският съюз е известен с това, че неведнъж е приемал прибързано законодателство, основано или на предполагаеми, или на реални понякога терористични заплахи. Това не подобрява сигурността по летищата. Единственото, което прави, е да създава все по-сложни и дори все по-нелепи мерки.
Ако разгледате например положението на железопътните гари, то е в основата си подобно на това по летищата. Като общо правило гарите не използват мерки за сигурност, най-малкото що се отнася до маршрути в рамките на ЕС и на страната. Оттук възниква въпросът дали нашата загриженост за сигурността по летищата не е преувеличена. Растящата бюрокрация и безконечният поток от мерки за сигурност няма да допринесат за сигурността, а ще създават неудобства за пътниците.
Krzysztof Lisek: (PL) Г-н председател, както казахте, ние ще гласуваме за назначаването на новата Европейска комисия. Действително, както Вие посочихте, това е много важен момент, който се свързва с много надежди не само от страна на членовете на Европейския парламент и на европейските правителства, но най-вече на гражданите на Европейския съюз. В този смисъл създаването на обща външна политика на Европейския съюз има особено значение, така че предизвикателството, пред което е изправена баронеса Аштън в тази област, е дори още по-голямо.
Налице са две нови предизвикателства. Първото, и Вие говорихте за това, г-н председател, е Украйна. Независимо от резултата от изборите ние трябва да формулираме и последователно да прилагаме нова политика по отношение на Украйна, политика на Европейския съюз, за да стане възможно за тази държава да се присъедини в бъдеще като държава-членка на ЕС. Вторият въпрос обаче е Беларус. Трябва да съобщя, че за съжаление, преди няколко часа в Беларус е извършено поредното нарушение на правата на човека. Белоруската полиция е влязла в Полския дом в Ивенец и е попречила на дейността на Съюза на поляците в Беларус.
Gabriel Mato Adrover: (ES) Г-н председател, през декември миналата година Европейският съюз и Кралство Мароко сключиха споразумение за либерализиране на търговията със селскостопански продукти. За съжаление, цялата информация, с която разполагаме относно съдържанието на това споразумение, е събрана от медиите.
Тази информация сочи увеличаване на квотата за внос на домати в Европейския съюз, нещо, което ние категорично отхвърляме, тъй като Кралство Мароко нееднократно не е изпълнявало своите задължения към Европейския съюз. Европейската комисия отказва да признае наличието на такава ситуация, независимо че самата Служба за борба с измамите (OLAF) я призна.
Не можем да допуснем Комисията да продължи да си затваря очите, като пренебрегва потребностите на производителите от Канарските острови, Андалусия, Мурсия и Аликанте. Ето защо ние настоятелно призоваваме да се спазват споразуменията и да се отделя повече внимание на фитосанитарния контрол. Освен това графикът за износ от Мароко следва да се направи по-гъвкав, като износът бъде разпределен през цялата година.
Paulo Rangel: (PT) Г-н председател, бих искал да се възползвам от тази възможност, за да заклеймя онова, което се случва сега в Португалия, където по всичко личи, че медиите разкриха план на правителството за контрол на вестниците, телевизионните програми и радиостанциите, който застрашава свободата на изразяване. Дори тази седмица колонка във вестника, написана от известния журналист Марио Креспо, бе цензурирана по указание, или вероятно по указание, на министър-председателя.
При тези условия министър-председателят Жозе Сократес сега трябва да даде на португалския вестник "O País" основателни обяснения и да разясни, че не контролира, не ограничава и не цензурира свободата на изразяване в Португалия.
Действайки по този начин, Португалия вече не е държава, управлявана според принципите на правовата държава, а държава, управлявана от формални закони, в която министър-председателят се ограничава до формалности, процедури и бюрокрация, и не иска да даде основателни обяснения.
Ние искаме Португалия да бъде държава, управлявана според материалното право!
Véronique De Keyser: (FR) Г-н председател, на 27 януари в два часа сутринта газова експлозия порази историческия център на Лиеж. Бях там заедно с колегите ми от градския съвет и оцеляхме едва по чудо. Но 14 души загинаха в тази експлозия. Десетки други са ранени, а 500 души са преместени.
Бих искала тук да отдам почит не само на загиналите и на техните семейства, но и на изключителната храброст на пожарникарите и на всички спасители. Във връзка с това бих искала да ви припомня, че все още не съществува единен статут на пожарникарите в Европейския съюз, а в моята страна, както и в други страни, борбата с пожарите още не се разглежда като опасна професия. Призовавам за европейски статут на пожарникарите, тъй като при много обстоятелства им се налага да предоставят трансгранична помощ.
Председател: Благодаря Ви много за изявлението и за това, че насочихте нашето внимание към трагедията, която се разигра толкова близо до нас, в Белгия. Действително случаят е трагичен. Благодаря Ви много. Бихме искали да изразим нашето дълбоко съпричастие към всички пострадали в резултат от трагедията и към техните семейства.
Rosario Crocetta: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, моето изказване цели да изтъкне как тежестта на процеса на деиндустриализация засяга редица индустриални центрове в Сицилия, по-специално автомобилния център Термини Имерезе, собственост на групата "ФИАТ", и нефтохимическия център Джела, собственост на групата "ЕНИ". Термини Имерезе понася щети от конкуренцията, възникваща на основата на ниското заплащане в някои държави в ЕС, докато Джела страда от конкуренция от Азия.
С оглед на тежкия процес на деиндустриализация, който тече на редица места в Европейския съюз, искам да заявя, че е дошло времето да преразгледаме политиката за ненамеса, която Европейската комисия е следвала досега, и да започнем да въвеждаме съвкупност от важни стратегически мерки в подкрепа на европейската промишленост. Този призив е отправен най-вече към Европейската комисия и към г-н Таяни, члена на Комисията, отговарящ промишлеността и предприемачеството.
Jelko Kacin: (SL) Миналия четвъртък парламентът на бившата югославска република Македония прие декларация в подкрепа на резолюцията на Европейския парламент относно Сребреница, която ние приехме с огромно мнозинство преди една година.
В тази резолюция Парламентът отдава почит на всички жертви от всички страни и във всички войни от последното десетилетие на миналия век, не само на жертвите на геноцида в Сребреница. Парламентът в Скопие е третият на Западните Балкани, който ратифицира и приема резолюцията със 70 гласа "за" и само един глас "против". Такова мнозинство и такъв консенсус заслужават уважение и признание и от нашия Парламент.
Независимо че бившата югославска република Македония по никакъв начин не е участвала в това трагично събитие, нейната решителна позиция представлява акт на солидарност и цивилизован жест, достоен за уважение и възхищение. Решението на парламента на бившата югославска република Македония е израз на уважение към всички жертви и послание, че всички ние носим споделена отговорност за изграждането на по-добро и по-светло бъдеще за всички държави на Западните Балкани. Това е крачка към бъдещето, протегната ръка за помирение към всички съседни държави и пример за всички държави в региона.
Като участник в изготвянето на въпросната резолюция искам да поздравя членовете на парламента на бившата югославска република Македония за тяхната политическа смелост и приноса им за помирението в региона.
Michail Tremopoulos: (EL) Г-н председател, бих искал да изтъкна, че в днешното време на икономическа криза, когато някои страни са в рецесия, има и други като Гърция, които трябва да решат редица проблеми, свързани с въпросите на равенството между половете, като се има предвид, че кризата засяга по-тежко жените, отколкото мъжете.
През последните години бяха положени много усилия и в Европа бяха приети закони, които предоставят някои улеснения и специфични инструменти за този сектор; директивите на Общността за равното третиране на мъжете и жените обаче не се транспонират в националното законодателство.
Като се има предвид това и независимо от въпросните усилия, ние трябва да преодолеем разделението по полове, тъй като жените получават заплащане със 17% по-ниско от мъжете и се сблъскват с особени форми на расизъм на пазара на труда; искам да подчертая, че всички регламенти или промени във връзка със застрахователни или трудови въпроси трябва да бъдат съпровождани от нови социални инфраструктури.
Zbigniew Ziobro: (PL) Г-н председател, благодаря Ви за предоставената ми възможност да се изкажа, тъй като искам да говоря по важен въпрос във връзка с разходите за политиката в областта на климата.
Европейският съюз последователно планира своята политика в областта на климата. Твърде значителен обаче е фактът, че тази политика има огромно въздействие върху икономиките на държавите-членки. Когато бъдат взети под внимание структурните различия между икономиките на различните държави-членки, става все по-ясно, че отделните държави-членки ще понесат твърде различни разходи за прилагане на стратегията. В същото време е факт, че новите държави-членки изпълниха своите задължения за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Протокола от Киото с твърде различни показатели. В случая с Полша намаляването възлизаше на близо 30% в сравнение с изискваните 6%, но за "старите 15 държави-членки" намаляването беше едва 1%, докато те се бяха ангажирали да намалят тези емисии с 6%. Във връзка с това всичко, което Комисията предприема, трябва да отчита диференцираните разходи за адаптирането на икономиките на различните държави-членки, разходи, които различни държави-членки са поемали досега за намаляването на емисиите на парникови газове съгласно Протокола от Киото, и трябва също така да сложи край на тези промени, които могат да нарушат равновесието между държавите-членки.
(Председателят отнема думата на оратора)
Joe Higgins: (GA) Г-н председател, сега ирландското правителство ще удържа до 21% ДДС върху обществените услуги, осигурявани от местните органи, като събиране на отпадъци и рециклиране. Европейският съюз принуждава ирландското правителство да прилага тези нови данъци. Те ще увеличат още повече тежестта за обикновените работещи хора и за бедните, които и без това вече плащат скъпо за капиталистическата криза в Ирландия. Правителството също така възнамерява да въведе нови такси за вода за собствениците на къщи, които могат да достигнат 500 до 1 000 евро годишно. Това ще бъде още един тежък удар за жизнения стандарт на работещите хора. Освен това то подготвя обществената система за водоснабдяване за бъдещата й приватизация. Ето защо предупреждавам ирландското правителство и Европейската комисия, които подкрепят разходите и приватизацията, че това няма да бъде прието и ще бъде посрещнато от масова кампания за бойкот и от цялата сила на обикновените хора. Това е допълнителна икономическа тежест, която работещите хора в Ирландия няма да приемат.
Nikolaos Salavrakos: (EL) Г-н председател, утре ще гласуваме за новата Европейска комисия и ще се превърнем в Съединени европейски щати. След приключването на тази процедура ще трябва в рамките на този нов вид управление да разгледаме въпросите за обща външна политика, обща икономическа политика, за по-тесни връзки между членовете на Съюза и за солидарност, както и за планирането на бъдещето на Европа. В това бъдеще ще трябва да се действа извънредно внимателно, що се отнася до разширяването на Европа чрез присъединяване на други държави, и още по-важното, що се отнася до имиграцията, която е голям проблем за бъдещето на Европа и по мое мнение следва да се разглежда не само от националните правителства, но също така в рамките на обща политика на Европейския съюз.
Ето защо искам да призова Комисията и Парламента да обърнат особено внимание на този въпрос.
Louis Bontes: (NL) Г-н председател, преди няколко седмици и аз като Вас посетих Аушвиц, където се изправихме лице в лице с ужасите, които са се случвали там. Можете да си представите колко бях удивен, когато няколко дни по-късно евреите бяха демонизирани с отвратителни твърдения по официалния новинарски канал на Палестинската власт.
В резюме: "Евреите са врагове на Аллах и на човечеството. Пророкът казва: убивайте евреите!" Тези изявления са крайно отвратителни и според мен това не може да остане без последствия. Орган, чиято така наречена обществена телевизия цитира "Пророка", като подбужда към убийства на евреи, не следва да получава нито цент повече във фондове за развитие. Европейският парламент трябва да препоръча спирането на тези фондове и да изрази своето отвращение от подобни практики.
Nuno Teixeira: (PT) Г-н председател, Зелената книга относно реформата на общата политика в областта на рибарството, докладчик по която беше моята колега от Азорските острови г-жа Patrão Neves, предоставя уникална възможност за разискване върху сектор, който трябва да изиграе значителна роля за стабилизирането на местното развитие в най-отдалечените региони.
Мадейра следи текущите обсъждания с особен интерес и смята, че е необходимо да се предложи диференциране между малочислените флотилии и големите флоти, които следва да бъдат подчинени на различни риболовни режими. От особено практическо значение е да бъде подкрепен принципът на позитивна дискриминация, като достъпът до териториални води в изключителната икономическа зона бъде ограничен само за местни малочислени флотилии.
В Мадейра подкрепата за модернизиране на флотите е жизненоважна, както и възприемането на стил на управление, който да осигури в дългосрочен план опазването на широк диапазон от видове. Само по този начин ще успеем да избегнем неустойчивата конюнктура за икономическа, екологична и социална стабилност.
Накрая, ние ще се борим за постоянна и актуална подкрепа за рибарството в най-отдалечените региони.
Romana Jordan Cizelj: (SL) Европа е пълна с малцинства, а етническите малцинства са съществена част от тях. Заедно с местните малцинства, които представляват само 8% от нашето население, ние трябва да вземем под внимание и имигрантските малцинства, които представляват още 6,5%.
Преди последните две вълни на разширяване страните кандидатки трябваше да покажат съответствие с критериите относно правата на малцинствата. В контраст с това политиките относно малцинствата и връзките с тях в държавите, които по онова време вече бяха членки на Европейския съюз, не бяха обект на никакъв надзор. Това положение беше неуместно.
Наскоро словенските етнически малцинства в Италия, Австрия и Унгария попаднаха под силен натиск вследствие на орязване на средствата за техните интереси. Ето защо призовавам създателите на политики в Европа да започнат да работят сериозно по въпросите, свързани с малцинствата, на европейско равнище. Новият Договор от Лисабон осигурява правно основание за такова действие. Също така настоятелно призовавам Европейската комисия да изготви и представи план, в който подробно да представи хода на своите действия с оглед на изпълнението на онези разпоредби в Договора от Лисабон, които защитават малцинствата.
Anna Záborská: (SK) Словакия е застрашена от построяването на мегаказино, подвеждащо наречено "Метрополис". След като Словения, Унгария и Австрия отказаха да издадат необходимите лицензи, участващите групи сега се обръщат към Словакия, за да прокарат там своя бизнес план. Парламентът в Братислава даде отрицателно становище, но решението не е окончателно и проектът за казино продължава да се развива.
Предприемачът вече използва евфемизми и представя проекта като мултифункционален център. Говори се за площадки за игри, аквапарк и конферентен център, но не се казва нищо за мегаказино.
Какви пречки може да издигне ЕС, за да възпрепятства хазартните операции в държавите-членки? Как защитава ЕС най-уязвимите групи? Не е тайна, че хазартните игри вървят редом с престъпност, насилие, организирана престъпност, проституция и различни други свързани явления. Призовавам колегите си и националните сдружения да се присъединят към гражданите от Словакия в техния протест и също така да подпишат писмената декларация, като по този начин подкрепят протеста ни.
Daciana Octavia Sârbu: (RO) Името Roşia Montană сигурно вече е все по-познато и на европейските институции, и на гражданите. Става дума за област в Румъния, в която има исторически останки, привлекли вниманието на ЮНЕСКО, и която днес е застрашена от разрушение. Използването в минното дело на цианид, който заплашва да разруши целостта и предимствата на този обект, отново изглежда реална възможност.
През последните седмици румънското правителство даде да се разбере, че разрушаването на региона може да се счита за приемливо, като разреши започване на минните дейности. Настоятелно призовавам Европейския парламент и Европейската комисия да разгледат възможността за намеса на форумите на ръководителите на ЕС, за да се спре тази дейност, която без съмнение ще се превърне в екологична и човешка катастрофа.
Derek Vaughan: (EN) Г-н председател, искам да говоря за енергийната политика. Както каза един от предходните оратори, осигуряването на бъдещите енергийни доставки е жизненоважен въпрос за всички нас и за да го разрешим, трябва да разгледаме широк спектър от технологии, а не само една и не само газ. Очевидно енергията от възобновяеми източници ще изиграе своята роля, независимо дали ще се касае за вятър, биомаса или енергия от приливите, но ядрената енергия и улавянето и съхранението на въглероден диоксид (CCS) също трябва да изиграят своята.
Ето защо приветствам неотдавнашните инициативи на правителството на Обединеното кралство. То неотдавна предложи редица проекти, насочени към новите технологии за възобновяеми източници, но също и за ядрени, и за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. Смятам, че тези политики ще осигурят енергийните доставки в Обединеното кралство в бъдеще и гледам на тях като на модел за останалата част от Европа. Без съмнение аз не смятам, че можем да оставим всичките си яйца в една кошница: трябва да разполагаме с широк спектър от технологии. Искам настоятелно да призова колегите тук да направят това в бъдеще.
Giommaria Uggias: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, след избухването на световната финансова криза Европейската комисия представи мярка, предложението, което се разисква днес, за укрепване на борбата срещу данъчните измами. Това прави възможно увеличаването на прозрачността между всички данъчни системи на европейските държави чрез обмен на информация за активите.
Това е добра мярка, но трябва също така да си спомним, че преди няколко месеца мнозинството в италианския парламент одобри данъчния щит, който скрива самоличността на неплащащите данъци и лишава европейските граждани от приходи от ДДС.
Докато целият свят се бори с пороците на незаконността, някои национални закони обаче оскърбяват достойнството на почтените граждани. По тази причина ние заедно с други колеги от партията "Италия на ценностите" и Демократическата партия внесохме жалба в Комисията.
Научихме, че службите действат по нашите съобщения. Затова призовавам Комисията да бъде храбра, да поеме отговорността да обяви италианския данъчен щит за незаконен и да направи възможно облагането на тези капиталови суми.
Marek Henryk Migalski: (PL) Г-н председател, бих искал да повдигна един въпрос, който вече беше споменат, но искам да наблегна на вече казаното. Сега, докато ние говорим тук, в Ивенец в Беларус тече незаконен обиск в Полския дом, един от офисите на Съюза на поляците в Беларус. Това е пореден акт на репресия срещу полското малцинство в Беларус. Знам, г-н председател, че Вие вече сте се намесвали лично в случая с изключително високата глоба, наложена на Анджелика Борис, и бих искал да Ви благодаря за намесата, тъй като ние действително сме длъжни да помагаме на тази организация. В същото време бих искал да се обърна към Вас, г-н председател, а също така към Съвета и към Комисията с призив да направите изявление възможно най-скоро и да се намесите в случая с нарушаването на правата на човека в Беларус - нарушаване на правата на поляците - но казвам това най-вече в контекста на нарушаването на правата на гражданите - правата на човека - с други думи, нещо, което следва да бъде важно за нас като Европейски парламент.
João Ferreira: (PT) Г-н председател, през последните няколко седмици станахме свидетели на засилването на прикрита идеологическа кампания срещу мерките, които държавите-членки предстои да приемат за уравновесяване на публичните финанси. Не е съвпадение, че много от водачите на тази кампания са същевременно и виновници за настоящата икономическа и социална криза. Също както и в миналото, те отново подкрепят нови атаки срещу заплатите, социалните и трудови права и социалните функции на държавата.
В отговор на тази яростна атака десетки хиляди португалски работници излязоха на протест по улиците с искания за увеличаване на заплатите, което да възстанови покупателната способност, изгубена през последното десетилетие, и достойни условия за пенсиониране.
Публичните сметки следва да бъдат съобразени с икономическия растеж, като същевременно бъдат прекратени сериозните несправедливости във връзка с разпределението на богатството, които са в основата на таза криза. Напредъкът на работническата борба днес дава поводи за надежда и е най-конкретното основание за вяра в едно по-добро бъдеще.
Godfrey Bloom: (EN) Г-н председател, преди няколко седмици моят уважаван приятел и колега от Йоркшир Edward McMillan-Scott доведе пред Парламента председателя на Международната експертна група по изменение на климата (IPCC) и го представи като жива легенда и върховен гуру в науката за климата, и трябва да призная, че той действително ми изглеждаше като гуру, обаче се оказва, че той е железопътен инженер, който пише мръсни книги. Нямам нищо против железопътните инженери. Някои от най-добрите ми приятели са железопътни инженери и те без съмнение четат мръсни книги, не в това е въпросът, но това вероятно може да обясни, струва ми се, защо през последните няколко години от IPCC излизаха толкова много абсурдни глупости.
Не би ли било добре Комисията евентуално да пише до IPCC с предложение да си изберат нов председател, който да е може би малко по-добре квалифициран?
Krisztina Morvai: (HU) Преди няколко минути г-жа Anna Záborská говори за огромните инвестиции, инвестициите в казино за различни хазартни игри, правени от чужденци в Унгария, срещу които известният лидер на извънпарламентарната опозиция György Budaházy протестира заедно с 12 души от така наречената опозиционна група Hunnia, които бяха задържани близо една година в очакване на процес. На тях не им се съобщава какви доказателства са представени срещу тях. Освен това поради някои особености на унгарските разпоредби и в нарушение на правото на "habeas corpus" съдията, който продължава да удължава срока на тяхното задържане преди процеса, не преглежда подробно инкриминиращите доказателства срещу тях. Намирам за скандално, че нещо такова може да се случи в Европейския съюз, и за пореден път изразявам протеста си.
Rodi Kratsa-Tsagaropoulou: (EL) Г-н председател, бих искала да спомена един въпрос, който според мен е от изключително политическо значение; той е свързан с националните парламенти и тяхното сътрудничество с Европейския парламент в рамките на полаганите днес в Европа усилия за постигане на икономическо възстановяване и финансова стабилност.
Докато кредитната криза отзвучава все по-надалеч, всички говорят за необходимостта от засилване на еврото, сближаването в еврозоната, икономическите неравенства в рамките на Европейския съюз и механизмите на солидарност, които е необходимо да бъдат развити.
Считам, че в тази рамка диалогът между Европейския парламент и националните парламенти ще изтъкне на преден план нашата обща цел, общата ни отговорност и солидарността, която ние трябва да покажем на европейско и на национално равнище, за да можем да вземаме правилните решения и да прилагаме правилните политики, политики, които често изискват трудна за разбиране дългосрочна перспектива, особено за нашите колеги от националните парламенти, които трябва да плащат политическата цена в държавите си.
Считам, че можем да поемем инициативата, като започнем такъв диалог.
Agustín Díaz de Mera García Consuegra: (ES) Г-н председател, ще се позова на Европейската харта за правата на жертвите на тероризма.
На 15 декември г-н Баро се ангажира да популяризира Европейска харта за правата на жертвите на тероризма. На 19 януари г-жа Малмстрьом приветства думите на г-н Баро в напълно позитивен дух. От името на испанското председателство на 26 януари министърът на вътрешните работи на Испания г-н Перес Рубалкаба заяви, че напълно подкрепя жертвите на тероризма, и че Испания ще направи всичко по силите си в рамките на Комисията и на Съвета, за да им окаже помощ.
Ние приветстваме всичко това. Сега обаче е време да се премине от декларации към действия, което съвпада с Шестия международен конгрес за жертвите на тероризма, предстоящ да се проведе в Саламанка на 11, 12 и 13 този месец. Желая на конгреса много ползотворна работа. Г-н председател, ние следва да продължим да призоваваме към ангажираност в тази област и да я насърчаваме от името на Парламента.
Marc Tarabella: (FR) Г-н председател, моята колега г-жа De Keyser припомни трагедията, която се случи в Лиеж на 27 януари. Аз, разбира се, няма да повтарям казаното от нея за жертвите и за службите за неотложна помощ, които заслужават свой статут.
Онова, което ме безпокои, е, че в този случай собственикът на сградата не е имал застраховка. Само искам да обърна внимание на Комисията на факта, че би било полезно, преди да се говори за задължителна застраховка срещу пожар за всеки гражданин, да се поговори за задължителна застраховка за гражданска отговорност за вреди, които могат да бъдат причинени на трети страни, понякога злонамерено, но най-вече поради небрежност.
Считам, че Комисията би могла да представи или предложение, например в рамките на защитата на потребителите, като в този случай "потребител" означава "гражданин", или инициатива, която би могла да излезе и от Парламента.
Във всички случаи, бих искал да помоля онези от колегите, които могат да ме подкрепят в тази област, да се обърнат към всички граждани с призив да сключат застраховка за гражданска отговорност, която да покрива всякакви вреди, нанесени на трети страни.
Sonia Alfano: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, испанското холдингово дружество "Gas Natural" внесе проект за разположени на брега заводи за регазификация, който ще засегне областта на Триест и който бе одобрен от италианското Министерство на околната среда.
Техническият съвет за завода за регазификация в Триест изтъкна някои важни недостатъци. След неофициалната среща, проведена между Европейската комисия, Италия и Словения на 26 януари 2010 г., италианският постоянен представител в Европейския съюз публично спекулира, че Европейският съюз е одобрил проекта, докато официалното съобщение от Словения гласи, че страните са приканени да постигнат съгласие.
Такова съгласие вероятно ще бъде трудно да се постигне на практика поради нетипичния контекст на този случай със завода за регазификация. Всъщност се оказва, че органите, отговарящи за предоставянето на гаранции и за безопасността, не са се справили със своите задължения за защита. Бяха изтъкнати значително изоставане в изготвянето на външни планове за извънредни ситуации и в комуникацията с публичните структури и органи, отговарящи за управлението на извънредни ситуации, както и липса на информация за обществеността относно риска от сериозни злополуки във връзка с кодексите на поведение, и липсата на обективна оценка на ефекта на доминото, който може да бъде предизвикан от потенциални аварии във високорискови промишлени предприятия.
Поради тези причини ние считаме, че се става въпрос за пореден опит да бъде отворен високорисков завод с пълното съзнание, че липсват всякакви мерки за защита и безопасност.
Председател: Госпожи и господа, удължихме времето за едноминутни изказвания с 15 минути.
| bg |
График на месечните сесии през 2009 г.: вж. протокола
| bg |
17. (
| bg |
6. Възможности за риболов и финансовите средства, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Демократична република Сао Томе и Принсипи (
| bg |
3. Предоставяне на макрофинансова помощ на Молдова (
| bg |
Стратегическо партньорство между Европейския съюз и Бразилия - Стратегическо партньорство между ЕС и Мексико (разискване)
Председател: Следващата точка е общото разискване по следните доклади:
на г-жа Koppa - от името на комисията по външни работи, съдържащ предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно стратегическото партньорство между Европейския съюз и Бразилия, и
на г-н Salafranca Sánchez-Neyra - от името на комисията по външни работи, съдържащ предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно стратегическо партньорство между Европейския съюз и Мексико.
José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra: Г-н председател, Латинска Америка е континент с над 600 милиона жители, който допринася с над 10 % към световния брутен вътрешен продукт. На негова територия се намират 40 % от растителните видове на земята и същевременно има динамично и изключително активно младо население.
Въпреки бързото икономическо развитие през последните години, настоящият момент не е най-доброто време за интеграция на Латинска Америка. Именно това посочи президентът Оскар Ариас във встъпителната си реч - спомних си го на семинара, организиран миналия уикенд в Сао Паулу с Алехандро Толедо, бившия президент на Перу, и Фернандо Енрике Кардозу, бившия президент на Бразилия.
Между Аржентина и Уругвай възникнаха разногласия; проектът за американска зона за свободна търговия (ALCA) се провали; Венецуела напусна Андската общност; между Бразилия и Боливия имаше проблеми относно национализирането на енергийните източници, както и между Аржентина и Боливия по същия въпрос; имаше спорове между Еквадор и Колумбия, между Колумбия и Венецуела, между Мексико и Венецуела, и т.н.
Следователно инициативата на Европейската комисия, подкрепена от Парламента и Съвета, за създаване на стратегическо партньорство представлява ясно, точно определено послание, че Латинска Америка остава в списъка на приоритетите за действие на Европейския съюз, което се дължи не на последно място на личната ангажираност на члена на Комисията, г-жа Фереро-Валднер.
Що се отнася до Мексико, стратегическото партньорство цели по-конкретно да подчертае важността на тази държава на латиноамериканската и международна сцена, като освен това представлява основна, ключова стъпка за консолидирането на вече съществуващите ни връзки с Мексико и за разширяване на сътрудничеството към въпроси от световна важност.
Тази нова стъпка е възможност да се даде по-нататъшен тласък на политическия диалог и да се съгласуват позициите на двете страни на световно ниво, както и в различни многостранни форуми и международни организации. Механизмите за консултация ще позволят да се приемат общи позиции по конкретни въпроси от глобално значение, като например сигурност, околна среда или по някои социално-икономически въпроси.
За Европейския съюз това е също така отлична възможност да развие преференциални връзки със страна с водеща роля в латиноамерикански форуми, като например Групата от Рио, на която Мексико е председател до 2010 г. Мексико е член на Г20, на Г8+5, на Световната търговска организация, на Международния валутен фонд и също така на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), на която е единственият латиноамерикански член.
Следователно, ако стратегическото партньорство, което предлагаме, бъде установено, сред целите, които могат да се постигнат на годишните срещи на върха между Европейския съюз и Мексико, са търсенето на общи решения на световната икономическа и финансова криза, развиване на амбициозни стратегии, за да се осигури успехът на бъдещата Конференция на ООН по въпросите на изменението на климата в Копенхаген, развиване на структуриран диалог относно емиграцията и сътрудничество за постигане на Целите за развитие на хилядолетието.
В резолюцията, която ще приеме тази сутрин, Парламентът отново изрази и подкрепата си за президента Калдерон в борбата с наркотрафика и организираната престъпност. Освен това считам, че в духа на взаимно уважение, диалог и споделена отговорност ще предприемем решаването на общи предизвикателства, като например защитата на уязвими обществени групи - жени или представители на медиите.
Гжо член на Комисията, тази година честваме 25-та годишнина от политическите преговори, състояли се в Сан Хосе, които, благодарение на значителното съсредоточаване на политически умения и находчивост в Централна Америка, както и благодарение на дейността на наблюдател на Европейския съюз, най-после донесоха мир в разкъсвания от конфликти Централноамерикански провлак.
Смятам, че в подкрепата си за мира, разбирателството, съгласието и помирението Европейският съюз до момента е извършил значителна работа в Централна Америка, както и в други части на света. След като тези ценности се затвърдят, макар и не без трудности и не навсякъде до еднаква степен, ще настъпи моментът за по-нататъшно развитие. Като имаме предвид европейския си опит обаче, това ще бъде по-трудно осъществимо в отсъствието на интеграция.
Вярвам, че с това стратегическо партньорство с Мексико даваме значителен тласък на отношенията си и най-вече даваме ясен знак за ангажираността на Европа с Латинска Америка.
Maria Eleni Koppa: докладчик. - (EL) Г-н председател, радвам се, че днес разискваме и ще гласуваме доклада относно подобряването на отношенията ни с Бразилия. Установяването на стратегическа връзка между Европейския съюз и Бразилия е от взаимна полза, на първо място, поради променящата се позиция на Бразилия в глобален план и превръщането й във водеща сила в развиващия се свят; на второ място, поради жизненоважната роля на Бразилия в преодоляването на разногласията по въпроси от глобален интерес.
В последните години Европейският съюз поддържа широкоспектърни отношения с Бразилия, което обуславя необходимостта от координирана рамка за сближаване в отношенията между двете страни. По-тесните връзки ще се основават на исторически, културни и икономически връзки, на общи ценности като демокрация, върховенство на закона, човешки права, загриженост относно промените в климата и устойчивото развитие, разоръжаване, енергетика и неразпространяване на ядрено оръжие. Стратегическото партньорство трябва да бъде широкообхватно и да се изгражда постепенно.
Бразилия е също така държава от решаващо значение за Меркосур. Поради това, в рамките на партньорството, тя трябва да поеме ангажимента за задълбочаване на отношенията между Европейския съюз и Меркосур и да работи по въпроси от общ интерес. В тази рамка стратегическата връзка ще бъде средство за задълбочаване на междурегионалните, икономически и търговски отношения.
Считам, че поради нарасналата й роля в региона и активното й участие в ООН Бразилия може да бъде важен участник при предотвратяването и разрешаването на регионални конфликти в Латинска Америка, като с това спомогне за затвърждаването на мира в региона.
В контекста на глобалната икономическа криза Европейският съюз и Бразилия трябва да си сътрудничат в Световната търговска организация с цел успешното приключване на преговорите по Програмата за развитие от Доха. Бразилия може да постигне повече при посрещането на новите предизвикателства на глобалната икономика, като се има предвид, че законите за защита на конкуренцията и устойчивото развитие зависят пряко от въпросите на правната уредба.
Що се отнася до реформата на финансовата система, като член на международни форуми Бразилия би могла да спомогне за преразглеждането на ролята на международните институции при надзора и регулирането на финансовите пазари.
Подобно на други бързо развиващи се икономики, Бразилия участва все по-активно в международните усилия за справяне с бедността и неравенството в света чрез програми за сътрудничество с дългосрочната цел за постигане на устойчиво развитие.
Що се отнася до опазването на околната среда, Бразилия е страната с най-обширни зони жизненоважни тропически гори. Европейският съюз и Бразилия трябва да си сътрудничат активно на международно равнище, за да ги съхранят и да предприемат необходимите мерки срещу промените в климата и намаляването на биоразнообразието. Трябва да се предприемат политически действия за привеждането в действие на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие. Трябва да се предприемат действия и за опазването и управлението на водните ресурси.
На този етап мога да кажа, че Бразилия е първата страна, която произвежда значително количество биологично гориво, като по този начин постига осезаеми резултати при намаляването на емисиите на газове с парников ефект. Следователно обменът на опит и сътрудничеството в този сектор може да се окаже много полезен за Европейския съюз, като съответно възобновяемите енергийни източници и енергоспестяващи мерки ще бъдат много полезни за Бразилия.
Миграцията е основен въпрос от европейския политически дневен ред. Следователно стратегическото партньорство, в светлината на Декларацията от Лима, трябва да насърчава широкообхватен диалог относно миграцията, който да покрива законната и незаконна миграция и защитата на човешките права на мигрантите.
В заключение, Европейският парламент приветства началото на преговорите по споразумение за визов режим между двете страни, която ще улесни свободното движение на хора.
Benita Ferrero-Waldner: член на Комисията. - (FR) Уважаеми колеги, приятели, позволете ми най-напред да благодаря специално на докладчиците, г-жа Koppa и г-н Salafranca Sánchez-Neyra, за отличните им доклади относно стратегическото партньорство между Европейския съюз и Бразилия и между Европейския съюз и Мексико.
Трябва също така да отбележа, че съм горда, като член на Комисията, с множеството изнесени предложения и съобщения относно Латинска Америка като цяло и Бразилия и Мексико в частност, защото считам, че моментът е подходящ за това.
През последните години Бразилия и Мексико доказаха, че са първостепенни участници както на световната сцена, така и на регионално равнище. Съобразявайки се с този факт, Европейският съюз отчете нуждата да счита тези държави за стратегически партньори най-вече поради икономическата им важност в Латинска Америка, както и поради ролята им на регионални лидери, и също така, много често, поради важната им позиция при разрешаването на регионални проблеми на сигурността.
Нашите връзки са изградени върху изключително солидни основи. Имаме не само, както всички знаем, тесни исторически и културни връзки, но също така споделяме общи интереси и ценности, а икономическите ни връзки стават все повече.
Европейският съюз всъщност е най-големият търговски партньор на Бразилия, която, от своя страна, е основният бенефициент от инвестиции от ЕС в Латинска Америка. Само Бразилия всъщност е привлякла 87 млрд. EUR, с други думи повече от целия капитал, инвестиран от Европейския съюз в другите три страни от БРИК, а именно Русия, Индия и Китай. Вярно е също така, че сътрудничеството с Бразилия е много важно в рамките на Световната търговска организация (СТО). Макар и понякога да е труден партньор, тя, разбира се, има право на собствена позиция.
От изпълнението на споразумението между Европейския съюз и Мексико, споразумение, първо по рода си между държава от Латинска Америка и Европейския съюз, средните европейски инвестиции се утроиха, като Съюзът в момента е вторият търговски партньор на Мексико. Естествено, като партньор Мексико споделя същите ценности и интереси. Ето защо изградихме това стратегическо партньорство като мощен инструмент, който, надяваме се, ще донесе осезаеми ползи не само на жителите на двете страни, но и на тези в други страни и региони в света.
Искам да подчертая, че Европейският съюз, Бразилия и Мексико продължават да си сътрудничат в справянето с финансовата криза и, както казахте, г-жо Koppa, в подготовките за успешното провеждане на срещата на върха на Г20, която трябва да се проведе в Лондон през месец април.
Те също така продължават да работят съвместно по общи предизвикателства, като например промените в климата - най-големият проблем за нас - борбата с наркотрафика, за която силно разчитаме на президента Калдерон, който се е заел със сериозна битка, и чувствителния и нелек въпрос за миграцията.
Отчетохме усилията, които мексиканското правителство полага понастоящем в борбата с незаконната търговия с наркотици, въпреки че за съжаление правителството трябва да се изправи пред почти безпрецедентна ескалация на насилието. Следователно трябва непременно да се притечем на помощ на Мексико.
Уважаеми колеги, какво означава стратегическото партньорство за нас? Вярвам, че то ще ни помогне да се подготвим по-добре за бъдещето, като предприемем мерки по цяла поредица от двустранни и световни въпроси от общ интерес в по-добре структурирана, по-последователна и по-добре координирана рамка.
Много се радвам да отбележа, че със задълбочаването на отношенията с тези две страни правилно сме наблегнали на няколко приоритета, отбелязани в доклада на Европейския парламент, като например координация на многостранно равнище, тоест включваща и САЩ, демокрацията, правата на човека и останалите глобални въпроси, които току-що споменах.
С Бразилия в частност започнахме да работим и по въпроса за възобновяемите енергийни източници, като биогоривата, с които Бразилия действително има опит и във връзка с което президентът Лула да Силва лично се обърна към нас по време на португалското председателство.
Относно наблюдението и привеждането в действие на това партньорство, г-н председател, основното ни предизвикателство за 2009 г., що се отнася на първо място до Бразилия, е да осъществим общите ангажименти, включени в плановете за действие.
Бихме искали да завършим преговорите със съгласуването на два основни въпроса. На първо място, споразумението относно премахването на визите за кратък престой и предоставянето на статут на пазарни икономики на България и Румъния. Също така през 2009 г. планираме да започнем нови разговори в сферата на образованието, културата и икономическите и финансови въпроси, като продължим настоящите разговори; също така ще продължим да работим с Бразилия по всички останали глобални въпроси.
Що се отнася до Мексико, надявам се, че стратегическото партньорство, за което Съветът взе решение, скоро ще бъде оповестено на среща на високо равнище между Европейския съюз и Мексико. Междувременно Комисията, заедно с държавите-членки, се ангажира да работи с мексиканското правителство по оперативен документ, уточняващ практическите действия, с които ще се оптимизира стратегическото партньорство.
Накрая, позволете ми да спомена ролята на Европейския парламент. Винаги сме подкрепяли всичко, с което Парламентът би могъл да допринесе за лансирането на това стратегическо партньорство, и ентусиазирано приветстваме направените днес препоръки. В този контекст искам да отбележа, че мога само да приветствам факта, че парламентарните отношения изглеждат особено обещаващи, имайки предвид, че близо 96 членове на парламентарната група от парламента на Бразилия присъстват тук.
Вярвам, че интересите ни са споделени, а що се отнася до Съвместния парламентарен комитет ЕС-Мексико, можем също да отбележим, че той продължава работата, си като следващото му заседание ще се състои в края на месец март.
Накратко, г-н председател, считам, че сме поели активно по пътя на осъществяването на многобройните ангажименти, които сключихме в рамките на партньорството, и се надяваме по този начин да допринесем за повече сигурност в света като цяло.
Juan Fraile Cantón: Г-н председател, ще взема думата, на първо място, за да поздравя Комисията за инициативата й Бразилия да се признае като регионална сила, което издига отношенията й с Европейския съюз до стратегическо равнище. Досега тези отношения се основаваха на рамковото споразумение за сътрудничество от 1992 г. и рамковото споразумение между Европейския съюз и Меркосур от 1995 г.
В последните години обаче ролята на Бразилия в световните дела се подобри качествено и страната се изяви като ключов партньор за Европа. Тази нова обстановка ни подтиква да развием и разнообразим отношенията си.
На първо място, стратегическото партньорство между Европейския съюз и Бразилия би трябвало да помогне на тази страна да се превърне в регионален и световен лидер.
На второ място, що се отнася до Целите за развитие на хилядолетието - въпреки че програми като "Bolsa Família" (семейно подпомагане) успяха да подобрят човешкото развитие и да намалят крайната бедност на практика наполовина - не може да се пренебрегва фактът, че неравенството в доходите все още е огромно, че се наблюдава голямо съсредоточаване на бедността в определени региони и че също така има значителни регионални разлики между северната и южна част на страната.
В това отношение обменът на политически опит ще е добре дошъл; чрез него бихме могли да предложим новаторски решения в борбата с бедността, неравенството и социалното изключване, в намаляването на диспропорциите и в социалното осигуряване и добрата работа за всички.
Ние споделяме загрижеността във връзка със защитата на околната среда и въз основа на това трябва да започнем диалог по въпроси като промените в климата, управлението на водните ресурси, биоразнообразието и обезлесяването, както и относно ролята, която местните народи трябва да играят при решаването на тези проблеми.
В областта на енергийното сътрудничество започнатият през 2007 г. диалог ни позволи да осъществим напредък, който сега трябва да консолидираме по въпроси като устойчивите биогорива, възобновяемите енергийни източници, ефикасността на енергопотреблението и енергийните технологии с ниски емисии на CO2.
Стратегическото партньорство с Бразилия включва и ангажимент за по-голяма регионална интеграция, за да засилим сътрудничеството си с Меркосур.
Erika Mann: Г-н председател, г-жо член на Комисията, радвам се, че водим това разискване. Разбира се, и с двете страни имаме интензивни връзки, но бих желала да говоря в частност за Мексико.
При разискването ни в комисията по международна търговия установихме, че е особено важно да обсъдим въпроси, които засягат нашата област. Особено важно за нас е отново да укрепим споразумението за свободна търговия. Ако погледнете цифрите, можете да видите, че все още има значително търсене, въпреки че търговията помежду ни определено се е увеличила през последните години, и че ние - и европейската страна като цяло - все още поддържаме значителни ограничения, що се отнася до достъпа до пазара. Бих ви помолила искрено, г-жо член на Комисията, да направите отново всичко, което е във възможностите Ви, за да анализирате още веднъж ситуацията заедно с Вашите колеги, в чиято компетентност попада въпросът, и там, където има проблеми, наистина да премахнете тези ограничения.
Няма никакъв смисъл, от една страна, да говорим за стратегически партньорства с толкова важни страни в Латинска Америка, а след това, от друга страна, да трябва да се борим с такива абсурдни пазарни ограничения. В някои случаи те, разбира се, са смислени, но принципно не носят никаква полза. Бих Ви била много признателна, както и на Комисията, ако можем да решим този въпрос.
Втората точка, която според нас е важна, е, че в контекста на глобалните международни отношения трябва също да дадем на Мексико статута, който заслужава. Това, разбира се, се отнася в частност до все още неясното уреждане на въпроса с Г20. Нашата делегация написа писмо, което сме изпратили и до Вас, с молба Мексико също да заседава с Г20 и това да се запази като постоянен, а не само еднократен ангажимент.
Последната ми молба е да присъствате на срещата на нашата делегация на 30 и 31 март; знам, че не можете да присъствате лично, но Ви моля да се погрижите някой от Вашата сфера на компетентност да присъства на пристигането на г-н Guadarrama, г-н Buganza и г-н Green, които председателстват делегацията от Мексико, за да могат те наистина да почувстват, че Комисията оценява посещението на делегацията.
Francisco José Millán Mon: Г-н председател, европейските страни са свързани с Латинска Америка с тесни исторически, културни и човешки връзки. Като испанец, при това галисиец, изцяло разбирам обстановката. Освен това ние споделяме принципи и ценности, които произтичат от християнското ни наследство.
Латинска Америка и Европейският съюз са всъщност истински партньори и ние трябва да засилим отношенията си. Много ме радва широкото съгласие, което цари в тази зала, относно факта, че Европейският съюз трябва да установи стратегически отношения както с Мексико, така и с Бразилия. Самият аз говорих много за Мексико през април миналата година по време на разискване тук, в Парламента, относно срещата на върха в Лима.
Стратегическото партньорство трябва да се придружава от редовни годишни срещи на върха. С Бразилия поддържаме такива от 2007 г. насам и докладът Salafranca с право призовава за такива срещи с Мексико във връзка с двусмислените, до известна степен, заключения на Съвета от октомври 2008 г. Надявам се, че подобна среща на върха ще може да се проведе с Мексико тази година.
Госпожи и господа, стратегическото партньорство на Европейския съюз с Мексико и Бразилия носи големи ползи едновременно на двустранно и на глобално равнище. На двустранно равнище има голям потенциал за развитие на отношенията. В случая с Мексико например споразумението за асоцииране доведе до значително увеличение на търговията и инвестициите. Общо сътрудничество, както и по-голяма координация на многостранно равнище, са необходими и в други области, като например борба с организираната престъпност, наркотрафика и сътрудничество в областта на енергетиката.
Що се отнася до Бразилия, интензифицирането на отношенията също трябва да помогне за размразяване на споразумението между Европейския съюз и Меркосур.
Искам да подчертая положителните икономически резултати, които Мексико и Бразилия постигнаха през това десетилетие за разлика от предишни периоди. Без този напредък, който трябва да се отдаде на добре замислена политика, настоящата дълбока световна криза щеше да разруши икономиките им. В момента, напротив, правителствата им могат да използват резервите, които са изградили, за да приложат антициклични политики по същия начин, по който това се прави в развитите и в някои развиващи се страни.
Мексико и Бразилия също така играят все по-важна роля на световната сцена. Те участват в процеса от Хайлигендам и, в качеството им на големи икономически сили в Латинска Америка, са членове на Г20.
В днешния сложен и взаимосвързан свят - приключвам - с всички негови глобални предизвикателства и заплахи, включително промените в климата, сътрудничеството в духа на споделена отговорност с толкова важни участници като Мексико и Бразилия е от голяма полза за Европейския съюз и, разбира се, за цялата международна общност.
Vicente Miguel Garcés Ramón: Г-н председател, на 15 юли 2008 г. Европейската комисия прие съобщение до Съвета и Парламента с препоръка да се установи стратегическо партньорство между Европейския съюз и Мексико.
От своя страна, на 13 октомври 2008 г. Европейският съвет по общи въпроси и външни отношения призна Мексико като стратегически партньор в очакване на мнението на Парламента по въпроса.
Искам да припомня, че на седмата среща на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Мексико, състояла се в края на октомври миналата година, казахме, че стратегическото партньорство между Мексико и Европейския съюз би донесло необходимия тласък за укрепване и развитие на истинския потенциал на двустранните ни отношения.
Това е удобен момент в отношенията между двете страни, като резултатите от настоящото общо споразумение също са положителни. Наблягаме на нуждата съответните изпълнителни власти да засилят съвместната работа в политическата и икономическа сфера, както и в сферата на сътрудничеството, по-конкретно във връзка с новите предизвикателства от всякакъв вид, следствие от финансовата и икономическа криза, която има разрушителни последици на нашите континенти.
Мексико е важна страна, с която споделяме общи ценности и цели, като например развитието на демократичните форми на управление, ангажимент за равенство на половете, затвърждаване на принципа на правовата държава, справедливо и устойчиво развитие и спазване на правата на човека. Ние подкрепяме по-тясното сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност, тероризма и наркотрафика, основаващо се на принципите за споделена отговорност и стриктно спазване на международното право.
Следователно ще подкрепим предложението за препоръка относно Стратегическото партньорство между Европейския съюз и Мексико, което ще бъде подложено на гласуване тази сутрин.
Renate Weber: Г-н председател, ролята на Бразилия като все по-значим регионален и глобален участник вече е широко призната. Жизненоважната роля, която изпълни Бразилия при създаването на Съюза на южноамериканските нации (Unasur), е още едно потвърждение на репутацията на страната и заслужава открито признаване, както и усилието на Бразилия да подкрепи и повлияе демократичното развитие на някои страни в Латинска Америка.
Съгласна съм с докладчика, че Бразилия и Европейският съюз споделят еднакви ценности, що се отнася до демокрацията, принципа на правовата държава и насърчаването на правата на човека, и споделят еднакви принципи относно пазарната икономика. Следователно е ясно защо Бразилия е ключов партньор за Европейския съюз.
В продължение на няколко години Бразилия се радва на икономически растеж, който, надявам се, няма да бъде зле повлиян от бушуващата понастоящем икономическа криза. За съжаление обаче, икономическото развитие и натрупването на богатства в Бразилия не се изрази в изкореняване на бедността. Както отбелязва докладът, в Бразилия все още има голям брой бедни хора и е тъжно да се отбележи, че съсредоточаването на благата се осъществява на културна и расова основа. Трябва да се подчертае, че 65 % от най-бедните бразилци са чернокожи или от смесен произход, докато 86 % от най-облагодетелстваните са от бялата раса. Оценявам идеята на президента Лула да Силва, че неговото управление трябва да се бори не с богатството, а с бедността. Убедена съм, че подкрепата и помощта на Европейския съюз ще бъдат от полза в опитите да се преустанови тази поляризация между най-бедните и най-богатите.
Но за да направим това, трябва да използваме финансовата помощ, предвидена в инструмента за сътрудничество при развитието за Бразилия, за да се осигури изпълнението на Целите за развитие на хилядолетието и целите на устойчивото развитие. Същевременно Европейският съюз трябва да продължава да работи по въпроса с борбата с обезлесяването. Това е ключов проблем, тъй като Бразилия има богата, но уязвима природа. Трябва не само да развиваме силно партньорство, но също така да се координираме с други донори и да развиваме проекти, които да превръщат думите в действие, що се отнася до опазването на околната среда.
Стратегическото ни партньорство трябва също така да подкрепя развитието на силно бразилско гражданско общество, като насърчава контактите между европейските и бразилски неправителствени организации, предприемачи и бизнес форуми, и обмена в областта на образованието и културата. Сътрудничеството във висшето образование по програмата "Еразъм Мундус" или други междурегионални схеми могат да се възприемат като инвестиция в най-ценния капитал за една страна - нейните човешки ресурси.
Roberta Angelilli: Г-н председател, госпожи и господа, диалогът и политическото и търговско сътрудничество с Бразилия е важна цел за Европа - цел, която трябва да бъде развивана и укрепвана, като се започне от борбата с бедността, особено сред децата, и се продължи към здрави търговски споразумения, за да се изградят търговията и инвестициите.
Въпреки това стратегическото партньорство не може да избегне някои неотменими положения. На първо място, нуждата от по-тясно сътрудничество в борбата с корупцията, организираната престъпност, пограничната престъпност, наркотрафика, прането на пари и международния тероризъм. На второ място, нуждата от тясно сътрудничество по законови въпроси, като се има предвид в частност сътрудничеството по процедурите по екстрадиция и взаимното признаване на съдебните решения.
Raül Romeva i Rueda: Г-н председател, мисля, че е очевидно, че не можем да пренебрегнем контекста, в който разискваме това споразумение. Настоящата криза засяга в Европа основно секторите, ориентирани към износа, докато в Мексико засяга конкретно икономическите участници, понасящи най-тежко последствията от забавянето на икономиката.
Подобно споразумение трябва да бъде от полза и за двете страни, но опитът до момента сочи, че това не винаги се случва. За Европа то носи много ползи. Мисля, че това е очевидно и можем ясно да го видим по резултатите от последните осем години, по време на които търговският баланс беше до голяма степен в полза на Европейския съюз.
Търговският дефицит се покачи с 80 %, което означава, че понастоящем Мексико зависи до голяма степен от Европа. Въпреки това има и други рискове, които не трябва да забравяме. Всъщност много от инвестициите, които Европейският съюз направи, ще имат положителни последствия във времето и за самата Европа. Имам предвид, че голяма част от направения износ е основно вътрешен за дружествата.
Не казвам, че това непременно е нещо лошо, казвам, че трябва да бъдем внимателни и да не забравяме, че може да има сериозни отрицателни последици. В крайна сметка обаче най-тревожният фактор е настойчивият стремеж към либерализация, демонстриран от някои правителства и съдържащ се в някои позиции в този контекст. Банковият сектор например е един от най-важните и доказа, че е основен при разрешаването на кризата, но в Мексико 90 % от този сектор понастоящем е чуждестранно притежание, като 50 % от общата цитирана цифра са в европейски ръце.
Не смятам, че това е най-добрият подход към подобно споразумение. Споразумението трябва да предотвратява или поне да не насърчава някои от тези рискове - именно това предлагаме с някои от нашите поправки.
Willy Meyer Pleite: Г-н председател, по отношение на партньорството с Бразилия докладът несъмнено притежава някои изключително положителни аспекти. Призивът към многостранност, особено на международните форуми на Обединените нации, сътрудничеството в областта на околната среда, устойчивото развитие, управлението на горите и водните ресурси, образованието, както и сътрудничеството по отношение на възобновяемата енергия и технологии според нас са крайно уместни и положителни.
Що се отнася до въпроса за имиграцията, въпреки позорната директива, смятам, че в конкретния случай става въпрос за правата на човека и мигрантите, поради което мисля, че е много уместен. Друга важна страна е сътрудничеството за постигане на Целите за развитие на хилядолетието, както и социалното сближаване по отношение на отговорното ръководство, показано от Бразилия в политиката й към намаляване на бедността чрез програмата "Bolsa Família", или "Семейно подпомагане". Друг несъмнено важен аспект от партньорството е ролята на Бразилия като един от лидерите в процеса на регионална интеграция чрез Съюза на южноамериканските нации (Unasur). С други думи, съществува цяла поредица от важни аспекти, които също предполагат, че самото гражданско общество трябва да бъде включено в тези преговори.
От друга страна, в доклада има аспекти, които не одобряваме, и затова ще се въздържим. Първо, той препоръчва преустановяването на икономическия протекционизъм в Бразилия. Според мен този текст е бил написан преди кризата, тъй като протекционизмът е реалност днес. "Вятърът на промяната", признак за край или смекчаване на кризата, несъмнено сочи към държавна намеса в икономиката на правителствата. Мисля, че със свободния пазар вече е свършено, като той оставя след себе си криза с непредвидими за човечеството последствия.
Друг много важен аспект, който не одобряваме, е, че докладът призовава към съвместно участие в проектите за ядрени проучвания, особено в проекта за термоядрен реактор ITER (Международен експериментален термоядрен реактор). Не смятам, че това е правилно от наша гледна точка, тъй като ние не сме благосклонно настроени към ядрената енергия. При по-голяма ефективност в консумацията на енергия и повече енергия от възобновяеми източници считам, че ще можем да се справим и без тази форма на енергия, която е изключително вредна за човечеството. Това, въпреки положителните страни, ни кара да се въздържим.
Докладът за Мексико е съвсем различен въпрос, тъй като на партньорството с Бразилия тепърва му предстои да се развива. Мексико действа в рамките на нашето стратегическо споразумение за партньорство от 1997 г. и следователно вече има резултати, които ни дават възможността да преценим дали се справя добре - толкова добре, колкото искаме.
По този доклад също ще се въздържим по ред причини. Първо, смятаме, че докладът пренебрегва отрицателните последици от икономическа гледна точка. Вярно е, че се наблюдава напредък от гледна точка на това, че държавата в миналото е нарушавала правата на човека по отношение на убийствата на жени. Внесени са изменения, които според мен изясняват и подобряват текста, но има част, която ние не смятаме за положителна - това е всичко, свързано със Споразумението за свободна търговия и последиците, които то има за малките производители в Мексико. Моментът не е добър за Мексико, както и за всяка друга страна по света в настоящата криза. Чуждите инвестиции в Мексико определено са съсредоточени само в няколко сектора и не помагат за разрастването на местната икономика.
Нашата група, Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица, по тези причини ще се въздържи при гласуването на този доклад.
Bastiaan Belder: Г-н председател, през последните години имаше нарастваща тенденция в Съюза да се стартират стратегически партньорства с трети страни. Само по себе си това не ме притеснява особено. Едно такова партньорство може да е от полза за по-доброто оформяне на двустранните отношения, но съществуват най-малко две опасности при такава структура.
Първо, Европа не може да обяви всяка страна за стратегически партньор. Според мен, ако направи това, терминът "стратегически" ще загуби стойността си. Затова твърдя, че само двустранните отношения с важни партньори трябва да попадат под този знаменател. По мое мнение това всъщност се отнася повече за Бразилия, отколкото за Мексико - темата на нашето разискване тази сутрин.
Второ, понякога ми се струва, че тези стратегически партньорства са в голяма степен символични. Това е възможност да се свика поредната среща на върха, а след това нещата да останат като цяло без промяна. До голяма степен тези партньорства играят единствено ролята на форум. Въпросът за реални резултати често остава без отговор.
Имам такова усещане, до известна степен, и по отношение на проектопрепоръката на Европейския парламент до Съвета относно Бразилия, която ще разискваме утре. Тук също мисля, че на определени въпроси не се отдава достатъчно внимание. Г-н председател, бих искал да илюстрирам опасението си, като използвам три момента от проектопрепоръката.
Първо, препоръката посочва малко подвеждащо, че това партньорство няма да бъде за сметка на отношенията на Европейския съюз с Меркосур. Как е възможно Европейският съюз, който винаги се изтъква като поддръжник на регионалното сътрудничество, да позволи двустранните му отношения с Бразилия да вземат превес над регионалното му сътрудничество с Меркосур? ЕС избира неправилните приоритети в този случай.
При голямата ни степен на ангажираност в този район Европейският съюз всъщност трябва да посочи на Бразилия значимостта на един силен Меркосур и трябва да насърчи страната сама да инвестира сериозно в това споразумение за сътрудничество. Вместо това ЕС ще се ангажира с Бразилия на двустранно ниво и по този начин ще покаже, че Меркосур е от второстепенна важност за нас.
Също така в областта на търговията ми се струва, че проектопрепоръката не е формулирана достатъчно стриктно. Има призив към нас да работим съвместно за плавното приключване на кръга Доха. Това, разбира се, е хубава цел, но няма ли да бъде по-добре, ако първо определим основните различия между Европейския съюз и Бразилия?
Темата за достъпа до пазара е съществен въпрос и за двата лагера. Смятам, че кръгът Доха има по-голям шанс за успех, ако този въпрос се разреши на двустранно ниво. Не казвам, че това ще е лесно, но наистина вярвам, че е по-добър вариант, отколкото да се правят помпозно трогателни изявления.
Разгледах проектопрепоръката и от гледна точка на геополитическия интерес. От тази перспектива ми се струва, че препоръката не успява да призове Бразилия да заеме ръководна роля в региона. С това ще приключа изказването си. Бразилия трябва добре да премери политическите събития в региона и може да направи това, главно като вземе предвид амбицията на съседната Венецуела да доминира в региона.
Такава ситуация не отговаря на интересите нито на самия континент, нито на Европейския съюз. Противоречивият референдум във Венецуела относно измененията по конституцията показва достатъчно ясно, че след това ще останат малко от европейските ценности, като демокрацията.
Jean-Claude Martinez: - (FR) Г-н председател, хубаво е, за начало, да имаме стратегическо партньорство, да имаме завод на "Фолксваген" в Пуебла и съвместни парламентарни комитети с Чили и Мексико, но вече 30 години, както споменава в доклада си г-н Salafranca Sánchez-Neyra, подхождаме реалистично, сътрудничим, обсъждаме проблемите с климата, разискваме си селското стопанство, наркотиците, жените, водата и т. н.
Трябва да продължим напред. Необходима е повече амбиция както на Европа, така и на Латинска Америка. Трябва да си поставим цел - например 2025 г. След едно поколение, през следващите 20 години, трябва да създадем съюз на цивилизациите между Европа и Латинска Америка, а защо не и интеграция.
За да се случи това, разполагаме с рамките на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея (Евролат), парламентът, който събира заедно Европа и Латинска Америка. В тези рамки ни е необходима платформа, резолюция, равна по значение на това, което 8 май 1950 г. означаваше за Европа. Нека обединим своите народи, ресурси, знания, стари и млади от двете страни и да създадем, в кратки срокове, област на свободно движение за студенти, изследователи, интелектуалци, за обмен на знания. Това ще бъде автоматична културна виза. На Малинче не й е трябвала виза, за да отиде и преподава кечуа и майски на Кортес. Това е първата стъпка по пътя към обединението с милиардната Латинска Америка - един милиард християни в съвместяването на нациите.
Прекрасно знам, че това може да се стори илюзорно на реалистите в икономиката, но ако мечтата, която преследваш, не е достатъчно голяма, може да я изгубиш от поглед.
Călin Cătălin Chiriţă: (RO) Искам да изразя подкрепата си за доклада на г-н Salafranca. Считам, че щом глобалното споразумение вече е влязло в сила, трябва да преминем към по-високо историческо ниво със стратегическото партньорство между Европейския съюз и Мексико.
Това партньорство стана необходимо, като се има предвид не само важната роля на Мексико на световната политическа и икономическа сцена, но и изключително близките й икономически връзки с Европейския съюз. Населението на Мексико е над 100 милиона, това е десетата по големина икономическа сила в света и тя членува в Г-20.
На фона на световните предизвикателства, като икономическата криза и глобалното затопляне, сътрудничеството с Мексико ще се окаже от полза. Няма защо да се споменава, че искаме новото партньорство да формализира годишните срещи на върха между Европейския съюз и Мексико, като се вземе моделът, използван за срещите на високо равнище, важна част от отношенията на Европейския съюз с други стратегически партньори.
Трябва също да подкрепяме парламентарното измерение на това партньорство чрез Съвместния парламентарен комитет ЕС-Мексико и Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея (Евролат), които изиграха особено полезна роля през последните години. Като се има предвид, че сега е Европейската година на творчеството и иновациите, мисля, че трябва да обърнем повече внимание на сътрудничеството между Европейския съюз и Мексико в областите на изследванията, културата и образованието, както и мобилността на науката и студентите.
Мексиканците са най-голямото испаноговорящо население в света и споделят общи културни ценности с европейците, включително близки връзки с културните традиции на Румъния, основаващи се на тяхното латинско наследство. Например представената през юли 2005 г. изложба в Музея на румънския селянин в Букурещ показа изненадваща прилика между мексиканското народно творчество и многобройни творби от румънското народно творчество. Смятам, че институциите на Европейския съюз трябва постоянно да си служат в максимална степен с потенциала, който културата, образованието и изкуството предлагат по отношение на сближаването на народите.
Не на последно място, мисля, че приносът на това стратегическо партньорство трябва да включва и гарантирането на безопасността на европейските граждани, които пътуват до Мексико. Мексико предлага изключителни туристически възможности, има великолепни исторически културни съкровища и също така е любима дестинация за много европейци. Но все пак те не трябва да бъдат излагани на опасност заради престъпността и корупцията, които са очевидни в някои райони на страната. Борбата против престъпността може да стане по-ефективна чрез едно тристранно сътрудничество между Мексико, Европейския съюз и Съединените американски щати.
Silvia-Adriana Ţicău: (RO) Считам, че споразуменията за сътрудничество между Европейския съюз и Мексико и между Европейския съюз и Бразилия са от първостепенна важност. Тези споразумения за сътрудничество трябва да се основават на зачитане на демократичните ценности, принципа на правовата държава и правата на човека.
Бих искала да наблегна на необходимостта да се повишат усилията между Европейския съюз и тези две страни за насърчаването на научния и технологичен трансфер с оглед засилване на действителното сътрудничество в борбата с изменението на климата и подобряване на опазването на околната среда. Програмата за цялостна подкрепа за малките и средни предприятия (PIAPYME) ще има съществен принос за икономическото и социално развитие на тези страни. Особено в настоящата световна икономическа криза е от изключителна важност да се създават и запазват работни места, да се продължат усилията за постигане на Целите за развитие на хилядолетието.
Като докладчик по Споразумението между Европейската общност и Съединените мексикански щати относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги искам да подчертая важността на това споразумение. То насърчава свободната конкуренция в областта на въздухоплавателните услуги. Ако е приложимо, Мексико може да наложи по недискриминиращ начин данъци, налози, такси или мита върху горивото, доставено на територията на страната, на самолетите на въздушен превозвач на държава-членка на Европейската общност, които се движат по маршрут, заключен между точка на територията на Мексико и друга точка, разположена на територията на друга държава в американския континент.
Искам да спомена, че този въпрос е изключително важен, особено с оглед на въвеждането на система за търговия със сертификати за емисии на парникови газове. Също така тези две страни, Бразилия и Мексико, ще изиграят много важна роля при приключването на бъдещото споразумение след Киото, което се надяваме да бъде подписано в Копенхаген през декември.
Monica Frassoni: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, групата на Зелените/Европейски свободен алианс ще гласува против доклада за партньорство с Бразилия и ще се въздържи по въпроса за партньорство с Мексико. Не изпитваме голяма радост от това, но смятаме, че гласуването ясно изразява нашето неудовлетворение от някои практики, които от известно време отричаме. По отношение на Бразилия например въпросът за партньорството се урежда с повече дъмпинг от страна на Меркосур. Фокусира се върху грешни според нас приоритети - например г-жа ФерероВалднер говори за биогорива, но в резолюцията има цяла поредица от съображения, разглеждащи ядрената енергия и улавянето и съхранението на въглерод (CCS), както и самия въглерод. И все пак, страна като Бразилия би трябвало вместо това да работи с нас за разработването на технологии за производство на енергия от възобновяеми източници и начини за пестене на енергия: това е бъдещето за тази страна.
Също така по отношение на Мексико, г-н председател, ние внесохме някои изменения - още повече, че докладчикът беше сравнително откровен по някои въпроси, предимно засягащи правата на човека. Въпреки това, според нас стратегическото партньорство и парламентарният диалог би трябвало да се съсредоточат върху текущите политически проблеми. Днес на челно място в политическия дневен ред стоят голямата икономическа криза, през която преминава страната, проблемът с връщането на мигрантите обратно, както и, разбира се, насилието и организираната престъпност. Смятам, че партньорството трябва да се концентрира много, много по-категорично върху това, а не върху въпроси, които ние определено смятаме за по-маловажни.
И още нещо, г-н председател, относно въпроса за междупарламентарния диалог, на който, разбира се, всички ние отдаваме голямо значение. Вярвам, че следващото заседание на Евролат ще успее да излезе от тази някак формална и, честно казано, безполезна рамка, характерна за много от нашите заседания, и искрено се надявам, че ще окаже влияние и на националното разискване в тези страни.
Ilda Figueiredo: (PT) Промените, които се извършват в Латинска Америка, трябва да поощрят Европейския съюз да установи нови отношения на сътрудничество със страните от Латинска Америка. Трябва да се обърне по-голямо внимание на социалните и културни аспекти и на подпомагането на развитието в рамките на взаимно уважение към различните нива на развитие и различния политически избор на хората. За съжаление, това са второстепенни аспекти в предложенията, придвижени напред от Европейския съюз.
Като цяло техният основен интерес е икономически, насочен към опазването на бизнеса на големи европейски икономически и финансови групи. Тази ситуация се изтъква от социални организации, особено в Бразилия, както установихме при последното пътуване до Бразилия на делегацията за връзки с Меркосур. По време, когато например по-голямата част от населението на Мексико страда от последиците от сериозната икономическа рецесия и когато изключително голяма част от мексиканския банков сектор се контролира от чужди компании, предимно европейски банки, е непростимо, че Европейският съюз все още използва споразумението си с Мексико повече като отправна точка за достъп до Съединените щати, а не за да подпомогне местното развитие. В резултат той допринася за унищожението на малките и средни предприятия в Мексико и производствената му мрежа, особено промишлената мрежа, вследствие от настояването за свободна търговия, либерализация на стратегическите сектори и комерсиализация на основни стоки като водата.
Следователно е необходимо коренно да преразгледаме политиките на Европейския съюз относно споразуменията за партньорство, така че да дадем приоритет на сътрудничеството и на икономическото и социално развитие. По този начин можем да помогнем за създаване на работни места със съответните права, да осигурим социален напредък, да подкрепим правата на местните хора, да защитим горите и биоразнообразието, както и да признаем суверенното право на страните от Латинска Америка на висококачествени обществени услуги, контрол на стратегически сектори в техните икономики и уважение към решенията на институциите, избрани от техните народи.
Luca Romagnoli: (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, аз твърдя, както е било и в други случаи, че заздравеното сътрудничество с Латинска Америка е стратегически ход за Европейския съюз, защото, както в случая с доклада Salafranca, установяването на по-близки отношения се обяснява не само с исторически и културни връзки и споделени ценности - както докладчикът правилно твърди - но също така предоставя мултисекторни, междурегионални и вътререгионални възможности за развитие и за двете страни.
Ето защо, въпреки че приветствам предложените инициативи за засилване на търговията и инвестициите между Европейския съюз и Бразилия, аз все пак се питам какво може да се подобри по отношение на правното сътрудничество, сътрудничеството в областта на околната среда, зачитането на правата на човека и защитата от организираната престъпност, която често се пренася в Европейския съюз - тези въпроси също са от голямо значение. Въпросът за миграцията и паричните преводи на емигрантите също трябва да се разгледа, тъй като няма съмнение, че парите, спечелени по нелегален начин или чрез други незаконни дейности, се изнасят незаконно. По отношение на миграцията искам да попитам какви гаранции можем да получим от нация, която защитава престъпници и измамници, като Чезаре Батисти и "магьосника" Марио Пачеко ду Насименто. Този пример сам по себе си обяснява пълното ми противопоставяне, що се отнася до започването на преговори за споразумение за премахване на визите за краткосрочно пребиваване между Европейския съюз и Бразилия.
José Ribeiro e Castro: (EN) Г-н председател, тъй като чешкото председателство не е в залата, ще говоря на английски, защото смятам, че така думите ми ще се възприемат по-бързо.
Насочвам вниманието ви към параграф 1, алинея 1 от предложението за препоръка за партньорство с Бразилия и също към съобщението на Комисията от септември 2008 г. за многоезичието.
Факт е, че за да установим и развием стратегическо партньорство с Бразилия, говорим на португалски. Когато отидем в САЩ или Австралия, говорим английски; когато отидем в Мексико или Колумбия, говорим испански; когато отидем в Бразилия или Ангола, говорим португалски; когато отидем в Сенегал или Кот д'Ивоар, говорим френски. Това е ключът към комуникацията; това е ключът към развиването на бизнес.
Това насочва вниманието към езиците на "европейския свят", както ги нарекох преди няколко години - linguas europeias globais на португалски. Това, което имам предвид, е, че някои европейски езици имат способността да установяват много тясна и близка връзка с различни части на света и това са: английски, испански, португалски, френски и, в по-малка степен и на различна основа, немски и италиански. Комисията напълно разбра това и го включи в съобщението, но за съжаление имаше недоразумения в Съвета - предимно от страна на германците според мен - и Съветът зае много по-слаба позиция по този въпрос.
Трябва да поясня, че това по никакъв начин не засяга равнопоставеността на официалните езици в Европейския съюз. Тук става въпрос за вътрешното измерение на многоезичието и всички сме съгласни, че всеки гражданин има правото да говори, чете и да му бъде отговаряно на неговия собствен език. Но това добавя друго измерение към обширната област на външната стойност на многоезичието. Да притежаваме тези европейски световни езици в днешния глобализиран свят, в днешната глобализирана икономика, в това глобално село в културен, икономически, социален и политически аспект е най-ценният актив за целия Европейски съюз, на който трябва да обърнем изключително внимание и да извлечем пълна полза от него. Затова искам тези езици да бъдат правилно въведени и управлявани в новите външни служби, както и преподавани в нашите училища в качеството на общ актив като втори, трети или четвърти език, защото тези езици, както ясно сочат отношенията ни с Бразилия, повишават способността на Европейския съюз да създава близки връзки по целия свят: да общуваме повече, действително да споделяме, да бъдем от един клуб. Това е моят призив към Съвета и поднасям моите поздрави и благодарности на докладчика за подкрепата.
Владко Тодоров Панайотов: Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, преди всичко искам да поздравя г-н Salafranca за успешния доклад в една толкава важна сфера, каквато е глобалното сътрудничество с нашите стратегически партньори. Глобализацията ни носи не само предимства, тя ни прави и по-чувствителни към глобалните кризи и заплахи. Затова идентифицирането на стратегически партньори и засилването на сътрудничествата на глобално ниво ще ни позволи да се справим с настоящите и бъдещи предизвикателства. В доклада ние изтъкваме, че за Мексико Европа е вторият по значимост партньор след Съединените американски щати. Необходимо е да се подчертае, че Европа вижда в лицето на Мексико важен партньор за суровинни доставки. Именно сигурността на суровинните доставки е един от ключовите моменти в поддържането на устойчивото развитие на Европа. От своя страна, Европа е лидер в опазването на околната среда и внедряването на екологосъобразни индустриални решения.
Стратегическото партньорство с Мексико ще укрепи двустранните взаимоотношения именно за постигането на по-ефективен технологичен и суровинен обмен, и дава добра база за двустранното сътрудничество в областта на опазването на околната среда. За тези цел ние трябва да развиваме и да подобряваме секторните програми, в които са залегнали механизмите и мерките за научно-технически трансфер, защото само конкретните мерки ще придадат реален характер на сътрудничеството. Нещо повече, този научно-технически трансфер е немислим без създаването на образователния обмен и изграждането на съвместна мрежа от научноизследователски центрове. Затова призовавам да се задълбочи двустранното сътрудничество, също така в областта на образованието и иновациите. Благодаря Ви за вниманието.
Reinhard Rack: (DE) Г-н председател, за щастие времето, когато Латинска Америка бе считана за заден двор на Съединените щати, отдавна отмина. Днес ние гледаме на този район твърде различно. Съществуват значителен брой области, в които Европа и Латинска Америка имат допирни точки и общи интереси и които ни оправдават да насочим стратегическото ни партньорство и към този район.
Въпросите във връзка с изменението на климата, енергийната политика, финансовата криза, трафика на наркотици и т.н. бяха споменати. В това отношение имаме много допирни точки и общи интереси. Добре е, че си сътрудничим на многостранна основа с този район. Добре е, че сключваме и двустранни споразумения. За нас е важно обаче да постигнем балансирано отношение между двата партньора във всички случаи.
Ето защо, ако постигнем безвизово пътуване, би трябвало да помислим също и как да третираме депортациите, споразуменията за екстрадиция и други подобни въпроси с цел да...
(Председателят отнема думата на оратора)
Marcin Libicki: (PL) Г-н председател, искам да отбележа, че тази сутрин говорихме за партньорството между Европейския съюз и страни като Бразилия и Мексико. Тази сутрин обсъждахме и Източното партньорство. Искам много силно да подчертая - и това е специално адресирано към г-жа Фереро-Валднер - че когато разискваме въпросите на чуждестранната или външна политика на Европейския съюз, като например отношенията на ЕС с Бразилия, с Мексико или със страните от Северна Африка, нашите разисквания са в известна степен откъснати от реалността. От друга страна, когато разискваме отношенията си с Изтока, тогава се занимаваме с фундаментални въпроси, които оказват влияние върху ЕС. По същия начин, когато обсъждаме нашето партньорство с Турция и перспективите за членство в ЕС на тази страна, това също са фундаментални въпроси. Когато обсъждаме нашите отношения с Беларус, Украйна и Русия във връзка с доставките на газ или по въпроса за Грузия, тогава обсъждаме въпроси от фундаментално значение за ЕС и такива, които могат да хвърлят Европейския съюз в сериозна криза.
Bogusław Rogalski: (PL) Г-н председател, ролята на Бразилия на международната и регионална сцена нараства всяка година. В резултат на това тази страна стана един от най-важните и значими партньори на Европейския съюз. Историческите, културни и икономически връзки трябва да осигурят базата за действие в обсега на стратегическото партньорство между ЕС и Бразилия. Сред ключовите въпроси, върху които е необходимо да се съсредоточи политическият диалог, трябва да са насърчаването на съвместните стратегии за справяне с глобалните предизвикателства в области като сигурността, правата на човека, финансовата криза и, което е може би най-важното, борбата срещу бедността.
Трябва да се стремим също да разнообразим нашите усилия за предотвратяване на регионалните конфликти в Южна Америка. Наш приоритет трябва да е укрепването на двустранното сътрудничество в областта на търговията, а също и сътрудничеството за опазването на горите на Бразилия - които, в крайна сметка, са белите дробове на света. Едно стратегическо партньорство трябва да улесни създаването на постоянна платформа за диалог между Европейския съюз и Бразилия.
Charles Tannock: (EN) Г-н председател, като член на Евролат аз приветствам стратегическото партньорство на ЕС с две страни като Бразилия и Мексико, които са добре развиващи се демокрации. Съкращението БРИК - за Бразилия, Русия, Индия и Китай - е доста използвано в речника на специалистите по външна политика, а Бразилия се очертава като един наистина глобален играч.
Президентът Лула да Силва демонстрира умереност в управлението и е стабилизираща сила срещу надигането на демагози популисти като Чавес във Венецуела и Моралес в Боливия. Бразилия ще бъде засегната сега от кредитната криза и от понижаването на цените на стоките. Мексико също ще бъде засегнато от драматичното понижаване на цените на петрола. Досега тези две страни се радваха на стабилност. Искам да похваля и работата на президента Калдерон в Мексико. Той също заслужава нашата подкрепа в борбата срещу наркокартелите.
Двете страни, които са съставна част съответно на Северноамериканската зона за свободна търговия (NAFTA) и на рамковото споразумение за междурегионално сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Южния общ пазар (Меркосур), са големи играчи в региона и имат ключово значение за отношенията ни с Латинска Америка.
Carlo Fatuzzo: (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, десет секунди. Преди известно време присъствах на конгрес, посветен на въпроса за пенсиите, изплащанията на пенсиите и колко време пенсионерите теглят своите пенсии, преди да отидат на едно по-добро място. По време на този конгрес бе публикувана сравнителна таблица на държави, в която държавите бяха класирани според средния брой години, през които се изплащат пенсии. Мексико бе счетено за блестящ пример, достоен да бъде следван. Защо? Защото неговите пенсионери, след като получат своята пенсия и се порадват на тази облага, живеят средно шест месеца. И това беше рекордът, т.е. това беше държавата, считана за най-добрата...
(Председателят отнема думата на оратора)
Mairead McGuinness: (EN) Г-н председател, аз напълно подкрепям параграф 1, буква д), от този доклад, където пише за нуждата от партньорство, което да реши главните проблеми във връзка с изменението на климата, енергийната сигурност и борбата с бедността и изключването.
Имам някои безпокойства относно споразуменията на Световната търговска организация (СТО) - или потенциалните споразумения - от гледна точка на земеделските производители и на производителите на храни от Европейския съюз. Както знаете, имаше голяма битка относно стандартите за производство на храни, като Комисията най-накрая се съгласи, че не може да позволи бразилско говеждо в Европейския съюз, докато то не отговори на нашите производствени стандарти. Аз приветствам това решение и мисля, че е необходимо да направим това за всяка стока. Нямаме право да очакваме от нашите производители да изпълняват изискванията на стандарти, каквито трети страни не могат да изпълнят. Нашите производители няма да ни сътрудничат за споразумение на СТО, ако това продължи да се случва.
Benita Ferrero-Waldner: Г-н председател, понякога си позволявам известна многоезичност и затова сега ще опитам да говоря на испански.
Преди всичко искам да обясня на г-н Belder защо сме избрали варианта стратегическо партньорство. Мисля, че е много важно да се осъзнае най-напред, че самите страни са много заинтересувани от него. Естествено това е политическо решение, което се базира на определени критерии. Мексико например е много важен мост между севера и юга и е стабилизиращ фактор, въпреки че страната има своите вътрешни проблеми.
На второ място, Мексико в момента е член на Г-20 и аз се надявам, за да отговоря на г-жа Mann, че ще продължи да бъде член и в бъдеще.
На трето място, както Мексико, така и Бразилия са силно ангажирани с глобалните въпроси, които всъщност можем да решим само съвместно. Сред тези въпроси по-специално са изменението на климата и финансовата криза. Ето защо мисля, че идеята за стратегическо партньорство е валидна - не с целия свят, разбира се, но с главните играчи в света.
Освен това съществуват много по-незначителни или специални секторни въпроси, част от които бих искала да спомена.
Факт е, че с тези страни разговаряме по множество трудни въпроси, като например наркотиците, корупцията, тероризма и организираната престъпност. Провеждаме срещи на високо официално равнище, а също и на ниво министри например, на които виждаме какво може да се направи, за да се помогне на тези страни, и където обменяме също така и опит.
С Мексико сме учредили форум по въпросите на публичната сигурност, особено по проблема с корупцията, и проучваме сътрудничеството в много области като обучение на полицаи, политики за това как да се работи в затворите и политики за борба с трафика на хора, наркотиците, трафика на оръжие, киберпрестъпленията и прането на пари. Мисля, че е много важно да се продължи с тези важни диалози.
По въпроса кога ще може да проведем повече срещи, мога да кажа, че ще се опитаме да проведем среща на най-високо равнище през тази година, но това зависи също и от председателството и дали то ще включи тази тема в дневния си ред. Надявам се това да стане през втората половина на настоящата година. Във всеки случай ще имаме среща на министрите в Прага по въпросите на Меркосур, Меркосур и стратегическото партньорство с Мексико и Бразилия. Нито една от двете страни не е изключена, защото сме се постарали да работим много усърдно в полза на споразумението Меркосур, но вие всички знаете, че и ние, и страните от Меркосур, особено Бразилия и Аржентина, все още не желаем да подписваме споразумение във време, когато не знаем в каква посока ще отиде Доха. Това винаги е вървяло паралелно с Доха.
Разбира се, през май ще проведем друга среща на министрите в Прага и отново ще се опитаме и наложим възможно решение, но мисля, че все още ще бъдем изправени пред това предизвикателство.
Въпросът за миграцията е също изключително важен и аз мисля, че имаме балансиран, не-конфронтационен диалог с Мексико, особено по отношение на директивата за връщане. Ние високо оценяваме факта, че Мексико реагира твърде позитивно и с разбиране в област, която е твърде усложнена, както всички знаем, и в която всъщност ние трябва както да уважаваме правата на човека, така и да се съобразяваме с чувствителните за всички наши страни въпроси. Считам, че това е било взето предвид.
Искам също да кажа, че главните въпроси са винаги предмет на обсъждане. През декември миналата година президентът Саркози, президентът Лула и председателят Барозу разговаряха специално по въпроса за финансовата криза и как заедно да се справим с нея, но те разговаряха и по въпроса за възобновяемата енергия, по който вече работим с Бразилия, за да разработим биогорива от второ поколение.
Ще проведем и диалог за правата на човека за първи път през 2009 г., по време на който ще бъдат обсъждани правата на местните народи, тъй като това също е един от приоритетите на Съвета по правата на човека.
Г-жо председател, считам, че трябва да приключа тук - имаше толкова много теми, а аз не мога да засегна всяка една от тях.
José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra: Г-жо председател, в заключение на това разискване искам само да кажа, че решението да се предостави на Мексико и Бразилия статут на стратегически партньори е правилното решение. То ще означава значителен скок в нашите отношения поради политическата, икономическа, стратегическа и демографска важност на тези страни. Това решение ще ги накара да вземат участие в първите редици на отношенията с ЕС заедно с други световни партньори, като Съединените щати, Китай и Русия.
Г-жо председател, разликата в момента между Мексико и Бразилия, както и членът на Комисията току-що ни напомни, е, че Мексико има споразумение за асоцииране, което го свързва с Европейския съюз, а Бразилия все още няма такова.
Не съм съгласен с оценките, които бяха направени по отношение на това споразумение за асоцииране. Споразумението за асоцииране ЕС-Мексико има успешна история - както призна г-жа Mann, която председателства Съвместния парламентарен комитет. Това е така, защото Европейският съюз сключва тези споразумения по такъв начин, че нашите партньори, в този случай Мексико или мексиканците, представляват не просто един пазар, но един особен начин да се гледа на нещата на базата на принципи, ценности, представителна демокрация, уважение към правата на човека и принципа на правовата държава.
Следователно считам, че трябва да осъзнаем - споразумението доведе до укрепване на нашите отношения, което сега трябва да се потвърди от характера на това двурегионално стратегическо партньорство.
Членът на Комисията каза, че следващата среща ще бъде срещата на Групата Рио, която ще се състои по време на срещата в Прага под чешкото председателство на Съюза през май тази година. Латинска Америка и нашите партньори се нуждаят по-скоро от възможности, които да им дадем, отколкото от подаяния, и тези възможности днес са представени от споразуменията за асоцииране.
Аз напълно осъзнавам ограниченията, които членът на Комисията посочи, защото сключването на споразумение за асоцииране, в този случай с Меркосур, изисква политическа воля и от двете страни. Разбирам, че кръгът от Доха на Световната търговска организация и пътеката на двустранното асоцииране вървят абсолютно ръка за ръка и примерите с Мексико и Чили напълно демонстрират това.
Ето защо, г-жо член на Комисията, ние от своя страна трябва да положим всички усилия да консолидираме това стратегическо асоцииране между Европейския съюз и Латинска Америка, което въпросните партньорства с Мексико и Бразилия ще стимулират и ще придвижат много напред.
Maria Eleni Koppa: докладчик. - (EL) Г-жо председател, искам да благодаря на члена на Комисията, г-жа Фереро-Валднер, и на всички мои колеги за техните коментари върху двата доклада, които разискваме днес. Съгласна съм с г-н Salafranca Sánchez-Neyra, че Латинска Америка е изключително интересна и важна за Европейския съюз и ние трябва да изпратим ясни сигнали за сътрудничество чрез тези два доклада - особено в такива критични моменти. Нуждаем се от съществена рамка, която да може да покрива всички въпроси и да осигурява ясни отговори.
Искам само да спомена няколко неща във връзка с казаното. Преди всичко подчертавам, че при никакви обстоятелства укрепването на отношенията няма за намерение да подкопае Меркосур. Точно обратното, ние считаме, че стратегическото партньорство с Бразилия, която е най-голямата и може би най-важната страна в Латинска Америка, би могло да даде ново ускорение на Меркосур. Трябва да сме също така съвършено ясни за финансовата рамка, в която ще се определят отношенията с Бразилия.
Бих добавила, че Бразилия все по-активно си сътрудничи със страните, говорещи португалски, от юга и в Африка, и следователно би могла активно да сътрудничи в този сектор с Европейския съюз.
Трябва да се грижим за поддържането на баланс между разработването на биогорива и безопасността на храните - особено в тези критични моменти.
Г-жа Weber повдигна въпроса за неравенството. Считам, че управлението на Лула да Силва е предприело важни стъпки в тази посока. Все още има нужда да се направи много, но считам, че началото е вече поставено.
И накрая, искам да спомена, че е необходимо сериозно да проучим възможността за създаване на Съвместен парламентарен комитет ЕС-Бразилия, тъй като Бразилия е единствената страна от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай), с която имаме окуражаващи отношения, които не са институционализирани.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе днес от 12,00 ч.
Ewa Tomaszewska: (PL) Г-жо председател, вчера, в едно училище във Виненден, южна Германия, един луд тийнейджър на име Тим Кретшмер застреля 15 човека, повечето деца. Една от учителките е била убита, докато се опитвала да защити ученик със собственото си тяло. Бих искала да помоля председателя да обяви минута мълчание преди гласуването, за да бъдат почетени жертвите от тази трагедия.
Председател: Съжалявам, вероятно не сте били в залата в онзи момент, но събитието бе споменато вчера и вече имахме минута мълчание, обявена от председателя. Съжалявам, че не сте присъствали и не сте разбрали, че това вече се е случило.
Писмена декларация (член 142)
Flaviu Călin Rus : Струва ми се, че стратегическото партньорство ЕС-Бразилия е полезно и за двете страни. Според мен Европейският съюз е стълб на демокрацията; наистина, Европа е люлката на нашата цивилизация. Като стратегически партньор Бразилия е бастион на равновесие и стабилност в Латинска Америка.
Укрепването на връзките ЕС-Бразилия може да създаде обща рамка, която ще улесни развитието на тези два субекта и с това ще допринесе за нарастване на сътрудничеството между двата региона. Стратегическото споразумение ЕС-Бразилия може да бъде, не само по мое мнение, но и по мнението на докладчика, инструмент, който ще помогне да се насърчават демокрацията и правата на човека. Това партньорство може освен това да допринесе за насърчаването на добро управление на глобално равнище, както и на добро сътрудничество в рамките на Обединените нации.
Подкрепям предложението за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно стратегическо партньорство ЕС-Бразилия, като бих искал да поздравя докладчика.
| bg |
7. Рамковата програма на Европейската общност за атомна енергия за ядрени изследвания и обучение (непреки действия) (
| bg |
4. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Qimonda/Португалия (
| bg |
Базел II и преразглеждане на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ 4) (разискване)
Председател: Следващата точка е докладът на г-н Karas, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно Базел II и преразглеждането на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ 4).
Othmar Karas: Г-жо председател, г-н Барние, госпожи и господа, по отношение на доклада за "Базел III" Европейският парламент има ясна позиция относно разискванията на Базелския комитет. Бихме искали да обърнем внимание на нерешените въпроси и проблеми пред Европа и поставяме пред Комисията набор от искания във връзка с изготвянето на проектодирективата. Въпреки че в комисията докладът беше приет с тридесет и осем гласа "за" и нито един глас "против", за което искам да благодаря на всички докладчици в сянка, все пак като докладчик считам за необходимо да внеса шест допълнителни изменения, като три от тях целят актуализиране на доклада в съответствие с тенденциите, които се появяват на срещите на Базелския комитет, а останалите три се отнасят до коефициента на задлъжнялост и стандартите за ликвидност.
Считаме, че не е подходящо коефициентът на задлъжнялост да бъде въведен автоматично по стълб 1 от 2018 г. Вместо това, първо, трябва да има процес на оценяване. Второ, съществуват няколко нерешени въпроса в "Базел" във връзка със стандартите за ликвидност, на които трябва да обърнем внимание, за да бъдем актуални.
Деветте държави-членки на ЕС в Базелския комитет малко ме изненадват, тъй като позволиха процесът да се счита за завършен, въпреки факта, че ние не виждаме да се осигуряват условия на равнопоставеност между икономическата структура на САЩ и европейските икономически и банкови структури, нито пък между класическото банкиране на дребно и инвестиционното банкиране. Освен това все още нямаме определение за ликвидност.
Икономическата криза, разбира се, ни показа, че се нуждаем от промяна на рамката. Ето защо е редно да се заемем с този въпрос и да внесем предложения. Кризата обаче също така ясно показа, че всъщност това е предимно криза на ликвидността, а не на капиталовите ресурси, макар че наистина имаме нужда да увеличим последните. За да разберете това, е нужно само да си припомните "Лемън Брадърс", които поддържаха капитал от едва 11%.
От наша гледна точка има пет нерешени въпроса. Първият е, че няма проучване на въздействието на договорените сега стойности за растежа и заетостта в Европейския съюз. Искам Комисията да проведе и предаде такова проучване незабавно. Второ, не сме проучили подробно кумулативните ефекти на всички регулации, които се разглеждат в момента. Ключови примери тук биха били рамката "Базел III", защита на депозитите, банковите налози, данъците върху транзакциите и др. Трето, липсва равнопоставеност между ЕС и САЩ, например когато става въпрос за счетоводните регулации, и все още няма споразумение относно графика за въвеждането им. Четвърто, при определянето на капитала липсва равнопоставеност между банкирането на дребно и инвестиционните банки. Пето, има нерешени въпроси като тези за коефициента на задлъжнялост, определението за ликвидност и ролята на агенциите за кредитен рейтинг в светлината на взетите от САЩ решения.
Тези въпроси трябва да бъдат разрешени преди Комисията да внесе проектодирективата и не трябва да бъдат решени окончателно на срещата на Г20, а да бъдат изяснени преди да се финанлизират от Базелския комитет. Оставаме в готовност.
Мишел Барние: Г-жо председател, г-н Karas, госпожи и господа, само няколко дни след постигнатото в Базелския комитет споразумение считам, че е изключително важно Парламентът да заяви готовността си за реформа в областта на банковото дело и да даде ясен знак, че поведението на Европа е съобразено със световната й позиция. Искам да благодаря на г-н Karas и на членовете на комисията по икономически и парични въпроси за тяхната ангажираност и за отличния доклад.
Г-н Karas, Вие поставяте редица важни въпроси, които ще бъдат проучени много внимателно преди приемането на нашето предложение за преразглеждане на директивата за капиталовите изисквания през следващата пролет.
Преди всичко искам да кажа, че споделям Вашето мнение, г-н Karas, за значението на проблемите с европейска специфика - нашата банкова икономика в Европа се различава във всички аспекти от тези в другите райони на света - на необходимостта, г-н Karas, от задълбочена оценка на въздействието и от поддържане на равнопоставеност на международно равнище.
Трябва, разбира се, да подчертаем, че по-голямото капитализиране на банките е необходимо предварително условие за допълнителното стабилизиране и укрепване на финансовия сектор, но то не е достатъчно. Както знаете, госпожи и господа, тъй като работите по този въпрос, трябва също така да имаме по-строг надзор, по-строго корпоративно управление, надзор над спекулативните финансови дейности и рамка за управление и преодоляване на банкови кризи. Toва е нашата пътна карта. Благодарение точно на вас вече е постигнат значителен напредък в тази посока. Мисля си за споразумението за надзор и Зелената книга относно управлението на финансовите институции.
От своя страна, Комисията си върши работата и ще го прави така, че до края на следващата пролет ще сме внесли в Парламента и в Съвета всички текстове, които се очакват от нас за изпълнението на препоръките на Г20. В този ред на мисли, преди няколко години внесох проекти на регламенти относно дериватите и късите продажби. След няколко дни ще внесем нов документ относно инструментите за управление и преодоляване на кризи от банките.
Връщайки се към днешното разискване обаче, искам да се спра на три въпроса, по отношение на които споделям безпокойството на г-н Karas. Първият е признаването на капиталови инструменти, емитирани от кооперативни банки или взаимни фондове съгласно определението за "капитал от първи ред". Постигнатото в Базел споразумение ще ни позволи да отчетем специфичните обстоятелства, свързани с тези невключени банки, които играят важна роля при финансиране на европейските предприятия. В момента моите служби работят съвместно с експерти от държавите-членки за определяне на техническите подробности за правилното въвеждане на тези нови принципи в европейското законодателство.
Второ, по отношение на правилата за ликвидност и определението за "ликвиден буфер", комисията е напълно наясно с поставения проблем - по-конкретно за Дания и Австрия. Всъщност изразеното в този контекст наистина сериозно безпокойство от страна на Комисията е причината, поради която по въпроса все още не е постигнато споразумение. Имахме известни резерви и моите служби ще продължат да работят с нашите партньори в Базел, за да намерят решение, особено по отношение на признаването на обезпечените облигации.
Третият въпрос касае коефициента на задлъжнялост. Не можем да се откажем от ангажиментите, поети по този въпрос на срещата на Г20. Доволни сме обаче от постигнатото в Базел споразумение, което превръща коефициента на задлъжнялост в част от стълб 2 по време на отчетен период, като, както спомена г-н Karas преди малко, целта е да се прехвърли по стълб 1. Прехвърлянето не може да бъде автоматично и в нашия проект на предложение за директива за капиталовите изисквания ще включим клауза за преразглеждане на въпроса.
Искам да кажа няколко думи и за въвеждането на споразумението от Базел в Европейския съюз. Финансовата криза разтърси света. Тя ни даде няколко урока, които не трябва да забравяме. Глобалните правила за благоразумие не бяха съобразени с реалните условия. Освен направените вече реформи с цел заздравяване на съществуващите правила, сега имаме споразумение, изготвено наскоро в Базел от групата на управителите на централните банки и органите за банков надзор.
Според мен това споразумение е добра новина. То е важна стъпка за укрепване на правилата и глобалната финансова стабилност, като това ново споразумение от Базел ще ни помогне да установим общи правила за банковия сектор в международен план, което е изключително важно. То също така дава възможност за балансирано решение, при което предприятията печелят от периода за адаптиране, осигуряващ достатъчно време, за да изпълнят тези нови изисквания, които според нас ще допринесат за това жизнеспособността на банковата система постепенно да се подобри, без да се излага на риск икономическият растеж.
Госпожи и господа, моите служби, моите колеги, на които искам да благодаря, положиха огромен труд в Базел, за да достигнат до обща позиция с нашите партньори извън Европа. Надявам се държавните и правителствените ръководители на Г20 да одобрят това ново споразумение от Базел по време на предстоящата среща на високо равнище в Сеул през ноември. Въпреки това ние няма да спрем дотук.
Следващата стъпка ще бъде да реформираме основите на банковата система на нивото на Съюза. При въвеждането на нови международни правила винаги отчитаме специфичните за нашия Съюз обстоятелства и, госпожи и господа, Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ 4) няма да бъде изключение. И тук ще вземем предвид специфичните особености на Европейския съюз. Освен това в този контекст ще направим по-специално макро- и микроикономически анализ, който формира част от това споразумение от Базел, и естествено Вие и вашите колеги ще бъдете уведомени за това, г-н Karas.
Нашата цел е да приемем предложението за директива през първото тримесечие на 2011 г. Това означава, че държавите-членки трябва да я транспонират преди 1 януари 2013 г. Така те ще имат достатъчно време да постигнат съответствие с новите разпоредби.
Въпреки това трябва да останем реалисти. Постигнатото в Базел споразумение е много съществен напредък, но - повтарям - все още ни предстои много работа. Ще работим заедно с вас и с държавите-членки през следващите месеци, за да въведем една от важните реформи на следкризисния период. Искам това да бъде пределно ясно. Ще бъдем много внимателни и бдителни, когато става въпрос за това да се гарантира, че основните ни глобални партньори - най-вече американците, но не само те - също ще проведат тази важна реформа правилно и своевременно. Това е въпрос, който ще поставя по време на второто си посещение в САЩ, предстоящо в края на този месец.
Накрая, съгласен съм с Вас, г-н Karas, че е важно за Европейския парламент да играе дори по-съществена роля в този процес. Ето защо в заключение обещавам редовно да Ви информирам - Вашата комисия и пленарното заседание - за всички бъдещи промени в Базелския комитет.
Jean-Paul Gauzès: Г-жо председател, г-н член на Комисията, бих желал преди всичко да поздравя г-н Karas за отличната работа. Аз бях един от хората, които подкрепяха изготвянето на доклад по собствена инициатива преди Комисията да направи своите предложения относно рамката за транспониране на споразумението от Базел, и съм доволен, че свършената от г-н Karas работа с помощта на различните докладчици очерта основните въпроси, които трябва да бъдат разгледани.
Няма да ги повтарям, г-н Барние, и, разбира се, приветствам изразеното от Вас становище и решителността Ви да гарантирате, че тази регулаторна рамка е ефективна и приложима и преди всичко, че не нарушава конкуренцията на международно равнище.
Преминавайки нататък, не мога да не забележа, че често има голяма разлика между изявленията, които се правят публично, и ангажимента към тях на практика. Забелязвам също, че държавите извън Европейския съюз и по-конкретно САЩ имат досадната склонност да дават оценки на това как действаме ние, а самите те не са въвели на практика системите, както би следвало.
Що се отнася до Базел, от решаващо значение е европейските дружества да бъдат третирани при равни условия и да не им се налагат по-строги наказания, отколкото на дружествата в САЩ. В САЩ едва няколко банки се съобразяват с тези директиви или с Базелския комитет и в момента всъщност нищо не е въведено. Не би ми харесало да видя, че приетите през юни разпоредби за регулиране на финансите в САЩ - направените във връзка с тях изявления преувеличават реалното им въздействие - се използват като правна основа за прилагане на разпоредби, които може да са въведени от органи извън САЩ.
Г-н член на Комисията, вярвам, че Вашата готовност и бдителност ще спомогнат да гарантирате, че това няма да доведе до нарушаване на конкуренцията за френските банки, за европейските банки и за онези, които финансират икономиката като цяло. Вярно е, че трябва да насочим банките да се завърнат към основната си роля - финансиране на икономическото развитие - но трябва да се уверим, че няма да има прекомерни наказания.
Udo Bullmann: Г-жо председател, госпожи и господа, позволете ми да кажа нещо преди да започна. Базелският комитет е група от малко или много интелигентни централни банкери и представители на надзорни органи, но със сигурност не е безгрешен съвет от мъдри мъже и определено не е закон. Законодателният орган е Парламентът - г-н Барние, Вие сте наясно с това и ние знаем, че е така - и този законодателен орган ще следи отблизо какво се предлага и кога то има смисъл, както и това, което се предлага тук.
Разбира се, ние искаме тези правила относно изискванията за капитала да бъдат затегнати. Как да не искаме това предвид икономическата криза, в която все още се намираме? Между 20 и 30% от брутния национален продукт на нашите национални икономики е заложен като пакет от мерки за спасяване на банки. Хората очакват от нас, разбира се, да изготвим добри банкови правила, за да не се окажем отново в криза като тази. Несъмнено ние искаме да има антициклични елементи в мерките за предпазване на банките, като например тези в Испания, които години наред доказват ефикасността си. Макар че и там те трябваше да бъдат въведени въпреки опозицията, днес се берат плодовете от тях, защото бяха прилагани на един достатъчно ранен етап и не влошиха банковата система, а я направиха по-стабилна.
Има ключови въпроси обаче и аз наистина съм благодарен на докладчика, г-н Karas, че постави тези ключови въпроси в центъра на своя доклад по собствена инициатива, който ние изцяло подкрепяме. Първият от тях е, че, да, всъщност ние наистина се нуждаем от проучване на въздействието, по-конкретно от задълбочено проучване на въздействието, което да даде яснота за това какво е то, от една страна, върху всички сегменти на финансовия сектор, но също така, разбира се, какво е то в частност върху реалната икономика. Какво е въздействието по отношение на това какво крие бъдещето относно условията за заемното финансиране на малките и средните предприятия?
Вторият въпрос е, че този път, за разлика от миналото, трябва да сме сигурни, че споразуменията ще се прилагат и в други територии. Трябва да знаем това преди да приемем законодателство, тъй като в противен случай ще възникне нова асиметрия, за която не можем да носим отговорност.
Третият въпрос е, че не може да има дискриминация по отношение на правните форми. Онези форми сред разнообразието на европейската банкова система, които са се доказали особено по време на финансовата криза, а това означава онези банки, които се грижат за сектора на малките и средните предприятия и банките, които се фокусират над частните клиенти и така не предизвикват презгранични рискове, не трябва да бъдат наказвани само заради това, че съществуват. Внесеното в момента предложение не е достатъчно, за да гарантира това. Ето защо считаме, че сега предложенията трябва да бъдат подобрени и че е необходимо да помислим върху това как да се справим с този въпрос на практика. Като цяло значението на публичното банкиране е огромно при наличие на възможност да се извършва разумно. Трябва също така да попитаме - и тук си мисля за резервите за мълчаливо партньорство - как това всъщност ще се приложи в бъдеще, ако приемем регламентите така, както се предвижда в Базел. Това не може да бъде последната дума, нито пък е окончателният вариант, който ще приемем.
Както докладчикът твърди в своя доклад, капиталовите инструменти трябва да се измерват, за да се види степента, до която осигуряват задоволително качество без фалшиви провизии, дали могат да поемат загуби, дали са трайни и гъвкави по отношение на плащанията. Това е разумна стартова позиция, която бихме могли да заемем. Искаме ливъридж ефектите да бъдат ограничени и да се даде разумен толеранс за различните рискови профили. Ето защо ще разгледаме предложението Ви, г-н Барние, и се надяваме на отлично сътрудничество с Парламента.
Sharon Bowles: Г-жо председател, мога да кажа на г-н Барние, че когато гласувахме по мерките в областта на надзора, споменах, че нашето законодателство е като швейцарско сирене с дупки и ниши - местенца, до които единният сборник от правила никога няма да достигне.
След това миналата седмица банкерите от ЕС се събраха за Еврофи, за да обсъдят Базел III. Думата, която беше на устата на всеки един, беше "национален": национална гъвкавост, национални правила, национални изключения; беше се развихрил звярът на погрешните стимули. Веднага, след като рамката за хармонизиране и стабилност бъде договорена, започва увъртането и придумването да се направят дупките и честно казано тук нещата не стоят по-добре. Омръзна ми от това. Защо Европа трябва да бъде ревливото дете на Базел? Не това целяхме с надзорната инфраструктура. Това не е целта и на "Базел III". Фактите са ясни. Г20 изложи позициите си ясно. Банките трябва да устояват на кризи, подобни на тази, която преживяваме в момента, а за тази цел капиталът е от огромно значение.
Не съм сляпа за проблемите на реалната икономика и нуждите на банките да кредитират и, както много други, очаквам макроикономическите оценки и оценките за кумулативния ефект не само на Базел, но и на цялото финансово регулиране след кризата, за което Вие, г-н Барние, заедно с г-н Рен поехте ангажимент пред мен по време на изслушванията за установяване на вашата компетентност.
На банките бих казала: не можем да придадем тежест на вашите протести, когато обобщените ви данни са обвити в тайнственост и поставяте гриф "поверително" върху всичко. Следователно що се отнася до мен, удълженият от Базел график е достатъчно отклонение - друго не е нужно.
А сега, г-н член на Комисията, мерките за ликвидност, както отбелязаха и други, не са определени окончателно и се опасявам от още погрешни стимули във връзка с все по-сериозното концентриране върху държавния дълг и краткосрочните инструменти. Тук трябва да внимаваме. Трябва да мислим и да не копираме същите мерки във всички разумни регулации, в които те може да не са подходящи и ще разрушат инвестициите в капиталови инструменти и реалната икономика.
Philippe Lamberts: от името на групата Verts/ALE. - (FR) Г-жо председател, "Базел III" би трябвало да бъде отправната и при никакви обстоятелства това не трябва да е крайната точка, до която Европейският съюз трябва да стигне. На онези, които казват, че ако отидем по-далеч от Базел, може да изложим на опасност конкурентоспособността на нашите банки на международната сцена, ще кажа, че основната ни грижа е и ще бъде жизнеспособността на нашата икономика. И ако това означава по-строги правила, то нека има такива. Искам също да добавя, че тук слушаме толкова много за равни условия и все пак САЩ не се колебаят да действат сами където и когато това им е удобно. Ето защо не искам да ставаме свидетели на това как Европа просто стои и чака някакво съгласие, което никога няма да се материализира.
Второ, всеки преходен период трябва непременно да бъде ограничен във времето и мога да Ви кажа, че осемте години, които ние предвиждаме за себе си, са твърде много. В допълнение, и това е нещо, което не беше взето предвид, по време на този преходен период трябва да бъдат въведени строги условия за изплащането на дивиденти и бонуси. За нас би било недостойно и неприемливо, ако в момент, когато банките твърдят, че е трудно да съберат наложените съгласно новите правила капиталови резерви, техните акционери и управители продължават да се подкрепят от общия фонд.
Последното си послание отправям директно към банките. На онези от тях, които се оплакват, че вече няма да могат да реализират такива печалби като тези през златните години, ще кажа, че всички предприятия в промишления сектор и търговията на дребно в реалната икономика трябва да се справят с нетна годишна печалба между два и пет процента и в това няма нищо срамно. Ето защо е време да осъзнаят, че партито приключи.
Vicky Ford: Г-жо председател, добре съм запозната с факта, че краят на икономическата криза все още е далеч и че икономиката като цяло се нуждае от кредитиране. Все пак миналата седмица в Ирландия видяхме, че банките все още разчитат да бъдат спасени от данъкоплатците.
Не може да продължаваме с тази практика. Нуждаем се от банки, които са готови да поемат рискове, a те от своя страна се нуждаят от капитал и ликвидност, за да може да покрият загубите си, когато нещо с тези рискове се обърка. Това е сложна работа, за която бих желала да благодаря на г-н Karas, и това е само част от нея, а се нуждаем и от подходящи механизми за решаване на проблеми.
От броя на предложените изменения става пределно ясно, че членовете на Европейския парламент искат да се запознаят с подробностите и с въздействието. Трябва да се уверим, че подобен подход се прилага и за обезпеченията в езика на дериватите. Първо, оценка на въздействието има и тя е изготвена за Базел, но е обвита в поверителност и ние не можем да се запознаем с нея. Предлагам да бъде оповестена и да я използваме.
Когато сключваме международно споразумение, трябва да сме сигурни, че то ще се прилага в световен мащаб - не само тук и на Уолстрийт, а навсякъде по света. Има редица места в този текст, които позволяват заобикаляне - параграф 24 относно малцинственото участие и отсрочените данъци, параграф 40 с описанието си на Pfandbriefe и новият параграф 43A.
Да, Базел трябва да помисли за създаване на мрежи за малките банки, които да се подкрепят помежду си, и го прави. Моето тълкуване на английския текст е, че може би те считат, че по някакъв начин ние застрашаваме техните решения.
Освен това беше постигнато съгласие, че ще има мигриране към пълен и задължителен коефициент на задлъжнялост. Нека не се отказваме от това. Съгласна съм, че там, където имаме добри местни практики, трябва да им позволим да се запазят, но нека да ги разгледаме публично и да не внасяме тайничко изключения. Пазарът ще приеме, че това е начин за насърчаване на лошите, а не на добрите практики.
Astrid Lulling: (FR) Г-жо председател, искам да започна, като благодаря на г-н Karas за отличната работа. Напълно подкрепям подхода му по този сложен въпрос. Въпреки това чувствам, че е важно да използвам своите две минути, за да поставя акцент върху един въпрос, който се споменава в доклада, но заслужава да бъде разгледан по-задълбочено. Имам предвид ипотечните облигации, или Pfandbriefe на немски, в контекста на стандартите за ликвидност.
Новите европейски стандарти за ликвидност, по чието преформулиране работим, трябва да осигурят по-голямо признание на техния икономически правен и оперативен характер. Ипотечните облигации се използват за дългосрочно финансиране и инвестиции в икономиката като цяло. Настоящото предложение на Базелския комитет относно тези облигации обаче би имало отрицателен и несъразмерен ефект върху европейската икономика в сравнение с други големи икономически зони като САЩ например.
Със сигурност приветствам факта, че постигнатото на 26 юли 2010 г. споразумение от Базелския комитет признава ипотечните облигации като високо ликвидни активи в контекста на изчисляване на коефициента на покритие на ликвидността. Въпреки това призовавам Базелския комитет и Комисията, г-н Барние, да дадат по-широко признание на този финансов инструмент с оглед насърчаване на необходимото диверсифициране на допустимите за ликвидните буфери активи и избягване на сътресения на пазара. Трябва да се осигури среда за добро развитие на този нискорисков финансов инструмент.
Anni Podimata: (EL) Г-жо председател, всички знаем, че днешното разискване относно постигнатото от Базелския комитет споразумение е още една стъпка, продиктувана от последната криза, която по драматичен начин очерта недостатъците и слабостите в регулирането на и надзора над финансовата система, промени посоката на преобладаващата до този момент доктрина за дерегулиране на пазарите и постави акцент върху необходимостта от по-строги правила както за капиталовата адекватност, така и за надзора над финансовите институции.
Във връзка с това Базелският комитет постигна споразумение, което включва някои основни принципи и промени, които трябва да бъдат въведени по отношение на правилата за капиталовата адекватност, за да се подобрят гаранциите за банковата система. Що се отнася до приложението на това споразумение в Европа, докладът на г-н Karas очертава редица важни аспекти, на които трябва да се обърне сериозно внимание, като особеностите на европейския пазар, на който 80% от кредитирането се базира на банкови кредити, освен другото, необходимостта от демократизиране на базелския процес с по-активно участие от страна на Европейския парламент и, разбира се, предложението за включване на държавния дълг на всички държави-членки на еврозоната като висококачествени ликвидни активи независимо от техния кредитен рейтинг, за да се намали въздействието на агенциите за кредитен рейтинг.
Искам обаче да повторя, че новите мерки за капиталова адекватност са минимален преглед и все още има нужда от по-генерална реформа в по-дългосрочен период. Както каза г-н Барние, Европа вече предприе важна стъпка за приемане на нова европейска система за надзор. Сменяме посоката и насърчаваме подобряването на координацията като основен предпазен инструмент Въпреки това не трябва да спираме дотук. Трябва да предприемем допълнителни стъпки, като въведем надзорна и регулаторна рамка за агенции, които до този момент са функционирали без контрол, като агенциите за кредитен рейтинг и алтернативни фондове.
Г-н Барние, в центъра на представеното от Вас наскоро предложение трябва да приемем правила за регулиране на транзакциите, които са изключително неясни и като такива носят по-голям системен риск, като пазара на извънборсови деривати и опции без покритие. Накрая, г-н член на Комисията, тъй като се позовахте на срещата на високо равнище на Г20 в Сеул, трябва да застанем начело на усилията за въвеждане на данък върху финансовите транзакции, и разбира се, да не си отмъщаваме или да не наказваме банките, а да ограничим спекулациите и да изпратим силно послание на гражданите на ЕС, които в момента плащат цената на кризата, че очакваме по-справедливо разпределение на тежестта.
Wolf Klinz: (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, когато банките поддържат повече капитал за заеми и финансови инструменти, способността им да понасят загуби се повишава. Последните предложения от Базелския комитет се основават на този подход за стабилност. За съжаление Базелският комитет все още не се е справил с проблема за системноважните банки. Ето защо приветствам призива на г-н Karas всички изисквания за стандартите за ликвидност да бъдат независими от системната важност. С други думи, необходимо е да се прилагат достатъчно строги изисквания към банките, които поради размера си или взаимосвързаността си с глобалната финансова система трябва да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците при кризисни ситуации.
Към фактора за дълговата задлъжнялост ще приемем по-диференциран подход. Само когато е емпирично доказано, че този инструмент не води до арбитраж и нарушаване на конкуренцията и не позволява прекомерно кредитиране, можем да обмислим постоянното му включване в стълб 1.
Във всеки случай тези предложения трябва да се прилагат на световно равнище. Не можем да позволим американските органи да оказват решаващо въздействие върху предложенията на Базел, а след това да не ги прилагат. Срещата на високо равнище на Г20 в Сеул през следващия месец ще покаже дали и до каква степен можем да постигнем тази цел.
Sławomir Witold Nitras: (PL) Г-жо председател, първо, искам да кажа, че съм изключително доволен от факта, че Европейският парламент се зае с този въпрос, и най-вече от това, че докладът беше изготвен по инициатива на Парламента. Искам горещо да поздравя г-н Karas.
През последното десетилетие станахме свидетели на безпрецедентни тенденции при различните видове финансови иновации и на наличието на нови инструменти. Всъщност често точно тези инструменти определят характера на пазара днес. Считам, че важно условие за ефективния надзор в тази ситуация е, да разполагаме с наистина надеждна информация за това, което се случва на пазарите. Междувременно финансовите инструменти, които станаха толкова популярни, се усложниха до такава степен, че затрудняват сериозно надзорните органи при изготвяне на подходяща оценка на риска, свързан с тях.
Освен тези нови инструменти не трябва да забравяме, че пазарът се променя и глобализира много бързо и при съпоставянето на глобализирания, възникващ пазар и националните надзорни органи тези инструменти са напълно неподходящи, а надзорът - неуспешен. Разрастването на финансовите институции също в известен смисъл води до липса на наблюдение на това къде се извършва надзорът и следователно последният се затруднява.
С всичко това искам да кажа, че всъщност липсва цялостен обзор на сектора както по отношение на географския аспект, така и във връзка с дейността му. Считам, че разбирането на отношенията между участниците, които осъществяват дейност в този сектор, както и присъщата му склонност да се развива, са от решаващо значение за сигурността на финансовата система в световен мащаб. Струва ми се, че до момента това отсъства.
Сегашните регулации на Базел всъщност се отнасят до капитала и се радвам, че новите мерки въвеждат изисквания, свързани с аспектите на ликвидността, както и с механизмите за ациклична политика. Предложените в тази сфера мерки, трябва да бъдат одобрени. На фона на ниската ефективност на капиталовите показатели като мярка за определяне на напредъка, стабилността на системата и опитът за стандартизиране на коефициента за покритие на ликвидността трябва да бъдат оценени положително както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива, защото в крайна сметка проблемите с ликвидността наложиха мерките за спасяване на банките, на които станахме свидетели.
Olle Ludvigsson: (SV) Г-жо председател, в много отношения това, че работата по новите правила за капиталовата адекватност напредва, е положителен знак. Фактът, че процесът "Базел III" върви към успешно приключване, е предварително условие реалното възстановяване на стабилността на финансовия сектор да стане възможно. Докладът, по който предстои да гласуваме сега, е и балансиран, и добре написан, но въпреки това искам да обърна внимание на три въпроса, по които можеше да бъде и по-ясен.
Първо, само по себе си е важно да не упражняваме прекален натиск върху банките, като определяме твърде кратък период за прилагане, но в същото време е поне толкова важно този процес да не е прекалено бавен. Целта трябва да бъде банките да имат достатъчно стабилност, за да могат да се справят при следваща рецесия. Определянето на краен срок за постигане на целта през 2017/2018 г. крие риск много банки да не постигнат тази цел.
Второ, трябва да гарантираме, че въвеждането на реформите се провежда в тясно и положително сътрудничество със САЩ и други участници. Ясната цел трябва да бъде стабилизиране на целия международен банков сектор, а не просто на части от него. Зоните с по-слаби регулации или по-бавен темп на въвеждане на реформите може да изложат глобалната система на рискове.
Трето, редовното провеждане на стрес-тестове е отличен начин непрекъснато да се гарантира, че банковата система е стабилна. Следователно това е нещо, което трябва да използваме като ефективен инструмент за допълване на правилата за капитала. Както честотата, така и равнището на изпълнение на изискванията, което трябва да бъде достигнато при тези тестове, следва да бъдат завишени. Кризата показа, че някои неща могат да се случат изключително бързо. Ето защо е важно тенденциите във финансовия сектор да бъдат постоянно наблюдавани много внимателно.
Olle Schmidt: (SV) Г-жо председател, г-н член на Комисията, новите правила от Базел ще определят необходимите условия за стабилност и устойчив растеж. Кризата ни научи, че банките се нуждаят от повече и по-добър капитал, а регулациите трябва да насърчават разумното банкиране и поемане на риск. Правилата относно коефициента на задлъжнялост трябва да се определя по такъв начин, че банките, които кредитират с нискорисков капитал, да не бъдат наказвани. Съществува риск правилата да засегнат особено сериозно банките в скандинавските държави, тъй като те разполагат с огромни портфейли от нискорискови жилищни кредити. Това буди безпокойство.
Всички директиви и нови правила трябва да бъдат добре обмислени, но като цяло рискуваме да имаме твърде много правила, които от своя страна могат да попречат на растежа. Съгласен съм с г-жа Bowles, че Комисията трябва да изготви анализ на въздействието на всички тези нови банкови правила върху растежа в Европа. Отговорът не винаги се крие в правилата и новите закони. Нека не се задоволяваме с доброто, ако можем да постигнем най-доброто.
Antonio Cancian: (IT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, искам да благодаря на г-н Karas за отличната работа. Считам, че ние стояхме отстрани и гледахме този жесток световен икономически и финансов срив безсилно през последните две години, въпреки че някои твърдят, че е можело да бъде и по-лошо
Днес Европейският съюз се сблъсква с едни от най-сериозните неблагоприятни последици и Вие, г-н Барние, правите революция, целяща стабилност, която да ни осигури необходимите гаранции. По време на последното пленарно заседание внесохме положителна промяна по отношение на икономическите сили, за да защитим Европа. Както споменахте неотдавна, предложенията за деривативни продукти и къси продажби вече са изготвени, а също така обсъждаме облагането с данъци на банките и налозите върху финансовите транзакции, като изчакваме от Комисията окончателното предложение за преразглеждане.
Г-н Барние, трябва много да внимаваме, за да не допуснем, както често се случва, да отидем от една крайност в друга с правила и закони, които биха могли да попречат или да забавят икономическото развитие и възстановяване. Считам, че липсата на гъвкавост и бюрокрацията винаги дебнат в засада. Вярно е, че в момента се нуждаем от стабилност, но с още по-голяма сила важи и фактът, че се нуждаем от много, много по-голям растеж, както посочи и председателят Барозу в Парламента.
Базел III бележи началото на процес, който изисква всички ние да бъдем отговорни, но трябва също така да гарантираме конкурентоспособност и равни условия и да обърнем внимание на МСП, от една страна, и на спестовните и кооперативни банки, от друга, които са по-близко до обикновените хора.
Seán Kelly: (EN) Г-жо председател, считам, че всички ще се съгласят, че трябва да засилим устойчивостта на банковата система. Благодарение на г-н Karas знаем, че в предложенията от Базел липсват условия на равнопоставеност, а в този случай няма как да има конкуренция. Всъщност съществува голяма опасност да си вкарате много автоголове.
Фактът, че САЩ и Европа са коренно различни, беше споменат, но са необходими повече уточнения по въпроса. Икономиката на САЩ се финансира предимно чрез капиталовите пазари. Европа разчита главно на възможностите за кредитиране на банковия сектор, а ние в Ирландия знаем това най-добре от всички. Нашите банки просто не могат да предоставят кредити на малките и средните предприятия, а жизнеспособните иначе МСП фалират ежедневно само защото изпитват глад за кредити. Както спомена и Вики, данъкоплатците спасяват тези банкери и финансират пакетите за помощи при съкращения, пенсионните фондове и "златните" ръкостискания на бездействащите регулаторни органи и т.н.
Следователно предстои много работа, за да се постигне подходящия баланс, и считам, че в това се крие решението на проблемите. Окуражен съм от отговора на г-н Барние, който каза, че ще работи с нас и ще се опита да постигне подходящ баланс и да установи условия на равнопоставеност. Тогава ние ще отбелязваме голове, а няма да признаваме тези, които сме вкарали в собствената си врата.
Мишел Барние: Благодаря Ви, г-жо председател. Благодаря и на всички за направените предложения, за подкрепата, за исканията, които аз и моят екип надлежно си записахме.
Г-н Gauzès първи спомена въпроса за постигане на подходящия баланс, а върху него акцентираха г-н Schmidt, г-н Klinz, г-н Ludvigsson, а току-що и г-н Kelly. Да, нашата цел ще бъде да постигнем подходящия баланс. Всъщност той ни е необходим в три конкретни области, на които ще обърна специално внимание:
Постигане на разумен баланс в самите мерки на Базел и в начина, по който ги транспонираме в нашето законодателство. Ще използвам възможно най-ефективно преходните периоди и възможностите за маневриране, които споразумението от Базел ни дава, а и вие ще дадете своя принос.
Втората област, в която трябва да се постигне баланс, е между мерките от Базел и всички останали мерки, които въвеждаме в контекста на дневния ред на Г20 за предотвратяване и управление на кризи, на които ще се върна след малко.
Третата област, която г-н Kelly току-що спомена, се отнася до САЩ. Г-н Kelly, осъзнавам, че европейският банков сектор е ангажиран в много по-голяма степен с финансирането на икономиката, отколкото този в САЩ, и ще отчетем това различие. Това е трансатлантическото равновесие. Трябва да се погрижим за това - обръщам се по-конкретно към г-н Lamberts, без да чакаме САЩ. Ще се върна в САЩ, за да се срещна с Tim Geithner и други представители на надзорния орган и не отивам там да се размотавам, а да се уверя, че се движим в една посока по "Базел II", "Базел II и половина", "Базел III", "Базел IV" - простете, "Базел III" и Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ 4) - и по още един изключително чувствителен въпрос, който може да се превърне в повод за различия между американци и европейци, а именно счетоводните стандарти. Следователно ние не сме наивни в отношенията си със САЩ, но и не бихме искали да осъждаме предварително намеренията им.
Ето защо мога да уверя г-н Gauzès и всички останали многоуважавани членове на ЕП, че ще следим много внимателно тези три области, в които трябва да се постигне баланс. Г-н Cancian също така много правилно спомена финансовата нестабилност, която всъщност е най-големият враг на растежа. Поради това трябва да създадем условия, които ще насърчават по-голяма финансова стабилност, а с оглед на разискването, което провеждаме в момента с Китай, бих добавил също така и парична стабилност.
Взех под внимание коментарите на г-н Bullmann, който ни призова да проведем задълбочени макро- и микроикономически проучвания. Ще използваме ефективно и преходните периоди, които не са неопределени, като Вие сте прав, г-н Bullmann, като казвате, че европейските закони трябва да се коват тук и в Съвета, а не където и да било другаде, не в Базел. Тук се намира европейският законодателен орган и точно поради тази причина ще изготвим предложение за Директива за капиталовите изисквания (ДКИ 4), което ще бъде законодателно предложение, за което ще искаме вашето одобрение, дори преди да е достигнало до етап разискване и внасяне на предложение.
Г-жо Bowles, Вие сте абсолютно права да ни задавате въпроси и да твърдите, че не може да се запази статуквото. Чувам също така тук-там някои банкери с къса памет да ни казват, че икономическата криза е приключила и че трябва да се върнем към нормален темп на работа. Не можем да си позволим къса памет и няма да се върнем към обичайната си дейност. Сериозно сме се заели с провеждане на реформи.
Бих добавил също така, г-жо председател, че подобреното капитализиране, за което говорим в "Базел", и Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ 4) не са единственият инструмент или единственото решение. Съществуват много други решения за управление на кризи, които споменах по-рано при първото си изказване, сред които всичко, което правим, за да регулираме хедж фондовете, разбира се, и което, надявам се, ще можем да завършим през следващите няколко дни; както и действията ни относно частните капиталови инструменти, дериватите и късите продажби. Има и други инструменти, които също са важни. Преди малко г-н Ludvigsson говори за стрес-тестовете. Те трябва да се провеждат редовно. И така, това е нашият подход в момента.
Г-н Lamberts, само ще спомена друг важен въпрос, който повдигнахте: плащането на дивиденти от банки, които не прилагат изискванията за минимално капитализиране на практика. Този проблем намира ясно обяснение чрез един от така наречените буфери - в конкретния случай буферът за запазване на капитала - според което банката не може да плаща дивиденти, ако не е изпълнила изискванията за минимално капитализиране. Това е една от разпоредбите, които ние, разбира се, ще включим в нашето законодателно предложение.
Г-жо Ford, наистина трябва да защитим данъкоплатците. Убеден съм, че ще следите внимателно предложенията, които ще направим след няколко дни относно управлението и предотвратяването на кризи и относно създаването на фонд за разрешаването им във всяка държава-членка, надяваме се, което ще гарантира, че банките, а не данъкоплатците плащат за банки.
Г-жа Lulling зададе много специфичен въпрос. Да, при разговорите в Базел моите колеги и аз отделихме особено внимание на този въпрос и постигнахме съгласие, че 40% от ликвидните буфери може да бъдат съставяни от Pfandbriefe или ипотечните облигации, за които говорихте. Според мен това е положителен резултат и ние изцяло подкрепяме диверсифицирането на ликвидните активи.
Г-н Klinz постави въпроса за така наречените "твърде големи, за да фалират". И тук отново, когато този въпрос беше поставен в САЩ, отговорих, че е невъзможно да правим сравнения, защото банковите системи в САЩ и в Европа се различават както по отношение на приноса им към икономиката, така и на тяхната структура. Това обаче, г-н Klinz, е въпрос, който все още не е решен на международно равнище, нито в контекста на Г20, нито в този на Съвета за финансова стабилност. Наблюдаваме ситуацията внимателно, за да се уверим, че данъкоплатците няма и не могат да бъдат призовани да оказват помощ.
Г-н Nitras, нуждаем се от по-строг надзор по отношение на сложните финансови инструменти. Ето защо, благодарение най-вече на Парламента, новият Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) ще играе ключова роля при разглеждане на възможността да се забранят някои токсични продукти и ще видите, че в близко бъдеще ще допринесем за засилване ролята на ЕОЦКП.
В заключение, искам да кажа на г-жа Podimata, че що се отнася до агенциите за кредитен рейтинг, тук отново ще има трети кръг от действия. Това, което направихме до сега заедно с вас, не е достатъчно и в момента работя по този трети кръг от действия за регулиране на агенциите за кредитен рейтинг и диверсифициране на пазара на последните, който, меко казано, е концентриран в прекалено малко ръце. На заседанието на Екофин миналия петък, на което присъстваше и председателят на Вашата комисия, г-жа Bowles, отправихме въпроси към министрите. Ще подготвя консултации за подобряване на регламента.
Г-н Schmidt също така постави въпроса за кумулативния ефект. Отговорих на този въпрос чрез обяснението си за трите области, в които трябва да постигнем баланс, и това е нещо, което ще наблюдаваме много внимателно.
Othmar Karas: Г-жо председател, госпожи и господа, разискването беше ясно, компетентно и отговорно. Изградихме много добра представа за себе си като последователни и решителни хора. Г-н Барние, искам да благодаря също така на всички, които взеха участие в него, и на Вас включително. Не поставяме процеса под съмнение, но той не е завършен. Ние също така повдигнахме един болезнен въпрос, който касае преди всичко различията между банковите и икономическите структури на Европа и на САЩ. Тук трябва да заявим нещо категорично и то е, че макар законодателният процес все още да не е започнал, процесът в Базел влияе и ограничава нашата свобода на действие при вземане на политически решения. Какво щеше да се случи, ако ние самите не си бяхме изготвили доклада по собствена инициатива? Днес нямаше да има разискване. Следователно трябва да внесем демократичност и парламентаризъм в процеса в "Базел", в процеса на Г20, в новосъздадените световни институции и в същото време трябва да участваме в него така, че да не ни поставят винаги пред свършен факт.
"Базел III" и защитата на депозитите трябва да бъдат свързани, тъй като между тях съществува зависимост. Нужна ни е връзка между нашия процес на вземане на решения и прилагането на последните в глобален мащаб, в частност в САЩ. Нуждаем се от определение за ликвидност преди да изготвим проекта на директивата. Междувременно законът "Дод-Франк" в САЩ ни изправя пред поредната трудност. Тъй като американците ще имат проблеми при прилагането на стандартите за ликвидност, сега те отново се опитват да въведат допълнителни критерии наред с външните оценки за рейтинг. Нашата максима трябва да бъде, че като основа за извършване на оценката трябва да се използват или външни рейтинги, или алтернативни критерии като ценовата стабилност. И все пак категорично не трябва да имаме два критерия за Европа и само един за САЩ.
Трябва да бъдем бдителни и също така заедно да гарантираме, г-н Барние, че министрите на финансите и икономиката на отделните държави ще запознаят националните си парламенти с това, което отчита Комисията в своето проучване на въздействието. Националните парламенти знаят много по-малко за това какво правим тук и какви са причините и въздействието върху държавите-членки, отколкото ние в Парламента. Трябва да предприемем действия и в това отношение. Нека включим националните парламенти в процеса на комуникация.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се състои утре.
Писмени изявления (член 149)
Sergio Berlato: Считам, че последната икономическа и финансова криза или най-голямата рецесия от времето на голямата депресия, подчерта необходимостта от един радикален преглед на настоящата регулаторна рамка "Базел II". Искам да напомня тук - в Парламента, че споразумението "Базел II" определя критериите за достъп до кредити, като принуждава банките да оценяват обективно кредитния статус на дружеството, отчитайки риска, свързан с евентуално състояние на неплатежоспособност, гаранциите и експозициите в случай на несъстоятелност. Въпреки че целта на тези критерии е да се подобри конкурентоспособността на фирмите и да се засили финансовата система, те налагат прекомерни наказания за малките и средните предприятия, които движат икономиката на Съюза. По-конкретно, тъй като европейските предприятия не са с постоянна финансова стабилност, прилагането на споразумението често пъти означава по-малък достъп до кредити и по-високи лихвени проценти. Макар да намирам усилията на Базелския комитет за подобряване на общата регулаторна рамка за окуражаващи, аз съм изключително обезпокоен от появилите се в хода на преговорния процес недостатъци. Поради тази причина съм съгласен, че е препоръчително Парламентът да бъде по-ангажиран в преговорите, за да направи необходимите промени, които да гарантират, че европейската индустрия и европейската икономика не са в неблагоприятно положение.
Giovanni Collino: Новият пакт за стабилност на Европа трябва да включи банковата система - другата страна на процеса на използване на собствените ресурси, които са двигателят на европейската икономика. С други думи дългът, който държавите-членки от Европейския съюз натрупват през годините, за да създадат национално богатство, което да разпределят на своите граждани, е финансиран и управляван от банките, които трябва да могат да реализират печалби чрез него.
Макар да е вярно, че все още ще е нужно много време на държавите-членки, за да стандартизират финансовите си закони, а също и за да постигнат подходящо ниво на уеднаквяване в рамките на своите данъчни системи, да определят подходящи маржове на ликвидност и да настояват за надеждни ливъридж ефекти, за да гарантират спестяванията и техните дългосрочни тенденции, то ние трябва да гарантираме, че можем да намерим правилните действия в отговор на кризата дори и в краткосрочен план.
Собственият капитал, до който Европейският съюз ще има все по-голям достъп, ще гарантира, че целта на управлението на ресурсите на ЕС е все по-малко системни рискове и все повече усилия за създаване на набор от стимули, подпомагащи националните икономики, които не само ревниво се пазят в рамките на националните граници, но и са интегрирани, за да се оптимизира използването на съответните сравнителни предимства.
Diogo Feio: в писмена форма. - (PT) Силните и стабилни финансови институции са изключително важни за устойчивостта на пазара на капитали, достъпа до кредити, конкурентоспособността и икономическата и финансова стабилност. Затова приветствам приемането на настоящия доклад - по-конкретно защото съдържа внесените от мен важни мерки за справяне със ситуацията в националните финансови институции. По-специално имам предвид необходимостта Базелският комитет и Комисията да изяснят третирането на споразуменията за реципрочни финансови кръстосани участия; значението на определянето на критерии за висококачествени ликвидни активи, като се вземе предвид определението на Европейската централна банка за допустими активи за операциите по паричната политика (механизъм за обратно изкупуване); включването на държавния дълг на всички държави-членки от еврозоната като висококачествени ликвидни активи независимо от конкретния им рейтинг, за да се намали диспропорционалното въздействие на дейността на рейтинговите агенции.
Jiří Havel: Представеният доклад е изготвен сравнително точно. Той анализира ясно въпроса за предложеното ново банково регулиране, което е в процес на преразглеждане ("Базел II"), и прави детайлен анализ на основни въпроси от него, които понастоящем се обсъждат на практическо и академично ниво. По конкретно, той включва въвеждането на мерки, които трябва да допринасят за по-голяма финансова стабилност в банковия сектор и за намаляване на вероятността от други кризи, като се фокусира върху следните пет области: качеството на капитала (подобряването на качеството на капитала несъмнено е желателно), по-стриктни стандарти за ликвидност (по време на кризата се оказа, че има значителен ликвиден риск), антициклични мерки (създаването на допълнителен банков капитал през добрите времена би ограничило прекомерния ръст на кредитите и последващото създаване на ценови балони, както например в Испания), въвеждането на коефициент на ливъридж (този нов показател ще допринесе за по-голямата стабилност на банките, но ще включва не само финансови показатели, съдържащи се в баланса на банките, но и задбалансови позиции като деривати и условни задължения на банката), и не на последно място, създаването на централен контрагент за сетълмент на извънборсови транзакции, най-вече във връзка с осигуряване на по-голямата прозрачност при дериватите. Въз основа на горепосоченото считам, че представеният доклад съдържа подробен анализ, както и подходящи препоръки в областта на предложеното банково регулиране, поради което препоръчвам предложеният текст да бъде приет.
Petru Constantin Luhan: Считам, че наличието на динамични и ясно определени финансови пазари, способни да финансират огромни инвестиции, е абсолютно задължително условие за възстановяването на европейската икономика. Твърдо подкрепям поетия по време на срещата на Г20 ангажимент за генериране на по-голям размер на капитала и изготвяне на стандарти за управление на ликвидността. Тези високи стандарти за ликвидност са ключов елемент при действията в отговор на кризата.
Считам също така, че една по-голяма степен на гъвкавост на допустимите активи, налични в Европейския съюз, която може да бъде постигната чрез определяне на сигурните източници на финансиране и техните специфични характеристики, ще създаде финансова стабилност при появата на кризисни ситуации както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Czesław Adam Siekierski: Финансовата и икономическата криза от последните няколко години разся заблудите, че банките най-добре разбират собствения си риск и могат сами да определят изискванията за сигурност. Огромното невежество на някои хора, отговорни за банките, придаването на първостепенно значение на плановете за продажби и пренебрегването на рисковите фактори, наред с пасивността на системата за финансов надзор, са основните грешки на банковия сектор и пряк катализатор на световната рецесия.
"Базел II" не се оказа много ефективен механизъм за предотвратяване на кризи. При тези обстоятелства е важно възможно най-бързо да се създаде нов сборник от капиталови стандарти - "Базел III", който вече няма да включва оптимистични допускания относно възможността банките да се саморегулират.
Повишаването на капиталовите изисквания определено допринася за подобряване на сигурността в банковия сектор чрез увеличаване на ликвидността. Такива мерки обаче носят риск от прехвърляне на разходи към клиентите на банките - поскъпване на кредитите и други финансови услуги - и вредят на икономиката. Ето защо е необходимо да се гарантира подходяща защитна рамка, която би ни предпазила от този нежелан ефект или поне би го свела до минимум. От друга страна обаче, трябва да сме наясно, че финансовата сигурност също е свързана с разходи. Въпросът е колко сме готови да платим за нея?
Angelika Werthmann: Кризата ясно показа, че дори банковият капитал се оказа недостатъчен по отношение на платежоспособността. Поради това съществуващата регулаторна рамка трябва да бъде преразгледана из основи и следователно усилията на Базелския комитет за нейното подобряване като цяло трябва да бъдат приветствани, по конкретно да се приемат единни, ясни и прозрачни регламенти. Рамката в сегашния си вид обаче има някои недостатъци и би поставила европейската икономика в по-неблагоприятно положение по отношение на конкурентоспособността. Европейските предприятия разчитат на кредит от банките. Осемдесет процента от инвестициите и кредитирането се базират на отпускане на кредити от банките. В този смисъл е особено важно да осигурим финансирането за малките и средните предприятия. Различията трябва да се вземат предвид, без да бъдат санкционирани определени бизнес модели. В противен случай съществува риск европейската икономика да пострада.
| bg |
Заключения на Европейския съвет от 29 и 30 октомври 2009 г., включително мандата и правомощията на председателя на Европейския съвет и на върховния представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, и структурата на новата Комисия (разискване)
Председател: Следващата точка е докладът на Европейския съвет и изявление на Комисията относно заключенията на Европейския съвет от 29 и 30 октомври 2009 г., включително мандата и правомощията на председателя на Европейския съвет и върховен представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, и структурата на новата Комисия.
Фредрик Рейнфелд: Г-н председател, за мен е удоволствие да бъда отново тук и да Ви представя резултатите от заседанието на Европейския съвет, което, както се оказа, беше много сложно и изпълнено с предизвикателства.
Нека обясня какви бяха обстоятелствата в навечерието на Европейския съвет. Поддържахме постоянна връзка с Прага и други столици. Как да се справим с искането на чехите по отношение на Хартата на основните права? Имаше много различни мнения и призиви за различни изключения и специални съображения от страна на няколко други държави-членки.
От друга страна, получихме по-ясно послание относно изменението на климата - друга основна тема на заседанието. Посланието на част от държавите-членки гласеше, че не са готови да се ангажират с цифри относно финансирането, свързано с климата, т.е. как да се финансират усилията за приспособяване и смекчаване на последиците в развиващите се страни.
Предвид обстоятелствата аз съм доволен от заключенията от заседанието. Нека посоча акцентите.
Нашата цел на Европейския съвет беше - с приближаването на Конференцията относно изменението на климата в Копенхаген през декември - да продължим да ръководим борбата с изменението на климата. Нека не се заблуждаваме. Преговорите бяха дълги и трудни, но в резултат от обсъжданията Европейският съвет одобри оценката на Комисията в размер на 100 млрд. евро годишно до 2020 г. и прецени, че нивото на международната публична подкрепа следва да бъде в интервала от 22 до 50 млрд. евро до същата година.
До 2020 г. има само 10 години. Трябва да действаме по-бързо и затова Съветът отбеляза, че в допълнение се нуждаем от глобално финансиране в размер на 5 млрд. евро за всяка година от 2010 до 2012 г.
Окончателната цифра ще бъде определена в светлината на Конференцията в Копенхаген. ЕС и държавите-членки са готови да дадат своя справедлив дял, ако други основни участници положат съответни усилия. Аз съм много доволен, че на заседанието на Европейския съвет успяхме да постигнем съгласие за силен мандат в това отношение.
Преди няколко дни се върнах от разговори с премиера Сингх в срещата на върха ЕС-Индия в Ню Делхи, а по-рано миналата седмица проведох разговори с президента Обама в срещата на върха ЕС-САЩ във Вашингтон.
Благодарение на споразумението, постигнато на Европейския съвет, ЕС беше в състояние да преговаря от много силна позиция. Нашето единство ни даде доверието да насърчим и други. Бяхме в състояние да представим нашите ангажименти. Бяхме в състояние да изразим очакванията си. И отново бяхме в състояние да имаме водеща роля по въпрос, който е от решаващо значение за всички граждани.
На заседанието от миналата седмица беше разгледано и финансово-икономическото положение. Въпреки признаците на подобрение в световната икономика, Европейският съвет подчерта, че няма място за самодоволство. През следващата година съществува риск всички освен една държави-членки да надвишат таван на дефицита от 3%, а колективният ни БВП се е свил с 4,7% от началото на 2008 г. Това са сериозни причини да не оттегляме мерките за подкрепа, докато не гарантираме възстановяването. Междувременно трябва да засилим доверието и да продължим работата си по стратегиите за излизане от кризи.
На заседанието на Европейския съвет постигнахме значителен напредък по отношение на укрепването на финансовия надзор. Постигнахме широко съгласие относно създаването на Европейски комитет за системен риск.
Председателството сега ще започне да обсъжда предложенията с Парламента. Искаме да постигнем съгласие относно пакет за нова структура за надзор. Искаме да бъдем сигурни, че няма да претърпим повторение на финансовата криза, която току-що преживяхме.
След това трябва да се съсредоточим върху запазването на работните места. Над пет милиона европейци вече загубиха работата си и твърде много още ще бъдат изправени пред безработица. От нас зависи да променим тази тенденция.
Когато представих приоритетите на шведското председателство пред вас на 15 юли, казах, че ЕС трябва да излезе от кризата по-силен. Казах ви, че справянето с финансово-икономическата криза е една от най-важните ни задачи. И все още е. Поради това възнамеряваме да разгледаме отново тези важни въпроси на заседанието на Европейския съвет през декември.
Друг важен резултат от заседанието беше приемането на Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море - стратегия, основана на инициатива на Парламента. Със стратегията целим да се изправим пред неотложните екологични предизвикателства, свързани с Балтийско море, както и да допринесем за икономическия успех на региона. Убеден съм, че инициативата ще има положително въздействие и върху други части на Европа, сближавайки регионите и допринасяйки за конкурентоспособността на целия ЕС.
Обсъдихме също така правосъдието и вътрешните работи. Приветствахме постигнатия напредък при прилагането на мерки по отношение на незаконната миграция в региона на Средиземно море и призовахме за работа в няколко конкретни области.
Знам, че искате да обсъдим и институционални въпроси този следобед. Те, разбира се, бяха важна част от обсъжданията.
Наистина, един от основните проблеми беше да се гарантира бързото влизане в сила на Договора от Лисабон, което е от решаващо значение, ако искаме да бъдем в състояние заедно да се изправим срещу предизвикателствата, които ни предстоят.
Консултациите бяха многобройни и много сложни, но в крайна сметка успяхме да получим одобрение на искането, отправено от страна на Чешката република.
След постигането на съгласие президентът Вацлав Клаус беше готов да подпише Договора и - както всички отбелязахте - най-накрая го направи преди седмица. Последният инструмент за ратификация сега се депозира от Чешката република при италианските органи. Това означава, че Договорът от Лисабон ще влезе в сила на 1 декември. Знам, че повечето от вас тук днес споделят моето задоволство и облекчение, че най-накрая приключваме тази дълга глава от подготовката за институционална реформа.
Европейският съвет разгледа и други елементи от подготовката за договора. Постигнахме съгласие относно насоките на Европейската служба за външна дейност и приканихме бъдещия върховен представител да представи предложение за организацията и функционирането й.
А сега по въпроса за имената. Трябва да попълним позициите, създадени с Договора от Лисабон. Трябва заедно с вас да назначим нова Комисия. Възнамерявам да свикам среща на държавните и правителствените ръководители на 19 ноември, за да номинираме председателя на Европейския съвет, върховния представител и генералния секретар на Съвета.
Искам да подчертая, че номинирането на върховен представител трябва да се извърши преди назначаването на новата Комисия и след съответни разисквания с Парламента. Както знаете, тъй като това лице ще бъде и заместник-председател на следващата Комисия, той или тя ще подлежи на одобрение от Парламента.
Няма да спекулирам относно това, кои ще бъдат тези хора, но искам да кажа, че не само имената им са важни, но и какво ще вършат и как ще го вършат.
Европейският съвет от миналата седмица ни позволи да постигнем значим напредък не само по един основен въпрос, а по няколко, жизненоважни за бъдещето на Европа и за бъдещето на планетата ни.
Благодарен съм на колегите ми за конструктивното им отношение към предизвикателствата, пред които сме изправени заедно. Въпреки това вие и аз знаем, че предстои много работа. Мога да ви обещая, че идните седмици ще бъдат много натоварени. Очаквам с нетърпение да продължим тясното си сътрудничество с Парламента по много от важните въпроси.
На практика вече остават само 25 дни до срещата в Копенхаген. Икономическата криза съвсем не е отминала, но встъпваме в международните преговори относно климата със солиден мандат. Решени сме да продължим да работим заедно, за да създадем нови източници за растеж и по-голяма заетост.
Благодарен съм на Парламента, че продължава да ни подкрепя. Очаквам с нетърпение да отговоря на вашите коментари.
Жозе Мануел Барозу: Г-н председател, позволете да допълня оценката на премиера г-н Рейнфелд за Европейския съвет, като коментирам един аспект от политиката и един от институционалните въпроси.
По отношение на политиката, основният резултат е изключително важното споразумение относно действията ни във връзка с изменението на климата. Всички знаем, че това са трудни въпроси. Когато е заложено толкова много, никога не е лесно. Честно казано, резултатът от Европейския съвет надмина първоначалните ми очаквания. Получихме одобрение на цифрите, предложени от Комисията, придружено с много условия.
Посланието е ясно: Европейският съюз е готов за Копенхаген и е готов да следва действията ни, насочени към намаляване на емисиите, с ефективна оферта за финансиране, свързано с климата, точно както Комисията предложи през септември, както за финансиране в дългосрочен план, така и в краткосрочния "бърз старт".
Ако искаме от развиващите се страни сериозни ангажименти за смекчаване на последиците, то тогава развитите страни трябва да осигурят средства. По наша оценка до 2020 г. развиващите се страни ще се нуждаят от допълнителни 100 млрд. евро годишно за борба с изменението на климата, което Европейският съвет изцяло подкрепи, както и вероятния дял на международните публични финанси в това число, и споразумение, че Европейският съюз ще плати справедливия си дял.
Също толкова ясно е, че другите партньори трябва да отговорят на сериозността на намерението ни. Политиката ни не се състои в това Европейският съюз да проправя път със слабата надежда, че останалите ще последват. Става въпрос да използваме полезните си средства, за да постигнем възможно най-много по отношение на световните усилия за намаляване на емисиите.
Когато бях във Вашингтон и Ню Делхи миналата седмица, ми напомниха колко далеч са стигнали тези двама партньори през изминалата година и повече. Същото важи и за други, като Китай. Разбира се, ще продължим да се съобразяваме с важното изискване за обща, но диференцирана отговорност по отношение на изменението на климата, но, както многократно казвах наскоро, всички сме ангажирани заедно и ние в Европейския съюз ще продължим да настояваме за реален принос от страна на всички останали участници. Трябва да останем съсредоточени върху крайната цел - амбициозно, сериозно, доказуемо намаляване на емисиите, за да гарантираме, че ще спазим целта си да ограничим повишаването на температурата до по-малко от 2° C.
Е, какви са перспективите за Копенхаген? Сега изглежда, че в Копенхаген вероятно няма да постигнем съгласие за напълно завършения договор, който винаги сме отстоявали и който ще продължим да отстояваме. Но това не е причина да се примирим с друго освен един решаващ пробив в преговорите. В крайна сметка съдържанието е по-важно от формата. Според мен следва да се опитаме да постигнем напълно функционално споразумение, основано на реални политически ангажименти, което бързо да влезе в сила и да включва всички основни участници както по отношение на намаляването на емисиите, така и на финансирането. И трябва да продължим да се борим за постигане на окончателно споразумение за договор - обвързващ договор. За да го постигнем, трябва да обединим силите си в седмиците до Копенхаген.
Току-що показахме, че можем с решителни общи действия да се споразумеем за договор, който се изплъзваше много дълго време. Това беше другият важен резултат от Европейския съвет: той отстрани последната политическа пречка пред окончателната ратификация на Договора от Лисабон. Сега можем да гледаме напред уверено, тъй като, както каза премиерът Рейнфелд, Договорът от Лисабон ще влезе в сила в началото на следващия месец. В действителност Комисията работи по неговото прилагане. Днес Комисията стартира консултация относно Гражданската инициатива като първа конкретна стъпка.
Искам да отдам дължимото на премиера Рейнфелд за сигурната ръка, с която доведе начинанието до успешен край. Шведското председателство свърши забележителна работа в осигуряването на окончателния консенсус на Европейския съвет. Но сега трябва да завършим прехода. Акцентът, разбира се, е върху запълването на новите позиции.
Не е нужно да коментирам кандидатурите за председателството на Европейския съвет, но като председател на Комисията и предвид институционалните въпроси силно се надявам, че държавните и правителствените ръководители ще изберат личност, която ще осигури ефективно водачество на Европейския съвет - председател със сериозен европейски ангажимент, който да гарантира последователност на дейността на Европейския съвет във времето, както във вътрешен аспект, така че да могат да се залагат по-дългосрочни приоритети, а не само за шест месеца, така и във външен, за да можем в рамките на общата външна политика и политиката за сигурност да изпращаме съгласувани послания на международните ни партньори.
С готовност ще работя съвместно с председателя на Европейския съвет, защото това партньорство ще има голямо значение. Трябва да си сътрудничим на равнище на държавни и правителствени ръководители по отношение на общата външна политика и политиката за сигурност, където председателят на Европейския съвет ще представлява Европейския съюз. Също така трябва да съберем всички компетентности на Общността - от икономиката до търговията, от разширяването до развитието, от енергетиката до правосъдието - където председателят на Европейската комисия представлява Европейския съюз съгласно Договора. Поех задължението да накарам партньорството да заработи в интерес на силен и ефективен Европейски съюз както в границите му, така и на световно равнище.
Очевидно същото е валидно и за върховния представител. Във връзка с това си признавам, че проявявам конкретен интерес, защото върховният представител ще бъде и един от заместник-председателите на Европейската комисия. На чисто прагматично равнище, защото номинирането на заместник-председателя/върховния представител и другите предложения на държавите-членки за Комисията ще ми позволи да премина към етапа на финализиране на следващия Колегиум и разпределяне на портфейлите. На политическо равнище, защото съм убеден, че върховният представител/заместник-председателят, подкрепен от силна Служба за външна дейност, обединяваща европейския опит в междуправителствената дипломация и нашите компетентности на Общността, ще представлява реална значителна промяна в ефективността на външната ни дейност.
С това стигам до Комисията като цяло. Искам Комисия, съставена от компетентни и отдадени европейци, Комисия, която да е готова да се възползва максимално от правото си на инициатива. Старая се при окончателните обсъждания с държавите-членки да гарантирам, че това ще стане. Поисках от държавите-членки да предложат имена, включително жени. След това ще взема решение относно портфейлите. Портфейлите не се дават на държави, а на лица, ангажирани с нашия Европейски проект.
Искам също Комисия със силен демократичен мандат. Затова съм решен да взема предвид в максимална степен процеса на изслушванията в Парламента. Забавянето заради Договора породи общо предизвикателство за нас. Не трябва да бавим пристигането на новата Комисия, но не можем да скъсим изслушванията. Очаквам с нетърпение да обсъдим как да се справим с този въпрос на заседанието на Председателския съвет следващата седмица.
Договорът от Лисабон ще ни позволи да отговорим по-добре на очакванията на гражданите - но дали ще се възползваме от възможностите, които ни предлага, ще бъде най-вече въпрос на политическа воля. Договорът ни предоставя възможност да действаме, но ни е нужна готовност да работим заедно.
Това ме отвежда обратно към началото на следобеда. Европа, представена днес тук - Европа, обединена от свобода и солидарност - нямаше да е възможна без ангажираността и отдадеността на хората, които направиха невероятни неща преди 20 години. Трябва да разпалим отново огъня. Трябва ни духът на 1989 г. Ако покажем същата отдаденост и ангажираност, съм сигурен, че ще успеем.
Joseph Daul: Г-н председател, госпожи и господа, Договорът от Лисабон беше ратифициран от 27-те държави-членки на Европа и има задължението да даде резултати.
Има задължението да даде резултати по отношение на институциите, и по-специално по отношение на бързото създаване на отговорни постове. Има задължението да даде резултати по отношение на изменението на климата и енергетиката. И не на последно място, има задължението да даде резултати по отношение на икономическото възстановяване.
С подписа на чешкия президент процесът на ратифициране на Договора от Лисабон най-накрая завърши. Моите благодарности на г-н Рейнфелд.
Групата на Европейската народна партия (Християндемократи), която е оставила своя отпечатък върху Договора в много голяма степен, естествено е доволна от това развитие, но сега е време да спрем да монополизираме европейското обществено разискване относно институциите, които са средство за обслужване на политически амбиции, и вместо това да се съсредоточим върху самите амбиции.
Затова моята група иска от Вас, г-н Рейнфелд, да направите всичко необходимо, за да постигнете съгласие възможно най-бързо по въпроса за имената на председателя на Съвета и върховния представител и затова моята група иска от Вас, г-н Барозу, след като държавите-членки номинират кандидатите си, да разпределите отговорностите им възможно най-бързо, преди да им бъдат задавани въпроси от Европейския парламент по време на изслушванията, които също така искаме да бъдат максимално задълбочени.
Няма да е новина за вас, г-н Рейнфелд, г-н Барозу, да ви кажа, че разискването на профила на кандидатите представлява интерес само за микрокосмоса Брюксел.
Още веднъж, какво искат съгражданите ни? Искат проблемите им с безработицата, кредитирането и обучението да бъдат решени; искат да бъдат приятно изненадани от срещата на върха в Копенхаген относно изменението на климата; и искат да гарантираме, че зимата на 2009-2010 г. няма да бъде белязана от недостиг на газ, който поставя половината континент в невъзможно положение.
Затова ние, европейските институции, аз, говорейки тук, и особено Вие, г-н Рейнфелд, имаме задължението да накараме европейския влак да се движи с висока скорост, а не да продължи да спира на всяка спирка.
Всеки в залата познава трудностите, свързани със задачата, трудния баланс, който трябва да откриете между политическата тенденция, географския произход, равенството и възприемчивостта на кандидатите. Но е ваше задължение да постигнете съгласие в Съвета възможно най-бързо, както е задължение на Парламента и на парламентарните групи да произнесат присъдата си по решенията отговорно и в съответствие с общия европейски интерес. Още веднъж, надявам се, че това ще е поредният успех за шведското председателство, но за да се случи това, трябва да действаме бързо, много бързо.
Госпожи и господа председатели, госпожи и господа, още по-спешен от въпроса с институциите е проблемът с изменението на климата, като срещата на върха в Копенхаген е само след няколко седмици. Преди всичко искам да поздравя за отговорното отношение Европейския съвет, който едновременно потвърждава ангажимента да превърне борбата срещу изменението на климата и намаляването на емисиите на въглероден диоксид в количествена и планирана цел и очаква партньорите ни да се посветят със същата решителност.
За Европа ще бъде най-погрешната тактика досега да сложи всичките си карти на масата преди Копенхаген и да остави партньорите си от САЩ, Китай, Индия и останалите партньори да водят парада. САЩ, Китай и Индия днес са световни сили, които също трябва да поемат отговорностите си. Европа носи отговорностите си, но не може да го прави сама за цялата планета. Няма да е достатъчно политическо споразумение в Копенхаген. Важни са количествените ангажименти на държавите.
Госпожи и господа, започнах, като говорих за задължението да доведем до резултати. Това задължение касае преди всичко икономическото възстановяване и заетостта. Двете са свързани. Дори и да започваме да забелязваме признаци на слаб растеж, трябва да знаем дали икономическото възстановяване се придружава от работни места и дали е изградено върху здрава основа и по-конкретно върху пазар, който е едновременно отворен, регулиран и без протекционизъм.
Това са истинските притеснения на европейците и това трябва да бъде главната грижа на Европа и на държавите-членки отвъд ежедневните административни проблеми. Както видяхме днес, преди 20 години решителни хора успяха да свалят Берлинската стена. Искам същото от Вас, г-н Рейнфелд: разтърсете държавните и правителствените ръководители!
Hannes Swoboda: Г-н председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н Барозу, вероятно е съвпадение - щастливо съвпадение - че разискването се провежда веднага след речта на Вацлав Хавел, който ни припомни колко важен беше този процес преди двадесет години. Роден съм само на няколко километра на запад от Желязната завеса, но можеше също така да е обратното. По онова време бях в съветската окупационна зона и видях унгарските бежанци през 1956 г., бежанците от Пражката пролет през 1968 г., като колегата ми Libor Rouček. Гледам на Договора от Лисабон като на продължение на процеса на обединяване на Европа.
Вероятно намерението на Вацлав Клаус не е било да завърши ратификацията точно в месеца, в който отбелязваме 20-та годишнина от падането на Берлинската стена, но е щастливо съвпадение, че Договорът придобива de facto валидност точно сега, дори и все още да няма правна валидност.
Сега трябва да вземем решения по отношение на хората. Не Ви завиждам за задачата, г-н Рейнфелд. Но имам искане или въпрос към Вас: подготвен ли сте при разговорите си с държавните и правителствените ръководители в следващите няколко дни да гарантирате, че в днешна Европа ще стигнем до нещо, което е близо до географски баланс, представителен за нова Европа? Подготвен ли сте също така да гарантирате вероятно по-силно представяне на жените? Не го казвам само заради г-жа Малмстрьом и г-жа Валстрьом, които присъстват тук. Може ли днешна Европа да си позволи да бъде представлявана от толкова малко жени на високи постове, включително и в моята група? Това ли е образът, с който се представя Европа пред гражданите си днес? Председателят на Парламента вече го спомена. Разбира се, няма да Ви обвиним, ако не се получи, но искам поне по време на разговорите да изтъкнете нуждата от по-добър географски баланс и, преди всичко, по-добър баланс между половете в Европа, за да покажем, че представляваме цялото европейско население.
Споменахте върховния представител. Подготвен ли сте, г-н Рейнфелд, също така да гарантирате, че ще бъде изяснено, когато номинирате върховен представител, че той или тя няма да встъпи в длъжност до ратифицирането или докато Парламентът не реши? Знам, разбира се, че ще има разлика във времето, но трябва да бъде ясно, че в ролята си на заместник-председател на Комисията, върховният представител се нуждае от одобрението на Парламента. Ще трябва да бъдем много внимателни и съвестни, когато даваме това одобрение. Трябва да покажем ясно, че конкретно в тази област ще изпълним дълга си и, г-н Барозу - считам, че можем да Ви го обещаем - въпреки че искаме да проведем изслушванията правилно и внимателно, също така искаме да вземаме решения възможно най-бързо, тъй като гражданите на Европа изискват от нас да работим по-бързо, а не да губим месеци в обсъждане на различни хора.
Последният въпрос, който искам да засегна, е финансовата криза, която споменахте, защото тя също предизвиква голямо безпокойство. Правилно посочихте безработицата, която се очаква да нарасне още повече. Също така казахте, че не можем да оттеглим мерките за подкрепа, докато безработицата е от такъв мащаб, тъй като гражданите очакват от нас също така да не се примиряваме с настоящото високо равнище на безработицата в новата Европа.
Водим и разискване относно данъка върху финансовите операции. Знам, че е възлагано на други пет пъти досега, но може би е също и важно разискване, с което да покажем, че държим на контрола, а не защото искаме по-голяма данъчна тежест. Трябва обаче да бъде ясно, че искаме да използваме всички инструменти, за да прекратим спекулациите и че, преди всичко и за да предотвратим нова криза, са налични ресурси за подпомагане на банките, които въпреки всичко все още изпитват затруднения. Трябва да изпратим ясни послания в това отношение.
Ръководителят на "Голдман Сакс" (Goldman Sachs) наскоро каза - и трябва да оставим думите бавно да проникнат в съзнанието ни - "Аз съм само банкер, който върши божията работа". Това със сигурност е особено цинично и вероятно богохулно изявление, но то показва манталитета на много от тези хора. Те спекулират в името на Бог, да го кажем направо. Не искаме да твърдим, че с финансовата си регулация вършим божията работа, а по-скоро, че работим за хората, да предпазим населението на континента от безработица и спекулация, и трябва да го направим. Надявам, че все още ще можете да изпращате ясни сигнали в този смисъл през оставащото време на шведското председателство.
Guy Verhofstadt: Г-н председател, искам първо да поздравя г-н Рейнфелд, както и г-жа Малмстрьом, разбира се, по повод на ратифицирането на Договора от Лисабон. Трябва да подчертаем, че това стана възможно, благодарение на решителността ви, че успяхме най-накрая да го постигнем, благодарение на усета ви към компромиси. Защото имаше твърде много песимисти, включително тук в залата, които смятаха, че трябва да изчакаме изборите в Обединеното кралство или изобщо да спрем да очакваме ратифицирането на Договора. Затова ви благодаря от името на всички за работата, която свършихте. Това означава, че почти десетгодишната работа се увенчава с успех.
Искам да ви благодаря и за днешното разискване, за това, че се съгласихте да обсъдите с председателите на групите профилите на върховния представител и на председателя на Съвета, както и структурата на Комисията, защото това ще бъде единственото разискване по въпроса. Трябва да кажа, че нищо друго не се върши наистина прозрачно. Четем за много неща в пресата и е хубаво, че я има, за да разберем донякъде какво се случва, но считам, че в бъдеще ще трябва да помислим как да внесем прозрачност в процеса, който е изключително важен за Европейския съюз.
Ще изразя мнението си за различните номинации, като говоря по отделните точки в по малко по-различен ред.
Ще започна, г-н Барозу, със структурата на Комисията, защото тя е най-важна, що се отнася до Парламента. Тя е наше задължение, всъщност Ваше задължение, но ние трябва съвместно с Вас да вземаме решения. Ние сме тези, които извършваме контрол, докато това не е така за председателя на Съвета.
Това, което искаме да направите за пръв път във Вашите предложения, е да използвате групи, когато разпределяте отговорностите. Предлагаме на практика да включите портфейлите на Комисията в четири групи: външна дейност, очевидно, след това иновации, изменение на климата и устойчивост, следвани от всичко, свързано с финансово-икономическата справедливост, и накрая, вътрешни работи.
Това е изключително необходимо. Защо да не назначим заместник-председатели, които наистина да поемат ръководството, които да поемат отговорност за всяка от групите, което изглежда произтича от здравия разум, показан в Комисията? Такъв тип организация ще има преимуществото да подобри допълнително работата на Комисията под Вашето председателство. От друга страна, е нужен и баланс по отношение на представителството на жените в Комисията. Считам, че е Ваша грижа също да осигурите кандидати, които предлагат тази възможност?
Относно втората точка, г-н председател, а именно длъжността върховен представител, е най-важно да намерим някой, който да има волята да провежда последователна Обща външна политика и политика на сигурност и последователни политики на Общността, някой, който е и защитник на правата на човека и който ги прави част от всяка задача, която изпълнява. И накрая, трябва ни някой, който вярва в силна Европейска служба за външна дейност. Това са трите основни елемента, които характеризират тази личност. Нуждаем се от някой, който наистина вярва, че Общата външна политика и политиката за сигурност трябва да се обедини с политиките на Общността - което е напълно логично, имайки предвид, че лицето ще бъде и заместник-председател на Комисията.
Стигам и до третата номинация, разбира се, тази, за която се говори най-много, която е, да речем, най-привлекателната от всички, а именно за председател на Съвета. Г-н Рейнфелд, моята група иска да изкаже три мнения по въпроса. Това са просто мнения, тъй като Съветът ще реши. За щастие обаче, Парламентът може да изказва мнения и да го прави открито.
Първо, ролята трябва да е на председател, а не на върховен глава, ако използваме тези понятия. След това тя трябва да се изпълнява от някого, който вярва в европейската интеграция. В края на краищата, за да те изберат за папа, трябва да си католик. Така че, ако сега изберем председател на Съвета, трябва да е някого, който вярва в европейската интеграция, а не скептик, както се случва понякога...
Накрая, за да сме сигурни в твърдото убеждение на лицето по отношение на европейската интеграция, той или тя трябва да вярва в общностния метод. Общностният метод движи Европа напред, а не засилването на ролята на правителствата. Засилената роля на правителствата е концепция на големи държави, макар че, за щастие, има големи държави, които не вярват в междуправителствения метод. Председателят на Съвета трябва да защитава общностния метод.
Ще добавя само още едно нещо в заключение, г-н председател: естествено призовавам г-н Рейнфелд да постигне консенсус в рамките на Съвета, както и проевропейската коалиция в рамките на Парламента да бъде отразена при номинациите и разпределянето на отделните роли. Затова наистина искаме компромис, но такъв, който да се отразява и на състава на проевропейския съюз, който движи Европа напред, в рамките на Европейския парламент.
Rebecca Harms: Г-н председател, г-н Рейнфелд, г-н Барозу, считам, че именно припомнянето на историческите събития от преди 20 години ни позволи сега да видим спора за това, как да приложим възможностите след ратификацията на Договора от Лисабон, в критична светлина. Чудесните думи на Вацлав Хавел и идеите му за Европа, от една страна, и дребнавите спорове за назначенията, които продължиха на заден план по време на последния Съвет, от друга страна, някак си не си подхождат.
Според мен изглежда, че сега облекчението от ратифицирането на Договора от Лисабон след почти десет години отстъпва място на опасения да не би правителствата на държавите-членки да подкопаят постигнатото. Това, към което всъщност трябва да се стремим обаче - особено като имаме предвид колко бурно аплодирахме речта на г-н Хавел - и това, което в действителност трябва да постигнем, е съгласие, че на най-високите политически постове в Европейския съюз трябва да бъдат назначени силни мъже и жени и че индивидуалните интереси, включително интересите на държавите, които на практика се противопоставят на по-широката интеграция, трябва да останат на заден план.
Г-н Рейнфелд, все още не мога да Ви поздравя, защото до момента няма убедителен знак за присъствието на тези силни мъже и жени начело на европейската политика.
Огромните похвали, изказани от различни оратори, относно постигнатото по време на подготовката за Копенхаген също са нещо, с което, за съжаление, не мога да се съглася. Току-що се върнах от последната подготвителна конференция на Обединените нации в Барселона и, както беше потвърдено тук, в Брюксел, по време на срещата на върха, отиваме в Копенхаген с все по-малки очаквания.
Понастоящем европейците погрешно приехме позицията, че на практика сме направили всичко възможно и сега нещата зависят от всички останали. Ако погледнем какво наистина сме свършили по отношение на ефективна политика в областта на климата за намаляване на емисиите на въглероден диоксид, какво в действителност е постигнато, целите за намаляване на емисиите, които сме заложили, законодателството в пакета от мерки за изменението на климата, нищо от изброеното не е достатъчно за постигане на целта за двата градуса, за която постоянно се говори. Всеки го знае, дори и на международно равнище.
Ако европейците сега започнат да се съмняват дали наистина искаме правнообвързващо споразумение, това ще постави под въпрос един процес, който, под егидата на Организацията на обединените нации, е подкрепян от много европейци дълги години. Считам, че трябва да обмислите внимателно съобщенията, които ще направите, отивайки в Копенхаген. Едно нещо ме тревожи подсъзнателно: често се казва в залата, че стратегиите за устойчивост, ефективното използване на ресурсите и опазването на климата следва да бъдат новите парадигми за европейската икономическа и промишлена политика. Г-н Хавел също беше силно аплодиран за това. Оставам с впечатлението, че европейците - колкото и често да го изтъкват и колкото и силно да го аплодират - са изгубили напълно вяра в ориентираните към бъдещето работни места по време на икономическата криза и че затова, точно по време на икономическата криза, изоставят успешните стратегии за създаване на нови работни места и пазарите на бъдещето. В това отношение съм силно загрижена. Икономическата криза е най-лошото оправдание да не предприемаме амбициозни мерки за опазване на климата. Опазването на климата и икономическото развитие са всъщност двете страни на една и съща монета. Това обаче никак не е видно при европейските решения, вземани в Европейския съвет.
Timothy Kirkhope: Г-н председател, искам първо да поздравя шведското председателство за напредъка по време на неотдавнашната среща на върха във връзка с развитието на позицията на Европейския съюз относно изменението на климата. Борбата с изменението на климата е сред най-големите ни приоритети и е въпрос, по отношение на който очакваме и искаме от Европейския съюз да заеме сериозна ръководна роля. Балансираното и премерено споразумение относно договореностите по финансирането има благоприятен ефект и поставя Съюза в силна позиция в подготовката ни за Копенхаген.
Но трябва да спомена разискването, което изглежда сега доминира в дневния ред на Европа: назначаването на председател на Европейския съвет и на върховен представител. Като начало следва да определим ясно обхвата и същността на постовете, а след това и качествата и опита на хората, които ще ги заемат. Разбира се, логично е Европейският съвет да поиска формални номинации и да изслуша кандидатите, може би включително и г-н Verhofstadt, преди да вземе решение.
Вместо това обсъждането деградира до окаяно разискване между правителствени лидери, които изглежда се интересуват единствено как да си поделят работните места, независимо дали са от малки или от големи държави, от север, юг, изток или запад, леви или десни, а не дали дадено лице е наистина най-добрият кандидат, който да поеме отговорността.
По-лошото е, че някои дори опитаха да разделят Европейския съюз на две граждански класи, заявявайки, че само лицата, произлизащи от държави-членки в Шенгенското пространство и еврозоната, следва да са подходящи. Боя се, че това е дискриминация, което е недопустимо, и се случва в деня, в който си спомняме за загиналите по време на война, и през седмицата, в която си припомнихме ужасите от Кристалната нощ и последвалите я трагични събития, и когато отбелязваме подвига на всички, които допринесоха за падането на комунизма, в Полша, където беше началото, в Унгария, в прибалтийските републики, в страните в Източна и Централна Европа, и, разбира се, накрая и в Берлин.
Редно е да се борим за свобода и ценности за всички, а не за добри работни места за малцина късметлии.
Lothar Bisky: Г-н председател, Договорът от Лисабон беше ратифициран от всичките 27 държави-членки. Мнозина ще го отпразнуват като голям успех, но не и моята група. Многократно съм посочвал причините за това в залата и не възнамерявам да го правя отново.
За съжаление, фактът, че Хартата на основните права няма да се прилага за гражданите на три държави-членки, поражда в мен съмнение относно големия напредък на ЕС във връзка със защитата на основните права. Споменавам го конкретно предвид днешното тържествено заседание и речта на Вацлав Хавел. Но точно защото левицата в Европа иска социална, мирна и екологично устойчива европейска интеграция, ще продължим да използваме предоставената от Договора рамка за тази цел. Правили сме го досега и ще продължим да го правим.
Във връзка с това приветствам факта, че Европейският парламент ще има по-големи правомощия. Освен да празнуват, държавните и правителствените ръководители можеха да бъдат посъветвани по-добре да използват неотдавнашната си среща за по-осезаеми политики. Най-голямото предизвикателство пред света е изменението на климата. В подготовката за световната конференция по въпросите на климата в Копенхаген Европейският съюз, за съжаление, изгуби водещата си роля, която сам си беше определил. Една от причините е, че в същността си задълженията за намаляване на емисиите на въглероден диоксид не съответстват на това, което е нужно в действителност. Нещо повече, неприемливо е, че държавите-членки на ЕС съвсем ясно искат да избегнат финансовите си отговорности, макар че в настоящото положение не можем да си позволим да забавим действията си.
Не става въпрос дали Швеция скоро ще стане голям лозарски регион - макар да Ви го пожелавам. Чисто и просто става дума за оцеляване и, между другото, също и за мир в света ни. Изменението на климата вече причинява бедност и глад и принуждава милиони хора да избягат от родните си земи. Всеки в залата със сигурност е говорил по един или друг повод за глобални предизвикателства, които не могат да бъдат преодолени на национално равнище. Опазването на климата, мирът и борбата с бедността са точно такива предизвикателства. Ако Европейският съюз не действа по последователен и образцов начин в това отношение, ще престане да бъде приеман за участник на международната сцена.
William Dartmouth: Г-н председател, новата длъжност председател на Съвета, от която всички изглеждат доста обсебени, е назначение само за две години и половина и има много малко определени правомощия. Така че някой следва да каже на Тони Блеър да не се разстройва твърде много, ако не я получи.
След Лисабон истинският свещен римски император на 21-ви век - Карл Велики на нашето време - чиито заповеди се простират по-далеч отколкото тези на императора, е, разбира се, председателят на Комисията, нашият сеньор Барозу. И го казвам въпреки коментарите на сеньор Барозу относно партньорството.
Много различно стоят нещата обаче за новия върховен представител. Има голям бюджет за откриване на нови дипломатически мисии и трябва да отбележа, че съществуването на длъжността върховен представител на ЕС заплашва и постоянните места в Съвета за сигурност на ООН на Обединеното кралство и Франция, мосю Daul.
Но големият проблем пред националните държави в Европа не са твърде малкото дипломатически мисии, а твърде многото безработни. Колегите тук празнуват 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена - и с право. Но сега имаме нова Берлинска стена не по границите на нациите, а в самите нации. Тази стена е между професионалните политици в политическата върхушка и хората.
Малко е късно сега да искате прозрачност, г-н Verhofstadt. Някои от нас ще продължим да говорим в полза на хората и да се изразяваме открито мнение против институциите, на които не им достига демократична легитимност, както от групата EFD сме казвали няколко пъти и ще продължим да казваме.
Hans-Peter Martin: (DE) Г-н председател, демокрацията се нуждае от революция и никога не е грешно, г-н Dartmouth, да говорим в полза на прозрачността, г-н Verhofstadt. Вие по-конкретно, в шведското председателство, можете да бъдете блестящ пример за това и всъщност да ни кажете какво се случва при пазаренето за високите длъжности, което е абсолютно недостойно за европейския проект, както и - г-н Барозу може да поведе обсъждането на този въпрос - относно назначаването на членовете на Комисията. Германия и Австрия са лош пример в това отношение, но, за съжаление, това се отнася и за други.
В залата има квалифицирани хора, но те нямат шанс да бъдат приети. Моля, сега, когато Договорът от Лисабон е приет, бъдете смели и честни и признайте, че се нуждаем от много по-ясни и прозрачни структури за вземане на решения за Комисията и за високите постове. При толкова много опит трябва да е възможно да намерим хора с умения в Европейския парламент, вместо да ги събираме от една или друга провинция.
Фредрик Рейнфелд: Г-н председател, много благодаря на уважаемите колеги за множеството ценни коментари и въпроси.
Както някой заяви, отне доста време 27-те държави-членки да ратифицират Договора. Обсъждахме Договора в продължение на много години и винаги се учудвам, когато ме попитат колко бързо можем да спрем да се ръководим от конституцията, защото трябва да основавам работата си на договорите. Беше определено, че структурите, които ще вземат решение относно председателя на Съвета, са министър-председателите и държавните ръководители на Европа. Това всъщност е заложеното в договорите.
В допълнение, за мен е очевиден проблем, че повечето от споменатите имена са настоящи премиери на различни европейски държави. В действителност не е лесно да се представиш за кандидат за позиция, която може и да не получиш, да изпратиш сигнал до народа си, че напускаш страната, след което да се завърнеш и да кажеш "е, още съм тук". Считам, че следва да имаме предвид този фактор, когато разглеждаме въпроса.
Относно върховния представител ще разполагате с по-голяма прозрачност, по-широко обсъждане, защото това ще е част от Комисията, част от решение, взето след изслушвания в Парламента. Макар че, за да отговоря на г-н Swoboda, в Договора, влизащ в сила на 1 декември, е ясно, че върховният представител заема пряко новата си длъжност, но трябва да е част от Комисията, одобрена от Парламента.
Това, разбира се, е сложно, но само за да посочим очевидното, както казах предния път, не беше планирано да нещата да се развият по начина, по който се развиха. Трябваше вече да е факт преди шведското председателство. Процесът е много по-дълъг, отколкото можеше да се предвиди.
Относно баланса, защото чувам да се говори и за това, днес проведохме първия кръг консултации с моите 26 колеги. Проблемът е, че става дума за твърде голямо балансиране само за двама човека. Споменахте географския аспект и половете, но най-вече се говори за баланс между център-ляво и център-дясно. Има много работа във връзка с балансирането и бих искал да имаше повече длъжности, за да можем да задоволим всички критерии, които бяха посочени тук. Очевидно се опитваме да намерим възможно най-добрия баланс.
Както казах, следващият четвъртък по време на срещата на високо равнище на ранна вечеря ще отговорим на исканията ви за възможно най-бърз процес. Това се опитваме да направим. Имаше коментари относно кой ще вземе решението. Нужно е малко време, за да се допитаме до всички. Сега сме ЕС-27. Цялостното консултиране с моите колеги изисква двудневна работа -чудесно е, но отнема време.
Относно климата съм съгласен с Rebecca Harms, че Европа не прави достатъчно. Искам също да ви припомня, че предвидихме положение, при което трябва да задълбочим усилията си в Европа в рамките на правнообвързващи цели, но са нужни условия. Това отразява мнението на много от колегите ми. Те са много прецизни по отношение на това, че ако в Европа стигнем дори по-далеч, се нуждаем от същите ангажименти и от другите части на света.
Приветствам държавни или национални решения, които са амбициозни. Имаме многобройни примери за това. Моята страна например си е заложила национална цел от 40% намаление на емисиите до 2020 г. и същото важи и за Германия.
Трябва да направим повече - и не ние искаме да замъглим решението, което трябва да вземем в Копенхаген - но е нужна много работа, за да накараме другите да се раздвижат. Както казах, сега се върнах от Индия и САЩ, по-късно този месец ще пътувам и за Китай и ни е нужно споразумение за водачество, за да задвижим нещата. Това е трудното. Това е глобално предизвикателство в свят, в който нямаме типа глобално водачество или вземане на решения, подобно на това, което имаме в Европейския съюз. Ето защо е по-трудно да го постигнем, но в същото време се нуждаем от него.
Европейският съюз, както знаете, е отговорен за едва 13% от световните емисии. Не можем да се справим сами: трябва ни и ангажираност от другите, особено от тези с най-големи емисии, а точно те вдигат ръце и казват, че не искат споразумение. Това не е възможно, тъй като никога няма да успеем да постигнем целта от 2° C.
И накрая, в рамките на шведското председателство, сега ще се опитаме да прокараме по-добър надзор на финансовия пазар, което е необходимо, за да осигурим по-добро функциониране на финансовите пазари в бъдеще.
Ще започнем и обсъждания, които ще продължат по време на испанското председателство, относно конкурентоспособността, относно начина да осигурим по-добре функциониращ пазар на труда и как да излезем от кризата, след като получим ясни знаци за възстановяване. Така ще постигнем баланс между това, да се поучим от проблемите, които сме имали, и да създадем по-добре функциониращи финансови пазари, а също и обсъжданията и решенията, нужни за осигуряване на по-голяма конкурентоспособност и по-добре функциониращ пазар на труда тук, в Европа.
Жозе Мануел Барозу: Г-н председател, искам да коментирам накратко някои от въпросите, поставени пряко по време на разискването.
Преди всичко нека бъдем ясни по отношение на изменението на климата. Европейският съюз е готов за обвързващ договор. Ангажирахме се с протокола от Киото и го ратифицирахме. Всичките ни държави-членки го ратифицираха и подкрепяме идеята за обвързващ договор в бъдеще. Ако някой не желае обвързващ договор, това не е Европейският съюз.
Но в действителност някои от най-важните ни партньори просто не са готови за него, така че има две възможности. Едната е да настояваме за нещо, което знаем, че няма да се получи, а другата е да се опитаме да постигнем най-напредничавия и амбициозен резултат в Копенхаген. Считам, че все още е възможен и ще се борим за него. Да постигнем възможно най-амбициозното споразумение в Копенхаген и - поне за Европейската комисия, а съм сигурен, че държавните и правителствените ръководители ще се съгласят - ще продължим да настояваме за обвързващ договор, който поставя ясни цели за развитите страни и ясни действия за развиващите се страни, включително и за бързоразвиващите се, големи, нововъзникващи икономики, които също трябва да поемат част от отговорността. Също така трябва да осигурим финансиране на развиващите се държави - особено на най-бедните и най-слабо развитите - защото добре знаем, че без тази подкрепа те няма да успеят с нужните мерки за приспособяване и смекчаване на последиците.
(FR) По отношение на институционалния въпрос, нека бъдем напълно честни пред себе си. Ние сме в навечерието на влизането в сила на нова система, която е истинско предизвикателство.
Повечето от нас се борихме упорито за Договора в продължение на много години - поне девет години. След Ница искахме по-амбициозен договор и сега трябва да го приложим. Сложно е, защото Съюзът ни е сложен - той е съюз на държави-членки, съюз на гражданите.
Най-важното обаче е именно съблюдаването на договорите. Ние сме Общност, основана на принципите на правовата държава, и ако не успеем да спазим ангажимента си да зачитаме Договора, тогава няма да успеем да изпълним дълга си.
Затова е от решаващо значение в прехода - и след като приложим новия Договор - да съблюдаваме договорите и правомощията на всяка институция: правомощията на Парламента, разбира се, правомощията на Съвета и правомощията на Комисията.
Аз лично съм от тези, които считат, че Европа стои безучастна, когато една институция използва силата и властта си срещу другите. Считам, че е грешно да се постъпва по този начин. Считам, че институционалната ревност е присъща на посредствените личности. Точно обратното, считам, че ще бъдем по-силни, ако се подкрепяме един друг. Считам, че е категорично в наш интерес да имаме силен Европейски парламент - а Договорът от Лисабон му предоставя разширени правомощия - но също така да имаме Европейски съвет с последователно и съгласувано ръководство във времето и силна Комисия.
Нещо повече, съгласно договорите, цитирам Договора от Лисабон - защото говорим за него постоянно, но трябва и да го четем понякога - член 17 гласи: "Комисията допринася за общия интерес на Съюза и предприема подходящи инициативи в тази насока. Тя следи за прилагането на Договорите и на мерките, приети от институциите по силата на тези Договори." С други думи, задължение на Комисията е да следи за приложението на договорите, включително по време на прехода. Това е едно от правомощията, което Договорът предоставя на Комисията и което Комисията, разбира се, ще упражнява в рамките на отговорностите си.
С оглед на казаното е важно да работим за партньорска основа, за да укрепим европейските институции. Ако нямаме работещи институции, какво ще се случи? Държавите-членки - особено някои от тях - ще започнат да вземат собствени решения, извън институциите. Това ли искаме? Не мисля така. Искаме решенията да се вземат в институционалната рамка, в рамките на Общност, основана на принципите на правовата държава, и искам да ви кажа много честно и искрено: нека взаимно укрепим институциите си.
Днес чухме необикновената реч на Вацлав Хавел. Необикновена е, но както казва Жан Моне, без хора нищо не е възможно, без институции нищо не е трайно. Сега са ни нужни силни институции, а това е възможно само в духа на партньорство. Затова, освен всичко друго, искам да ви благодаря за предложенията ви по отношение на организацията и структурата на Комисията. Също като вас, и аз подкрепям общностния метод и Договора, който определя ясно разделение на отговорностите. Съгласно Договора отговорността за организацията на Комисията носи председателят й и аз нямам намерение да се отказвам от нея.
Затова, когато представям Комисията, ще направя това, което правят всички скромни автори: ще благодаря на всички, с които съм се съветвал, като в същото време поемам изцяло отговорността за крайния продукт. Днес чух някои добри и интересни предложения, но най-важното е да разберем, че всеки от нас трябва да изпълнява задълженията си в съгласие с останалите институции, разбира се, съобразявайки се в максимална степен общия европейски интерес.
Íñigo Méndez de Vigo: (ES) Г-н председател, председателят на Комисията поздрави г-н Рейнфелд за това, че е довел начинанието до успешен край, като въпросното начинание е Договора от Лисабон.
Преди две години заявих в тази зала, че се страхувам Договорът от Лисабон да не сподели съдбата на рибата в повестта на Хемингуей "Старецът и морето", която след дълга битка пристига на пристанището почти като купчина кости. Виждам, че Договорът от Лисабон не пристигна като купчина кости, а запази същността си. Благодаря Ви, г-н Рейнфелд, благодаря Ви, Сесилия.
Трябва да кажа обаче, че считам направеното от вас в търсенето на споразумение с президента на Чешката република за правилно. Мнозина от нас в залата бяхме загрижени от поведението на президента на Чешката република, но един испански поет казва "след всичко, всичко е било нищо"; в края на краищата важното е, че Договорът е в сила и сега мислим за прилагането му.
Г-н Барозу, не възнамерявам да Ви давам съвети как да формирате Комисията, отчасти защото уважавам автономността и независимостта на председателя на Комисията, избран за целта с мнозинство. Когато представите Колегиума си от членове на Комисията и разпределените отговорности, ще Ви кажем дали сме за или против, но днес имате пълната ни подкрепа.
Не възнамерявам да давам съвети и на действащия председател на Съвета, но, ако позволите, искам да посоча нещо, което се случи по време на изготвянето на Договора за създаване на конституцията. В началния проект, който въведе длъжността председател на Съвета, имаше предложение същият да бъде действащ министър-председател от поне две години и половина (на шега, г-н Рейнфелд, го наричахме "клаузата Брутън", кръстена на Джон Брутън, защото Джон ни каза, че е премиер от две години и седем месеца и следователно - подходящ за поста). По-късно обаче премахнахме това условие - г-н Duff си спомня - и го премахнахме, защото в Парламента попитахме какво е нещото, което го има в ДНК-то на премиерите, но което липсва в ДНК-то на останалите смъртни. Защо председателят на Съвета трябва да е министър-председател?
Г-н Рейнфелд, по-скоро следва да намерите човека с най-големия морален авторитет и който е най-добрият посредник в споразуменията в Европа. За да го направите, ние сме Ви дали инструмент, г-н Рейнфелд, и той е фактът, че за избирането на председател на Съвета не е необходимо единодушие, а е достатъчно квалифицирано мнозинство.
Затова по възможност е желателно да има консенсус, в противен случай се възползвайте от квалифицираното мнозинство, за да откриете най-добрия председател на Съвета.
Marita Ulvskog: (SV) Г-н председател, радвам се, че шведското председателство се отказа от желанието си да настоява за бързо преминаване към стратегиите за изход от кризи, които рискуват да превърнат високото равнище на безработицата в постоянен проблем за Европа. Но се безпокоя, че все повече хора предупреждават, че срещата на върха в Копенхаген относно климата няма да има успеха, на който толкова много хора се надяват, и това беше отразено в много от изказванията в разискването и във въпросите към г-н Рейнфелд.
Песимизмът личи и в заключенията на последното заседание на Съвета. Естествено, Съветът потвърждава, че развитият свят трябва да намали емисиите си с 80-95% до 2050 г., но ако искаме да успеем, са ни необходими амбициозни ангажименти в непосредствено бъдеще, а за да го постигнем, трябва да решим въпроса с финансирането на мерките в развиващите се държави. Именно държавите, допринесли най-малко за изменението на климата, ще бъдат засегнати в най-голяма степен и ако не решим въпроса с финансирането, няма да постигнем и споразумение относно климата.
Тогава какви обещания дава Съветът? Както г-н Рейнфелд каза тук днес, ЕС обеща да има разумно участие. По мое мнение, това е разочарование. Възможно ли беше ЕС да реши да няма разумно участие? Според мен това е като да започнеш да плетеш ръкавица и да спреш след палеца. Комисията предложи помощ за региона в размер на 5-7 млрд. евро за първите три години. Съветът реши да вземе това предвид и ми е много трудно да го приема за ангажимент с каквато и да била стойност.
Считам, че това е притеснително. Разбира се, съществуват проблеми с амбициите на САЩ, Китай и на други държави, но още по-големи са проблемите с отношението на ЕС и собствените ни амбиции. Би следвало да има начин да оправим положението и ако г-н Рейнфелд беше счел за подходящо да остане тук, щях да го попитам как шведското председателство възнамерява да получи по-силен мандат преди срещата на върха в Копенхаген, защото тя не трябва да е безрезултатна.
Alexander Graf Lambsdorff: (DE) Г-н председател, Договорът от Лисабон, който, за щастие, влезе в сила, ще ни осигури по-голяма демокрация и процедура по изслушване на върховния представител. Всички членове на Комисията идват тук, първо, за да чуем какво имат да ни кажат и след това, за да ги подложим по този начин на внимателна проверка, а това е правилно. Председателят на Съвета обаче не се изслушва от Парламента, нито подлежи на внимателна проверка от наша страна или от страна на който и да било национален парламент.
Неговата позиция е лошо проектирана от демократична гледна точка. Той не може да бъде политически президент на Европа, трябва да е просто честен посредник между различните интереси на държавите-членки в Съвета и минималното изискване за назначаването му е да има консенсус в Съвета. Както г-н Verhofstadt току-що каза, когато избираме папа, избираме католик, когато избираме председател на Европейския съюз, избираме европеец, с други думи някой, който вярва в европейския идеал. Считам, че това е напълно правилно. Нуждаем се от някой, който да върне "европейското" обратно в Европейския съвет.
Ако разискването - по искане на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа - не се беше състояло в Парламента, всички ние щяхме да обсъждаме въпроса в медиите или в коридорите. Считам, че е необходима прозрачност при предстоящите назначения.
На г-н Рейнфелд искам да кажа следното:
(EN) Не става въпрос само за баланса между център-ляво и център-дясно, а за балансирането на центъра, левицата и десницата.
Yannick Jadot: (FR) Г-н председател, изменението на климата вече взе 300 000 жертви и бездействието за нас е престъпление срещу човечеството.
Знаем, че положението е спешно, знаем, че няма план Б, а при все това понастоящем преговорите са в застой. Лесно е да се каже, че вината е на Съединените щати, но ние считаме, че и Европа е в голяма степен отговорна.
Европа, за съжаление, вече не е, както твърди министър-председателят, лидерът в преговорите относно изменението на климата. Включването на цялата планета в ангажиментите на Европа означава повишаване на глобалното затопляне с 4 градуса до края на века, 4 градуса глобално затопляне! Това е недопустимо и вече няма да е достатъчно, както и председателят Барозу твърди, да се крием зад законодателния аспект на самия ангажимент.
Независими проучвания показват, че Япония, Норвегия и Швейцария са готови да положат по-големи усилия от Европа. По отношение на нововъзникващите икономики - Китай, Южна Африка, Бразилия и Индонезия - те също поемат ангажименти на национално равнище, които надминават очакванията на научната общност.
Ако има какво да научим от речта на г-н Хавел, то е как да бъдем скромни и реалисти. Да спрем да се преструваме, че нищо отвъд Европа не се развива, че светът не се е променил след Киото и че Европа винаги е далеч пред международната общност. С отказа си да обърне внимание на исканията на Европейския парламент, и по-конкретно на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, Съветът поема отговорност за нещо много сериозно: провал на срещата на върха в Копенхаген.
Още не е твърде късно; Европа може да си върне водачеството, като незабавно увеличи целта си за намаляване на емисиите на 30% и като предостави поне 30 млрд. евро в помощ на държавите от Юга. По този начин ще поведем държавите от Юга и ще измъкнем споразумение от американците.
Konrad Szymański: (PL) Г-н председател, заключенията на Съвета от октомври са добра основа за поставяне на ограничения на напълно нереалистичните мерки, които се очаква Европа да предприеме в областта на изменението на климата.
Действията, които предприемаме в областта на изменението на климата, трябва да се поставят в зависимост от усилията на Китай, Америка, Индия и Бразилия. Приносът ни за чисти технологии в развиващите се страни не трябва да съсипе собствената ни икономика. Да не забравяме, че на практика именно икономическият растеж ни дава възможността да финансираме технологичните промени, които са от основно значение за опазването на околната среда.
Разбивката на участието ни в самия Европейски съюз не трябва да поражда положение, в което държави, използващи големи количества въглерод за производство на енергия, плащат два пъти за едни и същи емисии - веднъж според схемата за търговия с емисии и втори път като част от подкрепата за чисти технологии по света. Ако не вземем предвид това, ще отслабим позицията на Европа в разискването.
Mario Borghezio: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, преди няколко дни едно сериозно постановление на Съда в Страсбург отвори много дълбока рана - във връзка с което Европейската комисия се изказа твърде предпазливо - като забрани на италианската държава да излага разпятия в класните стаи. Въпросът не е свързан толкова с религиозен принцип, колкото с принципа на свободата: това е тежко нарушение на принципа на субсидиарност.
Ако това е показател за онова, което предстои, имаме причина да се безпокоим относно решаването на въпроса след приемането на Договора от Лисабон: сигурни ли сме, че няма да следваме опасния път да имаме закон, който потиска и пренебрегва законите на държавите-членки? Това е опасност, от която трябва да се предпазим. Комисията трябваше да реагира много по-твърдо и не само заради единодушния протест - днес се проведе среща на италианските политически партии, представени тук - който показва мнението и силата на чувствата на нашия народ към тази принадлежност, която е метаполитическа, метарелигиозна и културна, по смисъла на един велик философ, от когото научихме важните думи: "не можем да кажем, че не сме християни".
Въпросът с номинациите е много важен. Вследствие на това сега четем в пресата слухове за срещи; дори не знаем дали ще трябва да има извънредно заседание в Брюксел. За едно нещо се чудя обаче: гледайки имената, които се въртят в пресата - например Ян Петер Балкененде, Дейвид Милибанд и Херман Ван Ромпой - възможно ли е никой да не е забелязал, че и тримата редовно присъстват на заседанията както на Билдербергската група, така и на Тристранната комисия? Считам, че трябва да установим принципи на прозрачност, за които толкова често се говори от страна на нашите институции, и да попитаме ясно тези хора дали са кандидати, които представляват държавите си и политическите си партии, или тайни групи, които заседават при закрити врата и вземат решения, без знанието на хората.
Francisco Sosa Wagner: (ES) Г-н председател, сега, когато опасенията относно приемането на Договора от Лисабон, са преодолени, е време според мен да помислим за начина, по който трябва в бъдеще да се справим с националистическите настроения, които толкова много възпрепятстват европейската интеграция. Според мен тези препятствия не могат да бъдат без последици. Време е да обмислим на спокойствие възможните мерки, които ще трябва да предприемем през идните дни и години.
Като обикновен член на Парламента, искам бъдещият председател на Съвета, който да е мъж, или по-добре жена, която подкрепя европейския федерализъм, използва еврото, намира се в Шенгенското пространство и се идентифицира с Хартата на основните права на Европейския съюз.
| bg |
Действия, предприети вследствие резолюции на Парламента: вж. протокола
| bg |
Положението в Кот д'Ивоар
Председател: Следващата точка е изявлението на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Код д'Ивоар.
Жолт Немет: Г-н председател, миналия понеделник операцията на ООН в Кот д'Ивоар и френските войски "Licorne" предприеха неутрализиране на тежките оръжия, концентрирани в ръцете на бившия президент Лоран Гбагбо. През последните седмици тези оръжия бяха използвани редовно за тероризиране на цивилното население в Абиджан, което доведе до многобройни жертви и ранени. Ето защо неутрализирането на оръжията беше необходимо за защитата на цивилното население и беше извършено в съответствие с мандата, предоставен от Съвета за сигурност на ООН в неговата резолюция 1975.
Малко по-късно републиканските сили, предани на демократично избрания президент Аласан Уатара, започнаха сухопътна офанзива срещу последното убежище на Лоран Гбагбо в Абиджан, за да го принудят да предаде властта. Благодарение на провеждащите се операции се надяваме, че целият Кот д'Ивоар вече е под контрола на неговото законно правителство. Мога само да изразя съжаление, че предаването на властта стана възможно единствено с цената на човешки живот и страдания и че само присъдата на избирателните урни не беше достатъчна. Въпреки всичко това е победа за демокрацията в Африка и представлява важно послание за много държави на континента, в които се провеждат политически избори.
След поражението си на президентските избори на 28 ноември 2010 г. г-н Гбагбо отказа да предаде властта, въпреки факта, че международните наблюдатели описаха изборите като свободни и честни и цялата международна общност, чрез удостоверяването от страна на ООН, призна неговия опонент Аласан Уатара за законно избран президент.
През четирите месеца, които изминаха оттогава, Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), Африканският съюз и ООН предприеха няколко инициативи за договаряне на мирно предаване на властта. Искам да похваля тези организации за усилията, които положиха в името на мира и демокрацията. За съжаление, всички предложения за мирно предаване на властта бяха отхвърлени от г-н Гбагбо, който настояваше да задържи властта незаконно. Поради това ЕС го счита за лично отговорен за страданията и кръвопролитията, на които бяха подложени гражданите на Кот д'Ивоар през последните четири месеца на следизборна криза. Ето защо г-н Гбагбо следва да бъде подведен под отговорност, за да отговаря за действията си.
Европейският съюз, чрез върховния представител, баронеса Аштън, поздрави президента Уатара за неговата победа, но ние сме наясно с многобройните предизвикателства, пред които е изправен. Той спечели войната, но сега трябва да спечели мира. Законността и редът трябва да бъдат възстановени, така че стотиците хиляди, които напуснаха домовете си и дори избягаха от страната, да могат вече да се чувстват в безопасност да се завърнат по домовете си. Икономиката трябва да бъде съживена, за да се прекрати рецесията от последните десет години и да се осигурят растеж и работни места. Администрацията трябва да започне да функционира отново, за да могат да се предоставят обществени услуги.
Европейският съюз подкрепяше Кот д'Ивоар през дългите години на кризата. Чрез сътрудничеството на ЕС се осигуряваше хуманитарна помощ, но също и помощ за преструктуриране и помирение след конфликта. От 2003 г. насам са изразходвани около 500 милиона евро. През последните драматични месеци ЕС предприе редица ограничителни мерки срещу лица и стопански субекти, които подкрепят г-н Гбагбо, като нашите африкански партньори отчитат, че това е оказало значителна помощ през цялата криза. ЕС следва да продължава да подкрепя Кот д'Ивоар в този момент от решаващо значение. Подготвя се пакет от помощи, който ще бъде реализиран при първа възможност. Време е да започне работа за постигане на мир в Кот д'Ивоар.
Cristian Dan Preda: Г-н председател, събитията от последните 24 часа в Кот д'Ивоар са объркващи. Чухме, че г-н Гбагбо е бил готов да се предаде, твърдение, което по-късно беше отречено. Сега, изморени от очакването на изхода от безкрайното неразбирателство, републиканските сили на президента Уатара предприеха офанзива срещу Абиджан.
При цялото това объркване, нека не забравяне какви бяха причините за настоящото положение. Позволете ми да ви припомня, че през последните четири месеца имаше няколкостотин жертви и един милион разселени бежанци. Не трябва да губим представа за положението в по-общ план. Причината, поради която сме в това положение, е че г-н Гбагбо упорито отказваше да чуе резултатът от избирателните урни и да приеме загубата. Мисля, че настъпи моментът, тъй като неговият режим се сгромолясва, след като поддръжниците му започнаха да го изоставят, г-н Гбагбо да предаде властта на законния президент, Аласан Уатара.
Нещо повече, не трябва да забравяме незачитането на правата на човека и нарушенията на хуманитарното право, извършени в страната, които могат да представляват престъпления срещу човечеството. Не следва да се пестят усилия за подвеждане под отговорност на извършителите на нарушенията, като това включва и международно правосъдие.
И накрая, искам да изразя задоволство от действията, предприети от операцията на ООН в Кот д'Ивоар (UNOCI) с помощта на френските силим, за изпълнение на мандата на Съвета за сигурност на ООН, целящ прекратяване на използването на тежки оръжия и защита на цивилното население.
Thijs Berman: Г-н председател, краят на борбата за власт в Кот д'Ивоар се вижда, след като загинаха над 1 500 души, над един милион души в региона станаха бежанци, домовете на цели улици бяха плячкосани, а икономиката замря. Страната преживява катастрофа и това е цената, която Лоран Гбагбо трябваше да плати заради отказа си да признае загубата. Безкомпромисният му отказ да зачете волята на избирателите заслужава да бъде осъден категорично.
Много други неща също заслужават да бъдат осъдени: цялото насилие през последните няколко месеца, многобройните нарушения на правата на човека, заплахите, насилието спрямо персонал на ООН, речите, подбуждащи омраза, и отвличанията. Стрелбата не е прекратена, но оттеглянето на Гбагбо е договорено и това е добра новина. Положението в Кот д'Ивоар обаче все още е извънредно. Много граждани на Кот д'Ивоар сега са пред изчерпване на храната и водата, тъй като не са посмели да напуснат домовете си.
Изключително важно е президентът Аласан Уатара да получи максимална помощ в процеса на възстановяване на принципите на правовата държава, при които хората ще могат да живеят в мир и без страх и при които свободата на печата ще бъде възстановена. Възстановяването на принципите на правовата държава сега е първото нещо, което трябва да се случи. Във връзка с това президентът е длъжен да предотврати използването на сила срещу населението от страна на неговите войски и е добре, че Уатара разпореди разследване на обстоятелствата около ужасяващото клане в Дуекуе. Каквито и средства да избере народът на Кот д'Ивоар за възстановяване на принципите на правовата държава, чрез съдилища или чрез комисия за установяване на истината и помирение, едно нещо е ясно: не съществува давност за военни престъпления. Трябва да се позволи на Международния наказателен съд да свърши работата си.
Санкциите оказаха въздействие: Гбагбо беше лишен от финансови средства. Сега обаче трябва да гарантираме бързото прекратяване на санкциите, веднага щом Уатара встъпи в полагащата му се длъжност, тъй като всичко е замряло. Дори програмите за осигуряване на лекарства за хората с вируса на СПИН в Кот д'Ивоар сега са изложени на риск. Г-н председател, дарителите на помощ за Кот д'Ивоар не трябва да изоставят страната сега.
Marielle De Sarnez: от името на групата ALDE. - (FR) Г-н председател, докато провеждаме разискването, можем да се надяваме, че краят на кризата в Кот д'Ивоар предстои. Всички искаме през следващите няколко часа да узнаем, че г-н Гбагбо се е предал.
Международната общност прояви голямо търпение, Африканският съюз беше посредник на няколко кръга от преговори, а ООН реши да не се намесва между двете страни в продължение на няколко месеца. Операцията на ООН в Кот д'Ивоар (UNOCI) вече предприе действия с подкрепата на френските войски "Licorne" и в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност, но това беше направено с цел да се защити цивилното население от тежкото оръжие, използвано от сегашния режим.
Кризата в Кот д'Ивоар следва да послужи за пример на всички, които отказват да предадат властта въпреки загубата на изборите. Тези лица трябва да разберат, че отсега нататък международната общност е решена да прилага закона. В разкъсваните от конфликти държави обаче, където идеята за национална принадлежност все още търпи развитие, не можем да бъдем удовлетворени само от обявяването на победител. Трябва да се стремим към национално помирение. Това е посланието, което сега трябва да изпратим на г-н Уатара, който ще отговаря за създаването на правителство на националното единство.
Тъй като всеки от лагерите обвини другия за кръвопролития и престъпления срещу човечеството, трябва да започнат разследвания с цел да се установи вината и да се извърши правораздаване. Правораздаването може да е свързано с разплата, но може да доведе и до мир. Искам да призова за подкрепа на втората възможност, ако това ще позволи на Кот д'Ивоар да възстанови мира и стабилността и отново да стане свидетел на растеж и развитие.
Judith Sargentini: Г-н председател, вече се обърквам. Чух какво заяви унгарското председателство: г-н Уатара спечели войната; сега той трябва да спечели мира. Аз обаче гледам телевизия цял ден и следя всички новини, но ми се струва, че на г-н Уатара все още му предстои да спечели войната. Изглежда това ще се случи, но все още има време дотогава.
Когато в крайна сметка успее да поема поста си на президент на държавата, след него ще останат четири месеца на нещастия, които доведоха страната до състояние на срив, опустошена икономика, загинали хора и враждуващи групи от населението. Какво начало за нов период на управление! Ако използваме изрази като "победа на демокрацията в Африка", за да опишем избори, които водят до войни, ми се струва, че изглежда бъркаме думите. Това, което е много по-сериозно обаче, е фактът, че държавата реагира на изборите по този начин.
Какво трябва да направим ние в Европа сега, ако г-н Уатара успее да встъпи в длъжност? Мисля, че с бойкота на какаото показахме, че сме способни да предприемаме бързи действия и че можем да използваме търговията за стимулиране на демокрацията. Кот д'Ивоар е една от държавите от АКТБ: като такава тя получава помощ за развитие от нас и поради това политическият диалог трябва да бъде част от идеята. Трябва да започнем политическия диалог с човек, който е в състояние да покаже, че може отново да обедини всички части на страната. Той трябва да покаже на нас и на останалата част от света, но преди всичко на собствения си народ, че е способен да загърби насилието и желае да направи промени.
Marie-Christine Vergiat: Г-н председател, трудно е да се обсъжда положението в Кот д'Ивоар, когато то се променя непрекъснато и е изключително несигурно.
Позволете ми в началото да благодаря на докладчиците в сянка, които тази сутрин работиха по предложението за резолюция, което ще бъде представено утре. Всички работихме заедно, за да гарантираме, че предложението е балансирано и далновидно. Сега знаем, че жестокости вероятно са извършвани и от двата лагера и че виновниците трябва да бъдат подведени под отговорност, независимо кои са те.
Населението на Кот д'Ивоар е най-голямата жертва на положението в страната. Присъствието на ООН на място, чрез операцията на ООН в Кот д'Ивоар (UNOCI), не успя за защити цивилното население. Нещо повече, тя предприе действия, с подкрепата на френските военни сили, срещу едната страна, очевидно въз основа на резолюция на ООН, която обаче датира от 1975 г., т.е. отпреди 36 години. Председателят на Африканския съюз, г-н Обианг Нгуема, я осъди съвсем категорично вчера. За щастие, UNOCI изглежда не е замесена в последното нападение, което сега очевидно се извършва от войските на г-н Уатара.
С оглед на всичко това не искахме да бъдем свързвани с резолюцията и няма да гласуваме в нейна подкрепа. Всички сме наясно с ролята на Франция в Африка. Политиката на Франция в Африка (Françafrique) нанесе много вреди и продължава да е така. Нещо повече, френските органи не крият политиката, като твърдят, че искат да защитят и да поддържат интересите на Франция.
Bruno Gollnisch: (FR) Г-н председател, ужасното в нашите съвременни общества, и по-специално европейското общество, и още по-конкретно, Европейският парламент, е общият манталитет на стадото: склонността ни да се държим като овце.
Освен последните двама оратори, всички просто повториха каквото са прочели в документа, чули по радиото или видели по телевизията. Всички ни казват, че г-н Уатара е спечелил изборите, което е напълно възможно, но определено не е категорично.
Всички ни казват, че бруталната военна намеса вчера е била средство за неутрализиране на тежките оръжия. Тези неща се представят по най-безобидния начин. Неутрализирането на тежки оръжия е друго наименование за бомбардировка. Аз лично съм виждал резултатите от бомбардировки: аз съм офицер от запаса и мога да ви кажа, че бомбардировката е свързана с убийство на хора, изгаряне на хора, взривяване на хора. С други думи, това са военни действия, водени в полза на една страна и срещу друга страна. Те могат да бъдат оправдани, но тук, сред членове на Парламента, сред политически представители, следва да имаме достатъчно смелост да кажем истината.
Освен това ни казват, че тези оръжия са щели да се използват за тероризиране на цивилното население. И все пак, в крайна сметка, в гражданската война някои цивилни граждани са въоръжени, особено когато единият разполага с автомати "Калашников" и подкрепата на половината от националната армия. Ето защо считам, че трябва да прекратим това лицемерие. Предприехме брутални действия в полза на единия лагер и срещу друг лагер. Оправдани ли бяха тези действия? Може би.
Позволете ми в заключение да отбележа, че не виждам как г-н Уатара може да бъде невинен за зверствата, извършени от неговата войска, а г-н Гбагбо винаги да бъде обвиняван за зверствата, извършени от неговата войска.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)
Cristian Dan Preda: (FR) Г-н председател, искам само да попитам г-н Gollnisch според него какво означава резултатът от изборите и дали той означава, че победата на г-н Уатара трябва в крайна сметка да доведе до встъпването му в длъжност. Това просто е въпрос на демократична легитимност.
Отидох в Кот д'Ивоар като ръководител на мисия за наблюдение на изборите и мога да ви уверя, че изборите бяха законни и че имаше ясен и безспорен победител.
Bruno Gollnisch: (FR) Г-н председател, г-н Preda, казах, че г-н Уатара може наистина да е спечелил изборите, но не мисля, че това е толкова категорично, както предполагате. Във всеки случай, Конституционният съд на Кот д'Ивоар не възприе тази позиция, въпреки че в съда са представени политически партии, точно както френския Конституционен съд. Лично аз бих се радвал да се концентрираме върху изборите във Франция. Представлявам група, която има милиони гласоподаватели, с лидер, който стигна до последния тур на президентските избори, но която няма нито един член в парламента, нито пък дори и единствен сенатор в нашия национален парламент. Въпреки това оставате напълно безразлични към този конкретен скандал.
(Възгласи от залата: "няма връзка с темата")
Filip Kaczmarek: (PL) Г-н председател, твърди се, че вчера бившият президент на Кот д'Ивоар, Лоран Гбагбо, е показал, че е готов да се предаде и че е поискал защита от ООН. Преговорите за предаването на Гбагбо все още протичат. Те се провеждат, след като сили, предани на демократично избрания президент Уатара, превзеха президентската резиденция в Абиджан. Според министър-председателя Соро краят на управлението на Гбагбо предстои до няколко часа. Не съм уверен в това, но се надявам да стане така. Ние обаче знаем със сигурност, че цивилни граждани, включително жени и деца, също са убивани във въоръжения конфликт. В сблъсъците между поддръжниците на двамата политици бяха убити около 1 500 души, а един милион бяха принудени да напуснат домовете си. Преди няколко дни един от съветниците на г-н Гбагбо заяви, че дори евентуални кръвопролития в Абиджан няма да убедят бившия президент да признае загубата на президентските избори и да предаде властта. Ето защо е лесно да се предвиди какво трябва да се случи в Кот д'Ивоар: бързо прекратяване на боевете, напускане на бившия президент на страната, което ще стабилизира значително положението, правораздаване за всички, които са извършили военни престъпления или убийства, и стабилизиране на страната. Европейският съюз следва да подкрепи всички тези мерки.
Mitro Repo: (FI) Г-н председател, наистина побързахме да помогнем на Либия, но с Кот д'Ивоар останахме безучастни от ноември. Санкциите, наложени от Съвета, са стъпка в правилната посока, но кога ще бъдат отменени те? Защо се използват за възпрепятстване на пристанищните власти в Абиджан да изнасят какаови зърна и за затваряне на петролната рафинерия? Ако не помагаме, поне не следва да причиняваме повече проблеми. Невинните жертви ще бъдат икономиката на Кот д'Ивоар и, в дългосрочен план, европейските потребители.
Лоран Гбагбо трябва да се предаде, а бързото завръщане на бежанците в техните домове следва да бъде подпомогнато. Съседните държави не могат да се справят с настоящите обеми бежанци. Европейският съюз трябва да помага за организирането на избори и за изграждането на демократични институции. Не бива обаче да се възпрепятства обичайната икономическа дейност. Кот д'Ивоар е най-процъфтяващата икономика в Западна Африка. Икономическото възстановяване и достъпът до пазарите на ЕС за продукти за износ са действителният път за възвръщане на стабилността в страната. Ще очаквам отговор от Комисията.
Charles Goerens: (FR) Г-н председател, за разлика от г-н Gollnisch, считам, че не можем да позволим цивилни граждани да умират на фона на общото безразличие, докато са подложени на упражняване на сила и насилие от страна на незаконен държавен ръководител.
Резолюция 1975 на Съвета за сигурност на ООН упълномощава международната общност да попречи на режим, който използва оръжия срещу собствения си народ. В настоящия случай това е напредък, тъй като вече не сме принудени да наблюдаваме безпомощно как цивилното население е подлагано на зверства, извършвани от неговите ръководители.
Въпреки че следва да приветстваме факта, че вече можем да преодолеем стената на безразличието по силата на международното право, трябва също да направим необходимото да бъдат взети всички съответни мерки, за да се гарантира, че към военна сила се прибягва като последна възможност. За съжаление, президентът на Кот д'Ивоар, г-н Гбагбо, не предприе никакви действия, за да избегне този краен изход.
Като имаме предвид всичко това, смея да се надявам, че резолюция 1975 относно Кот д'Ивоар, заедно с резолюция 1973 относно Либия, ще послужи за разубеждаване на други да посочват държавния суверенитет като оправдание за избиването на собствените им граждани. Съчетаването на работата на Международния наказателен съд и неотдавнашното становище, възприето от Съвета за сигурност на ООН, означава, че варварските деяния, извършвани безнаказано, вече няма да бъдат обичайни, а се надяваме, че ще станат изключение.
Sabine Lösing: (DE) Г-н председател, в държава с дълбоко разделение като Кот д'Ивоар може ли трайният мир да се постигне посредством насилие, а победителят на президентските избори да бъде узаконен? Това изглежда изключително съмнително, особено когато истинските причини за конфликта не са преодолени. Страната беше дестабилизирана в резултат на икономически проблеми, дължащи се в голяма степен на програмите за структурно приспособяване на Световната банка. Санкциите, които бяха наложени бързо с цел да се отслаби управлението на г-н Гбагбо, влошиха положението и предизвикаха хуманитарна криза в Кот д'Ивоар. Легитимността на двамата претенденти за президентския пост е спорна. Армиите на двете страни са отговорни за избиването на цивилното население.
Западът отново показа пристрастие и сега Организацията на обединените нации (ООН) води война заедно с френски войски в опитите да се осигури победа на едната страна в конфликта. Отново Европейските сили ли ще решават съдбата на африканските хора, както правеха в колониалните времена, но този път с подкрепата на ООН? Какво се случи с принципите на международното право? Това ли е идеята, на която е основана ООН? Вместо да се търсят мирни решения на конфликтите, ООН изглежда подкрепя гражданските войни или взема страна в тях. В чий интерес е това?
Michèle Striffler: (FR) Г-н председател, госпожи и господа, искам да подчертая, че като оставим настрана политическата криза в Кот д'Ивоар, сме изправени пред истинска хуманитарна криза, която може да продължи дълго.
Насилието след изборите стана причина за над един милион вътрешно разселени лица и бежанци. Нещо повече, напливът от бежанци може отново да възпламени тлеещите напрежения в региона. Хуманитарната криза, госпожи и господа, няма да се преодолее чрез политическото споразумение, което се изготвя в момента. Трябва да можем да реагираме бързо, ако искаме да избегнем най-лошата възможност. Каквото и да се случи, хаосът в Абиджан ще продължи няколко месеца.
Искам да поздравя Комисията за решението й да увеличи бюджета за хуманитарна помощ пет пъти в сравнение с първоначалния размер, като така европейската помощ възлиза на над 30 милиона евро. Европейският съюз трябва да мобилизира всички необходими ресурси, за да помогне на най-уязвимите групи от населението и да следи развитието на техните нужди.
Също така трябва да направим необходимото по-голямото медийно отразяване на положението в Либия да не омаловажи сериозността на хуманитарната криза в Кот д'Ивоар. Освен това настоящото положение със сигурността пречи на хуманитарните работници да извършват дейността си и да достигат хората, което е ужасно.
В заключение искам да отбележа, че не трябва да има безнаказаност: трябва да направим всичко възможно, за да се гарантира правораздаване.
Bernd Posselt: (DE) Г-н председател, първо искам да изразя изненадата си от това, че баронеса Аштън отново не е тук. Въпреки това съм доволен, че я представлява моят приятел г-н Немет. Искам да виждам него, г-н Фюле или друго лице постоянно да координира външната политика на Европейския съюз, а не някой, който почти никога не присъства в Европейския парламент.
Конкретно по въпроса, искам да отбележа съвсем ясно, че Кот д'Ивоар, разбира се, има много проблеми, които трябва да бъдат решени. Президентът Уатара обаче несъмнено беше победителят на изборите и той е лицето с демократична легитимност. Това е становището на Африканския съюз и на много други органи. Поради това следва да бъдем благодарни, че ООН и преди всичко генералният секретар на ООН и президентът Саркози предотвратиха извършването на масови убийства като тези в други африкански държави, например Руанда и Демократична република Конго. Поради това не следва да бъдем дребнави в това отношение.
Разбира се, това не решава проблемите. Когато обаче г-н Путин започне да критикува ООН и да заявява, че генералният секретар на ООН е излязъл извън рамките на мандата си, това дестабилизира ООН в момент, в който има неотложна необходимост от нея. Африканският съюз също не трябва да изразява становището си толкова гръмко, тъй като той изобщо не успя да помогне в настоящата криза. Африканският съюз трябваше да спомогне за постигането на демокрация в Кот д'Ивоар. Ние европейците сме допускали много грешки в миналото и продължаваме да ги допускаме. В настоящия случай обаче някой друг носи отговорността за грешките.
Председател: Нашите служби ме уведомиха, и мисля, че е важно това да се знае, че в началото на годината службата на заместник-председателя/върховен представител е изпратила списък на пленарните заседания, на които тя ще може да присъства. Оттогава е било известно, че тя не може да бъде тук по това време, така че очевидно, ако имаме разискване, което засяга подобни въпроси, някой друг трябва да я представлява и това следва да бъде ясно.
Сега продължаваме с процедурата с вдигане на ръка. Има трима оратори.
Мария Неделчева: (FR) Г-н председател, насилието в Кот д'Ивоар действително се увеличава. За съжаление, политическият конфликт между двете лица доведе до хуманитарна криза.
Разбира се, демократичният принцип на зачитане на изборните резултати трябва да се отстоява. Поради това оттеглянето на г-н Гбагбо е неизбежно. Въпросът е: какво следва след това? Има опасност напрежението между двата лагера да се засили. Какво планираме да направим, ако избухне гражданска война? Следва да работим за постигането на три неща.
Нашият първи приоритет наистина трябва да бъде поддържането на мир и стабилност, така че народът на Кот д'Ивоар да може да възстанови ежедневието си: хранене, предоставяне на грижи, работа и посещаване на училище. Трябва да се създаде независима комисия за разследване на насилието, извършено от началото на конфликта.
Второ, операцията на ООН в Кот д'Ивоар и Африканският съюз трябва да продължат своите дейности. Трябва обаче да обмислим и създаване на механизъм за диалог, който ще включва всички страни, както от страната, така и от по-широката международна общност.
И накрая, позволете ми да ви припомня, че Европейският съюз изпрати мисия за наблюдение на изборите. Сега Съюзът трябва да настоява препоръките, които направи тя, да бъдат взети под внимание и да бъдат включени в следкризисния процес.
Catherine Bearder: (EN) Г-н председател, с помощта на съвременните технологии следя развитието на положението в Кот д'Ивоар, докато седя тук. Тези устройства играят своята роля в Кот д'Ивоар, точно както стана в Северна Африка, като хората изпращат текстови съобщения, призовавайки за съдействие и медицинска помощ.
През последните шест месеца търпението на приятелите на Кот д'Ивоар се изчерпа значително: сякаш виждахме автомобилна катастрофа на забавен кадър, когато гледахме как страната потъва в положението, в което се намира сега - и винаги страдат най-уязвимите. Тази седмица тук говорихме за бежанците, които идват от Северна Африка в Европа, но чухме сведения и за почти един милион бежанци към съседните държави, които са почти толкова бедни или дори по-бедни от Кот д'Ивоар. Приятелите на тази държава трябва да имат готовност да помогнат, възможно най-бързо, за възстановяването й към нормален и здравословен живот и за предоставянето на перспектива за добра съдба в бъдеще на хората там.
Ilda Figueiredo: (PT) Г-н председател, положението на гражданска война в Кот д'Ивоар остава тревожно поради парализираната икономика на страната и високото равнище на насилие, което засегна нейния народ и доведе до хуманитарна криза. Време е това да бъде прекратено. Знаем, че има дългогодишни причини за тежкото положение, което съществува там, особено бедността и социалното неравенство, наследени от предишните колониални времена или от плановете за структурно приспособяване, налагани с години от Международния валутен фонд (МВФ). Последните четири месеца на страдания след изборите обаче показаха колко е жалко, че международната общност, включително Европейският съюз, не използва в достатъчна степен дипломатичните средства за мирно и политическо решение на кризата.
Ролята на Франция в този проблем също е осъдителна, тъй като тя предпочете военната намеса, вместо да продължи с дипломатически средства. Поради това призоваваме за прекратяване на войната и насилието от страна на всички участници и настоятелно призоваваме ЕС да предприеме съответните действия.
Жолт Немет: Г-н председател, госпожи и господа, ще цитирам думите на известен унгарски поет, че сред убийците този, който остава безучастен, е съучастник. Когато виждаме, че хиляди умират и милиони хора напускат домовете си, не трябва да се успокояваме с изрази, напомнящи гълъба на мира, а трябва да предприемем действия. И преди да се правят съпоставки между действията в Либия и Кот д'Ивоар и тези в Ирак, искам да припомня на всички, че настоящите действия не приличат на тези в Ирак или дори в Афганистан, а в Руанда и в Косово, и не е случайно, че през последните няколко седмици говорим толкова много за това, че имаме, както го формулирахме, "право и отговорност да защитаваме" цивилното население, гражданите.
Във връзка с това искам да повторя, че, да, г-н Гбагбо загуби тази битка, сам е в убежището си и очаква съдбата си. Искам също да подчертая, че правното основание за тези действия е неоспоримо при настоящата ситуация. Съветът за сигурност на ООН прие резолюция 1975 и тя предоставя съвсем ясен мандат за действие. Трето, искам да подчертая още, че извършените престъпления не трябва повече да остават завоалирани и неразследвани. Изключително удовлетворен съм, че законно избраният президент Уатара, както и министър-председателят, се съгласиха и явно подкрепят провеждането от страна на ООН на международно разследване на извършените масови убийства. Поради това разследването на масовите убийства вече е част и много ясно условие на всяко решение.
Що се отнася до приноса на Европейския съюз, на този етап Генерална дирекция "Хуманитарна помощ" вече предвиди 30 милиона евро за хуманитарна помощ и, както също отбелязах във встъпителното си изказване, в близко бъдеще Европейският съюз ще подготви пакет, който ще осигури подкрепата на Европейския съюз за целите на законно избрания президент и правителството за икономическо развитие и изграждане на институции.
Председател: Бяха внесени седем предложения за резолюция съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.
Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе утре в 12,00 ч.
(Заседанието, прекъснато в 20,35 ч, се възобновява в 21,00 ч.)
| bg |
Поръчение, възложено на член на Парламента: вж. протокола
| bg |
8. Назначаване на изпълнителен директор на Европейския банков орган (ЕБО) (
Sharon Bowles: (EN) Г-н председател, няма да ви отнема много време. Днес гласуваме резолюциите относно назначаването на изпълнителните директори на Европейския надзорен орган. Въпросите, свързани с цялостната процедура за в бъдеще, бяха разгледани миналия месец по време на преговорите около назначаването на председателите на органа.
За Европейския банков орган предложеният изпълнителен директор е Адам Фаркаш; за Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване е Карлос Монталво, а за Европейския орган за ценни книжа и пазари е Верена Рос. Всички кандидати бяха изслушани в комисията по икономически и парични въпроси миналата седмица. Изслушванията бяха предавани в интернет и са на разположение на уебсайта на комисията, както и биографиите на кандидатите. Комисията реши със значително мнозинство, че следва да гласуваме в полза на кандидатите, така че това е препоръката на комисията.
| bg |
Откриване на заседанието
(Заседанието се открива в 09,05 ч.)
| bg |
4. Мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: Limburg Раздел 18/Нидерландия (
| bg |
Бюджетна прогноза за приходите и разходите за коригиращ бюджет 1/2010 (раздел I, Европейски парламент) (разискване)
Председател: Следващата точка е докладът от Vladimír Maňka, от името на комисията по бюджети, относно бюджетната прогноза за приходите и разходите за коригиращ бюджет № 1/2010 (раздел I, Европейски парламент)
.
Vladimír Maňka: Всички знаем много добре, че единствено с помощта на общи усилия на европейско равнище ще успеем да посрещнем най-големите предизвикателства на ХХІ век, като изменението на климата, рисковете и цените на суровините и енергията, икономическата глобализация и заплахите за сигурността ни.
За да се изправи пред тези проблеми, Европа трябва да разполага с ефективни и сложни инструменти. Договорът от Лисабон ще предостави такива инструменти.
През декември одобрихме бюджета на европейските институции за финансовата 2010 г. По причини, свързани с прилагането на Договора от Лисабон, работата ни по бюджета не приключи през декември и ще продължи до април. Днес се намираме на начален етап от влизането в сила на договора и ЕС ще има нужда от подходящо финансиране още от самото начало, за да прилага новите политики. Договорът от Лисабон се отразява върху работата на всички служби на Европейския парламент и други институции. По отношение на Парламента, прилагането на процедурата на съвместно вземане на решение ще се увеличи рязко, обхващайки 95% от законодателството. Бяха добавени области като свобода, сигурност и правосъдие, селско стопанство, рибарство, изследвания и структурни фондове. Все по-често ще се използва квалифицирано мнозинство при гласуването в Съвета и ще се създадат редица нови правни основи в области като туризъм, спорт, енергетика, гражданска защита, администрация и сътрудничество. Всичко това ще увеличи законодателните дейности на ЕС като цяло, като повлияе съществено върху правомощията и дейността на Европейския парламент и следователно върху необходимостта от увеличаване на администрацията.
Основен приоритет на коригиращия бюджет, предложен от Бюрото на Европейския парламент във връзка с Договора от Лисабон, е да се гарантира, че Европейският парламент разполага с достатъчно ресурси за изпълнение на законодателната си роля. Нека си припомним, че Европейският парламент постави ограничение на собствените си изисквания през 1988 г. Той определи те да възлизат на 20% от общите административни разходи за институциите. През 2006 г. при преговорите за многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г. Европейският парламент одобри и определи този процент от общите административни разходи за институциите като максимален. От 2006 г. разходите на Европейския парламент нараснаха във връзка с влизането в сила на Устава на членовете на Европейския парламент, въпреки че на втора страница от същия този устав пише, че финансирането се заделя в бюджетите на държавите-членки. Днес също така е необходимо да покриваме разходите, възникващи от новата роля на Европейския парламент във връзка с влизането в сила на Договора от Лисабон. Трябва да се каже, че при ограничаването на разходите до 20% не са взети предвид Устава на членовете на Европейския парламент или Договора от Лисабон. Въпреки че Уставът на членовете на Европейския парламент е включен в Договора от Лисабон, ние в комисията по бюджети настоявахме бюджетът на Европейския парламент за 2010 г. да остане в рамките на ограничението от 20%, предвидено първоначално в многогодишната финансова рамка и успяхме да постигнем и това.
При изготвянето на бюджета за 2011 г. обаче ще трябва внимателно да определим новата формула, за да гарантираме устойчивостта на бюджета в бъдеще. Бих искал да подчертая, че най-добрият начин да се гарантира устойчивостта на бюджета е да се създаде бюджет, основан на реалните потребности, а не на инфлационни индекси. Само този подход ще гарантира, че бюджетът отразява само реалните потребности, като по този начин ще се повиши неговата прозрачност и ефективност.
José Manuel Fernandes: Коригиращият бюджет е резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон. Парламентът получи нови правомощия и нови отговорности, и следователно трябва да разполага с необходимите средства да се изправи пред новите предизвикателства. Бих искал да подчертая, че европейските граждани искат отлично законодателство от Парламента и за да им осигурим такова, е важно да предоставим на неговите членове, комисии и политически групи необходимите средства.
Този коригиращ бюджет е изготвен съобразно правните и бюджетните стандарти и добрата финансова дисциплина. Освен това считаме, че бюджетната дисциплина и реализирането на спестявания са по-необходими от всякога, а европейските граждани очакват това при изпълнението на бюджета. Ето защо бихме искали отново да подчертаем колко е важно да се изготви нулево базиран бюджет, който да гарантира по-голяма точност и прозрачност. Искаме също така спешно да се предостави информация относно реалните фиксирани разходи на Европейския парламент. Настояваме също така, че е необходимо дългосрочно планиране на политиката за сградния фонд с оглед гарантиране на устойчивостта на бюджета.
Искаме да подчертаем също, че намалихме резерва за сградния фонд с 4 млн. евро. По този начин общото равнище на бюджета сега е 19,99% от първоначалната функция, функция 5, приета на първо четене.
Сигурни сме, че тези мерки ще ни помогнат да се справим с основателното безпокойство, очакванията и потребностите на европейските граждани.
Göran Färm: Г-жо председател, този коригиращ бюджет е предимно от практическо естество, като целта му е да приспособи процедурите на Парламента към новите задачи, възложени му съгласно Договора от Лисабон. В един параграф обаче става въпрос за принципи; той засяга взетото преди 20 години решение, че Парламентът не следва да използва повече от 20% от административния бюджет на ЕС.
С това решение ще надвишим незначително това ограничение, но по-скоро вследствие на техническа промяна, а не в резултат от нова политика. Това обаче предизвика разискване относно правилото за 20%. Освен ако не се направят значителни съкращения, ограничението ще бъде надхвърлено, когато резултатът от днешното решение се прояви изцяло през 2011 г. Имаме добро основание да обсъдим промяната на правилото за тези 20%, тъй като ролята на Парламента се променя в по-голяма степен от тази на другите институции, но не следва да пренебрегваме този принцип, без да му отделим необходимото внимание.
Имам предвид главно два аспекта. Първо, трябва да помислим относно факта, че понастоящем много държави-членки са подложени на изключителен натиск за съкращаване на персонала и заплатите. В такива условия не можем да продължим безотговорно да увеличаваме бюджета на администрацията на ЕС. Второ, трябва да имаме предвид, че разпределяме административния бюджет на ЕС съвместно с другите институции и че в решението от 1988 г. поемаме ангажимент, че в случай че обмисляме промяна на правилото за тези 20%, това ще се случи само след консултации със Съвета. Това е изключително важно с оглед на трудните преговори със Съвета, които по отношение на Службата за външна дейност, Финансовия регламент, дългосрочния бюджет и др. са неизбежни.
Ще гласувам в подкрепа на доклада, но в същото време бих искал да изразя своето опасение относно бъдещето.
Angelika Werthmann: (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, Договорът от Лисабон укрепва ЕС като цяло. Той повишава ангажираността на европейските граждани и засилва ролята на Европейския парламент. Повишаването на статуса на Европейския парламент носи и по-големи законодателни задължения, които всеки един член на Парламента трябва да изпълнява по-възможно най-добрия начин съобразно знанията и убежденията си.
В този ред на мисли бих искала да спомена и лозунга за отлична законодателна работа. Моето "да" за коригирането на бюджета на Парламента е условно. С оглед на постоянно задълбочаващата се криза трябва да управляваме финансите си изключително внимателно. Като членове на Парламента обаче също така сме задължени да осъществяваме законодателната си дейност по възможно най-добрия начин. Трябва да изпълним това двояко изискване.
Salvador Garriga Polledo: (ES) Г-жо председател, доказателство за доверието, което членовете на Парламента имат в комисията по бюджети, е, че гласуваме за значително увеличаване на бюджета на Парламента, включително на надбавките за членовете на ЕП за парламентарни сътрудници, а на практика на обсъждането присъстват само четиримата или петима членове на тази комисия. Това е добър знак за доверието, което ни гласуват.
Въпреки това причината, поради която тук присъстват двама координатори от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент и групата на Европейската народна партия (Християндемократи), е да се потвърди, че сме напълно съгласни с това увеличение на бюджета, тъй като считаме, че то не е в нарушение на стандартите за строги ограничения, които сме си наложили.
Европейският парламент е много специална институция, както моят колега г-н Färm добре знае. Ако в Швеция и Испания непрекъснато увеличавахме размера на регионите, броя на членовете в нашите национални парламенти и функциите си, всяка от държавите-членки щеше да има потребност от увеличаване на бюджета на своя парламент.
Това се случва с Европейския парламент и следователно трябва да гласуваме в подкрепа на този бюджет.
Вярно е, че през следващите години ще трябва да осигурим устойчиви разходи, а за тази цел ще трябва да проведем сериозни обсъждания във връзка с политиката за сградния фонд и за бъдещите ни политики за наемане на персонал и за офис оборудване. Всичко това следва да се вземе предвид в бъдеще в контекста на постигане на устойчивост и ефективност на разходите.
Бюрото на Парламента и комисията по бюджети приеха някои позиции, по които бяха на различни становища, тъй като бюрото защитава потребностите на членовете на ЕП, а комисията по бюджети защитава ограниченията и бюджетната реалност.
Считам обаче, че постигнатото съгласие е добро и утре ще можем да го приемем без проблеми.
Derek Vaughan: (EN) Г-жо председател, говоря от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, но повечето членове на Парламента ще признаят необходимостта от допълнителни ресурси след влизане в сила на Договора от Лисабон. Въпреки това има редица въпроси, засягащи сроковете и финансирането на тези предложения. Колегите повдигнаха някои от тях.
Съществуват обаче и други въпроси. Например, ако се наложи да увеличим ресурсите за персонала, на какво основание ще направим това? Тези цифри от въздуха ли се взеха? Или ако това предложение се базира на доказателства, считам, че те следваше да ни бъдат предоставени.
Стои въпросът и за това, как ще се разпредели допълнителният персонал в секретариата. Считам, че следваше да получим информация и за това.
Ако приемем допълнителните надбавки за асистентите от 1 500 евро на месец, ще трябва да мислим и за други разходи, като разходи за допълнителни офиси, които биха били необходими. Всъщност следва да ни се предостави информация за общите разходи.
Утре на членовете на ЕП им предстои да вземат трудно решение. Винаги има противоречие, когато се налага сам да си дадеш ресурси. Ако ни бяха предоставили цялата информация, която аз и моите колеги искаме, утре щяхме да вземем решение по-лесно.
Gerben-Jan Gerbrandy: (NL) Предвид късния час, в който обсъждаме този въпрос, бихте могли да си помислите, че нашият собствен бюджет не е за дневна светлина.
Г-жо председател, Договорът от Лисабон очевидно ни възлага повече задължения, повече правомощия и повече работа, но дали това означава, че се нуждаем от повече персонал за комисиите, групите и отделните членове на Парламента. Съмнявам се. Считам, че ако искаме да проявим по-голямо благоразумие и ефективност в работата си, можем успешно да постигнем това в рамките на настоящия бюджет.
И накрая, г-жо председател, изглежда, че ни предстои да предприемем редица стъпки. Не говорим просто за еднократно увеличение тази година, защото изглежда, ще повишаваме бюджета и през следващата година, а моята група не подкрепя подобни действия. Ако сега се съгласим да го увеличим заради Договора от Лисабон, тогава това би бил единственият повод, при който ще използваме този аргумент. Що се отнася до нас, увеличението следва да бъде еднократно и да не се прави друго през следващата година и през по-следващата година. Всичко, което ще постигнем, ще бъде, че ще нарасне необходимостта от повече сгради.
Marian-Jean Marinescu: (RO) Отличната законодателна работа е приоритет за Парламента и на членовете на Европейския парламент, комисиите и политическите групи трябва да се предложат достатъчно ресурси за постигане на тази цел. Новите административни разходи, натрупани при прилагане на разпоредбите на Договора от Лисабон, сега са включени в бюджета на Парламента. Освен това докладът също така подчертава колко е важна разширената законодателна роля на Парламента, а оттук и необходимостта от допълнителни финансови ресурси, за да се изпълни този прерогатив. Необходимо е да се предприемат конкретни действия, за да се гарантира стабилен бюджет чрез изготвяне на бюджетна политика на нулева база и дългосрочно планиране за посрещане на изискванията на Парламента по отношение на политиката в областта на сградния фонд.
Считам, че като цяло бюджетът на Парламента следва да продължи да се придържа към първоначалното планиране на многогодишната финансова рамка с цел да се защитят интересите му, като в същото време се спази бюджетната дисциплина. Същевременно считам, че трябва да се придържаме към традиционното ограничение от 20% и приветствам факта, че в конкретния случай е постигнат консенсус то да не бъде превишено. Подкрепям и идеята, че следва да се предприемат действия, насочени към гарантиране на устойчивостта на бюджета през следващите години, като още веднъж подчертавам, че е изключително важно да се изготви бюджетна политика, която да гарантира по-голяма точност. Считам също така, че е необходима прозрачност, което от своя страна означава предоставяне на конкретна информация относно цялостния размер на фиксираните разходи в бюджета на Европейския парламент.
Paul Rübig: (DE) Г-жо председател, в края на процедурата бих искал да кажа, че Европейският парламент се справи с този въпрос много отговорно. Бих искал по-конкретно да благодаря на Бюрото за това, че намери начин да се съобрази с максималното ограничение от 20%. По време на икономическа криза за всички нас е важно да бъдем изключително внимателни, когато става дума за парите на данъкоплатците и въпреки това да гарантираме, че са осигурени добри и ефективни ресурси за членовете на Европейския парламент. Четирите милиона евро спестявания от сградния фонд не следва да ни спират да използваме съществуващите ресурси, за да превърнем сградата си в една от най-модерните в света, за да можем да работим възможно най-ефективно в полза на нашите граждани.
Vladimír Maňka: На този етап бих искал да благодаря на всички ви, госпожи и господа, за изложените възгледи и за изказванията, както и за опита да се намери решение в комисията.
Бих искал да кажа, че в бюджета за финансовата 2010 г. сме въвели системни мерки, които да доведат до финансови спестявания и до намаляване на напрежението върху ограниченията за разходите. През октомври миналата година по време на помирителната процедура постигнахме съгласие, че през тази година в Генерална дирекция за инфраструктури и логистика на Европейския парламент и в службата за сигурност ще се проведе административен одит. Целта е да се направи оценка дали ресурсите се изразходват по възможно най-добрия начин. Резултатите от одита следва да бъдат отправна точка за бъдещия напредък и за постигане на по-голяма ефективност. Виждам допълнителен потенциал за реализиране на спестявания чрез по-добро използване на собствените ни ресурси в рамките на услугите, свързани с устен превод, или в областта на дистанционната работа. Очаквам актуална информация от Европейския парламент и другите институции за това, как планират да използват временно неусвоените ресурси не само в областта на езиковите услуги, но също и по отношение на наетите офиси, копирните услуги и др. Категорично считам, че спестявания в бюджета ще се реализират чрез средносрочна стратегия в областта на активите и сградния фонд, която ще допринесе за устойчивостта на бюджета на ЕП. Администрацията на Европейския парламент ще ни представи стратегия след няколко дни. Госпожи и господа, бих искал отново да ви благодаря за сътрудничеството и за отговорното ви отношение към този въпрос.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в четвъртък, 25 февруари 2010 г.
Бих искала да благодаря на всички ви. Изказвам благодарности и на нашите техници и преводачите за това, че в края на краищата останаха с нас до края тази вечер.
Писмени изявления (член 149)
Alexander Alvaro : Поздравявам г-н Maňka за успешните преговори с оглед на много тясната рамка на бюджета за 2010 г. Освен напълно оправданите и необходими корекции на политиката за персонала и сградния фонд на ЕП, според мен има и един щекотлив въпрос за планираното увеличение на надбавките за секретарска помощ с 1 500 евро. За жалост, поради процедурни причини не е възможно да има отделно гласуване за това, тъй като повишаването на надбавките за секретарска помощ за членовете на Европейския парламент от май 2010 г., за което Бюрото взе решение, не е уместно във време на финансова криза. Наистина съгласно Договора от Лисабон, който наскоро влезе в сила, Парламентът като цяло ще се нуждае от допълнителен капацитет за законодателната работа, но след въвеждането на статута на сътрудниците от началото на сегашния парламентарен мандат, все още няма никакво доказателство за това, че членовете на Европейския парламент наистина се нуждаят от повече сътрудници. Освен това, "покупателната способност" на допълнителните средства при сравнение между отделните държави-членки е много различна и това също следва да се вземе предвид при изготвянето на доклада за резултатите, постигнати след въвеждане на новите правила за сътрудниците на членовете на Европейския парламент. С оглед на ограничените в момента пространство и работни помещения в Парламента, съществува и опасението, че повишаването на надбавките за секретарска помощ с 1 500 евро, прието днес, ще създаде условия за допълнителни увеличения, искания и работни помещения в бъдеще. На този фон представителите на германската Свободна демократическа партия - Либерали (FDP) в Европейския парламент ще се въздържат при гласуването.
Cătălin Sorin Ivan : Този коригиращ бюджет е в отговор на реална потребност. Вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон правомощията на Европейския парламент се увеличиха значително в редица области. Пряка последица от това увеличение е значително по-големият обем работа, чието качество трябва да бъде на равнището на най-високия законодателен стандарт. Не искаме средства за самите себе си, както твърди пресата. Трябва обаче да осигурим на институцията Европейски парламент необходимите ресурси, за да отговори на очакванията на гражданите от този форум.
Georgios Stavrakakis: в писмена форма. - (EL) Аз също бих искал да благодаря на докладчика за свършената от него работа. Несъмнено увеличаването на правомощията, дадени на Европейския парламент съгласно Договора от Лисабон, значително разширяват ролята на Европейския парламент и дават възможност да се отговори по-реално и ефективно на очакванията на европейските граждани. В същото време обаче разширяването на обхвата от дейности налага допълнителни изисквания за повече персонал както в администрацията на Европейския парламент, така и в политическите групи и офисите на членовете на Парламента. Изменението на бюджета на Европейския парламент е не само очаквано, но и необходимо, ако искаме Парламентът да изпълнява ефективно новите си отговорности, които допълнително увеличават демократичните му правомощия. Бих искал да припомня на Парламента, че подобна корекция беше направена и в бюджета на Съвета, за да се отговори на административните изисквания, когато беше създадена институцията председател на Европейския съвет, и се очакват сходни предложения за коригиране и на бюджета на Европейската комисия. Приемането на тази корекция ще даде възможност както на администрацията в Парламента, така и на политическите групи и членовете на Европейския парламент да отговорят по-добре и по-ефективно на новите изисквания.
| bg |
4. Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2007 година, Европейски омбудсман (
| bg |
Мерки по прилагане (член 88 от Правилника за дейността): вж. протокола
| bg |
15. Споразумение между ЕС и САЩ в областта на въздухоплаването (
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж протоколите
| bg |
14. Годишен доклад за 2008 г. относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област (
- Преди гласуването
Hartmut Nassauer: (DE) Г-н председател, от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи правя искане по реда, предвиден в член 151, параграфи 1 и 3, за отхвърляне на изменение 45a, внесено от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, като недопустимо, доколкото третира изявление на папа Бенедикт, по следните причини. Първо, изявлението е направено през 2009 г., а докладът разглежда случаи на нарушаване на правата на човека, станали през 2008 г. Следователно изменението не внася поправка в изменяния текст. Второ, изменението сравнява изявленията на папата с най-сериозни нарушения на правата на човека, прилагането на смъртно наказание, нарушаване на правата на човека в Китай и изтезания навсякъде по света. Това сравнение показва цинично пренебрежение към жертвите на нарушаването на правата на човека в целия свят.
(Ръкопляскания)
Трето, това е невероятно очерняне, невероятна дискриминация срещу папата, с която групата ALDE може напълно да се идентифицира, но в никакъв случай не и Европейският парламент.
(Силни ръкопляскания)
Председател: Госпожи и господа, ще ви запозная със становището на правната служба и на председателя на Европейския парламент, тъй като, разбира се, с него бяха проведени консултации съгласно Правилника за дейността.
Daniel Cohn-Bendit: (FR) Г-н председател, искам само да кажа на г-н Nassauer, че, от правна гледна точка, папата не пресмята годините, защото за него е значима вечността.
Председател: Моля ви, моля ви... Правната служба направи внимателна проверка от техническа гледна точка, с оглед на посочените елементи, от гледна точка на съдържанието и от гледна точка на разглеждания период.
Правната служба е на мнение, че изменението е допустимо, а това е и мнението на председателя на ЕП. Следователно меродавно ще бъде единствено мнението на г-н Pöttering. Така че, съжалявам, г-н Nassauer, но изменението е допустимо.
- Преди гласуването на параграф 25
Raimon Obiols i Germà: Г-н председател, искам да се позова конкретно на една обновена информация, защото текстът осъждаше изпращането в затвора на судански лидер, който беше освободен.
Alexander Graf Lambsdorff: (DE) Г-н председател, г-н Nassauer, правото на самоопределение е човешко право и включва в себе си и сексуалното самоопределение. То беше актуално още през 2008 г. и в този смисъл изказването беше особено неуместно.
Ще прочета изменение 2 на глас. От една страна, става въпрос за фактическа поправка, а от друга, това е една по-балансирана формулировка:
(EN) "Подчертава значението на насърчаването на сексуалните права и правата на репродуктивното здраве като предпоставка за успешна борба срещу ХИВ/СПИН, причинил огромни загуби на човешки живот и икономическо развитие, засягащи предимно най-бедните региони в света; изразява загриженост относно изявленията на папа Бенедикт XVI, създаващи впечатлението, че използването на презервативи може да доведе до по-висок риск от заразяване; изразява становище, че тези изявления ще попречат сериозно на борбата срещу ХИВ/СПИН;". Останалата част от изменението остава непроменена.
(Ръкопляскания от левицата)
Hartmut Nassauer: (DE) Г-н председател, тонът на изменението не е толкова груб, колкото първоначалния му текст, но фактите остават непроменени. Затова ние отхвърляме устното предложение за изменение.
(Устното предложение за изменение не се приема)
След гласуването на изменение 16
Christopher Beazley: (EN) Г-н председател, простете ми, че прекъсвам работата Ви, но останах с впечатление, че изменение 16 в действителност беше отхвърлено, а Вие обявихте, че е прието. Бихте ли изяснили положението?
Председател: Да, моля да ме извините, това беше неволна грешка на езика. Наистина мнозинството гласува "против". Проверката заслужаваше да бъде направена, въпреки че техническата служба вече коригира моята грешка.
Благодаря Ви за забележката.
| bg |
3. Южна Корея - обявяване на смъртното наказание за законно
Председател: Следващата точка е разискването по пет предложения за резолюции относно Южна Корея - обявяване на смъртното наказание за законно.
Renate Weber: автор. - (EN) Г-н председател, след 13 години без никакви екзекуции в Южна Корея, за дълбоко съжаление, преди няколко седмици конституционният съд в държавата прие решение в подкрепа на смъртната присъда. В решението се посочва, че смъртната присъда е законно наказание, което може да възпре престъпността за благото на обществото. Този аргумент обикновено се чува и е просто реакция на ситуации, възбуждащи емоции в дадена държава в определен момент.
Фактически това означава, че смъртната присъда се разглежда като превантивна сила с надеждата, че когато даден престъпник знае, че съществува смъртно наказание, той или тя ще помисли добре преди да действа. Всички ние знаем, че много проучвания са опровергали тази теза.
Още по-важен е фактът, че една екзекуция е необратима, няма връщане назад. Римското право по времето на император Юстиниан твърди, че е по-добре едно виновно лице да остане ненаказано, отколкото невинно лице да бъде лишено от живот. Това е било преди 15 века. Тъй като самият Конституционен съд на Южна Корея призна, че смъртната присъда може да е подвластна на грешки и на злоупотреби, нашето безпокойство, което обсъждаме днес, може да засили в демократичните институции на Република Корея идеята, че този метод на наказание трябва да бъде отменен завинаги.
Тъй като Република Корея се присъедини към Международния пакт за гражданските и политическите права през 1990 г. и е подписала повечето основни международни договори по правата на човека, връщането назад би навредило много на международната й репутация.
David Martin: автор. - (EN) Г-н председател, Европейският съюз по принцип и Парламентът, по-конкретно, имат репутация, с която се гордеят, благородна традиция на противопоставяне на смъртното наказание. Ето защо ние не можем да направим нищо друго, освен да съжаляваме за решението на Конституционен съд на Република Корея, че смъртното наказание не е нарушение на конституцията на тази държава.
Въпреки това аз считам, че ние трябва да балансираме добре въпроса. Съдиите трудно взеха решение с пет на четири гласа. Последния път, когато гласуваха, беше със седем на два гласа. Те не призоваха настоятелно за използването на смъртна присъда, нито я одобриха, но призоваха корейския парламент за политическо решение относно бъдещото премахване на смъртното наказание в държавата.
Ние така също трябва да отбележим, че Южна Корея фактически е държава, която е отменила смъртното наказание. От февруари 1998 г. досега не са изпълнени никакви смъртни наказания, а през 2007 г. "Амнести интернешънъл" категоризира Южна Корея като държава, която de facto е премахнала смъртното наказание.
Въпреки това сериозността на положението отново излиза на преден план, когато разбираме, че ръководителят на парламентарната група на Великата национална партия в Корея съвсем наскоро е казал, че този de facto мораториум върху смъртната присъда трябва бъде вдигнат и трябва да се изпълни бърза екзекуция на някои затворници. Надявам се, че този злощастен опортюнистичен глас в Корея ще бъде пренебрегнат и Южна Корея наистина ще престане да бъде държава, която de facto е премахнала мораториума, като измени закона и се превърне в държава с de jure установен мораториум върху смъртната присъда.
Martin Kastler: Г-н председател, госпожи и господа, за съжаление, редица държави в света и до ден днешен извършват или позволяват прилагането на това нечовешко наказание за сериозни престъпници. Аз считам, че никой няма право да взема решения относно живота или смъртта на друг човек, било то в началото или в края на живота му, и определено не във връзка с наказването на престъпно деяние. Варварското наказание чрез екзекуция няма място в съвременния свят.
Незабравимият, великият Папа Йоан Павел ІІ посочи, че преди всичко трябва да има възможност за покаяние, за шанс за помирение. С необратим акт, какъвто е смъртната присъда, това е невъзможно. Ето защо като парламентарни групи ние обединяваме сили, за да призовем нашите колеги в Южна Корея да разгледат този въпрос в техния парламент и да се присъединят към нас, европейците, в борбата за премахване на смъртното наказание като знак на човечност. Аз искам да призова всички членове на ЕП да подкрепят единодушно предложението за обща резолюция.
Marie-Christine Vergiat: Г-н председател, на Четвъртия Световен конгрес срещу смъртното наказание, който беше проведен в края на февруари в Женева, движението за премахване на смъртното наказание приветства нарастващия брой на държавите, които са премахнали или отложили временно смъртното наказание. Изглеждаше, че Южна Корея се е ангажирала във връзка с това, тъй като от декември 1997 г. там не са изпълнявани екзекуции.
Неотдавнашното решение на Конституционния съд на Република Корея не може да не ни тревожи и ние не можем да не съжаляваме за него. Ето защо ние изискваме от Комисията и от Съвета да считат премахването на смъртното наказание - нарушение на правото на живот и престъпление, извършено от държавата - за основен елемент в отношенията на Европейския съюз с трети държави.
Ние искаме те да призоват корейското правителство и президента на републиката, самият той осъден на смърт през 1981 г., да поемат твърд ангажимент за премахване на смъртното наказание; да вземат решение за мораториум в съответствие с решението на ООН; да изразят загриженост за положението на 59 души, включително някои политически затворници, осъдени на смърт в тази държава; и да призоват за замяна на техните смъртни присъди.
Barbara Lochbihler: Г-н председател, политиката на премахване на смъртното наказание е много успешна част от европейската външна политика. Това може да се види в преговорите за присъединяване, в двустранните разговори, а също и в Организацията на обединените нации, където все повече и повече държави в рамките на световната общност решават да подкрепят мораториум или да премахнат напълно смъртното наказание. До неотдавна Република Корея беше една от държавите, които на практика престанаха да прилагат това унизително и недостойно наказание.
Днешната резолюция е израз на нашата загриженост за това, че с решението на Конституционния съд Република Корея относно наличието на законова съвместимост на екзекуциите с конституцията възниква ситуация, която наистина улеснява подновяването на прилагането на смъртното наказание. Затова ние призоваваме правителството на Южна Корея да направи всичко възможно, като начална мярка да приеме правно обвързващ мораториум, който забранява изпълнението на екзекуции - в края на краищата, над 55 души очакват изпълнението на смъртната си присъда - при което, като втора мярка, парламентът на Южна Корея следва да приеме закон за премахване на смъртното наказание.
Много насърчаващо е да се види, че в южнокорейското общество също се е зародило движение, което в основата си се бори за приемането на закон за премахване на смъртното наказание. Ние в Парламента следва да подкрепим това движение.
Jarosław Leszek Wałęsa: Г-н председател, във време, когато броят на държавите, отказващи се от прилагане на смъртното наказание, нараства, решението на Конституционния съд на Република Корея следва да се приеме най-малкото с изненада.
Смъртното наказание е явно нарушаване на правата на човека, защото, в крайна сметка, човешкият живот е ценност, която законът следва да защитава, а правна система, позволяваща прилагане на смъртното наказание, нанася удар върху собствените си основи и представлява особен вид лицемерие. Съществуват много аргументи срещу използването на това средство за правораздаване. Най-важното за мен е неговата необратимост. Каквото и друго да се каже за него, смъртното наказание е окончателно наказание. То лишава хората от най-ценното нещо, което притежават. Освен това остава моралната отговорност за тези, които изпълняват акта, тъй като винаги съществува риск от екзекутиране на невинен човек.
Освен това решението на Конституционния съд носи разочарование, защото ние знаем, че в Корея в продължение на години не са изпълнявани екзекуции. Надявам се, че това решение няма да се отрази върху броя на произнесените присъди. При това, аз призовавам за окончателно прекратяване на произнасянето на смъртни присъди в Южна Корея.
Lidia Joanna Geringer de Oedenberg: от името на групата S&D. - (PL) Южна Корея е един от основните търговски партньори на Европейския съюз. Тя също така е държава, с която Европейската комисия е приключила преговорите за споразумение за свободна търговия, което дава на всяка от двете страни много широк достъп до пазара на другата. Предвид тези тесни икономически отношения, аз съм изненадана, че ЕС и Корея се различават толкова много, когато става въпрос за зачитане на правата на човека.
Всички държави-членки на Европейския съюз са подписали Протокол 13 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, която забранява използването на смъртната присъда. Нещо повече, на международната сцена Съюзът заявява, че си е поставил целта за общо премахване на смъртното наказание. В съответствие с тази декларация Съюзът следва да изрази ясна подкрепа за движението в Корея, което работи за премахване на смъртното наказание. Нека се надяваме, че на първо място, ще бъде въведен мораториум върху изпълнението на екзекуции и че корейското правителство ще се включи активно в усилията за премахване на смъртното наказание, които се полагат на равнище ООН.
В съответствие с новите правомощия в областта на търговската политика, ние като Европейски парламент имаме правото и задължението да изискваме премахване на смъртното наказание във всички държави, които са партньори на Европейския съюз.
Zbigniew Ziobro: Г-н председател, ако днешното схващане за смъртната присъда беше в сила в Европа по времето на Нюрнбергския трибунал, никой от нацистките престъпници, които бяха съдени от трибунала и които бяха виновни за жестоката смърт на милиони невинни хора, нямаше да бъде осъден на смърт. Аз не съм чувал някой в Европа да е критикувал Нюрнбергския трибунал за издаване на несправедливи присъди.
Европа отива дори още по-далеч от същността на справедливото наказание като отговор, пропорционален на злината, причинена от извършителя, и на понесената вина. Когато говорим за убийството, за избиването на много хора, например в терористичен акт, или когато говорим за геноцид и за смъртта на милиони хора, а в крайна сметка именно това се е случило в Европа, възниква въпросът за пропорционалното наказание. Вярно е, че въпреки това в академичните среди в Европа и навсякъде другаде е в ход разискване относно ефективността на това наказание от гледна точка на неговото превантивно действие и защитата на невинни хора. Това обаче вероятно не е основният аргумент тук.
Днес Европа е изоставила смъртното наказание. Това е демократичен избор и ние искаме този избор да бъде зачитан. Ние обаче следва да уважаваме избора на другите и по тази причина аз подкрепям обсъждането по темата, включително дискусия с народа на Южна Корея. Тя е демократична държава и демократична страна.
Marek Henryk Migalski: (PL) Аз не считам, че следва да коментираме въпроса или да се намесваме в случая, най малкото по две причини. Първо, защото Южна Корея е демократична държава и решението на конституционния съд е решение на законен орган на тази държава. По тази причина не съществува опасност присъдата смъртно наказание да се произнася при политически или при незначителни случаи - тя ще бъде произнасяна за престъпници и убийци. Второ, смъртното наказание има възпиращо действие. Разбира се, това не е възможно да бъде доказано емпирично, но ако приемем истината на силогизма, че по-сериозното наказание има по-силно възпиращо действие, това означава, че най-тежкото наказание възпира повече, а това пък означава, че смъртното наказание има най-силно възпиращо действие. След като е така, чрез прилагане на смъртното наказание ние всъщност спасяваме живота на невинни хора. Ето защо Европейският съюз и Европейският парламент не следва да се намесват по този въпрос в работата на южнокорейските органи.
Bogusław Sonik: (PL) Г-н председател, решението на Конституционния съд на Република Корея, че смъртното наказание не е нарушение на конституцията, трябва да бъде прието с тъга. Това решение е стъпка назад в сравнение с тенденцията, преобладавала с години в Южна Корея, където смъртна присъда не е била изпълнявана в продължение на едно десетилетие. Последната екзекуция беше изпълнена преди 13 години. В момента има 57 затворници с издадени смъртни присъди, които очакват изпълнение на екзекуциите им. На решението на южнокорейския съд следва да се погледне с критично око. Южна Корея, като икономически лидер в региона, следва по-специално да даде пример по отношение на зачитане правото на живот на всеки отделен човек. Смъртното наказание е несъвместимо със съвременната система на наказателно правосъдие и противно на сегашното мнение, то изобщо не води до намаляване на престъпността.
Jaroslav Paška: - (SK) Смъртното наказание като проблем ще съществува до тогава, докато чудовищата и убийците живеят с мисълта, че могат да измъчват, малтретират и убиват хора, оставайки скрити в човешкото общество, защото едно слабо и безсилно общество не е в състояние да се справи с тяхното брутално поведение.
Всяка от жертвите на тези чудовища има същото право на живот като всички нас до момента, в който попаднат пред очите на такова чудовище - престъпник, който обрича човек, за да изпита перверзно удоволствие, и застава на пътя на неговата или нейната съдба, без да им остави правото на помилване или на защита. Конституционният съд на Република Корея е произнесъл заключението, че смъртната присъда не противоречи на корейската конституция. Така практически е било оценено правното положение. Това, че политическият елит в Европа в наше лице е отхвърлил този път не означава, че ние сме станали по-добри хора или че нашето общество е по-човечно. Не. Убийствата на порядъчни хора в Европа, извършвани от ужасни и брутални чудовища, точно както в Корея, не са спрели. Единствената разлика е, че на европейските чудовища не им се налага да се безпокоят за смъртното наказание.
Госпожи и господа, аз уважавам нашия модел, основан на Европейската конвенция за защита на правата на човека, но считам, че преди да го налагаме на външния свят, ние трябва да се уверим, че той наистина е по-добро решение за порядъчните хора и че...
(Председателят отнема думата на оратора)
Joanna Katarzyna Skrzydlewska: (PL) Аз бих искала да кажа, че решението на Конституционния съд на Република Корея е разочароващо и обезпокоително. Независимо от факта, че последните екзекуции в Южна Корея бяха изпълнени през 1997 г., на 25 февруари съдът реши, че смъртната присъда е форма на наказание, която не нарушава конституционното право на живот. Това е второто решение на съда със същото съдържание. Първото решение беше постановено през 1996 г., когато съдът заяви, че общественото мнение не подкрепя премахването на смъртното наказание. Затова човек може направи заключението, че общественото мнение в Южна Корея е останало същото и това е жалко, защото държава, която е икономически лидер, следва да бъде пример на другите държави по отношение на зачитането на правото на живот, което е основно право на човека.
(Ръкопляскания)
Янез Поточник: член на Комисията. - (EN) Г-н председател, борбата срещу смъртното наказание е залегнала в основата на политиката за правата на човека на ЕС. Европейският съюз счита, че смъртното наказание е жестоко и нечовешко наказание, което не възпира престъпното поведение, докато премахването на смъртното наказание допринася за издигане на човешкото достойнство.
Напоследък ние приветствахме редица положителни събития в борбата срещу смъртното наказание. През януари тази година Монголия обяви мораториум върху смъртното наказание. През 2009 г. Бурунди, Того и щатът Ню Мексико в САЩ премахнаха смъртното наказание. През 2007 г. Общото събрание на ООН за пръв път прие резолюция, с която призова държавите да установят мораториум върху екзекуциите, с оглед премахване на смъртното наказание; допълнителна резолюция от 2008 г. потвърди този призив.
Във връзка с това ЕС естествено беше разочарован от решението на Конституционния съд на Република Корея от 25 февруари, взето с минимална разлика в гласовете - пет на четири, което гласи, че смъртната присъда е в съответствие с разпоредбите на конституцията. Ние отбелязваме обаче, че този случай се въртеше около тълкуването на корейската конституция; това не беше политическо решение за запазване на смъртното наказание. Ние също така отбелязахме специално допълнителните становища, изразени от трима от петте съдии, които прецениха, че смъртното наказание е в съответствие с конституцията. Съдия Lee Kang-Kook и съдия Min Hyung-Ki ясно посочиха необходимостта от ограничаване на прилагането на смъртното наказание и от намаляване броя на престъпленията, подлежащи на смъртно наказание, докато съдия Song Doo-hwan заяви, че всяко решение относно смъртното наказание следва да подлежи на обществен дебат и на действие от страна на законодателната власт.
Въпреки че съдилищата продължават да издават смъртни присъди, Република Корея поддържа мораториум върху екзекуциите от 1997 г. Понастоящем няма признаци, че решението на Конституционния съд ще се отрази на мораториума. Ние приветстваме решителността на Южна Корея да запази мораториума върху изпълнението на екзекуциите.
Същевременно в резолюцията на Общото събрание на ООН се посочва, че мораториумът не следва да се разглежда като самоцел, а като стъпка напред по пътя към пълното премахване на смъртното наказание. В съответствие с това ЕС настоятелно призовава Националното събрание на Република Корея да предприеме възможно най-скоро мерки за премахване на смъртното наказание. Република Корея от дълго време е регионален лидер в областта на правата на човека в Азия. И така, премахването на смъртното наказание само ще потвърди ангажимента на Република Корея за защита и насърчаване на правата на човека.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в края на разискването.
Писмени изявления (член 149)
Gerard Batten : Поздравления за Конституционния съд на Република Корея за потвърждаването на смъртното наказание. Те възнамеряват да запазят смъртното наказание за най-лошите престъпници, например за г-н Kang Ho-soon, за когото се говори, че е признал, че е убил седем жени. Неотдавна Министерството на правосъдието публикува цифри, които сочат, че повече от 60% подкрепят смъртното наказание. Ако подобен въпрос беше зададен в Обединеното кралство, той щеше да произведе най-малкото същия резултат. В британските затвори най-различен асортимент от серийни убийци, изнасилвачи, педофили убийци на деца, некрофили и канибали, излежават доживотна присъда. Последният пример едва от миналата седмица беше този с перверзния Питър Чапман, който примамил невинна седемнадесетгодишна жертва - Ашли Хол, убил момичето и е осъден на 35 години лишаване от свобода. Това не е адекватна присъда. Той и такива като него следва да бъдат екзекутирани. По този начин също така ще се спестяват милиони лири всяка година, които сега се пилеят за доживотното поддържане на такива престъпници в затвора и които е по-добре да бъдат изразходвани за възрастните и болните. Така че, добра работа, Южна Корея, продължавайте да екзекутирате вашите най-лоши престъпници.
Monica Luisa Macovei : в писмена форма. - (EN) "Всеки човек има право на живот. Ако не, убиецът несъзнателно постига крайна и перверзна морална победа, превръщайки и държавата в убиец, като по такъв начин намалява ужаса на обществото от съзнателното унищожаване на хора" ("Амнести интернешънъл", 1998 г.) Моралът, възпирането и справедливостта са основните моменти в разискването относно смъртното наказание. Подходът на "контрол на престъпленията" търси потискане на престъпното поведение, докато моделът "права на човека/подобаващ процес" набляга на правата на отделната личност. Първият подход разглежда смъртното наказание като морално, защото обвиняемият е отнел живот (възмездие), като възпиращо, тъй като тези, които могат да извършат убийство, се въздържат да го направят, защото се страхуват за живота си, докато справедливостта е маловажна или недоказана. Вторият модел твърди, че смъртното наказание е неморално, защото държавата не следва да отнема живот, не действа възпиращо, както се вижда от статистическите данни, и се прилага несправедливо, защото понякога хора, очакващи изпълнение на смъртната си присъда, са невинни и в техния съдебен процес е имало нередности. Аз вярвам в модела "права на човека" така, както е отразен от международната общност в задължителните правни актове и в актовете с незадължителна юридическа сила и както се вижда от нарастващия брой държави, които премахват смъртното наказание. Настоятелно призовавам Република Корея да покаже ясна политическа воля, като премахне смъртното наказание, а дотогава незабавно да приеме мораториум върху прилагането му.
Cristian Dan Preda : Ръководните насоки на ЕС относно смъртното наказание датират от 1998 г. Това е годината, когато започва периодът на неофициалния мораториум върху смъртното наказание в Южна Корея. През това време парламентът на Южна Корея е разисквал три предложения за премахване на смъртното наказание. Миналия месец конституционният съд на тази държава потвърди със съвсем малко мнозинство, че смъртното наказание е конституционносъобразно.
Аз не одобрявам това решение и се надявам, че корейският парламент ще внесе резолюция за забрана на смъртното наказание.
Ако Южна Корея се беше присъединила към държавите, премахнали смъртното наказание, това щеше да изпрати силен сигнал към целия азиатски континент.
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж протоколите
| bg |
Имиграцията, ролята на Frontex и сътрудничеството между държавите-членки (разискване)
Председател: Следващата точка е изявленията на Съвета и Комисията относно имиграцията, ролята на Frontex и сътрудничеството между държавите-членки.
Тобиас Билстрьом: Г-н председател, въпросите, свързани миграцията, винаги са заемали основно място в работата на Европейския съюз. Важен елемент при справянето с миграционните потоци е граничният контрол. Свободното движение на хора в границите на Европейския съюз и липсата на контрол по вътрешните граници изискват споделена отговорност и налагат повишена необходимост от подходящо и ефективно управление на външните ни граници.
Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) отговаря за координирането и оказването на подкрепа на усилията на държавите-членки при наблюдението и контрола на външните граници на ЕС. Frontex е важен елемент от стратегията за интегрирано управление на границите. Откакто тя беше създадена през 2005 г., капацитетът на Frontex постепенно се увеличи. В съчетание с увеличен бюджет сега Frontex играе дори още по-голяма роля при управлението на оперативното сътрудничество между държавите-членки във връзка с контрола на външните граници на Европейския съюз.
Агенцията в момента координира няколко съвместни операции и пилотни проекти по морските, сухопътните и въздушните граници с оглед на борбата с нелегалната имиграция, и по-конкретно по отношение на определени високорискови области, като например южните морски граници на ЕС, макар че северните и източните граници също са обхванати. В Съвета по различни поводи сме подчертавали необходимостта да се развие и укрепи Frontex. Заключенията на Съвета от 2008 г. посочват политическите приоритети за по-нататъшното развитие на агенцията. В краткосрочен план беше подчертано, че на Frontex трябва да бъдат отделени необходимите ресурси и максимално да се използват средствата, предоставени от държавите-членки в рамките на Централния регистър за наличните технически средства (CRATE). Съветът също така настоятелно призова Frontex да насърчи сътрудничеството с други органи за граничен контрол, включително с митническите органи, както и с трети държави по отношение на граничния контрол.
В дългосрочен план беше подчертано, че бъдещото развитие на операциите на Frontex следва да продължи да се извършва на етапи. Съветът приветства плана на Комисията да проучи как може да бъде удължен мандатът на Frontex, за да се осигури възможност за разширено сътрудничество с трети държави. В настоящия момент се извършва оценка на Регламента за Frontex и Комисията ще представи предложение за възможни изменения в началото на 2010 г. Съветът очаква приемането на позиция относно предложенията за изменения от страна на Комисията, заедно с Европейския парламент.
Също така в Европейския пакт за имиграцията и убежището, който беше приет от Европейския съвет през октомври 2008 г., беше подчертано, че е необходимо да бъдат укрепени ролята и ресурсите за сътрудничество на агенцията. В пакта също така се посочва възможността за създаване на отделни подразделения в рамките на Frontex, тъй като има съществени разлики в условията например при източната сухопътната граница в сравнение с южната морска граница. С оглед на събитията в Средиземноморието Европейският съвет, в своите заключения от юни 2009 г., също подчерта необходимостта от повече усилия за предотвратяване и борба с незаконната имиграция и от предотвратяването на бъдещи човешки трагедии по южната морска граница на ЕС. Конкретно подчертана беше необходимостта от затягане на граничния контрол и от ясни правила за съвместните патрули и пристигането на сушата на спасените, както и повишеното използване на съвместни полети за репатриране.
В заключение, искам да изясня факта, че положението в Средиземноморието не включва предприемане на действия само в областта на граничния контрол. Настоящото положение изисква широк спектър както от краткосрочни, така и от дългосрочни мерки. Във връзка с това изходната точка следва да бъде цялостният подход на Европейския съюз по отношение на миграцията, който включва сътрудничество и мерки в рамките на цялата политика за миграцията. Разширеното сътрудничество с държавите на произход и на транзит е от основно значение, като диалогът с трети държави следва да бъде задълбочен в области като легалната имиграция, миграция и развитие, изграждане на капацитет и репатрирането на лица, които не се нуждаят от закрила. Този диалог трябва да се основава на принципите на солидарността и споделената отговорност.
Жак Баро: Г-н председател, имиграцията е приоритетен въпрос, който ще създава много работа на институцията, и аз искам да благодаря на г-н Тобиас Билстрьом, който е много добре запознат с този проблем.
В процес сме на изработване на имиграционна политика, основана на три стълба: зачитане правото на убежище, борба срещу нелегалната имиграция и европейска координация, която да урежда легалната миграция.
Достъп до територията на Европейския съюз трябва да бъде предоставян съгласно определени правила, в съответствие с националните политики и общите стандарти, които Съюзът прилага, а не нелегално, често за сметка на човешки животи. Средиземноморието трябва да остане връзката между нашите цивилизации, а не бедно и изоставено място.
Предизвикателството на нелегалната имиграция не може да бъде решено само от онези държави-членки, които са по-силно изложени на него, защото техните граници съвпадат с външната граница на Съюза. Наистина е важно за всички държави-членки да бъдат солидарни, когато са изправени пред това предизвикателство. Съюзът вече прие общи правила, отдели ресурси за това и разработи средства за действие. В контекста на казаното е вярно, че ще бъдат необходими нови инициативи, имайки предвид мащаба на потока от нелегална миграция.
Предизвикателството на нелегалната миграция, разбира се, изисква ефективна стратегия за превенция, която да се прилага в партньорство с всички държави, намиращи се на миграционните пътища. Европейският съюз прави всичко по силите си, за да развива диалозите и сътрудничеството. Целта на този глобален подход е да отчете всички основни измерения на имиграцията заедно и по един балансиран начин. Както г-н Билстрьом току-що каза, този подход насочва нашата работа в Средиземноморието, което е пресечната точка на миграционните потоци, идващи от различни региони и преминаващи през различни държави в Азия и Африка.
Комисията пое твърд ангажимент да насърчава подходящите рамки на двустранно регионално сътрудничество. Изправен пред нарастващ брой недопустими човешки трагедии, аз пътувах до тези пунктове за достъп: Лампедуза, Малта, Канарските острови и Гърция. Сложих началото на разискване в рамките на Комисията и представих на моите колеги министри от Съвета предложения за по-единна и ефективна европейска политика.
Работата, извършена впоследствие, създаде основата на серия от решения, взети от Европейския съвет през юни. Оттогава насам Комисията работи по три основни теми. Първо, убежище: Европейският съюз призова за координация на доброволните мерки, свързани с вътрешното разпределение на получатели на международна закрила, които пребивават в държавите-членки, изложени най-много на такъв натиск. Комисията отговори на този призив, като започна през юли пилотен проект за подпомагане на Малта. Той предвижда разпоредби, свързани с възможности за финансиране на държавите-членки, които имат желание да покажат солидарност с Малта. Към днешна дата Франция се е съгласила да презасели почти 100 бежанци на своя територия. Госпожи и господа, г-н председател, иска ми се този жест да бъде последван и от други държави-членки.
На 2 септември аз също така представих на Европейския парламент и на Съвета съобщение, предлагащо обща европейска програма относно презаселването на бежанци от трети държави. Известно ми е, г-н Билстрьом, че силно подкрепяте тази програма. Тя очертава общи годишни приоритети във връзка с презаселването, както и предложения как да се използва по-ефективно финансовата помощ, предоставена на държавите-членки по Европейския фонд за бежанци.
Европейската служба за подкрепа в областта на убежището трябва да може да играе основна роля в ефективното прилагане на тези инициативи. Понастоящем предложението на Комисията за регламент относно създаването на тази служба се разглежда в институциите на Общността. Би било наистина добре, ако Европейският парламент и Съвета могат да постигнат съгласие по време на шведското председателство, за да може тази служба за подкрепа действително да заработи през 2010 г. и аз в много голяма степен разчитам на нашата Комисия и на шведското председателство. Това е всичко, що се отнася до убежището.
Втората тема е относно външните граници. Както г-н Билстрьом много добре разясни, Европейският съвет искаше укрепване на операциите по граничен контрол, координирани от Frontex. Той ни призова да определим ясни правила за намеса за съвместно патрулиране и точни разпоредби за дебаркиране на спасени лица, както и за организацията на общи обратни полети.
Трябва също така да разгледаме как Frontex може да си сътрудничи с трети държави. Бюджетът за финансиране на операциите на Frontex за 2009 г. беше увеличен с 36 млрд. евро и в момента проучваме как Frontex може да организира репатрирането на нелегални мигранти.
Трябва да се подчертае, че операциите по граничен контрол се провеждат съгласно правото на Общността, по-конкретно Кодекса на шенгенските граници. Основните права и забраната за връщане трябва да бъдат зачитани. В морските зони тези операции също трябва да бъдат провеждани съгласно международното морско право. Тези правила обаче не се тълкуват или прилагат по еднакъв начин от държавите-членки. Това е причината да се опитаме да видим как тези правила могат да бъдат доразвити и направени по-ясни, така че правото на Общността и международното право да бъдат прилагани по-добре в контекста на тези операции.
Също така сме се заели да изготвим предложение, което ще позволи промени в регламента, с който се създава агенцията Frontex и методите на нейната работа. Това предложение ще бъде представено в началото на 2010 г. То ще включва доклада на Европейския парламент и оценката, която ще бъде изготвена от агенцията съгласно член 33 от Регламента за Frontex. Целта е да се оптимизира и засили ролята на Frontex по въпросите на граничното сътрудничество.
Стигнах и до третата тема. Европейският съвет подчерта необходимостта от задълбочено сътрудничество с основните държави на произход и транзит и поиска Комисията да проучи възможните начини за практическо сътрудничество с тези държави. Като следваща стъпка по това искане Комисията положи много усилия за активизиране на диалога и сътрудничеството с Либия и Турция, които са двете ключови държави по пътищата за нелегална миграция в Средиземноморието.
Що се отнася до Либия, г-н Билстрьом и аз изпратихме през юли писмо, с което предлагаме на нашите либийски партньори да си сътрудничим в няколко области, за да гарантираме съвместно и балансирано управление на миграционните потоци от Либия. Обяснихме на либийските органи, че имаме желание да ги подпомогнем не само с оглед на повишаване на техните възможности за предотвратяване на влизането и напускането на тяхната територия на нелегални мигранти, но също и по отношение на подобряване на третирането на мигранти съгласно правата на човека и международните правила, както и да определим, и да съдействаме на мигранти, които се нуждаят от международна закрила.
Комисията вече съфинансира пилотни мерки чрез Върховния комисар на ООН за бежанците, Международната организация за миграция и италианското министерство на вътрешните работи. Единственият начин обаче, чрез който ще можем да постигнем необходимия обхват на приложение на нашите действия е посредством ясен ангажимент от страна на либийските органи. Няма да крия факта, г-н Билстрьом, че очаквам с известно нетърпение отговора на нашето писмо.
Що се отнася до Турция, днес генералният директор на Генерална дирекция "Правосъдие, свобода и сигурност" Джонатан Фаул е в Анкара с поръчение да проучи степента до която и средствата чрез които задълбочаване на сътрудничеството би насърчило турските органи да участват в по-голяма степен в една по-отговорна форма на управление на миграцията с цел както повторно допускане на нелегални имигранти, така и, най-вече, предоставяне на международна закрила за бежанците. Ако Турция и Либия са склонни да приемат нашите предложения, ние и г-н Билстрьом ще можем да посетим тези две държави преди края на годината.
В заключение, бих искал да спомена Стокхолмската програма, която трябва да постави основите на една по-ефективна обща политика и която ще ни даде възможност да насърчаваме координирана имиграция в духа на Европейския пакт за имиграцията и убежището. Ние представихме нашите предложения през юни и те бяха приети положително на неформалното обсъждане на министерско равнище, проведено през юли от шведското председателство.
Няма да повтарям това, което казах преди малко, а именно, трите основни теми на тази политика, обща система за убежищата в съответствие с нашите хуманитарни традиции, по-ефективен контрол на нелегалната имиграция, посредством по-цялостно управление на нашите вътрешни граници и нашата визова политика, а и, разбира се, повишената ефективност на нашата борба срещу трафика на хора и прилагането на конкретна политика за връщане, целяща дългосрочна реинтеграция на мигрантите в тяхната общност на произход, както и отварянето към легалната миграция в рамка, която гарантира, че ще бъде отговорено на нуждите на приемащите държави, без да забравяме за нуждите на държавите на произход и като зачитаме правата на мигрантите.
Вече сте запознати със ситуацията. Малко пресрочих времето, г-н председател, госпожи и господа, но исках да доразвия отличните разяснения на г-н Билстрьом, като подчертая основните теми на една политика, на една европейския стратегия, която считам, че тепърва започва да се оформя. Нашите държави-членки все още трябва да демонстрират пълната солидарност и решителност, необходими за прилагане на тази стратегия. В много голяма степен разчитам на Европейския парламент да ни съдейства по този въпрос.
Simon Busuttil: от името на групата PPE. - (MT) Благодаря Ви, г-н председател, аз също искам да приветствам министър Билстрьом и по-конкретно заместник-председателя на Европейската комисия Жак Баро. Позволете ми, г-н председател, да поздравя и да благодаря на заместник-председателя на Европейската комисия за значителните и истински усилия, който той положи в областта на имиграцията и убежището. Искам да изкажа положителната си оценка и благодарност на г-н Баро за усърдието, с което той избра да свърши тази работа, както и за конкретните инициативи в тази трудна, противоречива и чувствителна област. Така стигам и до първия въпрос, който искам да разгледам, г-н председател, във връзка със сложността на темата.
Лесно е да се сочи с пръст към една или друга държава: ние обаче трябва да направим задълбочен и цялостен анализ на положението. В противен случай рискуваме да станем жертви на абсурда. Позволете ми да дам един пример. Напоследък се чува критика спрямо италианското правителство, защото те своевременно изпратиха пристигащите имигранти обратно в Либия. Трябва обаче да разберем, че в резултат на действията на Италия, броят на имигрантите, които избират да предприемат опасното пътуване и да рискуват живота си, тази година е намалял значително.
Важно е да се разбере, че тази система за връщане нанесе сериозен удар на организираната престъпност и трафикантите на хора. Това означава, че макар несъмнено да е важно да се зачита правото на убежище на имигрантите, също толкова задължително е и да продължим нашите усилия и веднъж завинаги да прекратим трагедията, която се случва в Средиземноморието. Също толкова важно е да се продължи борбата с трафикантите на хора, които се възползват от нещастието и трудностите, които преживяват имигрантите, желаещи да преминат в Европа.
Ето защо трябва винаги да имаме предвид сложността на този въпрос. Искам да посоча още няколко неща. Трябва да подобрим Frontex, особено що се отнася до възможното сътрудничество, което би могло да се осъществява между държавите и което включва конкретни въпроси, като например въпросите, обвързани с политиките за връщане, засягащи повече от една държава. За съжаление, в тази област Frontex все още не полага достатъчно усилия. Инициативите, цитирани от заместник-председателя Баро, също заслужават внимание, като например общата програма за презаселване, пилотният проект за държави като Малта и създаването на службата за подкрепа в областта на убежището. Това са инициативи, които трябва да бъдат незабавно приложени на практика. В заключение искам да кажа, че друг еднакво важен фактор, който изисква внимание, е сътрудничеството с Либия и други трети държави, които са отправни точки за имигранти. Без сътрудничество с тези държави няма да стигнем доникъде.
Juan Fernando López Aguilar: Г-н председател, г-н Билстрьом, г-н Баро, съгласен съм със значението и подкрепям важността, които бяха подчертани както от председателството, така и от Комисията, на това да определим този въпрос като едно от най-значимите измерения на глобализацията, на което Европа трябва да отговори.
Това е област, в която Европа може да въведе ред, като добави стойност към управлението на едно от най-категоричните измерения на глобализацията, а именно безпрецедентния размер, до който се увеличи миграцията, а оттам и миграционните потоци и тяхното въздействие върху всички важни области на европейската интеграция.
С това явление не може да се справи сама нито една държава-членка въз основа само на своите индивидуални възможности. Поради тази причина ни е необходима обща политика, която все още не е разработена. Всичко, което е направено по разработването на тази обща политика, която трябва да бъде разработена, трябваше да се случи съгласно Европейската конституция и Договора от Лисабон. Тази политика обаче все още не е разработена. Всичко, което е направено, е в очакване на това, което трябва да бъде направено, и е все още на много ранен етап.
Все пак е ясно, че отговорът трябва да бъде в съгласие с европейската идентичност. Ето защо първият етап е ангажимент за коригиране на неравенствата при източника посредством засилване на сътрудничеството за развитие.
На второ място, трябва да засилим борбата срещу политическите и престъпните измерения на това явление, като се заемем и с организациите, които извършват трафик на хора. В същото време трябва да подобрим информираността за рисковете от нелегална имиграция и нелегалния трафик, обучение при източника и незаконното полагане на труд. Отговорът трябва да включва легална миграция като алтернатива на нелегалната имиграция.
В заключение, трябва да се ангажираме сериозно по отношение на правата на човека. Това включва измеренията убежище и бежанци, а също и съответствие с Европейския пакт за имиграцията и убежището, който беше подписан през октомври 2008 г.
В същото време обаче трябва да укрепим външната европейска граница както по отношение на нейния контрол, така и на нашата съвместна отговорност спрямо нея. Отражението на нелегалната имиграция върху Италия, Испания или Гърция - както се вижда в Испания във връзка с южната средиземноморска граница, а също и на Канарските острови, където пристигат канута с отчаяни хора - не е въпрос, който засяга само Испания или Италия. Това е европейски въпрос, който изисква не само солидарност с Испания или Италия, а още по-малко надежда, че Испания и Италия ще спазят европейския модел в двустранните си отношения с африканските държави. Не, това е една обща отговорност, която налага единен отговор.
Това е причината комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да подкрепя утвърждаването на Frontex, а също и увеличението на нейния бюджет, което се надяваме да получи подкрепа в Европейския парламент, защото сме съгласни с важността на този въпрос, подчертана от шведското председателство.
Sonia Alfano: Г-н председател, госпожи и господа, благодаря Ви, г-н Баро, г-н Билстрьом. На 31 август аз внесох в Комисията въпрос от първостепенна важност. Вярно е, че броят на имигрантите, които достигат бреговете на Италия и Либия намаля, но това се дължи на увеличаване броя на загиналите в Средиземно море.
Уви, Средиземноморието се превърна в масов гроб, а правителството на Берлускони, т.е. италианското правителство, подписа споразумение с Либия, което за съжаление дава възможност на Италия да откаже достъп не само на мигранти, но и на бежанци от държави, в които има преследване или гражданска война, като например Сомалия и Еритрея, като лишава тези злощастни хора от правото да търсят убежище и по този начин нарушава всяко международно правило и по-конкретно Женевската конвенция.
Ще ви припомня, че забраната за връщане е принцип, който не се влияе от географски граници и по който не могат да се водят пазарлъци или преговори при каквито и да било обстоятелства. Не искаме да продължим да смятаме, че в крайна сметка това италианско-либийско споразумение опира до икономически интереси на стойност 5 000 млрд. евро.
Настоявам Комисията - ако това е нейното намерение - да не сключва споразумение между Европейския съюз и Либия, сходно с това на Италия, защото виждаме резултатите от това срамно споразумение. Повтарям, уви, това споразумение принуждава тези хора да понасят мъчения, защото това е именно, пред което сме изправени: центровете за задържане, в които те биват отвеждани в Либия, са мъчение според репортажите на пресата и снимки, например, снимки, на които се виждат много от тези имигранти в затвора в Ганфуда, на 10 км от Бенгази. Това е мъчение, за което считам, че не е потърсена сметка в нито едно приятелско или институционално споразумение.
Както беше подчертано от Върховният комисар на ООН за бежанците, принципът на забрана за връщане, предотвратява връщането на хора в територии, където се счита, че техният живот е в опасност или има заплаха за тяхната свобода. Изпращането на тези хора обратно в Либия, която, отново ви припомням, нито е подписала, нито е ратифицирала Женевската конвенция, изглежда наистина трудно за вярване. Нещо повече, за да бъде положението още по-лошо, нелегалната имиграция е престъпление в Италия и затова например след драматичното стъпване на брега в края на август, при което загинаха много сомалийци, малкото, мисля четирима или петима сомалийци, които успяха да достигнат целта си, освен много други обвинения, бяха обвинени и в имиграция, и поради тази причина сега биват съдени съгласно италианското законодателство.
Призовавам Комисията да предприеме незабавни практически действия, да направи оценка дали италианско-либийското споразумение спазва международното право и да предприеме най-сетне решителна промяна на курса, като не подкрепи порочната политика на италианското правителство.
Hélène Flautre: Г-н председател, последният път, когато провеждахме разискване след трагедия в Средиземноморието, беше на 1 април.
Ще си спомните, че стотици мигранти изчезнаха от либийския бряг. Към днешна дата не сме получили информация, свързана с обстоятелствата по тази трагедия.
Оттогава, както Ви е известно, в средата на август, 73-ма африканци бяха открити мъртви край Лампедуза. На 25 август, 57 мигранти от Еритрея бяха най-сетне спасени след дълго премеждие в малтийски води. На 31 август, на 75 сомалийци беше отказано да влязат в Либия.
Вярно е, че външните граници на Европейския съюз са станали смъртоносни. Това е заглавието на доклад, който предстои да бъде изготвен от НПО "Migreurop", и който ви приканвам, госпожи и господа, да намерите и да прочетете много внимателно.
Изправен пред тази ситуация, Вие, г-н Баро, посочихте няколко ключови въпроса. Посочихте правото на убежище, правото на международна закрила. Би следвало да посочите и правото на всяко лице да напуска която е да е държава и задължението, което има всеки един, да помага на другите, независимо кои са те. Това е международно морско право. Тези ситуации се увеличават и все по-често се случват на границата между Турция и Гърция. Това е причината да не считам, г-н Баро, че увеличаването на ресурсите на Frontex ще бъде отговорът на това положение.
Считам, че днес Европейският съюз е изправен срещу собствения си проект. Европейският съюз беше създаден като отказ на това да се отнема достойнството на другите и трябва да остане верен на това.
Timothy Kirkhope: Г-н председател, изготвената от Комисията съвместна програма на ЕС за презаселване със сигурност има благородни амбиции, целящи да насърчат едно по-задълбочено сътрудничество между националните правителства по отношение на презаселването на бежанци и търсещите убежище. Аз обаче, като британски консерватор, оставам разтревожен по отношение на нейното прилагане. Не бихме желали да видим проблеми като този в Сангате във Франция да продължат да съществуват.
Считам, че сътрудничеството и солидарността в целия Европейски съюз е, разбира се, важно, когато се обсъждат трудностите, пред които са изправени нациите, но трябва да правим по-ясно разграничение между икономическите мигранти и търсещите убежище. Те несъмнено имат пълното право да търсят убежище, но трябва да имаме и законодателство, което не ограничава действията на отделни нации по отношение на това кого да приемат и на кого да предоставят убежище. Един колективен подход като този, предлаган от Комисията, има вероятност да подкопае възможността на всяка отделна нация от Европейския съюз да взема решения по този въпрос.
В същото време аз все пак считам, че основен приоритет следва да бъде сигурността на южните граници. Frontex трябва да играе по-съществена роля в това отношение, за да действа като силен възпиращ фактор на икономическите мигранти, желаещи да предприемат опасното пътуване през Средиземноморието. Трябва да действаме по-твърдо спрямо различните трети държави, които безотговорно насърчават тези действия. Комисията казва, че националните правителства ще взимат окончателното решение относно броя на хората, които ще приемат и че Великобритания и други държави няма да бъдат принуждавани да приемат голям брой икономически мигранти, с който не може да се справи или да издържа в този труден за икономиката момент. Това е необходимо и правилно. Държави като Великобритания се нуждаят от гаранции, че нашата имиграционна политика и политиката за убежище ще остане въпрос, който ние решаваме, и също така, че подходът на Европейския съюз ще остане подход на открито сътрудничество, а не на принуда.
Willy Meyer: Г-н председател, г-н Билстрьом, г-н Баро, началото на този законодателен мандат ни предлага отлична възможност да преосмислим нашата имиграционна политика.
В момента разполагаме с имиграционна политика, основана на явно двуличие и цинизъм. Казваме, че европейският проект би бил невъзможен без работници мигранти, а в същото време ги превръщаме в престъпници чрез законодателство като Директивата за връщането, която сполучливо беше наречена "Директива на срама" и която не спазва принципите и ценностите на Европейския съюз.
Тази политика, опитваща се да превърне Европа в крепост по време на криза, която е тройна криза по отношение на продоволствие, финансови средства и енергия, не се разбира от всеки, защото в работата ни има пропуски и се движим в грешната посока. Ако Европа е необходима, и по-конкретно, ако е Европа е необходима благодарение на работниците мигранти, тогава трябва да зачитаме техните права, а не да ги превръщаме в престъпници, както прави Европейският съюз. Това само причинява още по-голяма болка на семействата, които просто се опитват да избягат от войната и глада.
Ето защо най-добрият ход на следващата среща на високо равнище на държавните или правителствените ръководители в Мадрид между Европейския съюз и Латинска Америка и Карибите, ще е да се отмени тази "Директива на срама", която не отговаря на нашите принципи и ценности и която е непонятна за правителствата, особено на тези от Латинска Америка и Карибите, откъдето в Европейския съюз идват хиляди работници мигранти.
Ето защо аз призовавам въпросът за отмяната на тази "Директива на срама" да бъде сериозно обсъден.
Gerard Batten: Г-н председател, обсъжданите мерки са част от съществуващото така наречено пространство на свобода, сигурност и правосъдие, част от което е имиграцията. Става въпрос за обща имиграционна политика и политика за убежището и колкото и британското правителство да залъгва британците, ние знаем, че тяхното намерение е впоследствие Великобритания да бъде обвързана с нея.
За Великобритания обаче една универсална имиграционна политика не би била работеща. Великобритания е една от най-гъсто населените държави в света, по-гъсто населена, учудващо, дори от Индия, Китай или Япония. Нетната имиграция към Великобритания в момента е около 230 000 души годишно, добавяйки на всеки пет години над един милион нови жители към населението. Населението ще се увеличи от сегашните 61,4 милиона, по-многобройно от всякога, до над 70 милиона през 2031 г., като след това ще нараства спиралообразно. Цялото това нарастване се дължи на имиграция и раждания на имигранти.
Независимата партия на Обединеното кралство не е против известна имиграция, но тя следва да бъде стриктно контролирана и да е в полза на Великобритания, а не на Европейския съюз или някого другиго. Великобритания не се нуждае от обща европейска имиграционна политика. Това, което трябва да направим, е незабавно да спрем масовата имиграция и да въведем строго ограничена и контролирана имиграционна политика. Трябва да прилагаме разпоредбите на Женевската конвенция за бежанците от 1951 г., която изисква от тях да потърсят убежище в първата определена безопасна държава, в която влязат - което не е малък остров до континенталния бряг на Европа, наречен Великобритания.
Следва да прекратим насърчаването на културното многообразие, което е разделително и е рецепта за конфликт, и да асимилираме, и приобщим съществуващите мигранти в една обща култура, що се отнася до общ набор от политически и правни институции. Никъде във Великобритания - а предполагам и в Европа - няма място за законите на шариата.
Louis Bontes: (NL) Г-н председател, Frontex не работи. Бюджетът за "Посейдон", операция, която в момента се провежда в Европейския съюз, е 11 млн. евро. Това е безсмислено. Това са пари на вятъра. Директни връщания и мерки спрямо държави, които правят възможна тази имиграционна политика, е единственото решение. Общата имиграционна политика и политика за убежище не е в интерес на нидерландския народ. Нидерландската Партия на свободата, от чието име правя изказване, е твърд противник на тази политика. Тя ще доведе до влизането в Европа дори на още повече безперспективни хора. Нидерландският народ не се нуждае от солидарност, а от това ние да защитаваме интересите на Нидерландия. Ето защо тази политика трябва да бъде прекратена.
Бих искал говоря малко повече във връзка с шведското председателство. Председателството счита, че Европа следва да отвори още повече своите граници в името на собствения си пазар на труда. Партията на свободата категорично отхвърля тази идея. Това е димна завеса, която ще отприщи масовата имиграция. Вижте какво се случва в големите градове - вижте огромните проблеми, пред които те са изправени. Помислете за собствения си народ, за държавата си, за културата си. Във всеки случай трябва да се замисляме за тези неща. Искам да добавя - стига толкова. Трябва да се сложи край на тази масова имиграция, тя продължава вече твърде дълго.
Agustín Díaz de Mera García Consuegra: (ES) Г-н председател, г-н заместник-председател на Комисията, г-н действащ председател на Съвета, предизвикателствата, що се отнася до миграцията, остават същите, както остава непроменен и нашият ангажимент да ги преодолеем.
Предизвикателства са следните: на първо място, трябва да продължим напред към обща миграционна политика; на второ място, да подобрим значително организацията на легалната миграция; на трето, да подобрим интеграционните процедури; на четвърто, да се борим решително с нелегалната или незаконната имиграция; на пето място трябва доразвием Frontex; на шесто, да подобрим процедурите, конвенциите и споразуменията с държавите на произход и транзит, и на седмо, да отбележим напредък по отношение на общата политика за убежището.
Европейската служба за подкрепа в областта на убежището трябва, през 2010 г., да стане справедлива, действителна и егалитарна служба, която споделя отговорността по начин, който гарантира солидарност и който предлага международна и субсидиарна закрила в перспектива.
Що се отнася до Frontex, става въпрос за координация и сътрудничество. По никакъв начин не се заменя областта на компетентност на държавите-членки. Необходимостта от увеличаване на мисиите на Frontex на юг от нашите граници, в южна Европа, по-конкретно в Средиземноморието и по атлантическия бряг, е не само отговор от страна на Европейския съюз на миграционния натиск, който настъпва в Гърция, Малта, Италия или Испания, тя е и хуманитарен отговор, целящ предотвратяването на смъртни случаи и избягването на трагедии.
Само обърнете внимание вижте какво се случи с бюджета на Frontex: от 6 милиона евро през 2005 г., той набъбна на 78 или 83 милиона евро през 2010 г. Нашето безпокойство, г-н председател, обаче е, че Frontex не е способна да управлява бюджета, който Европейският парламент й е предоставил. Това е неприемливо, тъй като има много предизвикателства и мисии, които трябва да бъдат изпълнени.
Жизненоважно е Frontex да вдъхне живот на Централния регистър на наличните технически средства (CRATE). Също така е жизненоважно ангажиментът на държавите-членки към CRATE да стане по-ефективен. Трябва ни по-широка и по-добра координация с Европол. Трябва да управляваме Iconex и, г-н председател, по отношение на защитата правата на човека, ни трябва по-широка и по-добра координация между Frontex и Международната организация за миграция и Върховният комисар на ООН за бежанците.
Такива са предизвикателствата и това са нашите ангажименти.
Claude Moraes: (EN) Г-н председател, никой не подценява огромните трудности, свързани с постигането на баланса, споменат от председателя на нашата комисия, и породени от миграционния натиск, пред който е изправен Европейският съюз, както и от натиска, пред който сме изправени в Средиземноморието. Въпреки това през лятото ние отново си припомнихме жестоката реалност, с която се сблъскват мигрантите и лицата, търсещи убежище, заплашени от преследване и бягащи от бедността.
Frontex несъмнено играе ключова роля в европейския подход към миграцията. С изграждането на по-координирана система на Европейския съюз за управление на външните ни граници, нараства и значимостта на Frontex. Ето защо моята група смята, че е от решаващо значение да постигнем точния баланс: баланс между, от една страна, финансирането на Frontex - както много мои колеги вече споменаха - и, от друга, да се гарантира, че Frontex зачита напълно хуманитарните аспекти на своята работа. Как може например Frontex да помогне за намаляването на броя на загиналите в морето, над 12 000 за последните 10 години? Затова морските спасителни операции трябва да бъдат включени в нейната мисия. Въпросът е в детайлите. Много от тези политики трябва да сработят в практиката и съм уверен, че Европейският парламент, Комисията и Съветът се опитват да направят именно това.
Трябва да гарантираме, че Frontex няма да се превърне просто в един механизъм, който да държи хората извън Европа. Тези, които с право се нуждаят от закрила, трябва да получат достъп до територията на ЕС.
Г-н член на Комисията, Вие говорихте за принципа на забрана за връщане. Важно е, че го припомнихте. Положението в Италия и Либия е, разбира се, нещо, за което моите колеги от Италия ще кажат повече, но този принцип не трябва да бъде нарушаван от никого и от нито една държава.
Намираме се в положение, в което забраната за връщане ще се прилага дори и от държави, които не са подписали Конвенцията от 1951 г. Важно е да подкрепяме тези права на човека. Не трябва да се крием от отговорността ни да предоставяме закрила на нуждаещите се.
Ето защо Frontex трябва да бъде част от справедлив и балансиран подход към миграцията и убежището. Трябва да гарантираме, че пакетът от мерки в областта на убежището се прилага и трябва да гарантираме баланса между легалната миграция и закрилата на бежанци.
Sarah Ludford: (EN) Г-н председател, британската преса, насочвана към такова заключение от параноични евроскептични членове на Европейския парламент, вся паниката, че един бъдещ член на Комисията, отговарящ за основните права, което г-н Барозу прие по предложение на групата ALDE, ще принуди Обединеното кралство да приеме повече лица, търсещи убежище, от цяла Европа.
Не е вярно. Както заместник-председателят г-н Баро потвърди, пилотният проект за подпомагане на Малта е доброволен, а предложената схема за презаселване на бежанци, одобрени от Върховния комисар на ООН за бежанците пряко от територията извън границите на Европа, също няма да е има задължителен характер.
Нито един елемент от която и да е политика на Европейския съюз не е предвиждал квоти или задължение относно приемане на мигранти в държавите-членки. Това, което се опитваме да направим и постигнем обаче, е доброволна солидарност и се надявам, че един бъдещ член на Комисията, отговарящ за основните права, ще допринесе за това да бъдат спрени имигрантите, които намират смъртта си в Сердиземноморието.
Следващият месец се навършват десет години откакто Европейският съюз си постави за цел една обща система за убежището и координирани миграционни политики. Макар да бяха положени значителни усилия, особено от Европейската комисия с подкрепата на членове на Европейския парламент, определено сме много далеч от целта.
Основният приоритет е да постигнем известна степен на адекватно управление на потоците, така наречените "смесени потоци" от бежанци и мигранти, търсещи работа, така че да разграничаваме двата вида. Целта е да се вдъхне увереност на европейската общественост, че има налице адекватно управление, както и да спрат смъртните случаи, и да се гарантира закрила на онези, които имат право да я получат.
Ако хора в крехки лодки бъдат отблъсквани обратно в морето и не се прави оценка с оглед на предоставянето на закрила, никоя от тези цели няма да бъде постигната. Бях шокирана, когато разбрах от г-н члена на Комисията Баро, че държавите-членки не прилагат по еднакъв начин морското право. Такова безредие е недопустимо. Frontex трябва да получи подходящите ресурси и да зачита правата на човека за отделните лица. На тези лица трябва да бъде разрешено да стъпят на брега и да бъде преценено тяхното право на убежище, както и да бъдат разпределени в категории на бежанци и на такива, което не отговарят на условията за оставане.
Държавите-членки на Европейския съюз трябва, ако е необходимо, да бъдат изправени пред Съда на Европейския съюз за това, че не изпълняват тези процедури и идеята, както колегата Sonia Alfano каза, че Либия може да свърши това вместо нас, е скандална, имайки предвид грубите нарушения на правата на човека, допускани от нейна страна.
Една рационална европейска имиграционна политика би следвало да включва някаква обща рамка от критерии за икономическата миграция, в рамките на която държавите-членки, приемащи такива мигранти, ще могат да работят съгласно своите собствени решения относно броя, който могат да приемат. Необходима ни е координация, общи стандарти, обща рамка, както и солидарност.
Franziska Keller: (EN) Г-н председател, не мога да кажа, че споделям Вашия ентусиазъм по отношение на Frontex. Чухме доклади както от Frontex, така и от държавите-членки, че са нарушавали правата на човека, правото на забрана за връщане и не са предоставяли на бежанците възможност да кандидатстват за убежище, като тези нарушения на правата на човека са извършвани в името на Европейския съюз.
Г-н министър Билстрьом, Вие казахте, че се нуждаем от механизми за контрол по нашите външни граници, но искам да Ви попитам, защо не можем да имаме механизми за контрол спрямо хората, които работят и защитават нашите външни граници? Защо да нямаме известна прозрачност и яснота по отношение на Frontex и това, което прави? В Парламента, в Европейския парламент е необходима яснота и прозрачност по отношение на действията на Frontex. Необходима ни е яснота относно етапа на процедурата за новите правила на Frontex, които споменахте, г-н член на Комисията, както и известно разяснение за това как бежанците могат да получат международна закрила, когато бъдат заловени в морето.
Необходима ни е прозрачност и по отношение на сделките, които се сключват с трети държави, и какво точно се случва с парите на ЕС, които се влагат в Либия например. Съмнявам се дали това, което нарекохте либийско съдействие на бежанците, е всъщност помощ за бежанците, но и в този случай не ни достига прозрачност и ако, както Вие казахте, самите държави-членки не тълкуват правата на миграните по начина, по който Вие го правите, как тогава да бъдем сигурни, че трети държави като Либия ще направят сходно на Вашето тълкуване?
Бих искала да ви припомня, че Парламентът винаги е подкрепял идеята споделянето на отговорността по въпросите, свързани със заявленията за убежище, да има задължителен характер и аз считам, че Вашият доклад относно пилотния проект, във връзка с който само Франция прие много, много малък, почти нищожно малък брой от 100 бежанци от Малта, показва, че не постигаме много що се отнася до доброволната солидарност. В това отношение ни е необходима известна степен на задължителност.
Ryszard Czarnecki: (PL) Искаме да се борим с имиграцията. Това е сериозен проблем. Междувременно, на таблото за съобщения и на компютрите ни са изписани грешни данни. Нека решим въпросите, за които имаме действително работещо решение.
Миграцията е, разбира се, един от най-големите проблеми, пред които е изправена днес Европа. Нещо повече, това е проблем не само на нас - политиците, а и на народите на държавите-членки на Европейския съюз. Това, вероятно, е едно от основните предизвикателства, пред които е изправена политическата класа в Европа в момента, и един от основните проблеми на нашите избиратели. Имиграцията има повече от едно име, защото уважавани мои колеги говориха днес за имиграция от Африка, която основно засяга държавите от Средиземноморския басейн, и това, което те казаха, е, до известна степен, основателно. Аз представлявам държава - Полша - в която, разбира се, нелегалната имиграция е в по-малки мащаби, но при нас идват хора от държавите от бившия Съветски съюз, а някои идват от Азия.
Изправени сме пред въпрос, свързан с философията на борбата на ЕС с нелегалната имиграция, и - да го кажем направо - също и срещу ограниченията, свързани с нелегалната имиграция. Трябва ли Frontex да понесе целия товар на тази борба? Разумно ли е това? Нима няма да бъде по-ефективно, ако допълнителните средства, които искаме да предоставим на Frontex, бъдат насочени към държави, които имат най-голям проблем с нелегалната имиграция, а също и към държави-членки на Европейския съюз, чиито граници са част от външните граници на ЕС? Г-н председател, струва ми се, в края на моето изказване, че това е по-разумният вариант.
Rui Tavares: (PT) Г-н Билстрьом, г-н Баро, нямаме избор, що се отнася до Женевската конвенция и правата на човека. Единствената ни възможност е да спазваме конвенциите, които сме подписали. Законът казва ясно: изпращането на бежанци, които пристигат на европейските брегове, към държави, които не са подписали Женевската конвенция за бежанците, е нарушение на Женевската конвенция. Това не е абстрактна буква на закона, а действителен аргумент.
Когато чрез Frontex или държавите-членки изпращаме бежанци в Либия, ние нарушаваме тази конвенция, и то не само защото знаем от цифрите на италианското правителство, че 75% от хората, които достигат до европейските брегове, кандидатстват за убежище, а 50% от тях - около 38%, или една трета от общия брой - имат право на хуманитарна закрила.
Политическият избор води до морален избор и точно сега ние сме изправени пред морален избор. Справедливо и морално ли е наистина, че през последните години 14 000 са загубили живота си, опитвайки се да достигнат бреговете на Европа? Морално ли е, преди всичко, че голяма част от тези, които рискуват живота си, следва да имат право на убежище? Действително ли е необходимо те да рискуват живота си? Не, те не следва да го правят.
Отдавна говорим, че чисто репресивна имиграционна политика, като следваната в момента, ни поставя пред този избор на живот или смърт спрямо съдбата на тези хора и ни прави съвместно отговорни за всеки такъв избор.
С изливане на пари във Frontex сега, в началото на нейния мандат - пари, които Frontex не може да похарчи и за които Комисията казва, че е неразумно да бъдат отпускани на Frontex в този момент - този проблем няма да бъде решен. Начинът, по който ще го решим, е като проучим отново мандата на Frontex, а след това Frontex може и да се нуждае от повече пари. За да се случи това, Frontex трябва да си сътрудничи и да предостави на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) цялата информация; за да се случи това, Frontex трябва да включи в своите политики проблемите от хуманитарно естество, нещо, което тя в момента не прави. Също толкова сериозно, госпожи и господа, е предложението, свързано със средствата за бежанци: колкото повече пари отпускаме на Frontex, толкова повече тези средства биват намалявани.
Roberta Angelilli: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз съм искрено подразнена от факта, че определени колеги от Италия не пропуснаха възможността да съживят познатия стар спор с единствената цел да нападнат италианското правителство. Когато разискваме имиграцията, следва да не се впускаме в идеологически манипулации, а да вникнем в същността на указанията, посочени в Европейския пакт за имиграцията и убежището, който се основава на ценностите на интеграцията и солидарността.
Искрено приветствам усилията на Комисията през последните години, но члена на Комисията г-н Баро ще се съгласи с мен, че трябва да ускорим работата по създаването на истинска европейска стратегия относно имиграцията, която да постави като приоритети безкомпромисната борба срещу нелегалната имиграция и трафика и експлоатацията на човешки същества.
Трябва да предприемем решителни действия срещу всички онези, които се облагодетелстват от този трафик, включително работодатели, които наемат нелегални работници. Определено вече е недопустимо да се позволява имиграцията да бъде проблем, с който да се нагърбват само гранични държави от Средиземноморския басейн. Неотдавнашното предложение на Комисията за съвместна интеграционна програма е стъпка напред, що се отнася до политическото и практическото сътрудничество между държавите-членки, но ние спешно трябва да изпълним редица инициативи, за да развием по-ефективна солидарност в рамките на Общността.
Ето защо очакваме с нетърпение изявлението на действащия председател на Европейския съюз да се приложи на практика, изявление, което, освен всичко останало, е отклик на една искрена молба на италианския министър, Франко Фратини да се стартира разискване, за да можем да намерим начин за справедливо споделяне между държавите-членки на тежестите и отговорностите, свързани с потоците нелегални имигранти и лица, търсещи политическо убежище.
Това е ключов елемент според мен, тъй като в противен случай ще се озовем в парадоксално положение, при което някои държави-членки, включително Италия, Малта, Гърция и Испания, са длъжни да приемат нелегални имигранти, а други се крият зад широкото понятие солидарност на доброволна основа. Те не могат да се крият повече от това. Искам да благодаря на Франция, която предложи да приеме 100 души, 100 лица, търсещи убежище: 100 души, които обаче са част от хилядите, десетките хиляди, търсещи убежище. Ето защо аз благодаря на Франция, но това е само една капка в морето.
В заключение ще кажа, че, освен всичко друго, ние не можем повече да гледаме на имиграцията като на панацея. При липсата на сериозна политика на сътрудничество за развитие, в която Европа трябва да има водещата роля, ще обречем част от света на сигурно и неизбежно бъдеще, пълно с глад и отчаяние.
Stavros Lambrinidis: (EL) Г-н министър, г-н член на Комисията, Парламентът настоятелно призова за сътрудничество на европейско равнище с държавите на произход и транзит на имигранти. Тези държави не включват само Либия. Включват и Турция. Освен, че е държава на произход и транзит в тази рамка, Турция е и страна кандидатка за членство. С други думи, може да се каже, че тя има двойно задължение да зачита политическите принципи и институциите на Европейския съюз.
Поне в четири случая неотдавна, хеликоптери на Frontex са били заглушавани от турски радари във въздушното пространство на Гърция, докато са изпълнявали задълженията си. Всъщност вчера турски боен самолет е заплашил да принуди хеликоптер на Frontex да се върне обратно.
Какво смятате да направите и как ще реагирате от името на Европейския съюз на този тормоз по време на работа на европейска институция като Frontex?
Също така задължителната солидарност не може да бъде само под формата на полицейски мерки тип Frontex в южните държави. Трябва да има и солидарност под формата на приемане на имигранти, пристигащи в нашите държави, които не могат всеки път да издържат такъв голям брой хора. В момента Комисията и Съветът насърчават доброволната солидарност, която не струва дори и хартията, върху която е разписана. Можете ли да ни кажете защо и тук не въведете задължителна солидарност?
В заключение, пилотната програма между Италия, Малта и Либия не следва да бъде единствената пилотна програма. Защо няма пилотна програма за връщане на имигранти обратно в Турция, което е наболял проблем, в това конкретно отношение? Нима гръцкото правителство е помолило за това, г-н член на Комисията, и Вие да сте отказали? Или Либия, Италия и Малта просто се появиха и Вие ги приехте без да поставите други искания?
Hélène Flautre: (FR) Г-н председател, ще използвам възможността да доизясня два малки аспекта, които считам, че - както посочи един колега преди малко - подчертават двуличния характер на нашата политика.
Първият аспект засяга споразуменията от Дъблин. Г-н член на Комисията, Вие сте добре запознат с положението в Кале; известно Ви е, че в Кале много хора лесно могат да кандидатстват и да получат статут на политически бежанци. Защо тогава не го правят? Защото, в резултат на споразуменията от Дъблин, те със сигурност ще бъдат изпратени в държави, в които не искат да отидат, и понякога с пълно основание. Те не искат да отидат в Гърция, където на практика нямат никакъв шанс да получат статут на бежанци.
Днес споразуменията от Дъблин са инструмент, който е враг на закрилата на тези хора, които най-много се нуждаят от тях, и създават неравенство между държавите-членки. Така че нека спрем да говорим за солидарност, щом се използват инструменти, създаващи неравенство между държавите-членки.
Вторият аспект е свързан със споразуменията за реадмисия. Напълно разбирам, че целта е да се договорят тези споразумения с Турция и Либия, тоест да се разгледа идеята да има една огромна среда от държави, които са наши съседи, както и големи лагери за настаняване на миграционните потоци. Това е неприемливо от практически съображения, от морални съображения и от политически съображения и, г-н Баро, това Ви е известно!
Clemente Mastella: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, още в началото ще заявя, без да преувеличавам, че за мен гостоприемството е свещена ценност. В крайна сметка именно солидарността между хората благоприятства общностите в една държава, които са регулирани посредством определени конкретни задължения: права и задължения. Ето защо, що се отнася до мен, аз съм категорично против всичко, което е в противоречие с този основен библейски принцип. Ясно е, че именно съчетанието на действията за приобщаване на хората, а също и начините, по които трябва ги извършваме, е това, което води до укрепване на интеграцията и всичко, което тя включва.
Какво можем да направим? Къде следва да настаним тези отчаяни хора, които пристигат в държавите-членки и в същото време, как да отстраним последващото раздразнение, на което понякога ставаме свидетели под формата на възмущение, гняв и ярост, водещи до доста притеснителни форми на противопоставяне?
Какво следва да направим, за да гарантираме, че защитата на правото на убежище, принцип, който беше цитиран и през последните дни, същевременно не оставя вратата отворена за мними лица, търсещи убежище, което е алиби за много хора: хора, които се прикриват зад това всеобщо право и които нямат нищо общо с правото на убежище, а тъкмо напротив - с беззакония и престъпност?
Нима считаме, г-н Билстрьом, че с цялата тази отговорност могат да се нагърбят отделни държави? До този момент Европа до голяма степен действаше с известна несигурност, но ми се струва, че вече не може да отлага създаването на единен, задълбочен подход спрямо имиграцията. Тя не може да говори по начина, по който го правеше досега - с множество несъгласувани мнения и не може да принуждава най-изложените и уязвими отделни гранични държави да изпадат в изолация. Не може да прави това без да постигне колективно една обща позиция - позиция, която до момента не сме имали, но чиито основни принципи биват непрекъснато защитавани.
Не може, г-н председател, тя да не гледа на своите граници като европейски въпрос, а само като въпрос на отделни държави. Не може да участва, както се случи в тази зала, в груби, театрални изпълнения в спора за това какво прави италианското или други правителства. За мен е напълно немислимо трагедиите, които се случиха край бреговете на Лампедуза и в Сеута, както и в Мелиля, да нямат нищо общо с Брюксел, Берлин или Париж.
Там се корени напрежението между отделните държави и Европа и това създава проблеми, и това е, което увеличава дефицитът на демокрация в Европа, който предстои единствено да се увеличава при липсата на координирана имиграционна политика. Така се засилва впечатлението, че егоистичните интереси на държавите взимат надмощие над всеобщото благо. Така се засилва, г-н председател, разочароващото схващане, че Брюксел и Страсбург твърде често се занимават с неясни въпроси, а не с онези, които засягат обществеността. В крайна сметка това подкопава политическата идентичност на Европа.
Ето защо аз се надявам, че шведското председателство ще започне да установява съгласие с най-уязвимите държави, за да се мисли логично и да се постигне това, което ни е липсвало досега, а именно - здрава, балансирана, солидна и стриктна обща имиграционна политика.
David-Maria Sassoli: (IT) Г-н председател, г-н Баро, г-н Билстрьом, госпожи и господа, призовахме това разискване да привлече вниманието на ЕС към грубите нарушения на основните права на човека, извършвани в Италия. От месец май насам над 1 000 мигранти са заловени в морето от италианските органи и предадени на Либия като част от неофициални и безогледни връщания, без хората да бъдат идентифицирани, да им бъде дадено право да обжалват или достъп до процедури за убежище при съществуваща опасност те да бъдат подложени на нечовешко и унизително отношение в Либия. Както членът на Комисията г-н Баро потвърди, когато поиска повече подробности от Италия, ние считаме, че тези практики нарушават основните принципи, върху които е изградена Европа.
Такива действия са несъвместими нито с Европейската конвенция за защита на правата на човека, нито с правото на Общността, по-конкретно с Кодекса на шенгенските граници и Директивата относно репатрирането, нито с италианското право. Вчера Обединените нации призоваха Италия да спазва международното право и също вчера, 24 сомалийски и еритрейски бежанци, които получиха отказ от Италия, внесоха жалба срещу Италия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека.
Нещо повече, госпожи и господа, нелегалната имиграция в Италия се е превърнала в престъпление, утежняващо вината обстоятелство. Самият факт, че някой е мигрант води до дискриминация и неравенство и увеличава броя на по-тежки наказания за едно и също престъпление. Това, че някой е нелегален мигрант, каквито бяха семействата в нашите италиански, португалски, полски, гръцки и италиански общности, блокира достъпа до основни права и до най-основни грижи, включително здравеопазване, от страх да бъдат издадени. Това се случва в Италия, г-н председател, и беше осъдено от правни и конституционни специалисти, както и от светски и католически сдружения.
Какво смята да направи Комисията, за да прекрати тези нарушения? Парламентът винаги е подкрепял борбата срещу нелегалната имиграция, но само ако това става при спазване на основните права.
Бихме желали да узнаем, г-н председател, дали Комисията има намерение да предприеме действия относно италианското законодателство и да проучи италианско-либийското споразумение. Двадесет години след падането на Берлинската стена не можем да позволим определени правителства да издигат нови стени.
Niki Tzavela: (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, действителността надминава всичко, казано в тази зала.
Виждаме президентът Кадафи да обсъжда този въпрос, а международните медии постоянно разказват как са необходими 1 млрд. евро, ако трябва да спази обещанията си. Виждаме как Турция - държава, която желае да се присъедини към Европейския съюз - връща ежедневно въздухоплавателни средства на Frontex, а Европейският съюз не реагира, както би следвало.
Виждаме как трафиканти, които превозват нелегални имигранти, им дават указания как да се застрелят в ръката или крака, в случай, че бъдат арестувани, така че държавите-членки да бъдат длъжни да приемат и прилагат различен вид законодателство от това, което урежда нелегалната имиграция, защото те вече са ранени хора. Виждаме трафиканти, които дават на нелегалните имигранти указания да унищожат документите си, преди да влязат в дадена държава, така че приемащи страни като Гърция да нямат представа къде да ги изпратят; виждаме имигранти, твърдящи, че търсят убежище, но нямат документи, чрез които да установим фактите.
Хаосът е повсеместен, г-н член на Комисията, и в някакъв момент редът трябва да бъде възстановен чрез ясна и твърда позиция по този въпрос от страна на Европейския съюз.
Sylvie Guillaume: (FR) Г-н председател, г-н заместник-председател, госпожи и господа, чухме вече няколко пъти, че държавите-членки признават необходимостта от създаване на общи политики за управление на имиграцията на европейско равнище и политики, насочени към социалната интеграция на имигрантите.
Днес обаче виждаме, че реалността е съвсем различна. Например в контекста на бюджетните обсъждания ресурсите на Фонда за интеграция на мигранти бяха значително намалени. Що се отнася до държавите-членки, много от тях продължават едностранно да налагат строго законодателство и правила по отношение на движението към и на тяхна територия, за да ограничат достъпа до техните пазари на труда, социални и образователни системи, и за да затруднят събирането на семейства.
По същия начин европейската политика за борба с нелегалната имиграция и тази за контрола на външните граници в крайна сметка опира до прехвърляне на отговорността за контрола на границите на нашите съседи, което е незачитане на правата на човека. Видяхме това да се случва в Италия и Либия.
Тази тенденция да се изнасят навън проблемите в крайна сметка открива възможност Европа да се освободи от своите отговорности. Това е неприемливо. Допълнителните ресурси, предоставени на Frontex, никога няма да заместят нужната солидарност, която трябва да обединява държавите-членки, давайки им възможност да действат заедно за приемане на хора, които имат нужда от международна закрила, както и за приемането на работна ръка от чужбина, която е необходима, за да се справим с демократичните предизвикателства на бъдещето.
Какви разпоредби изготвяте, за да гарантирате реална солидарност и реални решения за страданията на мигрантите?
Rita Borsellino: (IT) Г-н председател, г-н Баро, г-н Билстрьом, госпожи и господа, през последните дни, когато създавахме европейския план за убежището, Вие самият, г-н Баро, говорихте за решителност в борбата срещу нелегалната имиграция и за човечност, когато се приемат жертви на преследване. Преведено на правен език, това означава да се гарантира закрила и право на убежище за хората, бягащи от глад, война и преследване, както и да не се допуска тяхното експулсиране в държави, в които техният живот е в опасност или има риск от нечовешко отношение.
Това в общи линии е обратното на това, което прави италианското правителство, както е видно от последното, будещо тревога връщане в Либия на 75 имигранти от Еритрея и Сомалия, което се извърши без дори да бъде проверено дали сред тях има евентуални лица, търсещи убежище, както изисква международното право и както случаят беше осъден вчера от Върховния комисар на ООН по правата на човека. Едно споразумение между Италия и Либия не може да превърне това пространство в открито море в свободна зона, в която се нарушават правата на човека.
Ето защо аз призовавам Комисията да предприеме действия възможно най-бързо, за да гарантира, че ще бъде възобновено спазването на правилата на международното право. Също така бих искала да разбера какъв напредък има в преговорите по двустранното споразумение между Европейския съюз и Либия, които продължават вече няколко години. Кога очаквате те да приключат? Могат ли Съветът и Комисията да потвърдят, че това споразумение ще има превес над сключеното между Италия и Либия? Можете ли да обясните на Парламента основните точки, свързани с решаване на проблемите на нелегалната имиграция и гарантирането на право на убежище и принципа на забрана за връщане?
Anna Maria Corazza Bildt: (EN) Г-н председател, с голяма радост взимам думата за пръв път на това пленарно заседание, за да поздравя министъра Тобиас Билстрьом за неговото задълбочено разбиране - и, като италианка по произход, аз имам основание да го заявя - на тежкото положение, в което се намират народите и държавите от Средиземноморието.
Бих искала да приветствам неговите усилия за постигане на консенсус за обща европейска миграционна политика, от което има огромна необходимост. Бих искала да приветствам и неговата инициатива за служител, отговарящ за подкрепата в областта на убежището, което е много практически и конкретен начин да се подкрепят държавите-членки, които смятат, че понасят тежестта и да се започне сътрудничество между държавите-членки.
Искам да попитам министърът г-н Билстрьом дали, освен мерките, за които той вече говори, би могъл да разкаже по-подробно, от дългосрочна гледна точка, какви мерки можем да предприемем, за да подкрепим държавите и народите от Средиземноморието посредством неговия подход, който създава баланс между човечността, солидарността и решителността спрямо всяка форма на нелегалност.
Georgios Papastamkos: (EL) Г-н председател, несъмнено ни е необходима обща имиграционна политика и трябва да задълбочим нашето сътрудничество с трети държави, както и да го направим по-съгласувано и ефективно. В рамките на това сътрудничество, както стана видно от разискването, Либия и Турция заемат основно място.
Поведението на Турция е провокативно. Те постоянно създават пречки и бих искал да заявя в тази зала и да изпратя сигнал на г-н Баро, че те възпрепятстват хеликоптери и самолети на Frontex, когато извършват мисии в Европа и изпълняват задължения в Европа. Членовете на Европейския парламент от партия "Нова демокрация" упражниха парламентарен контрол. Г-н Баро, Вие ще получите подробна информация за тези случаи на провокация и провокативното поведение на Турция.
Що се отнася до реадмисията и преместването, трябва допълнително да укрепим Frontex и да организираме съвместни полети за връщане. Г-н Баро, г-н председател, моля побързайте и посетете Турция и Либия. Проблемът е много изострен. Не го оставяйте за края на годината. Днес или утре...
(Председателят отнема думата на оратора)
Barbara Lochbihler: (DE) Г-н председател, на граничните служители на европейските държави е забранено да връщат потенциални търсещи убежище лица, които пристигат по море, или да ги ескортират обратно, да им попречат да продължат пътуването си или да ги връщат в държави, които не са част от Европейския съюз. Това е посочено в Европейската конвенция за защита на правата на човека. Днес отново чухме множество примери за това как Frontex не спазва на практика тези правила. Ето защо се нуждаем от контрол в тази област. Този контрол ни е необходим като членове на Европейския парламент, защото е наша отговорността да гарантираме, че се спазват разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека.
Имам следния въпрос към Вас: до каква степен можем да следим дали граничните служители в международни води спазват тези правни изисквания по отношение на правата на човека? От години знаем, че в отделни случаи Frontex нарушава правата на човека. Във всички свои дейности обаче тя също така сериозно подкопава авторитета на Европейския съюз по отношение на защитата на правата на човека.
Alf Svensson: (SV) Г-н председател, благодаря Ви г-н Билстрьом. Понякога се питам дали не сме обсебени от думите "нелегална имиграция". Все пак не може да е нелегално да бягаш, за да спасиш живота си, след като правата на човека и свободите важат за всички, независимо къде живеят.
Искам да подчертая, че също така е много важно да открием кои са сходните условия в държавите, от които хората бягат. Вероятно Европейският съюз може да бъде по-активен и да направи повече в тези държави, така че хората да не трябва да ги напускат и след това да бъдат определяни като нелегални имигранти. Вероятно, както казах и по-рано, ние сме прекалено обсебени от думата "нелегална". Както вече казах, напълно законно е да бъдат защитавани правата на човека както в рамките на, така и извън Европейския съюз.
Antonio Cancian: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, тази сутрин заседанието под Ваше председателство беше почти като да си в италианския парламент. Във всеки случай считам, че имиграция означава сигурност и зачитане на правата на човека. За съжаление обаче, глобализацията и разширяването на Европейския съюз до 27 държави се случиха твърде бързо, без да бъдат предприети съответните стъпки за защита на сигурността и зачитането на правата на човека.
Чух това, което каза Комисията: стратегията е разумна и бъдещите действия са отлични, но забравяме, че въпросът е належащ и спорен и се намираме в извънредно положение. Това, което беше казано тази сутрин, е вярно при обичайно положение, но днес - особено в Италия - положението не е нормално. Ето защо аз настоявам Комисията да обърне по-голямо внимание на тактиката, отколкото на стратегията, и да разгледа проблема като изцяло европейски. Благодаря ви.
Председател: Председателят в момента определено е италианец, но разискването съвсем не беше в изцяло италиански стил. За щастие, то беше, така да се каже, широкообхватно и се радваше на приноса на различни кръгове и гледни точки в рамките на Европейския съюз.
Тобиас Билстрьом: Г-н председател, на първо място искам да благодаря на всички за изключително интересното разискване. Днес бяха изразени много ценни становища. Искам да спомена гледните точки на г-н Busuttil относно по-широкото сътрудничество с Либия. Надявам се да имам възможност да посетя Либия заедно с члена на Комисията г-н Баро, за да изградим отношения с тази държава, като работата с Турция също ще продължи. Съгласен съм също така и с г-н Aguilar, председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, че един от начините да се справим с нелегалната имиграция е да отворим пътя за легалната имиграция. Това например би намалило натиска върху системата за убежище.
Престъпните мрежи, които експлоатират отчаянието на хората, трябва да бъдат премахнати. Шведското председателство ще организира в Брюксел специална конференция по този въпрос и относно борбата срещу трафика на хора. Задължителен приоритет на шведското председателство е да постигне споразумение по отношение на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и да подобри практическото сътрудничество. Ние, естествено, се надяваме, че ще бъдем подкрепени от Европейския парламент по този въпрос.
Бих искал да кажа на г-жа Alfano, че е важно правните актове, приети от Европейския съвет, да бъдат спазвани и всички държави-членки да ги прилагат, съгласно решенията. Важно е също така да включим в нашата работа и Върховния комисар на ООН за бежанците, за да постигнем високото качество, към което се стремим. Трябва да кажа също, че съм съгласен и с оценката на г-н Kirkhope за важността на разграничението между убежище и имиграция на работници. Тези разсъждения съвсем естествено ни водят до извода, че на Европейския съюз му е необходима обща европейска система за убежището, както и по-добри възможности за легална имиграция на работници, основана на националните нужди, правната сигурност и закрилата срещу дъмпинг на възнагражденията и социалната експлоатация.
Ако имаме тези неща, няма да си ни необходими политиките на господата Meyer, Batten или Bontes. Необходима ни е разумна и добре премислена миграционна политика, за да подобрим демографската структура на ЕС и за да укрепим икономиката и благосъстоянието на хората.
Г-жа Corazza Bildt и г-н Svensson разгледаха въпроса за това как следва да се справим със смъртните случаи в Средиземноморието. Няма универсално решение на проблема с миграцията. Той изисква пакет от различни инициативи в различни области. Особено важно е разширеното сътрудничество с държавите на произход и транзит. Например сътрудничеството за развитие с тези държави трябва да бъде разширено, за да се създаде стабилност, сигурност и устойчивост.
Държавите на произход и транзит и държавите-членки трябва да подобрят също своите морски спасителни служби. Разделението на отговорността между държавите по отношение на усилията на морските спасителни служби също трябва да бъде по-ясно. Трябва да постигнем и общо тълкуване на разпоредбите за спасяване в открито море, що се отнася до правото на международна закрила, от една страна, и международното морско право, от друга.
В заключение, от свое име и от името на председателството, бих искал да Ви благодаря за възможността да представя своите възгледи тук, в Европейския парламент. Важно е да се подчертае, че нашата стратегия трябва да се основава на множество елементи и инициативи. Считам, че това разискване ясно го показа. Благодаря ви много.
(Ръкопляскания)
Жак Баро: Г-н председател, това разискване доказа, ако въобще е било необходимо доказателство, мащаба на тези миграционни проблеми.
Искам да подчертая, че нашият подход трябва да бъде балансиран между отхвърлянето на нелегалната имиграция, която, бих добавил, често се дължи на контрабандисти и трафиканти; желанието, що се касае до борбата срещу нелегалната имиграция, да насърчаваме определен вид легална миграция, решение, което взимат самите държави-членки; а също и желанието да запазим, при всички случаи, задължението за убежище.
На първо място, искам да говоря накратко по въпроса за Frontex и да подчертая, че ние подготвяме предложение за изменение на регламента за Frontex и нейните методи на работа. Съвсем ясно забелязах изразеното желание за по-голяма прозрачност.
От друга страна, ние също така ще се опитаме да уточним правилата, които следва да спомогнат да се гарнатира, че правото на Общността и международното право се прилагат последователно в контекста на операциите на Frontex.
Що се отнася до проблемите в Италия, трябва да заявя, че през юли изпратихме писмо до италианските органи, с което изискахме цялата полезна информация относно връщането на лодки, заловени в международни води. Съвсем скоро получихме отговор от италианските органи, който в момента се проучва подробно от нашите служби.
Ще добавя, че законодателството на Общността изисква държавите-членки да извършват граничен контрол съгласно принципа на забрана за връщане. Този принцип означава, че държава-членка трябва да се въздържа от връщането на хора в територия, в която за тях има опасност да бъдат подложени на мъчения, наказания или нечовешко или унизително третиране. Когато става въпрос за лица, търсещи убежище и бежанци, не може да има връщане в места, където техният живот и свободи могат да бъдат заплашени на основание на тяхната раса, религия или националност. Накратко, ние гарантираме, че това задължение за закрила се спазва.
В заключение, бих искал отново да потвърдя нашето желание, с г-н Билстрьом, да привлечем Либия, от една страна, и Турция, от друга, в реален диалог, който ще ни позволи да стигнем до същината на въпросите, ще ни даде възможност да си сътрудничим относно граничния контрол, за да предотвратим нелегална миграция, а също и да видим как, с подкрепата на Върховния комисар на ООН за бежанците, можем да се опитаме да започнем процедури в тези средиземноморски държави, което ще означава, че лицата, които наистина търсят убежище, няма да разчитат на контрабандисти и трафиканти, за да достигнат до европейските брегове и ще видим техните молби за убежище да се разглеждат в тези държави.
Ето защо това ще бъде важен диалог, който ще заеме последното тримесечие. Искам да благодаря на шведското председателство за готовността му да сътрудничи толкова ефективно.
В заключение, искам отново да подчертая, че ни е необходима европейска стратегия за миграционните движения. Считаме, че държавите-членки действително трябва да демонстрират повече от тази солидарност една към друга. Държавите-членки са засегнати от едни и същи проблеми. Трябва да се каже, че нелегалната имиграция в крайна сметка засяга всички държави-членки, а не само тези по външните граници.
Считам, че е наистина важно да бъде установена такава солидарност. Предлагаме това да се извърши на доброволна основа, но тази доброволна основа, несъмнено, ще трябва да бъде облечена в официална форма, като едно истинско решение на проблемите.
Така стоят нещата. Повече няма да разтягам отговорите. Водих си множество бележки по време на различните изказвания.
Искам да завърша с един по-скоро настоятелен призив към Европейския парламент да ни помогне, по-конкретно, що се отнася до тази стратегия, тази европейска политика за убежището. Искам да подчертая, че - тъй като въпросът беше повдигнат - ние искахме да подобрим прилагането на споразумението от Дъблин, като позволим известна гъвкавост. Поискахме разрешение от Съвета и Парламента да създадем тази служба за подкрепа преди края на годината и също така ще подготвим и хармонизацията на ръководните процедури. Всичко това представлява една истинска европейска политика за убежището, която считам, че напълно съответства на ценностите, по които според мен в Европа съществува консенсус. Вярваме в тези ценности. Те трябва да бъдат превърнати в действия.
Във всеки случай изказвам благодарност на Европейския парламент за това, че ни помогна в тази тежка задача.
(Ръкопляскания)
Председател: Разискването приключи.
Писмени изявления (член 149)
Elisabetta Gardini : Нелегалната имиграция е истинско бедствие, което през последните години засяга най-вече южните държави от ЕС, по-конкретно Италия, Малта и Испания. Добре известно е, че сред всички държави-членки на Европейския съюз италианското правителство приема най-голям брой нелегални имигранти - отчаяни хора, основно идващи от Африка, в търсене на по-добро бъдеще.
Противно на твърденията на представителите на италианската левица, които, за пореден път, злоупотребиха с Европейския парламент, за да започнат неоснователни атаки срещу италианското правителство, водено от г-н Берлускони, центровете за предварителен прием предоставят медицински грижи, храна и подслон, както и правна помощ, за периода, който е необходим, за да се определи дали нелегалният имигрант може да остане в Италия или дали съгласно международните споразумения той или тя трябва да бъде репатриран.
Спешно трябва да приемем ефективни мерки в рамките на Общността относно имиграцията и убежището. Не можем сериозно да си мислим, че Италия е способна да се нагърби с всички тежести, свързани с дадено явление, които в бъдеще ще нарастват в геометрична прогресия.
Някои членове на Парламента изказаха идеята за създаване на "квоти за нелегални имигранти". Това е пример за добри намерения, който за съжаление не е подкрепен с конкретна политическа воля: съвсем наскоро шведското председателство подчерта трудностите, свързани с приемането на тези квоти.
Louis Grech : Приветствам това разискване, което съсредоточава вниманието върху фрагментираните и непоследователни политики на Европейския съюз за граничния контрол, имиграцията и лицата, търсещи убежище. Радвам се да чуя, че Съветът и Комисията признават тези въпроси за приоритетни, но до този момент сме свидетели само половинчати мерки, насочени към тяхното решаване, и никакви значими резултати. Изглежда, че има недостиг на политическа воля на равнище на Европейския съюз за осигуряването на достатъчни ресурси за справяне с тези въпроси по един справедлив начин. За момента държавите-членки с външни граници понасят по-големите тежести и тяхното положение се влошава ежедневно поради недостиг на ресурси и капацитет. Напоследък бяха обсъдени някои добри предложния, като например мандатът на FRONTEX, схема за презаселване на бежанци, обхващаща целия Европейски съюз, както и създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. Настоятелно призовавам Комисията да действа бързо по тяхното прилагане. Нуждаем се от повече решения, основани на подход на разпределение на тежестта, тъй като това е най-подходящия подход. Комисията и Съветът трябва да покажат повече решителност при осигуряването на необходимото финансиране за FRONTEX. За да защитава ефективно нашите граници, тя следва да има подходящо оборудване и средства и да работи целогодишно.
Marian-Jean Marinescu : Бъдещото разширяване на Шенгенското пространство, в което ще бъде включена и Румъния, ще увеличи важността на това да се гарантира сигурността на външните граници на Румъния, а оттук и ролята на агенцията FRONTEX в Румъния. Агенцията FRONTEX трябва да играе все по-голяма роля в процеса на наблюдение и контрол на външните граници на Румъния, които представляват повече от 2 000 км от външната граница на ЕС, с други думи бъдещата външна граница на Шенгенското пространство. През последната година FRONTEX подписа споразумения за сътрудничество с Русия и държавите от бивша Република Югославия, както и с Украйна и Молдова. Това е стъпка напред към управление на всички граници. Една добра мярка в този момента би било Европейската комисия да проучи начините, по които FRONTEX може да използва това правно основание. Възможността да бъдат подписани споразумения за сътрудничество с други трети държави е друг въпрос, който Комисията трябва да проучи. Сключването на възможно най-много такива споразумения ще улесни ефективната координация на съвместните операции и следователно ще допринесе за зачитане на правата на човека и гражданските свободи, както и за борбата срещу трансграничната престъпност.
Tiziano Motti : Съгласен съм с изявлението на г-н Buzek, че имиграцията винаги е била от полза за Европа, дотолкова доколкото това е свързано с имиграция, която е регулирана, интегрирана и зачита институциите и законите на държавата на местоназначение. Когато са необходими социално обновление и оборот на работна ръка, когато културният обмен обогатява хората, тогава имиграцията е ценен ресурс. Нашите юдейско-християнски корени повеляват да се отнасяме с милосърдие и гостоприемство към страдащите.
Когато обаче нелегалната имиграция води до кризисни положения, затруднения, престъпност и несигурност, възниква необходимостта от ясна стратегия за интеграция на всички равнища, която държавите могат да спазват по демократичен начин. Заблуждаваме се, ако смятаме, че проблемът се ограничава само до държавите, граничещи със Средиземноморието: свободното движение на граждани в ЕС може единствено да насърчи много нелегални имигранти, които са станали част от престъпността. Всяка европейска държава има морален и пряк интерес, тъй като това е свързано с въпроса за престъпността и сигурността на половин милиард граждани, които са ни дали мандат да ги защитаваме чрез спешни, ясни действия както по отношение на съществуващи вече проблеми, така и по отношение на тези, които има вероятност да се задълбочат бързо. Правата на гражданите не могат да бъдат разменени за цялостното безразличие на държавите-членки или за мъдрите предупреждения на Европейската комисия.
| bg |
Подписване на актове, приети по процедурата на съвместно вземане на решение: вж. протоколи
| bg |
Изявление на председателя
Председател: Бих искал преди всичко да изразя надеждата си, че нашата работа съвместно с други европейски институции по прилагането на Договора от Лисабон, който влиза в сила след една седмица, ще протече без проблеми. Аз постоянно работя по този въпрос и поддържам връзка както с председателя на Европейската комисия, така и с министър-председателя, който представлява шведското председателство. Бих искал също да повторя, че Европейският парламент е готов за започване на изслушванията на кандидатите за членове на Комисията. Ние сме подготвени за това и сме уведомили и двете институции - Съвета и Комисията (т.е. председателя на Комисията).
През идната седмица, на 1 декември, ще бъде отбелязан Световният ден за борба със СПИН. Много е важно винаги, а не само на този ден, да помним жертвите на тази страшна болест. Споменът за жертвите и познаването на болестта могат да допринесат за намаляването на новите случаи в бъдеще.
След две седмици, на 10 декември, ще отбележим 61-ата годишнина от приемането и прогласяването на Всеобщата декларация за правата на човека от Генералната асамблея на Обединените нации. Тя беше приета като следствие от събитията през Втората световна война. Декларацията беше приета с единодушие и това е важно да се подчертае. Всеобщата декларация за правата на човека може да се разглежда като първото значимо постижение на Обединените нации в областта на защитата на правата на човека. Насочвам вашето внимание към тази важна дата, защото тази област с право е сред областите, които са от основен интерес за Европейския парламент. Трябва винаги да помним това.
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
| bg |
1. Подновяване на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между ЕО и САЩ (
| bg |
1. Законодателна програма и работа на Комисията за 2008 г. (вот)
- Motion for resolution
| bg |
Време за гласуване
Председател: Следващата точка е гласуването.
(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)
| bg |
Политика на ЕС по въпросите, свързани с Арктическия регион (разискване)
Председател: Следващата точка е изявлението на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност по отношение на политиката на Европейския съюз по въпросите, свързани с Арктическия регион.
Катрин Аштън: заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. - (EN) Г-н председател, горещо приветствам възможността да обсъдя с вас това, което считам за развиваща се политика по отношение на Арктика в Европейския съюз, Това е един сериозен въпрос от голямо политическо значение и смятам, че трябва да го разглеждаме като такъв.
След края на преговорите в Копенхаген с право обръщаме все по-голямо внимание на тази част от света, която е свидетел на най-осезаемите последици от изменението на климата. Научните доказателства сочат, че полярните шапки са загубили повече от половината от дебелината си през последното десетилетие.
Други изменения на околната среда също оказват все по-голямо влияние върху хората от арктическия регион, биологичното разнообразие и ландшафта както по суша, така и по море. Подобно на други международни участници, ние сме все по-активни по въпросите, свързани с Арктическия регион. Както знаете, Комисията публикува своето съобщение по отношение на Арктика в края на 2008 г., което беше приветствано от Съвета и което през декември 2009 г. беше последвано от обширни заключения по въпросите, свързани с Арктическия регион.
Смятам, че това представлява още една стъпка в процеса на постепенното изготвяне на една последователна, всеобхватна политика по отношение на Арктика. Както знаете, от Комисията беше поискано да изготви допълнителен доклад през юни 2011 г. и това ще представлява още една възможност за по-нататъшно развитие на общата ни работа. В момента се работи по въпроса и затова днес очаквам с нетърпение да чуя мненията на членовете на Парламента.
В този контекст, Комисията оцени резолюцията ви относно управлението на Арктика от октомври 2008 г., която осигури силен тласък по време на последните етапи на изготвянето на съобщението на Комисията. Търсим подкрепа от Парламента за усилията ни да се гарантира, че Европейският съюз е признат за отговорен и уважаван участник в Арктика. Географското ни положение и текущите ни програми в Арктика са нашата отправна точка, но искаме да бъде постигнато по-нататъшно развитие.
Налице са три основни области за работата, които искам да спомена накратко. Първо, искаме да допринесем за опазването на Арктическия регион, включително неговото население. Екосистемата на Арктика е много крехка и затова се нуждае от максимална защита и предпазни мерки. В същото време, заради изменението на климата, ресурсите на Арктика стават все по-достъпни. Това предоставя възможности, но трябва да се разглежда много внимателно.
Искаме да гарантираме, че нашите граждани и дружества са третирани справедливо, включително в областите на транспорта и природните ресурси, а това трябва да бъде направено по един обмислен и внимателен начин с подходящите предпазни мерки за околната среда. И двете цели могат и трябва да бъдат разработени съвместно от институциите на Европейския съюз и държавите-членки, особено трите държави-членки от Арктическия регион. Всички трябва да продължат да работят в тясно сътрудничество с другите заинтересовани страни от Арктическия регион.
Третата ни цел е да се допринесе за силни и подобрени мерки за справяне с многобройните предизвикателства, които оказват влияние върху Арктическия регион. Това включва прилагането на съществуващите споразумения, рамки и мерки, включително Арктическия съвет, както и пълното зачитане на Конвенцията на ООН по морско право. Ако е необходимо обаче, трябва внимателно да разгледаме дали и как тези мерки могат да бъдат допълнени и доразвити.
За да заслужим доверие, трябва да признаем, че Арктическият регион се различава коренно от Антарктика, и това признание трябва да ръководи политическия ни отговор. За разлика от Антарктика, който представлява огромен и обитаван континент, заобиколен от океан, Арктика е морско пространство, обградено от суша, която се обитава от хора в продължение на хиляди години и която принадлежи на суверенни държави. Затова предложенията да се направи точно копие на Антарктическия договор за Арктическия регион са нереалистични и вероятно биха навредили на активната роля, която се стремим да развием.
Както знаете, това е и становището на Съвета. Много искаме да поддържаме тясно сътрудничество с Европейския парламент при преследването на общите ни цели за постепенно изграждане на политика на Европейския съюз по отношение на Арктика, като трябва да работим заедно с арктическите държави и международната общност за намиране на най-ефективния начин за запазване и опазване на Арктика за бъдещите поколения.
Michael Gahler: Г-н председател, г-жо заместник-председател, много благодаря за провеждането на разискване по един въпрос, който смятам за важен. Тези, които участват днес в разискването тук, ще споделят това мнение и смятам, че ще бъдем в състояние да постигнем голям консенсус в разискването. Аз съм докладчик по един доклад, който предстои да бъде изготвен по въпроса. Много бих искал да работя в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни.
Споменахте редица ключови думи. Опазването на околната среда е много важно. Споменахте местното население, ресурсите под морското равнище, както и рибарството. Друга ключова дума е корабоплаването, морските пътища, които се отварят в резултат на изменението на климата: Северозападният проход и Североизточният проход.
В близост до тези проходи, наред с трите ни държави-членки от Арктическия регион, са, разбира се, най-малко две световни сили - САЩ и Русия - както и основен партньор в лицето на Канада. Тези държави са прилежащи територии, с които трябва във всички случаи да изградим и подобрим контактите си в контекста на политиката, която имаме за цел да развием в момента.
По отношение на суровините по-специално е налице потенциал за сътрудничество - но е налице и потенциал за конфликт, ако не подходим по правилния начин. Европейският съюз със сигурност няма да постави флага си на морското дъно, както направиха руснаците. Трябва обаче да търсим диалог със засегнатите страни, за да можем по този начин да постигнем, по един консенсусен начин, тези неща, които са важни за региона по отношение на опазването на околната среда, извличането на ресурси и правата на местното население.
Liisa Jaakonsaari: Г-н председател, преди известно време държавният секретар на САЩ, Хилъри Клинтън, заяви в едно свое интервю колко е трудна работата й и каза, че става дума за преминаване от една криза към следващата. За съжаление, остава много малко време за справяне с такива основни бъдещи предизвикателства, каквото е развитието на Арктическия регион.
Баронесо Аштън, предполагам, че вече сте изпитали същото притеснение, и затова високо ценим факта, че откривате едно разискване за арктическата политика в такъв ранен етап, както и че през почивните дни заминавате за Лапландия, която е част от Арктическия регион. Там със сигурност ще получите важна информация.
Богатствата на Арктика започват да предоставят голям брой икономически възможности, но възникват и много рискове, свързани с околната среда и сигурността, както и въпроси, свързани със съдбата на коренното население. Глобалното затопляне отваря нови морски пътища и позволява експлоатацията на петролни и газови ресурси по един пагубен за околната среда начин. Шведският международен институт за изследване на мира (SIPRI), наред с други, вече публикува изследване със зловещото заглавие "Арктика без лед" във връзка с арктическата политика на Китай. Ето защо Европейският съюз трябва да предприеме спешни действия и да изготви собствена политика за Арктическия регион.
Представените от Вас заключения на Комисията са добре дошли, стига на региона, с неговия петрол, газ и минерали, да не се гледа единствено като на нов Елдорадо: основният акцент е върху хората, които живеят там, и това е един много важен аспект на ситуацията. Също така Европейският съюз трябва да бъде готов да проведе конструктивни преговори с коренното население и това е един начин, по който Съюзът може да изиграе решаваща роля в политиката по отношение на Арктика. Например неотдавнашните ограничения на Парламента върху лова на тюлени разгневиха местното население.
Много е важно да се укрепи статутът на Арктическия съвет и поради тази причина трябва сега да имаме по-голямо влияние най-вече върху Канада и Русия, за да може Европейският съюз да има по-силна роля. Арктическите изследвания са важна област от сътрудничеството; например в Лапландския университет, където отивате, се намира Арктическият университет, и аз съм сигурна, че когато Арктическият информационен център бъде основан, както посочи Комисията, Рованиеми би било подходящо място.
Също така собствените структури на Европейския съюз трябва да бъда укрепени. За съжаление, изглежда, че в Съвета Северният ледовит океан е оставен на произвола на Южното и Източното измерение, а това трябва да проправи пътя на арктическото Северното измерение. Баронесо Аштън, Комисията трябва да изясни ролята на всяка генерална дирекция и да посочи лицето, отговорно за проблемите на Арктика.
Diana Wallis: Г-н председател, искам да кажа на върховния представител: много благодаря за изявлението Ви. Смятам, че мнозина от нас в Парламента сме доволни, че продължавате започнатото от Комисията, което беше последвано от изявления на председателството миналата есен.
Подчертахте крехката природа и околна среда на Арктика. Като признахте, тази крехка природа представлява глобална загриженост и не се отнася само до Европа или населението на Арктическия регион.
Арктика представлява и единствена по рода си възможност за многонационално сътрудничество. Това представлява и единствена по рода си възможност и за Европейския съюз да има положителни отношения с Русия там чрез инициативата Северно измерение. Това е нещо, над което трябва да работим с други партньори.
Това обаче трябва да бъде смислено сътрудничество като цяло в Арктика и е тревожно - а Вие не споменахте това в изявлението си - че сме свидетели на развитието на едно вътрешно ядро от пет крайбрежни арктически държави, които провеждат срещи извън структурите на Арктическия съвет. Това може сериозно да подкопае едно ценно сътрудничество и на него трябва да се гледа сериозно.
По същия начин на нас - Европейския съюз - ни беше отказан статут на наблюдатели. Трябва да поправим отношенията си и трябва да се опитаме да възстановим доверието в това, което искаме да създадем в Арктика.
Смятам, че първоначалното съобщение на Комисията беше невероятен документ заради начина, по който събра много взаимосвързани въпроси от редица генерални дирекции на Комисията. Това е една добра основа, на която можем да градим. Всички чакаме с интерес да видим как ще координирате политиката в рамките на новата Комисия с уникалното си положение да заемате два поста. Благодаря Ви обаче за началото.
Satu Hassi: Г-н председател, в отношението ни към Арктическия регион се наблюдава нещо като културна шизофрения. От една страна, ние сме загрижени. Съвсем очевидно е, че изменението на климата се случва по-бързо в Арктика, отколкото другаде. Регионът се сравнява с канарче в мина.
От 1979 г. насам, средната годишна ледена покривка в Северния ледовит океан е намаляла с близо 1,5 млн. кв. км, което се равнява на териториите на Франция, Италия, Испания и Обединеното кралство взети заедно. Процесът на топене ускорява изменението на климата, защото намалява отражателната способност на Земята - албедо. Той освобождава метан от тундрата и може да го освободи от морското дъно. Метанът ускорява изменението на климата още повече. Процесът на топене позволява и освобождаването на токсини, натрупани в продължение на много години, в околната среда.
Докато ние сме загрижени за положението, в същото време в Арктика е започнала нефтена и газова треска. Държави се карат и водят преговори за разделяне на морското дъно. Освен това в голяма степен се пренебрегва коренното население.
Европейският съюз сега трябва да насърчава един последователен подход към устойчиво развитие. Той трябва да контролира блясъка на еврото и долара и да подкрепи опазването на арктическия регион чрез същото споразумение, което се прилага за Антарктика. Освен това коренното население трябва да бъде включено в процесите на вземане на решения, които се отнасят до региона. Във всеки случай трябва да има 50-годишен мораториум върху използването на изкопаеми ресурси в региона.
Трябва да се разбере, че природата и дивата флора и фауна в региона са крехки и уязвими. Например там са налице много по-големи проблеми и рискове, свързани с добива на нефт, отколкото другаде. Дружествата за морски транспорт също трябва да признаят огромните трудности и рискове, които съществуват в региона. С нищо няма да помогне, ако просто сложим няколко хубави думи за околната среда и коренното население в решенията, които взимаме, но реалните ни действия означават, че сериозно рискуваме да замърсим околната среда необратимо и че нарушаваме правата на коренното население.
Charles Tannock: Г-н председател, когато Дания се присъедини към Европейския съюз през 1973 г., Европейският съюз придоби арктическо измерение чрез датската колония Гренландия. През 1985 г. Гренландия избра да напусне Европейския съюз, но когато Швеция и Финландия се присъединиха 10 години по-късно, те значително разшириха интереса на Европейския съюз в Арктическия регион.
Оттогава Европейският съюз се превърна в един от многото участници със сериозен стратегически интерес в Арктика - нейната околна среда и природните й ресурси. Като държави с територия в Арктика САЩ, Канада, Русия, Норвегия и Исландия защитават интересите си решително и енергично. Европейският съюз не трябва да се колебае сега да направи същото, а според мен Арктическият съвет е най-доброто място за това. Специалният статут на наблюдател на Съюза в Арктическия съвет не е подходящ за целта. Надявам се, че върховният представител ще настоява за постоянен статут на наблюдател за Европейския съюз на следващата министерска среща през април догодина в Гренландия.
Може да се съжалява, че Канада блокира Европейския съюз в отговор на забраната на Съюза за тюленови продукти и аз се надявам, че в крайна сметка здравият разум ще надделее. Този подход е безсмислен, като се има предвид факта, че шест държави-членки на Европейския съюз, включително Обединеното кралство - откъдето съм аз - са постоянни наблюдатели. Въпреки това координацията между Дания, Швеция и Финландия в Арктическия съвет е отлична и служи за платформа за представяне на по-общите интереси на Европейския съюз в региона.
Приносът на нашия съюзник Норвегия и Исландия, която вече е кандидатка за членство в Европейския съюз, още повече стимулира европейското участие в Арктическия форум. Това е особено важно, защото Русия не остави никакво съмнение относно намеренията си за Арктика и както се знае постави руския флаг на морското дъно на Северния полюс през 2007 г. От собствен опит знаем, че Русия понякога следва собствените си правила в международните отношения. Единствено един обединен фронт с други членове и наблюдателите в Арктическия съвет, които работят чрез политиката "Северно измерение" на Европейския съюз, е в състояние да обуздае Кремъл. Не можем да позволим Арктика да се превърне в нова сцена за експанзионистичните тенденции на Русия.
Søren Bo Søndergaard: Г-н председател, съществуват много добри причини за обсъждане на Арктика. Някои от тях вече бяха споменати. Налице е въпросът за изменението на климата и фактът, че Арктическият регион е тежко засегнат от глобалното затопляне. Налице е въпросът за природните ресурси и фактът, че арктическият регион предлага огромни богатства. Налице е и въпросът за отварянето на северния морски път, който води до съвсем нови транспортни модели. Основният въпрос за групата ми обаче е от какъв ъгъл трябва да подходим към Арктика. Трябва ли отправната ни точка да бъде всички предимства, в тесния смисъл на думата, които Европейският съюз може да получи от Арктическия регион? Или отправната ни точка трябва да бъде как развитието на Арктическия регион може да помогне на световната общност - като в същото време, нека не забравяме, напълно се зачита правото на самоопределение на населението на Арктика?
Важно изпитание на този въпрос се крие в позицията, която възприемем: трябва ли да работим, за да се превърне Арктика в област, в която може да се позволи да се създаде една нова надпревара във въоръжаването - Русия изигра ключова роля в това отношение и беше последвана и от други - или трябва Арктика, подобно на Антарктика, да бъде демилитаризирана зона? Очевидно има разлика между Северния полюс и Южния полюс, Арктика и Антарктика. Интересно е обаче, че успяхме да създадем договор за Антарктика, в който изключихме военното присъствие и посочихме, че регионът може да се използва единствено за мирни цели. Основният въпрос пред Комисията е дали трябва да работи за превръщане на Арктика в демилитаризирана зона, и ако това е така, какви конкретни инициативи трябва да предприеме в тази посока.
Timo Soini: Г-н председател, въпросът за Арктика е важен и сега ние сме изправени пред него. Във Финландия сме наясно с условията в Арктика. Ние живеем там. Когато баронеса Аштън отиде в Лапландия, тя ще открие много хора, които живеят и работят на север от Северния полярен кръг. Когато самият аз отида там в неделя, ще открия много хора, които са особено загрижени за работата и препитанието си, защото в една истинска демокрация, хората могат свободно да избират къде искат да живеят. Те могат да живеят и на Арктика, ако искат.
Лапландският университет в Рованиеми е най-доброто място за провеждане на това изследване от гледна точка на финансирането и изследователската работа. Diana Wallis даде положителна оценка на това във финландския вестник "Калева" и аз поне веднъж мога да се съглася с едно либерално становище.
От гледна точка на бъдещето трябва да вземем предвид три въпроса: природата, животните и хората. Ако и трите могат да присъстват във всяка част на Арктика и могат да живеят там в хармония, ние можем да постигнем устойчива политика по въпросите, свързани с Арктика, и ще бъдем в състояние да използваме местната логистика и икономика, но единствено като зачитаме природата, хората и животните.
Diane Dodds: (EN) Г-н председател, приветствам възможността да взема участие в днешното разискване и искам да се спра на един много конкретен въпрос, който вече беше повдигнат от някои колеги, които изслушах.
Няма съмнение, че условията на живот в красивия Арктически регион са тежки, но няма и съмнение, че с новите технологии и постижения регионът неизбежно ще бъде отворен за по-голямо използване на природните му ресурси, като рибарството е отличен пример за това.
В съобщението на Комисията от 2008 г. се разглежда настоящият обхват на риболова, както и възможността за отваряне на нови райони. Наистина трябва да съществува някакъв систематичен подход за това. Риболовът по един устойчив начин защитава запасите и осигурява бъдеще на рибарските общности. Същият документ с право споменава и необходимостта от защита на коренното население и местните хора, като използва статистиката, че близо една трета от четирите милиона хора, които живеят в района, са коренно население - отново, много похвална цел. Все пак - и това е моментът, в който предупреждавам Комисията - и в двата документа все още виждам доказателства, че Комисията не се е поучила от катастрофалната обща политика в областта на рибарството, която в Северна Ирландия беше отговорна за разрушаването на риболовната промишленост.
Низходящият подход на постоянен контрол и поставяне на цели и методи на политиката от Брюксел представлява унизителен провал, но изводът от документа от 2008 г. и от Съвета по външни въпроси от декември 2009 г. е, че Европейският съюз ще използва същия подход в Арктическия регион. Призовавам върховния представител, докато тя продължава да търси начини за координиране на политиката в тази област, да има предвид този конкретен въпрос.
Jarosław Leszek Wałęsa: (PL) Г-н председател, с развитието на съвременния свят политиката по въпросите, свързани с Арктика, която се свързваше с изключително тежки климатични условия, бели мечки и необятни ледени полета, започва да носи ново значение. Развитието на международната търговия и по-голямата необходимост от природни ресурси доведе до по-голям интерес в региона. В резултат от бързото топене на ледената покривка на Арктика възникнаха нови възможности за използване на региона. От периферията Арктика премина в центъра на интересите на държавите, търсещи нови морски пътища, безкрайни източници на природни богатства и рибни запаси. Ние обаче вече знаем всичко това.
Въпросът е - как трябва да реагира Съюзът на нервните приготовления за това посегателство на Арктика, които се провеждат от известно време в Русия, САЩ, Канада и Норвегия? Преди всичко е необходимо да се разгледа нерегламентираният правен статут на Арктическия регион. Политика, основана на дипломатическите средства, използвани досега, трябва да доведе до международно разбирателство, което да гарантира справедливо разпределение на потенциалните териториални придобивки. Липсата на нормативни актове може да превърне региона в източник на конфликт с глобален характер. Затова са необходими систематични и координирани действия, които ще отговорят на предизвикателствата, които възникват с голяма скорост. Научноизследователска инфраструктура, развитие на многостранното управление на Арктика въз основа на конвенцията на ООН и участие на местното население на Арктика са само някои от елементите, които трябва да се съдържат в бъдещата европейска стратегия за Арктика, чиято цел е запазването на баланса между защитата на околната среда и устойчивото използване на ресурсите на региона.
Kriton Arsenis: (EL) Искам да приветствам с добре дошла върховния представител по въпросите на външните работи.
Арктика е единственото място на планетата, където изменението на климата е най-очевидно. Глобалното затопляне причини значително намаляване на ледената покривка. Повратната година беше 2007 г., когато ледът намаля с 34% в сравнение с периода 1970-2000 г.
Топенето на ледената покривка на Арктика обаче има множество драстични последици. То ускорява изменението на климата. Към днешна дата бялата повърхност на арктическия лед отразява 80% от падащата слънчева светлина в региона, което оказва влияние върху температурите в региона и в цял свят. Тази отражателна способност намалява постоянно и води до повишаване на температурата на планетата и на полярната област като цяло на територията на цялата 1500-метрова зона в Канада, Русия и Аляска. През 2007 г. температурата се повиши с 2° в периода между август и октомври.
В същото време топенето на леда доведе до непредвидени промени на морските течения. То има неблагоприятно въздействие върху морските екосистеми и рибарството и намалява способността на морето да поема въглероден диоксид, защото засяга планктона и другите организми и повишава морското равнище.
Ето защо европейските граждани са недоволни от честите разговори за участието на Европейския съюз в нарастващата надпревара за използване на геополитическите предимства на тази екологична катастрофа в Арктика.
Ролята на Европейския съюз не трябва да бъде спечелването на една международна геополитическа надпревара за нефт и плавателни пътища в Арктика. Ролята ни трябва да бъде запазване на зачитането на принципите ни, запазването на екологичната цялост на региона, разпространение на принципи като международната конкуренция и зачитане на институциите на ООН при какъвто и нов режим да възникне в Арктика вследствие на настоящата огромната екологична катастрофа.
Pat the Cope Gallagher: (EN) Г-жо председател, позволете ми да се възползвам от възможността да пожелая успех на баронеса Аштън по време на мандата й и искам да приветствам ангажираността й за поддържане на тясно сътрудничество с Парламента при развитието на това, което тя описва като по-съгласувана политика на Европейския съюз за Арктика.
Европейският съюз, разбира се, има централна роля в политиката за Арктика. Две арктически държави, Исландия и Норвегия, са членове на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Политиките на Европейския съюз в области като околната среда, изменението на климата, енергетиката, научните изследвания, транспорта и риболова са пряко свързани с Арктика.
В качеството си на председател на делегацията на Парламента за Швейцария, Исландия, Норвегия и ЕИП, аз съм следователно представителят на Парламента на постоянния комитет на парламентаристите от Арктическия регион.
В това си качество искам да уведомя Парламента, че през септември тази година Парламентът в Брюксел ще бъде домакин на шестмесечната среща на парламентаристите от Арктическия регион.
(GA) Подготвителна среща ще се проведе във Вашингтон през следващата седмица, както и в Осло близо до времето на срещата. Смятам, че провеждането на срещите ще бъде от съществено значение за Европейския парламент и дори за Европейския съюз.
Председател: Много съжалявам, но нямаше превод на последната част от речта Ви.
Pat the Cope Gallagher: (EN) Г-жо председател, не се съмнявам, че всички в залата са разбрали казаното от мен.
В заключение заявих, че ще бъдем домакини на конференцията и че се надявам, ако имате възможност, да разгледате поканата ми да присъстване на част от срещата, баронесо Аштън. Според мен това е една идеална основа за развитие на по-голямо разбиране на съответните проблеми, която позволява на парламентаристите от този огромен регион да създадат и укрепят отношенията си.
Reinhard Bütikofer: (DE) Г-жо председател, приветствам разискването и съм доволен, че баронеса Аштън е тук и взема участие в разискването. Говорихте за това как да се опази регионът и местното население. Това със сигурност е вярно. Когато става дума за коренното население на региона обаче, става дума за повече от защита, която предоставяме отвън; става дума за зачитане на правото им на самоопределение. Това трябва да бъде много важен принцип в политиката за Арктика.
Що се отнася до опазването на природата в региона, трябва да се отбележи, че са налице, разбира се, особено голям брой чувствителни области. Наясно съм, че мнозина от вас, които участват в разискването, отхвърлят идеята за мораториум. Баронесо Аштън, вероятно имахте това предвид, когато заявихте, че "Арктическият регион се различава коренно от Антарктика". Но дори при отхвърлянето на мораториум трябва да бъде намерен отговор на въпроса - от практична, не само от лирическа гледна точка - за това как областите от особена важност в региона могат да бъдат ефективно защитени по силата на принципа на предпазливостта. Не можем да позволим положението да се развие до точката, в която в интерес на недалновидната икономика бойният вик "трябва ни газ, трябва ни риба" в крайна сметка да вземе превес над всички принципи на предпазливост.
Също така искам да се спра и на казаното от г-н Gahler. Г-н Gahler, Вие говорихте за потенциала за конфликт. Това безспорно е вярно. Вече можем да видим, че в международен план тези разисквания не се характеризират само със стремежа за намиране на обща основа или в противен случай Канада и Русия например нямаше да се опитват да блокират статута на наблюдател на Европейския съюз в Арктическия съвет. Разбира се, самият Арктически съвет представлява организация от незадължителен правен характер без фиксиран бюджет или персонал. Той не може да бъде структура за управление. Трябва обаче да се погрижим, когато разглеждаме новите управленски структури - и аз разбирам, че такава е позицията Ви, г-жо върховен представител - да вървим напред чрез един подход на участие, и да признаем, че и други организации искат да вземат участие.
Anna Rosbach: (DA) Г-жо председател, виждам, че както Комисията, така и върховният представител са на мнение, че Европейският съюз трябва да излезе с политика за Арктика. Аз, разбира се, подкрепям идеята за опазване на околната среда в Арктика и като датчанка съм напълно запозната с геополитическото положение. Наясно съм и с проблемите, пред които е изправено местното население и ние, разбира се, трябва да зачитаме начина им на живот. Въпреки това не смятам, че Европейският съюз трябва да има политика за областта, и не смятам, че Европейският съюз трябва да поеме административна роля в Арктическия регион. Това няма да бъде от полза нито за Съюза, нито за Арктика.
Според мен трябва да оставим Арктика на тези държави, които са пряко ангажирани в региона. Европейският съюз не може и не трябва да създава политика за всички области, да не говорим за Арктика, която представлява област, където имаме традиционно силно сътрудничество и където само две (а не три, както беше казано тук) от засегнатите държави са членове на Европейския съюз. Нито САЩ, Канада, Гренландия или Русия са изявили желание да станат членове на Европейския съюз. Може би се съмнявате, че внезапният интерес в областта се дължи единствено на желанието на различните държави да получат именно достъп до суровини. С други думи, най-добрата политика по отношение на Арктика би била, ако Европейският съюз не вземе пряко участие.
Nick Griffin: (EN) Г-жо председател, има една английска народна приказка за крал Канут, който наредил на прилива да не идва и мокри краката му, и така придворните му видели, че дори кралете не са изключение за реалността. Така той станал нарицателно за арогантна глупост.
Крал Канут продължава да живее в Съвета на Европейския съюз, който започва и завършва своите заключения по въпросите, свързани с Арктическия регион, с предполагаемото значение на глобалното затопляне. Това включва отказ да се приеме научната реалност. Според Националния център за данни за снега и леда на САЩ летният лед в Арктика се е увеличил с 409 000 квадратни мили или 26% от 2007 г. насам. Точно това беше предвидено от учените, които бяха наясно, че предишното намаляване на летния лед, което неправилно беше използвано като доказателство за глобалното затопляне, всъщност не беше нищо повече от моментна снимка на един вековен природен цикъл на настъпване, отстъпване и настъпване.
Така че летният лед в Арктика няма да изчезне до 2013 г. и белите мечки не са и няма да се удавят заради глобалното затопляне. Милиони трудолюбиви избиратели обаче се давят в морето от дългове и данъци и започват да губят търпение от използването на измамата с глобалното затопляне от страна на политическата класа с цел да се наложи недемократично международно управление и фалшиви екологични данъци.
ООН вече обяви преразглеждане на обърканите досиета и подправени статистики на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (МГИК). От името на британските данъкоплатци отправям искане към Парламента да направи същото и да спре да харчи повече пари за най-скъпата голяма лъжа в историята на човечеството.
Anna Ibrisagic: (SV) Г-жо председател, Арктика е единствен по рода си регион, който все по-често става предмет на обсъждане в резултат на топенето на ледената покривка и новите възможности вследствие на това. Това е добре, защото трябва да имаме повече разисквания не само за въздействието, което топенето на леда ще има върху възможностите ни за използване на ресурсите, които изведнъж станаха достъпни, но и за произтичащите от това отговорности и за това как най-добре можем да опазим Арктика и да направим оценка на бъдещите последици на присъствието и действията ни в тази чувствителна околна среда.
Преди обаче да вземем решение относно общата политика на Европейския съюз за Арктика, трябва да отделим повече време за оценка на настоящото положение на арктическата екосистема, защото в противен случай ще бъде трудно да предприемем адекватни мерки. Според мен е наивно и нереалистично да смятаме, че можем просто да оставим ресурсите неизползвани. Вместо това трябва да съсредоточим усилията си, за да гарантираме, че добивът на ресурси, транспортът, туризмът и другите отрасли се управляват по възможно най-добрия начин с цел да се защити и опази околната среда. Разбира се, това трябва да стане чрез консултации и сътрудничество с местното население въз основа на действителното положение и настоящите условия.
Докладът на Комисията относно Арктика е положителна първа стъпка към една последователна политика за Арктика. По време на шведското председателство Швеция подкрепи решението на Комисията да се кандидатира за постоянен статут на наблюдател в Арктическия съвет. Смятам обаче, че досега докладът на Комисията и разискването обръщаха прекалено голямо внимание на морските области и не достатъчно внимание на сушата. Някои държави, като Швеция и Финландия, развиват огромна дейност в областта на отглеждането на елени, минното дело, земеделието и горските дейности в Арктика и е много важно те да бъдат взети предвид.
Друго измерение на разискването, което не се споменава често, но което трябва да бъде подчертано, се отнася до стратегическите цели и геостратегическите интереси на Европейския съюз в Арктика и последиците от промяната на условията в региона за международната стабилност.
Някои държави-членки на Европейския съюз се намират в Арктическия регион. Други части от региона са непосредствените съседни държави на север от Европейския съюз. Затова не трябва да бъде трудно да се изготвят общи стратегически цели и да се получи подкрепа за тях от всички държави-членки на Европейския съюз. Като се има предвид засилената конкуренция между различните държави и някои неразрешени конфликти, трябва да бъде в интерес на Европейския съюз да се гарантира, че няма да възникне напрежение по отношение на сигурността в Арктика.
Zigmantas Balčytis: (LT) Днес обсъждаме един много важен въпрос. Ефектът от изменението на климата основно променя положението в Арктическия регион. Поради влиянието на глобалното затопляне в Арктика се отвориха нови морски пътища, които предлагат възможности за транспортиране на нефт, газ и други природни ресурси, но в същото време регионът става все по-уязвим вследствие на екологични проблеми и разпределението на ресурсите му между държавите, като това може да има отрицателни последици за международната стабилност и интересите на европейската сигурност. При обсъждането на влиянието на околната среда и изменението на климата върху региона една от основните цели на политиката за Арктика трябва да бъде намаляване на отрицателното въздействие на изменението на климата и помощ за региона да се адаптира към неизбежните промени. Досега не се прилагаше споразумение за Арктическия регион. Европейският парламент неведнъж подчерта значението на управлението на Арктика. Смятам, че след като положението се промени, трябва постепенно да започнем да създаваме автономна политика на Европейския съюз, а от своя страна Европейската комисия трябва да играе активна роля в тази област. Дълго време положението в региона водеше до напрежение между държавите в Арктическия регион и това напрежение ще нараства все повече докато регионът става все по-достъпен. Смятам, че Европейският съюз трябва да започне цялостен диалог с другите държави, като това ще проправи пътя за нови възможности за сътрудничество. Също така считам, че е време да започнем да мислим за една международна конвенция за управление на региона.
Kristiina Ojuland: (ET) Г-жо председател, баронесо Аштън, наред със значителното изменение на околната среда не трябва да забравяме и факта, че все по-бързото топене на леда в Северния ледовит океан разкри възможността за надпревара за нови природни ресурси. Това обаче може да доведе до потенциална заплаха за сигурността в отношенията между Европейския съюз и другите държави. Поради тази причина искам да обърна внимание на поведението на Русия, при което става дума не за риболов, туризъм или минерални руди, а за последните неизползвани запаси от газ и нефт в света.
Въпреки идеята, произтичаща от Арктическата стратегия на Европейската комисия, за сътрудничество със съседните държави по отношение на прилежащите територии от началото на хилядолетието Русия все още не е показала готовност да разгледа исканията ни. Миналогодишната руска национална стратегия за сигурност изпрати заплашителен сигнал на запад, че, ако е необходимо, Русия е готова да използва военна сила, за да получи нови ресурси в Арктика. Смятам, че трябва да осъществим целеви политики, насочени към Русия, за да се избегне една надпревара.
Indrek Tarand: (ET) Г-жо председател, баронесо Аштън, благодаря Ви за незабавното разглеждане на този важен въпрос в началото на объркващия Ви мандат. Най-спешен според мен е въпросът за Арктика. Заявихте много директно, че Арктика не е Антарктика и че би било нереалистично да използваме споразумението за Антарктика за Северния ледовит океан.
Смятам, че ако някой някъде по света трябва да се застъпи за идеализма, то това със сигурност трябва да е Европейската комисия. И защо Европейската комисия да не представи идеалистично предложение на партньорите си преди да започнем една нова златна треска в Северния ледовит океан, да наложим мораториум за няколко десетилетия - да не започваме един процес, който ще даде възможност за надпревара във въоръжаването и други заплахи?
Искам да кажа няколко думи относно правата на коренното население на Арктика. Смятам, че в диалога между Европейския съюз и Русия относно правата на човека трябва да бъде зададен въпросът дали коренното население на Арктика, което живее в Руската федерация, участва достатъчно в работата на Арктическия съвет. Да, Антарктика не е Арктика, но стъпките, които помогнаха да се постигне споразумение на юг по време на Студената война, не трябва да бъдат повторени само защото няма идеализъм в Комисията.
Аз съм родом от държавата, от която антарктическият изследовател Белингсхаузен се отправи на пътешествие. Той тръгна и направи открития, защото беше идеалист. Пожелавам Ви същия идеализъм в работата Ви!
William: (EN) Г-жо председател, Европейският съюз иска всеобхватна политика за Арктика. Предложението е много странно. Кипър и Гърция например разполагат с исторически култури, но погледнете географията. Наистина е трудно да се разбере защо на една държава на Егейско море й трябва да има политика на Европейския съюз за Арктика.
Една политика на Европейския съюз за Арктика обаче може би не е толкова странна, колкото назначаването на извънредно некомпетентната баронеса Аштън, която е като Сара Пейлин на бившата студентска левица, на поста върховен представител. На заседанията стана ясно, че върховният представител не е забравила нищо и не е научила нищо. И, между другото...
(Председателят отнема думата на оратора)
Председател: Съжалявам, но не смятам, че трябва да слушаме такива лични забележки в залата.
(Възклицания в залата)
Времето Ви за изказване свърши. Няма да позволя такива лични забележки.
(Възклицания в залата)
Сега ще преминем към следващия оратор.
Sari Essayah: (FI) Г-жо председател, нека се върнем на въпроса. Както много от колегите заявиха, тече надпревара за природните ресурси и управлението на Арктическия регион.
Арктическият регион обаче изисква цялостен поход, както заяви върховният представил тук. Ще трябва да се вземе предвид изключително крехкият характер на дивата флора и фауна в Арктика, дългосрочните последици от топенето на леда и преди всичко правата на коренното население и на другите хора от региона, които живеят там.
До момента Конвенцията на ООН по морско право и Споразумението на ООН по рибните запаси бяха достатъчни за регулиране на добива на природни ресурси в Северния ледовит океан и на морското дъно. Арктическият съвет съсредоточи усилията си върху сътрудничество в областта на околната среда и научноизследователската дейност, но споразуменията за използване на природните ресурси доведоха до все по-голяма необходимост от разработване на международни стратегии за управление, а Европейският съюз също може да има роля тук. Освен това политиката на Европейския съюз за Арктика се нуждае от собствена стратегия, която трябва да бъде съвместно координирана.
Подходящ начин за участие на Европейския съюз в Арктика би било създаването на Арктически център. За пръв път необходимостта от Арктически информационен център на Европейския съюз беше спомената в съобщението на Комисията относно Европейския съюз и Арктическия регион през есента на 2008 г. По искане на Съвета Комисията започна да проучва възможностите за създаване на такъв център в Европейския съюз.
Арктическият център в Лапландския университет в Рованиеми, в Северния полярен кръг, изрази готовността си да функционира като Арктически информационен център на Европейския съюз. Финландия няма никакви териториални претенции по отношение на природните ресурси и затова държавата, като неутрален участник, би била подходящ избор за работата на Центъра, както окуражително заяви и г-жа Wallis.
Ето защо призовавам върховния представител Аштън да вземе решение относно каква форма Арктическият център на Европейския съюз трябва да приеме, както и за неговото местоположение и задачите му, като по този начин ще се създаде профилът на Европейския съюз в политиката за Арктика. Пожелавам Ви приятно пътуване до Лапландия!
Herbert Reul: (DE) Г-жо председател, в контекста на разискването за изменението на климата вече има по-интензивно разискване за Арктика като морски път за корабоплаване с възможност за вероятно съкращаване на търговските пътища, което би довело до необходимост от използване на по-малко гориво - не забравяйте, че и това е една страна на проблема - което включва въпроса дали и под каква форма са налице ресурси, вариращи от нефт до газ, и как те могат да бъдат експлоатирани. Риболовът също беше споменат. Разбира се, в разискването имаше и продължава да има една много символична стойност, която стана ясна, когато Русия постави - вдигна не е точната дума тук - флага си на морското дъно. Другите държави също започват да изразяват претенциите си по-силно. Като се има това предвид, аз съм много благодарен на върховния представител за факта, че тя разглежда и смята въпроса за приоритет.
Според мен това, което досега се обсъждаше в Европейския парламент, както и в Комисията, като в предложението й от 2008 г., което също беше споменато, е прекалено пасивно. Смятам, че към този въпрос трябва да се подходи агресивно и в двата аспекта. Това означава както по отношение на въпроса, повдигнат от много членове на Парламента тук, а именно опазването на околната среда и местното население, така и по отношение на факта, че трябва внимателно да разгледаме въпроса дали се откриват нови възможности и да проведем едно честно разискване в това отношение. В контекста на доклада за нефта от 2008 г. проведохме предварителни и много предпазливи обсъждания по този въпрос и определихме първите стъпки. Когато винаги говорим за това как ни трябва диверсификация и нови източници, включително за ресурси и енергийни доставки, трябва да обсъдим дали има възможност за експлоатиране на тези източници, без да застрашаваме природата и околната среда. Това обсъждане трябва най-малкото да се проведе - трябва да използваме тази възможност. Днес се намираме в различна технологична позиция и, между другото, технологичните постижения в тази област днес са европейски постижения. Ако говорим за по-нататъшно развитие на технологиите, то това трябва да стане във всички области. Благодарен съм, че разискването се провежда. Надявам се, че се проведе по един обективен и открит начин.
Andrzej Grzyb: (PL) Г-жо председател, кой ще поеме контролът над Арктика? Това е заглавието на статия в печата, която открих, когато проучвах темата. В нея накратко, но може да се каже остро, се описва настоящото положение на надпреварата за Арктика. В това отношение въпросът, зададен от г-жа Аштън, би изглеждал много подходящ - как може Европейският съюз да бъде отговорен участник по отношение на проблемите, свързани с Арктика? Отговорен - искам да подчертая това. Ето защо разискването в Европейския парламент ми се струва полезно и добро във всяко отношение, защото то се провежда тук за втори път в резултат от първото и настоящото съобщение на Съвета към Парламента и от Комисията към Съвета и Европейския парламент.
Арктика е регион, който не се управлява въз основа на международното право, а огромният интерес към Арктика е, от една страна, както вече беше подчертано, резултат от изменението на климата, но от друга страна, вече все по-ясно се признава и използва с готовност като потенциален източник, най-вече на енергийни ресурси и газ, но и на природни ресурси като риба например. Разбира се, съществуват опасности, свързани с това - опасности за околната среда във връзка с използването на суровини и рибарството, но също и за коренното население в региона, а това е нещо, което също трябва да имаме предвид.
Също така отварянето на маршрута, морския път, във връзка с промените в региона има огромно въздействие върху начина, по който хората гледат на Арктика. Подобно въздействие имат и опитите за действително разделяне на територията въз основа на поредица от faits accomplis, като символичното поставяне на флагове. Искам да заявя, че трябва да се отбележи, че петте арктически държави не се интересуват особено от законовите разпоредби, но Съюзът обаче трябва да играе важна роля в тази част на света не само чрез присъствието си, но предимно чрез участието си и познанията си. От съществено значение е да се изгради взаимно доверие и ние можем да изградим това взаимно доверие чрез инициатива в областта на регулирането като Арктическата харта например.
Cristian Dan Preda: (RO) Искам да взема думата в качеството си на докладчик на Парламента за Исландия.
Както всички знаете, към настоящия момент Исландия очаква Съветът да потвърди, че преговорите за присъединяване могат да започнат. Ако, както всички искаме да видим, Исландия стане държава-членка на Европейския съюз, тя ще бъде единствената държава-членка, която се намира изключително в Арктическия регион. Заедно с Финландия, Дания и Швеция, Исландия би увеличила броя на държавите-членки на Европейския съюз в Арктическия съвет до четири наред със САЩ, Русия, Канада и Норвегия.
Смятам, че този факт е още по-важен, като се има предвид, че, за съжаление, на Европейския съюз не беше даден статут на наблюдател във форума.
Освен това смятам, че присъединяването на Исландия към Европейския съюз, на първо място, би допринесло за диверсификацията на енергийните ресурси на Европа и, на второ място, за създаването на многостранно управление на регион, който привлича все по-голям интерес и, както беше споменато в други изявления, може да доведе до конфликти. Не на последно място, присъединяването на Исландия може да доведе до една последователна и ефективна европейска политика в региона.
В заключение, смятам, че когато Исландия се присъедини към Европейския съюз, ЕС ще има по-значима роля в този стратегически регион.
Благодаря ви.
Zuzana Roithová: (CS) Крайно време е да се създаде една последователна европейска и арктическа политика, която ще разреши дългите спорове за нови територии. В резултат на топенето на леда потенциалът за добив в новите територии ще се увеличи до 200 м под повърхността, което включва милиони квадратни километри. Споровете между Русия, Норвегия, САЩ и Канада очевидно имат и геополитическо значение. Ледената покривка вече е намаляла наполовина. Най-важното нещо обаче е да се защити водата от замърсяване, като ядрените отпадъци в руските части на Арктика също са от голямо значение.
Г-жо върховен представител, идвам от държава, която привидно няма нищо общо с Арктика, но мога да Ви уверя, че дори в Чешката република много граждани се интересуват каква позиция ще приеме Съюзът по отношение на външната политика, включително оказването на влияние за бъдещето на Арктика. Това включва устойчивия добив на суровини, устойчивия транспорт, условията за научноизследователска работа, опазването на околната среда и, не на последно място, правата на местните жители.
С недоволство следя споровете както за новите, така и за историческите владения. Опасявам се, че това дори може да представлява нов източник на сериозни конфликти. Друг спор се отнася до стратегическия северен проход между Азия и Америка. Г-жо член на Комисията, трябва да гарантирате, че проходът винаги ще се намира в международни води и че Арктика винаги ще остане демилитаризирана зона. Поемете една активна координираща роля за постигане на международни споразумения по всички въпроси, свързани с Арктика. Съюзът не трябва да гледа безучастно, а трябва активно да преговаря, като по този начин предотврати ескалацията на конфликти и увреждането на природата.
Bendt Bendtsen: (DA) Г-жо председател, важно е Европейският съюз да вземе участие в разискването за Арктика и е добре, че Европейският съюз се ангажира с региона, свързан с много интереси и опасения. Според мен от най-голямо значение е действията на Европейския съюз да бъдат внимателни и да зачитат исканията и нуждите на коренното население. Европейският съюз трябва да поеме отговорност по отношение на глобалното затопляне, което се проявява предимно под формата на увеличение на температурата. В този контекст трябва да вземем предвид какво означава това за условията на живот на хората. Също така знаем, че изменението на климата ще улесни достъпа ни до ресурси като нефт и газ, както и до нови транспортни пътища от Европа за Азия. От една страна, това може да бъде положително, но от друга, трябва да гарантираме, че са взети мерки за безопасност, които изцяло ще вземат предвид уникалния климат и крехката околна среда на Арктика.
С нарастването на икономическите интереси в Арктика е важно също Европейският съюз да възприеме позиция по отношение на действията на различните държави в областта. Не трябва да се пренебрегват случаите, в които държавите не спазват международните правила, приложими към този регион. Един показателен пример понастоящем е Канада, която се стреми да създаде задължителен регистър за всички големи плавателни съдове, преминаващи през Северозападния проход от юли 2010 г. Бих изтъкнал, че тук става дума за международни води и че Лене Йесперсен, датският външен министър, също заяви категорично, че това е неприемливо. Е, това е позиция, която искам да бъде подкрепена от Европейския съюз и върховния представител.
Thomas Ulmer: (DE) Г-жо председател, става въпрос ние, Европейският съюз, да следваме една ясна стратегия и да предотвратим треската за злато или скъпоценни камъни. Европа трябва да се включи активно тук. Европа, като партньор, тук може да покаже сила, като говори с един глас. Това се отнася до корабоплаването на и под морската повърхност, рибарството и ресурсите под формата на първични енергоносители и суровини.
В тази връзка са необходими стабилни и надеждни договори с другите партньори в Арктика. Необходимо е сътрудничество, а не конфронтация. Необходим е диалог в областта на опазването на околната среда с оглед опазването на природните ресурси и природата. Необходим е диалог в областта на защитата на животните с оглед опазването на биологичното разнообразие и е необходима защита и зачитане на местните жители и техните права на човека.
Ако успеем да приложим едно положително управление на ресурсите заедно с партньорите ни в Арктика, ще имаме възможност да поемем по нови политически пътища и това ще бъде първият лакмусен тест за общата ни външна политика - възможност да докажем, че ние, като европейци, действително можем да преследваме целите си заедно.
Председател: Преминаваме към процедурата от разискването с вдигане на ръка. Преди това искам да поясня, че като председател на разискването, ако реша, че дадена реч има за цел да наруши работата на Парламента, имам пълното право да спра изказването на оратора.
Riikka Manner: (FI) Г-жо председател, на първо място, искам да изразя своята искрена благодарност на върховния представител за включването на този важен въпрос в дневния ред на толкова ранен етап. Наистина се надявам, че Комисията и целият Европейски съюз ще изиграят важна роля в политиката за Арктика, както и че Европейският съюз ще формулира своя собствена стратегия за Арктика.
Една обща политика за Арктика ще създаде необятни възможности за целия Европейски съюз по отношение на неговата сигурност, околна среда, енергетика, транспорт и коренното население. Ако ние, Европейският съюз, бъдем изключени от разискването - изключени от политиката - ще изгубим много.
Искам да се спра на два въпроса. Първо, надявам се, че Арктическият съвет като административен орган ще продължи да укрепва и че Европейският съюз ще изиграе важна роля в него. Второ, надявам се, че плановете за Арктически информационен център ще се осъществят: според мен това ще насърчи диалога между арктическите територии. Освен това, както вече беше казано, едно чудесно и подходящо място за него би била Финландска Лапландия, и по-специално Рованиеми, който отдавна се свързва с въпросите на Арктическия регион.
Gerard Batten: (EN) Г-жо председател, разискването за Арктика несъмнено разгорещи страстите този следобед. Що за Парламент се опитва да попречи на членовете си да се изкажат, когато не одобрява казаното от тях? Не трябва обаче да се учудваме, когато новият ни върховен представител по въпросите на външните работи някога беше описана от Британската контраразузнавателна служба MI5 като симпатизант на комунистите, а когато беше касиер на Кампанията за ядрено разоръжаване тя взе пари от Съветския блок, за да подкопае отбранителната политика на собствената си държава.
С всеки изминал ден това място все повече прилича на Съветския съюз.
Andreas Mölzer: (DE) Г-жо председател, ако в бъдеще метанът, който има значително по-голям потенциал за затопляне, отколкото въглеродния двуокис, започне да се отделя от Северния ледовит океан в по-големи количества в резултат от топенето на морското дъно, ще разполагаме с една много опасна нова променлива в чувствителната климатична система - променлива, която спешно изисква да бъде проучена внимателно.
Арктика не представлява само проблем по отношение на климата, но има вероятност да доведе и до конфликт. Фактът, че дори Китай вече е започнал производството на ледоразбивачи, подчертава значението на един търговки път през Северозападния проход след разтапянето на ледената покривка. Това потенциално мирно използване обаче далеч не е толкова проблемно, като например засиленото желание на САЩ да разположат военни системи за ранно предупреждение в Арктическия регион.
Условията за всяка възможна икономическа експлоатация на минералните ресурси, свързана с топенето на леда, също трябва да бъде изяснена предварително. В крайна сметка предполагаемите запаси от нефт и газ там могат да гарантират енергийната независимост на Европа.
Birgit Schnieber-Jastram: (DE) Г-жо председател, г-жо върховен представител, искам още веднъж да подчертая много ясно, че освен явно важните области като въпросите, свързани с околната среда и енергетиката, въпросът за морските пътища има много специална роля. Като се има предвид, че са спрени корабите, плаващи по традиционни морски пътища, понеже животът на капитаните и екипажите им е застрашен, защото тези пътища не са безопасни, собствениците на кораби търсят нови пътища. В родния ми град Хамбург това разискване е от много важно значение. Много искам да Ви насърча да продължите по това направление в разискването на Европейския съюз за Арктика.
Marian-Jean Marinescu: (RO) Арктическият регион, както и Антарктика, е особено уязвим към изменението на климата. Освен това глобалната климатична система зависи от неговата стабилност. Като водещ поддръжник на борбата срещу изменението на климата Европейският съюз трябва да приеме твърда позиция относно Арктическия регион.
Европейският съюз трябва да покаже сдържаност по отношение както на използването на ресурси навътре в морето, така и на транзитния транспорт през Арктическия регион. В дългосрочен план тези дейности само ще доведат до откъсването на повече айсберги и на малкото, което е останало от полярната шапка, като по този начин ще се застрашат необратимо екосистемите в региона и хората, живеещи в Арктическия регион.
Защитата на айсбергите и полярната шапка от неконтролирана човешка намеса е абсолютно задължително. Европейският съюз трябва да работи в тясно сътрудничество със САЩ, Канада, Норвегия и Русия и непрекъснато да обменя информация чрез Общата информационна система за околната среда (SEIS), Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Eionet) и чрез устойчивата мрежа за наблюдение на Арктика (SAON).
John Bufton: (EN) Г-жо председател, искам да кажа на лейди Аштън: това е първата ми възможност да коментирам новата Ви роля. Аз, подобно на Вас, съм от Обединеното кралство. Единствата разлика е, че аз бях избран, а Вие - не.
По въпроса за Арктика, ще се превърне ли това в надпревара за ресурси с Русия, Америка и Канада за рибни запаси и една четвърт от нефта и газта в света? Вие имате опит от първа ръка с надпреварата във въоръжаването по време на Студената война. Сега към ледена война ли ни водите? Действията в Арктика могат да изострят външните отношения и Европа дори не трябва да има външна политика в Арктика, със сигурност не с някой като Вас начело.
Вече доказахте, че не сте в състояние да вършите тази работа. Не се съмнявам, че под Вашето ръководство всички ще се пързаляме по много тънък лед. Ако имахте училищна оценка за първите Ви 100 дни, в нея щеше да пише "трябва да се постарае повече", но истината е, че дори и да заемахте поста в продължение на 100 години пак щяхте да сте провал. Моля, постъпете както трябва и подайте оставка.
Катрин Аштън: заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. - (EN) Г-жо председател, смятам, че това беше едно много интересно разискване и съм доволна, че насочихме вниманието си върху един важен регион в света. Страстта, с която хората се изказаха за значението на действията ни по отношение на политиката за Арктика, е много важна за мен с напредването на това, което според мен трябва да правим в бъдеще.
Искам да уверя членовете на Парламента, че опазването на околната среда и диалогът със съответните жители - местни или не - са от изключително значение за подхода, който искаме да възприемем. Искаме да стане ясно на всички международни обсъждания, че арктическите ресурси трябва да бъдат добивани и използвани единствено, когато разполагаме с най-високи стандарти за околна среда и безопасност и когато те се спазват изцяло.
Трябва да продължим да подчертаваме, че Европейският съюз желае да работи заедно с всички заинтересовани страни в Арктика, за да се уверим, че подхождаме към предизвикателствата по един подходящ начин. Това включва извличането на въглеводороди в този контекст.
От моя страна, смятам, че можем да допринесем с много от нашата дипломация по отношение на околната среда до политиките ни за изменението на климата; от задълбочените ни научноизследователски програми за Арктика до политиката ни в подкрепа на коренното население в цял свят. Също така смятам, че Арктическият съвет може да допринесе с много. Заради неговата работа, която не на последно място е да се гарантира участието на коренното население - в действителност това е единствената организация, която им позволява да участват наравно със суверенните държави - ние искаме да станем постоянни наблюдатели, което според мнозина членове на Парламента би било от голяма полза.
Смятам, че е възможно да се намери точния баланс между защитата и опазването на Арктика, от една страна, и устойчивата употреба на ресурсите, от друга, и ние трябва да гарантираме, че това ще бъде направено както трябва.
Събирането на седем представители от различни части на Комисията - мисля, че ми казахте вчера, г-жо председател - за изготвянето на доклада е добър пример за бъдещето, което искаме да имаме, от гледна точка на сътрудничеството и ефективното функциониране, което се проявява в работата ни на практика в цял свят.
На последно място, с нетърпение очаквам да посетя Лапландия през почивните дни. Това ще бъде третото ми посещение там. Ще се проведе голяма среща, на която ще бъдат обсъдени въпросите с някои от министрите на външните работи. Що се отнася до Рованиеми и възможността за център, има две възможности: едната е отделен център, а другата е свързването на различни центрове в мрежа Със сигурност трябва да разгледаме и тази възможност.
Председател: Разискването приключи.
Писмени изявления (член 149)
Elena Oana Antonescu : Въпросите, свързани с арктическия регион, като се започне от последиците от глобалното затопляне до използването на ресурсите и корабоплаването в региона, напоследък привлякоха все по-голямо внимание. Трябва да сме наясно, че бъдещето на планетата е тясно свързано с бъдещото на региона. Топенето на айсбергите в Арктическия регион, нарастващата нужда от ресурси и последните технологични достижения са някои от причините, поради които арктическият регион се превърна в област от особен интерес за всеки от нас. Смятам, че европейската стратегия за тази зона трябва да се съсредоточи върху защитата и опазването на региона, насърчаването на устойчивото използване на ресурсите в рамките на многостранното управление и преди всичко включването на населението в региона във всички мерки.
Появата на нови плавателни канали също изисква да бъдат установени много по-стриктни стандарти за сигурност и околна среда. Всеки морски регион се нуждае от специален подход, а Европа може да се възползва от опита, придобит от програмите, разработени в други морски региони като Балтийско море и Средиземно море, като същевременно предлага модели на добри практики в тази област.
Joanna Senyszyn : Един призрак броди над Арктика. Призракът на глобалното затопляне. Топенето на леда оказва голямо влияние не само върху природата, но и върху обществените отношения, икономиката и политиката. На този океански леден шелф на площ, по-голяма от Германия, Италия и Франция взети заедно, с изключение на това, което вече се използва, има богатства като газ и нефт. Ледените слоеве, които изтъняват с всяка изминала година, вече не защитават находищата от сондиране. Възможна е появата на безмилостна надпревара - безумие от мащаба на златната треска през XIX век. Европейският съюз трябва да приеме една категорична позиция по въпроса. От съществено значение да се разработи обща политика на Европейския съюз по отношение на Арктика, особено по отношение на използването на нови възможности за експлоатация на природни залежи, опасности за околната среда и нови възможности за корабоплаване.
Арктика образува част от територията на три държави-членки на Европейския съюз: Дания, Финландия и Швеция, както и Исландия, която в момента кандидатства за членство. Не трябва да забравяме, че това е едно изцяло ново положение за хората, живеещи далеч на север, както и за фауната и флората. Жителите на Арктика са наясно с нарастващото влияние на външни социални, икономически и политически фактори върху живота им. Нашата роля е да помогнем на местните общности да стъпят на краката си при новите условия и да защитят своята култура и език. Точно както в основата на политиката на Европейския съюз са неговите граждани, така в основата на плановете за управление на Арктика трябва да бъдат хората от Арктическия регион.
Rafał Trzaskowski : Арктика отдавна отсъства от дневния ни ред, но сега отново привлича вниманието на политици и учени. Нарастващата загриженост за региона е следствие от топенето на арктическата ледена покривка, причинено от изменението на климата. Без да се впускаме в спора относно скоростта и мащаба на този процес, широко се предполага, че в крайна сметка това ще разкрие нови възможности за експлоатация на природни ресурси и нови морски пътища. Всички сме на мнение, че последиците върху околната среда на този процес ще бъдат огромни. Това, към което обаче искам да насоча вниманието на Парламента и на Европейския съюз като цяло, е неговото политическо измерение, както и сигурността. Студената война ни показа от какво стратегическо значение е Арктика. Станахме свидетели на икономическо, политическо и дори военно съперничество в региона. За положителното му бъдеще е налице ясна нужда от съвместни международни усилия, в които Европейският съюз трябва да играе активна роля. Налице е необходимост да се намери баланс между икономическата експлоатация на региона и неговата екосистема, но, да назовем само един проблем, има нужда и от защита, наред с другото, на съществуващия правен режим за Арктика.
| bg |
Време за гласуване
Председател: Следващата точка е време за гласуване.
(За резултати и други подробности за гласуването: вж. протокола)
| bg |
Закриване на заседанието
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж протоколите
| bg |
Въпроси за устен отговор и писмени декларации (внасяне): вж. протокола
| bg |
Време за гласуване
Председател: - Следващата точка е гласуването.
(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)
| bg |
Състав на Парламента: вж. протокола
| bg |
Демократизацията в Турция (разискване)
Председател: Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно демократизацията в Турция.
Диего Лопес Гаридо: Госпожи и господа, за мен е удоволствие да говоря пред Парламента по въпрос от изключително значение за Европейския съюз, а именно, по въпроса за отношенията с Турция, и по-специално за демократизацията на Турция, която изглежда е главната цел на това разискване - въпрос, който има пряко отношение към Съюза, не само косвено, но и пряко, като се има предвид, че Турция е страна кандидатка.
Тя е със статут на страна кандидатка, която от няколко години води преговори за присъединяване към Европейския съюз, а както е известно, позовавайки се на някои от политическите изисквания от Копенхаген, ние изискваме от страна, която желае да се присъедини към Съюза, да има стабилни политически институции и да гарантира демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и зачитането на малцинствата.
Следователно Турция трябва да изпълни изискванията. Има няколко глави, по които евентуално могат да се водят преговори. Някои са отворени, други още не са, трета група преговори умишлено се отлагат, а е ясно, че Турция е от голямо стратегическо значение за Съюза. Първо, защото е страна с европейска перспектива, на следващо място, защото е голяма страна с растящо стратегическо значение от гледна точка на енергийните доставки и защото е страна с безспорна икономическа и, разбира се, политическа значимост. Турция, между другото, е част от НАТО и следователно в това отношение за някои от страните на Европейския съюз Турция е присъединена в сферата на този военен съюз.
Следва да се отбележи, че в Турция настъпиха положителни промени. Европейската перспектива изключително много мотивира Турция да следва път, в положителен смисъл, на промени с демократизирaщ ефект и на демократично обединение. Настоящото турско правителство дори предприе така наречената "демократична инициатива" в отговор на необходимостта от поредица от институционни промени в турската политическа система по пътя към нейната демократизация. По отношение на Европейския съюз интересът на Турция беше демонстриран дори в рамките на правителството с назначаването на министър Багъш, с когото съм разговарял многократно и който отговаря за преговорите с Европейския съюз, които са неговият ресор.
Следователно, от една страна, виждаме как Турция предприема реформи, които несъмнено се стимулират от европейската перспектива, но от друга страна, все още има дефицит в конкретната област, обект на настоящото разискване - областта на демокрацията и зачитането на основните свободи.
Продължаваме да считаме, че е налице недостатъчна степен на защита и гарантиране на определени свободи като свободата на изразяване, свободата на пресата, на вероизповеданията или правата на синдикатите, правата на етническите групи, правата на жените и децата, в борбата срещу дискриминацията и равенството между мъжете и жените. Това ни подтикна да предложим на Турция като част от този процес поредица от конституционни реформи, без които би било трудно да се постигне напредък в която и да било от тези области.
Ето защо, както е предвидено в рамката за преговорите с Турция, Европейският съюз желае да се постигне напредък в това отношение и нещо повече - той ще насочва Турция, когато е необходимо и когато счита, че мярка от даден вид не е ориентирана в тази посока или може да затрудни напредъка.
Това се случи на практика по повод на решението, взето на 11 декември от Конституционния съд на Турция, за разпускане на Партията за демократично общество (ПДО) и за налагане на забрана за осъществяване на каквато и да било политическа дейност на редица от демократично избраните й представители. Към онзи момент председателството на Съвета изрази безпокойството си във връзка с постановеното от съда решение и ясно прозвуча гласът на Европейския съюз, който рязко подчерта тревогата си, породена от това решение. Нещо повече, този глас насърчава необходимите реформи в турското законодателство за адаптиране на нормативната база относно политическите партии към определени препоръки, формулирани от Венецианската комисия към Съвета на Европа и към съответните разпоредби на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, която впрочем е подписана и ратифицирана от турската държава и е подведомствена, в този случай на Съда в Страсбург.
С това приключвам, г-жо председател. Председателството на Съвета ще продължи да отдава голямо значение на темата. Всеки аспект от процеса на реформите, които се провеждат в момента в Турция, ще бъде следен внимателно и във всички случаи във рамка, която считаме за положителна - рамка на преговори и асоцииране с цел членство. Считаме, че това е стратегическа рамка, с която трябва да продължим, като намерението на настоящото испанско председателство на Съвета е да продължи разкриването на нови пътища за преговори като по този начин, както се случи миналата година с Турция, ще сме в състояние да задълбочим преговорите.
Оли Рен: Г-жо председател, приветствам това толкова важно разискване относно демократизацията в Турция. Припомням на всички ни, че процесът на присъединяване на Турция към ЕС продължава да бъде от стратегическо значение за Европейския съюз.
Демократичните реформи и демократичното преустройство на Турция укрепват стабилността и сигурността в Турция и в по-широкия регион в съседство на ЕС и Турция. Напредъкът в Турция вдъхновява реформаторите и действа като катализатор за демокрацията и правата на човека в целия регион.
Разбира се, напредъкът не винаги е праволинеен, съпроводен от положителни събития. Свидетели сме и на събития, които дават основание за безпокойство и когато това се случи, поставяме проблемите много сериозно пред турските органи и използваме инструментите, с които разполагаме, благодарение на условията, свързани с перспективата за присъединяване към ЕС.
Когато общество като турското преживява дълбоки политически промени, рядко се случва винаги да има пълна яснота или насоченост на събитията.
Демократичното отваряне на Турция към кюрдското населени е пример за такова събитие. През лятото на 2009 г. правителството на Турция предприе такова демократично отваряне с цел повишаване на демократичния и жизнен стандарт на всички турски граждани. С тази важна инициатива се цели разрешаването на кюрдския въпрос чрез диалог и в рамките на турски демократични институции. До този момент са осъществени редица забележителни реформи. Някои от тях бяха почти невъзможни само преди няколко години: помислете за телевизионните програми на кюрдски език, които сега се излъчват от частни и държавни телевизионни оператори. Те са показателен пример за такива желани промени и за преустройство.
Но неотдавнашните неуспехи, свързани с демократичното отваряне, действително дават основания за сериозно безпокойство. Съжаляваме за постановеното през декември решение на Конституционния съд на Турция за разпускане на Партията за демократично общество (ПДО). След разпускането на ПДО няколко члена на партията - включително спечелили избори кметове - бяха арестувани във връзка с антитерористично разследване. В същото време с неотслабваща сила продължават терористичните атаки на Кюрдската работническа партия (ПКК) на югоизток, които застрашават живота на турските войници. За напрегнатата политическа атмосфера допринасят и празненствата след завръщането на членове и симпатизанти на ПКК от Северен Ирак. Националистическите среди в Турция се възползваха от възможността, за да отправят нападки срещу правителството във връзка с неговата политика и самото демократично отваряне.
След бурната отрицателна реакция спрямо демократичното отваряне приветствам съобщението на турското правителство от миналата седмица за неговото по-нататъшно демократично развитие. Демократичното преустройство на Турция е убедително доказателство за трайната "мека сила" на перспективата за присъединяване към Европейския съюз, когато тя се използва справедливо и твърдо, с решителност и последователност.
Този процес не е лек - при него пътуването е поне толкова важно, колкото и дестинацията. Нека го поддържаме жив и нека извлечем от него обща полза за ЕС и Турция.
Ria Oomen-Ruijten: Г-жо председател, г-н Рен, съзнавам, че разискването относно Турция, относно разширяването може да се окаже последният път, в който се обръщам към Вас. Във всички случаи, искам да Ви благодаря за информацията, която винаги с готовност предоставяхте по време обсъжданията с нас и с мен. Приемете моите най-сърдечни благодарности.
Г-н действащ председател на Съвета, г-н Лопес Гаридо, госпожи и господа, днешното разискване не е свързано с отварянето на глави. То е посветено на демократизацията - и по-специално на някои аспекти на демократизацията - тъй като докладът за напредъка на Турция и визията на Парламента са включени в дневния ред на следващата месечна сесия в Страсбург. Съгласна съм с члена на Комисията Рен, че е изключително важно Турция да напредва към демокрацията. Искам изрично да поздравя Турция за всички усилия, които вече положи в тази област, включително по отношение на кюрдския въпрос. В края на краищата, кой би помислил преди 10 години, дори преди 5 години, че сега ще има телевизионни програми на кюрдски език?
Когато в средата на 2009 г. Турция предприе инициативата, наречена от нея "демократично отваряне", това предизвика безпрецедентно разискване - не само разискване в парламента, но и безпрецедентно обсъждане в медиите. Тогава се надявах, че разискването най-сетне ще доведе до много осезаеми и надеждно въведени права за всички турски граждани. През октомври поздравих всички мои турски колеги за това, че се осмелиха да проведат обсъждането въпреки откритата съпротива. Призовах ги непосредствено след дискусията да предприемат много конкретни мерки, за да придадат конкретен израз на това отваряне. Но след цялата положителна енергия, която беше вложена в това начинание, тъмната страна на Турция отново надигна глава, когато решението на Конституционния съд на Турция доведе до подновяване на терористичните нападения. Имаше вълна от арести на членове на ПДО, като заплахата за арест все още тегне над депутати от турския парламент. Това заплашва да сложи край и на отварянето. Имам неприятно предчувствие в това отношение. Макар да съжалявам за решението на Конституционния съд, разбирам, че същият този съд призовава за изпълнението на препоръките на Венецианската комисия. Парламентът винаги е осъждал насилието и тероризма и е изтъквал аргументи в полза на политическите разрешения. В края на краищата, само диалог в рамките на турското общество и правно гарантирани устойчиви права могат да донесат мир, сигурност и просперитет на турските граждани, както и да осигурят голяма полза за нас.
Richard Howitt: Г-жо председател, обявяването на демократичното отваряне миналата година породи надежди за истински пробив в обезпечаване зачитането на езиковите и културни права и правата на човека на кюрдите в Турция и за поставяне на край на годините на тероризъм и насилие.
А ето че тази вечер Парламентът се присъединява към Съвета и Комисията като дава израз на дълбоката ни загриженост поради факта, че вместо това с декемврийското решение на Конституционния съд се слага край на политическата партия, която събира болшинството от гласовете в районите с преобладаващо кюрдско население и която, според определението на асоциация за правата на човека в страната, е "естественият преговарящ" от името на кюрдския народ.
Преди две години лично присъствах, като наблюдател, на конгреса на партията заедно с около 20 000 души и сам видях и чух колко легитимна е тя в очите на своите поддръжници.
Оценявам факта, че министър-председателят на Турция се противопостави на разпускането на политическите партии в изявлението си след решението, а в днешната турска преса се съобщава за обявеното намерение на управляващата партия да се предотвратят бъдещи случаи на неоправдано разпускане чрез привеждане на конституцията в съответствие с член 11 от Европейската конвенция за правата на човека. Тези обещания трябва да бъда спазени.
Но за всеки от нас е трудно да съвмести призива на Турция към партизаните да слязат от планината с факта, че други членове на същата общност, които са избрали пътя на демокрацията, след това биват показвани в редица с поставени белезници и откарвани под строй в затвора. Съобщава се, че между 700 и 1000 от членовете на партията са хвърлени в затвора - мнозина от тях просто защото са говорили на собствения си език на публично място.
Европейският парламент, ние трябва по-специално да изразим съжалението си за отнемането на свободата на девет от спечелилите избори кметове от партията и за лишаването от парламентарни правомощия на двама от нейните депутати.
В нашия Парламент, както и в техния, причината, поради която притежаваме парламентарен имунитет, е да можем, като представители на народа, да говорим открито без страх. Страхът, с който трябва да се борят онези от нас, които силно желаят да станат свидетели на присъединяването на Турция към Европейския съюз, е неоправданият страх сред част от преобладаващото население, че в една мултиетническа страна така наречените права на малцинствата са заплаха за единството на държавата. В съвременна Европа те просто не представляват такава заплаха.
И така, в заключение, партията, чието турско име в превод е "Партия за демократично общество" вече я няма, но целта й - демократично общество в една съвременна Турция, не бива да се забравя.
Sophia in 't Veld: Г-жо председател, най-напред искам да се присъединя към г-жа Oomen-Ruijten като изразя сърдечната си благодарност към члена на Комисията Рен за всичките му усилия през последните години. Приветствам и новата струя, внесена от испанското председателство във въпроса за преговорите с Турция.
Госпожи и господа, аз също съжалявам за решението на Конституционния съд на Турция. Ясно е, че това е крачка назад, но да се надяваме, че ще е една единствена крачка назад и че тя ще бъде последвана от няколко крачки напред, тъй като трябва също така да признаем, че настоящото турско правителство положи явни усилия за привеждане на демократизацията в действие, а и отреди на кюрдите подобаващо място в обществото и в политическата система. Бих отбелязала обаче, че ако искаме да подкрепим този процес на демократизация, развитие и реформи в Турция, трябва недвусмислено да се ангажираме с пълноправното членство на Турция. Считам, че трябва да стимулираме и турския народ - не само турската политическа класа - и че не бива да се колебаем, да обсъждаме междинни решения или да местим страничните греди на вратата по време на мача. Трябва да се ангажираме недвусмислено. Това се отнася и за всички турски политически партии, поради което искам да ги призова да заровят томахавката по този въпрос и да положат съгласувани усилия за осъществяване на реформи.
По време на едно мое неотдавнашно посещение в страната в качеството ми на член на Съвместния парламентарен комитет Европейски Съюз-Турция забелязах огромен напредък в гражданското общество. В края на краищата Турция е повече от политиците и преговарящите, тя е и население. Виждам, че хората в Турция действително приемат предизвикателството и полагат големи усилия за реформиране на собственото си общество. Трябва от все сърце да ги подкрепим в това отношение. Затова бих призовала настоятелно да се укрепи стълба, за който постигнахме съгласие още тогава - не само преговорите, но и инвестицията във взаимното опознаване. Изрично беше подчертано, че това е второто направление. Надявам се, че Парламентът също ще се ангажира недвусмислено с подкрепа за процеса на присъединяване.
Hélène Flautre: Г-жо председател, г-н Рен, благодаря ви, че останахте с нас до този късен час, за да обсъдим демократизацията в Турция - въпрос, по който Вие свършихте много работа, за което Ви благодаря.
Смятам, че когато правителството обяви своята демократична инициатива, демократичното си отваряне, мнозина от нас съзнаваха колко смела беше тази стъпка и същевременно считаха, че тази огромна амбиция е показателна за предстоящия дълъг път - път, по който вероятно ще изобилстват капаните; тези капани се появиха сравнително бързо.
Първият акт, както споменахте, беше разпускането на Партията за демократично общество (ПДО), но обърнете внимание, също така, че покрай забраната на ПДО, чрез забраната за упражняване на политическа дейност, която засяга няколко нейни членове на изборна длъжност, се елиминират и личностите, които участваха най-активно в демократичния политически диалог за решаване на кюрдския въпрос. Ето защо над това решение продължава да виси една въпросителна.
На следващо място, налице е и вълна от арести, чрез които днес действително се отстраняват политическите лидери, а следователно и ораторите, изразяващи възгледи по кюрдския въпрос. Но кюрдският въпрос е възлов за процеса на демократизация в Турция. Главно защото се отнася до цялата система, защото се свързва с дългогодишно страдание, насилие, конфликти и война, за които до ден днешен свидетелстват трагични белези; а тези белези са и икономически, социални, културни и политически.
Кюрдският въпрос упражнява огромен натиск и върху процеса на демократизация. Той упражнява натиск по отношение на свободата на изразяване, свободата на печата, правата на гражданите и борбата срещу изтезанията. И днес, когато виждам как антитерористичните закони се използват като прикритие за политическо възмездие, заявявам, че именно в настоящия момент следва да подкрепим правителството и да очакваме то да предприеме още една изключително амбициозна инициатива, за да излезе от това положение, защото, както знаем, не всички утвърдени групи в Турция са заинтересовани от демократичното разрешаване на кюрдския въпрос. Напълно съзнаваме този факт - при това от самото начало.
Ето защо сега Турция се нуждае от нашата подкрепа, от нашата неизменна подкрепа в този процес на демократизация. Колегата ни г-жа in 't Veld с право посочи, че тази неизменна подкрепа трябва да включва подновяване на обещанието за членство след приключване на процеса на демократизация; от изключително значение е това да се каже.
На следващо място, правителството трябва в крайна сметка да разработи реформи, които следва неминуемо да доведат до нова проектоконституция. Незабавните реформи очевидно ще са свързани със законодателството относно политическите партии. Те ще имат отношение и към преустройството на изборната система - въпрос, който не търпи никакво отлагане - и към независимостта на съдебната система. Сега тези основополагащи стълбове на една демократична държавност в Турция трябва да бъдат смело и решително подкрепени от турското правителство.
Нещо повече, настоящото правителство трябва да осъществява и инициативи за насърчаване на консенсус и помирение, защото поляризацията на обществото и на политическите сили в Турция би оказала пагубно въздействие върху стремежа към консенсус, необходим за приемането на нова конституция, на което всички ние се надяваме.
Charles Tannock: Г-жо председател, политическата система на Турция е вече достатъчно зряла, за да се счита за плуралистична демокрация. Политическото разискване е оживено и гласоподавателите имат истински избор. Нещо повече, Турция е член на Съвета на Европа, поради което, разбира се, нейното правителство е длъжно да съблюдава общите демократични стандарти, правата на човека и принципа на правовата държава.
Очевидно стабилната и трайна демокрация е предпоставка за евентуално членство в ЕС. Понастоящем обаче съществуват може би две области, които пораждат безпокойство.
Първата е познатата от миналото на Турция намеса на военните в политическия процес. Макар че армията е несъмнено важен гарант на секуларизма и стабилността, всеки опит за дестабилизиране на избраното правителство завинаги ще попари амбициите на Турция за членство в ЕС.
Вторият повод за безпокойство е доминиращата роля на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) в политическия пейзаж, поради която някои наблюдатели се опасяват от постепенното развитие на практика на еднопартийна държава. При условие че това се случи по демократичен път, не можем да възразяваме, дори някои да са изразили загриженост във връзка със сравнително високия 10-процентов праг за парламентарно представителство в Турция, чрез който, разбира се, по-малките партии принудително се отстраняват от парламентарния процес.
Според някои обаче умерените ислямистки предпочитания на ПСР също будят тревога, а популярността на партията навежда на мисълта за фундаментална промяна в парадигмата на турското общество. Досега светската кемалистка традиция служеше много добре на евроатлантическата ориентация на Турция, но нейният постепенен упадък поради демографски промени сякаш показва, че онези, които вярват в силата на визията на Ататюрк, по-скоро са я приели за даденост в твърде голяма степен. За доброто на турското общество, демокрацията следва да е плуралистична, светска и изградена върху здравата основа на зачитане на правата на човека, включително тези на кюрдските й малцинства.
Допълнителен повод за безпокойство, разбира се, е членството на Турция в Организацията на ислямската конференция (OIC), където не са налице такива общи западни ценности, каквито всички споделяме в Европейския съюз, защото OIC посочва шериатското право като основа за правата на човека в ислямския свят. По мое мнение, това също ще породи сериозни конфликти на интереси, ако някой ден Турция се присъедини към Европейския съюз.
Takis Hadjigeorgiou: Г-жо председател, като член на Парламента от Кипър, когато говоря за Турция, винаги се чувствам длъжен да изразя нашата подкрепа за присъединяването на тази страна, при условие, разбира се, че бъдат изпълнени обявените предварителни условия и бъде осъществена широка демократизация.
Как можем да подпомогнем демократизацията в Турция? Това е голям въпрос. Твърдя, че това може да се постигне като кажем на Турция истината. Да, Турция бележи напредък. Голяма част от него заслужава внимание. Поне това трябва да й кажем.
Турция се превърна в гробище за политически партии. Тринадесет партии бяха погребани по силата на решения на Върховния съд. Наскоро беше забранена ПДО; 200 члена на партията, девет кмета, шест бивши кмета и двама бивши партийни лидери са в затвора. Нима е налице тенденция към демократизация в една такава държава, тъй като има телевизия на кюрдски език? Ние сме съседи на Турция и ви призоваваме да се поучите от нашия опит като съседи, а не от слабостите ни. Турция ще се демократизира, ако разговаряме с нея ясно и строго.
Nikolaos Salavrakos: Г-н министър, приветствам сдържаните и - ако мога да се изразя така - мъдри анализи както на г-н Лопес Гаридо, така и на члена на Комисията Оли Рен, когото искам да поздравя и да му пожелая успех на новата му длъжност.
Няма съмнение, че Турция е голяма мюсюлманска страна от огромно стратегическо значение. Не желая да повтарям мненията на други членове на Парламента, с които съм съгласен. Анализът на информацията, свързана с тази страна, оставя у мен впечатлението, че има много центрове на сила, които не могат да действат съвместно и си противоречат. Така, докато правителството на Ердоган се старае да се представи за умерено, въоръжените сили на страните изглеждат агресивно настроени както към Гърция, чието въздушно пространство постоянното нарушават, така и към агенцията Фронтекс, която непрестанно тормозят.
Същевременно наскоро се забеляза, че съдебната система в тази страна проявява ясна, повтаряща се склонност към отхвърляне на правителството по същия начин, както по време на събитията с Ербакан преди две-три години.
Накрая, в момента турското правителство изглежда неспособно да защити народния суверенитет в страната, който е характерен за демокрацията и планира нов вид отоманска общност, както стана ясно от идеите, изразени от г-н Давутоглу и повторени от г-н Ердоган при неотдавнашното му посещение в Ливан.
Намирам за странни и стъпките на турското правителство във връзка с опитите му за преговори с Иран относно ядрената му програма, които са в противоречие с гледищата на международната общност, и по-специално на Европейския съюз и САЩ.
Нещо повече, в разрез с пътната карта от Анкара и международните споразумения, Турция позволява, а може би и насърчава, движението на нелегални имигранти през своята територията към страните от Европейския съюз и не изпълнява задълженията си за предоставяне на права за акостиране и кацане на кипърски кораби и самолети.
В същото време главата на православната църква, патриарх Вартоломей, безспорният духовен водач на стотици милиони православни християни, лично се включи в борбата и откровено и ясно очерта положението на патриаршията, като изказа недоволството си от нарушаването на религиозните свободи и на правата на малцинствата. Затова считам, че на Турция й предстои да извърви дълъг път до присъединяването й към Европейския съюз.
Barbara Matera: (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, в съответствие с коментарите, направени от някои от колегите, считам, че процесът на демократизация в Турция е изключително важно пътешествие, което ще даде възможност на страната да се доближи до Европейския съюз, че съжителството ни в рамките на Европейския съюз трябва да се основава на неотменни принципи и ценности и че признаването им е предпоставка за присъединяването на която и да било страна.
Това се отнася и за Турция, която трябва да осъществи реформите, необходими за гарантиране на демокрацията, на принципа на правовата държава и на защитата на правата на човека и на малцинствата. По-специално културният, религиозният и политическият плурализъм съставлява основата на демократичното общество, но признаването му е труден процес, който се преплита с исторически, етнически и религиозни съображения. Събитията, съпровождащи забраната от страна на Конституционния съд на Турция, на ПДО - партия, близка до кюрдското малцинство, са пример в това отношение. Следователно забраната на партии и отстраняването на представители от изборна длъжност са винаги много сериозни събития, защото се нарушават лични свободи и демократични принципи.
Процесът на демократизация в Турция несъмнено зависи от решаването на кюрдския въпрос. Европейският съюз трябва да поеме силен политически ангажимент във връзка с политическите структури на заинтересованите страни и да действа съвместно с ООН. Демокрацията не може да съществува без плурализъм, както многократно и по множество поводи е посочвал Европейският съд по правата на човека в Страсбург.
Затова се надявам, че турската политическа система може да се развие бързо в съответствие с тези принципи. Ако Турция успее да го стори, то тогава присъединяването й към Европа може да представлява единствено голяма възможност за нас.
Raimon Obiols: (ES) Струва ми се, че с голяма доза увереност може да се заяви, че от самото начало на преговорите за присъединяване с Турция, основани на единодушното съгласие на Съвета, процесът като цяло заслужава положителна оценка. Той подпомогна процеса на демократизация и модернизация в Турция. Но също така е очевидно, че има множество проблеми, че има стъпки напред и стъпки назад, че от време на време има лоши новини - пример в това отношение е неотдавнашната забрана на кюрдската партия, ПДО - и че ни предстои дълъг и изключително сложен път.
Тук, в Парламента, сме свикнали да посочваме какво трябва да правят другите. Смятам, че би било добра идея, също така, да заявим, с оглед на бъдещите преговори с Турция, каква е позицията на мнозинството ни. Считам, че това е отразено в доклада на Ria Oomen-Ruijten, зад който стои голямо мнозинство и в който се подкрепя идеята да не се въвежда критерия на двете мерки и двете теглилки в преговорния процес, да бъдем твърди и ясни в намеренията си и да не изпращаме противоречиви послания, защото това би могло действително да създаде омагьосан кръг, в който неохотата, двусмислиците и противоречията от европейска страна могат да подхранят реакционерите или онези, които са против членството на Турция в Европа, националистките или други подобни групи, които се противопоставят на евроинтеграцията.
В този смисъл искам да заявя задоволството си от намесата както на Съвета, така и на Комисията. Нека импровизираме. Не знаем какъв ще е резултатът, но трябва да сме верни на думата си: pacta sunt servanda (Договорите трябва да се спазват!).
В ход е процес на преговори за членството на Турция в Европейския съюз и трябва да сме ясни и точни, а също и, разбира се, предпазливи по отношение на волята си.
Sarah Ludford: (EN) Г-жо председател, много от реформите, за чието осъществяване в Турция постоянно призоваваме, проявяват сходство, свързано с хронологията на многократното разпускане на кюрдски политически партии, като последното е това на ПДО от миналия месец.
Продължаващата липса на реформа в конституцията, в закона за политическите партии и в съдебната система, както и продължаващото участие на военните в политиката - всичко това влияе върху средата, в която отново и отново се саботира кюрдското демократично политическо представителство. Тези забрани на партии саботират и демократичното отваряне, предприето миналата година от правителството на Ердоган, което с право беше широко приветствано. Единственият начин за постигане на трайно уреждане на кюрдския въпрос в Турция е чрез политическо решение и това е най-добрият начин за борба срещу Кюрдската работническа партия (ПКК).
Членът на Комисията Рен говори за ареста на няколко кмета и политици от ПДО, но моята информация е, че около 1200 активисти са в затвора, включително членове на Партията на мира и демокрацията (ПМД), която е наследник на ПДО. Никак не ми е ясно как правителството възнамерява да укрепи демократичното си отваряне в такива условия. Кой нарежда извършването на тези арести? Чух някой да казва - мисля, че беше Richard Howitt - че министър-председателят Ердоган е осъдил разпускането на ПДО, макар че, признавам, съм пропуснала това събитие. Един циник може би ще отбележи, че от електорална гледна точка разпускането на ПДО е доста удобно за ПСР, тъй като при избори те са съперници в югоизточната част на страната.
Съгласна съм с хората като г-жа in 't Veld и г-жа Flautre, че солидната и надеждна гаранция за присъединяването на Турция към ЕС, ако изпълни критериите от Копенхаген, е най-доброто средство, с което разполагаме за демократизацията в Турция - въпреки че тя също го дължи на себе си. Турция е важна страна, която има много ценни предимства. Тя се нуждае от демокрация и я заслужава.
Накрая, добавям и собствените си благодарности към члена на Комисията Рен за всичко, което направи за разширяването през последните пет години, не само по отношение на Турция, но и на Западните Балкани - също близки до сърцето ми. С нетърпение очаквам скоро да го приветствам с новия му ресор.
Franziska Keller: (EN) Г-жо председател, присъединявам се към тези, които казаха, че демократичното отваряне позволи да се постигне напредък, какъвто не сме виждали от няколко години и стимулира развитието там, където преди няколко години считахме, че това би било невъзможно.
Присъединявам се и към онези, които посочиха, че е много важно демократичните отваряния и реформи да продължат и да бъдат затвърдени. Бих добавила също така, че трябва да проследим как тези реформи се осъществяват на практика - не само как са записани на хартия в закона, но и как се изпълняват по места.
Тъй като очевидно всички сме съгласни, че е много добре, че има реформи, ние също трябва да подкрепим тези реформи. Нищо няма да се получи, ако само изискваме реформи, а след това заявяваме, че въпреки това няма шанс спрямо Турция да се приложи справедлив процес на присъединяване. Ако искаме да имаме реформи, трябва да покажем, че въвеждането им действително ще доведе до някакъв успех и до справедлив процес на присъединяване като целта на този процес следва да е присъединяване по същество
В тази връзка е много жалко, че още в момента, в който пое председателството, г-н Сапатеро ограничи значително поетия по-рано от него ангажимент за справедлив процес на присъединяване.
Тъй като ние като Европейски съюз, сме поели този ангажимент, считам, че трябва да се придържаме към него - трябва да сме надеждни във външната си политика. Затова бих искала да разбера дали представителят на председателството би могъл да разясни тук дали ако г-н Сапатеро все пак изпълни ангажимента си, Вие също ще се опитате да го изпълните в Съвета, при положение, че има други членове, които са доста скептично настроени.
Jan Zahradil: (CS) Говоря от позицията на човек, който подкрепя членството на Турция в Европейския съюз като пълноправен член, а не като сурогат или някакъв вид привилегирован партньор; искам да добавя и няколко критични думи, насочени към собствените ни редици. Възприемаме Турция от позицията на организация, която е обещала на тази страна пълно членство в Европейския съюз, но която в същото време не може да гарантира, че ако страната изпълни всички условия, които сме й поставили, тя действително ще постигне пълноправно членство.
Позицията на Европейския парламент по този въпрос е ясна. Институцията изрази отчетливото си одобрение; становището на Еропейската комисия също е ясно и в тази връзка мога единствено да се присъединя към похвалите по отношение на члена на Комисията Рен за обективността му и за прекрасната му работа, посветена на тази кауза през последните пет години. Позицията на Европейския съвет не е толкова ясна, тъй като все още има правителства на някои държави-членки, които просто отказват да заявят съвсем ясно, че докато Турция изпълнява всички условия, които й поставяме, тя може да стане пълноправен член на Европейския съюз. При това положение ставаме участници в двойна игра и не може да ни се има доверие; а едва ли бихме могли да искаме нещо от някого, на когото не можем да гарантираме, че ще изпълним собствените си обещания.
На второ място, демокрацията в Турция е просто доста специфична сама по себе си. Когато с основание призоваваме настойчиво тази страна да приведе стандартите си в по-голямо съответствие с европейските, когато оправдано призоваваме например за ограничаване на ролята на армията й, трябва също така да съзнаваме какво ще означава това и какво въздействие ще има върху структурата на турското общество и върху целия характер на демокрацията в Турция. Опасявам се, че механичната ни оценка на критериите за демократизация би могла в крайна сметка повече да навреди, отколкото да стори добро, и аз бих препоръчал по-голяма чувствителност, повече отзивчивост и повече съпричастност към Турция по този въпрос.
Søren Bo Søndergaard: (DA) Г-н член на Комисията Рен, в слушалките си чух в превод думите Ви, че пътуването е също толкова важно, колкото крайната му цел. Трябва да кажа, че изобщо не съм съгласен с това. Само онази част от пътуването, която води към една демократична Турция, може да бъде подкрепена. За разлика от нея трябва да се изказваме открито срещу всяка част от пътуването, която води в грешна посока. При това думите трябва да се подкрепят с дела. Искам да знам докога Комисията ще приема част от помощта за присъединяването на Турция към ЕС да бъде използвана за възнаграждаване на политическите съюзници от управляващата партия, докато към етническите и религиозните малцинства се проявява дискриминация, както показа едно проучване наскоро. ЕС трябва да направи нещо по този въпрос.
Бях в централното управление на ПДО на 29 декември, когато полицията дойде да арестува Ахмет Тюрк - а къде беше Комисията и къде беше Съветът? Ще се наемат ли Комисията и Съветът да присъстват на съдебния процес и да се застъпят за правата на човека?
Накрая, един въпрос относно кмета на Диярбекир, г-н Байдемир, на когото турските органи не позволиха да дойде в Парламента: ще бъде ли подаден протест до Турция в тази връзка?
Gerard Batten: (EN) Г-жо председател, в Турция се провеждат избори, но тя не е демокрация в смисъла, който се влага от Запада. Политическите партии могат да бъдат забранявани; има корупция в съдебната система; налице са нарушения на правата на човека; свободата на словото и на сдружаване не съществуват по същия начин, както в страни като Великобритания или повечето европейски държави.
Продължава преследването на малобройно християнско малцинство, което - за съжаление - е разрастващ се отличителен белег на повечето ислямски страни.
Реформите на Кемал Ататюрк от 20-те години на ХХ век били достойни за възхвала, тъй като целта им била да се загърбят архаичните порядки на Отоманската империя и най-лошите ислямски практики от мрачното Средновековие, както и да се преведе Турция напред, в ХХ век.
Сега дори и тези постижения са застрашени, тъй като набира сила световното идеологическо ислямско фундаменталистко движение, в действителност финансирано от страни като Саудитска Арабия - благодарение на приходите от петрола, постъпващи от Запада - и умело подпомагано от капитулацията на бездейната западна цивилизация.
Настоящото разискване, разбира се, е просто поредната малка стъпка по пътя към допускане на Турция до членство в Европейския съюз. Влизането на Турция в Европейския съюз се подкрепя възторжено от Консервативната, Лейбъристката и Либералдемократическата партия във Великобритания. Те с нетърпение очакват момента, в който радушно ще приветстват стотиците хиляди, дори милиони турски имигранти, които ще пристигнат в Обединеното кралство, ако Турция се присъедини към ЕС.
А само си представете, ако Турция се присъедини към Европейския съюз и използва общите правни процедури като европейската заповед за арест. Британските гласоподаватели трябва си представят потенциалното си безплатно пътуване с турския среднощен експрес, благодарение на либералдемократите, лейбъристите и консерваторите и да гласуват подобаващо.
Тъжното е, че Турция иска да се присъедини към Европейския съюз, защото ще протегне ръце с надеждата те да се напълнят с много пари, събрани от европейските данъкоплатци, под формата на субсидии и че съзира възможност да се освободи от излишното си многомилионно бедно и безработно население, като го изнесе в западни страни като Великобритания, където то или ще работи срещу ниски заплати, или ще ползва услугите на системата за социални помощи.
Това едва ли е положителна визия за една горда нация. Пожелавам всичко добро на турците и се надявам, че след време ще постигнат истинска демокрация, но също така се надявам, че ще последват съвета на Партията на независимостта на Великобритания да не се присъединяват към Европейския съюз, а да запазят свободата и независимостта си.
Anna Maria Corazza Bildt: (EN) Г-жо председател, най-напред искам да приветствам изявленията на Комисията и Съвета и да отправя благодарности, поздрави и приветствия към члена на Комисията Оли Рен за личната му ангажираност с членството на Турция в Европейския съюз.
Отношенията между ЕС и Турция датират от много отдавна и са взаимно изгодни. Подобно на други страни кандидатки, разбира се, Турция също трябва да съблюдава принципите на демокрацията, свободата и правата на човека и да адаптира законодателната си система към достиженията на правото на Общността. Искам да се присъединя към колегите, които приветстваха напредъка, отбелязан от Турция до този момент, но също така да отчета, че остават редица пречки по пътя на Турция към присъединяването - примери в това отношение са свободата на изразяване и правата на кюрдското малцинство, описани от колегите.
Искам да изразя и безпокойството си във връзка с решението на Конституционния съд на Турция за разпускане на ПДО и за забрана на дейността на редица нейни демократично избрани представители, но това не бива да е причина за отлагане на преговорите за присъединяване с Турция. Европейската перспектива е движеща сила за демократични реформи. Липсата на ангажираност от наша страна ще изпрати отрицателен сигнал за турския народ. Несигурността ни си има цена. Тя би могла да окаже отрицателно влияние върху настоящия демократичен процес. Политиката на ЕС не бива никога да се определя от страха. Ние, европейците, трябва да подкрепим реформите. За тях ще е нужно време, те ще са сложни, ще има и пречки, но никога не бива да се колебаем по отношение на критериите от Копенхаген. Никога не бива да се двоумим относно ангажимента си във връзка с членството на Турция. Трябва да има ясна светлина в края на тунела.
Затова призовавам Турция да продължи процеса на демократичните си реформи. Считам, че трябва публично да обещаем да я подкрепяме по този път.
Maria Eleni Koppa: (EL) Г-жо председател, ние подкрепихме перспективата за присъединяването на Турция с надеждата, че това би допринесло главно за всеобхватна демократична реформа. За съжаление, няколко години по-късно резултатите са много слаби. Реформите спряха, а тези, за които вече има нормативна база, като цяло не се прилагат на практика. Изглежда, че няма напредък и в процеса на разрешаване на кюрдския въпрос, който породи много надежди.
За да се присъедини към Съюза, Турция трябва да демонстрира истинско зачитане на правата на човека, на правата на малцинствата, на религиозните свободи, както и на политическите партии и демократично избраните им представители. Европейският парламент приветства демократичното отваряне, обявено от турското правителство. Потъпкването на свободата на изразяване, обаче, както и арестите на хиляди граждани и на десетки политически представители са неприемливи и рушат доверието във всякакви декларации за продължаване на реформите.
Нещо повече, основният компонент на демокрацията е пълното разделение между политическата и военната власт. Не може да има страна кандидатка, в която армията, дори след толкова много години, не подлежи на пълен политически контрол.
Европейската перспектива на Турция е и трябва да бъде наш ангажимент, при условие че тя поеме задължението да популяризира на практика принципите и целите на Съюза.
Johannes Cornelis van Baalen: (NL) Г-жо председател, отношението към Турция трябва да бъде справедливо. Това означава, че и Европейският съюз трябва да се погледне честно в огледалото. Тук важни са критериите от Копенхаген, с които всички за запознати. Те трябва да бъдат изпълнени. Процесът на присъединяване е с отворен край, което беше заявено и при започването на преговорите. Това означава, че критериите са от първостепенно значение; чрез тях ще се определи дали Турция може да пристъпи към присъединяване. Разбира се, демокрацията е жизненоважна. Това означава, че ЕС също трябва да положи всички усилия, за да подкрепи демократизацията в Турция. Ето защо е много странно да се наблюдава лошото изпълнение на предприсъединителната програма - програмата за предприсъединителна помощ. Сметната палата на Европейския съюз много ясно заяви, че са формулирани прекалено много приоритети, което означава липса на приоритети, като посочи конкретно помощта за демократизацията. Искам да чуя мнението на Комисията относно критиката на Сметната палата, както и какво ще направи Комисията, за да осигури правилната организация на предприсъединителната помощ.
Geoffrey Van Orden: (EN) Г-жо председател, не ми е напълно ясно защо провеждаме това разискване в този конкретен момент. Може би защото изминаха три години от смъртта на Хрант Динк, а все още има сериозни въпроси във връзка с това престъпление, които се нуждаят от отговор.
Срещнах се с Динк след процеса на Орхан Памук. Разбира се, смъртта на Динк беше голяма трагедия и като приятел на Турция не се поколебах да изтъкна вредата за репутацията на Турция, произтичаща от ограничаването на свободата на изразяване и от прекалената чувствителност към критиките от страна на турската държава. Но в интерес на Турция е да укрепи всеки аспект от своята демокрация.
Аз също подкрепям идеята за Турция като светска и обединена страна, която, в продължени на над 80 години, е с прозападна ориентация. Признавам необходимостта от силна турска армия, както и ключовото геостратегическо значение на Турция. Поради тези причини смятам, че трябва силно да подкрепим Турция, а не постоянно да търсим начини да я критикуваме и да я нападаме ловко.
Разбира се, забраната на политически партии е по принцип лоша идея, въпреки че има изключения от това правило. Всички съзнаваме, че терористичните организации имат политически фронтове и е трудно да се прецени дали се нанася повече вреда, когато даден фронт бъде оставен на мира или когато бъде забранен. Разбира се, ПКК си има своите политически фронтове.
Ще кажа само няколко думи за ПКК, защото тя продължава терористичната си дейност. Ясно е, че ПКК продължава не само да действа като терористична организация, но и да поддържа криминалните си мрежи, които се простират отвъд Турция, в цяла Европа. ПКК наподобява мафия със структура, която осъществява криминална дейност, набира финансови средства и увеличава подкрепата. Тя участва във всеки аспект на организираната престъпност: укриване на данъци, подправка на парични знаци, трафик на хора - а търговията с наркотици е един от основните й източници на финансиране. Просто ми се струва, че следва да се съсредоточим върху това да правим повече за преодоляване на проблеми като този в собствените ни страни и да помагаме на турците по този начин, а не като постоянно да ги нападаме и критикуваме.
Jürgen Klute: (DE) Г-жо председател, искам още веднъж да отбележа, че забраната на кюрдската ПДО означава, че общо 27 кюрдски партии са разпуснати от турското правителство през последните години. След забраната - както току-що чухме - са арестувани над хиляда души. Мисля, че в страна, в която редовно се забраняват партии вече не е възможно да се говори за демокрация. Забраната на 27 кюрдски партии е едва ли не опит за влизане в Книгата на рекордите на Гинес.
Не става въпрос единствено за малцинствата в Турция - и това е нещо, което искам отново да отбележа на този етап. Понастоящем се провежда стачка на тютюноработниците от фирмата "Текел" и тя създава голямо напрежение, което сега ескалира. Днес няколко хиляди работници обявиха гладна стачка, за да наложат съблюдаването на своите права. Те се чувстват силно потиснати от турското правителство и от турските органи. Този аспект трябва да се вземе предвид, защото защитата на правата на работниците и на синдикатите е неделима част от демокрацията. Синдикатите, а също и малцинствата в Турция, са в очакване на ясно и недвусмислено становище на Парламента.
Sari Essayah: (FI) Г-жо председател, г-н Рен, Вие отговаряхте за много предизвикателен ресор в предишната Комисия, а и новата Ви роля едва ли е много лесна.
Напоследък демократичното развитие на Турция търпи неуспехи и кюрдската позиция не е единственият фактор, пораждащ безпокойство. Положението на жените и децата трябва да бъде подобрено, особено в селските райони. С течение на годините в Турция бавно се стигна до защита на правата на религиозните малцинства, като например алауити и християни.
Тук вече беше спомената позицията на патриаршията. Православните вярващи страдат, защото са подложени на дискриминация, като сега техният брой в Турция е вероятно едва около 3000 души. Законът, който постановява, че православните свещеници, епископи и патриарси трябва да бъдат турски граждани, е напълно непонятен. Патриархът е глава на всемирна църква и затова, разбира се, може да бъде избран от всяка членуваща в нея църква. Също така трябва да има гаранция за защитата на църковната собственост, като неправомерно иззетите имоти трябва да се върнат. В Парламента беше изготвен списък с имена и беше приета писмена позиция в подкрепа на отварянето на духовната семинария на остров Халки. Последният човек, който призова за възстановяване на семинарията на остров Халки, беше президентът Барак Обама.
Ако Турция защити правата на човека на християнското малцинство по този начин, тя ще даде отличен пример на другите мюсюлмански страни, като насърчи и тях да гарантират абсолютно същите права на християните, каквито християнските страни предоставят на мюсюлманските си малцинства.
Г-н член на Комисията, тук често задаваме въпроса дали Турция е готова да се присъедини към ЕС. Считам, че Европейският съюз трябва честно да се запита дали всъщност той е готов да приеме Турция за своя членка. Казахте също така, че пътуването е толкова важно, колкото крайната му цел. Трябва да помним, че демократичното развитие на Турция не е толкова важно за ЕС, колкото за самите граждани на Турция. Ето защо си заслужава да се продължи това пътуване, дори да не сме постигнали съгласие относно крайната му цел.
Emine Bozkurt: (NL) Г-жо председател, турското правителство предприе демократичната инициатива, за да демократизира страната и за да разшири културните права на кюрдите. Това беше смела стъпка напред. Забраната на политически партии обаче е голяма стъпка назад. Една демократична държава, основаваща се на принципа на правовата държава, трябва винаги да създава възможност за водене на демократична дискусия, така че да се чуват гласовете на всички граждани. Забраната на ПДО не способства за успеха на тази демократична инициатива. Преди осемнадесет месеца управляващата ПСР едва избегна същата съдба. Очаквам Турция да внесе изменения в конституцията си възможно най-скоро, в съответствие с критериите, изготвени от Венецианската комисия, за да се изключи възможността за забрана на политически партии. Всички партии трябва да вземат участие в това начинание; в крайна сметка, и тях може да ги сподели същата съдба. В допълнение, следва да се въведе партийна система, в резултат на която да се подобри представителството на турското население. Това може да се постигне чрез драстично снижаване на изборния праг от 10%. Не бива да се допуска забраната на партии да се използва като залог в политическа игра. Турция ще трябва незабавно, без отлагане, да започне работа в тази насока с подкрепата на Европа. Остана само да благодаря на члена на Комисията Рен за изключителното му сътрудничество. Пожелавам му успех с новия ресор.
Olle Schmidt: (SV) Разширяването даде възможност на ЕС да укрепи такива основни ценности като демокрацията и правата на човека на континента ни и да създаде условия за прилагане на принципа на правовата държава на базата на независими съдилища и съдебни органи с функционираща пазарна демокрация - една стабилна и мирна Европа.
Тази тенденция трябва да продължи. Ето защо Турция трябва да бъде радушно посрещната в пространството на ЕС. Твърде много членове на Парламента и на правителствата в ЕС търсят начин за измъкване от обещанията, дадени на Турция като страна кандидатка. Това е непочтено и поражда несигурност не само у Турция, но и у други страни кандидатки. Естествено Турция не може да се присъедини към ЕС докато не бъдат изпълни всички критерии. ЕС трябва да определи строги критерии, но същевременно да подкрепи страната, така че тя фактически да може да изпълни тези критерии.
Както беше споменато, в Турция е постигнат известен напредък; за съжаление обаче положението съвсем не е ясно. Все още има сериозни недостатъци. Решението на Конституционния съд да се забрани най-голямата кюрдска партия е напълно неприемливо и възпрепятства членството на страната.
Искам да повдигна един друг въпрос, който е свързан с членството на Турция. Мисля, че колегата от Дания вече го засегна. Миналата седмица Радио Швеция съобщи за одит, при който били открити сериозни недостатъци в начина на използване на средства от ЕС в Турция. Парите не стигат до онези, които имат най-голяма нужда от тях. Имаше критики и относно незадоволителни последващи действия, както и относно факта, че населението в селските райони - малцинства като кюрдите и асирийците - не са сред получателите, поделящи си помощите от ЕС. Несправедливо е и отношението спрямо жените. Правилата за кандидатстване за финансиране на проекти са сложни и трудни за разбиране. Колегата г-н Färm и аз поискахме от г-н Рен да проучи щателно този аспект в последните му дни като член на Комисията, отговарящ за разширяването. Очакваме бърз отговор. Накрая, искам да благодаря на г-н Рен за отличната му работа като член на Комисията, отговарящ за разширяването, и да му пожелая на добър час на новия му пост.
Frieda Brepoels: (NL) Г-жо председател, демократичното отваряне, обявено от турското правителство, се изроди в отрицание на демокрацията. Със забраната на ПДО за пореден път беше потъпкана, а по този начин и отречена, свободата на изразяване на кюрдския народ, както и свободата му на сдружаване и на участие в политическия живот. Липсата на демокрация, важната роля на армията и полицията, твърде високият изборен праг от 10%, неосъщественото усъвършенстване както на конституцията, така и на закона за политическите партии, преследването и хвърлянето в затвора на кюрдски политици и бойци - всички белези сочат, че Анкара очевидно не е в състояние да се справи зряло с въпроса за правата на малцинствата. Всеки път, когато Турция отвори една врата към демократизацията, тя шумно затваря друга. Ето защо се питам дали това все още може да се нарече демократично отваряне. Искам членът на Комисията да изложи мнението си по този въпрос и да сподели с нас дали е готов да работи с турското правителство по изготвянето на конкретен график за провеждане на редица решаващи реформи в съответствие с европейските стандарти.
Nikolaos Chountis: (EL) Г-жо председател, г-н Лопес Гаридо, г-н член на Комисията, изявленията Ви тази вечер оставиха у мен впечатлението, че с удоволствие подминавате с мълчание факта, че последното решение на Конституционния съд на Турция за поставяне извън закона на прокюрдската партия беше взето няколко часа преди решенията на Съвета по общи въпроси и решението на срещата на върха, които по същество дават зелена светлина за директното насочване на Турция към Европа по време, в което тя е страна, която нарушава правата на човека и демократичните права, не съблюдава международното право и отказва да признае Република Кипър. Нима не стигнахте до извода, че вместо да накара Турция да се вразуми, това постоянно угаждане я прави по-смела? Факт е, че турската конституция създава политическа дестабилизация, не гарантира религиозните и политически свободи и осигурява оправдание за намесата на държавата.
Въпросът е: какви мерки ще предприемете, за да защитите правата на кюрдските граждани? И още по-важно: дали най-сетне ще отправим настойчиво искане за фундаментална конституционна реформа с цел осигуряване на институционна рамка, която ще гарантира тези свободи и ще накара турската държава да зачита всички права, които съставляват критериите, чието съблюдаване позволява на дадена страна да продължи по пътя към присъединяването?
Róża, Gräfin von Thun Und Hohenstein: (PL) Г-жо председател, обещанието за членство в Европейския съюз дълго време беше движеща сила за демократични промени в Турция. След 2005 г. обаче подкрепата на турските граждани за присъединяването към Съюза спадна от 70% на едва 42%. Следователно при това положение за по-нататъшната демократизация на Турция действително се изисква по-добро сътрудничество с Европейския съюз.
В Турция беше постигнато много - колегите вече говориха за това - и то заслужава нашето признание, но все още има области, които трябва да разгледаме с особено внимание. Налице е въпросът, който вече беше споменат, за свободата на пресата, както и въпросът за свободата на електронните медии. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) например съобщава, че Турция блокира 3700 уебсайта в интернет. Друг важен въпрос е възможността на жените да участват в обществения живот. Турската конституция забранява на жените, носещи традиционни забрадки, да влизат в университетите, а такива забрадки носят цели 70% от жените. Тази битка между секурализма и демокрацията е истинско предизвикателство за Турция.
Искам да спомена и кюрдите, а именно, да ги призная за национално малцинство. Решенията, предлагани от турското правителство, не са задоволителни. Вярно е, че то започна да признава езика на кюрдите, но турската конституция все още съдържа член 42, който забранява преподаването на кюрдския като майчин език в учебните заведени.
Важно е постоянно да се развива сътрудничеството, както с парламента, така и с правителството, но и да се подкрепят неправителствените организации, социалните инициативи и партньорствата с органи на местното самоуправление в Турция. Трябва да засилим сътрудничеството между институциите, но трябва да помним, че особено когато говорим за развитието на демокрацията, на практика отношенията между обикновените граждани са тези, които променят света.
Arlene McCarthy: (EN) Г-жо председател, за съжаление съм съгласна с мнението на другите, че актът на забрана на ПДО от страна на Конституционния съд може да се разглежда единствено като стъпка назад в усилията за демократизацията на Турция, въпреки значителния напредък, който беше отбелязан с неотдавнашните демократични инициативи.
Законът, по силата на който беше забранена ПДО, е бил използван - както беше отбелязано - от 1982 г. насам за забраната на около 27 партии, но, разбира се, политическите партии са израз на волята на народа. Те са източник на сила за всяка демокрация и е време да се осъществят правни реформи, за да се прекрати забранената на политически партии.
От друга страна, всички политически партии и кандидати за заемане на изборни длъжности в демократичните държави трябва да зачитат основните принципи на демокрацията и принципа на правовата държава и да поемат ангажимента да преследват политически цели изключително с мирни средства. Докато растях в Северна Ирландия, станах свидетел на осакатяването и убийството на твърде много хора при преследването на политически цели. В една демократична държава политиката трябва да се осъществява с помощта на изборни урни, а не чрез куршуми и бомби.
Така че, подобно на други, призовавам турския министър-председател и правителството на Турция да направят нужното за утвърждаване на върховенството на демокрацията, за усъвършенстване на конституцията и за осигуряване на гаранции, че този акт няма да смути напредъка на Турция към членство в ЕС, което аз, политическата партия, към която принадлежа, и моето правителството с гордост подкрепяме.
Charalampos Angourakis: (EL) Г-жо председател, конфликтът между поддръжниците на интеграцията на Турция и онези, които подкрепят специалните отношения между Турция и Европейския съюз, илюстрира вътрешната империалистическа борба в рамките на Европейския съюз, както и конкуренцията със САЩ и другите големи сили.
Докладите за напредъка на Турция, представени пред Европейския парламент, са резултат от съотношенията между тези сили. Те нямат нищо общо с жестоката експлоатация, репресиите и преследването, на които са подложени работниците в Турция. Синдикалистите са обект на наказателно преследване и присъди, постановени в скалъпени съдебни процеси. Продължават политическите убийства и насилието от страна на органите на прокуратурата. Разпускат се политически партии, чисто и просто защото изразяват желанията на кюрдското население. Масово се преследват и лишават от свобода представители на изборни длъжности. Турция продължава да лишава кюрдите и други малцинства от основни права. Тя незаконно окупира 40% от територията на Република Кипър и проваля всяко решение на този проблем. Турция заплашва Гърция с повод за война и предявява териториални претенции.
Въпреки всичко това Европейският съюз поздравява Турция, защото така изискват НАТО и европейските мултинационални компании, инвестиращи в газопровода "Набуко", както и икономическите и геостратегическите им амбиции за тази страна и за Близкия изток като цяло.
Jarosław Leszek Wałęsa: (PL) Г-жо председател, подкрепям членството на Турция в Европейския съюз, но осъждам решението, взето през декември от Конституционния съд на Турция за забрана на ПДО. Решението беше обосновано с предполагаемите връзки на партията с терористичната организация ПКК. Знам, че живеем във време, в което сигурността е от първостепенно значение, но това не бива да засяга свободите на гражданите. Както знаем, партията представлява кюрдските интереси в турския парламент от 2007 година. Въпреки че правеше това символично чрез 20-те си членове, през последните години тя беше важно свидетелство за процеса на регулиране на кюрдския въпрос, който започна от Турция. Присъствието на ПДО в парламента не представляваше каквато и да било заплаха, но то беше едно от условията, необходими за политическата стабилност. Не считам обаче, че трябва да говорим за дестабилизация, защото конфликтът с кюрдите е отдавнашен и на нито един етап когато и да било Турция не е била разтърсвана от него. Не съм мислил, че това би се случило сега и не предполагам, че ще се случи.
Правителството е правило много добри жестове в миналото и е трудно да се говори за антикюрдска кампания. Въпреки това турско-кюрдският мирен процес претърпя голям неуспех. Забраната на дейността на партията е типична политическа тактика. Съдебното решение не само връща турско-кюрдските отношения много години назад, но е и стъпка назад за целия процес на демократизация.
Inés Ayala Sender: (ES) Аз също искам да се спра на противоречивата ситуация, в която се намираме днес, когато непрестанно подкрепяме процеса, водещ към членство на Турция, защото имаме нужда от Турция в Европейския съюз поради много причини. Днес се намираме в противоречива ситуация, тъй като само преди няколко седмици Европейският парламент изразяваше подкрепата и задоволството си от направените стъпки в отношенията между Турция и кюрдската общност, а сега се оказва, че сме изненадани от забраната на основната кюрдска партия в Турция, което естествено отново повдига сериозни въпроси.
В този смисъл, разбира се, приканвам настойчиво Парламента и Европейския съюз и бих поискала от Комисията да подновят или повишат още повече усилията си за преразглеждане на областите, необходими за придобиване на членство, в които установихме напредък, от гледна точка например на нуждата от консенсус между политическите партии, като това, разбира се, трябва да доведе до призив към турското правителство за намиране на задоволително решение относно ситуацията, в която се намира кюрдската политическа партия ПДО.
Theodor Dumitru Stolojan: (RO) Аз съм непоколебим привърженик на присъединяването на Турция към Европейския съюз. Съгласен съм с твърдите мнения, изказани в тази зала, за необходимостта Турция да зачита правата на човека. Бих изразил надежда, обаче, че същата твърда позиция ще се използва и за да се подкрепят усилията, които Турция полага, за да се присъедини към Европейския съюз.
Приветствам позицията на испанското председателство, свързана с желанието да продължи отварянето на преговорни глави с Турция.
Искам да ви кажа, че посетих Турция като член на делегацията на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Турция миналата година - 20 години след предишното ми посещение там - и напредъкът, постигнат от турското общество е впечатляващ.
Antigoni Papadopoulou: (EL) Г-жо председател, изглежда, че годините на насилие и тероризъм в Турция не са отминали. Кюрдите, алианите, немюсюлманските малцинства, синдикалистите, Вселенската патриаршия, арменците, кипърците, затворниците, местните органи, хомосексуалистите, жените, кюрдските политически партии и средствата за масово осведомяване - всички те имат да кажат много, когато се осмелят да нарушат мълчанието.
Въпреки реформите и напредъка, отбелязан в Турция, множество закони не се прилагат. Тъмната страна и нарушаването на правата на човека са напълно реални, когато става въпрос за свободата на пресата, за равенството между половете, за свободата на изразяване и за правата на малцинствата. Именно поради тази причина Европейският съд по правата на човека е осъждал Турция след оплаквания от турски граждани и малцинства за нарушаване на правото на живот, за нехуманно и унизително отношение и за цяла поредица от други нарушения.
Считам, че Европейският съюз може да изиграе ролята на катализатор в демократизацията на Турция като изисква пълно прилагане на постиженията на европейското право без изключения, без егоистични сметки и без прилагане на политика на двойни стандарти. Когато хвалите Турция прекомерно и отваряте глави, г-н Рен, Вие не допринасяте за демократизацията в Турция; Вие допринасяте за по-нататъшното й безотговорно поведение и липса на политически морал.
Bogusław Sonik: (PL) Г-жо председател, въпреки напредъка, постигнат от Турция по пътя към присъединяването, все още има много да се желае, що се отнася до процеса на демократизация в страната. В резолюция, приета от Европейския парламент миналата година, беше изразена загриженост относно преобладаващото положение в Турция във връзка със свободата на словото, както и съжаление, предизвикано от скромния напредък в областта на свободата на религията. Тогава Парламентът настоя, и все още настоява, турското правителство да въведе правна уредба в съответствие с Европейската конвенция за защита правата на човека, която ще позволи на немюсюлманските религиозни групи и на алианите да функционират без излишни ограничения.
Непосредствено след приемането през декември 2009 г. на резолюцията, която споменах, в Съюза се породи безпокойство поради решението на Конституционния съд на Турция да забрани ПДО - Партията за демократично общество, която имаше 21 депутати в турския парламент. Претекст за забраната на партията бяха предполагаемите й връзки с ПКК.
Franz Obermayr: (DE) Г-жо председател, решението на Конституционния съд на Турция, с което се забранява прокюрдската партия поради нарушение на конституцията, е ясен знак, че вътрешната политика на Турция не се доближава до демокрацията така, както ние, европейците, я разбираме. То също така очевидно опровергава много силно разкрасения доклад за статута, изготвен от комисията "Ахтисаари".
Въпреки, че по традиция населението на Истанбул е просветено, образовано и ориентирано към Европа, този факт, както и несъмнено прекрасните събития, свързани с Истанбул като културна столица за 2010 г., за съжаление, не са представителни за страната като цяло. Следователно трябва да се изправи срещу реалността. Всеки, който забранява политическите партии на малцинствата поради нарушение на конституцията, не е в съзвучие с европейските ценности. Тази постоянна колебливост също е непонятна, тъй като тя определено няма да подобри репутацията ни и няма да направи добро впечатление на турските ни партньори по време на диалога ни.
Затова прекратете преговорите. Моля, спрете и предприсъединителните плащания, защото всеки, който иска заплащане за морални ценности, със сигурност няма да си позволи да бъде убеден чрез такива плащания.
Anna Záborská: (SK) Демокрацията зависи от условия, които тя самата не може да създаде. Това се отнася в еднаква степен и за нашите държави-членки и за демокрацията в Турция. Въпреки че има няколко проблемни въпроса, ще спомена само един от тях.
Въпреки че в Република Турция се зачита свободата на вероизповеданията, през последните години не е отбелязан особен напредък в областта на свободата на религията. Свободата на богослужението се признава формално, но на практика се ограничава например по отношение на избора на място на богослужението. Съжалявам, че ЕС не успява да подходи задълбочено към този въпрос. В последния доклад за напредъка, обхващащ сто и осемдесет страници, този проблем се упоменава само на две от тях. Там не се споменава за силните ограничения върху автономното управление на религиозните общности, не само на административно и икономическо ниво, но и на ниво пастори и духовенство.
Тъй като Съветът на европейските епископски конференции отдавна твърди, че религиозната свобода непрестанно се нарушава от Турция, Европейският съюз трябва последователно да настоява за зачитане на правата на човека във връзка с религиозната свобода.
Ismail Ertug: (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, темата за Турция, разбира се, е вълнуваща и това е съвсем очевидно. Във връзка с това винаги трябва да имаме едно нещо предвид и то беше споменато няколко пъти днес, а именно, че макар забраната на партията да е напълно неприемлива, тя не беше постановена от правителството, а от съдебната система. Тук трябва да направим едно разграничение, за да бъдем честни и откровени.
Не за това обаче поисках думата. Ние, като европейци, трябва да се запитаме накъде всъщност искаме да се насочим. Ако, като глобален играч, искаме да разпространим не само икономически - като социалдемократ искам да наблегна на това - но и политически ценности, не само в Европа, но и отвъд европейските граници, по света, то за това, в крайна сметка, ни е нужна Турция. Това също така ще ни даде възможност да бъдем твърди и ясни във взаимоотношенията си с Турция, а именно това е необходимо. Само тогава ще успеем да дадем ход на процеса на демократизация, за да можем да постигнем глобалната си цел.
Диего Лопес Гаридо: Съветът ще действа по отношение на въпроса, който ще наречем отношения Европейски съюз-Турция, с оглед на процеса на присъединяване, по следния начин:
На първо място, считаме че следва да продължим да отстояваме европейската перспектива за Турция. Съзнаваме, че ако един ден Турция влезе в Европейския съюз, тя ще го направи по-силен, а не по-слаб. Следователно този процес ще бъде от полза за интересите и на двете страни.
Второ, преговорите. Както отбеляза г-н Obiols, преговорите са безспорно оръжие за придвижване напред в този процес и за постигане на напредък във вътрешните реформи в Турция. Това беше демонстрирано по неопровержим начин. Преговорите са стратегически елемент и те трябва да се насърчават, както подчерта в изказването си члена на Комисията Оли Рен.
Трето, много ясно послание към Турция. Трябва да се изразяваме недвусмислено в диалога с Турция. Това беше препоръчано не само от г-жа Oomen-Ruijten, авторът на това предложение за резолюция, което ми се струва много широко, много обстойно и подробно - считам, че е отлична база за по-нататъшна работа, но и от много от участниците тук тази вечер: г-жа Corazza, г-жа Ludford, г-жа Keller, г-н Zahradil и много други препоръчаха отправянето на ясно послание към Турция.
Турция е страна, която, ако изпълни критериите от Копенхаген, ще може да влезе в Съюза и трябва да влезе в Европейския съюз.
В момента обаче Турция не ги изпълнява и в тази връзка има два съществени фактора - демокрацията и правата на човека - които са основни при анализа на евентуалното бъдещо членство на Турция в Европейския съюз. По отношение на правата на човека, някои от тях, конкретни измерения от тях, са фундаментални за определянето на една страна като демокрация, която изпълнява изискванията, наречени критерии от Копенхаген.
Въпросите за правосъдието, въпросите за равенство между мъжете и жените, въпросът за изтезанията и малтретирането, за свободата на изразяване, за зачитането на малцинствата и за плурализма, всички тези елементи трябва да се имат предвид. Тук беше посочено, че по отношение на всички тях има несъмнен напредък и че при всички тях виждаме и несъответствия и дори стъпки назад. Такова е общото положение. Въпрос на гледна точка. Чашата може да е наполовина пълна или наполовина празна. Затова считам, че това са основните елементи, върху които следва да съсредоточим вниманието си в отношенията между Европейския съюз и Турция.
Считам, че процесът на напредък към помирение между Турция и Европейския съюз е възможен; това е осъществим процес. Поради тази причина той е в ход и Турция е със статут на страна кандидатка. Това е необходим процес, в който естествено трябва да се отбележи напредък възможно най-бързо. Ролята на Европейския парламент в този процес е от първостепенно значение. Парламентът трябва да изиграе съществена роля в разработката, анализа, оценката и утвърждаването на този процес, който желаем да се придвижи напред възможно най-бързо.
Оли Рен: Г-жо председател, доволен съм, че мога да кажа последната си дума относно Турция.
Искам да ви благодаря за отговорното разискване по същество тази вечер. Всъщност вече споделих с вас прощалните си слова относно Турция през декември или ноември. Сега няма да ги повтарям. Надявам се, че няма да се налага да произнасям никакви други прощални слова относно Турция в Парламента и че можем да продължим нататък и да започнем да се занимаваме със сериозните икономически и други предизвикателства, пред които е изправен Европейския съюз.
Искам също така да използвам тази възможност, за да благодаря на испанското председателство и на министър-председателя на Испания Сапатеро за лансирането на много важната инициатива Алианс на цивилизациите, като мога да кажа, че съм доброволец, на който предстои да се присъедини към този алианс. Той е много важен и за отношенията Европейски съюз-Турция.
Акцентът на днешното разискване беше разпускането на партията и това е правилно. Много е важно Турция да реформира законодателството си и цялата си конституционна правна уредба за политическите партии в съответствие с препоръките на Венецианската комисия.
Г-н van Baalen и г-н Schmidt повдигнаха въпроса за последния доклад на Сметната палата относно Турция. Мога да кажа, че заключението на Комисията, в ГД "Разширяване", съвпада с доклада и със заключенията му относно това как да придадем по-стратегически характер на финансовата си помощ, как да я направим многогодишна и по-ясно обвързана с потребностите, произтичащи от дневния ред на политическите реформи в нашите страни, а в този случай в Турция.
В момента се работи за постигането на тази цел, като това включва изцяло нова ориентация в подготовката на многогодишните ни планови документи и преминаване от проектно към отраслово програмиране. Този нов подход включва и по-силен акцент върху отрасловите стратегии, които се разработват от самите страни бенефициери, коeто, в крайна сметка, трябва да улесни съвместното определяне на приоритетите на политиките от Комисията и турските органи.
С радост ще ви предоставя по-дълъг и по-задълбочен отговор по този въпрос в писмена форма, ако ми изпратите писмо в кратък срок, за да мога да го направя още в рамките на мандата на настоящата Комисия.
Считам, че е важно, отделно от разпускането на партии, да дискутираме по-обстойно демократичната трансформация. Именно това направихте вие тази вечер и аз искам само накратко да отбележа три аспекта, които според мен са най-важните следващи стъпки.
През последните пет години станахме свидетели на огромна демократична трансформация в Турция. Днес тя е много различна страна в сравнение с периода от преди, да речем, пет години. Но, разбира се, чашата все още не е пълна и има множество важни реформи, които тепърва следва да се реализират в Турция.
Първата и най-важна от тях засяга правата и основните свободи на гражданите. Предприетите в миналото действия на Турция по отношение на свободата на изразяването не са в съответствие със стандартите на ЕС. Много автори и журналисти все още са обект на наказателно преследване и съдебни присъди заради своето творчество. Крайно време е Турция да приеме необходимите правни реформи, така че този проблем да принадлежи на миналото на Турция, а не на нейното бъдещето. Това е съществено правило за всяко отворено и демократично общество, но също така съществено е да продължи обсъждането на такива деликатни въпроси като арменския въпрос, кюрдския въпрос и кипърския проблем.
На второ място, миналата година станахме свидетели на много важни събития, засягащи отношенията между гражданския и военния сектор. Продължаващото разследване на мрежата "Ергенекон" е от решаващо значение за дейността по демократизацията в Турция, а турските граждани действително заслужават да видят това разследване доведено до край и с право очакват да бъдат взети всички предпазни мерки, за да се осигури справедлив процес на всички обвиняеми.
Трето и последно, но не и по значение, не може да се постигне истинска демокрация, ако половината население - жените - са изключително слабо представлявани в националната и местната политика. Неправителствените организации на турските жени упорито полагат усилия за популяризиране на този проблем, който стои на дневен ред, и така и трябва да бъде, а ние сме техни съюзници. Създаването на специална комисия за равенство между половете е важна стъпка, която, надявам се, ще спомогне много за увеличаване на политическото представителство на жените на всички нива в турското общество.
В обобщение, процесът на присъединяване на Турция към ЕС може да се окаже дълъг и понякога криволичещ път, но най-важното е да не губим от поглед основната цел - демократичната трансформация на страната. Това е в съзвучие с основните интереси не само на Турция, но и на Европейския съюз и най-добрият начин за постигането му е като се отнасяме справедливо и същевременно твърдо с Турция, което поддържа доверието в нас и мощта на условията за членство като движеща сила на реформите за утвърждаване на основните свободи в Турция. В тази огромна дейност продължавам да разчитам на силната ви подкрепа. Тя е от съществено значение, за да може това начинание да се овенчае с успех.
Председател: Разискването приключи.
Писмени изявления (член 149)
Kristiina Ojuland : Г-жо председател, докладът за развитието на Турция, изготвен от Европейската комисия през 2009 г., идентифицира изпълнението на конституционната реформа като важно предизвикателство за продължаването на процеса на демократизация. В доклада се отбелязва, че въпреки недвусмислената подкрепа на гражданите към правителството и голямото парламентарно мнозинство, постигнатото до този момент за изпълнението на политическа и конституционна реформа не е било достатъчно, защото страните не са могли да намерят общ език. Както във всяка друга демократична държава, позицията на турските партии отразява волята на избирателите. Не трябва да се забравя, че в едно демократично общество партиите преди всичко носят отговорност пред избирателите си, а в Турция Европейският съюз трябва да насочи вниманието си към развитие на най-ниско ниво. Трябва да бъдем много внимателни, като просто възприемем един дидактически подход при даване на насоки за процеса на демократизация на Турция. Успешното изпълнение на желаните реформи изисква подкрепата на обществеността, за което е необходимо едно по-високо ниво на информираност, както и разбиране на важността и причините за реформите. Реформите отгоре-надолу, които бяха осъществени, няма да доведат до желания резултат, докато съществува усещането, че те представляват заплаха за вътрешната стабилност на Турция. Натискът върху правителството на Турция да ускори реформите, които не се радват на обществена подкрепа, би могъл, макар и неволно, да доведе до разцвет на сепаратизъм или религиозна враждебност. Надявам се, че Съветът и Комисията, заедно с турското правителство, ще положат усилия за прилагане на мерки, които позволяват на населението на Турция да участва в процеса на демократизация в много по-значима степен, отколкото досега, за да се гарантира, че е налице плодородна почва за осъществяване на реформите, необходими за присъединяването, въз основа на критериите от Копенхаген.
Pavel Poc : Предприсъединителните преговори със страна кандидатка трябва да бъдат насочени към присъединяването на въпросната държава към Европейския съюз. В случая с Турция обаче ситуацията е много по-сложна. Предприсъединителните преговори бяха започнати на 3 октомври 2005 г. В допълнение към самото присъединяване на държавата преговорите трябва да спомагат за насърчаването на демокрацията и свободата, както и за запазването на гражданските права и правата на човека в Турция. Вместо да се излиза с политически декларации, тази конкретна цел трябва да бъде постигната чрез законодателни промени като част от хармонизацията с правната система на Европейския съюз, но преди всичко чрез политически и социални практики, произтичащи от примера, даден от държавите-членки. Доводите против присъединяването, които се основават на модела "европейски държави" срещу "ислямски държави", са неправилни и несправедливи. Историческата принадлежност на Турция към Европа е безспорна. В интерес на истината, днес Турция е член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Не съществува религиозен критерий за оценка на страна кандидатка, а напротив, свободата на вероизповедание е една от основните ценности на Европа. Ето защо единственият и решаващ критерий за присъединяването на Турция към Европейския съюз трябва да бъде спазването на принципите на правовата държава, зачитането на гражданските и малцинствени права от закона и зачитането на всички държави-членки на Европейския съюз.
Renate Sommer : Добре е, че Европейският парламент най-малкото разглежда въпроса за демократизацията на Турция. Общо взето, Комисията и Съветът обикновено само говорят за ситуацията - колкото и да е сериозна тя. Те наричат това "нежна сила". Какво е постигнала обаче тази "нежна сила"? Съвсем ясно е, че след започването на преговорите за присъединяване Турция е направила много повече стъпки назад, отколкото в правилната посока. Сега и още една партия беше забранена. Налице е обаче и продължаващото голямо ограничаване на гражданските свободи, потискането на религиозните малцинства до степен на опити за тяхното прогонване или унищожаване чрез кръвопролития, ограничаване на свободата на информация и свободата на печата, опити за унищожаване на опозиционния печат и свободните профсъюзи, като списъкът продължава. "Pacta sunt servanda" ("Договорите трябва да се спазват") - това винаги се подчертава във връзка с Турция и с право. Това обаче се отнася и до Турция. Със започването на преговорите за присъединяване Турция сключи споразумение с Европейския съюз да се съобразява с критериите от Копенхаген. Ако тя продължава да не го прави, ще трябва сама да се запита дали наистина желае да стане част от Европа. Нерешителните членове на Комисията, председателството на Съвета и Съвета трябва най-накрая да действат по един последователен начин, вместо непрекъснато да отварят нови преговорни глави.
| bg |
8. Насоки за политиките за заетостта на държавите-членки (
| bg |
Решения относно някои документи: вж. протокола
| bg |
9. Управление в рамките на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) (
| bg |
5. Доклад относно напредъка, осъществен от Исландия през 2010 г. (
Преди гласуването на изменение 2:
Cristian Dan Preda: (RO) Г-жо председател, искам да заменим
(EN) "настоятелно призовава народа на Исландия да подкрепи споразумението" с "насърчава народа на Исландия да подкрепи споразумението".
Председател: Г-н Preda, извинете ме, но мисля, че прочетохте друго устно предложение за изменение. Предложения за изменение са две, прочетете другото. Според мен така ще е по-правилно.
Cristian Dan Preda: (RO) Г-жо председател, в изменение 2 искам да заменим:
(EN) "да започне конструктивни преговори" с "да продължи конструктивните преговори".
Gerard Batten: (EN) Г-жо председател, призовавам всички колеги да не приемат изменението и Исландия да защити рибните си запаси...
(Прекъсване от председателя)
(Реплики)
| bg |
Положението в Тибет (внесени предложения за резолюция): вж. протокола
| bg |
9. Проблеми и перспективи на европейското гражданство (
| bg |
Контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (разискване)
Председател: Следващата точка от дневния ред е докладът на г-н Százjer - от името на Комисията по правни въпроси и на Съвета за установяване на правилата и общите принципи относно механизмите за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията - C7-0073/2010-.
József Szájer: докладчик. - (EN) Г-н председател, само около година измина от влизането в сила на Договора от Лисабон, който предвижда значителни промени в делегирането на правомощия от Европейския парламент и Съвета на Комисията.
Преди няколко месеца в Парламента обсъждахме моя доклад за делегираните актове. Делегирани актове имаме, когато Парламентът и Съветът делегират правомощия, но от сега нататък за разлика от преди ние можем да ги отнемем по всяко време. Можем да определим краен срок, който можем да променяме и можем да наложим вето, ако Комисията не спазва изискванията на законодателя.
В случая с настоящия регламент, който обсъждаме съгласно член 291 от Договора, говорим за актове за изпълнение. По отношение на актовете за изпълнение положението е малко по-различно. В този случай държавите-членки всъщност упражняват правата си за това как да се прилагат различните законодателни актове на Европейския съюз. Така че има ясна разлика.
Новият регламент и новата система на делегирани актове ни дава много широки правомощия. От гледна точка на Парламента, това значително променя нашето влияние, особено в някои области на законодателството.
В областта на изпълнението обаче имаме право като Парламент, като законодател да регламентираме как следва да се осъществява процедурата за изпълнение за държавата-членка.
Мисля, че Парламентът беше прав, когато след дълги преговори зае позицията, която бихме искали да потвърдим и да получим ясни ангажименти от страна на Съвета и Комисията, че правата на Парламента са зачетени. След много дълги преговори постигнахме сериозен напредък в тази област, който оказва влияние и има ефект не само - и особено не само - върху актовете за изпълнение, но и върху делегираните актове.
Дори по отношение на актовете за изпълнение Парламентът получи и запази правото на контрол, което означава, че на основата на споразумението с другите институции, разполагаме с процедура, която можем да прилагаме.
Първият ми приоритет беше да успеем да запазим тези важни позиции. Тук има и друг проблем, свързан с това, че в момента се провеждат други обсъждания в Парламента, представен от други комисии, преди всичко от комисията по международна търговия, комисията по развитие и комисията по външни работи, както и между Парламента и Съвета относно законодателството, свързано с финансовите инструменти и дали и как те следва да се регулират.
Целта ми в тази рамка беше регламентът да не предрешава изхода от настоящото обсъждане. Искаме да помогнем на колегите, които оспорват нашата позиция във важно обсъждане със Съвета, така че най-накрая да постигнем сътрудничество със Съвета.
Накрая, тъй като времето ми изтече, бих искал да благодаря както на Комисията, така и на Съвета за тяхната гъвкавост в преговорите. Разбирам, че беше много трудно да постигнем съгласие в Съвета. Мисля, че това е желана от Парламента сделка и тя може да бъде задоволителна за всички държави-членки, защото сега обсъждаме не само текста, но и очакваме както Комисията, така и Съветът да участват в общото разбиране по тези важни въпроси. Също така очакваме декларации, които да покажат, че Комисията е поела ясен ангажимент за привеждане в съответствие на оставащата част от достиженията на правото на ЕС. Приложеният към доклада ми текст следва да удовлетвори всички членове на Парламента.
Марош Шефчович: заместник-председател на Комисията. - (EN) Г-н председател, тази сутрин станахме свидетели на много ползотворно разискване за гражданската инициатива, а тази вечер обсъждаме твърде важния въпрос за комитологията. Считам, че много добър знак е, че тук, след влизането в сила на договора от Лисабон, всъщност финализираме основните законодателни актове, необходими за пълноценното му прилагане.
Регламентът относно актовете за изпълнение ще има основно въздействие върху начина, по който Комисията прилага европейското право в бъдеще. Той ще окаже и много съществено влияние върху способността на Съюза да провежда своите политики в интерес на гражданите. Когато представяхме предложението си, определихме главната му цел: новите правила следва да изградят система за приемането на актове за изпълнение от страна на Комисията, която да бъде по-проста, по-ефикасна и по-прозрачна и при пълно съответствие с Договора.
Как постигнахме тези цели в предложенията, които ни предстои да обсъдим? Както преди механизмите за контрол, предвидени от регламента, са основани на комитологията, което означава комитети, съставени от представители от държавите-членки, на които Комисията ще представя проекти на мерки, но за разлика от настоящата система няма да се допуска намесата на Съвета като такъв.
Както се посочва ясно в Договора само държавите-членки, а не Съветът могат да контролират упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията. Освен това регламентът предвижда премахването на всички специални процедури, а всички мерки за изпълнение, включително свързаните с търговията (различни мерки като антидъмпингови или компенсаторни мерки), ще бъдат предмет на настоящия регламент. Това ще бъде истинска революция в областта на търговската политика.
Искаме по-прости процедури, така че новият регламент не само ще въведе само две процедури - консултиране и разглеждане - вместо четири, но ще осигури и автоматично адаптиране на съществуващите процедури по комитология. Новите процедури ще започнат да се прилагат към цялото съществуващо законодателство от първия ден. Разбира се, това не засяга характера на правомощията, предоставени на Комисията според основните актове.
В своя декларация Комисията е поела ангажимент да преразгледа достиженията на правото на ЕС с оглед на адаптирането им, доколкото има правни изисквания към режима на делегираните актове и аз знам колко е важно това за Парламента. Досега сме посочили 153 акта, които не са били внасяни за процедура за съвместно вземане на решения преди Договора от Лисабон и които предоставят правомощия на Комисията и трябва да се превърнат в делегирани правомощия. Освен това съществуват 299 акта, които преди бяха приведени в съответствие с процедурите по регулиране с контрол и които сега трябва да се преразгледат във връзка с разпоредбите на Договора по отношение на делегираните актове. Нашата цел обаче е преди края на настоящия законодателен период на Парламента цялото съществуващо законодателство да бъде напълно в съответствие с новата разпоредба на Договора от Лисабон.
Това означава цялостно привеждане в съответствие. Знаете колко амбициозна е тази цел и затова съм особено доволен, че белгийският министър, г-н Шастел, любезно ме помоли да представя в тази зала ангажимента и декларацията на председателството.
В нея се казва, че председателството разбира амбициозните намерения на Комисията в това отношение; приветства ги и подкрепя целите. То потвърждава, че има желание да направи всичко по силите си, за да гарантира, че привеждането в съответствие ще приключи възможно най-скоро, веднага щом предложенията на Комисията бъдат внесени. Председателството е готово на лоялно сътрудничество с Парламента и Комисията с оглед постигането на поставените цели.
Разбира се, бихме искали тази декларация да бъде в официална, писмена форма, но смятам, че трябва да приветстваме самия дух на сътрудничество и колегиален подход от страна на белгийското председателство.
Искаме система, която да е по-ефикасна; новите правила съответно да отразяват ролята на Комисията съгласно договорите, само с едно неприятно изключение, към което ще се върна по-късно, защото комитетът може, само като гласува с квалифицирано мнозинство срещу проект на акт за изпълнение, да попречи на Комисията да го приеме.
Единственото изключение, което току-що споменах, когато Комисията изрично се нуждае от положителното становище на комитета преди да има право да приеме проект на акт за изпълнение, е свързано с окончателните многостранни защитни мерки. Въпреки че само ограничен брой актове се приемат в тази област, ние бяхме против тези изключения поради институционални съображения, тъй като бихме предпочели пълно съответствие с новите правила.
Исках да спомена горното институционално съображение тук, въпреки че в крайна сметка то беше единствено възможната основа за постигане на компромис за законодателя и аз приветствам това. Искаме да имаме по-прозрачна система; цялата процедура ще се провежда при пълна прозрачност.
Всички документи, внесени в комитетите, едновременно се изпращат в Европейския парламент и в Съвета; двете институции ще имат правото да осъществяват контрол при условия на равнопоставеност. Във всеки един момент от провеждането на процедурата те могат да уведомят Комисията, че считат, че проектът на акт за изпълнение превишава нейните пълномощия; ако ние превишаваме правата си, имате право ясно да ни посочите това.
В заключение целият текст представлява много добър резултат за Европа; той определено укрепва общностния метод и категорично разширява правомощието за осъществяване на контрол от страна на Парламента във всички области.
Например, новият регламент предвижда, че в някои случаи Комисията може да има задължението да обсъжда въпроса в апелативен комитет. Този комитет обаче ще бъде обикновен комитет от комитологията, председателстван от Комисията и подчиняващ се на същите правила; тогава само квалифицирано мнозинство може да отхвърли проекта на Комисията и да предотврати неговото приемане.
Ако новият регламент за комитологията бъде одобрен днес от Европейския парламент, той ще влезе в сила много скоро, още на 1 март 2011 г. и това е наистина много добра новина. Необходимо е новата правна рамка да започне да действа в най-кратки срокове и се надявам, че едновременно с това ще можем да започнем общо обсъждане във връзка с разграничителната линия между делегираните и изпълнителните правомощия на Комисията. Нуждаем се от това, не само за да избегнем бъдещи конфликти при обсъждането на предложения относно новото законодателство, но и за да се рационализира привеждането в съответствие.
Накрая бих искал да благодаря на докладчика, г-н Szájer, за извършената от него работа по време на преговорния процес, както и на всички политически групи за сътрудничеството и гъвкавостта, която показаха. Последна дума на благодарност към белгийското председателство, което извърши забележителна работа, като прокара този въпрос през Съвета и постигна много труден компромис. Считам, че документът, който ще обсъждаме и надявам се утре ще одобрим, е много добра новина за Европа.
Gay Mitchell: докладчик по становището на комисията по развитие. - (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на докладчика, г-н Szájer, за усилията му и за доклада.
След влизането в сила на договора от Лисабон, настоящите разпоредби за комитологията, ще бъдат заменени от делегирани актове и актове за изпълнение съгласно членове 290 и 291, както беше обяснено, но аз много се безпокоя за ролята на Комисията при изпълнението на решенията, взети във връзка с договора от Лисабон.
Мисля, че чух членът на Комисията току-що да казва, че целта им е да направят това до края на мандата на този Парламент. Това означава още три години и половина, а те все още имат само "цел"! Това тук не е сдружение на местни жители, а Парламент! Ако Съветът участва и Парламентът участва. Като парламентарист (това, което ще кажа не ми доставя удоволствие) ми се струва, че често, вместо да действа като честен посредник между Съвета и Парламента, Комисията е прекалено близо до Съвета, докато Парламентът, състоящ се от такъв брой членове, че лесно се разделя, а понякога дори прекалено лесно, улеснява приемането на общата позиция, постигната от Съвета и Комисията.
Трябва да подчертая първо, че Парламентът според мен не следва да бъде под натиск, за да се съгласява изцяло с предложения текст на първо четене във връзка с това. Най-важното е да постигнем справедлив компромис т.е. най-добрата възможност за Парламента и за гражданите, които представляваме, като вземем под внимание казаното от колегата г-н Szájer. Ако това означава да чакаме споразумение за второ четене, така да бъде. Както казах, правилото трябва да гласи, че ако Съветът участва, Парламентът също трябва участва. Ние имаме право на съвместно вземане на решения и сме съзаконодатели в това отношение.
Като докладчик по становището на комисията по развитие, считам, че от първостепенна важност е да утвърдим независимостта на Парламента, а Комисията да зачита и двете институции. Не съм сигурен, че се постига това с настоящият "компромис".
Saïd El Khadraoui: докладчик по становището на комисията по транспорт и туризъм. - (NL) Г-н председател, бих желал да започна, като благодаря на докладчика за работата му по този сложен и много технически въпрос, но който същевременно е много важен за бъдещата ни дейност.
Старата процедура по комитологията с четирите различни възможности не беше неизвестна за нас, тоест за комисията по транспорт и туризъм, и отдавна знаем как да се справяме с изпълнението на решения. С оглед на корекциите обаче, които е необходимо да се направят съгласно Договора от Лисабон, искам да кажа, че подкрепяме компромисите, договорени от докладчика със Съвета. Все пак има две неща, които считаме, че се нуждаят от вашето внимание.
Първо, при подготовката на решенията на комисията искаме максимален информационен поток към Парламента.
Второ, бих искал да подчертая важността на добрия подход към преходния период и във връзка с това бихме искали Комисията да бъде щедра към Парламента при реформирането на процедурата по комитология, както е определено в достиженията на правото на ЕС, по повод на новите делегирани актове и актовете за изпълнение, когато изборът между двете процедури може да бъде подложен на разискване.
Ето защо това не се отнася само за реформата, но и за прилагането на настоящите достижения на правото на ЕС преди каквато и да било реформа.
Danuta Maria Hübner: докладчик по становището на комисията по регионално развитие. - (EN) Г-н председател, страхувам се, че отказът да се включат делегираните актове във финансовите инструменти може да се превърне в опасен прецедент за други политики. Това поражда и недоверие между институциите и всички сме загрижени за това положение.
Предстоящите предложения за законодателния пакет по регионалната политика след 2013 г. може да изискват прилагането на актове за изпълнение, но може също да изискват и делегирани актове. Не можем да приемем предварителното изключване на делегираните актове. Това следва да бъде предмет на преговори между съзаконодателите, като се разглежда всеки отделен случай.
Според мен тази позиция е последователна от политическа и правна гледна точка и считам, че Съветът и Комисията очевидно ще я споделят с Парламента. Несъмнено ни очакват няколко трудни години. Задължението ни като европейски институции е да постигнем максималното с нашите политики и като избягваме ненужните конфликти и процедури, можем да бъдем по-ефективни в тази обща задача.
Paolo De Castro: Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, като председател на комисията по земеделие и развитие на селските райони по няколко причини съм дълбоко разочарован от съдържанието на доклада на г-н Szájer, който ще гласуваме утре.
Първо, нито едно от измененията, гласувани от моята комисия единодушно, подчертавам - единодушно, не са взети под внимание, въпреки че общата политика в областта на селското стопанство е една от политиките с най-много приети актове по процедурата по комитология и затова тя е сред най-засегнатите от адаптирането на законодателните актове съгласно Договора от Лисабон.
Второ, съгласно член 10 Европейският парламент няма да има правомощие да оказва натиск, нито дори възможност да преговаря със Съвета за адаптирането на законодателството, свързано с ОСП, към новия Договор.
Ние всъщност разбираме, че Съветът вече демонстрира нежеланието си да договори актове, делегирани на Европейския парламент, а с приемането на този регламент Съветът няма да има интерес да продължава преговорите, защото автоматичното адаптиране (което изключва делегираните актове и обхваща само актовете за изпълнение) няма краен срок, тъй като е преходно.
По тази причина съвместно с други колеги внесох изменение, което прави автоматичното привеждане в съответствие наистина временно и ви призовавам да подкрепите това изменение, за да можем да засилим ролята на Европейския парламент. Наистина няма причина да стигаме до споразумение на първо четене по такъв чувствителен документ, който определя правилата за прилагането на Договора през следващите години. Ето защо по повод на този изключително важен документ имаме правото, дори бих отишъл по-далеч и бих казал задължението, максимално да подобрим текста и тогава да преминем към второ четене, без да се поддаваме на изнудване от страна на Съвета, който заплашва да не променя нищо по документа, за да ни застави да приемем това отрицателно споразумение.
Мисля, че след бюджета това е най-важният документ, който трябва да гласуваме, защото премества баланса на властта между европейските институции. Тук, в тази зала ние трябва яростно да защитаваме прерогативите на Парламента, който е демократично избран и представлява всички европейски граждани.
Antolín Sánchez Presedo: Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, договорът от Лисабон въвежда съществени промени в процеса на разработването и прилагането на законодателството на ЕС, като разграничава делегираните актове и актовете за изпълнение. Предишното първично законодателство предвиждаше само мерки за изпълнение.
Този регламент е важен за системния преход от старата към новата система и за правилното използване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията от Договора от Лисабон. Той укрепва демократичния принцип, защото признава правото на Парламента да упражнява контрол, засилва прозрачността посредством годишните доклади и включва клауза за преразглеждане с цел да го усъвършенства на основата на придобития опит. Поради това удовлетворява исканията на комисията по икономически и парични въпроси в това отношение.
В областта на финансовите услуги той ще допринесе за засилване на правната сигурност и ефективността на законодателството. Той допълва целта на директивата "Омнибус", която ограничава правомощията, предоставени на Комисията в старата рамка, които са съвместими с настоящата рамка, за период от три години от влизането в сила на новия Договор и установява разпоредби, така че стандартите за техническо изпълнение, които са част от новата структура на контрол и секторните регламенти в областта на финансовите услуги, да могат в крайна сметка да бъдат приети.
Затова като докладчик по становището на комисията по икономически и парични въпроси имам положително отношение към доклада и поздравявам г-н Szájer.
Искам да благодаря на председателя за неговата щедрост и да ви пожелая всичко най-хубаво по време на празниците и през следващата година.
Klaus-Heiner Lehne: Г-н председател, госпожи и господа, необходими са обяснения, включително в пленарна зала, във връзка със заблуждаващите разисквания, които бяха проведени в групите, в Съвета на председателите на комисии и в някои случаи в комисиите.
Преди всичко, целта на регламента не е да се реши кои делегирани актове се регулират от член 290 и кои актове за изпълнение - от член 291. Този регламент със сигурност няма да реши този въпрос. Това се урежда от основния акт. С други думи, самият закон решава правното основание съгласно условията на член 290 или член 291, ако това е предвидено. Регламентът обхваща само процедурата, предвидена в член 291.
Вторият въпрос е свързан с критиката на член 10. Този член също се отнася единствено до процедурата и нищо повече. Във връзка с това Комисията още веднъж поясни, че тя наистина възнамерява да преразгледа всички съществуващи актове от периода преди Договора от Лисабон като част от привеждането в съответствие и да излезе с нови предложения към двата законодателни органи: Парламента и Съвета. Това беше подчертано отново за разлика от предишното междуинституционално споразумение.
Единственото наистина ново нещо е процедурата за външната търговия. Признавам, че компромисът, постигнат от белгийското председателство, е доста бюрократичен. Няма съмнение, че това е така. Но като имаме предвид двете блокиращи малцинства в Съвета, това беше единствено възможното решение.
За мен това този въпрос е свързан с преценяване на ползите. Също така е необходимо да преценим, както каза докладчикът, постигнатото от Парламента на преговорите. Разполагаме с процедура за преразглеждане на актовете за изпълнение, която не е предвидена в Договора. Това е много важна стъпка напред, особено що се отнася до участието на Парламента, което излиза извън разпоредбите на Договора. Ето защо когато преценим ползите, става ясно, че те заслужават нашата подкрепа. По тази причина подкрепям доклада, така както е, без изменения. Няма да можем да постигнем повече на първо четене, отколкото бихме постигнали при една помирителна процедура на по-късен етап след неопределен период.
Eva Lichtenberger: Г-н председател, регламентът, който обсъждаме днес, беше пренебрегван от всички комисии в течение на дълъг период от време. Някои хора в Парламента обаче сега се събудиха в края на процеса, когато вече имаме резултати. Съжалявам, че някои не присъстваха на разискванията, тъй като щеше да бъде интересно да чуем мнението им.
Като бивша участничка ясно си спомням духа на конвенцията. Тя призоваваше открито Европейският парламент да получи конкретни права в някои области, за да се гарантира, че той ще запази авторитета си по отношение на институциите и на гражданите.
Въпреки съдържащите се в конвенцията искания, нищо не беше направено. Трудните преговори на белгийското председателство със Съвета всъщност позволиха да се постигне важен напредък. Спомням си какво каза г-н Lehne. Въпросът беше за постоянната възможност да се следи дали Комисията е превишила правомощията си.
Разбира се, някои от регламентите не са идеални, като например международното търговско споразумение, но въпреки това аз съм доволна от резултата. Бих искала да благодаря на белгийското председателство. То положи всички усилия, за да гарантира, че нещо ще бъде постигнато. Също така искам да благодаря на докладчика, който преговаря с разбиране и интелигентно.
Raffaele Baldassarre: (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, когато гласуваме доклада на г-н Szájer утре, ще дадем старт на един от новите инструменти, а именно актовете за изпълнение, които се съдържат в договора от Лисабон.
Това ще опрости старата система на комитология. Тази мярка ще гарантира по-голяма прозрачност по време на приемането на законодателни актове, регулиращи механизмите за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на правомощията, предоставени на Комисията. Изключителната важност на регламента направи законодателната процедура сложна както на междуинституциално равнище, така и в рамките на Парламента поради участието, макар и закъсняло, на всички комисии. Все пак се надявам, че ще бъде възможно да приемем предложението на първо четене.
Затова поздравявам докладчика, г-н Szájer, за успеха му при постигането на приоритетните цели за Европейския парламент: имам предвид гаранциите за привеждане в съответствие на настоящите процедури по комитология с новата процедура, правото на контрол от страна на Парламента и Съвета, създаването на апелативен комитет, председателстван от Комисията и включването на клауза за преразглеждане, която ще даде възможност да се оценява ефикасността на процедурата.
Позволете ми последен коментар по проблема, смятан за последна пречка в преговорите: включването на общата търговска политика в обхвата на бъдещия регламент. Въпреки че окончателното споразумение ще позволи прилагането на система за гласуване с обикновено мнозинство при приемането на антидъмпинговите мерки по време на преходен период от 18 месеца, впоследствие мерките ще бъдат приемани с квалифицирано мнозинство. Това решение беше резултат от труден компромис, но не се съмнявам, че то удовлетворява потребностите на промишлеността и на ръководството на Европейския съюз, като отстранява риска от опасна политизацията на решения от технически характер.
Gianluca Susta: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, изобщо не съм съгласен с последните оратори. Според мен тази мярка е вредна за приоритетите на Парламента и противоречи на духа на договора от Лисабон.
На път сме да приключим 70% от споразуменията със Съвета на първо четене, но не разбирам бързането да се приключи толкова чувствителна мярка като тази на първо четене, тъй като тя се отнася до прилагането на Договора от Лисабон, който разшири нашите правомощия, особено в областта на търговската политика. В самото начало на антидъмпинговите процедури ние заменяме обективността на правната сигурност с намеса на държавите-членки, като има опасност това да бъде резултатът от договарянето между Комисията и държавите-членки.
Затова според мен това е стъпка назад също като автоматичното привеждане в съответствие без конкретни срокове на старата система по комитология към настоящата в областта на селското стопанство, което укрепва ролята на Парламента.
Ето защо не смятам, че е разумно да сключваме набързо споразумение със Съвета на първо четене, защото рискуваме споровете да се решават в Европейския съд.
Марош Шефчович: заместник-председател на Комисията. - (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на всички за изказванията им, които показват с какъв сложен проблем се занимаваме.
Позволете ми да отговоря на някои коментари. По отношение на преразглеждането и нашия ангажимент във връзка с всички съответни актове ние имаме изключително амбициозен план и аз обсъждах това с г-н Lehne по време на обсъждането на нашето рамково споразумение: предстои ни да приведем в съответствие 299 плюс още 153 акта. Мисля, че намерението да свършим това в рамките на мандата на настоящия Парламент прави плана много амбициозен. Когато казвам "нашата" цел, говоря от името на трите институции, защото тук определено се изисква лоялно сътрудничество от всички нас.
Бих искал да уверя г-н Mitchell в изключителното уважение на Комисията към Парламента.
Ще подчертая един параграф в проекта за заявление на Комисията, който е приложен към предложението. Просто ще го прочета: "Докато се извършва привеждането в съответствие, Комисията ще информира редовно Европейския парламент относно проектомерките за изпълнение, свързани с тези инструменти, които в бъдеще следва да станат делегирани актове." Следователно нашият ангажимент по отношение на прозрачността и ясността е категоричен. Искам също така да потвърдя, тук, в Парламента, че ще предоставяме на Парламента максимална информация. Парламентът ще получава информацията едновременно с комисиите, така че ще направим всичко възможно да информираме Парламента и по тази процедура.
Благодаря на г-н Lehne за изясняване на съдържанието на разискването. Днес обсъждаме актовете за изпълнение и регламентът по никакъв начин не предрешава дали в бъдеще ще използваме делегирани актове или актове за изпълнение.
По отношение на проблема с привеждането в съответствие, мисля, че г-н De Castro не присъстваше, когато четох общото изявление на белгийското председателство с цялостен ангажимент за лоялно сътрудничество за постигане на амбициозната цел за пълното привеждане в съответствие през следващите години. Мисля, че имаме увереността, че не е само в интерес на Парламента, но също и на Комисията и на Съвета да действаме много бързо. Смятам, че това е ясно и съм сигурен, че ще зачитаме това споразумение.
По отношение на политизирането на антидъмпинговите и компенсаторните мерки, мисля, че всъщност ще наблюдаваме точно обратното, защото знаете каква е системата днес: обикновено мнозинство от представители на държавите-членки могат да блокират предложение на Комисията. В бъдеще това ще става по-трудно, защото ще е необходимо квалифицирано мнозинство от представители на държавите-членки за блокиране на предложение. Затова смятам, че това, което правим тук на практика ще засили подхода на Съюза, както и позицията на Комисията при търговските преговори, точно както е предписано и предвидено в Договора от Лисабон.
Ако ми позволите, ще завърша, като подчертая важността на правната сигурност по този въпрос, защото когато се занимаваме с чувствителни проблеми като търговия, антидъмпингови мерки, компенсаторни мерки, трябва да имаме много добре установени процедури и ясно разделение на ролите и отговорностите. Парламентът има нужда от конкретни права за контрол, които са му предоставени от Договора от Лисабон, а също така имаме нужда от правна сигурност, за да действаме в тази много важна законодателна област, защото знаете колко често тези мерки са оспорвани на различни международни форуми.
Ето защо ще призова уважаемите колеги да подкрепят предложенията без изменение, защото мисля, че са наистина добри за позицията на Европейския съюз в световните дела.
József Szájer: докладчик. - (EN) Г-н председател, искам да благодаря на всички за изказванията както сега, така и през изминалите девет месеца, откакто работим по този въпрос.
Първо, процедурен въпрос. Много колеги изразиха безпокойството си във връзка с факта, че бързаме да получим споразумение на първо четене под натиска на Съвета. Комисията и Съветът, както и няколко колеги, участвали в преговорите могат да свидетелстват, че натискът беше в обратната посока. Всъщност Парламентът и аз казахме на Съвета, че ако не постигне споразумение, всичко ще пропадне.
Тези институции поеха пред нас ясни ангажименти, защото също като Парламента, както г-н Шефчович току-що спомена, те са за стабилността на Договора от Лисабон. Колкото по-късно приемем това законодателство, толкова по-дълго ще продължи да се прилага старата процедура по комитология, която не ни харесва поради многото проблеми. От тази гледна точка девет месеца не е кратък срок и можеше да включва две четения. Имаше обаче пълна прозрачност и няколко колеги са свидетели на това.
Присъствах на Съвета на председателите на комисии шест пъти през тези девет месеца и се срещнах с докладчици в сянка и координатори от всички комисии. Всъщност аз реших да сключа споразумение, защото получавахме всичко, което искахме. Може би на Съвета и Комисията не им харесва, но получихме всичко.
Какво прави един докладчик, когато всичко, което аз и различните комисии поискахме е налице, може би не съвсем във формата, която искахме? Г-н De Castro е прав. Неговите искания не са формулирани по същия начин в текста на регламента, но става въпрос за актовете за изпълнение, а те са в рамките на ангажимента на Комисията. Извършил съм привеждането в съответствие, т.н. "Омнибус", същият ангажимент беше поет от Комисията и тя го изпълни с много малки изключения. В този смисъл сметнах, че мога да се доверя на обещанието и ако Комисията не го изпълни, ще стана и ще настоявам тя да извърши привеждането в съответствие, както прави г-н De Castro сега.
В този смисъл няма натиск. Натискът дойде от мен. Чрез добро сътрудничество в много трудни преговори ние се договорихме за нещо, което без угризения мога да предложа на Парламента да приеме.
Благодаря много на всички, особено на колегите, които участваха в този много труден процес. Извинявам се на хората, присъстващи тук, че не разбират и дума от това, което обсъждаме, но определено мога да кажа, че прозрачността и парламентарният контрол на проблемите на Европейския съюз ще бъдат много по-добри след приемането на регламента.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе утре.
Писмени изявления (член 149)
Vital Moreira: Законодателната инициатива за контрола на "инструментите за изпълнение" от страна на Комисията беше наложена от Договора от Лисабон, който засяга този въпрос в рамките на законодателните правомощия на Европейския парламент. Безспорно това като цяло е и законодателен акт с положителен знак, отчитащ съществуващото положение.
Някои моменти обаче не съответстват напълно на Договора от Лисабон. Сред тези отрицателни аспекти има два, които изпъкват. Първо, няма срок за задължителното адаптиране на безбройните съществуващи ситуации към новата система и към Договора от Лисабон. По тази причина внесох изменение, въвеждащо такава клауза. Второ и това е принципен въпрос, предвидените дерогации в случая с инструментите за търговска защита (специално антидъмпинговите и мерките срещу субсидиране, както и предпазните мерки), според които държавите-членки ще упражняват по-сериозен контрол върху Комисията, са неприемливи, тъй като това ще затрудни прилагането на мерките и ще доведе до политизацията им. Тези мерки са от съществено значение за защитата на европейските предприятия от конкуренцията от вносни стоки, които се възползват от подобни незаконни предимства.
Не съществува конституционна или политическа основа за подобно дискриминационно третиране на мерките за търговска защита и това подкопава способността на Комисията, а и на Съюза, да защитават европейската промишленост от нелоялна конкуренция извън собствения европейски вътрешен пазар.
| bg |
Закриване на заседанието
(Заседанието беше закрито в 22,55 ч.)
| bg |
5. Установяване на общи правила за предоставяне на основна информация относно паритетите на покупателна способност, както и за тяхното изчисление и разпространение (вот)
- Bericht: Bowles
| bg |
Поправки и намерения за гласуване: вж. протоколи
| bg |
Изпращане на текстове на споразумения от Съвета: вж. протоколи
| bg |
Откриване на заседанието
(Posiedzenie zostało otwarte o godz. 9.05)
| bg |
7. Борба срещу нелегалната имиграция на граждани от трети страни (вот)
- Informe: Javier Moreno Sánchez
| bg |
Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола
| bg |
Разисквания по случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава
| bg |
4. Посочване на консумацията на енергия и други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, на етикети и в стандартна информация за продуктите (преработена версия) (
| bg |
Закриване на заседанието
(Posiedzenie zostało zamknięte o godz. 23.40)
| bg |
Годишни счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите (разискване)
Председател: Следващата точка е докладът на Klaus-Heiner Lehne - от името на комисията по правни въпроси, относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества във връзка с микросубектите - C6-0074/2009 -.
Klaus-Heiner Lehne: Г-н председател, госпожи и господа, този доклад е посветен на проект, който Парламентът осъществява в продължение на много години и който сега вероятно се приближава с още една стъпка към успеха.
Искахме да освободим от задължения за отчетност микросубектите - тук става въпрос за дружества, които са особено малки, с няколко служители, минимален оборот и печалба, и които функционират ефективно само в регионална, местна област, като например малка пекарна или бояджия и декоратор. Парламентът, съвместно със Съвета, непрекъснато се опитваше да прилага Четвъртата директива, за която говорим и която претърпя няколко изменения. Последният опит беше в рамките на доклада на г-жа van den Burg в края на 2008 г. По онова време не успяхме да постигнем това при преговорите със Съвета. В резултат от това през декември 2008 г. Парламентът почти единодушно прие резолюция, в която приканваше Комисията да се възползва от възможността да освободи микросубектите по места от правна гледна точка. Междувременно точно това се случи. Комисията направи предложение и направи това, което Парламентът поиска. Освен това комисия, учредена от Европейската комисия - а именно групата на г-н Stoiber, занимаваща се с намаляването на бюрокрацията - също представи своето становище по този проблем и обяви, че това ще бъде основният инструмент за облекчаване на бремето върху микросубектите в Европа. Става въпрос за евентуално реализиране на спестявания в размер от общо 6,3 млрд. евро. В същото време не бива да се забравя, че микросубектите са особено силно засегнати от административната тежест.
Предложението от Комисията в известна степен е най-добрият пример за борба с бюрокрацията и за политиката на Европейския съюз в тази област, следователно е твърде важно и има централна роля. Има редица разумни основания за правилността на това предложение. Директивата, която обсъждаме в момента, датира от 1978 г. Тя е насочена към големите и средните предприятия, но не и към микросубектите. Фактът, че за микросубектите са в сила задълженията, предвидени в тази директива, а именно изготвянето на счетоводни отчети, които по отношение на структура и елементите, които съдържат, са като цяло същите като онези, които се изискват от големите дружества, като напълно се пренебрегва това, което е наистина необходимо, както и нуждите на микросубектите. Ако такъв микросубект се нуждае от заем, балансовата стойност ще е близо до нула. Бих казал дори, че повечето от тези микросубекти - и това се потвърждава от проучването на Комисията - изобщо не разбират собствените си счетоводни отчети. Отново ще подчертая, че стойността на практика е нула. Това, което е важно при разпределянето на заема, е въпросът с паричния поток. Това например е въпрос на ликвидност, проблемът с резервите, които могат да бъдат активирани. Всичко това обаче са неща, които по принцип не могат да се разберат от балансовите отчети, изготвени в тази форма. Тя дава само обща картина и не определя дали на това предприятие може да се отпусне заем или не.
Противно на това, което се твърдеше от част от лобито, тук не става въпрос за конкуренция. По правило тези дружества не се конкурират на единния пазар и при осъществяване на презгранична дейност. Те функционират единствено на регионална или местна база. Ето защо този проблем няма никакво отношение към единния пазар. Освен това последният не е самоцел. Той е важен и е добре да го има. Въпреки това правилата му трябва да се прилагат към функционирането на единния пазар, презграничната търговия, а не към въпроси, които са вътрешни за националната икономика.
На този фон трябва да приключим с тази безкрайна сага. Трябва да приемем доклада. Това ще спомогне Съветът да преразгледа този въпрос и вероятно да се разчупи съществуващото квалифицирано малцинство, което от своя страна би било добре за най-малките дружества в Европа.
Мишел Барние: Г-н председател, преди всичко бих искал да благодаря и да поздравя двамата докладчици - г-н Lehne, председател на комисията по правни въпроси, който говори току-що, и г-н Sterckx. Бих искал да ви напомня, че както спомена г-н Lehne, това предложение за директива на Комисията е в отговор на изразената от Парламента воля, в резолюцията на Парламента от 18 декември 2008 г., в която Комисията се приканва да представи законодателно предложение, което да позволи на държавите-членки да изключат микросубектите от приложното поле на счетоводните директиви.
В същото време Групата на високо равнище на независимите заинтересовани страни по административната тежест се обяви категорично в подкрепа на предложението, както посочи г-н Lehne преди малко.
И накрая, Европейският икономически и социален комитет даде подкрепата си за предложението за опростяване на счетоводните процедури. И така стигнахме до този момент.
Защо е важна тази мярка? Чрез създаването на единна система за отчетност предложението трябва да позволи на държавите-членки да уеднаквят изискванията за отчетност за всички микросубекти и да ги направят по-съгласувани. Този нов подход би трябвало да даде възможност за значително намаляване на разходите, които тези субекти поемат.
Г-н Lehne, Вие споменахте няколко милиарда евро. Аз самият разполагам с данни, предоставени ми от моите служители, които оценяват спестяванията на максимум 6,3 млрд. евро. Дори сумата да е по-малка, според мен оправдава провеждането на разискване по този въпрос, за да се насърчи дейността на европейските микросубекти. Това е друга причина, поради която призовавам за бързо приемане на предложението за микросубектите.
Ако трябваше да включим това предложение в по-общата рамка на преразглеждането на счетоводните директиви, както искаше комисията по икономически и парични въпроси, със сигурност щеше да отнеме повече време. Можеше дори да изминат няколко години, преди да тези разпоредби да станат приложими.
Точно сега, госпожи и господа, чувам критики, забележки и предложения и от двете страни и искам да се опитам да им отговоря и да ви уверя за три конкретни неща.
Първо, чрез предложението на държавите-членки се предоставя възможност, която те могат да изберат дали да използват или не. С други думи ако пожелае, всяка държава-членка може да запази съществуващите правила, без да се налага да променя националните си разпоредби.
Второ, искам да подчертая, че това предложение е насочено към опростяване и субсидиарност. За да може обществеността и дружествата да разберат и да се възползват от вътрешния пазар, не трябва да налагаме правила на европейско равнище, освен ако това не е абсолютно необходимо. Считам, че в конкретния случай с микросубектите сега съществуващите правила изглежда са прекомерни.
Трето, обратно на това, което беше казано, предложението не включва непременно пълно освобождаване на микросубектите от всички изисквания за счетоводна отчетност. Зная, че беше изразено безпокойство по този въпрос в някои държави-членки. Предложеният от комисията по правни въпроси компромис е пределно ясен. Тези дружества ще трябва да изготвят подкрепящи документи, които ясно да показват извършените транзакции и собственото им финансово състояние.
Накрая на тези уводни думи и преди да ви изслушам, бих искал лично да насърча Парламента да подкрепи предложението. Заинтересованите страни очакват това решение и считам, че сега е необходим силен сигнал от Парламента, за да продължим работата по въпроса. Всички подкрепяме опростяването. Считам, че това предложение, което председателят на комисията по правни въпроси горещо подкрепя, е пример за подобно опростяване и се надявам, че скоро микросубектите ще могат да се възползват от спестяванията, които се очаква да реализират в резултат на това предложение.
Dirk Sterckx: Г-н председател, радвам се, че в крайна сметка имам възможността да представя позицията на комисията по икономически и парични въпроси на пленарно заседание - нещо, което беше невъзможно преди няколко седмици. Съгласен съм с основната идея на Комисията, че трябва да бъде намалена административната тежест за малките предприятия и, както каза г-н Lehne, че трябва да се направи разграничение между големи и малки предприятия.
Въпреки това внесеното предложение не постига тази цел, което обяснява и позицията на комисията по икономически и парични въпроси. Липсата на годишни счетоводни отчети затруднява получаването на информация от малките предприятия за техните колеги. В момента в отделните държави-членки се наблюдават различни ситуации. Това е нещо, което не одобрявам, особено при малките предприятия, които не са специалисти в тези неща. Ето защо бих искал да призова уважаемите членове на ЕП да подкрепят нашата позиция.
Това, за което призоваваме, е задълбочена оценка на съответствието, която да обхваща не само положителните последици под формата на 6,3 млрд. евро, но и отрицателното въздействие, нещо, което Комисията е пропуснала да направи. Опростяването на административната процедура ще се извърши най-добре като част от прегледа на директивите за дружественото право, тъй като тогава ще се отрази еднакво на всички. Опростяването, както и очертаването на различията, могат да се извършват в тази рамка. Трето, накрая ще имаме директива, която ще се прилага еднакво във всички държави-членки, по-силен вътрешен пазар и истинско опростяване на административната процедура.
Tadeusz Zwiefka: Г-н председател, всички добре знаем по какво микросубектите се различават от малките и средните предприятия, а да не говорим за по-големите икономически субекти. Ето защо бих искал да насоча вниманието ви към външни фактори, които не са благоприятни за дейността на тези дружества. Сред тях са както макроикономически фактори, така и законодателство, данъчно облагане и бюрокрация, а също макроикономичекси фактори, като например трудностите, които изпитват, опитвайки се да се задържат на повърхността, и слабата финансова ликвидност. Какво означава тази ситуация? През последните няколко години делът на микросубектите, които оцеляват през първата година от дейността си, се колебае около 60%. Това означава, че над една трета от новосъздадените микропредприятия не са успели да оцелеят на пазара. Ако към това добавим и факта, че микросубектите са над 90% от всички икономически субекти, тогава дискусията по въпроса относно административните пречки и различните видове тежести, особено тези, свързани със счетоводната отчетност, е абсолютно задължителна.
Важно е също така разискванията да са насочени не само към опростяване, но и към въздействието на счетоводните изисквания върху този вид малки предприятия. Като цяло обсъждането на въпроса за опростяването се фокусира върху разходите, а това за значението на изискванията за счетоводна отчетност разглежда предимствата на финансовата отчетност и нуждите на отделните потребители. Съществуват редица характеристики, които отличават тези дружества от големите предприятия и които са аргумент в подкрепа на въвеждането на опростени разпоредби. Първо, предимствата на прилагането на универсални стандарти със сигурност са по-малко, отколкото в случая с големите дружества. Това води до несъответствие между приходите и разходите. За да се установи подходящ баланс между последните, е необходимо да се намалят разходите.
Второ, финансовата отчетност не играе съществена роля за задоволяване на изискванията на собствениците на микросубекти за получаване на информация, защото по правило те са членове на едно семейство. При обсъждане на необходимостта от промяна във връзка с финансовата криза е добре да не забравяме, че кризата не е причинена от микросубектите.
Françoise Castex: Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, в качеството си на докладчик и член на Комисията мога да кажа, че предложението за директива всъщност е следствие от гласуване на Парламента.
Въпреки това групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент все още е критично настроена към предложението, защото съществува риск то да се обърне срещу хората, които искаме да подкрепим. В стремежа си да облекчим бремето на дружествата, рискуваме да ги лишим от условията на прозрачност и доверие, които са неразделна част от управлението и динамиката на дейността им.
Преди всичко считам, че трябва да определим ясни прагове и да уточним какво точно е микросубект. Това е малко или средно предприятие с над 10 служители и оборот над 1 милион евро. В която и държава-членка да погледнете, това е най-голямата част от предприятията.
Може и да е вярно, че функционират на местно равнище и много малко от тях са представени на пазара на Общността, но това не означава, че трябва да отменим счетоводните правила за тях. Ще им се наложи да се сблъскват със счетоводните правила всеки път, когато трябва да работят с банки или с партньори или да водят преговори с бюджетни, икономически и социални институции. Тогава счетоводните правила ще им бъдат налагани и е възможно да трябва да заплатят повече, отколкото за стандартно счетоводство, за да отговорят на критериите, които е възможно и да не могат да изпълнят.
Не бих искала да ставам свидетел на напредък към система, при която задължението за изготвяне на годишни счетоводни отчети ще се налага извън общата рамка на Европейския съюз. Това не е просто проблем на конкуренция. Става въпрос за икономическа интеграция и за правото на Общността, както и за еднакво третиране на всички дружества в Европейския съюз.
С оглед на това е ясно, че опростяването на счетоводните задължения за малките и средните предприятия (МСП) е необходимо. Между другото има три инициативи, посветени на тази цел: предложението, което обсъждаме днес, системата за Международни стандарти за финансова отчетност и прегледът на Четвъртата и Седмата счетоводни директиви, по които Европейската комисия скоро трябва да направи някои предложения.
Беше ни обещано, че ще се направят предложения през 2010 г. Изглежда срокът е бил удължен, но не мисля, че това е достатъчна причина да бързаме и да вършим работа половинчато, тъй като, макар и да споделят една обща цел, тези три предложения вероятно няма да бъдат поднесени по един и същи начин и ми се струва, г-н член на Комисията, че би било за предпочитане и по-ясно за дружествата, ако им дадем един общ отговор, който да им позволи да съгласуват опростяването на задълженията, които всички ние искаме, с реалните условия в малките предприятия, които имат нужда от него.
В момента проблемът е, че Европейската комисия отлага предложенията за преразглеждане на тези директиви, което е в разрез с нашето становище по въпроса. Ето защо призовавам Европейската комисия да ускори диалога по въпроса за освобождаване от отговорност, който понастоящем разделя икономическите институции и кръгове в Европа, и да изготви оценка на въздействието.
Alexandra Thein: Г-н председател, госпожи и господа, като докладчик в сянка за групата на Алианса на либералите и демократите за Европа просто не мога да разбера как някой може да бъде против освобождаването на микросубектите - подчертавам микросубектите, а не малките и средните предприятия - от задълженията за изготвяне на годишни счетоводни отчети. Тук не става въпрос за експортно ориентираните средни предприятия от Baden-Württemberg със сто служители, а за малки занаятчийски предприятия, цветарски магазини, квартални пекарни, новосъздадени предприятия за информационни технологии. Години наред както на национално, така и на европейско равнище политиците непрекъснато повтарят, че точно тези микросубекти трябва да бъдат облекчени от ненужните разходи, в този случай за данъчни консултанти, а не от основните им разходи - в Белгия счетоводните отчети се изготвят от юристи, във Франция от одитори - и да ги освободят от ненужното количество работа и административни тежести, особено в условията на сегашната финансова и икономическа криза.
Сега, когато Комисията най-накрая внесе предложение, след като Парламентът отдавна призоваваше за това, изведнъж скептиците и противниците изразяват безпокойство. Само седем процента от микросубектите, за които говорим, участват в презгранични дейности. Следователно що се отнася до принципа на субсидиарност, изобщо не трябва да има регулиране на европейско равнище. Още по-лошо, счетоводните правила все още са ориентирани към потребностите на големите и средните предприятия и са напълно неподходящи за микросубектите, за които говорим от самото начало.
Чувам аргументите на опозицията, че, първо, микропредприемачите може да се нуждаят от заем и в този случай няма да има какво да представят на банките. Ще ви кажа само, че всеки, който е запознат с Базел II, знае, че за банките годишните балансови отчети в най-добрия случай носят допълнителна информация, но нищо повече. Второ, предполагаемата защита на кредитора - кредиторите, които разчитат на годишни балансови отчети, са малцинство. През цялата ми юридическа практика никога не съм била свидел на това, купувач да разчита на счетоводни отчети, независимо под каква форма, при продажба на предприятие с такъв размер. Трето, северните държави-членки на Европейския съюз - да, именно тези, които сега са обект на редица позорни статии в нашата преса - искат да продължат да прилагат стария регламент. Могат да го направят, тъй като регламентът се прилага по избор. Въпреки това държавите, които изискват микропредприятията да изготвят годишни финансови отчети поради липса на ефективна данъчна администрация и не упражняват контрол с изключение на получаване на годишни финансови отчети, едва ли ще бъдат изненадани в случай на липса на данъчни приходи или данъчни измами.
Ето защо призовавам всички членове на Европейския парламент, и по-конкретно социалдемократите, да одобрят този разумен регламент, особено предвид факта, че г-н Lehne от комисията по правни въпроси взе предвид всички съображения чрез компромисни разпоредби, вследствие на което не бяха предложени други уместни аргументи.
William: (Задава въпрос с вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8) (EN) Г-н председател, г-жа Castex не счита ли, че отлагането на предложението, за да се изготви оценка на въздействието, както самата тя предложи, е равносилно на "не"?
Françoise Castex: (Отговаря на въпроса, зададен с вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8) (FR) Г-н председател, разбрах въпроса съвсем ясно. Ако това предложение се отхвърли, ще се върнем в самото начало, а ако това се случи, всъщност ще можем да предвидим оценка на въздействието.
Както казах, не сме против опростяването на счетоводните правила за малките предприятия, особено предвид факта, че директивите и мерките са достигнали такъв голям брой, че е необходимо да ги преобразуваме, за да внесем яснота.
Просто считаме, че вместо да опрости нещата, предложението създава несигурност за предприятията.
Kay Swinburne: Г-н председател, предложението за освобождаване на микросубектите от някои счетоводни изисквания съвсем не е перфектно и при гласуването в комисията по икономически и парични въпроси моята група подкрепи докладчика на комисията, г-н Sterckx, който поиска от Европейската комисия допълнителна подкрепа за всички микросубекти и малки и средни предприятия в Европейския съюз, като намали значително тяхната тежест, отхвърляйки това предложение и представяйки така наложителния преглед на Четвъртата и Седмата директиви относно дружественото право, за да имаме много по-надеждно предложение с по-разширен обхват.
Оценката на въздействието на Комисията и нейните заключения относно ползата от това предложение също са важни. Изглежда, че предложението има ограничен обхват. В условия на икономически затруднения обаче е важно да помним, че всичко, било то и малко, е от помощ.
Надявам се, че ако подкрепим тази мярка, поне едно малко предприятие в моя избирателен район в Уелс ще открие полза от освобождаването. Това няма да е магическа пръчка, с която да решим проблемите, предизвикани от рецесията, и не трябва да гледаме на тази мярка като на някакво огромно постижение. Въпреки това, ако освобождаването може да помогне поне на няколко предприятия да се справят по-добре в тази неблагоприятна икономическа конюнктура, тогава не бива да заставаме на пътя му.
Cornelis de Jong: Г-н председател, по принцип се радвам, когато Европейският съюз понякога отменя правила, тъй като вече са прекалено много и представляват бреме както за гражданите, така и за предприятията. И все пак нека изборът ни да бъде правилен - например да се отменят правилата за възлагане на обществени поръчки, които са ненужно императивни и сложни.
От една страна, задължението за публикуване на годишни счетоводни отчети не е правило, което трябва да отменяме, дори и за най-малките предприятия (микросубекти). Без стабилно, прозрачно финансово управление предприятията не могат да получат кредит и като цяло дейността им се затруднява съществено. От източници в областта на финансовата администрация разбрах, че често възниква проблем между самите микросубекти. Ако годишните счетоводни отчети не са задължителни и по този начин отпадне единственият източник на информация, единствената възможност, която остава, е документацията да се изисква за целите на данъчното облагане. И все пак кой ще гарантира, че тези документи са толкова надеждни, колкото заверените счетоводни отчети? Установяването на надеждността им на практика би означавало винаги да се одитират 100% от данъчните декларации за приходите наред с предаване на оправдателни документи. Данъчните администрации и дребните предприемачи могат да минат и без това.
Ето защо съм съгласен с предложението на комисията по икономически и парични въпроси за отхвърляне на предложението на Комисията. Редица малки предприятия биха могли да станат жертва на въпросната мярка, Парламентът не желае това да тежи на съвестта му, особено сега, когато има неотложна нужда малките и средните предприятия да осигурят работни места.
William Dartmouth: Г-н председател, в момента в Обединеното кралство има 2 460 000 безработни, като безработицата сред младежите е 20%. Във Франция безработицата сред младежите е 24%, в Италия е 25%, а в Испания - невероятните 39%. Големите дружества непрекъснато съкращават служители през последните две години и този процес продължава.
Най-добрата надежда за безработните са малките и средните предприятия. Директивите на ЕС обаче затрудняват успешното функциониране на микросубектите. Регламентите на ЕС спъват техния растеж и за първи път Комисията прави нещо разумно, като предлага микросубектите да бъдат освободени от някои счетоводни разпоредби. В Обединеното кралство имаме над 1,7 милиона микропредприятия. Ако те можеха да наемат допълнително само един човек, сериозният проблем с безработицата в страната до голяма степен щеше да бъде решен.
Всички получихме циркулярното писмо от г-н Sterckx и неговите приятели. Те се противопоставят на това, отчасти защото освобождаването на много малките предприятия от някои от разпоредбите на счетоводните директиви на ЕС донякъде е в противоречие с единния пазар. Това е напълно неоснователен аргумент, който вероятно може да бъде измислен единствено от белгийски член на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. Знам, че ако критикувате Белгия или белгийците, в този Парламент ви глобяват, но искам да ви припомня малко история. Преди деветдесет и шест години Великобритания влиза в Първата световна война, за да защити териториалната цялост на Белгия. Предлагам г-н Sterckx частично да заплати дълга, като престане да се опитва да руши британската икономика и Великобритания като национална държава.
(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)
Dirk Sterckx: (EN) Г-н председател, позволете ми да благодаря на преждеговорившия оратор за това, което Великобритания е направила преди толкова много години.
Искам да му задам един въпрос. Ако поискаме от Комисията да преразгледа двете директиви, планирани за тази година, както и да се изготви обща рамка, това ще попречи ли наистина да постигнем каквото искаме, а именно опростяване на административните процедури?
William: (EN) Г-н председател, ще отговоря само с една дума - да. Малките предприятия трябва да получат опростяване на административните процедури веднага.
Diogo Feio: (PT) Г-н председател, първо бих искал да поздравя г-н Lehne за доклада, който ни представи, за възможността за диалог и откритостта, която прояви по този въпрос, както и за убедителния начин, по който защитава микросубектите.
Това е така, защото макар мярката, която обсъждаме днес, да има история, тя е особено важна във връзка с преодоляването на кризата и освобождава малките предприятия от скъпи и бюрократични мерки, които са без значение за прозрачността.
За прозрачността на взаимоотношенията между предприятията и държавата е важно да се запазят данъчните изисквания. Не може да третираме напълно различни предприятия по един и същи начин. Малките и големите предприятия не може да се третират еднакво.
Настъпил е моментът да защитим малките и средните предприятия (МСП), като превърнем думите в дела. Сега е времето да отстояваме по-прости и по-евтини мерки за МСП, които естествено ще доведат до създаване на повече работни места и по-висок растеж.
За съжаление, в Европа сме свидетели на закриването на много от тези малки предприятия и поради това не трябва да правим оценки, а да действаме.
Представляваната от мен партия внесе сходно предложение в португалския парламент. Ето защо призовавам членовете на ЕП от Португалия да гласуват в подкрепа на тази мярка и по този начин да окажат натиск върху португалското правителство да се откаже от блокиращата позиция, която за съжаление е приело в Съвета.
В заключение искам да кажа, че с този доклад можем да направим важна стъпка не само към преодоляване на кризата, но и към така необходимото опростяване и понижаване на разходите за малките предприятия.
Evelyn Regner: (DE) Г-н председател, целта на намаляването на административната тежест за микросубектите трябва, разбира се, да получи пълната ни подкрепа, както и целта микросубектите да не се третират по един и същи начин с големите играчи, когато става въпрос за финансова отчетност. Възможно ли е тази цел наистина да бъде постигната чрез предложението на Комисията или чрез Вашия доклад, г-н Lehne, и за кого става дума, когато говорим за микросубекти? Г-жа Castex вече засегна този въпрос. Бих искала да кажа още нещо по въпроса.
Микросубектите често не са толкова малки. В Австрия например не става въпрос за счетоводство на база текущо начисляване, а за дружества с ограничена отговорност, търговски партньори и предприятия с ограничена отговорност. За да бъде ясно, взети заедно, те са близо 90% от всички предприятия в Австрия, наемащи по-малко от десет работници.
Ето защо задължението за финансова отчетност би следвало да бъде недостатък при ограничената отговорност, макар да не е същото като това за големите дружества, както беше споменато в началото, но от това не следва, че трябва да отменяме задълженията за финансова отчетност. Вместо напълно да изключваме микросубектите от Четвъртата директива, трябва ясно да определим по-занижено изискване за регулиране в рамките на планираното преразглеждане на Четвъртата и Седмата директиви.
Jaroslav Paška: (SK) Продължаващата икономическа криза ясно ни показа, че Европа започва да се задъхва и не може да се движи в унисон с динамиката на икономиките и икономическото развитие в останалите части на света, като Азия например.
Организацията на бизнес средата ни е тромава и остаряла. Вземете например търговците в Китай и Индия. Можете ли да познаете колко време отделят за попълване на всякакви видове доклади и отчети за дейността си? Никакво! Погледнете и нашите търговци. Законите в моята държава например принуждават предприемачите да изпращат едни и същи данни и доклади за предприятието си в различни варианти за четири различни държавни институции: данъчните органи, търговския регистър, здравноосигурителната компания и статистическия център. Ако нещо бъде пропуснато, в най-добрия случай предприятието ще получи огромна глоба, а в най-лошия компетентните органи ще прекратят дейността му. Четири държавни институции съществуват, за да тормозят предприятията и да ги лишават от време и средства, защото цялата бюрократична машина се изхранва от данъците от дейността на тези предприятия. Всички данни със сигурност могат да бъдат събирани от правителството само от една институция, при това не много голяма.
Какво трябва да направим? Или трябва да отменим ненужните актове, да опростим и актуализираме административните си процедури и да позволим на повечето от нашите държавни служители да започнат да работят като честни търговци, или всички ние ще свършим като известните императорски регенти, които били изхвърлени през прозорците на Пражкия замък от недоволните чехи през май 1618 г. Добре би било да сторим първото възможно най-бързо.
Othmar Karas: (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, аз съм един от председателите на междупартийната работна група за малките и средните предприятия. Много от нас допринесоха за Законодателния акт за малкия бизнес. За щастие всички ние искаме да дадем приоритет на малкия бизнес и следователно подкрепяме опростяването и намаляването на бремето за малките и средните предприятия.
Това, което чухме днес, разбира се, звучи извънредно привлекателно. Ако наистина е така, защо нямаше ръкопляскания от всички страни? Защо има толкова различни примери, които въпреки опростяването не се посрещат с ентусиазирани ръкопляскания? Има причини за това. Дали новият регламент съответства на изискванията на Базел II? Години наред пропагандираме единни счетоводни процедури, а сега изведнъж ги отменяме.
Искаме европейски решения и опростяване, а не национални решения и правно фрагментиране. Презграничната дейност на микросубектите ще бъде затруднена. Всъщност освобождаването от задължението за изготвяне на годишни счетоводни отчети няма да означава облекчаване, защото в много държави-членки така или иначе трябва да събираме едни и същи данни под различно название. Ще бъде много по-трудно да се контролира кредитоспособността. Малките предприятия трябва да спазват също и стандартите за финансови отчети относно качеството на предприятията. В противен случай съществува опасност от загуба на прозрачност.
С разрастването си предприятията трябва да спазват регламенти, които вероятно не важат за тях, тъй като са микросубекти, а при тези обстоятелства свободата на избор на държавите-членки отслабва единния пазар. Поради тези причини подкрепям преразглеждането на Четвъртата и Седмата директиви относно дружественото право, защото това ще доведе до последователно регулиране и облекчаване.
Marianne Thyssen: (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, разбира се, бюрокрацията трябва да бъде намалена и Европа трябва да изиграе своята роля, а това се отнася в частност и за малките и средните предприятия (МСП), които страдат най-много в резултат от нея. И все пак това не означава, че в опита си да направим системата по-добра, трябва с мръсната вода да изхвърляме и бебето.
Одобряването на предложението на Комисията ще постави началото на различни практики за годишна счетоводна отчетност в зависимост от мястото на учредяване на дружеството и вероятно от това, дали дейността му се състои в по-голяма или по-малка степен от вътрешнообщностна търговия. Във всеки случай този вид правило ще ограничи растежа на малките дружества и създава пречки пред презграничната им дейност.
В допълнение - и това опасение беше изразено също от други членове на Европейския парламент - предвижданото опростяване ще бъде заменено с други административни тежести, като например искания за предоставяне на информация от данъчните администрации, потенциалните кредитори и дори профсъюзите, тъй като всички те искат прозрачност. Не трябва да забравяме, че самите предприятия също се нуждаят от адекватно счетоводство, стабилни годишни счетоводни отчети и добра отчетност на собствената си дейност.
Макар да се предвижда намаляване на административната тежест, съществува голяма вероятност тя да се повиши и точно от това се опасяват представителите на организациите на малките и средните предприятия в много държави и на европейско равнище, а аз споделям тези опасения. Ето защо - с цялото ми уважение към добрите намерения на Комисията и свършената от г-н Lehne и комисията по правни въпроси работа - не мога да подкрепя този доклад.
Подкрепям обаче становището, с което г-н Sterckx приканва комисията по икономически и парични въпроси да изготви задълбочена оценка на въздействието, преди да се извърши оповестеното пред нас общо преразглеждане на Четвъртата директива за дружественото право. То беше обявено за тази година и следователно няма да има съществено забавяне.
Hella Ranner: (DE) Г-н председател, изказването ми ще бъде просто едно обобщение. Беше казано всичко както за, така и против тази директива в настоящия й вид. Въпреки това имам усещането, че сме спрели наполовина или бихме искали да спрем и всъщност нямаме куража да свършим работата си до край.
Всички знаем, че се нуждаем от разпоредби за финансова отчетност и че дори най-малките предприятия ще имат нужда от финансови отчети, за да опишат и докажат икономическото си състояние. Това може да са изискванията на Базел II, годишните финансови отчети или много други неща. В бъдеще може да се появят нови разпоредби, които вероятно ще са повлияни от практиките на други държави - от САЩ или от друго място - и с които ще трябва да се справяме. Въпреки това трябва да има възможност да постигнем нещо повече и да обмислим как ще продължим да прилагаме разпоредбите за финансова отчетност. В зона на конкуренция като Европа трябва да има възможност веднъж и завинаги да изготвим наистина конкретни директиви и преди всичко - това е и моето становище - да бъдат не само за микросубектите, а всъщност и за по-големите предприятия.
От практиката си като адвокат знам, че усилията, които са необходими за предоставяне на съответните отчети и след това за анализирането им с помощта на няколко колеги, са огромни дори за по-големите предприятия. Освен това микросубектите изобщо не могат да си позволят подобно нещо. Ако съсредоточим вниманието си върху тези предприятия и наистина искаме да се справим с разпоредбите за финансова отчетност в рамките на Четвъртата и Седмата директиви, ви моля също така да помислите и за облекчаване на административната тежест като цяло и за създаването на разумни, надеждни директиви.
Arturs Krišjānis Kariņš: (LV) Благодаря ви, г-н председател, г-н член на Комисията, ако днес някой от нас трябваше да учреди предприятие, то поне в началото щеше да бъде микропредприятие.
Всички знаем, че сега в Европейския съюз има криза и безработица. За да решим проблема с безработицата в Европа, са ни необходими възможно най-много предприятия. Следователно са ни нужни възможно най-много микропредприятия и трябва да направим всичко по силите си, за да им помогнем да функционират безпроблемно. Всъщност имаме възможност да направим това, а именно предложението на Комисията да освободим микропредприятията от задължението да предоставят финансови отчети, като по този начин на практика ще улесним учредяването и управлението им. Това ще намали проблемът с безработицата в Европа. Има различни причини за това. Първо, трябва да разберем, както вече подчертах, че на практика всички нови предприятия поне в началото са микропредприятия. Ето защо, ако намалим задълженията им, намаляваме разходите, а по този начин им даваме възможност по-лесно да осъществяват дейността си. Второ, усилията, които са необходими за изготвянето на финансови отчети на едно такова предприятие, са непропорционални на произтичащата от това полза за самото предприятие или за държавата. Ако се наложи да се кандидатства за банков заем, банката ще изиска актуален отчет, отразяващ състоянието на предприятието в момента, а не това, което е било валидно преди половин и дори цяла година. Трето, това е практичен начин, по който можем да започнем да изпълняваме целта на Комисията за намаляване на административната тежест за МСП с 25% до 2020 г. Ето защо призовавам уважаемите колеги не просто да говорят за подкрепа за МСП, а наистина да превърнат думите си в дела, като приемат тази резолюция за облекчаване на бремето на микросубектите. Благодаря ви.
Lara Comi: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, въпреки че малките и средните предприятия заемат все по-важно място в европейската икономическа конюнктура, те все още не разполагат с достатъчно стимули.
Европейската комисия е разработила и приложила редица специално изработени мерки, за да помогне на тези предприятия. Сред тях е принципът "Мисли първо за малките!", според който е особено важно и уместно първо да се грижим за малките предприятия, за да насърчим съществуването им в предприемаческата среда.
Намаляването на административните разходи, опростяването на процедурите и улесняването на достъпа до пазарите с цел повишаване на конкурентоспособността са важни средства за излизане от кризата. Считам, че предложението на г-н Lehne да се освободят микросубектите от тежестта на годишните счетоводни отчети и по този начин да се намали бюрократичността на административните процедури е положително.
Подкрепям също и това, да се даде, макар и ограничена, свобода на държавите-членки как да прилагат подобна директива. Предвид факта, че Европейският съюз все още не е постигнал пълна правна хармонизация, считам, че е необходимо да се подготвим за освобождаването, като предприемем междинни стъпки.
Тъй като моята държава е известна с прекалената бюрокрация, считам че е абсолютно необходимо да започнем да опростяваме счетоводните процедури, както вече се случва в някои региони, чрез онлайн процедури, за които не са необходими технически консултации или допълнителни разходи. Това трябва да е първата стъпка напред.
Monika Hohlmeier: (DE) Г-н председател, госпожи и господа, изненадана съм от обсъждането от страна на онези мои колеги, които от една страна, говорят за опростяване на процедурите за малките и средните предприятия, а когато стане въпрос за предприемане на първата стъпка за микросубектите, които са предмет на днешното разискване, а не предприятия от друг мащаб, те отново са готови да кажат "не". Не може винаги да искаме нещо, а след това да казваме "не".
Разговаряла съм с много представители на микросубекти. Те се надяват на този регламент и го очакват. Разговарях с регионалните банки, които ясно подчертаха, че за тях няма да има проблем, ако се променят изискванията за финансова отчетност. Така или иначе те използват други данни. Освен това няма да има абсолютно никаква промяна по отношение на прозрачността, защото, както обясни г-н Барние, разпоредбите ще останат в сила и прозрачността ще бъде гарантирана. Търговията няма да бъде засегната, защото микросубектите нямат влияние на европейския пазар във връзка с търговията в Европа.
Призовавам уважаемите колеги да предприемат тази стъпка заедно с нас и да благодарят на г-н Lehne и на комисията за отличната им работа.
Jean-Paul Gauzès: (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, съгласен съм с много от аргументите, изтъкнати от г-жа Thyssen, г-н Karas и г-жа Castex. Въпреки това си задавам следния въпрос. След компромиса, който успяхме да постигнем, като позволихме съществуването на национални варианти, трябва ли да блокираме тази директива, която представлява положителен знак за опростяване за микросубектите?
Бих искал, ако позволите, г-н член на Комисията, да направя едно необвързващо предложение. Преди всичко предлагам Парламентът да подкрепи предложението на г-н Lehne, а Вие да вземете предвид казаното току-що за измененията на други директиви. По този начин много бързо ще постигнем споразумение, както и счетоводни правила за малките предприятия и европейска система в тази област.
Seán Kelly: (EN) Г-н председател, аз, както и много от моите колеги, сме станали в четири часа тази сутрин, за да дойдем тук, но съм доволен, че останах до края на разискването тази вечер, защото последните две теми ме изпълниха с много надежда.
Спестяването на 6,5 млрд. евро, едва ли не с махване на ръка, е съществен факт. От една страна, може да се каже, че това доказва твърденията на много критици, че Европейският съюз е прекалено бюрократичен, но поне сме достатъчно открити и имаме смелост да се изправим пред фактите и да предприемем корективни действия за разлика от банките, които до този момент не са проявили никакво чувство на вина или съжаление за своите действия.
Това обаче също така ни показва, че трябва да се освободим от много повече бюрокрация, за да достигнем целта за облекчаването й с 25%, и колкото по-рано направим това, толкова по-добре.
Georgios Papanikolaou: (EL) Г-н председател, намираме се в условия на икономическа криза и от само себе си се разбира, че освобождаването на микросубектите от задължението им за изготвяне и публикуване на годишни счетоводни отчети е навременна мярка за оказване на подкрепа за малките и средните предприятия и, разбира се, мнението ми по този въпрос съвпада с това на докладчика. Факт е, че този вид действия намаляват оперативните разходи на дружествата, повишават рентабилността им и вероятно допринасят и за запазване на работни места.
Въпреки това трябва да бъдем изключително внимателни относно методите и средствата, които използваме, за да осигурим бързо и непосредствено облекчаване на този толкова уязвим икономически сектор и считам, че това безпокои много от колегите. Отново подчертавам, че целта трябва да бъде да облекчим тежестта, а не да осигуряваме алиби за онези дружества, които прикриват или не обявяват реалното си финансово състояние с всички последици, които носи това за бъдещото им развитие.
Ето защо считам, че по принцип трябва да приветстваме и горещо да подкрепим предложението на Комисията и, разбира се, да внимаваме разпоредбите, които ще въведем в бъдеще, да не се отклонят от действителните ни намерения, а именно да подкрепим дружествата.
Zigmantas Balčytis: (LT) Днес вероятно никой няма съмнения, че микросубектите трябва да бъдат насърчени и подкрепени и считам, че най-добрият начин да направим това ще бъде да намалим максимално данъците във всяка държава-членка на Европейския съюз, както и да опростим изискванията за документите за регистриране и дерегистриране, наред с много други неща. Една от споменатите днес идеи беше, че когато искаме да вземем кредит от банка, все пак ще ни се наложи да представим определена информация, а не само счетоводни отчети, но ще трябва да предоставим на банките допълнителна информация. Подкрепям това, държавата да знае какво се случва. Ето защо по отношение на предоставянето на счетоводни отчети все пак считам, че е много важно те да бъдат опростени, но така, че да не се нарушават елементарните изисквания за прозрачност и принципите на дружествата.
Мишел Барние: Г-жо председател, въпреки късния час, както беше споменато преди малко, обсъждаме изключително важен въпрос. Изслушах всички и не считам, че има дори един от вас, който не подкрепя необходимостта от опростяване и намаляване на количеството на административните процедури, обременяващи така наречените микросубекти. След като проверих данните с моите служители, отново ви напомням, че предложението, което обсъждаме, може да засегне почти пет милиона предприятия в Европа.
Въпреки това, след като ви изслушах, забелязах, че има различия и несъгласие относно графика, г-жо Castex, и/или за това, какъв да бъде процесът. Бих искал отново да заявя своя ангажимент. По-рано, когато поискахте да се явя пред вас, обявих пред Парламента, че обществеността, потребителите и най-вече, както съм казвал и преди, малките и средните предприятия, трябва да се възползват от единния пазар, т.е. европейския пазар.
Ето защо с много решителност можем да подобрим този текст по време на предстоящия диалог със Съвета. Считам, както каза г-н Lehne, че имаме нужда от този знак за действие. Със сигурност знам, че лорд Dartmouth направи сравнително рядък комплимент на Комисията, като каза, че поне веднъж Комисията прави нещо. Отбелязах си основателните ви полезни и конкретни бележки и се надявам все още да ви убеждавам да подкрепяте по-решително и по-често усилията на Комисията. Такава е нагласата ми като цяло - донякъде идеалистична, но в крайна сметка няма да се откажа да ви убеждавам, че Комисията върши полезни неща с подкрепата и често по молба на Парламента.
Госпожи и господа, считам, че това конкретно, напредничаво и разумно предложение предлага значително опростяване на тежестта върху най-малките предприятия. Предложението няма да отмени счетоводните им задължения, няма да попречи на предприятията да обменят информацията, от която се нуждаят различните им партньори, няма да попречи на никого да следва разпоредбите на директивата, ако желае. Това е ясният ми отговор на изразеното от г-н Sterckx безпокойство.
Предложението ще даде възможност за адаптиране на правилата за публикуване на финансова информация на национално и регионално равнище. Счетоводните правила за всяко малко предприятие са по-добри, когато са приети на равнището, на което последните осъществяват дейността си - с други думи на местно равнище.
В заключение считам, че графикът е много важен. Предложението може да бъде въведено бързо. Това е възможност да се помогне на малките предприятия, която не трябва да пропускаме. Ясно чух г-жа Castex да споменава другата перспектива - ангажимента в бъдеще да се направи общо преразглеждане на счетоводните директиви. Не бихме искали да пропуснем крайния срок, върху който работим - вие казахте края на 2010 г., но той вероятно ще е в началото на 2011 г. Чух и препоръката на г-н Gauzès, която беше неангажираща и ясна. Ще се възползваме и от този инструмент за общо преразглеждане на счетоводните директиви.
Въпреки това, с вашата подкрепа, това не ни попречи да постигнем незабавния напредък, който носи това предложение за микросубектите. Можем да вървим напред и да постигнем допълнителен напредък, когато проведем общото преразглеждане на счетоводните директиви. Нека не чакаме. Както вече ви казах, общото преразглеждане ще се проведе в началото на 2012 г. и ще отнеме време.
Направиха ми впечатление изключително точните изказвания на много от вас: преди малко г-н de Jong, г-н Kariņš, г-н Feio, г-жа Swinburne и други споменаха кризата и икономическите трудности, които преживяваме. Изчисленията ни показват, че ако успеем да възстановим вътрешния пазар, както председателят Барозу се опитва, и ако успеем да направим вътрешния пазар изключително ефективен и по-ликвиден, тъй като това е от фундаментално значение за моя мандат, може да постигнем икономически растеж от 0,5% до 1,5% в Европа.
Можем да потърсим начини за постигане на растеж и навън, конкурирайки се в световен мащаб, но като начало трябва да постигнем такъв у дома. Считам, както показва и философията на доклада на г-н Lehne, че за голяма част от този растеж могат да допринесат петте милиона малки предприятия в Европа, ако имаме щастието да улесним работата им. Това е основната идея на предложението.
Чух ясно г-н Karas и г-жа Ranner да споменават минимални изисквания или минимални стандарти. Забелязах също, че докладът на г-н Lehne не изключва минималните изисквания. Необходимо ни е време за това. Ще видим какво можем да направим в тази посока заедно със Съвета. Моля да възприемате този доклад и предложението такива, каквито са - като конкретен напредък, етап и част от операцията, която е необходима, за да могат петте милиона много малки европейски предприятия и милионите работни места, които те осигуряват, да се развиват въпреки трудностите в момента.
Ето защо искам да се възползвам от възможността да благодаря на г-н Lehne и да го уверя, че веднага след като Парламентът, да се надяваме, приеме предложението, ще мога и поемам ангажимент да работя много експедитивно със Съвета, за да приключим конкретния и практически напредък, който постигнахме, за да подкрепим най-малките предприятия на основния европейски пазар.
Klaus-Heiner Lehne: Г-н председател, бих искал да благодаря на уважаемите колеги и на г-н Барние за разискването. Искам да се спра на шест основни неща.
Първото се отнася до оценката на въздействието. Комисията представи подробна оценка на въздействието за това предложение на Комисията и я предаде на комисията по правни въпроси. След като работата по доклада Sterckx приключи в комисията по икономически и парични въпроси, в комисията по правни въпроси специално попитахме каква допълнителна оценка на въздействието е необходимо да се изготви. В продължение на седмици не получихме отговор.
Второ, всъщност твърдението, че компромисът предвижда минимални разпоредби, е напълно вярно. Това в никакъв случай не означава премахване на всички задължения, а ограничаване на последните само до наистина необходимите, до онези, от които предприятията наистина се нуждаят.
Трето, всеки, който има нужда от подобни счетоводни отчети за теглене на банков заем, може да изготви такива. Ако обаче микросубектите изобщо нямат нужда от заеми, тогава, погледнато обективно, е напълно неразбираемо защо трябва да бъдат натоварвани с тези допълнителни разходи за счетоводители и данъчни съветници.
Четвърто, разпоредбите за данъчните балансови отчети остават същите и по никакъв начин не са засегнати. Става въпрос най-вече за обикновените балансови отчети и за допълнителните разходи, които произтичат от изготвянето на такива.
Пето, преразглеждането на Четвъртата и Седмата директиви е основна, но не лека задача. Седмата директива се отнася до сливанията. Този въпрос е изключително сложен и труден. Бих се осмелил да прогнозирам, че ако не успеем да вземем решение сега, тогава с основното преразглеждане на Четвъртата и Седмата директиви има сериозен риск малките и средните предприятия да загинат, защото в действителност те няма да имат роля в разискването, тъй като и лобито им няма да вземе участие в него. Ето защо е важно да вземем решението днес, а не на по-късна дата, когато няма да е ясно дали това изобщо ще може да се случи.
На шесто място, бих искал да се спра на позицията на бизнес асоциациите. Знам, че от големите европейски бизнес асоциации, които представляват интересите на МСП, само една е против. Всички останали подкрепят предложението. Мисля, че на този етап трябва да подчертая това още веднъж.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в сряда, 10 март 2010 г. от 12,00 ч.
Писмени изявления (член 149)
José Manuel Fernandes : Благоденствието на Европейския съюз ще зависи от успеха на малките и средните предприятия (МСП). Ето защо ЕС и държавите-членки трябва да създадат благоприятна условия за работа на тези предприятия. Най-голямата пречка, която посочват МСП, е спазването на административните формалности. Всъщност МСП понасят прекомерна регулаторна и административна тежест в сравнение с тази на по-големите предприятия. Изчислено е, че за всяко евро, което едно голямо предприятие изразходва за нормативни задължения за един работник, малкото предприятие може да похарчи до 10 евро. В това предложение на Комисията понятието микропредприятия е разширено и те се определят като предприятия, които към датата на приключване на баланса не надхвърлят праговете по два от следните три показателя: обща балансова стойност 500 000 евро, нетен оборот 1 000 000 евро и/или среден брой на заетите лица през финансовата година: 10. Държавите-членки могат да изберат да освободят тези микропредприятия от прилагането на директивата на Общността относно годишните счетоводни отчети. Във всеки случай микропредприятията ще продължат да съхраняват информацията относно продажбите и транзакциите за целите на управителните органи и на данъчната администрация. В Португалия освобождаването може да обхване 356 140 предприятия.
Zbigniew Ziobro : Много се радвам, че като приемаме нови изисквания за отчетност за микросубектите, намаляваме бюрократичната тежест върху тези предприятия. Възпрепятстването на дейността на предприятията с редица регламенти е една от причините, поради които не могат да се постигнат целите на Лисабонската стратегия. По-конкретно бюрократичните ограничения засягат малките и средните предприятия, а в тях разходите за счетоводство и правни услуги са извънредно високи в сравнение с техните приходи. Как е възможно ЕС да бъде най-конкурентната икономика в света, ако предприятията подлежат на толкова много нормативни разпоредби? Срамувам се да кажа, че авторът на последните, който спъва дейността на предприятията, е Брюксел, като по този начин допринася за допълнителното ограничаване на икономическата свобода. Ето защо инициативата на Комисията наистина заслужава подкрепа, дори и с приетите изменения, предложени от комисията по правни въпроси, тъй като няма смисъл да се поддържат сложни изисквания за отчетност за малките предприятия. Ако ЕС иска да се развива със скоростта, с която всички ние искаме да се развива, трябва да предприемем допълнителни стъпки, за да премахнем ненужните пречки. Поради това приканвам Европейската комисия да добави към стратегията "ЕС 2020" ясна цел за намаляване на броя на регламентите на ЕС, които възпрепятстват дейността на предприятията. Спешно трябва да бъдат установени областите, в които има прекомерно регулиране, и то да бъде премахнато. В противен случай Европа ще остане регион, който се развива много по-бавно от другите световни икономики.
| bg |
Оперативна съвместимост между зарядните устройства за мобилни телефони (разискване)
Председател: Следващата точка е разискването по въпроса с искане за устен отговор (B6-0225/2009) от г-н Cappato, от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, към Комисията относно оперативната съвместимост между зарядните устройства за мобилни телефони.
Marco Cappato: автор. - (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, фактът, че водим разискване, е много ясен и недвусмислен: в момента се използват приблизително 500 милиона мобилни телефона в Европа и 30 различни вида зарядни устройства. Техническата причина за това различие: няма такава. Не съществува техническа причина. Това е просто източник на нечестна спекулация от страна на производителите, от една страна, и създаване на очевидна вреда за околната среда, от друга, тъй като в резултат от този неизбежен капан, в който са вкарани потребителите, стотици милиони зарядни устройства се разхвърлят в околната среда на всеки две до три години.
Европейската комисия - членът на Комисията Ферхойген - вече отговори много ясно на нашия въпрос, с който се искаше предприемането на действия за стандартизиране на това оборудване и днес ние сме тук, за да попитаме г-н члена на Комисията на какъв етап сме. Единият възможен път е саморегулирането, под което имам предвид, че производителите на мобилни телефони, а съответно и на зарядни устройства, могат да се съгласят много бързо да наложат стандарт, който слага край на тази наистина нелепа и вредна ситуация.
Ето защо бихме желали веднага да кажем, г-н Ферхойген, че каквато и гаранция за саморегулиране да желаят да дадат производителите, ние трябва ясно да заявим, че ще се намесим с регламент, ако този отговор бъде недостатъчен, и че този регламент няма да се отнася само за мобилните телефони и зарядните устройства за тях, но също до други цифрови устройства, при които съществува същият проблем. По този начин Европа също така може - приключих, г-жо председател - да наложи стандарти, които в крайна сметка да бъдат наложени и на международно равнище. Това е изключителна възможност, свързана с технически въпрос, но е важна за европейските потребители.
Günter Verheugen: заместник-председател на Комисията. - (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, радостен съм, че мога да информирам членовете на Европейския парламент, че беше отбелязан действителен напредък при хармонизирането на зарядните устройства в Европа.
Най-напред, все пак, бих искал да благодаря на г-н Cappato и г-н Manders за решителността, с която се отнесоха към този въпрос, който е част от ежедневието на гражданите на Европа.
Напълно съм съгласен се тях, че трябва да сложим край на все по-нарастващия брой зарядни устройства и че в бъдеще трябва да е възможно мобилните телефони да бъдат зареждани, като се използва едно, стандартно зарядно устройство. Стотиците милиони непотребни зарядни устройства и адаптери в Европа са абсурден товар за околната среда и в същото време са скъп дразнител за потребителите. Днес всеки, който сменя мобилния си телефон, по принцип се нуждае от напълно различно зарядно устройство. Дори различни модели на един и същ производител не използват стандартно зарядно устройство.
Проблемът не е нов. Важно е обаче да осъзнаем, че зареждането на мобилен телефон не е като зареждането на автомобил с гориво. Това е по-сложен технически проблем. Преди няколко години технологията все още не беше достигнала ниво, при което да бъде възможно пълно хармонизиране, по-специално поради рискове за безопасността. Мобилните телефони можеха да прегреят или дори да експлодират по време на зареждане.
Междувременно тези трудности бяха преодолени и сега няма технически причини, които биха могли да възпрепятстват хармонизирането.
Ето защо аз предприех конкретни стъпки за насърчаването на промишлеността да въведе на пазара стандартно зарядно устройство.
Убеден съм, че промишлеността ще реагира бързо. В ролята си на европейска институция обаче, ние трябва да запазим бдителност. При никакви обстоятелства не трябва да изключваме възможността от въвеждане на нормативна уредба. Както вероятно вече знаете, на последния си конгрес в Барселона мрежовите оператори обявиха, че след 2012 г. ще бъде възможно повечето от продаваните от тях мобилни телефони да се зареждат с едно стандартно зарядно устройство.
Това е добре, но не е достатъчно. Комисията би желала да види пълно хармонизиране въз основа на единен стандарт и задължаваща инициатива по този въпрос от страна на промишлеността. Комисията очаква от промишлеността да изготви правнообвързващо споразумение под формата на меморандум до края на април. Този меморандум трябва да бъде подписан от основните производители на мобилни телефони и трябва да гарантира, че всяко зарядно устройство може да зарежда всеки мобилен телефон и че всеки мобилен телефон може да бъде зареждан с всяко зарядно устройство.
Комисията няма да се поколебае да направи законодателно предложение, ако промишлеността не въведе доброволно споразумение.
Очаквам, че проблемът ще бъде автоматично решен за други устройства, като например цифрови фотоапарати и MP3 плейъри, след като бъде извършена промяна при мобилните телефони. Ако това не се случи, може да се наложи и правна намеса.
Комисията продължава да разчита на ценната подкрепа на Европейския парламент, за да се реши този досаден проблем веднъж завинаги.
Paul Rübig: Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, днес можем да отбележим Европейския ден на мобилния телефон, защото заедно с Комисията и Съвета днес ние приехме "Регламент относно роуминга II". Постигнахме добър краен резултат, който ще доведе до намаляване на цените за използване на мобилни телефони. Това е нещо добро по време на икономическа криза. Планираме също програма за намаляване на цените на зарядните устройства, което е много важно за гражданите на Европа.
Зарядните устройства трябва да имат етикет, който да посочва тяхната категория на ефективност, както е при хладилниците, така че човек да може да види колко енергия потребяват. За нас е важно също така да въведем правно изискване за автоматично изключване, така че зарядното устройство да може автоматично да се изключва, когато устройството е заредено. Също така, следва да поискаме от институциите по стандартизация да изготвят предложения, които да направят това възможно.
Считам, че графикът, представен тук от Комисията, е добър, тъй като той поставя изискване към промишлеността да постигне доброволно споразумение до април или да бъде обект за техническо законодателство. Това, разбира се, не е толкова лесно, колкото изглежда. От една страна, имаме връзката между зарядното устройство и мобилния телефон. Тук създаването на технически стандарт няма да бъде сложно. От друга страна обаче, стенният контакт представлява проблем, който ни е познат от европейските стандарти. В този случай следва да разработим и предложения за решаване на този проблем, който засяга не само Европа, но и останалата част на света. Вероятно можем да включим Международната организация по стандартизация (ISO), за да бъде намерено решение в световен мащаб.
Silvia-Adriana Ţicău: Въпросът, който обсъждаме днес, на практика ще засегне голям брой потребители на равнище Европейски съюз. Трябва също да спомена, че 2009 е годината на творчеството и иновациите, през която можем да направим стъпка напред в посока на тази стандартизация, ако такова споразумение бъде подписано между производителите на мобилни телефони, въпреки неговия доброволен характер засега.
Смятам, че ни е необходим преди всичко общ технически стандарт. Смятам също така, че е важно европейските институции, които се занимават със стандартизация, също да бъдат включени, така че на пазарно равнище да бъде извършено подходящо проучване.
Смятам, че също така е важна и кампания за информиране на потребителите, тъй като няма да е достатъчно да имаме само етикетиране на мобилните телефони относно тяхната ефективност. Считам, че е важно и да бъде започната кампания за информиране на потребителите относно зарядните устройства за мобилни телефони.
2012 г. не е далеч. Мисля, че ако производителите наистина инвестират в този нов тип уникално зарядно устройство, ще има достатъчно време да спазим крайния срок през 2012 г.
Все пак бих искала да спомена, че проучванията на практика доведоха до това някои приложения да се появяват на пазара: предлагат се зарядни устройства, които могат да бъдат използвани в непосредствена близост за зареждане на два или три апарата. Дори и тези апарати да са различни марки и модели, те могат да бъдат зареждани едновременно.
Ето защо трябва да инвестираме повече в проучвания, особено, според мен, в проучвания, насочени към сектора на информационните и комуникационните технологии. Бележи се напредък. В Седмата рамкова програма за научноизследователска дейност ние сме разпределили големи суми. Изглежда обаче, че за сравнително тясна област като зарядните устройства за мобилни телефони не е направено достатъчно. Ето защо смятам, че споразумението между производителите е стъпка напред, но то трябва да бъде придружено от някакви общи стандарти.
Toine Manders: от името на групата ALDE. - (NL) Г-жо председател, днес ние разискваме въпрос, който е от особен интерес за потребителите, а именно стандартното свързване на зарядните устройства за мобилни телефони. Като либерал, разбира се, подкрепям това да се позволи на вътрешния пазар да работи и съм за възможно най-малка правителствена намеса на пазара. От друга страна, потребителите също трябва да имат възможност да избират. В момента потребители, които закупуват нов телефон, нямат никакъв избор. Зарядното устройство трябва автоматично да бъде закупено с телефона, а това често води до силно раздразнение сред потребителите. Нещо повече, проучванията показват, че потребителите харчат 300 млн. EUR годишно за нови зарядни устройства, защото те автоматично са част от комплекта при закупуването на нови телефони. Това води и до натоварване на околната среда в размер на 300 млн. EUR годишно, без тук да се включва пилеенето на енергия, до което водят тези евтини зарядни устройства, защото често пъти те се оставят в контакта, дори след като самият телефон вече е изключен от тях и по този начин продължават да потребяват енергия.
Моят колега, г-н Cappato, и аз призоваваме от години за въвеждането на европейски стандарт и бих искал да поздравя г-н члена на Комисията за начина, по който той се справи с това - от една страна, с жест на любезност към промишлеността, но отправяйки в същото време предупреждение, като заяви: "Намерете решение, в противен случай ще изработим задължаващо законодателство". Бих искал да го поздравя още повече за този подход, тъй като, бидейки либерал, аз съм противник на задължителното регулиране, вместо което може да използва убеждаването. Убеждаването означава, че хората предпочитат да направят нещо, защото виждат ползата от него и смятам, че г-н членът на Комисията е постигнал изключителен успех в това отношение.
Разказвал съм следния малък анекдот няколко пъти преди. Когато се запознах с жена си преди 35 години, аз я убедих да излезе с мен. Ако я бях принудил, тя вероятно нямаше да види практическата полза, която е явна сега, и поради тази причина идеята нямаше да просъществува дълго. Смятам, че този пример важи и за промишлеността, защото ако промишлеността трябва да реши въпроса самостоятелно, тя ще го направи по-добре, отколкото ако решението бъде постановено от политиците.
Ето защо считам, че това е едно отлично решение. Надявам се, че след време Вие ще можете не само да въведете стандарт за зарядните устройства за телефони, но също така и за повече артикули електрическо оборудване, тъй като същото неудобство важи и за други електрически уреди. Ако едно семейство излезе на разходка през уикенда, то трябва да вземе със себе си 30 зарядни устройства. Винаги има хора, включително и днес в залата, на които им се налага да поискат от някого назаем зарядно устройство, тъй като са забравили своето. Човек трябва да намери точно определено зарядно устройство за точно определена марка и модел. Моите поздравления, г-н член на Комисията. Надявам се, че замисленото ще се осъществи през 2012 г. и се надявам, че ще действате решително, ако промишлеността не изпълни ангажиментите си, защото това е много важно. Трябва да запазите възможността за строги мерки, но за предпочитане е да постигнете решение по пътя на убеждението и саморегулирането. Вие успяхте в това и аз Ви поздравявам.
Paul Rübig: (DE) Г-жо председател, имам още един въпрос към г-н Ферхойген. Портовете USB 2 могат да пренасят не само енергия, но и данни. Това не би ли могло да бъде алтернативно решение?
Günter Verheugen: заместник-председател на Комисията. - (DE) Г-жо председател, аз вече отбелязах това, г-н Rübig. Исках да Ви кажа, че това е причината да се чувствам толкова спокоен по този въпрос, тъй като не смятам, че усложняваме живота на промишлеността излишно, защото USB стандартът вече съществува. Всички мои експерти казват, че съществуващият стандарт може да се използва за всички преносими устройства. Не можете да го използвате едновременно за настолни персонални компютри и мобилни телефони, но е възможно за всички преносими устройства.
Това е моят отговор и на г-жа Ţicău. Стандартът, за който питате, всъщност вече съществува. Освен това трябва да Ви кажа, г-жо Ţicău, че вече тече усилена работа по въпроса за потреблението на енергия и влиянието на зарядните устройства от този вид върху околната среда. Ще разгледаме този въпрос най-късно когато започнем работа по въвеждане на директивата относно продукти, които използват енергия, за която сме ви представили ново предложение.
Последният ми коментар отново е насочен към г-н Rübig. Смятам, че идеята за автоматично изключване е много добра и тя важи не само за зарядните устройства. Считам, че това е въпрос, по който може да се направи повече. Комисията вече работи по него и ще Ви докладва за резултатите.
Председател: Разискването приключи.
| bg |
Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж протоколите
| bg |
3. Аспекти на регионалната политика и политиката на сближаване в Договора от Лисабон (гласуване)
| bg |
Време за гласуване
Председател: Следващата точка е време за гласуване.
(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)
| bg |
Ред на работа: вж. протокола
| bg |
Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола
| bg |
Изявление на председателството
Председател: Госпожи и господа, преди да пристъпим към гласуването, бих искал да направя кратко изявление, тъй като днес отбелязваме 6-то издание на Европейския ден в памет на жертвите на тероризма.
Днес отдаваме почит на паметта на повече от 5 000 жертви в Европа и изразяваме нашата солидарност с неизброимите жертви, пострадали от варварството на тероризма.
Бомбените атентати, извършени в Мадрид преди шест години, на 11 март 2004 г., причинили смъртта на 191 души от 17 държави, както и бомбите, избухнали в Лондон на 7 юли 2005 г., може да се считат за едни от най-жестоките терористични актове, извършени някога на европейска земя.
Тероризмът е нападение срещу всички нас: той е атака срещу самата структура на демократичното ни общество.
Ето защо Европа винаги ще бъде единна в борбата срещу тероризма, независимо дали той е сепаратистки, религиозен или политически.
Тероризмът никога не може да бъде оправдан, по никакъв начин, по никаква причина. Този Европейски ден ни дава възможност да покажем, че нито един терорист и нито един терористичен акт никога няма да бъдат в състояние да сломят или унищожат вярата ни в ключовите ценности - основните права на човека и демокрацията.
(Ръкопляскания)
| bg |
Закриване на заседанието
(The sitting closed at 21.45)
| bg |
Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола
| bg |
Приветствие с добре дошли
Председател: Току-що ме информираха, че заместник-генералният секретар на ООН, г-н Muhammad Shaaban, е в официалната ложа. Искам да приветствам представителя на ООН.
| bg |
1. Европейска стратегия за сигурност и ЕПСО (
| bg |
Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола
| bg |
Състав на политическите групи: вж. протокола
| bg |
Предаване на текстове на споразумения от Съвета: вж. протокола
| bg |
Общи правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността (разискване)
Председател: Следващата точка е докладът на г-н Costa - от името на комисията по транспорт и туризъм, относно предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета за изменение на Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността - C6-0097/2009 -.
Paolo Costa: Г-н председател, г-н Таяни, имам удоволствието да открия това разискване със заключение, така да се каже, като препоръчам сега Парламентът да приеме изменението, внесено от мен, и цялата група представители в комисията, за да приключим този доклад на първо четене и така да получим одобрение за регламента.
Правим това с високо чувство за отговорност. Мисля, че заместник-председателят Таяни ще се съгласи, че начинът, по който се опитахме да отговорим на една обективна потребност и трудност за авиокомпаниите в момента - като им позволим да запазят слотовете си, дори ако не ги използват през летния сезон тази година - е необходима, но много сурова мярка, мярка, която се нуждае от усъвършенстване.
Тази мярка трябва да бъде усъвършенствана, защото - както видяхме от краткото време, определено за разискване по този въпрос - съществуват различни интереси, всички те напълно законни, сред авиокомпаниите, че има компании, които чакат да изместят други, когато първите не могат да изпълнят ангажиментите си, че има различни интереси между авиокомпаниите и летищата - нещо, което не съществуваше доскоро, и преди всичко, че има интереси на пътниците, по-специално онези, които се обслужват от летища и авиокомпании в най-отдалечените региони, които биха били изложени на още по-голям риск, ако изборът за запазване или премахване на слотовете зависи изцяло от това дали са доходоносни за въпросните компании.
Това са все въпроси, които успяхме да засегнем съвсем набързо, но които поставихме за обсъждане. По същество си дадохме сметка също така, че трябва да се разгледа основният проблем, а именно слотовете да бъдат считани за обществени блага, която могат да бъдат разпределяни или предоставяни на частни оператори, като авиокомпании и летища, но върху които не може да бъде прехвърляно право на собственост.
Това е много чувствителна тема, която според мен трябва да бъде преразгледана. Трябва да кажа, че причината или, ако искате, подобаващият компромис, който стои зад бързото приемане на нашето предложение във вида, в който се представя тук, е всъщност това, че бяхме сигурни, че Комисията ще спази обещанието си да се върне на тази тема по по-обмислен, по-задълбочен начин, за да реши веднъж завинаги един въпрос от изключително важно значение, не само за преодоляване на сегашната криза, но и за завършване на процеса на преструктуриране и либерализиране на световния пазар на въздухоплаването и за изграждане на по-добър пазар на въздухоплаването в Европа.
Ето защо, като съчетавам сегашните изисквания с потребностите в по-дългосрочна перспектива, считам, че мога да отправя препоръка за приемане на настоящия доклад.
Аз също, г-н председател, в 20-те секунди, които ми остават, ще се възползвам от своеобразната атмосфера, подобна на тази в последния учебен ден, за да благодаря на "съучениците" си и на онези, с които се е случвало да работя през последните десет години, тъй като сега имам голямото удоволствие да завърша последния си ден в Страсбург с последното си по ред, но не и по значение изказване.
Председател: Благодаря ви, г-н Costa, и поздравления за чудесната работа. Името Ви е свързано с поредица от важни доклади и чрез тях Вашите усилия са изиграли роля в новата история на Парламента.
Антонио Таяни: Г-н председател, уважаеми колеги, отново, като бивш член на Парламента, искам да благодаря на комисията по транспорт и туризъм и на нейния председател за ползотворната им работа по времето, когато бях член на ЕП, както и за съдействието, което ми оказваха, след като имах честта да бъда назначен и одобрен от Парламента за член на Комисията, отговарящ за транспорта. Това плодотворно сътрудничество, госпожи и господа, може да се види отново днес и затова трябва да благодаря на Парламента още веднъж, особено на комисията по транспорт, председателствана от г-н Costa, за бързината, с която работи по предложението на Европейската комисия относно слотовете.
Поредица от събития - икономическата криза, финансовата криза, новият грипен вирус тип A - допълнително влошават положението в отрасъла на въздушния транспорт и това положение показва колко неотложни и необходими са мерките за подкрепа не само за авиокомпаниите, но и за служителите им.
С оглед на гореказаното споделям загрижеността на г-н Costa. Предложението на Комисията не е окончателно решение. Това може би е предложение за решаване на кризисна ситуация, но след това ще е необходимо да бъде преразгледано подробно, за да бъде проектирана отново цялата система; всъщност на 15 април, в отговор на загрижеността и коментара на г-н Costa аз го информирах, че Генерална дирекция "Енергетика и транспорт" вече се готви да представи предложение веднага щом стане възможно да се преработи регламентът.
Правилото за използване на слотовете вече на два пъти е било спирано в миналото с цел справяне с кризи. Това е глобална реакция на глобална криза, която очевидно засяга не една или две държави-членки, а системата на въздушния транспорт в целия Европейски съюз и, при най-сериозни обстоятелства - нападенията от 11 септември и кризата с ТОРС (тежък остър респираторен синдром) - бяха предприети подобни мерки. Кризата, която засяга отрасъла на въздушния транспорт днес, вероятно е по-сериозна от тях, но все още няма признаци за това кога ще започнем да виждаме подобрения.
Реалността показва, че трафикът постоянно намалява. Спиране на прилагането на правилото "или използваш, или губиш" през летния сезон ще е в полза на всички компании без каквато и да било дискриминация между европейски или други, както посочи IATA, освен това. Сигурен съм, че тази мярка, която ще действа ограничен период от време и която е изключение - спирането всъщност ще бъде в сила от 29 март до 26 октомври тази година, за да могат слотовете да бъдат запазени за летния сезон на следващата година - ще даде глътка въздух на всички авиокомпании и ще им позволи да се справят със спада на търсенето.
Освен това тази мярка ще предотврати и парадоксални ситуации, като сегашната, при която компаниите са принудени да летят с празни самолети, за да не изгубят слотовете си, нещо, което аз считам за съвсем неприемливо, не на последно място от екологична гледна точка, а също така и вредно за финансите на авиокомпаниите - а знаем, че когато едно предприятие е в затруднение, това важи и за служителите му.
Убеден съм, че тази мярка е необходима и неотложна и затова не мога да не подкрепя компромиса, постигнат между Парламента и Съвета, който ще позволи незабавното приемане на предложението. Затова искам да благодаря отново на председателя на комисията по транспорт и на Парламента като цяло.
Georg Jarzembowski: Г-н председател, г-н Таяни, госпожи и господа, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи подкрепя еднократното временно спиране на прилагането на правилото за 80 % минимално използване на правата за излитане и кацане на летищата, предоставени на авиокомпании за програмата за полети през лятото на 2010 г., и благодари на докладчика, г-н Costa, за бързата и ефективна работа по тази тема.
Спирането дава възможност на авиокомпаниите да отменят полети в съответствие с намаляващото търсене, като надвишават планираното минимално използване, без да изгубят правата си за излитане и кацане за следващия сезон. По мое мнение, това е оправдано като еднократно спиране, за един период, както каза заместник-председателят, защото е възникнал непредвиден срив в броя на пътниците поради международната финансова и икономическа криза и защото авиокомпаниите още не могат да предвидят как ще се развие пътникопотокът в бъдеще. Спирането помага и за опазване на околната среда, тъй като в противен случай авиокомпаниите ще се считат задължени да летят с полупразни самолети само за да запазят слотовете си.
Г-н председател, г-н заместник-председател, в началото групата PPE-DE отхвърли регламента, предложен и от вас, за оправомощаване на Комисията без процедура на съвместно вземане на решение от страна на Парламента, да поиска спиране на правилото само чрез процедура по комитология. Ние считаме, че ако възнамерявате да направите такова предложение за зимния план за полетите, Парламентът ще трябва да го проучи внимателно, защото трябва да отчетем с още по-голямо внимание интересите на твърде различни видове авиокомпании, както и интересите на летищата и пътниците. Ние казваме "да" на еднократното спиране, но "не" на възможността за продължаването му без участието на Парламента.
Честно казано, според мен, след като свинският грип не изглежда толкова опасен, каквито бяха първоначалните опасения, авиокомпаниите накрая би трябвало да могат да предвидят какъв възможен пътникопоток и отношения могат да очакват пред следващите години. Трябва да очакваме авиокомпаниите да представят реалистични планове, за да могат летищата да имат възможност да предложат неизползваните слотове на други авиокомпании. Трябва да е в наш интерес летищата да могат да използват капацитета си в най-добрия интерес на клиентите си - пътниците. Имам още един коментар относно новия вариант на основно преразгледаната директивата относно слотовете. Считам, че слотовете принадлежат на обществото, а не на летищата или авиокомпаниите и затова трябва да обърнем особено внимание на това в бъдеще.
Г-н председател, госпожи и господа, тъй като това разискване, тази пленарна сесия и моята парламентарна дейност се приближават към своя край, позволете ми да изразя своята искрена благодарност към колегите ми от комисията по транспорт и туризъм и в секретариата на комисията по транспорт и туризъм, както и към председателя на комисията по транспорт и туризъм и заместник-председателя на Комисията и целия негов екип от ГД "Енергетика и транспорт". През последните пет години работихме заедно в интерес на гражданите на Европейския съюз. Ще стискам палци за вас през следващите пет години да продължава да бъде така. Комисията по транспорт и туризъм е важна комисия и аз ви благодаря за отличното сътрудничество.
Председател: Благодаря ви, г-н Jarzembowski, и ви желая успех и щастие през предстоящите години и в бъдещите ви начинания.
Brian Simpson: Г-н председател, искам да благодаря на председателя на нашата комисия, г-н Paolo Costa, не само за изготвянето на този доклад, но и за работата му като председател на комисията пред изминалия парламентарен мандат. Ние сме му много задължени за усиления труд.
Този доклад представя в концентриран вид работата на Paolo Costa, защото показва, че мъдростта на Соломон, съчетана с дипломатическите умения на Организацията на обединените нации, често са необходими в работата с технически особености като "използваш или губиш слота". Нашият председател беше един много добър Соломон и много добър дипломат на Организацията на обединените нации през своя мандат.
Въпреки това отрасълът на гражданското въздухоплаване отново демонстрира способността си да бъде разединен по този важен въпрос, като големите авиокомпании протестират срещу спирането на прилагането, докато нискотарифните авиокомпании и летищата не искат спиране. Това, което ме тревожи е, че големите авиокомпании, подкрепени от различните съюзи, няма да се задоволят с еднократно спиране, те ще искат още, а като знаем какво нездравословно, недемократично влияние имат някои от тях в този и в националните парламенти, считам, че днес процесът само започва, а не завършва, за съжаление.
Моята група ще подкрепи компромиса, предложен от нашия докладчик и одобрен от комисията по транспорт и туризъм, но подчертавам, че това спиране на прилагането на клаузата "ползваш или губиш", както моят колега Georg Jarzembowski често я нарича, е еднократно за определен период, а не е зелена светлина за по-нататъшни спирания. Ако Комисията счита, че са необходими по-нататъшни спирания на прилагането, те трябва да се осъществят в рамките на преразгледан регламент, изцяло ангажиращ Парламента и с пълно зачитане на правата на Парламента. Казваме "да" на разискването, "да" на сътрудничеството, но "не" на комитологията.
Разбирам тежкото състояние, в което се намира въздухоплаването, и по-специално авиокомпаниите. Разбирам, също така, че слотовете не са само излитания и кацания. Те са се превърнали в обезпечение за капитала в счетоводните книги на авиокомпаниите и нашият докладчик е прав, когато заявява, че този аспект се нуждае от преразглеждане в бъдеще.
Спирането на принципа "ползваш или губиш" няма да засегне летищата "Хийтроу" в Лондон, летището във Франкфурт, "Шарл де Гол" в Париж, или "Шипхол" в Амстердам, но ще засегне регионалните летища, които обслужват тези центрове, защото авиокомпаниите ще спрат именно тези маршрути. Авиокомпаниите обаче не трябва да забравят, че има и други заинтересовани страни, които ще бъдат засегнати от това спиране.
Тъй като икономическата ситуация не е добра и защото разбираме, че е безсмислено да летят празни самолети, ние ще подкрепим нашия докладчик в този случай, но се надявам, че нашите възражения са надлежно отбелязани, за да бъдат използвани в бъдеще - не само от този Парламент, но и от по-широки кръгове във въздухоплаването като цяло.
Накрая, като координатор на групата на социалистите, позволете да благодаря на целия си екип, а също така и на колегите координатори от други групи, за отличната работа и сътрудничество, които споделяхме през последните пет години. Изразявам благодарност и на г-н Таяни, и неговия екип, за работата му като член на Комисията, отговарящ за транспорта.
Erminio Enzo Boso: от името на групата UEN. - (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз се изказвам за пръв път в този Парламент. Но това е така, защото съм нов член, и видях неща, които не ми харесват, именно че г-н Costa е взел решение в своята комисия, а след това откриваме, че се сключват сделки. Тези сделки може и да са явни, но те се сключват извън комисията...
Казват, че в Европа има демокрация. Аз не мисля така, г-н председател. Демокрацията означава прозрачност, а тук няма много прозрачност, що се отнася до г-н Costa, що се отнася до гражданите в сектора на въздухоплаването, що се отнася до летищата и що се отнася до работниците.
Предполага се, че говорим за либерализация, но всъщност тук става въпрос за монопол. Казвам това заради положението на летищата Линате и Малпенса, които са монополизирани от Алиталия-Ер Франс. Да вземем Линате, което е в бедствено положение със затруднения за 160 000 позиции. Трябва ли да оставим Линате претоварено, за да се отвори възможност за летище Фрозиноне, подкрепяно от заместник-министъра Letta? И се чудя дали всички тези не-услуги се предоставят, защото Алиталия не разполага със самолети, за да обхване тези услуги и това работно време? Тогава защо да не ги дадем на други компании, които могат да предоставят услугите?
Г-н Costa правилно каза: "Опитваме се да направим каквото можем". Разбирам, че е възможно да има хора, които не харесват г-н Costa - аз го харесвам - но на някои вероятно е антипатичен, иначе не биха се отнасяли към него с такова неуважение.
Виждате ли, г-н председател, в момента сме изправени пред... ето, Линате има 126 000 списъци на чакащите, а Алиталия-Ер Франс не иска да осъществи тези полети. Летищата обаче също трябва да оцеляват. Те трябва да намаляват разходите за полети. Защо, след като говорим за публично право върху слотовете за полети, не започнем да учим Алиталия, Ер Франс и много други авиокомпании да работят?
И така, в това отношение не искам да има изборен опортюнизъм. Виждате ли, г-н председател, тези системи са известни като "лобита" в Европа, а ние в Италия ги наричаме "икономически субекти", "мафия", "камора" и "ндрангета".
Johannes Blokland: Г-н председател, г-н Таяни, г-н Costa, това ще бъде последното ми участие в разискване в Европейския парламент след петнадесет години работа. Затова за мен това е много специално изказване и много специално разискване, разискване относно спиране за срок от шест месеца на прилагането на регламента относно така наречените "летищни слотове".
През последните няколко години се стремях да подпомагам "зелена" политика в областта на транспорта, за да осигуря бъдещето на транспортния сектор. Считам, че с този доклад успяхме да постигнем това. Снижаването на прага от 80 % на 75 % няма да реши проблемите ни. Дори и да го направим, авиокомпаниите пак няма да разгледат евентуалното прекратяване на практиката да извършват полети с празни самолети.
За щастие обаче компромисът, който постигнахме, предвижда решения, които са преди всичко добри за околната среда, но предлагат и известна подкрепа за сектора на въздухоплаването, който беше сериозно засегнат от икономическата криза. В това досие считам, че трябва да направим извода, че нещо не е наред със съществуващото законодателство по отношение на слотовете на летищата. Докато тези слотове са толкова изгодни, че е рентабилно да се извършват полети с празни самолети, сегашното законодателство е без значение.
По тази причина със задоволство отбелязвам, че в текста е посочено, че всяко по-нататъшно спиране на прилагането на системата за слотовете ще даде основание за пълна промяна на законодателството. Разбира се, тогава ще са ни необходими две различни теми, така че всяко необходимо неотложно действие да може да бъде предприето бързо и да бъдем сигурни, че има достатъчно време за цялостна преработка. Интересно би било дали членът на Комисията Таяни ще потвърди дали последното предположение ще бъде взето предвид.
Г-н председател, сега бих искал да приключа и това изказване, и работата си в този Парламент. Винаги е било удоволствие да работя с колегите ми от комисията по транспорт и туризъм, и искам да благодаря на всички колеги за това и на председателя Costa, по-специално, за неговия доклад, който понастоящем обсъждаме, а също и за готовността му да работи по разумен компромис за слотовете на летищата.
Председател: Благодаря ви, г-н Blokland. Аз също Ви желая успех и щастие в бъдещите ви начинания извън Парламента.
Luca Romagnoli: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, за мен изглежда съвсем уместно изключението от действащото законодателство на Общността да позволи на авиокомпаниите да запазят слотовете си.
Това изключение се предлага за справяне с криза, която е очевидна за всички и която сме обсъждали многократно. Не бива да се забравя също така, че това е изключение, което може по някакъв начин, а аз считам, че това е нещо положително, да възпрепятства поглъщане от страна на компании от трети държави, които за разлика от превозвачите от Общността често се ползват от държавни помощи и друга подкрепа, и считам, че това също трябва да бъде взето предвид.
Що се отнася до останалото, симпатиите ми са изцяло социални и подкрепата ми за тази инициатива трябва да се разглеждат в тази светлина. Радвам се да отбележа, че онези, които от друга страна са утвърдени поддръжници на либерализацията, този път трябва да възприемат напълно противоположен подход; кой знае, може би ще променят вижданията си, а аз ще се радвам много да видя това.
И така, използвам тази възможност - това ще бъде последното ми изказване за тази сесия и е малко вероятно да бъда отново тук през следващия парламентарен мандат - за да благодаря на всички, на онези членове на Парламента, които без предразсъдъци ми позволиха да работя с тях и така несъмнено ми дадоха несравним опит - и личен, и политически.
Желая всичко добро на всички ви и искам специално да благодаря на колегите си от комисията по транспорт и туризъм, на нейния председател г-н Costa, на члена на Комисията г-н Таяни и на всички членове на Парламента, и искам само да приключа с призив за по-голяма прозрачност, каквато, надявам се, следващият Парламент наистина ще предложи, защото гласувахме за прозрачността относно положението на стажантите, асистентите и много от нашите сътрудници, но за съжаление, това все още предстои да се осъществи на практика. Преди всичко искам да подчертая какво трябва да предложим по отношение на - завършвам, г-н председател - прозрачността на работата, която вършим тук, тъй като отразяването в пресата, особено в по-голямата част от италианската преса, е демагогско и напълно абсурдно.
Списъците на присъстващите трябва да станат публично достояние, а информацията за работата на отделните членове трябва да бъде официално публикувана от Европейския парламент.
Председател: Благодаря ви, г-н Romagnoli, и Ви желая успех в бъдещата Ви работа.
Reinhard Rack: (DE) Г-н председател, всичко важно, което трябва да бъде казано относно този важен текст за въздушния транспорт и за хората, които зависят от въздушния транспорт, било то като служители или пътници, вече беше казано. Само аз не съм го казал. Умишлено реших да не повтарям вече казаното, а искам да използвам възможността да кажа нещо за кризата.
Г-н Таяни, вие изтъкнахте, че това не е първата и, за съжаление, вероятно няма да е последната криза във въздухоплавателния отрасъл, с която ние, както и въздухоплавателният отрасъл, ще трябва да се справим. Правилно е да реагираме бързо в такива критични ситуации и се опитваме да намерим разумни решения. Ние успявахме да направим това. Но не бива да крием факта, че кризата понякога също така е използвана, използва се и ще бъде използвана като претекст за структуриране на разпоредби, които всъщност не обслужват въздухоплаването или хората, а конкретни интереси.
В директивата относно отказан достъп на борда, с нейната неясна формулировка по въпроса за "извънредни обстоятелства", ние дадохме на авиокомпаниите възможността да тълкуват това понятие съвсем широко. И те правят точно това - за сметка на пътниците. В тази директива ние също така пропуснахме да наложим глоби за закъсненията. През последните седмици и месеци, по-специално, авиокомпаниите се възползваха от факта, че не трябва да плащат за закъснения, а само да предоставят минимални права на пътниците - отново за сметка на пътниците. Не бива да повтаряме тази грешка.
Затова настоявам през следващия парламентарен мандат вие или онези, които ще поемат тази тема, да представят предложения за промяна на въпросния законов текст.
И още един въпрос - това е последният ми "учебен" ден в този Парламент, както и за много колеги, членове на Парламента. На първия учебен ден обикновено получавате ученическа чанта. Може би в последния ден ще има и пликче с бонбони. Г-н Таяни, аз бих пожелал един "бонбон". Моля ви, отменете тази глупост, която сътворихме преди време с регламента относно течностите и проверките за сигурност на летищата, колкото е възможно по-скоро. Този регламент не беше от полза за никого и не защити никого. Той само предизвика гняв. Само защото никой не е достатъчно смел и достатъчно решителен да каже това на хората и да го отмени, всички ние още страдаме от този неописуем регламент. Моля ви, напълнете чантата и отменете тази безсмислица.
Благодаря от сърце на всички вас, с които имах привилегията да работя през последните няколко години.
Председател: Благодаря ви, г-н Rack. Бъдете сигурен, че ще липсвате на Парламента и Ви желаем всичко най-добро за в бъдеще.
Gilles Savary: (FR) Г-н председател, току-що изслушах г-н Boso и не разбирам факта, че съществуват специални случаи, особено в Италия, където днес би било за предпочитане слотовете да бъдат освободени. Но аз считам, че трябва да разсъждаваме трезво и да признаем, че кризата засяга сектора на въздухоплаването по-бързо и по-дълбоко откогато и да било. Несъмнено това е един от първите сектори, които ще бъдат засегнати от бюджетни съкращения - корпоративни бюджети по отношение на служебните пътувания и бюджети на домакинствата по отношение на пътуващи в летен отпуск. Другата възможност би била да се освободят слотовете изцяло, което вероятно ще доведе до сценарий, в който най-мощните авиокомпании ще завъртят празните си самолети в най-добрите слотове, ще изоставят най-нерентабилните слотове по отношение на пространственото планиране, а нискотарифните авиокомпании, които имат друг икономически модел, ще се възползват от него, за да продадат няколко слота.
Накратко, това вероятно ще бъде преразпределение на ролите при възможно най-лошите обстоятелства. Това няма да има нищо общо с реалната икономика, с действащия пазар; това по-скоро ще изиграе роля в един социален дъмпинг или в защита на спечелени позиции, в случая с най-мощните авиокомпании. Ето защо според мен този мораториум е решение, което нанася най-малко вреда, при условие че е само временно, че събитията и въздействието на кризата се следят отблизо, че се прави отчет за развитието на нещата пред Парламента и че отваряме пазара за слотове, като отделяме време, за да осъществим промяна в политиката и да консолидираме една нова политика на Европейския съюз.
Това е моето последно изказване пред Парламента. За мен е голяма привилегия, след като съм работил 10 години в една и съща комисия, да взема думата на практика в края на парламентарния мандат, в едно от последните разисквания, и при това сред приятели. Искам да кажа какво удоволствие беше за мен да работя с такива силни и ярки личности; няма да забравя това. Тази комисия е елитна комисия - мисля, че това трябва да се каже. Тя свърши забележителна работа; тя е чест за работата на Парламента, чест за Европейския парламент. Искам да благодаря на всички мои колеги от всички политически групи. Не мисля, че в политиката ще ми се случи нещо друго, което да е толкова богато, честно, искрено и дълбоко.
Искам също да кажа на г-н Таяни, че го поздравявам за това, че е приел толкова труден мандат и портфейл като транспорта по времето на своя мандат и, тъй като търпението и времето са това, което правят един човек компетентен тук, той заслужава този портфейл да му бъде възложен отново при следващия мандат на Комисията. Госпожи и господа, благодаря ви за всичко.
Председател: Благодаря Ви, г-н Savary. Едно от нещата, които казахте за Комисията, показва идеално Вашите качества и усилията, които сте положили в работата си в Парламента. Сигурен съм, че в бъдеще ще имате също толкова обогатяващи преживявания.
Ryszard Czarnecki: (PL) Г-н председател, говоря веднага след г-н Rack и г-н Savary и искам да благодаря и на двамата за работата им в Европейския парламент. Не зная дали това ще бъде последното ми изказване тук. Това зависи от предстоящите избори.
Госпожи и господа, днес обсъждаме нещо, което е интересно, защото показва конфронтацията между съвсем основни интереси на авиокомпаниите и интересите на потребителите и пътниците. По време на криза авиокомпаниите се спасяват, като искат тези ограничения, точно както казахме тук, да бъдат продължени през следващата година. Ако сега помогнем на авиокомпаниите, а аз считам, че това е разумно, те не трябва да го правят за сметка на пътниците. Ситуация, в която авиокомпаниите наистина се отнасят към този въпрос като претекст и отменят полети безнаказано, е наистина много опасна.
И аз като г-н Rack считам, че трябва да премахнем ограниченията за пуловете от слотове за пътнически полети, защото ситуацията става все по-сюрреалистична и е много дразнеща. Искам да използвам възможността да поздравя члена на Комисията г-н Таяни за неговата отлична работа.
Timothy Kirkhope: (EN) Г-н председател, след като изслушах няколко оратори, които вече няма да бъдат с нас след следващите избори, аз се надявам, че избирателите в Обединеното кралство ще ми позволят да се върна тук за още един мандат. Това е последният път, когато ще говоря от това конкретно място в Парламента: след промените ще бъда преместен. Мога ли само да поздравя г-н Jarzembowski, по-специално за работата, която свърши за всички нас в комисията, и да благодаря на г-н Таяни, а също така и на г-н Costa за представянето на този въпрос пред нас.
Разискването относно спирането на прилагането на правилото 80/20 е много важно, но това може да е само кратковременна мярка и не бива да се допуска да стане част от политиката в областта на въздухоплаването в дългосрочна перспектива. Положителните страни са очевидни: предоставя се помощ на превозвачите, особено на големите превозвачи под национален флаг, да преминат сегашния икономически спад; също така, прекратяването на полетите с празни самолети за изпълнение на задълженията, свързани със слотовете, е добро за околната среда, но решението не е в това и не трябва да се превръща в постоянно.
Текущите проблеми са свързани с настоящия финансов срив, но да се твърди, че кризата във въздухоплаването се дължи изцяло на него, би било погрешно. Състоянието на някои от нашите национални превозвачи не е добро от няколко години и те трябва внимателно да разгледат бизнес моделите си за в бъдеще. Те трябва да са жизнеспособни стопански предприятия, а не организации със специални привилегии, и прибягването до протекционистки мерки не е приемливо като цяло за мен и за моите колеги.
Ние, разбира се, ще подкрепим Комисията в това. Аз обаче не подкрепям използването на опростена процедура в бъдеще и мисля, че би било добре да има изслушване по директивата за разпределение на слотове, може би през есента или зимата, когато се върнем. Трябва да намерим мерки за въвеждане на пазарни стимули за авиокомпаниите и летищата. В настоящите трудни условия ефективността и иновациите трябва да бъдат възнаградени - аз специално съм привърженик на регионалните летища.
И накрая, позволете само да спомена положението на пилотите: спиране на принципа "ползваш или губиш" може да остави някои пилоти без работа. Говоря като пилот, какъвто съм и аз: може ли, моля ви, Комисията да обясни защо не са проведени консултации със сдруженията на пилотите по този въпрос, и може ли също така да потвърди, че проблемите на пилотите и другите работещи в отрасъла ще бъдат изцяло взети под внимание?
Emanuel Jardim Fernandes: (PT) Г-н председател, г-н Таяни, госпожи и господа, Европейската комисия прие като неотложна мярка предложение за изменение на Регламент (ЕИО) № 95/93 относно разпределението на слотовете на летищата. Основната цел на това предложение е спирането на прилагането на правилото 80/20 или, с други думи, да предотврати разпродаването на вече закупени слотове, ако не са използвани. Това не е предвидено като принцип ad eternum, нито като право на собственост - както току-що каза председателят на комисията г-н Costa - а като временна мярка.
Това спиране се базира на информацията, че икономическата криза доведе до широко разпространен спад във въздушния трафик на пътници и товари, със значителен ефект върху националните превозвачи и други икономически сектори, при което се създаде несигурност за работните места. В резултат на това ние имаме задължение да не принуждаваме авиокомпаниите да извършват полети със значителни икономически разходи и вреди за околната среда, само за да запазят слотовете си. Ето защо аз подкрепям временното спиране на прилагането на правилото 80/20.
Като казвам това, трябва да използвам възможността да поставя въпроса дали този подход ще бъде достатъчен за ефективна реакция спрямо глобалната криза, засягаща този сектор, или, както аз смятам, Комисията трябва да разгледа и предложи програма за подкрепа на сектора, за да бъде стабилен и в състояние да реализира растеж след кризата.
Не бива да забравяме, че много авиокомпании, какъвто е случаят с националния превозвач на моята страна, които преди са преодолявали икономически кризи и са се консолидирали във финансово отношение, сега се оказват в кризисна ситуация, която ще бъде трудно да превъзмогнат, криза, която не е предизвикана от тях, но от която те страдат.
Г-н председател, госпожи и господа, това е последното ми изказване през настоящия законодателен мандат и е възможно да бъде последното ми изказване изобщо, в зависимост от това какво ще решат избирателите. Затова не мога да пропусна тази възможност да изразя благодарността си за подкрепата и съдействието, които винаги съм получавал от колегите в Парламента за моя скромен принос към изграждането на европейския проект и в отговор на гражданите.
Затова искам да изразя своята благодарност в тази зала към Вас, г-н председател, към заместник-председателя г-н Таяни и всички колеги от моята група. Трябва по-специално да спомена онези, които се изказаха днес тук - г-н Simpson и г-н Savary - а също и онези колеги от други групи, като председателя на нашата комисия г-н Costa, с които съм имал удоволствието да работя по няколко доклада, а също така и г-н Jarzembowski, когото не мога да пропусна. Той водеше тази група в областта на транспорта и винаги е бил много отзивчив, често е отхвърлял идеите ми, но с разбиране, и винаги е подхождал много прецизно и с голяма демократичност.
Това е най-малкото, което ще запазя занапред, за да продължа да работя за демокрацията, каквато трябва да бъде: демокрация на уважение към плурализма и за постигане на нашите общи цели.
Председател: Благодаря Ви, г-н Fernandes. Да се надяваме, че португалските избиратели ще оценят вашите лидерски способности, както ги оценяваме ние, и че всъщност ще бъдете преизбран.
Marian-Jean Marinescu: (RO) Разпределянето на слотовете е въпрос, пряко свързан с недостатъчния разполагаем капацитет на летищата, особено на големите. Икономическата криза и относителният спад на трафика, причинен от нея, служат само за отлагане на решаването на истинския проблем, а именно трудностите, породени от насищането на големите централни летища, и потенциалното насищане на малките летища.
Наше задължение е да намерим решения на проблемите, които възникват в момента, но не бива да губим от поглед и перспективата за решаването на проблемите в бъдеще. Парламентът изиска от Европейската комисия да изготви съгласуван генерален план за увеличаване на капацитета на летищата. Редица европейски летища имат подобни планове, но това, което е абсолютно необходимо, е те да бъдат координирани на европейско равнище като част от одобрената неотдавна инициатива за Единно европейско небе. Твърдо съм убеден, че като резултат от създаването на Европейската обсерватория миналия ноември това желание ще се сбъдне в близко бъдеще. Този план е от решаващо значение за устойчивото развитие на отрасъла на въздушния транспорт, който е жизненоважен за европейската икономика.
Въпросът за слотовете не е само европейски проблем. Трафикът на европейските летища не идва само от Европа. По тази причина е необходимо да бъде намерено глобално решение на въпроса за слотовете с подкрепата на IATA, Евроконтрол и всички други заинтересовани агенции в тази област. Ето защо считам, че отправената днес препоръка към Комисията от страна на Парламента да преразгледа в близко бъдеще въздействието на кризата върху въздушния трафик и да преразгледа в този контекст Директива 95/93 е най-подходящият метод, който можем да предложим в тези несигурни времена.
Без да направим задълбочен анализ, рискуваме да навредим по неприемлив начин и на принципа на конкуренцията, който е основен за икономиката, и на нововъзникващите авиокомпании, чието развитие все още зависи, за съжаление, от принципа "ползваш или губиш". Губещите в тази ситуация ще бъдат най-вече пътниците, а това не бива да се случва.
Nina Škottová: (CS) Г-н председател, госпожи и господа, както вече чухме, въздушният транспорт е засегнат от различни критични ситуации, включително ТОРС и мексиканския грип. Същевременно има спад в пътникопотока. Искам да спомена един от факторите, които може би играят роля за намаляване на пътникопотока, и това е качеството и капацитета на летищните услуги, особено проверките за сигурност. Трябва да кажа, че те са не само лишени от достойнство - например събуването на обувките и преминаване бос през проверката за сигурност - но също така по отношение на хигиената това е отговорност и опасност за здравето. Не бих се изненадала, ако броят на пътниците е намалял поради страх от инфекция - страх, който в момента медиите поощряват. Затова бих искала Европейският съюз да има по-добър контрол върху хигиената на проверките за сигурност по европейските летища, за да може да подобри благосъстоянието, безопасността и комфорта на пътниците. Тъй като това е последното ми изказване пред Парламента, благодаря на всички за сътрудничеството и ви желая успех в бъдеще.
Председател: Аз също ви желая щастие в бъдеще, г-жо Škottová.
Miloslav Ransdorf: (CS) Искам да кажа, че сегашната ситуация е белязана, преди всичко, от несъответствието между постоянно нарастващите технологични възможности и мерките за сигурност, които затрудняват живота на пътниците и на персонала на летищата. Мисля, че е в наш интерес, особено след като икономическата криза вече се чувства в целия свят - и вероятно през есента ще доведе нова вълна на кризата, нова атака на финансова несигурност - да направим всичко по силите си, за да гарантираме превъзмогването на кризата в сектора и разширяването на този сектор. Според мен онези, които разполагат с ресурси и не ги използват, са обречени на неуспех. Бих искал Европейският съюз да избегне такава ситуация и бих искал ние да сме начело, когато става въпрос за транспортния сектор.
Антонио Таяни: Г-н председател, искам да благодаря на Вас и на всички онези колеги, които участваха в това разискване относно временната мярка - бих подчертал временния й характер - в областта на въздушния транспорт. Преди всичко бих желал да благодаря и на всички онези, които напускат Парламента, за свършената от тях работа.
(FR) Искам също така да благодаря на г-н Savary, който вече не е в залата. Споделям неговите чувства и затова се надявам да работя отново с него през следващите години, дори да не е вече член на ЕП.
(IT) Благодаря от сърце на онези колеги, които напускат Парламента, за помощта, която оказваха на Комисията, за интелигентните им коментари, а също така и за отправената критика. Парламентът трябва да изпълни тази роля и никой не е убеден в това повече от мен, защото според мен без силното участие на Парламента европейските институции нямаше да са в състояние да осигурят най-добра защита на интересите на гражданите.
Именно по тази причина искам да уверя г-н Jarzembowski, който ми зададе въпрос относно процедурата на комитология: компромисът, който беше изцяло подкрепен от Комисията, предвижда използването на процедура на съвместно вземане на решение по отношение на възможното подновяване за зимния сезон. Това е чисто хипотетично, защото, искам да подчертая, мярката е временна и важи само за шест месеца. Независимо от това всяко по-нататъшно предложение трябва винаги да бъде предшествано от оценка на въздействието, като се вземат предвид ефектите върху потребителите и върху конкуренцията. То ще представлява и част от цялостно преразглеждане на регламента за слотовете, за което съм поел ангажимент пред Съвета, по искане на министъра на транспорта на Обединеното кралство, както съм потвърждавал многократно в тази зала.
Тази неотложна намеса обаче е предизвикана от кризата. Всъщност данните, предоставени от Асоциацията на европейските летища, ни показват, че при 80 % от европейските летища се наблюдава спад на трафика през януари между 8 % и 10 % по отношение на пътниците, и между 25 % и 30 % по отношение на товарите. Следователно ситуацията е трудна. Аз също споделям надеждата и желанието, изразени от някои членове на Парламента, че сегашната ситуация със свинския грип ще се окаже не толкова сериозна, колкото се считаше в началото. Не можем обаче да скрием факта, че предложението за спиране на полетите от целия Европейски съюз до дадена държава или до райони, където епидемията се е проявила за пръв път, беше в дневния ред на срещата на Съвета на министрите на транспорта миналата седмица, както и на Съвета на министрите на здравеопазването. Възможно е да има реакции, но не беше взето никакво решение, тъй като ситуацията не беше счетена за достатъчно сериозна. Ясно е обаче, че има разисквания в сектора, някои екипажи са решили да не летят до райони с известни случаи на грип, което доведе до допълнителен спад в броя на пътниците.
Считам, че по отношение на правата на пътниците - тъй като това е тема, подчертавана от много влиятелни членове на Парламента - основното е да се запазят връзките и честотата точно в полза на гражданите, и след това да бъде преодоляна кризата. Финансовата стабилност и устойчивост на нашите авиокомпании са ключови параметри за опазване на преимуществата на вътрешния пазар и благодарение на вътрешния пазар пътниците имат достъп до различни връзки, маршрути и цени без прецедент в Европа. Искам пътниците и занапред да имат тази възможност за избор. Що се отнася до нормативната уредба на контрола, трябва да засилим наблюдението и прилагането на Регламент 261. За тази цел Комисията ще публикува - нека кажа това на г-н Rack - съобщение относно прилагането на регламента през втората половина на 2009 г. Въз основа на тази оценка ще направим изводи за бъдещето.
Що се отнася до течностите, както знаете, ние вече публикувахме приложението, което преди това беше секретно, и благодарение на използването на нови и по-ефективни технологии от гледна точка на сигурността се надяваме, че ще можем да преразгледаме положението преди 2010 г. Аз бях много скептично настроен по въпроса за течностите, когато бях член на ЕП, сега продължавам да бъда скептичен и работя именно за постигането на тази цел. Що се отнася до загрижеността, изразена от други колеги по отношение на някои летища, които биха могли да имат проблеми след тази мярка - имам предвид едно европейско летище, което е част от един от приоритетните проекти на ЕС, летище Малпенса - мога да предложа известна информация относно авиокомпании, различни от Алиталия-Ер Франс. Нека ви прочета малко статистика: на летище Малпенса германска авиокомпания, "Луфтханза", е имала 8 741 слота през 2008 г., а на 24 март 2009 г. -19 520, което е увеличение на капацитета с повече от 100 %. Също на Малпенса, нискотарифната авиокомпания "EASYJET" има 15 534 слота през 2008 г., а на 24 март 2009 г. - 22 936, значително увеличение, представляващо 47 % нарастване на капацитета. Също така е добре известно, че новата авиокомпания Луфттханза Италия има планове, както можем да прочетем на уебсайта на авиокомпанията, т.е. в общественото пространство, да разшири мрежата си с нови полети от Милано до Рим и до градовете Неапол и Бари, както и до други европейски градове - Барселона, Брюксел, Букурещ, Будапеща, Лисабон, Мадрид и Париж. При това положение мога да кажа с абсолютна сигурност, че тази мярка няма да нанесе никаква вреда - и казвам това като член на Европейската комисия, отговарящ за транспорта - на летище и европейски център като Малпенса, което е заложено в приоритетните проекти на Съюза.
Искам да приключа, като благодаря отново на Парламента за това разискване, и да потвърдя онова, което казах в предишното си изказване, в отговор на г-н Jarzembowski, г-н Simpson и г-н Blokland, по отношение на ангажимента, който поемам днес като член на Комисията, отговарящ за транспорта - и се надявам отново да мога да го направя като бъдещ такъв - относно процедурата на съвместно решение по въпроси, свързани със слотовете. Някои от представените идеи, като тези, включени от докладчика в първоначалните му изменения, заслужават да бъдат надлежно проучени в контекста на бъдещата преработка на регламента относно разпределението на слотовете, и - повтарям - персоналът на Комисията, на който благодаря отново за ценния принос през тези седмици на тежка работа, е готов да направи това и всъщност е в процес на изготвяне на проект на новия текст. Същевременно, както е заложено в изменението, което разискваме днес, Комисията ще следи внимателно развитието на кризата в сектора на въздухоплаването и ще предложи необходимите мерки по целесъобразност, като обръща голямо внимание на защитата на правата на пътниците. Ще направя това не само в областта на въздушния транспорт, но също така и в областта на морския, железопътния и автобусния транспорт. Това е ангажимент, който сме поели: обсъждат се законодателни мерки. Надявам се, че през следващия парламентарен мандат те могат да бъдат завършени, като нашата основна цел независимо от това остава да се отговори на потребностите на хората, които избират този Парламент и които чрез консенсуса на Парламента разчитат на Европейската комисия, изпълнителният орган на Общността.
Г-н председател, позволете да благодаря и на Вас, г-н Costa, и на всички колеги, които взеха участие в това разискване, за тяхното ползотворно сътрудничество. Аз поемам ангажимента да продължа да работя с членовете на Парламента и с комисията по транспорт и туризъм, за да гарантираме, че демократичната институция, представляваща европейските граждани, може да играе все по-влиятелна роля. Надявам се, че с Договора от Лисабон следващият Парламент ще може да направи така, че гласът на хората от Европа да се чува по-ясно.
Paolo Costa: Г-н председател, госпожи и господа, считам, че трябва да подчертаем три концепции. Първо, по въпроса, който разглеждаме, стигнахме до компромис, а един компромис трябва да се спазва. Знаем, че това е компромис между институции, които спазват обещанията си. Това е временна мярка и втора няма да има: ако има втора мярка, тя трябва да е в рамките на анализ и по-задълбочено предложение за слотовете.
Само две предложения, които се надявам да бъдат от полза: първото е да се следи отблизо ефектът от това спиране на прилагането, тъй като очевидно то ще доведе до намаляване на слотовете и означава, че някои слотове, и следователно някои линии, няма да се използват. Изборът за това какво да се прави и какво да не се прави ще бъде в ръцете на отделните компании. В бъдеще, считам, че би било по-добре да вземем предвид, че ако трябва отново да намалим тази дейност, трябва да има обществен контрол върху избора, а не да оставим този избор само на критериите за рентабилност на отделните предприятия.
Последното предложение е, че независимо дали има криза, към темата за слотовете трябва да се подходи по надлежния начин, заради самата нея. Връщането на идеята за слотовете като обществено благо, върху което може да се предоставя право на ползване, но върху което дружествата не могат да придобиват право на собственост, е основен въпрос, макар че с него трябва да се борави много внимателно, за да не се превърне в инструмент, който заплашва жизнеспособността на много от авиокомпаниите, от които всички ние зависим. Благодаря ви отново за вашето съдействие.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе днес от 12,00 ч.
Това е и моето последно разискване като председател през настоящия парламентарен мандат и бих искал да благодаря на всички. Днешното разискване беше някак особено поради това, че трябва да се сбогувам и да пожелая всичко най-хубаво на толкова много колеги. Каквото и да се случи, считам, че на новодошлите ще им трябват много работа и време, преди да достигнат равнището на тези колеги, с които сега се разделяме.
Писмени изявления (член 142)
Christine De Veyrac : Доволна съм, че беше постигнато единомислие по текста, допускащ замразяването на правилото "използваш или губиш" по отношение на слотовете през летния летателен сезон.
Налагаше се да действаме бързо и ефективно, изправени пред кризата, засегнала в значителна степен сектора на въздушния транспорт.
След чувствителния спад на въздушния трафик вече за трети път се налага ЕС да прилага механизма за автоматично възобновяване на слотове.
Както установихме неотдавна, задължението да се използват поне 80 % от слотовете е необходимо за баланса в този сектор, но понякога се разминава с реалността на пазара.
Излитането на полупразни самолети е необосновано както от икономическа, така и от екологична гледна точка.
В бъдеще ще имаме възможност да обмислим начини за облекчаване на това правило при отчитане на положението по летищата.
Доволна съм освен това да отбележа, че компромисът, постигнат между Парламента и Съвета, ще наложи провеждането на цялостна оценка на въздействието, ако бъде възобновено правилото "използваш или губиш".
Текстът, който гласуваме, е извънредна мярка, но ако тази тенденция се запази, ще трябва да вземем под внимание положението не само на въздушните превозвачи, но също на потребителите и на летищата.
(Заседанието, прекъснато в 11,23 ч. в очакване на времето за гласуване, е възобновено в 12,00 ч.)
Председател: Предстои ни едно много специално гласуване, тъй като мисля, че за всички онези, които като мен ще трябва да напуснат Парламента, този последен момент, прекаран заедно, ще бъде доста емоционален. Ще се възползвам от времето, оставено ни от някои колеги, които са дошли със закъснение и в момента заемат местата си, за да засвидетелствам своята почит към онези служби, благодарение на които нашата Вавилонска кула не се е срутила.
(Силни ръкопляскания)
Благодаря на Birgitte Stensballe и на целия й екип, на асистентите, благодарение на които документите винаги пристигат на точното място и точно навреме, на техниците, на секретарките и на писмените преводачи. Разбира се, благодаря и на устните преводачи, на които поднасям моите най-смирени извинения. Съзнавам на какво напрежение съм ви подлагал като председател, преминавайки прекалено бързо по отделните точки.
(Ръкопляскания)
Знам, че тайно се надявате моят рекорд от 900 изменения, гласувани в рамките на един час, никога да не бъде надминат!
В заключение ще ви разкрия една малка тайна, докато и последните няколко колеги заемат местата си. Вероятно се питате по какъв начин се категоризират нашите изменения: Дали изменение Х, написано на латвийски език, е по-близо до оригиналния текст на португалски, отколкото изменение Y, написано на словенски език? Кой е отговорен за тази категоризация? Отговорът на този въпрос седи до мен. Този е господинът, който има изключително трудната задача да извърши тази семантична категоризация. Защо е възложена точно на него? Много просто - защото Paul Dunstan говори 27 езика.
(Ръкопляскания)
Мисля, че всички можем много да се гордеем с качествата и всеотдайността на нашия парламентарен състав.
Gary Titley: (EN) Г-н председател, взимам думата съгласно член 145, за да направя лично изявление.
Вчера по време на разискването под председателството на г-н Pöttering, г-н Farage - в тирадата си пред Парламента - ме обвини, че съм го нарекъл "реакционер". Длъжен съм да заявя тук, че това е напълно вярно - той е реакционер!
(Смях)
Това е нищо в сравнение с коментарите, които получих по електронната поща от членове на неговата партия. Описан съм като "педофил" и "огромен тлъст дебелак" от членове на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP). Нещо повече, когато беше поставена бомба в офиса ми, членове на UKIP ми писаха, а г-н Farage даде изявление за пресата, като смисълът на изразеното от него мнение беше, че точно това заслужавам. Неотдавна получих имейли от UKIP, в които ми пишат, че наследникът на британския трон е по-добре познат като "Големите уши". Това изчерпва всичко, което трябва да знаете за британската Партия на независимостта.
(Ръкопляскания)
Председател: Вашето лично изявление, разбира се, е отразено в протокола съгласно Правилника за дейността.
Ако не възразявате, госпожи и господа, няма да подновяваме този дебат.
Давам ви 30 секунди, но ви предупреждавам, че ще бъдат само 30, като знак на добра воля, защото текат наистина последните мигове от парламентарния мандат.
Michael Henry Nattrass: (EN) Г-н председател, това не беше процедурен въпрос и в по-голямата си част беше пълен с безсмислици. Членовете на Партията за независимост на Обединеното кралство не пишат подобни неща и не си хабят мастилото за подобни лица, които говорят подобни неща. Това е абсолютно възмутително.
Председател: Бих желал да ви информирам, че това всъщност беше процедурен въпрос съгласно член 145 за личните изявления. Искането на г-н Titley за изказване пред Парламента е напълно правомерно.
| bg |
3. Външни политики на ЕС в полза на демократизацията (
| bg |
Време за гласуване
| bg |
4. Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2008 г.: общ бюджет на ЕС, Съд на Европейския съюз
| bg |
Едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост
Председател: Следващата точка от дневния ред е посветена на едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост.
Csaba Sógor: (HU) Автономията на област Székely в Румъния има няколковековна история. Документите за основаването на модерната румънска държава гарантират на областта Székely регионална автономия, която съществува дори по времето на комунизма.
Имайки предвид гарантираните в страните от ЕС различни форми на автономия, на 8 февруари 2009 г. в Sepsiszentgyörgy (Sfântu Gheorghe) няколкохилядно множество решително настоя президентът да оттегли обидните си изказвания по адрес на унгарците в Трансилвания, да гарантира на това етническо население пропорционално представителство в държавните институции, да преустанови целенасоченото преселение в областта, да престане умишлено да вреди на икономиката в областта Székely, да ускори връщането на църковните и обществените имоти, да прекрати експанзията на военните части, да основе финансирани от държавата независими унгарски университети, да признае унгарския за официален език в региона и да признае колективните права и регионалната автономия на област Székely.
Илияна Малинова Йотова: Трябва да поздравим Долната камара на чешкия парламент с ратифицирането на Лисабонския договор: още една победа на европейската идея, още едно доказателство, че все повече хора вярват в европейските ценности. И затова призовавам да се разграничим от всеки, който посяга на тези ценности и разрушава вярата ни в тях.
Как можем от една страна да записваме основните ни права със златни букви в Хартата, а от друга да търпим те да се пренебрегват и отричат? Говорим за етническа и религиозна толерантност, за правата на възрастните хора за достоен живот и активно участие в него. Едновременно лидер на партия в България, пълноправен член на Европейската народна партия, прокарва разделителни линии между етноси и възрасти, внушава различно качество хора. Какво да е отношението ни към такива лидери? И въпросът ми е към дясната страна на тази зала, защото президентът на ЕНП, г-н Martеns, препоръчва този човек да бъде следващият премиер-министър на моята страна. Нека да отхвърлим двойните стандарти и да зачитаме собствените си действия и думи, и да си припомним, че човешките права са ни събрали преди повече от 50 години.
Филиз Хакъева Хюсменова: Европейският икономически план за възстановяване от финансовата криза е факт. Проблемът с кризата е общ, но се забеляза протекционизъм, стимулиране на родните индустрии и кадри. Подлага се на изпитания основната свобода на движение на работна ръка и свободната търговия. Кризата се развива в страните по различен начин. В очертаващите се преди време икономически тигри на Европейския съюз, сред които и България, банковата система е сравнително стабилна, безработицата не е висока, има висококвалифицирани кадри, стабилност на валутата. Призовавам с оглед на динамиката на кризата, планът за възстановяване да се актуализира към по-голяма координация с реалната икономика. В условия на криза, капиталът търси нискорискови зони и могат да се влагат пари в нови технологии на зелена поляна, а не в нежизнени производства. Трябва да се използва възможността на последните изпадащи в рецесия да се възродят първи и с помощта на тези финанси и ноухау да станат центрове на стабилност, около които по-бързо да се възстановява икономическата и финансова система на Европейския съюз
Andrzej Tomasz Zapałowski: (PL) Гн Председател, във време на ширеща се криза аз бих искал да поздравя Европейската комисия за унищожаването на полските корабостроителни заводи. Егоистичният подход на европейския елит, радостта му от закриването на над 100 000 работни места в корабостроителниците и фирмите, които работят с тях, със сигурност ще изпратят голяма част от тези работници на пазара на труда в Западна Европа в близко бъдеще. Това решение само задълбочи европейската криза.
Любопитен съм да видя как ще се държи европейският елит; дали ще покаже солидарност с държавите-членки, в които кризата е придобила големи размери, или ще се погрижи само за собствените си интереси? Именно в този момент на криза европейското общество ще види дали декларациите и принципите, залегнали в основите на Европейския съюз, са истина, или това е само игра, която някои държави играят срещу други в рамките на една институция, основана на благородни принципи. В този контекст аз съм изненадан от липсата на реакция от страна на Комисията по отношение на мерките, предприемани в момента от много държавичленки на ЕС и нарушаващи одобрените принципи, докато Полша бива наказвана за това, че е предприела подобни мерки.
Rebecca Harms: (EN) Гн Председател, миналата седмица получих странни новини от Северна Ирландия. Новината беше, че гн Sammy Wilson, министърът на околната среда в регионалното правителство, е забранил британска информационна кампания за енергийната ефективност, организирана от правителството на Великобритания. Не мога да повярвам, че добрите каузи, залегнали в нашите общи цели по отношение на климата и енергията - 20 % по-малко CO2, 20 % енергия от възобновяеми източници и 20 % повисока енергийна ефективност, - не се приемат от регионалното правителство на държава-членка.
Моля Комисията да провери какви са причините за тази странна и напълно абсурдна забрана в Северна Ирландия. Аз мисля, че по отношение на климата дори скептик като гн Wilson би трябвало да е загрижен за гражданите и да подкрепя енергийната ефективност и усилията за намаляване на сметките за енергия.
Ilda Figueiredo: (PT) Днес аз бих искала да ви обърна внимание на една скандална ситуация в Португалия, в която е замесена Corticeira Amorim. За последните две години печалбата на това дружество надхвърля 30 милиона EUR, като за 2008 г. е над 6 милиона EUR. Този месец обаче Corticeira Amorim обяви, че ще съкрати близо 200 работници. Обяснението е, че това е резултат от кризата. Дружеството обаче забравя, че тези работници са спомогнали за изграждането на групировката, която струва милиони и която е получила държавна помощ, включително и от фондове на общността, за да генерира милионите печалба, която все още трупа. Следователно аз искам да протестирам в тази зала и да изразя възмущението си от това скандално съобщение, и се надявам, че всички ще се присъединят към мен и ще заклеймят дружествата, които се възползват от кризата, за да съкращават работници, въпреки че все още трупат огромни печалби.
Председател: Преди да поканя следващия оратор, позволете ми с удоволствие да ви съобщя, че др Ayman Nour, египетският парламентарист, който преди няколко години беше хвърлен в затвора по причини, които Съветът не намира за сериозни, е бил освободен днес. Той беше обект на много резолюции на Европейския парламент, затова съм много щастлив да обявя, че той вече е на свобода.
Bernard Wojciechowski: (PL) Гн Председател, Полша връща членовете си в Европейския парламент, но възможността им за действие в тяхната собствена страна е ограничена. Полското законодателство не предоставя на членовете на ЕП никакви правни инструменти, които да гарантират ефективното изпълнение на мандата им. Става въпрос за важни въпроси, като оказването на ефективно влияние върху административните власти на централното и местното правителство.
Сенаторите и членовете на националния парламент имат редица права: правото да получават информация от държавните органи, правото да изискват информация от административните власти на централно и местно ниво и законов 40дневен срок, в рамките на който трябва да получат отговор. В Полша почти никой не оценява членовете на ЕП, с изключение на медиите, които търсят евтина сензация. На моя уебсайт аз съм информирал избирателите за липсата на законови форми на действие, с които членовете на ЕП разполагат. Законодателната немарливост на редица групи от законодатели в Полша в този случай е добре известна. Смятам, че Европейският парламент трябва да настоява за повече възможности за действие на своите представители в собствените им страни.
Jim Allister: (PT) Гн Председател, разпределянето на европейски фондове на принципа "първият по време, първи по право” не е редно. И все пак точно това видяхме в Северна Ирландия тази седмица. Министърът, който реши фондовете на ЕС за развитие на селските региони да се разпределят по този безцеремонен начин, което доведе до унизителната и абсурдна гледка фермери да чакат на опашка по два дни, за да получат обратно част от собствените си пари, генерирани вследствие на модулацията, е министър, недостоен за този пост. По този начин, с един замах, тя не само унизи трудолюбивите фермери, но и демонстрира дълбоко невежество по основни изисквания за разпределението на фондовете на ЕС.
Причината за тази неудобна ситуация е отказът на министъра да отпусне достатъчно средства за развитието на селските райони. Жалкото зрелище във вторник бе предизвикано от мизерните 50 милиона британски лири, които тя заложи по мерки от Ос 1, като от тях само 15 милиона британски лири бяха за фонд модернизация.
Позволете ми да се отклоня от темата и да кажа няколко думи в защита на гн Wilson, министъра на околната среда в Северна Ирландия, като се радвам, че той не отговаря на стереотипа, който неразсъждаващите истерици на тема климатични промени в тази зала очакват.
Colm Burke: (EN) Гн Председател, неотдавна в анкета на "Irish Times" от понеделник беше показана нарастваща подкрепа за Договора от Лисабон в Ирландия, като 51 % от гласоподавателите сега казват, че биха гласували с "да”, особено в този момент на ирландска икономическа нестабилност. Това е покачване от осем пункта спрямо последното допитване, проведено от "Irish Times" през ноември миналата година. Отрицателният вот също е спаднал с шест пункта до 33 %.
Що се отнася до сегашните ни обтегнати отношения с Европейския съюз, при липсата на лидерство от страна на сегашното правителство трябва да се направи опит да се потърсят основните причини за периодичното разочарование на ирландския електорат от Европейския съюз. Трябва да се проведе разумен диалог с ирландския народ, за да се възвърнат разбирането и подкрепата за европейския процес. Този срив в общуването може да се преодолее, като се осигури по-позитивна информация за предимствата на членството в ЕС.
Смятам, че е важно в нашите образователни системи да се подчертава положителната роля на Европа. Това важи не само за Ирландия, а и за всички държави-членки. Аз настоявам дефицитът в общуването да бъде премахнат възможно най-скоро.
Маруся Иванова Любчева: Обръщам внимание на проблема с възобновяването на разкола в българската православна църква. Разколът в църковните среди се зароди в годините на силна политизация в страната, в период, в който българската православна църква, както и много други структури, отстояваха мястото си в демократичното лице на България. За съжаление това доведе до обявяването на т.нар. втори синод на българска православна църква, въпреки българския закон за вероизповеданията. Той е силно либерален и всяко едно вероизповедание може да се регистрира на негово основание, стига да няма антихуманни цели. Но т.нар. втори синод иска регистриране именно като Свети синод на българската православна църква. Законът определя българска православна църква като традиционна за България, неподлежаща на регистрация. Изборът на патриарх и състав на Светия синод не са обект на субекти на правото. Призовавам всички, за които свободата на вероизповеданията в съответствие с личните духовни потребности е ценност, да не се влияят от манипулативните определения за т.нар. втори синод. Такъв не може да бъде регистриран и няма право.
Toomas Savi: (EN) Гн Председател, изборите, които се проведоха миналата седмица в Израел, показаха, че мнозинството от гражданите подкрепят партиите, според които, укрепването на военните сили е най-добрият начин за защита на страната. Въпреки че смятаната за центристка партия Kadima получи най-голям брой гласове, фактът, че десните партии вече имат 65 места в Кнесета, в сравнение с 50-те места на миналите избори, отразява променящите се възгледи на израелските граждани относно израелско-палестинския конфликт. Тези партии предпочитат твърдия курс пред на пръв поглед безкрайните и неефективни мирни преговори.
Близкият изток трябва да бъде един от основните приоритети в общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, тъй като стабилността на целия регион зависи до голяма степен от израелско-палестинските отношения. От решаващо значение е следователно Европейският съюз да продължи да води мирни преговори и да възвърне на израелците и палестинците надеждата, че мирното съвместно съществуване е възможно.
Mirosław Mariusz Piotrowski: (PL) Гн Председател, утре Vaclav Klaus, президентът на Чешката република, ще посети Европейския парламент. Предвид избухналия в Прага скандал, ние се надяваме, че президентът на страната, която в момента е поела председателството на Европейския съюз, ще бъде приет подобаващо и с дължимото уважение. Основателните мнения, изказани от президента Клаус по отношение на Договора от Лисабон, бяха предмет на опити да бъдат заглушени с цел да се прикрие фактът, че основният източник на съпротивата срещу приемането на договора може да се окаже Германия. Решението на Конституционния съд в Карлсруе ще бъде решаващо. Според медиите половината от съдиите имат сериозни съмнения и смятат, че договорът може да наруши националната конституция. Това идва да покаже, че никой не бива да прибързва, когато трябва да се вземе толкова важно решение, и това е ясно не само на гостуващия чешки президент.
László Tőkés: (RO) След изборите в Румъния през есента и сформирането на новото правителство ние видяхме завръщането на антиунгарски настроения в политическия живот в Румъния, точно както в Словакия.
Демонстрацията, която се проведе на 9 февруари в Sfântu Gheorghe, организирана от унгарските църкви, беше протест срещу това подстрекателство. В петицията, издигната на демонстрацията, хиляди местни жители на областта Szekély протестираха срещу промяната в етническото съотношение в региона чрез прякото му заселване с румънци от други части на страната.
Президентът Traian Băsescu отправи към унгарците в региона абсурдното обвинение в етническо прочистване. Същевременно, по време на общинските избори в Cluj, листовките на демократите разпалваха омраза към унгарските кандидати, като използваха същата клевета. След десетилетия на дискриминация и отказ на права кой кого обвинява?
Бих искал да привлека вниманието на Парламента към факта, че в Румъния дори сега тече непрекъснат процес, чрез който с незабележими методи се цели хомогенизирането и превръщането на Трансилвания в румънска чрез изкуствена промяна на етническото съотношение.
Gerard Batten: (EN) Гн Председател, на 12 февруари 2009 г. на нидерландския депутат в ЕП Geert Wilders беше отказано влизане във Великобритания по заповед на министъра на вътрешните работи. Никога досега не е бил отказван достъп на демократично избран политик, представляващ демократична партия от демократична европейска страна.
Изглежда странно, че британското правителство може да намери законов начин да забрани достъпа на гн Wilders, но е неспособно да предотврати влизането в страната на най-различни терористи, политически и религиозни екстремисти, гангстери, престъпници, насилници и педофили от Европейския съюз и въобще от цял свят.
Може би забраната за влизане в страната на гн Wilders е свързана с предполагаемата заплаха от страна на британски пер, лорд Ahmed, че ако гн Wilders се появи в Камарата на лордовете, 10 000 ислямистки демонстранти ще се съберат отвън. Това е жест на успокоение към една средновековна идеология и изглежда ние не можем да се радваме на свободно движение на идеи през границите на Европейския съюз.
Mairead McGuinness: (EN) Гн Председател, по темата за Договора от Лисабон - моят колега вече говори за нарастващата подкрепа за Договора сред ирландските избиратели, но аз бих искал да предупредя, че една лястовица пролет не прави. Мисля, че това трябва да се разглежда на фона на неотдавнашно допитване на Евробарометър, което показва, че подкрепата за ирландското членство в ЕС е спаднало с 10 процента от 77 % през пролетта на 2006 г. до 67 % през есента на 2008 г. Да, ще трябва да се свърши много работа и да се убедят ирландските избиратели в положителните страни на Европейския съюз.
Ето защо искам да изразя загрижеността си пред тези, които настояват за по-ранна дата за повторен референдум в Ирландия. Аз мисля, че трябва да бъдем предпазливи, трябва да оставим време да се дадат разяснения по проблемите, притесняващи ирландските гласоподаватели, трябва ни време тези проблеми да се дискутират пространно и публично и, когато му дойде времето, да дадем възможност на избирателите да изразят становището си.
Vasilica Viorica Dăncilă: (RO) Настоящата икономическа и финансова криза е важен тест за Европа, която сега повече от всеки друг път трябва да демонстрира единство при вземането на мерки, спомагащи за възстановяването на икономиката във възможно най-кратки срокове.
Бюджетите на държавите-членки са под голям натиск да посрещнат тези предизвикателства; ето защо трябва да се намерят най-добрите инструменти и действия, които да им попречат да надхвърлят ограниченията, предвидени от Комисията за бюджетния дефицит, както и да се попречи на някои държави-членки да приемат протекционистки мерки в полза на частните производители.
Подобни решения трябва бързо да преминават през процедурите по приемането им, за да се избегне удължаване на кризата и преди всичко да се възстанови доверието във финансовите пазари, както и да се избегне удължаването на кризата и от политическа гледна точка, като се имат предвид наближаващите избори за Европейски парламент.
Едно възможно решение за финансиране на разходите в обществения сектор би могло да бъде пускането на еврооблигации. Все пак трябва да предвидим и риска, че посредством предприетите мерки ние затъваме в дългове и трудно ще избегнем ситуацията да оставим изплащането на тези дългове на бъдещите поколения.
Ignasi Guardans Cambó: (ES) Гн Председател, преди година и половина ние приехме директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD). В този текст беше залегнал принципът на уважение към страната на произход, което ние определихме като съществено за гарантиране на свободното движение на аудиовизуална информация в рамките на Европейския съюз.
Директивата обаче не може да бъде приложена в рамките на моята страна, Испания, тъй като е в границите на държава-членка. Автономната област Валенсия налага точно обратния принцип и по политически причини изисква изключването на релейните станции, които по-рано позволяваха на гражданите да приемат сигнала на обществената телевизия от Каталуния.
С други думи, между държавите-членки в Европейския съюз има пълна свобода на разпространението на аудиовизуалната информация, но същевременно трябва да се отчете, че в Испания има власти, които се страхуват от същата тази свобода в областта на културата, която има толкова решаващо значение. Толкова решаващо, че е наложено в цяла Европа, и все пак, в рамките на Испания, някои хора не могат да приемат телевизионни програми, излъчвани от други. Това е парадоксът, който исках да споделя с вас.
Zdzisław Zbigniew Podkański: (PL) (изключен микрофон в началото) трагични периоди в историята на човечеството. По това време десетки милиони души намериха смъртта си. Животът на много от тези жертви е бил отнет в някой от над дванадесетте хиляди немски лагери на смъртта и концентрационни лагери, действащи на територията на Третия райх и в окупираните страни. Днес се правят опити да се изопачи истината за онези трагични години и се разпространява информация, че това са били полски или латвийски лагери, не германски. В това отношение водеща роля играе немската преса. Неотдавна "Die Welt” писа, че Majdanek е бил полски концентрационен лагер.
По този повод аз съм подготвил проекторезолюция, която има за цел да стандартизира номенклатурата на концентрационните лагери, като добави към техните имена думите "германски” или "нацистки” концентрационен лагер. Моята инициатива беше подета от групата на Съюза за Европа на нациите (UEN), но за съжаление получих информация, че е била блокирана от Председателския съвет.
Госпожи и господа, Европейският съюз може да съществува и да се развива само ако се ръководи от историческата истина и спазването на човешките права. Затова се обръщам с молба към колегите да подкрепят инициативата на UEN, така че никой повече да не изопачава историята или да превръща жертвите в екзекутори, а екзекуторите - в жертви.
Nicolae Vlad Popa: (RO) Понеже някои от унгарските ми колеги се оплакаха неотдавна, че правата им в Румъния не се спазват, бих искал да посоча няколко факта.
Наближаващата изборна кампания не бива да води до нападки и обиди към една призната държава, която чрез законодателството си е предложила модел в сферата на междуетническите отношения. Румънската конституция гарантира спазването на правата на малцинствата.
Гражданите с унгарски произход са пропорционално представени в местните административни структури. Така например, партиите на унгарското малцинство разполагат със 195 кметове и четирима председатели на окръжни съвети, 2 684 местни съветници и 108 окръжни съветници. Понеже те представляват мнозинство в гореспоменатите местни и окръжни съвети, те управляват местните бюджети по свое усмотрение. Това всъщност означава местна автономност.
На парламентарно равнище, унгарското малцинство разполага с трима представители в Европейския парламент, 22 депутати и деветима сенатори в националния парламент и е участвало в управлението на Румъния през последните 12 години. Оплакванията, които се чуха, имат явен политически предизборен характер.
Luis Yañez-Barnuevo García: (ES) Гн Председател, референдумът във Венецуела приключи с победа на кампанията "да", което беше великодушно признато от демократичната опозиция.
Вярно е също, че нямаше равни възможности по време на кампанията и че управляващата партия разполагаше с огромната подкрепа на целия държавен апарат, докато опозицията бе подложена на нападки и насилие.
Дори при тези условия, страната бе фактически разделена на две, а би било много трудно да се гради бъдеще само с една от тези групи. Европейският съюз трябва да насърчи диалога, приобщаването и консенсуса между политическите и социални лидери на Венецуела за доброто на страната.
Нападките, осъждането и обидите не са начинът да се помогне на Венецуела да намери пътя си към едно демократично, плуралистично и свободно бъдеще.
Затова и ние критикуваме решението на венецуелското правителство да изгони испански член на Европейския парламент и особено начина, по който това бе направено. Ние обаче молим Парламента да не позволява на наши представители на посещение в трети държави да правят изказвания, които са в нарушение на действащото местно законодателство, и найвече които обиждат държавен глава, колкото и той да заслужава критика. Такова отношение излага на риск бъдещите мисии на Европейския парламент в други страни.
Marian Harkin: (EN) Гн Председател, искам да засегна въпроса за прозрачното и точно етикетиране на храните и, в частност, по отношение на птичето и свинско месо.
Понастоящем, месо може да бъде внасяно в Европейския съюз значително трансформирано - имам предвид покрито с галета или тесто - след което да бъде етикетирано и продавано като произведено в Европейския съюз. Това е пълен абсурд, а етикетирането има за цел да заблуди потребителите. Необходимо е обозначаване на страната на произход, за да могат потребителите да направят информиран избор.
Има и случаи, в които свинско и птиче месо е било замразено, след това е било размразено, етикетирано и продавано като прясно. Това не само е пример за неточно етикетиране, но е и потенциално опасно за здравето на хората.
Искам да отбележа, че Hilary Benn, секретар по околната среда на Обединеното кралство, призова за поясно етикетиране. Сигурна съм, че мнозина в Европейския съюз ще подкрепят този призив, тъй като никой не желае да заблуждава потребителите. Бих помолила Комисията спешно да обърне внимание на този въпрос.
Hanna Foltyn-Kubicka: (PL) Гн Председател, на среща днес, групата на Съюза за Европа на нациите единодушно прие проекторезолюция за това 25 май да бъде обявен за Ден на героите в борбата срещу тоталитаризма. Текстът й скоро ще бъде изпратен до представители на върховните органи на Европейския съюз, в т.ч. гн Pöttering. Изборът това да бъде 25 май не е случаен - на този ден през 1948 г. съветските власти убиват офицера от кавалерията Witold Pilecki - полски войник, който доброволно става затворник в концентрационния лагер Аушвиц, за да създаде съпротивително движение там. Покъсно той избягва и до края на войната се сражава с нацистите, а покъсно, след навлизането на съветските войски в Полша, тайно започва борба срещу следващите окупатори. Pilecki е само един от многото европейци, които загубиха живота си в борбата срещу жестоките тоталитарни системи. Много от тях останаха безименни, но тяхната смелост и вярност заслужават да бъдат запомнени. Затова ви моля, гн Председател, да подкрепите инициативата на нашата група.
Alexandru Nazare: (RO) Близката история на Европейския съюз предлага множество примери за успех по отношение на защитата на правата на малцинствата. Това се отнася и до унгарското малцинство в Румъния. Това малцинство се радва на редица права, в т.ч. административни позиции, и тези права получават непрестанната подкрепа на румънския президент Traian Băsescu.
В други области обаче има какво още да се желае, но сега бих искал да говоря за проблема на ромската общност. Той подлага на изпитание способността на Европейския съюз да интегрира групи с висок риск от изключване.
Случаят с румънския състезател по хандбал Marian Cozma, убит жестоко от двама членове на ромската общност в Унгария, ни показва отново, че престъпността не познава граници и че игнорирането на проблемите на тази общност дава обратен резултат.
Положението на това малцинство, което е по природа трансгранично и с висок риск от изключване, може да бъде подобрено единствено чрез приемането на съгласувана политика на европейско равнище. Имайки предвид това, аз и моят колега Rareş Niculescu внесохме резолюция за създаване на Европейска агенция за ромите. Европейският съюз разполага със стратегия за ромското малцинство, но не и с агенция, която да я прилага по един последователен и ефективен начин.
За да запази подобаващо влияние на международната сцена и да запази вътрешното си единство, Европейският съюз следва да може да създаде една общоевропейска среда на търпимост.
Vicente Miguel Garcés Ramón: (ES) Гн Председател, току що се завърнах от Венецуела, където бях поканен от избирателния й орган като член на международна група от наблюдатели на референдума, който се проведе на 15 февруари.
Европейските членове на групата предадоха доклад на Националния избирателен съвет с положителна цялостна оценка на процеса по отношение на неговата организация, прозрачност, участие, свобода, тайна на гласуването, и сигурност във всичките му етапи.
Що се отнася до изказванията, направени от гн Herrero по венецуелската телевизия, мога да ви кажа, че те имаха за цел да делегитимират избирателния процес, да отправят сериозни обвинения срещу демократичните институции в страната, и граничеха с вмешателство във вътрешната политика на една суверенна държава.
Парламентът не трябва да поощрява какъвто и да е вид конфронтация с демократичните институции във Венецуела. Гн Herrero обаче е този, който трябва да даде обяснение на Парламента за едно действие, което засяга всички ни.
Călin Cătălin Chiriţă: (RO) Аз отхвърлям обвиненията срещу Румъния, отправени от моите колеги Csaba Sógor и László Tőkés.
Румъния е държава-членка на Европейския съюз, НАТО и Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, и в съответствие с европейските стандарти спазва човешките права и правата на лицата, принадлежащи към национални малцинства. Румъния прилага буквата и духа на всички международни спогодби в тази област.
Унгарският език се използва по закон за административни въпроси на всяко място и окръг, където принадлежащите към унгарското малцинство се равняват на повече от 20 % от населението. Това е положението de facto и de jure. Румъния предлага големи образователни възможности за унгарци на техния майчин език в детски градини, начални и средни училища, професионални колежи, и университети за получаване на магистърска и докторска степен. В областите, където етнически унгарци живеят заедно с румънци, се спазва правилото училищата да разполагат с отдели, където езикът на преподаване е унгарски за всички деца с унгарски произход. В случай че са забравили, университетът "БабешБоляй" в КлужНапока, предлага обучение на три езика, съответно румънски, унгарски и немски, плюс успешно развиващи се еврейските програми в учебното заведение, както и специални места за ромите.
Csaba Sándor Tabajdi: (HU) Гн Председател, бих искал да поздравя авторите на официалната интернет страница на Европейския парламент, неговата пресслужба, за вниманието, отделено на многоезичието, и за посочването на географските названия на националния език на всяка страница. Това позволява на гражданите на Европейския съюз да получат информация на майчиния си език за другите 26 държави. На чешката страница за Германия Кьолн се изписва като Kolín, докато на френската страница се изписва Cologne. Словашките страници за Унгария посочват названията на градовете на словашки, както и трябва. Следва да бъде също толкова естествено за унгарците, живеещи в Словакия, да прочетат името на селото или града, в който са родени, на родния си език - унгарски.
Затова аз приветствам факта, че словашкият парламент прие законодателство за общественото образование, съгласно което географските названия ще бъдат включени в езиковите учебници на малцинствата на родния им език. По този начин, ако законът бъде приет, предишното статукво ще бъде възстановено, а унгарците отново ще могат да използват унгарски географски названия.
James Nicholson: (EN) Гн Председател, бих искал да насоча вниманието ви към ситуацията, която възникна в моя избирателен район вчера сутринта, когато земеделски производители бяха принудени да се редят на опашка пред правителствените служби, в някои случаи в продължение на две нощи, за да кандидатстват по схемата за субсидии на Европейския съюз за модернизиране на земеделските стопанства.
Нашият министър на земеделието реши да отпусне въпросните субсидии въз основа на принципа "първи дошъл - първи обслужен". Това може да се опише единствено като неправилен начин за отпускане на средства на Европейския съюз за развитие на селските райони. Затова и бях радостен да чуя, че вчера представител на Комисията е поставил под въпрос валидността на тази процедура за отпускане на средства.
Наясно сме, че не всеки земеделски производител може да се възползва от този пакет за финансиране. Аз смятам обаче, че ситуацията ясно демонстрира бедственото положение на земеделието, със сигурност поне в моя регион, щом земеделските производители трябва да се редят с дни на опашка навън, посред зима, в опит да си осигурят скромни суми субсидии от Европейския съюз.
Silvia-Adriana Ţicău: (RO) Изпълнението на пакета за енергията и изменението на климата предполага значителни инвестиции в мерки, целящи намаляване на емисиите на парникови газове.
Сградите са отговорни за 40 % от потреблението на първична енергия. Повишаването на енергийната ефективност на сградите спомага за намаляване на потреблението на първична енергия и постигане на пониско равнище на емисии на въглероден двуокис.
Догодина, в средата на периода 2007-2013 г., Комисията и държавите-членки ще направят оценка на оперативните програми и степента на усвояване на структурните фондове. Приканвам държавите-членки да направят преглед на метода за използване на структурните фондове, като дадат приоритет на енергийната ефективност на сградите и градската мобилност за периода 2010-2013 г.
Призовавам Европейската комисия и държавите-членки да увеличат от 3 % до 15 % сумите, отпуснати на всяка държава-членка от Европейския фонд за регионално развитие за разходи, свързани с повишаването на енергийната ефективност на сградите и употребата на възобновяема енергия. Това увеличение ще позволи на държавите-членки поголяма гъвкавост при използването на структурните фондове, което ще ускори тяхното усвояване, особено по време на настоящата икономическа криза.
Ryszard Czarnecki: (PL) Гн Председател, бих искал да кажа с голямо прискърбие и гняв, че един от нашите съграждани, полски инженер, загина неотдавна в Пакистан; той беше поредният гражданин на държава от Европейския съюз, загинал в този регион. Това е поредната смърт, която разкрива съществуването на един свят на антиценности; свят, където хората не признават онова, което в другите цивилизации се смята за свещено - човешкия живот.
Мисля, че това драматично събитие, последното от поредица подобни случаи, трябва да е още един важен сигнал и стимул да се обединим в борбата срещу света на антиценности, както и в политическата борба и в контекста - а това трябва да бъде казано направо - на един общ фронт срещу тероризма. Мисля, че онези политици в Европейския съюз, които смятат, че борбата с тероризма може да се води без насилие, грешат.
Oldřich Vlasák: (CS) Засилващата се икономическа криза засяга всички страни от Европейския съюз. Нарастващата безработица обаче не е причина да започнем да нарушаваме основните принципи на общия пазар. Бих искал да повдигна възражение срещу изказванията, направени от френския президент Nicolas Sarkozy, в които той прикани френската марка "Пежо" да премести завода си от чешкия град Kolín обратно във Франция. Такива изказвания от политици, които искат да защитят и ограничат фирмите по време на криза, са напълно неоправдани. Опити за протекционизъм и затваряне на дадена страна са нежелателни и подкопават значението на Европейския съюз.
Председателят на клона на Федералната резервна банка в Далас Richard Fisher каза:
"Протекционизмът е като доза кокаин за икономиката. Може да оживи пазара, но води до пристрастяване и икономическа смърт". Нека имаме това предвид, нека устоим на популистките мерки и нека не губим самообладание в лицето на кризата. Нека се опитаме да се придържаме към приоритетите, начертани от чешкото председателство, и нека насърчим идеята за една отворена Европа без бариери.
Iuliu Winkler: (EN) Гн Председател, след изборите през ноември миналата година, в Румъния дойде на власт голямо коалиционно правителство, с парламентарен дял от 73 % в двете камари на румънския парламент.
Една от първите мерки, предприети от тази коалиция, беше да изготви схема за подялба на водещите позиции в държавните обществени институции и румънската публична администрация.
Това положение е неприемливо по две причини. Първо, това води до възобновени пристрастия в държавната администрация, което е в нарушение на закона за статута на държавните служители. Второ, в регионите, където унгарското население е мнозинство, мярката има и своята антималцинствена страна: етническите унгарски държавни служители биват заменяни от етнически румънци. На 8 февруари над 3 000 души участваха в митинг в Sfântu Gheorghe/Sepsiszentgyörgy, Румъния, за да протестират срещу политическите игри на румънските партии и поставиха искания за спазване на правата на унгарските общности.
Nicodim Bulzesc: (EN) Гн Председател, във връзка с доклада относно правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, бих искал да повдигна въпроса за правото на пациентите да бъдат информирани за наличните възможности за лечение и лекарства. Европейските пациенти трябва да имат достъп до качествена здравна информация по отношение на найновите налични лекарства, възможностите за лечение в страната и чужбина, законовите и финансови аспекти на лечението в чужбина, възстановяването на цената за лечение и множество други области. За момента не разполагаме с такава качествена информация. Може и да съществуват някои национални инициативи, но нищо, което да бъде ефективно на Европейско равнище.
Проблемите, пред които сме изправени, са европейски. Затова аз подкрепям идеята да се създаде европейска мрежа за здравна грамотност. Една такава мрежа трябва да се състои от организации на пациенти от всички държави-членки и трябва да си сътрудничи тясно със здравния сектор и законодателните органи. С надеждата да накарам Комисията да осъзнае необходимостта от подобра информираност на 150те милиона пациенти в Европа, аз инициирах писмена декларация за здравна грамотност. Всички сме били пациенти в даден момент, а и никога не знаем кога ще ни се случи отново.
Maria Petre: (RO) Днес или утре в сградата ще срещнете група млади студенти от Република Молдова. Те са дошли в Европейския парламент, защото в своята страна не могат да говорят открито без страх от репресия.
Всички доклади на Европейската комисия, нашите заседания за правата на човека и доклади на гражданското общество в Молдова сочат, че свободата на изразяване често бива потъпквана и че масмедиите не могат да бъдат независими. Десетки млади хора, които използваха интернет форуми, за да изразят мненията си, бяха разследвани и заплашвани със съд през 2008 г.
Моля, позаинтересувайте се от тях, поканете ги във вашите офиси, изслушайте ги и подпишете писмена декларация № 13/2009, която бе създадена за тях, за да им се даде свободата да изразят мнението си, за това поколение от източната граница на нашата обединена Европа.
Avril Doyle: (EN) Гн Председател, съгласно Директива 2000/84/ЕО, лятното часово време започва в последната неделя от март и завършва в последната неделя от октомври. Бих искал да предложа този период да бъде разширен с цел да се подобрят множество икономически ползи и такива, свързани с безопасността и околната среда, които са свързани с периода на лятното часово време.
През 2005 г. Съединените американски щати въведоха програма за удължаване на лятното часово време с четири седмици - три допълнителни седмици през пролетта и една допълнителна седмица през есента. Налице са вече доказателства, че това помогна да се намали потреблението на енергия и емисиите на въглероден двуокис. Действително, доклад на Департамента по енергетика на САЩ установи, че удължаването на лятното часово време с четири седмици е спестило електричество, достатъчно да снабди с енергия близо 100 000 домакинства за една година. Също така, неотдавнашно изследване на Кеймбриджкия университет също посочва, че удълженото лятно часово време би довело до намаление на потреблението на енергия и емисиите на въглероден двуокис, защото в периода на найголямо търсене между 16 ч. и 21 ч. всеки ден работят много от поскъпите и отделящи въглерод допълнителни електроцентрали.
Като докладчик по прегледа на Схемата за търговия с емисии на Европейския съюз (СТЕ на ЕС), която е крайъгълният камък на пакета за климата и енергията на Европейския съюз, приет от Парламента миналия декември, аз ви приканвам да разгледате това предложение като принос към постигането на целта от 2° C. Затова, аз бих искал преразглеждане на директивата за лятното часово време.
Hans-Peter Martin: (DE) Гн Председател, бих искал да направя две предложения. Договорът от Лисабон бе споменат няколкократно днес. Наймалкото, което трябва да очакваме от Парламента, е да е способен да прави разлика между противниците на Договора от Лисабон и противниците на Европейския съюз. Също така, ако ирландците трябва да гласуват още веднъж, то желателно е наистина да им бъде дадена възможност, вместо да има интриги, целящи да се подкопаят прилаганите досега правила, според които обществото може да каже както "за", така и "против", а това после да бъде приветствано като триумф на демокрацията - или на какво?
Второ, Парламентът, разбира се, е забележително нескромен във връзка с предстоящите избори. Бих предложил да се направи разследване на точния подход, възприет от Парламента, по отношение на проблемите на световната финансова криза през годините и да се види кой по какъв начин е гласувал, защото тогава ще открием, че повечето от онези, които днес се правят на огнеборци, всъщност са причинили пожара.
DanutBudreikait: (LT) През м. януари, Европейската комисия предложи пакет с допълнителни предложения за финансиране на проекти, свързани с енергетиката и широколентовите мрежи, предвидени в Европейския план за икономическо възстановяване. Предлага се за тези проекти да бъдат отпуснати 5 милиарда EUR, 3,5 милиарда EUR от които да бъдат взети от бюджета за земеделие за 2008 г. Миналата седмица обаче 6 държави блокираха предложението на Комисията. Очевидно това са същите тези държави, които формират настоящата финансова перспектива и които са поискали намаление на плащанията към бюджета на Европейския съюз, равняващо се на 1% от БВП. Връщаме се към национализма и протекционизма, които бяха отхвърляни в продължение на 50 години, от момента на основаване на Общността. Уважаеми колеги, единствено солидарността между държавите може да ни помогне да се изправим срещу предизвикателствата на финансовата и икономическа криза и да гарантираме бъдещето на Европейския съюз.
Председател: Времето за въпроси приключи.
| bg |
Европейска инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции - Инхалатори за астма (разискване)
Председател: Следващата точка е това, което бих нарекъл странно общо разискване относно следното:
доклад на г-жа Matias, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно европейска инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции;
въпрос, изискващ устен отговор, зададен от г-жа Mazzoni, от името на комисията по петиции, относно инхалатори за астма - B7-0666/2010).
Marisa Matias: Г-н председател, искам да започна с това, което според мен е ярък пример за неотложността на инициативата. Започнахме работа в Парламента точно преди шест месеца: за шестте месеца от началото на работата върху доклада до времето за гласуване повече от 700,000 души са развили болестта на Алцхаймер или друга форма на деменция. Тази цифра сама по себе си показва колко важно и неотложно е да се предприемат действия в тази област. Ето защо съобщението на Комисията е навременно.
Всички хора, страдащи от болестта на Алцхаймер и други деменции, в Европа трябва да бъдат третирани еднакво. Повече от седем милиона са хората с болестта на Алцхаймер и като цяло почти десет милиона страдат от деменции.
На езика на числата това означава средно голяма държава. Не можем да проявяваме дискриминационно отношение към спрямо болестта, така както не можем да проявяваме дискриминационно отношение към една държава. Трябва да ги третираме еднакво. Именно поради тази причина е необходимо спешно да се предприемат действия в няколко области. В областта на научните изследвания е известно, че броят на лицата, страдащи от това заболяване, се удвоява на всеки 20 години.
Знаем, че ако разглежданите възрастови граници са над 65 години, броят се удвоява на всеки четири години, именно поради което е необходимо да се борим с причините, както и да открием кои са те, защото няма друг начин за действие срещу даден проблем, ако не разполагаме с добри познания за него. За да постигнем това, се нуждаем от повече научни изследвания, повече сътрудничество и повече епидемиологични данни.
Необходимо е да знаем повече относно това какви действия да се предприемат по отношение на превенцията и контрола на рисковите фактори. Нуждаем се от ранна диагностика, специализирани грижи и обучени болногледачи. Необходимо е да се окаже подкрепа на семействата, вместо засегнатите лица да бъдат заклеймявани: трябва да им дадем права и достойнство. Всички държави трябва да имат национални планове за действие, за да можем да си сътрудничим на европейско равнище. Необходимо е да се борим с неравенствата между държавите-членки, както и вътре в самите държави-членки. Не можем да допуснем, че би могло да има първа и втора класа пациенти: всички трябва да са равнопоставени, независимо от пол, възраст, място на пребиваване или друг критерий.
Ето защо, г-н председател, много, много е важно нашите здравни услуги да имат възможно най-голям обхват. Не можем да избягваме да говорим за тези спешни нужди само защото сме в криза и да говорим само за разходите за заболяването. Социалните и икономическите разходи, произтичащи от липсата на лечение на този проблем, са далеч по-големи от разходите за справянето с него. Ето защо трябва да се изправим лице в лице с проблема и да инвестираме: да инвестираме в хората; да инвестираме, както казах, в превенцията и в оказването на помощ на семействата и болногледачите, които така често са забравяни.
Знаем, че за грижите за едно лице, страдащо от болестта на Алцхаймер, са необходими трима души. Човек, страдащ от болестта на Алцхаймер, не може да остане нито един час без придружител. Това трябва да ни послужи за урок: не може да продължаваме така, без държавите-членки да се обединят в отговор на този проблем; без сътрудничество, при това сътрудничество на основата на солидарността.
Затова искам да кажа следното: по въпроса за солидарността, всички знаем, че никаква част от работата не може да се свърши изолирано и тук в Парламента тя също беше предприета в сътрудничество с всички докладчици в сянка от всички парламентарни групи; с подкрепата на трите жени, които ми помогнаха в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, в моята парламентарна група и в моята делегация.
Ето защо искам да благодаря на всички тези жени и може би не случайно по доклада работиха само жени: това е така, защото жените са най-засегнати, занимавайки се както с доклади относно болестта на Алцхаймер, така и с болни с болестта на Алцхаймер, включително мъже. Затова искам също да обърна внимание на различните видове дискриминация, прикрити от липсата на лечение или отговор на тези въпроси.
Ще завърша, като кажа, че искам директно да попитам члена на Комисията Дали кое от предложенията, включени в доклада, Комисията има готовност да приеме и кога ще има готовност да приеме и предприеме действия срещу извънредното положение, на чиито мащаби сме свидетели в момента.
Erminia Mazzoni: Г-н председател, госпожи и господа, трябва да кажа, че и аз съм озадачена защо този въпрос е обединен с предходния доклад, но важното според мен е, че днес Парламентът съсредоточава вниманието си върху проблема, съдържащ се във въпроса, който внесох от името на комисията по петиции.
Въпросът засяга казус, в който на малко европейско предприятие е отказано правосъдие, заради инерцията, която, за съжаление, Комисията демонстрира от 1997 г. насам. Този извод е потвърден от комисията по правни въпроси, от която комисията, чийто председател съм, поиска да излезе със становище.
Проблемът засяга медицинско изделие - по-конкретно инхалатор за астма - патентовано през 1990 г. и законно пуснато на пазара. Продуктът е регламентиран от Директива 93/42/ЕИО, която предвижда задължението производителят да удостовери, че се е съобразил с изискванията и която упълномощава националните органи да проверяват валидността на самосертифицирането чрез мониторинг и изпитване на представителни проби.
Продуктът, който в продължение на шест години е успешно пласиран на пазара - до 1996 г. - и за който за 15 години не е регистрирано нито едно конкретно оплакване или забележка, е подложен на инспекция от правителството на Горна Бавария, което изисква от комисията на Магдебург да преразгледа разрешението, предоставено на дружеството.
През декември същата година комисията и министърът на здравеопазването на Саксония-Анхалт провеждат инспекцията и приключват процедурата със становището, че продуктът е изцяло съобразен с нормативните изисквания в сила. Освен това в края на процедурата те поставят под въпрос законосъобразността на искането от страна на правителството на Горна Бавария, като го приканват да започне процедура за въвеждане на защитните разпоредби съгласно горепосочената директива, в случай че продължава да има съмнения.
На следващата година има поредица от недокументирани дейности, за които бяхме само косвено осведомени, след което изведнъж през 1997 г., без да установи никаква връзка с производителя, федералният министър на здравеопазването нарежда продуктът да бъде изтеглен от пазара.
Министерството започва процедура - процедурата съгласно член 8 на горепосочената директива - в края на 1997 г., но тя не дава резултат, тъй като не е предоставена никаква информация и не е започнат процес на консултации с производителя. На фона на общото мълчание в средата на 2003 г., считайки, че мълчанието означава, че необоснованите забележки на германските органи явно са били отхвърлени, производителят пуска продукта отново на пазара.
За съжаление, през 2005 г. - отново без никакъв осъществен контакт - германските органи отново разпореждат изтегляне на продукта от пазара. За да бъда ясна, въпреки неколкократните искания, до ден днешен няма обяснение защо продуктът е изтеглен.
Следователно не е имало нито установена връзка, нито разследване, нито възможност производителят законно да оспори констатациите на другата страна. Това е оказало тежко икономическо въздействие върху производителя, който чака отговор повече от 15 години, без да може да пусне продукта си на пазара.
Искам също да допълня, че за шестте години, през които продуктът се е разпространявал - и за това има документи, включително предоставените от Комисията - е установено, че са реализирани значителни икономии в обществените разходи за здравеопазване поради ниската цена на продукта и че продуктът е оказал положително въздействие върху страдащите от астма.
През 2008 г., след като вижда, че всичките му опити да стигне донякъде с другите органи са безуспешни, производителят г-н Клайн се обръща към комисията по петиции. Комисията започва процедура през сегашния законодателен мандат. Освен това с оглед на времетраенето на проблема, упоменат в петицията, тя започва също процес на неофициални консултации с члена на Комисията, за да поиска предоставяне на отговор в по-кратък срок, тъй като вносителят на петицията иска потвърждение, че неговият продукт е в съответствие с европейското законодателство или, ако това е невъзможно, поне да се произнесе със становище, което той да може да оспорва пред Съда и което ще му позволи да получи правосъдие.
Нищо от това не се е случило и по време на разискването в комисията по петиции Европейската комисия, за съжаление, за пореден път избегна да отговори на нашите въпроси. Затова комисията прие единодушното решение да дойде в Парламента и да поиска от Европейската комисия да предостави ясни отговори в парламентарната зала, защото този въпрос безспорно поражда сериозни съмнения за нарушение на Хартата на основните права. Това е не само заради инерцията на Комисията; а преди всичко заради невъзможността на вносителя на петицията г-н Клайн да предприеме съдебни действия.
Въпросът поражда очевидни съмнения за нарушение на правилата на вътрешния пазар и защитата, предоставяна на малките предприятия, поради което настояваме тук да бъдат дадени отговори на съображенията, повдигнати в нашия въпрос.
Председател: Г-жо Mazzoni, искам да Ви благодаря най-вече за това, че споделихте моето смущение от застъпването на двете теми. Това, разбира се, не означава неуважение от моя страна към един важен въпрос, още повече че го поставяте в качеството си на председател на комисията по петиции, част от която съм и аз, затова съм изключително заинтересован от това, което тя върши.
Ще бъде много трудно за члена на Комисията и за ораторите да съчетаят две толкова различни по своя характер теми, поради което заслужава да се постави под въпрос доколко е разумно планирането на разискването така, както е планирано в дневния ред.
Джон Дали: Г-н председател, уважаеми колеги, първо, ми позволете да изразя почитта си към Парламента, и по-специално към докладчика г-жа Matias за ангажираността, с която се отнасяте към болестта на Алцхаймер и другите деменции.
Комисията напълно споделя вашата загриженост. Деменцията означава големи страдания за милиони европейци и техните семейства. При сегашното бързо застаряване на населението е настъпило време Европа да действа.
Ето защо Комисията представи съобщение относно болестта на Алцхаймер и други деменции през 2009 г. с действия, насочени към подобряване на превенцията и диагностиката, научните изследвания и обмена на най-добри практики.
Радвам се, че Парламентът подкрепя непрекъснатата работа в тази връзка и представя цялостен комплект от препоръки. Докладът и неговите препоръки са съвсем навременни в момент, когато Комисията е на път да започне през април съвместна дейност с държавите-членки за болестта на Алцхаймер, така наречената ALCOVE (Съвместна оценка на болестта на Алцхаймер в Европа).
Убеден съм, че съвместната дейност ще даде желания резултат по много от препоръките, които днес се приемат тук.
Съвместната дейност ще е съсредоточена върху превенцията - област, подчертана от Парламента в доклада- както и върху подобряването на познанията и данните и обмена на добри практики. Освен това тя ще бъде насочена и към още една област, където Парламентът призовава към действие: правата на лицата с деменция. Съгласен съм с вас, че ни е необходима пълна координация на научните изследвания, за да разберем по-добре как да предотвратим или забавим настъпването на заболяването. Поради тази причина Комисията постави началото на инициатива за съвместно планиране в областта на борбата с невродегенеративните заболявания, и по-специално с болестта на Алцхаймер.
За първи път 23 държави работят заедно за справяне с болестта на Алцхаймер. В Европа има добри практики за диагностика и лечение на болестта на Алцхаймер и Комисията насърчава обмена на тези знания и добри практики.
Както е препоръчано от ЕП, аз също мога да потвърдя, че инициативата "Съюз за иновации" в рамките на стратегията "Европа 2020" ще приеме като първа пилотна област за новия Европейски иновационен проект за партньорство темата за активно остаряване в добро здраве.
Действията в подкрепа на лицата, страдащи от деменция, могат да бъдат разработени в този контекст. Добър пример може да е текущата инициатива на ЕП за болногледачите. Надяваме се да сме в състояние да подкрепим и други иновативни дейности в тази област, които да са насочени и към болестта на Алцхаймер и други деменции.
И накрая, Комисията гледа благосклонно на редица други препоръки, включително обявяването на 2014 г. за Европейска година на мозъка. Уверявам ви, че Комисията се е ангажирала да има собствено участие в мерките по отношение на проблема с деменцията.
Позволете ми сега да взема отношение по втората тема на разискването: петицията, внесена от г-н Клайн, изобретател и производител на инхалатора "Ефекто" (Effecto).
Пускането на пазара на въпросното изделие първоначално не получи одобрение в Германия през 1997 г. По-нататъшни действия по отношение на решението не последваха нито от страна на Комисията, нито от германските органи, нито от производителя. Тогавашният дистрибутор посочи намерението си да проведе допълнителни проучвания, преди да пусне продукта отново на пазара.
Изделието беше отново пуснато на пазара през 2002 г. под ново наименование. При повторната му забрана от германските органи през 2005 г. Комисията внимателно анализира случая и приключи процедурата с официално писмо до германските органи и до производителя през юли 2007 г.
Анализът на Комисията беше, че забраната, наложена от германските органи, е оправдана, тъй като клиничните данни, предоставени от производителя, са недостатъчни, за да докажат безопасността на изделието.
Съгласно Директивата за медицинските изделия производителят е задължен да докаже безопасността на изделието си, за да получи разрешение да използва маркировката "CE". Това означава, че приложимата правна разпоредба е член 18 на директивата, отнасящ за случаите, в които изделието е пуснато на пазара с неправомерно поставена маркировка "CE". В този случай няма официално решение на Комисията.
Тъй като според становището на Комисията в този случай процедурата във връзка със защитните разпоредби е неприложима, тя няма основание да изиска уведомление за наложената от германските органи забрана през 2005 г.
Препятствието, пред което е изправен вносителят на петицията във връзка с пускането на продукта на пазара, е решението на германските органи (забраната от 2005 г.), а не решение на Комисията. Вносителят на петицията е имал ясни правни възможности, които да използва на национално равнище, и той се е възползвал от тях. Неговите искове обаче са отхвърлени от германските съдилища.
Искам да подчертая, че от 2007 г. насам Комисията е приканила вносителя на петицията да приведе изделието в съответствие, като предостави липсващите клинични данни, и до края е съдействала за контактите между него и германските органи. Доколкото е известно на Комисията, действия от вносителя на петицията досега не са предприети.
Elena Oana Antonescu: Г-н председател, ще говоря за болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция. Искам да поздравя докладчика г-жа Matias за свършената от нея отлична работа. Като докладчик в сянка за групата на Европейската народна партия (Християндемократи) за това тематично досие искам също да благодаря на всички мои колеги, които дадоха своя принос. Вниманието, на което се радва темата, разкрива колко важен е въпросът и същевременно тежкия характер на заболяването.
Броят на лицата, страдащи от деменция, възлиза на 9,9 млн., като по-голямата част от случаите са пациенти с болестта на Алцхаймер. Нашите очаквания са до 2020 г. броят да нарасне драстично във време, когато заболяването все още е недостатъчно диагностицирано в Европейския съюз. Съществуват неравенства между държавите-членки по отношение на превенцията, достъпа до лечение и предоставянето на подходящи услуги. Съществува фрагментирана намеса и неравенство на отговорите по отношение на научните изследвания и борбата с болестта.
Докладът бележи важна стъпка в борбата с това заболяване в ЕС и е от съществено значение за въвеждането на нова форма на сътрудничество между държавите-членки, като създава възможност за предприемане на координирани мерки за справяне с конкретни проблеми, засягащи цяла Европа. Докладът подкрепя солидарността между държавите и обмена на добри практики с цел да се избегне дублирането на усилия и разхищението на ресурси. Искам да подчертая важността на превантивната диагностика и ранната намеса в началните стадии на болестта. Считам, че това е ключът към постигането на напредък в борбата със заболяването.
Освен това искам също да припомня значението на приемането на мултидисциплинарен подход към научните изследвания в тази област. Разделението между дисциплините и слабата връзка между първоначалните и клиничните изследвания, общественото здравеопазване и социалните изследвания влияят на начина, по който научните открития се пренасят в медицинската практика и предоставянето на грижи. Фактът, че всичко това се провежда на национално равнище усилва разпокъсването. Поради тази причина трябва да се съсредоточим върху мултидисциплинарния подход и върху пренасянето на открития и знания на равнище на ЕС.
Nessa Childers: Г-н председател, близо десет милиона европейци страдат днес от деменция, като болестта на Алцхаймер е най-често срещаната форма. Част от тази статистика е моята собствена майка, която почина миналата година. Ето защо силно приветствам европейската инициатива за деменция.
Следва да сме много загрижени, че по приблизителни оценки само половината от случаите са диагностицирани. Следва да сме много загрижени, че два пъти повече жени, отколкото мъже, страдат от деменция, и трябва да сме много загрижени, че поради застаряването на европейското население броят на болните ще се удвои през следващите 20 години.
Като се има предвид, че забавянето на появата на болестта на Алцхаймер с пет години означава 50% по-малко заболели, приветствам съсредоточаването на Комисията върху превенцията и ранното откриване. Приветствам съсредоточаването върху по-добрите научни изследвания в Европа, особено като знаем, че 85% от изследванията днес не са координирани в рамките на ЕС. Приветствам също съсредоточаването върху обмена на най-добри практики и правата на болните и техните семейства.
Аз и моите колеги социалдемократи, членове на ЕП, се съсредоточихме върху социалните аспекти на деменцията в нашите предложения за изменение и настоятелно призоваваме за следното:
Призоваваме за поставяне на силен акцент върху специфичните нужди на жените, които са два пъти по-засегнати от болестта и участват несъразмерно в полагането на грижи за болните, в сферата на медицинските и социалните научни изследвания, здравеопазването, заетостта и социалната политика.
Подновяваме призива си към Комисията за законодателство в областта на политики за психично здраве на работното място като част от тяхната компетентност относно здравето и безопасността на работното място с оглед на осигуряване на възможно най-добро интегриране на пазара на труда на лица с психични разстройства.
Препоръчваме проверка на използването на разпорежданията на пациента относно неговото лечение (воля на пациента) отвъд границите на Европа, които са крайно необходими.
Накрая също така подчертаваме важността във всички кампании за повишаване на осведомеността и образователните кампании да се обръща внимание на способността за разпознаване на симптомите на деменция.
В заключение, искам да поздравя докладчика Maria Matias и да благодаря на нея и на моите колеги докладчици в сянка за работата им върху доклада.
Frédérique Ries: Г-н председател, през последните години борбата с болестта на Алцхаймер най-после стана европейски приоритет! Нека добавя, че приветствам всички инициативи, обявени току-що от члена на Комисията Дали.
Тази форма на стареене на мозъка се увеличава бурно в Европа и в целия свят: повече от седем милиона са засегнатите лица, като броят им нараства до десет милиона, ако се вземат предвид и другите невродегенеративни заболявания. Можем и следва да приветстваме текущото финансиране на ЕС на 32 научноизследователски проекта, но трябва да работим по-добре, много по-добре, особено по отношение на координацията на научните изследвания за болестта на Алцхаймер в Осмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания още през 2014 г. Това е ясно посочено в точка 21 на нашата резолюция.
От жизненоважно значение също е да се съсредоточим върху мултидисциплинарния подход към начините за диагностика, профилактика, лечение и подкрепа на пациентите и техните семейства; това е застъпено в точки 2 и 20, което е много важно. Освен това в тази връзка едно неотдавнашно изследване, току-що публикувано във Франция, разкрива значителните социално-икономически разходи, произтичащи от заболяването: повече от 10 млн. евро месечно само за медицински грижи и наблюдение на пациентите. А това не включва огромната отдаденост на близките и семействата на пациентите, които посвещават повече от шест часа дневно на грижите и обслужването на болните.
Помощта за тези пациенти означава също така и правилно диагностициране. Научният свят ни казва, че сегашните международни критерии трябва да бъдат променени, защото при стриктното прилагане на често вече остарели критерии, нерядко се включват и твърде много пациенти с други форми на деменция.
На европейско равнище, обхванато в точка 64 от нашата резолюция, от решаващо значение е Парламентът най-после да отговори на призива на учените. Необходими са повече доброволци за клиничните изследвания, ако се надяваме един ден да открием лекарство, което е наложително. Предстоящото преразглеждане на директивата на ЕС относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти е златна възможност да се предостави конкретен отговор и да се даде надежда на засегнатите семейства.
Gerald Häfner: Г-н председател, който и да е планирал съчетаването на тези две разисквания, едва ли е направил добра услуга на Парламента - а още по-малко на обсъжданите въпроси.
В цяла Европа разходите за лекарства и здравно осигуряване се увеличават и всеки се опитва да намери начини как да бъдат намалени. Напредъкът в медицината все повече оскъпява лекарствата. Случаят, с който се занимаваме тук, е различен. В Европа има 30 милиона астматици, а ние имаме един дребен производител, разработил изделие, което прави инхалацията - която може да е животоспасяваща за астматиците и е изключително важна за лечението им - по-добра, по-бърза, по-ефикасна и преди всичко по-евтина. На производителя е отказван достъп до пазара в продължение на 14 години. Производителят се обръща към Комисията през 1996 г., а комисията по петиции се занимава с този въпрос от 2006 г. насам. Г-н Дали, работата на Комисията е да подпомага прилагането на закона и да бъде на страната на гражданите. В този случай това не се прави; вместо това Комисията отказва да вземе ясно решение - решение, което би помогнало на вносителя на петицията.
Искам да се обърна лично към Вас, г-н Дали, защото съм сигурен, че ще си спомните, че Ви поканихме на среща с комисията по петиции, за да обсъдим въпроса. Казахте ни, че нямате време за това, но че можете да намерите време за личен разговор. Дойдохме при Вас и разговаряхме лично. Вие лично ми обещахте, че ще се погрижите въпросът да намери решение много бързо. До този момент не съм получил никакъв отговор. Написах Ви още едно писмо, но отговор не получих. Освен това Вие се опитахте да предотвратите следващото разискване. Това не е начинът, по който трябва да действа Комисията.
Искам да заявя много ясно, че Европейският парламент очаква Комисията да бъде на страната на закона и на гражданите - и утре заедно ще гласуваме тази резолюция. Очакваме да гарантирате, че подобни производители са защитени от онези, които им отказват достъп до пазара. Тук са заложени много пари, но по-специално става въпрос за здравето на хората. Разбираме проблемите, но не можем да разберем Вашите действия, г-н Дали. Известни са ни всичките Ви аргументи. Прегледал съм купища папки, но все още не съм открил ясен аргумент, потвърждаващ Вашата позиция. Говорим за медицинско изделие. Цели 30 000 бройки са в употреба - хората са инхалирали милиони пъти с отлични резултати. Имаме писма от застрахователни дружества, които искат да разрешим достъп до пазара, за да бъдат спестени разходи. Очаквам Комисията най-после да си свърши работата и да стигне до положително решение на този въпрос.
(Ораторът се съгласява да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта, съгласно член 149, параграф 8)
William: (EN) Г-н председател, бих искал да попитам г-н Häfner дали е съгласен, че коментарът на члена на Комисията по въпроса за "Бронхо Еър" (BronchoAir), който изслушахме по-рано, беше изцяло уклончив и безполезен за дружеството по-конкретно и за страдащите от астма като цяло?
Gerald Häfner: (DE) Г-н председател, ако ми позволите, ще дам кратък, но личен отговор. Струва ми се, че членът на Комисията все още не се е възползвал от възможността лично да се запознае с въпроса и да формира собствено ново впечатление. Това обаче е идеалната възможност, г-н Дали, да погледнете по нов начин на въпроса и да стигнете до ново заключение след всичките години на отлагане - и бих Ви посъветвал да включите в екипа си различни членове от онези, които са отговорни за продължителните процедури досега. Ще се радвам да обсъдим това с Вас, или още по-добре бих искал да видя, че се срещате с вносителя на петицията и излизате с решение.
Изцяло съм съгласен с моя колега.
Marina Yannakoudakis: от името на групата ECR. - (EN) Г-н председател, 750 000 души в Обединеното кралство страдат от деменция; над 50% от тях ще развият болестта на Алцхаймер. Последиците са общи за всички, но опитът на всеки е различен. Няма лечение за това състояние, което често пъти държи като заложници и пациента, и болногледача, независимо от възрастта. Но какво може да се направи в ЕС? Законодателството очевидно е второстепенно в положение, в което преди всичко се нуждае от местна подкрепа.
На първо място, като внасяме темата в пленарната зала, ние имаме възможност да я изведем на преден план, да започнем разискване и да повишим обществената осведоменост. От това следва, че държавите-членки могат да вземат решение относно нейното приоритизиране и обмена на най-добри практики. На второ място, осведомеността може да доведе до по-добро разбиране на симптомите и следователно до ранно диагностициране. На пазара има лекарства, които могат да помогнат в този случай и ако се приемат в подходящото време, могат да забавят процеса. Важното е следното: болните получават помощ, семействата разполагат с информация и подкрепа и в крайна сметка на пациентите се помага да запазят достойнството си в това тежко заболяване.
William Dartmouth: Г-н председател, както изглежда, едно малко немско предприятие, "Бронхо Еър" от Мюнхен, е произвело инхалатор, който действително може да подобри живота на страдащите от астма лица, които разчитат на подобни устройства, за да дишат. Продуктът е изключен от пазара в продължение на повече от 14 години и обяснението на члена на Комисията защо това е така се различава много от това на председателя на комисията по петиции, с което започна разискването. Комисията по правни въпроси заяви, цитирам: "дружеството е жертва на крещящ отказ от правосъдие" от страна на Комисията.
Защо Комисията покровителства големите фармацевтични дружества и техните лобисти? В този случай Партията за независимост на Обединеното кралство, която имам честта да представлявам, решително подкрепя незабавното започване на разследване на работата на Комисията по този въпрос.
Diane Dodds: (EN) Г-н председател, както вече беше обявено в пленарната зала днес, в Обединеното кралство приблизително три четвърти милион лица страдат от някаква форма на деменция. Шестнадесет хиляди от тях живеят в моя избирателен район в Северна Ирландия.
Болестта на Алцхаймер е жестока болест. Тя лишава болните от личността им, отнема им тяхната самостоятелност и в крайна сметка ги лишава от връзката им със семейството и приятелите. Тя е унищожителна болест, обременяваща семействата и болногледачите, които често са изолирани и в лошо здравословно състояние поради тежестите, пред които са изправени. Както вече беше споменато в Парламента, много от тези, които полагат грижи, са жени.
По приблизителни изчисления броят на лицата с деменция в Обединеното кралство до 2050 г. ще скочи до 1,7 млн. Очакваните разходи за здравни и социални грижи към 2018 г. ще са 27 млрд. британски лири. Това са зашеметяващи цифри, които правят научните изследвания жизненоважни, а внимателното насочване на ресурсите в областта на здравните и социалните грижи абсолютно наложителни. Считам също така, че в това отношение трябва да признаем и приноса на доброволческия и общностния сектор.
Г-н член на Комисията, Вие отдадохте голямо значение на активното остаряване в добро здраве и аз с гордост подчертавам работата на програмата "Mullen Mews" в Белфаст, която измести международната конкуренция и спечели награди заради социалното приобщаване и подобряването живота на хора с деменция и на техните семейства и болногледачи.
Peter Jahr: (DE) Г-н председател, г-н Дали, съгласен съм, че е дразнеща необходимостта непрекъснато да се превключва от едната тема на другата. Иска ми се тези въпроси да бяха разгледани поне последователно един след друг.
Ще се върна на петицията на г-н Klein. Доволен съм, че имаме възможността да говорим за това, тъй като комисията по петиции отдавна се занимава с тази петиция. Какво се е случило за това време? Иновативен производител е разработил инхалатор за астматици. Инхалаторът е полезен за пациентите, защото е по-лесен за използване и е полезен за застрахователните дружества, защото е по-евтин. Производителят съвсем правилно е получил награда за него. След това идва неочакван удар: инхалаторът е забранен от германските органи, в резултат на което Европейската комисия започва процедура във връзка със защитните разпоредби.
Без да навлизам още веднъж в подробности, убеден съм, че първоначалната забрана на инхалатора през 1996 г. е наложена незаконно. Комисията е била длъжна да приключи процедурата във връзка със защитните разпоредби с решение, за да даде възможност на засегнатата страна да обжалва. В резултат на това г-н Klein - и тук цитирам позицията на нашата комисия по правни въпроси - е жертва на очевиден отказ от правосъдие. Г-н член на Комисията, не е моя работа да определям чия е вината. Важното тук е възможно най-скоро да се намери решение за справяне с проблема веднъж и завинаги. Просто искам от Вас да зачитате единодушния вот на нашата комисия по петиции. Надявам се и разчитам на Вашето съдействие и помощ не само в интерес на вносителя на петицията, но и в интерес на пациентите в целия Европейски съюз.
Daciana Octavia Sârbu: (RO) Г-н председател, все още има голяма несигурност и много, което днес все още не знаем за болестта на Алцхаймер. За съжаление, положението продължава да се влошава сега, когато населението на Европа застарява. Очевидно е необходимо провеждане на повече научноизследователска работа и изследвания на причините и лечението на деменцията. От друга страна обаче, както при незаразните заболявания, има доказателства, че редица прости мерки по отношение на начина на живот могат да предотвратят много разстройства. Затова съм поискала във внесените предложения за изменения да се отдава много по-голяма важност на провеждането на научноизследователска работа върху въздействието на храненето върху появата на болестта на Алцхаймер.
Много от нас със сигурност познават поне един човек, засегнат от това заболяване или от друга форма на деменция. Знаем, че в действителност разходите за човешки ресурси са много по-високи от социалните и финансовите разходи. Всички ние сме много загрижени от широко разпространените, опустошаващи поражения на деменцията върху толкова голям брой хора. В резултат на това разполагаме с изключително изчерпателен доклад, съдържащ всички ключови въпроси. Това, което искаме, е положителен отговор не само от Комисията, но и от държавите-членки.
Антония Първанова: (EN) Г-н председател, аз също съжалявам, че сливаме едното разискване с другото: това е все едно да имаме съвместно разискване върху корабоплаването и риболова, поради това, че и двете се извършват в морска среда. Въпреки всичко искам да поздравя докладчика Marisa Matias, тъй като наистина е от изключителна важност ЕС по конкретен начин да вземе мерки по отношение на болестта на Алцхаймер като един от своите здравни приоритети.
Настоящата медицинска и социална тежест на заболяването представлява сериозна заплаха за устойчивостта на нашите здравни и социални системи. Няколко други хронични заболявания значително ще се увеличат през следващите години и е от съществена важност да вземем изчерпателни мерки по отношение на тях с подходящ план за готовност. Искрено се надявам Комисията да поеме водеща роля в изграждането на европейската инициатива за болестта на Алцхаймер и да подкрепи държавите-членки в справянето с предизвикателствата на общественото здравеопазване на нашето застаряващо население. Специално приветствам съсредоточаването върху мултидисциплинарния подход.
На последно място, искам да подчертая необходимостта от съсредоточаване на вниманието върху научноизследователската работа и върху целенасоченото инвестиране в тази област, като се отчита един приоритет: да не се обслужват бизнес интереси, а да се постигнат конкретни резултати в интерес на общественото здравеопазване на пациентите и гражданите.
По отношение на въпросите, изискващи устен отговор, считам, че тук сме свидетели на един начин за лобиране, насочен към увеличаване на натиска върху германските органи и оспорване на изискванията и наредбите на ЕС за безопасност. Няма значение дали засегнатите предприятия са големи или малки: единственият важен за нас въпрос е безопасността на пациентите.
Satu Hassi: (FI) Г-н председател, госпожи и господа, моите най-искрени благодарности към докладчика г-жа Matias за отличната й работа по доклада относно болестта на Алцхаймер. Болестта на Алцхаймер и деменциите са голям проблем за обществото. Разходите за човешки и финансови ресурси са огромни. По приблизителна оценка лечението на болестта на Алцхаймер струва повече от 100 млрд. евро годишно. Това е повече от сумата, която Комисията счита, че ще струва, ако засилим контрола върху намаляването на емисиите на парникови газове с 30%. Смята се, че броят на пациентите с болестта на Алцхаймер се удвоява на всеки 20 години.
Искам да подчертая колко е важно ранната диагностика и превенцията да станат приоритет. По-конкретно, надявам се да има повече научноизследователска работа върху това как химичните вещества, пречещи на развитието на нервната система, могат да способстват за появата на болестта на Алцхаймер и риска от други заболявания, които причиняват влошаване на нервната система. Във всеки случай принципът на предпазливостта диктува, че трябва да се намали използването на химични вещества като пестициди в нашите градини и полета.
Miroslav Ouzký: (CS) Г-н председател, аз също искам да говоря за болестта на Алцхаймер. Известно ни е, че докладът няма конкретно законодателно въздействие, нито че е особено спорен. Надявам се, че няма да разедини заседанието. Все пак знаем, че това е много сериозно заболяване с много сериозни финансови последици и следователно представлява и много сериозен социален проблем. То е много тясно свързано със застаряването на населението на Европа и увеличаването му в Европа започва да прилича на неврологична епидемия. Какво можем да направим в тази връзка? Можем да подчертаем превенцията, която пести ресурси и подобрява здравето, можем да подобрим навиците за хранене на европейците, можем да обединим нашата научна основа в Европа и да координираме работата на отделните държави-членки, можем да подкрепим доброволческите организации и организациите на членовете на семействата, а така също можем да помогнем за създаването на специализирани центрове в Европа.
Philippe Juvin: (FR) Г-н председател, госпожи и господа, толкова много неща има да се кажат за болестта на Алцхаймер.
Позволете ми да се съсредоточа върху два аспекта. Първият е въпросът за домашното подпомагане на пациентите, които са сериозно болни. Знаем, че поради медицински причини е важно пациентите да не претърпяват резки промени в обкръжението си, което може да влоши заболяването и неговите симптоми и да направи нещата много по-сложни.
Един от нашите приоритети трябва да е възможността пациентите да останат колкото е възможно по-дълго време в обичайното си обкръжение. За да стане това, семействата и членовете на семействата, които помагат на пациента, трябва на свой ред да получат помощ. С други думи, семействата не трябва да бъдат оставяни да се грижат сами за себе си. Това е първото ми съображение.
Второто ми съображение се отнася за научните изследвания. Защо? Защото в крайна сметка за болестта на Алцхаймер надеждата е да се намери лекарство, а за да се намери това лекарство, е необходима ефективна научноизследователска работа. Чувал съм хора да казват, че за научните изследвания са необходими повече ресурси. Това без съмнение е вярно! Преди да говорим за ресурси обаче, трябва да говорим за използването на тези ресурси.
Досега научните изследвания бяха твърде разпокъсани и разнопосочни без определен приоритет. Хората не работят заедно и не разговарят помежду си. В бъдеще специалистът по клетъчна биология трябва да говори с физиолога, с рентгенолога, с невролога. Трябва да накараме хората да работят по-добре заедно. Затова призовавам Комисията да застане твърдо зад съвместната научноизследователска програма, чието начало беше поставено по време на френското председателство.
Накрая бих искал да завърша, като кажа на пациентите и техните семейства, че нещата се движат напред. Трябва да имат вяра, че не са сами. Вече не са сами!
Glenis Willmott: (EN) Г-н председател, искам да благодаря на докладчика и на докладчиците в сянка за тяхната добра работа относно доклада.
Макар че докладът относно болестта на Алцхаймер е много важен, знаем, че правомощията за изпълнението на политиките са главно на държавите-членки. Но застаряващото население е едно от най-належащите предизвикателства за решаване в бъдеще, тъй като ни е известно, че деменцията е сред главните причини за увреждания и зависимост при хората в напреднала възраст.
В момента основната отговорност за грижите е на единия от съпрузите или децата на пациента, което е изключително тежка и емоционално изтощителна работа. Поради това нашите предложения за изменения, призоваващи Комисията да разгледа възможностите за създаване на работни места от по-добър социален сектор в стратегията "ЕС 2020", са толкова важни. Важно е също така, че се съсредоточаваме не само върху предоставянето на финансиране на научните изследвания за нови лекарства за лечение на заболяванията, но и върху простите превантивни мерки, които всеки може да предприеме, като например промяна в хранителния режим и начина на живот. Храненето все по-често се изтъква като важен фактор в развитието на болестта на Алцхаймер и други деменции, и ние трябва да посветим част от нашите ресурси на по-нататъшни проучвания в тази насока.
През 2005 г. разходите за деменциите в ЕС бяха 130 млрд. евро и това засегна 19 млн. души - болни и болногледачи. Затова от морална и икономическа гледна точка е разумно да се осигури влагането на повече средства в борбата с тази ужасна болест.
Jorgo Chatzimarkakis: (DE) Г-н председател, съобщението и докладът са много добри и затова искам да изразя своите благодарности на члена на Комисията Дали и на г-жа Matias.
Болестта на Алцхаймер е чумата на нашето време и нашият най-голям проблем е, че знаем прекалено малко за нея. Ето защо се нуждаем от научни изследвания, научни изследвания и повече научни изследвания. Необходимо е да обединим силите си и затова приветствам инициативата на Комисията за създаване на иновационни партньорства по темата за остаряването в добро здраве; болестта на Алцхаймер отлично се вписва в нея.
Преди много години правителството на САЩ определи борбата с рака като водещ проект. Ракът не е победен, но се появиха множество лекарства и терапии. Точно от това се нуждаем тук и затова приветствам факта, че предстои да се съсредоточим върху болестта на Алцхаймер. Необходимо е да знаем как да провеждаме превантивни действия. Какво можем да направим в бъдеще в борбата с болестта на Алцхаймер? Затова не можем да продължаваме да пилеем средствата в европейската политика за научни изследвания. Трябва да се концентрираме върху конкретни области. Болестта на Алцхаймер би могла да бъде една от главните теми, с която сме се преборили.
Frieda Brepoels: (NL) Г-н председател, като заместник-председател на европейския алианс за борба срещу болестта на Алцхаймер в ЕП горещо приветствам доклада на г-жа Matias. В него се съдържат най-важните въпроси, които е необходимо да се разглеждат приоритетно. В това кратко време искам да засегна две неща.
На първо място, важността на превенцията и ранната диагностика. Кампаниите за повишаване на осведомеността за началните симптоми са от съществено значение, за да могат пациентите и техните болногледачи да се възползват възможно най-рано от вече съществуващите лечение и подкрепа. Наред с това обаче не трябва да се подценява важността на съвместната програма за научни изследвания. Мнозина от вас вече споменаха, че в днешно време 85% от обществените инвестиции в научните изследвания се правят без каквато и да било европейска координация и това неизбежно води до разпокъсване и дублиране. Затова една обща стратегическа програма за научните изследвания може да осигури по-ефективно използване на ресурсите и по-добро разбиране на причините, възможностите за лечение и социалното въздействие на заболяванията като болестта на Алцхаймер.
Miroslav Mikolášik: (SK) Г-н председател, съобщението на Комисията относно европейската инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции подобрява настоящите откъслечни мерки и съществуващите различия по отношение на достъпа до лечение, и ни води към по-добри здравни и социални условия за постоянно нарастващия брой на такива пациенти, чийто пропорционален дял се увеличава и в съотношение със застаряващото население в Европа.
Директивата е насочена и към здравните работници в тази област, като предоставя специализирано обучение, което горещо приветствам, както и подкрепа за членовете на семействата. Ние вече имаме проблем при наличието на близо 1,4 млн. нови случаи годишно с някаква форма на деменция, затова трябва да предприемем енергични действия за навременна диагностика, превенция и други свързани с тях въпроси като достойнството на пациентите.
В това отношение също има засегнати лица, по-специално членовете на семействата, изправени пред социална изолация. Обществото също трябва да окаже подкрепа и финансова помощ на хората, които се грижат за пациенти с деменция у дома.
Justas Vincas Paleckis: (LT) Г-н председател, искам да поздравя докладчиците, които са свършили отлична работа. Трябва да се признае, че със застаряването на населението в Европа болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция се разпространяват със застрашителни темпове. Често пъти симптомите на тези заболявания се диагностицират погрешно или се откриват прекалено късно, поради което пациентите не получават адекватно лечение. Призивът да се обявят деменциите за една от приоритетните области на здравеопазването е правилен. Само чрез възможно най-широкото разпространяване на информацията и повишаване на осведомеността на обществото относно болестта, нейните симптоми и ранни методи на диагностика ще можем да се справим с нарастващата вълна от деменция. За съжаление, в повечето от новите държави-членки на ЕС, включително Литва, грижата за пациентите с деменция е особено незадоволителна. Най-голямата тежест обикновено пада върху близките и членовете на семействата на пациентите. Държавите-членки следва да отдадат необходимото доверие на своята работа, като зачитат, доколкото това е възможно, времето, прекарано в грижи за близки, като време на трудова заетост и да предоставят социални гаранции.
Gay Mitchell: (EN) Г-н председател, искам само да отбележа, че говорим за болестта на Алцхаймер и хората в напреднала възраст, но лично съм запознат със случай в моя избирателен район на 48 годишен мъж, за когото грижи трябваше да полага неговият възрастен овдовял баща, тъй като младият човек беше с болестта на Алцхаймер. Няма да злоупотребявам с възможността да говоря, но Ви благодаря за нея, като искам да кажа, че подкрепям иновациите във връзка със стареенето. Това е въпрос, свързан предимно със стареенето, но не само с него.
Wolfgang Kreissl-Dörfler: (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, моите коментари се отнасят до петицията. Разглеждам внимателно този случай от пролетта на 2007 г. насам. През есента на 2007 г. отправих въпрос към Комисията. Отговорът беше повече от незадоволителен.
Имал съм много обсъждания с министерството на здравеопазването на Германия. Винаги всичко беше много смътно и неясно. От Вашия отговор, г-н Дали - от това, което прочетохте на глас - разбирам, че не сте склонен да разгледате случая по-подробно. Това не се случи по време на Вашия мандат, но има такова нещо като колективна отговорност и аз бих поискал от Вас - също от името на комисията по правни въпроси и комисията по петиции - да ни предоставите цялата документация, на която се основава вашето решение. Освен това, гледайки изделието, искам да знам - въпреки че мога да си представя отговора - защо определени дружества нямат интерес от излизането на друг продукт на пазара. Поставянето на тази пластмасова част в инхалатора е сравнително евтино, но печалбата е в цялостните продажби.
Наблюдавайки лобирането, предприето от фармацевтичната промишленост, и следейки внимателно финансовите интереси, които определени партии имат от това да държат малките предприятия извън пазара, отговорите понякога са съвсем очевидни.
Настоятелно Ви призовавам да изясните позицията си тук и сега дали ще ни предоставите документацията и дали сте готов да проведете с нас истинско обсъждане в комисията по петиции и комисията по правни въпроси, а не просто да отклонявате въпроса. Нашите граждани имат право на подобаващо отношение - включително и онези, които не са особено богати или влиятелни.
Elżbieta Katarzyna Łukacijewska: (PL) Г-н председател, Европейският съюз има застаряващо население и процентът на хората, страдащи от свързани с възрастта заболявания, се увеличава. Статистиката показва, че всеки пети човек над 80-годишна възраст страда от болестта на Алцхаймер. Не всички осъзнават факта, че това е нелечима болест, но с подходящи превантивни мерки и ранна диагностика, последиците от нея могат да бъдат забавени. Според Световния доклад за 2009 г. относно болестта на Алцхаймер 28% от световното население, страдащо от деменция, живее в Европа, на второ място след Азия в това отношение. В Полша, страната която представлявам, около 250 000 души страдат от болестта на Алцхаймер, а приблизителните оценки на специалистите са, че до 2040 г. тази цифра ще се е утроила. Както разбирате, тези статистически данни са обезпокояващи.
Деменцията не само води след себе си социални и икономически последици, но също така засяга пациентите, както и техните семейства. Поради тази причина съм доволна, че днес обсъдихме този важен проблем. Само сътрудничеството, високо специализираните научни изследвания и широкоразпространена кампания за информираност ще позволят бързата диагностика и по-добрата превенция.
Vilija Blinkevičiūt: (LT) Г-н председател, съгласна съм с конкретните действия, предложени в инициативата относно болестта на Алцхаймер, че е от първостепенна важност да се насърчава ранната диагностика и качеството на живота, да се подкрепя сътрудничеството между държавите-членки чрез споделяне на най-добри практики и клинични изследвания, и да се зачитат правата на хората, които живеят с това тежко заболяване. Тъй като в момента ЕС не разполага с достатъчно точни статистически данни за болестта на Алцхаймер, изследванията следва да се провеждат въз основа на общи, строго определени показатели. Освен това е необходимо да се инвестира в научните изследвания и ефективните подходи към системите за предоставяне на грижи. Особено внимание трябва да се обърне на здравните специалисти, доставчици на здравни услуги и обучението и подкрепата на семействата, които трябва ежедневно да се справят с болестта на Алцхаймер. Искам да подчертая, че в борбата с това трудно заболяване от съществено значение е да се обърне внимание на превенцията и усилията да се насочат към получаване на възможно най-ранно диагностициране. Ето защо е необходимо да се изготви превантивна стратегия за болестта на Алцхаймер, свързана с насърчаването на здравословен начин на живот, информиране на хората за заболяването и обмена на медицински практики.
Pat the Cope Gallagher: (GA) Г-н председател, искам да Ви благодаря, че ми дадохте възможността да говоря за болестта на Алцхаймер.
Болестта на Алцхаймер е заболяване, което е най-често срещаната причина за деменция, засягаща 44 000 души в Ирландия и близо десет милиона души в цяла Европа. Тя е прогресивно заболяване, което означава, че с течение на времето все повече части от мозъка се увреждат, а с това симптомите се влошават.
За съжаление, поради застаряването на населението в Европа в бъдеще има вероятност все повече хора да бъдат засегнати от болестта. Затова по-добрата координация между държавите-членки на ЕС по отношение на научните изследвания на причините за деменция, както и най-добрите практики по отношение на социалната система е от първостепенно значение. Тежестта за грижата често пъти лежи на плещите на близките членове на семействата и в Ирландия 50 000 души ежедневно се грижат за лица с деменция.
В заключение искам да отдам специална почит на всички болногледачи и на дружеството за борба с болестта на Алцхаймер в Ирландия, които предоставят невероятна помощ на хората, засегнати от деменция.
Margrete Auken: (DA) Г-н председател, искам да се обърна към члена на Комисията Дали. Тук можете да видите пластмасовото изделие, за което става дума. Големите мултинационални фармацевтични предприятия са тези, които са решили, че в случая с германския продукт пластмасовото изделие и лекарството са неразделно цяло. Това е лекарството. То трябва да премине основното изпитване. Пластмасовото изделие наподобява използването на спринцовка. Ясно е, че фармацевтичните предприятия печелят огромни суми пари от факта, че двата продукта трябва да се продават винаги заедно. Обществото, от друга страна, спестява много пари, когато може повторно да използва нещо отново и отново. Намирам за напълно скандално това, че Комисията продължава да твърди, че това просто изделие трябва да бъде подложено на същата подробна процедура на изпитване - като че ли то задължително спада към същата система за изпитване - като лекарството - не съвсем същата като за самото лекарство, знам, но все пак като за приспособление, принадлежащо към него. Просто е ужасно, че не сме получили ясен отговор по този въпрос. Има толкова много хора, включително много дружества и здравни застрахователи, които страдат в резултат от факта, че този прост пластмасов предмет не беше отдавна одобрен. Той никога не е създавал други проблеми освен финансови...
(Председателят отнема думата на оратора)
Paolo Bartolozzi: (IT) Г-н председател, госпожи и господа, невродегенеративните заболявания, и по-конкретно болестта на Алцхаймер, са здравен приоритет на ЕС.
Въпросната болест има сериозни последици за болните, а не само по отношение на здравеопазването. Разходите за преките и неофициалните грижи са наистина високи. Всъщност болестта на Алцхаймер засяга не само болните, но и всички, които се грижат за тях.
Ето защо ние се нуждаем от европейски отговор на проблема, координиран отговор от всички държави-членки, полезни взаимодействия от съгласувани мерки, които се отнасят по-специално до областта на науката и научните изследвания и които са отговорни за засилването на превенцията и диагностиката, за да се подобри лечението - включително иновативното лечение - на разположение в момента, както и от разпространението на информация сред държавите-членки относно резултатите, постигнати на национално равнище, като по този начин се повишава осведомеността относно заболяването.
Джон Дали: Г-н председател, уважаеми колеги, благодаря отново на Парламента и на колегите, които взеха думата, за тяхната ангажираност относно важната кауза за болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция.
Комисията приветства доклада на Парламента и неговите препоръки. Позволете ми да използвам възможността да подчертая, че Комисията изцяло се ангажира със собствено участие в мерките по отношение на болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция. Тези заболявания, за съжаление, са част от процеса на стареене за много европейски граждани.
Считам, че е наша колективна отговорност да работим заедно, за да сведем до минимум тяхната тежест и да инвестираме в иновации с цел превенция, диагностика, лечение и управление на тези заболявания.
Очаквам с нетърпение да подкрепя държавите-членки в техните усилия да работят в тясно сътрудничество с Парламента в борбата за справянето с болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция.
Относно петицията, внесена от г-н Klein, във връзка с инхалатора "Ефекто" (Effecto), на първо място, трябва да заявя - в отговор на забележката на г-жа Mazzoni, че работата на Комисията е да бъде на страната на гражданите - че мога да ви уверя, че моята работа е да бъда на страната на пациентите. За мен е много важно като член на Комисията, отговарящ за здравеопазването, да не бъде компрометирана безопасността на пациентите, да не се съкращават и заобикалят процедурите, които сме въвели с цел да гарантираме, че всяко устройство с медицинско приложение е правилно проверено и безопасността му е гарантирана.
Проблемът тук не е как да се предоставя медикамент с парче пластмаса, както беше казано. Проблемът е, че имаме нужда от клинични доказателства, че продуктът е безопасен и за да се направи това, от вносителя на петицията, в случая г-н Klein, беше поискано да проведе клинични изследвания върху 24 пациенти. Това е обхвата на клиничните изпитвания, които бяха изискани.
Защо има съпротива срещу предоставянето на клиничните изпитвания? Коя е причината за тази съпротива? Това е нещо, което се питам. Необходимо е да знаем например универсално ли е приложението на изделието, с един конкретен медикамент ли ще се използва, или може да се използва с различни медикаменти? Ако това е така, медикаментите различни дозировки ли изискват? Има ли изделието система за регулиране на дозировката? Като лаик, ако се налагаше да използвам такова изделие, бих си задал тези въпроси. Това са въпросите, които органите си задават. Искането им е да има доказателство, че изделието ще е безопасно в ръцете на пациентите като цяло.
Съществува, както казах, точна процедура за гарантиране на безопасност и аз няма да я заобиколя. Беше казано, че съм обещал да проуча случая. Обещах за проуча случая и действително съм го проучил. Разполагам с много подробности по случая. Естествено, беше необходимо за някои детайли да науча от други, които са в Комисията от 1987 г. насам. Когато г-н Klein поиска среща с мен или с моя кабинет, аз веднага се съгласих. Моят "началник кабинет" го информира, че сме готови за среща, за да обясним случая. Той ни отговори с имейл, в който поставяше множество условия, сред които като основа на срещата беше посочено, че Комисията на ЕС следва изцяло да поеме разноските. Това включваше самолетните билети и нощувките в Брюксел за него и неговия екип и аз не можех да се съглася с това.
Marisa Matias: Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, бих искала да започна, като изразя благодарността си за всички казани думи относно доклада, който Парламентът внася относно болестта на Алцхаймер и други деменции. Всички знаем, че положението, на което сме свидетели, е твърде трагично и че не се диагностицира успешно, което вече беше споменато тук.
Искам да спомена само един въпрос, който присъстваше във всички направени изказвания, но който, може би, не беше подчертан в достатъчна степен, и това е въпросът за достойнството на пациентите и техните права, но не само на пациентите, а също и на членовете на техните семейства, на онези, които се грижат за тях, независимо дали са професионални или непрофесионални болногледачи, както и на здравните работници, свързани с този вид заболяване.
Доволна съм, наистина съм доволна, от това което каза членът на Комисията за споделяне на загрижеността на Европейския парламент и че Европейската Комисия гледа на всички препоръки, предложени от Парламента в доклада, положително и ще направи всичко, което влиза в правомощията й, за да ги приведе в действие.
Знаем, че всеки изминал ден е закъснял в тази област, като се има предвид това, което ни предстои. Знаем също, че утре Парламентът ще направи съобщение по този въпрос. Очакваме резултата от гласуването, г-н член на Комисията, но знаем, че европейската общественост очаква от нас много повече от солидарност и морално успокоение. Европейците очакват конкретни и подходящи мерки, г-н член на Комисията, и аз наистина се надявам, че Вие и Комисията - която има инициатива, с каквато, за съжаление, Парламентът не разполага - ще направите този въпрос толкова приоритетен, колкото обещавате, и че ще го превърнете в законодателна инициатива, така че да се зачитат правата на европейците и техните семейства, и към всички да има проявено отношение на равенство и достойнство, каквото те заслужават.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе утре (сряда, 19 януари 2011 г.).
Писмени изявления (член 149)
Liam Aylward: По приблизителни оценки 9,9 млн. души в Европа страдат от невродегенеративно заболяване като болестта на Алцхаймер. Със застаряването на населението на Европа изчисленията на Евростат са, че през 2050 г. броят на лицата с невродегенеративно заболяване ще бъде два пъти по-голям в сравнение с 1995 г. Освен това, тъй като тежестта за грижите се поема от членовете на семействата, е установено, че болестта засяга трима души от семейството на пациента. В това отношение, трябва да се гарантира предприемането на действия на европейско равнище, за да бъдат подпомогнати държавите-членки в предоставянето на подходяща помощ на пациентите и техните семейства.
Напълно съм съгласен, че здравната политика на ЕС следва да обяви деменцията за приоритет. Подобаващо признание заслужава да се отдаде на организациите на пациентите и болногледачите, като същите следва да вземат участие в информационни кампании и в определянето на изследователските програми. ЕС предоставя значителна парична сума -159 млн. евро - за 34 научни проекта, свързани с невродегенеративните заболявания; но тъй като ще има огромно увеличаване на тези заболявания, научните проекти в рамките на Осмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания трябва да бъдат разширени и да включват изследвания върху поведенческите, когнитивните и безлекарствените терапии.
Vasilica Viorica Dăncilă: В европейските държави има данни за разпространението на болестта на Алцхаймер и други форми на деменция, събрани от "Алцхаймер Европа". Болестта на Алцхаймер е била и остава основна причина за деменцията във всички държави. 74,5% от случаите на деменция са съсредоточени в Северна Америка, 61,4% в Европа и 46,5% в Азия. Има случаи на болестта на Алцхаймер в ЕС обаче, които не са диагностицирани. Според наличните неотдавнашни епидемиологични данни само половината от хората, страдащи от това заболяване, са открити в момента. Във връзка с това мисля, че държавите-членки трябва да развиват дългосрочни политики и планове за действие с цел ускоряване на достъпа до финансиране за научните изследвания в областта на деменцията и болестта на Алцхаймер, включително изследванията в областта на превенцията на база, съизмерима с икономическото въздействие на тези заболявания върху обществото. Те трябва също да предвиждат и вземат мерки по отношение на социалните и демографските тенденции и да се съсредоточат върху подкрепата, предоставяна на семействата, които се грижат за пациентите, като по този начин се предостави социална защита на уязвими лица, страдащи от деменция.
Elisabetta Gardini: Внесената резолюция подновява нашата ангажираност към борбата с едно сериозно заболяване, което все още засяга всеки пети човек на възраст над 85 години. Моето мнение е, че са необходими ефективни и координирани действия в цяла Европа за осъществяването на по-нататъшен напредък в научноизследователската дейност и събирането на епидемиологични данни относно заболяването. Подходящата координация между държавите-членки може да допринесе за споделянето на най-добри практики в областта на лечението на пациентите и да помогне на гражданите да разберат важността на превенцията и ранната намеса. Инвестициите и сътрудничеството са от основно значение в тази област не само за намаляване на социалните разходи на тези заболявания, но така също и преди всичко за гарантиране, че на засегнатите лица ще се даде надежда за по-достоен живот. В този смисъл искам да подчертая, че деменциите, разбира се, не засягат само болните; те засягат също и хората около тях, като например членовете на семействата и здравните работници. Затова европейската стратегия следва да има за цел да осигури по-ефективна и практическа подкрепа за онези, които са изправени пред ежедневната задача да помагат на болните, запълвайки съществуващите празнини в областта на обучението на специалистите и лансирайки кампании за повишаване на осведомеността относно реалностите на това да живееш с болестта на Алцхаймер.
Louis Grech: Към днешна дата ЕС все още няма адекватен отговор на болестта на Алцхаймер и не е приключил нито една политика за нейната превенция. Освен това е тревожно, че държави като Малта все още не предлагат реимбурсиране на медикаментите, необходими за лечението на пациенти с това заболяване. Независимо, че Комисията не може да се намесва в организацията на националните здравноосигурителни схеми, тя трябва да увеличи своите усилия за оказване на натиск върху държавите-членки, за да се гарантира, че всяко лице, страдащо от болестта на Алцхаймер, получава необходимото лечение. Призовавам Комисията наистина да превърне борбата с деменцията в европейски приоритет и да приключи изброените по-долу предложения в рамките на разумен период: (1) насърчаване на сърдечносъдовото здраве и инвестиране в по-здрава работна сила; (2) насърчаване на инициативи, осигуряващи социална и интелектуална ангажираност на хората в напреднала възраст; (3) насърчаване на държавите-членки системно да прилагат рутинен скрининг, позволяващ ранно диагностициране на заболяването, както и предоставяне на лесен достъп до медикаменти и лечение, след като болестта е вече настъпила; (4) гарантиране на провеждането на редовни епидемиологични изследвания на европейско равнище; (5) насърчаване на държавите-членки да използват по-пълноценно помощните технологии.
Jim Higgins: Приветствам доклада като важна стъпка напред в борбата с деменцията. В момента един от всеки 20 души на възраст над 65 години и един от всеки 5 на възраст над 80 години страдат от деменция. Счита се, че повече от 8 милиона европейци на възраст между 30 и 99 години страдат от дегенеративни заболявания на нервната система, брой, който според учените може да се удвоява на всеки 20 години. Болестта на Алцхаймер представлява 50% от тези случаи. Близо десет милиона европейци страдат днес от деменция, като болестта на Алцхаймер е най-често срещаната форма. В Ирландия има 44 000 души с деменция. Повече от 50 000 са болногледачите на болни с деменция и около 100 000 души са пряко засегнати от деменцията. Като се има предвид, че забавянето на появата на болестта на Алцхаймер с пет години означава 50% по-малко заболели, приветствам съсредоточаването върху превенцията и ранното откриване от Европейската комисия. Приветствам съсредоточаването върху по-добрите научни изследвания в Европа, особено като знаем, че 85% от изследванията днес не са координирани в рамките на ЕС. За да съществува европейска стратегия в тази област, от съществено значение е различните държави да дадат предимство на изготвянето на национални планове за действие. Европейската стратегия трябва също така да се стреми към осигуряване на съществуването на услуги, които гарантират възможно най-голямо покритие, както и равни условия и лечение на пациентите.
Anneli Jäätteenmäki: Заболяванията, причиняващи загуба на паметта, са често срещан проблем в Европа. Приблизително десет милиона европейци страдат от тях в днешно време. Мнозинството от тях са с болестта на Алцхаймер. Много са факторите, влияещи на способността на хората да помнят и да учат нови неща. Сред тях са стресът, депресията, скръбта, прекомерното пиене, лошото хранене и медикаментите. Необходимо е да се обърне повече внимание на превенцията на тези заболявания от момента на навлизане в пубертета. Физическата и умствена активност, здравословното хранене и избягването на употреба на упойващи вещества предпазват хората от заболявания, причиняващи загуба на паметта. Като се справяме с рисковите фактори, свързани с тези заболявания, ние същевременно ще се справяме с факторите, свързани със сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания. В бъдеще трябва да се подчертае важността на осведомеността и неправителствените организации в борбата със заболяванията, причиняващи загуба на паметта. Организациите вършат много ценна работа. Трябва да им се окаже повече подкрепа, за да имат възможност болните с тези заболявания да получат по-задоволителна помощ. Освен това в бъдеще трябва да се отдаде повече внимание на лечебните центрове и тяхното качество. За съжаление, сега съществуващите не отговарят на изискванията. Във Финландия например е налице липса на взаимопомощ и подходящи центрове за дневни или дългосрочни грижи. Накрая, искам да привлека вниманието на всички към важността на подкрепата на персонала, специализиран в лечението на заболяванията, причиняващи загуба на паметта, тяхното подходящо обучение и развиването на умения и компетентност. Благодаря ви.
Sirpa Pietikäinen: Искам да благодаря на г-жа Matias за нейния похвален доклад по собствена инициатива относно европейска инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции. Всеки пети европеец ще развие заболяване, причиняващо загуба на паметта. Тези заболявания трайно оказват все по-голям натиск върху здравните системи, които се борят, за да се справят със застаряващото население, но също и върху болните и техните близки, изправени пред ново за тях положение. Няма консенсус по отношение на патогенезата на тези заболявания, но ранната интервенция в развитието им се счита за изключително важна. Докладът ще спомогне заболяванията, причиняващи загуба на паметта, да станат приоритетни измежду целите на здравеопазването на ЕС. Резултатът от гласуването ще изпрати правилното послание, а именно, че изследването на тези заболявания и тяхното лечение ще изискват сътрудничество на общоевропейско равнище. Въпреки че болните са предимно хора в напреднала възраст, с подобренията в диагностиката все по-често ще бъдат откривани ранните симптоми на тези заболявания сред работещото население. С цел засилване на сътрудничеството в Европа се нуждаем и от национални програми за паметта, които вече са започнали в някои държави-членки. Националните програми за паметта играят значителна роля за разпространяването на знания и най-добри практики, както и за намаляване броя на дейностите, които се препокриват.
Richard Seeber: Десет милиона души в Европа страдат от деменция; половината от тях са пациенти с болестта на Алцхаймер. Тези цифри ще продължат да се повишават в резултат на увеличената продължителност на живот. Докладът по собствена инициатива се движи в правилната посока с призива си за по-ефективен подход при лечението на деменцията, и по-специално на болестта на Алцхаймер. Особено внимание следва да се обърне на превенцията. Ранната диагностика, безплатният скрининг за рисковите групи и преди всичко по-доброто осведомяване на населението играят ключова роля в това, тъй като болестта на Алцхаймер обикновено се разпознава в прекалено късен стадий в ЕС. Продължаващото разпространение на деменцията налага необходимостта от европейска стратегия, която предлага, доколкото това е възможно, комплексни структури, предоставящи на пациентите равен достъп до информация и възможности за лечение. Не трябва да се забравя, че подкрепата на близките и болногледачите също е част от това. Освен това широките епидемиологични и клинични изследвания, както и по-доброто научно проучване на деменцията и болестта на Алцхаймер са важни фактори в борбата с деменциите.
Olga Sehnalová: Деменцията и особено болестта на Алцхаймер са не само сериозни медицински проблеми, но и изключително деликатни етични и социални проблеми, чиято тежест ще продължава да се увеличава във връзка със застаряването на населението на Европа. В представения документ съвсем правилно вниманието е съсредоточено върху различните аспекти на заболяването, и по-специално върху подкрепата за ранната диагностика, научните изследвания и подобряването на съществуващата грижа за пациентите. Въпреки това не по-малко важна според мен е областта на подкрепа на семействата на болните с деменция и подчертаването на недискриминиращия достъп до висококачествени здравни и социални грижи е от основна важност. Ролята на местните органи, общински или регионални, е от ключово значение тук, както и на доброволческите организации, които могат оперативно да отговорят на нарастващата нужда от тези служби. Европейската инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции е много важна също и за поставянето на това заболяване на сериозно и открито обсъждане в най-широкия смисъл на думата. Ето защо горещо приветствам и подкрепям инициативата.
| bg |
Подготвяне на горите за изменението на климата (кратко представяне)
Председател: Следващата точка е докладът на Kriton Arsenis, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно Зелената книга на Комисията относно опазването на горите и информацията за горите в ЕС: подготвяне на горите за изменението на климата.
Kriton Arsenis: Г-жо председател, г-н член на Комисията, горите са много важни за всички ни, за всички тук, в Парламента, и за всеки европеец във всяко кътче на Европа. Горите са част от нашата идентичност. Използваме ги за отдих и за трудова заетост и все пак те са толкова различни за всеки от нас, във всяка област на Европа. Ако човек от Северна Европа посети средиземноморските гори, ще си помисли, че много райони, които ние, от Средиземноморието, наричаме гори, са савани или паркове, тъй като те не служат за основа на производствени дейности. Или обратното, ако човек от Средиземноморието пътува из Северна Европа, ще реши, че горите в този регион са създадени от човешка ръка, а не са естествени, тъй като поддържат сериозни производствени дейности.
Тези гори, които са толкова различни за всеки човек в Европа, за всяка област, са изправени пред една обща заплаха - изменението на климата. То застрашава европейските гори с увеличаването на горските пожари, с болестите, преминаващи от една страна в друга и излагащи на риск цели видове, както и с бедствията, причинени от екстремни атмосферни условия. Въздействието варира в различните географски райони, но то е трансгранично и мерките срещу него трябва да се подпомагат от Европа.
Днес разискваме, а след два дни ще гласуваме доклада на Парламента относно опазването на горите. От самото начало този доклад се формира въз основа на съгласие, в сътрудничество с членове от всяка страна и политическа група. Когато беше внесен за разискване в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, той беше дооформен чрез процедура по внасяне на 50 компромисни изменения от всички политически групи и области, представлявани в Европа. Ето защо съм убеден, че докладът представлява мнението на Парламента за това, как можем да помогнем на горите, как можем да помогнем на нашите общности да се приспособят към изменението на климата.
За какво настояваме в този доклад? Настояваме Комисията да продължи дейността си във връзка с Бялата книга относно адаптирането спрямо изменението на климата и опазването на горите от него, искаме нов регламент, който да замени стария регламент относно предотвратяването на горските пожари, настояваме за нов регламент, който да замени стария регламент относно информацията за състоянието на горите, и накрая, искаме увеличаване на финансирането за горите в рамките на втория стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП).
На горите се падат 42 % от селските райони, но само 1 % от ОСП. Настояваме за механизъм за финансиране на държавни агенции, за устойчиви критерии за дървесната биомаса, използвана за енергия, и накрая, за изпреварващо, осъществимо управление на горите, адаптирано към изменението на климата.
Elena Băsescu: (RO) Г-жо председател, ролята на този доклад е да се възобнови разискването за опазването на горите на европейско ниво. Както дейностите по опазване на горите, така и осигуряването на информация за тях се основават на сътрудничеството между европейските институции и органите в държавите-членки.
Бих искала да наблегна на параграф 23 от доклада, който засяга справянето с незаконната сеч. Трябва да отбележа, че прилагането на устойчиво управление на горите е жизненоважно за опазването на биоразнообразието в Европа. За да се завърши този процес, са нужни допълнителни финансови ресурси и премахване на законодателните пречки. Трябва да се насърчи изследването на изменението на климата, по-специално като част от многонационални проекти. Приветствам и инициативата, насочена към организирането на програми за обучение на служители.
João Ferreira: (PT) Г-жо председател, по една тема, която е обширна по характер, искам да направя само два кратки коментара. С първия искам да насоча вниманието към заплахите, които понастоящем тегнат над безброй горски екосистеми. Наред с други неща, бих наблегнал на разпространението на инвазивни чужди видове, на вредители и на горските пожари. Има доказателства за известна повторяемост на някои от тези фактори, особено в регионите по цел "Сближаване". Необходимо е щателно проучване на тяхното въздействие, както и на най-добрите начини за повишаване на устойчивостта на горите спрямо тази група биотични и абиотични заплахи. За тази цел следва да се насочат достатъчно финансови ресурси, по линия на програмите на Съюза и мерките за подпомагане, за оценка на екологичното състояние на горите и на здравето на растенията в тях, както и за повторната им класификация, включително повторно залесяване, при което се дава предимство на характерните местни видове и на смесените гори, както и на тяхната издръжливост и биоразнообразие.
На второ място, бих обърнал внимание на огромното разнообразие от природни условия, а следователно и горски екосистеми, които се срещат в Европа. Те трябва да се разпознават и ценят - трябва да се цени тяхната многофункционалност, наред с потенциала им за създаване на заетост и за развитие на селските райони.
Jaroslav Paška: (SK) Г-жо председател, съвременните проучвания на въздействието на изменението на климата върху горите в Европа показват, че има широка гама от конкретни регионални реакции от страна на горски екосистеми.
Способността за справяне с видовете и обсегът на очакваните проблеми зависи от природните условия в региона (планинските райони например се сблъскват с проблеми, различни от тези на областите, разположени в низините), от физиологичната чувствителност на горската растителност, от това, до каква степен отделните екосистеми са развили потенциала си за адаптиране, от интензивността на очакваното изменение на климата (съгласно прогнозите изменението в Централна и Източна Европа например ще бъде един и половина пъти по-голямо от средното за света) и от техническите възможности, с които разполага лесовъдството за предприемане на действия за адаптиране, например чрез промяна на видовия състав в полза на устойчивите дървета. Следователно когато се разработват мерки, насочени към опазването и адаптирането, е изключително важно да се вземат предвид конкретните местни и регионални характеристики и да се отчитат факторите, специфични за защитените местообитания.
Seán Kelly: (EN) Г-жо председател, за мен е удоволствие да съм тук този следобед. Днес моите колеги и аз за пръв път произнесохме речи в Народното събрание на Ирландия - Даил - на Деня на Европа, така че от тази гледна точка денят е исторически.
Темата, която разискваме, е от първостепенно значение, защото горите имат огромна роля, по-специално в борбата с изменението на климата. Слушаме много за нашумели въпроси като възобновяемата енергия и т.н., които определено са важни, но горите заслужават много повече внимание, защото отглеждането на горите отнема много време, поради което те трябва да се опазват и стимулират.
Необходими са изследвания, по-специално относно начините за ограничаване на горските пожари. Горчиво е осъзнаването, че една единствена запалена клечка кибрит може потенциално да унищожи хиляди хектари прекрасни гори. Изразявам също така съгласието си с докладчика, че не е достатъчно на залесяването да се пада 1 % от разходите за ОСП. Нашият парламент желае да увеличи площта на горите в Ирландия през идните години и едно повишаване на размера на финансирането по линия на ОСП несъмнено би било разумно и полезно.
Карел де Гухт: Г-жо председател, в този много късен час бих искал най-напред да благодаря на докладчика, г-н Arsenis, за неговата ангажираност и за работата му по изготвянето на доклада относно опазването на горите и информацията за горите.
Благодаря и на членовете на комисията, които изложиха своите мнения, за ценния им принос. Европейската комисия обяви намерението си да представи Зелена книга относно опазването на горите и информацията за горите във връзка с Бялата книга от 2009 г. относно адаптирането спрямо изменението на климата. Тя беше приета през март 2010 г.
В Зелената книга са изложени различните социално-икономически и екологични функции на горите, както и предизвикателствата, пред които те ще бъдат изправени през идните десетилетия. Тя съдържа и преглед на настоящите информационни системи за горите в Европа. Най-важното е, че в нея е отправена покана към Парламента и Съвета, както и към всички други заинтересовани страни, да представят своите идеи относно опазването на горите и информацията за горите, както и относно по-нататъшните стъпки, за да може ЕС да повиши стойността на работата, която се осъществява на равнище държави-членки и, в по-широк план, в цяла Европа. Водещият принцип е да се зачитат сферите на компетентност и субсидиарността на държавите-членки, като същевременно се проучи как ЕС може най-добре да допринесе за гарантиране на опазването на функциите на горите, както и на наличието на информацията, необходима за постигането на това.
Изминалата година беше богата на дискусии и заключенията на Съвета, заедно с резултатите от консултациите със заинтересованите страни, вече допринасят за обмислянето на следващите стъпки от страна на Комисията. Въпреки че се проведе продължителен дебат за това, дали ЕС се нуждае от политика за горите, с голямо задоволство установих, че високата оценка на икономическите, социалните и екологичните функции на горите е обща тема в коментарите на заинтересованите страни и на Съвета и че тази загриженост е отново очевидна днес в доклада, изготвен от Kriton Arsenis.
Налице е също така много голяма потребност от сравнима информация по широк кръг от въпроси, свързани с лесовъдството, като заетостта, горския фонд, биомасата, пожарите, информацията и тенденциите, касаещи въглерода в почвите и в горите, здравето на горите, биоразнообразието и опазването на водите, като всяка институция набляга силно на намирането на средства за нейното набавяне.
В очакване на доклада на Парламента, вече започнахме работа с държавите-членки във връзка с по-подробното и по-ясно формулиране на точните информационни потребности на равнище ЕС. Докладът ще ни помогне да придадем целенасоченост на тази дейност.
След изясняване на информационните потребности трябва да се разработи следващата фаза. Ще работим и по двата аспекта през идната година, внимателно и без да дублираме други дейности в областта на горите.
Въоръжени със съответната полезна и сравнима информация, би трябвало да можем в близко бъдеще по-добре да осигуряваме добавена стойност на равнище ЕС по всички социално-икономически и екологични въпроси, свързани с лесовъдството, и по този начин да подготвим почвата за по-добър принос от страна на ЕС в подпомагането на горите, за да могат те да продължат да предоставят многобройни ползи на всички нас. Сега Комисията ще проучи подробно този доклад и ще обмисли цялостната ни реакция по отношение на него, както и на заключенията на Съвета и приноса на заинтересованите страни.
Председател: Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в сряда, 11 май 2011 г.
Писмени изявления (член 149)
Robert Dušek: В доклада относно опазването на горите се разглежда проблемът с намаляването на горите в резултат на сеч. Като се има предвид, че неизбежно предстоят по-нататъшни загуби поради изменението на климата, европейското лесовъдство се намира в тежко и изпълнено с рискове положение. Някои държави-членки (например Германия и Австрия) водят балансирана политика за горите. Много страни - особено новите държави-членки, включително Чешката република - допускат неустойчиво лесовъдство на територията си, което обаче може да се определи като пълно изсичане и плячкосване на горската растителност. Съотношението между изсичането и прираста на горите превишава дори 100 %. Абсолютно необходимо е да се управлява и регулира сечта и изсичането на горите на европейско равнище дотогава, докато в тези страни има такива некомпетентни или корумпирани политици, които или не могат, или не желаят да прекратят тази тенденция. Управлението на горите в Чешката република се е превърнало в бизнес, в който единственото, което има значение, са финансовите печалби на участващите дружества. Не може да се говори за поддържане или за устойчиво управление на горите. Доста често се случва също така някои граждани да отсичат дървета без разрешение, защото това е изгодно от гледна точка на цената на горивата за отопление. Трябва да отправя призив към органите, които не налагат наказания в такива случаи и дори не се заемат с този проблем, защото изсичането на горите се е превърнало в обичайна практика в Чешката република. Приветствам доклада. Той е още една стъпка по посока на устойчивото лесовъдство в Европа и на прекратяването на плячкосването на горите в някои държави-членки.
Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz: В доклада правилно е посочено, че политиката за горите е отговорност на държавите-членки. Ние обаче трябва да я подкрепим на европейско равнище, най-малкото заради принципа на субсидиарността. От гледна точка на изменението на климата гарантирането на безопасността на горите е изключително важно, тъй като те все повече биват застрашени от природни бедствия, и по-специално например от пожари и широка гама от болести по дърветата. Не бива да забравяме изключителната роля на горите за гарантиране на биологичното равновесие и разнообразие, както и факта, че те са ценно звено за правилното функциониране на икономиката не само по отношение на производството на дървен материал, но и във връзка с други продукти и услуги, които са общи обществени блага. Затова считам, че е много важно да се въведе обща устойчива политика на управление на горското стопанство. Призовавам Комисията да изготви правно обвързващи критерии за устойчиво развитие на дървесната биомаса, като същевременно въведе инструменти за събиране на информация за горите и горското стопанство и за осигуряване на достъп до тази информация.
Rareş-Lucian Niculescu: Аз бях докладчик по становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони относно този доклад. Постарах се да наблегна на връзката, която съществува между горите и селските общности въз основа на икономическата и социалната роля, която горите играят като важен източник на доходи, както и на селскостопанска продукция. Считам, че ролята на горите в бъдещата Обща селскостопанска политика е важен аспект в това отношение. Това е особено валидно в случаите, когато действията на Европа в сектора на горското стопанство се осъществяват по-специално посредством втория стълб на ОСП - развитието на селските райони. Той следва да се съхрани като мощен и ефективен инструмент, като финансирането трябва все така да е в достатъчен размер като част от програмите по линия на ОСП след 2013 г. Трябва да се оказва непрекъсната подкрепа за създаването на горски насаждения като част от тези програми. Горите са и важен доставчик на обществени услуги, които остават невъзнаградени от пазара. Ето защо смятам, че на собствениците на гори трябва да се предоставят директни плащания на площ. Ролята на горите в енергийната стратегия на Европейския съюз е друг важен елемент, защото понастоящем потенциалът им на възобновяем енергиен източник не се използва пълноценно.
Ivari Padar: Налице е липса на последователност между различните политики на Европейския съюз, свързани с горското стопанство, както и тези на държавите-членки. Ето защо е необходимо да се координират по-всеобхватно политиките, свързани с лесовъдството, селското стопанство, възобновяемата енергия, биоразнообразието, както и други екологични политики. Тук трябва да вземем предвид и индустриалната политика и политиката за научни изследвания, както и стратегията "Европа 2020". Лесовъдството е естествена част от една интегрирана политика за селските региони и регионална политика, и това следва да се отчете по време на обсъжданията за бъдещето на общата селскостопанска политика след 2013 г.
Rovana Plumb: Европейските гори допринасят съществено за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптацията на европейските общества чрез продължаването на техните икономически, социални и екологични функции. Ето защо инструментите, свързани с горите в ЕС, следва да се осъвременят с цел преодоляване на новите заплахи за тяхното устойчиво управление и опазване. Подчертава се основната роля на устойчивото управление на горите и значението на горите за конкурентоспособността и заетостта, така че да се постигнат целите на ЕС във връзка с климата и да се предоставят необходимите услуги по отношение на екосистемите, като опазването на биоразнообразието, защитата срещу природни бедствия и улавянето на CO2. Призовава се за: 1. Подобряване на докладването посредством националните програми за горите и по-ефективно прилагане на устойчиво управление на горите в целия Европейски съюз. 2. Незабавно приемане на законодателство за предотвратяване на горските пожари, както и за информация за горите при отчитане на климатичните заплахи и необходимостта от събиране и разпространяване на съпоставими данни. Освен това в него се призовава за Бяла книга за защитата на горите, посветена на въпросите за финансовите ресурси, обмена на знания и насърчаването на научните изследвания. 3. Признава се значението на горите за развитието на селските райони и необходимостта от премахване на пречките за финансирането на горското стопанство и биоразнообразието. Постигнато е съгласие за отправяне на призив за достъп до финансиране на подходящи мерки за държавните органи и за земеделските производители.
| bg |
Писмени декларации, вписани в регистъра (член 123 от Правилника за дейността): вж. протокола
| bg |
Трансфер на бюджетни средства
| bg |
11. Подобряване на прозрачността на цените на газта и електричеството за промишлени крайни потребители (преработена версия) (
| bg |
4. Сертифициране на машинисти, управляващи локомотиви и влакове по железопътната система на Общността (вот)
| bg |
Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола
| bg |
Внасяне на документи: вж. протоколи
| bg |