Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Chunks_4000

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (125)

all_all · 557k rows

Split (2)

train · 235k rows

language stringclasses 2 values	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 328 112k
bg	caselaw	EU	7.12.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 406/22 Жалба, подадена на 24 септември 2015 г. от Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals GmbH, Akzo Nobel Chemicals BV срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 15 юли 2015 г. по дело T-47/10, Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals GmbH, Akzo Nobel Chemicals BV, Akcros Chemicals Ltd срещу Европейската комисия (Дело C-516/15 P) (2015/C 406/23) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals GmbH, Akzo Nobel Chemicals BV (представители: C. Swaak, R. Wesseling, advocaten) Други страни в производството: Европейска комисия, Akcros Chemicals Ltd Искания на жалбоподателите Жалбоподателите молят Съда: — да отмени решението на Общия съд от 15 юли 2015 г. по дело T-47/10 в частта, в която постановява, че за глобите, първоначално наложени на Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals B.V. за участието им в нарушенията, Akzo Nobel N.V. отговоря и след отмяната на тези глоби от Общия съд; и — да отмени решението от 2009 г. в частта, в която установява участието на Akzo Nobel Chemicals GmbH и AkzoNobel Chemicals B.V. в нарушенията, и в частност член 1, раздел 1, буква б) и член 1, раздел 2, буква б); и — да отмени решението от 2009 г. в частта, в която установява отговорността и/или налага глоба на Akzo Nobel N.V. поради неправомерното поведение на Akzo Nobel Chemicals GmbH и AkzoNobel Chemicals B.V, и в частност член 1, раздел 1, буква a) за периода от 24 февруари 1987 г. до 28 юни 1993 г., и член 1, раздел 2, буква a) за периода от 11 септември 1991 г. до 28 юни 1993 г. и/или член 2, раздели 6 и 23; или при условията на евентуалност — да отмени решението на Общия съд от 15 юли 2015 г. по дело T-47/10 и да му върне делото за да вземе той всички необходими решения по същество; и — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по обжалването. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правилата относно отговорността на дружествата майки, когато приел, че за глобите, първоначално наложени на дъщерните дружества, но отменени от Общия съд, Akzo Nobel N.V продължава да отговаря. При положение като това в настоящото производство, в което отговорността на дружество майка произтича изцяло от отговорността на неговите дъщерни дружества, отговорността на това дружество майка не може да надвишава отговорността, която в крайна сметка носят дъщерните му дружества. Ето защо отмяната на глобите, наложени на Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals B.V., би трябвало да доведе до отмяна на глобата, наложена на Akzo Nobel N.V. Това важи още повече в настоящия случай, в който отмяната на глобите, наложени на Akzo Nobel Chemicals B.V., би трябвало да доведе и до отмяна на цялото решение що се отнася до тези две дружества. През 2011 г., след решението на Съда по дело ArcelorMittal, се оказва, че правомощието на Комисията да наложи глоба на Elementis и Ciba/BASF е било погасено по давност. Тогава Комисията решава да отмени изцяло решението си от 2009 г. в частта, в която се отнася до всеки правен субект от тези две групи дружества. Ако Комисията приложи същия подход и що се отнася до Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals B.V., които са в същото положение, тя би трябвало да отмени констатацията в решението, в която се приема, че тези субекти изобщо са участвали в нарушението. Ако тези две положения следва да бъдат третирани еднакво, въпросът за вменяване на отговорността никога не би възникнал, тъй като поначало не е било необходимо и не е имало правно основание за каквото и и да било вменяване на отговорност за глоба на Akzo Nobel N.V.
bg	caselaw	EU	1.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 180/60 Жалба, подадена на 3 юни 2009 г. — ERGO Versicherungsgruppe/СХВП — Société de Développement et de Recherche Industrielle (ERGO) (Дело T-220/09) 2009/C 180/110 Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: ERGO Versicherungsgruppe AG (Дюселдорф, Германия) (представители: V. von Bomhard, A. Renck, T. Dolde и J. Pause, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: Société de Développement et de Recherche Industrielle SAS (Chenôve, Франция) Искания на жалбоподателя — Да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) по преписка No R 515/2008-4 от 20 март 2009 г. и — да се осъди ответникът да заплати разноските по делото. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „ERGO“ за стоки и услуги от класове 3 и 5 (Заявка за регистрация No 3 292 638) Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Société de Développement et de Recherche Industrielle SAS Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка „URGO“ за стоки от класове 3 и 5 (Марка на Общността No 989 863) Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1)), тъй като не съществува вероятност от объркване между конфликтните марки. (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ 2009, L 78, стр. 1).
bg	caselaw	EU	24.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 239/27 Жалба, подадена на 8 май 2017 г. от Canadian Solar Emea GmbH, Canadian Solar Manufacturing (Changshu), Inc., Canadian Solar Manufacturing (Luoyang), Inc., Csi Cells Co. Ltd, Csi Solar Power (China), Inc. срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 28 февруари 2017 г. по дело T-162/14, Canadian Solar Emea GmbH и др./Съвет (Дело C-236/17 P) (2017/C 239/34) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Canadian Solar Emea GmbH, Canadian Solar Manufacturing (Changshu), Inc., Canadian Solar Manufacturing (Luoyang), Inc., Csi Cells Co. Ltd, Csi Solar Power (China), Inc. (представители: J. Bourgeois, avocat, S. De Knop, advocaat, M. Meulenbelt, advocaat, A. Willems, avocat) Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Съда: — да отмени решението на Общия съд по дело T-162/14, — да уважи предявеното в първоинстанционното производство искане и да отмени обжалвания регламент в частта, която се отнася до жалбоподателите, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени от него и жалбоподателите в първоинстанционното и въззивното производство, — да осъди останалите страни във въззивното производство да заплатят направените от тях съдебни разноски. При условията на евентуалност — да отмени решението на Общия съд по дело T-162/14, — да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, — да не се произнася по съдебните разноски в първоинстанционното и въззивното производство, които да бъдат присъдени с окончателното решение на Общия съд, — да осъди всички останали страни във въззивното производство да заплатят направените от тях съдебни разноски. Основания и основни доводи 1. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като поискал от жалбоподателите да докажат правния си интерес от първото и второто основание; при всички случаи Общият съд допуснал грешка в правната квалификация на фактите, тъй като жалбоподателите имали такъв интерес. 2. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като поискал от жалбоподателите да докажат правния си интерес от третото основание; Общият съд допуснал грешка при тълкуването на член 2, параграф 7, буква a) от Регламент 1225/2009 (наричан по-нататък „Основният регламент“) (1). 3. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел за приложим към разглежданото в случая антидъмпингово разследване Регламент 1168/2012 (2); Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че отказът на Комисията да уважи искането на жалбоподателите за третиране като дружества, работещи в условията на пазарна икономика, не опорочава обжалвания регламент. 4. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като предоставил възможност на институциите да определят антидъмпинговото мито в размер, включващ обезщетение и за други, освен причинените с дъмпинговия внос вреди; Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като неоснователно обърнал тежестта на доказване. (1) Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51). Впоследствие член 2, параграф 7, буква a) от Основния регламент е заменен с идентичния на него член 2, параграф 7, буква a) от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21). (2) Регламент (ЕС) No 1168/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година за изменение на Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета (ОВ L 344, 2012 г., стр. 1).
bg	caselaw	EU	12.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 331/21 Определение на Общия съд от 13 септември 2011 г. — ara/СХВП — Allrounder (A) (Дело T-397/10) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Неспазване на срока за представяне на мотиви към жалбата пред апелативния състав - Решение на апелативния състав, с което се отхвърля искането за restitutio in integrum - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание) 2011/C 331/42 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: ara AG (Langenfeld, Германия) (представител: M. Gail, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Allrounder SARL (Sarrebourg, Франция) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 23 юни 2010 г. (преписка R 1543/2009-1), относно направеното от жалбоподателя искане за restitutio in integrum Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание. 2. Осъжда ara AG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 301, 6.11.2010 г.
bg	caselaw	EU	22.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 329/12 Определение на Общия съд от 4 юли 2014 г. — Uspaskich/Парламент (Дело T-84/12) (1) ((Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Привилегии и имунитети - Член на Европейския парламент - Решение за снемане на имунитета - Преразглеждане - Решение да не се защитава имунитета - Недопустимост - Явна недопустимост)) 2014/C 329/15 Език на производството: литовски Страни Жалбоподател: Viktor Uspaskich (Kėdainiai, Литва) (представител: Aivaras Raišutis, адвокат) Ответник: Европейски парламент (представители: N. Lorenz, M. Windisch и L. Mašalaitė-Chouteau) Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Република Литва (представители: D. Kriaučiūnas и V. Balčiūnaitė) Предмет Искане, от една страна, за отмяна на решението на Европейския парламент от 1 декември 2011 г. да не се защитава парламентарният имунитет на жалбоподателя и за отхвърляне на искането за преразглеждане на решението за снемане на имунитета, и, от друга страна, искане за обезщетение. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти недопустима. 2) Осъжда г-н Viktor Uspaskich да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, които са направени от Европейския парламент. 3) Република Литва понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 126, 28.4.2014 г.
bg	caselaw	EU	7.6.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 142/38 Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 23 април 2008 г. — Bain и др./Комисия (Дело F-112/05) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Заплата - Корекционни коефициенти - Прехвърляне на част от заплатата извън държавата по месторабота - Пенсии - Неприсъствено производство - Прилагане във времето на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд - Фишове за заплата - Възражение за незаконосъобразност) (2008/C 142/71) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Neil Bain (Брюксел, Белгия) Obhijit Chatterjee (Брюксел, Белгия), Richard Fordham (Берген, Нидерландия), Roger Hurst (Берген, Нидерландия) (представител: адв. N. Lhoëst, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: M. V. Joris и M. D. Martin) Предмет Отмяна на извлеченията от платежните ведомости на жалбоподателите за месеците февруари, март и април 2005 г., както и на всички последващи такива извлечения, доколкото са в приложение на твърдени от тях за незаконосъобразни разпоредби от Регламент No 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица, отнасящи се за прехвърляне на част от заплатата към страната на произход на длъжностното лице (предишно дело T-419/05). Диспозитив 1) Отхвърля иска като недопустим. 2) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 48, 25.2.2006 г., стр. 36 (делото първоначално е регистрирано пред Първоинстанционния съд на Европейските общности под номер Т-419/05 и е прехвърлено на Съда на публичната служба на Европейския съюз с определение от 15.12.2005 г.).
bg	caselaw	EU	5.12.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 454/6 Определение на Съда (шести състав) от 6 септември 2016 г. — Lidl Stiftung & Co. KG/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (Дело C-237/14 P) (1) ((Обжалване - Марка на Европейския съюз - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Явно недопустима или явно неоснователна жалба)) (2016/C 454/12) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Lidl Stiftung & Co. KG (представители: M. Wolter, M. Kefferpütz и A. K. Marx, Rechtsanwälte) Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Lidl Stiftung & Co. KG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 282, 25.8.2014 г.
bg	caselaw	EU	25.8.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/12 Решение на Съда (трети състав) от 12 юни 2014 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Digibet Ltd, Gert Albers/Westdeutsche Lotterie GmbH & Co. OHG (Дело C-156/13) (1) ((Преюдициално запитване - Свободно предоставяне на услуги - Член 56 ДФЕС - Хазартни игри - Правна уредба, предвиждаща забрана на хазартните игри по интернет, която за ограничен период от време не се прилага в една от федеративните единици на държава членка - Съгласуваност - Пропорционалност)) 2014/C 282/16 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesgerichtshof Страни в главното производство Жалбоподател: Digibet Ltd, Gert Albers Ответник: Westdeutsche Lotterie GmbH & Co. OHG Диспозитив Член 56 ДФЕС трябва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска правна уредба, обща за по-голямата част от федеративните единици на държава членка с федерално устройство, която правна уредба забранява по принцип организирането на и посредничеството при хазартните игри по интернет, когато за ограничен период от време само една федеративна единица е оставила в сила по-либерално законодателство, съществуващо наред с ограничителното законодателство на другите федеративни единици, при положение че такава правна уредба може да отговори на условията за пропорционалност, установени от практиката на Съда, което запитващата юрисдикция следва да провери. (1) ОВ C 189, 29.6.2013 г.
bg	caselaw	EU	15.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/70 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 8 май 2008 г. — Kerstens/Комисия (Дело F-119/06) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Допустимост - Органиграма - Акт, засягащ интересите на служителя - Промяна на длъжността - Промяна на функциите - Интерес на службата - Еквивалентност на длъжностите - Прикрита санкция - Злоупотреба с власт) (2008/C 209/128) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Petrus Kerstens (Overijse, Белгия) (представител: C. Mourato, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: K. Herrmann и M. Velardo) Предмет От една страна, отмяна на Решение от 8 декември 2005 г. на Управителния съвет на Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO), с което се изменя органиграмата на тази служба, доколкото то е довело до преназначаване на жалбоподателя, към онзи момент началник на отдел „Ресурси“, на длъжност, свързана с изпълнение на функции по проучване и прогнозиране, и от друга страна, искане за заплащане на обезщетение. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 294, 2.12.2006 г., стр. 68.
bg	caselaw	EU	26.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/15 Преюдициално запитване, отправено от Administratīvā rajona tiesa (Република Латвия) на 22 септември 2011 г. — Laimonis Treimanis/Valsts ieņēmumu dienests (Дело C-487/11) 2011/C 347/23 Език на производството: латвийски Запитваща юрисдикция Administratīvā rajona tiesa Страни в главното производство Жалбоподател: Laimonis Treimanis Ответник: Valsts ieņēmumu dienests Преюдициален въпрос Забранява ли член 7, параграф 1 от Регламент No 918/83 (1) на собственика на частен автомобил, внесен в Европейския съюз от трета държава, да го предостави за безвъзмездно ползване на член от неговото семейство, който действително е преместил местожителството си от третата държава в Европейския съюз и с когото собственикът на автомобила е формирал едно домакинство в третата държава преди внасянето на автомобила в Европейския съюз, когато собственикът на автомобила пребивава основно в третата държава след внасянето на автомобила в Европейския съюз? (1) Регламент (ЕИО) No 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания (ОВ L 105, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 2, стр. 126).
bg	caselaw	EU	14.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 302/65 Жалба, подадена на 15 юли 2015 г. — Loops/СХВП (Форма на четка за зъби) (Дело T-385/15) (2015/C 302/81) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Loops, LLC (Ferndale, Съединени щати) (представител: T. Schmidpeter, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Данни за производството пред СХВП Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на триизмерна марка (Форма на четка за зъби) — заявка за регистрация No 1 187 189. Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 30 април 2015 г. по преписка R 1917/2014-2. Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да допусне публикуването в исканите класове на международна регистрация No 1 1 87 198, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, в това число разноските, направени в хода на апелативното производство. Изложено основание — Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	14.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 223/52 Жалба, подадена на 29 април 2014 г. — Sun Alloys Europe/Комисия (Дело T-304/14) 2014/C 223/55 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Sun Alloys Europe GmbH (Бад зобернхайм, Германия) (представители: D. Greinacher, J. Martin и B. Scholtka, Rechtsanwälte) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — на основание член 263, параграф 1 ДФЕС да отмени решението на Комисията за откриване на официална процедура по разследване срещу Федерална република Германия във връзка с подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници и от рудничен газ съгласно Gesetz für den Vorrang Erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) и намалена допълнителна такса EEG за енергоемките потребители — държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN) от 18 декември 2013 г., публикувано в Официален вестник на ЕС от 7 февруари 2014 г., С 37, стр. 73, доколкото Комисията квалифицира особения компенсационен режим по членове 40 и 41 от EEG като държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, — на основание член 87, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания. 1. Първо правно основание: нарушение на член 107 ДФЕС Жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е квалифицирала като помощ насърчаването на електроенергията от възобновяеми източници чрез системата за допълнителна такса, както и особеният компенсационен режим за намалена допълнителна такса по EEG и поради това не е трябвало да открива официална процедура по разследване. — Във връзка с това жалбоподателят твърди, че при предварителния анализ на въпроса дали особеният компенсационен режим представлява помощ Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като с особения компенсационен режим, като изключение от режима на допълнителната такса по EEG, не се предоставя предимство, което енергоемките потребители не биха могли да получат при нормални пазарни условия. — Освен това жалбоподателят твърди, че не са засегнати държавни ресурси. Тъй като приходите от таксата по EEG не представляват държавен ресурс, тези ресурси не могат да бъдат засегнати от предвиденото за енергоемките потребители изключение. — По-нататък жалбоподателят посочва, че особеният компенсационен режим не нарушава конкуренцията. В краен случай той може да доведе до конкурентни условия, които съществуват и без таксата по EEG. 2. Второ правно основание: нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания Жалбоподателят твърди, че с приемането на решението Комисията е нарушила и принципа за защита на оправданите правни очаквания. Германското законодателство за насърчаване на електроенергията от възобновяеми източници вече е било предмет на задълбочена проверка за наличие на държавна помощ. При тази проверка през 2002 г. Комисията е стигнала до извода, че то не е свързано с прехвърляне на държавни ресурси. Тъй като в това отношение EEG от 2012 г. не съдържа съществени изменения спрямо тогава действалата правна уредба, то засегнатите стопански субекти би трябвало да очакват не повторна проверка, а че съществуващите правила ще продължават да се прилагат. 3. Трето правно основание: злоупотреба с власт В заключение жалбоподателят смята, че Комисията е злоупотребила с предоставеното ѝ в членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС право на свободна преценка. С откриването на процедура по разследване Комисията цели основно да хармонизира насърчаването на електроенергията от възобновяеми източници. Тази основна цел се проявява и в новия проект на Насоките за държавни помощи за енергетиката и околната среда, в които Комисията за първи път установява подробни правила за насърчаване на енергията от възобновяеми източници. За да постигне хармонизация обаче Комисията би трябвало да приложи предвидената за тази цел процедура за сближаване на законодателствата по членове 116 ДФЕС и 117 ДФЕС.
bg	caselaw	EU	20.6.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 141/32 Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 15 април 2009 г. — 1. M.M. Josemans и 2. Burgemeester van Maastricht (Дело C-137/09) 2009/C 141/57 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Raad van State (Нидерландия) Страни в главното производство Жалбоподатели : 1. M.M. Josemans 2. Burgemeester van Maastricht Преюдициални въпроси 1) Попада ли правна уредба като разглежданата в главното производство относно достъпа на непребиваващи лица до т.нар. „кофишопове“ („coffeeshops“) изцяло или отчасти в приложното поле на Договора за ЕО, и по-специално на свободното движение на стоки и/или услуги или на принципа на недопускане на дискриминация съгласно член 12 ЕО във връзка с член 18 ЕО? 2) Ако следва да се прилагат разпоредбите на Договора за ЕО относно свободното движение на стоки и/или услуги, забраната на достъпа на непребиваващи лица до „кофишоповете“ представлява ли подходящо и пропорционално средство за намаляване на наркотуризма и свързаното с него обществено безпокойство? 3) Предвидената в член 12 ЕО във връзка с член 18 ЕО забрана на дискриминацията между гражданите на Съюза в зависимост от гражданството им прилага ли се спрямо правната уредба относно достъпа на непребиваващи лица до „кофишоповете“, ако и доколкото не следва да се прилагат разпоредбите на Договора за ЕО относно свободното движение на стоки и услуги? 4) При утвърдителен отговор, обосновано ли е произтичащото от тази правна уредба непряко разграничаване между пребиваващи и непребиваващи лица и представлява ли забраната на достъпа на непребиваващи лица до „кофишоповете“ подходящо и пропорционално средство за намаляване на наркотуризма и свързаното с него обществено безпокойство?
bg	caselaw	EU	20.7.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 207/26 Преюдициално запитване, отправено от Hof van beroep te Brussel (Белгия) на 8 май 2013 г. — Orgacom BVBA/Vlaamse Landmaatschappij (Дело C-254/13) 2013/C 207/41 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hof van beroep te Brussel Страни в главното производство Въззивник: Orgacom BVBA Въззиваем: Vlaamse Landmaatschappij Преюдициални въпроси 1. Вносната такса, описана в член 21, параграф 5 от Декрета от 23 януари 1991 г. за опазване на околната среда от замърсяване с торове, се дължи само при вноса на местна територия на излишъци на животински и други торове от останалите държави членки, независимо дали тези излишъци се преработват или се разпространяват на местна територия; посочената такса, която се събира от вносителя — за разлика от таксата за произведените на местна територия излишъци на тор, която се събира от производителя — следва ли да се разглежда като такса с равностоен на вносно мито ефект по член 30 ДФЕС, въпреки че самата държава членка, от която се изнасят излишъците на тор, предвижда намаление на таксата при износа им в други държави членки? 2. Ако вносната такса, описана в член 21, параграф 5 от Декрета от 23 януари 1991 г. за опазване на околната среда от замърсяване с торове, която се дължи само при вноса във Фламандския регион на излишъци на животински и други торове от останалите държави членки, не трябва да се разглежда като такса с равностоен на вносно мито ефект: в този случай посочената вносна такса следва ли да се счита за проява на дискриминационно облагане по член 110 ДФЕС на стоки от останалите държави членки, доколкото за произведените на местна територия животински торове се събира основна такса, която е предвидена в националното законодателство и размерът ѝ варира според начина на производство, докато за представляващите излишък внесени торове — независимо от процеса на производство (и в частност, без значение дали са с животински произход и какво е съдържанието им на P2O5N) — се събира вносна такса в един и същи размер, който е по-висок от размера на най-ниската основна такса за произведените във Фламандския регион животински торове (0,00 EUR), въпреки че самата държава членка, от която се изнасят излишъците на тор, предвижда намаление на таксата при износа им в други държави членки?
bg	caselaw	EU	30.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 107/37 Жалба, подадена на 9 февруари 2015 г. — Shoe Branding Europe/СХВП (Успоредни ленти) (Дело T-63/15) (2015/C 107/49) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Shoe Branding Europe BVBA (Ауденарде, Белгия) (представител: J. Løje, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Данни за производството пред СХВП Спорна марка: фигуративна марка на Общността (изображение на две успоредни ленти) — заявка за регистрация No 10 926 764 Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 3 декември 2014 г. по преписка R 2560/2013-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009
bg	caselaw	EU	7.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 267/25 Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Köln (Германия) на 13 юли 2009 г. — Wienand Meilicke, Heidi Christa Weyde и Marina Stöffler/Finanzamt Bonn-Innenstadt (Дело C-262/09) 2009/C 267/46 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht Köln Страни в главното производство Жалбоподатели: Wienand Meilicke, Heidi Christa Weyde и Marina Stöffler Ответник: Finanzamt Bonn-Innenstadt Преюдициални въпроси 1) Свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, принципът на ефективност и принципът на полезно действие забраняват ли правна уредба като член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3 от EStG (Einkommensteuergesetz, Закон за данъка върху доходите) (съгласно действащата към съответните години редакция), съгласно която от данъка върху доходите се приспада част от корпоративния данък в размер на 3/7 от брутната сума на дивидентите, стига тези дивиденти да не са получени при разпределяне, за което се смята, че е използван собствен капитал по смисъла на член 30, параграф 2, точка 1 от KStG (Körperschaftsteuergesetz, Закон за корпоративния данък) (съгласно действащата към съответните години редакция), въпреки че е фактически невъзможно да се установи действително платеният корпоративен данък, с който са обложени изплатените от дружество със седалище в друга държава членка дивиденти, и въпреки че той може да е с по-висок размер? 2) Свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, принципът на ефективност и принципът на полезно действие забраняват ли правна уредба като член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3, четвърто изречение, буква б) от EStG (съгласно действащата към съответните години редакция), съгласно която за приспадането на корпоративния данък се изисква представяне на удостоверение за удържан корпоративен данък по смисъла на член 44 и сл. от KStG (съгласно действащата към съответните години редакция), което трябва да посочва размера на подлежащия на приспадане корпоративен данък, както и разбивка на платения данък по различните позиции от използваемия собствен капитал въз основа на специалното разпределяне на собствения капитал по смисъла на член 30 от KStG (съгласно действащата към съответните години редакция), въпреки че е фактически невъзможно да се установи действително платеният чуждестранен корпоративен данък и да се представи удостоверение във връзка с чуждестранни дивиденти? 3) Когато е фактически невъзможно да се представи удостоверение за удържан корпоративен данък по смисъла на член 44 от KStG (съгласно действащата към съответните години редакция) и да се установи действително платеният корпоративен данък, с който са обложени чуждестранните дивиденти, изисква ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО да се прецени размерът на удържания корпоративен данък и за целта евентуално да се вземат предвид предходни непреки плащания във връзка с корпоративния данък? 4) а) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен и се изисква удостоверение за удържан корпоративен данък: Трябва ли принципите на ефективност и полезно действие да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 175, параграф 2, второ изречение от АО (Abgabenordnung, Данъчен кодекс) във връзка с член 97, параграф 9, алинея 3 от EGAO (Einführungsgesetz zur Abgabenordnung, Закон за въвеждане на Данъчния кодекс), съгласно която в частност представянето на удостоверение за удържан корпоративен данък вече не се смята, считано от 29 октомври 2004 г., за данъчно събитие, което се взема предвид с обратна сила, и поради това обстоятелство приспадането на чуждестранния корпоративен данък от определения с окончателен данъчен акт данък върху доходите е процесуално невъзможно, а не е предвиден преходен период, в който да може да се поиска приспадане на чуждестранния корпоративен данък? б) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен и не се изисква удостоверение за удържан корпоративен данък: Трябва ли свободното движение на капитали по член 56 ЕО и принципите на ефективност и полезно действие да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 175, параграф 1, първо изречение, точка 2 от АО, съгласно която данъчният акт подлежи на изменение, когато е настъпило данъчно събитие, което се взема предвид с обратна сила, каквото е например представянето на удостоверение за удържан корпоративен данък, и поради това е възможно приспадане на корпоративния данък по отношение на местни дивиденти дори ако е налице окончателен данъчен акт, докато това не би било възможно за чуждестранни дивиденти поради липсата на удостоверение за удържан корпоративен данък?
bg	caselaw	EU	26.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 347/14 Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Argeș (Румъния) на 20 септември 2011 г. — Andrei Emilian Boncea, Filofteia Catrinel Boncea, Adriana Boboc, Cornelia Mihăilescu/Румънската държава, представлявана от Министерството на обществените финанси (Дело C-483/11) 2011/C 347/21 Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Tribunalul Argeș Страни в главното производство Жалбоподатели: Andrei Emilian Boncea, Filofteia Catrinel Boncea, Adriana Boboc, Cornelia Mihăilescu Ответник: Румънската държава, представлявана от Министерството на обществените финанси Преюдициални въпроси 1. Разпоредбите на член 5 от Закон 221/2009, изменени от Конституционния съд на Румъния с Решение No 1358 от 21 октомври 2010 г., нарушават ли член 5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 8 от Всеобщата декларация за правата на човека? 2. Член 5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 8 от Всеобщата декларация за правата на човека допускат ли национална правна уредба, позволяваща да се ограничи правото на лице, което е осъдено по политически причини с решение, противоречащо на правните разпоредби, да получи материално обезщетение за претърпените неимуществени вреди?
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 226/3 Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia de Palma de Mallorca (Испания) на 22 май 2013 г. — Barclays Bank S.A./Sara Sánchez García и Alejandro Chacón Barrera (Дело C-280/13) (2013/C 226/05) Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de Primera Instancia de Palma de Mallorca Страни в главното производство Жалбоподател: Barclays Bank S.A. Ответници: Sara Sánchez García и Alejandro Chacón Barrera Преюдициални въпроси 1. Дали Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи и принципите на общностното право за защита на потребителите и за договорно равновесие трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат испанската правна уредба в областта на ипотеките, която въпреки че предвижда, че ипотекарният кредитор може да поиска увеличаване на гаранциите, ако данъчната стойност на ипотекирания имот се намали с 20 %, не предвижда в рамките на производството за принудително изпълнение върху ипотекирания имот, че потребителят-длъжник-лице, срещу което е насочено изпълнението, може да иска след повторна оценка, изменението на подобна данъчна стойност поне за целите, предвидени в член 671 LEC (2), когато тази оценка се е увеличила със същия или по-висок процент през периода, изтекъл между учредяването на ипотеката и изпълнение върху ипотекирания имот? 2. Дали Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи и принципите на общностното право за защита на потребителите и за договорно равновесие трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат испанският процесуален режим относно изпълнението върху ипотекиран имот, който предвижда че кредиторът-взискател може да си възложи ипотекирания имот на цена, равна на 50 % (понастоящем 60 %) от неговата данъчна стойност, което води до необосновано ощетяване на потребителя-длъжник-лицето, срещу което е насочено изпълнението, равно на 50 % (понастоящем 40 %) от посочената данъчна стойност? 3. Дали Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи и принципите на общностното право за защита на потребителите и за договорно равновесие трябва да се тълкуват в смисъл, че е налице злоупотреба с право и неоснователно обогатяване, когато след като кредиторът-взискател си е възложил ипотекирания имот на цена, равна на 50 % (понастоящем 60 %) от неговата данъчна стойност, същият иска продължаване на изпълнението за остатъка от дълга до пълното му погасяване, въпреки че данъчната стойност и/или реалната стойност на възложения имот е по-висока от общата дължима сума и въпреки че подобно поведение е съобразено с националното процесуално право? 4. Дали Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи и принципите на общностното право за защита на потребителите и за договорно равновесие трябва да се тълкуват в смисъл, че възлагането на ипотекирания имот на данъчна и/или реална цена, по-висока от общия размер на ипотечния кредит, води до прилагане на член 570 LEC, вместо на членове 579 и 671 LEC, и вследствие на това трябва да се приеме, че кредиторът-взискател е бил напълно удовлетворен? (1) (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273). (2) Гражданскопроцесуален закон
bg	caselaw	EU	27.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 245/6 Жалба, подадена на 8 май 2015 г. от Orange, по-рано France Télécom, срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 26 февруари 2015 г. по дело T-385/12, Orange/Комисия (Дело C-211/15 P) (2015/C 245/09) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Orange, по-рано France Télécom (представители: S. Hautbourg и S. Cochard-Quesson, avocats) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени обжалваното съдебно решение, — да се постанови окончателно решение по делото съгласно член 61 от Статута на Съда и да бъдат уважени исканията на Orange, направени в първоинстанционното производство, — при условията на евентуалност, делото да бъде върнато на Общия съд, — да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага няколко основания. На първо място, Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото, доколкото приел, че критериите, въз основа на които може да бъде констатирано наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, са изпълнени. От една страна, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото приел, че дружеството Orange се ползвало от предимство, независимо че целта на мярката била да премахне структурното неудобство, до което довело запазването на предвидения от Закона от 1990 г. механизъм, и да позволи възникването на пълна и неограничена конкуренция в контекста на цялостната либерализация на телекомуникационните пазари. От друга страна, жалбоподателят също така упреква Общия съд в допускането на грешка при прилагане на правото, доколкото приел, че в настоящия случай за да се потвърди избирателността на процесната мярка не било необходимо да се проверява дали тази мярка може до различно третиране на оператори, които се намират в сходно фактическо и правно положение, при положение че при обстоятелствата в настоящия случай никое друго предприятие не можело да бъде включено в референтната рамка, възприета от Комисията. На последно място, Общият съд не изпълнил задължението си за мотивиране и допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като изобщо не анализирал доводите на жалбоподателя в смисъл, че мярката не може да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. На второ място, Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото, доколкото приел анализите на Комисията относно преценката за съвместимостта на процесната мярка. От една страна, Общият съд не изпълнил задължението си за мотивиране и изопачил фактите, тъй като заключил, че член 30 от Закона от 1996 г., с измененията, не предвижда нищо относно целта на извънредната еднократна вноска и следователно не противоречи на извода на Комисията, че тази вноска не представлява социална тежест за предприятието. От друга страна, Общият съд не изпълнил задължението си за мотивиране, понеже приел преценката на Комисията и просто установил, че прецедентът „La Poste“ е неприложим към France Télécom (Orange). На последно място, според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, що се отнася до преценката на периода, през който определената в решението на Комисията помощ е неутрализирана с извънредната еднократна вноска. Общият съд по-специално изопачил фактите и заместил мотивите си с тези на обжалваното решение, доколкото потвърдил, че премахването на компенсаторните и на свръхкомпенсаторните тежести е част от помощта, определена в член 1 от обжалваното решение.
bg	caselaw	EU	20.10.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 247/24 Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. — Koninklijke Friesland Foods/Комисия (Дело T-348/03) (1) („Държавни помощи - Данъчен режим на помощи, въведен от Нидерландия - Международни операции по финансиране на групи предприятия - Решение за обявяване режима на помощи за несъвместим с общия пазар - Преходна разпоредба - Защита на оправданите правни очаквания - Принцип на равно третиране - Допустимост - Процесуална легитимация“) (2007/C 247/35) Език на производството: нидерландски Страни Ищец: Koninklijke Friesland Foods NV, по-рано известно като Friesland Coberco Dairy Foods Holding NV (Meppel, Нидерландия) (представители: E. Pijnacker Hordijk и W. Geursen, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: H. van Vliet, V. Di Bucci и S. Noë) Предмет Иск за отмяна на член 2 от Решение 2003/515/ЕО на Комисията от 17 февруари 2003 г. относно режима на помощи, приведен в изпълнение от Нидерландия за международните операции по финансиране (ОВ L 180, стр. 52), доколкото той изключва от преходния режим икономическите субекти, които на 11 юли 2001 г. вече са били внесли пред нидерландската данъчна администрация молба за прилагане на въпросния режим на помощи, по която на тази дата все още не е било взето решение. Диспозитив 1) Член 2 от Решение 2003/515/ЕО на Комисията от 17 февруари 2003 г. относно режима на помощи, приведен в изпълнение от Нидерландия за международните операции по финансиране се отменя доколкото той изключва от преходния режим, който предвижда, икономическите субекти, които на 11 юли 2001 г. са били внесли пред нидерландската данъчна администрация молба за прилагане на въпросния режим на помощи, по която на тази дата все още не е било взето решение. 2) Комисията се осъжда да заплати всички съдебни разноски. (1) ОВ C 21, 24.1.2004 г.
bg	caselaw	EU	27.1.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 20/40 Иск, предявен на 18 декември 2006 година — Continolo/Комисия (Дело F-143/06) (2007/C 20/62) Език на производството: френски Страни Ищец: Donato Continolo (Duino, Италия) [представители: S. Rodrigues, C. Bernard-Glanz и R. Albelice, адвокати] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да се отмени решението на Комисията от 3 януари 2006 г., с което се отпуска и изчислява пенсията на ищеца, тъй като същото зачита периода от 11 юни 1981 г. до 1 март 1983 г., в който ищецът е бил в отпуск по лични причини (ОЛП), като една година, 5 месеца и 6 дни стаж за пенсиониране вместо една година, 8 месеца и 20 дни стаж за пенсиониране; — да се отмени решението на Комисията от 5 септември 2006 г., с което се отхвърля жалбата на ищеца; — да се укажат на Комисията последиците от отмяната на оспорваните решения, по-специално по отношение на придобития процент, определен понастоящем на 66,66666 %, който следва да бъде преизчислен, за да се вземат предвид месеците януари и февруари 1983г.; — да се осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Ищецът, бивше длъжностно лице в Комисията, се е пенсионирал, считано от 1 януари 2006 г. С иска си той оспорва решението на Комисията, с което се отпуска и изчислява пенсията му, тъй като от същото не е видно, че са били изцяло зачетени придобитите по време на ОЛП права, които ищецът е прехвърлил към пенсионната система на Общността. Ищецът твърди, от една страна, че е налице нарушение на принципа за защита на законните очаквания, на принципа за добро управление и на задължението за полагане на грижа, а от друга — че е налице явна грешка в преценката, както и неизпълнение на задължението за мотивиране.
bg	caselaw	EU	4.7.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 153/33 Решение на Първоинстанционния съд от 7 май 2009 г. — NVV и др./Комисия (Дело T-151/05) (1) (Конкуренция - Концентрации - Пазари за изкупуване на живи свине и свине майки, предназначени за клане - Решение за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар - Определяне на съответния географски пазар - Задължение за полагане на дължима грижа - Задължение за мотивиране) 2009/C 153/63 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподатели: Nederlandse Vakbond Varkenshouders (NVV) (Lunteren, Нидерландия); Marius Schep (Lopik, Нидерландия) и Nederlandse Bond Van Handelaren in Vee (NBHV) (Хага, Нидерландия) (представители: първоначално адв. J. Kneppelhout и адв. M. van der Kaden, впоследствие адв. J. Kneppelhout, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално г-н A. Whelan и г-н S. Noë, впоследствие г-н A. Bouquet и г-н S. Noë) Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Sovion NV (Best, Нидерландия) (представители: адв. J. de Pree и адв. W. Geursen, avocats) Предмет Искане за отмяна на Решение на Комисията от 21 декември 2004 г. за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и със Споразумението за ЕИП (преписка COMP/M.3605) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Nederlandse Vakbond Varkenshouders (NVV), г-н Marius Schep и Nederlandse Bond van Handelaren in Vee (NBHV) да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези, направени от Комисията и от Sovion NV. (1) ОВ C 171, 9.7.2005 г.
bg	caselaw	EU	3.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 179/20 Иск, предявен на 21 април 2010 г. — Европейска комисия/Република Естония (Дело C-195/10) 2010/C 179/33 Език на производството: естонски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: A. Marghelis, E. Randvere) Ответник: Република Естония Искания на ищеца — да се установи, че Република Естония не е транспонирала правилно член 8, буква а), подточка iv) и член 10 от Директива 1999/31/ЕО (1) на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци; — да се осъди Република Естония да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Член 91, параграф 5 от Закона за отпадъците (Jäätmeseadus) не предвижда, че гаранцията трябва да се поддържа толкова дълго, колкото се изисква за поддръжката и управлението на депото, в съответствие с член 13, буква г), както и че разходите за поддръжката след закриването на площадката трябва да бъдат покрити за период най-малко от тридесет години. (1) ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр 94.
bg	caselaw	EU	7.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 294/75 Жалба, подадена на 11 юни 2015 г. — Република Полша/Комисия (Дело T-316/15) (2015/C 294/90) Език на производството: полски Страни Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на Европейската комисия от 31 март 2015 г. (нотифицирано под номер C[2015] 2230) за отказ за финансово участие на Европейския фонд за регионално развитие в големия проект „Развитие на иновативни услуги в общия център за услуги на IBM във Вроцлав“ като част от оперативна програма „Иновативна икономика“, която е част от структурната помощ в рамките на цел „Сближаване в Полша“, — да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания. 1. Първо основание: Комисията е изтълкувала погрешно член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) No 1080/2006 (1), като е приела, че инвестициите за изграждане на общи центрове за услуги, по-специално наемането на специалисти в областта на информационните технологии за създаване на иновативни услуги, не представляват „продуктивни инвестиции за създаване и запазване на трайната заетост“ по смисъла на тази разпоредба и поради това не могат да бъдат съфинансирани със средства от Европейския фонд за регионално развитие. 2. Второ основание: Комисията е изтълкувала погрешно изискванията за разрешаване на съфинансирането със средства на Европейския фонд за регионално развитие, като е приела, че могат да бъдат съфинансирани само инвестиции, които имат „изключителен иновативен потенциал“, както и е оценила погрешно проекта, като е приела, че поради липса на иновативност той не гарантира съответствие с приоритетната ос на четвъртата оперативна програма „Иновативна икономика“. 3. Трето основание: Комисията е преценила погрешно проекта, като е установила, че разрешението за публично финансиране не е мотивирано, както и е изтълкувала погрешно изискванията за предоставяне на разрешение за съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие, като е приела, че изплащането на дивиденти при предвидените в проекта условия противоречи на разрешението за съфинансиране. 4. Четвърто основание: Нарушение на принципа на лоялно сътрудничество и на член 41, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1083/2006 поради съществено надхвърляне на срока за проверка на проекта, поради извършена в хода на тази проверка промяна на мнението относно възможността за финансиране на инвестиции в сектора на услугите и поради неотчитане на обясненията на полските власти относно иновативността на проекта. (1) Регламент (EО) No 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година относно Европейския фонд за регионално развитие и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1783/1999 (ОВ L 210, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 236).
bg	caselaw	EU	26.1.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 22/43 Решение на Първоинстанционния съд от 11 декември 2007 г. — Portela & Companhia/СХВП — Torrens Cuadrado и Gilbert Sanz (Bial) (Дело T-10/06) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността Bial - По-ранна национална словна марка BIAL - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 - Доказателство за съществуването на по-ранна марка - Едновременно съществуване на по-ранни марки - Правно основание, което променя предмета на спора - Доказателства, представени за първи път пред Първоинстанционния съд - Разходи, направени пред отдела по споровете) (2008/C 22/79) Език на производството: португалски Страни Жалбоподател: Portela & Companhia, SA (S. Mamede do Coronado, Португалия) (представител: J. Conceição Pimenta, advogado) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: J. Novais Gonçalves) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Juan Torrens Cuadrado и Josep Gilbert Sanz (Gava, Испания) Предмет Жалба срещу решение No R 897/2004-1 от 14 септември 2005 г. на Първи апелативен състав на СХВП относно производство по възражение между Juan Torrens Cuadrado и Josep Gilbert Sanz, от една страна, и Portela & Companhia, SA, от друга страна. Диспозитив 1) Отменя Решение No R 897/2004-1 от 14 септември 2005 г. на Първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) в частта му, в която жалбоподателят е осъден да заплати сума в размер на 600 EUR на основание на направени от г-н Torrens Cuadrado и от г-н Gilbert Sanz разходи в производството по обжалване. 2) Отхвърля жалбата в останалата й част. 3) Осъжда Portela & Companhia, SA да заплати освен направените от него съдебни разноски и половината от направените от СХВП съдебни разноски. (1) ОВ C 60, 11.3.2006 г.
bg	caselaw	EU	4.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 183/27 Преюдициално запитване, отправено от Regeringsrätten (Швеция) на 15 юни 2007 г. — Kollektivavtalsstiftelsen TRR Trygghetsrådet/Skatteverket (Дело C-291/07) (2007/C 183/46) Език на производството: шведски Препращаща юрисдикция Regeringsrätten (Швеция) Страни в главното производство Ищец: Kollektivavtalsstiftelsen TRR Trygghetsrådet Ответник: Skatteverket Преюдициални въпроси Дали член 9, параграф 2, буква д) и член 21, параграф 1, буква б) от Шеста директива ДДС (1), както и член 56, параграф 1, буква в) и член 196 от Директивата на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (2) да се тълкуват в смисъл, че за тяхното прилагане лице, което получава консултантски услуги, предоставяни от данъчнозадължено лице в друга държава-членка и упражнява едновременно стопанска дейност и дейност, която попада извън обхвата на директивите, трябва да се счита за данъчнозадължено лице, дори и споменатите услуги да са ползвани само за тази последна дейност? (1) ОВ L 145, 1997 г., стр. 1. (2) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1.
bg	caselaw	EU	7.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 90/3 Преюдициално запитване от Kammergericht Berlin (Германия), постъпило на 3 ноември 2015 г. — Konrad Erzberger/TUI AG (Дело C-566/15) (2016/C 090/04) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Kammergericht Berlin Страни в главното производство Жалбоподател: Konrad Erzberger Ответник: TUI AG Преюдициални въпроси Съответства ли на член 18 ДФЕС (забрана за допускане на дискриминация) и на член 45 ДФЕС (свободно движение на работниците) това, че държава членка предоставя активно и пасивно право на избор за представителите на работниците в надзорния орган на предприятие само на тези работници, които са заети в клонове на предприятието или в предприятията на концерн, разположени на националната територия?
bg	caselaw	EU	23.10.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 288/45 Жалба, подадена на 10 август 2010 г. — Leifheit/СХВП — Vermop Salmon (Twist System) (Дело T-334/10) () (2010/C 288/87) Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: Leifheit AG (Nassau, Германия) (представители: G. Hasselblatt и V. Töbelmann, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Vermop Salmon GmbH (Gilching, Германия) Искания на жалбоподателя — да се отменят решенията на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 12 май 2010 г. по съединени преписки R 924/2009-1 и R 1013/2009-1, — да се осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар да заплати направените от нея съдебни разноски, както и направените от жалбоподателя съдебни разноски, — в случай че Vermop Salmon участва в производството като встъпила страна, да се осъди встъпилата страна да заплати направените от нея съдебни разноски. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словна марка „Twist System“ за стоки от класове 7, 8 и 21 Притежател на марката на Общността: жалбоподателят Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Vermop Salmon GmbH. Марки на страната, която иска обявяване на недействителността, на които се прави позоваване в производството по недействителността: словна марка „TWIX“ за стоки от клас 21 и словна марка „TWIXTER“ за стоки от класове 9, 12, 21, 22 и 25 Решение на отдела по отмяна: частично уважава искането за обявяване на недействителност Решение на апелативния състав: уважава жалбата на Vermop Salmon за отхвърляне на заявката на жалбоподателя за регистрация на марката му за други стоки и отхвърля жалбата на жалбоподателя Изложени правни основания: нарушение на член 63, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 207/2009 (1), тъй като първи апелативен състав на СХВП не е разгледал дали изложените от Vermop Salmon данни за използване са достатъчни, за да се докаже реалното използване на по-ранните марки на Общността, както и нарушение на член 57, параграф 2, първо и второ изречение във връзка с член 42, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 207/2009, тъй като данните за използване, които Vermop Salmon представя по преписката, не доказват реалното използване на по-ранните марки на Общността; нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009, тъй като конфликтните марки не са сходни (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).
bg	caselaw	EU	13.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 211/4 Решение на Съда (голям състав) от 5 април 2016 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Giustizia amministrativa per la Regione siciliana — Италия) — Puligienica Facility Esco SpA (PFE)/Airgest SpA (Дело C-689/13) (1) ((Преюдициално запитване - Обществени поръчки за услуги - Директива 89/665/ЕИО - Член 1, параграфи 1 и 3 - Производства по обжалване - Жалба за отмяна на решението за възлагане на обществена поръчка, подадена от оферент, чиято оферта е била отхвърлена - Насрещна жалба от избрания за изпълнител оферент - Изведено в националната съдебна практика правило, съгласно което трябва първо да се разгледа насрещната жалба и ако тя е основателна, главната жалба да се обяви за недопустима, без да се разглежда по същество - Съвместимост с правото на Съюза - Член 267 ДФЕС - Принцип за предимство на правото на Съюза - Правен принцип, прогласен с решение на пленума на върховния административен съд на държава членка - Национална правна уредба, съгласно която това решение е задължително за съставите на този съд - Задължение на състава, сезиран с въпрос от правото на Съюза, при несъгласие с решението на пленума да препрати този въпрос на последния - Право или задължение на състава да отправи преюдициално запитване до Съда)) (2016/C 211/04) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio di Giustizia amministrativa per la Regione siciliana Страни в главното производство Жалбоподател: Puligienica Facility Esco SpA (PFE) Ответник: Airgest SpA в присъствието на: Gestione Servizi Ambientali Srl (GSA), Zenith Services Group Srl (ZS) Диспозитив 1) Член 1, параграф 1, трета алинея и параграф 3 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска главната жалба, която оферент, който има интерес от получаването на определена обществена поръчка и на когото е нанесена или има опасност да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки или на транспониращите това право разпоредби, е подал с цел отстраняването на друг оферент, да бъде обявена за недопустима съгласно националните процесуални норми, предвиждащи, че първо трябва да се разгледа подадената от втория оферент насрещна жалба. 2) Член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, ако тя се тълкува в смисъл, че когато по въпрос относно тълкуването или валидността на правото на Съюза съставът на юрисдикция, действаща като последна инстанция, не е съгласен с насоките, дадени в решение на пленума на тази юрисдикция, той трябва да препрати въпроса на посочения пленум и поради това няма възможност да отправи преюдициално запитване до Съда. 3) Член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че след като е получил отговора на Съда на Европейския съюз на поставен от него въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или когато в практиката на Съда на Европейския съюз вече е даден ясен отговор на този въпрос, съставът на юрисдикция, действаща като последна инстанция, трябва да направи всичко възможно, за да бъде приложено даденото тълкуване на правото на Съюза. (1) ОВ C 112, 14.4.2014 г.
bg	caselaw	EU	9.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 165/11 Преюдициално запитване, отправено от Audiencia Nacional (Испания) на 9 март 2012 г. — Google Spain, S.L., Google, Inc./Agencia de Protección de Datos (AEPD), Mario Costeja González (Дело C-131/12) 2012/C 165/18 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Audiencia Nacional Страни в главното производство Жалбоподатели: Google Spain, S.L. и Google, Inc Ответници: Agencia de Protección de Datos (AEPD) и Mario Costeja González Преюдициални въпроси 1. С оглед на териториалното приложение на Директива 95/46/ЕО (1) и следователно с оглед на испанското законодателство в областта на защитата на данните: 1.1. Трябва ли да се счита, че съществува „клон“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от Директива 95/46/ЕО при наличието на една или повече от следните хипотези: — когато предприятието, предоставящо услугите на търсачка, създава в държава членка офис или дъщерно дружество, чиято дейност по рекламиране и продажба на рекламните пространства на търсачката, е насочена към гражданите на тази държава, или — когато дружеството майка посочва дъщерно дружество, намиращо се в тази държава членка, като свой представител и администратор на две конкретни файлови системи, които са свързани с данни на клиенти, сключили договор за реклама със същото предприятие или — когато офисът или дъщерното дружество, установен в държава членка, предава на дружеството майка със седалище извън територията на Европейския съюз, заявленията и молбите, които му отправят както засегнатите лица, така и органите, натоварени да осигурят зачитането на правото на защита на данните, дори когато това сътрудничество се осъществява на доброволна основа? 1.2. Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че е налице „оборудване, намиращо се на територията на дадената държава членка“ — когато предприятието, предоставящо услугите на търсачка, създава в държава членка офис или дъщерно дружество, чиято дейност по рекламиране и продажба на рекламните пространства на търсачката, е насочена към гражданите на тази държава, или — когато използва името на домейна на държава членка и насочва търсенето и резултатите в зависимост от езика на тази държава членка? 1.3. Може ли да се счита, че временното съхраняване на индексираната от търсачките в интернет информация представлява оборудване по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Директива 95/46/ЕО? При утвърдителен отговор на този въпрос, може ли да се приеме, че този критерий за привръзка се прилага, когато предприятието отказва да разкрие мястото, където съхранява тези данни, изтъквайки съображения, свързани с конкуренцията? 1.4. Независимо от отговорите на предходните въпроси и по-конкретно в случай, че Съдът на Европейския съюз приеме, че не са приложими предвидените в член 4 от директивата критерии за привръзка, трябва ли да се приложи Директива 95/46/ЕО за защитата на данните с оглед на член 8 от Хартата на основните права, в държавата членка, където се намира центърът на тежестта на конфликта и е възможна по-ефикасна защита на правата на гражданите на Европейския съюз? 2. Що се отнася до дейността на търсачките като доставчик на съдържание във връзка с Директива 95/46/ЕО за защита на данните: 2.1. Трябва ли да се счита, че дейността на предприятието „Google“ в качеството му на доставчик на съдържание като търсачка в интернет, изразяваща се в намиране на публикувана или включена в мрежата от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред, представлява дейността, обхваната от понятието за „обработване“, посочено в член 2, буква б) от Директива 95/46/ЕО, когато тази информация съдържа лични данни на трети лица? 2.2. При утвърдителен отговор на предходния въпрос и отново във връзка с гореописаната дейност, трябва ли член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че предприятието, което управлява търсачката „Google“, е „администратор“ на личните данни, съдържащи се на уеб страниците, които тази търсачка индексира? 2.3. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли националният орган за контрол на данните (в случая Agencia Española de Protección de Datos), който защитава правата по член 12, буква б) и член 14, буква а) от Директива 95/46/ЕО, да изисква пряко от търсачката на предприятието „Google“ да оттегли от своите каталози публикувана от трети лица информация, без да се обърне предварително или едновременно с това към притежателя на уеб страницата, на която е поместена тази информация? 2.4. При утвърдителен отговор на този последен въпрос, изключва ли се задължението на търсачките за защита на тези права, ако информацията, съдържаща лични данни, е била публикувана правомерно от трети лица и е запазена на уеб страницата, от която произхожда? 3. Относно обхвата на правото на заличаване и/или правото на възражение във връзка с правото на забрава възниква следния въпрос: 3.1. Трябва ли да се счита, че правата на изтриване и блокиране на данните, предвидени в член 12, буква б) и правото на възражение, предвидено в член 14, буква а) от Директива 95/46/ЕО, предполагат, че заинтересованото лице може да се обърне към търсачките, за да забрани индексирането на отнасяща се до него информация, публикувана на уеб страници на трети лица, изтъквайки своето желание тя да не бъде видяна от потребителите на интернет, ако счита, че тя може да му навреди или желае тя да бъде забравена, макар и въпросната информация да е била публикувана правомерно от трети лица? (1) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).
bg	caselaw	EU	22.11.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 301/25 Жалба, подадена на 22 септември 2008 г. от Apple Computer, Inc. срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 1 юли 2008 г. по дело T-328/05, Apple Computer, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (Дело C-416/08 P) (2008/C 301/38) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Apple Computer, Inc. (представители: M. Hart, N. Kearley, Solicitors) Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), TKS-Teknosoft SA Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Съда: — да допусне жалбата на жалбоподателя до Съда на Европейските общности, — да отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности (ПИС) от 1 юли 2008 г. по дело T-328/05, — да върне делото на Първоинстанционния съд, и — да не се произнася по съдебните разноски. Правни основания и основни доводи 1. Apple, Inc. (жалбоподателят) е подало заявка за регистрация на словната марка „QUARTZ“ като марка на Общността. Заявката му обхваща: „Функционалност на операционната система на компютъра, специално предназначена да бъде използвана от компютърни разработчици за подобряване и ускоряване на възпроизвеждането на цифрови картини в програми за приложение, с изключение на продуктите, предназначени за банковия сектор“ в клас 9. 2. TKS-Teknosoft S.A. (ответната страна) е притежател на фигуративната марка на Общността „QUARTZ“, регистрирана, между другото, по отношение на: а) „пакети от компютърни програми за банковия сектор“ в клас 9, и б) „компютърно програмиране, компютърна обработка на информацията, разработване на софтуер, услуги по оказване на помощ и консултиране в информационната област, електронна обработка на информацията, проектиране и разработване на компютърен софтуер, лицензиране на компютърен софтуер и компютърни приложения, като всички тези услуги са свързани с банковия сектор“ в клас 42. Ответната страна се противопоставя на регистрирането на марката QUARTZ на жалбоподателя, поради това че имало вероятност от объркване на двете марки. Първоинстанционният съд споделя това становище. Жалбоподателят твърди, че ПИС е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като: (а) стоките, по отношение на които двете марки щели да бъдат регистрирани и използвани, са очевидно различни и ПИС не е взел предвид тези релевантни разлики; (б) ПИС не е установил правилно съответните „потребители“ за преценката на вероятността от объркване. По-конкретно, той не е отдал достатъчно значение на факта, че съответните потребители логично трябва да бъдат софтуерни специалисти, наети или предоставящи услуги в банковия сектор, и (в) поради това той неправилно е приложил критерия за цялостна преценка, изложен по-рано от Съда на Европейските общности.
bg	caselaw	EU	20.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 114/34 Определение на Общия съд от 26 февруари 2013 г. — Castiglioni/Комисия (Дело T-591/10) (1) (Жалба за отмяна - Иск за обезщетение - Обществени поръчки за строителство - Процедура за възлагане на обществена поръчка - Строителство, преустройство и поддръжка на сградите и инфраструктурите в обект Испра на Съвместния изследователски център - Критерии за подбор - Отхвърляне на офертата на един оферент и решение за възлагане на поръчката на друг оферент - Нови правни основания - Жалба, която отчасти е явно лишена от всякакво правно основание и отчасти е явно недопустима) 2013/C 114/56 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Castiglioni Srl (Busto Arsizio, Италия) (представител: G. Turri, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално S. Delaude и N. Bambara, впоследствие S. Delaude и F. Moro, подпомагани от D. Gullo, avocat) Предмет От една страна, искане за отмяна на решението на Комисията от 29 октомври 2010 г., — с което се отхвърля офертата, подадена от жалбоподателя в хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка ISM/2010/C05/004/0C за сключване на поредица от рамкови договори за изпълнение на работи по строителство, преустройство и поддръжка на сградите и инфраструктурите в обект Испра на Съвместния изследователски център на Комисията, — и на решението за възлагане на поръчката на друг оферент, както и на обявлението за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка, а от друга страна, искане за обезщетение. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Castiglioni Srl да заплати съдебните разноски, включително и тези по обезпечителното производство. (1) ОВ C 55, 19.2.2011 г.
bg	caselaw	EU	7.4.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 102/9 Определение на Съда (осми състав) от 12 декември 2013 г. — Getty Images (US), Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-70/13 P) (1) ((Обжалване - Марка на Общността - Регламент (ЕО) No 207/2009 - Член 7, параграф 1, букви б) и в) - Абсолютни основания за отказ - Липса на отличителен характер - Описателен характер - Словна марка „PHOTOS.COM“ - Частичен отказ на регистрация - Равно третиране - Задължение на СХВП да отчита предходната си практика по вземане на решени - Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба)) 2014/C 102/11 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Getty Images (US), Inc. (представител: P. Olson, адвокат) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: V. Melgar) Предмет Жалба срещу Решение на Общия съд (пети състав) от 21 ноември 2012 г. по дело Getty Images/СХВП (T-338/11), с което Общият съд отхвърля жалба за отмяна на Решение R 1831/2010-2 на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 6 април 2011 г., отхвърлящо жалбата срещу решението на проверителя за частичен отказ на регистрация на словната марка „PHOTOS.COM“ за стоки и услуги от класове 9, 42 и 45 — Член 7, параграф 1, букви б) и в), и параграф 3 от Регламент (ЕО) No 207/2009 — Липса на отличителен характер Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Getty Images (US), Inc. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 101, 6.4.2013 г.
bg	caselaw	EU	23.2.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 51/28 Определение на Съда (седми състав) от 24 септември 2007 г. — Miguel Torres, SA/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), Bodegas Muga, SA (Дело C-405/06 P) (1) (Обжалване - Марка на Общността - Заявка за фигуративна марка „Torre Muga“ - Процедура по възражение - По-ранна национална и международна марка „TORRES“ - Вероятност от объркване - Отхвърляне на възражението) (2008/C 51/47) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Miguel Torres, SA (представител: E. Armijo Chávarri, abogado) Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: I. de Medrano Caballero), Bodegas Muga, SA (представител: F. Porcuna de la Rosa, abogado) Предмет Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 11 юли 2006 г. по дело Torres/СХВП и Bodegas Muga (T-247/03), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата срещу Решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 7 април 2003 г. (преписка R 998/2001-1) относно процедура по възражение между Miguel Torres SA и Bodegas Muga SA Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Miguel Torres, SA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 310, 16.12.2006 г.
bg	caselaw	EU	28.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 245/32 Жалба, подадена на 3 юни 2014 г. — ZZ/Комисия (Дело F-50/14) 2014/C 245/43 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: S. Orlandi, адвокат) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решението на Комисията, с което се отказва предоставяне на надбавка за експатриране на жалбоподателя Искания на жалбоподателя — да се отмени на решението от 3 октомври 2013 г., с което се отказва предоставяне на надбавка за експатриране на жалбоподателя; — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	22.12.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 399/16 Решение на Общия съд от 7 ноември 2012 г. — Syndicat des thoniers méditerranéens и др./Комисия (Дело T-574/08) (1) (Извъндоговорна отговорност - Риболов - Опазване на рибните ресурси - Възстановяване на запасите от червен тон - Извънредни мерки за забрана на риболова от кораби с мрежи гъргър - Необичайна вреда) 2012/C 399/26 Език на производството: френски Страни Ищци: Syndicat des thoniers méditerranéens (Марсилия, Франция); Marc Carreno (Сет, Франция); Jean-Louis Donnarel (Лурмарен, Франция); Jean-François Flores (Сет); Gérald Lubrano (Баларюк-ле-Бен, Франция); Hervé Marin (Баларюк льо Вио, Франция); Nicolas Marin (Фронтинян, Франция); Sébastien Marin (Бузиг, Франция); Jean-Marc Penniello (Колиур, Франция); Serge Antoine José Perez (Соред, Франция) (представител: адв. C. Bonnefoi); Jean-Luc Buono (Агд, Франция); Gérard Buono (Агд); Roger Louis Paul Del Ponte (Баларюк-ле-Бен); Serge Antoine Di Rocco (Фронтинян); Jean Gérald Lubrano (Баларюк-ле-Бен); Jean Lubrano (Порт Вандр, Франция); Jean Lucien Lubrano (Салей, Франция); Fabrice Marin (Фронтинян); и Robert Marin (Баларюк-ле-Бен) (представители: първоначално адв. C. Bonnefoi, впоследствие адв. A. Arnaud и адв. P.-O. Koubi-Flotte) Ответник: Европейска комисия (представители: K. Banks, F. Clotuche-Duvieusart и A. Bouquet) Предмет Иск за обезщетение на вредите, които ищците твърдят, че са претърпели в резултат от приемането на Регламент (ЕО) No 530/2008 на Комисията от 12 юни 2008 година за установяване на извънредни мерки по отношение на риболова на червен тон с кораби с мрежи гъргър в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море (ОВ L 155, стр. 9) Диспозитив 1. Отхвърля иска. 2. Осъжда ищците да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 69, 21.3.2009 г.
bg	caselaw	EU	6.10.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 351/27 Жалба, подадена на 14 август 2014 г. — Loewe Technologies/СХВП — DNS International (SoundVision) (Дело T-623/14) 2014/C 351/35 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Loewe Technologies GmbH (Кронах, Германия) (представител: J. Pröll, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: DNS International Ltd (Тортола, Британски Вирджински острови) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 12 юни 2014 г. по преписка R 1625/2013-2. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната черно-бяла марка, съдържаща словния елемент „SoundVision“, за стоки от класове 9, 15 и 20 — Заявка за марка на Общността No 1 0 5 05 519 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словната марка „LOEWE SOUNDVISION“ — Марка на Общността No 5 7 98 228 Решение на отдела по споровете: частично уважава възражението. Решение на апелативния състав: уважава жалбата и допуска регистрация на оспорената марка на Общността. Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността.
bg	caselaw	EU	24.8.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 279/55 Жалба, подадена на 11 май 2015 г. — ZZ/Комисия (Дело F-74/15) (2015/C 279/71) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: ZZ (представител: M. Velardo, адвокат) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Искане за отмяна на решението за увеличаване на обезщетението само с 20 % от общата сума за трайна пълна инвалидност по член 14 от Съвместните общи правила относно покриването на рисковете от злополука и професионални заболявания на длъжностните лица на Европейските общности, за обезщетяване на претърпените според жалбоподателя неимуществени вреди и за осъждане на Комисията да заплати лихви за забава. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението от 26 юни 2014 г., с което Комисията увеличава с 20 % обезщетението по член 14 от Съвместните общи правила относно покриването на рисковете от злополука и професионални заболявания на длъжностните лица на Европейските общности, в приложимата до 31 декември 2006 г. тяхна редакция, предвид допуснати от медицинската комисия сериозни нередности в становището от 8 януари 2014 г., в което не са били уважени изцяло исканията на жалбоподателя и е било признато обезщетение за засягане на кардио-респираторната функция само от 20 % съгласно член 14 от Съвместните общи правила, без да са отчетени психическите нарушения и функционалното засягане на съня при промяна на лявото странично положение; — да се осъди Комисията да заплати обезщетение, определено pro bono et aequo на 50 000 EUR, за неимуществените вреди, които жалбоподателят е понесъл и които са свързани със закъснението при изплащането на предоставеното обезщетение; — да се осъди Комисията да заплати лихва за забава, изчислена от самата нея въз основа на сумата 98 372,51 EUR за периода между края на шестте месеца от подаването на искането за признаване на влошаването и датата на действителното закриване на общата сума за инвалидност съгласно определената от Европейската централна банка и приложима към дадения период лихвена ставка за основните операции по финансиране, увеличена с два пункта; — да се осъди Комисията да заплати лихва за забава, изчислена от самата нея въз основа на сумата, която ще бъде определена в настоящото производство, считано от датата на произнасяне на съдебното решение до датата на действителното изплащане по определената от Европейската централна банка и приложима към дадения период лихвена ставка за основните операции по финансиране, увеличена с два пункта; — при всички случаи да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.
bg	caselaw	EU	7.2.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 32/11 Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshofs Baden-Württemberg (Германия) на 9 октомври 2008 г. — Kurt Wierer/Land Baden-Württemberg (Дело C-445/08) (2009/C 32/19) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg Страни в главното производство Ищец: Kurt Wierer Ответник: Land Baden-Württemberg Преюдициални въпроси 1) В противоречие ли е с принципите, развити от Съда на Европейските общности в решенията от 26 юни 2008 г. (C-329/06 и C-343/06, Wiedemann и C-334/06 до C-336/06, Zerche), национални органи, компетентните в областта на издаването на свидетелства за управление на моторни превозни средства, и юрисдикциите на приемащата държава при проверката на съобразяването с изискването за пребиваване съгласно член 9 Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. (1) от страна на държавата-членка по издаването към момента на свидетелството за управление, в ущърб на притежателя на свидетелството за управление, да се позовават на декларациите и информациите, предоставени от него в хода на административното и съдебното производство в изпълнение на наложеното му съгласно националните процесуални правила задължение за сътрудничество при изясняването на съществените факти и обстоятелства по делото? 2) При отрицателен отговор на първия въпрос: В противоречие ли е с принципите, развити от Съда на Европейските общности в Решенията от 26 юни 2008 г. (C-329/06 и C-343/06, Wiedemann и C-334/06 до C-336/06, Zerche), национални органи, компетентните в областта на издаването на свидетелства за управление на моторни превозни средства, и юрисдикциите на приемащата държава при проверката на съобразяването с изискването за пребиваване съгласно член 9 Директива 91/439/ЕИО от страна на държавата-членка по издаването, когато са налице конкретни данни, че към момента на издаването на свидетелството за управление това условие не е било изпълнено, да проведат допълнително проучване, изключително в държавата-членка по издаването, и по-конкретно с органите по регистрация на населението, с наемодателите и работодателите, и да преценят така установените обстоятелства, доколкото те имат доказателствена сила, отделно или във връзка с вече наличната информация, предоставена от държавата-членка по издаването или от самия притежател на свидетелството за управление? (1) ОВ L 237, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 62.
bg	caselaw	EU	23.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 389/16 Преюдициално запитване от Hessisches Landesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 24 август 2015 г. — Jürgen Webb-Sämann/Christopher Seagon (Синдик на имуществото на Baumarkt Praktiker DIY GmbH) (Дело C-454/15) (2015/C 389/17) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Hessisches Landesarbeitsgericht Страни в главното производство Жалбоподател: Jürgen Webb-Sämann Ответник: Christopher Seagon (Синдик на имуществото на Baumarkt Praktiker DIY GmbH) Преюдициален въпрос Нарушава ли се разпоредбата на член 8 от Директива 2008/94/ЕО (1) или друга разпоредба от правото на Съюза с национална уредба, в която е застъпено тълкуването, че по отношение на вземания за дължими работни възнаграждения, предоставени на работодателя на влог, за да бъдат преведени на определен падеж на дадена пенсионноосигурителна каса, които вземания не са обособени от работодателя по специална сметка, не е налице право да се иска отделяне от масата на несъстоятелността съгласно член 47 InsO (Кодекс за несъстоятелността)? (1) Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (OB L 283, стр. 36).
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/29 Решение на Съда (осми състав) от 8 май 2013 г. (преюдициално запитване от Административен съд Варна — България) — Христомир Маринов, действащ като едноличен търговец „Лампатов — X — Христомир Маринов“/Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Дело C-142/12) (1) (Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Член 18, буква в) и членове 74 и 80 - Преустановяване на облагаемата икономическа дейност - Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация - Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС - Данъчна основа - Пазарна стойност или покупна стойност - Определяне към момента на доставката - Непосредствено действие на член 74) 2013/C 225/47 Език на производството: български Запитваща юрисдикция Административен съд Варна Страни в главното производство Жалбоподател: Христомир Маринов, действащ като едноличен търговец „Лампатов — X — Христомир Маринов“ Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите Предмет Преюдициално запитване — Административен съд Варна — Тълкуване на член 18, буква в) и членове 74 и 80 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправка в OB L 74, 19.3.2011 г., стр. 3) — Сделки, приравнени на възмездна доставка на стоки — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност, което се дължи на отнетата по силата на дерегистрацията възможност на данъчнозадълженото лице да начислява и приспада ДДС — Метод за определяне на данъчната основа за наличните към датата на дерегистрацията активи Диспозитив 1. Член 18, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, произтичащо от дерегистрацията по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице. 2. Член 74 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи, освен ако тази цена съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата дата и по този начин се отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност. 3. Член 74 от Директива 2006/112 има непосредствено действие. (1) ОВ C 151, 26.5.2012 г.
bg	caselaw	EU	15.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/22 Иск, предявен на 10 март 2017 г. — Европейска комисия/Република Полша (Дело C-127/17) (2017/C 151/30) Език на производството: полски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: J. Hottiaux и W. Mölls) Ответник: Република Полша Искания на ищеца — да се установи, че като изисква от транспортните предприятия да притежават специални разрешения за ползване на някои обществени пътища, Република Полша не изпълнява задълженията си по членове 3 и 7 от Директива 96/53 на Съвета от 25 юли 1996 година относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик (1) във връзка с точки 3.1 и 3.4 от приложение I към тази директива, — Република Полша да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Комисията поддържа, че Република Полша ограничава движението на превозни средства, съобразени с максимално допустимото натоварване на ос, установено на 10 тона на незадвижваща ос и 11,5 тона на задвижваща ос съгласно точки 3.1 и 3.4 от приложение I към Директива 96/53 на Съвета, по близо 97 % от обществените пътища на територията на Полша, което съставлява нарушение на член 3 от тази директива. Посоченото ограничение произтича от взаимодействието на следните два фактора: 1) превозните средства с максимално допустимо натоварване от 11,5 тона на ос имат право да се движат единствено по пътищата, които са част от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), и по някои други национални пътища (член 41, параграф 2 от Закона за обществените пътища (Ustawа o drogach publicznych); и 2) изисква се специално разрешение за ползване на останалите пътища (член 64 и сл. от Закона за пътното движение (Ustawа — Prawo o ruchu drogowym). Комисията също така твърди, че Република Полша тълкува неправилно член 7 от Директива 96/53. Според Република Полша тези разпоредби дават възможност на държавата членка да прилага изключение от общото правило по член 3 от Директивата и да ограничава движението на превозни средства с натоварване от 11,5 тона на задвижваща ос. Наистина е вярно, че в член 7, втора алинея са дадени конкретни примери за случаи, в които движението може да се ограничава със закон (градове, малки села или места, представляващи природна забележителност), но това се отнася само за ограничаване на движението по определени пътища или структури на гражданското строителство в определени пътни отсечки. Според Комисията не е допустимо държавата членка да се позовава на възможността за въвеждане на изключения, за да предвиди такива изключения за близо 97 % от своята пътна мрежа. Освен това съгласно член 64, параграф 1 от Закона за пътното движение (2), за да могат въпросните превозни средства да се движат по пътищата, които не са част от мрежата TEN-T, тоест по близо 97 % от пътищата от обществената пътна мрежа, трябва до компетентните органи да се подаде заявление за специално разрешение и същото да бъде издадено, което създава следните затруднения: — сложни административни формалности, изискващи предприемане на действия пред различни административни органи, — географският обхват на разрешението е ограничен, което в общия случай принуждава транспортните предприятия да искат по няколко разрешения за всеки маршрут, — необходимият срок за издаване на разрешение и разходите за това. Накрая, на основание член 64, параграф 2 от упоменатия Закон за пътното движение разрешенията от категория IV за ползване на националните пътища от превозни средства с максимално натоварване на ос/задвижваща ос от 11,5 тона не могат да се използват за превоз на делими товари. Директива 96/53 не допуска такъв вид препятствия и затруднения за свободата на движение на превозните средства. На предприятието, което не се съобрази с тези условия, може да бъде издадена забрана за движение по пътищата. Подобна уредба е в противоречие с член 3 от Директива 96/53, който чрез предвидените в него условия е пречка за държавите членки „да не допускат или да забраняват“ използването на тяхна територия на извършващи международен транспорт превозни средства, чиито характеристики са в съответствие с граничните стойности, посочени в приложение I към Директивата. (1) ОВ L 235, 1996 г., стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 4, стр. 79). (2) Съобщение на председателя на Сейма на Република Полша от 30 август 2012 г. във връзка с обнародването на консолидирания текст на Закона за пътното движение (Dz. U., 2012 г., позиция 1137).
bg	caselaw	EU	15.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/40 Жалба, подадена на 17 март 2017 г. — Pethke/EUIPO (Дело T-169/17) (2017/C 151/52) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Ralph Pethke (Аликанте, Испания) (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решение PERS-AFFECT-16-134 от 17 октомври 2016 г., с което считано от 17 октомври 2016 г. жалбоподателят е преместен от длъжност директор на оперативния отдел на длъжност в надзорен орган и е понижен в администратор, — да присъди на жалбоподателя обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразността, и — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания. 1. Първо основание: нарушаване на разпоредбите за дисциплинарното производство в Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък: „Правилникът“) Жалбоподателят твърди, че понижаването от директор на оперативен отдел в администратор, без възможност за професионално развитие, не е законно преместване, а наказание с понижаване, което при липса на друго правно основание, предполага дисциплинарно производство. Поради това ответникът е нарушил разпоредбата на член 86 от Правилника и приложение IX към него. 2. Второ основание: незаконно преместване/злоупотреба с власт Жалбоподателят твърди, че не са изпълнени условията за редовно преместване. Преместването, съответно понижаването на жалбоподателя всъщност не е в интерес на службата, посочените различни (променливи) мотиви за преместването на жалбоподателя говорят за злоупотреба с власт и за неспазване на принципа на равностойност, който се изисква за редовно преместване. 3. Трето основание: нарушение на забраната за произвол и забраната на дискриминацията, основана на пола на жалбоподателя В това отношение жалбоподателят посочва, че преместването, съответно понижаването, за да се увеличи квотата на жените в управлението, представлява пряка дискриминация, основана на пол. 4. Четвърто основание: нарушение на принципа на пропорционалност Жалбоподателят посочва, че преместването като наказание е непропорционална мярка при извършване на вътрешна реорганизация. 5. Пето основание: нарушение на правото на добра администрация и на задължението за полагане на грижа — Посегателство върху физическата и психическата неприкосновеност на жалбоподателя — Тормоз Във връзка с петото основание жалбоподателят твърди, че „внезапното“ му преместване е посегателство върху физическата и психическата му неприкосновеност и не зачита минималния стандарт на добрата администрация. Действията и бездействията на службата са основание за искането на жалбоподателя за финансово обезщетение на имуществените и неимуществените вреди.
bg	caselaw	EU	24.10.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 256/25 Решение на Първоинстанционния съд от 15 септември 2009 г. — Wella/СХВП (TAME IT) (Дело T-471/07) (1) (Марка на Общността - Международна регистрация - Молба за териториално разширяване на защитата - Словна марка „TAME IT“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2009/C 256/46 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Wella AG (Darmstadt, Германия) (представители: B. Klingberg и K. Sandberg, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Botis) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 24 октомври 2007 г. (преписка R 713/2007-2) относно териториално разширяване на защитата на международната регистрация на словната марка „TAME IT“ за Европейската общност. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Wella AG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 51, 23.2.2008 г.
bg	caselaw	EU	11.9.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 300/35 Жалба, подадена на 18 юли 2017 г. — Sevenfriday/EUIPO — Seven (SEVENFRIDAY) (Дело T-449/17) (2017/C 300/44) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Sevenfriday AG (Цюрих, Швейцария) (представители: M. Mostardini, F. Mellucci, S. Pallavicini и G. Bellomo, lawyers) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Seven SpA (Leinì, Италия) Данни за производството пред EUIPO Заявител на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „SEVENFRIDAY“ — Заявка за регистрация No 13 500 533 Производство пред EUIPO: производство по възражение Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 2 май 2017 г. по преписка R 2292/2016-2 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, доколкото с него се отхвърля жалбата на Sevenfriday AB срещу решение B252649 от 10 октомври 2016 г., и в резултат от това да уважи заявление No 16500533 за регистрация на заявената марка като марка на Европейския съюз; — при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение поне в частта му относно стоките от клас 9. Изложено основание — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	11.6.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 173/7 Жалба, подадена на 5 април 2011 г. от Cantiere navale De Poli SpA срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 3 февруари 2011 г. по дело T-584/08, Cantiere navale De Poli/Комисия (Дело C-167/11 P) 2011/C 173/15 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Cantiere navale De Poli SpA в ликвидация и предпазен конкордат (представители: адв. A. Abate и адв. A. Franchi) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — Да се уважи жалбата за отмяна на Решението на Общия съд от 3 февруари 2011 г. и свързаното с него Решение на Европейската комисия от 21 октомври 2008 г. и, доколкото това е възможно, Съдът да се произнесе направо по съществото на главното искане; — При условията на евентуалност, отмяна и връщане на Общия съд; — Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, разходите и адвокатските хонорари. Правни основания и основни доводи Със своята жалба жалбоподателят оспорва Решението на Общия съд от 3 февруари 2011 г. по дело T-584/08, Cantiere navale De Poli/Комисия по-конкретно по следните пунктове: а) Процесуални пороци поради липсата на мотиви във връзка с: — телеологичното тълкуване на Регламент (ЕО) No 1177/2002 от 27 юни 2002 година относно временния защитен механизъм за корабостроенето (наричан по-нататък „Регламентът ВЗМ“) (1) с цел установяване на целите, преследвани от Съвета за закрила на интересите на общностните корабостроителници, засегнати от условията на нелоялна конкуренция, прилагани от корейските корабостроителници; — съотношението (йерархията на източниците) между Регламента ВЗМ и Регламент (ЕО) No 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането Регламент (ЕО) No 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 ЕО (2); — прилагането на принципа на субсидиарност при определяне на нормите за уреждане на сроковете за уведомяване на Комисията за помощите от страна държавите членки. б) Нарушение на общностното право във връзка с: — упражняването във времето на правомощията на държавите членки за уведомяване на Комисията в контекста на Регламента ВЗМ; — обхвата на правомощията на Комисията относно оценяването на „съвместимостта с общия пазар“ на предвидените в Регламента помощи; — уредбата на установените на основание на Регламента правоотношения след изтичането на срока на действие на същия (31 март 2005 г.); — прилагането на принципите на равното третиране и на защитата на оправданите правни очаквания. (1) ОВ L 172, стр. 1 (2) ОВ L 140, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42.
bg	caselaw	EU	8.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 303/30 Преюдициално запитване от Vrhovno sodišče Republike Slovenije (Словения), постъпило на 8 юли 2014 г. — Petar Kezić s.p. Trgovina Prizma/Република Словения — Министерство на финансите. (Дело C-331/14) 2014/C 303/38 Език на производството: словенски Запитваща юрисдикция Vrhovno sodišče Republike Slovenije Страни в главното производство Жалбоподател: Petar Kezić s.p. Trgovina Prizma Ответник: Република Словения — Министерство на финансите Преюдициални въпроси Трябва ли разпоредбите на член 2, точка 1 и на член 4, параграф 1 от Шеста директива (1) да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело — при които физическо лице придобива имоти в лично качество, без във връзка с това да му се начислява ДДС, а впоследствие изгражда върху тези имоти като едноличен търговец търговски център, след като зачислява в активите на своето предприятие на основание националните счетоводни стандарти само част от имотите, върху които е построен търговският център, след което продава този център заедно с всички имоти на възложителя на строежа — следва да се счита, че това лице още с незачисляването на имотите в активите на своето предприятие не ги е включило в системата на ДДС и следователно във връзка с тяхната продажба не се явява данъчнозадължено лице, което следва да начисли и впоследствие да внесе ДДС във връзка с тях? (1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).
bg	caselaw	EU	23.3.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 86/9 Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Ireland) на 27 декември 2012 г. — HN/Minister for Justice, Equality and Law Reform, Ireland and the Attorney General (Дело C-604/12) 2013/C 86/14 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Supreme Court Страни в главното производство Жалбоподател: HN Ответник: Minister for Justice, Equality and Law Reform, Ireland and the Attorney General Преюдициални въпроси Позволява ли Директива 2004/83/ЕО (1), тълкувана в светлината на принципа на добра администрация в правото на Европейския съюз и в частност в светлината на предвиденото в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на държава членка да предвиди в своето право, че молбата за предоставяне на статут на субсидиарна закрила може да се разгледа, само ако молителят е поискал и му е било отказано предоставянето на статут на бежанец в съответствие с националното право? (1) Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52)
bg	caselaw	EU	8.3.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 64/1 ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА относно отправянето на преюдициални запитвания от националните юрисдикции ДОПЪЛНЕНИЕ вследствие на влизането в сила на спешното преюдициално производство, приложимо към преюдициалните запитвания, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие (2008/C 64/01) 1. Тази бележка допълва съществуващата информационна бележка по отправянето на преюдициални запитвания от националните юрисдикции (1), като дава практически насоки относно новото спешно преюдициално производство, приложимо към преюдициалните запитвания, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Това производство е уредено с член 23а от Протокола относно статута на Съда на Европейските общности и член 104б от неговия процедурен правилник (2). 2. Тези насоки имат за цел да подпомогнат националните юрисдикции, когато възнамеряват да поискат разглеждане по реда на спешното преюдициално производство, както и да улеснят неговото провеждане от Съда. Подобно на указанията от съществуващата информационна бележка, те по никакъв начин не са задължителни. Относно условията за разглеждане по реда на спешното преюдициално производство 3. Спешното преюдициално производство може да се прилага само в областите, попадащи в обхвата на дял VI (членове 29-42) от Договора за Европейския съюз, отнасящ се до полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, и на дял IV (членове 61-69) от част трета от Договора за ЕО, отнасящ се до визите, убежището, имиграцията и другите политики, свързани със свободното движение на лица, в това число и съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси. 4. Макар отправянето на преюдициалното запитване по принцип да води до спиране на националното производство до произнасяне на Съда, препращащата юрисдикция продължава да е компетентна да налага обезпечителни мерки с оглед на запазване на интересите на страните до постановяване на решението на Съда, по-специално що се отнася до национален административен акт, основан на общностен акт, предмет на преюдициалното запитване за преценка на действителност. 5. Решението за разглеждане по реда на спешното производство се взема от Съда. По принцип подобно решение се взема само въз основа на мотивирано искане на препращащата юрисдикция. По изключение Съдът може да реши служебно дадено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързото производство при явна необходимост от това. 6. Спешното производство опростява различните етапи на производството пред Съда, но разглеждането по този ред включва сериозни задължения за Съда, както и за страните и другите заинтересовани лица, които участват в производството, в частност държавите-членки. 7. Следователно разглеждане по реда на това производство трябва да се иска само ако с оглед на обстоятелствата е абсолютно необходимо Съдът да се произнесе в най-кратки срокове по запитването. Без да е възможно тук да се изброят изчерпателно подобни положения, по-специално поради разнообразието и непрекъснатото развитие на общностните правила, уреждащи пространството на свобода, сигурност и правосъдие, една национална юрисдикция например би могла да направи искане за разглеждане по реда на спешното производство в следните случаи: при задържане или лишаване от свобода на дадено лице, когато отговорът на поставения въпрос е решаващ при преценката на правното положение на това лице или при спор относно родителски права или отглеждане на деца, когато компетентността на сезирания съгласно общностното право съд зависи от отговора на преюдициалното запитване. Относно искането за разглеждане по реда на спешното преюдициално производство 8. За даде възможност на Съда бързо да реши дали следва запитването да се разгледа по реда на спешното преюдициално производство, искането трябва да съдържа правните и фактически обстоятелства, които установяват неотложността, и по-специално какви са опасностите при разглеждане на запитването по общия ред. 9. Доколкото е възможно, препращащата юрисдикция посочва накратко своето становище относно отговора, който следва да се даде на поставените един или повече въпроси. Подобно посочване улеснява страните и другите заинтересовани лица, които участват в производството, да определят своята позиция, както и Съда да вземе решение, и така допринася за бързината на производството. 10. Искането за разглеждане по реда на спешното преюдициално производство трябва да бъде представено под форма, която да даде възможност на секретариата на Съда незабавно да установи, че преписката трябва да се обработи по специален начин. За тази цел е уместно искането да се представи в документ, отделен от самия акт за препращане, или в придружително писмо, което изрично съдържа това искане. 11. Що се отнася до самият акт за препращане, трябва да се напомни, че съответни указания вече се съдържат в точки 20-24 от информационната бележка относно отправянето на преюдициални запитвания от националните юрисдикции. Особено важно е в неотложни случаи актът за препращане да бъде кратък, тъй като това допринася за бързината на производството. Относно размяната на съобщения между Съда, националните юрисдикции и страните 12. За изпращането на съобщения до националната юрисдикция и страните пред нея националните юрисдикции, които правят искане за спешно преюдициално производство, се приканват да посочат електронния адрес, евентуално номера на факса, който Съдът да може да използва, както и електронните адреси, евентуално номерата на факсовете на представителите на страните. 13. Препис от подписания акт за препращане заедно с искане за разглеждане по реда на спешното производство може да бъде изпратен предварително на Съда по електронна поща ([email protected]) или факс (+352 43 37 66). Обработването на запитването и на искането би могло да започне още при получаване на такъв препис. Оригиналите на тези документи трябва все пак да бъдат изпратени в най-кратки срокове на секретариата на Съда. (1) Вж. OВ C 143 от 11 юни 2005 г., стр. 1-4. (2) Вж. OВ L 24 от 29 януари 2008 г., стр. 39-43.
bg	caselaw	EU	24.2.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 42/43 Иск, предявен на 29 декември 2006 г. — Sumitomo Chemical Agro Europe с/у Комисията (Дело T-416/06) (2007/C 42/76) Език на производството: английски Страни Ищец: Sumitomo Chemical Agro Europe SAS (Saint Didier, Франция) [представляван от: K. Van Maldegem и C. Mereu, lawyers] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — Да се осъди ответникът, ако е нужно с временно разпореждане, да отстрани материалната грешка в приложение I, част А, и да замени „0,75 гр.“ с „0,75 кг.“; — да се отменят следните разпоредби от Директива 2006/132: Член 3, параграф 2 : „до 30 юни 2008 г.“ (неофициален превод) Приложение I : „30 юни 2008 г.“ (неофициален превод) Приложение I, Част А : „за следните култури“ „— парникови краставици (затворени хидропонни системи) — сливи (за преработка) (неофициален превод)“ Приложение I, Част Б : „Държавите-членки изискват представяне на допълнителни проучвания за преодоляване на потенциалните свойства на процимидона да предизвиква ендокринни смущения в срок от две години след приемането на Тестови указания за еднокринните смущения от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Те осигуряват, че авторът на нотификацията, по чието искане процимидонът е включен в това приложение, ще представи тези проучвания на Комисията в рамките на две години след приемане на споменатите тестови указания.“ (неофициален превод); — да се осъди ответникът да заплати всички съдебни разноски за настоящото производство. Правни основания и основни доводи Директива 91/414 на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1) предвижда, че държавите-членки не разрешават продукти за растителна защита, освен когато активните им вещества са посочени в приложение I и определените там условия, ако има такива, са изпълнени. Ищецът иска частична отмяна на Директива 2006/132 на Комисията за изменение на Директива 91/414, в която да се включи процимидонът като активно вещество (2), доколкото посочената директива i) урежда единствено ограниченото включване на процимидона в приложение I към Директива 91/414, ii) урежда специфични условия относно разрешеното използване и iii) предвижда ограничен срок от 18 месеца за действието на ограниченото включване в приложение I. В подкрепа на своето искане ищецът застъпва становището, че оспорваната директива е в нарушение на член 1, параграф 2, член 2, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 4 от Директива 91/414. В допълнение ищецът твърди, че оспорваната директива не е в съответствие с член 5, параграф 5 от Директива 91/414, поради което Комисията е надхвърлила границите на дискреционната си власт. Освен това ищецът е на мнение, че процедурата по приемането на оспорваната директива е опорочена, тъй като Комисията е била длъжна да приема мерките съгласно проектите, внесени в Постоянния комитет по проблемите на хранителната верига и здравето на животните и Съвета без да ги изменя преди окончателното им приемане. По-нататък ищецът твърди, че оспорваната директива нарушава неговите оправдани правни очаквания, както и принципите на добро управление, субсидиарност, пропорционалност, правна сигурност, равно третиране, високо качество и независимост на научните консултации. Ищецът също твърди, че оспорваната директива не осигурява достатъчна обосновка, поради което задължението за представяне на мотиви не е изпълнено. Накрая ищецът поддържа становището, че оспорваната директива нарушава правото му да извършва стопанска дейност и представлява намеса в правото му на собственост. (1) Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ 1991 L 230, стр. 1). (2) Директива 2006/132/ЕО на Комисията от 11 декември 2006 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета, в която да се включи процимидонът като активно вещество (ОВ 2006 L 349, стр. 22).
bg	caselaw	EU	11.8.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 261/39 Жалба, подадена на 4 юни 2014 г. — Premo/СХВП — Prema Semiconductor (PREMO) (Дело T-400/14) 2014/C 261/65 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Premo, SL (Campanillas, Испания) (представители: E. Cornu, F. de Visscher и E. De Gryse, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Prema Semiconductor GmbH (Майнц, Германия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на пети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) oт 1 април 2014 г., по преписка R 1000/2013-5; — при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение, доколкото уважава възражението по отношение на „inductors“, „transformers“ и „noise filters“; — да осъди СХВП и встъпилата страна, ако има такава, да заплатят съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: международната регистрация, посочваща Европейския съюз, за фигуративната марка, съдържаща словния елемент „PREMO“, за стоки от клас 9 — международна регистрация, посочваща Европейския съюз No 9 73 341 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Prema Semiconductor GmbH Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: националната словна марка „PREMA“ за стоки от клас 9 Решение на отдела по споровете: уважава възражението частично Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата частично Изложени правни основания: — нарушение на правило 22, параграф 6 от Регламент No 2868/95 на Комисията и правото на защита на жалбоподателя; — нарушение на член 42, параграфи 2 и 3 oт Регламент No 207/2009; — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) oт Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	4.4.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 118/2 Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Darmstadt (Германия), постъпило на 7 декември 2015 г. — FurkanTekdemir, gesetzlich vertreten durch Derya Tekdemir und Nedim Tekdemir/Kreis Bergstraße (Дело C-652/15) (2016/C 118/03) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Verwaltungsgericht Darmstadt Страни в главното производство Жалбоподател: FurkanTekdemir, gesetzlich vertreten durch Derya Tekdemir und Nedim Tekdemir Ответник: Kreis Bergstraße Преюдициални въпроси 1) Целта да се осигури ефективно управление на миграционните потоци представлява ли императивно съображение от общ интерес, въз основа на което може да бъде отказано на роден на федералната територия турски гражданин освобождаване от изискването за притежаване на разрешение за пребиваване, от което освобождаване той би могъл да се ползва на основание на клаузата „standstill“, която се съдържа в член 13 от Решение No 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция от 19 септември 1980 година относно развитието на асоциирането? 2) Ако Съдът на Европейския съюз отговори утвърдително на този въпрос, на какви качествени изисквания следва да отговаря „императивно съображение от общ интерес“ по отношение на целта за осигуряване на ефективно управление миграционните потоци?
bg	caselaw	EU	10.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 221/19 Решение на Общия съд от 16 май 2017 г. — Agria Polska и др./Комисия (Дело T-480/15) (1) ((Конкуренция - Картел - Злоупотреба с господстващо положение - Пазар за разпространението на продукти за растителна защита - Решение за отхвърляне на жалба - Твърдяно антиконкурентно поведение на производители и дистрибутори - Съгласувано или координирано подаване на жалби от производители и дистрибутори пред административни и наказателни органи - Подаване на сигнали за твърдени нарушения на приложимата правна уредба от паралелни вносители - Административни проверки, извършени впоследствие от административните органи - Налагане на административни и наказателни санкции на паралелните вносители от страна на националните органи - Приравняване на подаването на жалби от производителите и дистрибуторите на злонамерени жалби или на злоупотреба с административни производства - Липса на интерес за Съюза - Право на ефективна съдебна защита)) (2017/C 221/24) Език на производството: полски Страни Жалбоподатели: Agria Polska sp. z o.o. (Сосновиец, Полша), Agria Chemicals Poland sp. z o.o. (Сосновиец), Star Agro Analyse und Handels GmbH (Алерхайлиген бай Вилдон, Австрия) и Agria Beteiligungsgesellschaft mbH (Алерхайлиген бай Вилдон) (представители: първоначално S. Dudzik и J. Budzik, впоследствие P. Graczyk и W. Rocławski, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: J. Szczodrowski, A. Dawes и J. Norris-Usher) Предмет Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2015) 4284 окончателен на Комисията от 19 юни 2015 г. (преписка AT.39864 — BASF (преди това AGRIA и др./BASF и др.), с което се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателите във връзка с нарушения на член 101 ДФЕС и/или на член 102 ДФЕС, за които се твърди, че са допуснати по същество от тринадесет предприятия, производители и дистрибутори на продукти за растителна защита, с помощта или с посредничеството на четири професионални организации и една адвокатска кантора Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Agria Polska sp. z o.o., Agria Chemicals Poland sp. z o.o., Star Agro Analyse und Handels GmbH и Agria Beteiligungsgesellschaft mbH да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 337, 12.10.2015 г.
bg	caselaw	EU	28.1.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 25/64 Жалба, подадена на 24 ноември 2011 г. — Ecologistas en Acción-CODA/Комисия (Дело T-603/11) (2012/C 25/122) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Ecologistas en Acción-CODA (Мадрид, Испания) (представител: J. Doreste Hernández, abogado) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — Да се отмени решението за отхвърляне на генералния секретариат на Европейската комисия, с което се отказва достъпа до документите, поискани от жалбоподателя в производството GESTDEM 2011/6, и — да се осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Документите, до които жалбоподателят е поискал достъп и които са предмет на настоящото производство, са същите като тези по дело T-341/11 Ecologistas en acción-CODA/Комисия. Правните основания и основните доводи са вече изложени по посоченото дело, в рамките на което се обжалва мълчаливия отказ по същото заявление за достъп.
bg	caselaw	EU	29.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 205/4 Решение на Съда (голям състав) от 7 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция (Дело C-369/07) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Държавни помощи - Мерки за изпълнение на решение на Съда - Член 228 ЕО - Имуществени санкции - Периодична имуществена санкция - Еднократно платима сума) 2009/C 205/05 Език на производството: гръцки Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Righini, I. Hadjiyiannis и D. Triantafyllou) Ответник: Република Гърция (представители: A. Samoni-Rantou и P. Mylonopoulos, V. Christianos и P. Anestis, dikigoroi) Предмет Неизпълнение на задължение от държава-членка — Член 228 ЕО — Неизпълнение на Решение на Съда от 12 май 2005 година по дело C-415/03 — Нарушение на членове 3 и 4 от Решение 2003/372/ЕО на Комисията от 11 декември 2002 година относно помощта, предоставена от Гърция на Olympic Airways (ОВ L 132, стр. 1) — Непредприемане на мерки за възстановяване на несъвместима с Договора помощ, както и на незаконно предоставена помощ — Искане за определяне на периодична имуществена санкция Диспозитив 1) Като на датата, на която е изтекъл определеният в мотивираното становище срок, не е приела мерките за изпълнение на решението от 12 май 2005 г. по дело Комисия/Гърция (C-415/03), свързано с връщането на помощите, приети за незаконосъобразни и несъвместими с общия пазар съгласно член 3 от Решение 2003/372/ЕО на Комисията от 11 декември 2002 година относно помощта, отпусната от Гърция на Olympic Airways, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по това решение и по член 228, параграф 1 ЕО. 2) Осъжда Република Гърция да заплати на Комисията на Европейските общности по сметка „Собствени ресурси на Европейската общност“ периодична имуществена санкция в размер на 16 000 EUR за всеки ден на забава на прилагането на необходимите мерки, за да се съобрази с решението от 12 май 2005 г. по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, считано от изтичането на един месец след обявяването на настоящото решение до изпълнението на посоченото решение от 12 май 2005 г. 3) Осъжда Република Гърция да заплати на Комисията на Европейските общности по сметка „Собствени ресурси на Европейската общност“ еднократно платима сума в размер на 2 милиона евро. 4) Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 269, 10.11.2007 г.
bg	caselaw	EU	22.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 68/37 Жалба, подадена на 18 декември 2015 г. — The Art Company B & S/СХВП — Manifatture Daddato и Laurora (SHOP ART) (Дело T-735/15) (2016/C 068/47) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: The Art Company B & S, SA (Кел, Испания) (представител: L. Sánchez Calderón и J. Villamor Muguerza, адвокати) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Manifatture Daddato SpA (Барлета, Италия), Sabina Laurora (Трани, Италия) Данни за производството пред СХВП Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: фигуративна марка със словните елементи „SHOP ART“ — заявка за регистрация No 12 030 921 Производство пред СХВП: производство по възражение Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 8 октомври 2015 г. по преписка R 3050/2014-1 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение. Изложено основание — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	1.6.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 178/25 Жалба, подадена на 24 февруари 2015 г. — ZZ/ЕСВД (Дело F-34/15) (2015/C 178/26) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представители: J.-N. Louis и N. de Montigny, avocats) Ответник: Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) Предмет на производството Отмяна на решението за отхвърляне на жалбата за психически тормоз, подадена от жалбоподателя срещу главния оперативен директор на Европейската служба за външна дейност. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението от 14 април 2014 г. на Върховния представител на Европейския съюз и заместник-председател на Европейската комисия да отхвърли жалбата за психически тормоз, подадена от жалбоподателя срещу главния оперативен директор на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), — ЕСВД да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	10.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 175/43 Определение на Общия съд от 2 април 2014 г. — Onidol/Комисия (Дело T-313/09) (1) ((Държавни помощи - Рамкова схема за дейности, провеждани от признатите във Франция селскостопански междуотраслови организации в полза на членовете на представените селскостопански отрасли - Финансиране чрез доброволни вноски, на които е придаден задължителен характер - Решение, с което схемата за помощи се обявява за съвместима с общия пазар - Оттегляне на решението - Липса на основание за произнасяне)) 2014/C 175/59 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Organisation nationale interprofessionnelle des graines et fruits oléagineux (Onidol) (Париж, Франция) (представители: първоначално B. Le Bret и L. Olza Moreno, впоследствие B. Le Bret и C. Renner, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално B. Stromsky и C. Urraca Caviedes, впоследствие B. Stromsky и S. Thomas и накрая B. Stromsky) Предмет Искане за отмяна на Решение C (2008) 7846 окончателен на Комисията от 10 декември 2008 г. относно държавна помощ Noo561/2008, свързана с рамковата схема за дейности, провеждани от признатите във Франция селскостопански междуотраслови организации в полза на членовете на представените селскостопански отрасли Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба. 2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 244, 10.10.2009 г.
bg	caselaw	EU	21.2.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 44/75 Жалба, подадена на 4 ноември 2008 г. — Bertolete и др./Комисия (Дело F-92/08) (2009/C 44/133) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Marli Bertolete (Woluwé-Saint-Lambert, Белгия) и други (представител: L. Vogel, avocat) Ответник: Европейската комисия Предмет и описание на спора Отмяна на решението, с което се преизчисляват възнагражденията на жалбоподателите в изпълнение на решенията, постановени от Съда на публичната служба на 5 юли 2007 г. по дела F-24/06, F-25/06 и F-26/06. Искания на жалбоподателите — Да се отмени решението, което е прието на 18 юли 2008 г. от органа, оправомощен да сключва договори, и което отхвърля административните жалби, подадени от жалбоподателите срещу решение от 23 януари 2008 г., с което се преизчислява възнаграждението на жалбоподателите в изпълнение на три решения, постановени по тяхно искане от Съда на европейската публична служба на 5 юли 2007 г., и срещу множеството внесени впоследствие по отношение на тях корекции, както и да се отменят фишовете за заплата, издадени на жалбоподателите в приложение на посоченото решение от 23 януари 2008 г., за месеците февруари, март и април 2008 г., — ако е необходимо, да се отменят също така посочените решения, срещу които жалбоподателите са подали административни жалби, — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	18.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/34 Преюдициално запитване, отправено от Commissione Tributaria Centrale — Sezione di Bologna (Italia) на 19 октомври 2010 г. — Ufficio IVA di Piacenza/Belvedere Costruzioni Srl (Дело C-500/10) () 2010/C 346/59 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Commissione Tributaria Centrale — Sezione di Bologna Страни в главното производство Жалбоподател: Ufficio IVA di Piacenza Ответник: Belvedere Costruzioni Srl Преюдициални въпроси Допускат ли член 10 от Договора за ЕО, понастоящем член 4 от Договора за Европейския съюз и членове 2 и 22 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, правна норма на италианската държава, съдържаща се в параграф 2а от член 3 на Декрет-закон No 40 от 25 март 2010 г., преобразуван в Закон No 73 от 22 май 2010 г., която прегражда възможността за данъчната юрисдикция да се произнесе по съществуването на данъчната претенция, своевременно предявена от администрацията с жалба срещу неблагоприятно решение и която по този начин предвижда по същество пълен отказ от спорния кредит по ДДС, след като в две съдебни инстанции е прието, че този кредит не съществува, без никакво, дори и частично плащане по спорния данъчен кредит от страна на данъчнозадълженото лице, което печели от този отказ.
bg	caselaw	EU	13.3.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 78/13 Жалба, подадена на 23 декември 2016 г. от Dr. August Wolff GmbH & Co. KG Arzneimittel и Remedia d.o.o. срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 20 октомври 2016 г. по дело T-672/14, Dr. August Wolff GmbH & Co. KG Arzneimittel und Remedia d.o.o./Европейска комисия (Дело C-680/16 P) (2017/C 078/19) Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: Dr. August Wolff GmbH & Co. KG Arzneimittel, Remedia d.o.o. (представители: P. Klappich и C. Schmidt, Rechtsanwälte) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Съда: 1. Да отмени решение на Общия съд от 20 октомври 2016 г. по дело T-672/14, както и Решение за изпълнение C(2014) 6030 окончателен на ответника от 19 август 2014 година относно разрешенията за търговия, съгласно член 31 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, с лекарствени продукти за хуманна употреба, предназначени за локално приложение и с високо съдържание на естрадиол, в частта му, в която за посочените в приложение I и непосочени в него лекарствени продукти с локално приложение, съдържащи 0,01 % естрадиол, държавите членки се задължават да спазват предвидените в Решението за изпълнение задължения, с изключение на ограничението, че споменатите в приложение I от Решението за изпълнение лекарствени продукти с локално приложение, съдържащи 0,01 % естрадиол, могат да се прилагат само вътрешновагинално. 2. При условията на евентуалност, да отмени посоченото в точка 1 решение на Общия съд и да върне делото на последния. 3. Да осъди ответника в производството по обжалване да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи 1. Първо основание на жалбата: нарушение на членове 31 и 32 от Директива 2001/83/ЕО В тази връзка се посочва, че от формална гледна точка обжалваното решение за изпълнение се основава на незаконосъобразно образувано и проведено производство. Жалбоподателите изтъкват най-напред, че обратно на предвиденото в член 31, параграф 1, първо изречение от Директива 2001/83 (1), производството е започнало не преди, а след постановяването на отказ за издаване на последващо разрешение за лекарствения продукт. Освен това поради липсата на актуални съобщения относно свързани със сигурността опасения, не било налице специално засягане на интересите на Съюза. В допълнение определянето на член на Комитета по лекарствените продукти за хуманна употреба (CHMP) за основен докладчик от започналата производството държава членка обосновавало нарушение на принципа на внимателно и безпристрастно разглеждане в съответствие с член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Обективна и субективна пристрастност била обаче налице, когато към момента на образуване на производството на национално ниво е висящ още един правен спор между държавата членка, която определя основния докладчик, и притежателя на разрешението, поради отказа за издаване на последващо разрешение за лекарствения продукт. На последно място, жалбоподателите изтъкват нарушение на правото на изслушване, тъй като в производството пред CHMP първият жалбоподател не е бил изслушан по въпроса за планираното съдържание на изменението на разрешението. 2. Второ основание: нарушение на член 116, първо изречение и на член 126, първо изречение от Директива 2001/83/ЕО В това отношение жалбоподателите посочват най-напред нарушение на принципите на разпределение на доказателствената тежест, тъй като CHMP основавал изменената оценка на отношението полза/риск само на липсата на изследвания относно единствено хипотетично обоснован риск. Извършената от CHMP оценка на риска била погрешна и тъй като не били взети в достатъчна степен предвид данните, свързани с фармакологичната бдителност. По-специално не било взето предвид обстоятелството, че за над 45 години присъствие на пазара нямало обратна информация за сериозни рискове при прилагането на лекарствения продукт, която да потвърждава хипотетично обоснованите от CHMP рискове. Освен това жалбоподателите твърдят, че докладът на CHMP не съдържа никакви логични и научнообосновани доводи в подкрепа на хипотетичните рискове. 3. Трето основание: нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране Жалбоподателите посочват най-напред нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като във всички случаи на равнище правни последици трябвало да се вземе предвид, че става въпрос за хипотетично обосновани рискове, чието осъществяване е изключително нереалистично. Поради това пропорционално щяло да бъде да се актуализират предупрежденията или да се разпореди провеждането на проучване на безопасността. Освен това изключването на повторното използване нарушавало принципа на равно третиране, тъй като при сходни лекарствени продукти било извършено единствено актуализиране на предупрежденията. В допълнение, изключването на повторното използване било разпоредено единствено при лекарствени продукти, при които съществувал доказан риск от животозастрашаващо засягане на здравето. (1) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).
bg	caselaw	EU	12.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 7/31 Решение на Общия съд от 18 ноември 2014 г. — Conrad Electronic/СХВП — British Sky Broadcasting Group и Sky IP International (EuroSky) (Дело T-510/12) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „EuroSky“ - По-ранна словна марка на Общността „SKY“ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2015/C 007/33) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Conrad Electronic SE (Hirschau, Германия) (представители: P. Mes, C. Graf von der Groeben, G. Rother, J. Bühling, J. Künzel, D. Jestaedt, M. Bergermann, J. Vogtmeier et A. Kramer, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Pohlmann) Други страни в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: British Sky Broadcasting Group plc (Isleworth, Обединено кралство); и Sky IP International Ltd (Isleworth) (представители: J. Barry, solicitor, R. Heine и M. Plesser, avocats) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 20 септември 2012 г. (преписка R 1138/2011-4), постановено в производство по възражение между British Sky Broadcasting Group plc и Sky IP International Ltd, от една страна, и Conrad Electronic SE, от друга страна. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Conrad Electronic SE да понесе направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), British Sky Broadcasting Group plc и Sky IP International Ltd. (1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.
bg	caselaw	EU	24.1.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 19/35 Жалба, подадена на 24 ноември 2008 г. — Bang & Olufsen/СХВП (Представяне на високоговорител) (Дело T-508/08) (2009/C 19/65) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Bang & Olufsen A/S (Struer, Дания) (представител: K. Wallberg, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Искания на жалбоподателя — Да се отмени параграф 2 от решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 10 септември 2008 г. по преписка R 497/2005-1, и — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: триизмерна марка, представляваща високоговорител, за стоки от класове 9 и 20 — заявка No 3 354 371. Решение на проверителя: Отхвърля заявката. Решение на апелативния състав: Частична отмяна на решението на проверителя. Изложени правни основания: Нарушение на член 63, параграф 6 от Регламент No 40/94 на Съвета, тъй като апелативният състав не е взел необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда; Нарушение на член 7, параграф 1, буква д), точка iii) от Регламент No 40/94 на Съвета, тъй като апелативният състав погрешно преценил, че марката на Общността, предмет на спора, е знак, който се състои изключително от определена форма, придаваща съществена стойност на стоките.
bg	caselaw	EU	24.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 421/43 Определение на Общия съд от 2 октомври 2014 г. — Marcuccio/Комисия (Дело T-447/13 P) (1) ((Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Възстановяване на подлежащи на възстановяване съдебни разноски - Член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба - Възражение за паралелна жалба - Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба)) 2014/C 421/61 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Триказе, Италия) (представител: G. Cipressa, адвокат) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: първоначално C. Berardis-Kayser и J. Baquero Cruz, впоследствие C. Berardis-Kayser и G. Gattinara, подпомагани от A. Dal Ferro, адвокат) Предмет Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (едноличен състав) от 18 юни 2013 г. по дело Marcuccio/Комисия (F-143/11, Сборник СПС, EU:F:2013:81) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Г-н Luigi Marcuccio понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия в рамките на настоящото производство. (1) ОВ C 291, 5.10.2013 г.
bg	caselaw	EU	8.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 48/82 Жалба, подадена на 29 ноември 2015 г. — Marcas Costa Brava/СХВП — Excellent Brands JMI (Cremcaffé by Julius Meinl) (Дело T-686/15) (2016/C 048/90) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Marcas Costa Brava, SL (Sils, Испания) (представители: E. Manresa Medina и J. Manresa Medina, lawyers) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Excellent Brands JMI Ltd (Baar, Швейцария) Данни за производството пред СХВП Заявител: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: фигуративна марка на Общността в червено и бяло със словните елементи „Cremcaffé by Julius Meinl“ — Марка на Общността No 11 406 915 Производство пред СХВП: производство по възражение Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 29 септември 2015 г. по преписка R 2517/2014-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение; — да приеме за доказано използването на марка на Общността No 2 423 705 за клас 30 и че заявката за марка на Общността No 11 406 915 е несъвместима с марка на Общността No 2 423 705; — да осъди СХВП и евентуалните други ответни страни да заплатят съдебните разноски. Изложено основание — Погрешно тълкуване на член 15, параграф 1, член 15, параграф, буква а) и на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	7.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 267/26 Преюдициално запитване, отправено от Court of Session (Шотландия), Единбург (Обединено кралство) на 14 юли 2009 г. — Macdonald Resorts Limited/The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs (Дело C-270/09) 2009/C 267/48 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Court of Session (Шотландия), Единбург Страни в главното производство Жалбоподател: Macdonald Resorts Limited Ответник: The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs Преюдициални въпроси 1) Когато в съответствие с разпоредбите на устава на клуба и свързаните с него договори, MRL предоставя договорни права („Права на точки“), които дават право на купувача да придобива точки, които ежегодно могат да се заменят срещу обитаването и ползването на жилище, предмет на частично ползване за определен период във ваканционните селища на MRL, трябва ли такова предоставяне да се счита като: а) отдаване под наем или под аренда на недвижими имоти по смисъла на член 13, част Б, буква б) от Шеста директива за ДДС (понастоящем член 135, параграф 1, буква л) от Директива 2006/112 (1)), или б) като членство в клуб, или в) по друг начин? 2) Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелствата, че: а) в някои случаи договорните права се придобиват в замяна на предоставянето на MRL от страна на клиента на предварително съществуващи и притежавани от него права на обитаване в жилище — предмет на частично ползване за определен период — разположено на определено място за една или повече определени седмици? б) клиентът може през всяка една година да реши да не заменя изцяло или отчасти своето право на точки за тази година срещу някакво право на настаняване, а вместо това да избере да увеличи своите точки за следващата година, или в зависимост от договорните условия на програмата през всяка година може да увеличава точките си през дадената година чрез „заемане“ от своето право на точки през следващата година, в) недвижимите имоти, които са включени във фонда от жилища могат да се променят в периода между придобиването на точките и на заменянето на тези точки с правото на обитаване на даден имот, г) броят точки, на които ежегодно има право клиентът, може да се променя от доставчика в съответствие с договорните условия на програмата, д) от време на време жалбоподателят може да урежда за носителите на права на точки правото на достъп до външна програма за жилища, предмет на частично ползване за определен период, е) от време на време жалбоподателят може да урежда за носителите на права на точки възможността да разменят своите точки срещу жилищно настаняване в хотели, управлявани от него, или срещу други предоставени от него облаги? 3) Когато данъчнозадълженото лице извършва описаните в двата въпроса по-горе доставки на услуги: а) представляват ли те „услуги, свързани с недвижима вещ“ по смисъла на член 9, параграф 2, буква a) от Шеста директива за ДДС (понастоящем член 45 от Директива 2006/112), б) ако отговорът на третия въпрос, буква а) е утвърдителен: как следва да се определи мястото на доставката при обстоятелства, когато членове на клуба могат да упражняват договорните си права като обитават жилище, предмет на частично ползване за определен период в повече от една държава членка, и към момента на доставката не е известно кое жилище ще обитават? (1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).
bg	caselaw	EU	23.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 96/15 Решение на Общия съд от 5 февруари 2015 г. — Red Bull/СХВП — Sun Mark (BULLDOG) (Дело T-78/13) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „BULLDOG“ - По-ранни международни и национални словни марки „BULL“ и „RED BULL“ - Относителни основания за отказ - Вероятност от объркване - Идентичност на стоките - Сходство на знаците - Понятие за концептуално сходство - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Член 8, параграф 5 от Регламент No 207/2009)) (2015/C 096/18) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Red Bull GmbH (Fuschl am See, Австрия) (представители: първоначално A. Renck, T. Heitmann, avocats, и I. Fowler, solicitor, впоследствие A. Renck и I. Fowler) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представители: първоначално F. Mattina, впоследствие P. Bullock, A. Schifko, след това D. Walicka и накрая M. Schifko) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Sun Mark Ltd (Middlesex, Обединено кралство) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 16 ноември 2012 г. (преписка R 107/2012-2) относно производство по възражение между Red Bull GmbH и Sun Mark Ltd. Диспозитив 1) Отменя решението на решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 16 ноември 2012 г. (преписка R 107/2012-2) относно производство по възражение между Red Bull GmbH и Sun Mark Ltd. 2) Отхвърля като недопустимо исканeто на Red Bull да се осъди Sun Mark да заплати съдебните разноски. 3) Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 108, 13.4.2013 г.
bg	caselaw	EU	25.4.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 145/4 Решение на Съда (пети състав) от 18 февруари 2016 г. — Съвет на Европейския съюз/Bank Mellat, Европейска комисия (Дело C-176/13 P) (1) ((Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност - Борба срещу разпространението на ядрено оръжие - Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран - Замразяване на финансовите средства на иранска банка - Задължение за мотивиране - Производство за приемане на акта - Явна грешка в преценката)) (2016/C 145/03) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Boelaert и M. Bishop) Други страни в производството: Bank Mellat (представители: M. Brindle, QC, R. Blakeley и V. Zaiwalla, barristers, както и Z. Burbeza, P. Reddy, S. Zaiwalla и F. Zaiwalla, solicitors), Европейска комисия (представители: D. Gauci и M. Konstantinidis) Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: L. Christie и S. Behzadi-Spencer, подпомагани от S. Lee, barrister) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Bank Mellat в производствата пред двете инстанции. 3) Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски в производствата пред двете инстанции. (1) ОВ C 171, 15.6.2013 г.
bg	caselaw	EU	14.4.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 112/21 Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato (Италия) на 9 декември 2013 г. — Lb Group Ltd/Ministero dell'Economia e delle Finanze и др. (Дело C-651/13) 2014/C 112/26 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Consiglio di Stato Страни в главното производство Жалбоподател: Lb Group Ltd Ответник: Ministero dell'Economia e delle Finanze, Amministrazione Autonoma dei Monopoli di Stato (AAMS), Galassia Game Srl Преюдициални въпроси 1) Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС и принципите, установени от Съда на Европейския съюз в Решение от 16 февруари 2012 г. [по съединени дела C-72/10 и C-77/10], да се тълкуват в смисъл, че не допускат да бъдат възлагани концесии за срок, по-кратък от срока на възлаганите преди това концесии, като се има пред вид, че посоченото възлагане е обявено с цел поправяне на последиците от незаконосъобразното изключване на определен брой оператори от участие в процедурите по възлагане на концесии? 2) Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС и принципите, установени от Съда на Европейския съюз в същото решение от 16 февруари 2012 г. [по съединени дела C-72/10 и C-77/10] да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността изискването за реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите да бъде прието за достатъчна обосновка за по-краткия срок на концесиите, които са предмет на обявената процедура по възлагане, в сравнение със срока на предоставените по-рано концесии?
bg	caselaw	EU	3.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 179/36 Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. — Nexus Europe (Ireland)/Комисия (Дело T-424/08) (1) (Арбитражна клауза - Пета рамкова програма за дейностите за научни изследвания и технологично развитие - Проект, свързан с макроикономическите тенденции и тенденциите в градските райони в европейското информационно общество (Muteis) - Вреда, която е резултат от изменение на договор, свързано със системата за възстановяване на разходите, направени от участник в проекта) 2010/C 179/61 Език на производството: английски Страни Ищец: Nexus Europe (Ireland) Ltd (Дъблин, Ирландия) (представител: M. Noonan, barrister) Ответник: Европейска комисия (представители: R. Lyal и A. Sauka) Предмет Искане за поправяне на вредите, които ищецът твърди, че е претърпял поради това, че Комисията е постигнала определени изменения на Договор Muteis IST-2000-30117, сключен на 31 октомври 2001 г. Диспозитив 1. Отхвърля иска. 2. Осъжда Nexus Europe (Ireland) Ltd да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 6 от 10.1.2009 г.
bg	caselaw	EU	26.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/29 Определение на Общия съд от 10 ноември 2014 г. — CMBG/Комисия и ЕЦБ (Дело T-290/13) (1) ((Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Програма за подпомагане на стабилността в Кипър - Меморандум за разбирателство по политиката на специфични икономически условия, сключен между Република Кипър и ЕМС - Компетентност на Общия съд - Причинно-следствена връзка - Отчасти недопустима и отчасти явно неоснователна жалба)) (2015/C 026/35) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: CMBG Ltd (Тортола, Британски Вирджински острови, Обединено кралство) (представители: C. Paschalides, solicitor, и A. Paschalides, avocat) Ответници: Европейска комисия (представители: B. Smulders и J.-P. Keppenne) и Европейска централна банка (ЕЦБ) (представители: A. Sáinz de Vicuña Barroso, N. Lenihan и F. Athanasiou, подпомагани от W. Bussian, W. Devroe и D. Arts, avocats) Предмет На първо място, искане за отмяна на точки 1.23 — 1.27 от Меморандума за разбирателство по политиката на специфични икономически условия, сключен между Република Кипър и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) на 26 април 2013 г., и на второ място, искане за обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял в резултат от включването на точки 1.23 — 1.27 в меморандума за разбирателство и в резултат от неизпълнението от страна на Комисията на надзорните ѝ задължения. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда CMBG Ltd да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ). (1) ОВ C 226, 3.8.2013 г.
bg	caselaw	EU	18.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/41 Решение на Общия съд от 27 октомври 2010 г. — Michalakopoulou Ktimatiki Touristiki/СХВП — Free (FREE) (Дело T-365/09) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словната марка на Общността „FREE“ - По-ранна национална словна марка „FREE“ и по-ранна национална фигуративна марка „LA LIBERTÉ N’A PAS DE PRIX“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2010/C 346/81 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Michalakopoulou Ktimatiki Touristiki AE (Атина, Гърция) (представител: K. Papadiamantis и A. Koliothomas, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Free SAS (Париж, Франция) (представител: Y. Coursin, avocat) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 11 юни 2009 г. по преписка R 1346/2008-1 относно производство по възражение между Free SAS и Eidikes Ekdoseis AE Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Michalakopoulou Ktimatiki Touristiki AE понася направените от него разноски, както и тези на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), а Free SAS — съдебните разноски по производството пред Общия съд. (1) ОВ C 267, 7.11.2009 г.
bg	caselaw	EU	24.3.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 69/2 Полагане на клетва от новите членове на Съда (2007/C 69/02) Г-н Арабаджиев и г-жа Toader, назначени за съдии в Съда на Европейските общности с решение от 1 януари 2007 г. (1) на представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз съответно за периода от 1 януари 2007 г. до 6 октомври 2012 г. и от 1 януари 2007 г. до 6 октомври 2009 г., положиха клетва пред Съда на 12 януари 2007 г. (1) ОВ L 1, 4.1.2007 г., стр. 18
bg	caselaw	EU	7.12.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 406/31 Жалба, подадена на 13 май 2015 г. — Vince/СХВП (ELECTRIC HIGHWAY) (Дело T-315/15) (2015/C 406/32) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Dale Vince (Глостършир, Обединеното кралство) (представител: B. Longstaff, barrister) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Данни за производството пред СХВП Спорна марка: словна марка на Общността „ELECTRIC HIGHWAY“ — заявка за регистрация No 010655819 Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 3 март 2015 г. по преписка R 1442/2014-5 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да допусне изцяло регистрацията на заявката за марка, подадена от жалбоподателя, — да осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Изложени основания — неправилно тълкуване на значението на марката във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009, — неправилно тълкуване на съответните услуги от клас 39, — значението, което апелативният състав придава на марката, в никакъв случай не описва услугите, — неправилно тълкуване на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	1.9.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 292/19 Преюдициално запитване от Helsingin hovioikeus (Финландия), постъпило на 30 юни 2014 г. — Nike European Operations Netherlands BV/Sportland Oy:n konkurssipesä (Дело C-310/14) 2014/C 292/24 Език на производството: финландски Запитваща юрисдикция Helsingin hovioikeus Страни в главното производство Въззивник: Nike European Operations Netherlands BV Въззиваем: Sportland Oy in Insolvenz Преюдициални въпроси 1) Следва ли член 13 от Регламент No 1346/2000 (1) да се тълкува в смисъл, че с израза „в съответния случай [...] [това] действи[е]“ се има предвид, че след съобразяване на всички обстоятелства по случая извършеното правно действие не подлежи на отмяна? 2) При утвърдителен отговор на първия въпрос и в случай че ответникът по отменителния иск се е позовал на разпоредба от закона по смисъла на член 13, първо тире, съгласно която заплащането на изискуемо парично задължение подлежи на отмяна единствено ако са налице предвидените в тази разпоредба обстоятелства, които обаче не са посочени в иска, предявен на основание, следващо от правото на държавата по откриване на производството по несъстоятелност: (i) са налице основания да се приеме, че е недопустимо член 13 да се тълкува в смисъл, че след като веднъж е узнал за съществуването на тази правна разпоредба, ищецът по отменителния иск трябва да докаже наличието на тези обстоятелства, при положение че съгласно националното право на държавата членка по откриването на производството по несъстоятелност са били налице всички обстоятелства, с които може да се обоснове предявеният отменителен иск, или (ii) без да е необходимо ищецът да се позовава изрично на тези обстоятелства, ответникът по отменителния иск следва да докаже, че същите обстоятелства не са налице, вследствие на което е невъзможна отмяната въз основа на спорната разпоредба? 3) Без значение какъв ще е отговорът на въпрос 2, подточка (i), следва ли член 13 да се тълкува в смисъл, че: (i) ответникът по отменителния иск има задължение да докаже, че в конкретния случай не са налице посочените обстоятелства в тази разпоредба, или (ii) разпределянето на тежестта на доказване относно наличието на тези обстоятелства се определя в съответствие с приложимия към съответното правно действие закон на държава членка, различна от държавата членка по откриването на производството по несъстоятелност, който предвижда, че ищецът по отменителния иск носи тежестта на доказване, или (iii) член 13 следва да се тълкува също в смисъл, че на тези въпроси относно разпределянето на тежестта на доказване следва да се отговори въз основата на правото на държавата на сезирания съд? 4) Следва ли член 13 да се тълкува в смисъл, че с формулировката „никакви средства за оспорване на т[ова] действи[е]“ се обхваща освен законодателството относно несъстоятелността също и приложимите към това действие общи разпоредби и принципи на това право? 5) При утвърдителен отговор на въпрос 4: (i) Следва ли член 13 да се тълкува в смисъл, че ответникът по отменителния иск трябва да докаже освен това, че законът по смисъла на член 13 не съдържа нито общи, нито специални разпоредби или принципи, допускащи отмяната на извършеното действие вследствие на посочените факти, и (ii) позволява ли член 13 на съответния съд, ако той прецени, че ответникът по отменителния иск е изложил достатъчно доводи в своя подкрепа, да изиска от другата страна по делото да докаже изпълнението на предпоставките в дадена разпоредба относно производството по несъстоятелност или в приложимия към съответното действие закон по смисъла на член 13, които обаче допускат отмяната? (1) Регламент (EО) No 1346/2000 на Съвета за производството по несъстоятелност (ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143).
bg	caselaw	EU	9.11.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 325/26 Решение на Общия съд от 16 септември 2013 г. — Masco и др./Комисия (Дело T-378/10) (1) (Конкуренция - Картели - Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар на оборудване за баня - Решение за констатиране на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП - Координиране на увеличения на цени и обмен на чувствителна търговска информация - Единно нарушение) 2013/C 325/43 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Masco Corp. (Мичиган, Съединени американски щати), Hansgrohe AG (Schiltach, Германия), Hansgrohe Deutschland Vertriebs GmbH (Schiltach), Hansgrohe Handelsgesellschaft mbH (Wiener Neudorf, Австрия), Hansgrohe SA/NV (Брюксел, Белгия), Hansgrohe BV (Westknollendam, Нидерландия), Hansgrohe SARL (Antony, Франция), Hansgrohe SRL (Villanova d’Asti, Италия), Hüppe GmbH (Bad Zwischenahn, Германия), Hüppe Ges.mbH (Laxenburg, Австрия), Hüppe Belgium SA (Woluwé Saint-Étienne, Белгия) и Hüppe BV (Alblasserdam, Нидерландия) (представители: D. Schroeder, S. Heinz, avocats, и J. Temple Lang, solicitor) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre и F. Ronkes Agerbeek, подпомагани от B. Kennelly, barrister) Предмет Искане за частична отмяна на член 1 от Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. относно производство по член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.092 — Оборудване за баня), доколкото Комисията е приела, че жалбоподателите са участвали в единно комплексно нарушение в сектора на оборудването за баня Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Masco Corp., Hansgrohe AG, Hansgrohe Deutschland Vertriebs GmbH, Hansgrohe Handelsgesellschaft mbH, Hansgrohe SA/NV, Hansgrohe BV, Hansgrohe SARL, Hansgrohe SRL, Hüppe GmbH, Hüppe Ges.mbH, Hüppe Belgium SA и Hüppe BV да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. (1) ОВ C 301, 6.11.2010 г.
bg	caselaw	EU	8.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 39/14 Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de commerce de Versailles (Франция) на 6 декември 2013 г. — Comité d'entreprise de Nortel Networks SA и др., Me Rogeau, ликвидатор на Nortel Networks SA/Me Rogeau, ликвидатор на Nortel Networks SA, Alan Robert Bloom и др. (Дело C-649/13) 2014/C 39/23 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Tribunal de commerce de Versailles Страни в главното производство Ищци: Comité d'entreprise de Nortel Networks SA и др., Me Rogeau, ликвидатор на Nortel Networks SA Ответници: Me Rogeau, ликвидатор на Nortel Networks SA, Alan Robert Bloom и др. Преюдициален въпрос Компетентна ли е юрисдикцията на държавата, в която е образувано вторично производство, изключително или алтернативно на юрисдикцията на държавата, в която е образувано главното производство, да се произнесе по определянето на имуществото на длъжника, което попада в обхвата на действие на вторичното производство, в приложение на член 2, буква ж), член 3, параграф 2 и член 27 от Регламент (ЕО) No 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (1) и дали в случай на изключителна или алтернативна компетентност приложимо е правото на главното производство или това на вторичното производство? (1) ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143.
bg	caselaw	EU	10.10.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 371/4 Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 18 юли 2016 г. — X BV/Staatssecretaris van Financiën (Дело C-398/16) (2016/C 371/05) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Жалбоподател в производството по касационно обжалване: X BV Ответник в производството по касационно обжалване: Staatssecretaris van Financiën Преюдициален въпрос Следва ли членове 43 ЕО и 48 ЕО (понастоящем 49 ДФЕС и 54 ДФЕС) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, въз основа на която на установено в държава членка дружество майка не се разрешава да приспадне лихвата по заем, свързан с капиталово участие в установено в друга държава членка дъщерно дружество, макар че такова приспадане би било възможно, ако посоченото дъщерно дружество беше включено в данъчна единица — имаща характеристиките на нидерландска данъчна единица — с посоченото дружество майка, тъй като в този случай вследствие на консолидацията не би могло да се установи връзката с такова капиталово участие?
bg	caselaw	EU	22.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 68/30 Жалба, подадена на 3 декември 2015 г. — BikeWorld/Комисия (Дело T-702/15) (2016/C 068/39) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: BikeWorld GmbH (Санкт Ингберт, Германия) (представител: J. Jovy, Rechtsanwalt) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на Комисията от 1 октомври 2014 г. в частта, която засяга жалбоподателя, — да спре изпълнението на решението по отношение на жалбоподателя до постановяването на съдебен акт по жалбата (член 278 ДФЕС). Основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателят иска частичната отмяна на Решение C(2014) 3634 окончателен на Комисията от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ, предоставена от Германия на Нюрбургринг SA.31550 (2012/C) (ex 2012/NN) В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество следното. 1. Жалбоподателят вече не бил идентичен със страните в производството, в което е прието решението. Поради това той нямал пасивна легитимация. 2. Жалбоподателят не участвал в производството, довело до процесното решение. Съответно било нарушено правото му на изслушване. 3. Настоящите съдружници в дружеството жалбоподател нямали абсолютно нищо общо с първоначалните съдружници/собственици към момента на отпускане на заемите. 4. Преследваната с възстановяването цел, а именно, „да се премахнат конкурентните предимства в полза на само едно лице“ не можела да се постигне с решението, тъй като жалбоподателят не се конкурирал с никого и положението било такова още от отпускането на последния заем. 5. Жалбоподателят вече изразил готовност да се пристъпи към неговата ликвидация и прекратяване, ако това е необходимо, за се избегне рискът от несъстоятелност, която щяла да е неизбежна, ако жалбоподателят бъде принуден да направи каквото и да било плащане на основание на дадено възстановяване.
bg	caselaw	EU	17.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 409/29 Жалба, подадена на 25 септември 2014 г. от Федерална република Германия срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 16 юли 2014 г. по дело T-295/12, Федерална република Германия/Европейска комисия (Дело C-446/14 P) 2014/C 409/42 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze и J. Möller, упълномощени представители, проф. д-р T. Lübbig и д-р M. Klasse, Rechtsanwälte) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Съда: 1. да отмени изцяло Решението на Общия съд (пети състав) от 16 юли 2014 г. по дело T-295/12, 2. да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски. Освен това жалбоподателят поддържа изцяло исканията, направени от Федерална република Германия в първоинстанционното производство. Правни основания и основни доводи Предмет на настоящата жалба е Решение на Общия съд от 16 юли 2014 г. по дело Федерална република Германия/Комисия, T-295/12, с което Общият съд е отхвърлил жалбата на Федерална република Германия срещу Решение 2012/485/ЕС на Комисията от 25 април 2012 година относно държавна помощ SA.25051 (C 19/2010) (ex NN 23/2010), предоставена от Германия в полза на Zweckverband Tierkörperbeseitigung в Рейнланд-Пфалц, Заарланд, област Райнгау-Таунус и област Лимбург-Вайлбург (номер C(2012) 2557 окончателен). С жалбата си Федерална република Германия оспорва погрешната дефиниция на критериите за доказване, които Общият съд е използвал, за да установи наличието на „явна грешка в преценката“, в случай че държава членка определи дадена услуга от общ икономически интерес (УОИИ) в сектор, който не е хармонизиран от правото на Съюза. (Предполагаемият) бенефициер в съответното административно производство бил Zweckverband Tierkörperbeseitigung в Райнланд-Пфалц, организация, получила компенсации от държавата за осъществяване на ветеринарно-санитарни функции, свързани с поддържането на капацитет за унищожаване на животински трупове в случай на епидемия. Решаващо за квалификацията на тези компенсации като държавни помощи в обжалваното решение било по същество обстоятелството, че Общият съд не бил квалифицирал като УОИИ поверените на Zweckverband ветеринарно-санитарни функции. Федерална република Германия посочва три правни основания в подкрепа на жалбата си. На първо място, било налице нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и на член 106, параграф 2 ДФЕС, доколкото в обжалваното съдебно решение тези разпоредби са изтълкувани погрешно в смисъл, че при квалификацията на резерва за епидемии при животните като УОИИ германските власти са допуснали толкова сериозни грешки, че според Общия съд те трябвало да се определят като „очевидни“. Федерална република Германия твърди, че обжалваното съдебно решение накърнява правото на преценка, което имат държавите членки при дефинирането на УОИИ. Според Федерална република Германия при дефинирането на УОИИ обаче не е налице „очевидна грешка в преценката“. Федерална република Германия изтъква, че безспорно този критерий за преценка изобщо не е споменат от Комисията в нейното решение, че и в производството пред Общия съд Комисията е заявила, че не е била длъжна да доказва наличието на „очевидна грешка в преценката“ и че по своето съдържание съображенията на Комисията в решението, както и изложенията на Общия съд в обжалваното съдебно решение не подкрепяли твърдението, че е налице „очевидна грешка в преценката“. На второ място, било налице нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради неправилното установяване на икономическо предимство въз основа на погрешно разглеждане на критериите, установени в Решение по дело Altmark (1). Федерална република Германия изтъква по-специално грешки на Общия съд при разглеждането на третия критерий, установен в Решение по дело Altmark (необходимост на компенсацията). Общият съд не бил взел предвид, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, като е пропуснала да провери дали компенсациите за резерва за епидемии надхвърлят нетните допълнителни разходи за поддържането на този резерв. Вместо това Комисията, и след нея Общият съд, отхвърлили от самото начало необходимостта от тези разходи, като се позовали на предполагаема липса на необходимост от отделен резерв за епидемии. На трето място, обжалваното съдебно решение не било мотивирано в достатъчна степен, по-специално във връзка с твърдението, че допуснатата от германските власти грешка следвало да се квалифицира като особено сериозна в смисъл на „очевидна“. Не било обяснено и защо тезата на германските власти не можела да се поддържа от никаква възможна гледна точка. (1) Решение Altmark, C-280/00, ECLI:EU:C:2003:415.
bg	caselaw	EU	21.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/18 Преюдициално запитване, отправено от Dioikitiko Protodikeio Tripoleos (Гърция) на 10 юли 2009 г. — Alfa Vita Vassilopoulos AE, по-рано Trofo Super-Markets AE/Elliniko Dimosio, Nomarchiaki Aftodioikisi Lakonias (Дело C-257/09) 2009/C 282/35 Език на производството: гръцки Запитваща юрисдикция Dioikitiko Protodikeio Tripoleos Страни в главното производство Ищец: Alfa Vita Vassilopoulos AE, по-рано Trofo Super-Markets AE Ответници: Elliniko Dimosio, Nomarchiaki Aftodioikisi Lakonias С определение от 7 август 2009 г. председателят на Съда разпореди дело C-257/09 да бъде заличено от регистъра (преюдициално запитване, отправено от Dioikitiko Protodikeio Tripoleos).
bg	caselaw	EU	20.10.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 319/8 Решение на Общия съд от 12 септември 2012 г. — Ertmer/СХВП — Caterpillar (erkat) (Дело T-566/10) (1) (Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Общността erkat - По-ранни словни и фигуративни национални марки и марки на Общността CAT - Относителни основания за отказ - Вероятност от объркване - Увреждане на добрата репутация - Член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Задължение за мотивиране) 2012/C 319/12 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Jutta Ertmer (Tastungen, Германия) (представители: адв. A. von Mühlendahl и адв. C. Eckhartt, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Caterpillar, Inc. (Peoria, Illinois, Съединени американски щати) (представители: адв. A. Renck, адв. V. von Bomhard и адв. E. Nicolás Gómez, avocats) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 7 септември 2010 г. (преписка R 270/2010-1) относно производство за обявяване на недействителност между Caterpillar, Inc. и г-жа Jutta Ertmer Диспозитив 1. Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 7 септември 2010 г. (преписка R 270/2010-1). 2. Отхвърля жалбата в останалата й част. 3. Осъжда СХВП и Caterpillar, Inc. да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 55, 19.2.2011 г.
bg	caselaw	EU	26.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 354/5 Решение на Съда (пети състав) от 3 септември 2015 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — A2A SpA/Agenzia delle Entrate (Дело C-89/14) (1) ((Преюдициално запитване - Държавни помощи - Определяне на метода за изчисляване на лихвите при възстановяване на несъвместими с общия пазар помощи - Прости лихви или сложни лихви - Национално законодателство, което препраща за изчисляване на лихвите, към разпоредбите на Регламент (ЕО) No 794/2004 - Решение за възстановяване, за което е изпратено уведомление преди датата на влизане в сила на този регламент)) (2015/C 354/05) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Corte suprema di cassazione Страни в главното производство Жалбоподател: A2A SpA Ответник: Agenzia delle Entrate Диспозитив Член 14 от Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, както и членове 11 и 13 от Регламент (ЕО) No 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент No 659/1999, допускат национална правна уредба като член 24, параграф 4 от Декрет-закон No 185 от 29 ноември 2008 г. за приемане на спешни разпоредби за подпомагане на домакинствата, труда, заетостта и предприятията и за преориентиране на националната стратегическа рамка към антикризисни действия, преобразуван в закон с измененията със Закон No 2 от 28 януари 2009 г., която с препращане към Регламент No 794/2004 предвижда прилагането на сложни лихви към възстановяването на държавна помощ, дори когато решението, с което тази помощ е обявена за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване, е прието и съобщено на съответната държава членка преди влизането в сила на този регламент. (1) ОВ C 142, 12.5.2014 г.
bg	caselaw	EU	7.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 267/33 Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) на 30 юли 2009 г. — Staatssecretaris van Justitie, друга страна: I. Oguz (Дело C-301/09) 2009/C 267/61 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Raad van State Страни в главното производство Ищец: Staatssecretaris van Justitie Друга страна: I. Oguz Преюдициални въпроси Трябва ли член 13 от Решение No 1/80 [от 19 септември 1980 година относно развитие на асоциирането, прието от Съвета за асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция] да бъде тълкуван в смисъл, че засилване на строгостта по отношение на разпоредба, влязла в сила след 1 декември 1980 г., която предвижда смекчаване на приложимата към 1 декември 1980 г. разпоредба, представлява също ново ограничение по смисъла на тази разпоредба, когато това засилване на строгостта не включва влошаване по отношение на разпоредбата в сила към 1 декември 1980 г.?
bg	caselaw	EU	2.3.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 63/10 Жалба, подадена на 13 декември 2012 г. от El Corte Inglés, S.A. срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 27 септември 2012 г. по дело T-357/09 — Pucci International/СХВП — El Corte Inglés (Emidio Tucci) (Дело C-584/12 P) 2013/C 63/17 Език на производството: испански Страни Жалбоподател: El Corte Inglés, S.A. (представители: J.L. Rivas Zurdo и E. Seijo Veiguela, abogados) Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и Emilio Pucci International BV Искания на жалбоподателя — да се отмени изцяло решението на Общия съд от 27 септември 2012 г. по дело T-357/09, — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски, направени от El Corte Inglés, S.A., — да се осъди Emilio Pucci International BV да заплати съдебните разноски, направени от El Corte Inglés, S.A. Правни основания и основни доводи Възразяващата страна не е доказала използването за очила, както е приел апелативният състав на СХВП. Освен това в точка 31 от Решение по дело T-39/10 (1) Общият съд е възприел тъкмо този критерий, а именно, че обстоятелството, че марката просто се намира върху или до снимките, не се счита за реално използване. Следователно в обжалваното съдебно решение не е трябвало да се приеме за доказано използването за очила в клас 9 на марка No 274991. Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 40/94 (2) и съдебната практика по прилагането му изискват вероятността от объркване трябва да се преценява общо, като се вземат предвид всички фактори, относими към конкретния случай. Втори апелативен състав на СХВП е направил извода, че продуктите се различават по своето естество, предназначение и начин на използване, като е обосновал своите доводи по подходящ начин (точка 102 от спорното решение). Козметичните или ювелирни изделия могат да са свързани с широкия и същевременно разнороден сектор на модата, което не означава, че те са свързани или че трябва да се считат за сходни със стоките от класове 18, 24 и 25. Разширяването на приложното поле на член 8, параграф 5 от Регламент No 207/2009 (3) към други стоки от класове 9 (очила) и 14 (ювелирни изделия, бижутерия и часовници), както и тоалетна хартия (клас 16), не е надлежно обосновано и почива на недоказани от жалбоподателя презумпции по дело T-357/09 (4). Това е така, още повече, че както се посочва в точки 70 и 71 от съдебното решение, в това отношение не могат да се допускат обикновени хипотези, нито прилагане per se към марки с много добра репутация, тъй като е необходимо бъдещите рискове да се посочат и докажат, което в случая жалбоподателят не е направил. (1) Решение на Общия съд от 27 септември 2012 г. по дело El Corte Inglés/СХВП, все още непубликувано в Сборника. (2) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146). (3) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (ОВ L 78, стр. 1). (4) Решение на Общия съд от 27 септември 2012 г. по дело Pucci Internacional/СХВП — El Corte Inglés (Emidio Tucci), все още непубликувано в Сборника.
bg	caselaw	EU	10.3.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 56/37 Иск, предявен на 12 януари 2007 г. — Cemex UK Cement/Комисия (Дело T-13/07) (2007/C 56/70) Език на производството: английски Страни Ищец: Cemex UK Cement Ltd (Thorpe, Обединеното кралство) [представители: D. Wyatt QC, S. Taylor, Solicitor, S. Tromans и C. Thomann, lawyers] Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на ищеца — да бъде отменено Решение на Комисията от 29 ноември 2006 г. относно националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове, нотифициран от Обединеното кралство съгласно Директива 2003/87/ЕО (1), тъй като: — горното решение не отхвърля/или одобрява разпределение на квоти за ищеца за притежавания от него завод в Rugby, което е незаконосъобразно поради недостиг в размер на 343 838 тона; — горното решение не отхвърля/или одобрява разпределение на квоти за конкурентните на ищеца производители на цимент, което е незаконосъобразно поради надвишение в размер на 343 838 тона, като се има предвид, че на ищеца е предоставена по-малка квота; — горното решение не отхвърля/или одобрява методиката за разпределение, предвидена в член 3, параграфи 7 и 8 на националния план за разпределение на Обединеното кралство, и в параграфи 28 и 30 от приложение С на същия план за разпределение, доколкото тази методика разглежда завода за цимент като започващ работа в продължение на една година, в която заводът се въвежда в експлоатация, и разглежда тази година като първа година на експлоатация за този завод, и изчислява квотите за емисии въз основа на средната стойност на емисиите за базовия период 2000-2003 г., като изключва годината на най-ниско отделяне на емисии, без да взема предвид реалната продължителност на периода на въвеждане в експлоатация на този завод; — да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски на ищеца. Правни основания и основни доводи Искането е основано на член 230 ЕО и цели отмяна на Решение на Комисията от 29 ноември 2006 г. в частта му относно националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове, нотифициран от Обединеното кралство в съответствие с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Изложените от ищеца основания за отмяна се отнасят предимно до обстоятелството, че, както той твърди, Комисията не е отхвърлила/или е одобрила разпределение на по-малка квота за притежавания от ищеца завод в Rugby, което според последния: — незаконосъобразно дискриминира този завод, като не взема предвид в достатъчна степен периода на неговото въвеждане в експлоатация и основава разпределението на емисии за завода на период, за който държавните органи в Обединеното кралство са знаели, че не е представителен; — ограничава правото на установяване на дружеството–майка на ищеца -Cemex Espagna, тъй като, както последният твърди, това разпределение на квоти затруднява и възпрепятства упражняването на основна свобода от дружеството-майка, и не може да бъде оправдано от повелителни изисквания от общ интерес; и — наред с наличното разпределение на по-голяма квота на конкурентите на ищеца, представлява държавна помощ, в противоречие с членове 87 и 88 ЕО. (1) Директива 2003/87/EО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/EО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32)
bg	caselaw	EU	1.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 180/48 Решение на Първоинстанционния съд от 11 юни 2009 г. — Baldesberger/СХВП — (Форма на пинцет) (Дело T-78/08) (1) (Марка на Общността - Заявка за триизмерна марка на Общността - Форма на пинцет - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) 2009/C 180/89 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Fides B. Baldesberger (представител: F. Nielsen, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: M. Kicia) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 12 декември 2007 г. (преписка R 1405/2007-4) относно заявка за регистрация като марка на Общността на триизмерен знак под формата на пинцет. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда г-жа Fides B. Baldesberger да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 107, 26.4.2008 г.
bg	caselaw	EU	13.2.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 37/24 Жалба, подадена на 4 декември 2009 г. от Dongguan Nanzha Leco Stationery Mfg. Co., Ltd срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 23 септември 2009 г. по дело T-296/06, Dongguan Nanzha Leco Stationery Mfg. Co., Ltd/Съвет на Европейския съюз (Дело C-511/09 P) 2010/C 37/30 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Dongguan Nanzha Leco Stationery Mfg. Co., Ltd (представител: P. Bentley QC) Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, IML Industria Meccanica Lombarda Srl Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Първоинстанционния съд от 23 септември 2009 г. по дело T-296/06, Dongguan Nanzha Leco Stationery Mfg., Co., Ltd./Съвет на Европейския съюз, в частта, с която се отменя първата част от първото правно основание на жалбоподателя в първоинстанционното производство; — да се отмени Регламент (ЕО) No 1136/2006 (1) на Съвета, в частта, налагаща антидъмпингово мито на произведените от жалбоподателя продукти като механизми с дъгов лост („МДЛ“), надхвърлящо размера на митото, който би следвало да бъде заплатен, ако не е била направена спорната корекция на експортната цена; и — да се осъди Съвета да заплати съдебните разноски в настоящото, включително и в първоинстанционното производство. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не извежда правилно правните последици от понятието за нормална стойност, както е определено в член 2, параграф 7, буква а) от Регламент (ЕИО) No 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу антидъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (2), изменен. Следователно в обжалваното решение Първоинстанционният съд достига до неправилен извод, че определената в съответствие с тази разпоредба аналогова нормална стойност, задължително отговаря на нивото, на което съответните стоки напускат веригата на производство в Китай, въпреки че той установява в самото обжалвано решение, че разходите за продажби, административните и другите общи разходи за вътрешни и експортни продажби се поемат не от дружеството в Китай, а от дружества, свързани с държава с пазарна икономика — Хонг конг. Този неправилен извод е в основата на нарушението на член 2, параграф 10 от Регламент (ЕИО) No 384/96 на Съвета, изменен, тъй като Първоинстанционният съд е потвърдил извършената от институциите корекция на експортната цена, състояща се в намаление на разходите за продажби, административните и другите общи разходи и печалби на дружествата, свързани с Хонг конг. (1) Регламент (ЕО) No 1136/2006 на Съвета от 24 юли 2006 година относно налагането на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временно мито, наложено върху вноса на механизми с дъгов лост с произход от Китайската народна република (ОВ L 205, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 11, том 47, стр. 89). (2) ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223.
bg	caselaw	EU	8.3.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 64/12 Решение на Съда (шести състав) от 17 януари 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Гърция (Дело C-342/07) (1) (Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2002/91/ЕО - Енергийна политика - Икономия на енергия - Липса на транспониране в определения срок) (2008/C 64/18) Език на производството: гръцки Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Patakia и M. B. Schima) Ответник: Република Гърция (представител: N. Dafniou) Предмет Неизпълнение на задължения от държава-членка — В предвидения срок не са приети всички разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 1, стр. 65; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 44) Диспозитив 1) Като не е приела в определения срок необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно енергийните характеристики на сградите Република Гърция не е изпълнила задълженията си по посочената директива 2) Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 211, 8.9.2007 г.
bg	caselaw	EU	7.3.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/19 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio (Италия) на 29 декември 2008 г. — Angelo Rubino/Ministero dell'Università e della Ricerca (Дело C-586/08) (2009/C 55/30) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio Страни в главното производство Ищец: Angelo Rubino Ответник: Ministero dell'Università e della Ricerca Преюдициален въпрос Дали общностните принципи за отмяна между държавите-членки на Общността на пречките за свободното движение на хора и услуги и за взаимно признаване на дипломи, сертификати и други документи, произтичащи от член 3, параграф 1, буква в) и член 47, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност, както и разпоредбите, съдържащи се в Директива 2005/36/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации, не допускат национална правна уредба като италианските норми, предвидени от Законодателен декрет No 206/2007, който изключва университетските преподаватели от кръга на регулираните професии за целите на признаването на професионалните квалификации? (1) ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3.
bg	caselaw	EU	27.2.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 51/4 Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2009 г. — Европейска комисия/Италианска република (Дело C-387/05) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Безмитен внос на оборудване с двойна употреба за граждански и военни цели) 2010/C 51/05 Език на производството: италиански Страни Ищец: Европейска комисия (представители: G. Wilms, L. Visaggio и C. Cattabriga) Ответник: Италианска република (представители: I. M. Braguglia, G. De Bellis, avvocato dello Stato) Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Кралство Дания (представител: J. Bering Liisberg), Република Гърция (представители: E.-M. Mamouna, A. Samoni-Rantou и K. Boskovits), Португалска република (представители: C. Guerra Santos, L. Inez Fernandes и J. Gomes), Република Финландия (представител: A. Guimaraes-Purokoski) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 26 ЕО и на различни разпоредби от митническото законодателство (член 20 от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), членове 2, 9, 10 и член 17, параграф 1 от Регламент (ЕИО, Евратом) No 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1) и на съответните разпоредби от Регламент (ЕО, Евратом) No 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1; Специално здание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184) — Безмитен внос на оборудване с двойна употреба за граждански и военни цели — Отказ да се изчислят сумите, които би трябвало да се събират и да се предоставят на разположение на собствените ресурси на Общностите Диспозитив 1. Като освобождава от мита вноса на оборудване, което може да се употребява както за граждански, така и за военни цели, през периода от 1 януари 1999 г. до 31 декември 2002 г. и като отказва да изчисли, установи и предостави на разположение на Комисията на Европейските общности собствените ресурси, които не е събрала поради това освобождаване, както и лихвите за забава, дължими поради факта че тези собствени ресурси не са предоставени в срок на разположение на Комисията на Европейските общности, Италианската република не е изпълнила задълженията си, от една страна, по член 26 ЕО, по член 20 от Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, както следователно и по Общата митническа тарифа, и от друга страна, по членове 2, 9, 10 и член 17, параграф 1 от Регламент (ЕИО, Евратом) No 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите, изменен с Регламент (Евратом, ЕО) No 1355/96 на Съвета от 8 юли 1996 година, както и по същите членове от Регламент (ЕО, Евратом) No 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите. 2. Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски. 3. Кралство Дания, Република Гърция, Португалската република и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 22, 28.1.2006 г.
bg	caselaw	EU	5.12.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 454/27 Определение на Общия съд от 12 октомври 2016 г. — Lysoform Dr. Hans Rosemann и др./ECHA (Дело T-669/15) (1) ((Жалба за отмяна - Вписване като доставчик на активно вещество в списъка по член 95 от Регламент (ЕС) No 528/2012 - Липса на пряко засягане - Недопустимост)) (2016/C 454/48) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Lysoform Dr. Hans Rosemann GmbH (Берлин, Германия), Ecolab Deutschland GmbH (Монхайм, Германия), Schülke & Mayr GmbH (Нордерщед, Германия) и Diversey Europe Operations BV (Амстердам, Нидерландия) (представители: K. Van Maldegem, M. Grunchard и P. Sellar, avocats) Ответник: Европейска агенция по химикали (ECHA) (представители: M. Heikkilä и C. Buchanan, подпомагани от P. Oliver) Предмет Молба по член 263 ДФЕС за отмяна на решението на ECHA от 16 юли 2015 година за включване на дружеството BASF SE, установено в Германия, в списъка по член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, стр. 1) като доставчик на активно вещество. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Липсва основание за произнасяне по същество по молбите за встъпване на Oxea GmbH и на BASF SE. 3) Осъжда Lysoform Dr. Hans Rosemann GmbH, Ecolab Deutschland GmbH, Schülke & Mayr GmbH и Diversey Europe Operations BV да понесат собствените си съдебни разноски, както и направените от Европейската агенция по химикали (ECHA), с изключение на тези, свързани с молбите за встъпване. 4) Lysoform Dr. Hans Rosemann, Ecolab Deutschland, Schülke & Mayr, Diversey Europe Operations, ECHA, Oxea и BASF понасят всеки своите съдебни разноски, направени по молбите за встъпване. (1) ОВ C 48, 8.2.2016 г.
bg	caselaw	EU	25.10.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 272/31 Жалба, подадена на 11 август 2008 г. — Италия/Комисия (Дело T-305/08) (2008/C 272/58) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Италианска република (представител: F. Arena, avvocato dello Stato) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — да се отмени член 1 от Регламент (ЕО) No 530/2008 на Комисията от 12 юни 2008 г. за установяване на извънредни мерки по отношение на риболова на червен тон с кораби с мрежи гъргър в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море, публикуван в ОВ L 155 от 13 юни 2008 г., в частта, в която считано от 16 юни 2008 г. се забранява риболовът на червен тон в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море от кораби под италиански флаг, и в частта, в която на посочените кораби се забранява съхранението на борда, поставянето в садки за угояване или отглеждане, трансбордирането, прехвърлянето или разтоварването на запас от червен тон, — да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Италианското правителство е оспорило пред Първоинстанционния съд на Европейските общности член 1 от Регламент (ЕО) No 530/2008 на Комисията от 12 юни 2008 г. за установяване на извънредни мерки по отношение на риболова на червен тон с кораби с мрежи гъргър в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море. Оспорването се базира на пет правни основания. С първото правно основание жалбоподателят твърди, че оспорваният регламент е засегнат от пълна липса на мотиви, доколкото твърдението за изчерпване от страна на италианския флот на неговите възможности за риболов, считано от 16 юни 2008 г., не е подкрепено с никакъв довод освен простото позоваване на съществуването на някакви неуточнени данни, с които Комисията разполага, и на съдържанието (което също е неизвестно) на докладите на собствените й инспектори. С второто правно основание жалбоподателят изтъква съществуването на порока злоупотреба с власт, като смята, че Комисията е приела спешната мярка по член 7 от Регламент (ЕО) No 2371/2002 на Съвета не поради съществуването на предвидените от тази разпоредба предпоставки, а с различната цел да се намеси във връзка с някакви предполагаеми неизпълнения от държавата-членка на задълженията, възложени й по смисъла на Регламент (ЕО) No 1559/2007 на Съвета. С третото правно основание се заявява нарушението на членове 7 и 26 от Регламент No 2371/2002, доколкото според жалбоподателя посочените от Комисията фактически предпоставки биха позволили най-много вземането на мерки по смисъла на посочения член 26 (при спазване на процедурата, предвидена от тази разпоредба), а не на член 7. С четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е опорочен от изопачаване на фактите, доколкото от данните, предадени на Комисията от италианските власти, произтича, че дори във времето след датата на приемане на обжалвания регламент количеството червен тон, улавяно от корабите под италиански флаг, е било по-малко от 50 % от определената квота, така че фактическата предпоставка, на която се основава оспорваната мярка (превишаване на възможността за риболов на италианския флот), е несъстоятелна. С петото и последно правно основание жалбоподателят изтъква като порок липсваща мотивация относно съществуването на нарушения на Регламент No 1559/2007, които също се твърдят по общ начин в оспорваната правна уредба, без да се посочва техният характер и факторите, по силата на които е прието, че е налице нарушение от обжалващата държава-членка на задълженията, произтичащи от посочения регламент.
bg	caselaw	EU	9.10.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 274/11 Иск, предявен на 27 юли 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Испания (Дело C-375/10) () 2010/C 274/16 Език на производството: испански Страни Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun и E. Adsera Ribera) Ответник: Кралство Испания Искания на ищеца — да се установи, че като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2007/36/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар, или при всяко положение — като не ги е съобщило на Комисията, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 15 от посочената директива; — да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Срокът за транспониране на Директива 2007/36/ЕО е изтекъл на 3 август 2009 г. (1) ОВ L 184, стр. 17.
bg	caselaw	EU	18.7.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 167/1 2009/C 167/01 Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз ОВ C 153, 4.7.2009 г. Предишни публикации ОВ C 141, 20.6.2009 г. ОВ C 129, 6.6.2009 г. ОВ C 113, 16.5.2009 г. ОВ C 102, 1.5.2009 г. ОВ C 90, 18.4.2009 г. ОВ C 82, 4.4.2009 г. Може да намерите тези текстове на: EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu
bg	caselaw	EU	15.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 45/8 Решение на Съда (четвърти състав) от 5 декември 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia — Италия) — Alessandra Venturini/A.S.L. Varese и др. (C-159/12), Maria Rosa Gramegna/ASL Lodi, и др. (C-160/12), Anna Muzzio/ASL Pavia и др. (C-161/12) (Съединени дела C-159/12—С-161/12) (1) (Свобода на установяване - Член 49 ДФЕС - Обществено здраве - Национално законодателство, забраняващо продажбата в дрогерии на лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание и се заплащат изцяло от пациента) 2014/C 45/14 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia Страни в главното производство Жалбоподатели: Alessandra Venturini (C-159/12), Maria Rosa Gramegna (C-160/12), Anna Muzzio (C-161/12) Ответници: A.S.L. Varese, Ministero della Salute, Regione Lombardia, Comune di Saronno, Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA) (C-159/12), ASL Lodi, Ministero della Salute, Regione Lombardia, Comune di Sant’Angelo Lodigiano, Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA) (C-160/12), ASL Pavia, Ministero della Salute, Regione Lombardia, Comune di Bereguardo, Agenzia Italiana del Farmaco (AIFA) (C-161/12) в присъствието на: Federfarma — Federazione Nazionale Unitaria dei Titolari di Farmacia Italiani (C-159/12—C-161/12), Предмет Преюдициални запитвания — Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia — Тълкуване на членове 18 ДФЕС, 56 ДФЕС, 101 ДФЕС и 102 ДФЕС — Национално законодателство, забраняващо продажбата в дрогерии на лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание и чиято цена се поема изцяло от пациента. Диспозитив Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата по главните производства, която не разрешава на правоспособен и вписан в съответното професионално сдружение фармацевт, който обаче не притежава включена в териториалната мрежа [„pianta organica“] аптека, да предлага за продажба на дребно в притежаваната от него дрогерия лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, които не се заплащат от Националната служба по здравеопазване, а изцяло от купувача. (1) ОВ C 157, 2.6.2012 г.
bg	caselaw	EU	25.10.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 272/51 Жалба, подадена на 25 август 2008 г. — Marcuccio/Комисия (Дело F-73/08) (2008/C 272/100) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato) Ответник: Комисия на Европейските общности Предмет на производството Отмяна на различни решения, с които Комисията е отхвърлила исканията на жалбоподателя за възстановяване в размер на 100 % на някои направени медицински разходи и осъждане на Комисията да изплати определена сума на това основание. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението за отхвърляне на искането, датирано от 27 юни 2007 г. и изпратено на 28 юни 2007 г., — да се отмени решението за отхвърляне на искането, датирано от 29 юни и изпратено на същата дата, — да се отмени решението за отхвърляне на искането, датирано от 30 юни 2007 г. и изпратено на 2 юли 2007, — да се отмени решението за отхвърляне на искането, датирано от 2 юли 2007 г. и изпратено от автора на същата дата, — да се отмени, доколкото е необходимо, бележката, датирана от 29 април 2008 г., — да се осъди Европейската комисия да изплати на жалбоподателя, като възстановяване в размер на 100 % на въпросните медицински разходи, сумата от 4747,29 EUR, или по-малка сума, каквато Съдът счете за подходяща на това основание, ведно с лихвите върху гореспоменатата сума, считано от 7 ноември 2007 г., в размер на 10 % годишно и с годишна капитализация, или в размер, с капитализация и считано от дата, каквито Съдът намери за справедливи, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	10.4.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 112/45 Жалба, подадена на 13 февруари 2017 г. — King.com/EUIPO — TeamLava (Екрани и икони) (Дело T-95/17) (2017/C 112/62) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: King.com Ltd (Сейнт Джулианс, Малта) (представители: M. Hawkins, Solicitor и T. Dolde, lawyer) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: TeamLava LLC (Редуд Суит, Калифорния, Съединени щати) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорния промишлен дизайн: жалбоподателят Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността No 2216416-0054 Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 1 декември 2016 г. по преписка R 1947/2015-3 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди EUIPO и другата страна, в случай че тя встъпи по делото, да заплатят съдебните разноски. Изложено основание — Нарушение на член 25, параграф 1, буква б) във връзка с членове 5, 6 и 7 от Регламент No 6/2002
bg	caselaw	EU	23.6.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 184/21 Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 18 април 2012 г. — Buxton/Парламент (Дело F-50/11) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Предоставяне на точки за заслуги - Атестационен доклад - Работа при непълно работно време - Равно третиране) 2012/C 184/43 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Dawn Cheryl Buxton (Люксембург, Люксембург), (представители: P. Nelissen Grade и G. Leblanc, avocats) Ответник: Европейски парламент (представители: S. Alves и N. B. Rasmussen) Предмет Публична служба — Жалба за отмяна на решението на органа по назначаване за предоставяне само на една точка за заслуги на жалбоподателя в процедурата по атестиране за 2009 г. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Г-жа Buxton понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейския парламент. (1) ОВ C 186, 25.6.2011 г., стр. 36.
bg	caselaw	EU	8.12.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 379/24 Жалба, подадена на 24 септември 2012 г. — Bacardi/СХВП — Granette & Starorežná Distilleries (42 BELOW) (Дело T-435/12) 2012/C 379/42 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Bacardi Co. Ltd (Вадуц, Лихтенщайн) (представител: M. Reinisch, lawyer) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Granette & Starorežná Distilleries a.s. (Усти над Лабем, Чешка република) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 9 юли 2012 г. по преписка R 2100/2011-2, — да се отхвърли възражението срещу регистрацията на фигуративната марка със словния елемент „42 BELOW“, заявена под номер 8391856 за стоки от клас 33, — да предаде на СХВП решението на Общия съд на Европейския съюз, и — да осъди СХВП и другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят всички съдебни разноски. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „42 BELOW“ за стоки от клас 33 — заявка за регистрация на марка на Общността No 8391856 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: чешката фигуративна марка „VODKA 42“, регистрирана с No 263350 наред с останалото и за стоки и услуги от клас 33; нерегистрираната марка „VODKA 42“, използвана в Чешката република и в Словакия Решение на отдела по споровете: изцяло отхвърля възражението. Решение на апелативния състав: уважава жалбата и отказва да регистрира марката на Общността за всички стоки. Изложени правни основания: — нарушение на правило 50, параграф 2, буква ж) от Регламент No 2868/95 на Комисията, и — нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент No 207/2009 на Съвета.