id
stringlengths 10
10
| text
stringlengths 604
798k
| label
sequencelengths 1
10
|
|---|---|---|
32006D0213 | 32006D0213
L 079/27
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 6 март 2006 година
относно класификацията на характеристиките по реакция на огън на някои строителни материали за подови настилки от дървесина, ламперии и външни стенни покрития от масивна дървесина
(нотифицирано под номер C(2006) 655)
(текст от значение за ЕИП)
(2006/213/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), и по-специално член 20, параграф 2 от нея,
като има предвид, че:
(1)
Директива 89/106/ЕИО приема, че за да се вземе предвид разликата в нивата на защита, които съществуват на национално, регионално или местно равнище, за всяко съществено изискване е необходимо в тълкувателните документи да бъдат установени класове на експлоатационните характеристики на продуктите. Тези документи са публикувани под формата на „Доклад на Комисията относно тълкувателните документи към Директива 89/106/ЕИО“ (2).
(2)
По отношение на същественото изискване относно безопасността в случай на пожар тълкувателен документ № 2 съдържа списък от взаимосвързани мерки, които, взети заедно, определят стратегията за безопасност в случай на пожар, която може да бъде прилагана по различни начини в държавите-членки.
(3)
Една от мерките, определени в тълкувателен документ № 2, се състои в ограничаване на възможността от възникване и разпространяване на огъня и на димните емисии в дадено помещение чрез ограничаване потенциала на строителните материали да допринасят за силното разрастване на пожара.
(4)
Това ограничаване може да бъде изразено само чрез различните класове на експлоатационните характеристики на продуктите по реакция на огън при условията на тяхната крайна употреба.
(5)
Чрез едно хармонизирано решение в Решение 2000/147/ЕО на Комисията от 8 февруари 2000 г. относно прилагане на Директива 89/106/ЕИО на Съвета по отношение на класификацията на характеристиките на строителните материали по реакция на огън (3) се въвежда система от класове.
(6)
За подовите настилки от дървесина, лампериите и външните стенни покрития от масивна дървесина е необходимо да се използва класификацията, въведена с Решение 2000/147/ЕО.
(7)
За голям брой продукти и/или строителни материали характеристиките по реакция на огън, определени в класификацията на Решение 2000/147/ЕО, са достатъчно добре установени и познати на органите на държавите-членки, работещи в областта на пожарната безопасност. Следователно не е необходимо да се правят допълнителни изпитвания в това отношение.
(8)
Предвидените мерки в настоящото решение са съобразени със становището на Постоянния комитет по строителството,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Строителните продукти и/или материали, които отговарят на всички изисквания относно характеристиката „реакция на огън“, без да се налага провеждане на допълнителни изпитвания, са изброени в приложението.
Член 2
Специфичните класове, прилагани към различните строителни продукти и/или материали в рамките на класификацията на характеристиките по реакция на огън, приети с Решение 2000/147/ЕО, са посочени в приложението към настоящото решение.
Член 3
Продуктите се разглеждат според условията на тяхната крайна употреба, когато това е необходимо.
Член 4
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 6 март 2006 година. | [
1,
20,
7,
3,
0
] |
32003R1786 | 32003R1786
L 270/114
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1786/2003 НА СЪВЕТА
от 29 септември 2003 година
относно общата организация на пазара на сух фураж
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 36 и член 37, параграф 2, трета алинея от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент (1),
като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),
като взе предвид становището на Комитета на регионите (3),
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 603/95 на Съвета от 21 февруари 1995 г. относно общата организация на пазара на сух фураж (4) установява обща организация на този пазар с помощ, отпускана на две фиксирани части, едната за дехидратиран фураж и другата за фураж, сушен на слънце.
(2)
Регламент (ЕО) № 603/95 е бил чувствително изменен няколко пъти. Поради следващи изменения, той следва да се отмени и замени за по-голяма яснота.
(3)
Основната част от продукцията на фураж съгласно схемата, установена с Регламент (ЕО) № 603/95, почива на използването на природни горива за дехидратиране и в някои държави-членки на използването на напояване. Поради загриженост за влиянието ѝ върху околната среда, схемата следва да бъде изменена.
(4)
Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (5).
(5)
Вследствие на това двете части на помощ, определени с Регламент (ЕО) № 603/95, следва да бъдат намалени до едно ниво, приложимо както за дехидратирания, така и за изсушения на слънце фураж.
(6)
Тъй като производството в южните страни започва през април, пазарната година за сух фураж, за който се отпуска помощта, трябва да бъде от 1 април до 31 март.
(7)
За да гарантира бюджетна неутралност за сух фураж трябва да има таван за обема на производството в Общността. За тази цел се определя максимално гарантирано количество както за дехидратиран, така и за изсушен на слънце фураж.
(8)
Това количество се разделя между държавите-членки на базата на историческите количества, признати за целите на Регламент (ЕО) № 603/95.
(9)
За да се гарантира спазване на максималното гарантирано количество и да се възпира свръхпроизводството в цялата Общност, помощта следва да се намали, ако се превиши това количество. Това намаление следва да се прилага във всяка държава-членка, която превиши гарантираното си национално количество, пропорционално на отбелязаното му превишение.
(10)
Сумата на окончателно дължимата помощ не може да бъде изплатена, ако не е установено дали е било превишено максимално гарантираното количество. За целта следва да се плати аванс на помощта след като сухия фураж напусне преработвателя.
(11)
Следва да бъдат определени минимални качествени изисквания за придобиване на право на ползване на помощта.
(12)
За да се насърчи равномерното снабдяване със зелен фураж за преработвателите, получаването на право на ползване на помощта трябва в някои случаи да изисква сключване на договор между производители и преработвателни предприятия.
(13)
За да се насърчи прозрачността на производствената верига и да се улеснят важните проверки, някои клаузи в договорите трябва да са задължителни.
(14)
За получаване на помощта преработвателите трябва да бъдат задължени да поддържат складови записи, предоставящи необходимата информация за проверки на правото на помощ, и да набавят всички други необходими подкрепящи документи.
(15)
Когато няма договор между производители и преработвателни предприятия, последните трябва да набавят друга информация, разрешаваща проверката на правото на ползване на помощ.
(16)
Трябва да се гарантира, че когато договорът е от специален порядък за преработка на фураж, доставен от производителя, помощта се изплаща на него.
(17)
Правилното функциониране на един пазар за сух фураж би могъл да се изложи на опасност с предоставяне на национална помощ. За целта следва се прилагат разпоредбите на Договора относно държавната помощ за продукти, включени в общата организация на този пазар.
(18)
С оглед на опростяването, комитетът, подпомагащ Комисията, следва да бъде Управителния комитет по зърнени култури.
(19)
Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за уреждане на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (6).
(20)
Вътрешният пазар и митата в извънредни случаи могат да се окажат неподходящи. В такива случаи, за да не се остави пазарът на Общността без защита срещу сътресения, които могат да настъпят, Общността трябва да може да вземе незабавно всички необходими мерки. Всички такива мерки следва да бъдат в съответствие с международните задължения на Общността.
(21)
За да се вземе предвид възможното развитие в производството на сух фураж, Комисията трябва, на базата на оценка на общата организация на пазара на сух фураж, да представи доклад на Съвета в сектора, занимаващ се по-специално с развитието на райони с бобови култури и друг зелен фураж, производството на сух фураж и постигнатите икономии на природни горива. Докладът трябва да съдържа, ако е необходимо, подходящи предложения.
(22)
Разходите, понесени от държавите-членки като резултат на задълженията произтичащи от приложението на настоящия регламент, следва да бъдат финансирани от Общността съгласно Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (7)
(23)
Вследствие прилагането на схемата за единно плащане от 1 януари 2005 г., настоящата схема следва да се прилага от 1 април 2005 г.,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Установява се общата организация на пазара за сушен фураж, включваща следните продукти:
Код по КН
Описание
а)
ex 1214 10 00
Фуражно брашно и гранули от люцерна, изкуствено изсушена с нагряване
Фуражно брашно и гранули от люцерна, изсушена по друг начин и смляна
ex 1214 90 91 и ex 1214 90 99
Люцерна, еспарзета, детелина, лупина, фий и подобни фуражни продукти, изсушени изкуствено с нагряване, с изключение на сено и фуражно зеле, и продукти съдържащи сено
Люцерна, еспарзета, детелина, лупина, фий, сладък лотос, грах за новоизлюпени пилета и серадела, изсушени по друг начин и смлени
б)
ex 2309 90 98
Протеинови концентрати получени от сок на люцерна и на трева
Дехидрирани продукти, получени изключително от твърдия остатък и сока от приготвянето на концентратите, посочени в първия параграф
Член 2
Пазарната година за продуктите, изброени в член 1, започва на 1 април и завършва на 31 март следващата година.
Член 3
Настоящият регламент се прилага, без да се засягат мерките, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета.
ГЛАВА II
ПОМОЩ
Член 4
1. Помощ се отпуска за продуктите, изброени в член 1.
2. Без да се засяга член 6, помощта се определя на 33 EUR/t.
Член 5
1. Установява се максимално гарантирано количество (МГК) за пазарна година от 4 855 900 тона дехидратиран и/или сушен на слънце фураж, за който може да се отпусне помощта, предвидена в член 4, параграф 2.
2. Максималното гарантирано количество предвидено в параграф 1 се разделя между държавите-членки както следва:
Гарантирани национални количества (тонове)
(тонове)
Белгийско-люксембургски икономически съюз (BLEU)
8 000
Дания
334 000
Германия
421 000
Гърция
37 500
Испания
1 325 000
Франция
1 605 000
Ирландия
5 000
Италия
685 000
Нидерландия
285 000
Австрия
4 400
Португалия
30 000
Финландия
3 000
Швеция
11 000
Обединеното кралство
102 000
Член 6
Когато през пазарната година обемът сух фураж, за който се иска помощ съгласно член 4, параграф 2, надвишава максимално гарантираното количество, определено в член 5, параграф 1, помощта, която следва да се плати през тази пазарна година, се намалява във всяка държава-членка, в която производството превишава гарантираното национално количество с процент, пропорционален на това превишение.
Намалението се определя в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2, на ниво, гарантиращо, че бюджетните разходи, изразени в евро, не превишават тези, които биха били достигнати, ако максимално гарантираното количество не е било превишено.
Член 7
1. Преработвателни предприятия, кандидатстващи за помощ съгласно настоящия регламент, имат право на авансово плащане от 19,80 EUR на тон, или 26,40 EUR на тон, ако са внесли гаранция от 6,60 EUR на тон.
Държавите-членки извършват необходимите проверки, за да проверят правото на получаване на помощ. Авансовото плащане се извършва след установяване на правото на помощ.
Въпреки това, авансовото плащане може да се извърши преди установяване на правото на помощ, при условие че преработвателят даде гаранция, равна на сумата на аванса плюс 10 %. Тази гаранция служи също като гаранция за целите на първата алинея. Тя се намалява до нивото, определено в първата алинея щом се установи правото на помощ и се освобождава изцяло, когато се плати остатъка от помощта.
2. Преди авансът да може да бъде изплатен, сухият фураж трябва да е напуснал преработвателното предприятие.
3. Когато е бил платен аванс, остатъкът, възлизащ на разликата между сумата на аванса и общата сума на помощта, дължима на преработвателното предприятие, се плаща само при приложение на член 6.
4. Когато авансът превишава общата сума, на която преработвателното предприятие има право вследствие приложението на член 6, преработвателят възстановява превишението на компетентните органи на държавата-членка при поискване.
Член 8
Най-късно до 31 май всяка година държавите-членки съобщават на Комисията количествата сушен фураж, които през предходната пазарна година са имали право на помощта, предвидена в член 4, параграф 2.
Член 9
Помощта, предвидена в член 4, параграф 2, се изплаща по заявление на заинтересованото лице, по отношение на сухия фураж, напуснал преработвателното предприятие и отговарящ на следните изисквания:
а)
максималното му съдържание на влага е от 11 % до 14 %, което може да варира в зависимост от представянето на продукта;
б)
минималното му съдържание на суров протеин в сухото вещество е не по-малко от:
i)
15 % за продукти, посочени в член 1, буква а) и буква б), второ тире;
ii)
45 % за продукти, посочени в член 1, буква б), първо тире;
в)
ако е с добро и коректно търговско качество.
Допълнителни условия, по-специално за съдържанието на каротин и влакна, могат да бъдат приети в съответствие с процедурата посочена в член 18, параграф 2.
Член 10
Помощта, предвидена в член 4, параграф 2, се отпуска на предприятия, преработващи продуктите, изброени в член 1, отговарящи на следните условия:
а)
водят отчети за складовите запаси, съдържащи поне следната информация:
і)
количествата зелен фураж и, при необходимост, преработения изсушен на слънце фураж; въпреки това, когато определени обстоятелства в предприятието го изискват, количествата могат да бъдат изчислени на базата на засетите площи;
іі)
количествата произведен сух фураж и количествата, както и качеството им, напускащи преработвателя;
б)
представят всякакви други подкрепящи документи, необходими за проверка на правото на помощ;
в)
попадат поне в една от следните категории:
і)
преработватели, сключили договори с производители на фураж за сушене;
іі)
предприятия, преработващи свои собствени култури или в случай на група, тези на техните членове;
ііі)
предприятия, получили доставките си от физически или юридически лица, предоставящи известни гаранции, които следва да се определят и имащи сключени договори с производители на фураж за сушене; такива купувачи следва да бъдат одобрени, при условия определени в съответствие с процедурата посочена в член 18, параграф 2, от компетентните органи на държавата-членка, в която се прибира фуражът.
Член 11
Предприятия, преработващи свои собствени култури или тези на членовете им, следва да представят на компетентния орган на своята държава-членка годишна декларация за районите, от които се преработват фуражните култури до дата, която следва да се определи.
Член 12
1. В договора, посочен в член 10, буква в), се указва не само цената, която следва да се плаща на производителя на зелен фураж или, при необходимост, изсушен на слънце фураж, но най-малко още:
а)
района, от който културата се доставя на преработвателя;
б)
условията на доставка и плащане.
2. Когато договор, посочен в член 10, буква в), i), съдържа специални разпореждания за преработка на фураж, доставен от производителя, в него следва да се уточнява най-малко площта, от която се доставя културата и да включва клауза, задължаваща преработвателните предприятия да плащат на производителя помощта, уточнена в член 4 и получена за количеството, преработено по договора.
Член 13
1. Държавите-членки въвеждат система за контрол, за да проверяват дали всяко преработвателно предприятие спазва:
а)
условията, определени в членове 1 до 12;
б)
количествата, посочени в заявленията за отпускане на помощ, отговарят на количествата сух фураж, отговарящ на минималното качество, напускащ преработващите предприятия.
2. При напускане на преработвателното предприятие сухият фураж се претегля и се взимат проби.
3. Преди приемане на разпоредби за приложението на параграф 1, държавите-членки съобщават тези разпоредби на Комисията.
ГЛАВА III
ТЪРГОВИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ
Член 14
Освен ако е предвидено друго в настоящия регламент, за продуктите, изброени в член 1, се прилагат ставките от Общата митническа тарифа.
Член 15
1. Общите правила за тълкуването на Комбинираната номенклатура и подробните правила за приложението ѝ се прилагат към тарифната класификация на продуктите, изброени в член 1. Тарифната номенклатура, произтичаща от приложението на настоящия регламент, се включва в Общата митническа тарифа.
2. Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент или в разпоредбите приети съгласно него, в търговията с трети страни се забранява следното:
а)
начисляване на такса с равностоен на мито ефект;
б)
прилагане на количествени ограничения или мерки с равностоен ефект.
Член 16
1. Ако поради внос или износ пазарът на Общността на един или повече от продуктите, изброени в член 1, е засегнат или застрашен от сериозно сътресение, което има вероятност да изложи на риск постигането на целите, описани в член 33 на Договора, могат да бъдат приложени подходящи мерки при търговията със страни-нечленуващи в СТО, докато такова сътресение или заплаха за него отпадне.
2. В случай, че настъпи положението, посочено в параграф 1, Комисията, по искане на държавата-членка или по своя инициатива, взима решение за необходимите мерки. Държавите-членки следва да бъдат уведомени за такива мерки, които се прилагат незабавно. В случай, че получи молба от държава-членка, Комисията взема решение по нея в срок от три работни дни след получаване на молбата.
3. Мерките, за които Комисията е взела решение, могат да бъдат отнесени до Съвета от която и да е държава-членка в срок от три работни дни, считано от деня, в който те са оповестени. Съветът се събира незабавно. Той може с квалифицирано мнозинство да измени или да отмени въпросната мярка в срок от един месец от датата, на която тя е била отнесена до Съвета.
4. Разпоредбите, приети съгласно настоящия член, се прилагат като се вземат предвид задълженията, произтичащи от споразуменията, сключени в съответствие с член 300, параграф 2 на Договора.
ГЛАВА IV
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 17
Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, членове 87, 88 и 89 на Договора се прилагат за производството на и търговията с продуктите, изброени в член 1 на настоящия регламент.
Член 18
1. Комисията е подпомагана от Управителния комитет по зърнени култури, създаден с член 25 на Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (8), наричан по-нататък „Комитетът“.
2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 на Решение 1999/468/ЕО.
Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 на Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец.
3. Комитетът приема свой процедурен правилник.
Член 19
Комитетът може да разглежда всеки въпрос, повдигнат от председателя му по негова собствена инициатива или по молба на представител на държава-членка.
Член 20
Подробни правила за прилагането на настоящия регламент се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2, по-специално за:
а)
отпускане на помощта, посочена в член 4 и авансовото плащане, посочено в член 7;
б)
проверка и установяване на правото на помощ, включително всички необходими мерки за контрол, като за всяка от тях може да се използват определени елементи на интегрираната система;
в)
освобождаване на гаранциите, посочени в член 7, параграф 1;
г)
критерии за определяне на качествени стандарти, посочени в член 9;
д)
условия, които следва да бъдат изпълнени от предприятията, посочени в член 10, буква в), ii) и член 11;
е)
мерки за контрол в съответствие с член 13, параграф 2;
ж)
критерии, които трябва да бъдат спазени за сключването на договори, посочени в член 10 и информацията, която те трябва да съдържат, в допълнение към критериите, определени в член 12;
з)
прилагане на максимално гарантирано количество (МГК), посочено в член 5, параграф 1.
Член 21
Преходни мерки могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2.
Член 22
Държавите-членки нотифицират Комисията за мерките, които взимат с оглед прилагането на настоящия регламент.
Член 23
Преди 30 септември 2008 г. Комисията, на база на оценка на общата организация на пазара на сух фураж, представя доклад на Съвета в този сектор, отнасящ се по-специално за развитието на районите с бобови култури и друг зелен фураж, производството на сух фураж и постигнатите икономии от изкопаеми горива. Докладът следва да е придружен при необходимост от подходящи предложения.
Член 24
Регламент (ЕО) № 1258/1999 и разпоредбите, приети за изпълнението му, се прилагат за извършените от държавите-членки разходи при спазване на задълженията по настоящия регламент.
Член 25
Регламент (ЕО) № 603/95 се отменя.
Позоваванията към отменения регламент се тълкуват като позовавания на настоящия регламент и се четат съобразно таблицата на съответствията в приложението.
Член 26
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след датата след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 април 2005 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 29 септември 2003 година. | [
3,
19,
6
] |
32003R1012 | 32003R1012
L 146/50
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1012/2003 НА КОМИСИЯТА
от 12 юни 2003 година
за изменение за деветнадесети път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на финансови средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 866/2003 на Комисията (2), и по-специално член 7, параграф 1, първо тире от него,
като има предвид, че:
(1)
В приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 са изброени лицата, групите и образуванията, спрямо които се прилага замразяване на финансови средства и икономически ресурси по смисъла на посочения регламент.
(2)
На 11 юни 2003 г. Комитетът по санкциите реши да внесе някои изменения в списъка на лицата, групите и образуванията, спрямо които следва да се прилага замразяване на финансови средства и икономически ресурси. Следователно приложение I следва да бъде съответно изменено,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 12 юни 2003 година. | [
2,
5,
10,
8,
3,
18,
15
] |
32003R2229 | 32003R2229
L 339/3
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2229/2003 НА СЪВЕТА
от 22 декември 2003 година
за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложени върху вноса на силиций с произход от Русия
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. относно защитата срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основен регламент“), и по-специално член 9 от него,
като взе предвид предложението на Комисията след консултации с Консултативния комитет,
като има предвид, че:
1. Процедура
1.1. Временни мерки
(1)
С Регламент (ЕО) № 1235/2003 (2) („временен регламент“) Комисията наложи временни антидъмпингови мерки върху вноса на силиций с произход от Русия. Мерките се изразиха в адвалорно мито в диапазона между 24 и 25,2 %.
(2)
Напомня се, че разследването на дъмпинга и вредите обхвана периода от 1 октомври 2001 г. до 30 септември 2002 г. („период на разследване“ или „ПР“). Разследването на тенденциите в контекста на разследването на анализа на вредите обхвана периода от 1 януари 1998 г. до края на ПР („разглеждан период“).
1.2. Други действащи мерки
(3)
Понастоящем са в сила антидъмпингови мита в адвалорен размер на 49 % върху вноса на силиций с произход от Китайската народна република („Китай“) (3). Понастоящем протича преразглеждане (4) на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент.
1.3. Последваща процедура
(4)
След налагането на временните антидъмпингови мита страните получиха оповестяване на фактите и съображенията, на които се основава временният регламент. Някои от страните внесоха писмени забележки. Всички заинтересовани страни, които пожелаха това получиха възможността да бъдат изслушани от Комисията.
(5)
Всички страни бяха информирани за съществените факти и съображения, въз основа на които се предвиждаше да се препоръча налагането на окончателни антидъмпингови мита и окончателното събиране на суми, обезпечени с временни мита. Беше им предоставен също и период, в който да направят изложения в следствие на това оповестяване.
(6)
Бяха разгледани устните и писмени забележки, внесени от заинтересованите страни и, където е подходящо, окончателните заключения бяха съответно променени.
(7)
Комисията продължи да търси цялата информация, която считаше за необходима за целите на окончателните си заключения.
(8)
В допълнение на посещенията за проверки, предприети в помещенията на дружествата, споменати в съображение 7 от временния регламент, следва да се спомене, че след налагането на временните мерки, бе направено посещение на място в помещенията на следните потребители от Общността:
-
GE Bayer Silicones, Леверкузен, Германия
-
Raffinera Metalli Carpa SpA, Бреша, Италия
-
Vedani Carlo Metalli SpA, Милано, Италия.
2. Разглеждан продукт и сходен продукт
2.1. Разглеждан продукт
2.1.1. Забележки от производителите износители
(9)
В съображение 9 от временния регламент разглежданият продукт бе дефиниран като силиций, който понастоящем подлежи на класифициране в код по КН 2804 69 00. Някои износители оспориха дали силициевите пари, които са вторичен продукт на силициевия двуокис, получен чрез процес на филтриране при производството на силиций, се обхващат от настоящото разглеждане.
(10)
Следва да се отбележи, че силициевите пари не отговарят на дефиницията на разглеждания продукт, направена в съображения 9 и 10 от временния регламент, тъй като те са само вторични продукти от производството на силиций, приемащи формата на прах, който се използва като добавка в бетона. Поради това се потвърждава, че този продукт, обхванат от код по КН 2811 22 00, е извън обхвата на настоящата порцедура.
(11)
Дефиницията на разглеждания продукт бе оспорена от един руски производител износител, който твърдеше, че фактически съществуват два различни вида силиций в този код по КН, единият вид е предназначен за потребители в металургията, а другият вид - за потребители в химията. В подкрепа на това твърдение руският производител поддържаше, че двата класа имат значително различаващ се химичен състав въз основа на съдържанието на микроелементи в тях, с различно крайно предназначение; че съществуват два различни вида потребители, които не се конкурират взаимно и че не съществува съществена взаимозаменяемост между двата класа.
(12)
Разследването показа, че силиций се произвежда в различни класове и че продаваният на пазара на ЕС силиций по време на ПР, произведен от производството на Общността или внесен от Русия, съдържа повече от 95 % силиций в тегловно отношение. Класът на силиция се определя на първо място от процентното съдържание на силиций и на второ място от другите елементи, по-специално от съдържанието на желязо и калций. За специализираните потребители, по специално за потребителите в химията, делът на другите микроелементи определя дали силицият е подходящ за предвиденото предназначение. Най често, за специализиран потребител силицият се произвежда в съответствие с конкретни изисквания и се купува само след продължителен процес на проверка от отделния потребител. Все пак, въпреки че нивата на микроелементите са важни за потребителите в химията, това не е достатъчно, за да се заключи, че това е отделен продукт от силиция, използван от потребителите в металургията.
(13)
Бяха предоставени също доказателства, показващи че материалът от по-високи класове не се продава изключително само на потребители в химията и че потребителите в химията са купували известни количества от така наречения металургичен силиций от по-нисък клас. Приема се също най-общо, че потребителите с по-ниски изисквания за качество, по-специално вторичните металургични потребители, могат да използват силиций от по-висок клас. За тях определящият фактор е цената, тъй като те не желаят да плащат допълнително за силиций от по-висок клас от този, който им е необходим.
2.1.2. Забележки на потребителите
(14)
Редица потребители също оспориха предварителното определяне на разглеждания продукт. Направените доводи бяха много подобни на получените от производителите износители, особено от металургичните потребители. Всички металургични потребители поддържаха, че съществуват три отделни вида продукт, т.е. химичен и разграничаване между стандартен силиций и силиций от нисък клас за металургични потребители. Все пак всички приеха, че те могат да ползват всеки един от тези класове в производствения си процес, въпреки че предпочитат силиция от нисък клас по ценови съображения. Тези забележки бяха повторени от организация на потребителите в металургията.
(15)
Един потребител в химията коментира въпроса за разглеждания продукт. Той потвърди, че закупуваният от него силиций е направен специално според спецификацията му и че микроелементите в силиция представляват най-важният фактор за него.
2.1.3. Забележки на производството на Общността
(16)
Производството на Общността се съгласи с предварителното определяне, че всички класове силиций, попадащи в дефиницията, използвана в съображения 9 и 10 от временния регламент следва да се считат за разглеждания продукт. Те посочиха също, че много от аргументите са направени не в контекста на разглеждания продукт, а в контекста на определянето на сходен продукт и че производителите износители сместват тези два въпроса.
2.1.4. Заключение относно разглеждания продукт
(17)
Силицият е продукт, който се произвежда в няколко различни класа, зависещи първо от съдържанието на желязо, след това от съдържанието на калций и на трето място от други микроелементи. Производственият процес, използван в ЕС и в Русия, т.е. електродъгова пещ, е до голяма степен един и същ.
(18)
На пазара на ЕС съществуват основно две различни групи потребители: химични потребители, произвеждащи основно силиций и металургични производители, произвеждащи алуминий. Металургичните производители могат също да бъдат подразделени на производители на първичен алуминий и на производители на вторичен (преработен) алуминий. Все пак, всичкият използван силиций съдържа поне 95 % силиций в тегловно отношение и представлява типично 98 % или 99 % силиций.
(19)
Въз основа на процентното съдържание на желязо и калций в силиция са идентифицирани три класа силиций: висок клас, стандартен клас и нисък клас. Между тези класове бе констатирано, че съществува известно препокриване на използването от различните групи потребители. Приемаме като цяло, че не съществуват физични, химични или технически характеристики, които биха попречили на производителите на вторичен алуминий да използват който и да било от класовете силиций, или на производителите на първичен алуминий да използват стандартен силиций или силиций от висок клас. Не съществува същата степен на взаимозаменяемост в обратната посока, въпреки че бяха представени данни за потребители в химията, които са готови да използват стандартен силиций или силиций от нисък клас. Цената на различните класове обикновено определя кой клас от коя група потребители се използва.
(20)
Разследването показа, че всички видове силиций, независимо от разликите по отношение на съдържание на други химични елементи, имат еднакви основни физични, химични и технически характеристики. Въпреки че силицият може да се използва за различни крайни предназначения, бе констатирано, че съществува заменяемост в по-голяма или по-малка степен между различните класове и различните предназначения.
(21)
Поради това констатациите в съображения 9 и 10 от временния регламент се потвърждават окончателно.
2.2. Сходен продукт
(22)
След направения анализ се констатира, че претенцията по отношение на контролния номер на продукта (КНП), разглеждан в съображение 14 от временния регламент, касае ценовото сравнение на силиций с произход от Русия и произвеждания в Общността силиций и съответното ниво на елиминиране на вредата. Разликите в цените, качеството и предназначението не водят задължително до извода, че продуктите не са сходни. В действителност това, което е от значение в този контекст е дали въпросните видове на продукта имат еднакви физични и химични характеристики, както и основни предназначения. Гореспоменатите разлики ще бъдат взети предвид при сравнението между експортната цена и нормалната стойност и при определянето например на подбиването на цената и нивото на елиминиране на вредата).
(23)
Един руски производител износител се позова на антидъмпинговите мерки, наложени понастоящем спрямо вноса на силиций от Китай (виж съображение 3). По-специално той се позовава на съображение 55 от Регламент (ЕО) № 2496/97 на Съвета, който гласи, че „качеството на силициевия метал от Русия и Украйна не е сравнимо с европейския или китайския силициев метал“.
(24)
В отговор на тази позиция следва първо да се посочи, че това твърдение, направено в едно разследване, което е от преди повече от пет години, се базираше на представената при това разследване информация и че това не се потвърди в настоящето разследване. В допълнение съображение 55 от горепосочения регламент се занимава само с въпроса за причинността. От текста е ясно, че разглежданият продукт, а в същност и сходния продукт от всички източници, било то от Китай, Русия, ЕС или страната аналог, т.е. Норвегия, е силиций. Този силиций формира един сходен продукт в рамките на дефиницията на член 1, параграф 4 от основния регламент. Освен това, доколкото могат да бъдат констатирани разлики между различните производители на силиций в различни страни, тези разлики могат адекватно да бъдат взети предвид посредством корекции. Отбелязва се също, че съществуват качествени разлики между различните видове, изнасяни от Русия в Общността.
(25)
Въз основа на горното и въз основа на констатациите от разследването се потвърди, че произвеждания в Русия силиций и продаван местно или изнасян в Общността, силицият продаван на вътрешния пазар на страната аналог, както и този, произвеждан и продаван в Общността от промишления производство на Общността, имат еднакви основни физични и химични характеристики. Поради това се стига до заключението, че всички видове силиций формират една фамилия продукти и се считат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.
3. Дъмпинг
3.1. Нормална стойност
(26)
При липсата на други забележки се потвърждават съображения от 15 до 18 от временния регламент относно третирането като пазарната икономика.
(27)
Всички производители износители изнесоха доводи, твърдящи, че стойността на електричеството, използвана на предварителния етап трябва да бъде променена. Те подчертаха, че основният им доставчик на електричество е мажоритарно частно дружество и че ниската цена може да се обясни с присъствието на най-големия в света комплекс от водноелектрически централи, на базата на естествено сравнително предимство. Този въпрос бе разследван допълнително, но тъй като се констатира, че цените на електричеството в Русия се регулират и че таксуваната от този доставчик на електричество цена е много ниска в сравнение дори с цената на други доставчици на електричество, генерирано от водноелектрически централи в страната аналог Норвегия или в Канада, бе решено тази претенция да бъде отхвърлена и да се потвърди предварителното решение да се използва цената на електричеството, таксувана от друг доставчик на електричество в Русия. Бе констатирано, че тази цена съответства на най-ниската цена на представителни производители на електричество в Общността.
(28)
При липсата на други забележки се потвърждават съображения от 19 до 26 относно определянето на нормалната стойност от временния регламент.
3.2. Експортна цена
(29)
Всички производители износители твърдяха, че дружествата, занимаващи се с продажбата на разглеждания продукт на ЕО, разположени извън Русия, са свързани лица и че тези дружества следва да се третират като една обща икономическа единица заедно с дружествата, разположени в Русия. Те претендираха, че поради това използваната експортна цена следва да бъде цената, начислявана от тези свързани дружества на първия независим клиент в ЕО.
(30)
В случая на вносителя, разположен в Общността (Обединеното кралство) не бяха представени никакви нови доказателства, демонстриращи, че той е свързан с производителя-износител. Поради това претенцията бе отхвърлена и бе запазен предварителния подход на определяне на експортната цена на база на продажната цена за този вносител.
(31)
В случая на вносителя в Швейцария бе направено посещение за проверка на място след налагането на предварителната мярка и бе констатирано, че това дружество действително е свързано с производителя износител. За извършените чрез този вносител продажби експортната цена поради това се основаваше на цената на този вносител за първия несвързан клиент в Общността.
(32)
По отношение на вносителя, разположен на Британските вирджински острови следва преди всичко да се спомене, че според член 2, параграф 8 от основния регламент експортната цена, която следва да се използва, е „действително платената или подлежаща на плащане цена при продажба за износ от страната-износител към Общността.“ С други думи, в случаите, когато сделката по износа към Общността включва посредници, не е важна цената, която накрая се начислява на клиента в Общността (и която често не е известна на производителя-износител), а цената, по която продуктът „напуска“ страната-износител. Тази цена може да трябва да се замести с цените на последваща препродажба особено, ако лицата са свързани. Rusal представиха нова информация, която според тях доказва такава връзка. Счита се обаче, че тази връзка не бе доказана по убедителен и недвусмислен начин. В действителност няма директно притежаване на акции между Rusal и дружеството в Британските вирджински острови и структурите са сложни и непрозрачни. Според дружеството връзката е резултат от индиректно притежаване на акции, но не бе представена проверима документация в този смисъл. Освен това, според Rusal дружеството в Британските вирджински острови не извършва каквато и да било икономическа дейност по продажба или дистрибуция на изнасяните продукти, а е само дружество-пощенска кутия. С други думи, липсва в действителност продажба чрез трето лице. Вместо това дружеството от Британските вирджински острови е адресат за неясни счетоводни цели. Нямаше начин да бъде удостоверена истинската роля на това дружество, разположено в Британските вирджински острови или да бъдат проследени с достатъчна сигурност платежните потоци. Поради това бе решено да се запази предварителния подход и да се определя експортната цена на база на продажната цена на дружеството в Британските вирджински острови.
3.3. Сравнение
(33)
Един производител износител отново претендира за корекция за физичните характеристики въз основа на факта, че основният клас силиций, продаван на руския пазар е с по-високо качество и поради това е свързан с по-големи производствени разходи. Дружеството, обаче, не представи нови доказателства, удостоверяващи, че има съществена разлика между качеството на видовете продукти, продавани на местния пазар и на тези, изнасяни за Общността. Поради това бе запазен предварителния подход и не бе направена корекция за физични разлики.
(34)
Две дружества повториха претенциите си по отношение на корекция за количества и за ниво на търговия. Искането на корекция за количества не можа да бъде взето предвид, тъй като дружеството не можа да докаже, че конкретно са били направени работи или отбиви за закупуването на различни количества, а също и поради това, че тези разлики в количеството вече са били отчетени с корекцията за ниво на търговия за различни видове клиенти, предоставена на предварителния етап. По отношение на искането за допълнителна корекция за ниво на търговия, дружеството не можа да докаже, че направената на предварителния етап корекция е била недостатъчна и поради това не можеше да бъде предоставена допълнителна корекция.
3.4. Дъмпингови маржове
(35)
При липсата на каквито и да било забележки, потвърждава се определянето на дъмпинговите маржове, описани в съображения 29 и 30 от временния регламент.
(36)
Окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от вносната цена CIF франко граница на Общността са както следва
Дружество
Дъмпингов марж
OJSC „Bratsk Aluminium Plant“ (Група RUSAL)
23,6 %
SKU LLC, Sual Kremny-Ural и ZAO Kremny (Група SUAL)
24,8 %
Русия
24,8 %
4. Вреда
4.1. Производство на Общността
(37)
Тъй като не бяха получени забележки относно определението за производство на Общността, с настоящото се потвърждават съдържанието и предварителните заключения на съображения 33 и 34 от временния регламент.
4.2. Потребление на силиций в Общността
(38)
При липсата на някаква нова информация относно потреблението, потвърждават се предварителните констатации, описани в съображения 35 и 36 от временния регламент.
4.3. Внос на силиций в Общността
4.3.1. Обем и пазарен дял на вноса
(39)
При липсата на някаква нова информация за вноса на силиций в Общността или за пазарния му дял, потвърждават се предварителните констатации, описани в съображения от 37 до 43 от временния регламент.
4.3.2. Подбиване и намаляване на цената
(40)
Изчисленията за подбиването бяха преразгледани, за да се отразят корекциите за ниво на търговия и за качество. Тези корекции бяха определени на базата на проверена информация и отговарят на една разумна оценка на пазарната стойност на разликите.
(41)
Окончателните маржове на подбиването показаха, че подбиването бе 10,2 %.
(42)
Съществуването на подбиването и неговото ниво следва да се разглеждат в светлината на факта, че цените бяха намалени. Цените намаляха значително през разглеждания период (-16 %) до степен, че те не покриваха пълните разходи за производство на производството на Общността през ПР.
4.4. Икономическо положение на производството на Общността
(43)
Двата руски производители износители претендираха, че производството на Общността не е претърпяло съществена вреда, тъй като повечето индикатори за вреда показаха положителни тенденции. По специално, производителите износители обърнаха внимание на подобряване за производството, капацитета, използването на капацитета, обема на продажбите в Общността, пазарния дял, запасите, заетостта и производителността през разглеждания период.
(44)
Все пак, едно по-подробно разследване за индикаторите на отрасъла показа, както е очертано и в съображения 71 и 72 от временния регламент, че главните положителни тенденции за производството на Общността възникнаха между 1998 г. и 2000 г. Между 2000 г. и ПР почти всички индикатори или само леко се повишиха, останаха непроменени, или всъщност спаднаха. Именно през този период е най-осезаема съществената вреда, претърпяна от производството на Общността.
(45)
Следва да се отбележи, че, както е посочено в съображение 72 от временния регламент, относително доброто представяне на производството на Общността до 2000 г. се дължи директно на взетите от производството на Общността решения за инвестиране в допълнителни производствени съоръжения на общността. В действителност, през този период производството, производствения капацитет, обема на продажбите, пазарния дял, заетостта и производителността на производството на Общността се увеличиха. Рентабилността се определяше на 5 % от нетната стойност на продажбите.
(46)
В последствие и отразявайки нарасналото присъствие на дъмпинговия внос с ниски цени от Русия, положението на производството на Общността се влоши. Пазарният дял, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите отбелязаха съществен спад.
(47)
Освен това, показателят на други индикатори на вредата и по-специално спадът на рентабилността и на продажните цени, които претърпя производството на Общността през разглеждания период, доведоха до извода, че производството на Общността претърпя съществена вреда.
4.5. Заключение относно вредата
(48)
По тези причини и при липсата на нова информация, която да налага преразглеждане на констатацията, че производството на Общността претърпя съществена вреда през ПР, по-специално по отношение на цени и рентабилност, представените от руските производители-експортьори твърдения се отхвърлят. Констатациите и заключенията, установени в съображения от 71 до 73 от временния регламент се потвърждават.
5. Причиняване
(49)
Един руски производител износител твърдеше, че дори и да се потвърди констатацията за съществена вреда, тази вреда не е предизвикана от руския внос на силиций. Редица други фактори бяха заявени за истинската причина за вредата, ако въобще има такава, претърпяна от производството на Общността. Като обяснение за каквато и да било вреда, понесена от Общността бяха цитирани други трети страни с много по-голям дял във вноса в сравнение с Русия, самонанесени вреди от производството на Общността, износът на производството на Общността, вноса на силиций от самия производство на Общността, както и разликите на пазарите за силиций за химични и за металургични цели. Един руски производител твърдеше също, че през ПР е съществувала разлика от 16 % между цените на производството на Общността и руските цени и че такава голяма разлика показва, че на пазара на Общността няма ценова конкуренция между силиция от двата източника.
5.1. Внос от други трети страни
(50)
Както е посочено в съображение 98 от временния регламент, бе осъществяван внос от редица други трети страни в много по-големи обеми от този от Русия. С изключение на Китай, обаче, вносът от всяка една от тези страни в действителност спадна между 2000 г. и ПР, т.е. когато производството на Общността преживя влошаване на икономическото си положение. Освен това цените на тези други вносители бяха във всички случаи по-високи от тези на руския внос и когато те подбиваха цените на производството на Общността, разликата в цените беше твърде ограничена.
(51)
Един руски производител износител претендираше, че не може да се разчита на информацията от Евростат, тъй като не се отчитат разликите в продуктовия микс. Той посочи, че съществуват важни ценови разлики между силиция с преобладаващо ниско качество, изнасян от Русия и силиция с по-високо качество, изнасян от други трети страни. Той претендираше, че всъщност при сравняването на цените следва да се използват действително платените от потребителите цени за силиция от различните източници.
(52)
Този производител не предостави никакви доказателства в подкрепа на своята претенция. Освен това, поради липсата на съществени данни от потребителите относно цената, която са платили за силиция от други трети страни, това ценово сравнение не можа да бъде направено. Наличната информация от Евростат представлява при тези обстоятелства най-добрият източник за определяне цените на силиция от трети страни. По отношение на наличната информация за паралелното преразглеждане на изтичането на срока срещу Китай стана известно, че констатираният среден марж на подбиване, когато цените бяха сравнени на база клас по клас, е в съответствие с маржа, констатиран, когато средната вносна цена по Евростат бе сравнена със средната цена на производството на Общността.
(53)
Освен това следва да се отбележи, че за да бъде справедливо сравняването на вносните цени, във всички случаи се използваха данни на Евростат. За Русия, когато съществуваше проверена информация за ПР, действителната цена на вноса беше в действителност малко по-ниска от тази, регистрирана в Евростат.
5.2. Самонанесена вреда
(54)
Претендираше се, че понесената от производството на Общността вреда се дължи основно на нараснали разходи, направени за нови производствени капацитети в стремежа за увеличаване на пазарния дял. В този смисъл се твърдеше, че отрасъла на Общността има най-големите производствени разходи в света. Това твърдение се основаваше на едно сравнение на проверените производствени разходи на производството на Общността и на руските производители в настоящото разглеждане спрямо публикуваните разходи за други трети страни. Все пак, елементите на разходите, включени в публикуваните цифри, не бяха ясно определени и поради това липсваше доказателство, което да показва, че тези производствени разходи може да се сравняват с проверените по време на разследването производствени разходи. Типично, излезе, че тези публикувани цифри се базират само на разходите за производство и не включват съществени елементи на разходите, като разходи по продажбите, общи и административни разходи. В допълнение е интересно да се отбележи, че руският производител не предостави никакви съответни публикувани данни за производителите от Общността. Въз основа на това се счита, че тази претенция не може да се разгледа и твърденията, повдигнати от руските износители, бяха отхвърлени. В подкрепа на този подход бе констатирано, че проверените производствени разходи в страната аналог-Норвегия, в същност са по-високи от предоставените от руския производител. След като се коригира за пълни разходи, проверените производствени разходи в Норвегия бе констатирано, че са съвместими с тези на производството на Общността.
(55)
Въпреки това, дори ако разходите на производството на Общността бяха сравнително по-високи, този факт сам по себе си не би разрушил връзката между дъмпинговия внос на ниски цени и претърпяната от производството на Общността вреда. Както е подчертано в съображение 83 от временния регламент, ако цените не бяха паднали между 2000 г. и ПР, то производството на Общността би реализирал печалба от 1,7 % вместо действителната загуба от 2,1 %.
5.3. Износ на производството на Общността
(56)
Твърдеше се, че намалението на експортните продажби на производството на Общността би повлияло на рентабилността на продажбите им в ЕС. Не бяха представени, обаче доказателства в подкрепа на това твърдение.
(57)
Общият спад на експортните продажби между 1998 г. и ПР представляваше само 2,3 % от всичките продажби на производството на Общността през ПР. Поради това, тяхното въздействие, ако има такова, върху цените и рентабилността на производството на Общността на пазара на ЕС би могло да бъде само от несъществен характер. Основателно би могло да се приеме също, че намалението на износа отчасти се дължи на търсенето на силиций, произведен в Общността през ПР.
5.4. Внос на силиций от производството на Общността.
(58)
Един руски производител оспори заключението от съображение 85 от временния регламент, че дружествата, свързани с производството на Общността и които закупуват силиций, са взели такова решение сами и без да са повлияни от производството на Общността. В подкрепа на тази позиция се поддържаше, че на тези свързани дружества не бе позволено да изразят становището си на разискванията. Това бе казано, с цел да докаже, че тези дружества в същност се контролират от производството на Общността.
(59)
Фактът, че дружествата, свързани с производството на Общността, не правят забележки срещу антидъмпинговите мерки в настоящото разглеждане не означава, че те не са свободни да избират източници за своите суровини на базата на финансови съображения. Тъй като бе видяно, че тези дружества купуват силиций от производството на Общността, от Русия и всъщност от всеки друг източник, както пожелаят, заключението от съображение 85 от временния регламент се потвърждава.
5.5. Разлики между пазарите за химичен и металургичен силиций
(60)
Твърдеше се, че проблемите, които срещна производството на Общността след 2000 г., се дължат на спад в търсенето на химичен клас силиций, предизвикан от спада на търсенето на продуктите на този потребителски отрасъл. Поддържаше се, че производството на Общността продава по-голям дял от своя силиций на тези химични потребители отколкото на металургичните потребители, докато обратното е вярно за руските производители износители. Поради това, доколкото на химичния пазар руският силиций не конкурира силиция, произведен в Общността, проблемите, които претърпява производството на Общността не могат да бъдат приписани на руския внос.
(61)
Таблицата по-долу очертава тенденциите на цените и обемите на продажбите на силиций на производството на Общността на клиентите им от химията.
Продажби на производството на Общността на клиентите им от химията
1998 г.
1999 г.
2000 г.
2001 г.
ПР
Тона
48 907
59 924
74 880
74 435
69 652
Индекс
100
123
153
152
142
ЕUR/тон
1 488
1 313
1 287
1 316
1 301
Индекс
100
88
86
88
87
Източник: Производство на Общността.
(62)
От тази таблица може да се види, че през разглеждания период продажбите на силиций, продаден на потребители от химията са нараснали с 42 % като обем, но са спаднал с 13 % по отношение на средната цена. Това се сравнява с 57 % увеличение на обема и 16 % спад на средната цена за всички продажби на силиций през разглеждания период (виж таблици 8 и 9 от временния регламент).
(63)
През периода между 2000 г. и ПР, когато показателят на вредата показваше определен спад по отношение на цените и рентабилността, продажбите на потребителите от химията спаднаха с около пет хиляди тона (- 7,0 %), но средните цени се увеличиха с 14 EUR за тон (+ 1,1 %). За всички продажби сравнителните цифри показват увеличение от около три хиляди тона (+ 2,1 %), докато средните цени са спаднали с 46 ЕUR за тон (- 3,7 %).
(64)
Поради това няма причини да се счита, че претърпяната вреда от производството на Общността е предизвикана от спад в продажбите на клиенти от химията. В същност, предвид характера на претърпяната вреда, вярно е обратното.
(65)
Съответно, твърдението, че показателят на продажбите на производството на Общността на клиенти от химията е истинската причина за вредата, претърпяна през ПР, се отхвърля.
5.6. Ценова конкуренция
(66)
Относно разликата в цените между произвеждания в Общността силиций и силиция внасян от Русия се потвърждава, че разликата не е 16 %, както се твърди от един руски износител, а средно 11 % през ПР (виж съображение 46 от временния регламент). Тази разлика съществуваше независимо от спада на цените на производството на Общността от 7 % между 2001 г. и ПР. Това се разглежда като ясна индикация за ефекта, който руските цени имаха по отношение на тези на производството на Общността. Да се твърди, че подбиването на цените е толкова голямо, че то не би могло да е причината за вредата на производството на Общността би било неправдоподобно.
(67)
В действителност, разследването показа, че големи количества силиций се продават както от производството на Общността, така и от руски износители на едни и същи клиенти или на клиенти, опериращи в един и същи сектор. Ясно е също, че ниското ниво на руските цени бе използвано като лост от тези потребители при договарянето на цените с производството на Общността.
5.7. Заключение относно причинно-следствената връзка
(68)
В светлината на горното, повдигнатите аргументи от руските производители износители се отхвърлят и констатациите и заключенията, изложени в съображения 101 и 102 от временния регламент се потвърждават.
6. Интерес на Общността
(69)
След предварителното определение, че налагането на мерки не е срещу интереса на Общността, заинтересованите страни бяха поканени да се явят и да сътрудничат в разглеждането. Бяха получени забележки от четири потребителя и една асоциация на потребители, които сътрудничеха на предварителния етап на разглеждането. В допълнение, пет потребителя и една асоциация на потребители, които не сътрудничеха на предварителния етап, направиха забележки по предварителните констатации. Нямаше вносители на силиций, които да направят някакви забележки. Трима доставчика от Общността на суровини за руски производители бяха внесли вече забележки на предварителния етап.
(70)
Онези забележки, които бяха направени след публикуването от временния регламент, се отнасяха само до необходимостта да се разграничава между химичен и металургичен силиций, т.е. относно въпроси касаещи разглеждания продукт и сходния продукт. Потребителите не внесоха никакви забележки относно въздействието на някои мерки върху разходите или върху рентабилността им, нито пък предоставиха необходимата информация, която да позволи извършването на такава оценка.
(71)
Все пак, след посещенията ни на място при потребителите бе констатирано, че докато тези потребители са срещу мерките, тъй като те ще увеличат разходите им, те най-общо са съгласни с използваните от нас методи при нашия анализ. Вероятно е мерките да имат въздействие върху потребителите. Наличната информация дава индикации, че митата ще увеличат разходите на потребителите в металургията с от порядъка на 11 EUR на тон завършена продукция, т.е. с 0,8 %.
(72)
За доставчиците на суровини от Общността, дори като се приеме, че налагането на мерки може да има известни отрицателни последици за техния оборот и рентабилност, не бяха представени доказателства, които да доведат до извода, че това въздействие би било такова, че да натежи над очакваните ползи за производството на Общността.
(73)
Поради това, нямаше предоставена каквато и да било нова информация, която да води до констатации, че налагането на окончателни мерки би било срещу интереса на Общността. Съответно, изводът, до който се достига в съображение 118 от временния регламент, се потвърждава окончателно.
7. Окончателни мерки
(74)
Предвид достигнатите изводи по отношение на дъмпинга, вредата, причиняването и интереса на Общността се счита, че следва да се наложат окончателни антидъмпингови мерки, за да се избегнат по-нататъшни вреди, които да се предизвикват на производството на Общността от дъмпингов внос от Русия.
7.1. Ниво на елиминиране на вредата
(75)
Бяха отправени няколко претенции по отношение на използваната методология за изчисляване на нивото на елиминиране на вредата на предварителния етап.
7.1.1. Таблица за КНП
(76)
Както е посочено в съображение 14 от временния регламент, поддържаше се, че таблицата за контролния номер на продукта (КНП), която определя всички видове силиций, не съдържа достатъчно елементи на химичния състав на различните видове силиций и че поради това не е възможно да се направи правилно сравнение на различните класове силиций. Бе предложено да се промени таблицата за КНП, за да се идентифицират видовете, внасяни от Русия в сравнение с тези, продавани от производството на Общността.
(77)
Едно дружество претендираше, че трябва да бъде включен допълнителен клас, който да покрива силиция със съдържание на желязо над 0,8 %. Въпреки, че е възможно силицият с високи нива на съдържание на желязо да налага по-ниските цени на пазара, не бяха представени никакви доказателства, които да показват, че съществува ясна граница на пазара между силиция, съдържащ повече от 0,5 % желязо и този, съдържащ повече от 0,8 %. Тъй като всички ценови разлики, произтичащи от тези различни съдържания на желязо могат във всеки случай да бъдат отчетени посредством ценови корекции, което всъщност бе направено, претенцията се отхвърля.
(78)
Другите руски производители износители поискаха две промени на таблицата за КНП. Те първо поискаха да се дефинира нов клас, където микроелементите са основния определящ фактор. Поддържаше се, че без тази корекция силицият, продаван на потребителите от металургията, може да бъде несправедливо сравняван със силиция, продаван на потребителите от химията. Те поискаха също силицият, съдържащ точно 0,5 % желязо, да бъде класифициран като ниско качество вместо стандартно качество, както е в актуалната таблица за КНП.
(79)
Приемането на първото искане не би довело до по-точна таблица за КНП, но вместо това би довело до лошо дефинирани критерии с риска, заинтересованите страни да имат известна степен на свобода да определят продажбите към определени КНП. Такава свобода би подронила надеждността на информацията, предоставяна от КНП и по този начин надеждността, която се поставя на нивото на елиминиране на вредата. Липсват доказателства, показващи, че запазването на съществуващата структура на КНП би довело до грешни или по-малко точни констатации. Например едно изчисление за продажбите на по-ниски цени, основаващо се само на стандартен силиций и силиций с ниско качество, би довело до резултат в маржовете, променен най-много с 0,2 %. Поради тези причини претенцията се отхвърля.
(80)
По отношение на втората претенция, отново не бяха предоставени никакви доказателства, които да подкрепят тази промяна. Действително има индикации, че силицият, съдържащ 0,5 % желязо, се разглежда като стандартния клас от потребителите. Съответно, счете се, че не са необходими изменения на таблицата за КНП.
7.1.2. Марж на печалбата
(81)
Предварително бе констатирано, че един марж на печалбата от 6,5 % върху общия оборот може да се счита за подходящ минимум, който производството на Общността би могъл разумно да очаква да получи при липсата на увреждащ дъмпинг. Имаше претенции, че този марж е твърде висок и, че един марж от около 3 % би бил по-подходящ.
(82)
Искането да се използва 3 % марж не се поддържа от фактите. В действителност, печалбата от 6,5 % е в съответствие с печалбите, постигани от производството на Общността, когато на пазара на Общността преобладаваха справедливи пазарни условия, т.е. между 1998 г. и 2000 г. Освен това при констатираните маржове на дъмпинга и обеми на вноса от Русия е също така вероятно, че производството на Общността би постигнало печалби от поне това ниво през ПР.
7.1.3. Корекция за качество
(83)
Един руски производител претендираше, че силицият, произвеждан в един от неговите заводи, е с по-ниско качество от това на произвеждания в другия завод поради разликите в производствения процес. Съответно се претендираше, че силицият с по-ниско качество следва да бъде коригиран, за да се даде възможност за справедливо сравняване с цените на производството на Общността. Претендираната корекция беше разликата между средните разходи за производство между двата завода.
(84)
В действителност се приема, че съществува разлика в качеството на двата завода. Обаче за да бъде основателна една корекция, следва да бъде доказано, че тези разлики въздействат върху цените, които могат да бъдат постигнати на пазара, в този случай на ЕС. Поради това бе направено сравнение на база клас по клас, за да се види дали съществува последователна разлика между постигнатите продажни цени на двата завода. За висококачествения силиций не бяха направени никакви продажби от завода с по-ниско качество и не беше необходима каквато и да било корекция. За стандартния клас беше наблюдавана ясна ценова разлика и бе направена корекция от 4 % за продажбите на това качество от съответния завод. За силиция ниско качество не бе констатирана ценова разлика и поради това не бе оправдана каквато и да било корекция.
(85)
Вторият руски производител претендираше, че всичкият му силиций е от такова ниско качество, че той не може да бъде сравняван дори с цените на нискокачествения силиций, произвеждан от производството на Общността.
(86)
Отново се приема, че конкретно нивото на съдържание на желязо е по-високо в силиция, произвеждан от този производител в сравнение с тези, произвеждани както от производството на Общността, така и от другия руски производител. За да се изчисли ефекта от качеството върху постигнатите от този производител цени на пазара на ЕС, бе направено сравнение със средните цени, постигнати от другия руски производител, отново на база клас по клас.
(87)
Резултатите от това сравнение показаха, че трябва да бе предоставена корекция за цените на нискокачествения силиций от руския производител, така че той да може да бъде сравняван с цените на нискокачествения силиций, произвеждан от производството на Общността.
7.1.4. Ниво на корекцията за търговията
(88)
Руските производители претендираха за ценова корекция, която да отразява различните нива на търговия за техните продажби в ЕС. Бе констатирано, че един руски производител продаде цялото си количество чрез търговец в Британските вирджински острови. Вторият производител продаде чрез свързан търговец в Швейцария, чрез несвързан търговец в ЕС и директно на крайни потребители. Производството на Общността продаде почти цялото си количество директно на крайни потребители.
(89)
За да се определи дали е оправдано едно ниво на търговска корекция, бяха анализирани всички продажби на един и същ клас от същия производител чрез различните канали за продажба така че да се види дали има последователна ценова диференциация. В резултат на този анализ бе предоставено едно ниво на търговска корекция за всички продажби чрез несвързан търговец.
7.2. Форма и ниво на окончателното мито
(90)
В съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент окончателните антидъмпингови мерки следва да се наложат на нивото на констатираните маржове на дъмпинга или на вредите, което от двете е по-ниско. Тези мерки, както и временните мерки, следва да приемат формата на адвалорно мито.
7.3. Окончателно събиране на временното мито
(91)
Предвид размера на констатираните дъмпингови маржове за производителите износители в Русия и в светлината на вредата, причинена на производството на Общността се счита за необходимо сумите, обезпечени посредством временно антидъмпингово мито, наложено от временния регламент, т.е. Регламент (ЕО) № 1235/2003 на Комисията да бъдат окончателно събрани до размера на сумите на наложените окончателни мита. Когато окончателните мита са по-високи от временните мита, окончателно следва да се събират само сумите, обезпечени на нивото на временните мита.
(92)
Всяка претенция, изискваща прилагането на тези размери на антидъмпингови мита за отделните дружества (напр. в следствие на промяна на името на юридическото лице или в следствие на създаването на нови производствени или продажбени единици) следва незабавно да се адресират до Комисията заедно с цялата съответна информация, по-специално всякакви изменения в дейностите на дружеството във връзка с производството, вътрешните продажби и експортните продажби, свързани с напр. промяна на това име или тази промяна в производствените или продажбени единици. Ако е подходящо, Регламентът ще бъде съответно изменен като се актуализира списъка на дружествата, облагодетелствувани от индивидуални мита.
7.4. Гаранции
(93)
След налагането на временните мерки и след разкриването на окончателните констатации, един производител износител от Русия предложи гаранция за цената в съответствие с член 8, параграф 1 от основния регламент.
(94)
Разглежданият производител износител е производител на различни видове продукти, които могат да бъдат продавани заедно. Това създава потенциален риск от взаимно компенсиране, т.е. че всички цени, по които е поет ангажимент, ще бъдат формално спазвани, но че цените за продуктите, различни от разглеждания, биха били занижени, когато се продават заедно с разглеждания продукт. Всичко това би направило ангажиментът за спазване на минимална цена да може лесно да бъде заобикалян и много труден за ефективен мониторинг.
(95)
Поради изложените по-горе причини бе заключено, че предложените след разкриването на окончателните констатации гаранции не могат да бъдат приети в актуалната им форма. Заинтересованите страни бяха съответно информирани и недостатъците на предложените гаранции бяха оповестени подробно на съответните износители,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на силиций със съдържание на силиций в тегловно отношение по-малко от 99,99 %, попадащ под код по КН 2804 69 00, с произход от Русия.
2. Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима за продукта, произведен от посочените по-долу дружества и произхождащ от Русия, е както следва:
Дружества
Ставка на мито
(%)
Допълнителен код по ТАРИК
OJSC Bratsc Aluminium Plant, Irkutsk Region, Русия
23,6 %
А464
SKU LLC, Sual-Kremny-Ural, Kamensk, Ural Region, Русия и ZAO KREMNY, Irkutsk, Irkutsk Region, Русия
22,7 %
А465
Всички останали дружества
23,6 %
А999
3. Доколкото не е определено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митническите задължения.
Член 2
Сумите, обезпечени посредством временни антидъмпингови мита съгласно Регламент (ЕО) № 1235/2003 на Комисията относно вноса на силиций със съдържание на силиций в тегловно отношение по-малко от 99,99 %, попадащ под код по КН 2804 69 00, с произход от Русия, се събират окончателно съгласно определените по-долу правила.
Обезпечените суми, превишаващи окончателната ставка на антидъмпинговите мита се освобождават. Когато окончателните мита са по-високи от временните мита, окончателно се събират само сумите, обезпечени на нивото на временните мита.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 22 декември 2003 година. | [
18,
3,
4,
1
] |
32003R0223 | 32003R0223
L 031/3
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 223/2003 НА КОМИСИЯТА
от 5 февруари 2003 година
относно изискванията за етикетиране, свързани с биологичния метод на производство на фуражи, комбинирани фуражи и хранителни суровини и за изменение на Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните (1), последно изменен с Регламент(ЕО) № 473/2002 на Комисията (2), и по-специално член 1, параграф 3 и член 13, второ тире от него,
като има предвид, че:
(1)
Съгласно член 1, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, трябва да се приеме регламент, който предвижда изисквания за етикетиране и за контрол, както и предпазни мерки по отношение на фуражите, комбинираните фуражи и хранителните суровини, ако те са свързани с биологичния метод на производство.
(2)
Пазарът на храни за домашни любимци и за животни с ценна кожа е съвсем отделен от пазара на храни за животновъдството. Въпреки това правилата за етикетиране, производство и инспекция, предвидени съответно в членове 5, 6, 8 и 9 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, не се прилагат за аквакултури или продукти от аквакултури. Поради това настоящият регламент трябва да се прилага само за храните за биологичното животновъдство с изключение на храните за домашни любимци, за животни с ценна кожа и за аквакултури.
(3)
Специфичните мерки за етикетирането на фуражи за биологично животновъдство трябва да позволяват на производителите да идентифицират храните, които могат да се използват в съответствие с разпоредбите, отнасящи се до биологичните методи на производство. Означението, отнасящо се до биологичния метод на производство, трябва да се представя по такъв начин, че да не привлича вниманието в по-голяма степен отколкото описанието и названието на фуражите, разглеждани в Директива 79/373/ЕИО на Съвета относно търговията с комбинирани фуражи (3), последно изменена с Директива 2002/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), и в Директива 96/25/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно разпространението и употребата на хранителни суровини, за изменение на Директиви 70/524/ЕИО, 74/63/ЕИО, 82/471/ЕИО и 93/74/ЕИО и за отмяна на Директива 77/101/ЕИО (5), последно изменена с Директива 2001/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6).
(4)
Освен това съдържанието на суровини от биологичното земеделие, съдържанието на произведените чрез трансформация продукти и общото съдържание на фуражи от земеделски произход следва да се означи по тегло на сух материал, така че производителите да се съобразят с правилата за дневните дажби, предвидени в приложение I, част Б от Регламент (ЕИО) № 2092/91. Поради това следва също да се измени част Б от приложение I към този регламент.
(5)
Редица търговски марки на продукти, предназначени за храни за животни, които не отговарят на изискванията на Регламент (ЕИО) № 2092/91, носят означения, които могат да се считат от оператора като отнасящи се до метода за биологично производство. Необходимо е да се предвиди преходен период, за да се позволи на притежателите на въпросните търговски марки да се адаптират към новите правила. Този преходен период обаче трябва да се предоставя само на търговски марки, които носят горепосочените означения и за които е направено заявление за регистриране преди публикуването на Регламент(ЕО) № 1804/1999 на Съвета от 19 юли 1999 г. за допълнение на Регламент (ЕИО) № 2092/91, за да се включи животновъдна продукция (7), и когато операторът е надлежно уведомен за това, че въпросните продукти не са били произведени по биологичен метод.
(6)
Минималните изисквания за контрол, както и предпазните мерки, приложими за производствени единици приготвящи фуражи, се нуждаят от прилагането на специални мерки, които следва да се включат в приложение III към Регламент (ЕИО) № 2092/91.
(7)
Принципът на разделяне на всяко използвано оборудване в производствените единици на комбинирани фуражи от биологично земеделие от използваното в същата единица оборудване за традиционни комбинирани фуражи се счита за ефикасна мярка за предотвратяване наличието на неразрешени продукти и вещества по метода на биологичното производство. Този принцип следователно трябва да се включи в приложение III към Регламент (ЕИО)№ 2092/91. Незабавното изпълнение на тази разпоредба най-малкото се счита, че има важно икономическо влияние върху индустрията за производство на фуражи за животновъдството в няколко държави-членки и следователно върху сектора на биологичното земеделие. По тази причина и за да се позволи на биологичния сектор да се адаптира към новите изисквания за разделни производствени линии, за целта ще трябва да се предвиди изключение от тази разпоредба за период от пет години. Освен това в близко бъдеще този въпрос трябва да се преразгледа задълбочено на базата на други информации и на натрупания опит.
(8)
Поради това Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета следва да се измени.
(9)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Настоящият регламент се прилага за фуражите, комбинираните фуражи и хранителните суровини, посочени в член 1, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 2092/91, когато тези продукти носят или са предназначени да носят означения относно биологичния метод на производство. Храните за домашни любимци, за животни с ценна кожа и за аквакултурите не са посочени от настоящия регламент.
Член 2
По смисъла на настоящия регламент определенията, дадени в член 4 от Регламент(ЕИО) № 2092/91, следва да се прилагат.
В допълнение:
1.
„хранителни суровини по метода на биологичното производство“ означава биологично произведени суровини за храни за животни или приготвени от такива,
2.
„хранителни суровини, получени от продукти в преобразуване към биологично земеделие“ означава хранителни суровини за храни за животни, получени от продукти в преобразуване към биологично земеделие или приготвени от тях.
Член 3
1. При етикетирането, рекламирането и търговската документация, свързани с продуктите по смисъла на член 1, може да се отбелязва методът на биологично производство дотолкова, доколкото:
а)
продуктите са произведени, приготвени или внесени от даден оператор, който подлежи на мерките за контрол, предвидени в членове 8 и 9 от Регламент (ЕИО) № 2092/91;
б)
продуктите и суровините, както и всяка друга субстанция, използвана при подготовката на тези продукти, не са били предварително третирани с йонизиращо лъчение;
в)
условията, посочени в точки 4.12, 4.13, 4.14, 4.16, 4.17 и 4.18 от част Б от приложение I към Регламент (ЕИО) № 2092/91, са изпълнени съгласно предписанията;
г)
хранителните суровини, произхождащи от биологично земеделие, не влизат в състава на продукта едновременно със същите традиционни суровини;
д)
хранителните суровини, произхождащи от продукти, преобразувани към биологично земеделие, които не влизат в състава на продукта едновременно със същите традиционни суровини;
2. Без да се нарушават предвидените в членове 4 и 5 разпоредби, справката за посочения в член 1 метод на биологично производство се прави само посредством следното означение:
а)
„произведено от биологично земеделие“, когато най-малко 95 % от сухото вещество на продукта е съставено от една или две суровини от биологично земеделие;
б)
„може да се използва в биологичното земеделие в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2092/91“ за продуктите, съдържащи суровини от продукти, преобразувани към биологично земеделие и/или от традиционни суровини в променливи количества.
Член 4
1. Означението, посочено в член 3, параграф 2:
а)
трябва да се отдели от означенията, посочени в член 5 от Директива 79/373/ЕИО или в член 5, параграф 1 от Директива 96/25/ЕО;
б)
не може да се представя в цвят, формат или характерен шрифт, които да го открояват повече от описанието или от наименованието на храните за животни, посочени съответно в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 79/373/ЕИО и в член 5, параграф 1, буква б) от Директива 96/25/ЕО;
в)
трябва да се придружава в същото полезрение от означение за теглото сухо вещество, отнасящо се до:
i)
съдържанието на суровина/и, получена/и по метода на биологичното земеделие,
ii)
съдържанието на суровина/и от продукти, преобразувани към билогично земеделие,
iii)
общо съдържание на храните от земеделски произход за животни,
г)
трябва да се придружава от означение на наименованието и/или кодовия номер на контролната институция или орган, към които се числи даденият оператор, извършил окончателната преработка на продукта;
д)
трябва да се придружава от списък на наименованията на хранителните суровини от биологичното земеделие;
е)
трябва да се придружава от списък на наименованията на хранителните суровини от продукти, преобразувани към биологично земеделие,
2. Означението, посочено в член 3, параграф 2, може да се придружава със справка за задължението да се употребяват фуражите в съответствие с разпоредбите на част Б от приложение I към Регламент (ЕИО) № 2092/91 за състава на дневните дажби.
3. Държавите-членки избират името и/или кодовия номер на контролния орган или структура институция или орган, посочен в параграф 1, буква г), и съответно уведомяват Комисията за това.
Член 5
Търговската марка и търговските описания, носещи означението, посочено в член 2 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, могат да се използват, само ако най-малко 95 % от сухото вещество на продукта се състои от суровина или суровини за храни за животни, получени от биологичното земеделие.
Член 6
Независимо от членове 3, 4 и 5 търговските марки, носещи означението, посочено в член 2 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, може да продължат да се използват до 1 юли 2006 г. при етикетирането и рекламирането на продуктите, посочени в член 1, и които не са в съответствие с настоящия Регламент, ако са изпълнени следните условия:
а)
регистрирането на търговската марка е било заявено преди 24 август 1999 г. и самата търговска марка е в съответствие с Директива 89/104/ЕИО на Съвета (8); и
б)
търговската марка винаги се придружава с ясно, видимо и лесно четливо означение, указващо, че продуктите не са произведени по предписания от Регламент (ЕИО) № 2092/91 метод на биологично производство
Член 7
Приложение I, част Б и приложение III към Регламент (ЕИО) № 2092/91 се изменят в съответствие с текста на приложението към настоящия регламент.
Член 8
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага, считано от 6 август 2003 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 5 февруари 2003 година. | [
7,
3,
6
] |
32008R0284 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 284/2008 НА КОМИСИЯТА
от 27 март 2008 година
относно регистрацията на някои наименования в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Lingot du Nord (ЗГУ), Cipolla Rossa di Tropea Calabria (ЗГУ), Marrone di Roccadaspide (ЗГУ))
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1), и по-специално член 7, параграф 4, първа алинея от него,
като има предвид, че:
(1)
Заявлението на Франция за регистрация на името „Lingot du Nord“ и това на Италия за регистрация на имената „Cipolla Rossa di Tropea Calabria“ и „Marrone di Roccadaspide“ бяха публикувани в Официален вестник на Европейския съюз (2) в съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея и по силата на член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006.
(2)
Комисията не получи нито едно възражение съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 и следователно тези наименования следва да бъдат регистрирани,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регистрират се наименованията, посочени в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 27 март 2008 година. | [
3,
18,
17,
6
] |
32006L0021 | 32006L0021
L 102/15
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 2006/21/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 март 2006 година
относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),
в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 8 декември 2005 г.,
като имат предвид, че:
(1)
Съобщението на Комисията, озаглавено „Безопасно осъществяване на минни дейности: последствие след скорошни минни аварии“ изтъква като едно от приоритетните си действия инициативата да регулира управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии. Това действие е предназначено да допълни инициативите съгласно Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2003 г. за изменение на Директива 96/82/ЕО на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, включващи опасни вещества (4), както и разработването на документ за най-добрите налични техники, обхващащи управлението на отпадъчни скали и отломки от минни дейности под егидата на Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването (5).
(2)
В своята Резолюция (6) от 5 юли 2001 г. относно това съобщение Европейският парламент силно подкрепи необходимостта от директива относно отпадъците от миннодобивните промишлености.
(3)
Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за разработване на Шестата програма за действие на Общността за околната среда (7) поставя като цел по отношение на отпадъците, които все още се генерират, нивото на тяхната опасност да бъде намалено и те да представляват възможно най-малък риск, че следва да се отдава предпочитание на оползотворяването и особено на рециклирането, че количеството отпадъци за обезвреждане следва да бъде минимизирано и безопасно обезвредено, и че отпадъците, предназначени за обезвреждане следва да бъдат третирани възможно най-близко до мястото на тяхното генериране в степента, която това не води до намаляване на ефективността на операциите за третиране на отпадъците. Решение № 1600/2002/ЕО също така препоръчва като приоритетно действие по отношение на авариите и бедствията, разработването на мерки, които да спомогнат за предотвратяването на опасностите от големи аварии, със специално внимание към тези, произтичащи от минната дейност, както и разработването на мерки за минните отпадъци. Решение № 1600/2002/ЕО също така поставя като приоритетно действие насърчаването на устойчивото управление на миннодобивните индустрии с оглед намаляване на тяхното въздействие върху околната среда.
(4)
В съответствие с целите на политиката на Общността в областта на околната среда, необходимо е да сe установят минимални изисквания с оглед предотвратяването или намаляването, доколкото е възможно, на неблагоприятните въздействия върху околната среда или здравето на човека, които настъпват в резултат на управлението на отпадъци от миннодобивните индустрии, като отломки (т.е. отпадни твърди тела или шламове, които остават след третирането на минерали чрез редица технологии), отпадни скали и прехвърляне (т.е. материалът, който извличащите операции преместват по време на процеса на достигане до рудата или минералното тяло, включително по време на предпроизводствената фаза на развитие) и горния слой почва (т.е. горния слой на земната повърхност) стига те да представляват отпадъци, както са определени в Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (8).
(5)
В съответствие с параграф 24 от Изпълнителния план за устойчивото развитие на Йоханесбург, приет през 2002 г. в рамките на Обединените нации на Световната среща на върха за устойчивото развитие, необходимо е да се опазва естествената основа на ресурсите на икономическото и социалното развитие и да се обърне текущата тенденция на деградация на природните ресурси чрез управлението на природната ресурсна база по устойчив и интегриран начин.
(6)
Съответно, настоящата директива следва да обхваща управлението на отпадъците от наземни миннодобивни индустрии, т.е. отпадъците, генерирани от проучването, извличането (включително предпроизводствения етап на развитие), обработването и складирането на минерални ресурси и от дейността на кариери. Въпреки това, такова управление, следва да отразява принципите и приоритетите, идентифицирани в Директива 75/442/ЕИО, които, в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), ii) от нея, продължават да се отнасят за всякакви аспекти на управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, които не са обхванати от настоящата директива.
(7)
С оглед избягване дублирането и непропорционалните административни изисквания, обхватът на настоящата директива следва да се ограничи до тези специфични операции, които се считат приоритетни за постигането на целите ѝ.
(8)
Съответно, разпоредбите на настоящата директива не се отнасят за тези потоци отпадъци, които, макар и генерирани в процеса на извличането на минерали и от операциите на третиране, не са пряко свързани с извличането или процеса на третиране, т.е. хранителни отпадъци, отпадъчни масла, излезли от употреба превозни средства, изразходвани батерии и акумулатори. Управлението на такива отпадъци подлежи на разпоредбите на Директива 75/442/ЕИО или на Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депониране на отпадъци (9), или всяко друго релевантно законодателство на Общността, какъвто е случаят с отпадъците, генерирани на площадката при проучването, извличането или третирането и транспортирани на място, което не е съоръжение за отпадъци според настоящата директива.
(9)
Настоящата директива следва да не се прилага и за отпадъците, резултат от проучване навътре в морето, извличане и обработване на минерални ресурси, или за инжектирането на вода и повторното инжектиране на изпомпана подпочвена вода, докато инертните отпадъци, неопасните отпадъци от проучването, незамърсената почва и отпадъци в резултат на извличане, третиране и складиране на торф следва да бъдат обхванати само от ограничена група от изисквания поради техните по-ниски рискове за околната среда. За неопасни неинертни отпадъци държавите-членки могат да намалят или да се откажат от някои от изискванията. Въпреки това тези изключения, не трябва да се отнасят за съоръжения за отпадъци от категория А.
(10)
Освен това, обхващайки управлението на отпадъци от миннодобивните индустрии, които може и да са радиоактивни, настоящата директива не трябва да обхваща тези аспекти, които са специфични за радиоактивността, която е област, с която се занимава Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом).
(11)
С оглед да останат верни на принципите и приоритетите, идентифицирани в Директива 75/442/ЕИО, и по-специално членове 3 и 4 от нея, държавите-членки следва да гарантират, че операторите, ангажирани в миннодобивната индустрия вземат всички необходими мерки за да предотвратят или намалят колкото е възможно негативните ефекти (фактически или потенциални) върху околната среда или върху здравето на човека, които настъпват в резултат на управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии.
(12)
Тези мерки следва да се основават, inter alia, на концепцията за най-добрите налични техники, както са определени в Директива 96/61/ЕО и, когато такива техники се прилагат, държавите-членки определят, когато е подходящо как да се вземат предвид техническите характеристики на съоръжението за отпадъците, неговото географско местоположение и местните условия на околната среда.
(13)
Държавите-членки следва да гарантират, че операторите в миннодобивната индустрия разработват подходящи планове за управление на отпадъците за предотвратяването или минимизирането, третирането, оползотворяването и обезвреждането на отпадъците от извличането. Такива планове следва да бъдат структурирани по начин, който гарантира подходящо планиране на опциите за управление на отпадъците с оглед минимизирането на генерирането на отпадъци и тяхната вредност, както и насърчаване на оползотворяването на отпадъците. Освен това, отпадъците от миннодобивните индустрии следва да се характеризират по отношение на състава им с оглед да гарантират, че доколкото е възможно, такива отпадъци реагират само по предвидими начини.
(14)
С оглед да се минимизира рискът от аварии и да се гарантира високо равнище на защита на околната среда и здравето на човека, държавите-членки следва да гарантират, че всеки оператор на съоръжение за отпадъци от категория А приема и прилага политика за предотвратяването на големи аварии с отпадъци. По отношение на превантивните мерки, това трябва да включва доставката на система за управление на безопасността, планове за извънредни ситуации, които да се използват в случай на авария, както и разпространението на информация за безопасността на лицата, които е вероятно да бъдат засегнати от голяма авария. В случай на авария, от операторите следва да се изисква да предоставят на компетентните органи цялата съответна информация, необходима за ограничаване на фактическата или потенциална вреда на околната среда. Тези особени изисквания не трябва да се отнасят за тези съоръжения за отпадъци от миннодобивната индустрия, които попадат в обхвата на Директива 96/82/ЕО.
(15)
Дадено съоръжение за отпадъци следва да не се класифицира в категория А само на основата на рисковете за безопасността и защитата на здравето на работниците в миннодобивните индустрии, обхванати от друго законодателство на Общността, и по-специално Директиви 92/91/ЕИО (10) и Директива 92/104/ЕИО (11).
(16)
Поради специалното естество на управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, необходимо е да се въведат специфични процедури за подаване на заявление и за разрешителни по отношение на съоръженията за отпадъци, които се използват за приемането на такива отпадъци. Освен това държавите-членки трябва да предприемат необходимите мерки за да осигурят, че компетентните органи периодично да преразглеждат, и където е необходимо - да актуализират условията на разрешителните.
(17)
От държавите-членки следва да се изисква да гарантират, че в съответствие с Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН за достъп до информация, участие на обществеността във вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г. (Конвенцията от Орхус), обществеността да бъде информирана за заявлението за разрешително за управление на отпадъците и засегнатата общественост да бъде консултирана преди предоставянето на разрешително за управление на отпадъците.
(18)
Необходимо е да се посочат ясно изискванията, на които трябва да отговарят съоръженията за отпадъци, обслужващи миннодобивните индустрии що се отнася до местоположението, управлението, контрола, закриването и превантивните и защитни мерки, които трябва да се вземат срещу всяка заплаха за околната среда в краткосрочна и дългосрочна перспектива, и по-специално срещу замърсяването на подпочвените води от проникване на луга в почвата.
(19)
Необходимо е да се определят ясно съоръженията за отпадъци от категория А, използвани за обслужването на отпадъците от миннодобивните индустрии, като се отчитат вероятните ефекти на замърсяване, в резултат от оперирането на такова съоръжение, или от авария, при която отпадъци се изпускат от такова съоръжение.
(20)
Отпадъци, поставени обратно в екскавационните кухини било за тяхната рехабилитация, или за конструкционни цели, свързани с процеса на извличането на минералите, като изграждането или поддържането вътре в кухините на средства за достъп на машини, рампи за извозване, прегради, барикади за безопасност или брегове на канали, трябва също да подлежат на определени изисквания с оглед защитата на повърхностните води и/или подпочвените води, да се осигури стабилността на такива отпадъци, и да се осигури подходящ мониторинг след прекратяването на такива дейности. Съответно, такива отпадъци не трябва да подлежат на изискванията на настоящата директива, които се отнасят изключително до „съоръжения за отпадъци“, с изключение на изискванията, споменати в специфичната разпоредба за екскавационните кухини.
(21)
С оглед осигуряване на правилното изграждане и поддържане на съоръжения за отпадъци, обслужващи отпадъците от миннодобивните индустрии, държавите-членки трябва да предприемат подходящи мерки за да осигурят проектирането, месторазположението и управлението на такива съоръжения да се осъществява от технически компетентни лица. Необходимо е да се осигури обучението и знанията, придобити от операторите и персонала да им предоставят необходимите умения. Освен това, компетентните органи трябва да се уверят, че операторите осигуряват подходящи уредби по отношение на изграждането и поддържането на ново съоръжение за отпадъци или по отношение на разширяването или модифицирането на съществуващо съоръжение за отпадъци, включително във фазата след закриването.
(22)
Необходимо е да се установят процедури за мониторинг по време на функционирането и след закриването на съоръженията за отпадъци. В периода след закриването трябва да се установи период за мониторинг и контрол на съоръженията за отпадъци от категория А пропорционално на риска, създаван от отделното съоръжение за отпадъци по начин, подобен на този, изискващ се от Директива 1999/31/ЕО.
(23)
Необходимо е да определи кога и как дадено съоръжение за отпадъци, обслужващо миннодобивните индустрии трябва да бъде закрито и да се определят задълженията и отговорностите, които трябва да се поемат от оператора по време на периода след закриването.
(24)
Държавите-членки трябва да изискват от операторите от миннодобивните индустрии да извършват мониторинг и да прилагат контрол върху управлението с оглед предотвратяването на замърсяване на водите и почвата и да идентифицират неблагоприятните ефекти, които техните съоръжения за отпадъци могат да имат върху околната среда или здравето на човека. Освен това, с цел минимизирането замърсяването на водите, изхвърлянето на отпадъци в приемащо водно тяло трябва да отговаря на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. установяваща рамка за общностни действия в областта на политиката за водите (12). Освен това, концентрациите на цианид и цианидни съединения в утайниците с отломки при някои миннодобивни индустрии трябва, с оглед техните вредни и токсични ефекти, да се намалят до възможно най-ниските равнища, като се използват най-добрите налични техники. Съответно, трябва да се установят максимални прагове за концентрациите и във всеки случай в съответствие със специфичните изисквания на настоящата директива за да се предотвратят такива ефекти.
(25)
От оператора на съоръжение за отпадъци, обслужващо миннодобивните индустрии, трябва да се изисква да предостави финансова гаранция или неин еквивалент в съответствие с процедури, определени от държавите-членки с оглед осигуряване че всички задължения, произтичащи от разрешителното, ще бъдат изпълнени, включително тези, свързани със закриването и съоръжението за отпадъци и периода след закриването. Финансовата гаранция трябва да е достатъчна за да покрие разходите за рехабилитация от подходящо квалифицирана и независима трета страна на земята, засегната от съоръжението за отпадъци, което включва и самото съоръжение, както е описано в плана за управление на отпадъците, изготвен по силата на член 5 и изискващото се от член 7 разрешително. Необходимо е също така такава гаранция да се представи преди започването на операциите на депозиране в съоръжението за отпадъци и тя да се актуализира периодично. Освен това, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“ и с Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и възстановяването на екологични щети (13), важно е да се изясни, че операторът на съоръжение за отпадъци, обслужващо миннодобивните индустрии, подлежи на подходяща имуществена отговорност по отношение на екологичните щети, причинени от операциите му, или от евентуалната заплаха за такива щети.
(26)
В случая на оперирането на съоръжения за отпадъци, обслужващи миннодобивните индустрии които е вероятно да имат значителни трансгранични последствия върху околната среда и в резултат на това, рискове за здравето на човека на територията на друга държава-членка, следва да се установи обща процедура за облекчаване на консултациите между съседните страни. Това следва да бъде направено с оглед гарантирането на адекватен обмен на информация между властите, и за да бъде обществеността надлежно информирана за такива съоръжения за отпадъци, които могат да имат неблагоприятни ефекти за околната среда на другата държава-членка.
(27)
Необходимо е държавите-членки да гарантират, че компетентните органи организират ефективна система за инспектиране или еквивалентни контролни мерки по отношение на съоръженията за отпадъци, обслужващи миннодобивните индустрии. Без да се засягат задълженията на оператора по разрешителното, преди започването на операциите по депозиране, трябва да има инспекция за да се провери, че условията по разрешителното са спазени. Освен това, държавите-членки следва да гарантират, че операторите и техните правоприемници поддържат актуализиран архив, свързан с такива съоръжения за отпадъци и операторите да прехвърлят на своите правоприемници информацията, отнасяща се до състоянието на съоръжението за отпадъци и неговите операции.
(28)
Държавите-членки следва да изпращат редовни доклади до Комисията за изпълнението на настоящата директива, включително информация за авариите или за инциденти, близки до авария. На основата на тези доклади, Комисията следва да докладва на Европейския парламент и на Съвета.
(29)
Държавите-членки следва да предвидят правила за санкции за нарушение на настоящата директива и трябва да гарантират, че тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.
(30)
Необходимо е държавите-членки да гарантират, че съставянето на инвентар на закритите, включително изоставените съоръжения за отпадъци, разположени на нейната територия с оглед идентифицирането на тези, които причиняват сериозни отрицателни въздействия върху околната среда. Тези интервали следва да предоставят основа за подходяща програма от мерки.
(31)
Комисията следва да гарантира подходящ обмен на научна и техническа информация как да се поддържа инвентар от закрити съоръжения за отпадъци на равнище държавите-членки и за разработването на методологии за подпомагане на държавите-членки да спазват настоящата директива когато извършват рехабилитация на закритите съоръжения за отпадъци. Освен това, следва да се осигури обмен на информация вътре в държавите-членки, както и помежду им относно най-добрите налични техники.
(32)
С оглед последователното прилагане на член 6 от Договора, изискванията за опазването на околната среда следва да бъдат интегрирани в изпълнението на политиките на Общността с оглед насърчаване на устойчивото развитие.
(33)
Настоящата директива може да бъде полезен инструмент, който да се има предвид когато се проверява, че проектите, получаващи финансиране от Общността в контекста на помощ за развитие включват необходимите мерки за предотвратяването и намаляването доколкото е възможно на отрицателните въздействия върху околната среда. Такъв подход е в съответствие с член 6 от Договора, особено що се отнася до интегрирането на изискванията за опазването на околната среда в политиката на Общността в сферата на сътрудничеството за развитие.
(34)
Крайната цел на настоящата директива, т.е. подобряването на управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии, не може да бъде в достатъчна степен постигната от държавите-членки, действащи сами защото лошото управление на такива отпадъци може да причини замърсяване от трансгранично естество. Според принципа „замърсителят плаща“ е необходимо, inter alia, да се взема предвид всяка вреда на околната среда, причинена от отпадъците от миннодобивните индустрии, и че различното прилагане на този принцип може да доведе до съществени несъответствия по отношение на финансовата тежест върху икономическите оператори. Освен това, съществуването на различни национални политики за управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии препятства постигането на целите на гарантиране на минимално равнище на безопасно и отговорно управление на такива отпадъци и максимизирането на оползотворяването им в цялата Общност. Следователно, тъй като поради мащаба и ефектите на настоящата директива, нейната цел може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, така както е уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, както е установен в същия член, настоящата директива не излиза извън необходимо за постигането на тази цел.
(35)
Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняването на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (14).
(36)
Функционирането на съоръженията за отпадъци които съществуват към момента на транспонирането на настоящата директива следва да бъде регулирано с оглед да бъдат предприети необходимите мерки, в рамките на посочен период от време, за приспособяването му към изискванията на настоящата директива.
(37)
В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (15), държавите-членки се насърчават да съставят собствени таблици, които да илюстрират, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките по транспонирането и тези таблици да бъдат публични,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Предмет
Настоящата директива предвижда мерки, процедури и насоки за предотвратяването или намаляването, доколкото е възможно, на неблагоприятните въздействия върху околната среда, и по-специално върху водите, въздуха, почвата, фауната и флората и ландшафта, както и на произтичащите рискове за здравето на човека породени от управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии.
Член 2
Обхват
1. Предвид параграфи 2 и 3, настоящата директива обхваща управлението на отпадъци в резултат на проучване, извличане, третиране и складиране на минерални ресурси и дейността на кариери, наричани по-долу „миннодобивни отпадъци“.
2. Следните се изключват от обхвата на настоящата директива:
а)
отпадъци, които са генерирани от проучването, извличането и третирането на минерални ресурси и дейността на кариери, но които не са пряк резултат от тези операции;
б)
отпадъци в резултат на проучване навътре в морето, извличане и третиране на минерални ресурси;
в)
инжектиране на вода и повторно инжектиране на изпомпана подпочвена вода, както е дефинирано в първо и второ тире от член 11, параграф 3, буква й) от Директива 2000/60/ЕО, до степента, разрешена от този член.
3. Инертни отпадъци и незамърсена почва, резултат от проучването, извличането, третирането и складирането на минерални ресурси и работата на кариерите, както и отпадъците, резултат от извличането, третирането и складирането на торф не са предмет на членове 7, 8, член 11, параграфи 1 и 3, член 12, член 13, параграф 6, членове 14 и 16, освен ако са депозирани в съоръжение за отпадъци от категория А.
Компетентният орган може да намали или да се откаже от изискванията за депозирането на неопасни отпадъци, генерирани от проучването на минерални ресурси, освен нефт и други изпарения освен гипс и анхидрит, както и за депозирането на незамърсена почва и на отпадъци, резултат от извличането, третирането и складирането на торф, стига да се е уверил, че изискванията на член 4 са били спазени.
Държавите-членки могат да намалят или да отменят изискванията на член 11, параграф 3, член 12, параграфи 5 и 6, член 13, параграф 6, членове 14 и 16 по отношение на неопасни неинертни отпадъци, освен ако са депозирани в съоръжение за отпадъци от категория А.
4. Без да се засяга друго законодателство на Общността, отпадъци, които попадат в обхвата на настоящата директива няма да попадат в обхвата на Директива 1999/31/ЕО.
Член 3
Определения
По смисъла на настоящата директива:
(1)
„отпадъци“ се определят, както в член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО;
(2)
„опасни отпадъци“ се определят, както в член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (16);
(3)
„инертни отпадъци“ означава отпадъци, които не претърпяват съществена физическа, химическа или биологична трансформация. Инертните отпадъци не се разтварят, не горят и не реагират по друг физически или химически начин, не биодеградират, не засягат неблагоприятно други материи, с които влизат в контакт по начин който е вероятно да доведе до замърсяване на околната среда или да увреди здравето на човека. Общото съдържание на луга и замърсители в отпадъците и екотоксичността на лугата трябва да са незначителни, и по-специално да не застрашават качеството на повърхностните води и/или подпочвените води;
(4)
„незамърсена почва“ означава почва, която е отстранена от горния слой на земята по време на дейности по извличането, и която не се счита за замърсена съгласно националното законодателство на държавата-членка, в която е разположена площадката или съгласно законодателството на Общността;
(5)
„минерален ресурс“ или „минерал“ означава естествено съществуващ залеж в земната кора на органично или неорганично вещество, като енергийни горива, метални руди, индустриални минерали и строителни минерали, но с изключение на водата;
(6)
„миннодобивни индустрии“ означава всички органи и предприятия, ангажирани в повърхностно или подземно извличане на минерални ресурси за търговски цели, включително извличане чрез пробиването на сондажни отвори или третирането на извлечения материал;
(7)
„навътре в морето“ означава това пространство от морето и морското дъно, което се простира навътре от мястото на ниска водна линия при обикновен или среден отлив;
(8)
„третиране“ означава механичен, физически, биологичен, термален или химически процес или комбинация от процеси, извършвани върху минерални ресурси, включително от дейността на кариери, с оглед извличането на минерала, включително промяна на размера, класификация, отделяне и филтриране, както и повторната преработка на предварително изхвърлени отпадъци, но изключвайки стопяване, термални производствени процеси (различни от гасене на вар) и металургични процеси;
(9)
„остатъци“ означава отпадъчни твърди тела или шлам, които остават след третирането на минералите чрез сепарационни процеси (например натрошаване, смилане, сортиране по размер, флотация и други физикохимически техники) за премахването на ценните минерали от по-малко ценната скала;
(10)
„табан“ означава инженерно съоръжение за депонирането на твърди отпадъци върху повърхността на земята;
(11)
„резервоар“ означава инженерно съоръжение, проектирано да задържа или ограничава вода и/или отпадъци вътре в даден басейн;
(12)
„басейн“ означава естествено или инженерно съоръжение за депонирането на финозърнести отпадъци, обикновено остатъци, наред с различни количества свободна вода, получени след третирането на минерални ресурси и от пречистването и рециклирането на производствената вода;
(13)
„слабокиселинен разложим цианид“ означава цианид и цианидни съединения, които са разложени със слаба киселина при определен рН;
(14)
„луга“ означава всяка течност, процеждаща се през депозираните отпадъци и емитирана от или съдържаща се вътре в дадено съоръжение за отпадъци, включително замърсено оттичане, което може да засегне неблагоприятно околната среда, ако не се третира правилно;
(15)
„съоръжение за отпадъци“ означава всяко пространство, предназначено за събирането или депонирането на миннодобивни отпадъци, било в твърда или течна форма или в разтвор или суспензия за следните периоди от време:
-
няма период от време за съоръжения за отпадъци от категория А и съоръжения за отпадъци, характеризирани като опасни в плана за управление на отпадъците,
-
период от повече от шест месеца за съоръжения за непредвидено генерирани опасни отпадъци,
-
период от повече от една година за съоръжения за неопасни неинертни отпадъци,
-
за период от повече от три години за съоръжения за незамърсена почва, неопасни отпадъци от проучване, отпадъци, които са резултат от извличане, третиране и складиране на торф и инертни отпадъци.
Такива съоръжения се счита, че включват и всеки резервоар или друга структура, служеща да съдържа, задържа, ограничава или поддържа по друг начин такова съоръжение, и също че включва, но да не е ограничена, до табани и басейни, но изключваща екскавационни кухини, в които се поставят отново отпадъците след извличането на минерала, за рехабилитационни и конструктивни цели;
(16)
„голяма авария“ означава събитие на площадката в хода на операция, засягаща управлението на миннодобивни отпадъци, в което и да е учреждение, обхванато от настоящата директива, и което води до сериозна опасност за здравето на човека и/или околната среда, било непосредствено или за определено време, на самата площадка или извън нея;
(17)
„опасно вещество“ означава вещество, смес или препарат, които са опасни по смисъла на Директива 67/548/ЕИО (17) или Директива 1999/45/ЕО (18);
(18)
„най-добри налични техники“ са тези, както е определено в член 2, параграф 11 от Директива 96/61/ЕО;
(19)
„приемащо водно тяло“ означава съответно повърхностни води, подпочвени води, преходни води и крайбрежни води според определенията в член 2, параграфи 1, 2, 6 и 7 от Директива 2000/60/ЕО;
(20)
„рехабилитация“ означава третирането на земята, засегната от съоръжение за отпадъци по такъв начин, че тя да се възстанови до задоволително състояние, по-специално по отношение на качеството на почвата, дивите растения и животни, естествените местообитания, пресноводните системи, ландшафта и за подходящите полезни ползвания;
(21)
„проучване“ означава търсенето на минерални залежи с икономическа стойност, включително вземането на проби, вземането на проби от вътрешността на кристалите, сондиране и прокопаване на канали, но изключващо работите, необходими за разработването на такива залежи и всякакви дейности, пряко свързани със съществуващите операции по извличане;
(22)
„общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения, организации или групи;
(23)
„засегнатата общественост“ означава обществеността, засегната, или която е вероятно да бъде засегната, от или, която се интересува от вземането на решения за околната среда по силата на членове 6 и 7 от настоящата директива; по смисъла на настоящото определение, неправителствени организации, съдействащи за защитата на околната среда и отговарящи на изискванията съгласно националното законодателство, ще се счита, че имат такъв интерес;
(24)
„оператор“ означава физическо или юридическо лице, отговорно за управлението на миннодобивни отпадъци в съответствие с националното законодателство на държавата-членка, в която се извършва управлението на отпадъците, включително по отношение на временното складиране на миннодобивни отпадъци, както и оперативните фази и фазите след закриването.
(25)
„притежател на отпадъци“ означава производител на миннодобивни отпадъци или физическото или юридическото лице, което ги притежава;
(26)
„компетентно лице“ означава физическо лице, което притежава техническите знания и опит, както са дефинирани в националното законодателство на държавата-членка, в която оперира лицето, за извършването на задължения, произтичащи от настоящата директива;
(27)
„компетентен орган“ означава органът или органите, които държавата-членка определя като отговорни за извършването на задълженията, произтичащи от настоящата директива;
(28)
„площадка“ означава цялата земя в определено географско местоположение под управленския контрол на даден оператор;
(29)
„съществена промяна“ означава промяна в структурата или оперирането на дадено съоръжение за отпадъци която, по мнението на компетентния орган, може да има съществени отрицателни въздействия върху здравето на човека или околната среда.
Член 4
Общи изисквания
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за да гарантират,че миннодобивните отпадъци се управляват без да се застрашава здравето на човека и без да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят околната среда, и по-специално без риск за водите, въздуха, почвата, фауната и флората, и без да причиняват неприятност чрез шум или миризми и без да засягат неблагоприятно ландшафта или места от особен интерес. Държавите-членки предприемат и необходимите мерки, за да забранят изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното депониране на миннодобивни отпадъци.
2. Държавите-членки гарантират, че операторът предприема всички мерки, необходими за предотвратяването или намаляването, доколкото е възможно, на неблагоприятните въздействия върху околната среда и здравето на човека породени в резултат на управлението на миннодобивни отпадъци. Това включва управлението на всяко съоръжение за отпадъци и след неговото закриване, както и предотвратяването на големи аварии в такова съоръжение и ограничаването на последиците за околната среда и здравето на човека.
3. Мерките, предвидени в параграф 2, се основават, inter alia, на най-добрите налични техники, без да се предписва използването на определена техника или определена технология, но като се вземат предвид техническите характеристики на съоръжението за отпадъци, неговото географско местоположение и местните условия на околната среда.
Член 5
План за управление на отпадъците
1. Държавите-членки гарантират, че операторът съставя план за управление на отпадъците с оглед минимизирането, третирането, оползотворяването и обезвреждането на миннодобивните отпадъци, като взема предвид принципа за устойчиво развитие.
2. Целите на плана за управление включват:
а)
предотвратяване или намаляване на генерирането на отпадъци и тяхната вредност, по-специално като се взема предвид:
i)
управлението на отпадъците във фазата на проекта и при избора на метода, използван за извличане на минерала и за третирането му;
ii)
промените, които миннодобивните отпадъци могат да претърпят по отношение на увеличаване на повърхностното пространство и излагането на условията над земята;
iii)
поставянето на миннодобивните отпадъци обратно в екскавационните кухини след извличането на минерала, доколкото това е технически и икономически възможно и благоприятно за околната среда в съответствие със съществуващите екологични норми на равнище Общността както и в съответствие с настоящата директива, където е предвидено;
iv)
поставянето обратно на горния почвен слой след закриването на съоръжението за отпадъци или, ако това не е практически възможно, повторно използване на горния почвен слой на друго място;
v)
използването на по-малко опасни вещества за третирането на минералните ресурси.
б)
да се насърчава оползотворяването на миннодобивните отпадъци чрез рециклиране, повторно използване или възстановяване на такива отпадъци, където това е благоприятно за околната среда в съответствие със съществуващите екологични норми на равнище Общността, както и в съответствие с настоящата директива, където е предвидено;
в)
да се гарантира краткосрочно и дългосрочно безопасно депониране на миннодобивните отпадъци, и особено като се взема предвид по време на проектната фаза, управлението по време на функционирането и след закриването на дадено съоръжение за отпадъци и чрез избора на проект, който:
i)
изисква минимален, и ако е възможно впоследствие - никакъв мониторинг, контрол и управление на закритото съоръжение за отпадъци;
ii)
предотвратява, или поне минимизира дългосрочните отрицателни ефекти, например дължащи се на пренасянето на замърсители по въздуха или по вода от съоръжението за отпадъци;
iii)
гарантира дългосрочната геотехническа стабилност на резервоарите или табаните, извисяващи се над предишното ниво на земната повърхност.
3. Планът за управление на отпадъците съдържа най-малкото следните елементи:
а)
когато е приложимо, предлаганата класификация за съоръжението за отпадъци в съответствие с критериите, предвидени в приложение III:
-
където се изисква съоръжение за отпадъци от категория А, документ, посочващ, че ще се прилага политика за предотвратяването на големи аварии, система за управление на безопасността за изпълнението ѝ и вътрешен авариен план в съответствие с член 6, параграф 3;
-
когато оператор счита, че съоръжение за отпадъци от категория А не се изисква достатъчно информация, обосноваваща това, включително идентифициране на възможните опасности от авария;
б)
характеристика на отпадъците в съответствие с приложение II и посочване на предвидените общи количества миннодобивни отпадъци, които ще се генерират през оперативната фаза;
в)
описание на операцията, генерираща такива отпадъци и всяко последващо третиране, на което те се подлагат;
г)
описание на това как околната среда и здравето на човека биха могли да бъдат засегнати неблагоприятно от депонирането на такива отпадъци и превантивните мерки, които трябва да бъдат взети с оглед минимизирането на въздействието върху околната среда по време на функционирането и след закриването, включително аспектите, предвидени в член 11, параграф 2, букви а), б), г) и д);
д)
предложените контролни и мониторингови процедури по силата на член 10, когато са приложими и член 11, параграф 2, буква в);
е)
предложения план за закриване, включително рехабилитацията, процедурите след закриването и мониторинга, предвиден в член 12;
ж)
мерките за предотвратяването на влошаването на състоянието на водите в съответствие с Директива 2000/60/ЕО и за предотвратяването и минимизирането на замърсяването на въздуха и почвата предвидени в член 13;
з)
проучване на състоянието на замята, която ще бъде засегната от съоръжението за отпадъци.
Планът за управление на отпадъците трябва да предвижда достатъчно информация, даваща възможност на компетентния орган да оцени способността на оператора да постигне целите на плана за управление на отпадъците, както са предвидени в параграф 2 и неговите задължения по силата на настоящата директива. Планът обяснява, по-специално, как избраните опция и метод, споменати в параграф 2, буква а), i) ще постигнат целите на плана за управление, както е предвидено в параграф 2, буква а).
4. Планът за управление на отпадъците се преразглежда на всеки пет години и/или се изменя, както е подходящо, в случай на съществени промени в оперирането на съоръжението за отпадъци и в депонираните отпадъци. Всяка промяна се съобщава на компетентния орган.
5. Планове, съставени по силата са друго национално или общностно законодателство и съдържащи информацията, посочена в параграф 3 могат да бъдат използвани, когато така се избягва ненужното дублиране на информация и повторението на работа от оператора, при условие че всички изисквания по силата на параграф 1-4 са спазени.
6. Компетентният орган одобрява плана за управление на отпадъците на основата на процедури, които трябва да се определят от държавите-членки, и наблюдава изпълнението му.
Член 6
Предотвратяване на големи аварии и информация за аварии
1. Настоящият член се прилага по отношение на съоръженията за отпадъци от категория А, освен по отношение на тези съоръжения за отпадъци, които попадат в обхвата на Директива 96/82/ЕО.
2. Без да се засяга друго законодателство на Общността, и по-специално Директиви 92/91/ЕИО и 92/104/ЕИО, държавите-членки гарантират, че опасностите от големи аварии са идентифицирани, че и необходимите характеристики са включени в проекта, конструкцията, оперирането и поддръжката, закриването на съоръжението за отпадъци както и след закриването му с оглед предотвратяването на такива аварии и ограничаването на неблагоприятните им последици за здравето на човека и/или околната среда, включително трансграничните въздействия.
3. По смисъла на изискванията съгласно параграф 2, всеки оператор, преди започването на операции, изработва политика за предотвратяване на големи аварии за управлението на миннодобивните отпадъци и въвежда в действие система за управление на безопасността за нейното изпълнение в съответствие с елементите, предвидени в раздел 1 на приложение А, въвежда в действие вътрешен авариен план, специфициращ мерките, които трябва да се вземат на място в случай на авария.
Като част от тази политика, операторът назначава управител по безопасността, който е отговорен за изпълнението и периодичния надзор на политиката за предотвратяването на големи аварии.
Компетентният орган съставя външен авариен план, специфициращ мерките, които трябва да бъдат взети извън площадката в случай на авария. Като част от заявлението за разрешително, операторът предоставя на компетентния орган информацията, необходима да позволи на последния да състави такъв план.
4. Плановете за извънредни ситуации, предвидени в параграф 3 имат следните цели:
а)
да ограничат и контролират големи аварии и други инциденти с оглед минимизирането на последствията им, и по-специално да ограничат вредата за здравето на човека и околната среда;
б)
да приложат мерките, необходими за опазването на здравето на човека и на околната среда от ефектите на големи аварии и други инциденти;
в)
да съобщят необходимата информация на обществеността и на съответните служби или власти в района;
г)
да предвидят рехабилитацията, възстановяването и почистването на околната среда след голяма авария.
В случай на голяма авария, държавите-членки гарантират, че операторът незабавно предоставя на компетентния орган цялата изискваща се информация с оглед подпомагане минимизирането на последиците ѝ за здравето на човека и за да прецени и минимизира степента, реална или потенциална, на вредата за околната среда.
5. Държавите-членки гарантират, че на засегнатата общественост са дадени ранни и ефективни възможности да участва в подготовката или прегледа на външния авариен план да бъде съставен в съответствие с параграф 3. За тази цел, засегнатата общественост следва да бъде информирана за всяко такова предложение и съответната информация да е налична, включително, inter alia, и информация за правото да участва в процеса на вземане на решение и за компетентния орган, на който могат да бъдат предоставени коментари и въпроси.
Държавите-членки гарантират, че засегнатата общественост има право да прави коментари в разумни времеви рамки и в решението за външния авариен план тези коментари да бъдат взети предвид.
6. Държавите-членки гарантират, че информацията за мерките за безопасност и за действията, изискващи се в случай на авария, съдържаща поне елементите, изброени в раздел 2 на приложение I, е предоставена на засегнатата общественост безвъзмездно и като нещо, което се подразбира.
Тази информация се преразглежда на всеки три години и, когато е необходимо, се актуализира.
Член 7
Заявление и разрешително
1. На никое съоръжение за отпадъци няма да бъде позволено да оперира без разрешително, предоставено от компетентния орган. Разрешителното съдържа елементите, специфицирани в параграф 2 от настоящия член и ясно посочва категорията на съоръжението за отпадъци в съответствие с критериите, посочени в член 9.
При спазване на всички изисквания съгласно настоящия член, всяко разрешително, издадено по силата на друго национално или общностно законодателство, може да бъде комбинирано за да образува едно общо разрешително, в случаите, когато такъв формат избягва ненужното дублиране на информация и повторението на работа от оператора или компетентния орган. Подробностите, специфицирани в параграф 2, могат да бъдат обхванати от едно единствено разрешително или от няколко разрешителни, стига всички изисквания по силата на настоящия член да са спазени.
2. Заявлението за разрешително съдържа най-малко следните подробности:
а)
самоличността на оператора;
б)
предлаганото местоположение на съоръжението за отпадъци, включително възможните алтернативни местоположения;
в)
плана за управление на отпадъците предвиден в член 5;
г)
адекватни договорености чрез финансова гаранция или неин еквивалент, както се изисква съгласно член 14;
д)
информацията, предоставена от оператора в съответствие с член 5 от Директива 85/337/ЕИО (19), ако се изисква оценка на въздействието върху околната среда съгласно тази директива.
3. Компетентният орган предоставя разрешително, само ако се е уверил, че:
а)
операторът отговаря на съответните изисквания съгласно настоящата директива;
б)
управлението на отпадъците не влиза пряко в конфликт или не пречи по друг начин на изпълнението на съответния план за управление или на плановете, предвидени в член 7 от Директива 75/442/ЕИО;
4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентният орган периодично преразглежда и, когато е необходимо, актуализира условията по разрешителното:
-
където са настъпили съществени промени в оперирането на съоръжението за отпадъци или в депонираните отпадъци;
-
на основата на резултатите от мониторинга докладвани от оператора по силата на член 11, параграф 3 или от инспекциите, извършени по силата на член 17;
-
в светлината на обменената информация за съществени изменения в най-добрите налични техники, предвидени съгласно член 21, параграф 3.
5. Информацията, съдържаща се в дадено разрешително по силата на настоящия член, е на разположение на компетентния национален и общностен статистически орган, където се изисква за статистически цели. Чувствителна информация от чисто комерсиално естество, като информацията, засягаща деловите отношения и ценовите компоненти, както и обемът на икономически минерални резерви, няма да е публична.
Член 8
Участие на обществеността
1. Обществеността се информира, чрез публични известия или други подходящи средства, като например електронни медии, когато са налице, за следните въпроси на ранен етап от процедурата по предоставянето на разрешително, или най-късно щом като информацията може разумно да се предостави:
а)
заявлението за разрешително;
б)
където е приложимо, фактът, че решение, засягащо дадено заявление за разрешително, подлежи на консултация между държавите-членки в съответствие с член 16;
в)
подробности за компетентните органи, отговорни за вземането на решението, за тези, от които може да се получи съответната информация, тези до които могат да се представят коментари и въпроси, както и подробности за графика за представянето на коментари и въпроси;
г)
естеството на въпросните решения;
д)
когато е приложимо, подробностите, свързани с предложение за актуализирането на дадено разрешително или на условията по разрешителното;
е)
индикация за сроковете и местата, както и за средствата, чрез които съответната информация ще бъде налична;
ж)
подробности за договореностите за участие на обществеността по силата на параграф 7.
2. Държавите-членки гарантират, че в подходящи времеви рамки следното е налично за засегнатата общественост:
а)
в съответствие с националното законодателство, главните доклади и съвети представени на компетентния орган по времето, когато обществеността е била информирана в съответствие с параграф 1;
б)
в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно достъпа на обществеността до информация за околната среда (20), всяка допълнителна информация, освен тази предвидена в параграф 1 от настоящия член, която е от значение за решението в съответствие с член 7 от настоящата директива, и която е станала налична след времето, когато обществеността е била информирана в съответствие с параграф 1 от настоящия член.
3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че обществеността е информирана в съответствие с параграф 1 от настоящия член, за актуализиране на условията на разрешителното в съответствие с член 7, параграф 4.
4. Засегнатата общественост има право да изрази коментари и становища пред компетентния орган преди решението да бъде взето.
5. Резултатите от консултациите, проведени по силата на настоящия член, се вземат предвид при вземането на решението.
6. Когато решение е било взето, компетентният орган информира засегнатата общественост в съответствие с необходимите процедури и гарантира, че е налична за засегнатата общественост следната информация:
а)
съдържанието на решението, включително копие от разрешителното;
б)
причините и съображенията, върху които се основава решението.
7. Подробните договорености за участието на обществеността по силата на настоящия член се определят от държавите-членки, с оглед позволяване на засегнатата общественост да се подготви и да участва ефективно.
Член 9
Класификационна система за съоръженията за отпадъци
По смисъла на настоящата директива, компетентните органи класифицират дадено съоръжение за отпадъци в категория А в съответствие с критериите, установени в приложение III.
Член 10
Екскавационни кухини
1. Държавите-членки гарантират, че операторът поставя миннодобивни отпадъци, независимо дали се генерирани от повърхностно или подземно извличане, обратно в екскавационните кухини с рехабилитационни и конструкционни цели, да предприеме подходящи мерки с оглед:
(1)
осигуряването на стабилност на миннодобивните отпадъци в подразбиращо се съответствие с член 11, параграф 2;
(2)
предотвратяването на замърсяване на почвата, повърхностните и подпочвените води в подразбиращо се съответствие с член 13, параграфи 1, 3 и 5;
(3)
гарантирането на мониторинг на миннодобивните отпадъци и на екскавационите кухини в съответствие, mutatis mutandis, с член 12, параграфи 4 и 5.
2. Директива 1999/31/ЕО продължава да се прилага, когато е уместно, за други отпадъци, освен миннодобивните отпадъци, които се използват за запълването на екскавациони кухини.
Член 11
Изграждане и управление на съоръженията за отпадъци
1. Държавите-членки предприемат необходими мерки за да гарантират, че управлението на дадено съоръжение за отпадъци е в ръцете на компетентно лице и техническото разработване, както и обучението на персонала са предвидени.
2. Компетентният орган се уверява, че когато се изгражда ново съоръжение за отпадъци или се изменя съществуващо съоръжение за отпадъци, операторът гарантира, че:
а)
съоръжението за отпадъци е разположено на подходящо място, като се вземат предвид по-специално общностните или националните задължения, свързани със защитени територии, както и геоложки, хидроложки, хидрогеоложки, сеизмични и геотехнически фактори и то да е проектирано така че да отговаря в краткосрочна и дългосрочна перспектива на условията за предотвратяването на замърсяването на почвата, въздуха, подземните или повърхностните води, като се вземат предвид по-специално Директиви 76/464/ЕИО (21), 80/68/ЕИО (22) и 2000/60/ЕО и гарантиращи ефективното събиране на замърсената вода и луга, както и когато това се изисква от разрешителното, намаляването на ерозията, причинена от водата и вятъра, доколкото това е технически възможно и икономически оправдано;
б)
съоръжението за отпадъци да е подходящо конструирано, управлявано и поддържано с оглед гарантирането на физическата му стабилност и предотвратяването в краткосрочна и дългосрочна перспектива на замърсяване или заразяване на почвата, въздуха повърхностните или подпочвените води, както и с оглед минимизирането, доколкото е възможно, увреждането на ландшафта;
в)
са налице подходящи планове и договорености за редовен мониторинг и инспектиране на съоръжението за отпадъци от компетентни лица и за предприемането на действия в случай на резултати, сочещи нестабилности или заразяване на водите или почвата;
г)
да изготвят подходящи разпоредби за рехабилитацията на земята и закриването на съоръжението за отпадъци;
д)
се предприемат подходящи договорености за фазата след закриването на съоръжението за отпадъци.
Протоколите от мониторинга и инспектирането, предвидени в буква в) се съхраняват, заедно с документацията по разрешителното, с оглед гарантиране на подходящо предаване на информация, особено в случай на смяна на оператора.
3. Без ненужно забавяне и при всеки случай не по-късно от 48 часа, операторът нотифицира компетентния орган за всякакви събития, които е вероятно да засегнат стабилността на съоръжението за отпадъци и за всякакви съществени въздействия за околната среда, разкрити от контролните и мониторинговите процедури на съоръжението за отпадъци. Операторът прилага вътрешен авариен план, когато е приложимо, и следва други инструкции от компетентния орган по отношение на корективните мерки, които трябва да бъдат предприети.
Операторът поема разходите за мерките, които трябва да бъдат предприети.
При честота, която трябва да се определи от компетентния орган и във всеки случай не по-рядко от веднъж годишно, на базата на обобщени данни операторът докладва на компетентния орган за всички резултати от мониторинга с цел демонстриране спазването на условията по разрешителното и увеличаването на познанията за отпадъците и поведението на съоръжението за отпадъци. На основата на този доклад, компетентният орган може да реши, че е необходимо валидиране от независим експерт.
Член 12
Процедури за закриване и след закриването на съоръженията за отпадъци
1. Държавите-членки предприемат мерки за да гарантират спазването на параграфи 2-5.
2. Дадено съоръжение за отпадъци може да започне процедура по закриване само ако е спазено едно от следните условия:
а)
съответните условия, предвидени в разрешителното са спазени;
б)
по искане на оператора е предоставено разрешение от компетентния орган;
в)
компетентният орган издава аргументирано решение за тази цел.
3. Дадено съоръжение за отпадъци може да бъде считано за окончателно закрито само след като компетентният орган, без ненужно забавяне, е извършил окончателно инспектиране на място, оценил е всички доклади, представени от оператора, сертифицирал е, че земята, засегната от съоръжението за отпадъци, е била рехабилитирана и е съобщил на оператора одобрението си за закриването.
Това одобрение не намалява по никакъв начин задълженията на оператора по силата на условията на разрешителното или по друг начин, предвиден от закона.
4. Операторът е отговорен за поддръжката, мониторинга, контрола и корективните мерки през фазата след закриването доколкото продължително това може да се изиска от компетентния орган, като се взема предвид естеството и продължителността на опасността, освен когато компетентният орган реши да поеме тези задачи от оператора след като дадено съоръжение за отпадъци е било окончателно закрито и без да се засяга националното законодателство или законодателството на Общността, регулиращо имуществената отговорност на притежателя на отпадъците.
5. Когато се счита за необходимо от компетентния орган, с оглед изпълнението на съответните екологични изисквания, предвидени в законодателството на Общността, и по-специално тези, в Директиви 76/464/ЕИО, 80/68/ЕИО и 2000/60/ЕО, след закриването на съоръжението за отпадъци операторът, inter alia, контролира физическата и химическата стабилност на съоръжението и минимизира всеки отрицателен ефект върху околната среда, и по-специално по отношение на повърхностните и подпочвените води, като гарантира, че:
а)
всички структури, принадлежащи на съоръжението да бъдат подложени на мониторинг и консервирани с контролна и измервателна апаратура, която е винаги в готовност за използване;
б)
когато е приложимо, преливните и отвеждащите канали да се поддържат чисти и свободни.
6. След закриването на съоръжението за отпадъци, операторът незабавно нотифицира компетентния орган за всякакви събития или развитие, които е вероятно да засегнат стабилността на съоръжението за отпадъци, както и за всякакви значителни неблагоприятни ефекти върху околната среда които са били разкрити от съответните контролни и мониторингови процедури. Операторът прилага вътрешния авариен план, когато е приложимо, и следва други инструкции, дадени от компетентния орган за корективните мерки, които трябва да се предприемат.
Операторът поема разходите за мерките, които трябва да се предприемат.
В случаите и при честотата, които трябва да се определят от компетентния орган, операторът докладва, на основата на обобщени данни, всички мониторингови резултати на компетентните органи за целите на демонстрирането на спазването на условията на разрешителното и увеличаването на познанията за отпадъците и поведението на съоръжението за отпадъци.
Член 13
Предотвратяване влошаването на състоянието на водите и замърсяването на въздуха и почвата
1. Компетентният орган се уверява, че операторът е предприел необходимите мерки с оглед спазването на общностните екологични норми, особено за предотвратяването, в съответствие с Директива 2000/60/ЕО, на влошаването на настоящото състояние на водите, между другото чрез:
а)
преценката за потенциала за генериране на луга, включително съдържанието на замърсител в лугата, от депонираните отпадъци както през оперативната фаза, така и от фазата след закриването на съоръжението за отпадъци, както и определянето на водния баланс на съоръжението за отпадъци;
б)
предотвратяването или минимизирането на генерирането на луга и замърсяването на повърхностните или подпочвените води и почвата от отпадъците;
в)
събирането и третирането на замърсената вода и лугата от съоръжението за отпадъци до подходящата норма, изискваща се за тяхното изпускане.
2. Компетентният орган гарантира, че операторът е предприел адекватни мерки за предотвратяването или намаляването на емисиите от прах и газ.
3. Когато, на базата на оценката на екологичните рискове, като се вземат предвид по-специално Директиви 76/464/ЕИО, 80/68/ЕИО и 2000/60/ЕО в зависимост от това, кое е приложимо, компетентният орган е решил, че събирането и третирането на лугата не е необходимо, или е установил, че съоръжението за отпадъци не създава потенциална опасност за почвата, подпочвените или повърхностните води, изискванията, предвидени в букви б) и в) от параграф 1 могат да бъдат съответно намалени или да отпаднат.
4. Държавите-членки правят отстраняването на миннодобивни отпадъци, било в твърда, шламова или течна форма в което и да е приемащо водно тяло освен такова, конструирано за целите на отстраняването на миннодобивни отпадъци при условия на спазване от оператора на съответните изисквания на Директиви 76/464/ЕИО, 89/68/ЕИО и 2000/60/ЕО.
5. Когато се поставят миннодобивни отпадъци обратно в екскавационните кухини, създадени чрез повърхностно или подземно извличане и тези екскавационни кухини ще бъдат наводнени след закриването, операторът предприема необходимите мерки за да предотврати или минимизира влошаване на състоянието на водите и замърсяване на почвата в съответствие с параграфи 1 и 3. Операторът предоставя на компетентния орган информацията, необходима за гарантиране на спазването на общностните задължения, и по-специално тези в Директива 2000/60/ЕО.
6. В случая на басейн, включващ наличието на цианид, операторът следва да осигури концентрацията на слабокиселинен разложим цианид в басейна да бъде редуциран до възможно най-ниското равнище, използвайки най-добрите налични техники и, във всеки случай, в съоръжения за отпадъци, на които по-рано е било предоставено разрешително, или които са оперирали към 1 май 2008 г., че концентрацията на слабокиселинен разложим цианид в пункта на изпускане от остатъците от преработващото съоръжение в басейна не надхвърля 50 ppm от 1 май 2008 г. нататък, 25 ppm от 1 май 2013 г. нататък, 10 ppm от 1 май 2018 г. нататък и 10 ppm от за съоръжения за отпадъци, на които са били предоставени разрешителни след 1 май 2008 г.
Ако компетентният орган го изиска, операторът демонстрира, чрез оценка на риска, която отчита специфичните условия на площадката, че тези граници на концентрацията не е необходимо да бъдат още понижавани.
Член 14
Финансова гаранция
1. Преди започването на каквито и да е операции, включващи натрупването или депонирането на миннодобивни отпадъци в съоръжение за отпадъци, компетентният орган изисква финансова гаранция (например под формата на финансов депозит, включително индустриално спонсорирани взаимни гаранционни фондове) или неин еквивалент, в съответствие с процедурите, които се определят от държавите-членки с оглед:
а)
изпълнението на всички задължения съгласно разрешителното, издадено по силата на настоящата директива, включително разпоредбите относно времето след закриването;
б)
да има налични ресурси по всяко време за рехабилитацията на земята, засегната от съоръжението за отпадъци, както е описано в плана за управление на отпадъците, изготвен вследствие на член 5 и изискващ се от разрешителното по силата на член 7.
2. Изчисляването на гаранцията, предвидена в параграф 1 се прави на основата на:
а)
вероятното въздействие на съоръжението за отпадъци върху околната среда, като се взема предвид по-специално категорията на съоръжението за отпадъци, характеристиките на отпадъците и бъдещото използване на рехабилитираната земя;
б)
предположението, че независими и подходящо квалифицирани трети страни ще оценят и извършат необходимата рехабилитационна работа.
3. Размерът на гаранцията периодично се коригира в съответствие с нужната рехабилитационна работа, която да се извърши върху земята, засегната от съоръжението за отпадъци, както е описано в плана за управление на отпадъците, изготвен по силата на член 5 и изискващ се от разрешителното по силата на член 7.
4. Там, където компетентният орган одобри закриване в съответствие с член 12, параграф 3, той ще предостави на оператора писмено заявление, освобождаващо го от гаранционното задължение, предвидено в параграф 1 от настоящия член, с изключение на задълженията след закриването, предвидени в член 12, параграф 4.
Член 15
Екологична имуществена отговорност
Към приложение III към Директива 2004/35/ЕО се добавя следната точка:
„13.
Управлението на миннодобивни отпадъци по силата на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии (23).
Член 16
Трансгранични ефекти
1. Там, където дадена държава-членка, в която е разположено съоръжение за отпадъци, съзнава, че оперирането на съоръжение за отпадъци от категория А е вероятно да причини съществени неблагоприятни ефекти върху околната среда, както и в резултат на тези рискове за здравето на човека в друга държава-членка, или там, където държава-членка, която е вероятно да бъде засегната по този начин го изисква, държавата-членка, на чиято територия е било подадено заявлението за разрешително по силата на член 7 препраща информацията, предвидена по силата на този член, на другата държава-членка по същото време, когато я предоставя на разположение на собствените си граждани.
Такава информация служи за основа за необходими консултации в контекста на двустранните отношения между двете държави-членки на реципрочна и еквивалентна основа.
2. В рамките на двустранните им отношения, държавите-членки гарантират, че, в случаите, посочени в параграф 1, заявленията също са предоставени на разположение за подходящ период от време на засегнатата общественост на държавата-членка, която е вероятно да бъде засегната, така че те да имат право да ги коментират преди компетентният орган да е взел своето решение.
3. В случай на авария, засягаща съоръжение за отпадъци, както е предвидено в параграф 1 от настоящия член, държавите-членки гарантират информацията, предоставена от оператора на компетентния орган по силата на член 6, параграф 4 незабавно да бъде препратена на другата държава-членка с оглед да подпомогне за минимизирането на последиците от аварията за здравето на човека и да оцени и минимизира степента на фактическото или потенциалното увреждане на околната среда.
Член 17
Инспектиране от компетентния орган
1. Преди започването на операции на депониране и през редовни интервали от време след това, включително през фазата след закриването, за които ще се реши от засегнатата държава-членка, компетентният орган инспектира всяко съоръжение за отпадъци, обхванато от член 7 с оглед да гарантира спазването на съответните условия на разрешителното. Положителната констатация по никакъв начин няма да намали отговорността на оператора според условията на разрешителното.
2. Държавите-членки следва да изискват от оператора да поддържа актуализирани протоколи за всички операции по управлението на отпадъците и да ги предоставя на разположение за инспектиране от компетентния орган и да осигури, че в случай на смяна на оператора по време на управлението на съоръжението за отпадъци, се извърши подходящо прехвърляне на съответната актуализирана информация и протоколите, свързани със съоръжението за отпадъци.
Член 18
Задължение за докладване
1. На интервали от три години държавите-членки предоставят на Комисията доклад за изпълнението на настоящата директива. Докладът се изготвя на основата на въпросник или схема, които да се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2. Докладът се предоставя на Комисията в рамките на девет месеца след края на тригодишния период, който обхваща.
Комисията публикува доклад за прилагането на настоящата директива в рамките на девет месеца след получаване на докладите от държавите-членки.
2. Всяка година държавите-членки предоставят на Комисията информация за събития, нотифицирани от операторите в съответствие с член 11, параграф 3 и член 12, параграф 6. Комисията предоставя тази информация на разположение на държавите-членки при поискване. Без да се засяга законодателството на Общността за достъп на обществеността до информация за околната среда, държавите-членки на своя страна предоставят тази информация на разположение на засегнатата общественост при поискване.
Член 19
Санкции
Държавите-членки установяват правила за наказанията, приложими за нарушенията на разпоредбите на националното право, приети вследствие на настоящата директива и предприемат всички необходими мерки за гарантиране, че тези правила се прилагат. Предвидените санкции трябва са ефективни, съразмерни и възпиращи.
Член 20
Инвентар на закритите съоръжения за отпадъци
Държавите-членки гарантират, че съставянето и периодичното актуализиране на опис на закритите съоръжения за отпадъци, включително на изоставените съоръжения за отпадъци, разположени на тяхната територия, които причиняват сериозни отрицателни въздействия върху околната среда или имат потенциал в средносрочен или краткосрочен период да станат сериозна заплаха за здравето на човека или за околната среда. Такъв опис, който да е наличен за обществеността, се съставя до 1 май 2012 г., като се вземат предвид методологиите, посочени в член 21, ако са налице.
Член 21
Обмен на информация
1. Комисията, подпомагана от Комитета, предвиден в член 23, гарантира, че подходящият обмен на техническа и научна информация между държавите-членки с оглед разработването на методологии, отнасящи се за:
а)
прилагането на член 20;
б)
рехабилитацията на тези закрити съоръжения за отпадъци, идентифицирани в член 20, с оглед спазването на изискванията на член 4. Такива методологии позволяват установяването на най-подходящите процедури за оценка на риска и възстановителни действия, като се взема предвид разнообразието на геоложките, хидрогеоложките и климатоложките характеристики в Европа.
2. Държавите-членки гарантират, че компетентният орган да следи или да е информиран за развитието на най-добрите налични техники.
3. Комисията организира обмен на информация между държавите-членки и засегнатите организации за най-добрите налични техники, свързания с тях мониторинг и развитието им. Комисията публикува резултатите от обмена на информация.
Член 22
Мерки за изпълнение и изменение
1. Към 1 май 2008 г. Комисията приема в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2, разпоредбите, необходими за следното, като отдава приоритет на букви д), е) и ж):
а)
хармонизиране и редовно предоставяне на информацията, предвидена в член 7, параграф 5 и член 12, параграф 6;
б)
приложението на член 13, параграф 6, включително техническите изисквания, отнасящи се до определението на „слабокиселинен разложим цианид“ и методите за измерването му;
в)
технически насоки за установяването на финансовата гаранция в съответствие с изискванията на член 14, параграф 2;
г)
технически насоки за инспектирането в съответствие с член 17;
д)
допълване на съдържащите се в приложение II технически изисквания за характеризирането на отпадъците;
е)
интерпретация на определението, съдържащо се в точка 3 от член 3;
ж)
определение на критериите за класифицирането на съоръженията за отпадъци в съответствие с приложение III;
з)
определяне на хармонизирани стандарти за вземането на проби и методи за анализ необходими за техническото изпълнение на настоящата директива.
2. Всякакви последващи изменения, необходими за приспособяването на приложенията към научния и техническия прогрес се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2.
Тези изменения се правят с оглед постигането на високо равнище на защита на околната среда.
Член 23
Комитет
1. Комисията се подпомага от Комитета, създаден по силата на член 18 от Директива 75/442/ЕИО, наричан по-долу „Комитета“.
2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.
Периодът, установен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО се определя на три месеца.
3. Комитетът приема свой процедурен правилник.
Член 24
Преходна разпоредба
1. Държавите-членки гарантират, че всяко съоръжение за отпадъци, на което е било предоставено разрешително, или което вече оперира към 1 май 2008 г., спазва разпоредбите на настоящата директива към 1 май 2012 г., освен тези, предвидени в член 14, параграф 1, за които спазване следва да се гарантира към 1 май 2014 г. и за тези, предвидени в член 13, параграф 6, за които спазване следва да се гарантира в съответствие с графика, предвиден там.
2. Параграф 1 няма да се прилага по отношение на съоръжения за отпадъци, закрити към 1 май 2008 г.
3. Държавите-членки гарантират, че от 1 май 2006 г. и независимо от закриване на съоръжение за отпадъци след тази дата и преди 1 май 2008 г., миннодобивните отпадъци се управляват по начин, който не нарушава прилагането на член 4, параграф 1 от настоящата директива, както и други приложими екологични изисквания, предвидени в законодателството на Общността, включително Директива 2000/60/ЕО.
4. Член 5, член 6, параграфи 3-5, член 7, член 8, член 12, параграфи 1 и 2 и член 14, параграфи 1-3 няма да се прилагат по отношение на тези съоръжения за отпадъци, които:
-
са прекратили приемането на отпадъци преди 1 май 2006 г.,
-
завършват процедурите по закриване в съответствие с приложимото общностно или национално законодателство, или програмите, одобрени от компетентния орган, и
-
ще бъдат действително закрити към 31 декември 2010 г.
Държавите-членки нотифицират такива случаи на Комисията до 1 август 2008 г. и гарантират, че тези съоръжения се управляват по начин, който не засяга постигането на целите на настоящата директива, и по-специално целите на член 4, параграф 1, както и тези на друго законодателство на Общността, включително Директива 2000/60/ЕО.
Член 25
Транспониране
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 май 2008 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 26
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 27
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Страсбург на 15 март 2006 година. | [
10,
0,
14,
20
] |
32004D0761 | 32004D0761
L 337/64
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 26 октомври 2004 година
за определяне на подробни правила за прилагане на Директива 93/24/ЕИО на Съвета по отношение на статистическите проучвания на популацията и отглеждането на едър рогат добитък
(нотифицирано под номер С(2004) 4091)
(текст от значение за ЕИП)
(2004/761/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 93/24/ЕИО на Съвета от 1 юни 1993 г. относно предвидените за извършване статистически проучвания на отглеждането на едър рогат добитък (1), и по-специално член 1, параграфи 2 и 3, член 2, параграф 2, член 3, параграф 2, член 6, член 8, параграфи 1 и 2, член 10, параграф 3 и член 12, параграф 2 от нея,
като има предвид, че:
(1)
Решение 93/433/ЕО на Съвета от 30 май 1994 г. за установяване на подробни правила за прилагането на Директива 93/24/ЕИО на Съвета относно статистическите проучвания на отглеждането на едър рогат добитък (2) е изменяно няколко пъти.
(2)
Изискват се точни определения, за да могат да бъдат извършени проучванията, предвидени в Директива 93/24/ЕИО. Това изисква определението за земеделски стопанства, обхванати от проучването. Също така, точно трябва да бъдат определени различните категории за систематизиране на резултатите от проучването и класовете стада според размера им, и териториалните подразделения, в съответствие с които държавите-членки изготвят резултатите от проучването на равни интервали от време. За съставяне на статистиката за клането е необходимо стандартно определение за тегло на трупно месо.
(3)
В съответствие с Директива 93/24/ЕИО държавите-членки могат, по тяхна молба, да бъдат оправомощени да извършват през месеците май-юни или ноември-декември проучвания в избрани региони, при условие че тези проучвания обхващат поне 70 % от популацията от едър рогат добитък. Държавите-членки, чиято популация от едър рогат добитък съставлява само малък процент от общата животинска популация на Общността, могат също така, по тяхна молба, да бъдат оправомощени да бъдат освободени от провеждането на проучването през май-юни или ноември-декември или да използват регионални статистически анализи за крайните резултати от проучването през май-юни. Накрая, държавите-членки могат, по тяхна молба, да бъдат оправомощени да извършат предвидения статистически анализ на класовете стада според размера им въз основа на резултатите от проучването през май-юни.
(4)
От държавите-членки са изпратени молби за различни видове освобождаване.
(5)
Поради присъединяването на Чешката република, Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения е необходимо да се извършат някои технически адаптации за прилагането на тези изключения и по отношение на тези нови държави-членки.
(6)
Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета (3) установява обща класификация на териториалните статистически единици (NUTS) за държавите-членки; новата номенклатура на териториалните статистически единици (NUTS), следователно трябва да замени определените преди това регионални равнища.
(7)
Решение 94/433/ЕО трябва бъде отменено.
(8)
Настоящото решение е в съответствие със становището на Постоянния комитет по земеделска статистика,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. За целите на член 2, параграф 2 от Директива 93/24/ЕИО „земеделско стопанство“ означава техническа и икономическа единица под единно управление, която произвежда земеделска продукция.
2. Проучването съгласно член 1, параграф 1 от Директива 93/24/ЕИО обхваща:
а)
земеделските стопанства с използваема селскостопанска площ от 1 хектар и над 1 хектар;
б)
земеделските стопанства с използваема селскостопанска площ по-малка от хектар, ако тяхното производство в някаква степен е предназначено за продажба или ако тяхната производствена единица надвишава някакви естествени прагове.
3. Държава-членка, която желае да прилага различен статистически праг, обаче трябва да предприеме определянето на този статистически праг по такъв начин, че само най-малките обекти да бъдат изключени и общо всички изключени стопанства да съставляват 1 % или по-малко от 1 % от общата стандартна граница по смисъла на Решение 85/377/ЕИО на Съвета (4), по отношение на съответната държава-членка.
Член 2
Определенията на категориите за едър рогат добитък съгласно член 3, параграф 1, член 10, параграф 2 и член 12, параграф 2 от Директива 93/24/ЕИО са изложени в приложение I към настоящото решение.
Член 3
За териториалните подразделения съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/24/ЕИО държавите-членки трябва да спазват нивото на общата класификация на териториалните статистически единици (NUTS), представени в приложение II към настоящото решение. Те не е необходимо да събират данни за резултатите за регионите, в които популацията от едър рогат добитък е по-малка от 1 % от общата за страната популация от едър рогат добитък.
Член 4
Класовете стада според размера им съгласно член 8, параграф 1 от Директива 93/24/ЕИО са изложени в приложение III към настоящото решение.
Член 5
Теглото на трупното месо съгласно член 10, параграф 1 от Директива 93/24/ЕИО е теглото на студеното тяло на закланото животно, след като е било одрано, обезкървено и изкормено и след отстраняване на външните гениталии, крайните части под последните стави на гръдните и тазовите крайници, отстраняването на главата, опашката, бъбреците и околобъбречната тлъстина и вимето.
Член 6
1. Списъкът на държавите-членки, оправомощени да извършат проучвания в избрани региони през месеците май-юни или ноември-декември, при положение че тези проучвания обхващат поне 70 % от популацията от едър рогат добитък, е представен в буква а) от приложение IV към настоящото решение.
2. Списъкът на държавите-членки, оправомощени да извършат проучванията само през ноември-декември, е изложен в буква б) от приложение IV към настоящото решение.
3. Списъкът на държавите-членки, оправомощени да извършат регионални статистически проучвания за крайните резултати от проучванията през май-юни, е представен в буква в) от приложение IV към настоящото решение.
4. Списъкът на държавите-членки, оправомощени да използват статистическото преброяване на стадата по класовете стада според размера им за резултатите от проучването май-юни, е изложен в буква г) от приложение IV към настоящото решение.
Член 7
Решение 94/433/ЕО се отменя.
Позоваванията на отмененото решение се считат за позовавания на настоящото решение.
Член 8
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 26 октомври 2004 година. | [
17,
19,
10,
6,
15
] |
31989L0681 | 31989L0681
L 398/27
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
от 21 декември 1989 година
за изменение на Директива 87/402/ЕИО относно предно монтираните защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори, с тясна колея
(89/681/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
в сътрудничество с Европейския парламент (2),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),
като има предвид, че е необходимо да се приемат мерки с цел постепенното изграждане на вътрешния пазар през периода, който изтича на 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар съставлява пространство без вътрешни граници, в коeто е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали;
като има предвид, че член 12 от Директива 87/402/ЕИО (4) постановява, че въпросната директива се допълва с разпоредби, които въвеждат допълнителни изпитвания на удар в рамките на процедурата за динамични изпитвания;
като има предвид, че тъй като вече е предвидено провеждането на допълнително изпитване в рамките на процедурата за статични изпитвания, е също така необходимо да се предвиди възможност за допълнително изпитване в рамките на процедурата за динамични изпитвания - която отразява по-точно ситуацията в случай на преобръщане на трактора - за да може тези две изпитвателни процедури да придобият еквивалентна стойност и да се премахне съществуващото към момента несъответствие между тях;
като има предвид, че във връзка с надеждността на параметрите и изчисленията, резултатите от практическите експерименти, проведени върху задно разположените защитни конструкции, могат да бъдат отнесени към същия тип, но разположени отпред конструкции,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Директива 87/402/ЕИО се изменя, както следва:
1.
В приложение IV-A точка 1.6 се заменя със следния текст:
„1.6. Допълнителни изпитвания
1.6.1. Ако в хода на изпитването на удар се появят пукнатини или скъсвания, които не могат да се считат за пренебрежими, веднага след изпитванията на удар, причинили появата на въпросните пукнатини и скъсвания, се провежда второ, аналогично изпитване при височина на спускане:
където „а“ е съотношението между постоянната деформация и еластичната деформация (a = Dp/De), измерени в точката на удара.
Допълнителната постоянна деформация вследствие на втория удар не трябва да бъде по-голяма от 30 % от постоянната деформация, която е резултат на първия удар.
За да може да се проведе допълнителното изпитване, е необходимо да се измери еластичната деформация в хода на всички изпитвания на удар.
1.6.2. Ако в рамките на изпитването на смачкване се появят съществени пукнатини или скъсвания, веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на въпросните пукнатини и скъсвания, се провежда второ аналогично изпитване при сила равна на 1,2 Fv.“;
2.
В приложение VI се въвежда следната точка:
7.3. Информация за и резултати от допълнителното динамично изпитване“.
Член 2
Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 12 месеца след 3 януари 1990 г. Държавите-членки незабавно информират Комисията за това.
Член 3
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 21 декември 1989 година. | [
7,
8,
9,
6,
15
] |
32006R0936 | 32006R0936
L 172/6
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 936/2006 НА КОМИСИЯТА
от 23 юни 2006 година
за откриване на покана за участие в тръжна процедура за рефинансиране на износ на обикновена пшеница за определени трети страни
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара за зърнени култури (1), и по-специално член 13, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
Като се отчита настоящата ситуация на пазара за зърнени култури, следва да се открие покана за участие в търг за рефинансиране на износ на обикновена пшеница, в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 1501/95 на Комисията от 29 юни 1995 г. относно определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (EИО) № 1766/92 на Съвета за предоставяне на възстановявания при износ за зърнени култури и мерките, които следва да се вземат в случай на нарушаване функционирането на пазара на зърнени култури (2).
(2)
Правилата на тръжната процедура, които трябва да се следват за създаване на рефинансиране за износ, са посочени в Регламент (ЕО) № 1501/95. Изискванията по тази процедура включват задължение да се представи молба за разрешение за внос и се предостави гаранция. Ставката на тази гаранция следва да се установи.
(3)
Трябва да се посочи конкретен период на валидност на лицензиите, издадени по тази покана за участие в търг. Този период на валидност следва да е съизмерим с изискванията на световния пазар за 2006-2007 пазарна година.
(4)
За да се гарантира равноправното третиране на всички страни, всички издадени лицензии следва да имат един и същ период на валидност.
(5)
За да се предотврати повторният внос, износът по тази покана за участие в търг следва да се ограничи до определени трети страни.
(6)
Задоволителното действие на тръжните процедури за износ изисква да се определи минимално количество и да се посочи крайният срок и начинът на предаване на предоставените оферти на компетентния орган.
(7)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1501/95 се открива покана за участие в търг за рефинансиране на износ.
2. Поканата за участие в търг има за предмет обикновена пшеница за износ до различни дестинации, с изключение на Албания, България, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора (3), Бивша югославска република Македония, Лихтенщайн, Румъния и Швейцария.
3. Поканата за участие в търг е открита до 28 юни 2007 г. По време на този период ще се провеждат ежеседмични търгове. Количествата и датите за представяне на офертите се излагат в известието за покана за участие в търг.
Независимо от член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1501/95, срокът за представяне на оферти за първата частична покана за търг е 6 юли 2006 г.
Член 2
Офертите са валидни само ако покриват количество от най-малко 1 000 тона.
Член 3
Гаранцията, посочена в член 5, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 1501/95, е 12 ЕUR на тон.
Член 4
1. Чрез дерогация от член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Комисията (4) лицензиите за износ, издадени в съгласие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1501/95, по смисъла на определяне на техния период на валидност, се считат за издадени в деня, в който се представи офертата.
2. Лицензиите за износ, издадени по поканата за участие в търг, предвидена в настоящия регламент, са валидни от датата на тяхното издаване, по смисъла на параграф 1, до края на четвъртия месец след това.
Член 5
Държавите-членки изпращат на Комисията по електронен път представените оферти в срок от един час и половина от изтичането на седмичния срок за подаване на оферти, така както е посочено в известието за покана за участие в търг, като се използва формулярът, показан в приложението.
Ако не бъдат подадени никакви оферти, държавите-членки информират Комисията в рамките на срока, цитиран в първия параграф.
Посочените срокове за представяне на офертите са в брюкселско време.
Член 6
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 23 юни 2006 година. | [
3,
17,
5
] |
32008L0050 | ДИРЕКТИВА 2008/50/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 21 май 2008 година
относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),
в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),
като имат предвид, че:
(1)
Шестата програма за действие на Общността за околната среда, приета с Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. (4), предвижда, че е необходимо да се намали замърсяването до нива, които да сведат до минимум вредното му въздействие върху човешкото здраве, като обръща специално внимание на чувствителните райони и на околната среда като цяло, за да се подобрят наблюдението и оценката на качеството на въздуха, включително на отлагането на замърсители, както и да се предоставя информация на обществеността.
(2)
За опазване човешкото здраве и околната среда като цяло от особено значение е борбата с емисиите от замърсители при самия им източник, както и определянето и изпълнението на най-ефективните мерки за намаляване на емисиите на местно, национално и общностно равнище. Затова следва да се избягват, предотвратяват и намаляват емисиите от вредни замърсители на въздуха и да се поставят подходящи цели за качеството на атмосферния въздух, като се вземат предвид съответните стандарти, насоки и програми на Световната здравна организация.
(3)
Директива 96/62/ЕО на Съвета от 27 септември 1996 г. относно оценката и управлението на качеството на околния въздух (5), Директива 1999/30/ЕО на Съвета от 22 април 1999 г. относно пределно допустимите стойности за серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в околния въздух (6), Директива 2000/69/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г. относно пределно допустимите стойности за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух (7), Директива 2002/3/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2002 г. относно озона в атмосферния въздух (8) и Решение 97/101/ЕО на Съвета от 27 януари 1997 г. за въвеждане на взаимен обмен на информация и данни от мрежи и от отделни станции, измерващи замърсяването на атмосферния въздух в рамките на държавите-членки (9) се нуждаят от основно преразглеждане, за да бъдат включени най-новите достижения в областта на здравеопазването и науката, както и опитът на държавите-членки. Затова е уместно, с оглед избягване на усложненията и постигане на яснота и административна ефективност, тези пет акта да бъдат заменени от една-единствена директива, придружена, където е целесъобразно, от мерки за изпълнението ѝ.
(4)
След натрупване на достатъчен опит по прилагането на Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно съдържанието на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух (10) може да се обмисли възможността за обединяване на нейните разпоредби с тези на настоящата директива.
(5)
Следва да се възприеме общ подход при оценката на качеството на атмосферния въздух съгласно общи критерии за оценка. При оценката на качеството на атмосферния въздух следва да се вземе предвид големината на населението и екосистемите, изложени на замърсяване на въздуха. Затова е уместно да се разделят териториите на всяка държава-членка на зони или агломерации, отразяващи гъстотата на населението.
(6)
При възможност следва да се прилагат методи за моделиране, за да може да се интерпретират данните от пунктовете в зависимост от географското разпределение на концентрациите. Това би могло да служи като основа за изчисляване на общата експозиция на населението, живеещо в района.
(7)
За обезпечаване събирането на достатъчно представителни данни за замърсяването на въздуха, които да бъдат сравними в Общността като цяло, е важно да се използват стандартизирани измервателни методи и общи критерии за броя и разположението на измервателните станции за оценка на качеството на атмосферния въздух. Освен измерванията могат да се използват и други методи за оценка на качеството на атмосферния въздух и затова е необходимо да се определят критерии за прилагането на такива методи, както и изисквания за тяхната точност.
(8)
Подробни измервания за фини прахови частици следва да се извършат в пунктове, разположени в селскостопански области, за да се постигне по-добро разбиране на влиянието на този замърсител и да се разработят подходящи политики. Такива измервания следва да се извършват по начин, съобразен с методите на Съвместната програма за наблюдение и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (ЕМЕР), създадена съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г., одобрена с Решение 81/462/ЕИО на Съвета от 11 юни 1981 г. (11).
(9)
Състоянието на качеството на въздуха следва да се запази, където то вече е добро, или да се подобрява. Когато не са постигнати целите за качеството на атмосферния въздух, изложени в настоящата директива, държавите-членки следва да предприемат мерки за съобразяване с пределно допустимите стойности и критичните нива и по възможност да достигнат целевите стойности и дългосрочните цели.
(10)
Рискът от замърсяването на въздуха за растителността и естествените екосистеми е най-голям в извънградските зони. Затова оценката на такива рискове и съобразяването с критичните нива за опазване на растителността следва да се съсредоточат на местата извън застроените зони.
(11)
Фините прахови частици (ПЧ2,5) имат значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Освен това засега няма определим праг, под който ПЧ2,5 да не представляват риск. По тази причина към този замърсител не следва да се прилага същата правна уредба както към другите замърсители на въздуха. Целта следва да бъде общо намаляване на концентрациите в градска среда, за да се осигури възможност на голяма част от населението да се възползва от по-високо качество на въздуха. За да се осигури навсякъде минимална степен на опазване на здравето обаче, този подход следва да се съчетае с установяването на пределно допустима стойност, предшествана първоначално от целева стойност.
(12)
Съществуващите целеви стойности и дългосрочни цели за осигуряване на ефикасна защита срещу вредното въздействие на озона върху човешкото здраве, растителността и екосистемите следва да останат непроменени. По отношение на озона следва да се определят алармен праг и информационен праг с оглед предпазване на населението като цяло или съответно на по-уязвимите части от него от краткотрайни експозиции на повишени озонови концентрации. Тези прагове следва да се обвържат с разпространение на информация сред населението относно рисковете от експозиция и с вземането на краткосрочни мерки, ако това е целесъобразно, за намаляване на нивото на озона в случай на превишаване на алармения праг.
(13)
Озонът е трансграничен замърсител, образуващ се в атмосферата от емисии на първични замърсители, предмет на Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители (12). Напредъкът в постигане на целите за качеството на въздуха и дългосрочните цели за озона, изложени в настоящата директива, следва да се определя с оглед на целите и таваните, предвидени в Директива 2001/81/ЕО, а където е целесъобразно, посредством изпълнението на плановете за качеството на въздуха, както се предвижда съгласно настоящата директива.
(14)
Постоянните измервания следва да бъдат задължителни в зоните и агломерациите, където са превишени дългосрочните цели за озона или оценъчните прагове за други замърсители. Информацията от постоянните измервания може да бъде допълнена от методи за моделиране и/или индикативни измервания, за да се даде възможност за интерпретиране на данните от гледна точка на географското разпределение на концентрациите. Използването на допълнителни методи за оценка следва да направи възможно намаляването на изисквания минимален брой стационарни пунктове за вземане на проби.
(15)
Емисиите от природни източници могат да бъдат оценени, но не могат да бъдат контролирани. Затова когато делът на природните емисии от замърсители в атмосферния въздух може да бъде определен с достатъчна сигурност и когато превишените нива се дължат изцяло или частично на тези природни емисии, те могат, при изложените в настоящата директива условия, да бъдат приспаднати при оценката на спазването на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха. Емисиите, допринасящи за превишаване на пределно допустимите стойности на прахови частици ПЧ10 и приписвани на опесъчаването или посипването на пътищата със сол през зимата, също могат да бъдат приспаднати при оценката на спазването на пределно допустимите стойности на качеството на въздуха, при условие че са били взети достатъчни мерки за намаляване на концентрациите.
(16)
В зони и агломерации с особено тежки условия следва да се удължи крайният срок за постигане съответствие с пределно допустимите стойности за качеството на въздуха в случаите, при които в конкретни зони и агломерации, независимо от прилагането на подходящи мерки за намаляване на замърсяването, съществуват остри проблеми, свързани със съответствието. Всякакво удължаване на срока за дадена зона или агломерация следва да бъде придружено от подробен план, подлежащ на оценка от страна на Комисията, за да се осигури съответствието в рамките на преразгледаните срокове. Наличието на необходимите общностни мерки, които отразяват установената цел в Тематичната стратегия относно замърсяването на въздуха, за намаляване на емисиите от източника е важно за ефективното намаляване на емисиите до времевата рамка, определена в настоящата директива, за съответствие с пределно допустимите стойности, като това следва да се вземе предвид при оценяването на заявления за удължаване на крайните срокове за постигане на съответствие.
(17)
Необходимите общностни мерки за намаляване на емисиите при източника, по-специално мерките за подобряване на ефективността на законодателството на Общността по отношение на емисиите от промишлени източници, за намаляване на емисиите от отработени газове от двигатели, монтирани на тежкотоварни превозни средства, за допълнително намаляване на разрешените от държавите-членки на национално равнище емисии на основни замърсители и на емисиите, свързани със зареждането на бензинови автомобили на бензиностанции, както и за справяне с проблема относно съдържанието на сяра в горивата, включително корабните горива, следва да бъдат надлежно разгледани от всички компетентни институции като въпрос от първостепенна важност.
(18)
Планове за качеството на въздуха следва да бъдат изготвени за зоните и агломерациите, в които концентрациите на замърсителите в атмосферния въздух надвишават съответните целеви стойности за качеството на въздуха или пределно допустимите стойности, увеличени с всякакви временни допустими отклонения, ако има такива. Замърсителите на въздуха представляват емисии от най-различни източници и дейности. За да се осигури последователността на различните политики, такива планове за качеството на въздуха следва да бъдат съгласувани по възможност и интегрирани с плановете и програмите, изготвени съгласно Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (13), Директива 2001/81/ЕО и Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (14). При издаване на разрешителни за промишлени дейности съгласно Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (15) изцяло ще се вземат под внимание и целите, свързани с качеството на атмосферния въздух, предвидени в настоящата директива.
(19)
Следва да бъдат изготвени планове за действие, посочващи необходимите краткосрочни мерки в случай на риск от превишаване на един или повече алармени прагове, за да се намали рискът и да се ограничи неговото времетраене. Когато рискът касае една или повече пределно допустими стойности или целеви стойности, държавите-членки могат, когато това е уместно, да изготвят такива краткосрочни планове за действие. По отношение на озона такива краткосрочни планове за действие следва да вземат предвид разпоредбите на Решение 2004/279/ЕО на Комисията от 19 март 2004 г. относно насоките за изпълнение на Директива 2002/3/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно озона в атмосферния въздух (16).
(20)
Държавите-членки следва да провеждат взаимни консултации, ако след значително замърсяване, произтекло в дадена държава-членка, нивото на замърсителя надвишава или има вероятност да надвиши съответните целеви нива за качество на въздуха, увеличени с допустимите отклонения, където има такива, или съответно алармения праг. Трансграничният характер на определени замърсители, като озона и праховите частици, може да наложи осъществяването на координация между съседни държави-членки за изготвяне и изпълнение на планове за качеството на въздуха и на краткосрочни планове за действие, както и за информиране на обществеността. Когато това е целесъобразно, държавите-членки следва да си сътрудничат с трети държави, като ранното ангажиране на страните кандидатки е от особено значение.
(21)
Необходимо е държавите-членки и Комисията да събират, обменят и разпространяват информация относно качеството на въздуха с цел да се опознае по-добре въздействието на замърсяването на въздуха и да се изработят подходящи политики. На обществеността следва също така да бъде предоставяна лесно достъпна актуална информация за концентрациите на всички регламентирани замърсители на атмосферния въздух.
(22)
За да се улесни използването и сравняването на информация относно качеството на въздуха, данните трябва да се предават на Комисията в стандартизирана форма.
(23)
Необходимо е да се адаптират процедурите за предоставяне, оценка и докладване на данни за качеството на въздуха, за да се направи възможно използването на електронни средства и интернет като основни пътища за предоставяне на информация, така че тези процедури да съответстват на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (Inspire) (17).
(24)
Целесъобразно е да се предвиди възможността за адаптиране на използваните критерии и методи за оценка на качеството на атмосферния въздух и на предоставяната информация към научния и техническия прогрес.
(25)
Тъй като целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради трансграничния характер на замърсителите на въздуха и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки съгласно принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.
(26)
Държавите-членки следва да предвидят правила относно санкциите, приложими при нарушаване на разпоредбите на настоящата директива, и да обезпечат тяхното прилагане. Санкциите следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
(27)
Определени разпоредби на отменените от настоящата директива актове следва да останат в сила, за да се осигури продължаване действието на съществуващите прагове на азотен диоксид във въздуха до тяхната замяна, считано от 1 януари 2010 г., продължаване действието на разпоредбите относно изготвяне на доклади за качеството на въздуха до приемането на нови мерки за изпълнение и продължаване действието на задълженията по предварителната оценка на качеството на въздуха, предвидена с Директива 2004/107/ЕО.
(28)
Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничи до тези разпоредби, които представляват съществена промяна в сравнение с предходните директиви.
(29)
Съгласно точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (18) държавите-членки са насърчавани да изготвят, за самите тях и в интерес на Общността, техни собствени таблици, които илюстрират възможно най-добре съответствието между директивата и мерките по транспонирането, и да ги направят обществено достояние.
(30)
Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-конкретно от Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално настоящата директива се стреми да подпомогне включването в политиките на Съюза на високо равнище на опазване на околната среда и подобряването на качеството на околната среда съгласно принципа за устойчиво развитие, установен в член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
(31)
Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (19).
(32)
На Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да изменя приложения I-VI, приложения VIII-Х и приложение XV. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.
(33)
Клаузата за транспониране изисква от държавите-членки да осигурят своевременното въвеждане на необходимите измервания в градска среда, така че да може да се определи „показателят за средна експозиция“, за да се гарантира изпълнението на изискванията, свързани с оценката на националната цел за намаляване на експозицията и с изчисляване на показателя за средна експозиция,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет
Настоящата директива установява мерки, целящи следното:
1.
определяне и въвеждане на цели за качеството на атмосферния въздух, предназначени за избягване, предпазване от или намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда като цяло;
2.
оценяване на качеството на атмосферния въздух в държавите-членки въз основа на общи методи и критерии;
3.
получаване на информация за качеството на атмосферния въздух, за да се подпомогне борбата със замърсяването на въздуха и вредните въздействия и да се наблюдават дългосрочните тенденции и подобрения в резултат на националните и общностните мерки;
4.
гарантиране получаването от обществеността на такава информация за качеството на атмосферния въздух;
5.
запазване качеството на въздуха, когато то е добро, и подобряването му в други случаи;
6.
насърчаване на засиленото сътрудничество между държавите-членки за намаляване замърсяването на въздуха.
Член 2
Определения
По смисъла на настоящата директива:
1.
„атмосферен въздух“ означава въздухът на открито в тропосферата, с изключение на този на работните места, определени с Директива 89/654/ЕИО (20), за които се прилагат разпоредбите относно здравето и безопасността на работното място и до които членовете на обществеността нямат редовен достъп;
2.
„замърсител“ означава всяко вещество, налично в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло;
3.
„ниво“ означава концентрацията на някой замърсител в атмосферния въздух или отлагането му върху повърхности в определен период от време;
4.
„оценка“ означава всеки метод, използван за измерване, изчисляване, предвиждане или определяне на нивата;
5.
„пределно допустима стойност“ означава ниво, определено на основата на научни познания, с цел да се избегне, предотврати или намали вредното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло, което трябва да се постигне в рамките на определен период и след което не трябва да бъде превишавано;
6.
„критично ниво“ означава ниво, определено на основата на научни познания, при превишаването на което могат да възникнат преки неблагоприятни последици върху някои обекти, като например дървета, други растения или природни екосистеми, но не и върху хората;
7.
„допустимо отклонение“ означава процент от пределно допустимата стойност, с който последната може да бъде превишена съгласно условията, определени в настоящата директива;
8.
„планове за качество на въздуха“ означава планове, които определят мерки за постигане на допустимите стойности или целевите стойности;
9.
„целева стойност“ означава ниво, установено с цел избягване, предотвратяване или намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло, което следва да бъде постигнато, когато е възможно, в рамките на определен период;
10.
„алармен праг“ означава всяко ниво, чието превишаване е свързано с риск за човешкото здраве, дори и при кратковременна експозиция на населението като цяло, и при превишаването на което държавите-членки следва да предприемат незабавни стъпки;
11.
„информационен праг“ означава всяко ниво, превишаването на което е свързано с риск за човешкото здраве, дори и при кратковременна експозиция за особено чувствителни групи от населението, и за което е необходимо незабавно предоставяне на подходяща информация;
12.
„горен оценъчен праг“ означава ниво, под което за оценяване качеството на атмосферния въздух могат да бъдат използвани комбинация от методи за постоянни измервания и методи на моделиране и/или индикативни измервания;
13.
„долен оценъчен праг“ означава ниво, под което за оценка на качеството на атмосферния въздух могат да бъдат използвани само методи на моделиране или методи за обективна оценка;
14.
„дългосрочна цел“ означава ниво, което следва да бъде достигнато в дългосрочен план, освен когато не може да бъде достигнато чрез съразмерни мерки, с цел да се осигури ефективно опазване на човешкото здраве и околната среда;
15.
„емисии от природни източници“ означава емисии на замърсители, които не са причинени пряко или непряко от човешка дейност и включват такива явления, като вулканични изригвания, сеизмична активност, геотермална активност, пожари в диви местности, бурни ветрове, морски пръски или повторно суспендиране в атмосферата или пренос на природни частици от сухите региони;
16.
„зона“ означава част от територията на някоя държава-членка, определена от последната за целите на оценката и управлението на качеството на атмосферния въздух;
17.
„агломерация“ означава зона на голям град с по-малки селища около него с население, превишаващо 250 000 жители, или, ако жителите са 250 000 или по-малко, с определена гъстота на населението на km2, която се установява от държавата-членка;
18.
„ПЧ10“ означава прахови частици, които преминават през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтния метод за определяне и измерване на ПЧ10, EN 12341, с 50-процентна ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър от 10 µm;
19.
„ПЧ2,5“ означава прахови частици, които преминават през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтния метод за определяне и измерване на ПЧ2,5, EN 14907, с 50-процентна ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър от 2,5 µm;
20.
„показател за средна експозиция на населението“ означава средното ниво, определено на основата на измервания в градски фонови пунктове за мониторинг, разположени на цялата територия на дадена държава-членка, което отразява експозицията на населението. То се използва, за да се изчисли националната цел за намаляване експозицията на населението и задължението във връзка с концентрациите на експозицията;
21.
„задължение във връзка с концентрациите на експозицията“ означава ниво, определено въз основа на показателя за средна експозиция на населението, с цел да се намалят вредните въздействия върху човешкото здраве, което следва да бъде постигнато за определен срок;
22.
„национална цел за намаляване на експозицията“ означава процентното намаление на средната експозиция на населението на дадена държава-членка, определено за съответната година, за да се намалят вредните въздействия върху човешкото здраве, и което трябва да бъде постигнато, когато е възможно, за определен срок;
23.
„градски фонови пунктове за мониторинг“ означава места в градските зони, където нивата са индикативни за експозицията на по-голямата част от градското население;
24.
„азотни оксиди“ означава сумарната концентрация в милиардни части (ppbv) на азотен оксид и азотен диоксид, изразена в единици масова концентрация на азотен диоксид (µg/m3);
25.
„постоянни измервания“ означава измервания, които се извършват на постоянни площадки, чрез непрекъснато или произволно вземане на проби за определяне на нивата в съответствие с поставените цели за качество на данните;
26.
„индикативни измервания“ означава измервания, които си поставят по-малко строги цели по отношение качеството на данните в сравнение с постоянните измервания;
27.
„летливи органични съединения“ (ЛОС) означава органични съединения от антропогенни и биогенни източници, различни от метана, които са в състояние да образуват фотохимични окислители при взаимодействието им с азотни оксиди при наличието на слънчева светлина;
28.
„прекурсори на озона“ означава вещества, които допринасят за образуване на приземния озон, някои от които са изброени в приложение X.
Член 3
Отговорности
Държавите-членки определят компетентните органи и структури на съответните нива, които отговарят за следното:
а)
оценка на качеството на атмосферния въздух;
б)
одобряване на системи за измерване (методи, оборудване, мрежи и лаборатории);
в)
гарантиране на точност на измерванията;
г)
анализ на методите за оценка;
д)
координиране на тяхната територия, ако Комисията е организирала програми за осигуряване на качеството в рамките на Общността;
е)
сътрудничество с други държави-членки и с Комисията.
Когато е целесъобразно, компетентните органи и структури следва да се придържат към разпоредбите, посочени в раздел В от приложение I.
Член 4
Определяне на зони и агломерации
Държавите-членки определят зони и агломерации на своята територия. Оценката и управлението на качеството на въздуха се осъществяват във всички зони и агломерации.
ГЛАВА II
ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
РАЗДЕЛ 1
Оценка на качеството на атмосферния въздух по отношение на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици, олово, бензен и въглероден оксид
Член 5
Режим на извършване на оценка
1. Горните и долните оценъчни прагове, посочени в раздел А от приложение II, се прилагат към серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10 и ПЧ2,5), олово, бензен и въглероден оксид.
Всяка зона и агломерация се класифицира по отношение на тези оценъчни прагове.
2. Класификацията, посочена в параграф 1, се преразглежда на всеки пет години в съответствие с процедурата, определена в раздел Б от приложение II.
Въпреки това класификациите се преразглеждат по-често в случай на значителни промени в дейностите, свързани с концентрациите в атмосферния въздух на серен диоксид, азотен диоксид или, когато е уместно, азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10, ПЧ2,5), олово, бензен или въглероден оксид.
Член 6
Критерии за оценка
1. Държавите-членки оценяват качеството на атмосферния въздух по отношение на замърсителите, посочени в член 5, във всички зони и агломерации, в съответствие с критериите, посочени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член, и в съответствие с критериите, посочени в приложение III.
2. Във всички зони и агломерации, където нивото на замърсителите, посочени в параграф 1, превишава горните оценъчни прагове, определени за тези замърсители, се използват постоянни измервания за оценяване качеството на атмосферния въздух. Тези постоянни измервания могат да бъдат допълнени с методи на моделиране и/или индикативни измервания за получаване на адекватна информация за пространственото разпределение на качеството на атмосферния въздух.
3. Във всички зони и агломерации, където нивото на замърсителите, посочени в параграф 1, е по-ниско от горните оценъчни прагове, определени за тези замърсители, може да се използва комбинация от постоянни измервания и методи на моделиране и/или индикативни измервания за оценяване качеството на атмосферния въздух.
4. Във всички зони и агломерации, където нивото на замърсителите, посочени в параграф 1, е по-ниско от долния оценъчен праг, определен за тези замърсители, методите на моделиране или на обективна оценка, или и двата метода са достатъчни за извършване на оценка на качеството на атмосферния въздух.
5. Освен оценките, посочени в параграфи 2, 3 и 4, се извършват измервания в извънградски пунктове за мониторинг, далеч от значими източници на замърсяване на въздуха, с цел да се набави най-малкото информация за общата масова концентрация и за концентрациите на отделни химичeски компоненти на фините прахови частици (ПЧ2,5) на средногодишна основа, като същите се извършват в съответствие със следните критерии:
а)
един пункт за вземане на проби се разполага на всеки 100 000 km2;
б)
всяка държава-членка определя поне една измервателна станция или може, по силата на споразумение със съседна държава-членка, да определи една или няколко общи измервателни станции, които да покриват съответните съседни зони, за да се завърши необходимото пространствено разпределение;
в)
когато е целесъобразно, мониторингът се координира със стратегията за мониторинг и програмата за измервания на Съвместната програма за наблюдение и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (ЕМЕР);
г)
раздели А и В от приложение I се прилагат във връзка с целите за качество на данните за измерванията на масова концентрация на праховите частици, а приложение IV се прилага в неговата цялост.
Държавите-членки информират също така Комисията за методите, използвани за измерването на химичния състав на фините прахови частици (ПЧ2,5).
Член 7
Пунктове за вземане на проби
1. Местоположението на пунктовете за вземане на проби за измерването на нивата на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици (ПЧ10, ПЧ2,5), олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух се определя посредством критериите, изброени в приложение III.
2. Във всяка зона или агломерация, където постоянните измервания са единствен източник на информация за оценка качеството на въздуха, броят на пунктовете за вземане на проби за всеки съответен замърсител е не по-малък от минималния брой пунктове за вземане на проби, определен в раздел А от приложение V.
3. За зоните и агломерациите, където информацията от постоянните измервания от пунктовете за вземане на проби се допълва от информация, получена с методите на моделиране и/или индикативно измерване, общият брой на пунктове за вземане на проби, определен в раздел А от приложение V, може да бъде намален с 50 %, при условие че са изпълнени следните условия:
а)
допълващите методи предоставят достатъчна информация за извършване на оценка на качеството на въздуха по отношение на пределно допустимите стойности или алармените прагове, както и адекватна информация за обществеността;
б)
броят на пунктовете за вземане на проби, които ще бъдат разположени, и пространственото разпределение на други методи са достатъчни за установяване концентрацията на съответния замърсител, в съответствие с целите за качество на данните, определени в раздел А от приложение I, и позволяват резултатите от оценката да изпълнят критериите, определени в раздел Б от приложение I.
Резултатите от моделирането и/или представителното измерване се вземат предвид при оценката на качеството на въздуха по отношение на пределно допустимите стойности.
4. Прилагането в държавите-членки на критериите за избор на пунктове за вземане на проби се наблюдава от Комисията, така че да се улесни хармонизираното прилагане на тези критерии в целия Европейски съюз.
Член 8
Референтни методи за измерване
1. Държавите-членки прилагат референтните методи на измерване и критериите, определени в раздели А и В от приложение VI.
2. Други методи на измерване могат да бъдат използвани, като се спазят условията, посочени в раздел Б от приложение VI.
РАЗДЕЛ 2
Оценка на качеството на атмосферния въздух по отношение на озона
Член 9
Критерии за оценка
1. Когато в дадена зона или агломерация концентрациите на озон са превишили дългосрочните цели, определени в раздел В от приложение VII, през някоя от предходните пет години на измерване, се предприемат постоянни измервания.
2. Когато са налични данни за по-малко от пет години, държавата-членка може, за целите на определяне дали през тези пет години са превишени дългосрочните цели, посочени в параграф 1, да комбинира резултатите от краткосрочни кампании по измерване, осъществени където и когато е вероятно нивата да бъдат най-високи, с резултатите, получени от инвентаризация на емисиите и от моделиране.
Член 10
Пунктове за вземане проби
1. Разполагането на пунктовете за вземане на проби за измерването на нивата на озон се определя посредством критериите, посочени в приложение VIII.
2. Пунктовете за вземане на проби за постоянни измервания на нивата на озон във всяка зона или агломерация, в която измерването е единствен източник на информация за оценяване качеството на въздуха, са не по-малко от минималния брой пунктове за вземане на проби, определен в раздел А от приложение IX.
3. За зоните и агломерациите, където информацията от пунктовете за вземане на проби за постоянни измервания се допълва от информация, получена с методите на моделиране и/или индикативни измервания, броят на пунктове за вземане на проби, определен в раздел А от приложение IX, може да бъде намален, при условие че са изпълнени следните условия:
а)
допълващите методи предоставят достатъчно информация за извършване на оценка на качеството на въздуха по отношение на целевите стойности, дългосрочните цели, информационните и алармените прагове;
б)
броят на пунктовете за вземане на проби, които ще бъдат разположени, и пространственото разпределение на други методи са достатъчни за установяване концентрацията на озона, в съответствие с целите за качество на данните, посочени в раздел А от приложение I, и позволяват резултатите от оценката да отговорят на критериите, посочени в раздел Б от приложение I;
в)
броят на пунктовете за вземане на проби във всяка зона или агломерация възлиза поне на една пункт за вземане на проби на два милиона жители или един пункт за вземане на проби на 50 000 km2, което от двете води до по-голям брой пунктове за вземане на проби, но броят не трябва да бъде по-малък от един пункт във всяка зона или агломерация;
г)
азотният диоксид се измерва във всички останали пунктове за вземане на проби освен в извънградските фонови станции, както е посочено в раздел А от приложение VIII.
Резултатите от моделирането и/или индикативното измерване се вземат предвид при оценката на качеството на въздуха по отношение на целевите стойности.
4. Азотният диоксид се измерва в най-малко 50 % от пунктовете за вземане на проби за озон съгласно изискванията на раздел А от приложение IX. Това измерване е непрекъснато, с изключение в извънградските фонови станции, както е посочено в раздел А от приложение VIII, когато могат да се използват други методи на измерване.
5. В зоните и агломерациите, където през всяка от предходните пет години на измерване концентрациите са били по-ниски от дългосрочните цели, броят на пунктовете за вземане на проби за постоянни измервания се определя в съответствие с раздел Б от приложение IX.
6. Всяка държава-членка осигурява разполагането и експлоатацията на поне един пункт за вземане на проби на своята територия, който да предоставя данни за концентрацията на прекурсорите на озона, изброени в приложение X. Всяка държава-членка избира броя и разполагането на станциите, в които ще се измерват прекурсорите на озона, като взема предвид целите и методите, установени в приложение X.
Член 11
Референтни методи за измерване
1. Държавите-членки прилагат референтните методи за измерване на нивата на озона, посочени в раздел А, точка 8 от приложение VI. Други методи на измерване могат да бъдат използвани, като се спазят условията, посочени в раздел Б от приложение VI.
2. Всяка държава-членка информира Комисията за методите, които използва за вземане на проби и измерване на ЛОС, посочени в приложение X.
ГЛАВА III
УПРАВЛЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
Член 12
Изисквания, когато нивата са по-ниски от пределно допустимите стойности
В зоните и агломерациите, където нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ПЧ10, ПЧ2,5, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух са по-ниски от съответните пределно допустими стойности, определени в приложения XI и XIV, държавите-членки поддържат нивата на тези замърсители под пределно допустимите стойности и се стремят да запазят най-добро качеството на атмосферния въздух, което да съответства на устойчивото развитие.
Член 13
Пределно допустими стойности и алармени прагове за опазване на човешкото здраве
1. Държавите-членки гарантират, че в техните зони и агломерации нивата на серен диоксид, ПЧ10, олово и въглероден оксид в атмосферния въздух не превишават пределно допустимите стойности, посочени в приложение XI.
По отношение на азотния диоксид и бензена пределно допустимите стойности, определени в приложение XI, не могат да бъдат по-високи от стойностите, посочени в него.
Съобразяването с тези изисквания се оценява в съответствие с приложение III.
Допустимите отклонения, посочени в приложение XI, се прилагат в съответствие с член 22, параграф 3 и член 23, параграф 1.
2. Алармените прагове за концентрации на серен диоксид и азотен диоксид в атмосферния въздух са тези, определени в раздел А от приложение XII.
Член 14
Критични нива
1. Държавите-членки осигуряват съобразяването с критичните нива, посочени в приложение XIII, оценени в съответствие с раздел А от приложение III.
2. Когато постоянните измервания са единствен източник на информация за оценяване качеството на въздуха, броят на пунктовете за вземане на проби е не по-малък от минималния брой, определен в раздел В от приложение V. Когато тази информация е допълнена от индикативни измервания или моделиране, минималният брой на пунктовете за вземане на проби може да бъде намален с 50 %, доколкото оценяваните концентрации на съответните замърсители могат да бъдат установени в съответствие с целите за качество на данните, определени в раздел А от приложение I.
Член 15
Национална цел за намаляване експозицията на ПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве
1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, за намаляване експозицията на ПЧ2,5 с оглед достигането на националната цел за намаляване на експозицията, посочена в раздел Б от приложение XIV, до годината, определена в него.
2. Държавите-членки гарантират, че показателят за средна експозиция на населението за 2015 г., определен в съответствие с раздел A от приложение XIV, не превишава задължението във връзка с концентрациите на експозицията, посочено в раздел В от същото приложение.
3. Показателят за средна експозиция на ПЧ2,5 се оценява в съответствие с раздел А от приложение XIV.
4. Всяка държава-членка гарантира, в съответствие с приложение III, че разпределението и броят пунктове за вземане на проби, на чиито измервания се основава показателят за средна експозиция на ПЧ2,5, отразяват адекватно експозицията на населението. Броят на пунктовете за вземане на проби е не по-малък от този, определен при прилагането на раздел Б от приложение V.
Член 16
Целева стойност и пределно допустима стойност на ПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве
1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, за да гарантират, че концентрациите на ПЧ2,5 в атмосферния въздух не превишават целевата стойност, установена в раздел Г от приложение XIV, считано от датата, посочена в него.
2. Държавите-членки гарантират, че концентрациите на ПЧ2,5 в атмосферния въздух не превишават пределно допустимата стойност, установена в раздел Д от приложение XIV, на територията на техните зони и агломерации, считано от датата, посочена в него. Съобразяването с тези изисквания се оценява в съответствие с приложение III.
3. Допустимото отклонение, посочено в раздел Д от приложение XIV, се прилага в съответствие с член 23, параграф 1.
Член 17
Изисквания в зони и агломерации, където концентрациите на озон превишават целевите стойности и дългосрочните цели
1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, за да гарантират постигането на целевите стойности и дългосрочните цели.
2. За зоните и агломерациите, в които някоя целева стойност е превишена, държавите-членки гарантират осъществяването на програмата, изготвена съгласно член 6 от Директива 2001/81/ЕО и, при необходимост, на план за качество на въздуха, за да се постигнат целевите стойности, освен когато те не могат да бъдат постигнати чрез мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, от датата, определена в раздел Б от приложение VII към настоящата директива.
3. За зоните и агломерациите, в които нивата на озон в атмосферния въздух са по-високи от дългосрочните цели, но по-ниски или равни на целевите стойности, държавите-членки подготвят и осъществяват икономически ефективни мерки, за да постигнат дългосрочните цели. Тези мерки следва най-малкото да са съвместими с принципите на всички планове за качество на въздуха и с програмата, посочени в параграф 2.
Член 18
Изисквания в зони и агломерации, където концентрациите на озон отговарят на дългосрочните цели
В зони и агломерации, където нивата на озон отговарят на дългосрочните цели, държавите-членки поддържат тези нива по-ниски от дългосрочните цели, доколкото го позволяват фактори, като трансграничното естество на озоновите замърсявания и метеорологичните условия, и запазват посредством съразмерни мерки най-добро качество на атмосферния въздух, съвместимо с устойчивото развитие и високото ниво на опазване на околната среда и човешкото здраве.
Член 19
Мерки, които се изискват в случай на превишаване на информационните или алармените прагове
В случай на превишаване на информационен праг, определен в приложение XII, или на някой от алармените прагове, посочени в същото приложение, държавите-членки предприемат необходимите мерки за информиране на обществеността посредством радио, телевизия, вестници или интернет.
Държавите-членки също така предоставят на Комисията предварителна информация относно регистрираните нива и продължителността на периодите, през които са били превишени аларменият или информационният праг.
Член 20
Емисии от природни източници
1. Държавите-членки изпращат на Комисията, за определена година, списък на зоните и агломерациите, където превишаванията на пределно допустимите стойности за определен замърсител се дължат на емисии от природни източници. Държавите-членки предоставят информация за концентрациите и източниците и доказателства, че превишаванията могат да се дължат на природни източници.
2. Когато Комисията е била информирана за превишаване, което може да бъде отдадено на природни източници в съответствие с параграф 1, това превишаване не се смята за превишаване за целите на настоящата директива.
3. Комисията публикува в срок до 11 юни 2010 г. насоки за доказване и приспадане на превишавания, които могат да се дължат на природни източници.
Член 21
Превишавания, които могат да се отдадат на зимното опесъчаване или осоляване на пътищата
1. Държавите-членки могат да посочат зони или агломерации, в които пределно допустимите стойности за ПЧ10 са превишени в атмосферния въздух поради повторното суспендиране на частици при зимното опесъчаване или осоляване на пътищата.
2. Държавите-членки изпращат на Комисията списъци на всички такива зони или агломерации заедно с информация за концентрациите и източниците на ПЧ10 в тях.
3. Когато информират Комисията в съответствие с член 27, държавите-членки предоставят необходимите доказателства, за да посочат, че всякакви превишавания се дължат на такива повторно суспендирани частици и че са били предприети разумни мерки за понижаването на концентрациите.
4. Без да се засяга член 20, в случаите на зони и агломерации, посочени в параграф 1 от настоящия член, е необходимо държавите-членки да приложат плана за качество на въздуха, предвиден в член 23, само доколкото превишаванията могат да бъдат отдадени на източници на ПЧ10, различни от зимното опесъчаване или осоляване на пътищата.
5. Комисията публикува насоки за определяне на емисиите от повторно суспендиране на частици, причинено от зимното опесъчаване или осоляване на пътищата, в срок до 11 юни 2010 г.
Член 22
Удължаване на крайните срокове за постигане и освобождаване от задължението да се прилагат някои пределно допустими стойности
1. Когато в дадена зона или агломерация не може да бъде постигнато съобразяване с пределно допустимите стойности за азотен диоксид или бензен в рамките на посочения в приложение XI краен срок, съответната държава-членка може да удължи този краен срок максимум с пет години за тази конкретна зона или агломерация, при условие че се състави план за качеството на въздуха, в съответствие с член 23, за зоната или агломерацията, за която се отнася удължаването на срока; този план за качеството на въздуха се допълва от информацията, посочена в раздел Б от приложение XV, за съответните замърсители и посочва как ще се постигне съответствие с пределно допустимите стойности преди новия краен срок.
2. Когато в определена зона или агломерация не може да се постигне съответствие с пределно допустимите стойности за ПЧ10, посочени в приложение XI, поради специфичните характеристики на дисперсия на мястото, неблагоприятни климатични условия или трансграничен пренос на емисии, държавата-членка се освобождава от задължението да прилага тези пределно допустими стойности в срок до 11 юни 2011 г., ако са изпълнени условията, предвидени в параграф 1, и държавата-членка докаже, че на национално, регионално и местно равнище са взети всички необходими мерки за спазване на крайните срокове.
3. Когато някоя държава-членка прилага параграф 1 или 2, тя гарантира, че пределно допустимите стойности за всеки замърсител не се превишават с повече от максимално допустимото отклонение, определено в приложение XI за всеки от съответните замърсители.
4. Държавите-членки нотифицират Комисията, когато смятат, че параграф 1 или 2 е приложим, и представят плана за качество на въздуха, посочен в параграф 1, включително всякаква свързана с него информация, необходима на Комисията, за да прецени дали са удовлетворени или не съответните условия. В своята оценка Комисията взема предвид очакваното въздействие върху настоящото и бъдещото качество на атмосферния въздух в държавите-членки, произтичащо от мерките, които са били предприети от държавите-членки, както и очакваното въздействие върху качеството на атмосферния въздух, произтичащо от настоящите мерки на Общността и от планираните мерки на Общността, които се предлагат от Комисията.
Когато Комисията не е направила възражения в рамките на девет месеца след получаване на уведомлението, съответните условия за прилагането на параграф 1 или 2 се смятат за удовлетворени.
Ако бъдат направени възражения, Комисията може да изиска държавата-членка да коригира или да представи нови планове за качеството на въздуха.
ГЛАВА IV
ПЛАНОВЕ
Член 23
Планове за качество на въздуха
1. Когато в определени зони или агломерации нивата на замърсителите в атмосферния въздух превишават която и да е пределно допустима стойност или целева стойност, увеличени с което и да е съответстващо допустимо отклонение за всеки от случаите, държавите-членки гарантират създаването на планове за качество на въздуха за тези зони и агломерации, за да се постигне съответната пределно допустима стойност или целева стойност, посочена в приложения XI и XIV.
В случай на превишавания на тези пределно допустими стойности, за които крайният срок за постигане е изтекъл, плановете за качество на въздуха посочват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. Плановете за качеството на въздуха могат допълнително да включват конкретни мерки, насочени към защитата на чувствителни групи от населението, включително деца.
Тези планове за качеството на въздуха включват най-малко информацията, посочена в раздел А от приложение XV, и могат да включат мерки съгласно член 24. Тези планове се съобщават на Комисията без отлагане, но не по-късно от две години след края на годината, в която е било наблюдавано първото превишаване.
Когато трябва да се изготвят и изпълнят планове за качество на въздуха по отношение на няколко замърсители, държавите-членки изготвят и изпълняват, по целесъобразност, интегрирани планове за качеството на въздуха, обхващащи всички съответни замърсители.
2. Държавите-членки гарантират, доколкото е възможно, съответствието с другите планове, които се изискват съгласно Директива 2001/80/ЕО, Директива 2001/81/ЕО или Директива 2002/49/ЕО, за да се постигнат съответните цели по опазване на околната среда.
Член 24
Краткосрочни планове за действие
1. Когато в определена зона или агломерация има риск нивата на замърсителите да превишат един или повече от алармените прагове, посочени в приложение XII, държавите-членки изготвят планове за действие, съдържащи мерките, които ще се предприемат в краткосрочен план, за да се намали рискът от превишаване или неговата продължителност. Когато този риск се отнася до една или повече от пределно допустимите стойности или целевите стойности, посочени в приложения VII, ХI и ХIV, държавите-членки могат, когато е уместно, да изготвят такива краткосрочни планове за действие.
Все пак, когато има риск да бъде превишен аларменият праг за озон, посочен в раздел Б от приложение XII, държавите-членки разработват такива краткосрочни планове за действие само когато смятат, че съществува значителна вероятност, като се вземат предвид националните географски, метеорологични и икономически условия, да се намали рискът, продължителността или сериозността на такова превишаване. При изготвянето на такива краткосрочни планове за действие държавите-членки вземат предвид Решение 2004/279/ЕО.
2. Краткосрочните планове за действие, посочени в параграф 1, могат в зависимост от отделния случай да предвиждат ефективни мерки за контрол и, когато е необходимо, за спиране на дейности, които допринасят за риска от превишаване на съответните пределно допустими стойности или целеви стойности, или алармени прагове. Тези планове за действие могат да включват мерки, свързани с движението на моторни превозни средства, строителни дейности, кораби на котвена стоянка, както и с промишлени инсталации или продукти и отопляване на сгради. В рамките на тези планове могат да се разглеждат и специфични действия с цел защитата на чувствителни групи от населението, включително деца.
3. След като държавите-членки са изготвили краткосрочни планове за действие, те предоставят на обществеността и на подходящи организации, като природозащитни организации, потребителски организации, организации, представляващи интересите на чувствителни групи от населението, други съответни органи в областта на здравеопазването и съответните сдружения на промишлени предприятия, резултатите от проучванията си за приложимостта и съдържанието на специфичните краткосрочни планове за действие, както и информация за осъществяването на тези планове.
4. За първи път преди 11 юни 2010 г., а след това на редовни интервали от време Комисията публикува примери за най-добри практики за изготвянето на краткосрочни планове за действие, включително примери за най-добри практики, свързани със защитата на чувствителни групи от населението, включително деца.
Член 25
Трансгранично замърсяване на въздуха
1. Когато алармен праг, пределно допустима стойност или целева стойност, увеличени със съответното допустимо отклонение, или дългосрочна цел са превишени поради значителен трансграничен пренос на замърсители на въздуха или техните прекурсори, заинтересованите държави-членки си сътрудничат и, по целесъобразност, изготвят съвместни дейности, като например изготвяне на съвместни или съгласувани планове за качество на въздуха съгласно член 23, за да се отстранят такива превишавания посредством прилагането на подходящи, но пропорционални мерки.
2. Комисията се приканва да участва и да подпомага всяко сътрудничество по смисъла на параграф 1. Когато е целесъобразно, като взема предвид докладите, изготвени съгласно член 9 от Директива 2001/81/ЕО, Комисията разглежда дали следва да се предприемат по-нататъшни действия на общностно равнище, за да се намалят емисиите на прекурсори, на които се дължи трансграничното замърсяване.
3. Ако е уместно съгласно член 24, държавите-членки изготвят и прилагат съвместни краткосрочни планове за действие, обхващащи съседните зони в други държави-членки. Държавите-членки гарантират, че съседните зони в други държави-членки, които са разработили краткосрочни планове за действие, получават всяка подходяща информация.
4. Когато са превишени информационните или алармените прагове в зони или агломерации, разположени близо до национални граници, информацията се предоставя във възможно най-кратък срок на компетентните власти в засегнатите съседни държави-членки. Тази информация се предоставя също така на обществеността.
5. При изготвянето на планове, предвидени в параграфи 1 и 3, и при информиране на обществеността съгласно параграф 4 държавите-членки се стремят, когато е уместно, да търсят сътрудничество с трети държави, и по-специално със страни кандидатки.
ГЛАВА V
ИНФОРМИРАНЕ И ДОКЛАДВАНЕ
Член 26
Информиране на обществеността
1. Държавите-членки гарантират, че обществеността, както и съответните организации, като природозащитни организации, потребителски организации, организации, представляващи интересите на чувствителни групи от населението, други съответни органи в областта на здравеопазването, както и съответните сдружения на промишлени предприятия, се информират, адекватно и своевременно за следното:
а)
качество на атмосферния въздух в съответствие с приложение XVI;
б)
всички решения за удължаване на срокове съгласно член 22, параграф 1;
в)
всички решения за освобождаване от задължения съгласно член 22, параграф 2;
г)
планове за качество на въздуха, предвидени в член 22, параграф 1 и член 23, и програми, посочени в член 17, параграф 2.
Информацията се предоставя безплатно посредством всички лесно достъпни средства за масово осведомяване, включително интернет или други подходящи средства за телекомуникация, и се вземат предвид разпоредбите, предвидени в Директива 2007/2/ЕО.
2. Държавите-членки предоставят на разположение на обществеността годишните доклади за всички замърсители, обхванати от настоящата директива.
Тези доклади обобщават нивата, превишаващи пределно допустимите стойности, целевите стойности, дългосрочните цели, информационните прагове и алармените прагове за съответните периоди на осредняване. Тази информация се комбинира с обобщена оценка на въздействията на въпросните превишавания. Докладите могат да включват, когато е целесъобразно, подробна информация и оценка за опазване на горите, както и информация за други замърсители, за които са посочени разпоредби за мониторинг в настоящата директива, като например, inter alia, подбрани необхванати от законодателството прекурсори на озона, изброени в раздел Б от приложение X.
3. Държавите-членки информират обществеността за компетентните органи или структури, определени във връзка със задачите, посочени в член 3.
Член 27
Предаване на информация и докладване
1. Държавите-членки гарантират, че информацията за качеството на атмосферния въздух се предоставя на Комисията в рамките на предвидените срокове, определени с мерките за изпълнение, посочени в член 28, параграф 2.
2. Във всички случаи за специфичните цели на оценяване на съответствието с пределно допустимите стойности и критичните нива и постигането на целевите стойности се предоставя информация на Комисията не по-късно от девет месеца след края на всяка година, която включва:
а)
промените, извършени през тази година в списъка и границите на зоните и агломерациите, определени съгласно член 4;
б)
списък на зоните и агломерациите, в които нивата на един или повече замърсители са по-високи от пределно допустимите стойности плюс допустимото отклонение, където има такова, или са по-високи от целевите стойности или критичните нива; а за тези зони и агломерации:
i)
оценените нива и, при необходимост, датите и периодите, в които са наблюдавани тези нива;
ii)
ако е уместно, оценка на дела от природни източници и от повторното суспендиране на частици вследствие на зимното опесъчаване или осоляване на пътищата в измерените нива, които са декларирани пред Комисията съгласно членове 20 и 21.
3. Параграфи 1 и 2 се прилагат към информацията, събирана от началото на втората календарна година след влизането в сила на мерките за изпълнение, посочени в член 28, параграф 2.
Член 28
Мерки за изпълнение
1. Мерките, предназначени да изменят несъществените елементи на настоящата директива, а именно приложения I-VI, приложения VIII-Х и приложение XV, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 29, параграф 3.
Въпреки това измененията не могат да водят до пряка или непряка промяна на някое от следните:
а)
пределно допустими стойности, цели за намаляване на експозицията, критични нива, целеви стойности, информационни или алармени прагове или дългосрочни цели, определени в приложение VII и приложения XI-ХIV;
б)
сроковете за постигане на съответствие с всеки от параметрите, посочени в буква а).
2. В съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 29, параграф 2, Комисията определя допълнителната информация, която се предоставя от държавите-членки съгласно член 27, както и сроковете, в които следва да бъде предоставена такава информация.
В съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 29, параграф 2, Комисията определя също така начини за рационализиране на докладването на данните и взаимния обмен на информация и данни от мрежите и отделните станции, измерващи замърсяването на атмосферния въздух в държавите-членки.
3. Комисията изготвя насоки за споразуменията по въвеждане на общи измервателни станции съобразно член 6, параграф 5.
4. Комисията публикува насоки за доказването на равностойност, посочена в раздел Б от приложение VI.
ГЛАВА VI
КОМИТЕТ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 29
Комитет
1. Комисията се подпомага от комитет, наричан „Комитет по качеството на атмосферния въздух“.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.
Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.
Член 30
Санкции
Държавите-членки определят правилата за санкциите, които се налагат при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Член 31
Отмяна и преходни разпоредби
1. Директиви 96/62/ЕО, 1999/30/ЕО, 2000/69/ЕО и 2002/3/ЕО се отменят считано от 11 юни 2010 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране или прилагане на тези директиви.
Въпреки това, считано от 11 юни 2008 г., се прилага следното:
а)
в Директива 96/62/ЕО член 12, параграф 1 се заменя със следното:
„1. Подробните разпоредби за изпращане на информацията, която се предава съгласно член 11, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в параграф 3“;
б)
в Директива 1999/30/ЕО се заличават член 7, параграф 7, бележка под линия 1 в точка I от приложение VIII и точка VI от приложение IX;
в)
в Директива 2000/69/ЕО се заличават член 5, параграф 7 и точка III от приложение VII;
г)
в Директива 2002/3/ЕО се заличават член 9, параграф 5 и точка II от приложение VIII.
2. Независимо от разпоредбите на параграф 1, първа алинея следните членове остават в сила:
а)
член 5 от Директива 96/62/ЕО - до 31 декември 2010 г.;
б)
член 11, параграф 1 от Директива 96/62/ЕО и член 10, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2002/3/ЕО - до края на втората календарна година след влизането в сила на мерките за изпълнение, посочени в член 28, параграф 2 от настоящата директива;
в)
член 9, параграфи 3 и 4 от Директива 1999/30/ЕО - до 31 декември 2009 г.
3. Позоваванията на отменените директиви се тълкуват като позовавания на настоящата директива и следва да се разбират съгласно таблицата за съответствие в приложение XVII.
4. Решение 97/101/ЕО се отменя считано от края на втората календарна година след влизането в сила на мерките за изпълнение, посочени в член 28, параграф 2 от настоящата директива.
Въпреки това член 7, трето, четвърто и пето тире от Решение 97/101/ЕО се заличават считано от11 юни 2008 г.
Член 32
Преразглеждане
1. Комисията преразглежда през 2013 г. разпоредбите, отнасящи се до ПЧ2,5 и, по целесъобразност, до други замърсители, и представя предложение до Европейския парламент и до Съвета.
По отношение на ПЧ2,5 преразглеждането се предприема с оглед въвеждането на национално правно обвързващо задължение за намаляване на експозицията, за да се заменят националните цели за намаляване на експозицията и да се преразгледа задължението във връзка с концентрациите на експозицията, установени в член 15, като се вземат предвид, inter alia, следните елементи:
-
най-нови научни данни от СЗО и други съответни организации,
-
случаи, свързани с качеството на въздуха и възможности за намаляване на замърсяването в държавите-членки,
-
ревизия на Директива 2001/81/ЕО,
-
осъществен напредък в изпълнението на мерките на Общността за намаляване на замърсителите на въздуха.
2. Комисията взема предвид доколко е изпълнимо приемането на по-амбициозна пределно допустима стойност за ПЧ2,5, преразглежда индикативната пределно допустима стойност за ПЧ2,5 от втория етап и преценява дали да потвърди, или да измени тази стойност.
3. Като част от прегледа Комисията подготвя също така доклад за опита и необходимостта от мониторинга на ПЧ10 и ПЧ2,5, като взема предвид техническия напредък в методите за автоматично измерване. Ако е целесъобразно, се предлагат нови референтни методи за измерване на ПЧ10 и ПЧ2,5.
Член 33
Транспониране
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 11 юни 2010 г. Те съобщават незабавно на Комисията текстовете на тези разпоредби.
Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Въпреки това държавите-членки гарантират, че най-късно до 1 януари 2009 г. ще бъдат установени достатъчен брой градски фонови станции за измерване на ПЧ2,5, необходими за изчисляването на показателя за средна експозиция на населението, съгласно раздел Б от приложение V, за да се постигне съответствие с времевата рамка и условията, посочени в раздел А от приложение XIV.
3. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 34
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 35
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Страсбург на 21 май 2008 година. | [
5,
20
] |
32007R0180 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 180/2007 НА КОМИСИЯТА
от 22 февруари 2007 година
за определяне на размера на възстановяванията, приложим за определени зърнени и оризови продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 13, параграф 3 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1785/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на ориз (2), и по-специално член 14, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
Член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 и член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1785/2003 предвиждат, че разликата между котировките или цените на световния пазар на продуктите, изброени в член 1 от всеки от тези регламенти, и цените в Общността могат да се покриват от възстановявания при износ.
(2)
Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Комисията от 30 юни 2005 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета относно системата за възстановяване на средства при износа на определени селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, както и на критериите за определяне на размера на такова възстановяване (3), уточнява продуктите, за които трябва да се определи размер на възстановяване, който да се прилага, когато тези продукти се изнасят под формата на стоки, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1784/2003 или в приложение IV към Регламент (ЕО) № 1784/2003, в зависимост от случая.
(3)
В съответствие с член 14, първи параграф от Регламент (ЕО) № 1043/2005 размерът на възстановяване за 100 kg от всеки от въпросните основни продукти следва да се определя всеки месец.
(4)
Ангажиментите, поети във връзка с възстановяванията, които могат да се предоставят за износа на селскостопански продукти, съдържащи се в стоките, които не са включени в приложение I към Договора, могат да бъдат застрашени от предварителното определяне на висок размер на възстановяването. Следователно е необходимо да се вземат предпазни мерки в такива ситуации, без обаче да се възпрепятства сключването на дългосрочни договори. Определянето на специфичен размер на възстановяване при предварително определяне на възстановяванията е мярка, която позволява тези различни цели да бъдат постигнати.
(5)
Като се вземе предвид споразумението между Европейската общност и Съединените американски щати за износа на тестени изделия от Общността за Съединените щати, прието с Решение 87/482/ЕИО на Съвета (4), е необходимо да се направи разграничение между възстановяването за стоки, попадащи под кодове по КН 1902 11 00 и 1902 19, според тяхното местоназначение.
(6)
Съгласно член 15, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 трябва да се определи намален размер на възстановяването при износ, като се вземе предвид размерът на възстановяване при производство, който се прилага съгласно Регламент (ЕИО) № 1722/93 на Комисията (5) за въпросните основни продукти, които се използват през приетия период на производство на стоките.
(7)
Спиртните напитки се считат за по-малко чувствителни към цената на зърнените култури, които са използвани при тяхното производство. Въпреки това протокол № 19 към Акта за присъединяване на Обединеното кралство, Ирландия и Дания предвижда, че трябва да се вземат необходимите мерки, за да се улесни използването на зърнени култури на Общността при производството на спиртни напитки, получавани от зърнени култури. Съответно необходимо е да се адаптира размерът на възстановяване, приложим за зърнени култури, изнасяни под формата на спиртни напитки.
(8)
Управителният комитет по зърнените култури не е изразил становище в срока, определен от неговия председател,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Размерът на възстановяванията, приложим за основните продукти, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1043/2005, в член 1 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 и в член 1 от Регламент (ЕО) № 1785/2003 и изнасяни под формата на стоки, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1784/2003 или съответно в приложение IV към Регламент (EО) № 1785/2003, се определя, както е посочено в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 23 февруари 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 22 февруари 2007 година. | [
3,
17
] |
31999R2762 | 31999R2762
L 331/59
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2762/1999 НА КОМИСИЯТА
от 22 декември 1999 година
за адаптиране на максималното годишно риболовно усилие за някои риболовни райони
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (EO) № 2027/95 на Съвета от 15 юни 1995 г. за създаване на система за управление на риболовното усилие по отношение на определени риболовни зони и ресурси на Общността (1), изменен с Регламент (EO) № 149/1999 (2), и по-специално второто тире на член 4 от него,
(1)
като има предвид, че второто тире на член 4 от Регламент (EO) № 2027/95 постановява, че Комисията, по молба на дадена държава-членка, предприема подходящи мерки така че въпросната държава-членка да може да лови риба от квотите си в съответствие с член 6, параграф 2, алинея трета от Регламент (EO) № 685/95 на Съвета от 27 март 1995 г. относно управлението на риболовното усилие по отношение на определени риболовни зони и ресурси на Общността (3);
(2)
като има предвид, че Испания е поискала Комисията да адаптира максималното годишно риболовно усилие, разрешено на нейните риболовни кораби чрез прехвърляне на част от риболовното усилие за статични риболовни уреди до това за теглените уреди, в случай на риболовна дейност, насочена към дънни видове, така че риболовните кораби, плаващи под испански флаг, да са в състояние да използват напълно годишно разпределените квоти съгласно регламентите на Общността;
(3)
като има предвид, че това прехвърляне на риболовно усилие включва само просто адаптиране, което не променя съществуващия баланс и дава възможност първоначално определените нива на риболовно усилие да бъдат адаптирани съгласно сегашното състояние на флота и риболовната дейност да бъде така разнообразена, че да включва други дънни видове риба;
(4)
като има предвид, че настоящият регламент трябва да влезе в сила незабавно, за да позволи на Испания да се възползва по-добре от своите квоти;
(5)
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по рибарство и аквакултури,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Максималното годишно риболовно усилие за Кралство Испания по отношение на дънните риби, използвайки теглени и статични риболовни уреди, както е посочено в приложението към Регламент (EO) № 2027/95 на Съвета, се адаптира, както е определено в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 22 декември 1999 година. | [
7,
18,
6
] |
32008R0926 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 926/2008 НА КОМИСИЯТА
от 19 септември 2008 година
относно издаването на лицензии за внос, за които са подадени заявления през първите седем дни на месец септември 2008 г. в рамките на тарифните квоти, открити съгласно Регламент (ЕО) № 539/2007 за определени продукти в сектора на яйцата и яйчния албумин
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за определяне на общи правила за управление на тарифните квоти за внос на земеделски продукти, които се управляват чрез система на лицензии за внос (2), и по-специално член 7, параграф 2 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 539/2007 на Комисията от 15 май 2007 г. за откриване и управление на вносни тарифни квоти в сектора на яйцата и за яйчен албумин (3), и по-специално член 5, параграф 6 от него,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 539/2007 откри тарифни квоти за внос на продукти от сектора на яйцата и яйчния албумин.
(2)
Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни от месец септември 2008 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2008 г., надвишават наличните количества за някои квоти. Поради това следва да се определи до каква степен могат да се издават лицензии за внос, като се определи коефициент на разпределение, който да се прилага към заявените количества.
(3)
Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни на месец септември 2008 г., за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2008 г., са за количества, по-малки от наличните за някои квоти. Поради това е целесъобразно да се определят количествата, за които не са били подадени заявления, като тези количества трябва да бъдат добавени към определените за следващия квотен подпериод количества,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Спрямо заявленията за лицензии за внос, подадени по силата на Регламент (ЕО) № 539/2007 за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2008 г., се прилагат коефициентите на разпределение, посочени в приложението към настоящия регламент.
2. Количествата, за които не са били подадени заявления за лицензии за внос по силата на Регламент (ЕО) № 539/2007 и които трябва да се добавят към подпериода от 1 януари до 31 март 2009 г., са определени в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 20 септември 2008 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 19 септември 2008 година. | [
3,
17
] |
32009D0121 | РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 18 декември 2008 година
за отхвърляне на предложението на Комисията за регламент на Съвета за прилагане на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на употребата на антимикробни вещества за отстраняване на повърхностно замърсяване на птичи трупове
(текст от значение за ЕИП)
(2009/121/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 202 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (1), и по-специално член 3, параграф 2 от него,
като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Съвета за прилагане на Регламент (ЕО) № 853/2004 по отношение на употребата на антимикробни вещества за отстраняване на повърхностно замърсяване на птичи трупове,
като взе предвид Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (2), и по-специално член 5 от него,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 853/2004 определя специфични хигиенни правила относно храните от животински произход за предприятията за хранителни продукти. Той предвижда предприятията за хранителни продукти да не използват други вещества освен вода за отстраняване на повърхностно замърсяване на продукти от животински произход, освен ако употребата на такива вещества не е одобрена в съответствие с този регламент.
(2)
Трябва да се осигури висока степен на защита на човешкото здраве при осъществяването на политиките на Общността. Приеманите от Общността мерки по отношение на храните и фуражите трябва да се основават на подходяща оценка на възможните рискове за здравето на хората и животните и, като вземат предвид съществуващите научни данни, трябва да поддържат, или, ако това е обосновано от научна гледна точка, да повишават осигурената в Общността степен на защита на здравето на хората и животните. Високите хигиенни стандарти по цялата верига за производство на храни и избягването или забраната за употреба на вещества, които потенциално могат да прикриват лоши хигиенни практики, са ключов приоритет в Общността.
(3)
Наред с това, при осъществяването на политиките на Общността следва да се гарантира висока степен на защита на околната среда, както посредством актове на самата политика в областта на околната среда, така и чрез включване на изискванията на тази политика при формулирането и прилагането на други политики и дейности на Общността.
(4)
В предложението на Комисията се подчертава, че няколко антимикробни вещества, като хлорен диоксид, подкислен натриев хлорид, тринатриев фосфат или пероксикиселини, които се използват за отстраняване на повърхностно замърсяване на птичи трупове, могат да представляват риск за водната среда, за здравето на служителите в системите за отпадъчни води, както и за функционирането и ефективността на канализационните системи и/или предприятията за обработка на отпадъчни води. Употребата на антимикробни вещества, съдържащи хлор, може също така да доведе до образуването на хлорорганични съединения, някои от които са устойчиви, биоакумулативни или канцерогенни. Фосфорните съединения също са един от източниците на еутрофикация на европейските регионални морета и водят до засилен растеж на водорасли, както и до други нежелани смущения на водната среда.
(5)
На 30 октомври 1998 г. Научният комитет по ветеринарните мерки, свързани с общественото здраве (НКВМОЗ), публикува доклад относно „ползите и ограниченията на антимикробната обработка на птичи трупове“ и препоръча всички химически съединения или техники за обеззаразяване да бъдат подложени на цялостна оценка, преди да бъде разрешена употребата им.
(6)
На 14-15 декември 2005 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) прие научно становище относно „оценката на ефикасността на пероксикиселините при използването им като антимикробно вещество, прилагано върху птичи трупове“. ЕОБХ направи заключението, че е трудно да се оцени ефикасността на пероксикиселините, тъй като представените протоколи невинаги са ясно описани, а дори и да отговаряха на изискванията за описание, не биха били достатъчни да докажат ефикасността на пероксикиселините в търговски условия.
(7)
На 6 март 2008 г. ЕОБХ прие научно становище „относно оценката на възможното въздействие на хлорния диоксид, подкисления натриев хлорид, тринатриевия фосфат и пероксикиселините за появата на антимикробна резистентност“. В резултат на тези констатации ЕОБХ насърчи допълнителни изследвания върху вероятността от поява на придобита намалена податливост към тези видове вещества, както и върху възможната им устойчивост към терапевтични антибиотици и други антимикробни агенти.
(8)
На 18 март 2008 г. и 2 април 2008 г. Научният комитет по рисковете, свързани със здравето и околната среда (SCHER) и Научният комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (SCENIHR) приеха съвместно научно становище относно последиците за околната среда и въздействието върху антимикробната резистентност от четирите вещества, използвани за отстраняване на повърхностно микробно замърсяване на птичи трупове. Двата комитета заявиха, че „понастоящем не съществуват достатъчни познания относно потенциалните неблагоприятни въздействия от използването на различни биоциди“ и заключиха, че няма достатъчно налична информация за изготвяне на всеобхватни количествени оценки. Съществува екологична загриженост във връзка с възможността от разпространение или селекция на по-резистентни щамове, както и по отношение на потенциалните остатъчни вещества в птичите трупове.
(9)
Като се вземе предвид наличната научна информация, е невъзможно да се изключи, че одобряването на тези вещества може да доведе до засилена антимикробна резистентност у хората.
(10)
Появата на антимикробна резистентност представлява също така основна и постоянна загриженост на международните органи, свързани с хуманната медицина. Комисията предприе различни важни законодателни инициативи, които са насочени към намаляване на антимикробната резистентност, свързана с фуражите, ветеринарната обработка на животните и храните.
(11)
От своя страна на заседанието си от 9-10 юни 2008 г. Съветът прие заключения относно антимикробната резистентност, като изтъкна, че тя все още представлява нарастващ европейски и глобален здравен проблем.
(12)
В резолюцията си от 19 юни 2008 г. Европейският парламент изрази неодобрението си по отношение на предложението на Комисията поради изложените по-горе причини и призова Съвета да го отхвърли.
(13)
Липсата на научни данни за рисковете, свързани с употребата на тези вещества, води до прилагане на принципа на предохранителните мерки, както е посочено в член 7 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (3). В съответствие с този принцип при специфични обстоятелства, когато след оценка на наличната информация се установи възможност за вредни за здравето последици и при наличие на научна несигурност, до получаването на допълнителна научна информация за извършване на по-всеобхватен анализ на риска, могат да се приемат временни мерки за управление на риска, които са необходими за гарантиране на определената в Общността висока степен на защита на здравето.
(14)
Ето защо следва да се насърчи събирането на данни от предприятията за хранителни продукти и в рамките на научноизследователски програми, така че ефикасността на тези вещества и развитието на антимикробна резистентност, както и възможните екологични последици, да могат да бъдат подложени на цялостна оценка. За тази цел ЕОБХ публикува съвместни насоки на Експертната група по хранителни добавки, ароматизатори, технологични спомагателни вещества и материали в контакт с хранителни продукти(AFC)/Научната група по биологични опасности (BIOHAZ) (4) относно предаването на данни за оценката на безопасността и ефикасността на веществата за отстраняване на повърхностно микробно замърсяване на храни от животински произход. До събирането и оценката на тези данни Съветът счита за необходимо да изчака произтичащите от тях резултати и междувременно да отхвърли предложението на Комисията,
РЕШИ:
Член 1
Предложението на Комисията за регламент на Съвета за прилагане на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на употребата на антимикробни вещества за отстраняване на повърхностно замърсяване на птичи трупове се отхвърля.
Член 2
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 18 декември 2008 година. | [
0,
17,
6
] |
32007R1452 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1452/2007 НА КОМИСИЯТА
от 7 декември 2007 година
относно класирането на някои продукти в Комбинираната номенклатура
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а) от него,
като има предвид, че:
(1)
За да бъде гарантирано еднаквото прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да бъдат приети мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент.
(2)
Регламент (ЕИО) № 2658/87 определя общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така към други номенклатури, които са изцяло или частично основани на нея или които добавят подраздели към нея и които са създадени със специфични разпоредби на Общността с цел прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.
(3)
Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата, установена в приложението към настоящия регламент, следва да бъдат класирани според кодовете по КН, посочени в колона 2, по силата на основанията, посочени в колона 3 от същата таблица.
(4)
Уместно е да се предвиди, че обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки във връзка с класирането на стоки в Комбинираната номенклатура, която не е в съответствие с настоящия регламент, може да бъде ползвана от титуляря за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (2).
(5)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Стоките, описани в колона 1 от таблицата от приложението, трябва да бъдат класирани в Комбинираната номенклатура с кодовете по КН, посочени в колона 2 от същата таблица.
Член 2
Обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки, която не е в съответствие с настоящия регламент, може да бъде ползвана за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 7 декември 2007 година. | [
8,
3,
1
] |
31998D0434 | 31998D0434
L 194/15
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 18 юни 1998 година
относно Споразумението между Европейската общност, Европейската космическа агенция и Европейската организация за безопасност на въздухоплаването относно европейския принос в разработването на глобална навигационна спътникова система (GNSS)
(98/434/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 75, параграф 1, член 84, параграф 2 и член 130м, в съответствие с първото изречение на член 228, параграф 2, първа алинея от член 228, параграф 3 и с член 228, параграф 4 от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
като взе предвид становището на Европейския парламент (2),
като има предвид, че Общността може в рамките на нейните правомощия да спомогне за прилагането на глобалната навигационна спътникова система;
като има предвид, че Споразумението между Европейската общност, Европейската космическа агенция и Европейската организация за безопасност на въздухоплаването относно европейския принос към развитието на глобална навигационна спътникова система (GNSS) трябва да бъде одобрено,
РЕШИ:
Член 1
С настоящото решение Споразумението между Европейската общност, Европейската космическа агенция и Европейската организация за безопасност на въздухоплаването относно европейския принос към развитието на глобална навигационна спътникова система (GNSS) се одобрява от Общността.
Текстът на споразумението заедно с техническите приложения е приложен към настоящото решение.
Член 2
1. Общността се представлява от Комисията в Съвместния комитет, посочен в член 5 на споразумението.
2. По отношение на материята, регулирана от член 5, параграф 4 от споразумението, позицията на Общността се формулира от Съвета въз основа на предложение от Комисията; по отношение на материята, регулирана от член 5, параграфи 1, 2 и 3 позицията на Общността се определя от Комисията след консултации с комитет от представители на държавите-членки.
3. На Комисията се разрешава да одобрява от името на Общността измененията, посочени в член 5, параграф 4 от споразумението.
Член 3
Председателят на Съвета е оправомощен да определи лицето, упълномощено да подпише споразумението от името на Общността.
Съставено в Люксембург на 18 юни 1998 година. | [
8,
13,
15,
5
] |
32009D0862 | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 30 ноември 2009 година
за изменение на Решение 2008/866/ЕО относно удължаване на неговия период на прилагане
(нотифицирано под номер C(2009) 9326)
(текст от значение за ЕИП)
(2009/862/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (1), и по-специално член 53, параграф 1, буква б), подточка i) от него,
като има предвид, че:
(1)
Решение 2008/866/ЕО на Комисията от 12 ноември 2008 г. относно спешни мерки за спиране на вноса от Перу на някои двучерупчести мекотели за консумация от човека (2) бе прието, поради това че някои двучерупчести мекотели, внасяни от Перу, са били заразени с вируса на хепатит А (HAV) и са били идентифицирани като източник на заразяване с хепатит А при хора. Посоченото решение е прилагано първоначално до 31 март 2009 г., но периодът му на прилагане бе удължен до 30 ноември 2009 г. с Решение 2009/297/ЕО на Комисията от 26 март 2009 г. за изменение на Решение 2008/866/ЕО за удължаване на неговия период на прилагане (3).
(2)
Перуанските органи предоставиха информация за предприетите коригиращи мерки, за да се подобри контролът върху производството на двучерупчести мекотели, предназначени за износ за Общността.
(3)
От 7 до 18 септември 2009 г. Комисията проведе проверка на място, за да оцени съществуващите системи за контрол, с които се регулира производството на двучерупчести мекотели и рибни продукти, предназначени за внос в Европейския съюз.
(4)
Проверката на място установи, че перуанските органи прилагат коригиращите мерки, за които съобщават в подадената от тях информация след появата на огнище на хепатит А. По-специално те изцяло преразглеждат класификацията на районите за производство и също така ще преразгледат надзора над районите на производство по отношение на процедурата на вземане на проби и неговата честота. Посоченото преразглеждане все още продължава.
(5)
За да бъде защитено здравето на потребителите, е необходимо да се продължат предпазните мерки, установени с Решение 2008/866/ЕО, докато перуанските органи приключат прилагането на коригиращите мерки и Комисията проведе допълнителна проверка на място. Следователно e целесъобразно да се продължи прилагането на Решение 2008/866/ЕО до 30 ноември 2010 г., без да се накърняват правомощията на Комисията за промяна, отмяна или разширяване на тези мерки с оглед на всяка нова информация, свързана с развитието на ситуацията в Перу, и в зависимост от резултата от инспекциите на нейните служби.
(6)
Поради това Решение 2008/866/ЕО следва да бъде съответно изменено.
(7)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
В член 5 от Решение 2008/866/ЕО датата „30 ноември 2009 г.“ се заменя с датата „30 ноември 2010 г.“.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 30 ноември 2009 година. | [
0,
3,
18,
6
] |
32005D0764 | 32005D0764
L 288/56
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 28 октомври 2005 година
за изменение на Решение 93/52/ЕИО по отношение на декларирането на провинция Grosseto в област Toscana в Италия за свободна от бруцелоза (B. melitensis) и Решение 2003/467/ЕО по отношение на декларирането на Франция за свободна от бруцелоза по говедата
(нотифицирано под номер C(2005) 4187)
(текст от значение за ЕИП)
(2005/764/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (1), и по-специално точка II, точка 7 от приложение A към нея,
като взе предвид Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. за ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността (2), и по-специално глава 1, точка II от приложение A към нея,
като има предвид, че:
(1)
Решение 93/52/ЕИО на Комисията от 21 декември 1992 г. за установяване на спазването от някои държави-членки или региони на изискванията относно бруцелозата (B. melitensis) и признаването им на статут на държава-членка или на регион, официално свободни от тази болест (3) включва списък с регионите на държавите-членки, които са признати за официално свободни от бруцелоза (B. melitensis) в съответствие с Директива 91/68/ЕИО.
(2)
Най-малко от 99,8 % от стопанствата с животни от рода на овцете или животни от рода на козите в провинцията Grosseto в област Toscana са официално свободни от бруцелоза стопанства. В допълнение тази провинция е поела задължението да спази някои други условия, установени в Директива 91/68/ЕИО, по отношение на случайните проверки, които трябва да се извършват след признаване на съответната провинция за свободна от бруцелоза.
(3)
Поради това провинцията в региона Toscana следва да бъде призната за официално свободна от бруцелоза (B. melitensis) по отношение на животновъдните обекти с овце или кози.
(4)
Списъците с регионите на държавите-членки, обявени за свободни от туберкулоза по говедата, бруцелоза по говедата и ензоотична левкоза по говедата, са дадени в Решение 2003/467/ЕО на Комисията от 23 юни 2003 г. относно установяването на статут на официално свободни от туберкулоза, бруцелоза и ензоотична левкоза по говедата на някои държави-членки и региони на държави-членки по отношение на стадата говеда (4).
(5)
След оценка от Комисията на документацията, представена от Франция, за доказване съответствието със съответните условия, предвидени в Директива 64/432/ЕИО, относно свободата от бруцелоза по говедата, цялата територия на тази държава-членка следва да бъде обявена за официално свободна от бруцелоза по говедата.
(6)
Решения 93/52/ЕИО и 2003/467/ЕО следва да бъдат съответно изменени.
(7)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Приложение II към Решение 93/52/ЕИО се изменя в съответствие с приложение I към настоящото решение.
Член 2
Приложение II към Решение 2003/467/ЕО се изменя в съответствие с приложение II към настоящото решение.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 28 октомври 2005 година. | [
18,
6
] |
32008R0941 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 941/2008 НА КОМИСИЯТА
от 25 септември 2008 година
за определяне на формата и съдържанието на счетоводната информация, която следва да бъде предоставена на Комисията с оглед приключването на сметките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), както и за целите на мониторинга и прогнозирането
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (1), и по-специално член 42 от него,
като има предвид, че:
(1)
В член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г. относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (2) се постановява, че трябва да бъдат установени формата и съдържанието на счетоводната информация, посочена в член 7, параграф 1, буква в) от същия регламент, както и редът и начинът на нейното предаване на Комисията.
(2)
Формата и съдържанието на счетоводната информация, която трябва да бъде предадена на Комисията с оглед приключването на сметките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), както и за целите на мониторинга и прогнозирането, понастоящем са определени в Регламент (ЕО) № 1042/2007 на Комисията (3).
(3)
Приложенията към Регламент (ЕО) № 1042/2007 не могат да бъдат използвани за целите, за които са предназначени, за 2009 финансова година. Следователно Регламент (ЕО) № 1042/2007 следва да бъде отменен и заменен с нов регламент, определящ формата и съдържанието на счетоводната информация за посочената финансова година.
(4)
Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Комитета по селскостопанските фондове,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Формата и съдържанието на счетоводната информация, посочена в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 885/2006, както и начинът на предаването ѝ на Комисията са посочени в приложения I („Таблица с Х“), II („Технически спецификации относно прехвърлянето на компютърни файлове към ЕФГЗ и ЕЗФРСР“), III („Справочник“) и IV („Структура на бюджетните кодове в рамките на ЕЗФРСР (F109)“) към настоящия регламент.
Член 2
Регламент (ЕО) № 1042/2007 се отменя считано от 16 октомври 2008 г.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 16 октомври 2008 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 25 септември 2008 година. | [
4,
7,
6,
12,
15
] |
32007R1493 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1493/2007 НА КОМИСИЯТА
от 17 декември 2007 година
за установяване на формата на докладите, представяни от производители, вносители и износители на определени флуорирани парникови газове съгласно Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове (1), и по-специално член 6, параграф 2 от него;
като има предвид, че:
(1)
Данните, които следва да бъдат предоставяни от вносителите и производителите, следва да включват оценки на количествата флуорирани парникови газове, които се очаква да бъдат използвани в основните приложения, включително количествата, които се очаква да бъдат използвани като суровинен материал, с цел да се предостави допълнителна информация на Комисията и държавите-членки, за да бъдат получени данни за емисиите за съответните сектори.
(2)
Производителите купуват и продават флуорирани парникови газове от и на други производители с търговски цели и в тези случаи само купуващият производител може да посочи количествата от тези вещества, които се очаква да бъдат използвани в основните приложения.
(3)
Заинтересованите страни бяха консултирани относно формата на доклада и техният опит в предоставянето на информация по силата на Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно веществата, които разрушават озоновия слой (2), беше взет предвид.
(4)
Мерките, предвидени в този Регламент, са в съответствие с мнението на Комитета, създаден по член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2037/2000,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Формата на доклада, предвиден в член 6, алинея 1 от Регламент (ЕО) № 842/2006 е посочен в приложението към този Регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 17 декември 2007 година. | [
1,
20,
7,
3,
12
] |
32005R1947 | 32005R1947
L 312/3
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1947/2005 НА СЪВЕТА
от 23 ноември 2005 година
относно общата организация на пазара на семена и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 2358/71 и (ЕИО) № 1674/72
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 36 и член 37, параграф 2, трета алинея от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент (1),
като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),
като има предвид, че:
(1)
Функционирането и развитието на общия пазар на селскостопански продукти следва да бъде съпътствано от създаването на Обща селскостопанска политика, която да включва по-конкретно обща организация на селскостопанските пазари, която може да бъде под различни форми, в зависимост от съответния продукт.
(2)
Регламент (ЕИО) № 2358/71 на Съвета от 26 октомври 1971 г. относно общата организация на пазара на семена (3) бе изменян няколко пъти по същество, по-специално с Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (4). С цел по-голяма яснота Регламент (ЕИО) № 2358/71 следва да бъде отменен и заменен с нов регламент.
(3)
Разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1674/72 на Съвета от 2 август 1972 г. относно определяне на общи правила за предоставяне и финансиране на помощ за посевен материал (5) бяха включени в правилата за прилагане в глава 10 от Регламент (ЕО) № 1973/2004 на Комисията от 29 октомври 2004 г. относно създаване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета по отношение на схемите за подпомагане, посочени в дял IV и в дял IVа от същия регламент и по отношение на използването на земята, която е била изоставена под угар, за целите на производството на сурови материали (6). Поради това Регламент (ЕИО) № 1674/72 следва да бъде отменен.
(4)
За да се наблюдава обема на търговията със семена с трети страни, следва да се предвиди схема с лицензии за внос с представяне на гаранция, с която да се гарантира изпълнението на сделките, за които са изискани такива лицензии.
(5)
Системата с облагането с мита позволява да не се вземат всички останали защитни мерки, които се предприемат в случаите на внос на стоки от трети страни.
(6)
В някои изключителни случаи механизмите на вътрешния пазар и на митата биха могли да се окажат недостатъчни. В такива случаи, за да не остане пазарът на Общността без защита срещу възможни смущения, Общността следва да бъде в състояние незабавно да предприеме всички необходими мерки. Тези мерки следва да са съобразени с международните задължения на Общността.
(7)
Правилното функциониране на вътрешния пазар на семена може да бъде застрашено от предоставянето на национална помощ. Поради това разпоредбите на Договора, които уреждат държавните помощи, следва да се прилагат и за продуктите, обхванати от тази организация на общия пазар. Въпреки това след присъединяването Финландия може, след получаване на разрешение от Комисията, да предостави помощ съответно за определени количества семена и за определени количества семена за зърнени култури, които се произвеждат само във Финландия, поради специфичните климатични условия в тази страна.
(8)
Тъй като общият пазар на семена постоянно се развива, държавите-членки и Комисията следва постоянно да обменят помежду си информация за развитието на обстановката в тази област.
(9)
Мерките, необходими за изпълнението на настоящия регламент, следва да се приемат съобразно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7),
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Създава се обща организация на пазара на семена, която обхваща следните продукти:
Код по КН
Описание на стоките
0712 90 11
Хибриди на сладка царевица за посев
0713 10 10
Грах (Pisum sativum) за посев
ex 0713 20 00
Нахут за посев
ex 0713 31 00
Фасул от видовете Vigna mungo (L.) Hepper или Vigna radiate (L.) Wilczek за посев
ex 0713 32 00
Ситен червен фасул от вида Adzuki (Phaseolus или Vigna angularis) за посев
0713 33 10
Фасул обикновен (Phaseolus vulgaris) за посев
ex 0713 39 00
Друг фасул за посев
ex 0713 40 00
Леща за посев
ex 0713 50 00
Видове бакла (Vicia faba var. major, Vicia faba var. equina, Vicia faba var. Minor)
ex 0713 90 00
Други сушени бобови растения за посев
1001 90 10
Шпелта за посев
ex 1005 10
Хибридна царевица (фуражна) за посев
1006 10 10
Ориз с люспите (неолющен или необработен) за посев
1007 00 10
Хибриди на сорго за посев
1201 00 10
Соя, цяла или натрошена, за посев
1202 10 10
Натрошени ядки, непечени или обработени по друг начин, с черупките, за посев
1204 00 10
Ленено семе, натрошено или не, за посев
1205 10 10
Семе от рапица, натрошено или не, за посев
1206 00 10
Слънчогледово семе, натрошено или не, за посев
ex 1207
Други маслодайни семена и плодове, натрошени или не, за посев
1209
Семена, плодове и спори от видовете, използвани за посев.
Член 2
Пазарната година за семена започва на 1 юли всяка година и свършва на 30 юни на следващата година.
Член 3
Настоящият регламент се прилага, без да се накърняват мерките, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003.
ГЛАВА II
ТРЪГОВИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ
Член 4
1. Вносът в Общността на всеки от продуктите, изброени в член 1, може да става срещу представяне на лицензия за внос. Продуктите, за които се изискват лицензии за внос, следва да бъдат определени съобразно процедурата, упомената в член 10, параграф 2.
2. Лицензиите за внос следва да се издават от държавите-членки на всички подали заявление за това лица, независимо от това къде в Общността е установено седалището им.
3. Лицензиите следва да са валидни за внос, осъществен навсякъде на територията на Общността. Издаването им следва да става след предоставяне на гаранция, с която се гарантира, че продуктите ще бъдат внесени по време на срока на валидност на лицензията. С изключение на форсмажорни обстоятелства, гаранцията се конфискува изцяло или частично, ако сделката не бъде осъществена, или бъде осъществена само частично в рамките на този срок.
Член 5
Освен когато в настоящия регламент е предвидено друго, за изброените в член 1 продукти се прилага размер на митата в Общата митническа тарифа.
Член 6
1. Общите правила за тълкуването на Комбинираната номенклатура и подробните правила за нейното прилагане важат и за тарифното класифициране на продуктите, упоменати в член 1. Тарифната номенклатура, образувана в резултат от настоящия регламент, е включена в Общата митническа тарифа.
2. Освен когато в настоящия регламент или в приетите по силата му разпоредби е предвидено друго, в търговията с трети страни е забранено следното:
а)
събирането на каквито и да е такси с еквивалентен ефект на мита;
б)
прилагането на каквито и да са количествени ограничения или мерки с еквивалентен ефект.
Член 7
1. Когато пазарът на Общността на един или повече от продуктите, изброени в член 1, бъде засегнат поради внос или износ или бъде застрашен от сериозни смущения, които могат да застрашат постигането на целите, предвидени в член 33 от Договора, в търговията с трети страни, които не са членове на Световната търговска организация, могат да бъдат приложени подходящи мерки до преустановяване на тези смущения или опасности.
2. Когато възникне ситуация като упоменатата в параграф 1, Комисията следва да вземе решение за необходимите мерки по искане на държава-членка или по своя собствена инициатива. Държавите-членки се нотифицират за тези мерки, които се прилагат незабавно. Когато Комисията получи искане от държава-членка, тя взема решение по него в срок до три работни дни след получаването му.
3. Упоменатите в параграф 2 мерки могат да бъдат отнесени до Съвета от всяка от държавите-членки в срок до три работни дни след деня, в който е получена нотификацията за тях. Съветът заседава незабавно. Той може да измени или отмени въпросните мерки с квалифицирано мнозинство в срок от един месец от деня, в който те са отнесени до него.
4. Предприеманите по силата на настоящия член мерки са съобразени със задълженията, които произтичат от договорености, сключени по силата на член 300, параграф 2 от Договора.
ГЛАВА III
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 8
1. Освен когато в настоящия регламент е предвидено друго, членове 87, 88 и 89 от Договора се прилагат и за производството и търговията с продуктите, изброени в член 1.
2. Въпреки това Финландия може, след получаване на разрешение от Комисията, да предоставя помощ съответно за определени количества семена и за определени количества семена за зърнени култури, които се произвеждат само във Финландия, поради специфичните климатични условия в тази страна.
Преди 1 януари 2006 г. Комисията предава на Съвета доклад, изготвен въз основа на предоставената своевременно от Финландия информация за резултатите от разрешената помощ, придружен с необходимите предложения.
Член 9
Държавите-членки и Комисията взаимно си съобщават информацията, необходима за изпълнението на настоящия регламент.
Член 10
1. Комисията се подпомага от Управителния комитет по семената (наричан по-нататък „Комитета“).
2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.
Срокът, определен в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, е един месец.
3. Комитетът приема свой процедурен правилник.
Член 11
Подробни правила за прилагането на настоящия регламент, и по-специално срокът на валидност на лицензиите, упоменат в член 4, и договореностите за съобщаване на информацията, упоменати в член 9, се приемат съобразно процедурата, упомената в член 10, параграф 2.
ГЛАВА IV
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 12
1. Регламенти (ЕИО) № 2358/71 и (ЕИО) № 1674/72 се отменят.
2. Позоваването на Регламент (ЕИО) № 2358/71 се приема като позоваване на настоящия регламент и се чете съгласно таблицата на съответствие, дадена в приложението.
Член 13
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 юли 2006 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 23 ноември 2005 година. | [
3,
6
] |
32007R1155 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1155/2007 НА КОМИСИЯТА
от 3 октомври 2007 година
за определяне на коефициент на разпределение за издаване на лицензии, за които са подадени заявления за периода от 24 до 28 септември 2007 година, за внос на захарни продукти по тарифни квоти и преференциални споразумения
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (1),
като взе предвид Регламент (ЕО) № 950/2006 на Комисията от 28 юни 2006 г. за установяване на подробни правила за прилагането през 2006/2007, 2007/2008 и 2008/2009 пазарни години на вноса и рафинирането на захарни продукти по някои тарифни квоти и преференциални споразумения (2), и по-специално член 5, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
На компетентния орган бяха подавани заявления за лицензии за внос през периода от 24 до 28 септември 2007 г., в съответствие с Регламент (ЕО) № 950/2006 или Регламент (ЕО) № 1832/2006 на Комисията от 13 декември 2006 г. за установяване на преходни мерки в сектора на захарните продукти поради присъединяването на България и Румъния (3) за общо количество, равно или надвишаващо наличното количество за пореден номер 09.4336 (2006/2007 г.).
(2)
При тези обстоятелства Комисията определя коефициент на разпределение с цел издаване на лицензии пропорционално на наличното количество и информира държавите-членки, че съответният лимит е достигнат,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
За заявления за лицензии за внос, подадени от 24 до 28 септември 2007 г. по силата на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 950/2006 или член 5 от Регламент (ЕО) № 1832/2006, лицензии се издават в рамките на количествата, посочени в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 3 октомври 2007 година. | [
3,
17
] |
32001R1964 | 32001R1964
L 268/22
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1964/2001 НА КОМИСИЯТА
от 8 октомври 2001 година
за изменение на Регламент (ЕИО) № 2166/83 за установяване на лицензионен режим за определени рибарски дейности от зоната северно от Шотландия (област Shetland)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3760/92 на Съвета от 20 декември 1992 г. за установяване на система на Общността за рибарството и аквакултурите (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1181/98 (2) и по-специално член 7, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕИО) № 2166/83 на Комисията от 29 юли 1983 г. за установяване на лицензионен режим за определени рибарски дейности, извършвани в зоната северно от Шотландия (област Shetland) (3), последно си изменен с Регламент (ЕО) № 2502/1999 (4), задава система за наблюдение и оповестяване на движението на риболовни кораби на Общността, действащи във въпросната зона, посредством една от радиостанциите, изброени в приложение I.
(2)
Радиостанциите в Германия и Франция са прекратили окончателно тяхната работа. Затова текстовете от съответното приложение, отнасящи се за тях, следва да бъдат заличени.
(3)
Регламент (ЕИО) № 2166/83 трябва да бъде изменен съответно.
(4)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Управителния комитет по рибарство и аквакултури,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Следните редове в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2166/83 се заличават:
„Boulogne
FFB
Brest
FFU
Saint-Nazaire
FFO
Bordeaux
FFC
Norddeich
DAF
DAK
DAH
DAL
DAI
DAM
DAJ
DAN“
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 8 октомври 2001 година. | [
18,
6
] |
32004D0277 | 32004D0277
L 087/20
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 29 декември 2003 година
за определяне на правила за въвеждане на Решение 2001/792/ЕС, Евратом на Съвета за създаване на механизъм на Общността за улесняване на засиленото сътрудничество за подпомагане на акции, свързани с гражданската защита
(нотифицирано под номер C(2003) 5185)
(текст от значение за ЕИП)
(2004/277/ЕО, Евратом)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и Договора за създаване на Европейската общност за атомната енергия,
като взе предвид Решение 2001/792/EО, Евратом на Съвета от 23 октомври 2001 г. за създаване на механизъм на Общността за улесняване на засиленото на сътрудничество за подпомагане на акции, свързани с гражданската защита (1), и по-специално член 8, параграф 2, букви от а) - д) и буква ж) от него,
като има предвид, че:
(1)
Механизмът на Общността, установен от Решение 2001/792/ЕО, наречен по-долу „механизмът“, е предназначен да осигури средства за подкрепа при изключително спешни случаи, в които се налага бърза намеса, в частност спешните случаи в контекста на управлението на кризите, визирани в дял V от Договора за Европейския съюз. В този случай се взима предвид Общата декларация на Съвета и на Комисията за използването на механизъм на Общността за гражданска защита при управление на кризи, съгласно в дял V от Договора за Европейския съюз.
(2)
Целта на механизма е да допринесе за гарантиране на по-добра защита, главно на хората, но също така и за опазването на околната среда и на имуществото в изключително спешни случаи, включително инцидентно замърсяване на морските води, както е предвидено в Решение № 2850/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2000 г. относно определяне на рамка на Общността за сътрудничество при инцидентно или умишлено замърсяване на морските води (2).
(3)
Участието в механизма на Общността е отворено за всички държави-членки, но следва също така да бъде отворено за Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, като се има предвид Решение № 135/2002 на Съвместния комитет на ЕИП от 27 септември 2002 г., за изменение на протокол 31 към Споразумението за ЕИП за сътрудничеството в специфични области извън четирите свободи (3). По отношение на страните кандидатки, участието следва да бъде отворено за страните, подписали Меморандум за разбирателство с Комисията.
(4)
Необходимо е да се разработи процедура за предоставянето на актуализирана информация относно наличните ресурси в страните, участващи в различни видове акции, за да се улесни при спешен случай мобилизацията на оперативните екипи, експертите и други ресурси, както и за да се осигури по-добро използване на тези ресурси.
(5)
Необходимо е да се създаде център за информация и мониторинг в услуга на държавите, участващи в механизма, и на Комисията, който да бъде достъпен и способен да реагира незабавно 24 часа в денонощието.
(6)
Центърът за информация и мониторинг представлява съществен елемент от механизма, тъй като той осигурява постоянна връзка с националните оперативни пунктове за контакт на държавите, участващи в механизма. При спешност центърът за информация и мониторинг дава възможност за незабавен достъп до съществена информация за експертите, оперативните екипи и другите налични помощни средства.
(7)
Необходимо е да се създаде Обща система за спешна комуникация и информация (CECIS), която да създаде възможност за комуникация и обмяна на информация между Центъра за информация и мониторинг и пунктовете за контакт.
(8)
CECIS представлява съществен елемент от механизма, тъй като гарантира достоверност, интегритет и поверителност на обменената информация между страните, участващи в механизма при нормални, както и при спешни условия.
(9)
CECIS следва да се създаде въз основа на Общ план за реализация (GIP), в рамките на Проекта PROCIV-NET, финансиран като програма за обмен на данни между администрациите (Програма IDA), предвиден в Решение № 1719/1999/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 1999 г. за серия от насоки, включително определяне на проекти от общ интерес в областта на трансевропейските мрежи за обмен на данни по електронен път между администрациите (IDA) (4), последно изменено с Решение № 2046/2002/EО (5), и Решение № 1720/1999/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 1999 г. за приемане на серия от действия и мерки с цел осигуряване на оперативната съвместимост и достъп до трансевропейските мрежи за обмен на данни по електронен път между администрациите (IDA) (6), последно изменено с Решение № 2045/2002/ЕО (7).
(10)
Наличието на компетентни експерти, способни да организират и координират оперативните екипи, представлява важен елемент на механизма на Общността. За да се осигури ефективен подбор на необходимите експерти, е важно да се постигне съгласие относно общите критерии за подбор.
(11)
Необходимо е да се определят задачите на експертите и приложимата процедура за тяхното ползване.
(12)
Необходимо е да се разработи програма за обучение, за да може да се подобри координирането на спасителните акции, свързани с гражданската защита, като се осигури сътрудничество и взаимно допълване на оперативните екипи и се подобри подготовката на експертите. Програмата включва общи лекции и упражнения, както и система за обмен, комбинирана с лекции, казуси, обучение по работни групи, симулации и практически упражнения, като всичко това бъде съобразено със съдържанието на всеки вид акция. Разработката на програма за обучение от този вид отговаря също така и на духа на Резолюция 2002/C 43/01 на Съвета от 28 януари 2002 г. за укрепване на сътрудничеството в обучението в областта на гражданската защита (8).
(13)
В рамките на механизма на Общността определянето на ясни правила за работа е от значение, за да се гарантира ефективна помощ при спешни случаи.
(14)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са съобразени със становището на Комитета, създаден съгласно член 4, параграф 1 от Решение 1999/847/EО (9),
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
В настоящото решение се определят правилата по прилагане на Решение 2001/792/EО, Евратом по отношение на следното:
1.
информацията за съответните налични ресурси за спасителни акции, свързани с гражданската защита;
2.
създаването на център за информация и мониторинг;
3.
създаването на Обща система за спешна комуникация и информация, наречена по-долу „CECIS“;
4.
екипите за оценка и/или координация, включително критерии за подбор на експертите;
5.
изготвянето на програма за обучение;
6.
дейности във и извън Европейския съюз.
Член 2
За целите на настоящото решение посочените по-долу изрази означават следното:
a)
„участващите държави“ означава държавите-членки, страните кандидатки, подписали Меморандум за разбирателство с Комисията, както и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн;
б)
„трети страни“ означава страните, които не участват в механизма.
ГЛАВА II
НАЛИЧНИ РЕСУРСИ
Член 3
1. Участващите държави предоставят на Комисията следната информация относно наличните ресурси за акции, свързани с гражданската защита:
a)
данни за формираните оперативни екипи съобразно член 3, буква a) от Решение 2001/792/EО, Евратом, и в частност:
i)
данни за големината на екипите и предвиденото време за мобилизация;
ii)
данни за тяхната готовност за включване в акции в участващите държави и в трети страни;
iii)
данни за тяхната готовност за участие в краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мисии;
iv)
данни за техните превозни средства и степен на самостоятелност;
v)
всякаква друга подходяща информация;
б)
данни за избраните експерти в съответствие с член 3, буква б) от Решение 2001/792/EО, Евратом.
2. Информацията, посочена в параграф 1, се актуализира редовно.
3. Центърът за информация и мониторинг, създаден в съответствие с член 4, набира посочената в параграф 1 от настоящия член информация и я предоставя посредством CECIS в съответствие с член 7.
4. Информацията, посочена в параграф 1, се основава на резултати от всяка отделна мисия, провеждана в и извън участващите държави.
ГЛАВА III
ЦЕНТЪР ЗА ИНФОРМАЦИЯ И МОНИТОРИНГ
Член 4
Създава се Център за информация и мониторинг, който е достъпен и е в състояние да реагира незабавно 24 часа в денонощието, и чието седалище се намира в помещенията на Комисията.
Член 5
Ежедневните задачи на Центъра за информация и мониторинг са следните:
1.
редовна актуализация на информацията, предоставяна от участващите държави, относно съставените екипи и избраните експерти в съответствие с член 3, букви a) и б) от Решение 2001/792/EО, Евратом, както и относно други евентуално налични помощни средства и медицински ресурси за акциите;
2.
централизация на информацията относно възможностите на страните да осигурят производството на серуми и ваксини или на други необходими медицински ресурси, както и за резервите, които могат да се отделят при акция в изключително спешен случай, и компилацията на тези данни в информационната система, която да е защитена на съответното равнище;
3.
редовна актуализация на процедурите за работа и реагиране по спешност;
4.
връзка с пунктовете за контакт на участващите държави, с оглед изготвянето, в случай на нужда, на доклади за изключително спешни случаи;
5.
участие в програма за регистрация на направените изводи и разпространение на получените резултати;
6.
участие в подготовката, организацията и контрола върху учебните занятия в рамките на обучението;
7.
участие в подготовката, организацията и контрола върху упражненията на терена и симулацията.
Член 6
При изключително спешни случаи Центърът за информация и мониторинг действа съобразно разпоредбите на глава VII.
ГЛАВА IV
ОБЩА СИСТЕМА ЗА СПЕШНА КОМУНИКАЦИЯ И ИНФОРМАЦИЯ
Член 7
Създава се Обща система за спешна комуникация и информация (CECIS).
Член 8
CECIS е съставена от следните три елемента:
a)
елемент „мрежа“, който е съставен от физическата мрежа, свързваща компетентните органи, пунктовете за контакт в участващите държави и Центъра за информация и мониторинг;
б)
елемент „приложение“, който е съставен от базите данни и други информационни системи, необходими за провеждането на акции, свързани с гражданската защита, в частност за следното:
i)
съобщаване за нотификациите;
ii)
предоставяне и обмен на информация между Центъра за информация и мониторинг, компетентните органи и пунктовете за контакт;
iii)
набиране на информация за серумите и ваксините или други медицински ресурси, както и за складовите наличности;
iv)
разпространяване на направените изводи от проведените акции;
в)
елемент „сигурност“, съставен от съвкупността от необходимите системи, правила и процедури, за да се осигури поверителният характер на данните, регистрирани в CECIS и обменяни с помощта на CECIS.
Член 9
1. CECIS се създава и функционира в съответствие с разпоредбите на Решение № 1719/1999/EО и Решение № 1720/1999/EО.
2. Функционирането на елемента „мрежа“ почива на използването на трансевропейските служби за телематика между администрациите (TESTA), както и на общ обмен на данни по електронен път между администрациите (IDA), съобразно разпоредбите на член 4 от Решение № 1720/1999/EО.
3. Пластът „приложение“ представлява многоезична база данни, съвместима с Интернет, достъпна в рамките на TESTA и свързана с нормално приложение на електронна поща SMTP.
4. Елементът „сигурност“ почива на използването на ключовата публична инфраструктура за затворените групи ползватели (IDA PKI-CUG), на общ обмен на данни по електронен път между администрациите (IDA) съобразно разпоредбите на член 4 от Решение № 1720/ 1999/EО.
Член 10
Обработката в CECIS на документи, бази данни и информационни системи, класифицирани като „ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП ЕС“ отговаря на изискванията на разпоредбите, определени в Решение 2001/264/EО на Съвета (10) и на Решение 2001/844/EО на Комисията, ЕОВС, Евратом (11).
Документите и информацията, класифицирани като „ПОВЕРИТЕЛНИ ЕС“ или над това равнище, се предоставят съобразно специални разпоредби, които подлежат на договаряне между изпращача и получателя/получателите.
Класификацията за сигурност на CECIS се актуализира, когато е необходимо.
Член 11
1. Участващите държави предоставят на Комисията необходимата информация, като използват формуляра образец, определен в приложението.
2. Участващите държави предоставят информация за пунктовете за контакт от системата на гражданската защита, и при нужда - за други служби, които действат при природни, технологични, радиационни или екологични бедствия, включително инцидентните замърсявания на морските води.
3. Участващите държави нотифицират незабавно Комисията за всички настъпили промени в информацията, посочена в параграфи 1 и 2.
Член 12
Създава се група, съставена от представители, назначени от участващите държави. Тази група подпомага Комисията в утвърждаването и изпитването на CECIS.
Член 13
1. Разработва се Общ план за реализация (GIP) за прилагането на CECIS. Съобразно GIP Комисията:
a)
сключва специфични договори на базата на съответни рамкови договори IDA за създаването на елементите „мрежа“ и „сигурност“;
б)
на базата на открита тръжна процедура сключва договори за разработката и утвърждаването на елемента „приложение“, както и за проучването на възможностите за реализация;
в)
следи всички лица, участници във фазата на разработка и проучване на възможностите за реализация, да бъдат подложени надлежно на процедура за получаване на правоспособност, за да имат право да обработват информацията класифицирана като „ПОВЕРИТЕЛНО ЕС“ или на по-високи нива в съответствие с Решение 2001/264/EО и Решение 2001/844/EО, ЕОВС, Евратом;
г)
осигурява изпълнението на проекта с оглед окончателното въвеждане на CECIS. За тази цел службите на Комисията разработват и актуализират общ график и координират фазите на разработка, утвърждаване и реализация с участващите държави и избрания възложител (избраните възложители). Комисията взима също така предвид потребностите и заявките на участващите държави;
д)
контролира, утвърждава и изпитва различните елементи и цялостната CECIS с помощта на групата ползватели;
е)
осигурява обучението на обучаващите се и следи участващите държави да бъдат редовно информирани за етапа на развитие на проекта;
ж)
гарантира сигурността на проекта, главно като се забранява неразрешеното разпространяване на чувствителна информация;
з)
следи сървърът да бъде свързан по съответния начин с TESTA посредством Изчислителния център на Комисията и бъде на разположение най-малко на същото равнище на обслужване както останалата част от мрежата;
и)
осигурява използването на PKI посредством Телекомуникационния център;
й)
осигурява цялата необходима помощ на фазата на реализация на проекта и необходимите поддръжка и помощ след това;
2. Участващите държави осигуряват спазването на поетите ангажименти, регистрирани във формуляра образец, като свързването с мрежата TESTA II, наличието на интернет навигатори и клиенти за съответната електронна поща, прилагането на процедурите PKI, съобразно утвърдения график.
ГЛАВА V
ЕКИПИ ЗА ОЦЕНКА И/ИЛИ КООРДИНАЦИЯ; КРИТЕРИИ ЗА ИЗБОР НА ЕКСПЕРТИ
Член 14
Участващите държави предоставят и актуализират редовно информацията за избраните експерти в съответствие с член 3, буква б) от Решение 2001/792/EО, Евратом.
Член 15
Експертите са класифицирани в следните категории:
a)
технически експерти;
б)
експерти за оценка;
в)
членове на екипите за координация;
г)
ръководител „Координация“.
Член 16
1. Техническите експерти са способни да дават мнения по специфични въпроси на високо техническо ниво и по въпросните рискове; те имат готовност да се включват в мисии.
2. Експертите за оценка са способни да направят оценка на положението и да дават съвети за най-подходящите мерки, които следва да се вземат; те имат готовност да се включват в мисии.
3. Сред членовете на екипите за координация може да има заместник-ръководител, лица, отговорни за логистика и комуникации, както и друг персонал в зависимост от потребностите. Ако е необходимо, техническите експерти и експертите по оценката могат да бъдат включени в екипа за координация, за да подпомагат ръководителя по време на цялата мисия.
4. Ръководителят „Координация“ ръководи екипа за оценка и координация по време на акция. Той следи за поддържане на връзка с органите на засегнатата страна, с Центъра за информация и мониторинг, с други международни организации и при провеждане на спасителни акции, свързани с гражданската защита извън участващите държави, с участващата държава, председателстваща Съвета или неин представител, както и с Делегацията на Комисията в тази страна и с бюрото или официалния представител на Службата за хуманитарна помощ на Европейската общност (ECHO) в тази страна.
Член 17
Информацията за експертите се набира от Комисията в „база данни за експертите“ и се ползва посредством CECIS.
Член 18
При необходимост експертите участват в програмата за обучение, посочена в член 21.
Член 19
При молба за помощ участващите държави отговарят за мобилизацията на наличните експерти и ги свързват с Центъра за информация и мониторинг.
Член 20
1. Центърът за информация и мониторинг следва да бъде способен да мобилизира и изпраща посочените експерти в много кратък срок след мобилизацията на експертите на участващите държави.
2. Процедурата по изпращане, която се прилага от Центъра за информация и мониторинг, се базира на потвърждението на мисията, използвано от Комисията за групата експерти, които участват при спешни случаи. Това потвърждение включва следните елементи:
a)
писмено потвърждение на мисията;
б)
целите на мисията;
в)
предвиденото времетраене на мисията;
г)
информация за лицето за контакт на място;
д)
условията за застраховка;
е)
дневното възнаграждение, което се полага за покриване на разходите;
ж)
специфичните условия на заплащане;
з)
ръководните линии за техническите експерти, експертите за оценка и ръководителите „Координация“.
ГЛАВА VI
ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ
Член 21
1. Разработва се програма за обучение в областта на спасителните акции, свързани с гражданската защита. Програмата включва общи занятия, специализирани занятия, упражнения и система за обмен на експерти. Програмата е предназначена за групите, определени в член 22.
2. Комисията отговаря за координацията и организацията на програмата за обучение, както и за разработката на нейното съдържание и на графика.
Член 22
Програмата за обучение е предназначена за следните групи:
а)
оперативните екипи на участващите държави;
б)
ръководителите на оперативните екипи в участващите държави, техните заместници и офицери за свръзка;
в)
експертите на участващите държави, както е посочено в член 15;
г)
персонала, заемащ ключови длъжности в националните пунктове за контакт;
д)
служители на европейските институции.
Член 23
Общите и специализираните занятия са предназначени за групите, определени в член 22, букви от б) до д).
Член 24
Упражненията, в частност тези, които са предназначени за групата, определена в член 22, буква a), имат за цел:
a)
да се подобри способността за реагиране и да се предаде необходимият практически опит на екипите, които отговарят на критериите за участие в спасителните акции, свързани с гражданската защита;
б)
да се подобрят и проверят процедурите, да се възприеме общ език за координацията на спасителните акции, свързани с гражданската защита, и да се намали времето за реагиране в изключително спешните случаи;
в)
да се подобри оперативното сътрудничество между службите на гражданската защита на участващите държави;
г)
да се сподели натрупаният опит.
Член 25
Системата за обмен се изразява в размяната на експерти между участващите държави, с цел да им се даде възможност:
1.
да придобият опит в други области;
2.
да свикнат с различните оперативни техники и процедури, които се използват;
3.
да изучат подходите, които се използват от други участващи спасителни служби и институции.
Член 26
При нужда се предлагат други възможности за обучение, за да може да се отговори на изискванията за гъвкавост и ефективност на спасителните акции, свързани с гражданската защита.
Член 27
1. Комисията следи за единството на равнището и съдържанието на обучението.
2. Участващите страни и Комисията определят обучаващите се лица за всяка сесия на обучение.
3. Комисията въвежда съответна система за оценка на организираната дейност за обучение.
ГЛАВА VII
АКЦИИ ВЪВ И ИЗВЪН ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Член 28
Фаза „Тревога“
1. В извънредно спешни случай в участваща страна или при непосредствена заплаха от извънредно спешен случай, който има или би могъл да има трансгранично отражение или може да предизвика молба за помощ от една или няколко страни посредством Центъра за информация и мониторинг, компетентният орган и/или пунктовете за контакт на страната, в която спешният случай е настъпил или предстои да настъпи, уведомява незабавно Центъра за информация и мониторинг, като използва установените комуникационни канали.
2. Когато Комисията е информирана за възникването на изключително спешен случай в трета страна, в която може да се наложи провеждането на спасителна акция, свързана с гражданската защита, Центърът за информация и мониторинг влиза в контакт с компетентните органи на държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, и с другите компетентни служби на Комисията, за да ги информира за положението.
3. Центърът за информация и мониторинг събира важни сведения, свързани с ранните предупреждения, и предава информацията, посредством установените комуникационни канали и мрежи, на компетентните органи в областта на гражданската защита на всички участващи страни и/или на техните пунктове за контакт.
4. При наличието на риск от трансграничен ефект участващата страна, засегната от изключително спешен случай, информира Центъра за информация и мониторинг за развитието на положението. След това Центърът за информация и мониторинг информира другите участващи страни, както и компетентните служби на Комисията, и редовно актуализира всяка информация при промяна на ситуацията.
Член 29
Молба за помощ
1. Ако е необходима помощ посредством механизма на Общността, участващата страна или третата страна, засегната от изключително спешния случай, подава официална молба за помощ, свързана с гражданска защита, в Центъра за информация и мониторинг.
2. При изключително спешен случай, възникнал в трета страна, в който може да се наложи провеждането на спасителна акция, свързана с гражданската защита, Комисията може по своя инициатива да реши да уведоми въпросната трета страна за възможността да поиска помощ от Общността при необходимост. Центърът за информация и мониторинг информира редовно държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, за развитието на положението.
3. Страната заявител предоставя на Центъра за информация и мониторинг всички необходими сведения за положението, в частност за специфичните потребности, исканата помощ и мястото на акцията.
Когато се заяви помощ под формата на експерти и/или екипи и средства за провеждане на акция, страната заявител уведомява Центъра за информация и мониторинг за времето и мястото, на което следва да бъде оказана помощта, както и за оперативния пункт за контакт на мястото за управление на спешната ситуация.
4. След координация между Центъра за информация и мониторинг и страната заявител, Центърът за информация и мониторинг изпраща молбата за помощ на участващите държави; при нужда се консултира с базата данни относно ресурсите и уведомява компететните служби на Комисията. Всяко изменение в първоначалната молба за помощ се предоставя незабавно на всички участващи страни.
5. След подаването на официална молба участващите държави уведомяват незабавно Центъра за информация и мониторинг за своите възможности да окажат помощ, като уточняват съответните обхват и условия, свързани с помощта.
6. Центърът за информация и мониторинг събира и предоставя незабавно на страната заявител и на другите участващи страни информацията, посочена в параграф 5.
7. Страната заявител информира Центъра за информация и мониторинг за избраните спасителни екипи и средства.
8. По отношение на спасителните екипи и средства Центърът за информация и мониторинг уведомява участващите държави за избора на страната-заявител. Участващите държави, които оказват заявената помощ, информират редовно Центъра за информация и мониторинг относно изпратените спасителни екипи и средства.
9. По отношение на заявките за експерти Центърът за информация и мониторинг извършва следното:
a)
влиза в контакт с участващите държави, като използва „базата данни за експертите“, установена в член 17, и се информира за готовността на необходимите експерти да заминат, ако е необходимо, в срок от три часа след тяхното назначаване за участие;
б)
след консултация със страната заявител извършва подбор сред наличните експерти и уведомява съответно участващите държави;
в)
влиза незабавно в контакт с експертите и организира тяхното изпращане съобразно процедурата, определена в член 20, параграф 2;
г)
изготвя на базата на доклад, който се актуализира от страната заявител, инструкции за експертите и ръководителите на оперативните екипи преди тяхното изпращане.
10. При изключително спешен случай в трета страна Центърът за информация и мониторинг работи в тясна връзка с държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, и компетентните органи на Комисията.
11. Страната заявител активира собствените си механизми, за да даде възможност за координация на помощта на национално или регионално равнище. Страната заявител улеснява преминаването на границите за целите на акцията и осигурява логистична подкрепа.
Член 30
Ръководство на акциите
1. При изключително спешен случай в Общността страната заявител ръководи спасителната акция съобразно изискванията на член 5, параграфи 3 и 4 от Решение 2001/792/EО, Евратом.
2. При изключително спешен случай извън Общността, екипите за оценка и координация изпълняват задачите си съобразно изискванията на член 16. Координацията се осигурява от държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, или от неин представител, упълномощен за целта.
Член 31
Акции в трети страни
В трети страни помощта на Общността може да се организира под формата на самостоятелна операция от засегнатата трета страна, Центъра за информация и мониторинг и представителя на държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, или под формата на подпомагане на акция, която се провежда от Европейския съюз или от международна организация.
Член 32
Мисии на експерти
1. Изпратените експерти изпълняват задачите, определени в член 16. Те редовно докладват на органите на страната заявител и на Центъра за информация и мониторинг.
2. Центърът за информация и мониторинг редовно информира участващите държави за етапа, на който се намира мисията на експертите.
3. По отношение на мисиите на експерти в трети страни Центърът за информация и мониторинг редовно информира делегацията на Комисията в съответната страна, представителя на държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, както и компетентните органи на Комисията за етапа, на който се намират тези мисии.
4. Страната заявител информира редовно Центъра за информация и мониторинг за развитието на дейността на мястото на провежданата акция.
5. При акции в трети страни ръководителят „Координация“ информира редовно Центъра за информация и мониторинг за развитието на текущата дейност на мястото, където е възникнал изключително спешният случай.
6. Центърът за информация и мониторинг събира цялата получена информация и я предоставя на пунктовете за контакт и на компетентните органи на участващите държави.
Член 33
Оперативно освобождаване от ангажимента
1. Когато вече не е необходима помощ или такава не може да бъде оказана, страната заявител или която и да е участваща страна в спасителната акция уведомяват Центъра за информация и мониторинг, както и европейските експерти и оперативните екипи, изпратени на място. Самото освобождаване от ангажимента се организира по съответен начин от страната заявител и участващите държави. Центърът за информация и мониторинг винаги следва да е в течение на съществуващото положение.
2. В трети страни, когато вече не е необходима или не може да бъде оказана помощ, ръководителят „Координация“ докладва за това на Центъра за информация и мониторинг. Центърът за информация и мониторинг съобщава тази информация на делегацията на Комисията във въпросната страна и на представителя на държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, както и компетентните органи на Комисията. В координация с държавата-членка, председателстваща Съвета на Европейския съюз, и със страната-заявител, Центърът за информация и мониторинг гарантира освобождаването от ангажимента.
Член 34
Доклади и изводи
1. Компетентните органи на страната заявител на помощта и на участващите държави, които оказват помощ, както и европейските експерти, изпратени на място, предоставят информация на Центъра за информация и мониторинг относно направените изводи по всички аспекти на проведената акция. След това Центърът за информация и мониторинг изготвя обобщителен доклад за оказаната помощ.
2. Центърът за информация и мониторинг разпространява направените изводи с цел оценка и подобряване на спасителните акции, свързани с гражданската защита.
Член 35
Разходи
1. Освен при наличието на друго споразумение, разходите за оказаната помощ от участващите държави се поемат от страната заявител на помощта.
2. Като има предвид характера на спешния случай и величината на щетите, участващата страна може да оказва помощта си напълно или отчасти безплатно. Освен това във всеки един момент тази страна може да откаже напълно или отчасти да ѝ бъдат възстановени направените разходи.
3. Освен при наличието на друго споразумение, през цялото време на акцията оперативните екипи на участващите държави се настаняват, хранят и снабдяват, при изчерпване на запасите им, от страната заявител на помощта. Въпреки това в началото спасителните екипи следва да бъдат независими и самостоятелни по отношение на логистиката за разумен период от време, в зависимост от използваното оборудване, и съответно да информират Центъра за информация и мониторинг за положението си.
4. Разходите, свързани с изпращането на европейски експерти, се третират в съответствие с член 20. Тези разходи се поемат от Комисията.
Член 36
Обезщетение за щетите
1. С изключение на надлежно установените случаи на измама или грешка, страната заявител се въздържа от искането на каквото и да било обезщетение от участващите държави при щети, причинени на нейно имущество или служебен персонал, когато тези щети са последица от спасителна акция, проведена по силата на настоящото решение.
2. В случай на щети, претърпени от трети страни поради провеждането на спасителни акции, държавата заявител и участващата страна, която оказва помощ, си сътрудничат за намаляване на обезщетението за тези щети.
Член 37
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 29 декември 2003 година. | [
5,
10,
9,
12,
15
] |
32006L0049 | 32006L0049
L 177/201
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 2006/49/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 14 юни 2006 година
относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становището на Европейската централна банка (2),
след консултации с Комитета на регионите,
в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),
като имат предвид, че:
(1)
Директива 93/6/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (4) е претърпяла нeколкократно значителни изменения. Тъй като в момента се правят нови изменения на споменатата директива, с оглед внасяне на яснота в нея е необходимо тя да бъде преработена.
(2)
Една от целите на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти (5) е да позволи на инвестиционните посредници, които са получили разрешение от компетентните власти на тяхната държава-членка по произход и над които се осъществява надзор от същите органи, свободно да установяват клонове и да предоставят услуги в други държави-членки. Следователно посочената директива предвижда координиране на правилата, регулиращи разрешаването и извършването на стопанска дейност от страна на инвестиционните посредници.
(3)
Директива2004/39/ЕО обаче не създава общи стандарти за собствения капитал на инвестиционните посредници, нито пък установява размер на първоначалния капитал на такива посредници или обща рамка за наблюдение на рисковете, причинени от тях.
(4)
Необходимо е да се осъществи само съществена хармонизация, която е необходима и достатъчна за осигуряване на взаимно признаване на разрешенията и на системите за доверително управление; за да се постигне взаимно признаване в рамките на вътрешния финансов пазар, следва да бъдат предвидени мерки за координиране на определението на собствения капитал на инвестиционните посредници, установяването на размера на техния първоначален капитал и установяването на обща рамка за наблюдение на рисковете, причинени от инвестиционните посредници.
(5)
Тъй като целите на настоящата директива, а именно: въвеждането на изисквания към капиталовата адекватност, които се прилагат към инвестиционните посредници и кредитните институции, правилата за тяхно изчисление и правилата за тяхното доверително управление, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и вследствие на това могат предвид мащаба и последиците на предложената мярка да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, изложен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, изложен в посочения член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на целите си.
(6)
Необходимо е да се установи различен размер на първоначалния капитал в зависимост от обхвата на дейностите, които инвестиционните посредници са получили разрешение да извършват.
(7)
На съществуващите инвестиционни посредници следва да бъде разрешено при определени условия да продължат своята дейност дори когато те не отговарят на минималния размер на първоначален капитал, определен за нови инвестиционни посредници.
(8)
Държавите-членки трябва да могат да установяват правила, които са по-строги от предвидените в настоящата директива.
(9)
Безпроблемното функциониране на вътрешния пазар изисква не само правни норми, но също така и тясно и редовно сътрудничество и значително повишено сближаване на регулативните и надзорните практики между компетентните власти на държавите-членки.
(10)
Съобщението на Комисията от 11 май 1999 г.„Изпълнение на рамката за финансовите пазари: План за действие“ е посочило редица цели, които трябва да бъдат постигнати за завършване на общия пазар във финансовите услуги. Европейският съвет в Лисабон от 23 и 24 март 2000 г. е поставил за цел изпълнението на плана за действие до 2005 г. Преработването на разпоредбите относно собствения капитал е основен елемент от плана за действие.
(11)
Тъй като инвестиционните посредници са изправени по отношение на дейността им в търговския портфейл пред същите рискове, както и кредитните институции, е необходимо съответните разпоредби на Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно достъпа и упражняването на стопанска дейност на кредитните институции (6) да се прилагат също така и към инвестиционните посредници.
(12)
Собственият капитал на инвестиционните посредници или на кредитните институции (наричани по-долу „институциите“) може да служи за поемане на загубите, които не се покриват от достатъчен обем на печалбата, за осигуряване на приемственост на институциите и за защита на инвеститорите. Собственият капитал служи също така като важен показател за компетентните органи, по-специално за оценка на платежоспособността на институциите и за други доверителни цели. Освен това институциите участват в пряка конкуренция помежду си на вътрешния пазар. Поради това с цел да се засили финансовата система на Общността и за да се предотвратят нарушения на конкуренцията, е необходимо да се определят общи основни стандарти за собствен капитал.
(13)
За целите на съображение 12 е необходимо определението на собствен капитал, предвидено в Директива 2006/48/ЕО, да послужи като основа и да бъдат предвидени допълнителни специфични правила, които да отчитат различния обхват на пазарния риск, свързан с капиталовите изисквания.
(14)
По отношение на кредитните институции вече са въведени общи стандарти за надзор и наблюдение на различните видове риск с Директива 2000/12/ЕО.
(15)
В това отношение разпоредбите относно минималните капиталови изисквания следва да бъдат разглеждани във връзка с другите специфични инструменти, които също така хармонизират основните техники на надзор над институциите.
(16)
Необходимо е да се разработят общи стандарти за пазарните рискове, поети от кредитните институции, и да се осигури допълваща рамка за надзор на рисковете, поети от институциите, и по-специално на пазарните рискове, и по-конкретно: позиционните рискове, рисковете от контрагента и сетълмент рисковете и валутните рискове.
(17)
Необходимо е да се предвиди понятие за „търговски портфейл“, включващо позициите в ценни книжа и други финансови инструменти, които се държат с търговска цел и които са изложени основно на пазарни рискове и експозиции, свързани с определени финансови услуги, предоставяни на клиентите.
(18)
С цел намаляване на административните тежести за институциите с незначителна стопанска дейност с търговски портфейли в абсолютен и относителен смисъл, такива институции следва да могат да прилагат Директива 2006/48/ЕО, а не изискванията, предвидени в приложения І и ІІ към настоящата директива.
(19)
Важно е за рисковете, свързани със сетълмента/доставката, да се взема предвид съществуването на системи, предлагащи подходяща защита за намаляване на тези рискове.
(20)
Във всеки случай институциите трябва да се съобразят с настоящата директива по отношение на покритието на валутните рискове на цялостната им дейност. Следва да бъдат наложени по-ниски капиталови изисквания по отношение на позиции, които са тясно взаимно свързани, независимо дали това е статистически потвърдено или произтича от задължителни междуправителствени споразумения.
(21)
Капиталовите изисквания за стоковите дилъри, включително тези дилъри, които понастоящем са освободени от изискванията на Директива 2004/39/ЕО, ще бъдат съответно преразгледани във връзка с прегледа на това освобождаване, предвидено в член 65, параграф 3 от посочената директива.
(22)
Целта на либерализирането на пазарите на газ и електричество е важно за Общността както от икономическа, така и от политическа гледна точка. С оглед на това капиталовите изисквания и другите правила за надзор, които ще се прилагат към посредниците на тези пазари трябва да бъдат пропорционални и не следва да възпрепятстват неправомерно постигането на целта на либерализацията. По-специално, тази цел следва да се вземе предвид при извършването на прегледите, посочени в съображение 21 по-горе.
(23)
Съществуването на вътрешни системи за наблюдение и контрол на лихвените рискове за цялостната дейност на институциите е особено важен начин за свеждане до минимум на тези рискове. Вследствие на това такива системи следва да подлежат на преглед от страна на компетентните органи.
(24)
Тъй като Директива 2006/48/ЕО не установява общи правила за наблюдение и контрол на големите експозиции при дейностите, които са изложени предимно на пазарни рискове; следователно е необходимо да се предвидят такива правила.
(25)
Операционният риск е значителен риск, пред който са изправени институциите, и изисква покритие със собствен капитал. Изключително важно е да се отчете разнообразието на институциите в ЕС, като се предвидят алтернативни подходи.
(26)
Директива 2006/48/EО излага принципа на консолидация. Тя не установява общи правила за консолидация на финансовите институции, които участват в дейности, които са изложени предимно на пазарни рискове.
(27)
За да се осигури адекватна платежоспособност на институциите в рамките на група, е изключително важно минималните капиталови изисквания да се прилагат въз основа на консолидираното финансово състояние на групата. За да се гарантира, че собственият капитал е правилно разпределен в рамките на групата и е достъпен за защита на инвестициите, при необходимост минималните капиталови изисквания следва да се прилагат спрямо отделните институции в рамките на група, освен ако целта не може да бъде постигната ефективно по друг начин.
(28)
Директива 2006/48/ЕО не се прилага към групи, които включват един или повече инвестиционни посредници, но не включват кредитни институции. Поради това следва да бъде предвидена обща рамка за въвеждане на надзор на инвестиционните посредници на консолидирана основа.
(29)
Институциите следва да осигурят наличност на вътрешен капитал, който с оглед на рисковете, на които те са или биха могли да бъдат изложени, е адекватен по количество, качество и разпределение. Следователно институциите следва да въведат в действие стратегии и процеси за оценка и поддържане на адекватността на техния вътрешен капитал.
(30)
Компетентните власти следва да оценяват адекватността на собствения капитал на институциите, като отчитат рисковете, на които те са изложени.
(31)
За да функционира ефективно вътрешният банков пазар, Комитетът на европейските банкови надзорници следва да допринесе за последователното прилагане на настоящата директива и за сближаването на надзорните практики в Общността и следва да докладва годишно на институциите на Общността за постигнатия напредък.
(32)
За да може вътрешният пазар да функционира с нарастваща ефективност, е изключително важно да има засилено сближаване в прилагането и изпълнението на разпоредбите на хармонизиращото законодателство на Общността.
(33)
С оглед на това, както и за гарантиране на това, посочените институции на Общността, които оперират в няколко държави-членки да не са непропорционално обременени в резултат на продължаващите отговорности на компетентните органи на отделните държави-членки по отношение на разрешенията и надзора, от изключително значение е да се подобри сътрудничеството между компетентните органи. В този контекст ролята на консолидиращия надзорник следва да бъде засилена.
(34)
За да може вътрешният пазар да функционира с увеличаваща се ефективност и за да се предостави на гражданите на Съюза подходящо равнище на прозрачност, е необходимо компетентните органи да оповестяват публично и по начин, позволяващ разбираемо сравнение, начина, по който се прилагат изискванията на настоящата директива.
(35)
За да се засили пазарната дисциплина и институциите да бъдат насърчени да подобрят своята пазарна стратегия, контрола на риска и организацията на вътрешното управление, трябва да се предвидят подходящи форми на оповестяване от страна на институциите.
(36)
Мерките, необходими за прилагане на настоящата директива, следва да бъдат адаптирани в съответствие с Решение 1999/468/ЕО от 28 юни 1999 г. за определяне на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).
(37)
В своята резолюция от 5 февруари 2002 г. относно прилагането на законодателството в областта на финансовите услуги (8), Парламентът е поискал Парламентът и Съветът да имат еднаква роля при надзора на начина, по който Комисията упражнява изпълнителните си правомощия, за да се отразят законодателните правомощия на Парламента по член 251 от Договора. В официална декларация, направена пред Парламента на същия ден от председателя ѝ, Комисията е подкрепила това искане. На 11 декември 2002 г. Комисията е предложила изменения в Решение 1999/468/ЕО и впоследствие е внесла изменено предложение на 22 април 2004 г.. Парламентът счита, че това предложение не се съобразява с неговите законодателни прерогативи. Според Парламента Парламентът и Съветът следва да разполагат с възможност да оценяват предоставянето на изпълнителни правомощия на Комисията в рамките на определен срок. Поради това е необходимо да бъде ограничен срокът, през който Комисията може да приема прилагащи мерки.
(38)
На Парламента следва да бъде предоставен тримесечен срок от първоначалното изпращане на проектите на изменящи и прилагащи мерки, за да може той да ги разгледа и да даде своето становище. Независимо от това в спешни случаи и когато това е надлежно обосновано, този срок следва да може да бъде съкращаван. Ако в рамките на този срок Парламентът приеме резолюция, Комисията следва да преразгледа проектите на изменения или на мерки.
(39)
За да се избегнат сътресения на пазарите и за да се осигури последователност в цялостните равнища на собствения капитал, е необходимо да се предвиди специфична преходна уредба.
(40)
Настоящата директива спазва основните права и принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз като общи принципи на правото на Общността.
(41)
Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да бъде ограничено до тези разпоредби, които представляват значително изменение в сравнение с предишните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са променени, съществува по предишните директиви.
(42)
Настоящата директива не накърнява задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в част Б от приложение VІІІ,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ГЛАВА I
Предмет, обхват и определения
Раздел 1
Предмет и обхват
Член 1
1. Настоящата директива определя изискванията за капиталова адекватност, които се прилагат към инвестиционните посредници и кредитните институции, правилата за тяхното изчисление и правилата за техния надзор. Държавите-членки прилагат изискванията на настоящата директива съгласно определението в член 3.
2. Държава-членка може да наложи допълнителни или по-строги изисквания към инвестиционните посредници и кредитните институции, на които е издала разрешение.
Член 2
1. При спазване на членове 18, 20, 22-32, 34 и 39 от настоящата директива, членове 68-73 от Директива 2006/48/ЕО се прилагат mutatis mutandis по отношение на инвестиционните посредници. При прилагане на членове 70-72 от Директива 2006/48/ЕО по отношение на инвестиционни посредници, всяко позоваване на кредитна институция майка в държава-членка се счита за позоваване на инвестиционен посредник майка в държава-членка и всяко позоваване на кредитна институция майка на ЕС се счита за позоваване на инвестиционен посредник майка на ЕС.
Когато кредитна институция има за предприятие майка инвестиционен посредник в държава-членка, само този инвестиционен посредник майка подлежи на изискванията на консолидирана основа в съответствие с членове 71-73 от Директива 2006/48/ЕО.
Когато инвестиционен посредник има за предприятие майка кредитна институция в държава-членка, само тази кредитна институция майка подлежи на изискванията на консолидирана основа в съответствие с членове 71-73 от Директива 2006/48/ЕО.
Когато финансов холдинг има за дъщерно дружество както кредитна институция, така и инвестиционен посредник, изискванията на консолидирана основа на финансовия холдинг се прилагат към кредитната институция.
2. Когато група, обхваната от точка 1, не включва кредитна институция, се прилага Директива 2006/48/ЕО, като подлежи на следните адаптации:
а)
всяко позоваване на кредитни институции се тълкува като позоваване на инвестиционни посредници,
б)
в членове 125 и 140, точка 2 от Директива 2006/48/ЕО всяка препратка към други членове на посочената директива се заменя с препратка към Директива 2004/39/ЕО,
в)
за целите на член 39, точка 3 от Директива 2006/48/ЕО всяка препратка към Европейския банков комитет се заменя с препратка към Съвета и Комисията, и
г)
чрез дерогация от член 140, точка 1 от Директива 2006/48/ЕО, когато групата не включва кредитна институция, първото изречение от посочения член се заменя със следното:
„В случаите, когато инвестиционен посредник, финансов холдинг или холдинг със смесена дейност контролира едно или повече дъщерни предприятия, които са застрахователни предприятия, компетентните органи и надзорният орган на застрахователните предприятия работят в тясно сътрудничество“.
Раздел 2
Определения
Член 3
1. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
а)
„кредитни институции“ означават кредитните институции съгласно определението в член 4, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО;
б)
„инвестиционни посредници“ означават институциите съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39/ЕО, към които се прилагат изискванията на посочената директива, с изключение на:
i)
кредитни институции;
ii)
местни дружества съгласно определението в буква п); и
iii)
дружества, на които е разрешено само да предоставят инвестиционни консултантски услуги и/или да получават и предават нареждания от инвеститори, без да съхраняват пари или ценни книжа на свои клиенти, или които по тази причина не могат в който и да било момент да задлъжнеят към тези клиенти;
в)
„институции“ означава кредитни институции и инвестиционни посредници;
г)
„признати инвестиционни посредници от трета страна“ означава предприятията, които отговарят на следните условия:
i)
дружества, които, ако са били учредени в рамките на Общността, биха били обхванати от определението за инвестиционни посредници;
ii)
дружества, които са получили разрешение в трета страна; и
iii)
дружества, които подлежат на и спазват надзорни правила, считани от компетентните органи като поне толкова строги, колкото и включените в настоящата директива;
д)
„финансови инструменти“ означава всеки договор, който поражда финансов актив за едната страна и финансов пасив или капиталов инструмент за другата страна;
е)
„инвестиционен посредник майка в държава-членка“ означава инвестиционен посредник, който има за дъщерно дружество институция или финансова институция или който притежава участие в единия или другия вид такива дружества и което само по себе си не е дъщерно дружество на друга институция, получила разрешение в същата държава-членка, или на финансово холдингово дружество, създадено в същата държава-членка;
ж)
„инвестиционен посредник майка в ЕС“ означава инвестиционен посредник майка в държава-членка, който не е дъщерно дружество на друга институция, получила разрешение в която и да е държава-членка, или на финансово холдингово дружество, създадено в която и да е държава-членка;
з)
„извънборсови деривативни инструменти (OTC)“ са инструментите, посочени в приложение ІV към Директива 2006/48/ЕО, различни от тези, на които съгласно приложение III, част 2, точка 6 от посочената директива е определена нулева експозиция;
и)
„регулиран пазар“ означава пазар съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО;
й)
„конвертируема ценна книга“ е тази, която по избор на държателя може да бъде разменена за друга ценна книга;
к)
„варант“ е ценна книга, която дава на своя притежател право да закупи определен базов актив на договорена цена до изтичане датата на варанта и която може да бъде изплатена чрез доставката на самия базов актив или чрез парично плащане;
л)
„стоково финансиране“ означава позиции, при които стокови наличности се продават чрез форуърд и стойността на финансирането е фиксирана до датата на форуърдната продажба;
м)
„репо споразумение“ и „обратно репо споразумение“ означава всяко споразумение, при което институция или неин контрагент прехвърля ценни книжа или стоки или гарантирани права върху собствеността на ценни книжа или стоки, като тази гаранция се издава от призната борса, която държи правата върху ценните книжа или стоките, и споразумението не позволява на институцията да прехвърля или залага конкретна ценна книга или стока на повече от един контрагент по едно и също време, като се поема ангажимент за обратното им изкупуване (или замяна с ценни книжа или стоки със същия характер) по определена цена на определена бъдеща дата, или която ще бъде определена от прехвърлителя, като това е репо споразумение за институцията, продаваща ценните книжа или стоките, и обратно репо споразумение за институцията, която ги купува;
н)
„предоставяне в заем на ценни книжа или стоки“ и „получаване в заем на ценни книжа и стоки“ означава всяка сделка, в която институция или неин контрагент прехвърля ценни книжа или стоки срещу подходящо обезпечение със задължението, че заемополучателят ще върне еквивалентни ценни книжа или стоки на някаква бъдеща дата или при поискване от прехвърлителя ще направи това, като тази сделка е предоставяне в заем на ценни книжа или стоки за институцията, прехвърляща ценните книжа или стоките, и получаване в заем на ценни книжа или стоки за институцията, на която те се прехвърлят;
о)
„клирингов член“ е член на борсата или клирингова къща, който има директно договорно взаимоотношение с централния контрагент (пазарен гарант);
п)
„местно дружество“ е дружество, което осъществява сделки за собствена сметка на пазари за финансови фючърси или опции, или други деривативи и на паричния пазар, единствено с цел хеджиране на позиции на пазари на деривативи, или което осъществява сделки за сметка на други членове на тези пазари и които са гарантирани от клирингови членове на същите пазари, като отговорността за гарантиране изпълнението на договорите, сключени от тези предприятия, е поета от клиринговите членове на същите пазари;
р)
„делта“ означава очакваната промяна в цената на опция като съотношение от малка промяна в цената на базисния инструмент на опцията;
с)
„собствен капитал“ означава средствата съгласно определението в Директива 2006/48/ЕО; и
т)
„капитал“ означава собственият капитал.
За целите на прилагането на надзора на консолидирана основа понятието „инвестиционен посредник“ включва инвестиционните посредници от трети страни.
За целите на буква е) финансовите инструменти включват както първичните инструменти или преките инструменти, така и деривативните финансови инструменти, чиято стойност се определя от цената на базисния финансов инструмент, от процента, индекса или цената на друг базисен инструмент, и включва инструментите, посочени в приложение I, раздел В от Директива 2004/39/ЕО.
2. Понятията „предприятие майка“, „дъщерно предприятие“, „дружество за управление на активи“ и „финансова институция“ включват предприятията, определени в член 4 от Директива 2006/48/ЕО.
Понятията „финансово холдингово дружество“, „финансово холдингово дружество майка в държава-членка“, „финансово холдингово дружество в ЕС“ и „предприятие за спомагателни услуги“ включват предприятията, определени в член 4 от Директива 2006/48/ЕО с изключение на това, че всяко позоваване на кредитни институции следва да се счита за позоваване на институции.
3. За целите на прилагането на Директива 2006/48/ЕО към групите, обхванати от член 2, параграф 1, които не включват кредитна институция, се прилагат следните определения:
а)
„финансово холдингово дружество“ означава финансова институция, дъщерните предприятия на която са изключително или главно инвестиционни посредници или други финансови институции, поне една от които е инвестиционен посредник, и която не е смесено финансово холдингово дружество по смисъла на Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат (9);
б)
„смесено холдингово дружество“ означава предприятие майка, което не е финансово холдингово дружество, нито инвестиционен посредник, нито смесено финансово холдингово дружество по смисъла на Директива 2002/87/ЕИО, поне едно от дъщерните дружества на което е инвестиционен посредник; и
c)
„компетентни власти“ означава националните власти, които са оправомощени със закон или подзаконов нормативен акт да извършват надзор над инвестиционните посредници.
ГЛАВА ІІ
Първоначален капитал
Член 4
За целите на настоящата директива „първоначалният капитал“ включва елементите, посочени в член 57, букви а) и б) от Директива 2006/48/ЕО.
Член 5
1. Инвестиционните посредници, които не осъществяват сделки с каквито и да е финансови инструменти за своя сметка или които се задължават да закупят емисии на финансови инструменти на основата на твърд ангажимент, но които държат пари и/или ценни книжа на клиенти и които предлагат една или повече от следните услуги, имат минимален начален капитал от 125 000 EUR:
а)
получаване и предаване на нарежданията на инвеститорите за финансови инструменти,
б)
изпълнение на нарежданията на инвеститорите за финансови инструменти,
в)
управление на индивидуалните портфейли за инвестиции във финансови инструменти.
2. Компетентните власти могат да разрешат на инвестиционен посредник, който изпълнява нареждания на инвеститори за финансови инструменти, да държи такива инструменти за собствена сметка, ако са спазени следните условия:
а)
такива позиции възникнат единствено от факта, че посредникът не е в състояние да изпълни точно заявките на инвеститорите,
б)
съвкупната пазарна стойност на всички тези позиции подлежи на 15 % таван от началния капитал на предприятието,
в)
посредникът отговаря на изискванията, посочени в членове 18, 20 и 28, и
г)
такива позиции имат инцидентен и временен характер и са строго ограничени до времето, необходимо за извършване на съответната сделка.
Държането на позиции във финансови инструменти, които не са включени в търговския портфейл, с цел инвестиране на собствен капитал, не се счита за осъществяване на сделка, свързана с услугите по параграф 1 или за целите на параграф 3.
3. Държавите-членки могат да намалят размера на сумата, посочен в параграф 1 до 50 000 EUR, когато посредникът няма разрешение да държи пари или ценни книжа на клиенти, да осъществява сделки за собствена сметка или да се задължи да закупи емисии на основата на твърд ангажимент.
Член 6
Местните дружества имат начален капитал от 50 000 EUR, доколкото те се възползват от свободата на установяване или предоставят услугите, посочени в членове 31 и 32 от Директива 2004/39/ЕО.
Член 7
Дружествата, посочени в член 3, параграф 1, буква б), iii), са обхванати, ако имат:
а)
първоначален капитал от 50 000 EUR; или
б)
застраховка за професионална отговорност, покриваща цялата територия на Общността или друга съизмерима гаранция срещу отговорност, произтичаща от професионална небрежност, която представлява най-малко 1 000 000 EUR за всеки иск и 1 500 000 EUR годишно за всички искове; или
в)
комбинация от първоначален капитал и застраховка за професионална отговорност във форма, която има ниво на покритие, еквивалентно на това в буква а) или б).
Сумите, посочени в първа алинея, се преразглеждат периодично от Комисията с оглед да се вземат предвид промените в европейския индекс на потребителските цени, публикуван от Евростат, в съответствие и към момента на направените преизчисления съгласно член 4, параграф 7 от Директива 2002/92/EО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. относно застрахователното посредничество (10).
Член 8
Когато дружеството, посочено в член 3, параграф 1, буква б), iii), е регистрирано също съгласно Директива 2002/92/EО, то следва да отговаря на изискванията, определени в член 4, параграф 3 от посочената директива, и следва да има допълнително:
а)
първоначален капитал от 25 000 EUR;
б)
застраховка за професионална отговорност, която покрива цялата територия на Общността, или друга съизмерима гаранция срещу отговорност, произтичаща от професионална небрежност, представляваща най-малко 500 000 EUR за всеки иск и 750 000 EUR годишно за всички искове; или
в)
комбинация от първоначален капитал и застраховка за професионална отговорност във форма, която има ниво на покритие, еквивалентно на това в буква а) или б).
Член 9
Всички инвестиционни посредници извън тези, посочени в членове 5-8, имат първоначален капитал от 730 000 EUR.
Член 10
1. Чрез дерогация от член 5, параграф 1, член 5, параграф 3, членове 6 и 9 държавите-членки могат да продължат да дават разрешение на инвестиционни посредници и на дружества, обхванати от член 6, които са съществували преди 31 декември 1995 г., собственият капитал на които дружества или инвестиционни посредници е по-малък от равнищата на първоначален капитал, определени за тях в член 5, параграф 1, член 5, параграф 3,членове 6 и 9.
Собственият капитал на такива дружества или инвестиционни посредници не трябва да пада под най-високото референтно равнище, изчислено след датата на уведомяване за настоящата директива. Това референтно равнище е средното дневно равнище на собствения капитал, изчислено за шестмесечния период, предхождащ датата на изчисление. То се изчислява на всеки шест месеца по отношение на съответния предходен период.
2. Ако контролът на посредник или дружество, включено в параграф 1, се поеме от физическо или юридическо лице, различно от лицето, което преди това е упражнявало контрол, собственият капитал на такъв посредник или дружество трябва да достигнат поне равнището, определено за тях в член 5, параграф 1, член 5, параграф 3, членове 6 и 9, освен в случай на първо прехвърляне чрез наследяване, направено след 31 декември 1995 г., което подлежи на одобрение от страна на компетентните органи, и за срок не повече от 10 години от датата на това прехвърляне;
3. При определени специфични обстоятелства и с одобрението на компетентните органи в случай на сливане на два или повече инвестиционни посредника и/или дружества, включени в член 6, собственият капитал на дружеството, формирано в резултат на сливането, не е необходимо да достигне равнището, определено в член 5, параграф 1, член 5, параграф 3, членове 6 и 9. Независимо от това за всеки период от време, когато равнищата, определени в член 5, параграф 1, член 5, параграф 3, членове 6 и 9, не са достигнати, собственият капитал на новото дружество не може да спадне под сумата на собствения капитал на слетите дружества към датата на сливането.
4. Собственият капитал на инвестиционните посредници и дружествата, включени в член 6, не може да пада под равнището, определено в член 5, параграф 1, член 5, параграф 3, членове 6 и 9.
В случай, че собственият капитал на такива дружества и инвестиционни посредници падне под това равнище, компетентните органи могат, когато обстоятелствата оправдават това, да дадат на тези предприятия краен срок, в който да поправят положението си или да прекратят дейността си.
ГЛАВА ІІІ
Търговски портфейл
Член 11
1. Търговският портфейл на една институция включва всички позиции във финансови инструменти и стоки, които се държат с намерение за търгуване или за хеджиране на други елементи от търговския портфейл, които могат да бъдат хеджирани или по отношение на които няма ограничителни споразумения за търгуването им.
2. Позиции, които се държат с намерение за търгуване, са тези позиции, които се държат с намерение за препродажба и/или които се поемат от институцията с цел реализиране на печалба в краткосрочен план от действителни и/или очаквани разлики между покупните и продажните им цени, или от други колебания в цената или лихвените проценти. Понятието „позиции“ включва собствените позиции и позициите, произтичащи от обслужване на клиенти или участие на пазара.
3. Намерението за търгуване се доказва въз основа на стратегии, политики и процедури, установени от институцията за управление на позицията или портфейла в съответствие с приложение VІІ, част А.
4. Институциите установяват и поддържат системи и механизми за контрол при управлението на своя търговски портфейл в съответствие с приложение VІІ, части Б и Г.
5. Вътрешното хеджиране може да бъде включено в търговския портфейл, като в този случай се прилагат изискванията на приложение VІІ, част В.
ГЛАВА ІV
Собствен капитал
Член 12
„Първоначален собствен капитал“ е сумата от елементите по член 57, параграф 1, букви а)-в) минус сумата от букви и)-к) от Директива 2006/48/ЕО.
Комисията внася преди 1 януари 2009 г. подходящо предложение до Европейския парламент и до Съвета за изменение на настоящата глава.
Член 13
1. При спазване на изискванията на параграфи 2-5 от настоящия член и на членове 14-17 собственият капитал на инвестиционните посредници и кредитните институции се определя в съответствие с Директива 2006/48/ЕО.
В допълнение към това първата алинея се прилага към инвестиционни посредници, които не са приели една от правно-организационните форми, посочени в член 1, параграф 1 от Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3 от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (11).
2. Чрез дерогация от параграф 1 компетентните власти могат да разрешат на тези институции, които са длъжни да отговарят на изискванията за собствен капитал, изчислени в съответствие с членове 21 и 28-32 и приложения I и III-VI, да използват алтернативно определение, когато те трябва да спазват само тези изисквания. Нито една част от така формирания собствен капитал не може да се използва едновременно за покриване на други изисквания за собствен капитал.
Това алтернативно определяне включва пера по букви а)-в), като се приспадне перото, посочено в буква г), като приспадането на това перо става по преценка на компетентните органи:
а)
собствен капитал по смисъла на Директива 2006/48/ЕО с изключение само на член 57, букви л)-п) от посочената директива по отношение на тези инвестиционни посредници, които са задължени да приспадат перото, предвидено в буква г) от настоящия параграф, от сумата на перата, посочени в букви а)-в);
б)
нетна печалба на институцията по търговския портфейл минус предвидими такси или дивиденти, минус нетните загуби по другите ѝ стопански дейности, при условие че нито една от тези суми вече не е била включена в перото, посочено в буква а) от настоящия параграф, като едно от перата по член 57, букви б) или к) от Директива 2006/48/ЕО.
в)
подчинен срочен дълг и/или перата, посочени в параграф 5 от настоящия член, при спазване на условията, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член и в член 14; и
г)
неликвидни активи съгласно определението в член 15.
3. Подчиненият срочен дълг, посочен в параграф 2, втора алинея, буква в), трябва да има първоначален падеж от най-малко две години. Той трябва да бъде изцяло изплатен и кредитното споразумение не трябва да включва клауза, предвиждаща, че при определени обстоятелства освен прекратяване на институцията, дългът ще стане платим преди договорения падеж, освен при одобрение на компетентните органи. Нито главницата, нито лихвите по такъв подчинен срочен дълг могат да бъдат погасени, ако подобно погасяване означава, че собственият капитал на институцията тогава ще възлиза на по-малко от 100 % от цялостния размер на капиталовото изискване за институцията.
В допълнение към това институцията уведомява компетентните органи за всички плащания по подчинения срочен дълг веднага щом собственият капитал падне под 120 % от цялостния размер на изискванията към него за капитал.
4. Подчиненият срочен дълг по параграф 2, втора алинея, буква в) не може да надвишава таван от 150 % от първоначалния собствен капитал, предвиден за покриване на изискванията, изчислени в съответствие с членове 21 и 28-32 и приложения I-VI, като този таван може да бъде достигнат само при конкретни обстоятелства, приемливи за съответните органи.
5. Компетентните власти могат да разрешат на институциите да заменят подчинения срочен дълг по параграф 2, втора алинея, буква в) с букви г)-з) от член 57 от Директива 2006/48/ЕО.
Член 14
1. Компетентните власти могат да разрешат инвестиционните посредници да превишат тавана за подчинен срочен дълг, определен в член 13, параграф 4, ако те преценят, че това е разумно от гледна точка на надзора и при условие че сумата от този подчинен срочен дълг и перата по член 13, параграф 5, не надвишава 200 % от първоначалния собствен капитал, предвиден за покриване на изискванията, изчислени в съответствие с членове 21 и 28-32 и приложения I и III-VI, или 250 % от същия размер, в случаите когато инвестиционните посредници приспадат перото по член 13, параграф 2, буква г) при изчисление на собствения капитал.
2. Компетентните власти могат да позволят таванът за подчинения срочен дълг по член 13, параграф 4, да бъде превишен от кредитна институция, ако преценят, че това е разумно от гледна точка на надзора и при условие че сумата на този подчинен срочен дълг и позициите по член 57, букви г)-з) от Директива 2006/48/ЕО не надвишава 250 % от първоначалния собствен капитал, предвиден за покриване на изискванията, изчислени в съответствие с членове 28-32 и приложения I и III-VI към настоящата директива.
Член 15
Неликвидните активи по член 13, параграф 2, втора алинея, буква г) включват следното:
а)
материални дълготрайни активи, освен когато земята и сградите отговарят на изискванията за обезпечение на заемите;
б)
дялови участия, в това число и подчинени вземания от кредитни и финансови институции, които могат да бъдат включени в собствения капитал на тези институции, освен ако не са били приспаднати по член 57, букви л)-п) от Директива 2006/48/ЕО или по член 16, буква г) от настоящата директива;
в)
дялови участия и други инвестиции в предприятия, различни от кредитни институции или други финансови институции, които не са лесно продаваеми,
г)
дефицити при дъщерни предприятия,
д)
депозити освен тези, които са предназначени за погасяване в срок от 90 дни, а също и с изключение на плащанията във връзка с договорите за фючърси или опции, за които е внесен марж,
е)
кредити и други дължими суми освен дължимите за погасяване в срок от 90 дни, и
ж)
материални запаси, освен ако те не подлежат на изисквания за капитал, които са не по-малко строги от тези предвидени в членове 18 и 20.
За целите на буква б), когато акциите на една кредитна или финансова институция са държани временно за целите на операция за финансова помощ, която цели преобразуване или оздравяване на институцията, компетентните органи могат да не приложат настоящия член. Те могат също така да не го приложат и по отношение на акциите, които са включени в търговския портфейл на инвестиционния посредник.
Член 16
Инвестиционните посредници, включени в група, подлежаща на освобождаване от задълженията, посочено в член 22, изчисляват собствения си капитал в съответствие с членове 13-15 при спазване на следните изисквания:
а)
неликвидните активи по член 13, параграф 2, буква г) се приспадат;
б)
изключението, предвидено в член 13, параграф 2, буква а), не покрива компонентите по член 57, букви л)-п) от Директива 2006/48/ЕО, които един инвестиционен посредник държи във връзка с предприятията, включени в обхвата на консолидацията, съгласно определението в член 2, параграф 1 от настоящата директива;
в)
лимитите, посочени в член 66, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2006/48/ЕО, се изчисляват по отношение на първоначалния собствен капитал минус компонентите по член 57, букви л)-п) от Директива 2006/48/ЕО, посочени в буква б) от настоящия член, които са елементи на първоначалния собствен капитал на съответните предприятия; и
г)
компонентите по член 57, букви л)-п) от Директива 2006/48/ЕО, посочени в буква в) от настоящия член, се приспаднат от първоначалния собствен капитал вместо от сумата от всички точки, посочени в член 66, параграф 2 от посочената директива за целите, по-конкретно на член 13, параграф 4, член 13, параграф 5 и член 14 от настоящата директива.
Член 17
1. Когато институцията изчислява рисково претеглен размер на експозициите, за целите на приложение ІІ към настоящата директива в съответствие с членове 84-89 от Директива 2006/48/ЕО, то за целите на изчислението, предвидено в приложение VІІ, част 1, точка 4 от Директива 2006/48/ЕО, се прилагат следните правила:
а)
направените корекции на стойността с цел отчитане на кредитното качество на контрагента могат да бъдат включени в сумата на извършените корекции на стойността и провизии за експозициите, посочени в приложение ІІ; и
б)
при одобрение от компетентните власти, ако кредитният риск на контрагента е надлежно взет предвид при оценката на позиция, включена в търговския портфейл, очакваният размер на загуба за риск от контрагента е нула.
За целите на буква а) за такива институции такива корекции на стойността не се включват в собствения капитал с изключение на предвиденото в настоящия параграф.
2. За целите на настоящия член се прилагат разпоредбите на членове 153 и 154 от Директива 2006/48/ЕО.
ГЛАВА V
Раздел 1
Разпоредби срещу рисковете
Член 18
1. Институциите следва да разполагат със собствен капитал, който винаги да е по-голям или равен на сумата от:
а)
капиталовите изисквания, изчислени в съответствие с разрешените методи, предвидени в членове 28-32 и приложения I, II и VI, и когато е приложимо приложение V, за своята дейност по търговския портфейл; и
б)
капиталовите изисквания, изчислени в съответствие с разрешените методи, предвидени в приложения III и ІV, и когато е приложимо, приложение V, за цялостната си дейност.
2. Чрез дерогация от параграф 1 компетентните власти могат да разрешат на институциите да изчисляват капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с член 75, буква а) от Директива 2006/48/ЕО и с параграфи 6, 7 и 9 от приложение ІІ към настоящата директива, при условие че са спазени следните изисквания:
а)
дейността в търговския портфейл на тези институции обичайно не надвишава 5 % от цялостната им дейност;
б)
общият размер на позициите им в търговския портфейл обичайно не надвишава 15 милиона EUR; и
в)
дейността в търговския портфейл на тези институции никога на превишава 6 % от цялостната им дейност и общият размер на позициите им в търговския портфейл никога не превишава 20 милиона EUR.
3. За да се изчисли съотношението на дейността по търговския портфейл спрямо общата дейност за целите на параграф 2, букви а) и в), компетентните власти могат да се позоват на общия обем на балансовата и задбалансовата дейност, на отчета за приходи и разходи или на собствения капитал на съответната институция, или на комбинация от тези мерки. Когато се оценява обемът на балансовата и задбалансовата дейност, дълговите инструменти трябва да се оценяват по пазарна стойност или по стойността на главницата, акциите по пазарната им цена и деривативите в съответствие с номиналната или пазарна стойност на техните базисни инструменти. Дългите и къси позиции се сумират независимо от техните знаци.
4. Ако една институция превиши за по-дълго време някое или и двете ограничения, посочени в параграф 2, букви а) и б), или превиши едно или и двете ограничения, посочени в параграф 2, буква в), тя трябва да отговори на изискванията, предвидени в параграф 1, буква а), във връзка с дейността си по търговския портфейл, както и да уведоми компетентния орган за това.
Член 19
1. За целите на приложение І, параграф 14 по усмотрение на националните власти на дългови ценни книжа, издадени от дружества, посочени в таблица 1 от приложение І, може да се определи тегло от 0 %, когато тези ценни книжа са деноминирани и финансирани в местна валута.
2. Чрез дерогация от приложение I, параграфи 13 и 14 държавите-членки могат да определят изискване за специфичния риск за облигации, попадащи в обхвата на приложение VІ, част 1, параграфи 68-70 от Директива 2006/48/ЕО, равняващо се на половината от изискването за специфичен риск за квалифицирана позиция със същия остатъчен срок до падежа като този на облигациите и намалено в съответствие с процентите, посочени в приложение VІ, част 1, параграф 71 от посочената директива.
3. Ако в съответствие с предвиденото в приложение І, параграф 52 компетентен орган одобри колективна инвестиционна схема (КИС) от трета страна като отговаряща на изискванията, компетентен орган в друга държава-членка може да се възползва от това одобрение, без да извършва своя собствена оценка.
Член 20
1. При спазване на изискванията на параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член и на член 34 от настоящата директива към инвестиционните посредници се прилагат изискванията на член 75 от Директива 2006/48/ЕО.
2. Чрез дерогация от параграф 1 компетентните власти могат да разрешат на инвестиционни посредници, които не са получили разрешение да предоставят инвестиционните услуги, посочени в приложение І, раздел А, точки 3 и 6 от Директива 2004/39/ЕО, да осигуряват собствен капитал, който винаги е по-голям или равен на следното:
а)
сумата от капиталовите изисквания, съдържащи се в член 75, букви а)-в) от Директива 2006/48/ЕО; и
б)
размера, предвиден в член 21 от настоящата директива.
3. Чрез дерогация от параграф 1 компетентните власти могат да разрешат на инвестиционни посредници, които държат първоначален капитал съгласно предвиденото в член 9, но които попадат в следващите категории, да осигуряват собствен капитал, който е винаги по-голям или равен на сумата от капиталовите изисквания, изчислени в съответствие с изискванията, съдържащи се в член 75, букви а)-в) от Директива 2006/48/ЕО и размера, предвиден в член 21 от настоящата директива:
а)
инвестиционни посредници, които извършват сделки за своя сметка само с цел изпълнение на поръчка на клиент или за целите на получаване на достъп до система за клиринг и сетълмент или до призната борса, когато действат в качество на посредник или изпълняват поръчка на клиент; и
б)
инвестиционни посредници:
i)
които не държат пари или ценни книжа на клиенти;
ii)
които извършват само сделки за своя сметка;
iii)
които нямат външни клиенти;
iv)
изпълнението и сетълментът на сделките на такива посредници се осъществяват под отговорността на клирингова институция и са гарантирани от тази клирингова институция.
4. Към инвестиционните посредници по параграфи 2 и 3 продължават да се прилагат всички други разпоредби относно операционния риск, предвидени в приложение V към Директива 2006/48/ЕО.
5. Член 21 се прилага само по отношение на инвестиционни посредници, към които се прилага член 46, параграфи 2 или 3, и по начина, предвиден в тях.
Член 21
Инвестиционните посредници са задължени да държат собствен капитал, равностоен на една четвърт от разходите им за издръжка за предходната година.
Компетентните власти могат да коригират това изискване в случай на съществена промяна в дейността на посредника в сравнение с предходната година.
В случаите, когато един посредник е осъществявал дейност по-малко от година, включително и деня, в който е започнал дейността си, изискването е една четвърт от цифрата на разходите за издръжка, предвидени в бизнес плана, освен ако компетентните органи не изискват корекция на този план.
Раздел 2
Прилагане на изискванията на консолидирана основа
Член 22
1. Компетентните власти, от които се изисква или на които е възложено да упражняват надзор на консолидирана основа на групи, обхванати от член 2, в определени случаи могат да не приложат капиталовите изисквания на консолидирана основа, при положение че:
а)
всеки инвестиционен посредник в ЕС в такава група използва изчисление на собствения капитал, предвидено в член 16;
б)
всички инвестиционни посредници в такава група попадат в категориите по член 20, параграфи 2 и 3;
в)
всеки инвестиционен посредник в ЕС в такава група отговаря на изискванията, наложени с членове 18 и 20, на индивидуална основа и същевременно приспада от собствения си капитал всяко условно задължение в полза на инвестиционни посредници, финансови институции, дружества за управление на активи и предприятия за спомагателни услуги, което в противен случай би било консолидирано;
г)
всяко финансово холдингово дружество, което е финансово холдингово дружество майка в държава-членка на всеки инвестиционен посредник в такава група, държи поне капитал, определен като сумата от член 57, букви а)-з) от Директива 2006/48/ЕО, като сумата от балансовата стойност на портфейла на всички вложения, подчинени искове и инструменти по член 57 от посочената директива в инвестиционни посредници, финансови институции, дружества за управление на активи и предприятия за спомагателни услуги, които в противен случай биха били консолидирани, и общият размер на всички условни задължения в полза на инвестиционни посредници, финансови институции, дружества за управление на активи и предприятия за спомагателни услуги, които в противен случай биха били консолидирани.
Когато са изпълнени критериите по първа алинея, всеки инвестиционен посредник в ЕС трябва да разполага с действащи системи за наблюдение и контрол на източниците на капитал и на финансирането на всички финансови холдингови дружества, инвестиционни посредници, финансови институции, дружества за управление на активи и предприятия за спомагателни услуги в групата.
2. Чрез дерогация от параграф 1 компетентните власти могат да разрешат на финансови холдингови дружества, които са финансово холдингово дружество майка в държава-членка на инвестиционен посредник в такава група да използват по-ниска стойност от стойността, изчислена по параграф 1, буква г), но не по-ниска от сумата на изискванията, наложени с членове 18 и 20 на индивидуална основа на инвестиционните посредници, финансовите институции, дружествата за управление на активи и предприятията за спомагателни услуги, които в противен случай биха били консолидирани, и общия размер на всяко условно задължение в полза на инвестиционни посредници, финансови институции, дружества за управление на активи и предприятия за спомагателни услуги, които в противен случай биха били консолидирани. За целите на настоящия параграф капиталовото изискване за инвестиционни посредници от трети страни, финансови институции, дружества за управление на активи и предприятия за спомагателни услуги е капиталово изискване по дефиниция.
Член 23
Компетентните власти изискват инвестиционните посредници в една група, която е била освободена от спазване на задължението по член 22, да ги нотифицира за рисковете, които биха могли да застрашат техните финансови позиции, включително и тези, свързани със състава и източниците на техния капитал и финансиране. Ако компетентните органи преценят, че финансовото състояние на тези инвестиционни посредници не е достатъчно защитено, те изискват от инвестиционните посредници да предприемат мерки, в това число ако е необходимо и ограничения върху прехвърлянето на капитал от тези предприятия към лица от групата.
Когато компетентните власти се освобождават от задължението за надзор на консолидирана основа, предвидено в член 22, те предприемат други подходящи мерки за наблюдение на рисковете в групата, по-специално големите експозиции, в това число и на всяко предприятие, което не се намира в някоя от държавите-членки.
Когато компетентните органи освобождават от капиталовите изисквания на консолидирана основа, предвидени в член 22, изискванията на дял V, глава 5, член 123 от Директива 2006/48/ЕО се прилагат на индивидуална основа, а изискванията на член 124 от посочената директива се прилагат по отношение на надзора на инвестиционните посредници на индивидуална основа.
Член 24
1. Чрез дерогация от член 2, параграф 2 компетентните власти могат да освободят инвестиционните посредници от консолидираното капиталово изискване, установено в посочения член, при условие че всички инвестиционни посредници в групата са обхванати от член 20, параграф 2 и групата не включва кредитни институции.
2. Когато са изпълнени изискванията на параграф 1, инвестиционен посредник майка в държава-членка се задължава да осигури собствен капитал на консолидирано равнище, който е винаги по-голям или равен на по-голямата стойност от следващите два размера, изчислени на основа на консолидираната финансова позиция на инвестиционния посредник майка в държава-членка и в съответствие с раздел 3 от настоящата глава:
а)
сумата на капиталовите изисквания, съдържащи се в член 75, букви а)-в) от Директива 2006/48/ЕО; и
б)
размера, предписан в член 21 от настоящата директива.
3. Когато са изпълнени изискванията на параграф 1, инвестиционен посредник, контролиран от финансово холдингово дружество, се задължава да осигури собствен капитал на консолидирано равнище, който е винаги по-голям или равен на по-голямата стойност от следващите два размера, изчислени въз основа на консолидираната финансова позиция на финансовото холдингово дружество и в съответствие с раздел 3 от настоящата глава:
а)
сумата на капиталовите изисквания, съдържащи се в член 75, букви а)-в) от Директива 2006/48/ЕО; и
б)
размера, предписан в член 21 от настоящата директива.
Член 25
Чрез дерогация от член 2, параграф 2 компетентните власти могат да освободят инвестиционни посредници от консолидираното капиталово изискване, предвидено в посочения член, при положение че всички инвестиционни посредници в групата са инвестиционните посредници по член 20, параграфи 2 и 3 и групата не включва кредитни институции.
Когато са изпълнени изискванията на параграф 1, инвестиционният посредник майка в държава-членка се задължава да осигури собствен капитал на консолидирано равнище, който е винаги по-голям или равен на сумата от изискванията, съдържащи се в член 75, букви а)-в) от Директива 2006/48/ЕО, и размера, предписан в член 21 от настоящата директива, изчислен въз основа на консолидираната финансова позиция на инвестиционния посредник майка и в съответствие с раздел 3 от настоящата глава.
Когато са изпълнени изискванията на параграф 1, инвестиционен посредник, контролиран от финансово холдингово дружество, се задължава да осигури собствен капитал на консолидирано равнище, който е винаги по-голям или равен на сумата от изискванията, съдържащи се в член 75, параграфи а)-в) от Директива 2006/48/ЕО, и размера, предписан в член 21 от настоящата директива, изчислен въз основа на консолидираната финансова позиция на финансовото холдингово дружество и в съответствие с раздел 3 от настоящата глава.
Раздел 3
Изчисляване на консолидираните изисквания
Член 26
1. Когато правото на освобождаване от изискванията, предвидено в член 22, не се упражнява, компетентните органи могат с цел изчисление на определените в приложения І и V капиталови изисквания и определените в членове 28-32 и приложение VІ експозиции към клиентите на консолидирана основа, да разрешават позиции в търговския портфейл на една институция да бъдат прихващани с позиции в търговския портфейл на друга институция в съответствие с определените в членове 28-32 и приложения І, V и VІ правила.
Освен това компетентните власти могат да разрешават валутни позиции на една институция да бъдат прихващани с валутни позиции на друга институция в съответствие с правилата, определени в приложение ІІІ и/или приложение V. Те могат също така да разрешават стокови позиции на една институция да бъдат прихващани със стокови позиции на друга институция в съответствие с правилата, определени в приложение ІV и/или приложение V.
2. Компетентните власти могат също така да разрешат прихващането на търговския портфейл и на валутните позиции на предприятия, разположени в трета страна, при едновременно изпълнение на следните условия:
а)
такива предприятия са получили разрешение в трета страна и отговарят на определението за кредитна институция, посочена в член 4, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО, или са признати инвестиционни посредници от трета страна;
б)
такива предприятия спазват, на индивидуална основа, правила за капиталова адекватност, равностойни на тези, които са определени в настоящата директива; и
в)
не съществуват разпоредби в съответните страни, които биха засегнали в значителна степен прехвърлянето на средства в рамките на групата.
3. Компетентните власти могат също така да разрешат прихващането по параграф 1 между институциите в група, която е получила разрешение в съответната държава-членка, при условие че:
а)
е налице задоволително разпределение на капитала в рамките на групата;
б)
регулаторната, законовата или договорната рамка, в която институциите извършват дейност, е такава, че гарантира взаимна финансова помощ в групата.
4. Освен това компетентните власти могат да разрешат прихващането по параграф 1 между институциите в една група, която отговаря на условията, посочени в параграф 3, и всяка институция, включена в същата група, която е получила разрешение в друга държава-членка, при условие че тази институция е задължена да изпълни капиталовите изисквания, посочени в членове 18, 20 и 28 на индивидуална основа.
Член 27
1. При изчисление на собствения капитал на консолидирана основа се прилага член 65 от Директива 2006/48/ЕО.
2. Компетентните власти, отговарящи за упражняване на надзор на консолидирана основа, могат да признаят валидността на специфичните определения на собствен капитал, приложими към съответните институции по глава ІV при изчисление на техния консолидиран собствен капитал.
Раздел 4
Наблюдение и контрол на големи експозиции
Член 28
1. Институциите наблюдават и контролират големите експозиции в съответствие с членове 106-118 от Директива 2006/48/ЕО.
2. Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 институциите, които изчисляват капиталовите изисквания за дейността в търговския си портфейл в съответствие с приложения І и ІІ, и когато е приложимо, приложение VІІІ, наблюдават и контролират големите си експозиции в съответствие с членове 106-118 от Директива 2006/48/ЕО при спазване на измененията, предвидени в членове 29-32 от настоящата директива.
3. До 31 декември 2007 г. Комисията следва да внесе в Европейския парламент и в Съвета доклад за функционирането на настоящия раздел, придружен с подходящи предложения.
Член 29
1. Експозициите към отделни клиенти, възникващи в търговския портфейл, се изчисляват чрез сумиране на следните позиции:
а)
превишението - когато е положително - на дългите позиции на една институция над късите ѝ позиции по всички финансови инструменти, издадени от съответния клиент, нетната позиция по всеки от отделните инструменти се изчислява в съответствие с методите, посочени в приложение I;
б)
в случаите на поемане на дългови или капиталови инструменти нетната ѝ експозиция; и
в)
експозициите в резултат от сделки, споразумения и договори, посочени в приложение II, със съответния клиент, като такива експозиции се изчисляват по начина на изчисление на стойностите на експозиция, изложен в същото приложение.
За целите на буква б) нетната експозиция се изчислява чрез приспадане на тези позиции, които са заявени или препоети от трети страни въз основа на официално споразумение, редуцирана с коефициентите, посочени в точка 41 от приложение I.
За целите на буква б) преди по-нататъшна координация компетентните органи изискват от институциите да създадат системи за наблюдение и контрол на поетите от тях експозиции през периода между първоначалното поемане на задължението и първия работен ден поради естеството на поетите рискове на въпросните пазари.
За целите на буква в), членове 84-89 от Директива 2006/48/ЕО се изключват от позоваването в параграф ІІ от настоящата директива.
2. Експозициите в търговския портфейл към групи от свързани клиенти се изчисляват чрез сумиране на експозициите към индивидуалните клиенти в групата според изчислението в параграф 1.
Член 30
1. Общата експозиции към отделни клиенти или към групи от свързани клиенти се изчислява чрез сумиране на експозициите, възникнали в търговския портфейл, и експозициите, възникнали в резултат от останалата дейност, като се вземат предвид разпоредбите на членове 112-117 от Директива 2006/48/ЕО.
За да се изчисли експозицията по дейността, несвързана с търговския портфейл, институциите приемат експозицията, възникнала във връзка с активите, приспаднати от собствения им капитал по силата на член 13, параграф 2, втора алинея, буква г), за равна на нула.
2. Общите експозиции на институциите към индивидуални клиенти и групи от свързани клиенти, изчислени в съответствие с параграф 4, се отчитат в съответствие с член 110 от Директива 2006/48/ЕО.
Освен във връзка с репо сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, изчислението на големи експозиции към индивидуални клиенти и групи свързани клиенти за целите на отчитането не включва редуцирането на кредитния риск.
3. Сумата от експозициите към индивидуални клиенти или групи от свързани клиенти по параграф 1 се ограничава в съответствие с членове 111-117 от Директива 2006/48/ЕО.
4. Чрез дерогация от параграф 3 компетентните власти могат да позволят активите, съставляващи вземания от и други експозиции към признати инвестиционни посредници на трети страни и признати клирингови къщи и борси за финансови инструменти, да подлежат на същото третиране като тези за институциите по член 113, параграф 3, буква и), член 115, параграф 2 и член 116 от Директива 2006/48/ЕО.
Член 31
Компетентните власти могат да разрешат предвидените в членове 111-117 от Директива 2006/48/ЕО лимити да бъдат превишени, ако са изпълнени следните условия:
а)
експозицията към съответния клиент или съответната група клиенти по дейността, несвързана с търговския портфейл, не надвишава лимитите, предвидени в членове 111-117 от Директива 2006/48/ЕО, като тези лимити са изчислени по отношение на собствения капитал съгласно определението в същата директива, така че превишението произтича изцяло от търговския портфейл;
б)
институцията покрива допълнително капиталово изискване върху превишаването на лимитите, предвидени в член 111, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/48/ЕО; като това допълнително капиталово изискване се изчислява в съответствие с приложение VI към посочената директива;
в)
когато са изминали 10 дни или по-малко от възникване на превишението, експозицията по търговския портфейл към клиента или групата свързани клиенти не следва да превишава 500 % от собствения капитал на институцията;
г)
всички превишения, продължили повече от 10 дни, сумарно не трябва да превишават 600 % от собствения капитал на институцията; и
д)
институциите докладват на компетентните органи на всеки три месеца за всички случаи, при които лимитите, предвидени в член 111, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/48/ЕО, са били превишени през предходните три месеца.
Във връзка с буква д) във всеки отделен случай, когато лимитите са били превишени, се докладват размерът на превишаването и името на клиента.
Член 32
1. Компетентните власти въвеждат процедури за предотвратяване на умишлено неизпълнение на допълнителните капиталови изисквания от страна на институциите, които биха възникнали във връзка с експозициите, които са в превишение на лимитите, предвидени в член 111, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/48/ЕО, след като тези експозиции вече са били поддържани повече от 10 дни посредством временно прехвърляне на тези експозиции на друго дружество, независимо в рамките на групата или не, и/или чрез предприемане на изкуствени сделки за закриване на експозицията през 10-дневния период и създаване на нова експозиция.
Компетентните власти нотифицират Съвета и Комисията за тези процедури.
Институциите поддържат системи, които осигуряват незабавното докладване на компетентните власти за всяко прехвърляне, имащо ефекта, посочен в първата алинея.
2. Компетентните власти могат да позволят на институциите, на които е разрешено да използват алтернативното определение за собствен капитал по член 13, параграф 2, да използват това определение за целите на член 30, параграфи 1 и 2 и член 31, при условие че въпросните институции са задължени да покрият всички свои задължения по членове 110-117 от Директива 2006/48/ЕО, по отношение на експозициите, възникващи извън търговските им портфейли, чрез използване на собствения капитал съгласно определението в посочената директива.
Раздел 5
Оценяване на позициите за целите на отчитането
Член 33
1. Всички позиции по търговския портфейл подлежат на правилата за достоверна оценка, описани в приложение VІІ, част Б. Тази правила изискват от институциите да осигурят прилаганата стойност към всяка от нейните позиции в търговския портфейл да отразява по подходящ начин нейната текуща пазарна стойност. Първата стойност трябва да дава подходяща степен на сигурност, като се вземат предвид динамичният характер на позициите в търговския портфейл, изискванията на достоверна надеждност и режимът на дейността и целта на капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл.
2. Позициите по търговския портфейл се преоценяват поне веднъж дневно.
3. При липса на установени налични пазарни цени компетентните органи могат да не прилагат изискването, наложено с параграфи 1 и 2, и да изискват от институциите да използват алтернативни методи за оценка, при условие че тези методи са достатъчно достоверни и са били одобрени от компетентните власти.
Раздел 6
Управление на риска и оценка на капитала
Член 34
Компетентните власти изискват всеки инвестиционен посредник, освен че отговаря на изискванията, изложени в член 13 от Директива 2004/39/EC, да отговаря и на изискванията, изложени в членове 22 и 123 от Директива 2006/48/ЕО, като спазва разпоредбите относно равнището на прилагане, изложени в членове 68-73 от посочената директива.
Раздел 7
Изисквания към отчетността
Член 35
1. Държавите-членки изискват от инвестиционните посредници и кредитните институции да предоставят на компетентните власти на държавите-членки по произход цялата информация, необходима за оценка на спазването от тяхна страна на правилата, приети в съответствие с настоящата директива. Държавите-членки следят също така механизмите за вътрешен контрол на институциите, както и административните и счетоводните им процедури да дават възможност за проверка на спазването от тяхна страна на тези правила по всяко време.
2. Инвестиционните посредници се отчитат пред компетентните власти по определения от компетентните власти начин: поне веднъж месечно в случаите, когато се касае за дружества по член 9; най-малко веднъж на три месеца за дружества по член 5, параграф 1 и поне веднъж на шест месеца за дружества по член 5, параграф 3.
3. Независимо от параграф 2 от инвестиционните посредници по член 5, параграф 1 и член 9 се изисква да предоставят информацията на консолидирана и субконсолидирана основа само веднъж на шест месеца.
4. Кредитните институции се задължават да се отчитат по начин, определен от компетентните власти, толкова често, колкото са задължени да се отчитат съгласно Директива 2006/48/ЕО.
5. Компетентните власти задължават институциите незабавно да им докладват за всеки случай, в който техни контрагенти по репо споразумения и обратни репо споразумения или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки изпадне в неизпълнение.
ГЛАВА VІ
Раздел 1
Компетентни власти
Член 36
1. Държавите-членки определят власти, които са правоспособни да извършват задълженията, предвидени в настоящата директива. Те нотифицират Комисията за тях, като посочват разпределението на задълженията.
2. Компетентните власти са публични власти или власти, официално признати от националното право или от публичните власти като част от действащата система за надзор в съответната държава-членка.
3. На компетентните власти се предоставят всички необходими правомощия за изпълнение на техните задачи, и по-специално на надзора над състава на търговските портфейли.
Раздел 2
Надзор
Член 37
1. Дял V, глава 4 от Директива 2006/48/ЕО се прилага mutatis mutandis по отношение на надзора на инвестиционните посредници в съответствие със следните правила:
а)
позоваванията на член 6 от Директива 2006/48/ЕО се считат за позовавания на член 5 от Директива 2004/39/ЕО;
б)
позоваванията на членове 22 и 123 от Директива 2006/48/ЕО се считат за позовавания на член 34 от настоящата директива; и
c)
позоваванията на членове 44-52 от Директива 2006/48/ЕО се считат за позовавания на членове 54 и 58 от Директива 2004/39/ЕО.
Когато финансово холдингово дружество майка в ЕС има за дъщерни дружества кредитна институция и инвестиционен посредник, дял V, глава 4 от Директива 2006/48/ЕО се прилага към надзора на институциите, ако позоваванията на кредитните институции са към институции.
2. Член 129, параграф 2 от Директива 2006/48/ЕО се прилага също така към признаването на вътрешните модели на институциите по приложение V към настоящата директива, когато заявлението е подадено от кредитна институция майка в ЕС и нейните дъщерни дружества, или съвместно от дъщерните дружества на финансово холдингово дружество майка в ЕС.
Срокът за признаване по първата алинея е шест месеца.
Член 38
1. Компетентните власти на държавите-членки работят в тясно сътрудничество при изпълнение на своите задължения, предвидени в настоящата директива, особено когато инвестиционните услуги се предоставят въз основа на свободата за предоставяне на услуги или чрез установяването на клонове.
Компетентните власти предоставят при поискване от друга компетентна власт цялата информация, която би улеснила надзора на капиталовата адекватност на институциите, по-специално проверката на спазването от тяхна страна на правилата, предвидени в настоящата директива.
2. Към всеки обмен на информация между компетентните власти, предвиден в настоящата директива, се прилагат следните задължения за професионална тайна:
а)
за инвестиционни посредници - задълженията по членове 54 и 58 от Директива 2004/39/ЕО; и
б)
за кредитни институции - задълженията по членове 44-52 от Директива 2006/48/ЕО.
ГЛАВА VІІ
Оповестяване
Член 39
Изискванията, предвидени в дял V, глава 5 от Директива 2006/48/ЕО се прилагат също така към инвестиционните посредници.
ГЛАВА VІІІ
Раздел 1
Член 40
За целите на изчислението на минималните капиталови изисквания за риск от контрагента по настоящата директива и за изчислението на минималните капиталови изисквания за кредитен риск по Директива 2006/48/ЕО и при спазването на разпоредбите на част 2, точка 6 от приложение ІІІ към посочената директива експозициите към признати инвестиционни посредници от трети страни и експозициите към признати клирингови къщи и борси се третират като експозиции към институции.
Раздел 2
Правомощия
Член 41
1. Комисията взема решения по всички технически адаптации в следните области в съответствие с процедурата по член 42, параграф 2:
а)
прецизиране на определенията, съдържащи се в член 3, с цел осигуряване единното прилагане на настоящата директива;
б)
прецизиране на определенията, съдържащи се в член 3, с цел отчитане на развитията на финансовите пазари;
в)
коригиране на размера на първоначалния капитал, определен в членове 5-9, както и на размера, предвиден в член 18, параграф 2, с цел отчитане на развитието в икономическата и валутната сфера;
г)
коригиране на категориите на инвестиционните посредници, съдържащи се в член 20, параграфи 2 и 3, с цел отчитане на развитието на финансовите пазари;
д)
прецизиране на изискването, предвидено в член 21, с цел осигуряване на единно прилагане на настоящата директива;
е)
уеднаквяване на терминологията и формулировката на дефинициите в съответствие с последващи актове на институциите и свързаните с това въпроси;
ж)
адаптиране на техническите разпоредби в приложения І-VІІ в резултат на развитие на финансовите пазари, измерването на риска, счетоводните стандарти или изискванията, които отчитат законодателство на Общността или които са свързани със сближаване на надзорните практики; или
з)
технически адаптации с цел отчитане на резултата от прегледа по член 65, параграф 3 от Директива 2004/39/ЕО.
2. Никоя от приетите прилагащи мерки не може да изменя съществени разпоредби на настоящата директива.
Член 42
1. Комисията се подпомага от Европейския банков комитет, създаден с Решение 2004/10/ЕО на Съвета (12) от 5 ноември 2003 г. (наричан по-долу „комитетът“).
2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилага процедурата по член 5 от Решение 1999/468/ЕО, като се отчитат разпоредбите на член 7, параграф 3 и член 8 от него.
Периодът по член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/EО е три месеца.
3. Без да се засяга прилагането на вече приетите мерки, при изтичането на две години от приемането на настоящата директива, както и преди 1 април 2008 г., временно се спира прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които изискват приемане на технически правила, изменения и решения в съответствие с параграф 2. По предложение на Комисията и в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора, Парламентът и Съветът могат да подновят тези разпоредби и за тази цел те ги преразглеждат преди по-ранната дата измежду изтичането на двугодишния срок или преди датата, посочена в настоящата разпоредба.
4. Комитетът приема свой процедурен правилник.
Раздел 3
Преходни разпоредби
Член 43
Член 152, параграфи 1-7 от Директива 2006/48/ЕО се прилагат в съответствие с член 2 и глава V, раздели 2 и 3 от настоящата директива към инвестиционни посредници, които изчисляват рисково претеглен размер на експозициите за целите на приложение ІІ към настоящата директива, в съответствие с членове 84-89 от Директива 2006/48/ЕО, или които използват усъвършенстван подход за измерване, предвиден в член 105 от посочената директива, при изчислението на своите капиталови изисквания за операционен риск.
Член 44
До 31 декември 2012 г. по отношение на инвестиционни посредници, чийто съответен индикатор за сферите на дейност в търговията и продажбите представлява поне 50 % от сумата на всички техни сфери на дейност, изчислени в съответствие с член 20 от настоящата директива и приложение Х, част 2, параграфи 1-4 от Директива 2006/48/ЕО, държавите-членки могат да прилагат размер от 15 % за сфера на дейност „търговия и продажби“.
Член 45
1. Компетентните власти могат да разрешат на инвестиционни посредници да превишат лимитите относно големите експозиции, предвидени в член 111 от Директива 2006/48/ЕО. Инвестиционните посредници не са длъжни да включват каквито и да е превишения при своето изчисление на капиталовите изисквания, превишаващи такива лимити, съгласно предвиденото в член 75, буква б) от посочената директива. Тази свобода на действие се предоставя до 31 декември 2010 г. или до датата на влизане в сила на изменения, последвали третирането на големите експозиции по силата на член 119 от Директива 2006/48/ЕО. За упражняването на тази свобода на действие трябва да са изпълнени следните условия:
а)
инвестиционният посредник предоставя инвестиционни услуги или предприема инвестиционни дейности, свързани с финансовите инструменти, посочени в приложение І, раздел В, точки 5, 6, 7, 9 и 10 от Директива 2004/39/ЕО;
б)
инвестиционният посредник не предоставя такива инвестиционни услуги или не предприема такива инвестиционни дейности за или от името на клиенти, които търгуват на дребно;
в)
нарушенията на лимитите, посочени в уводната част на настоящия параграф, възникват във връзка с експозиции в резултат на договори, които са финансови инструменти, посочени в буква а) и са свързани със стоки или базисни инструменти по смисъла на приложение І, раздел В, точка 10 от Директива 2004/39/ЕО (директивата за пазарите на финансови инструменти) и се изчисляват в съответствие с приложения ІІІ и ІV към Директива 2006/48/ЕО или във връзка с експозиции в резултат на договори, свързани с доставка на стоки или на квоти за емисии; и
г)
инвестиционният посредник има документирана стратегия за управление и, по-специално, за контролиране и ограничаване на рисковете, възникващи в резултат на концентрация на експозиции.
Инвестиционният посредник незабавно уведомява компетентните власти за тази стратегия и за всички съществени изменения в нея. Инвестиционният посредник предприема необходимите мерки за осигуряване на непрекъснато наблюдение на кредитоспособността на заемополучателите в съответствие с тяхното въздействие на риска от концентрация. Тези мерки трябва да позволят на инвестиционния посредник да реагира подобаващо и достатъчно бързо на всяко влошаване на такава кредитоспособност.
2. Когато инвестиционният посредник превиши вътрешните лимити, определени в съответствие със стратегията по параграф 1, буква г), той незабавно уведомява компетентната власт за размера и характера на превишението и за контрагента.
Член 46
Чрез дерогация от член 20, параграф 1 до 31 декември 2011 г. компетентните власти могат да решат да не прилагат на индивидуална основа капиталовите изисквания, произтичащи от член 75, буква г) от Директива 2006/48/ЕО, по отношение на инвестиционни посредници, към които не се прилага член 20, параграфи 2 и 3, чиито позиции по търговски портфейл никога не превишават 50 милиона EUR и чиято средна численост на съответния персонал през финансовата година не надвишава 100 души.
Вместо това капиталовото изискване по отношение на тези инвестиционни посредници е поне по-малката стойност от:
а)
капиталовите изисквания, произтичащи от член 75, буква г) от Директива 2006/48/ЕО; и
б)
12/88 от по-голямата стойност от следното:
i)
сумата на капиталовите изисквания, съдържащи се в член 75, букви а)-в) от Директива 2006/48/ЕО; и
ii)
размера, предвиден в член 21 от настоящата директива, независимо от член 20, параграф 5.
Когато се прилага буква б), се прилага постепенно увеличаване поне на годишна основа.
Прилагането на настоящата дерогация не трябва да води до намаляване на общото равнище на капиталовите изисквания за инвестиционния посредник в сравнение с изискванията към 31 декември 2006 г., освен ако такова намаляване е оправдано от надзорна гледна точка с намаляване дейността на инвестиционния посредник.
Член 47
Преди 31 декември 2009 г. или по-ранна дата, определена от компетентните власти на индивидуална основа, институциите, които са получили признаване на модела за специфичен риск преди 1 януари 2007 г. в съответствие с приложение V, точка 1могат по отношение на това съществуващо признаване да третират точки 4 и 8 от приложение V към Директива 93/6/ЕИО съгласно тяхното състояние преди 1 януари 2007 г.
Член 48
1. Разпоредбите относно капиталовите изисквания, предвидени в настоящата директива и в Директива 2006/48/ЕО, не се прилагат по отношение на инвестиционни посредници, чиято основна дейност състои изключително в предоставяне на инвестиционни услуги или извършване на инвестиционни дейности във връзка с финансовите инструменти, посочени в приложение І, раздел В, точки 5, 6, 7, 9 и 10 от Директива 2004/39/ЕО и спрямо които Директива 93/22/ЕИО (13) не се прилага на 31 декември 2006 г. Това освобождаване е валидно до по-ранната дата до 31 декември 2010 г. или датата на влизане на всяко изменение по силата на параграфи 2 и 3.
2. Като част от прегледа по член 65, параграф 3 от Директива 2004/39/ЕО Комисията въз основа обществени консултации и в светлината на обсъжданията с компетентните органи докладва на Парламента и на Съвета относно:
а)
подходящия режим за надзор на инвестиционните посредници, чиято основна стопанска дейност се състои изключително в предоставяне на инвестиционни услуги или извършване на инвестиционни дейности във връзка с деривативи или деривативни договори, посочени в приложение І, раздел В, точки 5, 6, 7, 9 и 10 от Директива 2004/39/ЕО; и
б)
желанието за изменение на Директива 2004/39/ЕО за създаване на нова категория инвестиционни посредници, чиято основна стопанска дейност се състои изключително в предоставяне на инвестиционни услуги или извършване на инвестиционни дейности във връзка с деривативи или деривативни договори, посочени в приложение І, раздел В, точки 5, 6, 7, 9 и 10 от Директива 2004/39/ЕО, свързани с енергийни доставки (включително електроенергия, въглища, газ и нефт).
3. Въз основата на доклада по параграф 2 Комисията може да внесе предложения за изменение на настоящата директива и на Директива 2006/48/ЕО.
Раздел 4
Заключителни разпоредби
Член 49
1. Държавите-членки въвеждат в сила и публикуват необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за прилагането на членове 2, 3, 11, 13, 17, 18, 19, 20, 22, 23, 24, 25, 29, 30, 33, 34, 35, 37, 39, 40, 41, 43, 44, 50 и приложения I, II, III, V, VII до 31 декември 2006 г. Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.
Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 2007 г.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така указание, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови или административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 50
1. Член 152, параграфи 8-14 от Директива 2006/48/ЕО се прилагат mutatis mutandis за целите на настоящата директива при спазване на следните разпоредби, които се прилагат в случаите на упражняване на дискрецията по член 152, параграф 8 от Директива 2006/48/ЕО:
а)
позоваванията на приложение ІІ, точка 7 от настоящата директива към Директива 2006/48/ ЕО се разглеждат като позовавания към Директива 2000/12/ЕО към посочената директива в състоянието ѝ преди 1 януари 2007 г.; и
б)
приложение ІІ, точка 4 от настоящата директива се прилага в състоянието си преди 1 януари 2007 г.
2. Член 157, параграф 3 от Директива 2006/48/ЕО се прилага mutatis mutandis за целите на членове 18 и 20 от настоящата директива.
Член 51
До 1 януари 2011 г. Комисията прави преглед и доклад за прилагането на настоящата директива и представя доклада си на Парламента и на Съвета заедно с евентуални подходящи предложения за изменение.
Член 52
Директива 93/6/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение VІІІ, част А, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение VІІІ, част Б.
Направените позовавания на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се разглеждат в съответствие с таблицата на съответствие, изложена в приложение ІХ.
Член 53
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 54
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Страсбург на 14 юни 2006 година. | [
2,
4,
11
] |
31992R3912 | 31992R3912
L 395/6
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3912/92 НА СЪВЕТА
от 17 декември 1992 година
относно контрола, осъществяван в рамките на Общността в областта на шосейния и водния транспорт по отношение на транспортните средства, регистрирани или пуснати в движение в трети страни
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 75 от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
като взе предвид становището на Европейския парламент (2),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),
като има предвид, че Общността предприе въвеждането на мерки, водещи до постепенното създаване на вътрешен пазар до датата 31 декември 1992 г., който ще покрива пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е гарантирано съобразно разпоредбите на Договора;
като има предвид, че изграждането на единен вътрешен пазар означава, че контролът и формалностите по вътрешните граници, свързани с превозните средства, както и свързаната с тях документация, трябва да бъдат премахнати;
като има предвид, че следвайки съществуващото законодателство на Общността, както и националното законодателство в областта на шосейния и водния транспорт, държавите-членки извършват контрол, проверки и инспекции, свързани с техническите характеристики, разрешителни и друга документация, с която превозните средства и плавателните съдове на водния транспорт трябва да се съобразяват; като има предвид, че като цяло подобни проверки удостоверяване и инспекции ще са необходими и в бъдеще за предотвратяване нарушаването на организацията на пазара на транспорта и за да гарантират сигурността на шосейния и водния транспорт;
като има предвид, че съгласно Регламент (ЕИО) № 4060/89 на Съвета от 21 декември 1989 г. относно премахването на контрола по границите на държавите-членки в областта на шосейния и вътрешноконтиненталния воден транспорт (4) подобен контрол няма повече да се извършва по границите между държавите-членки, когато става въпрос за превозни средства, регистрирани или пуснати в движение в държава-членка;
като има предвид, че същият принцип трябва да бъде въведен и при прилагането на контролни мерки, предвидени във въпросния регламент, и контролните мерки, прилагани за целите на споразумения с трети страни относно превозни средства, регистрирани или пуснати в движение в трети страни;
като има предвид, че органите в държавата-членка, в която влизат превозни средства от трета страна, трябва да могат и в бъдеще да осъществяват всички необходими мерки по отношение на контрола по транспортните средства дали притежават разрешително за извършване на транспортни операции на или през тяхната територия;
като има предвид, че държавите-членки трябва да осигурят, че контролът, проверките и инспекциите могат да продължат да се извършват на цялата прилежаща територия в рамките на процедурата по обичайния контрол;
като има предвид, че сътрудничеството при изпълнение на задълженията по настоящия регламент трябва да бъде съобразено с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1468/81 на Съвета от 19 май 1981 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавата-членка и сътрудничеството между тях и Комисията по осигуряването на правилното прилагане на Закона по митническите и земеделски въпроси (5),
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Настоящият регламент се прилага при контрол съгласно международно споразумение и за контрол, посочен в Регламент (ЕИО) № 4060/89, упражняван в Общността от държави-членки относно операциите по шосейния и водния транспорт от транспортни средства, регистрирани или пуснати в движение в трета страна.
2. Настоящият регламент не засяга правото или задължението на държава-членка, където транспортните средства, посочени в параграф 1, влизат от трета страна, да осъществява целия контрол за установяването, че на такива транспортни средства е разрешено да извършват транспорт във или през територията на съответната държава-членка.
Член 2
За целите на настоящия регламент:
-
„контрол“ означава всеки контрол, проверка или инспекция, които се осъществяват на границите на държавите-членки от националните органи, и които спират или възпрепятстват свободното движение на съответните превозни средства или плавателни съдове,
-
„международно споразумение“ означава всяко споразумение между една или повече държави-членки или между Общността и една или повече трети страни.
Член 3
Контролът, посочен в член 1, няма повече да се прилага като граничен контрол по вътрешните граници на Общността, а като част от контрола, който държавите-членки ще извършват на цялата си територия.
Член 4
За целите на прилагането на настоящия регламент разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1468/81 се прилагат, mutatis mutandis. В допълнение държавите-членки предприемат всички необходими стъпки за сътрудничество между съответните им компетентни органи.
Член 5
Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 1993 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 17 декември 1992 година. | [
10,
8,
3,
5
] |
32008D0812 | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 24 октомври 2008 година
за изменение на Решение 2006/415/ЕО относно някои защитни мерки по отношение на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N1 при домашни птици в Германия
(нотифицирано под номер C(2008) 6154)
(текст от значение за ЕИП)
(2008/812/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (1), и по-специално член 9, параграф 4 от нея,
като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (2), и по-специално член 10, параграф 4 от нея,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, и за изменение на Директива 92/65/ЕИО на Съвета (3), и по-специално член 18, първа алинея от него,
като взе предвид Директива 2005/94/ЕО на Съвета от 20 декември 2005 г. относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците и за отмяна на Директива 92/40/ЕИО (4), и по-специално член 63, параграф 3 от нея,
като има предвид, че:
(1)
С Решение 2006/415/ЕО на Комисията от 14 юни 2006 г. относно някои защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 по домашните птици в Общността (5), се определят някои предпазни мерки, които да се прилагат с оглед на предотвратяване на разпространението на посочената болест, включително установяване на зони А и Б в случай на предполагаемо или потвърдено избухване на болестта. Тези зони са посочени в приложението към посоченото решение.
(2)
След потвърждаване на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N1 в Landkreis Görlitz, Саксония, Германия, същата държава-членка предприе защитни мерки в съответствие с Решение 2006/415/ЕО, включително създаване на зони А и Б, както е предвидено в член 4 от посоченото решение.
(3)
Решение 2008/795/ЕО на Комисията от 10 октомври 2008 г. относно някои временни мерки за защита във връзка с високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N1 при домашни птици в Германия (6) е прието след възникването на посоченото огнище в Германия. С посоченото решение се определят зоните, в които се прилагат защитните мерки, предвидени в Решение 2006/415/ЕО, както и периодът на тяхното прилагане.
(4)
Посочените временни защитни мерки бяха преразгледани в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и следва да бъдат потвърдени.
(5)
Огнището в Германия се намира близо до границата с Полша и по тази причина Полша предприе подходящи защитни мерки, както е предвидено в Решение 2006/415/ЕО, включително установи зони А и Б на своя територия. Тези зони следва също да бъдат добавени в приложението към Решение 2006/415/ЕО.
(6)
Решение 2006/415/ЕО следва да бъде съответно изменено.
(7)
За по-голяма яснота на общностното законодателство Решение 2008/795/ЕО следва да бъде отменено.
(8)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Приложението към Решение 2006/415/ЕО се заменя с текста на приложението към настоящото решение.
Член 2
Решение 2008/795/ЕО се отменя.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 24 октомври 2008 година. | [
17,
0,
3,
6,
18
] |
32008R0342 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 342/2008 НА КОМИСИЯТА
от 17 април 2008 година
за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. относно правилата за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (1), и по-специално член 138, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.
(2)
В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Фиксираните вносни стойности, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 18 април 2008 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 17 април 2008 година. | [
2,
17,
6
] |
32006R1578 | 32006R1578
L 291/3
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1578/2006 НА КОМИСИЯТА
от 19 октомври 2006 година
относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а) от него,
като има предвид, че:
(1)
С цел да се осигури единно прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат разпоредби относно класирането на стоките съгласно приложението към настоящия регламент.
(2)
Регламент (ЕИО) № 2658/87 установява общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат и към всяка друга номенклатура, която се основава изцяло или отчасти на нея, или която прибавя подпозиции към нея и, която е установена от специални разпоредби на Общността, с оглед на прилагането на тарифните и други мерки, свързани с търговия на стоки.
(3)
Съгласно тези Общи правила, стоките, описани в колона 1 от таблицата на приложението към настоящия регламент следва да се класират под кодовете по КН, посочени в колона 2 въз основа на мотивите, изложени в колона 3 от тази таблица.
(4)
Уместно е да се предвиди, че обвързваща тарифна информация, която е издадена от митническите органи на държавите-членки по отношение класиране на стоки в Комбинираната номенклатура, но която не е в съответствие с настоящия регламент, може да продължи да се прилага от притежателя за период от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2).
(5)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Стоките, описани в колона 1 на таблицата от приложението, се класират в Комбинираната номенклатура под кодове по КН, посочени в колона 2 от тази таблица.
Член 2
Обвързваща тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки, която не е в съответствие с настоящия регламент, може да продължи да се прилага за период от три месеца, съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 19 октомври 2006 година. | [
12,
0,
3
] |
32008R0840 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 840/2008 НА КОМИСИЯТА
от 26 август 2008 година
за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 27 август 2008 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 26 август 2008 година. | [
2,
17,
6
] |
31996R2141 | 31996R2141
L 286/6
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2141/96 НА КОМИСИЯТА
от 7 ноември 1996 година
относно разглеждане на заявка за прехвърляне на разрешително за пускане на пазара на лекарствен продукт от приложното поле на Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета от 22 юли 1993 г. за установяване на общностни процедури за разрешителни и за контрол на лекарствените продукти за хуманна употреба и за ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция за оценка на лекарствените продукти (1), и по-специално член 15, параграф 4 и член 37, параграф 4 от него,
като има предвид, че Регламент (ЕО) № 542/95 на Комисията от 10 март 1995 г. относно прегледа на измененията в условията на разрешителното за пускане на пазара на лекарствени продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета (2), се прилага само за промяна на името и/или адреса на притежателя на разрешителното за пускане на пазара, ако притежателят на разрешителното остава същото лице;
като има предвид, че в тази връзка трябва да се приемат съответните разпоредби за разглеждане на заявление за прехвърляне на разрешително за пускане на пазара на лекарствен продукт, издадено в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2309/93, когато новият притежател на това разрешително е лице, различно от предишния притежател;
като има предвид, че следва да се установи по-специално административна процедура, която да позволи да се изменя в този контекст решението за краткосрочно разрешително за пускане на пазара, веднага след като подаденото заявление за прехвърляне е валидно и са изпълнени свързаните с него условия;
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, съответстват на становището на Постоянния комитет за лекарствени средства за хуманна употреба и Постоянния комитет за лекарствени средства за ветеринарна употреба,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Настоящият регламент определя условията и реда за разглеждане на заявленията за прехвърляне на разрешително за пускане на пазара, издадено съгласно Регламент (ЕИО) № 2309/93 на Съвета, при условия, различни от предвидените в точка 3 от приложение I към Регламент (ЕО) № 542/95.
Определение
Член 2
По смисъла на настоящия регламент прехвърляне на разрешително за пускане на пазара е процедурата по смяна на адресата (по-долу наричан „притежател“) в решението за издаване на упоменатото разрешително за продажба, в съответствие с член 10, параграфи 1 и 2, или член 32, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕИО) № 2309/93, като новият притежател на разрешителното за пускане на пазара е различен от предишния притежател.
Административна процедура
Член 3
1. С цел прехвърляне на разрешително за пускане на пазара притежателят на това разрешително изпраща до Европейската агенция за оценка на лекарствените продукти (оттук нататък наричана „Агенцията“) специално заявление, придружено от документите, изброени в приложението към настоящия регламент.
2. Такова заявление може да се отнася само за прехвърляне на едно разрешително за пускане на пазара и трябва да се съпровожда с плащането на предвидената за целта такса от Регламент (ЕО) № 297/95 (3) на Съвета относно дължимите такси на Европейската агенция за оценка на лекарствените продукти.
Член 4
В срок от тридесет дни след получаването на заявление по смисъла на член 3, параграф 2 Агенцията изпраща становище за това заявление до притежателя на разрешителното за пускане на пазара, до лицето, в полза на което трябва да се извърши прехвърлянето, и до Комисията.
Член 5
Становището на Агенцията, визирано в член 4, може да бъде отрицателно единствено в случая, когато документите, приложени в подкрепа на заявлението, са непълни или когато се окаже, че лицето, в полза на което трябва да се извърши прехвърлянето, не е установено в Общността.
Член 6
В случай на благоприятно становище, без да се засяга прилагането на други разпоредби на общностното право, Комисията изменя решението, взето по силата на членове 10 или 32 от Регламент (ЕИО) № 2309/93.
Общи и заключителни разпоредби
Член 7
1. Прехвърлянето на разрешително за пускане на пазара се разрешава от датата на обявяване на изменението на решението на Комисията, посочено в член 6, параграф 2.
2. Датата, на която трябва да се извърши прехвърлянето, се определя от Агенцията по взаимно съгласие на притежателя на разрешителното за пускане на пазара и на лицето, в полза на което трябва да се извърши прехвърлянето; Агенцията незабавно уведомява Комисията за това.
3. Прехвърлянето на разрешително за пускане на пазара не засяга нито един от сроковете, предвидени в членове 13 и 35 от Регламент (ЕИО) № 2309/93.
Член 8
Настоящият регламент влиза в сила от третия ден след деня на неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 7 ноември 1996 година. | [
4,
10,
0,
3,
15
] |
31998D0416 | 31998D0416
L 190/34
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 16 юни 1998 година
за присъединяване на Европейската общност към Генералната комисия по риболова в Средиземно море
(98/416/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 43 от него, във връзка с член 228, параграф 2, първо изречение и с член 228, параграф 3, алинея втора от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
като взе предвид одобрението на Европейския парламент (2) ,
като има предвид, че Европейската общност е страна, подписала Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, която задължава всички членове на международната общност да си сътрудничат за запазването и управлението на биологичните ресурси в морето;
като има предвид, че по отношение на морските риболовни полета, Европейската общност е отговорна за приемането на мерки за опазване и управление на рибните ресурси и в тази връзка, за сключване на споразумения с държави, които не са членки, или с международни организации;
като има предвид, че управлението и опазването на живите ресурси на Средиземно море изисква международно регулиране;
като има предвид, че за тази цел на 24 септември 1949 г. в Рим е било сключено Споразумение за създаване на Генералната комисия по риболова в Средиземно море (оттук нататък наричано „Споразумение за ГКРСМ“);
като има предвид, че с цел да допринесе за запазването на живите морски ресурси в района, който се регулира от Споразумението за ГКРСМ и в който рибарите от Общността осъществяват своята дейност, е необходимо Европейската общност да се присъедини към ГКРСМ;
като има предвид, че Европейската общност е станала член на Организацията по прехрана и земеделие към Обединените нации (ФАО) на 26 ноември 1991 г.;
като има предвид, че присъединяването на Европейската общност към ГКРСМ е възможно съгласно член I, параграф 2 от Споразумението за ГКРСМ, четен във връзка с член ХIV от преразгледания Учредителен договор на ФАО;
като има предвид, че споразумението и процедурният правилник на ГКРСМ са били адаптирани, така че да позволят присъединяването на Европейската общност,
РЕШИ:
Член единствен
1. Европейската общност се присъединява към Генералната комисия по риболова в Средиземно море посредством декларация за приемане на споразумението и на процедурния правилник на организацията, в съответствие с документа, който се съдържа в приложение I.
Европейската общност освен това депозира отделна декларация относно упражняването на компетенции и право на глас, както е договорено между Съвета и Комисията.
2. Текстовете на споразумението и на процедурният правилник на Генералната комисия по риболова в Средиземно море се съдържат в приложения II и III.
Съставено в Люксембург на 16 юни 1998 година. | [
5,
15,
6,
20
] |
32006D0934 | 32006D0934
L 355/104
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 14 декември 2006 година
относно продължаване през 2007 г. на сравнителните опити и изследвания на Общността, започнати през 2005 година, на семена и посадъчен материал от Asparagus officinalis L. съгласно Директива 2002/55/ЕО на Съвета
(текст от значение за ЕИП)
(2006/934/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 2002/55/EО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от зеленчукови култури (1),
като взе предвид Решение 2005/5/EО на Комисията от 27 декември 2004 г. за определяне на условията за сравнителните опити и изследвания в Общността на семена и посадъчен материал от някои полски растителни видове, зеленчукови култури и лози съгласно Директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 68/193/ЕИО, 92/33/ЕИО, 2002/54/ЕО, 2002/55/ЕО, 2002/56/ЕО и 2002/57/ЕО на Съвета за периода 2005-2009 г. (2), и по-специално член 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
Решение 2005/5/EО определя мерките за сравнителните опити и изследвания, които се извършват през периода 2005-2009 г. съгласно Директива 2002/55/EО на Съвета по отношение на Asparagus officinalis L.
(2)
Изследванията и опитите, извършвани през 2005 г. и 2006 г., следва да продължат и през 2007 г.,
РЕШИ:
Член единствен
Сравнителните опити и изследвания на Общността на семена и посадъчен материал от Asparagus officinalis L., започнати през 2005 г., продължават и през 2007 г. в съответствие с Решение 2005/5/EО.
Съставено в Брюксел на 14 декември 2006 година. | [
7,
17,
6
] |
32007R1076 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1076/2007 НА КОМИСИЯТА
от 19 септември 2007 година
за определяне на възстановяванията при износ в сектора на яйцата
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2771/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на яйца (1), и по-специално член 8, параграф 3, трета алинея от него,
като има предвид, че:
(1)
Съгласно член 8 от Регламент (ЕИО) № 2771/75 разликата между цените на продуктите, посочени в член 1, параграф 1 от посочения регламент, на световния пазар и в Общността може да бъде покрита чрез възстановяване при износ.
(2)
Като се има предвид настоящата ситуация на пазара на яйца, възстановяванията при износ трябва да се определят съгласно правилата и някои критерии, предвидени в член 8 от Регламент (ЕИО) № 2771/75.
(3)
Член 8, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 2771/75 предвижда, че възстановяването може да е различно в зависимост от направлението, когато ситуацията на световния пазар или специфични изисквания на някои пазари го налагат.
(4)
Възстановяванията се прилагат само към продукти, чието свободно движение в Общността е разрешено и които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (2) и на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно специфични хигиенни правила за храните от животински произход (3), както и на условията за маркировка, изброени в Регламент (ЕИО) № 1907/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. относно определени стандарти за търговията с яйца (4).
(5)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по птиче месо и яйца,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Продуктите, които се ползват с възстановявания при износ, предвидени в член 8 от Регламент (ЕИО) № 2771/75, както и размерът на тези възстановявания, се определят в приложението към настоящия регламент при спазване на условията на параграф 2 от настоящия член.
2. Продуктите, които могат да се ползват с възстановяване по силата на параграф 1, трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 и Регламент (ЕО) № 853/2004, и по-специално да бъдат приготвени в одобрено предприятие и да отговарят на условията за маркировка, определени в приложение II, раздел I от Регламент (ЕО) № 1907/90.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 20 септември 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 19 септември 2007 година. | [
7,
3,
17
] |
32008R0862 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 862/2008 НА КОМИСИЯТА
от 1 септември 2008 година
за забрана на риболова на треска в норвежки води от зони I и II от страна на съдове под флага на Германия
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 26, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (2), и по-специално член 21, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 40/2008 на Съвета от 16 януари 2008 г. относно установяване на възможностите за риболов за 2008 г. и свързаните с тях условия на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова (3), определя квотите за 2008 година.
(2)
Съгласно получената от Комисията информация с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпана отпуснатата за 2008 г. квота.
(3)
Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен запас, както и неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване на суша,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изчерпване на квотата
Квотата за риболов на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас, отпусната за 2008 г. на определената в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана към датата, посочена в същото приложение.
Член 2
Забрани
Забранява се риболовът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на риболовни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, считано от указаната в приложението дата. Забраняват се също и задържането на борда, трансбордирането или разтоварването на суша на този рибен запас, уловен от горепосочените риболовни съдове след тази дата.
Член 3
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 1 септември 2008 година. | [
8,
18,
6
] |
32006L0112 | 32006L0112
L 347/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА
от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 93 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент,
като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,
като има предвид, че:
(1)
Директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки във връзка с данъците върху оборота - обща система на данък върху добавената стойност: единна данъчна основа (1) e била неколкократно и съществено изменяна. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, посочената директива следва да бъде преработена.
(2)
Преработеният текст следва да съдържа всички тези разпоредби на Директива 67/227/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки относно данъка върху оборота (2), които все още са приложими. Ето защо тази директива следва да бъде отменена.
(3)
За да се осигури представянето на разпоредбите по ясен и рационален начин, съответстващ на принципа за по-добро регулиране, е подходящо да се преработят структурата и текста на директивата, въпреки че по принцип това няма доведе до съществени промени в съществуващото законодателство. Преработването обаче е свързано с малко на брой съществени изменения, които независимо от това трябва да бъдат извършени. Когато се правят такива промени, същите са описват изчерпателно в списък в разпоредбите, управляващи въвеждането и влизането им в сила.
(4)
Постигането на целта за изграждането на вътрешен пазар предполага прилагането в държавите-членки на законодателство за данъците върху оборота, което не нарушава условията за конкуренция или не възпрепятства свободното движение на стоки и услуги. Затова е необходимо да се постигне такава хармонизация на законодателството за данъците върху оборота посредством такава система на данък върху добавената стойност (ДДС), че да премахне във възможно най-голяма степен факторите, които могат да нарушат условията на конкуренция, независимо дали на национално или на общностно равнище.
(5)
Системата на ДДС постига най-висока степен на опростеност и неутралност, когато данъкът се събира по колкото е възможно по-общ начин и, когато неговият обхват покрива всички етапи на производството и разпределението, както и предоставянето на услуги. Затова е в интерес на вътрешния пазар и на държавите-членки да приемат обща система, която да се прилага и за търговията на дребно.
(6)
Необходимо да се процедира на етапи, тъй като хармонизацията на данъците върху оборота води в държавите-членки до промени в данъчната структура и до значителни последствия в бюджетните, икономически и социални области.
(7)
Дори ако ставките и освобождаванията не са напълно хармонизирани, общата система на ДДС трябва да доведе до такава неутралност по отношение на конкуренцията, че в рамките на територията на всяка държава-членка подобните стоки и услуги да носят едно и също данъчно бреме, каквато и да е дължината на веригата на производство и разпространение.
(8)
По силата на Решение 2000/597/ЕО, Евратом на Съвета от 29 септември 2000 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (3) бюджетът на Европейските общности се финансира, без да се засягат други приходи, изцяло от собствените ресурси на Общностите. Тези ресурси трябва да включват онези, които се натрупват от ДДС и се получават чрез прилагането на единна ставка на данъка към основи за изчисляването на данъка, определени по унифициран начин и в съответствие с правилата на Общността.
(9)
Жизненоважно е да се предостави преходен период, за да се позволи на националните законодателства в посочени области да се адаптират постепенно.
(10)
По време на този преходен период вътреобщностните сделки, извършвани от данъчнозадължени лица, различни от данъчнозадължени лица, извършващи освободени доставки, трябва да бъдат облагани в държавата-членка по местоназначение в съответствие с данъчните ставки и условия, определени от тази държава-членка.
(11)
Уместно е също по време на този преходен период вътреобщностни придобивания над определена стойност, извършвани от лица, извършващи освободени доставки, или от данъчно незадължени юридически лица, определени вътреобщностни дистанционни продажби и доставката на нови превозни средства на физически лица или на данъчнозадължени лица, извършващи освободени доставки, или данъчно незадължени органи също да бъдат облагани в държавата-членка по местоназначение в съответствие с данъчните ставки и условия, определени от тази държава-членка, доколкото такива сделки, при отсъствието на специални разпоредби, би било вероятно да причинят значително нарушаване на конкуренцията между държавите-членки.
(12)
По причини, свързани с тяхното географско, икономическо и социално положение, определени територии следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива.
(13)
За да се повиши недискриминационният характер на данъка, терминът „данъчнозадължено лице“ трябва да се определи по такъв начин, че държавите-членки да могат да го използват така, че да обхване лица, които инцидентно извършват определени сделки.
(14)
Терминът „облагаема сделка“ може да доведе до затруднения, по-специално по отношение на сделки, третирани като облагаеми сделки. Ето защо тези понятия следва да бъдат изяснени.
(15)
С оглед на улесняването на вътреобщностната търговия в работата по движимите материални вещи е подходящо да се установят данъчните мерки, приложими за такива сделки, когато се извършват от клиент, който е идентифициран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази, в която сделката се извършва физически.
(16)
Транспортна операция в рамките на територията на дадена държава-членка следва да се третира като вътреобщностен превоз на стоки, когато е пряко свързана с транспортна операция, извършвана между държави-членки, за да се опростят не само принципите и мерките за облагане на тези услуги за вътрешен превоз, но също и правилата, приложими за тези спомагателни услуги и за услугите, предоставяни от посредници, които вземат участие в предоставянето на различните услуги.
(17)
Определянето на мястото, където се изпълняват облагаемите сделки, може да породи конфликти във връзка с юрисдикцията между държави-членки, по-специално по отношение на доставката на стоки за сглобяване или доставката на услуги. Макар че мястото на изпълнение на доставка на услуги по принцип трябва да бъде определено като мястото, където доставчикът е установил за свое място на стопанска дейност, то трябва да бъде определено като такова в държавата-членка на клиента, по-специално в случая на доставянето на определени услуги между данъчнозадължени лица, където разходът за услугите е включен в цената на стоките.
(18)
Необходимо е да се изясни определението за мястото на облагането на определени сделки, изпълнявани на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници в рамките на Общността.
(19)
За целите на ДДС електроенергията и газът се третират като стоки. Особено трудно е обаче да се определи мястото на доставка. Следователно за да се избегне двойното облагане или необлагането, и за да се изгради истински вътрешен пазар, свободен от пречки, свързани с режима на ДДС, мястото на доставка на газ чрез системата за разпределение на природен газ или на електроенергия, преди стоките да достигнат до крайната фаза на потребление, следва да бъде мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност. Доставката на електроенергия и газ на крайната фаза, така да се каже, от търговци и дистрибутори на крайния клиент, следва да се облага на мястото, където клиентът действително използва и консумира стоките.
(20)
В случая на отдаване под наем на движима материална вещ прилагането на общото правило, че доставките на услуги се облагат в държавата-членка, в която доставчикът се е установил, може да доведе до значително нарушаване на конкуренцията, ако наемодателят и наемателят са установени в различни държави-членки и данъчните ставки в тези държави са различни. Затова е необходимо да се установи, че мястото на доставка на дадена услуга е мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставя услугата или при липса на такова, мястото на постоянния му адрес или обичайно местоживеене.
(21)
По отношение обаче на отдаването под наем на превозно средство е уместно по причини, свързани с контрола, да се прилага стриктно общото правило и по този начин да се счита за място на доставка мястото, където доставчикът е установил своята стопанска дейност.
(22)
Всички далекосъобщителни услуги, консумирани в рамките на Общността, трябва да се облагат, за да се предотврати нарушаването на конкуренцията в тази област. За тази цел далекосъобщителните услуги доставяни на данъчнозадължени лица, установени в Общността или на клиенти, установени в трети държави, следва по принцип да бъдат облагани на мястото, където е установен клиентът на услугите. За да се осигури еднакво облагане на далекосъобщителните услуги, които се доставят от данъчнозадължени лица, установени на трети територии или в трети държави за данъчно незадължени лица, установени в Общността и които се използват и ползват ефективно в Общността, държавите-членки трябва при все това да предвидят мястото на доставка да бъде в рамките на Общността.
(23)
Също за да се предотврати нарушаването на конкуренцията, услугите за радио и телевизионно предаване и услугите, доставяни по електронен път, предоставяни от трети територии или трети страни на лица, установени в Общността, или от Общността на клиенти, установени на трети територии или в трети държави, следва да се облагат в мястото на установяване на клиента.
(24)
Понятията за данъчно събитие и за изискуемостта на данъчно задължение по ДДС трябва да бъдат хармонизирани, ако въвеждането на общата система на ДДС и всякакви последващи изменения на същата трябва да влязат в сила едновременно във всички държави-членки.
(25)
Данъчната основа следва да бъде хармонизирана, така че прилагането на ДДС за облагаеми сделки да води до съпоставими резултати във всичките държави-членки.
(26)
За да се предотврати загубата на данъчни приходи чрез използването на свързани страни за получаване на данъчни изгоди, при конкретни ограничени обстоятелства следва да бъде възможно за държавите-членки да се намесят по отношение на данъчната основа на доставката на стоки или услуги и вътреобщностното придобиване на стоки.
(27)
За да се води борба с неплащането или избягването на данъците, следва да бъде възможно за държавите-членки да включват в данъчната основа сделка, която включва преработването на инвестиционно злато, предоставяно от клиент, стойността на това инвестиционно злато, където по силата на това, че се преработва, златото губи статута си на инвестиционно злато. Когато прилагат тези мерки, на държавите-членки следва да бъде позволена известна степен на преценка.
(28)
Ако трябва да се избягват деформации, премахването на фискалния контрол на границите е свързано не само с единна основа за изчисляване на данъка, но и с достатъчно изравняване между държавите-членки на броя и нивата на ставките.
(29)
Стандартната данъчна ставка по ДДС, която е в сила в различните държави-членки, комбинирана с механизма на преходната система, гарантира че тази система функционира в приемлива степен. За да не се позволи различията в стандартните ставки по ДДС, прилагани от държавите-членки, да доведат до структурни дисбаланси в Общността и до нарушения на конкуренцията в някои сектори на дейност, следва да бъде определена минимална стандартна данъчна ставка от 15 %, подлежаща на преразглеждане.
(30)
За да се запази неутралността на ДДС, данъчните ставки, прилагани от държавите-членки трябва да бъдат такива, че по принцип да дават възможност за приспадане на ДДС, прилаган на предходния етап.
(31)
По време на преходния период следва да бъдат възможни някои дерогации във връзка с броя и нивата на ставките.
(32)
За постигането на по-добро разбиране на влиянието на намалените ставки е необходимо Комисията да подготви доклад за оценка на влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги, особено по отношение на създаването на работни места, икономически растеж и правилното функциониране на вътрешния пазар.
(33)
За да се справят с проблема с безработицата, на тези държави-членки, които желаят да направят това, ще бъде позволено да експериментират с действието и влиянието по отношение на създаването на нови работни места на намаление на ставката по ДДС, прилагана за трудоемки услуги. Намалението на ставките вероятно ще намали и стимула за засегнатите фирми да се включат или да останат в „черната“ икономика.
(34)
Такова намаляване на ставката по ДДС обаче не е без риск за гладкото функциониране на вътрешния пазар и за неутралността на данъка. Затова трябва да се предвиди въвеждането на процедура за разрешаване за период, който ще бъде фиксиран, но ще бъде достатъчно продължителен, за да може да се оцени влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги. За да се гарантира, че такава мярка остава проверяема и ограничена, нейният обхват следва да бъде тясно определен.
(35)
Следва да бъде изготвен общ списък с освобождаванията, така че собствените ресурси на Общностите да могат да се събират по еднообразен начин във всичките държави-членки.
(36)
В изгода както за лицата, задължени да внасят ДДС, така и за компетентните административни органи, методите за прилагане на ДДС за определени доставки и вътреобщностни придобивания на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, следва да бъдат приведени в съответствие с процедурите и задълженията във връзка със задължението за деклариране в случай на изпращане на такива продукти за друга държава-членка, изложени в Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз и държането, движението и мониторинга на такива продукти (4).
(37)
Доставката на газ посредством системата за разпределение на природен газ и на електроенергия се облага на мястото на клиента. Ето защо за да се избегне двойното данъчно облагане, вносът на такива продукти трябва да бъде освободен от ДДС.
(38)
По отношение на облагаемите операции на местния пазар, свързани с вътреобщностната търговия със стоки, изпълнявана през преходния период от данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на държавата-членка, в която става вътреобщностното придобиване на стоки, включително верижни сделки, е необходимо да се предвидят мерки за опростяване, осигуряващи равнопоставено третиране във всичките държави-членки. За тази цел трябва да бъдат хармонизирани разпоредбите, отнасящи се до системата на облагане и лицата, задължени за плащане на ДДС, дължим по такива операции. Необходимо е обаче да се изключат по принцип от такива мерки стоки, които са предназначени да бъдат доставени на фазата на търговията на дребно.
(39)
Правилата, управляващи приспаданията, следва да бъдат хармонизирани в степента, в която засягат действителните събирани суми. Частта, подлежаща на приспадане, следва да се изчислява по еднакъв начин във всичките държави-членки.
(40)
Режимът, който позволява корекцията на приспаданите суми за дълготрайни активи по време на живота на актива в зависимост от неговото действително използване, следва да бъде приложим за определени услуги с характер на дълготрайни активи.
(41)
Уместно е да се посочат данъчнозадължените лица по ДДС, особено в случая на услуги, доставяни на лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи ДДС.
(42)
Държавите-членки следва да могат в конкретни случаи да определят получателя на доставките на стоки или услуги като лицето - платец на ДДС. Това трябва да помогне на държавите-членки при опростяването на правилата и борбата с неплащането и избягването на данъци в определени сектори и за определени видове сделки.
(43)
Държавите-членки следва да бъдат напълно свободни да определят лицето - платец на ДДС по вноса.
(44)
Държавите-членки следва да могат да предвидят някой, различен от данъчнозадълженото лице по ДДС, да бъде държан солидарно отговорен за плащането му.
(45)
Задълженията на данъчнозадължените лица следва да бъдат хармонизирани във възможно най-голяма степен, така че да се осигурят необходимите гаранции за събирането на ДДС по еднообразен начин във всичките държави-членки.
(46)
Използването на електронно издаване на фактури следва да позволи на данъчните органи да изпълняват своите контролни дейности. Затова е подходящо с оглед на правилното гарантиране на функциите на вътрешния пазар да се изготви списък, хармонизиран на равнището на Общността, на подробностите, които трябва да са отразени във фактурите, и да се установят редица общи мерки, управляващи използването на електронно издаване на фактури и електронното съхранение на фактури, както и за самофактурирането и възлагането на операциите по издаването на фактури на външни изпълнители.
(47)
При условията, предвидени от тях, държавите-членки следва да позволят някои извлечения и декларации да бъдат правени с електронни средства и могат да изискват да бъдат използвани електронни средства.
(48)
Необходимият стремеж за намаляване на административните и статистически формалности, които се изпълняват от фирмите, особено малките и средните предприятия, следва да се съчетава с ефективни мерки за контрол и необходимостта на икономически и данъчни основания да се поддържа качеството на статистическите инструменти на Общността.
(49)
На държавите-членки следва да се позволи да прилагат своите специални режими за малките предприятия, в съответствие с общите разпоредби и с оглед на по-добрата хармонизация.
(50)
Държавите-членки следва да останат свободни да прилагат специален режим, обхващащ единни отстъпки от ставката на ДДС върху входящите ресурси за земеделските производители, които не са обхванати от нормалния режим. Основните принципи на този специален режим следва да бъдат установени и да бъде приет общ метод за целите на събирането на собствени ресурси за изчисляването на стойността, добавена от тези земеделски производители.
(51)
Подходящо е да се приеме режим за данъчно облагане в Общността, който да бъде приложен за стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, с оглед предотвратяването на двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията между данъчнозадължени лица.
(52)
Прилагането на нормалните правила за ДДС към златото представлява главната пречка за неговото използване за финансови инвестиционни цели и следователно оправдава прилагането на специален данъчен режим, с оглед също на повишаването на международната конкурентоспособност на пазара за злато на Общността.
(53)
Доставката на злато за инвестиционни цели е присъщо сходна с други финансови инвестиции, които са освободени от ДДС. Затова освобождаването изглежда е най-подходящият данъчен режим за доставките на инвестиционно злато.
(54)
Дефиницията за инвестиционно злато следва да обхваща златни монети, чиято стойност отразява главно цената на златното съдържание. За по-голяма прозрачност и правна сигурност трябва да бъде изготвен годишен списък на монети, обхванати от режима за инвестиционно злато, предоставящ сигурност за операторите, търгуващи с такива монети. Този списък следва да бъде без нарушаване на освобождаването на монети, които не са включени в списъка, но които отговарят на критериите, изложени в настоящата директива.
(55)
За да се предотврати неплащането на данък, като същевременно се облекчи финансовото бреме за доставката на злато със степен на чистота на определено ниво, оправдано е да се позволи на държавите-членки да определят клиента като лицето - платец на ДДС.
(56)
За да се улесни спазването на фискалните задължения от операторите, предоставящи услуги доставяни по електронен път, които нито са установени, нито се изисква да бъдат идентифицирани за целите на ДДС в рамките на Общността, следва да бъде създаден специален режим. По този режим следва да бъде възможно за всеки оператор, доставящ такива услуги посредством електронни средства на данъчно незадължени лица в рамките на Общността, ако той не е идентифициран по друг начин за целите на ДДС в рамките на Общността, да избере идентификация в една държава-членка.
(57)
Желателно е за разпоредбите, отнасящи се до радио и телевизионно разпръскване и някои услуги, доставяни по електронен път, да бъдат въведени само на временна основа и да бъдат прегледани в светлината на опита в рамките на кратък период от време.
(58)
Необходимо е да се насърчи еднообразното прилагане на разпоредбите на настоящата директива и за тази цел следва да бъде създаден консултативен комитет по данък върху добавената стойност, за да могат държавите-членки да си сътрудничат тясно.
(59)
Държавите-членки следва да могат в определени граници и при определени условия да въвеждат или да продължават да прилагат специални мерки чрез дерогация от настоящата директива, за да опростят събирането на данъка или да предотвратят някои форми на неплащане или избягване на данъка.
(60)
За да се гарантира, че дадена държава-членка, която е представила искане за дерогация, не е оставена в несигурност по отношение на действията, които Комисията планира в отговор, трябва да бъдат предвидени срокове, в рамките на които Комисията следва да представи на Съвета или предложение за разрешение или доклад, излагащ възраженията ѝ.
(61)
Важно е да се осигури еднакво прилагане на системата на ДДС. Изпълнителните мерки са подходящи за реализирането на тази цел.
(62)
Тези мерки следва по-специално да решат проблема с двойното данъчно облагане на трансграничните сделки, който може да се появи в резултат на разликите между държавите-членки при прилагането на правилата, управляващи мястото на изпълнение на облагаемите сделки.
(63)
Макар че обхватът на изпълнителните мерки би бил ограничен, тези мерки биха имали бюджетен ефект, който за една или повече държави-членки може да бъде значителен. Съответно Съветът има основание да си запази правото да упражни изпълнителни правомощия.
(64)
С оглед на ограничения си обхват изпълнителните мерки следва да бъдат приети от Съвета с единодушие по предложение на Комисията.
(65)
Тъй като поради тези причини целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа за субсидиарност, както е изложено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, както е изложено в същия член, настоящата директива не се разпростира по-далеч от необходимо, за да се постигнат тези цели.
(66)
Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.
(67)
Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в приложение ХI, част Б,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
СЪДЪРЖАНИЕ
ДЯЛ I -
ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ
ДЯЛ II -
ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ
ДЯЛ III -
ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА
ДЯЛ IV -
ОБЛАГАЕМИ СДЕЛКИ
Глава 1 -
Доставка на стоки
Глава 2 -
Вътреобщностно придобиване на стоки
Глава 3 -
Доставка на услуги
Глава 4 -
Внос на стоки
ДЯЛ V -
МЯСТО НА ОБЛАГАЕМИТЕ СДЕЛКИ
Глава 1 -
Място на доставката на стоки
Раздел 1 -
Доставка на стоки без превоз
Раздел 2 -
Доставка на стоки с превоз
Раздел 3 -
Доставка на стоки на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове
Раздел 4 -
Доставка на стоки чрез системи за разпределение
Глава 2 -
Място на вътреобщностно придобиване на стоки
Глава 3 -
Място на доставка на услуги
Раздел 1 -
Общо правило
Раздел 2 -
Специални разпоредби
Подраздел 1 -
Доставка на услуги от посредници
Подраздел 2 -
Доставка на услуги, свързани с недвижим имот
Подраздел 3 -
Доставка на превоз
Подраздел 4 -
Доставка на културни и други подобни услуги, спомагателни услуги за превоз или услуги, свързани с движими материални вещи
Подраздел 5 -
Доставка на различни услуги
Подраздел 6 -
Критерий за ефективно ползване и притежаване
Глава 4 -
Място на внос на стоки
ДЯЛ VI -
ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ НА ДДС
Глава 1 -
Общи разпоредби
Глава 2 -
Доставка на стоки или услуги
Глава 3 -
Вътреобщностно придобиване на стоки
Глава 4 -
Внос на стоки
ДЯЛ VII -
ДАНЪЧНА ОСНОВА
Глава 1 -
Определение
Глава 2 -
Доставка на стоки или услуги
Глава 3 -
Вътреобщностно придобиване на стоки
Глава 4 -
Внос на стоки
Глава 5 -
Други разпоредби
ДЯЛ VIII -
ДАНЪЧНИ СТАВКИ
Глава 1 -
Прилагане на данъчни ставки
Глава 2 -
Структура и размер на данъчните ставки
Раздел 1 -
Стандартна данъчна ставка
Раздел 2 -
Намалени ставки
Раздел 3 -
Специални разпоредби
Глава 3 -
Временни разпоредби за специални трудоемки услуги
Глава 4 -
Специални разпоредби, прилагани до приемането на окончателен режим
Глава 5 -
Временни разпоредби
ДЯЛ IХ -
ОСВОБОЖДАВАНИЯ
Глава 1 -
Общи разпоредби
Глава 2 -
Освобождавания за някои дейности от обществен интерес
Глава 3 -
Освобождавания в полза на други дейности
Глава 4 -
Освобождавания на вътреобщностни сделки
Раздел 1 -
Освобождавания, свързани с доставка на стоки
Раздел 2 -
Освобождавания на вътреобщностни придобивания на стоки
Раздел 3 -
Освобождавания на някои услуги за транспорт
Глава 5 -
Освобождавания при внос
Глава 6 -
Освобождавания при износ
Глава 7 -
Освобождавания, свързани с международен транспорт
Глава 8 -
Освобождавания, отнасящи се до някои сделки, третирани като износ
Глава 9 -
Освобождавания на доставката на услуги от посредници
Глава 10 -
Освобождавания на сделки, отнасящи се до международната търговия със стоки
Раздел 1 -
Митнически складове, складове различни от митнически складове и други подобни режими
Раздел 2 -
Сделки, освободени с оглед на износа и в рамките на търговията между държавите-членки
Раздел 3 -
Разпоредби, които са общи за раздели 1 и 2
ДЯЛ Х -
ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪКА
Глава 1 -
Възникване и обхват на правото на приспадане
Глава 2 -
Пропорционално приспадане
Глава 3 -
Ограничения на правото на приспадане
Глава 4 -
Правила, регулиращи правото на приспадане
Глава 5 -
Корекции на приспаданията
ДЯЛ ХI -
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА И НА НЯКОИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА
Глава 1 -
Задължение за плащане
Раздел 1 -
Лица - платци на ДДС на данъчните органи
Раздел 2 -
Режими за плащане
Глава 2 -
Идентификация
Глава 3 -
Фактуриране
Раздел 1 -
Определение
Раздел 2 -
Понятие за фактура
Раздел 3 -
Издаване на фактури
Раздел 4 -
Съдържание на фактурите
Раздел 5 -
Изпращане на фактури по електронен път
Раздел 6 -
Мерки за опростяване
Глава 4 -
Счетоводна отчетност
Раздел 1 -
Определение
Раздел 2 -
Общи задължения
Раздел 3 -
Специални задължения във връзка със съхранението на всички фактури
Раздел 4 -
Право на достъп до фактури, съхранени в електронна среда в друга държава-членка
Глава 5 -
Данъчни декларации
Глава 6 -
Извлечения за рекапитулация
Глава 7 -
Други разпоредби
Глава 8 -
Задължения, свързани с определен внос и износ
Раздел 1 -
Внос
Раздел 2 -
Износ
ДЯЛ ХII -
СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ
Глава 1 -
Специален режим за малки предприятия
Раздел 1 -
Опростена процедура за начисляване и събиране на данък
Раздел 2 -
Освобождавания и прагови освобождавания
Раздел 3 -
Докладване и преразглеждане
Глава 2 -
Общ режим на единна данъчна ставка за земеделски производители
Глава 3 -
Специален режим за туристически агенти
Глава 4 -
Специални режими за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети
Раздел 1 -
Дефиниции
Раздел 2 -
Специални режими за данъчнозадължени дилъри
Подраздел 1 -
Режим за облагане на маржа на печалбата
Подраздел 2 -
Преходен режим за превозни средства втора употреба
Раздел 3 -
Специален режим за продажба чрез публичен търг
Раздел 4 -
Мерки за защита на конкуренцията и предотвратяване неплащането на данъци
Глава 5 -
Специален режим за инвестиционно злато
Раздел 1 -
Общи разпоредби
Раздел 2 -
Освобождаване от ДДС
Раздел 3 -
Възможност за избор по отношение на данъчно облагане
Раздел 4 -
Сделки на регулиран пазар на злато на кюлчета
Раздел 5 -
Специални права и задължения на търговците, търгуващи с инвестиционно злато
Глава 6 -
Специален режим за неустановени данъчнозадължени лица, предоставящи електронни услуги на данъчно незадължени лица
Раздел 1 -
Общи разпоредби
Раздел 2 -
Специален режим за услуги, предоставяни по електронен път
ДЯЛ ХIII -
ДЕРОГАЦИИ
Глава 1 -
Дерогации, приложими до приемането на окончателен режим
Раздел 1 -
Дерогации за държави, които са били членки на Общността на 1 януари 1978 г.
Раздел 2 -
Дерогации за държави, които са се присъединили към Общността след 1 януари 1978 г.
Раздел 3 -
Разпоредби, общи за раздели 1 и 2
Глава 2 -
Дерогации, подлежащи на одобрение
Раздел 1 -
Мерки с цел опростяване и мерки за предотвратяване на неплащане и избягване на данъци
Раздел 2 -
Международни споразумения
ДЯЛ ХIV -
РАЗНИ
Глава 1 -
Мерки за прилагане
Глава 2 -
Комитет по ДДС
Глава 3 -
Обменни курсове
Глава 4 -
Други данъци, мита и такси
ДЯЛ ХV -
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Глава 1 -
Преходен режим за данъчно облагане на търговията между държавите-членки
Глава 2 -
Преходни мерки, приложими в контекста на присъединяването към Европейския съюз
Глава 3 -
Транспониране и влизане в сила
ПРИЛОЖЕНИЕ I -
СПИСЪК НА ДЕЙНОСТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 13, ПАРАГРАФ 1, ТРЕТА АЛИНЕЯ
ПРИЛОЖЕНИЕ II -
ИНДИКАТИВЕН СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, ПРЕДОСТАВЯНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 56, ПАРАГРАФ 1, БУКВА К)
ПРИЛОЖЕНИЕ III -
СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ЗА КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИЛОЖЕНИ НАМАЛЕНИТЕ СТАВКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 98
ПРИЛОЖЕНИЕ IV -
СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 106
ПРИЛОЖЕНИЕ V -
КАТЕГОРИИ НА СТОКИТЕ, ОБХВАНАТИ ОТ СКЛАДОВИ РЕЖИМИ, РАЗЛИЧНИ ОТ РЕЖИМ НА МИТНИЧЕСКИ СКЛАД, КАКТО Е ПРЕДВИДЕНО В ЧЛЕН 160, ПАРАГРАФ 2
ПРИЛОЖЕНИЕ VI -
СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 199, ПАРАГРАФ 1, БУКВА Г)
ПРИЛОЖЕНИЕ VII -
СПИСЪК НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 295, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКА 4
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII -
ИНДИКАТИВЕН СПИСЪК НА ЗЕМЕДЕЛСКИ УСЛУГИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 295, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКА 5
ПРИЛОЖЕНИЕ IХ -
ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО, КОЛЕКЦИОНЕРСКИ ПРЕДМЕТИ И АНТИКВАРНИ ПРЕДМЕТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 311, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКИ 2, 3 И 4
Част А -
Произведения на изкуството
Част Б -
Колекционерски предмети
Част В -
Антикварни предмети
ПРИЛОЖЕНИЕ Х -
СПИСЪК НА СДЕЛКИТЕ, ОБХВАНАТИ ОТ ДЕРОГАЦИИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 370 И 371, И ЧЛЕНОВЕ 375-390
Част А -
Сделки, които държавите-членки могат да продължат да облагат
Част Б -
Сделки, които държавите-членки могат да продължат да освобождават от облагане с ДДС
ПРИЛОЖЕНИЕ ХI
Част А -
Отменените директиви с последващите им изменения
Част Б -
Срокове за транспониране в националното право (посочени в член 411)
ПРИЛОЖЕНИЕ ХII -
ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
ДЯЛ I
ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ
Член 1
1. Настоящата директива въвежда общата система на данък върху добавената стойност (ДДС).
2. Принципът на общата система на ДДС изисква прилагането към стоките и услугите на общ данък върху потреблението, точно пропорционален на цената на стоките и услугите, колкото и сделки да се изпълняват в процеса на производството и разпределението преди фазата, на която се начислява данъка.
За всяка сделка ДДС, начисляван върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, е изискуем след приспадането на сумата на ДДС, поета пряко от различните елементи на себестойността.
Общата система за ДДС следва да бъде приложена до и включително фазата на търговията на дребно.
Член 2
1. Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:
а)
възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
б)
възмездното вътреобщностно придобиване на стоки на територията на държава-членка от:
i)
данъчнозадължено лице в това си качество, или данъчно незадължено юридическо лице, където продавачът е данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, което не отговаря на условията за освобождаване на малки предприятия, предвидени в членове 282-292, и което не е обхванато от член 33 или 36;
ii)
в случаите на нови превозни средства данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1, или всяко друго данъчно незадължено лице;
iii)
в случаите на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, когато акцизите върху вътреобщностното придобиване са изискуеми в съответствие с Директива 92/12/ЕИО на територията на държава-членка, данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1;
в)
доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
г)
вносът на стоки.
2.
а)
За целите на параграф 1, буква б), ii) следните се считат за „превозни средства“, когато са предназначени за превоз на хора или стоки:
i)
наземни моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 кубични сантиметра или с мощност над 7,2 киловата;
ii)
плавателни съдове с дължина над 7,5 метра, с изключение на плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море и превоз на пътници срещу заплащане и на плавателни съдове, използвани за целите на търговски, промишлени или риболовни дейности, или за спасителни и помощни операции, или за крайбрежен риболов;
iii)
въздухоплавателни средства с излетно тегло над 1 550 килограма, с изключение на въздухоплавателни средства, използвани от авиационни оператори срещу възнаграждение, главно по международни линии.
б)
Тези превозни средства се считат за „нови“ в случаите на:
i)
наземни моторни превозни средства, когато доставката се извършва в рамките на шест месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато превозното средство е изминало не повече от 6 000 километра;
ii)
плавателни съдове, когато доставката е извършена в рамките на три месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато плавателният съд е плавал не повече от 100 часа;
iii)
въздухоплавателни средства, когато доставката е извършена в рамките на три месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато въздухоплавателното средство е летяло не повече от 40 часа.
в)
Държавите-членки следва да предвидят условията, при които фактите, посочени в буква б), могат да бъдат считани за установени.
3. „Продукти, подлежащи на облагане с акцизи“ означава енергийни продукти, алкохол и алкохолни напитки, и промишлено обработен тютюн, както е определено от действащото законодателство на Общността, но без газ, доставян по системата за разпределение на природен газ или електроенергия.
Член 3
1. Чрез дерогация от член 2, параграф 1, буква б), i), следните сделки не се облагат с ДДС:
а)
вътреобщностното придобиване на стоки от данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, когато доставката на такива стоки на територията на държавата-членка, на която се извършва придобиването, е освободена от данъка съгласно членове 148 и 151;
б)
вътреобщностното придобиване на стоки, различни от тези, посочени в буква а) и член 4, и различни от новите превозни средства или продукти, подлежащи на облагане с акцизи, от данъчнозадължено лице за целите на неговата земеделска, лесовъдна или рибарска дейност, подлежащи на облагане по режима на единна фиксирана ставка за земеделски производители, или от данъчнозадължено лице, което извършва само доставки на стоки или услуги, по отношение на които ДДС не може да се приспада, или от данъчно незадължено юридическо лице.
2. Параграф 1, буква б) се прилага само ако са изпълнени следните условия:
а)
през текущата календарна година общата стойност на вътреобщностните придобивания на стоки не надвишава прага, който държавите-членки определят, но който не може да бъде под 10 000 EUR или равностойността им в национална валута;
б)
през предишната календарна година общата стойност на вътреобщностните придобивания на стоки не надвишава прага, предвиден в буква а).
Прагът, който служи като референция, се състои от общата стойност без ДДС, дължим или платен в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките, на вътреобщностните придобивания на стоки, посочени в параграф 1, буква б).
3. Държавите-членки дават на данъчнозадължени лица и на данъчно незадължени юридически лица, отговарящи на условията по параграф 1, буква б) правото на избор на общия режим, предвиден в член 2, параграф 1, буква б), i).
Държавите-членки определят подробните правила за упражняване правото на избор, посочено в първа алинея, което във всеки случай обхваща период от две календарни години.
Член 4
Освен сделките, посочени в член 3, следните сделки не се облагат с ДДС:
а)
вътреобщностното придобиване на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 1-4, когато продавачът е данъчнозадължен дилър, действащ в това си качество, и ДДС е бил начислен за стоките в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие със режима на маржа, предвидена в членове 312-325;
б)
вътреобщностното придобиване на втора употреба превозни средства, както е определено в член 327, параграф 3, когато продавачът е данъчнозадължен дилър, действащ в това си качество, и ДДС е начислен за превозните средства в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие с преходните режими за превозни средства втора употреба;
в)
вътреобщностното придобиване на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 1-4, когато продавачът е организатор на публичен търг, действащ в това си качество, и ДДС е начислен за стоките в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие със специалните режими за продажба чрез публичен търг.
ДЯЛ II
ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ
Член 5
За целите на прилагането на настоящата директива важат следните определения:
1.
„Общност“ и „територия на Общността“ означава териториите на държавите-членки, както са определени в точка 2;
2.
„държава-членка“ и „територия на държава-членка“ означава територията на всяка държава-членка на Общността, за която е приложим Договорът за създаване на Европейската общност, в съответствие с член 299 от този Договор, с изключение на всяка територия, посочена в член 6 от настоящата директива;
3.
„трети територии“ означава тези територии, посочени в член 6;
4.
„трета страна“ означава всяка държава или територия, за която Договорът не е приложим.
Член 6
1. Настоящата директива не се прилага за следните територии, съставляващи част от митническата територия на Общността:
а)
планината Атон;
б)
Канарските острови;
в)
Френските отвъдморски департаменти;
г)
Аландските острови;
в)
Англо-нормандските острови.
2. Настоящата директива не се прилага за следните територии, които не съставляват част от митническата територия на Общността:
а)
остров Хелиголанд;
б)
територията на Бюсинген;
в)
Сеута;
г)
Мелила;
д)
Ливиньо;
е)
Кампионе д'Италия;
ж)
италианските води на езерото Лугано.
Член 7
1. С оглед на конвенциите и договорите, сключени с Франция, Обединеното кралство и Кипър, съответно Княжеството Монако, остров Ман и суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Дхекелия, за целите на прилагането на настоящата директива не се считат като трети страни.
2. Държавите-членки вземат необходимите мерки, така че сделките, които са с произход от или са предназначени за Княжество Монако, се третират като сделки с произход от или предназначени за Франция, че сделките, които са с произход от или предназначени за остров Ман, се третират като сделки с произход от или предназначени за Обединеното кралство и че сделките, които са с произход от или предназначени за суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Дхекелия, се третират като сделки с произход от или предназначени за Кипър.
Член 8
Ако Комисията счете, че разпоредбите, предвидени в членове 6 и 7, вече не са оправдани, особено по отношение на лоялната конкуренция или собствените ресурси, тя представя подходящи предложения на Съвета.
ДЯЛ III
ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА
Член 9
1. „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност.
2. Освен лицата, посочени в параграф 1, всяко лице, което инцидентно доставя ново превозно средство, което се изпраща или превозва до клиента от продавача или клиента, или от името на продавача или клиента до местоназначение извън територията на държава-членка, но на територията на Общността, се счита за данъчнозадължено лице.
Член 10
Условието в член 9, параграф 1, че икономическата дейност се извършва „независимо“, изключва наетите и други лица от ДДС, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.
Член 11
След консултиране с Консултативния комитет по данък върху добавената стойност (наричан по-долу „Комитет по ДДС“), всяка държава-членка може да разглежда като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията на тази държава-членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки.
Дадена държава-членка, упражняваща правото на избор, предвидена в първия параграф, може да приеме всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данъци чрез използването на настоящата разпоредба.
Член 12
1. Държавите-членки могат да считат за данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея, и по-специално някоя от следните сделки:
а)
доставка на сгради или на части от сгради и прилежащата им земя, когато е извършена преди първото обитаване;
б)
доставка на земя за строеж.
2. За целите на параграф 1, буква а), „сграда“ означава всяка конструкция, фиксирана към или в земята.
Държавите-членки могат да предвидят подробни правила за прилагането на критерия, посочен в параграф 1, буква а) за преобразуването на сгради и могат да определят какво се разбира под израза „прилежащата земя на дадена сграда“.
Държавите-членки могат да приложат критерии, различни от този за първото обитаване, като например периодът, изтекъл между датата на завършването на сградата и датата на първата доставка, или периодът, изтекъл между датата на първото обитаване и датата на последващата доставка, при условие че тези периоди не надвишават съответно пет години и две години.
3. За целите на параграф 1, буква б) „земя за строеж“ означава всяка необлагородена или облагородена земя, определена като такава от държавите-членки.
Член 13
1. Държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки.
Въпреки това, когато се ангажират, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, при което третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията.
Във всеки случай тези публичноправни субекти се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите, изброени в приложение I, при условие че тези дейности не се извършват в такъв малък мащаб, за да бъдат определени като незначителни.
2. Държавите-членки могат да разглеждат дейностите, освободени съгласно членове 132, 135, 136, 371, 374-377, и член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове 380-390, в които са ангажирани от органи, управлявани по публичното право, като дейности, в които тези органи се ангажират като органи на държавната власт.
ДЯЛ IV
ОБЛАГАЕМИ СДЕЛКИ
ГЛАВА 1
Доставка на стоки
Член 14
1. „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.
2. В допълнение към сделката, посочена в параграф 1, всяко от следните се разглежда като доставка на стоки:
а)
прехвърлянето, направено от или от името на публичноправен орган или в съответствие със закона, на собствеността върху вещ срещу заплащането на компенсация;
б)
фактическото предаване на стоки съгласно договор за наем на стоки за определен срок или за продажба на стоки на изплащане, който предвижда в нормалния ход на събитията, собствеността върху стоките да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска;
в)
прехвърлянето на стоки съгласно договор, според който за покупката или продажбата е платима комисионна.
3. Държавите-членки могат да считат като доставка на стоки предаването на някои строителни работи.
Член 15
1. Електроенергията, газта, топлината, хладилната енергия и други подобни се считат за материална вещ.
2. Държавите-членки могат да считат за материална вещ и следното:
а)
определени участия в недвижими имоти;
б)
вещни права, които дават на титуляра им правото на ползване върху недвижими имоти;
в)
акции или дружествени дялове, приравнени на акции, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост или владение върху недвижим имот или част от него.
Член 16
Употребата от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, за лични нужди или за нуждите на персонала му, или безвъзмездното разпореждане с такива стоки, или по-общо тяхната употреба за цели извън предмета на стопанската дейност на лицето, когато дължимият ДДС за тези стоки или техни съставни части е подлежал изцяло или частично на приспадане, се третира като възмездна доставка на стоки.
Употребата на стоки за стопански цели обаче, като мостри или подаръци с малка стойност, не се третира като възмездна доставка на стоки.
Член 17
1. Прехвърлянето в друга държава-членка от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, се третира като възмездна доставка на стоки.
„Прехвърлянето в друга държава-членка“ означава изпращането или превоза на движима материална вещ от или от името на данъчнозадълженото лице, за целите на неговата стопанска дейност, до местоназначение извън територията на държавата-членка, на чиято територия се намира вещта, но на територията на Общността.
2. Изпращането или превозът на стоки за целите на някоя от следните сделки не се счита за прехвърляне в друга държава-членка:
а)
доставката на стоките от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза, в съответствие с условията, предвидени в член 33;
б)
доставката на стоките за монтаж или сглобяване от или от името на доставчика, извършвана от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките в съответствие с условията, предвидени в член 36;
в)
доставката на стоките от данъчнозадълженото лице на борда на кораб, въздухоплавателно средство или влак, по време дейност за превоз на пътници, в съответствие с член 37;
г)
доставката на газ по системата за разпределение на природен газ или на електроенергия, в съответствие с условията, предвидени в членове 38 и 39;
д)
доставката на стоките от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в съответствие с условията, предвидени в членове 138, 146, 147, 148, 151 или 152;
е)
доставката на услуга, изпълнявана за данъчнозадълженото лице, състояща се в обработка на съответните стоки, която се извършва физически на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, при условие че стоките, след като бъдат обработени, се връщат на това данъчнозадължено лице в държавата-членка, от която същите са първоначално изпратени или превозени;
ж)
временното използване на стоките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, за целите на доставката на услуги от данъчнозадълженото лице, установено на територията на държавата-членка, в която е започнало изпращането или превоза на стоките;
з)
временното използване на стоките за период, който не надвишава двадесет и четири месеца на територията на друга държава-членка, в която вносът на същите стоки от трета държава с оглед на временното им използване би бил покрит от режими на временен внос с пълно освобождаване от вносни мита.
3. Ако едно от условията, управляващо приемливостта по параграф 2, вече не се изпълнява, стоките се считат за прехвърлени в друга държава-членка. В такива случаи прехвърлянето се счита, че се извършва по времето, когато това условие престава да се изпълнява.
Член 18
Държавите-членки могат да третират всяка от следните сделки като възмездна доставка на стоки:
а)
употребата от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност на стоки, произведени, изградени, добити, преработени, закупени или внесени в хода на тази дейност, когато дължимият за такива стоки ДДС, ако са придобити от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане;
б)
употребата от данъчнозадължено лице на стоки за целите на необлагаема сфера на дейност, когато дължимият за такива стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а);
в)
освен в случаите, посочени в член 19, задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а).
Член 19
В случай на прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дадено дружество, на съвкупност или част от активи, държавите-членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки и че лицето, на което се прехвърлят стоките, трябва да се третира като правоприемник на прехвърлителя.
В случаите, когато получателят не е изцяло данъчнозадължен, държавите-членки могат да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията. Те могат също така да предприемат всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данък чрез използването на настоящия член.
ГЛАВА 2
Вътреобщностно придобиване на стоки
Член 20
„Вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките.
Когато стоките, придобити от данъчно незадължено юридическо лице, са изпратени или превозени от трета територия или от трета държава и са внесени от това данъчно незадължено юридическо лице в държава-членка, различна от държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, стоките се считат за изпратени или превозени от държавата-членка на вноса. Тази държава-членка предоставя на вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен по отношение на вноса на стоките, при условие че вносителят установи, че ДДС е бил приложен за придобиването в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките.
Член 21
Употребата от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност на стоки, изпратени или превозени от или от името на това данъчнозадължено лице от друга държава-членка, в която стоките са произведени, изградени, добити, преработени, закупени или придобити по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) или в която са внесени от това данъчнозадължено лице за целите на неговата стопанска дейност, се третират като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки.
Член 22
Употребата от въоръжените сили на дадена държава, която е страна по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал на стоки, които те не са закупили при условията на общите правила, регулиращи облагането на местния пазар на дадена държава-членка, се третира като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в член 143, буква з).
Член 23
Държавите-членки вземат необходимите мерки да гарантират, че сделка, които би била класифицирана като доставка на стоки, ако е била изпълнена на тяхна територия от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, се класифицира като вътреобщностно придобиване на стоки.
ГЛАВА 3
Доставка на услуги
Член 24
1. „Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки.
2. „Далекосъобщителни услуги“ са услугите, отнасящи се до преноса, излъчването или приемането на сигнали, думи, образи и звуци или информация от всякакво естество по кабелни, радио, оптични или други електромагнитни системи, включително свързаното с тях прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за такова пренасяне, излъчване, предаване или приемане, с включването на предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.
Член 25
Доставката на услуги, наред с другото, може да включва една от следните сделки:
а)
прехвърляне на права върху нематериална вещ, независимо дали при това се оформя документ за собственост;
б)
поемане на задължението за въздържане от действие или за толериране на действие или състояние;
в)
извършването на услуги съгласно поръчка, направена от публичноправен орган или от негово име или на основание на закон.
Член 26
1. Всяка от следните сделки се третира като възмездна доставка на услуги:
а)
употребата на стоки, които са част от стопанските активи за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, когато дължимият за тези стоки данък върху добавената стойност подлежи на изцяло или частично приспадане;
б)
безвъзмездната доставка на услуги, извършена от данъчнозадълженото лице, за негови лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето.
2. Държавите-членки могат да дерогират от разпоредбите на параграф 1, при условие че такава дерогация не води до нарушаване на конкуренцията.
Член 27
С оглед да бъде предотвратено нарушаването на конкуренцията и след консултиране с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да третират като възмездна доставка на услуги доставката на услуга от данъчнозадължено лице за нуждите на неговото предприятие, когато дължимият за такава услуга данък върху добавената стойност, ако тя бъде доставена от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане.
Член 28
Когато данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се счита, че самото то е получило и доставило услугите.
Член 29
Разпоредбите на член 19 се прилагат по същия начин и за доставката на услуги.
ГЛАВА 4
Внос на стоки
Член 30
„Внос на стоки“ означава въвеждането в Общността на стоки, които не са в свободно обращение по смисъла на член 24 от Договора.
Освен сделката, посочена в алинея първа, въвеждането в Общността на стоки, които са в свободно обращение, идващи от трета територия, съставляваща част от митническата територия на Общността, се счита за внос на стоки.
ДЯЛ V
МЯСТО НА ОБЛАГАЕМИТЕ СДЕЛКИ
ГЛАВА 1
Място на доставката на стоки
Раздел 1
Доставка на стоки без превоз
Член 31
Когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките са намират по време на извършване на доставката.
Раздел 2
Доставка на стоки с превоз
Член 32
Когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоза на стоките към клиента.
Въпреки това, ако изпращането или превозът на стоките започва на трета територия или трета държава, мястото на доставка от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС и мястото на всяка последваща доставка се счита, че е на територията на държавата-членка на вноса на стоките.
Член 33
1. Чрез дерогация от член 32, мястото на доставка на стоките, изпращани или превозени от или от името на доставчика от държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспорта на стоките се счита, че е мястото където стоките се намират към момента, когато завършва изпращането или превозването на стоките за клиента, когато са изпълнени следните условия:
а)
доставката на стоките се извършва от данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, чийто вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС по смисъла на член 3, параграф 1 или за всяко друго данъчно незадължено лице;
б)
доставените стоки не са нито превозно средство, но стоки доставени след сглобяване или инсталиране, със или без пробни изпитания, от или от името на доставчика.
2. Когато доставените стоки са изпратени или превозвани от трети територия или трета държава, и са внесени от доставчика в държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, същите се считат за изпратени или превозвани от държавата-членка на вноса.
Член 34
1. Ако са изпълнени следните условия, член 33 не се прилага за доставки на стоки, които са изпратени или превозени до една и съща държава-членка, когато тази държава-членка е държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките:
а)
доставените стоки не са акцизни стоки;
б)
общата стойност без ДДС на такива доставки, извършени по условията, предвидени в член 33, в тази държава-членка не надвишават през която и да е календарна година 100 000 EUR или равностойността им в национална валута;
в)
общата стойност без ДДС на доставките на стоки, различни от акцизни продукти, извършени при условията, предвидени в член 33 в тази държава-членка, не са надвишавали през предходната календарна година 100 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута.
2. Държавата-членка, на територията на която се намират стоките към момента, когато завършва тяхното изпращане или превоз до клиента може да ограничи прага, посочен в параграф 1, от 35 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута, когато тази държава-членка се опасява, че прагът от 100 000 EUR може да причини сериозни нарушения на конкуренцията.
Държавите-членки, които упражняват възможността си на избор по първата алинея, вземат необходимите мерки да информират съответно компетентните органи на държавната власт в държавата-членка, в която започва изпращането или превозът на стоките.
3. Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност доклад за действие на специалния праг от 35 000 EUR, посочен в параграф 2, придружен, ако е необходимо, от подходящи предложения.
4. Държавата-членка, на територията, на която се намират стоките към момента на започването на тяхното изпращане или превоза дава на тези данъчнозадължени лица, които извършват доставки на стоки, отговарящи на условията по параграф 1, възможността на избор за определянето на място на доставка в съответствие с член 33.
Засегнатите държави-членки определят подробни правила, регулиращи упражняването на право на избор, посочена в първата алинея, което във всеки случай обхваща две календарни години.
Член 35
Членове 33 и 34 не се прилагат за доставки на стоки - втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки 1-4, нито за доставки на превозни средства - втора употреба, както е определено в член 327, параграф 3, облагаеми с ДДС в съответствие със специалните режими, приложими в тези сфери.
Член 36
Когато стоките, изпратени или превозени от доставчика, от клиента или от трето лице, се инсталират или сглобяват, със или без пробно изпитание, от доставчика или от негово име, за място на доставка се счита мястото, където стоките са инсталирани или сглобени.
Когато инсталирането или сглобяването се извършва в държава-членка, различна от тази на доставчика, държавата-членка на територията, на която се извършва инсталирането или сглобяването, взема необходимите мерки, за да гарантира, че няма да има двойно данъчно облагане в тази държава-членка.
Раздел 3
Доставка на стоки на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове
Член 37
1. Когато стоките се доставят на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове по време на частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността, за място на доставка се счита точката на отпътуване при превоза на пътници.
2. За целите на параграф 1 „частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността“ означава частта, която е извършена без спиране извън Общността, между точката на отпътуване и точката на пристигане при превоза на пътници.
„Място на отпътуване при превоз на пътници“ означава първата определена по разписание точка за качване на пътници в Общността, когато е приложимо след спиране извън Общността.
„Място на пристигане при превоз на пътници“ означава последната определена по разписание точка за слизане на пътници в Общността, които са се качили в Общността, когато е приложимо преди спиране извън Общността.
В случай на пътуване с отиване и връщане отсечката на връщане се счита за отделен транспортен курс.
3. При най-ранна възможност Комисията представя на Съвета доклад, ако е необходимо придружен с подходящи предложения, за мястото на облагане на доставката на стоки за консумация на борда и доставката на услуги, включително ресторантьорски услуги, за пътници на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове.
До приемането на предложенията, посочени в първата алинея, държавите-членки могат да освободят или да продължават да освобождават от ДДС, с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС, доставката на стоки за консумация на борда, по отношение на която мястото за облагане е определено в съответствие с параграф 1.
Раздел 4
Доставка на стоки чрез системи за разпределение
Член 38
1. В случаите на доставка на газ чрез система за разпределение на природен газ, или на електроенергия от данъчно облагаем дилър, за място на доставка се счита мястото, където данъчнозадълженият дилър е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставят стоките, или при отсъствие на такова място на стопанска дейност или постоянен обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му местоживеене.
2. За целите на параграф 1 „данъчно облагаем дилър“ означава данъчнозадължено лице, чиято основна дейност по отношение на покупките на газ или електроенергия е препродажбата на тези продукти и чието собствено потребление е незначително.
Член 39
В случай на доставка на газ чрез система за разпределение на природен газ, или електроенергия, когато такава доставка не е обхваната от член 38, за място на доставка се счита мястото, където клиентът действително използва и потребява стоките.
Когато част от газта или електроенергията не се консумират действително от клиента, тези неконсумирани стоки се считат, че са били използвани и потребени на мястото, където клиентът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, за който се доставят стоките. При отсъствието на такова място на стопанска дейност или постоянен обект, клиентът се счита, че е използвал и консумирал стоките на мястото на постоянния му адрес или обичайното му местоживеене.
ГЛАВА 2
Място на вътреобщностно придобиване на стоки
Член 40
За място на вътреобщностното придобиване на стоки се счита мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива.
Член 41
Без да се засяга член 40, мястото на вътреобщностното придобиване на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), i) се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала данъчния идентификационен номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването, освен ако лицето, придобиващо стоките, установи че ДДС е бил приложен за това придобиване в съответствие с член 40.
Ако ДДС е приложен за придобиването в съответствие с първия параграф и впоследствие е приложен в съответствие с член 40 за придобиването в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, данъчната основа следва да се намали съответно в държавата-членка, която е издала идентификационния номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването.
Член 42
Член 41, алинея първа не се прилага и ДДС се счита за приложен за вътреобщностното придобиване на стоки в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия:
а)
лицето, придобиващо стоките, установи, че е извършило вътреобщностно придобиване за целите на последваща доставка на територията на държавата-членка, идентифицирана в съответствие с член 40, за която лицето, за което е извършена доставката, е определено в съответствие с член 197 като платеца на ДДС.
б)
лицето, придобиващо стоките, е удовлетворило задълженията, изложени в член 265 по отношение на представянето на извлечение за рекапитулация.
ГЛАВА 3
Място на доставка на услуги
Раздел 1
Общо правило
Член 43
За място на доставка на услуги се счита мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се доставя услугата, или при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект - мястото, където се намира постоянният му адрес или обичайното му местоживеене.
Раздел 2
Специални разпоредби
Подраздел 1
Доставка на услуги от посредници
Член 44
Мястото на доставка на услуги от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, различни от тези, посочени в членове 50 и 54 и в член 56, параграф 1, е мястото, където се доставя базисната сделка в съответствие с настоящата директива.
Въпреки това, когато клиентът на услугите, доставени от посредник, е идентифициран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на територията, на която се изпълнява тази сделка, мястото на доставката на услуги от посредника се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационния номер по ДДС, под който му е оказана услугата.
Подраздел 2
Доставка на услуги, свързани с недвижими вещи
Член 45
За място на доставка на услуги, свързани с недвижима вещ, включително услугите на агенти и експерти за недвижими имоти и услуги за подготовка и координация на строителни работи, като например услуги на архитекти и фирми, предоставящи обектов надзор се счита мястото, където се намира недвижимата вещ.
Подраздел 3
Доставка на транспортни услуги
Член 46
За място на доставка на транспортни услуги, различни от вътреобщностния транспорт на стоки, се счита мястото, където се извършва превозът по отношение на реализирания пробег.
Член 47
За място на доставка на вътреобщностен транспорт на стоки се счита мястото на започване на превоза.
Въпреки това, когато вътреобщностният транспорт на стоки се доставя на клиенти, идентифицирани за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на започване на превоза, за мястото на доставка се счита, че е на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационния номер по ДДС, под който му е оказана услугата.
Член 48
„Вътреобщностен транспорт на стоки“ означава всеки превоз на стоки, чието място на отпътуване и място на пристигане са разположени на територията на две различни държави-членки.
„Място на отпътуване“ означава мястото, където превозът на стоките фактически започва, независимо от реализирания пробег, за да се достигне до мястото на местонахождението на стоките.
„Място на пристигане“ означава мястото, където превозът на стоките фактически завършва.
Член 49
Превозът на стоки, по отношение на който мястото на отпътуване и мястото на пристигане са разположени на територията на една и съща държава-членка, се третира като вътреобщностен транспорт на стоки, когато този транспорт е пряко свързан с транспорта на стоки, по отношение на който мястото на отпътуване и мястото на пристигане са разположени на територията на две различни държави-членки.
Член 50
За мястото на доставката на услугите от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, когато посредникът участва във вътреобщностния транспорт на стоки, се счита мястото на започване на превоза.
Въпреки това, когато клиентът на услугите, доставяни от посредника, е идентифициран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на започване на превоза, мястото на доставката на услугите се счита, че е на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационен номер по ДДС, по който му е предоставена услугата.
Член 51
Държавите-членки могат да не облагат с ДДС тази част на вътреобщностния транспорт на стоки, извършващ се по вода, които не представляват част от територията на Общността.
Подраздел 4
Доставка на културни и други подобни услуги, спомагателни услуги за превоз или услуги, свързани с движими материални вещи
Член 52
Мястото на доставка на следните услуги е мястото, където услугите фактически се извършват:
а)
културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия, включително дейността на организаторите на подобни дейности, и когато е подходящо - спомагателни услуги;
б)
спомагателни дейности по превоза, като например натоварване, разтоварване транспортна обработка на стоките и други подобни дейности;
в)
оценки на движима материална вещ или работа по такава вещ.
Член 53
Чрез дерогация от член 52, буква б), мястото на доставка на услуги, обхващащи дейности, спомагателни за вътреобщностния превоз на стоки, доставяни на клиенти, идентифицирани за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на територията, на която дейностите фактически се извършват, се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационен номер по ДДС, по който му е предоставена услугата.
Член 54
За място на доставката на услугите от посредник, действащ на името и за сметка на друго лице, когато посредникът участва в доставката на услугите, състоящи се от дейности, спомагателни за вътреобщностния превоз на стоки се счита мястото, където спомагателните услуги фактически се извършват.
Въпреки това, когато клиентът на услугите, доставяни от посредника е идентифициран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на територията, на която се извършват фактически спомагателните услуги, мястото на доставката на услугите от посредника се счита, че е на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационен номер по ДДС, по който му е предоставена услугата.
Член 55
Чрез дерогация от член 52, буква в), мястото на доставка на услуги, обхващащи оценката на движима материална вещ или работа по такава вещ, доставяна на клиенти, идентифицирани за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на територията на която услугите фактически се извършват, се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационен номер по ДДС, по който му е предоставена услугата.
Дерогацията, посочена в първия параграф, се прилага само когато стоките са изпратени или превозени извън държавата-членка, в която услугите фактически са извършени.
Подраздел 5
Доставка на различни услуги
Член 56
1. За място на доставка на следните услуги за клиенти, установени извън Общността, или за данъчнозадължени лица, установени в Общността, но не в държавата на доставчика, се счита, че е мястото, където клиентът е установил своята дейност или има постоянен обект, за който се доставя услугата или при липса на такова място - мястото на постоянния му адрес или обичайно местоживеене:
а)
предоставяне или прехвърляне на права върху авторско право, патент, лицензии, търговски марки и други подобни права;
б)
рекламни услуги;
в)
услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, адвокати, счетоводители и други подобни услуги, както и обработка на данни и предоставянето на информация;
г)
задълженията за въздържане от провеждането или упражняването изцяло или частично на стопанска дейност или право, посочено в настоящия параграф;
д)
банкови, финансови и застрахователни сделки, включително презастраховане, с изключение на отдаването под наем на сейфове;
е)
осигуряване на персонал;
ж)
отдаване под наем на движими материални вещи, с изключение на всички видове превозни средства;
з)
услуги по осигуряване на достъп, транспорт или пренос по разпределителни системи на природен газ или на електрическа енергия и предоставянето на други услуги, пряко свързани с тях;
и)
далекосъобщителни услуги;
й)
услуги по разпространение на радио и телевизия;
к)
услуги, извършвани по електронен път, като тези посочени в приложение 2;
л)
доставката на услуги, извършвани от посредници, действащи от името и за сметка на други лица, когато тези посредници вземат участие в доставката на услугите, посочени в настоящия параграф.
2. Когато доставчикът на услуга и клиентът комуникират по електронна поща, това не означава само по себе си, че доставяната услуга е услуга, извършвана по електронен път за целите на параграф 1, буква к).
3. Параграф 1, букви й) и к), и параграф 2 се прилагат до 31 декември 2006 г.
Член 57
1. Когато услугите, посочени в член 56, параграф 1, буква к), се доставят на данъчно незадължени лица, които са се установили в държава-членка или които имат постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава-членка, от данъчнозадължено лице, което е установило стопанската си дейност извън Общността или има постоянен обект, от който се доставя услугата или който при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект има за свой постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността, за място на доставка се счита мястото, където данъчно незадълженото лице е установено или където се намира постоянния му адрес или обичайното му местоживеене.
2. Параграф 1 се прилага до 31 декември 2006 г.
Подраздел 6
Критерий за ефективно ползване и притежаване
Член 58
За избягване на двойното данъчно облагане, липсата на облагане или нарушаването на конкуренцията по отношение на доставката на услуги, посочена в член 56, параграф 1 и по отношение на отдаването под наем на превозни средства държавите-членки могат:
а)
да разглеждат мястото на доставка на всяка или на всички от тези услуги, ако са разположени на тяхна територия, като разположени извън Общността, ако фактическото ползване или притежаване на услугите се извършва на място извън Общността;
б)
да разглеждат мястото на доставка на всяка или на всички от тези услуги, ако са разположени извън Общността, като разположени на тяхна територия, ако фактическото ползване или притежаване на услугите се извършва на тяхна територия.
Въпреки това, настоящата разпоредба не се прилага за услугите, посочени в член 56, параграф 1, буква к), където тези услуги се оказват на данъчно незадължени лица.
Член 59
1. Държавите-членки прилагат член 58, буква б) по отношение на далекосъобщителните услуги, доставяни на данъчно незадължени лица, които са установени в държава-членка или които имат постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава-членка, от данъчнозадължено лице, което е установило стопанската си дейност извън Общността или има постоянен обект, от който се доставят услугите или който при отсъствието на такова място на стопанска дейност или постоянен обект има постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността.
2. До 31 декември 2006 г. държавите-членки прилагат член 58, буква б) за услуги по разпространението на радио или телевизия, както е посочено в член 56, параграф 1, буква й) предоставяни на данъчно незадължени лица, които са установени в държава-членка или които имат постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава-членка, от данъчнозадължено лице, което е установило стопанската си дейност извън Общността или има постоянен обект, от който се доставят услугите или което при отсъствието на такова място на стопанска дейност или постоянен обект има постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността.
ГЛАВА 4
Място на внос на стоки
Член 60
Мястото на внос на стоки е държавата-членка, на чиято територия се намират стоките, когато се въвеждат в Общността.
Член 61
Чрез дерогация от член 60, когато при въвеждането в Общността, стоките, които не са в свободно обращение се поставят в един от режимите или положенията, посочени в член 156, или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, мястото на внос на такива стоки е държавата-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.
Подобно, когато при въвеждане в Общността стоките, които са в свободно обращение се поставят под един от режимите или положенията, посочени в членове 276 и 277, мястото на внос е държавата-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.
ДЯЛ VI
ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ НА ДДС
ГЛАВА 1
Общи разпоредби
Член 62
За целите на настоящата директива:
1.
„данъчно събитие“ означава обстоятелство, по силата на което се изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта на ДДС;
2.
ДДС става „изискуем“, когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицетоплатец на данъка, независимо от това, че срокът на плащане може да бъде отложен.
ГЛАВА 2
Доставка на стоки или услуги
Член 63
Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.
Член 64
1. Когато води до последователни отчитания или плащания, доставката на стоки, различна от тази, състояща се от наемането на стоки за определен период или продажбата на стоки на изплащане, както е посочено в член 14, параграф 2, буква б) или доставката на услуги се счита за завършена при изтичането на периодите, за които се отнасят тези отчитания или плащания.
2. Държавите-членки в определени случаи могат да предвидят, че непрекъсната доставка на стоки или услуги през определен период от време трябва да се разглежда като приключена поне на интервали от една година.
Член 65
Когато трябва да се извърши плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума.
Член 66
Чрез дерогация от членове 63, 64 и 65 държавите-членки могат да предвидят, че ДДС става изискуем по отношение на някои сделки или за някои категории данъчнозадължени лица в някой от следните моменти:
а)
не по-късно от момента на издаването на фактурата;
б)
не по-късно от момента на получаването на плащането;
в)
не по-късно от момента на издаването на фактурата, или ако е издадена със закъснение - в посочен срок от датата на данъчното събитие.
Член 67
1. Когато в съответствие с условията, предвидени в член 138, стоките, изпратени или превозени до държава-членка, различна от тази, в която започва изпращането или превозът на стоките, се доставят освободени от ДДС, или където стоките се прехвърлят освободени от ДДС на друга държава-членка от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност, ДДС става изискуем на 15-о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.
2. Чрез дерогация от параграф 1, ДДС става изискуем при издаването на фактурата, предвидена в член 220, ако тази фактура е издадена преди 15-о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.
ГЛАВА 3
Вътреобщностно придобиване на стоки
Член 68
Данъчното събитие настъпва, когато е извършено вътреобщностно придобиване на стоки.
Вътреобщностното придобиване на стоки се счита за извършвано, когато доставката на подобни стоки се счита за извършвана на територията на съответната държава-членка.
Член 69
1. В случай на вътреобщностно придобиване на стоки ДДС става изискуем на 15-о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.
2. Чрез дерогация от параграф 1 ДДС става изискуем при издаването на фактурата, предвидена в член 220, ако тази фактура е издадена преди 15-о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.
ГЛАВА 4
Внос на стоки
Член 70
Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките се внесат.
Член 71
1. Когато при въвеждането в Общността стоките се поставят в един от режимите или положенията, посочени в членове 156, 276 и 277 или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем само когато стоките престанат да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.
Въпреки това, когато внесените стоки подлежат на облагане с мита, на земеделски налози или на такси, имащи равностоен ефект, установени по дадена обща политика, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато данъчното събитие по отношение на тези налози настъпи и те станат изискуеми.
2. Когато внесените стоки не подлежат на облагане с някой от налозите, посочени в параграф 1, втора алинея по отношение на данъчното събитие и момента, когато ДДС става изискуем, държавите-членки прилагат разпоредбите, които са в сила за управляването на митните сборове.
ДЯЛ VII
ДАНЪЧНА ОСНОВА
ГЛАВА 4
Определение
Член 72
За целите на настоящата директива „пазарна стойност“ означава пълната стойност, която, за да се получат съответните стоки или услуги в този момент, в който клиентът на същия пазарен етап, на който се извършва доставката на стоките или услугите, трябва да плати при условията на лоялна конкуренция на доставчика в пряка сделка на територията на държавата-членка, в която доставката е облагаема.
Когато не може да бъде установена съпоставима доставка на стоки или услуги, „пазарна стойност“ означава следното:
1.
по отношение на стоките - сумата, която е не по-малка от покупната цена на стоките или на подобни стоки, или при липсата на покупна цена - себестойността, определена по времето на доставката;
2.
по отношение на услугите - сумата, която е не по-малка от пълната себестойност за данъчнозадълженото лице за предоставянето на услугата.
ГЛАВА 2
Доставка на стоки или услуги
Член 73
По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74-77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката.
Член 74
Когато данъчнозадължено лице ползва или се разпорежда със стоки, съставляващи част от неговите стопански активи или когато стоките се задържат от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, когато бъде преустановена неговата облагаема икономическа дейност, както е посочено в членове 16 и 18, данъчната основа е покупната цена на стоките или сходните стоки или при липса на покупна цена - себестойността, определена в момента на извършването на ползването, разпореждането или задържането.
Член 75
По отношение на доставката на услуги, посочена в член 26, когато стоките, представляващи част от активите на стопанска дейност, се използват за лични цели или услугите се извършват безвъзмездно, данъчната основа е пълната себестойност за данъчнозадълженото лице на предоставянето на услугите.
Член 76
По отношение на доставката на стоки, състояща се от прехвърляне на друга държава-членка, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки, или при липсата на покупна цена - пълната себестойност, определена към момента на извършването на прехвърлянето.
Член 77
По отношение на доставката от данъчнозадължено лице на услуга за целите на стопанската му дейност, както е посочено в член 27, данъчната основа е пазарната цена на доставената услуга.
Член 78
Данъчната основа включва следните елементи:
а)
данъци, мита, налози и такси с изключение на самия данък върху добавената стойност;
б)
съпътстващите разходи, начислени от доставчика на клиента, като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховане.
За целите на буква б) от първи параграф, държавите-членки могат да считат разходите, обхванати по отделно споразумение, за съпътстващи разходи.
Член 79
Данъчната основа не включва следните елементи:
а)
намаленията на цените като отстъпка за предсрочно плащане;
б)
отстъпките от цените и намаленията, предоставени на клиента и получени от него към момента на доставката;
в)
сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка.
Данъчнозадълженото лице трябва да предостави доказателство за фактическата сума на разходите, посочени в буква в) от алинея първа и не може да приспада никакъв ДДС, който може да е бил начислен.
Член 80
1. За да се предотврати неплащането или избягването на данъци, държавите-членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че по отношение на доставката на стоки или услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки, както са определени от държавата-членка, данъчната основа е пазарната стойност на операцията в следните случаи:
а)
когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена и получателят на доставката няма пълно право на приспадане по членове 167-171 и 173-177;
б)
когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена и доставчикът няма пълно право на приспадане по членове 167-171 и членове 173-177 и доставката подлежи на освобождаване по членове 132, 135, 136, 371, 375, 376, 377, 378, параграф 2, 379 параграф 2 или членове 380-390;
в)
когато насрещната престация е по-висока от пазарната цена и доставчикът няма пълно право на приспадане по членове 167-171 и членове 173-177.
За целите на първата алинея юридическите връзки могат да обхващат взаимоотношението между работодател и наето лице, или семейството на наетото лице, или други тясно свързани лица.
2. Когато държавите-членки упражняват възможността, предвидена в параграф 1, те могат да ограничат категориите на доставчиците или получателите, за които се прилагат мерките.
3. Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото същите не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1-4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължени съгласно параграф 1 от настоящия член.
Член 81
Държавите-членки, които към 1 януари 1993 г. не са се възползвали от правото на избор по член 98 за прилагането на намалена ставка, могат, ако се възползват от правото на избор по член 89, да предвидят по отношение на доставката на произведения на изкуството, както е посочено в член 103, параграф 2, данъчната основа да е равна на сумата, определена в съответствие с членове 73, 74, 76, 78 и 79.
Частта, определена в първия параграф, се определя по такъв начин, че така дължимият ДДС е равен най-малко на 5 % от сумата, определена в съответствие с членове 73, 74, 76, 78 и 79.
Член 82
Държавите-членки могат да предвидят, че по отношение на доставката на стоки и услуги данъчната основа трябва да включва стойността на освободеното инвестиционно злато по смисъла на член 346, което е предоставено от клиента да се използва като основа за преработване, което в резултат на това губи статута си на инвестиционно злато, освободено от ДДС, когато се доставят такива стоки и услуги. Стойността, която трябва да се използва, е пазарната цена на инвестиционното злато към момента на доставянето на тези стоки и услуги.
ГЛАВА 3
Вътреобщностно придобиване на стоки
Член 83
По отношение на вътреобщностното придобиване на стоки данъчната основа се установява на основата на същите фактори, използвани в съответствие с глава 1 за определяне на данъчната основа за доставката на същите стоки на съответната държава-членка. В случаите на сделки, които трябва да се третират като вътреобщностни придобивания на стоки, посочени в членове 21 и 22, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки или ако няма покупна цена - себестойността, определена към момента на доставката.
Член 84
1. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че акцизът дължим или платим от лицето, извършващо вътреобщностно придобиване на акцизен продукт, е включен в данъчната основа в съответствие с член 78, първи параграф, а).
2. Когато след извършването на вътреобщностно придобиване на стоки лицето, придобиващо стоките, получава възстановяване на акциза, платен в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превоза на стоките, данъчната основа се намалява съответно в държавата-членка, на чиято територия се извършва придобиването.
ГЛАВА 4
Внос на стоки
Член 85
По отношение на вноса на стоки, данъчната основа е стойността за митнически цели, определена в съответствие с разпоредбите на Общността, които са в сила.
Член 86
1. Данъчната основа включва следните фактори, доколкото същите вече не са включени:
а)
данъци, мита, налози и такси, дължими извън държавата-членка на вноса и тези дължими на основание на внос, с изключение на ДДС, който трябва да се събира;
б)
съпътстващите разходи като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на територията на държавата-членка на вноса, както и тези, получени в резултат на превоз до друго местоназначение в Общността, ако това друго местоназначение е известно, когато настъпи данъчното събитие.
2. За целите на параграф 1, буква б) „първото местоназначение“ означава мястото, посочено в товарителницата или в някой друг документ, по който стоките се внасят в държавата-членка на вноса. Ако то не е посочено, за първо местоназначение се счита мястото на първото прехвърляне на стоките в държавата-членка на вноса.
Член 87
Данъчната основа не включва следните елементи:
а)
намаленията на цените като отстъпка за предсрочно плащане;
б)
отстъпките от цените и намаленията, предоставени на клиента и получени от него към момента на вноса;
Член 88
Когато стоките, временно изнесени от територията на Общността, се внесат, след като са претърпели извън Общността поправка, обработка, приспособяване или преработка, държавите-членки предприемат стъпки да гарантират, че данъчното третиране на стоките за целите на ДДС е същото като това, което би било приложено ако поправката, обработката, приспособяването или преработката са били извършени на тяхна територия.
Член 89
Държавите-членки, които на 1 януари 1993 г. не са се възползвали от възможността съгласно член 98 за прилагането на намалена ставка, могат да предвидят по отношение на вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки 2, 3 и 4, данъчната основа да е равна на частта от сумата, определена в съответствие с членове 85, 86 и 87.
Частта, определена в първия параграф, се определя по такъв начин, че така дължимият ДДС върху вноса да е равен най-малко на 5 % от сумата, определена в съответствие с членове 85, 86 и 87.
ГЛАВА 5
Други разпоредби
Член 90
1. В случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите-членки.
2. В случаите на пълно или частично неплащане държавите-членки могат да дерогират от параграф 1.
Член 91
1. Когато елементте, използвани за определяне на данъчната основа за внос, са изразени във валута, различна от тази на държавата-членка, в която се извършва изчисляването ѝ, обменният курс се определя в съответствие с разпоредбите на Общността, управляващи изчисляването на стойността за митнически цели.
2. Когато елементите, използвани за определяне на данъчната основа за сделка, различна от вноса на стока, са изразени във валута, различна от тази на държавата-членка, в която се извършва изчисляването ѝ, приложимият обменен курс е последният отчетен курс „продава“ към момента, когато ДДС става изискуем, на най-представителната борса или борси на съответната държава-членка или курс, определен по отношение на този или тези пазари, в съответствие с правилата, предвидени от тази държава-членка.
За някои сделки обаче, посочени в първа алинея или за някои категории данъчнозадължени лица, държавите-членки могат да използват обменния курс, определен в съответствие с разпоредбите на Общността в сила, които регулират изчисляването на митническата стойност.
Член 92
По отношение на стойността на опаковъчни материали, подлежащи на връщане, държавите-членки могат да предприемат една от следните мерки:
а)
да ги изключат от данъчната основа и вземат всички необходими мерки за осигуряването на коригирането на тази основа, ако опаковъчните материали не се върнат;
б)
да ги включат в данъчната основа и вземат всички необходими мерки за осигуряването на коригирането на тази основа, ако опаковъчните материали фактически се върнат.
ДЯЛ VIII
ДАНЪЧНИ СТАВКИ
ГЛАВА 1
Прилагане на данъчни ставки
Член 93
Данъчната ставка, приложима към облагаемите сделки, е тази, действаща по време на данъчното събитие.
Въпреки това, при следните случаи приложимата данъчна ставка е тази, която е действаща, когато ДДС става изискуем:
а)
в случаите, посочени в членове 65 и 66;
б)
в случаите на вътреобщностно придобиване на стоки;
в)
в случаите, отнасящи се до вноса на стоки, посочен в член 71, параграф 1, втора алинея, и в член 71, параграф 2.
Член 94
1. Данъчната ставка, приложима към вътреобщностно придобиване на стоки е тази, приложима за доставката на подобни стоки на територията на държавата-членка.
2. При условията на избора съгласно член 103, параграф 1 за прилагането на намалена данъчна ставка за вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, приложимата данъчна ставка за внос на стоки се прилага за доставката на подобни стоки на територията на държавата-членка.
Член 95
Когато данъчните ставки се променят, държавите-членки могат в случаите, посочени в членове 65 и 66, да извършат корекции, за да вземат пред вид данъчните ставки, приложими в момента на доставянето на стоките или услугите.
Държавите-членки могат също да приемат всички подходящи преходни мерки.
ГЛАВА 2
Структура и размер на данъчните ставки
Раздел 1
Стандартна данъчна ставка
Член 96
Държавите-членки прилагат стандартна ставка на ДДС, която се определя от всяка държава-членка като процент от данъчната основа и която е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги.
Член 97
1. От 1 януари 2006 г. до 31 декември 2010 г. стандартната данъчна ставка не може да бъде по-малка от 15 %.
2. Съветът взема решение, в съответствие с член 93 от Договора, относно размера на стандартната данъчна ставка, приложим след 31 декември 2010 г.
Раздел 2
Намалени ставки
Член 98
1. Държавите-членки могат да прилагат една или две намалени ставки.
2. Намалените ставки се прилагат само за доставки на стоки или услуги в категориите, предвидени в приложение III.
Намалените ставки не се прилагат за услугите, посочени в член 56, параграф 1, буква к).
3. Когато се прилагат намалените ставки, предвидени в параграф 1 за категориите на стоките, държавите-членки могат да използват Комбинираната номенклатура за установяване на точния обхват на съответната категория.
Член 99
1. Намалените ставки се определят като процент от данъчната основа, който не може да бъде под 5 %.
2. Всяка намалена ставка се определя така, че сумата на ДДС, получена в резултат от прилагането ѝ, е такава, че ДДС, който подлежи на приспадане по членове 167-171 и членове 173-177, може нормално да бъде приспаднат напълно.
Член 100
Въз основа на доклад от Комисията Съветът преглежда на всеки две години, от 1994 г., намалените ставки.
В съответствие с член 93 от Договора Съветът може да реши да промени списъка на стоките и услугите, предвидени в приложение III.
Член 101
До 30 юни 2007 г. най-късно Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета общ доклад за оценка на влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги, включително ресторантьорски услуги, особено по отношение на създаването на нови работни места, икономическия растеж и правилното функциониране на вътрешния пазар въз основата на проучване, извършено от независим икономически мозъчен тръст.
Раздел 3
Специални разпоредби
Член 102
Държавите-членки могат да прилагат намалена ставка за доставката на природен газ, електроенергия или централно отопление, при условие че няма риск в резултат на това да възникне нарушаване на конкуренцията.
Всяка държава-членка, възнамеряваща да приложи намалена ставка по първия параграф, трябва преди да направи това, да информира Комисията съответно. Комисията решава дали има риск от нарушаване на конкуренцията или не. Ако Комисията не е взела това решение в рамките на три месеца от получаването на информацията, се счита, че няма риск от нарушаване на конкуренцията.
Член 103
1. Държавите-членки могат да предвидят, че намалената ставка или някоя от намалените ставки, които те прилагат в съответствие с членове 98 и 99, се прилага и за вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 2, 3 и 4.
2. Ако държавите-членки се възползват от възможността за избор по параграф 1, те могат също да приложат намалена ставка към следните сделки:
а)
доставката на произведения на изкуството от техния автор или от неговите правоприемници;
б)
доставката на произведения на изкуството, инцидентно, от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадължен дилър, когато произведенията на изкуството са внесени от самото данъчнозадължено лице или когато те са му доставени от техния автор или неговия правоприемник, или когато са му дали право на пълно приспадане на ДДС.
Член 104
Австрия може да приложи втора стандартна ставка в общините Юнгхолц и Мителберг (Клайнес Валзертал), която е по-ниска от съответната ставка, прилагана в останалата част на Австрия, но не е по-ниска от 15 %.
Член 105
В случаите на сделки, извършвани в автономните региони на Азорските острови и Мадейра и за прекия внос в тези региони, Португалия може да приложи ставки, по-ниски от тези, прилагани за континенталната ѝ част.
ГЛАВА 3
Временни разпоредби за специални трудоемки услуги
Член 106
Съветът може да приеме с единодушие, по предложение на Комисията, да се позволи на държавите-членки да прилагат най-късно до 31 декември 2010 г. намалените ставки, предвидени в член 98 за услугите, изброени в приложение IV.
Намалените ставки могат да се прилагат по отношение на услуги от не повече от две от категориите, предвидени в приложение IV.
В изключителни случаи на държава-членка може да бъде разрешено да приложи намалените ставки за услуги от три от тези категории.
Член 107
Услугите, посочени в член 106, трябва да отговарят на следните условия:
а)
трябва да бъдат трудоемки;
б)
трябва в голяма степен да се предоставят директно на крайни потребители;
в)
трябва да бъдат главно местни и да не причиняват нарушаване на конкуренцията.
Трябва също да има тясна връзка между намаляването на цените, получено в резултат на намаляването на данъчната ставка и предвидимото увеличаване на търсенето и заетостта. Прилагането на намалена ставка не трябва да нарушава гладкото функциониране на вътрешния пазар.
Член 108
Всяка държава-членка, която желае да приложи за първи път след 31 декември 2005 г. намалена ставка към една или повече от услугите, посочени в член 106 в съответствие с настоящия член, следва да информира Комисията в тази връзка не по-късно от 31 март 2006 г. Тя следва да ѝ изпрати преди тази дата цялата имаща отношение информация относно новите мерки, които желае да въведе, по-специално следното:
а)
обхвата на мярката и подробно описание на засегнатите услуги;
б)
данни, показващи, че са изпълнени условията, предвидени в член 107;
в)
данни, показващи, че са предвидени бюджетни разходи за мярката.
ГЛАВА 4
Специални разпоредби, прилагани до приемането на окончателен режим
Член 109
Разпоредбите в настоящата глава се прилагат до въвеждането на окончателния режим, посочен в член 402.
Член 110
Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са давали освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС или са прилагали намалени ставки, по-ниски от минималните, предвидени в член 99, могат да продължат да дават тези освобождавания или да прилагат тези намалени ставки.
Освобождаванията и намалените ставки, посочени в първия параграф, трябва да бъдат в съответствие със законодателството на Общността и трябва да са били приети на основание на ясно определени социални причини и в изгода за крайния потребител.
Член 111
В съответствие с условията, предвидени в член 110, втора алинея, освобождаванията с приспадане на платения на предходния етап ДДС могат да продължат да се дават в следните случаи:
а)
от Финландия по отношение на доставката на вестници и периодични издания, продавани на абонамент и отпечатването на публикации, разпространявани до членовете на корпорации за общественото благо;
б)
от Швеция по отношение на доставката на вестници, включително радио-вестници и вестници на касети за незрящи, фармацевтични продукти, доставяни за болници или срещу рецепти и производството на, или други свързани услуги във връзка с периодични издания за организации с идеална цел.
Член 112
Ако разпоредбите на член 110 доведат в Ирландия до нарушения на конкуренцията при доставката на енергийни продукти за отопление и осветление, на Ирландия може, при специално поискване, да се разреши да прилага намалена ставка за такива доставки в съответствие с членове 98 и 99.
В случаите, посочени в първа алинея, Ирландия представя искане пред Комисията, заедно с цялата необходима информация. Ако Комисията не е взела решение в рамките на три месеца, се счита, че на Ирландия се разрешава да приложи предложените намалени ставки.
Член 113
Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. в съответствие със законодателството на Общността са давали освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС или са прилагали намалени ставки, по-ниски от минималните, предвидени в член 99 по отношение на стоки и услуги, различни от тези, специфицирани в приложение III, могат да продължат да прилагат тези намалени ставки или някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за доставката на такива стоки и услуги.
Член 114
1. Държавите-членки, които на 1 януари 1993 г. са били задължени да повишат стандартната си ставка, действаща към 1 януари 1991 г. с повече от 2 % могат да прилагат намалена ставка, по-ниска от минималната, предвидена в член 99 по отношение на доставката на стоки и услуги в категориите, изложени в приложение III.
Държавите-членки, посочени в първата алинея, могат също да прилагат такава ставка за ресторантьорски услуги, детско облекло, детски обувки и жилища.
2. Държавите-членки не могат да въвеждат, позовавайки се на параграф 1, освобождавания с приспадане на платения на предходния етап ДДС.
Член 115
Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са прилагали намалена ставка за ресторантьорски услуги, детско облекло, детски обувки и жилища могат да продължат да прилагат такава ставка за доставката на тези стоки или услуги.
Член 116
Португалия може да прилага някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за ресторантьорски услуги, при условие че ставката не е по-ниска от 12 %.
Член 117
1. За целите на прилагането на член 115, Австрия може да продължи да прилага намалена ставка за ресторантьорски услуги.
2. Австрия може да прилага някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за отдаването под наем на недвижим имот за жилищно ползване, при условие че ставката не е по-ниска от 10 %.
Член 118
Държавите-членки, които към 1 януари 1991 г. са прилагали намалена ставка за доставката на стоки и услуги, различни от тези, специфицирани в приложение III, могат да продължат да прилагат намалената ставка или някоя от двете намалени ставки, предвидени в член 98 за доставката на такива стоки и услуги, при условие че ставката не е по-ниска от 12 %.
Разпоредбата на първа алинея не се прилага за доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки от 1-4 при условията на облагане с ДДС в съответствие със режима за облагане на маржа, предвиден в членове 312-325 или режима за продажба на публичен търг.
Член 119
За целите на прилагането на член 118 Австрия може да продължи да прилага намалена ставка за вина, произведени в земеделското стопанство от земеделски производител, при условие че ставката не е по-ниска от 12 %.
Член 120
Гърция може да прилага ставки до 30 % по-ниски от съответните ставки, прилагани в континенталната част на Гърция, в департаментите Лесбос, Хиос, Самос, Додеканезе и Цикладите, и на островите Тасос, Северни Споради, Самотраки и Скирос.
Член 121
Държавите-членки, които към 1 януари 1993 г. са разглеждали работата по договор като доставка на стоки, могат да приложат към доставката на работа по договор ставката, приложима за стоките, получени след изпълнението на работата по договор.
За целите на прилагането на първия параграф „доставката на работа по договор“ означава предаването от изпълнителя на неговия клиент на движима вещ, изработена или монтирана от изпълнителя от материали или предмети, поверени му от клиента за тази цел, независимо дали изпълнителят е предоставил някоя част от използваните материали.
Член 122
Държавите-членки могат да приложат намалена ставка за доставката на живи растения и други цветарски продукти, включително луковици, корени и други подобни, рязан цвят и декоративна зеленина, и дървесина за ползване като дърва за огрев.
ГЛАВА 5
Временни разпоредби
Член 123
Чешката република може до 31 декември 2007 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за следните сделки:
а)
доставката на отоплителна енергия, използвана от домакинствата и дребните предприемачи, които не подлежат на облагане с ДДС за отоплението и производството на топла вода, с изключение на суровините, използвани за производството на топлоенергия;
б)
доставката на строителна работа за жилищно строителство, което не е предвидено като част от социална политика, с изключение на строителните материали.
Член 124
Естония може до 30 юни 2007 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за доставката на отоплителна енергия, продавана на физически лица, жилищни сдружения, апартаментни сдружения, църкви, конгрегации и институции или власти, финансирани от държавата, селските общини или общинския бюджет, както и за доставката на торф, брикети за отопление, въглища и дърва за огрев на физически лица.
Член 125
1. Кипър може до 31 декември 2007 г. да продължи да предоставя освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на фармацевтични стоки и храни за консумация от човека, с изключение на сладолед, сладолед на клечка, замразен йогурт, сорбет и други подобни продукти и други пикантни хранителни продукти (картофени чипсове и пръчици, тестени сладкиши и други подобни продукти, опаковани за консумация от човека без допълнителна обработка).
2. Кипър може да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за доставката на ресторантьорски услуги до 31 декември 2007 г. или до въвеждането на окончателен режим, както е посочено в член 402, което от двете настъпи по-рано.
Член 126
Унгария може да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 12 % за следните сделки:
а)
доставката на въглища, въглищни брикети и кокс, дърва за огрев и дървени въглища и доставката на услуги за централно отопление до 31 декември 2007 г.
б)
доставката на ресторантьорски услуги и хранителни стоки, продавани в подобни помещения до 31 декември 2007 г. или до въвеждането на окончателен режим, както е посочено в член 402, което от двете настъпи по-рано.
Член 127
Малта може до 1 януари 2010 г. да продължи да дава освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на хранителни стоки за консумация от човека и фармацевтични средства.
Член 128
1. Полша може до 31 декември 2007 г. да продължи да дава освобождаване с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС по отношение на доставката на някои книги и специализирани периодични издания.
2. Полша може до 31 декември 2007 г. или до въвеждането на окончателен режим, както е посочено в член 402, което от двете настъпи по-рано, да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 7 % за доставката на ресторантьорски услуги.
3. Полша може до 30 април 2008 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 3 % за доставката на хранителни продукти, както е посочено в точка 1 от приложение III.
4. Полша може до 30 април 2008 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 3 % за доставката на стоки и услуги от вид, нормално предназначен за използване в земеделското производство, но с изключение на капиталови стоки като машини или сгради, както е посочено в точка 11 от приложение III.
5. Полша може до 31 декември 2007 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 7 % за доставката на услуги, които не се предоставят като част от социална политика, за строителство, обновяване и променяне на жилища, с изключение на строителни материали и за доставката преди първото обитаване на жилищни сгради или части от жилищни сгради, както е посочено в член 12, параграф 1, буква а).
Член 129
1. Словения може до 31 декември 2007 г. или до въвеждането на окончателен режим, както е посочено в член 402, което от двете настъпи по-рано, да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 8,5 % за приготвянето на храна.
2. Словения може до 31 декември 2007 г. да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за доставката на строителни работи, дейности по обновяване и поддръжка за жилищно строителство, които не се предоставят като част от социална политика, с изключение на строителни материали.
Член 130
Словакия може да продължи да прилага намалена ставка от не по-малко от 5 % за следните сделки:
а)
доставката на строителна работа за жилищно строителство, която не се предоставя като част от социална политика, с изключение на строителни материали - до 31 декември 2007 г.
б)
доставката на топлинна енергия, използвана от частни домакинства и малки предприемачи, които не подлежат на облагане с ДДС за отопление и производството на топла вода, с изключение на суровини, използвани за производство на топлинна енергия - до 31 декември 2008 г.
ДЯЛ IХ
ОСВОБОЖДАВАНИЯ
ГЛАВА 1
Общи разпоредби
Член 131
Освобождаванията, предвидени в глави 2-9, се прилагат, без да се засягат други общностни разпоредби и в съответствие с условията, които държавите-членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякакво възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба.
ГЛАВА 2
Освобождавания за някои дейности от обществен интерес
Член 132
1. Държавите-членки освобождават следните сделки:
а)
доставката на обществените пощенски служби, различни от пътнически транспорт и далекосъобщителни услуги, и съпътстващата ги доставка на стоки;
б)
болничната и медицинската помощ, и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от публичноправни субекти, или при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, от болници, терапевтични или диагностични медицински центрове и други надлежно признати заведения с подобен характер;
в)
предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, определени от съответната държава-членка;
г)
доставката на човешки органи, кръв и кърма;
д)
доставката на услуги, извършвани от зъботехници по занятие, както и доставката на зъбни протези, извършвани от зъболекари и зъботехници;
е)
доставката на услуги, извършвани от самостоятелни групи лица, чийто дейности са освободени от ДДС или във връзка с които те не са данъчнозадължени лица, с цел предоставяне на техните членове на услугите, които са пряко необходими за осъществяване на тяхната дейност, когато такива групи изискват от своите членове само възстановяване на дела им от общите разходи, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията;
ж)
доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително тези услуги доставяни от старчески домове, от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни от съответната държава-членка;
з)
доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със защитата на децата и младежите, от страна на публичноправни субекти или други организации, признати за благотворителни от съответната държава-членка;
и)
предоставянето на детското или младежкото образование, училищното или университетското образование, професионалното обучение или преквалификация, включително доставката на стоки и на услуги, тясно свързани с него, осъществявани от публичноправни субекти с такъв предмет на дейност или от други организации, определени от съответната държава-членка за организации със сроден предмет на дейност;
й)
частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование;
к)
осигуряване на персонал от религиозни или философски институции за дейностите, предвидени в букви б), ж), з) и и), и за целите на духовното благосъстояние;
л)
доставката на услуги и на стоки, тясно свързани с тях, в полза на техните членове срещу членски внос, определен в съответствие с техните правила, от нестопански организации, поставящи се цели от политически, профсъюзен, религиозен, патриотичен, философски, филантропичен или граждански характер, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията;
м)
доставката на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание от нестопански организации на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание;
н)
доставката на някои културни услуги и стоки, тясно свързани с тях, доставяни от публичноправни субекти или от други културни организации, признати от съответната държава-членка;
о)
доставката на услуги и стоки от организации, чийто дейности са освободени съгласно разпоредбите на букви б), ж), з), и), л), м) и н), във връзка с прояви за набиране на средства, организирани изключително в тяхна полза, при условие че освобождаването не би довело до нарушаване на конкуренцията;
п)
доставката на транспортни услуги за болни или ранени лица с моторни превозни средства, специално предназначени за целта, от органи, имащи надлежно разрешение за това;
р)
дейностите на обществени радио и телевизионни организации, освен дейностите с търговски характер.
2. За целите на параграф 1, буква о) държавите-членки могат да въведат всякакви необходими ограничения, по-специално по отношение на броя на проявите или размера на постъпленията, който дава право на освобождаване.
Член 133
Държавите-членки могат да поставят предоставянето на право на организациите, различни от публичноправни субекти, да освобождават всяка от доставките, предвидени в член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н), в зависимост от това дали същите отговарят на едно или повече от следните условия:
а)
съответните органи не трябва да се стремят системно към реализиране на печалба, а реализираните независимо от това излишъци не се разпределят, а се използват за продължаването или подобряването на доставяните услуги;
б)
тези органи трябва да са управлявани и администрирани по същество на доброволна основа от лица, които нямат пряк или косвен интерес, било то лично или чрез посредници, от резултатите на съответните дейности;
в)
тези органи трябва да определят цени, утвърдени от държавните органи или ненадвишаващи така утвърдените цени, или за услугите, които не подлежат на утвърждаване, цени по-ниски от определяните за подобни услуги от търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС;
г)
не трябва да има вероятност освобождаването от ДДС да доведе до нарушаване на конкуренцията, поставяйки в неизгодно положение търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС.
Държавите-членки, които в съответствие с приложение Д към Директива 77/388/ЕИО от 1 януари 1989 г. са прилагали ДДС за сделките, посочени в член 132, параграф 1, букви м) и н), могат също да приложат условията, предвидени в първия параграф, буква г), когато посочената доставка на стоки или услуги от публичноправни субекти е освободена от ДДС.
Член 134
Доставката на стоки или услуги не се освобождава, както е предвидено в разпоредбите на член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н), в следните случаи:
а)
когато доставката не е от съществено значение за освободените сделки;
б)
когато основното предназначение на доставката е реализирането на допълнителен доход за съответния орган чрез извършването на сделки, които са в пряка конкуренция с тези, извършвани от търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС.
ГЛАВА 3
Освобождавания в полза на други дейности
Член 135
1. Държавите-членки освобождават следните сделки:
а)
застрахователните и презастрахователните сделки, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти;
б)
отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска;
в)
договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства и управлението на кредитни гаранции от лицето, което е отпуснало кредита;
г)
сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове;
д)
сделките, включително договаряне, засягащи валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на предметите с колекционерска стойност, тоест монетите от злато, сребро и други метали или банкнотите, които обикновено не се използват като законно платежно средство или монети с нумизматична стойност;
е)
сделките, включително договаряне, с изключение на управление и отговорно пазене, с акции и дялове на дружества и сдружения, необезпечени облигации и други ценни книжа с изключение на документи, установяващи права на собственост върху стоки и правата или ценните книжа, посочени в член 15, параграф 2;
ж)
управлението на специалните инвестиционни фондове съгласно определенията, дадени от държавите-членки;
з)
доставката по номинална стойност на пощенски марки, валидни за употреба при пощенски услуги на територията на страната, гербови марки и други подобни марки;
и)
залагането, лотариите и другите форми на хазарт при условията и ограниченията, постановени от държавите-членки;
й)
доставката на сгради или части от сгради, както и на земята, която заемат, с изключение на доставката, посочена в член 12, параграф 1, буква а);
к)
доставката на незастроена земя с изключение доставката на земя за строеж, както е посочено в член 12, параграф 1, буква б);
л)
отдаване под наем или под аренда на недвижими имоти.
2. Дейностите, посочени по-долу, се изключват от освобождаването, предвидено в параграф 1, буква л):
а)
предоставянето на настаняване съгласно определенията в законодателството на държавите-членки, в хотелския сектор или в секторите с подобна функция, включително предоставянето на настаняване във ваканционни селища или на площадки, разработени за ползване като къмпинги;
б)
отдаването под наем на помещения и площадки за паркиране на моторни превозни средства;
в)
отдаване под наем на постоянно инсталирано оборудване и машини;
г)
наемането на сейфове.
Държавите-членки могат да приложат допълнителни ограничения на обхвата на освобождаването, посочено в параграф 1, буква л).
Член 136
Държавите-членки освобождават следните сделки:
а)
доставката на стоки, използвани единствено за дейност, освободена по членове 132, 135, 371, 375, 376 и 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2, и членове 380-390, ако тези стоки не дават право на приспадане;
б)
доставката на стоки, за чието придобиване или употреба ДДС не е бил подлежащ на приспадане в съответствие с член 176.
Член 137
1. Държавите-членки могат да позволят на данъчнозадължените лица право на избор за данъчно облагане на следните сделки:
а)
финансовите сделки, посочени в член 135, параграф 1, букви б) -ж);
б)
доставка на сграда или на части от нея и прилежащата ѝ земя, различна от доставката, посочена в член 12, параграф 1, буква а);
в)
доставката на незастроена земя с изключение доставката на земя за строеж, както е посочено в член 12, параграф 1, буква б);
г)
отдаване под наем или аренда на недвижими имоти.
2. Държавите-членки предвиждат подробните правила, регулиращи упражняването на избора по параграф 1.
Държавите-членки могат да ограничат обхвата на това право на избор.
ГЛАВА 4
Освобождавания на вътреобщностни сделки
Раздел 1
Освобождавания, свързани с доставка на стоки
Член 138
1. Държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.
2. Освен доставката на стоки, посочени в параграф 1, държавите-членки освобождават следните сделки:
а)
доставката на нови транспортни средства, изпратени или превозени до клиента на местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, за данъчнозадължени лица или за данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1, или за всяко друго данъчно незадължено лице;
б)
доставката на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, за клиента от или за сметка на продавача или клиента, за данъчнозадължени лица или за данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки, различни от продукти подлежащи на облагане с акцизи, не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1, когато тези продукти са изпратени или превозени в съответствие с член 7, параграфи 4 и 5, или член 16 от Директива 92/12/ЕИО;
в)
доставката на стоки, състояща се от прехвърляне на друга държава-членка, която би имала право на освобождаванията съгласно параграф 1 и букви а) и б), ако е била извършена от името на друго данъчнозадължено лице.
Член 139
1. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1, не се прилага за доставката на стоки, извършвана от данъчнозадължени лица, които са обхванати от приложението на освобождаването за малки предприятия, предвидено в членове 282-292.
Освобождаването не се прилага и за доставката на стоки за данъчнозадължени лица или данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1.
2. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 2, буква б), не се прилага за доставката на продукти, подлежащи на облагане с акциз, извършвана от данъчнозадължени лица, които са обхванати от приложението на освобождаването за малки предприятия, предвидено в членове 282-292.
3. Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, букви б) и в), не се прилага за доставката на стоки, подлежащи на облагане с ДДС в съответствие с режима за облагане на маржа, предвиден в членове 312-325 или специалните режими за продажби на публични търгове.
Освобождаването, предвидено в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в), не се прилага за доставката на транспортни средства втора употреба, както е определено в член 327, параграф 3, подлежаща на облагане с ДДС в съответствие с преходния режим за транспортни средства втора употреба.
Раздел 2
Освобождавания на вътреобщностни придобивания на стоки
Член 140
Държавите-членки освобождават следните сделки:
а)
вътреобщностното придобиване на стоки, чиято доставка от данъчнозадължени лица във всички случаи би била освободена от ДДС на тяхната съответна територия;
б)
вътреобщностното придобиване на стоки, чийто внос във всички случаи би бил освободен от ДДС съгласно член 143, букви а), б) и в) и д)-л);
в)
вътреобщностното придобиване на стоки, когато в съответствие с членове 170 и 171, лицето, придобиващо стоките, във всички случаи има право на пълно възстановяване на дължимия ДДС съгласно член 2, параграф 1, буква б).
Член 141
Всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия:
а)
придобиването на стоките се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в съответната държава-членка, а е идентифицирано за целите на ДДС в друга държава-членка;
б)
придобиването на стоките се извършва за целите на последващата доставка на тези стоки в съответната държава-членка от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а);
в)
стоките, придобити по този начин от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а), се изпращат или превозват директно от държава-членка, различна от тази, в която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което то трябва да извърши последващата доставка;
г)
лицето, до което се извършва последващата доставка, е друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в съответната държава-членка;
д)
лицето, посочено в буква г), е определено в съответствие с член 197 като платец на дължимия ДДС върху доставката, извършена от данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи данъка.
Раздел 3
Освобождавания на някои услуги за транспорт
Член 142
Държавите-членки освобождават доставката на вътреобщностния транспорт на стоки до и от островите, образуващи автономните региони на Азорските острови и остров Мадейра, както и доставката на транспорт на стоки между тези острови.
ГЛАВА 5
Освобждавания при внос
Член 143
Държавите-членки освобождават следните сделки:
а)
крайния внос на стоки, чиято доставка от данъчнозадължено лице би била освободена във всички случаи на съответната им територия;
б)
крайния внос на стоки, регулиран по Директиви 69/169/ЕИО (5), 83/181/ЕИО (6) и 2006/79/ЕО (7) на Съвета;
в)
крайния внос на стоки, в свободно обращение от трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността, които биха имали право на освобождаване от ДДС по буква б), ако са внесени по смисъла на член 30, първи параграф;
г)
вноса на стоки, изпращани или превозвани от трета територия или трета държава в държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, когато доставката на такива стоки от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, е освободена по член 138;
д)
повторния внос от лицето-износител, на стоки при запазване на състоянието, в което са били изнесени, когато стоките са освободени от митни сборове;
е)
вноса под дипломатически или консулски режим на стоки, които са освободени от митни сборове;
ж)
вноса на стоки от международни организации, признати за такива от държавните органи на държавата-домакин или от членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;
з)
вноса на стоки в държави-членки, които са страни по Северноатлантическия договор от въоръжените сили на други държави, които са страни по този Договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности;
и)
вноса на стоки от въоръжените сили на Обединеното кралство, базирани на остров Кипър, в съответствие с Договора за създаване на Република Кипър от 16 август 1960 г., които са за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столови;
й)
вноса в пристанища от предприятия за морски риболов на техния улов, непреработен или след съхраняваща обработка за търговска реализация, но преди да бъде доставен;
к)
вноса на злато от централните банки;
л)
вноса на газ чрез разпределителната система за природен газ, или на електроенергия.
Член 144
Държавите-членки освобождават доставката на услуги, свързани с вноса на стоки, когато стойността на такива услуги е включена в данъчната основа в съответствие член 86, параграф 1, буква б).
Член 145
1. Комисията, когато е подходящо, внася в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията, предвидени в членове 143 и 144, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане.
2. До влизането в сила на правилата, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да запазят действащите си национални разпоредби.
Държавите-членки могат да адаптират своите национални разпоредби, за да сведат до минимум нарушаването на конкуренцията, и по-специално да предотвратят необлагането или двойното облагане с ДДС в Общността.
Държавите-членки могат да прилагат най-целесъобразните по тяхна преценка административни процедури на освобождаване.
3. Държавите-членки информират Комисията, която съответно информира останалите държавите-членки относно действащите разпоредби на националното законодателство, дотолкова, доколкото същите вече не са информирани и за тези, които те приемат в съответствие с параграф 2.
ГЛАВА 6
Освобождавания при износ
Член 146
1. Държавите-членки освобождават следните сделки:
а)
доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Общността от или за сметка на продавача;
б)
доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Общността от или за сметка на клиент, който не е установен на съответната им територия, с изключение на стоките, превозени от самия купувач, за оборудване, зареждане с гориво и провизии на плавателни съдове за развлечение и частни самолети или всякакви други превозни средства за лични нужди;
в)
доставката на стоки за утвърдени органи, които ги изнасят извън Общността като част от хуманитарни, благотворителни или образователни дейности извън Общността;
г)
доставката на услуги, състоящи се от работа върху движима вещ, придобита или внесена, за бъде подложена на такава работа в Общността и изпратена или превозена извън Общността от доставчика, от клиента, ако не е установен на съответната им територия, или за сметка на някой от двамата;
д)
доставката на услуги, включително сделки за транспорт и спомагателни сделки, но изключващи доставката на услуги, освободени в съответствие с членове 132 и 135, когато същите са пряко свързани с износа или вноса на стоки, обхванати от член 61 и член 157, параграф 1, буква а).
2. Освобождаването, предвидено в параграф 1, буква в), може да бъде дадено чрез възстановяване на ДДС.
Член 147
1. Когато доставката на стоки, посочена в член 146, параграф 1, буква б), се отнася за стоки, които се пренасят в личния багаж на пътниците, освобождаването се прилага само ако са изпълнени следните условия:
а)
пътникът не е установен в Общността;
б)
стоките се превозват извън Общността преди края на третия месец, следващ този, през който се извършва доставката;
в)
общата стойност на доставката с ДДС надвишава 175 EUR или равностойността им в национална валута, определяна годишно чрез прилагането на обменния курс на първия работен ден от м. октомври, в сила от 1 януари на следващата година.
Въпреки това, държавите-членки могат да освободят доставка с обща стойност под сумата, посочена в първа алинея, буква в).
2. За целите на параграф 1 „пътник, която не е установен в Общността“ означава пътник, чийто постоянен адрес или обичайно местоживеене не се намират в Общността. В този случай „постоянен адрес или обичайно местоживеене“ означава мястото, вписано като такова в паспорта, личната карта или друг документ, признат като документ за установяване на самоличността от държавата-членка, на чиято територия се извършва доставката.
Доказателството за износ се предоставя чрез фактурата или друг документ вместо нея, потвърден от митническата служба на излизане от Общността.
Всяка държава-членка изпраща на Комисията спесимен на печатите, които използва за потвърждението, посочено във втора алинея. Комисията предава тази информация на данъчните органи на другите държави-членки.
ГЛАВА 7
Освобождавания, свързани с международен транспорт
Член 148
Държавите-членки освобождават следните сделки:
а)
доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии за плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море и превоз на пътници срещу заплащане, или на плавателни съдове, използвани за целите на търговски, промишлени или риболовни дейности, или за спасителни и помощни операции в открито море, или за крайбрежен риболов, с изключение на случаите на плавателни съдове, използвани за крайбрежен риболов - провизиите на корабите;
б)
доставката на стоки за зареждане с гориво и провизии на бойни кораби, попадащи в комбинираната номенклатура (КН) код 8906 10 00, напускащи своята територия и плаващи по направление за пристанища или закотвяне извън съответната държава-членка;
в)
доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, фрахтоването и наемането на плавателните съдове, посочени в буква а) по-горе, и доставката, наемането, ремонта и поддръжката на оборудването, включително на риболовното оборудване, вложено или използвано в тях;
г)
доставката на услуги, освен тези, посочени в буква в), за посрещане на непосредствените нужди на плавателните съдове, посочени в буква а), или на товарите им;
д)
доставката на стоки за зареждане на гориво и снабдяване с провизии на въздухоплавателни средства, опериращи срещу заплащане главно по международни маршрути;
е)
доставката, модификацията, ремонта, поддръжката, чартирането и наемането на въздухоплавателните средства, посочени в буква д) по-горе, и доставката, наемането, ремонта и поддръжката на оборудването, включително на риболовното оборудване, вложено или използвано в тях;
ж)
доставката на услуги, освен посочените в буква е) по-горе, за посрещане на непосредствените нужди на въздухоплавателните средства, посочени в буква д) по-горе, или техния товар.
Член 149
Португалия може да третира морския и въздушния превоз между островите, съставляващи автономните региони на Азорските острови и остров Мадейра, и между тези региони и континенталната част като международен превоз.
Член 150
1. Комисията, когато е подходящо, внася в Съвета при първа възможност предложения, имащи за цел да очертаят обхвата на освобождаванията от ДДС, предвидени в член 148, и да постановят подробните правила за тяхното прилагане.
2. До влизането в сила на предложенията, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да ограничат обхвата на освобождаванията, предвидени в член 148, букви а) и б).
ГЛАВА 8
Освобождавания, отнасящи се до някои сделки, третирани като износ
Член 151
1. Държавите-членки освобождават следните сделки:
а)
доставката на стоки или услуги под дипломатически или консулски режим;
б)
доставката на стоки или услуги на международни организации, признати за такива от държавните органи на държавата-домакин или на членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;
в)
доставката на стоки или услуги в държава-членка, която е страна по Северноатлантическия договор, предназначени или за въоръжените сили на други държави, които са страни по този договор за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности;
г)
доставката на стоки или услуги на друга държава-членка, предназначени за въоръжените сили на държава, която е страна по Северноатлантическия договор, различна от самата държава-членка на местоназначението за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столове, когато тези въоръжени сили вземат участие в общите отбранителни дейности;
д)
доставката на стоки или услуги на въоръжените сили на Обединеното кралство, базирани на остров Кипър, в съответствие с Договора за създаване на Република Кипър от 16 август 1960 г., които са за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал или за снабдяването на техните офицерски или войнишки столови.
До приемането на общи данъчни разпоредби, освобождаванията, предвидени в първа алинея, са в съответствие с ограниченията, постановени от държавата-членка домакин.
2. В случаите, когато стоките не се изпращат или превозват извън държава-членка, в която се извършва доставката и в случаите на предоставянето на услуги, освобождаването може да се даде чрез възстановяване на ДДС.
Член 152
Държавите-членки освобождават от ДДС доставката на злато за централните банки.
ГЛАВА 9
Освобождавания на доставката на услуги от посредници
Член 153
Държавите-членки освобождават доставката на услуги от посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, когато вземат участие в сделката, посочена в глави 6, 7 и 8, или сделките, извършвани извън Общността.
Освобождаването, посочено в първа алинея, не се прилага за туристически агенти, които от името и за сметка на пътуващите лица доставят услуги, които се извършват в други държави-членки.
ГЛАВА 10
Освобождавания на сделки, отнасящи се до международната търговия със стоки
Раздел 1
Митнически складове, складове, различни от митнически складове и други подобни режими
Член 154
За целите на настоящия раздел „складове, различни от митнически складове“ в случаите на акцизни продукти означава местата, определени като данъчни складове от член 4, буква б) от Директива 92/12/ЕИО и в случаите на неакцизни стоки - местата, определени от тези държави-членки.
Член 155
Без да се засягат други данъчни разпоредби на Общността, държавите-членки могат след провеждане на консултация с Комитета по ДДС да вземат специални мерки, имащи за цел да освободят от облагане с данък върху добавената стойност всички или някои от сделките, посочени в настоящия раздел, при условие че тези мерки не целят крайно ползване или потребление и че сумата на данъка върху добавената стойност, дължима при преустановяването на режимите или положенията, посочени в настоящия раздел, съответства на сумата на данъка, който би следвало да бъде дължим, ако всяка от сделките е била обложена на тяхна територия.
Член 156
1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:
а)
доставката на стоки, които са предназначени да бъдат представени на митницата и когато е приложимо - да бъдат предадени на временно съхранение;
б)
доставката на стоки, които са предназначени да бъдат поставени под режим на свободна зона или в свободен склад;
в)
доставката на стоки, които са предназначени да бъдат поставени под режим на митнически склад или под режим на активно усъвършенстване;
г)
доставката на стоки, които са предназначени да бъдат допуснати в териториални води, за да бъдат включени в сондажни или производствени платформи, за целите на строителството, ремонта, поддръжката, променянето или демонтирането на такива платформи или за свързването на такива сондажни или производствени платформи със сушата;
д)
доставката на стоки, които са предназначени да бъдат допуснати в териториални води, за зареждане с гориво и провизии на сондажни или производствени платформи.
2. Местата, посочени в параграф 1, са тези, определени като такива от действащите митнически разпоредби на Общността.
Член 157
1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:
а)
вноса на стоки, които са предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад;
б)
доставката на стоки, които са предназначени да бъдат поставени на тяхна територия под складов режим, различен от режима на митнически склад.
2. Държавите-членки не предоставят складов режим, различен от митнически склад за стоки, които не са акцизни, когато тези стоки са предназначени да бъдат доставени на етапа на търговията на дребно.
Член 158
1. Чрез дерогация от член 157, параграф 2, държавите-членки могат да предвидят складов режим, различен от режима на митнически склад в следните случаи:
а)
когато стоките са предназначени за безмитни магазини, за целите на доставката на стоки, извършвана в личния багаж на пътуващи лица със самолет или по море до трети територии или трети държави, когато тази доставка е освободена от ДДС в съответствие с член 146, параграф 1; буква б);
б)
когато стоките са предназначени за данъчнозадължени лица, за целите на извършване на доставки за пътници на борда на самолет или кораб по време на полета или прекосяването на морето, когато мястото на пристигане се намира извън Общността;
в)
когато стоките са предназначени за данъчнозадължени лица, за целите на извършване на доставки, които са освободени от ДДС в съответствие с член 151.
2. Когато държавите-членки упражняват възможността си на избор за освобождаване, предвидена в параграф 1, буква а), те вземат необходимите мерки за правилното и ясно прилагане на това освобождаване и за предотвратяване на всяко неплащане на данък, избягване на данък или злоупотреба.
3. За целите на параграф 1, буква а) „безмитен магазин“ означава всяко предприятие, което се намира на аерогара или пристанище, и което отговаря на условията, постановени от компетентните органи на държавната власт.
Член 159
Държавите-членки могат да освободят услугите, отнасящи се до доставката на стоки, посочена в член 156, член 157, параграф 1, буква б) или в член 158.
Член 160
1. Държавите-членки могат да освободят следните сделки:
а)
доставката на стоки или услуги, извършвана на местата, посочени в член 156, параграф 1, когато някое от положенията, посочени в него, все още важат на тяхната територия;
б)
доставката на стоки или услуги, извършвана на местата, посочени в член 157, параграф 1, буква б) или член 158, когато някое от положенията, посочени в член 157, параграф 1, буква б) или в член 158, параграф 1 все още важат на тяхната територия.
2. Когато държавите-членки упражняват възможността на избор за освобождаване от ДДС по параграф 1, буква а) по отношение на сделки, извършвани в митнически складове, те вземат необходимите мерки, за да предвидят складов режим, различен от режим на митнически склад, по който параграф 1, буква б) може да бъде приложена за същите сделки, когато те се отнасят до стоки, изброени в приложение V, и се извършват в складове, различни от митнически складове.
Член 161
Държавите-членки могат да освободят доставката на следните стоки и услуги, свързани с тях:
а)
доставката на стоки, посочена в член 30, първи параграф докато те остават в обхвата на режима за временен внос с пълно освобождаване от вносно мито или от режим на външен транзит;
б)
доставката на стоки, посочена в член 30, втори параграф, докато те остават в обхвата на процедурата за вътрешен транзит, посочена в член 276.
Член 162
Когато държавите-членки упражняват възможността за избор, предвидена в настоящия раздел, те вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че вътреобщностното придобиване на стоки, предназначено за поставяне в някой от режимите или положенията, посочени в член 156, член 157, параграф 1, буква б) или член 158, е обхванато от същите разпоредби, както доставката на стоки, извършвана на територията им при същите условия.
Член 163
Ако стоките престанат да бъдат в обхвата на режима или положенията, посочени в настоящия раздел, което води до внос за целите на член 61, държавата-членка на вноса взема необходимите мерки за избягване на двойното данъчно облагане.
Раздел 2
Сделки, освободени с оглед на износа и в рамките на търговията между държавите-членки
Член 164
1. След консултиране с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да освободят следните сделки, извършвани или предназначени за данъчнозадължено лице до сума, равна на стойността на износа, извършван от това лице през предходните 12 месеца:
а)
вътреобщностни придобивания на стоки, извършвани от данъчнозадълженото лице и внос за доставки на стоки за данъчнозадълженото лице, с оглед на техния износ от Общността, без или с преработка;
б)
доставките на услуги, свързани с износна стопанска дейност на данъчнозадълженото лице.
2. Когато държавите-членки упражняват възможността си за избор за освобождаване по параграф 1, след консултиране с Комитета по ДДС те прилагат това освобождаване и за сделки, отнасящи се до доставки, извършвани от данъчнозадълженото лице, в съответствие с условията, посочени в член 138, до сума, равна на стойността на доставките съгласно същите условия, извършвани от това лице през предходните 12 месеца.
Член 165
Държавите-членки могат да определят обща максимална сума за освобождаванията, които предоставят в съответствие с член 164.
Раздел 3
Разпоредби, които са общи за раздели 1 и 2
Член 166
Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност предложения относно общ режим за прилагане на ДДС за сделките, посочени в раздели 1 и 2.
ДЯЛ Х
ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪКА
ГЛАВА 1
Възникване и обхват на правото на приспадане
Член 167
Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
Член 168
Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:
а)
дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;
б)
дължимия ДДС по отношение на сделки, третирани като доставки на стоки или услуги в съответствие с член 18, буква а) и член 27;
в)
дължимия ДДС по отношение на вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), i);
г)
дължимия ДДС върху сделки, третирани като вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с членове 21 и 22;
д)
дължимия или платен ДДС по отношение на вноса на стоки в тази държава-членка.
Член 169
В допълнение към приспадането, посочено в член 168, данъчнозадълженото лице има право да приспадне ДДС, посочен там, доколкото стоките и услугите се използват за целите на следното:
а)
сделки, свързани с дейностите, посочен в член 9, параграф 1, втора алинея, които се извършват извън държавата-членка, в която този данък се дължи или е платен, по отношение на която ДДС би могъл да бъде приспаднат, ако те са били извършени на територията на тази държава-членка;
б)
сделки, освободени в съответствие с член 138, 142 или 144, членове 146-149, член 151, 152, 153 или 156, член 157, параграф 1, буква б), от членове 158-161 или член 164;
в)
сделки, които са освободени съгласно член 135, параграф 1, букви а)-е), когато клиентът е установен извън Общността или когато сделките са пряко свързани със стоките, предназначени за износ извън Общността.
Член 170
Всички данъчнозадължени лица, които по смисъла на член 1 от Директива 79/1072/ЕИО (8), член 1 от Директива 86/560/ЕИО (9) и член 171 от настоящата директива не са установени в държавата-членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС, имат право да получат възстановяване на този ДДС, доколкото стоките и услугите са използвани за целите на следното:
а)
сделки, посочени в член 169;
б)
сделки, за които данъкът е платим единствено от клиента в съответствие с членове 194-197 или член 199.
Член 171
1. ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица, които не са установени в държавата-членка, в която купуват стоките и услугите или внасят стоките, подлежащи на облагане с ДДС, но които са установени в друга държава-членка в съответствие с подробните правила за изпълнение, изложени в Директива 79/1072/ЕИО.
Данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Директива 79/1072/ЕИО, също се считат за целите на прилагането на посочената директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в съответната държава-членка, когато в държавата-членка, в която те купуват стоките и услугите или внасят стоките, подлежащи на облагане с ДДС, те само са извършили доставката на стоките или услугите на лице, определено съгласно членове 194-197 или член 199 като платец на ДДС.
2. ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността в съответствие с подробните правила за изпълнение, изложени в Директива 86/560/ЕИО.
Данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Директива 86/560/ЕИО, също се считат за целите на прилагането на посочената директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в Общността, когато в държавата-членка, в която те купуват стоките и услугите или внасят стоките, подлежащи на облагане с ДДС, те само са извършили доставката на стоките или услугите на лице, определено съгласно членове 194-197 или член 199 като платец на ДДС.
3. Директиви 79/1072/ЕИО и 86/560/ЕИО не се прилагат за доставката на стоки, която е или може да бъде освободена в съответствие с член 138, когато стоките са изпратени или превозени от или за сметка на лицето, придобиващо стоките.
Член 172
1. Всяко лице, което се счита за данъчнозадължено лице на основание на факта, че то доставя, инцидентно ново превозно средство в съответствие с условията, посочени в член 138, параграф 1 и параграф 2, буква а), в държавата-членка, в която се извършва доставката, има право да приспадне ДДС, включен в покупната цена или платен по отношение на вноса или вътреобщностното придобиване на това превозно средство до сума, ненадвишаваща сумата на ДДС, за която то би било платец, ако доставката не е освободена.
Правото на приспадане възниква и може да бъде упражнено само по времето на доставката на новото превозно средство.
2. Държавите-членки определят подробните правила за изпълнение на параграф 1.
ГЛАВА 2
Пропорционално приспадане
Член 173
1. В случаите на стоки или услуги, използвани от данъчнозадължено лице както за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане в съответствие с членове 168, 169 и 170, така и на сделки, по отношение на които ДДС не подлежи на приспадане, само такава част от ДДС, която може да се припише на първите сделки, подлежи на приспадане.
Частта, подлежаща на приспадане, се определя в съответствие с членове 174 и 175 за всичките сделки, извършени от данъчнозадълженото лице.
2. Държавите-членки могат:
а)
да разрешат на данъчнозадълженото лице да определи съответната част за всеки сектор на стопанската му дейност, при условие че се води отделна отчетност за всеки сектор;
б)
да задължат данъчнозадълженото лице да определи съответната част за всеки сектор от стопанската си дейност и да води отделна отчетност за всеки сектор;
в)
да разрешат или задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането на базата на използването на всички или на част от стоките и услугите;
г)
да разрешат или задължат данъчнозадълженото лице да извърши приспадането в съответствие с разпоредбата, изложена в параграф 1, първа алинея по отношение на всички стоки и услуги, използвани за всички сделки, посочени в нея;
д)
да предвидят за случаите, в които неподлежащият на приспадане от данъчнозадълженото лице ДДС е незначителен, тоест да бъде третиран като нулев.
Член 174
1. Подлежащата на приспадане част представлява дробна величина, състояща се от следните суми:
а)
с числител общата сума без ДДС на годишния оборот, който се приписва на сделки, за които ДДС подлежи на приспадане съгласно членове 168 и 169;
б)
със знаменател общата сума без ДДС на годишния оборот, който се приписва на сделките, включени в числителя и на сделките, за които данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане.
Държавите-членки могат да включат в знаменателя сумата на субсидии, различни от тези пряко свързани с цената на доставки на стоки и услуги, посочени в член 73.
2. Чрез дерогация от параграф 1, от изчислението на подлежащата на приспадане част се изключват следните суми:
а)
сумата от оборота, който може да се отнася за доставките на дълготрайни активи, ползвани от данъчнозадълженото лице за целите на стопанската му дейност;
б)
сумата от оборота, който може да се отнася за съпътстващите сделки с недвижими имоти и съпътстващи финансови сделки;
в)
сумата от оборота, който може да се отнася за сделките, посочени в член 135, параграф 1, букви б) -ж), доколкото тези сделки са съпътстващи.
3. Когато държавите-членки упражняват правото си на избор съгласно член 191 да не изискват корекция относно дълготрайните активи, те могат да включват разпорежданията с дълготрайни активи в изчислението на подлежащата на приспадане част.
Член 175
1. Подлежащата на приспадане част се определя на годишна база, определена като процент и закръглена до цифра, ненадвишаваща следващото цяло число.
2. Временно определената част за дадена година се изчислява на база на сделките за предходната година. Ако няма такива сделки за предходната година или когато те са незначителни по размер, подлежащата на приспадане част се определя по предварителна оценка под надзора на данъчните власти от данъчнозадълженото лице въз основа на неговите собствени прогнози.
Въпреки това, държавите-членки могат да запазят действащите към 1 януари 1979 г. правила или в случаите на държавите-членки, които са се присъединили към Общността след тази дата - към датата на тяхното присъединяване.
3. Приспаданията, направени въз основа на такива предварителни части се коригират, когато частта бъде окончателно изчислена през следващата година.
ГЛАВА 3
Ограничения на правото на приспадане
Член 176
Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления или развлечения.
До влизането в сила на разпоредбите, посочени в първа, алинея държавите-членки могат да запазят в сила всичките изключения, предвидени по националното им законодателство към 1 януари 1979 г., или в случаите на държавите-членки, които са се присъединили след тази дата - към датата на тяхното присъединяване.
Член 177
След провеждане на консултации с Комитета по ДДС, всяка държава-членка може, на основание на икономическия цикъл, изцяло или частично да изключи всички или някои дълготрайни активи или други стоки от системата на приспаданията.
За да се запазят еднакви условията на конкуренция, държавите-членки могат вместо да отказват приспадане, да облагат стоките, изработени от самото данъчнозадължено лице или стоките, които то е закупило в Общността, или внесло, по такъв начин, че данъкът да не надвишава сумата на ДДС, която би била начислена върху придобиването на подобни стоки.
ГЛАВА 4
Правила, регулиращи правото на приспадане
Член 178
За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:
а)
за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220-236 и членове 238, 239 и 240;
б)
за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква б) по отношение на сделки, третирани като доставката на стоки или услуги, той трябва да спази формалностите, както са постановени от всяка държава-членка;
в)
за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква в) по отношение на вътреобщностното придобиване на стоки, той трябва да включи в справка-декларацията по ДДС, предвидена в член 250, цялата информация, необходима за изчисляването на сумата на дължимия ДДС по неговите вътреобщностни придобивания на стоки, и трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с членове 220-236;
г)
за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква г) по отношение на сделките, третирани като вътреобщностно придобиване на стоки, той трябва да изпълни всички формалности, постановени от всяка държава-членка;
д)
за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква д) по отношение на вноса на стоки, той трябва да притежава документ за внос, посочващ го като получател или вносител, и посочващ сумата на дължимия ДДС или даващ възможност за изчисляването на тази сума;
е)
когато се изисква да плати ДДС като клиент, където се прилагат членове 194-197 или член 199, той трябва да спази формалностите, установени от всяка държава-членка.
Член 179
Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия ДДС за даден данъчен период на общата сума на ДДС по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и е упражнено правото на приспадане в съответствие с член 178.
Въпреки това, държавите-членки могат да изискват данъчнозадължени лица, които инцидентно извършват сделките, определени в член 12, да упражняват правото си на приспадане само по време на доставката.
Член 180
Държавите-членки могат да разрешат данъчнозадълженото лице да извърши приспадане, което то не е извършило в съответствие с членове 178 и 179.
Член 181
Държавите-членки могат да разрешат на данъчнозадълженото лице, което не притежава фактура, изготвена в съответствие с членове 220-236, да извърши приспадането, посочено в член 168, буква в) по отношение на неговите вътреобщностни придобивания на стоки.
Член 182
Държавите-членки определят условията и подробните правила за прилагане на членове 180 и 181.
Член 183
Когато за даден данъчен период сумата на приспаданията надвиши сумата на дължимия ДДС, държавите-членки могат или да възстановят надвзетия данък или да прехвърлят разликата към следващия период в съответствие с условията, които те определят.
Въпреки това, държавите-членки могат да откажат възстановяване или прехвърляне, ако разликата е незначителна.
ГЛАВА 5
Корекции на приспаданията
Член 184
Първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато е по-голяма или по-малка от тази, на която данъчнозадълженото лице е имало право.
Член 185
1. Корекция се прави по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например когато покупките се анулират или се получат намаления на цените.
2. Чрез дерогация от параграф 1, не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност или даването на мостри, посочени в член 16.
Въпреки това, в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай кражба, държавите-членки могат да изискват извършването на корекция.
Член 186
Държавите-членки определят подробните правила за прилагане на членове 184 и 185.
Член 187
1. В случаите на дълготрайни активи корекцията се разпределя за период от пет години, включително годината, в която стоките са били придобити или произведени.
Въпреки това, държавите-членки могат да базират корекцията на период от пет пълни години, считано от времето на първото използване на стоките.
В случаите на недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, периодът на корекция може да бъде удължен до 20 години.
2. Годишната корекция се извършва само по отношение на една пета от начисления върху дълготрайните активи ДДС или ако периодът на корекцията е бил удължен - по отношение на съответната дробна част от него.
Корекцията, посочена в алинея първа, се извършва въз основата на измененията на полагащото се приспадане през следващите години по отношение на това за годината, през която стоките са били придобити, произведени или когато е приложимо, използвани за първи път.
Член 188
1. Ако са били доставени по време на периода на корекция, дълготрайните активи се третират, все едно са били използвани за стопанската дейност на данъчнозадълженото лице до изтичането на периода на корекция.
За стопанската дейност се счита, че е изцяло облагаема, в случаите, когато доставката на дълготрайните активи е облагаема.
За стопанската дейност се счита, че е изцяло облагаема, в случаите, когато доставката на дълготрайните активи е освободена от облагане с ДДС.
2. Корекцията, предвидена в параграф 1, се извършва само веднъж по отношение на цялото време, обхванато от периода на корекцията, който остава да изтече. Въпреки това, когато доставката на дълготрайни активи е освободена от ДДС, държавите-членки могат да се откажат от изискването за корекция, доколкото купувачът е данъчнозадължено лице, използващо съответните дълготрайни активи само за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане.
Член 189
За целите на прилагането на членове 187 и 188 държавите-членки могат да вземат следните мерки:
а)
да дефинират понятието за дълготрайни активи;
б)
да посочат сумата на ДДС, която трябва да се вземе предвид за корекцията;
в)
да приемат всякакви необходими мерки, така че корекцията да не води до някакво неоснователно предимство;
г)
допускат опростен административен ред.
Член 190
За целите на членове 187, 188, 189 и 191, държавите-членки могат да считат за дълготрайни активи тези услуги, които имат характеристики, подобни на тези, които обикновено се приписват на дълготрайните активи.
Член 191
Ако в някоя държава-членка практическият ефект от прилагането на членове 187 и 188 е незначителен, тази държава-членка може след провеждане на консултации с Комитета по ДДС да се въздържи от прилагането на тези разпоредби, като вземе предвид цялостния ефект на ДДС в съответната държава-членка и необходимостта за опростяване на административния ред и при условие че не се получава нарушаване на конкуренцията с това.
Член 192
Когато данъчнозадълженото лице преминава от нормалния в специален режим на данъчно облагане и обратно, държавите-членки могат да вземат всички необходими мерки, така че данъчнозадълженото лице да не бъде облагодетелствано или ощетено неоснователно.
ДЯЛ ХI
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА И НА НЯКОИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА
ГЛАВА 1
Задължение за плащане
Раздел 1
Лица - платци на ДДС на данъчните органи
Член 193
ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194-199 и член 202.
Член 194
1. Когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да предвидят, че лицето - платец на ДДС, е лицето, на което са доставени стоките или услугите.
2. Държавите-членки определят условията за прилагане на параграф 1.
Член 195
ДДС се дължи от всяко лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се дължи данъкът и на което се доставят стоките при обстоятелствата, определени в член 38 или 39, ако доставките са извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава-членка.
Член 196
ДДС се дължи от всяко данъчнозадължено лице, на което се доставят услугите, посочени в член 56, или от всяко лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се дължи данъкът и на което се доставят услугите, посочени в членове 44, 47, 50, 53, 54 и 55, ако услугите са доставени от данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава-членка.
Член 197
1. ДДС се дължи от лицето, на което се доставят стоките, когато са изпълнени следните условия:
а)
облагаемата сделка е доставка на стоки, извършена в съответствие с условията, предвидени в член 141;
б)
лицето, на което се доставят стоките, е друго данъчнозадължено лице, или данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, в която се извършва доставката;
в)
фактурата, издадена от данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата-членка на лицето, на което са доставени стоките, се изготвя в съответствие с членове 220-236.
2. Където е назначен данъчен представител като лицето - платец на ДДС, в съответствие с член 204, държавите-членки могат да предвидят дерогация от параграф 1 от настоящия член.
Член 198
1. Когато специални сделки, свързани с инвестиционно злато, между данъчнозадължено лице, което е член на регулиран пазар на злато, и друго данъчнозадължено лице, което не е член на този пазар, се облагат съгласно член 352, държавите-членки определят клиента като лицето - платец на ДДС.
Ако клиентът, който не е член на регулиран пазар на злато, е данъчнозадължено лице, задължено да се идентифицира за целите на ДДС в държавата-членка, в която е дължим данъкът, единствено във връзка със сделките, посочени в член 352, продавачът изпълнява данъчните задължения от името на клиента в съответствие с правото на тази държава-членка.
2. Когато злато като материал, или полуготови произведения от злато с чистота 325 хилядни или по-висока, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, се доставя от данъчнозадължено лице, упражняващо една от възможностите за избор по членове 348, 349 и 350, държавите-членки могат да определят клиента като лицето - платец на ДДС.
3. Държавите-членки установяват процедурите и условията за прилагане на параграфи 1 и 2.
Член 199
1. Държавите-членки могат да предвидят, че лицето - платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от следните доставки:
а)
доставката на строителни работи, включително услуги по ремонта, почистването, поддръжката, изменение и разрушаването във връзка с недвижим имот, както и приемо-предаването на строителни работи, считани за доставка на стоки съгласно член 14, параграф 3;
б)
осигуряването на персонал, ангажиран с дейностите, обхванати от буква а);
в)
доставката на недвижими вещи, както е посочено в член 135, параграф 1, букви й) и к), когато доставчикът е избрал възможността за данъчно облагане на доставката в съответствие с член 137;
г)
доставката на използван материал; използван материал, който не може да се използва повторно в същото състояние, скрап, промишлени и непромишлени отпадъци, рециклируеми отпадъци, отчасти обработени отпадъци и някои стоки и услуги, изброени в приложение VI;
д)
доставката на стоки, предоставяни като обезпечение от едно данъчнозадължено лице на друго за изпълнителна процедура срещу това обезпечение;
е)
доставката на стоки след прехвърлянето на запазеното право на собственост на цесионер и упражняването на това право от цесионера;
ж)
доставката на недвижими вещи, продадени от длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение при процедура за публична продан.
2. При прилагането на възможността за избор, предвидена в параграф 1, държавите-членки могат да конкретизират обхванатите доставки на стоки и услуги, и категориите доставчици или получатели, за които се прилагат тези мерки.
3. За целите на параграф 1 държавите-членки могат да предприемат следните мерки:
а)
да предвидят, че данъчнозадължено лице, което извършва дейности или сделки, които не се считат за облагаеми доставки на стоки или услуги в съответствие с член 2, се счита за данъчнозадължено лице по отношение на получените доставки, както са посочени в параграф 1 от настоящия член;
б)
да предвидят, че данъчно незадължен публичноправен субект се счита за данъчнозадължено лице по отношение на доставки, получени както е посочено в параграф 1, букви д), е), и ж).
4. Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото това не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1-4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължили по параграф 1 от настоящия член.
Член 200
ДДС е дължим от всяко лице, което извършва облагаеми вътрешнообщностни придобивания на стоки.
Член 201
При внос ДДС е дължим от всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата-членка на вноса.
Член 202
ДДС е дължим от всяко лице, което е причина стоките да излязат от обхвата на режимите и ситуациите, изброени в членове 156, 157, 158, 160 и 161.
Член 203
ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура.
Член 204
1. Когато съгласно членове 193-197 и членове 199 и 200 лицето - платец на ДДС, е данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС, държавите-членки могат да разрешат на това лице да определи данъчен представител в качеството на лице - платец на ДДС.
Освен това, когато облагаема сделка се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС и няма правни инструменти в държавата, в която е установено данъчнозадълженото лице или се намира седалището му, за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО (10) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета (11), държавите-членки могат да предприемат мерки, за да предвидят, че лицето - платец на ДДС, следва да бъде данъчен представител, определен от неустановеното данъчнозадължено лице.
Въпреки това, държавите-членки могат да не приложат опцията, посочена във втора алинея, по отношение на неустановено данъчнозадължено лице по смисъла на член 358, точка 1, което е избрало да прилага специалния режим за услуги, предоставяни по електронен път.
2. Възможността за избор съгласно параграф 1, първа алинея следва да е съобразена с условията и процедурите, установени от всяка държава-членка.
Член 205
При ситуациите, посочени в членове от 193-200 и членове 202, 203 и 204, държавите-членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето - платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС.
Раздел 2
Режими за плащане
Член 206
Всяко данъчнозадължено лице - платец на ДДС, трябва да плати нетния размер на ДДС при представянето на справка-декларацията за ДДС, предвидена в член 250. Въпреки това, държавите-членки могат да определят различна дата за плащането на тази сума, или могат да изискат извършването на междинни плащания.
Член 207
Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от лицата, считани за платци на ДДС, вместо данъчнозадълженото лице, неустановено на съответната тяхна територия в съответствие с членове 194-197 и членове 199 и 204, на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел.
Държавите-членки също предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, които съгласно член 205 са солидарно отговорни за плащането на ДДС, спазват тези задължения за плащане.
Член 208
Когато държавите-членки определят клиента при сделки с инвестиционно злато като лицето - платец на ДДС съгласно член 198, параграф 1 или ако в случая със злато като материал, или полуготови произведения от злато, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, те упражняват възможността за избор, предвидена в член 198, параграф 2 за определяне на клиента като лицето - платец на ДДС, те предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че то спазва задълженията за плащане, установени в настоящия раздел.
Член 209
Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от данъчно незадължените лица, считани за платци на ДДС, по отношение на вътрешнообщностни придобивания на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), і), на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел.
Член 210
Държавите-членки приемат режими за плащане на ДДС върху вътрешнообщностни придобивания на нови превозни средства, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), іі), и на вътрешнообщностни придобивания на продукти, облагаеми с акциз, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), ііі).
Член 211
Държавите-членки постановяват подробните правила за плащане за вноса на стоки.
По-специално държавите-членки могат да предвидят, че в случай на внос на стоки от данъчнозадължени лица или определени категории такива, или от лица - платци на ДДС, или определени категории такива, не е необходимо дължимият върху вноса ДДС да се плаща в момента на вноса, при условието, че същият е бил вписан като такъв в справка-декларацията за ДДС, която следва да бъде представена съгласно член 250.
Член 212
Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица от плащане на дължимия ДДС, когато сумата е незначителна.
ГЛАВА 2
Идентификация
Член 213
1. Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице.
Държавите-членки позволяват и могат да изискват декларацията да се подаде по електронен път в съответствие с условията, установени от тях.
2. Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, първа алинея, всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което извършва вътрешнообщностни придобивания на стоки, които не са облагаеми с ДДС съгласно член 3, параграф 1, трябва да декларира, че извършва такива придобивания, ако условията, предвидени в тази разпоредба, за неизвършване на такива сделки, облагаеми с ДДС, прстанат да бъдат изпълнени.
Член 214
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер:
а)
всяко данъчнозадължено лице, с изключение на посочените в член 9, параграф 2, което в рамките на съответната тяхна територия извършва доставки на стоки или услуги, за които ДДС подлежи на приспадане, различни от доставки на стоки или услуги, за които ДДС е дължим единствено от клиента или лицето, за което са предвидени стоките или услугите, в съответствие с членове 194-197 и член 199;
б)
всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, извършващо вътреобщностни придобивания на облагаеми с ДДС стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), и всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което упражнява правото на избор по член 3, параграф 3 да избере облагаемост с ДДС на техните вътрешнообщностни придобивания;
в)
всяко данъчнозадължено лице, което, в рамките на съответната територия, извършва вътреобщностни придобивания на стоки за целите на сделки, свързани с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея и които се извършват извън тази територия.
2. Не е необходимо държавите-членки да идентифицират определени данъчнозадължени лица, които извършват сделки инцидентно, както е предвидено в член 12.
Член 215
Всеки индивидуален идентификационен номер по ДДС има префикс от две букви в съответствие с ISO код 3166 - alpha 2, с който може да се идентифицира издалата го държава-членка.
Независимо от това Гърция може да използва префикса „EL“.
Член 216
Държавите-членки предприемат необходимите мерки за да гарантират, че техните системи за идентификация дават възможност на данъчнозадължените лица, посочени в член 214, да бъдат идентифицирани и да гарантират правилното прилагане на преходните режими за облагане на вътреообщностни сделки, както са посочени в член 402.
ГЛАВА 3
Фактуриране
Раздел 1
Определение
Член 217
За целите на настоящата глава „предаване или представяне по електронен път“ означава предаване или предоставяне на данни до адресата чрез използване на електронно оборудване за обработка (включително и цифрово компресиране) и съхранение и използване на кабелни, радио, оптични и други електромагнитни средства.
Раздел 2
Понятие за фактура
Член 218
За целите на настоящата директива държавите-членки приемат като фактури документи или съобщения на хартиен носител или в електронен вид, ако същите отговарят на условията, установени в настоящата глава.
Член 219
Всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура.
Раздел 3
Издаване на фактури
Член 220
Всяко данъчнозадължено лице осигурява по отношение на изброените по-долу издаването на фактура или от самия него, или от неговия клиент, или на негово име, или в негова полза, от трето лице:
1.
доставки на стоки и услуги, които той е извършил на друго данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице;
2.
доставки на стоки и услуги, както са посочени в член 33;
3.
доставки на стоки, извършвани съгласно условията, определени в член 138;
4.
всяко плащане по сметка, извършено до него преди извършването на една от доставките на стоки, посочени в точки 1, 2 и 3;
5.
всяко плащане по сметка, извършено до него от друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице преди приключване предоставянето на услуги.
Член 221
1. Държавите-членки могат да наложат на данъчнозадължени лица задължението да издадат фактура за доставки на стоки или услуги, извършени на тяхна територия, различна от посочената в член 220.
Държавите-членки могат да наложат по отношение на фактурите, посочени в първата алинея, по-малко задължения от предвидените в членове 226, 230, 233, 244 и 246.
2. Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица от задължението, установено в член 220, за издаване на фактура за доставки на стоки или услуги, които същите са извършили на тяхна територия и които са освободени от облагане, независимо дали със или без приспадане на ДДС, платен на предходния етап, съгласно членове 110 и 111, член 125, параграф 1, член 127, член 128, параграф 1, членове 132, 135, 136, 371, 375, 376 и 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 и членове 380-390.
Член 222
Държавите-членки могат да налагат на данъчнозадължените лица крайни срокове за издаването на фактури, когато доставят стоки и услуги на тяхната територия.
Член 223
В съответствие с условията, които ще постановят държавите-членки, на чиято територия се доставят стоките и услугите, може да бъде издадена сборна фактура за няколко отделни доставки на стоки и услуги.
Член 224
1. Фактурите могат да бъдат изготвяни от клиента за доставката, извършена за него, от данъчнозадължено лице, за стоки или услуги, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие, че е налице процедура за приемането на всяка фактура от данъчнозадълженото лице, доставящо стоките или услугите.
2. Държавите-членки, на чиято територия се доставят стоките или услугите, определят условията за такива предварителни споразумения и за процедурите за приемане между данъчнозадълженото лице и клиента.
3. Държавите-членки могат да наложат допълнителни условия върху данъчнозадължените лица, доставящи стоки или услуги на тяхната територия, относно издаването на фактури от клиента. По-специално те могат да изискват такива фактури да бъдат издавани на името и в полза на данъчнозадълженото лице.
Условията, посочени в алинея първа, трябва винаги да бъдат еднакви, независимо от мястото на установяване на клиента.
Член 225
Държавите-членки могат да наложат специални условия върху данъчнозадължените лица, доставящи стоки или услуги на тяхната територия, в случаите когато третото лице или клиентът, които издават фактурите, са установени в държава, с която няма установени правни инструменти за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1798/2003.
Раздел 4
Съдържание на фактурите
Член 226
Без да се засягат специалните разпоредби, предвидени в настоящата директива, само следните данни се изискват задължително за целите на ДДС на фактурите, издадени в съответствие с членове 220 и 221:
1.
дата на издаване;
2.
пореден номер въз основа на една или повече серии, който да дава уникална идентификация на фактурата;
3.
идентификационният номер по ДДС, посочен в член 214, под който данъчнозадълженото лице е доставило стоките или услугите;
4.
идентификационният номер по ДДС на клиента, както е посочен в член 214, под който клиентът е получил доставка на стоки или услуги, по отношение на които той е платец на ДДС, или е получил доставка на стоки, както е посочено в член 138;
5.
пълното име и адрес на данъчнозадълженото лице и на клиента;
6.
количеството и естеството на доставените стоки или услуги, или степента и естеството на предоставените услуги;
7.
датата на извършване или приключване на доставката на стоки или услуги, или датата, на която е извършено плащането по сметка, посочено в точки 4 и 5 от член 220, доколкото тази дата може да бъде определена и е различна от датата на издаване на фактурата;
8.
данъчната основа на база на ставка или освобождаване от данък, единичната цена без ДДС и всякакви отстъпки и намаления, ако същите не са включени в единичната цена;
9.
прилаганата ставка на ДДС;
10.
размер на дължимия ДДС, освен когато се прилага специален режим, според който съгласно настоящата директива, подобна информация се изключва;
11.
в случай на освобождаване или когато клиентът е платец на данъка - посочване на приложимата разпоредба от настоящата директива, или на съответващата национална разпоредба, или което и да е друго посочване, показващо, че доставката на стоки или услуги е освободена или попада под процедура за сторниране на начислението;
12.
в случай на доставка на нови превозни средства, извършена в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а), характеристиките, както са установени в член 2, параграф 2, буква б);
13.
където се прилага режимът за облагане на маржа на печалбата на туристически агенти, позоваване на член 306, или на съответните разпоредби на национално законодателство, или някое друго позоваване, което показва, че се прилага режима за облагане на маржа на печалбата;
14.
когато се прилага един от специалните режими, приложими за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, позоваване на членове 313, 326, или 333, или на съответните разпоредби на национално законодателство, или някое друго позоваване, което показва, че се прилага един от тези специални режими;
15.
когато лицето - платец на ДДС, е данъчен представител за целите на член 204, идентификационният номер по ДДС, посочен в член 214, на този данъчен представител, заедно с пълното му име и адрес.
Член 227
Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия и доставящи стоки или услуги на тази територия, да посочат идентификационния номер по ДДС, посочен в член 214, на клиента в случаите, различни от посочените в член 226, точка 4.
Член 228
Държавите-членки, на чиято територия се доставят стоки или услуги, могат да разрешат изпускането на някои задължителни данни в документите или съобщенията, третирани като фактури съгласно член 219.
Член 229
Държавите-членки не изискват фактурите да бъдат подписани.
Член 230
Сумите, посочени във фактурата, може да бъдат изразени във всяка валута, при условие че размерът на дължимия ДДС е изразен в националната платежна единица на държавата-членка, в която се извършва доставката на стоки или услуги, като се използва механизмът на конвертиране, предвиден в член 91.
Член 231
За целите на контрола държавите-членки могат да изискват фактурите за доставките на стоки или услуги на тяхната територия и фактурите, получени от данъчнозадължени лица, установени на тяхната територия, да бъдат преведени на техните национални езици.
Раздел 5
Изпращане на фактури по електронен път
Член 232
Фактурите, издадени в съответствие с раздел 2, могат да бъдат изпращани на хартиен носител или, при условие, че това е прието от получателя, могат да бъдат изпращани или предоставяни по електронен път.
Член 233
1. Фактурите, изпращани или предоставяни по електронен път, се приемат от държавите-членки, при условие че автентичността на произхода и интегритета на съдържанието им са гарантирани по един от следните начини:
а)
чрез усъвършенстван електронен подпис по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи (12);
б)
чрез електронен обмен на данни, както е дефиниран в член 2 от Препоръка 1994/820/ЕО на Комисията от 19 октомври 1994 г. относно правните аспекти на електронния обмен на данни (13), ако споразумението, свързано с обмена, предвижда използването на процедури, гарантиращи автентичността на произхода и интегритета на данните.
Фактурите обаче могат да се изпращат или предоставят чрез други електронни средства, при условие че това е прието от съответните държави-членки.
2. За целите на параграф 1, първа алинея, буква а) държавите-членки могат също да поискат усъвършенстваният електронен подпис да бъде основан на квалифициран сертификат и създаден от устройство за създаване на защитен подпис, по смисъла на член 2, точки 6 и 10 от Директива 1999/93/ЕО.
3. За целите на параграф 1, първа алинея, буква б), държавите-членки могат също, в съответствие с установените от тях условия, да изискват да бъде изпратен допълнителен сборен документ на хартиен носител.
Член 234
Държавите-членки не могат да налагат на данъчнозадължените лица, доставящи стоки или услуги на тяхната територия никакви други задължения или формалности във връзка с изпращането или предоставянето на фактури по електронен път.
Член 235
Държавите-членки могат да установят специални условия за фактурите, издадени по електронен път във връзка със стоки или услуги, доставени на тяхната територия от държава, с която няма установени правни инструменти за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1798/2003.
Член 236
Когато партиди от няколко фактури се изпращат или предоставят на един и същ получател по електронен път, данните, които са общи за отделните фактури, могат да бъдат посочени еднократно, ако цялата информация е достъпна за всяка фактура поотделно.
Член 237
Комисията представя най-късно на 31 декември 2008 г. доклад, придружен, ако е уместно, с предложение за изменение на приложимите условия за електронно фактуриране, за да бъде взето предвид бъдещото развитие на технологиите в тази област.
Раздел 6
Мерки за опростяване
Член 238
1. След консултиране с Комитета по ДДС държавите-членки могат в съответствие с условията, които може да са установили, да постановят, че в някои от случаите по-долу някоя информация, изисквана по членове 226 и 230, обект на избор от страна на държавата-членка по членове 227, 228 и 231, може да не бъде вписвана във фактурите за доставките на стоки или услуги на тяхна територия:
а)
когато сумата по фактурата е незначителна;
б)
когато търговската или административна практика в съответния стопански сектор или техническите условия, при които се издават фактурите, затрудняват спазването на всички задължения, посочени в членове 226 и 230.
2. Фактурите трябва при всички случаи да съдържат следната информация:
а)
дата на издаване;
б)
идентификация на данъчнозадълженото лице;
в)
идентификация на вида на доставяните стоки или услуги;
г)
платимия размер на ДДС или информацията, необходима за изчисляването му.
3. Опростеният режим, предвиден по параграф 1, не може да се прилага по отношение на сделките, посочени в членове 20, 21, 22, 33, 36, 138 и 141.
Член 239
В случаите когато държавите-членки използват възможността за избор съгласно член 272, параграф 1, първа алинея, буква б) да не дават идентификационни номера по ДДС на данъчнозадължените лица, които не извършват сделките, посочени в членове 20, 21, 22, 33, 36, 138 и 141, и където доставчикът или клиентът не е получил идентификационен номер от този вид, вместо него във фактурата се вписва друг номер, наричан данъчен референтен номер, както е дефиниран от съответните държави-членки.
Член 240
Когато данъчнозадълженото лице е получило идентификационен номер по ДДС, държавите-членки, които упражняват възможността за избор съгласно член 272, параграф 1, първа алинея, буква б), също могат да изискват фактурата да показва следните данни:
1.
по отношение на доставката на услуги, както е посочено в членове 44, 47, 50, 53, 54 и 55 и доставката на стоки, както е посочено в членове 138 и 141 - идентификационния номер по ДДС и референтния данъчен номер на доставчика;
2.
по отношение на други доставки на стоки или услуги - само референтния данъчен номер на доставчика или само идентификационния номер по ДДС.
ГЛАВА 4
Счетоводна отчетност
Раздел 1
Определение
Член 241
За целите на настоящата глава „съхранение на фактура в електронна среда“ означава съхраняването на данни чрез използване на електронно оборудване за обработка (включително и цифрово компресиране) и съхранение, както и използване на кабелни, радио, оптични или други електромагнитни средства.
Раздел 2
Общи задължения
Член 242
Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.
Член 243
1. Всяко данъчнозадължено лице води регистър на стоките, изпратени или превозени от това лице или от негово име до местоположение извън територията на държавата-членка, от където са тръгнали, но в рамките на Общността за целите на сделки, състоящи се в работа по тези стоки или тяхното временно ползване, както е посочено в член 17, параграф 2, букви е), ж) и з).
2. Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност, за да позволи идентификацията на изпратените му за него стоки от друга държава-членка от или от името на данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС в тази друга държава-членка и използвано за услуги, състоящи се в оценка на тези стоки или работа върху тези стоки, както е посочено в член 52, буква в).
Раздел 3
Специални задължения във връзка със съхранението на всички фактури
Член 244
Всяко данъчнозадължено лице осигурява съхранението на копия от фактурите, издадени от него, или от негов клиент, или на негово име или от негово име от трето лице, като и на всички фактури, които е получило.
Член 245
1. За целите на настоящата директива данъчнозадълженото лице може да реши относно мястото на съхранение на всички фактури, при условие че предостави достъп до съхранените фактури или информация в съответствие с член 244, на компетентните органи без излишно забавяне винаги когато това бъде поискано от тях.
2. Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия, да ги уведомяват за мястото на съхранение, ако то е извън тяхната територия.
Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия, да съхраняват на тяхната територия фактурите, издадени от същите или от техните клиенти, или на тяхно име и от тяхно име от трето лице, както и всички получени от тях фактури, когато съхранението не е в електронна среда, която да гарантира пълен достъп в режим „онлайн“ до съответните данни.
Член 246
Автентичността на произхода и интегритетът на съдържанието на съхранените фактури, както и тяхната четливост, трябва да бъдат гарантирани през целия период на съхранение.
По отношение на фактурите, посочени в член 233, параграф 1, алинея втора, подробната информация, която те трябва да съдържат, не може да се променя и трябва да остане четлива през целия период на съхранение.
Член 247
1. Всяка държава-членка определя периода, за който данъчнозадълженото лице трябва да осигури съхранението на фактурите, свързани с доставките на стоки или услуги на нейната територия, и фактурите, получени от данъчнозадължени лица, установени на нейната територия.
2. За да осигури спазването на условията, установени в член 246, държавата-членка, посочена в параграф 1, може да изисква фактурите да бъдат съхранявани в оригиналния им вид, в който са били изпратени или предоставени, независимо дали това е в електронен вид или на хартиен носител. Освен това в случай на фактури, съхранени в електронен вид, държавата-членка може да изиска също съхранението на данните, гарантиращи автентичността на произхода на фактурите и интегритета на тяхното съдържание, както е предвидено в на член 246, първа алинея.
3. Държавите-членки, посочени в параграф 1, могат да установят специални условия, забраняващи или ограничаващи съхраняването на фактурите в държава, където не съществува правен инструмент за взаимопомощ, сходен по обхват с тези, предвидени в Директива 76/308/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1798/2003 или с правото, посочено в член 249, за достъп по електронен път, качване на данни и използване.
Член 248
Държавите-членки могат в съответствие с условията, които установяват, да изискват съхраняването на фактурите, получени от данъчно незадължени лица.
Раздел 4
Право на достъп до фактури, съхранени в електронна среда в друга държава-членка
Член 249
Когато данъчнозадължено лице съхранява фактури, които то издава или получава, чрез електронни средства, гарантиращи достъп в режим „онлайн“ до данните и когато мястото на съхранение е в държава-членка, различна от тази, в която то е установено, компетентните органи в държавата-членка, в която то е установено, имат правото, за целите на настоящата директива, на достъп до тези фактури по електронен път, за зареждането и използването им в рамките, установени от правилата на държавата-членка, в която е установено данъчнозадълженото лице и доколкото тези органи изискват това за целите на контрола.
ГЛАВА 5
Данъчни декларации
Член 250
1. Всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и приспадания и стойността на освободените сделки.
2. Държавите-членки позволяват и могат да изискват справка-декларацията по ДДС, посочена в параграф 1, да бъде представена по електронен път в съответствие с условията, установени от тях.
Член 251
В допълнение на информацията, посочена в член 250, справка-декларацията за ДДС, обхващаща даден данъчен период, показва следното:
а)
общата стойност, без ДДС, на доставките на стоки, посочени в член 138, по отношение на които е станал изискуем ДДС през съответния данъчен период;
б)
общата стойност, без ДДС, на доставките на стоки, посочени в членове 33 и 36, извършени на територията на друга държава-членка, по отношение на които е станал изискуем ДДС през този данъчен период, когато мястото, където е започнало изпращането или превозът на стоките, се намира в държава-членка, в която трябва да бъде представена справка-декларацията;
в)
общата стойност, без ДДС, на вътреобщностните придобивания на стоки, или сделки, третирани като такива, в съответствие с членове 21 и 22, извършени в държавата-членка, в която трябва да бъде представена справка-декларацията и по отношение на която е станал изискуем ДДС през този данъчен период;
г)
общата стойност, без ДДС, на доставките на стоки, посочени в членове 33 и 36, извършени на територията на държавата-членка, в която трябва да бъде представена справка-декларацията и по отношение на които е станал изискуем ДДС през този данъчен период, когато мястото, където е започнало изпращането или превозът на стоките, се намира на територията на друга държава-членка;
д)
общата стойност, без ДДС, на доставките на стоки, извършени на територията на държавата-членка, в която трябва да бъде представена справка-декларацията и по отношение на които е било определено данъчнозадълженото лице в съответствие с член 197, като платец на ДДС и по отношение на които е станал изискуем ДДС през този данъчен период.
Член 252
1. Справка-декларацията по ДДС се представя в срок, определен от държавите-членки. Крайният срок не може да бъде повече от два месеца след края на всеки данъчен период.
2. Данъчният период се определя от всяка държава-членка на един месец, два месеца или три месеца.
Държавите-членки могат обаче да определят различни данъчни периоди, при условие че тези периоди не превишават една година.
Член 253
Швеция може да прилага опростена процедура за малките и средни предприятия, при което данъчнозадълженото лице, което извършва само сделки, облагаеми само на национално ниво, може да представя справки-декларации за ДДС три месеца след края на годишния период за преките данъци.
Член 254
В случая на доставки на нови превозни средства, извършвани в съответствие с условията, предвидени по член 138, параграф 2, буква а) от данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС, за клиент, който не е идентифициран за целите на ДДС, или от данъчнозадължено лице, както е дефинирано в член 9, параграф 2, държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира, че продавачът е съобщил цялата информация, необходима, за да позволи прилагането ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.
Член 255
Когато държавите-членки определят клиент за инвестиционно злато, като лицето - платец на ДДС съгласно член 198, параграф 1, или ако в случая на злато като материал, полуготови произведения от злато, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, те упражняват възможността за избор, предвидена в член 198, параграф 2, да определят клиента като лицето - платец на ДДС, те предприемат мерките, необходими за да се осигури спазването от негова страна на задълженията, свързани с представянето на справка-декларация за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.
Член 256
Държавите-членки предприемат мерките, необходими да осигурят спазването от лицата, които се считат за платци на ДДС вместо дадено данъчнозадължено лице, което не е установено на тяхната територия, в съответствие с членове 194-197 и член 204, на задълженията, свързани с представянето на справки-декларации за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.
Член 257
Държавите-членки предприемат мерките, необходими за да осигурят спазването от данъчно незадължените юридически лица, които са платци на ДДС по отношение на вътреобщностно придобиване на стоки, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), і), на задълженията, свързани с представянето на справки-декларации за ДДС, както е предвидено в настоящата глава.
Член 258
Държавите-членки установяват подробни правила за представянето на справки-декларации за ДДС по отношение на вътреобщностно придобиване на нови превозни средства, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), іі), и на вътреобщностно придобиване на продукти, подлежащи на облагане с акциз, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), ііі).
Член 259
Държавите-членки могат да изискват от лицата, извършващи вътреобщностно придобиване на нови превозни средства, както е предвидено по член 2, параграф 1, буква б), іі), когато подават справки-декларации за ДДС, да предоставят цялата необходима информация за прилагането на ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.
Член 260
Държавите-членки установяват подробни правила за представянето на справки-декларации за ДДС по отношение на вноса на стоки.
Член 261
1. Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица да представят справки-декларации, които показват цялата подробна информация, специфицирана в членове 250 и 251 по отношение на всички сделки, извършени през предходната година. Тази справка-декларация дава цялата информация, необходима за всякакви корекции.
2. Държавите-членки позволяват и могат да изискват справка-декларацията, посочена в параграф 1, да бъде представена по електронен път в съответствие с условията, които те установяват.
ГЛАВА 6
Извлечения за рекапитулация
Член 262
Всяко данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС, представя извлечение за рекапитулация за придобилите стоки лица, идентифицирани за ДДС, на които той е доставил стоки в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в), и на лицата, идентифицирани за целите на ДДС, на които той е доставил стоки, които са доставени от него посредством вътреобщностно придобиване, посочено в член 42.
Член 263
1. Извлеченията за рекапитулация се изготвят за всяко календарно тримесечие в рамките на период и в съответствие от процедурите, които се определят от държавите-членки.
Въпреки това, държавите-членки могат да предвидят извлеченията за рекапитулация да се представят ежемесечно.
2. Държавите-членки позволяват и могат да изискват извлечението за рекапитулация, посочено в параграф 1, да бъде представено по електронен път в съответствие с условията, установени от тях.
Член 264
1. Извлечението за рекапитулация следва да съдържа следната информация:
а)
идентификационния номер по ДДС на данъчнозадълженото лице в държавата-членка, в която трябва да бъде представено извлечението за рекапитулация и под който то е извършило доставката на стоки в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1;
б)
идентификационния номер по ДДС на лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различна от тази, в която трябва да бъде представено извлечението за рекапитулация и под който са му били доставени стоките;
в)
идентификационния номер по ДДС на данъчнозадълженото лице в държавата-членка, в която трябва да бъде представено извлечението за рекапитулация и, под който то е извършило прехвърляне до друга държава-членка, както е посочено в член 138, параграф 2, буква в) и номерът, с който той се идентифицира в държавата-членка, където завършва изпращането или превоза;
г)
за всяко лице, което е придобило стоки, цялата стойност на доставките на стоки, извършени от данъчнозадълженото лице;
д)
по отношение на доставките на стоки, състоящи се от прехвърляне към друга държава-членка, както е посочено в член 138, параграф 2, буква в), общата стойност на доставките, определена съгласно член 76;
е)
размера на корекциите, извършени съгласно член 90.
2. Стойността, посочена в параграф 1, буква г), се декларира за календарното тримесечие, през което е станал изискуем ДДС.
Сумите, посочени в параграф 1, буква е) се декларират за календарното тримесечие, през което лицето, придобило стоките, е било уведомено за корекцията.
Член 265
1. В случай на вътреобщностни придобивания на стоки, както е посочено в член 42, данъчнозадълженото лице, идентифицирано за целите на ДДС в държавата-членка, която му е дала идентификационния номер по ДДС, под който същото е осъществило такива придобивания, посочва ясно следната информация в извлечението за рекапитулация:
а)
своя идентификационен номер по ДДС в тази държава-членка и под който то е осъществило придобиването и последващата доставка на стоки;
б)
идентификационния номер по ДДС в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, на лицето, на което данъчнозадълженото лице е извършило последващата доставка;
в)
за всяко лице, за което е извършена последващата доставка, общата стойност, без ДДС, на извършените от данъчнозадълженото лице доставки в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките.
2. Стойността, посочена в параграф 1, буква в), се декларира за календарното тримесечие, през което ДДС е станал изискуем.
Член 266
Чрез дерогация от членове 264 и 265, държавите-членки могат да предвидят в извлеченията за рекапитулация да се предоставя допълнителна информация.
Член 267
Държавите-членки предприемат мерките, необходими, за да се гарантира, че лицата, които съгласно членове 194 и 204 се считат за задължени да плащат ДДС вместо данъчнозадължено лице, което не е установено на тяхна територия, спазват задължението за представяне на извлечение за рекапитулация, както е предвидено в настоящата глава.
Член 268
Държавите-членки могат да изискват данъчнозадължените лица, които извършват на тяхна територия вътреобщностни придобивания на стоки или сделки, третирани като такива съгласно членове 21 или 22, да представят извлечения, даващи подробна информация за такива придобивания, при условие обаче, че такива извлечения не се изискват по отношение на период по-малък от 1 месец.
Член 269
Съветът може с единодушие по предложение на Комисията да разреши на държавите-членки да въведат специалните мерки, предвидени в членове 270 и 271 за опростяване на задължението, предвидено в настоящата глава, за предоставяне на извлечение за рекапитулация. Такива мерки не могат да поставят под риск правилния контрол на вътреобщностните сделки.
Член 270
По силата на разрешението, посочено в член 269, държавите-членки могат да позволят на данъчнозадължени лица да представят годишни извлечения за рекапитулация, които да указват идентификационния номер по ДДС в друга държава-членка на лицата, на които тези данъчнозадължени лица са доставили стоки в съответствие с условията, предвидени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква в), когато данъчнозадължените лица отговарят на следните условия:
а)
общата годишна стойност, без ДДС, на техните доставки на стоки и услуги не превишава с повече от 35 000 EUR или еквивалента им в националната валута, размера на годишния оборот, който се използва за референтен при прилагането на освобождаване от данък на малките предприятия, предвидено в членове 282 до 292;
б)
общата годишна стойност, без ДДС, на доставките на стоки, извършени от тях в съответствие с условията, посочени в член 138, не превишава 15 000 EUR или равностойността им в националната валута;
в)
никоя от доставките на стоки, извършени от тях в съответствие с условията, предвидени в член 138, не е доставка на ново превозно средство.
Член 271
По силата на разрешението, посочено в член 269, държавите-членки, които определят данъчен период, по-голям от три месеца, за който данъчнозадължените лица трябва да представят справка-декларацията за ДДС, предвиден в член 250, могат да разрешат на тези лица да представят извлечения за рекапитулация за същия период, когато тези данъчнозадължени лица отговарят на следните три условия:
а)
общата годишна стойност, без ДДС, на техните доставки на стоки и услуги не превишава 200 000 EUR или равностойността им в националната валута;
б)
общата годишна стойност, без ДДС, на доставките на стоки, извършени от тях в съответствие с условията, предвидени в член 138, не превишава 15 000 EUR или равностойността им в националната валута;
в)
никоя от доставките на стоки, извършени от тях в съответствие с условията, предвидени в член 138, не е доставка на ново превозно средство.
ГЛАВА 7
Други разпоредби
Член 272
1. Държавите-членки могат да освободят следните данъчнозадължени лица от определени или от всички задължения, посочени в глави 2-6:
а)
данъчнозадължени лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС съгласно член 3, параграф 1;
б)
данъчнозадължените лица, които не извършват никоя от сделките, посочени в членове 20, 21, 22, 33, 36, 138 и 141;
в)
данъчнозадължени лица, които извършват само доставки на стоки или на услуги, които са освободени от данък съгласно членове 132, 135, и 136, членове 146-149 и членове 151, 152, или 153;
г)
данъчнозадължени лица, обхванати от освобождаването на малки предприятия, предвидено в членове 282-292;
д)
данъчнозадължени лица, обхванати от режима на единна данъчна ставка за земеделски производители.
Държавите-членки не могат да освободят данъчнозадължените лица, посочени в първа алинея, буква б) от задължението за изготвяне на фактури, определено в членове 220-236 и членове 238, 239 и 240.
2. Ако държавите-членки упражнят правото на избор съгласно параграф 1, първа алинея, буква д), те предприемат необходимите мерки, за да осигурят правилното прилагане на преходните режими за данъчно облагане на вътреобщностни сделки.
3. Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица, различни от тези, посочени в параграф 1, от някои от задълженията за счетоводна отчетност, посочени в член 242.
Член 273
Държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки на формалности, свързани с преминаването на границите.
Възможността за избор по първа алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения към тези, установени в глава 3.
ГЛАВА 8
Задължения, свързани с определен внос и износ
Раздел 1
Внос
Член 274
Членове 275, 276 и 277 се прилагат по отношение на вноса на стоки в свободно обращение, които влизат в Общността от трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността.
Член 275
Формалностите, свързвани с вноса на стоки, посочени в член 274, са същите както тези, предвидени в митническите разпоредби на Общността в сила за вноса на стоки на митническата територия на Общността.
Член 276
Когато изпращането или превозът на стоки, посочени в член 274, завършва извън държавата-членка, където те са влезли в Общността, те са в обращение в рамките на Общността съгласно вътрешната транзитна процедура на Общността, установена от действащите митнически разпоредби на Общността, доколкото те подлежат на деклариране, с което се поставят под тази процедура при влизането им в Общността.
Член 277
Когато, при влизането им в Общността, стоките, посочени в член 274, са в една от ситуациите, която им дава правото, ако бяха внесени по смисъла на първия параграф от член 30, да бъдат обхванати от един от режимите или ситуациите, посочени в член 156, или от режим на временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, държавите-членки предприемат мерките, необходими, за да се гарантира, че стоките могат да останат в Общността при същите условия, както тези, предвидени за прилагане на тези режими или ситуации.
Раздел 2
Износ
Член 278
Членове 279 и 280 се прилагат по отношение на износа на стоки в свободно обращение, които се изпращат или превозват от държава-членка към трета територия, представляваща част от митническата територия на Общността.
Член 279
Формалностите, свързвани с износа на стоки, посочени в член 278, са същите както тези, предвидени в митническите разпоредби на Общността в сила за износа на стоки от митническата територия на Общността.
Член 280
В случая когато стоки са били временно изнесени от Общността, за да бъдат обратно внесени, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че при обратния им внос в Общността за такива стоки се прилагат от същите разпоредби, които биха се прилагали, ако те са били временно изнесени от митническата територия на Общността.
ДЯЛ ХII
СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ
ГЛАВА 1
Специален режим за малки предприятия
Раздел 1
Опростена процедура за начисляване и събиране на данък
Член 281
Държавите-членки, които могат да срещнат трудности при прилагането на общите режими за ДДС по отношение на малките предприятия, поради дейностите или структурата на такива предприятия, могат, в съответствие с такива условия и ограничения, които те могат да установят и след консултиране с Комитета по ДДС, да прилагат опростени процедури, като режими с единна данъчна ставка, за начисляване и събиране на ДДС, при условие че от тях не произтича намаляването на данъка.
Раздел 2
Освобождавания или прагови освобождавания
Член 282
Освобождаванията от данък и праговите освобождавания, предвидени в настоящия раздел, се прилагат по отношение на доставките на стоки и услуги от малки предприятия.
Член 283
1. Режимите, предвидени в настоящия раздел, не се прилагат по отношение на следните сделки:
а)
сделките, извършвани инцидентно, както са посочени в член 12;
б)
доставки на нови превозни средства, извършвани в съответствие с условията, специфицирани в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а);
в)
доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС.
2. Държавите-членки могат да изключат сделки, различни от посочените в параграф 1, от режимите, предвидени в настоящия раздел.
Член 284
1. Държава-членка, която е упражнила възможността за избор съгласно член 14 от Директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. относно хармонизацията на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - Структура и процедури за приложение на общата система на данъка върху добавената стойност (14) за въвеждането на освобождавания от данък или прагово освобождаване, може да ги запази, както и режимите за прилагането им, ако те са съобразени с правилата за ДДС.
2. Държави-членки, които към 17 май 1977 г. са освободили от данък данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е по-малък от равностойността в национална валута на 5 000 европейски разчетни единици по обменния курс за деня на горната дата, могат да увеличат тази горна граница до 5 000 EUR.
Държавите-членки, които са прилагали прагово освобождаване, не могат нито да повишат горната граница за прагово освобождаване, нито да дадат по-благоприятни условия за разрешаването им.
Член 285
Държавите-членки, които не са упражнили възможността за избор съгласно член 14 от Директива 67/228/ЕИО, могат да освободят данъчнозадължените лица, чиито годишен оборот не е по-висок от 5 000 EUR или равностойността им в национална валута.
Държавите-членки, посочени в първия параграф, могат да предоставят прагово освобождаване на данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот превишава горната граница, определена от тях за тяхното прилагане.
Член 286
Държавите-членки, които към 17 май 1977 г. са освободили от данък данъчнозадължени лица, чийто годишен оборот е бил равен или по-висок от равностойността в национална валута на 5 000 европейски разчетни единици по обменния курс за деня на горната дата, могат да увеличат тази горна граница, за да поддържат реалната ѝ стойност.
Член 287
Държавите-членки, които са се присъединили след 1 януари 1978 г., могат да освободят данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот не е по-висок от равностойността в национална валута на следните суми по обменния курс в деня на присъединяването им:
(1)
Гърция: 10 000 европейски разчетни единици;
(2)
Испания: 10 000 ECU;
(3)
Португалия: 10 000 ECU;
(4)
Австрия: 35 000 ECU;
(5)
Финландия: 10 000 ECU;
(6)
Швеция: 10 000 ECU;
(7)
Чешката република: 35 000 EUR;
(8)
Естония: 16 000 EUR;
(9)
Кипър: 15 600 EUR;
(10)
Латвия: 17 200 EUR;
(11)
Литва: 29 000 EUR;
(12)
Унгария: 35 000 EUR;
(13)
Малта: 37 000 EUR, ако икономическата дейност се състои основно в доставката на стоки; 24 300 EUR, ако икономическата дейност се състои основно в доставката на услуги с ниска добавена стойност (висока стойност на входящите ресурси), и 14 600 EUR в други случаи, а именно доставките на услуги с висока добавена стойност (ниска стойност на входящите ресурси);
(14)
Полша: 10 000 EUR;
(15)
Словения: 25 000 EUR;
(16)
Словакия: 35 000 EUR.
Член 288
Оборотът, който служи за критерий при прилагане на режимите, предвидени в настоящия раздел, се състои от следните суми, без ДДС:
1.
стойността на доставките на стоки и услуги, доколкото те са облагаеми с данък;
2.
стойността на сделките, които са освободени от данък чрез приспадане на ДДС, платен на предходния етап съгласно член 110 или 111, член 125, параграф 1, член 127 или член 128, параграф 1;
3.
стойността на сделките, които са освободени от данък съгласно членове 146-149 и член 151, 152 или 153;
4.
стойността на сделки с недвижими имоти, финансови сделки, както са посочени в член 135, параграф 1, букви б)-ж) и застрахователни услуги, освен ако тези сделки не са спомагателни сделки.
Въпреки това, разпореждането с материални и нематериални дълготрайни капиталови активи на предприятие не се отчита за целите на изчисляване на оборота.
Член 289
Данъчнозадължените лица, които са освободени от ДДС, нямат право да приспадат ДДС в съответствие с членове 167-171 и членове 173-177 и могат да не посочват ДДС в техните фактури.
Член 290
Данъчнозадължените лица, които имат право на освобождаване от ДДС, могат да избират между общия данъчен режим или опростения ред, предвиден в член 281. В този случай те имат право да се ползват от прагово освобождаване, ако такова е предвидено от националното законодателство.
Член 291
При спазване на разпоредбите на член 281, данъчнозадължените лица, които се ползват от прагово освобождаване, се третират като данъчнозадължени лица при условията на общия режим на ДДС.
Член 292
Режимите, предвидени в настоящия раздел, се прилагат до дата, която се определя от Съвета в съответствие с член 93 от Договора, която не може да бъде по-късно от датата, на която влиза в сила окончателният режим, посочен в член 402.
Раздел 3
Докладване и преразглеждане
Член 293
На четиригодишни интервали с начало приемането на настоящата директива, Комисията представя пред Съвета, въз основа на получената от държавите-членки информация, доклад за приложението на настоящата глава; като отчита, където е подходящо, необходимостта от постигане на дългосрочно хармонизиране на националните разпоредби, заедно с предложения по следните теми:
1.
усъвършенствания на специалния режим за малките предприятия;
2.
адаптирането на националните системи, що се отнася до случаите на освобождаване и прагово данъчно освобождаване;
3.
адаптиране на таваните, предвидени в раздел 2.
Член 294
Съветът решава, в съответствие с член 93 от Договора, дали специалният режим за малките предприятия е необходим при окончателния режим и ако е подходящо, установява единни граници и условия за прилагането на този режим.
ГЛАВА 2
Общ режим на единна данъчна ставка за земеделски производители
Член 295
1. За целите на настоящата глава се прилагат следните дефиниции:
1.
„земеделски производител“ означава всяко данъчнозадължено лице, чиято дейност се извършва в земеделско, горско, или рибно стопанство;
2.
„земеделско, горско, или рибно предприятие“ означава предприятие, считано за такова от всяка държава-членка в рамките на производствените дейности, изброени в приложение VII;
3.
„земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка“ е земеделски производител, който е обхванат от режима на единна данъчна ставка, предвиден в настоящата глава;
4.
„земеделски продукти“ означава стоки, произведени от земеделско, горско, или рибно предприятие във всяка държава-членка в резултат от дейностите, изброени в приложение VII;
5.
„земеделски услуги“ означава услуги и по-точно тези, изброени в приложение VIII, които се предоставят от земеделски производител с използване на собствена работна сила или на оборудването, което обикновено се използва в стопанисваното от него земеделско, горско, или рибно предприятие и, което обикновено е част от земеделското производство;
6.
„ДДС, начислен върху входящите ресурси“ означава общият размер на ДДС за стоките и услугите, закупени от всичките земеделски, горски, и рибни предприятия на всяка държава-членка, подлежащи на режима на единна данъчна ставка, когато този данък би подлежал на приспадане съгласно членове 167, 168 и 169, и членове 173-177 от земеделски производител, за който се прилага общият режим за ДДС;
7.
„проценти на компенсация по единна ставка“ означава процентите, фиксирани от държавите-членки в съответствие с членове 297, 298, и 299 и прилагани от тях в случаите, определени в член 300, за да могат земеделските производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, да приспадат фиксиран процент от ДДС, начислен върху входящите ресурси;
8.
„компенсация по единна ставка“ означава, сумата, която се получава при прилагане на процента на компенсация по единна ставка към оборота на земеделския производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, в случаите, посочени в член 300.
2. Когато земеделският производител обработва, като използва средства, обикновено използвани в земеделски, горски, или рибни предприятия, продукти, получени най-вече от неговото земеделско производство, такива дейности по обработката се третират като дейности на земеделско производство, както са изброени в приложение VII.
Член 296
1. Когато прилагането по отношение на земеделските производители на общия режим на ДДС, или специалния режим, предвиден в глава 1, има вероятност да породи затруднения, държавите-членки могат, в съответствие с настоящата глава, да прилагат по отношение на земеделските производители режима на единна ставка, имащ за цел да компенсира ДДС, начислен върху покупките на стоки и услуги, извършени от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка.
2. Всяка държава-членка може да изключи от режима на единна ставка определени категории земеделски производители, както и земеделски производители, за които прилагането на общия режим по ДДС, или на опростените процедури, предвидени в член 281, едва ли ще породи административни трудности.
3. Всеки земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, може да избере, при спазване на правилата и условията, които се определят от всяка държава-членка, прилагането или на общия режим за ДДС, или, в зависимост от случая, на опростените процедури, предвидени в член 281.
Член 297
Където е необходимо, държавите-членки фиксират процентите на компенсацията по единната ставка. Те могат да фиксират различни проценти за горското стопанство, за различните подразделения на селското стопанство и за рибното стопанство.
Държавите-членки нотифицират Комисията за процентите на компенсацията по единната ставка, фиксирани съгласно първия параграф, преди да ги приложат.
Член 298
Процентите на компенсацията по единната ставка се изчисляват на база на макроикономическите статистически данни само за земеделските производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, за предходните три години.
Процентите могат да се закръгляват нагоре или надолу до най-близкия половин процентен пункт. Държавите-членки могат, също така, да намалят процента до нулева ставка.
Член 299
Процентите на компенсацията по единната ставка не могат да имат ефект на получаване от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, на възстановени данъци, по-големи от начисления ДДС върху входящите ресурси.
Член 300
Процентите на компенсацията по единната ставка се прилагат към цените, без ДДС, на следните стоки и услуги:
1.
земеделски продукти, доставяни от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, на данъчнозадължени лица, различни от тези, обхванати от този режим с единна ставка, в държавите-членки, в които са доставени тези продукти;
2.
земеделски продукти, доставяни от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, в съответствие с условията, специфицирани в член 138, на данъчно незадължени лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки подлежат на ДДС в съответствие с член 2, параграф 1, буква б) в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на тези земеделски продукти;
3.
земеделски услуги, доставяни от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, на данъчнозадължени лица, различни от тези, обхванати от режима на единна ставка, в държавите-членки, в които са предоставени тези услуги.
Член 301
1. В случая на доставка на земеделски продукти или земеделски услуги, специфицирани в член 300, държавите-членки предвиждат компенсацията по единната ставка да се изплаща или от клиента, или от държавните органи.
2. По отношение на всяка доставка на земеделски продукти или земеделски услуги, различни от посочените в член 300, се приема, че компенсацията по единната ставка се изплаща от клиента.
Член 302
Ако даден земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, има право на компенсация по единната ставка, той няма право на приспадане на ДДС по отношение на дейности, обхванати от този режим на единна ставка.
Член 303
1. Когато данъчнозадълженият клиент плаща компенсация по единна ставка съгласно член 301, параграф 1, той има право съгласно условията, предвидени в членове 167, 168 и 169 и членове 173-177, и процедурите, предвидени от държавите-членки, да приспадне размера на компенсацията от ДДС, за който е задължен в държавата-членка, в която се извършват неговите обложени сделки.
2. Държавите-членки възстановяват на клиента сумата на компенсацията по единна ставка, която е платил по отношение на всяка от следните сделки:
а)
доставката на земеделски продукти, извършена в съответствие с условията, определени в член 138, на данъчнозадължени лица или на данъчно незадължени юридически лица, действащи като такива в друга държава-членка, на територията на която техните вътреобщностни придобивания на стоки подлежат на ДДС съгласно член 2, параграф 1, буква б);
б)
доставката на земеделски продукти, извършена в съответствие с условията, определени в членове 146, 147, 148 и 156, член 157, параграф 1, буква б) и членове 158, 160 и 161, на данъчнозадължени клиенти, установени извън Общността дотолкова, доколкото продуктите се използват от този клиент за целите на сделките, посочени в член 169, букви а) и б) или за целите на доставки на услуги, които се считат за осъществени на територията на държавата-членка, в която е установен клиентът и по отношение на които ДДС е дължим единствено от клиента съгласно член 196;
в)
доставката на земеделски услуги на данъчнозадължен клиент, установен в рамките на Общността, но в друга държава-членка, или на данъчнозадължен клиент, установен извън Общността, дотолкова доколкото услугите се използват от този клиент за целите на сделките, посочени в член 169, букви а) и б) или за целите на доставки на услуги, които се считат за осъществени на територията на държавата-членка, в която е установен клиентът и по отношение на които ДДС е дължим единствено от клиента съгласно член 196.
3. Държавите-членки установяват метода, по който ще се извършва възстановяването на данък, предвидено в параграф 2. По-специално те могат да прилагат разпоредбите на Директиви 79/1072/ЕИО и 86/560/ЕИО.
Член 304
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да проверяват плащанията на компенсацията по единна ставка на земеделските производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка.
Член 305
Винаги когато държавите-членки прилагат този режим на единна ставка, те предприемат всички необходими мерки за да гарантират, че доставките на земеделски продукти между държавите-членки, извършвани съгласно условията, специфицирани в член 33, винаги се облагат по един и същи начин, независимо дали доставката се извършва от земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, или от друго данъчнозадължено лице.
ГЛАВА 3
Специален режим за туристически агенти
Член 306
1. Държавите-членки прилагат специален режим за ДДС в съответствие с настоящата глава, по отношение на сделките, извършвани от туристически агенти, които работят с клиенти от свое собствено име и при предоставянето на туристически услуги използват доставки на стоки или услуги, предоставяни от други данъчнозадължени лица.
Този специален режим не се прилага по отношение на туристически агенти, когато те действат само като посредници и за които се прилага от член 79, първа алинея, буква в) за целите на изчисляването на данъчната основа.
2. За целите на настоящата глава туроператорите се считат за туристически агенти.
Член 307
Сделките, извършвани в съответствие с условията, предвидени в член 306, от туристически агент във връзка с пътуване, се считат за единична услуга, предоставяна от туристическия агент на пътуващото лице.
Единичната услуга е облагаема в държавата-членка, в която туристическият агент е установил дейността си, или има постоянен обект, от който туристическият агент е извършил доставката на услуги.
Член 308
Данъчната основа и цената без ДДС по смисъла на член 226, точка 8 по отношение на единичната услуга, предоставена от туристическия агент, е надбавката на туристическия агент, т.е. разликата между общата сума без ДДС, която трябва да бъде платена от пътуващото лице и фактическите разходи за туристическия агент за доставките на стоки или услуги, доставени от други данъчнозадължени лица, когато тези сделки са за пряко ползване от пътуващото лице.
Член 309
Ако сделките, възложени от туристическия агент на други данъчнозадължени лица, се извършват от такива лица извън Общността, доставката на услуги, извършвана от туристическия агент, се третира като междинна дейност, освободена от облагане съгласно член 153.
Ако сделките се извършват както вътре, така и извън Общността, от данък може да бъде освободена само частта от услугата на туристическия агент, свързана със сделки извън Общността.
Член 310
ДДС, начислявано на туристическия агент от други данъчнозадължени лица по отношение на сделки, които се разглеждат в член 307 и които са за пряко ползване от пътуващото лице, не подлежи на приспадане или възстановяване в никоя държава-членка.
ГЛАВА 4
Специални режими за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети
Раздел 1
Дефиниции
Член 311
1. За целите на настоящата глава и без да се засягат други разпоредби на Общността, се прилагат следните дефиниции:
1)
„стоки втора употреба“ са движими материални вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, различни от произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети и различни от благородни метали или скъпоценни камъни, както са дефинирани от държавите-членки.
2)
„произведения на изкуството“ са предметите, изброени в приложение IХ, част А;
3)
„колекционерски предмети“ са предметите, изброени в приложение IХ, част Б;
4)
„антикварни предмети“ са предметите, изброени в приложение IХ, част В;
5)
„данъчнозадължен дилър“ означава всяко данъчнозадължено лице, което в процеса на икономическата си дейност и с цел да ги препродаде, закупува, или прилага за целите на своята дейност, или внася, стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети независимо от това, дали данъчнозадълженото лице действа от свое собствено име или от името на друго лице, в съответствие с договор, по който е дължима комисиона за покупката или продажбата.
6)
„организатор на продажби чрез публичен търг“ означава всяко данъчнозадължено лице, което предлага, като част от своята икономическа дейност, стоки за продажба на публичен търг с цел да ги предаде на оферента, предложил най-високата цена;
7)
„наредител на организатор на продажби чрез публичен търг“ означава всяко лице, което предава стоки на организатор на продажби чрез публичен търг в съответствие с договор, съгласно който за продажбата е дължима комисионна.
2. Държавите-членки не са длъжни да третират като произведения на изкуството предметите, изброени в част А, точка 5, 6 или 7 от приложение IХ.
3. Договорът, съгласно който за продажбата е дължима комисиона, както е посочено в параграф 1, точка 7, трябва да предвижда, че организаторът на продажбата трябва да предложи стоките на публичен търг от свое собствено име, но в полза на своя наредител и че е длъжен да предаде стоките от свое собствено име, но в полза на своя наредител на оферента, предложил най-високата цена на публичния търг.
Раздел 2
Специални режими за данъчнозадължени дилъри
Подраздел 1
Режим за облагане на маржа на печалбата
Член 312
За целите на настоящия раздел се прилагат следните дефиниции:
1.
„продажна цена“ означава всичко, което съставлява насрещната престация, получена, или която ще бъде получена от данъчнозадължения дилър от клиента или от трето лице, включително субсидии, пряко свързани със сделката, данъци, мита, налози и такси, съпътстващи разходи, като разходи за комисионни, опаковка, превоз и застраховка, начислявани от данъчнозадължения дилър на клиента, но без сумите, посочени в член 79;
2.
„покупна цена“ означава всичко, което съставлява насрещната престация за целите на точка 1, която доставчикът е получил или ще получи от данъчнозадължения дилър.
Член 313
1. По отношение на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, извършвана от данъчнозадължени дилъри, държавите-членки прилагат специален режим за данъчно облагане на маржа на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър в съответствие с разпоредбите на настоящия подраздел.
2. До приемането на окончателния режим, посочен в член 402, режимът по параграф 2 от настоящия член не се прилага по отношение на доставката на нови превозни средства, извършвана в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).
Член 314
Режимът за облагане на маржа на печалбата се прилага по отношение на доставките от данъчнозадължен дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, когато тези стоки са му били доставени в рамките на Общността от едно от следните лица:
а)
данъчно незадължено лице;
б)
друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице е освободена от данък в съответствие с член 136;
в)
друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице е обхваната от режима за освобождаване от данък на малки предприятия, предвиден в членове 282-292 и е свързана с дълготрайни активи;
г)
друг данъчнозадължен дилър, доколкото ДДС се прилага по отношение на доставката на стоки от този друг данъчнозадължен дилър в съответствие с настоящия режим за маржа на печалбата.
Член 315
Данъчната основа по отношение на доставката на стоки, както е посочено в член 314, е маржът на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър, минус размера на ДДС върху маржа на печалбата.
Маржът на печалбата на данъчнозадължения дилър е равен на разликата между продажната цена, начислена от данъчнозадължения дилър за стоките и покупната цена.
Член 316
1. Държавите-членки дават на данъчнозадължените дилъри правото на избор дали да прилагат режима за облагане на маржа на печалбата по отношение на следните сделки:
а)
доставката на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които самият данъчнозадължен дилър е внесъл;
б)
произведения на изкуството, доставени на данъчнозадължения дилър от техните автори или от правоприемниците им.
в)
произведения на изкуството, доставени на данъчнозадължения дилър от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадължен дилър, когато за тази доставка се прилага намалената ставка съгласно член 103.
2. Държавите-членки установяват подробните правила за упражняване на правото на избор, предвидено в параграф 1, които при всички случаи обхващат период от най-малко две календарни години.
Член 317
Ако данъчнозадължен дилър упражни правото на избор съгласно член 316, данъчната основа се определя в съответствие с член 315.
По отношение на доставката на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които данъчнозадълженият дилър е внесъл лично, покупната цена, която се взема пред вид при изчисляването на маржа на печалбата, е равна на данъчната основа за вноса, определена в съответствие с членове 85-89, плюс ДДС, дължим или платен върху вноса.
Член 318
1. За да се опрости процедурата по събирането на данъка и след като се консултират с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да предвидят, че за определени сделки или за определени категори данъчнозадължени дилъри, данъчната основа по отношение на доставките на стоки, по режима за облагане на маржа на печалбата ще се определят за всеки данъчен период, през който данъчнозадълженият дилър трябва да представя справка-декларацията за ДДС, посочена в член 250.
В случай че бъде приета такава разпоредба в съответствие с първата алинея, данъчната основа по отношение на доставките на стоки, за които се прилага една и съща данъчна ставка, е общият марж на печалбата, получен от данъчнозадължения дилър, намален с размера на ДДС, свързан с този марж.
2. Общият марж на печалбата е равен на разликата между следните две суми:
а)
общата стойност на доставките на стоки, попадащи под режима за облагане на маржа на печалбата и извършени от данъчнозадължения дилър през данъчния период, обхванат от справка-декларацията, т.е. общата сума на продажните цени;
б)
общата стойност на покупките на стоки, както са посочени в член 314, извършени от данъчнозадължения дилър през данъчния период, обхванат от справка-декларацията, т.е. общата сума на покупните цени.
3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че данъчнозадължените дилъри, посочени в параграф 1, не се ползват от неоснователни предимства или не понасят неоснователни загуби.
Член 319
Данъчнозадълженият дилър може да прилага общите данъчни режими за всяка доставка, обхваната от режима за облагане на маржа на печалбата.
Член 320
1. Когато данъчнозадълженият дилър прилага общите данъчни режими по отношнение на доставката на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които данъчнозадължения дилър е внесъл лично, същият има право да приспадне от дължимия от него ДДС, платения при вноса ДДС.
Когато данъчнозадълженият дилър прилага общите данъчни режими по отношение на доставката на произведение на изкуството, доставено му от неговия автор, от правоприемниците на същия, или от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадължен дилър, той има право да приспадне от дължимия от него ДДС, дължимия или платен ДДС по отношение на доставеното му произведение на изкуството.
2. Право на приспадане възниква в момента когато ДДС, дължим за доставката, по която данъчнозадълженият дилър избира да прилага общите данъчни режими, стане изискуем.
Член 321
Ако се извършва съгласно условията, определени в членове 146, 147, 148 или 151, доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, обект на режима за облагане на маржа на печалбата, е освободена.
Член 322
Дотолкова, доколкото стоките се използват като доставки, извършвани от него, които са обект на режима за облагане на маржа на печалбата, данъчнозадълженият дилър може да не приспада следните от ДДС, дължим от него:
а)
ДДС, дължим или платен за произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, които самият данъчнозадължен дилър е внесъл;
б)
ДДС, дължим или платен за произведения на изкуството, доставени на данъчнозадължения дилър от техния автор или от правоприемниците му.
в)
ДДС, дължим или платен за произведения на изкуството, които са или ще бъдат доставени на данъчнозадължения дилър от данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадължен дилър.
Член 323
Данъчнозадължените лица нямат право да приспадат от дължимия от тях ДДС, данъка който е дължим или платен по отношение на стоки, доставени им от данъчнозадължен дилър, дотолкова доколкото доставката на тези стоки от данъчнозадължения дилър попада под режима за облагане на маржа на печалбата.
Член 324
Когато данъчнозадълженият дилър прилага както общите данъчни режими, така и режима за облагане на маржа на печалбата, той трябва да показва поотделно в своята отчетност сделките, които попадат под всеки от тези режими, в съответствие с правилата, установени от държавите-членки.
Член 325
Данъчнозадълженият дилър не може да отчита поотделно на фактурите, които издава, ДДС, свързан с доставките на стоки, за които той прилага режима за облагане на маржа на печалбата.
Подраздел 2
Преходен режим за превозни средства втора употреба
Член 326
Държавите-членки, които са прилагали към 31 декември 1992 г. специален данъчен режим, различен от режима за облагане на маржа на печалбата, по отношение на доставките от данъчнозадължени дилъри на превозни средства втора употреба, могат, до въвеждането на окончателния режим, посочен в член 402, да продължат да прилагат този режим дотолкова, доколкото той спазва, или е изменен, така че да спазват, условията, изложени в настоящия подраздел.
На Дания се разрешава да въведе данъчния режим, посочен в първия параграф.
Член 327
1. Настоящият преходен режим се прилага по отношение на доставките на превозни средства втора употреба, извършвани от данъчнозадължени дилъри и попадащи под режима за облагане на маржа на печалбата.
2. Настоящият преходен режим не се прилага по отношение на доставките на нови превозни средства, извършвани в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).
3. За целите на параграф 1, сухопътните превозни средства, корабите и въздухоплавателните средства, посочени в член 2, параграф 2, буква а), се считат за превозни средства втора употреба, когато те са стоки втора употреба, които не отговарят на необходимите условия, за да бъдат считани за нови превозни средства.
Член 328
ДДС, дължим за всяка доставка, посочена в член 327, е равен на размера на ДДС, който би бил дължим ако тази доставка подлежеше на общите режими за облагане с ДДС, намален с размера на ДДС, считан за включен от данъчнозадължения дилър в покупната цена на превозното средство.
Член 329
Размерът на ДДС, считан за включен от данъчнозадължения дилър в покупната цена на превозното средство, се изчислява по следния метод:
а)
покупната цена, която се взема предвид, е покупната цена по смисъла на член 312, точка 2;
б)
приема се, че покупната цена, платена от данъчнозадължения дилър, включва ДДС, който би бил дължим, ако доставчикът на данъчнозадължения дилър беше приложил към доставката общите режими за облагане с ДДС;
в)
ставката, която се взема предвид, е ставката, приложима съгласно член 93 в държавата-членка, на чиято територия се счита, че се намира мястото на доставка, до данъчнозадължения дилър, както е определена в членове 31 и 32.
Член 330
ДДС, дължим за всяка доставка на превозно средство, както е посочено в член 327, параграф 1, определен в съответствие с член 328, не може да бъде по-малко от размера на ДДС, който би бил дължим, ако тази доставка подлежеше на режима за облагане на маржа на печалбата.
Държавите-членки могат да предвидят, че ако доставката попада под режима за облагане на маржа на печалбата, маржът не може да бъде под 10 % от продажната цела по смисъла на член 312, точка 1.
Член 331
Данъчнозадължените лица не могат да приспадат от дължимия от тях ДДС, данъка който е дължим или платен за превозните средства втора употреба, доставени им от данъчнозадължен дилър дотолкова, доколкото доставката на тези стоки от данъчнозадължения дилър подлежи на ДДС в съответствие с настоящите преходи режими.
Член 332
Данъчнозадълженият дилър не може да впише отделно във фактурите, които издава, ДДС във връзка с доставките, по отношение на които той прилага настоящия преходен режим.
Раздел 3
Специален режим за продажба чрез публичен търг
Член 333
1. Съгласно разпоредбите на настоящия раздел държавите-членки могат да прилагат специален режим за облагане на маржа на печалбата, получена от организатор на продажба чрез публичен търг във връзка с доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети от този организатор, действащ от свое собствено име и в полза на лицата, посочени в член 334, в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки чрез публичен търг е дължима комисиона.
2. Режимът, посочен в параграф 1, не се прилага по отношение на доставката на нови транспортни средства, извършвана в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а).
Член 334
Настоящият специален режим се прилага по отношение на доставки, извършвани от организатор на продажби чрез публични търгове, действащ от свое собствено име и в полза на едно от следните лица:
а)
данъчно незадължено лице;
б)
друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, е освободена от данък в съответствие с член 136;
в)
друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, е обхваната от режима за освобождаване от данък на малки предприятия, предвиден в членове 282-292 и е свързана с дълготрайни активи;
г)
данъчнозадължен дилър, дотолкова доколкото доставката на стоки от този данъчнозадължен дилър в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, подлежи на облагане с ДДС в съответствие с настоящия режим за облагане маржа на печалбата.
Член 335
Доставката на стоки на данъчнозадължено лице, което действа като организатор на продажби чрез публични търгове, се счита за състояла се, когато се осъществи продажбата на тези стоки чрез публичен търг.
Член 336
Данъчната основа по отношение на всяка доставка на стоки, посочени в настоящия раздел, е общата сума, фактурирана от организатора на публичния търг на купувача в съответствие с член 339, минус следните:
а)
нетната сума, която е платена или ще бъде платена от организатора на публичния търг на наредителя, както е определено съгласно член 337;
б)
размерът на ДДС, платим от организатора на публичния търг по отношение на неговата доставка.
Член 337
Нетната сума, която е платена или ще бъде платена от организатора на публичния търг на наредителя, е равна на разликата между цената на стоките, постигната на публичния търг, и размера на комисионата, която е получена или която ще бъде получена от организатора на публичния търг от неговия наредител в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисиона.
Член 338
Организаторите на публични търгове, които доставят стоки в съответствие с условията, предвидени в членове 333 и 334, трябва да посочват в своите сметки и временни сметки следната информация:
а)
сумите, които са или следва да бъдат получени от купувача на стоките;
б)
сумите, които са или следва да бъдат възстановени на доставчика на стоките;
Сумите, посочени в първия параграф, трябва да бъдат надлежно удостоверени.
Член 339
Организаторът на публичния търг трябва да издаде на купувача фактура, в която да е дадена в разбит вид следната информация:
а)
цената на стоките, постигната на публичния търг;
б)
данъци, мита, налози и такси;
в)
съпътстващи разходи, като разходи за комисионни, опаковка, превоз и застраховка, начислявани от организатора на купувача на стоките.
Фактурата, издавана от организатора на публичния търг, не трябва да показва отделно никакъв ДДС.
Член 340
1. Организаторът на публичния търг, на който са били предадени стоките в съответствие с договора, съгласно който за продажбата на публичен търг е дължима комисиона, трябва да издаде извлечение на своя наредител.
Извлечението, издадено от организатора на публичния търг, трябва да посочва поотделно сумите на сделката, т.е. цената на стоките, постигната на публичния търг минус размера на комисионата, която е или ще бъде получена от наредителя.
2. Извлечението, изготвено в съответствие с параграф 1, служи като фактура, която наредителят, ако е данъчнозадължено лице, трябва да издаде на организатора на публичния търг, в съответствие с член 220.
Член 341
Държавите-членки, прилагащи режима, предвиден в настоящия раздел, прилагат този режим също и по отношение на доставките на превозни средства втора употреба, както е дефинирано в член 327, параграф 3, извършвани от организатор на публичен търг, който действа от свое собствено име в съответствие с договор, съгласно който за продажбата на тези стоки е дължима комисионна, в полза на данъчнозадължен дилър дотолкова, доколкото тези доставки от данъчнозадължения дилър биха подлежали на облагане с ДДС в съответствие с преходния режим за превозни средства втора употреба.
Раздел 4
Мерки за защита на конкуренцията и предотвратяване неплащането на данъци
Член 342
Държавите-членки могат да предприемат мерки относно правото за приспадане, за да гарантират, че данъчнозадължените дилъри, обхванати от специални режими, както са предвидени в раздел 2, не се ползват от неоснователни предимства или не понасят неоснователни щети.
Член 343
Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на държавите-членки да въведат специални мерки за борба с неплащането на данъци, съгласно които дължимият ДДС по режима за облагане на маржа на печалбата не може да бъде по-малък от размера на ДДС, който щеше да бъде дължим ако маржът на печалбата беше равен на определен процент от продажната цена.
Процентът от продажната цена се фиксира в светлината на обикновените маржове на печалба, получавани от икономическите оператори в съответния сектор.
ГЛАВА 5
Специален режим за инвестиционно злато
Раздел 1
Общи разпоредби
Член 344
1. За целите на настоящата директива и без да се засягат други разпоредби на Общността, „инвестиционно злато“ означава:
1)
злато под формата на кюлчета или плочки с общоприето от пазарите на злато тегло, с чистота, равна или по-висока от 995 хилядни, независимо дали са удостоверени с ценни книжа;
2)
златни монети с чистота равна или по-висока от 900 хилядни, които са отсечени след 1800 г. и са или са били законно платежно средство в страната на произход, и обикновено се продават на цена, непревишаваща цената на открития пазар на златото, съдържащо се в монетите повече от 80 %.
2. Държавите-членки могат да изключват от тази специалан режим малките кюлчета или плочки с тегло 1 g или по-малко.
3. За целите на настоящата директива монетите, посочени в параграф 1, точка 2, не се считат за продадени с нумизматичен интерес.
Член 345
С начало от 1999 г. всяка държава-членка информира Комисията до 1 юли на всяка година за монетите, които отговарят на критериите, изложени в член 344, параграф 1, точка 2, които се търгуват в тази държава-членка. Преди 1-ви декември всяка година комисията публикува пълен списък на тези монети в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз. Монетите, включени в този публикуван списък, се считат за отговарящи на критериите през цялата година, за която е публикуван списъкът.
Раздел 2
Освобождаване от ДДС
Член 346
Държавите-членки освобождават от ДДС доставката, вътреобщностното придобиване и вноса на инвестиционно злато, включително и инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; или злато, което се търгува по сметки, включително по-специално заеми на злато и суапове, свързани с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато, както и сделки с инвестиционно злато, свързани с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато.
Член 347
Държавите-членки освобождават от облагане услугите на агенти, които действат от името и за сметка на друго лице, когато те участват в доставки на инвестиционно злато за наредителя, за който работят.
Раздел 3
Възможност за избор по отношение на данъчно облагане
Член 348
Държавите-членки позволяват на данъчнозадължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчнозадължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, да изберат облагането с данък на доставките от инвестиционно злато за други данъчнозадължени лица, които иначе биха били освободени от данъчно облагане в съответствие с член 346.
Член 349
1. Държавите-членки могат да дадат на данъчнозадължените лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели като част от своята икономическа дейност, правото да изберат възможността за облагане на доставките на злато на кюлчета или плочки, както са посочени в член 344, параграф 1, точка 1, за други данъчнозадължени лица, които иначе биха били освободени от данъчно облагане в съответствие с член 346.
2. Държавите-членки могат да ограничат обхвата на предоставената по параграф 1 възможност.
Член 350
Когато доставчикът е упражнил правото по член 348 и член 349 да избере опцията за данъчно облагане, държавите-членки позволяват на агента да избере опцията за данъчно облагане на услугите, посочени в член 347.
Член 351
Държавите-членки установяват подробни правила за упражняването на възможностите на избор, предвидени в настоящия раздел и съответно информират Комисията.
Раздел 4
Сделки на регулиран пазар на злато на кюлчета
Член 352
Всяка държава-членка може след консултации с Комитета по ДДС да начислява ДДС върху специални сделки, свързани с инвестиционно злато, които се извършват в тази държава-членка между данъчнозадължени лица, които са членове на пазар на злато, регулиран от съответната държава-членка, или между такова данъчнозадължено лице и друго данъчнозадължено лице, което не е член на този пазар. Въпреки това, държавата-членка не може да прилага ДДС по отношение на доставки, извършвани в съответствие с условията, специфицирани в член 138, или по отношение на износ на инвестиционно злато.
Член 353
Държавите-членки, които съгласно член 352 облагат с данък сделки между данъчнозадължени лица, членове на регулиран пазар на злато, следва с цел опростяване да разрешат временното прекратяване на данъка, подлежащ за събиране и да освободят данъчнозадължените лица от изискванията за счетоводна отчетност по отношение на ДДС.
Раздел 5
Специални права и задължения на търговците, търгуващи с инвестиционно злато
Член 354
Когато извършваната от него доставка на инвестиционно злато е освободена от облагане съгласно настоящата глава, данъчнозадълженото лице има право да приспадне следните:
а)
ДДС, дължим или платен за инвестиционното злато, доставено му от лице, което е упражнило правото на избор по членове 348 и 349 или е извършило доставка за него в съответствие с раздел 4;
б)
ДДС, дължим или платен за доставка за него или по отношение на вътреобщностно придобиване, или внос, извършен от него, на злато, различно от инвестиционно злато, което е било впоследствие трансформирано от него, или от негово име, в инвестиционно злато.
в)
ДДС, дължим или платен за предоставени му услуги, състоящи се в промяна на формата, теглото или чистотата на златото, включително инвестиционно злато.
Член 355
Данъчнозадължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или трансформират злато в инвестиционно злато имат право да приспаднат ДДС, дължим или платен от тях за доставката, вътреобщностното придобиване, или вноса на стоки или услуги, свързани с производството или трансформирането на това злато, както ако последващата доставка на златото, освободено от данъчно облагане съгласно член 346, е била обложена с данък.
Член 356
1. Държавите-членки осигуряват търговците на инвестиционно злато да водят най-малкото отчетност за всички значителни сделки с инвестиционно злато и да съхраняват всички документи, които позволяват идентифициране на клиентите по такива сделки.
Търговците следва да съхраняват информацията, посочена в първа алинея, за срок от най-малко пет години.
2. Държавите-членки могат да приемат равностойни задължения по мерките, приети в съответствие със законодателството на Общността, като например Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (15), за спазване на изискванията съгласно параграф 1.
3. Държавите-членки могат да установят задължения, които са по-строги, по-конкретно по отношение на воденето на специални архиви, или специални изисквания за счетоводна отчетност.
ГЛАВА 6
Специален режим за неустановени данъчнозадължени лица предоставящи електронни услуги на данъчно незадължени лица
Раздел 1
Общи разпоредби
Член 357
Настоящата глава се прилага до 31 декември 2006 г.
Член 358
За целите на настоящата глава и без да се засягат други разпоредби, се прилагат следните дефиниции:
1)
„неустановено данъчнозадължено лице“ означава данъчнозадължено лице, което не е установило стопанската си дейност на територията на Общността и което няма установен постоянен обект там и от което не се изисква да бъде идентифицирано съгласно член 214;
2)
„електронни услуги“ и „услуги предоставяни по електронен път“ означава услугите, посочени в член 56, параграф 1, буква к);
3)
„държава-членка по идентификация“ означава държавата-членка, в която неустановеното данъчнозадължено лице избере да се регистрира и да декларира кога започва своята дейност като данъчнозадължено лице на територията на Общността в съответствие с разпоредбите на настоящата глава;
4)
„държава-членка по потребление“ означава държавата-членка, в която съгласно член 57 се счита, че е започнало предоставянето на електронните услуги;
5)
„справка-декларация по ДДС“ означава декларация, съдържаща информацията, необходима за установяване размера на дължимия ДДС във всяка държава-членка.
Раздел 2
Специален режим за услуги, предоставяни по електронен път
Член 359
Държавите-членки разрешават на всяко неустановено данъчнозадължено лице, предоставящо електронни услуги на данъчно незадължено лице, което е установено в държава-членка или което има постоянен адрес или обикновено живее в държава-членка, да използва този специален режим. Този режим се прилага по отношение на всички електронни услуги, предоставяни в Общността.
Член 360
Неустановеното данъчнозадължено лице декларира пред държавата-членка по регистрация кога започва или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице, или променя тази дейност по такъв начин, че вече не отговаря на условията, необходими за използването на този специален режим. Той съобщава тази информация по електронен път.
Член 361
1. Информацията, която неустановеното данъчнозадължено лице трябва да предостави на държавата-членка по регистрация когато започне данъчно облагаема дейност, съдържа следните данни:
а)
име;
б)
пощенски адрес;
в)
електронен адрес, включително и интернет страница;
г)
национален данъчен номер, ако има такъв;
д)
декларация, че лицето не е идентифицирано за целите на ДДС в рамките на Общността.
2. Неустановеното данъчнозадължено лице нотифицира държавата-членка по регистрация за всякакви промени на предоставяната информация.
Член 362
Държавата-членка по регистрация определя на неустановеното данъчнозадължено лице индивидуален идентификационен номер по ДДС и го уведомява по електронен път за този номер. Въз основа на информацията, използвана за тази регистрация, държавите-членки по потребление могат да имат достъп до своите собствени системи за регистрация.
Член 363
Държавата-членка по регистрация изважда неустановеното данъчнозадължено лице от регистъра за идентификация в следните случаи:
а)
ако той уведоми тази държава-членка, че вече не предоставя електронни услуги;
б)
ако може по друг начин да се приеме, че неговите данъчно-облагаеми дейности са преустановени;
в)
ако вече не отговаря на изискванията, необходими за използването на този специален режим;
г)
ако той постоянно не спазва правилата, свързани с този специален режим.
Член 364
Неустановеното данъчнозадължено лице представя по електронен път на държавата-членка по регистрация справка-декларация за ДДС за всяко календарно тримесечие, независимо дали са били предоставяни електронни услуги или не. Справка-декларацията за ДДС се представя в срок от 20 дни след края на данъчния период, обхванат от декларацията.
Член 365
Справка-декларацията за ДДС показва идентификационния номер и, за всяка държава-членка по потребление, в която се дължи ДДС, общата стойност, без ДДС, на доставките на електронни услуги, извършени през данъчния период и общия размер на съответния ДДС. Приложимите ставки за ДДС и общият дължим ДДС трябва също да бъдат посочени в декларацията.
Член 366
1. Справка-декларацията за ДДС се изготвя в евро.
Държавите-членки, които не са въвели еврото, могат да изискват справка-декларацията за ДДС да бъде изготвена в тяхната национална валута. Ако доставките са извършвани в други валути, за целите на попълването на справка-декларацията за ДДС неустановеното данъчнозадължено лице следва да използва обменния курс в последния ден от данъчния период.
2. Конвертирането се извършва като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв на този ден, то публикувания на следващия ден.
Член 367
Неустановеното данъчнозадължено лице следва да плати ДДС когато представя справка-декларацията за ДДС.
Плащането се извършва по банкова сметка в евро, определена от държавата-членка по идентификация. Държавите-членки, които не са въвели еврото, могат да изискват плащането да се извърши по сметка, деноминирана в тяхната национална валута.
Член 368
Неустановеното данъчнозадължено лице, което използва този специален режим, не може да приспада ДДС съгласно член 168 от настоящата директива. Независимо от член 1, параграф 1 от Директива 86/560/ЕИО, на съответното данъчнозадължено лице се възстановява данък в съответствие с горепосочената директива. Член 2, параграфи 2 и 3, и член 4, параграф 2 от Директива 86/560/ЕИО не се прилагат по отношение на възстановяване на данък във връзка с електронни услуги, обхванати от този специален режим.
Член 369
1. Неустановеното данъчнозадължено лице води отчетност за сделките, обхванати от настоящия специален режим. Тази отчетност трябва да бъде достатъчно подробна, за да позволява на данъчните органи на държавата-членка по потребление да проверява дали справка-декларацията по ДДС е вярна.
2. Отчетността, посочена в параграф 1 трябва да бъде достъпна в електронен вид при поискване за държавата-членка по регистрация и за държавата-членка по потребление.
Тази отчетност трябва да се съхранява за период най-малко от десет години от края на годината, през която е била извършена сделката.
ДЯЛ ХIII
ДЕРОГАЦИИ
ГЛАВА 1
Дерогации, приложими до приемането на окончателен режим
Раздел 1
Дерогации за държави, които са били членки на Общността на 1 януари 1978 г.
Член 370
Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са обложили с данък сделките, изброени в приложение Х, част А, могат да продължават да облагат с данък тези сделки.
Член 371
Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са освободили от данък сделките, изброени в приложение Х, част Б, могат да продължават да освобождават от данък тези сделки в съответствие с условията, прилагани от съответните държави-членки на тази дата.
Член 372
Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са прилагали разпоредби за дерогация от принципа за незабавно приспадане, предвидени в първия параграф от член 179, могат да продължават да прилагат тези разпоредби.
Член 373
Държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са прилагали разпоредби за дерогация от член 28 или от член 79, параграф 1, буква в), могат да продължават да прилагат тези разпоредби.
Член 374
По силата на дерогация от членове 169 и 309, държавите-членки, които на 1 януари 1978 г. са освобождавали от данък, без приспадане на ДДС, платен в предходния етап, услугите на туристически агенти, както са посочени в член 309, могат да продължават да освобождават от данък тези услуги. Тази дерогация се прилага също и по отношение на търговски агенти, действащи от името и в полза на пътуващото лице.
Раздел 2
Дерогации за държави, които са се присъединили към Общността след 1 януари 1978 г.
Член 375
Гърция може да продължи да освобождава от данък сделките, изброени в част Б, точки 2, 8, 9, 11 и 12 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1987 г.
Член 376
Испания може да продължи да освобождава от данък предоставянето на услугите, извършвани от автори, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 11 и 12 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1993 г.
Член 377
Португалия може да продължи да освобождава от данък сделките, изброени в част Б, точки 2, 4, 7, 9, 10 и 13 от приложение Х, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка на 1 януари 1989 г.
Член 378
1. Австрия може да продължи да облага с данък сделките, изброени в част А, точка 2 от приложение Х.
2. Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г., Австрия може, в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:
а)
сделките, изброени в част Б, точки 5 и 9 от приложение Х;
б)
с възможност за приспадане на ДДС, платен на предходния етап, всички части от операциите по международния пътнически превоз, извършван по въздух, море или речен транспорт, различни от операции по пътнически превоз по езерото Констанс.
Член 379
1. Финландия може да продължи да облага с данък сделките, изброени в част А, точка 2 от приложение Х, доколкото същите сделки се облагат с данък в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.
2. Финландия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък доставянето на услугите, извършвани от автори, художници и художествени изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 5, 9 и 10 от приложение Х, доколкото същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.
Член 380
Швеция може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък предоставянето на услугите, извършвани от автори, художници и художествени изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х, и сделките, изброени в част Б, точки 1, 9 и 10 от приложение Х, доколкото същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 31 декември 1994 г.
Член 381
Чешката република може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Член 382
Естония може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, както е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Член 383
Кипър може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък следните сделки:
а)
предоставянето на земя за строеж, като е посочено в част Б, точка 9 от приложение Х, до 31 декември 2007 г.
б)
международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Член 384
Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г., Латвия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на прсъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:
а)
предоставянето на услугите, извършвани от автори, художници и изпълнители, изброени в част Б, точка 2 от приложение Х;
б)
международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х.
Член 385
Литва може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Член 386
Унгария може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Член 387
Докато същите освобождавания от данък се прилагат в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г., Малта може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължава да освобождава от данък следните сделки:
а)
без възможност за приспадане на ДДС, платен на предходния етап, водоснабдяването от публичноправен субект, като е посочено в част Б, точка 8 от приложение Х;
б)
без възможност за приспадане на ДДС, платен на предходния етап, предоставянето на сгради и земя за строеж, като е посочено в част Б, точка 9 от приложение Х;
б)
без възможност за приспадане на ДДС, платен на предходния етап, наземния пътнически транспорт, международния пътнически транспорт и вътрешния пътнически транспорт между островите, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х.
Член 388
Полша може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически транспорт, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Член 389
Словения може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, като е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Член 390
Словакия може в съответствие с условията, прилагани в тази държава-членка в деня на присъединяването ѝ, да продължи да освобождава от данък международния пътнически превоз, както е посочено в част Б, точка 10 от приложение Х, доколкото същото освобождаване от данък се прилага в някоя от държавите-членки, които са били членове на Общността на 30 април 2004 г.
Раздел 3
Разпоредби, общи за раздел 1 и раздел 2
Член 391
Държавите-членки, които освобождават сделките, посочени в член 371, 375, 376 или 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове 380-390, могат да дадат на данъчнозадължените лица правото да изберат данъчно облагане на тези сделки.
Член 392
Държавите-членки могат да предвидят, че по отношение на предоставянето на сгради и земя за стреж, закупени с цел препродажба от данъчнозадължено лице, за което ДДС върху покупката не подлежи на приспадане, данъчната основа следва да бъде разликата между цената на продажба и цената на покупка.
Член 393
1. За улесняване на прехода към окончателния режим, посочен в член 402, Съветът прави, въз основа на доклад от Комисията, преглед на положението във връзка с дерогациите, предвидени в раздели 1 и 2 и като действа съгласно член 93 от Договора, решава дали някои или всички тези дерогации следва да отпаднат.
2. По силата на окончателния режим, пътническият транспорт ще се облага с данък в държавата-членка по отпътуване за тази част от пътуването, която се осъществява в рамките на Общността в съответствие с подробните правила, които ще бъдат изготвени от Съвета, действащ в съответствие с член 93 от Договора.
ГЛАВА 2
Дерогации, подлежащи на одобрение
Раздел 1
Мерки с цел опростяване и мерки за предотвратяване на неплащане или избягване на данъци
Член 394
Държавите-членки, които на 1 януари 1977 г. са прилагали специални мерки за опростяване на процедурата за събиране на ДДС или за предотвратяване на определени форми на избягване и неплащане на данъци могат да ги запазят, при условие че са уведомили Комисията за това преди 1 януари 1978 г. и че такива мерки за опростяване са съобразени с критерия, установен в член 395, параграф 1, втора алинея.
Член 395
1. Съветът, действащ с единодушие по предложение на Комисията, може да упълномощи всяка държава-членка да въведе специални мерки за дерогация от разпоредбите на настоящата директива, за да се опрости процедурата за събиране на ДДС или за избягване на определени форми на избягване и неплащане на данъци.
Мерките, целящи опростяване на процедурата за събиране на ДДС, не могат, освен в незначителна степен, да засягат общия размер на данъчните приходи на държавата-членка, събрани на етапа на крайно потребление.
2. Държава-членка, която желае да въведе мярката, посочена в параграф 1, изпраща заявление до Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация. Ако Комисията счита, че няма цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава-членка в срок от два месеца от получаването на заявлението и конкретизира каква допълнителна информация е необходима.
След като Комисията вече е получила цялата информация, която тя счита за необходима за оценката на искането, в срок от един месец тя нотифицира искащата държава-членка в този смисъл и препредава искането на оригиналния език, на който е изготвено, на другите държави-членки.
3. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация - съобщение, в което са изложени нейните възражения.
4. Процедурата, предвидена в параграфи 2 и 3, при всички случаи следва да се приключи в срок от осем месеца от получаването на заявлението от Комисията.
Раздел 2
Международни споразумения
Член 396
1. Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на всяка държава-членка да сключи с трета държава или международен орган споразумение, което може да съдържа дерогации от настоящата директива.
2. Държава-членка, която желае да сключи споразумение, както е посочено в параграф 1, изпраща заявление до Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация. Ако Комисията счита, че няма цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава-членка в срок от два месеца от получаването на заявлението и конкретизира каква допълнителна информация е необходима.
След като Комисията вече е получила цялата информация, която тя счита за необходима за оценката на искането, в срок от един месец тя нотифицира искащата държава-членка в този смисъл и препредава искането на оригиналния език, на който е изготвено, на другите държави-членки.
3. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, посочено в параграф 2, втора алинея, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация - доклад, в който са изложени нейните възражения.
4. Процедурата, предвидена в параграфи 2 и 3, при всички случаи следва да приключи в срок от осем месеца от получаването на заявлението от Комисията.
ДЯЛ ХIV
ДРУГИ
ГЛАВА 1
Мерки за прилагане
Член 397
Съветът, действащ с единодушие, по предложение на Комисията приема необходимите мерки за прилагането на настоящата директива.
ГЛАВА 2
Комитет по ДДС
Член 398
1. Създава се консултативен комитет по данъка за добавената стойност, наричан „Комитет по ДДС“.
2. Комитетът по ДДС се състои от представители на държавите-членки и на Комисията.
Председателят на Комитета е представител на Комисията.
Комисията предоставя секретариата на комитета.
3. Комитетът по ДДС приема свой процедурен правилник.
4. Освен въпросите, подлежащи на консултация съгласно настоящата директива, Комитетът разглежда въпросите, повдигнати от неговия председател по негова инициатива или по искане на представител на държава-членка, които засягат прилагането на общностните разпоредби за данъка върху добавената стойност.
ГЛАВА 3
Обменни курсове
Член 399
Без да се засягат някакви други конкретни разпоредби, равностойността в национална валута на сумите в евро, посочени в настоящата директива, се определят въз основа на обменните курсове на еврото, приложими на 1 януари 1999 г. Държавите-членки, които са се присъединили към Европейския съюз след тази дата, които не са приели еврото като единна валута, използват обменния курс на еврото, приложим на датата на тяхното присъединяване.
Член 400
При конвертирането на сумите, посочени в член 399 в националните валути, държавите-членки могат да закръгляват получените от конвертирането суми нагоре или надолу с не повече от 10 %.
ГЛАВА 4
Други данъци, мита и такси
Член 401
Без да се засягат другите разпоредби на правото на Общността, настоящата директива не препятства държавите-членки да поддържат или въвеждат данъци върху застрахователните договори, данъци върху залозите и хазарта, акцизи, гербови налози или, по-общо, всякакви данъци или такси, които не могат да се характеризират като данъци върху оборота, при условие че събирането на тези данъци, мита или такси не поражда в търговията между държавите-членки формалности, свързани с преминаването на границите.
ДЯЛ ХV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
ГЛАВА 1
Преходен режим за данъчно облагане на търговията между държавите-членки
Член 402
1. Режимът, предвиден в настоящата директива за облагане на търговията между държавите-членки, е преходен и ще бъде заменен от окончателен режим, основан по принцип на данъчното облагане в държавите-членки по произход на доставките на стоки или услуги.
2. След като заключи на база на проучването на доклада, посочен в член 404, че условията за преминаване към окончателен режим са спазени, Съветът, като действа в съответствие с член 93 от Договора, ще приеме необходимите разпоредби за влизането в сила и функционирането на окончателния режим.
Член 403
Съветът, като действа в съответствие с член 93 от Договора, приема подходящи за целта директиви за допълване на общата система на ДДС и по-конкретно за прогресивно ограничаване или елиминиране на дерогациите от тази система.
Член 404
На всеки четири години с начало приемането на настоящата директива, Комисията, на базата на информацията, получена от държавите-членки, представя пред Европейския парламент и Съвета доклад за функционирането на общата система за ДДС в държавите-членки и по-конкретно за действието на преходния режим за облагане с данък на търговията между държавите-членки. Този доклад се придружава, където е подходящо, от предложения за окончателен режим.
ГЛАВА 2
Преходни мерки, приложими в контекста на присъединяването към Европейския съюз
Член 405
За целите на тази глава се прилагат следните дефиниции:
1)
„Общност“ означава територията на Общността, както е дефинирана в член 5, точка 1 преди присъединяването на новите държави-членки;
2)
„нови държави-членки“ означава територията на държавите-членки, които са се присъединили към Европейския съюз след 1 януари 1995 г., както е дефинирано за всяка от тези държави-членки в член 5, точка 2;
3)
„разширената Общност“ означава територията на Общността, както е дефинирана в член 5, точка 1 след присъединяването на новите държави-членки.
Член 406
Разпоредбите в сила в момента, когато стоките са поставени под временни режими за внос с общо освобождаване от вносно мито или под един от режимите или ситуациите, посочени в член 156 или под сходни режими или ситуации в една от новите държави-членки, продължават да се прилагат докато стоките престанат да бъдат обект на тези режими или ситуациии след датата на присъединяване, когато са спазени следните условия:
а)
стоките са влезли в Общността или една от новите държави-членки преди датата на присъединяване;
б)
стоките са станали обект на тези режими или ситуации при влизането си в Общността или в една от новите държави-членки;
в)
стоките не са престанали да бъдат обект на тези режими или ситуации преди датата на присъединяване.
Член 407
Разпоредбите в сила по времето, когато стоките са били поставени под транзитни митнически режими продължават да бъдат в сила докато стоките престанат да бъдат обект на тези режими след датата на присъединяване, когато са спазени следните условия:
а)
стоките са били поставени под транзитни митнически режими преди датата на присъединяване;
б)
стоките не престанали да бъдат обект на тези режими преди датата на присъединяване.
Член 408
1. Следните се третират като внос на стоки, когато е показано, че стоките са в свободно обращение в една от новите държави-членки на Общността:
а)
освобождаването, включително и неправомерното освобождаване на стоки от временните режими на внос, обект на които същите са станали преди датата на присъединяване при условията, предвидени в член 406;
б)
освобождаването, включително и неправомерното освобождаване на стоки или от един от режимите или ситуациите, посочени в член 156, или от сходни режими или ситуации, обект на които същите са станали преди датата на присъединяване при условията, предвидени в член 406;
в)
прекратяване на един от режимите, посочени в член 407, което е започнало преди датата на присъединяване на територията на една от новите държави-членки, за целите на възмездни доставки на стоки, извършени преди тази дата на територията на тази държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо като такова;
г)
неправомерността или нарушението, извършено по време на транзитни митнически режими, които са започнали при условията, посочени в буква в).
2. В допълнение към случая, посочен в параграф 1, използването след датата на присъединяване на територията на държава-членка от данъчнозадължено или данъчно незадължено лице на стоки, доставени му преди датата на присъединяване на територията на Общността или на някоя от новите държави-членки, се третира като внос на стоки, когато са спазени следните условия:
а)
доставката на тези стоки е била освободена, или е имало вероятност да бъде освободена или по член 146, параграф 1, букви а) и б), или въз основа на сходна разпоредба в новите държави-членки;
б)
стоките не са били внесени в някоя от новите държави-членки или в Общността преди датата на присъединяване.
Член 409
В случаите, посочени в член 408, параграф 1, мястото на внос по смисъла на член 61 следва да бъде държава-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат обект на режимите или ситуациите, обект на които са били преди датата на присъединяване.
Член 410
1. Чрез член 71, вносът на стоки по смисъла на член 408 се прекратява без възникване на данъчно събитие, ако е спазено едно от следните условия:
а)
внесените стоки са изпратени или превозени извън разширената територия на Общността;
б)
внесените стоки по смисъла на член 408, параграф 1, буква а) са различни от превозни средства, и са изпратени или превозени отново до държавата-членка, от която са били изнесени и на лицето, което ги е изнесло;
в)
внесените стоки по смисъла на член 408, параграф 1, буква а) са превозни средства, които са били придобити или внесени преди датата на присъединяване в съответствие с общите данъчни условия в сила на вътрешния пазар на една от новите държави-членки или една от държавите-членки на Общността, или които, на основание на техния износ, не са били обект на никакво освобождаване от или възстановяване на ДДС.
2. Условието, посочено в параграф 1, буква в) се счита за изпълнено в следните случаи:
а)
когато датата на първото влизане в експлоатация на превозните средства е повече от осем години преди присъединяването към Европейския съюз;
б)
когато размерът на дължимия данък на основание на вноса е незначителен.
ГЛАВА 3
Транспониране и влизане в сила
Член 411
1. Директива 67/227/ЕИО и Директива 77/388/ЕИО се отменят, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете, изброени в приложение ХI, част Б, за транспонирането в националното право и прилагането на тази директиви.
2. Позоваването на отменените директиви се счита за позоваване на настоящата директива и се чете съобразно таблицата на съответствието в приложение ХII.
Член 412
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 2, параграф 3, член 44, член 59, параграф 1, член 399 и приложение III, точка 18 не по-късно от 1 януари 2008 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 413
Настоящата директива влиза в сила на 1 януари 2007 г.
Член 414
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 28 ноември 2006 година. | [
3,
2
] |
31999L0005 | 31999L0005
L 091/10
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 1999/5/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 9 март 1999 година
относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100а от него,
като взеха предвид предложението на Комисията (1),
като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),
в съответствие с процедурата, предвидена в член 189б г. от Договора (3), с оглед на съвместния текст, одобрен на 8 декември 1998 г. от Помирителния комитет,
(1)
като имат предвид, че сектор радиооборудване и крайното далекосъобщително оборудване представлява съществена част от далекосъобщителния пазар, който е ключов елемент от икономиката на Общността; като имат предвид, че директивите, приложими към сектор крайното далекосъобщително оборудване, вече не са в състояние да отразяват очакваните промени в сектора, които се дължат на новите технологии, развитието на пазара и законодателството за мрежите;
(2)
като имат предвид, че съгласно принципите на субсидиарност и пропорционалност, посочени в член 3б от Договора, целта да се създаде открит конкурентен единен пазар за далекосъобщително оборудване не може да бъде задоволително постигната поотделно от държавите-членки и следователно може по-добре да бъде постигната от Общността; като имат предвид, че настоящата директива не излиза извън необходимото за постигане на тази цел;
(3)
като имат предвид, че държавите-членки могат да разчитат на член 36 от Договора за изключване на определени класове оборудване от настоящата директива;
(4)
като имат предвид, че Директива 98/13/ЕО (4) консолидира разпоредбите във връзка с крайното далекосъобщително оборудване и земни станции и системи за връзка чрез спътник, включително мерките за взаимно признаване на тяхното съответствие;
(5)
като имат предвид, че тази директива не обхваща съществен дял от пазара на радиооборудване;
(6)
като имат предвид, че стоките с двойна употреба са обект на режим на контрол върху износа в Общността, въведен с Регламент (ЕО) № 3381/94 на Съвета (5);
(7)
като имат предвид, че широкият обхват на настоящата директива изисква нови определения на изразите „радиооборудване“ и „крайното далекосъобщително оборудване“; като имат предвид, че регулаторният режим, насочен към развитието на единен пазар на радиооборудване и крайното далекосъобщително оборудване следва да допуска инвестиции, производство и продажба със същите темпове, с които се развиват технологиите и пазара;
(8)
като имат предвид, че с оглед на все по-голямото значение на крайното далекосъобщително оборудване и на мрежите, които използват радиопредаване успоредно с оборудването, свързано чрез окабеляване, всички правила, уреждащи производството, продажбата и използването на радиооборудване и крайното далекосъобщително оборудване следва да обхващат и двата класа такова оборудване;
(9)
като имат предвид, че Директива 98/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 1998 г. относно отворени далекосъобщителни мрежи (ОДМ) за гласовата телефония на универсална услуга и за далекосъобщения в конкурентна среда (6) призовава националните регулаторни органи да гарантират публикуване на подробностите във връзка със спецификациите на техническия интерфейс за мрежов достъп с оглед гарантиране на конкурентен пазар за предоставяне на крайно оборудване;
(10)
като имат предвид, че целите на Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г. относно хармонизацията на законите на държавите-членки във връзка с електрическото оборудване, предназначени за използване при някои ограничения на напрежението (7) са достатъчни, за да се обхване радиооборудването и крайно далекосъобщително оборудване, но без прилагане на долна граница на напрежението;
(11)
като имат предвид, че електромагнитната съвместимост във връзка с изискванията за защита, определени в Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно електромагнитната съвместимост (8) са достатъчни да обхванат радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване;
(12)
като имат предвид, че законодателството на Общността предвижда, че препятствията за свободното движение на стоки в рамките на Общността в резултат от несъответствия в националното законодателство във връзка с продажбата на продукти на пазара да бъдат оправдани само ако националните изисквания са необходими и пропорционални; като имат предвид, че следователно, хармонизацията на законодателството трябва да бъде ограничено само до онези изисквания, които са необходими за удовлетворяване на основните изисквания във връзка с радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване;
(13)
като имат предвид, че съществените изисквания във връзка с даден клас радиооборудване и крайното далекосъобщително оборудване следва да зависят от характера и потребностите на този клас оборудване; като имат предвид, че тези изисквания трябва да се прилагат много внимателно, за да не попречат на технологичните иновации или на удовлетворяването на потребностите на свободна пазарна икономика;
(14)
като имат предвид, че следва да се положат грижи радиооборудването и далекосъобщителното терминално оборудване да не представлява опасност за здравето, която може да бъде избегната;
(15)
като имат предвид, че далекосъобщенията са важни за благосъстоянието и заетостта на хората с увреждания, които представляват значителна и все по-голяма част от населението на Европа; като имат предвид, че следователно радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване в подходящи случаи следва да се проектират така, че хората с увреждания да ги използват без да има нужда от адаптиране или с минимално адаптиране;
(16)
като имат предвид, че радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване могат да предоставят определени функции, каквито се изискват от службите за спешна помощ;
(17)
като имат предвид, че може да се наложи въвеждането на някои характеристики на оборудването и крайното далекосъобщително оборудване, за да не се допуснат нарушения на личните данни и личната сфера на потребителя и на абоната и/или да се избегнат измамите;
(18)
като имат предвид, че в някои случаи може да се наложи съвместна работа чрез мрежи с друга апаратура по смисъла на настоящата директива и връзка с интерфейси от подходящ тип из цялата Общност;
(19)
като имат предвид, че следователно следва да бъде възможно да се определят и добавят специфични съществени изисквания за личната сфера на потребителя, характеристики за потребители с увреждания, характеристики за служби за спешна помощ и/или характеристики за недопускане на измами;
(20)
като имат предвид общопризнатото мнение, че на конкурентния пазар доброволните схеми за сертифициране и маркировка, разработени от потребителски организации, производители, икономически субекти и други участници в промишлеността, допринасят за качеството и представляват полезно средство за повишаване но доверието на потребителите в далекосъобщителните продукти и услуги; като имат предвид, че държавите-членки могат да подкрепят такива схеми; като имат предвид, че такива схеми следва да бъдат съвместими с правилата за конкуренцията съгласно Договора;
(21)
като имат предвид, че не бива да се допуска неприемливо влошаване на услугата за лица, които не са потребители на радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване; като имат предвид, че производителите на крайни устройства следва да конструират оборудването по начин, който не допуска увреждане на мрежите в резултат на такова влошаване при обичайни условия на експлоатация; като имат предвид, че мрежовите оператори следва да конструират своите мрежи по начин, който не задължава производителите на крайно оборудване да предприемат непропорционални мерки за защита на мрежите от увреждане; като имат предвид, че Европейският институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) следва да отчете тази цел, когато разработва стандарти във връзка с достъпа до обществени мрежи;
(22)
като имат предвид, че следва да се гарантира ефективно използване на радиочестотния спектър, за да се избегнат вредни радиосмущения; като имат предвид, че следва да се насърчава възможно най-ефективното използване, достигнато до момента, с оглед на ограничения ресурс като радиочестотния спектър;
(23)
като имат предвид, че хармонизираните интерфейси между крайното оборудване и далекосъобщителните мрежи допринасят за развитието на конкурентни пазари както за терминално оборудване, така и на мрежови услуги;
(24)
като имат предвид, че, въпреки че операторите на обществени далекосъобщителни мрежи следва да бъдат в състояние да определят техническите характеристики на техните интерфейси с оглед на правилата за конкуренцията по Договора; като имат предвид съответно, че те следва да публикуват точни и адекватни технически спецификации на такива интерфейси, за да дадат възможност на производителите да проектират далекосъобщително крайно оборудване, което удовлетворява изискванията на настоящата директива;
(25)
като имат предвид, че, въпреки това, правилата за конкуренцията по Договора и Директива 88/301/ЕИО на Комисията от 16 май 1988 г. относно конкуренцията на пазарите на крайно далекосъобщително оборудване (9) въвеждат принципа на равнопоставеност, прозрачност и недопускане на дискриминация за всички технически спецификации с регулаторни последици; като имат предвид следователно, че на Общността и държавите-членки, след консултация със стопанските субекти, предстои задачата да гарантират справедливостта на създадената по настоящата директива регулаторна рамка;
(26)
като имат предвид, че задачата на европейските организации по стандартизацията, именно ETSI, е да гарантират, че хармонизираните стандарти подходящо се актуализират и разработват по начин, който не допуска двусмислено тълкуване; като имат предвид, че поддържането, тълкуването и прилагането на хармонизираните стандарти представляват силно специализирани области с все по-голяма техническа сложност; като имат предвид, че тези задачи изискват активното участие на експерти, привлечени от средите на стопанските субекти; като имат предвид, че при определени обстоятелства може да се наложи по-спешно тълкуване или корекции на хармонизираните стандарти, отколкото е възможно чрез обичайните процедури на европейските организации по стандартизация, които работят в съответствие с Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила за услугите на информационното общество (10);
(27)
като имат предвид, че е от обществен интерес да съществуват хармонизирани стандарти на европейско равнище във връзка с проектирането и производството на радиооборудване и крайно далекосъобщително оборудване; като имат предвид, че съответствието с тези хармонизирани стандарти поражда презумпция за съответствие със съществените изисквания; като имат предвид, че се допускат и други средства за доказване на съответствието с основните изисквания;
(28)
като имат предвид, че поставянето на идентификатори за класа оборудване следва да се основава на експертния опит на CEPT/ERC и на съответните европейски органи по стандартите в областта на радиото; като имат предвид, че трябва да се насърчават, когато е възможно и други форми на сътрудничество с тези органи;
(29)
като имат предвид, че за да се създадат условия за ефективно наблюдение на пазара от страна на Комисията, държавите-членки следва да предоставят необходимата информация относно типовете интерфейси, неуместно или неправилно прилаганите хармонизирани стандарти, нотифицираните органи и контролните органи;
(30)
като имат предвид, че нотифицираните органи и контролните органи следва да обменят информация за радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване с оглед на ефективния контрол на пазара; като имат предвид, че това сътрудничество следва да използва най-пълноценно електронни средства; като имат предвид по-специално, че такова сътрудничество следва да създаде условия за информираност на националните органи относно радиооборудването, предлагано на техните пазари и опериращи в честотни ленти, които не са хармонизирани в Общността;
(31)
като имат предвид, че производителите следва да нотифицират държавите-членки за намерението си да пускат на пазара радиооборудване, което използва честотни ленти, чиято употреба не е хармонизирана в Общността; като имат предвид, че следователно държавите-членки е нужно да въведат процедури за това нотифициране; като имат предвид, че такива процедури следва да бъдат пропорционални и следва да не представляват процедура за оценка на съответствието в допълнение към предвидените в приложения IV или V; като имат предвид, че е желателно процедурите за нотифициране да бъдат хармонизирани и за предпочитане да бъдат извършвани по електронен път и с обслужване по един на гише;
(32)
като имат предвид, че следва да се допусне свободното движение на радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване, които съответстват на съответните съществени изисквания; като имат предвид, че такова оборудване следва да бъде разрешено да влезе в употреба по предназначение; като имат предвид, че допускането за използване може да бъде предмет на издаване на разрешителни за ползване на радиочестотния спектър и предоставяне на съответната услуга;
(33)
като имат предвид, че за търговски изложения, панаири и т.н. трябва да бъде възможно да се излага радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване, което не съответства на настоящата директива; въпреки това, като имат предвид, че заинтересованите страни следва да бъдат надлежно информирани, че такова оборудване не съответства и не може да се закупи в това състояние; като имат предвид, че държавите-членки могат да ограничат въвеждането в употреба, включително и включването, на такова изложено радиооборудване и крайно далекосъобщително оборудване по съображения свързани с ефективното и подходящо използване на радиочестотния спектър, избягването на вредни радиосмущения или въпроси, свързани с общественото здраве;
(34)
като имат предвид, че радиочестотите се разпределят национално и, доколкото не са хармонизирани, те остават от изключителната компетентност на държавите-членки; като имат предвид, че е необходимо да бъде включена предпазна разпоредба, която да позволява на държавите-членки в съответствие с член 36 от Договора да забраняват,ограни чават или изискват изтегляне от пазара на радиооборудване, което е причинило или основателно смятат, че може да причини вредни радиосмущения; като имат предвид, че радиосмущенията в национално разпределените радиочестоти представлява достатъчно основание държавите-членки да предприемат предпазни мерки;
(35)
като имат предвид, че производителите носят отговорност за нанесени щети от дефектна апаратура съгласно разпоредбите на Директива 85/374/ЕИО на Съвета (11); като имат предвид, че без да накърнява отговорността на производителя, всяко лице, което внася апаратура в Общността за продажба като част от стопанската си дейност носи отговорност съгласно тази директива; като имат предвид, че производителят, упълномощеният му представител или лицето, което отговаря за пускането на пазара на апаратура, носи отговорност съгласно правилата на закона за договорната и извън договорната отговорност в държавите-членки;
(36)
като имат предвид, че мерките, които е подходящо да бъдат предприети от държавите-членки или от Комисията, когато апаратура с декларирано съответствие с разпоредбите на настоящата директива причинява тежки вреди на дадена мрежа или вредни радиосмущения, се определят в съответствие с общите принципи на законодателството на Общността, и по-специално принципите на обективност, пропорционалност и недопускане на дискриминация;
(37)
като имат предвид, че на 22 юли 1993 г. Съветът прие Решение 93/465/ЕИО относно модулите за различните фази на процедурите за оценка на съответствието и правилата за поставянето и употребата на маркировка на ЕC за съответствие, които са предназначени за използване в директивите за техническа хармонизация (12); като имат предвид, че приложимите процедури за оценка на съответствието за предпочитане следва да бъдат избирани сред установените в това решение модули;
(38)
като имат предвид, че държавите-членки могат да поискат определените от тях нотифицирани и контролни органи да бъдат акредитирани в съответствие с европейските стандарти;
(39)
като имат предвид, че е уместно съответствието на радиооборудване и крайното далекосъобщително оборудване с изискванията на Директиви 73/23/ЕИО и 89/336/ЕИО да може да бъде демонстрирано, като се използват предвидените в тези директиви процедури, когато съответната апаратура попада в техният обхват; като имат предвид, че в резултат на това процедурата, предвидена в член 10, параграф 1 от Директива 89/336/ЕИО може да се използва, когато прилагането на хармонизирани стандарти води до презумпция за съответствие с изискванията за защита; като имат предвид, че предвидената в член 10 (12) процедура може да бъде използвана, когато производителят не е приложил хармонизирани стандарти, или когато такива стандарти не съществуват;
(40)
като имат предвид, че предприятията в Общността следва да имат ефективен и сравним достъп до пазарите на трети страни и да бъдат третирани в третите страни по сходен начин в сравнение с третирането в Общността на предприятия, които изцяло са собственост, контролирани са чрез мажоритарна собственост или ефективно са контролирани от граждани на съответните трети страни;
(41)
като имат предвид, че е желателно да бъде създаден комитет, в който да се включват преките участници в прилагането на регулирането на радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване, по-специално националните органи за оценка на съответствието и националните органи, които отговарят за контрола върху пазара, за да подпомогне Комисията при постигането на хармонизирано и пропорционално приложение на разпоредбите с оглед на потребностите на пазара и на обществото като цяло; като имат предвид, че при необходимост, следва да бъдат консултирани представители на далекосъобщителните оператори, ползвателите, потребителите, производителите и доставчиците на услуги;
(42)
като имат предвид, че беше постигнато споразумение на 20 декември 1994 г. относно modus vivendi между Европейския парламент, Съвета и Комисията във връзка с мерките за изпълнение на актовете, приети в съответствие с процедурата, определена в член 189б от Договора (13);
(43)
като имат предвид, че Комисията следва да прави преглед на изпълнението и практическото приложение на тази и останалите свързани с тази тема директиви и да предприема стъпки да гарантира съгласуване на приложението на всички свързани с тази тема директиви, с цел да бъдат избегнати смущенията в далекосъобщителното оборудване, които се отразяват на здравето на човека или вредят на имуществото;
(44)
като имат предвид, че функционирането на настоящата директива следва да се преразгледа своевременно с оглед на развитието на сектор далекосъобщения и на опита от прилагането на съществените изисквания и процедурите за оценка на съответствието, предвидени в настоящата директива;
(45)
като имат предвид, че е необходимо, с въвеждането на промени в регулаторния режим, да се гарантира плавен преход от предишния режим, с цел да бъдат избегнати сътресенията на пазара и правната несигурност;
(46)
като имат предвид, че настоящата директива заменя Директива 98/13/ЕО, която следва съответно да бъде отменена; като имат предвид, че Директиви 73/23/ЕИО и 89/336/ЕИО повече няма да се прилагат за апаратурата в обхвата на настоящата директива, с изключение на изискванията за защита и безопасност и някои процедури за оценка на съответствието,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ГЛАВА I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Член 1
Обхват и цел
1. Настоящата директива установява регулаторна рамка за пускането на пазара, свободното движение и въвеждането в употреба в Общността на радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване.
2. Когато апаратурата, както е определено в член 2, буква а), включва като неотменна част или като принадлежност:
а)
имплантируемо медицинско устройство по смисъла на член 1 от Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно медицинските устройства (14); или
б)
активно имплантируемо медицинско устройство по смисъла на член 1 от Директива 90/385/ЕИО на Съвета от 20 юни 1990 г. относно сближаването на законодателството на държавите-членки във връзка с активните имплантируеми медицински устройства (15),
апаратурата попада в приложното поле на настоящата директива, без да накърнява прилагането на Директиви 93/42/ЕИО и 90/385/ЕИО за медицинските устройства и съответно за активните имплантируеми медицински устройства.
3. Когато апаратурата представлява компонент или отделен технически агрегат на превозно средство по смисъла на Директива 72/245/ЕИО (16) на Съвета относно подтискането на радиосмущенията (електромагнитната съвместимост), монтирани на превозните средства или компонент или отделен комплект от оборудване по смисъла на член 1 от Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобрение на дву- или триколесните моторни превозни средства, апаратурата попада в приложното поле на настоящата директива, без да накърнява прилагането съответно на Директива 72/245/ЕИО или Директива 92/61/ЕИО.
4. Настоящата директива не се прилага за оборудването, посочено в приложение I.
5. Настоящата директива не се прилага за апаратура, която се използва изключително за дейности, свързани с обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата в случаите на дейности, отнасящи се до държавната сигурност) и дейностите на държавата в областта на наказателното право.
Член 2
Определения
По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:
а)
„апаратура“ означава всяко оборудване, което е или радиооборудване или крайно далекосъобщително оборудване или и двете;
б)
„крайно далекосъобщително оборудване“ означава продукт, който осигурява комуникация или съответен компонент от него, чиято цел е да бъде свързан директно или индиректно с всякакви средства към интерфейси на обществени далекосъобщителни мрежи (това означава далекосъобщителни мрежи, използвани изцяло или частично за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги);
в)
„радиооборудване“ означава продукт или съответен компонент от него, които може да осъществи комуникация чрез излъчване и/или приемане на радиовълни, като използва спектъра, разпределен за наземна/космическа радиовръзка;
г)
„радиовълни“ означава електромагнитни вълни с честоти от 9 kHz до 3 000 GHz, които се разпространяват в пространството без изкуствено насочване;
д)
„интерфейс“ означава:
i)
мрежова крайна точка, която е физическа точка за връзка, където потребителят получава достъп до обществена далекосъобщителна мрежа; и/или
ii)
въздушен интерфейс, който определя радиопътеката между радиооборудването,
както и техните технически спецификации;
е)
„клас оборудване“ означава клас, който обозначава конкретен тип апаратура, считан за сходен съгласно настоящата директива и интерфейсите, за които апаратурата е проектирана. Апаратурата може да попада в повече от един клас оборудване;
ж)
„технически конструктивен файл“ означава файл, който описва апаратурата и предоставя информация и обяснения за изпълнението на приложимите съществени изисквания;
з)
„хармонизиран стандарт“ означава техническа спецификация, приета от признат орган по стандартизация с мандат от Комисията в съответствие с процедурите, определени в Директива 98/34/ЕО за целите на създаването на европейско изискване, съответствието с която не е задължително;
и)
„вредни радиосмущения“ означава радиосмущения, които застрашават функционирането на радионавигационните служби или други служби за сигурност, или които по друг начин сериозно влошават, пречат или постоянно прекъсват радиосъобщителната служба, функционираща в съответствие с приложимите общностни или национални разпоредби.
Член 3
Основни изисквания
1. За всяка апаратура се прилагат следните съществени изисквания:
а)
опазването на здравето и безопасността на потребителя и на всяко друго лице, включително целите по отношение на изискванията за безопасност съгласно Директива 73/23/ЕИО, но без да се прилага ограничение за напрежението;
б)
изискванията за защита по отношение на електромагнитната съвместимост, които се съдържат в Директива 89/336/ЕИО.
2. Освен това, радиооборудването се конструира по такъв начин, че ефективно да използва спектъра, разпределен за наземна/космическа радиовръзка, и орбиталните ресурси, така че да бъдат избегнати вредните радиосмущения.
3. В съответствие с процедурата, определена в член 15, Комисията може да вземе решение, че апаратурата от определени класове оборудване или апаратурата от определени типове трябва да бъде конструирана, така че:
а)
да работи взаимно чрез мрежи на друга апаратура и може да бъде свързана с интерфейси от подходящ тип в цялата Общност; и/или
б)
да не пречи на мрежата или на нейното функциониране и не злоупотребява с мрежови ресурси, като по такъв начин причинява неприемливо влошаване на услугата; и/или
в)
да съдържа гаранции, да гарантира, че личните данни и личната сфера на потребителя и абоната са защитени; и/или
г)
да поддържа определени характеристики, които гарантират избягване на измами; и/или
д)
да поддържа определени характеристики, които гарантират достъп до служби за неотложна помощ; и/или
е)
да поддържа определени характеристики с цел да се улесни нейното ползване от хора с увреждания.
Член 4
Нотифициране и публикуване на спецификациите на интерфейса
1. Държавите-членки нотифицират Комисията за интерфейсите, които са регулирали, доколкото посочените интерфейси не са нотифицирани съгласно разпоредбите на Директива 98/34/ЕО. След консултация с комитета, в съответствие с процедурата, установена в член 15, Комисията установява еквивалентността между нотифицираните интерфейси и задава идентификатор за клас оборудване, подробностите за който се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.
2. Всяка държава-членка нотифицира Комисията за типовете интерфейси, които се предлагат в съответната страна от оператори на обществени далекосъобщителни мрежи. Държавите-членки гарантират, че операторите публикуват точни и адекватни технически спецификации за тези интерфейси преди предоставяните чрез тях услуги да станат обществено достъпни и редовно публикуват актуализираните спецификации. Спецификациите са достатъчно подробни, за да позволят проектиране на крайното далекосъобщително оборудване, което може да използва всички услуги чрез съответния интерфейс. Спецификациите включват inter alia цялата необходима информация, която позволява на производителите да провеждат по свои избор необходимите изпитвания за спазване на съществените изисквания, приложими за крайното далекосъобщително оборудване. Държавите-членки гарантират, че спецификациите се предоставят незабавно от операторите.
Член 5
Хармонизирани стандарти
1. Когато апаратурата отговаря на съответните хармонизирани стандарти или на части от тях, чиито референтни номера са били публикувани в Официален вестник на Европейските общности, държавите-членки допускат, че тя отговаря на съществените изисквания, посочени в член 3 така, както е обхваната от посочените хармонизирани стандарти или части от тях.
2. Когато дадена държава-членка или Комисията смята, че съответствието с определен хармонизиран стандарт не гарантира съответствие с основните изисквания, посочени в член 3, които посоченият стандарт е предназначен да обхване, Комисията или съответната държава-членка отнасят въпроса до комитета.
3. При недостатъци в хармонизираните стандарти по отношение на съществените изисквания, Комисията след консултации с комитета и в съответствие с процедурата, установена в член 14, може да публикува в Официален вестник на Европейските общности насоки за тълкуването на хармонизираните стандарти или условията, при които съответствието със стандарта води до презумпция за съответствие. След консултации с комитета и в съответствие с процедурата, установена в член 14, Комисията може да оттегли хармонизираните стандарти, като публикува уведомление в Официален вестник на Европейските общности.
Член 6
Пускане на пазара
1. Държавите-членки гарантират, че на пазара се пуска само апаратура, която отговаря на съответните съществени изисквания, установени в член 3 и на останалите съответни разпоредби на настоящата директива, когато е правилно инсталирана и поддържана и се използва по предназначение. Апаратурата не подлежи на по-нататъшни национални разпоредби относно пускането на пазара.
2. Когато взема решение относно прилагането на съществените изисквания, съгласно член 3, параграф 3, Комисията определя датата на прилагане на изискванията. Ако се установи, че даден клас оборудване трябва да отговаря на определени съществени изисквания съгласно член 3, параграф 3, всяка апаратура от този клас оборудване, която първа е пусната на пазара преди датата на прилагане на определението на Комисията, може да продължи да бъде пускана на пазара за разумен период. Комисията определя както датата на прилагане, така и срока, в съответствие с процедурата, установена в член 14.
3. Държавите-членки гарантират, че производителят или лицето, което отговаря за пускането на апаратурата на пазара, предоставя информация на потребителя за предназначението на апаратурата заедно с декларацията за съответствие с основните изисквания. Когато се отнася за радиооборудване, информацията е достатъчна, за да посочи на опаковката и указанията за употреба на апаратурата държавите-членки или географския район в дадена държава-членка, където оборудването е предназначено да бъде използвано, и да предупреди потребителя чрез маркировката на апаратурата, посочена в приложение VII, параграф 5 за потенциалните ограничения или изисквания за разрешително за използване на радиооборудване в определени държави-членки. Що се отнася до крайното далекосъобщително оборудване, такава информация е достатъчна, за да идентифицира интерфейсите на обществените далекосъобщителни мрежи, към които е предназначено да бъде свързано оборудването. За всяка апаратура тази информация се излага на видно място.
4. Когато става дума за радиооборудване, което използва честотни ленти, чиято употреба не е хармонизирана в Общността, производителят или негов упълномощен представител, установен в Общността или лицето, което отговаря за пускането на оборудването на пазара, нотифицира националния орган, който отговаря в съответната държава-членка за управлението на спектъра за намерението си да пуска такова оборудване на националния си пазар.
Това нотифициране се извършва не по-късно от четири седмици преди да започне пускането на пазара и включва информация за радиохарактеристиките на оборудването (по-специално на честотните ленти, разположението на каналите, типа модулация и радиочестотната мощност) и идентификационния номер на нотифицирания орган, посочен в приложение IV или V.
Член 7
Въвеждане в употреба и право на свързване
1. Държавите-членки разрешават въвеждане в употреба на апаратура по нейното предназначение, когато тя отговаря на съответните съществените изисквания, установени в член 3 и на другите съответни разпоредби на настоящата директива.
2. Независимо от разпоредбите на параграф 1 и без да засяга условията към разрешителните за предоставяне на въпросната услуга в съответствие със законодателството на Общността, държавите-членки могат да ограничават въвеждането в употреба на радиооборудване само по причини, свързани с ефективното и уместно използване на радиочестотния спектър, избягването на вредни радиосмущения или въпроси, свързани с общественото здраве.
3. Без да засяга параграф 4, държавите-членки гарантират, че операторите на обществени далекосъобщителни мрежи не отказват да свързват крайно далекосъобщително оборудване към подходящи интерфейси по технически съображения, когато оборудването съответства на приложимите изисквания на член 3.
4. Когато държава-членка смята, че апаратура, за която е декларирано, съответства с разпоредбите на настоящата директива, причинява сериозни вреди на дадена мрежа или вредни радиосмущения или уврежда мрежата или нейното функциониране, операторът има право да откаже свързване, да прекъсне връзката с такава апаратура или да я извади от употреба. Държавите-членки нотифицират Комисията за всяко подобно разрешение, като Комисията свиква заседание на комитета, за да представи становище по въпроса. След като се консултира с комитета, Комисията може да предприеме процедурите, посочени в член 5, параграфи 2 и 3. Комисията и държавите-членки могат също да предприемат други подходящи мерки.
5. При извънредни ситуации даден оператор може да прекъсне връзката на апаратурата, ако защитата на мрежата изисква незабавно прекъсване и ако на потребителя може да се предложи алтернативно незабавно и безвъзмездно решение. Операторът незабавно информира националния орган, който отговаря за изпълнението на параграф 4 и член 9.
Член 8
Свободно движение на апаратура
1. Държавите-членки не забраняват, ограничават или предотвратяват пускането на пазара и въвеждането в употреба на тяхна територия на апаратура с СЕ маркировка, посочена в приложение VII, която посочва съответствието ѝ с всички разпоредби на настоящата директива, включително процедурите за оценка на съответствието, установени в глава II. Това не засяга разпоредбите на член 6, параграф 4, член 7, параграф 2 и член 9, параграф 5.
2. На търговски изложения, панаири, демонстрации и т.н. държавите-членки не създават пречки за представянето на апаратура, която не отговаря на разпоредбите на настоящата директива, при условие че поставен на видимо място знак ясно посочва, че апаратурата не може да бъде маркирана или въведена употреба, докато не бъде приведена в съответствие.
3. Когато апаратурата е предмет и на други директиви, отнасящи се до други аспекти и предвиждащи поставяне на СЕ маркировка, маркировката указва, че апаратурата отговаря на изискванията и на другите директиви. Въпреки това, една или повече от посочените директиви позволява на производителя през един преходен период да избира механизъм за приложение, СЕ маркировката посочва, че апаратурата отговаря на изискванията само на избраните от производителя директиви. В този случай подробното съдържание на директивите, както е публикувано в Официален вестник на Европейските общности, трябва да се отрази в документите, известията или указанията, които се изискват от директивите и се прилагат към такива продукти.
Член 9
Гаранции
1. Когато дадена държава-членка установи, че определена апаратура, попадаща в обхвата на настоящата директива, не отговаря на нейните изисквания, тя предприема всички необходими мерки на своята територия да изтегли апаратурата от пазара или употреба, да забрани пускането ѝ на пазара или въвеждането ѝ в употреба, или да ограничи свободното ѝ движение.
2. Съответната държава-членка незабавно нотифицира Комисията за тези мерки, като посочва мотивите за решението си и дали причините за несъответствието се дължат на:
а)
неправилно приложение на хармонизираните стандарти, посочени в член 5, параграф 1;
б)
недостатъци в хармонизираните стандарти, посочени в член 5, параграф 1;
в)
неизпълнение на изискванията, посочени в член 3, когато апаратурата не отговаря на хармонизираните стандарти, посочени в член 5, параграф 1.
3. Ако мерките, посочени в параграф 1 се отдават на неправилно приложение на хармонизираните стандарти, посочени в член 5, параграф 1 или на неизпълнение на изискванията, посочени в член 3, когато апаратурата не отговаря на изискванията, посочени в член 5, параграф 1, Комисията се консултира със заинтересованите страни във възможно най-кратки срокове. Комисията незабавно информира държавите-членки за своите изводи дали мерките са оправдани в двумесечен срок от нотифицирането на Комисията за предприетите мерки.
4. Когато решението, посочено в параграф 1 се отдава на недостатъци в хармонизираните стандарти, посочени в член 5, параграф 1, Комисията отнася въпроса до комитета в двумесечен срок. Комитетът представя становище в съответствие с процедурата, установена в член 14. След тези консултации, Комисията информира държавите-членки за своите изводи и становища дали действията на държавата-членка са оправдани. Ако установи, че действията са оправдани, тя незабавно предприема процедурата посочена в член 5, параграф 2.
5.
а)
Независимо от разпоредбите на член 6, всяка държава-членка може, действайки в съответствие с Договора, и по-специално членове 30 и 36 от него, да предприема всякакви необходими мерки с оглед на:
i)
забраната или ограничаването на пускането на своите пазари; и/или
ii)
изискването за изтегляне от пазара
на радиооборудването, включително различните типове оборудване, които са причинили или за които основателно може да се предположи, че ще причинят вредни радиосмущения, включително радиосмущения на съществуващи или планирани услуги на национално разпределените честотни ленти.
б)
Когато държава-членка предприема мерките, в съответствие с буква а), държавата-членка незабавно информира Комисията за тях и посочва мотивите за решението си.
6. Когато дадена държава-членка нотифицира Комисията за мярка, посочена в параграф 1 или 5, Комисията на свой ред информира останалите държави-членки и се консултира с комитета по въпроса.
Когато, след такива консултации, Комисията счете, че:
-
мярката е оправдана, тя незабавно информира за това държавата-членка, която е предприела инициативата, и другите държави-членки;
-
мярката е неоправдана, тя незабавно информира държавата-членка с молба да оттегли мярката.
7. Комисията води отчет на случаите нотифицирани от държавата-членка, и предоставя данните по тяхна молба.
ГЛАВА II
ОЦЕНКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ
Член 10
Процедури за оценка на съответствието
1. Процедурите за оценка на съответствието, установени в този член се използват, за да се докаже, че апаратурата отговаря на всички приложими основни изисквания, установени в член 3.
2. По избор на производителя, съответствието на апаратурата с основните изисквания, определени в член 3, параграф 1, букви а) и б) може да се докаже, като се приложат процедурите, определени в Директиви 73/23/ЕИО и 89/336/ЕИО, когато апаратурата попада в техния обхват, като алтернатива на установената по-долу процедура.
3. Крайното далекосъобщително оборудване, което не използва спектъра, разпределен за наземни/космически радиосъобщения и получава части от радиооборудването, е предмет на процедурите, определени във всяко от приложения II, IV или V, по избор на производителя.
4. Когато производителят е приложил хармонизираните стандарти, посочени в член 5, параграф 1, радиооборудването, която не попада в обхвата на параграф 3, е предмет на процедурите, описани в приложения III, IV или V, по избор на производителя.
5. Когато производителят не е приложил хармонизираните стандарти или ги е приложил частично, посочени член 5, параграф 1, радиооборудването, което не попада в обхвата на параграф 3 от настоящия член, е предмет на процедурите, описани в приложения IV или V, по избор на производителя.
6. Документацията и кореспонденцията във връзка с процедурите за оценка на съответствието, посочени в параграфи 2-5 се водят на официален език на държавата-членка, където ще се извършва процедурата, или на език, приет от съответния нотифициран орган.
Член 11
Нотифицирани и контролни органи
1. Държавите-членки нотифицират Комисията за органите, които са посочили за извършване на съответните задачи, посочен в член 10. Държавите-членки прилагат критериите, установени в приложение VI при определянето на тези органи.
2. Държавите-членки нотифицират Комисията за властите, установени на тяхната територия, които изпълняват контролните задачи във връзка с действието на настоящата директива.
3. Комисията публикува списък на нотифицираните органи заедно с идентификационните им номера и задачите, за които са нотифицирани, в Официален вестник на Европейските общности. Комисията публикува и списък на контролните органи в Официален вестник на Европейските общности. Държавите-членки предоставят на Комисията цялата информация, която е необходима за поддържане на списъците актуализирани.
ГЛАВА III
СЪОТВЕТСТВИЕ НА СЕ МАРКИРОВКА И НАДПИСИ
Член 12
СE маркировка
1. Апаратурата, която отговаря на всички приложими основни изисквания, носи СE маркировка за съответствие, посочена в приложение VII. Тя се поставя на отговорност на производителя, негов упълномощен представител в Общността или на лицето, което отговаря за пускането на апаратурата на пазара.
Когато се прилагат процедурите, посочени в приложения III, IV и V, маркировката се придружава от идентификационния номер на нотифицирания орган, посочен в член 11, параграф 1. Освен това, радиооборудването се придружава от идентификатор на класа оборудване, когато е бил даден такъв идентификатор. На оборудването може да се поставя и всякаква друга маркировка, при условие че това не намалява видимостта и четливостта на СE маркировката.
2. Независимо дали отговаря на приложимите съществени изисквания, нито една апаратура не може да носи друга маркировка, която може да въведе в заблуждение трети страни относно значението и формата на СE маркировката, специфицирана в приложение VII.
3. Компетентната държава-членка предприема подходящи действия срещу всяко лице, което поставя маркировка, която не съответства на параграфи 1 и 2. Ако лицето, което е поставило маркировката, е неизвестно, могат да бъдат предприети необходими действия срещу лицето, което е държател на апаратурата към момента на разкриване на несъответствието.
4. Производителите обозначават апаратурата според типа, партида и/или серийни номера, както и с наименованието на производителя или лицето, което отговаря за пускането ѝ на пазара.
ГЛАВА IV
КОМИТЕТ
Член 13
Състав на комитета
Комисията се подпомага от комитет, Комитет за оценка на съответствието в далекосъобщенията и контрол на пазара (ТСАМ), който се състои от представители на държавите-членки и се председателства от представител на Комисията.
Член 14
Процедура на консултативния комитет
1. Комитетът се консултира по въпросите, посочени в член 5, член 6, параграф 2, член 7, параграф 4, член 9, параграф 4 и приложение VII, точка 5.
2. Комисията се консултира периодично с комитета по контролните задачи във връзка с прилагането на настоящата директива и, когато е необходимо, издава насоки за работа в тази връзка.
3. Представителят на Комисията представя на комитета проект на мерките, които трябва да бъдат взети. Комитетът дава становището си по проекта в срок, определен от неговия председател в зависимост от неотложността на въпроса, като при необходимост гласува.
Становището се отразява в протокола; освен това, всяка държава-членка има право да поиска нейната позиция да бъде записана в протокола.
Комисията взема предвид, в най-голяма степен, становището, дадено от комитета. Тя информира комитета за начина, по който е разгледано становището, и взема решение в едномесечен срок след получаване на становището на комитета.
4. Комисията периодично се консултира с представители на доставчиците на далекосъобщителни мрежи, потребителите и производителите. Тя редовно информира комитета за изхода от тези консултации.
Член 15
Процедура пред регулаторния комитет
1. Независимо от разпоредбите на член 14, посочената по-долу процедура се прилага по отношение на въпросите, обхванати от член 3, параграф 3 и член 4, параграф 1.
2. Представителят на Комисията представя на комитета проект на мерките, които трябва да бъдат предприети. Комитетът дава становището си по проекта в срок, определен от неговия председател в зависимост от неотложността на въпроса. Становището се дава с мнозинството, определено в член 148, параграф 2 от Договора в случаите на решения, които Съветът е длъжен да вземе по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки се претеглят по начина, посочен в този член. Председателят на гласува.
3. Комисията приема предвидените мерки, ако те съответстват на становището на комитета.
Ако предвидените мерки не са в съответствие със становището на комитета или ако не е дадено становище, Комисията незабавно представя на Съвета предложение във връзка с мерките, които трябва да бъдат взети. Съветът действа с квалифицирано мнозинство.
Ако след изтичането на тримесечен срок от датата на неговото сезиране, съветът не предприеме действия, предложените мерки се приемат от Комисията.
ГЛАВА V
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 16
Трети страни
1. Държавите-членки могат да информират Комисията за общи затруднения от всякакъв характер, с които предприятия от Общността се сблъскват юридически или фактически, свързани с пускането на пазарите на трети страни, и за които са предупредени.
2. Когато Комисията е информирана за такива затруднения, тя може, ако е необходимо да представи предложения на Съвета за предоставяне на подходящ мандат за преговори във връзка със сравнимите права за предприятията от Общността в тези трети страни. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.
3. Мерките, взети съгласно параграф 2, не накърняват задълженията на Общността и на държавите-членки според съответните международни договорености.
Член 17
Преглед и отчитане
Комисията прави преглед на действието на настоящата директива и докладва за това на Европейския парламент и на Съвета, при първи възможен случай не по-късно от 7 октомври 2000 г., 18 месеца след влизането в сила на настоящата директива и след това на всеки три години. Отчетът отразява напредъка в разработването на съответните стандарти, както и евентуалните проблеми в хода на изпълнението. Отчетът също така изтъква дейността на комитета, прави оценка на напредъка в изграждането на открит конкурентен пазар за апаратурата на ниво на Общността и проверява как регулаторната рамка за пускането на пазара и въвеждането в употреба на апаратурата следва да се развива, така че:
а)
да гарантира, че създаването на последователна система за всякакъв вид апаратура е постигната на общностно равнище;
б)
да създаде условия за сближаване на далекосъобщенията, сектора на аудиовизуалните и информационните технологии;
в)
да даде възможност за хармонизация на регулаторните мерки на международно равнище.
В него по-специално се проверява дали основните изисквания продължават да бъдат необходими за всички обхванати категории апаратури и дали процедурите, които се съдържат в приложение IV, трети параграф, са пропорционални на целта да гарантират, че обхванатата от приложението апаратура отговаря на съществените изисквания. Когато е необходимо, в отчета могат да се предложат по-нататъшни мерки за пълно постигане на целите на директивата.
Член 18
Преходни разпоредби
1. Стандартите съгласно Директива 73/23/ЕИО или 89/336/ЕИО, позоваването на които е било публикувано в Официален вестник на Европейските общности, могат да се използват като основа на презумпцията за съответствие с другите основни изисквания, посочени в член 3, параграф 1, буква а) и член 3, параграф 1, буква б). Общите технически правила съгласно Директива 98/13/ЕО, позоваването на които е било публикувано в Официален вестник на Европейските общности, могат да бъдат използвани като основа на презумпцията за съответствие с останалите съответно основни изисквания, посочени в член 3. Комисията публикува списък на позоваванията на тези стандарти в Официален вестник на Европейските общности незабавно след влизането в сила на настоящата директива.
2. Държавите-членки не възпрепятстват пускането на пазара и въвеждането в употреба на апаратура, която отговаря на разпоредбите на Директива 98/13/ЕО или действащите правила на тяхна територия, и е пусната на пазара за пръв път преди влизането в сила на настоящата директива или най-късно до две години след влизането ѝ в сила.
3. Освен съществените изисквания, посочени член 3, параграф 1, държавите-членки могат да поискат продължаване за период до 30 месеца след датата, посочена в първото изречение от член 19, параграф 1, и в съответствие с разпоредбите на Договора, на изискването крайното далекосъобщително оборудване да не може да причинява неприемливо влошаване на услугата гласова телефония, достъпна в рамките на универсалната услуга, както е определено в Директива 98/10/ЕО.
Държавите-членки информират Комисията за мотивите на искането за продължаване на такова изискване, за датата, на която съответната услуга няма да се нуждае от това изискване и предвидените мерки за спазване на крайния срок. Комисията разглежда молбата, като взема предвид особеностите в държавата-членка и необходимостта от стройна регулаторна среда на общностно равнище и информира държавата-членка дали според нея конкретното положение в държавата-членка оправдава такова продължаване и, ако е така, до коя дата продължаването е оправдано.
Член 19
Транспониране
1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 7 април 2000 г. Те незабавно информират Комисията за това. Държавите-членки прилагат тези мерки, считано от 8 април 2000 г.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки информират Комисията за основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 20
Отмяна
1. Директива 98/13/ЕО се отменя, считано от 8 април 2000 г.
2. Настоящата директива не е специфична директива по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 89/336/ЕИО. Разпоредбите на Директива 89/336/ЕИО не се прилагат за апаратурата, която попада в обхвата на настоящата директива, с изключение на изискванията за защита в член 4 и приложение III и процедурата за оценка на съответствието в член 10, параграфи 1 и 2 и приложение I към Директива 89/336/ЕИО, считано от 8 април 2000 г.
3. Разпоредбите на Директива 73/23/ЕИО не се прилагат за апаратурата, която попада в обхвата на настоящата директива, с изключение на изискванията за безопасност, съгласно член 2 и приложение I, и процедурата за оценка на съответствието в приложение III, раздел Б и приложение IV към Директива 73/23/ЕИО, считано от 8 април 2000 г.
Член 21
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 22
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 9 март 1999 година. | [
7,
12,
3
] |
32008R1004 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1004/2008 НА КОМИСИЯТА
от 15 октомври 2008 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен счетоводен стандарт (МСС) 39 и Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 7
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
С Регламент (ЕО) № 1725/2003 на Комисията от 29 септември 2003 г. (2) бяха приети някои международни стандарти и разяснения, съществуващи към 14 септември 2002 г.
(2)
На 13 октомври 2008 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (IASB) прие изменения на Международен счетоводен стандарт (МСС) 39 Финансови инструменти: Признаване и оценяване и Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 7 Финансови инструменти: Оповестявания, наречени по-долу „изменения на МСС 39 и МСФО 7“. Измененията на МСС 39 и МСФО 7 позволяват прекласифицирането на някои финансови инструменти от категория „държани за търгуване“ при необичайни обстоятелства. Настоящата финансова криза се смята за такова необичайно обстоятелство, което би оправдало използването на тази възможност от страна на дружествата.
(3)
В съответствие с измененията на МСС 39 и МСФО 7 дружествата следва да могат да прекласифицират някои финансови инструменти считано от 1 юли 2008 г.
(4)
Консултацията с Техническата експертна група (ТЕГ) при Европейската консултативна група по финансова отчетност (ЕКГФО) потвърждава, че измененията на МСС 39 и МСФО 7 отговарят на техническите критерии за приемане, формулирани в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1606/2002. В съответствие с Решение № 2006/505/ЕО на Комисията от 14 юли 2006 г. за създаване на група за проучване на становищата относно счетоводните стандарти, предназначенa да консултира Комисията за обективността и неутралитета на становищата на Европейската консултативна група за финансова отчетност в Европа (EFRAG) (3) групата за проучване на становищата относно счетоводните стандарти взе под внимание становището на EFRAG относно одобряването на измененията и потвърди пред Европейската комисия, че то е балансирано и обективно.
(5)
Поради това Регламент (ЕО) № 1725/2003 следва да бъде съответно изменен.
(6)
В условията на настоящите финансови сътресения и предвид факта, че някои финансови инструменти вече не се търгуват или свързаните с тях пазари вече не са активни или изпитват затруднения, е необходимо измененията, позволяващи прекласифициране на някои финансови инструменти, да бъдат приведени в действие незабавно и следователно настоящият регламент следва спешно да влезе в сила.
(7)
Предвидените в настоящия регламент мерки са съобразени със становището на Регулаторния комитет по счетоводство,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
В приложението към Регламент (ЕО) № 1725/2003 Международен счетоводен стандарт (МСС) 39 Финансови инструменти: Признаване и оценяване и Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 7 Финансови инструменти: Оповестявания се изменят, както е предвидено в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 15 октомври 2008 година. | [
2,
4,
19,
7,
12
] |
32001L0057 | 32001L0057
L 208/36
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 2001/57/ЕО НА КОМИСИЯТА
от 25 юли 2001 година
за изменение на приложенията към Директиви 86/362/ЕИО, 86/363/ЕИО и 90/642/ЕИО на Съвета относно определянето на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху зърнени култури, храни от животински произход и някои продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност,
като взе предвид Директива 86/362/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно определянето на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху зърнени култури (1), последно изменена с Директива 2001/48/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 10 от нея,
като взе предвид Директива 86/363/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно определянето на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху храните от животински произход (3), последно изменена с Директива 2001/39/ЕО на Комисията (4), и по-специално член 10 от нея,
като взе предвид Директива 90/642/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 г. относно определянето на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху някои продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци (5), последно изменена с Директива 2001/48/ЕО, по-специално член 7 от нея,
като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (6), последно изменена с Директива 2001/49/ЕО на Комисията (7), по-специално член 4, параграф 1, буква е) от нея,
като има предвид, че:
(1)
Активното вещество флуроксипир е включено в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, съответно към Директива 2000/10/ЕО на Комисията (8). Комисията все още не е определила максимално допустимите граници на остатъчни вещества за това активно вещество. Хармонизирането на подходящи стойности за максимално допустимите граници на остатъчни вещества е желателно както от гледна точка на общественото здраве, така и от търговска гледна точка.
(2)
В резултат от включването на това вещество в приложение I, държавите-членки разрешиха известен брой продукти за растителна защита, съдържащи това вещество, в съответствие с член 4 от Директива 91/414/ЕИО, и установиха временни стойности за максимално допустимите граници на остатъчни вещества, съгласно изискванията на член 4, параграф 1, буква е) от Директива 91/414/ЕИО. Разрешенията се отнасят за употребата на продукта като хербициди в овощните градини или за последващо третиране на ябълки, маслини, лукови, зърнени, ливади и пасища. В съответствие с изискванията на директивата, тези стойности, както и изходната информация, на които се базира определянето им, се съобщават на Комисията. Наличната информация и данни са били прегледани и са достатъчни, за да позволят определянето на максимално допустими граници на остатъчни вещества.
(3)
Член 5 на Директива 86/363/ЕИО постановява максимално допустимите граници на остатъчни вещества, определени в съответствие с член 4, параграф 1, буква е) от Директива 91/414/ЕИО, за продукти от животински произход, да бъдат включени в приложение II към Директива 86/363/ЕИО.
(4)
Във връзка с включването в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, съответните технически и научни оценки за флуроксипир са изготвени и обобщенини в анализен доклад на Комисията на 30 ноември 1999 г. В доклада се определя доза за допустима дневна доза (ДДД) на флуроксипир - 0,8 мг/кг, (телесно тегло) тт/ден. Използването от потребителите през целия живот на продукти, третирани с флуроксипир, е проучено и оценено в съответствие с процедурната практика на Общността. Взети са под внимание насоките, публикувани от Световната здравна организация (9) и са изготвени изчисления, доказващи, че фиксираните в директивата дози за максимално допустимите граници на остатъчни вещества няма да доведат до надвишаване на стойностите за ДДД.
(5)
По време на оценките и дебатите, предхождали включването на веществото флуроксипир в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, не са отбелязани остри токсични ефекти, налагащи въвеждането на критична референтна доза.
(6)
За да се осигури адекватна защита на потребителите от експозиция на остатъчни вещества във и по продуктите, третирани с неразрешени препарати, е благоразумно да се въведат временни максимално допустимите граници на остатъчни вещества, с по-ниски от аналитично определените за продуктите, обхванати от Директиви 86/362/ЕИО, 86/363/ЕИО и 90/642/ЕИО. Задаването на такива временни максимално допустимите граници на остатъчни вещества на равнище Общност не пречи на държавите-членки да установят максимално допустимите граници на остатъчни вещества за флуроксипир в съответствие с член 4, параграф 1, буква е) от Директива 91/414/ЕИО и приложение VI към нея.
(7)
Приема се, че период от четири години е достатъчен да позволи усъвършенстването на по-нататъшната употреба на флуроксипир. След изтичането на този период временните максмални количества ще станат окончателни.
(8)
Търговските партньори на Общността са консултирани от Световната търговска организация (СТО) за определените с настоящата директива количества и техните коментари по тези съдържания са взети под внимание. Не е определяно никакво максимално допустимо съдържание на остатъчни вещества СODEX за флуроксипир. Възможността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества (МДГОВ) при внос на специфични комбинации пестициди/култури, различни от тези, изброени в настоящото приложение, ще бъде проучена от Комисията, въз основа на предоставянето на приемливи данни.
(9)
Становището на Научния комитет по растенията, по-специално насоките и препоръките по отношение на защитата на потребителите на храни, третирани с пестициди са взети под внимание.
(10)
Мерките, предвидени от настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Следните обозначения се прибавят в приложение II, част А към Директива 86/362/ЕИО:
Остатъчни вещества от пестициди
максимални количества в
мг/кг
„Флуроксипир включително неговите естери, обозначени като флуроксипир
0,1 (11) за ечемик, овес, ръж, житни и пшеница
0,05 (10) (11) за други зърнени култури
Член 2
В приложение II, част Б към Директива 86/363/ЕИО, се прибавя следният ред:
Остатъчни вещества от пестициди
Максимални количества
(мг/кг)
За месо, включително мазнини, обработени месни продукти, субпродукти и животински мазнини, изброени в приложение I - кодове по КН № 0201, 0202, 0203, 0204, 0205 00 00, 0206, 0207, ex 0208, 0209 00, 0210, 1601 00 и 1602
За мляко и млечни продукти, изброени в приложение I - кодове по КН № 0401, 0402, 0405 00 и 0406
За черупкови пресни яйца, за птичи яйца и яйчен жълтък, изброени в приложение I - кодове по КН № 0407 00 и 0408
„Флуроксипир
0,5 (13), ex 0206 бъбрек и
0,05 (12) (13)
0,05 (12) (13)
0,05 (12) (13) за други продукти
Член 3
Графата със заглавие „флуроксипир, включително неговите естери, обозначени като флуроксипир“ от приложението към настоящата директива, се добавя в приложение II към Директива 90/642/ЕИО.
Член 4
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след този на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят настоящата директива най-късно до 28 февруари 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Те прилагат тези разпоредби, считано от 1 март 2002 година.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за това позоваване се определят от държавите-членки.
Член 5
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 25 юли 2001 година. | [
20,
17,
6
] |
31999D0436 | 31999D0436
L 176/17
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 20 май 1999 година
за установяване, съгласно съответните разпоредби на Договора за създаване на Европейската общност и Договора за Европейския съюз, на правното основание за всяка от разпоредбите или решенията, които съставляват достиженията на правото от Шенген
(1999/436/EО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като действа на основание член 2, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Протокола към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, за интегриране на достиженията на правото от Шенген в правната рамка на Европейския съюз (наричан по-долу „Шенгенски протокол“),
(1)
като има предвид, че по силата на член 2, параграф 1, първа алинея от Шенгенския протокол достиженията на правото от Шенген, определени в приложението към Протокола, от датата на влизане в сила на Договора от Амстердам, незабавно се прилагат към тринадесетте държави-членки, които са посочени в член 1 от Протокола, без да се засягат разпоредбите на член 2, параграф 2 от Протокола;
(2)
като има предвид, че нищо в настоящото решение не засяга продължаването на правното действие на Конвенцията от 1990 г.;
(3)
като има предвид, че мандатът, даден на Съвета по член 2, параграф 1, втора алинея от Шенгенския протокол, за установяване с единодушие и при спазване на съответните разпоредби на Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) и на Договора за Европейския съюз (ДЕС), на правното основание на всяка от разпоредбите или решенията, които съставляват достиженията на правото от Шенген;
(4)
като има предвид, че някои от разпоредбите на Конвенцията от 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение изискват от договарящите страни да въведат наказания за тяхното ефективно прилагане, без обаче да налагат някаква хармонизация на тези наказания; като има предвид следователно, че правното основание на тези разпоредби, което следва да бъде основанието, определено за нормите, чието нарушаване води до санкции, без да се накърнява правното основание на всяка бъдеща мярка, насочена към хармонизация на наказанията;
(5)
като има предвид, че установяването на правното основание в съответствие с разпоредбите на Договорите за всяка от разпоредбите или решенията, които съставляват достиженията на правото от Шенген, не засяга упражняването на отговорностите, възложени на държавите-членки в съответствие с член 64 от ДЕО и член 33 от ДЕС по отношение на поддържането на реда и законността и опазването на вътрешната сигурност;
(6)
като се има предвид, че установяването на правното основание в съответствие с разпоредбите на Договорите за всяка от разпоредбите или решенията, които съставляват достиженията на правото от Шенген, не е необходимо по отношение на онези разпоредби или решения, които съставляват достиженията на правото от Шенген и установяването на тези разпоредби или решения не е необходимо правно основание, не засяга правото на държавите-членки да извършват проверки на стоките, които са свързани със забраните и ограниченията, предвидени от държавите-членки, които са съвместими с правото на Общността;
(7)
като има предвид, че установяването на правното основание в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност по отношение на Конвенцията от 1990 г. за прилагане на Споразумението от Шенген, свързана в частност с условията за влизане на територията на договарящите страни или за издаване на визи не засяга действащите правила относно признаването и валидността на пътни документи;
(8)
като има предвид, че правата и задълженията на Дания се уреждат от член 3 от Протокола за интегриране на достиженията на правото от Шенген в правната рамка на Европейския съюз и в членове 1 - 5 от Протокола за позицията на Дания;
(9)
като има предвид, че при инкорпорирането на правото от Шенген в Европейския съюз трябва да се отчете съотношението между Протокола за позицията на Дания, Протокола за позицията на Обединеното кралство и на Ирландия по някои въпроси относно Договора за създаване на Европейската общност и на Договора за Европейския съюз, и на Протокола за интегриране на достиженията на правото от Шенген в правната рамка на Европейския съюз, на основание на които са предвидени различни форми за приемане и участие в достиженията на правото от Шенген и в неговото по-нататъшно развитие;
(10)
като има предвид, че самият Шенгенски протокол предвижда асоциирането на Република Исландия и Кралство Норвегия относно прилагането на достиженията на правото от Шенген и при по-нататъшното му развитие на основание на споразумението, подписано в Люксембург на 19 декември 1996 г.;
(11)
като има предвид, че актовете, които са приети на основание на предложението или по инициатива за по-нататъшно развитие на достиженията на правото от Шенген съдържат и позоваване на Шенгенския протокол, така че, за да бъде гарантирана правната сигурност, във всеки случай се прилагат и разпоредбите на Шенгенския протокол;
(12)
като има предвид, че като се отчита член 134 от Конвенцията за прилагане на Шенген, интегрирането на достиженията на правото от Шенген в правната рамка на Европейската общност не засяга правомощията на държавите-членки по отношение на признаването на държавите и на териториалните единици, техните власти, пътните и другите документи, които се издават от тях,
РЕШИ:
Член 1
Настоящото решение установява правното основание на разпоредбите и решенията, които са посочени в приложения А-Г, които съставляват достиженията на правото от Шенген, с изключение на онези разпоредби и решения, за които Съветът, на основание член 2, параграф 1, втора алинея, първо изречение от Шенгенския протокол, е определил, че не се нуждаят от правно основание.
Член 2
Правното основание за разпоредбите на Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Френската република, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия, за прилагането на Споразумението за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 14 юни 1985 г. (наричано по-долу „Шенгенска конвенция“), както и свързаният с нея Заключителен акт, се установяват в съответствие с приложение А.
Член 3
Правното основание за разпоредбите на споразуменията за присъединяване към Шенгенската конвенция, сключени с Италианската република (подписано в Париж на 27 ноември 1990 г.), с Кралство Испания и с Португалската република (подписано в Бон на 25 юни 1991 г.), с Гръцката република (подписано в Мадрид на 6 ноември 1992 г.), с Република Австрия (подписано в Брюксел на 28 април 1995 г.) и с Кралство Дания, с Република Финландия и с Кралство Швеция (подписано в Люксембург на 19 декември 1996 г.), както и свързаните с тях заключителни актове и декларации, се установява в съответствие с приложение Б.
Член 4
Правното основание за решенията и декларациите на изпълнителния комитет, който е създаден от Шенгенската конвенция, се установява в съответствие с приложение В.
Член 5
Правното основание за актовете, приети при въвеждането на Шенгенската конвенция от органите, на които Изпълнителният комитет е предоставил правомощия за вземане на решения, се установява в съответствие с приложение Г.
Член 6
По отношение на държавите-членки, които са посочени в член 1 от Протокола за интегриране достиженията на правото от Шенген в правната рамка на Европейския съюз, териториалният обхват на разпоредбите или решенията, които съставляват достиженията на правото от Шенген, за които Съветът е определил правно основание в дял IV на част 3 от Договора за ЕС на основание член 2, параграф 1, второ изречение от гореупоменатия протокол, и териториалният обхват на мерките, които разширяват или изменят тези разпоредби или решения, се определя в член 138 от Конвенцията за прилагането на Споразумението от Шенген от 1990 г., и в посоченото в съответните разпоредби на актовете за присъединяване към тази Конвенция.
Член 7
Настоящото решение не засяга правомощията на държавите-членки по отношение на признаването на държавите и на териториалните единици и паспорти, пътни документи и документите за самоличност, които са издадени от техните органи.
Член 8
Актовете, които са приети на основание на предложение или на инициатива за по-нататъшно развитие на Шенгенското законодателство, съдържат позоваване на Шенгенския протокол в преамбюла.
Член 9
Настоящото решение произвежда незабавно действие. То се публикува в Официален вестник на Европейските общности.
Съставено в Брюксел на 20 май 1999 година. | [
11,
15
] |
32002D0500 | 32002D0500
L 169/52
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 18 март 2002 година
относно сключването на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Бившата югославска република Македония относно сертификата, посочен в параграф 6 от Споразумението за въвеждане на взаимни преференциални търговски отстъпки за някои вина
(нотифицирано под номер С(2002) 665)
(2002/500/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Решение 2001/916/ЕО (1) и Решение 2001/917/ЕО (2) на Съвета от 3 декември 2001 г. за сключване на Допълнителен протокол за адаптиране на търговските аспекти на Споразумението за стабилизация и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Бившата югославска република Македония, от друга страна, и на Допълнителен протокол за адаптиране на търговските аспекти на Временното споразумение между Европейската общност, от една страна, и Бившата югославска република Македония, от друга страна, с оглед вземане под внимание на резултатите от преговорите между страните за въвеждане на взаимни преференциални отстъпки за някои вина, взаимно признаване, защита и контрол върху наименованията на вината, както и за взаимно признаване, защита и контрол върху наименованията на спиртните и ароматизираните напитки, и по-специално член 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
В рамките на горните решения Съветът сключи с Бившата югославска република Македония допълнителни протоколи, съдържащи споразумения за въвеждането на взаимни преференциални отстъпки за някои вина, взаимно признаване, защита и контрол върху наименованията на вината, а също и взаимно признаване, защита и контрол върху наименованията на спиртните и ароматизираните напитки, наричани по-долу „допълнителни протоколи за виното“. Допълнителните протоколи за виното се прилагат от 1 януари 2002 г.
(2)
Параграф 6 от приложение 1 (Споразумение за взаимните преференциални търговски отстъпки за някои вина) от допълнителните протоколи за виното към Споразумението за стабилизация и асоцииране и Временното споразумение, сключени на 18 декември 2001 г., предвижда, че тарифните отстъпки се предоставят срещу представяне на сертификат, издаден от взаимно признат официален орган, фигуриращ в съвместно съставен списък, удостоверяващ, че въпросното вино съответства на разпоредбите на точка 5, буква б).
(3)
Комисията от името на Общността и Бившата югославска република Македония се споразумяха в допълнителните протоколи за виното към Споразумението за стабилизация и асоцииране и Временното споразумение, за правилата за прилагане на споменатия по-горе сертификат. Поради тази причина Комисията одобрява тези правила под формата на размяна на писма.
(4)
Мерките, предвидени в настоящото решение и приложената размяна на писма, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,
РЕШИ:
Член 1
Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Бившата югославска република Македония относно сертификата, посочен в параграф 6 от приложение I към Споразумението за взаимните преференциални търговски отстъпки за някои вина, се одобрява от името на Общността.
Текстът на споразумението се прилага към настоящото решение.
Генералният директор по въпросите на селското стопанство и развитието на селските райони в Комисията на Европейските общности се упълномощава да подпише споразумението под формата на размяна на писма.
Член 2
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.
Съставено в Брюксел на 18 март 2002 година. | [
3,
15,
17,
18
] |
32008D0495 | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 7 май 2008 година
относно временната забрана за употреба и продажба в Австрия на генетично модифицирана царевица (Zea mays L., сорт MON810) съгласно Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
(нотифицирано под номер C(2008) 1718)
(само текстът на немски език е автентичен)
(текст от значение за ЕИП)
(2008/495/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО (1) на Съвета, и по-специално член 18, параграф 1, първа алинея от нея,
след като се консултира с Европейския орган за безопасност на храните,
като има предвид, че:
(1)
С Решение 98/294/ЕО на Комисията от 22 април 1998 г. относно пускането на пазара на генетично модифицирана царевица (Zea mays L., сорт MON810) съгласно Директива 90/220/ЕИО на Съвета (2) е взето решение за даване на съгласие за пускане на пазара на посочения продукт.
(2)
Френските компетентни органи са дали такова съгласие на 3 август 1998 г. Съгласието се отнася за всички употреби на продукта, а именно внос, преработка в хранителни или фуражни продукти и отглеждане.
(3)
Съгласно член 35, параграф 1 от Директива 2001/18/ЕО, която замени Директива 90/220/ЕИО на Съвета (3), процедурите във връзка с уведомленията относно пускането на пазара на генетично модифицирани организми, които не са приключили към 17 октомври 2002 г., се извършват съгласно Директива 2001/18/ЕО.
(4)
На 2 май 1999 г. Австрия е информирала Комисията за решението си временно да забрани употребата и продажбата на Zea mays L., сорт MON810, по отношение на всички употреби и е представила мотиви за това решение в съответствие с член 16, параграф 1 от Директива 90/220/ЕИО.
(5)
Производните продукти от Zea mays L. сорт MON810 (храни и хранителни съставки, получени от царевично брашно, царевичен глутен, царевичен грис, царевично нишесте, царевична глюкоза и царевично масло, получени от Zea mays L., сорт MON810), са разрешени съгласно регламенти (ЕО) № 258/97 (4) и (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (5). Тези употреби не са обект на предпазната клауза, за която Австрия е уведомила.
(6)
Научният комитет по растенията се е произнесъл на 24 септември 1999 г. със заключение, че представената от Австрия информация не представлява ново научно доказателство, свързано със случая, което не е било взето предвид при първоначалната оценка на досието и което да изисква преразглеждане на първоначалното становище на същия комитет относно този продукт.
(7)
На 9 януари 2004 г., както и на 9 и 17 февруари 2004 г. Австрия е представила на Комисията допълнителна информация в подкрепа на приложените от нея национални мерки относно царевичен сорт MON810.
(8)
В съответствие с член 28, параграф 1 от Директива 2001/18/ЕО Комисията е извършила допитване до Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (6), според който същият замества съответните научни комитети.
(9)
На 8 юли 2004 г. ЕОБХ се е произнесъл със заключение (7), че представената от Австрия информация не съставлява ново научно доказателство, което да обезсилва оценката на екологичния риск на царевичен сорт MON810 и да обосновава налагането на забрана за употреба и продажба на този продукт в Австрия.
(10)
Тъй като при съществуващите обстоятелства не е имало основание да се смята, че продуктът съставлява риск за здравето на човека или за околната среда, Комисията е представила на 29 ноември 2004 г. проект на решение, с което се изисква Австрия да отмени наложената от нея временна предпазна мярка, за разглеждане от комитета по член 30 от Директива 2001/18/ЕО в съответствие с процедурата, определена в член 30, параграф 2 от същата директива.
(11)
Въпреки това комитетът не се е произнесъл със становище и съгласно член 5, параграф 4 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8) Комисията е представила на Съвета предложение относно мерките, които следва да бъдат предприети.
(12)
На 24 юни 2005 г. в съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО Съветът е отхвърлил това предложение с квалифицирано мнозинство.
(13)
В декларацията си Съветът е заявил, че „все още съществува известна степен на несигурност във връзка с националните предпазни мерки относно пазара на генетично модифицирания сорт царевица […] MON810“ и е призовал Комисията „да събере допълнителни доказателства относно въпросния ГМО и допълнително да оцени дали приложената от [Австрия] мярка, насочена към спиране, като временна предпазна мярка, на пускането му на пазара, е обоснована и дали разрешаването на такъв организъм продължава да отговаря на определените в Директива 2001/18/ЕО изисквания за безопасност“.
(14)
През ноември 2005 г. Комисията е извършила повторно допитване до ЕОБХ дали са налице научни основания да се смята, че продължаването на пускането на пазара на царевичен сорт MON810 има вероятност да причини каквито и да било неблагоприятни последици за здравето на човека или за околната среда при условията на даденото съгласие. По-специално към ЕОБХ е отправено искане да вземе предвид всички евентуални допълнителни научни сведения, получени след предходното научно становище относно безопасността на този ГМО.
(15)
В становището си от 29 март 2006 г. (9) ЕОБХ се е произнесъл със заключение, че няма основание да се смята, че продължаването на пускането на пазара на царевичен сорт MON810 има вероятност да причини каквито и да било неблагоприятни последици за здравето на човека и на животните или за околната среда при условията на даденото за него съгласие.
(16)
В съответствие с член 5, параграф 6 от Директива 1999/468/ЕО Комисията е представила на Съвета предложение, с което се изисква Австрия да отмени приложената от нея предпазна мярка.
(17)
В съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО на 18 декември 2006 г. Съветът по околна среда се е противопоставил с квалифицирано мнозинство на предложението.
(18)
В решението си Съветът се е позовал на предвидената в Директива 2001/18/ЕО оценка на екологичния риск и е посочил, че „при оценката на екологичния риск е необходимо по-систематично да се отчитат различните земеделски структури и регионални екологични характеристики в Европейския съюз“.
(19)
В съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО Комисията е представила на Съвета изменено предложение с оглед отчитане на решението на Съвета от 18 декември 2006 г., което се отнася единствено до екологичните аспекти на приложената от Австрия предпазна клауза, а именно аспектите на отглеждане на културата.
(20)
Австрия е започнала работа по събиране на всички съответни научни доказателства относно тези аспекти, които според нея обосновават временно запазването на предпазната клауза, по-специално във връзка с „различните земеделски структури и регионални екологични характеристики“, както е посочено в позоваване 3 в преамбюла на гореспоменатото решение на Съвета. В съответствие с член 23 от Директива 2001/18/ЕО Австрия е приканена да представи на Комисията всички събрани от нея научни доказателства, както и евентуална нова оценка на риска, веднага след нейното приключване, и да информира за това всички държави-членки.
(21)
Въз основа на представената от Австрия документация и извършената от нея научна оценка Комисията ще действа съгласно член 23 от Директива 2001/18/ЕО относно тези аспекти на приложената от Австрия мярка.
(22)
Аспектите на безопасност на Zea mays L., сорт MON810, по отношение на храните и фуражите, които са предмет на съгласието, дадено в съответствие с Директива 90/220/ЕИО (вкл. внос и преработка), са идентични в цяла Европа и са били оценени от ЕОБХ, който се е произнесъл със заключение, че няма вероятност този продукт да причини каквито и да било неблагоприятни последици за здравето на човека и на животните.
(23)
В предложението на Комисията са вземат под внимание единствено хранителните и фуражните аспекти на австрийската забрана, а именно забраната за внос и преработка на непреработени зърна като суровини за допълнителна преработка или за директна употреба в храни или фуражи.
(24)
При тези обстоятелства Австрия следва да отмени прилаганите от нея предпазни мерки най-малко по отношение на вноса и преработката на Zea mays L., сорт MON810, в храни и фуражи.
(25)
Мерките, предвидени в настоящото решение, не са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно разпоредбите на член 30 от Директива 2001/18/ЕО, и поради това Комисията предостави на Съвета предложение, свързано с тези мерки. В срока, определен в член 30, параграф 2 от Директива 2001/18/ЕО, Съветът не е приел предложените мерки, нито е изразил несъгласие с тях и поради това, в съответствие с член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, мерките следва да бъдат приети от Комисията,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Предприетите от Австрия мерки за забрана на вноса и преработката в хранителни и фуражни продукти на Zea mays L. сорт MON810, за който е дадено разрешение за пускане на пазара с Решение 98/294/ЕО, не са обосновани съгласно член 23 от Директива 2001/18/ЕО.
Член 2
Австрия предприема необходимите мерки за преустановяване на забраната за внос и преработка на Zea mays L., сорт MON810, в хранителни и фуражни продукти най-късно до 20 дни след получаването на уведомление за настоящото решение.
Член 3
Адресат на настоящото решение е Република Австрия.
Съставено в Брюксел на 7 май 2008 година. | [
17,
7,
3,
0,
18
] |
32001R2560 | 32001R2560
L 344/13
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2560/2001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 19 декември 2001 година
относно трансграничните плащания в еуро
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията (1),
като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),
като взеха предвид становището на Европейската централна банка (3),
в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4),
като имат предвид, че:
(1)
Директива 97/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 г. относно трансграничните кредитни преводи (5) целеше да усъвършенства обслужването на трансграничните кредитни преводи и особено тяхната ефективност. Целта е да се даде възможност на отделните потребители и малките и средни предприятия да извършват кредитни преводи бързо, сигурно и евтино от една част на Общността в друга. Кредитните преводи и трансграничните плащания като цяло все още са изключително скъпи в сравнение с вътрешните плащания. Данните от проучване, проведено от Комисията, публикувани на 20 септември 2001 г., ясно сочат, че относно банковите разходи по паричните преводи информация за потребителите или липсва, или тя е недостатъчна и че разходите по трансграничните кредитни преводи почти не са се променили от 1993 г., когато също е било проведено подобно проучване.
(2)
Докладът на Комисията пред Европейския парламент и Съвета от 31 януари 2000 г. относно плащанията „на дребно“ на вътрешния пазар заедно с Решенията на Европейския парламент от 26 октомври 2000 г. и от 4 юли 2001 г. относно Съобщение на Комисията за средствата за подпомагане на участниците в икономическия процес при преминаване към еурото, и докладите на Европейската централна банка от септември 1999 г. и септември 2000 г. за подобряване обслужването на трансграничните плащания, подчертават спешната необходимост от ефективни промени в тази област.
(3)
Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската централна банка от 3 април 2001 г. относно подготовката за въвеждане на еуробанкноти и монети гласи, че Комисията ще обсъди използването на всички инструменти, които има на свое разположение, и ще предприеме всички необходими мерки за уеднаквяване на разходите по трансграничните сделки с тези по вътрешните, като по този начин идеята за еурозоната като „област на вътрешни плащания“ се превърне в нещо реално и прозрачно ясно за гражданите.
(4)
В сравнение с целта, която бе препотвърдена при въвеждането на безналичното еуро, а именно, да се постигне, ако не единна, то поне подобна тарифна структура за еурото, не са постигнати значителни резултати по отношение намаляването на разходите за трансграничните плащания в сравнение с вътрешните плащания.
(5)
Обемът на трансграничните плащания непрекъснато нараства със завършване изграждането на вътрешния пазар. В тази зона без граници плащанията се облекчиха още повече с въвеждането на еурото.
(6)
Фактът, че равнището на разходите за трансгранични плащания се запазва по-високо от равнището на разходите за вътрешни плащания, затруднява външната търговия и по тази причина се явява пречка за правилното функциониране на вътрешния пазар. Много вероятно е това да засегне и доверието в еурото. Ето защо, за да се улесни функционирането на вътрешния пазар, е необходимо разходите за трансгранични плащания в еуро да са същите като разходите за плащания в еуро в държава-членка, което би укрепило доверието в еурото.
(7)
За трансграничните електронни платежни операции също трябва да бъде приложен принципът на единното тарифиране, като се вземат предвид адаптационните периоди и допълнителната натовареност на институциите, свързана с преминаването към еурото от 1 юли 2002 г. За да могат да се внедрят нужната инфраструктура и условия, е необходим преходен период за трансграничните кредитни преводи до 1 юли 2003 г.
(8)
В момента не е уместно прилагането на принципа на единното тарифиране за чекове, тъй като по своя характер те не могат да бъдат обработвани така ефективно, както другите платежни средства, и особено електронните плащания. Но принципът на прозрачност на таксите трябва да се прилага и към чековете.
(9)
За да се даде възможност на потребителя да изчисли сумата на разходите по трансгранично плащане, е необходимо той да бъде информиран за наложените такси и всяко изменение в тях. Същото се отнася и за трансгранична платежна операция в еуро, в която е включена валута, различна от еуро.
(10)
Настоящият регламент не засяга възможността институциите да предлагат такси „all-inclusive“ за обслужването на различни плащания в случай, че това не води до различия между трансграничните и вътрешните плащания.
(11)
Важно е също така да се направят промени, които да облекчат институциите при извършването на трансгранични плащания. В това отношение трябва да се насърчи процесът на стандартизация, особено що се отнася до използването на международен номер на банкова сметка (6) (IBAN) и банков идентификационен код (7) (BIC), необходими за автоматизирана обработка на трансграничните кредитни преводи. Широката употреба на тези кодове е от съществено значение. Освен това, трябва да бъдат отстранени всички други критерии, които водят до допълнителни разходи, за да се намалят разходите на клиентите по трансграничните плащания.
(12)
За да се облекчи натоварването на институциите, които извършват трансгранични плащания, е необходимо постепенно да се премахнат задълженията, свързани с регулярните декларации за целите на статистиката на платежния баланс.
(13)
За да се осигури спазването на настоящия регламент, държавите-членки трябва да разработят адекватни и ефективни процедури за подаване на жалби или молби за уреждане на спорове между наредителя и неговата институция или между бенефициера и неговата институция, като се използват съществуващите процедури, ако това е възможно.
(14)
Желателно е Комисията да представи доклад относно приложението на настоящия регламент не по-късно от 1 юли 2004 г.
(15)
Необходимо е също така да се разработи процедура, посредством която настоящият регламент да може да се прилага към трансгранични плащания, направени във валута на друга държава-членка, когато тази държава-членка реши,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет и обхват на регламента
Настоящият регламент предвижда правила, засягащи трансграничните плащания в еуро, с цел разходите по тези плащания да се изравнят с разходите по плащанията в еуро в държава-членка.
Регламентът се прилага към трансгранични плащания в еуро на стойност до 50 000 EUR в рамките на Общността.
Настоящият регламент не се прилага към трансгранични плащания между институции, извършени за тяхна собствена сметка.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се използват следните определения:
а)
„трансгранични плащания“ са:
i)
„трансгранични кредитни преводи“: транзакции, извършени по инициатива на наредителя чрез институция или неин клон в една държава-членка с оглед на това да се постави на разположение на бенефициера парична сума в дадена институция или неин клон в друга държава-членка; наредителят и бенефициерът могат да бъдат едно и също лице;
ii)
„трансгранични електронни платежни транзакции“ са:
-
трансгранични преводи на средства, извършени посредством електронни платежни инструменти, различни от тези, наредени и изпълнени от институции,
-
трансгранични тегления на пари в брой, извършени посредством електронни платежни инструменти и зареждане (и изпразване) на електронен паричен инструмент от банкомат и автоматично терминално устройство на територията на издателя или институцията по договор за признаване на платежния инструмент;
iii)
„трансгранични чекове“ са чековете на хартиен носител, дефинирани в Женевската конвенция от 19 март 1931 г., която предвижда еднообразни закони за чековете, издадени от институции в рамките на Общността и използвани за трансгранични операции в рамките на Общността;
б)
„електронен платежен инструмент“ е платежен инструмент за отдалечен достъп и електронен паричен инструмент, който позволява собственика му да извърши едно или повече електронни плащания;
в)
„платежен инструмент за отдалечен достъп“ е инструмент, който дава възможност на титуляра да получи достъп до парични суми по неговата/нейната сметка в дадена институция и чрез който може да се извърши плащане към получател и обикновено изисква ПИН и/или друго подобно доказателство за самоличност. Платежният инструмент за отдалечен достъп включва по-специално разплащателни карти (кредитни, дебитни, карти с отложен дебит или смарт карти за определени услуги) и карти, предназначени за банкиране „по телефона“ или „от дома“. Това определение не включва трансграничните кредитни преводи;
г)
„електронен паричен инструмент“ означава презаредим платежен инструмент, независимо дали това е карта със заредима стойност или компютърна памет, върху която по електронен път се съхраняват единици с различна стойност;
д)
„институция“ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва трансгранични плащания;
е)
„начислени такси“ са всички такси, наложени от институцията и пряко свързани с трансграничните плащания в еуро.
Член 3
Разходи за трансгранични електронни плащания и кредитни преводи
1. От 1 юли 2002 г. таксите, начислявани от дадена институция по трансграничните електронни плащания в еуро за суми до 12 500 EUR, се уеднаквяват с таксите, начислявани от същата институция по съответните плащания в еуро, извършени в държава-членка, в която се намира институцията, извършваща трансграничното електронно плащане.
2. От 1 юли 2003 г. таксите, начислявани от дадена институция по трансгранични кредитни преводи в еуро за суми до 12 500 EUR, се уеднаквяват с таксите, начислявани от същата институция по съответните кредитни преводи в еуро, извършени в държава-членка, в която се намира институцията, извършваща трансграничните кредитни преводи.
3. От 1 януари 2006 г. сумата от 12 500 EUR се увеличава до 50 000 EUR.
Член 4
Прозрачност на таксите
1. Всяка институция предоставя на клиентите си в установена форма, в писмен вид, включително, ако това е възможно и съответства на установените в страната норми, по електронен път, предварителна информация за начисляваните такси по трансгранични плащания и за плащания в държавата-членка, където се намира институцията.
Държавите-членки могат да поставят като условие чековите книжки да съдържат формулировка, която да уведомява клиентите за разходите по трансграничните операции с чекове.
2. Всяка промяна в таксите се съобщава по начина, описан в параграф 1, преди датата на прилагането ѝ.
3. В случай, че институциите начисляват такси върху обмяната на валути от и в еуро, те трябва да предоставят на клиентите си:
а)
предварителна информация за таксите по обмяната, които те възнамеряват да прилагат; и
б)
точна информация за различните такси по обмяната, които са прилагали.
Член 5
Мерки за облекчаване на трансграничните преводи
1. Институцията, ако има условия за това, съобщава на всеки клиент при поискване неговия международен номер на банкова сметка (IBAN) и своя банков идентификационен код (BIC).
2. Клиентът при поискване предоставя на институцията, извършваща превода, номера IBAN на бенефициера и кода BIC на институцията на бенефициера. Ако клиентът не предостави горната информация, институцията може да му начисли допълнителни такси. В този случай институцията трябва да предостави на клиентите информация за допълнителните такси в съответствие с член 4.
3. От 1 юли 2003 г. институциите отбелязват в извлечението по сметка на всеки клиент или в приложение към него неговия номер IBAN и кода BIC на институцията.
4. При всяко трансгранично фактуриране на стоки и услуги в Общността доставчик, който приема плащане чрез превод, съобщава на клиентите си своя номер IBAN и кода BIC на своята институция.
Член 6
Задължения на държавите-членки
1. От 1 юли 2002 г. държавите-членки премахват всякакви национални изисквания да се декларират трансгранични плащания на сума до 12 500 EUR за нуждите на статистиката на платежния баланс.
2. От 1 юли 2002 г. държавите-членки трябва да премахнат всякакви национални изисквания за предоставяне на минимална информация за бенефициера, които препятстват автоматизирането на извършването на плащанията.
Член 7
Съответствие с настоящия регламент
Съответствието с настоящия регламент се гарантира от ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.
Член 8
Клауза за преглед
Не по-късно от 1 юли 2004 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад по прилагането на регламента, по-специално относно:
-
промените в организацията на системата за трансгранични плащания,
-
целесъобразността на подобряване на услугите за клиенти посредством укрепване условията на конкуренция в предлагането на услуги по трансграничните плащания,
-
въздействието от прилагането на настоящия регламент върху начисляваните такси за плащания в държава-членка,
-
целесъобразността на увеличаване сумата съгласно член 6, параграф 1, до 50 000 EUR от 1 януари 2006 г., като се имат предвид всички последици за предприятията.
Докладът се придружава от предложения за промени, ако това е целесъобразно.
Член 9
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент се прилага също така към трансграничните плащания във валута на друга държава-членка, когато последната уведоми Комисията за решението си да разшири прилагането на регламента до своята валута. Уведомлението се публикува от Комисията в Официален вестник. Разширението влиза в сила 14 дни след горепосочената публикация.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 19 декември 2001 година. | [
2,
3,
19
] |
32007R1010 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1010/2007 НА КОМИСИЯТА
от 30 август 2007 година
за определяне на възстановяванията при износ на зърнени култури, брашно и едрозърнест и дребнозърнест грис от пшеница или ръж
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 13, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
Съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 разликата между котировките или цените на световния пазар на продуктите, посочени в член 1 от същия регламент, и цените на същите продукти в Общността може да бъде покрита чрез възстановявания при износ.
(2)
Възстановяванията следва да се определят, като се вземат предвид факторите, посочени в член 1 от Регламент (ЕО) № 1501/95 на Комисията от 29 юни 1995 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета за предоставяне на възстановявания при износ и относно мерките, които е необходимо да се предприемат в случай на затруднения във функционирането на пазара на зърнени култури (2).
(3)
Що се отнася до брашното и едрозърнестия и дребнозърнестия грис от пшеница или ръж, възстановяването при износ, което се прилага към тези продукти, следва да се изчисли, като се отчита количеството зърнени култури, необходимо за производството на съответния продукт. Тези количества са фиксирани в Регламент (ЕО) № 1501/95.
(4)
Ситуацията на световния пазар или специфичните нужди на определени пазари могат да наложат диференциация във възстановяванията за определени продукти с оглед на тяхното местоназначение.
(5)
Възстановяването следва да се определя веднъж месечно. Междувременно то може да бъде променяно.
(6)
Прилагането на тези правила към настоящата ситуация на пазара на зърнени култури, и по-специално към котировките или цените на тези продукти в Общността и на световния пазар, води до определяне на възстановяванията в размерите, посочени в приложението.
(7)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнените култури,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Възстановяванията при износ на продуктите в непреработено състояние, изброени в член 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 1784/2003, с изключение на малц, се определят в размерите, посочени в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 1 септември 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 30 август 2007 година. | [
3,
17
] |
32001R1555 | 32001R1555
L 205/21
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1555/2001 НА КОМИСИЯТА
от 30 юли 2001 година
за изменение на Регламент (ЕИО) № 1859/82 относно избора на отчетни стопанства с цел определяне на доходите на земеделските стопанства
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент № 79/65/ЕИО на Съвета от 15 юни 1965 г. относно създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в Европейската икономическа общност (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1256/97 (2), и по-специално член 4, параграф 4 и член 6, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
(1)
Член 4 от Регламент № 79/65/ЕИО определя, че полето на наблюдение обхваща онези земеделски стопанства, които имат икономически размер, равен или по-голям от прага на икономически размер, изразен в европейски единици за размер (ЕЕР) по смисъла на приложение III към Решение 85/377/ЕИО на Комисията от 7 юни 1985 г. относно установяване на типология на Общността за земеделските стопанства (3), последно изменено с Решение 1999/725/ЕО (4).
(2)
Член 2 от Регламент (ЕИО) № 1859/82 на Комисията от 12 юли 1982 г. относно избора на отчетни стопанства с цел определяне на доходите на земеделските стопанства (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 285/2000 (6), установява праговете на икономическия размер за 1995 и за следващите отчетни години.
(3)
Структурната промяна доведе до намаляване броя на най-малките стопанства и техния принос към съвкупната земеделска продукция, като по този начин отпада необходимостта от използването им за включване в полето на наблюдение, което обхваща практически най-значимата част от земеделската дейност (най-малко 90 % от общата стандартна брутна разлика).
(4)
За Италия е препоръчително прагът на икономическия размер да се увеличи от 2 ЕЕР на 4 ЕЕР, но от практически съображения това изменение не може да се реализира преди отчетна година 2002.
(5)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета на Общността за системата за земеделска счетоводна информация,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Член 2 от Регламент (ЕИО) № 1859/82 се заменя със следния текст:
„Член 2
За отчетната 2001 година (период от 12 последователни месеца, който започва между 1 януари и 1 юли 2001 г.) и за следващите отчетни години прагът на икономическия размер, посочен в член 4 от Регламент 79/65/ЕИО в ЕЕР е, както следва:
- Белгия
16 ЕЕР
- Нидерландия
16 ЕЕР
- Дания
8 ЕЕР
- Германия
8 ЕЕР
- Франция
8 ЕЕР
- Люксембург
8 ЕЕР
- Австрия
8 ЕЕР
- Финландия
8 ЕЕР
- Швеция
8 ЕЕР
-
Обединеното кралство
(с изключение на Северна Ирландия)
16 ЕЕР
- Северна Ирландия
8 ЕЕР
- Ирландия
2 ЕЕР
- Италия
2 ЕЕР
- Гърция
2 ЕЕР
- Испания
2 ЕЕР
- Португалия
2 ЕЕР.
За Италия прагът на икономическия размер, посочен в първата алинея, ще бъде 4 ЕЕР за отчетната 2002 година (период от 12 последователни месеца, започващ във времето между 1 януари и 1 юли 2002 г.) и за следващите отчетни години.“
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Той се прилага от началото на 2001 отчетна година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 30 юли 2001 година. | [
19,
6
] |
32007R0633 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 633/2007 НА КОМИСИЯТА
от 7 юни 2007 година
за определяне на изискванията към прилагането на протокол за предаване на полетна информация, използван за целите на нотифицирането, координирането и трансфера на полети между единиците за контрол на въздушното движение
(Текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 552/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за оперативната съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение (Регламента за оперативната съвместимост) (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (Рамковия регламент) (2), и по-специално член 8, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
(1)
Между единиците за контрол на въздушното движение съществува обмен на информация между отделните системи за обработка на полетни данни за целите на нотифицирането, координирането и трансфера на полети, а така също и за гражданско-военното координиране. Този обмен на информация трябва да се базира на подходящи и хармонизирани протоколи за комуникация, за да се гарантира неговата оперативна съвместимост.
(2)
Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол) получи мандат в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 549/2004 да разработи изисквания за протокол за предаване на полетна информация, който следва да бъде използван за целите на нотифицирането, координирането и трансфера на полети. Настоящият регламент се основава на получения в резултат мандатен доклад от 31 март 2005 г.
(3)
Стандартът на Евроконтрол за обмен на полетна информация бе приложен към Регламент (ЕО) № 2082/2000 на Комисията от 6 септември 2000 г. за приемане на стандартите на Евроконтрол и за изменение на Директива 97/15/ЕО относно приемане на стандартите на Евроконтрол и за изменение на Директива 93/65/ЕИО (3) на Съвета, което направи използването му задължително в Общността в случай на придобиване на нови системи за обработка на полетни данни. Тъй като Регламент (ЕО) № 2082/2000 бе отменен, считано от 20 октомври 2005 г., е необходимо да се актуализира законодателството на Общността, за да се осигури съгласуваността на съответните регулаторни разпоредби.
(4)
Поддържането на комуникационно оборудване и софтуер, които да отговарят на стандартите на Евроконтрол за обмен на полетна информация, става все по-трудно и скъпо. Поради това се налага приемането на подходящ нов стандарт, който да осигури обмена на полетна информация.
(5)
Протоколът TCP/IP (Transmission Control Protocol/Internet Protocol) понастоящем се счита за най-подходящата платформа, която отговаря на комуникационните изисквания за обмен на полетна информация между единиците за контрол на въздушното движение.
(6)
Настоящият регламент следва да обхваща прилагането на протокол за предаване на полетна информация, който се използва за обмен на данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 1032/2006 на Комисията от 6 юли 2006 г. за определяне на изискванията за автоматичните системи за обмен на полетна информация за целите на нотифицирането, координирането и трансфера на полети между единиците за контрол на въздушното движение (4).
(7)
Настоящият регламент не следва да обхваща военните операции и обучение, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 549/2004.
(8)
В изявление на държавите-членки относно военните въпроси, отнасящи се до Единното европейско небе (5), държавите-членки се ангажираха да си сътрудничат, като вземат предвид националните военни изисквания, така че концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство да се прилага изцяло и еднакво във всички държави-членки от всички ползватели на въздушното пространство.
(9)
Прилагането на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство, дефинирано в член 2, параграф 22 от Регламент (ЕО) № 549/2004, изисква създаването на системи за своевременен обмен на полетна информация между единиците за обслужване на въздушното движение и военните контролни единици.
(10)
В съответствие с член 3, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 552/2004 правилата за прилагане за оперативната съвместимост следва да описват специфичните процедури за оценка на съответствието, които се използват за оценка на съответствието или на годността за използване на съставните елементи, както и за проверка на системите.
(11)
В съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 552/2004 датата за прилагане на основните изисквания и преходните разпоредби могат да бъдат специфицирани от съответните правила за прилагане за оперативната съвместимост.
(12)
На производителите и на доставчиците на аеронавигационно обслужване следва да се предостави известен период от време за разработването на нови съставни елементи и системи в съответствие с новите технически изисквания.
(13)
Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Комитета за единно небе, създаден с член 5 от Регламент (ЕО) № 549/2004,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет и обхват
1. Настоящият регламент определя изискванията към прилагането на протокол за предаване на полетна информация при обмена на информация между системите за обработка на полетни данни за целите на нотифицирането, координирането и трансфера на полети между единиците за контрол на въздушното движение и за целите на гражданско-военното координиране в съответствие с Регламент (ЕО) № 1032/2006.
2. Настоящият регламент се прилага за:
а)
комуникационните системи, които осигуряват процедурите по координация между единиците за контрол на въздушното движение чрез използването на комуникационен механизъм от тип „peer-to-peer“, и обслужват общото въздушно движение;
б)
комуникационните системи, които осигуряват процедурите по координация между единиците за обслужване на въздушното движение и контролните военни единици чрез използването на комуникационен механизъм от тип „peer-to-peer“.
Член 2
Дефиниции
За целите на настоящия регламент се прилагат дефинициите в член 2 от Регламент (ЕО) № 549/2004.
Прилагат се също така следните дефиниции:
1)
„протокол за предаване на полетна информация“ означава протокол за електронна комуникация, който включва формати за съобщения, тяхното кодиране за обмен и правилата за последователност, използвани при обмена на информация между системите за обработка на полетни данни;
2)
„система за обработка на полетни данни“ означава частта от система за обслужване на въздушното движение, която получава, автоматично обработва и разпространява до работните позиции на единиците за контрол на въздушното движение данни за полетните планове и свързани с тях съобщения;
3)
„единица за контрол на въздушното движение“ (наричана по-нататък „единица за КВД“) означава в различните случаи районен контролен център, единица за контрол на подхода за кацане или контролна кула на летище;
4)
„работна позиция“ означава обзавеждането и техническото оборудване, на които член на персонала на обслужването на въздушното движение осъществява задачи във връзка с работата си;
5)
„районен контролен център“ (наричан по-нататък „РКЦ“) означава единица, създадена за осигуряване на обслужване по контрол на въздушното движение на контролирани полети в контролирани райони под негова отговорност;
6)
„гражданско-военно координиране“ означава координирането между граждански и военни образувания, оторизирани да вземат решения и да договарят начин на действие;
7)
„единица за обслужване на въздушното движение“ (наричана по-нататък „единица за ОВД“) означава единица, гражданска или военна, която отговаря за предоставянето на услуги за въздушното движение;
8)
„контролна военна единица“ означава всяка фиксирана или подвижна военна единица, която управлява военен въздушен трафик и/или осъществява други дейности, които поради специфичния им характер могат да изискват резервиране или ограничаване на въздушното пространство;
9)
„механизъм „peer-to-peer““ означава механизъм за комуникация, установен между две единици за КВД или между единици за ОВД и контролни военни единици, при който всяка от страните има същите възможности за обмен на информация между системите за обработка на полетни данни и всяка от страните може да започне комуникацията.
Член 3
Прилагане на протокола за предаване на полетна информация
1. Доставчиците на аеронавигационно обслужване осигуряват, че системите, посочени в член 1, параграф 2, буква а), прилагат протокола за предаване на полетна информация в съответствие с изискванията за оперативна съвместимост, определени в приложение I.
2. Държавите-членки осигуряват, че системите, посочени в член 1, параграф 2, буква б), прилагат протокола за предаване на полетна информация в съответствие с изискванията за оперативна съвместимост, определени в приложение I.
Член 4
Оценка на съответствието на съставните елементи
Преди издаването на декларация на ЕО за съответствие, посочена в член 5 от Регламент (ЕО) № 552/2004, производителите на съставни елементи за системите, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, при които се прилага протокол за предаване на полетна информация, оценяват съответствието на тези съставни елементи в съответствие с изискванията, предвидени в приложение II.
Член 5
Проверка на системите
1. Доставчиците на аеронавигационно обслужване, които могат да докажат, че изпълняват условията, изложени в приложение III, провеждат проверка на системите, посочени в член 1, параграф 2, буква а), в съответствие с изискванията, изложени в приложение IV, част А.
2. Доставчиците на аеронавигационно обслужване, които не могат да докажат, че изпълняват условията, изложени в приложение III, възлагат на нотифицирана организация проверка на системите, посочени в член 1, параграф 2, буква а).
Тази проверка се провежда в съответствие с изискванията, изложени в приложение IV, част Б.
3. Държавите-членки гарантират, че проверката на системите, посочени в член 1, параграф 2, буква б), доказва съответствието на тези системи с изискванията на настоящия регламент за оперативна съвместимост.
Член 6
Спазване
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят спазването на настоящия регламент.
Член 7
Преходни разпоредби
Основните изисквания, предвидени в приложение II към Регламент (ЕО) № 552/2004, се прилагат за въвеждането в експлоатация на системите на Европейската мрежа за управление на въздушното движение (наричана по-нататък ЕМУВД), посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, считано от 1 януари 2009 г.
Преходните разпоредби, съдържащи се в член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 552/2004, се прилагат, когато е уместно, от същата дата.
Член 8
Влизане в сила и прилагане
Настоящият регламент влиза в сила на 20-ия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 януари 2009 г. спрямо всички ЕУМВД системи, посочени в член 1, параграф 2, чиято експлоатация започва след тази дата.
Той се прилага от 20 април 2011 г. спрямо всички ЕУМВД системи, посочени в член 1, параграф 2, които са в действие към тази дата.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 7 юни 2007 година. | [
7,
12,
8,
5
] |
31998D0598 | 31998D0598
L 287/25
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 9 октомври 1998 година
относно процедурата за удостоверяване на съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка с добавъчни материали
(нотифицирано под номер С(1998) 2923)
(текст от значение за ЕИП)
(98/598/EО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), изменена с Директива 93/68/ЕИО (2), и по-специално член 13, параграф 4 от нея,
като има предвид, че Комисията трябва да избере между двете процедури съгласно член 13, параграф 3 от Директива 89/106/ЕИО за удостоверяване на съответствието на даден продукт „най-малко обременителната процедура, съвместима с изискванията за безопасност“; като има предвид, че това означава, че е необходимо да се реши дали за даден продукт или група продукти съществуването на система за фабричен производствен контрол, осъществяван от производителя, е необходимо и достатъчно условие за удостоверяване на съответствие, или дали по причини, свързани с удовлетворяването на критериите, посочени в член 13, параграф 4, е необходима намесата на одобрен орган за сертифициране;
като има предвид, че член 13, параграф 4 изисква така определената процедура да бъде посочена в мандатите и в техническите спецификации; като има предвид, че следователно понятието продукти или група продукти е желателно да се дефинира така, както се употребява в мандатите и в техническите спецификации;
като има предвид, че двете процедури, предвидени в член 13, параграф 3, са описани в подробности в приложение III към Директива 89/106/ЕИО; като има предвид, че следователно е необходимо да се уточнят ясно методите, чрез които двете процедури трябва да се прилагат, съгласно приложение III, за всеки отделен продукт или група продукти, поради това, че приложение III дава предпочитание на определени системи;
като има предвид, че процедурата, упомената в член 13, параграф 3, буква а) отговаря на системите, посочени в първата възможност, без постоянен надзор, и втората и третата възможности от приложение III, раздел 2, ii) , а процедурата, упомената в член 13, параграф 3, буква б) отговаря на системите, посочени в приложение III, раздел 2, i), и в първата възможност, с постоянен надзор, от приложение III, раздел 2, ii);
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителство,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Съответствието на продуктите и групите продукти, посочени в приложение I, се удостоверява чрез процедура, при която единствено производителят носи отговорност за системата за фабричен производствен контрол, която гарантира, че продуктът е в съответствие със съответните технически спецификации.
Член 2
Съответствието на продуктите, посочени в приложение II, се удостоверява чрез процедура, при която освен система за фабричен производствен контрол, управлявана от производителя, в оценката и надзора на производствения контрол или на самия продукт се включва и одобрен орган за сертифициране.
Член 3
Процедурата за удостоверяване на съответствие съгласно приложение III се посочва в мандатите за хармонизирани стандарти.
Член 4
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 9 октомври 1998 година. | [
7,
3,
1,
11
] |
32008R0977 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 977/2008 НА КОМИСИЯТА
от 3 октомври 2008 година
относно класирането на някои стоки в ТАРИК
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а) от него,
като има предвид, че:
(1)
За да се осигури еднаквото прилагане на ТАРИК в съответствие с член 2 от Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат разпоредби относно класирането на стоките, включени в приложението към настоящия регламент.
(2)
В Регламент (ЕИО) № 2658/87 се определят общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея или която добавя допълнително подразделение към нея, и която е установена със специфични разпоредби на Общността с оглед прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки.
(3)
Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани с кодовете по ТАРИК, посочени в колона 2, по силата на основанията, посочени в колона 3 от същата таблица.
(4)
Уместно е да се предвиди, че обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки във връзка с класирането на стоки в ТАРИК, която не е в съответствие с настоящия регламент, може да бъде ползвана от титуляря за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2).
(5)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Стоките, описани в колона 1 от таблицата, дадена в приложението, следва да бъдат класирани в ТАРИК с кодовете по ТАРИК, посочени в колона 2 от същата таблица.
Член 2
Обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки, която не е в съответствие с настоящия регламент, може да продължи да се прилага за период от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 3 октомври 2008 година | [
3,
7,
1
] |
31977L0540 | 31977L0540
L 220/83
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
от 28 юни 1977 година
за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно светлинните устройства за паркиране на моторни превозни средства
(77/540/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по специално член 100 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Асамблеята (1),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),
като има предвид, че техническите изисквания, на които моторните превозни средства следва да отговарят съгласно националните законодателства, наред с другото се отнасят и за техните светлинни устройства за паркиране;
като има предвид, че тези изисквания се различават в различните държави-членки; че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания или в допълнение към, или на мястото на съществуващите при тях правила, по-специално, за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета, да се въведе за всички типове превозни средства (3);
като има предвид, че с Директива 76/756/ЕИО (4), Съветът постанови общите изисквания за инсталирането на светлинни и светлинно-сигнални устройства на моторни превозни средства и ремаркета;
като има предвид, че една хармонизирана процедура за типово одобрение на компонент на светлинни устройства за паркиране позволява всяка държава-членка да провери съответствието с общите конструктивни и изпитвателни изисквания и да информира останалите държави-членки за своите констатации чрез изпращане на копие от попълненото за всеки тип светлинно устройство за паркиране сертификат за типово одобрение на компонент; като има предвид, че поставянето на знак за типово одобрение на компонент на ЕИО на всички светлинни устройства за паркиране, които са произведени в съответствие с одобрения тип, премахва необходимостта от технически проверки на тези светлинни устройства за паркиране в другите държави-членки;
като има предвид, че сближаването на националните законодателства относно моторните превозни средства предполага взаимно признаване от държавите-членки на провежданите от всяка от тях изпитвания въз основа на общите изисквания,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
1. Всяка държава-членка издава типово одобрение на компонент на ЕИО за всеки тип светлинно устройство за паркиране, което отговаря на конструктивните и изпитвателни изисквания, залегнали в приложения I, II, IV, V и VI.
2. Държавата-членка, която е издала типово одобрение на компонент на ЕИО, предприема необходимите мерки за извършване на проверка на съответствието на производството с одобрения тип, доколкото е необходимо и при нужда, в сътрудничество с компетентните органи в другите държави-членки. Такъв контрол се ограничава до анкетни проучвания.
Член 2
За всеки тип светлинно устройство за паркиране, което държавите-членки одобряват съгласно член 1, същите издават на производителя или на негов упълномощен представител знак за типово одобрение на компонент на ЕИО съгласно посочения в приложение IV образец.
Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да създадат объркване между светлинни устройства за паркиране, които са типово одобрени съгласно член 1 и други устройства.
Член 3
1. Никоя държава-членка не може да забранява пускането на пазара на светлинни устройства за паркиране на основания, свързани с тяхната конструкция или метод на функциониране, ако те са обозначени със знака за типово одобрение на компонент на ЕИО.
2. Въпреки това, държава-членка може да забранява пускането на пазара на светлинни устройства за паркиране, обозначени със знака за типово одобрение на компонент на ЕИО, които системно не съответстват на одобрения тип. Съответната държава незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва причините за своето решение.
Член 4
В срок от един месец компетентните органи на всяка държава-членка изпращат на компетентните органи на останалите държави-членки копие от сертификатите за типово одобрение на компонент, образец на които е даден в приложение III, попълнени за всеки тип одобрени или получили отказ за одобрение светлинни устройства за паркиране.
Член 5
1. Ако държавата-членка, която е издала типово одобрение на компонент на ЕИО установи, че определен брой светлинни устройства за паркиране, обозначени с един и същи знак за типово одобрение на компонент на ЕИО, не съответстват на одобрения от нея тип, тя предприема необходимите мерки, с които да гарантира съответствието на производството и одобрения тип. Компетентните органи на тази държава уведомяват тези на другите държави-членки за взетите мерки, които при системно несъответствие, могат да стигнат до отнемане на типово одобрение на компонент на ЕИО. При получаване на информация от компетентните органи на друга държава-членка за такова несъответствие, споменатите органи предприемат същите мерки.
2. Компетентните органи на държавите-членки взаимно се информират в срок от един месец за всяко отнемане на типово одобрение на компонент на ЕИО, както и за причините, на които се основава такава мярка.
Член 6
Във всяко решение, което е взето съгласно приетите в изпълнение на настоящата директива разпоредби, за отказ за издаване или за отнемане на типово одобрение на компонент на ЕИО за светлинно устройство за паркиране, или за забрана на нейното пускането на пазара или употреба, подробно се посочват причините, на които се основава съответното решение. Заинтересованата страна се уведомява за тези решения, като същевременно се информира за средствата за правна защита, с които разполага съгласно действащото законодателство в държавите-членки, както и за разрешените срокове за упражняване на тези средства за правна защита.
Член 7
Никоя държава-членка не може да отказва да издава типово одобрение на ЕИО или на национално типово одобрение за превозно средство на основания, свързани с неговите светлинни устройства за паркиране, ако същите са обозначени със знака за типово одобрение на компонент на ЕИО и са монтирани в съответствие с предвидените в Директива 76/756/ЕИО изисквания.
Член 8
Никоя държава-членка не може да отказва или да забранява продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или употребата на превозно средство на основания, свързани с неговите светлинни устройства за паркиране, ако същите са обозначени със знака за типово одобрение на компонент на ЕИО и са монтирани в съответствие с предвидените в Директива 76/756/ЕИО изисквания.
Член 9
По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ е всяко моторно превозно средство, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, което има най-малко 4 колела и максимална проектна скорост над 25 км/ч, с изключение на движещите се по релси превозни средства, селскостопанските или горските трактори и машини, и строителните машини.
Член 10
Всички изменения и допълнения, които са необходими за коригиране на изискванията на приложенията, за да се отчете техническият прогрес, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО на Съвета.
Член 11
1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите разпоредбите, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нейното нотифициране и незабавно уведомяват Комисията за това.
2. Държавите-членки осигуряват, Комисията да бъде уведомена за текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 12
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Люксембург на 28 юни 1977 година. | [
7,
8,
1,
15
] |
32007D0803 | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 6 декември 2007 година
за изменение на Решения 2005/731/ЕО и 2005/734/ЕО във връзка с удължаване на техния срок на прилагане
(нотифицирано под номер C(2007) 5887)
(Текст от значение за ЕИП)
(2007/803/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти, с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (1), и по-специално член 10, параграф 4 от нея,
като има предвид, че:
(1)
Срокът на прилагане на решения 2005/731/ЕО на Комисията от 17 октомври 2005 г. относно определяне на допълнителни изисквания по отношение на наблюдението на инфлуенца при дивите птици (2) и на Решение 2005/734/ЕО от 19 октомври 2005 г. относно установяване на мерки за биосигурност с цел намаляване на риска от пренасяне на високо патогенна инфлуенца по птиците, причинена от вирус на инфлуенца А, подтип H5N1, от птици, живеещи в дивата среда, към домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, и за осигуряване на система за ранно откриване в области с особен риск (3) изтича на 31 декември 2007 г.
(2)
Въпреки това, тъй като наскоро в Общността се появиха огнища на високо патогенна инфлуенца по птиците от подтип H5N1 сред домашни и диви птици и продължават да съществуват в трети държави, е целесъобразно да се продължи валидността на тези решения.
(3)
Решения 2005/731/ЕО и 2005/734/ЕО трябва да бъдат съответно изменени.
(4)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
В член 4 от Решение 2005/731/ЕО датата „31 декември 2007 г.“ се заменя с „31 декември 2008 г.“
Член 2
В член 4 от Решение 2005/734/ЕО датата „31 декември 2007 г.“ се заменя с „31 декември 2008 г.“
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 6 декември 2007 година. | [
0,
20,
6
] |
31993R2104 | 31993R2104
L 191/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2104/93 НА СЪВЕТА
от 22 юли 1993 година
за изменение на Регламент (ЕИО) № 1382/91 относно изпращането на данни за разтоварването на рибни продукти в държавите-членки
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 43 от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
като взе предвид становището на Европейския парламент (2),
като има предвид, че в рамките на създаването на Европейското икономическо пространство (ЕИП) управлението на пазарите в сектора на рибните продукти ще бъде подобрено, ако съществуват съгласувани статистики за разтоварените рибни продукти общо за страните от ЕИП;
като има предвид поетото задължение от страните-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) в приложение ХХI, точка 25 от споразумението за Европейското икономическо пространство, да предават на Комисията, най-късно от януари 1995 г., месечни справки за разтоварените рибни продукти в тези страни от корабите от Общността и от ЕАСТ и, по собствена инициатива, от корабите на трети страни;
като има предвид, че по причина за необходимостта от наличност на съгласувани статистики, трябва да бъдат попълнени данните предадени от държавите-членки от Общността съобразно Регламент (ЕИО) № 1382/91 (3) с тези от разтоварванията извършени от кораби на ЕАСТ и, по собствена инициатива, от корабите на трети страни;
като има предвид, че изисканите допълнителни данни обичайно се събират и третират от компетентните органи на държавите-членки на Общността;
като има предвид, че вследствие прилагането на Регламент (ЕИО) № 1382/91 са открити известен брой малки несъответствия в идентифицирането на продуктите, за които се изискват данни; като има предвид, че е желателно приемане на съгласувана форма за предаване на данните на магнитен носител,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Член 1 от Регламент (ЕИО) № 1382/91 се заменя със следния текст:
„Член 1
Всяка държава-членка предоставя на Комисията данните за количествата и средната цена на рибните продукти, разтоварени на нейна територия от риболовните кораби от Общността и от корабите на ЕАСТ за всеки календарен месец, като се съобразява с Регламент (Евратом, ЕИО) № 1588/90 на Съвета от 11 юни 1990 г. относно предоставяне на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности (4).
За нуждите на настоящия регламент, изразът „разтоварване на рибни продукти“ означава:
-
продуктите, разтоварени на брега от риболовните кораби и от други съдове от риболовната флота,
-
продуктите, разтоварени на брега от корабите на държавите-членки в пристанища извън Общността и за които се отнася документ Т2М, приложен към Регламент (ЕИО) № 137/79 на Комисията (5) и
-
продуктите, трансбордирани на кораби на трети страни от кораби на Общността и от други съдове на риболовната флота на Общността на територията на съответната държава-членка.
Държавите-членки контролират, с освен в случаите, когато са предоставени дерогации съобразно член 5, параграф 4, дали представените данни обхващат всички разтоварвания на рибни продукти, изброени в приложение I, извършени през съответния календарен месец. Могат да бъдат използвани методи на вземане на проби за оценка на максимум 10 % от теглото на улова, разтоварен през този месец. Методите са предмет на доклад съгласно член 5, параграфи 1 и 2.
Член 2
Член 4 от Регламент (ЕИО) № 1382/91 се заменя със следния текст:
„Член 4
1. Държавите-членки изпълняват задълженията си към Комисията по силата на членове 1 и 2, като предават данните на магнитен носител, чиито формат е посочен в приложение IV.
2. В случай, че държава-членка има затруднения да предаде данните на магнитен носител, тя ги предава на Комисията под формата, посочена в приложение III.“
Член 3
Приложение I, II и III на Регламент (ЕИО) № 1382/91 се заменят от тези представени в приложение А към настоящия регламент.
Приложение IV, представено в приложение Б към настоящия регламент, се добавя към Регламент (ЕИО) № 1382/91.
Член 4
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Прилага се от 1 януари 1994 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 22 юли 1993 година. | [
12,
18,
19,
6
] |
32005R0358 | 32005R0358
L 057/3
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 358/2005 НА КОМИСИЯТА
от 2 март 2005 година
относно разрешенията за употребата на някои добавки без ограничение във времето и разрешенията за нови видове употреба на добавки, които са вече разрешени за употреба при храненето на животни
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност,
като взе предвид Директива 70/524/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 г. относно добавките при храненето на животни (1), и по-специално член 3 и член 9г, параграф 1 и член 9д, параграф 1 от нея,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (2), и по-конкретно член 25 от него,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 1831/2003 предвижда издаването на разрешения за хранителни добавки, които се използват при храненето на животни в Европейския съюз.
(2)
Член 25 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 определя преходните мерки за заявленията за издаване на разрешителни за хранителните добавки за животни, които се подават съгласно Директива 70/524/ЕИО преди датата на прилагане на този регламент.
(3)
Заявленията за издаване на разрешителни за хранителните добавки, изброени в приложенията към настоящия регламент бяха подадени преди датата на прилагане на Регламент (ЕО) № 1831/2003.
(4)
Първоначалните становища на държавите-членки по тези заявления бяха дадени съгласно изискванията на член 4, параграф 4 от Директива 70/524/ЕИО и бяха изпратени на Комисията преди датата на прилагане на Регламент (ЕО) № 1831/2003. Поради това тези заявления следва да продължат да бъдат третирани в съответствие с член 4 от Директива 70/524/ЕИО.
(5)
Употребата на ензимния препарат алфа-амилаза и ендо-1,3(4)-бета-глюканаза, получаван от Bacillus amyloliquefaciens (DSM 9553) за първи път бе временно разрешена за пилета, отглеждани за угояване, с регламент (ЕО) № 654/2000на Комисията (3).
(6)
В подкрепа на заявлението за издаване на разрешение за употребата на този ензимен препарат без ограничение във времето бяха предоставени нови данни.
(7)
На 15 септември 2004 г. Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) даде благосклонно становище относно потенциала на микроорганизма, който произвежда този ензимен препарат, да отделя токсини.
(8)
Оценката показва, че са спазени условията, установени с член 3а от Директива 70/524/ЕИО за издаване на това разрешение.
(9)
Употребата на ензимния препарат ендо-1,3(4)-бета-глюканаза, получаван от Aspergillus aculeatus (CBS 589.94), ендо-1,4-бета-глюканаза, получаван от Trichoderma longibrachiatum (CBS 592.94), алфа-амилаза, получавана от Bacillus amyloliquefaciens (DSM 9553), бацилолизин, получаван от Bacillus amyloliquefaciens (DSM 9554) и ендо-1,4-бета-ксиланаза, получаванa от Trichoderma viride (NIBH FERM BP 4842), бе временно разрешена за пилета, отглеждани за угояване, с Регламент (ЕО) № 2437/2000 на Комисията (4).
(10)
В подкрепа на заявлението за издаване на разрешение за употребата на този ензимен препарат без ограничение във времето бяха предоставени нови данни.
(11)
Оценката показва, че са спазени условията, установени с член 3а от Директива 70/524/ЕИО за издаване на това разрешение.
(12)
Употребата на ензимния препарат ендо-1,3(4)-бета-глюканаза, получаван от Aspergillus aculeatus (CBS 589.94), ендо-1,4-бета-глюканаза, получаван от Trichoderma longibrachiatum (CBS 592.94), алфа-амилаза, получавана от Bacillus amyloliquefaciens (DSM 9553), и ендо-1,4-бета-ксиланаза, получаванa от Trichoderma viride (NIBH FERM BP 4842) бе временно разрешена за пилета, отглеждани за угояване, с Регламент (ЕО) № 2437/2000 на Комисията.
(13)
В подкрепа на заявлението за издаване на разрешение за употребата на този ензимен препарат без ограничение във времето бяха предоставени нови данни.
(14)
Оценката показва, че са спазени условията, установени с член 3а от Директива 70/524/ЕИО за издаване на това разрешение.
(15)
Употребата на ензимния препарат ендо-1,3(4)-бета-глюканаза и ендо-1,4-бета-ксиланаза, получавани от Trichoderma longibrachiatum (CBS 357.94) бе временно разрешена за първи път за пилета, отглеждани за угояване, с Регламент (ЕО) № 1436/98 на Комисията (5).
(16)
В подкрепа на заявлението за издаване на разрешение за употребата на този ензимен препарат без ограничение във времето бяха предоставени нови данни.
(17)
Оценката показва, че са спазени условията, установени с член 3а от Директива 70/524/ЕИО за издаване на това разрешение.
(18)
Употребата на тези четири ензимни препарата, така както те са специфицирани в приложение I, следва съответно да бъде разрешена без ограничение във времето.
(19)
Употребата на веществото „тартразин“ като оцветител за хранещите се със семена декоративни птички и малки гризачи бе временно разрешена с Регламент (ЕО) № 2697/2000 на Комисията (6).
(20)
В подкрепа на заявлението за издаване на разрешение за употребата на този оцветител без ограничение във времето бяха предоставени нови данни.
(21)
Оценката показва, че са спазени условията, установени с член 3а от Директива 70/524/ЕИО за издаване на това разрешение.
(22)
Употребата на веществото „залезно жълто FCF“ като оцветител за хранещите се със семена декоративни птички и малки гризачи бе временно разрешена с Регламент (ЕО) № 2697/2000.
(23)
В подкрепа на заявлението за издаване на разрешение за употребата на този оцветител без ограничение във времето бяха предоставени нови данни.
(24)
Оценката показва, че са спазени условията, установени с член 3а от Директива 70/524/ЕИО за издаване на това разрешение.
(25)
Употребата на веществото „патентно синьо V“ като оцветител за хранещите се със семена декоративни птички и малки гризачи бе временно разрешена с Регламент (ЕО) № 2697/2000.
(26)
В подкрепа на заявлението за издаване на разрешение за употребата на този оцветител без ограничение във времето бяха предоставени нови данни.
(27)
Оценката показва, че са спазени условията, установени с член 3а от Директива 70/524/ЕИО за издаване на това разрешение.
(28)
Употребата на веществото хлорофил меден комплекс като оцветител за хранещите се със семена декоративни птички и малки гризачи бе временно разрешена с Регламент (ЕО) № 2697/2000.
(29)
В подкрепа на заявлението за издаване на разрешение за употребата на този оцветител без ограничение във времето бяха предоставени нови данни.
(30)
Оценката показва, че са спазени условията, установени с член 3а от Директива 70/524/ЕИО за издаване на това разрешение.
(31)
Употребата на тези четири оцветителя, така както те са специфицирани в приложение II, следва съответно да бъде разрешена без ограничение във времето.
(32)
С Регламент (ЕО) № 1259/2004 на Комисията (7) се разрешава употребата без ограничение във времето на ензимния препарат ендо-1,4-бета- ксиланаза, получаван от Bacillus subtilis (LMG-15136), за пилета, отглеждани за угояване, както и временно за малки прасенца - с Регламент (ЕО) № 937/2001 на Комисията (8), за пуйки, отглеждани за угояване - с Регламент (ЕО) № 2188/2002 на Комисията (9), и за свине за угояване - с Регламент (ЕО) № 261/2003 на Комисията (10).
(33)
В подкрепа на заявлението за разширяване на разрешението за употребата на този ензимен препарат и за кокошки носачки бяха предоставени нови данни.
(34)
Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) предостави становище за употребата на този препарат, като заключението в него е, че той не представлява някакъв риск за тази допълнителна категория животни, при условията, определени в приложение III към този регламент.
(35)
Оценката показва, че са спазени условията, установени с член 9д, параграф 1 от Директива 70/524/ЕИО за издаване на разрешение за този вид употреба на този препарат.
(36)
С Регламент (ЕО) № 418/2001 на Комисията (11) се разрешава употребата на ензимния препарат 3-фитаза, получаван от Trichoderma reesei (CBS 528.94), за пилета, отглеждани за угояване.
(37)
В подкрепа на заявлението за разширяване на разрешението за употребата на този ензимен препарат и за пуйки бяха предоставени нови данни.
(38)
EFSA предостави становище за употребата на този препарат, като заключението в него е, че той не представлява някакъв риск за тази допълнителна категория животни, при условията, определени в приложение III към настоящия регламент.
(39)
Употребата на тези два ензимни препарата, специфицирани в приложение III, следва съответно да бъде разрешена временно за срок от четири години.
(40)
С Регламент (ЕО) № 1288/2004 на Комисията (12) се разрешава употребата без ограничение във времето на микроорганизма Enterococcus faecium за телета, както и временно за срок до 30 юни 2004 г., за пилета за угояване, за малки прасенца, за прасета за угояване, за свине майки и едър рогат добитък за угояване - с Регламент (ЕО) № 866/1999 на Комисията (13).
(41)
В подкрепа на заявлението за разширяване на разрешението за употребата на този микроорганизъм и за кучета и котки бяха предоставени нови данни.
(42)
ЕОБХ предостави становище за употребата на този препарат, като заключението в него е, че той не представлява някакъв риск за тази допълнителна категория животни, при условията, определени в приложение IV към настоящия регламент.
(43)
Оценката показва, че са спазени условията, установени с член 9д, параграф 1 от Директива 70/524/ЕИО за издаване на разрешение за този вид употреба на този препарат.
(44)
Употребата на този микроорганизъм, специфициран в приложение IV, следва съответно да бъде разрешена временно за срок от четири години.
(45)
Оценката на тези заявления показва, че е необходимо да се предвидят определени процедури, за бъдат защитени работниците от излагане на вредното въздействие на добавките, посочени в приложенията. Тази защита следва да бъде гарантирана от прилагането на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (14).
(46)
Предвидените по силата на настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Разрешава се употребата като добавки за храненето на животни на препаратите от групата „Ензими“, посочени в приложение I, без ограничение във времето и при условията, определени в това приложение.
Член 2
Разрешава се употребата като добавки за храненето на животни на веществата от групата „Оцветители, включително пигменти“ („Други оцветители“), посочени в приложение II, без ограничение във времето и при условията, определени в това приложение.
Член 3
Разрешава се употребата като добавка за храненето на животни на препаратите от групата „Ензими“, посочени в приложение III, временно за срок от четири години и при условията, определени в това приложение.
Член 4
Разрешава се употребата като добавка за храненето на животни на препарата от групата „Микроорганизми“, посочен в приложение IV, временно за срок от четири години и при условията, определени в това приложение.
Член 5
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 2 март 2005 година. | [
3,
17,
6
] |
32009D0956 | РЕШЕНИЕ 2009/956/ОВППС НА СЪВЕТА
от 15 декември 2009 година
за изменение на Съвместно действие 2009/131/ОВППС за удължаване на мандата на специалния представител на Европейския съюз за кризата в Грузия
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 28, член 31, параграф 2 и член 33 от него,
като има предвид, че:
(1)
На 25 септември 2008 г. Съветът прие Съвместно действие 2008/760/ОВППС (1) за назначаване на г-н Pierre MOREL за специален представител на Европейския съюз (СПЕС) за кризата в Грузия до 28 февруари 2009 г.
(2)
На 16 февруари 2009 г. Съветът прие Съвместно действие 2009/131/ОВППС (2) за удължаване на мандата на СПЕС до 31 август 2009 г., а на 27 юли 2009 г. Съветът прие Съвместно действие 2009/571/ОВППС (3) за допълнително удължаване на мандата на СПЕС до 28 февруари 2010 г.
(3)
Следва да се предвиди нова референтна финансова сума, за да се покрият разходите, свързани с мандата на СПЕС до 28 февруари 2010 г.
(4)
СПЕС ще изпълнява мандата си в ситуация, която може да се влоши и да навреди на целите на общата външна политика и политика на сигурност, определени в член 21 от Договора,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Съвместно действие 2009/131/ОВППС се изменя, както следва:
Член 5, параграф 1 се заменя със следното:
„1. Референтната финансова сума, предназначена за покриване на разходите, свързани с мандата на СПЕС за периода от 1 март 2009 г. до 28 февруари 2010 г., е 517 000 EUR.“
Член 2
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Член 3
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 15 декември 2009 година. | [
18,
9,
5,
15
] |
32005R1687 | 32005R1687
L 271/14
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1687/2005 НА КОМИСИЯТА
от 14 октомври 2005 година
за изменение на Регламент (EО) № 2869/95 относно таксите, които се заплащат на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн), по отношение на адаптирането на определени такси
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (EО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно търговската марка на Общността (1), и по-специално член 139, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
В член 139, параграф 2 от Регламент (EО) № 40/94 е установено, че размерите на таксите, които се заплащат на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (наричана по-долу „Службата“), следва да бъдат определяни на ниво, което гарантира, че нейните приходи са достатъчни да осигурят балансиран бюджет.
(2)
В средносрочна перспектива се очаква значително увеличение на приходите на службата, по-специално в резултат на заплащането на такси за подновяване на марки на Общността.
(3)
Присъединяването на Европейската общност към протокола относно Мадридското споразумение за международна регистрация на марки, одобрено с Решение 2003/793/EО на Съвета (2) (наричан по-долу „Мадридският протокол“) и администрирането на процедурата за електронна регистрация следва да опростят упоменатата процедура и да редуцират разходите за нея. По-ефективното управление на службата също следва да доведе до редуциране на разходите.
(4)
Поради това намаляването на таксите би било подходяща мярка, за да се гарантира изпълнението на изискването за балансиран бюджет, като в същото време се насърчава достъпът на потребителите до системата. Въпреки това следва да се подчертае, че наличието на незначителен излишък е винаги аргументирано, тъй като прави възможно справянето с една или повече непредвидими ситуации, както и избягването на нежелан дефицит.
(5)
Поради това би било оправдано таксите да се модифицират като обща сума от приблизително 35 до 40 милиона EUR на година. Тази сума следва да бъде разделена между таксите за заявление и регистрация, от една страна, и таксата за подновяване, от друга страна. В допълнение следва да бъде предвидена по-ниска такса за заявление, което се подава по електронен път.
(6)
Колебанията в основните индикатори следва да бъдат наблюдавани периодично, за да се гарантира балансът между приходите и разходите.
(7)
Регламент (EО) № 2869/95 на Комисията (3) следва съответно да се измени.
(8)
Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Комитета по таксите, разпоредбите по прилагането и процедурата на апелативните съвети към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн),
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (EО) № 2869/9 се изменя, както следва:
1.
Таблицата в член 2 се изменя, както следва:
a)
точка 1 се заменя със следното:
„1.
Основна такса за заявление за индивидуална марка (член 26, параграф 2, правило 4, буква a)
900“.
б)
добавя се следната точка 1б:
„1б.
Основна такса за заявление за индивидуална марка по електронен път (член 26, параграф 2, правило 4, буква a)
750“.
в)
точки 2-4 се заменят със:
„2.
Такса за индивидуална марка за всеки клас стоки и услуги след трети клас (член 26, параграф 2, правило 4, буква a)
150.
3.
Основна такса за заявление за колективна марка (член 26, параграф 2 и член 64, параграф 3, правило 4, буква a) и правило 42)
1 300.
4.
Такса за колективна марка за всеки клас стоки и услуги след трети клас (член 26, параграф 2 и член 64, параграф 3, правило 4, буква б) и правило 42)
300“.
г)
точки 7-10 се заменят със:
„7.
Основна такса за регистрация на индивидуална марка (член 45, правило 23, параграф 1, буква a)
850.
8.
Такса за индивидуална марка за всеки клас стоки и услуги след трети клас (член 45, правило 23, параграф 1, буква б)
150.
9.
Основна такса за регистрация на колективна марка (член 45, правило 23, параграф 1, буква a) и правило 42)
1 700.
10.
Такса за колективна марка за всеки клас стоки и услуги след трети клас (член 45 и член 64, параграф 3; правило 23, параграф 1, буква б) и правило 42)
300“.
д)
точки от 12 до 15 се заменят със:
„12.
Основна такса за подновяване на индивидуална марка (член 47, параграф 1, правило 30, параграф 2, буква a)
1 500.
12a.
Основна такса за подновяване на индивидуална марка по електронен път (член 47, параграф 1, правило 30, параграф 2, буква a)
1 350.
13.
Такса за подновяване на индивидуална марка за всеки клас стоки и услуги след трети клас (член 47, параграф 1, правило 30, параграф 2, буква a)
400.
14.
Основна такса за подновяване на колективна марка (член 47, параграф 1 и член 64, параграф 3; правило 30, параграф 2, буква a) и правило 42)
3 000.
15.
Такса за подновяване на колективна марка за всеки клас стоки и услуги след трети клас (член 47, параграф 1 и член 64, параграф 3; правило 30, параграф 2, буква б) и правило 42)
800“.
2.
В член 5, параграф 1, букви б) и в) се заличават.
3.
Член 8 се изменя, както следва:
a)
в параграф 1, букви б) и в) се заличават.
б)
в параграф 3, буква a), i) и буква a), iii) се заличават.
4.
В член 11, параграф 3, букви a) и б) се заменят със следното:
„a)
за индивидуална марка: 1 450 EUR плюс, когато е приложимо, 300 EUR за всеки клас стоки или услуги след трети клас;
б)
за колективна марка, както е посочено в правило 121, параграф 1 от Регламент (EО) № 2868/95 на Комисията: 2 700 EUR плюс, когато е приложимо, 600 EUR за всеки клас стоки или услуги след трети клас.“
5.
В член 12, параграф 2, букви a) и б) се заменят със следното:
„a)
за индивидуална марка: 1 200 EUR плюс 400 EUR за всеки клас стоки и услуги след трети клас, които се съдържат в международната регистрация;
б)
за колективна марка, както е назовано в правило 121, параграф 1 от Регламент (EО) № 2868/95 на Комисията: 2 700 EUR плюс 800 EUR за всеки клас стоки и услуги след трети клас, които се съдържат в международната регистрация.“
6.
В член 13, параграф 1, букви a) и б) се заменят със следното:
„a)
за индивидуална марка: 850 EUR плюс 150 EUR за всеки клас стоки и услуги след трети клас, които се съдържат в международната регистрация;
б)
за колективна марка: 1 700 EUR плюс 300 EUR за всеки клас стоки и услуги след трети клас, които се съдържат в международната регистрация.“
Член 2
Ако размерите на таксите, описани в членове 2, 11 и 12, се променят, то се прилагат следните преходни правила:
1.
Размерът на таксата за заявление за марки на Общността, включително когато е приложимо, таксите за клас, е определеният в действащия към момента на попълване на заявлението регламент в съответствие с член 25, параграф 1, буква a) или б) от Регламент (EО) № 40/94.
2.
Размерът на таксата за регистрация на марки на Общността, включително когато е приложимо, таксите за клас, е определеният в регламента, действащ към момента на изпращане на описаната в правило 23, параграф 2 от Регламент (EО) № 2868/95 нотификация.
3.
Размерът на таксата, която следва да се заплати за представянето на каквото и да е друго заявление или за инициирането на каквото и да е друго действие, е определеният в действащия към момента на плащането регламент.
4.
Размерът на таксите, предвидени в членове 11 и 12, се определя в съответствие с общите разпоредби на Мадридското споразумение относно международната регистрация на марки и протокола относно посоченото споразумение.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 14 октомври 2005 година. | [
7,
2,
15
] |
32007R1002 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1002/2007 НА КОМИСИЯТА
от 29 август 2007 година
за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 2184/96 на Съвета относно внос в Общността на ориз с произход от и идващ от Египет
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 2184/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно внос в Общността на ориз с произход от и идващ от Египет (1), и по-специално член 2 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1785/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на ориз (2), и по-специално член 10, параграф 2 и член 13, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
В Регламент (ЕО) № 196/97 на Комисията от 31 януари 1997 г. се определят подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2184/96 на Съвета относно внос в Общността на ориз с произход от и идващ от Египет (3). От влизането му в сила хоризонтални или секторни регламенти, а именно Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Комисията от 9 юни 2000 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти (4), Регламент (ЕО) № 1342/2003 на Комисията от 28 юли 2003 г. за определяне на специални подробни правила за прилагане на режима за вносни и износни лицензии в сектора на зърнените култури и в сектора на ориза (5) и Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за определяне на общи правила за управление на тарифните квоти за внос на земеделски продукти, които се управляват чрез система на лицензии за внос (6), бяха приети или изменени и следва да бъдат взети под внимание при квотата, открита от Регламент (ЕО) № 196/97.
(2)
В Регламент (ЕО) № 1301/2006 се определят по-специално подробните правила за заявленията за лицензии за внос, за статута на заявителя, както и за издаването на лицензиите. Въпросният регламент се прилага, без да засяга допълнителни условия или дерогации, установени от секторните регламенти. За по-голяма яснота следователно е необходимо да бъде адаптирано управлението на тарифните квоти на Общността за вноса на ориз с произход от Египет чрез приемане на нов регламент и отмяна на Регламент (ЕО) № 196/97.
(3)
В член 1 от Регламент (ЕО) № 2184/96 се предвижда откриването на обща тарифна квота от 32 000 тона за пазарна година за ориз, произхождащ от Египет, в рамките на код по КН 1006. Приложимото мито е посоченото в Регламент (ЕО) № 1785/2003 съгласно членове 11, 11а, 11б, 11в, 11г от него, намалено със сума, равна на 25 % от стойността на това мито. Като се има предвид възможното прилагане на различни мита, е необходимо да бъдат определени условията за прилагането на намалението с 25 %.
(4)
С оглед на доброто управление на квотата е необходимо да бъде позволено на агентите да могат да отправят повече от едно заявление за лицензия за даден квотен период и следователно да се отклонят от член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1301/2006. По същата причина е необходимо да бъдат определени конкретните правила, приложими при изготвянето на заявления за лицензии, тяхното издаване, техния период на валидност и съобщаването на информация на Комисията, както и подходящите административни мерки, за да се гарантира, че не е надхвърлен определеният обем на квотата. Във всички случаи Регламент (ЕО) № 1301/2006 ограничава срока на валидност на лицензиите до последния ден от периода на тарифната квота. Също така, за да се подобри контролът над тази квота, както и за да се опрости нейното управление, е необходимо да се постанови, че подаването на заявленията за лицензии за внос се извършва на седмична база, както и да се определи размерът на гаранцията в зависимост от рисковете.
(5)
Правилата, приложими към транспортния документ и към удостоверението за преференциален произход относно пускането в свободно обращение на продукта, са определени в протокол IV към Решение 2004/635/ЕО на Съвета от 21 април 2004 г. за сключването на Евро-средиземноморско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Арабска република Египет, от друга страна (7). Необходимо е да се определят подробни правила за прилагането на тези разпоредби във връзка с разглежданата квота.
(6)
Тези мерки е необходимо да се прилагат от началото на следващата пазарна година, т.е. от 1 септември 2007 г.
(7)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнените култури,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Годишната тарифна квота, посочена в член 1 от Регламент (ЕО) № 2184/96, е открита от първия ден на всяка пазарна година за количество от 32 000 тона ориз с код по КН 1006, с произход от и идващ от Египет.
Митата, приложими към този внос, се определят в съответствие с член 11, 11а, 11в или 11г от Регламент (ЕО) № 1785/2003, понижени с 25 %.
Квотата е с пореден номер 09.4094.
2. Прилагат се регламенти (ЕО) № 1291/2000, (ЕО) № 1342/2003 и (ЕО) № 1301/2006, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.
Член 2
1. Заявлението за вносна лицензия се отнася за количество, не по-малко от 100 тона и не повече от 1 000 тона ориз.
Във всяко заявление за лицензия се посочва количество в килограми, без десетични знаци.
2. Чрез дерогация от член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 заявителят може да представи повече от едно заявление за лицензия за квотен период. Заявителят обаче може да подава само по едно заявление за лицензия на седмица за всяка една от позициите с осемцифрено кодово обозначение в КН.
3. Заявленията за издаване на вносни лицензии следва да се подават пред компетентните органи на държавите-членки най-късно всеки петък, 13,00 часа (брюкселско време).
Член 3
1. Заявлението за лицензия и вносната лицензия съдържат следните вписвания:
а)
в клетки 7 и 8 вписванията „Египет“ и „да“ се отбелязват с хикс.
б)
в клетка 24 едно от вписванията, изброени в приложението.
2. Чрез дерогация от член 12 от Регламент (ЕО) № 1342/2003 размерът на гаранцията във връзка с вносната лицензия е равен на 25 % от размера на митата, изчислени в съответствие с член 11, 11а, 11в или 11г от Регламент (ЕО) № 1785/2003, приложими към датата на подаване на заявлението.
Гаранцията, в зависимост от случая, обаче не може да бъде по-ниска от гаранциите, предвидени съответно в член 12, букви а) и а)а от Регламент (ЕО) № 1342/2003.
3. Когато заявените в рамките на една седмица количества надхвърлят разполагаемите количества от квотата, Комисията определя съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1301/2006, най-късно на четвъртия работен ден след последния ден на подаването на заявленията, както е посочено в член 2 параграф 3 от настоящия регламент, коефициента за разпределяне на заявените количества през същата седмица и прекратява подаването на нови заявления за вносни лицензии.
Заявления, подадени за текущата седмица, следва да бъдат смятани за неприемливи.
Държавите-членки позволяват на операторите да оттеглят, в рамките на два работни дни от датата на публикуването на регламента, определящ коефициента на разпределение, заявленията за издаване на разрешителни за количества, по-малки от 20 тона.
4. Разрешителното за износ се издава на осмия работен ден след последния ден за подаване на заявления.
Чрез дерогация от член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1342/2003 разрешителното за износ е валидно от датата на действителното му издаване по смисъла на член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 до края на следващия месец.
Член 4
Пускането в свободно обращение в рамките на количествата, посочени в член 1 от настоящия регламент, зависи от представянето на транспортен документ и на удостоверение за преференциален произход, издадени в Египет и свързани с разглежданите квоти в съответствие с протокол 4 от Евро-средиземноморското споразумение.
Член 5
Държавите-членки изпращат по електронен път на Комисията:
а)
най-късно до 18 часа (брюкселско време) на първия работен ден след последния ден за подаване на заявленията за лицензии информацията, свързана със заявленията за издаване на вносни лицензии, посочена в член 11, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1301/2006, разпределена по осемцифрени кодове по КН относно общите количества, предмет на тези заявления;
б)
най-късно на втория работен ден след издаването на вносни лицензии информация, свързана с издадените разрешителни, посочена в член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1301/2006, разпределена по осемцифрени кодове по КН относно общите количества, за които са издадени вносните лицензии, както и количествата, за които заявленията за разрешителни са били оттеглени съгласно член 3, параграф 3, трета алинея;
в)
най-късно в последния ден на всеки месец общите количества, които реално са пуснати в свободно обращение при прилагането на квотата през предходните два месеца, разпределени по осемцифрени кодове по КН. Ако през един от тези месеци не са пускани никакви количества в свободно обращение, се изпраща съобщение за липса на такива количества. Това съобщение обаче не се изисква от третия месец след последния ден на валидност на лицензиите.
Член 6
Регламент (ЕО) № 196/97 се отменя.
Член 7
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 септември 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 29 август 2007 година. | [
3,
17,
18
] |
32000R1897 | 32000R1897
L 228/18
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1897/2000 НА КОМИСИЯТА
от 7 септември 2000 година
за прилагане на Регламент (ЕО) № 577/98 на Съвета относно организацията на извадково изследване на работната сила в Общността във връзка с оперативната дефиниция за безработица
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 577/98 на Съвета от 9 март 1998 г. относно организацията на извадково изследване на работната сила в Общността (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
В съответствие с член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 577/98 следва да се съставят дефиницията на променливите и списъкът от принципи за формулирането на въпросите, отнасящи се до трудовия статус.
(2)
Международната съпоставимост на статистиката на труда изисква от държавите-членки и институциите на Общността да измерват заетостта и безработицата според дефиницията за заетост и безработица на Международната организация на труда (МОТ).
(3)
Комисията се нуждае от сравними индикатори, за да наблюдава и оценява напредъка, осъществен при прилагането на Насоките за заетостта (2).
(4)
Необходима е следователно обща дефиниция за безработица във всички държави-членки и по-нататъшно хармонизиране на въпросниците за изследването на работната сила.
(5)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Статистическия програмен комитет, създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (3),
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Дефиницията за безработица е представена в приложение I към настоящия регламент.
2. Принципите за формулирането на въпросите, отнасящи се до трудовия статус, са представени в приложение II към настоящия регламент.
Член 2
1. Въпросите за трудовия статус за целите на извадковото изследване на работната сила в Общността следва да съответстват на принципите, заложени в приложение II към настоящия регламент, както и да позволяват измерването на безработицата, така както е дефинирано в приложение I.
2. Параграф 1 обаче може да не се прилага за времето, необходимо за адаптиране на извадковото изследване на работната сила. В такъв случай по време на предаването на Евростат на данните от извадковото изследване на работната сила в Общността държавите-членки посочват ясно отклоненията от дефинициите и принципите, посочени в параграф 1.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 7 септември 2000 година. | [
9,
19
] |
32008D0673 | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 13 август 2008 година
за изменение на Решение 2005/928/ЕО относно хармонизирането на радиочестотната лента 169,4-169,8125 MHz в Общността
(нотифицирано под номер C(2008) 4311)
(текст от значение за ЕИП)
(2008/673/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
С Решение 2005/928/ЕО (2) се хармонизира радиочестотната лента 169,4-169,8125 MHz в Общността.
(2)
Честотният план, съдържащ се в приложението към Решение 2005/928/ЕО, описва каналното разпределение, което следва да спазват различните приложения, работещи в съответствие с условията, определени в посоченото решение. Това канално разпределение цели да се постигне съвместимост и да се улесни съвместното съществуване на приложенията, разрешени в тези радиочестотни ленти.
(3)
Честотният план налага 12,5 kHz ширина на канала в лентата 169,4000-169,4750 MHz и 50 kHz ширина на канала в лентата 169,4875-169,5875 MHz.
(4)
Последвалите след приемането на Решение 2005/928/ЕО допълнителни проучвания на определените в това решение технически параметри показаха, че разпоредбите за каналното разпределение в лентите 169,4000-169,4750 MHz и 169,4875-169,5875 MHz се смятат за неоснователно ограничителни предвид технологичното развитие. Разрешаването на различни опции за разпределение на каналите ще увеличи гъвкавостта за потребителите да избират оптималната широчина на радиочестотната лента до 50 kHz в съответствие с изискванията за качество на конкретните приложения.
(5)
Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (СЕРТ) потвърди, че увеличаването на опциите за разпределение на каналите в тези ленти може и следва да бъде разрешено.
(6)
Поради това Решение 2005/928/ЕО следва да бъде съответно изменено. Чрез изменение на посоченото решение ще бъдат възможни канали до 50 kHz в лентите 169,4000-169,4750 MHz и 169,4875-169,5875 MHz.
(7)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по радиочестотния спектър,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Решение 2005/928/ЕО се изменя, както следва:
1.
В 4-ия ред на честотния план в приложението стойността „12,5“ на каналното разпределение (в kHz) за канали 1a, 1b, 2a, 2b, 3a и 3b се заменя с „до 50 kHz“.
2.
В 4-ия ред на честотния план в приложението стойността „50“ на каналното разпределение (в kHz) за канали 4b+5+6a и 6b+7+8a се заменя с „до 50 kHz“.
Член 2
Член 1 се прилага от 31 октомври 2008 г.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 13 август 2008 година. | [
12,
7
] |
32006R1425 | 32006R1425
L 270/4
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1425/2006 НА СЪВЕТА
от 25 септември 2006 година
за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои пластмасови чували и торбички с произход от Китайската народна република и Тайланд и прекратяване процедурата по вноса на някои пластмасови чували и торбички с произход от Малайзия
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. относно защитата срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основен регламент“), и по-специално член 9 от него,
като взе предвид предложението на Комисията и след консултации с Консултативния комитет,
като има предвид, че:
А. ПРОЦЕДУРА
1. ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА
(1)
На 30 юни 2005 г., в съответствие с член 5 от основния регламент, Комисията обяви, че с известие (известие за образуване на процедура), публикува в Официален вестник на Европейския съюз (2), образуването на антидъмпингова процедура по отношение на вноса в Общността на някои пластмасови чували и торбички с произход от Китайската народна република (КНР), Малайзия и Тайланд (разглежданите страни).
(2)
Процедурата бе образувана в резултат на жалба, подадена на 17 май 2005 г. от 29 производители от Общността на пластмасови чували и торбички, представляващи голяма част (в този случай повече от 25 %) от общото производство на пластмасови чували и торбички в Общността. Жалбата съдържаше доказателства за дъмпинг на споменатия продукт и за съществена вреда, получена в резултат от него, което бе счетено за достатъчно основание за образуване на процедура.
2. СТРАНИ, ЗАСЕГНАТИ ОТ ПРОЦЕДУРАТА
(3)
Комисията официално уведоми производителите жалбоподатели в Общността, тяхното сдружение, други производители в Общността, производители износители, вносители, доставчици и потребители, както и сдружения на потребителите, за които се знае, че са засегнати и представителите на страните износителки, за образуването на процедурата. На заинтересуваните страни бе дадена възможността да съобщят своите виждания в писмен вид и да поискат изслушване в рамките на срока, определен в известието за образуване на процедурата.
(4)
Поради големия брой известни производители износители в КНР, Малайзия и Тайланд, както и големия брой известни производители на Общността и вносители, в съответствие с член 17 от основния регламент (вижте по-долу за допълнителни подробности във връзка с извадката), в известието за образуване на процедурата бе предвидено да се направи извадка за определянето на дъмпинга и вредите.
(5)
За да даде възможност на производителите износители в КНР да представят заявление за третиране като пазарна икономика (ТПИ) или за индивидуално третиране (ИТ), ако желаят това, Комисията изпрати формуляри за исканията на производителите износители, за които е известно, че са засегнати и на властите в КНР. Около 108 дружества и групи поискаха статут за третиране като пазарна икономика (ТПИ), в съответствие с член 2, параграф 7 от основния регламент. Всичките дружества и групи, споменати по-горе, искаха също индивидуално третиране, в случай че разследването установи, че те не отговарят за условията на третиране като пазарна икономика (ТПИ). Три дружества поискаха само индивидуално третиране.
(6)
Комисията изпрати въпросници на всички страни, за които се знае, че са засегнати и за всички други дружества, които са се обадили в сроковете, изложени в известието за образуване на процедура. В допълнение към отговорите на въпросника, получени от страните, избрани в извадката на износителите, вносителите и производството на Общността, бяха получени също и отговори на въпросниците от двама търговци на дребно в Общността.
(7)
Редица страни също съобщиха вижданията си в писмен вид. На всички страни, които поискаха това в рамките на определения срок и показаха, че има конкретни основания, поради които те трябва да бъдат изслушани, бе предоставено изслушване.
(8)
Комисията потърси и провери информацията, която считаше за необходима за целите на предварителното решение за дъмпинга, получените в резултат на него вреди и интереса на Общността и извърши разследвания в помещенията на следните дружества:
Производители в Общността
-
SP Metal, Париж, Франция и свързаните с него дружества, SP Metal Biel, Сарагоса, Испания и Jet Sac SA, Ошел, Франция
-
Groupe Barbier SA, Ste Sigolene, Франция
-
Plasticos Romero SA, Murcia, Испания
-
Plasbel SA, Murcia, Испания
-
Alplast SA, Ste Marie aux Mines, Франция
Несвързани вносители в Общността
-
FIPP GmbH & Co KG и свързаното дружество DEISS GmbH & Co KG, Хамбург, Германия
Производители износители и свързани дружества в страните износителки
КНР
-
Cedo Shanghai Ltd, Шанхай
-
Chun Yip Plastics (Shenzhen) Ltd., Шенжен
-
Huizhou Jun Yang Plastics Co., Ltd.,Хуижу
-
Suzhou Guoxin Group Co., Ltd., Тайцанг
-
Wuxi Jiayihe Packaging Co., Ltd. и Wuxi Bestpac
-
Packaging Co., Ltd, Wuxi, Укси
-
Zhongshan Qi Yu Plastic Products Co., Ltd., Жонгшан
-
Weifang Lefu Plastic Products Co., Ltd., Вейфанг
-
Jinguan (Longhai) Plastics Packing Co., Ltd., Лонгхай
-
Sunway Kordis (Shanghai) Ltd. и Shanghai Sunway Polysell Ltd, Shanghai, Шанхай
-
Nantong Huasheng Plastic Products Co., Ltd., Нантонг
Малайзия
-
Dragonpak Industries (M) S/B, Джохор Бахру
-
Europlastics Malaysia S/B, Шан Алам
-
Hond Tat Industries S/B, Кланг
-
Plastic V S/B, Кланг
-
Poly Carrier Industries S/B, Кланг
-
Sido Bangun S/B, Негри Сембилан
Тайланд
-
King Pac Industrial Company Limited, Бангкок
-
Multibax Public Co., Ltd., Хонбун
-
Naraipak Co., Ltd., Бангкок
-
Sahachit Watana Plastic Industry Co., Ltd., Бангкок
-
Thai Plastic Bags Industries Co., Ltd., Накхон-патхом
Свързани вносители в Общността
-
Cedo Limited UK, Telford, Обединено кралство
-
Cedo GmbH, Mönchengladbach, Германия
-
Europackaging plc, Birmingham, Обединено кралство
-
3S's Limited, Upton-upon-Severn, Обединено кралство
-
Kordis Limited and Kordis BV, Stratford-upon-Avon, United Kingdom
3. ПЕРИОД НА РАЗСЛЕДВАНЕ
(9)
Разследването на дъмпинга обхвана периода от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г. („период на разследване“ или „ПР“). Проучването на вредите, обхвана периода от 1 януари 2002 г. до 31 март 2005 г. („разглеждан период“).
Б. ИЗВАДКА
1. ИЗВАДКА ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ ИЗНОСИТЕЛИ В КНР, МАЛАЙЗИЯ И ТАЙЛАНД
(10)
Както е посочено по-горе, с оглед на големия брой производители износители в КНР, Малайзия и Тайланд, в известието за образуването на процедурата бе предложено да бъде направена извадка в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент.
(11)
За да се даде възможност на Комисията да реши дали ще бъде необходима извадка и ако е необходима, да избере извадка, производителите износители бяха помолени да информират Комисията за себе си в срок от 15 дни от датата на започването на разследването и да предоставят основна информация за износа си и продажбите си на вътрешния пазар и имената и дейностите на всички свързани с тях дружества, участващи в производството и/или в продажбата на упоменатия продукт. Бяха проведени консултации и с властите в КНР, Малайзия и Тайланд.
(12)
Около 108 дружества и групи в КНР, 36 дружества в Малайзия и 17 от Тайланд се обадиха и предоставиха поисканата информация в дадения срок. Само 104 дружества и групи от КНР, 31 дружества от Малайзия и 14 от Тайланд, обаче, отчетоха износ за Общността през разследвания период.
(13)
Тези производители износители, които изнасяха гореспоменатия продукт за Общността по време на периода на разследването и изразиха желание да участват в извадката, се разглеждаха като сътрудничещи дружества и бяха взети предвид при избора на извадките.
(14)
Сътрудничещите производители износители представляваха около 95 % от общия износ на разглеждания продукт от КНР за Общността и 96 % от общия износ на Малайзия и 88 % от общия износ на Тайланд.
(15)
Останалите дружества бяха или търговци или производители износители без износ за Общността през разследвания период, затова за тези дружества няма да се определя дъмпингов марж.
(16)
Производителите износители, които не бяха подали информация за себе си в рамките на гореспоменатия период, се разглеждат като несътрудничещи на разслед ването.
(17)
Съгласно член 17, параграф 1 от основния регламент при избора на извадката бяха взети предвид следните критерии: размер на производителя износител по отношение на експортните продажби за Общността, както и размера на продажбите на вътрешния пазар. Бе счетено, че поради посочените по-долу причини, извадката трябва да включва достатъчен брой дружества, продаващи на вътрешния пазар. Ето защо, в извадката бяха включени редица големи експортни дружества, имащи представителни продажби на вътрешния пазар.
(18)
На тази основа Комисията първоначално избра извадки от 10 китайски производители износители, шест малайзийски производители износители и шест тайландски производители износители. Избраните дружества представляваха около 52 %, 62 % и 71 % от износа на споменатия продукт за Общността от КНР, Малайзия и Тайланд, съответно.
(19)
В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент на сътрудничещите производители износители и на властите на разглежданите страни бе дадена възможност да коментират избора на извадката.
(20)
Редица китайски износители твърдяха, че те е трябвало да бъдат включени в извадката, поради конкретни обстоятелства, отнасящи се до техните дружества: видове продукти, модел на търговската дейност, структура на разходите, или връзки с групи, базирани в Хонконг или в ЕС. Би било, обаче неприложимо, и основният регламент не изисква да се има за цел извадка, отразяваща всичките гореспоменати фактори, като се има предвид обема на информацията и наличното време за избор на извадката. Още повече, основният регламент позволява ограничаване на разследването до най-големия представителен обем на износа, който може разумно да бъде разследван в рамките на наличното време.
(21)
Един от китайските износители изтъкна аргумента, че Комисията, следва, съгласно антидъмпинговото споразумение (АДС) на СТО, е избрала износителите с най-голям обем на експортните продажби за Общността, без да се взема предвид обема на продажбите за вътрешния пазар. Член 6.10 от АДС, inter alia, предвижда, че една извадка за износители може да бъде избрана на основата на„най-големия процент от обема на износа от въпросната страна, който може разумно да бъде разследван“. Това тълкувание на член 6.10 от АДС трябва да бъде отхвърлено. Първо, в текста на член 6.10 от АДС няма нищо, което да изключва възможността за включването в извадката и на износители с представителни продажби на вътрешния пазар. Второ, целта на избирането на извадка от производители износители е да се съберат възможно най-много представителни данни, на базата, на които да може да се изчисли дъмпинговия марж. В това отношение, е от съществено значение в извадката да бъдат включени дружествата с продажби на разглеждания продукт на вътрешния пазар, за да може да се определи нормалната стойност и разходите за търговия, общите и административни разходи (ТОА) и печалбата съгласно член 2, параграфи 1-6 от основния регламент. За дружествата, за които бе установено, че отговарят на критериите за третиране като пазарна икономика (ТПИ), определянето на нормалната стойност без достатъчно информация за такива ТОА и печалбата, би било проблематично. Така, най-големият обем на износ, който може разумно да бъде разследван, трябва да включва и най-малкото достатъчен брой дружества без продажби на вътрешния пазар през ПР. В резултат, само големите експортни дружества, които също представляваха голяма част от продажбите на вътрешния пазар, бяха избрани в съответствие с член 6.10 от АДС и член 17 от основния регламент.
(22)
По време на разследването бе констатирано, че дружествата Wuxi Jiayihle Packaging Co. Ltd. и Wuxi Bestpac Packaging Co. Ltd. погрешно бяха декларирали големи количества износ на споменатия продукт за ЕО, които те самите не бяха произвели, но фактически бяха обработили за други производители износители. Поради малкия обем на техни действителни продажби на собственото им производство на споменатия продукт, дружеството бе извадено от китайската извадка. Като се има пред, обаче, че дружеството бе вече проверено, то всъщност ще получи индивидуално проучване.
(23)
Малайзийската асоциация на производителите на пластмаси изтъкна, че едно от дружествата, което не бе избрано в извадката не е отчело своите местни продажби на пластмасови торбички, реализирани от едно свързано дружество и е трябвало да бъде включено в извадката. Тъй като информацията за тази грешка в отчитането бе получена своевременно, Комисията се съгласи да включи дружеството в извадката, на местото на едно от избраните преди това дружества, което имаше по-малък обем на експортните продажби.
(24)
Бяха изпратени въпросници за попълване на 22-те първоначално включени в извадката дружества и от всички тях бяха получени отговори в определените срокове, с изключение на едно тайландско дружество, което бе избрано за извадката, но след това преустанови сътрудничеството си.
(25)
С оглед на големия брой участващи страни и ограниченото време, Комисията направи заключението, че не може да бъде предоставяно индивидуално проучване на производители износители, с оглед на прилагането на член 9, параграф 6 и член 17, параграф 3 от основния регламент, защото това би било ненужно обременяване и би попречило на срочното приключване на разследването. Съответно, Комисията информира всички сътрудничещи производители износители, че няма намерение да предоставя индивидуално проучване, ако такова бъде поискано. Още повече, такива искания не бяха получени в 40-дневния срок, посочен в известието за образуването на процедурата.
(26)
Трябва да се отбележи, че едно дружество в Китай, което не бе включено в извадката, но сътрудничеше на разследването, представи искане за промяна на името от Jiangmen Xiefeng Plastic Co. Ltd на Jiangmen Toptype Plastic Products Co. Ltd. Бяха представени доказателства, че това бе смяна на името на същото юридическо лице и следователно, иначе не е направена друга промяна в устава, структурата или собствеността на дружеството. Само по себе си, името на дружеството бе коригирано и в приложението към настоящия регламент бе записано новото име.
2. ИЗВАДКА ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ В ОБЩНОСТТА
(27)
С оглед на големия брой производители в Общността, в известието за образуването на процедурата бе предложено да се направи извадка в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент. За тази цел Комисията поиска от производителите в Общността да предоставят информация във връзка с производството и продажбите на сходния продукт.
(28)
Тридесет и четири производители от Общността предоставиха исканата в известието за образуването на процедурата информация. Общо пет дружества (три във Франция и две в Испания бяха избрани за извадката, тъй като те представляваха най-големия представителен обем на производство в Общността (около 18 %), който разумно би могъл да бъде разследван в наличното време. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент, бе проведена консултация със сдружение на производителите в Общността и те не повдигнаха никакви възражения. Всички включени в извадката производители в Общността съдействаха и изпратиха отговори на въпросниците в рамките на сроковете. Освен това, останалите производители, подали жалби и производители, подкрепящи разследването, разположени в Белгия, Дания, Франция, Нидерландия, Полша, Португалия, Испания и Обединеното кралство, надлежно предоставиха общи данни за анализа на вредите.
3. ИЗВАДКА НА ВНОСИТЕЛИ
(29)
С оглед на големия брой вносители в Общността в известието за образуването на процедурата бе предвидена извадка в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент. За тези цели Комисията поиска от вносителите да предоставят информация относно вноса и продажбите на разглеждания продукт.
(30)
Въз основа на получената информация, Комисията избра петима вносители в три държави-членки - две във Франция, една в Германия и две в Обединеното кралство. Бяха проведени консултации с две известни сдружения на вносителите. Тези вносители представляваха най-големия представителен обем на продажбите на известни вносители в Общността (около 9 %), който би могъл да бъде разумно разследван в рамките на наличното време. Двама вносители в крайна сметка оказаха съдействие и изпратиха отговори на въпросника.
4. ОПОВЕСТЯВАНЕ
(31)
Всички страни бяха информирани за съществените факти и съображения на основата, на които се базираше намерението да се препоръча налагането на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои пластмасови чували и торбички, с произход от КНР и Тайланд и прекратяването на процедурата по отношение на вноса, произхождащ от Малайзия. На тях също бе даден период, в рамките, на който да направят изявления след оповестяването на съществените факти и съображения, на базата на които се налагат окончателни мерки.
(32)
Устни и писмени коментари, представени от заинтересованите страни, бяха разгледани и където е подходящо, констатациите бяха съответно променени.
В. РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ
1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
(33)
Пластмасовите чували и торбички, изработени от полиетилен, по принцип се пласират чрез търговски обекти за търговия на дребно на потребителите, които ги използват главно за пренасяне на закупени стоки, хранителни опаковки или за изхвърляне на отпадъци от домакинствата.
2. РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ
(34)
Разглежданият продукт са пластмасови чували и торбички, съдържащи най-малко 20 % тегловни полиетилен и с дебелина, която не превишава 100 микрометъра (пластмасови торбички), с произход в КНР, Малайзия и Тайланд. Разглежданият продукт спада към кодове по КН ex 3923 21 00, ex 3923 29 10 и ex 3923 29 90.
(35)
Пластмасовите торбички се произвеждат от полиетиленови полимери чрез екструдиране с непрекъсната форма на ръкав, посредством нагнетяването на въздух, последвано от рязане и където е приложимо, от заваряване, печат и добавяне на дръжки и/или системи за затваряне. Торбичките могат да бъдат изработвани от полиетилен с няколко плътности и смесвани с други смоли или добавки. Съставът на материала оказва влияние върху такива характеристики на торбичките, като якост, трайност или способност за разграждане, които могат да бъдат изисквани за различните приложения.
(36)
По време на хода на разследването, от властите в КНР и от няколко вносители и износители бяха представени твърдения, че обхватът на разследването е твърде широк, защото включва такива позиции като торбички за носене на покупки, торби за боклук, хладилни торби, торби за плодове и зеленчуци и други позиции, които според тях имат различни физически характеристики, ценообразуване, канали за продажба, крайна употреба и възприемане от потребителя. По-конкретно, един износител и няколко вносители поискаха торбите с цип (полиетиленови торби, затварящи се с цип), да бъдат изключени от обхвата на разследването, според тях, поради разлики в суровините, производствения процес, външен вид, употреба, дистрибуция, възприемане от потребителя и цена. Друг вносител приведе подобен довод във връзка с торбичките за пари, които според него, имат някои уникални технически и физически характеристики и се произвежда само от ограничен брой дружества.
(37)
Освен това, един малайзийски износител твърдеше, че патентованата характеристика на механизма за изпразване на някои от техните торбички за носене на покупки, означаваше, че те трябва да бъдат изключени от обхвата на разследването, тъй като торбичките с тези характеристики, според него, не могат да бъдат произвеждани от производството на Общността. Тази патентована характеристика, обаче, въпреки че бе предназначена да осигури функционално предимство пред други торби за носене, не представлява достатъчна разлика във физическите характеристики, за да бъдат разглеждани въпросните торби като отделен продукт. Действително, те остават, по принцип, взаимозаменяеми с други торби за носене с или без подобни патентовани системи.
(38)
Макар че се признава, че има различни видове пластмасови торби, които са предназначени за различни приложения, включително тези споменати по-горе, разследването показа, че всички тези видове пластмасови торби, включително тези с патентовани характеристики, споделят едни и същи физически и химически характеристики: по същество, те представляват гъвкави контейнери, изработени от полиетиленово фолио, използвани за опаковане и пренасяне на стоки. Употребата на пластмасовите торби е винаги една и съща, макар че „стоките“, които се пренасят или опаковат могат да бъдат различни (например, артикули на дребно, храни, боклук). В това отношение, трябва да се отбележи, че основният регламент не изисква разследването да обхваща продукти, които са идентични във всички аспекти, например, по отношение на производствения процес, ценообразуването, каналите за продажба, употребите или възприемането от страна на потребителя. Това е по-скоро последователна практика на Комисията да изисква видовете продукти да бъдат разглеждани като един продукт, като е достатъчно те да споделят едни и същи физически, технически и/или химически характеристики.
(39)
Следователно всички различни видове пластмасови торбички, спадащи към кодове по КН ex 3923 21 00, ex 3923 29 10 и ex 3923 29 90, с произход в КНР, Малайзия и Тайланд, се разглеждат като един продукт за целта на настоящото разследване.
3. СХОДЕН ПРОДУКТ
(40)
Комисията констатира, че пластмасовите торбички, произведени и продавани на съответните вътрешни пазари в КНР, Малайзия (която служеше също като аналогична държава) и Тайланд и тези, изнасяни за Общността от разглежданите страни, както и тези произведени и продавани в Общността от производството на Общността, имат едни и същи физически, химически и технически характеристики и употреби. Ето защо, се прави заключението, че всички са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.
Г. ДЪМПИНГ
1. ОБЩА МЕТОДОЛОГИЯ
(41)
Общата методология, изложена по-долу, е прилагана за всички сътрудничещи производители износители в Малайзия и Тайланд, както и за сътрудничещите китайски производители износители, за които е дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ). Затова, представянето на констатациите относно дъмпинга за всяка от разглежданите държави описва само въпроси, които са специфични за всяка изнасяща държава.
1.1. Нормална стойност
(42)
В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент Комисията първо проучи за всеки производител износител дали вътрешните продажби на разглеждания продукт на независими клиенти бяха представителни, т.е. дали общият обем на такива продажби бе равен на или по-голям от 5 % от общия обем на съответните експортни продажби на Общността.
(43)
Комисията впоследствие идентифицира тези видове продукти, продавани на вътрешния пазар от дружествата, имащи общи представителни продажби на вътрешния пазар, които са идентични или пряко сравними с видовете, продавани за износ на Общността. Използваните критерии бяха както следва: вид на използваните суровини, размери, оцветяване, печат, затваряне, дръжки и представяне на пластмасовите торбички.
(44)
Продажбите на вътрешния пазар на конкретен вид продукт бяха считани за достатъчно представителни, когато обемът на този вид продукт, продаван на вътрешния пазар на независими клиенти по време на разследвания период, представляваше 5 % или повече проценти от общия обем на сравнимия вид продукт, продаван за износ за Общността.
(45)
Комисията впоследствие проучи дали вътрешните продажби на всеки вид пластмасови торбички, продавани на вътрешния пазар в представителни количества от всяко дружество във всяка изнасяща страна, биха могли да бъдат разглеждани като направени в обичайния ход на търговията, в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. Това бе направено посредством установяване на частта от рентабилни продажби на вътрешния пазар на независими клиенти, на всеки вид изнасян продукт по време на периода на разследването:
(46)
Когато обемът на продажбите на даден вид продукт, продаван на нетна продажна цена, равна на или по-висока от изчислените разходи за производство, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите на този вид и където средно претеглената цена на този вид е равна на или по-висока от производствения разход, нормалната стойност се базира на действителната вътрешна цена. Тази цена е изчислена като средна претеглена на цените от всички продажби на вътрешния пазар на този вид, направени по време на ПР, независимо от това дали тези продажби са били рентабилни или не.
(47)
Когато обемът на рентабилните продажби на даден вид продукт представляват 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на този вид или където средно претеглената цена на този вид е под производствения разход, нормалната стойност се базира на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като средна претеглена от рентабилните продажби само на този вид при условие че тези продажби представляват 10 % или повече от общия обем на продажбите на този вид.
(48)
Когато обемът на рентабилните продажби на даден вид продукт представлява по-малко от 10 % от общия обем на продажбите на този вид, счита се, че този конкретен вид се продава в недостатъчни количества за цената на вътрешния пазар, за да предостави подходяща база за установяването на нормалната стойност.
(49)
Когато цените на вътрешния пазар на конкретен вид продукт, продаван от производител износител, не могат да бъдат използвани за установяване на нормалната стойност, трябва да бъде приложен друг метод. В тази връзка Комисията използва конструирана нормална стойност, в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент.
(50)
Нормалната стойност бе конструирана чрез добавянето към производствените разходи за изнасяните видове на всеки износител, коригирани, където е необходимо с разумна сума за ТОА разходите и разумен марж на печалба.
(51)
Във всички случаи ТОА разходите и печалбата бяха установени в съответствие с методите, изложени в член 2, параграф 6 от основния регламент. За тази цел, Комисията проучи дали ТОА разходите и печалбата, реализирани от всеки от разглежданите производители износители на вътрешния пазар представляваха надеждни данни.
1.2. Експортна цена
(52)
Във всички случаи, където разглежданият продукт бе изнасян за независими клиенти в Общността, експортната цена бе установена в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, именно на базата на действително платените или платими експортни цени.
(53)
Където експортната продажба бе извършена посредством свързани вносители, базирани в Общността, експортната цена бе конструирана в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент, на базата на цената, по която внесените продукти бяха първо препродадени на независим купувач, надлежно коригирана за всички понесени разходи между вноса и препродажбата, както и с един разумен марж за ТОА разходите и печалбата. В това отношение, бяха използвани собствените ТОА разходи и печалбата на свързаните вносители. Маржът на печалбата бе установен на базата на наличната информация от сътрудничещите несвързани вносители.
1.3. Сравнение
(54)
Сравнението между нормалната стойност и експортната цена бе направено на базата франко завода.
(55)
За целта на осигуряването на справедливо сравнение между нормалната стойност и експортната цена, бе направено нужното отчисление под формата на корекции за разликите, влияещи върху цените и сравнимостта на цените в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. За всички разследвани производители износители, където е приложимо и оправдано, бяха дадени отчисления за разликите в транспортните разходи, океанското навло и застрахователните разходи, товаро-разтоварните разходи и разходите за спомагателни дейности, опаковъчни разходи, разходи за кредити и комисионни.
1.4. Дъмпингов марж
(56)
В съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент, дъмпинговите маржове бяха установени на базата на сравняване на средно претеглена нормална стойност по видове продукти със средно претеглена експортна цена по видове продукти, както е установена по-горе.
(57)
Дъмпинговият марж за сътрудничещи производители, които дадоха информация за себе си съгласно член 17 от основния регламент, но които не бяха част от извадката, е установен на базата на средно претеглените дъмпингови маржове на дружествата в извадката в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент.
(58)
Последователната практика на Комисията е да разглежда свързани производители износители или производители износители от една и съща група като един субект за целите на определянето на дъмпинговия марж и по този начин да установява един общ дъмпингов марж за тях. Това е така, най-вече, защото, изчисляването на индивидуални дъмпингови маржове може да насърчи заобикалянето на антидъмпинговите мерки и по този начин да ги направи неефективни като даде възможност на свързани производители износители да прокарват свой износ в Общността чрез дружеството с най-нисък индивидуален дъмпингов марж.
(59)
В съответствие с тази практика свързаните производители износители, принадлежащи към една и съща група бяха считани за един общ субект и им беше даван един общ дъмпингов марж, който се изчисляваше на база на средно претеглената стойност на дъмпинговите маржове на сътрудничещите производители в съответните групи.
(60)
За да определи дъмпинговия марж за несътрудничещите производители износители беше определено първо нивото на неоказване на сътрудничество. За тази цел обемът на износа за Общността, отчетен от сътрудничещите производители износители, беше сравняван с еквивалентната статистика за вноса на Евростат.
(61)
Тъй като нивото на сътрудничество в Малайзия и Тайланд беше високо (над 85 %), беше счетено за подходящо да се определи остатъчен дъмпингов марж за всякакви несътрудничещи производители износители във всяка от тези държави на нивото на най-високото мито, наложено на сътрудничещ износител.
(62)
По отношение на Китай трябва да се отбележи, че въпреки че като цяло сътрудничеството беше високо, трима производители износители предоставиха невярна и подвеждаща информация и по този начин бяха обявени за несътрудничещи съгласно член 18 от основния регламент, както е описано по-долу. Тъй като тези дружества съзнателно се въздържаха да сътрудничат, остатъчният дъмпингов марж за всеки несътрудничещ производител износител в КНР беше основан на наличните факти. Затова, беше счетено за подходящо остатъчният дъмпингов марж да бъде определен на нивото на най-високите маржове, установени за представителни видове, наложени на сътрудничещ износител, който не е получил статут на третиране като пазарна икономика (ТПИ) или индивидуално третиране (ИТ). Нямаше признаци, че несътрудничещите производители износители са използвали дъмпинг на по-ниско ниво.
2. МАЛАЙЗИЯ
2.1. НОРМАЛНА СТОЙНОСТ
(63)
Три дружества имаха общо представителни вътрешни продажби. Като се вземе предвид липсата на съответстващи вътрешни и вносни видове, обаче, нормалната стойност трябваше да се конструира за тези дружества в съответствие с гореизложената методология. За трите дружества без представителни вътрешни продажби, нормалната стойност трябваше също да се конструира в съответствие с гореизложената методология.
(64)
За трите дружества с представителни вътрешни продажби тяхната печалба, реализирана при нормална търговия беше използвана за конструиране на тяхната нормалната стойност, както и вътрешните ТОА на база на техните собствени вътрешни продажби.
(65)
За трите дружества без представителни продажби на вътрешния пазар беше определен размер на ТОА въз основа на средните ТОА на трите дружества с продажби на вътрешния пазар.
(66)
Тъй като само един износител от Малайзия имаше като цяло рентабилни продажби на вътрешния пазар на сходен продукт, средното ниво на печалба, постигнато за продажбите на вътрешния пазар за същата обща категория продукти, 5,5 % беше използван за конструиране на нормалната стойност за трите дружества без продажби на вътрешния пазар, в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент.
2.2. Експортна цена
(67)
Шестте производители износители реализираха експортни продажби за Общността или пряко за независими клиенти, или чрез свързани търговски дружества, намиращи се в Общността и Индонезия. Където експортната продажба се извършваше чрез свързани вносители, базирани в Общността, експортната цена беше конструирана, в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент, както е предвидено в съображение 53 от преамбюла по-горе.
2.3. Сравнение
(68)
Нормалната стойност и експортните цени бяха сравнени на база франко завода, както е описано в съображения 54 и 55 по-горе, с корекции, където е подходящо, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.
(69)
За продажбите, канализирани през Индонезия, беше приложена корекция от 3,3 % за комисионни в съответствие с член 2, параграф 10, i) от основния регламент. Размерът на комисионните се основаваше на ТОА разходите на индонезийското дружество заедно с марж на печалба от 3 %. Като се има предвид, че печалбата на индонезийското дружество беше повлияна от продажби между свързани дружества, маржът на печалба от 3 % беше определен въз основа на този постигнат от несвързан търговец.
(70)
Друг износител предяви претенция, че към техните продажни цени в Общността трябва да се добави корекция, която да отчете факта, че техния последен (след ПР) договор с крайния клиент позволява повишение на цената, да речем, за да компенсира износителя за загуби, понесени по време на ПР, поради увеличаване на суровините. Тъй като не беше приета ценова корекция по време на ПР и няма доказателства за връзка между новия договор и миналото развитие на разходите, такава не може да бъде дадена.
2.4. Дъмпингови маржове
(71)
Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената на вноса на база CIF на границата на Общността с неплатено мито, са, както следва:
-
Dragonpak Industries (M) S/B, Johor Bahru
0 %
-
Europlastics Malaysia S/B, Shah Alam
0 %
-
Hond Tat Industries S/B, Klang
4,0 %
-
Plastic V S/B, Klang
0 %
-
Poly Carrier Industries S/B, Klang
0 %
-
Sido Bangun S/B, Negri Sembilan
9,1 %
-
Сътрудничещи производители износители, невключени в извадката
7,3 %
-
Всички други дружества
9,1 %
(72)
Комисията проучи дали нивото на дъмпинг в Малайзия за цялата страна може да се покаже, че е над de minimis нивото от 2 %, както е предвидено в член 9, параграф 3 от основния регламент. Беше счетено за подходящо за тази цел да се екстраполират резултатите от извадката, включително и дружествата, неприлагащи дъмпинг, за да се определи нивото на дъмпинг за дружествата извън извадката. Размерът на дъмпинга в извадката, изразен като процент от стойността на износа от извадката на база CIF беше под 2 %. Затова, цялостният дъмпингов марж, установен за Малайзия беше под нивото de minimis. При тези обстоятелства, процедурата трябва да бъде прекратена по отношение на вноса на продукта с произход от Малайзия и не трябва да се налагат никакви мита.
(73)
Производството на Общността изтъкна, че член 9, параграф 3 от основния регламент не предвижда определянето на de minimis дъмпингов марж за цяла държава.
(74)
Това тълкувание беше отхвърлено от Комисията. Член 9, параграф 3 от основния регламент ясно посочва, че процедурата трябва да бъде прекратена, когато дъмпинговият марж е под 2 %. Тъй като процедура се открива срещу дадена държава, това се отнася конкретно за маржа, касаещ цялата държава.
(75)
Производството на Общността също твърдеше, че член 9, параграф 6 от основния регламент предвижда, че нулевите и de minimis маржове трябва да бъдат игнорирани, когато се изчислява дъмпинговото мито, прилагано по отношение на сътрудничещи производители износители извън извадката. Този член, обаче, просто установява максимално мито, приложимо към тези производители износители, когато трябва да се прилагат мита. Като се има предвид, че производители износители от Малайзия установиха, че дъмпингът представлява само незначителен дял от общия износ от Малайзия, беше счетено за подходящо, както е упоменато в съображение 72 по-горе, изчисляването за цялата страна да бъде основано на екстраполация на резултатите от цялата извадка.
3. ТАЙЛАНД
3.1. НОРМАЛНА СТОЙНОСТ
(76)
Три дружества имаха общо представителни вътрешни продажби. Като се вземе предвид липсата на съответстващи вътрешни и вносни видове, обаче, нормалната стойност трябваше да се конструира за тези дружества в съответствие с гореизложената методология. За дружествата без представителни вътрешни продажби, нормалната стойност трябваше също да се конструира в съответствие с гореизложената методология.
(77)
За тези три дружества бяха използвани вътрешните ТОА разходи на база на техните собствени продажби на вътрешния пазар. За двете дружества без представителни продажби на вътрешния пазар беше определен размер на ТОА разходите на база на средните ТОА разходи на трите дружества без продажби на вътрешния пазар.
(78)
За две от дружествата с представителни продажби на вътрешния пазар беше използвана печалбата, реализирана при нормалната търговия. За третото дружество с представителни продажби на местния пазар, тяхната собствена печалба не можеше да се използва, тъй като по-малко от 10 % от продажбите бяха извършени при нормалния ход на търговията.
(79)
Тъй като нито един износител от Тайланд нямаше общи рентабилни местни продажби, беше използван разумен марж на печалба, основан на печалбата на едно тайландско дружество по продажбите на вътрешния пазар на същата обща категория продукти, за да се конструира нормалната стойност за двете дружества без продажби на местния пазар и за едното дружество, което има по-малко от 10 % продажби на вътрешния пазар, извършени в процеса на нормална търговия, в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент.
3.2. Експортна цена
(80)
Износът на петте сътрудничещи производители износители беше направен директно за независими клиенти в Общността. Ето защо, експортните цени бяха основани на цените, действително платени или платими за разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.
3.3. Сравнение
(81)
Нормалната стойност и експортните цени бяха сравнени на база франко завода, както е описано по-горе с корекции, където е подходящо, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.
3.4. Дъмпингови маржове
(82)
Дъмпинговите маржове, изразени като процент от цената на вноса на база CIF на границата на Общността с неплатено мито, са както следва:
-
King Pac Industrial Co Ltd., Chonburi and Dpac Industrial Co., Ltd., Bangkok
14,3 %
-
Multibax Public Co., Ltd., Chonburi
5,1 %
-
Naraipak Co., Ltd and Narai Packaging (Thailand) Ltd, Bangkok
10,4 %
-
Sahachit Watana Plastic Industry Co., Ltd., Bangkok
6,8 %
-
Thai Plastic Bags Industries Co., Ltd., Nakhonpathom
5,8 %
-
Сътрудничещи производители износители, невключени в извадката
7,9 %
-
Всички други дружества
14,3 %
4. КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА
4.1. Третиране като пазарна икономика (ТПИ) и индивидуално третиране (ИТ)
(83)
При антидъмпинговите проучвания на вноса с произход от КНР, нормалната стойност се определя в съответствие с параграфи от 1 до 6 на член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент за производителите износители, за които беше установено, че отговарят на критериите, предвидени в член 2, параграф 7, буква в). Накратко и единствено за улесняване на справките, тези критерии са обобщени по-долу:
1.
бизнес решения и разходи се правят в отговор на пазарните условия и без значителна намеса от страна на държавата;
2.
счетоводната отчетност подлежи на независим одит в съответствие с международните счетоводни стандарти и се прилагат за всички цели;
3.
няма значителни деформации, пренесени от предишната непазарна икономическа система;
4.
правната сигурност и стабилност се осигурява от закони за несъстоятелност и собственост; и
5.
обмяната на валута се извършва по пазарния обменен курс.
(84)
От сътрудничещите производители износители в КНР, взети предвид за извадката, 108 поискаха статут на третиране като пазарна икономика (ТПИ) съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент и отговориха на формуляра за производители износители за кандидатстване за ТПИ в определените срокове. Три дружества кандидатстваха само за индивидуално третиране (ИТ) и върнаха формуляра за ТПИ частично попълнен, както беше поискано. За десетте проучени дружества Комисията потърси цялата информация, която счете за необходима и провери информацията, представена във формулярите за ТПИ, в помещенията на въпросните дружества.
(85)
Заключението беше, че от десетте проучени китайски производители износители седем са показали, че отговарят на петте критерия по член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент и следователно трябва да получат третиране като пазарна икономика (ТПИ), докато за един производител износител беше установено, че не трябва да получи третиране като пазарна икономика (ТПИ).
(86)
Освен това, за оставащите двама проучени китайски производители износители и за един производител износител, който не беше избран в извадката, беше установено, че са дали невярна и подвеждаща информация по смисъла на член 18 от основния регламент.
(87)
Двамата производители износители не бяха декларирали своите връзки помежду си в съответните отговори на формуляра за кандидатстване за статут за пазарна икономика и отговора на антидъмпинговия въпросник и един от тях представи фалшифицирани доказателства, за да скрие отчасти съществуващото взаимоотношение.
(88)
В този контекст трябва да се отбележи, че последователна практика на Комисията е да проучва дали група от свързани дружества отговаря като цяло на условията за третиране като пазарна икономика (ТПИ). Това е необходимо, за да се избегне канализирането на продажбите на група от дружества през една от свързаните дружества от групата с индивидуална ставка на мито и статут на пазарна икономика, ако бъдат наложени мерки. Ето защо, в случаи, където дъщерно предприятие или някое друго свързано дружество е производител и/или продавач на разглеждания продукт, всички такива свързани дружества трябва да бъдат обявени като свързани, за да се гарантира, че свързаните дружества ще получат един дъмпингов марж, ако бъдат наложени мерки. Освен това, всички свързани дружества, участващи в производството или продажбата на разглеждания продукт, трябва да дадат отговор по формуляра за кандидатстване за третиране като пазарна икономика (ТПИ), за да може да бъде направено проучване дали те също отговарят на критериите, изложени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент. Всички свързани производители ще трябва също да отговорят на въпросника.
(89)
В настоящия случай, макар че и двете дружества поотделно спазиха задължението си да представят искане-формуляр за третиране като пазарна икономика (ТПИ), свързаните дружества се опитаха да скрият своята връзка. Тъй като връзката не бе оповестена, едната от двете свързани дружества не бе разследвана заедно с другата, която бе избрана в извадката, какъвто би бил нормално случая. Информацията представена на Комисията, по този начин не позволи да бъде направено подходящо разследване на всички свързани дружества в групата. Това доведе до резултата, че не можа да бъде установено, че групата като цяло, отговаря на условията за третиране като пазарна икономика (ТПИ).
(90)
Като такива, разследваният производител износител и свързаното с него дружество, и един производител, участващ в производството и продажбата на разглеждания продукт, бяха декларирани като производители износители, които не оказват съдействие.
(91)
За другото оставащо дружество бе намерено доказателство, че то умишлено е представило информация с невярно съдържание в отговорите на въпросника, що се касае до износните продажби, както и фалшифицирани експортни фактури по време на посещението за проверка, както е описано в съображение 112. Бе счетено, че тъй като то е било обявено за износител, който не оказва съдействие, не е уместно да бъде взето решение по отношение на неговото искане за третиране като пазарна икономика (ТПИ), тъй като при настоящите обстоятелства не може да бъде изчислен индивидуален марж за това дружество.
(92)
На разглежданите производители износители и на производството на Общността бе дадена възможност да коментират горните констатации.
(93)
Китайският производител износител, споменат в съображение 85 от преамбюла, не можа да демонстрира, че отговаря на критерии 1, 2 и 3 по-горе и затова му бе отказано третиране като пазарна икономика (ТПИ). Разследването на това дружество и на свързаните с него дружества показа, че тази група включва двама производители - юридически лица, единият китайско дружество, а другият клон в Китай на хонконгска дружество-майка. Дружеството не можа да покаже, че управлението на този клон не е повлияно от китайската държава. Освен това, бизнес лицензът на китайската производствено дружество посочва, че трябва да бъде изнасян минимален процент от продукцията. Дружеството претендираше, че може да получи от местните власти разрешение да продава на вътрешния пазар, т.е. да получи неограничен бизнес лиценз. То, обаче, не можа да представи доказателства за това твърдение като нито поиска премахването на явното ограничение на бизнес лиценза, нито да бъде променен неговия устав, в който също бе включено изискване за износа. Впоследствие, бе направено заключението, че дружеството не е предоставило достатъчно доказателства, че може свободно и гъвкаво да продава в зависимост от пазарните сигнали, което да включва възможността да продава на вътрешния пазар. Това ограничение произхожда от значителната държавна намеса, т.е. бизнес лицензът, който ограничава обхвата на дейността на дружеството за експортния пазар.
(94)
Горното означава, че искането на дружеството за индивидуално третиране (ИТ) също бе отхвърлено, тъй като дружеството не отговори на критериите, предвидени в член 9, параграф 5, буква б) от основния регламент, а именно че експортните цени и количества се определят свободно.
(95)
По отношение на критерий 2, имайки предвид, че клонът на дружеството-майка в Хонконг, се управлява на парична база, се счита, че неговите сметки не отговарят на принципа на текущото счетоводно начисляване в съответствие с международните счетоводни стандарти (МСС). Освен това, липсата на разделяне на операциите на този клон от тези на другата производствено дружество хвърля сериозни съмнения върху точността на сметките, в частност, във връзка с разходите, на двете юридически лица. Ето защо, не може да се счита, че вторият критерий за третиране като пазарна икономика (ТПИ) е изпълнен.
(96)
По отношение на правата за ползване на земята и сградата на фабриката на клона, дружеството не показа ясно как са придобити, или дали те подлежат на амортизация. Ето защо, не може да се счита, че третият критерий за третиране като пазарна икономика (ТПИ) е изпълнен, имайки предвид, че дружеството не е показала, че не са извършени деформации от бившата непазарна икономическа система във връзка с правото за ползване на земята и придобиването на сградата на фабриката.
(97)
Друг китайски производител износител имаше в своя бизнес лицензия и в устава си условие, което посочваше, че 100 % от продукцията на дружеството трябва да бъде изнасяна. Като такава, дружеството подлежеше на експортно задължение по време на ПР и първоначално Комисията направи заключението, че не същата не е свободна да взема бизнес решения според пазарните сигнали и затова първият критерий за третиране като пазарна икономика (ТПИ) не е изпълнен. Това дружество, обаче, представи доказателство, че тези ограничения са били премахнати през м. март 2006 г. Дружеството също обоснова решението си да на продава на вътрешния пазар през периода до и включваш ПР, чрез предоставянето на доказателства, че това решение е взето изключително с оглед на положението на дружеството и неговите пазарни перспективи, и затова, въпреки изискването за експортните продажби, съдържащо се в бизнес лиценза, фактически, то бе свободно от държавна намеса. Имайки предвид, че бизнес лицензът на дружеството не съдържа повече изискване за експортни продажби, и че дружеството е подкрепило с доказателства свето твърдение, че очевидното ограничение е било вече излязло от действие преди неговото премахване, дружеството отговаря на първия критерий за третиране като пазарна икономика (ТПИ).
(98)
Китайското правителство и няколко износители твърдяха, че Комисията е взела само решение относно статута за третиране като пазарна икономика (ТПИ) на включените в извадката дружества, като по този начин не е разгледала исканията за третиране като пазарна икономика (ТПИ) на около 100 дружества, които не са включени в извадката. Според тяхното твърдение, Комисията е задължена да вземе индивидуални решения по отношение на представените искания за третиране като пазарна икономика (ТПИ), независимо дали даден износител е включен в извадката или не.
(99)
Трябва най-напред да бъде отбелязано, че в тази процедура Комисията бе изправена пред безпрецедентно голям брой съдействащи износители, т.е. повече от 100. На този фон, Комисията трябваше да гарантира, че разследването може да бъде извършено с наличните ресурси, в законния срок и без компрометиране на стандартите за преценка на исканията за третиране като пазарна икономика (ТПИ).
(100)
Комисията счита, че съществуващата разпоредба за извадката (член 17 от основния регламент) обхваща напълно ситуацията на дружествата, които искат да получат третиране като пазарна икономика (ТПИ). Действително, поради естеството на правенето на извадката, на износителите се отказва индивидуална оценка както в държавите с пазарна икономика, така и в преходните икономики и заключенията, до които се стига в извадката, се разпростират и за тях.
(101)
Член 17 от основния регламент предвижда общ метод за справяне със ситуации, където индивидуалното проучване вече не е възможно поради големия брой на участващите дружества, т.е. използването на представителна извадка. Няма причина, поради която този метод да не може да се прилага еднакво където големият брой участващи дружества включва голям брой дружества, искащи третиране като пазарна икономика (ТПИ).
(102)
Наистина, въпросът дали дадено дружество, включено в извадка, която е кандидатствала за и получила третиране като пазарна икономика (ТПИ)/индивидуално третиране или не, е технически въпрос и има отношение само към методологията за определяне на дъмпинговия марж. Той засяга само данните, използвани за изчисленията на дъмпинга, използват се или собствените данни на дружеството или данни на аналогичното дружество. Както във всеки друг случай на извадка, установява се средна претеглена стойност на всички дружества, включени в извадката, независимо от методологията, прилага за изчисляването на дъмпинга по отношение на всяко дружество като резултат от оценка на третиране като пазарна икономика (ТПИ)/индивидуално третиране (ИТ). По този начин, третирането като пазарна икономика (ТПИ)/индивидуалното третиране (ИТ) не трябва да пречи на прилагането на нормалните техники за правене на извадка.
(103)
Ключовото основание за извадката е да се балансират административните нужди, за да се позволи оценяването на случая в определения срок и в рамките на маржа на задължителните срокове, с индивидуализирания анализ в най-добрата възможна степен. Броят на исканията за третиране като пазарна икономика (ТПИ) в този случай бе толкова значителен, че индивидуалното проучване на исканията - както се прави понякога в други случаи, бе административно невъзможно. Ето защо, се считаше за разумно да са прилага еднакво за всички дружества, невключени в извадката, средно претеглен марж, получен в резултат от всички дружества, избрани за извадката, съгласно критериите, изложени в съображение 17 от преамбюла, без да се прави разлика между дружества, получили третиране като пазарна икономика (ТПИ)/индивидуално третиране (ИТ) или не.
(104)
Производството на Общността оспори предоставянето на третиране като пазарна икономика (ТПИ) на пет от разгледаните по-горе дружества.
(105)
Производството на Общността твърдеше, че едно от дружествата, на което бе дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ) се считаше в значителна степен като държавно дружество, и че след като е било доскоро едно от големите държавни търговски групи, все още е вероятно то да се възползва от облагодетелстваното положение по отношение на китайската държава и да бъде повлияна от нея. Производството на Общността изтъкна също, че прехвърлянето на активи от бившето държавно дружество на сегашното дружество носи потенциални възможности за пренасяне на ефекти от миналото. Комисията потвърди собствеността и структурите за контрол на това дружество и направи заключението, че от 2002 г. то се управлява от частни инвеститори, свободни от държавен контрол. Комисията проучи също прехвърлянето на активи от държавното дружество и е удовлетворена, че то е извършено съгласно условията на пазарната икономика. Не е представено доказателство, което би оспорило тези заключения. Производството на Общността твърдеше също, че тъй като дружеството се е възползвала от експортна субсидия, на нея не трябва да се дава статут за третиране като пазарна икономика (ТПИ). Размерът и характерът, обаче, на тази субсидия не оправдават отказ на третирането като пазарна икономика (ТПИ).
(106)
Във връзка с друго дружество, на което е дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ), производството на Общността изяви претенцията, че тъй като нейният износ е произведен предимно на ишлеме от горепосоченото дружество, на него трябва да бъде отказано третиране като пазарна икономика (ТПИ). Като се има предвид, обаче, че е първото гореспоменатото дружество изпълнява критериите за третиране като пазарна икономика (ТПИ), няма основания да се счита, че това дружество не изпълнява тези критерии поради договореностите за производство на ишлеме между двете дружества.
(107)
Във връзка с трето дружество, на което е дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ), производството на Общността считаше, че фактът, че на дружеството все още му предстои да реализира печалба означава, че то не може да функционира при условия на пазарна икономика. Комисията, обаче счете, че това не ненормално по време на началната фаза на започването на дейността и е съвместимо с условията на пазарната икономика. Производството на Общността твърдеше също, че фактът, че бизнес лицензът на дружеството съдържаше по време на ПР минимално експортно изискване, е несъвместим с първия критерий за третиране като пазарна икономика (ТПИ). Комисията, обаче, счита че това не бе равнозначно на валидна забрана по време на ПР. Първо, защото забраната бе премахната в бизнес лиценза за 2005 г. и второ защото процентът на експортните продажби бе винаги значително над прага, посочен в стария бизнес лиценз, което показва, че забраната в бизнес лиценза бе вече остаряла. Накрая, производството на Общността твърдеше, че една одиторска забележка относно оценката на суровини от това трето дружество означава, че неговите сметки не са надеждни. Комисията, обаче, счита, че фактът, че одиторът е направил тази забележка, и че дружеството е взело мерки да коригира ситуацията, потвърждава, че неговите сметки са одитирани от независим одитор и са надеждни.
(108)
Във връзка с четвърто дружество, на което бе дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ), производството на Общността изяви претенция, че е има държавна намеса в трудовата политика на дружеството, тъй като местната администрация е одобрила използвания трудов договор. Това одобрение, обаче, бе за структурата на модела на договора, а не за неговите конкретни условия. Като такова, то не се считаше за държавна намеса.
(109)
Накрая, производството на Общността оспори даването на третиране като пазарна икономика (ТПИ) на петото дружество, чийто устав съдържаше по време на ПР условие, че цялото производство трябва да бъде изнасяно. Това дружество, обаче продаваше разглеждания продукт на китайския вътрешен пазар както преди така и по време на ПР. През 2005 г., дружеството премахна всякакви ограничения от устава си и при тези обстоятелства няма основание за отказване на даването на третиране като пазарна икономика (ТПИ).
(110)
Двамата китайски производители износители, споменати в съображения от 87 до 90 от преамбюла, които бяха обявени за неоказващи съдействие, възразиха срещу заключенията на службите на Комисията, че те трябва да бъдат третирани като неоказващи съдействие и трябва да им се откаже третиране като пазарна икономика (ТПИ). Дружествата, обаче не предоставиха убедително обяснение или елемент, които биха опровергали доказателството, което е на разположение на Комисията и бе събрано по време на посещенията за проверки на место в помещенията на една от дружествата. Затова бе потвърдено, че те трябва да бъдат третирани като производители, които не оказват съдействие на тази процедура и съответно им бе отказано третиране като пазарна икономика (ТПИ).
(111)
Бе проведена консултация с Консултативния комитет и пряко засегнатите страни бяха съответно информирани. Главните аргументи, повдигнати от износители и от производството на Общността, вече бяха разгледани по-горе.
4.2. Неоказване на съдействие от дружества за разследването
(112)
От Комисията бяха получени различни твърдения във връзка с дружеството, описана в последната част на съображение 86 от преамбюла, които поставиха под въпрос валидността на информацията, получена от Комисията по време на разследването на место, в тяхното искане за третиране като пазарна икономика (ТПИ) и в отговора им на въпросника. Тези твърдения бяха проверени и бе установено действително, че експортните фактури, представени по време на проверката на место трябва да са били манипулирани, за да се претендира за значително по-висока експортна цена.
(113)
На дружеството бе представено доказателство, което оспорваше виждането, че това е достатъчно да се счита дружеството като несътрудничещо на разследването съгласно член 18 от основния регламент. То, обаче не можа да обясни разликата между тези документи, и от само себе си, бе потвърдено, че то трябва да бъде третирано като неоказващо съдействие на тази процедура. Действително, имайки предвид естеството на неоказването на съдействие, т.е. представянето на информация с невярно съдържание и фалшифицирането на документи, както и моментът, когато това бе установено, т.е. към самия край на разследването, информацията, представена от това дружество трябва да бъде изцяло отхвърлена, тай като не може да се изключи, че друга представена информация и документи не са също така засегнати от подобно поведение.
4.3. Нормална стойност
4.3.1. Определяне на нормална стойност за производители износители, на които е дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ)
(114)
Три от седемте дружества, на които бе дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ) има общо представителни продажби на вътрешния пазар. Имайки предвид, обаче, липсата на съответстващи вътрешни и експортни видове, нормалната стойност трябваше да бъде конструирана за тези дружества в съответствие с гореизложената методология. За останалите четири дружества без представителни продажби на вътрешния пазар, нормалната стойност трябваше също да бъде конструирана в съответствие с методологията, изложена по-горе.
(115)
За трите дружества с представителни продажби на вътрешния пазар, бе използвана печалбата им реализирана по време на обичайния процес на търговия, както и разходите за продажби на вътрешния пазар, общите и административни разходи на базата на техните собствени продажби на вътрешния пазар.
(116)
За четирите останали дружества, на които бе дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ), които нямаха представителни продажби на вътрешния пазар, размерът на ТОА разходите бе определен на базата на средните ТОА разходи на трите дружества с представителни продажби на вътрешния пазар.
(117)
Тъй като само един китайски производител износител, на който бе дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ), имаше общи рентабилни продажби на вътрешния пазар на сходен продукт, бе използван разумен марж на печалбата, базиран на печалбата на това единствено дружество от продажбите на вътрешния пазар на същата обща категория продукти, за конструиране на нормалната стойност за четирите дружества без продажби на вътрешния пазар, в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент.
4.3.2. Определяне на нормалната стойност за производители износители, на които не е дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ)
а) Държава-аналог
(118)
Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент в икономиките в преход, нормалната стойност за производители износители, на които не е даден статут за третиране като пазарна икономика (ТПИ) трябва да бъде установена въз основата на цената или конструираната стойност в държава-аналог.
(119)
В известието за образуване на процедурата Съединените щати бяха предложени като подходяща държава-аналог за целта на установяването на нормалната стойност за КНР. Комисията покани всички заинтересувани страни да коментират това.
(120)
Различни заинтересувани страни представиха коментари, предлагайки Малайзия, Тайланд, Индонезия или Индия като държава-аналог. Вече имаше на разположение информация във връзка с производители в Малайзия и Тайланд чрез тяхното съдействие при това разследване. Освен това, бе установена връзка с други известни дружества в Съединените щати, Индонезия и Индия, с оглед да се определи дали тези държави могат да бъдат използвани като държави-аналог. Само едно дружество в Съединените щати и две дружества в Индия показаха своята готовност да окажат съдействие, от тези производители не бяха получени отговори на въпросниците.
(121)
При отсъствието на съдействие от дружества в други възможни държави-аналог, бе проучено дали Малайзия е подходяща за това. Бе констатирано, че Малайзия има представителен вътрешен пазар, където се произвеждаше и продаваше широка гама от видове на разглеждания продукт и големият брой доставчици осигуряваше достатъчно ниво на конкуренция. Разследването установи, че в обичайния ход на търговията се извършваха значителни продажби на вътрешния пазар от трите съдействащи производители износители включени в извадката в Малайзия.
(122)
След оповестяването от Комисията на документа с информация, който предлагаше Малайзия като държава-аналог, производството на Общността представи твърдението, че Комисията трябва да използва САЩ като държава-аналог, имайки предвид малкия вътрешен пазар в Малайзия и прилаганите високи импортни мита, в сравнение с тези на Съединените щати.
(123)
Този довод бе отхвърлен, имайки предвид значителните продажби на вътрешния пазар в Малайзия на разглеждания продукт. Освен това, бе установено, че макар, че импортните мита в Малайзия да бяха високи (30 %), вносът от държавите-членки на ASEAN, който бе значителен, се ползваше от преференциална тарифа (5 %), която бе в съответствие с митата в САЩ. Трябва също да се отбележи, че въпреки най-големите усилия, положени от Комисията, не бе предложено съдействие от страна на някой американски производител на разглеждания продукт.
(124)
Имайки предвид липсата на съдействие от страна дружествата в САЩ, Индия и Индонезия и установяването, че няма дъмпинг от Малайзия, бе решено да се използва Малайзия като държава-аналог за КНР.
б) Нормална стойност
(125)
В съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, нормалната стойност за оказващия съдействие производител износител, на който не е даден статут за третиране като пазарна икономика (ТПИ) бе установена въз основата на проверена информация, получена от производителя в аналоговата държава, т.е. на базата на цените, платени или платими на вътрешния пазар на Малайзия, видове продукти, за които се установи, че са изработени в обичайния процес на търговията, в съответствие с гореизложената методология. Когато е необходимо, тези цени бяха коригирани, за да се гарантира справедливо сравнение с тези видове продукти, изнасяни за Общността от китайските разглеждани производители.
(126)
В резултат, нормалната стойност бе установена като среднопретеглена цена на продажбите на вътрешния пазар, в обичайния ход на търговията, на несвързани клиенти от съдействащи производители в Малайзия с представителни продажби на вътрешния пазар.
4.4. Експортна цена
(127)
Китайските експортни производители извършваха експортни продажби за Общността или директно на независими клиенти или чрез търговски дружества, намиращи се в Хонконг и в Общността. Експортните цени се определяха посредством използването на общата методология, разгледана по-горе. За продажбите, канализирани през свързани търговски дружества в Хонконг, се прилагаше корекция за комисионни възнаграждения в съответствие с член 2, параграф 10, буква i) от основния регламент, където бе показано, че тези свързани търговски дружества изпълняваха задълженията на комисионен агент. Размерът на комисионното възнаграждение се базираше на ТОА разходите на търговското дружество и се използваше марж на печалба от 3 % на базата на информацията, събрана от несвързани търговци в Хонконг.
4.5. Сравнение
(128)
Нормалната стойност и експортните цени бяха сравнявани на база франко завода, както е описано по-горе, с корекции, където е уместно, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.
(129)
Един от китайските производители предяви претенция за корекция по член 2, параграф 10, буква г) от основния регламент, съответстващ на пазарната стойност на разликата в нивата на търговия между експортните продажби и някои продажби на вътрешния пазар. Сумите, за които бе предявена претенция от дружеството, не можеха да бъдат доказани чрез съответната разлика в ценовите нива на вътрешния пазар и затова корекцията не бе дадена.
4.6. Дъмпингови маржове
(130)
Дъмпинговите маржове, изразени като процент от импортната цена на база CIF граница на Общността с неплатено мито, са, както следва:
-
Cedo (Shanghai) Limited and Cedo (Shanghai) Household Wrappings Co., Ltd, Shanghai
7,4 %
-
Chun Yip Plastics (Shenzhen) Ltd., Shenzhen
14,8 %
-
Huizhou Jun Yang Plastics Co., Ltd., Huizhou
4,8 %
-
Jinguan (Longhai) Plastics Packing Co., Ltd., Longhai
5,1 %
-
Sunway Kordis (Shanghai) Ltd. and Shanghai Sunway Polysell Ltd, Shanghai
4,8 %
-
Suzhou Guoxin Group Co. Ltd, Suzhou Guoxin Group Taicang Yihe Import & Export Co., Ltd, Taicang Dongyuan Plastic Co., Ltd and Suzhou Guoxin Group Taicang Giant Packaging Co., Ltd, Taicang
7,8 %
-
Zhong Shan Qi Yu Plastic Products Co., Ltd., Zhongshan
5,7 %
-
Изнасящи производители, включени в извадката, на които не дадено индивидуално третиране (ИТ) и съдействащи производители износители, които не са включени в извадката
8,4 %
-
Wuxi Jiayihe Packaging Co., Ltd и Wuxi Bestpac Packaging Co., Ltd, Wuxi (не са част от извадката)
12,8 %
-
Всички други дружества
28,8 %
(131)
Дъмпинговият марж за сътрудничещото дружество в извадката, на която не бе дадено третиране като пазарна икономика (ТПИ) или индивидуално третиране (ИТ), се изчисляваше както е показано по-горе, за целите на изчисляването на средния дъмпингов марж за цялата извадка. Това дружество, обаче няма да получи индивидуална митническа ставка, както е описано в съображение 227 от преамбюла, тъй като не и е даден статут на третиране като пазарна икономика (ТПИ) или индивидуално третиране (ИТ).
Д. ВРЕДИ
1. ПРОИЗВОДСТВО В ОБЩНОСТТА
(132)
Разглежданият продукт се произвежда в Общността от стотици производители. Отрасълът е много фрагментиран и обхваща главно малки и средни дружества.
(133)
При изчисляването на производството в Общността, по време на ПР, приблизителното потребление в Общността, прогнозирано както е обяснено в съображения 158 и 159 от преамбюла, бе взето като начална точка. Вносът в Общността, както е регистриран то Евростат, бе изваден от стойността на потреблението. Получената в резултат стойност бе коригирана, където е необходимо, на базата на информацията, представена от националната асоциация на производителите. Това количество, впоследствие бе намалено с количествата на производството на дружествата, които не са включени в дефиницията за производството на Общността, както се посочва в съображение 153 от преамбюла. Резултатът от изчислението на цялото производство в Общността възлизаше на 1 175 000 тона.
(134)
Някои производители износители, вносители и търговци на дребно твърдяха, че процентът на производството в Общността, по отношение на общото производство в Общността бе под 25 % и следователно процедурата трябва да бъде прекратена поради липса на подкрепа за случая. Това твърдение се основаваше на довода, че съгласно един голям доставчик на сведения за търговския пазар - AMI (3), на приблизителното количество на екструдирано полиетиленово фолио, използвано за производството на сходен продукт, се пада по-голямата част от обема на производството в Общността, използван при оценяването на подкрепата.
(135)
AMI предоставя определена информация във връзка с отрасъла на полиетиленовото фолио в своите два доклада, по-долу, упоменати от някои страни:
-
екструдери за полиетиленово фолио, Шесто издание (ISBN 1 904188 12 5) и
-
отрасъл на полиетиленовото фолио в Европа, Седмо издание (ISBN 1 904188 17 6)
(136)
По искане на Комисията, AMI даде разрешение за възпроизвеждане на откъси от гореспоменатите доклади. Трябва да се отбележи, че в „Съобщението от издателя“ към тези доклади, AMI споменава, че „не се поема никаква правна отговорност за грешки или пропуски в тази информация, независимо дали тези грешки или пропуски са получени в резултат на небрежност, по случайност или поради някаква друга причина или не, и не поема отговорност по отношение на позицията на някоя от упоменатите фирми и дружества“. Освен това, Разрешението за възпроизвеждане на информацията, съдържаща се в гореспоменатите доклади бе получено само при условията на следния специфичен отказ от отговорност: „(AMI) няма да отговаря за каквото и да е погрешно тълкувание на нашата информация от страна на който и да е от координаторите на отрасъла, които са влезли във връзка с (Комисията) или действително, тълкувание, включено (AMI) в данните от Европейската комисия“.
(137)
Трябва да се отбележи, че въпреки че AMI предоставя определена информация във връзка с отрасъла на полиетиленовото фолио в двата доклада, упоменати по-горе, то не представя никакво приблизително изчисление за размера на пазара на разследвания продукт в Общността, като такъв. Докладите на AMI предвиждат следните крайни приложения за екструдираното полиетиленово фолио (4), както следва:
Продуктова група
% от крайните приложения на полиетиленовото фолио
i)
Coex/ламиниращо фолио
8,2 %
ii)
Други видове фолио
6,8 %
iii)
Свиваемо фолио
13,8 %
iv)
Стреч фолио
14,4 %
v)
Селско стопанство/строителство
8,0 %
vi)
Фолио на рула
15,3 %
vii)
Чували за тежки приложения
7,5 %
viii)
Чували за боклук
5,8 %
ix)
Торбички за покупки
8,3 %
x)
Други видове торбички/чували
11,9 %
Общо
100 %
(138)
Докладите на AMI (5) не определят точните методи за изчисляване на данните за производството или потреблението на суровини. В докладите се предвижда, че потреблението на полиетилен за екструдиране на фолио в Европа, както е определено в съображение 139 от преамбюла, би трябвало да бъде 7 699 000 тона през 2004 г. Когато споменават производство, AMI има предвид данни за количествата материали, вложени в производството, които както е показано от разследването, обикновено, представляват количеството полиетилен, обработен посредством екструдер. По отношение на производството на чували и торбички, тази стойност на количествата материали, вложени в производството съдържа количества на промишлени отпадъци (обрезки, отпадък, получен при започването на производството и друго екструдирано фолио с по-ниско качество), които, всъщност се подават като вторична суровина за преработка в процеса. Ето защо, преработката на тези отпадъци, би довела до повторно отчитане, защото определени количества от първоначалните суровини, които се използват за първи път, се включват в процеса на екструдирането повече от един път.
(139)
AMI изразява всички данни за производството като проценти, представляващи приложения за крайна употреба на потреблението на полиетилен за екструдиране на фолио в Европа. Географският обхват на доклада покрива Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Бенелюкс (Белгия, Нидерландия и Люксембург), скандинавските страни (Дания, Финландия, Норвегия и Швеция), Испания, други държави в Западна Европа (Австрия, Ирландия, Гърция, Португалия, Швейцария) и държави в Централна Европа (Полша, Унгария, Чешката република и Словашката република) (6). Докладът не обхваща Естония, Латвия, Литва, Малта и Кипър от държавите-членки, но обхваща Швейцария, Норвегия и Румъния, които не попадат в обхвата на настоящото разследване.
(140)
Тай като данните на AMI обхващат географски регион, различен от този на Общността, трябваше да бъде установено първо потреблението на полиетилен за екструдиране в Общността. В това отношение, двама доставчици на полиетиленова смола в Общността представиха данни, че полиетиленовата смола за екструдиране на фолио бе в диапазона между 6 100 000 и 6 500 000 тона в Общността през 2004 г. Ето защо, посочените по-долу количества са изчислени чрез използването на този диапазон на потреблението.
(141)
Страните, посочени в съображение 134 твърдяха, че категории vii), viii), ix) и x) от категориите, изброени по-горе в съображение 137 трябва да бъдат включени изцяло или частично в разглеждания продукт.
(142)
Изглежда е ясно, че категорията „торбички за покупки“ спада към разследвания продукт на базата на физическите си характеристики, представляваща 8,3 % (т.е. от 506 300 до 539 500 тона) от крайните употреби. Също обаче е вероятно, част от чувалите за боклук, представляващи общо 5,8 % (т.е. от 353 800 до 377 000 тона) от крайните употреби, да се попада под това определение, защото чувалите за боклук е вероятно да включват чували с дебелина по-голяма от 100 микрона и така част от тази категория да бъде изключена от дефиницията.
(143)
Някои страни твърдяха, че до 65 % от категорията, наричана „фолио на руло“, представляващи 15,3 % (4) на общото количество крайни употреби попада под дефиницията на разглеждания продукт. В тази връзка се напомня, че самите AMI споменават тази категория, като съдържаща употреби „като фолио за опаковане на пране, фолио за опаковане на тоалетна хартия, салфетки и дамски превръзки и фолио с общо защитно повърхностно приложение“. Трябва да се отбележи, че споменатите приложения за крайна употреба се определят като „фолио“ и по този начин не попадат под категорията на торбичките и чувалите. Освен това, проверките на место, направени в хода на разследването в помещенията на седем производствени завода на пет производители в Общността в две държави показа, че фолиото на рула, екструдирано външно, не се използва в производството на сходния продукт. Освен това, посещенията за проверка, извършени в помещенията на 21 производители износители в трите разглеждани държави не дадоха доказателства в подкрепа на твърдението, че фолиото на рула, екструдирано външно, се използва в производството на разглеждания продукт. Въз основа на горепосоченото, аргументът, че голяма част от категорията „фолио на рула“ трябва да бъде включено в производството на сходния продукт в Общността трябваше да бъде отхвърлен.
(144)
От някои страни се твърдеше също, че приложението за крайна употреба, определено в доклада като „други торбички/чували“, представляващо 11,9 % (7) от общото количество на крайните употреби, трябва да бъде включено в данните за производството в Общността. Трябва да се отбележи, че тези страни не трябва да представят доказателства за това твърдение по отношение на количествата. Тази категория се отчита като „друго фолио“ в „Ръководството на AMI за отрасъла на производството на полиетилен в Европа“ в техните данни за конкретните държави и не се определя като торбички или чували на това ниво. Макар, че е неясно кои продукти са включени от AMI в категорията „други торбички/чували“, най-малкото тези продукти, които не попадат в описанието на продукта, трябва да бъдат изключени от оценката. В това отношение, според някои страни, категорията „други торбички/чували“ включва също фолио, използвано за „опаковки FFS“ за храни или „опаковки от вида: формоване, напълване и запечатване“, който представлява вид опаковане, при който торбичката се формова, напълва и запечатва в един цялостен процес Оборудването за процеса на формоване, напълване и запечатване, обикновено е напълно автоматично. Този продукт не се продава като торбички или чували,нито вносът на този продукт спада към кодове по КН 3923 21 00, 3923 29 10, 3923 29 90. Имайки предвид, че изчисленията на заинтересуваните страни във връзка с разглеждания продукт в тази група, варираха между 15 % и 100 % и не бяха подкрепени с доказателства, не бе възможно да се направи точна оценка за това, каква част от тази група трябва да бъде включена в разглеждания продукт. Ето защо, с оглед на факта, че липсваше каквато и да е доказана информация в тази връзка, бе счетено за разумно да се включат 50 % от тази продуктова категория за целите на това изчисление. Така, полученото в резултат производство в тази група ще бъде в обхвата от 363 000 до 387 000 тона.
(145)
Някои страни твърдяха, че за производството на сходния продукт трябва да се използва до 1 милион тона рециклиран материал. Според AMI, приблизително 1 милион тона (5) оползотворен отпадъчен материал трябва действително да се използва в екструдирането на полиетилен. AMI не посочват в кои конкретни продуктови категории може да бъде разпределено това производство. Освен това, проверките на място показаха, че на пазара има много ограничено предлагане на рециклиран материал след потреблението, макар че промишления отпадък, създаден в производствения процес се рециклира ефективно. В това отношение, трябва да се отбележи, че промишления отпадък вече е включен в данните за производството, когато се използва като суровина за първи път и по този начин всяко включване на това количество в производството би довело до двойно отчитане. Разследването показа, че рециклираният материал след потреблението се използва главно за производство на чували за боклук. Някои страни твърдяха, че до 25 % от суровините на тази категория сходен продукт, е рециклиран материал след потреблението. На базата на тази информация, получена от заинтересуваните страни, това може да възлиза до 20 % от производството на тези торби. Тъй като това количество вече не е включено в приблизителното изчисление на AMI за крайната употреба на този продукт, това количество трябва да бъде добавена най-отгоре на оценката на това производство. Затова, бе направена съответна корекция от 20 % на количеството чували за боклук в допълнително производство на разглеждания продукт в диапазона от 88 000 до 94 000 тона.
(146)
Полученото в резултат общо количество на производството, на базата на съображенията, представени в съображения от 135 до 145 от преамбюла, е в диапазона от 1 311 000 до 1 398 000 тона от разглеждания продукт. Тази оценка, обаче съдържа торби за боклук и трябва да се напомни, че някои чували за боклук могат да бъдат с дебелина по-голяма от 100 микрона и по този начин да попаднат извън определение за продукта.Затова този диапазон представлява по-скоро надценено количество на производството.
(147)
За да се изчисли производството в Общността, производството на дружествата, изключено от производството на Общността, представляващо 119 000 от производството, трябва да бъде извадено от горните цифри. В резултат се получава производство в Общността в диапазона от 1 193 000 до 1 279 000 тона производство на разглеждания продукт. Оценката на производството в Общността при образуването на процедурата, възлизаща на 1 240 000 тона попада в диапазона на това изчисление и 25 процентовия праг във връзка с подкрепата за случая се изпълнява до горната граница на диапазона.
(148)
Горният анализ ясно показва, че информацията посочена от някои страни, спомената по-горе в съображение 134 не е такава, че да подкопае оценката на производството на разглеждания продукт в Общността, изготвена от Комисията, което у упоменато в съображение 150 от преамбюла.
(149)
Въз основа на горното, доводите във връзка с липсата на подкрепа за случая, приведени от тези страни, трябваше да бъдат отхвърлени.
2. ДЕФИНИЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА
(150)
На етапа на образуването на процедурата, общото производство на 29-те производители в Общността, подали жалби, представляваше 331 500 тона, т.е. 26,7 % по отношение на общото производство в Общността от 1 240 000 тона, измерено на етапа на образуването на процедурата. Общото производство на производителите в Общността, което се противопоставяше на процедурата възлизаше на по-малко от половината от гореспоменатия размер на подкрепата.
(151)
Освен това, се отбелязва, че други 21 дружества с общо производство от 302 000 тона, подкрепиха жалбата на етапа на образуването на процедурата. Така, общо, жалбата бе подкрепена от производители в Общността, представляващи повече от 50 % по отношение на общото производство в Общността от 1 240 000 тона.
(152)
По време на разследването, пет от подалите жалби производители в Общността не оказаха съдействие на разследването. В същото време седем други производители подкрепящи процедурата, оказаха съдействие на разследването.
(153)
Други три дружества бяха изключени от дефиницията на производството на Общността и по този начин тяхното производство не бе включено в производството на производството на Общността, като едно дружество внасяше значителни количества от неговия свързан износител в Китай, а две други дружества внасяха значителни количества във връзка с тяхното производство в Общността от разглежданите държави. Четвърто дружество, което се противопостави на процедурата, и което не оказа съдействие на разследването като производител в Общността, бе също изключено от дефиницията на производството на Общността, тъй като имаше свързан производител износител в една от разглежданите държави и внасяше значителни обеми от разглеждания продукт в Общността във връзка с неговото производство в Общността.
(154)
Някои страни предявиха претенция, че дружеството, което опонираше процедурата - British Polyethylene Industries plc (BPI) бе изключено от дефиницията на производството на Общността и с това и от общото производство в Общността, при което друго дружество, подкрепящо процедурата - Cedo Ltd, бе включено, макар че двете дружества да бяха в подобна ситуация, тъй като и двете имаха производство в Общността и в разглежданите държави. За тази цел, трябва да се отбележи, че двете дружества бяха третирани равнопоставено и двете дружества бяха изключени на базата на основанията, изложени в съображение 153 от преамбюла.
(155)
Някои страни твърдяха, че двама от включените в извадката производители в Общността трябва да бъдат изключени от дефиницията на производството на Общността, тъй като те внасяха значителни количества от разглеждания продукт, произхождащ от КНР и Тайланд. В това отношение, трябва първо да се отбележи, че, имайки предвид, че действително е отдавнашна практика внасящите производители в Общността да бъдат изключвани от производството на Общността, ако са защитени от дъмпинг или имат изгода от него, те не се изключват, ако се установи, че производителите в Общността са били принудени да прибягнат временно и много ограничено до внос, поради ситуация на спад на цените на пазара на Общността. В този случай, общият внос на тези две дружества по време на ПР представляваше 1 % и 0,1 % от съответното тяхно общо производство. Имайки предвид малките въпросни количества, двамата производители в Общността могат да се считат за част от дефиницията на производството на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент. На тази база, аргументът бе отхвърлен.
(156)
24-те производители в Общността, подали жалба и седемте други производители, които съдействаха на разследването, се считат следователно, че съставляват производството на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент. Като цяло, тези дружества представляват приблизително 358 000 тона или 31 % от производството в Общността, измерено по време на разследването.
(157)
Отбелязва се, че други девет дружества, представляващи 57 000 тона от производството, изразиха своята подкрепа за разследването, обаче тези дружества не успяха да съдействат напълно на разследването и по този начин не бяха включени в дефиницията на производството на Общността.
3. ПОТРЕБЛЕНИЕ В ОБЩНОСТТА
(158)
Видимото потребление в Общността бе установено въз основата на данните, докладвани в жалбата подадена от жалбоподателя. Като база бе взета пазарната информация на жалбоподателя за различните пазари и данните, получени от пазарната информация, предоставена от две търговски агенции. Информацията, събрана във връзка с пазара в Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия и Испания бе използвана след това за екстраполация на потреблението на Общността в останалите държави-членки.
(159)
Въз основата на горния анализ, потреблението на Общността се увеличи през разглеждания период с 6 % от началото на разглеждания период, т.е. от 1 582 000 тона през 2001 г. на 1 674 000 тона през ПР. Подробните данни, изразени в тонове, са както е посочено в таблицата по-долу:
Потребление
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
1 000 тона
1 582
1 618
1 653
1 670
1 674
Индекс
100
102
104
105
106
Източник: Жалба
4. ВНОС ОТ РАЗГЛЕЖДАНИТЕ ДЪРЖАВИ
4.1. Кумулативна оценка на ефектите на разглеждания внос
(160)
Комисията проучи дали вноса на някои пластмасови чували и торбички, произхождащи в разглежданите държави трябва да се оценява кумулативно в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент. Този член предвижда, че ефектите от вноса от две или повече държави, които са обект едновременно на антидъмпингови разследвания, трябва да бъдат оценявани кумулативно само ако се определи, че (а) маржът на дъмпинга, установен във връзка с вноса от всяка държава е повече от de minimis, както е определено в член 9, параграф 3 от основния регламент и че обемът на вноса на всяка държава не е незначителен и (б) кумулативна оценка е подходяща в контекста на условията на конкуренция между внесените продукти и условията на конкуренция между внесените продукти и сходния продукт в Общността.
(161)
Тъй като за общия дъмпингов марж за Малайзия бе установено, че е под 2 %, т.е. под de minimis, вносът от Малайзия бе изключен от кумулативната оценка. В това отношение, дъмпинговите маржове, установени във връзка с вноса, произхождащ в КНР и в Тайланд, бяха установени, че са над нивото на de minimis от 2 %, изложено в член 9, параграф 3 от основния регламент. Освен това, тъй като по време на ПР, вносът от КНР представляваше пазарен дял от 14,4 %, а вносът от Тайланд - пазарен дял от 4 %, обемът на вноса от КНР и Тайланд не бе незначителен.
(162)
По отношение на условията на конкуренция, разследването показа, че продуктите, внасяни от КНР и Тайланд бяха сходни във всички техни съществени физически характеристики. Освен това, на тази база, пластмасовите чували и торбички, внасяни от КНР и Тайланд бяха взаимозаменяеми и бяха предлагани на пазара на Общността по време на разглеждания период чрез сравними канали за продажба и при подобни търговски условия. Вносът от двете държави показваше сходни тенденции на цените и обемите и двете показаха значителни нива на подбиване на цените. Освен това се напомня, че се установи, че внесеният продукт е сходен с пластмасовите чували и торбички, произвеждани в Общността и като такъв се конкурира с тях при същите условия на конкуренция.
(163)
В горния контекст, се счита, че всичките критерии, изложени в член 3, параграф 4 от основния регламент бяха изпълнени и че следователно вносът от КНР и Тайланд трябва да се проучи кумулативно.
5. ОБЕМ НА РАЗГЛЕЖДАНИЯ ВНОС И ПАЗАРЕН ДЯЛ
(164)
Обемът на дъмпинговия внос на разглеждания продукт, произхождащ в КНР и Тайланд, както се отчита от Евростат се увеличи от приблизително 219 000 тона през 2001 г. на 307 000 тона през ПР, представляващ увеличение от 40 %. Рязкото увеличаване на вноса през разглеждания период пое 96 % от увеличаването на потреблението, което настъпи на пазара на Общността през същия период.
(165)
Целият внос на разглеждания продукт бе деклариран под код на КН ex 3923 21 00 (чували и торбички от полимери на етилена). Вносът по кодове КН ex 3923 29 10 (чували и торбички от поливинилхлорид) и ex 3923 29 90 (чували и торбички от други пластмаси) не бе включен в изчислението, тъй като съгласно наличната информация, нямаше производство на чували и торби, където полиетиленът не преобладаваше тегловно и впоследствие, сега няма внос на разглеждания продукт по тези кодове на КН.
Кумулативен внос
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
В хил. тонове
219
239
288
299
307
Индекс
100
109
132
137
140
(166)
По време на разглеждания период дъмпинговият внос, произхождащ от КНР и Тайланд увеличи своя дял на пазара на Общността с 33 % от 13,8 % през 2001 г. на 18,3 % през ПР.
Пазарен дял
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
Кумулативно
13,8 %
14,8 %
17,4 %
18,0 %
18,3 %
Индекс
100
107
126
130
133
6. ЦЕНИ НА РАЗГЛЕЖДАНИЯ ВНОС И ПОДБИВАНЕ НА ЦЕНИТЕ
(167)
Ценовата информация, дадена по-долу, е получена от данни на Евростат, базирани на импортните обеми, установени чрез използването на методологията, описана по-горе. Тази информация показа, че между 2001 г. и ПР, средните цени на база CIF на вноса, произхождащ в КНР и Тайланд са намалели с 14 %. Цените са стигнали до дъното през 2003 г. и се увеличиха леко до ПР. Те обаче, не достигнаха ценовото равнище на 2001 г. и 2002 г. и останаха на ниско ниво.
Цени на вноса в EUR/kg
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
Кумулативно
1,42
1,25
1,09
1,16
1,22
Индекс
100
88
77
82
86
(168)
За определянето на подбиването на цената на разглеждания внос Комисията базира своя анализ на информацията, представена в хода на разследването от включените в извадката производители износители и включените в извадката производители в Общността. Този анализ направи сравнение по видове продукти на действителните цени на база CIF на производителите износители на ниво граница на Общността, коригирани с всякакви разходи след вноса с имащите отношение средни продажни цени за независими клиенти на производството на Общността, коригирани на ниво франко завода.
(169)
Това сравнение показа, че по време на ПР, на базата на видове продукти, както са дефинирани във въпросника на среднопретеглена база, разглежданите продукти, произхождащи в разглежданите държави бяха продавани в Общността по цени, които подбиваха цените на производството на Общността, когато са изразени като процент от последните, между 4,1 % до 37,9 % за КНР и Тайланд.
7. ИКОНОМИЧЕСКА СИТУАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА
7.1. Предварителни забележки
(170)
В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент проучването на ефекта на дъмпинговия внос върху производството на Общността включваше оценка на всички релевантни икономически фактори и индекси, които имат отношение към състоянието на производството на Общността по време на разглеждания период. Този анализ бе извършен за споменатите по-горе дружества, включени в извадката. На тази база, изпълнението на отрасъла, както е измерено по такива фактори като цени, заплати, инвестиции, печалби, възвръщаемост на инвестицията, паричен поток и способност за набиране на капитал е установено на базата на информация от включените в извадката дружества. За да се даде една пълна картина на състоянието на производството на Общността, обаче, за тези показатели, за които има надеждна информация за производството на Общността като цяло, тази информация е предоставена и по-долу. Ето защо, такива фактори за вредите като например пазарен дял, обем на продажбите, заетост, производствен капацитет, материални запаси и производство, са установени за целия производството на Общността.
7.2. Производствен капацитет, производство, оползотворяване на капацитета
(171)
Производственият капацитет на производството на Общността се увеличи през разглеждания период с 66 000 тона или със 17 %. За същия период, производството се увеличи само с 9 %. Впоследствие, процентът на оползотворяването на капацитета на производството на Общността се намали с 6 %.
Производство 1 000 тона
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
Производство
328
346
353
359
358
Индекс
100
105
107
109
109
Производствен капацитет
399
423
444
463
465
Индекс
100
106
111
116
117
Процент на оползотворяване на капацитета
82
82
80
78
77
Индекс
100
99
97
94
94
Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността.
7.3. Запаси
(172)
Шест производители, които не са включени в извадката, не можаха да предоставят последователна информация за запасите си поради недостатъчната информация, подадена от техните системи за управление на складовите наличности по отношение на сходния продукт. Съответно, данните от тези дружества трябваше да бъдат изключени при извършването на анализа на запасите за разглеждания период. Този анализ се базираше на информацията, предоставена от включените в извадката производители и 20 невключени в извадката производители.
Запаси
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
Тонове
24 110
26 446
26 757
25 016
28 994
Индекс
100
110
111
104
120
Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността.
(173)
По време на ПР, запасите от готова продукция представляваха около 8 % от общия обем на производството на производството на Общността. Нивото на запасите в края на периода на производството на Общността първо се увеличи с 11 % през 2003 г., а след това отбеляза намаление от 7 процентни пункта през 2004 г., преди покачването с до 20 процентни пункта през ПР спрямо 2001 г.
7.4. Обем на продажбите, пазарен дял и растеж
(174)
Обемът на продажбите на производството на Общността се увеличи с 10 % по време на разглеждания период. Той достигна върха си през 2004 г., а след това леко намаля през ПР. Общото пропорционално увеличение бе по-високо от увеличението на общото потребление, което беше 6 %.
Обем на продажбите
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
Тонове
308 068
330 103
334 818
341 701
338 940
Индекс
100
107
109
111
110
Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността.
(175)
Пазарният дял на производството на Общността се увеличи с 4 % през разглеждания период. След първото увеличение от 5 % между 2001 г. и 2002 г., той остана непроменен до 2004 г. и показа леко намаляване през ПР. В същото време, потреблението в Общността се увеличи с 6 % през разглеждания период. Ето защо, производството на Общността бе в състояние да се възползва от растежа на пазара между 2001 г. и ПР.
Пазарен дял
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
%
19,5 %
20,4 %
20,3 %
20,5 %
20,2 %
Индекс
100
105
104
105
104
Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността.
7.5. Заетост, производителност и заплати
(176)
Нивото на заетостта в производството на Общността спадна по време на разглеждания период с 1 %. За същия период, неговата производителност, измерена като продукция на едно заето лице годишно, се увеличи с 10 %.
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
Брой на заетите лица
3 325
3 353
3 381
3 338
3 302
Индекс
100
101
102
100
99
Производителност: продукция на 1 наето лице
99
103
104
108
108
Индекс
100
104
105
109
109
Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността.
(177)
През разглеждания период, общите годишни разходи за труд на заето лице се увеличиха със 7 %. След едно увеличение от 8 % през периода между 2001 г. и 2004 г., средната заплата спадна с 1 % през периода между 2004 г. и ПР.
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
Общи разходи за труд на наето лице в еуро
32 801
34 507
34 794
35 533
35 217
Индекс
100
105
106
108
107
Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността.
7.6. Продажни цени
(178)
Средната нетна цена на включените в извадката производители в Общността намаля от 1,50 EUR/kg през 2001 г. на 1,47 EUR/kg през ПР. Цените първо намаляха с 4 % през 2002 г. и с още 2 % през 2003 г. Между 2003 г. и 2004 г., те показаха леко увеличение с 0,7 % и се увеличиха с още 3,5 % през ПР. Това доста стабилно ценово развитие трябва да се разглежда в светлината на развитието на цените на суровините, които се увеличиха значително, т.е. с 23 %.
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
Продажни цени за несвързани клиенти в Общността в EUR/kg
1,50
1,44
1,41
1,42
1,47
Индекс
100
96
94
95
98
Източник: Отговори на въпросника на включения в извадката отрасъл в Общността.
7.7. Рентабилност
(179)
По време на разглеждания период, рентабилността на продажбите на включените в извадката производители в производството на Общността за несвързани клиенти спадна с 82 %. През периода между 2001 г. и 2002 г., включеният в извадката отрасъл в Общността все още достигаше до едно устойчиво ниво на рентабилност. Между 2002 г. и ПР, обаче, рентабилността показа един непрекъснат силен спад, достигайки едва 1,1 % през ПР, като няколко от включените в извадката дружества отчетоха загуби.
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
Рентабилност
6,3 %
6,9 %
4,0 %
2,5 %
1,1 %
Индекс
100
110
63
40
17
Източник: Отговори на въпросника на включения в извадката отрасъл в Общността.
7.8. Инвестиции и възвръщаемост на инвестициите
(180)
Годишните инвестиции на производството на Общността в производството на сходния продукт спаднаха с 30 % по време на разглеждания период от приблизително 16 млн. EUR на по-малко от 12 млн. EUR.
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
Инвестиции (1 000 EUR)
16 474
20 956
11 363
16 830
11 507
Индекс
100
127
69
102
70
Източник: Отговори на въпросника на включения в извадката отрасъл в Общността.
(181)
Възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители в производството на Общността, които изразяват техния резултат преди данъчното облагане като процент от средната балансова стойност в началото и в края на периода на активите, използвани в производството на сходния продукт, намаляха драматично в резултат на намаляващата рентабилност. Докато, възвръщаемостта на инвестициите остана стабилна между 2001 г. и 2002 г., тя рязко спадна до 6 % след това през ПР, представлявайки общо намаление от 84 % между 2001 г. и ПР.
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
Възвръщаемост на инвестициите (%)
37 %
37 %
20 %
12 %
6 %
Индекс
100
100
54
32
16
Източник: Отговори на въпросника на включения в извадката отрасъл в Общността.
7.9. Паричен поток
(182)
Включените в извадката производители в производството на Общността отчетоха входящ нетен паричен поток от оперативни дейности по време на разглеждания период. Когато, обаче бе изразен като процент от оборота, входящият нетен паричен поток показа явен спад в проценти, особено по време на ПР, в съответствие с намаляването на рентабилността.
2001 г.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
ПР
Паричен поток (1 000 EUR)
14 965
23 307
17 652
17 598
4 706
Индекс
100
156
118
118
31
Източник: Отговори на въпросника на включения в извадката отрасъл в Общността.
7.10. Способност за набиране на капитал
(183)
Голяма част от производството на Общността е съставен от малки или средни предприятия. Като последствие, способността за набиране на капитал на производството на Общността бе в известна степен намалена по време на разглеждания период, особено в последната му част, когато рентабилността бе изключително ниска.
7.11. Възстановяване от предишен дъмпинг или субсидиране
(184)
Производството на Общността не се намираше в ситуация, при която да се възстановява от предишни ефекти на вреден дъмпинг или субсидиране.
7.12. Големина на дъмпинговите маржове
(185)
Що се отнася до ефекта от големината на действителния марж на дъмпинга върху производството на Общността, имайки предвид обемите и цените на вноса от КНР и Тайланд, този ефект е значителен.
8. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА ВРЕДИТЕ
(186)
Проучването на гореспоменатите фактори показва, че между 2001 г. и ПР, дъмпинговият внос се е увеличил рязко по отношение на обема и пазарния дял. Фактически, техният обем се е увеличил с 40 % по време на разглеждания период и те са постигнали пазарен дял от 18,3 % през ПР. Трябва да се отбележи, че през ПР, на тях се падаше приблизително 57 % от общия внос на разглеждания продукт в Общността. Освен това, през ПР продажните цени на производството на Общността бяха значително подбити (от 4,1 % до 37,9 %) от този внос на разглеждания продукт. В резултат на това, цените на производството на Общността спаднаха и достигнаха почти до нивото на равновесната точка.
(187)
По време на разглеждания период бе установено влошаване на положението на производството на Общността. Производството на Общността понесе драматичен спад от 5,2 % на рентабилността, като достигна почти до нивото на равновесната точка по време на ПР. Неговата възвръщаемост на инвестициите намаля в същото време с 31 процентни пункта и имаше значително намаление от 69 % на паричния му поток. Освен това, оползотворяването на капацитета му намаля с 5 %, неговите продажни цени намаляха с 2 %, заетостта намаля с 1 %, материалните запаси в края на периода се увеличиха с 20 %, инвестициите му намаляха с 30 % и способността му за набиране на капитал постепенно се влоши.
(188)
Производственият капацитет на производството на Общността се увеличи в известна степен по време на разглеждания период. Това, обаче, трябва да бъде разглеждано в контекста на общото производство на Общността, което понесе закриването на редица дружества с производствен капацитет над 140 000 тона. Производството на Общността увеличи капацитета си за придобиването на производствени активи от дружествата, които бяха обект на тези закривания.
(189)
В светлината на гореказаното се прави заключението, че производството на Общността се намира в тежко икономическо и финансово положение и че е понесъл съществени вреди по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.
Е. ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА
1. ВЪВЕДЕНИЕ
(190)
В съответствие с член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент, Комисията проучи дали дъмпинговият внос, произхождащ от Тайланд и КНР е причинил вреди на производството на Общността в степен, която може да се счита за съществена. Бяха проучени известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които биха могли в същото време да нанесат вреди на производството на Общността, за да се провери дали евентуалните вреди, причинени от тези други фактори, не се приписват на дъмпингов внос.
2. ЕФЕКТ ОТ ДЪМПИНГОВИЯ ВНОС
(191)
Между 2001 г. и ПР, дъмпинговият внос, произхождащ от КНР и Тайланд се увеличи с 40 % по обем. В същото време, пазарният дял на този внос се увеличи от 13,8 % през 2001 г. на 18,3 % през ПР. Импортните цени от тези страни намаляха значително по време на разглеждания период и подбиваха цените на производството на Общността през ПР между 4,1 % и 37,9 %.
(192)
Това подбиване на цените бе в резултат, на средна база, от ценообразуване, което не покрива всички разходи в търговската верига.
(193)
Значителното увеличаване на обема на вноса на много ниски и дъмпингови цени и пазарният дял, завладян от него през разглеждания период, съвпадна с влошаването на положението на производството на Общността през същия период, в частност, по отношение на рентабилността, продажните цени, материалните запаси в края на периода, инвестициите, оползотворяването на капацитета, паричните потоци, способността за набиране на капитал и възвръщаемостта на инвестициите.
(194)
Ето защо бе направено заключението, че натискът, упражнен от разглеждания внос, изигра решаваща роля за положението на понасяне на вреди от производството на Общността.
3. ЕФЕКТ ОТ ДРУГИ ФАКТОРИ
3.1. Резултати на други производители в Общността
(195)
По отношение на обемите на продажбите на други производители в Общността, същите намаляха със 7,1 % по отношение на обема между 2001 г. и ПР и намаляха със 7,8 % по отношение на пазарния дял през същия период. Не бяха установени признаци, че цените на други производители в Общността бяха по-ниски от тези на съдействащия производството на Общността или че общата ситуация е различна. Затова бе направено заключението, че продуктите, произвеждани и продавани от други производители в Общността не допринасят за вредите, понесени от производството на Общността.
3.2. Внос от други трети държави
(196)
Съгласно информацията, получена от Евростат, обемът на вноса, произхождащ от други трети държави (напр., Малайзия, Турция, Индия и Индонезия) се увеличи с 22 % през разглеждания период и достигна ниво от приблизително 231 000 тона през ПР. Това отговаря на пазарен дял от 13,8 %. През същия период, цените на този внос са спаднали с 11 % (от 1,66 EUR/kg през 2001 г. на 1,48 EUR/kg през ПР). Трябва, обаче, да се отбележи, че средната цена на този внос бе над тази на вноса, произхождащ от КНР и Тайланд по време на ПР и даже малко по-висока от тази на производството на Общността. Ето защо, се прави заключението, че вносът от други трети държави не е допринесъл съществено за вредите, понесени от производството на Общността.
3.3. Цени на суровините
(197)
От някои страни се твърдеше, че цената на полиетилена е била в исторически план по-ниска в Азия от цената му в ЕС. Развитието на цените на полиетилена, обаче разкрива, че цените на суровините в Азия се колебаеха под и над съответните европейски цени по време на разглеждания период. На базата на тези данни, представени от тези страни във връзка с положението в КНР, средната ценова разлика на суровините в КНР в сравнение с ЕС намаля от 20,3 % на 12,3 % през периода между 2001 г. и 2004 г., докато в същото време средната ценова разлика на крайния продукт се увеличи от 0,7 % на 14,8 %. Тъй като развитието на цените на суровините трябваше по-скоро да доведе до намаление на ценовата разлика на крайния продукт, отколкото до увеличение на тази ценова разлика, разследването показа, че няма логическа връзка между развитието на цената на суровините и цената на крайния продукт, изнасян за Общността. Напротив, производството на Общността бе в относително добра форма през 2001 г., въпреки че ценовата разлика бе най-висока и показа една вредна ситуация през 2004 г. и ПР, когато ценовата разлика бе много по-малка. Следователно, трябва да бъде направено заключението, че не може да се счита, че разликата на цените на суровините е допринесла значително за съществените вреди на производството на Общността.
(198)
Някои страни освен това твърдяха, че вредите, понесени от производството на Общността, не са причинени от дъмпинговия внос, а от повишаването на цените на полиетилена по време на разглеждания период в Общността. За тази цел трябва да бъде отбелязано, че цените на полиетилена, наистина са се увеличили на средна база, по време на разглеждания период. Производството на Общността, обаче не можа да увеличи съответните си продажни цени съобразно горното увеличение. Тази липса на гъвкавост на цените бе причинена от едновременно нахлуване на дъмпингов внос, произхождащ от КНР и Тайланд, на цени, които подбиваха значително тези на производството на Общността и на средна база, даже не покриваха производствените разходи в КНР и Тайланд. При тези обстоятелства, трябва да бъде направено заключението, че производството на Общността е бил изложен на силен ценови натиск от този дъмпингов внос и впоследствие не е имал възможност да компенсира увеличението на цените на суровините посредством съответното увеличаване на неговите продажни цени.
(199)
Накрая се напомня, че в контекста на разследването на причинно-следствената връзка, трябва да се проучи дали дъмпинговият внос (по отношение на цените и обемите) е причинил съществени вреди на производството на Общността или дали такива съществени вреди се дължат на други фактори. В тази връзка, по отношение на цените, член 3, параграф 6 от основния регламент се отнася за демонстриране, че ценовото ниво на дъмпинговия внос причинява вреди. Следователно, той просто насочва към разликата между ценовите нива на дъмпинговия внос и тези на производството на Общността. По този начин, няма изискване да се анализират факторите, засягащи нивото на импортните цени, например нивото на разходите за труд, нивото на цените на суровините или нивото на ТОА разходите.
(200)
Казаното по-горе се потвърждава от текста на член 3, параграф 7 от основния регламент, в който става дума за известни фактори, различни от дъмпинговия внос. Действително, списъкът на другите известни фактори в този член не упоменава никакъв фактор, засягащ ценовото ниво на дъмпинговия внос. В обобщение, ако експортът е дъмпингов и дори ако се възползва от благоприятно развитие на цените на суровините, е трудно да се види как благоприятното развитие на такива цени на входящите материали може да бъде друг фактор, нанасящ вреди.
(201)
Така анализът на факторите, засягащи нивото на цените на дъмпинговия внос, било то разликите в цените на суровините или нещо друго, не може да бъде решаващ и такъв анализ излиза извън изискванията от основния регламент. На същата тази база, аргументите за цените на суровините се отхвърлят.
4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА
(202)
Положението на понасяне на вреди от производството на Общността съвпадна с рязко увеличаване на вноса от КНР и Тайланд и значително подбиване на цените от този внос.
(203)
По отношение на вноса от други трети страни, с оглед на по-малкия им пазарен дял по време на ПР от този на разглеждания внос и особено с оглед на по-високата средна цена от тази на разглеждания внос по време на ПР дори което е по-важно, по-висока от тази в производството на Общността, се прави заключението, че ефектът на тези други фактори не може да е допринесъл съществено за вредите, понесени от производството на Общността. Освен това, ефектът на разликата в цените на суровините в Общността и разглежданите държави върху отрицателните развития в производството на Общността по отношение на рентабилността, резултатите и намаляването на пазарния дял, е незначителен и фактически трябва да е допринесъл положително за състоянието на производството на Общността.
(204)
Никакви други фактори, които по това време биха могли да нанесат вреди на производството на Общността не бяха разгледани от заинтересуваните страни или идентифицирани в хода на разследването.
(205)
Имайки предвид горния анализ, който разграничи и раздели по подходящ начин ефектите на всички известни фактори върху положението на производството на Общността от вредните ефекти на дъмпинговия внос, разследването потвърди, че тези други фактори, като такива, не отменят факта, че оценените вреди трябва да бъдат обяснени с дъмпинговия внос.
(206)
Затова бе направено заключението, че дъмпинговият внос, произхождащ от КНР и Тайланд е причинил съществени вреди на производството на Общността по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент.
Ж. ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА
(207)
В съответствие с член 21 от основния регламент бе проучено дали, въпреки заключението за вредния дъмпинг, има убедителни причини за заключението, че не е в интерес на Общността да предприеме мерки в този конкретен случай. Бяха разгледани ефектът от евентуални мерки върху участващите страни в тази процедура, а също и последиците, ако не бъдат взети мерки.
1. ИНТЕРЕС НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА
(208)
Налагането на мерки се очаква да предотврати по-нататъшни деформации и да възстанови лоялната конкуренция на пазара. Производството на Общността е конкурентоспособен и жизнеспособен отрасъл, което се вижда от неговото положение през 2001 г., когато е в относително добра форма, въпреки силната конкуренция по света. Така, налагането на мерки трябва да му даде възможност да увеличи пазарния си дял и продажните си цени, с което да постигне разумни нива на печалбите, необходими за подобряването на финансовото състояние на отрасъла. Това ще му позволи да продължи инвестициите в производствената си база, гарантирайки по този начин оцеляването на производството на Общността.
(209)
От друга страна, в случай че не бъдат наложени антидъмпингови мерки, е вероятно влошаването на и без това лошото положение на производството на Общността да продължи. Той няма да бъде в състояние да направи необходимите инвестиции, за да конкурира ефективно дъмпинговия внос от разглежданите трети държави. Това ще принуди някои дружества да преустановят производството и да уволнят своите работници в близко бъдеще. 3 300 директни работни места в съдействащия отрасъл на Общността ще бъде поставени под въпрос. Общото производство на чували и торбички в Общността засяга приблизително 12 000 работни места, които са главно в малки и средни дружества. Със затварянето на производството в Общността, то ще стане по-зависимо от доставчици извън Общността.
(210)
Ето защо бе направено заключението, че налагането на антидъмпингови мерки би позволило на производството на Общността да се възстанови от ефектите на понесените вреди от дъмпинга и затова те са в интерес на производството на Общността.
2. ИНТЕРЕС НА НЕСВЪРЗАНИ ВНОСИТЕЛИ/ТЪРГОВЦИ И ТЪРГОВЦИ НА ДРЕБНО
(211)
Комисията изпрати въпросници на четири включени в извадката вносители/търговци, представляващи 9 % от общите продажби на внос от разглежданите държави. Само, обаче, двама вносители/търговци, представляващи 3 % от общия внос от разглежданите държави отговориха на въпросника. Съдействащите несвързани вносители, твърдяха, че ако са били наложени мерки, продажната цена на разглеждания продукт би се повишила и че потребителите би трябвало да плащат повече за разглеждания продукт и че ефектът от митото по този начин би се прехвърлил върху потребителите. Ето защо, в това отношение би имало ограничен отрицателен ефект върху несвързаните вносители.
(212)
До голяма степен разглежданият продукт се дистрибутира от фирми за търговия на дребно. Някои видове от продукта, като например торбички за хранителни стоки и торбички за пренасяне на покупки се дистрибутират безплатно на отделни клиенти в някои държави в Общността, а някои други видове, като хладилни торби, торби за памперси и торби за кофи за боклук, се продават на клиентите. Отбелязва се, че понастоящем от потребителите не се иска да плащат за торбички за еднократно ползване за пренасяне на покупки в някои държави-членки, като Обединеното кралство.
(213)
Разследването показа, че твърденията, свързани с финансовия ефект на антидъмпинговото мито върху различни оператори, особено сектора за търговия на дребно, бяха значително преувеличени. Някои търговци на дребно, твърдяха, че мито от 10 % би генерирало допълнителен разход от 220 млн. EUR годишно само за сектора на търговия на дребно. На базата на разследването, тъй като общата митническа стойност на разглеждания внос е около 375 млн. EUR, максималният ефект на средно мито от 10 % би бил 38 млн. EUR на годишна база в цялата Общност. Освен това, на базата на двата отговора на въпросника, получени от търговците на дребно, средните покупки на разглеждания продукт възлизаха на по-малко от 0,1 % от оборота на тези търговци на дребно. Затова, ефектът от антидъмпинговото мито на гореспоменатото ниво би допринесъл само за незначително увеличаване на техните разходи. Освен това, известна част от тези допълнителни разходи се разпределя по различните нива на веригата на доставките. Ето защо, доводът на тези търговци на дребно бе отхвърлен.
(214)
Същите търговци на дребно твърдяха също, че не само няма предлагане на някои видове от разглежданият продукт от отрасъла в ЕО, но че отрасъла в ЕО няма и капацитета да задоволи търсенето в Общността като цяло. В това отношение, първо трябва да се отбележи, че във връзка с предлагането на чували и торбички, налагането на антидъмпингови мерки не би спряло предлагането на продукта от разглежданите държави, а само би възстановило равнопоставеността на пазара. Вносът на чували и торбички ще продължи да задоволява известна част от търсенето на пазара на Общността. Освен това производството на Общността има съществуващ производствен капацитет да задоволи всяко увеличаване на търсенето. Във всеки случай, по-нататъшно предлагане на всички видове пластмасови чували и торбички остава също възможно от трети държави, които не са обект на мерки. Затова тези аргументи бяха отхвърлени.
(215)
Една асоциация, представляваща търговци на дребно, набиращи финансови средства за благотворителни цели твърдеше, че всяко мито би навредило диспропорционално на техните дейности за набиране на финансови средства, тъй като те купуваха торбички, които се раздаваха безплатно на клиентите им. Те също твърдяха, че торбичките, използвани за събиране рециклирани артикули за благотворителни цели също биха пострадали, ако бъде наложено антидъмпингово мито. В тази връзка, трябва да се отбележи, че този вид набиране на финансови средства дори ако е за благотворителни цели, се прави на търговска основа. Затова то подлежи на същите рискове, както всяка друга търговска дейност и трябва да бъде оценявано на същата основа. Ефектът от митото, отнасящ се до тези търговци на дребно няма да се различава значително от този за който и да е от другите търговци на дребно. Затова този аргумент беше отхвърлен.
3. ИНТЕРЕС НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
(216)
Никоя от асоциациите на потребителите не се представи в рамките на срока, определен в известието за образуването на процедурата.
(217)
Някои вносители твърдяха, че налагането на антидъмпингови мерки ще доведе до покачване на цените за крайния потребител, тъй като нивото на продажните цени трябва да бъде коригирано в съответствие с митата.
(218)
Както бе посочено по-горе, някои търговци на дребно раздават части от продукта безплатно на клиентите си. Освен ако тези търговци на дребно не променят установената си политика, потребителите няма да почувстват ефекта от антидъмпинговите мерки, наложени в тези случаи.
(219)
Едно средно мито от 10 % би увеличило цената на всяка внесена торбичка на средна база с 0,086 цента, а цената на всяка торбичка, продавана в Общността - с 0,016 цента (приемайки хипотетично тегло от 7 грама на торбичка). Това нарастване е незначително дори ако бъде понесено само от клиентите. Фактически, ефектът от митото, понесен от клиентите, ще бъде даже по-нисък, тъй като този разход ще се разпредели по различните нива на веригата на доставките.
4. КОНКУРЕНЦИЯ И ЕФЕКТИ НА ДЕФОРМАЦИЯ НА ТЪРГОВИЯТА
(220)
По отношение на ефектите от евентуалните мерки върху конкуренцията в Общността разглежданите производители износители ще могат да продължат да продават определени пластмасови торбички и чували, тъй като те имат силна пазарна позиция. Вземайки пред това, заедно с големия брой производители в Общността и вноса от други трети държави, ще се гарантира, че потребителите и търговците на дребно ще продължат да имат голям избор от различни доставчици на сходния продукт на разумни цени.
(221)
По този начин, на пазара ще има значителен брой действащи лица, които ще могат да задоволят търсенето. На базата на горното следователно се прави заключението, че конкуренцията най-вероятно ще остане силна след налагането на антидъмпинговите мерки.
5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИНТЕРЕСА НА ОБЩНОСТТА
(222)
Налагането на мерки върху вноса на някои пластмасови чували и торбички, произхождащи от Китайската народна република и Тайланд ще бъде определено в интерес на производството на Общността. То ще даде възможност на производството на Общността да расте и да се възстанови от вредите, причинени от дъмпинговия внос. Ако, обаче, не се наложат мерки, има вероятност производството на Общността да продължи да спада и все повече оператори да отпадат от бизнеса. Освен това, вносителите и търговците на дребно няма да бъдат засегнати значително, тъй като чувалите и торбичките със справедливи цени ще продължат да се намират на пазара, включително от внос от други трети държави.
(223)
С оглед на горното се прави заключение, че няма непреодолими причини, за да не се наложат антидъмпингови мита срещу вноса на някои пластмасови чували и торбички, с произход от Китайската народна република и Тайланд.
З. ОКОНЧАТЕЛНИ МЕРКИ
(224)
С оглед на заключенията, постигнати във връзка с дъмпинга, водещ до вреди и с оглед на интереса на Общността и в съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент, трябва да бъдат наложени окончателни антидъмпингови мерки върху вноса с произход от Китайската народна република и Тайланд, за да се предотврати нанасянето на по-нататъшни вреди на производството на Общността от дъмпинговия внос.
(225)
Мерките трябва да бъдат наложени на ниво, достатъчно за елиминирането на вредите, причинени от този внос, без да се превишава установеният дъмпингов марж. При изчисляването на размера на митото, необходим за премахване на ефектите от вредния дъмпинг, бе взето предвид, че мерките трябва да дават възможност на производството на Общността да покрива производствените си разходи и да получава обща печалба преди данъчното облагане, която би могла да бъде разумно постигната от отрасъл от този вид в сектора при нормални условия на конкуренция, т.е. при отсъствието на дъмпингов внос, от продажбите на сходния продукт в Общността. Маржът на печалбата преди данъците, използван за това изчисление, бе 6 % от оборота на сходния продукт, представляващ добро ниво на печалба за отрасъла при нормални условия на конкуренция, което бе постигнато от отрасъла пред нахлуването на дъмпинговия внос.
(226)
Индивидуалните фирмени ставки на антидъмпингово мито, посочени в настоящия pегламент бяха установени на базата на констатациите от настоящото разследване. Затова те отразяват ситуацията, установена по време на това разследване във връзка с тези дружества. Тези митнически ставки, по този начин, са изключително приложими за вноса на продукти, с произход от разглежданите държави и произведени от дружествата и следователно от конкретните споменати юридически лица.
(227)
Що се касае до китайския производител износител, на който бе отказано третиране като пазарна икономика (ТПИ) и индивидуално третиране, това дружество не трябва да получи индивидуална антидъмпингова митническа ставка, въпреки че е изчислен дъмпингов марж, както е обяснено в съображение 131 от преамбюла. Вносът на продукти, произведени от това дружество - съдействащ производител износител, следователно трябва да подлежи на средната митническа ставка, определена за съдействащи износители, които не са включени като част от извадката, както е описано в съображение 228 от преамбюла.
(228)
Митническите ставки за съдействащи износители, които не са включени като част от извадката са, за всяка държава, среднопретеглените дъмпингови маржове, установени за включените в извадката дружества, съгласно съображение 54 от преамбюла. Внесените продукти, произведени от друго дружество, което не е изрично посочено по име и адрес в оперативната част на приложенията към този регламент, включително юридическите лица, свързани с тези, които са специално посочени, не могат да се възползват от тези ставки и подлежат на митническата ставка, приложима за „всички други дружества“.
(229)
Всяко искане за прилагането на тези индивидуални фирмени антидъмпингови митнически ставки (например, след промяна на името на предприятието или след създаването на нови производствени или търговски предприятия) трябва да бъде адресирано до Комисията незабавно с всичката имаща отношение информация, в частност, всяка промяна в дейностите на дружеството, свързани с производството, продажбите на вътрешния пазар и експортните продажби, свързани, например с тази промяна на името или тази промяна в производствените и търговските предприятия. Ако е подходящо, Регламентът ще бъде съответно изменен посредством осъвременяването на списъка на дружествата, които се възползват от индивидуалните мита. В съответствие с член 11, параграф 4 от основния регламент, нов преглед на износителите за определяне на индивидуални дъмпингови маржове не може да бъде започнат в тази процедура, тъй като извадката е приложена за производители износители от КНР, Малайзия и Тайланд. За да се осигури, обаче, еднакво третиране между всеки нов производител износител и съдействащите дружества, които не са включени в извадката, се счита че трябва да се вземат мерки за налагане на митото, приложимо за последните дружества, към всякакви нови производители износители, които могат да покажат, че имат право на преглед в съответствие с член 11, параграф 4 от основния регламент.
(230)
Всяко искане за добавяне на нов производител износител в КНР или Тайланд към списъците, изложени в приложения I или II към регламента, трябва да бъде адресирано до Комисията незабавно с всичката имаща отношение информация, в частност, доказателството, че въпросното дружество изпълнява трите критерия, изложени в член 2 от регламента. Ако е подходящо, регламентът ще бъде съответно изменен посредством осъвременяването на списъка на дружествата в приложения I или II, които се възползват от средното мито на извадката.
(231)
С оглед на горните констатации размерът на антидъмпинговите митнически ставки следва да бъде, както следва:
Държава
Производител износител
Дъмпингов марж
Марж на вредата
Антидъмпингова митническа ставка
КНР
Cedo (Shanghai) Ltd and Cedo (Shanghai) Household Wrappings Co. Ltd, Shanghai
7,4 %
39,0 %
7,4 %
Jinguan (Longhai) Plastics Packing Co., Ltd., Longhai
5,1 %
74,6 %
5,1 %
Sunway Kordis Shanghai and Shanghai Sunway Polysell, Shanghai
4,8 %
37,4 %
4,8 %
Suzhou Guoxin Group Co., Ltd, Suzhou Guoxin Group Taicang Yihe Import & Export Co., Ltd, Taicang Dongyuan Plastic Co., Ltd and Suzhou Guoxin Group Taicang Giant Packaging Co., Ltd, Taicang
7,8 %
61,3 %
7,8 %
Wuxi Jiayihe Packaging Co., Ltd and Wuxi Bestpac Packaging Co., Ltd, Wuxi
12,8 %
57,8 %
12,8 %
Zhong Shan Qi Yu Plastic Products Co Ltd., Zhongshan
5,7 %
34,3 %
5,7 %
Huizhou Jun Yang Plastics Co, Huizhou
4,8 %
30,8 %
4,8 %
Съдействащи производители износители, които не са включени в извадката
8,4 %
49,3 %
8,4 %
Всички други дружества
28,8 %
34,3 %
28,8 %
Тайланд
King Pac Industrial Co Ltd., Chonburi and Dpac Industrial Co., Ltd., Bangkok
14,3 %
37,4 %
14,3 %
Multibax Public Co., Ltd., Chonburi
5,1 %
10,6 %
5,1 %
Naraipak Co., Ltd and Narai Packaging (Thailand) Ltd, Bangkok
10,4 %
29,7 %
10,4 %
Sahachit Watana Plastic Industry Co., Ltd., Bangkok
6,8 %
23,9 %
6,8 %
Thai Plastic Bags Industries Co., Ltd., Nakhonpathom
5,8 %
53,5 %
5,8 %
Съдействащи производители износители, които не са включени в извадката
7,9 %
27,6 %
7,9 %
Всички други дружества
14,3 %
37,4 %
14,3 %
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Налагат се окончателни антидъмпингови мита върху вноса на пластмасови чували и торбички, съдържащи най-малкото 20 % тегловни полиетилен, и с дебелина непревишаваща 100 микрометъра, произхождащи от Китайската народна република и Тайланд и попадащи в рамките на кодове по КН ex 3923 21 00, ex 3923 29 10 и ex 3923 29 90 (кодове по ТАРИК 3923210020, 3923291020 и 3923299020).
2. Ставката на окончателното приложимо мито към нетната цена франко граница на Общността, преди обмитяване, за продукти, произведени от дружествата, изброени по-долу, е, както следва:
Държава
Дружество
Антидъмпингова митническа ставка (%)
Допълнителен код по ТАРИК
Китайска народна република
Cedo (Shanghai) Ltd and Cedo (Shanghai) Household Wrappings Co. Ltd, Shanghai
7,4
A757
Jinguan (Longhai) Plastics Packing Co., Ltd., Longhai
5,1
A758
Sunway Kordis (Shanghai) Ltd and Shanghai Sunway Polysell Ltd, Shanghai
4,8
A760
Suzhou Guoxin Group Co., Ltd, Suzhou Guoxin Group Taicang Yihe Import & Export Co., Ltd, Taicang Dongyuan Plastic Co., Ltd and Suzhou Guoxin Group Taicang Giant Packaging Co., Ltd, Taicang
7,8
A761
Wuxi Jiayihe Packaging Co., Ltd and Wuxi Bestpac Packaging Co., Ltd, Wuxi
12,8
A763
Zhong Shan Qi Yu Plastic Products Co Ltd., Zhongshan
5,7
A764
Huizhou Jun Yang Plastics Co., Ltd., Huizhou
4,8
A765
Дружества, изброени в приложение I
8,4
A766
Всички други дружества
28,8
A999
Тайланд
King Pac Industrial Co., Ltd., Chonburi and Dpac Industrial Co., Ltd., Bangkok
14,3
A767
Multibax Public Co., Ltd., Chonburi
5,1
A768
Naraipak Co Ltd and Narai Packaging (Thailand) Ltd, Bangkok
10,4
A769
Sahachit Watana Plastic Industry Co., Ltd., Bangkok
6,8
A770
Thai Plastic Bags Industries Co., Ltd., Nakonpathom
5,8
A771
Дружества, изброени в приложение II
7,9
A772
Всички други дружества
14,3
A999
3. Прилагат се разпоредбите относно митните сборове, освен ако не е предвидено друго.
Член 2
Когато нов производител износител в КНР или Тайланд представи достатъчни доказателства на Комисията, че
-
не е изнасял за Общността продуктите, описани в член 1, параграф 1, по време на периода на разследването (от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г.),
-
не е свързан с някой от износителите или производителите в КНР или Тайланд, които са обект на антидъмпинговите мерки, наложени от този регламент, и
-
действително е изнасял за Общността разглежданите продукти след периода на разследването, на резултатите от което са базирани мерките, или е поел неотменимо договорно задължение да изнесе значително количество за Общността,
Съветът, като решава с обикновено мнозинство по предложение, представено от Комисията след консултиране с Консултативния комитет, може да измени член 1, параграф 3 чрез добавянето на този нов производител износител към списъците в приложения I или II.
Член 3
Прекратява се процедурата във връзка с вноса на определени пластмасови чували и торбички с произход от Малайзия.
Член 4
Настоящият регламент влиза в сила на деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 25 септември 2006 година. | [
3,
18,
4,
1
] |
32004L0034 | 32004L0034
L 089/35
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 2004/34/ЕО НА КОМИСИЯТА
от 23 март 2004 година
за изменение за целите на адаптирането към техническия прогрес на приложения I и II към Директива 96/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно текстилните наименования
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 96/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно текстилните наименования (1), и по-специално член 16, параграф 1 от нея,
като има предвид, че:
(1)
Директива 96/74/ЕО установява правилата на етикетирането или маркирането на продуктите по отношение на техния състав от текстилни нишки, за да осигури посредством това защита на интересите на потребителите. Текстилните продукти могат да бъдат пускани на пазара на Общността, само ако отговарят на разпоредбите на посочената директива.
(2)
С оглед на последните открития на техническа работна група, за целите на адаптирането на Директива 96/74/ЕО към техническия прогрес е необходимо да се добави влакното полилактид към списъка с влакна в приложения I и II към посочената директива.
(3)
Следователно Директива 96/74/ЕО следва да бъде съответно изменена.
(4)
Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за директивите, свързани с текстилните наименования и етикетирането на текстила,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Директива 96/74/ЕО се изменя, както следва:
1.
В приложение I се добавя следният ред 33а:
„33а
Полилактид
Влакно, формирано от линейни макромолекули, съдържащи във веригата си най-малко 85 % (от масата) единици естер на млечна киселина, извлечени от естествени захари и имащи температура на топене най-малко 135 °C“
2.
В приложение II се добавя следната позиция 33а:
„33а
Полилактид
1,50“
Член 2
1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, , за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 1 март 2005 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствие между настоящата директива и приетите разпоредби.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право в областта, уредена с настоящата директива.
Член 3
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 4
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 23 март 2004 година. | [
3,
1
] |
31996L0034 | 31996L0034
L 145/4
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 96/34/ЕО НА СЪВЕТА
от 3 юни 1996 година
относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Споразумението за социалната политика, приложено към Протокол № 14 за социалната политика, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 4, параграф 2 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
(1)
като има предвид, че въз основа на Протокола за социалната политика, държавите-членки, с изключение на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (наричани по-долу „държави-членки“), в своето желание да следват курса, начертан от Социалната харта от 1989 г., сключиха помежду си Споразумение за социална политика;
(2)
като има предвид, че социалните партньори, в съответствие с член 4, параграф 2 от Споразумението за социалната политика, могат съвместно да поискат споразуменията, сключени на общностно равнище, да бъдат прилагани по силата на решение на Съвета по предложение на Комисията;
(3)
като има предвид, че параграф 16 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците относно равното третиране на мъжете и жените предвижда, inter alia, че „трябва също така да се разработят мерки, които да дадат възможност на мъжете и жените да съвместяват своите професионални и семейни задължения“;
(4)
като има предвид, че Съветът, въпреки наличието на широк консенсус, не бе в състояние да предприеме действия по предложението за директива относно родителския отпуск по семейни причини (1), с измененията (2) от 15 ноември 1984 г.;
(5)
като има предвид, че съгласно член 3, параграф 2 от Споразумението за социалната политика, Комисията се консултира със социалните партньори за възможната насока на действие на Общността за съвместяване на професионалния и семейния живот;
(6)
като има предвид, че Комисията реши, след тази консултация, че са желателни действия от страна на Общността, да се консултират отново социалните партньори за съдържанието на предвиденото предложение, съгласно член 3, параграф 3 от упоменатото Споразумение;
(7)
като има предвид, че общите междуотраслови организации (UNICE, CEEP и ЕКП) уведомиха Комисията в съвместно писмо от 5 юли 1995 г. за своето желание да започнат процедурата, предвидена в член 4 от упоменатото Споразумение;
(8)
като има предвид, че упоменатите междуотраслови организации сключиха на 14 декември 1995 г. рамково споразумение за родителския отпуск; като има предвид, че те подадоха до Комисията съвместната си молба за прилагането на това рамково споразумение чрез решение на Съвета по предложение на Комисията, съгласно член 4, параграф 2 от упоменатото Споразумение;
(9)
като има предвид, че Съветът в своята Резолюция от 6 декември 1994 г. относно някои аспекти на социалната политика на Европейския съюз: принос към икономическата и социална конвергенция в Съюза (3), поиска от социалните партньори да се възползват от възможностите за сключване на споразумения, тъй като по правило те са по-близо до социалната действителност и до социалните проблеми; като има предвид, че в Мадрид членовете на Европейския съвет, чиито държави са подписали Споразумението за социалната политика, приветстваха сключването на това рамково споразумение;
(10)
като има предвид, че подписалите страни пожелаха да сключат рамково споразумение, предвиждащо минимални изисквания за родителския отпуск и за отсъствието от работа поради форсмажорни обстоятелства, и препращащо към държавите-членки и/или социалните партньори за определянето на условията, при които ще се предоставя родителският отпуск, с оглед да се вземе предвид конкретната ситуация, включително семейната политика, съществуваща във всяка една държава-членка, по-специално що се отнася до условията за предоставяне на родителски отпуск и за упражняване правото на родителски отпуск;
(11)
като има предвид, че подходящият инструмент за прилагане на това рамково споразумение е директива по смисъла на член 189 от Договора; като има предвид, че тя е задължителна за държавите-членки, по отношение на резултата, който трябва да се постигне, но им оставя избора на формата и методите;
(12)
като има предвид, че в съответствие с принципа на субсидиарността и принципа на пропорционалността, изложени в член 3б от Договора, целите на настоящата директива не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите-членки и следователно могат да бъдат по-успешно осъществени от Общността; като има предвид, че настоящата директива се ограничава до минимума, който се изисква за постигане на тези цели и не превишава необходимото за осъществяването им;
(13)
като има предвид, че Комисията при изготвянето на предложението си за директива е взела предвид представителния статут на подписващите страни, техния мандат, законността на клаузите на рамковото споразумение и съобразяването със съответните разпоредби, отнасящи се до малките и средните предприятия;
(14)
като има предвид, че Комисията, съгласно своето Съобщение от 14 декември 1993 г. относно прилагането на Протокола за социалната политика, е уведомила Европейския парламент, като му е изпратила текста на рамковото споразумение, придружен от предложението ѝ за директива и от обяснителен меморандум;
(15)
като има предвид, че Комисията е уведомила също така и Икономическия и социален комитет, като му е изпратила текста на рамковото споразумение, придружен от предложението ѝ за директива и от обяснителен меморандум;
(16)
като има предвид, че клауза 4, точка 2 от рамковото споразумение постановява, че прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение не представлява валидно основание за занижаване на общото равнище на закрила на работниците, в областта на приложение на настоящото споразумение. Това не накърнява правото на държавите-членки и/или социалните партньори да разработват различни законови, подзаконови или договорни разпоредби, в светлината на променящите се обстоятелства (включително въвеждането на непрехвърляемост), стига да се спазват минималните изисквания, предвидени в настоящото споразумение;
(17)
като има предвид, че Хартата на Общността за основните социални права на работниците признава важността на борбата срещу всички форми на дискриминация, по-специално на основаната на пол, цвят на кожата, раса, убеждения и религия;
(18)
като има предвид, че член Е, параграф 2 от Договора за Европейския съюз предвижда, че: „Съюзът зачита основните права така, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и така, както произтичат от конституционните традиции, общи за държавите-членки, като основни принципи на правото на Общността“;
(19)
като има предвид, че държавите-членки могат да поверят на социалните партньори прилагането на настоящата директива по тяхно съвместно искане, при условие че държавите-членки предприемат всички необходими мерки за гарантиране на резултатите, наложени от настоящата директива по всяко едно време;
(20)
като има предвид, че прилагането на рамковото споразумение допринася за постигането на целите, цитирани в член 1 от Споразумението за социалната политика,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Прилагане на рамковото споразумение
Целта на настоящата директива е да придаде задължителна сила на приложеното рамково споразумение за родителски отпуск, сключено на 14 декември 1995 г. между общите междуотраслови организации (UNICE, CEEP и ЕКП).
Член 2
Заключителни разпоредби
1. Държавите-членки въвеждат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 3 юни 1998 г. или гарантират, че най-късно до тази дата социалните партньори ще въведат необходимите мерки чрез колективен трудов договор, като държавите-членки се задължават да вземат всички необходими мерки, които им дават възможност по всяко едно време да бъдат в състояние да гарантират резултатите, наложени от настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.
2. Държавите-членки могат да разполагат с допълнителен срок от не повече от една година, ако това е необходимо с оглед на особени затруднения или на прилагането чрез колективен трудов договор.
Те трябва незабавно да информират Комисията за тези обстоятелства.
3. Когато държавите-членки приемат мерките съгласно параграф 1, последните съдържат позоваване на настоящата директива или позоваването се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
Член 3
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Люксембург на 3 юни 1996 година. | [
0,
11,
5
] |
32006R0410 | 32006R0410
L 071/7
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 410/2006 НА КОМИСИЯТА
от 9 март 2006 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 1291/2000 за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара за мляко и млечни продукти (1), и по-специално член 26, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 174/1999 на Комисията oт 26 януари 1999 г. относно определяне на специални подробни правила за прилагането на Регламент (EИО) № 804/68 на Съвета по отношение на износните лицензии и възстановяванията при износ в сектора на млякото и млечните продукти (2) предвижда износът от Общността на продукти, за които се иска възстановяване на суми при износ, да става срещу представяне на лицензия за износ.
(2)
Въпреки това втора алинея от параграф 1, член 1 от Регламент (ЕО) № 174/1999 определя разрешително за износ да се представя и за продуктите, посочени в категория II от приложение I към същия регламент, когато не се кандидатства за възстановяване на суми при износ, освен в случаите, посочени в първо и четвърто тире от член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 (3).
(3)
Член 5 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 предвижда разрешително да не се изисква и да не бъде представяно за целите на износ с възстановяване на суми, касаещ освен всичко друго и малки количества, които не надвишават определените в приложение III към същия регламент.
(4)
Целесъобразно е, когато се касае за износ на обезмаслено мляко на прах без възстановяване на суми, както това е посочено в категория II от приложение I към Регламент (ЕО) № 174/1999, във връзка с малки количества, износителите да бъдат освободени от задължението да представят разрешително за износ.
(5)
Следователно приложение III към Регламент (ЕО) № 1291/2000 следва да бъде съответно изменено.
(6)
Предвидените мерки в настоящия регламент са съобразени със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
В края на сектор Г за продуктите в приложение III към Регламент (ЕО) № 1291/2000 се добавя следния текст:
„Лиценз за износ без възстановяване на суми
(член 1, параграф 1, втора алинея от Регламент
(ЕО) № 174/1999)
0402 10
150 kg“
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 9 март 2006 година. | [
3,
17
] |
31981L0333 | 19810413
Директива на Комисията
от 13 април 1981 година
за изменение на Директива 79/490/ЕИО за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 70/221/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно резервоарите за течни горива и задно разположената защита срещу вклиняване на моторни превозни средства и техните ремаркета
(81/333/ЕИО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,
като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на превозни средства и техните ремаркета [1], последно изменена с Директива 80/1267/ЕИО [2], и по-специално член 13 от нея,
като взе предвид Директива 70/221/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно резервоарите за течни горива и задно разположената защита срещу вклиняване на моторни превозни средства и техните ремаркета [3], последно изменена с Директива 79/490/ЕИО [4], и по-специално член 3 от нея,
като има предвид, че опитът е показал, че сегашната формулировка на точка II.5.2 от приложението към Директива 79/490/ЕИО, отнасяща се за задно разположената защита срещу вклиняване на превозни средства от категории M1, M2, M3, N1, O1 и O2 е доста неясна по отношение на ширината във връзка, с която трябва да бъде удовлетворено изискването; като има предвид, че това може да доведе до различни изисквания от страна на различните стандартизационни служби, при което има опасност от противоречия с Директива 74/483/ЕИО на Съвета [5] относно издадените навън части на превозни средства от категория М1, а също и от създаване на технически бариери пред търговията,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Директива 79/490/ЕИО се изменя, както следва:
Текстът на точка II.5.2 от приложението се заменя със следния текст:
"II.5.2. Всяко превозно средство от една от категориите M1, M2, M3, N1, O1 или O2 (категории по международната класификация, посочена в бележка б) на приложение I към Директива 70/156/ЕИО на Съвета) ще се счита, че удовлетворява определеното в точка II.5.1 условие:
- ако отговаря на определените в точка II.5.3. условия, или
- ако разстоянието между задната част на ненатовареното превозно средство и земята не надвишава 55 см по протежение на ширина, която е с не повече от 10 см по-къса от тази на задния мост от която и да е страна на превозното средство (с изключение на издатината на гумите близо до земята).
При наличие на повече от един заден мост се взема предвид ширината на най-широкия от тях.
Това изискване трябва да бъде удовлетворено най-малко по протежение на линия, коята се намира на разстояние от не повече от 45 см от най-крайната задна част на превозното средство."
Член 2
Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 октомври 1981 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Член 3
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 13 април 1981 година. | [
8,
15,
14
] |
31997D0269 | 31997D0269
L 105/13
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 13 март 1997 година
относно сключване на Споразумение под формата на размяна на писма за митническо сътрудничество между Европейската общност и Кралство Норвегия
(97/269/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 113 от него, във връзка с първото изречение на член 228, параграф 2 и първа алинея от член 228, параграф 3 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като има предвид, че спогодбите на национално равнище за митническо сътрудничество, сключени между Кралство Норвегия и Република Финландия от една страна, и между Кралство Норвегия и Кралство Швеция, от друга страна, засягат въпроси от юрисдикцията на Общността и следва да се заменят с действащата система на Общността;
като има предвид, че споразуменията за гранично сътрудничество спомагат за ефикасно разпределение на наличните ресурси по ограничен брой гранични постове, разположени в най-отдалечените региони, и по-специално на Република Финландия и Кралство Швеция; като има предвид, че подобни региони се отличават с известни особености, свързани с географията им (особено сурови климатични условия, прекомерно дълги граници, отдалечени места във вътрешността, особено големи трудности при достигане до определени места) и особено ниската гъстота на населението им и трафика, като тези особености са нови за Общността и налагат приемане на специални мерки, за да не се наказват тези региони и икономическите оператори в тях;
като има предвид, че на 25 октомври 1996 г. Съветът упълномощава Комисията да договори от името на Общността споразумение под формата на размяна на писма за митническо сътрудничество между Европейската общност и Кралство Норвегия;
като има предвид, че Република Финландия и Кралство Швеция следва да поемат пълната отговорност, включително финансова, спрямо Общността за всички действия, изпълнявани сега или в бъдеще от тяхно име от норвежките митнически органи;
като има предвид, че с оглед изпълнението на настоящото споразумение, митническите органи на Финландия и Швеция следва съответно да сключат административна договореност с норвежките митнически органи; като има предвид, че за тези споразумения следва да се нотифицира Комисията; като има предвид, че митническите органи на Финландия и Швеция са отговорни пред Комисията за изпълнението на настоящото споразумение;
като има предвид, че Споразумението за митническо сътрудничество под формата на размяна на писма между Европейската общност и Кралство Норвегия следва да бъде одобрено,
РЕШИ:
Член 1
Общността одобрява Споразумението за митническо сътрудничество под формата на размяна на писма между Европейската общност и Кралство Норвегия.
Текстът на Споразумението е приложен към настоящото решение.
Член 2
Република Финландия и Кралство Швеция поемат пълната отговорност, включително финансова, спрямо Общността за всички действия, изпълнявани сега и в бъдеще от тяхно име от норвежките митнически органи.
Член 3
1. Митническите органи на Финландия и Швеция сключват съответно административна договореност с норвежките митнически органи по изпълнение на настоящото споразумение. Комисията се нотифицират за тези договорености.
2. Митническите органи на Финландия и Швеция съответно са отговорни пред Комисията за изпълнение на настоящото споразумение. Те представят годишни доклади по въпросите свързани с това пред Комисията, освен случаите когато обстоятелствата налагат допълнителни доклади.
Член 4
Подпомогната от представители на държавите-членки Комисията представлява Общността в създадения по силата на член 7 от Споразумението съвместен комитет.
Член 5
Председателят на Съвета определя пълномощните представители, които подписват Споразумението, като обвързват с него Общността и представят нотификация за това по силата на член 11 от Споразумението (1).
Член 6
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.
Съставено в Брюксел на 13 март 1997 година. | [
3,
15,
18,
5
] |
32005D0392 | 32005D0392
L 130/17
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 17 май 2005 година
за изменение на Решение 2004/233/ЕО по отношение на списъка на лаборатории, на които е разрешено да извършват проверки за ефикасността на ваксините против бяс при някои месоядни домашни животни
(нотифицирано под номер С(2005)1439)
(текст от значение за ЕИП)
(2005/392/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Решение 2000/258/ЕО на Съвета от 20 март 2000 г. относно определяне на специален институт, който отговаря за определяне на критериите, необходими за стандартизиране на серологичните тестове за мониторинг на ефикасността на ваксините против бяс (1), и по-специално член 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
Решение 2000/258/ЕО определи лабораторията на Agence française de sécurité sanitaire des aliments de Nancy (Лаборатория на AFSSA, Nancy, Франция) като институт, отговорен за създаването на критерии, необходими за стандартизацията на серологични тестове, за да се прави наблюдение на ефикасността на ваксините срещу бяс. Това решение също така предвижда, че AFSSA изпраща на Комисията списък на лабораториите на Общността, на които да бъде разрешено да извършват тези серологични тестове. Следователно, Лабораторията на AFSSA в Nancy използва установената система на тестове за пригодност, за да оцени лабораториите с оглед да им бъде разрешено да извършват серологични тестове.
(2)
Решение 2004/233/ЕО на Комисията от 4 март 2004 г. относно разрешаването на определени лаборатории да контролират ефикасността на ваксинирането против бяс при някои месоядни домашни животни (2) определи списък на одобрените лаборатории в държавите-членки на основание на резултатите от тестовете за пригодност, съобщени от Лабораторията на AFSSA в Nancy.
(3)
Пет лаборатории, съответно в Чешката република, Естония, Латвия, Литва и Унгария, са одобрени от Лабораторията на AFSSA в Nancy в съответствие с разпоредбите на Решение 2000/258/ЕО.
(4)
Следователно е подходящо тези пет лаборатории да бъдат добавени в списъка на одобрените лаборатории в държавите-членки, така както е определено в приложението към Решение 2004/233/ЕО.
(5)
Следователно Решение 2004/233/ЕО следва да бъде съответно изменено.
(7)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Приложение I към Решение 2004/233/ЕО се заменя с приложението към настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 17 май 2005 година. | [
7,
3,
0,
6,
18
] |
32005D0615 | 32005D0615
L 213/14
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 16 август 2005 година
за изменение на приложение ХI към Директива 2003/85/ЕО на Съвета по отношение на националните лаборатории в някои държави-членки
(нотифицирано под номер С(2005) 3121)
(текст от значение за ЕИП)
(2005/615/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 2003/85/ЕО на Съвета от 29 септември 2003 г. относно мерки на Общността за борба с болестта шап и за отмяна на Директива 85/511/ЕИО и Решения 89/531/ЕИО и 91/665/ЕИО, и за изменение на Директива 92/46/ЕИО (1), и по-специално член 67, параграф 2 от нея,
като има предвид, че:
(1)
За по-голяма сигурност е важно списъкът с националните лаборатории, одобрени да боравят с живия вирус на болестта шап, да се актуализира.
(2)
Компетентните органи на Дания, Германия и Полша официално са информирали Комисията за промените, отнасящи се до техните национални референтни лаборатории за болестта шап.
(3)
Компетентните органи на Словакия официално са информирали Комисията за разпоредбите, приети в съответствие с член 68, параграф 2 от Директивата.
(4)
С цел яснота е подходящо държавите-членки да се изброяват по реда на кода по ISO за съответната страна.
(5)
Необходимо е списъкът с националните лаборатории, одобрени да боравят с живия вирус на болестта шап, да се адаптира и следователно да се измени част А от приложение ХI към Директива 2003/85/ЕО.
(6)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Списъкът на националните лаборатории, одобрени да боравят с живия вирус на болестта шап, в част А от приложение ХI към Директива 2003/85/ЕО се заменя с текста на приложението към настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 16 август 2005 година. | [
7,
18,
6
] |
32007R0499 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 499/2007 НА КОМИСИЯТА
от 7 май 2007 година
за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.
(2)
В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 8 май 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 7 май 2007 година. | [
2,
17,
6
] |
32000D0063 | 32000D0063
L 022/66
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 18 януари 2000 година
за изменение на Решение 96/627/ЕО за изпълнение на член 2 от Директива 77/311/ЕИО на Съвета относно нивото на шума, възприеман от водачите на колесни селскостопански или горски трактори
(нотифицирано под номер C(1999) 3546)
(текст от значение за ЕИП)
(2000/63/ЕO)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 77/311/ЕИО на Съвета от 29 март 1977 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно нивото на шума, възприеман от водача на колесните селскостопански и горски трактори (1), последно изменена с Директива 97/54/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета, и по-специално член 2 от нея,
като има предвид, че:
(1)
На практика е технически невъзможно всички трактори без кабина да удовлетворят изискванията до крайния срок на преходния период, определен от Решение 96/627/ЕО на Комисията (3). При тези обстоятелства, за такива превозни средства е необходимо да бъде отложен краят на преходния период, определен в това решение.
(2)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището, предоставено от Комитета за адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахване на техническите бариери пред търговията със селскостопански или горски трактори,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Член 1 от Решение 96/627/ЕО се заменя със следното:
„Член 1
Преходният период, посочен в член 2, параграф 2 от Директива 77/311/ЕИО, изтича на:
-
1 октомври 2001 година за всички нови типове трактори,
-
1 октомври 2003 година за всички нови трактори.“
Член 2
Държавите-членки приемат разпоредбите, необходими да се съобразят с настоящото решение преди 30 септември 2001 година. Те незабавно информират Комисията за това.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 18 януари 2000 година. | [
8,
9,
6,
20
] |
32009R1215 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1215/2009 НА СЪВЕТА
от 30 ноември 2009 година
за въвеждане на изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз
(кодифицирана версия)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 2007/2000 на Съвета от 18 септември 2000 г. относно въвеждане на изключителни търговски мерки в полза на страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз, за изменение на Регламент (ЕО) № 2820/98 и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 1763/1999 и (ЕО) № 6/2000 (1) е бил неколкократно съществено изменян (2). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.
(2)
На срещата си на 23 и 24 март 2000 г. в Лисабон Европейският съвет достигна до заключението, че сключването на споразумения за стабилизиране и асоцииране със страните от Западните Балкани следва да се предхожда от асиметрична либерализация на търговията.
(3)
Очаква се трайното отваряне на пазарите на Общността за внос от страните от Западните Балкани да подпомогне процеса на политическа и икономическа стабилизация на региона, без да предизвика отрицателни последици за Общността.
(4)
Следователно е уместно да се подобрят допълнително автономните търговски преференции за Общността, като се премахнат всички оставащи тарифни тавани, които се прилагат по отношение на промишлените продукти, и като се предвидят по-добри условия за достъп до пазара на Общността за селскостопанските и рибните продукти, включително за преработените продукти.
(5)
Тези мерки се предлагат като част от процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от ЕС с оглед на специфичната обстановка на Западните Балкани. Те не представляват прецедент в търговската политика на Общността спрямо трети държави.
(6)
В съответствие с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от ЕС, който се основава на предварително разработен регионален подход и на заключенията на Съвета от 29 април 1997 г., развитието на двустранните отношения между Европейския съюз и страните от Западните Балкани зависи от някои условия. Предоставянето на автономни търговски преференции зависи от зачитането на основните принципи на демокрацията и човешките права, както и от волята на страните да развиват икономическите отношения помежду си. Предоставянето на подобрени автономни търговски преференции на страните, участващи в процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от ЕС, следва да бъде обвързано с тяхното желание да предприемат ефективни икономически реформи и регионално сътрудничество, по-специално чрез изграждане на зони за свободна търговия в съответствие с приложимите норми на ГАТТ и СТО. В допълнение предоставянето на автономни търговски преференции е обусловено от участието на бенефициерите в ефективно административно сътрудничество с Общността, за да бъдат предотвратени рисковете от измама.
(7)
Търговски преференции може да бъдат предоставени само на страни и територии с изградена митническа администрация.
(8)
Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово по смисъла на Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, което се намира под управлението на международната гражданска администрация на мисията на Организацията на обединените нации за Косово (UNMIK) (по-нататък наричано „Косово“), отговарят на тези условия и на всички тези страни следва да се предоставят подобни търговски преференции, за да се избегне дискриминацията в региона.
(9)
Търговските мерки, предвидени в настоящия регламент, следва да са съобразени с факта, че Сърбия и Косово представляват отделни митнически територии.
(10)
Общността сключи споразумение за търговия с текстилни продукти със Сърбия (3).
(11)
Албания, Хърватия, Бившата югославска република Македония и Черна гора следва да продължат да бъдат бенефициери по настоящия регламент само доколкото настоящия регламент предвижда отстъпки, които са по-благоприятни от съществуващите в рамките на режима на споразуменията между Общността и тези страни.
(12)
За целите на удостоверяване на произхода и на административното сътрудничество следва да се прилагат съответните разпоредби на Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (4).
(13)
С оглед рационализиране и опростяване е целесъобразно на Комисията да бъде предоставена възможност да изменя настоящия регламент и да нанася необходимите технически промени, след консултация с Комитета по Митническия кодекс и при спазване на специалните процедури, предвидени в настоящия регламент.
(14)
Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5).
(15)
Режимът на внос, установен с настоящия регламент, следва да бъде подновяван съгласно определените от Съвета условия и натрупания опит в прилагането на режима по настоящия регламент. Уместно е срокът на прилагане на този режим да се ограничи до 31 декември 2010 г.,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Преференциален режим
1. При спазване на специалните разпоредби, предвидени в член 3, продукти с произход от Босна и Херцеговина или от митническите територии на Сърбия или Косово, различни от тези от позиции 0102, 0201, 0202, 0301, 0302, 0303, 0304, 0305, 1604, 1701, 1702 и 2204 по Комбинираната номенклатура, се допускат за внос в Общността без количествени ограничения или мерки с равностоен ефект и са освободени от мита и такси с равностоен ефект.
2. За вноса на захарни продукти от позиции 1701 и 1702 по Комбинираната номенклатура с произход от Босна и Херцеговина или от митническите територии на Сърбия или Косово се прилагат отстъпките, предвидени в член 3.
3. За продукти с произход от Албания, Хърватия, Бившата югославска република Македония или Черна гора продължават да се прилагат разпоредбите на настоящия регламент, когато това е предвидено, както и всякакви мерки, предвидени в настоящия регламент, които са по-благоприятни от търговските отстъпки, предвидени в рамките на двустранните споразумения между Общността и тези страни.
Член 2
Условия за прилагане на преференциалния режим
1. Преференциалния режим, въведен с член 1, се прилага при спазване на следните условия:
а)
съответствие с определението за „продукти с произход“, предвидено в част I, дял IV, глава 2, раздел 1, подраздел 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93;
б)
страните и териториите, посочени в член 1, се ангажират да не въвеждат нови мита или такси с равностоен ефект, нито нови количествени ограничения или мерки с равностоен ефект по отношение на вноса с произход от Общността, да не увеличават действащите мита или такси и да не въвеждат други ограничения, считано от 30 септември 2000 г.; и
в)
участие на бенефициерите в ефективно административно сътрудничество с Общността, с цел да бъдат предотвратени рисковете от измами.
2. Без да се засягат условията, предвидени в параграф 1, преференциалният режим, въведен с член 1, се прилага в зависимост от готовността на страните бенефициери да предприемат ефективни икономически реформи и регионално сътрудничество с други страни, обхванати от процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз, по-специално като създадат зони за свободна търговия в съответствие с член ХХIV от ГАТТ от 1994 г. и други приложими разпоредби на СТО.
Ако това условие не бъде спазено, Съветът може с квалифицирано мнозинство да вземе подходящи мерки по предложение на Комисията.
Член 3
Селскостопански продукти - тарифни квоти
1. За някои рибни продукти и вина, изброени в приложение I, с произход от страни и територии, посочени в член 1, приложимите мита при внос в Общността няма да се прилагат през периодите, на нивата, в рамките на тарифните квоти на Общността и при условията, отнасящи се за всеки съответен продукт и произход, предвидени в посоченото приложение.
2. Митата, прилагани при внос в Общността на продукти „baby beef“ по смисъла на приложение II и с произход от страните и териториите, посочени в член 1, параграф 1, се определят на 20 % от адвалорното мито и 20 % от специфичното мито, предвидено в Общата митническа тарифа, в рамките на годишна тарифна квота от 11 475 тона, изразени в кланично тегло.
Обемът на годишната тарифна квота от 11 475 тона се разпределя между страните и териториите бенефициери, както следва:
а)
1 500 тона (кланично тегло) за продуктите „baby beef“ с произход от Босна и Херцеговина;
б)
9 175 тона (кланично тегло) за продукти „baby beef“ с произход от митническите територии на Сърбия и Косово.
Вносът в Общността на продукти „baby beef“ по смисъла на приложение II с произход от Албания не се ползва с тарифни отстъпки.
Към всяко искане за внос в рамките на тези квоти се прилага сертификат за автентичност, издаден от компетентните органи на страната износител и удостоверяващ, че продуктите произхождат от въпросната страна или територия и съответстват на определението в приложение II към настоящия регламент. Този сертификат се изготвя от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (6).
3. За вноса на захарни продукти от позиции 1701 и 1702 по Комбинираната номенклатура с произход от Босна и Херцеговина и от митническите територии на Сърбия или Косово се прилагат следните годишни безмитни тарифни квоти:
а)
12 000 тона (нетно тегло) за захарни продукти с произход от Босна и Херцеговина;
б)
180 000 тона (нетно тегло) за захарни продукти с произход от митническите територии на Сърбия или Косово.
4. Независимо от останалите разпоредби на настоящия регламент и по-специално на член 10, предвид изключителната чувствителност на пазара на селскостопански и рибни продукти, ако вносът на селскостопански и рибни продукти предизвика сериозни смущения на пазарите на Общността и на техните регулаторни механизми, Комисията може да вземе мерки в съответствие с процедурата, посочена в член 8, параграф 2.
Член 4
Прилагане на тарифни квоти за „baby beef“ и захар
Подробните правила за прилагане на тарифната квота за продуктите „baby beef“ се определят от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007.
Подробните правила за прилагане на тарифните квоти за захарни продукти от позиции 1701 и 1702 по Комбинираната номенклатура се определят от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007.
Член 5
Управление на тарифни квоти
Тарифните квоти, посочени в член 3, параграф 1 от настоящия регламент, се управляват от Комисията в съответствие с членове 308а, 308б и 308в от Регламент (ЕИО) № 2454/93.
Комуникацията между държавите-членки и Комисията по тези въпроси се осъществява по електронен път, доколкото това е възможно.
Член 6
Достъп до тарифни квоти
Всяка държава-членка гарантира, че всички вносители ще имат еднакъв и непрекъснат достъп до тарифните квоти, доколкото обемът на квотите го позволява.
Член 7
Предоставяне на правомощия
Комисията приема в съответствие с процедурата, посочена в член 8, параграф 2, необходимите разпоредби за прилагане на настоящия регламент, различни от предвидените по член 4, и по-специално:
а)
измененията и техническите корекции, необходими поради промени на кодовете по Комбинираната номенклатура и подразделенията на ТАРИК;
б)
корекциите, необходими вследствие на сключването на други споразумения между Общността и страните и териториите, посочени в член 1.
Член 8
Комитет
1. Комисията се подпомага от Комитета по Митническия кодекс, създаден с член 247а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (7) (по-нататък наричан „комитетът“).
2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.
Срокът, посочен в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец.
Член 9
Сътрудничество
Държавите-членки и Комисията си сътрудничат тясно, за да гарантират спазването на настоящия регламент и по-специално на разпоредбите на член 10, параграф 1.
Член 10
Временно спиране
1. Когато Комисията прецени, че разполага с достатъчно доказателства за измама или липса на административно сътрудничество, необходимо за проверка на доказателствата за произход, или за значително увеличение на износа към Общността над нивото на обичайното производство или капацитет за износ, или неспазване на разпоредбите на член 2, параграф 1 от страните и териториите, посочени в член 1, тя може да вземе мерки и да спре изцяло или отчасти прилагането на режима, предвиден в настоящия регламент за срок от три месеца, при условие че преди това:
а)
информира комитета;
б)
покани държавите-членки да вземат предпазните мерки, необходими за защита на финансовите интереси на Общността и/или осигуряване на спазването на член 2, параграф 1 от страните и териториите бенефициери;
в)
публикува съобщение в Официален вестник на Европейския съюз, в което посочва, че има основателни съмнения относно прилагането на преференциалния режим и/или спазването на член 2, параграф 1 от съответната страна или територия бенефициер, което може да постави под съмнение нейното право да продължи да се ползва от предимствата, предоставени с настоящия регламент.
2. Дадена държава-членка може да сезира Съвета във връзка с решението на Комисията в срок от десет дни. В срок от 30 дни Съветът може с квалифицирано мнозинство да вземе различно решение.
3. След изтичане на периода на спиране Комисията решава дали да прекрати временното спиране, след консултация с комитета, или да продължи действието на спирането в съответствие с параграф 1.
Член 11
Отмяна
Регламент (ЕО) № 2007/2000 се отменя.
Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.
Член 12
Влизане в сила и прилагане
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Прилага се до 31 декември 2010 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 30 ноември 2009 година. | [
1,
3,
6,
18,
15
] |
31990D0117 | 31990D0117
L 068/2
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 27 февруари 1990 година
за сключване от името на Европейската общност за атомна енергия на Споразумение между Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия и Съюза на съветските социалистически републики относно търговията и търговското и икономическо сътрудничество
(90/117/Евратом)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 101 от него,
като има предвид, че Споразумението между Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия и Съюза на съветските социалистически републики относно търговията и търговското и икономическо сътрудничество беше подписано на 18 декември 1989 г.;
като има предвид, че с Решение от 26 февруари 1990 г. Съветът одобри посоченото споразумение с цел то да бъде сключено от Комисията от името на Европейската общност за атомна енергия;
като има предвид, че посоченото споразумение следва да бъде сключено от името на Европейската общност за атомна енергия,
РЕШИ:
Член 1
Споразумението (1) между Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия и Съюза на съветските социалистически републики относно търговията и търговското и икономическо сътрудничество се сключва от името на Европейската общност за атомна енергия.
Член 2
От името на Европейската общност за атомна енергия председателят на Комисията извършва нотифицирането, предвидено в член 25 от споразумението.
Съставено в Брюксел на 27 февруари 1990 година. | [
18,
15,
5
] |
32007R0126 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 126/2007 НА КОМИСИЯТА
от 12 февруари 2007 година
за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.
(2)
В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 13 февруари 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 12 февруари 2007 година. | [
2,
17
] |
32002D0924 | 32002D0924
L 322/32
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 23 юли 1999 година
за сключване на две споразумения за сътрудничество между Европейската общност за атомна енергия и Кабинета на министрите на Украйна в областта на ядрената безопасност и в областта на контролирания ядрен синтез
(нотифицирано под номер C(1999) 2405)
(2002/924/Евратом)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 101, втори параграф от него,
като взе предвид одобрението на Съвета,
като има предвид, че двете споразумения между Европейската общност за атомна енергия и Кабинета на министрите на Украйна в областта на ядрената безопасност и в областта на контролирания ядрен синтез следва да бъдат сключени,
РЕШИ:
Член единствен
Двете споразумения между Европейската общност за атомна енергия и Кабинета на министрите на Украйна в областта на ядрената безопасност и в областта на контролирания ядрен синтез с настоящото се сключват от името на Европейската общност за атомна енергия.
Текстовете на двете споразумения са приложени към настоящото решение.
Съставено в Брюксел на 23 юли 1999 година. | [
18,
15,
14
] |
31980L0777 | 31980L0777
L 229/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
от 15 юли 1980 година
за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно експлоатацията и продажбата на натурални минерални води
(80/777ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
като взе предвид становището на Асамблеята (2),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),
като има предвид, че законодателствата на държавите-членки определят натуралните минерални води; като има предвид, че в тази връзка са приети различни определения в Общността; като има предвид, че тези законодателства определят условията, при които натуралните минерални води се признават за такива и регламентират условията за експлоатация на изворите; като има предвид че, освен това те уреждат специфични правила за продажбата на въпросните води;
като има предвид, че различията между тези законодателства възпрепятстват свободното движение на натуралните минерални води, създавайки неравни условия за конкуренция и по този начин директно влияят върху създаването и функционирането на общия пазар;
като има предвид, че в този конкретен случай премахването на тези бариери може да се постигне както чрез задължението на всяка държава-членка да допусне продажбата на своя територия на натурални минерални води, признати за такива от всяка от останалите държави-членки, така и чрез определянето на общи правила, отнасящи се по-специално до микробиологичните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени и условията, при които трябва да се използват конкретни наименования за някои минерални води;
като има предвид, че във връзка с предстоящото сключване на споразумението за взаимно признаване на натуралните минерални води между Общността и трети страни трябва да се формулират условията, при които до прилагане на споменатите споразумения, подобни продукти, внесени от трети страни, могат да се допускат в Общността като натурални минерални води;
като има предвид, че следва да се гарантира, че натуралните минерални води запазват на етапа на продажбата онези характеристики, които са позволили да бъдат признати за такива; като има предвид, че поради това контейнерите, използвани за бутилиране, трябва да имат подходящо приспособление за затваряне;
като има предвид, че във връзка с етикетирането натуралните минерални води са обект на общите правила, формулирани в Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни, предназначени за крайния потребител (4); като има предвид, съответно, че настоящата директива може да се ограничи до определянето на допълнения и изключения, които следва да бъдат направени от тези общи правила;
като има предвид, че за да се опрости и ускори процедурата, Комисията трябва да бъде натоварена със задачата за приемане на приложими мерки от технически характер, по-специално за определянето на процедура за взимане на проби и използване на методи за анализ, необходими за проверката на състава на натуралните минерални води;
като има предвид, че винаги, когато Съветът натоварва Комисията с отговорността за прилагане на установени правила, отнасящи се до храни, предназначени за консумация от човека, трябва да се предвиди процедура, която предвижда тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по храните, създаден с Решение 69/414/ЕИО (5),
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
1. Настоящата директива се отнася до водите, извлечени от земята на държава-членка и признати от отговорните власти на държавата-членка за натурални минерални води, които удовлетворяват разпоредбите на приложение I, раздел I.
2. Настоящата директива се отнася също до води, извлечени от земята на трета страна, внесени в Общността и признати за натурални минерални води от отговорния орган на някоя държава-членка.
Водите, посочени в първата точка, могат да бъдат признати така, само ако отговорният орган в страната на извличането е удостоверил, че те съответстват на изискванията на приложение I, раздел I и са извършени периодични проверки за прилагането на разпоредбите на приложение II, параграф 2.
Срокът на сертификата, посочен във втората алинея, не може да бъде по-дълъг от 2 години. Не е необходимо да се повтаря процедурата по признаване, предвидена в първата алинея, ако сертификатът е подновен преди края на посочения период.
3. Настоящата директива не се отнася до:
-
води, които са лекарствени продукти по смисъла на Директива 65/65/ЕИО (6),
-
натурални минерални води, използвани при източника за лечебни цели в термални или хидроминерални заведения.
4. Признаването, посочено в параграфи 1 и 2, се обосновава надлежно от отговорния орган на държавата-членка и официално се публикува.
5. Всяка държава-членка информира Комисията за случаите, при които посоченото в параграфи 1 и 2 признаване, е било дадено или оттеглено. Списъкът с така признатите натурални минерални води се публикува в Официален вестник на Европейските общности.
Член 2
Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да може само водите, посочени в член 1, които отговарят на разпоредбите на настоящата директива, да бъдат продавани като натурални минерални води.
Член 3
Изворите с натурални минерални води могат да бъдат експлоатирани и техните води бутилирани в съответствие с приложение II.
Член 4
1. Натурална минерална вода в състоянието си при източника не може да бъде обект на никаква обработка или добавяне освен на:
а)
отделяне на нестабилни елементи като железни и серни съединения чрез филтриране или преливане, евентуално предхождано от обогатяване с кислород, доколкото тази обработка не променя състава на водата по отношение на основните ѝ съставни елементи, които придават свойствата ѝ;
б)
пълно или частично премахване на свободен въглероден двуокис преди всичко чрез физически методи;
в)
въвеждане или повторно въвеждане на въглероден двуокис при условията, определени в приложение I, раздел III.
2. По-специално се забранява дезинфекционна обработка чрез каквито и да е средства и при условията на параграф 1, буква в) - добавянето на бактериостатични елементи или всякаква друга обработка, която има вероятност да промени броя на жизнеспособните колонии на натуралната минерална вода.
3. Параграф 1 не трябва да представлява пречка за използване на натурална минерална вода за производството на безалкохолни напитки.
Член 5
1. Възстановяемият общ брой на колониите на натурална минерална вода при извора съответства на нейния нормален брой жизнеспособни колонии и дава удовлетворително доказателство за защитата на източника срещу всякакво замърсяване. Този общ брой на колониите се определя съгласно условия, формулирани в приложение I, раздел II, точка 1.3.3.
След бутилиране общият брой на колониите при източника не може да надвишава 100 на милиметър при 20-22 °С за 72 часа върху „агар-агар“ или смес „агар-желатин“ и 20 на милиметър при 37 °С за 24 часа върху „агар-агар“. Общият брой на колониите се измерва в рамките на 12 часа след бутилирането, като водата се поддържа при 4 °С ± 1 °С по време на 12-часовия период.
При източника тези стойности нормално не следва да надвишават 20 на милиметър при 20- 22 °С за 72 часа и съответно 5 на милиметър при 37 °С за 24 часа с уговорката, че тези стойности трябва да се считат за насочващи, а не за максимално допустими концентрации.
2. При източника и по време на продажбата натуралната минерална вода не трябва да съдържа:
а)
паразити и патогенни микроорганизми;
б)
Escherichia coli и други коли форми и фекални стрептококи във всяка изследвана проба от 250 мл;
в)
Спорести анаеробни сулфатно-редуциращи бактерии, във всяка изследвана проба от 50 мл;
г)
Pseudomonas aerginosa във всяка изследвана проба от 250 мл.
3. Без да се засягат параграфи 1 и 2 и условията за експлоатация, формулирани в приложение II, по време на продажбата:
-
възстановяемият общ брой на колониите на натурална минерална вода може да е само този, който е резултат от нормалното увеличаване на бактериалното съдържание, което тя е имала при източника,
-
натуралната минерална вода не може да съдържа никакви органолептични отклонения.
Член 6
Всички контейнери, използвани за бутилиране на натурална минерална вода, трябва да бъдат снабдени с приспособление за затваряне, което е проектирано така, че да се предотвратява всякаква възможност за фалшификация или замърсяване.
Член 7
1. Търговското описание на натуралните минерални води е „натурална минерална вода“ или в случай на газирана натурална минерална вода, съгласно определението в приложение I, раздел III, според случая - „естествено газирана натурална минерална вода“, „натурална вода с прибавен газ от извора“ или „газирана натурална минерална вода“.
Търговското описание на натуралните минерални води, които са претърпели някоя от посочените в член 4, параграф 1, буква б) обработки, се допълва според случая като „напълно дегазирана“ или „частично дегазирана“.
2. Етикетите на натуралните минерални води трябва също да съдържат следната задължителна информация:
а)
-
или думите: „съдържание в съответствие с резултатите от официално признатия анализ на … (дата на анализа)“,
-
или информация за аналитичния състав, като се изброяват характерните ѝ съставки;
б)
мястото, където се експлоатира изворът и неговото име.
3. Държавите-членки могат също да:
а)
запазят разпоредбите, които изискват да се посочи страната, от която произхожда натуралната минерална вода, макар че тази информация не може да се изисква в случай на натурални минерални води от извор, намиращ се на територията на Общността;
б)
въведат разпоредби, които изискват информация за всякаква обработка, посочена в член 4, параграф 1, буква а).
Член 8
1. Наименованието на населено място, махала или местност може да се включи в текста на търговското описание, при условие че се отнася до натурална минерална вода, чийто извор се експлоатира на мястото, посочено в описанието и че то не е подвеждащо по отношение на мястото на експлоатация на извора.
2. Забранява се продажбата на натурална минерална вода от един и същ извор под повече от едно търговско наименование.
3. Когато етикетите или надписите върху контейнерите, в които натуралните минерални води се предлагат за продажба, включват търговско наименование, различно от наименованието на извора или мястото на неговата експлоатация, това място или наименованието на извора се посочват с букви, чиито височина и широчина са поне един и половина пъти по-големи от най-големите букви, използвани за търговското наименование.
Първата алинея се прилага mutatis mutandis и със същото намерение по отношение на важността, придавана на наименованието на извора или на мястото за неговата експлоатация, по отношение на търговското наименование, използвано за реклама под каквато и да е форма, на натурални минерални води.
Член 9
1. Забранява се върху опаковката или етикетите и при реклама под каквато и да е форма да се използват обозначения, патентовани имена, търговски и фабрични марки, образи или други знаци, независимо дали са емблематични или не, които:
а)
в случай на натурална минерална вода предполагат характеристика, която водата не притежава, по-специално по отношение на нейния произход, дата на разрешителното за експлоатация, резултати от анализите или всякакви позовавания, аналогични на гаранции за автентичност;
б)
в случай на питейна вода, бутилирана в контейнери, която не отговаря на разпоредбите на приложение I, раздел I, могат да предизвикат объркване с натурална минерална вода и по-конкретно с описанието „минерална вода“.
2.
а)
Забраняват се всички обозначения, приписващи на натуралната минерална вода свойства, свързани с предотвратяване, лечение или излекуване на човешко заболяване;
б)
Разрешават се обаче показанията, изброени в приложение III на настоящата директива, ако те отговарят на съответните критерии, посочени в приложението или при липса на такива - критериите, установени от националните разпоредби, и при условие че те са определени на базата на физико-химични анализи и ако е необходимо - на фармакологични, физиологични и клинични изследвания, извършени в съответствие с признати научни методи в съответствие с приложение I, раздел I, параграф 2;
в)
Държавите-членки могат да разрешат обозначенията „стимулира храносмилането“, „може да улесни функциите на черния дроб и жлъчката“ или подобни обозначения. Те могат освен това да разрешат включването на други обозначения, при условие че последните не противоречат на принципите, изложени в буква а) и са съвместими с тези, посочени в буква б).
3. Държавите-членки могат да приемат специални разпоредби за информацията както върху опаковките или етикетите, така и в рекламата, която се отнася до подходящия характер на натуралната минерална вода за хранене на кърмачета. Такива разпоредби могат също да се отнасят до свойствата на водата, които определят използването на посочената информация.
Държавите-членки, които възнамеряват да предприемат тези мерки, предварително уведомяват за тях другите държави-членки и Комисията.
4. Не по-късно от три години след нотификацията на настоящата директива, Комисията представя на Съвета доклад и при необходимост подходящи предложения за прилагане на разпоредбите, посочени в приложение I, раздел II., точка 1.2.12.
Член 10
1. Държавите-членки приемат необходимите мерки с цел търговията с натурални минерални води, които съответстват на определенията и правилата, формулирани в настоящата директива, да не може да се затруднява от прилагането на нехармонизирани национални разпоредби, уреждащи свойствата, състава, условията на експлоатация, пакетирането или етикетирането на натуралните минерални води или на храните най-общо.
2. Параграф 1 не се прилага за нехармонизирани национални разпоредби, мотивирани с оглед на:
-
защита на общественото здраве,
-
предотвратяване на измама, освен ако е вероятно такива разпоредби да затрудняват прилагането на определенията и правилата, предвидени в настоящата директива.
-
защита на промишлената и търговска собственост, посочване на източника, обозначаване на произхода и предотвратяване на нелоялна конкуренция.
Член 11
Процедурите за вземане на проби и методите за анализ, необходими за проверка на микробиологичните характеристики, посочени в член 5 и съставните характеристики, посочени в приложение I, раздел II, точка 1.2, се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 12.
Член 12
1. Когато трябва да се следва предвидената в този член процедура, въпросът се отнася до Постоянния комитет по храните, наричан по-нататък „Комитетът“, от неговия председател или по негова инициатива, или по молба на представителя на държавата-членка.
2. Представителят на Комисията представя на Комитета проект за мерки, които следва да се приемат. Комитетът дава становището си по проекта в срок, определен от председателя според спешността на въпроса. Становищата се приемат с мнозинство от 41 гласа, като гласовете на държавите-членки се претеглят в съответствие с член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не гласува.
3.
а)
Когато предвидените мерки са в съответствие със становището на Комитета, те се приемат от Комисията;
б)
Когато предвидените мерки не съответстват на становището на Комитета или ако не е представено такова, Комисията незабавно представя на Съвета предложение за мерките, които следва да бъдат приети. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство;
в)
Ако в рамките на три месеца след отнасяне на въпроса до Съвета, същият не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията.
Член 13
Член 12 се прилага за период от 18 месеца, считано от датата, на която въпросът е бил отнесен за първи път до Комитета съгласно член 12, параграф 1.
Член 14
Настоящата директива не се прилага за натурални минерални води, предназначени за износ в трети страни.
Член 15
Държавите-членки променят своето законодателство, ако е необходимо, за да се съобразят с настоящата директива и незабавно информират за това Комисията; така промененото законодателство се прилагат по такъв начин, че:
-
да позволи търговията с продукти, които са в съответствие с настоящата директива, не по-късно от две години след нейната нотификация,
-
да забрани търговията с продукти, които не са в съответствие с настоящата директива, четири години след нейното нотификация.
Член 16
Настоящата директива се отнася също така до всички френски отвъдморски департаменти.
Член 17
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 15 юли 1980 година. | [
17,
3,
15,
16
] |
31986R1174 | 31986R1174
L 107/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1174/86 НА СЪВЕТА
от 21 април 1986 година
за изменение на Регламент (ЕИО) № 706/73 относно нормативната уредба на Общността, приложима за Англо-нормандските острови и остров Ман в областта на търговията със земеделски продукти
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,
като взе предвид Акта за присъединяване от 1972 г. и по-специално член 1, параграф 2, трета алинея от Протокол № 3 към него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като има предвид, че някои ветеринарни разпоредби по отношение на Северна Ирландия, свързани с шапа и търговията с живи животни, прясно месо и продукти на месна основа, бяха либерализирани;
като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 706/73 (1) свърза Англо-нормандските острови и остров Ман със Северна Ирландия за целите на ветеринарния сектор;
като има предвид, че, за да се намали рискът от болести, е необходимо да се разреши на тези острови да запазят ветеринарните си правила по отношение на шапа, които са били в сила досега,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Член 3 от Регламент (ЕИО) № 706/73 се заменя със следното:
„Член 3
Считано от 1 септември 1973 г., разпоредбите на Общността в следните области:
-
ветеринарно законодателство,
-
зоотехническо законодателство,
-
фитосанитарно законодателство,
-
пускането на пазара на семена и разсад,
-
законодателство в областта на храните,
-
законодателство в областта на храните за животни,
-
стандарти за качество и за пускане на пазара
се прилагат при същите условия, както в Обединеното кралство, за продуктите, посочени в член 1, внасяни на островите или изнасяни от островите към Общността.
Англо-нормандските острови и остров Ман обаче могат да запазят, по отношение на търговията с живи животни, прясно месо и продукти на месна основа, специфичните разпоредби относно шапа, които прилагат за вноса. Тези разпоредби не могат да бъдат по-ограничителни от правилата, в сила на 30 септември 1985 г.“.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Люксембург на 21 април 1986 година. | [
3,
18,
6
] |
32003D0629 | 32003D0629
L 218/51
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 27 август 2003 година
за изменение на Решение 2000/367/ЕО за въвеждане на система за класификация за огнеустойчивост на строителни продукти във връзка с включването на продукти за контрол на дим и топлина
(нотифицирано под номер С(2003) 2851)
(текст от значение за ЕИП)
(2003/629/EО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), изменена с Директива 93/68/ЕИО (2), и по-специално член 20, параграф 2 от нея,
като има предвид, че:
(1)
Решение 2000/367/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за прилагане на Директива 89/106/ЕИО на Съвета относно класификацията за огнеустойчивост на строителни продукти, строителни конструкции и части от тях (3) следва, с цел адаптирането му към техническия прогрес, да обхване също и продукти за контрол на дим и топлина.
(2)
Решение 2000/367/ЕО следва да бъде съответно изменено.
(3)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителство,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Приложението към Решение 2000/367/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 27 август 2003 година. | [
3,
1,
15,
20
] |
31999R1471 | 31999R1471
L 170/18
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1471/1999 НА КОМИСИЯТА
от 5 юли 1999 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 347/96 на Комисията относно установяване на система за бързо съобщаване за допускането на сьомга за свободно обращение в Европейската общност
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (EИO) № 3759/92 на Съвета от 17 декември 1992 г. относно общата организация на пазара на рибни продукти и продукти от аквакултури (1), последно изменен с Регламент (EO) № 3318/94 на Съвета (2), и по-специално член 30 от него,
(1)
като има предвид, че с приемането на Регламент (ЕО) № 347/96 (3) Комисията създаде система за бързо съобщаване на условията за внос на сьомга при пазарни смущения на пазара и налагането на временна минимална цена;
(2)
като има предвид, че в резултат на приключването на антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания, Регламент (EO) № 772/1999 на Съвета (4), последно изменен с Регламент (EO) № 1003/1999 на Съвета (5), налага окончателни антидъмпингови и изравнителни мита и ефективна минимална цена в зависимост от вида на сьомгата, при внос на отглеждана във ферми атлантическа сьомга с произход от Норвегия; като има предвид, че тези мита не се прилагат за дива атлантическа сьомга, попадаща под същите кодове по КН;
(3)
като има предвид, че митата не се прилагат при внос на отглеждана във ферми атлантическа сьомга, изнасяна от компании, изброени в списъка на приложението към Регламент (EO) № 772/1999 на Съвета, които компании са изключени от заплащането на мита поради факта, че са предложили гаранции по отношение на цените, които Комисията е приела с Решение 97/634/ЕО (6), последно изменено с Регламент (EO) № 929/1999 на Комисията (7);
(4)
като има предвид, че за да се подобри полезността на информацията, съобщена посредством системата за бързо докладване, и за да се позволи наблюдение на гаранциите и на антидъмпинговите и антисубсидийните мита, информацията, свързана с вноса на сьомга, следва допълнително да бъде разбита по типове и вид, както и по страна-износителка, в случая на Норвегия, чрез изменение на Регламент (ЕО) № 347/96 на Комисията;
(5)
като има предвид, че списъкът на предприятията нееднократно е бил изменян, което се дължи на нарушения, оттегляния или приемане на нови предприятия; като има предвид, че такива подобни изменения ще се случват и в бъдеще;
(6)
като има предвид, че понастоящем съществува технология за изпращане на компютърно генерирани данни чрез електронна поща и следователно, формата на предаването на такива данни следва окончателно да бъде въведена и да бъде определен форматът на съобщението; като има предвид, че за тази цел Регламент (ЕО) № 347/96 на Комисията следва да бъде изменен;
(7)
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителният комитет по рибни продукти,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕО) № 347/96 на Комисията се изменя, както следва:
1.
В член 1, параграф 1 се добавя следното трето изречение:
„За списъка на норвежките компании, които извличат полза от поети задължения, както е предвидено в Регламент (EO) № 772/1999 на Съвета (8), допълнителна информация за освободените стоки се нотифицира под формата на код по TARIC и допълнителен код по TARIC, както са посочени в приложението, като вносът се дава чрез представяне за всяка компания с поето задължение.
2.
В член 1, параграф 2 второто изречение се заменя със следния текст:
„Нотификацията се изпраща на Комисията по електронна поща във формата, посочена в приложение II.“;
3.
Приложението се заменя с приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 5 юли 1999 година. | [
12,
3,
6
] |
31992D0341 | 31992D0341
L 188/37
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 3 юни 1992 година
относно компютризираното търсене на местните звена „Анимо“
(92/341/ЕИО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,
като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (1), последно изменена с Директива 91/628/ЕИО (2), и по-специално член 20, параграф 3 от нея,
като има предвид, че на 19 юли 1991 г. Комисията прие Решение 91/398/ЕИО относно компютризирана мрежа, която свързва ветеринарните органи („Анимо“) (3) и на 21 февруари 1992 г. прие Решение 92/175/ЕИО относно установяването на списъка и идентичността на звената на компютризираната мрежа „Анимо“ (4);
като има предвид, че за да се осигури гладкото функциониране на мрежата „Анимо“, е необходимо да се приеме разпоредба за компютризирана система, която да позволява звеното на местоназначението да се идентифицира посредством пощенските местоназначения;
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящето решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Преди 15 юни 1992 г. всяка държава-членка предава на Комисията в компютризирана форма, както е показано в приложението, списък на пощенските местоназначения по азбучен ред. Всяко пощенско местоназначение се придружава от идентификационен номер на местното звено, на което то съответства.
2. На базата на информацията, изпратена от държавите-членки в съответствие с параграф 1, Комисията съставя в компютризирана форма, която се интегрира в приложния софтуер, както е определено в четвъртото тире на член 2, параграф 2 от Решение 91/398/ЕИО на Комисията, справочник, който показва, за Общността като цяло, пощенските местоназначения, придружени от идентификационния номер на местните звена, и предава този справочник на държавите-членки.
3. Справочникът, посочен в параграф 2, редовно се актуализира с оглед на данните, които се предават от държавите-членки.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 3 юни 1992 година. | [
12,
15,
6
] |
32004R0384 | 32004R0384
L 064/21
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 384/2004 НА КОМИСИЯТА
от 1 март 2004 година
относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а) от него,
като има предвид, че:
(1)
С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки за класирането на стоките, включени в приложението към настоящия регламент.
(2)
Регламент (ЕИО) № 2658/87 установява общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат и за всяка друга номенклатура, която се основава изцяло или частично на нея и която е установена чрез специални разпоредби на Общността с оглед прилагането на тарифни или други мерки, свързани с търговията със стоки.
(3)
Чрез прилагане на упоменатите по-горе общи правила стоките, описани в колона 1 от приложената таблица към настоящия регламент, следва да се класират под съответните кодове по КН, посочени в колона 2, въз основа на мотивите, посочени в колона 3.
(4)
Съгласно разпоредбите на член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2), е подходящо ползването на обвързващата тарифна информация за класирането на стоки по Комбинираната номенклатура, издадена от митническите органи на държавите-членки, която не съответства на настоящия регламент, може да се продължи за период от три месеца от титуляра.
(5)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Стоките, описана в колона 1 от приложената таблица, се класират под съответните кодове по Комбинираната номенклатура, посочени в колона 2 от упоменатата таблица.
Член 2
Съгласно разпоредбите на член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 ползването на обвързващата тарифна информация издадена от митническите органи на държавите-членки, която не съответства на настоящия регламент, може да бъде продължено за период от три месеца.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 1 март 2004 година. | [
3,
15
] |
32008R0636 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 636/2008 НА КОМИСИЯТА
от 3 юли 2008 година
относно издаването на лицензии за износ в лозаро-винарския сектор
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2001 на Комисията от 24 април 2001 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на търговията с продукти от лозаро-винарския сектор с трети страни (1), и по-специално член 7 и член 9, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
Член 63, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (2) ограничава предоставянето на възстановявания при износ за продуктите от лозаро-винарския сектор с обеми и разходи, договорени в споразумението за селското стопанство, сключено в рамките на Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори.
(2)
Член 9 от Регламент (ЕО) № 883/2001 определя условията, при които могат да бъдат взети специфични мерки от страна на Комисията с цел избягване на надвишаване на предвиденото количество или на бюджета, наличен в рамките на това споразумение.
(3)
Въз основа на данните относно заявленията за лицензии за износ, с които Комисията разполага към 2 юли 2008 г., все още наличното количество за периода до 31 юли 2008 г. за зоните по местоназначение 1. Африка, и 3. Източна Европа посочено в член 9, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 883/2001, има опасност да бъде надвишено без ограничения за издаването на тези лицензии за износ, съдържащи предварително определен размер на възстановяването. Затова следва да се приложи единен процент на приемане за заявленията, подадени на 1 юли 2008 г., и да се прекрати за тази зона до 1 август 2008 г. издаването на лицензии за подадените заявления, както и подаването на заявления,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Лицензиите за износ, съдържащи предварително определен размер на възстановяването в лозаро-винарския сектор, за които са подадени заявления от на 1 юли 2008 г. по силата на Регламент (ЕО) № 883/2001, се издават до достигане на 13,69 % от количествата, заявени за зона 1. Африка и 70,24 % от количествата, заявени за зона 3. Източна Европа.
2. За продуктите от лозаро-винарския сектор, посочени в параграф 1, издаването на лицензии за износ, за които са подадени заявления от 2 юли 2008 г. нататък, както и подаването от 4 юли 2008 г. нататък на заявления за лицензии за износ, се прекратява за зони 1. Африка и 3. Източна Европа до 1 август 2008 г.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 4 юли 2008 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 3 юли 2008 година. | [
3,
6
] |
32007R0010 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 10/2007 НА КОМИСИЯТА
от 9 януари 2007 година
за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.
(2)
В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 10 януари 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 9 януари 2007 година. | [
2,
17,
6
] |
32004D0213 | 32004D0213
L 067/18
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 3 февруари 2004 година
за прилагането на действия за подготовка за засилването на европейския промишлен потенциал на научните изследванията в областта на сигурността
(2004/213/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Решение 2003/113/ЕО окончателно на Комисията от 11 март 2003 г. за приемане на Съобщение „Европейската отбрана - въпроси по промишлеността и пазара - към политика на Европейския съюз по отбранителните съоръжения“ (1), и по-специално точка 5,
като взе предвид член 157, точка 1, четвърто тире от Договора (за насърчаване на по-добрата експлоатация на промишления потенциал на политиките за иновация, научни изследвания и технологично развитие),
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Комисията стартира действия за подготовка засилването на европейския промишлен потенциал на научните изследванията в областта на сигурността (2004 г.-2006 г.), съгласно посоченото в Съобщение на Комисията „Прилагане на действия за подготовка засилването на европейския промишлен потенциал в областта на сигурността: към програма за засилена европейска сигурност чрез научни изследвания и технология“.
Дейностите и работната програма за действия за подготовка са част от съобщението (раздел II) и формират основата за последващи конкурси за предложения и търгове.
Член 2
Подробностите за прилагането на настоящите действия за подготовка са изложени в приложението.
Бюджетната линия за тази дейност е 08 14 01.
Съставено в Брюксел на 3 февруари 2004 година. | [
7,
15,
5
] |
32010R0009 | РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 9/2010 НА КОМИСИЯТА
от 23 декември 2009 година
относно разрешаването на ендо-1,4-бета-ксиланаза, получена от Trichoderma reesei (ATCC PTA 5588), като фуражна добавка за пилета за угояване, кокошки носачки, патици и пуйки за угояване (притежател на разрешителното Danisco Animal Nutrition, Finnfeeds International Limited)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавките за използване при храненето на животните (1), и по-специално член 9, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
(1)
В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда възможността за издаване на разрешително за употреба на добавки при храненето на животните, както и основанията и процедурите за издаването на такова разрешително.
(2)
В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 беше подадено заявление за разрешително за препарата, посочен в приложението към настоящия регламент. Това заявление беше придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.
(3)
Заявлението се отнася до разрешаване на употребата на ензимния препарат от ендо-1,4-бета-ксиланаза, получена от Trichoderma reesei (ATCC 5588), като фуражна добавка за пилета за угояване, кокошки носачки, патици и пуйки за угояване, който трябва да се причисли към категорията „зоотехнически добавки“.
(4)
В становищата си от 12 и 19 септември 2007 г. (2), от 22 ноември 2007 г. (3) и от 2 юли 2009 г. (4) Европейският орган по безопасност на храните (наричан по-долу „органът“) заключи, че ензимният препарат от ендо-1,4-бета-ксиланаза, получена от Trichoderma reesei (ATCC PTA 5588), не се отразява неблагоприятно върху здравето на животните, човешкото здраве или околната среда и че употребата на посочения препарат подобрява състоянието на животните. Органът не счита, че е налице необходимост от специфични изисквания по отношение на мониторинга след пускането на продукта на пазара. Той също така провери доклада за метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория на Общността, създадена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.
(5)
Оценката на посочения препарат показва, че са изпълнени условията за разрешителното, определени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003. Поради това употребата на посочения препарат следва да бъде разрешена според предвиденото в приложението към настоящия регламент.
(6)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Препаратът, посочен в приложението, принадлежащ към категорията „зоотехнически добавки“ и към функционалната група „подобрители, увеличаващи смилаемостта на храната“, се разрешава като добавка при храненето на животните съгласно условията, определени в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 23 декември 2009 година. | [
0,
17,
6
] |
31987L0355 | 31987L0355
L 192/46
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
от 25 юни 1987 година
за изменение на Директива 71/316/ЕИО относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с общите разпоредби за измервателните уреди и за методите за метрологичен контрол
(87/355/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
като взе предвид становището на Европейския парламент (2),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),
като има предвид, че приложение II към Директива 71/316/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно общите разпоредби за измервателните уреди и за методите на метрологичен контрол (4), последно изменена с Директива 87/354/ЕИО (5), трябва да се допълни с изписване на отличителните букви „E“ за Испания, „EL“ за Гърция и „P“ за Португалия;
като има предвид също, че е необходимо да се измени посоченото приложение, за да се замени изписването на отличителните букви „IR“ за Ирландия с „IRL“,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
1. Изписванията, посочени в точка 3.2.1. от приложение II към Директива 71/316/ЕИО се допълват с отличителните букви „E“, „EL“ и „P“, а отличителните букви „IR“ се заменят с „IRL“.
2. Образците на тези отличителни букви са показани по-долу:
Член 2
1. Държавите-членки въвеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 31 декември 1987 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 3
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Люксембург на 25 юни 1987 година. | [
7,
18,
16,
1
] |
32002D0051 | 32002D0051
L 028/3
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 21 януари 2002 година
за сключването на споразумение между Европейската общност и Южноафриканската република относно търговията с вина
(2002/51/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност и по-специално член 133 във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първото изречение от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като има предвид, че:
(1)
С Решение 1999/753/EО (1) Съветът реши, че Споразумението за търговия, развитие и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Южноафриканската република, от друга страна (2), временно влиза в сила на 1 януари 2000 година.
(2)
Между Европейската общност и Южноафриканската република беше договорено споразумение за търговията с вина, наричано по-долу „Споразумението“. То беше парафирано на 30 ноември 2001 година и следва да бъде одобрено.
(3)
За да се улесни изпълнението на някои разпоредби на Споразумението, на Комисията трябва да бъде позволено да извърши необходимите технически изменения съгласно процедурата, предвидена в член 75 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (3),
ПРИЕ СЛЕДНОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Споразумението между Европейската общност и Южноафриканската република, относно търговията с вина, както и приложените към него приложения, протокол и декларации се одобряват от името на Общността
Текстовете, предвидени в първа алинея, се прилагат към настоящето.
Член 2
Председателят на Съвета се упълномощава да посочи лица, оправомощени да подпишат Споразумението, така че Общността да бъде обвързана по силата на същото.
Член 3
За целите на прилагането на член 7, параграф 8 и на член 18, параграф 2 от споразумението, Комисията бива упълномощена съгласно процедурата, предвидена в член 75 от Регламент (ЕО) №1493/1999, да сключи необходимите актове за изменение на Споразумението
Член 4
Комисията представлява Общността в Съвместния комитет, създаден в съответствие с член 19 от Споразумението.
Съставено в Брюксел на 21 януари 2002 година. | [
3,
18,
17,
15
] |
32006R1731 | 32006R1731
L 325/12
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1731/2006 НА КОМИСИЯТА
от 23 ноември 2006 година
за определяне на специални подробни правила за прилагането на възстановявания при износ за някои консерви от говеждо и телешко месо
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (1), и по-специално член 33, параграф 12 от него,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (EИО) № 2388/84 на Комисията от 14 август 1984 г. относно специални подробни правила за прилагането на възстановяванията при износ за някои консерви от телешко и говеждо месо (2) определя условията, при които консервирано месо, попадащо под кодове по КН 1602 50 31 и 1602 50 39, което е изнесено за трети страни, може да бъде допустимо за специално възстановяване.
(2)
И по-специално тези консервирани продукти трябва да бъдат произведени съгласно договореностите, предвидени в член 4 от Регламент (EИО) № 565/80 на Съвета от 4 март 1980 г. относно предварително изплащане на възстановявания при износ за земеделски продукти (3).
(3)
Правилата и условията за прилагане на авансовото плащане на възстановяването за продукти, преработени съгласно договореностите, предвидени в член 4 от Регламент (EИО) № 565/80, са определени в глава 3 на дял II от Регламент (EО) № 800/1999 на Комисията от 15 април 1999 г. за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановявания при износ на земеделски продукти (4).
(4)
Мерките, определени с Регламент (EИО) № 565/80, съответните мерки за изпълнение, определени с глава 3 на дял II от Регламент (EО) № 800/1999 и Регламент (EИО) № 2388/84 са отменени с Регламент (EО) № 1713/2006 на Комисията.
(5)
Също така е определено, че за да се ползват от възстановяване при износ, гореупоменатите консервирани продукти трябва да бъдат произведени от говеждо и телешко месо с произход от Общността и да съдържат минимален процент говеждо и телешко месо, с изключение на карантии и мазнина.
(6)
За да се гарантира, че консервираните продукти, допустими за възстановявания при износ, са произведени единствено от говеждо и телешко месо и че месото е с произход от Общността, тази продукция трябва да бъде държана под контрола на митническия орган в съответствие с Регламент (EИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (5) и плащането на възстановяването трябва да остане свързано с тези условия.
(7)
За да се увеличи прозрачността и ефективността на тези проверки, по-специално в случай на проверка след освобождаване на митница, следва да се предвиди операторите да водят актуални регистри на информация, която позволява мониторинг на употребата на говеждо и телешко месо в производството на консервирани продукти съгласно производствените партиди от консервирани продукти.
(8)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по говеждо и телешко месо,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Обхват
Без да се засяга Регламент (EО) № 800/1999, плащането на възстановяване при износ за консервирани продукти, попадащи под кодове по КН 1602 50 31 9125, 1602 50 31 9325, 1602 50 39 9125 и 1602 50 39 9325 (наречени по-долу „консервираните продукти“), е в зависимост от спазването на условията, определени с настоящия регламент.
Член 2
Общи условия
1. Консервираните продукти могат да се ползват от възстановяване при износ само ако те са произведени под надзора на митническите органи и под митнически контрол по смисъла на член 4, точки 13 и 14 от Регламент (EИО) № 2913/92.
2. Производството и износът трябва да се извършват по време на периода на валидност на износна лицензията за износ с предварително фиксиране на сумата на възстановяването.
Член 3
Специфични условия, свързани с производството
1. Оператори представят на митническия орган декларация, с която се заявява тяхното намерение да поставят месото под митнически контрол с оглед на производството на консервирани продукти и тяхното изнасяне със възстановяване.
Тази декларация посочва по-специално включените количества, подробни данни за идентификацията и вида на месото, което се използва като суровини, и местата за складиране.
Месото се представя в кутии и се етикетира по начин, който гарантира, че то е с ясна идентификация и може лесно да бъде свързано с придружаващата декларация.
2. Веднъж след като декларацията, посочена в параграф 1, е била приета, месото и операцията по преработка се поставят под митнически контрол. Този контрол е на базата на документални и физически проверки, които могат да бъдат извършени върху месото, когато то се поставя под режима, или по време на складиране, или производство, и върху съответните документи, по-специално тези, посочени в параграфи 7 и 8.
Член 3 от Регламент (EИО) № 386/90 на Съвета (6) и член 2, параграф 2, членове 3, 4, 5 и 6, член 8, параграфи 1 и 2 и член 11, първа алинея от Регламент (EО) № 2090/2002 на Комисията (7) и приложение I към него се прилагат mutatis mutandis.
3. В очакване на производство месото, посочено в параграф 1, се държи постоянно отделено от всички други говежди и телешки меса.
4. Операторите водят отделен регистър на вписванията на говеждо и телешко месо, предназначено за производството на консервирани продукти.
5. Операторите информират митническите органи за местата и датите на производство на консервирани продукти и също уведомяват за количеството, подробните данни за идентификация и вида говеждо и телешко месо, които се използват за тази цел.
6. По време на производство на консервираните продукти само говеждото и телешкото месо, посочено в параграф 1, могат да присъстват в производствената област.
7. За всяка партида произведени консервирани продукти операторите водят актуален регистър, който посочва:
a)
същността, подробни данни за идентификация и количествата месо, използвано като суровина, и
б)
броят, подробни данни за идентификация, количество и вид на консервирани продукти, произведени от това месо.
Информацията, посочена в буква б), се вписва върху всяка от декларациите, посочени в член 3, параграф 1, под митнически контрол.
По смисъла на настоящия параграф „партида от консервирани продукти“ означава всички консервирани продукти, произведени по едно и също време и при особено идентични обстоятелства.
8. Подробните предписания, които обхващат различни производствени процеси и продукти, за които са подадени заявления за възстановяване съгласно настоящия регламент, се държат на мястото на производство. Тези документи и посочените в параграф 7, се съхраняват от операторите най-малко за три календарни години след годината на производство. Митническите органи имат достъп до тези документи, както се изисква за целите на контрола.
9. Произведените консервирани продукти остават под митнически контрол, докато напуснат митническата територия на Общността или достигнат едно от местоназначенията, предвидени в член 36 от Регламент (EО) № 800/1999.
Член 4
Характеристики на консервирани продукти
Консервираните продукти:
-
са произведени от говеждо и телешко месо с произход от Общността,
-
съдържат не по-малко от 80 % говеждо и телешко месо, с изключение на карантии и мазнина, и
-
са поставени в метални кутии с тегло за единица не повече от 2 500 грама нетно тегло.
В допълнение името на държавата-членка, в която е бил произведен продуктът, се щампова релефно, без да е кодиран, върху всяка от металните кутии, като щампата трябва да е ясна и видима, на официален език на тази държава-членка.
Член 5
Допълнителни контролни мерки
Държавите-членки определят по-подробни мерки за контролиране на производството на консервираните продукти и информират Комисията за това. По-специално те предприемат всички необходими мерки, за да изключат всякаква възможност на заместване на използваните суровини или на въпросните продукти.
Член 6
Формалности при износа
1. Щом като митническите формалности за износа на консервираните продукти са били изпълнени, митническият орган посочва номера на декларацията/ите, посочена/и в член 3, параграф 1 върху декларацията/ите за износ, посочена/и в член 5 от Регламент (EО) № 800/1999, заедно с количествата и подробни данни за идентификацията на изнесените консервирани продукти съответстващи на всяка декларация.
2. Щом като митническите формалности за износ са били изпълнени, декларацията/ите, посочена/и в член 3, параграф 1, с допълнителната информация, добавена в съответствие с член 3, параграф 7, втора алинея, и копието/ята на декларацията/ите за износ се изпраща/т чрез административни канали до органа, отговорен за плащането на възстановяванията при износ.
Член 7
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 януари 2007 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 23 ноември 2006 година. | [
3,
17
] |
32002L0074 | 32002L0074
L 270/10
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 2002/74/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 23 септември 2002 година
за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 137, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията (1),
като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),
след консултация с Комитета за регионите,
в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),
като имат предвид, че:
(1)
Точка 7 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета на 9 декември 1989 г., постановява, че завършването на вътрешния пазар следва да доведе до подобряване на условията за живот и работа на работниците в Европейската общност, като това подобрение следва да обхваща, тогава когато това е необходимо, развитие на някои аспекти от регламентацията на заетостта, като например, процедурите за колективни уволнения, както и тези, свързани с несъстоятелността.
(2)
Целта на Директива 80/987/ЕИО (4) е да осигури минимално ниво на защита на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. За да се постигне това, директивата въвежда задължение за държавите-членки да създадат орган, който да осигури изплащането на неуредените претенции на засегнатите работници и служители.
(3)
Промените в законодателството в държавите-членки, свързано с неплатежоспособността, и развитието на вътрешния пазар, налагат адаптирането на част от разпоредбите на настоящата директива.
(4)
Постигането на правна сигурност и прозрачност изисква също така да се направят някои пояснения, свързани с обхвата и някои определения в Директива 80/987/ЕИО. В частност, възможните изключения, които са предоставени на държавите-членки, следва да бъдат посочени в разпоредбите за привеждане в действие на директивата, като приложението към нея бъде отменено.
(5)
С оглед гарантирането на справедлива защита на засегнатите работници и служители, определението за състоянието на неплатежоспособност следва да бъде адаптирано към новите тенденции в законодателствата на държавите-членки, като в обхвата си то следва да включи и процедурите при неплатежоспособност, различни от ликвидацията. В този контекст, с оглед определянето на отговорността на гарантиращата институция държавите-членки следва да могат да предвидят, че когато състоянието на неплатежоспособност води до няколко производства по неплатежоспособност, това състояние да се разглежда като едно цяло производство по неплатежоспособност.
(6)
Следва също да се гарантира, че работниците и служителите, посочени в Директива 97/81/ЕО от 15 декември 1997 г. относно рамковото споразумение за непълното работно време, сключено между Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конференция на профсъюзите (CES) (5), Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за рамково споразумение за работа на срочен трудов договор, сключено между CES, UNICE и CEEP (6) и Директива 91/383/ЕИО на Съвета от 25 юни 1991 г., допълваща мерките за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работното място на работниците със срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение (7), не са изключени от обхвата на настоящата директива.
(7)
С цел осигуряване на правна сигурност за работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на предприятията, извършващи дейност в няколко държави-членки, както и за да се укрепят правата на работниците в съответствие с практиката на Съда на Европейските общности, следва да се въведат разпоредби, които изрично да указват институцията, компетентна за изплащане на неизплатените вземания на работниците и служителите в такива случаи и да установява като цел на сътрудничеството между компетентните административни органи на държавите-членки ранното удовлетворяване на неуредени претенции на работниците и служителите. Освен това е необходимо да се осигури правилното прилагане на съответните механизми чрез въвеждане на разпоредби за сътрудничество между компетентните административни органи в държавите-членки.
(8)
Държавите-членки могат да въвеждат ограничения на отговорността на гарантиращите институции, които следва да бъдат съобразени със социалната цел на директивата и могат да бъдат съобразени с различните нива на претенции.
(9)
С цел да се улесни идентифицирането на процедурите при неплатежоспособност, особено в случаи, които имат транснационални измерения, следва да се въведат разпоредби, задължаващи държавите-членки да уведомяват Комисията и другите държави-членки за видовете процесуални правила при неплатежоспособност, които да водят до намеса на гарантиращия орган.
(10)
Директива 80/987/ЕИО следва също да бъде съответно изменена.
(11)
Тъй като целите на предложените действия, и по-специално, изменението на някои разпоредби на Директива 80/987/ЕИО за да се вземат предвид промените в дейностите на предприятията в Общността, не биха могли да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, и в този смисъл, те биха могли да бъдат по-добре постигнати на общностно ниво, Общността може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, така както е установен в същия член, действието на настоящата директива не следва да се разпростира по-далеч от необходимото за постигането на тези цели.
(12)
Комисията следва да внесе в Европейския парламент и в Съвета доклад по действието и прилагането на настоящата директива и по-специално по отношение новите форми на заетост, появяващи се в държавите-членки.
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Директива 80/987/ЕИО се изменя както следва:
1.
Заглавието се заменя със следното:
2.
Раздел I се заменя със следното:
„РАЗДЕЛ I
Обхват и определения
Член 1
1. Настоящата директива се прилага спрямо вземания на работници и служители, произтичащи от трудови договори или от трудови правоотношения и, които съществуват по отношение на работодатели, които са в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1.
2. Държавите-членки могат чрез изключения да изключат вземанията на някои категории работници и служители от обхвата на настоящата директива тогава, когато съществуват други форми на гаранция, когато се установи, че те дават на засегнатите лица закрила, съответстваща на тази, която се осигурява от настоящата директива.
3. Когато такива разпоредби вече се прилагат в националното им законодателство, държавите-членки могат да продължат да изключват от обхвата на настоящата директива:
а)
домашни прислужници, наети от физическо лице;
б)
рибари, получаващи заплащане под формата на дялово участие в риболова;
Член 2
1. За целите на настоящата директива работодателят се счита в състояние на неплатежоспособност, когато е поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, така както е предвидено в съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на държавата-членка, и включва частично или цялостно отнемане на активите на работодателя, определяне на ликвидатор или лице, изпълняващо подобна задача, и органът, компетентен по силата на споменатите по-горе разпоредби:
а)
е решил да открие производството, или
б)
е установил, че предприятието или дейността на работодателя е окончателно прекратена и наличните му активи са недостатъчни, за да се обоснове откриването на процедурата.
2. Настоящата директива не накърнява националното законодателство по отношение на понятията „работник и служител“, „работодател“, „възнаграждение“, „придобито право“ и „евентуално право“.
Независимо от това, държавите-членки не могат да изключат от обхвата на настоящата директива:
а)
работници и служители на непълно работно време по смисъла на Директива 97/81/ЕО.
б)
работници на срочен трудов договор по смисъла на Директива 1999/70/ЕО.
в)
работници с временно трудово правоотношение по смисъла на член 1, параграф 2 на Директива 91/383/ЕИО.
3. Държавите-членки не могат да въвеждат условие за минимален срок на трудовия договор или минимална продължителност на трудовото правоотношение за придобиване правото на работниците и служителите на вземания по настоящата директива.
4. Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да разширяват закрилата на работниците и служителите по отношение на други състояния на неплатежоспособност, например състояние на постоянно фактическо спиране на плащанията, установено от процедури, различни от посочените в параграф 1, които са предвидени в националното законодателство.
Такива процедури обаче не създават за институциите на други държави-членки задължение за гарантиране в случаите, посочени в раздел III а.“
3.
Членове 3 и 4 се заменят със следното:
„Член 3
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че гарантиращият орган гарантира, ако не е уговорено друго в член 4, изплащането на дължимите вземания, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, включително, тогава, когато се предвижда от националното законодателство, от обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.
Вземанията, които се погасяват от гарантиращия орган, представляват плащания по дължими вземания, отнасящи се към период преди, и/или, тогава когато е приложимо, след определена от държавите-членки дата.
Член 4
1. Държавите-членки имат възможността да ограничат отговорността на гарантиращия орган, посочена в член 3.
2. В случай, че държавите-членки упражнят предоставената им в параграф 1 възможност, те следва да определят продължителността на периода, за който гарантиращият орган изплаща дължимите вземания. Въпреки това, такъв период не може да бъде по-кратък от период, покриващ възнаграждението за последните три месеца на трудовото правоотношение преди или след датата, посочена в член 3. Държавите-членки могат да включат този минимален тримесечен срок в референтен период с продължителност не по-малка от шест месеца.
Държавите-членки, които имат референтен период не по-малък от 18 месеца, могат да ограничат периода, за който дължимите вземания за осем седмици се изплащат от гарантиращия орган. В такъв случай, онези периоди, които са най-благоприятни за работника или служителя се използват за изчисляване на минималния период.
3. Наред с това, държавите-членки могат да въвеждат тавани за плащанията, извършвани от гарантиращия орган. Тези тавани не трябва да падат под нивото, което е социално съвместимо със социалната цел на настоящата директива.
Когато държавите-членки се възползват от тази възможност, те следва да уведомяват Комисията за методите, използвани при определянето на тавана.“
4.
Въвежда се следният раздел:
„РАЗДЕЛ IIIа
Разпоредби, свързани с транснационални случаи
Член 8а
1. Когато едно предприятие, което извършва дейност на територията на най-малко две държави-членки е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1, органът в държавата-членка, на чиято територия те работят или обикновено полагат труд е, отговорният орган за изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите.
2. Обхватът на правата на работниците и служителите се определя със закона, регламентиращ компетентния гарантиращ орган.
3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в случаите по параграф 1 решенията, взети в контекста на процедура при неплатежоспособност по член 2, параграф 1, която е поискана в друга държава-членка, са взети предвид при определянето на състоянието на неплатежоспособност на работодателя по смисъла на настоящата директива.
Член 8б
1. За целите на прилагането на член 8а, държавите-членки предвиждат разпоредби за обмен на съответна информация между компетентните си административни органи и/или гарантиращите органи, посочени в член 3, като направят възможно, по-специално, информирането на гарантиращия орган, отговорен за изплащането на неуредените претенции на работниците и служителите.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията и останалите държави-членки подробна информация за контакт с техните компетентни административни органи и/или гарантиращи органи. Комисията осигурява публично достъп до тази информация.“
5.
В Член 9 се добавя следният параграф:
„Изпълнението на настоящата директива не представлява при никакви обстоятелства основание за намаляване на общото ниво на защита на работниците в приложното ѝ поле с сравнение с настоящото положение в държавите-членки.“
6.
В член 10 следва да се добави следната точка:
„в)
да отказват или намаляват отговорността, посочена в член 3, или на гаранционното задължение, посочено в член 7, в случаите когато работникът или служителят лично или заедно със свои близки роднини, е бил собственик на съществена част от предприятието или дейността на работодателя и е имал значително влияние върху дейността му“.
7.
Добавя се следният член:
„Член 10а
Държавите-членки уведомяват Комисията и другите държави-членки за видовете национални процедури при неплатежоспособност, които попадат в обхвата на настоящата директива, както и за всякакви свързани с това промени. Комисията публикува предоставените ѝ съобщения в Официалния вестник на Европейските общности.“
8.
Приложението се заличава.
Член 2
1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 8 октомври 2005 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Те прилагат разпоредбите, посочени в първата алинея, при всяко положение на неплатежоспособност на работодател, настъпило след влизането в сила на разпоредбите на настоящата директива.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 3
Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 4
Най-късно до 8 октомври 2010 г., Комисията внася в Европейския парламент и в Съвета доклад по прилагането на настоящата директива в държавите-членки.
Член 5
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 23 септември 2002 година. | [
9,
11,
15,
0
] |
32007D0726 | РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 23 октомври 2007 година
за мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията съгласно точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетна дисциплина и добро финансово управление
(2007/726/ЕО)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетна дисциплина и добро финансово управление (1), и по-специално точка 28 от него,
като взеха предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (2),
като взеха предвид предложението на Комисията,
като имат предвид, че:
(1)
Европейският съюз създаде Европейски фонд за приспособяване към глобализацията („Фонда“), за да осигури допълнителна подкрепа за съкратените работници, които са засегнати от последствията от големи структурни промени в моделите на световната търговия, и за да им помогне да се реинтегрират на пазара на труда.
(2)
Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. позволява мобилизиране на Фонда в рамките на годишния таван от 500 милиона евро.
(3)
Регламент (ЕО) № 1927/2006 предвижда разпоредби за мобилизирането на Фонда.
(4)
Франция внесе заявления за мобилизиране на Фонда във връзка с два случая на съкращения в автомобилния сектор: Peugeot SA и Renault SA,
РЕШИХА:
Член 1
В рамките на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2007 година се мобилизират средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в размер на 3 816 280 EUR.
Член 2
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Страсбург на 23 октомври 2007 година. | [
4,
1,
19,
9,
15
] |
31993D0552 | 31993D0552
L 268/83
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 1 октомври 1993 година
за създаване на стандартен документ за надзор и контрол на превози на радиоактивни отпадъци, посочени в Директива 92/3/Евратом на Съвета
(93/552/Евратом)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
като взе предвид Директива 92/3/Евратом на Съвета от 3 февруари 1992 г. относно надзора и контрола на превози на радиоактивни отпадъци между държавите-членки, както и тези, внасяни във и изнасяни от Общността (1), и по-специално член 20 от нея,
като има предвид, че по силата на Директива 92/3/Евратом от Комисията се изисква да създаде стандартен документ;
като има предвид, че посочената директива се отнася не само за превози на радиоактивни отпадъци между държави-членки, но също за вноса във и износа от Общността на такива отпадъци, и за транзитно преминаване през Общността от трета страна в друга трета страна;
като има предвид, че при някои обстоятелства може да се подаде заявление за повече от една пратка;
като има предвид, че е уместно всички тези случаи да бъдат включени в единен документ с редица раздели, отразяващи различните случаи, предвидени в директивата;
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 19 от посочената директива,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Стандартният документ, който се съдържа в приложението, се използва по отношение на всички превози с радиоактивни отпадъци между държавите-членки, както и тези, внасяни във или изнасяни от Общността, предмет на Директива 92/3/Евратом.
Член 2
Стандартният документ трябва да бъде попълнен в съответствие със забележките, които се съдържат в различните му раздели.
Член 3
1. Стандартният документ се отпечатва с черно мастило на бяла хартия, тежаща поне 40 грама на квадратен метър, а нейната здравина следва да бъде такава, че при нормална употреба да не се къса или намачква лесно.
2. Стандартният документ има размери 210 на 297 mm (А4) с максимален толеранс по отношение на дължината - горна граница 5 mm и долна граница 8 mm.
3. Държавите-членки могат да изискват на формулярите да е показано наименованието и адресът на печатаря или знак, който дава възможност печатарят да бъде идентифициран. Те могат да поставят условие частното отпечатване на формулярите да подлежи на предварително одобрение.
Член 4
Държавите-членки предприемат мерките, необходими, за да се съобразят с настоящото решение, не по-късно от 1 януари 1994 г.
Член 5
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 1 октомври 1993 година. | [
8,
14,
0,
20
] |
32005D0959 | Решение на Съвета
от 21 декември 2005 година
за сключване на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Нова Зеландия съгласно член XXIV:6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), 1994 година относно измененията на отстъпките в таблиците за Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република в хода на тяхното присъединяване им към Европейския съюз
(2005/959/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като има предвид, че:
(1) На 22 март 2004 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с някои други членове на Световната търговска организация по член XXIV:6 от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), 1994 г., в хода на присъединяването към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република.
(2) Преговорите бяха водени от Комисията, съгласувано с Комитета, създаден с член 133 от Договора, и в рамките на директивите за преговори, издадени от Съвета.
(3) Комисията завърши преговорите за Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Нова Зеландия в изпълнение на член XXIV:6 и член XXVIII на ГАТТ, 1994 г. Посоченото споразумение следва поради това да бъде одобрено.
(4) Мерките, необходими за изпълнение на настоящото решение, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията [1],
РЕШИ:
Член 1
Споразумението под форма на размяна на писма между Европейската общност и Нова Зеландия съгласно член XXIV:6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), 1994 г., относно измененията на отстъпките в таблиците на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република в хода на тяхното присъединяване към Европейския съюз, с оглед на оттеглянето на конкретни отстъпки във връзка с оттеглянето на таблиците за Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република в хода на тяхното присъединяване им към Европейския съюз, се одобрява от името на Общността.
Текстът на споразумението под формата на размяна на писма е приложен към настоящото решение.
Член 2
Комисията приема подробни правила за изпълнение на споразумението под формата на размяна на писма в съгласие с процедурата, определена в член 3 от настоящото решение.
Член 3
1. Комисията се подпомага от Управителен комитет по зърнените култури, създаден с член 25 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 от 29 септември 2003 г. на Съвета относно общата организация на пазара на зърнени култури [2], или от съответния комитет, създаден със съответния член на регламента относно общата организация на пазара за съответния продукт.
2. При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.
Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на един месец.
3. Комитетът приема свой процедурен правилник.
Член 4
Председателят на Съвета се оправомощава да определи лице/а, упълномощен/и за подписване на Споразумението, което задължава Общността [3].
Съставено в Брюксел на 21 декември 2005 година. | [
3,
15,
18,
5
] |
32009R0322 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 322/2009 НА КОМИСИЯТА
от 20 април 2009 година
относно безсрочното разрешаване на определени добавки във фуражите
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 70/524/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 г. относно добавките при храненето на животни (1), и по-специално член 3 и член 9г, параграф 1 от нея,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (2), и по-специално член 25 от него,
като има предвид, че:
(1)
В Регламент (ЕО) № 1831/2003 са определени условията за разрешаване на добавки, предназначени за използване при храненето на животните.
(2)
В член 25 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвиждат преходни мерки за заявленията за разрешаване на хранителни добавки, които са подадени съгласно Директива 70/524/ЕИО преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1831/2003.
(3)
Заявленията за разрешаване на добавките, посочени в приложенията към настоящия регламент, бяха подадени преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1831/2003.
(4)
Първоначалните становища по тези заявления, предвидени в член 4, параграф 4 от Директива 70/524/ЕИО, бяха изпратени на Комисията преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1831/2003. Поради това тези заявления следва да продължат да бъдат третирани съгласно член 4 от Директива 70/524/ЕИО.
(5)
Употребата на ензимния препарат ендо-1,4-бета-ксиланаза, получена от Bacillus subtilis (LMG S-15136), беше временно разрешена за кокошки носачки с Регламент (ЕО) № 358/2005 на Комисията (3). Тя бе разрешена без ограничение във времето за пилета за угояване с Регламент (ЕО) № 1259/2004 на Комисията (4), за прасенца (отбити) - с Регламент (ЕО) № 1206/2005 на Комисията (5), за прасета за угояване и за пуйки за угояване - с Регламент (ЕО) № 516/2007 на Комисията (6) и за период от десет години за патици - с Регламент (ЕО) № 242/2007 на Комисията (7). Бе предоставена нова информация в подкрепа на заявление за разрешаване без ограничение във времето на този ензимен препарат за кокошки носачки. Оценката показва, че са спазени изискванията за издаването на такова разрешение, установени в член 3а от Директива 70/524/ЕИО. Съответно е уместно да бъде разрешена употребата на този ензимен препарат без ограничение във времето така, както е предвидена в приложение I към настоящия регламент.
(6)
Употребата на ензимния препарат ендо-1,4-бета-ксиланаза, получена от Trichoderma longibrachiatum (IMI SD 135), беше временно разрешена за кокошки носачки, за прасета за угояване и за отбити прасенца с Регламент (ЕО) № 1436/1998 на Комисията (8). Тя бе разрешена без ограничение във времето за пилета за угояване с Регламент (ЕО) № 2148/2004 на Комисията (9) и за пуйки за угояване - с Регламент (ЕО) № 828/2007 на Комисията (10). Бе предоставена нова информация в подкрепа на заявление за разрешаване на употребата без ограничение във времето на този ензимен препарат за кокошки носачки и за отбити прасенца. Оценката показва, че са спазени изискванията, установени в член 3а от Директива 70/524/ЕИО, за издаването на такова разрешение. Съответно употребата на посочения ензимен препарат следва да бъде разрешена без ограничение във времето така, както е предвидена в приложение II към настоящия регламент.
(7)
Употребата на ензимния препарат, съдържащ ендо-1,3(4)-бета-глюканаза и ендо-1,4-бета-ксиланаза, получени от Penicillium funiculosum (IMI SD 101), вече беше разрешена за прасенца (отбити) и за патици за угояване с Регламент (ЕО) № 2148/2004. Употребата на този препарат бе разрешена без ограничение във времето за пилета за угояване с Регламент (ЕО) № 1259/2004, за кокошки носачки и за пуйки за угояване - с Регламент (ЕО) № 943/2005 на Комисията (11) и за прасета за угояване - с Регламент (ЕО) № 1206/2005. Бе предоставена нова информация в подкрепа на заявление за разрешаване на употребата без ограничение във времето на този ензимен препарат за патици за угояване и за отбити прасенца. Оценката показва, че са спазени изискванията, установени в член 3а от Директива 70/524/ЕИО за издаването на такова разрешение. Съответно употребата на посочения ензимен препарат следва да бъде разрешена без ограничение във времето така, както е предвидена в приложение III към настоящия регламент.
(8)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Препаратът, определен в приложение I, който спада към групата „Ензими“, се разрешава без ограничение във времето като добавка при храненето на животните при условията, предвидени в посоченото приложение.
Член 2
Препаратът, определен в приложение II, който спада към групата „Ензими“, се разрешава без ограничение във времето като добавка при храненето на животните при условията, предвидени в посоченото приложение.
Член 3
Препаратът, определен в приложение III, който спада към групата „Ензими“, се разрешава без ограничение във времето като добавка при храненето на животните при условията, предвидени в посоченото приложение.
Член 4
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 20 април 2009 година. | [
0,
16,
17,
6
] |
32007R1282 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1282/2007 НА КОМИСИЯТА
от 30 октомври 2007 година
относно дерогация от Регламент (ЕИО) № 3149/92 във връзка с края на периода за изпълнение на годишния план за 2007 г. за разпределяне на хранителни продукти
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3730/87 на Съвета от 10 декември 1987 г. за определяне на общи правила за снабдяването с храна от интервенционни складове на определени организации и за разпределянето ѝ сред най-нуждаещите се лица в Общността (1), и по-специално член 6 от него,
като има предвид, че:
(1)
В член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3149/92 на Комисията от 29 октомври 1992 г. за установяване на подробни правила за снабдяването с храна от интервенционни складове в полза на най-нуждаещите се лица в Общността (2) е определено, че периодът за изпълнение на годишния план за разпределяне на хранителни продукти приключва на 31 декември на следващата година след приемането на този план.
(2)
С Регламент (ЕО) № 1539/2006 на Комисията (3) е приет планът за периода до 31 декември 2007 г.
(3)
Необичайни обстоятелства, появили се на пазарите на зърнени храни и млечни продукти през търговската кампания 2006/2007 г. по отношение на 61 232,50 тона зърнени храни, 1 618 тона масло и 10 991 578 EUR за набавяне на пазара на обезмаслено мляко на прах, разпределени за Италия, както и по отношение на 4 000 тона масло и 10 милиона евро за набавяне на пазара на обезмаслено мляко на прах, разпределени за Франция, в рамките на плана за 2007 г., доведоха до усложнения при изпълнението на сключените с операторите договори за доставка. За да стане възможно изпълнението на годишния план, както това е предвидено в Регламент (ЕО) № 1539/2006, следва за посочените случаи да бъде удължен срокът за изпълнение на годишния план до 29 февруари 2008 г.
(4)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени храни,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Чрез дерогация от член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3149/92 по отношение на 61 232,50 тона зърнени храни, 1 618 тона масло и 10 991 578 EUR за набавяне на пазара на обезмаслено мляко на прах, разпределени за Италия, както и по отношение на 4 000 тона масло и 10 милиона евро за набавяне на пазара на обезмаслено мляко на прах, разпределени за Франция, в рамките на плана за 2007 г., изпълнението на посочения план може да бъде осъществено до 29 февруари 2008 г.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 30 октомври 2007 година. | [
17,
19,
0,
3,
15
] |
31987R2143 | 31987R2143
L 201/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2143/87 НА СЪВЕТА
от 13 юли 1987 година
относно сключването на Споразумение между Европейската икономическа общност и правителството на Народна република Мозамбик за отношенията, свързани с риболова
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 43 от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
като взе предвид становището на Европейския парламент (2),
като има предвид, че Общността и Народна република Мозамбик са договорили и подписали Споразумение за отношенията в областта на риболова, което гарантира възможностите за риболов на риболовни кораби на Общността във водите, върху които Мозамбик упражнява суверенитет или юрисдикция;
като има предвид, че е в интерес на Общността да одобри настоящото споразумение,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Споразумението между Европейската икономическа общност и правителството на Народна република Мозамбик за отношенията, свързани с риболова, се одобрява от името Общността.
Текстът на споразумението е приложен към настоящия регламент.
Член 2
Председателят на Съвета се оправомощава да определи лицата, упълномощени да подпишат споразумението, за да се задължи Общността (3).
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Люксембург на 13 юли 1987 година. | [
18,
15,
6
] |
32006R0493 | 32006R0493
L 089/11
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 493/2006 НА КОМИСИЯТА
от 27 март 2006 година
за установяване на преходни мерки в рамките на реформата на общата организация на пазарите в сектора на захарта и за изменение на Регламенти (ЕО) № 1265/2001 и (ЕО) № 314/2002
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (1), и по-специално член 44 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 г. относно общата организация на пазара в сектор захар (2), и по-специално член 7, параграф 5, член 15, параграф 8 и член 16, параграф 5 от него,
като има предвид, че:
(1)
Следва да бъдат взети необходимите мерки за улесняване на прехода в сектора на захарта от правилата в Регламент (ЕО) № 1260/2001 към новия режим, въведен с Регламент (ЕО) № 318/2006.
(2)
Вследствие от премахването на задължението за износ, предвидено в член 13 от Регламент (ЕО) № 1260/2001, следва да бъдат постановени мерки за управление на количествата захар, натрупани в резултат от премахването на това задължение, и на режима на захар В от 1 юли 2006 г. Тези мерки следва да са съобразени с поетите международни задължения на Общността.
(3)
За да бъде подобрено управлението на количествата захар, произведени в превишение на допустимата квота за пазарната година 2005-2006, следва да бъде разрешено на предприятията да пренесат счетоводно част от тези количества към пазарната 2006-2007 година. За тази цел следва да бъде постановено, че въпросното прехвърляне ще е обвързано с прилагането на Регламент (ЕИО) № 65/82 на Комисията от 13 януари 1982 г. за определяне на подробни правила за прехвърляне на захар за следващата пазарна година (3), като същевременно се допусне известна степен на гъвкавост при вземането на решение за прехвърлянето, за да се улесни прехода между съществуващия и новия режим.
(4)
Количеството захар, произведено извън квота през пазарната 2005-2006 година, което не може нито да бъде счетоводно пренесено, нито изнесено, следва да се счита за захар извън квота през пазарната 2006-2007 година, за да бъде възможно пласирането на това количество за употребите, предвидени за този вид захар в Регламент (ЕО) № 38/2006, както и, като се отчетат извънредните условия на прехода между тези пазарни години, употребата ѝ като животинска храна.
(5)
За целите на упражняване на контрол и, където е приложимо, за прилагането на наказания, към частта от произведената захар В през пазарната 2005-2006 година, която не е пренесена счетоводно и не се смята в превишение на квотата през пазарната 2006-2007 година, следва да продължи да се прилага Регламент (ЕИО) № 2670/81 на Комисията от 14 септември 1981 г. относно определяне на подробни правила за прилагане по отношение на производството на захар при надвишаване на квотата (4).
(6)
За да бъде подобрено равновесието на пазара в Общността, без да се създават нови стокови наличности от захар през пазарната 2006-2007 година, следва законодателно да бъде предвидена преходна мярка за намаляване на допустимото производство в рамките на квота по отношение на тази пазарна година. Следва да бъде определен праг, над който произведените количества в рамките на квота за всяко предприятие да се смятат за оттеглени по смисъла на член 19 от Регламент (ЕО) № 318/2006 или, по молба на предприятието, за производство в превишение на квотата по смисъла на член 12 от същия регламент. С оглед на прехода между двата режима, този праг следва да бъде изчислен чрез комбинация, в равно съотношение, от метода съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 и този съгласно член 19 от Регламент (ЕО) № 318/2006 и да отчита специалните усилия, положени от някои държави-членки в рамките на фонда за преструктуриране, създаден с Регламент (ЕО) № 320/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. за установяване на временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в Общността и за изменение на Регламент (EО) № 1290/2005 относно финансиране на Общата селскостопанска политика (5).
(7)
За да бъдат изпълнени пазарните условия за пазарната 2005-2006 година, следва да бъде постановено, че помощта с цел пласиране и допълнителната помощ за захарта, произвеждана в определени региони на Общността през пазарната 2005-2006 година, както и в рамките на количествата, определени в Регламент (ЕО) № 180/2006 на Комисията от 1 февруари 2006 г. (6), помощта за рафиниране на определени преференциални видове захар, внесена и рафинирана през периода за доставка 2005-2006 година, могат да продължат да бъдат изплащани след 30 юни 2006 г. За тази цел Регламент (ЕО) № 1554/2001 на Комисията от 30 юли 2001 г. за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета относно търговията със захар, произведена във френските отвъдморски департаменти и изравняването на ценовите условия с преференциалната сурова захар (7) и Регламент (ЕО) № 1646/2001 на Комисията от 13 август 2001 г. за установяване на подробни правила за отпускане на помощ за приспособяване на промишлеността за рафиниране на преференциална сурова захар и за уточняване на помощта за приспособяване и на допълнителната основна помощ за рафиниращата промишленост в сектора на захарта (8) следва да продължат да се прилагат при отпускането на съответните помощи. За въпросните видове захар рафинирането на преференциалните видове захар от определени рафинерии следва да продължи да бъде ограничено и контролът над предполагаемото максимално количество необходими доставки да бъде запазен; освен това следва да бъде предвидено продължаване на прилагането на Регламент (ЕО) № 1460/2003 на Комисията от 18 август 2003 г. относно определяне за пазарните от 2003-2004 до 2005-2006 години на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета по отношение на предполагаемите максимални нужди от сурова захар за рафинериите (9).
(8)
За да бъде извършено изчислението, определянето и събирането на производствените налози през пазарната 2005-2006 година, определени разпоредби от Регламент (ЕО) № 314/2002 на Комисията от 20 февруари 2002 г. относно установяване на подробни правила за прилагането на системата от квоти в сектора на захарта (10) и на Регламент (ЕО) № 779/96 на Комисията от 29 април 1996 г. относно установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1785/81 на Съвета по отношение на съобщенията в сектора на захарта (11) следва да продължат да се прилагат и след 30 юни 2006 г. Налозите се изчисляват въз основа на статистически данни, които се актуализират периодично. Тъй като това е последният случай, в който налозите ще се определят за целия период между пазарните 2001-2002 и 2005-2006 години, без допълнителна възможност, както в предходните години, изчисленията да бъдат коригирани въз основа на актуализираните цифрови данни, изчисляването следва да бъде разграничено, а налозите да бъдат определени на 15 февруари 2007 г., за да е гарантирана надеждността на изчисленията и достоверността на използваните статистически данни.
(9)
За да бъдат гарантирани доставките за химическата промишленост в контекста на прехода между съществуващия режим и новия режим, въведен на 1 юли 2006 г., определени разпоредби на Регламент (ЕО) № 1265/2001 от 27 юни 2001 г. на Комисията относно условията и реда за прилагането на Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета относно предоставянето на възстановявания при производството за определени захарни продукти, използвани в химическата промишленост (12) следва да продължат да се прилагат и след 30 юни 2006 г. по отношение на сертификатите за възстановяване, издадени преди тази дата. Тъй като новият режим разрешава употребата от химическата промишленост на захар, произведена извън квота, срокът на валидност на сертификатите за износ следва да бъде съкратен, а отпускането на възстановяване да бъде ограничено до производството в рамките на квота през пазарната 2005-2006 година.
(10)
По силата на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 318/2006 периодът, обхванат в пазарната година, започва на 1 октомври и приключва на 30 септември следващата година. Въпреки това пазарната 2005-2006 година, както е постановено в Регламент (ЕО) № 1260/2001, приключва на 30 юни 2006 г. Следователно пазарната 2006-2007 година започва на 1 юли 2006 г. и приключва на 30 септември 2007 г. и така продължителността ѝ е 15 месеца. Следователно за пазарната 2006-2007 година следва да бъде предвидено увеличение на квотите и традиционните изисквания по отношение на рафинирането, които преди това съответстваха на 12-месечен период и които, след изтичането на настоящата пазарна година, отново ще се прилагат за 12-месечен срок, като се вземат предвид допълнителните три месеца, така че да се осигури разпределение, което съответства на това от предходната и следващата пазарна година. Тези преходни квоти следва да обхващат производството на захар от началото на пазарната 2006-2007 година, получено от захарното цвекло, засято преди 1 януари 2006 г.
(11)
Регламенти (ЕО) № 314/2002 и (ЕО) № 1265/2001 следва да бъдат съответно изменени.
(12)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
ПРЕХОДНИ МЕРКИ
Член 1
Прехвърляне на квоти
1. Чрез дерогация от член 14 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 и в рамките на постановените лимити, предвидени в член 2, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 65/82, всяко предприятие може да вземе решение до 31 октомври 2006 г. относно количеството произведена захар В, принадлежащо към пазарната 2005-2006 година, което може да бъде отнесено към пазарната 2006-2007 година, или да измени своето решение, взето преди влизането в сила на настоящия регламент, за прехвърляне в следваща пазарна година на определено производствено количество.
2. Предприятията, които вземат решение за прехвърляне към следваща пазарна година, както е посочено в параграф 1, или които внесат изменения в предварително взети решения, следва да:
а)
уведомят заинтересованата държава-членка, преди 31 октомври 2006 г., за количеството захар, което ще бъде пренесено;
б)
поемат ангажимент да държат на склад пренесеното количество до 31 октомври 2006 г.
3. Регламент (ЕИО) № 65/82 се прилага спрямо захар Б и В от пазарната 2005-2006 година, пренесени към пазарната 2006-2007 година.
4. Държавите-членки следва да уведомят Комисията, не по-късно от 30 ноември 2006 г. и за всяко отделно предприятие, за количеството захар Б и В, пренесени от пазарната 2005-2006 година към пазарната 2006-2007 година.
Член 2
Захар В
1. Без да се засяга решението за прехвърляне към следваща пазарна година, взето съгласно член 1 от настоящия регламент, и извършените износи въз основа на лицензии, издадени съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1464/95 на Комисията (13), захарта В за пазарната 2005-2006 година се счита за захар извън квота, както е посочено в член 12 от Регламент (ЕО) № 318/2006, произведена по отношение на пазарната 2006-2007 година.
2. Чрез дерогация от член 15 от Регламент (ЕО) № 318/2006 налогът не се таксува върху количествата захар В, посочени в параграф 1 от настоящия член, които се използват за приготвянето на животински храни при действието на същите условия за контрол като постановените от Комисията за промишлената захар, посочена в член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 318/2006.
3. Регламент (ЕИО) № 2670/81 се прилага за производството на захар В през пазарната 2005-2006 година, с изключение на количеството захар, пренесено към следващата пазарна година или считано за захар извън производствена квота през пазарната 2006-2007 година, както е посочено в параграф 1 от настоящия член.
Минималната цена на захарта А за пазарната 2005-2006 година се прилага за цвеклото, равняващо се на количеството захар съгласно член 3 от Регламент (ЕИО) № 2670/81.
Член 3
Предпазно изтегляне
1. За всяко предприятие делът от производството на захар, изоглюкоза или инулинов сироп през пазарната 2006-2007 година, които са произведени в рамките на квотите, изброени в приложение III към Регламент (ЕО) № 318/2006, и които надвишават прага, установен в съответствие с параграф 2 от настоящия член, се смятат за изтеглени по смисъла на член 19 от посочения регламент или, по молба на заинтересованото предприятие, подадени преди 31 януари 2007 г. за изцяло или частично произведени в превишение на квотата по смисъла на член 12 от същия регламент.
2. За всяко предприятие посоченият праг в параграф 1 се получава чрез умножаване на квотата, предоставена на предприятието по силата на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 318/2006, със сумата на следните коефициенти:
а)
коефициентът, определен за въпросната държава-членка в приложение I към настоящия регламент;
б)
коефициентът, получен чрез разделяне на сумата на квотите, отхвърлени през пазарната 2006-2007 година в съответната държава-членка по силата на член 3 от Регламент (ЕО) № 320/2006, на сумата на квотите, определени за същата държава-членка в приложение III към Регламент (ЕО) № 318/2006. Комисията следва да определи този коефициент не по-късно от 15 октомври 2006 г.
Въпреки това, когато сумата на коефициентите надхвърля 1,0000, прагът е равен на квотата, посочена в параграф 1.
3. Минималната цена, приложима към количеството цвекло, равняващо се на производството на захар, изтеглено в съответствие с параграф 1, е цената, валидна за пазарната 2007-2008 година.
4. Задължението съгласно член 6, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 318/2006 се отнася за количеството цвекло, равняващо се на прага съгласно параграф 1 от настоящия член.
5. Преди 1 юли 2006 г. държавите-членки следва да изпратят на Комисията оценка на количествата захар, изоглюкоза и инулинов сироп, които да се смятат за изтеглени съгласно настоящия член.
Член 4
Помощ за захарта, произведена във френските отвъдморски департаменти
1. На производителите на захар в рамките на квота през пазарната 2005-2006 година във френските отвъдморски департаменти се отпуска помощ за пласиране и допълнителна помощ, ако захарта е рафинирана и/или транспортирана между 1 юли 2006 г. и 31 октомври 2006 г.
Помощите се отпускат за въпросните количества захар, като заместител на помощите съгласно член 7, параграф 4 и член 38, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 1260/2001.
Помощта за пласиране се отпуска за следните дейности:
-
рафиниране в рафинерии в европейските региони на Общността на количествата захар, произведени във френските отвъдморски департаменти, по-специално въз основа на нейния рандеман,
-
транспортирането на захарта, произведена във френските отвъдморски департаменти, до европейските региони на Общността и, когато е приложимо, държането ѝ на склад в тези територии.
2. Регламенти (ЕО) № 1554/2001 и (ЕО) № 1646/2001 се прилагат по отношение на захарта, произведена в рамките на квота през пазарната 2005-2006 година, за отпускането на помощ за пласиране и на допълнителна помощ съгласно параграф 1 от настоящия член.
3. По смисъла на настоящия член „рафинерия“ означава производствена единица, чиято единствена и изключителна дейност се състои в рафиниране на нерафинирана захар или сиропи, произведени преди етапа на кристализиране.
Член 5
Помощ за рафиниране
1. Помощ за адаптиране се отпуска на рафиниращата промишленост на нерафинирана тръстикова захар, внесена по силата на Протокол 3 относно захарта от държавите от АКТБ, приложен към приложение IV към Споразумението за сътрудничество АКТБ - ЕО, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (14), и за рафинирано през периода на доставка 2005-2006 година между 1 юли 2006 г. и 30 септември 2006 г.
Тази помощ се изплаща на рафинериите. Тя се предоставя за количествата, посочени в Регламент (ЕО) № 180/2006 и нерафинирани до 1 юли 2006 г., като заместител на помощта, посочена в член 38, параграфи 1, 2 и 4 от Регламент (ЕО) № 1260/2001.
2. Регламент (ЕО) № 1646/2001 се прилага за преференциалната захар, рафинирана през периода за доставка 2005/2006.
3. Освен в случаи на непреодолима сила, когато предполагаемите максимални потребности от доставки за държава-членка, както е посочено в член 39, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001, са превишени в течение на пазарната 2005-2006 година за количеството, съответстващо на превишението, се изплаща сума, съответстваща на пълния размер на вносното мито в сила за въпросната пазарна година, увеличен със 115,40 EUR на тон еквивалент на бяла захар.
4. Регламент (ЕО) № 1460/2003 се прилага по отношение на контрола и, когато е приложимо, на последствията от превишаването на предполагаемите максимални потребности от доставки за рафиниращите промишлености, както е посочено в параграф 3 от настоящия член.
5. По смисъла на настоящия член „рафинерия“ означава производствена единица, чиято единствена и изключителна дейност се състои в рафиниране или на нерафинирана захар, или на сиропи, произведени преди етапа на кристализиране.
Член 6
Налози
Регламент (ЕО) № 314/2002, изменен с настоящия регламент, се прилага по отношение на определянето и събирането на производствените налози през пазарната 2005-2006 година, включително корекциите, отнасящи се до изчисляването на налозите през пазарните 2001-2002, 2002-2003, 2003-2004 и 2004-2005 години, както е посочено в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001.
Член 7
Възстановявания при производството
Членове 1, 2, 3, 11, 14, 15, 17, 18, 19, 20 и 21 от Регламент (ЕО) № 1265/200, изменен с настоящия регламент, се прилагат за сертификатите за възстановяване, издадени до 30 юни 2006 г.
Член 8
Уведомления
Регламент (ЕО) № 779/96 се прилага до 30 септември 2006 г.
Член 9
Преходни квоти
1. За пазарната 2006-2007 година на държавите-членки се разпределя преходна квота за захар в размер на 497 780 тона по принципа на разпределение, посочен в част А от приложение II.
Квотата, посочена в първия алинея, е запазена за захарта, произведена от цвекло, засято преди 1 януари 2006 г. Минималната цена на това цвекло, по смисъла на член 5 от Регламент (ЕО) № 318/2006, е 47,67 EUR на тон.
2. За пазарната 2006-2007 година между държавите-членки се разпределя преходна квота за изоглюкоза в размер на 126 921 тона сухо вещество, по принципа на разпределение, посочен в част Б от приложение II.
3. За пазарната 2006-2007 година между държавите-членки се разпределя преходна квота за инулинов сироп в размер на 80 180 тона сухо вещество, изразено като еквивалент на съотношението захар/изоглюкоза, по принципа на разпределението фигуриращо в част В от приложение II.
4. Преходните квоти, посочени в параграфи 1, 2 и 3:
а)
не са обусловени от плащането на временна сума за преструктуриране, предвидена в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 320/2006;
б)
не могат да се възползват от изплащането на помощта, предвидена в Регламент (ЕО) № 320/2006.
5. Държавите-членки отпускат преходни квоти, въз основа на обективни критерии и по начин, осигуряващ равностойно третиране на производителите и позволяващ да се избегне изкривяване на пазара и конкуренцията, на предприятия, произвеждащи захар, изоглюкоза и инулинов сироп, учредени на тяхна територия и одобрени в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 318/2006.
6. Държавите-членки следва да въведат система за контрол и да предприемат всички необходими стъпки за проверка на производството на продуктите, посочени в параграфи 1, 2 и 3, и по-специално проверка дали захарта е произведена от захарно цвекло, засято преди 1 януари 2006 г.
Държавите-членки следва да уведомят Комисията, не по-късно от 15 юли 2006 г., за разпределението по предприятия на преходните квоти, отпуснати съгласно настоящия член.
Държавите-членки следва да уведомят Комисията, не по-късно от 31 декември 2006 г., за предприетите контролни мерки и за резултатите от тях.
Член 10
Традиционна потребност за рафиниране
За пазарната 2006-2007 година традиционната потребност за рафиниране, посочена в член 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 318/2006, се увеличава с количествата, посочени в приложение III.
ГЛАВА II
ИЗМЕНЕНИЯ НА РЕГЛАМЕНТИ (ЕО) № 1265/2001 И (ЕО) № 314/2002
Член 11
Изменение на Регламент (ЕО) № 1265/2001
Регламент (ЕО) № 1265/2001 се изменя, както следва:
1.
Към член 11 се добавя следният параграф:
„5. По молба на заинтересованата страна компетентният орган на държавата-членка анулира сертификатите за възстановяване, които не са използвани напълно и на които не е изтекъл крайния срок на валидност. За неизползваната сума се издава съответно обезпечение.
Държавите-членки следва да уведомяват Комисията в края на всеки месец за количеството анулирани сертификати за възстановяване през предходния месец, разграничени по месец на издаване на сертификата за възстановяване.“
2.
Към член 14 се добавя следният параграф:
„3. Сертификатът за възстановяване е валиден само за основните продукти, посочени в член 1, които са произведени в рамките на квота през пазарната 2005-2006 година или през предходните пазарни години.“
3.
Към член 15 се добавя следното изречение:
„Въпреки това сертификатите за възстановяване престават да бъдат валидни след 31 август 2006 г.“
4.
Към член 17 се добавя следният параграф:
„3. Държавите-членки следва да предприемат необходимите допълнителни стъпки, за да обезпечат правилното прилагане на разпоредбите на член 14, параграф 3.“
Член 12
Изменение на Регламент (ЕО) № 314/2002
Регламент (ЕО) № 314/2002 се изменя, както следва:
1.
В член 4а, параграф 5 се заличава.
2.
В член 4в, параграф 1, трета алинея се добавя следното изречение:
„Уведомлението за пазарната 2005-2006 година се извършва преди 1 декември 2006 г.“
3.
Член 8 се изменя, както следва:
а)
към параграф 1 се добавя следната алинея:
„По отношение на пазарната 2005-2006 година сумите и коефициентите, посочени в букви а) и б) от първа алинея, се определят преди 15 февруари 2007 г.“;
б)
параграф 2 се изменя, както следва:
i)
към първа алинея се добавя следното изречение:
„За пазарната 2005-2006 година тези баланси се определят преди 28 февруари 2007 г.“
ii)
към втората алинея се добавя следното изречение:
„За пазарната 2005-2006 година, това плащане се извършва преди 15 април 2007 г.“
ГЛАВА III
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Член 13
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 юли 2006 г. Въпреки това, членове 1, 3, член 11, параграф 3 и член 12, параграф 1 се прилагат от датата на влизането му в сила.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 27 март 2006 година. | [
7,
3,
17,
6
] |
31999R1823 | 31999R1823
L 221/5
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1823/1999 НА КОМИСИЯТА
от 20 август 1999 година
относно определяне на чувствителните производствени области и/или на групи висококачествени сортове, освободени от прилагане на програмата за обратно изкупуване на квотите за суров тютюн
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (EИО) № 2075/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. за общата организация на пазара на суров тютюн (1), последно изменен с Регламент (EО) № 660/1999 (2), и по-специално член 14a от него,
(1)
като има предвид, че съобразно член 34, параграф 2 от Регламент (EО) № 2848/98 на Комисията от 22 декември 1998 г. относно установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (EИО) № 2075/92 на Съвета относно схемите за премиране, производствените квоти и специалната помощ, която се отпуска на групи производители в сектор суров тютюн (3), последно изменен с Регламент (EО) № 1373/1999 (4), Комисията трябва да определи, на основата на предложенията от страна на държавите-членки, кои чувствителни производствени области и/или групи висококачествени сортове, без да се надвишават 25 % от гаранционния праг за всяка държава-членка, следва да бъдат освободени от прилагането на програмата за обратно изкупуване на квотите;
(2)
като има предвид, че след искането на някои държави-членки следва да се определят групите висококачествени сортове;
(3)
като има предвид, че поради член 35, параграф 2 от Регламент (EО) № 2848/98, който предвижда, че държавата-членка трябва публично да заяви намерението си да продава от 1 септември, за да могат другите производители да изкупят квотата, преди тя да бъде фактически изкупена обратно, настоящият регламент трябва да се прилага от 31 август 1999 г.,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Количествата по групи висококачествени сортове, освободени от обратно изкупуване на квотите за реколта 1999 г. са, както следва:
в Португалия:
-
група I:
1 375 t,
-
група II:
300 t;
във Франция:
-
група I:
1 333 t,
-
група II:
2 032 t,
-
група III:
1 638 t.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня на неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.
Той се прилага от 31 август 1999 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 20 август 1999 година. | [
3,
7,
18,
17
] |
32007R0380 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 380/2007 НА КОМИСИЯТА
от 4 април 2007 година
за установяване, че някои лимити, свързани с издаването на лицензии за внос за продукти от сектора на захарта в рамките на тарифните квоти и преференциалните споразумения, не са достигнати
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазара в сектора на захарта (1),
като взе предвид Регламент (ЕО) № 950/2006 на Комисията от 28 юни 2006 г. за определяне за 2006/2007, 2007/2008 и 2008/2009 пазарни години на правилата за прилагане при внос и рафиниране на продуктите от сектора на захарта в рамките на някои тарифни квоти и преференциални споразумения (2), и по-специално член 5, параграф 4 от него,
като има предвид, че:
(1)
При осчетоводяването, посочено в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 950/2006, бе установено, че все още има налични количества захар за задълженията за доставка на преференциална захар, определени по силата на член 24 от Регламент (ЕО) № 950/2006, с пореден номер 09.4318.
(2)
При тези обстоятелства Комисията следва да посочи, че съответните лимити не се считат за достигнати,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Лимитите на задълженията за доставка на преференциална захар, определени по силата на член 24 от Регламент (ЕО) № 950/2006, с пореден номер 09.4318, не са достигнати.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 6 април 2007 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 4 април 2007 година. | [
3,
17
] |
31978L1026 | 31978L1026
L 362/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
от 18 декември 1978 година
относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за ветеринарен лекар, включваща и мерки за улесняване eфективното упражняване на правото на установяване и на свободното предоставяне на услуги
(78/1026/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 49, 57, 66 и 235 от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
като взе предвид становището на Асамблеята (2),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),
като има предвид, че съгласно Договора, след приключване на преходния период, не се допуска каквото и да е дискриминационно третиране, основано на националността, по отношение на установяването и предоставянето на услуги; като има предвид, че така осъщественият принцип на национално третиране се прилага по-специално за издаването на евентуално изисквано разрешение за достъп до ветеринарните дейности, както и за регистрирането или членството в професионални организации;
като има предвид, че все пак е уместно да се предвидят разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свободно предоставяне на услуги от ветеринарните лекари;
като има предвид, че съгласно Договора, държавите-членки се задължават да не оказват никакво съдействие, което би нарушило условията на установяване;
като има предвид, че член 57, параграф 1 от Договора предвижда приемането на директиви относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация; като има предвид, че настоящата директива е насочена към признаването на дипломи, удостоверения и други официални документи за ветеринарен лекар, даващи право за упражняване на ветеринарната медицина;
като има предвид, че с оглед на съществуващите в момента различия между държавите-членки по отношение на формите и периодите на обучение на ветеринарните лекари, е необходимо да се предвидят определени координационни разпоредби, които да позволят на държавите-членки да пристъпят към взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация; като има предвид, че координирането се осъществява с Директива 78/1027/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за координирането на законодателните, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до дейността на ветеринарните лекари (4);
като има предвид, че по отношение на притежаването на придобитата образователно-квалификационна степен, поради факта, че една директива за взаимно признаване на дипломите не включва непременно формално приравняване на степените, за които се отнасят тези дипломи, следва да се разреши използването на тази степен само на езика на държавата-членка по произход или на държавата-членка, от която идва чуждестранното лице;
като има предвид, че за улесняване прилагането на настоящата директива от националните администрации, държавите-членки могат да препоръчат лицата, които се ползват от нея и които отговарят на нейните изисквания за обучение, да представят заедно с документа за обучение и удостоверение от компетентните власти на страната по произход или на страната, от която идва чуждестранното лице, удостоверяващо, че тези документи са именно предвидените в настоящата директива;
като има предвид, че в случай на предоставяне на услуги, изискването за регистриране или членство в професионални организации или сдружения, свързано с трайния и постоянен характер на дейността, извършвана в приемащата страна, безспорно би представлявало неудобство за предоставящия услугите, поради временния характер на неговата дейност; като има предвид, че следователно това изискване трябва да отпадне; като има предвид, че в такъв случай е все пак целесъобразно да се осигури контрол върху професионалната дисциплина, което е от компетенцията на тези професионални организации или сдружения; като има предвид, че за тази цел, и като се запазва приложението на член 62 от Договора, следва да се предвиди възможността лицето да се задължи да уведомява за предоставянето на услугите компетентния орган в приемащата държава-членка;
като има предвид, че следва да се разграничат изискванията за морал и почтеност по отношение на първоначалния достъп до професията, от една страна и упражняването ѝ, от друга;
като има предвид, че по отношение на дейността на ветеринарния лекар като заето лице, Регламент (ЕИО) N° 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. за свободното на движение на работници в Общността (5) не съдържа специални разпоредби за професиите, регулирани по отношение на морала и почтеността, професионалната дисциплина и използването на документ за професионалната квалификация; като има предвид, че според държавите-членки съответните норми са или могат да бъдат приложими както за заетите лица, така и за свободно заетите лица; като има предвид, че във всички държави-членки за ветеринарномедицинските дейности се изисква диплома, удостоверение или друг официален документ за ветеринарен лекар; като има предвид, че тези дейности се упражняват както от самостоятелно заети лица, така и от заети лица, или от едно и също лице последователно и в двете качества по време на цялостната му професионалната дейност; като има предвид, че за да се улесни напълно свободното движение на тези специалисти на територията на Общността, следователно е необходимо прилагането на настоящата директива да обхване и ветеринарните лекари - заети лица,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ГЛАВА I
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
Член 1
Настоящата директива се прилага за дейността на ветеринарните лекари.
ГЛАВА II
ДИПЛОМИ, УДОСТОВЕРЕНИЯ ИЛИ ДРУГИ ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР
Член 2
Всяка държава-членка признава дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация, издадени на граждани на държавите-членки от другите държави-членки, в съответствие с член 1 от Директива 78/1027/ЕИО и изброени в член 3, като по отношение на достъпа до ветеринарномедицинските дейности и упражняването им на нейната територия, им придава еднаква сила с дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация, които тя издава.
Когато диплома, удостоверение или друг официален документ за професионална квалификация, от изброените в член 3, е издадено преди влизането в действие на настоящата директива, то следва да бъде придружено от атестация от компетентните органи на държавата, в която е издадено, че е в съответствие с член 1 от Директива 78/1027/ЕИО.
Член 3
Визираните в член 2 дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация са:
а)
във Федерална република Германия
1.
Zeugnis über die tierärztliche Staatsprüfung (удостоверение за Държавен изпит за ветеринарни лекари), издадено от компетентните власти;
2.
атестации от компетентните власти във Федерална република Германия, с които се приравняват официалните документи за обучение, издадени след 8 май 1945 г. от компетентните органи в Германската демократична република с посочения в точка 1 официален документ за професионална квалификация;
б)
в Белгия
le diplôme légal de docteur en médicine vétérinaire - hetwettelijke diploma van doctor in de veeartsenijkunde of doctor in de diergeneeskunde (законоустановената диплома за доктор по ветеринарна медицина), издадена от държавните университети, от централната комисия или от държавните комисии за висше образование;
в)
в Дания
bevis for bestået kandidateksamen i veterinaervidenskab (cand. med. vet.) (свидетелство, удостоверяващо успешното полагане на изпит за кандидат-ветеринарен лекар), издадено от „Kongelige Veterinaer - og Landbohøjskole;“
г)
във Франция
le diplôme de docteur vétérinaire d'Etat (държавна диплома за доктор по ветеринарна медицина);
д)
в Ирландия
1.
диплома за Bachelor in/of Veterinary Medicine (MVB);
2.
Diploma of membership of the Royal College of Veterinary Surgeons (MRCVS) - диплома, получена след успешно положен изпит при завършен пълен цикъл на обучение във ветеринарно училище в Ирландия;
е)
в Италия
Il diploma di laurea di dottore in medicina veterinaria accompagnato dal diploma d'abilitazione all'esercizio della medicina veterinaria - диплома, издадена от министъра на просветата въз основа на решението на компетентната държавна изпитна комисия;
ж)
в Люксембург
1.
le diplôme d'Etat de docteur en médecine vétérinaire (държавна диплома за доктор по ветеринарна медицина), издадена от държавната изпитна комисия и заверена от министъра на образованието;
2.
дипломите за висше ветеринарномедицинско образование, издавани в някоя от държавите на Общността, които предоставят право на стаж, без да осигуряват достъп до професията, и които са признати от министъра на образованието, в съответствие със Закона от 18 юни 1969 г. за висшето образование и признава свидетелство за стаж, заверено от министъра на общественото здравеопазване;
з)
в Нидерландия
1.
Нet getuigschrift van met goed gevolg afgelegd diergeneeskundig examen (свидетелство, удостоверяващо успешно положен изпит по ветеринарна медицина);
2.
Нet getuigschrift van met goed gevolg afgelegd veeartsenijkundig examen (свидетелство, удостоверяващо успешно положен изпит по ветеринарна медицина);
и)
в Обединеното Кралство
the degrees (Дипломите):
-
Bachelor of Veterinary Science (BVSc.),
-
Bachelor of Veterinary Medicine (Vet.MB или BVet.Med.),
-
Bachelor of Veterinary Medicine and Surgery (BVM and S или BVMS).
-
the diploma of membership of the Royal College of Veterinary Surgeons (MRCVS) (диплома, получена след полагане на изпит при завършване на пълния цикъл на обучение във ветеринарно училище в Обединеното Кралство).
ГЛАВА III
ПРИДОБИТИ ПРАВА
Член 4
Всяка държава-членка приема като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на държавите-членки, чиито дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация не отговарят на всички минимални образователни изисквания, посочени в член 1 от Директива 78/1027/ЕИО, дипломите, удостоверенията или другите официални документи за ветеринарен лекар, издадени от тези държави-членки преди влизането в действие от Директива 78/1027/ЕИО, придружени от документ, удостоверяващ, че тези граждани действително и законно са извършвали съответната дейност в продължение на най-малко три последователни години през петте години, предшествали издаването на този документ.
ГЛАВА IV
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННАТА СТЕПЕН
Член 5
1. Без да се засяга член 13, приемащите държави-членки се грижат за признаване правото на гражданите на държавите-членки, които отговарят на условията, постановени в член 2 и 4, да използват придобитата от тях образователно-квалификационна степен и, евентуално, съкратената форма на тази степен, възприета в държавата-членка по произход или в държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, на езика на тази държава. Приемащите държави-членки могат да изискват тази образователно-квалификационна степен да бъде последвана от името и мястото на учебното заведение или комисията, които са издали документа за нея.
2. Когато образователно-квалификационната степен на държавата-членка по произход или на държавата-членка, от която идва лицето може, в приемащата държава-членка, да се сбърка със степен, за която в тази държава се изисква допълнително образование, каквото лицето не е придобило, приемащата държава-членка може да постави условие лицето да използва образователно-квалификационната степен, придобита в държавата-членка по произход или в държавата-членка, от която идва чуждестранното лице в подходяща формулировка, посочена от тази приемаща държава-членка.
ГЛАВА V
РАЗПОРЕДБИ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОТО УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА УСТАНОВЯВАНЕ И СВОБОДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ ОТ ВЕТЕРИНАРНИТЕ ЛЕКАРИ
A. Специални разпоредби за правото на установяване
Член 6
1. Приемащата държава-членка, която изисква от своите граждани за първоначален достъп до посочените в член 1 дейности, доказателство за нравственост или почтеност, приема като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на другите държави-членки атестация, издадена от компетентния орган на държавата-членка по произход или от която идва чуждестранното лице, че поставените в тази държава-членка изисквания за нравственост или почтеност, необходими за достъп до съответната дейност, са изпълнени.
2. Когато държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, не изисква доказателство за нравственост или почтеност за първоначален достъп до съответната дейност, приемащата държава-членка може да изиска от гражданите на държавата по произход, или от която държавата-членка, от която идват чуждестранните лица, свидетелство за съдимост или равностоен документ, издаден от компетентния орган на държавата-членка по произход или на държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.
3. Приемащата държава-членка може, ако разполага с конкретни факти, възникнали преди установяването на заинтересованото лице в тази държава и извън нейната територия, които на нейната територия биха могли да имат последствия за достъпа до съответните дейности, да уведоми държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.
Държавата-членка по произход, или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, разглежда достоверността на фактите. Властите на тази държава сами вземат решение за естеството и обхвата на разследванията, които трябва да се предприемат и съобщават на приемащата държава-членка изводите, до които са стигнали по отношение на издадените от тях атестации или документи.
4. Държавите-членки гарантират тайната на предадената информация.
Член 7
1. Когато в приемащата държава-членка са в сила законови, подзаконови и административни разпоредби относно спазването на изискванията за нравственост или почтеност, включително и разпоредби, предвиждащи дисциплинарни наказания в случай на груба професионална грешка или наказателна присъда, свързани с упражняване на някоя от дейностите, посочени в член 1, държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, предава на приемащата държава-членка необходимата информация за мерките или наказанията от професионален или административен характер, предприети срещу съответното лице, както и за наказателните санкции, относно упражняването на професията в държавата-членка на произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.
2. Приемащата държава-членка може, ако разполага със сериозни и конкретни факти, възникнали преди установяването на заинтересованото лице в тази държава и извън нейната територия, които биха могли да имат на нейната територия последствия за упражняването на въпросните дейности, да уведоми държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.
Държавата-членка по произход, или от която идва лицето, проверява достоверността на фактите. Органите на тази държава сами взимат решение за естеството и обхвата на разследванията, които трябва да се предприемат и съобщят на приемащата държава-членка изводите, до които са стигнали по отношение на предадената от тях информация по силата на параграф 1.
3. Държавите-членки гарантират тайната на предадената информация.
Член 8
Когато приемащата държава-членка за достъп до дейностите, посочени в член 1 или за тяхното упражняване, изисква от своите граждани документ за физическо или психическо здравословно състояние, тази държава приема като достатъчно в това отношение представянето на документа, който се изисква в държавата-членка по произход или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице.
Когато държавата-членка по произход, или държавата-членка, от която идва чуждестранното лице, не изисква такъв вид документ за достъп до съответните дейности или за тяхното упражняване, приемащата държава-членка приема от гражданите на държавата-членка по произход, или от която те идват, атестация, издадена от компетентния орган в тази държава, съответстващо на атестациите в приемащата държава-членка.
Член 9
Предвидените в членове 6, 7 и 8 документи не могат да бъдат представяни по-късно от три месеца от датата на издаването им.
Член 10
1. Процедурата по допускането на заинтересованото лице до дейностите, посочени в член 1, в съответствие с членове 6, 7 и 8, следва да приключи в най-кратки срокове и не по-късно от три месеца след представянето на всички необходими документи от заинтересованото лице, без това да засяга сроковете, произтичащи от евентуално обжалване след приключването на тази процедура.
2. В случаите, посочени в член 6, параграф 3, и в член 7, параграф 2, искането за преразглеждане прекъсва срока, посочен в параграф 1.
Консултираната държава-членка трябва да изпрати отговора си в срок до три месеца. В противен случай, приемащата държава-членка може да направи изводи въз основа на сериозните и конкретни факти, които са ѝ известни.
Приемащата държава-членка дава ход на процедурата, посочена в параграф 1, веднага след като получи отговора или след изтичане на срока.
Член 11
Когато дадена държава-членка изисква от своите граждани полагане на клетва или официална декларация за достъп до дейностите, предвидени в член 1 или за тяхното упражняване, и в случай, че формулировката на тази клетва или на тази декларация не може да се използва от гражданите на другите държави-членки, приемащата държава-членка следи на заинтересованите лица да се предостави подходяща и съответстваща формулировка.
Б. Специални разпоредби за предоставянето на услуги
Член 12
1. Когато държава-членка изисква от гражданите си за достъпа или за упражняването на дейностите, посочени в член 1, разрешително, записване или присъединяване към професионална организация или сдружение, тази държава-членка освобождава от това изискване гражданите на държавите-членки в случай на предоставяне на услуги.
Заинтересованото лице предоставя услуги със същите права и задължения както и гражданите на приемащата държава-членка; за него се прилагат дисциплинарните разпоредби от професионален или административен характер, които се прилагат в тази държава-членка.
За тази цел и в допълнение на заявлението за извършване на услуги, посочено в параграф 2, държавите-членки могат, с оглед на прилагането на дисциплинарните разпоредби, които са в сила на тяхната територия, да предвидят временна регистрация, която се извършва автоматично, или членство pro forma в някоя от професионалните организации или сдружения, или вписване в регистър, при условие че това по никакъв начин не забавя, нито пък затруднява извършването на услуги и не води до допълнителни разходи за извършващия услуги.
Когато приемащата държава-членка предприеме мярка по втора алинея или разполага с факти, противоречащи на тези разпоредби, тя незабавно информира за това държавата-членка, в която се е установило лицето.
2. Приемащата държава-членка може да изиска лицето да направи пред компетентните органи предварително заявление за предоставянето на услуги от негова страна, в случай че изпълнението на тези услуги налага временното му пребиваване на нейната територия. Приемащата държава-членка може във всички случаи да изиска от ветеринарен лекар, установен в друга държава-членка, предварително заявление за извършване на услуги, състоящо се в издаване на предписания или ветеринарни удостоверения без преглед на животни, стига тази практика да се допуска от законовите, подзаконовите и административните разпоредби, както и от професионалните правила на приемащата държава-членка.
Приемащата държава-членка, която изисква такова предварително заявление, предприема необходимите мерки то да се отнася, ако е необходимо, за серия от услуги, които се предоставят в рамките на един и същи регион, за един или няколко обекта, за известен период от време, но за не повече от една година.
В случай на неотложност, това заявление може да бъде направено в най-кратък срок след извършването на услугите.
3. По силата на параграф 1 и 2, приемащата държава-членка може да изиска от лицето един или повече документи, съдържащи следните сведения:
-
предвиденото в параграф 2 заявление,
-
атестация, че лицето упражнява законно съответните дейности в държавата-членка, в която се е установило,
-
атестация, че лицето притежава предвидените в настоящата директива дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, които се изискват за извършване на съответните дейности.
4. Документите, предвидени в параграф 3 не могат да бъдат представяни по-късно от дванадесет месеца от датата на издаването им.
5. Когато дадена държава-членка лишава изцяло или частично, временно или окончателно, свой гражданин, или гражданин на друга държава-членка, установен на нейната територия, от правото да упражнява някоя от предвидените в член 1 дейности, тя прави необходимото за временното или окончателно, в зависимост от случая, отнемане на атестацията, предвидена в параграф 3, второ тире.
В. Общи разпоредби относно правото на установяване и свободно предоставяне на услуги
Член 13
Когато в приемаща държава-членка използването на професионална квалификация, отнасяща се до предвидените в член 1 дейности, е нормативно уредено, гражданите на другите държави-членки, които отговарят на предвидените в член 2 и член 4 образователни изисквания, използват професионалната квалификация, възприета в приемащата държава-членка и отговаряща на тези изисквания, и си служат с нейната съкратена формулировка.
Член 14
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, позволяващи на заинтересованите лица да бъдат информирани за разпоредбите на ветеринарното законодателство, както и при необходимост, за изискванията на професионална етика в приемащата държава-членка.
За тази цел те могат да създават информационни служби, от които лицата да могат да получават необходимата информация. При установяване, приемащите държави-членки могат да задължат заинтересованите лица да установят контакт с тези служби.
2. Държавите-членки могат да създадат предвидените в параграф 1 служби към компетентните органи и структури, които ще посочат в срока, предвиден в член 18, параграф 1.
3. Държавите-членки правят необходимото, когато се налага, заинтересованите лица да придобият, в техен интерес и в интерес на техните клиенти, необходимите езикови познания за упражняването на тяхната професия в приемащата държава-членка.
ГЛАВА VI
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 15
В случай на основателни съмнения, приемащата държава-членка може да изиска от компетентните власти на друга държава-членка потвърждение за достоверността на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, издадени в тази друга държава-членка и посочени в глава II, както и потвърждение, че лицето отговаря на всички изисквания за образование, предвидени в директива 78/1027/ЕИО.
Член 16
Държавите-членки посочват в предвидения в член 18, параграф 1, срок, властите и органите, имащи професионална квалификация за издаване или за приемане на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, както и документите или сведенията, посочени в настоящата директива, като информират незабавно за това другите държави-членки и Комисията.
Член 17
Настоящата директива се прилага и за гражданите на държавите-членки, които съгласно Регламент (ЕИО) № 1612/68 упражняват или ще упражняват като заети лица дейностите, посочени в член 1.
Член 18
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива в срок от две години от нотифицирането ѝ и незабавно информират Комисията за това.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 19
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 18 декември 1978 година. | [
12,
9,
0
] |
32005L0064 | 32005L0064
L 310/10
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 2005/64/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 26 октомври 2005 година
относно типовото одобрение на моторни превозни средства по отношение на възможната им повторна употреба, рециклиране и оползотворяване и относно изменение на Директива 70/156/ЕИО на Съвета
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално, член 95 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален съвет (1),
като действат в съответствие с процедурата, посочена в член 251 от Договора (2),
като имат предвид, че:
(1)
В съответствие с Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 година относно излезлите от употреба превозни средства (3), трябва да бъдат установени необходимите разпоредби, които да осигурят, превозните средства, чийто тип е одобрен, от категория М1, както и тези от категория N1, да могат да бъдат пускани на пазара, единствено ако подлежат на повторна употреба и/или рециклиране до минимум 85 % от тяхната обща маса и подлежат на повторна употреба и/или оползотворяване до минимум 95 % от тяхната обща маса.
(2)
Възможната повторна употреба на компоненти, рециклирането и оползотворяването на материали съставляват съществена част от стратегията на Общността за управление на отпадъците. Следователно от производителите на превозни средства и техните доставчици трябва да бъде изискано да обърнат внимание на тези аспекти още на най-ранните етапи от разработването на нови превозни средства, за да улеснят третирането на превозни средства, когато те излязат от употреба.
(3)
Настоящата директива представлява една от самостоятелните директиви в рамките на системата за одобряване на типа на цели превозни средства на Общността, установена с Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (4).
(4)
Системата за одобряване на типа на цели превозни средства на Общността понастоящем е задължителна за превозните средства от категория М1 и ще се прилага в бъдеще и спрямо всички категории превозни средства. Следователно е необходимо в системата за одобряване на типа на цели превозни средства на Общността да се включат и мерките по отношение на възможната повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на части на превозни средства.
(5)
Следователно е необходимо да се приемат разпоредби, които да вземат под внимание факта, че превозните средства от категория N1 все още не са предмет на системата за одобряване на типа на цели превозни средства на Общността.
(6)
Производителят трябва да предостави на одобряващата институция цялата приложима техническа информация, отнасяща се до съставните материали и техните съответни тегла, за да позволи да бъде направена проверка на неговите изчисления в съответствие със стандарта ISO 22628:2002.
(7)
Изчисленията на производителя могат да бъдат валидирани по подходящ начин по време на типовото одобрение на превозното средство, единствено ако производителят прилага задоволителни процедури и правила за контрол на цялата информация, която получава от своите доставчици. Преди да одобри типа, компетентната институция трябва да извърши предварителна оценка на тези правила и процедури и да издаде удостоверение, в което се посочва, че те са задоволителни.
(8)
Приложимостта на различните входящи стойности при изчисленията на коефициентите на рециклиране и оползотворяване трябва да бъде оценена в съответствие с процесите за третиране на излезли от употреба превозни средства. Следователно производителят трябва да препоръча стратегия за третиране на излезли от употреба превозни средства, както и да я представи в детайли пред компетентната институция. Тази стратегия трябва да се основава на доказани технологии, които вече се прилагат или са в процес на разработване по време на кандидатстването за одобряване на превозното средство.
(9)
Превозните средства със специално предназначение са проектирани да изпълняват специфична функция и изискват специални приспособления на каросерията, които не зависят изцяло от производителя. Следователно, коефициентите на рециклиране и оползотворяване не могат да бъдат изчислени правилно и тези превозни средства трябва да бъдат изключени от изискванията за извършване на съответните изчисления.
(10)
Неокомплектованите превозни средства съставляват значителна част от превозните средства от категория N1. Производителят на базовото превозно средство не може да изчисли коефициентите на рециклиране и оползотворяване за напълно комплектовани превозни средства, тъй като данните, отнасящи се до по-късните етапи на конструиране, не са известни на етапа на проектиране на базовите превозни средства. Следователно е подходящо да се постави изискването единствено базовото превозно средство да отговаря на разпоредбите на настоящата директива.
(11)
Пазарните дялове на превозни средства, произведени в малки серии, са много ограничени, което означава, че ползата за околната среда ще бъде незначителна, ако се постави изискването те да отговарят на разпоредбите на настоящата директива. Следователно е подходящо те да се изключат от някои разпоредби на настоящата директива.
(12)
В съответствие с Директива 2000/53/ЕО, трябва да бъдат предприети подходящи мерки, с оглед подобряване на безопасността за движение по пътищата и опазването на околната среда, които да предотвратят повторната употреба на някои компоненти, които са били отстранени от излезлите от употреба превозни средства. Тези мерки трябва да се отнасят единствено за повторната употреба на части при производството на нови превозни средства.
(13)
Разпоредбите на настоящата директива ще задължат производителите да предоставят нови данни, отнасящи се до одобряването на типа, и следователно, тази информация трябва да бъде отразена в Директива 70/156/ЕИО, която установява изчерпателния списък на данните, които трябва да бъдат предоставени за одобряването на типа. Следователно е необходимо тази директива да бъде изменена и допълнена по подходящ начин.
(14)
Мерките, необходими за адаптирането на настоящата директива към научния и техническия прогрес, трябва да бъдат приети в съответствие с регламентиращата процедура, предвидена в член 13, параграф 3 от Директива 70/156/ЕИО.
(15)
Тъй като целта на настоящата директива, а именно да се намали вредното въздействие на излезлите от употреба превозни средства върху околната среда, като се постави изискването тези превозни средства да бъдат проектирани още от идейната фаза по начин, който улеснява възможната им повторна употреба, рециклиране и оползотворяване, не може да бъде постигната в задоволителна степен самостоятелно от държавите-членки и, следователно, от гледна точка на мащаба на мярката, е по-добре тя се постигне на ниво Общността. Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, така както е определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, така както е определен в този член, настоящата директива не отива по-далеч от необходимото с оглед постигането на тази цел.
(16)
В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за създаване на по-добро законодателство (5) държавите-членки ще бъдат насърчени да съставят в техен интерес и в интерес на Общността свои таблици, които да показват, доколкото това е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките, които са били възприети в националното законодателство и да ги оповестят публично,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Предмет
Настоящата директива установява административните и техническите разпоредби за типовото одобрение на превозните средства, посочени в член 2, от гледна точка на това да се направи необходимото компонентите и материалите на тези превозни средства да могат да бъдат повторно употребявани, рециклирани и оползотворявани в минималните процентни граници, посочени в приложение I.
Тя установява конкретни разпоредби, чието изпълнение гарантира, че повторната употреба на компоненти не увеличава рисковете за безопасността или околната среда.
Член 2
Обхват
Настоящата директива се прилага за превозните средства от категории М1 и N1, така както са определени в част А от приложение II към Директива 70/156/ЕИО, както и спрямо новите или повторно употребявани компоненти на тези превозни средства.
Член 3
Изключения
Без да се нарушават разпоредбите на член 7, настоящата директива не се прилага по отношение на:
а)
превозните средства със специално предназначение, така както са определени в част А, точка 5 от приложение II към Директива 70/156/ЕИО;
б)
многоетапно построените превозни средства от категория N1, при условие че базовото превозно средство отговаря на изискванията на настоящата директива;
в)
превозните средства, произведени в малки серии, посочени в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 70/156/ЕИО.
Член 4
Определения
По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:
1.
„превозно средство“ означава моторно превозно средство;
2.
„компонент“ означава всяка част или съвкупност от части, вградени в превозното средство по време на неговото производство. Определението включва още и компонентите и отделните технически възли, съгласно определението в член 2 от Директива 70/156/ЕИО;
3.
„тип превозно средство“ означава типът превозно средство, съгласно определението в част Б, точки 1 и 3 от приложение II към Директива 70/156/ЕИО;
4.
„излязло от употреба превозно средство“ означава превозното средство, съгласно определението в точка 2 от член 2 от Директива 2000/53/ЕО;
5.
„референтно превозно средство“ означава версията на тип превозно средство, която се признава от одобряващата институция след консултации с производителя и в съответствие с критериите, установени в приложение I, от гледна точка най-вече на възможната повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на части на превозното средство;
6.
„многоетапно произведено превозно средство“ означава превозно средство, получено в резултат на производствен процес, включващ няколко етапа;
7.
„базово превозно средство“ означава превозното средство съгласно определението в член 2, четвърто тире от Директива 70/156/ЕИО, което се използва в началната фаза на многоетапно производство;
8.
„многоетапно производство“ означава процесът, при който дадено превозно средство се произвежда на няколко етапа чрез добавяне на компоненти към базово превозно средство или чрез модифициране на тези компоненти;
9.
„повторна употреба“ означава повторната употреба съгласно определението в точка 6 на член 2 от Директива 2000/53/ЕО;
10.
„рециклиране“ означава рециклирането съгласно определението в първото изречение на точка 7 от член 2 от Директива 2000/53/ЕО;
11.
„възстановяване на енергия“ означава възстановяване на енергия съгласно определението във второто изречение на точка 7 от член 2 от Директива 2000/53/ЕО;
12.
„оползотворяване“ означава оползотворяването съгласно определението в точка 8 на член 2 от Директива 2000/53/ЕО;
13.
„възможна повторна употреба“ означава потенциалът за повторно използване на компоненти, добити от излязло от употреба превозно средство;
14.
„възможно рециклиране“ означава потенциалът за рециклиране на компоненти или материали, добити от излязло от употреба превозно средство;
15.
„възможно оползотворяване“ означава потенциалът за оползотворяване на компоненти или материали, добити от излязло от употреба превозно средство;
16.
„коефициент на рециклиране на превозно средство (Rcyc)“ означава процентът от масата на ново превозно средство, която евентуално може да бъде използвана повторно или рециклирана;
17.
„коефициент на оползотворяване на превозно средство (Rcov)“ означава процентът от масата на ново превозно средство, която евентуално може да бъде използвана повторно или оползотворена;
18.
„стратегия“ означава широкомащабен план, включващ координирани действия и технически мерки, които трябва да бъдат предприети по отношение на разглобяването, разкомплектоването или други такива процеси, както и по отношение на рециклирането и оползотворяването на материали, с оглед осигуряване на условия за постигане на планираните коефициенти на рециклиране и оползотворяване по време на развойната фаза от производството на превозното средство;
19.
„маса“ означава масата на превозното средство в състояние на движение, съгласно определението в точка2.6 от приложение I към Директива 70/156/ЕИО, без теглото на водача, което се оценява на 75 kg;
20.
„компетентна институция“ означава организация, например техническа служба или друга съществуваща институция, посочена от държавата-членка да извършва предварителната оценка на производителя и да издава сертификат за съответствие съгласно предписанията на настоящата директива. Компетентната институция може да бъде организацията, предоставяща типово одобрение, при условие че правомощията ѝ в тази област са разписани по подобаващ начин.
Член 5
Разпоредби за одобряването на типа
1. Държавите-членки предоставят одобрение на типа на ЕО или национално одобрение на типа по отношение на възможната повторна употреба, рециклиране и оползотворяване единствено на типовете превозни средства, които отговарят на изискванията на настоящата директива.
2. С цел прилагане на разпоредбата на параграф 1 производителят предоставя на одобряващата институция подробна техническа информация, необходима за извършването на изчисленията и проверките, посочени в приложение I, отнасящи се до естеството на материалите, използвани при производството на превозното средство и неговите компоненти. В случаите, когато се установи, че тази информация е защитена от правата за интелектуална собственост или представлява специфично технологично знание на производителя или на неговите доставчици, производителят или неговите доставчици предоставят достатъчно информация, която да позволи изчисленията да бъдат извършени правилно.
3. По отношение на възможната повторна употреба, рециклиране и оползотворяване, държавите-членки правят необходимото производителят да използва образеца на информационния документ, посочен в приложение II към настоящата директива, при подаването на заявление за одобряване на типа на ЕО на превозно средство, в изпълнение на член 3, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО.
4. При издаване на одобрение на типа на ЕО съгласно разпоредбите на член 4, параграф 3 от Директива 70/156/ЕИО, институцията, предоставяща типово одобрение, използва образеца на сертификата за одобряване на типа на ЕО, посочен в приложение III към настоящата директива.
Член 6
Предварителна оценка на производителя
1. Държавите-членки не издават одобрение на типа, преди да се убедят, че производителят прилага задоволителни правила и процедури в съответствие с точка 3 от приложение IV, с оглед правилното управление на различните аспекти за възможната повторна употреба, рециклиране и оползотворяване, разгледани от настоящата директива. Когато бъде извършена тази предварителна оценка, на производителя се издава така наречения „Сертификат за съответствие с приложение IV“ (наричан по-долу „сертификат за съответствие“).
2. В рамките на предварителната оценка на производителя, държавите-членки се уверяват, че материалите, използвани за производството на типа превозно средство, отговарят на разпоредбите на член 4, параграф 2, буква а) от Директива 2000/53/ЕО.
Комисията установява подробни правила за потвърждаване на съответствието с тази разпоредба, съгласно процедурата, посочена в член 9.
3. За целите на параграф 1, производителят препоръчва стратегия, с която гарантира разглобяването, повторната употреба на компоненти, рециклирането и оползотворяването на материали. Стратегията трябва да е съобразена с доказаните технологии, които съществуват или са в процес на разработване по времето, когато се кандидатства за одобряване на типа на превозното средство.
4. Държавите-членки определят компетентна институция в съответствие с точка 2 от приложение IV, която да извършва предварителната оценка на производителя и да издава сертификата за съответствие.
5. Сертификатът за съответствие включва приложимата документация и описва стратегията, която се препоръчва от производителя. Компетентната институция използва образеца, посочен в допълнението към приложение IV.
6. Валидността на сертификата за съответствие е за не по-малко от две години от датата на неговото издаване, след което се извършват нови проверки.
7. Производителят информира компетентната институция за всяка съществена промяна, която може да повлияе на обстоятелствата, въз основа на които е бил издаден сертификатът за съответствие. След консултации с производителя компетентната институция решава дали са необходими нови проверки.
8. В края на срока на валидност на сертификата за съответствие компетентната институция в зависимост от случая издава нов сертификат за съответствие или продължава валидността на предишния за още две години. Компетентната институция издава нов сертификат, в случаите когато тя е била информирана за извършени съществени промени.
Член 7
Повторна употреба на компоненти
Компонентите, включени в списъка в приложение V:
а)
не могат да бъдат използвани повторно за целите на изчисляването на коефициентите на рециклиране и оползотворяване;
б)
не се допуска да бъдат използвани повторно за производството на превозни средства, попадащи в обхвата на Директива 70/156/ЕИО.
Член 8
Изменения и допълнения към Директива 70/156/ЕИО
Директива 70/156/ЕИО се изменя в съответствие с приложение VI към настоящата директива.
Член 9
Изменения
Изменения към настоящата директива, необходими за нейното адаптиране към научния и техническия прогрес, се приемат от Комисията в съответствие с регулаторната процедура, посочена в член 13, параграф 3 от Директива 70/156/ЕИО.
Член 10
Дати за приложение на разпоредбите по отношение на типовото одобрение
1. От 15 декември 2006 година държавите-членки по отношение на тип превозно средство, който отговаря на изискванията на настоящата директива:
а)
не могат да откажат да предоставят одобрение на типа на ЕО или национално одобрение;
б)
не могат да забраняват регистрирането, продажбата или влизането в употреба на нови превозни средства.
2. От 15 декември 2008 година държавите-членки по отношение на тип превозно средство, който не отговаря на изискванията на настоящата директива:
а)
ще отказват да предоставят одобрение на типа на ЕО;
б)
ще отказват да предоставят национално одобрение на типа.
3. От 15 юли 2010 година държавите-членки, по отнощение на тип превозно срелство, който не отговаря на изискванията на настоящата лиректива:
а)
няма да считат повече за валиден по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО сертификата за съответствие, който придружава нови превозни средства;
б)
ще отказват регистрирането, продажбата или влизането в употреба на нови превозни средства, с изключение на случаите, в които се прилага член 8, параграф 2, буква б) от Директива 70/156/ЕИО.
4. Член 7 се прилага от 15 декември 2006 година.
Член 11
Транспониране
1. Държавите-членки приемат и публикуват най-късно до 15 декември 2006 година необходимите законови, подзаконови и административните разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Държавите-членки прилагат тези разпоредби от 15 декември 2006 г.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.
Член 12
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на 20-я ден след нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 13
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Страсбург на 26 октомври 2005 година. | [
7,
8,
1,
20
] |
32008D0895 | РЕШЕНИЕ BiH/14/2008 НА КОМИТЕТА ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ
от 21 ноември 2008 година
за назначаване на командващ силите на ЕС за военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина
(2008/895/ОВППС)
КОМИТЕТЪТ ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ,
като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 25, трета алинея от него,
като взе предвид Съвместно действие 2004/570/ОВППС на Съвета от 12 юли 2004 г. относно военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина (1), и по-специално член 6 от него,
като има предвид, че:
(1)
Съгласно член 6 от Съвместно действие 2004/570/ОВППС, Съветът упълномощи Комитета по политика и сигурност (КПС) да взема по-нататъшни решения относно назначаването на командващ силите на Европейския съюз.
(2)
На 25 септември 2007 г. Комитетът по политика и сигурност прие Решение BiH/11/2007 (2) за назначаване на генерал-майор Ignacio MARTÍN VILLALAÍN за командващ силите на Европейския съюз за военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина.
(3)
Командващият операцията на Европейския съюз препоръча назначаването на генерал-майор Stefano CASTAGNOTTO за нов командващ силите на Европейския съюз за военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина.
(4)
Военният комитет на Европейския съюз подкрепи тази препоръка.
(5)
В съответствие с член 6 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в изготвянето и изпълнението на решения и действия на Европейския съюз, свързани с въпросите на отбраната.
(6)
На 12 и 13 декември 2002 г. Европейският съвет в Копенхаген прие декларация, в която се заявява, че така наречените договорености „Берлин плюс“ и тяхното изпълнение ще се прилагат само за онези държави-членки на ЕС, които също така са или членки на НАТО, или са страни по „Партньорство за мир“, и които следователно са сключили двустранни споразумения за сигурност с НАТО,
РЕШИ:
Член 1
С настоящото генерал-майор Stefano CASTAGNOTTO се назначава за командващ силите на ЕС за военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина.
Член 2
Настоящото решение поражда действие на 4 декември 2008 г.
Съставено в Брюксел на 21 ноември 2008 година. | [
18,
9,
5,
15
] |
32007R0295 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 295/2007 НА КОМИСИЯТА
от 20 март 2007 година
за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.
(2)
В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 21 март 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 20 март 2007 година. | [
2,
17,
6
] |
32006R1543 | 32006R1543
L 283/27
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1543/2006 НА КОМИСИЯТА
от 12 октомври 2006 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 474/2006 за създаване на списък на Общността на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на Общността, посочен в глава II от Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 910/2006
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2005 г. за създаване на списък на Общността на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на Общността, и за информиране на пътниците на въздушния транспорт за самоличността на опериращите въздушни превозвачи, и за отмяна на член 9 от Директива 2004/36/ЕО (1) (наричан по-долу „основния регламент“), и по-специално, член 4 от него,
като има предвид, че:
(1)
Комисията прие Регламент (ЕО) № 474/2006 от 22 март 2006 г. за създаване на списък на Общността на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на Общността, посочена в глава II на Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и на Съвета (2).
(2)
Комисията прие Регламент (ЕО) № 910/2006 от 20 юни 2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 474/2006 за създаване на списък на Общността на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на Общността, посочена в глава II на Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и на Съвета (3).
(3)
В съответствие с член 4, параграф 2 от основния регламент и член 2 от Регламент (ЕО) № 473/2006 на Комисията от 22 март 2006 г. за установяване на правила за прилагане на списъка на Общността на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на Общността, посочен в глава II от Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и на Съвета (4) една от държавите-членки поиска актуализиране на списъка на Общността.
(4)
В съответствие с член 4, параграф 3 от основния регламент държавите-членки съобщиха на Комисията информация, необходима в контекста на актуализирането на списъка на Общността. На тази основа Комисията следва да вземе решение за актуализиране на списъка на Общността или по своя собствена инициатива, или по искане на държавите-членки.
(5)
В съответствие с член 7 от основния регламент и член 4 от Регламент (ЕО) № 473/2006 Комисията изпрати информация до всички засегнати въздушни превозвачи или пряко, или, когато това не е било възможно на практика, посредством органите, отговарящи за регулаторния надзор, в която посочва съществените факти и съображения, формиращи основанието за вземане на решение за налагане на оперативна забрана в Общността или за промени в условията на оперативната забрана, наложена на въздушен превозвач, който е включен в списъка на Общността.
(6)
В съответствие с член 7 от основния регламент и член 4 от Регламент (ЕО) № 473/2006 Комисията даде възможност на засегнатите въздушни превозвачи да консултират документите, предоставени от държавите-членки, да представят своите писмени коментари и в срок от 10 работни дни да представят своята позиция устно пред Комисията и пред Комитета за авиационна безопасност (5).
(7)
В съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 473/2006 органите, отговарящи за регулаторния надзор на съответните въздушни превозвачи, са консултирани от Комисията, както и, в отделни случаи, от някои от държавите-членки.
(8)
Налице са доказателства, че операторът DAS Air Cargo (DAZ), сертифициран в Кения, е дъщерно дружество на Dairo Air Services (DSR), сертифициран в Уганда. Двата превозвача работят с едни и същи въздухоплавателни средства. Следователно всички взети мерки относно DSR, следва да са еднакво приложими и по отношение на DAZ.
(9)
Налице са проверени данни за сериозните пропуски по отношение на сигурността от страна на Dairo Air Services. Тези пропуски бяха идентифицирани от Нидерландия, Обединеното кралство, Белгия, Франция, Германия и Испания по време на инспекции на място, осъществени по програма SAFA (6). Повторението на констатациите от тези инспекции посочва систематични пропуски по отношение на сигурността. Независимо от сътрудничеството с държавите-членки и отделните коригиращи действия, предприети от угандийските власти и от Dairo Air Services, повторението на констатациите от тези инспекции посочва систематични пропуски по отношение на сигурността.
(10)
Органът за гражданско въздухоплаване на Обединеното кралство извърши инспекционна проверка на Dairo Air Services и Das Air Cargo, чрез която се установи, че между 21 април и 25 юли 2006 г. въздухоплавателните средства, с които работят двата въздушни превозвача, са били поддържани от организация по поддръжката без необходимото одобрение, като това съставлява сериозен пропуск в областта на безопасността.
(11)
DSR показа липса на прозрачност и адекватна и навременна реакция в отговор на запитване, подадено от органа за гражданско въздухоплаване на Нидерландия относно безопасността в дейността на този превозвач, показана от отсъствието на адекватен и навременен отговор на запитванията, изпращани от тази държава-членка.
(12)
Поради това, на основата на общите критерии се преценява, че Dairo Air Services и DAS Air Cargo не отговарят в пълна степен на съответните стандарти за безопасност, вследствие на което следва да бъдат включени в приложение A.
(13)
След покана на органа за гражданско въздухоплаване на Република Киргизстан екип от европейски експерти проведе посещение за оценка в Република Киргизстан от 10 до 15 септември 2006 г. От доклада му е видно, че киргизкият орган за гражданско въздухоплаване е разкрил недостатъчна способност за прилагане и въвеждане в действие на съответните стандарти за безопасност в съответствие със задълженията, произтичащи от Чикагската конвенция.
(14)
Освен това по-голямата част от превозвачите, посетени от европейските експерти, въпреки че са притежатели на свидетелство за авиационен оператор (САО), издадено от Република Киргизстан, имат основно място на дейност извън Република Киргизстан, което противоречи на изискванията на приложение 6 към Чикагската конвенция.
(15)
На основата на общите критерии се дава преценка, че всички въздушни превозвачи, сертифицирани в Република Киргизстан, не изпълняват съответните стандарти за безопасност, вследствие на което следва да бъдат включени в приложение A.
(16)
Властите на Република Киргизстан са предоставили на Комисията доказателства за оттеглянето на свидетелствата за авиационен оператор на следните два въздушни превозвача: Phoenix Aviation и Star Jet. Тъй като тези два превозвача, сертифицирани в Република Киргизстан, впоследствие са прекратили своята дейност, те не следва да се включват в приложение A.
(17)
Властите на Демократична република Конго са предоставили на Комисията информация, от която личи, че са издали свидетелства за авиационен оператор на следните въздушни превозвачи: Air Beni, Air Infini, Bel Glob Airlines, Bravo Air Congo, Gomair, Katanga Airways, Sun Air Services, Zaabu International. Тъй като тези нови въздушни превозвачи са сертифицирани от властите на Демократична република Конго, които от своя страна са показали липса на способност да извършват адекватен надзор за безопасност, те следва да бъдат включени в приложение A.
(18)
Властите на Демократична република Конго са предоставили на Комисията доказателства за оттегляне на свидетелствата за авиационен оператор на следните въздушни превозвачи: African Business and Transportations, Air Charter Services, Air Plan International, Air Transport Service, ATO - Air Transport Office, Congo Air, Dahla Airlines, DAS Airlines, Espace Aviation Services, Funtshi Aviation Service, GR Aviation, JETAIR - Jet Aero Services, Kinshasa Airways, Okapi Airways, Scibe Airlift, Shabair, Trans Service Airlift, Waltair Aviation, Zaire Aero Service (ZAS). Тъй като тези превозвачи, сертифицирани в Демократична република Конго, впоследствие са прекратили своята дейност, те следва да се заличена от приложение A.
(19)
Властите на Либерия са предоставили на Комисията доказателства за оттегляне на свидетелствата за авиационен оператор на следните въздушни превозвачи: Air Cargo Plus, Air Cess (Liberia), Air Liberia, Atlantic Aviation Services, Bridge Airlines, Excel Air Services, International Air Services, Jet Cargo-Liberia, Liberia Airways, Liberian World Airlines, Lonestar Airways, Midair Limited, Occidental Airlines, Occidental Airlines (Liberia), Santa Cruise Imperial Airlines, Satgur Air Transport, Simon Air, Sosoliso Airlines, Trans-African Airways, Transway Air Services, United Africa Airlines (Liberia). Тъй като тези превозвачи, сертифицирани в Либерия, впоследствие са прекратили своята дейност, те следва да се заличат от приложение A.
(20)
Властите на Сиера Леоне са предоставили на Комисията доказателства за оттегляне на свидетелствата за авиационен оператор на следните въздушни превозвачи: Aerolift, Afrik Air Links, Air Leone, Air Salone, Air Sultan Limited, Air Universal, Central Airways Limited, First Line Air, Inter Tropic Airlines, Mountain Air Company, Orange Air Services, Pan African Air Services, Sierra National Airlines, Sky Aviation, Star Air, Transport Africa, Trans Atlantic Airlines, West Coast Airways. Тъй като тези превозвачи, сертифицирани в Сиера Леоне, впоследствие са прекратили своята дейност, те следва да се заличат от приложение A.
(21)
Властите на Свазиленд са предоставили на Комисията доказателства за оттегляне на свидетелствата за авиационен оператор на следните въздушни превозвачи: African International Airways, Air Swazi Cargo, East Western Airways, Galaxy Avion, Interflight, Northeast Airlines, Ocean Air, Skygate International, Swazi Air Charter, Volga Atlantic Airlines. Тъй като тези превозвачи, сертифицирани в Свазиленд, впоследствие са прекратили своята дейност, те следва да се заличат от приложение A.
(22)
Властите на Свазиленд и Южноафриканската република са представили достатъчно доказателства, че свидетелството за авиационен оператор, издадено на African International Airway's под егидата на органа за гражданско въздухоплаване на Свазиленд, е оттеглено и че въздушният превозвач понастоящем работи с ново свидетелството за авиационен оператор, издадено от органа за гражданско въздухоплаване на Южноафриканската република, който вследствие на това е поел отговорността за надзора по безопасността на този превозвач. Следователно, на основа на общите критерии и без да се засяга възможността за проверка за ефективното спазване на съответните стандарти за безопасност посредством съответни инспекции на място, се дава преценка, че African International Airways следва да се заличи от приложение A.
(23)
В отговор на запитване от страна на органите за гражданско въздухоплаване на Франция Air Service Comores е посочила, че е съставен план за действие, чиято цел е да се коригират слабостите, разкрити по време на инспекцията на място. При все това още не са налице доказателства за изпълнението на корективен план за действие за всички полети, осъществявани от Air Service Comores.
(24)
Органите на Коморските острови, отговарящи за регулаторния надзор над Air Service Comores, са предали на властите за гражданско въздухоплаване на Франция достатъчно информация за безопасността на операциите по отношение на въздухоплавателното средство LET 410 UVP с регистрация D6-CAM.
(25)
Следователно, на основата на общите критерии се дава преценка, че Air Service Comores отговаря на съответните стандарти за безопасност, но само за полетите, извършвани с въздухоплавателно средство LET 410 UVP с регистрация D6-CAM. Вследствие на това Air Service Comores следва да бъде подложен на оперативни ограничения и следва да бъде преместен от приложение A в приложение Б.
(26)
Ariana Afghan Airlines е подала искане за изваждане от списъка на Общността, представила е документация в подкрепа на това свое искане и е показала засилена готовност за сътрудничество с Комисията и държавите-членки. При все това, тъй като все още не е изпълнен напълно корективният план за действие, Комисията счита, че Ariana Afghan Airlines следва да бъде оставена в списъка на Общността.
(27)
Ariana Afghan Airlines е предала информация, от която личи, че тя е прекратила операциите с въздухоплавателно средство Airbus A-310, регистрирано във Франция с обозначение F-GYYY, което въздухоплавателно средство е продадено.
(28)
Следователно конкретните условия, приложими във връзка със забраната на Общността относно Ariana Afghan Airlines, са се променили. Въздушният превозвач подлежи на обща оперативна забрана и следователно остава в приложение A.
(29)
Документацията, предадена от Air Koryo и органите за гражданско въздухоплаване на Корейската народнодемократична република (КНДР), посочва, че превозвачът е започнал изпълнението на корективен план за действие с цел своевременното си привеждане в пълно съответствие със съответните стандарти за безопасност.
(30)
Наред с това органите по гражданско въздухоплаване на КНДР са посочили, че на Air Koryo не е разрешено да оперира по европейски дестинации, освен ако превозвачът се оборудва с нови въздухоплавателни средства, което да отговаря на съответните международни стандарти за безопасност.
(31)
На основата на общите критерии е дадена преценка, че Air Koryo все още не отговаря напълно на съответните стандарти за безопасност, поради което следва да остане в приложение A.
(32)
По покана на въздушния превозвач екип от европейски експерти осъществи посещение за оценка на Phuket Air в Банкок, Тайланд, от 11 до 15 септември 2006 г. Докладът от това посещение посочва, че превозвачът е постигнал значителен прогрес след включването му в списъка на Общността, но все още остават за коригиране значителни пропуски в областта на безопасността.
(33)
Като признава направените от превозвача усилия за постигане на напредъка, отбелязан в доклада, а също и силната воля за сътрудничество, показана както от страна на превозвача, така и от страна на тайландската служба за гражданско въздухоплаване, все още се счита, че е преждевременно да се вземе решение за изваждане на Phuket Air от списъка на Общността, докато не се получат и разгледат удовлетворителни доказателства, които потвърждават цялостното изпълнение на корективния план за действие, който превозвачът все още прилага.
(34)
На основата на общите критерии се дава преценка, че Phuket Air все още не отговаря изцяло на съответните стандарти за безопасност, поради което следва да остане в приложение A.
(35)
Познатият в миналото като Helios Airways въздушен превозвач понастоящем оперира под названието A Jet Aviation. В действителност свидетелството за авиационен оператор на Helios Airways е бил подложено на промяна, състояща се в смяна на наименованието на A Jet Aviation (7).
(36)
В резултат от разследването, проведено от Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA) в съответствие с член 45 от Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и Съвета (8) и от Обединените авиационни власти (JAA) по време на три съвместни инспекции, които се проведоха от октомври 2005 г. до август 2006 г. (9), бяха констатирани редица нередности по безопасността, свързани с дейността на A Jet Aviation/Helios Airways.
(37)
След консултациите с Европейската агенция за авиационна безопасност, Обединените авиационни власти и Комисията органите по гражданско въздухоплаване на Кипър, които отговарят за регулаторния надзор над този превозвач, представиха доказателства за приемането на временни мерки за коригиране на констатираните нередности относно безопасността.
(38)
Предвид съображенията, изложени по-горе, Комисията счита, че на този етап A Jet Aviation/Helios Airways не следва да се включва в списъка на Общността. Състоянието на този превозвач обаче, заедно с упражняването на надзорни функции от страна на кипърския орган за гражданско въздухоплаване, ще бъдат подложени на строго наблюдение и контрол през следващите месеци от страна на Комисията с помощта на Европейската агенция за авиационна безопасност и Обединените авиационни власти.
(39)
След посочването на пропуски, констатирани от редица държави-членки, тези държави-членки и Комисията започнаха консултации с Johnsons Air и власти за гражданско въздухоплаване на Гана, отговарящи за регулаторния надзор над този превозвач.
(40)
Johnsons Air е представил доказателства за план за действие, чиято цел е коригиране на констатираните нередности относно безопасността. Наред с това компетентните органи на Гана при строго спазване на крайните срокове следва да представят своята програма за надзор над операциите, извършвани от Johnsons Air извън територията на Гана.
(41)
Предвид горните съображения, Комисията счита, че на този етап Johnsons Air не следва да бъде включван в списъка на Общността. Без да се засяга възможността за проверка за ефективното спазване на съответните стандарти за безопасност посредством съответни инспекции на място, Комисията възнамерява в тримесечен срок да разгледа състоянието на Johnsons Air на основата на програмата за надзор, която органите за гражданско въздухоплаване на Гана следва да представят.
(42)
След посочването на сериозни пропуски, констатирани от редица държави-членки, тези държави-членки и Комисията започнаха консултации с Pakistan International Airlines и пакистанските органи за гражданско въздухоплаване, отговарящи за регулаторния надзор над този превозвач.
(43)
Комисията е поискала от авиокомпанията Pakistan International Airlines да представи доказателства за наличието на съответен план за действие за коригиране на системните нередности относно безопасността при строго спазване на определените срокове. Наред с това компетентните власти на Пакистан са съобщили за създаването на план за действие, насочен към засилване на техните надзорни функции по отношение на превозвача, и този план трябва спешно да се предаде на Комисията.
(44)
До предаването на горепосочените планове, при спазване на посочените срокове и официалното одобрение на такъв план от пакистанските власти, Комисията счита, че на този етап авиокомпанията Pakistan International Airlines не следва да се включва в списъка на Общността. При все това, при необходимост, в съответствие с член 5, параграф 1 от основния регламент, в случай че горепосочените планове не бъдат получени своевременно или бъдат счетени за недостатъчни, Комисията ще предприеме съответните действия. Наред с това държавите-членки възнамеряват да осигурят по-нататъшната проверка на действителното спазване на съответните стандарти за безопасност от този превозвач посредством системни инспекции на място.
(45)
След посочването на пропуски, констатирани от редица държави-членки, Комисията започна консултации с властите на Русия, отговарящи за регулаторния надзор над този превозвач и изслуша засегнатия превозвач.
(46)
Авиокомпанията „Pulkovo“ е представила доказателства за наличието на план за действие, насочен към коригиране на системните нередности в областта на безопасността, с посочени крайни срокове, и към по-нататъшното подобряване организацията в дружеството с оглед ефективното управление на безопасността. Планът за действие е официално одобрен от компетентните власти на Русия. Наред с това компетентните власти на Русия са представили план за действие, насочен към засилване на техните надзорни функции по отношение на превозвача.
(47)
Предвид горните съображения Комисията счита, че на този етап авиокомпания „Pulkovo“ не следва да се включва в списъка на Общността. Без да се засяга възможността за проверка за ефективното спазване на съответните стандарти за безопасност, включително и посредством съответни инспекции на място, в тримесечен срок Комисията възнамерява да разгледа положението на въздушен превозвач „Pulkovo“ или на превозвача, който се появи в резултат от обявеното вече предстоящо сливане с друг руски превозвач, както и на органите, отговарящи за регулаторния надзор на този въздушен превозвач, с помощта на Европейската агенция за авиационна безопасност и властите на всяка заинтересувана държава-членка. Както превозвачът, така и компетентните органи на Русия приеха тази процедура.
(48)
Досега от страна на останалите въздушни превозвачи, включени в списъка, актуализиран на 20 юни 2006 г., както и от страна на органите, отговарящи за регулаторния надзор над тези въздушни превозвачи, не са представени доказателства за цялостното прилагане на съответни действия за отстраняване на нередностите, които да са изпратени до Комисията, въпреки конкретните искания, предадени им от същата. Вследствие на това, въз основа на общите критерии се направи преценката, че по отношение на тези въздушни превозвачи следва да продължи да се прилага оперативна забрана.
(49)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по авиационна безопасност,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
В Регламент (ЕО) № 474/2006, променен с Регламент (ЕО) № 910/2006, се внасят следните изменения:
1.
Приложение A към регламента се заменя с приложение A към настоящия регламент.
2.
Приложение Б към регламента се заменя с приложение Б към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 12 октомври 2006 година. | [
8,
11
] |