id
stringlengths 10
10
| text
stringlengths 604
798k
| label
sequencelengths 1
10
|
|---|---|---|
32007R0395 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 395/2007 НА КОМИСИЯТА
oт 12 април 2007 година
относно изменение на размера на възстановяванията, приложим за определени млечни продукти изнасяни под формата на стоки, които не са включени от приложение I към Договора
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), и по-специално член 31, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
Размерът на възстановяванията, приложими от 30 март 2007 г. за продуктите, изброени в приложението, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, са определени с Регламент (ЕО) № 339/2007 на Комисията (2).
(2)
Прилагането на правилата и критериите, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 339/2007, към съществуващата в момента информация на Комисията, води до промяна на възстановяванията при износ, прилагани понастоящем, както е посочено в приложението към настоящия регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Размерът на възстановяванията, определен с Регламент (ЕО) № 339/2007, се променя, както е посочено в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 13 април 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 12 април 2007 година. | [
3,
17
] |
32007R0891 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 891/2007 НА КОМИСИЯТА
от 26 юли 2007 година
за определяне на възстановявания при производство в сектора на зърнените култури
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 8, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕИО) № 1722/93 на Комисията от 30 юни 1993 г. относно правилата за прилагане на Регламенти (ЕИО) № 1766/92 и (ЕИО) № 1418/76 на Съвета по отношение на възстановяванията при производство съответно в сектора на зърнените култури и на ориза (2) определя условията за предоставяне на възстановявания при производство. Начинът на изчисление е посочен в член 3 от упоменатия регламент. Така изчисленото възстановяване, при необходимост адаптирано за нишесте от картофи, следва да се определя веднъж месечно и може да се изменя, ако цените на царевицата и/или на житото нараснат или спаднат значително.
(2)
За установяване на точния размер възстановяванията при производство, определени в настоящия регламент, следва да се умножат по коефициентите, посочени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 1722/93.
(3)
Управителният комитет по зърнените култури не е изразил становище в срока, определен от неговия председател,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Възстановяването при производство на един тон скорбяла, посочено в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1722/93, се определя на:
а)
0,00 EUR/t за царевична, житна, ечемичена и овесена скорбяла;
б)
0,00 EUR/t за нишесте от картофи.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 27 юли 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 26 юли 2007 година. | [
17,
6
] |
31984L0539 | 31984L0539
L 300/179
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
от 17 септември 1984 година
за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно използваното в хуманната и ветеринарна медицина електромедицинско оборудване
(84/539/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
като взе предвид становището на Европейския парламент (2),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),
като има предвид, че във всяка държава-членка е необходимо да се постигне високо и ясно определено ниво на безопасност както при използването на електромедицинското оборудване в хуманната и ветеринарната медицина, така и при лечението с такова оборудване;
като има предвид, че много държави-членки се стремят да гарантират това ниво на безопасност чрез задължителни разпоредби, свързани с техническата безопасност и методите за контрол. Като има предвид, че тези разпоредби обаче се различават в отделните държави-членки;
като има предвид, че тези пречки пред установяването и безпрепятственото функциониране на общия пазар могат да бъдат намалени, дори премахнати, ако всички държави-членки приемат еднакви разпоредби в допълнение или на мястото на настоящото си законодателство;
като има предвид, че е целесъобразно в началото да бъде хармонизирано на общностно равнище една част от въпросното оборудване; като има предвид, че най-подходящият начин за това е да се вземат като основа за хармонизиране стандартите, изготвени от Европейския комитет по стандартизация в областта на електротехниката (Cenelec);
като има предвид, че производителят поема отговорност за съответствието на това оборудване с хармонизираните стандарти и го гарантира чрез поставяне на знак или чрез представяне на декларация за съответствие;
като има предвид, че техническият напредък изисква бързо привеждане в съответствие на разпоредбите в областта на техниката, които се съдържат съответно в директивите относно електромедицинското оборудване; като има предвид, че за да се улесни изпълнението на изискваните мерки, трябва да се създаде способ, който да предвижда тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите за премахване на техническите пречки пред търговията с електромедицинско оборудване;
като има предвид, че би могло да се окаже, че определено електромедицинско оборудване застрашава сигурността или здравето на населението, въпреки че отговаря на изискванията на тези директиви; като има предвид следователно, че е целесъобразно да се предвиди процедура, която да способства за намаляване на тези рискове,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Настоящата директива се отнася до посоченото в приложение II електромедицинско оборудване, наречено по-долу „оборудване“, което съгласно вида си е предназначено за използване в хуманната и ветеринарната медицина.
Член 2
1. Държавите-членки не могат да отказват, забраняват или ограничават продажбата, свободното движение или употребата, съответстваща на предназначението му, на посоченото в член 1 оборудване на основания, свързани с безопасността относно производството на модела, ако то отговаря на изискванията на настоящата директива.
Техническите предписания, на които трябва да отговаря оборудването, се съдържат в приложение I.
2. Съответствието на оборудването с изискванията на тази директива се удостоверява от производителя или вносителя на тяхна отговорност чрез поставянето на знак съгласно модела в приложение III или чрез подписване на декларация за съответствие съгласно модела в приложение IV.
Член 3
Държавите-членки гарантират, че осигуряват еднакви условия за заплащане на услугите, предоставени с помощта на оборудването, което отговаря на изискванията на тази директива, и на услугите, предоставени с помощта на оборудването, което отговаря на критериите, изискуеми съгласно разпоредбите в сила на тяхната територия по отношение на разрешените сфери на приложение и минималните изисквания за оборудване.
Член 4
Съгласно процедурата по член 6 се приемат следните изменения в приложение I:
-
изменения, които са необходими вследствие на привеждане в съответствие с техническия прогрес на хармонизираните стандарти от съответния орган по стандартизация;
-
изменения, които са желателни вследствие на привеждане в съответствие с техническия прогрес, когато хармонизираният стандарт не е бил изменен от съответния орган по стандартизация.
Във втория случай измененията се съобщават на компетентните органи по стандартизация.
Член 5
1. Учреден е комитет за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите за премахване на техническите пречки пред търговията с електромедицинско оборудване, наречен по-долу „Комитет“, който е съставен от представители на държавите-членки и се председателства от представител на Комисията.
2. Комитетът изготвя свой процедурен правилник.
Член 6
1. Съгласно установената в този член процедура председателят внася въпроса пред комитета по своя инициатива или по искане на представител на държава-членка.
2. Представителят на Комисията изпраща на комитета проект във връзка с мерките, които трябва да се вземат. Комитетът дава становището си по този проект в определен срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на съответния въпрос. Становището се приема с мнозинство от 45 гласа, при което гласовете на държавите-членки се претеглят съгласно член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не участва в гласуването.
3.
а)
Комисията приема предложените мерки, ако те отговарят на приетото становище на комитета;
б)
Ако предложените мерки не отговарят на приетото становище от комитета или когато не е дадено становище, Комисията незабавно представя на Съвета предложение за мерки, които следва да се вземат. Съветът взема решения с квалифицирано мнозинство;
в)
Ако Съветът не е взел решение в срок от 3 месеца след изпращане на предложението, то предложените мерки се приемат от Комисията.
Член 7
1. Ако някоя от държавите-членки установи въз основа на мотивирано потвърждение, че един или повече апарати, въпреки съответствието им с изискванията на настоящата директива, застрашават безопасността, то тогава тя може временно да забрани или да подчини на специални разпоредби продажбата, свободното движение или използването на този апарат или апарати на своята територия. Тя уведомява незабавно за това другите държави-членки и Комисията, като уточнява мотивите за това свое решение.
2. Комисията консултира в срок от 6 седмици заинтересованите държави-членки, след това незабавно представя своето становище и предприема необходимите мерки.
3. Ако Комисията е на мнение, че са необходими съответни технически промени на директивата, тези промени се правят или от Комисията, или от Съвета съгласно предвидената в член 6 процедура. В този случай държавата-членка, която е взела предпазни мерки, може да продължи действието им до влизането в сила на тези промени.
Член 8
1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да може отличителният знак и декларацията за съответствие по смисъла на член 2 се изготвят от производителя или вносителя само при предвидените в директивата условия.
2. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират достатъчен контрол върху производството на оборудването.
Член 9
Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да предотвратят поставянето на знаци или надписи върху оборудването, които могат да бъдат объркани със знака на ЕИО, даден в приложение III.
Член 10
1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива в рамките на 24 месеца след нотификацията ѝ (4), и информират незабавно Комисията за това.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от вътрешното законодателство, които приемат в областта, регулирана от настоящата директива.
Член 11
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 17 септември 1984 година. | [
7,
0,
3,
6,
15
] |
32004D0252 | 32004D0252
L 079/45
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 10 март 2004 година
за изменение на Решение 2001/106/ЕО по отношение на центровете за съхраняване на сперма от животни от рода на едрия рогат добитък
(нотифицирано под номер С(2004) 709)
(текст от значение за ЕИП)
(2004/252/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 88/407/ЕИО на Съвета от 14 юни 1988 г. относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността със сперма от животни от рода на едрия рогат добитък (1), и по-специално член 5, параграф 2 от нея,
като има предвид, че:
(1)
Съгласно Директива 88/407/ЕИО, изменена с Директива 2003/43/ЕОна Съвета (2), търговия в Общността със сперма от домашни животни от рода на едрия рогат добитък е разрешена от центровете за събиране или съхраняване на сперма, одобрени от компетентните органи на държавите-членки на територията, на която те се намират, и всяка държава-членка е длъжна да изпрати списък с центровете за събиране или съхраняване на сперма на останалите държави-членки и на Комисията.
(2)
С Решение 2001/106/ЕО на Комисията от 24 януари 2001 г. относно установяването на образец за списъците на одобрените от държавите-членки структури, в съответствие с редица разпоредби на ветеринарното законодателство на Общността, както и приложимите правила за предаването на тези списъци на Комисията (3), се определя редът, по който списъците на центровете за събиране на сперма, които всяка държава-членка е одобрила за своята територия, се предават на Комисията. Това решение определя и моделите, които ще се използват за тези списъци.
(3)
За да бъдат взети под внимание измененията на Директива 88/407/ЕИО с Директива 2003/43/ЕО относно центровете за съхраняване на сперма, уместно е да се разшири приложното поле на Решение 2001/106/ЕО, за да се включват центровете за съхраняване на сперма от животни от рода на едрия рогат добитък.
(4)
Следователно Решение 2001/106/ЕО трябва съответно да се измени.
(5)
Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Приложения I и II към Решение 2001/106/ЕО се изменят съгласно приложението към настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 10 март 2004 година. | [
12,
3,
6
] |
32002R0778 | 32002R0778
L 123/30
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 778/2002 НА КОМИСИЯТА
от 7 май 2002 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 2799/1999 относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на предоставянето на помощ за обезмаслено мляко и обезмаслено сухо мляко, предназначени за хранене на животни, и за продажбата на такова обезмаслено сухо мляко
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), последно изменен от Регламент (ЕО) № 509/2002 (2), и по-специално членове 10 и 15 от него,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 2799/1999 на Комисията (3), последно изменен от Регламент (ЕО) № 213/2001 (4), е преработка на Регламент (ЕИО) № 1725/79 на Комисията от 26 юли 1979 г. относно правилата за предоставяне на помощи за обезмаслено мляко, преработено в съставна част на комбинираните фуражи, както и за обезмаслено сухо мляко, предназначено за храна за телета (5). При условията на член 1, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1725/79 и в съответствие с практическото му прилагане, смесите, предназначени за производството на комбинирани фуражи съдържат обезмаслено сухо мляко, към което може да бъдат добавени една или повече съставки, изброени във въпросния параграф. За да се отстрани всякакво съмнение при тълкуването на член 4 от Регламент (ЕО) № 2799/1999, който определя изискванията за състава на смесите, това практическо прилагане от държавите-членки би следвало да бъде потвърдено и поради това разпоредбата би следвало да бъде изяснена с обратно действие.
(2)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
В член 4 от Регламент (ЕО) № 2799/1999 буква а) се заменя със следното:
„a)
обезмаслено сухо мляко и според случая“.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Той се прилага от 1 януари 2000 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 7 май 2002 година. | [
3,
17,
5,
6
] |
32007R1347 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1347/2007 НА КОМИСИЯТА
от 16 ноември 2007 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 1725/2003 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 8
(Текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. относно прилагането на международните счетоводни стандарти (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
С Регламент (ЕО) № 1725/2003 на Комисията (2) бяха приети някои международни стандарти и разяснения, които съществуваха към 14 септември 2002 г.
(2)
На 30 ноември 2006 г. Бордът по международни счетоводни стандарти (БМСС/IASB) публикува Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 8 „Оперативни сектори“, наричан по-долу „МСФО 8“. МСФО 8 определя изискванията за съобщаване на данни за оперативните сектори на дадена компания. МСФО 8 замества Международен счетоводен стандарт (МСС) 14 „Отчитане по сектори“.
(3)
Допитването до Техническата експертна група (ТЕГ) на Европейската консултативна група по финансово отчитане (ЕКГФО) потвърди, че МСФО 8 удовлетворява техническите критерии за приемане, посочени в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1606/2002.
(4)
Регламент (ЕО) № 1725/2003 следва съответно да бъде изменен.
(5)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на счетоводния регулаторен комитет,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
В приложението към Регламент (ЕО) № 1725/2003
„Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 8 „Оперативни сектори““ се добавя, както е посочено в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Всяка компания прилага МСФО 8, както е посочено в приложението към настоящия регламент, най-късно от датата на започване на финансовата 2009 година.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 16 ноември 2007 година. | [
2,
4,
19,
7,
12
] |
32007L0058 | ДИРЕКТИВА 2007/58/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 23 октомври 2007 година
за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета относно развитието на железниците в Общността и на Директива 2001/14/ЕО за разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),
в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора, в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 31 юли 2007 г. (3),
като имат предвид, че:
(1)
Директива 91/440/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. за развитие на железниците в Общността (4) имаше за цел да улесни приспособяването на железопътната мрежа на Общността към изискванията на единния пазар и да подобри нейната ефикасност.
(2)
Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната на инфраструктура (5) се отнася до принципите и процедурите, които да се прилагат при определяне и събиране на такси за железопътната инфраструктура и разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура.
(3)
В своята Бяла книга „Европейската транспортна политика до 2010 г.: време за вземане на решения“ Комисията обяви намерението си да продължи изграждането на вътрешния пазар в областта на железопътните услуги, като предложи отварянето на пазара за международни услуги за превоз на пътници.
(4)
Целта на настоящата директива е да уреди отварянето на пазара за международни услуги за железопътен превоз на пътници в рамките на Общността, поради което не следва да се отнася до услуги между държава-членка и трета страна. Освен това държавите-членки следва да могат да изключат от обхвата на настоящата директива услуги за транзит през Общността.
(5)
Състоянието на международните железопътни услуги в момента е твърде разнородно. Услугите на далечни разстояния (например нощни влакове) са в затруднение и много от тях в последно време бяха спрени от предлагащите ги железопътни предприятия с цел ограничаване на загубите. От друга страна, пазарът на международни високоскоростни услуги отбеляза рязко увеличение на трафика и ще продължи интензивното си развитие с удвояването и свързването на трансевропейската високоскоростна мрежа до 2010 г. Въпреки това и в двата случая съществува силен конкурентен натиск от страна на нискотарифните авиокомпании. Следователно е изключително важно да бъдат насърчавани нови инициативи чрез поощряване на конкуренцията между железопътните предприятия.
(6)
Не е възможно да бъде отворен пазарът за международни услуги за превоз на пътници без подробни разпоредби за достъп до инфраструктурата, съществен напредък в оперативната съвместимост и стриктна рамка за безопасността на железопътния транспорт на национално и европейско равнище. Всички тези елементи вече са налице след транспонирането на Директива 2001/12/ЕО (6) на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета, Директива 2004/51/ЕО (7) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета, Директива 2001/13/ЕО (8) на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета, Директива 2001/14/ЕО и Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за безопасността на железопътния транспорт на Общността (9) Необходимо е тази нова регулаторна рамка да бъде подкрепена с установена и утвърдена практика преди предложената дата за отваряне на пазара за международни услуги за превоз на пътници. Това ще изисква известно време. Следователно целевата дата за отваряне на пазара следва да се насрочи за 1 януари 2010 г.
(7)
Броят на железопътните услуги без междинни спирки е твърде ограничен. При пътувания с междинни спирки е много важно да бъде позволено на новите пазарни оператори да вземат и оставят пътници по маршрута, за да се осигури реална възможност за икономическа жизнеспособност на тези дейности и да се избегне поставянето на потенциалните конкуренти в неблагоприятно положение спрямо съществуващите оператори, които имат право да вземат и оставят пътници по маршрута. Това право не бива да нарушава националната и общностната уредба относно политиката на конкуренция.
(8)
Въвеждането на нови международни услуги с открит достъп, които включват междинни спирки, не би следвало да се използва за отваряне на пазара за вътрешни услуги за превоз на пътници, а да обхваща само второстепенни за международния маршрут спирки. В този смисъл следва да се въведат услуги, чиято основна цел е превоз на пътници по международен маршрут. При определяне дали това е основната цел на услугата следва да се отчитат критерии, като дял на оборота, както и на обема, реализирани в резултат на вътрешен или международен превоз на пътници, и разстояние, което се покрива от услугата. Това определяне следва да се извършва от съответния национален регулиращ орган по искане на заинтересована страна.
(9)
Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт (10), дава възможност на държавите-членки и местните власти да възлагат договори за обществени услуги. Тези договори могат да включват изключителни права за предоставяне на някои услуги. Необходимо е следователно да се гарантира, че разпоредбите на посочения регламент са съвместими с принципа на отваряне на международните услуги за превоз на пътници за конкуренция.
(10)
Отварянето на международните услуги за превоз на пътници за конкуренция, което включва правото да се вземат пътници от всяка гара по маршрута на международна услуга и да се оставят на друга, включително гари, разположени в една и съща държава-членка, може да има последици за организацията и финансирането на услугите за железопътен превоз на пътници, предоставяни по силата на договор за обществени услуги. Държавите-членки следва да имат възможността да ограничат правото на достъп до пазара в случаите, когато това право би нарушило икономическото равновесие на такива договори за обществени услуги и когато съответният регулиращ орган, посочен в член 30 от Директива 2001/14/ЕО, е дал одобрение въз основа на обективен икономически анализ, след отправено искане от компетентните органи, възложили договора за обществени услуги.
(11)
Някои държави-членки вече са пристъпили към отваряне на пазара на услугите за железопътен превоз на пътници чрез прозрачни и открити тръжни процедури за предоставяне на някои от тези услуги. Те не следва да се задължават да предоставят напълно открит достъп за международните услуги за превоз на пътници, тъй като тази конкуренция за правото на ползване на определени железни пътища дава достатъчна представа за пазарната стойност на предлагането на тези услуги.
(12)
Оценката за това, дали би могло да се наруши икономическото равновесие на договора за обществени услуги, следва да се основава на предварително определени критерии, като например въздействието върху рентабилността на услугите, предмет на договора за обществени услуги, включително ефектът върху нетната себестойност за възложилия договора компетентен обществен орган, върху потребителското търсене, ценообразуването на билетите, правилата за издаване на билетите, разположението и броя на спирките от двете страни на границата, разписанието и честотата на предлаганата нова услуга. Съобразявайки се с тази оценка и решението на съответния регулиращ орган, държавите-членки могат да разрешат, изменят или откажат искането за право на достъп до международна услуга за превоз на пътници, включително да наложат такси на оператора на новата международна услуга за превоз на пътници, въз основа на икономическия анализ и в съответствие с правото на Общността и принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация.
(13)
С оглед допринасяне за осъществяването на услуги за превоз на пътници по линии, изпълняващи задължение за обществени услуги, държавите-членки следва да могат да упълномощят органите, отговарящи за тези услуги, да налагат такса върху услугите за превоз на пътници, попадащи в тяхната компетентност. Тази такса следва да допринася за финансирането на задълженията за обществени услуги, предвидени в договори за обществени услуги, сключени в съответствие с общностното право. Тя следва да се налага в съответствие с общностното право, и по-специално принципите на справедливост, прозрачност, недискриминация и пропорционалност.
(14)
Регулиращият орган следва да извършва дейността си така, че да избягва всякакви конфликти на интереси и всякаква възможна връзка с възлагането на разглеждания договор за обществени услуги. В частност ако поради причини от организационно или юридическо естество той е тясно свързан с компетентния орган, участвал във възлагането на разглеждания договор за обществени услуги, неговата функционална независимост следва да бъде гарантирана. Необходимо е компетенциите на регулиращия орган да се разширят с оглед определяне целта на дадена международна услуга и, когато е уместно, оценяване на потенциалното икономическо въздействие върху съществуващи договори за обществени услуги.
(15)
Настоящата директива бележи по-нататъшен етап в отварянето на железопътния пазар. Някои държави-членки вече са отворили пазара за международни услуги за превоз на пътници на тяхна територия. В този смисъл не следва да се разбира, че настоящата директива поражда задължения за тези държави-членки да предоставят преди 1 януари 2010 г. права на достъп на железопътни предприятия, лицензирани в друга държава-членка, където подобни права не са предоставени.
(16)
С оглед насърчаване на инвестициите за услугите, използващи специализирана инфраструктура, например високоскоростни железопътни линии, заявителите е необходимо да имат възможност да планират и да изискват правна сигурност, отразяваща вложените значителни дългосрочни инвестиции. Следователно за такива предприятия трябва да е възможно при нормални условия да сключват рамкови споразумения със срок до 15 години.
(17)
Националните регулиращи органи следва да обменят информация въз основа на член 31 от Директива 2001/14/ЕО и, където е необходимо в отделни случаи, да съгласуват принципите и практиките за оценка на това, дали икономическото равновесие на даден договор за обществени услуги е нарушено. Те следва постепенно да разработват указания въз основа на придобития опит.
(18)
Прилагането на настоящата директива следва да бъде оценено въз основа на доклад, който Комисията да представи две години след датата на отваряне на пазара за международните услуги за превоз на пътници. Този доклад следва също така да съдържа оценка на развитието на пазара, включително готовността за по-нататъшно отваряне на пазара на железопътни услуги за превоз на пътници. В доклада Комисията следва да включи анализ на различните модели за организация на този пазар и на въздействието на настоящата директива върху договорите за обществени услуги и тяхното финансиране. При това Комисията следва да отчита изпълнението на Регламент (ЕО) № 1370/2007 и вътрешно присъщите различия между държавите-членки (гъстота на мрежите, брой на пътниците, средни разстояния на пътуванията). В доклада си Комисията следва, когато е уместно, да предложи допълнителни мерки за улесняване на отварянето на пазара и да направи оценка на въздействието на такива мерки.
(19)
Мерките, необходими за изпълнение на директиви 91/440/ЕИО и 2001/14/ЕО, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11).
(20)
По-специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да адаптира приложенията към споменатите директиви. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на тези директиви, те следва да бъдат приети в съответствие процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5a от Решение 1999/468/ЕО.
(21)
Държава-членка, която няма железопътна система, нито планира да има такава в непосредствено бъдеще, би се обвързала с несъразмерно и безпредметно задължение, ако трябва да транспонира и прилага директиви 91/440/ЕИО и 2001/14/ЕО. Следователно, докато нямат железопътна система, такива държави-членки следва да бъдат освободени от задължението да транспонират и прилагат тези директиви.
(22)
Доколкото целта на настоящата директива, а именно развитието на железопътния транспорт на Общността, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки предвид необходимостта да се осигурят справедливи и недискриминационни условия на достъп до инфраструктурата и да се отчете очевидно международният характер на експлоатацията на значителни участъци от железопътните мрежи, и следователно може, поради необходимостта от съгласувани наднационални действия, да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.
(23)
В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (12) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността таблици, които показват, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и приетите мерки за нейното транспониране, и да осигурят публичен достъп до тях.
(24)
Директиви 91/440/ЕИО и 2001/14/ЕО следва да бъдат съответно изменени,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Директива 91/440/ЕИО се изменя, както следва:
1.
в член 2 се добавя следният параграф:
„4. Държавите-членки могат да изключат от обхвата на настоящата директива всяка железопътна услуга, извършвана транзитно през Общността, чиито начална и крайна точка се намират извън територията на Общността.“;
2.
четвъртото тире от член 3 се заличава;
3.
в член 3 след петото тире се създава следното тире:
„-
„международна услуга за превоз на пътници“ означава пътническа услуга, при която влакът пресича границата на поне една държава-членка и чиято основна цел е превозването на пътници между гари, разположени в различни държави-членки; влакът може да бъде съединен и/или разделен и отделните секции могат да имат различен произход и направление, при условие че всички вагони пресичат поне една граница,“;
4.
в член 3 след шестото тире се създава следното тире:
„-
„транзит“ означава пресичане на територията на Общността, което се извършва без товарене или разтоварване на стоки и/или без вземане или оставяне на пътници на територията на Общността.“;
5.
първото тире от член 5, параграф 3 се заличава;
6.
в член 8, параграф 1 се заличават думите „и международни обединения“;
7.
член 10, параграф 1 се заличава;
8.
в член 10 се създават следните параграфи:
„3а. Железопътни предприятия, които попадат в приложното поле на член 2, получават не по-късно от 1 януари 2010 г. право на достъп до инфраструктурата на всички държави-членки с цел извършване на международни услуги за превоз на пътници. При извършване на международна услуга за превоз на пътници железопътните предприятия имат право да вземат пътници от всяка гара, разположена по международния маршрут, и да ги оставят на друга, включително гари, разположени в една и съща държава-членка.
Правото на достъп до инфраструктурата на държавите-членки, за които делът от международния превоз на пътници с влак представлява повече от половината от пътникопотока на железопътните предприятия в тази държава-членка, се предоставя не по-късно от 1 януари 2012 г.
Регулиращият орган или органи, посочени в член 30 от Директива 2001/14/ЕО, определят дали основната цел на услугата е превозът на пътници между гари, разположени в различни държави-членки, след отправено искане от съответните компетентни органи и/или заинтересовани железопътни предприятия.
3б. Държавите-членки могат да ограничат правото на достъп, определено в параграф 3а, за услуги между начална и крайна точка, които са предмет на един или повече договори за обществени услуги съгласно действащото законодателство на Общността. Това ограничение може да няма за резултат ограничаване на правото да се вземат пътници от всяка гара, разположена по маршрута на международна услуга, и да се оставят на друга, включително гари, разположени в една и съща държава-членка, освен когато упражняването на това право би нарушило икономическото равновесие на даден договор за обществени услуги.
Регулиращият орган или органи, посочени в член 30 от Директива 2001/14/ЕО, определят дали икономическото равновесие би било нарушено въз основа на обективен икономически анализ и предварително определени критерии, след отправено искане от:
-
компетентния орган или компетентните органи, които са възложили договора за обществени услуги;
-
всеки друг заинтересован компетентен орган, който има право да ограничи достъпа по настоящия член;
-
управителя на инфраструктурата; или
-
железопътното предприятие, изпълняващо договора за обществени услуги.
Компетентните органи и железопътните предприятия, които извършват обществените услуги, предоставят на съответния регулиращ орган или органи информацията, която по разумно усмотрение е необходима за вземането на решение. Регулиращият орган се запознава с предоставената информация, като се допитва до всички заинтересовани страни, ако е необходимо, и уведомява заинтересованите страни за своето мотивирано решение в рамките на предварително определен разумен срок, но във всички случаи не по-късно от два месеца след получаване на цялата необходима информация. Регулиращият орган излага мотивите за своето решение и уточнява срока и условията, при които:
-
съответният компетентен орган или компетентни органи;
-
управителят на инфраструктурата;
-
железопътното предприятие, изпълняващо договора за обществени услуги; или
-
железопътното предприятие, което иска достъп,
могат да поискат преразглеждане на решението.
3в. Държавите-членки могат също да ограничат правото да се вземат и оставят пътници на гари в една и съща държава-членка по маршрута на международна услуга за превоз на пътници, когато изключителното право за превоз на пътници между тези гари е предоставено с договор за концесия, сключен преди 4 декември 2007 г. на основата на справедлива състезателна процедура и при спазване на съответните принципи на правото на Общността. Това ограничение може да продължи толкова, колкото е първоначалният срок на договора, или 15 години, според това кой от двата срока е по-кратък.
3г. Разпоредбите на настоящата директива не изискват дадена държава-членка да предоставя преди 1 януари 2010 г. правото на достъп, посочено в параграф 3а, на железопътни предприятия и техните пряко или косвено контролирани дъщерни дружества, лицензирани в държава-членка, в която не се предоставят права на достъп от подобно естество.
3д. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че посочените в параграфи 3б, 3в и 3г решения подлежат на съдебен контрол.
3е. Без да се засягат разпоредбите на параграф 3б, държавите-членки могат, при определените в настоящия член условия, да разрешат на органа, отговарящ за железопътния транспорт на пътници, да обложи с такса железопътните предприятия, осигуряващи услуги за превоз на пътници за експлоатацията на маршрути, попадащи в компетентността на този орган и които се експлоатират между две гари в съответната държава-членка.
В този случай железопътните предприятия, предоставящи национални или международни транспортни услуги за железопътен превоз на пътници, подлежат на облагане със същата такса за експлоатирането на маршрутите, които попадат в компетентността на този орган.
Таксата е предназначена да компенсира органа за задълженията за обществени услуги, установени в договора за обществени услуги, сключен в съответствие с общностното право. Приходите от такива такси, платени като компенсация, не могат да превишават необходимото за пълното или частичното покриване на разходите по изпълнение на съответните задължения за обществени услуги, като се отчитат съответните приходи и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.
Таксата се налага в съответствие с правото на Общността и зачита принципите за справедливост, прозрачност, недопускане на дискриминация и пропорционалност, в частност между средната цена на услугата за пътника и размера на таксата. Общо наложените съгласно настоящия параграф такси не бива да застрашават икономическата жизнеспособност на транспортната услуга за железопътен превоз на пътници, за която са наложени.
Съответните органи съхраняват информацията, необходима за проследяване на произхода на таксите и тяхното използване. Държавите-членки предоставят тази информация на Комисията.“;
9.
член 10, параграф 8 се заменя със следното:
„8. Най-късно до 1 януари 2009 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите доклад за прилагането на настоящата директива.
В този доклад се разглеждат:
-
прилагането на настоящата директива в държавите-членки, и по-специално въздействието ѝ в държавите-членки, както е посочено в параграф 3а, втора алинея, и ефективната работа на отделните органи;
-
развитието на пазара, в частност тенденциите в международния трафик, дейностите и пазарният дял на всички пазарни оператори, включително новите участници.“;
10.
в член 10 се добавя следният параграф:
„9. Най-късно до 31 декември 2012 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите доклад за прилагането на разпоредбите на параграфи 3а-3е.
Прилагането на настоящата директива се оценява въз основа на доклад, представен от Комисията в срок две години от датата на отваряне на пазара на международни услуги за превоз на пътници.
В доклада се съдържа оценка на развитието на пазара, включително готовността за по-нататъшно отваряне на железопътния пазар. В доклада си Комисията прави анализ на различните модели за организация на този пазар и на въздействието на настоящата директива върху договорите за обществени услуги и тяхното финансиране. При това Комисията следва да отчита изпълнението на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт (13) и вътрешно присъщите различия между държавите-членки (гъстота на мрежите, брой на пътниците, средни разстояния на пътуванията). В доклада си Комисията следва, когато е уместно, да предложи допълнителни мерки за улесняване на отварянето на пазара и да направи оценка на въздействието на тези мерки.
11.
член 11, параграф 2 се заменя със следното:
„2. Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива във връзка с адаптирането на нейните приложения, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11а, параграф 3.“;
12.
член 11a, параграф 3 се заменя със следното:
„3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5a, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.“;
13.
в член 15 се добавя следната алинея:
„Задълженията за транспониране и изпълнение на настоящата директива не се прилагат за Кипър и Малта, доколкото на тяхната територия няма установена железопътна система.“
Член 2
Директива 2001/14/ЕО се изменя, както следва:
1.
в член 1, параграф 3 се добавя следната буква:
„д)
транспортни дейности под формата на железопътни услуги, които се извършват транзитно през Общността.“;
2.
в член 2 се добавя следната буква:
„н)
„транзит“ означава пресичане на територията на Общността, което се извършва без товарене или разтоварване на стоки и/или без вземане или оставяне на пътници на територията на Общността.“;
3.
в член 13 се добавя следният параграф:
„4. Когато даден кандидат възнамерява да поиска инфраструктурен капацитет с оглед извършване на международни услуги за превоз на пътници съгласно определението в член 3 от Директива 91/440/ЕИО, той уведомява съответните управители на инфраструктури и регулиращи органи. С цел да даде възможност за определяне целта на международната услуга да се превозват пътници между гари, разположени в различни държави-членки, и възможните икономически последици за вече съществуващите договори за обществени услуги, регулиращите органи следят да бъде уведомен всеки компетентен орган, който е възложил услуги за железопътен превоз на пътници, определени в договор за обществени услуги, всеки друг заинтересован компетентен орган, който има право да ограничава достъпа по член 10, параграф 3б от Директива 91/440/ЕИО, както и всяко железопътно предприятие, изпълняващо договора за обществени услуги по маршрута на тази международна услуга за превоз на пътници.“;
4.
член 17, параграф 5 се заменя със следното:
„5. Рамковите споразумения по принцип се сключват за срок пет години и могат да бъдат подновени за срокове, равни на първоначалната им продължителност. В особени случаи управителят на инфраструктурата може да приеме по-къси или по-дълги срокове. Всеки срок, по-дълъг от пет години, се обосновава с наличието на търговски договори, специални инвестиции или рискове.
5а. За услуги, при които се използва специализираната инфраструктура, посочена в член 24, която изисква значителни и дългосрочни инвестиции, надлежно обосновани от кандидата, рамковите споразумения могат да се сключват за срок 15 години. Период, по-дълъг от 15 години, е допустим само в изключителни случаи, по-конкретно в случаите, когато съществува широкомащабна и дългосрочна инвестиция, и по-специално когато такава инвестиция е обвързана с договорни задължения, включващи многогодишен амортизационен план.
В този случай кандидатът може да поиска подробно определяне на характеристиките на капацитета - в това число честота, обем и качество на влаковите маршрути, - които ще се предоставят на кандидата за срока на рамковото споразумение. Управителят на инфраструктурата може да ограничи запазения капацитет, който за срок не по-малко от един месец е бил използван по-малко от праговата стойност, определена в член 27.
От 1 януари 2010 г. може да се изготви първоначално рамково споразумение за срок 5 години, който може да се поднови еднократно, на основата на характеристики на капацитета, използвани от кандидатите, извършващи услуги преди 1 януари 2010 г., за да се отчетат специалните инвестиции или съществуващите търговски договори. Регулиращият орган, посочен в член 30, разрешава влизането в сила на такова споразумение.“;
5.
преди последното изречение на член 30, параграф 1 се добавя следното изречение:
„Освен това той е функционално независим от всеки компетентен орган, участващ във възлагането на договор за обществени услуги.“;
6.
член 34, параграф 3 се заменя със следното:
„3. Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива във връзка с адаптирането на нейните приложения, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 35, параграф 3.“;
7.
член 35, параграф 3 се заменя със следното:
„3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5a, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.“;
8.
в член 38 се добавя следната алинея:
„Задълженията за транспониране и изпълнение на настоящата директива не се прилагат за Кипър и Малта, доколкото на тяхната територия няма установена железопътна система.“
Член 3
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 4 юни 2009 г. Те незабавно изпращат на Комисията текста на тези разпоредби.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
3. Разпоредбите на точки 2, 5, 6 и 7 от член 1 се прилагат от 1 януари 2010 г.
Член 4
Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 5
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Страсбург на 23 октомври 2007 година. | [
8,
15
] |
32003R0323 | 32003R0323
L 047/12
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 323/2003 НА КОМИСИЯТА
от 20 февруари 2003 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 896/2001 по отношение на списъка с националните органи, компетентни по прилагането на режима на внос на банани в Общността
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета от 13 февруари 1993 г. относно общата организация на пазара на банани (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2587/2001 (2),
като взе предвид Регламент (ЕО) № 896/2001 на Комисията от 7 май 2001 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета по отношение на режима на внос на банани в Общността (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 349/2002 (4), и по-специално член 5, параграф 4 от него,
като има предвид, че
(1)
В приложението към Регламент (ЕО) № 896/2001 се посочват органите във всяка държава-членка, компетентни по прилагането на режима на внос. В резултат на получаването на съобщение от държава-членка списъкът на посочените органи следва да се измени.
(2)
Регламент (ЕО) № 896/2001 следва съответно да се измени,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Приложението към Регламент (ЕО) № 896/2001 г. се заменя с текста в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 20 февруари 2003 година. | [
3,
17,
18,
6
] |
31996R1255 | 31996R1255
L 158/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1255/96 НА СЪВЕТА
от 27 юни 1996 година
за временно суспендиране на автономните мита по Общата митническа тарифа за определени индустриални и земеделски продукти
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 28 от него,
като взе предвид предложението от Комисията,
като има предвид, че производството в Общността на продуктите, разгледани в настоящия регламент, чието производство понастоящем е неадекватно или не съществува; като има предвид, че производителите им не могат да задоволят търсенето на потребяващите ги производства в Общността;
като има предвид, че е в интерес на Общността да суспендира частично или изцяло автономните мита по Общата митническа тарифа за тези продукти;
като има предвид, че е необходимо решението за суспендиране на тези автономни мита да се вземе от Общността;
като има предвид, че регламентите за временно суспендиране на автономни мита по Общата митническа тарифа за определени индустриални или земеделски продукти до голяма степен са подновили предхождащи ги мерки; като има предвид, че с оглед рационализиране на прилагането на тези мерки е подходящо да не се ограничава срокът на действие на настоящия регламент, а включените в него продукти да се добавят или извеждат от неговия списък по реда на допълнителен регламент на Съвета, ако това е необходимо;
като има предвид, че измененията в Комбинираната номенклатура и кодовете по ТАРИК не водят до съществени изменения; като има предвид, че за целите на опростяването следва да се предвиди Комисията, след получаване на становището на Комитета по Митническия кодекс, да може да прави необходимите изменения и технически адаптации в приложението към настоящия регламент, включително и публикуването на негова консолидирана версия,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Автономните мита по Общата митническа тарифа за продуктите, изброени в приложението, се суспендират до нивата, посочени срещу всеки един от тях.
Член 2
Техническите адаптации, включително публикуване на консолидирана версия, които произтичат от изменения на Комбинираната номенклатура и кодовете по ТАРИК, се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, определена в член 3.
Член 3
1. Комисията се подпомага от Комитета по Митническия кодекс, създаден по силата на член 247 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (1).
2. Представителят на Комисията внася в Комитета проект на предстоящите за приемане мерки. Комитетът се произнася със становище относно проекта в рамките на срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на въпроса. За становището е необходимо мнозинството, определено в член 148, параграф 2 от Договора, в случаите на решения, които Съветът следва да приема по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в Комитета се претеглят по начина, определен в посочения член. Председателят няма право на глас.
3. Комисията приема мерките, които се прилагат незабавно.
Въпреки това, когато мерките не съответстват на становището на Комитета, Комисията незабавно уведомява Съвета за това. В такъв случай Комисията отлага прилагането на мерките, за които е взела решение, за срок от три месеца, считано от датата на съответното уведомяване.
С квалифицирано мнозинство Съветът може да вземе различно решение в рамките на срока, посочен в предходната алинея.
Член 4
Настоящия регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Прилага се от 1 юли 1996 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Люксембург на 27 юни 1996 година. | [
1,
7,
3,
6,
15
] |
32009R0333 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 333/2009 НА КОМИСИЯТА
от 23 април 2009 година
за определяне на възстановявания при износ в сектора на говеждото и телешкото месо
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 164, параграф 2, последна алинея и член 170 от него,
като има предвид, че:
(1)
Съгласно член 162, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 разликата между цените на световния пазар и в Общността на продуктите, посочени в част XV от приложение I към горепосочения регламент, може да бъде покрита чрез възстановяване при износ.
(2)
Предвид сегашната ситуация на пазара на говеждото и телешкото месо следва да бъдат определени възстановявания при износ в съответствие с правилата и критериите, предвидени в членове 162-164 и 167-170 от Регламент (ЕО) № 1234/2007.
(3)
Съгласно член 164, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 възстановяването може да бъде различно в зависимост от местоназначението, особено когато ситуацията на световния пазар, специфичните нужди на някои пазари или задълженията, произтичащи от сключените съгласно член 300 от Договора споразумения, го изискват.
(4)
Възстановяванията следва да бъдат предоставени единствено за продуктите, чието свободно движение в Общността е разрешено и които носят здравната маркировка, предвидена в член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (2). Тези продукти следва също така да отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (3) и на Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (4).
(5)
Условията на член 7, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1359/2007 на Комисията от 21 ноември 2007 г. за определяне на условията за предоставяне на специални възстановявания при износ за някои разфасовки обезкостено месо от животни от рода на едрия рогат добитък (5) предвиждат намаляване на специалното възстановяване, ако количеството обезкостено месо, предназначено за износ, е по-малко от 95 % от теглото на цялото количество разфасовки, добити от обезкостяването, и без да бъде по-малко от 85 % от него.
(6)
В такъв случай следва да бъде отменен Регламент (ЕО) № 60/2009 на Комисията (6) и да бъде заместен с нов регламент.
(7)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Продуктите, за които се предоставят възстановяванията при износ, предвидени в член 164 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, и размерите на тези възстановявания са посочени в приложението към настоящия регламент при спазването на условията, посочени в параграф 2 от настоящия член.
2. Продуктите, които могат да се ползват от възстановяване по силата на параграф 1, трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 и Регламент (ЕО) № 853/2004, и по-специално да бъдат приготвени в одобрено предприятие и да отговарят на условията за здравна маркировка, определени в приложение I, раздел I, глава III от Регламент (ЕО) № 854/2004.
Член 2
В случая, посочен в член 7, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1359/2007, размерът на възстановяването за продукти с код на продукта 0201 30 00 9100 се намалява със 7 EUR/100 kg.
Член 3
Регламент (ЕО) № 60/2009 се отменя.
Член 4
Настоящият регламент влиза в сила на 24 април 2009 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставен в Брюксел на 23 април 2009 година. | [
0,
3,
17
] |
32008D0335 | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 28 март 2008 година
за приемане на първи актуализиран списък на обектите от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета
(нотифицирано под номер С(2008) 1148)
(2008/335/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1), и по-специално член 4, параграф 2, трета алинея от нея,
като има предвид, че:
(1)
Средиземноморският биогеографски регион, посочен в член 1, буква в), подточка iii) от Директива 92/43/ЕИО, обхваща територията на Гърция, Малта и Кипър в съответствие с член 1 от Протокол № 10 от Акта за присъединяване от 2003 г. и части от територията на Франция, Италия, Португалия, Испания и, по силата на член 299, параграф 4 от Договора, територията на Гибралтар, за чиито външни отношения Обединеното кралство е отговаряща държава-членка в съответствие с биогеографската карта, одобрена на 25 април 2005 г. от комитета, създаден по силата на член 20 от посочената директива, наричан по-долу „Комитета по местообитанията“.
(2)
Необходимо е в контекста на започналия през 1995 г. процес да бъде отбелязан допълнителен напредък по отношение на реалното изграждане на мрежата „Натура 2000“, която представлява съществен елемент от опазването на биологичното разнообразие в Общността.
(3)
С Решение 2006/613/ЕО на Комисията (2) беше приет първоначален списък на местообитанията със значение за Общността в средиземноморския биогеографски район съгласно Директива 92/43/ЕИО. Въз основа на член 4, параграф 4 и член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО заинтересованата държава-членка определя обектите, включени в списъка на обектите от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион, за специални зони за съхранение във възможно най-кратък срок и в рамките на шест години, като установява приоритети по отношение на съхраняването, както и необходимите мерки за съхраняване.
(4)
В контекста на динамично приспособяване на мрежата „Натура 2000“ списъците на обектите от значение за Общността се преразглеждат. Следователно е необходима актуализация на горепосочения първоначален списък.
(5)
От една страна, актуализацията на първоначалния списък на обектите от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион е необходима, за да се включат допълнителните обекти, предложени от държавите-членки от март 2006 г. насам за обекти от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион по смисъла на член 1 от Директива 92/43/ЕИО. Задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4 и член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, са приложими във възможно най-кратък срок и в рамките на шест години от приемането на първия актуализиран списък на обектите от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион.
(6)
От друга страна, актуализацията на първоначалния списък на обекти от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион е необходима, за да бъде отразена всяка промяна в информацията, свързана с обектите, представена от държавите-членки след одобряването на списъка на Общността. В този смисъл първият актуализиран списък с обекти от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион представлява консолидирана версия на първоначалния списък на обектите от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион. Необходимо е обаче да се подчертае, че задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4 и член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, са приложими във възможно най-кратък срок и в рамките на шест години от приемането на първоначалния списък на обектите от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион.
(7)
По отношение на Средиземноморския биогеографски регион списъците с обекти, предложени за обекти от значение за Общността по смисъла на член 1 от Директива 92/43/ЕИО, са представени на Комисията в периода между януари 2003 г. и септември 2006 г. в съответствие с член 4, параграф 1 от директивата от Кипър, Франция, Гърция, Италия, Португалия, Испания и Обединеното кралство.
(8)
Заедно със списъците с предложените обекти е предоставена и информация за всеки обект в съответствие с формуляра, установен с Решение 97/266/ЕО на Комисията от 18 декември 1996 г. относно формуляра за предоставяне на информация за предложените в рамките на „Натура 2000“ обекти (3).
(9)
Тази информация включва последната и окончателна карта на обекта, представена от въпросната държава-членка, наименованието на обекта, неговите местоположение и площ, както и данните, получени в резултат от прилагането на критериите, посочени в приложение III към Директива 92/43/ЕИО.
(10)
Въз основа на проектосписъка, изготвен от Комисията със съгласието на всяка от заинтересованите държави-членки, който определя също така обектите с приоритетни типове естествени местообитания или с приоритетни видове, следва да се приеме първи актуализиран списък на обектите, избрани за обекти от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион.
(11)
Познанието за наличието и разпределението на типовете естествени местообитания и видовете се развива постоянно в резултат на наблюдението съгласно член 11 от Директива 92/43/ЕИО. Следователно оценката и изборът на обекти на равнище на Общността са направени въз основа на най-добрата налична към настоящия момент информация.
(12)
Някои държави-членки обаче не са предложили достатъчно обекти, за да изпълнят изискванията на Директива 92/43/ЕИО по отношение на някои типове местообитания и някои видове. Следователно за тези видове и типове местообитания мрежата не може да се смята за завършена. Като се има предвид обаче времето, необходимо за получаване на информацията и за постигане на споразумение с държавите-членки, Комисията смята, че следва да приеме първи актуализиран списък на обекти, който ще трябва да бъде преразгледан в съответствие с разпоредбите на член 4 от Директива 92/43/ЕИО.
(13)
Тъй като познанията за наличието и разпределението на типовете естествени местообитания в приложение I и видовете в приложение II към Директива 92/43/ЕИО, които се срещат както в морските териториални води, така и в морските води под национална юрисдикция отвъд териториалните води, продължават да са непълни, не трябва да се прави заключение, че за тях мрежата е завършена или незавършена. Списъкът, ако е необходимо, следва да се преразгледа в съответствие с разпоредбите на член 4 от Директива 92/43/ЕИО.
(14)
За постигане на по-голяма яснота и прозрачност Решение 2006/613/ЕО следва да бъде заменено.
(15)
Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Комитета по местообитанията,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Първият актуализиран списък на обектите от значение за Общността в Средиземноморския биогеографски регион в съответствие с член 4, параграф 2, трета алинея от Директива 92/43/ЕИО е установен в приложението към настоящото решение.
Член 2
Решение 2006/613/ЕО се отменя.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 28 март 2008 година. | [
12,
19,
20
] |
31983R2053 | 31983R2053
L 202/5
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2053/83 НА КОМИСИЯТА
от 20 юли 1983 година
относно класирането на стоки в подпозиция 32.04 А IV от Общата митническа тарифа
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 97/69 на Съвета от 16 януари 1969 г. относно мерките, които трябва да бъдат взети за еднаквото прилагане на номенклатурата на Общата митническа тарифа (1), последно изменен с Акта за присъединяване на Гърция, и по-специално член 3 от него,
като има предвид, че за да се осигури еднакво прилагане на номенклатурата на Общата митническа тарифа, е необходимо да се приемат разпоредбите относно тарифното класиране на екстракт от червен пипер със следните характеристики:
-
вид: силно лепкава течност, тъмночервена, голяма багрилна сила,
-
мирис и вкус: ароматен, близък до червения пипер, нелют,
-
пепели: 0,49 % тегловно,
-
етерични масла: 0,15 ml/100 g,
-
капсаицин: недоловим - принцип на лютото,
-
глюкоза: 0,01 % тегловно,
-
захароза: недоловима,
-
триглицериди: положителна проба,
-
капсантин: около 2,2 g/kg (около 60 000 багрилни единици EOA (Essential Oil Association);
като има предвид, че позиция 32.04 от Общата митническа тарифа, приложена към Регламент (ЕИО) № 950/68 на Съвета (2), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 604/83 (3), се отнася, inter alia, за багрилни вещества от растителен произход (включително екстракти от дърво за оцветяване и други растителни багрилни екстракти, с изключение на индиго);
като има предвид, че въпросният продукт, който е растителен екстракт, има характеристиките на багрилно вещество от растителен произход от позиция № 32.04; като има предвид, че в рамките на тази позиция е уместно да се избере подпозиция 32.04 А IV;
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по номенклатурата на Общата митническа тарифа,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Екстракт от червен пипер със следните характеристики:
-
вид: силно лепкава течност, тъмночервена, голяма багрилна сила,
-
мирис и вкус: ароматен, близък до червения пипер, нелют,
-
пепели: 0,49 % тегловно,
-
етерични масла: 0,15 ml/100 g,
-
капсаицин: недоловим - принцип на лютото,
-
глюкоза: 0,01 % тегловно,
-
захароза: недоловима,
-
триглицериди: положителна проба,
-
капсантин: около 2,2 g/kg (около 60 000 багрилни единици EOA (Essential Oil Association),
се класира в Общата митническа тарифа в подпозиция:
32.04
Багрилни вещества от растителен произход (включително екстрактите от дърво за оцветяване и други растителни багрилни екстракти, с изключение на индиго) и багрилни вещества от животински произход:
А.
Багрилни вещества от растителен произход:
IV.
Други.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесет и първия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 20 юли 1983 година. | [
3,
1,
6
] |
32002D0019 | 32002D0019
L 010/73
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 11 януари 2002 година
за определяне специалните условия за внос на двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги с произход от Уругвай
(нотифицирано под номер С(2001) 4982)
(текст от значение за ЕИП)
(2002/19/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 91/492/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на здравните изисквания за производството и пускането на пазара на двучерупчести мекотели (1), последно изменена с Директива 97/79/ЕО (2), и по-специално член 9, параграф 3, буква б) от нея,
като има предвид, че:
(1)
Експерт на Комисията отиде на място в Уругвай, за да провери условията за производство, съхранение и експедиция на рибни продукти в Общността.
(2)
Съгласно разпоредбите на уругвайското законодателство „Dirección Nacional de Recursos Acuáticos (Dinara) del Ministerio de Ganadería, Agricultura y Pesca“ е компетентният орган в страната, отговорен за здравния контрол на двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги и за мониторинга на хигиенните и санитарни условия на производство. Съгласно това законодателство Dinara е оправомощена да разрешава или забранява събирането на двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги в някои зони.
(3)
Dinara и нейните лаборатории са в състояние ефикасно да проверяват прилагането на действащото законодателство в Уругвай.
(4)
Компетентните уругвайски власти се ангажираха редовно и бързо да съобщават на Комисията данните за наличието на планктон, съдържащ токсини, в зоните за събиране на мекотели.
(5)
Компетентните уругвайски власти официално дадоха гаранции за спазването на изискванията от глава V от приложението към Директива 91/492/ЕО и на изискванията, еквивалентни на предписаните от тази директива, за класиране на зоните за производство и разселване, за даване на одобрения на центровете за експедиция и пречистване, и за контрол на общественото здраве и мониторинг на производството.
(6)
Уругвай отговаря на условията за включване в списъка на третите страни, изпълняващи условията за еквивалентност, посочени в член 9, параграф 3, буква а) от Директива 91/492/ЕИО.
(7)
Уругвай желае да изнася в Общността двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги, замразени или преработени, предварително стерилизирани или подложени на термична обработка съгласно изискванията на Решение 93/25/ЕИО на Комисията (3), изменено с Решение 97/275/ЕО (4). За тази цел е необходимо да се посочат производствените зони, в които могат да се събират и изнасят за Общността двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги.
(8)
Специалните условия за внос следва да се прилагат, без да се засягат решенията, приети съгласно Директива 91/67/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при пускането на пазара на аквакултури и продукти от тях (5), последно изменена с Директива 98/45/ЕО (6).
(9)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
„Dirección Nacional de Recursos Acuáticos (Dinara) del Ministerio de Ganadería, Agricultura y Pesca“ е компетентният орган в Уругвай за проверка и сертифициране, че двучерупчестите мекотели, бодлокожите, ципестите и морски коремоноги отговарят на изискванията на Директива 91/492/ЕИО.
Член 2
Двучерупчестите мекотели, бодлокожите, ципестите и морските коремоноги с произход от Уругвай и предназначени за консумация от човека, трябва да произлизат от одобрените производствени зони, изброени в приложението към настоящото решение.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 11 януари 2002 година. | [
0,
3,
18,
6
] |
32007R0490 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 490/2007 НА КОМИСИЯТА
от 3 май 2007 година
за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.
(2)
В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 4 май 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 3 май 2007 година. | [
2,
17,
6
] |
32000R1040 | 32000R1040
L 118/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1040/2000 НА СЪВЕТА
от 16 май 2000 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 1255/1999 относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 36 и 37 от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
като взе предвид становището на Европейския парламент (2),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),
като има предвид, че:
(1)
Член 31 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 (4) предвижда възстановявания за някои продукти, обхванати от регламента, ако се изнасят като стоки, изброени в приложение II към него, въз основа на цените за тези продукти в световната търговия и разликата между тези цени и цените в Общността, в рамките на ограниченията, произтичащи от сключените споразумения в съответствие с член 300 от Договора.
(2)
В няколко земеделски сектора, по-специално зърнени култури, захар, ориз и яйца, на Комисията е предоставена отговорността за идентифициране на стоките, които могат да имат право на възстановяване при износ, включително стоки, които не попадат в приложение I към Договора, с оглед да се гарантира необходимата гъвкавост за възможно най-ефективното използване на наличните ресурси; поради това е уместно на Комисията да бъде предоставена същата отговорност за идентифициране на стоките, които отговарят на изискванията за възстановявания в сектора на млечните продукти,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Член 31, параграф 14 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 се заменя със следното:
„14. Комисията приема в съответствие с установената в член 42 процедура подробни правила за прилагането на настоящия член, включително разпоредби за преразпределението на неразпределените или неизползваните количества за износ, както и всякакви изменения в приложение II. Въпреки това подробните правила за прилагането на параграфи 8, 10, 11 и 12 по отношение на продуктите, посочени в член 1 и изнесени под формата на стоки, изброени в приложение II към настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 16 от Регламент (ЕО) № 3448/93.“
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 16 май 2000 година. | [
3,
17,
6
] |
31999R2107 | 31999R2107
L 258/3
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2107/1999 НА КОМИСИЯТА
от 4 октомври 1999 година
относно допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 относно вписването на някои означения в „Регистър на защитените наименования за произход и на защитените географски указания“, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета за защита на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. за защита на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1068/97 на Комисията (2), и по-специално член 6, параграфи 3 и 4 от него,
като има предвид, че:
(1)
като се приложи член 5 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, Ирландия, Испания и Италия предадоха на Комисията заявки за регистрация на някои означения като наименования за произход или географски указания;
(2)
установи се, съгласно член 6, параграф 1 от горепосочения регламент, че заявките са в съответствие с този регламент, по-специално, че съдържат всички елементи, предвидени в член 4 от него;
(3)
по отношение на названието „Imokilly Regato“ на Комисията бяха предадени няколко декларации за възражение по смисъла на член 7 от горепосочения регламент след публикуването в Официален вестник на Европейските общности (3) на означението, фигуриращо в приложението към настоящия регламент; мотивите за тези възражения бяха изяснени, което съответните държави-членки счетоха за задоволително; за останалите означения не е предавана декларация за възражение по смисъла на същия член след публикуването им в Официален вестник на Европейските общности (4);
(4)
вследствие на това, тези означения следва да бъдат вписани в „Регистър на защитените наименования за произход и на защитените географски указания“ и следователно да се ползват със защита в рамките на Общността в качеството им на защитени наименования за произход или защитени географски указания;
(5)
приложението към настоящия регламент допълва приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 на Комисията (5), последно изменено с Регламент (ЕО) № 1645/1999 (6),
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 се допълва с означенията, фигуриращи в приложението към настоящия регламент, и тези означения се вписват като защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ) в „Регистър на защитените наименования за произход и на защитените географски указания“, предвиден в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2081/92.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила от деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 4 октомври 1999 година. | [
3,
18,
17,
6
] |
32004D0675 | 32004D0675
L 309/26
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 29 септември 2004 година
за създаване на логистична подкрепа за системата TRACES
(нотифицирано под номер C(2004) 3584)
(2004/675/EO)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за сљздаване на Европейската общност,
като взе предвид Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (1), и по-специално членове 37 и 37а от него,
като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (2), и по-специално член 20, параграф 3 от нея,
като взе предвид Решение 92/438/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. относно компютризация на ветеринарните процедури при внос (проект „Shift“) и за изменение на Директиви 90/675/ЕИО, 91/496/ЕИО, 91/628/ЕИО и Решение 90/424/ЕИО, и за отмяна на Решение 88/192/ЕИО (3) и по-специално, член 12 от него,
като има предвид, че:
(1)
Точка 23 от Резолюция А5-0396/2000 на Европейския парламент относно Специалeн доклад 1/2000 на Сметната палата за класическата чума по свинете (4) изисква „Системата за движение на животни (ANIMO) да се управлява и развива изцяло под контрола на Комисията“.
(2)
Решение 2004/292/EО на Комисията от 30 март 2004 г. относно въвеждането на системата TRACES и за изменение на Решение 92/486/EИО (5) изисква всички държави-членки да вземат участие в системата преди 31 декември 2004 г.
(3)
Единадесет държави-членки изцяло участват в системата TRACES от 1 април или от 1 май 2004 г. и логистичната подкрепа е належаща. Необходимостта от тази техническа подкрепа е дори по-голяма, щом в нея участват всички държави-членки, както и неинституционализирани потребители.
(4)
Опитите за подкрепа трябва да се провеждат в първоначален период от 15 месеца, след което опитите ще бъдат оценени и подкрепата съотетно ще бъде адаптирана.
(5)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
В контекста на TRACES интегрираната компютризирана ветеринарна система, предвидена в Решение 2003/24/ЕО, Комисията с настоящото създава логистична подкрепа с намерение да подпомогне потребителите на системата за първоначален период от 15 месеца.
Член 2
Комисията разполага с 300 000 EUR за създаване на логистичната подкрепа, предвидена в член 1.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 29 септември 2004 година. | [
4,
17,
7,
3,
6,
12
] |
32000D0365 | 32000D0365
L 131/43
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 29 май 2000 година
относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген
(2000/365/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид член 4 от Протокола за интегриране на достиженията на правото от Шенген в правната рамка на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност (наричан по-долу „Шенгенски протокол“),
като взе предвид искането на правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, отправено чрез писма до председателя на Съвета от 20 май 1999 г., 9 юли 1999 г. и 6 октомври 1999 г., да прилага определени разпоредби на достиженията на правото от Шенген, които са посочени в тези писма,
като взе предвид становището на Комисията на Европейските общности от 20 юли 1999 г. по това искане,
като има предвид, че Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия има особена позиция по отношение на въпросите, които попадат в част трета, дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, признат в Протокола за статута на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и в Протокола за прилагането на някои аспекти на член 14 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на Обединеното кралство и на Ирландия, приложен с Амстердамския договор към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност;
като има предвид, че правото от Шенген е създадено и действа като единно цяло, коeто се приема и прилага изцяло от всички държави, които подкрепят принципа за премахване на проверките на лицата, които преминават през техните общи граници;
като има предвид, че поради особената позиция на Обединеното кралство Шенгенският протокол предвижда възможност за участие на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в някои елементи на достиженията на правото от Шенген;
като има предвид, че Обединеното кралство поема задълженията на държава-членка, които произтичат от разпоредбите на Шенгенската конвенция от 1990 г. и които са изброени в настоящото решение;
като има предвид, че във връзка с горепосоченото особено положение на Обединеното кралство настоящото решение не води до участието в това решение нито на Обединеното кралство, нито на териториите, посочени в член 5, по силата на разпоредбите относно границите от Шенгенската конвенция от 1990 г.;
като има предвид, че при отчитане на сериозните въпроси, предмет на членове 26 и 27 от Шенгенската конвенция от 1990 г., Обединеното кралство и Гибралтар поемат задължение да прилагат тези членове;
като има предвид, че Обединеното кралство поиска да прилага всички разпоредби на Шенгенското законодателство, които се отнасят до създаването и функционирането на Шенгенската информационна система (ШИС), с изключение на разпоредбите относно сигналите по член 96 от Шенгенската конвенция от 1990 г. и други разпоредби, които са свързани с тези сигнали;
като има предвид, че Съветът е на мнение, че всяко частично участие от страна на Обединеното кралство в достиженията на правото от Шенген трябва да спазва кохерентността на областите, които съставляват сбора на тези достижения на правото;
като има предвид, че по този начин Съветът признава правото на Обединеното кралство да отправи, в съответствие с член 4 от Шенгенския протокол, искане за частично участие, като отбелязва същевременно, че е нужно оценяване на такова участие на Обединеното кралство в разпоредбите, които се отнасят до създаването и функционирането на ШИС за тълкуването на други релевантни разпоредби от достиженията на правото от Шенген и на неговите финансови последици;
като има предвид, че в съответствие с изискването на член 5 от Споразумението между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно асоциирането на тези две държави във въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (1), Смесеният комитет, който е създаден по силата на член 3 от същото споразумение, е информиран за подготвянето на настоящото решение,
РЕШИ:
Член 1
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия прилага следните разпоредби на достиженията на правото от Шенген:
а)
от Конвенцията от 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. и свързаните с нея Заключителен акт и Съвместни декларации:
i)
членове 26 и 27;
членове 39 и 40;
членове 42 и 43, доколкото са свързани с член 40;
член 44;
членове 46 и 47, с изключение на член 47, параграф 2, буква в);
членове 48-51;
членове 52 и 53;
членове 54-58;
член 59;
членове 61-66;
членове 67-69;
членове 71-73;
членове 75 и 76;
членове 126-130, доколкото са свързани с разпоредбите, в които участва Обединеното кралство по силата на настоящата буква а);
Декларация 3 от Заключителния акт във връзка с член 71, параграф 2;
ii)
следните разпоредби относно Шенгенската информационна система, доколкото те не са свързани с член 96:
член 92;
членове 93-95;
членове 97-100;
член 101, с изключение на параграф 2 от него;
членове 102-108;
членове 109-111 по отношение на личните данни, които са включени в националната част от ШИС на Обединеното кралство;
членове 112 и 113;
член 114 по отношение на личните данни, които са включени в националната част от ШИС на Обединеното кралство;
членове 115-118;
iii)
други разпоредби, които са свързани с Шенгенската информационна система:
член 119;
б)
от разпоредбите на Споразуменията за присъединяване към Конвенцията от 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. и свързаните с тях Заключителни актове и Общи декларации:
i)
Споразумението за присъединяване на Република Италия, подписано на 27 ноември 1990 г.: членове 2 и 4 и Общата декларация по членове 2 и 3, доколкото са свързани с член 2;
ii)
Споразумението за присъединяване на Кралство Испания, подписано на 25 юни 1991 г.: членове 2 и 4 и Заключителния акт, част III, Декларация 2;
iii)
Споразумението за присъединяване на Република Португалия, подписано на 25 юни 1991 г.: членове 2, 4, 5 и 6;
iv)
Споразумението за присъединяване на Република Гърция, подписано на 6 ноември 1992 г.: членове 2, 3, 4 и 5 и Заключителния акт, част III, Декларация 2;
v)
Споразумението за присъединяване на Република Австрия, подписано на 28 април 1995 г.: членове 2 и 4;
vi)
Споразумението за присъединяване на Кралство Дания, подписано на 19 декември 1996 г.: членове 2, 4 и 6 и Заключителния акт, част II, Съвместна декларация 3;
vii)
Споразумението за присъединяване на Република Финландия, подписано на 19 декември 1996 г.: членове 2, 4 и 5 и Заключителния акт, част II, Съвместна декларация 3;
viii)
Споразумението за присъединяване на Кралство Швеция, подписано на 19 декември 1996 г.: членове 2, 4 и 5 и Заключителния акт, част II, Съвместна декларация 3;
в)
от разпоредбите на следните решения на Изпълнителния комитет, който е създаден с Конвенцията от 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г., доколкото са свързани с разпоредбите, в които участва Обединеното кралство по силата на посочената по-горе буква а):
i)
SCH/Com-ex (93) 14 (подобряване на практическото сътрудничество между съдебните органи в борбата срещу незаконния трафик на наркотици);
SCH/Com-ex (94) 28 rev (сертификат по член 75 за превоз на наркотични и/или психотропни вещества);
SCH/Com-ex (98) 26 def (създаване на Изпълнителния комитет по Шенгенската конвенция), при условията на вътрешните договорености, определящи начините на участие на експертите от Обединеното кралство в мисиите под егидата на съответната работна група към Съвета;
SCH/Com-ex (98) 51 rev 3 (презгранично полицейско сътрудничество за предотвратяване и разкриване на престъпления при отправена молба);
SCH/Com-ex (98) 52 (наръчник за презгранично полицейско сътрудничество);
SCH/Com-ex (99) 1 rev 2 (Шенгенски разпоредби относно наркотичните вещества);
SCH/Com-ex (99) 6 (далекосъобщения);
SCH/Com-ex (99) 8 rev 2 (заплащане на информаторите);
SCH/Com-ex (99) 11 rev 2 (споразумение за сътрудничество в производства по пътнотранспортни произшествия);
SCH/Com-ex (99) 18 (подобряване на полицейското сътрудничество за предотвратяване и разкриване на престъпления);
ii)
SCH/Com-ex (97) 2 rev 2 (възлагане на поръчка за предварително проучване ШИС II);
SCH/Com-ex (97) 18 (участие на Норвегия и Исландия в оперативните разходи по Ц.ШИС);
SCH/Com-ex (97) 24 (бъдещето на ШИС);
SCH/Com-ex (97) 35 (финансови регламенти относно Ц.ШИС);
SCH/Com-ex (98) 11 (Ц.ШИС с 15/18 връзки);
SCH/Com-ex (99) 5 (наръчник за SIRENE);
г)
от разпоредбите на следните декларации на Изпълнителния комитет, който е създаден с Конвенцията от 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г., доколкото са свързани с разпоредбите, в които участва Обединеното кралство по силата на буква а):
i)
SCH/Com-ex (96) decl 6, rev 2 (декларация за екстрадиция);
ii)
SCH/Com-ex (97) decl 13, rev 2 (отвличане на малолетни и непълнолетни);
SCH/Com-ex (99) decl 2, rev (структура на ШИС).
Член 2
1. Служителите по член 40, параграф 4 от Конвенцията от 1990 г. по отношение на Обединеното кралство са служителите на полицията в Обединеното кралство и служителите на „Митници и акцизи“ на Нейно Величество (Her Majesty's Custоms and Excise).
2. Органът по член 40, параграф 5 от Конвенцията от 1990 г. по отношение на Обединеното кралство е Националната служба за разследване на престъпления (National Criminal Intelligence Service).
Член 3
Компетентното министерство по член 65, параграф 2 от Конвенцията от 1990 г. за Англия, Уелс и Северна Ирландия е Министерството на вътрешните работи (Home Office), а за Шотландия - Шотландската изпълнителна власт (Scottish Executive).
Член 4
Делегацията в съвместния надзорен орган, който е създаден съобразно член 115 от Конвенцията от 1990 г., която представлява националния надзорен орган на Обединеното кралство, няма право на глас в Съвместния надзорен орган по въпросите, които са свързани с прилагането или доразвиването на онези разпоредби от достиженията на правото от Шенген, които Обединеното кралство не прилага.
Член 5
1. Обединеното кралство писмено нотифицира председателя на Съвета относно разпоредбите от член 1, които желае да прилага по отношение на Нормандските острови и остров Ман. Съветът взема решение, като действа с единодушие на своите членове, посочени в член 1 от Шенгенския протокол, и на представителя на правителството на Обединеното кралство.
2. По отношение на Гибралтар се прилагат следните разпоредби на член 1:
а)
от Конвенцията от 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. и свързаните с нея Заключителен акт и Съвместни декларации:
членове 26 и 27;
член 39;
член 44, доколкото няма връзка с процедурите за провеждане на непрекъснато преследване и презгранично наблюдение;
членове 46 и 47, с изключение на член 47, параграф 2, буква в);
членове 48-51;
членове 52 и 53;
членове 54-58;
член 59;
членове 61-63;
членове 65-66;
членове 67-69;
членове 71-73;
членове 75 и 76;
членове 126-130, доколкото са свързани с разпоредбите, в които участва Гибралтар по силата на настоящата алинея;
Декларация 3 от Заключителния акт относно член 71, параграф 2;
б)
от Споразуменията за присъединяване към Конвенцията от 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. и свързаните с тях Заключителни актове и Общи декларации:
i)
Споразумението за присъединяване на Република Италия, подписано на 27 ноември 1990 г.: член 4;
ii)
Споразумението за присъединяване на Кралство Испания, подписано на 25 юни 1991 г.: член 4 и Заключителния акт, част III, Декларация 2;
iii)
Споразумението за присъединяване на Република Португалия, подписано на 25 юни 1991 г.: членове 4, 5 и 6;
iv)
Споразумението за присъединяване на Република Гърция, подписано на 6 ноември 1992 г.: членове 3, 4 и 5 и Заключителния акт, част III, Декларация 2;
v)
Споразумението за присъединяване на Република Австрия, подписано на 28 април 1995 г.: член 4;
vi)
Споразумението за присъединяване на Кралство Дания, подписано на 19 декември 1996 г.: членове 4 и 6 и Заключителния акт, част II, Декларация 3;
vii)
Споразумението за присъединяване на Република Финландия, подписано на 19 декември 1996 г.: членове 4 и 5 и Заключителния акт, част II, Декларация 3;
viii)
Споразумението за присъединяване на Кралство Швеция, подписано на 19 декември 1996 г.: членове 4 и 5 и Заключителния акт, част II, Декларация 3;
в)
от разпоредбите на решенията на Изпълнителния комитет, който е създаден с Конвенцията от 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г.:
SCH/Com-ex (93) 14 (подобряване на практическото сътрудничество между съдебните органи в борбата срещу незаконния трафик на наркотици);
SCH/Com-ex (94) 28 rev (удостоверението по член 75 за превоз на наркотични и психотропни вещества);
SCH/Com-ex (98) 51 rev 3 (презгранично полицейско сътрудничество за предотвратяване и разкриване на престъпления при отправено искане);
SCH/Com-ex (98) 52 (наръчник за презгранично полицейско сътрудничество);
SCH/Com-ex (99) 1 rev 2 (шенгенски разпоредби относно наркотичните вещества);
SCH/Com-ex (99) 6 (далекосъобщения);
SCH/Com-ex (99) 8 rev 2 (заплащане на информаторите);
SCH/Com-ex (99) 11 rev 2 (споразумение за сътрудничество в производства по пътнотранспортни произшествия);
SCH/Com-ex (99) 18 (подобряване на полицейското сътрудничество за предотвратяване и разкриване на престъпления);
г)
от разпоредбите на посочените декларации на Изпълнителния комитет, който е създаден с Конвенцията от 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г.:
SCH/Com-ex (96) decl 6 rev 2 (декларация за екстрадиция).
3. Член 8, параграф 3 се прилага по отношение на териториите, които са посочени в параграфи 1 и 2 по-горе.
Член 6
1. Без да се засяга член 8, параграф 3, разпоредбите на член 1 влизат в сила между Обединеното кралство и държавите-членки и останалите държави, за които те вече действат, след като бъдат изпълнени предпоставките за прилагането на тези разпоредби в държавите-членки и в останалите държави, след решение на Съвета. Съветът може да определи различни дати за влизане в сила на отделните разпоредби по области.
2. Преди влизане в сила по реда на параграф 1 на разпоредбите на член 1, Съветът определя с решение детайлните юридически и технически условия, включително реда за защитата на лични данни, във връзка с участието на Обединеното кралство в разпоредбите на член 1, буква а), ii) и iii), буква в), ii) и буква г), ii).
3. Параграф 1 се прилага mutatis mutandis и по отношение на влизането в сила за териториите по член 5.
4. Решенията по параграфи 1, 2 и 3 се вземат от Съвета с единодушие на посочените в член 1 от Шенгенския протокол членове и представителя на правителството на Обединеното кралство.
5. Разпоредбите на член 75 от Конвенцията от 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. и Решение SCH/Com-ex (94) 28 rev на Изпълнителния комитет (сертификат по член 75 за превоз на наркотични и/или психотропни вещества) са пряко приложими в Обединеното кралство.
Член 7
1. Обединеното кралство е обвързано от:
а)
Решение 1999/323/ЕО на Съвета от 3 май 1999 г. за съставяне на финансов регламент за определяне на бюджетните аспекти на управлението от страна на Генералния секретар на Съвета, на сключените от него договори от името на определени държави-членки, във връзка с въвеждането и функционирането на специализиран център за оказване на експертна помощ на Управителното звено и на втората фаза на мрежата SIRENE (2), както и от всички последващи негови изменения;
б)
Решение 2000/265/ЕО на Съвета от 27 март 2000 г. за съставяне на финансов регламент за определяне на бюджетните аспекти на управлението от страна на Генералния секретар на Съвета, на сключените от него договори от името на определени държави-членки, във връзка с въвеждането и функционирането на комуникационната инфраструктура за Шенгенското пространство (Sisnet) (3).
2. Обединеното кралство поема всички разходи по техническото обезпечаване на частичното си участие в ШИС.
Член 8
1. Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
2. От датата на приемане на настоящото решение се счита, че Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия неотменимо е заявило на председателя на Съвета, съгласно член 5 от Шенгенския протокол, желанието си да участва във всички предложения и инициативи за доразвиване на достиженията на правото от Шенген, които са посочени в член 1. В това участие се включват и териториите по член 5, параграфи 1 и 2, съответно и доколкото тези предложения и инициативи доразвиват разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, които обвързват тези територии.
3. Мерките, които доразвиват достиженията на правото от Шенген, които са посочени в член 1 и които са приети преди решението на Съвета по член 6, влизат в сила за Обединеното кралство на определената от Съвета по реда на член 6 начална дата или дати за влизане в сила на достиженията на правото от Шенген по член 1 по отношение на Обединеното кралство.
Съставено в Брюксел на 29 май 2000 година. | [
12,
18,
15,
11
] |
32003R0355 | 32003R0355
L 053/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (EO) № 355/2003 НА СЪВЕТА
от 20 февруари 2003 година
за разрешаване на добавката авиламицин в храни за животни
(текст от значение за ЕИП)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 70/524/EИО на Съвета от 23 ноември 1970 г. относно добавките при храненето на животни (1), и по-специално член 9 от нея,
като има предвид, че:
(1)
Член 2, буква aaa) от Директива 70/524/EИО изисква разрешенията за антибиотици да бъдат обвързани с лицето, отговорно за пускането им в обращение.
(2)
Член 9 от посочената директива предвижда, че вещество, обвързано с лицето, отговорно за пускането му в обращение, може да получи разрешение за срок от 10 години, ако са изпълнени всички условия, определени в член 3a от същата директива.
(3)
Оценката на досието, предоставено във връзка с антибиотичния препарат, описан в приложението към настоящия регламент, показва че условията на член 3a от посочената директива, са изпълнени и следователно продуктът може да бъде включен в глава I от списъка на разрешените добавки в храни за животни съгласно член 9у, буква б) от директивата. Този списък посочва добавките, разрешени за срок от 10 години.
(4)
Съобщението на Комисията от юли 2001 г. за Стратегия на Общността срещу антимикробната устойчивост определя елементите за ефективна политика срещу антимикробната устойчивост. Един от тези елементи е забраната за използване на антибиотици за засилване на растежа в храни за животни от 1 януари 2006 г.
(5)
Комисията представи предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета относно добавките за употреба при храненето на животни, което предвижда постепенното прекратяване на употребата на антибиотици за засилване на растежа. При първото четене на предложението Европейският парламент подкрепи постепенното прекратяване. Съветът постигна политическо споразумение през декември 2002 г. с оглед приемането на обща позиция, предвиждаща прекратяване на употребата на антибиотици за засилване на растежа от 1 януари 2006 г. Продължителността на разрешението, предвидена в настоящия регламент, вероятно ще бъде значително намалена вследствие приемането на новия регламент, регулиращ употребата на добавки при храненето на животни.
(6)
В отсъствието на положително становище на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, Комисията не успя да приеме разпоредбите, които предвиждаше съгласно процедурата, установена в член 23 от посочената директива,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Добавката авиламицин, принадлежаща към групата антибиотици, изброени в приложението, се разрешава за употреба като добавка при храненето на животни при условията, определени в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 20 февруари 2003 година. | [
0,
17,
6
] |
32005R2107 | 32005R2107
L 337/20
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2107/2005 НА КОМИСИЯТА
от 21 декември 2005 година
за изменение на Регламенти (ЕО) № 174/1999, (ЕО) № 2771/1999, (ЕО) № 2707/2000, (ЕО) № 214/2001 и (ЕО) № 1898/2005 в сектора на млякото
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара за мляко и млечни продукти (1), и по-специално членове 10 и 15, член 31, параграф 14 и член 40 от него,
като има предвид, че:
(1)
От 1 януари 2006 Директива 92/46/ЕИО на Съвета от 16 юни 1992 г. за определяне на общи правила за производството и пускането на пазара на сурово мляко, подложено на топлина обработка мляко и продукти на основата на мляко (2) се отменя с Директива 2004/41/ЕО на Европейския парламент и Съвета (3) и се заменя с Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на хранителните продукти (4) и с Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на конкретен хигиенен правилник за храните с животински произход (5).
(2)
За по-голяма яснота е целесъобразно съответно да се адаптират препратките към Директива 92/46/ЕИО в Регламент (ЕО) № 174/1999 на Комисията от 26 януари 1999 г. за определяне на специални подробни правила за прилагането на Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета относно разрешенията за износ и рефинансирането за износ на мляко и млечни продукти (6), в Регламент (ЕО) № 2771/1999 на Комисията от 16 декември 1999 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета относно намесата на пазара на масло и сметана (7), в Регламент (ЕО) № 2707/2000 на Комисията от 11 декември 2000 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета относно помощта на Общността за доставка на мляко и някои млечни продукти на ученици в учебни заведения (8), в Регламент (ЕО) № 214/2001 на Комисията от 12 януари 2001 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета относно намесата в пазара на обезмаслено мляко на прах (9) и в Регламент (ЕО) № 1898/2005 на Комисията от 9 ноември 2005 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета относно мерките за продажба на сметана, масло и концентрирано масло на пазара на Общността (10).
(3)
В съответствие с член 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1898/2005 масло за намеса на пазара, закупено съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, което ще се продава на намалени цени, трябва да е прието на склад преди 1 януари 2003 г. С оглед на все още наличното количество и пазарната ситуация тази дата се изменя на 1 януари 2004 г. Поради това следва да се измени член 1, буква а) от гореспоменатия регламент.
(4)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по мляко и млечни продукти,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Член 1, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 174/1999 се заменя със следния текст:
„4. За да бъде отпуснато рефинансиране за продуктите, изброени в член 1 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, те трябва да отговарят на съответните изисквания на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и Съвета (11) и на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и Съвета (12), преди всичко приготвяне в одобрено предприятие и съгласие с изискванията за маркировка за идентификация, посочени в раздел I от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004.
Член 2
Член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 2771/1999 г. се заменя със следния текст:
„а)
са одобрени в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и Съвета (13) и притежават съответното техническо оборудване;
Член 3
Член 3, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 2707/2000 се заменя със следния текст:
„6. Помощ се предоставя само за продуктите, изброени в приложение I към настоящия регламент, ако продуктите отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и Съвета (14) и Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и Съвета (15), и по-специално на изискванията относно приготвяне в одобрено предприятие и в съответствие с изискванията за маркировка за идентификация, посочени в раздел I от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004.
Член 4
Регламент (ЕО) № 214/2001 се изменя, както следва:
1.
Член 3, параграф 1, буква a) се заменя със следния текст:
„а)
са одобрени в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и Съвета (16) и притежават съответното техническо оборудване;
2.
В приложение I бележка под линия 5 се заменя със следния текст:
„(5)
Сурово мляко, използвано за производство на обезмаслено мляко на прах, трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел IX от приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004.“
Член 5
Регламент (ЕО) № 1898/2005 г. се изменя, както следва:
1.
В член 1, буква а) „1 януари 2003 г.“ са се заменя с „1 януари 2004 г.“
2.
В член 5, параграф 1, втора алинея се заменя със следния текст:
„Масло, концентрирано масло, сметана и непосредствените продукти, цитирани в алинея първа, отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и Съвета (17) и Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и Съвета (18), и по-специално на изискванията относно приготвяне в одобрено предприятие и в съответствие с изискванията за маркировка за идентификация, посочени в раздел I от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004.
3.
Член 13, параграф 1, буква б) се заменя със следния текст:
„б)
ако е приложимо, са одобрени в съгласие с член 4 от Регламент (ЕО) № 853/2004.“
4.
Член 47, параграф 1, втора алинея се заменя със следния текст:
„Отговаря на изискванията на Регламенти (ЕО) № 852/2004 и (ЕО) № 853/2004, по-специално относно приготвяне в одобрено предприятие и съгласие с изискванията за маркировка за идентификация, посочени в раздел I от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004.“
5.
Член 63, параграф 2, буква а) се заменя със следния текст:
„а)
са одобрени в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 853/2004;“
6.
Член 72, буква б), ii) се заменя със следния текст:
„ii)
изискванията на Регламенти (ЕО) № 852/2004 и (ЕО) № 853/2004, по-специално относно приготвяне в одобрено предприятие и съгласие с изискванията за маркировка за идентификация, посочени в раздел I от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004.“
7.
Член 81, параграф 1 се заменя със следния текст:
„1. Маслото се доставя на бенефициера в опаковки, с ясен и неизличим надпис, национален клас за качество и маркировка за идентификация, в съответствие с член 72, буква б), и с едно или повече от вписванията, изброени в приложение XVI, точка 1.“
Член 6
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 януари 2006 г., с изключение на член 5, параграф 1, който се прилага от 16 декември 2005 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 21 декември 2005 година. | [
7,
0,
17,
5
] |
32006R0601 | 32006R0601
L 106/7
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 601/2006 НА КОМИСИЯТА
от 18 април 2006 година
за прилагане на Регламент (ЕО) № 184/2005 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на формата и процедурата за предаване на данни
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 184/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 г. относно статистиките на Общността за платежния баланс, международната търговия с услуги и преките чуждестранни инвестиции (1), и по-специално член 7 от него,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 184/2005 установява обща рамка за системното изготвяне на статистиките на Общността относно платежния баланс, международната търговия с услуги и преките чуждестранни инвестиции.
(2)
Необходимо е да се определи форматът и процедурата за предаване на данните, изисквани с цел изготвяне на хармонизирани и съпоставими данни между държавите-членки, намаляване на риска от грешки при предаването на данните и съкращаване на сроковете, необходими за обработката на събраните данни и предоставянето им на разположение на ползвателите. Следователно следва да се определят правила за изпълнение, които да допълнят инструкциите, съдържащи се в платежния баланс на Евростат за плащанията Vademecum, така както са ревизирани годишно.
(3)
Мерките, предвидени в настоящия регламент са в съответствие със становището на Комитета по платежния баланс, учреден с член 11 от Регламент (ЕО) № 184/2005,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предаване на данни
Държавите-членки предават данните на Комисията (Евростат) в електронна форма посредством единната входяща точка за данни, управлявана от Комисията (Евростат).
Комисията (Евростат) предоставя на разположение подробна документация за тази единна входяща точка и осигурява указания за прилагането на съвместими подходи по отношение предаването на данни.
Член 2
Формат на данните
Държавите-членки използват формата „Gesmes“ в съответствие със стандартите за обмен на данни, определени от Комисията (Евростат). Комисията (Евростат) предоставя на разположение подробна документация относно тези стандарти и осигурява указания за прилагането им в съответствие с изискванията на настоящия регламент.
Никакъв собствен формат на данните не може да бъде използван.
Член 3
Технически спецификации за формата на данните
Техническите спецификации за структурата на данните са представени подробно в приложението към настоящия регламент.
Член 4
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 18 април 2006 година. | [
12,
7,
3,
19
] |
32007R1484 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1484/2007 НА КОМИСИЯТА
от 14 декември 2007 година
за определяне на вносните мита в сектора на житните култури, приложими от 16 декември 2007 година
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазарите в областта на житните култури (1),
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1249/96 на Комисията от 28 юни 1996 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета относно митата за внос в сектора за зърнените храни (2), и по-специално член 2, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
В член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета се предвижда, че за продукти, включени в кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002, ex 1005, с изключение на семена, различни от хибридни, и ex 1007, с изключение на различни от хибриди за посев, вносното мито се равнява на интервенционната цена, валидна за тези продукти при вноса, и увеличена с 55 %, минус вносната цена CIF, приложима за въпросната доставка. Това мито обаче не може да надхвърля размера на митото в Общата митническа тарифа.
(2)
В член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета се предвижда, че за целите на изчисляване на вносното мито, посочено в параграф 2 от същия член, редовно се определят представителни цени CIF за продуктите, посочени в параграф 2.
(3)
Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1249/96 цената, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито върху продукти от кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002 00, 1005 10 90, 1005 90 00 и 1007 00 90, е средната от ежедневните представителни цени CIF, определени по метода, посочен в член 4 от същия регламент.
(4)
Уместно е да се определят вносни мита за периода, започващ от 16 декември 2007 година, които да са приложими до влизането в сила на ново определяне,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
От 16 декември 2007 година вносните мита в сектора на житните култури, посочени в член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета, се определят в приложение I към настоящия регламент на основата на елементи, изложени в приложение II.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 16 декември 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 14 декември 2007 година. | [
2,
17,
3,
18,
15
] |
32009D0307 | РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 30 март 2009 година
за изменение на Решение 1999/70/ЕО относно външните одитори на националните централни банки по отношение на външните одитори на Deutsche Bundesbank
(2009/307/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 27, параграф 1 от него,
като взе предвид Препоръка ЕЦБ/2009/3 на Европейската централна банка от 16 февруари 2009 г. до Съвета на Европейския съюз относно външните одитори на Deutsche Bundesbank (1),
като има предвид, че:
(1)
Отчетите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на националните централни банки на Евросистемата се проверяват от независими външни одитори, препоръчани от Управителния съвет на ЕЦБ и одобрени от Съвета на Европейския съюз.
(2)
Мандатът на настоящите външни одитори на Deutsche Bundesbank ще изтече след одита за финансовата 2008 година. Поради това е необходимо да се назначи външен одитор за периода, започващ от финансовата 2009 година.
(3)
Deutsche Bundesbank избра Ernst & Young AG Wirtschaftsprüfungsgesellschaft Steuerberatungsgesellschaft за свой външен одитор за финансовите години от 2009 до 2014.
(4)
Управителният съвет на ЕЦБ препоръча Ernst & Young AG Wirtschaftsprüfungsgesellschaft Steuerberatungsgesellschaft за външен одитор на Deutsche Bundesbank за финансовите години от 2009 до 2014.
(5)
Целесъобразно е да се приеме препоръката на Управителния съвет на ЕЦБ Решение 1999/70/ЕО (2) да бъде съответно изменено,
РЕШИ:
Член 1
Член 1, параграф 2 от Решение 1999/70/ЕО се заменя със следното:
„2. Ernst & Young AG Wirtschaftsprüfungsgesellschaft Steuerberatungsgesellschaft се одобрява за външен одитор на Deutsche Bundesbank за финансовите години от 2009 до 2014.“
Член 2
Настоящото решение се нотифицира на ЕЦБ.
Член 3
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 30 март 2009 година. | [
2,
4,
9,
18,
15
] |
32008D0414 | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 26 май 2008 година
относно финансовото участие на Общността в мерките за борба с шапа в Кипър през 2007 година
(нотифицирано под номер C(2008) 1974)
(само текстът на гръцки език е автентичен)
(2008/414/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (1), и по-специално член 3, параграф 3 и член 11, параграф 4 от него,
като има предвид, че:
(1)
През 2007 г. в Кипър възникнаха огнища на болестта шап. Появата на тази болест представлява сериозен риск за добитъка в Общността.
(2)
С цел да се предотврати разпространяването на болестта и да се спомогне за възможно най-бързото ѝ ликвидиране, Общността следва да поеме част от приемливите разходи, направени от държавите-членки при предприемане на мерките за борба с болестта, както е предвидено в Решение 90/424/ЕИО.
(3)
Изплащането на финансовото участие на Общността за мерките в борбата с шапа подлежи на спазването на правилата, предвидени в Регламент (ЕО) № 349/2005 на Комисията от 28 февруари 2005 г. за определяне на правила за финансиране от страна на Общността на мерки и на кампания за борба с определени болести по животните според Решение 90/424/ЕИО на Съвета (2).
(4)
На 7 януари 2008 г. Кипър представи окончателен приблизителен разчет на разходите, направени във връзка с предприемането на мерки за ликвидиране на болестта.
(5)
Кипърските власти са изпълнили всичките си технически и административни задължения, както е определено в член 11, параграф 2 от Решение 90/424/ЕИО и член 6 от Регламент (ЕО) № 349/2005.
(6)
Изплащането на финансовото участие на Общността трябва да се извърши при условие, че заплануваните дейности са били действително изпълнени и че властите предоставят цялата необходима информация в определения срок.
(7)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Финансово участие на Общността
1. На Кипър може да се предостави финансовото участие от Общността за направените от посочената държава-членка разходи при предприемане на мерките, посочени в член 11, параграф 4, буква а), от подточка i) до подточка iv), и буква б) от Решение 90/424/ЕИО, за борба с болестта шап през 2007 г.
2. Финансовото участие на Общността възлиза на 60 % от разходите, допустими за финансиране от Общността, както е посочено в параграф 1. Изплащането им се извършва съгласно условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 349/2005.
Член 2
Ред на плащане
Първият транш от 185 000 EUR се изплаща като част от финансовото участие на Общността, предвидено в член 1.
Член 3
Адресат
Адресат на настоящото решение е Република Кипър.
Съставено в Брюксел на 26 май 2008 година. | [
18,
15,
6
] |
32003R1336 | 32003R1336
L 187/21
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (EO) № 1336/2003 НА КОМИСИЯТА
от 25 юли 2003 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 2076/2002 относно удължаване на употребата на веществата, изброени в приложение II
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), последно изменена с Директива 2003/70/EО на Комисията (2), и по-специално четвърта алинея от член 8, параграф 2 от нея,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 2076/2002 на Комисията (3) съдържа разпоредби относно това да не се включват определени активни вещества в приложение I към Директива 91/414/ЕИО и за оттеглянето от страна на държавите-членки на всички разрешителни за продукти за растителна защита, които съдържат такива активни вещества. За употреби, на които са били предоставени допълнителни технически доказателства за важната необходимост от по-нататъшната употреба на активното вещество и за липсата на ефикасна алтернатива, бяха предвидени някои временни мерки, за да се позволи разработването на алтернативи.
(2)
Държавите-членки представиха нови доказателства за необходимостта от основна по-нататъшна употреба. Такава информация е била анализирана от Комисията с експерти от държавите-членки. Дерогации следва да бъдат предвидени единствено за случаи, които са оправдани и които не предизвикват загриженост, като те следва да бъдат ограничени до контролирането на вредните организми, за които не съществуват ефикасни алтернативни активни вещества.
(3)
Някои активни вещества са обхванати както от третия, така и от четвъртия етап на работната програма поради тяхната химична връзка или специфичната им употреба. За да се избегнат несъответствия следва да бъдат направени необходимите адаптации в приложение II към Регламент (ЕО) № 2076/2002.
(4)
Регламент (ЕО) № 2076/2002 следва да бъде съответно изменен.
(5)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Приложение II към Регламент (ЕО) № 2076/2002 се заменя с текста на приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 25 юли 2003 година. | [
0,
3,
20,
6
] |
32006D0006 | 32006D0006
L 005/15
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 12 декември 2005 година
за приемане на правила относно определяне на процедура за предоставянето на финансова помощ за допълване на пенсията на преживелия съпруг, който страда от тежко или продължително заболяване, или е инвалид
(2006/6/ЕО, Евратом)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, установен с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 (1), и по-специално член 76а от него,
като взе предвид становището на комитета по Правилника,
като има предвид, че институциите на Европейските общности трябва да определят с общо съгласие условията за предоставяне на финансова помощ за допълване на пенсията на преживелия съпруг, който страда от тежко или продължително заболяване, или е инвалид,
ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ ПРАВИЛА:
Член 1
Като част от социалните мерки, предвидени съгласно Правилника за персонала, преживелият съпруг, който страда от тежко или продължително заболяване,или е инвалид, може да получава финансова помощ допълнително към пенсията от институцията за времетраенето на тежкото или продължително заболяване или инвалидността на базата на проверката на социалните и медицински обстоятелства на въпросното лице.
Член 2
Решението за предоставяне на помощ съгласно член 76а от Правилника персонала се взема от органа по назначенията към Комисията.
Управляването на бюджетните кредити, отпуснати за прилагането на член 76а от Правилника за персонала, е отговорност на Комисията.
Член 3
Съответният преживял съпруг или неговия законен представител (наричан по-долу „молител“), представя молба до Отдела за социални грижи на институцията, отговаряща за установяването на пенсионните права на въпросния преживял съпруг. Молбата се придружава от подробен медицински доклад с придружаващи документи, както е подходящо, от лекаря, лекуващ преживелия съпруг; докладът идентифицира тежкото или продължително заболяване или инвалидността и предлага мерките, изисквани за облекчаване на последиците от инвалидността или тежкото или продължително заболяване.
Член 4
Решението на органа по назначенията към Комисията се взема на базата на медицинското становище и становището относно социалните обстоятелства на съответното лице, като се отчитат целите, посочени в член 1.
Член 5
Като се вземе предвид становището на лекаря, медицинският служител на институцията, отговаряща по смисъла на член 3, издава решение относно възможността за признаването на заболяването или инвалидността и за тежестта и предполагаемата им продължителност. Той или тя издава също решение относно мерките за облекчаването на последиците от заболяването или инвалидността. Когато медицинският служител на институцията изрази неблагоприятно становище, случаят се представя за становище пред комисия, състояща се от медицинския служител на институцията, лекаря, лекуващ молителя и трети лекар, назначен от тези двама лекари по взаимно съгласие.
Член 6
Становището относно социалните обстоятелства на молителя се представя от социалния работник от отговарящата по смисъла на член 3 институция. Това социално становище взема предвид медицинското становище и включва анализ на социалните обстоятелства и на реалните нужди, свързани със заболяването или инвалидността, включително финансовите обстоятелства на претендиращото лице, доходите и разходите му. Въз основа на медицинското становище и неговият или нейният анализ социалният работник в съответствие с член 10 предлага сумата, която да бъде предоставяна като финансова помощ, продължителността на тази помощ и необходимостта от повторна проверка на социалните и медицинските обстоятелства на съответното лице. Ако молителят социалният работник не могат да постигнат споразумение по социално-икономическия анализ, случаят се представя за становище на съвместен комитет, създаден по инициатива на Комисията.
Член 7
Органът по назначенията към Комисията взема решение в рамките на два месеца от представянето на молбата въз основа на становищата, издадени съгласно членове 5 и 6. Ако бъде предоставена финансова помощ, тя влиза в сила от първия ден на месеца, следващ този, в който е представена молбата и се предоставя за максимален период от 12 месеца.
Член 8
В случай че периодът на финансовата помощ е изтекъл съгласно решението на органа по назначенията, но инвалидността или продължителното заболяване са все още налице, продължението е възможно. Органът по назначенията решава относно продължаването на предоставянето на финансовата помощ въз основа на ново медицинско становище, когато е уместно, и на становище относно социалните обстоятелства на съответното лице в съответствие с членове 5 и 6. Ако е решено предоставянето на финансова помощ да бъде продължено, помощта влиза в сила от първия ден на месеца, следващ последния месец, през който е приложено предишното решение.
Член 9
Молителят указва имущественото си положение (а именно активи, недвижими имоти и акции) и дава клетвена декларация на базата на най-скорошната данъчна декларация за своя доход (пенсията, изплащана от институцията, всякаква друга пенсия, получавана от друг източник, издръжки, свързани с инвалидността или тежкото и продължително заболяване, и доход от всякакъв друг източник).
Член 10
Когато преживелият съпруг е признат като страдащ от тежко или продължително заболяване или инвалидност и на основание членове 4, 5, 6 и 7, той или тя може да получава финансова помощ, изчислена, както следва:
-
сумата, съответстваща на разходите, свързани с тежкото и продължително заболяване или инвалидността, които не се възстановяват от други източници, плюс минималната издръжка, намалена с дохода по смисъла на член 9. Размерът на помощта не превишава общата сума на тези разходи.
Член 11
Институцията изплаща финансовата помощ на ежемесечно, когато продължителността на тежкото и продължително заболяване или инвалидността според медицинското становище превишава един месец и като еднократно плащане, където тя не превишава един месец.
Член 12
Молителят информира незабавно Отдела за социални грижи на институцията, отговаряща по смисъла на член 3, за всяка промяна в неговото положение.
Член 13
Комисията представя подробен доклад относно прилагането на тези правила включително средната финансова помощ годишно и общия финансов ефект три години след влизането им в сила и на всеки три години след това.
Член 14
Тези правила влизат в сила на първия ден от месеца, следващ този, в който общото съгласие между институциите, предвидени в член 76а от Правилника за персонала е протоколирано от председателя на Съда на Европейските общности.
Те се прилагат от 1 май 2004 г.
Съставено в Брюксел на 12 декември 2005 година. | [
10,
0,
15,
5
] |
32009R0153 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 153/2009 НА СЪВЕТА
от 19 февруари 2009 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008 относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 36 и 37 от него,
като взе предвид предложението от Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент (1),
като има предвид, че:
(1)
Единната правна рамка, установена с Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета (2), улесни достъпа и участието в схемата на заинтересованите от политиката за насърчаване на селскостопанските продукти страни. Посредством прилагането на тази единна правна рамка свързаните с изпълнението на тази политика административни процедури бяха значително намалени и опростени.
(2)
Регламент (ЕО) № 3/2008 предвижда, че в случаите, когато липсват програми за прилагане на вътрешния пазар, на заинтересованите държави-членки се предоставя възможността да съставят програма. Когато предлагащите организации не желаят да отправят предложения за програми, които да бъдат прилагани в трети страни, за едно или няколко от действията за информиране, посочени в същия регламент, на заинтересованите държави-членки следва да се позволи да съставят съответна програма.
(3)
По-специално, на заинтересованите държави-членки следва да се предостави възможността да разширят обхвата на действията, предмет на тези програми, включително и като потърсят съдействието на международни организации при прилагането на тези програми, най-вече за програми за насърчаване на сектора на зехтина и трапезните маслини в трети страни.
(4)
Регламент (ЕО) № 3/2008 следва да бъде съответно изменен,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изменение
Член 9 от Регламент (ЕО) № 3/2008 се заменя със следния текст:
„Член 9
Процедура при липса на програми за действия за информиране на вътрешния пазар или в трети страни
1. При липса на програми за прилагане на вътрешния пазар за едно или няколко от действията за информиране, посочени в член 2, параграф 1, буква б), представени в съответствие с член 6, параграф 1, всяка от заинтересованите държави-членки съставя въз основа на насоките, посочени в член 5, параграф 1, програма и спецификации към нея и избира чрез публичен търг орган за изпълнението на програмата, която тя се задължава да съфинансира.
2. При липса на програми за прилагане в трети страни за едно или няколко от действията за информиране, посочени в член 2, параграф 1, букви а), б) и в), предложени в съответствие с член 6, параграф 1, всяка от заинтересованите държави-членки съставя въз основа на насоките, установени в член 5, параграф 2, програма и спецификации към нея и избира чрез публичен търг орган за изпълнението на програмата, която тя се задължава да съфинансира.
Органът за изпълнението на програмата, избран от заинтересованата държава-членка или заинтересованите държави-членки, може да бъде международна организация, по-специално в случаите, в които програмата се отнася до насърчаване на сектора на зехтина и трапезния зехтин в трети страни.
3. Държавата-членка или държавите-членки предоставят на Комисията програмата, одобрена в съответствие с параграфи 1 и 2, придружена от обосновано становище относно:
а)
пригодността на програмата;
б)
съответствието на програмата и на предложения орган с разпоредбите на настоящия регламент и, когато е необходимо, на приложимите насоки;
в)
оценка на съотношението качество/разходи за програмата.
г)
избора на орган за изпълнение на програмата.
4. За целите на проучването на програмите от Комисията се прилагат член 7, параграф 2 и член 8, параграф 1.
5. В съответствие с процедурата, предвидена в член 16, параграф 2, Комисията може да определи по-ниски или по-високи граници на действителните разходи за програмите, представени в съответствие с параграф 3 от настоящия член. Тези граници могат да бъдат приспособявани в зависимост от естеството на съответните програми. Прилаганите критерии могат да бъдат определени в съответствие с процедурата, посочена в член 16, параграф 2.“
Член 2
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставен в Брюксел на 19 февруари 2009 година. | [
4,
5,
3,
6,
15
] |
32008D0424 | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 6 юни 2008 година
относно защитните мерки във връзка с високопатогенна инфлуенца по птиците от субтип H7 в Обединеното кралство
(нотифицирано под номер C(2008) 2666)
(само текстът на английски език е автентичен)
(2008/424/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (1), и по-специално член 9, параграф 4 от нея,
като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (2), и по-специално член 10, параграф 4 от нея,
като има предвид, че:
(1)
Директива 2005/94/ЕО на Съвета от 20 декември 2005 г. относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците и за отмяна на Директива 92/40/ЕИО (3) установява превантивни мерки, свързани с надзора и ранното откриване на инфлуенцата по птиците, както и минималните мерки за борба, които следва да се прилагат в случай на огнище на инфлуенца по домашните птици или други птици, отглеждани в затворени помещения. Посочената директива предвижда създаването на предпазни и надзорни зони в случай на поява на огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците.
(2)
На 4 юни 2008 г. Обединеното кралство нотифицира Комисията за потвърдено огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците от субтип H7 в стопанство за домашни птици на негова територия и незабавно предприе необходимите мерки съгласно Директива 2005/94/ЕО, включително създаването на предпазни и надзорни зони.
(3)
Комисията разгледа внимателно посочените мерки съвместно с Обединеното кралство и е удовлетворена от факта, че границите на зоните, установени от компетентния орган в тази държава-членка, са на достатъчно разстояние от действителното местоположение на огнището на зараза.
(4)
Необходимо е, за да се предотвратят излишни смущения в търговията в рамките на Общността и за да се избегне рискът от създаването на неоправдани пречки за търговията от страна на трети държави, тези зони в Обединеното кралство да бъдат незабавно описани на равнището на Общността.
(5)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Настоящото решение се отнася до предпазните и надзорни зони, установени от компетентния орган в Обединеното кралство вследствие на потвърдено огнище на високопатогенна инфлуенца по птиците от субтип H7 в стопанство за домашни птици в графство Оксфордшир, за което Комисията беше нотифицирана от посочената държава-членка на 4 юни 2008 г.
Обединеното кралство гарантира, че предпазните и надзорните зони, установени в съответствие с член 16, параграф 1 от Директива 2005/94/ЕО включват поне зоните, описани в част А и част Б от приложението към настоящото решение.
Член 2
Настоящото решение се прилага до 28 юни 2008 година.
Член 3
Адресат на настоящото решение е Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Съставено в Брюксел на 6 юни 2008 година. | [
0,
2,
18,
6
] |
32007R0622 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 622/2007 НА КОМИСИЯТА
oт 5 юни 2007 година
за определяне на условията за експериментален риболов на змиорки през 2007 г. в Северно море
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 41/2007 на Съвета от 21 декември 2006 г. за определяне на риболовните възможности през 2007 г. и съответните условия по отношение на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими във водите на Общността, и по отношение на корабите на Общността във води, за които се изискват ограничения върху улова (1), и по специално приложение IA към него,
като има предвид, че:
(1)
Ограниченията на улова при експериментален риболов на змиорки в зона IV на ICES са определени в приложение IA към Регламент (ЕО) № 41/2007. В съответствие с бележките под линия, които придружават съответните ограничения на улова в посоченото приложение, Комисията може да определи условията, при които може да бъде осъществяван уловът за определените квоти за експериментален риболов на змиорки.
(2)
Съгласно точка 1 от приложение IIГ към Регламент (ЕО) № 41/2007 условията, определени в посоченото приложение, следва да се прилагат спрямо риболовните кораби на Общността, извършващи улов в зони IIIа и IV на ICES и във водите на Общността от зона IIа на ICES с дънни тралове, сейнери с кош или подобни теглени риболовни съоръжения с размер на отворите по-малък от 16 мм. Ако не е посочено друго, или като резултат от консултации или споразумения между Общността и Норвегия, тези условия са приложими и за риболовните кораби на трети страни, които имат разрешение за риболов на змиорки във водите на Общността в зона IV на ICES.
(3)
Змиорката е риба от запасите на Северно море, общ ресурс с Норвегия, който понастоящем не се управлява заедно. Вследствие на консултациите от 30 март 2007 г. между Общността и Норвегия бе постигнато споразумение за условията на експерименталния риболов на змиорки в Северно море. Това споразумение следва да бъде въведено в законодателството на Общността.
(4)
С цел да се определят колкото е възможно по-скоро условията за риболов на змиорки съгласно точка 8 от приложение IIГ към Регламент (ЕО) № 41/2007, експерименталният риболов се провежда през април и първата половина на май. Ето защо е необходимо да бъдат създадени колкото е възможно по-скоро условия за експериментален риболов на змиорки в Северно море за 2007 г.,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет и приложно поле
1. Настоящият регламент определя условията, при които за квотите за експериментален риболов на запаси от змиорки, определени в приложение IA към Регламент (ЕО) № 41/2007, може да се извършва улов през 2007 г. в зона IV на ICES.
2. Условията, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат в допълнение към условията, установени в приложение IIГ към Регламент (ЕО) № 41/2007.
Член 2
Списък на риболовните кораби на Общността
1. След влизането в сила на настоящия регламент заинтересованите държави-членки следва незабавно да предадат на Комисията списък на плаващите под техния флаг риболовни кораби, които възнамеряват да участват в експерименталния риболов на змиорки в норвежки води от зона IV на ICES, който да съдържа името, регистрационния номер и международната радиопозивна на всеки риболовен съд.
2. Въз основа на получената в съответствие с параграф 1 информация Комисията ще състави списък на всички риболовни кораби на Общността, които възнамеряват да участват в експерименталния риболов на змиорки в норвежки води и ще го предаде на Норвегия.
Член 3
Доклад за улова от риболовни кораби на Общността и на Норвегия
1. Риболовните кораби на Общността следва да изпращат доклад за извършения улов на Дирекцията по риболов в Норвегия на всеки три дни след първото навлизане на риболовния съд в норвежки води, всеки път, когато възнамеряват да ловят змиорки или имат на борда мрежа с трал с размер на отворите по-малък от 16 мм.
2. В допълнение към докладите за улова на влизане и улова на излизане, предадени в съответствие с приложение VI към Регламент (ЕО) № 41/2007, норвежките риболовни кораби следва да изпращат на Комисията доклад за улов на всеки три дни след първото навлизане на риболовния съд във води на Общността, всеки път, когато възнамеряват да ловят змиорки или имат на борда мрежа с трал с размер на отворите по-малък от 16 мм.
Член 4
Достъп до VMS-информация за риболовните кораби на Общността
Държавите-членки следва да предоставят на разположение на своите научни специалисти, участващи в съответните работни групи на ICES, или ако няма такива, пряко на работната група, VMS-данните за риболовните съдове, плаващи под техния флаг и участващи в експерименталния улов на змиорки.
Член 5
Закриване на експерименталния риболов за норвежки риболовни кораби
1. Експерименталният риболов на змиорки от норвежки риболовни кораби във води на Общността от зона IV на ICES е разрешен след 6 май 2007 г., при условие че:
а)
30 % от общото риболовно усилие, приложено от Норвегия през 2005 г. не е използвано изцяло; и
б)
не е достигнато определеното количество от 20 000 тона, разрешено за улов.
2. Риболовното усилие, прилагано от норвежки риболовни кораби, не бива да надвишава 25 кораба, всеки от които трябва да извършва не повече от едно неколкодневно плаване.
Член 6
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 5 юни 2007 година. | [
11,
20,
6,
12,
18
] |
32008R1127 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1127/2008 НА КОМИСИЯТА
от 14 ноември 2008 година
за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 15 ноември 2008 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 14 ноември 2008 година. | [
2,
17,
6
] |
32008D0028 | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 21 декември 2007 година
за определяне на равнището на финансово участие на Общността в разходите, направени в контекста на спешните мерки, предприети за борба с инфлуенцата по птиците в Дания през 2006 г.
(нотифицирано под номер C(2007) 6695)
(само текстът на датски език е автентичен)
(2008/28/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (1), и по-специално член 3, параграф 3 и член 3а, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
Огнища на инфлуенца по птиците възникнаха в Дания през 2006 г. Появата на това заболяване изложи на сериозен риск домашните животни в Общността.
(2)
С цел да се предотврати разпространяването на болестта и да се спомогне за възможно най-бързото ѝ ликвидиране, Общността следва да поеме част от приемливите разходи, направени от държавите-членки при предприемането на спешните мерки за борба с болестта, така както е предвидено в Решение 90/424/ЕИО.
(3)
Решение 2007/310/ЕО на Комисията от 27 април 2007 г. относно финансово подпомагане от Общността за спешни мерки за борба с инфлуенцата по птиците в Дания през 2006 година (2) разреши финансово подпомагане в размер на 50 % от допустимите за финансиране от Общността разходи за провеждането на мерките, предприети за борба с огнищата на болестта.
(4)
В съответствие с посоченото решение финансовото участие на Общността следва да бъде изплатено на база искането, внесено от Дания на 24 юни 2007 г., и придружаващата документация, посочена в член 7 от Регламент (ЕО) № 349/2005 на Комисията от 28 февруари 2005 г. за определяне правилата за финансиране от Общността на спешни мерки и на кампании за борба с някои болести по животните по силата на Решение 90/424/ЕИО на Съвета (3).
(5)
С оглед на тези съображения, понастоящем следва да бъде фиксиран общият размер на финансовото участие на Общността в допустимите разходи, свързани с ликвидирането на инфлуенцата по птиците в Дания през 2006 г.
(6)
Резултатите от проверките, осъществени от Комисията в съответствие с ветеринарните правила на Общността и условията за предоставяне на общностно финансиране, показват, че не може да бъде признат като допустим за възстановяване от страна на Общността пълният размер на заявените разходи.
(7)
Наблюденията, методите за изчисление на допустимите разходи и окончателните заключения на Комисията бяха съобщени на Дания в писмо от 9 октомври 2007 г.
(8)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Съгласно Решение 2007/310/ЕО пълният размер на финансовото участие на Общността в разходите, свързани с ликвидирането на инфлуенцата по птиците в Дания през 2006 г., се фиксира на 329 862,70 EUR.
Член 2
Адресат на настоящото решение е Кралство Дания.
Съставено в Брюксел на 21 декември 2007 година. | [
18,
15,
6
] |
31987R0569 | 31987R0569
L 057/26
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 569/87 НА КОМИСИЯТА
от 26 февруари 1987 година
за изменение на Регламент (ЕИО) № 3143/85 относно продажбата по намалени цени на масло от интервенция, предназначено за директна консумация под формата на концентрирано масло
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 231/87 (2), и по-специално член 6, параграф 7 от него,
като има предвид, че член 5 от Регламент (ЕИО) № 3143/85 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3157/86 (4), уточнява състава и предназначението на концентрираното масло, за да може да го разграничи от другите типове масла; като има предвид, че в светлината на натрупания опит, е препоръчително да се предвиди една допълнителна, вероятно по-лесно разбираема от потребителите, формулировка на обозначението, което присъства върху опаковките на концентрирано масло, във варианта на френски език;
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Към петото тире на член 5, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 3143/85 на Комисията се добавя следното: „или „beurre cuisinier“,“.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 26 февруари 1987 година. | [
3,
17
] |
31973R3539 | 31973R3539
L 361/8
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3539/73 НА СЪВЕТА
от 18 декември 1973 година
относно ставката на таксите при внос, които се събират за малки нетърговски пратки от селскостопански продукти и стоки, които подлежат на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1059/69
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 43 и 235 от него,
като взе предвид Акта (1), приложен към Договора за присъединяване на нови държави-членки към Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия, подписан на 22 януари 1972 г., и по-специално член 62, параграф 1 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент,
като има предвид, че в дял II B от предварителните разпоредби на Общата митническа тарифа в приложението към Регламент (ЕИО) № 950/68 на Съвета (2) от 28 юни 1968 г., последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2260/73 (3), се предвижда, че когато заинтересованата страна не изисква да се прилага нормалната ставка, следва да се начислява мито с фиксиран размер от 10 % ad valorem за стоки, които се изпращат в малки пратки на частни лица, при условие че вносът на тези стоки няма търговски характер;
като има предвид, че, без да се застрашават целите на общата селскостопанска политика, е полезно и възможно по същите методи да се събират всички останали вносни такси за селскостопански продукти, както и за някои стоки, които подлежат на системата за размяна, предвидена в Регламент (ЕИО) № 1059/69 на Съвета (4) от 28 май 1969 г. относно определяне на приложимия търговски режим за някои стоки, получени чрез преработка на селскостопански продукти, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1491/73 (5);
като има предвид, че една и съща сделка може да доведе до събирането на няколко различни такси; като има предвид, че за да може да се прилага система за облагане с фиксирана такса, за постигането на нейната цел е необходимо да се прилага една-единствена такса с фиксиран размер вместо всички тези такси,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. В случай на малки нетърговски пратки, посочени в дял II B, параграф 2 от предварителните разпоредби на Общата митническа тарифа в приложението към Регламент (ЕИО) № 950/68, на мястото на вносните такси, определени в рамките на общата селскостопанска политика, и на предвидените такси за стоките в Регламент (ЕИО) № 1059/69, се събира таксата с фиксиран размер, посочена в параграф 1 от упоменатия дял II B.
2. Когато една и съща сделка може да доведе до събирането на няколко различни такси, вместо всички такси се събира таксата с фиксиран размер, която е посочена в параграф 1.
3. Въпреки това разпоредбите на параграф 1 не се прилагат, когато, преди да се начислят посочените такси с фиксиран размер за стоки и селскостопански продукти, получателят поиска те да подлежат на съответните вносни такси.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на следващия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 18 декември 1973 година. | [
12,
3,
6
] |
32006R1198 | 32006R1198
L 223/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1198/2006 НА СЪВЕТА
от 27 юли 2006 година
за Европейския фонд за рибарство
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 36 и 37 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент (1),
като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),
като взе предвид становището на Комитета на регионите (3),
като има предвид, че:
(1)
Развитието на риболовния флот на Общността трябва по-специално да се регулира съгласно решенията, които Съветът и Комисията са задължени да вземат по силата на глава II от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (4).
(2)
Целта на общата политика в областта на рибарството следва да бъде осигуряване на устойчива експлоатация на живи водни ресурси и на аквакултура в контекста на устойчивото развитие, като се отчитат екологични, икономически и социални аспекти по един балансиран начин.
(3)
Обхватът на общата политика в областта на рибарството се разширява в посока опазване, управление и експлоатация на живи водни ресурси и аквакултура, в посока на преработката и пускането на пазара на рибни продукти и продукти на аквакултурата дотолкова, доколкото тези дейности се практикуват на територията на държавите-членки, във водите на Общността или от риболовни кораби на Общността или граждани на държавите-членки.
(4)
Съгласно член 33, параграф 2 от Договора трябва да се вземе предвид специфичното естество на дейностите, които възникват в резултат от социалната структура на сектора и от структурните и природни несъответствия между различните региони, заети в риболовни дейности.
(5)
Елементът устойчиво развитие от общата политика в областта на рибарството е интегриран в разпоредбите, управляващи структурните фондове, от 1993 г. Неговото изпълнение трябва да се извършва в контекста на устойчивото развитие чрез средствата на Европейския фонд за рибарство (наричан по-нататък ЕФР).
(6)
Тъй като принципната цел на настоящия регламент, именно да подпомага общата политика в областта на рибарството, не може да се постигне задоволително от държавите-членки при наличието на структурните проблеми, с които се сблъскват в развитието на сектор рибарство и при ограниченията върху финансовите ресурси на държавите-членки в един разширен Съюз, и следователно може да се постигне по-добре на ниво Общността, чрез осигуряване на многобюджетно финансиране, съсредоточено върху съответните приоритети, то Общността може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, съдържащ се в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в същия член, настоящият регламент не излиза извън рамките на необходимото за постигане на тази цел.
(7)
Общата политика в областта на рибарството и следователно ЕФР, трябва да включва приоритетите на Общността за устойчиво развитие, както са дефинирани в заключенията на Европейския съвет от Лисабон, от 23 и 24 март 2000 г. и Европейския съвет от Гьотеборг, от 15 и 16 юни 2001 г.
(8)
Изготвянето на програми следва да осигури координацията на ЕФР с останалите фондове, насочени към устойчивото развитие, както и със структурните фондове и другите фондове на Общността.
(9)
Дейността на ЕФР и операциите, които той подпомага финансово, следва да бъдат съвместими с останалите политики на Общността и да спазват цялото законодателство на Общността.
(10)
Действията на Общността следва да бъдат допълнение към действията, извършвани от държавите-членки или да внасят своя принос към тези действия. С оглед осигуряване на значителна добавена стойност трябва да се засили партньорството. Това партньорство, изцяло съобразено с националните разпоредби и практики на държавите-членки, засяга регионалните, местните и останалите публичноправни органи, а също и други компетентни органи, включително онези, отговорни за опазване на околната среда и за насърчаване равенството между половете, икономическите и социални партньори и други компетентни органи. Заинтересованите партньори трябва да бъдат включени в подготовката, изпълнението, мониторинга и оценката на помощта.
(11)
Съгласно член 274 от Договора държавите-членки трябва да си сътрудничат с Комисията, за да гарантират съответствие с принципите на доброто финансово управление. За тази цел настоящият регламент определя условията, позволяващи на Комисията да упражнява своите отговорности по изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз.
(12)
Щом като дейностите на ЕФР трябва да бъдат ефективни и прозрачни, отговорностите на държавите-членки и на Общността следва да бъдат определени много точно. Тези отговорности се определят за всеки етап от програмирането, мониторинга, оценката и контрола. Без да се засягат правомощията, предоставени на Комисията, изпълнението и инспекцията на помощта трябва да бъде задължение главно на държавите-членки.
(13)
Членове 2 и 3 от Договора гарантират премахване на неравенството и поощряване на равенството между половете.
(14)
Комисията следва да направи индикативна разбивка на наличните средства, отпуснати за финансови задължения, с помощта на обективен и прозрачен метод, със значителна концентрация върху регионите, обхванати от цел „Сближаване“.
(15)
Средствата, налични в ЕФР, следва да се индексират на фиксиран курс за целите на програмирането им.
(16)
С цел засилване на насърчителния ефект на ресурсите от Общността чрез поощряване, доколкото е възможно, на прибягването до частни източници за финансиране и, за да се отчита по-добре доходността на операциите, формите за помощ от ЕФР трябва да се разнообразяват и размера на помощта да се диференцира с оглед подкрепа на интересите на Общността, като се насърчава използването на широк набор финансови ресурси и като се ограничава финансовия принос на ЕФР, чрез поощряване на подходящи форми за помощ.
(17)
За да се засили стратегическото съдържание на общата политика в областта на рибарството в синхрон с приоритетите на Общността за устойчиво развитие на рибарството и аквакултурата, всяка държава-членка, след консултации с Комисията, следва да приеме национален стратегически план по всички приложими аспекти на общата политика в областта на рибарството.
(18)
За да се отговори на необходимостта от опростяване и децентрализация, програмирането и финансовото управление следва да се извършва единствено на ниво оперативна програма и приоритетни оси, като се прекратят допълненията към програмата и рамките за помощ от Общността.
(19)
Системата за програмиране следва да се опрости. За тази цел дейностите на ЕФР следва да приемат формата на една-единствена оперативна програма за дадена държава-членка, съгласно нейната национална структура. Програмирането обхваща периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2013 г.
(20)
Приемането от страна на Съвета на многогодишните планове за възстановяване и плановете за управление, е абсолютен приоритет и те трябва да бъдат придружени от планове за приспособяване на риболовното усилие съгласно ЕФР.
(21)
Неподновяването на споразумение за рибарство между Общността и трета страна, или значителното съкращаване на възможностите за риболов съгласно международно или друго споразумение, трябва също да доведе до изготвяне на многогодишни планове за управление на риболовното усилие, насочени към приспособяване на риболовния флот на Общността към новата ситуация.
(22)
Следва също да се заложат и разпоредби за приспособяване на риболовното усилие във връзка с приемането на спешни мерки от държавите-членки или Комисията, както е предвидено в членове 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.
(23)
Следва също да се заложат разпоредби за приспособяване на риболовното усилие във връзка с приемането на национални схеми за изваждане от експлоатация като част от задълженията, посочени в членове 11-16 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.
(24)
Флотът на Общността следва да се преструктурира с цел адаптиране към наличните и достъпни ресурси.
(25)
Следва да се заложат разпоредби за помощи за инвестиции на борда, по-специално, за да се отговори на необходимостта за преструктуриране на риболовния флот на Общността чрез помощи за рибарите и корабособствениците за подмяна на двигатели с нови такива, със същата или по-малка мощност.
(26)
Освен това, трябва да се предвидят специфични разпоредби, адресирани към спецификата на дребномащабните крайбрежни риболовни стопанства.
(27)
За преструктурирането на риболовния флот на Общността са необходими социално-икономически придружаващи мерки.
(28)
Следва да се заложат подробни правила за отпускане на суми и финансова компенсация за рибари и собственици на риболовни кораби в случаите на временно преустановяване на риболовните дейности.
(29)
За сектора рибарство е жизнено важно да се постигне устойчив баланс между водните ресурси и тяхната експлоатация, като се отчита влиянието върху околната среда. Следователно следва да се приемат подходящи мерки не само за защита на хранителната верига, но също за аквакултурата и преработвателната промишленост.
(30)
Следва да се заложат подробни правила за отпускане на помощи за аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и пускане на пазара на рибни продукти и продукти на аквакултурата, като същевременно се гарантира, че тези сектори ще запазят икономическа жизненост. За тази цел е необходимо да се определят ограничен брой приоритетни цели за помощи и да се фокусира върху структурната помощ за аквакултура, преработка и пускане на пазара на рибни продукти и продукти на аквакултурата за микро-, малки и средни предприятия, с приоритет за микро- и малките предприятия.
(31)
Мерките от общ интерес с по-широк обхват от мерките, които обикновено се предприемат от частните предприятия, също трябва да бъдат подпомагани от ЕФР.
(32)
Необходимо е да се предвидят съпътстващи мерки за общата политика в областта на рибарството, по-специално намаляване на нейното социално-икономическо влияние чрез прилагане на стратегии за местно развитие, насочени към устойчивото развитие на рибарските райони.
(33)
Като се отчита разнообразието на ситуациите и районите навсякъде в Общността, политиката за развитие на рибарските райони трябва да формира част от цялостен подход на базата на подходяща териториална стратегия, да бъде адаптирана в местния контекст, да бъде максимално децентрализирана, да дава преференции на участници на място, да бъде основана на подход отдолу-нагоре, да позволява малки операции и да осигурява значително участие на участници от частния сектор.
(34)
Чрез техническа помощ ЕФР следва да подпомага оценките, изследванията и обмена на опит с цел да улесни изпълнението на оперативната програма и да поощри иновационни подходи и практики за ясно и прозрачно изпълнение.
(35)
Изпълнението на операциите на ЕФР от държавите-членки чрез съвместно управление следва да осигури достатъчно гаранции относно подробностите и качеството на изпълнение, резултатите от операциите и тяхната оценка, доброто финансово управление и неговия надзор.
(36)
Ефективността и въздействието на операциите на ЕФР зависи също от подобрената и по-задълбочена оценка. Следва да се определят отговорностите на държавите-членки и Комисията в тази връзка и да се въведат разпоредби, които да осигурят надеждността на оценката.
(37)
В интерес на доброто работно партньорство и подходящото популяризиране на помощта от Общността, трябва да се осигури възможно най-широката информираност и популяризиране. Органите, осъществяващи управление на помощта следва да са отговорни за този аспект и за информиране на Комисията за взетите мерки.
(38)
Целесъобразно е да се установят горни граници за дял на публично финансиране за дадена операция.
(39)
Уместно е също да се установят горни граници за принос от ЕФР във връзка с общия публичен разход за приоритетна ос.
(40)
С цел да се гарантира ефикасното и правилно изпълнение, следва да се определят задълженията на държавите-членки във връзка със системите за управление и контрол, сертифицирането на разходите и предотвратяването, откриването и корекцията на нередностите и нарушенията на правото на Общността. По-специално, относно управлението и контрола е необходимо да се установят условията, посредством които държавите-членки гарантират, че такива системи съществуват и функционират задоволително.
(41)
Държавите-членки следва да приемат мерки, с които да гарантират правилното функциониране на системите за управление и контрол. За тази цел се посочват управляващ орган, сертифициращ орган и одитиращ орган за всяка оперативна програма и се определят техните отговорности. Тези отговорности следва да се отнасят преди всичко до доброто финансово изпълнение, организацията на оценката, сертифицирането на разходите, одита и съответствието с правото на Общността. Следва да се създаде разпоредба за редовни срещи между Комисията и заинтересованите национални органи, с цел да се контролират помощите.
(42)
Следва да се постави като условие, че мониторинговият комитет е орган, назначен от държавата-членка с цел осигуряване качеството на изпълнение на оперативната програма.
(43)
Показателите и отчетите за изпълнението са съществени за мониторинга и следва да бъдат по-добре дефинирани, за да отразяват надеждно напредъка и качеството на изпълнение на оперативната програма.
(44)
Без да се засягат съществуващите правомощия на Комисията относно финансовия контрол, следва да се засили сътрудничеството между държавите-членки и Комисията в тази област.
(45)
Правилата и процедурите, регулиращи задълженията и плащанията, следва да се опростят, за да се осигури постоянен паричен поток. Предварително финансиране от ЕФР в размер на 7 % би ускорило изпълнението на оперативната програма.
(46)
Освен прекратяване на плащанията, когато се открие сериозен недостатък в системите за управление и контрол, следва да има мерки, позволяващи на упълномощаващото лице чрез делегиране да прекъсне плащанията, щом са налице доказателства за съмнение за съществен недостатък в доброто действие на тези системи или мерки, позволяващи на Комисията да направи удръжки от плащанията, ако държавата-членка не е изпълнила всички останали мерки от корективния план за действие.
(47)
За да се осигури доброто управление на ресурсите на Общността, следва да се направят подобрения на прогнозирането и осъществяването на разходите. За тази цел държавите-членки следва редовно да изпращат на Комисията техните прогнози за използването на ресурсите на Общността и всякакви закъснения по финансовото изпълнение следва да водят да връщане на авансовите суми и автоматично отпадане на задълженията за плащане.
(48)
Процедурите за приключване следва да бъдат опростени и да предлагат възможността на онези държави-членки, които желаят това в съответствие с графика, който са избрали, да приключат частично тяхната оперативна програма по отношение на завършените операции. Следва да се предвиди подходящата рамка за такова приключване.
(49)
Мерките, необходими за изпълнение на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5), съгласно процедурата за управление от член 4 от това решение. В някои случаи обаче, а също и с оглед ефективността, най-подходяща е консултативната процедура, предвидена в член 3 от това решение.
(50)
Следва да се определят подробни преходни разпоредби, които да позволят подготовката на ново програмиране непосредствено след влизането в сила на настоящия регламент и които да гарантират, че помощта към държавите-членки няма да бъде прекъсната поради предстоящото приемане на оперативната програма в съответствие с настоящия регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ДЯЛ I
ЦЕЛИ И ОБЩИ ПРАВИЛА НА ПОМОЩТА
ГЛАВА I
Обхват и дефиниции
Член 1
Обхват
Настоящият регламент създава Европейски фонд за рибарство (наричан по-долу „ЕФР“) и определя рамката за подкрепа от Общността, предназначена за устойчивото развитие на сектор рибарство, рибарските райони и риболова във вътрешни водоеми.
Член 2
Географски обхват
1. Мерките, предвидени в настоящия регламент, се прилагат за цялата територия на Общността.
2. Чрез дерогация от параграф 1, за помощта, предвидена в глава IV от дял IV, отнасяща се до устойчивото развитие на рибарските райони, държавите-членки избират допустимите райони на базата на критериите, определени в член 43, параграфи 3 и 4.
Член 3
Дефиниции
За целите на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции:
а)
„сектор рибарство“: секторът от икономиката, който обхваща всички дейности за производство, преработка и пускане на пазара на рибни продукти и продукти на аквакултурата;
б)
„рибар“: всяко лице, занимаващо се с професионален риболов на борда на работещ риболовен кораб, признат от държавата-членка;
в)
„риболовен кораб“: всеки кораб по смисъла на член 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 2371/2002;
г)
„аквакултура“: отглеждането или култивирането на водни организми с помощта на техники, предназначени да повишат продукцията на организмите над естествения капацитет в естествената им среда; организмите остават собственост на физическо или юридическо лице през етапа на отглеждане и култивиране, включително до прибирането на добива;
д)
„рибарски район“: район с морски или езерен бряг, или включващ изкуствени водоеми или речен естуар, обхващащ значителен брой лица, заети в сектор рибарство;
е)
„микро-, малко и средно предприятие“: микро-, малко и средно по размер предприятие, съгласно дефиницията в Препоръка 2003/361/EО на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията на микро-, малки и средни по размер предприятия (6);
ж)
„оперативна програма“: отделен документ, изготвен от държавата-членка и одобрен от Комисията, съдържащ съгласуван пакет от приоритетни оси, които да бъдат постигнати с помощта от ЕФР;
з)
„програмиране“: процесът на организация, вземане на решения и финансиране в няколко етапа, предназначен да изпълни на многогодишна база на съвместното действие на Общността и държавите-членки за постигане на приоритетните цели на ЕФР;
и)
„приоритетна ос“: един от приоритетите в дадена оперативна програма, съставен от група мерки, които са свързани и имат конкретни измерими цели;
й)
„мярка“: набор от операциите, насочени към изпълнение на дадена приоритетна ос;
к)
„операция“: проект, избран съгласно критериите, определени от мониторинговия комитет и изпълняван от един или повече бенефициери, позволяващ да се постигнат целите на приоритетната ос, към която се отнася;
л)
„бенефициер“: физическо или юридическо лице, което е крайния получател на публична помощ;
м)
„публичен разход“: всеки публичен принос към финансирането на операции, с произход от бюджета на държавата, на регионални или местни организации, на Европейските общности или всеки подобен разход. Всеки принос към финансирането на операции, с произход от бюджета на публичноправни организации или сдружения на един или повече регионални или местни органи или публичноправни организации, действащи в съответствие с Директива 2004/18/EО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (7), се счита за публичен принос;
н)
„цел Сближаване“: целта на действието за най-слабо развитите държави-членки и региони съгласно Регламент (ЕО) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 (8);
о)
„цел Несближаване“: целта, обхващаща държавите-членки и региони, които не са допустими съгласно цел „Сближаване“, както е определена в точка н);
п)
„междинен орган“: всяка публичноправна или частноправна организация или служба, която действа под отговорността на управляващ или сертифициращ орган, или която изпълнява задълженията от името на такъв орган в партньорство с бенефициерите, изпълняващи операциите;
р)
„нередност“: всяко нарушение на разпоредба от законодателството на Общността, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало ефекта на щета върху общия бюджет на Европейския съюз чрез натоварване на общия бюджет с неоправдан разход.
ГЛАВА II
Цели и мисии
Член 4
Цели
Помощта от ЕФР има за цел да:
а)
подпомага общата политика в областта на рибарството така че да осигури експлоатация на живите водни ресурси и да подпомага аквакултурата с цел осигуряване на икономическа, социална и екологична устойчивост;
б)
насърчава устойчивия баланс между ресурсите и риболовния капацитет на риболовния флот на Общността;
в)
насърчава устойчивото развитие на риболова във вътрешни водоеми;
г)
засилва конкурентноспособността на оперативните структури и развитието на икономически жизнените предприятия в сектор рибарство;
д)
поощрява защитата и увеличаването на екологичните и природни ресурси, свързани със сектор рибарство;
е)
окуражава устойчивото развитие и подобряването на качеството на живота в области с дейности в сектор рибарство;
ж)
насърчава равенството между половете в развитието на сектора рибарство и рибарските райони.
Член 5
Мисии
Помощта за сектора рибарство се осигурява от ЕФР. Мерките, изпълнени съгласно настоящия регламент, допринасят за постигането на общите цели, посочени в член 33 от Договора и целите, дефинирани като част от общата политика в областта на рибарството. Те съпътстват и допълват, когато е необходимо, останалите инструменти и политики на Общността.
ГЛАВА III
Принципи на подпомагане
Член 6
Допълнителност, съгласуваност и съответствие
1. ЕФР осигурява помощ, която допълва национални, регионални и местни действия, като интегрира в тях приоритетите на Общността.
2. Комисията и държавите-членки гарантират, че помощта от ЕФР е съгласувана с политиките, приоритетите и дейностите на Общността и е допълнителна към останалите финансови инструменти на Общността. Тази съгласуваност и допълнителност се посочват по-специално в оперативната програма.
3. Операциите, финансирани от ЕФР, съответстват на разпоредбите на Договора и на приетите въз основа на него актове.
4. Съгласно съответните им отговорности, Комисията и държавите-членки осигуряват координирането между помощта от ЕФР и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), създаден от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета (9), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд и от другите финансови инструменти на Общността.
5. Операциите, финансирани от ЕФР, не трябва да увеличават риболовното усилие.
Член 7
Държавни помощи
1. Без да се засягат разпоредбите на параграф 2 от настоящия член, членове 87, 88 и 89 от Договора се прилагат към помощи, отпуснати от държавите-членки на предприятия в сектора рибарство.
2. Членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат към финансов принос от държави-членки за операции, съфинансирани от ЕФР и предвидени като част от дадена оперативна програма.
3. Национални разпоредби, установяващи публично финансиране извън разпоредбите на настоящия регламент относно финансови приноси като предвидените в параграф 2, се третират в своята съвкупност въз основа на параграф 1.
Член 8
Партньорство
1. Целите на ЕФР се изпълняват в рамките на тясно сътрудничество (наричано по-нататък „партньорство“) между Комисията и държавата-членка. Държавата-членка организира, в съответствие с действащите национални правила и практики, партньорство с органите и институциите, които тя определя, като например:
а)
компетентните регионални, местни и други публичноправни органи;
б)
икономическите и социални партньори;
в)
всяка друга подходяща организация.
2. Държавите-членки създават пространно и ефективно включване на всички подходящи организации, съгласно националните правила и практики, като отчитат необходимостта от насърчаване равенството между половете и устойчивото развитие чрез интегриране опазването на околната среда.
3. Партньорството се провежда при пълно съответствие със съответните институционални, правни и финансови правомощия на всяка категория партньори, както е определена в параграф 1.
4. Партньорството обхваща подготовката, изпълнението, мониторинга и оценката на оперативната програма. Държавите-членки включват всички подходящи партньори в различните етапи на програмирането в рамките на сроковете, заложени за всеки етап.
5. Всяка държава-членка организира обсъждане на националния стратегически план по реда и условията, които тя счита за най-подходящи.
Член 9
Пропорционалност
1. Изпълнението на оперативната програма е отговорност на държавата-членка. Тази отговорност се упражнява на подходящо териториално ниво в съответствие с институционалните разпоредби на всяка държава-членка и настоящия регламент.
2. Средствата, отпуснати от Комисията и държавите-членки, могат да бъдат изменяни според общата сума на публичните разходи, разпределени за оперативната програма. Тази промяна се прилага по-специално към средствата, използвани за оценката, контрола, и участието на Комисията в мониторинговия комитет, предвиден в член 63 и към годишните доклади по изпълнението на оперативните програми.
Член 10
Поделено управление
1. Бюджетът от Общността, разпределен за ЕФР, се изпълнява в рамките на поделено управление между държавите-членки и Комисията, в съответствие с член 53, параграф 1, буква б) от Регламент (EО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно финансовия регламент, прилаган към общия бюджет на Европейските общности (10), с изключение на техническата помощ по член 46, параграф 1 от настоящия регламент, която се осъществява от Комисията в рамките на пряко управление.
Принципът на добро финансово управление се прилага в съответствие с член 48, параграф 2 от Регламент (EО, Евратом) № 1605/2002.
2. Комисията упражнява своята отговорност за изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз по следните начини:
а)
Комисията проверява съществуването и правилното функциониране на системите за управление и контрол в държавите-членки в съответствие с членове 70 и 73;
б)
Комисията прекъсва платежния срок или прекратява изцяло или частично плащанията съгласно членове 88 и 89, ако националните системи за управление и контрол се провалят, и прилага всякакви други необходими финансови мерки за корекция в съответствие с процедурите, описани в членове 98 и 99;
в)
Комисията проверява възстановяването на средствата от предварително финансиране и автоматично освобождава бюджетните задължения в съответствие с член 81, параграф 2, членове 90-94.
3. Към помощта от ЕФР се прилагат разпоредбите на дял II от втора част на Регламент (EО, Евратом) № 1605/2002.
Член 11
Равенство между половете
Държавите-членки и Комисията гарантират насърчаване на равенството между половете и интегрирането на перспективата за равнопоставеност по време на различните етапи на прилагане на ЕФР, включително проектиране, изпълнение, мониторинг и оценка.
Държавите-членки осигуряват насърчаване на операции за разширяване ролята на жените в сектор рибарство.
ГЛАВА IV
Финансова рамка
Член 12
Ресурси и концентрация
1. Ресурсите, налични за финансовите ангажименти на ЕФР за периода 2007-2013 г. са 3 849 милиона EUR по цени от 2004 г. в съответствие с годишната разбивка, показана в приложение I.
2. 0,8 % от ресурсите по параграф 1 се разпределят за технологична помощ за Комисията, както е посочено в член 46, параграф 1.
3. За целите на програмирането и последващото включване в общия бюджет на Европейския съюз, сумите по параграф 1 се индексират с 2 % за година.
4. Разбивката на бюджетните ресурси по параграф 1, които не са разпределени съгласно параграф 2 горе, е такава, че да се постигне съществена концентрация върху регионите, допустими по цел „Сближаване“.
Член 13
Максимално ниво на трансферите
1. С цел да допринесе за целите на адекватното концентриране на финансирането за сближаване върху най-слабо развитите региони и държави-членки и с цел намаляване несъответствията при отпускане на помощи на базата на глава от населението, максималното ниво на трансфер от фондовете по параграф 2 за всяка отделна държава-членка съгласно настоящия регламент е както следва:
-
за държави-членки, чийто среден БНД на глава от населението (изразен в PPS - стандарт на покупателна способност) за 2001-2003 г. е под 40 % от средния за ЕС-25: 3,7893 % от техния БВП
-
за държави-членки, чийто среден БНД на глава от населението (PPS) за 2001-2003 г. е равен на или над 40 % и под 50 % от средния за ЕС-25: 3,7135 % от техния БВП
-
за държави-членки, чийто среден БНД на глава от населението (PPS) за 2001-2003 г. е равен на или над 50 % и под 55 % от средния за ЕС-25: 3,6188 % от техния БВП
-
за държави-членки, чийто среден БНД на глава от населението (PPS) за 2001-2003 г. е равен на или над 55 % и под 60 % от средния за ЕС-25: 3,5240 % от техния БВП
-
за държави-членки, чийто среден БНД на глава от населението (PPS) за 2001-2003 г. е равен на или над 60 % и под 65 % от средния за ЕС-25: 3,4293 % от техния БВП
-
за държави-членки, чийто среден БНД на глава от населението (PPS) за 2001-2003 г. е равен на или над 65 % и под 70 % от средния за ЕС-25: 3,3346 % от техния БВП
-
за държави-членки, чийто среден БНД на глава от населението (PPS) за 2001-2003 г. е равен на или над 70 % и под 75 % от средния за ЕС-25: 3,2398 % от техния БВП
-
впоследствие максималното ниво на трансфер се намалява с 0,09 пункта от БВП за всяко нарастване с 5 пункта над средния БНД на глава от населението (PPS) за 2001-2003 г., сравнен със средния за ЕС-25.
2. Горните граници по параграф 1 включват общите годишни разпределения от ЕФР за всяка държава-членка съгласно настоящия регламент и от ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд съгласно Регламент (ЕО) № 1083/2006, включително приноса от ЕФРР за финансиране на трансграничното развитие на Европейския инструмент за съседство и партньорство и на Инструмента за предприсъединителна помощ, и от частта на ЕЗФРСР, която произтича от секция „Ориентиране“ на Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието.
3. Изчисленията на БВП от Комисията се базират на статистиката, публикувана през м. април 2005 г. Индивидуалните темпове на национален растеж на БВП за 2007-2013 г., както се предвидени от Комисията през м. април 2005 г., се прилагат за всяка държава-членка отделно.
Член 14
Финансово разпределение
Комисията прави годишна индикативна разбивка по държави-членки на средствата, отпуснати за посрещане на финансови задължения, налични за периода на програмиране 2007-2013 г., како отделя финансовия дял за цел „Сближаване“, използвайки следните обективни критерии:
а)
големината на сектор рибарство в държавата-членка,
б)
мащабът на преструктурирането, необходимо за риболовното усилие,
и
в)
нивото на трудова заетост в сектор рибарство,
като същевременно отчита всички специфични ситуации и нужди, както и отпуснати средства преди това.
ДЯЛ II
СТРАТЕГИЧЕСКИ ПОДХОД
ГЛАВА I
Национален стратегически план
Член 15
Национален стратегически план
1. Всяка държава-членка, след подходяща консултация с партньорите, приема национален стратегически план за сектор рибарство като цяло и го представя на Комисията най-късно в момента на представянето на оперативната програма.
Националният стратегически план е предмет на диалог между държавата-членка и Комисията.
2. Националният стратегически план съдържа, когато е приложимо за държавата-членка, обобщено описание на всички аспекти на общата политика в областта на рибарството и задава приоритетите, целите, предвижданите необходими публични финансови ресурси и крайните срокове за неговото изпълнение, с подчертано внимание към стратегията за:
а)
управлението и приспособяването на риболовния флот, и по-специално приспособяването на риболовното усилие и капацитет, с оглед развитието на рибните ресурси, насърчаването на природосъобразни риболовни методи и устойчиво развитие на риболовните дейности;
б)
устойчивото развитие на сектора аквакултура;
в)
устойчивото развитие на преработката и пускането на пазара на рибни продукти и продукти на аквакултурата;
г)
устойчивото развитие на риболова във вътрешните водоеми;
д)
устойчивото развитие на рибарските райони, включително критериите за определяне на приоритетните райони;
е)
конкурентноспособността на сектор рибарство, включително подобряване на неговата структура, организация и работна среда;
ж)
запазване на човешките ресурси в сектор рибарство, по-специално чрез подобряване на професионалните умения, осигуряване на устойчиво ниво на заетост и разширяване позицията и ролята на жените;
з)
защита и подобряване на околната водна среда, свързана със сектор рибарство.
3. В допълнение, националният стратегически план съдържа, когато е приложимо за държавата-членка, допълнителна информация за приоритетите, целите, предвижданите необходими публични финансови ресурси и крайните срокове за неговото изпълнение, с подчертано внимание към стратегията за:
а)
посрещане на изискванията за инспекция и контрол на риболовните дейности и набирането на данни и информация по общата политика в областта на рибарството;
б)
пласмента на рибни продукти и развитието на риболовните дейности извън водите на Общността.
ГЛАВА II
Последващи действия относно стратегиите
Член 16
Обсъждане на стратегиите
1. До 31 декември 2011 г. Комисията организира обсъждане с държавите-членки върху съдържанието и напредъка по изпълнението на националните стратегически планове, на базата на предоставената от държавите-членки писмена информация, с оглед насърчаване обмена на най-добра практика между държавите-членки.
2. Комисията информира Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за изхода от обсъждането по параграф 1.
ДЯЛ III
ПРОГРАМИРАНЕ
ГЛАВА I
Общи разпоредби за ЕФР
Член 17
Изготвяне и одобрение на оперативната програма
1. Всяка държава-членка разработва оперативна програма за осъществяване на политиките и приоритетите, които ще бъдат съфинансирани от ЕФР. Оперативната програма е в пълно съответствие с националния стратегически план.
2. Дейностите на ЕФР се осъществяват под формата на една-единствена оперативна програма за всяка една държава-членка, в съответствие с нейната национална структура.
3. Държавата-членка изготвя своята оперативна програма след провеждането на подробни консултации с регионалните, местни, икономически и социални партньори в сектор рибарство, както и с всички останали подходящи организации, в съответствие с нейната национална структура и партньорството, предвидено по член 8.
4. Държавата-членка представя на Комисията предложение за оперативна програма, съдържащо всички компоненти по член 20, в необходимия срок, който да позволи приемането на предложението възможно най-бързо.
5. Комисията оценява предложената оперативна програма, за да реши дали тя допринася за постигането на целите по член 4, ръководните принципи, определени в член 19 и съответната част от националния стратегически план, като взема предвид оценката ex ante, предвидена по член 48.
Ако Комисията в срок от два месеца от получаването на предложената оперативна програма счете, че програмата не е в съответствие с целите, предвидени в член 4, ръководните принципи съгласно член 19 или съответната част от националния стратегически план, тя може да изиска от държавата-членка да предостави цялата необходима допълнителна информация, и ако е уместно, да адаптира съответно предложената програма.
6. След това държавата-членка представя своята оперативна програма на Комисията, която приема решение за одобряване на програмата в максимално кратки срокове, но не по-късно от четири месеца след нейното представяне.
Член 18
Продължителност и преразглеждане на програмата
1. Оперативната програма обхваща периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2013 г.
2. Оперативната програма може да бъде преразгледана в случай, че възникне сериозно затруднение при нейното изпълнение или са настъпили значими стратегически изменения, или от съображения за добро управление и ако е необходимо, може да бъде преработена за остатъка от периода по инициатива на държавата-членка или на Комисията, на базата на споразумение със съответната държава-членка, след одобрение от мониторинговия комитет, предвиден по член 63.
Преразглеждането взема под внимание по-специално междинната оценка, годишните доклади по изпълнението и годишните проучвания, предвидени съответно в член 49, член 67 и член 69, и значимите изменения в общата политика в областта на рибарството.
3. Комисията приема своето решение относно искането за преразглеждане на оперативната програма възможно най-бързо, но не по-късно от два месеца след представянето на искането от държавата-членка, при условие че съдържанието на преразгледаната оперативна програма е в съответствие с разпоредбите на член 20. Определят се подробни правила в съответствие с процедурата, предвидена в член в 101, параграф 3.
Член 19
Ръководни принципи за оперативната програма
При изготвянето на оперативната програма съгласно член 17 и при изпълнението на оперативната програма държавите-членки вземат предвид следните ръководни принципи:
а)
съгласуване с принципите на общата политика в областта на рибарството и националния стратегически план, с цел постигане по-специално на стабилен и траен баланс между риболовния капацитет и риболовните възможности;
б)
засилване на хармоничното, балансирано и устойчиво развитие на стопанските дейности, трудовата заетост и човешките ресурси, както и защитата и подобряването на околната среда;
в)
подходящо разпределение на наличните финансови ресурси по приоритетни оси и по-специално, когато е необходимо, подходящо ниво на финансиране за операциите съгласно глава I от дял IV (Приоритетна ос 1: мерки за приспособяване на риболовния флот на Общността);
г)
насърчаване на операции, допринасящи за изпълнението на Лисабонската стратегия;
Поощряват се операции, насочени към устойчиво ниво на трудова заетост в сектор рибарство, по-специално чрез повишаване качеството на работата, достъпа до професията за млади хора и въвеждането на иновации в сектора;
д)
насърчаване на операции, допринасящи за прилагането на Гьотеборгската стратегия и по-специално онези, които подобряват параметрите на околната среда в сектор рибарство;
Поощряват се операции, насочени към намаляване влиянието върху околната среда на дейностите в сектор рибарство и насърчаване на природосъобразни производствени методи;
е)
подобряване положението на човешките ресурси в сектор рибарство чрез операции, целящи повишаване и разнообразяване на професионалните умения, развитие на постоянно обучение и подобряване на работните условия и безопасността;
ж)
насърчаване на операции с висока добавена стойност, чрез развитието на иновационни технологии, които осигуряват високо качество и задоволяват нуждите на потребителите от рибни продукти и продукти на аквакултурата;
Поощряват се операции, насърчаващи прозрачността за потребителите на природосъобразни производствени методи;
з)
допринасящи за по-доброто снабдяване на пазара на Общността с рибни продукти и с продукти на аквакултурата и неговото устойчиво развитие;
и)
насърчаване, по време на различните етапи на изпълнение на оперативната програма, на баланса на заетостта на половете в сектора, чрез операции насочени по-специално към намаляване сегрегацията на половете на пазара на труда;
й)
насърчаване на интегрирано устойчиво развитие на рибарските райони, чрез подпомагане на присъщия им потенциал и подобряване качеството на живот;
к)
когато е приложимо, подобряване на институционалния и административен капацитет, целящ добро управление на общата политика в областта на рибарството и ефективно изпълнение на оперативната програма.
Член 20
Cъдържание на оперативната програма
1. Оперативната програма съдържа:
а)
синтезиран анализ на ситуацията в районите, допустими за помощ от гледна точка на силните и слаби страни;
б)
описание и обосновка на избраните приоритетни оси, имащи отношение към съответната част от националния стратегически план и ръководните принципи, посочени в член 19, както и на очакваното влияние, произтичащо от предварителната оценка, посочена в член 48;
в)
конкретни цели за всяка приоритетна ос. Тези цели се изразяват количествено, когато подлежат на количествено изражение, чрез ограничен брой показатели, отчитайки принципа на пропорционалност. Показателите трябва да правят възможно измерването на напредъка по отношение на базовата ситуация, както и ефективността на конкретните цели, заложени за всяка приоритетна ос;
г)
обобщено описание на основните мерки, предвидени за постигане на целите по приоритетната ос;
д)
информация за допълнителност към мерките по ЕЗФРСР, структурните фондове и Кохезионния фонд, когато е уместно;
е)
финансов план, съдържащ две таблици, всяка от които показва поотделно, когато е уместно, определените средства за областите на цел „Сближаване“ и цел „Несближаване“:
i)
таблица, с разбивка за всяка година на стойността на общата предвидена сума за финансиране от ЕФР;
ii)
таблица, определяща за целия програмен период и за всяка от приоритетните оси сумата, предвидена за финансиране от Общността, както и сумата на националното публично финансиране, процентното изражение на помощта от Европейския фонд за рибарство за всяка приоритетна ос и сумата, предвидена за техническа помощ;
ж)
разпоредбите за прилагане на оперативната програма, включително:
i)
посочване от държавата-членка на органите, предвидени в член 58;
ii)
описание на системите за оценка и мониторинг, както и състава на мониторинговия комитет по член 63;
iii)
информация относно компетентния орган, който получава плащанията, извършени от Комисията и органът или органите, отговорни за извършване на плащанията към бенефициерите;
iv)
дефиниране на процедурите за мобилизиране и циркулация на финансовите потоци, с цел да бъде осигурена тяхната прозрачност;
v)
елементите, насочени към осигуряване на информираност и популяризиране на оперативната програма, съгласно член 51;
vi)
описание на договорените между Комисията и държавата-членка процедури за обмен на компютъризирани данни, за да се отговори на изискванията за плащания, мониторинг и оценка, залегнали в настоящия регламент;
з)
информация по прилагането на член 8.
2. За всяка от приоритетните оси, предвидени в дял IV, държавата-членка определя в своята оперативна програма условията и процедурите за тяхното изпълнение. По-специално, програмата посочва ясно целта на всяка от планираните приоритетни оси.
ДЯЛ IV
ПРИОРИТЕТНИ ОСИ
ГЛАВА I
Приоритетна ос 1: мерки за приспособяване на риболовния флот на Общността
Член 21
Обхват
Помощта от ЕФР, насочена към приспособяването на риболовния флот на Общността се отнася до:
а)
публична помощ за корабособственици и рибари, засегнати от плановете за приспособяването на риболовното усилие, когато те са част от следното:
i)
планове за възстановяване на запасите съгласно член 5 от Регламент (EО) № 2371/2002;
ii)
неотложни мерки съгласно членове 7 и 8 от Регламент (EО) № 2371/2002;
iii)
неподновяване на риболовно споразумение между Общността и трета страна или чувствително намаляване на риболовните възможности в резултат на международни или други договорености;
iv)
планове за управление съгласно член 6 от Регламент (EО) № 2371/2002;
v)
мерки съгласно членове 9 и 10 от Регламент (EО) № 2371/2002;
vi)
национални схеми за изваждане от експлоатация на риболовни съдове от флота като част от задълженията, залегнали в членове 11-16 от Регламент (EО) № 2371/2002 относно приспособяването на капацитета на риболовния флот на Общността;
б)
публична помощ за временно прекратяване на риболовните дейности в съответствие с член 24, параграф 1, vii);
в)
инвестиции на борда на риболовните съдове и селективност в съответствие с член 25;
г)
публична помощ за дребномащабен крайбрежен риболов в съответствие с член 26;
д)
социално-икономическа компенсация за управлението на риболовния флот на Общността в съответствие с член 27;
е)
публична помощ в рамките на плановете за спасяване и преструктуриране в съответствие с насоките на Общността за държавна помощ за спасяване и преструктуриране на фирми, изпаднали в затруднение (11).
Член 22
Съдържание на плановете за приспособяване на риболовното усилие
1. Всяка държава-членка залага в своя национален стратегически план политиката си за приспособяване на риболовното усилие, с оглед изпълнение на задълженията, определени в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2371/2002. Тя дава приоритетно финансиране на операциите по член 21, буква а) i).
2. Плановете за приспособяване на риболовното усилие може да включват всички подходящи мерки, предвидени в настоящата глава.
3. В случаите, предвидени в член 21 буква а) i), ii) и iv), плановете за приспособяване на риболовното усилие се приемат от държавите-членки в срок от шест месеца след датата на решението на Съвета или Комисията.
В случаите, предвидени в член 21, буква а) iii), държавите-членки приемат плановете за приспособяване на риболовното усилие за засегнатите риболовни съдове и рибари, в срок от шест месеца след датата на нотификацията от Комисията.
4. Всяка година, в годишните и окончателните си доклади по изпълнението съгласно член 67, държавите-членки съобщават постигнатите резултати от изпълнението на техните планове за приспособяване на риболовното усилие. Резултатите се измерват чрез използване на съответни показатели, зададени в оперативните програми.
Член 23
Публична помощ за окончателно преустановяване на риболовни дейности
1. ЕФР участва във финансиране на окончателно преустановяване на риболовни дейности от риболовни кораби, когато това преустановяване е част от плана за приспособяване, съгласно разпоредбите на член 21, буква а). Окончателното преустановяване на риболовни дейности от даден риболовен кораб съд може да се постигне само чрез:
а)
нарязване на риболовния кораб за скрап;
б)
пренасочването му под флага на друга държава-членка и регистрирането му в Общността за извършване на дейности, различни от риболова;
в)
пренасочването му за целите на създаването на изкуствени рифове. Държавите-членки гарантират, че подобни операции са предхождани от оценка за въздействието върху околната среда и, че допринасят за осъществяването на целите по член 38, параграф 2, буква а).
Публичната помощ за окончателно преустановяване на риболовни дейности, която се изплаща на корабособствениците, зависи от риболовния капацитет на кораба и, когато е уместно, от свързаното с него разрешение за риболов.
2. Окончателното преустановяване на риболовните дейности на риболовни съдове се програмира под формата на национални схеми за изваждане от експлоатация на риболовни съдове, като то не надвишава две години от датата на влизането им в сила.
3. С цел улесняване изпълнението на плановете за приспособяване на риболовното усилие, държавите-членки могат да организират публични търгове за набиране на оферти.
Държавите-членки залагат нивото на публичната помощ, като се ръководят от най-благоприятното съотношение стойност/печалба, определено на базата на обективни критерии като:
а)
цената на риболовния кораб, отчетена на националния пазар или неговата застрахователна стойност;
б)
оборота на риболовния кораб;
в)
възрастта на риболовния кораб и неговият тонаж в GT или мощността на двигателя в kW.
Член 24
Публична помощ за временно преустановяване на риболовни дейности
1. ЕФР може да участва във финансиране на мерки за временно преустановяване на риболовни дейности от рибари и корабособственици през периода 2007-2013 г. за максимален срок от:
i)
12 месеца, който може да се продължи най-много с още 12 месеца, в контекста на плановете за приспособяване на риболовното усилие по член 21, буква а) i);
ii)
три месеца, в случай на неотложни спасителни мерки на държавите-членки по член 8 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, в контекста на плановете за приспособяване на риболовното усилие по член 21, буква а) ii);
iii)
шест месеца, в случай на неотложни мерки на Комисията, съгласно член 7 от Регламент (EО) № 2371/2002, в контекста на плановете за приспособяване на риболовното усилие по член 21, буква а)ii);
iv)
шест месеца, който може да се продължи най-много с още шест месеца, в контекста на плановете за приспособяване на риболовното усилие по член 21, буква а) iii);
v)
осем месеца, в контекста на плановете за приспособяване на риболовното усилие по член 21, буква а) iv) и на плановете за управление, приети на национално ниво в рамките на мерките на Общността по опазване и когато тези планове предвиждат постепенно намаляване на риболовното усилие;
vi)
три месеца, в контекста на плановете за спасяване и преструктуриране по член 21, буква е) за времето на подмяна на двигателите;
vii)
шест месеца, в случаите на природно бедствие, закриване на риболов по решение на държавите-членки поради здравни причини или други извънредни събития, които не са в резултат на мерките по опазване на ресурсите.
2. Финансовият принос на ЕФР за мерките по i)-vi) от параграф 1 за дадена държава-членка за целия период 2007-2013 г. не може да надхвърля по-високата стойност от следните две прагови величини: 1 милион EUR или 6 % от финансовата помощ от Общността, разпределена за сектора на съответната страна.
Въпреки това, тези прагови стойности могат да бъдат надвишени, в съответствие с процедурата по член 101, параграф 3.
3. Периодичното сезонно прекъсване на риболова не се взема предвид при отпускането на обезщетения или плащания по настоящия регламент.
Член 25
Инвестиции на борда на риболовните кораби и селективност
1. ЕФР може да участва във финансирането на оборудване и модернизация на риболовни кораби на възраст пет или повече години по условията на настоящия член и в съответствие с разпоредбите на глава III от Регламент (EО) 2371/2002.
2. Тези инвестиции може да се отнасят до подобряване безопасността на борда, работните условия, хигиената, качеството на продуктите, енергийната ефективност и селективността, при условие че не се увеличават риболовните възможности на корабите.
Не се отпуска помощ за строителство на риболовни кораби, нито за увеличаване на трюмовете.
3. ЕФР може да участва финансово за един брой подмяна на двигател за кораб, при условие че:
а)
за кораби съгласно дефиницията в член 26, параграф 1, новият двигател има същата или по-малка мощност от стария;
б)
за кораби до 24 метра дължина, различни от тези по точка а), новият двигател има най-малко 20 % по-ниска мощност от стария;
в)
за траулери с дължина повече от 24 метра, новият двигател има най-малко 20 % по-ниска мощност от стария, съдът е предмет на план за спасяване и преструктуриране съгласно член 21, буква е) и риболовния метод се подменя с такъв, който консумира по-малко гориво.
4. Намалението на мощността на двигателя съгласно параграф 3, букви б) и в) може да се постигне от група кораби за всяка от категориите кораби по букви б) и в) от този параграф.
5. Условията за изпълнение на операциите, предвидени по параграф 4, може да се заложат в съответствие с процедурата по член 101, параграф 3.
6. ЕФР може да допринася за финансирането на оборудване и модернизация:
а)
което създава условия уловите, чието обратното връщане вече не се разрешава, да се съхраняват на борда;
б)
като част от операции, обхващащи подготовката или изпробването на нови технически мерки за даден ограничен период, който ще се определи от Съвета или от Комисията;
в)
за намаляване въздействието на риболова върху видовете, които нямат търговско значение;
г)
за намаляване въздействието на риболова върху екосистемите и морското дъно;
д)
за защита на уловите и риболовните уреди от хищници, включително чрез промяна на материала на частите на риболовния уред, при условие че не се повишава риболовното усилие или не се уврежда селективността на риболовния уред и че са взети всички удачни мерки за избягване на физическото увреждане на хищниците.
7. ЕФР може да участва във финансиране на инвестиции за достигане селективността на риболовните уреди, включително до две на брой подмени на риболовни уреди за целия период 2007-2013 г., при условие че:
а)
съответният риболовен съд, който е засегнат от плана за приспособяване на риболовното усилие съгласно член 21, буква а) i), си променя риболовния метод и напуска съответния риболовен район, за да отиде в друг район, където състоянието на ресурсите позволява осъществяването на риболов,
или
б)
новият риболовен уред е по-селективен и отговаря на признатите критерии и практики за опазване на околната среда, които надхвърлят съществуващите регламентирани задължения в законодателството на Общността.
8. ЕФР може да участва във финансиране за първата подмяна на риболовен уред:
а)
с цел гарантиране на съответствие с новите технически изисквания за селективност по законодателството на Общността. Помощ може да се отпуска до датата, в който тези изисквания станат задължителни или по изключение за кратък период след тази дата, който може да се заложи във съответното законодателство на Общността;
б)
за намаляване въздействието на риболова върху видовете, които нямат търговско значение.
Член 26
Дребномащабен крайбрежен риболов
1. За целите на настоящия член „дребномащабен крайбрежен риболов“ означава риболов, осъществяван от риболовни съдове с габаритна дължина под 12 метра, които не са съоръжени с потопяем риболовен уред, като посочените в таблица 3 от приложение I към Регламент (EО) № 26/2004 на Комисията от 30 декември 2003 г. относно регистъра на риболовния флот на Общността (12).
2. Когато ЕФР отпуска финансиране за мерките съгласно член 25 в полза на дребномащабен крайбрежен риболов, нивото на частно финансиране, показано в група 2 от таблицата в приложение II, може да се намали с 20 процентни пункта.
3. ЕФР може да участва във финансиране на социално-икономическите мерки по член 27, в полза на дребномащабния крайбрежен риболов.
4. ЕФР може да участва в изплащане на премии на рибари и корабособственици, упражняващи дребномащабен крайбрежен риболов, с цел:
а)
подобряване управлението и контрола върху условията за достъп до определени риболовни райони;
б)
поощряване организацията на производствената, преработвателната и маркетинговата верига на рибните продукти;
в)
насърчаване на доброволни стъпки, насочени към намаляване на риболовното усилие и към опазване на ресурсите;
г)
насърчаване използването на технологични иновации (по-селективни риболовни техники, надхвърлящи регламентираните изисквания в законодателството на Общността или иновации за защита на риболовните уреди и уловите от хищници), които не повишават риболовното усилие;
д)
подобряване професионалните умения и обучение по безопасност.
Член 27
Социално-икономически компенсации за управлението на риболовния флот на Общността
1. ЕФР може да участва във финансиране на социално-икономически мерки, предлагани от държавите-членки за рибари, засегнати от усъвършенстването на риболова, които включват:
а)
диверсификацията на дейности, с оглед създаването на многостранна заетост за рибарите;
б)
повишаване на професионалните умения, по-специално за млади рибари;
в)
схеми за привличане на рибарите в дейности извън риболова;
г)
ранно напускане на риболовния сектор, включително ранно пенсиониране;
д)
невъзобновима компенсация за рибари, които са работили на борда на кораб най-малко дванадесет месеца като рибари, при условие че кораба на който са работили бенефициерите, е станал обект на окончателно преустановяване на риболовната дейност по смисъла на член 23. Тази компенсация се възстановява на базата на pro rata temporis, когато бенефициерите се завърнат на работа като рибари, за срок по-малко от една година след получаването ѝ.
2. ЕФР може да участва във финансирането на индивидуални премии за рибари под 40-годишна възраст, които могат да докажат, че през последните пет години са работили като рибари или имат еквивалентно професионално обучение и които придобиват за първи път частична или пълна собственост върху риболовен кораб с дължина под 24 метра, който кораб е оборудван и готов за риболов в морето и е на възраст между 5 и 30 години.
3. Премията не надвишава 15 % от стойността на придобиването на собствеността, нито надвишава сумата 50 000 EUR.
4. Условията, заложени в параграф 1, буква д) и параграф 2 могат да се променят в съответствие с процедурата по член 101, параграф 3.
ГЛАВА II
Приоритетна ос 2: аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и пускане на пазара на рибни продукти и продукти на аквакултура
Член 28
Обхват на намеса в производството на аквакултура
1. Финансова помощ, насочена към производство на аквакултура, може се отпуска за следното:
а)
мерки за инвестиции в производството на аквакултура;
б)
мерки за водната околна среда;
в)
мерки за здравеопазване;
г)
мерки за здравето на животните.
2. Прехвърлянето на собственост върху бизнес не е допустимо за помощ от Общността.
3. Финансова помощ по параграф 1 може да допринася за обучение през целия живот.
4. За операциите, предвидени в членове 29, 31 и 32, реализирани с цел гарантиране на съответствие със стандартите от правото на Общността, касаещи околна среда, човешко здраве и здраве на животните, хигиена и благополучие на животните, финансова помощ може да се отпуска до датата, на която тези стандарти стават задължителни за предприятията.
5. Държавите-членки осигуряват адекватен механизъм за избягване на ефекти, спъващи производството, по-специално риск от създаване на мощности за свръхпроизводство или ефекти, влияещи неблагоприятно върху политиката за опазване на рибните ресурси.
6. За операциите, предвидени в приложение II към Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни операции върху околната среда (13), помощ се отпуска само при условие, че е предоставена информацията, която се изисква в приложение IV към поссчената директива.
Член 29
Meрки за инвестиции в производството на аквакултура
1. ЕФР може да подпомага инвестиции в изграждане, разширяване, оборудване и модернизация на производствени инсталации, по-специално с цел подобряване условията за работа, хигиената, човешкото здраве и здравето на животните и качеството на продукцията, намаляване на отрицателното въздействие или повишаване на положителните ефекти върху околната среда. Инвестициите допринасят за една или повече от следните цели:
а)
диверсификация, насочена към нови видове и производство на видове с благоприятни пазарни перспективи;
б)
прилагане на методи за аквакултурно производство, чувствително намаляващи отрицателното въздействие или повишаващи положителните ефекти върху околната среда в сравнение с обичайните практики в сектора аквакултура;
в)
помощ за традиционните дейности на аквакултурата, които са важни за запазването и развиването едновременно както на икономическите и социалните аспекти, така и на околната среда;
г)
помощ за закупуването на оборудване за предпазване на стопанствата от диви хищници;
д)
подобряване на условията на труд и безопасност на работещите в сектора аквакултура.
2. Инвестиционната помощ се ограничава до:
а)
микро-, малки и средни предприятия,
и
б)
предприятия, които не попадат в дефиницията на член 3, буква е), със състав по-малко от 750 души или с оборот под 200 милиона ЕUR.
3. Чрез дерогация от параграф 2, в най-отдалечените райони и в отдалечените гръцки острови, помощ може да се отпуска на всички предприятия.
4. Държавите-членки осигуряват приоритета на финансирането на микро- и малки предприятия.
Член 30
Мерки, свързани с водната околна среда
1. ЕФР може да подпомага предоставянето на компенсации за използването на методи за производство на аквакултура, допринасящи за защитата и подобряването на околната среда и съхраняването на природата.
2. Целта на помощта е да насърчава:
а)
форми на аквакултура, включващи опазването и подобряването на околната среда, природните ресурси, генетичното разнообразие и управлението на заобикалящия терен и характерните черти на зоните за аквакултура;
б)
участие в схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране, създадена от Регламент (EО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г., позволяваща доброволно участие на организации в Схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране (EMAS) (14);
в)
органичната аквакултура, по смисъла на Регламент (EИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни (15);
г)
устойчивата аквакултура, съвместима със специфичните ограничения на околната среда, в резултат от определянето на регионите по НАТУРА 2000, в съответствие с Директива 92/43/ЕИО от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (16).
3. За да получат компенсация по този член, бенефициерите трябва да се ангажират за период от минимум пет години да съблюдават изискванията за водната околна среда, които надхвърлят обичайното прилагане на добрата практика за аквакултура. За помощта, предвидена по параграф 2, буква а), изгодите за околната среда в резултат на тези ангажименти, трябва да бъдат демонстрирани в предварителна оценка, изготвена от компетентни органи, определени от държавата-членка.
4. Държавите-членки изчисляват компенсацията на базата на един или повече от следните критерии:
а)
инкасирана загуба на приход;
б)
допълнителна стойност, която може да е резултат от приложението на хидро-екологични методи;
в)
необходимост от осигуряване на финансова подкрепа за осъществяването на операцията;
г)
специфични загуби или инвестиционни стойности за производствени единици, разположени в или в близост до районите по НАТУРА 2000.
5. Еднократна компенсация се отпуска:
а)
по параграф 2, буква а), на базата на максимална сума за хектар от площта на предприятието, където се изпълняват хидро-екологичните ангажименти;
б)
по параграф 2, буква в), за максимум две години, по време на периода на преминаване на предприятието към органично производство;
в)
по параграф 2, буква г), за максимум две години след датата на решението за създаване на район по НАТУРА 2000 и само за аквакултурни предприятия, които са съществували преди това решение.
Член 31
Мерки за здравеопазване
ЕФР може да предоставя компенсации на фермери, производители на черупчести мекотели, за временно преустановяване на събирането на черупчестите мекотели, отглеждани във фермите. Компенсацията се отпуска, когато замърсяването от черупчестите мекотели, дължащо се на пролиферацията (цъфтежа) на произвеждащия токсини планктон или наличието на планктон, съдържащ биотоксини, с оглед целите на здравеопазването, налага преустановяване на събирането на организмите:
-
за повече от четири последователни месеца;
или
-
когато претърпените загуби в резултат от преустановяване на събирането възлизат на повече от 35 % от годишния оборот на съответния бизнес, изчислени на базата на средния годишен оборот за предходните три години.
Максималната продължителност за която се отпуска компенсацията, е 12 месеца по отношение на целия програмен период.
Член 32
Мерки по отношение здравето на животните
ЕФР може да подпомага финансирането на контрола и премахването на болести по аквакултурата, съгласно условията на Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (17).
Член 33
Риболов във вътрешни водоеми
1. За целите на настоящия член „риболов във вътрешни водоеми“ означава риболов, извършван със стопанска цел от съдове, опериращи изключително във вътрешни водоеми или с други уреди, използвани за риболов под лед.
2. Финансовата помощ за риболов във вътрешни водоеми може да обхваща инвестиции за изграждане, разширяване, оборудване и модернизация на средствата за риболов във вътрешни водоеми, в посока подобряване на безопасността, условията на работа, хигиената и качеството на продукцията, човешкото здраве и здравето на животните, или за намаляване на отрицателното и засилване на благотворното въздействие върху околната среда.
Инвестиции на борда на кораба се финансират съгласно съответните разпоредби в член 25.
3. ЕФР може за подпомага пренасочването на кораби, действащи във вътрешни водоеми, към други дейности извън риболова. Националните органи предприемат подходящи мерки за да гарантират, че риболовните кораби, получили финансова помощ от ЕФР, по смисъла на тази параграф, няма да се завърнат към риболов.
4. Когато мерките за възстановяване на видове, появяващи се във вътрешни водоеми, са предвидени в правен акт на Общността, ЕФР може да отпусне помощ за мерки за временното прекратяване на риболовните дейности на рибари и съдове, действащи изключително във вътрешните водоеми. Помощта се ограничава до максимална обща продължителност от 12 месеца за съответните кораби за целия период на програмиране.
5. Прехвърлянето на собственост върху бизнес не е допустимо за помощ от Общността.
6. Без да се засягат разпоредбите на параграфи 3 и 4, окончателното или временно прекратяване на риболовни действия и построяването на съдове, действащи във вътрешни водоеми, не е допустимо за финансова помощ.
7. Не са допустими за финансова помощ инвестиции, които биха могли да застрашат равновесието между размера на флота и съответстващите налични рибни запаси.
8. Управляващият орган предприема всички мерки, необходими за да гарантира, че съдовете, получаващи финансова помощ от ЕФР по този член, продължават да оперират изключително във вътрешни водоеми.
Член 34
Инвестиции в преработката и пускането на пазара
1. ЕФР може да финансира инвестиции в преработката и пускането на пазара на рибни продукти и продукти на аквакултурата.
2. Прехвърлянето на собственост върху бизнес не е допустимо за финансова помощ от Общността.
3. ЕФР може да оказва също финансова подкрепа за обучение през целия живот.
4. Не са допустими за финансова помощ инвестиции, които са свързани с рибни продукти и продукти на аквакултурата, предназначени за употреба и преработени за цели, различни от човешка консумация, с изключение на инвестиции, предназначени изключително за третиране, преработка и пускане на пазара на отпадъци от рибни продукти и продукти на аквакултурата.
5. При осъществяване на операции за целите на гарантиране на съответствие със стандартите по правото на Общността, относно околната среда, човешкото здраве и здравето на животните, хигиената и благосъстоянието на животните, финансова помощ може да се предоставя до датата, на която стандартите ще станат задължителни за предприятията.
Член 35
Мерки в преработката и пускането на пазара, допустими за финансиране
1. ЕФР може да подпомага изграждане, разширяване, оборудване и модернизация на предприятия, когато се търси постигането по-специално на една или повече от следните цели:
а)
подобряване на работните условия;
б)
подобряване и мониторинг на здравеопазването и хигиенните условия или качеството на продуктите;
в)
производство на висококачествени продукти за пазарни ниши;
г)
намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда;
д)
подобряване употребата на малко използвани видове, вторични продукти и отпадъци;
е)
производство или пускане на пазара на нови продукти, чрез прилагане на нови технологии или разработване на иновационни производствени методи;
ж)
пускане на пазара на продукти, с произход предимно от местни улови и аквакултура.
2. Инвестициите са насочени главно към насърчаване на устойчива заетост в сектор рибарство.
3. Инвестиционната помощ се ограничава до:
а)
микро-, малки и средни предприятия,
и
б)
предприятия, които не са обхванати от дефиницията в член 3, буква е), с численост на персонала по-малко от 750 души или с оборот, по-малък от 200 милиона EUR.
4. Чрез дерогация от параграф 3, в най-отдалечените райони и в отдалечените гръцки острови, помощ може да се отпуска на всички предприятия.
5. Държавите-членки гарантират, че се дава приоритет на микро- и малки предприятия.
6. Не се предоставя помощ от Общността за инвестиции, свързани с търговията на дребно.
ГЛАВА III
Приоритетна ос 3: мерки от общ интерес
Член 36
Приложно поле
1. ЕФР може да подпомага мерки от общ интерес, с по-широк обхват от мерките, обичайно предприемани от частни предприятия и които допринасят за постигането на целите на общата политика в областта на рибарството.
2. Tези мерки могат да се отнасят до:
а)
колективни дейности;
б)
защита и развитие на водната фауна и флора;
в)
риболовни пристанища, кейове за разтоварване и покрити лодкостоянки;
г)
разработване на нови пазари и рекламни кампании;
д)
пилотни проекти;
е)
изменения с цел пренасочване на риболовни съдове към други дейности.
Член 37
Колективни дейности
ЕФР може да подкрепя мерки от общ интерес, които се осъществяват с активната подкрепа на самите оператори или на организации, действащи от името на производителите или други организации, признати от държавата-членка и които имат за цел по-специално да:
а)
допринасят устойчиво за по-доброто управление или съхранение на ресурсите;
б)
насърчават селективни риболовни методи или уреди и намаляване на страничния улов;
в)
отстраняват изгубени риболовни уреди от морското дъно, с цел да се противодейства на така наречения „призрачен“ (нелегален) риболов;
г)
подобряват работните условия и безопасността;
д)
допринасят за прозрачността на пазарите на рибни продукти и продукти на аквакултурата, включително и за възможността за проследяване;
е)
подобряват качеството и безопасността на храните;
ж)
развиват, преструктурират или подобряват обектите за производството на аквакултура;
з)
инвестиции в оборудване за производство, преработка или пускане на пазара и инфраструктура, включително и третиране на отпадъци;
и)
усъвършенстване на професионалните умения или разработване на нови методи и средства за обучение;
й)
насърчават партньорството между учените и операторите в сектор рибарство;
к)
работа в мрежа и обмен на опит и добри практики между организациите, с цел създаване на равнопоставени възможности за мъжете и жените, и за останалите участници в сектора;
л)
допринасят за целите, заложени за дребномащабния крайбрежен риболов в член 26, параграф 4;
м)
подобряват управлението и контрола върху условията на достъп до риболовните райони, по-специално чрез изготвяне на местни планове за управление, одобрени от компетентните национални органи;
н)
създаването на организации на производителите, признати съгласно Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (18), тяхното преструктуриране и изпълнението на техните планове за подобряване на качеството;
о)
извършването на възможни проучвания, свързани с насърчаване на партньорството с трети държави в сектора рибарство.
Помощта по буква н) се отпуска за максимален период от три години след датата на признаване или след датата на решението за преструктуриране на организацията на производителите и намалява прогресивно през тези три години.
Член 38
Meрки, предназначени за закрила и развитие на водната фауна и флора
1. ЕФР може да подкрепя мерки от общ интерес, предназначени за закрила и развитието на водната фауна и флора, като същевременно се подобрява водната околна среда.
2. Tези мерки се отнасят до:
а)
изграждането или монтажа на стационарни или преносими съоръжения, предназначени за закрилата и развитието на водната фауна и флора,
или
б)
възстановяването на вътрешни водоеми, включително люпилни площадки и трасета за мигриращи видове,
или
в)
защитата и подобряването на околната среда в рамките на НАТУРА 2000, когато нейните райони пряко засягат риболовни дейности, с изключение на производствените разходи.
Прякото зарибяване не е допустимо за финансова помощ, освен ако изрично не е предвидено като консервационна мярка в правен акт на Общността.
3. Дейностите трябва да се осъществяват от публичноправни или полу-публичноправни организации, признати търговски организации или други организации, определени за тази цел от държавата-членка.
Член 39
Рибарски пристанища, кейове за разтоварване и покрити лодкостоянки
1. ЕФР може да подкрепя инвестиции в съществуващите публични или частни рибарски пристанища, в интерес на рибарите и производителите на аквакултура, които да ги използват за подобряване на предлаганите услуги.
ЕФР може също да подкрепя инвестиции за преструктуриране на кейовете за разтоварване и за подобряване на условията за рибата, разтоварвана от крайбрежните рибари в съществуващи кейове за разтоварване, указани от компетентните национални органи.
2. Инвестициите трябва да се отнасят по-специално до:
а)
подобряването на условията, при които рибните продукти и продуктите на аквакултурата се разтоварват, преработват, съхраняват в пристанищата и продават на тържищата за първа продажба;
б)
осигуряването на горива, лед, вода и електричество;
в)
оборудване за поддръжка и ремонт на риболовни съдове;
г)
изграждане, модернизация и разширяване на кейове, подобряващи безопасността по време на разтоварване или товарене;
д)
компютъризирано управление на риболовните дейности;
е)
подобряване на безопасността и работните условия;
ж)
складирането и третирането на отпадъците;
з)
мерки за намаляване на количествата съпътстващи улови, подлежащи на връщане в морето.
3. С цел подобряване безопасността на рибарите, ЕФР може да подкрепя също инвестиции, свързани с безопасността, за изграждането или модернизацията на малки риболовни пристанища и лодкостоянки.
Член 40
Разработване на нови пазари и рекламни кампании
1. ЕФР може да подкрепя мерки от общ интерес, предназначени за изпълнението на политика за повишаване на качеството и стойността, за разработване на нови пазари или организирането на рекламни кампании за рибни продукти и продукти на аквакултурата.
2. Операциите не трябва да бъдат насочени към търговски марки или да указват конкретни страни или географски райони, освен в случаите на продукти, признати по условията на Регламент (ЕО) № 510/2006 от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименованията за произход на земеделски продукти и храни (19).
3. Мерките следва да се отнасят по-специално до:
а)
провеждане на регионални, национални или транснационални рекламни кампании за рибни продукти и продукти на аквакултурата;
б)
пазарен пласмент на свръхпроизвеждани или слабо експлоатирани видове, които обичайно се изхвърлят или, за които няма търговски интерес;
в)
прилагането на политика за качеството спрямо рибни продукти и продукти на аквакултурата;
г)
насърчаване продажбата на продукти, получени чрез използването на методи с ниско ниво на въздействие върху околната среда;
д)
насърчаване продажбата на продукти, признати съгласно условията на Регламент (ЕО) № 510/2006;
е)
сертифициране на качеството, включително изготвяне на етикети и сертифициране на продукти, отгледани или уловени с помощта на природосъобразни производствени методи;
ж)
кампании за подобряване престижа на рибни продукти и продукти на аквакултурата, както и престижа на самия сектор рибарство;
з)
извършване на пазарни проучвания.
Член 41
Пилотни проекти
1. ЕФР може да подкрепя пилотни проекти, включително експериментална употреба на по-селективни риболовни техники, насочени към придобиване и разпространяване на нови технически умения и осъществявани от стопански субект, призната търговска асоциация или друга компетентна организация, определена за целта от държавата-членка, в партньорство с научна или техническа организация.
2. Пилотните проекти, предвидени в параграф 1, могат да:
а)
изпитват в условия, близки до реалните в производствения сектор, техническата или икономическата приложимост на дадена иновационна технология, с цел придобиване и разпространяване на технически или икономически познания за изпитваната технология;
б)
дават възможност за провеждане на тестове на планове за управление и планове за разпределение на риболовното усилие, включително ако е необходимо, определяне на зони, забранени за риболов, с цел оценяване на биологичните и финансови последствия, както и за експериментално зарибяване;
в)
разработват и изпитват методи за подобряване селективността на риболовните уреди, за намаляване на страничния улов, намаляване на подлежащите на връщане в морето съпътстващи улови или въздействието върху околната среда, по-специално върху морското дъно;
г)
изпитват алтернативни видове технически похвати при управлението на риболова.
Един пилотен проект винаги включва подходящо научно продължение, с цел да се получат значими резултати.
3. Резултатите от пилотните проекти, финансирани по параграф 1, се публикуват в технически доклади, достъпни за обществото.
Член 42
Изменения с цел пренасочване на риболовни съдове
ЕФР може да подкрепя модификацията на риболовни съдове, с цел тяхното пренасочване под флага на държава-членка и регистриране в Общността за целите на обучение или извършване на проучвания в сектор рибарство, или за други дейности извън сферата на риболова. Тези операции са ограничени до публичноправни или полу- публичноправни организации.
ГЛАВА IV
Приоритетна ос 4: устойчиво развитие на рибарските райони
Член 43
Обхват на помощта
1. ЕФР може да осигурява помощ, в допълнение към останалите инструменти на Общността, за устойчиво развитие и подобряване качеството на живота в рибарските райони, допустими за финансиране като част от една обща стратегия, която има за цел да подкрепя осъществяването на целите на общата политика в областта на рибарството, като взема предвид по-специално нейните социално-икономически последици.
2. Мерките за устойчиво развитие на рибарските райони са насочени към:
а)
поддържане на икономически и социален просперитет на тези райони и създаване на добавена стойност към рибните и продукти на аквакултурата;
б)
поддържане и развиване на заетост в рибарските райони, чрез помощ за диверсификация или икономическо и социално преструктуриране на районите, срещащи социално-икономически затруднения в резултат от промените в сектор рибарство;
в)
подобряване качеството на крайбрежната околна среда;
г)
насърчаване националното и международно сътрудничество между рибарските райони.
3. Даден рибарски район, избран за финансова помощ, е ограничен по размер и като общо правило по-малък от ниво 3 по NUTS от общата класификация на териториалните единици за статистически цели по смисъла на Регламент (ЕО) № 1059/2003 от 26 май 2003 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (20). Районът трябва да бъде достатъчно тясно обвързан в географски, икономически и социален аспект.
4. Финансовата помощ трябва да има за цел приоритетно райони с:
а)
ниска гъстота на населението,
или
б)
западащи риболовни дейности,
или
в)
малки рибарски общности.
5. Държавата-членка информира Комисията относно избраните за финансиране по тази приоритетна ос райони и включва тази информация в предстоящия годишен доклад по изпълнението съгласно член 67.
Член 44
Мерки, допустими за финансиране
1. Помощ за устойчиво развитие на рибарските райони може да се отпуска за:
а)
засилване конкурентноспособността на рибарските райони;
б)
преструктуриране и пренасочване на икономическите дейности, по-специално чрез насърчаване на екотуризма, при условие че тези дейности не водят към повишаване на риболовното усилие;
в)
диверсификация на дейности чрез насърчаване на многостранна заетост за рибарите, чрез създаване на допълнителна заетост извън сектор рибарство;
г)
създаване на добавена стойност към продуктите на рибарството;
д)
подкрепа за инфраструктура и услуги, свързани с малките рибарски стопанства и туризма, в полза на малки рибарски общности;
е)
защита на околната среда в рибарски райони, с цел запазване на тяхната привлекателност, обновяване и развитие на крайбрежните селца с рибарски дейности, и съхраняване и развиване на националното природно и архитектурно наследство;
ж)
възстановяване на производствения потенциал в сектор рибарство, когато е засегнат от природни бедствия или промишлени аварии;
з)
насърчаване на междурегионално и международно сътрудничество между групи от рибарски райони, предимно чрез свързване в мрежа и разпространяване на добри практики;
и)
придобиване на умения и улесняване подготовката и изпълнението на регионалната стратегия за развитие;
й)
принос към текущите разходи на групите.
2. ЕФР може също да финансира, в размер до максимум 15 % от съответната приоритетна ос, мерки като насърчаване и подобряване на професионалните умения, професионално приспособяване и достъп до работни места, особено в полза на жените, при условие че тези мерки са неразделна част от стратегията за устойчиво развитие и че те имат пряка връзка с мерките, описани в параграф 1.
3. Помощта, отпусната по параграф 1, може да включва мерки, предвидени в глави I, II и III, с изключение на мерките, предвидени в членове 23 и 24. Когато помощта се отпуска за операции, съответстващи на тези мерки, се прилагат съответните условия и размера на финансовото участие за операция, определени съответно в глави I, II и III и приложение II.
4. Бенефициерите на помощи съгласно букви б) и в) от параграф 1 и съгласно параграф 2 следва да бъдат или работници в сектор рибарство или лица със занятие, свързано със сектора.
5. Текущите разходи за групите, като общо правило, не може да надвишават 10 % от общия бюджет, предоставен на рибарския район. Чрез дерогация, държавите-членки могат да вземат решение да надвишат този праг, за всеки конкретен случай, и то по-специално ако групите не могат да бъдат създадени на основата на съществуващи организации с опит.
6. Ако дадена мярка по настоящия член е допустима също и за помощ по друг финансов инструмент на Общността, държавата-членка трябва ясно да посочи при разработването на оперативната си програма, дали финансирането е от ЕФР или от друг финансов инструмент на Общността.
Член 45
Участие в устойчивото развитие на рибарските райони
1. Мерките за подпомагане устойчивото развитие на рибарски райони се прилагат на определена територия от местни единици или групи (групата), представляващи публичноправни или частни партньори от различните местни социални и икономически сектори и в съответствие с принципа на пропорционалност, с адекватен административен и финансов капацитет за управление на помощта и гарантиране успешното приключване на операциите. Когато е възможно, групата трябва да се базира на съществуващи организации с опит.
2. Групата предлага и осъществява интегрирана местна стратегия за развитие, основана на подхода „отдолу нагоре“, в съгласие с управляващия орган.
3. Територията, която една група покрива, следва да бъде тясно обвързана и да има достатъчна критична маса по отношение на човешки, финансов и икономически ресурс, за да осигури жизненост на местната стратегия за развитие.
4. Операциите по местната стратегия за развитие се избират от групата и съответстват на мерките, предвидени в член 44. По-голямата част от операциите се ръководят от частния сектор.
5. Държавите-членки или регионите, в зависимост от специфичното естество на тяхната институционална структура, могат да насърчават работата в мрежа, насочена към разпространение на информация и по-специално обмена на най-добри практики.
ГЛАВА V
Приоритетна ос 5: техническа помощ
Член 46
Teхническа помощ
1. По инициатива на и/или от името на Комисията, в размер на максимум 0,8 % от размера на годишните разпределени средства, ЕФР може да финансира мерките за подготовка, мониторинг, административна и техническа поддръжка, оценка и одит, необходими за прилагането на настоящия регламент.
Тези мерки се осъществяват в съответствие с член 53, параграф 2 от Регламент (EО, Евратом) № 1605/2002 и всички други подходящи разпоредби на този регламент и правилата за изпълнението му, приложими към тази форма на изпълнение на общия бюджет на Европейския съюз.
Тези мерки включват:
а)
оценки, експертни доклади, статистика и проучвания, включително и тези от общ характер, свързани с работата на ЕФР;
б)
мерки, насочени към партньорите, бенефициерите на финансовата помощ от ЕФР и широката общественост, включително информационни мерки;
в)
мерки за разпространение на информация, свързване в мрежа, повишаване на съзнанието, насърчаване сътрудничеството и обмена на опит в Общността;
г)
инсталиране, опериране и свързване в мрежа от компютъризирани системи за управление, мониторинг, инспекция и оценка;
д)
подобрения в методите за оценка и обмен на информация за практиките в тази област;
е)
създаване на транснационални мрежи и мрежи в Общността, от участници в устойчивото развитие на рибарските райони, с цел насърчаване обмена на опит и добри практики, стимулиращи и осъществяващи междурегионално и международно сътрудничество и разпространението на информация.
2. По инициатива на държавата-членка, ЕФР може да финансира дейности по оперативната програма, свързани с подготовката, управлението, мониторинга, оценката, популяризирането, контрола и одита на помощта по оперативната програма, както и работата в мрежа, в размер до 5 % oт общата сума. По изключение, при надлежно обосновани обстоятелства, този праг може да бъде надминат.
3. По инициатива на държавата-членка, ЕФР може също да финансира дейности по оперативната програма, свързани с подобряването на административния капацитет на държавата-членка, всички райони на която са допустими по цел „Сближаване“.
4. Видовете техническа помощ, предвидени в параграф 1, се приемат в съответствие с процедурата, зададена в член 101, параграф 2.
ДЯЛ V
EФЕКТИВНОСТ И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА ПОМОЩТА
ГЛАВА I
Оценка на оперативните програми
Член 47
Общи разпоредби
1. Оперативната програма е предмет на ex ante, interim и ex post оценки, съгласно разпоредбите на членове 48, 49 и 50.
Оценките имат за цел да подобрят качеството и ефективността на помощта от ЕФР, както и самото изпълнение на оперативната програма. Те оценяват също така влиянието по отношение на ръководните принципи, зададени в член 19, върху съответната част от националните стратегически планове и специфичните проблеми, засягащи държавите-членки, като отчитат необходимостта от устойчиво развитие на сектор рибарство и въздействието върху околната среда.
2. Ефективността на помощта от ЕФР се оценява на основа на следните критерии:
а)
цялостно въздействие на ЕФР върху целите, зададени в член 4;
б)
въздействието на приоритетните оси, включени в оперативната програма.
3. Оценките, предвидени в първа алинея от параграф 1 се извършват на отговорност на държавата-членка или на Комисията, както е уместно, в съответствие с принципа на пропорционалност и в партньорство с Комисията и държавата-членка.
4. Държавите-членки осигуряват необходимия човешки и финансов ресурс за извършване на оценките, организират произвеждането и набирането на необходимите данни и използват различните видове информация, получена от мониторинговата система.
5. Методите и стандартите за оценка, които ще се прилагат, се установяват в съответствие с процедурата по член 101, параграф 3.
6. Оценката се извършва от оценители, независими от органите по член 58. Резултатите се публикуват, освен ако органът, отговорен за изготвянето на оценката, представи изрично възражение в съответствие с разпоредбите на Регламент (EО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (21)
7. Дейностите по оценките се финансират от бюджета за техническа помощ на оперативната програма, ако те се извършват на отговорност на държавата-членка, и от бюджета за техническа помощ на Комисията, ако те се извършват на нейна отговорност.
Член 48
Еx ante оценка
1. Ex ante оценката има за цел да осигури съгласуваност между ръководните принципи, зададени в член 19, съответната част от националния стратегически план и оперативната програма, а също така да оптимизира разпределението на бюджетните ресурси на оперативната програма и да подобри качеството на програмиране.
2. Държавите-членки извършат ex ante оценка на ниво оперативна програма, съгласно принципа на пропорционалност и в съответствие с методите и стандартите за оценка, дефинирани съгласно процедурата по член 47, параграф 5.
3. Държавите-членки представят ex ante оценката най-късно с предаването на оперативната програма.
Член 49
Междинна оценка
1. Междинната оценка има за цел да изследва ефективността на цялата или на част от оперативната програма, с оглед нейното пренастройване за подобряване на качеството на помощта и нейното прилагане.
2. Междинните оценки за оперативната програма се извършват в съответствие с принципа на пропорционалност, на базата на списък, който позволява да се вземат предвид необходимите данни, за да се организира стратегическото обсъждане по член 16.
3. Междинните оценки се организират на отговорност на държавите-членки и по инициатива на управляващите комитети чрез консултация с Комисията, съгласно методите и стандартите за оценка, които се определят в съответствие с процедурата по член 47, параграф 5. Междинните оценки се изпращат до мониторинговия комитет на оперативната програма и до Комисията.
Член 50
Еx post оценка
1. Еx post оценката изследва степента на оползотворяване на ресурсите, ефективността и ефикасността на оперативната програма и нейното въздействие по отношение на общите цели, заложени в член 4 и ръководните принципи, заложени в член 19. Тя определя факторите, които допринасят за успеха или провала на изпълнението на оперативната програма, включително от гледна точка на устойчивост и добри практики.
2. Еx post оценката се извършва по инициатива и на отговорност на Комисията, при консултация с държавата-членка и управляващия орган, които набират информацията, необходима за нейното извършване.
3. Еx post оценка трябва да бъде завършена не по-късно от 31 декември 2015 г.
ГЛАВА II
Информация и популяризиране
Член 51
Информация и популяризиране
1. Държавите-членки предоставят информация и популяризират оперативната програма, на операциите и на приноса на Общността. Информацията се адресира до широката общественост. Тя има за цел да подчертае ролята на Общността и да осигури прозрачност за помощта от ЕФР.
2. Управляващият орган за оперативната програма носи отговорност за нейното популяризиране, както следва:
а)
той информира потенциалните бенефициери, организациите, участващи в сектор рибарство, професионалните организации, икономическите и социални партньори, организациите, съдействащи за равенство на половете и заинтересованите неправителствени организации, включително организации по опазване на околната среда, относно възможностите, предлагани от програмата, както и относно правилата и методите, управляващи достъпа до финансиране;
б)
той информира бенефициерите за сумата на финансовия принос на Общността;
в)
той информира широката общественост за ролята на Общността в оперативната програма и за резултатите от това.
3. Държавите-членки нотифицират всяка година Комисията за инициативите, предприети за целите на настоящия член, в рамките на годишните и на окончателните доклади по изпълнението, предвидени в член 67.
ДЯЛ VI
ФИНАНСОВ ПРИНОС ОТ ЕФР
ГЛАВА I
Принос от ЕФР
Член 52
Интензитет на публичната помощ
Максималният интензитет на публичната помощ е показан в таблицата в приложение II.
Член 53
Принос от ЕФР
1. Решението на Комисията за приемане на оперативната програма, фиксира максималния процент и максималната сума на приноса от ЕФР, отделно за цел „Сближаване“ и цел „Несближаване“ за всяка приоритетна ос.
2. Приносът от ЕФР се изчислява по отношение на общите публични разходи.
3. Приносът от ЕФР се установява за приоритетна ос. Приносът от ЕФР е предмет на следните горни граници:
а)
75 % от общите публични разходи, съфинансирани от ЕФР в региони, допустими по цел „Сближаване“, предмет на разпоредбите на параграфи 7, 8 и 9.
б)
50 % от общите публични разходи, съфинансирани в региони, които не са допустими по цел „Сближаване“, предмет на разпоредбите на параграфи 7, 8 и 9.
Въпреки това, държавите-членки могат в оперативната си програма да прилагат единен процент за регион на ниво мерки.
4. Минималният принос от ЕФР за приоритетна ос е 20 % от общите публични разходи.
5. Минималната сума, която ЕФР отпуска за операция, е 5 % от общите публични разходи, разпределени за операцията.
6. Общата сума, която ЕФР отпуска за операция, не надвишава 95 % от общите публични разходи, разпределени за помощ на операцията.
7. Когато операциите, финансирани от ЕФР, попадат под действието на член 24 или 27, където тези операции формират част от плана за приспособяване на риболовното усилие по член 21, буква а) i), или попадат под действието на член 26, параграф 3 или 4, горната граница на приноса от ЕФР за приоритетна ос 1 се увеличава с до 10 процентни пункта в регионите, допустими съгласно цел „Сближаване“ и с до 15 процентни пункта за регионите, които не са допустими съгласно цел „Сближаване“.
Това увеличение е пропорционално на съотношението на общите разходи за операциите съгласно алинея 1, към общите разходи за приоритетна ос 1.
8. Когато операциите, финансирани от ЕФР, попадат под действието на член 23, горната граница на приноса от ЕФР за приоритетна ос 1 се увеличава с до 10 процентни пункта в регионите, допустими съгласно цел „Сближаване“ и с до 25 процентни пункта за регионите, които не са допустими съгласно цел „Сближаване“.
Това увеличение е пропорционално на съотношението на общите разходи за операциите съгласно алинея 1, към общите разходи за приоритетна ос 1.
9. Когато операциите, финансирани от ЕФР, са за отдалечените гръцки острови, които са в неизгодно положение поради отдалечеността си, и за най-отдалечените райони, границата на приноса от ЕФР за всяка приоритетна ос се увеличава с до 10 % в регионите, допустими съгласно цел „Сближаване“ и с до 35 % за регионите, които не са допустими съгласно цел „Сближаване“.
За всяка приоритетна ос това увеличение е пропорционално на съотношението на общите разходи за операциите съгласно алинея 1, към общите разходи в рамките на приоритетната ос.
10. Мерките за техническата помощ, изпълнени по инициатива на Комисията или от нейно име, се финансират от ЕФР на 100 %.
Член 54
Финансиране от един източник
Разходите, съфинансирани от ЕФР, не получават помощ от друг финансов инструмент на Общността.
Член 55
Допустимост на разходите
1. Разходите са допустими за финансиране от ЕФР, ако те действително са били платени от бенефициерите между датата на изпращане на оперативната програма до Комисията или от 1 януари 2007 г., в зависимост от това коя дата е по-ранна, и 31 декември 2015 г. Съфинансираните операции не трябва да са завършени преди началната дата за допустимост.
2. Чрез дерогация от параграф 1, когато има приноси в натура, амортизационните разходи и режийните могат да се считат като разходи, платени от бенефициерите за изпълнение на операциите, при следните условия:
а)
правилата за допустимост, определени в параграф 4, предвиждат допустимост на такива разходи;
б)
сумата на разходите се доказва чрез счетоводни документи, имащи доказателствена стойност, еквивалентна на фактури;
в)
в случая на приноси в натура, съфинансирането от ЕФР не превишава общите допустими разходи с изключение на стойността на тези приноси.
3. Разходите са допустими за принос от ЕФР само когато са направени за операции, за които е взето решение от управляващия орган в съответствие с критериите, предварително определени от мониторинговия комитет.
Нови разходи, добавени в момента на ревизия на оперативна програма по член 18, са допустими от датата на изпращане на искането за ревизия на оперативната програма до Комисията.
4. Правилата за допустимост на разходите се определят на национално ниво и са предмет на изключенията, предвидени в настоящия регламент. Те обхващат изцяло публичните разходи, декларирани в оперативната програма.
5. Следните разходи не са допустими за принос от ЕФР:
а)
ДДС, освен невъзстановим ДДС, когато той действително и окончателно е поет от бенефициер, различен от лицата, които не подлежат на облагане с данък съгласно от член 4, параграф 5, първа алинея от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (22);
б)
лихва по заем, без да се засягат разпоредбите на параграф 8;
в)
покупката на земя, чиято стойност е по-голяма от 10 % от общите допустими разходи за съответната операция;
г)
жилище.
6. Параграфи 1, 3 и 4 не засягат разпоредбите на член 46, параграф 1.
7. Що се отнася до операции, които не генерират разходи за бенефициера, то разходите, допустими за принос от ЕФР, са публичната помощ, платена на бенефициера.
8. Въпреки параграф 5, буква б), приносът от ЕФР може да бъде във форма, различна от неподлежаща на плащане пряка помощ. Подробни правила се определят в съответствие с процедурата по член 101, параграф 3.
Член 56
Продължителност на операциите
1. Държавата-членка или управляващият орган гарантира, че дадена операция запазва приноса от ЕФР, само ако тази операция, в рамките на пет години от датата на решението за финансиране, взето от компетентните национални органи или от управляващия орган, не претърпи значителна промяна, която:
а)
засяга естеството или условията за изпълнение на операцията или дава на дадено търговско дружество или публичноправна организация незаконно преимущество;
или
б)
произтича или от промяна на собствеността върху дадена позиция от инфраструктурата, или от прекратяване или преместване на производствена дейност.
2. Управляващият орган информира Комисията в годишните и окончателния доклади за изпълнението по член 67 за всяка такава промяна съгласно параграф 1.
3. Неправомерно платени суми се възстановяват в съответствие с дял VIII, глави II и III.
4. Държавите-членки и Комисията гарантират, че предприятия, които в момента са или преди са били предмет на процедурата по възстановяване съгласно параграф 3, в резултат на прехвърляне на производствена дейност в рамките на държава-членка или към друга държава-членка, не могат да се възползват от финансиране от ЕФР.
ДЯЛ VII
УПРАВЛЕНИЕ, МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ
ГЛАВА I
Системи за управление и контрол
Член 57
Общи принципи на системите за управление и контрол
1. Системите за управление и контрол на оперативни програми, установени от държавите-членки, осигуряват:
а)
определяне функциите на органите, занимаващи се с управление и контрол, и разпределението на функциите в рамките на всеки орган;
б)
съответствие с принципа на разделяне на функциите между и в рамките на тези органи;
в)
процедури за осигуряване правилността и редовността на разходите, декларирани в оперативната програма;
г)
надеждни системи за счетоводство, мониторинг и финансово отчитане в компютъризирана форма;
д)
система за докладване и мониторинг, при която отговорният орган възлага изпълнението на задачите на друг орган;
е)
разпоредби за проверка функционирането на системите;
ж)
системи и процедури, които осигуряват адекватно проследяване на одита;
з)
процедури за докладване и мониторинг на нередности и за възстановяване на неправомерно изплатените суми.
2. Мерките, определени в букви д) и е), са пропорционални на общата сума на публичните разходи, разпределени за съответната оперативна програма.
Член 58
Определяне на компетентни органи
1. За оперативната програма държавата-членка посочва следните органи:
а)
управляващ орган, който да ръководи оперативната програма;
б)
сертифициращ орган, който да сертифицира декларациите за разходите и исканията за плащане, преди да бъдат изпратени на Комисията;
в)
одитиращ орган за оперативната програма, функционално независим от управляващия и сертифициращия органи, който е отговорен за потвърждаване ефективното функциониране на системата за управление и контрол.
2. Държавата-членка може да определи един или повече междинни органи, които да извършват някои или всички задачи на управляващия или сертифициращ органи, като отговорността се поема от съответния орган.
3. Държавата-членка определя правилата, регулиращи нейните отношения с органите по параграф 1 и техните отношения с Комисията.
4. Предмет на член 57, параграф 1, буква б), някои или всички органи по параграф 1 могат да бъдат част от един и същи орган.
Член 59
Функции на управляващия орган
Управляващият орган на оперативната програма е отговорен за управлението и изпълнението на оперативната програма съгласно принципа на добро финансово управление и по-специално за:
а)
да се гарантира, че операциите са избрани за финансиране в съответствие с критериите, приложими към оперативната програма и че те съответстват, за целия период на изпълнение, на приложимите национални разпоредби и разпоредбите на Общността;
б)
проверка на доставката на съфинансирани продукти и услуги, и проверка на това, че разходите, декларирани от бенефициерите, действително са извършени и съответстват на националните разпоредби и разпоредбите на Общността; проверките на място на индивидуални операции може да се извършват само върху части от операцията в съответствие с подробните правила, които трябва да бъдат приети от Комисията съгласно процедурата по член 101, параграф 3;
в)
да се гарантира, че съществува система за записване и съхранение в компютъризирана форма на счетоводните отчети за всяка операция по оперативната програма и, че се събират данни за изпълнението, необходими за финансовото управление, мониторинг, проверки, одити и оценка;
г)
да се гарантира, че бенефициерите и другите организации, включени в изпълнението на операциите, поддържат или отделна счетоводна система, или подходящ счетоводен код за всички сделки, отнасящи се до операцията, без ущърб на националните счетоводни разпоредби;
д)
да се гарантира, че оценките на оперативни програми по членове 48 и 49 се извършват в съответствие с член 47;
е)
установяване на процедури, които гарантират, че всички документи относно разходите и одитите, необходими за подходящо проследяване на одитите, са изготвени и извършени в съответствие с изискванията на член 87;
ж)
осигуряване на това, че сертифициращият и одитиращия органи получават цялата необходима информация за процедурите и проверките, извършени по отношение на разходите за целите на сертификацията и одита съответно;
з)
направляване работата на мониторинговия комитет и осигуряването му с документите, необходими за качествено изпълнение на оперативната програма, чийто мониторинг следва да извършва в светлината на нейните конкретни цели;
и)
изготвяне и след одобрение от мониторинговия комитет, изпращане до Комисията на годишните доклади и окончателния доклад за изпълнението;
й)
осигуряване спазването на изискванията за информираност и популяризиране, определени в член 51.
Член 60
Функции на сертифициращия орган
Сертифициращият орган на една оперативна програма е отговорен по-специално за:
а)
изготвяне и изпращане до Комисията на сертифицирани отчети за разходи и искания за плащане;
б)
сертифициране, че:
i)
отчетът за разходите е точен, изготвен чрез надеждни счетоводни системи и се основава на проверими съпровождащи документи,
ii)
декларираните разходи са в съответствие с приложимите национални разпоредби и разпоредбите на Общността, и са извършен по операциите, избрани за финансиране съгласно критериите, приложими към програмата и съответстващи на националните разпоредби и разпоредбите на Общността;
в)
уверяване, че получената информация за процедурите и проверките, извършени относно разходите, посочени в отчетите за разходи, представлява адекватна база за сертифициране;
г)
отчитане, за целите на сертификацията, на резултатите от всички одити, извършени от или в рамките на отговорностите на одитиращия орган;
д)
поддържане на счетоводните отчети за разходи в компютъризирана форма, които се декларират пред Комисията;
е)
водене на отчет на сумите, подлежащи на възстановяване и на отказаните суми в резултат на отказ на цялото или част от финансирането на операцията. Суми, възстановени преди приключването на оперативната програма, които трябва да бъдат върнати в общия бюджет на Европейския съюз след финансови корекции, извършени в съответствие с член 97, се приспадат от следващия отчет за разходите.
Член 61
Функции на одитиращия орган
1. Одитиращият орган на оперативна програма е отговорен по-специално за:
а)
да се гарантира, че одитите се извършват за проверка на ефективното функциониране на системата за управление и контрол на оперативната програма;
б)
да се гарантира, че одитите на операциите се извършват на базата на подходяща част от операцията, за проверка на декларираните разходи;
в)
представяне пред Комисията, в срок от 9 месеца след одобрението на оперативната програма, на стратегия за одита, обхващаща органите, които ще извършват одитите по букви а) и б), метода който ще се използва, метода за одит върху част от операциите и индикативното планиране на одитите, с цел да осигури, че основните органи са одитирани и че одитите са разпределени равномерно за целия период на програмиране;
г)
да се гарантира, че управляващия и сертифициращия органи получават цялата необходима информация за извършените одити и контрол;
д)
до 31 декември всяка година от 2008 до 2015 г.:
i)
представя на Комисията годишен доклад за контрола, посочващ заключенията от одитите, извършени през предходния 12-месечен период, приключващ на 30 юни на съответната година, в съответствие със стратегията за одит от оперативната програма и докладващ за всички недостатъци, открити в системите за управление и контрол на програмата. Първият доклад, който трябва да бъде представен до 31 декември 2008 г., обхваща периода от 1 януари 2007 г. до 30 юни 2008 г. Информацията за одитите, извършени в периода след 1 юли 2015 г., се включва в окончателния доклад за контрола, който придружава декларацията за приключване съгласно буква е);
ii)
изготвя становище, на базата на извършения контрол и одити съгласно своите отговорности, относно това дали системата за управление и контрол функционира ефективно, за да гарантира, че отчетите за разходи представени пред Комисията, са верни, а също и за да гарантира впоследствие, че сделките за които са направени тези разходи, са законни и редовни;
iii)
представя, когато е приложимо съгласно член 85, декларация за частично приключване, оценяваща законността и редовността на съответните разходи;
е)
представяне пред Комисията най-късно до 31 март 2017 г., декларация за приключване, оценяваща валидността на заявленията за плащане на балансовия остатък, и легалността и редовността на сделките, включени в окончателния отчет за разходи, придружена от окончателния доклад за контрола.
2. Одитиращият орган осигурява, че работата по одитите се извършва съгласно международно приетите стандарти за одит.
3. Когато одитите и контрола по параграф 1, букви а) и б) се извършват от орган, различен от одитиращия, то одитиращият орган гарантира такива органи да имат необходимата функционална независимост.
4. Комисията изпраща своите забележки по стратегията за одит, представена съгласно параграф 1, буква в) не по-късно от 3 месеца след нейното получаване. Ако в рамките на този период не се изпратят никакви забележки, стратегията за одит се счита за приета.
ГЛАВА II
Мониторинг
Член 62
Принципи на мониторинг
1. Мониторингът се състои от преглед на правилното изпълнение на оперативната програма.
2. Мониторингът се извършва на първа инстанция от мониторинговият комитет и управляващия орган.
3. Комисията участва в мониторинга чрез участието си в мониторинговия комитет и в годишния преглед на оперативната програма, който включва по-специално анализ на годишните доклади по изпълнението и контрола.
4. Размяната на данни между Комисията и държавите-членки за тази цел се извършва по електронен път, съгласно правилата за прилагане по член 102.
Член 63
Мониторингов комитет
Държавата-членка учредява мониторингов комитет за оперативната програма, като го съгласува с управляващия орган, след консултация с партньорите съгласно член 8. Мониторинговият комитет се учредява в рамките на три месеца от датата, на която държавата-членка е нотифицирана за решението за одобрение на оперативната програма.
Мониторинговият комитет изготвя своя устав съгласно институционалната, правна и финансова рамка на съответната държава-членка и приема устава, като го съгласува с управляващия орган, с цел да упражнява своите задачи в съответствие с настоящия регламент.
Член 64
Състав
1. Мониторинговият комитет се председателства от представител на държавата-членка или на управляващия орган.
Неговият състав се решава от държавата-членка в съответствие с член 8, параграф 1 и се съгласува с управляващия орган.
2. По своя собствена инициатива, представител на Комисията участва в работата на мониторинговия комитет в качеството си на консултант.
Член 65
Задачи
Мониторинговият комитет се уверява в ефективността и качеството на изпълнение на оперативната програма в съответствие със следните разпоредби:
а)
той разглежда и одобрява критериите за избор на операциите, финансирани в рамките на шест месеца след одобрението на оперативната програма и одобрява всяка поправка на тези критерии в съответствие с нуждите на програмирането;
б)
той периодично преразглежда постигнатия напредък за постигането на конкретните цели на оперативната програма на базата на документите, представени от управляващия орган;
в)
той преглежда резултатите от изпълнението, и по-специално постигането на целите, заложени за всяка приоритетна ос и междинните оценки по член 49;
г)
той преглежда и одобрява годишните и окончателния доклади по изпълнението по член 67, преди те да бъдат изпратени на Комисията;
д)
той трябва да бъде информиран за годишния доклад за контрола и за всички целесъобразни забележки, които Комисията може да направи след като прегледа този доклад;
е)
по инициатива на държавата-членка, той може да бъде информиран относно писмената информация, изпращана на Комисията по член 16, параграф 1;
ж)
той може да предлага на управляващия орган всякакви поправки или преглед на оперативната програма, чрез които е възможно да се постигат целите на ЕФР, заложени в член 4 или, чрез които да подобри нейното управление, включително финансовото управление;
з)
той разглежда и одобрява всяко едно предложение за изменение съдържанието на решението на Комисията относно приноса от ЕФР.
Член 66
Ред и условия за мониторинг
1. Управляващият орган и мониторинговият комитет осигуряват качеството на изпълнение на оперативната програма.
2. Управляващият орган и мониторинговият комитет извършват мониторинг, като използват финансови индикатори и индикаторите по член 20, параграф 1, буква в), посочени в оперативната програма.
3. Когато естеството на помощта го позволява, се прави разбивка на статистиката по брой мъже и жени и обем на предприятията на бенефициера.
4. Обменът на данни между Комисията и държавите-членки за тази цел се извършва по електронен път, в съответствие с правилата за изпълнение, приети съгласно процедурата по член 102.
Член 67
Годишни доклади и окончателни доклади за изпълнение
1. До 30 юни всяка година и за първи път през 2008 г. управляващият орган изпраща на Комисията годишен доклад, а до 31 март 2017 г. окончателен доклад за изпълнението на оперативната програма.
2. С цел получаване на ясна картина за изпълнението на оперативната програма докладите по параграф 1 съдържат следната информация:
а)
напредъкът, постигнат при изпълнението на оперативната програма и приоритетните оси по отношение на техните конкретни проверими цели, с количествена оценка, когато и където те могат да служат за количествено оценяване, като се използват индикаторите по член 20, параграф 1, буква в) на ниво приоритетна ос;
б)
промяна в общата ситуация, която има пряко въздействие върху усвояването на помощта, по-специално при значителни социално-икономически развития, промени в националите, регионални или секторни политики и когато е необходимо, техните последствия върху съгласуването на помощта от ЕФР и тази от други финансови инструменти;
в)
финансовото изпълнение на оперативната програма, дадено поотделно за цел „Сближаване“ и цел „Несближаване“ за всяка приоритетна ос:
i)
разходите, платени от бенефициерите, посочени в исканията за плащане, изпратени до управляващия орган и съответния дял на публично финансиране;
ii)
общо плащанията, получени от Комисията и количествено изражение на финансовите индикатори по член 66, параграф 2,
и
iii)
разходите, платени от органа, отговорен за извършване на плащания към бенефициерите;
г)
стъпките, предприети от управляващия орган и мониторинговия комитет за осигуряване качеството и ефективността на изпълнението, по-специално:
i)
мерки за мониторинг и оценка, включително мерките за събиране на данни;
ii)
кратко изложение за всички значителни проблеми, появили се при изпълнението на оперативната програма и всички взети мерки, включително и тези в отговор на забележките, направени съгласно член 69, параграф 2;
iii)
оползотворяване на техническата помощ;
д)
взетите мерки за осигуряване информация и популяризиране за оперативната програма;
е)
оползотворяването на помощ, отпусната след анулиране по член 96, параграф 2, на управляващия орган или на друг публичноправен орган по време на периода на изпълнение на оперативната програма.
ж)
случаите, в които е установена значителна промяна по член 56.
з)
значителни проблеми, отнасящи се до спазването на законодателството на Общността, появили се при изпълнението на оперативната програма и взетите мерки за справяне с тях.
Обхватът на информацията, изпратена до Комисията, е пропорционален на общата сума публични разходи по съответната оперативна програма. Когато е уместно, тази информация може да се представи в обобщена форма.
Информацията съгласно букви б), г), д), е) и ж) не се представя, ако не е имало значителна промяна от предишния доклад.
3. Докладите по параграф 1 се оценяват като приемливи, ако съдържат цялата информация, изброена в параграф 2. Комисията информира държавата-членка за приемливостта на тези доклади в срок от 15 работни дни.
4. Комисията взема решение по съдържанието на годишния доклад за изпълнението, представен от управляващия орган, в срок от два месеца. За окончателния доклад на оперативната програма срокът е пет месеца. Ако Комисията не отговори в рамките на определените срокове, докладът се счита за приет.
Член 68
Годишен доклад на Комисията
1. До 31 декември всяка година и за първи път през 2008 г. Комисията изпраща до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите, доклад за действителното изпълнение на настоящия регламент през предходната година.
2. Този доклад обобщава основните развития, тенденции и предизвикателства, отнасящи се до изпълнението на оперативните програми.
3. Годишният доклад от Комисията включва също така:
а)
обобщение на дейностите на ЕФР по държави-членки, включително разбивка по държави-членки на отпуснатите и платени средства, а също и оползотворяването на техническата помощ от Комисията и държавите-членки;
б)
оценка на координацията на ЕФР със структурните фондове и ЕЗФРСР;
в)
веднага, след като бъдат направени, констатациите от оценките, предвидени в член 49;
г)
когато се представи четвъртия годишен доклад и след това отново когато се представи доклада за последната година от програмирането, резюме на одитите върху въведените от държавите-членки системи за управление и контрол, извършено от името на Комисията, и обобщение на резултатите от одитите върху помощта от ЕФР, извършено от държавата-членка, а когато е уместно, направените финансови корекции.
4. Докладът се основава на прегледа и оценката от страна на Комисията, на годишните доклади на държавите-членки и на всякаква друга налична информация. През 2012 г. по-специално, този доклад се основава на резултатите от стратегическото обсъждане по член 16, параграф 1 и на всякаква друга налична информация. Докладът посочва взетите последващи мерки или мерките, които трябва да бъдат взети от държавите-членки и Комисията, които ще позволят адекватни последващи действия в резултат на констатациите в доклада.
Член 69
Годишен преглед на оперативните програми
1. Всяка година, когато се представи годишния доклад за изпълнението по член 67 и се отчете становището на Комисията, Комисията и управляващият орган преглеждат постигнатия напредък в изпълнението на оперативната програма, постигнатите принципни резултати през предходната година, финансовото изпълнение и други фактори, които могат да доведат до подобряване на изпълнението.
Всички аспекти на действието на системата за управление и контрол, посочени в годишния доклад за контрола по член 61, параграф 1, буква д) i) също може да се прегледат и когато е уместно, това да стане с участието на одитиращия орган.
2. След прегледа по параграф 1 и когато е уместно, с участието на одитиращия орган, Комисията може да отправи забележки към държавата-членка и управляващия орган, които от своя страна информират мониторинговия комитет за това. Държавата-членка информира Комисията за действията, предприети в отговор на тези забележки.
3. Когато са готови еx post оценките за помощта, отпусната през периода на програмиране 2000-2006 г., при следващия годишен преглед се преглеждат и цялостните резултати.
ГЛАВА III
Отговорности на държавите-членки и на Комисията
Раздел 1
Отговорности на държавите-членки
Член 70
Управление и контрол
1. Държавите-членки са отговорни за осигуряване управлението и контрола на оперативните програми, и то по-специално чрез следните мерки:
а)
осигуряване на това системите за управление и контрол на оперативната програма да са въведени в съответствие с членове 57-61 и да функционират ефективно;
б)
предотвратяване, откриване и корекция на нередности и възстановяване на неправомерно платени суми заедно с лихвата върху закъснели плащания, когато е уместно. Те нотифицират за всичко това Комисията и редовно информират Комисията за напредъка на административните и съдебни производства.
2. Когато неправомерно платените суми към даден бенефициер не могат да бъдат възстановени, държавата-членка е отговорна за връщането на загубените суми към общия бюджет на Европейския съюз когато се установи, че загубата е възникнала в резултат на вина или нехайство от нейна страна.
Член 71
Въвеждане на системите за управление и контрол
1. Преди изпращането на първото заявление за междинно плащане, или най-късно в рамките на 12 месеца след одобрението на оперативната програма, държавите-членки изпращат на Комисията описание на системите, които включват по-специално организацията и процедурите за:
а)
управляващия и сертифициращия органи и междинните органи;
б)
одитиращия орган и всякакви други органи, извършващи одити на негова отговорност.
2. Описанието по параграф 1 се придружава от доклад, посочващ резултатите от оценката за въвеждането на системите и съдържащ становище за тяхното съответствие с членове 57-61. Ако становището съдържа възражения, докладът посочва сериозността на слабостите. Държавата-членка информира Комисията за корективните мерки, които ще се вземат и графика за тяхното изпълнение, а впоследствие предоставя потвърждение за изпълнението на мерките и оттеглянето на съответните възражения.
Докладът, посочен в първа алинея се счита за приет и първото междинно плащане се прави при следните условия:
а)
в срок от три месеца от датата на получаване на доклада, когато становището съгласно първа алинея е без възражения и при отсъствие на забележки от Комисията;
б)
ако становището съдържа възражения, при потвърждение до Комисията, че са изпълнени корективните мерки относно ключовите елементи на системите и че са оттеглени съответните възражения, и при отсъствие на забележки от страна на Комисията, в срок от три месеца от датата на потвърждението.
Когато възраженията се отнасят само до една приоритетна ос, първото междинно плащане се прави за другите приоритетни оси от оперативната програма, за които няма никакво възражение.
3. Докладът и становището по параграф 2 се правят от одитиращия орган или от публичноправни или частноправни организации, функционално независими от управляващия и сертифициращия органи, при спазване на международно приетите стандарти за одит.
Раздел 2
Отговорности на Комисията
Член 72
Отговорности на Комисията
1. Комисията се уверява в съответствието с процедурата определена в член 71, че държавите-членки са въвели системи за управление и контрол, които са съобразени с членове 57-61, и на базата на годишните контролни доклади и годишното становище на одитиращия орган, както и на базата на своите собствени одити, се уверява, че системите функционират ефективно по време на периода на изпълнение на оперативните програми.
2. Без да се засягат одитите, извършвани от държавите-членки, длъжностни лица от Комисията или упълномощени представители на Комисията могат да извършват проверки на място, за да проверят ефективното функциониране на системите за управление и контрол, които проверки могат да включват одити на операциите, включени в оперативната програма, като се прави 10-дневно предварително известие за тези проверки, освен при спешни случаи. В такива одити могат да участват длъжностни лица или упълномощени представители на държавата-членка.
Длъжностните лица от Комисията или нейни представители, надлежно упълномощени за извършване на проверки на място, получават достъп до счетоводните книги и всички останали документи, включително документи и данни, изготвени или получени и записани в електронна среда, отнасящи се до разходите, финансирани от ЕФР.
Горепосочените правомощия за одит не засягат прилагането на национални разпоредби, които запазват определени действия за служители, специално назначени на базата на националното законодателство. Упълномощените представители на Комисията не участват, inter alia, в посещения по домовете или официално разпитване на лица в рамките на националното законодателство на съответната държавата-членка. Те обаче имат достъп до информацията, получена по горните начини.
3. Комисията може да изиска от една държава-членка да извърши одит на място, за да провери ефективното функциониране на системите или редовността на една или повече транзакции. В такива одити могат да участват и длъжностни лица от Комисията или нейни упълномощени представители.
Член 73
Сътрудничество с одитиращите органи на държавите-членки
1. Комисията си сътрудничи с одитиращия орган на оперативната програма, за да координира съответните им планове и методи за одит и незабавно обменя информация за резултатите от одитите, извършени върху системите за управление и контрол, с цел да оползотвори максимално ресурсите и да избегне неоправдано дублиране на работата.
Комисията и одитиращият орган провеждат срещи редовно, поне веднъж годишно, освен ако няма друго споразумение между тях, с цел да преглеждат заедно годишния доклад за контрола и представеното становище по член 61, а също и, за да обменят мнения по други въпроси, отнасящи се до подобряване управлението и контрола на оперативната програма.
2. При определяне на своята собствена стратегия за одит, Комисията идентифицира онези оперативни програми, за които становището относно съответствието на системата по член 71, параграф 2 е без възражения, или при които възраженията са били оттеглени след осъществяване на корективните мерки, или програмите, при които когато стратегията за одит на одитиращия орган е удовлетворителна и е получено основателно уверение, че системите за управление и контрол функционират ефективно на базата на резултатите от одити на Комисията и на държавата-членка.
3. За тези оперативни програми Комисията може да заключи, че може да разчита принципно на становището по член 61, параграф 1, буква д) ii) във връзка с ефективното функциониране на системите и че ще извърши одити на място, само ако има доказателства за предполагаеми слабости в системата, влияещи върху разходите, сертифицирани пред Комисията в година, за която становището по член 61, параграф 1, буква д) ii) е предадено без никакви възражения по отношение на такива слабости.
Когато Комисията достигне до такова заключение, тя информира съответно заинтересованата държава-членка. Когато няма доказателства за предполагаеми слабости, тя може да изиска от държавата-членка да извърши одити в съответствие с член 72, параграф 3 или може да извърши свои собствени одити по член 72, параграф 2.
ДЯЛ VIII
ФИНАНСОВО УПРАВЛЕНИЕ
ГЛАВА I
Финансово управление
Раздел 1
Бюджетни задължения
Член 74
Бюджетни задължения
Бюджетните задължения на Общността по отношение на оперативните програми (наричани по-долу „бюджетни задължения“) се изпълняват годишно за всяка цел на „Сближаване“/„Несближаване“ през периода между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2013 г. Първото бюджетно задължение се изпълнява преди Комисията да приеме решението, за одобрение на оперативната програма. Всяко последващо задължение се изпълнява от Комисията по правило до 30 април всяка година, на базата на решението за отпускане на финансиране от ЕФР, посочено в член 17.
Раздел 2
Плащания
Член 75
Общи правила за плащания
1. Плащания от Комисията за приноса от ЕФР се правят в съответствие с бюджетните задължения. Всяко плащане се отнася към това открито бюджетно задължение, което е с най-ранна дата.
2. Плащанията се правят под формата на предварително финансиране, междинни плащания и плащане на балансовия остатък. Те се правят към органа, посочен от държавата-членка.
3. Най-късно до 30 април всяка година държавите-членки изпращат на Комисията предварителна прогноза за очакваните заявления за плащания за текущата и следващата финансови години.
4. Целият обмен на информация относно финансови транзакции между Комисията и органите, посочени от държавите-членки, се прави по електронен път в съответствие с изпълнителните правила, приети от Комисията съгласно процедурата по член 102. В случаи на непреодолима сила, и по-специално при повреда на общата компютъризирана система или липса на постоянна връзка, държавата-членка може да изпрати отчета за разходите и заявлението за плащане на хартиен носител.
Член 76
Правила за изчисляване на междинни плащания
1. Междинните плащания се изчисляват, като към публичното финансиране, декларирано в отчета за разходите, сертифициран от сертифициращия орган с разбивка по приоритетни оси и цели „Сближаване“/„Несближаване“, се прилага процента на съфинансиране от Общността, определен в текущия план за финансиране за всяка приоритетна ос и всяка цел.
2. Чрез дерогация от параграф 1, в отговор на конкретно и добре обосновано искане от държавата-членка, дадено междинно плащане е сумата на платената помощ от Общността или сумата, дължима за плащане към бенефициерите по отношение на приоритетната ос и на целта. Тази сума трябва да бъде посочена от държавата-членка в отчета за разходите.
Член 77
Правила за изчисляване на балансови плащания
Балансовото плащане се ограничава до една от следните две суми, в зависимост от това коя е по-малка:
а)
сумата, изчислена, като към публичното финансиране, декларирано в окончателния отчет за разходите, сертифициран от сертифициращия орган с разбивка по всяка приоритетна ос и всяка цел „Сближаване“/„Несближаване“, се прилага процента на съфинансиране от Общността, определен в текущия план за финансиране за тази приоритетна ос и тази цел;
б)
сумата на платената помощ от Общността или сумата, дължима за плащане към бенефициерите по отношение на всяка приоритетна ос и на всяка цел. Втората сума трябва да бъде посочена от държавата-членка в последния отчет за разходите, сертифициран от сертифициращ орган по отношения на всяка приоритетна ос и за всяка цел.
Член 78
Отчет за разходите
1. Всички отчети за разходите включват, за всяка приоритетна ос и за всяка цел, общата сума от допустимите разходи, платени от бенефициерите при изпълняване на операциите и съответното публично финансиране, платено или дължимо за плащане към бенефициерите, съгласно условията регулиращи публичното финансиране. Разходите, платени от бенефициерите, се доказват чрез получените фактури или счетоводни документи със същата доказателствена стойност. Що се отнася до операции, които не включват разходи, направени от бенефициера, то тогава разходите, сертифицирани от сертифициращия орган и изпратени до Комисията, представляват публичната помощ, платена на бенефициера.
2. Във връзка с член 76, параграф 2 и член 77, буква б), отчетите за разходите посочват изрично и общата сума на помощта от Общността, платена или дължима за плащане към бенефициерите.
Член 79
Натрупване на предварително финансиране и междинни плащания
1. Кумулативната сума от извършено предварително финансиране и извършени междинни плащания, не надвишава 95 % от приноса на ЕФР към оперативната програма.
2. Когато се достигне тази горна граница, сертифициращият орган продължава да изпраща на Комисията всеки сертифициран отчет за разходи на 31 декември от годината „n“, а също така и отчет за възстановените през годината суми за ЕФР, най-късно до края на м. февруари на годината „n + 1“.
Член 80
Цялост на плащане към бенефициери
Държавите-членки се уверяват, че органите, отговорни за извършване на плащания, гарантират за това, че бенефициерите получават общата сума от публичното финансиране веднага, щом това е възможно и в пълния ѝ размер. Никакви суми не се намаляват или задържат, нито пък се налага някаква специфична такса или друга такса с еквивалентен ефект, която би намалила тези суми за бенефициерите.
Раздел 3
Предварително финансиране
Член 81
Плащане
1. След решението на Комисията, одобряващо приноса на ЕФР към дадена оперативна програма, Комисията изплаща еднократна сума за предварително финансиране за периода 2007-2013 г., на органа, посочен от държавата-членка. Тази сума за предварително финансиране представлява 7 % от приноса на ЕФР към тази оперативна програма. Тя може да се разпредели в две финансови години в съответствие с наличния бюджет на ЕФР.
2. Общата сума, платена като предварително финансиране, се възстановява на Комисията от органа, посочен от държавата-членка, ако не е изпратено никакво заявление за плащане по оперативната програма в рамките на двадесет и четири месеца от датата, на която Комисията е платила първата вноска от сумата за предварително финансиране.
3. Всяка лихва, породена от предварителното финансиране, се въвежда към оперативната програма, считайки се като ресурс за държавата-членка под формата на национално публично финансиране и се декларира пред Комисията при окончателното приключване на оперативната програма.
4. Сумата, платена като предварително финансиране, се приключва изцяло в счетоводните документи на Комисията, когато приключи оперативната програма в съответствие с член 86.
Раздел 4
Междинни плащания
Член 82
Междинни плащания
За оперативната програма се извършват междинни плащания. Първото междинно плащане се прави в съответствие с разпоредбите на член 71, параграф 2.
Член 83
Приемливост на заявления за плащане
1. Всяко междинно плащане, извършено от Комисията, е предмет на спазване на следните условия:
а)
на Комисията трябва да бъде изпратено заявление за плащане и отчет за разходите, в съответствие с член 78;
б)
не повече от максималната сума за помощ от ЕФР, както е заложена в плана за текущо финансиране, е платена от Комисията за целия период за всяка приоритетна ос и за всяка цел;
в)
управляващият орган трябва да изпрати на Комисията последния годишен доклад за изпълнението, в съответствие с член 67, параграфи 1 и 3;
г)
отсъствие на мотивирано становище на Комисията във връзка с нарушение съгласно член 226 от Договора, що се отнася до операция(и), за която/които разходите са декларирани във съответното заявление за плащане.
2. Ако не е спазено едно или повече от условията по параграф 1, държавата-членка и сертифициращият орган трябва да бъдат информиран от Комисията в срок от един месец, така че да могат да предприемат необходимите стъпки за корекция на ситуацията.
Член 84
Процедура за плащане
1. Сертифициращият орган осигурява исканията за междинни плащания за оперативната програма да бъдат групирани заедно и изпращани до Комисията в най-кратки срокове, три пъти годишно. За плащане, което следва да бъда извършено от Комисията през текущата година, най-късната дата, до която трябва да се изпрати заявлението, е 31 октомври.
2. Комисията извършва междинното плащане не по-късно от два месеца след датата, на която в Комисията е регистрирано заявление за плащане, отговарящо на условията по член 83, като междинното плащане е предмет на налични средства и отсъствие на прекъсване на платежния срок или прекратяване на плащанията в съответствие с членове 88 и 89 съответно.
Раздел 5
Балансово плащане и приключване на програма
Член 85
Частично приключване
1. Частично приключване на оперативната програма може да се направи на периоди, които се определят от държавата-членка.
Частичното приключване се отнася до операциите, завършени през периода до 31 декември на предходната година. За целите на настоящия регламент, една операция се счита за завършена, когато дейностите по нея действително са извършени и, за която всички разходи, направени от бенефициерите и съответното публично финансиране, са изплатени.
2. Частично приключване се прави при условие че държавата-членка изпрати на Комисията до 31 декември на дадена година следното:
а)
отчет за разходите, свързани с операциите по параграф 1;
б)
декларация за частично приключване в съответствие с член 61, параграф 1, буква д) iii).
3. Всички финансови корекции, направени в съответствие с членове 96 и 97, отнасящи се до операции, предмет на частично приключване, са нетни финансови корекции.
Член 86
Условия за плащането на остатъка
1. Комисията плаща остатъка, при условие че:
а)
държавата-членка е изпратила заявление за плащане до 31 март 2017 г., съдържащо следните документи:
i)
заявление за плащане на остатъка и отчет за разходите в съответствие с член 78;
ii)
окончателен доклад за изпълнението на оперативната програма, включително информацията, определена в член 67;
iii)
декларация за приключване в съответствие с член 61, параграф 1, буква е);
и
б)
ако няма мотивирано становище на Комисията по отношение на нарушение съгласно член 226 от Договора, що се отнася до операция(и), за които разходите са декларирани в съответното заявление за плащане.
2. Ако някой от документите по параграф 1 не бъде изпратен до Комисията, това автоматично води до отпадане на задължението за плащане на остатъка, в съответствие с член 90.
3. Комисията информира държавата-членка за своето становище относно съдържанието на декларацията за приключване по параграф 1, буква а) iii), в срок от 5 месеца от датата на нейното получаване. Декларацията за приключване се счита за приета при отсъствие на забележки от Комисията в срок от пет месеца.
4. Предмет на налични средства, Комисията изплаща остатъка за срок не повече от 45 дни от по-късната от следните дати:
а)
датата, на която тя получава окончателния доклад в съответствие с член 67, параграф 4;
или
б)
датата, на която тя получава декларацията за приключване по параграф 1, буква а) iii).
5. Без да се засягат разпоредбите на параграф 6, остатъкът от бюджетното задължение отпада като задължение 12 месеца след като плащането е извършено.
Комисията информира държавите-членки относно датата на приключване на оперативната програма в краен срок от два месеца.
6. Въпреки резултатите от всички одити, извършени от Комисията или от Европейската сметна палата, остатъкът, платен от Комисията за оперативната програма, може да бъде коригиран в срок от девет месеца от датата, на която е платен, или когато има отрицателен остатък, който следва да бъде възстановен от държавата-членка, в срок от девет месеца от датата, на която е издадено дебитното известие. Такава корекция на остатъка не променя датата на приключване на оперативната програма, съобщена в съответствие с параграф 5.
Член 87
Наличност на документи
1. Управляващият орган осигурява всички съпътстващи документи относно разходите и одитите на оперативната програма, да бъдат на разположение на Комисията и Европейската сметна палата за:
а)
период от три години след приключването на оперативна програма;
б)
период от три години след годината, в която е извършено частично приключване, в случая на документи относно разходи и одити на операциите по параграф 2.
Тези периоди се прекъсват или в случай на съдебно производство, или при надлежно мотивирано искане от Комисията.
2. Управляващият орган предоставя на Комисията при поискване списък със завършени операции, които са били предмет на частично приключване по член 85.
3. Документите се съхраняват или като оригинали, или като заверени копия на оригиналите, върху общоприети носители на данни.
Раздел 6
Прекъсване на платежния срок и прекратяване на плащанията
Член 88
Прекъсване на платежния срок
1. Платежният срок може да бъде прекъснат от упълномощаващото лице чрез делегиране по смисъла на Регламент (EО, Евратом) № 1605/2002, за максимален период от шест месеца ако:
а)
в доклад от национален одит или одит на Общността има доказателства за предполагаема значителна слабост във функционирането на системите за управление и контрол;
или
б)
упълномощаващото лице чрез делегиране трябва да извърши допълнителни проверки, след като е получило информация на негово внимание, която го алармира, че разходите в сертифициран отчет за разходите може да се свърже със сериозна нередност, която не е била отстранена.
2. Държавата-членка и сертифициращия орган получават незабавно информация за причините за прекъсването. Прекъсването приключва веднага, след като се предприемат необходимите стъпки от държавата-членка.
Член 89
Временно отлагане на плащанията
1. Целият размер или част от междинните плащания на ниво приоритетни оси или оперативна програма може да бъдат временно отложени от Комисията, когато:
а)
има сериозен недостатък в системата за управление и контрол на оперативната програма, който влияе върху надеждността на процедурата за сертифициране на плащанията и, за която не са предприети корективни мерки;
или
б)
разходите в сертифициран отчет за разходите са свързани със сериозна нередност, която не е отстранена;
или
в)
има сериозно нарушение от държава-членка на нейните задължения по член 70.
2. Комисията може да реши да прекрати целия размер или част от междинните плащания, след като е дала на държавата-членка възможността да представи своите бележки в рамките на период от два месеца.
3. Комисията приключва временното отлагане на целия размер или част от междинните плащания, когато държавата-членка е предприела необходимите мерки, за да позволи анулиране на прекратяването. Когато необходимите мерки не се предприети от държавата-членка, Комисията може да приеме решение за анулиране на целия размер или част от приноса на Общността в оперативната програма в съответствие с член 97.
Раздел 7
Автоматично отпадане на задълженията
Член 90
Принципи
1. Комисията автоматично отменя всяка част от бюджетно задължение в една оперативна програма, което не е било използвано за плащане на предварително финансиране или междинни плащания, или за което заявлението за плащане не е изпратено в съответствие с член 83, до 31 декември на втората година след годината на бюджетното задължение на Общността по оперативната програма.
2. Частта от задължението, която е все още открита на 31 декември 2015 г., автоматично отпада, ако Комисията не е получила приемливо заявление за плащане за тази част от задължението до 31 март 2017 г.
3. Ако настоящия регламент влезе в сила след 1 януари 2007 г., периода, след който може да отпадне автоматично първото задължение по параграф 1, се удължава за първото задължение с броя на месеците между 1 януари 2007 г. и датата на първото бюджетно задължение.
Член 91
Изключения за сроковете при отпадане на задължение
Ако решение на Комисията, взето след решението за одобрение на оперативната програма, се нуждае от разрешение за помощ или от схема за помощ, то срокът, водещ до автоматично отпадане на задължението, започва да тече от датата на вземане на това решение. Съответните суми се въвеждат на базата на график, направен от държавата-членка.
Член 92
Прекъсване на срокове поради съдебни производства и административни жалби
Сумата, която потенциално може да бъде засегната от автоматично отпадане на задължението, се намалява със сумите, които сертифициращият орган не е могъл да декларира пред Комисията заради операции, прекратени поради съдебни производства или административни жалби със суспензивен ефект, при условие че държавата-членка изпрати на Комисията информация за причините до 31 декември на втората година след годината на бюджетното задължение, както е определено в член 90.
За тази част от задълженията, която все още е открита на 31 декември 2015 г., срокът от време по член 90, параграф 2 се прекъсва при същите условия за сумата, която се отнася до засегнатите операции.
Горепосоченото намаление може да се поиска веднъж, ако прекратяването трае до една година, или няколко пъти за броя на годините между правното или административно решение, прекратяващо изпълнението на операцията и датата на окончателното правно или административно решение.
Член 93
Изключения при автоматичното отпадане на задължението
При изчисляване на автоматичното отпадане на задължението не се зачита следното:
а)
тази част от бюджетното задължение, за която е направено заявление за плащане, но чието възстановяване е било прекъснато или прекратено от Комисията на 31 декември на втората година след годината на бюджетното задължение съгласно член 90 и в съответствие с членове 88 и 89. Когато проблемът, поради който има прекъсване или прекратяване се реши, правилото за автоматичното отпадане на задължението се прилага към онази част от бюджетното задължение, която е засегната;
б)
тази част от бюджетното задължение, за която е направено заявлението за плащане, но чието възстановяване е спряно, по-специално поради липса на бюджетни ресурси;
в)
тази част от бюджетното задължение, за която не е било възможно да се направи приемливо заявление за плащане поради непреодолима сила, която сериозно влияе върху изпълнението на оперативната програма. Националните органи, претендиращи за непреодолима сила, трябва да докажат директните последствия от непреодолимата сила върху изпълнението на цялата или част от оперативната програма.
Член 94
Процедура
1. Комисията информира в необходимия срок държавата-членка и заинтересованите органи, когато има риск от прилагане на автоматично отпадане на задължението по член 90.
2. Комисията информира държавата-членка и заинтересованите органи за сумата на автоматично отпадане на задължението, получена в резултат на информацията, с която разполага.
3. Държавата-членка разполага с два месеца от датата на получаване на тази информация, за да се съгласи със сумата или да изпрати своите бележки. Комисията извършва автоматичното отпадане на задължението не по-късно от девет месеца след срока, посочен в член 90.
4. Приносът от ЕФР към оперативната програма за съответната година се намалява със сумата, която автоматично е отпаднала като задължение. Държавата-членка изготвя в срок от два месеца от датата на отпадане, коригиран план за финансиране, в който е отразена намалената сума от помощта по една или повече приоритетни оси на оперативната програма. Ако тя не направи това, Комисията намалява пропорционално сумите за всяка приоритетна ос.
Раздел 8
Употреба на еврото
Член 95
Употреба на еврото
1. Сумите, заложени в представената оперативна програма на държавата-членка, сертифицираните отчети за разходите, заявленията за плащания и разходите, посочени в годишните и окончателния доклади за изпълнение, се остойностяват в EUR.
2. Решенията на Комисията за оперативни програми, задълженията на Комисията и плащанията, се остойностяват и извършват в EUR.
3. Държавите-членки, които не са приели еврото за своя валута към датата на заявлението за плащане, преизчисляват в EUR сумата на разходите, направени в национална валута.
Сумата се преизчислява в EUR на базата на месечния курс за счетоводни цели на Комисията, в месеца през който разходите са регистрирани в отчетите на сертифициращия орган на съответната оперативна програма. Този курс се публикува електронно от Комисията всеки месец.
4. Когато еврото стане валута на дадена държава-членка, процедурата за преизчисляване по предходния параграф продължава да се прилага към всички разходи, записани в отчетите от сертифициращия орган преди датата на влизане в сила на фиксирания курс за превръщане между националната валута и еврото.
ГЛАВА II
Финансови корекции
Раздел 1
Финансови корекции от държавите-членки
Член 96
Финансови корекции от държавите-членки
1. Държавата-членка носи на първо място отговорността за разследване на нередности, като действа при доказателства за всяка основна промяна на естеството на условията за изпълнение или контрол на операциите или оперативната програма, и прави необходимите финансови корекции.
2. Държавата-членка прави финансовите корекции, необходими във връзка с единични или системни нередности, открити в операциите или оперативната програма. Корекциите, направени от държавата-членка, представляват анулиране на целия размер или част от публичното финансиране на оперативната програма. Държавата-членка взема предвид естеството и тежестта на нередностите и финансовите загуби към ЕФР.
Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, освободените по този начин фондове на ЕФР могат да се използват повторно от държавата-членка до 31 декември 2015 г. за оперативната програма.
3. Отменената помощ в съответствие с параграф 2 не може да се използва повторно за операция или операции, които са били предмет на корекция, нито пък когато е направена финансова корекция за системна нередност, за съществуващите операции в рамките на цялата или част от приоритетната ос, в която се е появила тази системна нередност.
4. В случая на системна нередност, държавата-членка разширява своите разследвания, за да обхване всички операции, които може да са подложени на въздействие.
Раздел 2
Финансови корекции от Комисията
Член 97
Критерии за корекциите
1. Комисията може да направи финансови корекции чрез анулиране на целия размер или част от приноса на Общността към оперативна програма когато, след извършване на необходимото разследване, тя заключи че:
а)
има сериозен недостатък в системата за управление и контрол на програмата, който подлага на риск вече платеното от Общността финансиране на програмата;
б)
разходите, съдържащи се в сертифициран отчет за разходите, са неправомерни и не са коригирани от държавата-членка преди откриването на процедурата за корекция по настоящия параграф;
в)
държава-членка не е спазила своите задължения съгласно член 96 преди откриването на процедурата за корекция по настоящия параграф.
2. Комисията основава своите финансови корекции на базата на открити отделни случаи на нередности, като взема предвид системното естество на нередността, за да определи дали да се приложи твърда сума или екстраполация на корекцията.
3. При определяне на сумата за корекция Комисията взема предвид естеството и тежестта на нередността и степента на финансови усложнения от дефицитите, открити в оперативната програма.
4. Когато Комисията базира своята позиция на фактите, установени от одитори, различни от нейните собствени одитори, тя изготвя своите заключения относно техните финансови последствия, след проучване на взетите мерки от заинтересованата държава-членка по член 96, параграф 2, на предоставената информация съгласно член 70, параграф 1, буква б) и на всички отговори от държавата-членка.
Член 98
Процедура
1. Преди да вземе решение за финансова корекция, Комисията открива процедурата като информира държавата-членка за своите временни заключения и изисква от държавата-членка да представи своите коментари в рамките на два месеца.
Когато Комисията предложи финансова корекция на базата на екстраполация или твърда сума, на държавата-членка се дава възможността да демонстрира, чрез разследване на съответната документация, че действителната степен на установената нередност е по-малка от тази в оценката на Комисията. По споразумение с Комисията, държавата-членка може да ограничи обхвата на това разследване до подходяща пропорция или примерна част от документацията. С изключение на надлежно доказани случаи, допустимото време за това разследване не трябва да превишава два месеца след изтичането на двумесечния период съгласно първа алинея.
2. Комисията взема предвид всяко едно доказателство, представено от държавата-членка, в сроковете от време, посочени в параграф 1.
3. Когато държавата-членка не приеме временните заключения на Комисията, то държавата-членка бива поканена за изслушване пред Комисията, при което двете страни, съдействайки си на базата на партньорството, правят усилия да постигнат споразумение относно забележките и заключенията, които да се направят от тях.
4. В случай на споразумение, държавата-членка може повторно да използва съответните ресурси на ЕФР в съответствие с член 96, параграф 2, втора алинея.
5. При отсъствие на споразумение, Комисията взема решение за финансовата корекция в срок от шест месеца от датата на изслушването, като отчита цялата информация и забележките, направени по време на процедурата. Ако не се проведе изслушване, шестмесечния период започва да тече два месеца след датата на писмото-покана, изпратено от Комисията.
Член 99
Задължения на държавите-членки
Финансовата корекция от Комисията не засяга задължението на държавата-членка да възстановява суми по член 96, параграф 2 и да възстановява държавна помощ по член 87 от Договора и съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 от Договора за ЕО (23).
ГЛАВА III
Възстановяване
Член 100
Възстановяване
1. Всяко възстановяване, което трябва да бъде направено към общия бюджет на Европейския съюз, се извършва преди датата, на която е дължимо, посочена в заповедта за възстановяване, изготвена в съответствие с член 72 от Регламент (EО, Евратом) № 1605/2002. Датата на която е дължимо, е последния ден на втория месец след издаването на заповедта за възстановяване.
2. Всяко забавяне на възстановяването поражда лихва за закъсняло плащане, която започва да тече на датата, на която е дължимо и приключва на датата на действителното плащане. Процентът на тази лихва е един и половина пункта над процента, използван от Европейската централна банка за нейните операции по рефинансиране на първия ден от месеца, в който попада датата, на която е дължимо.
ДЯЛ IX
КОМИТЕТ
Член 101
Комитет
1. Комисията се подпомага от Комитета на Европейския фонд за рибарство (наричан по-нататък „Комитета“).
2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/EО.
3. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/EО.
Периодът по член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/EО е определен на три месеца.
4. Комитетът приема свой процедурен правилник.
Член 102
Правила за прилагане
Правилата за прилагане на настоящия регламент се приемат в съответствие с процедурата по член 101, параграф 3.
ДЯЛ X
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 103
Преходни разпоредби
1. Настоящият регламент не оказва влияние върху продължаването или изменението, включително общо или частично анулиране, на помощта, одобрена на базата на Регламенти (ЕИО) № 4028/86 (24), (ЕО) № 3699/93 (25), (ЕО) № 2468/98 (26) и (ЕО) № 2792/1999 (27) на Съвета или всяко друго законодателство, което се прилага към такава помощ на 31 декември 2006 г., което следователно се прилага впоследствие към тази помощ до нейното приключване.
2. Чрез дерогация от член 31, параграф 2, член 32, параграф 4 и член 37, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове (28), суми, предназначени за помощ, съфинансирана от Финансовия инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР), установен с Регламент (ЕО) № 1263/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. относно Финансовия инструмент за ориентиране на рибарството (29), одобрени от Комисията между 1 януари 2000 г. и 31 декември 2006 г., за които сертифицирания отчет за действително платените разходи, окончателният доклад за изпълнение, съдържащ също доклад за напредъка по член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 366/2001 на Комисията (30) и отчета по член 38, параграф 1, буква е) от Регламент (EО) 1260 /1999, не са изпратени до Комисията в рамките на 15 месеца от последната дата за допустимост на разходите, определена в решението за отпускане на помощ от ФИОР, автоматично отпадат като задължения на Комисията не по-късно от 6 месеца след този краен срок, което води до връщане на неправомерно платените суми.
3. Ако са необходими специфични мерки за улесняване прехода от действащата в момента система към тази, установена с настоящия регламент, то такива мерки се приемат в съответствие с процедурата по член 101, параграф 3.
Такива мерки се приемат по-специално за интегриране на съществуващата помощ от Общността, одобрена от Комисията за периода 2000-2006 г., в помощта от ЕФР, предвидена от настоящия регламент.
Член 104
Отмени
1. Без да се засягат разпоредбите на член 103, параграф 1, Регламенти (ЕО) № 1263/1999 и (ЕО) № 2792/1999 се отменят, считано от 1 януари 2007 г.
2. Позоваванията на отменените регламенти се тълкуват като позовавания към настоящия регламент.
Член 105
Преразглеждане
Съветът преразглежда настоящия регламент най-късно до 31 декември 2013 г., съгласно член 37 от Договора.
Член 106
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден от публикуването мч в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 27 юли 2006 година. | [
15,
19,
6
] |
32008R0711 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 711/2008 НА КОМИСИЯТА
от 24 юли 2008 година
относно определяне на възстановяванията при износ за бяла и сурова захар в непреработено състояние
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазара на захар (1) и по-специално член 33, параграф 2, втора алинея от него,
като има предвид, че:
(1)
Съгласно член 32 от Регламент (ЕО) № 318/2006 разликата между цените на продуктите, изброени в член 1, параграф 1, буква б) от посочения регламент, на световния пазар и в Общността може да бъде покрита чрез възстановяване при износ.
(2)
Като се има предвид настоящата ситуация на пазара в сектора на захарта, възстановяванията при износ следва да бъдат определяни съгласно правилата и определени критерии, предвидени в членове 32 и 33 от Регламент (ЕО) № 318/2006.
(3)
В член 33, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 318/2006 се постановява, че възстановяването може да бъде диференцирано според местоназначенията, когато положението на световния пазар или специфичните изисквания на някои пазари дават основание за това.
(4)
Могат да бъдат отпуснати само възстановявания на продукти, чието свободно обращение в Общността е разрешено и които изпълняват условията на Регламент (ЕО) № 318/2006.
(5)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Продуктите, които се ползват от възстановявания при износ, предвидени в член 32 от Регламент (ЕО) № 318/2006, и размерите на тези възстановявания са уточнени в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 25 юли 2008 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 24 юли 2008 година. | [
3,
17
] |
31999L0010 | 31999L0010
L 069/22
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 1999/10/ЕО НА КОМИСИЯТА
от 8 март 1999 година
относно предвиждане на дерогации от разпоредбите на член 7 от Директива 79/112/EИО на Съвета по отношение на етикетирането на храни
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 79/112/EИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храни (1), последно изменена с Директива на Европейския парламент и на Съвета 97/4/EО (2), и по-специално член 7, параграф 3, буква г) и параграф 4 от нея,
като има предвид, че член 7, параграф 2, букви a) и б) от Директива 79/112/EИО предвижда, че количеството на съставка трябва да се посочи на етикета на храна в случаите, когато тази съставка се съдържа в наименованието, под което се продава храната, или се подчертава на етикета;
като има предвид, че от една страна, Директива 94/54/EО на Комисията (3), изменена с Директива 96/21/EО на Съвета (4), изисква обозначенията „с подсладител/и“ или „със захар/и и подсладител/и“ да бъдат посочени на етикетите на продукти, съдържащи такива съставки; като има предвид, че тези обозначения трябва да съпровождат наименованието, под което се продава продуктът;
като има предвид, че посочването на тези данни, изисквано от Директива 94/54/EО има за последица създаване на задължение да се посочва количеството на тази съставка или тези съставки в съответствие с член 7, параграф 2, буква a) и/или буква б) от Директива 79/112/EИО;
като има предвид обаче, че посочването на количеството подсладители вероятно няма да определя избора на потребителя при закупуване на продукта;
като има предвид, от друга страна, че включването на обозначения, свързани с добавянето на витамини и минерали, изисква задължително етикетиране на хранителната стойност в съответствие с Директива 90/496/EИО на Съвета (5);
като има предвид, че такива данни се считат за съставна част на наименованието, под което продуктът се продава, или като подчертаващи съставка, по смисъла на член 7, параграф 2, буква a) и/или буква б) от Директива 79/112/EИО, като по този начин прави задължително посочването на количеството витамини и минерали;
като има предвид, че дублирането на този вид информация не е от полза за потребителите и дори може да ги заблуди, доколкото количеството е посочено като процент съгласно член 7, параграф 4 от Директива 79/112/EИО и в mg при етикетиране на хранителната стойност;
като има предвид, че при тези обстоятелства е необходимо да се предвидят още изключения от правилото за посочване на количествата на съставките;
като има предвид, че член 7, параграф 4 от Директива 79/112/EИО предвижда, че посоченото количество, отразено като процент, трябва да съответства на количеството на съставката или съставките по време на нейната/тяхната употреба; като има предвид, че този параграф независимо от това предвижда дерогации от този принцип;
като има предвид освен това, че съставът на някои храни значително се променя чрез готвене или други обработки, водещи до дехидратация на техните съставки;
като има предвид, че за тези продукти е необходима дерогация от метода за изчисляване на количеството съставки, установен в член 7, параграф 4 от Директива 79/112/EИО, за да се отрази по-добре същинският състав на храната и така да се избегне заблуждаването на потребителя;
като има предвид, че член 6, параграф 5, буква a) от Директива 79/112/EИО прилага същия принцип към поредността на съставките в списъка на съставките;
като има предвид обаче, че член 6 предвижда дерогация за някои храни или съставки; като има предвид, че за осигуряване на съответствие същите дерогации трябва да се предвидят за метода на изчисляване на количество;
като има предвид, че в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, уредени в член 3б от Договора, целите на предложеното действие да осигури ефективно изпълнение на принципа за количествено посочване на съставките не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, доколкото основните правила се съдържат в законодателството на Общността; като има предвид, че настоящата директива се свежда до минималните изисквания за постигане на тези цели и не надхвърля необходимото за постигане на тези цели;
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
1. Член 7, параграф 2, букви a) и б) от Директива 79/112/EИО не се прилага в случаите, когато изразът „с подсладител/и“ или „със захар/и и подсладител/и“ съпровождат наименованието, под което се продава храната, както е предвидено според Директива 94/54/EО.
2. Член 7, параграф 2, букви a) и б) от Директива 79/112/EИО не се прилага за данни, свързани с добавянето на витамини и минерали, в случаите, когато тези вещества подлежат на етикетиране на хранителната стойност.
Член 2
1. Чрез дерогация от принципа, установен в член 7, параграф 4 от Директива 79/112/EИО, разпоредбите на параграфи 2 и 3 от настоящия член се прилагат към посочването на количествата на съставките.
2. За храни, които са загубили водно съдържание вследствие на топлинна или друга обработка, количеството съответства на количеството на използваната съставка или съставки, свързани с крайния продукт. Количеството се изразява в проценти.
Когато обаче количеството на съставка или общото количество на съставките, отразено на етикета, надвишава 100 %, процентът се замества от теглото на съставката/ите, използвана/и за производството на 100 g от крайния продукт.
3. Количеството на летливите съставки се посочва на базата на частта им спрямо теглото на крайния продукт.
Количеството съставки, използвани в концентрирана или дехидратирана форма и възстановяването им по време на производството, може да бъде посочвано на база на тяхната част от теглото, както е отчетена преди тяхното концентриране или дехидратиране.
В случай на концентрирани или дехидратирани храни, които са предназначени за употреба след добавяне на вода, количеството на съставките може да бъде посочено на база на тяхната част от теглото в разтворения продукт.
Член 3
Държавите-членки приемат, когато е необходимо, необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби най-късно до 31 август 1999 г., така че:
-
да позволят търговията с продукти, които са съобразени с изискванията на настоящата директива най-късно до 1 септември 1999 г.,
-
да забранят търговия с продукти, които не са съобразени с изискванията на настоящата директива най-късно до 14 февруари 2000 г. Въпреки това продукти, пуснати на пазара или етикетирани преди тази дата, които не са съобразени с настоящата директива, могат да бъдат продавани до изчерпване на количествата.
Държавите-членки незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
Член 4
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 5
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 8 март 1999 година. | [
3,
17,
15
] |
32003R2206 | 32003R2206
L 330/13
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2206/2003 НА КОМИСИЯТА
от 17 декември 2003 година
за допълване на приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 за вписването на определени означения в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“ (Thüringer Leberwurst, Thüringer Rotwurst, Thüringer Rostbratwurst)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. за защита на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 806/2003 (2), и по-специално член 6, параграфи 3 и 4 от него,
като има предвид, че:
(1)
Съгласно член 5 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 Германия е изпратила до Комисията заявка за регистрация на означенията „Thüringer Leberwurst“, „Thüringer Rotwurst“ и „Thüringer Rostbratwurst“ като географски указания.
(2)
В съответствие с член 6, параграф 1 от въпросния регламент е установено, че заявката отговаря на всички посочени в него изисквания и в частност, че тя съдържа цялата информация, която се изисква съгласно член 4 от регламента.
(3)
Едно единствено възражение съгласно член 7 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 бе получено от Комисията по отношение на означенията, дадени в приложението към настоящия регламент, след публикуването в Официален вестник на Европейските общности (3) в съответствие с член 6, параграф 2 от този регламент, като впоследствие то е оттеглено.
(4)
Следователно тези означения трябва да бъдат вписани в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“ и по този начин да се ползват с правна закрила в цялата Общност като защитени наименования за произход.
(5)
Приложението към настоящия регламент допълва приложението към Регламент на Комисията (ЕО) № 2400/96 (4), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2054/2003 (5),
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Означенията, дадени в приложението към настоящия регламент, се добавят в приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 и се вписват като защитени географски указания (ЗГУ) в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“, предвиден в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2081/92.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 17 декември 2003 година. | [
3,
18,
17
] |
32003L0124 | 32003L0124
L 339/70
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 2003/124/ЕО НА КОМИСИЯТА
от 22 декември 2003 година
за прилагане на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно определението и публичното оповестяване на вътрешна информация и относно определението за манипулиране на пазара
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (1) и по-специално втория параграф на член 1 и първо, второ и трето тире на член 6, параграф 10 от нея,
след консултации с Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (КЕРЦК) (2) за технически съвет,
като се има предвид, че:
(1)
Разумните инвеститори основават инвестиционните си решения върху информацията, с която вече разполагат, т.е. на предварително налична информация. Следователно въпросът дали би било вероятно при вземането на инвестиционно решение разумният инвеститор да взема под внимание определена информация, трябва да бъде оценяван въз основа на предварително налична информация. Подобна оценка трябва да отчете очакваното въздействие на информацията в светлината на цялостната дейност на съответния емитент, на достоверността на източника на информация и на всякакви други пазарни променливи, които могат да засегнат при дадените обстоятелства свързания финансов инструмент или свързания с него деривативен финансов инструмент.
(2)
Последващата информация може да бъде използвана, за да се провери предположението, че предварително наличната информация е ценово чувствителна, но такава не трябва да се използва, за да се предприемат действия срещу някой, който е извлякъл разумни изводи от предварително наличната му информация.
(3)
Следва да се увеличи правната сигурност за участниците на пазара посредством по-тясно определение на два от елементите, които са същностни за определянето на вътрешна информация, а именно точното естество на тази информация и значението на потенциалния ѝ ефект върху цените на финансовите инструменти или на свързаните деривативни финансови инструменти.
(4)
Защитата на инвеститорите изисква не само своевременно публично оповестяване на вътрешна информация от емитенти, но и това оповестяване да е възможно най-бързо и синхронизирано между всички категории инвеститори във всички държави-членки, в които емитентът е поискал или одобрил приемане на своите финансови инструменти за търгуване на регулиран пазар, за да се гарантира на общностно ниво равен достъп на инвеститори до подобна информация и за да се препятства търговията с вътрешна информация. За тази цел държавите-членки могат официално да посочат механизми, които да се ползват за подобно оповестяване.
(5)
За да се защитят законните интереси на емитента, трябва да е допустимо, в строго определени особени условия, да бъде забавено публичното оповестяване на вътрешна информация. Въпреки това защитата на инвеститорите изисква в подобни случаи информацията да се съхранява поверителна, за да се предотврати търговия с вътрешна информация.
(6)
За да бъдат насочени както пазарните участници, така и компетентните органи, при изследването на възможни практики за манипулиране трябва да се вземат предвид сигналите.
(7)
Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Европейския комитет за ценни книжа,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Вътрешна информация
1. За целите на прилагането на точка 1 на член 1 от Директива 2003/6/ЕО се счита, че информацията е точна, ако тя посочва набор от обстоятелства, които съществуват или разумно може да се очаква, че ще настъпят или посочва събитие, което е настъпило или може да се очаква, че ще настъпи и ако такава информация е дотолкова специфична, че способства изготвянето на заключение относно възможното въздействие на този набор от обстоятелства или на това събитие върху цените на финансовите инструменти или на свързаните деривативни финансови инструменти.
2. За целите на прилагането на точка 1 на член 1 от Директива 2003/6/ЕО „информация, която, ако стане публична, вероятно би оказала значимо въздействие върху цените на финансовите инструменти или на свързаните деривативни финансови инструменти“, означава информацията, която даден разумен инвеститор би използвал като част от основата на своите инвестиционни решения.
Член 2
Начини и срокове за публично оповестяване на вътрешна информация
1. За целите на прилагането на член 6, параграф 1 от Директива 2003/6/ЕО се прилагат член 102, параграф 1 и член 103 от Директива 2001/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3).
Освен това държавите-членки гарантират, че вътрешната информация се оповестява от емитента по начин, който способства бързия достъп и пълната, точна и своевременна оценка на информацията от обществеността.
Наред с това държавите-членки гарантират, че емитентът не съчетава по подвеждащ начин предоставянето на вътрешна информация на обществеността с маркетинга на своите дейности.
2. Държавите-членки гарантират, че емитентите са длъжни да се съобразяват с първата алинея на член 6, параграф 1 от Директива 2003/6/ЕО, при което, при настъпването на набор от обстоятелства или при настъпване на дадено събитие, при все че те са все още неформализирани, емитентите бързо са информирали обществеността за тях.
3. Всякакви съществени промени, засягащи вече оповестена публично вътрешна информация, ще бъдат публично оповестени своевременно след настъпването на такива промени, по същия канал, като ползвания за публичното оповестяване на първоначалната информация.
4. Държавите-членки изискват от емитенти да предприемат разумна грижа, за да гарантират, че оповестяването на вътрешна информация на обществеността е синхронизирано във възможно най-тясна степен между всички категории инвеститори във всички държави-членки, в които тези инвеститори са поискали или са одобрили допускането до търгуване на техните финансови инструменти на регулиран пазар.
Член 3
Законни интереси за отлагане на публично оповестяване и поверителност
1. За целите на прилагането на член 6, параграф 2 от Директива 2003/6/ЕО законните интереси могат по-специално да се отнасят до следните неизчерпателно посочени обстоятелства:
а)
текущи преговори или свързани елементи, при които изходът или обичайната схема на подобни преговори би могъл да бъде засегнат от публичното оповестяване. По-специално, когато финансовата жизненост на емитента е изправена пред сериозна и предстояща заплаха, при все че не в обхвата на приложимото при несъстоятелност право, публичното оповестяване на информация може да бъде отложено за определен период, когато подобно оповестяване сериозно би застрашило интереса на наличните или потенциалните акционери чрез подкопаване на приключването на определени преговори, предназначени да гарантират дългосрочното финансово възстановяване на емитента;
б)
взетите решения или сключените договори от управителното тяло на даден емитент, които, за да влязат в действие, се нуждаят от одобрението на друг орган на емитента, когато организацията на такъв емитент изисква разделянето между такива органи, при условие че публичното оповестяване на информацията преди подобно одобрение ведно с едновременното обявяване, че това одобрение все още предстои, биха застрашили правилната оценка на информацията от обществеността.
2. За целите на прилагането на член 6, параграф 2 от Директива 2003/6/ЕО държавите-членки изискват от емитента, за да може той да гарантира поверителността на вътрешната информация, да контролира достъпа до подобна информация и по-специално, че:
а)
емитентът е установил ефективни разпоредби, за да откаже достъпа до такава информация на лица, различни от тези, които я изискват за упражняването на своите функции в рамките на емитента;
б)
емитентът е предприел необходимите мерки, за да гарантира, че всяко лице, което има достъп до такава информация, признава приложимите правни и регулаторни задължения и е запознато със санкциите, съпътстващи злоупотребата или неправилното обращение на такава информация;
в)
емитентът разполага с мерки, които позволяват незабавно публично оповестяване, в случай че емитентът не може да гарантира поверителността на съответната вътрешна информация, без да се засяга алинея втора на член 6, параграф 3 от Директива 2003/6/ЕО.
Член 4
Манипулативно поведение във връзка с неверни или подвеждащи сигнали и с ценовото обезпечаване
За целите на прилагането на точка 2, буква а) от член 1 на Директива 2003/6/ЕО и без да се засягат примерите, посочени във втората алинея на точка 2 от същия член, държавите-членки гарантират, че следните неизчерпателно посочени сигнали, които не е задължително да бъдат считани сами по себе си за съставляващи манипулация на пазара, се вземат предвид, когато от пазарните участници и от компетентните органи се проучват сделки или търговски нареждания:
а)
степента, до която дадените търговски нареждания или предприетите сделки представляват значим дял от дневния обем на сделките в съответния финансов инструмент на засегнатия регулиран пазар, по-специално когато тези дейности водят до съществена промяна на цената на финансовия инструмент;
б)
степента, до която дадените търговски нареждания или предприетите сделки от лица със значими позиции „купува“ или „продава“ по даден финансови инструмент водят до съществени промени на цената на финансовия инструмент или на свързаните деривативни или базисни активи, които са приети за търгуване на регулиран пазар;
в)
дали предприетите сделки не водят до промяна на бенефициера по собствеността върху финансовия инструмент, който е приет за търгуване на регулиран пазар;
г)
степента, до която дадените търговски нареждания или предприетите сделки обхващат краткосрочна смяна на позицията и представляват съществен дял от дневния обем на сделките по съответния финансов инструмент на засегнатия регулиран пазар и могат да бъдат свързани със съществени промени в цената на даден финансов инструмент, който е допуснат до търгуване на регулиран пазар;
д)
степента, до която дадените търговски нареждания или предприетите сделки са концентрирани в краткосрочен отрязък от време на търговската сесия и водят до промяна на цената, която впоследствие се обръща;
е)
степента, до която дадените търговски нареждания променят представянето на най-добрите цени „купува“ или „продава“ на даден финансов инструмент, който е допуснат до търгуване на регулиран пазар или по-общо представянето на книгата с поръчките, с която разполагат участниците на пазара и са отстранени, преди да бъдат осъществени;
ж)
степента, до която дадените търговски нареждания или предприетите сделки по или около определено време, когато се изчисляват референтните цени, разплащателните цени и оценки и водят до промени в цената, които оказват въздействие върху подобни цени и оценки.
Член 5
Манипулативни практики във връзка с употребата на фиктивни средства или всякаква друга форма на измама или хитрост
За целите на прилагането на точка 2, буква б) от член 1 на Директива 2003/6/ЕО и без да се засягат примерите, посочени във втория параграф на точка 2 от същия член, държавите-членки гарантират, че следните неизчерпателно посочени сигнали, които не е задължително да бъдат считани сами по себе си за съставляващи манипулация на пазара, се вземат предвид, когато от пазарните участници и от компетентните органи се проучват сделки или търговски нареждания:
а)
дали дадените търговски нареждания или предприетите от лицата сделки се предшестват или последват от разпространението на невярна или подвеждаща информация от същите лица или от свързани с тях лица;
б)
дали търговските нареждания са дадени или сделките са предприети от лицата преди или след като същите лица или свързаните с тях лица са произвели или разпространили изследване или инвестиционни препоръки, които са неверни или предубедени, или явно са продиктувани от материален интерес.
Член 6
Транспониране
1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 12 октомври 2004 г. Те изпращат незабавно на Комисията текста на тези разпоредби, както и таблица за съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Редът и условията на позоваването се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в уредената с настоящата директива област.
Член 7
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 8
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 22 декември 2003 година. | [
12,
2,
11
] |
32006R1210 | 32006R1210
L 219/14
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1210/2006 НА КОМИСИЯТА
от 9 август 2006 година
за изменение за 67-ми път на Регламент (ЕО) № 881/2002 за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан (1), и по-специално член 7, параграф 1, първо тире от него,
като има предвид, че:
(1)
Приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 посочва лицата, групите и образуванията, спрямо които се прилага замразяването на средства и икономически източници съгласно този регламент.
(2)
На 31 юли 2006 г. Комитетът по санкциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации реши да измени списъка на лицата, групите и организациите спрямо които се прилага замразяването на средства и икономически източници. Следователно приложение I трябва да бъде съответно изменено.
(3)
За да се гарантира ефективността на предвидените в настоящия регламент мерки, настоящият регламент трябва незабавно да влезе в сила,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Приложение I към Регламент (EО) № 881/2002 се изменя, както се указва в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 9 август 2006 година | [
11,
5,
10,
3,
18,
15
] |
32007R0484 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 484/2007 НА КОМИСИЯТА
от 30 април 2007 година
за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.
(2)
В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 1 май 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 30 април 2007 година. | [
2,
17,
6
] |
31984D0371 | 31984D0371
L 196/46
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 3 юли 1984 година
относно установяване на характеристиките на специалната маркировка за прясно месо, предвидена в член 5, буква а) от Директива 64/433/ЕИО
(84/371/ЕИО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,
като взе предвид Директива 64/433/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно здравни проблеми, засягащи търговията в Общността с прясно месо (1), последно изменена с Директива 83/90/ЕИО (2), и по-специално член 5, буква а) от нея,
като има предвид, че член 5, буква а) от Директива 64/433/ЕИО предвижда, че някои категории месо могат да бъдат изпращани от територията на една държава-членка на територията на друга държава-членка, само ако месото е предназначено да претърпи някоя от преработките, посочени в Директива 77/99/ЕИО на Съвета (3), и носи специална маркировка;
като има предвид, че е необходимо да бъде приета маркировка, която да е лесно разпознаваема и която дава необходимите гаранции за различаването на месото;
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Маркировката, посочена в член 5, буква а) от Директива 64/433/ЕИО, е описаната в приложението.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 3 юли 1984 година. | [
7,
3,
17
] |
32007D0021 | 32007D0021
L 007/44
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 22 декември 2006 година
за изменение на Решение 2005/760/EО по отношение на някои защитни мерки във връзка с високопатогенна инфлуенца по птиците и внос в Общността на птици, различни от домашни птици
(нотифицирано под номер C(2006) 6969)
(текст от значение за ЕИП)
(2007/21/EО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 90/425/EИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехнически проверки, прилагани при търговия в Общността с някои живи животни и продукти с оглед завършването на вътрешния пазар (1), и по-специално член 10, параграф 4 от нея,
като взе предвид Директива 91/496/EИО на Съвета от 15 юли 1991 г., определяща принципите при организацията на ветеринарните проверки на животни, влизащи в Общността от трети страни, и за изменение на директиви 89/662/EИО, 90/425/EИО и 90/675/EИО (2), и по-специално член 18, параграф 7 от нея,
като взе предвид Директива 97/78/EО на Съвета от 18 декември 1997 г., определяща принципите при организацията на ветеринарни проверки на продукти, влизащи в Общността от трети страни (3), и по-специално член 22, параграф 6 от нея,
като има предвид, че:
(1)
В резултат на огнището на инфлуенца по птиците в Югоизточна Азия през 2004 г., причинена от високопатогенен щам на вируса, Комисията прие някои защитни мерки във връзка с тази болест. Тези мерки са включени по-специално в Решение 2005/760/EО на Комисията от 27 октомври 2005 г. относно някои защитни мерки във връзка с високопатогенна инфлуенца по птиците в някои трети страни за вноса на птици, отглеждани на закрито (4). Решение 2005/760/EО на Комисията понастоящем се прилага до 31 декември 2006 г.
(2)
Групата на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) по рисковете, свързани със здравето на животните и хуманното отношение (AHAW) прие на 27 октомври 2006 г. научно становище относно рисковете за здравето на животните и хуманното отношение, свързани с вноса в Общността на диви птици различни от домашни птици („становището“). Становището стана официално факт на 14 ноември 2006 г.
(3)
Становището идентифицира редица области, чрез които подобренията значително биха намалили всеки идентифициран риск за здравето, свързан с вноса на птици, различни от домашни птици. По-специално становището насочва към рисковете от разпространението на вирусни заболявания като например инфлуенца по птиците и нюкасълска болест чрез вноса на птици, различни от домашни птици, и определя възможни средства и опции, които могат да намалят всеки идентифициран риск за здравето на животните, свързан с вноса на тези птици. Тъй като това научно становище ще направлява бъдещата политика на ЕС по отношение аспектите на здравето на животните и хуманно отношение на този внос, е важно правилно да се оцени научния принос, получен от Комисията, като внимателно се вземат под внимание заключенията и препоръките, определени в Становището, с цел да се постави една кохерентна система за този внос.
(4)
По отношение на мерките, определени в Решение 2005/760/EО, Комисията е започнала оценката на становището незабавно след неговото оповестяване и първи анализ на становището и възможните модификации на тези мерки са направени по време на среща на експертна работна група в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните на 14 ноември 2006 г. на срещата на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните на 27 ноември 2006 г. Обаче в светлината на сегашната световна здравна ситуация с животните що се отнася до инфлуенца по птиците, с цел да се позволи на държавите членки, както са посочили по време на срещата на 27 ноември 2006 г. и на Комисията, в тясно сътрудничество с държавите-членки да завършат тази оценка и да се подготвят мерките, които трябва да бъдат определени, ограниченията предвидени в Решение 2005/760/EО следва да бъдат продължени за един кратък преходен период.
(5)
Следователно Решение 2005/760/EО следва да бъде съответно изменено.
(6)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
В член 6 от Решение 2005/760/EО датата „31 декември 2006 г.“ се заменя с „31 март 2007 г.“.
Член 2
Държавите-членки незабавно вземат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото решение, и публикуват тези мерки. Те незабавно информират Комисията за това.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 22 декември 2006 година. | [
0,
3,
20,
6
] |
32008R1160 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1160/2008 НА КОМИСИЯТА
от 20 ноември 2008 година
за определяне на размера на възстановяванията, приложим за яйца и яйчни жълтъци, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 164, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
(1)
Член 162, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 предвижда, че разликата между цените в международната търговия за продуктите, посочени в член 1, параграф 1, буква т) и изброени в част ХIХ от приложение I към посочения регламент, и цените в Общността могат да се покриват от възстановявания при износ, когато тези продукти са изнасяни под формата на стоки, изброени в част V от приложение ХХ към въпросния регламент.
(2)
Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Комисията от 30 юни 2005 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета относно системата за възстановяване на средства при износа на определени селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, както и на критериите за определяне на размера на такова възстановяване (2) уточнява продуктите, за които трябва да се определи размер на възстановяване, който да се прилага, когато тези продукти се изнасят под формата на стоки, изброени в част V от приложение ХХ към Регламент (ЕО) № 1234/2007.
(3)
В съответствие с член 14, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1043/2005 размерът на възстановяване за 100 килограма от всеки от въпросните основни продукти следва да се определя за срок със същата продължителност като този, за който възстановяванията са определени за същите продукти, изнасяни в непреработен вид.
(4)
Член 11 от Споразумението за селското стопанство, сключено в рамките на Уругвайския кръг, определя, че възстановяването при износ за продукт, съдържащ се в стока, не може да надвишава възстановяването, приложимо за този продукт, когато е изнасян без допълнителната преработка.
(5)
Управителният комитет по общата организация на селскостопанските пазари не е представил становище в рамките на срока, определен от неговия председател,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Размерът на възстановяване, приложим за основните продукти, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1043/2005 и в член 1, параграф 1, буква т) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и изнасяни под формата на продукти, изброени в част V от приложение ХХ към Регламент (ЕО) № 1234/2007, се определя, както е посочено в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 21 ноември 2008 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 20 ноември 2008 година. | [
3,
17
] |
31990L0533 | 31990L0533
L 296/63
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
от 15 октомври 1990 година
за изменение на приложението към Директива 79/117/ЕИО относно забраната за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита, съдържащи някои активни вещества
(90/533/ЕИО)
СЬВЕТЬТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,
като взе предвид Директива 79/117/ЕИО на Съвета от 21 декември 1978 г. относно забраната за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита, съдържащи някои активни вещества (1), последно изменена с Директива 89/365/ЕИО (2), и по-специално член 6, параграф 3 от нея,
като взе предвид предложението на Комисията,
като има предвид, че Директива 79/117/ЕИО предвижда съдържанието на приложението към нея да бъде редовно изменяно, за да се отчете развитието на научното и техническо познание;
като има предвид, че е било установено, че употребата на динозеб, неговите ацетати и соли, в продуктите за растителна защита, има вероятност да предизвика вредни въздействия върху здравето на човека и животните, както и нежелано неблагоприятно въздействие върху околната среда;
като има предвид, че е било установено също така че употребата на бинапакрил и каптафол в продуктите за растителна защита, има вероятност да предизвика вредни въздействия върху здравето на човека и животните;
като има предвид, че е било установено също така че употребата на дикофол, малеиновия хидразид и хинтозен, които не съответстват на определени критерии за чистота, има вероятност да предизвика вредни въздействия върху здравето на човека и животните, както и крайно неблагоприятно въздействие върху околната среда;
като има предвид, че с оглед настоящата степен на хармонизиране съгласно Директива 79/117/ЕИО държавите-членки могат да забранят пускането на пазара и употребата на активни вещества, които не са изброени в приложението към директивата, или на активни вещества със степен на чистота, по-висока от посоченото по-горе ниво, при условие че разпоредбите на Договора, както и общите принципи на правото, и особено принципите за недискриминация и пропорционалност, са стриктно спазени;
като има предвид, че приложението към Директива 79/117/ЕИО трябва следователно да бъде допълнено.
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Приложението към Директива 79/117/ЕИО се изменя, като в позиция „В. Други съединения“ се добавят следните съединения:
5. Динозеб, неговите ацетати и соли.
6. Бинапакрил
7. Каптафол
8. Дикофол, съдържащ по-малко от 78 % от р,р'-дикофола или повече от 1 g/kg ДДТ или свързани с ДДТ съединения.
а)
Малеинов хидразид и неговите соли, различни от холинови, калиеви и натриеви соли;
б)
Холинови, калиеви и натриеви соли на малеиновия хидразид, съдържащи повече от 1 mg/kg свободен хидразин, изчислен на базата на киселинния еквивалент.
10. Хинтозен, съдържащ повече от 1 g/kg ХХБ или повече от 10 g/kg пентахлорбензен.“
Член 2
Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 30 септември 1991 г. за съединенията, посочени в точка 8 от позиция В на приложението кьм Директива 79/117/ЕИО, изменено с настоящата директива, и не по-късно от 31 декември 1990 г. за останалите съединения. Те незабавно информират Комисията за това.
Член 3
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Люксембург на 15 октомври 1990 година. | [
4,
20,
7,
6,
15
] |
32009R0921 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 921/2009 НА КОМИСИЯТА
от 1 октомври 2009 година
за забрана на риболова на менек във води на ЕО и в международни води от зони V, VI и VII от страна на съдове под флага на Франция
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 26, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (2), и по-специално член 21, параграф 3 от него,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 43/2009 на Съвета от 16 януари 2009 г. за установяване на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2009 г. и свързаните с тях условия, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения на улова (3), определя квотите за 2009 година.
(2)
Съгласно получената от Комисията информация с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на съдове под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, е изчерпана отпуснатата за 2009 г. квота.
(3)
Следователно е необходимо да се забрани риболовът на този рибен запас, както и неговото задържане на борда, трансбордиране и разтоварване на суша,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изчерпване на квотата
Квотата за риболов на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас, отпусната за 2009 г. на определената в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана към датата, посочена в същото приложение.
Член 2
Забрани
Забранява се риболовът на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на съдове под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, считано от указаната в приложението дата. След тази дата се забранява също и задържането на борда, трансбордирането или разтоварването на суша на този рибен запас, уловен от горепосочените риболовни съдове.
Член 3
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 1 октомври 2009 година. | [
11,
8,
18,
6
] |
32007D0339 | РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА И НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЗАСЕДАВАЩИ В СЪВЕТА
от 25 април 2007 година
за подписване и временно прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна
(2007/339/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ЗАСЕДАНИЕ В СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като имат предвид, че:
(1)
Комисията е договорила, от името на Общността и на държавите-членки, Споразумение за въздушен транспорт със Съединените американски щати (наричано по-долу „Споразумението“) в съответствие с решението на Съвета, упълномощаващо Комисията да започне преговори.
(2)
Споразумението е парафирано на 2 март 2007 г.
(3)
Споразумението, договорено от Комисията, следва да бъде подписано и временно прилагано от Общността и държавите-членки при условие на евентуалното му сключване на по-късна дата.
(4)
Необходимо е да се постигнат процедурни договорености за решаване как, ако се наложи, да бъде прекратено временното прилагане на Споразумението и временно да се отменят правата, посочени в член 21, параграф 3 от Споразумението. Необходимо е също така да се постигнат процедурни договорености за участието на Общността и държавите-членки в Съвместния комитет, учреден съгласно член 18 от Споразумението, и в арбитражните процедури, предвидени в член 19 от Споразумението, както и за изпълнението на определени разпоредби от Споразумението, включително отнасящите се за сигурността, безопасността, предоставянето и отмяната на търговски права и правителствено подпомагане,
РЕШИХА:
Член 1
Подписване и временно прилагане
1. Подписването на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, наричано по-долу „Споразумението“, се одобрява от името на Общността под условие на вземането на решение от Съвета относно сключването на Споразумението. Текстът на Споразумението е приложен към настоящото решение.
2. Председателят на Съвета e упълномощен да посочи лицето или лицата, което/които е/са оправомощено/оправомощени да подпише/ат Споразумението от името на Общността след сключването му.
3. До влизането му в сила Споразумението се прилага временно от Общността и нейните държави-членки, в съответствие с прилагането на националното право, от 30 март 2008 г. Това се потвърждава при подписването на Споразумението със Съединените американски щати.
4. Решение за прекратяване на временното прилагане на Споразумението и изпращане на известие за това на Съединените щати в съответствие с член 25, параграф 2 от Споразумението, както и решение за оттегляне на това известие се приема от Съвета от името на Общността и държавите-членки с единодушие на основата на съответните разпоредби на Договора.
Член 2
Временна отмяна на търговски права
1. Ако в срок 12 месеца след започването на прегледа, предвиден в член 21, параграф 3 от Споразумението, не е сключено споразумение на втори етап, всяка държава-членка може в рамките на следващите 15 дни да нотифицира Комисията кои търговски права по отношение на нейната територия, ако има такива, желае временно да отмени. Такива търговски права не могат да включват никакви права, описани в споразуменията, посочени в приложение I към Споразумението.
2. На базата на нотификациите, получени от държавите-членки, Комисията съставя списък на търговските права, които се отменят, и го предава на Съвета. След това председателят на Съвета от името на Общността и нейните държави-членки изпраща известие на Съединените американски щати за отмяната на търговските права, включени в списъка в съответствие с член 21, параграф 3 от Споразумението. Заинтересованите държави-членки предприемат необходимите мерки за отмяната на такива права от първия ден на трафик сезона на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA), който започва не по-късно от дванадесет месеца след датата, на която е дадено известие за отмяната.
3. Независимо от параграф 2 от настоящия член Съветът, действайки единодушно по предложение на Комисията, може да реши да не подава известие за отмяна или впоследствие да го оттегли.
Член 3
Съвместен комитет
1. Общността и държавите-членки се представляват в Съвместния комитет, учреден по член 18 от Споразумението между представители на Комисията и на държавите-членки.
2. Позицията на Общността и нейните държави-членки в Съвместния комитет по въпроси, попадащи в обхвата на членове 14 или 20 от Споразумението, или по въпроси, които не изискват приемането на решение с юридически последици, се определя от Комисията.
3. За всички останали решения на Съвместния комитет по въпроси, които са в компетенцията на Общността, позицията, която се възприема от Общността и нейните държави-членки, се приема от Съвета с квалифицирано мнозинство въз основа на предложение на Комисията.
4. За други решения на Съвместния комитет по въпроси, които са в компетенцията на държавите-членки, позицията, която се възприема от Общността и нейните държави-членки, се приема от Съвета с единодушие въз основа на предложение на Комисията или на държавите-членки.
5. Позицията на Общността и на държавите-членки в рамките на Съвместния комитет се представя от Комисията, освен в областите, които са в изключителната компетенция на държавите-членки, в който случай тя се представя от председателството на Съвета или, ако Съветът реши, от Комисията.
Член 4
Арбитраж
1. Комисията представлява Общността и държавите-членки в арбитражните процедури по член 19 от Споразумението.
2. Решението за временно прекратяване на прилагането на облагите съгласно член 19, параграф 7 от Споразумението се приема от Съвета на базата на предложение от Комисията. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.
3. Решенията за предприемане на други целесъобразни действия по член 19 от Споразумението по въпроси, които са в компетенцията на Комисията, се вземат от Комисията с помощта на специален комитет от представители на държавите-членки, назначен от Съвета.
Член 5
Информация до Комисията
1. Държавите-членки своевременно информират Комисията за всяко решение да откажат, отменят, временно отменят или ограничат разрешителни на авиокомпания на Съединените американски щати, което са приели в съответствие с член 4 или 5 от Споразумението.
2. Държавите-членки информират незабавно Комисията за всяко искане или уведомление, направено или получено от тях по член 8 от Споразумението.
3. Държавите-членки информират незабавно Комисията за всяко искане или нотификация, направени или получени от тях по член 9 от Споразумението.
Член 6
Държавни субсидии и подкрепа
1. Ако дадена държава-членка е убедена, че субсидията или подкрепата, обмисляна или предоставяна от държавен орган на територията на Съединените щати, ще има неблагоприятните за конкуренцията последици, посочени в член 14, параграф 2 от Споразумението, тя поставя въпроса на вниманието на Комисията, която може да установи връзка с този орган или да поиска насрочване на заседание на Съвместния комитет, учреден по член 18 от Споразумението.
2. Държавите-членки информират незабавно Комисията, всеки път когато Съединените щати установяват връзка с тях по член 14, параграф 3 от Споразумението.
Съставено в Люксембург на 25 април 2007 година. | [
8,
11,
15,
18
] |
32007D0659 | РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 9 октомври 2007 година
за разрешаване на Франция да прилага намалена акцизна ставка върху „традиционния“ ром, произвеждан в нейните отвъдморски департаменти, и за отмяна на Решение 2002/166/ЕО
(2007/659/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 299, параграф 2 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент (1),
като има предвид, че:
(1)
Съгласно член 299, параграф 2 от Договора, разпоредбите на този договор се прилагат за френските отвъдморски департаменти, Азорските острови, Мадейра и Канарските острови. Като има предвид обаче структурното икономическо и социално положение на френските отвъдморски департаменти, Азорските острови, Мадейра и Канарските острови, което е усложнено поради тяхната отдалеченост, островен характер, малка площ, трудните релеф и климат, икономическата им зависимост от ограничен брой продукти - фактори, чиято дълготрайност и съчетаване се отразяват тежко на развитието им, Съветът с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент, приема специфични мерки, насочени по-специално към определянето на условията за прилагане на Договора спрямо посочените региони, включително и на общите политики. Съветът, при приемането на тези мерки, взема предвид области, като например данъчната политика. Като приема тези мерки, той взема предвид особеностите и ограниченията на най-отдалечените региони, без да уврежда целостта и съгласуваността на правния ред на Общността, включително на вътрешния пазар и общите политики.
(2)
Въз основа на тези разпоредби от Договора Съветът прие, по отношение на френските отвъдморски департаменти, Решение 2002/166/ЕО от 18 февруари 2002 г. за разрешаване на Франция да разшири прилагането на намалена акцизна ставка върху „традиционния“ ром, произвеждан във френските отвъдморски департаменти (2). В сравнение с данъчните ставки, прилагани върху сходни продукти, непроизхождащи от френските отвъдморски департаменти, намалената ставка може да бъде по-ниска от минималната акцизна ставка върху алкохола, определена с Директива 92/84/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година относно сближаването на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки (3), но не може да бъде по-ниска с повече от 50 % от стандартната национална акцизна ставка върху алкохола. Решението на Съвета е със срок на приложение до 31 декември 2009 г., като най-късно през юни 2006 г. следва да се изготви междинен доклад.
(3)
На 27 декември 2005 г. френското правителство представи междинен доклад, в който посочи, че запазването на данъчните разпоредби, приложими към „традиционния“ ром, предлаган на пазара на континентална Франция, е от решаващо значение. Освен това, като се има предвид развитието на пазара на ром в Общността, облагодетелстващо основно продукти с произход от трети страни и като се отчита икономическото и социално значение на сектора и структурния характер на условията за производство, които намаляват продуктивността на сектора в отвъдморските департаменти и затрудняват запазването на присъствието на продукцията на пазара на Общността, Франция отправи искане да бъде разширен количествения и времеви обхват на данъчните разпоредби, прилагани към „традиционния“ ром на континенталния пазар.
(4)
Поддържането на сектора на захарната тръстика, захарта и рома в отвъдморските департаменти е от решаващо значение за осигуряване на тяхното икономическо и социално равновесие. В трите най-засегнати департамента - Реюнион, Гваделупа и Мартиника, този сектор генерира годишен оборот от над 250 000 000 EUR и осигурява приблизително 40 000 работни места, 22 000 от които са преки работни места. Трябва да се отбележи също така положителното въздействие на отглеждането на захарна тръстика върху опазването на околната среда в отвъдморските департаменти. Заедно със сектора на производство на банани, секторът на захарната тръстика е единствената значима износна дейност в тези региони, чийто износ представлява не повече от 7 % от вноса. Ето защо е необходимо и оправдано за Франция да поддържа, чрез дерогация от член 90 от Договора, намалена акцизна ставка върху „традиционния“ ром, произвеждан в отвъдморските департаменти, за да не се застраши развитието им.
(5)
Преразглеждането на общата организация на пазарите в сектора на захарта през февруари 2006 г. допринася отчасти за осигуряване на бъдещето на сектора. Затова са предвидени мерки, които целят да подпомогнат сектора в рамките на системите POSEI (Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета от 30 януари 2006 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза (4)), едновременно под формата на общностни и национални помощи, които да повишат конкурентоспособността на сектора на захарната тръстика, захарта и рома в отвъдморските департаменти. Тези мерки обаче все още не са способни да компенсират постепенното намаляване на митническите преференции и да запазят пазарния дял на рома от отвъдморските департаменти.
(6)
Предвид ограничения местен пазар, дестилационните фабрики на отвъдморските департаменти не могат да запазят дейността си, освен ако не се ползват с достатъчен достъп до пазара на континентална Франция, който представлява основна крайна цел за тяхното производство на ром (повече от 50 % от общия обем).
(7)
Невъзможността да бъдат конкурентоспособни в рамките на общностния пазар, дължаща се основно на високите пазарни цени, произтича от по-високата себестойност на продукцията от 2001 г. насам. След тази дата производствените разходи, както и разходите за труд в отвъдморските департаменти се увеличиха значително. Освен това, ромът от отвъдморските департаменти трябва да отговаря на регулаторните стандарти на Общността, което изисква значителни непроизводствени инвестиции. От 2001 г. насам направените инвестиции в отвъдморските департаменти надхвърлят 45 500 000 EUR, като повече от половината от тази сума, около 47 % от общия обем, бе предназначена за опазването на околната среда. Въпреки че тези инвестиции са частично подпомогнати от структурните фондове, това не се отнася за последващите оперативни разходи, които оскъпяват производствената себестойност на рома с приблизително 10-15 % в зависимост от дестилационната фабрика.
(8)
Съвкупността от тези разходи, които са нараснали значително от 2001 г. насам, поставя предприятията от отвъдморските департаменти в тежко финансово положение. Единственият начин да се осигури дългосрочно развитие на сектора е да се компенсират тези разходи с увеличаване обема на производство.
(9)
От 2002 г. насам общият обем на доставките към общностния пазар е намалял с 12 % от 176 791 хектолитра чист алкохол на 155 559 хектолитра чист алкохол. Секторът на рома от отвъдморските департаменти се е запазил единствено благодарение на пазара на континентална Франция, където той се ползва от специфичен режим на облагане, който му позволява частично да компенсира високата си производствена себестойност. Тъй като конкурентоспособността на „традиционния“ ром от отвъдморските департаменти на пазара на континентална Франция трябва да бъде подкрепена, с цел да се запази дейността на сектора на захарната тръстика, захарта и рома в тези департаменти, следва да бъде преразгледано количеството „традиционен“ ром с произход от отвъдморските департаменти, което може да се ползва от намалена акцизна ставка при пускане на пазара.
(10)
Данъчното облекчение, разрешено с настоящото решение, не се простира отвъд необходимото за предоставяне на възможност на производителите на „традиционен“ ром да посрещнат повишените производствени разходи.
(11)
За да се гарантира, че настоящото решение няма да накърни целостта на вътрешния пазар, количеството ром с произход от отвъдморските департаменти, което може да се ползва от тази мярка, не може, както преди, да надвишава търговските потоци, регистрирани през последните години за различните източници на снабдяване на пазара.
(12)
Предвид необходимостта от създаване на усещане за правна сигурност за икономическите субекти от сектора на захарната тръстика, захарта и рома, като се отчита срокът на амортизация на съоръженията и сградите и от съображения за съгласуваност с други общностни правила, отнасящи се до този сектор, дерогацията следва да се предостави до края на 2012 г.
(13)
Предоставянето на такъв срок обаче трябва да бъде подчинено на условието за представяне на междинен доклад, който да позволи на Комисията да прецени дали причините за предоставяне на фискалната дерогация са все още валидни и, при необходимост, да прецени дали въпросният срок и количества следва да се преразгледат в светлината на развитието на пазара на ром в Общността.
(14)
Решение 2002/166/ЕО следва да бъде заменено.
(15)
Настоящото решение не засяга възможното прилагане на членове 87 и 88 от Договора,
РЕШИ:
Член 1
Чрез дерогация от член 90 от Договора, на Франция се разрешава да удължи прилагането в своята континентална част спрямо „традиционния“ ром, произвеждан в нейните отвъдморски департаменти, на акцизна ставка, по-ниска от пълната ставка върху алкохола, определена според член 3 от Директива 92/84/ЕИО.
Член 2
Дерогацията по член 1 се отнася изключително за рома, така както е описан в член 1, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета от 29 май 1989 г. относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на спиртните напитки (5), и произведен в отвъдморските департаменти от захарна тръстика, отгледана на мястото на производство и имаща съдържание на летливи вещества, различни от етилов и метилов алкохол, равно или по-голямо от 225 грама за хектолитър чист алкохол и алкохолно съдържание, равно или по-високо от 40 об. % алкохол.
Член 3
1. Намалената акцизна ставка, приложима към продукта, описан в член 2, се ограничава до годишна квота от 108 000 хектолитра чист алкохол.
2. Намалената ставка може да бъде по-ниска от минималната акцизна ставка върху алкохола, определена с Директива 92/84/ЕИО, но не може да бъде по-ниска с повече от 50 % от стандартната национална акцизна ставка върху алкохола.
Член 4
Най-късно до 30 юни 2010 г. Франция представя на Комисията доклад, който да ѝ позволи да прецени дали причините за разрешаване прилагането на по-ниска ставка са все още валидни и, при необходимост, нуждата от преразглеждане на квотата в светлината на развитието на пазара.
Член 5
Настоящото решение се прилага от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2012 г.
Член 6
1. Решение 2002/166/ЕО на Съвета от 18 февруари 2002 г. се отменя.
2. Позоваванията на отмененото решение се тълкуват като позовавания на настоящото решение.
Член 7
Адресат на настоящото решение е Френската република.
Съставено в Люксембург на 9 октомври 2007 година. | [
3,
2,
17,
18
] |
32009D0740 | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 6 октомври 2009 година
за предоставяне на дерогация на Франция в съответствие с Решение 2008/477/ЕО за хармонизиране на радиочестотната лента 2 500-2 690 MHz за наземни системи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги в Общността
(нотифицирано под номер C(2009) 7514)
(само текстът на френски език е автентичен)
(2009/740/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) (1), и по-специално член 4, параграф 5 от него,
като взе предвид Решение 2008/477/ЕО на Комисията от 13 юни 2008 г. за хармонизиране на радиочестотната лента 2 500-2 690 MHz за наземни системи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги в Общността (2), и по-специално член 2, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
(1)
По силата на Решение 2008/477/ЕО държавите-членки трябва да определят и впоследствие да предоставят на неизключителна основа радиочестотната лента 2 500-2 690 MHz за наземни системи, позволяващи предоставяне на електронни съобщителни услуги, при условие че са спазени определени параметри, не по-късно от 13 декември 2008 г.
(2)
Член 2, параграф 2 от Решение 2008/477/ЕО постановява, че държавите-членки могат да поискат чрез дерогация преходни периоди, които могат да включват договорености за съвместно използване на радиочестотния спектър в съответствие с член 4, параграф 5 от Решение № 676/2002/ЕО.
(3)
Франция информира Комисията, че тъй като понастоящем тази радиочестотна лента е запазена изключително за използване от оборудване за мобилни електронни съобщения за нуждите на националната сигурност (системата RUBIS), тя не е в състояние да приложи своевременно изискванията на Решение 2008/477/ЕО.
(4)
С писмо от 15 декември 2008 г. Франция поиска временна дерогация от тези изисквания, за да може да продължи да използва това оборудване, докато изгражда нова система, използваща различна радиочестотна лента. С писмо от 29 юни 2009 г. бяха представени допълнителни уточнения във връзка с това искане.
(5)
Франция представи достатъчна техническа обосновка на своето искане, основаваща се по-конкретно на необходимостта от запазване на състоянието на пълна оперативност и непрекъснати функции на настоящата съобщителна система RUBIS в периода на миграцията, както и на необходимото време за набавянето чрез публична поръчка и за инсталирането на новото оборудване.
(6)
С приключването на първата фаза на прилагане на 1 януари 2012 г., радиочестотната лента 2 500-2 690 MHz ще бъде предоставена за ползване в най-гъсто населените райони на Франция в съответствие с Решение 2008/477/ЕО. Втората фаза ще обхване всички останали райони, като радиочестотната лента в тях ще бъде освободена до 31 декември 2013 г., с изключение на Корсика, където диапазонът ще бъде предоставен за ползване до 31 май 2014 г.
(7)
Предвид плануваната продължителност на миграцията и за да се гарантира възможно най-кратък преходен период, френските органи започнаха процеса на миграция на 1 юли 2009 г.
(8)
Правилното управление на преходния период ще бъде подпомогнато от доклад за напредъка на миграцията и изпълнението на задълженията.
(9)
Членовете на Комитета по радиочестотния спектър посочиха на своето заседание на 2 октомври 2008 г., че не възразяват срещу тази преходна дерогация.
(10)
Поисканата дерогация няма да забави неоснователно прилагането на Решение 2008/477/ЕО и няма да създаде неправомерни разлики между държавите-членки в областта на конкуренцията или нормативното регулиране. Молбата е основателна и преходната дерогация би била подходящо средство за улесняване на пълното прилагане на Решение 2008/477/ЕО на Комисията,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
С настоящото се разрешава на Франция да забави прилагането на Решение 2008/477/ЕО до 31 май 2014 г., като се съблюдават условията, посочени в член 2 и член 3.
Член 2
Франция следва да освободи радиочестотната лента 2 500-2 690 MHz в най-гъсто населените райони на страната до 1 януари 2012 г. в съответствие с Решение 2008/477/ЕО, включително в региона Ile de France, като по този начин трябва да се обхване най-малко половината от населението на страната. В съответствие с Решение 2008/477/ЕО Франция следва да освободи радиочестотната лента 2 500-2 690 MHz във всички останали райони до 31 декември 2013 г., с изключение на Корсика, където тя ще бъде предоставена за ползване до 31 май 2014 г.
Член 3
Франция следва да представи до 1 януари 2012 г. първи доклад за изпълнението на Решение 2008/477/ЕО и втори такъв до 31 май 2014 г.
Член 4
Адресат на настоящото решение е Френската република.
Съставено в Брюксел на 6 октомври 2009 година. | [
12,
7,
18,
15
] |
32000D0608 | 32000D0608
L 258/43
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 27 септември 2000 година
относно обяснителните бележки за извършване на оценка на риска, описани в приложение III към Директива 90/219/ЕИО относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия
(нотифицирано под номер С(2000) 2736)
(текст от значение за ЕИП)
(2000/608/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 90/219/ЕИО на Съвета относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия (1), последно изменена с Директива 98/81/ЕО на Съвета (2), и по-специално член 5, параграф 2 от нея,
като има предвид, че:
(1)
Съгласно член 5, параграф 2 от посочената директива от ползвателя се изисква да направи оценка на рисковете при работа с генетично модифицирани микроорганизми (ГММ) в контролирани условия, използвайки като минимум принципите, определени в приложение III и допълнени с обяснителни бележки.
(2)
Според приложение III тези обяснителни бележки следва да бъдат разработени от Комисията в съответствие с процедурата, установена в член 21.
(3)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 21 от Директива 90/219/ЕИО,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Когато се прави оценка на работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия по член 5 от Директива 90/219/ЕИО, приложените обяснителни бележки за оценка на риска се използват като допълнение към приложение III към директивата.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 27 септември 2000 година. | [
16,
20,
7,
0,
6
] |
32003R1491 | 32003R1491
L 214/6
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1491/2003 НА КОМИСИЯТА
от 25 август 2003 година
относно допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 (Ficodindia dell'Etna, Monte Etna, Colline di Romagna, Pretuziano delle Colline Teramane, Torta del Casar, Manzana de Girona или Poma de Girona)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. за защита на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителните продукти (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 806/2003 (2), и по-специално член 6, параграфи 3 и 4 от него,
като има предвид, че:
(1)
Съгласно член 5 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 Италия предаде на Комисията четири заявки за регистрация на означенията „Ficodindia dell'Etna“, „Monte Etna“, „Colline di Romagna“ и „Pretuziano delle Colline Teramane“ като наименования за произход и Испания предаде заявка за регистрация на означението „Torta del Casar“ като наименование за произход и една заявка за регистрация на означението „Manzana de Girona“ или „Poma de Girona“ като географско указание.
(2)
Установи се, съгласно член 6, параграф 1 от посочения регламент, че те съответстват на този регламент, по-специално, че съдържат всички елементи, предвидени в член 4 от него.
(3)
На Комисията не бе предадена никаква декларация за възражение по смисъла на член 7 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 след публикуването в Официален вестник на Европейските общности (3) на шестте означения, фигуриращи в приложението към настоящия регламент.
(4)
Следователно тези шест означения следва да бъдат вписани в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“ и следователно защитени в Общността като защитено наименование за произход или защитено географско указание.
(5)
Приложението към настоящия регламент допълва приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 на Комисията (4), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1428/2003 (5),
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Приложението към Регламент (ЕО) № 2400/96 се допълва с шестте означения, фигуриращи в приложението към настоящия регламент и тези означения се вписват в „Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания“, предвиден в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2081/92, като защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ).
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 25 август 2003 година. | [
3,
18,
17,
6
] |
31990R1588 | 31990R1588
L 151/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕВРАТОМ, ЕИО) № 1588/90 НА СЪВЕТА
от 11 юни 1990 година
за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 213 от него,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 187 от него,
като взе предвид проекторегламента, представен от Комисията (1),
като взе предвид становището на Европейския парламент (2),
като има предвид, че за да може да изпълнява задълженията, възложени ѝ с Договорите и особено в условията на вътрешния пазар, както е предвидено в член 8а от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, наричан по-долу „Договор за ЕИО“, Комисията трябва да има пълна и надеждна информация; като има предвид, че с оглед на ефективното управление, Статистическата служба на европейските общности, наричана по-долу „Евростат“, трябва да може да получава цялата национална статистическа информация, която е необходима, за да се изготви статистиката на Общността и да се разработят необходимите анализи;
като има предвид, че член 5 от Договора за ЕИО и член 192 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, наричан по-долу „Договор за Евратом“, изискват от държавите-членки да улесняват изпълнението на задачите на Общностите; като има предвид, че това задължение се простира до предоставянето на цялата необходима информация; като има предвид, че липсата на поверителни статистически данни представлява за Евростат значителна загуба на информация на общностно равнище и затруднява изготвянето на статистика и осъществяването на анализ относно Общността;
като има предвид, че държавите-членки няма да имат допълнителни причини да настояват за разпоредби относно статистическата поверителност, след като се установи, че Евростат предоставя същите данни, като гарантира поверителност, както на националните статистически институти;
като има предвид, че тези гаранции до известна степен са вече заложени в Договорите на Общността, по-специално в член 214 от Договора за ЕИО и в член 194, параграф 1 от Договора за Евратом и в „Правилника за длъжностните лица на Европейските общности“ и могат да бъдат подкрепени чрез съответни мерки съгласно настоящия регламент;
като има предвид, че в съответствие с член 214 от Договора за ЕИО и с член 194, параграф 1 от Договора за Евратом от длъжностните лица и другите служители на Общността се изисква, даже след прекратяване на техните задължения, да не разпространяват такъв вид информация, който е предмет на професионална тайна;
като има предвид, че член 17 от „Правилника за длъжностните лица на Европейските общности“ изисква длъжностните лица да зачитат поверителността на всички факти и информация, доведени до тяхното знание в процес на или във връзка с изпълнение на техните задължения; като има предвид, че те остават обвързани с това задължение и след напускане на службата;
като има предвид, че всяко нарушаване на статистическата поверителност, защитена от настоящия регламент, трябва да бъде третирано безкомпромисно, независимо кой е нарушителят;
като има предвид, че всяко нарушаване на техните задължения , на длъжностните лица и другите служители на Евростат, независимо дали то е извършено преднамерено или по небрежност, могат да бъдат наложени дисциплинарни санкции и при необходимост, на наказателни санкции за нарушаване на професионална тайна, съгласно комбинираните разпоредби на членове 12 и 18 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности;
като има предвид, че в съответствие с член 215 от Договора за ЕИО и с член 188 от Договора за Евратом, Общността ще компенсира всяка вреда, причинена от нейните институти или от нейните служители в изпълнение на техните задължения;
като има предвид, че настоящият регламент се прилага само при предаването на статистически данни на Евростат в обсега на компетентност на националните статистически институти, които са предмет на статистическа поверителност, и като има предвид, че това не засяга специалните национални разпоредби и разпоредбите на Общността, свързани с предаването на други видове информация на Комисията;
като има предвид, че настоящият регламент трябва да бъде приет, без да се засяга член 223 от Договора за ЕИО, според който от никоя държава-членка не се изисква да предоставя информация, чието оповестяване се счита за противоречащо на основните интереси, свързани с нейната сигурност;
като има предвид, че в съответствие с член 47 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, Комисията прие по-специално Решение № 1566/86/ЕОВС (3) и като има предвид, че решенията от този вид не са засегнати от настоящия регламент, в съответствие с член 232 на Договора за ЕИО;
като има предвид, че учредяването съгласно настоящия регламент на Комитет за статистическа поверителност е в съответствие с Решение 87/373/ЕИО на Съвета от 13 юли 1987 г. за определяне на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4);
като има предвид, че изпълнението на разпоредбите, съдържащи се в настоящия регламент, и по-специално на онези, създадени да осигурят защитата на поверителните статистически данни, предоставени на Евростат изисква човешки, технически и финансови ресурси,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Целта на настоящия регламент е:
-
да оправомощи националните власти да предоставят поверителни статистически данни на Статистическата служба на Европейските общности (наричана по-долу „Евростат“),
-
да предостави гаранция, че Комисията ще вземе всички необходими мерки, за да осигури поверителност на така предоставените данни.
2. Настоящият регламент се прилага само за статистическата поверителност. Той не засяга специалните разпоредби на Общността или националните разпоредби, защитаващи поверителност, различна от статистическата.
Член 2
По смисъла на настоящия регламент, термините, дадени по-долу, са определени, както следва:
1.
поверителни статистически данни: данни обявени за поверителни от държавите-членки в съответствие с националното законодателство или практиките, уреждащи статистическата поверителност;
2.
национални власти: национални статистически институти и други национални органи, отговорни за събирането и използването на статистиката за Общностите;
3.
информация относно личния живот на физически лица: информация относно личния и семейния живот на физически лица, както са определени от националното законодателство или практиките в различните държави-членки;
4.
употреба за статистически цели: употреба изключително за съставяне на статистически таблици или за статистически икономически анализи; не може да бъде използвана за административни, законови или данъчни цели или за проверка на наблюдаваните юридически лица;
5.
статистическа отчетна единица: основна единица, обхваната от статистическите данни, предоставени на Евростат;
6.
пряка идентификация: идентификация на статистическото юридическо лице по неговото име и адрес или официално определения и публикуван идентификационен номер;
7.
косвена идентификация: възможност да се проследи идентичността на статистическото юридическо лице по друг начин, освен чрез информацията, упомената в точка 6;
8.
длъжностни лица на Евростат: длъжностни лица на Общностите, които по смисъла на член 1 от „Правилника за длъжностните лица на Европейските общности“ работят за Евростат;
9.
други служители на Евростат: служители на Общностите, които по смисъла на членове от 2 до 5 от Условията за наемане на работа на други служители на Европейските общности работят за Евростат;
10.
разпространяване: предоставяне на данни под каквато и да е друга форма: публикации, достъп до база данни, микрофишове, телефонни комуникации и др.
Член 3
1. Националните власти са оправомощени да предоставят поверителни статистически данни на Евростат.
2. Национални правила относно статистическата поверителност не могат да бъдат използвани за защита на предоставянето на поверителни статистически данни на Евростат, когато законов акт на Общността, уреждащ статистиката на Общността, предвижда предоставянето на такава информация.
3. Предоставянето на Евростат на поверителни статистически данни относно структурата и дейността на предприятията, събрани преди влизането в сила на настоящия регламент, трябва да бъде осъществено в съответствие с правилата и практиките относно статистическата поверителност в сила в държавите-членки.
Предоставянето на Евростат на поверителни статистически данни по силата на параграф 2 се осъществява по такъв начин, че статистическите единици да не могат да бъдат идентифицирани пряко. Това не изключва приемане на по-всеобхватни правила за предоставяне на такива данни в съответствие със законодателството на държавите-членки.
4. Националните власти не са задължени да предоставят информация на Евростат относно личния живот на физически лица, ако предоставената информация дава възможност тези лица да бъдат идентифицирани пряко или непряко.
Член 4
1. Комисията взема всички необходими законови, административни, технически и организационни мерки, за да осигури поверителност на статистическите данни, предоставени на Евростат от упълномощените служби на държавите-членки в съответствие с член 3.
2. Защитните мерки, предвидени в член 5, се прилагат за:
а)
всички поверителни статистически данни, чието предоставяне на Евростат е регламентирано от законов акт на Общността, уреждащ статистиката на Общността,
б)
всички поверителни статистически данни, предоставени на доброволна основа на Евростат.
3. Комисията установява процедурите за предоставяне на поверителни статистически данни на Евростат и принципите за защита на такива данни в съответствие с процедурата, установена в член 7.
Член 5
1. Комисията инструктира генералния директор на Евростат да осигури защита на данните, предоставени на Евростат от националните служби на държавите-членки. Тя установява реда за вътрешна организация на Евростат, за да осигури тази защита след консултации с комитета, предвиден в член 7.
2. Поверителните статистически данни трябва да бъдат достъпни само за длъжностните лица на Евростат и могат да бъдат използвани от тях изключително за статистически цели.
3. Все пак Комисията може да позволи достъп до поверителните статистически данни на друг персонал на Евростат и на други физически лица, работещи за Евростат по договор, в специални случаи и изключително за статистически цели. Процедурите за такъв достъп се определят от Комисията в съответствие с процедурата, установена в член 7.
4. Поверителните статистически данни, притежавани от Евростат, могат да бъдат разпространявани само когато са съчетани с други данни по начин, който гарантира, че статистическите единици няма да могат да бъдат идентифицирани нито пряко, нито непряко.
5. Длъжностните лица и останалият персонал на Евростат, и другите физически лица, работещи за Евростат по договор не могат да използват или разпространяват тези данни за цели, различни от тези, формулирани в настоящия регламент. Тази забрана трябва да продължи да се прилага при преместване, прекратяване на договора или пенсиониране.
Член 6
Преди 1 януари 1992 г. държавите-членки вземат необходимите мерки, за да предотвратят всяко нарушение на задължението да пазят в тайна поверителните статистически данни, предоставени в съответствие с член 3. Тези мерки се отнасят най-малко за нарушения, извършени на територията на засегнатите държави-членки, от длъжностни лица или друг персонал на Евростат и от други физически лица, работещи за Евростат по договор.
Държавите-членки незабавно информират Комисията за взетите мерки. Комисията предава тази информация на другите държави-членки.
Член 7
Създава се Комитет за статистическа поверителност, наричан по-долу „Комитетът“, съставен от представители на всички държави-членки и председателстван от представител на Комисията (генералния директор на Евростат или лице, определено от него).
Представителят на Комисията представя пред комитета проект на мерките, които следва да бъдат приети съгласно член 4, параграф 3 и член 5, параграф 3. Комитетът представя становището си относно проекта в рамките на срока, определен от председателя в зависимост от неотложността на въпроса. Становището се представя с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора за ЕИО в случай на решения, които Съветът приема по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в рамките на комитета се претеглят по начина, предвиден в посочения член. Председателят не гласува.
Комисията приема мерки, които се прилагат незабавно. Въпреки това, ако тези мерки не са в съответствие със становището на комитета, Комисията незабавно уведомява Съвета за тях. В този случай:
-
Комисията отлага прилагането на мерките, за които се е произнесла, за период от три месеца, считано от датата на такова уведомление,
-
Съветът, с квалифицирано мнозинство, може да вземе различно решение в рамките на срока, посочен в първото тире.
Комитетът приема свой процедурен правилник.
Член 8
Комитетът проучва повдигнатите от неговия председател въпроси, по негова собствена инициатива или по молба на представител на държавата-членка, свързани с изпълнението на настоящия регламент.
Член 9
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Люксембург на 11 юни 1990 година. | [
12,
9,
15,
19
] |
32005R2173 | 32005R2173
L 347/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2173/2005 НА СЪВЕТА
от 20 декември 2005 година
за установяването на схема на разрешителни FLEGT за вноса на дървесина в Европейската общност
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него,
като взе предвид предложението от Комисията,
като има предвид, че:
(1)
Съветът и Европейският парламент приветстваха съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно Плана за действие на ЕС за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT) като първа стъпка към справянето с неотложния въпрос за незаконно изсичане на горите и свързаната с това търговия.
(2)
Планът за действие придава особено значение на реформите в управлението и изграждането на капацитет, подкрепени от действия, насочени към развитието на многостранно сътрудничество и допълващи мерки по отношение на търсенето, които имат за цел да намалят потреблението на незаконно добита дървесина и да спомогнат за по-широката цел за устойчиво управление на горите в страните производители на дървен материал.
(3)
Планът за действие определя създаването на схема на разрешителни като мярка за гарантиране, че в Общността могат да бъдат въвеждани само дървени изделия, които са били законно произведени в съответствие с националното законодателство на страната производител, като подчертава, че схемата на разрешителни не следва да възпрепятства законната търговия.
(4)
Прилагането на схемата на разрешителни изисква вноса на съответни дървесни изделия в Общността да подлежи на система за проверки и контрол, която е насочена към гарантира не на законния произход на тези продукти.
(5)
За целта Общността следва да сключи със страни и регионални организации доброволни споразумения за партньорство, които да наложат законово обвързано задължение за страната партньор или регионалната организация за въвеждане на схемата на разрешителни в рамките на графика, постановен във всяко споразумение за партньорство.
(6)
Съгласно схемата на разрешителни определени дървесни изделия, които са изнесени от страна партньор и се въвеждат на територията на Общността през всеки от митническите пунктове, и които са предназначени за пускане в свободно обращение, следва да бъдат обект на разрешително, издадено от страната партньор, в което се посочва, че дървесните изделия са произведени от местен дървен материал, който е бил законно добит, или от дървен материал, който е бил законно внесен в страната партньор в съответствие с националните законодателства, посочени в съответното споразумение за партньорство. Спазването на тези правила подлежи на мониторинг от независима трета страна.
(7)
Компетентните органи на държавите-членки следва да потвърдят, че за всяка пратка има валидно разрешително преди пратката, обхваната от това разрешително, да бъде пусната в свободно обращение в Общността.
(8)
Всяка държава-членка следва да определи санкциите, които са приложими в случай на нарушения на настоящия регламент.
(9)
Схемата на разрешителни първоначално следва да обхваща ограничен брой дървесни изделия. Когато бъде договорена, гамата от изделия би могла да бъде разширена, така че в нея да се включат и други категории продукти.
(10)
Важно е незабавно да се преработят приложенията, като се посочат изрично страните и изделията, които се включват в схемата на разрешителни. При тези преработвания следва да се вземе под внимание напредъкът при прилагането на споразуменията за партньорство. Страна партньор може да бъде добавена към приложение I, след като е уведомила Комисията и Комисията е потвърдила, че тази страна партньор е въвела всички мерки за контрол, които са необходими, за да може да издаде разрешителни за всички изделия, които са включени в приложение II. Страна партньор може да бъде премахната от приложение I, когато е направила едногодишно предупреждение за намерението си да прекрати споразумението за партньорство или незабавно, в случай на преустановяване на нейното споразумение за партньорство.
(11)
Приложение II може да бъде изменено, след като Комисията и всички страни партньори са се споразумели за това изменение. Приложение III може да бъде изменено, след като Комисията и съответната страна партньор са се споразумели за това изменение.
(12)
Измененията на приложения I, II и III биха се считали като мерки по прилагането от технически характер, като с оглед да се опрости и да се изпълни бързо процедурата, приемането им следва да се възложи на Комисията. Тези изменения следва да включват кодове на стоките на ниво четирицифрени позиции или шестцифрени подпозиции от настоящата редакция на Приложение I към Комбинираната номенклатура за описание и кодиране на стоките.
(13)
Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на процедурите за упражняване на изпълнителските правомощия, възложени на Комисията (1), правейки разграничение между мерките, които са предмет на регулаторния комитет, и тези, които са предмет на процедурата за управителния комитет, като в някои случаи процедурата за управителния комитет се счита за по-подходяща с оглед на по-голяма ефективност,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
1. Настоящият регламент установява серия от общностни правила за вноса на определени дървесни изделия за целите на прилагане на схемата на разрешителни за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT).
2. Схемата на разрешителни се прилага чрез споразумения за партньорство със страни производителки на дървен материал.
3. Настоящият регламент се прилага за вноса на дървесни изделия, определени в приложения II и III, от страните партньори, които са включени в приложение I.
Член 2
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1.
„схема на разрешителни за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията“ (наричана по-долу „схема на разрешителни FLEGT“) означава издаването на разрешителни за дървесни изделия с цел износ за Общността от страни партньори и прилагането на схемата в Общността, и по-специално на общностните разпоредби за граничния контрол;
2.
„страна партньор“ е всяка държава или регионална организация, която се включва в споразумение за партньорство, както е посочена в приложение I;
3.
„споразумение за партньорство“ е споразумение между Общността и страна партньор, по силата на което Общността и страната партньор се задължават да работят съвместно в подкрепа на Плана за действие FLEGT и да прилагат схемата на разрешителни FLEGT;
4.
„регионална организация“ е организация, състояща се от суверенни държави, които са прехвърлили компетентност на тази организация, като са ѝ дали правото да сключва споразумение за партньорство от тяхно име, по отношение на въпросите, уреждани от схемата на разрешителни FLEGT, и са включени в приложение I;
5.
„разрешително за FLEGT“ е документ въз основа на пратка или участник на пазара, изготвен по стандартен образец, който трябва да е устойчив на фалшификация, подправяне и да може да бъде проверен, и който се отнася за пратка, съответстваща на изискванията на схемата на разрешителни FLEGT, като е надлежно издаден и утвърден от издаващия разрешителното орган на страната партньор. Системите за издаване, регистриране и предаване на разрешителните могат да функционират на основата на документи на хартиен носител или чрез електронни средства;
6.
„участник на пазара“ е всяко лице, частно или обществено, което участва в лесовъдството, преобразуването или търговията с дървени материали;
7.
„издаващ(и) разрешително(и) орган(и)“ е(са) органът(ите), определен(и) от страната партньор да издава(т) и утвърждава(т) разрешителни за FLEGT;
8.
„компетентен(ни) орган(и)“ е(са) органа(ите), определен(и) от страната партньор да проверява(т) разрешителни за FLEGT;
9.
„дървени материали“ са изделията, посочени в приложения II и III, за които се прилага схемата на разрешителни FLEGT и които, когато се внасят в Общността, не могат да бъдат определени като „стоки с нетърговски характер“, както е определено в член 1, точка 6 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредбите за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за установяване на Митническия кодекс на Общността (2);
10.
„законно произведен дървен материал“ са дървени изделия, произведени от местен дървен материал или дървен материал, законно внесен в страната партньор в съответствие с националните законодателства, определени от страната партньор, както е посочено в споразумението за партньорство;
11.
„внос“ е пускането в свободно обращение на дървесни изделия по смисъла на член 79 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за установяване на Митническия кодекс на Общността (3);
12.
„пратка“ е пратка от дървесни изделия;
13.
„износ“ е физическото напускане или изваждане на дървесни изделия от която и да е част на географската територия на страна партньор с цел да бъдат внесени в Общността;
14.
„мониторинг от трета независима страна“ е система, чрез която организация, която е независима от държавните органи на страната партньор и нейния горски и дърводобивен сектор, следи и докладва относно действието на схемата на разрешителни FLEGT.
ГЛАВА II
СХЕМА НА РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ГОРИТЕ, УПРАВЛЕНИЕТО И ТЪРГОВИЯТА (FLEGT)
Член 3
1. Схемата на разрешителни FLEGT се прилага само за внос от страните партньори.
2. Във всяко споразумение за партньорство се посочва съгласуван график за изпълнение на ангажиментите, поети със сключването на посоченото споразумение.
Член 4
1. Забранява се вносът в Общността на дървесни изделия, които са изнесени от страни партньори, освен ако пратката не се включва в обхвата на разрешително за FLEGT.
2. Съществуващите схеми, които гарантират законност и надеждно проследяване на дървесни изделия, изнесени от страни партньори, могат да бъдат основа за издаване на разрешително за FLEGT, при условие че тези схеми са оценени и одобрени в съответствие с процедурата, посочена в член 11, параграф 2, с цел да осигурят необходимото уверение по отношение на законността на съответните дървесни изделия.
3. Дървени материали от видовете, включени в приложения A, Б и В към Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях (4), се изключват от изискванията, определени в параграф 1 от настоящия член. До 30 декември 2010 г. Комисията преразглежда това изключение съгласно процедурата, посочена в член 11, параграф 3.
Член 5
1. Разрешително за FLEGT, която включва всяка пратка, се представя на компетентния орган едновременно с митническата декларация за това, че пратката се представя за пускане в свободно обращение в Общността. Компетентните органи съхраняват (в електронна форма или на хартиен носител) оригиналното разрешително за FLEGT заедно със съответната митническа декларация.
Вносът на дървени материали съгласно разрешително за FLEGT, издадено на участник на пазара, се приема, ако разрешителното на участника на пазара продължава да е валидно.
2. Компетентните органи осигуряват на Комисията или на лицата или органите, определени от Комисията, достъп до съответните документи и данни, в случай че възникнат проблеми, които нарушават ефективното действие на схемата на разрешителни за FLEGT.
3. Компетентните органи предоставят на лицата или органите, определени от страните партньори като отговорни за мониторинга на схемата на разрешителни FLEGT, от независима трета страна достъп до съответни документи и данни, но от компетентните органи не следва да се изисква да предоставят информация, която не им е позволено да съобщават съгласно националното законодателство.
4. Компетентните органи решават относно необходимостта от по-нататъшно проверяване на пратките, като използват подход, базиращ се на риска.
5. В случай на съмнение относно валидността на разрешителното компетентните органи могат да помолят издаващите разрешителни органи за допълнителна проверка и да поискат допълнително уточнение, както е определено в споразумението за партньорство със страната партньор - износител.
6. Държавите-членки могат да събират такси, за да покрият необходимите разходи, произтичащи от официалните актове на компетентните органи, изисквани за целите на контрола съгласно настоящия член.
7. Митническите органи могат временно да спрат или да задържат дървения материал, когато имат причини да смятат, че разрешителното може да е невалидно. Направените разходи до приключването на проверката са за сметка на вносителя, освен ако съответната държава-членка не реши друго.
8. Всяка държава-членка определя санкциите, които следва да бъдат налагани, когато са нарушени разпоредбите на настоящия регламент. Тези санкции следва да са ефективни, съответстващи на нарушението и с възпиращ ефект.
9. Комисията приема подробни изисквания за прилагането на настоящия член в съответствие с процедурата, посочена в член 11, параграф 3.
Член 6
1. Ако компетентните органи установят, че не са изпълнени изискванията, определени в член 4, параграф 1, те действат в съответствие с националното законодателство, което е в сила.
2. Държавите-членки нотифицират Комисията за всяка информация, когато предполагат, че разпоредбите на настоящия регламент се заобикалят или са били заобиколени.
Член 7
1. Държавите-членки определят компетентните органи, отговорни за прилагането на настоящия регламент и за комуникацията с Комисията.
2. Комисията предоставя на всички компетентни органи на държавите-членки имената и другите съответни данни на издаващите разрешителни органи, определени от страните партньори, заверени спесимени на печати и подписи, удостоверяващи, че разрешителното е законно издадено и всяка друга съответна информация, която е получена по отношение на разрешителните.
Член 8
1. До 30 април от държавите-членки се изисква да подадат годишен доклад, който да обхваща предходната календарна година и който трябва да включва следното:
а)
количествата дървени материали, внесени в държавата-членка съгласно схемата на разрешителни FLEGT, по позицията от Комбинираната номенклатура (КН), определена в приложения II и III и за всяка страна партньор;
б)
броя на получените разрешителни за FLEGT, по позиция от КН, посочена в приложения II и III и за всяка страна партньор;
в)
броя на случаите и количествата включени дървени материали, когато се прилага член 6, параграф 1.
2. Комисията определя формата на годишните доклади с цел да улесни мониторинга на схемата на разрешителни FLEGT.
3. До 30 юни Комисията изготвя синтезиран годишен доклад въз основа на информацията, подадена от държавите-членки в техните годишни доклади, които обхващат предходната календарна година, като го прави обществено достъпен съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно достъпа на обществеността до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (5).
ГЛАВА III
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 9
Две години след влизането в сила на първото споразумение за партньорство Комисията представя на Съвета доклад относно прилагането на настоящия регламент, основан по-специално на обобщените доклади, упоменати в член 8, параграф 3, и на прегледите на споразуменията за партньорства. Този доклад се съпътства, когато е подходящо, от предложения за подобряване на схемата на разрешителни FLEGT.
Член 10
1. Комисията може да измени списъка на страните партньори и техните определени издаващи разрешителни органи, както са определени в приложение I, в съответствие с процедурата, посочена в член 11, параграф 3.
2. Комисията може да измени списъка на дървените материали, дадени в приложение II, за които се прилага схемата на разрешителни FLEGT, в съответствие с процедурата, посочена в член 11, параграф 3. Тези изменения се приемат от Комисията, като се взема под внимание прилагането на споразуменията за партньорство FLEGT. Тези изменения включват кодове на стоките на ниво четирицифрени позиции или шестцифрени подпозиции от настоящата редакция на приложение I към Комбинираната номенклатура за описание и кодиране на стоките.
3. Комисията може да измени списъка на дървените материали, дадени в приложение III, за които се прилага схемата на разрешителни FLEGT, в съответствие с процедурата, посочена в член 11, параграф 3. Тези изменения се приемат от Комисията, като се взема под внимание прилагането на споразуменията за партньорство FLEGT. Тези изменения включват кодове на стоките, на ниво четирицифрени позиции или шестцифрени подпозиции от настоящата редакция на приложение I към Комбинираната номенклатура за описание и кодиране на стоките и се прилагат само във връзка със съответните страни партньори, както са посочени в приложение III.
Член 11
1. Комисията се подпомага от Комитета за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT) (наричан по-нататък „Комитета“).
2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.
Периодът, посочен в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.
3. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.
Периодът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.
4. Комитетът приема свой процедурен правилник.
Член 12
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 20 декември 2005 година. | [
3,
1
] |
31999D0321 | 31999D0321
L 123/14
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 10 май 1999 година
относно практическите правила за участието на всички държави-членки в определени задачи съгласно член 17, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, за които Съветът се възползва от подкрепата на ЗЕС
(1999/321/ОВППС)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 17, параграф 3, трета алинея от него,
като взе предвид Декларацията относно Западноевропейския съюз (ЗЕС), включена в Заключителния акт, подписан при приемането на Договора от Амстердам,
(1)
като има предвид, че член 17, параграф 3 от Договора за Европейския съюз предоставя право на всички държави-членки на Европейския съюз да вземат пълноправно участие в задачите, посочени в член 17, параграф 2 от него, когато Съветът реши да се възползва от подкрепата на ЗЕС за изготвянето и прилагането на своите решения по тези задачи;
(2)
като има предвид, че съгласно посочения член 17, параграф 3 Съветът следва да приеме, в съгласие с институциите на ЗЕС, необходимите практически правила, за да може всички държави-членки, допринасящи за осъществяването на горепосочените задачи, да участват пълноценно и при равни условия в планирането и вземането на решения в ЗЕС;
(3)
като има предвид, че в параграф 6 от горепосочената декларация ЗЕС потвърди, че всички държави-членки на Европейския съюз ще имат право да участват пълноценно в задачите, посочени в член 17, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, когато Съюзът реши да се възползва от подкрепата на ЗЕС за изготвянето и прилагането на своите решения по тези задачи;
(4)
като има предвид, че на 18 ноември 1997 г. Съветът на ЗЕС прие решение относно участието на държавите наблюдателки на ЗЕС в операции, извършвани в съответствие с член 17, параграф 3 от Договора за Европейския съюз; като има предвид, че това решение и придружаващите го приети протоколи предвиждат практически правила, позволяващи на всички държави-членки на Европейския съюз да допринесат за изпълнението на въпросните задачи и да участват пълноценно при еднакви условия в планирането и вземането на решения в ЗЕС; като има предвид, че при приемането на посоченото решение институциите на ЗЕС изразиха съгласието си тези правила да бъдат практическите правила, посочени в член 17, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,
РЕШИ:
Член 1
Практическите правила, позволяващи на всички държави-членки да допринесат за изпълнението на задачите, посочени в член 17, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, да участват пълноценно и на еднакво основание в планирането и вземането на решения в ЗЕС, се одобряват.
Текстът на практическите правила е приложен към настоящото решение.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила от деня на неговото приемане.
Член 3
Настоящото решение се публикува в Официален вестник.
Съставено в Брюксел на 10 май 1999 година. | [
13,
15,
5
] |
32006D0139 | 32006D0139
L 054/34
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 7 февруари 2006 година
за прилагането на Директива 94/28/ЕО на Съвета по отношение на списък с органите в трети страни, одобрени за водене на дневници на стада или регистри на определени животни
(нотифицирано под номер С(2006) 284)
(текст от значение за ЕИП)
(2006/139/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност,
като взе предвид Директива 94/28/ЕИО на Съвета от 23 юни 1994 г. относно определяне на принципните зоотехнически изисквания и изискванията за родословие, които се прилагат при внос от трети страни на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, и за изменение на Директива 77/504/ЕИО относно чистопородните животни за разплод от рода на едрия рогат добитък (1), и по-специално член 3, параграф 1 от нея,
като има предвид, че:
(1)
Директива 94/28/ЕИО установява принципите, свързани със зоотехническите изисквания и изискванията за родословие, приложими при вноса от трети страни на животни, семенна течност от тях, яйцеклетки и ембриони.
(2)
Съгласно Директива 94/28/ЕИО и без да се накърнява законодателството на Общността по отношение на здравето на животните и обществено здраве, животните могат да бъдат внасяни като „чиста порода“ или като „хибриди“, ако са изпълнени определени условия. Едно от тези условия е животните да бъдат вписани в регистри на стадата или регистрирани в съответни регистри, водени от компетентните органи, съгласно разпоредбите на тази директива, а спермата, яйцеклетки и ембриони могат да бъдат внасяни само ако произхождат от животни, вписани в регистрите на стадата или в регистрите на компетентните органи.
(3)
Аржентина, България, Канада, Израел, Исландия, Нова Зеландия и Съединените американски щати са съобщили на Комисията списък с компетентни органи, които тези страни са одобрили за водене на регистри на стадата или регистри на чистопородни животни, от които могат да бъдат внасяни по смисъла на Директива 94/28/ЕО.
(4)
Списъкът с компетентни органи, които са одобрени за водене на дневници на стадата или регистри на животните, и продуктите, за които се отнася настоящото решение, трябва де бъде установен по смисъла на Директива 94/28/ЕО.
(5)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
По смисъла на Директива 94/28/ЕО списъкът на компетентни органи, одобрени за водене на регистри за стадата или регистри на животните за разплод от рода на едрия рогат добитък, от рода свине, от рода овце и от рода кози, сперма, яйцеклетки и ембриони като „чиста порода“ - или, в случаите на животните от рода свине, също и като „хибридни“ - е установен в приложението към настоящото решение.
Член 2
Държавите-членки оторизират вноса на животни за разплод от рода на едрия рогат добитък, от рода свине, от рода овце и от рода кози, сперма, яйцеклетки и ембриони като „чиста порода“ - или, в случаите на животни от рода свине, също и като „хибриди“ - само ако са вписани в регистрите на стадата или в регистрите, водени от компетентен орган, установен в приложението към настоящото решение.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 7 февруари 2006 година. | [
3,
10,
18,
6
] |
32000R1961 | 32000R1961
L 234/10
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1961/2000 НА КОМИСИЯТА
от 15 септември 2000 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 174/1999 относно определяне на специални подробни правила за прилагането на Регламент (EИО) № 804/68 на Съвета по отношение на износните лицензии и възстановяванията при износ в сектора на млякото и млечните продукти
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1670/2000 (2), и по-специално член 26, параграф 3, член 30 и член 31, параграф 14 от него,
като има предвид, че:
(1)
Член 10 от Регламент (ЕО) № 174/1999 на Комисията от 26 януари 1999 г. относно определяне на специални подробни правила за прилагането на Регламент (EИО) № 804/68 на Съвета по отношение на износните лицензии и възстановяванията при износ в сектора на млякото и млечните продукти (3), изменен с Регламент (ЕО) № 1596/1999 (4), предвижда различни мерки за контрол на количествата във връзка с издадените лицензии, и по-специално правомощието за спиране на издаването на лицензия. Опитът показва, че възможността за спиране на подаването на заявления би следвало да бъде разширена, за да се спестят ненужни действия от страна на операторите, националните органи и на Комисията.
(2)
Член 15 от Регламент (ЕО) № 174/1999 предвижда предоставянето на възстановявания за различни зони на местоназначение при износ на сирене. Като резултат от промените в размера на възстановяването за някои от тези местоназначения дефинирането на съответните зони би следвало да бъде адаптирано.
(3)
Член 20 от Регламент (ЕО) № 174/1999 съдържа разпоредбите за износа на сирене за Съединените американски щати при определени тарифни квоти. Въпреки факта, че от 1 юли 2000 г. размерите на възстановяване за определени сирена, изнасяни за Съединените американски щати, са установени на ниво нула, представянето на износна лицензия и внасянето на гаранция при такъв износ също е задължително, за да може режимът да функционира надлежно. Посочените разпоредби би следвало да бъдат съответно адаптирани.
(4)
Следва да се предвиди разпределението на лицензиите на базата на критериите, определени в член 20, параграф 3, да се извършва в съответствие с процедурата, определена в член 42 от Регламент (ЕО) № 1255/1999.
(5)
Предвид факта, че подаването на заявленията за износните лицензии, посочени в член 20, е предвидено за средата на септември 2000 г., настоящият регламент трябва да влезе в сила незабавно.
(6)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕО) № 174/1999 се изменя, както следва:
1.
Член 10 се заменя със следното:
„Член 10
1. Износните лицензии се издават на петия работен ден, който следва деня, в който са подадени заявленията, при условие че количествата, за които са подадени заявленията за лицензии, са били съобщени в съответствие с член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1498/1999 (5) на Комисията, и че специалните мерки, посочени в параграф 3, първа алинея, букви а) и б), не са били приети междувременно.
2. Може да бъде взето решение за приемането на една или повече от предвидените в параграф 3 специални мерки, когато издаването на лицензиите:
а)
може да доведе до надхвърляне на наличните бюджетни ресурси или до изчерпване на максималните количества, които могат да бъдат изнасяни с възстановяване по време на въпросния 12-месечен период или по-кратък период, който следва да се определи съгласно член 11;
или
б)
не позволява гарантирането на регулярността на износа по време на остатъка от съответния период;
или
в)
би довело до нарушаване на конкуренцията между операторите.
За целите на първа алинея се взема предвид, по отношение на въпросния продукт, сезонният характер на търговията, положението на пазара, и по-специално ценовите тенденции на пазара, както и условията за износ, които произтичат от това.
3. В случаите, посочени в параграф 2, Комисията може да реши, по отношение на въпросния продукт или продукти:
а)
да отхвърли всички или част от висящите заявления, за които все още не са издадени износни лицензии;
б)
да приложи коефициент на разпределение за исканите количества. Когато за исканите количества се прилага коефициент, който е по-нисък от 0,4, заявителите могат в рамките на три работни дни от публикуването на решението, което определя коефициента, да поискат прекратяване на издаването на лицензия и освобождаването на гаранцията;
в)
да спре подаването на заявления за лицензии за срок от най-много пет работни дни.
В допълнение, в съответствие с предвидената в член 42 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 процедура, Комисията може да реши:
а)
да спре подаването на заявления за лицензия за въпросния продукт или продукти за период, който надвишава пет работни дни;
б)
в края на периода на спиране на подаването на заявления или след като заявленията са отхвърлени, да определи възстановявания чрез търг за продукти, които са включени в кодове по КН 0402 10 19, 0405 10 90, 0405 90 10, 0405 90 90 и 0405 10 19. След това се издават съответните лицензии.
2.
Член 15, параграф 3 се заменя със следното:
„3. Посочените в параграф 1 зони са следните:
-
Зона I: кодове по местоназначение 055, 060, 070 и от 091 до 096 (включително),
-
Зона II: кодове по местоназначение от 072 до 083 (включително)
-
Зона III: код по местоназначение 400,
-
Зона IV: всички други кодове по местоназначение.“
3.
Член 20 се изменя, както следва:
а)
параграф 2, първа алинея се заменя със следното:
„2. При износ на сирене за Съединените американски щати съгласно квотите, посочени в параграф 1, е необходимо да бъд представена износна лицензия.
Операторите могат да подадат заявления в рамките на срок, който следва да бъде определен, за временна износна лицензия за износ на продуктите, посочени в параграф 1, през следващата календарна година, при условие че внесат гаранция, която е равна на 50 % от размера, определен в съответствие с член 9, при минимум от 9 EUR за 100 кг.“;
б)
параграф 3, първото изречение на се изменя, както следва:
„3. Когато са подадени заявления за временни лицензии по отношение на количество продукти, което превишава една от посочените в параграф 1 квоти за въпросната година, Комисията, в съответствие с установената в член 42 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 процедура, може да:“;
в)
параграф 11 се заменя със следното:
„11. Разпоредбите на глава I, с изключение на член 1, параграф 1, първото изречение и член 10, се прилага за окончателните лицензии. Въпреки това, срокът на валидност на лицензиите, както е предвиден в член 6, не може да бъде продължен след края на съответната година.“
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 15 септември 2000 година. | [
3,
17
] |
32001L0060 | 32001L0060
L 226/5
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 2001/60/ЕО НА КОМИСИЯТА
от 7 август 2001 година
за адаптиране към техническия прогрес на Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни препарати
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни препарати (1), и по-специално член 20 от нея,
като има предвид:
(1)
Директива 98/98/ЕО на Комисията (2) относно двадесет и пето адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548/ЕИО на Съвета (3), последно изменена с Директива 2000/33/ЕО (4), предвижда нови критерии и нова R-фраза (R67) за изпарения, които могат да причинят сънливост и световъртеж. Следователно, разпоредбите, съдържащи се в приложение V към Директива 1999/45/ЕО следва да бъдат допълнени.
(2)
Директива 2001/59/ЕО на Комисията (5) въвежда нова формулировка за R-фраза R40, когато тя се предвижда за канцерогени от категория 3. Следователно, старата формулировка за R-фраза R 40 сега ще се счита за R 68 и ще продължи да се употребява за мутагени от категория 3 и за определени вещества с нелетални необратими ефекти. Следователно, необходимо е да се изменят позоваванията на R 40 в приложение II към Директива 1999/45/ЕО.
(3)
Директива 2001/59/ЕО въвежда в приложение VI към Директива 67/548/ЕИО по-ясни указания за класификацията на веществата и препаратите по отношение корозионните ефекти. Следователно, необходимо е съответно да се допълни приложение II към Директива 1999/45/ЕО.
(4)
Известно е, че циментовите препарати, съдържащи хром (VI), могат да причинят алергични реакции при определени обстоятелства. Следователно, за такива препарати се предвижда предупредителен етикет, посредством допълване на приложение V към Директива 1999/45/ЕО.
(5)
Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахване на техническите пречки пред търговията с опасни вещества и препарати, установени по силата на член 20 от Директива 1999/45/ЕО.
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Директива 1999/45/ЕО се изменя, както следва:
1.
В приложение II, част А:
-
в параграф 3.3, терминът „R 40“ се заменя с „R 68“,
-
в параграф 8.2, терминът „R 40“ се заменя всеки път с „R 68“.
2.
В приложение II, част Б:
-
в параграф 2.1 (включително таблица II), терминът „R 40“ всеки път се заменя с „R 68“,
-
в параграф 2.2 (включително таблица II А), терминът „R 40“ всеки път се заменя с „R 68“,
-
в параграф 6.1, терминът „R 40“ се заменя с „R 68“ втория път (т.е. по отношение на мутагенна категория 3),
-
в таблица VI, терминът „R 40“ на четвъртия ред, колони 1 и 3 (т.е. по отношение на мутагенна категория 3) се заменя с „R 68“,
-
в параграф 6.2, терминът „R 40“ се заменя с „R 68“ втория път (т.е. по отношение на мутагенна категория 3),
-
в таблица VI А, терминът „R 40“ на четвъртия ред, колони 1 и 3 (т.е. по отношение на мутагенна категория 3) се заменя с „R 68“,
3.
В приложение II, част Б, таблици IV и IV А се допълват със следната забележка:
„Забележка: Простото прилагане на конвенционалния метод към препарати, съдържащи вещества, класифицирани като корозионни или дразнещи, може да доведе до подценяване или надценяване в класификацията на опасността, ако не се вземат предвид други релевантни фактори (напр. рН на препарата). Следователно, при класифицирането за корозионност, следва да се имат предвид указанията, дадени в параграф 3.2.5 от приложение VI към Директива 67/548/ЕИО и във второто и третото тире на член 6, параграф 3 от настоящата директива.“
Член 2
Приложение V, буква Б от Директива 1999/45/ЕО се допълва с нови точки 11 и 12, съгласно приложение I към настоящата директива.
Член 3
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 30 юли 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това.
2. Държавите-членки прилагат законовите, подзаконови и административни разпоредби, посочени в параграф 1:
а)
към препарати, които не попадат в обхвата на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (6) относно пускането на продукти за растителна защита на пазара, или Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) относно пускането на биоцидни продукти на пазара от 30 юли 2002 г.;
б)
и към препарати, попадащи в обхвата на Директива 91/414/ЕИО или Директива 98/8/ЕО, считано от 30 юли 2004 г.
3. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
Член 4
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 5
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 7 август 2001 година. | [
12,
3,
15,
20
] |
31999R1609 | 31999R1609
L 190/14
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1609/1999 НА КОМИСИЯТА
от 22 юни 1999 година
за определяне на подробни правила за приложение на Регламент (ЕО) № 856/1999 на Съвета относно установяване на специална рамка за подпомагане на традиционните доставчици на банани от страните от АКТБ
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 856/1999 на Съвета от 22 април 1999 г. относно установяване на специална рамка за подпомагане на традиционните доставчици на банани от страните от АКТБ (1), и по-специално член 8 от него,
(1)
като има предвид, че Регламент (ЕО) № 856/1999 установява за период, който не надвишава десет години, специална схема за техническо и финансово подпомагане, с цел да помогне на традиционните доставчици на банани от АКТБ да се пригодят към новите пазарни условия вследствие на промените, извършени в общата организация на пазара на банани;
(2)
като има предвид, че Регламент (ЕО) № 856/1999 предвижда тази техническа и финансова помощ да бъде отпускана с цел подпомагане на прилагането на програми, имащи за цел да подобрят конкурентоспособността в сектора на бананите или да подкрепят разнообразието, в случай че подобряването на конкурентоспособността в този сектор не може да бъде поддържано;
(3)
като има предвид, че следва да се осигури съвместимостта на програмите, предлагани за финансиране, с общите цели за развитие на съответния традиционен доставчик на банани от АКТБ;
(4)
като има предвид, че за да се осигури тази съвместимост, както и съответствието на програмите със специфичните цели на Регламент (ЕО) № 856/1999, е необходимо тези програми да се основават на съгласувана дългосрочна стратегия;
(5)
като има предвид, че тази стратегия следва да бъде определена от съответния традиционен доставчик на банани от АКТБ чрез консултация с различните участници в сектора и да бъде одобрена от Комисията;
(6)
като има предвид, че за да осигурят интегриран подход, предложените програми за финансиране следва да приемат формата на годишни планове за действие, основаващи се на договорената стратегия;
(7)
като има предвид, че член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 856/1999 предвижда в рамките на общата сума за дадена година максималната сума на разположение на всеки традиционен доставчик от АКТБ за финансирането на програмите, имащи за цел подобряването на конкурентоспособността в сектора на бананите, да бъде фиксирана на основата на неравенството в наблюдаваната конкурентоспособност, като се вземе предвид значението на производството на банани за съответната страна; като има предвид, че освен това се уточнява, че когато се прилагат само програмите за разнообразяване, се отпуска сума, сравнима с предоставяната на останалите традиционни доставчици;
(8)
като има предвид, че следва да се определят подробни правила за метода на изчисление на отпуснатата сума на всяка държава;
(9)
като има предвид, че следва за всеки традиционен доставчик на банани от АКТБ да се установи неравенството в конкурентоспособността на основата на разликите в наблюдаваните цени при влизането им на пазара на Общността, като се имат предвид количествата, изнесени за Общността; като има предвид, че за да избегне влиянието на краткосрочните колебания в цените, разликите в цените трябва да бъдат изчислени за достатъчно дълъг референтен период, непосредствено предшестващ годината на прилагане; като има предвид, че за да осигури равностойно отношение спрямо всички традиционни доставчици на банани от АКТБ, независимо от специфичната цел, която преследват, средната стойност на разликите в наблюдаваните цени на страните от АКТБ следва да бъде приложена в случай, че доставките са прекъснати вследствие на разнообразяването; като има предвид, че тъй като Регламент (ЕО) № 856/1999 има за икономическа цел да позволи на традиционните доставчици на банани от АКТБ да поддържат на пазара на Общността положение, равностойно на онова, което те са заемали преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1637/98 на Съвета (2), количествата, които следва да се вземат предвид при установяването на неравенството в конкурентоспособността следва да бъдат количествата, наблюдавани в течение на трите години, предхождащи влизането в сила на този регламент;
(10)
като има предвид, че най-добрият индикатор за важността на продукцията на банани за икономиката на съответния традиционен доставчик от АКТБ е делът на сектора на бананите в БВП на тази страна; като има предвид, че най-точната статистика в това отношение е статистиката на Международния валутен фонд или, при липса на такава, на Конференцията на ООН за търговия и развитие (ЮНКТAД) и че следователно те следва да бъдат използвани; като има предвид, че по отношение на изнесените количества, икономическата цел на Регламент (ЕО) № 856/1999 изисква да се използва статистиката, отнасяща се за трите години, предхождащи влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1637/98, за които има налична статистика;
(11)
като има предвид, че основните икономически фактори на търговията с банани варират чувствително сред самите традиционни доставчици на банани от АКТБ и поради това най-справедлив резултат ще се получи, ако бъдат претеглени поравно двата критерия, които се вземат предвид при определянето на сумата, отпускана за всяка държава;
(12)
като има предвид, че при все това трябва да бъде определена минимална сума, за да се осигури изпълнимостта на програмите за финансиране;
(13)
като има предвид, че следва да се държи по-специално сметка за необходимостта от приемане на специфични решения за Сомалия;
(14)
като има предвид, че член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 856/1999 предвижда, считано от 2004 г. и за всяка от следващите години да се прилага максимален редукционен коефициент от 15 % спрямо помощта, предоставяна на традиционните доставчици от АКТБ; като има предвид, че освен това се предвижда, при изпълнение на програмите, имащи за цел подобряването на конкурентоспособността, този редукционен коефициент да бъде намаляван в степен, равна на наблюдаваното увеличение на конкурентоспособността спрямо предходната година;
(15)
като има предвид, че за да се използват максимално възможностите, предложени от Регламент (ЕО) № 856/1999 за подпомагане на традиционните доставчици от АКТБ в приспособяването им към новите условия на пазара, следва неизползваните в течение на текущата бюджетна година фондове да бъдат преразпределени;
(16)
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 8 от Регламент (ЕО) № 1637/98,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Заявленията за техническа и финансова помощ в съответствие с Регламент (ЕО) № 856/1999 се представят на Комисията от традиционния доставчик от АКТБ в началото на всяка календарна година и най-късно 60 дни след обявяването на посочената в член 2 сума. Ще се вземе предвид специфичното положение на Сомалия.
2. Тези заявления се основават на дългосрочна съгласувана стратегия за сектора на бананите, определена от съответната страна от АКТБ след консултации с различните участници в сектора и одобрена от Комисията. Тази стратегия следва да определя преследваната специфична цел съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 856/1999, да оцени нейната жизненост и да уточни подхода за осъществяването ѝ. Тя следва също така да уточни необходимите сведения, за да бъде оценена нейната съвместимост с общите цели за развитието на съответния традиционен доставчик от АКТБ. Специално внимание се обръща на възможността да се реализират проекти в регионален мащаб.
3. Програмите, представени за финансиране, следва да бъдат изготвени на основата на приета стратегия и да бъдат представени под формата на годишни планове за действие.
Член 2
Максималната налична сума за финансирането на програмите, посочени в член 1, параграф 3, се определя на годишна основа. Без да се нарушава член 6 по-долу, тази сума се изчислява индивидуално за всеки традиционен доставчик от АКТБ на базата на наблюдаваното неравенство в конкурентоспособността и значението на производството на банани за икономиката на съответната страна, като двата критерия се претеглят поравно.
Член 3
1. Неравенството в конкурентоспособността се изчислява на основата на референтни количества и на разликата между референтните цени на третата страна и референтната цена за АКТБ.
2. Референтното количество е средното количество изнесени банани от всеки индивидуален доставчик от АКТБ към Общността за последните три години, предшестващи влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1637/98. Като се има предвид специфичното положение на Сомалия, по изключение референтното количество за нея се определя на 60 000 тона. Референтните количества, които се прилагат, са изброени в приложение I.
3. Референтната цена на третата страна е най-ниската средна цена на тон банани, произведени от индивидуален доставчик на банани, установен в трета страна, различна от страна от АКТБ и изнесени за Общността в течение на последните три години, за които има налична статистика, предшестващи годината на прилагане, за която е поискана помощта.
4. Референтната цена на АКТБ е средната стойност на тон банани, произведени от съответния традиционен доставчик от АКТБ и изнесени за Общността в течение на същия период. Когато износът на банани е преустановен вследствие на разнообразяването, се прилага средната референтна цена АКТБ.
5. Референтните цени, посочени в параграфи 3 и 4, са цени CIF. Необходимата статистика за изчисляването на неравенството в конкурентоспособността е статистиката, отнасяща се до вноса в Общността, изготвена и публикувана от Статистическата служба на Европейските общности.
Член 4
Значението на производството на банани за икономиката на даден традиционен доставчик от АКТБ се установява на основата на дела на добавената стойност за сектора на банани от общия БВП на въпросния традиционен доставчик от АКТБ в течение на последните три години, предшестващи влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1637/98 на Съвета, за които има налична статистика. Статистиката, необходима за установяването на важността на производството на банани, е статистиката на Международния валутен фонд или, при липса на такава, на ЮНКТAД. Като се държи сметка за специфичното положение на Сомалия, нейният коефициент се определя по изключение на 1,0. Коефициентите, получени от статистиката, са посочени в приложение II.
Член 5
Без да се засягат членове 2-4, към отпусканите суми се прилага автоматичен редукционен коефициент, считано от 2004 г. и за всяка от следващите години. Този редукционен коефициент се определя индивидуално на подходящо равнище, с оглед на това да се гарантира, че размерът на помощта, достъпна за всеки индивидуален традиционен доставчик от АКТБ в течение на годината, в която се прилага, се намалява с не повече от 15 % по отношение на разполагаемия размер, достъпен през предходната година.
Член 6
Когато извършените съгласно членове 2-5 изчисления дадат резултат, по-малък от 0,5 милиона EUR годишно, се отпуска минимална сума от 0,5 милиона EUR.
Член 7
Когато традиционен доставчик от АКТБ не е представил заявление за техническа и финансова помощ в определения в член 1, параграф 1 срок или когато представените програми не са съвместими с дългосрочната стратегия, посочена в член 1, параграф 2, Комисията преразпределя сумите, които са били първоначално заделени, към другите доставчици от АКТБ, на основата на представените програми и в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 856/99. Специфичното положение на Сомалия ще се вземе предвид.
Член 8
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности и се прилага от 1 януари 1999 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 22 юли 1999 година. | [
18,
4,
17,
5
] |
31979L0117 | 31979L0117
L 033/36
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
от 21 декември 1978 година
относно забраната за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита, съдържащи някои активни вещества
(79/117/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 100 от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
като взе предвид становището на Асамблеята (2),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),
като има предвид, че растителната продукция заема много важно място в Европейската икономическа общност;
като има предвид, че добивът на тази продукция продължава да се уврежда от вредни организми и вредители; като има предвид, че е извънредно важно да се защитят тези растения от тези рискове и да се предотврати спадът в добивите, като по този начин се спомогне за осигуряване наличността на доставките;
като има предвид, че един от най-важните методи за защита на растенията и на растителните продукти и за увеличаване на производителността на земеделието е употребата на продукти за растителна защита;
като има предвид, че ефектът на тези продукти за растителна защита може да не бъде изцяло благоприятен за растителната продукция; като има предвид, че тяхната употреба може да влече рискове за човека и околната среда, тъй като те са главно токсични вещества или препарати с опасен ефект;
като има предвид, че при някои продукти за растителна защита тези рискове са толкова големи, че тяхната употреба не може да бъде повече изцяло или частично допускана;
като има предвид, че поради това държавите-членки не само контролират търговията с продукти за растителна защита, но също така са въвели ограничения или забрана за употреба на определени продукти за растителна защита, които включват също така пускането им на пазара;
като има предвид, че тези разпоредби се различават в различните държави-членки и възпрепятстват търговията, което пряко влияе върху създаването и функционирането на общия пазар;
като има предвид, че поради това е желателно да се премахнат тези пречки чрез привеждането в съответствие на съответните разпоредби, установени в държавите-членки чрез законови, подзаконови или административни разпоредби;
като има предвид, че поради това изглежда оправдано, като основен принцип, да се въведат забрани за употреба на всички продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които, дори когато се използват правилно за предназначената цел, имат или е възможно да имат вредни ефекти върху здравето на човека или на животните или неприемливи неблагоприятни ефекти върху околната среда;
като има предвид, че въпреки това за някои от тези продукти за растителна защита могат да бъдат разрешени дерогации в националните законодателства в ограничена степен, когато съществува особена необходимост по екологични причини и когато рискът е по-малък, отколкото при други преди това разрешени употреби;
като има предвид, че дори тези дерогации трябва да се премахнат веднага, след като налице са по-малко опасни третирания;
като има предвид, че, от една страна, е необходимо да се предостави на държавите-членки ограничено право да суспендират временно, на тяхна отговорност, забрани за употреба в случай на непредвидима опасност, заплашваща растителната продукция, която не може да се преодолее с други средства;
като има предвид, че директивата изключва продукти за растителна защита, предназначени за изследователски и аналитични цели,
като има предвид, освен това че не е целесъобразно да се прилагат разпоредбите на Общността за продукти за растителна защита, които са предназначени за износ за трети страни, тъй като по принцип тези страни имат свои собствени разпоредби;
като има предвид, че прилагането на настоящата директива и адаптирането на нейното приложение към развитието на техническото и научно познание налага тясно сътрудничество между Комисията и държавите-членки; като има предвид, че процедурата на Постоянния фитосанитарен комитет, която понастоящем е ограничена във времето, и включването на Научния комитет по пестициди предлагат подходяща основа за това,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Настоящата директива се отнася до забраната за пускане на пазара и употребата на продукти за растителна защита, съдържащи определени активни вещества.
Член 2
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1.
Продукти за растителна защита
Активни вещества и препарати, съдържащи едно или повече активни вещества, предназначени:
1.1
Да унищожават организми, вредни за растенията или растителните продукти или да ги защищават от такива организми, доколкото такива вещества или препарати не са дефинирани в следващите разпоредби;
1.2.
Да влияят върху жизнените процеси на растенията, по начин, различен от хранителните вещества;
1.3.
Да запазват растителните продукти, доколкото такива вещества или продукти не са предмет на специални разпоредби на Съвета или Комисията относно консервантите;
1.4.
Да унищожават нежелани растения
или
1.5.
Да разрушават части от растения или да предотвратяват нежелан растеж на растения.
2.
Вещества
Химически елементи и техни съединения, както те съществуват в естествено състояние или са произведени.
3.
Препарати
Смеси или разтвори, съставени от две или повече вещества, или микроорганизми или вируси, използвани като продукти за растителна защита.
4.
Активни вещества
Вещества, микроорганизми и вируси, имащи общо или специфично действие:
4.1.
Срещу вредни организми или
4.2.
Върху растения, части от растения или растителни продукти.
5.
Растения
Живи растения и живи части от растения, включително пресни плодове и семена.
6.
Растителни продукти
Продукти, в непреработено състояние или преминали само проста подготовка като смилане, изсушаване или пресоване, извлечени от растения, но изключващи самите растения, както са дефинирани в точка 5.
7.
Вредни организми
Вредители на растения или растителни продукти, които принадлежат към животинското или растително царство, или които са вируси, микоплазми или други патогени.
8.
Животни
Животни, принадлежащи към видове, които обикновено се хранят и отглеждат или консумират от човека.
9.
Пускане на пазара
Всяко прехвърляне на собственост, срещу заплащане или безвъзмездно.
10.
Околна среда
Взаимоотношението на човешките същества с водата, въздуха, земята и всички биологични форми.
Член 3
Държавите-членки гарантират, че продуктите за растителна защита, които съдържат едно или повече активни вещества, изброени в приложението, не могат да бъдат пускани на пазара, нито използвани.
Първата алинея не се прилага при продукти за растителна защита, които съдържат незначителни примеси поради естеството на производствения им процес, при положение че нямат вреден ефект върху човешките същества, животните и околната среда.
Член 4
1. Чрез дерогация от член 3, на държавите-членки временно се дава възможност да разрешават пускането на пазара или употребата на продукти за растителна защита, съдържащи някои активни вещества, изброени в първата колона от приложението за случаите, посочени във втората колона.
2. Държавите-членки информират другите държави-членки и Комисията за всеки случай, в който се прилага параграф 1 и, ако Комисията поиска, предоставят подробности за степента на употребата на всяко такова активно вещество.
Член 5
Настоящата директива не се прилага за продукти за растителна защита, предназначени за:
а)
изследователски цели и анализ или
б)
износ за трети страни.
Член 6
1. След консултиране от Комисията с Научния комитет по пестицидите, създаден с Решение 78/436/ЕИО (4), се приема следното в съответствие с процедурата, предвидена в член 8:
а)
всички необходими изменения в групите А (живачни съединения) и Б (устойчиви органохлорни съединения) на веществата в колона 1 от приложението;
б)
всички необходими изменения в колона 2 от приложението. Ако трябва да се премахне дерогация, не е необходимо предварително консултиране с Научния комитет, при условие че всички държави-членки са информирали Комисията, че не възнамеряват, или вече не възнамеряват да прилагат дерогацията. Тази информация може да бъде представена на Постоянния фитосанитарен комитет, създаден с Решение 76/894/ЕИО (5).
2. Параграф 1 се прилага за срок от пет години, считано от 1 януари 1981 г.
Съветът, произнасяйки се с единодушие по предложение на Комисията, може да реши да удължи срока на действие на параграф 1 или да премахне всички ограничения на неговото прилагане.
3. Всички изменения на приложението, които не са предвидени в параграф 1, се приемат от Съвета по предложение на Комисията.
4. Най-малко на всеки две години Комисията извършва преглед на това дали и до каква степен втората колона на приложението следва да се измени.
5. Всички изменения на приложението се основават на развитието на научното и техническо познание.
6. Активно вещество се включва в приложението, ако дори при правилно прилагане за предвидените цели, неговата употреба предизвиква или може да предизвика:
а)
вредни ефекти върху здравето на човека или животните;
б)
неприемливи неблагоприятни ефекти върху околната среда.
Член 7
1. Ако изглежда необходимо, поради непредвидима опасност, заплашваща растителната продукция, която не може да бъде овладяна с други средства, в държава-членка да се използва продукт за растителна защита, съдържащ едно или повече активни вещества, избоени в приложението, въпросната държава-членка може да разреши пускането на пазара и употребата на такъв продукт за срок от максимум 120 дни. Тя незабавно уведомява другите държави-членки и Комисията за своето действие.
2. Незабавно в съответствие с процедурата, предвидена в член 8, се взема решение дали и, когато е приложимо, при какви условия действията, предприети от държавата-членка съгласно параграф 1, могат да бъдат продължени или повторени.
Член 8
1. Когато трябва да се следва процедурата, предвидена в настоящия член, въпросът се отнася незабавно от председателя, по негова инциатива или по искане на държава-членка, до Постоянния фитосанитарен комитет, наричан по-долу „комитетът“.
2. В комитета гласовете на държавите-членки се претеглят, както е предвидено в член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не гласува.
3. Представителят на Комисията представя проект за мерките, които следва да се приемат. Комитетът представя становището си по тези мерки в срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Становищата се приемат с мнозинство от 41 гласа.
4. Комисията приема мерките и ги прилага незабавно, когато те съответстват на становището на комитета. Когато те не съответстват на становището на комитета, или когато не е прието становище, Комисията незабавно предлага на Съвета мерките, които трябва да бъдат приети. Съветът приема мерките с квалифицирано мнозинство.
Ако Съветът не е приел мерки в срок от три месеца от предоставянето на предложението, Комисията приема предложените мерки и ги прилага незабавно.
Член 9
Държавите-членки въвеждат в сила не по-късно от 1 януари 1981 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.
Член 10
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 21 декември 1978 година. | [
20,
4,
6
] |
32007D0182 | РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА
от 19 март 2007 година
относно изследвания за хронично линеене при животни от семейство еленови
(нотифицирано под номер C(2007) 860)
(Текст от значение за ЕИП)
(2007/182/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. за определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (1), и по-специално член 6, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
Хроничното линеене е трансмисивна спонгиформна енцефалопатия (ТСЕ), засягаща животните от семейство еленови, която е широко разпространена в Северна Америка, но за чиято поява никога не е имало данни в Общността.
(2)
На 3 юни 2004 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) публикува становище, с което препоръчва предприемането на целенасочено наблюдение на животните от семейство еленови в Общността. Целта на подобно наблюдение е да установи евентуалното наличие на ТСЕ при животните от семейство еленови. Съответно, във връзка с това становище, следва да се предвиди провеждането на изследвания в държавите-членки.
(3)
В Регламент (ЕО) № 999/2001 се определят правила, отнасящи се до превенцията, контрола и ликвидирането на ТСЕ при животните. В посочения регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1923/2006, се определят разпоредби за мониторингови програми, свързани с ТСЕ при животните от семейство еленови. Съответно вече е възможно в настоящото решение да се предвиди провеждането от държавите-членки на изследвания за ТСЕ при животните от семейство еленови.
(4)
Тези изследвания следва да включват диви и гледани във ферма видове елени. Имайки предвид, че проби от див елен трябва да се взимат главно през ловния сезон, който е с ограничена продължителност, настоящото решение следва да се прилага след приемането на Регламент (ЕО) № 1923/2006, за да осигури на държавите-членки достатъчно време за набиране на необходимия брой проби.
(5)
Държавите-членки следва да представят годишен доклад за резултатите от проведените изследвания на животни от семейство еленови. Откриването на положителна проба от ТСЕ при животни от семейство еленови трябва незабавно да бъде докладвано на Комисията.
(6)
Държавите-членки трябва да гарантират, че продукти от животни от семейство еленови, на които е взета проба за ТСЕ, няма да бъдат допуснати в търговската хранителна верига, докато не се получи отрицателен резултат от пробата.
(7)
Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Приложно поле
В настоящото решение се определят правила за изследване за хронично линеене (ХЛ) при животните от семейство еленови („изследването“).
Член 2
Определения
За целите на настоящото решение се прилагат определенията, установени в приложение I.
Член 3
Приложно поле на изследването
1. Държавите-членки провеждат изследване за установяване наличието на ХЛ при животните от семейство еленови в съответствие с минималните изисквания от приложение II.
2. Държавите-членки трябва да приключат инспекцията не по-късно от края на ловния сезон на 2007 г.
Член 4
Мерки, които трябва да бъдат предприети от държавите-членки след взимането на проби за ХЛ
След взимането на проби за ХЛ държавите-членки предприемат мерките, определени в приложение III.
Член 5
Доклади, които се представят на Комисията от държавите-членки
Държавите-членки представят на Комисията следните доклади:
а)
незабавен доклад за намерена положителна проба или такава, която не позволява да се направи заключение, на трансмисивна спонгиформна енцефалопатия при животни от семейство еленови;
б)
годишен доклад за резултатите от проведените изследвания, както е посочено в приложение IV;
Член 6
Резюме от докладите, представено от Комисията на държавите-членки
Комисията представя на държавите-членки резюме от докладите, предвидени в член 5.
Член 7
Адресати
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 19 март 2007 година. | [
7,
12,
0,
6
] |
32008R1355 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1355/2008 НА СЪВЕТА
от 18 декември 2008 година
за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т. н.) с произход от Китайската народна република
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основния регламент“), и по-специално член 9 от него,
като взе предвид предложението, внесено от Комисията след консултация с консултативния комитет,
като има предвид, че:
А. ВРЕМЕННИ МЕРКИ
(1)
На 20 октомври 2007 г. с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, Комисията оповести започването на антидъмпингова процедура относно вноса в Общността на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т. н.) с произход от Китайската народна република („КНР“) (2). На 4 юли 2008 г. с Регламент (ЕО) № 642/2008 (3) („временния регламент“) Комисията наложи временно антидъмпингово мито върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове с произход от КНР.
(2)
Процедурата беше започната в резултат на жалба, подадена на 6 септември 2007 г. от Националната испанска федерация на асоциациите за преработени плодове и зеленчуци (FNACV) („жалбоподателя“) от името на производители, които представляват 100 % от общата продукция на Общността на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т. н.). Жалбата съдържаше доказателства за дъмпинг на разглеждания продукт и за съществената вреда, произтичаща от него, които се приеха за достатъчно основание за започване на процедурата.
(3)
Съгласно съображение 12 от временния регламент разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 октомври 2006 г. до 30 септември 2007 г. („ПР“). Проучването на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхваща периода от 1 октомври 2002 г. до края на периода на разследване („разглеждания период“).
(4)
На 9 ноември 2007 г. Комисията реши, че вносът на същия продукт с произход от КНР подлежи на регистрация в съответствие с Регламент (ЕО) № 1295/2007 (4).
(5)
Припомня се, че срещу същия продукт до 8 ноември 2007 г. бяха в сила защитни мерки. Комисията наложи временни защитни мерки срещу вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т. н.) с Регламент (ЕО) № 1964/2003 (5). Последваха окончателни защитни мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 658/2004 („регламента относно защитните мерки“) (6). Както временните, така и окончателните защитни мерки се състояха от тарифни квоти, т. е. мито се дължеше единствено в случаите, в които обемът на безмитния внос беше изчерпан.
Б. ПОСЛЕДВАЩА ПРОЦЕДУРА
(6)
След налагането на временните антидъмпингови мерки върху вноса на разглеждания продукт с произход от КНР няколко заинтересовани страни представиха коментари в писмен вид. На желаещите страни също така бе предоставена възможност да бъдат изслушани.
(7)
Комисията продължи да търси и проверява цялата информация, която считаше за необходима за окончателните си констатации. По-специално Комисията завърши разследването с оглед аспектите на интереса на Общността. В това отношение бяха проведени проверки в обектите на следните несвързани вносители в Общността:
-
Wünsche Handelsgesellschaft International (GmbH & Co KG), Hamburg, Германия,
-
Hüpeden & Co (GmbH & Co), Hamburg, Германия,
-
I. Schroeder KG (GmbH & Co), Hamburg, Германия,
-
Zumdieck GmbH, Paderborn, Германия,
-
Gaston spol. s r.o., Zlin, Чешката република.
(8)
Всички страни бяха информирани за основните факти и съображения, въз основа на които се възнамеряваше да се препоръча налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на разглеждания продукт с произход от КНР и окончателно събиране на сумите, представени като обезпечение във връзка с временното мито. На тези страни беше предоставен и срок, в рамките на който да представят мнение след направеното оповестяване.
(9)
Някои вносители предложиха провеждането на обща среща на всички заинтересовани страни съгласно член 6, параграф 6 от основния регламент; искането обаче беше отхвърлено от един от тях.
(10)
Представените устни и писмени мнения на заинтересованите страни са разгледани и взети под внимание, където е уместно.
В. РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ
(11)
Двама несвързани вносители в ЕО твърдяха, че някои видове мандарини следва да бъдат изключени от определението на разглеждания продукт било поради тяхното ниво на захарност, било поради тяхната опаковка за износ. В това отношение се отбелязва, че тези твърдения не бяха съпроводени с никаква подлежаща на проверка информация и данни, доказващи, че тези видове имат характеристики, които ги различават от разглеждания продукт. Също така се отбелязва, че разликите в опаковането не могат да се разглеждат като решаващ елемент, когато се определя разглежданият продукт, особено след като формите на опаковането вече бяха взети под внимание при определянето на разглеждания продукт, както е посочено в съображение 16 от временния регламент. Затова тези аргументи бяха отхвърлени.
Г. ПРЕДСТАВИТЕЛНА ИЗВАДКА
1. Представителна извадка от производители износители от КНР
(12)
Двама несвързани вносители в ЕО оспориха, че производителите износители от КНР, подбрани за извадката, представят 60 % от общия износ за Общността. Въпреки това те не можаха да дадат никаква подлежаща на проверка информация, която би могла да оспори точността на информацията за извадката, представена от сътрудничещите китайски производители износители, потвърдена в много голяма степен в хода на по-нататъшното разследване. Поради това този аргумент се отхвърля.
(13)
Трима сътрудничещи китайски производители износители изтъкнаха, че свързаните с тях дружества са производители износители на разглеждания продукт и че следователно те следва да бъдат включени в приложението, изброяващо сътрудничещите производители износители. Тези твърдения бяха счетени за обосновани и беше решено въпросното приложение да се коригира съответно. Един несвързан вносител в ЕО заяви, че износът към ЕО, осъществяван чрез търговци, следва да бъде допуснат автоматично да се възползва от мерките, приложими към китайските производители износители. В това отношение се отбелязва, че антидъмпинговите мерки се налагат върху продукти, произведени от производители износители в разследваната държава, които се изнасят в ЕО (независимо от това кое дружество търгува с тях), а не спрямо икономически образувания, осъществяващи само търговски дейности. Поради това твърдението бе отхвърлено.
Д. ДЪМПИНГ
1. Третиране според условията на пазарна икономика (ТУПИ)
(14)
След налагането на временните мерки не бяха внесени коментари от китайския сътрудничещ производител износител по отношение на констатациите в заявлението за получаване на статут за третиране според ТУПИ. Поради липсата на коментари в това отношение с настоящия регламент съображения 29-33 от временния регламент се потвърждават.
2. Индивидуално третиране
(15)
Поради липсата на коментари в това отношение с настоящия регламент се потвърждават съображения 34-37 от временния регламент.
3. Нормална стойност
(16)
Припомня се, че определянето на нормалната стойност се основава на данни, предоставени от производството на Общността. Тези данни бяха проверени в обектите на сътрудничещите производители от Общността.
(17)
След налагането на временните мерки и тримата включени в извадката сътрудничещи китайски производители износители, както и двамата несвързани вносители в ЕО поставиха под въпрос използването на цените на производството на Общността за изчисляване на нормалната стойност. Посочено беше, че е следвало нормалната стойност да се изчисли въз основа на производствените разходи в КНР след отчитане на съответните корекции, свързани с разликите между пазарите на ЕО и КНР. В това отношение се отбелязва, че използването на информация от държава с непазарна икономика, и по-специално от дружества, на които не е предоставен статут за ТУПИ, би било в противоречие с разпоредбите на член 2, параграф 7, буква a) от основния регламент. Поради това този аргумент се отхвърля. Посочено беше също така, че е могло като приемливо решение да се използват данни за цените от всички други държави вносители или съответната публикувана информация, имайки предвид липсата на сътрудничество от държава аналог. Въпреки това такава обща информация - за разлика от използваните от Комисията данни - не би могла да бъде проверена и потвърдена по отношение на нейната точност в съответствие с разпоредбата на член 6, параграф 8 от основния регламент. Поради това този аргумент се отхвърля. Не бяха представени никакви други аргументи, които биха могли да хвърлят съмнение върху факта, че използваната от Комисията методика е в съответствие с разпоредбите на член 2, параграф 7, буква a) от основния регламент, и по-специално факта, че в този конкретен случай тя представлява единствената оставаща разумна база за изчисляване на нормалната стойност.
(18)
Имайки предвид липсата на други коментари, с настоящия регламент се потвърждават съображения 38-45 от временния регламент.
4. Експортна цена
(19)
След налагането на временните мерки един сътрудничещ китайски производител износител, включен в извадката, посочи, че неговата износна цена следва да се коригира, за да се отчетат някои елементи на разходите (по-специално средната стойност на морското навло). В това отношение се отбелязва, че този проблем беше разгледан по време на проверката на място както по отношение на това дружество, така и спрямо другите дружества, включени в извадката. В случая всички дружества предоставиха информация по отношение на въпросните разходи. Сумата, твърдяна сега от дружеството, е значително по-висока от първоначално посочената сума. Отбелязва се, че това ново твърдение се основава само на декларация от спедитор и не отразява данни, отнасящи се към реална сделка. Нито един от другите включени в извадката производители износители не постави под въпрос стойностите, използвани по отношение на морското навло. Освен това, имайки предвид късното му представяне, това твърдение не може да бъде проверено. По-специално исканото коригиране не се отнася към данните, които вече са в досието. Същевременно след това твърдение Комисията преразгледа стойността на въпросните разходи, отчитайки значението на този специфичен разход за експортните сделки с ЕО, съобщени от дружеството. Поради това Комисията стигна до заключението, че е по-уместно да се използва средната стойност на морското навло, проверена на място за всички включени в извадката китайски дружества. По тази причина износната цена на дружеството беше съответно коригирана.
(20)
Един друг включен в извадката сътрудничещ китайски производител износител посочи две аритметични грешки при изчисляването на неговата износна цена, свързани с представените от него данни за износа. Искането беше счетено за основателно и съответната износна цена на производителя беше съответно коригирана.
(21)
Поради липсата на други коментари в това отношение с настоящия регламент се потвърждава съображение 46 от временния регламент.
5. Сравнение
(22)
Поради липсата на други коментари в това отношение с настоящия регламент се потвърждават съображения 47 и 48 от временния регламент.
6. Дъмпингови маржове
(23)
Предвид горепосоченото окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Общността преди обмитяване, са следните:
-
Yichang Rosen Foods Co., Ltd., Yichang, Zhejiang: 139,4 %,
-
Huangyan № 1 Canned Food Factory, Huangyan, Zhejiang: 86,5 %,
-
Zhejiang Xinshiji Foods Co., Ltd., Sanmen, Zhejiang и неговият свързан производител Hubei Xinshiji Foods Co., Ltd., Dangyang City, Hubei Province: 136,3 %,
-
сътрудничещи производители износители, които не са включени в извадката: 131 %.
Всички други дружества: 139,4 %.
Е. ВРЕДА
1. Продукция на Общността и производство на Общността
(24)
Поради липсата на обосновани коментари констатациите в съображения 52-54 от временния регламент се потвърждават.
2. Потребление на Общността
(25)
Един от износителите изтъкна, че е налице несъответствие между нивото на потребление, определено в регламента относно защитните мерки (Регламент (ЕО) № 658/2004), и нивото, определено във временния регламент. Подчертава се, че разликата в нивото на потребление основно се дължи на различния продуктов обхват по настоящото разследване и на различния брой на държавите-членки в тези две разследвания. Във връзка с това не беше получена нова и обоснована информация. По такъв начин констатациите, формулирани в съображения 55-57 от временния регламент, се потвърждават. Следователно следващите части на анализа на потреблението също се потвърждават в това отношение.
3. Внос от разглежданата държава
а) Обем и пазарен дял на вноса на разглеждания продукт
(26)
По отношение на пазарния дял някои заинтересовани страни се противопоставиха на твърдението на Комисията в съображение 58, посочващо увеличаване на пазарния дял на дъмпинговия внос. Те твърдяха, че - противно на изводите на Комисията - пазарният дял на вноса от Китай е намалял. Развитието на вноса от КНР по обем и пазарен дял беше подложено на проверка. Както е посочено в съображение 58 от временния регламент, има само една година, през която пазарният дял на китайския внос се е понижил. За останалата част от разглеждания период пазарният дял на вноса от Китай остана трайно висок. Поради това констатациите, представени по време на предварителния етап, се потвърждават.
(27)
Някои страни заявиха, че обемите след ПР също трябва да бъдат разгледани, за да се прецени дали китайският внос се увеличава. Трябва да се отбележи, че тенденциите във вноса от Китай бяха разгледани за периода от 2002/2003 до 2006/2007 г. и в тях ясно се забелязва увеличение. В съответствие с разпоредбите на основния регламент събития след ПР не се вземат под внимание освен при изключителни обстоятелства. Във всеки случай, както е посочено по-долу в съображение 48, равнището на вноса след ПР беше проверено и беше счетено за значително.
б) Подбиване на цените
(28)
Трима сътрудничещи производители износители оспориха заключенията на Комисията за подбиване на цените. Един от тях оспори методиката, използвана за изчисляване на подбиването на цените, и поиска корекция, за да се отразят разходите, понасяни от търговците по техните непреки продажби. Изчисленията бяха коригирани в случаите, когато това беше оправдано. Ревизираното сравнение показа, че през ПР вносът на разглеждания продукт е бил продаван в Общността на цени, които подбиват цените на производството на Общността в обхват между 18,4 и 35,2 % въз основа на данните, предоставени от включените в представителната извадка сътрудничещи производители износители.
4. Състояние на производството на Общността
(29)
Двама вносители и асоциацията на вносителите оспориха продължителността на сезона за опаковане, посочена в съображение 79 от временния регламент. Те твърдят, че сезонът за опаковане в Испания продължава само три месеца вместо от четири до пет месеца, както е посочено във временния регламент. Въпреки това твърдението е свързано с реколтата (която е променлива по своя характер) и с произведеното количество и във всеки случай няма въздействие върху факторите на вредата, както са анализирани от службите на Комисията.
(30)
Поради липса на друга подкрепена с данни информация или аргументи, отнасящи се към състоянието на производството на Общността, с настоящия регламент се потвърждават съображения 63-86 от временния регламент.
5. Заключение относно вредата
(31)
След оповестяването на временния регламент някои вносители и някои производители износители заявиха по отношение на съображения 83-86 от временния регламент, че данните, използвани от Комисията за установяване на нивото на вредата, нито са коректни, нито са оценени обективно. Те твърдят, че почти всички показатели, свързани с вредата, показват тенденция за подобряване и че по тази причина не могат да се намерят доказателства за вреда.
(32)
В това отношение се отбелязва, че дори и ако някои показатели показват малки подобрения, положението на производството на Общността трябва да бъде оценено като цяло и с оглед на факта, че защитните мерки бяха в сила до края на периода на разследването. Това е изяснено подробно в съображения 51-86 от временния регламент. Процесът на дълбоко преструктуриране, който се допуска от тези мерки, водещ до голямо намаление на производството и капацитета, при нормални обстоятелства щеше да е довел до значително подобряване на цялостната ситуация на производителите в Общността, в това число на обема на продукцията, използването на капацитета, обема на продажбите и разликите между цените и разходите. Вместо това показателите за обема остават слаби, запасите са се увеличили значително, а финансовите показатели продължават да са на червено, като някои от тях дори се влошават.
(33)
На тази база се счита, че заключенията по отношение на съществената вреда, нанесена на производството на Общността, изложени във временния регламент, не се променят. Следователно при липсата на друга обоснована информация или аргументи те се потвърждават окончателно.
Ж. ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА
1. Последици от дъмпинговия внос
(34)
Някои заинтересовани страни заявиха, че обемът на китайския внос е стабилен от 1982 г. насам и че следователно той не би могъл да причини вреда, както се посочва във временния регламент (вж. съображение 58). Всъщност, както е обяснено по-горе в съображение 26, вносът от Китай през разглеждания период се е увеличил значително във вреда на пазарния дял на производството на ЕС. Нещо повече, аргументът се отнася за тенденциите на вноса, които излизат много извън въпросния период, поради което аргументът се отхвърля.
(35)
Както беше посочено в съображение 28 по-горе, прави се окончателното заключение, че по време на ПР износните цени на включените в извадката китайски производители износители подбиват средните цени на производството на Общността с процент, вариращ от 18,4 до 35,2 %. Коригирането на маржа на подбиването на цените оставя незасегнати заключенията относно въздействието на дъмпинговия внос, изложени в съображения 100 и 101 от временния регламент.
2. Колебания на валутните курсове
(36)
След налагането на временните мита някои вносители също така изтъкнаха отрицателното влияние на валутните курсове върху равнището на цените. Те твърдяха, че нивото на валутния курс е основният фактор, който е причинил вреда. Въпреки това оценката на Комисията се отнася единствено до разликата в нивото на цените, без да има изискване за анализиране на факторите, които влияят на нивото на тези цени. Като последствие беше установена ясна причинно-следствена връзка между високото ниво на дъмпинга и вредата, понесена от производството на Общността, и следователно съображение 95 от временния регламент може да бъде потвърдено.
3. Предлагане и цена на суровините
(37)
Някои заинтересовани страни твърдяха, че вредата не е причинена от дъмпинговия внос, а по-скоро от оскъдното предлагане на пресни плодове, т.е. суровината за консервирани мандарини.
(38)
Въпреки това официални данни от испанското Министерство на земеделието потвърждават, че наличното количество за консервната промишленост е повече от достатъчно за покриването на всички производствени мощности на испанските производители.
(39)
Производителите до известна степен се конкурират за пресни плодове с потребителския пазар за пряка консумация. Въпреки това тази конкуренция не прекъсва причинно-следствената връзка. Ясна и съществена причина за сравнително ниското производство, продажби и пазарен дял на производството на Общността е по-скоро натискът на масовия внос от Китай при много ниски цени. В тази ситуация и отчитайки, че пазарната цена се диктува от вноса, обхващащ повече от 70 % от пазара и участващ в подбиване, потискане и понижаване на цените, би било неикономично да се произвежда повече без основателни очаквания за продажба на продуктите на цени, позволяващи нормална печалба. По тази причина е разумно да се заключи, че испанските производители биха могли да доставят значително по-големи количества, при условие че пазарната цена няма да оказва отрицателно въздействие върху техните икономически резултати.
(40)
Друг факт, потвърждаващ този анализ, е трайното съществуване на значителен обем от запаси при производителите от Общността, което подчертава, че вредоносната ситуация за производството на Общността е възникнала не от недостатъчна продукция, а поради продукция, която не може да се продава поради натиска на вноса от КНР.
(41)
Тъй като става дума за селскостопански продукт, цената на суровината е предмет на сезонни колебания поради нейния селскостопански характер. Въпреки това Комисията забелязва, че през петгодишния анализиран период, който включва реколти с по-ниски и по-високи цени, вредата (например под формата на финансови загуби) възниква независимо от тези колебания и затова икономическите резултати на производството на Общността не са пряко обвързани с тези сезонни колебания.
4. Разлики в качеството
(42)
Някои страни твърдят, че китайският продукт е с по-високо качество от продукцията на Общността. Въпреки това ценовите разлики, произтичащи от това, не са достатъчно обосновани и няма доказателства, че предпочитанията на потребителите към китайските продукти биха били толкова силни, че да станат причина за влошеното положение на производството на Общността. Във всеки случай предполагаемите ценови разлики биха били в полза на китайските продукти, увеличавайки степента на подбиването на цените/продажбите на по-ниски цени. При отсъствието на друга нова информация или аргументи по същество с настоящия регламент се потвърждава съображение 99 от временния регламент.
5. Увеличени разходи
(43)
Някои страни твърдят, че значително увеличените разходи на някои производители са в основата на вредата. Тези твърдения не са достатъчно обосновани. Анализът на Комисията не откри никакви събития, които биха могли да променят посоката на причинно-следствената връзка или да въздействат върху изчисляването на степента на отстраняване на вредата.
(44)
Някои страни представиха коментари относно увеличените производствени разходи и неспособността на производството на Общността да ги намали. Някои елементи на разходите (като например разходите за енергия) са се увеличили, но тяхното влияние не е такова, че да прекъсне причинно-следствената връзка в контекст, в който много значителен обем от дъмпингов китайски износ потиска продажбите и производството (като по такъв начин увеличава разходите за единица продукция на производството на Общността), подбива и потиска цените на производството на Общността.
6. Схеми за подпомагане
(45)
Твърдеше се, че схемите на ЕО за подпомагане предизвикват изкуствен растеж на преработката в ЕО и след това насърчават намаляване на предлагането на суровината за разглеждания продукт. Това твърдение е с общ характер и не е достатъчно обосновано. Във всеки случай въпросните схеми бяха променени през 1996 г., когато помощта започна да се отпуска на фермерите вместо на преработвателите на разглеждания продукт. Анализът на Комисията не откри никакви остатъчни ефекти по време на периода на разследването, които биха могли да прекъснат причинно-следствената връзка. По отношение на предлагането се прави позоваване на съображения 40 и 41 по-горе.
7. Заключение относно причинно-следствената връзка
(46)
При липсата на нова и аргументирана информация или доводи по този въпрос с настоящия регламент се потвърждават съображения 87-101 от временния регламент.
(47)
Предвид горепосоченото се потвърждава предварителната констатация за съществуване на причинно-следствена връзка между съществената вреда, нанесена на производството на Общността, и дъмпинговия китайски внос.
З. ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА
1. Развитие след периода на разследване
(48)
От 9 ноември 2007 г. вносът от КНР подлежи на регистрация в съответствие с Регламент (ЕО) № 1295/2007 на Комисията от 5 ноември 2007 г. относно вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т. н.) с произход от КНР, подлежащи на регистрационен режим („регламента за регистрация“) (7). Това бе направено с оглед на евентуалното налагане на антидъмпингови мита с обратна сила. По тази причина и по изключение беше анализирано развитието и след ПР. Данните на Евростат потвърждават, че вносът от Китай остава значителен и това беше потвърдено от някои вносители. Обемът за последните десет месеца след края на ПР достигна равнище от 74 000 тона при стабилни ниски цени.
2. Способност на производителите от Общността да снабдяват пазара на Общността
(49)
Редица страни коментираха ниското ниво на испанската продукция, за която те твърдят, че не е в състояние да снабдява в пълна степен пазара на Общността. Макар и да е вярно, че при сегашната ситуация производството на Общността не захранва пазара на ЕС като цяло, следва да се отбележи, че този факт е свързан с последствията от вредоносния внос, както е обяснено по-горе. Във всеки случай желаният ефект от мерките не е да се затвори пазарът на Общността за китайския внос, а да се отстранят последствията от вредоносния дъмпинг. Като се има предвид, inter alia, и наличието само на два източника за предлагането на тези продукти, се счита, че в случай на налагане на окончателни мерки китайските продукти ще продължат да бъдат предмет на значително търсене в Общността.
3. Интерес на производството на Общността и доставчиците
(50)
Една асоциация на вносители изказа твърдението, че каквито и да са антидъмпингови мерки без ограничение на количествата няма да спомогнат за защитата на испанското производство, а ще провокират автоматично незаконни търговски дейности. Това е един аргумент, който по-скоро изтъква необходимостта институциите да осигурят надлежното наблюдение на изпълнението на мерките, а не е аргумент срещу ползата, която мерките биха могли да имат за производителите на Общността.
(51)
Друг вносител твърди, че налагането на антидъмпингови мерки няма да подобри положението на испанските производители поради наличието на големи запаси, натрупани от вносителите в ЕС, които биха били в състояние да задоволят търсенето на пазара в най-близко бъдеще. Размерът на запасите и самото явление на натрупването им бяха подкрепени от друг вносител. Тези коментари потвърждават анализа на Комисията във временния регламент, както и на други места в настоящия регламент. Припомня се обаче, че мерките имат за цел да намалят последиците от вредоносния дъмпинг в продължение на период от пет години, а не само за една година.
(52)
При липсата на нова и обоснована информация или аргументи в тази връзка с настоящия регламент се потвърждават заключенията, направени в съображения 103-106 и 115 от временния регламент по отношение на интереса на производството на Общността.
4. Интерес на несвързани вносители/търговци в Общността
(53)
Сътрудничещите вносители изразиха общ интерес за поддържане на два източника на снабдяване с разглеждания продукт, а именно Испания и Китай, с цел да се поддържа сигурността на снабдяването при конкурентни цени.
(54)
Въпреки това по-голямата част от вносителите (ако окончателни мерки бъдат наложени) биха предпочели мярка, която съдържа и количествени елементи. Това не се счита за адекватно, както е обяснено по-долу в съображение 68.
(55)
Данните от включените в извадката сътрудничещи вносители бяха проверени и те потвърждават, че секторът на консервираните мандарини представлява по-малко от 6 % от общия им оборот, както и че те постигат средно ниво на доходност, превишаващо 10 %, както през периода на разследването, така и за периода от 2004 до 2008 г.
(56)
Горното подчертава, че общо взето потенциалното въздействие на мерките върху вносителите и търговците няма да бъде непропорционално на положителните последици, произтичащи от мерките.
5. Интереси на ползвателите/търговците на дребно
(57)
Един ползвател, представящ по-малко от 1 % от потреблението, внесе общи коментари относно намалената наличност на мандарини в ЕС и по-високото качество на китайските продукти. Той беше поканен да продължи да сътрудничи чрез представяне на индивидуални данни, но отказа това и не подкрепи твърденията си. Друг търговец на дребно, член на асоциация на основните вносители, изобщо се противопостави на повишаването на цените. В хода на разследването не бяха получени никакви други коментари или мнения относно интересите на ползвателите и/или търговците на дребно. При това положение и при липсата на аргументирани коментари от ползвателите/търговците на дребно с настоящия регламент се потвърждават заключенията, направени в съображения 109-112 от временния регламент.
6. Интерес на потребителите
(58)
Противно на това, което се твърдеше от един вносител, интересът на потребителите беше взет под внимание по време на предварителния етап. Заключенията на Комисията са описани в съображения 113 и 114 от временния регламент. Други заинтересовани страни твърдят, че въздействието върху потребителите ще бъде значително. Въпреки това не беше представена информация, която би могла да хвърли съмнение върху изводите в гореспоменатите съображения. Дори ако митата доведат до повишаване на потребителските цени, никой не оспори факта, че този продукт представлява много малка част от разходите на домакинствата за храна. Следователно при липса на коментари от страна на потребителите и на друга нова и аргументирана информация тези съображения се потвърждават.
7. Заключение за интереса на Общността
(59)
Гореизложеният допълнителен анализ относно застрашените интереси на Общността не променя предварителните заключения в това отношение. Данните от включените в извадката сътрудничещи вносители бяха проверени и потвърдиха, че секторът на консервираните мандарини за тях представлява по-малко от 6 % от общия им оборот и че те, общо взето, са постигали благоприятни резултати по време на периода на разследването, както и през разглеждания период 2004-2008 г., така че въздействието на мерките върху вносителите ще бъде минимално. Установено беше също така, че финансовото въздействие върху крайния потребител ще бъде незначително, имайки предвид, че в държавите-потребители се купуват незначителни количества от продукта на глава от населението. Счита се, че заключенията по отношение на интереса на Общността, както са представени във временния регламент, не са се променили. При отсъствието на други коментари заключенията, изложени във временния регламент, се потвърждават окончателно.
И. ОКОНЧАТЕЛНИ МЕРКИ
1. Степен на отстраняване на вредата
(60)
Един от вносителите изтъкна, че маржът на печалбата при ниво от 6,8 %, използвано като референтно ниво на предварителния етап, е надценен. В това отношение следва да се отбележи, че същото ниво беше използвано и прието за защитните мерки като фактическа печалба, постигната от производството на Общността през периода 1998/1999 - 2001/2002 г. То се отнася до печалбите на производителите в Общността при нормална търговска ситуация преди увеличаването на вноса, което доведе до вреда за производството. Следователно аргументът се отхвърля.
(61)
Производители на Общността твърдят, че временните мита не отчитат своеобразното положение на пазара на консервирани мандарини, на който производството се концентрира само в една държава, а по-голямата част от продажбите и от вноса е съсредоточена в друга европейска държава. Затова беше поискано окончателните изчисления да вземат предвид транспортните разходи от държавата производител до държавата потребител. Искането е обосновано и оправдано и изчисленията бяха съответно коригирани, за да се отчете концентрацията на продажбите в съответните области на Общността.
(62)
Една от страните направи коментари относно изчисляването на степента на подбиване на цените и на продажбите на по-ниски цени. На заключителния етап бяха направени съответните корекции, където беше необходимо.
(63)
Получените в резултат от изчисляването маржове на вредата, вземайки предвид исканията на заинтересованите страни, когато това беше основателно, изразени като процент от общата CIF стойност на вноса на всеки включен в извадката китайски износител, бяха по-малки от установените дъмпингови маржове, както следва:
-
Yichang Rosen Foods Co., Ltd., Yichang, Zhejiang: 100,1 %,
-
Huangyan № 1 Canned Food Factory, Huangyan, Zhejiang: 48,4 %,
-
Zhejiang Xinshiji Food Co., Ltd. и неговият свързан производител Hubei Xinshji Foods Co., Ltd., Sanmen: 92,0 %,
-
сътрудничещи производители износители, които не са включени в представителната извадка: 90,6 %.
Всички други дружества: 100,1 %.
2. Обратна сила
(64)
Както е посочено в съображение 4, на 9 ноември 2007 г. въз основа на искане от производството на Общността Комисията реши, че вносът на разглеждания продукт с произход от КНР подлежи на регистрация. Това искане беше оттеглено и затова въпросът не беше разглеждан по-нататък.
3. Окончателни мерки
(65)
С оглед на заключенията, направени по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Общността и в съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент следва да се наложи окончателно антидъмпингово мито на равнището на по-ниския установен марж на дъмпинга или марж на вреда съгласно правилото за по-ниското мито. В този случай ставката на митото следва да бъде определена съответно на равнището на установената вреда.
(66)
Въз основа на гореизложеното и в съответствие с поправката, публикувана в Официален вестник L 258 (8), окончателното мито следва да възлиза на:
-
Yichang Rosen Foods Co., Ltd., Yichang, Zhejiang: 531,2 EUR/t,
-
Huangyan № 1 Canned Food Factory Huangyan, Zhejiang: 361,4 EUR/t,
-
Zhejiang Xinshiji Foods Co., Ltd., Sanmen, Zhejiang и неговият свързан производител HubeiXinshiji Foods Co., Ltd., Dangyang City, Hubei Province: 490,7 EUR/t,
-
сътрудничещи производители износители, които не са включени в представителната извадка: 499,6 EUR/t.
Всички други дружества: 531,2 EUR/t.
4. Форма на мерките
(67)
Редица страни поискаха мерки, съчетаващи ценови и количествени елементи, при които за първоначален обем на вноса няма да се плаща мито или ще се плаща намалено мито. В някои случаи това беше свързано със система за лицензиране.
(68)
Тази възможност беше обсъдена, но беше отхвърлена, по-специално по следните причини. Антидъмпинговите мита се налагат, защото износната цена е по-ниска от нормалната стойност. Количествата, изнасяни за Общността, имат значение за анализа дали дъмпинговият внос причинява вреда. Въпреки това тези количества обикновено са без значение за нивото на митото, което трябва да бъде наложено. С други думи, ако се установи, че дъмпинговият внос причинява вреда, дъмпингът може да се компенсира чрез налагането на мито, което важи още за първата доставка, внесена след влизането на митото в сила. Накрая, доколкото може да се установи, че в интерес на Общността е през определен период продуктите да бъдат внасяни без налагане на антидъмпингови мита, член 11, параграф 4 от основния регламент позволява спиране на действието им при определени условия.
(69)
Някои страни заявиха, че всички форми на мерки без количествени ограничения ще доведат до избягване на плащането на мито. Тези страни отново се позоваха на натрупването на запаси, настъпило след разширяването на Европейския съюз на 1 май 2004 г. Анализът на службите на Комисията потвърждава, че това е очевиден опит за избягване на плащането на мито. Имайки предвид тези твърдения и фактите, описани в съображения 123 и 125 от временния регламент, Комисията ще следи развитието, за да предприеме необходимите действия за осигуряване на правилното прилагане на мерките.
(70)
Други страни твърдят, че мерките следва да изключват количествата, които вече са предмет на съществуващи договори за продажба. Това на практика би довело до освобождаване от мита, което би обезсмислило оздравителния ефект на мерките, и затова се отхвърля. Пправи се позоваване и на съображения 51 и 52 по-горе.
(71)
Временният регламент наложи антидъмпингово мито под формата на специфично мито за всяко дружество, произтичащо от прилагането на маржа на отстраняване на вредата към износните цени, използвани при изчисляването на дъмпинга по време на ПР. Тази методика се потвърждава на нивото на окончателните мерки.
5. Гаранции
(72)
На по-късен етап от разследването няколко производители износители от КНР предложиха поемане на ценови гаранции. Те не бяха счетени за приемливи поради значителните колебания в цените на този продукт, риска от избягване или заобикаляне на плащането на мита за него (вж. съображения 124 и 125 от временния регламент), както и факта, че в предложенията на китайските органи не се съдържаха гаранции, даващи възможност за адекватен мониторинг в контекста на дружества, които не са получили статут за третиране според условията на пазарна икономика.
Й. ОКОНЧАТЕЛНО СЪБИРАНЕ НА ВРЕМЕННОТО МИТО
(73)
С оглед на размера на установения дъмпингов марж и предвид нивото на вредата, причинена на производството на Общността, се смята за необходимо сумите, представени като обезпечение във връзка с временното антидъмпингово мито, наложено с временния регламент, да се съберат окончателно до размера на сумата на временно наложените мита. Що се отнася до производителите износители, за които окончателното мито е малко по-високо от временните мита, сумите, представени като обезпечение във връзка с временното антидъмпингово мито, следва да бъдат събрани в размера, определен във временния регламент, в съответствие с член 10, параграф 3 от основния регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. С настоящия регламент се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на приготвени или консервирани мандарини (включително тангерини и сатсумаси), клементини, wilkings и други подобни цитрусови хибриди без прибавка на алкохол, със или без прибавка на захар или други подсладители, определени в позиция по КН 2008, с произход от Китайската народна република, класирани под кодове по КН 2008 30 55, 2008 30 75 и ex 2008 30 90 (кодове по ТАРИК 2008309061, 2008309063, 2008309065, 2008309067, 2008309069).
2. Размерът на окончателното антидъмпингово мито, приложимо за продуктите, описани в член 1, произведени от следните дружества, е, както следва:
Дружество
ЕUR за тон
нетно тегло
Допълнителен код по ТАРИК
Yichang Rosen Foods Co., Ltd., Yichang, Zhejiang
531,2
A886
Huangyan № 1 Canned Food Factory, Huangyan, Zhejiang
361,4
A887
Zhejiang Xinshiji Foods Co., Ltd., Sanmen, Zhejiang и неговият свързан производител Hubei Xinshiji Foods Co., Ltd., Dangyang City, Hubei Province
490,7
A888
Сътрудничещи производители износители, които не са включени в представителната извадка, определена в приложението
499,6
A889
Всички други дружества
531,2
A999
Член 2
1. В случаите, когато стоките са били повредени преди допускането им за свободно обращение и по тази причина действително платената или подлежаща на плащане цена е пропорционално разпределена за определяне на митническата стойност в съответствие с член 145 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (9), размерът на антидъмпинговото мито, изчислено въз основа на член 1 по-горе, се намалява с процент, съответстващ на пропорционалното разпределение на действително платената или подлежаща на плащане цена.
2. Прилагат се действащите разпоредби в областта на митническото облагане, освен ако е предвидено друго.
Член 3
1. Сумите, представени като обезпечение чрез временното антидъмпингово мито съгласно Регламент (ЕО) № 642/2008 се събират окончателно по ставката на временното мито.
2. За сътрудничещите производители износители, които погрешно не са били включени в приложението за сътрудничещите производители износители към Регламент (ЕО) № 642/2008, а именно: Ningbo Pointer Canned Foods Co., Ltd., Xiangshan, Ningbo, Ninghai Dongda Foodstuff Co., Ltd., Ningbo, Zhejiang и Toyoshima Share Yidu Foods Co., Ltd., Yidu, Hubei, сумите, представени като обезпечение над временното мито, приложимо за сътрудничещи производители, които не са включени в представителната извадка, се освобождават.
Член 4
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 18 декември 2008 година. | [
4,
17,
5,
3,
18
] |
32008R0421 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 421/2008 НА КОМИСИЯТА
от 14 май 2008 година
за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. относно правилата за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (1), и по-специално член 138, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.
(2)
В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Фиксираните вносни стойности, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 15 май 2008 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 14 май 2008 година. | [
2,
17,
6
] |
32006R1789 | 32006R1789
L 339/3
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1789/2006 НА КОМИСИЯТА
от 5 декември 2006 година
за откриване и управление на тарифната квота за внос на банани, попадащи под код по КН 0803 00 19, с произход от страните от АКТБ за периода 1 януари-31 декември 2007 г.
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (EО) № 1964/2005 на Съвета от 29 ноември 2005 г. относно митническите ставки за банани (1), и по-специално член 2 от него,
като има предвид, че:
(1)
Член 1, параграф 2 от Регламент (EО) № 1964/2005 предвижда всяка година от 1 януари да бъде открита автономна тарифна квота от 775 000 тона нетно тегло при нулева ставка на митото за внос на банани с код по КН 0803 00 19 с произход от страните от АКТБ.
(2)
Следователно е необходимо да се открие тарифната квота, предвидена с Регламент (EО) № 1964/2005, за 2007 г. и да се определят разпоредбите за нейното управление за периода до 31 декември 2007 г.
(3)
Както в случая за непреференциален внос, следва да бъде приет метод за управление на тарифната квота, така че да се благоприятстват международната търговия и по-равномерните търговски потоци. Най-уместният метод за тази цел би бил да се използва квотата в хронологичен ред на приемане на декларациите за допускане за свободно обращение (методът „пръв пристигнал, пръв обслужен“). Въпреки това, за да се гарантира продължителност на търговията със страните от АКТБ и следователно - задоволителни доставки за пазара на Общността, докато се избягват смущения в търговските потоци, Регламент (EО) № 219/2006 на Комисията (2) е запазил временно част от тарифната квота за операторите, които снабдяват Общността с банани от страните от АКТБ, в рамките на режима на внос, който преди това е бил в сила. Като се вземе предвид преходният характер на тази разпоредба, е уместно постепенно да се отстрани и оттук да се гарантира за 2007 г. значително нарастване в частта на тарифната квота, управлявана от метода „пръв пристигнал, пръв обслужен“, чрез нарастване на дяла на вноса, извършен съгласно тази система от 60 % до 81 %.
(4)
Следователно е уместно да се предвиди разпоредба за общо количество от 146 848 тона в рамките на тарифната квота, което да бъде запазено за операторите, които действително са внесли банани с произход от страните от АКТБ в Общността през 2006 г. Този дял на тарифната квота следва да бъде управляван чрез лицензии за внос, издадени на всеки оператор съразмерно с количествата, внесени на базата на лицензиите, получени от тези оператори съгласно глава II от Регламент (EО) № 219/2006.
(5)
Предвид наличните количества следва да се определи таван за заявлението за издаване на лицензии, което всеки оператор може да подаде за периода до 31 декември 2007 г.
(6)
Следва да се открие достъп до остатъка от тарифната квота за всички оператори, установени в Общността, на базата на „пръв пристигнал, пръв обслужен“ в съответствие с членове 308a, 308б и 308в от Регламент (EИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (EИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (3).
(7)
Настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно, за да могат заявленията за издаване на лицензии да бъдат подадени на време.
(8)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за бананите,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет
Тарифната квота с нулева ставка на митото за вноса на банани, попадащи под код по КН 0803 00 19, с произход от страните от АКТБ, предвидена в член 1, параграф 2 от Регламент (EО) № 1964/2005, се открива за периода 1 януари-31 декември 2007 г.
Член 2
Налични количества
Наличните количества, съгласно тарифната квота, са определени на 775 000 тона, от които:
a)
количество от 146 848 тона, с пореден номер 09.4164, трябва да бъде управлявано в съответствие с глава II.
б)
количество от 628 152 тона, със следните поредни номера: 09.1634, 09.1638, 09.1639, 09.1640, 09.1642, 09.1644, трябва да бъде управлявано в съответствие с глава III.
ГЛАВА II
ВНОС НА КОЛИЧЕСТВАТА, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛЕН 2, БУКВА А)
Член 3
Лицензии за внос
1. Всеки внос съгласно количеството, определено в член 2, буква a), е предмет на подаването на лицензия за внос, издадена в съответствие с разпоредбите на настоящата глава.
2. Прилата се Регламент (EО) № 1291/2000 на Комисията (4), с изключение на член 8, параграфи 4 и 5, предмет на разпоредбите на настоящия регламент.
Член 4
Подаване на заявления за издаване лицензии
1. Икономическите оператори, установени в Общността, които в действителност са внесли банани с произход от страните от АКТБ в Общността през 2006 г. на базата на лицензии, издадени съгласно глава II от Регламент (EО) № 219/2006, имат право да подават заявления за издаване на лицензии за внос.
2. Количествата, за които са подадени заявления от всеки оператор, не могат да надвишават 110 % от количеството, внесено на базата на лицензиите, определени за него съгласно глава II от Регламент (EО) № 219/2006.
3. Заявленията за издаване на лицензии за внос трябва да бъдат подавани от всеки оператор на 8 и 9 януари 2007 г. при компетентните органи на държавата-членка, която през 2006 г. му е издала лицензиите за внос за количествата, посочени в параграф 2.
Компетентните органи във всяка държава-членка са изброени в приложението. Този списък се изменя от Комисията по искане на заинтересованата държава-членка.
4. Заявленията за издаване на лицензии се придружават от копие от лицензията/иите, използвани през 2006 г. за внос на банани с произход от страните от АКТБ, надлежно потвърдени, и документите, които доказват произхода от страните от АКТБ на количествата съгласно тези лицензии, и доказателството за внасяне на гаранция в съответствие с дял III от Регламент (EИО) № 2220/85 на Комисията (5). Гаранцията е 150 EUR на тон.
5. Заявления, които не са подадени в съответствие с настоящия член, са неприемливи.
6. Клетка 20 от заявленията за издаване на лицензии и от лицензиите съдържат вписването „лицензия съгласно глава II от Регламент (EО) № 1789/2006“.
Член 5
Издаване на лицензии
1. Държавите-членки нотифицират Комисията не по-късно от 15 януари 2007 г. за общото количество, за което са подадени допустими заявления за издаване на лицензия.
2. Ако количествата, за които е подадено заявление, превишават количеството, посочено в член 2, буква a), Комисията, не по-късно от 18 януари 2007 г., определя коефициент за разпределение, който да се прилага за всяко заявление.
3. Компетентните органи издават лицензии за внос от 22 януари 2007 г., където е уместно, като прилагат коефициента на разпределение, посочен в параграф 2.
4. Когато, ако се прилага коефициент за разпределение, е издадена лицензия за количество, по-малко от количеството, за което е подадено заявление, гаранцията, посочена в член 4, параграф 4, се освобождава незабавно по отношение на неразпределеното количество.
Член 6
Период на валидност на лицензии и нотификации на държава-членка
1. Лицензиите за внос, издадени в съответствие с член 5, параграф 3, са валидни до 31 декември 2007 г.
2. От февруари 2007 г. до януари 2008 г. включително държавите-членки нотифицират Комисията, не по-късно от 15-то число на всеки месец, за количествата банани, допуснати за свободно обращение през предишния месец на базата на лицензии, издадени в съответствие с член 5, параграф 3.
Информацията, посочена в първата алинея, се изпраща чрез електронната система, посочена от Комисията.
3. Държавите-членки предават на Комисията, не по-късно от 26 януари 2007 г., списъка на операторите, които работят съгласно настоящия регламент.
Комисията може да съобщи тези списъци на другите държави-членки.
Член 7
Формалности по допускането за свободно обращение
1. Митническите служби, в които се подават декларациите за внос с оглед на пускането в свободно обращение на банани:
a)
съхраняват копие от всяка лицензия за внос и извлечение от нея, одобрено при приемане на декларация за допускане за свободно обращение; и
б)
изпращат в края на всеки две седмици второ копие от всяка лицензия за внос и одобрено извлечение на органите на тяхната държава-членка, посочени в приложението.
2. Органите, посочени в параграф 1, буква б), в края на всеки две седмици изпращат копие от лицензиите и получени извлечения до компетентните органи на изброените държави-членки, които са издали тези документи.
3. В случай на съмнение за автентичността на лицензията извлечението или всяка информация, или подписите на представените документи, или по отношение на идентичността на операторите, които изпълняват формалностите по допускане за свободно обращение или за сметка на които тези формалности са изпълнени, и където има подозрение за нередности, митническите служби, в които са представени тези документи, незабавно информират компетентните органи на тяхната държава-членка. Последната незабавно изпраща тази информация до компетентните органи на държавата-членка, която е издала документите, и до Комисията за целите на една задълбочена проверка.
4. На база на информацията, получена съгласно параграфи 1, 2 и 3, компетентните органи на държавите-членки, изброени в приложението, извършват допълнителни проверки, необходими за да се гарантира правилното управление на договореностите по тарифната квота, и по-специално потвърждение на количествата, внесени съгласно тези договорености, чрез прецизно сравнение на лицензиите и извлеченията, издадени с лицензиите и използваните извлечения. И по-специално за тази цел те потвърждават автентичността и съответствието на използваните документи и че документите са били използвани от операторите.
ГЛАВА III
ВНОС НА КОЛИЧЕСТВАТА, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛЕН 2, БУКВА Б)
Член 8
Управление
1. Количеството, предвидено в член 2, буква б), се разделя на шест дяла, всеки от които по 104 692 тона, както следва:
Пореден номер
Квотен период
09.1634
1 януари-28 февруари
09.1638
1 март-30 април
09.1639
1 май-30 юни
09.1640
1 юли-31 август
09.1642
1 септември-31 октомври
09.1644
1 ноември-31 декември
2. Дяловете, предвидени в параграф 1, се управляват в съответствие с членове 308a, 308б и 308в от Регламент (EИО) № 2454/93.
ГЛАВА IV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 9
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 5 декември 2006 година. | [
3,
17,
18
] |
31997D0602 | 31997D0602
L 242/64
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 22 юли 1997 година
относно списъка, посочен в член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 3254/91 и в член 1, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 35/97 на Комисията
(97/602/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3254/91 на Съвета от 4 ноември 1991 г. относно забрана за използването на капани в Общността и внасянето в Общността на кожи и стоки, произведени от определени видове диви животни, произхождащи от страни, в които те се ловят с капани или методи за лов, които не съответстват на международните стандарти за хуманност при използване на капани (1) и по-специално член 3, параграф 1, втора алинея от него,
като има предвид, че Регламент (ЕО) № 35/97 на Комисията от 10 януари 1997 г. за определяне на реда и условията за сертифициране на кожите и стоките, посочени в Регламент (ЕИО) № 3254/91 на Съвета (2) и по-специално член 1, параграф 1, буква а) от него, се прилага само за вноса на кожи от животни, които не са родени и отгледани в плен, и произхождат от страни, изброени в списъка, фигуриращ в приложението към настоящото решение;
като има предвид, че същият списък е изготвен въз основа на информацията, поискана от Комисията от страните, разположени в известната област на разпределение на видовете, посочени в приложение I към Регламент (ЕИО) № 3254/91;
като има предвид, че на Съвета е изпратено за одобрение международно споразумение за стандарти на хуманност при залавяне с капани; като има предвид, че е целесъобразно да не се приемат актове, които противоречат на предмета и целта на споразумението; като има предвид, че следователно списъкът включва страните, които са парафирали споразумението;
като има предвид, inter alia, че докато трети страни се присъединят към международното споразумение за стандарти на хуманност при залавяне с капани или ако възникне някаква друга ситуация, обхваната от член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3254/91, настоящото решение може да има само преходен характер; като има предвид, че гореспоменатият списък трябва да бъде незабавно изменен в съответствие с новата ситуация, с цел да не се затруднява търговията с кожи и кожени изделия;
като има предвид, че комитетът, посочен в член 5 от Регламент (ЕИО) № 3254/91, консултиран чрез писмена процедура на 20 декември 1996 г., не е представил благоприятно становище по проекторешението на Комисията, за определяне на списъка на оторизираните страни,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШEНИЕ:
Член 1
Списъкът на страните, които изпълняват поне едно от условията, посочени в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 3254/91, посочен в член 1, параграф 1, буква а) на Регламент (ЕО) № 35/97 на Комисията, фигурира в приложението на настоящето решение, както и съответните видове.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 22 юли 1997 година. | [
1,
5,
20,
3,
6
] |
32003R1829 | 32003R1829
L 268/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1829/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 22 септември 2003 година
относно генетично модифицираните храни и фуражи
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 37 и 95 и член 152, параграф 4, буква б) от него,
като взеха предвид предложението на Комисията (1),
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),
в съответствие с процедурата по член 251 от Договора (4),
като имат предвид, че:
(1)
Свободното движение на безопасни и здравословни хранителни продукти и фуражи е съществен аспект на вътрешния пазар и допринася съществено за здравето и благосъстоянието на гражданите и на техните социални и икономически интереси.
(2)
За провеждане на политиките на Общността трябва да бъдат гарантирани високо равнище на защита на човешкия живот и здраве.
(3)
С цел опазване на човешкото и здраве и здравето на животните, храните и фуражите, които се състоят, съдържат или са произведени от генетично модифицирани организми (наричани по-нататък „генетично модифицирани храни и фуражи“), трябва да бъдат подлагани на оценка за безопасност чрез процедурата на Общността, преди да бъдат пуснати на пазара в рамките на Общността.
(4)
Разликите в националните законови, подзаконови и административни разпоредби относно оценката и разрешаването на генетично модифицирани храни и фуражи може да възпрепятства тяхното свободно движение, като създава условия за неравнопоставена и нелоялна конкуренция.
(5)
Процедура за даване на разрешение, която включва държавите-членки и Комисията, е установена за генетично модифицирани храни в Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и Съвета от 27 януари 1997 относно нови храни и нови хранителни съставки (5). Тази процедура трябва да бъде опростена и направена по-прозрачна.
(6)
Регламент (ЕО) № 258/97 предвижда също така процедура за нотификация на нови храни, които са в значителна степен еквиваленти на съществуващите. Докато значителната еквивалентност е ключова стъпка в процедурата за оценка на безвредността на генетично модифицираните храни, самата тя не представлява оценка на безопасността. За да се гарантира яснота, прозрачност и хармонизирана рамка за даване на разрешение на генетично модифицирани храни, тази процедура за нотификация трябва да бъде прекратена по отношение на генетично модифицирани храни.
(7)
Фуражи, които съдържат или се състоят от генетично модифицирани организми (ГМО), досега са били разрешени при спазването на процедурата за даване на разрешение, предвидена в Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 г. (6) и Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 март 2001 г. за освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда (7); не съществува процедура за даване на разрешение за фуражи, които са произведени от ГМО; трябва да бъде утвърдена единна, ефективна и прозрачна процедура за даване на разрешение на Общността за фуражите, които съдържат, състоят се или са произведени от ГМО.
(8)
Разпоредбите на настоящия регламент трябва да се прилагат за фуражи, които са предназначени за животни, които не се използват за производство на храна.
(9)
Новите процедури за издаване на разрешение за генетично модифицирани храни и фуражи трябва да включват новите принципи, представени в Директива 2001/18/ЕО. Те трябва също така да използват новата рамка за управление на риска, установена с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване Европейски орган по безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (8). Поради това генетично модифицираните храни и фуражи трябва да бъдат разрешени за пускане на пазара на Общността само след научна оценка от най-висок възможен стандарт, извършена под отговорността на Европейския орган по безопасност на храните (Органа), за всеки риск, който представлява опасност за здравето на хората и животните, и в някои случаи за околната среда. Тази научна оценка трябва да бъде последвана от решение на Общността за управление на риска, на основание на процедура за гарантиране на близко сътрудничество между Комисията и държавите-членки.
(10)
Опитът показва, че не трябва да бъде давано разрешение за единична употреба, когато продуктът може да бъде използван и като храна, и като фураж; затова такива продукти трябва да бъдат разрешени само, ако отговарят на критериите за даване на разрешение и за храна, и за фураж.
(11)
Съгласно настоящия регламент разрешение може да бъде дадено или на ГМО, което ще бъде използвано за изходен материал за производство на храна или фураж, и за продукти с употреба като за храна и/или фуражи, които съдържат, състоят се или са произведени от такива, или на храни или фураж, произведени от ГМО. Следователно, когато ГМО, използван за производството на храна и/или фураж, е разрешен според настоящия регламент, хранителните продукти и/или фуражи, които съдържат, състоят се или са произведени от този ГМО няма да се нуждаят от разрешение според настоящия регламент, но ще бъдат предмет на изискванията, посочени в даденото разрешение по отношение на този ГМО. Освен това храни, които са обхванати от дадено според настоящия регламент разрешение, ще бъдат освободени от тези изисквания на Регламент (ЕО) № 258/97 относно новите храни и новите хранителни съставки, освен когато те попадат в една или повече от категориите по член 1, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 258/97, по отношение на характеристика, която не е била разгледана за целите на разрешението, дадено според настоящия регламент.
(12)
Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителните добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (9), предвижда разрешение за добавки, използвани в храни. В допълнение на тази процедура за даване на разрешение, хранителни добавки, съдържащи, състоящи се или произведени от ГМО, трябва да попаднат в обхвата на настоящия регламент за оценка на безопасността на генетична промяна, докато последното разрешение трябва да бъде дадено според процедурата, посочена в Директива 89/107/ЕИО.
(13)
Ароматизантите, които попадат в обхвата на Директива 88/388/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно ароматизантите, предназначени за влагане в храни, и изходните материали за тяхното производство (10), които съдържат, състоят се или са произведени от ГМО, трябва също да попаднат в обхвата на настоящия регламент за оценка на безопасността на генетична промяна.
(14)
Директива 82/471/ЕИО на Съвета от 30 юни 1982 г., относно определени продукти, използвани при храненето на животни (11), предвижда процедура за одобрение на продуктите използвани за хранене на животни, произведени по различни технологии, които могат да изложат на риск здравето на хората и животните, както и околната среда. Тези продукти, използвани за хранене на животни, съдържащи, състоящи се или произведени от ГМО, трябва вместо това да попаднат в обхвата на настоящия регламент.
(15)
Директива 70/524/ ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 г. относно добавките при храненето на животни (12) предвижда процедура за даване на разрешение за пускане на пазара на добавки, използвани във фуражите. В допълнение на тази процедура за даване на разрешение, добавките във фуражите, съдържащи, състоящи се или произведени от ГМО, трябва също да попаднат в обхвата на настоящия регламент.
(16)
Настоящият регламент трябва да обхваща храни и фуражи, произведени „от“ ГМО, а не храни и фуражи „с“ ГМО. Критерият за определяне е дали материалът, получен от генетично модифицирания изходен материал присъства в хранителния продукт или храната за животни или не. Помощни средства за обработка, които се използват само в процеса на производство на храната или фуражи, не са обхванати от определението храна или фуражи изатова не са включени в обсега на настоящия регламент. Нито храната, нито фуражите, които са произведени с генетично модифицирани помощни средства не са включени в обхвата на настоящия регламент. Продукти, получени от животни, хранени с генетично модифицирани фуражи или третирани с генетично модифицирани лекарствени продукти, няма да бъдат обект нито на изискванията за даване на разрешение, нито на изискванията за етикетиране, посочени в настоящия регламент.
(17)
В съответствие с член 153 от Договора, Общността допринася за насърчаване правото на потребителя на информация. Освен другите видове информация за обществеността, предвидени в настоящия регламент, етикетирането на продуктите дава възможност на потребителя да направи информиран избор и спомага за лоялността на сделката между купувач и продавач.
(18)
Член 2 от Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни (13) предвижда, че етикетирането не трябва да подвежда купувача за характеристиките на храната и наред с другите неща, по-специално относно нейния характер, идентичност, свойства, състав, методи на производство и преработка.
(19)
Допълнителни изисквания за етикетиране на генетично модифицирани храни са постановени в Регламент (ЕО) № 258/97, в Регламент (ЕО) № 1139/98 на Съвета от 26 май 1998 г. относно обозначаване на етикетите на определени храни произведени от генетично модифицирани организми, на данни, които са различни от посочените в Директива 79/112/ЕИО (14) и Регламент (ЕО) № 50/2000 на Комисията от 10 януари 2000 г. за етикетиране на храни и хранителни съставки, съдържащи добавки и ароматизанти, които са били генетично модифицирани или са били произведени от генетично модифицирани организми (15).
(20)
Трябва да бъдат постановени хармонизирани изисквания за етикетиране за генетично модифицирани фуражи, за да се предостави на крайните потребители, по-специално фермери, занимаващи се с животновъдство, точна информация за състава и качествата на фуражите и по този начин да се даде възможност на потребителя да направи информиран избор.
(21)
Етикетите трябва да включват обективна информация за ефекта от хранителния продукт или храната за животни, които съдържат, състоят се или са произведени от ГМО. Ясно етикетиране без оглед на степента на откриване на ДНК или протеина, резултати от генетичната промяна в крайния продукт, отговаря на изискванията, изразени в многобройни проучвания на множество потребители, спомага за информирания избор и изключва потенциални подвеждания по отношение методите на производство или преработка.
(22)
Освен това, етикетите трябва да дават информация за всяка характеристика или свойство, които правят хранителния продукт или храната за животни различни от тяхното нормално съответствие по отношение на състав, хранителна стойност и хранителни ефекти, предназначени за употреба като хранителен продукт или фураж и последствието за здравето на някои групи от населението, както и всяка характеристика или свойство, които могат да предизвикат етични и религиозни проблеми.
(23)
Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и за изменение на Директива 2001/18/ЕО (16) гарантира, че съответната информация, относно всяка генетична промяна, е налична на всеки етап от пускането на пазара на ГМО и храни и фуражи, произведени от тях и по този начин трябва да се спомага за правилното етикетиране.
(24)
Въпреки че някои оператори избягват да използват генетично модифицирани харни и фуражи, такива материали могат да присъстват в минимални количества следи в конвенционалната храна и фураж като резултат от случайно попадане или технически неизбежно наличие при производството на семената, обработването, прибиране на реколтата, транспортиране или преработване. В такива случаи тази храна или фураж не трябва да бъде обект на изискванията за етикетиране на настоящия регламент. За да се постигне тази цел, трябва да бъде утвърден праг за случайно попадане или технически неизбежно наличие на генетично модифициран материал в храни или фуражи и когато търговията с този продукт е разрешена в Общността и когато това наличие се допуска по силата на настоящия регламент.
(25)
Целесъобразно е да се предвиди, че когато общото ниво на случайно попадане или технически неизбежно наличие на генетично модифицирани материали в хранителен продукт или фураж или в една от техните съставки е по-високо от определения праг, такова наличие трябва да бъде обозначено в съответствие с настоящия регламент и че ще бъдат приети подробни разпоредби за прилагане. Трябва да бъде предвидена възможността за утвърждаване на по-ниски прагове, по-специално за храни и фуражи, съдържащи или състоящи се от ГМО, или за да се вземе под внимание напредъкът на науката и техниката.
(26)
Задължително е операторите да се стремят да избягват всяко случайно наличие на генетично модифицирани материали, неразрешени според законодателството на Общността, в храни или фуражи. За да се гарантира практичността и приложимостта на настоящия регламент, трябва да се утвърди специален праг, с възможност за определяне на по-ниски нива, по-специално за ГМО, които се продават директно на крайния потребител, като преходна мярка за минимални следи в хранителен продукт или фураж на генетично модифицирани материали, където наличието на такъв материал е случайно или технически неизбежно и в случай, че е отговорено на всички специални условия, определени в настоящия регламент. Директива 2001/18/ЕО трябва да бъде изменена съответно. Прилагането на тази мярка трябва да бъде контролирано в контекста на общия контрол на прилагането на настоящия регламент.
(27)
За да се установи, че наличието на този материал е случайно или технически неизбежно, операторите трябва да бъдат в състояние да покажат на компетентните органи, че са предприели подходящи мерки, за да избегнат наличието на генетично модифицирани храни и фуражи.
(28)
Операторите трябва да избягват случайното наличие на ГМО в други продукти. Комисията трябва да събере информация и да разработи на тази база указания за съвместното съществуване на генетично модифицирани, конвенционални и органични култури. Освен това, Комисията е поканена да представи, колкото възможно по-скоро, всяко по-нататъшно необходимо предложение.
(29)
Проследяването и етикетирането на ГМО на всички етапи от пускането на пазара, включително възможността за установяване на прагове, е гарантирано от Директива 2001/18/ЕО и Регламент (ЕО) № 1830/2003.
(30)
Необходимо е да се установят хармонизирани процедури за оценка на риска и даване на разрешение, които са ефективни, ограничени във времето и прозрачни и критериите за оценка на потенциалния риск, породен от генетично модифицирани храни и фуражи.
(31)
За да се гарантира хармонизираната научна оценка на генетично модифицираните храни и фуражи такава оценка трябва да бъде направена от Органа. Тъй като конкретно действие или бездействие от страна на Органа, съгласно настоящия регламент може да доведе до преки правни последици за кандидата, целесъобразно е да се предвиди възможност за административен контрол върху такива действия или бездействия.
(32)
Признато е, че в някои случаи научна оценка на риска сама по себе си не може да предостави цялата информация на базата, на която да се вземе решение за управление на риска и че други законни фактори, свързани с проблема, който се разглежда, могат да бъдат взети под внимание.
(33)
В случаите, в които заявлението касае продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирани организми, кандидатът трябва да може да избира дали да представи разрешение за освобождаване в околната среда, вече получено в съответствие с част В от Директива 2001/18/ЕО, без да засяга условията, определени от това даване на разрешение, или да кандидатства за оценка на риска за околната среда, която да бъде направена едновременно с оценката на безопасността, съгласно настоящия регламент. Във втория случай е необходимо за оценката на риска за околната среда да спазват изискванията, посочени в Директива 2001/18/ЕО и за националните компетентни органи, определени от държавите-членки за тази цел да бъдат консултирани от Органа. В допълнение, подходящо е да се даде на Органа възможност да поиска един от тези компетентни органи да направи оценката на риска за околната среда. Също така е целесъобразно в съответствие с член 12, параграф 4 от Директива 2001/18/ЕО за националните компетентни органи, определени съгласно посочената директива във всички случаи, касаещи ГМО и храни и/или фуражи, съдържащи или състоящи се от ГМО, да бъдат консултирани от Органа преди приключването на оценката на риска за околната среда.
(34)
Ако ГМО се използуват като семена или като други материали за размножаване на растения, попадащи в обхвата на настоящия регламент, Органът трябва да бъде задължен да делегира оценката на риска за околната среда на националния компетентен орган. Въпреки това даването на разрешение в съответствие с настоящия регламент не трябва да бъде противоречие с разпоредбите на Директиви 68/193/ЕИО (17), 2002/53/ЕО (18) и 2002/55/ЕО (19), които предвиждат по-специално за тези разпоредби и критерии за приемане на разнообразие и официално приемане за включване в общи каталози; те не трябва да оказват влияние върху разпоредбите от Директиви 66/401/ЕИО (20), 66/402/ЕИО (21), 68/193/ЕИО, 92/33/ЕИО (22), 92/34/ЕИО (23), 2002/54/ЕО (24), 2002/55/ЕО, 2002/56/ЕО (25) и 2002/57/ЕО (26), които регулират по-специално сертификацията и търговията със семена и други материали за размножаване на растения.
(35)
Необходимо е да се въведат, при необходимост и на базата на заключенията от оценката на риска, изискванията за следене на употребата на генетично модифицирани храни за консумация от хора и за употреба за генетично модифицирани фуражи след пускането им на пазара. План за мониторинг на ефектите върху околната среда е задължително да бъде направен в съответствие с Директива 2001/18/ЕО в случай на наличие на ГМО.
(36)
За да се улесни контролът върху генетично модифицирани храни и фуражи, кандидатите за даване на разрешение трябва да предложат подходящи методи за вземане на проби, определяне и откриване и депозирани проби от генетично модифицираните храни и фуражи на Органа; методите за взимане на проби и откриване трябва да бъдат утвърдени, където е целесъобразно от референтната лаборатория на Общността.
(37)
Техническият прогрес и научното развитие трябва да бъдат взети под внимание, когато се прилага настоящият регламент.
(38)
Храни и фуражи, попадащи в обсега на настоящия регламент, които са били законно пуснати на пазара на Общността преди датата за прилагане на настоящия регламент, трябва да продължат да бъдат позволени на пазара, след предаване от операторите на Комисията на информация относно оценката на риска, методите за вземане на проби, определяне и откриване, при необходимост, включително предаване на проби от храна и фуражи и техните контролни проби в рамките на шест месеца след датата на прилагане на настоящия регламент.
(39)
Трябва да бъде създаден регистър на генетично модифицирани храни и фуражи, разрешени в съответствие с настоящия регламент, включително специална информация за продукти, проучвания, които показват безопасността на продукта, включително, където са в наличност, позоваване на независими и внимателно изготвени проучвания и за методи за взимане на проби, определяне и откриване. Информацията, която не е поверителна трябва да бъде предоставена на обществеността.
(40)
За да се стимулира проучването и развитието ГМО за употреба в храни и/или фуражи, целесъобразно е да се защитят капиталовложенията, направени от новатори в събирането на информация и данни, подпомагащи прилагане в съответствие с настоящия регламент. Тази защита все пак трябва да бъде ограничена във времето, за да се избегнат ненужни повторения на изследвания и опити, които ще бъдат срещу обществения интерес.
(41)
Необходимите мерки за прилагането на настоящия регламент трябва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за уреждане на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (27).
(42)
Трябва да бъде предвидено консултирането на Европейската група за етика в науката и новите технологии, създадена с Решение на Комисията от 16 декември 1997 г. или всеки друг подходящ орган, създаден от Комисията с цел получаване на съвети за въпроси на етиката, свързани с пускането на пазара на генетично модифицирани храни и фуражи. Такива консултации не трябва да са в противоречие с компетентността на държавите-членки по отношение на въпросите на етиката.
(43)
За да се предостави високо ниво на защита на човешкия живот и здраве, здравето и благосъстоянието на животните, интересите на околната среда и потребителите по отношение на генетично модифицирани храни и фуражи, изискванията, поставени от настоящия регламент трябва да се прилагат без дискриминация за продукти, чийто произход е от Общността и внесени от трети страни в съответствие с общите принципи, посочени в Регламент (ЕО) № 178/2002. Съдържанието на настоящия регламент взима под внимание задълженията на международната търговия на Европейската общност и изискванията на Протокола от Картахена за биологична защита към Конвенцията за биологично разнообразие що се отнася до задълженията на вносителя и нотификацията.
(44)
Определени инструменти от законодателството на Общността трябва да бъдат отменени, други изменени и поправени като резултат от настоящия регламент.
(45)
Прилагането на настоящия регламент трябва да се преразгледа в светлината на опита, придобит в краткосрочен план и влиянието на прилагането на настоящия регламент върху здравето на хора и животни, защитата на потребителя, информацията за потребителя и функционирането на вътрешния пазар трябва да бъдат наблюдавани от Комисията,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА 1
ЦЕЛ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
Цел
Целта на настоящия регламент, в съответствие с общите принципи, постановени в Регламент (ЕО) № 178/2002, е да:
а)
предостави база за гарантиране на високо ниво на защита на човешкия живот и здраве, здравето и благосъстоянието на животните, интересите на околната среда и потребителите по отношение на генетично модифицирани храни и фуражи, докато гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар;
б)
да постанови процедури на Общността за даване на разрешение и надзор на генетично модифицирани храни и фуражи;
в)
да постанови наредби за етикетиране на генетично модифицирани храни и фуражи.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент:
1.
определенията на „храна“, „фураж“, „краен потребител“, „търговия с храни“ и „търговия с фуражи“, дадени в Регламент (ЕО) № 178/2002, ще бъдат прилагани;
2.
определението на „проследяване“, постановено в Регламент (ЕО) № 1830/2003;
3.
„оператор“ означава физическо или юридическо лице, отговарящо за гарантиране, че на изискванията на настоящия регламент е отговорено в рамките на търговията с храни и търговията с фуражи под негов контрол;
4.
прилагат се определенията на „организъм“, „освобождаване“ и „оценка на риска за околната среда“ посочени в Директива 2001/18/ЕО;
5.
„генетично модифициран организъм“ или „ГМО“ означава генетично модифициран организъм, както е определен в член 2, параграф 2 от Директива 2001/18/ЕО, като се изключват организми, получени чрез техниките за генетични промени, изброени в приложение I Б от Директива 2001/18/ЕО;
6.
„генетично модифицирана храна“ означава храна, съдържаща, състояща се или произведена от ГМО;
7.
„генетично модифициран фураж“ означава фураж, съдържащ, състоящ се или произведен от ГМО;
8.
„генетично модифициран организъм за храна“ означава ГМО, който може да бъде използван като храна или като изходен материал за производството на храна;
9.
„генетично модифициран организъм за фураж“ означава ГМО, който може да бъде използван като фураж или като изходен материал за производството на фураж;
10.
„произведен от ГМО“ означава получен, изцяло или частично, от ГМО, но не съдържащ или състоящ се от ГМО;
11.
„контролна проба“ означава ГМО или негов генетичен материал (положителна проба) и родителския организъм или негов генетичен материал, който е бил използван за целта на генетичната промяна (отрицателна проба);
12.
„конвенционално съответствие“ означава подобна храна или фураж, произведени без помощта на генетична промяна и за които има вече установена история на безопасната употреба;
13.
„съставка“ означава „съставка“, както е посочен в член 6, параграф 4 от Директива 2000/13/ЕО;
14.
„пускане на пазара“ означава притежаване на храна или фураж с цел продажба, включително предлагане за продажба или друга форма на прехвърляне, независимо дали безплатно или не и продажба, разпространение и други форми на прехвърлянето им;
15.
„пакетирана храна“ означава всеки един артикул за представяне като такава, и като състояща се от храна и опаковка, в която е била сложена, преди да бъде предложена за продажба, без значение дали опаковката обхваща изцяло или частично храната, в случай, че съдържанието не може да бъде сменено, без да се отвори или смени опаковката;
16.
„доставчик на едро“ означава „доставчик на едро“, както е посочено в член 1 на Директива 2000/13/ЕО.
ГЛАВА II
ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНА ХРАНА
Раздел 1
Разрешение и надзор
Член 3
Обхват
1. Настоящият раздел се прилага за:
а)
ГМО за храна;
б)
храна, съдържаща или състояща се от ГМО;
в)
храна, произведена от или съдържаща съставки, произведени от ГМО.
2. Когато е необходимо, може да бъде определено в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2 дали даден вид храна попада в обхвата на настоящия раздел.
Член 4
Изисквания
1. Храната, посочена в член 3, параграф 1, не трябва да:
а)
има отрицателни ефекти върху човешкото здраве, здравето на животните или околната среда;
б)
подвежда потребителя;
в)
се различава от храната, която е предназначена да замени до такава степен, че нормалната консумация да бъде хранително неблагоприятен за потребителя.
2. Никой не може да пуска на пазара ГМО за храна или храна, посочена в член 3, параграф 1 освен ако не е обхваната от разрешение, дадено в съответствие с настоящия раздел и съответните условия за разрешението са удовлетворени.
3. Нито един ГМО за храна или храна, посочена в член 3, параграф 1, не е разрешен, освен ако кандидатът за такова разрешение адекватно и достатъчно покаже, че отговаря на условията на параграф 1 на настоящия член.
4. Разрешението, посочено в параграф 2, може да обхване:
а)
ГМО или храна, съдържаща или състояща се от този ГМО, както и храни произведени от или съдържащи съставки, произведени от този ГМО;
б)
храна, произведена от ГМО, както и храни, произведени от или съдържащи тази храна;
в)
съставка, произведена от ГМО, както и храни произведени от тази съставка.
5. Разрешението, посочено в параграф 2, няма да бъде дадено, отказано, подновено, променено, суспендирано или оттеглено освен на базата на и съгласно процедурите, постановени от настоящия регламент.
6. Кандидатът за разрешение, посочено в параграф 2 и, след даване на разрешение, лицето, на което е дадено разрешение или неговия представител, са установени в Общността.
7. Разрешението според настоящия регламент се дава, без да се засяга Директива 2002/53/ЕО, Директива 2002/55/ЕО и Директива 68/193/ЕИО.
Член 5
Заявление за разрешение
1. За получаване на разрешението, посочено в член 4, параграф 2, трябва да бъде направено заявление в съответствие със следващите разпоредби.
2. Заявлението се изпраща до националния компетентен орган на държавата -членка.
а)
Националният компетентен орган:
i)
потвърждава получаването на заявлението в писмен вид на кандидата в рамките на 14 дни след неговото получаване. Потвърждението посочва датата на получаването на заявлението;
ii)
информира незабавно Европейския орган по безопасността на храните (наричан по-нататък „Органът“); и
iii)
предоставя на Органа заявлението и всяка допълнителна информация, предоставена от кандидата.
б)
Органът:
i)
информира незабавно другите държави-членки и Комисията и за заявлението и им предоставя заявлението и всяка допълнителна информация, предоставена от кандидата;
ii)
предоставя резюме на досието, посочено в параграф 3, буква 1) на широката общественост.
3. Заявлението трябва да бъде съпроводено от следното:
а)
името и адреса на кандидата;
б)
обозначаването на храната, нейната спецификация, включително трансформациите, които са направени;
в)
където е приложимо, информацията, изисквана съгласно приложение II към Протокола от Картахена за биологична безопасност към Конвенцията за биологичното разнообразие (наричан по-нататък Протокол от Картахена);
г)
при необходимост, подробно описание на метода за производство и преработка;
д)
копие от проучвания, включително, когато е приложимо независими и внимателно изготвени проучвания, което са били направени и всички други материали, които са в наличност, за да покажат, че храната е в съответствие с критериите, посочени в член 4, параграф 1;
е)
анализ, подкрепен с подходяща информация или данни, показващи характеристиките на храната не са различни от тези на конвенционалното съответствие като се вземат под внимание приетите ограничения за естествени разновидности на тези характеристики и на критериите определени в член 13, параграф 2, буква а) или предложение за етикетиране на храна в съответствие с член 13, параграф 2, буква а) и параграф 3;
ж)
мотивирана декларация, че храната няма да предизвика етични или религиозни проблеми или предложение за етикетиране на храна в съответствие с член 13, параграф 2, буква б);
з)
когато е приложимо, условията за пускане на пазара на храна или храни, произведени от нея, включително специални условия за употреба и търговия;
и)
методи за откриване и вземане на проби (включително справка за официални или стандартизирани методи за вземане на проби) и определяне на трансформациите и, където е приложимо, за откриване и определяне на трансформациите в храна и/или храни произведени от нея;
й)
проби от храната и нейните контролни проби и информация за мястото, където може да бъде намерена справочна информация;
к)
когато е приложимо, предложение за пост-пазарен мониторинг по отношение на употребата на храната за консумация от хора;
л)
резюме на досието в стандартизиран формуляр.
4. В случай на заявление относно ГМО за храна, изразът „храна“ в параграф 3 се тълкува като отнасящ се до храна, съдържаща, състояща се или произведена от ГМО, във връзка с която е направено заявление.
5. В случай на ГМО или храна, съдържаща или състояща се ГМО, заявлението трябва да бъде придружено от:
а)
пълно техническо досие, предоставящо информация, изискана от приложение III и IV към Директива 2001/18/ЕО и информация и заключения за оценката на риска направени в съответствие с принципите, определени в приложение II към Директива 2001/18/ЕО и когато пускането на пазара на ГМО е било разрешено в съответствие с част В от Директива 2001/18/ЕО, копие от решението за разрешаване;
б)
план за мониторинг на ефектите върху околната среда в съответствие с приложение VII към Директива 2001/18/ЕО, включително предложение за продължителност на плана за мониторинг; тази продължителност може да бъде различно от предложения период за даване на съгласие;
В този случай членове от 13 до 24 от Директива 2001/18/ЕО не се прилагат.
6. Когато заявлението е относно вещество, употребата и пускането на пазара, нa което е предмет на други разпоредби от законодателството на Общността, за негово включване в списъка на вещества, регистрирани или разрешени с изключение на други вещества, това трябва да бъде декларирано в заявлението и статутът на това вещество според съответното законодателство трябва да бъде посочен.
7. Комисията, след консултация с Органа, утвърждава в съответствие с процедурата по член 35, параграф 2, правила за прилагане на настоящия член, включително правила относно подготовката и представянето на заявлението.
8. Преди датата за прилагане на настоящия регламент, Органът публикува подробни указания в помощ на кандидата за подготовка и представяне на заявлението.
Член 6
Становище на Органа
1. При даването на своето становище Органът полага усилия да спази срока от 6 месеца от приемането на редовното заявление. Този срок се удължава във всички случаи, когато Органът изисква допълнителна информация от кандидат, както е предвидено в параграф 2.
2. Органът или националният компетентен орган може, когато е необходимо, да изиска от кандидата да допълни данните, придружаващи заявлението в рамките на определен срок.
3. За да подготви своето становище, Органът:
а)
проверява дали данните и документите, представени от кандидата, са в съответствие с член 5 и определя дали храната съответства на критериите, посочени в член 4, параграф 1;
б)
може да поиска от подходящия орган за оценка на храната на държавата-членка да направи оценка за безопасността на храната в съответствие с член 36 от Регламент (ЕО) № 178/2002;
в)
може да изиска от компетентния орган, определен в съответствие с член 4 от Директива 2001/18/ЕО да направи оценка на риска за околната среда; ако заявлението се отнася за ГМО, който да се използва за семена или други материали за размножаване на растения, Органът изисква от националния компетентен орган да направи оценка на риска за околната среда;
г)
препраща на референтната лаборатория на Общността, посочена в член 32 данните, посочени в член 5, параграф 3, букви и) и ѝ). Референтната лаборатория на Общността тества и потвърждава методите за откриване и определяне, предложени от кандидата;
д)
при проверката на заявлението по член 13, параграф 2, буква а), проверява информацията и данните, представени от кандидата, за да докаже, че характеристиките на храната не се различават от тези на конвенционалната референтна храна, като се вземат под внимание приетите ограничения за естествени разновидности на тези характеристики.
4. В случай на ГМО или храна, съдържаща или състояща се ГМО, изискванията за безопасност на околната среда, посочени в Директива 2001/18/ЕО се прилагат за оценката, за да се гарантира, че всички целесъобразни мерки са предприети, за да се предотвратят вредни ефекти върху здравето на хората и животните и околната среда, които могат да възникнат в следствие на освобождаване на ГМО. Докато се оценяват заявленията за пускане на пазара на продукти съдържащи или състоящи се ГМО, националният компетентен орган по смисъла на Директива 2001/18/ЕО, определен от всяка държава-членка за тази цел, е консултиран от Органа. Компетентните органи разполагат с три месеца след датата на получаване на заявлението, за да огласят становището си.
5. В случай на положително становище за разрешаване на храната, становището също така включва следните данни:
а)
име и адрес на кандидата;
б)
обозначението на храната и нейната спецификация;
в)
при необходимост, информацията, изисквана от приложение II на Протокола от Картахена;
г)
предложение за етикетирането на храната и/или храните, произведени от нея;
д)
при необходимост, всички условия и ограничения, които трябва да бъдат налагани за пускането на пазара и/или специални условия или ограничения за употреба и търговия, включително изисквания за пост-пазарен мониторинг на базата на резултати от оценката на риска и в случаите на ГМО или храна, съдържаща или състояща се от ГМО, условията за защита на определени екосистеми /околна среда и/или географски зони;
е)
методът за откриване, потвърден от референтната лаборатория на Общността, включително взимане на проби, определяне на трансформациите в храната и/или храните, произведени от нея; указание за мястото, където могат да бъдат намерени подходящи справочни материали;
ж)
при необходимост, план за мониторинг, посочен в член 5, параграф 5, буква б).
6. Органът препраща становището си на Комисията, държавите- членки и кандидата, включително доклад, описващ оценката на храната и излагане на причините за това становище и информация, на която е базирано това становище, включително становищата на компетентните органи, когато е извършил консултация с тях съгласно параграф 4.
7. Органът, в съответствие с член 38, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002, прави становището си публично достояние, след заличаването на всяка информация, определена като поверителна в съответствие с член 30 от настоящия регламент. Всеки може да направи коментари в Комисията в рамките на 30 дни след това публикуване.
Член 7
Разрешение
1. В рамките на три месеца след получаването на становището на Органа, Комисията представя на Комитета, посочен в член 35, проект на решение по отношение на заявлението, като се вземе под внимание становището на Органа, всички съответни разпоредби на законодателството на Общността и други законни фактори, свързани с разглеждания проблем. Когато проектът на решението не е в съответствие със становището на Органа, Комисията предостави обяснение за различията.
2. Ако проекта на решение предвижда даването на разрешение, той включва данните, посочени в член 6, параграф 5, името на титуляра на разрешението и, когато е приложимо, уникален идентификатор за ГМО, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1830/2003.
3. Окончателното решение относно заявлението се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2.
4. Комисията незабавно информира кандидата за взетото решение и публикува информация за решението в Официален вестник на Европейските общности.
5. Разрешението, дадено в съответствие с процедурата, посочена в настоящия регламент, има действие в цялата Общност за 10 години и се подновява в съответствие с член 11. Разрешената храна се вписва в регистъра, посочен в член 28. Всяко вписване в регистъра указва датата на разрешението и включва данните, посочени в параграф 2.
6. Разрешението, дадено в съответствие с настоящия раздел, не засяга другите разпоредби на законодателството на Общността, уреждащи употребата и пускането на пазара на вещества, които могат да бъдат използвани, само ако са включени в списъка с регистрирани или разрешени вещества, изключвайки други.
7. Даването на разрешение не намалява общата гражданска и наказателна отговорност на никой оператор на хранителния сектор по отношение на съответната храна.
8. Препоръките, направени в части А и Г от Директива 2001/18/ЕО за ГМО, разрешени в съответствие с част В от посочената директива, се считат за приложими също така по отношение ГМО, разрешени в съответствие с настоящия регламент.
Член 8
Статут на съществуващите продукти
1. Чрез дерогация от член 4, параграф 2, продуктите, попадащи в приложното поле на настоящия раздел, които са били законно пуснати на пазара на Общността преди датата на прилагане на настоящия регламент, могат да продължат да бъдат пускани на пазара, в случай, че отговарят на следните условия:
а)
в случай на продукти, пуснати на пазара в съответствие с Директива 90/220/ЕИО преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 258/97 или в съответствие с разпоредбите, посочени в Регламент (ЕО) № 258/97, операторите, носещи отговорност за пускането на пазара на въпросните продукти, в срок от шест месеца от датата на прилагане на настоящия регламент, уведомяват Комисията за датата, на която за първи път са пуснати на пазара на Общността;
б)
в случай на продукти, които са били законно пуснати на пазара на Общността, но не са обхванати от буква а), операторите, носещи отговорност за пускането на пазара на Общността на въпросните продукти, в срок от шест месеца от датата на прилагане на настоящия регламент, нотифицират Комисията, че продуктите са били пуснати на пазара на Общността преди датата на прилагане на настоящия регламент.
2. Нотификацията, посочена в параграф 1, е придружена, когато е приложимо, от данните, посочени в член 5, параграфи 3 и 5, които Комисията препраща на Органа и на държавите-членки. Органът препраща на референтната лаборатория на Общността данните, посочени в член 5, параграф 3, букви и) и ѝ). Референтната лаборатория на Общността проверява и потвърждава метода за откриване и идентификация, предложен от кандидата.
3. В срок от една година от датата на прилагането на настоящия регламент и след потвърждаване, че цялата изисквана информация е била предоставен и проучена, съответните продукти се вписват в регистъра. Всяко вписване в регистъра включва, когато е приложимо, данните, посочени в член 7, параграф 2, а в случай на продукти, посочени в параграф 1, буква а), указва датата, на която въпросните продукти са били пуснати на пазара за първи път.
4. В срок от девет години от датата, на която продуктите, посочени в параграф 1, буква а), са били пуснати на пазара за първи път, но не по-рано от три години от датата на прилагане на настоящия регламент, операторите, носещи отговорност за пускането на тези продукти на пазара, представят заявление в съответствие с член 11, който се прилага mutatis mutandis.
В срок от три години от датата на прилагане на настоящия регламент операторите, носещи отговорност за пускането на пазара на продуктите, посочени в параграф 1, буква б), представят заявление в съответствие с член 11, който се прилага mutatis mutandis.
5. Продукти, упоменати в параграф 1 и храни, които съдържат или са направени от тези продукти, са предмет на разпоредбите на настоящия регламент, по-специално на членове 9, 10 и 34, които се прилагат mutatis mutandis
6. Когато нотификацията, придружена с данните, посочени в параграфи 1 и 2, не са предоставени в рамките на определения срок или е било установено, че са неверни или когато заявлението не е било представено, както се изисква от параграф 4 в рамките на определения срок, Комисията, като действа в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2, приема мярка, изискваща съответният продукт и всички други продукти, получени от него, да бъдат изтеглени от пазара. Такава мярка може да предостави ограничен период от време, в рамките на който съществуващите запаси от продукта могат да бъдат изчерпани.
7. В случай, че не са издадени разрешения на определен титуляр, операторът, който внася, произвежда или преработва продуктите, посочени в настоящия член, предоставя информацията или заявлението на Комисията.
8. Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2.
Член 9
Надзор
1. След издаване на разрешението в съответствие с настоящия регламент, титулярът на разрешението и заинтересуваните страни спазват всички условия и ограничения, които са били наложени в разрешението и по-специално гарантират, че продуктите, които не са обхванати от разрешението, не са пуснати на пазара като храна или фураж. Когато се прави мониторинг след пускане на пазара, както е посочено в член 5, параграф 3, буква к) и (или мониторинг, както е посочено в член 5, параграф 5, буква б), е бил наложен на титуляра на разрешение, титулярът на разрешение гарантира, че тяхното изпълнение и представя на Комисията докладите в съответствие с условията на разрешението. Посочените доклади от мониторинга трябва да бъдат достъпни за обществеността, след заличаването на всяка информация, определена като поверителна в съответствие с член 30.
2. Ако титулярът на разрешението предложи да промени условията на разрешението, той трябва да представи заявление в съответствие с член 5, параграф 2. Членове 5, 6 и 7 се прилагат mutatis mutandis.
3. Титулярът на разрешението информира незабавно Комисията за всякаква нова научна или техническа информация, която може да повлияе върху оценката на безопасността на храната. По-специално титулярът на разрешението незабавно информира Комисията за всяка забрана или ограничение, наложени от компетентния орган на всяка трета страна, в която храната е пусната на пазара.
4. Комисията предоставя незабавно на Органа и на държавите-членки информацията, предоставена от кандидата.
Член 10
Изменение, временно и окончателно отнемане на разрешението
1. По своя собствена инициатива или в отговор на искане на държавата-членка или на Комисията, Органът издава становище по въпроса дали разрешението за продукта, посочено в член 3, параграф 1 все още отговаря на условията, постановени в настоящия регламент. Органът незабавно предава това становище на Комисията, титуляра на разрешението и държавите-членки. Органът, в съответствие с член 38, параграф 1 от Регламент (ЕО)№ 178/2002, прави становището публично достояние след заличаването на всяка информация, определена като поверителна в съответствие с член 30 от настоящия регламент. Обществеността може да изпрати коментари в Комисията в рамките на 30 след публикуването.
2. Комисията проучва становището на Органа във възможно най-кратък срок. Всички целесъобразни мерки се предприемат в съответствие с член 34. Когато е приложимо, разрешението бива изменено, временно или окончателно отнето в съответствие с процедурата, посочена в член 7.
3. Член 5, параграфи 2, 6 и 7 се прилагат mutatis mutandis.
Член 11
Подновяване на разрешенията
1. Разрешенията, издадени в съответствие с настоящия регламент, се подновяват на период от 10 години на базата на заявление, направено от титуляра на разрешението до Комисията най-късно една година преди изтичане срока на разрешението.
2. Заявлението се придружава от следното:
а)
копие от разрешението за пускане на пазара;
б)
доклад за резултатите от мониторинга, ако така е определено в разрешението;
в)
всяка друга нова информация, която е в наличност относно оценката на безопасността при употреба на храната и рисковете за потребителя или околната среда от храната;
г)
при необходимост, предложение за изменение или допълване на условията на първоначалното разрешение, наред с другите условия за бъдещия мониторинг.
3. Член 5, параграфи 2, 6 и 7 се прилагат mutatis mutandis.
4. Когато поради причини, независещи от волята на титуляра на разрешението, не се взима решение за подновяването на разрешението преди изтичането на срока му, периодът на разрешението на продукта автоматично се удължава до вземането на решение.
5. Комисията, след като предварително се е консултирала с Органа, може да утвърди в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2, правилата за прилагане на настоящия член, включително правилата относно подготовката и представянето на заявлението.
6. Органът публикува подробни указания в помощ на кандидата за подготовка и представяне на заявлението.
Раздел 2
Етикетиране
Член 12
Приложно поле
1. Настоящият раздел се прилага за храни, които се доставят като такива на крайния потребител или доставчици на едро в Общността и които:
а)
съдържат или се състоят от ГМО; или
б)
са произведени от или съдържат съставки, произведени от ГМО.
2. Настоящият раздел не се прилага за храни, съдържащи материали, които съдържат, състоят се или са произведени от ГМО в съотношения не по-високи от 0,9 процента от хранителните съставки, разглеждани индивидуално или храна, състояща се от една единствена съставка при условие че това наличие е случайно или технически неизбежно.
3. За да се потвърди, че наличието на този материал е случайно или технически неизбежно, операторите трябва да могат да предоставят данни, които да удовлетворят компетентните органи, че те са предприели подходящите мерки, за да се избегне наличието на този материал.
4. Могат да бъдат утвърдени по-ниски подходящи прагове в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2, по-специално по отношение на храните, съдържащи или се състоящи от ГМО или за да се вземат под внимание напредъка в науката и технологията.
Член 13
Изисквания
1. Без да се засягат други изисквания на законодателството на Общността относно етикетирането на храни, храните, обхванати от настоящия раздел, са предмет на следните специални изисквания за етикетиране:
а)
когато храната се състои от повече от една съставка, думите „генетично модифициран“ или „произведен от генетично модифициран (името на съставката)“ трябва да присъства в списъка със съставките, предвиден в член 6 от Директива 2000/13/ЕО в скоби непосредствено след въпросните съставки;
б)
когато съставката е посочена чрез име на категория, думите „съдържа генетично модифициран (име на организма)“ или „съдържа (име на съставката), получен от генетично модифициран (име на организъма)“ трябва да присъства в списъка със съставки;
в)
когато няма списък със съставки, думите „генетично модифициран“ или „произведен от генетично модифициран (име на организма)“ трябва да присъства ясно на етикета;
г)
съставките, посочени в букви а) и б), могат да се съдържат и в бележка под линията към списъка със съставките. В такъв случай те се отпечатват с шрифт с поне същата големина, както списъка със съставките. В случаите, в които няма списък със съставки, те трябва да присъстват ясно на етикета;
д)
когато храната се предлага за продажба на крайния потребител като непакетирана храна или като пакетирана храна в малки кутии, чиято най-голяма повърхност е по-малка от 10 см2, информацията, изисквана от настоящия параграф трябва постоянно и видимо да присъства върху етикета на храната или непосредствено до него или върху опаковъчния материал с шрифт, значително по-голям, за да може по-лесно да бъде открита и прочетена.
2. Като допълнение към изискванията за етикетиране, посочени в параграф 1, етикетът трябва също да посочва всяка характеристика или свойство, както е определено в разрешението, в следните случаи:
а)
когато храната се различава от конвенционалното си съответствие по отношение на следните характеристики или свойства:
i)
състав;
ii)
хранителна стойност или хранителни действия;
iii)
употребата, за която е предназначена храната;
iv)
последици за здравето на определени групи от населението;
б)
когато храната може да предизвика етични или религиозни проблеми.
3. В допълнение към изискванията за етикетиране, посочени в параграф 1 и както са определени в разрешението, етикетирането на храни, попадащи в обхвата на настоящия раздел, които нямат конвенционално съответствие съдържа подходяща информация за характера и характеристиките на въпросната храна.
Член 14
Мерки за прилагане
1. Подробни правила за прилагането на настоящия раздел, наред с другите неща относно мерките, необходими на операторите, за да спазват изискванията за етикетиране, могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2.
2. Специални правила относно информацията, която трябва да бъде предоставена от доставчиците на едро на храна за крайните потребители, могат да бъдат приети в съответствие на процедурата, посочена в член 35, параграф 2.
За да се вземе под внимание специфичното положение на доставчиците на едро, такива правила могат да предвидят адаптиране на изискванията на член 13, параграф 1, буква д).
ГЛАВА III
ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ФУРАЖИ
Раздел 1
Разрешаване и надзор
Член 15
Приложно поле
1. Настоящият раздел се прилага за:
а)
ГМО за фураж;
б)
фураж, съдържащ или състоящ се от ГМО;
в)
фураж, произведен от ГМО.
2. Когато е необходимо, може да бъде определено в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2 дали определен тип фураж попада в обхвата на настоящия раздел.
Член 16
Изисквания
1. Фуражите, посочени в член 15, параграф 1, не трябва да:
а)
имат отрицателно действие върху здравето на хората, здравето на животните или околната среда;
б)
подвеждат потребителя;
в)
вредят или заблуждават потребителя като развалят отличителните качества на продуктите от животински произход;
г)
се отличават от фуражите, които са предназначени да заменят до такава степен, че тяхната консумация бъде неблагоприятна за храненето на животни и хора.
2. Никой не може да пуска на пазара, да употребява или преработва продукт, посочен в член 15, параграф 1 освен, ако не е обхванат от разрешението, дадено в съответствие с настоящия раздел и ако са спазени съответните условия от разрешението.
3. Никой продукт, посочен в член 15, параграф 1, не се разрешава, освен ако кандидатът за това разрешение е показал адекватно и достатъчно, че продуктът отговаря на изискванията от параграф 1 от настоящия член.
4. Разрешението, посочено в параграф 2, може да обхваща:
а)
ГМО и фураж, съдържащ или състоящ се от този ГМО, както и фураж, произведен от този ГМО; или
б)
фураж, произведен от ГМО, както и фуражи, произведени от или съдържащи този фураж.
5. Разрешението, посочено в параграф 2, няма да бъде дадено, отказано, подновено, променено, временно или окончателно отнето освен на основание и според процедурите, постановени в настоящия регламент.
6. Кандидатът за разрешение, както е посочено в параграф 2 и след даване на разрешението, титулярът на разрешението или негов представител са установени в Общността.
7. Разрешението, предвидено в настоящия регламент, не засяга Директива 2002/53/ЕО, Директива 2002/55/ЕО и Директива 68/193/ЕИО.
Член 17
Заявление за разрешение
1. За получаване на разрешението, посочено в член 16, параграф 2 се подава заявление в съответствие със следващите разпоредби.
2. Заявлението се изпраща до националния компетентен орган на държавата -членка.
а)
Националният компетентен орган:
i)
потвърждава получаването на заявлението в писмен вид на кандидата в рамките на 14 дни след получаването. Потвърждението посочва датата на получаване на заявлението;
ii)
информира незабавно Органа;
iii)
предоставя на Органа заявлението и представя всяка допълнителна информация, предоставена от кандидата.
б)
Органът:
i)
информира незабавно другите държави-членки и Комисията за заявлението и предоставя заявлението и всяка друга информация, предоставена им от кандидата;
ii)
изготвя резюме на досието, посочено в параграф 3, параграф 1 и го прави публично достояние.
3. Заявлението трябва да бъде съпроводено от следното:
а)
име и адрес на кандидата;
б)
обозначението на храната за животни и нейната спецификация, включително направените трансформации;
в)
когато е приложимо, информацията, която трябва да бъде предоставена с цел спазване на приложение II от Протокола от Картахена;
г)
когато е приложимо, подробно описание на методите на производство и преработка и предвидените употреби на фуража;
д)
копие от проучвания, включително, при необходимост, независими подробно направени проучвания, които са били проведени и всички други материали, които са в наличност, за да покажат, че фуражът е в съответствие с критериите, посочени в член 16, параграф 1 и по-специално за фуражите, попадащи в обхвата на Директива 82/471/ЕИО, информацията изисквана в съответствие с Директива 83/228/ЕИО на Съвета от 18 април 1983 за определяне указанията за оценка на някои продукти, използвани при храненето на животни (28);
е)
анализ, подкрепен с подходящата информация или данни, показващи, че характеристиките на фуража не се различават от тези на конвенционалното съответствие, като се вземат под внимание приетите ограничения за естествени разновидности за такива характеристики и критериите, определени в член 25, параграф 2, буква в) или предложение за етикетиране на фуража в съответствие с член 25, параграф 2, буква в) и параграф 3;
ж)
мотивирана декларация, че фуражът няма да предизвика етични или религиозни проблеми или предложение за етикетиране съответствие с член 25, параграф 2, буква г);
з)
при необходимост, условията за пускане на пазара на фураж, включително специалните условия за използване и търговия;
и)
методи за откриване, взимане на проби (включително справка за съществуващи официални или стандартизирани методи за вземане на проби) и определяне на трансформациите и евентуално за откриването и определянето на трансформациите във фураж и/или във фураж, произведен от него;
й)
пробите от фуража и неговите контролни проби и информация къде могат да бъдат намерени справочни материали;
к)
при необходимост, мониторинг след пускане на пазара за употребата на фуража за консумация от животни;
л)
резюме на досието в стандартизиран формуляр.
4. В случай на заявление относно ГМО за фураж, изразът „фураж“ от параграф 3 се тълкува като отнасящ се за фуражи, съдържащи, състоящи се от или произведени от ГМО, във връзка с което е направено заявлението.
5. В случай на ГМО или фуражи, съдържащи или състоящи се от ГМО, заявлението трябва да бъде съпроводено от:
а)
пълно техническо досие, предоставящо информация, изисквана от Приложения III и IV към Директива 2001/18/ЕО и информация и заключения за оценката на риска, направени в съответствие с принципите, определени в Приложение II към Директива 2001/18/ЕО и когато пускането на пазара на ГМО е било разрешено в съответствие с част В от Директива 2001/18/ЕО, копие от решението за разрешаване;
б)
план за мониторинг на ефектите върху околната среда в съответствие с Приложение VII към Директива 2001/18/ЕО, включително предложение за продължителността на плана за мониторинг; тази продължителност може да бъде различна от предложената продължителност на разрешението.
В този случай членове 13 до 24 от Директива 2001/18/ЕО не се прилагат.
6. Когато заявлението е относно вещество, употребата и пускането на пазара нa което са предмет на други разпоредби от законодателството на Общността, за негово включване в списъка на вещества, регистрирани или разрешени, изключвайки други вещества, това трябва да бъде декларирано в заявлението и статутът на това вещество според съответното законодателство трябва да бъде посочен.
7. Комисията, след консултация с Органа,утвърждава в съответствие с процедурите, посочени в член 35, параграф 2, правила за прилагане на настоящия член, включително правилата относно подготовката и представянето на заявлението.
8. Преди датата на прилагане на настоящия регламент, органът публикува подробни указания в помощ на кандидата за подготовка и представяне на заявлението.
Член 18
Становище на Органа
1. Като дава своето становище Органът полага усилия да спази срока от 6 месеца от получаването на редовното заявление. Този срок се удължава във всички случаи, когато Органът изисква допълнителна информация от кандидат, както е предвидено в параграф 2.
2. Органът или националният компетентен орган може при необходимост да изиска от кандидата допълнителни данни към заявлението в рамките на определен срок.
3. За изготвяне на своето становище, Органът:
а)
проверява дали данните и документите, внесени от кандидата, са в съответствие с член 17 и определя дали храната съответства на критериите, посочени в член 16, параграф 1;
б)
може да поиска от подходящия орган за оценка на фуража на държавата-членка да направи оценка за безопасността на фуража в съответствие с член 36 от Регламент (ЕО) № 178/2002;
в)
може да изиска компетентният орган, определен в съответствие с член 4 от Директива 2001/18/ЕО, да направи оценка на риска за околната среда; ако заявлението се отнася за ГМО, който да се използва за семена или други материали за размножаване на растения, Органът изисква от националния компетентен орган да направи оценка на риска за околната среда;
г)
препраща на референтната лаборатория на Общността, посочена в член 32 данните, посочени в член 17, параграф 3, букви и) и ѝ). Референтната лаборатория на Общността тества и потвърждава методите за откриване и определяне, предложени от кандидата;
д)
като проверява заявлението от член 25, параграф 2, буква в) проучва информацията и данните, представени от кандидата, за да докаже, че характеристиките на храната за животни не се различават от тези на конвенционалното съответствие като се вземат под внимание приетите ограничения за естествени разновидности на тези характеристики.
4. В случай на ГМО или фураж, съдържащ или състоящ се ГМО, изискванията за безопасност на околната среда, посочени в Директива 2001/18/ЕО се прилагат за оценката, за да се гарантира, че всички целесъобразни мерки са предприети, за да се предотвратят вредни ефекти върху здравето на хората и животните и околната среда, които могат да възникнат в следствие на освобождаването на ГМО. Докато се оценяват заявленията за пускане на пазара на продукти, съдържащи или състоящи се ГМО, националният компетентен орган по смисъла на Директива 2001/18/ЕО, определен от всяка държава-членка за тази цел, е консултиран от Органа. Компетентните органи разполагат с три месеца след датата на получаване на заявлението, за да огласяват становището си.
5. В случай на положително становище за разрешаване на фуража, становището включва също така следните данни:
а)
име и адрес на кандидата;
б)
обозначаване на фуража и неговата спецификация;
в)
когато е приложимо, информацията, изисквана от приложение II на Протокола от Картахена;
г)
предложение за етикетиране на фуража;
д)
когато е приложимо, всички условия и ограничения, които трябва да бъдат налагани за пускането на пазара и/или специални условия или ограничения за употреба и търговия, включително изисквания за мониторинг след пускане на пазара на базата на резултати от оценката на риска и в случаите на ГМО или фуража, съдържащ или състоящ се ГМО, условията за защита на определени екосистеми /околна среда и/или географски зони;
е)
методът за откриване, потвърден от референтната лаборатория на Общността, включително взимане на проби, определяне на трансформациите във фуража и/или фуража, произведен от него; указания за това къде могат да бъдат намерени подходящи справочни материали;
ж)
при необходимост, план за мониторинг, посочен в член 17, параграф 5, буква б).
6. Органът препраща становището си на Комисията, държавите- членки и кандидата, включително доклад с описание на оценката на фуража и излагане на причините за това становище и информация, на която е базирано това становище, включително становищата на компетентните органи, когато са били консултирани съгласно параграф 4.
7. В съответствие с член 38, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002, Органът прави становището си публично достояние, след заличаването на всяка информация, определена като поверителна в съответствие с член 30 от настоящия регламент. Всеки може да представи коментари в Комисията в срок от 30 дни след това публикуване.
Член 19
Разрешение
1. В срок от три месеца след получаването на становището на Органа, Комисията представя на Комитета, посочен в член 35, проект на решение по отношение на заявлението като се вземе под внимание становището на Органа, всички съответни разпоредби на законодателството на Общността и други законни фактори, свързани с разглеждания проблем. Когато проектът на решението не е в съответствие със становището на Органа, Комисията предоставя обяснения за разликите.
2. Ако проектът на решение предвижда издаването на разрешение, той трябва да включва данните, посочени в член 18, параграф 5, името на титуляра на разрешението и, когато е приложимо, уникален идентификатор за ГМО, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1830/2003.
3. Окончателното решение относно заявлението се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2.
4. Комисията незабавно информира кандидата за взетото решение и публикува подробности относно решението в Официален вестник на Европейските общности.
5. Разрешението, издадено в съответствие с процедурата, посочена в настоящия регламент има действие в цялата Общност за 10 години и се подновява в съответствие с член 23. Разрешената храна се вписва в регистъра, посочен в член 28. Всяко вписване в регистъра указва датата на разрешението и включва данните, посочени в параграф 2.
6. Разрешението, издадено в съответствие с настоящия раздел, не засяга други разпоредби на законодателството на Общността, уреждащи употребата и пускането на пазара на вещества, които могат да бъдат използвани, само ако са включени в списъка с вещества, регистрирани или разрешени, изключвайки други.
7. Издаването на разрешение не намалява общата гражданска и наказателна отговорност на никой оператор на в сектора на фуражите по отношение на съответния фураж.
8. Препоръките, направени в части А и Г от Директива 2001/18/ЕО за ГМО, разрешени в съответствие с част В от посочената директива се считат за еднакво приложими за ГМО, разрешени в съответствие с настоящия регламент.
Член 20
Статут на съществуващите продукти
1. Чрез дерогация от член 16, параграф 2 продуктите, попадащи в обхвата на настоящия раздел, които са били законно пуснати на пазара на Общността преди датата на прилагането на настоящия регламент могат да продължат да бъдат пускани на пазара, в случай че отговарят на следните условия:
а)
в случая на продукти, които са били разрешение в съответствие с Директиви 90/220/ЕИО или 2001/18/ЕО, включително използването като фураж в съответствие с Директива 82/471/ЕИО, които са произведени от ГМО или в съответствие с Директива 70/524/ЕИО, които съдържат, състоят се или са произведени от ГМО, операторите, носещи отговорност за пускането на пазара на въпросните продукти, в срок от шест месеца от датата на прилагането на настоящия регламент, уведомяват Комисията за датата, на която за първи път са пуснати на пазара на Общността;
б)
в случай на продукти, които са били законно пуснати на пазара на Общността, но не са посочени в буква а), операторите, носещи отговорност за пускането на пазара на въпросните продукти, в срок от шест месеца от датата на прилагане на настоящия регламент, уведомяват Комисията, че продуктите са били пуснати на пазара на Общността преди датата на прилагането на настоящия регламент.
2. Нотификацията, посочена в параграф 1, се придружава от данните, посочени в член 17, параграфи 3 и 5, при необходимост, които Комисията препраща на органа и на държавите-членки. Органът предоставя на референтната лаборатория на Комисията данните, посочени в член 17, параграф 3, букви и) и ѝ). Референтната лаборатория на Общността проверява и потвърждава метода за откриване и идентификация, предложен от кандидата.
3. В срок от една година от датата на прилагане на настоящия регламент и след потвърждаване, че цялата изисквана информация е била предоставена и проучена, съответните продукти се вписват в регистъра. Всяко вписване в регистъра включва при необходимост данните, посочени в член 19, параграф 2, и в случай на продукти, посочени в параграф 1, буква а), се указва датата, на която съответните продукти са били пуснати на пазара за първи път.
4. В срок от девет години от датата, на която продуктите, посочени в параграф 1, буква а) са били пуснати на пазара за първи път, но не по-рано от три години след датата на прилагането на настоящия регламент, операторите, носещи отговорност за пускането им на пазара, представят заявление в съответствие с член 23, който се прилага mutatis mutandis.
В срок от три години след датата на прилагането на настоящия регламент операторите, носещи отговорност за пускането на пазара на продуктите посочени в параграф 1, буква б), представят заявление в съответствие с член 23, който се прилага mutatis mutandis.
5. Продуктите посочени в параграф 1 и фуражите, които ги съдържат или са произведени от тези продукти, са предмет на разпоредбите на настоящия регламент и по-специално на членове 21, 22 и 34 които се прилагат mutatis mutandis.
6. Когато нотификацията и придружаващите я данни, посочени в параграфи 1 и 2, не са предоставени в определения срок или е било установено, че са неверни или когато заявлението не е било представено, както се изисква от параграф 4 в определения срок, Комисията, като действа в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2, приема мярка, изискваща съответният продукт и всички други продукти, получени от него, да бъдат изтеглени от пазара. Такава мярка може да определя срок, в рамките на който съществуващите запаси от продукта могат да бъдат изчерпани.
7. В случай, че не са издадени разрешения на определен титуляр, операторите, които внасят, произвеждат или преработват продуктите, посочени в настоящия член, предоставят информация или подават заявление до Комисията.
8. Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2.
Член 21
Надзор
1. След издаване на разрешението в съответствие с настоящия регламент, титулярът на разрешението и заинтересуваните страни спазват всички условия и ограничения, които са били наложени в разрешението и трябва по-специално гарантират, че продуктите, които не са обхванати от разрешението, не са пуснати на пазара като храна или фураж. Когато се прави мониторинг след пускане на пазара, както е посочено в член 17, параграф 3, буква к) и (или мониторинг, както е посочено в член 17, параграф 5, буква б) е бил наложен на титуляра на разрешение, титулярът на разрешение гарантира, че тяхното изпълнение и представя на Комисията докладите в съответствие с условията на разрешението. Посочените доклади от мониторинга трябва да бъдат достъпни за обществеността, след заличаването на всяка информация, определена като поверителна в съответствие с член 30.
2. Ако титулярът на разрешението предложи да промени условията на разрешението, той трябва да представи заявление в съответствие с член 17, параграф 2. Членове 17, 18 и 19 се прилагат mutatis mutandis.
3. Титулярът на разрешението информира незабавно Комисията за всякаква нова научна или техническа информация, която може да повлияе върху оценката на безопасността при употребата на фураж. По-специално титулярът на разрешението незабавно информира Комисията за всяка забрана или ограничение, наложени от компетентния орган на всяка трета страна, в която фуражът е пусната на пазара.
4. Комисията предоставя незабавно на Органа и на държавите-членки информацията, предоставена от кандидата.
Член 22
Изменение, временно и окончателно отнемане на разрешението
1. По своя собствена инициатива или в отговор на искане на държава-членка или на Комисията, Органът издава становище по въпроса дали разрешението за продукта, посочено в член 15, параграф 1, все още отговаря на условията, постановени в настоящия регламент. Органът незабавно предава това становище на Комисията, титуляра на разрешението и държавите-членки. Органът, в съответствие с член 38, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002, прави становището публично достояние след заличаването на всяка информация, определена като поверителна в съответствие с член 30 от настоящия регламент. Обществеността може да представи коментари в Комисията в срок от 30 дни след публикуването.
2. Комисията проучва становището на Органа във възможно най-кратък срок. Всички целесъобразни мерки се предприемат в съответствие с член 34. Ако е целесъобразно, разрешението бива изменено, временно или постоянно оттеглено в съответствие с процедурата, посочена в член 19.
3. Член 17, параграф 2 и членове 18 и 19 се прилагат mutatis mutandis.
Член 23
Подновяване на разрешенията
1. Разрешенията, издадени в съответствие с настоящия регламент, се подновяват на период от 10 години на базата на заявление, направено от титуляра на разрешението в Комисията най-късно една година преди изтичането на разрешението.
2. Заявлението се придружава от следното:
а)
копие от разрешението за пускане на пазара на фуража;
б)
доклад за резултатите от мониторинга, ако така е определено в разрешението;
в)
всяка друга нова информация, която е в наличност относно оценката на безопасността при употреба на фуража и рисковете на фуража за животните или околната среда;
г)
когато е необходимо, предложение за изменение и допълнение или допълване на условията на първоначалното разрешение, наред с другите условия за бъдещия мониторинг.
3. Член 17, параграф 2 и членове 18 и 19 се прилагат mutatis mutandis.
4. Когато поради причини, независещи от волята на титуляра на разрешение, не се взима решение за подновяването на разрешението преди датата на изтичането му, срокът на разрешението на продукта автоматично се удължава докато бъде взето решение.
5. Комисията, след консултация с Органа, може да утвърди в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2, правилата за прилагане на настоящия член, включително правилата относно подготовката и представянето на заявлението.
6. Органът публикува подробни указания в помощ на кандидата за подготовка и представяне на заявлението.
Раздел 2
Етикетиране
Член 24
Приложно поле
1. Настоящият раздел се прилага за фуражите, посочени в член 15, параграф 1.
2. Настоящият раздел не се прилага за фуражи, съдържащи материали, които съдържат, състоят се или са произведени от ГМО в съотношения не по-високи от 0,9 процента от фуража и за всяка съставка, от която той се състои, при условие че това наличие е случайно или технически неизбежно.
3. За да се потвърди, че наличието на този материал е случайно или технически неизбежно, операторите трябва да могат да предоставят данни, които да удовлетворят компетентните органи, че те са предприели подходящите мерки, за да се избегне наличието на този материал.
4. Могат да бъдат одобрени по-ниски подходящи прагове в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2, по-специално по отношение на храните, съдържащи или се състоящи от ГМО или за да се вземат под внимание напредъка в науката и технологията.
Член 25
Изисквания
1. Без да се засягат други изисквания на законодателството на Общността относно етикетирането на фуражите, фуражите, посочени в член 15, параграф 1, са предмет на специални изисквания за етикетиране, постановени по-долу.
2. Никой не може да пуска на пазара фураж, посочен в член 15, параграф 1, освен ако данните, определени по-долу, не са показани по виден, четлив, траен начин върху придружаващ документ или евентуално върху опаковката, кутията или етикета, прикрепен към него.
Всеки продукт, който влиза в състава на определен фураж, е предмет на следните правила:
а)
за фуражите, посочени в член 15, параграф 1, букви а) и б), думите „генетично модифициран (име на организма)“ трябва да присъства в скоби, непосредствено след специалното име на фуража.
Алтернативно тези думи могат да се присъстват в бележка под линия към списъка със съставките. В такъв случай те се изписват с шрифт най-малко със същата големина, както списъка с фуражите;
б)
за фуражите, посочени в член 15, параграф 1, буква в), думите „произведен от генетично модифициран (име на организма)“ трябва да присъства в скоба, непосредствено след специалното име на фуража.
Алтернативно тези думи могат да се присъстват в бележка под линия към списъка със съставките. В такъв случай се изписват с шрифт най-малко със същата големина, както списъка с фуражите;
в)
както е определено в разрешението, всяка характеристика на фуража, посочен в член 15, параграф 1, която го различава от конвенционалното съответствие като изброените по-долу:
i)
състав;
ii)
хранителни свойства;
iii)
употреба, за която е предназначена храната;
iv)
последици за здравето на някои видове или категории животни;
г)
както е посочено в разрешението, всяка характеристика или качество, които могат да предизвикат етични или религиозни проблеми.
3. Като допълнение към изискванията, посочени в параграф 2, букви а) и б) и както е определено в разрешението, етикета или допълнителните данни за фуражите, попадащи в обхвата на настоящия раздел, които нямат конвенционални съответствия, трябва да съдържат подходяща информация за характера и характеристиките на съответния фураж.
Член 26
Мерки за прилагане
Подробни правила за прилагането на настоящия раздел, наред с другите неща относно мерките, необходими на операторите, за да спазват изискванията за етикетиране, могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2.
ГЛАВА IV
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 27
Продукти, които могат да бъдат използвани и като храна, и като фуражи
1. Когато един продукт е вероятно да бъде използван и като храна, и като фураж, се представя само едно заявление, в съответствие с членове 5 и 17 и се дава само едно становище от Органа и едно решение от Комисията.
2. Органът проучва дали заявлението за разрешение трябва да бъде подадено едновременно и за храната, и за фуражите.
Член 28
Регистър на Общността
1. Комисията изготвя и поддържа регистър на Общността за генетично модифицирани храни и фуражи, наричан по-нататък „Регистърът“.
2. Регистърът е публичен.
Член 29
Публичен достъп
1. Заявлението за разрешение, допълнителната информация от кандидата, становищата на компетентните органи, определени в съответствие с член 4 от Директива 2001/18/ЕО, докладите от мониторинга и информация от титуляра на разрешението, с изключение на поверителната информация, са достъпни за обществеността.
2. Органът прилага принципите на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документите (29) на Европейския парламент, Съвета и Комисията при работа със заявките за достъп до информация до документите, съхранявани от Органа.
3. Държавите-членки обработват заявки за достъп до документи в съответствие с настоящия регламент, съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 1049/2001.
Член 30
Поверителност
1. Кандидатът може да посочи коя информация, представена в съответствие с настоящия регламент, желае да бъде третирана като поверителна на основание, че нейното разкриване може значително да навреди на конкурентната му позиция. В такива случаи трябва да бъде представено аргументирано основание.
2. Без да се засяга параграф 3, Комисията определя след консултация с кандидата коя информация трябва да остане поверителна и информира кандидата за решението си.
3. Не се счита за поверителна следната информация:
а)
име и състав на ГМО, храни или фуражи, посочени в член 3, параграф 1 или в член 15, параграф 1 и, когато е приложимо, указване на субстрата или микроорганизма;
б)
общо описание на ГМО, името и адреса на титуляра на разрешението;
в)
физико-химични и биологични характеристики на ГМО, храна или фуражи, посочени в член 3, параграф 1 или член 15, параграф 1;
г)
ефектите на ГМО, храни или фуражи, посочени в член 3, параграф 1 или член 15, параграф 1 върху здравето на хората и животните или върху околната среда;
д)
ефектите на ГМО, храни или фуражи, посочени в член 3, параграф 1 или член 15, параграф 1 върху характеристиките на животинските продукти и техните хранителни свойства;
е)
методите за откриване, включително взимането на проби и идентификацията на трансформациите и където е приложимо откриване и определяне на трансформациите в храни или фуражи, посочени в член 3, параграф 1 и 15, параграф 1;
ж)
информация за обработката на отпадъци и спешна намеса.
4. Въпреки параграф 2, при поискване Органът предоставя на Комисията и държавите-членки цялата информация, която притежава.
5. Използването на методите за откриване и копие от справочните материали, предоставени в съответствие с член 5, параграф 3 и член 17, параграф 3 с цел прилагане на настоящия регламент за ГМО, храни и фуражи, за които се отнася заявлението, няма да бъдат ограничавани с упражняване на правата на интелектуалната собственост или други.
6. Комисията, Органът и държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират подходящата поверителност на информацията, получена от тях в съответствие с настоящия регламент, освен информацията, която трябва да бъде публично достояние, ако обстоятелствата го изискват, за да се запази здравето на хората и животните и околната среда.
7. Ако кандидат оттегля или е оттеглил своето заявление Органът, Комисията и държавите-членки спазват поверителността на търговската и производствена информация, включително информация за проучвания и развитие, като информацията за поверителността, за която Комисията и кандидата не са постигнали съгласие.
Член 31
Защита на данните
Научните данни и друга информация, съдържащи се в досието за кандидатстване, изисквано в съответствие с член 5, параграфи 3 и 5 и член 17, параграфи 3 и 5, не може да бъде използвано в полза на друг кандидат за срок от 10 години от датата на разрешение, освен ако другият кандидат не се е споразумял с титуляра на разрешението, че тези данни и информация могат да бъдат използвани.
След изтичане на 10-годишния срок, резултатите от цялата или част от оценката, направена на базата на научни данни и информация, съдържащи се в досието за кандидатстване, може да се използва от Органа в полза на друг кандидат, ако кандидатът може да докаже, че храната или фуражът, за които иска разрешение, са сходни с храната или фуража, вече разрешени в съответствие с настоящия регламент.
Член 32
Референтна лаборатория на Общността
Референтната лаборатория на Общността, нейните задължения и задачи са тези посочени в приложението.
Националните референтни лаборатории могат да бъдат създадени в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2.
Кандидатите за разрешение на генетично модифицирани храни и фуражи участват във финансирането на задачите на референтната лаборатория на Общността и Европейската мрежа от ГМО лаборатории, посочени в приложението.
Вноските на кандидатите не надхвърлят разходите за потвърждаване на методите за откриване.
Подробни правила за прилагането на настоящия член, на приложението и всички промени към него, могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, посочена в член 35, параграф 2.
Член 33
Консултации с Европейската група за етика в науката и новите технологии
1. Комисията, по своя собствена инициатива или по молба на държава-членка може да се консултира с Европейската група за етика в науката и новите технологии или друг подходящ орган, който може да учреди с цел получаване на неговото мнение по етични въпроси.
2. Комисията прави тези становища публично достояние.
Член 34
Спешни мерки
Когато е очевидно, че продуктите, разрешени или в съответствие с настоящия регламент, могат да представляват сериозен риск за здравето на хората, здравето на животните или околната среда или когато в светлината на становището на Органа, издадено в съответствие с член 10 или член 22, е необходимо да се отнеме временно или да се измени спешно разрешението, мерките трябва да бъдат предприети в съответствие с процедурите, предвидени в членове 53 и 54 от Регламент (ЕО) № 178/2002.
Член 35
Комитет
1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден в изпълнение на член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002, наричан по-нататък „Комитетът“.
2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, членове 5 или 7 от Решение 1999/468/ЕО се прилагат като се взимат предвид разпоредбите от член 8.
Срокът, постановен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.
3. Комитетът приема свой процедурен правилник.
Член 36
Административен контрол
Когато Органът взима решение или бездейства да упражни правомощие съгласно настоящия регламент, това решение или бездействие могат да бъдат преразглеждани от Комисията по нейна инициатива или в отговор на молба от държава-членка или лице, засегнато пряко и индивидуално.
За тази цел се представя молба пред Комисията в срок от два месеца от деня, в който засегнатата страна е узнала за съответното действие или бездействие.
Комисията взима решение в срок от два месеца като изисква, ако е подходящо, Органът да оттегли решението си или да поправи бездействието си.
Член 37
Отмени
Следните регламенти се отменят със сила от датата на прилагането на настоящия регламент:
-
Регламент (ЕО) № 1139/98;
-
Регламент (ЕО) № 49/2000;
-
Регламент (ЕО) № 50/2000.
Член 38
Изменения на Регламент (ЕО) № 258/97
Регламент (ЕО) № 258/97 се изменя както следва, със сила от датата на прилагане на настоящия регламент:
1.
Следните разпоредби се отменят:
-
член 1, параграф 2, букви а) и б),
-
член 3, параграф 2 алинея втора, и параграф 3,
-
член 8, параграф 1, буква г),
-
член 9.
2.
В член 3, първото изречение от параграф 4 се заменя със следното:
„4. Чрез дерогация от параграф 2, процедурата, посочена в член 5, се прилага за храни или хранителни съставки, посочени в член 1, параграф 2, букви г) и д), които на базата на научни данни в наличност и общо признати или на базата на становище, получено от един от компетентните органи, посочени в член 4, параграф 3, са до голяма степен еквиваленти на съществуващи храни или хранителни съставки по отношение на техния състав, хранителна стойност, метаболизъм, предвидена употреба и ниво на нежелани вещества, съдържащи се в тях.“
Член 39
Изменение на Директива 82/471/ЕИО
Следният параграф се добавя към член 1 от Директива 82/471/ЕИО, със сила от датата прилагането на настоящия регламент:
„3. Настоящата директива не се прилага за продукти, които действат като преки или непреки източници на протеини и които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. за генетично модифицирани храни и фуражи (30)
Член 40
Изменения на Директива 2002/53/ЕО
Директива 2002/53/ЕО се изменя както следва със сила от датата на прилагане на настоящия регламент:
1.
член 4, параграф 5 се заменя със следното:
„5. Освен това, когато семената, получени от растителен сорт, са предназначени да бъдат използвани за храна, попадаща в обхвата на член 3, или за фураж от обхвата на член 15 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 за генетично модифицирани храни и фуражи (31), този сорт се допуска само ако е бил одобрен в съответствие с посочения регламент
2.
Член 7, параграф 5 се заменя със следното:
„5. Държавите-членки гарантират, че предвиденият сорт за храна или фураж, както е определено от членове 2 и 3 на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган по безопасност на храната и за определяне на процедури относно безопасността на храната (32), се приема само ако е бил разрешен съобразно съответното законодателство
Член 41
Изменения на Директива 2002/55/ЕО
Директива 2002/55/ЕО се изменя със сила от датата на прилагането на настоящия регламент:
1.
член 4, параграф 3 се заменя със следното:
„3. Освен това когато семената, получени от растителен сорт, са предназначени да бъдат използвани за храна, попадаща в обхвата на член 3, или фураж от обхвата на член 15 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. за генетично модифицирани храни и фуражи (33), растителният сорт се приема само ако е бил одобрен в съответствие с посочения регламент
2.
член 7, параграф 5 се заменя със следното:
„5. Държавите-членки гарантират, че сортът, предназначен за използване за храна или фураж, определени в членове 2 и 3 на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган по безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (34), се приема само ако е било разрешен съобразно съответното законодателство
Член 42
Изменение на Директива 68/193/ЕИО
Член 5ба, параграф 3 от Директива 68/193/ЕИО се заменя със следната формулировка считано от датата на прилагането на настоящия регламент:
„3.
(а)
Когато продуктите, получени от материал за размножаване на лози, са предназначени да бъдат използвани за храна, попадаща в обхвата на член 3 или като съставки фураж от обхвата на член 15 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 за генетично модифицирани храни и фуражи (35), съответният сорт лози се приема само ако е бил разрешен съгласно посочения регламент.
б)
Държавите-членки гарантират, че сортовете от лози от материал за размножаване, от който получените продукти са предназначени за храна или фураж съгласно членове 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган по безопасност на храните за определяне на процедурите по безопасност на храните (36) се приема само ако е бил разрешен съгласно съответното законодателство.
Член 43
Изменения на Директива 2001/18/ЕО
Директива 2001/18/ЕО се изменя считано от датата на прилагането на настоящия регламент, както следва:
1.
Добавя се следният член:
„Член 12 а
Преходни мерки за случайно или технически неизбежно наличие на генетично модифицирани организми, които са били предмет на оценка на риска и са получили положително становище
1. Пускането на пазара на следи от ГМО или на комбинация от ГМО в продукти, предназначени за директна употреба като храна или фураж или за преработка е освободено от член 13 до 21, вслучай, че те са удовлетворили условията, посочени в член 47 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. за генетично модифицирани храни и фуражи (37).
2. Настоящият член се прилага за срок от три години след датата на прилагането на Регламент (ЕО) № 1829/2003.
2.
Добавя се следният член:
„Член 26а
Мерки за избягването на случайното наличие на ГМО
1. Държавите-членки могат да вземат подходящите мерки, за да избегнат случайното наличие на ГМО в други продукти.
2. Комисията събира и координира информация на базата на проучвания в на ниво Общност и на национално ниво, наблюдава развитието по отношение на съвместното съществуване в държавите-членки и на базата на информация и наблюдения разработва указания за съвместното съществуване на генетично модифицирани, конвенционални и биологични култури“.
Член 44
Информация, която трябва да бъде предоставена съгласно Протокола от Картахена
1. Всяко разрешение, подновяване, изменение, временно или окончателно отнемане на разрешението за ГМО, храна или фуражи, посочени в членове 3, параграф 1, букви а) и б) или член 15, параграф 1, букви а) и б) трябва да бъдат обявени от Комисията на страните по Протокола от Картахена чрез Разпределителния център за биологична защита съгласно член 11, параграф 1 или член 12, параграф 1 от Протокола от Картахена, според случая.
Комисията представя копие от информацията в писмен вид, в националните координатори на всяка страна, които информират секретариата предварително, че нямат достъп до разпределителния център за биологична защита.
2. Комисията също така обработва молби за допълнителна информация, депозирани от която и да е от страните, съгласно член 11, параграф 3 от Протокола от Картахена и предоставя копия от националните закони, наредби и указания съгласно член 11, параграф 5 от посочения протокол.
Член 45
Глоби
Държавите-членки постановяват разпоредби за глобите, приложими за нарушения на разпоредбите от настоящия регламент и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че те се прилагат. Предвидените глоби трябва да бъдат ефективни, съразмерни и разубеждаващи. Държавите-членки съобщават тези разпоредби на Комисията, не по-късно от шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент и обявяват незабавно всички последващи изменения, които ги засягат.
Член 46
Преходни мерки за молби, етикетиране и нотификации
1. Молбите, представени в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 258/97 преди датата на прилагане на настоящия регламент, трябва да бъдат трансформирани в заявления съгласно глава II, раздел I от настоящия регламент, когато първоначалният доклад за оценката, предвиден съгласно член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 258/97, все още не е бил препратен на Комисията, както и във всички случаи, в които допълнителен доклад за оценката се изисква в съответствие с член 6, параграф 3 или член 4 от Регламент (ЕО) № 258/97. Други молби, представени съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 258/97 преди датата на прилагането на настоящия регламент се разглеждат съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 258/97, без да се засяга член 38 от настоящия регламент.
2. Изискванията за етикетиране, посочени в настоящия регламент, не се прилагат за продукти, процесът на производство на които е започнал преди датата на прилагането на настоящия регламент, при условие че тези продукти за етикетирани в съответствие със законодателството, приложимо спрямо тях преди датата на прилагането на настоящия регламент.
3. Нотификациите относно продукти, включително употребата им за фураж, представени съгласно член 13 от Директива 2001/18/ЕО преди датата на прилагане на настоящия регламент се трансформират в заявления по глава III, раздел 1 от настоящия регламент, когато докладът за оценката, предвиден в член 14 от Директива 2001/18/ЕО, все още не е изпратен на Комисията.
4. Молби относно продукти, посочени в член 15, параграф 1, буква в) от настоящия регламент съгласно член 7 от Директива 82/471/ЕИО преди датата на прилагането на настоящия регламент, се трансформират в заявления по глава III, раздел 1 от настоящия регламент.
5. Молби относно продукти, посочени в член 15, параграф 1 от настоящия регламент съгласно член 4 от Директива 70/524/ЕИО преди датата на прилагането на настоящия регламент, се допълват със заявление по глава III, раздел 1 от настоящия регламент.
Член 47
Преходни мерки за случайно или технически неизбежно наличие на генетично модифицирани организми, които са били предмет на оценка на риска с положителен резултат
1. Наличието в храна или фураж на материал, който съдържа, състои се или е произведен от ГМО в съотношение по-голямо от 0,5 % не се разглеждат като нарушение на член 4, параграф 2 или член 16, параграф 2, ако:
а)
това наличие е случайно или технически неизбежно;
б)
генетично модифицираните материали са се ползвали с положително становище от Научния комитет(и) на Общността или Органа преди датата на прилагането на настоящия регламент;
в)
заявлението за неговото разрешение не е било отхвърлено съгласно съответното законодателство на Общността; и
г)
методите за откриване са обществено достояние.
2. За да се потвърди, че наличието на материала е случайно или технически неизбежно, операторите трябва да могат да докажат на компетентните органи, че са предприели необходимите мерки, за да избегнат наличието на тези материали.
3. Праговете, посочени в параграф 1, могат да бъдат занижени съгласно процедурата посочена в член 35, параграф 2 по-специално за ГМО, които се продават директно на крайния потребител.
4. Подробни правила за прилагане на настоящия член се приемат съгласно процедурата, посочена в член 35, параграф 2.
5. Настоящият член остава приложим за срок от три години след датата на прилагането на настоящия регламент.
Член 48
Оценка
1. Не по-късно от 7 ноември 2005 г. и в светлината на събрания опит Комисията изпраща на Европейския парламент и Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент и по-специално на член 47, заедно с всяко подходящо предложение, когато е необходимо. Докладът и всяко предложение са публични.
2. Без да се засягат правомощията на националните власти, Комисията наблюдава и контролира прилагането на настоящия регламент и неговото влияние върху здравето на хората и животните, предоставя информация за потребителя и функционирането на вътрешния пазар и ако е необходимо представя предложения във възможно най-кратък срок.
Член 49
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Той се прилага шест месеца след датата на публикуването на настоящия регламент.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 22 септември 2003 година. | [
7,
0,
3,
6
] |
32009D0820 | РЕШЕНИЕ 2009/820/ОВППС НА СЪВЕТА
от 23 октомври 2009 година
за сключване от името на Европейския съюз на Споразумение за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати и на Споразумение за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 24 и 38 от него,
като има предвид, че:
(1)
След като на 26 април 2002 г. Съветът упълномощи председателството, подпомагано от Комисията, да започне преговори със Съединените американски щати, бяха договорени две споразумения със Съединените американски щати за международно сътрудничество по наказателноправни въпроси - едно за екстрадиция и едно за правна взаимопомощ.
(2)
В съответствие с Решение 2003/516/ЕО на Съвета от 6 юни 2003 г. (1) Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати (2) и Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати (3) бяха подписани от името на Европейския съюз на 25 юни 2003 г.
(3)
Сега споразуменията следва да бъдат одобрени.
(4)
В член 3, параграф 2 от споразуменията се предвижда размяната на писмени инструменти между Съединените американски щати и държавите-членки на Европейския съюз за прилагане на двустранните договори. Член 3, параграф 3 от Споразумението за правна взаимопомощ предвижда сходно задължение за тези държави-членки, които нямат двустранен договор за правна взаимопомощ със Съединените американски щати. Тези писмени инструменти бяха разменени между всички държави-членки и Съединените американски щати.
(5)
На 19 февруари 2009 г. генералният секретариат на Съвета нотифицира на Съединените американски щати определянията съгласно член 2, параграф 3 и член 10, параграф 2 от Споразумението за екстрадиция и съгласно член 4, параграф 3 и член 8, параграф 2, буква б) от Споразумението за правна взаимопомощ, както и относно ограниченията, които се допускат по член 4, параграф 4 от Споразумението за правна взаимопомощ,
РЕШИ:
Член 1
Одобряват се от името на Европейския съюз Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати и Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати.
Член 2
Председателят на Съвета се оправомощава да посочи лицето, упълномощено от името на Европейския съюз да размени инструментите за одобрение, предвидени в член 22 от Споразумението за екстрадиция между Европейския съюз и Съединените американски щати и в член 18 от Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати, за да се изрази съгласието на Европейския съюз да бъде обвързан.
Член 3
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Люксембург на 23 октомври 2009 година. | [
18,
15,
5,
11
] |
32005R0713 | 32005R0713
L 121/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 713/2005 НА СЪВЕТА
от 10 май 2005 година
за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на някои антибиотици с широк спектър на действие с произход от Индия
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 г. относно защита срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основния регламент“), и по-специално членове 18 и 19 от него,
като взе предвид предложението на Комисията, представено след консултации с Консултативния комитет,
като има предвид, че:
А. ПРОЦЕДУРА
1. Предишно разследване и съществуващи мерки
(1)
Съветът, посредством Регламент (ЕО) № 2164/98 (2), наложи окончателно изравнително мито върху вноса на някои антибиотици със широк спектър на действие, а именно амоксициклин трихидрат, ампицилин трихидрат и цефалексин, които не са разпределени в дози или в опаковки за продажби на дребно (засегнатия продукт) и попадат под кодове по КН ex 2941 10 10, ex 2941 10 20 и ex 2941 90 00 и са с произход от Индия. Наложените мерки са под формата на мито върху стойността (ad valorem), което варира между 0 и 12 %, наложено върху вноса на поименно посочени износители с остатъчно мито от 14,6 %, наложено върху вноса от други износители.
II. Молба за комбиниран преглед след изтичането (краен) и по време на действието (междинен) на мерките
(2)
След публикуването на уведомление за предстоящото изтичане (3) на действащите окончателни мерки, Комисията получи молба за започване на комбиниран междинен и краен преглед относно изтичането на мерките на Регламент (ЕО) № 2164/98 съгласно член 18, параграф 2 и член 19, параграф 2 от основния регламент, изпратено от свързани производители на сходен продукт от Общността, а именно Sandoz GmbH, Австрия и Sandoz Industrial Products SA, Испания (молителите). Молителите представляват голяма част от производството в Общността, а именно над 40 % от общото производство на някои антибиотици с широк спектър на действие.
(3)
Молбата се базира на основанието, че е много вероятно резултатът от изтичането на мерките да бъде продължаване или повторение на субсидирането и вредата върху индустрията на Общността и че, както се твърди, нивото на мерките, които са в сила, не е подходящо, за да бъде неутрализирано субсидирането, което е причинявало вредата.
(4)
Преди започването на комбинирания преглед и в съответствие с член 22, параграф 1 и член 10, параграф 9 от основния регламент, Комисията уведоми правителството на Индия (ПИ), че е получила молба за преглед, надлежно подкрепена от необходимите документи. ПИ е поканено за консултации с цел изясняване на ситуацията по отношение на съдържанието на молбата и постигане на взаимно съгласувано решение. ПИ не прие поканата на Комисията за консултации.
III. Започване на комбиниран краен и междинен преглед
(5)
Комисията извърши преглед на доказателствата, предоставени от молителите и счете, че дават достатъчно основания за започването на преглед в съответствие с разпоредбите на член 18, параграф 2 и член 19, параграф 2 от основния регламент. След консултации със Консултативния комитет, чрез уведомление, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (4) Комисията започна комбиниран краен и междинен преглед на Регламент (ЕО) № 2164/98 на Съвета.
IV. Период на разследване
(6)
Разследването обхваща периода от 1 април 2002 г. до 31 март 2003 г. (период на разследване в рамките на прегледа или ПР). Проверката на тенденциите в контекста на вредата обхваща периода от 1 януари 1999 г. до края на периода на разследване в рамките на прегледа (разглеждан период).
V. Засегнати от разследването страни
(7)
Комисията официално информира молителите, други известни производители от Общността, изнасящите производители, доставчиците нагоре по веригата, потребителите и ПИ за започването на разследването. Заинтересованите страни получиха възможност да изразят становището си в писмена форма и да поискат да бъдат изслушани. Писмените и устни коментари, представени от страните, бяха разгледани и където беше уместно, взети предвид.
(8)
Предвид очевидно големия брой изнасящи производители на засегнатия продукт от Индия, упоменати в молбата, в съответствие с член 27 от основния регламент е предвидено използването на семплинг техники за разследването на субсидирането.
(9)
Въпреки това, само ограничен брой изнасящи производители се представиха и предоставиха информацията, която се иска за нуждите на семплинга. Следователно използването на техники за семплинг не се счита за необходимо.
(10)
Комисията изпрати въпросници на всички страни, за които се знае, че са засегнати и които се представиха в рамките на срока, посочен в уведомлението за започване на разследването. Бяха получени отговори от пет производители от Общността, седем изнасящи производители, един вносител, двама доставчика нагоре по веригата и ПИ.
(11)
Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима за определянето на субсидирането и на вредата, както и за установяването дали има вероятност от продължение или повторение на субсидирането и вредата и дали продължаването или изменението на мерките няма да противоречи на интересите на Общността. Извършена е проверка на място на обектите на следните заинтересовани страни:
1.
Производители от Общността
DSM Anti-Infectives BV, Delft (Нидерландия), които също отговориха на въпросника на Комисията от името на DSM Anti-Infectives Deretil SA, Алмерия (Испания) и DSM Anti-Infectives Chemferm SA, Santa Perpetua de Mogoda „(Испания). По-долу тези три дружества са наричани общо“ DSM.
Sandoz GmbH (бивша Biochemie GmbH), Kundl (Австрия), която също отговори на въпросника на Комисията от името на Sandoz Industrial Products SA (бивша Biochеmie SA), Барселона (Испания). Двете дружества тук по-долу са наричани общо „Sandoz“.
2.
Правителството на Индия
Министерство на търговията, Ню Делхи.
3.
Изнасящи производители от Индия
KDL Biotech Ltd (бивша Kopran Ltd), Мумбай,
Orchid Pharmaceuticals and Chemicals Ltd, Ченай,
Nectar Lifesciences Ltd, Чандигар,
Nestor Pharmaceuticals Ltd, Ню Делхи,
Ranbaxy Laboratories Ltd, Ню Делхи,
Torrent Gujarat Biotech Ltd, Ахмедабад,
Surya Pharmaceutical Ltd, Чандигар.
VI. Оповестяване и коментари върху процедурата
(12)
ПИ и другите заинтересовани страни бяха информирани за съществените факти и съображения, въз основа на които се е оформило намерението да бъде предложено продължаването на мерките. Беше им предоставен също така и разумен срок, в който да направят коментар. Някои страни направиха коментари в писмен вид. Освен това ПИ и трима изнасящи производителя представиха техните становища при изслушване след оповестяването, които бяха обобщени след това. Всички становища и коментари бяха надлежно взети предвид, както е посочено по-долу.
(13)
ПИ и един изнасящ производител посочиха при изслушване след оповестяването, че молителите не произвеждат един вид от сходния продукт, а именно цефалексин и твърдяха, че по отношение на този вид започнатото разследване следва да бъде прекратено.
(14)
В отговор на това становище следва да се припомни, че още при първоначалното разследване е установено, че всички видове на продукта, обект на разследването (виж по-долу в раздел Б) представляват една и съща категория на продукта (5). Всички видове принадлежат към същата категория, тоест са непакетирани полусинтетични антибиотици с широк спектър на действие и имат едно и също приложение, а именно да бъдат оформени като дози, които са ефективни при лечението на редица заразни болести. По този начин, тъй като всички видове формират един продукт за целите на настоящата процедура, който се произвежда от молителите, горният аргумент следва да бъде отхвърлен.
(15)
ПИ и един изнасящ производител възразиха, че неконфиденциалните отговори на производителите от Общността не са достатъчно подробни и не са представени в съответствие с член 29 от основния регламент. Твърди се, че липсата на информация в неконфиденциалните отговори реално лишава сътрудничещите износители от възможност да защитят своите интереси, свързани с вредата и анализа на причинно-следствената връзка.
(16)
В тази връзка следва да се отбележи, че както е посочено в част Д, индустрията на Общността в настоящото разследване е представена само от две страни, а именно Sandoz и DSM. Освен това едната от тях произвежда само амоксициклин трихидрат и ампицилин трихидрат, докато другата произвежда и цефалексин. Тези конкретни обстоятелства, свързани с индустрията на Общността, засилват конфиденциалния характер на някои данни, предоставени по време на разследването. Във всеки случай, файлът, предоставен за проверка на заинтересованите страни, съдържа неконфиденциални отговори на въпросника от двамата сътрудничещи производители от Общността, като конфиденциалната информация е представена под формата на индекси, за да бъде дадена възможност да се разбере същността на предоставените данни. Следователно неконфиденциалните отговори на въпросника от страна на производителите от Общността все пак се разглеждат в съответствие с разпоредбите на член 29 от основния регламент. Освен това, важно е да се отбележи, че индексираните данни за вредата, разкрити и изложени в част Е от настоящия регламент, предоставят на всички заинтересовани страни достатъчно ясна картина по отношение на вредата и причинно-следствените връзки, така че да дадат възможност за оценка на анализа и защита на интересите.
Б. РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ
I. Разглеждан продукт
(17)
Продуктът, който е предмет на този преглед е същият като разглеждания продукт от Регламент (ЕО) № 2164/98 на Съвета, а именно амоксициклин трихидрат, ампицилин трихидрат и цефалексин, които не са разпределени в дози или във някаква форма или опаковка за продажби на дребно, попадат под кодове от КН (комбинираната номенклатура) бивш 2941 10 10, ex 2941 10 20 и ex 2941 90 00 и са с произход от Индия (разглеждан продукт).
II. Сходен продукт
(18)
По време на изслушването си след оповестяването ПИ и един изнасящ производител обръщат внимание на факта, че един производител от Общността споменава разлики в „стабилността, чистотата, пробите, галеновите свойства и др.“ при сравнението на засегнатия продукт с сходния продукт. Освен това, единственият сътрудничещ вносител споменава различия по отношение на разтворимостта във вода.
(19)
Все пак, разглежданият продукт и сходният продукт следва да отговарят на едни и същи международни фармакопеи с определени спецификации. Независимо от факта, че не са еднакви във всички отношения, те си приличат така, както се изисква от член 1, параграф 5 от основния регламент.
(20)
Затова разследването потвърди, че амоксициклин трихидрат, ампицилин трихидрат и цефалексин, произведени и продавани в Общността от производителите в Общността са с идентични или с много сходни характеристики и употреби с тези на засегнатия продукт и следователно могат да се считат за сходен продукт по смисъла на член 1, параграф 5 от основния регламент.
В. СУБСИДИИ
I. Въведение
(21)
Въз основа на информацията, която се съдържа в молбата за преглед и отговорите на въпросника на Комисията, са разследвани следните режими, за които се предполага, че обхващат предоставянето на субсидии:
1. Национални режими:
(22)
Режимите от а) до г), посочени по-горе, се базират на Закона за (развитие и регулиране на) чуждестранната търговия 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), който влиза в сила на 7 август 1992 г. (Закон за чуждестранната търговия). Законът за чуждестранната търговия дава право на ПИ да издава уведомления, свързани с политиката на внос и износ. Те са обобщени в документите „Политика на внос и износ“, които се издават от Министерство на търговията всеки 5 години и редовно се актуализират. Един документ за политиката на внос и износ има отношение към периода на разследване във връзка с прегледа при конкретния случай, а именно петгодишния план, който се отнася за периода от 1 април 2002 г. до 31 март 2007 г. (EXIM-policy 02-07). Освен това ПИ определя процедури, свързани с EXIM-policy 02-07 в „Наръчник на процедурите - 1 април 2002 г. до 31 март 2007 г., том I)“ (НОР I 02-07) (6). Наръчникът с процедури също се актуализира редовно.
(23)
Режимите по отношение на данъка върху доходите, посочени по-горе в точка д) се базират на Закона за данък върху доходите от 1961 г., който се изменя всяка година от Закона за финансите.
(24)
Режимът за експортно кредитиране, посочен в буква е) по-горе се базира на раздели 21 и 35А от Закона за регулиране на банковото дело от 1949 г., който позволява на Резервната банка на Индия (БРФИ) да дава нареждания на търговските банки в областта на експортното кредитиране.
2. Регионални режими
(25)
Въз основа на информацията, която се съдържа в молбата за преглед и отговорите на въпросника на Комисията, Комисията разследва също така и някои режими, за които се твърди, че са предоставяни от регионалните власти и властите в някои индийски щати.
а)
Щата Пенджаб
-
Пенджабски индустриален режим на стимулиране;
-
Този режим се основава на кодекса за индустриалната политика и стимулиране на правителството на Пенджаб.
б)
Щата Гуджарат
-
Гуджаратска индустриален режим на стимулиране;
-
Възстановяване на данъка върху електроенергията;
-
Първият режим се основава върху политиката за индустриално стимулиране на Гуджарат, докато втората се базира на Бомбайския Закон за облагането на електроенергията от 1958 година.
в)
Щата Махаращра
-
Пакетен режим за стимулиране на правителството на Махаращра (ПМ). Този режим се базира върху решенията на Министерство на индустриалното развитие, енергетиката и труда на ПМ.
(26)
Един режим, свързан с данък върху доходите (стимулиране чрез прехвърляне на данък върху доходите за научноизследователска дейност) и трите регионални режими (индустриално стимулиране на Пенджаб, индустриално стимулиране на Гуджарат и възстановяване на данък за електроенергия на Гуджарат) не са посочени в молбата за преглед. Следователно в съответствие с член 22, параграф 1 и член 11, параграф 10 от основния регламент, Комисията уведоми ПИ относно евентуалното разширяване на обхвата на разследването, така че да бъдат включени тези режими. ПИ е поканено на консултации с цел изясняване на фактическата обстановка по отношение на режимите и постигане на взаимно съгласувано решение. След тези консултации и поради липсата на постигнато взаимно съгласувано решение, Комисията включи тези четири режими в разследването на субсидирането.
3. Общи коментари във връзка със субсидирането
(27)
Двама изнасящи производители възразиха, че режимът за авансово лицензиране, режимът за стимулиране чрез облекчаване на данъка върху доходите при научноизследователска дейност и режимът за експортно кредитиране следва да бъдат изключени от обхвата на настоящото разследване, тъй като прегледът следва да обхваща само предварително проучени режими. В конкретния случай, тези три режими и разследваните областни режими не са били предмет на първоначалното разследване.
(28)
Съответните разпоредби на основния регламент, касаещи междинния и крайния преглед обаче не предвиждат такъв тесен подход при прегледите. Например, при междинния преглед мерките могат да бъдат увеличени в съответствие с член 19, параграф 2 от основния регламент, ако съществуващите мерки не са достатъчни да компенсират субсидия, която подлежи на изравнителни мерки. Член 19, параграф 4 от основния регламент допълнително изисква проверка, при която „да бъде установено дали обстоятелствата, свързани със субсидирането (…) са се променили в значителна степен“. По този начин, междинният преглед по отношение на субсидирането може сам по себе си да доведе до пълна преоценка на цялостните рамки на субсидиране, а не само на първоначално разследваните режими на субсидиране, от които евентуално може да се възползва засегнатия продукт. Освен това, не е нужно прегледът при изтичане на мерките да е насочен към първоначално разследваните режими. Член 18, параграф 2 от основния регламент касае „продължаване или повторение на субсидирането“, тоест в най-общ план, а не до първоначално разследваните режими на субсидиране. Следователно, прегледите не се ограничават до първоначално разследваните режими, а изискват определяне на настоящето и бъдещо субсидиране, включително програми, които не са предварително проучени. Всъщност само такъв подход би постигнал адекватен анализ на фактическата ситуация по отношение на субсидирането през определен период на разследването. В противен случай правителствата могат успешно да се укрият от мерки, свързани със субсидирането, като преименуват даден режим или направят леки структурни промени в нея. Това ще осуети целта и ефекта на изравнителните мерки, а именно противопоставяне на вредата от субсидирането.
II. Режими в национален мащаб
1. Режим за авансово лицензиране (САЛ)
а) Правна основа
(29)
Подробно описание на режима се съдържа в точки от 4.1.1 до 4.1.14 от EXIM-policy 02-07 и раздели от 4.1 до 4.30 от HOP I 02-07.
б) Право на участие
(30)
САЛ се състои от шест подрежими, които са описани по-подробно в точка 31. Тези подрежими, inter alia, се различават в обхвата на участие. Производителите износители и търговците износители „свързани с“ допълнителни производители имат право да участват в САЛ на действителен износ и на САЛ на годишни потребности. Производителите износители, които доставят на крайния износител имат право да участват в САЛ на междинните доставки. Основните изпълнители, които извършват доставки в рамките на категориите, свързани с „недействителния износ“, както е посочено в точка 8.2 от EXIM-policy 02-07, както и доставчиците на експортно ориентирани единици (ЕОЕ) имат право да участват в САЛ на недействителен износ. В крайна сметка междинните доставчици на производителите износители имат право на участие по отношение на ползите от „недействителен износ“ по подрежимите на нареждане за авансово разрешаване (НАР) и насрещен вътрешен акредитив.
в) Практическо осъществяване
(31)
Предварителни лицензи могат да бъдат издавани за:
i)
Действителен износ: това е основният подрежим. Той позволява безмитен внос на суровини за производството на конкретен продукт, предназначен за износ. „Действителен“ в този контекст означава, че експортният продукт трябва да напусне територията на Индия. Подробностите по отношение на отстъпките при вноса и задълженията при износа, а също така и вида на продукта се посочват в разрешителното.
ii)
Годишни потребности: това разрешително не е свързано с конкретен продукт за износ, а се отнася до по-широка група продукти (напр. химически и свързани продукти). Притежателят на такова разрешително може, до даден праг като стойност, определен на базата на предишната му експортна дейност, да внася безмитно суровини, които ще бъдат използвани при производството на всеки от продуктите, които попадат в такава продуктова група. Може да бъде избран за износ всеки произтичащ продукт от продуктовата група, при който е използван такъв безмитно внесен суровинен материал.
iii)
Междинни доставки: този подрежим обхваща случаите, при които двама производители възнамеряват да произвеждат един продукт, предназначен за износ и участват заедно в производствения процес. Производителят-износител произвежда междинен продукт. Той може да внесе безмитно суровините и за тази цел да получи разрешително по САЛ за междинни доставки. Крайният износител довършва производствения процес и е задължен да изнесе завършения продукт.
iv)
Недействителен износ: този подрежим позволява на основния изпълнител да внася безмитно суровини, необходими за производството на стоки, които ще бъдат продавани като „недействителен износ“ на категориите клиенти, посочени в параграф 8.2, букви от б) до е), ж), и) и й) от EXIM policy 02-07. Според ПИ, недействителният износ се отнася до онези сделки, при които доставяните стоки не напускат страната. Няколко категории доставки са считани за недействителен износ, при условие че стоките се произвеждат в Индия, тоест представляват доставка на стоки на ЕОЕ или на дружество, разположено в специална икономическа зона (СИЗ).
v)
Нареждане за авансово разрешаване: притежателят на разрешително по САЛ, който възнамерява да доставя суровини от местни източници, вместо пряк внос, има възможност да използва НАР. В такива случаи авансовите разрешения се потвърждават като НАР и се джиросват на месния доставчик при доставката на посочените в тях стоки. Чрез джиросването на НАР местният доставчик получава правото на ползите на „недействителния износ“, както е посочено в точка 8.3 от EXIM policy 02-07 (тоест САЛ на междинни доставки/недействителен износ, възстановяване при недействителен износ и възстановяване на крайни акцизи). Чрез механизма на НАР се възстановяват данъци и митни сборове на доставчика, а не на крайния износител под формата на възстановяване/връщане на мита. Възстановяването на данъци/митни сборове е възможно както за местни суровини, така и за вносни.
vi)
Насрещен вътрешен акредитив: този подрежим отново обхваща местните доставки на притежател на разрешително по САЛ. Този притежател може да се обърне към банка за откриване на вътрешен акредитив в полза на местния доставчик. Банката ще обяви разрешителното за невалидно по отношение на прекия внос, само що се отнася до стойността и обема на суровините, които са осигурени чрез местни доставки, вместо от внос. Местният доставчик ще има право на ползите на недействителния износ, както е посочено в точка 8.3 от EXIM policy 02-07 (тоест САЛ на междинни доставки/недействителен износ, възстановяване при недействителен износ и възстановяване на крайни акцизи).
Беше установено, че през периода на разследването, сътрудничещите износители са получили само отстъпки по четирите подрежими, свързани със засегнатия продукт, тоест i) САЛ на действителен износ; ii) САЛ на годишни потребности, iii) САЛ на междинни доставки като доставчик на крайния износител и iv) САЛ при недействителен износ като доставчик на ЕОЕ/единици в СИЗ. Следователно не е необходимо да бъдат определяни доколко подлежат на изравнителни мерки v) режимът на НАР и vi) режимът на насрещния вътрешен акредитив.
(32)
За целите на извършването на проверки от страна на индийските власти, притежателят на разрешително е правно задължен да води „верен и точен отчет на потреблението и оползотворяването на вносни стоки, свързани с разрешителното“ в определен формат (глава 4.30 и приложение 18 към НОР I 02-07), тоест регистър на действителното потребление (регистъра от приложение 18).
(33)
Що се отнася до подрежими i), iii) и iv), посочени в точка 31 по-горе, допустимият внос и задълженията при износа (включително недействителния износ) са фиксирани по обем и стойност от ПИ и отбелязани в разрешителното. Освен това, по време на вноса и износа съответните сделки следва да бъдат отбелязвани върху разрешителното от правителствени служители. Обемът на вноса, допуснат по този режим, се определя от ПИ въз основа на стандартни норми за произведена продукция спрямо вложените суровини (SIONS). За повечето продукти, включително за засегнатия продукт, съществуват SIONS, които са публикувани в НОР II 02-07.
(34)
В случая на подрежим, ii) посочен в точка 31 по-горе (САЛ на годишни потребности), в разрешителното се отбелязва само стойността на допустимия безмитен внос. Притежателят на разрешителното е задължен да „поддържа връзката между вносните суровини и крайния продукт“ (параграф 4.24А, буква в) HOP I 02-07).
(35)
Вносните суровини не са прехвърляеми и следва да бъдат използвани за производството на съответния краен продукт за износ. Задължението за износ следва да бъде изпълнено в рамките на определен срок след издаването на разрешителното (18 месеца с възможност за удължаване на два пъти по шест месеца). В случай на САЛ на годишни потребности не се допуска удължаване на срока.
(36)
По време на разследването беше установено, че суровините, които сътрудничещите износители са внесли без мита в съответствие с определения от SIONS допустим внос по различните подрежими надвишават материалите, които са необходими за производството на посоченото количество на произлизащия краен продукт за износ. SIONS не са точни по отношение на засегнатия продукт. Освен това по време на периода на разследването нито един от сътрудничещите износители не води точен регистър въз основа на действително потребление. В четири случая такъв регистър изобщо липсва въпреки правното задължение за неговото наличие (виж точка 32 по-горе). В два случая дружествата не са регистрирали действителното потребление. Нито разследваните износители, нито ПИ са могли да докажат, че освобождаването на вноса от мито не е над допустимото.
г) Коментари след оповестяването
(37)
ПИ и пет сътрудничещи износителя представиха коментари по САЛ. Те твърдят, че САЛ работи като система за допустимо възстановяване на мита или възстановяване на мита при заместване, която, както се твърди, прилича на системата за активно усъвършенстване на ЕО, със система за проверка в съответствие с разпоредбите на приложения I, II и III от основния регламент, чрез която се наблюдава връзката между внесените без мита суровини и получените продукти за износ. ПИ и двама износители възразиха също така че само свръх освобождаването от мита би могло да подлежи на изравнителни мерки. Що се отнася до системата за проверка, те настояваха за използване на адекватна система за проверка. В тази връзка те посочиха известен брой елементи за проверка, които бяха предоставени на ПИ за такава проверка, включително SIONS, количествена информация от документите за вноса и износа, регистър на оставените стоки на митница при вноса и износа по САЛ, регистър на потреблението, книга за регистриране на дължимите мита при износ (книга РДМИ), проверка на изкупуването след осъществяване на вноса и износа, допълнителни проверки от страна на индийската администрация, свързана с акцизите и митни сборове, периодични одити и правни процедури в случай на „разминаване“. Все пак, ПИ и един износител признаха, че SIONS „могат да понижат това, което е действително консумирано“. Освен това нито един производител не е представил достатъчно доказателства, че е изпълнил задължението си да поддържа регистър на потреблението, както се изисква в EXIM-policy. Двама износители твърдят, че разследващият орган сам е трябвало да изчисли степента на свръх освобождаване от митни сборове. В заключение е заявено, че ЕО е ограничена от прецеденти, при които не е налагала изравнителни мерки при САЛ. В изслушване след оповестяването един износител предостави изчисление на митни сборове, за които е допуснато свръх освобождаване.
д) Извод
(38)
Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент, тоест финансово съдействие на ПИ, от което се възползват разследваните износители.
(39)
Освен това, действителният износ при САЛ, САЛ на годишни потребности и САЛ на междинни доставки са юридически обвързани с осъществяването на износа и следователно се считат за специфични и подлежащи на изравнителни мерки по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Без ангажимент, който да е свързан с износа, дадено дружество не може да се възползва от тези режими.
(40)
Недействителният износ при САЛ при условностите на настоящия случай de facto зависи от осъществяването на износа. Този режим е използван само от едно дружество, в незначителна степен и то само при доставка на ЕОЕ или единици в СИЗ, и двете категории са посочени в точка 8.2, буква б) на EXIM-policy 02-07. Това дружество заяви, че клиентите му в крайна сметка изнасят засегнатия продукт. Целта на ЕОЕ/СИЗ е износ, както е посочено в точка 6.1 на EXIM-policy 02-07. Така например местен доставчик получава привилегии при недействителен износ при САЛ, тъй като ПИ очаква приходи от износ, които обаче впоследствие се получават от износител, който се намира в ЕОЕ/СИЗ. Според член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент, дадена субсидия следва да се счита за зависима от износа, когато фактите сочат, че предоставянето на субсидията, макар и не юридически обвързана с осъществяването на износа, всъщност е свързано с действителни или очаквани експортни приходи.
(41)
Никоя от четирите режими, използвани в настоящия случай не може да се счита за система за допустимо възстановяване на мита или възстановяване на мита при заместване на вносни суровини с местни по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Това заключение се потвърждава след внимателно разглеждане на становищата след оповестяването. Те не съответстват на стриктните правила, посочени в приложение I, i), приложение II (определение и правила за възстановяване на мита) и приложение III (определение и правила за възстановяване на мита при режими на заместване) от основния регламент. ПИ не прилага ефективно системата за проверка или процедурите за потвърждение дали и в какви размери се използват суровините при производството на стоките за износ (приложение II, точка II, параграф 4 от основния регламент и в случаите на режими за възстановяване на мита поради заместване приложение III, точка II, параграф 2 от основния регламент). SIONS не са достатъчно точни по отношение на засегнатия продукт. Това заключение не е променено в резултат на коментари след оповестяването. Точно обратно, ПИ дори призна, че SIONS са неточни. По този начин те потвърдиха, че само SIONS не могат да се приемат като система на проверка на действителното потребление, тъй като строежа на тези прекалено разточителни стандартни норми не дава възможност на ПИ да провери с достатъчна точност какво количество суровини са употребени при продукцията за износ. Още повече, че ПИ така и не осъществява ефективен контрол въз основа на правилно воден регистър на действителното потребление (регистър от допълнение 18). Освен това ПИ не извърши допълнителна проверка, въз основа на действително използваните входни суровини, макар и тя да е необходима при липсата на ефективно прилагана система за проверка (приложение II, точка II, параграф 5 и приложение III, точка II, параграф 3 от основния регламент), нито доказа, че няма свръх освобождаване. Сравнимостта на САЛ със системата за активно усъвършенстване на ЕО е без значение, тъй като системата на ЕО не е предмет на настоящото разследване.
(42)
Другите елементи на проверка, посочени при оповестяването вече или не съществуват (напр. книгата РДМИ е премахната от EXIM-policy 02-07) или, при отсъствието на ефективен контрол чрез регистри за действително потребление, се базират на твърде разточителни SIONS, което не е достатъчно (напр. информацията от документите за вноса и износа, регистъра на стоките, оставени на митница, контрол върху обратното изкупуване при САЛ). Не са представени доклади от одитите на индийските власти по отношение на изнасящите производители, обект на разследването.
(43)
Накрая, тъй като САЛ никога преди не е анализирана въз основа на факти, сравними с установените при настоящото разследване, и по-специално с оглед на неточността на SIONS по отношение на засегнатия продукт, няма обвързващ предишен случай, при който да не са приложени изравнителни мерки спрямо режима.
(44)
Следователно тези четири подрежими подлежат на изравнителни мерки.
е) Изчисляване на размера на субсидията
(45)
Поради липсата на системи за допустимо възстановяване на мита или възстановяване на мита при заместване на вносни суровини с местни, привилегията, спрямо която могат да бъдат наложени изравнителни мерки, е пълно освобождаване от всички вносни мита, които по принцип са дължими при вноса на суровини за влагане в продукта. Обратно на становищата на ПИ и двама износители, представени след оповестяването, основният регламент не само предвижда изравнителни мерки, които да компенсират прекомерното освобождаване от мита. В съответствие с член 2, параграф 1, буква а), ii) и приложение I, i) от основния регламент само прекомерното освобождаване от мита може да бъде обект на изравнителни мерки, при условие че са спазени условията на приложения II и III от основния регламент. При настоящия случай обаче тези условия не са изпълнени. Така, ако бъде установено, че липсва адекватен процес на наблюдение, горното изключение за режимите на възстановяване на мита не е приложимо, по-скоро се прилага обичайното правило за изравнителни мерки спрямо сумата на (очакваните приходи от) неплатените мита, отколкото предполагаемо свръх освобождаване. Както е посочено в приложения II, точка II и III, точка II от основния регламент, тежестта за изчисляване на такова свръх освобождаване не пада върху разследващия орган. Точно обратно, според член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент, той трябва само да установи наличието на достатъчно доказателства, които да опровергаят целесъобразността на исканата система за проверка. Освен това допълнително следва да се отбележи, че при отсъствието на ефективно прилагана система на проверка, допълнителната проверка от страна на индийските власти следва да бъде осъществявана своевременно, тоест нормално преди проверката на място при разследване във връзка с изравнителни мита. Изчислението на размера на митото при свръх освобождаване, предоставено от един износител след оповестяването, нито е своевременно, нито е направено от ПИ. Следователно трябва да бъде пренебрегнато.
(46)
Размерът на субсидиите за износителите, които използват САЛ, е изчислен въз основа на очакваните вносни мита (основните мита и специалните допълнителни мита) върху суровините, внесени по четирите подрежими, които се използват при производството на засегнатия продукт по време на периода на разследване във връзка с прегледа, както е посочено в точка 31 (числител). В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, средствата, които задължително са изразходвани за получаването на субсидията, са извадени от размера на субсидиите при направено обосновано молба. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, сумите на субсидиите са разделени на експортния оборот, генериран от засегнатия продукт по време на периода на разследването, като подходящ делител, тъй като субсидиите зависят от осъществяването на износа и не са предоставяни при позоваване на количествата, които са изработени, завършени, изнесени или транспортирани.
(47)
Шест дружества се възползваха от този режим през периода на разследването във връзка с прегледа и получиха субсидии в размер между 22,0 % и 25,8 % (виж таблицата към позоваване 154).
2. Duty Entitlement Passbook Scheme (DEPBS)
а) Правна основа
(48)
Подробното описание на DEPBS се съдържа в точка 4.3 от EXIM-policy 02-07 и в раздел 4 от HOP I 02-07.
б) Право на участие
(49)
Всеки производител-износител или търговец-износител има право да участва в този режим.
в) Практическо осъществяване на DEPBS
(50)
Износител, който има право да участва в този режим, може да подаде молба за отпускане на кредит по DEPBS, който се изчислява като процент от стойността на продуктите, изнасяни по този режим. Размерът на кредитите по DEPBS е установен от индийските власти за повечето продукти, включително и за засегнатия продукт. Те се определят въз основа на SIONS, като се вземе предвид предполагаемото съдържание на суровини от внос в експортния продукт и подлежащите на облагане с мито категории при такъв предполагаем внос, независимо дали вносните мита са платени в действителност или не.
(51)
За да има право дадено дружество да получи помощ по този режим, дружеството трябва да осъществява износ. По времето на експортната сделка, износителят следва да подаде декларация до властите на Индия, в която да посочи, че осъществява износ по DEPBS. За да бъдат изнесени стоките, по време на процедурата по изпращането им, индийските митнически власти издават експортна товарителница. Този документ удостоверява, наред с другото, сумата на кредита по DEPBS, който може да бъде предоставен при тази експортна сделка. На този етап износителят знае размера на помощта, която ще получи. След издаването на експортната товарителница, ПИ няма правомощия при отпускането на кредит по DEPBS. Размерът по DEPBS, използван за изчисляване на помощта, е същия като приложения по време на изготвянето на експортната декларация. Следователно, няма възможност за изменения на размера на помощта със задна дата.
(52)
Беше установено, че в съответствие с индийските счетоводни стандарти, кредитите по DEPBS могат да бъдат заведени с натрупване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ.
(53)
Такива кредити могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви стоки, които се внасят без ограничения, с изключение на средства за производство. Стоките, които се внасят срещу такива кредити, могат да бъдат продавани на местния пазар (предмет на данък върху продажбите) или да бъдат използвани другояче.
(54)
Кредитите по DEPBS са свободно прехвърляеми и са валидни в рамките на 12 месеца от датата на издаване.
(55)
Заявлението за кредит по DEPBS може да покрие до 25 експортни сделки, а ако се регистрират по електронен начин - неограничен брой експортни сделки. При кредити по DEPBS на практика няма строго ограничени крайни срокове, тъй като времевите интервали, посочени в раздел 4.47 от НОР I 02-07 винаги се отчитат от най-последната експортна сделка в рамките на дадено молба за кредит по DEPBS.
г) Коментари след оповестяването
(56)
При оповестяването трима износители, които са получили помощи по режима, направиха коментари по отношение на анализа на DEPBS, както е посочено по-горе. Те изразиха становище, че i) противно на заключенията от точки (53) и (59), материалите, които се внасят по DEPBS трябва да се използват за експортно производство и кредити по DEPBS могат да бъдат получени само ако стоките, които се изнасят са с мита върху внесените суровини, вложени в тях, ii) новата методика за изчисление за суми, които подлежат на изравнителни мерки (насочена към експортните сделки, виж съображения 61 и 62) не бива да бъде използвана, тъй като помощта, както се твърди, се дава само при използването на кредита и поради факта, че новият подход се отличава значително от по-ранната практика в ЕО, iii) спрямо DEPBS следва да бъдат наложени изравнителни мерки дотолкова, доколкото тези кредити са получени за засегнатия продукт и iv) следва да бъде взето предвид намалението на размера на кредитите по DEPBS от февруари 2004 година.
д) Изводи по отношение на DEPBS
(57)
В рамките на DEPBS се предоставят субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Кредит по DEPBS представлява финансово съдействие от ПИ, тъй като кредитът евентуално може да бъде използван за компенсиране на вносни мита, като по този начин ПИ намалява приходите си от мита, които иначе биха били дължими. Освен това, при кредитите по DEPBS се облагодетелства износителя, тъй като подобрява своята ликвидност.
(58)
Освен това DEPBS зависи по закон от осъществяването на износа и следователно се счита за специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.
(59)
Този режим не може да бъде считан за система за допустимо възстановяване на мита или система за възстановяване на мита при заместване на вносни суровини с местни по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Тя не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, точка i), приложение II (определение и правила за възстановяване на мита) и приложение III (определение и правила за възстановяване на мита при заместване) към основния регламент. Износителят няма задължение да използва стоките, които са внесени без мито при производствения процес, и размера на кредита не се изчислява въз основа на действително използваните количества суровини. Още повече, че няма система или процедура, чрез която да бъде потвърдено кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е направено свръх плащане на вносни мита по смисъла на точка i) от приложение I и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител има право на помощ по DEPBS независимо дали изобщо внася суровини. За да се възползва от този режим е достатъчно един износител да осъществява износ на стоки, без да е нужно да демонстрира, че вложените в тях суровини са от внос. По този начин, дори износители, които изцяло доставят суровини от местния пазар и не внасят стоки, които да влагат в производството си, имат право да се възползват от DEPBS.
(60)
Нито твърдението на един износител, че внасяните по този режим материали следва да се използват като суровини при производството за износ, нито твърдението, че кредити по DEPBS могат да бъдат получени само при условие че върху използвания вносен материал тежи вносно мито, са подкрепени с доказателства. В този контекст, следва да се отбележи, че ПИ не оспори в нито един момент фактическото описание на DEPBS, изложено по-горе. Следователно твърденията следва да бъдат отхвърлени.
е) Изчисляване на размера на субсидията
(61)
В съответствие с член 2, параграф 2 и член 5 от основния регламент, размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, е изчислен от гледна точка на помощта за получателя, които са налице през периода на разследването. В тази връзка се счита, че помощта се прехвърля на получателя в момент, в който се осъществява експортна сделка по този режим. В този момент ПИ е длъжно да откаже митата, което представлява финансово съдействие по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Както е посочено в съображение 51 по-горе, след като митническите власти издадат товарителницата, в която, освен друго, е посочена сумата по DEPBS, която следва да се предостави при тази експортна сделка, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията или не, както и няма право на преценка относно размера на субсидията. Освен това, както е посочено по-горе в същата точка, всяка промяна в размера на кредитите по DEPBS между действителния износ и издаването на разрешително по DEPBS не може да действа със задна дата върху размера на предоставените помощи. В допълнение, както е посочено в съображение 52, в съответствие с индийските счетоводни стандарти дружествата могат да завеждат кредитите по DEPBS с натрупване като приход при осъществяване на експортната сделка. Накрая, по силата на самия факт, че дадено дружество е наясно, че ще получи субсидия по DEPBS и реални помощи по други режими, дружеството вече е в по-изгодна и по-конкурентоспособна позиция, тъй като тези субсидии могат да бъдат отразени при предлагането на по-ниски цени.
(62)
Основна причина за налагането на изравнително мито е компенсирането на нелоялните търговски практики, основани върху незаконно конкурентно предимство. Предвид горното се счита за приемливо оценката на помощта по DEPBS да се извършва чрез сумиране на кредитите от всички експортни сделки по този режим през периода на разследване.
(63)
Коментарите при оповестяването не са довели до ревизия на метода на изчисление. Новата методика вече е използвана в недалечното минало от Европейските общности, например в контекста на казуса, свързан със системите от графитни електроди (7). Освен това, принципите на правна сигурност и законови очаквания не пречат на промяна в методиката. Най-напред, резултатът от новия метод не е пълна преоценка на режима, която винаги е давала възможност за изравнителни мерки. На второ място този подход е, освен друго, последица от фактите, установени от Комисията в хода на неотдавнашните разследвания, напр. вписване на кредитите по DEPBS с натрупване в съответствие с индийските счетоводни стандарти и фактическата липса на крайни срокове за подаване на заявление за такива кредити в рамките на EXIM policy. Освен това, коментарите след оповестяването потвърдиха, че в момента, в който се извършва експортна сделка по този режим, съответният доставчик получава неотменимо право на кредити по DEPBS. Именно този момент е изключително важен, за да бъде установено прехвърлянето на помощта, както е посочено в съображение 61, а не последващата употреба, тъй като износител с такова неотменимо право е в много по-изгодно финансово отношение.
(64)
Противно на становищата на някои изнасящи производители, дори кредита по DEPBS, генериран от продукти, обект на износ, различни от засегнатия продукт, следва да бъде разглеждан, когато се установява сумата на подлежащите на изравнителни мерки кредити по DEPBS. По DEPBS не съществува задължение, което да ограничава използването на кредити само до безмитния внос на суровини, свързани с определен продукт. Тъкмо обратното, кредитите по DEPBS са изцяло прехвърляеми, могат дори да бъдат продавани или използвани за внос на стоки без ограничения (суровините за засегнатия продукт се включват в тази категория), с изключение на средствата за производство. Следователно, засегнатият продукт може да се ползва от всички кредити по DEPBS.
(65)
Освен това, намаляването на размера на кредитите по DEPBS след периода на разследването в рамките на прегледа не може да бъде взето предвид, тъй като според член 11, параграф 1 от основния регламент информация, която се отнася до период след ПР, обикновено не следва да бъде взета предвид. Освен това няма гаранция, че в бъдеще ПИ няма да увеличи размера на кредитите по DEPBS.
(66)
При направени обосновани твърдения, средствата, които задължително се изразходват във връзка с получаването на субсидията, са извадени от кредитите и е получен размера на субсидията като числител, съгласно член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тези субсидии са разделени на целия експортен оборот по време на периода на разследването в рамките на прегледа като подходящ знаменател, тъй като субсидиите зависят от осъществяването на износа, а не се отпускат в съответствие с изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества. Пет дружества се възползваха от този режим по време на периода на разследване и получиха субсидии между 3,2 % и 8,0 % (виж таблицата в съображение 154).
3. Режим на експортно ориентираните единици („СЕОЕ“)/Режим на специалните икономически зони (ССИЗ)
а) Правна основа
(67)
Подробностите относно тези режими се съдържат съответно в глава 6 (СЕОЕ) и глава 7 (ССИЗ) на EXIM-policy 02-07 и НОР I 02-07.
б) Право на участие
(68)
С изключение на изцяло търговските дружества, всички предприятия, които по принцип се ангажират да изнасят цялото си количество стоки или услуги, могат да бъдат изградени по СЕОЕ и ССИЗ. Все пак, за разлика от обслужващия и селскостопанския сектор, предприятията в индустриалните отрасли следва да отговарят на изискването за минимален инвестиционен праг по отношение на материалните активи (10 милиона индийски рупии), за да имат право да участват в СЕОЕ.
в) Практическо осъществяване
(69)
ССИЗ е режимът приемник на предишния Режим на зоните за преработка при износа (СЗПИ). СИЗ представляват специално очертани безмитни територии, които по EXIM-policy 02-07 се считат за чужда територия за целите на търговските операции, митата и данъците. Вече работят 14 СИЗ и други 13СИЗ са одобрени от индийските власти.
(70)
ЕОЕ от друга страна са по-гъвкави в географско отношение и могат да бъдат установени навсякъде в Индия. Този режим допълва ССИЗ.
(71)
Заявлението за статут на ЕОЕ или СИЗ следва да съдържа подробности за следващия петгодишен период, освен за друго, за планираните производствени количества, прогнозираната стойност на износа, изискванията по отношение на вноса и местни изисквания. В случай, че властите приемат заявлението на дружеството, ще му бъдат съобщени общите и специални условия, съпътстващи това одобрение. Признаването му като дружество в рамките на СИЗ/ЕОЕ е валидно за срок от пет години. То може да бъде допълнително подновено.
(72)
Решаващо задължение на една ЕОЕ или една СИЗ, както е определено в EXIM-policy 02-07, е да постигне нетна печалба в чуждестранна валута (НПЧВ), тоест през съответния период (пет години) общата стойност на износа трябва да бъде по-висока от общата стойност на внесените стоки.
(73)
ЕОЕ/единиците в СИЗ имат право на следните отстъпки:
i)
Освобождаване от вносни мита на всички видове стоки (включително средствата за производство, суровините и консумативите), които са необходими за изработката, производството, преработката или свързани с тях операции;
ii)
Освобождаване от акциз на стоки, доставени от местни източници;
iii)
Възстановяване на централния данък върху продажбите, платим върху стоките, които се доставят от местни източници;
iv)
Възможност да се продаде част от производството на местния пазар при плащане на дължимите данъци върху завършения продукт като изключение от общото изискване за износ на цялото производство;
v)
Освобождаване от данък върху доходите, който по принцип се дължи върху печалбите, реализирани при експортните продажби в съответствие с раздел 10А или раздел 10Б от Закона за данък върху доходите в рамките на 10-годишен срок след стартиране на дейността, но не по-късно от 2010 г.;
vi)
Възможност за 100 % собственост под формата на чуждо дялово участие.
(74)
Макар и отстъпките по двата режими да са сравними до голяма степен, съществуват някои разлики. Например, само една ЕОЕ може да получи 50 % намаление на митата, платими при вътрешни продажби (продажби в зоната на вътрешната тарифа (ЗВТ)), докато при СИЗ са платими 100 % от митата при такива продажби. Една единица ЕОЕ може да продаде до 50 % от оборота си на вътрешния пазар при такава намалена ставка.
(75)
Единиците, които работят по тези режими са оставени на митница под надзора на митническите служители в съответствие с раздел 65 на Закона за митниците.
(76)
Те са правно задължени да поддържат, в определен формат, точен отчет за целия внос, за потреблението и оползотворяването на всички вносни материали и на осъществения износ. Тези документи следва да се представят на компетентните органи периодично, според изискванията (тримесечни и годишни доклади за напредъка).
(77)
Въпреки това, „по някое време (от ЕОЕ или СИЗ единица) ще се изисква да свържат всяка вносна пратка със съответния износ, трансфер до други единици, продажби в ЗВТ или запаси“, параграф 10.2 от приложение 14-I и параграф 13.2 от приложение 14-II към НОР I 02-07.
(78)
Вътрешните продажби се изпращат и регистрират на основата на саморазрешаването. Процесът на изпращане на експортните пратки на дадена ЕОЕ се наблюдава от служител от митницата/бюрото по акцизите, който е на постоянна работа в ЕОЕ. Дружеството е задължено да възстанови на ПИ разходите за заплата на такъв постоянен служител.
(79)
„Всички дейности на единиците на СИЗ в рамките на зоната, освен ако не е посочено друго, включително износ и повторен внос на стоки“ следва да се осъществяват чрез процедурата на „саморазрешаване“, както е посочено в параграф 29 от приложение 14-II към НОР I 02-07. По този начин не се извършват рутинни проверки на експортните пратки на СИЗ единица от страна на митническите власти.
(80)
В настоящия случай, СЕОЕ е използвана от един от сътрудничещите износители. Тъй като ССИЗ не е използвана, не е необходимо да бъде анализирана възможността за прилагане на изравнителни мерки по този режим. Сътрудничещият износител, който използва СЕОЕ е оползотворил режима за вноса на суровини и средства за производство без да плаща вносни мита, да осигурява стоки на местно равнище без акциз, като при това му се изплащат средствата, които е платил като данък продажби и да продаде част от продукцията си на вътрешния пазар. По този начин, той се възползва от всички отстъпки, описани в съображение 73, i) и iv). Засегнатият износител също така се възползва от разпоредбите, свързани с освобождаването от данък върху доходите във връзка с СЕОЕ. Все пак, посоченото освобождаване от данък върху доходите попада под по-широкомащабния режим за освобождаване от данък върху доходите, анализът на който е изложен в съображения 117 и 118.
г) Коментари при оповестяването
(81)
При оповестяването един изнасящ производител изрази становище, че СЕОЕ, ако изобщо бъде подлагана на изравнителни мерки, това следва да бъде дотолкова, доколкото митата, платени при вътрешните продажби не покриват напълно сумата на вносните мита, от които е освободен вноса на суровини, използвани за производството на продукти, които се реализират на местния пазар (свръх освобождаване). Износителят е на мнение, че що се отнася до СЕОЕ, която, както се твърди, наподобява системата за активно усъвършенстване на ЕО, е уместно да има система за проверка в съответствие с разпоредбите на приложения I, II и III към основния регламент. В тази връзка се твърди, че в действителност индийските власти не изискват осъществяване на връзка между входящите суровинни материали и произведената продукция за износ (виж съображение 77), тъй като това не е задължително според основния регламент или Споразумението на СТО относно субсидиите и изравнителните мерки (ССИМ) при една добра система на проверка. Освен това, износителят посочва, че вътрешната му система за определяне на партиди осигурява необходимата информация за връзката между входящи материали и изходящ продукт. Износителят допълнително посочи, че вътрешните му продажби представляват по-малко от 5 % от продажбите му по време на ПР. Той също така посочи, че периодичната оценка на месечната възвращаемост от данъци върху продажбите, която се извършва от ПИ, е достатъчна за покриването на стандартите на проверка, определени от основния регламент.
(82)
Освен това той твърди, че i) за нуждите на изчисляването не следва да бъде взета предвид не сумата на суровините, внесени през периода на разследването във връзка с прегледа, както е посочено в точка 19 от годишния доклад за напредъка за тази ЕОЕ, а сумата на суровините, които са използвани през този период, както е посочено в точка 20 от същия доклад и ii) периодът на разпределяне по отношение на митата, спестени при вноса на средства за производство, следва да се базира на специфичния за дружеството срок на амортизация, а не на средния срок на амортизация за всички сътрудничещи изнасящи производители. В допълнение е изразено становище, че добавената лихва (прилагания търговски лихвен процент в Индия през ПР) следва да бъде намалена до претеглената средна стойност, на която е основана тази ЕОЕ през периода на разследването.
д) Извод относно СЕОЕ
(83)
Освобождаването на ЕОЕ от два вида вносни мита (основното мито и специално допълнително мито) и възстановяването на данък върху продажбите представляват финансово съдействие от страна на ПИ по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Наблюдава се отказ от приходи, които биха били дължими при отсъствието на този режим, а ЕОЕ се облагодетелства по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент, като запазва ликвидността си поради факта, че не се налага да плаща мита, които иначе са дължими и получава право на възстановяване на данъци върху продажбите.
(84)
Освобождаването от акциз и неговият еквивалент под формата на вносно мито (допълнително мито) обаче не водят до отказ от приходи, които иначе биха били дължими. Акцизите и допълнителните мита, ако бъдат платени могат да се използват като кредит за собствени бъдещи задължения за плащане на мита (т.нар. механизъм на централизиран ДДС - CENVAT). Следователно тези мита не са окончателни. Чрез механизма за данъчен кредит по CENVAT се налага окончателно мито само върху добавената стойност, а не върху влаганите материали.
(85)
По този начин освобождаването от основното мито, специалното допълнително мито и данъка върху продажбите представляват субсидии по смисъла на член 2 от основния регламент. Те зависят по закон от осъществяването на износа и следователно могат да бъдат считани за специфични и подлежащи на изравнителни мерки според член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Експортната цел на ЕОЕ, както е посочено в параграф 6.1 на EXIM policy 02-07, е задължително условие за получаване на стимулите.
(86)
Освен това, обратно на становището на един износител, тези субсидии не могат да бъдат считани като системи за допустимо възстановяване на мита или възстановяване на мита при заместване по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Те не са в съответствие със стриктните правила, заложени в приложение I (букви з) и и), приложение II (определение и правила за възстановяване на мита) и приложение III (определение и правила възстановяване на мита при заместване) към основния регламент. Сравнимостта на СЕОЕ със системата за активно усъвършенстване на ЕО в този контекст е без значение, тъй като системата на ЕО не е предмет на настоящото разследване.
(87)
Дотолкова, доколкото разпоредбите по възстановяването на данък върху продажбите и освобождаване от данък при внос се използват при закупуване на средства за производство, те не са в съответствие с правилата на системите за допустимо възстановяване на мита, тъй като тези стоки не се консумират в производствения процес, както се изисква от приложение I буква з) (възстановяване на данък при продажбите) и и) (освобождаване от вносни мита). Износителят възрази на този анализ и посочи като аргумент, че тъй като средствата за производство са необходими за производството, те не могат сами по себе си да бъдат изключени от допустимото възстановяване на мита от мита. Все пак тези разсъждения нямат отражение в текста на приложение I буква з) и и), тъй като средствата за производство се използват за самото производство и не се изразходват в него. Следователно аргументът е отхвърлен.
(88)
В допълнение и предвид другите ползи по този режим, независимо от внимателното разглеждане на становищата на износителя, беше потвърдено, че ПИ няма ефективна система или процедура за проверка, за да потвърди дали и в какъв размер материалите за влагане в производството без мита и данъци върху продажбата са изразходвани при производството на изнасяния продукт (приложение II, точка II, параграф 4 от основния регламент и в случая на режимите за възстановяване на мита при заместване, приложение III, точка II, параграф 2 от основния регламент).
(89)
Една ЕОЕ може да продава значително количество от нейното производство на вътрешния пазар, до 50 % от годишния оборот. Следователно не съществува правно задължение да бъде изнасяно цялото количество от произведените продукти. Още повече, че поради процедурата на саморазрешаване тези вътрешни сделки се осъществяват без надзор и контрол от страна на правителствен служител. Следователно, местата за оставяне на стоки на митница на ЕОЕ поне отчасти не са предмет на физически контрол от страна на индийските власти. Това обаче повишава значението на бъдещите елементи на проверка, особено контрола на връзката между безмитния внос на суровини за влагане и износа на произведените чрез тях продукти, за да могат да бъдат окачествени като система за проверка във връзка с възстановяването на мита. Счита се, че ЕОЕ, предмет на настоящото разследване, през ПР не продава 50 % от годишния оборот на вътрешния пазар, а само около 5 %. Все пак това няма отношение към по-общата оценка на адекватността на прилаганата система за проверка.
(90)
Що се отнася до бъдещите етапи на проверка, следва да се припомни, както е посочено в съображение 77 и потвърдено от твърденията на износителя, че една ЕОЕ е вече de jure и непрекъснато длъжна да прави връзка между всяка вносна пратка и местоназначението на съответния получен продукт. Само упражняването на такъв контрол на пратките би осигурил на индийските власти достатъчно информация относно крайното местоназначение на влаганите материали с цел проверка дали освободените от мито/данък продажби не надвишават вложеното в продукцията за износ. Месечните приходи от данъци при вътрешните продажби, които периодично се оценяват от индийските власти, не са достатъчни. Вътрешните системи на дружествата, които се поддържат без да има такова правно задължение в рамките на експортно-импортната политика, като например системата за партиди, също не са достатъчни, за да заместят такова основно изискване за наличието на система за проверка при възстановяване на мита. Освен това една система за проверка при възстановяване на мита от мито следва да бъде проектирана и въведена в действие от правителството, а не изграждането на информационна система да бъде оставено на усмотрението на управлението на всяко отделно засегнато дружество. Докладите от одита на индийските власти са изискани както от дружеството, така и от ПИ, но така и не са предоставени, като не са приведени никакви доводи. Следователно, потвърждава се, че тъй като индийската експортно-импортна политика не изисква задължително от ЕОЕ да регистрира връзката между суровините за влагане и получения продукт, не е изграден ефективен механизъм на контрол от ПИ, чрез който да се определи кои от суровините са изразходвани при производството на продукцията за износ и в какви количества.
(91)
Освен това правителството на Индия нито извърши по-нататъшно проучване въз основа на действително изразходваните суровини, макар че такова е необходимо при отсъствието на ефективна система за проверка (приложение II, точка II, параграф 5 и приложение III, точка II, параграф 3 от основния регламент), нито доказа наличието на свръх освобождаване. Следва да се припомни, че такова по-нататъшно проучване по принцип следва да се завърши преди да бъде извършено посещението за проверка при такова разследване, така че проверката, ако бъде счетена за уместна, да може да се базира на заключенията на това по-нататъшно проучване, както е посочено в член 11, параграф 8 и член 26, параграф 1 от основния регламент.
е) Изчисляване на размера на субсидията
(92)
Съответно, при отсъствието на система за допустимо възстановяване на мита или система за възстановяване на мита при заместване, помощта, спрямо която могат да бъдат наложени изравнителни мерки, е пълното освобождаване от вносни мита (основно мито и специално допълнително мито), които обикновено се дължат при внос, както и възстановяването на данъка върху продажбите, и двете по време на периода на разследване в рамките на прегледа.
(93)
Отхвърлено е твърдението на износителя да бъде взет предвид единствено размера на спестените мита и данъци върху продажбите, които са свързани със суровините, изразходвани през периода на разследване в рамките на прегледа. Прехвърлянето на помощта по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент става при доставката на материалите за влагане без мита или данъци върху продажбите, тъй като обикновено на този етап тези мита са дължими.
i) Освобождаване от вносни мита (основно мито и специално допълнително мито) и възстановяване на данъка върху продажбите на суровини
(94)
Размерът на субсидията за износителя, който използва СЕОЕ, е изчислен въз основа на вносните мита (основно мито и специално допълнително мито) върху материалите, внесени за производствения сектор, неразпределените в дози лекарства и свързващи вещества, и възстановения данък върху продажбите за този сектор, и двете по време на периода на разследване във връзка с прегледа. Таксите, които задължително се плащат за получаването на субсидията в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, се изваждат от нейния размер, за да се получи размера на субсидията като числител. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, размерът на тази субсидия е разделен на оборота от износ, генериран от сектора на фармацевтичните продукти на едро (сектора) през периода на разследване във връзка с прегледа, като знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа, а не се отпуска с оглед на изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества. Маржът на субсидията, получен по този начин, е 29,6 %.
ii) Освобождаване от вносни мита (основно мито и специални допълнителни мита) върху средствата за производство
(95)
За разлика от суровините, средствата за производство не се влагат физически в завършените стоки. В съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент, помощта за разследваното дружество е изчислена въз основа на неплатените мита върху внесените средства за производство, разпределени върху определен период, който отразява обичайния срок на амортизация на такива средства за производство в отрасъла на засегнатия продукт. С цел да се определи такъв обичаен срок на амортизация се изчислява средното, претеглено от сроковете на амортизация, използвани от всички сътрудничещи износители. Молбата на ЕОЕ, обект на разследването, да се използва срок на амортизация, който е за конкретното дружество, е трябвало да бъде отхвърлено, тъй като „обичаен“ не е синоним на „индивидуален“, а на „представително средно ниво“. Изчислената по този начин сума, която е отнесена към периода на разследването във връзка с прегледа, е коригирана като е добавена лихва за този период, за да бъде отразена стойността на помощта във времето и съответно да бъде установена цялата помощ по този режим за получателя. Размерът на добавената лихва се базира на търговския лихвен процент през периода на разследването в Индия. Молбата на износителя да се използва неговата по-ниска усреднена лихва не е довело до по-различен резултат, тоест маржът на субсидията остава същият. Таксите, които задължително се плащат за получаването на субсидията в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, се изваждат от нейния размер, за да се получи размера на субсидията като числител. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент, размерът на тази субсидия е разделен на оборота от износ, генериран от сектора през периода на разследване във връзка с прегледа, като знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа, а не се отпуска с оглед на изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества. Маржът на субсидията, получен по този начин, е 1,3 %.
(96)
По този начин, цялостният марж на субсидията по СЕОЕ за засегнатото дружество възлиза на 30,9 %.
4. Режим за поощряване на експорта на средства за производство (EPCG)
а) Правна основа
(97)
Подробно описание на EPCG се съдържа в глава 5 от EXIM policy 02-07 и глава 5 на HOP I 02-07.
б) Право на участие
(98)
Производители износители, търговци износители „свързани с“ второстепенни производители и доставчици на услуги имат право да участват в този режим.
в) Практическо осъществяване
(99)
При условията на задължения за износ, дадено дружество има право да изнася средства за производство (нови и от април 2003 г. и употребявани, но не по-стари от 10 години) при намален размер на митото. В тази връзка ПИ издава при подаване на заявление и плащане на такса разрешително за EPCG. От април 2000 г. режимът предвижда намалена ставка на вносното мито от 5 %, приложима за всички средства за производство, внесени по този режим. До 31 март 2000 г. прилаганата действителна ставка на митото е 11 % (включително 10 % допълнителна такса), а за внос с голяма стойност - нулева. С цел да бъдат спазени задълженията, свързани с износа, внесените средства за производство следва да бъдат използвани за производството на определено количество стоки за износ в рамките на определен период от време.
(100)
Притежателят на разрешително по EPCG може да осигурява средствата за производство от местни източници. В този случай местният производител на средства за производство може да се възползва от възможността за безмитен внос на елементи, които са необходими за производството на тези средства за производство. Алтернативно, местният производител може да поиска помощ за недействителен износ по отношение на доставката на средства за производство на притежателя на разрешително по EPCG.
г) Коментари при оповестяването
(101)
След оповестяването ПИ и един изнасящ производител изразиха становище, че i) срока на амортизация, използван по отношение на средствата на производство, както те твърдят, не е известен на заинтересованите страни по подходящ начин и ii) не е достатъчно добре изложено защо и до каква степен е добавена лихва, за да се получи сумата на субсидията, спрямо която могат да бъдат приложени изравнителни мерки.
д) Извод по отношение на EPCG
(102)
В рамките на EPCG се осигуряват субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митото представлява финансово съдействие от ПИ, тъй като тези отстъпки намаляват постъпленията от мита, които са иначе дължими. Освен това с намаляването на митото се прехвърля привилегия върху износителя, тъй като спестените при вноса мита подобряват неговата ликвидност.
(103)
Освен това EPCG зависи по право от осъществяването на износа, тъй като такива разрешителни не могат да бъдат получени без ангажимент за износ. Следователно тя се счита за специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.
(104)
В крайна сметка този режим не може да бъде считан за система за допустимо възстановяване на мита или система за възстановяване на мита при заместване по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Средствата за производство не се покриват от обхвата на такива допустими системи, както е посочено в приложение I, точка i) от основния регламент, тъй като те не се изразходват в производството на изнасяните продукти.
е) Изчисляване на размера на субсидията
(105)
Размерът на субсидията е изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесените средства за производство, разпределени в рамките на период, който отразява срока на обичайна амортизация на такива средства за производство в антибиотичната промишленост. В съответствие с установената практика, изчислената по този начин сума, която е отнесена към периода на разследване във връзка с прегледа, е коригирана, като е добавена лихва за периода, за да бъде отразена пълната стойност на помощта във времето. За тази цел е счетен за подходящ търговският лихвен процент, приложим в Индия по време на периода на разследването. Таксите, които задължително се плащат за получаването на субсидията се изваждат от нейния размер в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, така че да се получи размера на субсидията като числител. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент, размерът на тази субсидия е разделен на оборота от износ през периода на разследване във връзка с прегледа като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа, а не се отпуска с оглед на изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества. Размерът на изчислените по този начин субсидии е незначителен.
(106)
Тъй като EPCG няма да подлежи на изравнителни мерки в конкретния случай, не е необходимо да се отговаря на съответните коментари, направени след оповестяването.
5. Режим на експортно кредитиране (ECS)
а) Правна основа
(107)
Подробностите по режима са изложени чрез циркулярен документ IECD № 5/04.02.02.)2002-03 (Експортно кредитиране в чуждестранна валута) и циркулярен документ IECD № 4/04.02.02/2002-03 (Експортно кредитиране в рупии) на Резервната банка на Индия (RBI), адресиран до всички търговски банки в Индия.
б) Право на участие
(108)
Произвеждащите износители и търговците износители имат право да участват в този режим.
в) Практическо осъществяване
(109)
В рамките на този режим, RBI задължително определя максимални прагове на лихвените проценти, приложими спрямо експортните кредити, както в индийски рупии, така и в чужда валута, които търговските банки могат да наложат на износителя „с цел да осигурят на износителите кредити на международни конкурентни лихвени проценти“. ECS се състои от две подрежими ECS преди изпращане (пакетен кредит), който покрива кредитите, предоставени на даден износител за финансиране на покупката, преработването, производството и/или спедицията на стоките преди износа и ECS след изпращането, която предвижда заеми на работен капитал с цел финансиране на вземанията по износа. RBI също така нарежда на банките да осигурят известна част от техния нетен банков кредит за експортно финансиране.
(110)
В резултат на тези циркулярни писма на RBI износителите могат да получат експортни кредити при преференциални лихвени проценти, сравнено с лихвените проценти на обикновените търговски заеми (кешови кредити), които се определят изцяло в пазарни условия. В тази връзка в циркулярното писмо за експортни кредити в рупии се отбелязва, че „тавана на лихвените проценти по кредитите, които се предлагат на износителите както е посочено в това циркулярно писмо, е по-нисък от максималния размер при отпускане на заеми, който обикновено се начислява на други заематели и в този смисъл представляват отстъпки“. Разликата в процентите може да бъде намалена при дружества с добър кредитен рейтинг. Всъщност дружествата с висок рейтинг могат да бъдат в състояние да получат експортни кредити и кешови кредити при еднакви условия.
г) Коментари при оповестяването
(111)
При оповестяването двама износители, които са получили помощи по този режим, възразиха, че ECS не представлява субсидия, спрямо която могат да бъдат предприети изравнителни мерки. В тази връзка те изразиха становище, че i) субсидия, спрямо която могат да бъдат предприети изравнителни мерки, изисква прехвърлянето на публични средства, ii) размерът на кредитите по ECS се определя при пазарни условия, тъй като различните търговски банки предлагат съвсем различни лихвени проценти и iii) лихвените проценти за кешовите кредити са по-високи в сравнение с тези на експортните кредити, тъй като експортното финансиране е по-малко рисково (самоизпълняващо) и в случая с експортно кредитиране в чужда валута поради по-ниската инфлация на свободно конвертируемите чужди валути в сравнение с индийските рупии, което както се твърди оказва влияние върху лихвените проценти.
(112)
Освен това, един износител твърди, без да предоставя ново изчисление на маржа на субсидиите, че за целите на изчислението следва да се вземат предвид процентите на други банки, а не на посочените по време на проверката отпускащи заеми банки, като във всеки случай за сравнението следва да се вземат предвид само най-ниските проценти както за експортни кредити, така и за кешови кредити. Друг износител твърди, без да предоставя доказателства, че средствата по заема следва да бъдат намалени с 25 %, което се твърди, че представлява собствения капитал, макар и в счетоводните документи да е посочен като чужд капитал.
д) Заключение за ECS
(113)
Най-напред, преференциалните лихвени проценти за кредит по ECS, определени в циркулярните писма на RBI, упоменати в съображение 107, могат да намалят разходите по лихвите на даден износител, сравнено с разходите по кредита, които изцяло се определят от пазарните условия и в този случай се осъществява прехвърляне на привилегии върху този износител по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент. Само в случаите на онези сътрудничещи износители, при които са установени такива различия в процентите, е направен извод, че са прехвърлени привилегиите. Противоположно на становищата, изложени по-горе, разликите в лихвените проценти не могат да бъдат обяснени само с пазарното поведение на търговските банки. Експортното финансиране не е само по себе си по-сигурно от вътрешното финансиране. Всъщност обикновено се възприема като по-рисковано и степента на обезпечаване, която се изисква за определен кредит, независимо от обекта на финансиране, е чисто търговско решение на дадена търговска банка. Разликите в лихвените проценти при различните банки са резултат от методиката на RBI, която определя максимални размери на лихвите на заемите за всяка търговска банка поотделно. В допълнение, ако не бяха циркулярните писма на RBI, търговските банки не са задължени да предоставят на заемателите експортно финансиране при евентуално по-добри лихвени проценти за експортните кредити в чужда валута. Като се обобщи отговора на тези становища, следва да се припомни, че целта на циркулярните писма на RBI е да бъде осигурено експортно финансиране при „конкурентни лихвени проценти в международен мащаб“ и самата RBI счита лихвените проценти при експортните кредити като „отстъпка“. На второ място, въпреки че търговските банки отпускат преференциални кредити по режима ECS, това представлява финансово съдействие от страна на правителството по смисъла на член 2, параграф 1, iv) от основния регламент. В този контекст, следва да се отбележи, че нито член 2, параграф 1, iv) от основния регламент, нито ССИМ изискват промяна на публичните сметки, тоест възстановяване на средствата на търговските банки от страна на ПИ, за да бъде установена субсидия, а само нареждане от страна на правителството за изпълняване на функциите, посочени в точки i), ii) и iii) от член 2, параграф 1 от основния регламент. RBI е обществен орган и следователно попада под определението за „държавен“, както е посочено в член 1, параграф 3 от основния регламент. Тя е 100 % държавна собственост, обслужва целите на държавната политика, напр. паричната политика, а управлението ѝ се назначава от ПИ. RBI дава нареждания на частните органи, тъй като търговските банки са обвързани от условия, освен други, свързани с максималните тавани на лихвените проценти върху експортните кредити, посочени в циркулярните писма на RBI разпоредбите на RBI, че търговските банки трябва да осигурят определено количество от нетния банков кредит за експортно финансиране. Това нареждане задължава търговските банки да изпълняват функциите, посочени в член 2, параграф 1, буква а), i) от основния регламент, в този случай заеми под формата на преференциално експортно финансиране. Такова пряко прехвърляне на средства под формата на заеми при определени условия обикновено е в правомощията на правителството, като на практика реално не се различава от обичайната практика на правителствата, член 2, параграф 1, буква а), iv) от основния регламент. Тази субсидия се счита за конкретна и подлежаща на изравнителни мерки, тъй като преференциалните лихвени проценти са налични само във връзка с финансирането на експортните сделки и следователно зависят от осъществяването на износа, член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.
е) Изчисляване на размера на субсидията
(114)
Размерът на субсидията е изчислен въз основа на разликата между платените лихви за използваните експортни кредити по време на периода на разследване във връзка с прегледа и сумата, която е платима ако същите лихвени проценти бяха приложими за обикновените търговски кредити, използвани от конкретно дружество. Размерът на субсидията (числител) се разделя на общия експортен оборот през периода на разследването като подходящ делител в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като субсидиите зависят от осъществяването на износа, а не се предоставят с оглед на изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества. По-късното твърдение от един износител, че сумата на кредита, проверена при посещение на място, следва да бъде намалена с 25 % защото, както се твърди, до такъв размер се състои от собствени средства, нещо, което не е упоменато нито преди, нито по време на посещението за проверка, не е подкрепено с доказателства и следователно не може да бъде прието. Що се отнася до молбата да се използва нова информация по отношение на банките, отпускащи заеми вместо информацията, осигурена по време на посещението за проверка, то също е отхвърлено, тъй като такава информация не е осигурена навреме и не е била обект на проверка. Във всеки случай, този износител не е подкрепил с доказателства твърдението си, че е получил експортно финансиране от търговските банки при най-благоприятните условия. Шест дружества се възползваха от ECS. Те получиха субсидии в размер до 2,3 %.
6. Режими за данък върху доходите
а) Режим на освобождаване от данък върху доходите при експорт (СОДДЕ)
i) Раздел 80ННС от Закона за данък върху доходите (ЗДД)
(115)
Беше установено, че четирима от разследваните износители са получили право на възстановяване данък върху печалбата от експортни продажби през периода на разследване във връзка с прегледа. Правната основа на това възстановяване е изложена в раздел 80ННС от ЗДД.
(116)
Тази разпоредба на ЗДД беше премахната при оценката на годината 2005 до 2006 (т.е. за финансовата година от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г.) нататък. Следователно, раздел 80ННС на ЗДД няма да предостави помощи на заявителя след 31 март 2004 г. Макар и четирима от разследваните износители да се облагодетелстваха по този режим през периода на разследване във връзка с прегледа, тъй като режимът след това е оттеглен, няма да бъде подложена на изравнителни мерки в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент.
ii) Раздели 10А и 10Б от ЗДД
(117)
Пълното освобождаване от данък върху печалбите от експортните продажби на едно новосъздадено предприятие в СИЗ, зона за свободна търговия, технологичен парк за електронен хардуер или софтуерен технологичен парк (раздел 10А от ЗДД) или новосъздадена ЕОЕ (раздел 10Б от ЗДД) през последните 10 години от производството продължава да бъде в сила до 31 март 2010 г.
(118)
Едно дружество се възползва през последните 10 години от помощите по раздел 10Б от ЗДД, като се започне от финансова година 1993 до 1994. Поради тази причина това дружество вече няма право на облекчения според раздел 10Б ЗДД, считано от финансова година 2003-2004 нататък. Следователно, в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент, този режим няма да бъде подлаган на изравнителни мерки в настоящия случай.
б) Облекчаване на данък върху доходите за стимулиране на научноизследователска дейност (ITIRAD)
i) Правна основа
(119)
Подробното описание на ITIRAD е посочено в раздел 35 (2АВ) на ЗДД.
ii) Право на участие
(120)
Дружествата, ангажирани в бизнеса, свързан с биотехнологиите или производството на лекарства, фармацевтични продукти, химически вещества, електронно оборудване, компютри и компютърен софтуер, телекомуникационно оборудване, хеликоптери, самолети или други артикули, за които бъде съобщено, имат право да се възползват от този режим.
iii) Практическо осъществяване
(121)
За всеки разход (различен от разходите за земя или сгради) за вътрешните средства за научноизследователска дейност, който е одобрен от Отдела за научни и промишлени изследвания към ПИ, се допуска намаление със 150 % от реално извършените разходи при отчитането във връзка с данъка върху доходите. По този начин, чрез намаляване с 50 % на несъществуващи разходи (тоест разходи, които реално не са направени), базата за определяне на данъка върху доходите и съответно данъчното бреме изкуствено намаляват.
iv) Коментари при оповестяването
(122)
При оповестяването един износител, който се е възползвал от този режим, предоставя следните становища. Този режим не следва да подлежи на изравнителни мерки, тъй като i) макар и ITIRAD да е ограничено до някои отрасли, тя не е конкретна по смисъла на член 3, параграф 2 от основния регламент, тъй като всички предприятия в тези отрасли имат право да участват и ii) разходите, които са направени след 31 март 2005 г. няма да могат да се възползват от този режим според раздел 35(2АВ) подраздел 5 от ЗДД.
v) Извод по отношение на ITIRAD
(123)
В рамките на ITIRAD се осигуряват субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Изкуственото намаляване на основата за облагане с данъка върху доходите представлява финансово съдействие от страна на ПИ, тъй като намалява приходите на ПИ от ДД, който би бил дължим в противен случай. Освен това, намаляването на данъка върху доходите облагодетелства дружеството, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност.
(124)
ПИ възрази и повтори при оповестяването без да приведе доказателства, че правото на участие в режима за ITIRAD се базира на обективни критерии и поради този факт режимът не е конкретно насочен. Въпреки това, самата формулировка на раздел 35(2АВ) от ЗДД сочи, че ITIRAD de jure е конкретен режим по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от основния регламент и следователно може да бъде предмет на изравнителни мерки. Правото на участие в този режим не се ръководи от обективни критерии, които са неутрални по смисъла на член 3, параграф 2, буква б) от основния регламент. Помощите по този режим са предоставят само на някои индустриални отрасли, както е посочено в съображение 120; ПИ не е предоставило този режим на всички отрасли. Обратно на твърдението на един износител, такова ограничение съдържа елемент на специфичност, тъй като категорията „група от промишлени отрасли“ от член 3, параграф 2 от основния регламент по същия начин описва отрасловите ограничения. Това ограничение не е с икономически характер и хоризонтално приложение, както например е броя на служителите или размера на дадено предприятие.
(125)
Освен това твърдението, че разходите направени след 31 март 2005 г. са изключени от режима, не води до намаляване на възможността ѝ за прилагане на изравнителни мерки по смисъла на член 15, параграф 1 от основния регламент. Не е доказано нито че този режим вече е оттеглен в момента на окончателно оформяне на заключенията на разследването, нито че износителят няма повече да получава ползи по ITIRAD. Точно обратното, ITIRAD е в сила през цялата година на оценка 2005-2006 (тоест през финансова година 2004-2005) и може да продължи предоставянето на помощи по нея. Освен това износителят не е подкрепил с доказателства твърдението си, че не се предвижда удължаването на този режим от ПИ. В действителност действието на този режим вече е било продължавано в миналото (8). Няма признаци такова продължаване да не може да бъде осъществено с бъдещ Закон за финансите, още повече, че нито при коментарите при консултациите, нито при оповестяването ПИ не даде причина да се смята, че от 31 март 2005 г. режимът i) ще преустанови своето действие и ii) няма да бъде заместен от подобна разпоредба, свързана с облекчаване на данъка върху доходите.
vi) Изчисление на размера на субсидията
(126)
Размерът на субсидията е изчислен въз основа на разликата между дължимия данък върху доходите през периода на разследване във връзка с прегледа, независимо дали се прилагат или не разпоредбите на раздел 35(2АВ) на ЗДД. Размерът на субсидията (числител) е разделена на общия оборот през периода на разследването като подходящ делител в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като субсидиите са свързани с всички продажби, на вътрешния пазар и при износа, а не се предоставя с оглед на изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества. За една от дружествата, които се възползваха от ITIRAD, е установен марж на субсидии от 1,5 %.
III. Регионални режими
1. Режими за индустриално стимулиране (IIS) на правителствата на Гуджарат и Пенджаб
(127)
Щатите на Гуджарат и Пенджаб предоставят на имащите право индустриални предприятия, режими на стимулиране под формата на освобождаване от и/или отсрочване на плащането на данъци върху продажбите с цел поощряването на индустриалното развитие на икономически изостаналите райони в тези щати. Тъй като на практика режимите са идентични, те се оценяват заедно.
а) Правна основа
(128)
Подробно описание на тези режими, прилагани от правителството на Гуджарат (ПГ) и от правителството на Пенджаб (ПП) се съдържа съответно в Резолюция на ПГ № INC-1090-1023-(2)-I(GR № 2) от 16 октомври 1990 г. и Резолюция на ПП № 15/43/96-5IВ/2238 от 20 март 1996 г.
б) Право на участие
(129)
Дружествата, които изграждат ново индустриално предприятие или извършват мащабно разширение на съществуващо индустриално предприятие в изостанали райони имат право да се възползват от тези режими. Независимо от това, има изчерпателни списъци с индустриални отрасли, които нямат право да участват в режимите, така че предприятията в някои сфери не могат да се възползват от стимулирането.
в) Практическо осъществяване
(130)
В рамките на тези режими дружествата се задължават да инвестират в изостанали райони. Тези райони, които представляват определени териториални единици в два щата, се класифицират в съответствие с тяхното икономическото развитие в отделни категории докато в същото време има райони, които са изключени или „под забрана“ за прилагане на режими на стимулиране. Основните критерии за установяването на размера на стимулирането са сумата на инвестицията и района, в който е или ще бъде разположено предприятието.
(131)
Стимулите могат да бъдат предоставени по всяко време, тъй като няма ограничения нито по отношение на подаване на заявление за предоставянето им, нито в изпълнението на количествени критерии.
г) Коментари при оповестяването
(132)
При оповестяването двама износители, които са се възползвали по IIS са изразили становище, че i) IIS не представлява експортна субсидия, а ii) представлява само компенсация за допълнителни разходи поради липсата на подходяща инфраструктура в определените изостанали райони и iii) че от 5 юли 2003 г. един износител вече не се възползва от режима.
д) Извод по отношение на IIS
(133)
Тези режими предоставят субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Те представляват финансово съдействие съответно от ПГ и ПП, тъй като стимулирането чрез тях, в настоящия случай освобождаването от данък върху продажбите, намаляват постъпленията от данъци, които иначе биха били дължими. Освен това тези стимули предоставят привилегии на дадено дружество, тъй като подобряват финансовото му състояние поради факта, че не се плащат данъци, които иначе биха били дължими.
(134)
Освен това, режимите са специфични за определения район по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) и член 3, параграф 3 от основния регламент, тъй като се предоставят само на някои дружества, които са инвестирали в определени географски райони в рамките на юрисдикцията на съответните щати. Те не се предоставят на дружества, които са разположени извън тези райони, като освен това степента на облагодетелстване зависи от съответния район.
(135)
ПИ не споделя тази оценка. То възрази, че международната търговия сама по себе не е обект на данък върху продажбите, както е посочено и в индийската конституция. ПИ допълни, че такива режими не са отказ от приходи, които иначе биха били дължими по отношение на експортните сделки и следователно не следва да подлежат на изравнителни мерки. Противно на становищата след оповестяването от страна на двама износители в тази връзка, режимът не е преценена като експортна субсидия по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент, която е пряко насочена върху износа на засегнатия продукт, но иначе е определена като специфична (виж съображение 134). Пряка връзка между субсидията и изнасяния продукт не се изисква, за да може режимът на субсидиите да дава възможност за прилагане на изравнителни мерки. В съответствие с член 1, параграф 1 от основния регламент е достатъчно да бъде установена пряка връзка между субсидията и дружеството производител. На основата на принципа, че „парите са търгуеми“ всеки вид местна субсидия посредством по-ниски цени ще бъде отразена и в експортните сделки, тъй като такава субсидия подобрява цялостната ликвидност на дружеството. Освен това, ПИ не е предоставило доказателства, че общото освобождаване от данък при експортните продажби покрива задълженията и по отношение на данъка върху материалите за влагане. Всъщност, в настоящия случай дружествата използват IIS за да компенсират задълженията по отношение на данъка върху продажбите.
(136)
ПИ възрази, че IIS, макар и да са ограничени до някои изостанали райони на територията на Пенджаб и Гуджарат, не следва да се считат за специфични, тъй като както се твърди, те не облагодетелстват определени предприятия в тези специално определени райони. Все пак ПИ призна, че не всички видове производство в рамките на тези определени територии са подходящи за IIS. Всъщност, регионалното ограничение на режима на държавни субсидии до всички предприятия в специално определени райони в рамките на неговата територия само по себе си носи специфичност. При този вид режими едни дружества са предпочетени пред други, тъй като дадено дружество в подходящ район може да получи помощ, докато нейните конкуренти, които не са разположени в подходящ район не могат. Такова разделение не е обективно по смисъла на член 3, параграф 2, буква б) от основния регламент и следователно специфично, тъй като режимите не се прилагат хоризонтално по цялата територия на щата.
(137)
Компенсирането чрез IIS на извънредни разходи, които са направени поради недостатъчната инфраструктура, противно на твърденията на един износител, не променят оценката за тези режими като субсидия, която подлежи на изравнителни мерки. За тези предполагаеми извънредни разходи не са приведени доказателства.
(138)
Един износител заяви, че вече няма право да се ползва от помощта по IIS, но не подкрепи това твърдение, например с потвърждение от ПГ. Точно обратното, в докладите за управлението през 2002 г. и 2003 година (периода на разследване във връзка с прегледа) той заявява, че иска удължаване на възможността за ползване на помощта по IIS до 2012 г. Следва да се отбележи, че такова удължаване е възможно по IIS на Гуджарат. Дружеството не е осигурило доказателства, че ПГ е отказало такова удължаване.
(139)
Аргументацията на ПГ и твърденията след оповестяването не променят оценката на режимите, освобождаването от данък върху продажбите, като такива, срещу които могат да бъдат приложени изравнителни мерки.
е) Изчисляване на размера на субсидията
(140)
Размерът на субсидията е изчислен на базата на размера на данъка добавена стойност, който по правило се дължи по време на периода на разследване, но който не е платен поради тези режими. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тези суми като субсидия (числител) са разделени на общите продажби по време на периода на разследването във връзка с прегледа като подходящ знаменател, тъй като субсидиите не зависят от износа и не се отпускат във връзка с изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества. През този период три дружества се възползваха от тези режими. Те получиха субсидии от 2,4 % (две от тези дружества) и 3,1 %.
2. Режим за освобождаване на данък върху електроенергията (EDE) на ПГ
(141)
Щатът Гуджарат предоставя стимули на промишлените предприятия, които имат право на участие, под формата на освобождаване от плащане данък върху електроенергията с цел да поощри индустриалното развитие в икономически изостаналите райони на щата.
а) Правна основа
(142)
Подробното описание на режима за освобождаване от мито върху електрическата енергия, прилагана от ПГ е изложено в Закона за облагането на електрическата енергия на Бомбай от 1958 г. и по специално раздели 3, параграф 2, vi) и 3, параграф 2, vii), букви а) и б) от този закон, адаптиран чрез Заповедта за адаптиране на законите на Гуджарат от 1960 г.
б) Право на участие
(143)
Дружествата, инвестирали в изостанали райони, или чрез създаване на ново индустриално предприятие или чрез широкомащабни капиталови инвестиции за разширяването на съществуващо индустриално предприятие, имат право да участват.
в) Практическо осъществяване
(144)
Режимът е отворен за дружества, които са инвестирали в определени географски райони в рамките на юрисдикцията на щата Гуджарат. По този режим ПГ има правомощия да освободи определени райони, както и нови индустриални предприятия от задължението да плащат данък върху електроенергията. Освен това новите индустриални предприятия, установени в специално определени райони в рамките на период от пет години от датата на започване на производството, или се освобождават от данък върху електроенергията или плащат само половината от обичайния размер.
г) Коментари при оповестяването
(145)
При оповестяването един износител, който се е възползвал от този режим, изрази становище, че от 4 юни 2004 г. вече не се ползва от този режим. Освен това, друг износител твърди, че изобщо не е използвал този режим. Следва да се отбележи, че по отношение на втория износител, този режим не е включен при определянето на размера на субсидията.
д) Извод по отношение на EDE
(146)
Този режим представлява субсидия по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Това представлява финансово съдействие от страна на ПГ, тъй като чрез това стимулиране се намаляват държавните приходи, които иначе биха били дължими. В допълнение, тя предоставя ползи на дружеството получател. Режимът също така е специфичен за определения район по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) и член 3, параграф 3 от основния регламент, тъй като се предоставя на дружества, които са инвестирали в рамките на определени географски области в рамките на юрисдикцията на щата Гуджарат. Освен това критериите и условията за участие в рамките на този режим не са ясно формулирани от закон, разпоредба или друг официален документ. По време на посещенията за проверка е потвърдено, че едно дружество се е възползвало от този режим за период от девет години. Макар и да е поискана такава, дружеството не предоставя информация, различна от Закона за облагането на електрическата енергия на Бомбай, която да доведе до промени в този анализ.
(147)
ПИ възрази, че след като срещу този режим не са прилагани изравнителни мерки при друг случай през 1999 г., тъй като е счетена с хоризонтално приложение на територията на целия щат, то сега също не следва да се прилагат такива мерки. В тази връзка, то изпраща уведомление до министерство на индустрията, енергетиката и труда на щата Махаращра във връзка със Закона за облагането на електрическата енергия на Бомбай от 1958 г. Тази информация обаче не касае щата Гуджарат. Освен това следва да се допълни, че в съответствие с това уведомление, EDE очевидно не се предоставя във всички окръзи/области на Махаращра, като това запазва нейния регионално специфичен характер. Установено е, че един износител, обект на разследването, който е разположен в Гуджарат, е използвал този режим по време на периода на разследване. Следователно заключението е, че срещу този режим могат да бъдат приложени изравнителни мерки за този износител поради причините, изложени в предишната точка.
(148)
Износителят, който твърди, че вече няма право на подпомагане по EDE не подкрепя с доказателства това твърдение, напр. с потвърждение от ПГ. Точно обратното, в докладите за управлението през 2002 г. и 2003 година (периода на разследване във връзка с прегледа) той заявява, че иска удължаване на възможността за ползване на помощта по EDE до 2012 г., като вече успешно е постигал удължаване за общ период от девет години, независимо, че според съответното законодателство периодът на освобождаване по EDE е само пет години. Дружеството не е предоставило доказателства, че ПГ е отказало такова удължаване.
е) Изчисляване на размера на субсидията
(149)
Помощта за изнасящия производител е изчислена въз основа на размера на данъка върху електроенергията, който по принцип е дължим за периода на разследването и който остава неплатен по този режим. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, субсидиите (числител) са разделени на общите продажби по време на периода на разследването във връзка с прегледа (знаменател), тъй като те зависят от всички продажби, вътрешни и за износ, а не се отпускат във връзка с изработените, произведени, изнесени или транспортирани количества. Установеният марж на субсидиите за едно дружество, което получава подпомагане по EDE е 0,2 %.
3. Пакетен режим на стимулиране (PSI) на правителството на Махаращра (ПМ)
(150)
Беше установено, че изнасящите производители не са получили помощи по PSI, спрямо които да могат да бъдат наложени изравнителни мерки.
IV. Размер на субсидиите, спрямо които могат да бъдат приложени изравнителни мерки
(151)
Установена практика е свързаните дружества да бъдат считани за едно юридическо лице за нуждите на определянето на размера на субсидията. Това е така, защото изчисляването на индивидуални ставки на субсидиите може да доведе до заобикаляне на изравнителните мерки, като те станат неефективни чрез предоставяне на възможност на свързаните производители да насочат износа си за Общността през дружеството с най-ниска индивидуална ставка. С цел да бъде избегната подобна ситуация, първо се изчислява индивидуалния размер на тези субсидии за отделните режими за всяко свързано дружество, а после се определя средно претеглената стойност на тези субсидии и се приписва на всяко едно от тези свързани дружества.
(152)
Двама изнасящи производители са счетени за свързани дружества, като им е приписан един и същи размер на субсидията, тъй като всяка от тях оперативно има възможност да ограничава другото дружество. В съответствие с техните годишни доклади, ключовите управленски фигури на двете дружества са роднини, което им дава възможност да упражняват „значително влияние“ едни на други. Според индийските счетоводни стандарти „значително влияние“ означава участието във финансови и/или управленски решения на дадено предприятие. Освен това, съгласно европейския Закон за митниците страните се считат за свързани, когато има взаимно упражняване на контрол или са членове на същото семейство (9).
(153)
При оповестяването един от тези изнасящи производители не се съгласи с анализа на свързаните страни, както е посочено по-горе. Той твърди, без да дава допълнителни доказателства, че няма бизнес отношения между двете засегнати дружества. Изнасящият производител обаче нито оспори фактите, описани в съображение 152, нито подкрепи с доказателства защо, въпреки тези факти, двете дружества не следва да се считат за свързани страни. Следователно твърдението следва да бъде пренебрегнато.
Размерът на субсидиите, спрямо които могат да бъдат приложени изравнителни мерки в съответствие с разпоредбите на основния регламент, изразен според стойността (ad valorem), за разследваните изнасящи производители варира между 25,3 % и 35,1 %.
(154)
Като се има предвид високото ниво на сътрудничество, размерът на субсидиите за всички дружества, които не оказват сътрудничество, е определен спрямо нивото на дружеството с най-висока индивидуална ставка, а именно 35,1 %.
РЕЖИМ →
ALS
DEPBS
EOUS
EPCGS
ECS
ITIRAD
PSI
GIIS
PIIS
EDE
Общо
ДРУЖЕСТВО ↓
%
%
%
%
%
%
%
%
%
%
%
KDL Biotech Ltd
22,8
4,6
нула
незнач.
1,0
нула
нула
нула
нула
нула
28,4
Nectar Lifesciences Ltd
25,8
3,2
нула
незнач.
2,3
нула
нула
нула
2,4
нула
33,7
Nestor Pharmaceuticals Ltd
22,0
3,3
нула
нула
незнач.
нула
нула
нула
нула
нула
25,3
Orchid Chemicals & Pharmaceuticals Ltd
нула
нула
30,9
0
1,1
нула
нула
нула
нула
нула
32,0
Ranbaxy Laboratories Ltd
25,6
8,0
нула
незнач.
незнач.
1,5
нула
нула
нула
нула
35,1
Surya Pharmaceutical Ltd
25,8
3,2
нула
незнач.
2,3
нула
нула
нула
2,4
нула
33,7
Torrent Gujarat Biotech Ltd
24,8
нула
нула
нула
нула
нула
нула
3,1
нула
0,2
28,1
Г. ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТОРЕНИЕ НА СУБСИДИРАНЕТО
(155)
В съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент беше проверено дали изтичането на мерките, който са в сила в момента би довело до продължаване или повторение на субсидирането.
(156)
Както е посочено в съображения 21-153, беше установено, че по време на периода на разследването индийските износители на засегнатия продукт продължават да се възползват от субсидиране от индийските власти, спрямо което могат да бъдат приложени изравнителни мерки. Всъщност маржовете на субсидиите, установени по време на прегледа са по-високи от установените по време на първоначалното разследване, които варират от 0 до 15,3 % (съображение 43 от Регламент (ЕО) № 2164/98) на Съвета. Прекъснат е само режимът на субсидиите, посочен в съображения 115 и 116 (80 ННС IТА), докато при някои други случаи се прекратява правото на индивидуалните дружества да участват в някои режими. Това вече е отразено при изчислението на размера на субсидиите. В рамките на останалите режими на субсидии се предоставят помощи, като няма признаци тези програми да изтекат или да бъдат променени в обозримо бъдеще. При отсъствието на такова действие, износителите на въпросния продукт ще продължат да получават субсидии, които подлежат на изравняване. Всеки износител има право да участва в няколко от програмите за субсидиране. При тези обстоятелства се счита за целесъобразно да се заключи, че субсидирането ще продължи в бъдеще.
(157)
Тъй като беше показано, че субсидирането продължава по време на прегледа и по всяка вероятност ще продължи в бъдеще, въпросът за вероятността от повторение на субсидирането е без значение.
Д. ИНДУСТРИЯ НА ОБЩНОСТТА
I. Производство в Общността
(158)
По време на периода на разследването сходният продукт е произвеждан в Общността от следните производители: Sandoz, DSM, ACS Dobfar SpA и Antibiotics S.A.. От Sandoz подава молба за комбиниран преглед при изтичането и по време на действието на мерките срещу субсидиите. DSM подкрепя това молба. Sandoz и DSM изцяло сътрудничат на разследването във връзка с прегледите. Останалите производители от Общността нито оказват сътрудничество, нито се противопоставят на започването на комбиниран преглед при изтичането и по време на действието на мерките.
(159)
През разглеждания период един сътрудничещ производител от Общността внася два вида от засегнатия продукт от Индия, както и от трети страни. Тази дейност не променя неговата квалификация като производител по смисъла на член 9, параграф 1 от основния регламент. В сравнение с производството в Общността на сходния продукт, внесените от Индия количества по време на периода на разследването представляват само относително минимална част, възлизаща на по-малко от 10 %. Освен това вносът на засегнатия продукт е само с временен характер, тъй като дружеството преструктурира производството си в Общността и е започнала да произвежда видове на сходния продукт, които е внасяла, освен от други страни, и от Индия.
II. Определение на индустрията на Общността
(160)
Сходният продукт, произведен от сътрудничещите производители от Общността по време на периода на разследването представлява 70,5 % от общото производство на сходния продукт в Общността. Следователно тези дружества представляват индустрията на Общността по смисъла на член 9, параграф 1 от основния регламент. Тук по-долу са наричани „индустрия на Общността“.
Е. АНАЛИЗ НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА
1. Въведение
(161)
Съответните статистически данни за кодове по TAРИК 2941101010, 2941102010 и 2941900030, заедно с данните, получени от проверени отговори на въпросниците на индустрията на Общността се използват при оценката на тенденциите в обема и цените.
(162)
Данните от индустрията на Общността са получени от проверените отговори на въпросника от сътрудничещите производители от Общността.
(163)
Където е необходимо поради причини, свързани с конфиденциалността, се използват индекси, които показват развитието на тенденциите.
(164)
След оповестяването, един износител заяви, че анализът на вредата е трябвало да бъде проведен въз основа на информация за пазара на Общността след разширяването от 1 май 2004 година, тоест да обхваща десетте нови държави-членки.
(165)
Предвид факта, че член 11, параграф 1 от основния регламент предвижда информацията, която се отнася до периода след ПР по принцип да не се взема предвид и тъй като разширяването става след ПР, това становище следва да бъде отхвърлено. Във всеки случай, наличната информация сочи, че няма производство на сходния продукт в десетте нови държави-членки, което да промени положението на индустрията на Общността.
(166)
В допълнение, като общ коментар един износител изрази становище, без да приведе допълнителни доказателства, че анализът на вредата, по начина по който е оповестен, не разглежда всички фактори, посочени в член 8 от основния регламент и не се базира на реални доказателства.
(167)
Конкретните твърдения по отношение на отделни аспекти на анализа на вредата ще бъдат разгледани в контекста на съответната част на анализа по-долу. Все пак, в отговор на общия коментар следва да се отбележи, че i) за основа за анализа на вредата служат проверени факти, подкрепени с доказателства и ii) както е посочено по-долу всички фактори, свързани с вноса според член 8, параграф 2 от основния регламент, всички 17 показателя от член 8, параграф 5 от основния регламент, свързани с положението на индустрията на Общността и всички известни фактори, различни от субсидирания внос по член 8, параграф 7 от основния регламент са оценени.
II. Определяне на съответен пазар на Общността
(168)
С цел да се провери дали индустрията на Общността е претърпяла вреда или не и да се определи потреблението и различните икономически показатели, свързани с положението на индустрията на Общността, беше извършена проверка дали и до каква степен последващата употреба на производството на индустрията в Общността на сходния продукт следва да бъде взето предвид при анализа.
(169)
В действителност, сходният продукт се продава от индустрията на Общността на i) несвързани клиенти и ii) за по-нататъшна преработка надолу по веригата на формации в рамките на една и съща група дружества (свързани предприятия). Счита се, че продажбите на несвързаните предприятия оформят „свободния пазар“. Продажбите на свързаните предприятия за по-нататъшна преработка надолу по веригата се считат за вътрешна монополизирана употреба поради липсата на свободно избиране на доставчик.
(170)
За следните икономически показатели, свързани с индустрията на Общността, е установено, че съдържателният анализ и оценка следва да се фокусират върху ситуацията, която преобладава на свободния пазар: обем на продажбите и цени на пазара на Общността, пазарен дял, растеж, рентабилност, експортни обеми и цени. Където е възможно и обосновано, тези заключения се сравняват с данните от монополизирания пазар за да се получи пълна картина на положението на индустрията на Общността.
(171)
Що се отнася до други икономически показатели, беше установено въз основа на разследването, че те могат да бъдат проверени само ако се направи справка за цялостната дейност. В действителност производството (както за монополизирания, така и за свободния пазар), капацитета, оползотворяването на капацитета, инвестициите, запасите, заетостта, производителността, заплатите, възможността да се набира капитал, зависят от цялостната дейност, независимо дали производството е монополизирано или се предлага на свободния пазар.
(172)
Двама износители оспориха анализа по отношение на свободния и монополизирания пазар. Те възразиха, че той не е обективен по смисъла на член 8, параграф 2 от основния регламент.
(173)
Счита се, че настоящото разследване поставя ясна граница между свободния и монополизирания пазар. Всъщност купувачът на монополизирания пазар няма друг избор освен да се снабдява от монополния доставчик. При такива обстоятелства анализът следва да се фокусира най-вече върху свободния пазар, тъй като продажбите на монополизирания пазар не са обект на конкуренция от страна на продуктите, предлагани на свободния пазар и следователно не са засегнати от субсидиран внос. Въпреки ясното разграничаване, монополизираният пазар не е забравен при анализа на вредата. Точно обратното, извършена е съпоставка на двата вида пазари, както е посочено по-долу, с цел да бъде достигнато до обективно определяне на състоянието на индустрията на Общността като цяло. Следователно това твърдение е трябвало да бъде отхвърлено.
III. Потребление в Общността
(174)
При изчисляване на явното потребление на засегнатия продукт и сходния продукт в Общността, Комисията прибавя:
-
общия обем на вноса на засегнатия продукт и сходния продукт в Общността, според данните на Евростат,
-
обема на продажбите на сходния продукт в Общността, произведен от индустрията на Общността,
-
обема на използването на сходния продукт за собствени нужди от индустрията на Общността,
-
и, въз основа на информацията, която се съдържа в молбата за преглед, изчисления обем продажби на сходния продукт от другите известни производители от Общността.
Както е показано в таблицата по-долу, потреблението в Общността на засегнатия продукт и на сходния продукт се увеличава с 51 % през разглеждания период.
Потребление (в кг)
1999 г.
2000 г.
2001 г.
2002 г.
ПР
Засегнат продукт и сходен продукт
2 482 053
3 240 481
3 254 464
3 801 666
3 745 549
Индекс
100
131
131
153
151
(175)
ПИ и един износител изразиха становища, че потреблението, посочено по-горе е следвало да бъде изразено с повече подробности, особено за всеки отделен производител от Общността и като се раздели потреблението на свободния и монополизирания пазар. Освен това е изтъкнат и аргумента, че следва да бъде проверена достоверността на данните по отношение на производители от Общността, различни от индустрията на Общността.
(176)
Следва да се отбележи, че индустрията на Общността се състои само от две страни, от които само едната работи на монополизирания пазар. Следователно, предвид член 29 от основния регламент (конфиденциалност) не е възможно разкриването на повече подробности. Във връзка с данните за производители от Общността, различни от индустрията на Общността, следва да се отбележи, че тези производители не оказват сътрудничество на разследването. Поради липсата на друга информация, свързана с техния принос към потреблението на Общността, са използвани данните, осигурени в молбата за преглед. Освен това нито една страна не е предоставила противоречива информация, нито при проверката са възникнали съмнения относно тяхната достоверност.
IV. Внос на засегнатия продукт в Общността
1. Обем, цена и пазарен дял на вноса от Индия
(177)
Обемът на вноса на засегнатия продукт нараства значително през разглеждания период. Вносът през периода на разследване е нараснал със 159 % отколкото през 1999 г. Този внос се увеличава много по-бързо отколкото общия ръст на потреблението от 51 %, увеличението на вноса от трети страни, различни от Индия от 13 % и увеличението на продажбите на индустрията на Общността от 80 % през същия период. Във връзка със статута на Индия на развиваща се страна и разпоредбите на член 14, параграф 4 от основния регламент, беше установено, че обемът на вноса от Индия през периода на разследването във връзка с прегледа представлява много повече от 4 % от общия внос на сходния продукт в Общността.
Средна вносна цена на кг в еуро
1999 г.
2000 г.
2001 г.
2002 г.
ПР
Засегнат продукт
34,66
33,94
35,51
36,57
35,34
Индекс
100
98
102
106
102
(178)
Средната вносна цена на засегнатия продукт нараства слабо, като достига своя връх през 2002 година, след което отново спада до нивото от преди 2001 година.
Пазарен дял в ЕО
1999 г.
2000 г.
2001 г.
2002 г.
ПР
Засегнат продукт
1,5 %
1,5 %
2,2 %
2,7 %
2,5 %
Индекс
100
99
149
181
171
(179)
Пазарният дял на вноса от Индия на пазара на Общността нарасна с 71 % през разглеждания период. Беше изказано твърдение, че индексираното увеличение следва да бъде 66, а не 71 %. На основата на закръгления надолу пазарен дял в проценти това твърдение аритметически е добре обосновано. Независимо от това, горният индекс е изчислен правилно. За нуждите на прецизното индексиране на пазарния дял процентите не са закръглявани. Това се вижда при сравнението на индексираните цифри и процентите за 1999 и 2000 година. Освен това тази методика е прилагана последователно при всички таблици в настоящия Регламент.
2. Ценови ангажимент
(180)
За нуждите на определянето на подбиването на цените са анализирани данните, които се отнасят до периода на разследване във връзка с прегледа. За тази цел, продажните цени на индустрията на Общността спрямо първите несвързани клиенти, на база франко завода са сравнени с продажните цени на индийските изнасящи производители спрямо първите независими клиенти в Общността на база CIF (стойността на стоката, застраховките и транспортните разходи до границата на страната вносител) и в двата случая след изваждане на намаленията, отстъпките и комисионните.
(181)
Въз основа на отговорите на въпросника, могат да бъдат определени различните подвидове на засегнатия продукт и сходния продукт с цел сравнение въз основа на вида на продукта (напр. амоксициклин трихидрат, ампицилин трихидрат и цефалексин) и неговите варианти (напр. на прах или в компактна форма).
(182)
Продажните цени на индустрията на Общността и вносните цени CIF на изнасящите производители са сравнени при еднакво ниво на търговия, а именно търговци/дистрибутори в рамките на пазара на Общността на основата на среднопретеглените цени за отделните подвидове на продукта. През периода на разследване във връзка с прегледа на практика всички продажби на изнасящите производители в Общността се осъществяват през търговци/дистрибутори.
(183)
Резултатите от сравнението, изразени като процент от продажните цени на индустрията на Общността през периода на разследването във връзка с прегледа, показват значителни маржове на подбиване на цените. За изнасящите производители е установено, че тези маржове варират между 11,5 % и 17,1 %. Следователно тези маржове на подбиване на цените показват непрекъснат ценови натиск от страна на вноса от Индия на пазара на Общността, независимо от съществуващите мерки.
V. Икономическа ситуация на пазара на Общността
1. Производство, капацитет и оползотворяване на капацитета
(184)
Като последица от непрекъснатия растеж на потреблението в Общността, през разглеждания период производството на сходния продукт от индустрията на Общността непрекъснато се увеличава. Тази положителна тенденция става по-изразителна през периода на разследване във връзка с прегледа, когато един от производителите от Общността започва производство в Общността на един вид от сходния продукт, който по-рано е внасял.
(185)
Производственият капацитет на индустрията на Общността показва същата положителна тенденция, както и производството. Това отчасти се дължи на значителните инвестиции в нови производствени съоръжения, които един от сътрудничещите производители от Общността осъществява през периода на разследването във връзка с прегледа.
(186)
Степента на оползотворяване на капацитета стабилно държи относително високо равнище през разглеждания период. Такава висока степен на оползотворяване е често срещана за този вид индустрия поради непрекъснатите партиди при производство на сходния продукт и в случая с индустрията на Общността в допълнение към собствената употреба.
(187)
Трима износители изразиха становище след оповестяването, че развитието на тези фактори не показва никакви признаци на вреда. Независимо от това, следва да се отбележи, че изводите по отношение на вредата не се базират на тези фактори.
2. Обем на продажбите, продажни цени, пазарен дял и растеж
а) Продажби на свободния пазар
(188)
Въз основа на благоприятното развитие на потреблението на Общността, през разглеждания период обемът на продажбите на свободния пазар на индустрията на Общността се увеличава. Обемът на продажбите на свободния пазар на индустрията на Общността показва по-висок ръст от ръста на потреблението на Общността през разглеждания период. Все пак между 2000 г. и периода на разследване във връзка с прегледа увеличението на обема продажби на свободния пазар от индустрията на Общността е по-малко от увеличението на потреблението на Общността. Голямото увеличение на обема продажби на свободния пазар на индустрията на Общността през 1999 и 2000 г. основно се дължи на включването на още един производител в индустрията на Общността. Независимо от това, увеличението от 80 % на обема на продажбите на свободния пазар на индустрията на Общността през разглеждания период е по-малко изразително от увеличението от 159 % на вноса на засегнатия продукт през същия период.
(189)
ПИ и четиримата износители посочиха цялостното увеличение на продажбите на индустрията на Общността като положителен знак и възразиха, че той не служи за доказателство на заключенията за наличието на вреда. Освен това беше допълнително посочено, че сравнението на резултатите на индустрията на Общността с тези на един от индийските износители в относителен план е подвеждащо поради значителните разлики в размера на конкурентите.
(190)
В отговор на тези твърдения следва да се отбележи, че развитието на обема на продажбите в настоящия случай не е счетено за ключов фактор, който показва размера на претърпяната вреда. Все пак, тъй като увеличението на продажбите на индустрията на Общността до голяма степен може да се отнесе до сливане през 2000 г., тоест интегрирането на продажбите на бивш конкурент спрямо новите продажби, то не може да се счита за показател за липсата на вреда. Освен това през 2001 година и през ПР обемът на продажбите на индустрията на Общността на свободния пазар намалява.
(191)
Въпреки нарастващото търсене, както сочи нарастващото потребление в Общността, средните продажни цени на свободния пазар на индустрията на Общността спадат от 1999 до 2000 г. Това показва ценови натиск от страна на конкурентите. Цените на практика остават стабилни на по-ниското ниво до края на периода на разследването във връзка с прегледа, макар че търсенето допълнително нараства.
(192)
ПИ и тримата износители заявиха, че развитието, свързано с цените следва да се счита за положително явление за индустрията на Общността.
(193)
Това твърдение не може да бъде прието. Всъщност, през разглеждания период индустрията на Общността нито в един момент не е в състояние да постигне ценови равнища, които да не са увреждащи.
(194)
Индустрията на Общността увеличава пазарния си дял с 30 % от 1999 до 2000 г. в ущърб на пазарните дялове на други производители от Общността и износители от трети страни различни от Индия. Въпреки това, пазарният дял на индустрията на Общността спада от 2000 г. до периода на разследването, когато достига най-ниското си ниво след 1999 г. Този период съвпада със силното увеличение на дела на вноса от Индия.
(195)
Един износител възрази, че намаляването на пазарния дял на индустрията на Общността през 2001 г. и ПР би могло да се счете за незначително в светлината на увеличението през 2000 г. и допълнително подчерта неговото цялостно увеличение на пазарния дял през засегнатия период.
(196)
Независимо от горното, твърдението не може да бъде прието, тъй като се базира на изолирано сравнение между 1999 г. и ПР, което още повече изобщо не отчита изключителния характер на увеличението през 2000 г. Този износител не дава обяснение защо това очевидно различно развитие на дела на индустрията на Общността на свободния пазар след 2000 г. не следва да се счита за отрицателно.
(197)
В този контекст, двамата други износители възразиха, че предвид по-положителното развитие на монополизирания пазар, горното би било резултат от умишления избор на индустрията на Общността на по-рентабилния пазар.
(198)
Този аргумент не може да бъде приет, тъй като не се отчитат увеличените запаси, които биха могли да бъдат продадени на свободния пазар.
б) Продажби на монополизирания пазар
(199)
Докато обемът на продажбите на индустрията на Общността на свободния пазар нараства с 80 % през разглеждания период, продажбите на монополизирания пазар се увеличават с 89 %. По специално, след 2001 г. се наблюдава разширяване на монополизирания пазар на индустрията на Общността, докато ситуацията на свободния пазар остава практически непроменена. Това съвпада със силно увеличение на вноса от Индия на свободния пазар, което показва, че индустрията на Общността е използвала възможността да смени пазарите поне до известна степен, така че да избегне пряката конкуренция на субсидиран внос на засегнатия продукт на по-ниски цени.
(200)
Подобен режим може да бъде наблюдавана при сравнителна оценка на тенденциите на нарастване на пазарния дял на индустрията на Общността, както на свободния, така и на монополизирания пазар. Това отново показва нарастващо стратегическо значение на монополизирания пазар за индустрията на Общността след 2001 година.
(201)
Докато цените на свободния пазар започват да намаляват още през 2000 година, трансферните цени на монополизирания пазар продължават да регистрират умерен растеж до 2001 година. Все пак, с леко изоставане във времето, от 2002 година нататък цените на монополизирания пазар също показват низходяща тенденция. Това може да се обясни с факта, че трансферните цени по принцип не се приспособяват толкова бързо, тъй като не се формират при пряка конкуренция. Следва да се отбележи, че като цяло движението на цените на свободния и на монополизирания пазар през разглеждания период са сходни.
3. Запаси
(202)
Нивата на запасите в края на годината на индустрията на Общността спадат в сравнение с производството с 26 % от 1999 до 2000 година, след което се увеличават рязко с повече от 115 % към края на периода на разследване във връзка с прегледа. Това увеличение съвпада по време с удвояването на индийския внос през същия период.
(203)
ПИ и четирима износители възразиха, че увеличаването на запасите не е прекомерно високо и съответно не показва вреда. Освен това е оспорена самата методика на използване на нивата на запасите в края на годината. Вместо нея като по-подходящи показатели са предложени други методи като например движението на средните нива на запасите или запасите спрямо броя на дните на продажбите.
(204)
В отговор на това твърдение следва да се отбележи, че е приложена стандартната методика на Общността да определя количествено нивата на запасите. Този подход е обективен и в съответствие със задълженията в рамките на СТО. Молбата за използване на друга методика не е потвърдено с доказателства. Следователно предложението да бъде избрана алтернативна методика е отхвърлено. Освен това, въз основа на проверените факти не може да бъде отречено рязкото увеличение на стоковите запаси.
4. Рентабилност
а) Продажби на свободния пазар
(205)
Рентабилността на индустрията на Общността изразена като възвращаемост върху нетните продажби на свободния пазар се подобрява значително спрямо 1999 година, когато индустрията е губеща. След налагането на съществуващите мерки през 1998 година, рентабилността нараства до 2001 година, но към края на периода на разследването във връзка с прегледа рязко спада. Освен това, индустрията на Общността в нито един момент на разглеждания период не е в състояние да достигне дори половината от маржа на печалба, който според заключенията на първоначалното разследване би могъл да бъде лесно достигнат в отсъствието на субсидиран внос, а именно 15 %. Развитието на рентабилността и по-специално нейния спад след 2002 година се счита за изключително важно, тъй като засяга нивото на финансовите ресурси, с които индустрията на Общността разполага за инвестиции в научни изследвания и развитие и които са необходими за по-нататъшно усъвършенстване на производствените процеси на съществуващите продукти и разработването на нови продукти.
(206)
ПИ и четирима износители изпратиха коментари по отношение на анализа на рентабилността. В тях се твърди, че i) индустрията на Общността е достигнала разумни нива на рентабилност, ii) марж на печалба от 10 % (виж съображение 260) при който няма вреда би бил твърде висок и са достатъчни 5 %, iii) намаляването на рентабилността може да бъде отнесено до политиката на инвестиции на индустрията на Общността, iv) началните дейности на едно дружество могат да бъдат окачествени като самонанесена вреда и v) развитието по отношение на рентабилността следва да бъде известено за всеки един производител от Общността.
(207)
Повтаряме, че индустрията на Общността в нито един момент от разглеждания период не е била в състояние да постигне приемливи маржове на печалба, както е посочено по-горе. По този начин влошаването след 2002 година единствено задълбочи вече незадоволителната ситуация. Освен това, предвид специалните обстоятелства във фармацевтичния отрасъл, се счита, че марж на печалба от 5 % не е достатъчен. Индустрията на Общността е предоставила доказателства, че може да достигне марж на печалба над 10 % по отношение на сравнимите лекарства, които не са в премерени дози. Такова равнище на печалба е необходимо за да се осигури устойчиво фармацевтичния отрасъл с необходимите финансови ресурси за осъществяване на фармацевтични иновации с присъщите високи икономически рискове. В допълнение, липсата на приемливи маржове на печалба, постигнати от индустрията на Общността не може да се обясни само с инвестиционната политика. Само един производител от Общността стартира дейността си през разглеждания период, но нито едно дружество не постига приемливи маржове на печалба. Накрая, предвид член 29 от основния регламент („конфиденциалност“) разкриването на повече подробности не е възможно.
б) Продажби на монополизирания пазар
(208)
Тенденциите по отношение на рентабилността при продажбите на монополизирания пазар следват същата линия, макар и на по-високо ниво, тоест нарастват до 2001 година и след това намаляват. Разликите в нивата на рентабилност могат да бъдат основно отнесени до факта, че i) общите и административни разходи (ОАР) при продажбите са по-ниски, тъй като не се изискват разходи за маркетинг и ii) трансферните цени са по-високи, в сравнение с цените на свободния пазар. При липса на по-високи нива на печалба, постигнати при монополизираните продажби, индустрията би била в много по-лоша финансова ситуация.
5. Инвестиции, възвращаемост на инвестициите, паричен поток и способност за набиране на капитал
(209)
След 1999 година, индустрията на Общността продължително осъществява инвестиции в производството на сходния продукт. По-специално през 2002 година, тя влага значителни инвестиции в нови производствени технологии с цел да остане конкурентноспособна, да повиши стандартите свързани с екологията и сигурността и да увеличи производствения капацитет.
(210)
От 1999 до 2001 година, тоест след налагане на мерките, възвращаемостта на инвестициите се подобрява. Оттогава насам тя бележи значителен спад. Макар и това да е отчасти поради стартирането на новите производствени съоръжения, незадоволителната ситуация свързана с рентабилността поради ценовия натиск от страна на конкурентите също допринася за тази ситуация.
(211)
През разглеждания период, колебанията в паричния поток, генерирани от продажбите на сходния продукт са до известна степен последица от инвестиционната политика на Общността през този период. Въпреки това, драстичният спад в паричния поток между 2002 година и периода на разследване във връзка с прегледа не може да се обясни единствено с този фактор. Упражняваният от конкурентите ценови натиск допринася за незадоволителното развитие на паричния поток.
(212)
Индустрията на Общността не е срещала сериозни затруднения при набирането на капитал.
(213)
При оповестяването ПИ и износителите изразиха становището, че i) данните посочени по-горе е трябвало да бъдат разкрити поотделно на всеки един производител от Общността, ii) възможността да се набира капитал не подкрепя заключенията за наличие на вреда, iii) паричният поток, както се твърди, не може да следва тази тенденция предвид тенденциите във възвращаемостта на инвестициите и рентабилността и следователно следва да бъдат оценен повторно и iv) без по-нататъшни доказателства анализът би бил непълен.
(214)
В отговор на тези твърдения следва да се припомни, че в съответствие с член 29 от основния регламент (конфиденциалност) данните не могат да бъдат разкривани поотделно за всеки един производител от Общността. Във връзка със способността да набира капитал не е направен отрицателен извод по отношение на вредата. Що се отнася до становището във връзка с паричния поток, след внимателна проверка съответният индекс, посочен по-горе, е потвърден. Във връзка с общото твърдение за недостатъчно анализиране на горните фактори следва да се вземе предвид, че i) установяването на вреда не се базира основно на тези показатели и ii) твърдението не привежда доказателства защо по-нататъшното задълбочаване би могло да промени цялостното заключение.
6. Заетост, производителност и възнаграждения
(215)
Заетостта при производството на сходния продукт остава стабилна до 2001 година, но се увеличава значително през 2002 година поради изграждането на нови производствени съоръжения в Общността от един от сътрудничещите производители от Общността. Общите разходи за възнаграждения следват същата тенденция. Независимо от това, производителността на работник, макар и да нараства до 2001 година, през 2002 година спада. Това може да е поради началото на дейността на новите производствени съоръжения. Няма доказателства за намаляване на ефективността по време на разследването.
(216)
ПИ и четирима износители изразиха становище, че тенденциите по отношение на работата, производителността и възнагражденията в настоящия случай не са в подкрепа на заключението за материална щета.
(217)
Независимо от това следва да се отбележи, че не е направен такъв извод по отношение на заетостта и производителността. Що се отнася до възнагражденията, нараства само общата им сума. Средно на служител, възнагражденията дори леко спадат (виж таблицата по-долу). Това показва, че i) няма положително развитие на служител и ii) решенията на индустрията на Общността са оправдаващи разходите.
1999 г.
2000 г.
2001 г.
2002 г.
ПР
Индекс възнаграждения на работник
100
103
105
99
96
7. Размер на субсидиите и възстановяване от минало субсидиране
(218)
Предвид обема и по-специално цените на субсидирания внос от Индия, влиянието на действителния размер на субсидиите, който е сериозен, не може да се счита незначително.
(219)
В този контекст ПИ и тримата износители изразиха становище, че маржовете на субсидиите са преувеличени.
(220)
Все пак, както е посочено в съображения 153 и 154 по-горе, разследването показва, че сумата на субсидиите спрямо които могат да бъдат наложени изравнителни мерки ad valorem за разследваните изнасящи производители варира между 25,3 % и 35,1 %. Това е недвусмислено установяване на значително субсидиране.
(221)
Положението на индустрията на Общността се подобрява през разглеждания период. Все пак тя не се възстановява напълно от предишното субсидиране и продължава да бъде слаба.
VI. Заключение по отношение на икономическото положение на индустрията на Общността
(222)
Между 1999 година и периода на разследването обемът на субсидирания внос на засегнатия продукт се увеличава значително със 159 %, като неговия дял на пазара на Общността нараства със 70 %. Това развитие е в противоречие с много по-малко благоприятното развитие на износителите от други страни и индустрията на Общността. Вносът от други страна на пазара на Общността се увеличава само със 7 % през разглеждания период, а пазарният дял дори спада с 29 %. През разглеждания период обемът на продажбите на индустрията на Общността нараства с 80 %, а пазарният ѝ дял с 20 %. Независимо от това, това положително развитие може основно да бъде отнесено до включването на още един производител от Общността в индустрията на Общността през 2000 година. След 2001 година, тенденцията в развитието на пазарния дял на индустрията на Общността е дори в низходяща посока. По-специално може да се отбележи, че от 2000 година индустрията на Общността в относителен план не може да поддържа темпото на нарастване на потреблението на Общността и силното развитие на индийските конкуренти на пазара на Общността.
(223)
В този контекст следва да се отбележи, че средните цени на субсидирания внос от Индия са последователно по-ниски отколкото тези на индустрията на Общността през разглеждания период. Още повече, че по време на периода на разследването във връзка с прегледа, цените на вноса от засегнатата страна подбиват тези на индустрията на Общността. На основата на средно претеглените стойности, подбиването на цените през периода на разследване във връзка с прегледа е било между 11,5 % и 17,1 %.
(224)
Като последица от ценовия натиск от страна на субсидирания индийски внос, нито в един момент на разглеждания период индустрията на Общността не е в състояние да достигне ценови равнища, които не причиняват вреда. Макар и рентабилността на индустрията на Общността след налагането на мерките първоначално да се увеличава, тя спада след 2001 година и действителното ѝ равнище е много под това, което би могло да бъде постигнато при отсъствието на субсидиран внос, а именно 10 % върху оборота (виж съображение 260). Независимо от това, само допустимото ниво на рентабилност би позволило на индустрията на Общността да остане жизнеспособна и то в продължителен план.
(225)
Тази отрицателна тенденция за индустрията на Общността се отразява допълнително в картината, която очертават тенденциите по отношение на възвращаемостта на инвестициите и паричния поток.
(226)
По отношение на продажбите на монополизирания пазар, вариантът за индустрията на Общността да продаде част от своята продукция на монополизирания пазар ѝ дава възможност да поддържа високи равнища на оползотворяване на капацитета. По-доброто оползотворяване на капацитета допринася за намаляване на разходите за производство поради икономии от мащаба. Освен това, както е очертано по-горе, тенденциите по отношение на търговските обеми, цени и пазарния дял не се различават значително на свободния и монополизирания пазар. При липса на по-високи печалби, постигнати от индустрията при продажбите на монополизирания пазар, индустрията би била в още по-лошо финансово състояние. По този начин, вътрешната монополизирана употреба не е допринесла за увреждащата ситуация. Точно обратното, ако е липсвал монополизиран пазар, положението по отношение на вредата за индустрията на Общността би могло да бъде и по-лошо.
(227)
Двама износители възразиха, че не може да се заключи, че продажбите на монополизирания пазар не задълбочават положение, свързано с вредата върху индустрията на Общността, тъй като цените на продажбите на монополизирания пазар, както се твърди, са ненадеждни, тоест рентабилността на продажбите на монополизирания пазар би била изкуствено завишена.
(228)
Въпреки това, по-високата рентабилност на монополизирания пазар не е основно резултат от по-високите трансферни цени, а може да се отнесе до по-ниските ОАР (виж съображение 208). Нещо повече, това твърдение не обръща внимание на ефекта на икономиите на мащаба. Ето защо не може да промени извода, че продажбите на монополизирания пазар не допринасят за вредата.
(229)
В резултат, беше потвърдено, че като цяло индустрията на Общността е претърпяла материална вреда по смисъла на член 8, параграф 1 от основния регламент. Следва да припомним, че член 8, параграф 5 от основния регламент не изисква всички показатели на индустрията на Общността да са отрицателни за да бъде установена материална вреда. Още повече, че не всички икономически показатели имат една и съща тежест. Все пак, рентабилността е един от ключовите икономически показатели, тъй като представлява крайната цел на всяко икономическо предприятие. В настоящия случай са установени достатъчно високи нива на рентабилност. Друг важен показател за вреда, който оказва съществено влияние върху рентабилността е равнището на цените. Индустрията на Общността никога не е била в положение да постигне равнище на цените на свободния пазар по време на разглеждания период, което да не причинява вреда, поради външния ценови натиск, основно от страна на силно субсидиран внос от Индия.
VII. Въздействие на субсидирания внос
(230)
През 2000 година и най-вероятно поради налагането на мерките, Индия временно загубва позициите си като втория най-голям износител на пазара на Общността, докато други износители, особено от Оман, печелят пазарен дял. Независимо от това, след това индийските износители не само възстановяват позициите си, но през периода на разследване във връзка с прегледа дори заемат водещо място като най-големия износител за Общността.
(231)
Този растеж на обема на субсидирания внос от Индия, по специално след 2002 година, съвпада с факта, че през 2002 година рентабилността на индустрията на Общността спада сравнено с 2001 година, тоест с около 36 %. Беше установено, че през този период един производител от Общността, е изградил нови производствени съоръжения и е бил на етап започване на производство, което вероятно е оказало влияние върху рентабилността му в този период. Установено е също така че при друг производител на Общността, който не е на етап започване на производство, се наблюдава значителен спад на рентабилността, а именно със 17 % сравнено с 2001 година, като през периода на разследване във връзка с прегледа се задълбочава допълнително. Още повече, както е посочено в съображение 207, нито в един момент индустрията на Общността не е била в състояние да постигне ценови равнища, които да не причиняват вреда. Тъкмо обратното, отново започвайки от 2002 година, индустрията на Общността е трябвало да коригира цените в низходяща посока с цел да защити пазарния си дял.
(232)
След оповестяването трима износители изразиха становище, че дела на индийския внос на пазара на Общността, 2,5 % през ПР, както и неговия обем спрямо целия внос, възлизащ на 8,4 % през ПР, които леко намаляват в сравнение с 2002 година, биха били твърде малки и недостатъчни за да имат вредно влияние, по-специално предвид по-големия пазарен дял на индустрията на Общността. Освен това се твърди, че един сравнителен анализ би бил подвеждащ, тъй като Индия започва от много ниско равнище - 1,5 % пазарен дял и 3,7 % обем на внос през 1999 година.
(233)
В отговор на това становище следва да се счита, че и индийският пазарен дял и обемът на внос през ПР са над минималните равнища, посочени в член 10, параграф 11 и член 14, параграф 4 от основния регламент и поради това могат да имат причинно-следствена връзка. Съгласно член 8, параграф 6 от основния регламент, причинната връзка се изразява алтернативно или чрез вносния обем или чрез ценовите равнища на субсидирания внос. Такова въздействие на равнището на цените се наблюдава ясно при настоящия случай. Както вече беше установено в хода на първоначалното разследване, разглежданият продукт, стока за широко потребление в насипно състояние, е изключително чувствителен спрямо цените и бързо реагира при натиск надолу. В такива случаи малки количества могат да окажат влияние върху цените на пазара. Всъщност през разглеждания период индийските цени определят средното равнище на ценовите индикатори в този случай.
(234)
Следователно беше потвърдено, че субсидираният внос от Индия оказва значително отрицателно въздействие върху ситуацията в Общността през разглеждания период, по специално що се отнася до рентабилността.
VIII. Влияние на други фактори
1. Внос от други трети страни
(235)
Вносът на разглеждания продукт от държави, различни от Индия, се увеличава само със 7 % между 1999 година и периода на разследване във връзка с прегледа, тоест под темпото на нарастване на потреблението в Общността. Сред тези страни, Оман, Съединените американски щати (САЩ), Китай, Южна Корея и Сингапур са основните доставчици на пазара на Общността. Техните средни вносни цени обаче са много по-високи от индийските и с изключение на Оман и от цените на индустрията на Общността. Вносните цени на Оман са на нива, съизмерими с тези на цените на индустрията на Общността, но нарастването на пазарния дял през разглеждания период е много по-слабо изразено отколкото при другите трети страни.
(236)
След оповестяването, ПИ и двама износители изразиха становище, че изравнителното мито спрямо вноса от Индия би трябвало да бъде взето предвид при сравняването на средните продажни цени. Според твърденията им, това би довело до практически сходни ценови равнища на вноса от Индия и Оман. Освен това, беше отбелязано, че средните цени на вноса от някои трети страни, и по-специално от САЩ и Китай, спадат значително през разглеждания период, докато наред с другото, индийските цени растат. Един друг износител допълнително посочи, че намаляването на обема на индийския внос между 2002 година и периода на разследване във връзка с прегледа не е отчетено правилно при анализа, че други трети страни са основните доставчици и че средните цени на Южна Корея и Индия са подобни между 1999 и 2001 година.
(237)
Що се отнася до първоначалното изравнително мито, следва да се отбележи, че по-голямата част от вноса от Индия или е бил предмет на нулево мито или на ставка, която води до по-ниски средни цени от средните цени на Оман. Така, средно погледнато вносът от Оман не упражнява ценови натиск в една и съща степен. Освен това, вносните цени от всички други трети страни също така са средно по-високи през разглеждания период от индийските ценови равнища, като отново Индия се посочва за основен източник на ценови натиск. По отношение на обемите е правилно наблюдението, че Индия не е единственият източник на значителен внос през цялото време на разглеждания период. Все пак следва да се припомни, че Индия е единствената страна, спрямо която са наложени мерки. Това естествено оказва влияние на търговския поток на засегнатия продукт. Още повече, че независимо от мерките, вносът от Индия нараства след 2001 година и тя възстановява позицията си на втория най-голям износител през 2002 година, като през ПР става дори най-големия. Следователно незначителният спад във вноса от Индия между 2002 година и ПР не е оказал отражение на пазара, който в крайна сметка възнагради индийската ценова политика. Следователно тези аргументи не могат да бъдат приети. Потвърдено е, че вносът от трети страни не би могъл да нанесе вреда на индустрията на Общността, която да разруши причинната връзка между субсидирания внос от Индия и вредата, която търпи индустрията на Общността.
2. Развитие на потреблението на пазара на Общността
(238)
Потреблението на продукта, обект на разследването на пазара на Общността нараства с 51 % през разглеждания период. По този начин като причина за вредата, която търпи индустрията на Общността не може да бъде посочено свиването на търсенето на пазара на Общността.
3. Експортна дейност на индустрията на Общността
(239)
Експортните резултати на индустрията на Общността нарастват със 16 % през разглеждания период. Експортните цени на индустрията на Общността са били средно с 10 % до 15 % по-високи от продажните цени на Общността. По този начин експортната дейност на индустрията на Общността не е могла да допринесе за нейното увреждащо положение.
(240)
В този контекст беше изказано становище от ПИ и един износител, че представителите на индустрията на Общността в отговорите на въпросника споменават жестока конкуренция от страна на индийските конкуренти на пазарите на трети страни, резултатът от която са ниските цени и загубата на пазарен дял на индустрията на Общността в трети страни, което на пръв поглед противоречи на горното заключение. Така, въз основа на тази оценка на индустрията на Общността се установява, че няма вреда върху пазара на Общността и няма причинна връзка с индийския внос.
(241)
В тази връзка следва да се отбележи, че предвид растежа в световен мащаб на пазара на такива продукти, няма противоречие между намаляването на експортните цени и загубата на пазарен дял на индустрията на Общността в трети страни и фактът, че обемът на този износ всъщност се е увеличил и че цените са всъщност по-високи от цените на индустрията на Общността при продажбите вътре в Общността. Следователно, макар че експортните резултати на индустрията на Общността щяха да бъдат по-добри при липсата на конкуренция от страна на ниските цени на субсидирания износ от Индия на пазарите на трети страни, няма признаци, че поради експортните си резултати индустрията на Общността не е подлежала на увреждаща ценова конкуренция на пазара на Общността основно поради субсидиран внос от Индия на ниски цени. Поради това аргументът следва да бъде отхвърлен.
4. Конкурентоспособност на индустрията на Общността
(242)
Индустрията на Общността е важен конкурент по отношение на продукта, предмет на разглеждане, както се вижда от пазарния ѝ дял и непрекъснато инвестира за да поддържа съвременно равнище на производството си. Спадът на производителността на работник на килограм след 2001 година може да се отнесе главно до пускането в експлоатация на нови производствени мощности от страна на един производител от Общността. Следователно той има само временен характер. Не са установени доказателства, че липсата на конкурентоспособност би могла да разруши причинната връзка между вноса от Индия и вредата, претърпяна от индустрията на Общността.
5. Използване на монополизирания пазар
(243)
Както е посочено в съображение 226 по-горе, счита се, че използването на монополизирания пазар не допринася за увреждащото положение. Точно обратното, без монополизирания пазар положението на индустрията на Общността по отношение на вредата би било по-лошо.
Ж. ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ НОВО ВЪЗНИКВАНЕ НА ВРЕДА
(244)
В съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент, бе извършено проучване доколко е вероятно изтичането на валидността на мерките да доведе до продължаване или ново възникване на вреда.
(245)
Както е изложено в съображения 161-243 по-горе, бе установено, че през периода на разследване във връзка с прегледа и въпреки действащите мерки, индустрията на Общността продължава да понася вреда, причинена от субсидиран внос на засегнатия продукт. Нивото на елиминиране на вреда, дефинирано при настоящото разследване, варира между 17,3 и 48,1 % и е по-високо от нивото, установено при първоначалното разследване (от 12,6 % до 28,9 %), въпреки факта, че при настоящия преглед, приемливият марж на печалба бе снижен с една трета, в сравнение с маржа при първоначалното разследване (виж съображение 260 по-долу). Освен това, разследването установи, че въпреки продажбите на вътрешния пазар и износа в други страни, все още съществува значителен неизползван производствен капацитет в Индия за продуктите, обект на разследването, особено при износители, спрямо които в Общността се прилагат относително високи митнически ставки. Поради това бе счетено за приемливо заключението, че субсидираният нискоценови внос ще продължава да се увеличава, ако мерките бъдат изоставени, а в бъдеще вредата за индустрията ще продължи да съществува.
(246)
Тъй като индустрията на Общността продължава да понася значителна вреда в резултат на субсидирания внос дори и при наличие на мерки, не са били необходими по-нататъшни анализи относно вероятността от повторно възникване на вреда.
З. ИНТЕРЕСИ НА ОБЩНОСТТА
I. Въведение
(247)
Извършено бе проучване дали съществуват основателни причини, които биха довели до заключението, че не е в интерес на Общността да се продължи прилагането на мерките в този конкретен случай. Поради тази причина и съгласно член 31, параграф 1 от основния регламент, беше разгледан вероятния ефект от мерките върху всички засегнати страни. За да се установи доколко е в интерес на Общността да се продължи валидността на мерките, бяха изпратени въпросници на потребители и вносители на засегнатия продукт, както и на доставчици на суровини, използвани в производството на сходния продукт.
II. Интереси на индустрията на Общността.
(248)
Както бе изложено по-горе, индустрията на Общността, произвеждаща сходния продукт, непрекъснато увеличава производството си. Това стана възможно благодарение на постоянния ръст на инвестициите, направени от индустрията на Общността, с цел запазване способността ѝ да се конкурира, тъй като са направени от основните конкуренти на засегнатия продукт. Следва да се вземе предвид и това, че през периода на разследването по прегледа, индустрията на Общността разшири производствените си съоръжения, изгради нов завод на територията на Общността и подготви планове за изграждане на друго ново съоръжение в Общността. Описаният процес на непрекъснати инвестиции от страна на индустрията на Общността е подкопаван в частност от незадоволителния растеж на нейната рентабилност, причинен от продължителния ценови натиск, оказан от индийските вносители на засегнатия продукт върху пазара на Общността.
Поради това бе счетено, че без наличие на мерки, които да компенсират ефекта на субсидирания внос, индустрията на Общността ще бъде изправена пред продължаващо подбиване на цените, следователно и ценова депресия, съпровождана от отрицателен ефект върху рентабилността, възвращаемостта на инвестициите и паричните потоци. В крайна сметка, това би могло да подложи на риск жизнеспособността на индустрията на Общността. Ето защо бе счетено, че премахването на мерките няма да е в интерес на индустрията на Общността.
III. Интереси на вносители/търговци
(249)
Изпратени бяха въпросници на всички известни вносители/търговци на засегнатия продукт, но едва един от деветнадесет изпрати отговор. Сътрудничещият вносител обаче не предостави свой коментар относно вероятното влияние върху бизнеса, ако валидността на мерките бъде продължена. Получената информация дава основание да се заключи, че вносителите/търговците от Общността закупуват продукта, обект на това разследване, от различни източници. Тъй като не съществуват особени различия между качеството на продукта, внасян от Индия и качеството на продукта, закупуван от други източници, бе счетено, че ако мерките останат в сила, вносителите/търговците в Общността не биха срещнали трудности да закупуват продукта от множество трети източници. Сътрудничещият вносител активно търгува и широка гама от други продукти, следователно, не е зависим от продажби на засегнатия продукт. Макар осъществяваните от него продажби на засегнатия продукт през разглеждания период да бележат значителен ръст (седемкратно като обем), тези продажби представляват малка част от общия оборот (1,4 % през периода на разследване по прегледа). Вносителят не посочи дали продължаването на мерките ще окажат някакво влияние на заетостта, тъй като дейностите по вноса не изискват голяма заетост на работна ръка.
(250)
Макар да е възможно вносителите/търговците да не одобряват мерките, въз основа на наличната информация може да се заключи, че сходен евентуален интерес за отмяна на мерките не натежава над реалния интерес на индустрията на Общността да се продължи компенсира нечестни и ощетяващи търговски практики на индийската индустрия, както е обобщено в съображение 248.
IV. Интереси на доставчиците на суровини
(251)
За да се прецени вероятния ефект, който би могъл да бъде оказан върху доставчиците на суровини за индустрията на Общността при продължаване на изравнителните мерки, бяха разпратени въпросници до всички известни доставчици. Онези от доставчиците, които доставят глюкоза и декстроза на индустрията на Общността, одобряват продължаването на мерките. Макар индустрията на Общността да не е сред най-важните клиенти на доставчици, бизнесът с тях все пак допринася за заетостта и рентабилността на бизнеса на доставчиците. Ако индустрията на Общността съкрати или дори прекрати производството на сходния продукт, подобни изгодни бизнес отношения ще бъдат подложени на риск.
(252)
Затова и поради липса на информация в подкрепа на противното, бе заключено, че продължаването на мерките би било в съответствие с интересите на доставчиците на суровини.
V. Интереси на потребителите
(253)
Въпросници бяха изпратени и до петима известни потребители на засегнатия продукт от Общността т.е. фармацевтични дружества. Освен другата информация, Комисията поиска техните коментари дали запазването на действащите мерки би било в интерес на Общността и как тези мерки биха продължили да влияят на потребителите. Отговори на въпросниците така и не бяха получени, поради което никакви коментари не станаха известни. Като се има предвид, че потребителите могат да доставят продукта не само от Индия, но и от други източници и предвид липсата на информация относно икономическия ефект на мерките върху дейността на потребителите (например, заетост, рентабилност, инвестиционна политика), не бе възможно да установим интереси на потребителите с равностойна значимост.
(254)
Макар потребителите да запазиха мълчание и е напълно възможно да не подкрепят запазването на мерките, въз основа на наличната информация, предоставена от сътрудничещи заинтересовани страни, дори аргументирани интереси на потребители в полза на прекратяване действието на мерките не могат да натежат спрямо реалните интереси на индустрията на Общността да продължи да компенсира нечестните и ощетяващи търговски практики на индийската индустрия.
(255)
Един износител излезе с твърдение, че интересите на потребителите в Общността не са взети предвид подобаващо и че поради това анализа на интересите на Общността не би бил напълно в съответствие с член 31 от основния регламент. Представени са доводи, че интересите на крайните потребители могат да бъдат повлияни отрицателно ако производителите на крайния продукт прехвърлят върху тях всяко предполагаемо ценово увеличение поради увеличени производствени разходи при производство на крайните дозирани форми.
(256)
В отговор на това изявление следва да припомним, че нито една организация на крайни потребители не е предоставила коментари в процеса на това разследване. Освен това, крайните потребители в Общността притежават медицински застраховки. Няма налично аргументирано доказателство дали таксите по медицинските застраховки могат да бъдат отрицателно повлияни, при това до значителна степен, от предполагаемо увеличение в производствените разходи на определени антибиотици. Освен това е неясно до каква степен производителите на определени антибиотици, т.е. потребители на суровини, са в състояние да прехвърлят по веригата подобно увеличение в производствените разходи. При тези обстоятелства, бе невъзможно да се установи неблагоприятно влияние върху интересите на крайните потребители в Общността от равностойна значимост.
VI. Заключение
(257)
След проучване на различните свързани интереси, бе счетено, че от гледна точка на цялостния интерес на Общността, не съществува друг интерес, който да натежава над интереса на индустрията на Общността за продължаване на мерките. Очакваният ефект от продължаване на мерките е да се даде на индустрията на Общността възможност да подобри рентабилността си до приемливо ниво и да осъществи инвестиционната си програма в рамките на Общността, което да доведе до положителни резултати в заетостта и пазарната конкурентоспособност. От друга страна, въз основа на наличната информация, не бяха установени противопоставящи се интереси на други засегнати страни от Общността (т.е. вносители/търговци, доставчици на суровини и крайни потребители), които да са с равностойна значимост.
I. ИЗРАВНИТЕЛНИ МЕРКИ
(258)
Предвид направените заключения относно продължилото субсидиране, нанесена вреда и интересите на Общността, бе счетено за уместно да се продължи действието на изравнителните мерки върху вноса на засегнатия продукт от Индия. С цел определяне нивото на тези мерки, предвид бяха взети нормите на субсидиране, установени през периода на разследването във връзка с прегледа и размера на митото, необходима да елиминира вредата, нанасяна на индустрията на Общността.
I. Ниво на елиминиране на вредата
(259)
Необходимото увеличение на цената, чрез което да се елиминира вредата, бе определено за всяко едно дружество чрез сравнения между средно претеглената вносна цена на засегнатия продукт с цената на сходния продукт, продаван от индустрията на Общността на пазара на Общността на цена, която не води до нанасяне на вреди. Разликата между цените бе изразена в процент от вносната цена CIF.
(260)
До цена, която не нанася вреда бе достигнато посредством вземане на средно претеглените производствени разходи на индустрията на Общността ведно с марж на печалба от 10 %. Този марж на печалба, който е с една трета по-нисък от маржа, използван при първоначалното разследване (виж съображение 205 по-горе), отразява достижимия марж на печалба за сходна група продукти на индустрията на Общността, които не са обект на нечестна конкуренция. Предвид нарасналата конкуренция, този марж бе счетен за уместен и разумен минимум вместо марж на печалба от 15 %, установен при първоначалното разследване. Такава норма на печалба би позволила на индустрията на Общността да продължи да инвестира в изследователска и развойна дейност с цел запазване на конкурентоспособността си.
II. Форми и ниво на мерките
(261)
Поради липса на особени обстоятелства, бе счетено за целесъобразно да се наложи стандартния тип мито, т.е. според стойността (ad valorem).
(262)
По отношение на нивото на митото, при четири от сътрудничещите износители, нормата на субсидиране бе по-висока от нивото на елиминиране на вреда. Поради това в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент, за адекватно бе счетено по-ниското мито, което отразява нивото на елиминиране на вреда, чрез което да се неутрализира вредата за индустрията на Общността, доколкото това се отнася до внос на упоменатите четири вносителя. Данъчните ставки, приложими към вноса на тези вносители следва да варират между 17,3 % и 30,3 %. Що се отнася до останалите трима вносителя, нивата на елиминиране на вреда бяха по-високи от установената норма на субсидиране, поради което мерките по отношение на тези дружества следва да се основават на тази норма. Данъчните ставки приложими спрямо внос от тези износители следва да варират между 25,3 % и 32 %. Предвид факта, че нивото на сътрудничество на индийските вносители бе високо (80 %), нивото на митото за всички други дружества следва да се фиксира на нивото на дружеството с най-висока индивидуална ставка, т.е. 32 %.
(263)
Индивидуалните корпоративни изравнителни мита, определени в настоящия регламент отразяват установената ситуация по време на прегледа по отношение на сътрудничещите износители. Ето защо те са приложими единствено по отношение на внос на засегнатия продукт, произведен от тези дружества. Внос на засегнатия продукт, произведен от дружество, което не е изрично упоменато в разпоредителната част на настоящия регламент, в това число дружества, свързани с изрично упоменатите, не могат да се възползват от митническата ставка, приложима към „всички други дружества“.
(264)
Всеки иск за прилагане на тези индивидуални корпоративни митнически ставки (напр. при промяна наименование на дружеството или при регистриране на нови юридически лица, обвързани с производство или продажби) следва да се изпращат надлежно до Комисията (10) с цялата необходима информация, в частност всяка промяна в дейността на дружеството, свързана с производство, продажби на вътрешния пазар и експортни продажби, свързани с, например, промяна в наименованието или промяна в юридическите лица, извършващи производство и продажби. Ако е целесъобразно и след консултация с Консултативния комитет, регламентът ще бъде съответно поправен, като се актуализира списъкът от дружества, които се възползват от индивидуална митническа ставка,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. С настоящия регламент се налага окончателно изравнително мито върху вноса на амоксициклин трихидрат, ампицилин трихидрат и цифалексин, неразпределени в дози или под формата на опаковки за търговия на дребно, попадащи под кодове по КН ex 2941 10 10 (код по TAРИК 2941101010), ex 2941 10 20 (код по TAРИК 2941102010) и ex 2941 90 00 (код по TAРИК 2941900020) с произход Индия.
2. Митническата ставка, приложима при нетна цена франко граница на Общността, преди облагане с мито за внос на продукт, произведен в Индия от посочените по-долу дружества, е както следва:
-
17,3 % за KDL Biotech Ltd, Mumbai (допълнителен код по TAРИК: A580),
-
28,1 % за Nectar Lifesciences Ltd, Chandigarh (допълнителен код по TAРИК: A581),
-
25,3 % за Nestor Pharmaceuticals Ltd, New Delhi (допълнителен код по TAРИК: A582),
-
30,3 % за Ranbaxy Laboratories Ltd, New Delhi (допълнителен код по TAРИК: 8221),
-
28,1 % за Torrent Gujarat Biotech Ltd, Ahmedabad (допълнителен код по TAРИК: A583),
-
28,1 % за Surya Pharmaceuticals Ltd, Chandigarh (допълнителен код по TAРИК: A584),
-
32 % за всички други дружества (допълнителен код по TAРИК: 8900).
3. Освен ако не е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби по отношение на митническите ставки.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на следващия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 10 май 2005 година. | [
0,
18,
4
] |
31998R1983 | 31998R1983
L 256/10
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕO) № 1983/98 НА КОМИСИЯТА
от 17 септември 1998 година
за изменение на Регламент (ЕИО) № 2273/93 относно определяне на интервенционните центрове за зърнени култури
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. относно общата организация на пазара за зърнени култури (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 923/96 на Комисията (2), и по-специално член 5 от него,
като има предвид, че интервенционните центрове са определени в приложение към Регламент (ЕИО) № 2273/93 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1877/97 (4); като има предвид, че някои държави-членки са поискали това приложение да бъде изменено; като има предвид, че същите искания следва да се приемат;
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Приложението към Регламент (ЕИО) № 2273/93 се изменя, както следва:
1.
в секция „France“ измененията са, като следва:
Департамент
Заличени центрове
Добавени центрове
Aube
Thennelières (ечемик)
Thennelières (царевица)
Nogent-sur-Seine (твърда пшеница)
Châtres (ечемик)
Roncenay (царевица)
Luyères (ечемик)
Creuse
La Souterraine (ечемик)
Allier
Tréteau (царевица)
Loire
Feurs (пшеница)
Rhône
Lyon (царевица)
Tarn-et-Garonne
Valence d'Agen (пшеница)
Malause (царевица)
Aude
Trèbes (ечемик)
Castelnaudary (сорго)
2.
в секция „Österreich“:
-
центърът „Absdorf-Hippersdorf“ става „Absdorf“,
-
центърът „Palterndorf-Dobermannsdorf“ става „Dobermannsdorf“,
-
центърът „Siebenbrunn-Leopoldsdorf“ става „Untersiebenbrunn“;
3.
в секция „Suomi“ център „Mustio“ става „Mustio-kirkniemi“.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 17 септември 1998 година. | [
3,
18,
17
] |
32009R0971 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 971/2009 НА КОМИСИЯТА
от 16 октомври 2009 година
относно издаването на лицензии за внос, за които са подадени заявления през първите седем дни на месец октомври 2009 година в рамките на тарифните квоти, открити съгласно Регламент (ЕО) № 616/2007 за птичето месо
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. относно установяване на общи правила за прилагането на тарифните квоти за внос на селскостопански продукти, управлявани чрез система от лицензии за внос (2), и по-специално член 7, параграф 2 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 616/2007 на Комисията от 4 юни 2007 г. относно откриване и управление на тарифни квоти в сектора на птичето месо с произход от Бразилия, Тайланд и други трети страни (3), и по-специално член 5, параграф 5 от него,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 616/2007 откри тарифни квоти за внос на продукти от сектора на птичето месо.
(2)
Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни на месец октомври 2009 г. за подпериода от 1 януари до 31 март 2010 г. надвишават наличните количества за някои квоти. Поради това следва да се определи до каква степен могат да бъдат издавани лицензии за внос, като се определи коефициентът на отпускане, който ще се прилага към заявените количества,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Спрямо заявленията за лицензии за внос, подадени въз основа на Регламент (ЕО) № 616/2007 за подпериода от 1 януари до 31 март 2010 г. се прилагат коефициенти на отпускане, посочени в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 17 октомври 2009 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 16 октомври 2009 година. | [
18,
3,
17,
5
] |
32003R2236 | 32003R2236
L 339/45
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2236/2003 НА КОМИСИЯТА
от 23 декември 2003 година
за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1868/94 на Съвета за въвеждане на квотна система за производството на картофено нишесте
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1868/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. за въвеждане на квотна система за производството на картофено нишесте (1), и по-специално член 8 от него,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 97/95 на Комисията (2) определя правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1868/94. Предвид измененията, внесени в Регламент (ЕО) № 1868/94 с Договора за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия и с Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. за определяне на общите правила за схемите за пряко подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за въвеждане на някои схеми за подпомагане на земеделските производители и изменение на Регламенти (ЕИО) 2019/93, (ЕО) № 1452/2001, (ЕО) № 1453/2001, (ЕО) № 1454/2001, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) № 1251/1999, (ЕО) № 1254/1999, (ЕО) № 1673/2000, (ЕИО) № 2358/71 и (ЕО) № 2529/2001, е необходимо да се адаптира Регламент (ЕО) № 97/95, за да се отчетат тези изменения. За повече яснота и правна сигурност е необходимо да се отмени Регламент (ЕО) № 97/95 и да се замени с нов текст.
(2)
За да ползват помощта на Общността в рамките на квотната система, въведена с Регламент (ЕО) № 1868/94, предприятията за производство на картофено нишесте сключват договори за отглеждане с производителите на картофи.
(3)
Необходимо е да се определи предметът на договорите за отглеждане между предприятията за производство на нишесте и производителите на картофи, за да се избегне сключването на договори, които превишават частта от подквотата, определена за съответното предприятие. Следва да се забрани на предприятията за производство на нишесте да приемат доставката на картофи извън рамките на сключения договор за отглеждане, тъй като това може да наруши ефикасното функциониране на квотната система и спазването на условието, според което минималната цена, посочена в член 4а от Регламент (ЕО) № 1868/94, се изплаща за всички количества картофи, предназначени за производството на нишесте. Въпреки това обаче, когато поради климатичните условия производството на картофи в рамките на договора за отглеждане надвиши начално предвиденото количество или има съдържание на нишесте, по-високо от предвиденото, предприятията за производство на нишесте трябва да имат възможност да приемат тези картофи, при условие че ги изкупуват на минимална цена.
(4)
Картофите със съдържание на нишесте под 13 % не могат да се считат за картофи за производство на нишесте. Картофите със съдържание на нишесте под 13 % не трябва да се приемат от предприятията за производство на нишесте. Когато ниското съдържание на нишесте се дължи на климатичните условия, Комисията следва да има правото да разреши, по искане на една държава-членка, да се приемат картофите със съдържание на нишесте под 13 % при определени условия.
(5)
Необходимо е да се определят приемливи методи за определяне на теглото на картофите под вода и да се състави таблица, определяща размера на помощта в зависимост от съдържанието на нишесте.
(6)
Следва да се предвидят контролни мерки, гарантиращи, че премия се изплаща единствено за нишесте, произведено съобразно разпоредбите на настоящия регламент. За закрилата на производителите на картофи, предназначени за производство на нишесте, е необходимо минималната цена, посочена в член 4а от Регламент (ЕО) № 1868/94, да се заплаща за всички картофи. Съответно трябва да се предвидят санкции за случаите, когато не е платена минималната цена или когато предприятията за производство на нишесте са приели картофи, които не са предмет на договор за отглеждане.
(7)
Необходимо е да се приемат правила, гарантиращи, че нишестето, произведено над частта от подквотата, разпределена на съответното предприятие за производство на нишесте, ще бъде изнесено без право на възстановяване съгласно член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1868/94. В случай на нарушение ще се прилагат санкции.
(8)
Нужно е също така да се уточни как се процедира с подквотите на предприятия за производство на нишесте в случай на сливане, прехвърляне на собствеността или прекратяване на търговската дейност.
(9)
Необходимо е да се позволи на държавите-членки и на Комисията да контролират функционирането на квотната система. За целта следва да се определят данните, които предприятията за производство на нишесте са длъжни да съобщават на държавата-членка, а държавата-членка препраща на Комисията.
(10)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
ДЕФИНИЦИИ - КВОТНА СИСТЕМА
Член 1
За целите на настоящия регламент се установяват следните дефиниции:
а)
под „квота“ се разбира квотата, определена за всяка държава-членка в член 2, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 1868/94;
б)
под „подквота“ се разбира частта от квотата, разпределена от държавата-членка на едно предприятие за производство на нишесте;
в)
„предприятие за производство на нишесте“ е всяко физическо или юридическо лице, установено на територията на съответната държава-членка, получило подквота и премията по член 5 от Регламент (ЕО) № 1868/94.
г)
„производител на картофи“ е всяко физическо или юридическо лице или група от такива лица, доставящо на предприятие за производство на нишесте картофи, произведени от него или от лицата, влизащи в състава на юридическото лице или на групата членовете му, от свое име и за своя сметка в рамките на договор за отглеждане, сключен от него или от негово име.
д)
„договор за отглеждане“ е всеки договор, сключен между производител или група производители на картофи, от една страна, и предприятие за производство на нишесте, от друга.
е)
„картофи“ са картофите, предназначени за производството на картофено нишесте съгласно член 93 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, със съдържание на нишесте най-малко 13 %.
ж)
„нативно нишесте“ е нишестето с код по КН 1108 13 00, което не претърпяло никаква преработка.
з)
„сливане на предприятия за производство на нишесте“ е обединяването в едно предприятие за производство на нишесте на две или повече предприятия на нишесте;
и)
„прехвърляне на собствеността върху предприятие за производство на нишесте“ е прехвърляне или придобиване на имуществото на предприятие за производство на нишесте, притежаващо подквота на едно или няколко предприятия за производство на нишесте;
й)
„прехвърляне на собствеността върху фабрика за нишесте“ е прехвърлянето на собствеността върху техническа структура с цялата инсталация за производство на нишесте на едно или няколко предприятия за производство на нишесте, което води като резултат до частично или пълно придобиване на собствеността върху продукцията на предприятието, което извършва прехвърлянето.
к)
„отдаване на фабрика под наем“ е договор за отдаване под наем на техническа структура с цялата инсталация за производство на нишесте с оглед на нейната експлоатация, сключен за минимален срок от три последователни пазарни години с предприятие за производство на нишесте, установено в същата държава-членка, в която се намира фабриката, ако след влизане на договора в сила предприятието за производство на нишесте, което наема фабриката, може да се счита за едно предприятие за производство на нишесте по отношение на цялото си производство;
л)
„помощ за нишестени картофи“ е помощта, определена за земеделските стопани, произвеждащи картофи, предназначени за производство на нишесте съгласно член 93 от Регламент (ЕО) № 1782/2003.
Член 2
В случаите когато се прилага член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1868/94, разпределените подквоти се адаптират съответно в началото на пазарната година след тази, в която квотата е надвишена.
ГЛАВА II
СИСТЕМА НА ЦЕНИ И ПРЕМИИ
Член 3
1. Договор за отглеждане се сключва за всяка пазарна година. Този договор има идентификационен номер и включва най-малко следните елементи:
а)
име и адрес на производителя или групата производители на картофи;
б)
име и адрес на предприятието за производство на нишесте;
в)
засадените площи в хектари с до две цифри след десетичния знак, определени съгласно Регламент (ЕО) № 2419/2001 на Комисията (3) за интегрираната система за управление и контрол;
г)
предвиденото количество картофи в тонове, което ще бъде събрано и доставено на предприятието за производство на нишесте;
д)
съдържанието на нишесте в картофите, определено въз основа на средното съдържание на нишесте в картофите, доставяни от същия производител на картофи на предприятието за производство на нишесте през последните три поредни пазарни години, или, ако не разполагат с тези данни, въз основа на средното съдържание на нишесте в зоната на доставка;
е)
задължението на предприятието за производство на нишесте да заплати на производителя на картофи минималната цена съгласно член 4а от Регламент (ЕО) № 1868/94.
2. Всяко предприятие за производство на нишесте предава на компетентния орган преди началото на пазарната година обобщена справка за сключените договори, в която за всеки договор се посочва идентификационният номер, името на производителя на картофи, засадените площи и договореният тонаж, изразен в еквивалент нишесте до дата преди началото на пазарната година, която се определя от държавата-членка, за да се гарантира необходимият контрол.
3. Сумата, изразена в еквивалент нишесте, от количествата, предвидени в договорите за отглеждане, не може да надвишава подквотата, разпределена на съответното предприятие за производство на нишесте.
4. Когато реално произведеното количество в рамките на договор за отглеждане, изразено в еквивалент нишесте, надвиши количеството, предвидено в договора, това количество може да се достави по избор на предприятието за производство на нишесте, при условие че за него се заплати минималната цена съгласно член 4а от Регламент (ЕО) № 1868/94.
5. Забранява се на предприятията за производство на нишесте да приемат доставки на картофи извън договорите за отглеждане.
Член 4
1. Картофите се доставят на самите предприятия за производство на нишесте или в техните приемателни пунктове.
2. Определянето на теглото на картофите и на съдържанието на нишесте съгласно членове 5 и 7 се извършва в момента на доставката и под надзора на контрольор, одобрен от държавата-членка.
Член 5
1. В случай че прилагането на един от методите, определени в приложение I към Регламент (ЕО) № 2235/2003 на Комисията (4), го наложи, се определя брутното тегло на картофите за всеки товар по време на доставката чрез сравнително претегляне на превозното средство празно и натоварено.
2. Нетното тегло на картофите се определя по един от методите, определени в приложение I към Регламент (ЕО) № 2235/2003.
3. Приетите пратки трябва да имат съдържание на нишесте не по-малко от 13 %.
Въпреки това предприятията за производство на нишесте могат да приемат пратки картофи със съдържание на нишесте под 13 %, при условие че количеството нишесте, което може да се произведе от тях, не надвишава 1 % от подквотата. В този случай се прилага минималната цена за картофи със съдържание на нишесте 13 %.
Член 6
Съдържанието на нишесте в картофите се определя въз основа на тегло под вода за 5 050 грама доставени картофи.
Използваната вода трябва да е чиста, без други примеси, и с температура под 18 °С.
Член 7
1. Премията за предприятията за производство на нишесте се отпуска за нишестето, произведено от картофи с добро и коректно търговско качество, въз основа на количеството използвани картофи и тяхното съдържание на нишесте в размерите, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 2235/2003 в рамките на количеството нишесте, отговарящо на подквотата на съответното предприятие за производство на нишесте.
Не се отпуска премия за нишесте, произведено от картофи, които не са с добро и коректно търговско качество, нито за нишесте, произведено от картофи със съдържание на нишесте под 13 % освен в случаите, когато се прилага член 5, параграф 3, втора алинея. Когато съдържанието на нишесте в картофите се изчислява по скалата на Райман или скалата на Пароу и съответства на цифра, фигурираща на два или три реда във втората графа на приложение II към Регламент (ЕО) № 2235/2003, се прилагат размерите, съответстващи на втория и третия ред.
2. Когато доставените пратки съдържат 25 % и повече картофи, преминаващи през сито с квадратни отвори с дължина на страната 28 мм, наричени по-долу „дребни“, нетното тегло, което се взема предвид за определяне на минималната цена, която се заплаща от предприятието за производство на нишесте, се намалява по следната таблица:
Процент дребни
Процент намаление
25-30 %
10 %
31-40 %
15 %
41-50 %
20 %
Ако пратките съдържат над 50 % дребни, те се договарят по споразумение и за тях не се отпуска премия.
Процентът дребни се определя едновременно с нетното тегло.
3. Изпълнението на задължението на предприятията за производство на нишесте да не надвишават подквотата става въз основа на количеството използвани картофи и тяхното съдържание на нишесте в размерите, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 2235/2003.
Член 8
1. Предприятието за производство на нишесте, одобреният контрольор и доставчикът изготвят съвместно приемателен протокол. Предприятието за производство на нишесте издава дубликат на производителя на картофи и задържа оригинала с оглед евентуалното му представяне на контролния орган по премиите.
2. В приемателния протокол фигурират задължително следните данни, които са известни от операциите, осъществени съгласно членове 4 до 7:
а)
дата на доставката;
б)
номер на доставката;
в)
номер на договора за отглеждане;
г)
име и адрес на производителя на картофи;
д)
тегло на превозното средство при пристигането му във фабриката за нишесте или в нейния приемателен пункт;
е)
тегло на превозното средство след разтоварването му и почистване от пръстта;
ж)
брутно тегло на доставката;
з)
процентите, с които се намалява брутното тегло на доставката, за да се отчете пръстта и абсорбираната при миенето вода;
и)
теглото, с което се намалява брутното тегло, за да се отчетат отпадъчните елементи;
й)
процентът дребни;
к)
общото нетно тегло на доставката (брутното тегло с намаленията, включително и корекцията за дребни);
л)
съдържанието на нишесте, изразено в проценти или тегло под вода;
м)
единична цена за заплащане.
Член 9
Предприятието за производство на нишесте изготвя за всеки производител на картофи обобщена справка, в която задължително фигурират следните данни:
а)
фирма на предприятието за производство на нишесте;
б)
име и адрес на производителя на картофи;
в)
номер на договора за отглеждане;
г)
дата и номер на приемателните протоколи;
д)
нетно тегло на всяка доставка след евентуалните намаления по член 8, параграф 2;
е)
единична цена за доставка;
ж)
обща сума, дължима на производителя на картофи;
з)
суми, изплатени на производителя на картофи и дати на плащане;
и)
подпис и печат на предприятието за производство на нишесте.
ГЛАВА III
ПЛАЩАНИЯ И САНКЦИИ
Член 10
1. Премията съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 1868/94 се изплаща, ако предприятието за производство на нишесте представи доказателства, че са изпълнени следните изисквания:
-
нишестето е произведено през съответната пазарна година;
-
заплатената на производителите на картофи цена не е по-ниска от посочената в член 4а от Регламент (ЕО) № 1868/94 за цялото количество картофи, произведени в Общността и използвани за производство на нишесте;
-
нишестето е произведено от картофи, предмет на съответен договор за отглеждане по член 3.
2. Доказателства по параграф 1 се предоставят чрез предаване на обобщената справка по член 9, придружена от удостоверение за плащане от производителя на картофи или от документ от финансовата институция, извършила плащането по нареждане на предприятието за производство на нишесте, който удостоверява, че плащането в действителност е извършено.
3. Премията за предприятията за производство на нишесте се изплаща от държавата-членка, не чиято територия е произведено нишестето, в срок от 4 месеца от датата, на която са представени доказателствата по параграф 1.
Член 11
1. Държавата-членка въвежда контролен режим с оглед проверка на място на действителността на операциите, даващи право на премия и спазването на подквотата, разпределена за всяко предприятие за производство на нишесте. За целта контрольорите имат достъп до материално-счетоводната отчетност на предприятията за производство на нишесте и до местата на производство и складиране.
За всеки период на преработка и за всички производствени операции контролът обхваща поне 10 % от доставеното на предприятието за производство на нишесте количество картофи.
2. Държавата-членка уведомява всяко предприятие за производство на нишесте за евентуалното надвишаване на неговата подквота.
3. Когато компетентният орган установи, че изискването съгласно член 10, параграф 1, второ тире не е спазено от предприятието за производство на нишесте при липса на форсмажорни обстоятелства, това предприятие се изключва частично или изцяло от ползването на премии по следните правила:
-
ако изискването не е спазено за количество нишесте, съставляващо под 20 % от общото количество произведено нишесте, размерът на отпуснатата премия се намалява с установения процент, умножен по пет,
-
ако съответният процент е равен или надвишава 20 %, не се отпуска премия.
4. Когато се установи, че е налице несъобразяване със забраната съгласно член 3, параграф 5, премията за съответната подквота се намалява при следните условия:
-
ако при контрола се установи прието от предприятието за производство на нишесте количество в еквивалент нишесте под 10 % от неговата подквота, общият размер на премията за производителя за съответната пазарна година с намалява с процента на надвишаване, умножен по десет,
-
ако количеството, получено извън договорите, надвишава ограничението, посочено в първо тире, за съответната пазарна година не се отпуска премия и съответното предприятие за производство на нишесте се изключва от ползването на премия и за следващата пазарна година.
5. Ако в разрез с разпоредбите на член 3, параграф 5 нишестето, произведено от приети пратки картофи със съдържание на нишесте под 13 %:
-
надвишава с 1 % подквотата, присъдена на съответното предприятие за производство на нишесте, за надвишеното количество не се отпуска премия и останалата премия за подквотата се намалява с процента на надвишаване, умножен по десет,
-
надвишава с 11 % предоставената на предприятието за производство на нишесте подквота, не се отпуска никаква премия за съответната пазарна година и съответното предприятие за производство на нишесте се изключва от ползването на премия и за следващата пазарна година.
6. Проверките, извършвани съгласно настоящия член, не отменят контрола от други компетентни органи.
Член 12
1. Износът съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 1868/94 се счита за реализиран, когато:
а)
компетентният орган на произвеждащата държава-членка е получил доказателството съгласно член 13, параграф 2, независимо коя е държавата-членка, изнасяща нишестето;
б)
декларацията за износ е приета от изнасящата държава-членка преди първи януари след края на пазарната година, по време на която е произведено нишестето;
в)
нишестето е напуснало митническата територия на Общността в срок от шестдесет дни, считано от 1 януари, съгласно буква б);
г)
продуктите са изнесени без възстановяване.
Освен в случай на форсмажорни обстоятелства, ако не са изпълнени всички условия от първа алинея, количеството нишесте, което надвишава подквотата, се счита за реализирано на вътрешния пазар.
2. В случай на форсмажорни обстоятелства компетентният орган на държавата-членка, на чиято територия е произведено нишестето, приема необходимите мерки в зависимост от обстоятелствата, изложени от заинтересованото лице.
Когато нишестето се изнася от държава-членка, различна от държавата, в която е произведено, тези мерки се вземат след съгласуване с компетентните органи на последната държава.
3. За целите на настоящия регламент не може да се ползват разпоредбите на член 36 от Регламент (ЕО) № 800/1999 на Комисията (5).
Член 13
1. Чрез дерогация от член 12 от Регламент (ЕО) № 1342/2003 на Комисията (6), гаранцията за износната лицензия се равнява на 23 EUR за тон.
2. Доказателството, че съответното предприятие за производство на нишесте изпълнява условията съгласно член 12, параграф 1, първа алинея се предава на компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия е произведено нишестето, до 1 април на календарната година след приключване на пазарната година, през която е произведено нишестето.
3. Доказателството включва представяне на:
a)
износната лицензия, издадена на съответното предприятие за производство на нишесте от компетентния орган на държавата-членка, посочена в параграф 2, и включваща една от следните забележки в дерогация от член 3 от Регламент (ЕИО) № 1518/95 (7):
-
„Para exportación sin restitución, de conformidad con el artículo 6 del Reglamento (CE) no 1868/94“
-
„Skal eksporteres uden restitution, jf. artikel 6 i forordning (EF) nr. 1868/94“
-
„Ausfuhr ohne Erstattung gemäß Artikel 6 der Verordnung (EG) Nr. 1868/94“
-
„Προς εξαγωγή χωρίς επιστροφή σύμφωνα με το άρθρο 6 του κανονισμού (ΕΚ) αριθ. 1868/94“
-
„For export without refund under Article 6 of Regulation (EC) No 1868/94“
-
„À exporter sans restitution conformément à l'article 6 du règlement (CE) no 1868/94“
-
„Da esportare senza restituzione a norma dell'articolo 6 del regolamento (CE) n. 1868/94“
-
„Overeenkomstig artikel 6 van Verordening (EG) nr. 1868/94 zonder restitutie uit te voeren“
-
„A exportar sem restituição em conformidade com o artigo 6.o do Regulamento (CE) n.o 1868/94“
-
„Viedään tuetta asetuksen (EY) N:o 1868/94 6 artiklan mukaisesti“
-
„För export utan exportbidrag enligt artikel 6 i förordning (EG) nr 1868/94“
б)
документите съгласно членове 32 и 33 от Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Комисията (8), необходими за освобождаване на гаранцията;
в)
декларация от предприятието за производство на нишесте, удостоверяваща, че нишестето е произведено от него.
4. Когато нативното нишесте, произведено от дадено предприятие за производство на нишесте, се складира за износ в силоз, склад или резервоар, разположен извън фабриката на производителя на територията на произвеждащата държава-членка или в друга държава-членка, където се складира и друго нативно нишесте, произведено от същото или други предприятия, без да има възможност физически да се разграничат така складираните продукти, всички складирани продукти се поставят под административен контрол, предоставящ гаранции, еквивалентни на гаранциите на митническия контрол до приемането на декларацията за износ съгласно член 12, параграф 1, буква б), и от момента на приемане на тази декларация се поставят под митнически контрол.
При обстоятелствата, посочени в първа алинея, когато изнасянето от склада стане преди приемането на декларацията за износ съгласно член 12, параграф 1, буква б), компетентните органи на държавата-членка, където е складирано нишестето, предоставят доказателство.
Когато изнасянето от склада стане след приемане на декларацията за износ съгласно член 12, параграф 1, буква б), митническите власти на държавата-членка, където е складирано нишестето, предоставят доказателство по смисъла на член 33, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕО) № 1291/2000.
Доказателствата, визирани във втора и трета алинея, удостоверяват изнасянето от склада на продукта или на съответното количество съгласно смисъла първа алинея.
Член 14
Когато нативното нишесте, произведено от дадено предприятие за производство на нишесте, е складирано в насипно състояние в режим на митническо складиране или свободна зона с оглед предварителното възстановяване, определено в Регламент (ЕИО) № 565/80 на Съвета (9), освен операциите, упоменати в член 29, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 800/1999, това нишесте може да бъде смесено в същия склад с други нишестета от същия номер по КН, използвана за определяне на възстановяванията, които притежават същите технически характеристики и отговарят на условията за предоставяне на възстановявания и които също са поставени под един от режимите, предвидени в Регламент (ЕО) № 800/1999 или Регламент (ЕИО) № 565/80.
Член 15
1. За количествата, които по смисъла на член 12, параграф 1, втора алинея се разглеждат като реализирани на вътрешния пазар, държавата-членка начислява за нативното нишесте и всеки производен продукт от приложението към Регламент (ЕО) № 1518/95 на Комисията (10) или съгласно Регламент (ЕО) № 1520/2000 на Комисията (11) фиксирана сума, изчислена на тон нативно нишесте и равна на общата митническа тарифа за тон нишесте с код по КН 1108 13 00, през пазарната година, през която нишестето или производните продукти са били произведени, плюс 10 %.
2. Съответната държава-членка съобщава на предприятията за производство на нишесте общата сума, която дължат, най-късно до 1 май след датата 1 януари, посочена в член 12, параграф 1, буква б).
Тази сума се заплаща от предприятията за производство на нишесте най-късно до 20 май същата година.
Член 16
1. В случай на сливане на две предприятия за производство на нишесте, държавата-членка разпределя на предприятието, получено след сливането, подквота, равна на сбора от подквотите на слетите предприятия.
В случай на прехвърляне на собствеността на предприятие за производство на нишесте държавата-членка разпределя на правоприемника подквотата на прехвърленото предприятие. Ако правоприемниците са няколко, под-квотата се разпределя между тях пропорционално на количествата нишесте, произвеждани от всеки от тях.
В случай на прехвърляне на собствеността на фабрика за нишесте държавата-членка намалява подквотата на предприятието, което прехвърля собствеността върху фабриката и увеличава подквотата на предприятието или предприятията, които я придобиват, със съответната част, пропорционално на усвоената продукция.
2. В случай на прекратяване на дейността на предприятие за производство на нишесте или на фабрика за нишесте, различни от посочените в параграф 1, държавата-членка може да разпредели съответните подквоти на едно или няколко предприятия.
3. В случай на отдаване под наем на фабрика, която принадлежи на дадено предприятие за производство на нишесте, държавата-членка намалява неговата подквота и разпределя частта, с която подквотата е намалена, на предприятието, което наема фабриката, за да произвежда нишесте.
Ако договорът за наем бъде прекратен преди срока, посочен в член 1, буква к), адаптирането на подквотите съгласно предходната алинея се отменя от държавата-членка с обратно действие, от датата, на която договорът за наем е влязъл в сила.
4. Ако след прилагане на параграф 1, първа алинея, бъде прекратено производството във фабриките на едно или повече от предприятията, които са се слели, като по този начин се поставя под сериозна заплаха производството на картофи за нишесте в зоната, от която дотогава са се снабдявали това предприятие или предприятия, държавата-членка може да прикани слятото предприятие да прехвърли на държавата подквотата, първоначално разпределена на предприятието, чиито фабрики са прекратили производство. Всяка квота, прехвърлена съгласно първа алинея, може в случая да се разпределеи отново от държавата-членка на всяко предприятие, което се задължи да произвежда нишесте във въпросната зона.
Член 17
Когато прекратяването на дейност на предприятие за производство на нишесте или на фабрика за нишесте, сливането или прехвърлянето на собствеността настъпят между 1 юли и 31 март следващата година, мерките от член 16 са в сила за настоящата пазарна година през този период.
Когато прекратяването на дейността на предприятие за производство на нишесте или фабрика за нишесте, сливането или прехвърлянето на собствеността настъпят между 1 април и 31 юни същата година, мерките от член 16 са в сила за пазарната година след този период.
ГЛАВА IV
СЪОБЩЕНИЯ
Член 18
Предприятията за производство на нишесте съобщават на компетентните органи най-късно до 30 април всяка пазарна година:
-
количествата картофи за нишесте, получили помощ съгласно член 93 от Регламент (ЕО) № 1782/2003,
-
количествата нишесте, получили премия съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 1868/94.
Член 19
1. Държавите-членки съобщават на Комисията най-късно до 30 юни всяка пазарна година:
а)
количествата картофи за нишесте, получили помощ съгласно член 93 от Регламент (ЕО) № 1782/2003;
б)
количествата нишесте, получили премия съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 1868/94;
в)
количествата и подквотите за предприятията за производство на нишесте, към които се прилага член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1868/94 за текущата пазарна година и предвидените подквоти за следващата пазарна година;
г)
количествата за износ без възстановявания съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 1868/94;
д)
количествата съгласно член 11, параграфи 3 и 4 от настоящия регламент;
е)
количествата съгласно член 15 от настоящия регламент.
2. Когато се прилага член 16, държавите-членки предават на Комисията до 30 юни за всяка пазарна година всички подробни данни, свързани с пазарната година, придружени с доказателства, че са изпълнени условията от съответните членове.
ГЛАВА V
ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 20
Обменният курс за превръщане на различните размери на минималната цена, посочена в член 4а от Регламент (ЕО) № 1868/94, и на премията съгласно член 5 от същия регламент в национална валута, е най-скоро обявеният от Европейската централната банка преди датата на приемане на картофите от предприятието за производство на нишесте на нишесте.
Член 21
Регламент (ЕО) № 97/95 се отменя, считано от 1 юли 2004 г.
Член 22
Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящия регламент се прилага от 2004-2005 пазарна година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 23 декември 2003 година. | [
3,
17
] |
32007D0103 | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 12 февруари 2007 година
за определяне на основните принципи и критерии за подбор и финансиране на дейности по програмата за обществено здраве
(текст от значение за ЕИП)
(2007/103/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Решение № 1786/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за приемане на програма за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003-2008) (1), и по-специално член 8, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
В член 8, параграф 1 от Решение № 1786/2002/ЕО се предвижда приемането от страна на Комисията на годишен работен план за изпълнението на програмата за обществено здраве, определяне на приоритетите и действията, които ще бъдат предприети, включително разпределяне на средствата, и приемане на механизмите, критериите и процедурите за подбор и финансиране на дейностите по програмата.
(2)
С Решение 2007/102/ЕО на Комисията (2) е приет работен план за 2007 г.
(3)
В член 115 от Регламент (EО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (3) и член 167 от Регламент (EО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (EО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (4) се изисква критериите за допустимост, подбор и отпускане на безвъзмездни средства да са предварително уточнени в поканите за подаване на предложения с цел оценка на качеството на предложенията, подадени съгласно целите и приоритетите на годишната работна програма.
(4)
„Общите принципи и критерии за подбор и финансиране на дейности по програмата за обществено здраве“, посочени в приложението към настоящото решение, следва да бъдат приети. Следователно приложение II към Решение С (2005) 29 от 14 януари 2005 г за приемане на работен план за 2005 г. за изпълнението на програмата за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003-2008), включително и годишната работна програма за безвъзмездни средства и общите принципи и критерии за подбор и финансиране на дейности по програмата „Обществено здраве“ се заменя с приложението към настоящото решение.
(5)
„Общите принципи и критерии за подбор и финансиране на дейности по програмата за обществено здраве“, посочени в приложението, са съобразени със становището на Комитета по програмата за действие на Общността в областта на общественото здраве,
РЕШИ:
Член единствен
„Общите принципи и критерии за подбор и финансиране на дейности по програмата за обществено здраве (2003-2008)“, посочени в приложението, са приети.
Съставено в Брюксел на 12 февруари 2007 година. | [
0,
2,
15,
4
] |
32009D0413 | РЕШЕНИЕ ATALANTA/4/2009 НА КОМИТЕТА ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ
от 27 май 2009 година
за назначаването на командващ операцията на ЕС за военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (Atalanta)
(2009/413/ОВППС)
КОМИТЕТЪТ ПО ПОЛИТИКА И СИГУРНОСТ,
като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 25, трета алинея от него,
като взе предвид Съвместно действие 2008/851/ОВППС на Съвета от 10 ноември 2008 г. относно военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия (1) (Atalanta), и по-специално член 6, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
В съответствие с член 3 от Съвместно действие 2008/851/ОВППС контраадмирал Philip Jones бе назначен за командващ операцията на ЕС за военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия.
(2)
Съгласно член 6, параграф 1 от Съвместно действие 2008/851/ОВППС Съветът упълномощи Комитета по политика и сигурност (КПС) да взема решения за назначаването на командващия операцията на Европейския съюз.
(3)
Обединеното кралство съобщи, че контраадмирал Peter HUDSON е на разположение да замести контраадмирал Philip JONES като командващ операцията на ЕС.
(4)
Военният комитет на ЕС подкрепи тази кандидатура.
(5)
В съответствие с член 6 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в изготвянето и изпълнението на решения и действия на Европейския съюз, свързани с въпросите на отбраната,
РЕШИ:
Член 1
Контраадмирал Peter HUDSON се назначава за командващ операцията на ЕС за военната операция на Европейския съюз, предназначена да допринесе за възпирането, предотвратяването и потушаването на пиратските действия и въоръжените грабежи край бреговете на Сомалия.
Член 2
Настоящото решение поражда действие на 3 юни 2009 г.
Съставено в Брюксел на 27 май 2009 година. | [
11,
5,
10,
20,
8,
12,
18
] |
32008R1070 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1070/2008 НА КОМИСИЯТА
от 30 октомври 2008 година
относно регистрацията на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания („Rogal świętomarciński“(ЗГУ))
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1), и по-специално член 7, параграф 4, първа алинея от него,
като има предвид, че:
(1)
Съгласно член 6, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 510/2006 и на основание член 17, параграф 2 от същия регламент заявлението, внесено от Полша за регистрация на наименованието „Rogal świętomarciński“, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2).
(2)
Тъй като в Комисията не постъпи никакво възражение по реда на член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006, това наименование следва да бъде регистрирано,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регистрира се наименованието, посочено в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 30 октомври 2008 година. | [
3,
18,
17,
6
] |
31990R3444 | 31990R3444
L 333/22
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3444/90 НА КОМИСИЯТА
от 27 ноември 1990 година
относно определяне на подробни правила за предоставяне на помощ за частно складиране на свинско месо
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2759/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на свинско месо (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1249/89 (2), и по-специално член 5, параграф 4, член 7, параграф 2 и втора алинея на член 22 от него,
като взе предвид Регламент (EИО) № 1676/85 на Съвета от 11 юни 1985 г. относно стойността на разчетната единица и обменните курсове, приложими в рамките на Общата селскостопанска политика (3), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2205/90 (4), и по-специално член 5, параграф 3 и член 12 от него,
като има предвид, че трябва да бъдат приети подробни правила при осигуряване на помощ за частно складиране на свинско месо освен общите правила, постановени в Регламента (EИО) № 2763/75 (5) на Съвета;
като има предвид, че, за да се постигнат целите на помощта, такава помощ трябва да се отпуска само на физически или юридически лица, установени в Общността, чиито дейности и опит в областта предлагат достатъчна степен на сигурност, че складирането ще бъде извършено по задоволителен начин и които имат необходимия хладилен капацитет в рамките на Общността;
като има предвид, че по същата причина помощ следва да се отпуска само за складирането на замразени продукти с коректно и добро търговско качество и с произход от Общността, както е определено в Регламент (EИО) № 964/71 на Комисията (6), с ниво на радиоактивност, което не превишава максимално допустимите нива съгласно Регламент (EИО) № 737/90 на Съвета от 22 март 1990 г. относно условията, приложими спрямо вноса на селскостопански продукти с произход от трети страни след инцидента в Атомната централа Чернобил (7);
като има предвид, че положението на пазара и неговото бъдещо развитие може да направи целесъобразно за договарящата страна да обяви стоките си за износ от момента на поставянето им на склад и че е подходящо при тази хипотеза да се определят условията, при които месото, което е предмет на договора за складиране, може да бъде поставено едновременно под режима, посочен в член 5 от Регламент (EИО) № 565/80 на Съвета от 4 март 1980 г. относно предварителното изплащане на възстановявания при износ за селскостопански продукти (8), изменен с Регламент (EИО) № 2026/83 (9), за да се възползва от предварителното изплащане на възстановявания при износ;
като има предвид, че, за да направят схемата от помощи по-ефективна, договорите следва да се отнасят за определено минимално количество, конкретизирано по продукти както е подходящо, и трябва да се определят задълженията, които трябва да се изпълняват от договарящата страна, особено тези, които дават възможност на интервенционната агенция да прави ефективна проверка на условията за складиране;
като има предвид, че сумата на гаранцията, предвидена да осигури изпълнение на задълженията по договора, трябва да бъде фиксирана като процент от сумата на помощта;
като има предвид, че съгласно Регламент (EИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 г. за определяне на общи подробни правила за прилагането на системата от гаранции за селскостопанските продукти (10), последно изменен с Регламент (EИО) № 3745/89 (11), е необходимо да се определят основните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да се освободи гаранцията; като има предвид, че складирането на договореното количество за договорения период съставлява едно от основните изисквания за отпускането на помощ за частно складиране на свинско месо; като има предвид, че, за да се вземе предвид търговската практика и по практически съображения, би трябвало да се разреши определен толеранс по отношение на това количество;
като има предвид, че би трябвало да се приложи правилото на пропорционалност при освобождаване на гаранцията и при отпускането на помощта когато не са изпълнени определени изисквания по отношение на количествата, които следва да бъдат складирани;
като има предвид, че, за да се подобри ефективността на схемата, на договарящата стана, би трябвало да се даде възможност да получи предварително изплащане на помощта, при условие че пре- достави гаранция и би трябвало да се определят правила относно подаването на заявления за помощ, придружаващите документи, които да се представят и срока за изплащане;
като има предвид, че съгласно член 5 от Регламент (EИО) № 1676/85 трябва да се уточни, че в случай на помощ за частно складиране моментът за определяне на сумата на гаранцията и помощта в национална валута е денят на сключване на договора за складиране или последният ден за подаване на оферти в отговор на покана за участие в търг;
като има предвид, че предишният опит с други схеми за частно складиране на селскостопански продукти е показал необходимостта да се конкретизира до каква степен Регламент (EИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета (12) се прилага при определяне на периодите, датите и сроковете, посочени в такива схеми, както и да се определят точно датите на началото и края на складирането по договора;
като има предвид, че по-специално член 3, параграф 4 от Регламент (EИО, Евратом) № 1182/71 предвижда, когато последният ден от даден период е официален празник, неделя или събота, периодът да свършва при изтичане на последния час на следващия работен ден; като има предвид, че прилагането на тази разпоредба към договорите за складиране може да не е в интерес на складиращите и даже може да доведе до неравнопоставеното им третиране; като има предвид, че по тази причина трябва да се предвиди дерогация по отношение на определянето на последния ден от складирането по договора;
като има предвид, че трябва да се предвиди прилагане на правило за пропорционалност при отпускането на помощта когато периодът на складиране не е спазен напълно; като има предвид, че също така трябва да се предвиди съкращаване на периода за складиране когато месото, взето от склада, е предназначено за износ; като има предвид, че трябва да се представи доказателство, че месото е било изнесено, както при възстановяването при износ, в съответствие с Регламент (EИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 г. относно общите подробни правила за прилагането на системата на възстановявания при износ на селскостопански продукти (13), последно изменен с Регламент (EИО) № 1615/90 (14);
като има предвид, че член 4, параграф 1 от Регламент (EИО) № 2763/75 предвижда сумата за помощта за частно складиране да може да бъде определена чрез търг; като има предвид, че членове 4 и 5 от същия регламент съдържат правила, които трябва да се съблюдават във връзка с тази процедура; като има предвид, обаче, че са необходими по-подробни правила за тази цел;
като има предвид, че целта на процедурата по провеждане на търг е да се определи сумата на помощта; като има предвид, че при избора на успешните оференти трябва да се даде предпочитание на най-благоприятните оферти за Общността; като има предвид, по тази причина, че може да се определи максимална сума на помощта, при която или под която офертите ще бъдат одобрени; като има предвид, че ако нито една оферта не е приемлива, не е необходимо да се приеме някоя;
като има предвид, че трябва да се предвидят мерки, за да се създаде система от проверки, така че да е сигурно, че помощта не се дава неправомерно; като има предвид, че за тази цел е добре държавите-членки да направят проверките подходящи за различните етапи на складиране;
като има предвид, че е разумно да се предотвратяват и санкционират нередностите и измамите; като има предвид, че за тази цел е подходящо в случай на невярна декларация да се изключи договарящата страна от предоставяне на помощи за частно складиране през календарната година след тази, през която е подадена невярната декларация;
като има предвид, че за да предоставят на Комисията цялостна картина за ефектите от схемата за частно складиране, държавите-членки трябва да снабдяват Комисията с необходимата информация;
като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1092/80 на Комисията от 2 май 1980 г. относно определяне на подробни правила за предоставянето на помощ за частно складиране на свинско месо (15), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3498/88 г. (16), е бил съществено изменян; като има предвид, че след като трябва да се правят по-нататъшни изменения, трябва напълно да се преработи съответното законодателство; като има предвид обаче, че новите разпоредби би трябвало да важат само за договори, които са сключени след влизането в сила на настоящия регламент;
като има предвид, че Управителният комитет по свинското месо не е представил становище в рамките на срока, поставен от председателя му,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предоставянето на помощ за частно складиране, както е предвидено в член 3 на Регламент (ЕИО) № 2759/75, се подчинява на условията, определени в настоящия регламент.
ДЯЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 2
1. Договорите за частно складиране на свинско месо се сключват между интервенционните агенции от държавите-членки и физически или юридически лица, наричани по-нататък „договарящата страна“:
-
които извършват дейност в секторите месо и животновъдство от поне дванадесет месеца и официално регистрирани в държава-членка,
и
-
които имат на свое разположение подходящи съоръжения за складиране в рамките на Общността.
2. Помощ за частно складиране може да се предоставя само за прясно месо, с коректно и добро търговско качество, получено от животни, отглеждани в Общността поне през последните два месеца и заклани не повече от десет дни преди датата, на която продуктите са поставени на склад, както е посочено в член 4, параграф 2.
3. Предмет на договор за складиране не може да бъде месо с радиоактивно съдържание, надвишаващо максималните допустими нива според разпоредбите в Общността. Нивата, приложими към продукти с произход от Общността, са определени в член 3 от Регламент (ЕИО) № 737/90. Нивото на радиоактивно замърсяване на продукта се проверява, само ако условията го изискват и то за необходимия период. Когато е необходимо продължителността и обхвата на проверките се определя в съответствие с процедурата, предвидена в член 24 от Регламент (ЕИО) № 2759/75.
4. Договорите не могат да се отнасят за по-малко от дадено минимално количество, което се определя за всеки продукт.
5. Месото трябва да бъде поставено на склад в прясно състояние и да се съхранява в замразено състояние.
Член 3
1. Заявленията за договори или офертите и договорите се отнасят само за един от продуктите, за които може да се предоставя помощ.
2. Заявления за договори или оферти не се приемат, ако не включват елементите, посочени в параграф 3 букви а), б), г) и е), и ако не е представено доказателство, че е предоставена гаранция.
3. Договорите включват следните елементи:
а)
декларация, с която договарящата страна се ангажира да постави на склад и да съхранява продукти, които отговарят на условията, посочени в член 2, параграфи 2 и 3;
б)
описанието и количеството на продукта за складиране;
в)
срокът, посочен в член 4, параграф 3 за поставяне на склад на цялото количество, посочено в буква б);
г)
продължителността на съхранение на склад;
д)
сумата на помощта за единица тегло;
е)
сумата на гаранцията;
ж)
клауза, която позволява периодът на складиране да бъде съкратен или удължен при условията, определени в разпоредбите на Общността.
4. Договорите налагат на договарящата страна най-малко следните задължения:
а)
да постави на склад договореното количество от продукта в сроковете, определени в член 4 и да ги съхранява на свой риск и за своя сметка при условия, които осигуряват поддържането на характеристиките на продукта, посочени в член 2, параграф 2 за периода на договора, без да променя, заменя или прехвърля складираните продукти в друг склад; в изключителни случаи обаче и по надлежно мотивирано искане интервенционната агенция може да разреши преместването на складираните продукти;
б)
да уведоми интервенционната агенция, с която е сключила договор, своевременно преди да се складира всяка отделна партида, по смисъла на втория алинея на член 4, параграф 1, за датата и мястото на складиране, както и за естеството и количеството на продукта за складиране,; интервенционната агенция може да изиска тази информация да се предостави най-малко два работни дни преди поставянето на склад на всяка индивидуална партида;
в)
да изпрати на интервенционната агенция документите, отнасящи се до дейности, свързани с поставянето на склад, не по-късно от 1 месец след датата, посочена в член 4, параграф 3;
г)
да складира продуктите в съответствие с изискванията за идентификация, посочени в член 13, параграф 4;
д)
да разреши на агенцията да проверява по всяко време дали се спазват всички задължения, определени в договора.
Член 4
1. Поставянето на склад трябва да бъде завършено не по-късно от 28 дни след датата на сключването на договора.
Продуктите могат да бъдат поставени на склад на отделни партиди, като всяка партида представлява количеството, поставено на склад в определен от договора и от склада ден.
2. Поставянето на склад за всяка отделна партида от договореното количество започва в деня, в който тя бъде поставена под контрола на интервенционната агенция.
Този ден е денят, в който е определено нетното тегло на пресния или охладен продукт,
-
на мястото на складирането, когато месото се замразява в склада,
-
на мястото на замразяването, когато месото се замразява в подходящи съоръжения извън мястото на складиране.
Въпреки това, в случая когато се поставят на склад обезкостени продукти,, претеглянето може да бъде направено на мястото на отделяне на костите от месото.
Установяването на теглото на продуктите, които следва да се поставят на склад, не може да бъде извършено преди сключването на договора.
3. Поставянето на склад приключва в деня, в който се постави на склад последната партида от количеството по договора.
Този ден е денят, в който всички продукти по договора са внесени в мястото на окончателното складиране, независимо дали в прясно или в замразено състояние.
4. Когато продуктите, поставени на склад, бъдат поставени под режима, определен в член 5, параграф 1 на Регламент № 565/80:
-
независимо от член 28, параграф 5 на Регламент (ЕИО) № 3665/87, срокът, предвиден в тази разпоредба, се удължава така че да покрие продължителността на максималния период от складирането по договора, увеличен с един месец;
-
държавите-членки могат да изискат поставянето на склад и поставянето под режима, посочен в член 5, параграф 1 на Регламент №. 565/80, да започне едновременно. В този случай, когато се сключва договор за частно складиране за количество, което се състои от няколко партиди, поставени на склад на различни дати, всяка от тези партиди може да бъде предмет на отделна декларация за плащане. Декларацията за плащане, както е посочено в член 25 на Регламент (ЕИО) №. 3665/87 се подава за всяка партида в деня на влизането ѝ в склада.
Член 5
1. Сумата на гаранцията, посочена в член 3, параграф 2, не може да превишава 30 % от сумата на помощта, за която е подадено заявление.
2. Основните изисквания по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2220/85 са:
-
да не се оттегля направено заявление за договор или оферта;
-
да се държат на склад най-малко 90 % от количеството по договора за период на складиране по договора, на риск на договарящата страна и при условията, посочени в член 3, параграф 4 буква а), и
-
когато се прилага член 9, параграф 4, да се изнесе месото в съответствие с една от трите възможности посочени в него.
3. При спазване на член 9, параграф 4 от настоящия Регламент, член 27, параграф 1 от Регламент (ЕИО) №. 2220/85 не се прилага.
4. Когато не бъдат одобрени заявленията за договори или офертите, депозираните гаранции се освобождават незабавно.
5. Когато срокът за поставяне на склад, както е посочен в член 4, параграф 1, се превиши с 10 дни, договорът се разваля и гаранцията се задържа в съответствие с член 23 от Регламент (ЕИО) № 2220/85.
Член 6
1. Помощта се определя на единица тегло и се отнася към теглото, определено в съответствие с член 4, параграф 2.
2. При спазване на параграф 3 и на член 9, параграф 4, договарящите страни имат право да получат помощ, ако са изпълнени основните изисквания, посочени в член 5, параграф 2.
3. Помощта се изплаща най-много за количеството по договора.
Ако действителното складирано количество по време на периода за складиране по договора е по-малко от количеството по договора и:
а)
е не по-малко от 90 % от това количество, помощта се намалява пропорционално;
б)
е по-малко от 90 %, но не е по-малко от 80 % от количеството, помощта за количеството, което е действително складирано, се намалява наполовина;
в)
е по-малко от 80 % от това количество, помощта не се изплаща.
4. След три месеца на складиране по договора може да се направи еднократно авансово плащане по искане на договарящата страна, при условие че тя е депозирала гаранция, равна на авансовото плащане плюс 20 %.
Авансовото плащане не превишава сумата на помощта, съответстваща на период на складиране от три месеца. Когато продуктите по договора бъдат изнесени в съответствие с член 9, параграф 4 преди авансовото плащане, при изчисляване на сумата на авансовото плащане се взема предвид действителният период на съхранение.
Член 7
1. Освен в случаи на непреодолима сила, заявлението за изплащане на помощта и придружаващите документи трябва да се представят пред компетентния орган в рамките на шест месеца след края на максималния период на складирането по договора. Когато придружаващите документи не могат да бъдат представени в определения срок от време, въпреки че договарящата страна е положила старание, за да ги получи навреме, за тяхното представяне може да се даде допълнителен срок, който не може да превиши общо шест месеца. Когато се прилага член 9, параграф 4, необходимото доказателство трябва да се представи в сроковете, определени в член 47, параграфи 2, 4, 6 и 7 от Регламент (ЕИО) № 3665/87.
2. При спазване на случаите на непреодолима сила, посочени в член 10 и в случаите, в които е предприета проверка относно наличието на право да се получи помощ, помощта се изплаща от компетентния орган колкото е възможно най-скоро и не по-късно от три месеца след деня на представянето от договарящата страна на заявление за изплащане заедно със изискуемите придружаващи документи.
Член 8
Обменният курс, който се прилага към сумите на помощта и гаранцията, е селскостопанският обменен курс в сила в деня, в който е сключен договорът, когато помощта е предварително фиксирана сума, или селскостопанският обменен курс в сила в последния ден за подаване на оферти, когато помощта се предоставя чрез търг.
Член 9
1. Периодите, датите и сроковете, посочени в настоящия регламент, се определят в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71. Въпреки това, член 3, параграф 4 от последния регламент, не важи за определянето на периодите за складиране, посочени в член 3, параграф 3, буква г) от настоящия Регламент или изменени съгласно член 3, параграф 3, буква ж) или параграф 4 от настоящия член.
2. Първият ден от периода за складиране по договора е първият ден след този, през който е приключило поставянето на склад.
3. Изваждането на продуктите от склада може да започне в деня след последния ден от периода за складиране по договора.
4. При изтичане на два месеца от периода за складиране договарящата страна може да извади от склада всички или част от количествата продукти по договора, при минимум от 5 тона за договаряща страна и за склад, или ако е в наличност по-малко от това количество, цялото количество по договора в склада, при условие че за 60 дни след изваждането им от склада продуктите са:
-
напуснали митническата територия на Общността без по-нататъшна преработка,
-
пристигнали до местоназначението си без по-нататъшна преработка, в случаите, посочени в член 34, параграф 1 от Регламент (ЕИО) №. 3665/87,
или
-
складирани без по-нататъшна преработка в продоволствен склад, одобрен съгласно член 38 от Регламент (ЕИО) №. 3665/87.
Периодът за складиране по договора приключва за всяка отделна партида, предназначена за износ в деня преди
-
деня на изваждане от склада,
или
-
деня на приемане на декларацията за износ, когато продуктът не е изваден от склада.
Сумата на помощта се намалява пропорционално на съкращаването на периода за складиране съгласно сумите, определени в съответствие с член 3 от Регламент (ЕИО) №. 2763/75.
За целите на настоящия параграф се представя доказателство за износ в съответствие с член 4 от Регламент (ЕИО) № 3665/87.
5. Когато се прилагат параграфи 3 и 4 от настоящия член, договарящата страна уведомява интервенционната агенция достатъчно време преди предстоящото начало на изваждането от склада; интервенционната агенция може да изиска тази информация да ѝ се дава най-малко два работни дни преди тази дата.
Когато не се спази задължението за уведомяване на интервенционната агенция, но са предоставени достатъчно доказателства в задоволителна за компетентния орган степен, в 30 дневен срок след изваждането на продуктите от склада, относно датата на изваждане от склада и въпросните количества:
-
помощта се предоставя, без да се засяга член 6, параграф 3,
и
-
15 % от гаранцията се задържа по отношение на въпросното количество.
За всички останали случаи на неспазване на това изискване:
-
не се изплаща помощ във връзка с въпросния договор
и
-
цялата гаранция по въпросния договор се задържа.
6. С изключение на случаите на непреодолима сила, посочени в член 10, когато договарящата страна не спази края на период за складиране по договора или двумесечния срок, посочен в параграф 4, за цялото складирано количество, всеки календарен ден на неизпълнение води до намаление от 10 % на сумата на помощта за въпросния договор.
Член 10
В случаите на непреодолима сила, когато се засяга изпълнението на договорните задължения от договарящата страна, компетентният орган на съответната държава-членка решава какви мерки е необходимо да се предприемат предвид посочените обстоятелства. Този орган информира Комисията за всеки случай на непреодолима сила и за съответните предприети действия във връзка с него.
ДЯЛ II
СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 11
Когато сумата на помощта е фиксирана предварително:
а)
заявлението за сключване на договор трябва да се подаде пред компетентната интервенционна агенция в съответствие с член 3, параграфи 1 и 2;
б)
съответната интервенционна агенция трябва до пет работни дни след деня на подаване на заявлението за сключване на договор да уведоми заявителя за решението по отношение на това заявление чрез препоръчано писмо, телекс, телефакс или с обратна разписка.
Когато заявлението се приеме, се счита, че договорът е сключен в деня на изпращането на уведомлението за решението, посочено в буква б). Съответно, интервенционната агенция определя датата, посочена в член 3, параграф 3, буква в).
Член 12
1. Когато помощта се предоставя чрез търг:
а)
Комисията съобщава в Официален вестник на Европейските общности откриването на търга, като посочва по-специално продуктите, които трябва да се складират, срока (дата и час) за подаване на офертите и минималните количества, за които могат да се правят оферти;
б)
офертите трябва да бъдат в екю и да се подадат в съответната интервенционна агенция съгласно член 3, параграфи 1 и 2;
в)
офертите се оценяват в закрито заседание от компетентните органи на държавите-членки; лицата, които присъстват при извършване на оценката, се задължават да пазят тайна;
г)
подадените оферти трябва да пристигнат в анонимна форма до Комисията чрез посредничеството на държавите-членки, не по-късно от втория работен ден след изтичане на крайния срок за подаване на офертите, определен в поканата за подаване на оферти;
д)
когато не са подадени оферти, държавите-членки съобщават на Комисията за това в срока, определен в буква г);
е)
въз основа на получените оферти Комисията решава в съответствие с процедурата, предвидена в член 24 от Регламент (ЕИО) № 2759/75, да определи максимален размер на сумата на помощта, като вземе предвид условията, определени в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2763/75, или да не предостави помощ;
ж)
когато е определена максимална сума на помощта, се приемат офертите, които са равни или не превишават тази сума.
2. В рамките на пет работни дни след деня, в който държавите-членки са уведомени за решението на Комисията, съответната интервенционна агенция известява всички оференти за взетото решение чрез препоръчано писмо, телекс, телефакс или с обратна разписка.
Когато една оферта бъде приета се счита, че договорът е сключен на датата на изпращането на уведомлението от интервенционата агенция до оферента, както е посочено в първата алинея. Съответно, интервенционната агенция определя датата, посочена в член 3, параграф 3 буква в).
ДЯЛ III
ПРОВЕРКИ И САНКЦИИ
Член 13
1. Държавите-членки осигуряват изпълнението на условията, при които е предоставена помощта. За тази цел те определят национален орган, който да отговаря за проверките на действията по складирането.
2. Договарящата страна предоставя на органа, натоварен с проверките, цялата документация за всеки договор, като позволява по-специално да бъде проверявана следната информация за продуктите, поставени на частен склад:
a)
собствеността по време на поставяне на склад;
б)
датата на поставяне на склад;
в)
теглото и броя на кутиите или пакетите, опаковани по друг начин;
г)
наличието на продукти в склада;
д)
изчислената дата за края на минималния период на складиране по договора и когато се прилага член 9, параграфи 4 или 6, допълнена от действителната дата на изваждане от склада.
3. Договарящата страна или, където е приложимо, отговорникът водят материална отчетност, която е на разположение на склада и съдържа по номерата на договорите:
а)
идентификацията на продуктите, поставени на частен склад;
б)
датата на поставянето на склад и изчислената дата за края на минималния период на складиране по договора, допълнена от действителната дата на изваждането от склада;
в)
броя на половин трупове, кутии или други пакети, складирани отделно, описание на продуктите и теглото на всяка палета или други пакети, складирани отделно, регистрирани, когато е приложимо, по отделни партиди;
г)
разположението на продуктите в склада.
4. Складираните продукти трябва да могат да се идентифицират лесно и трябва да бъдат отделно идентифицирани по договор. Всяка палета и когато е приложимо всеки отделно складиран пакет трябва да бъдат маркирани, така че да бъдат посочени номерът на договора, описанието на продукта и теглото. Датата на поставянето на склад трябва да бъде посочена на всяка отделна партида, поставена на склад през определен ден.
Когато продуктите се поставят на склад, органът, натоварен с проверките,проверява идентификацията на стоките, посочена в първия алинея и може да запечата продуктите, поставени на склад.
5. Органът, натоварен с проверките, предприема:
а)
за всеки договор - проверка за спазването на всички задължения, определени в член 3, параграф 4;
б)
задължителна проверка с цел да потвърди, че продуктите са в склада през последната седмица от периода за складиране по договора;
в)
-
запечатване на всички продукти, складирани по даден договор, в съответствие с втора алинея от параграф 4
или
-
предприемане на проверка на проби без предупреждение с цел да се види дали продуктите са налице в склада. Взетата проба трябва да бъде представителна и трябва да съответства най-малко на 10 % от цялото количество, поставено на склад във всяка държава-членка в рамките на мярка за помощ при частно складиране. Такава проверка включва, освен преглеждането на материалната отчетност, посочена в параграф 3, физическа проверка на теглото и вида на продуктите и тяхната идентификация. Такава физическа проверка трябва да се прави на най-малко 5 % от количеството, подложено на проверката без предупреждение.
Разходите по запечатването и провеждането на проверката се поемат от договарящата страна.
6. Проверките по параграф 5 трябва да бъдат предмет на доклад показващ:
-
датата на проверката,
-
нейната продължителност
и
-
проведените действия.
Докладът от проверката трябва да бъде подписан от отговорния служител и от договарящата страна или когато е приложимо, от отговорника на склада и трябва да бъде прибавен към в папката с документите, свързани с плащането.
7. В случаи на значителни нередности, които засягат най-малко 5 % от количествата на продуктите, обхванати от един договор, обект на проверка, проверката се разширява върху по-голяма извадка, която се определя от органа, отговорен за проверките.
Държавите-членки уведомяват Комисията за такива случаи в срок от четири седмици.
Член 14
В случай че се установи и потвърди от отговорния орган, натоварен с проверките, че декларацията, посочена в член 3, параграф 3, буква а), е невярна декларация, направена умишлено или при груба небрежност, въпросната договаряща страна се изключва от режима за помощ при частно складиране до края на календарната година след годината, през която е установен този факт.
ДЯЛ IV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 15
1. Държавите-членки информират Комисията за всички разпоредби, приети по прилагането на настоящия Регламент.
2. Държавите-членки информират Комисията по телекс, или по телефакс:
а)
преди четвъртък на всяка седмица и по разбивка по период на складиране, за продуктите и количествата, за които са подадени заявления за сключване на договор, и за продуктите и количествата, за които са сключени договори през предшестващата седмица, като се дава справка за продуктите и количествата, за които са сключени договори;
б)
всеки месец - за продуктите и общите количества, поставени на склад;
в)
всеки месец - за продуктите и общите количества, които действително се намират на склад и за продуктите и общите количества, по отношение на които е приключил период на складиране по договор;
г)
всеки месец -ако периодът на складиране е бил съкратен или удължен в съответствие с член 3, параграф3, буква ж) или намален в съответствие с член 9, параграфи 4 или 6, за продуктите и количествата, по отношение на които е бил изменен периодът за складиране, както и за месеците на складиране,първоначално определени и впоследствие изменени за изваждане от склада.
3. Прилагането на мерките, предвидени в настоящия регламент, е предмет на редовна оценка в съответствие с процедурата, предвидена в член 25 от Регламента (ЕИО) № 2759/75.
Член 16
1. Отменя се Регламент (EИО) № 1092/80.
2. Позоваванията на регламента, отменен съгласно параграф 1, се тълкуват като позовавания на настоящия регламент.
Позоваванията на членовете на Регламент (EИО) № 1092/80 трябва да се тълкуват в съответствие с таблицата на съответствие, съдържаща се в приложението.
Член 17
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Прилага се за договори, сключени след тази дата.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 27 ноември 1990 година. | [
3,
11,
17,
6
] |
32007R0900 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 900/2007 НА КОМИСИЯТА
от 27 юли 2007 година
относно постоянна тръжна процедура до края на 2007/2008 пазарна година за определяне на възстановяванията при износ на бяла захар
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (EО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазара в сектора на захарта (1), и по-специално член 23, параграф 4 и член 40, параграф 1, буква ж) от него,
като има предвид, че:
(1)
Предвид положението на пазара на захар в Общността и на световния пазар на захар е необходимо да бъде открита постоянна тръжна процедура до края на 2007/2008 пазарна година за износа на бяла захар, която предвид възможните колебания на цените на световния пазар на бяла захар да позволи определянето на възстановяванията при износ.
(2)
Приложими са общите правила относно тръжните процедури за определяне на възстановяванията при износ, установени в член 23 от Регламент (ЕО) № 318/2006.
(3)
За да се избегне злоупотребата с повторен внос или повторно въвеждане на пазара на Общността на продукти от сектора на захарта, които са отговорили на изискванията за възстановяване при износ, за страните от Западните Балкани не се определят възстановявания при износ.
(4)
В съответствие с членове 32 и 33 от Регламент (EО) № 318/2006 възстановяванията при износ могат да бъдат определени за покриване на конкурентните разлики между износа на Общността и този на трети държави. Износът на Общността към определени близки дестинации и към трети държави, които предоставят на продукти на Общността преференциално третиране при внос, понастоящем е в особено благоприятна конкурентна позиция. Следователно възстановяванията при износ към тези дестинации трябва да бъдат преустановени.
(5)
Предвид специфичната същност на операциите е уместно да бъдат установени подходящи разпоредби относно експортните лицензии, издавани във връзка с постоянната тръжна процедура, и по-специално по отношение на крайния срок за издаване на такива лицензии, срока им на валидност, размера на гаранцията, както и количеството, за което задължението за износ, произтичащо от лицензията, е удовлетворено. Въпреки това разпоредбите на Регламент (EО) № 1291/2000 на Комисията от 9 юни 2000 г. относно определянето на общи подробни правила за прилагане на режима на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти (2), както и на Регламент (EИО) № 120/89 на Комисията от 19 януари 1989 г. относно определянето на общи подробни правила за прилагането на експортни данъци и такси върху селскостопанските продукти (3) трябва да продължат да се прилагат.
(6)
Разпоредбите на настоящия регламент заменят, що се отнася до частичните тръжни процедури, считано от август 2007 г. нататък, тези на Регламент (ЕО) № 958/2006 на Комисията от 28 юни 2006 г. относно постоянна тръжна процедура за определяне на таксите и/или възстановяванията при износ на бяла захар за пазарната 2006/2007 година (4). С оглед на прозрачността и правната яснота следователно посоченият регламент следва да бъде отменен, считано от 1 август 2007 г.
(7)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Открива се постоянна тръжна процедура за определяне на възстановяванията за износ на бяла захар с код по КН 1701 99 10 за всички дестинации с изключение на Андора, Гибралтар, Сеута, Мелила, Светия престол (града-държава Ватикана), Лихтенщайн, общините Ливиньо и Кампионе д’Италия, Хелиголанд, Гренландия, Фарьорските острови, областите в Кипър, където правителството на Република Кипър не упражнява ефективен контрол, Албания, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия (5), Черна гора и Бившата югославска република Македония. През срока на валидност на тази постоянна тръжна процедура се откриват частични тръжни процедури.
2. Постоянната тръжна процедура е открита до 25 септември 2008 г.
Член 2
1. Обявата за участие в търг се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. На тази основа държавите-членки изготвят обява за участие в търг, която те могат да публикуват или за която да поискат да бъде публикувана другаде.
2. В обявата в частност се посочват условията на тръжната процедура.
3. Публикуваната обява може да бъде изменена в рамките на срока на постоянната тръжна процедура. Тя се изменя, в случай че през този срок са настъпили промени в условията на постоянната тръжна процедура.
Член 3
1. Срокът за представяне на оферти при първата частична тръжна процедура:
а)
започва на 1 август 2007 г.;
б)
приключва на 9 август 2007 г. в 10,00 ч. брюкселско време.
2. Срокът за представяне на оферти при всяка от следващите частични тръжни процедури:
а)
започва в първия работен ден след изтичането на предходния срок;
б)
приключва в 10,00 ч. брюкселско време на:
-
30 август 2007 г.,
-
13 и 27 септември 2007 г.,
-
11 и 25 октомври 2007 г.,
-
8 и 22 ноември 2007 г.,
-
6 и 20 декември 2007 г.,
-
10 и 31 януари 2008 г.,
-
14 и 28 февруари 2008 г.,
-
13 и 27 март 2008 г.,
-
10 и 24 април 2008 г.,
-
8 и 29 май 2008 г.,
-
12 и 26 юни 2008 г.,
-
10 и 24 юли 2008 г.,
-
7 и 28 август 2008 г.,
-
11 и 25 септември 2008 г.
Член 4
1. Офертите при тази тръжна процедура се изпращат до компетентния орган в държавата-членка по факс или електронен път, при условие че компетентният орган приема тези форми на предаване.
Компетентните органи на държавата-членка може да изискат подадените по електронен път оферти да бъдат придружени от усъвършенстван електронен подпис по смисъла на Директива 1999/93/EО на Европейския парламент и на Съвета (6).
2. Офертите са валидни само ако са изпълнени следните условия:
а)
в офертите са посочени:
i)
процедурата, към която се отнася търгът (№ 1/2007) и частичната тръжна процедура;
ii)
името, адресът и номерът по ДДС на участника в търга;
iii)
количеството бяла захар за износ;
iv)
размерът на възстановяването при износ за 100 килограма бяла захар, посочен в еуро до три десетични пункта;
v)
размерът на внесената в съответствие с член 5, параграф 1 гаранция, покриваща посоченото в подточка iii) количество захар, изразена в паричната единица на държавата-членка, където е представена офертата;
б)
преди изтичането на срока за представяне на оферти бъде представено доказателство, че оферентът е внесъл гаранция за участие в търга;
в)
количеството, което следва да бъде изнесено, е не по-малко от 250 тона бяла захар;
г)
офертата включва декларация от страна на оферента, че в случай на спечелване на търга той ще кандидатства, в рамките на определения в член 11, параграф 2, втора алинея срок, за експортна(и) лицензия(и) в зависимост от количеството бяла захар за износ;
д)
офертите включват декларация от кандидата, че продуктът за износ е бяла захар с добро пазарно качество, попадаща под код по КН 1701 99 10;
е)
офертите съдържат декларация от кандидата, че ако неговата оферта е успешна, той се задължава да:
i)
допълни гаранцията чрез плащане на посочената в член 12, параграф 3 сума, в случай че задължението за износ, произтичащо от експортната лицензия, посочена в член 11, параграф 2, не бъде изпълнено;
ii)
уведоми агенцията, издала лицензията, относно количеството(ата), за което(ито) лицензията не е била използвана до 30 дни след изтичането на срока на въпросната лицензия за износ.
3. Оферта, която не е представена в съответствие с параграфи 1 и 2 или която съдържа условия, различни от предвидените за настоящата тръжната процедура, не се разглежда.
4. Веднъж подадена, офертата не може да бъде оттеглена.
5. В офертата може да бъде посочено, че тя следва да се счита за подадена само ако е(са) спазено(и) едно или и двете от следните условия:
а)
максималният размер на възстановяването при износ е определен в деня на изтичане на срока за представяне на въпросните оферти;
б)
ако офертата е успешна, тя се отнася за цялото предложено количество или за определена част от него.
Член 5
1. Всеки кандидат следва да внесе гаранция в размер на 11 EUR на 100 килограма бяла захар, която ще се изнася в рамките на настоящата тръжна процедура.
Без да се засягат разпоредбите на член 12, параграф 3, когато оферентът спечели търга, тази гаранция се превръща в гаранция за лицензията за износ към момента на подаване на заявлението, посочено в член 11, параграф 2.
2. Оферентът може да избере да внесе гаранцията, посочена в параграф 1, или в брой, или под формата на гаранция, предоставена от организация, отговаряща на критериите, определени от държавата-членка, в която e подадена офертата.
3. Гаранцията, посочена в параграф 1, се връща:
а)
при неспечелване на търга по отношение на количеството, за което не е възложена поръчка;
б)
при спечелване на търга, но когато оферентът не е кандидатствал за съответната лицензия за износ в рамките на периода, посочен в член 11, параграф 2, втора алинея, в размер на 10 ЕUR за 100 килограма бяла захар;
в)
при спечелване на търга, за количеството, за което оферентите са изпълнили, по смисъла на член 31, буква б) и член 32, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент (ЕО) № 1291/2000, задължението за износ, произтичащо от лицензията, посочена в член 11, параграф 2 от настоящия регламент, в съответствие с изискванията на член 35 от Регламент (ЕО) № 1291/2000.
В случая, посочен в първа алинея, буква б), сумата, която ще бъде връщана, се намалява с разликата между максималния размер на възстановяването при износ, фиксиран за съответната частична тръжна процедура, и размера на възстановяването при износ, фиксиран за следващата частична тръжна процедура, когато вторият размер е по-голям от първия.
Освен в случаите на непреодолима сила част от гаранцията или гаранцията, която не е била върната, се задържат за количеството захар, за което не са били изпълнени съответните задължения.
4. В случай на непреодолима сила компетентният орган на съответната държава-членка предприема действия за връщане на гаранцията, както намери за необходимо, с оглед на обстоятелствата, посочени от заинтересованата страна.
Член 6
1. Офертите се разглеждат на закрито заседание от съответния компетентен орган. Лицата, присъстващи на разглеждането, са задължени да не разкриват никаква информация, отнасяща се до него.
2. Офертите, подадени в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, при условие че отговарят на изискванията, следва да бъдат съобщени на Комисията от държавите-членки, без да се споменава името на оферента, и трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от един час и тридесет минути преди изтичането на крайния срок за подаване на оферти за седмицата, определен в съобщението за тръжната процедура.
Когато не е постъпила никаква оферта, държавите-членки уведомяват Комисията за това в същия срок.
Член 7
1. След като бъдат разгледани получените предложения, може да се фиксира максимално количество за съответната частична тръжна процедура.
2. Може да бъде взето решение да не се определя спечелила оферта за дадена частична тръжна процедура.
Член 8
1. Ако Комисията реши да определи спечелила оферта за частичната тръжна процедура, тя следва да фиксира, в съответствие с процедурата, определена в член 39, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 318/2006, максималния размер на възстановяването при износ. Този размер се фиксира с оглед на настоящото положение и прогнозното развитие на пазар на захар в Общността и на световния пазар на захар.
2. Без да се засягат разпоредбите на член 9, договори се присъждат на оференти, в чиито оферти е посочен размер на възстановяването, който е равен или по-малък от определения максимален размер.
Член 9
1. Когато се фиксира максимално количество за частичната тръжна процедура, договори се присъждат на оферента, чиято оферта предлага най-малък размер на възстановяването. Ако максималното количество не е изцяло изчерпано при определянето на спечелилата оферта, офертите на други оференти се считат за спечелили по възходящ ред на посочения размер на възстановяването при износ до пълното изчерпване на цялото максимално количество.
2. Когато даден оферент спечели търга в съответствие с параграф 1 и в резултат на това се стигне до надхвърляне на максималното количество, неговата оферта се счита за спечелила само за количеството, което е все още на разположение. Когато двама или повече оференти посочат еднакъв размер на възстановяването и определянето на офертите им за спечелили би довело да надхвърляне на максималното количество, наличното количество се разпределя между тези оференти по един от следните начини:
а)
чрез разделяне между съответните оференти пропорционално на общото количество във всяка една от техните оферти;
б)
посредством пропорционално разпределяне сред съответните участници според максималния тонаж, който се фиксира за всеки от тях;
в)
чрез жребий.
Член 10
1. Компетентният орган в съответната държава-членка незабавно уведомява участниците за резултата от тяхното участие в тръжната процедура. Също така той изпраща уведомления на печелившите.
2. В декларациите за възлагане се посочват като минимум:
а)
процедурата, за която се отнася офертата;
б)
количеството бяла захар за износ;
в)
размерът в еуро на възстановяването при износ, което се дава за 100 килограма бяла захар от количеството, определено в буква б).
Член 11
1. Всеки спечелил оферент има право да получи, при обстоятелствата, определени в параграф 2, лицензия за износ за присъденото количество, в която се отразява размерът на възстановяването при износ, посочен в офертата.
2. Всеки спечелил оферент се задължава да подаде, в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1291/2000, заявление за лицензия за износ с оглед на количеството, което е определено, като заявлението не може да бъде оттеглено чрез дерогация от член 12 от Регламент (ЕИО) № 120/89.
Заявлението се подава не по-късно от:
а)
последния работен ден преди датата на частичната тръжна процедура, която ще се състои през следващата седмица;
б)
ако не предстои да се проведе частична тръжна процедура през съответната седмица, последния работен ден от следващата седмица.
3. Всеки спечелил оферент се задължава да изнесе количеството, за което е спечелил търга, а в случай че това задължение не е изпълнено, да заплати, когато е необходимо, сумата, определена в член 12, параграф 3.
4. Правата и задълженията, посочени в параграфи 1, 2 и 3, не могат да бъдат прехвърляни.
Член 12
1. С цел определяне на срока на валидност на лицензиите се прилагат разпоредбите на член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1291/2000.
2. Лицензиите за износ, издадени във връзка с частичната тръжна процедура, са валидни от деня на издаване до края на петия календарен месец след този, в който се е състояла частичната тръжна процедура.
3. Освен в случаите на непреодолима сила получателят на лицензия следва да заплати на компетентния орган определена сума с оглед на количеството, за което не е изпълнено задължението за извършване на износ, което задължение произтича от лицензията за износ, посочена в член 11, параграф 2, и ако гаранцията, посочена в член 5, параграф 1, е по-малка от разликата между възстановяването при износ, посочено в член 33, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 318/2006, в сила към последния ден от срока на валидност на лицензията, и възстановяването, посочено в лицензията.
Размерът на сумата, посочена в първа алинея, която следва да бъде заплатена, е равен на разликата между разликата, определена в първа алинея, и гаранцията, определена в член 5, параграф 1.
Член 13
Регламент (ЕО) № 958/2006 се отменя, считано от 1 август 2007 г.
Член 14
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 27 юли 2007 година. | [
3,
17
] |
31994R0468 | 31994R0468
L 059/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 468/94 НА КОМИСИЯТА
от 2 март 1994 година
за изменение на прилoжение VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91 относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1971 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2608/93 на Комисията (2), и по-специално член 13 от него,
като има предвид, че съгласно член 16, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 всяка употреба на вещества, които не са посочени в приложение VI, се изключва за срок от 12 месеца след създаването на приложение VI, дори ако преди това тези вещества са били разрешени съгласно съществуващите национални разпоредби;
като има предвид, че някои държави-членки са на мнение, че в приложение VI трябва да се добавят някои продукти и са представили молби до Комисията да подкрепи тези съображения;
като има предвид, че от тези молби се вижда, че някои съставки от неземеделски произход са неизбежни за правилното произвеждане или съхранение на определени храни; като има предвид, че освен това тези съединения присъстват обикновено в природата;
като има предвид, че от тези молби става ясно, че към раздел В от приложение VI трябва да се добавят някои земеделски продукти и че те са необходими, тъй като изглежда тези продукти не се произвеждат в достатъчни количества в Общността по метода на биологичното производство, а същевременно, от друга страна, някои други продукти е необходимо да се заличат;
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Приложение VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91 се изменя, така както е определено в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на петнадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 2 март 1994 година. | [
7,
3,
17,
6
] |
32003L0016 | 32003L0016
L 046/24
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 2003/16/ЕО НА КОМИСИЯТА
от 19 февруари 2003 година
относно адаптиране към техническия прогрес на приложение III към Директива 76/768/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметичните продукти
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (1), последно изменена с Директива 2003/1/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 8, параграф 2 от нея,
след консултации с Научния комитет за козметични продукти и нехранителни продукти, предназначени за потребителите (SCCNFP),
като има предвид, че:
(1)
Научният комитет за козметични продукти и нехранителни продукти, предназначени за потребителите (SCCNFP), счита, че мускусният ксилен може да се употребява безопасно в козметичните продукти, с изключение на продуктите за хигиена на устната кухина, при което теоретично максималната приета дневна доза е около 10 µg/kg.
(2)
Научният комитет за козметични продукти и нехранителни продукти, предназначени за потребителите (SCCNFP) счита, че мускусният кетон може да се употребява безопасно в козметичните продукти, с изключение на продуктите за хигиена на устната кухина, при което теоретично максималната приета дневна доза е около 14 µg/kg.
(3)
До приключване на оценката на риска по отношение на тези две вещества в съответствие с Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета от 23 март 1993 г. за оценката и контрола на рисковете от съществуващите вещества (3), тези две вещества са включени временно - до 28 февруари 2003 г. - в част 2 на приложение III към Директива 76/768/ЕИО.
(4)
Оценката на риска в съответствие с изискванията на гореспоменатия регламент още не е приключила. Затова периодът за включване на мускусния ксилен и мускусния кетон в част 2 на приложение III към Директива 76/768/ЕИО следва да бъде продължен.
(5)
Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахването на техническите пречки в търговията в сектора на козметичните продукти,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Датата „28.2.2003 г.“ се заменя с датата „30.9.2004 г.“, що се отнася до референтни номера 61 и 62 в част 2, колона ж) на приложение III към Директива 76/768/ЕИО.
Член 2
Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 28 февруари 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
Член 3
Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 5
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 19 февруари 2003 година. | [
3,
1,
15,
16
] |
32009R0894 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 894/2009 НА КОМИСИЯТА
от 28 септември 2009 година
за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 29 септември 2009 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 28 септември 2009 година. | [
2,
17,
6
] |
32005R0202 | 32005R0202
L 033/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО, ЕВРАТОМ) № 202/2005 НА СЪВЕТА
от 18 януари 2005 година
за изменение на Регламенти 422/67/EИО и № 5/67/Евратом относно определяне на възнаграждението на председателя и на членовете на Комисията, на председателя, съдиите, генералните адвокати и секретаря на Съда на Европейските общности, както и на председателя, членовете и секретаря на Първоинстанционния съд
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 210 от него,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 123 от него,
като взе предвид Решение 2004/752/EО, Евратом на Съвета от 2 ноември 2004 г. за създаването на Съд за публичната служба на Европейския съюз (1),
като има предвид, че:
(1)
С Решение 2004/752/EО, Евратом, Съветът създаде към Първоинстанционния съд на Европейските общности съдебна камара, която отговаря за уреждането на спорове в областта на европейските държавни ведомства, наричана „Съд за публичната служба на Европейския съюз“.
(2)
Член 225A, шеста алинея от Договора за създаване на Европейската общност и член 140Б, шеста алинея от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия предвиждат, че разпоредбите на тези Договори, които се отнасят за Съда на европейските общности, се прилагат за съдебните камари.
(3)
Необходимо е да се определят възнагражденията, пенсиите и компенсациите на председателя, членовете и секретаря на този съд.
(4)
Следователно Регламенти № 422/67/EИО и № 5/67/Евратом на Съвета следва да бъдат съответно изменени (2),
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
С настоящото, Регламенти № 422/67/EИО и № 5/67/Евратом се изменят както следва:
1.
Заглавието се заменя със следния текст:
„Регламенти № 422/67/EИО и № 5/67/Евратом на Съвета от 25 юли 1967 г. относно определянето на възнагражденията на председателя и членовете на Комисията, на председателя, съдиите, генералните адвокати и секретаря на Съда, както и на председателя, членовете и секретаря на Съда за публичната служба на Европейския съюз“;
2.
Добавя се следният член:
„Член 21в
1. При условията на параграфи 2 и 3, разпоредбите на настоящия регламент, които засягат председателя, членовете и секретаря на Съда на Европейските общности, както и председателя, членовете и секретаря на Първоинстанционния съд, се прилагат за председателя, членовете и секретаря на Съда за публичната служба на Европейския съюз
2. Основната месечна заплата на председателя, членовете и секретаря на Съд за публичната служба на Европейския съюз е равно на сумата, която се получава при прилагането на следните проценти към основната заплата на длъжностно лице на Европейските общности със степен 16, трета стъпка (до 30 април 2006 г.: степен A*16, трета стъпка):
-
председател: 104 %,
-
членове: 100 %,
-
секретар: 90 %.
3. Месечната надбавка за представителни разходи, посочена в член 4, параграф 3, възлиза на:
-
председател: 554 EUR,
-
членове: 500EUR,
-
секретар: 400EUR.
Председателят на Административния трибунал и председателите на камарите с трима съдии получават допълнително по време на службата си специална надбавка за длъжност от 500 EUR.“
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставен в Брюксел на 18 януари 2005 година. | [
9,
15
] |
31995L0018 | 31995L0018
L 143/70
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 95/18/EО НА СЪВЕТА
от 19 юни 1995 година
относно лицензиране на железопътните предприятия
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 75 от него,
като взе предвид предложението на Комисията (1),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),
в съответствие с процедурата, предвидена в член 189в от Договора (3),
като има предвид, че единният пазар представлява територия без вътрешни граници, в рамките на която е осигурено свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали;
като има предвид, че принципът на свобода при предлагане на услуги следва да се прилага и за сектора на железопътния транспорт, като се отчитат неговите специфични характеристики;
като има предвид, че Директива на Съвета 91/440/ЕИО от 29 юли 1991 г. относно развитието на железопътната мрежа на Общността (4) предвижда предоставяне на права за достъп до международната железопътна транспортна мрежа за железопътни компании и за техни международни групировки;
като има предвид, че с оглед осигуряване прилагането на правото на достъп до железопътната инфраструктура на единна и недискириминационна основа, е належащо въвеждането на лицензиране на железопътните компании осигуряващи услугите, посочени по реда на член 10 на Директива 91/440/EEC;
като има предвид, че е подходящо да се запази обхватът на правно действие на Директива 91/440/ЕИО, включително и направените в нея изключения за регионални, градски и крайградски услуги, и доколкото би следвало да се посочи, че транспортните дейности под формата на совалкови услуги през тунела под Ламанш са също така изключени от обхвата на тази директива;
като има предвид, че издаден от една държава-членка лиценз следва съответно да бъде признат като валиден в останалите части на Общността;
като има предвид, че условията, поставени в Общността за достъп до или за транзитно преминаване през железопътната инфраструктура, предстои да бъдат допълнително регулирани в рамките на правото на Общността;
като има предвид, че отчитайки принципа на субсидиарността, както и с оглед осигуряване на съответното единство и прозрачност, е подходящо Общността да определи само и единствено най-общите принципи относно въпросната система за лицензиране, като остави на държавите-членки цялата отговорност по издаването и администрирането на тези лицензи;
като има предвид, че с оглед осигуряването на стабилни и адекватни услуги е необходимо да се даде възможност на железопътните компании да отговарят по всяко едно време на определени изисквания, свързани с добрата репутация, финансовата им сигурност и професионална компетентност;
като има предвид, че с оглед защитата на клиенти и засегнати трети страни е важно да се осигури достатъчно застраховане на железопътните компании или съответно равностойни споразумения с оглед рискове по задълженията им;
като има предвид, че в настоящия контекст би следвало да се обърне достатъчно внимание на въпросите свързани с временното преустановяване и отменяне на лицензи, както и отпускането на временни такива;
като има предвид, че по правило всяко железопътно предприятие следва задължително да спазва както местния си, така и този на Общността правилник по предоставяне на железопътни услуги, като ги прилага принципно, без да дискриминира когото и да е, и доколкото последните правилници са предназначени да осигурят извършването на дейностите им в пълна сигурност по определените мрежови участъци;
като има предвид, че за да се осигури ефективното функциониране на международната железопътна мрежа, е належащо железопътните компании да спазват споразуменията в тази област;
като има предвид, че в крайна сметка процедурите по отпускане, поддържане и допълнения и изменения на оперативни лицензи за железопътните компании следва по правило да отразяват общия стремеж за прозрачност и недискриминиране,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
РАЗДЕЛ I
Предмет и обхват
Член 1
1. Настоящата директива определя критериите, прилагани при издаване, подновяване или изменения на лицензи от държава-членка, предназначени за железопътните компании, които са или предстои да се установят в Общността, когато предоставят услуги, посочени в член 10 от Директива 91/440/ЕИО и при условията по реда на настоящия член.
2. Железопътни предприятия, чиито дейности се ограничават до управлението и функционирането на градски, крайградски или регионални услуги, не се включват в обхвата на настоящата директива.
Железопътните предприятия и международни групировки от такива, чиято дейност се ограничава до предоставяне на совалкови услуги при превоз на сухопътни превозни средства през тунела под Ламанш, също се изключват от обхвата на настоящата директива.
3. Издаден лиценз е валиден на цялата територия на Общността.
Член 2
По смисъла на настоящата директива:
a)
„железопътно предприятие“ е всяко частно или публично предприятие, чиято основна стопанска дейност е да предоставя железопътни транспортни услуги за стоки и/или пътници, при изискване въпросното предприятие да осигурява задължително теглене на превозните си елементи;
б)
„лиценз“ е издадено от държава-членка разрешително за предприятие, чрез което се признава статутът ѝ на железопътно предприятие. Въпросното разрешително може да се ограничи и до предоставяне на определен вид услуги;
в)
„лицензиращ орган“ е органът, натоварен за издаване на лицензи от страна на държава-членка;
г)
-
„градски и крайградски услуги“ са транспортни услуги, действащи за покриване на транспортни нужди на определен градски или агломерационен център, както и услуги между подобен център или агломерация и предградията ѝ;
-
„регионални услуги“ означават транспортни услуги, управлявани по посрещане на нуждите по превози на определен регион.
Член 3
Всяка една държава-членка определя органите, отговарящи за издаване на лицензи и за спазване на задълженията ѝ по реда на настоящата директива.
РАЗДЕЛ II
Лицензи
Член 4
1. Всяко железопътно предприятие има право да кандидатства за лиценз в държавата-членка, където е установено.
2. Държавите-членки не издават лиценз, като и не продължават валидността на издадени такива, когато не са спазени изискванията на настоящата директива.
3. Железопътно предприятие, което отговаря на изискванията по реда на настоящата директива, има право да получи лиценз.
4. Нито едно железопътно предприятие няма право да предоставя железопътни транспортни услуги по реда на настоящата директива, освен когато е получило съответния лиценз за предоставяне на съответните услуги.
Независимо от самия лиценз, притежаването му не дава право на титуляра му на достъп до железопътната инфраструктура.
Член 5
1. Преди началото на дейността си, всяко железопътно предприятие е длъжно да може да докаже на лицензиращите органи на въпросната държава-членка, че по всяко време е способно да отговори и изпълни изискванията, свързани с добрата репутация, финансова стабилност, професионална компетентност, както и да покрие изискванията на застраховките по „Гражданска отговорност“ по реда на членове 6 до 9.
2. Всеки един от кандидатите е длъжен да предостави цялата необходима информация по смисъла на параграф 1.
Член 6
Държавите-членки определят условията, при които се приема за спазено изискването за добра репутация, като задължително изискват кандидатстващото железопътно предприятие, или лицето/лицата, натоварено/и с управлението му:
-
да не е бил/били осъждано/и за тежки престъпления, включително и стопански престъпления,
-
за него/тях да не е било открито производство по несъстоятелност,
-
да не е бил/били осъждано/и за тежки нарушения на специалното законодателство, прилагано в областта на транспорта,
-
да не е бил/били осъждано/и за сериозни или постоянни пропуски да изпълнят социалноправни или трудовоправни задължения, включително и задължения, свързани с безопасността на труда и здравното законодателство.
Член 7
1. Свързаните с финансовата стабилност на кандидатите изисквания се изпълват, когато кандидатстващото железопътно предприятие докаже, че ще може да спази всички свои действителни и потенциални задължения, установени по силата на реалистични предвиждания, за срок от дванадесет месеца.
2. По смисъла на параграф 1, всеки един от кандидатите посочва подробно данните по реда на раздел I на приложението.
Член 8
1. Изискванията, свързани с професионална компетентност, се приемат за изпълнени, когато:
a)
кандидатстващото железопътно предприятие притежава, или предстои да се сдобие с организация на управление, притежаваща знанието и/или необходимия опит за упражняване на сигурен и стабилен контрол върху дейността, както и надзор на вида посочени в лиценза операции;
б)
отговарящият за сигурността персонал, и в частност машинистите, са напълно квалифицирани за извършваната от тях дейност; и
в)
неговите персонал, вагони и организация като цяло, могат да предоставят висока степен на безопасност на услугите, които предоставят.
2. По смисъла на параграф 1, всеки един от кандидатите посочва като минимум данните по реда на раздел II на приложението.
3. Представят се писмени доказателства за съобразяване с изискванията за квалификация.
Член 9
Всяко железопътно предприятие задължително се застрахова адекватно или сключва съответните еквивалентни споразумения съобразно националното и международното законодателство, с цел застрахователно покритие на отговорността си в случай на катастрофи или най-общо - застрахователни събития, и в частност относно пътниците, багажа, товара, пощата и трети лица.
РАЗДЕЛ III
Валидност на лиценза
Член 10
1. Лицензът остава валиден докогато железопътното предприятие изпълнява задълженията по реда на настоящата директива. Лицензиращите органи могат да се разпоредят за редовно преразглеждане на условията и данните по лиценза на всеки пет години.
2. В самия лиценз могат да се впишат конкретни условия, управляващи неговото премахване или отмяна.
Член 11
1. Когато са налице основателни съмнения, че лицензирано железопътно предприятие не се съобразява с изискванията на настоящата директива, и в частност с член 5 от нея, лицензиращият орган има право по всяко време да извърши съответната проверка, за да се увери, че въпросното железопътно предприятие се съобразява с изискванията.
Когато лицензиращият орган се увери, че определено железопътно предприятие не изпълнява напълно изискванията по реда на настоящата директива, и в частност тези на член 5 от нея, той отменя или оттегля лиценза му.
2. Когато лицензиращият орган на определена държава-членка се убеди в наличието на основателни причини относно прилагането на изискванията на настоящата директива от страна на железопътно предприятие, чийто лиценз е издаден от държава-членка, той известява незабавно въпросния орган.
3. Независимо от разпоредбите на параграф 1, при отмяна или оттегляне на лиценз на основание несъобразяване с изискванията за финансова стабилност, лицензиращият орган има право да издаде временен лиценз в зависимост от извършената реорганизация на железопътното предприятие и при условие че то не заплашва сигурността на клиентите си. Издаденият временен лиценз не може да има валидност за повече от шест месеца след датата на издаването си.
4. Когато железопътно предприятие е преустановило дейността си за шест месеца или не е започнало дейност шест месеца след отпускане на лиценза си, лицензиращият орган може да реши поставянето на лиценза под въпрос за допълнителното му одобряване или отмяна.
Когато започва първоначално дейността си, всяко едно железопътно предприятие има право да изисква определяне на по-дълъг срок, като се отчита специфичното естество на предоставяните от нео услуги.
5. При промяна, засягаща правния статус на определено предприятие, и в частност при сливане или поглъщане, лицензиращият орган решава за повторното издаване на лиценза. Въпросното железопътно предприятие има право да продължи дейността си, освен ако лицензиращият орган не реши, че сигурността при превозите на пътници и товари е заплашена, като в такъв случай основанията за издаване на решение се посочват в неговия текст.
6. Когато железопътно предприятие възнамерява значително да промени или разшири сферата на дейностите си, лицензът му се представя пред лицензиращия орган за преразглеждане.
7. Лицензиращият орган не допуска запазване на лиценз на железопътно предприятие, срещу което е започната процедура по банкрут или подобни правни действия, особено когато въпросният орган е убеден, че не съществуват действителни данни за задоволително финансово преструктуриране на потърпевшото предприятие в рамките на разумно предвидим срок.
8. Когато лицензиращ орган преустанови временно действието на лиценз или допълва и изменя лиценз, въпросната държава-членка известява незабавно Комисията за предприетите мерки. От своя страна Комисията известява останалите държави-членки.
Член 12
В допълнение към изискванията на настоящата директива, всяко железопътно предприятие спазва изискванията на националното си законодателство, особено тези, които са съобразни с правото на Общността и се прилагат на недискриминационна основа, и в частност:
-
конкретните технически и операционни изисквания за осъществяване на железопътни услуги,
-
прилаганите изисквания за сигурност, свързани с личния състав, вагонния парк и вътрешната организация на предприятието,
-
разпоредбите относно здравеопазването, сигурността, социалните изисквания и правата на работници и потребители.
Член 13
Железопътните компании спазват сключените и действащи в областта на международното право споразумения за железопътни превози и транспорт от страна на държавите-членки, където осъществяват дейността си.
РАЗДЕЛ IV
Преходни разпоредби
Член 14
Железопътните компании, които предлагат железопътни услуги, разполагат с преходен срок от дванадесет месеца, след който изтича крайният срок за пренастройването им по реда на член 16, параграф 2 с оглед съобразяване с разпоредбите на настоящата Директива. Преходният срок не засяга нито една разпоредба, която може да навреди на сигурността на железопътните превози.
РАЗДЕЛ V
Заключителни разпоредби
Член 15
1. Процедурата по издаване на лицензи се оповестява публично от страна на всяка държава-членка, като последната известява Комисията за мерките си.
2. В най-кратък срок лицензиращият орган взема решение по прилагане на процедурата, като то не може да се издава след изтичане на тримесечен срок след предоставяне на цялата документация, и в частност данните по реда на приложението, като се отчита цялата налична информация. Решението се изпраща до кандидатстващото за лиценз железопътно предприятие. При отказ се посочват мотивите за него.
3. Държавите-членки приемат съответните мерки по процедура за обжалване на решението на лицензиращия орган.
Член 16
1. Две години след началото на прилагане на настоящата директива, Комисията представя на Съвета отчет за резултатите от прилагането ѝ, като го придружава, при необходимост, с предложение за предприемане на мерки на общностно равнище, в частност такива, свързани с разширяване на обхвата на директивата.
2. Държавите-членки приемат всички законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с разпоредбите на настоящата директива, в рамките на двугодишен срок след влизането ѝ в сила. Те незабавно информират Комисията за това.
3. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
Член 17
Настоящата директива влиза в сила на датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 18
Адресати на настоящата директива са държавите- членки.
Съставено в Люксембург на 19 юни 1995 година. | [
8,
3
] |
31971L0347 | 31971L0347
L 239/1
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
от 12 октомври 1971 година
относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно измерването на стандартната насипна плътност на зърнените култури
(71/347/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Асамблеята (1),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),
като има предвид, че средствата и методите за контрол в държавите-членки за измерване на стандартната насипна плътност на житните култури са различни и пряко засягат функционирането на общия пазар; като има предвид, че сближаването на законодателствата в тази сфера трябва да улесни търговията не само със зърнени култури, но и с измервателните уреди;
като има предвид, че за тази цел е подходящо да се определят особените характеристики при означаването на понятието „стандартна насипна плътност на зърнените култури на ЕИО“, както и техническите изисквания, на които трябва да съответстват стандартните средства, с помощта на които се определя тази референтна стойност;
като има предвид, че средствата за измерване, чиято точност е определена във връзка с тази на стандартните средства, които подлежат на контрола, предвиден в Директива на Съвета от 26 юли 1971 г. (3) относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се както до общите разпоредби за измервателни уреди, така и методите за метрологичен контрол, дават достатъчно гаранции за тяхната законна употреба във всички държави-членки; като има предвид, че тези измервателни уреди могат впоследствие да бъдат пуснати на пазара в цялата Общност;
като има предвид, че, ако е необходимо с оглед търговията между държавите-членки, може да се забрани измерването на стандартната насипна плътност на зърнените култури в съответствие с различните разпоредби и практики, прилагани понастоящем в Общността; като има предвид, че изключителната и задължителната употреба на стандартната насипна плътност на ЕИО във всички държави-членки ще ограничи споровете във вътрешния пазар на Общността относно този метод на измерване,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Тази директива се отнася към:
а)
определението на характеристиките на житните култури, означавани като „masse à l'hectolitre CEE“, „EEG natuurgewicht“, „EWG-Schüttdichte“, „peso ettolitrico CEE“ (стандартна насипна плътност на ЕИО);
б)
изискванията за техническо производство и използване на съответните стандартни средства, предназначени за определяне на стандартната насипна плътност на ЕИО;
в)
условията, които трябва да бъдат изпълнени от работните средства, използвани за измерване на стандартната насипна плътност на ЕИО.
Член 2
1. Стандартната насипна плътност на ЕИО е отношението на масата, изразена в килограми, към обема, изразен в хектолитри, определено за всеки вид житни култури, когато измерването се осъществява с уред и по метод, които са в съответствие с настоящата директива.
2. Указанието стандартна насипна плътност на ЕИО е стандартната насипна плътност на ЕИО, определена чрез измерване със стандартните средства на Общността или на отделните държави-членки, изработени и използвани в съответствие с глави I и II от приложение I.
3. Указанието стандартна насипна плътност на ЕИО се изразява в килограми за хектолитър до втория десетичен знак.
Член 3
1. Стандартното средство на Общността се съхранява в Метрологичната служба на Федерална република Германия. На всеки десет години националните стандартни средства в съответствие с приложение I, се проверяват спрямо стандартното средство на Общността и се приспособяват съответно чрез преносимо стандартно средство от същия вид.
2. Преносимото стандартно средство е средство без устройство за тежест, но носещо въпреки това всички характеристики на стандартните средства на Общността и отделните държави-членки.
Член 4
1. За целите на търговията, терминът стандартна насипна плътност на ЕИО може да се използва само за означаване на житни култури, които са измерени със средства в съответствие с изискванията на тази директива.
2. За целите на търговията с житни култури между държавите-членки, характеристиката, определяща стандартната насипна плътност, може да бъде само стандартната насипна плътност на ЕИО, определена по-горе.
Член 5
Измервателните средства, използвани за търговски цели, определящи стандартната насипна плътност на ЕИО за житните култури, отговарят на изискванията на приложение II.
Тези средства подлежат на ЕИО типово одобрение за образец на и на ЕИО начална проверка.
Те трябва да са изработени и да се използват в съответствие с условията, посочени в сертификата за ЕИО типово одобрение.
Те трябва да носят знаците и символите на ЕИО.
Член 6
Държавите-членки не могат да откажат, забранят или ограничат пускането на пазара или в действие на измервателни уреди, използвани за определяне на стандартната насипна плътност на ЕИО, когато такива средства носят символа за одобрение на типа на ЕИО и са маркирани за извършена първоначална проверка на ЕИО.
Член 7
1. Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива в рамките на осемнадесет месеца от уведомяването. Те незабавно уведомяват Комисията за това.
2. Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 8
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Люксембург на 12 октомври 1971 година. | [
1,
17,
8,
18,
15
] |
32008R0635 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 635/2008 НА КОМИСИЯТА
от 3 юли 2008 година
за адаптиране на квотите за улов на атлантическа треска, които да се предоставят на Полша в Балтийско море (подразделения 25-32, води на ЕО) от 2008 до 2011 година съгласно Регламент (ЕО) № 338/2008 на Съвета
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12 октомври 1993 г. относно установяването на система за контрол, приложима към общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 23, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
Вследствие на националните проучвания, извършени през 2007 г., Комисията бе уведомена от Полша, че тя е превишила своята квота за атлантическа треска в източната част на Балтийско море (подразделения 25-32, води на ЕО) за 2007 г. с 8 000 t.
(2)
Съгласно член 23, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 Комисията въвежда приспадане от годишната квота, когато установи, че уловът на риба от държава-членка е превишил нейната квота от запаса.
(3)
Член 2 от Регламент (ЕО) № 338/2008 на Съвета от 14 април 2008 г., предвиждащ адаптиране на квотите за улов на атлантическа треска, които да се предоставят на Полша в Балтийско море (подразделения 25-32, води на ЕО) от 2008 до 2011 година (2), предвижда приспадане за период от четири години, състоящо се в намаление 10 % през 2008 г. от количеството, уловено в превишение през 2007 г., и намаления 30 % през 2009, 2010 и 2011 г. от количеството, уловено в превишение през 2007 г.
(4)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по рибарство и аквакултури,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Квотата за атлантическа треска в Балтийско море (подразделения 25-32, води на ЕО), предоставена на Полша от 2008 до 2011 година, се намалява, както е посочено в приложение I.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 3 юли 2008 година. | [
20,
18,
6
] |
32008R0750 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 750/2008 НА КОМИСИЯТА
от 30 юли 2008 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 414/2008 относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на отпускането на помощи за частно складиране на определени сирена за период на складиране 2008/2009 година
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 43 във връзка с член 4 от него,
като има предвид, че:
(1)
В приложението към Регламент (ЕО) № 414/2008 на Комисията (2) се установява списъкът на сирената, отговарящи на изискванията за предоставяне на помощ за частно складиране за период на складиране 2008/2009 година.
(2)
Румънските власти заявиха участие в схемата за помощ за частно складиране на определени сирена за период на складиране 2008/2009 година.
(3)
Въз основа на румънското заявление и на сегашното състояние на пазара на дълготрайни сирена, приложението към Регламент (ЕО) № 414/2008 следва да включва някои румънски дълготрайни сирена, чиято пазарна позиция може да бъде подкрепена чрез частно складиране, за количество, което да стабилизира пазара на сирене.
(4)
Поради това Регламент (ЕО) № 414/2008 следва да бъде съответно изменен.
(5)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Приложението към Регламент (ЕО) № 414/2008 се заменя с приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 30 юли 2008 година. | [
3,
17,
6
] |
32009D0335 | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 20 април 2009 година
относно технически насоки за установяването на финансовата гаранция в съответствие с Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии
(нотифицирано под номер C(2009) 2798)
(2009/335/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (1), и по-специално член 22, параграф 1, буква в) от нея,
като има предвид, че:
(1)
С цел да се осигури общ подход на държавите-членки, когато се установява финансовата гаранция, посочена в член 14 от Директива 2006/21/ЕО, следва да се определи минимална обща база за изчисляване на гаранцията, а именно що се отнася до информацията, която да се вземе предвид, и метода за изчисляване на гаранцията.
(2)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, учреден в съответствие с член 23, параграф 2 от Директива 2006/21/ЕО,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Държавите-членки и компетентните органи трябва да базират изчисляването на финансовата гаранция, посочена в член 14 от Директива 2006/21/ЕО, на следното:
а)
вероятното въздействие на съоръжението за отпадъци върху околната среда и върху човешкото здраве;
б)
определението на рехабилитацията, включително последващото използване на съоръжението за отпадъци;
в)
приложимите екологични стандарти и цели, включително физическата стабилност на съоръжението за отпадъци, стандарти за минимално качество за почвата и водните ресурси и максимална степен на освобождаване на замърсители;
г)
техническите мерки, необходими за постигане на екологични цели, и по-конкретно мерките, насочени към осигуряване стабилността на съоръжението за отпадъци и ограничаване на щетите за околната среда;
д)
мерките, изисквани за постигане на целите по време и след закриването, включително рехабилитация на земята, третиране след закриване и мониторинг, ако се изисква, както и мерки за възстановяване на биоразнообразието, ако са необходими за конкретния случай;
е)
оценката по време на последиците и изисквани мерки за тяхното смекчаване;
ж)
оценка на разходите, необходими за осигуряване на рехабилитацията на земята, закриването и дейностите след закриването, включително наблюдение след закриването или третиране на замърсители.
2. Оценката, посочена в буква ж), трябва да се извършва от независими и съответно квалифицирани трети страни, като се взема предвид възможността за непредвидено или преждевременно закриване.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 20 април 2009 година. | [
14,
20
] |
32008R1262 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1262/2008 НА КОМИСИЯТА
от 16 декември 2008 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с Разяснение 13 на Комитета за разяснения по международните стандарти за финансово отчитане (КРМСФО)
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (1), и по-специално член 3, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
С Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията (2) са приети някои международни счетоводни стандарти и разяснения, които съществуваха към 15 октомври 2008 г.
(2)
На 5 юли 2007 г. Комитетът за разяснения на международните стандарти за финансово отчитане (КРМСФО) публикува Разяснение 13 на КРМСФО „Програми за лоялност на клиентите“, наричано по-долу „разяснение 13 на КРМСФО“. Разяснение 13 на КРМСФО отстранява съществуващата несъгласуваност в практиката по отношение на счетоводното отчитане на стоките и услугите, които се предлагат безплатно или на намалени цени в рамките на програми за лоялност на клиентите, предоставяни от дружествата на клиентите им под формата на точки, въздушни мили или други кредити при продажбата на стока или услуга.
(3)
Допитването до Техническата експертна група (ТЕГ) на Европейската консултативна група по финансово отчитане (ЕКГФО) потвърди, че Разяснение 13 на КРМСФО удовлетворява техническите критерии за приемане, посочени в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1606/2002. В съответствие с Решение 2006/505/ЕО на Комисията от 14 юли 2006 г. за създаване на група за проучване на становищата относно счетоводните стандарти, предназначени да консултират Комисията за обективността и неутралитета на становищата на Европейската консултативна група за финансова отчетност в Европа (ЕКГФО) (3), групата за проучване на становищата относно счетоводните стандарти разгледа становището на ЕКГФО, в което се изразява подкрепа, и потвърди пред Комисията, че то е добре балансирано и обективно.
(4)
Следователно Регламент (ЕО) № 1126/2008 трябва да бъде съответно изменен.
(5)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Регулаторния комитет по счетоводно отчитане,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
В приложението към Регламент (ЕО) № 1126/2008 се добавя Разяснение 13 на Комитета за разяснения по международните стандарти за финансово отчитане (КРМСФО) „Програми за лоялност на клиентите“, както е посочено в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Всяко дружество прилага Разяснение 13 на КРМСФО, както е посочено в приложението към настоящия регламент, най-късно от датата, на която започва неговата първа финансова година след 31 декември 2008 г.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 16 декември 2008 година. | [
2,
4,
19,
7,
12
] |
32009R0268 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 268/2009 НА КОМИСИЯТА
от 1 април 2009 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 264/2009 за определяне на вносните мита в сектора на зърнените култури, считано от 1 април 2009 година
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1),
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1249/96 на Комисията от 28 юни 1996 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета по отношение на вносните мита в сектора на зърнените култури (2), и по-специално член 2, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
Вносните мита в сектора на зърнените култури, приложими от 1 април 2009 година, са определени в Регламент (ЕО) № 264/2009 на Комисията (3).
(2)
Тъй като изчислената средна стойност на вносните мита се различава с 5 EUR/t от определеното мито, следва да се извърши съответно индексиране на вносните мита, определени с Регламент (ЕО) № 264/2009.
(3)
Следователно е необходимо Регламент (ЕО) № 264/2009 да бъде съответно изменен,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Приложения I и II към Регламент (ЕО) № 264/2009 се заменят с текста в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 2 април 2009 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 1 април 2009 година. | [
3,
17,
15
] |
31999L0018 | 31999L0018
L 097/82
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 1999/18/ЕО НА КОМИСИЯТА
от 18 март 1999 година
за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 76/762/ЕИО на Съвета относно предните фарове за мъгла за моторни превозни средства и лампите с нажежаема жичка за такива фарове
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1), последно изменена с Директива 98/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), и по-специално член 13, параграф 2 от нея,
като взе предвид Директива 76/762/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно предните фарове за мъгла за моторни превозни средства и лампите с нажежаема жичка за такива фарове (3), последно изменена с Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция, и по-специално член 10 от него,
(1)
Като има предвид, че Директива 76/762/ЕИО е една от специалните директиви в рамките на установената с Директива 70/156/ЕИО процедура за типово одобрение на ЕО; като има предвид, че вследствие на това разпоредбите, предвидени в Директива 70/156/ЕИО относно системите, компонентите и обособените технически възли на превозните средства, се прилагат за Директива 76/762/ЕИО;
(2)
Като има предвид по-специално, че член 3, параграф 4 и член 4, параграф 3 от Директива 70/156/ЕИО изискват към всяка специална директива да се прилага информационен документ и сертификат за типово одобрение, основаващо се на приложение VI към Директива 70/156/ЕИО, с цел компютъризиране на типовото одобрение; като има предвид, че съответно следва да се измени и допълни предвиденото в Директива 76/762/ЕИО сертификат за типово одобрение;
(3)
Като има предвид, че процедурите следва да се опростят, за да се запази предвидената в член 9, параграф 2 от Директива 70/156/ЕИО равнозначност между някои специални директиви и съответните регламенти на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации (ООН-ИКЕ) при изменение и допълнение на тези регламенти; като има предвид, че като първа стъпка, техническите изисквания на Директива 76/762/ЕИО следва чрез взаимно препращане да се заменят с изискванията, посочени в Регламент на ИКЕ-ОН № 19;
(4)
Като има предвид, че е необходимо да се гарантира спазването на изискванията в Директива 76/756/ЕИО на Съвета (4), последно изменена с Директива 97/28/ЕО на Комисията (5), и в Директива 76/761/ЕИО на Съвета (6), последно изменена с Директива 1999/17/ЕО на Комисията (7);
(5)
Като има предвид, че измерванията, предвидени в настоящата директива, са в съответствие с мнението на Общността за адаптиране към техническия прогрес, установен с Директива 70/156/ЕИО,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Директива 76/762/ЕИО се изменя и допълва, както следва:
1.
Заглавието се заменя със следното:
„за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно предните фарове за мъгла за моторни превозни средства“.
2.
В член 1, параграф 1 се заменя със следното:
„1. Всяка държава-членка издава типово одобрение на ЕО на компонент за всеки тип заден фар за мъгла, който удовлетворява конструктивните и изпитвателни изисквания, предвидени в съответните приложения.“
3.
В член 2, първото изречение се заменя със следното:
„За всеки тип заден фар за мъгла, който държавите-членки одобряват съгласно член 1, те издават на производителя знак за типово одобрение на ЕО на компонент в съответствие с образеца в приложение I, допълнение 3“.
4.
Член 4 се заменя със следното:
„Член 4
Компетентните органи на държавите-членки взаимно се информират, посредством процедурите, посочени в член 4, параграф 6 от Директива 70/156/ЕИО, за всяко одобрение, което са издали, отказали да издадат или са отнели съгласно настоящата директива.“
5.
Член 9 се заменя със следното:
„Член 9
По смисъла на настоящата директива, „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, което е предназначено за употреба по пътищата, с или без каросерия, най-малко с четири колела и с максимална проектна скорост 25 km/h, както и неговите ремаркета, с изключение на превозни средства, които се движат по релси, трактори за селското и горското стопанство и всякаква самоходна техника.“
6.
Приложенията се заменят с текста в приложението от настоящата директива.
Член 2
1. От 1 октомври 1999 г. или в случай, че публикуването на посочените в член 3 текстове се забави след 1 април 1999 г., шест месеца след действителната дата на публикуване на тези текстове, държавите-членки не могат, на основания, свързани с предните фарове за мъгла:
-
да отказват, по отношение на тип превозно средство или тип преден фар за мъгла, да издават типово одобрение на ЕО или национално типово одобрение, или
-
да забраняват регистрацията, продажбата или въвеждането в експлоатация на превозни средства, или продажбата или въвеждането в експлоатация на предни фарове за мъгла,
при условие че предните фарове за мъгла съответстват на изискванията на Директива 76/762/ЕИО, изменена с настоящата директива, и че, доколкото се касае за превозни средства, те са монтирани в съответствие с изискванията, предвидени в Директива 76/756/ЕИО.
2. От 1 април 2000 г. държавите-членки:
-
преустановяват издаването на типово одобрение на ЕО, и
-
могат да отказват да издават национално типово одобрение
за който и да е тип превозно средство на основания, свързани с предните фарове за мъгла, и за всеки тип предни фарове за мъгла, ако не са изпълнени изискванията на Директива 76/762/ЕИО, изменена с настоящата директива.
3. От 1 април 2001 г. изискванията на Директива 76/762/ЕИО относно предните фарове за мъгла като компоненти, изменена с настоящата директива, се прилагат по смисъла на член 7, параграф 2 от Директива 70/156/ЕИО.
4. Независимо от разпоредбите на параграфи 2 и 3, по отношение на резервните части, държавите-членки продължават да издават типово одобрение на ЕО на предни фарове за мъгла, и да разрешават тяхната продажба и въвеждане в експлоатация в съответствие с предишни варианти на Директива 76/762/ЕИО, при условие че въпросните предни фарове за мъгла:
-
са предназначени за монтаж на вече въведени в експлоатация превозни средства, и
-
съответстват на изискванията на настоящата директива, които са били приложими при първоначалната регистрация на превозните средства.
Член 3
Посочените в точка 1 от приложение II параграфи и приложения към Регламент на ООН-ИКЕ № 19 се публикуват в Официален вестник на Европейските общности преди 1 април 1999 г.
Член 4
1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да приведат законодателството си в съответствие с настоящата директива до 1 октомври 1999 г.; въпреки това, ако публикуването на посочените в член 3 текстове се забави след 1 април 1999 г., държавитечленки трябва да спазят това задължение шест месеца след действителната дата на публикуване на тези текстове. Те незабавно уведомяват Комисията за това.
Те прилагат тези разпоредби от 1 октомври 1999 г. или, ако публикуването на посочените в член 3 текстове се забави след 1 април 1999 г., шест месеца след действителната дата на публикуване на тези текстове.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 5
Настоящата директива влиза в сила на 20-ия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 6
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 18 март 1999 година. | [
7,
8,
15
] |
31997L0054 | 31997L0054
L 277/24
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ДИРЕКТИВА 97/54/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 23 септември 1997 година
за изменение на Директиви 74/150/ЕИО, 74/151/ЕИО, 74/152/ЕИО, 74/346/ЕИО, 74/347/ЕИО, 75/321/ЕИО, 75/322/ЕИО, 76/432/ЕИО, 76/763/ЕИО, 77/311/ЕИО, 77/537/ЕИО, 78/764/ЕИО, 78/933/ЕИО, 79/532/ЕИО, 79/533/ЕИО, 80/720/ЕИО, 86/297/ЕИО, 86/415/ЕИО и 89/173/ЕИО на Съвета относно максималната конструктивна скорост на колесни селскостопански или горски трактори
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100а от него,
като взеха предвид предложението на Комисията (1),
като взеха предвид становището на Икономическия и Социалния комитет (2),
в съответствие с процедурата, предвидена в член 189(б) на Договора (3),
като имат предвид, че обхватът на Директива 74/150/ЕИО от 4 март 1974 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на колесни селскостопански и горски трактори (4), в момента ограничава максималната конструктивна скорост за трактори между 6 и 30 km/h;
като имат предвид, че максималната конструктивна скорост на голяма част от тракторите днес превишава 30 km/h; като има предвид, че това налага да се промени Директива 74/150/ЕИО и отделните директиви, съставляващи част от цялата европейска система за типово одобряване на превозно средство, приложима за тези превозни средства, толкова доколкото да се избегне съществуването на процедурата, приложима за все по-малко и по-малко превозни средства;
като имат предвид, че Специалните директиви 74/151/ЕИО (5), 74/152/ЕИО (6), 74/346/ЕИО (7), 74/347/ЕИО (8), 75/321/ЕИО (9), 75/322/ЕИО (10), 76/432/ЕИО (11), 76/763/ЕИО (12), 77/311/ЕИО (13), 77/537/ЕИО (14), 78/764/ЕИО (15), 78/933/ЕИО (16), 79/532/ЕИО (17), 79/533/ЕИО (18), 80/720/ЕИО (19), 86/297/ЕИО (20), 86/415/ЕИО (21) и 89/173/ЕИО (22), съдържат специфични определения на техния обхват във връзка с максималната конструктивна скорост; като има предвид, че тези директиви също трябва да се изменят чрез процедурата по член 12 на Директива 74/150/ЕИО, в такава степен, че да се избегне прилагането им за все по-малко превозни средства;
като имат предвид, че подходящо увеличаване на конструктивната скоростта е от 30 на 40 km/h;
като имат предвид, че увеличаването на максималната конструктивна скорост е използвано, за да се определи обсегът на Директива 74/150/ЕИО и определени отделни директиви и изисква промяна и в Директива 76/432/ЕИО от 6 април 1976 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно спирачните устройства на колесните селскостопански и горски трактори (23); като имат предвид, че докато тази промяна, която се извършва с отделен акт, който трябва да влезе в сила не по-късно от настоящата директива;
като имат предвид, че е необходимо да се подобрят и хармонизират всички аспекти на безопасността като монтиране на предпазни колани;
като имат предвид, че замърсяването на околната среда от тракторите е обект на бъдещо законодателство на Съвета,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Думите „30 km/h“ се заменят с „40 km/h“:
-
в член 1, параграф 2 от Директиви 74/150/ЕИО, 74/151/ЕИО, 74/152/ЕИО, 74/346/ЕИО, 74/347/ЕИО, 75/321/ЕИО, 75/322/ЕИО, 76/432/ЕИО, 76/763/ЕИО, 77/311/ЕИО, 77/537/ЕИО, 78/933/ЕИО, 79/532/ЕИО, 79/533/ЕИО, 80/720/ЕИО, 86/297/ЕИО, 86/415/ЕИО и 89/173/ЕИО,
-
в член 9, параграф 2 от Директива 78/764/ЕИО, и
-
в точка 1.5 от приложението към Директива 74/152/ЕИО.
Член 2
Държавите-членки приемат и публикуват мерките, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 23 септември 1998 г. Те незабавно информират Комисията за това. Те прилагат мерките считано от 23 септември 1998 година.
Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
Член 3
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 4
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 23 септември 1997 година. | [
8,
6
] |
32007R1248 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1248/2007 НА СЪВЕТА
от 22 октомври 2007 година
за отмяна на Регламент (ЕО) № 2040/2000 относно бюджетната дисциплина
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 37, 279 и 308 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейския парламент (1),
като взе предвид становището на Сметната палата (2),
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 2040/2000 на Съвета от 26 септември 2000 г. относно бюджетната дисциплина (3) установява правилата, които гарантират правилното управление на разходите на Общността, свързани както със секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, така и с резервите за външни операции, в съответствие с принципите на доброто финансово управление, договорени в Междуинституционалното споразумение от 6 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и подобряването на бюджетната процедура (4).
(2)
Що се отнася до част I от Регламент (ЕО) № 2040/2000, касаеща селскостопанските разходи, с определянето на таваните, заложени във финансовата рамка за периода 2007-2013 г., установена в приложение I към новото Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление от 17 май 2006 г. (5) („Междуинституционално споразумение от 2006 г.“), отпада необходимостта от запазване на предвидените в регламента насоки за селското стопанство.
(3)
Останалите разпоредби в част I от Регламент (ЕО) № 2040/2000, свързани с бюджетната дисциплина в областта на селското стопанство, се заменят от членове 18, 19 и 20 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на общата селскостопанска политика (6).
(4)
Що се отнася до част II от Регламент (ЕО) № 2040/2000, касаеща резервите за външни операции, вече не съществува необходимост от специални разпоредби и мерки от изключителен характер в контекста на системата за собствени средства с оглед финансирането на секция „Гарантиране“ и на резерва за спешна помощ. Във финансовата рамка за периода 2007-2013 г. в Междуинституционалното споразумение от 2006 г. резервът за гаранции по заеми бе заменен с бюджетна линия по функция 4 „ЕС - фактор от световно значение“; основните принципи относно резерва за спешна помощ са заложени в Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (7), като количеството и условията за използване са определени в Междуинституционалното споразумение от 2006 г. Тъй като не се засягат пряко интереси на трети страни, не съществува необходимост последните да бъдат уредени с регламент.
(5)
Следователно всички разпоредби на Регламент (ЕО) № 2040/2000 са загубили своето значение.
(6)
Регламент (ЕО) № 2040/2000 следва да бъде съответно отменен,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕО) № 2040/2000 се отменя считано от 1 януари 2007 г.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Люксембург на 22 октомври 2007 година. | [
11,
15
] |
32007R0541 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 541/2007 НА КОМИСИЯТА
от 16 май 2007 година
за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1)
В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.
(2)
В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 17 май 2007 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 16 май 2007 година. | [
2,
17,
6
] |
32006R0590 | 32006R0590
L 104/8
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 590/2006 НА КОМИСИЯТА
от 12 април 2006 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка със страни и територии
(текст от значение за ЕИП)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, и за изменение на Директива 92/65/ЕИО на Съвета (1), и по-специално членове 10 и 21 от него,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 998/2003 въвежда списък с трети страни и територии, от които може да бъде разрешено движението на домашни любимци към Общността, при условие че са изпълнени определени изисквания.
(2)
С Регламент (ЕО) № 998/2003, изменен с Регламент (ЕО) № 592/2004 (2), беше създаден временен списък с трети страни.
(3)
Упоменатият списък, който вече беше изменян няколко пъти, включва трети страни и територии, които са свободни от бяс, и трети страни и територии, по отношение на които беше установено, че рискът от влизането на бяс в Общността, вследствие на движения от тези трети страни и територии, не е по-висок от риска, свързан с движения между държави-членки.
(4)
От информацията, предоставена от Босна и Херцеговина и България, се вижда, че рискът от влизане на бяс в Общността вследствие на движения на домашни любимци от тези страни, не се счита за по-висок от риска, свързан с движения между държави-членки или от трети страни, които вече са включени в Регламент (ЕО) № 998/2003. Следователно тези трети страни се включват във временния списък с трети страни и територии, установен в част В от приложение II към Регламент (ЕО) № 998/2003.
(5)
В интерес на яснотата списъкът със страни и територии, установен в Регламент (ЕО) № 998/2003, следва да бъде изцяло заменен.
(6)
Регламент (ЕО) № 998/2003 следва съответно да бъде изменен.
(7)
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Приложение II към Регламент (ЕО) № 998/2003 се заменя с приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 12 април 2006 година. | [
8,
6
] |
32001D0826 | 32001D0826
L 308/37
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 23 ноември 2001 година
за изменение на Решение 97/365/ЕО относно определяне на временни списъци на предприятия от трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на месни продукти
(нотифицирано под номер С(2001) 3701)
(текст от значение за ЕИП)
(2001/826/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 95/408/ЕИО на Съвета от 22 юни 1995 г. относно условията за изготвяне, за преходен период, на временни списъци на предприятията от трети страни, от които държавите-членки могат да внасят някои продукти от животински произход, рибни продукти или живи двучерупчести мекотели (1), последно изменена с Решение 2001/4/ЕО (2) на Съвета, и по-специално член 2, параграф 1 от нея,
като има предвид, че:
(1)
Решение 97/222/ЕО на Комисията (3) установява списък с третите страни, от които държавите-членки разрешават внос на месни продукти.
(2)
За страните от този списък здравните изисквания и ветеринарното сертифициране за внос на месни продукти са определени в Решение 97/221/ЕО на Комисията (4).
(3)
Временните списъци на предприятията от трети страни, от които държавите-членки разрешават внос на продукти, приготвени от месо от едър рогат добитък, от свине, еднокопитни животни, овци и кози, са установени с Решение 97/365/ЕО на Комисията (5).
(4)
Комисията проведе мисия в Литва, за да инспектира месопреработващите предприятия, и препоръча да бъдат одобрени някои предприятия, от които държавите-членки могат да разрешат внос на месни продукти в Общността, при условие че от компетентния орган на Литва бъдат получени някои гаранции.
(5)
Комисията получи от Литва списък с месопреработващи предприятия с гаранция, че те напълно отговарят на съответните санитарни изисквания на Общността и ако някое предприятие не отговори на тези изисквания, то неговите дейности по износа в Европейската общност ще бъдат временно преустановени.
(6)
По отношение на Литва може да се състави временен списък с месопреработващи предприятия.
(7)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Текстът в приложението към настоящото решение се добавя в приложението към Решение 97/365/ЕО на Комисията.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки
Съставено в Брюксел на 23 ноември 2001 година. | [
3,
17,
18
] |
32009D0311 | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 2 април 2009 година
за даване право на държавите-членки да продължават временните разрешения, издадени за новите активни вещества топрамезон, сулфурил флуорид и zucchini yellow mosaic virus - слаб щам
(нотифицирано под номер C(2009) 2348)
(текст от значение за ЕИП)
(2009/311/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), и по-специално член 8, параграф 1, четвърта алинея от нея,
като има предвид, че:
(1)
В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО през май 2003 г. Франция получи заявление от BASF AG за включването на активното вещество топрамезон в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. С Решение 2003/850/ЕО на Комисията (2) се потвърждава, че документацията е пълна и може да се приеме, че принципно удовлетворява фактологическите и информационните изисквания на приложения II и III към посочената директива.
(2)
През юли 2002 г. Обединеното кралство получи заявление от Dow AgroSciences Ltd относно сулфурил флуорид. С Решение 2003/305/ЕО на Комисията (3) се потвърждава, че документацията е пълна и може да се приеме, че принципно удовлетворява фактологическите и информационните изисквания на приложения II и III към посочената директива.
(3)
През март 2005 г. Обединеното кралство получи заявление от Central Science Laboratory за zucchini yellow mosaic virus - слаб щам. С Решение 2006/586/ЕО на Комисията (4) се потвърждава, че документацията е пълна и може да се приеме, че принципно удовлетворява фактологическите и информационните изисквания на приложения II и III към посочената директива.
(4)
Необходимо беше да се потвърди пълнотата на документацията, за да бъде подробно разгледана и за да се даде възможност на държавите-членки да издават временни разрешения за период до три години за продукти за растителна защита, съдържащи разглежданите активни вещества, при спазване на условията, определени в член 8, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО, и по-специално условието за подробно оценяване на активните вещества и на продуктите за растителна защита, като се имат предвид изискванията, определени в посочената директива.
(5)
Направена е оценка на въздействието на посочените активни вещества върху здравето на хората и върху околната среда в съответствие с разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 4 от Директива 91/414/ЕИО за видовете употреба, предложени от заявителите. Докладващата държава-членка представи на Комисията проектите на докладите за оценяване на 21 юли 2006 г. (топрамезон), на 29 октомври 2004 г. (сулфурил флуорид) и на 30 юни 2006 г. (zucchini yellow mosaic virus - слаб щам).
(6)
След представянето на проекта на доклад за оценяване от докладващата държава-членка бе сметнато за необходимо да се изиска допълнителна информация от заявителя и докладващата държава-членка да анализира тази информация и да предостави своята оценка. Поради това проучването на досието все още продължава и оценката няма да може да бъде завършена в рамките на срока, предвиден в Директива 91/414/ЕИО.
(7)
Тъй като досега оценката не доведе до установяване на причина за непосредствено безпокойство, следва да се даде възможност на държавите-членки да удължават временните разрешения, издадени за продукти за растителна защита, съдържащи разглежданите активни вещества, за срок от 24 месеца в съответствие с разпоредбите на член 8 от Директива 91/414/ЕИО, за да може да продължи проучването на досието. Очаква се оценката и процесът на вземане на решение относно евентуалното включване на топрамезон, сулфурил флуорид и zucchini yellow mosaic virus - слаб щам, в приложение I да приключат в рамките на 24 месеца.
(8)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Държавите-членки могат да продължат срока на действие на временните разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи топрамезон, сулфурил флуорид и zucchini yellow mosaic virus - слаб щам, за период не по-дълъг от 24 месеца от датата на приемането на настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 2 април 2009 година. | [
0,
3,
6
] |
32008R0773 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 773/2008 НА КОМИСИЯТА
от 4 август 2008 година
за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 5 август 2008 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 4 август 2008 година. | [
2,
17,
6
] |
32007D0648 | РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 26 септември 2007 година
за подписване от името на Европейската общност и временно прилагане на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г.
(2007/648/ЕО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 133 и 175 във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като има предвид, че:
(1)
На 27 януари 2006 г. конференцията за преговори, учредена под егидата на Конференцията на Организацията на обединените нации за търговия и развитие (ЮНКТАД), одобри текста на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г. („споразумението от 2006 г.“).
(2)
Беше договорено споразумението от 2006 г. да замени Международното споразумение за тропическия дървен материал от 1994 г., чийто срок на действие бе удължен и което остава в сила до влизането в сила на споразумението от 2006 г.
(3)
Споразумението от 2006 г. е открито за подписване и депозиране на инструментите за ратифициране, приемане или одобрение от 3 април 2006 г. и ще остане отворено до един месец след датата на влизането му в сила.
(4)
Целите на споразумението от 2006 г. са в съответствие с общата търговска политика и политиката за околната среда.
(5)
Европейската общност е страна по Международното споразумение за тропическия дървен материал от 1994 г. Споразумението от 2006 г. ще продължи да подпомага целите на Европейския съюз за устойчиво развитие и следователно е в негов интерес да одобри споразумението от 2006 г.
(6)
Всички държави-членки са изразили намерението си да подпишат и да подпомогнат, както е подходящо, временното прилагане на споразумението от 2006 г.
(7)
Тъй като задължителните вноски от страна на членовете потребители на Международната организация за тропически дървен материал (МОТДМ) се оценяват основно по отношение на обема на тропически дървен материал, който те внасят, Европейската общност ще направи вноски по административната сметка на МОТДМ веднага щом новото споразумение влезе в сила, докато държавите-членки, както и Европейската общност, ще могат да правят доброволни финансови вноски в планираните дейности чрез сметките на МОТДМ за доброволни вноски.
(8)
Споразумението от 2006 г. следва да бъде подписано и временно прилагано, при условие на неговото сключване на по-късна дата,
РЕШИ:
Член 1
Подписването на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 г. („споразумението от 2006 г.“) се одобрява от името на Европейската общност, при условие че споменатото споразумение бъде сключено.
Текстът на споразумението от 2006 г. е приложен към настоящото решение.
Член 2
Председателят на Съвета е упълномощен да определи лицето(ата), оправомощено(и) да подпише(ат) споразумението от 2006 г. и да депозира(т) декларацията за компетентност, приложена към настоящото решение, от името на Общността, при генералния секретар на Организацията на обединените нации в съответствие с член 36, параграфи 1 и 3 от споразумението от 2006 г.
Член 3
При условията на реципрочност споразумението от 2006 г. се прилага временно до приключване на процедурите за неговото официално сключване (1).
Председателят на Съвета уведомява от името на Общността депозитаря, че Общността ще прилага споразумението от 2006 г. временно, когато то влезе в сила.
Съставено в Брюксел на 26 септември 2007 година. | [
1,
5
] |
32009R0832 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 832/2009 НА КОМИСИЯТА
от 10 септември 2009 година
за определяне на максимално намаление на митото за внос на царевица в рамките на тръжната процедура, посочена в Регламент (ЕО) № 677/2009
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 144, параграф 1 във връзка с член 4 от него,
като има предвид, че:
(1)
С Регламент (ЕО) № 677/2009 на Комисията (2) беше открита тръжна процедура за максимално намаление на митото за внос в Португалия на царевица с произход от трети държави.
(2)
В съответствие с член 8 от Регламент (ЕО) № 1296/2008 на Комисията от 18 декември 2008 г. за установяване на подробни правила за прилагане на тарифните квоти за внос на царевица и сорго в Испания и внос на царевица в Португалия (3) Комисията може, съгласно процедурата, посочена в член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, да реши да определи максимално намаление на митото за внос. За това определяне следва да се вземат предвид критериите, предвидени в членове 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 1296/2008.
(3)
Търгът се печели от всеки участник, чиято оферта е за сума, равна или по-малка от максималното намаление на митото за внос.
(4)
Управителният комитет за общата организация на селскостопанските пазари не е представил становище в срока, определен от неговия председател,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
За офертите, подадени от 28 август 2009 г. до 10 септември 2009 г. в рамките на тръжната процедура, посочена в Регламент (ЕО) № 677/2009, максималното намаление на митото за внос на царевица се определя на 25,95 EUR/t за максимално общо количество от 6 396 t.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на 11 септември 2009 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 10 септември 2009 година. | [
17,
5,
3,
18,
15
] |
32006D0563 | 32006D0563
L 222/11
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 11 август 2006 година
относно определени защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 при дивите птици в Общността и за отмяна на Решение 2006/115/ЕО
(нотифицирано под номер C(2006) 3585)
(текст от значение за ЕИП)
(2006/563/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (1), и по-специално член 9, параграф 4 от нея,
като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (2), и по-специално член 10, параграф 4 от нея,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, и за изменение на Директива 92/65/ЕИО на Съвета (3), и по-специално член 18 от него,
като има предвид, че:
(1)
Инфлуенцата по птиците е инфекциозно вирусно заболяване по домашните птици и другите птици, която причинява смъртност и разстройства, които бързо могат да приемат епизоотични размери, които да представляват сериозна заплаха за здравето на животните и за общественото здраве и да намалят рязко печалбите на стопанствата, отглеждащи домашни птици. Съществува риск агентът на заболяването да се разпространи от дивите птици по домашните птици, най-вече по пилетата, и от една държава-членка до други държави-членки и трети страни чрез каналите на международната търговия, прехвърляйки се върху живите птиците или продуктите, добивани от тях.
(2)
Подозрения за случаи на високопатогенна инфлуенца по птиците (ВПИП) от вирусен подтип H5N1, по-нататък наричана кратко „ВПИП H5N1“, бяха съобщени или потвърдени в няколко държави-членки. Предвид епидемиологичната обстановка беше прието Решение 2006/115/ЕО на Комисията от 17 февруари 2006 г. относно определени защитни мерки във връзка с високопатогенната инфлуенца по дивите птици в Общността и за отмяна на Решения 2006/86/ЕО, 2006/90/ЕО, 2006/91/ЕО, 2006/94/ЕО, 2006/104/ЕО и 2006/105/ЕО (4).
(3)
Мерките, определени в Директива 92/40/ЕИО на Съвета от 19 май 1992 г. за въвеждане на мерки на Общността за контрол върху инфлуенцата по птиците (5), бяха подложени на задълбочен преглед в светлината на наскоро постигнатото научно познание относно риска от инфлуенцата по птиците за здравето на животните и обществото, разработката на нови лабораторни тестове и ваксини и опита, който беше натрупан от последните избухвания на това заболяване в Общността и в трети страни. Предвид този преглед Директива 92/40/ЕИО беше отменена и заменена с Директива 2005/94/ЕО на Съвета от 20 декември 2005 г. относно мерките на Общността за контрол върху инфлуенцата по птиците и за отмяна на Директива 92/40/ЕИО (6), която следва да бъде транспонирана от държавите-членки до 1 юли 2007 г.
(4)
В очакване на транспонирането на Директива 2005/94/ЕО и при сегашната обстановка, свързана със заболяването по отношение на инфлуенцата по птиците в Общността, беше необходимо да се определят преходни мерки, които следва да бъдат прилагани в стопанствата, там където съществуват подозрения или са потвърдени избухвания на инфлуенца по птиците, причинена от вируси на ВПИП по домашните птици или други птици, отглеждани на закрито.
(5)
Тези преходни мерки, които са приети с Решение 2006/416/ЕО на Комисията от 14 юни 2006 г. относно определени защитни мерки по отношение на високопатогенна инфлуенца по домашните птици или други отглеждани на закрито птици в Общността (7), следва да предоставят възможност на държавите-членки да приемат мерки за контрол на заболяването по пропорционален и гъвкав начин, като се отчитат различните равнища на риск, който различните щамове на вируса налагат, възможното социално и икономическо въздействие на въпросните мерки в земеделския сектор и другите привлечени за участие сектори, като същевременно се гарантира, че предприетите мерки за всеки един от възможните сценарии са най-подходящите.
(6)
С отбелязания напредък по транспонирането на Директива 2005/94/ЕО от определени държави-членки всяко едно посочване на преходните мерки следва да бъде тълкувано като посочване към кореспондиращ параграф в Директива 2005/94/ЕО.
(7)
За да бъдат допълнени мерките съгласно Директива 92/40/ЕИО, беше прието Решение 2006/135/ЕО на Комисията от 22 февруари 2006 г. относно определени защитни мерки във връзка с високопатогенната инфлуенца по домашните птици в Общността (8).
(8)
Понастоящем Решение 2006/135/ЕО е заменено от Решение 2006/415/ЕО на Комисията от 14 юни 2006 г. относно определени защитни мерки във връзка с високопатогенната инфлуенца от подтип H5N1 при домашните птици и за отмяна на Решение 2006/135/ЕО (9) с оглед на това да бъде хармонизирано взаимодействието между преходните мерки, които следва да бъдат предприети в случай на избухване на ВПИП при домашните птици, и допълнителните ограничения в случай на подозрение или потвърдено избухване на ВПИП H5N1 при домашните птици или други отглеждани за закрито птици.
(9)
Опитът от изпълнението на Решение 2006/115/ЕО в засегнатите държави-членки е показал, че определени приспособявания за създаването на ограничените зони и за определени ограничения на движението на живи птици или на продукти, добивани от тях, следва да бъдат разрешени на основание на оценка на риска, която е направена от компетентния орган, като се взема предвид равнището на риска, повлиян от географски, лимнологични, екологични и епизоотиологични фактори.
(10)
В интерес на последователността за законодателството на Общността за целите на настоящото решение е необходимо да се прилагат определени дефиниции, предвидени в Директива 2005/94/ЕО, Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфични хигиенни правила за храни от животински произход (10) и Регламент(ЕО) № 998/2003.
(11)
Необходимо е да бъде създадена зона за контрол и наблюдение около мястото, където е открита ВПИП от подтип H5N1 при дивите птици. Тези зони следва да бъдат ограничени до всичко онова, което е необходимо, за да се предотврати вкарването на вируса в стада от домашни птици, предвидени за търговски и нетърговски цели.
(12)
В интерес на последователността за законодателството на Общността мерките за биосигурност, предвидени в Решение 2005/734/ЕО на Комисията от 19 октомври 2005 г. за определяне на мерки за биосигурност, за да се намали риска от предаване на високопатогенна инфлуенца по птиците, причинена от грипен вирус А, подтип H5N1, от птици, живеещи сред дивата природа, на домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, и за предвиждане на система за ранно откриване на болестта в зоните с особен риск (11), е необходимо да бъдат взети под внимание в зоните за контрол и наблюдение, независимо от определения рисков статус на зоната, където има подозрение или потвърждение за ВПИП при дивите птици.
(13)
Необходимо е да бъде ограничено движението, по-специално на живи птици и други, отглеждани на закрито птици, еднодневни пилета, яйца за люпене и продукти с грипен произход от установените зони за контрол и наблюдение. Разпращането, извършвано в условията на официален контрол от тези зони, обаче, може да бъде единствено разрешено при определени условия, за да се избегне евентуалното разпространение на болестта.
(14)
Следва да бъдат предвидени също така и специфични дерогации относно яйцата за люпене или яйцата, свободни от специфични патогени, които се използват в специализираните лаборатории или в институтите за научни, диагностични или фармацевтични цели, тъй като те представляват пренебрежимо малък риск за разпространение на инфекция.
(15)
Необходимо е транспортирането на яйца за люпене от зоната за контрол да бъде разрешено при определени условия. Разпращането на яйца за люпене към други държави-членки може да бъде разрешено във връзка, по-специално, със спазване на условията, посочени в Директива 2005/94/ЕО. В подобни случаи ветеринарно-санитарните сертификати, предвидени в съответствие с Директива 2005/94/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1990 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания, управляващи търговията в Общността и вноса от трети страни на домашни птици и яйца за люпене, (12) следва да включват и препратка към настоящото решение.
(16)
Необходимо е да бъде разрешено разпращането от зоната за контрол на месо, мляно месо, месни заготовки и месни продукти, добити от домашни птици и див пернат дивеч от ферми, които са произведени в съответствие с определени изисквания на Регламент (ЕО) № 853/2004 и на Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфични правила за организацията на официалните контроли на продукти от животински произход, които са предназначени за човешка консумация (13), и във връзка с официални ветеринарни контроли, включително ветеринарна инспекция преди и след настъпила смърт.
(17)
Същите официални ветеринарни контроли се прилагат за месо, добито от домашни птици и див пернат дивеч от ферми с произход от зоната за контрол, което е произведено в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2076/2005, който предвижда преходни мерки, разрешаващи използването на национален знак за маркировка на продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация, и които могат единствено да се продават на територията на държава-членка, където са произведени.
(18)
Директива 2002/99/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 г. относно установяване на ветеринарно-санитарни правила, регулиращи производството, преработката, разпространението и пускането на пазара на продукти от животински произход за консумация от човека (14) съдържа списък с обработките, считащи месото от ограничените зони за безопасно, и предвижда възможността да се създаде специфична здравна маркировка и здравна маркировка, която ще се изисква за месо, за което няма разрешение да бъде предлагано на пазара заради причини от ветеринарен характер. Необходимо е да се разреши разпращането от зоната за контрол на месо, добито от домашни птици и див пернат дивеч от ферми, носещо здравната маркировка, предвидена в посочената директива, и предназначено за обработка вътре в засегнатата държава-членка, за да се гарантира инактивация на вируса на инфлуенца по птиците. Месните продукти, които са преминали такава обработка, могат да бъдат разпращани до други държави-членки или трети страни.
(19)
Необходимо е разпращането да се ограничи от зоната за контрол на странични животински продукти с грипен произход до тези зони, съблюдаващи специфичните условия за производство, използване, обработка или освобождаване, както това е предвидено в Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и Съвета от 3 октомври 2002 г. относно установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (15), с които се пречи на евентуалното разпространение на вируса на инфлуенца по птиците.
(20)
Необходимо е да се посочи минималния срок на валидност на мерките, предвидени в това решение, като се вземат предвид инкубационният период на заболяването и изискванията съгласно Директива 2005/94/ЕО. Трябва обаче да се въведат освен това и условия за предоставяне на специфични дерогации след положителни резултати от оценка на риска, дадена от компетентните органи.
(21)
Заради причини, изискващи яснота на законодателството на Общността, Решение 2006/115/ЕО следва да бъде отменено и заменено с настоящото решение.
(22)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Предмет и обхват
1. Настоящото решение установява защитни мерки, които е необходимо да бъдат прилагани в случаите, при които е открита високопатогенна инфлуенца по птиците (ВПИП), причинена от високопатогенния вирус А, подтип H5, и има подозрение или потвърждение за т. нар. neuraminidase подтип N1(H5N1) при диви птици в държава-членка (наричана по-нататък „засегната държава-членка“), за да се предотврати разпространението на инфлуенца по птиците от диви птици на домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, както и заразяването на продуктите, добивани от тях.
2. Настоящото решение се прилага, без да се засяга:
a)
Решение 2006/416/ЕО; или
б)
Решение 2006/415/ЕО и другите защитни мерки по отношение на избухване на ВПИП при домашните птици или други, отглеждани на закрито птици, причинена от вирус на инфлуенца по птиците, подтип H5, там където съществува подозрение за така нар. neuraminidase подтип N1 или има потвърдена ВПИП H5N1.
Член 2
Дефиниции
За целите на настоящото решение се прилагат дефинициите на Директива 2005/94/ЕО.
Прилагат се също следните дефиниции:
a)
„яйца за люпене“ означава яйца за инкубация, които са снесени от домашни птици, както е дефинирано в член 2, параграф 4 от Директива 2005/94/ЕО;
б)
„див пернат дивеч“ означава, дотолкова доколкото това се отнася до грипни видове, дивечът, както е определен в точка 1.5, второ тире и в точка 1.7 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004;
в)
„други птици, отглеждани на закрито“ означава птици, както са определени в член 2, параграф 6 от Директива 2005/94/ЕО, с изключение на:
i)
птици домашни любимци, както е посочено в член 3, буква а) от Регламент № 998/2003;
ii)
птици, предназначени за зоопаркове, циркове, увеселителни паркове и експериментални лаборатории и птици-стражи, заселвани от компетентния орган в рамките на дейностите за надзор и изследвания.
Член 3
Създаване на зони за контрол и наблюдение
1. Засегнатата държава-членка създава около зоната, където има потвърждение за наличие на ВПИП при дивите птици, причинена от грипен вирус А, подтип H5, а за така нар. neuraminidase подтип N1 има или подозрение, или потвърждение:
a)
зона за контрол с радиус най-малко три километра (зона за контрол); и
б)
зона за наблюдение с радиус първоначално най-малко 10 километра, включваща зоната за контрол (зона за наблюдение).
2. Създаването на зони за контрол и наблюдение отчита географските, лимнологичните, административните, екологичните и епизоотологичните фактори по отношение на видовете диви птици, характеристиките на инфлуенцата по птиците и съоръженията за осъществяване на наблюдението.
3. Засегнатата държава-членка съобщава на Комисията и другите държави-членки подробностите за всеки вид контрол и наблюдение и, когато е необходимо, информира обществеността за взетите от нея мерки.
4. В случаите, когато зоните за контрол или за наблюдение покриват териториите на повече от една държава-членка, компетентните органи на тези държави-членки си сътрудничат при създаването на тези зони.
5. Ако съществуват подозрения или има потвърждение за това, че дивите птици са били заразени с ВПИП H5N1 в зона за контрол или наблюдение, създадена в съответствие с член 11, параграф 1 от Решение 2006/416/ЕО (зони за контрол и наблюдение) заради такава инфекция при домашните и другите, отглеждани на закрито птици, компетентният орган следва:
a)
да създаде зони за контрол и наблюдение; и
б)
да предприеме оценка на риска, за да прецени дали съществува необходимост радиусът на зоните за контрол и наблюдение да бъде разширен, за да се припокрият с предпазните зони и наблюдаваните зони.
Компетентният орган може да прилага защитни мерки, предвидени по член 5, букви б), в) и г), във всички части на предпазните зони и наблюдаваните зони, които не се припокриват с зоните за контрол и наблюдение, когато оценката на риска сочи, че съществува риск от разпространение на ВПИП H5N1 за домашните птици и другите, отглеждани на закрито птици, в тези части.
Член 4
Дерогации от мерките, предвидени в член 3, параграф 1
1. Чрез дерогация от член 3, параграф 1 засегнатата държава-членка би могла да се въздържи от създаването на зони за контрол и наблюдение на база на благоприятни резултати от оценка на риска, дадена от компетентния орган.
Тази оценка следва да отчита географската преценка, екологията на заразените птичи видове и да води компетентния орган до заключението, че ВПИП H5N1 не е налична в зоната при домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, или диви птици, или че заразената дива птица не е представлявала риск за разпространение на този вирус при домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, или диви птици в населеното място.
При тези обстоятелства компетентният орган следва да се опита, там където е необходимо, в сътрудничество с компетентните органи на други държави-членки или трети страни, да установи, с помощта на експертите орнитолози, дали дивите птици са резиденти, или мигранти. Подобна оценка би могла да се направи във връзка с това дали ВПИП H5N1 съществува при дивите птици в други зони, намиращи се под тяхната юрисдикция.
2. Чрез дерогация от член 3, параграф 1, буква а) и на основание на благоприятни резултати от оценка на риска, която е взела под внимание поне критериите, посочени в член 3, параграф 2, както и е потвърдила съществуването на достатъчно защита за домашните птици или другите, отглеждани на закрито птици, базирано на природни бариери или отсъствие на подходящи хабитати за дивите птици, представляващи риск за разпространението на ВПИП H5N1, зоната за контрол може да бъде:
a)
променена в зона с достатъчни размери, но във всеки случай имаща размер не по-малък от 1 km в радиус;
или
б)
установена като ивица с ширина 1 km, считано от бреговете на реката или езерото, или морето, и с дължина най-малко от 3 km.
В този случай и чрез дерогация от член 3, параграф 1, буква б) компетентният орган следва впоследствие да адаптира формата и размерите на зоната за наблюдение в тази връзка, за да раздели зоната за контрол от незасегнатите части от територията.
Член 5
Мерки в зоната за контрол
Засегнатата държава-членка следва да гарантира, че прилага поне следните мерки в зоната за контрол:
a)
идентификация на всички стопанства, които отглеждат домашни птици с търговска цел, и стопанства, отглеждащи домашни птици с нетърговска цел;
б)
изпълнението на мерките за биосигурност, определени в Решение 2005/734/ЕО, за домашни птици и други, отглеждани на закрито птици, включително за дезинфекция на входове и изходи към помещенията, където са отглеждани домашните птици и другите, отглеждани на закрито птици;
в)
засилено официално наблюдение на популации от диви птици, по-специално на водни птици, и по-нататъшно наблюдение за умрели или болни птици, ако е необходимо, в сътрудничество с ловци и наблюдаващи птиците любители, както и докладване на компетентния орган за открити умрели птици и отстраняване, колкото е възможно по-далеч, на умрели птичи трупове от персонал, който е специално обучен във връзка с мерките за неговата защита от заразяване с вируса и предотвратяване разпространението на вируса към податливи животни;
г)
разяснителни кампании за обществеността и повишаване на информираността за това заболяване сред собствениците на домашни птици или други, отглеждани на закрито птици, ловци, наблюдаващи птиците любители и всички онези, които предоставят обслужване, свързано с рекреация около водни басейни;
д)
периодични и документирани посещения във всички стопанства, отглеждащи домашни птици с търговска цел, и целеви посещения на стопанства, отглеждащи домашни птици с нетърговска цел, като приоритети да се дават на тези стопанства, които са в по-голям риск. Тези посещения трябва да включват:
i)
клинична инспекция на домашните птици и другите, отглеждани на закрито птици, включително, ако е необходимо, събиране на проби от прицелни домашни птици за лабораторни прегледи или от други птици, отглеждани на закрито, които не са били ограничавани преди разкритие на положителна проба при дива птица, и по-специално патици или гъски;
ii)
оценка на изпълнението на мерките за биосигурност, посочени в буква б).
Член 6
Забрани в зоната за контрол
Засегнатата държава-членка гарантира, че в зоната за контрол са забранени:
а)
преместване на домашни птици или на други птици, отглеждани на закрито, от стопанството, в което те се отглеждат;
б)
събиране на домашни птици и на други, отглеждани на закрито птици, на панаири, пазарища, изложения или друг вид сборища;
в)
транспортиране през зоната за контрол на домашни птици или на други птици, отглеждани на закрито, освен в случаите на транзитно превозване през зоната за контрол, по шосе или железопътна линия, без да има разтоварване или спиране;
г)
разпращане на яйца за люпене, събирани в стопанства, които на датата на събирането са били разположени в зоната за контрол;
д)
разпращане от зоната за контрол на прясно месо, мляно месо, месни заготовки и месни продукти от домашни птици с произход от зоната за контрол и див пернат дивеч, взет от дивата природа от тази зона;
е)
транспортиране или разпространение на непреработен тор от стопанства с домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, в рамката на зоната за контрол, освен когато това се отнася до транспортиране за обработка в съответствие с Регламент (EО) № 1774/2002;
ж)
разпращането до други държави-членки и трети страни на животински странични продукти с грипен произход, добити от домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, или див пернат дивеч с произход от зоната за контрол;
з)
ловът на диви птици или тяхното изземване по друг някакъв начин от дивата природа, освен ако не е получено разрешение от компетентния орган за специфични цели;
и)
пускане на диви птици, отглеждани на закрито, на свобода в природата.
Член 7
Мерки в зоната за наблюдение
Засегнатата държава-членка гарантира, че за зоната за наблюдение ще се прилагат най-малко мерките, предвидени в член 5, букви а)-г).
Член 8
Забрани за зоната за наблюдение
Засегнатата държава-членка гарантира, че в зоната за наблюдение се забраняват:
а)
преместване на домашни птици или на други птици, отглеждани на закрито, от зоната за наблюдение през първите петнадесет дни след датата на установяване на зоната;
б)
събиране на домашни птици и на други, отглеждани на закрито птици, на панаири, пазарища, изложения или друг вид сборища;
в)
ловът на диви птици или тяхното изземане по друг някакъв начин от дивата природа, освен ако не е получено разрешение от компетентния орган за специфични цели;
г)
пускане на диви птици, отглеждани на закрито, на свобода в природата.
Член 9
Дерогации за живи птици и еднодневни пилета
1. Чрез дерогация от член 6, буква а) засегнатата държава-членка може да разреши транспортиране на:
а)
домашни птици до стопанства, разположени в зоните за контрол и наблюдение, при условие че има въведен официален контрол;
б)
готови за снасяне на яйца пилета и пуйки за угояване към стопанства, под официален контрол, в същата държава-членка, при която домашните птици следва да останат за срок не по-кратък от 21 дни след датата на пристигане на тези домашни птици.
2. Чрез дерогация от член 6, буква а) и член 8, буква а) засегнатата държава-членка може да разреши транспортиране на:
а)
домашни птици за незабавно клане към кланица, разположена в зоната за наблюдение или, ако това не е възможно, към кланица, посочена от компетентния орган, която се намира извън тези зони;
б)
домашни птици от зоната за наблюдение към стопанства под официален контрол на нейна територия;
в)
еднодневни пилета, излюпени от яйца, събрани от стопанства, които на датата на събиране са разположени в зоната за контрол, към стопанство или постройка на това стопанство в същата държава-членка, за предпочитане разположени извън тази зона, предвид следните условия:
i)
приложени са подходящи мерки за биосигурност по време на транспортирането и в стопанството по предназначение;
ii)
след пристигането на еднодневните пилета стопанството по предназначение е поставено под официално наблюдение;
iii)
домашните птици следва да останат в стопанството по предназначение поне 21 дни от датата на тяхното пристигане, ако това стопанство е разположено извън зоната за контрол или наблюдение;
г)
еднодневни пилета, излюпени от яйца, които са събирани от стопанства, които на датата на събиране са разположен в зоната за наблюдение към стопанства под официален контрол на нейна територия;
д)
еднодневни пилета, излюпени от яйца, които са събирани от стопанства, които на датата на събиране са разположени извън зоната за контрол или наблюдение към друго стопанство, при условие че люпилнята, където се разпращат, може да гарантира със своята логистика и със своите хигиенични условия за работа, че не е имало никакви контакти между тези яйца или други яйца за люпене или еднодневни пилета с произход от стада с домашни птици вътре в зоната за наблюдение и които следователно са с различен здравен статус.
Член 10
Дерогации за яйца за люпене
1. Чрез дерогация от член 6, буква г) засегнатата държава-членка може да разреши транспортиране на яйца за люпене от стопанства, които са разположени в зоната за контрол на датата на събиране:
а)
към люпилня, посочена от компетентния орган вътре в нейната територия;
б)
до всяка една люпилня, при условие че:
i)
домашните птици в стопанството са показали отрицателни резултати от серологично изследване за ВПИП H5N1, което може да разкрие 5 % преобладаване на заболяването при най-малко 95 % равнище на сигурност; и
ii)
условията, предвидени в член 21, параграф 1, букви б), в) и г) от Решение 2006/416/ЕО, са изпълнени;
в)
към предприятие за производство на яйчни продукти, както е предвидено в глава II от раздел X на приложение III към Регламент (EO) № 853/2004, за да бъдат обработени и третирани в съответствие с глава XI на приложение II към Регламент (EO) № 852/2004 на Европейския парламент и Съвета (16); или
г)
с цел елиминиране.
2. Чрез дерогация от член 6, буква г) засегнатата държава-членка може да разреши разпращането на яйца за люпене или на яйца, свободни от специфични патогени, събирани в стопанства, намиращи се в зоната за контрол, към посочени лаборатории, институти или производители на ваксини за научни, диагностични или фармацевтични цели.
3. Ветеринарно-санитарните сертификати, придружаващи пратките с яйца за люпене, посочени в параграф 1, буква б) и параграф 2, разпращани до други държави-членки, следва да включват следното:
„ази пратка спазва ветеринарно-санитарните изисквания, определени с Решение 2006/563/ЕО на Комисията.“
Член 11
Дерогации относно месо, мляно месо, месни заготовки, механично отделено месо и месни продукти
Чрез дерогация от член 6, буква д) засегнатата държава-членка може да разреши разпращане от зоната за контрол на:
а)
прясно месо от домашни птици, включително месо от отглеждан във ферми див пернат дивеч с произход във или извън тази зона и:
i)
произведено в съответствие с приложение II и раздели II и III от приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004; и
ii)
контролирано в съответствие с раздели I, II, III и глави V и VII на раздел IV от приложение I към Регламент (ЕО) № 854/2004;
б)
прясно месо, месни заготовки, механично отделено месо и месни продукти, съдържащи месо, посочено в буква а) и произведено в съответствие с раздели V и VI от приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004;
в)
прясно месо, мляно месо и механично отделено месо от домашни птици, включително месо от див пернат дивеч от ферми, и месни заготовки и месни продукти, съдържащи такова месо, добито от клани домашни птици или див пернат дивеч от ферми с произход от или извън зоната за контрол и към нейната национална територия, при условие че такова месо:
i)
е било идентифицирано в съответствие с член 4 от Директива 2002/99/ЕО или с маркировка, предвидена в приложение II към посочената директива, или с национална маркировка, установена в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 2076/2005;
ii)
е било добито, транжирано, съхранявано и транспортирано отделно от друго прясно месо от домашни птици или див пернат дивеч от ферми, предназначено за разпращане към други държави-членки или за експорт в трети страни; и
iii)
се използва по такъв начин, че се избягва неговото вкарване в месни продукти или месни заготовки, предназначени за предлагане на пазара в други държави-членки или за трети страни, освен ако то не е преминало обработката, предвидена за инфлуенца по птиците, определена в таблица 1, букви а), б) или в) от приложение III към Директива 2002/99/ЕО;
г)
прясно месо, мляно месо и механично отделено месо от домашни птици, включително месо от див пернат дивеч от ферми и див пернат дивеч, взет от дивата природа, от зоната, преди зоната на контрол да е била установена, или извън зоната за контрол, както и месни заготовки и месни продукти, съдържащи такова месо, произведено в предприятия, разположени в зоната за контрол.
Член 12
Дерогации за странични животински продукти
1. Чрез дерогация от член 6, буква ж) засегнатата държава-членка може да разреши:
а)
разпращането от зоната за контрол на странични животински продукти с грипен произход, които:
i)
спазват изискванията, отбелязани в следните приложения или части от тях към Регламент (ЕО) № 1774/2002;
-
приложение V;
-
глава II, част А, глава III, част Б, глава IV, част А, глава VI, части А) и Б) и глава VII, част А, глава VIII, част А, глава IX, част А и глава X, част А от приложение VII; и
-
глава II, част Б, глава III, раздел II, част А и глава VII, част А, точка 1, буква a) от приложение VIII; или
ii)
се транспортират при спазване на мерки за биосигурност, за да се избегне разпространението на инфлуенца по птиците от посочените предприятия, които са одобрени в съответствие с членове от 12 до 15 или членове 17 или 18 от Регламент (ЕО) № 1774/2002 за продажба, по-нататъшно транспортиране или употреба, която гарантира най-малко инактивация на вируса; или
iii)
се транспортират при спазване на мерки за биосигурност, за да се избегне разпространението на инфлуенца по птиците към потребители или центрове за събиране, разрешени или регистрирани в съответствие с член 23, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1774/2002 за храненето на животните след обработка в съответствие с точка 5, буква a), ii) и iii) от приложение IX към посочения регламент, за да се гарантира най-малко инактивацията на вируса на инфлуенца по птиците;
б)
разпращането от зоната за контрол към други държави-членки на необработени пера или части от пера в съответствие с точка 1, буква а) от раздел А на глава VIII от приложение VIII към Регламент (ЕО) № 1774/2002, произведени от домашни птици или див пернат дивеч от ферми;
в)
разпращането от зоната за контрол на пера и части от тях, произведени от домашни птици или от див пернат дивеч от ферми, които са били обработени с пароструйка или чрез някакъв друг метод, който да гарантира унищожаването на всякакви патогени.
2. Засегнатата държава-членка гарантира, че продуктите, посочени в параграф 1, букви б) и в) от настоящия член, са придружени от търговски документ в съответствие с глава X от приложение II към Регламент (ЕО) № 1774/2002, в който да пише, в случая с продуктите, посочени в параграф 1, буква в) от настоящия член, и в точка 6.1 от посочения документ, че тези продукти са били обработени с пароструйка или чрез някакъв друг метод, гарантиращ унищожаването на всякакви патогени.
Търговският документ обаче не бива да се изисква за обработени декоративни пера, обработени пера, пренасяни от пътници за лична употреба, или пратки с преработени пера, изпратени от частни лица за неиндустриални цели.
3. Чрез дерогация от член 6, буква е) транспортирането или разпространението на непреработен тор от птичи стопанства в рамките на зоната за контрол може да бъде разрешено, ако произходът на торовете е от конюшни или постройки:
а)
от които домашните птици са били преместени в съответствие с член 9, параграф 1, букви а) и б) или параграф 2, буква а); или
б)
където домашните птици и дивият пернат дивеч от ферми са били отглеждани за производство на прясно месо, произвеждано в съответствие с разпоредбите на член 11.
Член 13
Условия за движение
1. Там, където движението на животните или продуктите от тях, попадащо в приложното поле на настоящото решение, е разрешено по смисъла на членове 9, 10, 11 или 12, разрешението следва да се базира на благоприятните резултати от оценката на риска, направена от компетентния орган, и трябва да бъдат взети всички необходими мерки за биосигурност, за да се избегне разпространението на инфлуенца по птиците.
2. Там където разпращането, движението или транспортирането на продуктите, посочени в параграф 1, са разрешени по смисъла на членове 10, 11 или 12, същите трябва да бъдат добити, работени, обработени, съхранявани и транспортирани, без да се застрашават ветеринарния статус на другите продукти, покриващи всички ветеринарни изисквания за търговия, предлагане на пазара или износ за трети страни.
Член 14
Валидност на мерките в зоните за контрол и наблюдение
1. Ако за т. нар. тип neuraminidase е потвърдено, че е различен от N1, мерките, предвидени в членове от 5 до 8, се отлагат.
2. Ако е потвърдено присъствие на ВПИП H5N1 в диви птици, мерките, предвидени в членове от 5 до 8, се прилагат, колкото е необходимо, като се отчитат географските, лимнологичните, административните, екологичните и епизоотологичните фактори, свързани с инфлуенцата по птиците, и поне 21 дни в случая с зоната за контрол и 30 дни в случая със зоната за наблюдение, след датата на събиране на проби, от които е получено потвърждение за ВПИП H5N1 от дивите птици.
Член 15
Дерогации относно валидността на мерките за зоните за контрол и наблюдение
1. Чрез дерогация от член 14, параграф 2 компетентният орган може да реши, след благоприятни резултати от оценката на риска, отчитайки критериите в член 3, параграф 2, да отложи временно мерките, предвидени по смисъла на член 6, букви а)-ж), в зоната за контрол и мерките, предвидени в член 8, за зоната за наблюдение дори там където и други заразени диви птици са били намерени, при условие че са изминали най-малко 21 дни от първоначалното установяване на зоните за контрол и наблюдение и не е имало нито избухване на ВПИП H5N1, нито подозрение за инфлуенца по домашните птици или други птици, отглеждани на закрито в тези зони.
2. Чрез дерогация от член 14, параграф 2, там където, в съответствие с член 3, параграф 5, зоната за контрол и наблюдение се припокрива с наблюдаваната зона и тази наблюдавана зона е била вдигната, компетентният орган може, на база на благоприятните резултати от оценка на риска, да отложи временно някои или всички мерки, предвидени в член 5, буква а) и буква д) и в член 6 за зоната за контрол.
3. Чрез дерогация от член 14, параграф 2 компетентният орган може да реши да замени зоната за контрол със зона за наблюдение, като вземе предвид следните условия:
а)
благоприятните резултати от оценката на риска, предвидени в член 3, параграф 2;
б)
приключването на мерките, предвидени в член 5, буква а);
в)
осъществяването на поне едно посещение до всяко стопанство, както е предвидено в член 5, буква д);
г)
получените отрицателни резултати от всички лабораторни тестове, проведени според предвиденото в член 5, буква д), i).
Там където компетентният орган реши да замени зоната за контрол със зона за наблюдение, органът може да промени формата и размерите на тази зона за наблюдение, при условие че зоната за наблюдение остане в радиус най-малко 1 km или с ивица с ширина от 1 km от бреговете на реката или езерото, или морето и с дължина най-малко 3 km. Мерките, предвидени в член 5, букви б) в) и г) и член 6, букви з) и и), продължават да се спазват до края на 30-дневния срок от датата на установяване на зоната за контрол и наблюдение в съответствие с член 3, параграф 1.
Член 16
Информационни задължения на засегнатата държава-членка
Засегнатата държава-членка осигурява редовно за Комисията и за другите държави-членки:
а)
необходимата информация относно епидемиологията на ВПИП H5N1 и, там където е подходящо, да информира за допълнителни мерки за контрол и наблюдение и разяснителни кампании, предвидени по смисъла на член 5; и
б)
да придвижва нотификация, когато компетентният орган възнамерява да не прилага повече мерките, предвидени в член 7 и 8.
Член 17
Отмяна
Решение 2006/115/ЕО се отменя.
Член 18
Спазване
Държавите-членки следва да вземат незабавно необходимите мерки, за да бъде спазено настоящото решение, както и да ги публикуват. Те следва да информират незабавно Комисията за тези свои действия.
Засегнатата държава-членка следва да прилага тези мерки веднага щом тя има резонни подозрения за присъствие на ВПИП H5N1 в дива птица.
Член 19
Адресати
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 11 август 2006 година. | [
0,
17,
20,
6
] |
32008R0783 | РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 783/2008 НА КОМИСИЯТА
от 5 август 2008 година
за одобрение на промени, които не са минимални, в спецификацията на название, вписано в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Radicchio Variegato di Castelfranco (ЗГУ))
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1) и по-специално член 7, параграф 4, първа алинея от него,
като има предвид, че:
(1)
В съответствие с член 9, параграф 1, първа алинея и при прилагане на член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 Комисията разгледа заявката на Италия за одобрението на промените в спецификацията на защитеното географско указание „Radicchio Variegato di Castelfranco“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията (2), изменен с Регламент (ЕО) № 1263/96 на Комисията (3).
(2)
Тъй като по смисъла на член 9 от Регламент (ЕО) № 510/2006 въпросните промени не са минимални, Комисията публикува заявката за промени в Официален вестник на Европейския съюз (4) в съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея от посочения регламент. Комисията не получи нито едно възражение съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 и следователно промените следва да бъдат одобрени,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Одобряват се публикуваните в Официален вестник на Европейския съюз промени в спецификацията, свързана с посоченото в приложението към настоящия регламент название.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставен в Брюксел на 5 август 2008 година. | [
3,
18,
17,
6
] |
31980D0157 | 31980D0157
L 033/15
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 21 януари 1980 година
за изменение на Решение 75/365/EИО за създаване на Комитет от висши длъжностни лица по обществено здраве
(80/157/EИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,
като взе предвид проекторешението на Комисията,
като има предвид, че със свое Решение 75/365/EИО (1) Съветът създаде Комитет от висши длъжностни лица по обществено здраве със задачата да идентифицира и анализира трудности, които биха възникнали при прилагане на директивите, които се отнасят до правото на установяване и свободното предоставяне на услуги от лекари, да събира информацията, отнасяща се до условията, при които се предоставя медицинска помощ в държавите-членки, и да дава становища, които могат да насочват работата на Комисията при изготвяне на евентуални изменения на тези директиви;
като има предвид, че това Решение е изменено с Решения 77/455/ЕИО (2) и 78/689/ЕИО (3) , с които се възлага на Комитета от висши длъжностни лица по обществено здраве същата задача във връзка с прилагането на мерките, приети от Съвета, отнасящи се до ефективното упражняване на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги от медицински сестри, предоставящи обща медицинска помощ, и от стоматолози;
като има предвид, че прилагането на мерките, приети от Съвета по отношение на ефективното упражняване на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги, както и координирането на законовите, подзаконовите или административните разпоредби във връзка с дейността на акушерките, може да доведе до проблеми, които трябва да бъдат разглеждани съвместно;
като има предвид, че Комитетът от висши длъжностни лица по обществено здраве следва да бъде натоварен с тази задача;
като има предвид, че обхватът на компетентност на този Комитет трябва да бъде съответно разширен,
РЕШИ КАКТО СЛЕДВА:
Член единствен
Член 2 от Решение 75/365/EИО се заменя както следва:
„Член 2
Задачата на Комитета е:
-
да идентифицира и анализира трудности, които могат да възникнат от прилагането на Директиви 75/362/EИО (4), 75/363/EИО (5), 77/452/EИО (6), 77/453/EИО (7), 78/686/ЕИО (8), 78/687/EИО (9), 80/154/EИО (10) и 80/155/EИО (11)
-
да събира всяка информация, отнасяща се до:
-
условията, при които се предоставя обща и специализирана медицинска помощ от лекари в държавите-членки,
-
условията, при които се предоставя сестринска помощ от медицински сестри, отговарящи за обща медицинска помощ,
-
условията, при които се предоставя обща и специализирана стоматологична помощ от стоматолози в държавите-членки,
-
условията, при които се извършва дейността на акушерки в държавите-членки,
-
да дава становища, които да насочват работата на Комисията с оглед изготвяне на евентуални изменения на посочените по-горе директиви.
Съставено в Брюксел на 21 януари 1980 година. | [
10,
0,
15
] |
32007D0710 | РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 29 октомври 2007 година
за изменение на допълнение Б към приложение VII към Акта за присъединяване на България и Румъния по отношение на някои предприятия от секторите на месото, птичето месо, рибата и млякото и млечните продукти в Румъния
(нотифицирано под номер C(2007) 5210)
(Текст от значение за ЕИП)
(2007/710/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Акта за присъединяване на България и Румъния, и по-специално приложение VII, глава 5, раздел Б, подраздел I, буква д) от него,
като има предвид, че:
(1)
Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (1) и Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (2) предвиждат някои структурни изисквания за предприятия, попадащи в приложното поле на посочените регламенти.
(2)
Приложение VII, глава 5, раздел Б, подраздел I, буква а) от Акта за присъединяване на България и Румъния предвижда, че при спазване на определени условия някои структурни изисквания, предвидени в посочените регламенти, не следва да се прилагат за предприятията в Румъния, изброени в допълнение Б към приложение VII към Акта за присъединяване („списъка на предприятията“) до 31 декември 2009 г.
(3)
Списъкът на предприятията бе актуализиран с Решение 2007/23/ЕО на Комисията от 22 декември 2006 г. за изменение на допълнение Б към приложение VII към Акта за присъединяване от 2005 г. относно някои предприятия в сектора на месото, млякото и рибата в Румъния (3).
(4)
Някои предприятия в Румъния от секторите на месото, птичето месо, рибата и млякото и млечните продукти са приключили процеса на обновяване и понастоящем отговарят напълно на законодателството на Общността. Освен това някои предприятия са прекратили дейността си. Съответно списъкът на предприятията следва да бъде изменен, за да бъдат взети предвид тези промени.
(5)
Освен това в Румъния някои предприятия от секторите на месото, птичето месо, рибата и млякото и млечните продукти имат затруднения при спазването на съответните структурни изисквания, определени в регламенти (ЕО) № 852/2004 и (ЕО) № 853/2004 поради технически ограничения. Тези предприятия се нуждаят от повече време, за да завършат техния процес на обновяване, с цел да спазят напълно съответните структурни промени, определени в посочените регламенти. Тези предприятия следва да бъдат добавени към списъка на предприятията в преход.
(6)
Тези предприятия предоставиха гаранции, че разполагат с необходимите фондове за справяне с неразрешените им проблеми в рамките на преходния период. Налице е подробна информация относно недостатъците на всяко предприятие.
(7)
За постигане на по-голяма яснота в законодателството на Общността е целесъобразно списъкът на предприятията, посочен в допълнение Б към приложение VII към Акта за присъединяване на България и Румъния, да бъде заменен със списъка, посочен в приложението към настоящото решение.
(8)
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Допълнение Б към приложение VII към Акта за присъединяване на България и Румъния се заменя с текста в приложението към настоящото решение.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 29 октомври 2007 година. | [
17,
7,
0,
18,
15
] |
31998D0577 | 31998D0577
L 278/43
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 16 септември 1998 година
относно общ технически регламент за терминали с малка апертура (VSAT) на спътникови наземни станции, работещи в честотен обхват 4 и 6 GHz
(нотифицирано под номер С(1998) 2723)
(текст от значение за ЕИП)
(98/577/EО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Директива 98/13/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 1998 г. относно крайните далекосъобщителни устройства и спътниковите наземни станции, включително и взаимното признаване на тяхното съответствие (1) и по специално член 7, параграф 2, второ тире от нея,
като има предвид, че Комисията е приела мерки, които определят вида системи за наземни станции за връзка чрез спътник, за които се изисква общ технически регламент, а също и свързаното с това заявление за обхват в съответствие с член 7, параграф 2, първо тире;
като има предвид, че следва да бъдат приети съответните хармонизирани стандарти или части от тях, прилагащи основните изисквания, които следва да бъдат трансформирани в общ технически регламент;
като има предвид, че с цел да се гарантира непрекъснатост на достъпа до пазарите за производителите, е необходимо да бъдат установени преходни договорености относно системите, одобрени в съответствие националните регламенти за одобряване на типа;
като има предвид, че е предоставено предложение на Комитета (АСТЕ) в съответствие с член 29, параграф 2;
като взе предвид, че общия технически регламент, който ще бъде приет с настоящото решение е в съответствие със становището на АСТЕ,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Настоящото решение се прилага по отношение системите на земните станции за връзка чрез спътник, попадащи в обхвата на хармонизирания стандарт, посочен в член 2, параграф 1.
2. Настоящото решение установява общ технически регламент относно терминалите с малка апертура (VSAT) на спътниковите наземни станции, работещи в честотен обхват 4 и 6 GHz.
Член 2
1. Общият технически регламент включва хармонизирания стандарт, изготвен от съответния орган по стандартизация, като прилага, доколкото е възможно, съществените изисквания, посочени в член 17 от Директива 98/13/EО. Позоваване на стандарта е изложено в приложението.
2. Системите за наземните станции за връзка чрез спътник, предмет на настоящото решение, са съобразени с общия технически регламент, посочен в параграф 1, отговарят на съществените изисквания, посочени в член 5, букви а) и б) от Директива 98/13/ЕО и отговарят на изискванията на всяка друга приложима директива, и по-специално Директиви 73/23/ЕИО (2) и 89/336/ЕИО (3) на Съвета.
Член 3
По отношение на спътниковите наземни станции, предмет на член 1, параграф 1 от настоящото решение, нотифицираните органи, определени за осъществяването на процедурите, посочени в член 10 от Директива 98/13/ЕО, използват или гарантират използването на хармонизирания стандарт, посочен в приложението след нотифициране на настоящото решение.
Член 4
1. Националните регламенти за одобряване на типа, отнасящи се до системи в рамките на обхвата на хармонизирания стандарт, посочен в приложението, спират да бъдат приложими три месеца след датата на приемане на настоящото решение.
2. Оборудването на спътниковите земни станции, одобрено в съответствие с такива национални правила за одобряване на типа, може да продължи да бъде пускано на националния пазар и в употреба.
Член 5
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 16 септември 1998 година. | [
7,
12
] |