Datasets:

mteb
/

eurlex-multilingual

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Subset (23)

bg · 26k rows

Split (3)

train · 16k rows

id stringlengths 10 10	text stringlengths 604 798k	label sequencelengths 1 10
32003L0102	32003L0102 L 321/15 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2003/102/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 ноември 2003 година относно защитата на пешеходците и останалите уязвими участници в пътното движение преди и в случай на сблъсък с моторно превозно средство и за изменение на Директива 70/156/ЕИО на Съвета ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (1), в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2), като имат предвид, че: (1) За ограничаване броя на жертвите на пътнотранспортни произшествия в Общността е необходимо да се въведат мерки за подобряване защитата на пешеходците и останалите уязвими участници в пътното движение преди и в случай на сблъсък с предната част на моторните превозни средства. (2) Налице е спешна необходимост от приемане на пакет от мерки за подобряване на активната и пасивната безопасност (предотвратяване на произшествията и ограничаване на вторичните последствия чрез успокояване на пътното движение и инфраструктурни подобрения) на уязвимите участници в пътното движение, такива като пешеходци, велосипедисти и мотоциклетисти в рамките на програмата за действие в сферата на безопасността на пътното движение. (3) Вътрешният пазар включва зона без вътрешни граници, в която трябва да бъде осигурено свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали, за която цел в Общността се прилага система за одобряване типа на моторните превозни средства; техническите изисквания за одобряване типа на моторните превозни средства в контекста на защитата на пешеходците следва да бъдат хармонизирани за предотвратяване приемането на изисквания, които са различни за различните държави-членки, и осигуряване на правилното функциониране на вътрешния пазар. (4) Целите по отношение защитата на пешеходците могат да бъдат постигнати чрез съчетаване на мерки за активна и пасивна безопасност; препоръките на Европейския комитет за подобряване на безопасността на превозните средства (ЕКПБПС) от месец юни 1999 г. са обект на широко единомислие във въпросната сфера; с тези препоръки се предлагат изисквания по отношение на оформлението на предните конструкции на някои категории моторни превозни средства с оглед на ограничаването на тяхната агресивност; настоящата директива въвежда изпитвания и пределни стойности в съответствие с препоръките на ЕКПБПС. (5) Комисията би следвало да извърши проучване за целесъобразността от разширяване на обхвата на настоящата директива с включване на превозни средства с максимална маса до 3,5 тона, и да докладва своите констатации на Европейския парламент и Съвета. (6) Настоящата директива би следвало да се разглежда като един от елементите от обхвата на по-голям пакет от мерки, които следва да бъдат предприети от Общността, индустрията и съответните власти на държавите-членки, основаващ се на обмена на информация за най-добрите практики и третиращ безопасността на пешеходците и останалите уязвими участници в пътното движение преди произшествията (активна безопасност), по време на произшествията (пасивна безопасност) и след произшествията, в контекста на участниците в пътното движение, превозните средства и инфраструктурата. (7) Предвид скоростта на технологичното развитие във въпросната област, от страна на индустрията могат да бъдат предложени алтернативни мерки, които да са поне еквивалентни като действителна ефективност, на изискванията от настоящата директива - както пасивни, така и съчетания от активни и пасивни мерки - и същите да се оценят с вземане под внимание на проведено до 1 юли 2004 г. от независими експерти проучване за целесъобразността; въвеждането на алтернативни мерки, поне еквивалентни като действителна ефективност, би наложило необходимост от адаптиране или допълване на настоящата директива. (8) Предвид непрестанния прогрес при изследванията и техниката в сферата на защитата на пешеходците, е целесъобразно да се допусне известна степен на гъвкавост във въпросната област. В съответствие с това, настоящата директива би следвало да утвърди основополагащи разпоредби за защита на пешеходците под формата на изпитвания за задължително провеждане върху нови типове превозни средства и нови превозни средства. С решение на Комисията би следвало да бъдат приети технически предписания за провеждане на подобни изпитвания. (9) Бързото развитие на технологиите в сферата на активната безопасност извежда на преден план системи за смекчаване и предотвратяване на сблъсъка, например, чрез намаляване на скоростта на сблъсъка и коригиране на направлението на удара, които осигуряват значими придобивки по линия на безопасността. Настоящата директива би следвало да насърчи развитието на подобни технологии. (10) Асоциациите на представителите на европейските, японските и корейските производители на моторни превозни средства поеха ангажимент да започнат да прилагат препоръките на ЕКПБПС по отношение на пределните стойности и изпитванията, или алтернативни мерки с поне равностоен ефект, от 2010 г. и първа поредица от пределни стойности и изпитвания за прилагане от 2005 г. по отношение на нови типове превозни средства, и да прилагат първата поредица от изпитвания по отношение на 80 % от всички нови превозни средства от 1 юли 2010 г., на 90 % от всички нови превозни средства от 1 юли 2011 г. и на всички нови превозни средства от 31 декември 2012 г. (11) Настоящата директива би следвало, също така, да допринесе за установяването на високо ниво на защита в контекста на международното хармонизиране на законодателството в тази сфера, което стартира по силата на Споразумението между ООН и ИКЕ от 1998 г. относно въвеждането на международни технически правила за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да се инсталират на и/или използват в колесни превозни средства. (12) Настоящата директива е една от специалните директиви, които следва да бъдат спазвани за целите на постигането на съответствие с процедурата за типово одобрение ЕО, въведена с Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение за моторни превозни средства и техните ремаркета (3). (13) По тези причини Директива 70/156/ЕИО следва да се измени, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 1. Настоящата директива се отнася до предните повърхности на превозни средства. По смисъла на настоящата директива, „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, отговарящо на определението в член 2 от приложение II към Директива 70/156/ЕИО, от категория М1, с максимална маса не по-голяма от 2,5 тона, и от категория N1, производна на М1, с максимална маса не по-голяма от 2,5 тона. 2. Настоящата директива има за цел да ограничи нанасянето на телесни повреди на пешеходците и останалите уязвими участници в пътното движение, ударени от предните повърхности на превозните средства, дефинирани в параграф 1. Член 2 1. Считано от 1 януари 2004 г. никоя държава-членка не може, на основания, свързани със защитата на пешеходците: - да откаже да предостави, по отношение на даден тип превозни средства, типово одобрение ЕО или прилаганото в съответната държава-членка типово одобрение, или - да забрани регистрацията, продажбата или въвеждането в употреба на превозни средства, при положение, че превозните средства удовлетворяват техническите изисквания, предвидени в точка 3.1. или 3.2. от приложение I. 2. Считано от 1 октомври 2005 г. държавите-членки спират да предоставят: - одобрения на типа на ЕО, или - прилаганите в съответните държави-членки одобрения на типа, с изключение на случаите, в които действат разпоредбите от член 8, параграф 2 от Директива 70/156/ЕИО, за който и да било тип превозни средства, на основания, свързани със защитата на пешеходците, ако не са удовлетворени техническите изисквания, предвидени в точка 3.1. или 3.2. от приложение I. 3. Параграф 2 не се прилага по отношение на превозни средства, които не се различават по отношение на главните аспекти на конструкцията на каросерията и конструкцията пред А-стойките, от типове превозни средства, за които е било предоставено одобрение на ЕО или прилаганото в съответната държава-членка одобрение, преди 1 октомври 2005 г., и които вече не са били одобрявани по смисъла на настоящата директива. 4. Считано от 1 септември 2010 г. държавите-членки спират да предоставят: - одобрения на типа на ЕО, или - прилаганите в съответните държави-членки одобрения на типа, с изключение на случаите, в които действат разпоредбите от член 8, параграф 2 от Директива 70/156/ЕИО, за който и да било тип превозни средства, на основания, свързани със защитата на пешеходците, ако не са удовлетворени техническите изисквания, предвидени в точка 3.2. от приложение I към настоящата директива. 5. Считано от 31 декември 2012 г. държавите-членки: - разглеждат сертификатите за съответствие, които придружават нови превозни средства в съответствие с разпоредбите от Директива 70/156/ЕИО, за невалидни по смисъла на член 7, параграф 1 от същата директива, и - забраняват регистрацията, продажбата и въвеждането в употреба на нови превозни средства, които не се придружават от сертификат за съответствие съгласно Директива 70/156/ЕИО, на основания, свързани със защитата на пешеходците, ако не са удовлетворени техническите изисквания, предвидени в точка 3.1. или 3.2. от приложение I. 6. Считано от 1 септември 2015 г. държавите-членки: - разглеждат сертификатите за съответствие, които придружават нови превозни средства в съответствие с разпоредбите от Директива 70/156/ЕИО, за невалидни по смисъла на член 7, параграф 1 от същата директива, и - забраняват регистрацията, продажбата и въвеждането в употреба на нови превозни средства, които не се придружават от сертификат за съответствие съгласно Директива 70/156/ЕИО, на основания, свързани със защитата на пешеходците, ако не са удовлетворени техническите изисквания, предвидени в точка 3.2. от приложение I. Член 3 Ако не е предвидено друго в разпоредбите от член 2, държавите-членки осигуряват изпитванията, постановени в точка 3.1. или 3.2. от приложение I, да се провеждат в съответствие с техническите предписания, които ще бъдат уточнени с решение на Комисията. Член 4 Всеки месец всеки от одобряващите органи на държавите-членки изпраща до Комисията копие от сертификата за типово одобрение, образецът на който е показан в допълнение 2 към приложение II, за всяко превозно средство, което държавите-членки са одобрили в съответствие с настоящата директива през съответния месец. Член 5 1. Като взема под внимание цялата актуална информация, предоставена от одобряващите органи и заинтересованите страни, както и независимите проучвания, Комисията следи прогреса, реализиран от индустрията в сферата на защитата на пешеходците, и следва да извърши до 1 юли 2004 г. независима оценка за целесъобразност, касаеща разпоредбите от приложение I, точка 3.2., и по-специално алтернативните мерки - както пасивни, така и като съчетания от активни и пасивни мерки, - които са поне еквивалентни на разпоредбите като действителна ефективност. Проучването за целесъобразността се основава, inter alia, на резултатите от практически изпитвания и независими научни изследвания. 2. Ако, в резултат на оценката за целесъобразност, цитирана в параграф 1, бъде счетено за необходимо да се адаптират разпоредбите от приложение I, точка 3.2., като се включи съчетание от пасивни и активни мерки, които осигуряват най-малко същото ниво на безопасност, както съществуващите разпоредби от приложение I, точка 3.2., Комисията внася предложение до Европейския парламент и Съвета за внасяне на съответни поправки в настоящата директива. 3. Доколкото адаптирането на настоящата директива се ограничава до въвеждането на алтернативни пасивни мерки, които осигуряват най-малко същото ниво на безопасност, както съществуващите разпоредби от приложение I, точка 3.2., въпросното адаптиране може да бъде извършено от Комитета за адаптиране към техническия прогрес при спазване на процедурата, утвърдена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО. 4. Преди 1 април 2006 г. и на всеки две години след това Комисията съобщава на Европейския парламент и Съвета резултатите от контрола, цитиран в параграф 1. Член 6 Директива 70/156/ЕИО се изменя, както следва: 1. Към приложение I се добавят следните точки: Защита на пешеходците 9.23.1. Осигурява се подробно описание, включително снимки и/или чертежи, на превозното средство по отношение на конструкцията, размерите, имащите отношение по разглеждания въпрос базови очертания и съставните материали на предната част на превозното средство (отвътре и отвън). Описанието включва подробности за всички инсталирани системи за активна защита.“ 2. В приложение III, раздел А се добавят следните точки: Защита на пешеходците 9.23.1. Осигурява се подробно описание, включително снимки и/или чертежи, на превозното средство по отношение на конструкцията, размерите, имащите отношение по разглеждания въпрос базови очертания и съставните материали на предната част на превозното средство (отвътре и отвън). Описанието съдържа подробности за всички инсталирани системи за активна защита.“ 3. В приложение IV, част I се добавят точка 58 и бележки под линия, както следва: Тема Директива № Справка с ОВ Приложимост М1 М2 М3 N1 N2 N3 O1 O2 O3 O4 „58 Защита на пешеходци 2003/ 102/ ЕО ОВ L 321, 6.12.2003, стр. 15. X (4) X (4) (5) 4. Приложение XI се изменя, както следва: - в допълнение 1 се вмъква следната точка 58: Позиция Тема Директива № М1≤ 2 500 (1) кг М1 2 500 (1) кг М2 М3 „58 Защита на пешеходците 2003/102/ЕО Х“ - в допълнение 2 се добавя следната точка 58: Позиция Тема Директива № М1 М2 М3 N1 N2 N3 O1 O2 O3 O4 „58 Защита на пешеходците 2003/102/ЕО“ - в допълнение 3 се добавя следната точка 58: Позиция Тема Директива № М2 М3 N1 N2 N3 O1 O2 O3 O4 „58 Защита на пешеходците 2003/102/ЕО“ Член 7 1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 31 декември 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това. Държавите-членки започват да прилагат въпросните мерки от 1 януари 2004 г. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Редът и условията на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, регулирана от настоящата директива. Член 8 Настоящата директива влиза в сила в деня след нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. Член 9 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 17 ноември 2003 година.	[ 8 ]
32001D0877	32001D0877 L 326/22 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 24 септември 2001 година за подписване и сключване от страна на Европейската общност на Международното споразумение относно кафето от 2001 година (2001/877/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 във връзка с член 300, параграф 1 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Международният съвет по кафето е одобрил текста на Международното споразумение относно кафето от 2001 г. с Резолюция № 393 от 28 септември 2000 г. (2) Новото споразумение е договорено, за да замени Международното споразумение относно кафето от 1994 г., чийто срок на действие беше продължен до 30 септември 2001 г. (3) Международното споразумение относно кафето от 2001 г. е открито за подпис и депозиране на документите за ратификация, приемане или утвърждаване до 25 септември 2001 г. (4) Общността е страна по продълженото международно споразумение от 1994 г., поради което в неин интерес е да приеме споразумението, което го заменя. (5) Независимо от изключителната компетентност на Общността по този въпрос и за да се избегнат някои временни оперативни затруднения е целесъобразно да се разреши на държавите-членки да сключат споразумението едновременно с Общността и временно да участват в новото споразумение. (6) Държавите-членки следва да гарантират, че участието на Общността се регулира съобразно приложимите разпоредби на Договора, РЕШИ: Член 1 Международното споразумение относно кафето от 2001 г. се одобрява от името на Европейската общност. Текстът на споразумението се прилага към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета се упълномощава да посочи лицето, овластено да подпише споразумението и да депозира документа за одобрение от името на Общността до 25 септември 2001 г. Член 3 Общността и държавите-членки гарантират, че разпоредбите на Международното споразумение относно кафето, които създават оперативни затруднения за единственото участие на Общността като страна по споразумението, се изменят в срок от една година от влизане в сила на споразумението. Съставено в Брюксел на 24 септември 2001 година.	[ 15, 17, 5 ]
32001R0214	32001R0214 L 037/100 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EO) № 214/2001 НА КОМИСИЯТА oт 12 януари 2001 година относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (EO) № 1255/1999 на Съвета по отношение на интервенцията на пазара на обезмаслено мляко на прах (ОМП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (EO) № 1255/1999 на Съвета oт 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), изменен с Регламент (EO) № 1040/2000 (2), и по-специално член 10 oт него, като има предвид, че: (1) Регламент (EO) № 1255/1999 замени Регламент (EИО) № 804/68 на Съвета (3), а също и inter alia Рeгламент (EИО) № 777/87 на Съвета (4), който се отнася до интервенционното изкупуване на маслото и на обезмасленото мляко на прах. С оглед на този нов режим и в светлината на придобития опит, подробните правила, регулиращи интервенцията на пазара на обезмаслено мляко на прах, следвало да бъдат изменени. С цел постигане на яснота следователно, преработването на специфичните регламенти, които преди са регулирали различните аспекти на интервенция, а именно Регламент (EИО) № 2213/76 на Комисията oт 10 септември 1976 г. относно продажбата на обезмаслено мляко на прах от публични запаси (5), последно изменен с Регламент (EC) № 2080/96 (6), (ЕИО) № 1362/87 oт 18 май 1987 г. относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (EИО) № 777/87 по отношение на изкупуването и предоставянето на помощ за частно складиране на обезмаслено сухо мляко (7), последно изменен с Регламент (EO) № 569/96 (8), (EИО) № 1158/91 oт 3 мaй 1991 г. относно изкупуването чрез търг на обезмаслено сухо мляко от страна на интервенционните агенции (9), последно изменен с Регламент (EO) № 124/1999 (10), и (EO) № 322/96 oт 22 февруари 1996 г. относно подробните правила за публичното складиране на обезмаслено сухо мляко (11), последно изменен с Регламент (EO) № 419/98 (12), следва да бъде предприето и техните разпоредби следва да бъдат обединени заедно в един регламент. (2) Интервенционните агенции могат да изкупуват само обезмаслено мляко на прах, което отговаря на изискванията, определни в член 7, параграф 1 от Регламент (EO) № 1255/1999, както и на условията за качество и представяне, които е необходимо да бъдат дефинирани. Методите за анализ и подробните правила, регулиращи контрола на качеството следва също да бъдат уточнени, и ако ситуацията го изисква, следва да се предвидят проверки на радиоактивността в обезмасленото мляко на прах, максималните нива на които е необходимо да бъдат установени, когато е уместно, от законодателството на Общността. (3) За да се гарантира правилното функциониране на интервенционния режим, е необходимо да се уточнят условията за одобряване на производствените предприятия и проверка на съответствието им с тях. За да се гарантира ефективността на режима, следва да се предвидят мерки, които трябва да бъдат предприети, ако тези условия не са спазени. Тъй като обезмаслено мляко на прах може да бъде изкупено от интервенционна агенция, принадлежаща на държава-членка, различна от тази, на чиято територия то е било произведено, интервенционната агенция, която извършва интервенционното изкупуване, следва да бъде в състояние да провери дали условията, отнасящи се до качеството и представянето са спазени в такива случаи. (4) Нарушенията при спазването на тези изисквания не следва да бъдат за сметка на бюджета на Общността; обезмаслено мляко на прах, което не отговаря на изискванията, следва да бъде взето обратно от оператора, който следва да понесе възникналите разходи по складирането. (5) Минималното предлагано количество за продажба следва да бъде уточнено. Офертите следва да бъдат придружени от гаранция, за да се гарантира, че офертата ще бъде поддържана, и че обезмасленото мляко на прах ще бъде доставено в рамките на сроковете, които трябва да бъдат определени. (6) Съгласно член 7 от Регламент (EO) № 1255/1999, интервенционни агенции могат да изкупуват само обезмаслено мляко на прах, което има минимално съдържание на протеин. Освен това, изкупната цена може да варира в съответствие със съдържанието на протеин. Следва да бъде определен методът за изчисляване на изкупната цена. (7) Задълженията на държавите-членки следва да бъдат уточнени с оглед подходящото управление на складираните запаси чрез определяне на максимално разстояние на мястото на складиране и на разходите, които трябва да бъдат поети, когато това разстояние е надвишено и чреа изискването, по-специално, запасите да бъдат достъпни, партидите да бъдат идентифицируеми и складираното обезмаслено мляко на прах да бъде осигурено срещу рискове. За да се гарантира еднаквата честота и ниво на проверките, е необходимо да се уточни естеството и броя на проверките на складовите помещения, които трябва да се извършат от националните органи. Тъй като интервенционните агенции са обвързани със съществуващи договори за текущия период на складиране, следва да се предвиди, новите изисквания, които трябва да бъдат спазвани от складовете по отношение на внасянето и изваждането от склад, ще се прилагат само за количествата обезмаслено мляко на прах, които са закупени чрез интервенция от 1 септември 2000 г. (8) Съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, интервенционното изкупуване на обезмаслено мляко на прах може да бъде преустановено веднага след като предложените количества за интервенция в периода от 1 март до 31 август всяка година надвишат 109 000 тона. Когато това се случи, интервенционното изкупуване може да бъде извършвано съгласно постоянна тръжна процедура, подробните правила за която е необходимо да бъдат определени. Компонентите на тръжната процедура, в частност минималното количество, сроковете за подаване на оферти и максималната изкупна цена следва да бъдат дефинирани. За да гарантира съответствие с изискванията по отношение на качеството и представянето на обезмасленото мляко на прах по времето на тръжната процедура и след внасянето на склад, от участниците в търга следва да бъде изисквано да представят писмено поето задължение за тази цел, заедно с тяхната оферта. Дадена гаранция следва също да придружава оферта, за да се гарантира, че офертата ще бъде поддържана след крайния срок за подаване на оферти за участие в тръжна процедура, и че обезмасленото мляко на прах ще бъде доставено в рамките на определените срокове, които трябва да бъдат определени. Освен това, методът, използван за изчисляване на изкупната цена с позоваване на съдържанието на протеин на закупеното обезмаслено мляко на прах, следва да бъде дефиниран. (9) Правилното управление на интервенционните запас изисква обезмасленото мляко на прах да бъде препродадено, веднага след като се открият възможности за пласмент. За да се осигури равен достъп до обезмаслено мляко на прах за продажба, всички заинтересовани страни следва да бъдат в състояние да купуват. За да не се дестабилизира пазарът, продажната цена следва да бъде фиксирана, като се взема предвид пазарната ситуация. Условията за продажба, водещи до внасянето на гаранция за изпълнение, следва да бъдат определени, по-специално по отношение на изкупуването на обезмасленото мляко на прах и сроковете за плащане. За да се наблюдава ситуацията със запасите, държавите-членки следва да информират Комисията за количествата продадено обезмаслено мляко на прах. (10) Член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 предвижда да се предоставя помощ за частно складиране на обезмаслено мляко на прах. За да се гарантира, че режимът може да бъде правилно наблюдаван, следва да се предвидят договор и пакет от спецификации, отнасящи се до условията на складиране. По същата причина подробни правила следва да бъдат определени по отношение на документацията, осчетоводяването и честотата на проверките и инспекционните процедури, особено по отношение на изискванията, определени в член 7, параграф 3. За да се улеснят проверките за наличността на складирани продукти съгласно договори за частно складиране следва да се предвиди те да бъдат изваждани от склад на партиди, освен ако държавата-членка не разреши изваждане на по-малко количество. (11) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I ОБХВАТ Член 1 Настоящият регламент определя подробни правила за интервенцията на пазара на обезмаслено мляко на прах, както е предвидено в член 7 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 по отношение на: а) изкупуване по интервенционна цена; б) изкупуване съгласно постоянна тръжна процедура; в) продажбата по фиксирана цена на обезмаслено мляко на прах от публични запаси; г) предоставянето на помощ за частно складиране. ГЛАВА II ПУБЛИЧНО СКЛАДИРАНЕ Раздел 1 Условия за изкупуване Член 2 1. Интервенционните агенции изкупуват само обезмаслено мляко на прах, което е в съответствие с първата и втората алинеи от член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 и параграфи 2-7 от настоящия член, и което е предложено за интервенция в периода от 1 март до 31 август. 2. Компетентните органи проверяват качеството на обезмаслено мляко на прах, като използват методите за анализ, изложени в приложение I, въз основа на проби, взети в съответствие с правилата, изложени в приложение III. Проверките трябва да установят, че обезмасленото мляко на прах не съдържа други продукти, по-специално мътеница или суроватка, както са дефинирани в приложение I. Въпреки това, ако Комисията се съгласи с това, държавите-членки могат да установят система за самоконтрол, под техния собствен надзор, за определени изисквания за качеството и определени одобрени предприятия. 3. Нивата на радиоактивност в обезмасленото мляко на прах не могат да надвишават максималните допустими нива, когато е приложимо, съгласно правилата на Общността. Нивото на радиоактивно замърсяване на продукта се наблюдава, ако ситуацията го изисква и само по време на необходимия период. Когато е необходимо, продължителността и обхвата на проверки се определят в съответствие с процедурата, определена в член 42 от Регламент (ЕО) № 1255/1999. 4. Обезмасленото мляко на прах трябва да е било произведено през 30-те дни, предхождащи деня, в който интервенционната агенция е получила офертата за продажба. Ако обезмасленото мляко на прах е складирано в силози, то трябва да е било произведено по време на четирите седмици, предхождащи седмицата, през която офертата е била получена. 5. Минималното количество, предложено за продажба, е 20 тона. Държавите-членки могат да изискват обезмасленото мляко на прах да бъде предлагано само на цял тон. 6. Обезмасленото мляко на прах се поставя в пликове с нетно тегло от 25 kg, отговарящо на условията, определени в приложение II, и показващи следните конкретни данни, когато е подходящо с код: а) номера на одобрението, идентифициращ завода и държавата-членка на производство; б) датата или, когато е уместно, седмицата на производство; в) номера на производствената партида; г) наименованието „обезмаслено мляко на прах в спрей“ 7. Обезмасленото мляко на прах се доставя на палети, подходящи за дългосрочно съхранение. Ако доставката е на палети за еднократна употреба, изкупната цена на обезмасленото мляко на прах покрива покупката на палетата. Ако доставката е на европалети или палети със съпоставимо качество, те се връщат на продавача или се заменят срещу еквивалентни палети не по-късно от изваждането от склад. Член 3 1. Предприятията, посочени в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, получават одобрение, само ако: а) са одобрени в съответствие с член 10 от Директива 92/46/ЕИО на Съвета (13) и имат подходящото техническо оборудване; б) започнат да поддържат постоянни регистри във форма, одобрена от компетентния орган на всяка държава-членка, водейки списък за произхода на суровината, количествата на обезмаслено мляко на прах, получените мътеница и суроватка и подготвянето за пазара, идентификацията и датата на напускане на всяка партида обезмаслено мляко на прах, мътеница и суроватка; в) са съгласни да предоставят произведеното от тях обезмаслено мляко на прах, което може да бъде предложено за интервенция, на специфична официална инспекция; г) информират органа, отговарящ за проверките, най-малко два работни дни предварително за намерението си да произвеждат обезмаслено мляко на прах за публична интервенция; въпреки това, държавата-членка може да определи един по-кратък срок от време. 2. За да гарантират съответствие с настоящия регламент, компетентните органи извършват внезапни проверки на място на базата на график за интервенции в производство на обезмаслено мляко на прах на съответните предприятия. Те извършват най-малко: а) една инспекция за период от 28 дни на произведена стока за интервенция, с най-малко една инспекция на всеки шест месеца за преглед на регистрите, посочени в параграф 1, буква б); б) една инспекция на всеки шест месеца за проверка на съответствие с другите изисквания за одобрение, посочени в параграф 1. 3. Одобрение се оттегля, ако предишните изисквания, установени в параграф 1, буква а), не са вече удовлетворени. Одобрението може да бъде възстановено след не по-малко от шест месеца по искане на съответното предприятие,след задълбочена инспекция. Когато се установи, че дадено предприятие не се е съобразило с едно от неговите задължения, както са посочени в параграф 1, букви б), в) и г), с изключение на случаите на непреодолима сила, действието на одобрението се спира за период от 1 до 12 месеца в зависимост от сериозността на нарушението. Държава-членка не пристъпва към посоченото спиране, когато установи, че нарушението не е било допуснато умишлено или е резултат на груба небрежност, и че е от минимално значение, във връзка с ефективността на проверките, предвидени в параграф 2. 4. Съставя се доклад за извършените проверки съгласно параграфи 2 и 3, специфициращи: а) датата на проверката; б) времетраенето ѝ; в) проведените операции. Докладът се подписва от инспектор, който е отговорното длъжностно лице, и предприятието се уведомява за това. 5. Държавите-членки информират Комисията за взетите мерки по отношение на проверките, предвидени в параграфи 2 и 3 в рамките на един месец от тяхното приемане. Член 4 1. Когато обезмаслено мляко на прах се предлага за интервенция в държава-членка, различна от тази, в която то е било произведено, изкупуването е предмет на представяне, не по-късно от 45 дни след деня, в който офертата е била получена, на сертификат, издаден от компетентния орган на държавата-членка на производство. Сертификатът съдържа информацията, посочена в букви а), б) и в) от член 2, параграф 6, и потвърждение, че обезмасленото мляко на прах е било произведено директно и изключително от обезмаслено мляко по смисъла на значението на член 7, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 в одобрено от Общността предприятие. 2. Когато държавата-членка на производство е извършила проверките, посочени в член 2, параграф 2, сертификатът също така съдържа резултатите от тези проверки и потвърждава, че съответният продукт е обезмаслено мляко на прах по смисъла на член 2, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1255/1999. В този случай пликовете, посочени в член 2, параграф 6, се запечатват с етикет, номериран от компетентния орган на държавата-членка на производство на стоката. Този номерът се вписва върху сертификата, посочен в параграф 1. Раздел 2 Процедура по изкупуване по интервенционна цена Член 5 1. В офертите се посочват: а) името и адреса на продавача; б) предложеното количество; в) мястото, където обезмасленото мляко на прах се съхранява. 2. Интервенционната агенция регистрира датата, на която офертата е получена, съответстващите количества и датите на производство и мястото, на което обезмасленото мляко на прах е складирано. В случай на спиране на вътрешно изкупуване по интервенционна цена, в съответствие с член 7, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1255/1999, получаването и регистрацията на оферти се прекъсва от деня, следващ този, на който е взето решението за спирането. 3. Офертите са валидни, само ако: а) те се отнасят за количество от обезмаслено мляко на прах, отговарящо на изискванията на член 2, параграф 5; б) те са придружени от декларация за поето в писмена форма задължение от продавача да се съобразява с разпоредбите на член 2, параграф 4 и член 9; в) доказателство е представено, че продавачът е внесъл гаранция от 2 EUR на 100 kg в държавата-членка, в която е подадена офертата, не по-късно от деня, в който офертата е получена. 4. Задължението, предвидено в параграф 3, буква б), ако е изпратено първоначално на интервенционната агенция, е валидно чрез мълчаливо подновяване за последващи оферти, докато не бъде изрично отменено от продавача или интервенционната агенция, при условие че: а) в първоначалната оферта се посочва, че продавачът възнамерява да се възползва от настоящата разпоредба; б) последващите оферти се позовават на настоящата разпоредба (чрез позоваване на член 5, параграф 4) и на датата на първоначалната оферта. Член 6 Поддържането на офертата и доставката на обезмасленото мляко на прах на определения от интервенционната агенция склад, посочен от интервенционната агенция, в рамките на срока, посочен в член 7, параграф 2, съставляват основни изисквания в смисъла на член 20 от Регламент (ЕИО) № 3330/85 на Комисията (14). Член 7 1. След проверяване на офертата, в рамките на пет работни дни, след деня на получаване, интервенционната агенция издава датирана и номерирана заповед за доставяне, посочваща: а) количеството на обезмасленото мляко на прах, което би трябвало да бъде доставено; б) крайната дата за доставка; в) склада, в който то трябва да бъде доставено. 2. Обезмасленото мляко на прах се доставя в рамките на 28 дни от деня на получаване на офертата за продажба. Доставка може да се извърши на няколко пратки. 3. Гаранцията, посочена в буква в) от член 5, параграф 3 се освобождава тогава, когато количеството, посочено в офертата, бъде доставено. Въпреки това, когато проверките, посочени в член 2, параграф 2, покажат, че обезмасленото мляко на прах не отговаря на изискванията, предвидени в настоящия член, се освобождава гаранцията за количествата, които все още не са доставени. 4. Обезмасленото мляко на прах се счита за прието от интервенционната агенция в деня, когато цялото количество обезмаслено мляко на прах, включено вофертата, бъде внесено в склада,определен от интервенционната агенция, но не по-рано от деня, следващ този на издаване на заповедта за доставяне. 5. С изключение на случаи на непреодолима сила, когато продавачът не успява да достави в рамките на определения срок, не само гаранцията, предвидена по буква в) от член 5, параграф 3, се задържа в съотношение, зависещо от недоставените количества, но и изкупуването се отмена по отношение на оставащите количества. Член 8 1. Интервенционната агенция плаща за приетото обезмаслено мляко на прах между 12-я и 14-я ден, след датата на вземане на стоката, при условие че е установено, че тя отговаря на изискванията, установени в член 2. 2. Когато съдържанието на протеин на обезмасленото сухо вещество, определено чрез използване на описания метод в приложение I, е 35,6 % или повече, изкупната цена е равна на интервенционната цена, приложима в деня, в който обезмасленото мляко на прах е произведено. Когато съдържанието на протеин е 31,4 % или повече, но по-малко от 35,6 %, изкупната цена е равна на интервенционната цена минус една сума, изчислена, както следва: Интервенционна цена × ((0,356 - съдържание на протеин) × 1,75). Член 9 При подготвянето на офертата, продавачът се задължава, че ако инспекцията покаже, че обезмасленото мляко на прах не отговаря на изискванията, установени в член 2, той трябва: а) да си вземе обратно въпросните стоки; б) преди да вземе обратно стоките, да плати разходите за съхранение на съответните количества от датата, на която те са били изкупени до датата на тяхното изваждане от склада. Разходите за складиране се определят на базата на фиксираните суми за разходите за внасяне, изваждане и съхранение на стоката, установени съгласно член 6 от Регламент (ЕИО) № 1883/78 на Съвета (15). Раздел 3 Внасяне на склад и изваждане от склад Член 10 1. Складовете, посочени в четвърта алинея от член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, са: а) чисти, добре поддържани и свободни от вредители; б) свободни от странични миризми; в) позволяваща добра вентилация; г) с капацитет най-малко 1 000 тона и средства за преместване, способни да извършват преместването всеки ден на най-малко 3 % от складираното количество в депото при минимален размер от 100 тона на ден. За да се спази това изискване, само количествата обезмаслено мляко на прах, изкупено от 1 септември 2000 г. се вземат предвид. Рискът от съхранение на обезмасленото мляко на прах се покрива от застраховка под формата или на договорно задължение на складодържателите или от пълно покриване на отговорността от интервенционната агенция. Държавата-членка може също да действа като свой собствен застраховател. 2. Интервенционните агенции изискват обезмасленото мляко на прах да бъде складирано и държано на съхранение на палети и в лесно идентифицируеми и лесно достъпни партиди. 3. Компетентните органи, отговарящи за проверките, проверяват наличността на продукта в склада, както е предвидено в член 4 от Регламент (ЕО) № 2148/96 на Комисията (16). Член 11 1. Интервенционната агенция избира подходящия за съхранение склад, най-близко до мястото, където обезмасленото мляко на прах се съхранява. Въпреки това тя може да избере и друг склад, разположен в рамките на разстоянието, посочено в параграф 2. Тя може да избере склад, разположен извън това разстояние, като взема предвид разходите за съхранение и транспортиране. В този случай, интервенционната агенция уведомява незабавно Комисията за своя избор. 2. Максималното разстояние, посочено в член 7, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1255/1999 е 350 km. Отвъд това разстояние, допълнителните транспортни разходи, които интервенционната агенция изплаща, са 0,05 ЕUR на тон и на километър. Въпреки това, когато интервенционната агенция, изкупуваща обезмасленото мляко на прах, предложено за продажба, е в държава-членка, различна от тази, на чиято територия то е съхранявано, не се взема предвид разстоянието между склада за съхранение на продавача и границата на държавата-членка, чиято институция е изкупуващата интервенционна агенция, когато се изчислява максималното разстояние, посочено в първа алинея. Член 12 1. При изваждане на стоката от склад, интервенционната агенция доставя обезмасленото мляко на прах на палети на товарната рампа на склада, натоварено на транспортни средства, но без да е подредено. Когато обезмасленото мляко на прах е доставено на европалети или палети от сравнимо качество, купувачът връща еквивалентни палети на интервенционната агенция при изваждане от склад. 2. Разходите по подреждане и депалетизиране се покриват от купувача на обезмаслено мляко на прах. Тези разходи се определятот държавата-членка на база фиксирана сума и се съобщават на заинтересованите лица при отпрявено от тях искане. Комисията трябва се уведомява за това в рамките на един месец след приемането на настоящия регламент и преди да бъдат направени всякакви нови промени. Раздел 4 Специални правила, които се прилагат при изкупуване чрез тръжна процедура Член 13 Когато Комисията реши, че обезмаслено мляко на прах трябва да бъде изкупувано чрез постоянна тръжна процедура съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 и в съответствие с процедурата по член 42 от него, членове 2, 3, 4, 10, 11 и 12 от настоящия регламент се прилагат, освен ако не е предвидено друго в тази част. Член 14 1. Обявленията за тръжната процедура се публикуват в Официален вестник на Европейските общности. 2. Срокът за подаване на оферти за участие във всеки специален търг изтича в 12 часа на обяд (Брюкселско време), на втория и четвъртия вторник на месеца, с изключение на втория вторник през м. август. Ако вторник е официялен празник, крайният срок е последният предхождащ работен ден в 12 часа на обяд (Брюкселско време). Член 15 1. Заинтересованите лица участвуват в тръжната процедура, обявена от интервенционната агенция на държава-членка или чрез представяне на писмена оферта за участие в тръжна процедура срещу разписка за получаване, или чрез всяко средство за телекомуникация, доказващо получаването им. 2. Офертите за участие трябва да посочват: а) името и адреса на участника в търга; б) предложеното количество; в) предложената цена на 100 kg обезмаслено мляко на прах, изключваща национални данъци, доставено на палети на товарната рампа на склада, в евро, с не-повече от два десетични знака; г) мястото, където обезмасленото мляко на прах е складирано. 3. Офертите са валидни, само ако: а) се отнасят за обезмаслено мляко на прах, произведено през 21-те дни или, когато е приложимо, три седмици, преди крайния срок за подаване офертите, както е посочено в член 14, параграф 2. Когато интервалът между две последователни тръжни процедури е по-дълъг от 21 дни, обезмасленото мляко на прах може да бъде произведено през този период; б) те се отнасят за количество обезмаслено мляко на прах, съответстващо на член 2, параграф 5; в) те се придружават от декларация за поето в писмена форма задължение на участника в търга да се съобразява с буква а) от настоящия параграф и с член 9; г) предоставено е доказателство, че участникътт е внесъл гаранция от 2 EUR на 100 kg за съответната тръжна процедура в държавата-членка, в която офертата е била подадена преди крайния срок за подаване на офертите за участие в тръжна процедура. 4. Задължението, предвидено в буква в) от параграф 3, ако е изпратено първоначално на интервенционната агенция, е валидно чрез мълчаливо подновяване за следващи тръжни процедури, докато изрично не бъде преустановено от участника в търга или интервенционната агенция, при условие че: а) първоначалната оферта съдържа условието, че участникът в търга възнамерява да се възползва от тази разпоредба, б) последващите оферти препращат към тази разпоредба (чрез позоваване на „член 15, параграф 4“) и на датата на първоначалната оферта. 5. Офертите не могат да бъдат оттегляни след крайния срок, посочен в член 14, параграф 2 за подаване на оферти, отнасящи се до съответния търг. Член 16 Поддържането на офертата след крайния срок за подаване на офертите и доставката на обезмасленото мляко на прах до определения склад от интервенционната агенция в рамките на срока, определен в член 19, параграф 3, съставлява основно изискване по смисъла на член 20 от Регламент (ЕИО) № 2220/85. Член 17 1. Държавите-членки информират Комисията за предложените количества и цени от участниците не по-късно от 9 часа сутринта (Брюкселско време) в деня след крайния срок, посочен в член 14, параграф 2. 2. Предвид получените оферти за всяка тръжна процедура, Комисията фиксира максимална изкупна цена, чрез позоваване на приложимите интервенционни цени, в съответствие с процедурата, установена в член 42 от Регламент (ЕО) № 1255/1999. 3. Комисията може да реши търгът да не приключи с възлагане. Член 18 1. Офертите биват отказвани, ако предложената цена е по-висока от максималната цена, посочена в член 17, параграф 2, фиксирана за съответната тръжна процедура. 2. Правата и задълженията, произтичащи от тръжна процедура, са непрехвърлими. Член 19 1. Интервенционната агенция информира участниците незабавно за изхода от тяхното участие в тръжната процедура. За офертите, които не са приети гаранцията, посочена в буква д) от член 15, параграф 3 се освобождава незабавно. 2. Интервенционната агенция издава незабавно на спечелилите търга участници заповед за доставяне с вписани дата и номер, посочваща: а) количеството, което да бъде доставено; б) крайната дата за доставка на обезмасленото мляко на прах; в) склада, в който то трябва да бъде доставено. 3. Спечелилите търга участници доставят обезмасленото мляко на прах не по-късно от 28 дни след крайния срок за подаване на офертите. Доставката може да бъде направена в няколко пратки. 4. Гаранцията се освобождава веднага след като спечелилият участник е доставил количеството, посочено в заповедта за доставяне в рамките на срока, който е определен. 5. С изключение на случаите на непреодолима сила, когато спечелилият участник не успее да достави стоката в рамките на установения срок, не само че гаранцията, предвидена в буква д) от член 15, параграф 3 се задържа пропорционално на количествата, които не са доставени, но и изкупуването се отменя по отношение на оставащото количество. Член 20 1. Интервенционната агенция плаща на спечелилите участници, цената, посочена в параграф 2 от настоящия член между 12-я и 14-я ден, след датата, на която обезмасленото мляко на прах е прието, при условие че е установено, че то отговаря на изискванията на член 2, параграфи 1, 2, 3, 5, 6 и 7 и на член 15, параграф 3, буква а). 2. Когато съдържанието на протеин на обезмасленото сухо вещество, което е определено чрез по метода, описан в приложение I, е 35,6 % или повече, изкупната цена е равна на цената, посочена в офертата. Когато това съдържание на протеин е 31,45 % или по-високо, но по-ниско от 35,6 %, изкупната цена е равна на цената, посочена в офертата минус сума, изчислена както следва: Предложена тръжна цена × ((0,356 - съдържание на протеин) × 1,75). 3. Обезмасленото мляко на прах се счита, че е прието от интервенционната агенция в деня, когато цялото количество обезмаслено мляко на прах, предмет на офертата, бъде внесено в склада, определен от интервенционната агенция, но не по-рано от деня след издаването на заповедта за доставяне. Раздел 5 Продажби Член 21 Интервенционните агенции в държавите-членки продават на всяко заинтересовано обезмаслено мляко на прах, което те държат и което е внесено на склад преди 1 септември 1997 г. Член 22 1. Обезмаслено мляко на прах се продава франко склада по цена, равна на интервенционната цена, фиксирана в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1255/1999, приложима в деня, в който е сключен договорът за продажба, плюс 1 EUR на 100 kg. 2. В заявлението за покупка посочват: а) името и адреса на купувача; б) желаното количество; в) когато е приложимо - складът, където обезмасленото мляко на прах е складирано, и, ако се изисква - заместващ склад. 3. Заявленията за покупка са валидни, само ако: а) се отнасят най-малко за 10 тона; въпреки това, когато количеството, оставащо в склада, е по-малко от 10 тона, продажбата се отнася за това оставащо количество; б) представено е доказателство, че купувачът е внесъл гаранция, равна на 7 EUR на 100 kg, за да гарантира, че основните изисквания по смисъла на член 20 от Регламент (ЕИО) № 2220/85 са изпълнени по отношение на приемането на обезмаслено мляко на прах в рамките на срока, установен в първа алинея от член 24, параграф 1 от настоящия регламент. Член 23 1. За целите на продажбата, интервенционната агенция присъжда обезмасленото мляко на прах в съответствие с датата, на която то е било внесено на склад, като започва с най-старото от общото налично количество или, според случая, наличното количество в склада или складовете, определени от купувача. 2. Когато приемането на заявлението за покупка би довело до продажбата на количество, надхвърлящо все още наличното обезмаслено мляко на прах в съответния склад, само наличното количество бива присъждано на въпросния купувач. Въпреки това, интервенционната агенция може да определи други складове и да допълни заявеното количество, при условие че купувачът се съгласи. 3. Когато приемането на две или повече заявления за покупка на обезмаслено мляко на прах в един определен склад би довело до продажба на количество, надхвърлящо наличното, присъждането се прави, като се разпределя наличното количество, пропорционално на заявените количества. Въпреки това, ако такова разпределение води до присъждането на количества по-малки от пет тона, присъждането става чрез теглене на жребий. 4. Всички валидни заявления за покупка, достигнали до интервенционната агенция в един и същи ден, се считат, че са били подадени по едно и също време. 5. Интервенционните агенции създават необходимите условия, за да дадат възможност на заинтересованите лица да изследват проби от обезмасленото мляко на прах, подготвено за продажба, на техни собствени разноски, преди сключване на договора за продажба. Член 24 1. Купувачът приема обезмасленото мляко на прах в рамките на един месец от датата на сключване на договора за продажба. Приемането може да бъде извършено на части от не по-малко от 10 тона всяка. Въпреки това, когато оставащото количество в склада е по-малко от 10 тона, това оставащо количество може да бъде доставено. 2. Преди приемането на всяко количество обезмаслено мляко на прах, купувачът плаща на интервенционната агенция цената, съответстваща на количеството, което се приема. 3. С изключение на случаи на непреодолима сила, договорът за продажба се разваля по отношение на всички количества, които купувачът не е приел в рамките на срока, определен в параграф 1. 4. Гаранцията, предвидена съгласно буква б) от член 22, параграф 3 се задържа по отношение на количествата, за които договорът за продажба не е развален в съответствие с параграф 3 от настоящия член. Тя бива незабавно освобождавана за количествата, които са приети в рамките на определения срок. 5. При непреодолима сила, интервенционната агенция предприема такива мерки, каквито тя счита за необходими, като взема предвид представените обстоятелства. ГЛАВА III ЧАСТНО СКЛАДИРАНЕ Раздел 1 Договор и условия за складиране Член 25 По смисъла на настоящата глава: а) „складова партида“ означава количество, с тегло най-малко 10 тона и с еднороден състав и качество, произхождащо от една фабрика, внесено на склад в един и същи склад и в един и същи ден; б) „ден на започване на складирането по договора“ означава деня, след този на внасяне на склад; в) „последен ден на складирането по договора“ означава денят преди този на изваждане от склад. Член 26 Когато Комисията реши да отпусне помощ за частно складиране на обезмаслено мляко на прах в съответствие с член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, договорите за частно складиране се сключват между интервенционната агенция на държавата-членка, на чиято територия обезмасленото мляко на прах е складирано, и физически или юридически лица, наричани по-долу „контрагенти“. Член 27 Договори за частно складиране могат да бъдат сключвани само за обезмаслено мляко на прах, както е посочено в първа алинея на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, което: а) съдържа не повече от 11 % мазнини и 5 % вода и има съдържание на протеин на (немасленото) сухо вещество в размер най-малко 31,4 %; б) произведено е през 28-те дни или четирите седмици, предхождащи деня на започване на складирането по договора в предприятие, одобрено в съответствие с букви а) и б) от член 3, параграф 1, и което се съгласи да подложи своята продукция от обезмаслено мляко на прах, отговарящо на изискванията за сключване на договор за складиране, на специфична официална проверка; в) има ниво на радиоактивност, което не превишава максималните равнища, посочени в член 2, параграф 3; г) съхранява се в пликове с нетно съдържание от 25 kg или в „големи пликове“, тежащи не повече от 1 500 kg, съдържащи следната информация, където е подходящо в код: i) одобрения номер, идентифициращ фабриката и държавата-членка на производство; ii) датата или седмицата на производство; iii) номера на производствената партида; iv) нетното тегло. д) не е било поставено под режима, посочен в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 565/80 на Съвета (17); последващо поставяне под този режим се счита за прекратяване на договорния период за складиране. Член 28 1. Договорите за складиране се сключват писмено за една или повече складови партиди и включват, по-специално клаузи, отнасящи се до: а) количеството обезмаслено мляко на прах, за което договорът се прилага; б) размера на помощта; в) датите, отнасящи се до изпълнението на договора, без да се засяга решение на Комисията съгласно второ изречение от трета алинея от член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 и в съответствие с процедурата съгласно член 42 от него; г) идентификацията на склада. 2. Проверките, по-специално посочените в член 33, са обект на спецификации, съставени от интервенционната агенция на държавата-членка на складиране. Договорът за складиране се позовва на тези спецификации. Член 29 1. Периодите на внасяна на склад и изваждане от склад се фиксират по времето на вземане на решението за отпускане на помощ за частно складиране на обезмаслено мляко на прах. 2. Изнасяне от склад се осъществява на цели складови партиди. Въпреки това, при обстоятелствата, посочени в буква а) от член 33, параграф 2, само запечатано количество може да бъде извадено от склад. Член 30 1. Заявленита за сключване на договори с интервенционната агенция могат да се отнасят само за партиди обезмаслено мляко на прах, които са били изцяло внесени на склад. Заявленията трябва да стигнат до интервенционната агенция в рамките на не повече от 30 дни от датата на внасяне на склад. Интервенционните агенции регистрират датата на получаване. Ако заявление стигне до интервенционната агенция в рамките на 10 работни дни след крайния срок, договор за складиране все още може да бъде сключен, но помощта се намалява до 30 %. 2. Договорите за складиране се сключват в рамките на не повече от 30 дни от дата на регистриране на заявлението. Член 31 Когато обезмасленото мляко на прах се складира в държава-членка, различна от държавата-членка на производство, договор за складиране, както е посочено в член 30, може да бъде сключен само при условие че сертификат, предоставен от компетентния орган на държавата-членка на производство е представен в рамките на 50 дни от датата, на която обезмасленото мляко на прах е внесено на склад. Сертификатът посочва номера на одобрение, идентифициращ фабриката и държавата-членка на производство, датата или седмицата на производство и номера на производствената партида, и потвърждава, че съответният продукт е обезмаслено мляко на прах, както е посочено в първа алинея от член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1255/1999. В случая,посочен в първия параграф от настоящия член, договори за складиране се сключват в рамките на не повече от 60 дни от датата на регистриране на заявлението. Раздел 2 Проверки Член 32 1. Държавата-членка гарантира, че всички условия, даващи право на плащане на помощта, са изпълнени. 2. Контрагентът или, по искане на държавата-членка или с нейно разрешение, отговорникът на склада предоставя на разположението на компетентния орган, отговорен за инспектирането, цялата документация, позволяваща да бъдат проверени следните конкретни данни за продуктите, поставени на частно складиране: а) номера за одобрение, идентифициращ фабриката и държавата-членка на производство; б) датата на производство; в) датата на внасяне на склад; г) номера на складовата партида; д) наличността в склада и адреса на склада; е) датата на изваждане от склад. 3. Контрагентът или, когато е приложимо, отговорникът на склада, поддържа материална отчетностм на разположение в склада, за всеки договор, обхващаща: а) номера на складовата партида на продуктите, поставени на частно складиране; б) датите на внасяне на склад и изваждане от склад; в) количеството обезмаслено мляко на прах, посочено за складова партида; г) разположението на продуктите в склада. 4. Складираните продукти са лесно идентифицируеми и лесно достъпни. Те се идентифицират индивидуално чрез договор. Член 33 1. При внасяне на склад компетентният орган провежда проверки в рамките на периода, започващ от датата на внасяне на склад и изтичащ 28 дни след датата на регистрация на заявлението за сключване на договора. За да се осигури, че складираните продукти отговарят на изискванията за отпускане на помощ, проверки се правят на представителна проба от най-малко 5 % от количествата, внесени на склад за да се гарантира, че складовите партиди в тяхната цялост физически отговарят на заявлението за сключване на договор по отношение на теглото, идентификацията и естеството на продуктите. 2. Компетентният орган: а) или запечатва продуктите по договора, по складовата партида или по по-малко количество по време на проверката, предвидена в параграф 1; б) или прави проверка без предупреждение, чрез вземане на проби, за наличието на продуктите в склада. Случайната съответна проба е представителна и отговаря на най-малко 10 % от общото количество по договора за мярката за предоставяне на помощ за частно складиране. 3. В края на договорния период за складиране, компетентните органи проверяват, чрез случайно вземане на проби, теглото и идентификацията. Въпреки това, когато обезмасленото мляко на прах е все още на склад след изтичане на максималния договорен период, проверките могат да бъдат правени, когато продуктът е изваден от склад. За целите на проверката, контрагентът информира компетентните органи, посочвайки съответните складови партиди, най-малко пет работни дни преди: а) края на максималния договорен период от 180 дни; или б) започване на операциите по изваждане, когато те се провеждат през или след 180 дневния период. Държавата-членка може да приеме по-кратък срок от пет работни дни. 4. Съставя се доклад за извършените проверки съгласно параграфи 1,2 и 3, определящ точно: а) датата на проверката; б) нейното времетраене; в) проведените операции. Докладът трябва да бъде подписан от отговорното длъжностно лице и приподписан от контрагента или, където е приложимо, от отговорника на склада и се включва в досието за плащанет. 5. В случай на нередности, засягащи най-малко 5 % от количеството на проверяваните продукти, проверката се разширява с една по-голяма проба, която следва да бъде определена от компетентните органи. Държавите-членки уведомяват за такива случаи Комисията в рамките на четири седмици. Раздел 3 Помощ за складиране Член 34 1. Помощ за частно складиране, както е предвидено в член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 може да бъде отпускана само, когато договорниятпериод за складиране е между 60 и 180 дни. Когато контрагентът не успее да се съобрази със срока, посочен в член 33, параграф 3 от настоящия регламент, помощта се намалява с 15 % и се изплаща само по отношение на периода, за който контрагентът представи доказателство по удовлетворителен начин за компетентните органи, че обезмасленото мляко на прах е останало на складиране по договоре. 2. Без да засяга член 35 от настоящия регламент, Комисията установява размера на помощта в съответствие с втора алинея от член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1255/1999. 3. Помощта се плаща по заявление на контрагента в края на договорния период на складиране в рамките на 120 дни от получаване на заявлението, при условие че проверките, посочени в член 33, параграф 3, са били извършени, и че условията за предоставяне на тази помощ са били спазени. Въпреки това, ако административно проучване относно наличието на правото на помощ е в ход, плащане няма да бъде направено, докато правото на помощ не бъде признато. Член 35 Ако пазарната ситуация го изисква, размерът на помощта, сроковете за внасяне и изваждане от склад и максималната продължителност на складирането могат да бъдат променени през годината по отношение на договори, които все още предстои да бъдат сключени. ГЛАВА IV НОТИФИКАЦИЯ Член 36 Не по-късно от 12 часа на обяд (брюкселско време) всяка сряда, държавите-членки нотифицират Комисията за количествата обезмаслено мляко на прах, които през предходната седмица са били предмет на: а) оферта за продажба в съответствие с член 5; б) договор за продажба в съответствие с член 22, параграф 1; в) договор за частно складиране в съответствие с член 18. ГЛАВА V ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 37 Регламенти (ЕИО) № 2213/76, (ЕИО) № 1362/87, (ЕИО) № 1158/91 и (ЕО) № 322/96 се отменят. Позоваванията на отменените регламенти се смятат за позовавания на настоящия регламент. Член 38 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 12 януари 2001 година.	[ 3, 17, 19 ]
32009L0084	ДИРЕКТИВА 2009/84/ЕО НА КОМИСИЯТА от 28 юли 2009 година за изменение на Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за включване в приложение I към нея на сулфурил флуорид като активно вещество (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди (1), и по-специално член 16, параграф 2, втора алинея от нея, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията от 4 декември 2007 г. относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на биоциди (2), определя списък на активни вещества, подлежащи на оценка с оглед на евентуалното им включване в приложение I, IА или IБ към Директива 98/8/ЕО. Този списък включва сулфурил флуорид. (2) Директива 2006/140/ЕО на Комисията (3) включи сулфурил флуоридa като активно вещество в приложение I към Директива 98/8/ЕО за употреба в продуктов тип 8, консерванти за дърво, определени в приложение V към Директива 98/8/ЕО. (3) Съгласно Регламент (ЕО) № 1451/2007 е направена оценка на сулфурил флуоридa в съответствие с член 11, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО за употреба в продуктов тип 18, инсектициди, както е определено в приложение V към същата директива. (4) Швеция беше определена за докладваща държава-членка и на 19 юни 2007 г. представи на Комисията доклада на компетентния орган, придружен от препоръка, в съответствие с член 14, параграфи 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 1451/2007. (5) Докладът на компетентния орган беше разгледан от държавите-членки и Комисията. В съответствие с член 15, параграф 4 на Регламент (ЕО) № 1451/2007 констатациите от прегледа бяха включени от Постоянния комитет по биоцидни продукти на 20 февруари 2009 г. в оценителен доклад. (6) От направените проучвания става ясно, че за биоцидите, използвани като инсектициди и съдържащи сулфурил флуорид, може да се счита, че отговарят на изискванията на член 5 от Директива 98/8/ЕО. Поради това е основателно сулфурил флуоридa да се включи в приложение I с цел да се гарантира, че във всички държави-членки разрешителни за биоцидни продукти, използвани като инсектициди и съдържащи сулфурил флуорид, могат да бъдат издавани, изменяни или отменяни, в съответствие с член 16, параграф 3 от Директива 98/8/ЕО. (7) С оглед на заключенията от доклада за оценка, уместно е да се изисква продукти, съдържащи сулфурил флуорид и използвани като инсектициди, да се разрешават за употреба само от професионално обучени лица, в съответствие с член 10, параграф 2, точка i), буква д) от Директива 98/8/ЕО и при издаването на разрешения за такива продукти да се прилагат специфични мерки за намаляване на риска, за да се обезпечи безопасността на операторите и намиращите се в близост други лица. (8) Също така уместно е да се изисква продължителен мониторинг на сулфурил флуоридa в тропосферния въздух, както и да се изисква резултатите от подобен мониторинг да бъдат редовно съобщавани на Комисията. (9) Важно е разпоредбите на настоящата директива да бъдат приложени едновременно във всички държави-членки, с цел да се осигури еднакво третиране на пазара на биоцидните продукти, съдържащи активното вещество сулфурил флуорид, и също да се улесни правилното функциониране на пазара на биоцидни продукти като цяло. (10) Следва да се отпусне разумен период от време, преди дадено активно вещество да бъде включено в приложение I, за да се позволи на държавите-членки и на заинтересованите страни да се подготвят за произтичащите от това нови изисквания и да се осигури възможност кандидатите, подготвили досиета, напълно да се възползват от 10-годишния период за защита на данните, който, в съответствие с член 12, параграф 1, буква в), точка ii) от Директива 98/8/ЕО, започва от датата на включване. (11) След включването следва да се определи разумен срок за държавите-членки за прилагането на член 16, параграф 3 от Директива 98/8/ЕО, и по-специално за издаване, изменение или отменяне на разрешения за биоцидни продукти от продуктов тип 18, съдържащи сулфурил флуорид, с цел да се осигури тяхното привеждане в съответствие с Директива 98/8/ЕО. (12) Поради това Директива 98/8/ЕО следва да бъде съответно изменена. (13) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидни продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложение I към Директива 98/8/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива. Член 2 1. Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от 30 юни 2010 г. законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за привеждане в съответствие с настоящата директива. Те прилагат тези разпоредби от 1 юли 2011 г. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или позоваването се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 28 юли 2009 година.	[ 1, 20, 0, 3, 6 ]
31992L0091	31992L0091 L 348/9 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 92/91/ЕИО НА СЪВЕТА от 3 ноември 1992 година за минималните изисквания за подобряване опазването на безопасността и здравето на работниците в отрасли, свързани с рудодобива чрез сондиране (Единадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 118а от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), изготвено след консултации с постоянния орган за безопасност и здраве в минния и в другите добивни отрасли, в сътрудничество с Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че член 118а от Договора за EИО предвижда Съветът да приема с директиви минимални изисквания за насърчаване на подобренията, специално в областта на работната среда, за да гарантира по-добро ниво на безопасността и опазване здравето на работниците; като има предвид, че съгласно посочения член, тези директиви трябва да предотвратят налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би задържал създаването и развитието на малките и средните предприятия; като има предвид, че подобряването на безопасността, хигиената и опазването на здравето на работниците е цел, която не следва да е подчинена на съображения от чисто икономически характер; като има предвид, че Директива 89/654/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г. относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работното място (Първа специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО (4) не се прилага за добивните промишлености; като има предвид, че спазването на минималните изисквания, които имат за цел гарантиране на по-висока степен на безопасност и опазване на здравето в добивните отрасли чрез сондиране, е от съществено значение за осигуряване безопасността и опазването на здравето на работниците; като има предвид, че отраслите, свързани с рудодобива чрез сондиране представляват сфера на дейност, която може да изложи работниците на особено високи рискове; като има предвид, че настоящата директива е специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (5); като има предвид, че поради това, разпоредбите на посочената директива се прилагат изцяло за отрасъла за рудодобив чрез сондиране, без да се нарушават по-строгите и/или специалните разпоредби, съдържащи се в настоящата директива; като има предвид, че настоящата директива представлява практическа стъпка към създаването на социалното измерение на вътрешния пазар, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: РАЗДЕЛ 1 ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет 1. Настоящата директива, която е Единадесетата специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО, установява минимални изисквания за безопасността и опазване здравето на работниците в отрасли, свързани с рудодобива чрез сондиране, определени в член 2, буква а). 2. Разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО се прилагат изцяло за посочената в параграф 1 област, без да се засягат по-строгите и/или специалните разпоредби, съдържащи се в настоящата директива. Член 2 Определения По смисъла на настоящата директива: а) отрасъл за добив на минерални суровини чрез сондиране са всички отрасли, в които се извършват следните дейности: - добив, в тесния смисъл на думата, на минерални суровини чрез сондажи с използването на къси взривни дупки, и/или - геологопроучвателни работи с цел такъв добив, и/или - подготовка на добитите материали за продажба, с изключение на дейностите за преработка на добитите материали; б) работно място е целият участък, предназначен за разполагане на индивидуалните работни места, свързани с непосредствените и спомагателните дейности и съоръжения за отрасъла добив на минерални ресурси чрез сондиране, включително жилищните помещения, според случая, до които работниците имат достъп във връзка с работата си. РАЗДЕЛ II ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛЯ Член 3 Общи задължения 1. С цел гарантиране безопасността и здравето на работниците работодателят взема необходимите мерки с оглед: а) работните места да са проектирани, изградени, оборудвани, пуснати в експлоатация, обслужвани и поддържани по начин, който да позволява работниците да извършват възложената им работа без да се застрашава тяхната безопасност и/или здраве, и/или безопасността и здравето на други работници; б) експлоатацията на работните места в присъствието на работници да се извършва под надзора на отговорно лице; в) работите, включващи особен риск, да се възлагат само на компетентни служители и да се изпълняват в съответствие с дадените указания; г) всички указания за безопасност да са ясни на всички заинтересовани работници; д) да са осигурени подходящи средства за оказване на първа помощ; е) редовно да се провеждат съответни упражнения, свързани с безопасността. 2. Работодателят се уверява, че е съставен и се осъвременява документ относно безопасността и здравето, наричан по-долу „документ за безопасност и здраве“, който да обхваща съответните изисквания, посочени в членове 6, 9 и 10 от Директива 89/391/ЕИО. Документът за безопасност и здраве удостоверява, в частност, че: - рисковете, на които са изложени работниците на работното място, са определени и оценени, - ще се вземат съответни мерки за постигане целите на настоящата директива, - проектирането, използването и поддръжката на работното място и на оборудването са безопасни. Документът за безопасност и здраве трябва да се изготви преди започване на работа и да се преразглежда, ако на работното място са извършени основни промени, разширения или преобразувания. 3. Когато на едно и също работно място се намират работници от няколко предприятия, всеки работодател е отговорен за всички въпроси, които са под негов контрол. Работодателят, който съгласно националното законодателство и/или практики отговаря за работното място, координира изпълнението на всички мерки, свързани с безопасността и здравето на работниците и посочва в своя документ за безопасност и здраве целта на тази координация, както и мерките и условията за нейното осъществяване. Координацията не засяга отговорността на отделните работодатели, предвидена в Директива 89/391/ЕИО. 4. Работодателят незабавно докладва на компетентните органи за всички тежки трудови злополуки и/или трудови злополуки със смъртен изход и ситуации, представляващи сериозна опасност. Ако е необходимо, работодателят осъвременява документа за безопасност и здраве, отразявайки приетите мерки за предотвратяване на повторения. Член 4 Защита от пожари, експлозии и вредни за здравето среди Работодателят предприема действия и предпазни мерки, съответстващи на естеството на работата: - за избягване, откриване и овладяване възникването и разпространението на пожари и експлозии, и - за предотвратяване появата на взривоопасни и/или вредни за здравето среди. Член 5 Съоръжения за спасяване и за евакуация Работодателят следва да осигури и поддържа в изправност подходящи съоръжения за спасяване и евакуация, с цел обезпечаване на съответни възможности за работниците да напуснат своевременно и безопасно местата, където се извършва работата, в случай на опасност. Член 6 Комуникационни, предупредителни и алармени системи Работодателят взема необходимите мерки за обезпечаване на необходимите предупредителни и други комуникационни системи с цел незабавно осигуряване на помощ и извършване на спасителни и евакуационни операции, ако възникне такава необходимост. Член 7 Информиране на работниците 1. Без да се засягат разпоредбите на член 10 от Директива 89/391/ЕИО, работниците и/или техните представители се информират за всички мерки, които следва да се вземат относно безопасността и здравето на работните места, и по-специално за тези, които са свързани с прилагането на членове 3-6. 2. Информацията трябва да е разбираема за съответните работници. Член 8 Наблюдение на здравето 1. За да се осигури наблюдение на здравето на работниците, съответстващо на произтичащите от работата рискове за здравето и безопасността на работниците се определят мерки съгласно националното законодателство и/или практики. 2. Мерките, посочени в параграф 1 са такива, че всеки работник трябва да има правото или да премине през проверка на здравето преди да му бъдат възложени задължения, свързани с дейностите, посочени в член 2, а в последствие, на редовни интервали от време. 3. Наблюдението на здравето може да бъде предвидено и като част от националната здравна система. Член 9 Консултации с работниците и участие на работниците Консултациите и участието на работниците и/или на техните представители се провеждат в съответствие с член 11 от Директива 89/391/ЕИО по всички въпроси, уредени от настоящата директива. Член 10 Минимални изисквания за безопасни и здравословни условия 1. Работните места, които се използват за първи път след датата на влизане в сила на настоящата директива, посочена в член 12, параграф 1, трябва да удовлетворяват минималните изисквания за безопасност и здраве, указани в приложението. 2. Работните места, които вече се използват преди датата на влизане в сила на настоящата директива, посочена в член 12, параграф 1, трябва да удовлетворяват минималните изисквания за безопасност и здраве, предвидени в приложението във възможно най-кратък срок и най-късно пет години след тази дата. 3. Когато работните места се променят, разширяват и/или преобразуват след датата на влизане в сила на настоящата директива, посочена в член 12, параграф 1, работодателят взема необходимите мерки, за да гарантира, че тези промени, разширения и/или преобразувания съответстват на съответните минимални изисквания, указани в приложението. РАЗДЕЛ III ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ Член 11 Изменения на приложенията Изменения от чисто технически характер на приложенията в зависимост от: - приемането на директиви в областта на техническата хармонизация и стандартизация, относно отраслите за добив на минерални ресурси чрез сондиране, и/или - техническия прогрес, промените в международните регламенти или спецификации и познанията, свързани с отраслите за добив на минерални ресурси чрез сондиране, се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 17 от Директива 89/391/ЕИО. Член 12 Заключителни разпоредби 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно двадесет и четири месеца след нейното приемане. Те незабавно информират Комисията за това. 2. Когато държавите-членки приемат разпоредбите, посочени в параграф 1, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 3. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те вече са приели или приемат в областта, уредена с настоящата директива. 4. Държавите-членки докладват на Комисията на всеки пет години за практическото прилагане на разпоредбите на настоящата директива, като посочват гледните точки на социалните партньори. Комисията уведомява за това Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет, постоянния орган за безопасност и здраве в минния и в другите добивни отрасли, както и Консултативния комитет по безопасност, хигиена и опазване на здравето на работното място. Член 13 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 3 ноември 1992 година.	[ 7, 9, 14 ]
31992R1980	31992R1980 L 198/31 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1980/92 НА КОМИСИЯТА от 16 юли 1992 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1538/91 за въвеждането на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1906/90 относно определени стандарти за търговията с птиче месо КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1906/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. относно стандартите за търговия с птиче месо (1), и по-специално член 3, параграф 3 и член 9 от него, като има предвид, че член 8 от Регламент (ЕИО) № 1538/91 на Комисията (2), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 315/92 (3), определя подробните правила за незадължителното класифициране на замразеното и бързо замразеното птиче месо по категории тегло; като има предвид, че тези разпоредби следва да бъдат променени, за да се вземат под внимание установените търговски практики във връзка с търговията с по-тежки птичи трупове в някои държавите-членки и за да продължи използването на тегловна индикация в мерни единици според британската система до 31 декември 1994 г. по отношение на продуктите, продавани в Обединеното кралство; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по птичето месо и яйцата, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Член 8 от Регламент (ЕИО) № 1538/91 се заменя със следното: „Член 8 1. Предварително пакетираното замразено или бързо замразено птиче месо може да бъде класифицирано по категории тегло в съответствие с член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1906/90 в предварителни опаковки по смисъла на член 2 от Директива 76/211/ЕИО. Тези предварителни опаковки могат да бъдат: - предварителни опаковки, съдържащи един птичи труп, или - предварителни опаковки, съдържащи една или няколко пилешки разфасовки от един тип и вид, както са определени в член 1. 2. Всички опаковки следва да показват, съгласно параграфи 3 и 4, теглото на продукта, наричано „номинално тегло“, което те трябва да съдържат. 3. Предварителните опаковки замразено или бързо замразено птиче месо може да бъде класифицирано на категории по номинални тегла, както следва: - трупове: - 1 100 грама: на класове през 50 грама (1 050, 1 000, 950 и т.н.), - 1 100 2 400 грама: на класове през 100 грама (1 100, 1 200, 1 300 и т.н.), - ≥ 2 400 грама: на класове през 200 грама (2 400, 2 600, 2 800 и т.н.), - разфасовки: - 1 100 грама: на класове през 50 грама (1 050, 1 000, 950 и т.н.), - ≥ 1 100 грама: на класове през 100 грама (1 100, 1 200, 1 300 и т.н.) 4. Предварителните опаковки, определени в параграф 1, следва да са направени по такъв начин, че да отговарят на следните изисквания: - действителното съдържание не трябва да бъде по-малко, осреднено, от номиналното тегло, - делът на предварителните опаковки с отрицателна грешка, която е по-голяма от допустимата отрицателна грешка, определена в параграф 9, следва да бъде достатъчно малък за партиди от предварителни опаковки, които са предназначени да отговарят на изискванията за проверките, посочени в параграф 10, - предварителна опаковка с отрицателна грешка в теглото, която е два пъти по-голяма от допустимата отрицателна грешка, посочена в параграф 9, не може да бъде търгувана. Дефинициите за номинално тегло, действително съдържание и отрицателна грешка в теглото, посочени в приложение I към Директива 76/211/ЕИО, следва да се прилагат в настоящия регламент. 5. По отношение отговорността на опаковащия или вносителя на замразено или бързо замразено птиче месо, както и на проверките, осъществявани от компетентните органи, се прилагат mutatis mutandis точки 4, 5 и 6 от приложение I към Директива 76/211/ЕИО. 6. Проверките на предварителните опаковки се провеждат чрез вземане на проби и се осъществяват на два етапа: - проверка по отношение действителното съдържание на всяка опаковка, взета за проба, - проверка относно средното действително съдържание на опаковките, взети за проба. Дадена партида опаковки се счита за приета, ако резултатите от двете проверки отговарят на критериите за допустимост, посочени в параграфи 10 и 11. 7. Една партида следва да включва всички опаковки с еднакво номинално тегло, с еднакво съдържание и от същия производствен цикъл, пакетирани на едно и също място, представени за проверка. Размерът на партидата се ограничава до количества, посочени по-долу: - когато опаковките се проверяват в края на пакетажната линия, броят им във всяка партида е равен на максимално произведеното количество за 1 час на пакетажната линия и няма ограничения за размера на партидата, - в други случаи размерът на партидата се ограничава до 10 000 броя. 8. Проба, съдържаща следните бройки опаковки, се взема произволно от всяка партида, която трябва да се проверява: Размер на партидата Размер на пробата 100 до 500 30 501 до 3 200 50 ≥ 3 200 80 За партиди с по-малко от 100 предварителни опаковки, където се прилага проверка без разрушаване по смисъла на приложение II към Директива 76/211/ЕИО, тя следва да обхване 100 %. 9. В случаи на предварително пакетирани отделни птичи трупове, се допускат следните отрицателни грешки по отношение на номиналното тегло: (в грамове) Номинално тегло, г Допустимо отрицателно отклонение, г Трупове Разфасовки 1 000 25 25 1 100- 2 400 50 50 2 400 и повече 100 10. При проверка на действителното съдържание за всяка опаковка в пробата, минималното допустимо съдържание се изчислява чрез изваждане на допустимата отрицателна грешка по отношение на въпросното съдържание от номиналното тегло на опаковката. Тези опаковки в пробата, чието действително съдържание е по-малко от минималното допустимо съдържание, се считат за дефектни. Дадена партида предварителни опаковки, която е била проверена, се счита за приета или отхвърлена, ако броят на дефектните опаковки, открити в пробата, е по-малък или равен на критерия за приемане, или равен на или по-голям от критерия за отхвърляне, посочени по-долу: Бройки в пробата Бройки дефектни опаковки Критерий за допускане Критерий за отхвърляне 30 2 3 50 3 4 80 5 6 11. При проверка на осредненото действително съдържание дадена партида предварителни опаковки може да се счита за приемлива, ако средното действително съдържание на предварителните опаковки в пробата е по-голямо от критерия за допускане, посочен по-долу: Размер на пробата Критерий за допускане на средното действително съдържание 30 50 80 = средно действително съдържание на опаковките, Qn = номинално количество на опаковките, s = стандартно отклонение на действителното съдържание на опаковките в партидата. Стандартното отклонение се изчислява както е посочено в точка 2.3.2.2 от приложение II към Директива 76/211/ЕИО. 12. За периода, в който Директива 80/181/ЕИО позволява използването на допълнителни показатели, посочването на номиналното тегло на опаковките, за които този член се прилага, може да бъде придружено с допълнителен показател. 13. Като алтернатива на прилагане на разпоредбите на параграфи от 2 до 12, в Обединеното кралство до 31 декември 1994 г. операторите могат да търгуват с опаковки, посочени в този член, които се търгуват законно в съответствие с националното законодателство и номиналното тегло е изразено в мерни единици по британската система. В случаи, когато птичето месо е внесено в Обединеното кралство от други държави-членки и съгласно разпоредбите на предходната алинея, проверките се осъществяват на произволен принцип и не се провеждат на границата.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 август 1992 г. Въпреки това, до 31 декември 1992 г. операторите могат да класифицират пакетираното замразено или бързо замразено птиче месо по категории тегло в съответствие с разпоредбите, приложими преди влизането в сила на настоящия регламент. Такива продукти могат да се търгуват до 31 декември 1993 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 юли 1992 година.	[ 3, 17 ]
31995R1201	31995R1201 L 119/9 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1201/95 НА КОМИСИЯТА от 29 май 1995 година за изменение на приложение VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91 относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделски и хранителни продукти КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделски и хранителни продукти (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2381/94 на Комисията (2), и по-специално член 13 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 207/93 на Комисията от 25 януари 1993 г., който дефинира съдържанието на приложение VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91 относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделски и хранителни продукти и за установяване на подробни правила за прилагането на разпоредбите на на член 5, параграф 4 от него (3), и по-специално член 3 от него, като има предвид, че определени държави-членки са нотифицирали другите държави-членки и Комисията, че са били предоставени разрешения за използване на определени съставки от земеделски произход, които не са включени в раздел В на приложение VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91; като има предвид следователно, че тези продукти следва да се включат в раздел В на приложение VI; като има предвид, че стана известно, че има съществено производство в Общността в контекста на биологичното земеделие на цикория, оцет от различни ферментирали напитки, а така също и на голям брой подправки и билки; като има предвид следователно, че цикорията, оцетът, подправките и билките следва да бъдат заличени от раздел В на приложение VI; като има предвид, че един положителен списък на главните подправки и билки, които не са резултат от биологично производство в достатъчни количества в Европейската общност, ще бъде изготвен по-възможност най-скоро; като има предвид, че в очакване на приемането на този списък процедурата по член 3 от Регламент (ЕИО) № 207/93 може да бъде приложена при условията, изложени в този член; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета съгласно член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91 се изменя, както е дефинирано в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седемия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Посочените продукти в първо и четвърто тире на приложението към настоящия регламент могат да продължават да бъдат използвани при предишните приложими условия до три месеца след датата на влизане в сила на регламента. Посочените продукти в трето тире на приложението към настоящия регламент, могат да продължават да бъдат използвани при предишните приложими условия до седем месеца от датата на влизане в сила на регламента. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 май 1995 година.	[ 17, 6 ]
32006R0642	32006R0642 L 115/4 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 642/2006 НА КОМИСИЯТА от 27 април 2006 година за уреждане на задълженията за доставка на тръстикова захар, която ще бъде внасяна по силата на протокола АКТБ и Споразумението с Индия за период на доставка 2006-2007 г. КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 г. относно общата организация на пазара в сектора на захарта (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1159/2003 на Комисията от 30 юни 2003 г. за определянето на подробни правила за 2003-2004, 2004-2005 и 2005-2006 стопански години за внос на захар от захарна тръстика съобразно определени тарифни квоти и преференциални споразумения и за изменение на Регламенти (EO) № 1464/95 и (ЕО) № 779/96 (2), и по-специално член 9, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) Член 9 от Регламент (ЕО) № 1159/2003 урежда подробните правила за определяне на задълженията за доставка при нулево мито за продуктите, попадащи в код по КН 1701, изразени в еквивалент на бяла захар, за вноса с произход от държавите, подписали протокола АКТБ и Споразумението с Индия. (2) Прилагането на членове 3 и 7 от протокола АКТБ, членове 3 и 7 от Споразумението с Индия и членове 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 1159/2003 доведе до това Комисията да определи задълженията за доставка за 2006-2007 г., като вземе предвид, на базата на наличната понастоящем информация, разликата между количеството такива задължения за доставка и количествата, които действително са били внесени през предходни периоди за доставка. (3) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Задълженията за доставка за внос от държавите, подписали протокола АКТБ и Споразумението с Индия по отношение на продуктите, попадащи в код по КН 1701, изразени в еквивалент на бяла захар, за периода на доставка 2006-2007 г. за всяка засегната държава износител, се определят съгласно посоченото в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 27 април 2006 година.	[ 3, 17, 18 ]
32004L0021	32004L0021 L 057/4 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2004/21/ЕО НА КОМИСИЯТА от 24 февруари 2004 година относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на „азобагрила“ (тринадесето адаптиране към техническия прогрес на Директива 76/769/ЕИО на Съвета) (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 2002/61/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. относно деветнадесето изменение на Директива 76/769/ЕИО на Съвета относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати (азобагрила), и по-специално член 2 от нея, като има предвид, че (1) Съгласно Директива 2002/61/ЕО относно деветнадесето изменение на Директива 76/769/ЕИО на Съвета (2) от 27 юли 1976 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати определени азобагрила са забранени за употреба в текстилни и кожени изделия. Тези текстилни или кожени изделия не могат да бъдат пускани на пазара, освен ако не отговарят на изискванията, определени в посочената директива. (2) Член 2 от Директива 2002/61/ЕО изисква приемането на методи за изпитване за приложението на точка 43 от приложение I към Директива 76/769/ЕИО. (3) Европейският комитет по стандартизация (CEN) разработи методи за изпитване, които трябва да се използват при изпитване на текстилни и кожени изделия в съответствие с прилагането на член 43 от приложение I на Директива 76/769/ЕИО. (4) Настоящата директива следва да се прилага, без да се засяга законодателството на Общността, определящо минималните изисквания за защита на работниците, и по-специално Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (3) и Директива 90/394/ЕИО на Съвета от 28 юни 1990 г. за защита на работниците от рискове, свързани с експозиция на канцерогени по време на работа (шеста специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО (4). (5) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие с мнението на Комитета за адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахване на техническите пречки пред търговията с опасни вещества и препарати, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложение I към Директива 76/769/ЕИО се изменя, както е предвидено в приложението към настоящата директива. Член 2 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 31 декември 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 24 февруари 2004 година.	[ 1, 4 ]
32008R1186	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1186/2008 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2008 година относно определяне на вносните мита в сектора на зърнените култури приложими от 1 декември 2008 година КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1), като взе предвид Регламент № 1249/96 на Комисията от 28 юни 1996 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета по отношение на вносните мита в сектора на зърнените култури (2) и по-специално член 2, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че за продукти, включени в кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002, ex 1005, с изключение на хибридни семена, и ex 1007, с изключение на хибриди за посев, вносното мито се равнява на интервенционната цена, валидна за тези продукти при вноса и увеличена с 55 %, минус вносната цена CIF, приложима за съответната доставка. Това мито обаче не може да надхвърля размера на митото в Общата митническа тарифа. (2) В член 136, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се предвижда, че за целите на изчисляване на вносното мито, посочено в параграф 1 от същия член, се определят периодично представителни цени CIF за разглежданите продукти. (3) Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1249/96, цената, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито върху продукти от кодове по КН 1001 10 00, 1001 90 91, ex 1001 90 99 (висококачествена мека пшеница), 1002 00, 1005 10 90, 1005 90 00 и 1007 00 90, е средната от ежедневните представителни цени CIF, определени по метода, посочен в член 4 от същия регламент. (4) Необходимо е да се определят вносни мита за периода, започващ от 1 декември 2008 г., които да са приложими до влизането в сила на ново определяне, (5) В същото време, съгласно Регламент (ЕО) № 608/2008 на Комисията от 26 юни 2008 г. относно временно спиране на митата върху вноса на някои зърнени култури в рамките на пазарната 2008/2009 (3), се спира прилагането на някои мита, определени от настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 От 1 декември 2008 г. вносните мита в сектора на зърнените култури, посочени в член 136, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, се определят в приложение I към настоящия регламент на основата на елементи, изложени в приложение II. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 декември 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 ноември 2008 година.	[ 3, 17, 15 ]
31977R0495	19770308 Регламент (EИО, EВРАТОМ, EОВС) № 495/77 на Съвета от 8 март 1977 година за определяне на категориите длъжностни лица, които имат право на надбавки за редовно изпълнение на задължения по дежурство, както и размера и условията за получаването му СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид "Правилника за длъжностните лица и условията за работа на другите служители на Европейските общности", определен в Регламент (EИО, Eвратом, EОВС) № 259/68 [1], последно изменен с Регламент (EОВС, EИО, Eвратом) № 3178/76 [2], и по-специално член 56б, втори параграф от "Правилника за длъжностните лица", като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че Съветът, по предложение от Комисията, определя категориите длъжностни лица, които имат право на надбавка, както и условията за получаването му и размера на надбавката, която може да се предоставя на длъжностни лица, от които редовно се изисква да изпълняват задължения за дежурство на работното си място или вкъщи извън нормалното работно време, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Длъжностните лица, на които се заплаща от бюджетни кредити за изследвания и инвестиции и са назначени в предприятия на Съвместния изследователски център, или са в неактивна заетост, или са заплатени от бюджетни кредити за оперативни разходи и са назначени да работят или да наблюдават технически инсталации, или да работят в медицинската служба, имат право на надбавка, когато редовно се изисква от тях да изпълняват задължения по дежурство в съответствие с член 56б от Правилника за длъжностните лица. Надбавката се определя, както следва: a) надбавката се изразява в точки. Една точка е равна 0,032 % от основната заплата на едно длъжностно лице в степен D4, стъпка 1. Надбавката се регулира с корекционен коефициент, приложим към заплатата на длъжностното лице; б) броят на точките за час действително време на дежурство е: - за дежурство на работното място: 11 за работни дни и 22 за съботи, недели и официални празници; - за дежурство в къщи: 2,15 за работни дни и 4,3 за съботи, недели и официални празници. 2. Не се изплащат никакви надбавки за дежурство вкъщи, ако действителният период на дежурството не възлиза най-малко на 14 часа. 3. Длъжностно лице, което може да докаже, че за период, който не превишава един месец, е било възпрепятствано да изпълнява задължения по дежурство на работното място в резултат от заболяване или злополука, или поради това, че лицето е било в годишен отпуск, запазва правото си на надбавка. Ако лицето е възпрепятствано да изпълнява задължения по дежурство за повече от един месец поради болест или злополука, правото на надбавка се преустановява в края на първия месец, докато лицето не започне работа отново. За периода, посочен в предходната алинея, длъжностното лице има право на надбавка от 42 точки за всеки ден отсъствие, което се дължи на болест или произшествие, за което лицето има медицинско удостоверение, или за всеки ден годишен отпуск. Член 2 Настоящият регламент се прилага по аналогия за срочно наетия персонал, за персонала със спомагателни функции и за щатния персонал. Член 3 Ежегодно през април Комисията представя на Съвета доклад относно броя на длъжностните лица и служителите във всяка категория, които са получавали надбавката, посочена в настоящия регламент. Член 4 Регламент (Eвратом) № 1371/72 на Съвета от 27 юни 1972 г. за определяне на размера и условията за специалните надбавки, които могат да се предоставят на длъжностни лица или служители, на които се заплаща от вноски в бюджета за изследвания и инвестиции и са назначени в предприятие на Съвместния изследователски център или са на непряко действие за някои служби от специален характер [3] се отменя. Член 5 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 март 1977 година.	[ 9, 15, 19 ]
32008R0477	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 477/2008 НА КОМИСИЯТА от 29 май 2008 година относно решение да не се възлагат поръчки за бяла захар в рамките на постоянния търг, предвиден в Регламент (ЕО) № 1060/2007 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазара на захар (1), и по-специално член 33, параграф 2, втора алинея, и трета алинея, буква б) от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1060/2007 на Комисията от 14 септември 2007 година за откриване на постоянен търг за препродажба за износ на захар, държана от интервенционните агенции на Белгия, Чешката република, Испания, Ирландия, Италия, Унгария, Полша, Словакия и Швеция (2) изисква да бъдат проведени частични търгове. (2) Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1060/2007 и след разглеждане на офертите, подадени в отговор на частичния търг, чийто срок изтече на 28 май 2008 година, следва да се вземе решение да не се възлагат поръчки в рамките на този частичен търг. (3) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Няма да бъдат възлагани поръчки за частичния търг, чийто срок изтече на 28 май 2008 година, за продуктите, посочени в член 1 от Регламент (ЕО) № 1060/2007. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 30 май 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 май 2008 година.	[ 3, 17, 18 ]
32007R0707	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 707/2007 НА КОМИСИЯТА от 21 юни 2007 година за откриване на търг за продажба на винен спирт с цел употребата му като биоетанол в Общността КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на лозаро-винарския пазар (1), и по-специално член 33 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1623/2000 на Комисията от 25 юли 2000 г. за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 относно общата организация на лозаро-винарския пазар по отношение на пазарните механизми (2) определя между другото и правилата за прилагане, засягащи пласмента на стокови запаси от спирт, създадени в резултат на дестилациите, посочени в членове 35, 36 и 39 от Регламент (ЕИО) № 822/87 на Съвета от 16 март 1987 г. относно общата организация на лозаро-винарските пазари (3), посочени в членове 27, 28 и 30 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 и държани от интервенционните агенции. (2) Следва да се пристъпи, в съответствие с член 92 от Регламент (ЕО) № 1623/2000, към търг за винен спирт с цел изключителна употреба в сектора на горивата под формата на биоетанол в Общността, за да се намалят запасите на Общността от винен спирт и да се осигури непрекъснатост на доставките за одобрените фирми съгласно член 92 от Регламент (ЕО) № 1623/2000. (3) Считано от 1 януари 1999 г. и по силата на Регламент (ЕО) № 2799/98 на Съвета от 15 декември 1998 г. относно определяне на агромонетарния режим на еурото (4) цените на офертите и на гаранциите трябва да са в еуро и плащанията трябва да се извършват в еуро. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по виното, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Пристъпва се към продажба чрез търг под номер 10/2007 ЕО на винен спирт с цел употребата му като биоетанол в Общността. Спиртът произхожда от дестилациите, посочени в членове 27, 28 и 30 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 и е държан от интервенционните агенции на страните-членки. 2. Общият обем за продажба възлиза на 693 375,74 хектолитра спирт с алкохолно съдържание по обем 100 % vol, разпределен, както следва: а) партида номер 109/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; б) партида номер 110/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; в) партида номер 111/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; г) партида номер 112/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; д) партида номер 113/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; е) партида номер 114/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; ж) партида номер 115/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; з) партида номер 116/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; и) партида номер 117/2007 ЕО с количество 39 995 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; й) партида номер 118/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; к) партида номер 119/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; л) партида номер 120/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; м) партида номер 121/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; н) партида номер 122/2007 ЕО с количество 53 380,74 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol. 3. Мястото и номерата на резервоарите от съответните партиди, обемът спирт, който се съдържа във всеки резервоар, алкохолното съдържание и характеристиките на спирта са посочени в приложение I към настоящия регламент. 4. Само фирмите, одобрени в съответствие с член 92 от Регламент (ЕО) № 1623/2000, могат да участват в търга. Член 2 Продажбата се извършва съгласно разпоредбите на членове 93, 94, 94б, 94в, 94г, от 95 до 98, 100 и 101 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 и член 2 от Регламент (ЕО) № 2799/98. Член 3 1. Офертите трябва да се подадат в интервенционните агенции, държащи спирта, посочени в приложение II, или да се изпратят с препоръчано писмо на адреса на тези интервенционни агенции. 2. Офертите се поставят в двоен запечатан плик. Върху вътрешния плик трябва да бъде отбелязано „Тръжна оферта с цел употреба като биоетанол в Общността № 10/2007 ЕО“, а върху външния - адресът на съответната интервенционна агенция. 3. Офертите трябва да пристигнат в съответната интервенционна агенция най-късно в 12 часа брюкселско време на 5 юли 2007 г. Член 4 1. За да бъдат допуснати, офертите трябва да са в съответствие с членове 94 и 97 от Регламент (ЕО) № 1623/2000. 2. За да бъде допусната, в момента на подаването офертата трябва да бъде придружена от: а) доказателство за пред съответната интервенционна агенция, държаща въпросния спирт, че е внесена гаранция за участие в размер 4 EUR на хектолитър спирт с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; б) име и адрес на участника в търга, номер на обявлението за търг, предложената цена, изразена в еуро за хектолитър спирт с алкохолно съдържание по обем 100 % vol; в) задължението на участника в търга да спазва всички разпоредби, свързани със съответния търг; г) декларация на участника в търга, с която: i) той се отказва да предявява рекламация, свързана с качеството и характеристиките на продукта, който евентуално ще му бъде предоставен; ii) той приема да се подложи на всякакъв контрол, отнасящ се до местоназначението и употребата на спирта; iii) той е длъжен да осигури доказателство относно употребата на спирта в съответствие с условията, определени в обявлението за търга. Член 5 Данните, предвидени в член 94а от Регламент (ЕО) № 1623/2000 относно открития с настоящия регламент търг, се предават на Комисията на адреса, посочен в приложение III към настоящия регламент. Член 6 Формалностите, свързани с вземането на проби, са определени в член 98 от Регламент (ЕО) № 1623/2000. Интервенционната агенция предоставя всички необходими данни за характеристиките на продавания спирт. Всяко заинтересовано лице може да се обърне към съответната интервенционна агенция, за да получи проби от продавания спирт, които се вземат от представител на съответната интервенционна агенция. Член 7 1. Интервенционните агенции на страните-членки, където спиртът се складира, осъществяват съответния контрол с цел да се потвърди естеството на спирта при крайната употреба. За тази цел те могат: а) да се позоват, mutatis mutandis, на разпоредбите на член 102 от Регламент (ЕО) № 1623/2000; б) да пристъпят към контрол чрез проба, с помощта на анализ с ядрено-магнитен резонанс, за да проверят естеството на спирта при крайната употреба. 2. Разходите за осъществяване на контрола, посочен в параграф 1, са за сметка на фирмите, на които спиртът се продава. Член 8 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 21 юни 2007 година.	[ 3, 14, 18 ]
32007R1175	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1175/2007 НА КОМИСИЯТА от 8 октомври 2007 година за дерогация от Регламент (ЕО) № 1623/2000 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 относно общата организация на пазара на вино по отношение на пазарните механизми КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (1), и по-специално член 33 от него, като има предвид, че: (1) В член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 се предвижда, че физическите или юридическите лица или групите от лица, произвели вино, се задължават да доставят за дестилация всички вторични продукти, извлечени от това винопроизводство. (2) В Регламент (ЕО) № 1623/2000 на Комисията (2) са определени правилата за прилагане на това задължение за дестилация, както и някои възможности за дерогация, посочени в член 49 от него. (3) Въпреки вече въведените в Унгария мерки се оказва, че в тази държава-членка капацитетът на дестилериите все още не е достатъчен за дестилация на всички вторични продукти. Поради това следва да се разреши на Унгария да изключи определени категории производители от задължението за дестилация на вторични продукти, извлечени от винопроизводството. (4) С оглед да се позволи прилагането на предоставената на Унгария дерогация през цялата лозарска година, настоящият регламент следва да се прилага считано от 1 август 2007 г. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по виното, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Чрез дерогация от член 49, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕО) № 1623/2000 за лозарската 2007/2008 година Унгария може да предвиди, че производителите, които не превишават производствено ниво от 500 hl, получено от тях в собствените им помещения, могат да бъдат освободени от задължението за доставяне за дестилация на вторични продукти, чрез изтеглянето на тези продукти под контрол. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 август 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 октомври 2007 година.	[ 18, 17, 15, 6 ]
32006D0675	32006D0675 L 276/109 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ 2006/675/ОВППС СЪВЕТА от 10 август 2006 година относно участие от страна на Конфедерация Швейцария във военната операция на Европейския съюз в подкрепа на Мисията на Организацията на обединените нации в Демократична република Конго по време на избирателния процес СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 13, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Комитетът по политика и сигурност, в съответствие с трета алинея от член 25 от Договора и съобразно член 10, параграф 2 от Съвместно действие 2006/319/ОВППС на Съвета от 27 април 2006 г. относно военната операция на Европейския съюз в подкрепа на Мисията на Организацията на обединените нации в Демократична република Конго по време на избирателния процес (1), прие Решение МООН ОВПС/1/2006 (2) и Решение MOОН ОВПС/2/2006 (3) на 30 май 2006 г. (2) След препоръките относно участието от страна на Конфедерация Швейцария от оперативния командир на ЕС и Военния комитет на Европейския съюз, участието от страна на Конфедерация Швейцария трябва да се приеме. (3) В съответствие с член 6 от протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в изработването и изпълнението на решенията и действията на Европейския съюз, които имат значение за отбраната, РЕШИ: Член 1 1. Приема предложението за участие от Конфедерация Швейцария в операция EUFOR RD Конго. 2. Конфедерация Швейцария ще бъде представена в Комитета на участниците, създаден от Решение MOОН ОВПС/2/2006. Член 2 Настоящото решение влиза в сила от деня на приемането му. Член 3 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 10 август 2006 година.	[ 18, 15, 5 ]
32009R1237	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1237/2009 НА КОМИСИЯТА от 11 декември 2009 година за вписване на название в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания - Marrone di Caprese Michelangelo (ЗНП) ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1), и по-специално член 7, параграф 4, първа алинея от него, като има предвид, че: (1) В съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея и по силата на член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 заявката за регистрация на названието „Marrone di Caprese Michelangelo“, подадена от Италия, беше публикувана в Официален вестник на Европейския съюз (2). (2) Тъй като Комисията не е получила никакви възражения съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006, названието следва да се регистрира, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регистрира се названието, посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 11 декември 2009 година.	[ 3, 18, 17 ]
32009R0737	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 737/2009 НА КОМИСИЯТА от 11 август 2009 година за определяне на коефициент на разпределение за издаване на лицензи, за които са подадени заявления за периода от 3 до 7 август 2009 г., за внос на захарни продукти по тарифни квоти и преференциални споразумения КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 950/2006 на Комисията от 28 юни 2006 г. за установяване на подробни правила за прилагането през 2006-2007, 2007-2008 и 2008-2009 стопански години на вноса и рафинирането на захарни продукти по някои тарифни квоти и преференциални споразумения (2), и по-специално член 5, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) В съответствие с Регламент (ЕО) № 950/2006 и/или Регламент (ЕО) № 508/2007 на Съвета от 7 май 2007 година за откриване на тарифни квоти за внос на сурова тръстикова захар в България и Румъния за снабдяване на рафинериите през пазарните 2006/2007, 2007/2008 и 2008/2009 години (3), през периода от 3 до 7 август 2009 г. на компетентния орган бяха подавани заявления за лицензи за внос за общо количество, равно или надвишаващо наличното количество за сериен номер 09.4335 (2008 г.-2009 г.). (2) При тези обстоятелства Комисията определя коефициент на разпределение с цел издаване на лицензи пропорционално на наличното количество и/или информира държавите-членки, че съответният лимит е достигнат, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 За заявления за лицензи за внос, подадени от 3 до 7 август 2009 г. по силата на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 950/2006 и/или на член 3 от Регламент (ЕО) № 508/2007, лицензи се издават в рамките на посочените в приложението към настоящия регламент количества. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 11 август 2009 година.	[ 3, 17 ]
32002D0630	32002D0630 L 203/5 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 22 юли 2002 година за изработване на рамкова програма за полицейско и съдебно сътрудничество по наказателни дела (AGIS) (2002/630/ПВР) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 30, параграф 1, член 31 и член 34, параграф 2, буква в) от него, като взе предвид инициативата на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като има предвид, че: (1) Член 29 от Договора за Европейския съюз поставя за цел Съюзът да предложи на гражданите си високо ниво на защита в едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез съвместни действия между държавите-членки в полицейското и съдебното сътрудничество по наказателни дела, чрез превенция и борба срещу расизма и ксенофобията. (2) Заключенията на Европейския съвет от Тампере през октомври 1999 г. призовават да се засили сътрудничеството в предотвратяването на престъпността и борбата с нея, включително като се използват новите информационни технологии, за да се създаде истинско европейско пространство на правосъдие. Значението на сътрудничеството в тази област беше подчертано и в плана за действие, озаглавен „Превенция и контрол на организираната престъпност: стратегия на Европейския съюз за следващото хилядолетие“ (3). (3) Член 12 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателния процес на жертвите на престъпление (4) предвижда сътрудничество между държавите-членки за постигане на по-ефикасна защита на интересите на жертвите в рамките на наказателния процес. (4) Необходимо е да се разшири европейското измерение на проектите, включващи три държави-членки или две държави-членки и една страна кандидатка, за да се улесни създаването на партньорства и обмен на информация и на добри национални практики. (5) Програмите „Гроциус II“ - наказателна (5), „Стоп II“ (6), „Ойзин II“ (7), „Хипократ“ (8) и „Фалконе“ (9), създадени от Съвета, засилиха сътрудничеството между полицейските и съдебните органи на държавите-членки и подобриха взаимното разбиране на полицейските, съдебните, правните и административните системи на държавите-членки. (6) След като Европейският съвет от Фейра през юни 2000 г. одобри плана за действие на Европейския съюз за борба с наркотиците (2000-2004 г.), в настоящата рамкова програма също са включени действия за борба срещу трафика на наркотици. (7) Европейският парламент и Съветът, приемайки предишните програми, поискаха да се създаде единна рамкова програма, което допълнително ще подобри сътрудничеството чрез координация между различните отговорни лица за превенцията на престъпността и борбата с нея на равнище Европейски съюз. Необходимо е също да се запази балансът между различните дейности, чиято цел е да бъде създадено пространство на свобода, сигурност и правосъдие. (8) Желателно е да се осигури приемственост на действията по рамковата програма, като се предвиди тяхната координация в една-единствена рамка, което ще улесни процедурите, ще подобри управлението и ще осигури икономии. Освен това е важно да се използва пълноценно програмата в оперативен план, най-вече между органите по наказателно преследване, да се насърчи сътрудничеството между органите по наказателно преследване на държавите-членки и да им се даде възможност да опознаят методите в работата на колегите им от другите държави-членки и трудностите, с които се срещат. (9) Разходите по рамковата програма трябва да са съвместими с предвидения таван в точка 3 от финансовата перспектива. (10) Годишните средства за рамковата програма се определят от бюджетния орган по време на бюджетната процедура. (11) Рамковата програма трябва да е достъпна за страните кандидатки, едновременно като партньори и участници в проектите на програмата. Ако е необходимо, може да се допусне участие в програмата на други държави. (12) Мерките, необходимите за изпълнение на настоящото решение, се приемат в съответствие с процедурите, предвидени в настоящото решение, с помощта на комитета. (13) За да се повиши добавената стойност на проектите, изпълнявани съгласно настоящото решение, е необходимо да се осигури съгласуваност и взаимно допълване между тези проекти и другите интервенции на Общността. (14) Трябва да се осигури редовно проследяване и оценка на рамковата програма, за да се оцени ефективността на проектите по отношение на поставените цели, и при необходимост да се променят приоритетите. (15) Референтната финансова сума по смисъла на точка 34 от Междуинституционалното споразумение от 6 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и усъвършенстването на бюджетната процедура (10), е включена в настоящото решение за целия срок на действие на програмата, без това да засяга правомощията на бюджетния орган, определени в Договора за създаване на Европейската общност, РЕШИ: Член 1 Съставяне на рамковата програма 1. С настоящото решение се създава рамкова програма за полицейско и съдебно сътрудничество по наказателни дела в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, наричана по-долу „програмата“. 2. Програмата се осъществява от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2007 г., след което тя може да бъде продължена. Член 2 Цели на програмата 1. Програмата допринася към общата цел да се осигури на гражданите на Европейския съюз високо ниво на защита в едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Тя цели: а) да развие, осъществи и оцени европейските политики в тази област; б) да насърчи свързването в мрежа, сътрудничеството по теми от общ за държавите-членки интерес, обмена и разпространението на информация, опит и добри практики, местното сътрудничество, повишаването на квалификацията и научното и техническото сътрудничество; в) да окуражи държавите-членки да задълбочат сътрудничеството със страните кандидатки, с трети държави и с компетентните международни и регионални организации. 2. Програмата подкрепя проекти в следните области, имащи отношение към дял VI от Договора за Европейския съюз: а) съдебно сътрудничество по общи и наказателни дела, включително обучение; б) сътрудничество между органите по наказателно преследване; в) сътрудничество между тези органи и други обществени или частни институции на държавите-членки, които имат за задача да предотвратяват и да се борят с престъпността, организирана и друга; г) сътрудничеството между държавите-членки за гарантиране на ефикасна защита на интересите на жертвите в рамките на наказателната процедура. Член 3 Достъп до програмата 1. Програмата финансира съвместно проекти с максимална продължителност до две години, представени от обществени или частни организации и институции, включително професионални организации, неправителствени организации, асоциации, организации, представляващи икономически среди, научни и образователни институти, и насочени към определените в параграф 3 обществени групи. 2. За да се ползват от финансиране, съвместните проекти трябва да обединяват партньори от най-малко три държави-членки или две държави-членки и една страна кандидатка, и да имат посочените в член 2 цели. Страните кандидатки могат да участват в проектите, за да се запознаят със законодателството в тази област и да се подготвят за присъединяването. Могат да участват и трети държави, ако това е в интерес на проектите. 3. Програмата е насочена към следните обществени групи: а) работещи в съдебната система: съдии, прокурори, адвокати, министерски служители, служители на криминалната полиция, разсилни, експерти, съдебни преводачи и други професионалисти, свързани със съдебната система; б) служители и работещи в органи по наказателно преследване: компетентните обществени институции в държавите-членки по силата на националното им законодателство, чиято цел е превенция, откриване и борба с престъпността; в) служители на други обществени органи и представители на асоциациите, професионалните организации, научните среди и бизнеса, имащи за цел превенция и борба с организираната и друга престъпност; г) представители на службите за подкрепа на жертвите, включително отговорните обществени служби в областта на имиграцията и социалните служби. 4. В обхвата на целите, предвидени в член 2, програмата може да финансира съвместно още: а) специфични проекти, представени съгласно параграф 1, от интерес за приоритетите на програмата и за сътрудничеството със страните кандидатки; б) допълнителни мерки, като семинари, срещи на експерти или други действия за разпространяване на резултатите, получени в рамките на програмата. 5. В обхвата на целите, посочени в член 2, програмата може да предостави пряка финансова подкрепа за мероприятия, включени в годишните програми за неправителствените организации, отговарящи на следните критерии: а) да са организации с идеална цел; б) да са учредени в съответствие със законодателството на някоя държава-членка; в) дейността им да има европейско измерение и да обхваща по принцип поне половината държави-членки; г) дейността им да включва поне една от целите, посочени в член 2. Член 4 Дейности по програмата Програмата включва следните дейности: а) обучение; б) създаване и въвеждане на програми за обмен и стажове; в) наука и изследвания; г) разгласяване на получените резултати в рамките на програмата; д) насърчаване на сътрудничеството между органите по наказателно преследване, съдебните власти или други обществени или частни организации на държавите-членки, имащи за цел предотвратяване и борба с престъпността, например чрез помощ за създаване на мрежи; е) конференции и семинари. Член 5 Финансиране на програмата 1. Финансовият ресурс за изпълнение на настоящата програма за периода 2003-2007 г. е 65 милиона EUR. Годишните бюджетни средства се определят от бюджетния орган в рамките на финансовата перспектива. 2. Когато даден проект се финансира съвместно по настоящата програма, той не може да получи средства от друга програма, финансирана от бюджета на Европейския съюз. 3. Между Комисията и организаторите се подписват споразумения въз основа на решенията за финансиране. Решенията и споразуменията подлежат на финансов контрол от страна на Комисията и на проверки от страна на Сметната палата. 4. Финансовото участие от бюджета на Европейския съюз не може да надхвърля 70 % от общата стойност на проекта. 5. Все пак специфичните проекти и допълнителните мерки, посочени в член 3, параграф 4, и дейностите, посочени в член 3, параграф 5, могат да бъдат финансирани до 100 % в рамките на 10 % годишен марж, предоставен от програмата за специфични проекти по член 3, параграф 4, буква а), и 5 % марж за допълнителните мерки по член 3, параграф 4, буква б). Член 6 Прилагане на програмата 1. Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, е отговорна за управлението и изпълнението на програмата. 2. Програмата се управлява от Комисията в съответствие с Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности. 3. За изпълнението на програмата Комисията: а) изработва годишна работна програма, която съдържа специфичните цели, тематични приоритети и при необходимост, списък на специфичните действия и допълнителните мерки; в програмата следва да има баланс между областите, посочени в член 2, параграф 2, като поне 15 % от годишния ѝ бюджет се заделя за всяка от областите, посочени в букви а), б) и в) от посочения параграф; б) оценява и подбира представените проекти и осигурява управлението им. 4. Разглеждането на представените проекти се извършва съгласно процедурата, посочена в член 8. Разглеждането на годишната работна програма, на специфичните проекти и допълнителните мерки, посочени в член 3, параграф 4, и на дейностите, посочени в член 3, параграф 5, се извършва съгласно процедурата, посочена в член 9. 5. Доколкото са съвместими със съответните политики, Комисията оценява и подбира представените от организаторите проекти съгласно следните критерии: а) съответствие с целите на програмата; б) европейско измерение на проекта и участие на страните кандидатки; в) съвместимост с предприетите или предвидени дейности в политическите приоритети на Европейския съюз в областта на сътрудничеството в общото и наказателното право; г) взаимно допълване с други проекти за сътрудничество, минали, настоящи или бъдещи; д) капацитет на организатора да осъществи проекта; е) присъщи качества на проекта - концепция, организация, представяне и очаквани резултати; ж) размер на поисканата субсидия в рамките на програмата и доколко тя съответства на очакваните резултати; з) значение на очакваните резултати за целите на програмата. Член 7 Комитет 1. Комисията се подпомага от комитет, наричан по-долу „комитета“, който се състои от представители на държавите-членки и се председателства от представителя на Комисията. 2. По предложение на председателя комитетът приема свой процедурен правилник, въз основа на типовите процедурни правилници, които са публикувани в Официален вестник на Европейските общности. 3. Комисията може да покани представители на страните кандидатки на информационните заседания, които се състоят след заседанията на комитета. Член 8 Процедура по консултиране 1. Когато се прави позоваване на настоящия член, представителят на Комисията предоставя на комитета проект на мерките, които трябва да бъдат предприети. Комитетът приема становище по проекта в срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса, ако е необходимо, чрез гласуване. 2. Становището се записва в протокола; всяка държава-членка може да поиска позицията ѝ да бъде записана в протокола. 3. Комисията се съобразява със становището на комитета във възможно най-голяма степен. Тя информира комитета по какъв начин се е съобразила с това становище. Член 9 Процедура по управление 1. Когато се прави позоваване на настоящия член, представителят на Комисията предоставя на комитета проект на мерките, които трябва да бъдат предприети. Комитетът приема становище по проекта в срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Становището се приема с мнозинството, посочено в член 205, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност в случай на решения, които Съветът приема по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки се претеглят по начина, определен в посочения член. Председателят не гласува. 2. Комисията приема мерките, които прилага незабавно. Все пак, ако тези мерки не съответстват на становището на комитета, Комисията незабавно ги съобщава на Съвета. В този случай Комисията може да отложи с три месеца прилагането на приетите от нея мерки, считано от датата, на която е уведомила Съвета. 3. През посочения в параграф 2 срок Съветът може да вземе друго решение, като се произнесе с квалифицирано мнозинство. Член 10 Съгласуваност и взаимно допълване Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, осигурява съгласуваността и взаимното допълване на проектите с други политики на Общността. Член 11 Проследяване и оценка Комисията осигурява редовно проследяване на програмата. Тя информира Европейския парламент за приетата работна програма и за списъка на финансираните съвместни проекти и представя пред Европейския парламент и Съвета: а) годишен доклад за изпълнението на програмата. Първият доклад трябва да бъде предаден до 30 юни 2004 г.; б) междинен доклад за оценка на изпълнението на програмата до 30 юни 2005 г.; в) съобщение за продължаването на програмата, при нужда съпроводено със съответното предложение, до 30 септември 2006 г.; г) окончателен доклад за цялостна оценка на програмата до 30 юни 2008 г. Член 12 Влизане в сила Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник. Съставено в Брюксел на 22 юли 2002 година.	[ 11, 2, 9, 12, 15 ]
31997D0467	31997D0467 L 199/57 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 7 юли 1997 година относно съставянето на временни списъци с предприятия от трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на заешко месо и месо от дивеч, отглеждан във ферми (текст от значение за ЕИП) (97/467/EО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 95/408/ЕО на Съвета от 22 юни 1995 г. относно условията за съставяне, за преходен период, на временни списъци с предприятия от трети страни, от които държавите членки имат правото да внасят някои продукти от животински произход, рибни продукти или живи двучерупчести мекотели (1), последно изменено с Решение 97/34/ЕО (2), и по-специално член 2, параграф 1 и член 7 от него, като има предвид, че Решение 94/278/ЕО на Комисията (3), последно изменено с Решение 96/344/ЕО (4), определя списък с трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на заешко месо; като има предвид, че списък с трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на месо от дивеч, отглеждан във ферми, е бил съставен съгласно Директива 92/118/ЕИО на Съвета (5), последно изменена с Директива 96/90/ЕО (6); като има предвид, че за много от страните в този списък изискванията относно здравето на животните и ветеринарното сертифициране за внос на заешко месо и месо от дивеч, отглеждан във ферми, са определени в Решение 97/219/ЕО на Комисията (7); като има предвид, че Комисията е получила от някои трети страни списъци с предприятия с гаранции, че те изцяло спазват съответните здравни изисквания на Общността и че ако дадено предприятие не ги спазва, неговите експортни дейности за Европейската общност ще бъдат спрени; като има предвид, че Комисията не е била в състояние да се увери в това, че предприятията във всички съответни трети страни са спазили общностните изискванията и във валидността на гаранциите, представени от компетентните власти; като има предвид, че за да се избегне прекъсване на търговията със заешко и месо от дивеч, отглеждан във ферми, от тези страни, се налага да им бъде предоставен допълнителен срок, през който държавите-членки да могат да продължат да внасят заешко месо и месо от дивеч, отглеждан във ферми, с произход от предприятия, които са били признати под резерва, че търговията с такова месо ще бъде ограничена в рамките на техния национален пазар; като има предвид, че през този допълнителен срок Комисията ще събира от съответните страни необходимите гаранции, с цел да може да ги добави към списъка в съответствие с процедурата, посочена в Решение 95/408/ЕО; като има предвид, че по отношение на Чешката република списъкът с предприятията е определен с Решение 97/299/ЕО на Комисията (8); като има предвид, че след изтичане на този срок трети страни, които не са представили своите списъци с предприятия в съответствие с правилата на Общността, няма да имат повече право да изнасят заешко месо и месо от дивеч, отглеждан във ферми, за Общността; като има предвид, че следователно държавите-членки ще отговарят за това сами да се уверят, че предприятията, от които внасят заешко месо и месо от дивеч, отглеждан във ферми, спазват изисквания за производство и пускане на пазара, които не могат да бъдат по-малко строги от общностните изисквания; като има предвид, че временни списъци с предприятия, произвеждащи заешко месо и месо от дивеч, отглеждан във ферми, могат да бъдат съставени по отношение на някои страни; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 1. Държавите-членки разрешават вноса на заешко месо и месо от дивеч, отглеждан във ферми, с произход от предприятия на трети страни, изброени в приложението. 2. По отношение на трети страни, различни от включените в приложението, държавите-членки могат да разрешат на предприятия да внасят заешко месо и месо от дивеч, отглеждан във ферми, до 1 януари 1998 г. 3. Вносът на заешко месо и месо от дивеч, отглеждан във ферми, остава подчинен на ветеринарните разпоредби, приети в Общността. Член 2 Настоящото решение се прилага от 1 юли 1997 г. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 7 юли 1997 година.	[ 17, 0, 3, 6, 18 ]
31982L0504	31982L0504 L 230/35 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 12 юли 1982 година за изменение на Директива 78/663/ЕИО за установяване на специфични критерии за чистота на емулгатори, стабилизатори, сгъстители и желиращи вещества, предназначени за влагане в храни (82/504/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Директива 74/329/ЕИО на Съвета от 18 юни 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до емулгатори, стабилизатори, сгъстители и желиращи вещества, предназначени за влагане в храни (1), последно изменена с Директива 80/597/ЕИО (2), и по-специално член 7, параграф 1 от нея, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че Директива 78/663/ЕИО на Съвета (3) формулира специфични критерии за чистота на емулгатори, стабилизатори, сгъстители и желиращи вещества, предназначени за влагане в храни; като има предвид, че Директива 80/597/ЕИО е изменила приложение I към Директива 74/329/ЕИО, за да бъдат разрешени ксантанът (Е 415) и целулозата на прах (Е 460 - (ii)) и по тази причина трябва да се дефинират критериите за чистота на тези вещества, а в последствие да се коригира номенклатурата на Е 460; като има предвид, че Директива 78/663/ЕИО постановява, че що се отнася до веществата Е 474 и Е 477, Съветът може като действа единодушно по предложение на Комисията да вземе решение за необходимите изменения до 31 декември 1981 г.; като има предвид, че трябва да се изменят критериите за чистота на веществата Е 400, Е 401, Е 402, Е 403, Е 404 и Е 405, за да се отчетат научните разработки и по-специално методите за анализ, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 78/663/ЕИО се изменя както следва: 1. Член 2 се замества от следното: „Член 2 Що се отнася до веществата, посочени в приложението под номер Е 477, държавите-членки могат до 31 декември 1984 г. да разрешат за използване в храни продукт, който не съдържа повече от 4 % димер и тример на 1,2-пропандиол.“ 2. Приложението се изменя както следва: а) За номера Е 400, Е 401, Е 402, Е 403, Е 404 и Е 405 текстът, който се отнася до веществата, неразтворими в разредена NaOH, се премахва и текстът, отнасящ се до неразтворима в киселина пепел се заменя от „не повече от 2 %“. б) Следният текст се добавя между номера Е 414 и Е 420 - (i): „Е 415 - Гума ксантан Химическо описание Гумата ксантан е полизахарид с високо молекулно тегло, произведен чрез чисто-културна ферментация на въглехидрат с Xanthomonas campestris, пречистен чрез извличане с етанол или изопропанол, изсушен и смлян. Той съдържа D-глюкоза и D-маноза като доминантни хексозни единици заедно с D-глюкоронова киселина и 2-оксопропанова (пирогроздена) киселина и се приготвя като натриева, калиева или калциева сол. Разтворът му е неутрален. Описание Прах с кремав цвят. Съдържание Ксантанът дава на освободена от летливо вещество база не по-малко от 4,2 % и не повече от 5,0 % въглероден диоксид. Летливо вещество Не повече от 15 %, определени след изсушаване при 105 °С за 2,5 часа. Пепел Не повече от 16 % на освободена от летливо вещество база са определени при 600 °С след изсушаване при 105 °С за четири часа. 2-оксопропанова (пирогроздена) киселина Не по-малко от 1,5 %. Азот Не повече от 1,5 %. 2-пропанол (изопропанол) Не повече от 750 mg/kg. Микробиологични критерии Отсъстват жизнеспособни клетки на Xanthomonas campestris.“ в) Номер „Е 460“ става „Е 460 - (i)“. г) Следният текст се добавя между Е 460 - (i) и Е 461: „Е 460 - (ii) Целулоза на прах Химическо описание Прахообразната целулоза е пречистена, механически смляна целулоза, която е приготвена чрез обработка на алфа-целулоза, получена директно от нишков растителен материал. Тя има молекулно тегло от 1,6 × 105. Описание Бял прах без мирис. Съдържание Не по-малко от 92 % (С12Х20О10)n Летливо вещество Не повече от 7 %, определени чрез изсушаване при 105 °С за 3 часа рН Разклатете около 5 g с 40 ml свободна от въглероден диоксид вода и центрофугирайте. рН на плаващата по повърхността течност е между 5,0 и 7,5. Сулфатна пепел Не повече от 0,3 %, определени при 800 ± 25 °С Водоразтворими вещества Не повече от 1 %“ д) В Е 474: - Последното изречение на въведения текст, който се отнася до химическото описание, се заменя от следното: „За тяхното приготвяне не се използват други органични разтворители, освен циклохексан, диметилформамид, етилетаноат (етилов ацетат), 2-бутанол (изобутанол) и 2-пропанол (изопропанол).“ - Добавя се следният нов текст: „Общо съдържание на циклохексан и 2-бутанол: Не повече от 10 mg/kg поотделно или в комбинация.“ е) Под Е 477, текстът, отнасящ се до димер и тример на 1,2-пропандиол се заменя със следния: „Не повече от 0,5 %.“ Член 2 Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 1 януари 1984 г. Те незабавно информират Комисията за това. Член 3 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 12 юли 1982 година.	[ 3, 17, 16 ]
32009R0139	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 139/2009 НА КОМИСИЯТА от 19 февруари 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 20 февруари 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 февруари 2009 година.	[ 2, 17, 6 ]
32003R1214	32003R1214 L 169/30 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1214/2003 НА КОМИСИЯТА от 7 юли 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2368/2002 за въвеждане на схема за сертифициране в рамките на процеса Кимбърли за международна търговия с необработени диаманти КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. за въвеждане на схема за сертифициране в рамките на процеса Кимбърли за международна търговия с необработени диаманти (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 803/2003 на Комисията (2), и по-специално член 17 от него, като има предвид, че: (1) Комисията е получила заявление от Лондонската диамантена борса и клуб да бъде включена в приложение V към Регламент (ЕО) № 2368/2002 (наричан по-долу „Регламента“). (2) Лондонската диамантена борса и клуб е предоставила информация на Комисията, че е изпълнила изискванията на член 17 от регламента, по-специално като е приела кодекса за поведение, който е задължителен за всичките ѝ членове. (3) Въз основа на предоставената информация Комисията достигна до заключението, че включването на Лондонската диамантена борса и клуб в приложение V към регламента е оправдано. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 22 от Регламент (ЕО) № 2368/2002, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Текстът, съдържащ се в приложението към настоящия регламент, се добавя в приложение V към Регламент (ЕО) № 2368/2002. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 7 юли 2003 година.	[ 7, 3, 14, 11 ]
31997R1259	31997R1259 L 174/10 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1259/97 НА КОМИСИЯТА от 1 юли 1997 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1501/95 за определяне на някои подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета относно предоставянето на възстановявания при износ на зърнени култури и мерките, които е необходимо да се предприемат в случай на затруднения във функционирането на пазара на зърнени култури КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 923/96 на Комисията (2), и по-специално член 13 от него, като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1501/95 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 95/96 (4), установява някои подробни правила за възстановяване при износ на зърнени култури, и по-специално в контекста на поканите за участие в търг; като има предвид, че член 18 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 г. относно определяне на общи подробни правила за прилагането на системата на възстановявания при износ на селскостопански продукти (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 815/97 (6), установява общи правила относно доказателство за извършване на митническите формалности за освобождаване за консумация; тъй като член 13 от Регламент (ЕО) № 1501/95 предвижда дерогация от тези изисквания, когато износът се извършва по море; като има предвид, че в интерес на яснотата, случаите, за които важи въпросната дерогация, трябва да се определят по-точно, по-специално по отношение на факта, че такова освобождаване е допустимо само, когато възстановяването е определено в договор с местоназначение на износа всички трети страни без изключение; като има предвид, че трябва да се даде възможност да се възлагат договори, определящи сумата за възстановяване или таксите върху износа, без да се нарушава приемствеността в преходните пазарни ситуации; като има предвид, че следователно офертите, които се отнасят до сумите за възстановяване, е необходимо да бъдат съвместими с офертите, които се отнасят до таксите и не трябва да съществува никаква пречка за провеждане на търга в преходна ситуация на пазара; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнените култури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Член 13, първи параграф от Регламент (ЕО) № 1501/95 се изменя, както следва: „Независимо от член 13 от Регламент (ЕИО) № 3665/87, за изплащането за възстановяванията, определени в договор, възложен по отношение на възстановявания при износ с местоназначение всички трети страни, не се изисква доказателство за извършване на митническите формалности за освобождаване за консумация, при условие че стопанският субект предостави доказателство, че зърнени култури, чието количество е най-малко 1 500 тона, е напуснало митническата територия на Общността на борда на плавателен съд, годен за превоз по море.“ Член 2 Член 7, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1501/95 се изменя, както следва: „2. Когато е определена максимална сума за възстановяване при износ, договорът се възлага на този оферент или оференти, чиито оферти са равни на или по-ниски от максималната сума за възстановяване, както и на този оферент или оференти, чиито оферти се отнасят до таксите върху износа.“ Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 1 юли 1997 година.	[ 2, 3, 17 ]
32007R0244	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 244/2007 НА КОМИСИЯТА от 7 март 2007 година относно разрешаване на употребата на L-хистидин монохидрохлорид монохидрат като фуражна добавка (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (1), и по-специално член 9, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1831/2003 предвижда разрешаването на употребата на добавки при храненето на животните наред с основанията и процедурите за издаването на такова разрешително. (2) Било е подадено заявление за разрешаване употребата на L-хистидин монохидрохлорид монохидрат като аминокиселина. (3) Понеже заявлението за разрешително е било подадено преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1831/2003, подаването е било направено по силата на Директива 82/471/ЕИО на Съвета от 30 юни 1982 г. относно някои продукти, използвани при храненето на животни (2). Считано от 18 октомври 2004 г. аминокиселините, техните соли и аналози попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1831/2003. Следователно заявлението се разглежда като заявление по силата на член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003. (4) За да бъде в съответствие с изискванията, изложени в член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003, в подкрепа на заявлението бе предоставена допълнителна информация. (5) Заявлението се отнася за разрешаване на L-хистидин монохидрохлорид монохидрат като фуражна добавка за пъстървови риби и следва да се класифицира в категорията „хранителни добавки“, функционална група „аминокиселини, техните соли и аналози“. (6) Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи в становищата си от 2 март 2005 г. (3) и от 18 октомври 2006 г. (4), че L-хистидин монохидрохлорид монохидрат не оказва неблагоприятно въздействие върху здравето на животните, човешкото здраве или околната среда. Органът заключи също така, че L-хистидин монохидрохлорид монохидрат не представлява каквато и да било друга опасност, която би могла да изключи разрешаването му съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1831/2003. Съгласно това становище гореспоменатият препарат е основна аминокиселина също и за рибите и използването му в развъдници показва, че предпазва от катаракта при пастървовите риби. В становището си Органът препоръчва подходящи мерки относно сигурността на ползвателите. Той не счита за необходимо предвиждането на специфични изисквания по отношение на мониторинга след пускането на пазара. Докладът относно метода за анализ на фуражната добавка във фуража бе представен на Органа от референтната лаборатория на Общността, посочена в Регламент (ЕО) № 1831/2003. Оценката на препарата показва, че условията за разрешително, посочени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003, са спазени. Следователно употребата на този препарат следва да бъде разрешена, както е посочено в приложението към настоящия регламент. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Препаратът, посочен в приложението, принадлежащ към категория „хранителни добавки“ и към функционална група „аминокиселини, техните соли и аналози“, е разрешен като добавка при храненето на животните съгласно условията, посочени в споменатото приложение. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 7 март 2007 година.	[ 1, 17, 6 ]
32009R0502	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 502/2009 НА КОМИСИЯТА от 15 юни 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 16 юни 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 15 юни 2009 година.	[ 2, 17, 6 ]
32006R1650	32006R1650 L 311/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1650/2006 НА СЪВЕТА от 7 ноември 2006 година за разширяване на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 769/2002 относно вноса на кумарин с произход от Китайската народна република върху внос на кумарин, изпращан от Индонезия или Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Индонезия или Малайзия или не СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1) (основния регламент), и по-специално член 13 от него, като взе предвид предложението, представено от Комисията след консултации с Консултативния комитет, като има предвид, че: А. ПРОЦЕДУРА 1. Действащи мерки (1) След преразглеждане с оглед на изтичане на срока, с Регламент (ЕО) № 769/2002 (2) (първоначалния регламент) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито от 3 479 EUR на тон за внос на кумарин, попадащ под код по КН ех 2932 21 00 с произход от Китайската народна република (КНР). (2) През декември 2004 г., след като бяха открити практики на заобикаляне през Индия и Тайланд, мерките бяха разширени с Регламент (ЕО) № 2272/2004 (3) за внос на кумарин, изпратен от Индия или Тайланд, независимо дали е деклариран с произход от Индия или Тайланд или не. 2. Искане (3) На 13 февруари 2006 г. Комисията получи искане в съответствие с член 13, параграф 3 от основния регламент да разследва предполагаемото заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени за внос на кумарин с произход от КНР (искането). Искането бе представено от Европейския съвет по химическа индустрия (CEFIC) (заявителя) от името на единствения производител в Общността. (4) Искането съдържаше достатъчно prima facie доказателства, че има промяна в схемите на търговия след налагането на съществуващите антидъмпингови мерки и мерките против заобикаляне при внос на кумарин с произход от КНР, така както се вижда от значителното увеличение на вноса на същия продукт от Индонезия и Малайзия. (5) Твърдеше се, че тази промяна в схемите на търговия произтича от прехвърлянето на кумарин с произход от КНР през Индонезия и Малайзия. Твърдеше се освен това, че няма достатъчно основание или икономическа обосновка за тези практики освен съществуването на антидъмпингови мерки за вноса на кумарин с произход от КНР. (6) Най-накрая, заявителят представи доказателство, че възстановителният ефект на съществуващите антидъмпингови мерки за кумарин с произход от КНР е нарушаван както с оглед на количествата, така и на цените. Значителни обеми внос на кумарин от Индонезия и Малайзия изглежда замениха вноса на кумарин от КНР. Освен това съществуват достатъчно доказателства, че увеличението на вноса е направено при цени, много под непричиняващата вреди цена, установена при разследването, довело до съществуващите мерки, и че има дъмпинг по отношение на нормалните стойности, установени преди това за кумарин с произход от КНР. 3. Започване (7) Комисията започна разследване посредством Регламент (ЕО) № 499/2006 (4) (първоначалния регламент) на предполагаемото заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени за внос на кумарин с произход от КНР, посредством внос на кумарин, изпратен от Индонезия и Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Индонезия или Малайзия или не, в съответствие с член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от основния регламент, като нареди на митническите органи да регистрират вноса на кумарин, изпратен от Индонезия и Малайзия, попадащ под код по КН ex 2932 21 00 (TARIC код за ЕО 2932210016). 4. Разследване (8) Комисията официално уведоми органите на КНР, Индонезия и Малайзия, производителите/износителите, вносителите в Общността, за които се знае, че са засегнати, и заявителя за откриване на разследването. На производителите/износителите в КНР бяха изпратени въпросници, а така също и на вносителите в Общността, назовани в искането. Нямаше известни производители в Индонезия и Малайзия. На заинтересуваните страни бе дадена възможност да представят в писмен вид своите виждания и да поискат изслушване в рамките на крайния срок, определен в първоначалния регламент. Всички страни в тази връзка бяха информирани, че липсата на съдействие може да доведе до прилагане на член 18 от основния регламент и че сведенията се основават на наличните факти. (9) Нито един производител или износител от КНР, Индонезия или Малайзия не представи отговор на въпросника. Индонезийските органи отговориха, че в Индонезия няма известен производител на кумарин. 5. Период на разследване (10) Периодът на разследване беше от 1 март 2005 г. до 28 февруари 2006 г. (СР). За да се разследва предполагаемата промяна в схемите на търговия, бяха събрани данни от 2002 г. до края на срока на разследване. Б. РЕЗУЛТАТИ ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО 1. Общи съображения/степен на съдействие а) Индонезия и Малайзия (11) Никакви производители или износители на кумарин от Индонезия и Малайзия не заявиха за себе си и не съдействаха в разследването. Съобразно с това сведенията по отношение на износа на кумарин, изпратен от Индонезия и Малайзия в Общността, трябваше да се събират на основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. В самото начало на разследването властите в Индонезия и Малайзия бяха информирани относно последиците при липса на съдействие, така както е предвидено в член 18, параграф 6 от основния регламент. б) Китайска народна република (12) Никакви китайски производители или износители не съдействаха в разследването. (13) На известните компании бе разяснено, не липсата на съдействие може да доведе до прилагане на член 18 от основния регламент. 2. Разглеждан продукт и сходен продукт (14) Продуктът, разглеждан от предполагаемото заобикаляне, така както е дефиниран в първоначалния регламент, е кумарин, който понастоящем се класифицира по код по КН ех 2932 21 00. Кумаринът е белезникав кристален прах с характерен мирис на прясно окосено сено. Той се използва основно като ароматичен химикал и като фиксатор в приготвянето на благоуханни съединения като тези, използвани в производството на перилни и почистващи препарати, козметични препарати и фини аромати. (15) Кумаринът може да бъде произведен, като се използват два различни процеса на производство: тръгвайки от фенол, което включва реакция на Perkin, и тръгвайки от ортокрезол, което включва реакция на Rasching. Произведеният посредством тези два процеса кумарин има обаче една и съща основна физическа и химическа характеристика и същите видове употреба. (16) При липсата на съдействие от страните в Индонезия и Малайзия следва да се заключи, на основата на наличната информация и при липса на каквото и да е доказателство в полза на противното, че кумаринът, изнасян за Общността от КНР, и кумаринът, изпращан от Индонезия и Малайзия, има една и съща основна физическа и химическа характеристика и същите видове употреба. Поради това тези продукти следва да се разглеждат като сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент. 3. Промяна в схемите на търговия (17) Както бе посочено по-горе, за промяната в схемите на търговия се твърди, че произтича от претоварването през Индонезия и Малайзия. (18) Тъй като никоя индонезийска компания на съдействаше в разследването, износът от Индонезия за Общността следваше да се установи на основата на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. Поради това бяха използвани данните на Евростат, възможно най-подходящата информация, за да се установят цените на износа и количествата на вноса от Индонезия. (19) Значителен внос от Индонезия в Общността започна непосредствено след откриване на предишното разследване на заобикалянето, засягащо Индия и Тайланд, на нива 12,5 тона през 2004 г., 15 тона през 2005 г. и 10 тона през срока на разследване (което представлява 1,7 % от потреблението на Европейския съюз). Успоредно с това китайският износ за Индонезия нарасна от 57 тона през 2003 г. до 83,8 тона през периода на разследване. (20) При липсата на съдействие и на каквото и да е доказателство в полза на противното бе направено заключението, че съществува промяна в схемите на търговия между КНР, Индонезия и Общността от 2004 г. до края на срока на разследване, което произтича от прехвърлянето на кумарин с произход от КНР през Индонезия. (21) Тъй като никоя малайзийска компания на съдействаше в разследването, износът от Малайзия за Общността трябваше да се установи на основата на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. Поради това бяха използвани данните на Евростат, възможно най-подходящата информация, за да се установят цените на износа и количествата на вноса от Малайзия. (22) Вносът от Малайзия за Общността започна през 2005 г., достигайки ниво от 13 тона през 2005 г. и 23 тона през периода на разследване (което представлява 3,9 % от потреблението на Европейския съюз). В същото време китайският износ за Малайзия нарасна от 23,6 тона през 2004 г. до 43,76 тона през периода на разследване. (23) При липсата на съдействие и на каквото и да е доказателство в полза на противното бе направено заключението, че съществува промяна в схемите на търговия между КНР, Малайзия и Общността от 2005 г. до края на срока на разследване, която произтича от претоварване на кумарин с произход от КНР през Малайзия. 4. Недостатъчно основание или икономическа обосновка (24) При липсата на съдействие и на каквото и да е доказателство в полза на противното бе направено заключението, че като се вземе предвид значителният внос, започнал непосредствено след предишното разследване на заобикалянето, което засяга Индия и Тайланд, успоредно с увеличението на китайския износ на кумарин за Индонезия, промяната в схемите на търговия произтича по-скоро от съществуването на антидъмпингови мерки, отколкото от каквато и да е друга достатъчно основание или икономическа обосновка по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент. В това отношение бе отбелязано освен това, че не съществуват доказателства за действително производство на кумарин в Индонезия. (25) При липсата на съдействие и на каквото и да е доказателство в полза на противното бе направено заключението, че като се вземе предвид значителният внос, започнал през 2005 г., след разширяване на мерките за вноса на кумарин, изпращан от Индия и Тайланд, и че успоредно с това китайският износ на кумарин за Малайзия нарасна от 23,6 тона през 2004 г. до 43,76 тона през 2005 г., промяната в схемите на търговия произтича по-скоро от съществуването на антидъмпингови мерки, отколкото от каквато и да е друга достатъчно основание или икономическа обосновка по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент. В това отношение бе отбелязано освен това, че не съществуват доказателства за действително производство на кумарин в Малайзия. 5. Нарушаване на възстановителния ефект на митото по отношение на цени и/или количества сходни продукти (26) На основа на анализа на търговските потоци, направен по-горе, бе установено, че промяната в схемите на търговия е свързана с факта, че са наложени мерки срещу дъмпинга и срещу заобикалянето. Докато внос, деклариран като внос с произход от Индонезия, липсваше на пазара на Общността до 2003 г., вносът възлезе на 4 тона през 2003 г., на 12,5 тона през 2004 г., на 15 тона през 2005 г. и на 10 тона през срока на разследване, което представлява 1,7 % от потреблението на Европейския съюз. (27) Разследването разкри, че вносът от Индонезия е осъществяван на ценови нива под експортната цена в първоначалното разследване и значително под първоначалната нормална стойност. (28) На основата на горното бе направено заключението, че промяната в търговските потоци, заедно с ненормално ниските цени на износа от Индонезия, са нарушили възстановителния ефект на антидъмпинговите мерки по отношение на количествата и цените на сходни продукти. (29) На основа на анализа на търговските потоци, направен по-горе, бе установено, че промяната в схемите на търговия е свързана с факта, че са въведени мерки срещу дъмпинга и срещу заобикалянето. Докато до 2005 г. не е имало никакъв внос на кумарин в Общността, вносът възлезе на 13 тона през 2005 г. и на 23 тона през срока на разследване. (30) Разследването разкри, че вносът от Малайзия е осъществяван на ценови нива под експортната цена в първоначалното разследване и значително под първоначалната нормална стойност. (31) На основата на горното бе направено заключението, че промяната в търговските потоци заедно с ненормално ниските цени на износа от Малайзия са нарушили възстановителния ефект на антидъмпинговите мерки по отношение на количества и цени на сходни продукти. 6. Доказателства за дъмпинг по отношение на нормалните стойности, установени по-рано за сходни или подобни продукти (32) За да се определи дали могат да бъдат намерени доказателства по отношение на износа на кумарин от Индонезия за Общността през време на срока на разследване, бяха използвани данни на Евростат в съответствие с член 18 от основния регламент. (33) Член 13, параграф 1 от основния регламент изисква доказателства за дъмпинг по отношение на нормалните стойности, установени по-рано за сходни или подобни продукти. (34) По смисъла на справедливо сравнение между нормалната стойност и експортната цена бяха дадени надлежни толеранси във формата на корекция за разликите в цените и сравнимостта между цените. Тези корекции бяха направени в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент по отношение на транспорта и застраховката на база на наличните факти, т.е. така както е посочено в искането в съответствие с член 18 от основния регламент. (35) В съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент сравнението между среднопретеглената нормална стойност, така както е установена в предишното разследване, и среднопретеглената стойност на експортните цени през този срок на разследване, изразени като процент от цената CIF (стойност, застраховка, навло) на границата с Общността, с неплатено мито, показват дъмпинг за вноса на кумарин в Общността от Индонезия. Намереният дъмпингов марж, изразен като процент от цената CIF на границата с Общността, с неплатено мито, бе над 100 %. (36) За да се определи дали могат да бъдат намерени доказателства по отношение на износа на кумарин от Малайзия за Общността през срока на разследване, бяха използвани данни на Евростат в съответствие с член 18 от основния регламент. (37) За целта на справедливото сравнение между нормалната стойност и експортната цена бяха дадени надлежни толеранси във формата на корекция за разликите, засягащи цените и сравнимостта между цените. Тези корекции бяха направени в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент по отношение на транспорта и застраховката на база на наличните факти, т.е. така както е посочено в искането в съответствие с член 18 от основния регламент. (38) Съгласно член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент сравнението между среднопретеглената нормална стойност, така както е установена в предишното разследване, и среднопретеглената стойност на експортните цени през време на срока на разследване, изразени като процент от цената CIF (стойност, застраховка, навло) на границата с Общността, с неплатено мито, показват дъмпинг за вноса на кумарин в Общността от Малайзия. Намереният дъмпингов марж, изразен като процент от цената CIF на границата с Общността, с неплатено мито, бе над 100 %. В. МЕРКИ (39) С оглед на горните сведения относно заобикаляне по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент съществуващите антидъмпингови мерки за внос на разглеждания продукт с произход от КНР следва да бъдат разширени за същия продукт, изпращан от Индонезия и Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Индонезия или Малайзия или не. (40) Разширеното мито е митото, установено в член 1, параграф 2 от първоначалния регламент. (41) В съответствие с член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от основния регламент, който предвижда, че се прилагат всякакви разширени мерки срещу регистриран внос от датата на регистрацията, антидъмпинговото мито следва да се събира за внос на кумарин, изпращан от Индонезия и Малайзия, който е влязъл в Общността при регистрация, наложена с първоначалния регламент. Г. МОЛБИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ (42) Въпреки че през време на разследването не бе открит нито един действителен производител на кумарин в Индонезия и Малайзия и че такъв не се обяви пред Комисията, новите производители, които биха обмислили подаване на молба за освобождаване от разширената антидъмпингова мярка съгласно член 13, параграф 4 от основния регламент, са информирани, че от тях ще се иска да попълнят въпросник, което да позволи на Комисията да определи дали може да се разреши освобождаване. Такова освобождаване може да бъде предоставено след оценката, например, на пазарната ситуация на разглеждания продукт, производствения капацитет и използването на капацитета, доставките и продажбите, както и вероятността за продължаване на практиките, за които не съществува достатъчно основание или икономическа обосновка, както и доказателство за дъмпинг. В такъв случай Комисията провежда обикновено посещение на място, за удостоверяване. Молбата следва да бъде незабавно адресирана до Комисията с цялата съществена информация, по-специално относно всяко изменение в дейността на компанията, свързано с производството и продажбите. (43) Вносителите биха могли да се възползват от освобождаване от мерките, доколкото техният внос е от производители-износители, на които е предоставено такова освобождаване, и в съответствие с член 13, параграф 4 от основния регламент. (44) Ако се предостави освобождаване, Съветът ще коригира съответно настоящия регламент. Впоследствие всяко предоставено освобождаване ще се наблюдава и контролира от Комисията, за да се гарантира съответствие с условията, изложени в него. Д. ПРОЦЕДУРА (45) Заинтересуваните страни бяха информирани относно съществените факти и съображения, на основата на които Съветът планира да разшири действащите окончателни антидъмпингови мерки, и им бе дадена възможност да направят коментари и да бъдат изслушани. Не бяха получени никакви коментари от естество, позволяващо да бъдат променени споменатите по-горе заключения, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Обхватът на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 769/2002 за внос на кумарин, попадащ под код по КН ех 2932 21 00 с произход от Китайската народна република, се разширява за внос на кумарин, попадащ под код по КН ех 2932 21 00, изпращан от Индонезия или Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Индонезия или Малайзия или не (TARIC код за ЕО 2932210016). 2. Митото, с разширен обхват по параграф 1, се събира за внос, регистриран съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 499/2006, както и член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 384/96. 3. Прилагат се действащите разпоредби относно митническите задължения. Член 2 1. Молбите за освобождаване от митото с обхват, разширен с член 1, се подават в писмен вид на един от официалните езици на Европейския съюз и трябва да бъдат подписани от лице, упълномощено да представлява заявителя. Молбата следва да бъде изпратена на следния адрес: European Commission Directorate-General for Trade Directorate B Office: J-79 05/17 B-1049 Brussels Fax: (32 2) 295 65 05. 2. Съгласно член 13, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 384/96 Съветът може да реши да освободи внос, който не заобикаля антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 769/2002, от митото, разширено с член 1. Член 3 На митническите органи се нарежда да прекъснат регистрацията на внос, установена съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 499/2006. Член 4 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 7 ноември 2006 година.	[ 1, 3, 4, 18 ]
31991R3579	31991R3579 L 345/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3579/91 НА СЪВЕТА от 25 ноември 1991 година относно прилагането на Решение № 3/91 на Съвместния комитет за сътрудничество ЕИО-Йордания за изменение, вследствие на въвеждането на Хармонизираната система, на Протокол № 2 относно определянето на концепцията за „продукти с произход“ и методи за административно сътрудничество СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 113 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Хашемитското кралство Йордания (1) беше подписано на 18 януари 1977 г.; като има предвид, че по смисъла на член 25 от Протокол № 2 относно определяне на концепцията за „продукти с произход“ и методи за административно сътрудничество, която е неразделна част от гореупоменатото споразумение, Съвместният комитет за сътрудничество ЕИО-Йордания прие Решение № 3/91 за изменение на Протокол № 2; като има предвид, че е необходимо да се приложи настоящото решение в Общността, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Решение № 3/91 на Съвместния комитет за сътрудничество ЕИО-Йордания се прилага в Общността. Текстът на решението е приложен към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 януари 1992 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 25 ноември 1991 година.	[ 3, 10, 18, 15 ]
31995L0028	31995L0028 L 281/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 95/28/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 октомври 1995 година относно горимостта на материалите, използвани за изработката на вътрешната конструкция на някои категории моторни превозни средства ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), като действат в съответствие с процедурата, предвидена в член 189б от Договора (3), като имат предвид, че вътрешният пазар включва територия без вътрешни граници, в която е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали; като имат предвид, че трябва да бъдат предприети мерки за тази цел; като имат предвид, че техническите изисквания, на които някои категории моторни превозни средства трябва да отговарят в съответствие с националните законодателства, се отнасят, inter alia, до горимостта на материалите, използвани за изработката на вътрешната конструкция на някои категории моторни превозни средства; като имат предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки; като имат предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания или в допълнение, или вместо действащите законодателства, за да позволят за всеки тип превозно средство прилагането на процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (4); като имат предвид, че настоящата директива ще бъде една от многото директиви относно процедурата за типово одобрение на ЕИО, която бе разработена в съответствие с Директива 70/156/ЕИО; като имат предвид, че следователно разпоредбите на Директива 70/156/ЕИО относно системите, компонентите и обособените технически възли на превозните средства, са в сила по отношение на настоящата директива; като имат предвид, че е целесъобразно позоваването на Директива 77/649/ЕИО (5) на Съвета, която съдържа процедура за определяне на положението на контролната точка на седaлката („точка R“); като имат предвид, че с цел осигуряването на безопасността на участниците в пътното движение е от значение материалите, използвани за изработката на вътрешната конструкция на автобусите да удовлетворяват минимум изисквания, за да може да се възпрепятства или най-малко да се забави разпространението на пламъците, така че пътуващите да имат възможност да напуснат превозното средство в случай на възпламеняване; като имат предвид, че е желателно да се въведат алтернативни начини за типово одобряване на превозните средства в качеството им на системи по смисъла на настоящата директива, т.е. или въз основа на провеждане на изпитвания за определяне на горимостта на материалите, използвани за изработката на вътрешната конструкция на превозните средства, или въз основа на типово одобряване на ЕИО за компонент по отношение на всеки материал и/или оборудване, например седалки, завеси и т.н., предназначени за инсталиране като част от вътрешната конструкция на тези превозни средства, което предполага провеждането на контрол върху надлежното инсталиране на така одобрените материали и/или оборудване, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 По смисъла на настоящата директива: - „превозно средство“ означава което и да било превозно средство, съответстващо на определението от член 2 от Директива 70/156/ЕИО, - „компонент“ означава устройство, съответстващо на определението от член 2 от Директива 70/156/ЕИО. Член 2 Държавите-членки не могат да отказват: - типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение за превозно средство или да отказват или забраняват продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или експлоатацията на превозно средство на основания, свързани с горимостта на материалите, използвани за изработката на неговата вътрешна конструкция, - типово одобрение на ЕИО или национално типово одобрение за компонент, използван за изработката на вътрешната конструкция на корпуса на превозното средство, или да забраняват неговата продажба или експлоатация на основания, свързани с горимостта на материалите, използвани за изработката на неговата конструкция, ако са удовлетворени съответните изисквания от приложения I, IV, V и VI към настоящата директива. Член 3 1. Държавите-членки приемат и публикуват в срок от 18 месеца от датата на нейното приемане законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. Считано от горепосочената дата, държавите-членки не могат да забраняват първоначалното въвеждане в експлоатация на превозни средства или продажбата или използването на компоненти, които спазват настоящата директива. Държавите-членки започват да прилагат тези разпоредби 48 месеца след датата на приемането на настоящата директива. 2. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 24 октомври 1995 година.	[ 7, 8, 20 ]
32000D0658	32000D0658 L 276/44 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 28 септември 2000 година относно сключването на Споразумение за икономическо партньорство, политическа координация и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Обединените мексикански щати, от друга страна (2000/658/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 44, параграф 2, членове 47 и 55, член 57, параграф 2, член 71, член 80, параграф 2 и членове 133 и 181 от него, във връзка с второто изречение от параграф 2 на член 300, и втора алинея от параграф 3 на член 300 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като има предвид, че Споразумението за икономическо партньорство, политическа координация и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Обединените мексикански щати, от друга страна, подписано в Брюксел на 8 декември 1997 г., следва да бъде одобрено, РЕШИ: Член 1 Споразумението за икономическо партньорство, политическа координация и сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Обединените мексикански щати, от друга страна, заедно с декларациите, направени от Общността самостоятелно или съвместно с друга страна, се одобрява от Европейската общност. Текстовете на документите, посочени в първа алинея, са приложени към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета изпраща нотификация, съгласно член 60 от Споразумението, от страна на Общността. Член 3 1. Позицията, която ще заеме Общността в рамките на Съвместния съвет и Съвместния комитет, създадени със Споразумението, ще бъде приета от Съвета по предложение на Комисията, в съответствие с отговарящите клаузи на Договора. 2. Председателят на Съвета, в съответствие с член 46 от Споразумението, ръководи Съвместния съвет и представя позицията на Общността. В съответствие с член 48 от Споразумението представител на Комисията ръководи Съвместния комитет и представя позицията на Общността. Съставено в Брюксел на 28 септември 2000 година.	[ 18, 15, 5 ]
32007D0265	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 26 април 2007 година за изменение на приложение Д към Директива 92/65/ЕИО на Съвета за включване на допълнителни здравни мерки за търговията с живи пчели и за актуализиране на образците на здравните сертификати (нотифицирано под номер C(2007) 1811) (Текст от значение за ЕИП) (2007/265/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (1), и по-специално член 22 от нея, като има предвид, че: (1) Образецът на сертификата за търговия в рамките на Общността с живи пчели (Apis mellifera) е установен в част 2 от приложение Д към Директива 92/65/ЕИО. Този здравен сертификат не съдържа ветеринарно-санитарни изисквания по отношение на малкия кошерен бръмбар (Aethina tumida) или на тропилелапс (Tropilaelaps spp.), тъй като на територията на Общността никога не е било регистрирано масово нахлуване на тези насекоми. (2) Въпреки това, за да се отрази потенциалната заплаха от тези вредители, тяхното присъствие стана предмет на задължително нотифициране до Световната организация за здраве на животните (OIE) и в Решение 2003/881/ЕО на Комисията (2) бяха предвидени мерки за защита при внос на живи пчели от трети страни. (3) Въпреки тези мерки, ако въпросните паразити бъдат внесени в Общността, е важно да се вземат допълнителни предпазни мерки, за да се ограничи разпространението на болестта в Общността. Затова е подходящо сертификатът за търговия с живи пчели и земни пчели в рамките на Общността да се преразгледа, с цел въвеждането на ветеринарно-санитарни изисквания относно масовото нахлуване на малкия кошерен бръмбар и на тропилелапса. (4) Тези изисквания следва да си поставят за цел ограничаването на движението на живи пчели (Apis mellifera) и земни пчели (Bombus spp.) от заразените райони. Като се взема предвид способността за бързо разпространение на малкия кошерен бръмбар и на тропилелапса, районът, на който ще бъдат наложени ограничения в случай на избухване на тази болест, се намира на разстояние най-малко 100 км около заразените пространства. (5) В допълнение, съгласно Решение 2003/623/ЕО на Комисията (3) бе създадена интегрираната компютризирана ветеринарна система Тraces (Trade Control and Expert System). За да може системата Traces да функционира възможно най-ефективно, образците на сертификатите за търговия в рамките на Общността следва да бъдат съвместими с тази електронна система. (6) Следователно, здравните сертификати в приложение Д към Директива 92/65/ЕИО следва да бъдат изменени, за да се улесни функционирането на Traces, и в допълнение, здравният сертификат в част 2 от приложение Д следва да бъде изменен така, че да включва допълнителни здравни мерки във връзка с търговията с живи пчели и земни пчели. (7) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложение Д към Директива 92/65/ЕИО се заменя с приложението към настоящото решение. Член 2 Настоящото решение се прилага от 1 май 2007 година. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 26 април 2007 година.	[ 0, 3, 6 ]
32007R0719	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 719/2007 НА СЪВЕТА от 25 юни 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 234/2004 относно някои ограничителни мерки по отношение на Либерия СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 60 и 301 от него, като взе предвид Обща позиция 2007/400/ОВППС от 11 юни 2007 г. за прекратяване на някои ограничителни мерки, наложени на Либерия (1), като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Обща позиция 2004/137/ОВППС от 10 февруари 2004 г. за ограничителните мерки срещу Либерия (2) предвижда прилагането на мерките, изложени в Резолюция 1521 (2003) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации относно Либерия, включително, inter alia, забрана за внос на необработени диаманти от Либерия. Тази забрана бе неотдавна продължена за срок от шест месеца с Обща позиция 2007/93/ОВППС от 12 февруари 2007 г. за изменение и подновяване на Обща позиция 2004/137/ОВППС (3). На 27 април 2007 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 1753 (2007). Той реши, inter alia, да прекрати ограничителните мерките относно диамантите от Либерия. Като следствие на това, Либерия бе допусната, считано от 4 май 2007 г., до схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес. Следователно, Либерия следва да бъде посочена като участник в приложение II към Регламент (ЕО) № 2368/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно въвеждане на схема за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес за международна търговия с необработени диаманти (4). (2) Регламент (ЕО) № 234/2004 на Съвета (5) забранява, inter alia, вноса на необработени диаманти от Либерия. (3) Член 6, параграф 1 на Регламент (ЕО) № 234/2004, който забранява вноса в Общността на необработени диаманти от Либерия и член 6, параграф 3, който забранява заобикалянето на тази забрана, следва следователно да бъдат отменени с обратно действие, считано от 27 април 2007 г., ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Параграфи 1 и 3 на член 6 от Регламент (ЕО) № 234/2004 се отменят. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Прилага се от 27 април 2007 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Люксембург на 25 юни 2007 година.	[ 5, 14, 3, 18, 15 ]
32008R1034	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1034/2008 НА КОМИСИЯТА от 21 октомври 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 885/2006 относно реда и начина на приложение на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на уравняването на сметките на ЕФГЗ и ЕЗФРСР КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (1), и по-специално член 42 от него, като има предвид, че: (1) По силата на член 9, параграф 1, буква а), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 1290/2005 държавите-членки се задължават да възстановят сумите, изгубени в резултат на нередности или небрежност. В член 32, параграф 6 и член 33, параграф 7 от същия регламент обаче се разрешава държавите-членки да не изискват възстановяването на дължимите суми, ако направените или евентуалните разходи по връщането им като цяло надхвърлят техния размер. С оглед постигането на ефективно и подходящо прилагане на тези разпоредби е уместно да бъде определен праг, под който от държавите-членки не се изисква възстановяване на дължимите суми. Този праг следва да бъде 100 EUR, без да се включват лихвите, тъй като случаите на възстановяване на по-малки от така определения праг суми представляват значително под 0,1 % от общия размер недължими плащания, докладвани от държавите-членки на Комисията в съответствие с член 6, буква з) от Регламент (ЕО) № 885/2006 (2). Определянето на такъв праг не следва да възпрепятства държавите-членки да прилагат горепосочените разпоредби към сумите, надвишаващи 100 EUR, при положение че тези случаи са надлежно обосновани. (2) Постановеното в настоящия регламент правило „de minimis“ не следва да се прилага към намаляването на плащания и изключването от право на плащане, наложени на бенефициерите от страна на държавите-членки в областта на кръстосаното спазване въз основа на член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (3), тъй като в член 6, параграф 3 от посочения регламент се предвижда специфична схема за неприлагане на намаляването на плащания и изключването от право на плащане, когато стойността на това намаляване или изключване не надхвърля 100 EUR. (3) Задължението за държавите-членки да възстановят недължимо платените суми над 100 EUR може да бъде изпълнено по различни начини. Без да се накърнява каквато и да е друга мярка по приложението, предвидена в националните законодателства, един ефективен и съпроводен с ниски разходи начин да се направи това е, след установяването на размера на дълга в съответствие с националното законодателство, дължимите плащания по него да бъдат приспаднати от следващите плащания към длъжника. Този метод следва да бъде задължителен за прилагане от държавите-членки. (4) Регламент (ЕО) № 885/2006 следва да бъде съответно изменен. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по земеделските фондове, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В Регламент (ЕО) № 885/2006 се създава глава 1а: „ГЛАВА 1а ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ Член 5а Правило „de minimis“ Без да се накърняват разпоредбите на член 6, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1782/2003 (4), условията по член 32, параграф 6, буква а) и член 33, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 се смятат за изпълнени, ако размерът на подлежащите на възстановяване от страна на бенефициера суми във връзка с индивидуално плащане по дадена схема за помощ, без да се включват лихвите, не надвишава 100 EUR. Член 5б Начин на възстановяване Без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 21 октомври 2008 година.	[ 4, 15, 6 ]
31970L0157	31970L0157 L 042/16 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 6 февруари 1970 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства (70/157/EИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Асамблеята (1), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), като има предвид, че техническите изисквания, които моторните превозни средства трябва да удовлетворяват в съответствие с националните законодателства, се отнасят, inter alia, до допустимото ниво на шума и изпускателната уредба; като има предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки; като има предвид че следователно е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания или в допълнение, или чрез замяна на съществуващите при тях правила, за да може, в частност, процедурата за типово одобрение на ЕИО, която бе предмет на Директива на Съвета (3) от 6 февруари 1970 за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета, да бъде прилагана по отношение на всеки тип превозни средства, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 По смисъла на настоящата директива „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, предназначено за движение в пътната мрежа, с или без каросерия, имащо най-малко четири колела и проектирано за максимална скорост, по-голяма от 25 километра в час, с изключение на превозните средства, които се движат по релси, селскостопанските трактори и машини и строителните машини. Член 2 Никоя държава-членка не може да отказва предоставянето на типово одобрение на ЕИО или прилаганото на национално равнище типово одобрение за превозно средство на основания, свързани с допустимото ниво на шума или изпускателната уредба, ако нивото на шума и изпускателната уредба на превозното средство удовлетворяват съдържащите се в приложението изисквания. Член 3 Необходимите изменения, за привеждане в съответствие на приложението с техническия прогрес, с изключение на изискванията, съдържащи се в точки 1.1 и 1.4.1.4, се приемат в съответствие с процедурата по член 13 от Директивата на Съвета относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета. Член 4 1. Държавите-членки въвеждат в действие разпоредбите, съдържащи необходимите изисквания, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от осемнадесет месеца от нотификацията ѝ, и незабавно информират Комисията за това. 2. Държавите-членки следят Комисията да бъде уведомявана за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 5 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 6 февруари 1970 година.	[ 20, 7, 8, 18, 15 ]
32007D0115	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 12 февруари 2007 година за изменение на Решение 2004/432/EО относно одобрението на плановете за мониторинг на остатъчни вещества, представени от трети страни съгласно Директива 96/23/ЕО на Съвета (нотифицирано под номер C(2007) 403) (текст от значение за ЕИП) (2007/115/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 96/23/EО на Съвета от 29 април 1996 г. относно мерките за наблюдение на някои вещества и остатъци от тях при живи животни и продукти от животински произход, и за отмяна на директиви 85/358/EИО и 86/469/EИО, и решения 89/187/EИО и 91/664/EИО (1), и по-специално член 29, параграф 1, четвърта алинея и член 29, параграф 2 от нея, като има предвид, че: (1) Директива 96/23/EО определя мерките за наблюдение на веществата и групите от остатъци, изброени в приложение I към нея. Съгласно Директива 96/23/EО включването и запазването в списъците от трети страни, предвидени в законодателството на Общността, от които държавите-членки имат право да внасят животни и животински продукти, обхванати от настоящата директива, са предмет на представяне от съответната трета страна на план, определящ гаранциите, които тя предлага по отношение мониторинга на групите остатъци и вещества, посочени в тази директива. (2) Решение 2004/432/EО на Комисията от 29 април 2004 г. относно одобрението на плановете за мониторинг на остатъчни вещества, представени от трети страни съгласно Директива 96/23/ЕО на Съвета (2) изброява онези трети страни, които са представили план за мониторинг на остатъчни вещества, определящ гаранциите, предложени от тях в съответствие с изискванията на цитираната директива. (3) Някои трети страни са представили на Комисията план за мониторинг на остатъчни вещества за животни и животински продукти, които понастоящем не са изброени в Решение 2004/432/EО. Оценката на тези планове и допълнителната информация, поискана от Комисията, предоставят достатъчни гаранции за наблюдението на остатъчните вещества в посочените трети страни по отношение на въпросните животни и продукти. Следователно съответните животни и продукти от животински произход следва да бъдат включени в списъка на цитираното решение за тези трети страни. (4) Някои трети страни доброволно поискаха да не бъдат включени в списъка в Решение 2004/432/EО за определени категории животни и продукти от животински произход. Следователно позициите, които се отнасят до съответните животни и продукти от животински произход, следва да бъдат заличени от списъка за тези трети страни. (5) Някои трети страни, които са включени понастоящем в списъка за определени животни и продукти от животински произход по силата на Решение 2004/432/EО, не са представили на Комисията необходимите гаранции за някои от тези животни или продукти от животински произход. Следователно при отсъствието на такива гаранции позициите за съответните животни и продукти от животински произход следва да бъдат заличени от списъка за тези трети страни. Засегнатите трети страни са информирани съответно. (6) В допълнение някои трети страни са включени в списъка от приложението към Решение 2004/432/EО за говеда, овце/кози, свине и еднокопитни животни с ограничението „само за черва“. Ограничението бе включено в това приложение за информация на третите страни, от които ще бъде разрешен вносът на черва. Тези трети страни обаче не са представили план за остатъци за одобрение специално за черва, тъй като план за мониторинг на остатъците не се счита като необходим за тези продукти. Съответно, за по-голяма яснота на законодателството на Общността, позициите с ограничението „само за черва“ следва да бъдат заличени от списъка в приложението към Решение 2004/432/EО, без да се нарушава вносът на такива продукти. (7) Отговорността за оценяване на контролния план за остатъците за всички категории животни и продукти от животински произход от Норвегия се поема от Надзорния орган на ЕАСТ. Следователно позициите за тази страна следва да бъдат заличени от списъка в приложението към Решение 2004/432/EО. (8) Държавният съюз на Сърбия и Черна гора бе разтрогнат. Следователно бележката под линия, която се отнася до предишното наименование, следва да бъде заличена от списъка в това приложение. (9) Решение 2004/432/ЕО следва съответно да се измени. (10) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по проблемите на хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложението към Решение 2004/432/ЕО се заменя с текста в приложението към настоящото решение. Член 2 Настоящото решение се прилага от седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 12 февруари 2007 година.	[ 20, 17, 5, 6 ]
31995L0070	31995L0070 L 332/33 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 95/70/ЕО НА СЪВЕТА от 22 декември 1995 година относно въвеждане на минимални общностни мерки за контрол на някои болести по двучерупчестите мекотели СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 43 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като има предвид, че мекотелите са изброени в приложение II към договора; като има предвид, че търговията с мекотели представлява важен източник на приходи за сектор на аквакултурите; като има предвид, че болестите по мекотелите, посочени в списък II от приложение А към Директива 91/67/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания при пускането на пазара на аквакултури и продукти от тях (3), сериозно засягат индустрията за отглеждане на черупести мекотели; като има предвид, че други болести с подобен ефект се срещат в трети страни; като има предвид, че следва да се състави списък с такива болести и следва да се даде на Комисията възможност да коригира този списък в светлината на развитието във ветеринарно-санитарната област; като има предвид, че огнищата на такива болести могат бързо да добият епизоотични размери, причинявайки смъртност и смущения в мащаб, който може значително да намали доходността при отглеждането на черупчести мекотели; като има предвид, че следователно е необходимо да се установят мерки на общностно равнище, които следва да се приемат в случай на огнище на болестта, за да се осигури рационално развитие на сектора за отглеждане на черупчести мекотели и да се допринесе за защита на здравето на животните в Общността; като има предвид, че държавите-членки следва да докладват на Комисията и другите държави-членки за всички случаи на наблюдавана повишена смъртност при двучерупчести мекотели; като има предвид, че в такива случаи следва да се вземат мерки с цел предотвратяване на разпространението на болестта, и по-специално във връзка с отстраняване на живите двучерупчести мекотели от съответните ферми и зони; като има предвид, че пълното епизоотично проучване е от изключителна важност за определяне произхода на болестта и за предотвратяване на по-нататъшно разпространение; като има предвид, че за да се осигури ефективна система на контрол, диагностицирането на болестите трябва да се хармонизира и да се осъществява под контрола на отговорни лаборатории, чиято координация може да се осигури от референтна лаборатория, определена от Общността; като има предвид, че за да се осигури еднообразно прилагане на настоящата директива, следва да се създаде процедура за проверки в Общността; като има предвид, че общите мерки за контрол на болестите създават минимална база за поддържане на единен стандарт за здравето на животните; като има предвид, че задачата за приемане на необходимите за изпълнението мерки следва да се повери на Комисията, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Настоящата директива установява минимални общностни мерки за контрол на болестите по двучерупчестите мекотели, посочени в настоящата директива. Член 2 1. За целите на настоящата директива при необходимост се прилагат определенията, определени в член 2 от Директива 91/67/ЕИО и член 2 от Директива 91/492/ЕИО (4). 2. В допълнение „наблюдавана повишена смъртност“ е внезапна смъртност, която засяга приблизително 15 % от колониите и настъпва през краткия период между две проверки (потвърдени в рамките на 15 дни). Смъртността в люпилнята се счита за повишена, когато фермерът не може да излюпи ларви през даден период, който включва последователно хвърляне на хайвер от различни родители. В обектите за отглеждане на ларви, смъртността се счита за повишена, когато за кратко време настъпва внезапна и със значителни размери смъртност, обхващайки няколко люпилни. Член 3 Държавите-членки гарантират, че всички ферми, които отглеждат двучерупчести мекотели: 1. са регистрирани от официалната служба; тази регистрация трябва постоянно да се актуализира; 2. водят регистър за: а) живите двучерупчести мекотели, които постъпват във фермата, като документират цялата информация във връзка с тяхната доставка, брой или тегло, размер и произход; б) двучерупчестите мекотели, които напускат фермата за повторно потапяне, като документират цялата информация във връзка с тяхното изпращане, брой или тегло, размер и местоназначение; в) наблюдаваната повишена смъртност. Този регистър, който е на разположение по всяко време за проверка от официалната служба при поискване, се актуализира редовно и се съхранява в продължение на четири години. Член 4 1. Държавите-членки осигуряват прилагането на програми за надзор и за вземане на проби във фермите за двучерупчести мекотели, районите на изкуствено отглеждане и местата за естествен добив, за да се наблюдава дали няма повишена смъртност и да се следи здравната ситуация при колониите. В допълнение официалната служба може да приложи горната програма в центровете за пречистване и цистерните за съхранение, които изпускат вода в морето. По време на прилагането на тази програма, ако се забележи някаква повишена смъртност или ако официалната служба има информация, която дава основание за съмнение за наличие на болести, тогава се вземат следните мерки: - съставя се списък на местата, където са налице болестите, посочени в списък II от приложение А към Директива 91/67/ЕИО, при условие че такива болести не са предмет на програма, одобрена съгласно горепосочената директива, - съставя се списък на местата, при които е наблюдавана повишена смъртност в резултат на наличие на посочените в приложение Г болести или за които официалната служба има информация, даваща основание за съмнение за наличието на болести, - извършва се проверка на развитието и географското разпространение на посочените в първо и второ тире болести. 2. Подробните правила за изпълнение на този член и inter alia правилата, които следва да се прилагат при създаване на посочената в параграф 1 програма, по-специално по отношение на честотата и графика на проверките, процедурите за вземане на проби (статистически представителен обем) и методите за диагностициране, се приемат в съответствие с предвидената в член 10 процедура. Член 5 1. При съмнение за наличие на някоя от посочените в член 4 болести и при наблюдавана повишена смъртност при двучерупчестите мекотели във фермите, районите на изкуствено отглеждане или в местата за естествен добив, в центровете за пречистване или цистерните за съхранение, които изпускат вода в морето, държавите-членки осигуряват възможно най-бързо уведомяване на официалната служба от страна на фермерите, отглеждащи черупчести мекотели, или от което и да е друго лице, извършило такова наблюдение. 2. В случаите, посочени в параграф 1, официалната служба в държавите-членки осигурява: а) вземането на проби за изследване в одобрена лаборатория; б) докато се изчаква резултатът от посоченото в буква а) изследване, не се допуска мекотелите да напускат съответната ферма, района на изкуствено отглеждане или местата за естествен добив, центровете за пречистване или цистерните за съхранение, които изпускат вода в морето, с цел повторно полагане или повторно потапяне в друга ферма или във водната среда, освен с разрешение от официалната служба. 3. Ако посоченото в параграф 2, буква а) изследване не покаже наличие на патогени, ограниченията, посочени в параграф 2, буква б) отпадат. 4. Ако посоченото в параграф 2 изследване покаже наличие на патоген, причиняващ наблюдаваната повишена смъртност или който може да бъде причината за тази смъртност, или наличие на патоген на една от посочените в член 4 болести, официалната служба трябва да извърши епизоотично проучване, за да определи възможните начини на заразяване и да провери дали през периода, предхождащ наблюдаването на повишената смъртност, мекотелите не са напуснали фермата, района на изкуствено отглеждане или местата за естествен добив с цел повторно полагане или повторно потапяне някъде другаде. Ако епизоотичното проучване покаже, че болестта е била въведена в една или повече ферми, райони на изкуствено отглеждане или места за естествен добив в резултат inter alia на преместени мекотели, тогава се прилагат разпоредбите на параграф 2. Чрез дерогация от член 3, параграф 1, буква в) от Директива 91/67/ЕИО обаче официалната служба може, в рамките на своята територия, да разреши преместване на живите двучерупчести мекотели в други ферми, райони на изкуствено отглеждане или места за естествен добив, които са заразени със същата болест. Ако е необходимо, може да се вземе решение за по-нататъшни подходящи мерки в съответствие с процедурата в член 10. 5. Официалната служба осигурява незабавно информиране на Комисията и другите държави-членки в съответствие с действащите процедури на Общността за всеки случай на наблюдавана повишена смъртност свързана с патогени, за всякакви взети мерки за анализиране и контрол на ситуацията и за причината за смъртността. Член 6 1. Вземането на проби и лабораторното изследване за определяне на причината за повишена смъртност при двучерупчестите мекотели се извършват, като се използват методите, установени в съответствие с посочената в член 10 процедура. 2. Държавите-членки осигуряват определяне на национална референтна лаборатория с оборудване и експертен персонал, които да ѝ позволяват да извършва посоченото в параграф 1 изследване. 3. Чрез дерогация от параграф 2 държавите-членки, които нямат национална лаборатория, компетентна в областта, може да използват услугите на национална лаборатория със съответната компетенция на друга държава-членка. 4. Списъкът на националните референтни лаборатории за болести по двучерупчестите мекотели се съдържа в приложение В. 5. Националните референтни лаборатории си сътрудничат с посочената в член 7 референтна лаборатория на Общността. Член 7 1. Референтната лаборатория на Общността за болести по двучерупчестите мекотели е посочена в приложение А. 2. Без да се засяга Решение 90/424/ЕИО от 26 юни 1990 г. (5) относно разходите във ветеринарната област, и по-специално член 28 от него, функциите и задълженията на посочената в параграф 1 лаборатория са тези, установени в приложение Б. Член 8 1. Експерти на Комисията могат, доколкото това е необходимо за осигуряване на единното прилагане на настоящата директива, да извършват проверки на място. По този начин те могат да извършват проверки на случаен и недискриминационен принцип, за да се уверят, че компетентният орган контролира спазването на изискванията на настоящата директива. Комисията информира държавите-членки за резултатите от тези проверки. 2. Посочените в параграф 1 проверки се извършват в сътрудничество с компетентния орган. 3. Държавата-членка, на чиято територия се извършват проверките, осигурява всякакво поискано от експертите съдействие във връзка с изпълнение на тяхната задача. 4. Подробните правила за прилагането на този член се приемат в съответствие с посочената в член 10 процедура. Член 9 Съветът изменя приложение А, когато е необходимо, като се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията. Когато е необходимо, приложения Б, В и Г могат да се изменят в съответствие с посочената в член 10 процедура. Член 10 1. Когато трябва да се следва посочената в този член процедура, въпросите незабавно се отнасят до Постоянния ветеринарен комитет (наричан по-долу „Комитета“), създаден с Решение 68/361/ЕИО (6), от неговия председател, по негова собствена инициатива или по искане на държавата-членка. 2. Представителят на Комисията представя на Комитета проект за мерките, които трябва да се вземат. Комитетът представя своето становище по проекта в рамките на срок, който може да бъде посочен от председателя съобразно спешността на въпроса. Становището се формира с посоченото в член 148, параграф 2 от Договора мнозинство, в случай на решения, които Съветът приема по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в Комитета се претеглят по установения в същия член начин. Председателят не гласува. 3. а) Комисията приема предвидените мерки, ако те са в съответствие със становището на Комитета. б) Ако предвидените мерки не са в съответствие със становището на Комитета или ако не е представено становище, Комисията незабавно представя на Съвета предложение във връзка с мерките, които трябва да се вземат. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство. Ако, при изтичане на период от три месеца от датата, на която Съветът е сезиран, същият не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията, освен ако Съветът не е взел решение срещу тези мерки с обикновено мнозинство. Член 11 Най-късно до 31 декември 1999 г. Комисията представя на Съвета доклад, изготвен, ако е необходимо, след консултации с Научния ветеринарен комитет, като се взема предвид придобитият при прилагането на настоящата директива опит и техническото и научно развитие, и който е придружен от предложения за изменения, когато това е уместно. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство по всяко такова предложение. Член 12 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 юни 1997 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Въпреки това, от посочената в параграф 1 дата държавите-членки могат, при спазване на общите правила на Договора, да поддържат или прилагат спрямо тяхното производство разпоредби, по-стриктни от посочените в настоящата директива. Те информират Комисията за това. 3. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 13 Настоящата директива влиза в сила на 20-ия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 14 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 22 декември 1995 година.	[ 0, 3, 6 ]
31980R2530	31980R2530 L 259/6 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2530/80 НА СЪВЕТА от 30 септември 1980 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 315/68 относно определяне на стандарти за качество за клубено-луковици, луковици и клубени СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 234/68 на Съвета от 27 февруари 1968 г. за създаване на обща организация на пазара на живи дървета и други растения, луковици, корени и подобни на тях, рязани цветя и декоративна зеленина (1), и по-специално член 3 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че приложението към Регламент (ЕИО) № 315/68 на Съвета от 12 март 1968 г. относно определяне на стандарти за качество за клубено-луковици, луковици и клубени (2), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 338/77 (3), предвижда разпоредби за окачествяване според размерите; като има предвид, че тези разпоредби не обхващат продуктите Allium neapolitanum, Ixia, Eranthis cilicica и hiemalis, Fritillaria meleagris, неговите културни видове и хибриди и Sparaxis tricolor, неговите културни видове и хибриди; като има предвид, че за да бъдат постигнати в по-пълна степен по по-удовлетворителен начин стандартите за качество, е необходимо тези продукти да се включат в посоченото приложение, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Продуктите, включени в раздел III от приложението към Регламент (ЕИО) № 315/68, се допълват с прибавянето по азбучен ред на продуктите, изброени в приложението към настоящия регламент, както и на разпоредбите, които се отнасят към всеки един от тях. Член 2 Настоящия регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 юли 1981 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 30 септември 1980 година.	[ 7, 6 ]
32002L0004	32002L0004 L 030/44 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2002/4/EО НА КОМИСИЯТА от 30 януари 2002 година относно регистрацията на предприятия за отглеждане на кокошки носачки, предмет на Директива 1999/74/EО на Съвета КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 1999/74/EО на Съвета от 19 юли 1999 г. относно установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки (1), и по-специално член 7 от нея, като има предвид, че: (1) Директива 1999/74/EО определя специални изисквания за защита на кокошки носачки в различни системи на отглеждане и позволява на държавите-членки да изберат най-подходящата система или системи. (2) Член 7 от Директива 1999/74/EО изисква всяко предприятие, попадащо в обхвата на посочената директива, да бъде регистрирано от компетентните органи на държавата-членка и да му бъде даден отличителен номер, който да осигурява проследяване на яйца, пуснати на пазара за човешка консумация. (3) Регламент (ЕИО) № 1907/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. относно определени стандарти за търговията с яйца (2), последно изменен с Регламент (EО) № 5/2001 (3), прави задължително поставянето на код върху яйцата, който да посочва отличителния номер на производителя и да позволява да се идентифицира методът на отглеждане. (4) Методите на отглеждане са определени с Регламент (EИО) № 1274/91 на Комисията от 15 май 1991 г. относно въвеждане на подробни правила за прилагане на Регламент (EИО) № 1907/90 относно някои стандарти за търговията с яйца (4), последно изменен с Регламент (EО) № 1651/2001 (5), както и с Регламент (EИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на селскостопански продукти и означенията за такова производство на селскостопански продукти и храни (6), последно изменен с Регламент (EО) № 2491/2001 на Комисията (7), що се отнася за биологичното производство. (5) Регистрация на предприятията под отличителни номера е условие за проследяване на яйцата, пуснати на пазара за човешка консумация. (6) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 1. Държавите-членки: а) създават система за регистриране на всяко място за производство (наричано по-долу „предприятие“), попадащо в обхвата на Директива 1999/74/EО и определят отличителен номер към него съгласно приложението към настоящата директива; б) гарантират, че за всяко такова предприятие поне информацията, представена в точка 1 от приложението, е предоставена на компетентните органи на държавата-членка, до дата, определена от държавата-членка; тази дата следва да е такава, че да позволява достатъчно време за регистрация на тези предприятия съгласно буква в); в) гарантират, че всяко предприятие, за което е предоставена исканата информация до датата, определена съгласно буква б), е регистрирано и му е предоставен отличителен номер до 31 май 2003 г. 2. Държавите-членки гарантират, че от 1 юни 2003 г.: а) нито едно предприятие, за което информацията, искана по параграф 1, буква б), не е била предоставена до датата, определена в него, не може да продължи да бъде използвано; и б) нито едно ново предприятие не може да се използва до приключване на регистрацията и преди получаване на отличителния номер. 3. Държавите-членки са длъжни да гарантират, че регистърът на предприятия, създаден по параграф 1, е достъпен за компетентните органи на държавата-членка за целите на проследяване на яйцата, пуснати на пазара за човешка консумация. 4. Държавите-членки гарантират, че промени по отношение на регистрирани данни се съобщават на компетентните органи незабавно и регистърът се обновява веднага след като се получи такава информация. Член 2 Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 31 март 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 30 януари 2002 година.	[ 6 ]
32006R1860	32006R1860 L 358/31 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1860/2006 НА КОМИСИЯТА от 15 декември 2006 година относно изменение на Регламент (ЕИО) № 1859/82 относно избора на отчетни стопанства с цел определяне на доходите на земеделските стопанства КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност, като взе предвид Регламент № 79/65/ЕИО на Съвета от 15 юни 1965 г. за създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в Европейската икономическа общност (1), и по-специално член 4, параграф 4 и член 6, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Приложение I към Регламент (ЕИО) № 1859/82 на Комисията (2) определя броя на земеделските стопанства, подаващи декларация за района. (2) Броят на земеделските стопанства, подаващи декларация за района в Швеция, следва да бъде коригиран така, че извадката да представи по-добре всички видове земеделски стопанства, които съществуват в полето на наблюдение. (3) Регламент (ЕИО) № 1859/82 следва да бъде съответно изменен. (4) Мерките, предвидени с настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета на Общността по системата за земеделска счетоводна информация, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение I към Регламент (ЕИО) № 1859/82 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от счетоводната 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 15 декември 2006 година.	[ 18, 19, 6 ]
32006D0416	32006D0416 L 164/61 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 14 юни 2006 година относно някои преходни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците по домашните птици или други птици, отглеждани на закрито в Общността (нотифицирано под номер С(2006) 2402) (текст от значение за ЕИП) (2006/416/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Директива 2005/94/ЕО на Съвета от 20 декември 2005 г. относно мерките на Общността за контрол върху инфлуенцата по птиците и за отмяна на Директива 92/40/ЕИО (1), и по-специално член 66, параграф 2 от нея, като има предвид, че: (1) Инфлуенцата по птиците е сериозно, силно заразно заболяване по домашните птици и другите птици, отглеждани на закрито, което се причинява от различни видове вируси, включени в много голямото семейство вируси, наречено Influenzaviridae. Вирусите на инфлуенцата по птиците могат също да се разпространят и върху бозайници, включително хора, обикновено след пряк контакт със заразени птици. Познанията до момента показват, че рисковете за здравето, причинени от т.нар. вируси на нископатогенната инфлуенца по птиците (LPAI) са по-малки в сравнение с този, предизвикван от вирусите на високопатогенната инфлуенца по птиците (HPAI), които произлизат вследствие на мутация на някои LPAI-вируси. (2) С Директива 92/40/ЕИО на Съвета от 19 май 1992 г. за въвеждането мерки на Общността за контрол върху инфлуенцата по птиците (2) бяха установени мерки на Общността за контрол на инфлуенцата по птиците, причинена от HPAI-вируси с цел запазване здравето на животните и подпомагане на развитието в сектор домашни птици. (3) Мерките, предвидени в Директива 92/40/ЕИО, бяха основно преразгледани в светлината на последните научни познания относно опасността от инфлуенца по птиците за животните и общественото здраве, разработването на нови лабораторни тестове и ваксини и уроците, получени по време на последните избухвания на това заболявания в последно време в Общността, както и в трети страни. С оглед на това преразглеждане Директива 92/40/ЕИО беше отменена и заменена с Директива 2005/94/ЕО. Съгласно Директива 2005/94/ЕО държавите-членки трябва да транспонират нейните разпоредби в националното законодателство до 1 юли 2007 г. (4) Поради настоящата ситуация в света по отношение на инфлуенцата по птиците е необходимо да се въведат преходни мерки, които да бъдат приложени в стопанства, където се очакват или са потвърдени избухвания на инфлуенца по птиците, причинена от HPAI-вируси, при домашните птици или други птици, отглеждани на открито, докато се очаква транспонирането на Директива 2005/94/ЕО от държавите-членки. (5) Преходните мерки, предвидени в настоящото решение, дават възможност на държавите-членки да приемат мерки за контрол върху болестта по пропорционален и гъвкав начин, като вземат предвид различните нива на опасност, предизвикана от редица щамове на вируса, вероятното социално и икономическо въздействие на въпросните мерки върху земеделския сектор и други засегнати сектори, като в същото време се гарантира, че предприетите за всеки конкретен случай мерки са най-подходящи. (6) В интерес на съгласуваността и яснотата в законодателството на Общността преходните мерки, предвидени в настоящото решение вземат предвид мерките за контрол върху болестта, предвидени в Директива 2005/94/ЕО, и определенията, установени в посочената директива се прилагат към настоящото решение. (7) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Предмет и обхват 1. Настоящото решение въвежда някои преходни мерки, които следва да се прилагат в държава-членка, в която съществува възможност или са потвърдени избухвания на инфлуенца по птиците, причинена от вируси на високопатогенната инфлуенца по птиците (HPAI) при домашни птици или други птици, отглеждани на закрито. 2. Без да се засягат мерките, които следва да се прилагат спрямо стопанства и в защитените и наблюдаваните зони в съответствие с Директива 92/40/ЕИО, мерките, предвидени в настоящото решение, се прилагат от държави-членки, които не са транспонирали напълно разпоредбите на Директива 2005/94/ЕО, свързани с настоящото решение. Член 2 Обявяване 1. Държавите-членки гарантират, че съмнението за наличие и наличието на HPАI са задължително и незабавно обявени пред компетентните органи. 2. Държавите-членки обявяват резултатите от всяко наблюдение върху вируса на високопатогенната инфлуенца по птиците, проведено при бозайници, и незабавно информират Комисията за всеки положителен резултат, получен от това наблюдение. Член 3 Мерки, които следва да се прилагат в стопанства, където се предполагат избухвания 1. В случай на предполагаемо избухване компетентният орган незабавно назначава разследване за потвърждаване или изключване на наличието на инфлуенца по птиците и поставя стопанството под официално наблюдение. Компетентният орган също гарантира, че мерките, предвидени в параграфи 2 и 3, са изпълнени. 2. Компетентният орган гарантира, че в стопанството са приложени следните мерки: а) известен е броят на домашните птици, другите птици, отглеждани на закрито, и всички бозайници от домашни породи или, ако е подходящо, техният брой, установен в съответствие с вида домашни птици или видовете други птици, отглеждани на закрито; б) съставен е списък на приблизителния брой домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, и всички бозайници от домашни породи, които вече са болни, мъртви или е вероятно да бъдат заразени, във всяка категория в стопанството; въпросният списък се актуализира ежедневно, за да се вземат предвид новоизлюпените пилета, птиците и смъртността по време на периода на предполагаемото избухване и се изготвя по искане на компетентния орган; в) всички домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, се затварят в сградата на стопанството и се държат вътре. Ако това не е целесъобразно или тяхното благосъстояние е изложено на риск, те се затварят на някое друго място в същото стопанство, в което да не влизат в контакт с други домашни птици или други птици, отглеждани на закрито в други стопанства. Предприети са всички разумни стъпки, за да се намали до минимум техният контакт с диви птици; г) никакви домашни птици или птици, отглеждани на закрито, не могат да влизат или излизат от стопанството; д) никакво трупове от домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, месо от домашни птици, включително карантия („птиче месо“), фураж за домашни птици („фураж“), инструменти, материали, отпадъци, животински тор, тор от домашни птици или други птици, отглеждани на закрито („тор“), течен тор, постелки или всичко, което е възможно да доведе до възможността инфлуенцата по птиците да напусне стопанството без разрешение от компетентната власт, съблюдаване на подходящи мерки за биологична безопасност, чрез които се свежда до минимум всеки риск от разпространение на инфлуенцата по птиците; е) никакви яйца не могат да бъдат изнасяни от стопанството; ж) движението на лица, бозайници или домашни породи, превозни средства и оборудвани към или от стопанството е предмет на условията и разрешението от компетентния орган; з) подходящи средства за дезинфекция се използват при влизането и излизането от сградите, в които се отглеждат домашни птици или други птици, отглеждани на закрито и от самото стопанство в съответствие с инструкциите на компетентния орган. 3. Компетентният орган гарантира провеждането на епидемиологично проучване. 4. Въпреки разпоредбите на параграф 1 компетентният орган може да предвиди предоставянето на проби в други случаи. При такива обстоятелства компетентният орган може да действа без приемане на някои или всички мерки, упоменати в параграф 2. Член 4 Дерогации от някои мерки, които следва да се прилагат за стопанства, в които се предполагат избухвания 1. Компетентният орган може да предостави дерогации от мерките, предвидени в член 3, параграф 2, букви в)-д), въз основа на оценка на риска и като вземе предвид взетите предпазни мерки и местоназначението на птиците и продуктите, които следва да бъдат придвижени. 2. Компетентният орган може също да предостави дерогации от мерките, предвидени в член 3, параграф 2, буква з), в случай на други птици, отглеждани на закрито в стопанства с нетърговска цел. 3. Съгласно член 3, параграф 2, буква е) компетентният орган може да разреши изпращане на яйца: а) директно към предприятие за производство на яйчни продукти, съгласно глава II от раздел Х на приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета (3); за да бъдат обработени и манипулирани в съответствие с глава ХI от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета (4); ако компетентният орган издаде такова разрешение, последното е предмет на условията, устaновени в приложение III към Директива 2005/94/ЕО; или б) за унищожаване. Член 5 Срок на действие на мерките, които следва да се прилагат спрямо стопанства, в които се предполагат разпространения Мерките, които следва да се прилагат спрямо стопанства в случаи на предполагаеми избухвания, както е предвидено в член 3, продължават да се прилагат, докато компетентният орган се увери, че съмнението за инфлуенца по птиците в стопанството е отхвърлено. Член 6 Допълнителни мерки въз основа на епидемиологично проучване 1. Въз основа на предварителните резултати от епидемиологично проучване компетентният орган може да приложи мерките, предвидени в параграфи 2, 3 и 4, по-специално ако стопанството е разположено в област с висока концентрация на домашни птици. 2. Могат да бъдат въведени временно ограничения на движенията на домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, и яйца и на движението на превозни средства, използвани в сектора на домашните птици, в определена област или в цялата държава-членка. Тази ограничения могат да се разпрострат и върху движенията на бозайници от домашни породи, но в такъв случай не превишават 72 часа, освен ако няма основания за това. 3. Мерките, предвидени в член 7, могат да се прилагат спрямо стопанството. Въпреки това, ако условията позволяват, прилагането на въпросните мерки може да бъде ограничено в рамките на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, за които има съмнение, че са заразени, както и продуктите от тях. От домашните птици или другите птици, отглеждани на закрито, се вземат проби, ако те са убити, с цел да бъде потвърден или изключен рискът от предполагаемо избухване. 4. Може да бъде установена временна контролна зона около стопанството и при необходимост се прилагат някои или всички мерки, предвидени в член 3, параграф 2, спрямо стопанствата във въпросната зона. Член 7 Мерки, които следва да се прилагат спрямо стопанства, където са потвърдени разпространения 1. В случай на избухване на НРАI компетентният орган гарантира, че се прилагат мерките, предвидени в член 3, параграфи 2 и 3 и параграфи 2-9 от настоящия член. 2. Всички домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, се умъртвяват незабавно под официален надзор. Умъртвяването се извършва по такъв начин, че да се избегне рискът от разпространение на инфлуенцата по птиците, по-специално по време на транспортиране. Въпреки това държавите-членки могат да предоставят дерогации за някои породи домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, които да не бъдат умъртвени, въз основа на оценката на риска от по-нататъшно разпространение на инфлуенцата по птиците. Компетентният орган може да предприеме необходимите мерки за ограничаване на всяко възможно разпространение на инфлуенцата по птиците при всички диви птици в стопанството. 3. Всичките трупове и яйца в стопанството се унищожават под официален надзор. 4. Домашни птици, които вече са излюпени от яйца, събрани от стопанството по време на периода между вероятната дата на започване на НРАI в стопанството и прилагането на мерките, предвидени в член 3, параграф 2, се поставят под официален надзор и се провеждат изследвания. 5. Месо от заклани домашни птици и яйца, събрани от стопанството по време на периода между вероятната дата на започване на НРАI в стопанството и прилагането на мерките, предвидени в член 3, параграф 2, където е възможно, се проследяват и унищожават под официален надзор. 6. Всички вещества, тор и отпадъци, които е възможно да са били заразени, като например фураж, се унищожават или се подлагат на обработка, гарантираща унищожаването на вируса на инфлуенцата по птиците, в съответствие с инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар. 7. След унищожаването на труповете, сградите, в които те са били съхранявани, пасищата или земята, оборудването, което е възможно да е било заразено, и превозните средства, използвани за транспортиране на домашните птици или други птици, отглеждани на закрито, трупове, месо, фураж, торове, течен тор, постелки и всеки друг предмет или вещество, което е възможно да е било заразено, се подлага на почистване и дезинфекция съгласно инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар. 8. Други птици, отглеждани на закрито, или бозайници от домашни породи не влизат или напускат стопанството без разрешението на компетентния орган. Това ограничение не се прилага спрямо бозайници от домашни породи, които имат достъп само до жилищните площи на хората. 9. В случай на първоначално избухване изолираният вирус се подлага на лабораторни изследвания, за да се идентифицира генетичният подтип. Този изолиран вирус се предоставя на Референтната лаборатория за инфлуенца по птиците в Общността, упомената в член 51, параграф 1 от Директива 2005/94/ЕО, възможно най-бързо. Член 8 Дерогации по отношение на някои стопанства 1. Компетентният орган може да предостави дерогации от разпоредбите, предвидени в член 7, параграф 2, първа алинея, в случаи на избухване на НРАI в стопанство с нетърговска цел, цирк, зоологическа градина, магазин за домашни любимци, парк с диви животни, заградена област, където домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, са отглеждани за научни цели или цели, свързани със запазване на застрашени видове, или официално регистрирани редки породи домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, при условие че такива дерогации не застрашават контрола върху болестта. 2. Компетентният орган гарантира, че ако е предоставена дерогация съгласно разпоредбите на параграф 1, домашните птици и другите птици, отглеждани на закрито, за които се отнася дерогацията: а) са въведени в постройка вътре в тяхното стопанство и се държат вътре; ако това не е целесъобразно или тяхното благосъстояние е изложено на риск, те се затварят на някое друго място в същото стопанство, в което да не влизат в контакт с други домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, в други стопанства; предприети са всички разумни стъпки, за да се намали до минимум техният контакт с диви птици; б) са предмет на по-нататъшно наблюдение и изследване в съответствие с инструкциите на официалния ветеринарен лекар и не са местени, докато лабораторните изследвания не покажат, че те вече не представляват значителна опасност за по-нататъшното разпространение на НРАI; и в) не са местени от тяхното стопанство на произход, освен с цел колене или към друго стопанство: i) разположено в същата държава-членка в съответствие с инструкциите на компетентния орган; или ii) в друга държава-членка, субект по споразумението с държавата-членка на местоназначение. 3. Въпреки забраната за придвижване на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, в съответствие с параграф 2, буква б), компетентният орган може, въз основа на оценка на риска, да разреши транспортирането при мерки за биологична безопасност на домашни птици или птици, които не могат да бъдат подходящо подслонени или отглеждани под наблюдение в стопанството на произход към определено стопанство в същата държава-членка, където ще се извърши по-нататъшно наблюдение и изследване под официално наблюдение, при условие че такова разрешение не поставя под заплаха контрола върху болестта. 4. Компетентният орган може да предостави дерогации от мерките, предвидени в член 7, параграф 5, за яйца, които да се изпратят директно в предприятие за производство на яйчни продукти, съгласно разпоредбите на глава II от раздел Х на приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004, за да бъдат обработени и манипулирани в съответствие с глава ХI от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004. 5. Държавите-членки информират Комисията и останалите държави-членки за всяка дерогация, предоставена въз основа на настоящата разпоредба. Член 9 Мерки, които следва да се предприемат в случаи на избухване на НРАI в отделни звена за производство В случаи на избухване на НРАI в стопанство, което се състои от две или повече отделни звена за производство, компетентният орган може да предостави дерогации от мерките, предвидени в член 7, параграф 2, първа алинея, за звена за производство, включващи домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, ако има съмнение за НРАI, при условие че такива дерогации не застрашават контрола върху болестта. Такива дерогации се предоставят само по отношение на две или повече отделни звена за производство, ако официалният ветеринарен лекар, вземайки предвид структурата, размера, работата, вида на подслоняването, храненето, водния източник, оборудването, персонала и посетителите на стопанството, е убеден, че те са напълно независимо от други производствени звена по отношение на местоположението и ежедневното манипулиране с домашните птици или другите птици, отглеждани на открито, които се отглеждат там. Държавите-членки информират Комисията и останалите държави-членки за всяка дерогация, предоставена въз основа на настоящата разпоредба. Член 10 Мерки, които следва да се приемат при контактни стопанства 1. Въз основа на епидемиологичното изследване компетентният орган решава дали едно стопанство следва да бъде считано за контактно стопанство. Компетентният орган гарантира, че мерките, предвидени в член 3, параграф 2, се прилагат спрямо контактните стопанства до изключване наличието на НРАI. 2. Въз основа на епидемиологичното изследване компетентният орган може да приложи мерките, предвидени в член 7 спрямо контактни стопанства, и по-специално ако контактното стопанство е разположено в област с висока концентрация на домашни птици. Основните критерии, които следва да бъдат отчетени при прилагането на мерките, предвидени в член 7 спрямо контактните стопанства, са установени в приложение IV към Директива 2005/94/ЕО. 3. Компетентният орган гарантира, че пробите са взети от домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, когато те са умъртвени, с цел да потвърдят или отхвърлят наличието на НРАI-вируса във въпросните контактни стопанства. 4. Компетентният орган гарантира, че във всяко стопанство, където домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, са убити или унищожени и инфлуенцата по птиците е потвърдена впоследствие, сградите и всяко оборудване, за което се счита, че може да е било заразено, и превозните средства, използвани за транспортиране на домашните птици и другите птици, отглеждани на закрито, труповете, месо, фураж, торове, течен тор, постелки и всеки друг предмет или вещество, което би могло да бъде заразено, се подлагат на почистване и дезинфекциране съгласно инструкциите дадени от официалния ветеринарен лекар. Член 11 Установяване на предпазни и наблюдавани зони и зони с допълнително ограничение в случаи на избухване на НРАI 1. След избухването на НРАI компетентният орган незабавно установява: а) защитена зона с радиус от-най-малко три километра около стопанството; б) наблюдавана зона с радиус от най-малко 10 километра около стопанството, включително защитената зона. 2. Избухването на НРАI е потвърдено при други птици, отглеждани на закрито, в стопанства с нетърговска цел, цирк, зоологическа градина, магазин за домашни любимци, парк с диви животни, заградена област, където други птици, отглеждани на закрито, се отглеждат за научни цели или цели, свързани със запазване на застрашени видове или официално регистрирани редки породи други птици, отглеждани на закрито, които не включват домашни птици, компетентният орган може, след оценка на риска, да извърши дерогация в необходимата степен от разпоредбите на членове 11-26 по отношение на установяването на предпазни и наблюдавани зони и от мерките, които следва да бъдат приложени към тях, при условие че такива дерогации не застрашават контрола върху болестта. 3. При установяването на предпазни и наблюдавани зони, съгласно разпоредбите на параграф 1, компетентният орган взема предвид най-малко следните критерии: а) епидемиологичното изследване; б) географската ситуация, особено естествените граници; в) местоположението и близостта на стопанства и приблизителния брой домашни птици; г) особеностите на движенията и търговията на домашни птици и други птици, отглеждани на закрито; д) средствата и възможностите на персонала да контролира всяко движение в рамките на предпазните и наблюдаваните зони на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, трупните им меса, торове, постелки или използваните отпадъци, по-специално ако домашните птици или другите птици, отглеждани на закрито, които следва да бъдат умъртвени или унищожени, трябва да бъдат преместени от тяхното стопанство на произход. 4. Компетентният орган може да установи зони с допълнително ограничение около или непосредствено до предпазните и наблюдаваните зони, вземайки предвид критериите, предвидени в параграф 3. 5. Ако предпазните и наблюдаваните зони и зоните с допълнително ограничение обхващат териториите на различни държави-членки, компетентните органи на съответните държави-членки си сътрудничат при установяването на зоните. Член 12 Мерки, които следва да се прилагат едновременно в предпазните и в наблюдаваните зони 1. Компетентният орган гарантира, че в рамките на предпазните и наблюдаваните зони се прилагат следните мерки: а) сключване на спогодби, позволяващи проследяването на всичко, което е възможно да разпространи вируса на инфлуенцата по птиците, включително домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, месо, яйца, трупни меса, фураж, постели, хора, които са били в контакт със заразени домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, или превозни средства, свързани с промишленото отглеждане на домашни птици; б) собствениците следва да предоставят по искане на компетентния орган всяка информация, засягаща домашните птици или други птици, отглеждани на закрито, и яйца, влизащи в или напускащи стопанството. 2. Компетентният орган предприема всички основателни стъпки, за да гарантира, че всички лица в предпазните и наблюдаваните зони, подлежащи на съответните ограничения са напълно запознати с въведените ограничения. Информацията може да бъде съобщена чрез известия за предупреждение, медийни средства, като например пресата и телевизията, или всякакви други подходящи средства. 3. Компетентният орган може, ако епидемиологичната информация или други доказателства го налагат, да приложи превантивна програма за унищожаване, включително превантивно клане или умъртвяване на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, в рискови стопанства и области. 4. Държавите-членки, прилагащи мерките, предвидени в параграф 3, незабавно информират Комисията за това. Член 13 Преброяване и посещения от официалния ветеринарен лекар и наблюдение Компетентният орган гарантира, че в предпазните зони се прилагат следните мерки: а) преброяването на всички стопанства се извършва при първа възможност; б) всички стопанства с търговска цел са посетени от официален ветеринарен лекар при първа възможност за клинично изследване на домашните птици и птиците, отглеждани на закрито, и, ако е необходимо, събиране на проби за лабораторни изследвания в съответствие с инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар; съхраняват се протоколи от такива посещения и заключенията от тях; стопанствата с нетърговска цел се посещават от официален ветеринарен лекар преди напускането на защитената зона; в) незабавно се извършва допълнително наблюдение в съответствие с инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар, с цел да се установи всяко по-нататъшно разпространение на инфлуенцата по птиците в стопанствата, разположени в защитената зона. Член 14 Мерки, които следва да се прилагат в стопанства в предпазните зони Компетентният орган гарантира, че в стопанствата в предпазните зони се прилагат следните мерки: а) всички домашни птици и други птици, отглеждани на закрито, се затварят в сградата на стопанството и се държат вътре. Ако това не е целесъобразно или тяхното благосъстояние е изложено на риск, те се затварят на някое друго място в същото стопанство, в което да не влизат в контакт с други домашни птици или други птици, отглеждани на закрито в други стопанства. Предприети са всички разумни стъпки, за да се намали до минимум техният контакт с диви птици; б) труповете се унищожава при първа възможност; в) превозните средства и оборудването, използвани за транспортиране на живи птици или други птици, отглеждани на закрито, месо, фураж, торове, течен тор и постелки и всеки друг предмет или вещество, което е възможно да е било заразено, се подлага на почистване и дезинфекция, съгласно инструкциите дадени от официалния ветеринарен лекар; г) всички части от превозни средства, използвани от персонала или други лица, които влизат или напускат стопанствата и е възможно да са били заразени, се подлагат на почистване и дезинфекциране съгласно инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар; д) никакви домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, или домашни бозайници не могат да влизат или да напускат стопанство без разрешение от компетентния орган. Това ограничение не се прилага спрямо бозайници, които имат достъп само до жилищните площи на хората, в които те: i) не са в контакт с местните домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, и ii) нямат достъп до никакви клетки или области, където се отглеждат такива местни домашни птици или птици, отглеждани на закрито; е) за всяко нарастване на заболеваемостта или на смъртността или значителен спад в данните за производство в стопанствата незабавно се докладва пред компетентния орган, който провежда подходящи разследвания в съответствие с инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар; ж) всяко лице, което влиза или напуска стопанството, съблюдава подходящи мерки за биологична безопасност, целящи предпазване от разпространението на инфлуенцата по птиците; з) собственикът поддържа регистри на всички лица, посещаващи стопанствата, с изключение на жилищата, с цел улесняване на надзора и борбата с болестта и трябва да бъдат предоставени при поискване от компетентния орган. Такива регистри не е задължително да се поддържат, когато посетителите са за стопанства, като например зоологически градини и паркове с диви животни, в които те нямат никакъв достъп до районите, в които се отглеждат птиците. Член 15 Забрана за отстраняването или разпространението на използвани отпадъци, тор или течен тор от стопанства Компетентният орган гарантира, че отстраняването или разпространението на използвани отпадъци, тор или течен тор от стопанства в защитена зона са забранени, освен ако той не е разрешил. Въпреки това придвижването на тор или течен тор може да бъде разрешено от стопанства, подложени на мерки за биологична безопасност, до предприятие, определено за третиране или за междинно съхранение за последващо третиране, за да се унищожи вероятното наличие на вируси на инфлуенца по птиците в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета (5). Член 16 Изложения, пазари или други струпвания и възстановяване на запасите от дивеч Компетентният орган осигурява в предпазните зони да бъдат забранени изложения, пазари, шоупрограми или други струпвания на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито. Компетентният орган осигурява недопускането в предпазните зони на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, за възстановяване на запасите от дивеч. Член 17 Забрана върху придвижването и транспорта на птици, яйца, птиче месо и трупове 1. Компетентният орган гарантира, в рамките на предпазните зони, придвижването и транспортът по шосе от стопанства, с изключение на частните пътища за обслужване на стопанствата, или с железопътен транспорт, на домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, домашни птици, готови за мътене, еднодневни пилета, яйца и трупове, да бъдат забранени. 2. Компетентният орган осигурява транспортирането на птиче месо от кланици, транжорни и хладилни складове да бъде забранено, освен ако месото е произведено: а) от домашни птици, които са с произход извън предпазните зони и са били съхранявани и транспортирани отделно от месото от домашни птици от предпазните зони; или б) на дата, която е най-малко 21 дни преди отчетената дата на най-ранното заразяване на стопанство в предпазната зона и което от момента на производство е съхранявано и транспортирано отделно от такова месо, произведено след тази дата. 3. Въпреки това забраните съгласно параграфи 1 и 2 не се прилагат при транзитно преминаване през предпазната зона по шосе или с железопътен транспорт без разтоварване или спиране. Член 18 Дерогации за директно транспортиране на домашни птици за незабавно клане и придвижването или третирането на птиче месо 1. Чрез дерогация от член 17 компетентният орган може да разреши директен транспорт на домашни птици с произход от стопанство в предпазната зона за незабавно клане до определена кланица, при условие че са изпълнени следните изисквания: а) официалният ветеринарен лекар е извършил клиничен преглед на птиците в стопанството на произход в рамките на 24 часа от изпращането им за клане; б) където е подходящо, са извършени лабораторни тестове на птици в стопанството на произход в съответствие с инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар, с благоприятни резултати; в) домашните птици са транспортирани в превозни средства, избрани от компетентния орган или под негово наблюдение; г) компетентният орган, отговорен за определената кланица, е информиран и е съгласен да получи птиците и тогава потвърждава клането пред изпращащия компетентен орган; д) домашните птици от предпазната зона се държат отделно от други домашни птици и се колят отделно или по различно време от други домашни птици, за предпочитане в края на работния ден; извършва се последващо чистене и дезинфекция, преди да се заколят други домашни птици; е) официалният ветеринарен лекар гарантира, че е извършен подробен преглед на домашните птици в определената кланица, когато домашните птици пристигат и след като са заклани; ж) месото не се пуска за търговия в рамките на Общността или за международна търговия и носи здравна маркирoвка за прясно месо, както е предвидено в приложение II към Директива 2002/99/ЕО на Съвета (6); з) месото е получено, нарязано, транспортирано и съхранено отделно от месото, което е предназначено за търговия в рамките на Общността и за международна търговия и е използвано по такъв начин, че да се избегне въвеждането му в месни продукти, предназначени за търговия в рамките на Общността или за международна търговия, освен ако не е преминало третиране, както е определено в приложение III към Директива 2000/99/ЕО. 2. Чрез дерогация от член 17 компетентният орган може да разреши директното транспортиране на домашни птици от място извън предпазната зона за незабавно клане към определена кланица в границите на предпазната зона и по-нататъшно преместване на месото, добито от такива птици, при условие че: а) компетентният орган, отговорен за определената кланица, е информиран и приема да получи домашните птици и тогава потвърждава клането пред компетентния орган на изпращането; б) домашните птици са държани отделно от други птици с произход от предпазната зона и се колят отделно или по различно време от другите домашни птици; в) произведеното месо от домашни птици се нарязва, транспортира и съхранява отделно от месо от домашни птици, добито от други домашни птици с произход от предпазната зона; г) страничните продукти се унищожават. Член 19 Дерогации за директно транспортиране на еднодневни пилета 1. Чрез дерогация от член 17 компетентният орган може да разреши директното транспортиране на еднодневни пилета с произход от стопанства в границите на предпазната зона до стопанство или навес на стопанството в същата държава-членка, за предпочитане разположени извън предпазната и наблюдаваната зона, при спазване на следните условия: а) те се транспортират в транспортни средства, запечатани от компетентния орган или под негово наблюдение; б) по време на транспортиране и в стопанството по местоназначение се прилагат подходящи мерки за биологична безопасност; в) стопанството по местоназначение е поставено под официален надзор след пристигането на еднодневните пилета; г) в случай на преместване извън предпазната или надзорна зона птиците остават в стопанството по местоназначение най-малко 21 дни. 2. Чрез дерогация от член 17 компетентният орган може да разреши директното транспортиране на еднодневни пилета, излюпени от яйца с произход от стопанства, разположени извън предпазните и наблюдавани зони, до всяко друго стопанство в същата държава-членка, за предпочитане разположено извън предпазната и наблюдаваната зона, при условие че люпилнята на изпращане може да гарантира чрез своята организация и чрез своите хигиенни условия за работа липсата на контакт между тези яйца и други яйца за люпене или еднодневни пилета с произход от стада домашни птици в границите на такива зони и които следователно са с различен здравен статус. Член 20 Дерогации за директно транспортиране на птици, готови за снасяне Чрез дерогация от член 17 компетентният орган може да разреши директното транспортиране на птици, готови за снасяне, от стопанство или навес от това стопанство, за предпочитане разположени в границите на предпазната или наблюдаваната зона, в които няма други домашни птици, при спазване на следните условия: а) официалният ветеринарен лекар е извършил клиничен преглед на домашните птици и други птици, отглеждани на закрито, в стопанството на произход, и по-специално на онези, които трябва да бъдат преместени; б) където е подходящо са извършени лабораторни тестове на домашни птици в стопанството на произход в съответствие с инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар, които са с благоприятни резултати; в) домашните птици, които са готови за снасяне, са транспортирани в транспортни средства, запечатани от компетентния орган или под негово наблюдение; г) стопанството или навесът по местоназначение е поставен под официален надзор след пристигането на птиците, готови за снасяне; д) ако са преместени извън предпазната или наблюдаваната зона, домашните птици остават в стопанството на местоназначение за най-малко 21 дни. Член 21 Дерогация за директно транспортиране на яйца за люпене и яйца за консумация 1. Чрез дерогация от член 17 компетентният орган може да разреши директно транспортиране на яйца за люпене или от стопанство до люпилня, разположена в предпазната зона и определена от компетентния орган („определената люпилня“), или от стопанство, разположено в предпазната зона, до всяка определена люпилня, при следните условия: а) родителските стада, от които произлизат яйцата за люпене, са били прегледани от официалния ветеринарен лекар в съответствие с инструкциите, дадени от компетентния орган, и няма съмнение за инфлуенца по птиците в тези стопанства; б) яйцата за люпене и техните опаковки са дезинфекцирани преди изпращане и може да се осигури обратно проследяване на тези яйца; в) яйцата за люпене са транспортирани в транспортни средства, които са запечатани от компетентния орган или под негово наблюдение; г) в определената люпилня се прилагат мерки за биологична безопасност в съответствие с инструкциите на компетентния орган. 2. Чрез дерогация от член 17 компетентният орган може да разреши директното транспортиране на яйца: а) до центъра за опаковане, определен от компетентния орган („определеният център за опаковане“), при условие че те са опаковани в опаковки за еднократна употреба и че са спазени всички мерки за биологична безопасност, изисквани от компетентния орган; б) до предприятие за производство на яйчни продукти, както е определено в глава II на раздел X от приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004, които да бъдат обработени и третирани в съответствие с глава XI на приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004; или: в) за унищожаване. Член 22 Дерогация за директно транспортnрaне на трупове Чрез дерогaция от член 17 компетентният орган може да разреши директното транспортиране на труповe, при условe че те са транспортnрaне с цел унищожаване. Член 23 Почистване и дезинфекциране на средствата за транспорт Компетентният орган гарантира, че транспортните средства и оборудването, използвани за транспорта, както е предвидено в членове 18-22, са почистени и дезинфекцирани незабавно в съответствие с инструкциите на официалния ветеринарен лекар. Член 24 Срок на действие на мерките 1. Мерките, предвидени в членове 13-23 се поддържат най-малко 21 дни след датата на завършване на предварително почистване и дезинфектиране на заразеното стопанство в съответствие с инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар, и докато стопанствата, разположени в предпазната зона са били тествани в съответствие с инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар. 2. Когато мерките, предвидени в членове 13-23, не се поддържат повече, както е предвидено в параграф 1 от настоящия член, мерките, определени в член 25, се прилагат в предишната предпазна зона, до момента, в който повече не трябва да се прилагат, както е предвидено в член 26. Член 25 Мерки, които следва да се прилагат в наблюдаваните зони Компетентният орган гарантира, че в наблюдаваните зони се прилагат следните мерки: а) преброяване на всички стопанства за домашни птици, отглеждани с търговска цел, във възможно най-кратък срок; б) придвижването на домашни птици, домашни птици, готови за снасяне, еднодневни пилета, яйца в границите на наблюдаваната зона е забранено, освен ако не е предоставено разрешение от компетентния орган, който гарантира, че се прилагат подходящите мерки за биологична безопасност, за да се предотврати разпространението на инфлуенца по птиците; тази забрана не се прилага за транзитно преминаване през наблюдаваната зона по шосе или с железопътен транспорт без разтоварване или спиране; в) придвижването на домашни птици, домашни птици, готови за снасяне, еднодневни пилета и яйца към стопанства, кланици, центрове за опаковане или предприятие за производство на яйчни продукти, разположени извън наблюдаваната зона, е забранено; компетентният орган може да разреши директното транспортиране на: i) домашни птици за клане до определена кланица с цел незабавно клане при условията на член 18, параграф 1, букви а), б) и г). Компетентният орган може да разреши директното транспортиране на домашни птици, идващи извън предпазните и наблюдавани зони, за незабавно клане към определена кланица в рамките на наблюдаваната зона и последващо придвижване на месото, добито от такива домашни птици; ii) домашни птици, готови за снасяне, до стопанство, в което няма други домашни птици, в същата държава-членка; това стопанство се поставя под официален надзор след пристигането на птиците, готови за снасяне, и готовите за снасяне птици остават в стопанството на местоназначение най-малко за 21 дни; iii) еднодневни пилета: - до стопанство или навес на това стопанство в същата държава-членка, при условие че се прилагат подходящи мерки за биологична безопасност и стопанството се постави под официален надзор след транспортирането и еднодневните пилета остават в стопанството на местоназначение най-малко за 21 дни, или - ако са излюпени от яйца за люпене с произход от стопанства за домашни птици, разположени извън предпазните и наблюдавани зони, до всяко друго стопанство, при условие че люпилнята на изпращане може да гарантира чрез своята организация и условия за биологично безопасна работа, че няма контакт между тези яйца и други яйца за люпене или еднодневни пилета с произход от стада от домашни птици в рамките на тези зони и следователно с различен здравен статус; iv) яйца за люпене до определена люпилня, разположена вътре или извън наблюдаваната зона; яйцата и техните опаковки се дезинфекцират преди изпращане и трябва да се гарантира обратното проследяване на тези яйца; v) яйца за консумация до определен център за опаковане, при условие че те са опаковани в опаковки за еднократна употреба и че се прилагат всички мерки за биологична безопасност, изисквани от компетентния орган; vi) яйца до предприятие за производство на яйчни продукти, както е определено в глава II на раздел X от приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004, които да бъдат обработени и третирани в съответствие с глава XI на приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004, разположени вътре или извън наблюдаваната зона; vii) яйца за унищожаване; г) всяко лице, което влиза или напуска стопанствата в наблюдаваната зона, спазва подходящи мерки за биологична безопасност, целящи предотвратяване на разпространението на инфлуенцата по птиците; д) транспортните средства и оборудването, използвано за транспортиране на живи домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, трупове, фураж, тор, течен тор и постелки и други предмети или вещества, за които има вероятност да са заразени, се почистват и дезинфекцират незабавно след замърсяване в съответствие с инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар; е) никакви домашни птици, други птици, отглеждани на закрито, или бозайници от домашни видове, не могат да влизат или напускат стопанство, в което се държат домашните птици, без разрешение от компетентния орган. Това ограничение не се прилага за бозайници, които имат достъп само до жилищните площи на хората, в които те: i) нямат контакт с местни домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, и ii) нямат достъп до клетки или области, където се държат такива домашни птици или други птици, отглеждани на закрито; ж) за всяко нарастване на заболеваемостта или на смъртността или значителен спад в данните за производство в стопанствата незабавно се докладва пред компетентния орган, който провежда подходящи разследвания в съответствие с инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар; з) отстраняването или разпространението на използвани отпадъци, тор или течен тор е забранено, освен ако компетентният орган не е разрешил; може да бъде разрешено придвижването на тор от стопанство, разположено в наблюдавана зона при спазване на мерки за биологична безопасност, до предприятие, определено за третиране или за междинно съхранение с цел последващо третиране, за да се унищожи вероятното наличие на вируси на инфлуенцата по птиците, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002; и) забранени са изложения, пазари, шоупрограми или други събирания на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито; й) не се пускат домашни птици за възстановяване на запасите от дивеч. Член 26 Срок на действие на мерките Мерките, предвидени в член 25, се поддържат най-малко за 30 дни след датата на завършване на предварителното почистване и дезинфекция на заразеното стопанство в съответствие с инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар. Член 27 Мерки, които следва да се приложат в допълнителни защитни зони 1. Компетентният орган може да предвиди някои или всички мерки, предвидени в членове 13-26, да се приложат вътре в допълнително защитените зони, предвидени в член 11, параграф 4 („допълнително защитените зони“). 2. Компетентният орган може, при наличие на епидемиологична информация или други доказателства, да приложи превантивна програма за унищожаване, включително превантивно клане или умъртвяване на домашни птици или други птици, отглеждани на закрито, в стопанства и рискови области, в съответствие с критериите в приложение IV към Директива 2005/94 ЕО, разположени в допълнителни зони на ограничение. Възстановяването на запасите на тези стопанства се извършва в съответствие с инструкциите на компетентния орган. 3. Държавите-членки, които прилагат мерките, предвидени в параграфи 1 и 2, информират за това Комисията. Член 28 Лабораторни тестове и други мерки по отношение на прасета и други видове 1. Компетентният орган гарантира, че след потвърждението на НРАI в което и да е стопанство се извършват съответни лабораторни тестове върху всички прасета в стопанството, за да се потвърди или изключи, че тези прасета са или са били заразени с вируса на високопатогенната инфлуенца по птиците. Никакви прасета не се преместват от стопанството, докато се очакват резултатите от упоменатите тестове. 2. Ако лабораторните тестове, предвидени в параграф 1, потвърдят положителни проби за НРАI вируси при прасета, компетентният орган може да разреши преместването на тези прасета до друга свинеферма или определени кланици, при условие че допълнителни подходящи тестове са показали, че опасността от разпространение на инфлуенцата по птиците е незначителна. 3. Компетентният орган гарантира, че ако лабораторните тестове, предвидени в параграф 1, потвърдят сериозна заплаха за здравето, прасетата се умъртвяват незабавно под официално наблюдение и по такъв начин, че да се предотврати разпространението на вируса на инфлуенца по птиците, по-специално по време на транспорт и в съответствие с Директива 93/119/ЕИО нa Съета (7). 4. Компетентният орган може, след потвърждение на инфлуенца по птиците в някое стопанство и въз основа на оценка на риска, да приложи мерките, предвидени в параграфи 1, 2 и 3 спрямо всички други бозайници в стопанството и може да разшири тези мерки и спрямо контактните стопанства. 5. Държавите-членки информират Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните за резултатите от тестовете и мерките, приложени съгласно параграфи 1-4. 6. Компетентният орган може, след потвърждение на наличието на НРАI вирус при прасета или каквито и да е други бозайници в което и да е стопанство, да предприеме наблюдение, за да установи и приложи мерки с цел предотвратяване на всякакво по-нататъшно разпространение на НРАI сред други видове. Член 29 Възстановяване на популацията в стопанствата 1. Държавите-членки гарантират, че параграфи 2-5 от настоящия член са изпълнени след прилагането на мерките, предвидени в член 7. 2. Възстановяването на популацията на търговските стопанства за домашни птици не се извършва за срок от 21 дни след датата на извършване на окончателното почистване и дезинфектиране в съответствие с инструкциите, дадени от официалния ветеринарен лекар. 3. По време на 21-дневен период след датата на възстановяване на популацията в търговското стопанство за домашни птици се прилагат следните мерки: а) домашните птици преминават най-малко едно клинично изследване, провеждано от официалния ветеринарен лекар. Клиничното изследване или, ако е проведено повече от едно такова, последното клинично изследване е предприето във възможно най-краткия срок в края на 21-дневния период, упоменат по-горе; б) лабораторни тестове се извършват в съответствие с инструкциите на компетентния орган; в) домашните птици, които са умрели по време на етапа на възстановяване на популацията, са тествани в съответствие с инструкциите на компетентния орган; г) всяко лице, влизащо или напускащо търговското стопанство за домашни птици, спазва подходящи мерки за биологична сигурност, целящи предотвратяването на разпространението на инфлуенцата по птиците; д) по време на етапа на възстановяване на популацията никакви домашни птици не напускат търговското стопанство за домашни птици без разрешение от компетентния орган; е) собственикът пази регистър относно данните за производството, включително данни за заболеваемостта и смъртността, който трябва редовно да бъде актуализиран; ж) за всяка значителна промяна в данните за производството, упоменати в буква е), както и за други аномалии, незабавно се докладва пред компетентния орган. 4. Въз основа на оценка на риска компетентният орган може да нареди процедурите, предвидени в параграф 3, да се приложат и към други стопанства, освен към търговските стопанства за домашни птици или други породи в търговско стопанство за домашни птици. 5. Възстановяването на популацията на домашни птици в контактни стопанства се извършва в съответствие с инструкциите на компетентния орган въз основа на оценка на риска. Член 30 Валидност Настоящото решение се прилага до 30 юни 2007 г. Член 31 Адресати Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 14 юни 2006 година.	[ 17, 0, 3, 6, 12 ]
31993R3205	31993R3205 L 289/4 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 3205/93 НА СЪВЕТА от 16 ноември 1993 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 357/79 относно статистическите наблюдения на площите с лозя СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 43 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като има предвид, че член 5 от Регламент (ЕИО) № 357/79 (3) предвижда годишните данни за площите с лозя, събирани чрез междинни наблюдения, да бъдат изпращани до Комисията; като има предвид, че член 4 от Регламент (ЕИО) № 2392/86 на Съвета от 24 юли 1986 г. относно създаването на регистър на лозята в Общността (4) предвижда регистърът да бъде създаден в рамките на период от шест години от датата на влизане в сила на въпросния регламент; като има предвид, че регистърът започва да действа или поне приема форма, която позволява той да бъде използван за статистически цели в някои държави-членки и региони на Общността, особено що се отнася до характеристиките на площите с лозя; като има предвид, че държавите-членки, които вече са установили регистър на лозята на национално ниво или в някои региони и осигуряват неговото редовно актуализиране в съответствие с член 5, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2392/86, могат да започнат използването му за статистически цели; като има предвид, че ежегодно актуализираните статистически резултати от регистъра на лозята могат също така да бъдат използвани като източник на годишни данни, след като тяхната статистическа достоверност е била потвърдена; като има предвид, че е най-важно да се осигури тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията; като има предвид, че Договорът предвижда земеделските политики да бъдат политики на Общността; като има предвид, че е необходимо да се установят общи и изчерпателни, валидни за цялата Общност правила за земеделска статистика, на която се основава Общата селскостопанска политика; като има предвид, че произтичащата в резултат на това работна натовареност трябва да бъде сведена до минимум чрез избягване неколкократното събиране от държавите-членки на една и съща информация, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 357/79 се изменя, както следва: 1. към член 5 се добавя следният параграф: „4a. Комисията, в тясно сътрудничество със заинтересованите държави-членки, проверява дали са изпълнени условията, регулиращи използването на данните от регистъра на лозята за статистически цели.“; 2. Добавя се следният член 6а: „Член 6a Държавите-членки, които са въвели регистър на лозята на национално ниво или в определени региони, и които го актуализират ежегодно, както е предвидено в Регламент (ЕИО) № 2392/86, могат да съобщават на Комисията годишната информация, установена в членове 5 и 6 от настоящия регламент, като използват данните от регистъра на лозята като източник за нея.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 ноември 1993 година.	[ 19, 6 ]
32003L0008	32003L0008 L 026/41 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2003/8/ЕО НА СЪВЕТА от 27 януари 2003 година за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в) и член 67 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че: (1) Европейският съюз си е поставил за цел поддържането и развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което е гарантирано свободното движение на хора. С оглед постепенното създаване на такава пространство Общността следва да приеме, освен друго, мерки във връзка с правното сътрудничество в гражданските дела, които имат презгранично значение и които са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар. (2) Съгласно член 65, буква в) от Договора тези мерки следва да включат мерки за премахването на пречките за доброто функциониране на гражданското съдопроизводство, ако е необходимо, чрез насърчаване на съвместимостта на гражданско-процесуалните правила, които са приложими в държавите-членки. (3) Европейският съвет от Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. призова Съвета да установи минимални стандарти, които да гарантират адекватно ниво на правна помощ в презграничните дела в рамките на Съюза. (4) Всички държави-членки са договарящи се страни по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. Въпросите, които се разглеждат в настоящата директива, ще се решават в съответствие с посочената конвенция, и по-специално като се спазва принципът за равнопоставеност на двете страни по спора. (5) Настоящата директива се стреми да насърчи прилагането на правна помощ при презгранични спорове за лица, които не притежават достатъчно средства, когато е необходима помощ за гарантиране на ефективен достъп до правосъдие. Общопризнатото право на достъп до правосъдие се потвърждава също и от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. (6) Нито липсата на средства на страна по съдебен процес, независимо дали тя се явява ищец или ответник, нито трудностите, възникващи от презграничния обхват на спора, не е допустимо да възпрепятстват ефективния достъп до правосъдие. (7) Тъй като целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, като действат поотделно, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в посочения член, настоящата директива не излиза извън рамките на необходимото за постигането на тези цели. (8) Основната цел на настоящата директива е да гарантира адекватно ниво на правна помощ при презгранични спорове чрез установяването на някои минимални общи стандарти, които се отнасят до правната помощ при такива спорове. Директивата на съвета е най-подходящият законодателен акт за тази цел. (9) Настоящата директива се прилага за презгранични спорове по граждански и търговски дела. (10) Всички лица, които участват в граждански или търговски спор, който попада в обсега на настоящата директива, трябва да са в състояние да упражнят правата си в съдилищата, даже ако финансовото им положение прави невъзможно за тях да поемат разноските по делото. Правната помощ се разглежда като подходяща, когато тя позволява на получателя ефективен достъп до правосъдие в съответствие с условията на настоящата директива. (11) Правната помощ обхваща предоставяне на съвети преди съдебния процес, с оглед постигане на споразумение преди започване на съдебното производството, правна помощ за внасяне на делото в съда и представителство пред съда, както и подпомагане или освобождаване от съдебни разноски. (12) Оставя на законодателството на държавата-членка, в която заседава съдът, или в която се търси принудително изпълнение, да определи дали съдебните разноски могат да включват разноските на противната страна, наложени на получателя на правна помощ. (13) Всички граждани на Съюза, било то с местоживеене, или с обичайно пребиваване на територията на някоя държава-членка, имат правото на правна помощ при презгранични спорове, ако отговарят на условията, предвидени в настоящата директива. Същото важи и за граждани на трети държави, които постоянно и законно пребивават в държава-членка. (14) Държавите-членки следва да са свободни да определят прага, над който едно лице би се считало за способно да поеме съдебните разноски при определените в настоящата директива условия. Такива прагове следва да се определят в светлината на различни обективни фактори, като доход, капитал или семейно положение. (15) Целта на настоящата директива не би могла все пак да бъде постигната, ако кандидатстващите за правна помощ не притежават възможността да докажат, че те не могат да понесат съдебните разноски, дори ако техните средства надвишават прага, определен от съответната държава-членка, в която заседава съдът. Когато правят преценка дали да се предостави правна помощ на тази основа, властите в държавата-членка, в която заседава съдът, могат да вземат предвид информацията за факта, че кандидатът удовлетворява критериите по отношение на финансовите изисквания в държавата-членка на местоживеене или обичайно пребиваване. (16) Възможността в същия случай да се прибегне към други механизми за гарантиране на ефективен достъп до правосъдие не е правна помощ. Тя обаче потвърждава презумпцията, че съответното лице може да понесе разноските във връзка със съдебното производство въпреки своето неблагоприятно финансово положение. (17) На държавите-членки е позволено да отхвърлят молби за правна помощ във връзка с очевидно необосновани искове или на основания, свързани с основателността на делото, доколкото се предлагат съвети преди съдебния процес и се гарантира достъп до правосъдие. Когато вземат решение относно основателността на молбата, държавите-членки могат да отхвърлят молби за правна помощ, когато кандидатът претендира за увреждане на неговата или нейната репутация, но не е претърпял материални или финансови загуби, или молбата се отнася за претенция, възникваща директно от занаята или професията на кандидата като самостоятелно зает. (18) Сложността и различията между правните системи на държавите-членки, както и разходите, които са присъщи на презграничния мащаб на спора, не следва да правят невъзможен достъпа до правосъдие. Правната помощ следва съобразно с това да покрива разходите, които са директно свързани с презграничния мащаб на спора. (19) Когато преценяват дали е необходимо физическото присъствие на дадено лице в съда, съдилищата на държавата-членка следва да вземат предвид всички предимства на възможностите, предлагани от Регламент (EО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански и търговски дела (4). (20) Ако се предоставя правна помощ, тя трябва да обхваща целия процес, включително разходите, възникнали във връзка с изпълнението на решението; получателят следва да продължи да получава тази помощ, ако има обжалване срещу или от получателя, доколкото условията във връзка с финансовите средства и същността на спора продължават да бъдат удовлетворени. (21) Правна помощ се предоставя при еднакви условия както за стандартния съдебен процес, така и за извънсъдебни процедури, като посредничество, когато прибягването към тях се изисква от закона или се разпорежда от съда. (22) Правна помощ се предоставя също за принудителното изпълнение въз основа на официални документи на друга държава-членка съгласно условията, определени в настоящата директива. (23) Тъй като правната помощ се дава от държава-членка, в която заседава съдът или където се търси принудително изпълнение, освен помощ преди съдебен процес, ако кандидатът за правна помощ не е с местоживеене или с обичайно пребиваване в държавата-членка, в която заседава съдът, тази държава-членка трябва да прилага своето собствено законодателство в съответствие с принципите на настоящата директива. (24) Уместно е правната помощ да се предоставя или отказва от компетентния орган в държавата-членка, в която заседава съдът, или където ще се изпълнява решението. Това важи както когато съдът разглежда делото по същество, така и когато той първо трябва да реши дали има юрисдикция. (25) Между държавите-членки следва да се организира съдебно сътрудничество по гражданските дела, да се насърчи информацията за публичните и професионалните среди и да се опрости и ускори предаването на молбите за правна помощ между държавите-членки. (26) Механизмите за уведомяване и предаване, предвидени от настоящата директива, са вдъхновени директно от тези в Европейското споразумение за предаването на молби за правна помощ, подписано в Страсбург на 27 януари 1977 г., наричано оттук нататък „Споразумението от 1977 г.“. Определя се срок за предаване на молби за правна помощ, какъвто няма определен в Споразумението от 1977 г. Един относително по-кратък срок допринася за гладкото функциониране на правосъдието. (27) Информацията, предавана съгласно настоящата директива, се ползва от защита. Тъй като са приложими Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (5), както и Директива 97/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно обработката на лични данни и защитата на неприкосновеността на личния живот в телекомуникационния сектор (6), няма необходимост от конкретни разпоредби относно защита на данни в настоящата директива. (28) Създаването на стандартен формуляр на молби за правна помощ и за предаването на молби за правна помощ в случай на презгранични спорове ще направи процедурите по-лесни и бързи. (29) Освен това формуляри на молби, както и националните образци на молби трябва да бъдат на разположение на европейско равнище чрез информационната система на Европейската правна мрежа, създадена в съответствие с Решение 2001/470/ЕО (7). (30) Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на процедурите за упражняването на пълномощията по прилагането, предоставени на Комисията (8). (31) Следва да се посочи, че създаването на минимални стандарти по отношение на презграничните спорове не пречи на държавите-членки да предвиждат по-благоприятни условия за кандидатите и получателите на правна помощ. (32) Споразумението от 1977 г. и Допълнителният протокол към Европейското споразумение за предаването на молби за правна помощ, подписан в Москва през 2001 г., остават приложими по отношение на отношенията между държавите-членки и трети страни, които са страни по Споразумението от 1977 г. или по протокола. Тази директива обаче има предимство пред разпоредбите, съдържащи се в Споразумението от 1977 г. и протокола в отношенията между държавите-членки. (33) Обединеното кралство и Ирландия са уведомили за своето желание да участват в приемането на настоящата директива в съответствие с член 3 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност. (34) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взема участие в приемането на настоящата директива, не е обвързана с нея и не подлежи на прилагането ѝ, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 1 Цели и приложно поле 1. Целта на настоящата директива е да подобри достъпа до правосъдие при презграничните спорове чрез установяването на минимални общи правила, свързани с правната помощ при такива спорове. 2. Тя се прилага в презгранични спорове по граждански и търговски дела независимо от вида на съда. Тя не се отнася по-специално за данъчни, митнически и административни дела. 3. В настоящата директива „държави-членки“ означава държавите-членки с изключение на Дания. Член 2 Презгранични спорове 1. За целите на настоящата директива презграничен спор е такъв, в който страната по спора, която кандидатства за правна помощ по смисъла на настоящата директива, е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка, където заседава съдът или където ще бъде изпълнено решението. 2. Държавата-членка, в която е местоживеенето на дадена страна, се определя в съответствие с член 59 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (9). 3. Моментът за определяне дали съществува презграничен спор е времето, когато се внася молбата в съответствие с настоящата директива. ГЛАВА II ПРАВО НА ПРАВНА ПОМОЩ Член 3 Право на правна помощ 1. Физическите лица, които са страни па спор, който е обхванат от настоящата директива, имат правото да получат подходяща правна помощ, която да гарантира ефективния им достъп до правосъдие, в съответствие с условията на настоящата директива. 2. Правната помощ се счита за подходяща, когато тя гарантира: а) предоставяне на съвет преди съдебния процес с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството; б) правна помощ и представителство в съда, както и подпомагане или освобождаване от съдебни разноски на получателя, включително разноските по член 7 и таксите за лица, които са упълномощени от съда да извършват действия по време на съдебния процес. В държави-членки, в които губещата страна поема разноските на насрещната страна, ако получателят загуби делото, правната помощ покрива разноските, които се направени от насрещната страна, ако тя би покрила такива разноски, ако получателят е с местоживеене или с обичайно пребиваване в държавата-членка, в която заседава съдът. 3. Държавите-членки не е необходимо да осигуряват правна помощ или процесуално представителство в съда при съдебните производства, които са специално предназначени да предоставят възможност на страните в процеса да доказват тезата си по делото лично, освен когато съдът или друг компетентен орган решат друго, за да гарантират равнопоставеност на страните или с оглед сложността на делото. 4. Държавите-членки могат да изискат от получателите на правна помощ да платят приемливи вноски за сметка на съдебните разноски, като отчитат условията, които са предвидени в член 5. 5. Държавите-членки могат да предвидят компетентният орган да може да реши, че получателите на правна помощ трябва да я възстановят изцяло или частично, ако финансовото им положение се е подобрило съществено или ако решението за предоставяне на правна помощ е било взето на базата на неточна информация, предоставена от получателя. Член 4 Недопускане на дискриминация Държавите-членки предоставят правна помощ без дискриминация на гражданите на Съюза и на граждани на трети страни, които пребивават законно в държавата-членка. ГЛАВА III УСЛОВИЯ И РАЗМЕР НА ПРАВНАТА ПОМОЩ Член 5 Условия относно финансови средства 1. Държавите-членки предоставят правна помощ на лицата по член 3, параграф 1, които частично или изцяло не са в състояние да поемат съдебните разноски, посочени в член 3, параграф 2, в резултат на тяхното икономическо положение, за да осигурят ефективния им достъп до правосъдие. 2. Икономическото положение на дадено лице се оценява от компетентния орган на държавата-членка, в която е съдът, в светлината на различни обективни фактори, като доход, капитал или положение на семейството, включвайки оценка на средствата на лицата, които финансово зависят от кандидата. 3. Държавите-членки могат да определят прагове, над които кандидатите за правна помощ се считат частично или изцяло в състояние да поемат съдебните разноски, предвидени в член 3, параграф 2. Тези прагове се определят на основа на критериите, които са определени в параграф 2 от настоящия член. 4. Определените съгласно параграф 3 от настоящия член граници не ограничава кандидатите за правна помощ, които са над праговете да им бъде предоставена правна помощ, ако те докажат, че те не са в състояние да платят разноските по член 3, параграф 2 в резултат на разликите в разходите за живот между държавите-членки на местоживеене или обичайно пребиваване и на съда. 5. Не е необходимо да се предоставя правна помощ на кандидати, които в същия случай имат ефективен достъп до други механизми, които покриват съдебните разноски по член 3, параграф 2. Член 6 Условия относно същността на споровете 1. Държавите-членки могат да предвидят молбите за правна помощ във връзка с искове, които са очевидно неоснователни, да могат да бъдат отхвърляни от компетентния орган. 2. Ако се предоставят съвети преди започване на съдебния процес, ползването на по-нататъшна правна помощ може да бъде отказана или прекратена на основания, свързани с основателността на делото, доколкото се гарантира достъп до правосъдие. 3. Когато вземат решение по основателността на молбата и без да нарушават правата по член 5, държавите-членки съобразяват важността на отделното дело за кандидата, но могат също да вземат предвид и характера на делото, когато кандидатът претендира за увреждане на неговата или нейната репутация, но не е претърпял материални или финансови загуби или молбата се отнася за претенция, възникваща директно от занаята или професията на кандидата като самостоятелно зает. Член 7 Разходи, свързани с презграничния характер на спора Правната помощ, която е предоставена в държавата-членка, в която заседава съдът, обхваща следните разноски, които са директно свързани с презграничния характер на спора: а) устен превод; б) писмен превод на документите, които се изискват от съда или от компетентния орган и са представени от получателя и които са необходими за решаване на делото; и в) пътните разноски се поемат от кандидата, когато по закон или от съда на държавата-членка се изисква физическото присъствие на лицата, които имат задължение да се представят на делото на ищеца и съдът реши, че съответните лице не могат да бъдат изслушани от съда по друг начин. Член 8 Разходи, които се покриват от държавата-членка на местоживеене или на обичайно пребиваване Държавата-членка, в която кандидатстващият за правна помощ има местоживеене или обичайно пребиваване, предоставя правна помощ по член 3, параграф 2 и покрива: а) разноски, свързани с помощта на местен адвокат или друго лице, което има право по закон да дава правни съвети, които са възникнали в държавата-членка, в която заседава съдът; б) превода на исковата молба и на необходимите подкрепящи документи, когато исковата молба се внася пред органа в държавата-членка. Член 9 Непрекъснатост на правната помощ 1. Правната помощ продължава да се предоставя изцяло или частично на получатели, за да покрива разходите, възникнали по изпълнението на съдебното решение в държавата-членка, в която заседава съдът. 2. Получател, който е получил правна помощ в държавата-членка, в която заседава съдът, получава правна помощ, предвидена от закона на държавата-членка, в която се търси признаване или изпълнение. 3. Правната помощ продължава да се предоставя, ако се предяви жалба срещу или от получателя, подчинявайки се на условията на членове 5 и 6. 4. Държавите-членки могат да предвидят разпоредби за преразглеждането на молбата във всеки етап на процеса на основания, предвидени в член 3, параграфи 3 и 5 и членове 5 и 6, включително процедурите по параграфи от 1 до 3 от настоящия член. Член 10 Извънсъдебни процедури Правна помощ се предоставя също за извънсъдебни процедури в съответствие с условията на настоящата директива, ако законът изисква страните да ги използват или ако страните по спора бъдат задължени от съда да прибягнат до тях. Член 11 Публични актове Правна помощ се предоставя за принудителното изпълнение въз основа на официални документи на друга държава-членка съгласно условията по настоящата директива ГЛАВА IV ПРОЦЕДУРА Член 12 Орган, който предоставя правна помощ Правната помощ се предоставя или се отказва от компетентния орган на държавата-членка, в която се намира съдът, без да се засягат разпоредбите на член 8. Член 13 Подаване и предаване на молби за правна помощ 1. Молбите за правна помощ могат да се подават пред: а) компетентния орган на държавата-членка, в която кандидатът има местоживеене или обичайно пребиваване (предаващ орган); или б) компетентния орган на държавата-членка, в която се намира съдът или в която се изпълнява решението (получаващ орган). 2. Молбата за правна помощ се попълва, а подкрепящите документи се превеждат на: а) официалния език или един от официалните езици на държавата-членка, на компетентния получаващ орган, който отговаря на един от езиците на институциите на Общността; или б) друг език, който тази държава-членка е посочила, че може да приеме в съответствие с член 14, параграф 3. 3. Компетентните предаващи органи могат да решат да откажат да предадат дадена молба, ако тя е очевидно: а) неоснователна; или б) извън обхвата на настоящата директива. По отношение на такива решения са приложими правилата на член 15, параграфи 2 и 3. 4. Компетентният предаващ орган съдейства на кандидата, като осигурява молбата да бъде придружена от всички подкрепящи документи, които му е известно, че са необходими, за да може да се вземе решение по молбата. Той също съдейства на кандидата с гарантирането на всякакъв необходим превод на подкрепящите документи в съответствие с член 8, буква б). Компетентният предаващ орган предава молбата на компетентния получаващ орган в другата държава-членка в срок от 15 дни от получаването на молбата, надлежно попълнена на един от езиците, посочени в параграф 2, както и на подкрепящите документи, които са преведени, когато е необходимо, на един от тези езици. 5. Документите, които се предават съгласно настоящата директива, са освободени от легализация или всякакви еквивалентни формалности. 6. Държавата-членка може да не събира такси за предоставените услуги в съответствие с параграф 4. Държавите-членки, в които кандидатът за правна помощ има местоживеене или обичайно пребиваване, могат да предвидят, че кандидатът трябва да възстанови разходите за превода, понесени от предаващия орган, ако молбата за правна помощ бъде отхвърлена от компетентния орган. Член 14 Компетентни органи и език 1. Държавите-членки определят органа или органите, които са компетентни да изпращат (предаващи органи) и да получават (получаващи органи) молбата. 2. Всяка държава-членка предоставя на Комисията следната информация: - наименованията и адресите на компетентните получаващи и предаващи органи по параграф 1, - териториалния обхват на компетентността им, - начина за осъществяване на комуникация за приемане на молбите, и - езиците, на които може да се състави молбата. 3. Държавите-членки нотифицират Комисията за официалния език или езици на институциите на Общността, различни от техния собствен, който е или са приемливи за компетентния получаващ орган за съставяне на молбите за правна помощ, които ще се получават в съответствие с настоящата директива. 4. Държавите-членки предават на Комисията информацията по параграфи 2 и 3 преди 30 ноември 2004 г. Комисията се уведомява за всяко последващо изменение на такава информация не по-късно от два месеца преди изменението да влезе в сила в тази държава-членка. 5. Информацията по параграфи 2 и 3 се публикува в Официален вестник на Европейските общности. Член 15 Обработване на молбите 1. Националните органи, които са компетентни да вземат решения по молбите за правна помощ, гарантират, че кандидатите са напълно информирани за обработването на молбата. 2. Когато молбите са напълно или частично отхвърлени, се дават основанията за отхвърлянето. 3. Държавите-членки предвиждат разпоредби за разглеждането на обжалвания на решения, които отхвърлят молбите за правна помощ. Държавите-членки могат да освободят случаи, в които молбата за правна помощ е отхвърлена от съда, срещу чието решение по предмета на делото няма правно средство за защита съгласно националното законодателство или чрез апелативен съд. 4. Когато обжалванията на решение, отказващо или прекратяващо правна помощ по силата на член 6 са от административен характер, те винаги са изключително само предмет на съдебно разглеждане. Член 16 Стандартна форма 1. За улесняване предаването в съответствие с процедурата по член 17, параграф 2 се установява стандартна форма за молби за правна помощ и за предаването на такива молби. 2. Стандартната форма за предаване на молби за правна помощ се определя най-късно до 30 май 2003 г. Стандартната форма за молби за правна помощ се определя най-късно до 30 ноември 2004 г. ГЛАВА V ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 17 Комитет 1. Комисията се подпомага от комитет. 2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 18 Информация Компетентните национални органи съдействат за предоставянето на информация на широката общественост и на професионалните среди относно различните системи на правна помощ, в частност използвайки Европейската правна мрежа, създадена в съответствие с Решение 2001/470/ЕО. Член 19 По-благоприятни условия Настоящата директива не ограничава държавите-членки да предвиждат по-благоприятни условия за кандидатите и получателите на правна помощ. Член 20 Връзка с други международни договори Както за отношенията между държавите-членки, така и по отношение на въпроси, по които тя се прилага, настоящата директива има предимство спрямо нормите, които се съдържат в двустранни и многостранни споразумения, сключени от държавите-членки, включително: а) Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ, подписано в Страсбург на 27 януари 1977 г., изменено с Допълнителния протокол към Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ, подписан в Москва през 2001 г.; б) Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за международния достъп до правосъдие. Член 21 Транспониране в националното законодателство 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 30 ноември 2004 г., с изключение на член 3, параграф 2, буква а), за която привеждането на националното законодателство в съответствие с настоящата директива става преди 30 май 2006 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 22 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила от деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 23 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки съгласно Договора за създаване на Европейската общност. Съставено в Брюксел на 27 януари 2003 година.	[ 11, 15, 5 ]
32006R0336	32006R0336 L 064/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 336/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 февруари 2006 година за прилагане на Международния кодекс за управление на безопасността в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3051/95 на Съвета (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него, като взеха предвид предложението от Комисията, като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (1), след консултации с Комитета на регионите, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2), като имат предвид, че: (1) Международният Кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Соdе), наричан по-нататък „Кодекс ISM“, беше приет от Международната морска организация (IMO) през 1993 г. Настоящия кодекс постепенно стана задължителен за повечето кораби, плаващи по международни маршрути, с приемането през май 1994 г. на глава IX „Управление на безопасната експлоатация на кораби“ от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS), 1974 г. (2) Кодексът ISM е изменен от IMO с Резолюция MSC.104(73), приета на 5 декември 2000 г. (3) Насоките за въвеждане на Кодекс ISM от администрациите са приети с Резолюция на IMO A.788(19) от 23 ноември 1995 г. Тези насоки са изменени с Резолюция A.913(22), приета на 29 ноември 2001 г. (4) Регламент (ЕО) № 3051/95 на Съвета от 8 декември 1995 г. за управление на безопасността на пътническите фериботи (фериботите ро-ро) (3) направи Кодекса ISM задължителен на равнище Общност от 1 юли 1996 г. за всички ро-ро пътнически фериботи, предоставящи редовно обслужване към и от пристанища на държавите-членки както по вътрешните, така и по международните линии, независимо от техния флаг. Това беше първата стъпка към осигуряване на уеднаквено и съгласувано въвеждане на Кодекса ISM във всички държави-членки (5) На 1 юли 1998 г. Кодексът ISM стана задължителен според разпоредбите на глава IX от SOLAS за компаниите, които експлоатират пътнически кораби по международни линии, включително пътнически високоскоростни кораби, петролни танкери, танкери за химикали, кораби за превоз на газ, товарни кораби и високоскоростни товарни кораби с брутен тонаж 500 и повече. (6) На 1 юли 2002 г. Кодексът ISM стана задължителен за компаниите, които експлоатират по международни линии други товарни кораби и мобилни офшорни сонди с брутен тонаж 500 и повече. (7) Безопасността на човешкия живот на море и опазването на околната среда могат да бъдат ефективно увеличени чрез стриктното и задължително прилагане на Кодекса ISM. (8) Желателно е Кодексът ISM да се прилага пряко за кораби, плаващи под флага на държавата-членка, както и за кораби, независимо от техния флаг, които се експлоатират изключително по вътрешни линии или за редовно обслужване към или от пристанищата на държавата-членка. (9) Приемането на нов регламент с пряка приложимост следва да осигури влизането в сила на Кодекса ISM на базата на уговорката, че се предоставя на държавите-членки правото да решат дали да въведат Кодекса за кораби, независимо от техния флаг, които оперират изключително в зоните на пристанищата. (10) Поради това Регламент (ЕО) № 3051/95 следва да бъде отменен. (11) Ако дадена държава-членка счита, че на практика е трудно за компаниите да изпълнят специфичните разпоредби на част А от Кодекса ISM за определени кораби или категории кораби, които се използват изключително по вътрешни линии в тази държава-членка, тя може чрез дерогация изцяло или частично от тези разпоредби да наложи мерки, които осигуряват еквивалентно постигане на целите на Кодекса. За тези кораби и компании държавата-членка може да установи алтернативни процедури за издаване на сертификати и за проверка. (12) Необходимо е да се вземе предвид Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. за държавния контрол на корабите (4). (13) Необходимо е също така да се вземат предвид Директива 94/57/ЕО на Съвета от 22 ноември 1994 г. относно общи правила и стандарти за оправомощените организации за преглед и освидетелстване на кораби и за съответните действия на морските администрации (5) с цел определяне на признати организации за целите на настоящия регламент и Директива 98/18/ЕО на Съвета от 17 март 1998 г. за правилата за безопасност и стандартите за пътнически кораби (6) за целите на установяване на обхвата на приложение на настоящия регламент по отношение на пътническите кораби, които се използват по вътрешни линии. (14) Мерките, необходими за изменение на приложение II, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7). (15) Тъй като целите на настоящия регламент, по-точно подобряване на управлението на безопасността и безопасната експлоатация на кораби, както и предотвратяване на замърсяването, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, а могат, следователно, да бъдат по-добре постигнати на равнище Общност, Комисията може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, както е посочено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, посочен в същия член, настоящият регламент не излиза извън това, което е необходимо за постигането на тези цели, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Цел Целта на настоящия регламент е да се подобрят управлението на безопасността и безопасната експлоатация на кораби, както и да се предотврати замърсяването от кораби, посочени в член 3, параграф 1, като се гарантира, че компаниите, експлоатиращи тези кораби, спазват Кодекса ISM чрез: a) установяването, въвеждането и правилното поддържане от компаниите на корабните и бреговите системи за управление на безопасността; б) контрол от страна флаговите и пристанищните държавни администрации. Член 2 Определения За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1. „Кодексът ISM“ означава Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Соdе), приет от Международната морска организация с Решение на Асамблеята A.741(18) от 4 ноември 1993 г., изменено с Резолюция на Комитета за безопасност на мореплаването MSC.104(73) от 5 декември 2000 г. и посочено в приложение I към настоящия регламент в актуализираната му версия; 2. „призната организация“ означава орган, признат в съответствие с Директива 94/57/ЕО; 3. „компания“ означава собственика на кораба или друга организация или лице, като например управителя или наемателя на кораба, който е приел отговорността за експлоатацията на кораба от собственика и който при приемането на тази отговорност се е съгласил да поеме всички задължения и отговорности, наложени от Кодекса ISM; 4. „пътнически кораб“ означава кораб, включително високоскоростен кораб, който превозва повече от 12 пътници, или пътнически подводен кораб; 5. „пътник“ означава всяко лице, различно от: a) капитана и членовете на екипажа или други лица, наети или ангажирани в дейността на кораба на борда на този кораб; б) дете на възраст под една година; 6. „високоскоростен кораб“ означава високоскоростен кораб, както е определен в Регламент X-1/2 на SOLAS, в обновената му версия. За високоскоростните пътнически кораби се прилагат ограниченията, посочени в член 2, буква е) от Директива 98/18/ЕО; 7. „товарен кораб“ означава кораб, включително високоскоростен кораб, който не е пътнически кораб; 8. „международна линия“ означава пътуване по море от пристанище в държава-членка или друга държава до пристанище извън тази държава или обратно; 9. „вътрешна линия“ означава пътуване в морски зони от пристанище в държава-членка до същото или друго пристанище в същата държава-членка; 10. „редовно корабно обслужване“ означава серии от плавателни отсечки на кораба, изпълнени така, че да се обслужи трафикът между същите две или повече точки или: a) в съответствие с публикувано разписание; или б) с редовни или нередовни плавателни отсечки, така че да се осъществи призната систематична серия; 11. „ро-ро пътнически ферибот“ означава морски пътнически плавателен съд, както е определено в глава II-1 от SOLAS в обновената версия; 12. „пътнически подводен кораб“ означава пътнически мобилен плавателен съд, който основно оперира под вода и разчита на поддръжка от повърхността, като например от кораб или от брегови съоръжения, за наблюдение и за едно или повече от изброените по-долу: a) презареждане на източниците на захранване; б) презареждане с въздух под високо налягане; в) презареждане на животоспасяващото оборудване; 13. „подвижно крайбрежно сондажно съоръжение“ означава плавателен съд, който може да участва в сондажни операции за изследване или експлоатация на ресурси под морското дъно, като например течни или газообразни въглеводороди, сяра или соли; 14. „брутен тонаж“ означава брутния тонаж на кораб, определен в съответствие с Международната конвенция за тонажно измерване на корабите, 1969 г., или, когато се отнася за кораби, които се използват изключително по вътрешни линии и не се измерват в съответствие с цитираната конвенция, брутния тонаж на кораба, определен в съответствие с националните правила за измерване на тонаж. Член 3 Обхват 1. Настоящият регламент се прилага за следните видове кораби и за компаниите, които ги използват: a) товарни и пътнически кораби, носещи флага на държава-членка, когато пътуват по международни линии; б) товарни и пътнически кораби, които се използват изключително по вътрешни линии, независимо от техния флаг; в) товарни и пътнически кораби, които извършват услуги към и от пристанища на държавите-членки като редовно корабно обслужване независимо от техния флаг; г) мобилни офшорни сонди, опериращи под правомощията на дадена държава-членка. 2. Настоящият регламент няма да се прилага за следните видове кораби или компаниите, които ги експлоатират: a) военни и транспортни кораби, както и други кораби, притежавани или експлоатирани от държава-членка и използвани само за правителствени нетърговски услуги; б) кораби, които не се привеждат в движение чрез механични средства, дървени примитивно построени кораби, яхти за развлечение и кораби за развлечения, освен ако те нямат екипаж и не превозват повече от 12 пътници с търговски цели; в) риболовни плавателни съдове; г) товарни кораби и мобилни офшорни сонди с брутен тонаж, по-малък от 500; д) пътнически кораби, различни от ро-ро пътническите фериботи, в морските зони класове C и D, както е определено в член 4 от Директива 98/18/ЕО. Член 4 Съответствие Държавите-членки осигуряват, че всички компании, които експлоатират кораби, попадащи в обхвата на настоящия регламент, изпълняват разпоредбите на настоящия регламент. Член 5 Изисквания за управление на безопасността Корабите, посочени в член 3, параграф 1, и компаниите, които ги експлоатират, изпълняват изискванията на част А от Кодекса ISM. Член 6 Сертифициране и проверки За целите на сертифицирането и проверките държавите-членки изпълняват изискванията на част Б от Кодекса ISM. Член 7 Дерогация 1. Държава-членка може, ако счита, че на практика за компаниите е трудно да изпълнят изискванията на параграфи 6, 7, 9, 11 и 12 от част A от Кодекса ISM за определени кораби или категории кораби, използвани изключително по вътрешни линии в тази държава-членка, да направи изцяло или частично изключение от тези разпоредби чрез налагане на мерки, които осигуряват еквивалентно постигане на целите на Кодекса. 2. За кораби и компании, за които е прието изключение по параграф 1, ако държава-членка счита, че на практика е трудно да се прилагат изискванията, посочени в член 6, тя може да установи алтернативни процедури за сертифициране и проверки. 3. При обстоятелствата, посочени в параграф 1 и, ако е приложимо, параграф 2, се прилага следната процедура: a) съответната държава-членка уведомява Комисията за изключението и за мерките, които възнамерява да приеме; б) ако в срок шест месеца след съобщението бъде взето решение в съответствие с процедурата, посочена в член 12, параграф 2, че предложеното изключение е неоправдано или че предложените мерки са недостатъчни, към държавата-членка се поставя изискване да измени предложените разпоредби или да се въздържи от приемането им; в) държавата-членка прави всички приети мерки публично достояние с пряко позоваване на параграф 1 и, по целесъобразност, параграф 2. 4. В съответствие с дерогация по параграф 1 и, по целесъобразност, параграф 2 съответната държава-членка издава сертификат съгласно втора алинея от приложение II, част Б, раздел 5, в който се посочват приложимите оперативни ограничения. Член 8 Валидност, приемане и признаване на сертификати 1. Документът за съответствие остава валиден за срок пет години след датата на неговото издаване. Сертификатът за управление на безопасността остава валиден за срок пет години след датата на неговото издаване. 2. В случай на подновяване на документа за съответствие и сертификата за управление на безопасността ще се прилагат съответните разпоредби от част Б от Кодекса ISM. 3. Държавите-членки приемат документите за съответствие, временните документи за съответствие, сертификатите за управление на безопасността и временните сертификати за управление на безопасността, издадени от администрацията на всяка друга държава-членка или от призната организация от името на тази администрация. 4. Държавите-членки приемат документите за съответствие, временните документи за съответствие, сертификатите за управление на безопасността и временните сертификати за управление на безопасността, издадени от администрациите на трети страни или от тяхно име. За кораби, които редовно извършват транспортно обслужване, съответствието с Кодекса ISM на документите за съответствие, временните документи за съответствие, сертификатите за управление на безопасността и временните сертификати за управление на безопасността, издадени от името на администрациите на трети страни, се проверява с всички подходящи средства от съответната държава-членка (държави-членки) или от нейно име, освен ако тези документи не са издадени от държава-членка или от призната организация. Член 9 Санкции Държавите-членки установяват правила за санкции, които се прилагат при нарушаване на настоящия регламент, и предприемат всички необходими мерки, за да осигурят тяхното въвеждане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Член 10 Докладване 1. Държавите-членки докладват на Комисията на всеки две години за въвеждането на настоящия регламент. 2. Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 12, параграф 2, установява съгласуван образец за тези доклади. 3. С помощта на Европейската морска агенция за безопасност и в срок шест месеца след получаването на докладите от държавите-членки Комисията подготвя обединен доклад във връзка с въвеждането на настоящия регламент, който включва, при необходимост, всички предложени мерки. Този доклад се адресира до Европейския парламент и до Съвета. Член 11 Изменения 1. Измененията на Кодекса ISM могат да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаването на Комитет за безопасност в морето и предотвратяване на замърсяванията, причинени от кораби (COSS) (8). 2. Всяко изменение на приложение II се прави в съответствие с процедурата, посочена в член 12, параграф 2. Член 12 Комитет 1. В дейността си Комисията се подпомага от Комитет за безопасност в морето и предотвратяване на замърсяванията, причинени от кораби (COSS), създаден по член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002. 2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се отчитат разпоредбите на член 8 от него. Периодът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, е два месеца. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 13 Отмяна 1. Регламент (ЕО) № 3051/95 се отменя от 24 март 2006 г. 2. Временните документи за съответствие, временните сертификати за управление на безопасността, документите за съответствие и сертификатите за управление на безопасността, издадени преди 24 март 2006 г., остават валидни до изтичане на срока им на валидност или до датата на следващото им потвърждение. Член 14 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. По отношение на товарни и пътнически кораби, за които досега не се изискваше да съответстват на Кодекса ISM, настоящият регламент се прилага от 24 март 2008 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Страсбург на 15 февруари 2006 година.	[ 8, 13, 20 ]
32008D0136	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 22 юни 2006 година относно ad hoc финансирането на обществените радио- и телевизионни разпространители в Нидерландия C 2/2004 (ex NN 170/2003) (нотифицирано под номер C(2006) 2084) (единствено текстът на нидерландски език е автентичен) (Текст от значение за ЕИП) (2008/136/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 88, параграф 2, алинея първа от него, като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него, като призова заинтересованите страни да представят своите коментари съгласно посочените по-горе разпоредби (1), като взе предвид техните коментари, като има предвид, че: I. ПРОЦЕДУРА И ПРЕДИСТОРИЯ 1. ПРОЦЕДУРА (1) През 2002 г. (2) и 2003 г. (3) Комисията получи множество жалби, в които се твърди, че установената обществена система за финансиране на обществените радио- и телевизионни разпространители в Нидерландия представлява незаконосъобразна и несъвместима държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. (2) По време на предварителното разследване на жалбите Комисията получи допълнителна информация от ищците (4), както и от нидерландските власти (5). (3) В следствие на предварителната оценка на предполагаемите мерки на държавна помощ Комисията информира Нидерландия с писмо от 3 февруари 2004 г., че е решила да започне процедурата, описана в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО по отношение на някои мерки, които могат да бъдат квалифицирани като помощ. (4) Решението на Комисията да започне процедура бе публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз (6). Комисията покани заинтересованите страни да представят своите коментари относно помощта. (5) Нидерландия отговори на решението за откриване на процедура с писмо от 30 април 2004 г. Освен това Комисията получи коментари от 11 заинтересовани страни (7). С писмо от 29 април Комисията препрати коментарите на Нидерландия. Отговорът на нидерландските власти бе получен с писмо от 13 август 2004 г. (6) Комисията отправи допълнителни въпроси към нидерландските власти с писма от 4 януари 2005 г. и 25 май 2005 г., на които нидерландските власти отговориха с писма от 27 януари 2005 г. и 25 юли 2005 г. Допълнителна информация бе получена от един от ищците (De Telegraaf) на 25 юли 2005 г. и от нидерландските власти - на 2 септември. Комисията се обърна към нидерландските власти за по-нататъшни разяснения с писма по електронна поща на 22 ноември 2005 г., на които властите отговориха на 25 ноември 2005 г. Комисията реши, след среща с властите, че са необходими по-нататъшни разяснения. С тази цел на 22 декември 2005 г. до нидерландските власти бе изпратено искане за информация, на което нидерландските власти, след като получиха отсрочка, отговориха на 3 февруари 2006 г. Във връзка с този отговор между нидерландските власти и Комисията бяха разменени писма по електронната поща през февруари 2006 г. и април 2006 г. (7) На 24 септември 2004 г. се състоя среща между нидерландските власти и Комисията. На 24 октомври 2004 г. се състоя среща с De Telegraaf. На 5 януари 2005 г. се състоя среща с Broadcast Partners. На 27 юли 2005 г. се проведе среща между RTL и Комисията, а на 23 септември 2005 г. - между VESTRA и Комисията. Комисията проведе още една среща с нидерландските власти на 1 и на 14 февруари 2006 г. (8) В допълнение към тази процедура за „нова помощ“ финансирането на обществените радио- и телевизионни оператори посредством годишни държавни плащания и Фонда за насърчаване (Stifo, Stichting Stimuleringsfonds Nederlandse Culturele Omroepproducties) (8) се оценява в отделна процедура за „съществуваща помощ“ (вж. държавна помощ № E-5/2005). В това решение Комисията има предвид мерките, които са предмет на „процедурата за съществуваща помощ“, само доколкото е необходимо да представи обща картина на финансирането на общественото радио- и телевизионно разпространение. Това решение обаче не засяга въпроса за съвместимостта с правилата за държавна помощ при редовните годишни плащания и за плащанията от Фонда за насърчаване. (9) Това Решение ще бъде също така ограничено до оценка на финансирането на същинските дейности на обществените радио- и телевизионни оператори (така наречените главни задачи). Следователно няма да се разглеждат странични дейности като новите медийни услуги, предлагането на SMS и i-mode. По подобен начин настоящото решение не засяга инвестициите, направени от NOS в мрежата на оператора Nozema, които според оплакванията вероятно не са направени на пазарни принципи. Тези въпроси ще бъдат разгледани отделно. (10) В заключение, решението да се открие официална процедура по разследване обхвана процедурата от 1992 г. Въпреки това изглежда, че първите ad hoc плащания са били направени едва през 1994 г. Нещо повече, цифрите до 2005 г. вече са на разположение и могат да се вземат под внимание. Периодът, обхванат от решението следователно започва от 1994 г. - когато са били направени първите ad hoc плащания - до 2005 г., за която има окончателни цифрови данни. Трябва да се отбележи, че нидерландските власти поканиха Комисията да вземе предвид и 2006 г. Цифрите за 2006 г. обаче са само временни и не могат да бъдат взети под внимание. 2. ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ОБЩЕСТВЕНО РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ (11) Раздел 2.1 от тази глава представя участниците в сектора на (общественото) радио- и телевизионното разпространение. В раздел 2.2 следва описание на различните елементи на системата за финансиране в областта на радиото и телевизията в Нидерландия по принцип. Във връзка с това са описани правните разпоредби, които възлагат на радио- и телевизионните организации мисията да предоставят обществени услуги, подробно са изяснени различните механизми на финансиране (годишни плащания и ad hoc плащания) и накрая са обяснени резервите, които обществените оператори за радио- и телевизионно разпространение са изградили и използват за изпълнение на мисията си за осигуряване на обществени услуги. Търговските дейности на нидерландските обществени радио- и телевизионни оператори се обсъждат в раздел 2.5. Раздел 2.6 обяснява придобиването на футболните права от NOS, а раздел 2.7 се занимава с връзката между радио- и телевизионните разпространители и кабелните оператори. И накрая, в раздел 2.8 се описва кои мерки са предмет на настоящата процедура. 2.1. Участници в сектора на (общественото) радио- и телевизионно разпространение (12) Системата за обществено радио- и телевизионно разпространение се състои от различни организации, включително осем частни асоциации (частни радио- и телевизионни разпространители с членове, на които е възложена мисия за извършване на обществени услуги) и десет частни фондации (частни радио- и телевизионни разпространители без членове, на които е възложена мисия за извършване на обществени услуги) (9). (13) Освен радио- и телевизионните организации, упоменати в алинея 12, системата за обществено радио- и телевизионно разпространение включва още един участник - NOS - който изпълнява двойна роля. Първата роля е на организация за обществено разпространение, отговорна за телевизионните и радиопрограми (под името NOS RTV). Втората роля е на координатор на цялата система за обществено радио- и телевизионно разпространение и се изпълнява от управителния съвет на NOS (така наречения „Publieke Omroep“ или обществен разпространител, наричан по-нататък PO). PO, чиито функции и задачи са определени в Закона за медиите, насърчава сътрудничеството между обществените радио- и телевизионни разпространители, координира трите публични телевизионни канала и се отчита два пъти в годината за дейностите си, като обществена радио- и телевизионна организация пред Медийния орган. (14) NOS получава финансиране от медийния бюджет както за задачите, изпълнявани като PO, така и за тези, изпълнявани като NOS RTV. (15) Обществените телевизионни програми се разпространяват от обществените разпространители към три обществени канала (10). (16) Нидерландската организация за производство на програми за разпространение (Nederlands Omroepbedrijf, наричана по-нататък NOB) също е част от системата за обществено радио- и телевизионно разпространение. NOB извършва записването, подготовката за излъчване и действителното излъчване на звук, движеща се картина и данни по всички възможни канали за разпространение. NOB предоставя тези услуги на частни и обществени радио- и телевизионни разпространители. Услугите, осигурявани на обществените радио- и телевизионни разпространители се разглеждат като обществени услуги от нидерландското правителство и се финансират от публични фондове (11). (17) Отделна фондация (Stichting Ether Reclame, наричана по-нататък „STER“) носи изключителната отговорност за продажбата на рекламно пространство и радио- и телевизионното излъчване на реклами по обществените канали. STER носи отговорност за радио- и телевизионното време, което й е отпуснато. Приходите, генерирани от STER се прехвърлят директно на държавата. (18) Освен националните обществени радио- и телевизионни разпространители, има множество търговски радио- и телевизионни разпространители, опериращи на национално ниво. Примери за такива търговски радио- и телевизионни разпространители са RTL(RTL 4, 5 и 7, всички от групата на CLT-UFA), NET5 и Veronica (от групата на SBS Broadcasting group) и Talpa (Talpa Media Holding). Те генерират приходите си основно чрез телевизионна реклама. 2.2. Правна уредба на общественото радио- и телевизионно разпространение (19) В момента сектора на радио- и телевизионното разпространение се регулира от Закона за медиите от 21 април 1987 г. (Stb. 1987, 249) и Наредбата за медиите. Обществените радио- и телевизионни организации по закон имат право да извършват четири категории дейности, които са дефинирани в настоящия Закон за медиите като „основни задачи“, „странични задачи“, „странични дейности“ и „дейности за асоциациите“. Обществените радио- и телевизионни разпространители могат да получават държавно финансиране за „основните задачи“ и за „страничните задачи“. 2.2.1. Правни дефиниции (20) Член 13, буква в), параграф 1 от Закона за медиите описва „основната задача“ на общественото радио- и телевизионно разпространение, която е: a) „да осигурява плуралистично и висококачествено предлагане на програми за общо радио- и телевизионно разпространение в областта на информацията, културата, образованието и развлеченията на национално, регионално и местно ниво и излъчването им или предлагането им за излъчване по открити канали; б) да изпълнява всички дейности, свързани с предлагането на програми и необходимото в това отношение излъчване ; в) да разпространява радио- и телевизионни програми предназначени за страни и области извън Нидерландия и за нидерландски граждани, пребиваващи в чужбина.“ (21) В член 13, буква в, параграф 2 от Медийния закон са изложени общите изисквания към програмите, които обществените радио- и телевизионни разпространители излъчват. Програмите трябва „балансирано да представят обществото, ,интересите и гледните точки за него, културата и философията сред населението; и а) програмите трябва да са достъпни за цялото население в съответните области; б) те дават своя принос за плурализма и културното разнообразие в Нидерландия (...)“. (22) В допълнение, общото програмно време, което се разпределя по различни категории като култура, образование и развлечения, се регулира посредством предварително определени проценти (12). (23) Член 16 от Медийния закон предвижда някои задачи да се изпълняват от NOS RTV и определя подробно тези задачи. Обхванато е осигуряването на спортни предавания, включително, но без да се ограничава до, състезания и мачове за купи и международни състезания. Процентът от общото радио- и телевизионно време за разпространение, който трябва да бъде предназначен за такива спортни събития не е предварително определен по закон. На практика NOS RTV се стреми да отдели 9-11 % от общото радио- и телевизионно време за предаване на спортни програми (13). (24) Асоциациите на радио- и телевизионните разпространители имат право на радио- и телевизионно време за осигуряване на национални телевизионни програми и имат правото, съгласно член 31, параграф 4 от Медийния закон, да получават държавно финансиране за осигуряване на тези програми. (25) В съответствие с член 13, буква в), параграф 3 от Медийния закон, който бе въведен през 2000 г., обществената система за радио- и телевизионно разпространение „може да изпълнява своята задача, както е упоменато в първа алинея, и като осигурява средства за доставка и разпределение на програмни материали, различни от тези, включени в параграф 1, точка a)“. С други думи, обществените радио- и телевизионни организации могат да разпространяват общественото съдържание, упоменато в параграф 20, като основна задача на други медийни платформи като Интернет. (26) Тези така наречени „странични задачи“ трябва да се подчиняват на редица условия. Според Член 55 от Медийния закон например те трябва да не работят с цел извличане на печалби за трети страни. Поддържането на Интернет страница или тематичен канал са примери за такива странични задачи. (27) Трябва да се спомене също, че осъществяването както на „основните“, така и на „страничните“ задачи генерират приходи за обществените радио- и телевизионни разпространители, които следва да се използват за обществени цели (14). (28) Нидерландските обществени радио- и телевизионни разпространители могат да извършват също така дейности, които са определени като странични дейности и дейности за асоциациите. Страничните дейности (15) трябва да се подчиняват на редица законови условия. Примери за такива странични дейности са продажбата на програмни схеми, спонсориране, продажба на програмни права и свързани с програмите материали, отдаване под наем на офис пространство и организиране на шоу на открито. (29) Други дейности са „дейности за асоциациите“, които са дейности, изпълнявани от асоциациите за радио- и телевизионно разпространение за членовете им. Те включват издаване на списания и организиране и продажба на пътнически услуги. 2.2.2. Проверки и надзор (30) Един независим Медиен орган (Commissariaat voor de Media) носи отговорност за гарантиране на съответствието с програмните и финансови изисквания на Медийния закон и въвеждащото законодателство (член 9 от Закона за медиите). (31) Медийният орган има правно задължение, описано в член 134 от Медийния закон, да гарантира изпълнението на задълженията на обществените радио- и телевизионни разпространители, включително установената квота за различните типове програми. Медийният орган може да налага глоби, ако тези задължения не се спазват. Той също така проверява дали радио- и телевизионните разпространители се съобразяват с правните ограничения за спонсорство и реклама. (32) На базата на предадените счетоводни отчети органът проверява всяка година дали годишните отчети на организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение отговарят на изискванията на Медийния закон, Наредбата за медиите и Наръчника за финансова отчетност. Ако отговарят, Медийният орган одобрява бюджетните суми за осигуряване на редовна програма (членове 100 и 101 от Медийния закон). 2.3. Източници на финансиране на организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение (33) Основен източник на финансиране на радио- и телевизионните разпространители са годишните суми, получавани от държавата. За да се смекчат бюджетните отклонения, на радио- и телевизионните организации е позволено да държат известни резерви. В допълнение, от 1994 г. радио- и телевизионните разпространители получават ad hoc плащания. (34) Тъй като оценката на съвместимостта на ad hoc финансирането не може да бъде извършена без да се отчетат другите източници за обществено финансиране, следващото описание обхваща както годишните плащания, така и ad hoc плащанията, дори ако годишните плащания и плащанията от фонда Stifo не са предмет на това решение (виж параграф 8). 2.3.1. Годишни плащания (35) Нидерландските радио- и телевизионни разпространители получават годишни финансови вноски от държавния бюджет за медиите. За периода 1994-2005 г. тези плащания възлизат приблизително на 7,1 милиарда еуро. Приблизително 819,6 милиона еуро от тази сума са прехвърлени на PO за неговата управляваща и координираща роля; останалите 6,3 милиарда еуро са платени на индивидуални радио- и телевизионни разпространители. Медийният бюджет се финансира от няколко източника: държавната вноска за радио- и телевизионно разпространение (събирана от данъкоплатците), рекламни приходи от STER и приходи от лихви от Общия фонд за радио- и телевизионно разпространение (Algemene Omroepreserve, наричан по- нататък AOR) (16). Размерът на медийния бюджет поставя таван на сумата за годишно финансиране, която може да се предоставя на обществените радио- и телевизионни разпространители и другите медийни организации. 2.3.2. Stifo (36) В допълнение към годишните плащания, радио- и телевизионните разпространители получават плащания от Stifo (Фонд за насърчаване на културните предавания). Средствата, отпускани от Stifo се квалифицират като мярка за държавна помощ, която обаче бе одобрена от Комисията (NN 32/91). По този начин помощта от Stifo следва да се разглежда като съществуваща държавна помощ. Плащанията от Stifo към отделните радио- и телевизионни разпространители (PO не е получил никакви суми от Stifo) за разглеждания период възлизат на 155 милиона еуро. 2.3.3. Ad hoc плащания (37) Освен посочените в алинеи 34 и 35 плащания - които се разглеждат като редовните източници на финансиране на обществените радио- и телевизионни разпространители, последните получават различни плащания на аd hoc база. Тези плащания са извършвани директно на радио- и телевизионните разпространители или посредством специални фондове и резерви. 2.3.3.1. Плащания от допълващи фондове (38) Допълващите фондове са средства от медийния бюджет за опредени цели. За периода 1996-1998 г. сумата прехвърлена от допълващите фондове към NOS RTV е [...] (17) милиона еуро. Допълващите фондове бяха въведени през 1996 г., за да съфинансират повишените цени за програмни права. Условията, при които тези средства могат да се разпределят, бяха приети с взаимно споразумение между държавата и радио- и телевизионните разпространители. Ако обществените радио- и телевизионни организации не се в състояние да финансират от редовния си бюджет закупуването на права, чиито цени са прекомерно високи, държавата ще даде своя принос, т.е. ще съфинансира придобиването на тези права като осигури допълваща сума. 2.3.3.2. Плащания от Резервния фонд за радио- и телевизионно разпространение (FOR) (39) През 1998 г. на министъра на образованието, културата и науката бе предоставена възможност, в съответствие с член 106, буква a) от Закона за медиите, да преведе сума на ad hoc база от AOR, който се управлява от Медийния орган, към фонд, предназначен да финансира конкретни инициативи на РО и на организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение. Фондът, който се нарича FOR, бе учреден през 1999 г. и се контролира от РО. (40) По принцип, ако AOR надхвърли сумата от 90,8 милиона еуро, има възможност за прехвърляне на средства към FOR. Това обаче не става автоматично. Всяка година министърът на образованието, културата и науката решава дали е възможен трансфер на средства и ако е така, каква сума може да се прехвърли. Когато бъде одобрен такъв трансфер, правилата се описват в протокол. Такива протоколи са били съставени през 1999 г. и 2001 г. На основание на член 99, параграф 2, буква г) от Закона за медиите бюджетът трябва да съдържа и описание как Управителният съвет предлага да се изразходват парите. На базата на това предложение Министърът може да предостави на PO фондове от FOR, които могат да се използват за целите, посочени от Министъра при предоставяне на парите (18). Въпреки че FOR е фонд, предназначен за инициативи на РО, той не представлява резерв, който е част от активите на РО. (41) Финансовите средства, натрупани във FOR дават възможност на РО да даде качествен тласък, да подобри програмирането и инвестира в обществените радио- и телевизия. По-специално целта на FOR е да: - компенсира намалелите приходи от реклама на STER; - да засили разнообразието и качеството на програмите, когато за това се необходими допълнителни начални разходи; и - да финансира инвестиции, които подкрепят нидерландското обществено радио- и телевизионно разпространение като цяло. (42) До 2005 г. системата за обществено радио- и телевизионно разпространение получи 191,2 милиона еуро от FOR, 157,4 милиона еуро от които бяха прехвърлени на отделни обществени радио- и телевизионни оператори, а 33,8 милиона еуро - на РО. 2.3.3.3. Плащания от Фонда за копродукции (CoBo) (43) Фондът за копродукции (Coproductiefonds Binnenlandse Omroep: наричан по-нататък Фонд CoBo) бе създаден, за да финансира копродукции между нидерландските обществени радио- и телевизионни организации и други продуценти на програми. Неговите средства идват от приходи, генерирани от плащания за авторски права от белгийски и германски кабелни оператори за разпространение на трите нидерландски канала в Белгия и Германия. Фондът бе учреден от обществените радио- и телевизионни организации и се управлява чрез фондация. Управителният съвет на Фонда се състои от управители на обществените радио- и телевизионни разпространители. (44) През 1994 г. нидерландските власти решиха да направят плащане към два под-фонда, управлявани от Фонда CoBo, „Филмовия фонд“, който финансира копродукции на художествени и документални филми, и проекта„Телефилм“, който има за цел да стимулира производството телевизионни филми с високо качество. (45) Отделните обществени радио- и телевизионни организации са получили обществени средства в размер на 31,7 милиона еуро от Фонда CoBo за периода 1994-2005 г. РО не е получил никакви плащания от Фонда CoBo. 2.4. Резервите, държани от отделните обществени радио- и телевизионни разпространители (46) Всяка обществена радио- или телевизионна организация поддържа известни резерви, които нормално са програмни резерви или резерви към асоциация или фондация, в зависимост от това дали организацията за обществено радио- и телевизионно разпространение е фондация, или асоциация. 2.4.1. Програмни резерви (47) Отделните обществени радио- и телевизионни разпространители могат да увеличават резервите си, когато общите приходи надхвърлят общите разходи. Тези програмни резерви могат да се използват за покриване на програмни разходи в бъдещи години. (48) Съгласно нидерландските власти стойността на програмите, които са били произведени, но все още не са излъчени, се прибавя към програмните резерви (19). По този начин програмните резерви отразяват също стойността на вече произведените програми. През 2005 г. общите програмни резерви, държани от отделните обществени радио- и телевизионни организации възлизат на 78,6 милиона еуро. (49) През 2005 г. РО също така реши, че част от програмните резерви трябва да бъдат прехвърлени на самото РО, но на обществените радио- и телевизионни разпространители бе позволено да поддържат резерви до 5-10 % от годишния им бюджет. Обществените радио- и телевизионни разпространители преведоха 42,457 милиона еуро на РО . 2.4.2. Резерви на асоциациите (50) Асоциациите за обществено радио- и телевизионно разпространение са създадени като частни юридически лица. През годините те са изградили свои собствени резерви от вноски и дарения, получени от техните членове. Резервите на асоциациите следователно произлизат от частни средства. През 1993 г. нидерландското правителство реши да „замрази“ резервите на асоциациите. От този момент, по принцип (20), печалбите, получени от дейности за асоциации и други необществени дейности се наложи да се използват за обществени дейности и без възможност повече да бъдат прехвърляни към резервите на асоциациите. През 2005 г. общите резерви за асоциации на обществените радио- и телевизионни организации в Нидерландия възлизаха приблизително на 131,1 милиона еуро. 2.4.3. Резерви на фондация NOS RTV и на по-малки обществени радио- и телевизионни разпространители (51) NOS RTV, NPS и други по-малки обществени радио- и телевизионни разпространители без членове (член 39f от Закона за медиите) държат „резерви за фондации“ („stichtingsreserve“). Общото ниво на резервите на фондации през 2005 г. бе 42,2 милиона еуро (21). 2.5. Реклама по обществените канали (52) Както бе обяснено в параграф 17, STER отговаря за продажбата на рекламно време по обществените канали. (53) Другите основни компании, които продават рекламно време по телевизиите и действат на нидерландския пазар, са IP и SBS. IP продава рекламно време от името на търговските радио- и телевизионни разпространители RTL4, RTL5 и Yorin. SBS продава рекламно време за своите търговски радио- и телевизионни компании SBS6, Net 5 и Veronica. В допълнение към IP и SBS има няколко други търговски радио- и телевизионни компании, които също продават рекламно време (22).Цените, на които продава STER, са калкулирани на базата на прогнози от рекламни агенции, на цени на конкуренти и на исторически цени. (54) Таблица 1 по-долу показва развитието на зрителския дял на обществените радио- и телевизионни разпространители, в който STER управлява дейността по продажбата на реклами. Делът на зрителската аудитория над 13-годишна възраст през последните години е намаляла от 38,8 през 1997 г. на 35,4 % през 2005 г. За категорията 20-49 г. делът на аудиторията е дори по-нисък - 27,2 %. Таблица 1 Дял от аудиторията на възраст над 13 г. и 20-49 г. (18.00 ч. - 24.00 ч.), 1997-2005 г. 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 13+ 38,8 39,9 37,8 39,8 38,8 37,9 36,8 38,9 35,4 20-49 34,6 35,8 31,6 33,3 33,0 32,5 30,1 31,8 27,2 Източник : Писмо от 24.2.2006 г. от нидерландските власти. (55) От 1994 г. брутния приход (на базата на цени по ценоразпис) и нетния приход (като се вземат предвид дадените отстъпки), генериран от търговските радио- и телевизионни компании на рекламния пазар превишават приходите, генерирани от обществените радио- и телевизионни организации. Таблица 2 Брутни приходи от телевизионна реклама в периода 1994 - 2005 г. (в милиони еуро) 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 STER 327 298 225 234 257 290 348 343 383 489 581 471 Търговски разпространители 360 438 532 629 715 887 1 028 1 084 1 310 1 623 2 034 2 327 Общо: 687 736 757 863 972 1 177 1 376 1 426 1 693 2 112 2 615 2 798 Източник : Писмо от 24.2.2006 г. от нидерландските власти. Таблица 3 Нетни приходи от телевизионна реклама в периода 1994 - 2005 г. (в милиони еуро) 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 STER 223 202 153 150 176 187 218 197 197 197 197 169 Търговски разпространители 239 281 324 378 405 448 508 484 520 537 549 599 Общо: 462 483 477 528 581 635 726 683 717 733 746 768 Източник : Писмо от 24.2.2006 г. от нидерландските власти. (56) Както може да се заключи от Таблици 1, 2 и 3, има разлика между брутните приходи от телевизионна реклама и нетните приходи с отстъпки. Според нидерландските власти не само публикуваните тарифи на обществените радио- и телевизионни организации са по-високи, но и отстъпките, които предоставят са по-ниски в сравнение с търговските радио- и телевизионни разпространители (23). 2.6. Придобиване на футболни права от NOS RTV (57) В разследвания период NOS RTV получи права за излъчване на няколко важни футболни събития (24). Търговският разпространител Canal+ (pay-TV - платена телевизия) получи правата за предаване на живо на мачовете от нидерландската първа лига. Правата за Шампионската лига също бяха частично дадени като под-лиценз на Canal+ от NOS RTV. Търговският разпространител SBS получи правата за излъчване на две национални футболни купи. Той получи и правата за мачовете от нидерландската първа дивизия и квалификационните мачове на нидерландския отбор за Европейския шампионат през 2004 г. Правата за излъчване на различни чужди футболни състезания се държат от CLT-UFA, най-голямата група за разпространение в Европа (компания-майка на RTL например). 2.7. Отношения между радио- и телевизионни разпространители и кабелни оператори (58) Традиционното кабелно предаване се разглежда като отделна публикация за целите на авторското право по нидерландското законодателство. По принцип се изисква разрешение от всички носители на авторски права, а носителят на авторското право може да предяви претенция за плащане на публикацията от кабелния оператор. От 1985 г. има споразумение между VECAI (представител на кабелните оператори) и NOS RTV (представител на обществените радио- и телевизионни разпространители), според което кабелните оператори са освободени от плащане на авторско право на обществените радио- и телевизионни организации (носителите на авторско право), когато техните програми се излъчват по кабел (25). Това споразумение бе направено по искане на нидерландското правителство, въз основа на факта, че гражданите вече са платили своя принос към общественото радио- и телевизионно разпространение. Бе взето под внимание, че би било нежелателно плащането на авторски права от кабелните оператори, което може да доведе до по-високи абонаментни такси. Търговските радио- и телевизионни разпространители също не изискват плащане на авторски права от кабелните оператори. Това обаче не е свързано със споменатото по-горе споразумение с обществените радио- и телевизионни организации . (59) Трябва да се отбележи, че кабелните оператори са задължени по закон да препредават всички обществени радио- и телевизионни програми („must carry“ obligation) и нямат право да искат заплащане на разходи за предаване от разпространителите. 2.8. Мерките, които са обект на това Решение (60) Както е посочено в решението за откриване на официална процедура на разследване (26), обект на настоящото Решение са следните мерки: (1) Плащанията на обществените радио- и телевизионни организации, посочени в член 106a и 170c от Закона за медиите, които са категоризирани от Комисията като ad hoc плащания. Това са: (a) плащания на обществените радио- и телевизионни разпространители, направени или от допълващите фондове, или от AOR, посредством FOR. За периода 1994-2005 г. тези плащания възлизат на [...] милиона еуро. Тази сума може да бъде разделена на плащания, направени от допълващите фондове ([...] милиона еуро) и плащания, направени от AOR към FOR и след това от FOR към обществените радио- и телевизионни организации (191,2 милиона еуро). (b) плащания от Фонда за копродукции (CoBo). Фондът CoBo се състои от два специфични под-фонда, Филмовият фонд и Проектът за телевизионни филми. В периода 1994-2005 г. държавата е отпуснала 31,7 милиона еуро на обществените радио- и телевизионни организации посредством Фонда за копродукции (2) Осигурен достъп до кабелната телевизия, известно като задължение за препредаване („must carry“ obligation), посочено в член 82и от Закона за медиите. (3) Безплатно предоставяне на технически съоръжения от NOB, гарантирано от членове 89 и 90 от Закона за медиите. II. ОСНОВАНИЯ ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА И АРГУМЕНТИ НА СТРАНИТЕ 3. РЕЗЮМЕ НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА (61) След първоначалното разследване Комисията стигна до заключение, че някои мерки, с възможното изключване на задължението за препредаване, представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Комисията също така изрази съмнения относно съвместимостта на такава държавна помощ по член 86, параграф 2 от Договора за ЕО. (62) По отношение пропорционалността на финансирането Комисията изрази съмнения дали разходите и приходите са били разпределени в съответствие с ясно определени принципи за счетоводна отчетност на разходите. Комисията изрази съмнения дали приходите от не-публични услуги са били взети под внимание в пълна степен, когато са правени изчисления за нуждите от държавно финансиране, което води до риск от финансиране, надхвърлящо нетните разходи за обществената услуга. (63) Освен това Комисията счете, че нивото на средства за FOR и програмните резерви е показател за структурно свръх-компенсиране. Комисията отбеляза, че от общата сума на ad hoc плащания, не са били използвани 110 милиона еуро (на базата на цифри от 2001 г.). (64) Нещо повече, Комисията изрази своето намерение да разследва дали конкуренцията на търговските пазари не е била изкривена незаконосъобразно. Комисията изтъкна, че такова изкривяване на конкуренцията би могло да се случи на пазарите за реклама, интелектуална собственост при кабелно излъчване и права за излъчване на футболни срещи. (65) И накрая, NOB няма право да иска заплащане от обществените радио- и телевизионни организации за услугите, които предоставя, след като получава плащания за тази задача директно от държавата. Комисията отбеляза, че безплатното предоставяне на технически съоръжения може да представлява помощ за обществените радио- и телевизионни организации. 4. КОМЕНТАРИ ОТ ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ (66) Във връзка с настоящото решение, следните коментари бяха представени . (67) Нидерландските обществени радио- и телевизионни организации заявиха, че въпросните мерки трябва да се разглеждат като съществуваща помощ, тъй като те съставляват част от общата система за финансиране на общественото разпространение. Освен това те отбелязаха, че Комисията трябва да оценява финансирането на общественото радио- и телевизионно разпространяване само в светлината на Протокола относно системата на обществено радио- и телевизионно разпространение в държавите-членки, приложен към Договора за ЕО (наричан по-нататък „Протокол от Амстердам“), а не следва да прилага критериите на решението Алтмарк (27) или член 87, параграф 1 или член 86, параграф 2 от Договора за ЕО. (68) CLT-UFA отбелязаха, че счетоводните отчети на системата за радио- и телевизионно разпространение могат да се проверят и одобрят от независим одитор едва от 2002 г. (69) Обществените радио- и телевизионни организации отбелязаха, че няма свръх-компенсация от 110 милиона еуро, както се посочва от Комисията. Първо, обществените радио- и телевизионни организации и правителството работят с различни счетоводни системи. Правителството работи със счетоводство на принципа на отразяване на паричните средства при получаването им, а обществените радио- и телевизионни организации работят на принципа на разходи и приходи, които се отразяват в отчетите към момента на договарянето. Това е причина за възникване на несъответствия. Освен това, приходите от FOR, според обществените радио- и телевизионни организации, са набелязани за конкретни бъдещи цели. Нещо повече, те отбелязаха, че излишното финансиране не може да води до изкривявания в други пазари, тъй като това финансиране може да се използва само за дейности в обществена полза. (70) ACT заяви, че STER се държи по антиконкурентен начин като подбива цените на рекламния пазар. Той твърди, че след като общото рекламно време на обществените оператори в годината е по-ограничено от това на частните разпространители, STER трябва да начислява по-високи цени от частните оператори. (71) SBS Broadcasting потвърди, че цените на нидерландския рекламен телевизионен пазар са насочени към GRP категория 20-49 г. Тъй като обществените радио- и телевизионни организации обаче привличат повече зрители от търговските разпространители извън тази зрителска група, рекламодателите биха плащали премия за GRP категория 20-49 г. Следователно сравнение на GRP категория 20-49 г. не би изразило икономическата реалност за продукта. Нещо повече, SBS отбеляза, че за GRP категория 13+ обществените оператори определят по-ниски цени от търговските оператори. За да подкрепи коментарите си, SBS представи прегледи на средните брутни цени за GRP категория 13+ за различните канали по време на праймтайма за периода 1995-2004 г. и по месеци през 2003 г. и 2004 г., които показват, че тези на обществените разпространители са по-ниски от цените на повечето търговски оператори. (72) Според CLT-UFA организацията NOS RTV е платила прекомерни цени за футболни права. Цените са били далеч над пазарните. CLT-UFA представи изчислителни модели (28), за да покаже как калкулират цените за футболни права и заключи, на тази база, че офертата, направена от NOS RTV за правата върху мачовете от Шампионската лига през 2002 г. е била значително по-висока от тази, направена от CLT-UFA. ACT и CLT-UFA отчетоха, освен това, че Комисията не би трябвало да стига до извода, че има недостатъчни доказателства за надплащане на футболни права на базата на пример, при който частен оператор вероятно е предложил по-висока оферта. (73) Асоциацията на кабелните оператори, VECAI, повдига два въпроса. Първо, тя счита, че кабелните оператори, които са обект на задължението за препредаване („must carry“ obligation), трябва да имат възможност да искат плащане от съответните разпространители. Поради задължението за препредаване, обществените радио- и телевизионни организации не са платили такса за предаване на сигнала по кабелните мрежи. (74) На второ място, VECAI приведе довода, че кабелните оператори в действителност плащат такса на организациите, които управляват правата от името на NOS RTV, но NOS RTV и нидерландското правителство разглеждат това като такса за управление. Според VECAI това е замаскирана такса за права на интелектуална собственост. 5. КОМЕНТАРИ ОТ НИДЕРЛАНДСКИТЕ ВЛАСТИ (29) (75) Нидерландските власти заявяват, че предположението на Комисията, че съответните мерки не са част от нормално годишно финансиране на обществените радио- и телевизионни организации като част от държавното финансиране са погрешни. Финансирането, което е предмет на разследването произтича от нормалния механизъм на финансиране и е бил неделима част от бюджетното планиране, което е довело до плащанията на организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение. Според властите FOR, допълващите фондове, Фондът CoBo и плащанията на NOB са част от механизма за нормално годишно финансиране. (76) Нидерландските власти накрая припомнят на Комисията, че преценката трябва да вземе предвид специфичния контекст, в който работят обществените радио- и телевизионни организации. Властите молят Комисията да вземе предвид Протокола от Амстердам. Ако е необходимо, предметът на настоящата процедура би трябвало да се квалифицира като съвместима помощ по смисъла на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, в контекста на принципите, заложени в Протокола от Амстердам. (77) Сумата, условно посочена от Комисията като възможна свръх-компенсация е погрешна. Това заключение следва от източниците на средства, които грешно са квалифицирани като резерви. Тъй като използването на тези средства е предварително определено и е предмет на контрол, не може да става въпрос за свръх-компенсация. Нещо повече, властите привеждат като аргумент, че ако въпросните мерки се смятат за държавна помощ, помощта трябва да се разглежда като съществуваща държавна помощ по смисъла на член 88, параграф 1 от Договора за ЕО. (78) Нидерландските власти изтъкват, че отчетите на отделните асоциации за обществено радио- и телевизионно разпространение винаги са били обект на одобрение от независим одитор. (79) Нидерландските власти смятат, че предаванията на популярни и по-малко популярни спортове попадат под дефиницията на основната задача на обществените радио- и телевизионни организации. Нидерландските власти смятат, че когато определят своята оферта за права на предаване, обществените оператори не плащат повече отколкото е необходимо за придобиване на важни права във връзка с обществената ми мисия и общото програмиране. (80) Властите повтарят, че обществената мисия на NOB е част от обществената система за радио- и телевизионно разпространение. Фактът, че NOB не иска от обществените оператори заплащане за услугата, която предоставя, не означава, че на обществените радио- и телевизионни организации е отпусната помощ. (81) Нидерландските власти заявяват, че при положение че частните оператори също не изискват плащане на авторски права от кабелните оператори, може да се каже, че NOS RTV действа като нормален пазарен оператор при обстоятелствата на този конкретен пазар. III. ОЦЕНКА НА МЕРКИТЕ СПОРЕД ПРАВИЛАТА ЗА ДЪРЖАВНА ПОМОЩ 6. НАЛИЧИЕ НА ПОМОЩ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 87, ПАРАГРАФ 1 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕО (82) Член 87, параграф 1 от Договора определя следните условия за наличие на държавна помощ. Първо, трябва да има намеса от страна на държавата или да става за сметка на държавни ресурси. Второ, това трябва да дава преимущество на получателя. Трето, трябва да променя или да заплашва с промяна конкуренцията. Четвърто, намесата трябва да засяга търговията между държавите-членки. 6.1. Наличие на държавни ресурси 6.1.1. Аd hoc плащания (83) Плащанията на организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение, за които става въпрос в член 106, точка a) и 170, точка в) от Закона за медиите, които са категоризирани от Комисията като ad hoc плащания, могат да се разделят на плащания от допълващи фондове, плащания от FOR и плащания от Фонда CoBo. (84) В случая с допълващите фондове, първо парите се заделят в рамките на AOR - който е фонд, чиито ресурси се притежават от държавата и се управляват от Медийния орган - с цел допълване на определени видове разходи, по-високи от предвидените, направени от обществените радио- и телевизионни организации. На един втори етап държавните ресурси, представени от допълващите фондове на AOR, са прехвърлени на NOS RTV. (85) Плащанията, извършени от фонд FOR се разглеждат като държавни ресурси. Въпреки че FOR е фонд, администриран и управляван от РО, парите идват от AOR, който е част от медийния бюджет. (86) По-важното е , както е описано в раздел 2.3.3.2, че РО разпределя парите на базата на споразумения, направени предварително, за използване на парите от FOR. Въпреки че именно РО предлага как да се използват парите, министърът на образованието, науката и културата „приема предложението“ и утвърждава за какви цели може да се използват парите. РО може само да вземе решението да изразходва парите, след като веднъж министърът е утвърдил критериите за разпределението им. РО следва да вземе предвид правилата, установени от министъра. Следователно може да се смята, че прехвърлянето на държавни ресурси се осъществява, когато се направят плащанията от FOR към индивидуалните оператори. Това е прехвърляне на държавни ресурси, което освен това може да бъде приписано на държавата (30). (87) По време на периода на разследване обществените радио- и телевизионни организации са получили сума от 191,2 милиона еуро от FOR и [...] милиона еуро от допълващите фондове. (88) Плащанията, извършени от Фонд CoBo се разглеждат като държавни ресурси. Както е описано в параграф 43 парите във Фонд CoBo идват от директни вноски от медийния бюджет и от приходи, генерирани от плащания за авторски права, платени от белгийски и германски кабелни оператори за разпространение на трите нидерландски канала в Белгия и Германия. Комисията възприема възгледа, че не само директните вноски от медийния бюджет, но и плащанията за авторско право могат да се разглеждат като държавни ресурси. Всъщност плащанията за авторски права би трябвало да бъдат използвани за финансиране на разходите за обществени услуги на операторите. В резултат от заделянето им във Фонд CoBo се е увеличила пропорционално потребността от обществено финансиране. Плащанията за авторски права са следователно еквивалентни на ресурси, от които се е отказала държавата. (89) Освен това, въпреки че Фондът за копродукции CoBo е притежаван и управляван от фондация (чийто управителен съвет се ръководи от организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение), средствата от Фонда за копродукции CoBo се предоставят на обществените радио- и телевизионни организации само при условия, определени от държавата. (90) Обществените радио- и телевизионни организации са получили 31,7 милиона еуро от Фонда за копродукции CoBo през периода на разследване. Това е прехвърляне на държавни ресурси към индивидуални обществени радио- и телевизионни организации . 6.1.2. Свободен достъп до кабел (91) Задължението за препредаване („must carry“ obligation), наложено на кабелните оператори не е свързано с превеждане на държавни ресурси, нито отказаните приходи на кабелни оператори може да се разглеждат като прехвърляне на държавни ресурси (31). Комисията няма информация, която да показва друго. В съответствие с това предварителният възглед, че мярката не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, може да бъде потвърден. 6.1.3. Безплатни технически съоръжения от NOB (92) Обществената компания NOB получава плащания от държавата за услугите, които е задължена да предоставя на обществените радио- и телевизионни организации. Тези плащания са свързани с директни преводи на държавни ресурси. В крайна сметка те облагодетелстват обществените оператори, които получават безплатни услуги (32). В действителност самите нидерландски власти заявяват, че NOB действа просто като „носител“ за прехвърляне на държавно финансиране на обществените радио- и телевизионни организации , които ползват услугите на NOB. 6.2. Икономическо преимущество (93) Ad hoc финансирането (плащания на FOR и посредством допълващите фондове), прехвърлянията на Фонда за копродукции CoBo и предоставянето на безплатни технически съоръжения дават икономическо преимущество на нидерландските организации за обществено радио- и телевизионно разпространение, в смисъл че тези мерки ги освобождават от оперативни разходи, които при други обстоятелства трябва да поемат. 6.2.1. Приложимост на решението по делото Алтмарк (94) Нидерландското правителство и обществените радио- и телевизионни организации твърдят, че мерките, които се разследват, компенсират обществените оператори за нетните разходи по изпълнение на тяхната обществена мисия. Това би означавало, че мерките следователно не биха предоставяли преимущество на обществените радио- и телевизионни организации и не биха представлявали помощ, в съответствие с решението по делото Алтмарк (33). (95) Държавни мерки, компенсиращи нетните допълнителни разходи за услуги от общ икономически интерес, не се квалифицират като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, ако компенсацията се определя по такъв начин, че предприятието не може да получи реално преимущество. В решението по делото Алтмарк Европейският съд описа условията, които трябва да удовлетворява една компенсация, за да не бъде класифицирана като държавна помощ. Това са следните условия: - първо, предприятието получател трябва действително да има задължения за извършване на обществени услуги и тези задължения трябва да бъдат ясно дефинирани; - второ, параметрите на базата, на която се изчислява компенсацията, трябва да бъдат установени предварително по обективен и прозрачен начин; - трето, компенсацията не може да надвишава това, което е необходимо за покриване изцяло или частично на разходите, възникнали при изпълнение на задълженията, свързани с предоставяне на обществената услуга, като се отчитат съответните приходи и разумна печалба; - четвърто, когато предприятието, което трябва да изпълнява задължения, свързани с предоставянето на обществена услуга, в специфичния случай не е избрано в съответствие с процедура за обществена поръчка, нивото на необходимата компенсация трябва да се определя на базата на анализ на разходите, които би направило едно типично, добре управлявано и адекватно снабдено със средства за производство предприятие, така че да е в състояние да отговори на необходимите изисквания на обществената услуга, при изпълнение на тези задължения, като се отчитат съответните приходи и разумна печалба за изпълнение на задълженията. (96) Комисията смята, че в настоящия случай не са изпълнени последните три условия, определени в параграф 95. Първо, прехвърлянето на средства от FOR, допълващите фондове и финансовата вноска от Фонда за копродукции CoBo към обществените радио- и телевизионни организации не се основава на предварително установени обективни и прозрачни параметри. (97) Освен това, нито ad hoc финансовите мерки, нито плащанията от Фонда за копродукции CoBo отчитат всички съответни приходи на обществените оператори. Нито пък включват необходимите предпазни мерки, за да се изключи свръх-компенсиране. Наистина, както ще бъде оценено с повече подробности по-долу, в резултат на финансирането ad hoc всъщност се получи значително свръх-компенсиране. (98) И накрая, нидерландските обществени радио- и телевизионни организации не са били избрани за доставчици на услуги от общ икономически интерес на базата на търг, нито е провеждан анализ, който да гарантира, че нивото на компенсация е било определено на базата на анализ на разходите, които би направило при изпълнение на тези задължения едно типично, добре управлявано и адекватно снабдено със средства за производство предприятие, така че да е в състояние да отговори на необходимите изисквания на обществената услуга. Същото се отнася и до финансирането на техническите съоръжения, предоставени на обществените радио- и телевизионни организации от NOB. (99) Следователно Комисията счита, че в този случай не са изпълнени всички условия, определени в решението по делото Алтмарк. 6.3. Изкривяване на конкуренцията (100) Преимуществото, предоставено от ad hoc финансирането, прехвърлянето на средства във Фонда за копродукции CoBo и осигуряването на безплатни технически съоръжения на нидерландските организации за обществено радио- и телевизионно разпространение не са поставени на разположение на друго предприятие в подобна ситуация. При условие че конкуренцията се изкривява винаги, когато държавна помощ подсили конкурентната позиция на облагодетелстваното предприятие по отношение на неговите конкуренти, преимуществото дава възможност да се изкриви конкуренцията между обществените радио- и телевизионни организации и останалите предприятия (34). 6.4. Ефект върху търговията между държавите-членки (101) Когато държавна помощ засили позицията на едно предприятие в сравнение с други предприятия, конкуриращи се във вътрешнообщностната търговия, на последното трябва да се гледа, като на засегнато от тази помощ (35), дори ако облагодетелстваното предприятие не се включи в износ (36). По подобен начин, когато една държава-членка отпусне помощ на предприятия, работещи в секторите на услугите и разпределението, предприятията получатели може да не извършват сами своя бизнес извън държавите-членки, така че помощта да има ефект върху търговията в Общността (37). (102) В съответствие с този съдебен случай през 2001 г. съобщение на Комисията относно приложението на правилата за обществено радио- и телевизионно разпространение (наричано по-долу „Съобщението за радио- и телевизионно разпространение“) (38) разяснява, че: „Ето защо може да се приеме, че държавното финансиране на обществените радио- и телевизионни организации по принцип засяга търговията между държавите-членки. Това е ясна позиция що се отнася до придобиването и продажбата на програмни права, което често се случва на международно ниво. Рекламата също, в случая на обществени радио и телевизия, които имат възможност да продават рекламно пространство, има трансграничен ефект, особено за хомогенни в езиково отношение области отвъд националните граници. Освен това, структурата на собственост на частните радиостанции и телевизии може да обхваща повече от една държава-членка“ (39). (103) В настоящия случай самите нидерландски обществени оператори са активни на международния пазар. Посредством членството им в Европейския съюз за радио- и телевизия те могат да обменят телевизионни програми и да участват в системата Евровизия. Освен това техните програми се излъчват в Белгия и Германия. Нещо повече, нидерландските са в пряка конкуренция с частните организации, които действат на международния пазар за радио- и телевизионно разпространение и имат международна структура на собствеността. (104) На тази основа Комисията прави извода, че ad hoc финансирането, средствата, осигурени на Фонда за копродукции CoBo и предоставянето на безплатни технически съоръжения са такива, че засягат търговията между държавите-членки по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. 6.5. Заключение (105) Тъй като всички условия, посочени в член 87, параграф 1 от Договора за ЕО са изпълнени, а условията, поставени от Европейския съд в решението по делото Алтмарк, не са изпълнени в тяхната цялост, Комисията прави извода, че ad hoc финансирането (финансиране от FOR и допълващите фондове), средствата отпуснати чрез Фонда за копродукции CoBo и осигуряването на безплатни технически услуги и съоръжения на нидерландските обществени радиостанции и телевизии може да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. От друга страна, преимуществата, произтичащи от безплатен достъп до кабелната мрежа, не включва прехвърляне на държавни средства и не представлява държавна помощ. 7. КЛАСИФИЦИРАНЕ НА МЕРКИ КАТО „НОВА“ ПОМОЩ (106) Съгласно член 1, точка б) от Решение на Съвета (ЕО) № 659/99 от 22 март 1999 г., описващ подробни правила за приложение на член 93 от Договора за ЕО (40), „съществуваща помощ“ означава, inter alia: „(и) …, всяка помощ, която е съществувала преди влизането в сила на Договора в съответната държава-членка, т.е., схеми за помощ или индивидуална помощ, които са влезли в действие преди и са все още приложими след влизане в сила на Договора“. (107) Както бе заявено преди това, може да се направи разлика между годишните плащания, които не са предмет на това Решение, и плащанията ad hoc. 7.1. Годишни плащания (108) Годишните плащания се правят на базата на член 110 от Закона за медиите, който постановява, че „лицата, на които е предоставено време за радио- и телевизионно разпространение, имат право на финансиране от общия бюджет“. Нивото на финансиране и наличността са описани в същия Закон за медиите. Тази система на финансиране съществуваше преди влизането в сила на Договора и се разглежда като съществуваща помощ, както е признато от Комисията в процедура E-5/2005 (41). 7.2. Аd hoc плащания (109) Плащанията ad hoc имат редица характеристики, които ги разграничават от редовните годишни плащания и представляват довод против класифицирането им като съществуваща помощ: - Правната основа за плащанията е била установена след влизане в сила на Договора. Едва през 1996 г. държавата е въвела възможността, чрез допълващите фондове, да се допълват разходи, направени от обществените радио- и телевизионни организации в случай на прекомерно увеличаване на цени за програмни права. Преди 1996 г. не съществуваше възможността за допълване на плащанията, извършени от обществените радио- и телевизионни организации. По подобен начин, поправката на Закона за медиите, която прави възможно извършването на ad hoc плащания от FOR към индивидуални оператори бе въведена през 1998 г. Що се отнася до приноса на CoBo, едва през 1994 г. държавата реши да участва в този фонд. - Действителни плащания бяха извършени едва от 1994 г. По-специално, плащания от Фонда за копродукции CoBo бяха извършени през 1994 г., от допълващия фонд - от 1996 г., а от FOR - от 1999 г. - За разлика от редовното годишно финансиране, плащанията ad hoc не могат да бъдат считани за плащания, на които обществените радио- и телевизионни организации имат право. Ето защо, плащането на ad hoc финансирането не е автоматичен процес (42). Тези плащания се извършват при поискване от индивидуалните организации за обществено радио- и телевизионно разпространение и се отпускат след конкретно и индивидуално решение, направено от министъра на културата, на базата на член 106, буква a) от Закона за медиите. В случая с FOR, например, министърът решава, след като вземе предвид нивото на FOR, дали средствата трябва да се прехвърлят от AOR към FOR. След това РО разпределя парите по-нататък на базата на правила, описани в Протоколи. - Условията, при които могат да бъдат извършени прехвърлянията на средства, са описани в „Протоколи за прехвърляне“, установени през 1999 и 2002 г. Както е в случая с Фонда за копродукции CoBo, държавата установява известни условия за извършване на плащания от и към фонда, които са едва от 1994 г. - И накрая, финансирането се отпуска за специални случаи, както е посочено в раздел 2.3.3. Те включват стимулирането на обществените радио- и телевизионни организации да произвеждат по-добри програми, като поемат колебанията в приходите от реклама, като допълват увеличени цени за спортни права и стимулират копродукциите с белгийски и немски организации за радио- и телевизионно разпространение. 7.3. Безплатни технически съоръжения (110) Обществените радио- и телевизионни организации получават безплатно ползване на технически съоръжения от NOB от влизането в сила на Закона за медиите от 1987 г. От тази година NOB започна да предоставя съоръжения на обществените радио- и телевизионни организации, докато първоначално тези съоръжения са били предоставяни от NOS. На NOВ бе възложено задължението да предоставя услуга от общ икономически интерес. Той предоставя съоръженията на индивидуалните обществени радио- и телевизионни организации безплатно и получава плащания директно от държавата. По този начин тази мярка може също да бъде считана като мярка за нова помощ. 7.4. Заключение относно класифицирането като „нова помощ“ (111) Аd hoc финансирането (плащания от FOR към индивидуални обществени радио- и телевизионни организации и от допълващите фондове), трансферите от Фонда за копродукции CoBo и предоставянето на безплатни технически съоръжения - всичко това би трябвало да се счита по-скоро като нова помощ, отколкото като съществуваща помощ. 8. СЪВМЕСТИМОСТ НА ПОМОЩТА ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 86, ПАРАГАРАФ 2 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕО (112) На базата на характеристиките на мерките, единствено възможното основание за съвместимост е член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, който постановява, че: „предприятия, натоварени с извършване на услуги от общ икономически интерес (…), са предмет на правилата, съдържащи се в Договора, и по-специално на правилата за конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не възпрепятства изпълнението, по закон или в действителност, на специфичните задачи, които са определени за тях. Не трябва да се оказва влияние върху развитието на търговията до такава степен, която би се оказала в разрез с интересите на Общността“. (113) Съдът на европейските общности бе последователен като постанови, че член 86, параграф 2 от Договора за ЕО може би дава основания за отклонение от забраната за държавна помощ на предприятия, на които е възложено изпълнението на услуги от общ икономически интерес. Решението на Съда по делото Алтмарк безусловно потвърди, че държавна помощ, която компенсира разходите, направени от едно предприятие, за да предоставя услуги от общ икономически интерес, може да се окаже съвместима с общия пазар, ако отговаря на условията в член 86, параграф 2 от Договора за ЕО (43). (114) В съответствие с установената съдебна практика, основана на прецеденти, на Европейския съд (44), член 86, параграф 2 от Договора за ЕО представлява отклонение, което трябва да се интерпретира ограничено. Съдът ясно заяви, че за да може една мярка да бъде приета за такова отклонение, трябва да бъдат изпълнени всички условия, които следват: - въпросната услуга трябва да бъде услуга от общ икономически интерес и да бъде ясно определена като такава от държавата-членка; - предоставянето на тази услуга трябва да бъде изрично възложено на въпросното предприятие от държавата-членка; - приложението на правилата за конкуренция от Договора трябва да възпрепятства изпълнението на специфичните задачи, поставени на предприятието и изключването от тези правила не трябва да оказва влияние върху развитието на търговията до такава степен, която би се оказала в разрез с интересите на Общността. (115) Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение определя принципите и методите, които Комисията възнамерява да прилага с цел да гарантира спазването на условията, посочени по-горе. Следователно трябва да се проучи дали в настоящия случай: - радио- и телевизионната дейност на нидерландските обществени разпространители са ясно и точно определени от нидерландските власти като услуги от общ икономически интерес (определение); - на нидерландските обществени радио- и телевизионни организации е официално възложено от нидерландските власти да извършват тази услуга (възлагане); - държавното финансиране не надхвърля нетните разходи за тази обществена услуга, като се отчетат също други преки или непреки приходи, получени от обществената услуга (пропорционалност). 8.1. Дефиниция (116) В този контекст трябва да се отбележи, че ad hoc финансирането и безплатното предоставяне на технически съоръжения са били предназначени да подкрепят дейности, които са част от общата обществена функция. Необходима е следователно оценка на общото ниво на финансиране на обществените радио- и телевизионни организации, но, с изключение на конкретните мерки, посочени по-горе, това Решение няма намерение да оценява механизма и условията, при които е предоставено държавно финансиране. Настоящото Решение не засяга и организацията на системата за обществено радио- и телевизионно разпространение като цяло. (117) Както е посочено в параграф 33 от Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение, задача на всяка държава-членка е да определи обществения ангажимент на обществените радио- и телевизионни разпространители. Като се отчете специфичната природа на сектора на радио- и телевизионното разпространение обаче Комисията счита, че „едно „широко“ определение, възлагащо на определен радио- и телевизионен разпространител задачата да осигурява балансирано и разнообразно програмиране в съответствие с неговия ангажимент, е легитимно по смисъла на член 86, параграф 2, с оглед на тълкувателните разпоредби на Протокола. Такова определение трябва да е в съответствие с целта за удовлетворяване на демократичните, социални и културни потребности на дадено общество и гарантиране на плурализма, включително културното и езиково разнообразие“. (118) Въпреки широтата на определението, то трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да не оставя съмнение дали дадена дейност, изпълнявана от оператора, на когото е възложена, е предназначена от държавата-членка да бъде включена в обществения ангажимент или не. Както е посочено в параграф 36 на Съобщението за радио- и телевизионно разпространение, ролята на Комисията е ограничена до проверка дали определението за обществена услуга в сектора на радиото и телевизията съдържа явна грешка. (119) Основната задача на нидерландските обществени радио- и телевизионни разпространители е да осигуряват висококачествени и разнообразни програми за общо излъчване по обществените канали, в общ интерес, както е посочено в член 13, буква в) от Закона за медиите. В законодателството се съдържат и конкретни програмни изисквания, отнасящи се до категориите съдържание, които трябва да бъдат обхванати и определеното времетраене за всяка категория. (120) CLT-UFA посочиха, че обществените радио и телевизия в Нидерландия предават прекалено много спорт като цяло и по-специално прекалено много футбол. Ищците заявиха, че NOS RTV предава основната част от всички спортни събития в Нидерландия. Както бе посочено по-горе, ad hoc финансирането е било предназначено за финансиране на дейности, които са част от обществената функция и по този начин били предназначени и за придобиване на спортни права. (121) Комисията е на мнение обаче, че разпространението на спортни програми, в рамките на около 10 % от общото време за излъчване, не представлява явна грешка. Спортът може да бъде част от обществената мисия на радио- и телевизионните разпространители и отделянето на 10 % от времето за спорт не е несъвместимо с обществения ангажимент за предлагане на балансиран и разнообразен програмен микс като обществена услуга. (122) Комисията е на мнение, че основната задача, както е определена в член 13 буква в), параграф 1 от Закона за медиите, е по-скоро широко определена, но може да се счита, че удовлетворява - в съответствие с текста на протокола от Амстердам - „демократичните, социални и културни потребности“ на нидерландското общество. По този начин определението в закона е достатъчно ясно и точно по отношение на основната задача и не съдържа никакви явни грешки. 8.2. Възлагане на задължения (123) В параграф 40 от Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение е посочено, че с цел да се облагодетелства от изключението по смисъла на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО, извършването на обществени услуги трябва да се възложи на нидерландските обществени радио- и телевизионни разпространители посредством официален закон. Комисията отбелязва, че Законът за медиите официално възлага на NOS задачата да изпълнява обществената задача, определена в член 13с и подкрепящото законодателство. Правото да излъчват програми по обществените канали е дадено на обществените радио- и телевизионни разпространители от член 31 от Закона за медиите и Комисията счита, че основната задача за разпространение на програми е ясно възложена на обществените радио- и телевизионни разпространители. 8.3. Пропорционалност (124) В Глава 6.3 от Съобщението относно радио- и телевизионното разпространение е обяснено, че тестът за пропорционалност, който Комисията трябва да проведе, е двоен (45). (125) От една страна, Комисията трябва да изчисли нетните разходи на обществената задача, възложена на нидерландските обществени радио- и телевизионни разпространители и да провери дали тези разходи са свръх-компенсирани или не. Когато се компенсира едно предприятие, държавната помощ не трябва да надхвърля нетните разходи на мисията за извършване на обществена услуга. За да се стигне до нетните разходи, трябва да се вземат предвид и останалите преки и непреки приходи в резултат от изпълнението на обществената мисия. Следователно при оценяване пропорционалността на помощта ще бъде взета под внимание нетната печалба от реализиране на обществените дейности. (126) От друга страна, Комисията трябва да разследва всяка информация, с която разполага и която навежда на мисълта, че обществените радио- и телевизионни разпространители нарушават конкуренцията на търговските пазари повече от необходимото за изпълнение на обществената си мисия. Например една организация за обществено радио- и телевизионно разпространение, чиито по-ниски приходи ще бъдат компенсирани от държавната помощ, може да бъде изкушена да намали цените за реклама или други непублични услуги за пазара, така че да намали приходите на конкурентите. При такава практика ще е необходимо допълнително държавно финансиране, за да се компенсират пропуснатите приходи от търговски дейности и следователно ще е показател за наличие на свръх-компенсиране на обществените задължения. 8.3.1. Прозрачност и разпределение на разходите (127) На първо място Комисията трябва да определи разходите за услугите от общ икономически интерес. Тъй като нидерландските обществени радио и телевизия извършват също непублични дейности, те са задължени водят отделни сметки за различните изпълнявани дейности от Директива 80/723/ЕИО от 25 юни 1980 г. за прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и обществените предприятия (46), допълнена от Директива 2000/52/EО (47) на Комисията. Разходите и приходите трябва да са правилно обозначени въз основа на ясно установени, обективни счетоводни принципи. Разходи, които се дължат изцяло на обществени дейности, като същевременно облагодетелстват и търговски дейности, не е необходимо да се разпределят между двете и могат изцяло да бъдат разпределени към публичния сектор (48). (128) Директивата за прозрачност се прилага в Нидерландия чрез поправката на Закона за конкуренцията („Mededingingswet“) (49). Освен това със специална наредба (50) обществените разпространители се задължават да водят различни сметки за всички странични дейности и дейности за асоциациите. Въз основа на това нидерландските власти представят информация за разходите и приходите на обществените разпространители за периода 1994-2005 г. (129) Според Директивата за прозрачност от държавите-членки се изисква да гарантират, не само че се водят отделни сметки за публичните и непублични дейности, но и че всички разходи и приходи са коректно разпределени въз основа на последователно прилагани и обективно оправдани разходни счетоводни принципи и че принципите за разпределение на разходите, според които се водят отделните сметки, са ясно установени. (130) Въпреки това Комисията отбелязва, че Наредбата не определя как обществените разпространители да разпределят разходите, които са общи за публичните и непублични дейности. Нещо повече, информацията от нидерландските власти потвърждава, че обществените радио и телевизионни разпространители използват различни методи за разпределение на разходите. Властите привеждат доводи, че на индивидуално ниво разпределението е правилно, но поради различния избор, който индивидуалните разпространители, правят по отношение на разпределението, то може да се различава от един разпространител до друг. Комисията обаче смята факта, че няма съгласуваност между различните разпространители е показател за това, че Наредбата не предписва достатъчно добре как да се извършва разпределението на разходите. (131) Ето защо, въз основа на информацията, представена от нидерландските власти, не може да се направи заключение, че разходите са разпределени правилно на базата на приетите методи за разпределение на разходите. Следователно Комисията смята, че при определяне дали държавното финансиране е пропорционално на разходите за обществената услуга, трябва да се вземат предвид всички нетни приходи от търговски дейности на обществените радио- и телевизионни организации, Това е в съответствие и с нидерландската законодателна рамка, която се отнася за системата за обществено радио- и телевизионно разпространение и която задължава разпространителите да използват всичките си доходи в обществена услуга, включително и тези от търговски дейности (51). 8.3.2. Пропорционалност на общественото финансиране (132) Според параграф 57 от Съобщението за радио- и телевизионно разпространение, държавната помощ не бива да надхвърля нетните разходи, понесени от разпространителя. По този начин, след като са определени нетните разходи за обществена услуга, трябва да бъде установено дали общата сума на държавно финансиране не надхвърля тази на разходите. (133) Ако не е направено цялостно и смислено разпределение на разходите, нетните приходи от всички дейности, които са се възползвали, пряко или непряко, от общественото финансиране, трябва да се отчетат при изчисляване на нетните разходи за обществени услуги (52). Единствено приходите от „обособените“ търговските дейности не трябва да се вземат предвид при установяване на нетните разходи за обществената мисия. Това са дейности, които не са се облагодетелствали пряко или непряко - например, чрез по-евтини входни суровини, - от държавното финансиране, или които са платили цялата стойност на входните суровини, които са общи и в резултат от обществената дейност. (134) В нидерландската обществена система за радио- и телевизионно разпространение няма понятие за „обособени“ дейности, нито смислено и цялостно разпределение на ресурсите между различните дейности на разпространителите. Освен това Законът за медиите предвижда всички нетни приходи от основните и странични задачи (53), страничните дейности и дейностите за асоциации (54) да се използват за изпълнение на обществената мисия (55). (135) Следователно нетните разходи за обществените дейности се определят като се отчитат приходите от всички дейности на организациите за обществено радио- и телевизионно разпространение. Изчисленията следователно са следните: - първо, нетните разходи за обществена услуга се определят като нетните приходи, получени от експлоатацията на обществената услуга (основни и странични задачи) се извадят от общите разходи за осигуряване на обществените услуги (56); - второ, всички други нетни търговски приходи следва да се отчитат (странични дейности и дейности за асоциациите); - трето, всички форми на обществено финансиране следва да се сумират. Първо, годишното държавно финансиране и плащанията от фонда Stifo се разглеждат като мерки на „съществуваща помощ“. След това ad hoc финансирането (плащания от FOR и допълващите фондове) и плащания от Фонда за копродукции CoBo, които се разглеждат като мерки на „нова помощ“. (136) Сумата от всички тези точки определя дали общото държавно финансиране надхвърля или не общите нетни разходи за обществена услуга или, с други думи дали има или няма свръх-компенсиране на задачите за предоставяне на обществена услуга. (137) Що се отнася до безплатното предоставяне на технически услуги и съоръжения от NOB, мярката трябва, по принцип, да се вземе под внимание при оценката на свръх-компенсацията. Въпреки това не е необходимо мярката да се включва категорично в изчисленията, тъй като ползите от безплатното техническо обслужване може да се разглеждат като компенсиращи разходи, които в противен случай трябваше да бъдат финансирани. По този начин, задължението да се плащат въпросните разходи би увеличило със същата сума разходите за обществени услуги, възложени на нидерландските обществени радио- и телевизионни организации. Включването на други разходи следователно не би променило крайния нетен резултат (57). 8.4. Решение за започване на процедура и период за разследване (138) В решението за започване на процедурата Комисията определи сумата на свръх-компенсиране, по предварителна оценка, на 110 милиона еуро. Изчислението бе базирано на непълна информация за действителната сума на трансферите към резервите и на нивото на резервите, държани в системата за обществено радио- и телевизионно разпространение, като цяло в периода 1992-2002 г. По това време властите не бяха предоставили пълни данни за индивидуалните разпространители. (139) След започване на процедурата Комисията получи данните за приходите и разходите на индивидуалните радио- и телевизионни разпространители, които са по-подробни в сравнение с общите данни, представени при откриване на процедурата. Освен това новата информация представя актуални данни до 2005 г. като включва и приблизителна оценка за 2006 г. (140) Това Решение засяга ad hoc плащанията, които са били платени към 1994 г. и покрива периода до 2005 г. Що се отнася до крайната дата, нидерландските власти са поканили Комисията да вземе предвид също и цифрите от 2006 г. Въпреки това, Комисията не смята това за подходящо, тъй като цифрите от 2006 г. са само приблизителна оценка на текущата бюджетна година. 8.4.1. Оценка на компенсациите за индивидуалните организации за обществено радио- и телевизионно разпространение (141) Става ясно, че 14 от 19-те обществени разпространители са били прекомерно компенсирани за периода 1994-2005 г. Въпросното компенсиране е осигурило печалби от 32 милиона еуро, които са прехвърлени предимно към програмните им резерви. (142) Въпреки това, в някои случаи част от свръх-компенсацията беше използвана, за да балансира недостатъчната компенсация за периода преди 1994 г. В началото на 1994 г. някои разпространители са имали негативен резултат от програми (58). На разпространителите е било разрешено само да регистрират негативни програмни резерви, когато разходите за публични услуги надхвърлят различните източници на финансиране на обществените услуги. С други думи, отрицателните програмни резерви могат единствено да бъдат резултат от недостатъчно компенсиране на разходите за обществена услуга. (143) От друга страна, всяка възможна загуба от търговски дейности е трябвало да бъде финансирана чрез резервите на асоциациите и не е могла да бъде отразена в програмните резерви.Според нидерландските власти резервите на асоциациите са били изградени с частни фондове. (144) Има и случаи, при които недостатъчното компенсиране на разходите за обществени услуги временно е било финансирано с резерви на асоциациите. През 1993 г. резервите на асоциациите са били „замразени“ от нидерландските власти; от този момент нататък вече не е било възможно приходите от обществени услуги и търговски дейности да се прибавят към тези резерви на асоциациите. Въпреки това е било направено едно изключение за възстановяване на плащания, извършени от резерви на асоциациите преди 1994 г. за покриване на нефинансирани разходи за обществени услуги. Според нидерландските власти това е единственото обстоятелно, при което след 1994 г. към тези резерви са били прибавяни парични средства (59). (145) Комисията смята, че отрицателните суми, записани в програмните резерви и положителните вариации на резервите на асоциациите след 1994 г. са получени само като резултат от предишни „недостатъчно компенсиране“ на разходи за обществени услуги. Последвалото балансиране на тези суми следователно се разглежда като избираеми разходи за обществената задача. Следователно съответстващите суми не бива да се вземат предвид за установяване на свръх-компенсацията. (146) Както е посочено в алинея параграф 141, свръх-компенсацията постъпвала обикновено в програмните резерви. През 2005 г. РО решава за пръв път, въз основа на член 19a, параграф 1з и член 109a от Закона за медиите, че резерви, държани от индивидуалните разпространители и надхвърлящи годишния им бюджет с 5-10 %, трябва да се прехвърлят на РО (60). Това прехвърляне също се разглежда като част от ad hoc мерките и се взема под внимание при определяне на пропорционалността на компенсацията. В резултат на това прехвърляне намаля общата компенсация за индивидуалните обществени радио- и телевизионни разпространители, като същевременно увеличава свръх-компенсирането на РО. (147) Като изважда - за всяка година от 1994 до 2005 г. - нетните разходи за обществени услуги от общото финансиране, получено от държавата, по начина описан в раздел 8.3.2, Комисията стига до заключението, че нито един от индивидуалните разпространители не е получил обществено финансиране, превишаващо 10 % от годишния си бюджет. Тъй като разходите за обществено радио- и телевизионно разпространение могат да се променят всяка година, държавата може всъщност да поиска, поради бюджетни причини, да задържи до минимум отклоненията в държавното финансиране и да разреши известен процент от годишното свръх-компенсиране да бъде пренесено за следващата година. Комисията призна този принцип в случая с нидерландската система за обществено радио- и телевизионно разпространение (61). (148) В нидерландския случай с държавна помощ Комисията посочи, че тези резерви трябва да бъдат установени с конкретна цел и че те трябва да станат редовни, на фиксирана дата, т.е. да бъдат изваждани от компенсацията за следващата година, ако се установи, че има свръх-компенсация. По този начин, ако свръх-компенсацията не надхвърля 10 % от сумата на годишната компенсация, такава свръх-компенсация е съвместима с Договора за ЕО и може да се пренася за следващия годишен период и да се изважда от сумата на компенсацията, платима по отношение на този период. (149) Нидерландските власти решиха, че всяка отделна организация за радио- и телевизионно разпространение може да поддържа само определен резерв от максимум 5-10 % от годишния бюджет (62). С оглед на това ограничение през 2005 г. РО нареди прехвърлянето на 42,457 милиона еуро резерви от индивидуалните обществени радио- и телевизионни организации към РО. Властите също така поеха ангажимент да извършват редовен мониторинг на резервите и да нареждат възстановяване на излишъците над 10 % от годишната компенсация, считано от 2006 (63) г. Следователно комисията смята, че са изпълнени условията за приемане като съвместима дадена сума на свръх-компенсация, при условие че тя не надхвърля повече от 10 % от годишния бюджет на обществените радио- и телевизионни организации (64). (150) Тъй като свръх-компенсацията не надхвърля един марж от 10 % от годишния бюджет, това следователно може да се разглежда като изпълнение на мисията за предоставяне на обществени услуги и по този начин помощта се разглежда като съответстваща на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО. 8.4.2. Свръх-компенсация на РО. (151) РО също получи компенсация за ролята си в управлението и координирането на системата за радио- и телевизионно разпространение. РО изпълнява тази роля като отделна организация, която води, отделно вътрешно счетоводство. Нидерландските власти посочват, че въпреки че NOS RTV и РО са части от едно юридическо лице и представят консолидирани отчети, едната организация по никакъв начин няма достъп до фондовете на другата. (152) Въз основа на отделните отчети за РО и в съответствие с описания по-горе счетоводен метод, Комисията стига до заключението, че РО е получил обща свръх-компенсация от 55,908 милиона еуро, без да се включват резервите, които са били прехвърлени през 2005 г. от индивидуални разпространители. Общата сума на прехвърлените резерви възлиза на 42,457 милиона еуро. Когато се отчита това прехвърляне, общата свръх-компенсация на РО възлиза на 98,365 (55,908 + 42,457) милиона еуро. Таблица 4: Преглед на годишното финансиране на РО (1994-2005) - суми в милиони еуро (65) 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 Общо: Разходи за обществена дейност 53,1 60,5 61,8 64,6 69,3 77,3 89,0 94,7 100,4 91,2 91,9 95,2 948,9 Приходи от обществена дейност 0 0 0 0,7 3,3 3,5 2,5 2,6 3,4 0,2 0 0 16,2 Нетни разходи за обществена дейност 53,1 60,5 61,8 63,9 66,0 73,8 86,4 92,0 97,0 90,9 91,9 95,2 932,7 Нетен резултат от търговски дейности 5,7 5,9 6,5 7,3 10,7 16,0 13,7 12,0 10,8 13,1 22,3 9,7 133,7 Потребност от обществено финансиране 47,5 54,6 55,3 56,5 55,4 57,8 72,7 80,0 86,2 77,8 69,6 85,5 799,0 Годишни плащания 49,4 55,6 58,3 58,9 62,3 70,7 68,7 74,6 78,6 85,4 78,0 79,3 819,6 Годишни плащания от Stifo 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 Общо годишна компенсация 49,4 55,6 58,3 58,9 62,3 70,7 68,7 74,6 78,6 85,4 78,0 79,3 819,6 Резултат преди ad hoc плащанията 1,9 1,0 3,0 2,3 6,9 12,8 -4,0 -5,4 -7,6 7,6 8,4 -6,2 20,7 Плащания от FOR 0 0 0 0 0 0 7,1 6,1 5,2 7,0 5,6 2,8 33,9 Плащания от допълващи фондове 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 Плащания от Фонд CoBo 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 Прехвърляне на излишни резерви 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 42,5 42,5 Общо аd hoc плащания 0 0 0 0 0 0 7,1 6,1 5,2 7,0 5,6 45,3 76,3 Извънредни суми 0 0 0 0 0 0,9 0 0,2 0,2 0 0 0 1,4 Общо годишна свръх- компенсация/недостигаща компенсация 1,9 1,0 3,0 2,3 6,9 13,7 3,1 0,9 -2,1 14,5 14,0 39,1 98,4 (153) От гледна точка на Комисията свръх-компенсацията от 98,365 милиона еуро не е необходима за функциониране на обществената услуга и не може, следователно, да се ползва от отклонението от член 86, параграф 2 за забрана на държавната помощ. Свръх-компенсацията следователно не се разглежда като съвместима помощ и по принцип следва да бъде възстановена от РО. (154) Въпреки това излиза, че свръх-компенсацията надхвърля общата сума на натрупаните плащания ad hoc за РО. РО е получил 33,870 милиона еуро като плащания ad hoc от държавния медиен бюджет, плюс ad hoc прехвърляне на 42,457 милиона еуро от други радио- и телевизионни разпространители. Това прави общо 76,327 милиона еуро получени плащания от ad hoc мерки. В допълнение, по плащанията ad hoc също е начислявана лихва, което трябва да се отчете при определяне на размера на финансовите средства, които не са били получени в контекста на „мерките за съществуваща помощ“ Следователно възстановяването би трябвало да възлиза на 76,327 милиона еуро плюс лихвите, тъй като „остатъкът“ от свръх-компенсацията е била отпусната като съществуваща помощ и не може да се възстановява. 8.5. Антиконкурентно поведение на търговски пазари (155) Както е обяснено в Съобщението за радио- и телевизионно разпространение, Комисията е на мнение, че антиконкурентното поведение на обществените разпространители не може да се разглежда като необходимо за изпълнение на обществената им мисия. В решението си да започне официална процедура на разследване Комисията спомена следните възможни нарушения на пазара: 8.5.1. Кабелно излъчване (156) Договорът по модел, сключен между разпространителите и кабелните оператори през 1985 г. предвижда, по искане на нидерландското правителство, кабелните оператори да не плащат права на интелектуална собственост за излъчване на програмите на нидерландската обществена телевизия. Справедливо е да се зададе въпроса дали, като се отказва от плащане на правата за интелектуална собственост от кабелните оператори, РО действа като нормален пазарен оператор, при положение че се е отказал от търговски приходи. (157) Нидерландските власти привеждат обаче довода, че фактът, че РО не претендира за възнаграждение за правата на интелектуална собственост, не противоречи задължително на пазарното поведение. В крайна сметка търговските радио и телевизии също не изискват такса от кабелните оператори за излъчване на техните програми (66). (158) В действителност търговските споразумения между радио- и телевизионните разпространители и кабелните оператори могат да приемат различни форми, особено с оглед на факта, че сделката включва обмяна на услуги за излъчване на налично съдържание, което има стойност и за двете страни. В съответствие с това Комисията установява, че липсват ясни индикации, че РО е действал в противоречие с пазарното поведение, и че като се е отказал от търговски приходи е увеличил потребността си от държавно финансиране. 8.5.2. Рекламен пазар 8.5.2.1. Предполагаемо подбиване на цените на рейтинг точки за възрастова група 20-49 г. (159) При откриване на официалната процедура за разследване Комисията не разполагаше с достатъчни доказателства, че STER действително е подбивал цените. Въпреки това трябва да се оцени информацията, която бе представена след откриване на разследването от ищците и нидерландските власти. (160) Параграф 58 от Съобщението за радио- и телевизионно разпространение посочва, че обществените радиостанции и телевизии може да се изкушат да намаляват цените за реклама, така че да намалят приходите на конкурентите. Все пак трябва да се има предвид, че обществените радио- и телевизионни организации в Нидерландия не извършват директно рекламни дейности, а рекламните дейности се изпълняват от отделна организация в лицето на STER. В съответствие с мисията си STER трябва да използва времето, отпуснато за реклама по такъв начин, че да осигурява оптимален принос към централното финансиране на обществените радио- и телевизионни организации. Той функционира като посредник, със задачата да извлече максимални печалби от продажбата на рекламното пространство на обществените радио- и телевизионни организации. Както вече бе споменато в параграф 17, STER прехвърля рекламните приходи директно в медийния бюджет. (161) За поведение, водещо до подбиване на цените от STER, може да се правят изводи от някои или от всичките следни обстоятелства: тъй като цените на STER са по-ниски от тези на конкурентите, има нарастване на пазарния дял и загуба на приходи за STER. (162) Първо, както Комисията също така посочи в решението за откриване на официална процедура за разследване, сравнението между цените на обществените и частните компании за продажба на реклами може да се разглежда като съдържателна мярка за критериите, посочени в параграф 58 от Съобщението за радио- и телевизионно разпространение. (163) Най-подходяща за сравнение на цените е целевата група на 20-49-годишните. Както може да се заключи от Таблица , има различни подгрупи, много от които са насочени към зрители в границите 20-49 години. Таблица 5: Процент на целевите GRP (рейтинг точки), придобити от STER през 2004 г. Целева група: 13+ 20-34 35-49 50-64 20-49 Пазаруващи 20-49 Пазаруващи 20-49: Мъже 20-34 Жени 20-34 Придобити [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] Източник : Писмо от 27.1.2005 г. от нидерландските власти. (164) Таблица посочва, че STER предимно продава реклами за зрители. От 1999 г. намалява пазарният дял на STER в рекламите и аудиторията, до която имат достъп обществените радио- и телевизионни организации, за целевата възрастова група 20-49 г. Брутните цени, които рекламодателите са заплащали за целевата група 20-49 г., са следните: Таблица 6: Брутни цени за рейтинг точка за целевата група 20-49 г. (18.00 ч. - 24.00 ч.), 1995- 2005 г. в еуро 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 STER 1,470 1,496 1,499 1,315 1,485 1,541 1,562 1,624 1,816 1,932 1,890 Частни разпространители 1,337 1,314 1,366 1,399 1,438 1,637 1,667 1,675 1,753 2,055 2,087 Източник : Писмо от 3.2.2006 г. от нидерландските власти. (165) Въз основа на представените по-горе данни цените по ценоразпис за целевата група 20-49 г. на STER са само малко по-ниски от цените по ценоразпис на частните радио- и телевизионни организации. Според нидерландските власти радио- и телевизионните организации и на STER отпускат значителни отстъпки. Частните радио- и телевизионни организации сякаш предоставят много по-големи отстъпки, особено от 1998 г. Тези отстъпки са изброени по-долу: Таблица 7: Действителни отстъпки, предоставени в периода 1994-2005, в % 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 STER [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] Частни разпространители [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] Източник : Писмо от 24.2.2006 г. от нидерландските власти. (166) Въпреки че STER има по-малко атрактивна аудитория, отколкото частните радио- и телевизионни разпространители - той има по-ниска селективност и поради това има по-малки възможности да предложи много специфична целева група - има и по-малка аудитория и дял в рекламния пазар (виж Таблица 9 по-долу), неговите нетни цени са по-високи от тези, които се заплащат на частните р адио- и телевизионни организации. Таблица 8: Нетни цени за рейтинг точка за целевата група 20-49 г. (18.00 ч. - 24.00 ч.), 1995-2005 г. в еуро 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 STER [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] Частни разпространители [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] [...] (167) От Таблица може, освен това, да се направи извода, че има ясна корелация между намалението в дела на аудиторията и рекламния дял за обществените радио- и телевизионни организации. Няма доказателство, че STER увеличава пазарния си дял чрез потенциален дъмпинг на цените или дори че поддържа пазарния си дял въпреки намалението в аудиторията на своите клиенти радио- и телевизионни организации. Обратно, STER губи дела си в рекламния пазар със същия темп, с който обществените радио- и телевизионни организации губят аудитория. Таблица 9: Дялове в аудиторията и рекламния пазар 1998 1999 2000 2001 2002 2003 Аудитория на частните разпространители [...] [...] [...] [...] [...] [...] Реклами при частните разпространители [...] [...] [...] [...] [...] [...] Аудитория на обществените разпространители [...] [...] [...] [...] [...] [...] Реклами при обществените разпространители [...] [...] [...] [...] [...] [...] Източник : Писмо от 3.2.2006 г. от нидерландските власти. (168) И накрая, няма доказателства, че STER губи рекламни приходи с цел да увеличи пазарния си дял. Схема 1: Развитие на брутните и нетни приходи (169) От Таблица 7 и Схема 1 може да се направи извода, че STER е предложила значителни отстъпки. Въпреки това, от Схема 1 може също да се направи извода, че въпреки тези отстъпки, нетните приходи от продажба на рекламно пространство са останали относително постоянни. Използването на отстъпки не е довело до големи промени в приходите. (170) Следователно нито едно от обстоятелствата, които нормално придружават поведение на подбиване на цените - а именно: по-ниски цени, повишаване на пазарния дял и временна загуба на приходи - не изглежда да е настъпило на рекламния пазар в Нидерландия. Отново трябва да се подчертае, че STER е компания, независима от обществените радио- и телевизионни организации и нейните приходи отиват директно в медийния бюджет. В съответствие с това Комисията трябва да стигне до заключението, че няма признаци STER да е подбил цените до такава степен, че да доведе до несъразмерна загуба на приходи, която да е повишила потребността от допълнително държавно финансиране на системата за обществено радио- и телевизионно разпространение. 8.5.2.2. Стандарт за сравнение на цените за реклама (171) SBS Broadcasting BV приведе довода, че „само ценовото сравнение между цените за рейтинг точка в групата 20-49 г., плащани на STER или на IP и/или на SBS не могат да бъдат изключителен критерий, за да се установи дали STER подбива или не цените“. (172) SBS твърди също така, че на първо място рекламодателите са склонни да плащат допълнителна премия за рейтинг точките в групата 20-49 г., предложени от STER, защото достига и хора, извън целевата група. Освен това цените на STER за рейтинг точки (GRP) за възрастова група 13+ (категорията на тийнейджърите) за реална доставка са в действителност много по-ниски от цените на частните конкуренти за GRP 13+. Тези въпроси бяха предоставени от Комисията на нидерландските власти (67). (173) По отношение на първия въпрос, трябва да е ясно от самото начало, че маркетинговите компании се стремят да достигнат до определена целева група, когато рекламират своите продукти. Аудиториите извън целевата група нямат значение. Един от критериите за закупуване на рекламно време е селективността на целевата аудитория. Ако рекламният разрез не е селективен, т.е. има много от така наречения „отпадък“ (реклами, достигащи до хора извън целевата група), тогава рекламния разрез става по-малко интересен. Поради факта, че рекламното пространство, продавано от STER, има ниска селективност - то привлича широк обхват зрители - в действителност за STER, според нидерландските власти, е трудно да поддържа рекламните си тарифи. Второ, рейтинг точките (GRP) за групата 13+ г. е с по-малко значение, отколкото рейтинг точките за групата 20-49 г. Информацията в Таблица показва относително ниското значение на рейтинг точките за групата 13+ г. и ясно посочва, че рейтинг точките (GRP) за групата 13+ г. не са от решаващо значение, когато се прави сравнение на цените. Както заявиха нидерландските власти, рейтинг точките за групата 20-49 г. е от много по-голямо значение. Фактът, че цената за рейтинг точки за групата 13+ е по-ниска при STER, не означава сама по себе си, че има общо подбиване на цените от обществените радиостанции и телевизии. 8.5.2.3. Заключение относно рекламите (174) Следователно, въпреки фактът, че STER предлага значителни отстъпки, общите приходи, идващи от рекламно пространство, не са намалели, а са останали стабилни. След като оцени останалите доводи и отговорите на нидерландските власти, Комисията стига до извода, че понастоящем няма доказателства, че STER не е направил опит да увеличи максимално рекламните си приходи и че неговото поведение би довело до повишена нужда от държавно финансиране. 8.5.3. Футболни права (175) Когато започна процедурата, Комисията заяви, че няма ясни признаци, за да се направи заключение, че радио- и телевизионните организации са плащали цена за правата за предаване на футболни състезания, която да е структурно над пазарната стойност. Една от причините бе, че обществените радиостанции и телевизии са предлагали по-високи суми по време на преговорите, отколкото са били склонни да предложат частните разпространители. CLT-UFA се оплака, че нидерландските обществени радио- и телевизионни организации плащат високи цени за футболни права. Комисията посочи, че ще направи оценка на това положение по-нататък. (176) Последвалото разследване не представи доказателства, че обществените радио- и телевизионни организации са предложили над цената на частните обществените радио- и телевизионни организации, нито че обществените радио и телевизия са придобили права за футболно събитие до такава степен, че да направят възможно затварянето на пазара за конкурентите. В действителност бяха открити примери за важни футболни права, задържани от частните разпространители в периода, подлежащ на разследване (виж параграф 55). (177) Все пак, тъй като в настоящата процедура не бяха идентифицирани практики, противоречащи на конкуренцията, въпросът за това дали системата като такава предлага достатъчна защита срещу възможността за антиконкурентно поведение, ще бъде разгледан в процедура E-5/2005 за съществуваща помощ. 9. ЗАКЛЮЧЕНИЕ (178) Поради причините, изложени по-горе, Комисията стига до заключението, че има наличие на свръх-компенсация от 98,365 милиона еуро за NOS за функциите, които изпълнява като РО и че тази сума е била отпусната посредством мерки на държавна помощ, които не могат да се разглеждат като съвместими с общия пазар на базата на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО и поради това следва да бъдат възстановени от NOS. (179) Въпреки това, тъй като свръх-компенсацията надхвърля общата сума на ad hoc плащанията към NOS за функциите, които изпълнява като РО, която възлиза общо на 76,327 милиона еуро, възстановяването трябва да се ограничи на 76,327 милиона еуро, тъй като „останалата“ свръх компенсация е била отпусната чрез съществуваща помощ и не може да бъде възстановена, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 1. Ad hoc държавната помощ, която Нидерландия отпуска на NOS за функциите, които изпълнява като РО, е несъвместима с общия пазар. 2. Несъвместимата ad hoc държавна помощ следва да бъде възстановена от NOS. Сумата, която трябва да се възстанови, е 76,327 милиона еуро, плюс лихви. 3. Аd hoc държавната помощ, отпусната от Нидерландия на индивидуалните обществени радио- и телевизионни организации, е съвместима с общия пазар, при условие че, ако такава помощ води до свръх-компенсация за обществената мисия, излишъкът следва да се държи в специален резерв за тази цел, чиято сума не надвишава 10 % от годишния бюджет на радио- или телевизионната организация и при условие че спазването на това ограничение редовно се контролира от Нидерландия. Член 2 1. Нидерландия взима всички необходими мерки, за да си възстанови помощта от РО, за която става въпрос в член 1 и която е била предоставена незаконосъобразно на бенефициерът. 2. Възстановяването влиза в сила без отлагане и в съответствие с процедурите на националното законодателство, при условие че те разрешават незабавното и ефективно прилагане на решението. Помощта, която трябва да се възстанови, следва да включва лихвите от датата, на която е била предоставена на бенефициерите до датата на нейното възстановяване. 3. Лихвите, които следва да бъдат възстановени съгласно параграф 2, следва да бъдат изчислени в съответствие с процедурите, описани в членове 9 и 11 от Решение (ЕО) № 794/2004 (68). 4. В срок от два месеца след уведомлението за това Решение, Нидерландия изисква бенефициерът, посочен в член 1, да възстанови незаконосъобразната и несъвместима държавна помощ и дължимата лихва. Член 3 Нидерландия информира Комисията, в срок от два месеца след уведомлението за това Решение, какви мерки е взела вече и планира да вземе, за да се съобрази с него. Тя предоставя тази информация, като използва модела на въпросник от Приложение 1 към решението. Нидерландия в рамките на същия период от време представя всички документи, които предлагат доказателства, че е инициирана процедура за възстановяване срещу бенефициерът на незаконосъобразната и несъвместима държавна помощ. Член 4 Адресат на настоящото решение е Кралство Нидерландия. Съставено в Брюксел на 22 юни 2006 г.	[ 2, 4, 19, 10, 12, 18, 15 ]
32002L0015	32002L0015 L 080/35 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2002/15/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2002 година за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71 и член 137, параграф 2 от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), като взеха предвид становището на Комитета на регионите, в съответствие с процедурата, определена в член 251 от Договора (3) и в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 16 януари 2002 г., като имат предвид, че: (1) Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. за хармонизирането на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (4) определя общите правила по отношение на времето за кормуване и периодите на почивка за водачите; като имат предвид, че настоящият регламент не обхваща други аспекти на работното време в автомобилния транспорт. (2) Директива 93/104/EО на Съвета от 23 ноември 1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време (5) дава възможност да се приемат по-специфични изисквания за организацията на работното време. Вземайки предвид отрасловия характер на настоящата директива, разпоредбите ѝ имат предимство пред Директива 93/104/EО по силата на член 14 от нея. (3) Въпреки интензивните преговори между социалните партньори беше невъзможно да се постигне споразумение по отношение на транспортните работници в автомобилния транспорт. (4) Поради това е необходимо да се изготвят редица по-специфични разпоредби относно работното време в автомобилния транспорт с цел да се осигури безопасността на превозите и здравето и безопасността на лицата, осъществяващи такива превози. (5) Тъй като целите на предложените действия не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради това с оглед на степента и очакваните резултати на предложеното действие, те могат да се постигнат по-добре на общностно ниво. В съответствие с принципа на пропорционалност, изложен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели. (6) Приложното поле на настоящата директива включва само транспортните работници, наети на работа в транспортни предприятия, установени в държава-членка, които вземат участие в транспортни дейности в автомобилния транспорт, обхванати от Регламент (ЕИО) № 3820/85 или, ако това е невъзможно, на Европейското споразумение относно работата на екипажите на превозни средства, участващи в международен автомобилен транспорт (AETR). (7) Трябва да стане ясно, че транспортните работници, изключени от обхвата на настоящата директива, които не са самостоятелно заети водачи, се ползват от основната защита, предвидена в Директива 93/104/EО. Основната защита включва съществуващите правила за достатъчна почивка, максимална средна продължителност на работната седмица, годишен отпуск и някои основни разпоредби за работещите през нощта, в това число и оценка на здравословното им състояние. (8) Самостоятелно заетите водачи са включени в приложното поле на Регламент (EИО) № 3820/85, но са изключени от приложното поле на Директива 93/104/EО, те трябва временно да се изключат от приложното поле на настоящата директива в съответствие с разпоредбите на член 2, параграф 1. (9) Определенията, използвани в настоящата директива, не следва да създават прецедент за други разпоредби на Общността относно работното време. (10) За да се подобри пътната безопасност, да не се допуска нелоялна конкуренция и да се гарантират безопасността и здравето на транспортните работници, обхванати от настоящата директива, те следва да знаят точно кои периоди, посветени на дейности в областта на автомобилния транспорт, представляват работно време и кои не, и следователно се считат за периоди на почивка по време на работа, периоди на почивка или периоди „на разположение“. За тези работници следва да се осигурят минимални междудневни и междуседмични периоди на почивка и достатъчни почивки по време на работа. Необходимо е също да се ограничи максималната продължителност на работната седмица. (11) Изследванията показват, че човешкото тяло е по-чувствително през нощта към смущенията на околната среда, както и към някои уморителни форми на организация на работата, и че продължителните периоди на нощен труд са вредни за здравето на работниците и могат да застрашат тяхната безопасност както и общата пътна безопасност. (12) В резултат на това е необходимо да се ограничи продължителността на периодите на нощен труд и да се предвиди професионалните водачи, които работят през нощта, да бъдат надлежно компенсирани за дейностите, които извършват, и да не се допуска поставянето им в неравностойно положение по отношение на възможностите за обучение. (13) Работодателите следва да поддържат регистри на отделните случаи, в които е надвишена максималната средна работна седмица, приложима за транспортните работници. (14) Разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3820/85 относно времето за управление на превозното средство при вътрешен и международен пътнически транспорт, различен от редовните услуги, следва да продължат да се прилагат. (15) Комисията следва да наблюдава прилагането на настоящата директива и развитията в тази област в държавите-членки и да представи на Европейския парламент, на Съвета, на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите, доклад относно приложението на правилата и последиците от въвеждането на разпоредбите относно нощния труд. (16) За някои разпоредби е необходимо да се предвиди възможност да подлежат на дерогации, които се приемат в зависимост от обстоятелствата от държавите-членки или от социалните партньори в сектора. Обикновено, в случай на дерогация, засегнатите работници трябва да получат компенсационни периоди на почивка, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Цел Целта на настоящата директива е определянето на минималните изисквания по отношение на организацията на работното време, за да се подобри защитата на здравето и безопасността на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, както и да се подобри пътната безопасност и да се създадат еднакви условия за конкуренция. Член 2 Обхват 1. Настоящата директива се отнася за транспортните работници, наети на работа в предприятия, установени в държава-членка, които вземат участие в дейности в автомобилния транспорт, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕИО) № 3820/85 или, ако това е невъзможно, на Споразумението AETR. Без да се засягат разпоредбите на следващата алинея, настоящата директива се прилага за самостоятелно заети водачи на превозни средства, считано от 23 март 2009 г. Не по-късно от две години преди тази дата, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Докладът анализира последствията от изключването на самостоятелно заетите водачи от обхвата на директивата по отношение на пътната безопасност, условията за конкуренция, структурата на професията, както и социалните аспекти. Обстоятелствата във всяка държава-членка, свързани със структурата на транспортния сектор и работната среда за професията на автомобилен превозвач, също така се вземат предвид. На основата на този доклад Комисията изготвя предложение, което в зависимост от обстоятелствата може да има за цел: - да се определят условията за включване на самостоятелно заетите водачи в приложното поле на директивата по отношение на някои самостоятелно заети водачи, които не вземат участие в дейности в автомобилния транспорт в други държави-членки и, които подлежат на местни ограничения по обективни причини, като например периферно местоположение, дълги вътрешни разстояния и особености на конкурентната среда, или - да не се включат самостоятелно заети водачи в приложното поле на директивата. 2. Разпоредбите на Директива 93/104/EО се прилагат към транспортните работници, които са изключени от приложното поле на настоящата директива. 3. Доколкото в настоящата директива се съдържат по-специфични разпоредби по отношение на транспортните работници, осъществяващи дейности в автомобилния транспорт, тя има, в съответствие с член 14 от Директива 93/104/EО, предимство пред съответните разпоредби на последната директива. 4. Настоящата директива допълва разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3820/85 и, при необходимост, на Споразумението AETR, които имат предимство пред разпоредбите на настоящата директива. Член 3 Определения За целите на настоящата директива: а) „работно време“ е: 1. по отношение на транспортни работници: времето от началото до края на работа, през което мобилният работник е на индивидуалното си работно място, на разположение на работодателя и упражнява своите функции или дейности, т.е.: - времето, отдадено на всички дейности в областта на автомобилния превоз. Тези дейности са в частност следните: i) управление на пътното превозно средство; ii) товарене и разтоварване; iii) помагане на пътниците да се качат на превозното средство и да слязат от него; iv) почистване и техническа поддръжка; v) всяка друга работа, предназначена за осигуряване безопасността на превозното средство, неговия товар и пътници или за изпълнение на законови или подзаконови задължения, пряко свързани с извършваната конкретна транспортна операция, включително наблюдение на товаренето и разтоварването, административни формалности с полиция, митници, имиграционни служби и др., - периодите, през които той не разполага свободно с времето си и е задължен да бъде на работното си място, и да е в готовност да започне нормална работа с някои задачи, свързани с изпълнение на дежурство, и по-специално през периодите на очакване на товарене или разтоварване, когато продължителността им не може да се предвиди предварително, т.е. преди отпътуване или точно преди действителното начало на въпросния период или съгласно общите условия, договорени между социалните партньори и/или съгласно законодателните условия в държавата-членка; 2. по отношение на самостоятелно заетите водачи, се използва същото определение за времето от началото до края на работа, през което самостоятелно заетият водач е на работното си място на разположение на клиента и упражнява своите функции или дейности, различни от общата административна работа, която не е пряко свързана с извършваната конкретна транспортна операция. Периодите на почивка по време на работа, посочени в член 5, периодите на почивка, посочени в член 6 и, без да накърнява законодателството на държавите-членки или споразуменията между социалните партньори, при условие че тези периоди следва да бъдат компенсирани или ограничени, периодите, в които е на разположение, посочени в буква б) от настоящия член, се изключват от работното време; б) „периоди на разположение“ са: - периоди, различни от тези, свързани с периодите на почивка по време на работа и периодите на почивка, през които транспортният работник не е задължен да бъде на работното си място, но трябва да бъде в състояние да отговаря на всички обаждания, за да започне да управлява или да възобнови управлението на превозното средство или да извърши друга работа. В частност такива периоди „на разположение“ включват периодите, през които транспортният работник придружава превозното средство докато то е пренасяно с ферибот или влак, както и периодите на изчакване на границата или поради забрани за пътното движение. Тези периоди и тяхната предполагаема продължителност трябва да се знаят предварително от транспортните работници, т.е. преди заминаване или точно преди самото начало на въпросния период, или съгласно общите условия, договорени между социалните партньори и/или съгласно законодателните условия в държавата-членка, - по отношение на транспортните работници, които управляват превозното средство в екип: времето, което прекарват седнали до водача или върху кушетка, докато превозното средство е в движение; в) „работно място“ е: - местоположението на основното място на дейност на предприятието, за което изпълнява задължения лицето, осъществяващо транспортни дейности в автомобилния транспорт, заедно с различните спомагателни места на дейност, без значение дали те се намират на същото място, където е централата или основното място на дейност, - превозното средство, което се използва от лицето, осъществяващо транспортни дейности в автомобилния транспорт, когато изпълнява задълженията си, и - всяко друго място, на което се извършват дейности, свързани с транспортиране; г) „транспортен работник“ е всеки работник, представляващ част от пътуващия персонал, в това число стажанти, чиито услуги се използват от предприятие, което извършва транспортни услуги на пътници или стоки по шосе срещу възнаграждение или хонорар, или за собствена сметка; д) „самостоятелно зает водач“ е всяко лице, чието основно занятие е превоз на пътници или стоки по шосе под наем или срещу хонорар по смисъла на законодателството на Общността, което ползва лиценз, издаден от Общността, или друга професионална оторизация за осъществяване на гореспоменатия превоз, което има право да работи за себе си и което не е обвързано с работодател чрез трудов договор или чрез какъвто и да е друг вид трудова йерархична зависимост, което свободно може да организира съответните трудови дейности, чийто доход зависи пряко от печалбата, и което притежава свободата да поддържа, самостоятелно или в сътрудничество с други самостоятелно заети водачи, търговски отношения с няколко клиента. По смисъла на настоящата директива водачите, които не отговарят на тези изисквания, подлежат на същите задължения и се ползват със същите права като тези, предвидени за транспортните работници в настоящата директива; е) „лице, осъществяващо транспортни дейности в автомобилния транспорт“ е всеки транспортен работник или самостоятелно зает водач, който извършва такава дейност; ж) „седмица“ е периодът от 00.00 часа в понеделник до 24.00 часа в неделя; з) „нощно време“ е период не по-малък от четири часа, определен от националното законодателство, между 00.00 часа и 07.00 часа; и) „нощна работа“ е всяка работа, извършвана през нощното време; Член 4 Максимална продължителност на седмичното работно време Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че: a) средната продължителност на седмичното работно време не може да надвишава 48 часа. Максималната средна продължителност на седмичното работно време може да бъде удължено до 60 часа, само ако в рамките на четиримесечен период не се надвишава средната продължителност на работно време от 48 часа на седмица. Член 6, параграф 1, четвърта и пета алинея от Регламент (ЕИО) № 3820/85 г. или, при необходимост, член 6, параграф 1, четвърта алинея от Споразумението AETR имат предимство пред настоящата директива дотолкова, доколкото средното работно време на водачите, за които се отнасят, не надвишава 48 часа на седмица в рамките на период от четири месеца; б) работното време при различните работодатели се изчислява сумарно. Работодателят в писмена форма изисква от съответния транспортен работник отчет за времето, през което е работил за друг работодател. Транспортният работник предоставя тази информация в писмена форма. Член 5 Почивки по време на работа 1. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че без да засягат степента на защита, предвидена в Регламент (ЕИО) № 3820/85, или, ако това е невъзможно, от Споразумението AETR, лицата, осъществяващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, без да се засяга член 2, параграф 1, при никакви обстоятелства не могат да работят в продължение на повече от шест последователни часа без почивка от минимум 30 минути, ако общият брой изработени часове е между 6 и 9 часа, и най-малко от 45 минути, ако общият брой изработени часове е повече от 9 часа. 2. Почивките по време на работа могат да се разделят на периоди, всеки от които е с продължителност най-малко 15 минути. Член 6 Почивки За целите на настоящата директива по отношение на стажантите се прилагат същите разпоредби относно времето за почивка, както другите транспортни работници в изпълнение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 или, ако това е невъзможно, на Споразумението AETR. Член 7 Нощен труд 1. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че: - ако се полага нощен труд, дневното работно време не надвишава десет часа за всеки период от двадесет и четири часа, - компенсацията за нощен труд се предоставя в съответствие с националните законодателни мерки, колективните трудови договори, споразуменията между социалните партньори и/или националната практика, при условие че тази компенсация няма да застраши пътната безопасност. 2. В срок до 23 март 2007 г., Комисията оценява, в рамките на доклада, който изготвя в съответствие с член 13, параграф 2, последиците от приложението на разпоредбите, посочени в параграф 1 по-горе. Комисията представя, при необходимост, подходящи предложения заедно с доклада. 3. Комисията прави предложение за директива, която да съдържа разпоредби, свързани с обучението на професионални водачи, в това число и водачи, извършващи нощна работа, и която определя общите принципи на такова обучение. Член 8 Дерогации 1. Поради обективни или технически причини, или причини, свързани с организацията на работата, могат да бъдат приети дерогации от членове 4 и 7 чрез колективни трудови договори, споразумения между социалните партньори или, когато това не е възможно, чрез законови, подзаконови и административни разпоредби, при условие че са проведени консултации със съответните представители на работодателите и на работниците, и са положени усилия за насърчаване на всички подходящи форми на социалния диалог. 2. Възможността за дерогация от член 4 не може да води до определянето на референтен период, по-голям от шест месеца, за изчисляване на средната максимална продължителност на седмичното работно време от четиридесет и осем часа. Член 9 Информиране и регистри Държавите-членки гарантират, че: a) транспортните работници са информирани относно съответните национални изисквания, вътрешните правила на предприятието и споразуменията между социалните партньори, в частност относно колективните трудови договори и всички фирмени споразумения, сключени на основата на настоящата директива, без да се засяга Директива 91/533/EИО на Съвета от 14 октомври 1991 г. относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение (6); б) без да се засяга член 2, параграф 1, работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, се регистрира. Регистрите се съхраняват за срок не по-малко от две години след края на разглеждания период. Отговорността за регистриране на работното време на транспортните работници носят работодателите. При поискване те предоставят на транспортните работници копия от записите на изработените часове. Член 10 По-благоприятни разпоредби Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да прилагат или въвеждат законови, подзаконови и административни разпоредби, по-благоприятни за защитата на здравето и безопасността на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, или правото им да улесняват или разрешават прилагането на колективни трудови договори или други споразумения, сключени между социалните партньори, които са по-благоприятни за защитата на здравето и безопасността на транспортните работници. Прилагането на настоящата директива не представлява достатъчно основание за намаляване на общото ниво на защитата, предоставена на работниците, посочено в член 2, параграф 1. Член 11 Санкции Държавите-членки създават система от санкции при нарушения на разпоредбите на вътрешното право, приети в съответствие с настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези санкции. Така предвидените мерки следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Член 12 Преговори с трети страни След влизане в сила на настоящата директива, Общността започва преговори със съответните трети страни с оглед прилагането на правила, равностойни на тези, посочени в настоящата директива към транспортните работници, наети на работа в предприятия, установени в трета страна. Член 13 Доклади 1. Държавите-членки докладват на Комисията на всеки две години за изпълнението на настоящата директива като посочват мненията на социалните партньори. Докладът трябва да стигне до Комисията не по-късно от 30 септември след датата, на която изтича двегодишният период, отразен в доклада. Двугодишният период е същият като този, посочен в член 16, параграф 2 от Регламент (EИО) № 3820/85. 2. Комисията изготвя доклад на всеки две години относно изпълнението на настоящата директива от държавите-членки и развитията в разглежданата област. Комисията изпраща доклада на Европейския парламент, на Съвета, на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите. Член 14 Заключителни разпоредби 1. Държавите-членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 23 март 2005 г. или гарантират, че до същата дата социалните партньори определят необходимите мерки със споразумение, като държавите-членки са задължени да предприемат необходимите мерки, които им позволят да бъдат в състояние по всяко време да гарантират резултатите, изисквани от настоящата директива. Когато държавите-членки приемат мерките, посочени в първата алинея, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки предоставят на Комисията разпоредбите от националното законодателство, които вече са приели или които приемат в областта, уредена с настоящата директива. 3. Държавите-членки следят за това спедиторите, товарачите, първоначалните изпълнители, подизпълнителите и предприятията, които наемат на работа транспортни работници, да се съобразяват със съответните разпоредби на настоящата директива. Член 15 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила от деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 16 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 11 март 2002 година.	[ 8, 9 ]
32003R1648	32003R1648 L 245/22 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1648/2003 НА СЪВЕТА от 18 юни 2003 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1360/90 относно създаването на Европейска фондация за обучение СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 308 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Сметната палата (3), като има предвид, че: (1) Някои разпоредби на Регламент (ЕИО) № 1360/90 на Съвета от 7 май 1990 г. относно създаването на Европейска фондация за обучение (4) следва да се приведат в съответствие с Регламент (ЕО Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (5),(наричан по-долу „общия финансов регламент“), и по-специално с член 185 от него. (2) Основните принципи и ограниченията, уреждащи правото на достъп до документите, предвидено в член 255 от Договора, бяха установени с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (6). (3) При приемането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 трите институции се споразумяха в обща декларация, че агенциите и сродните на тях органи следва да прилагат правила, съответстващи на тези, установени с регламента, регламентиращ достъпа до техните документи. (4) Следователно в Регламент (ЕИО) № 1360/90 следва да бъдат включени необходимите разпоредби, за да направят Регламент (ЕО) № 1049/2001 приложим за Европейската фондация за обучение, както и разпоредба относно обжалването при отказ на достъп до документи. (5) Регламент (ЕИО) № 1360/90 следва да бъде съответно изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 1360/90 се изменя, както следва: 1. Добавя се следният член: „Член 4а Достъп до документи 1. Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 относно публичния достъп до документите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (7) се прилага за документите, съхранявани от Фондацията. 2. Управителният съвет приема практическите договорености за прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 в срок от шест месеца след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1648/2003 на Съвета, изменящ Регламент (ЕИО) № 1360/90 от 18 юни 2003 г относно създаването на Европейска фондация за обучение (8). 3. Решенията, взети от Фондацията съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да бъдат обект на обжалване пред омбудсмана или на обжалване пред Съда на Европейските общности съгласно условията, установени съответно в членове 195 и 230 от Договора. 2. Член 5, параграф 9 се заменя със следния текст: „9. Управителният съвет приема годишния отчет на Фондацията и го предава, най-късно до 15 юни, на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет и на Сметната палата. Докладът също така се предава на държавите-членки и за информация на страните, които могат да бъдат избирани. 10. Фондацията предава всяка година на бюджетния орган всяка необходима информация, свързана с резултатите от процедурите по оценка.“ 3. В член 7, параграф 1, третото тире се заменя със следния текст: „- за подготовката на проекта за оценка на приходите и разходите, както и за изпълнението на нейния бюджет.“ 4. Член 10 се заменя със следния текст: „Член 10 Бюджетна процедура 1. Всяка година Управителният съвет, въз основа на проект, изготвен от директора, изготвя оценка за приходите и разходите на фондацията за следващата финансова година. Тази оценка, която включва проект за плана за създаване, се предава от управителния съвет на Комисията най-късно до 31 март. 2. Оценката се изпраща от Комисията на Европейския парламент и на Съвета (наричан по-долу „бюджетен орган“) заедно с предварителния проект на общия бюджет на Европейския съюз. 3. Комисията разглежда оценката, като взема предвид приоритетите в областта на професионалното обучение, в страните, които могат да бъдат избирани, и общата финансова ориентация, свързана с икономическата помощ, предназначена за тези страни. Въз основа на оценката Комисията вписва в предварителния проект на общия бюджет на Европейския съюз оценките, които счита за необходими за плана за създаване и размера на субсидията, която трябва да бъде начислена към общия бюджет, който предава на бюджетния орган в съответствие с член 272 от Договора. Тя определя, на тази база и в рамките на предложените ограничения за общата сума, която трябва да бъде предоставена на разположение за икономическото подпомагане на страните, които отговарят на условията, годишната субсидия за бюджета на Фондацията, която трябва да бъде включена в предварителния проект на общия бюджет на Европейския съюз. 4. Бюджетният орган оторизира разходите за субсидиране на Фондацията. Бюджетният орган определя разходите за персонала на фондацията. 5. Бюджетът на Фондацията се приема от управителния съвет. Той става окончателен след приемането на общия бюджет на Европейския съюз. Когато е необходимо, той се изменя съответно. 6. Управителният съвет нотифицира в най-кратки срокове бюджетния орган за намерението си да осъществи проектите, които могат да имат значително финансово влияние върху финансирането на неговия бюджет, по-специално проекти, свързани с недвижимо имущество, като наемането или закупуването на сгради. Той информира Комисията за тях. Когато бюджетният орган е нотифицирал намерението си да даде становище, последното се предоставя на управителния съвет в срок от шест седмици, считано от датата на нотифицирането на проекта.“ 5. В член 11, параграфи 2,3 и 4 се заменят със следния текст: „2. Най-късно до 1 март след приключването на всяка финансова година счетоводителят на Фондацията съобщава счетоводния отчет, заедно с отчета за управлението на бюджетното и финансовото управление за финансовата година, на счетоводителя на Комисията. Счетоводителят на Комисията консолидира временните счетоводни отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 128 от общия финансов регламент. 3. Най-късно до 31 март след приключването на всяка финансова година, счетоводителят на Комисията изпраща временните счетоводни сметки на Фондацията на Сметната палата. Отчетът за управлението на бюджета за тази финансова година също така се изпраща на Европейския парламент и на Съвета. 4. След получаването на забележките на Сметната палата относно счетоводния отчет на Фондацията, съгласно член 129 от общия финансов регламент, директорът изготвя окончателния счетоводен отчет на Фондацията на своя собствена отговорност и го предоставя за становище на управителния съвет. 5. Управителният съвет дава становище относно окончателния счетоводен отчет на Фондацията. 6. Директорът предоставя окончателния счетоводен отчет, заедно със становището на управителния съвет на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на Сметната палата най-късно до 1 юли след приключването на всяка финансова година. 7. Окончателният счетоводен отчет се публикува. 8. Директорът на Фондацията изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки най-късно до 30 септември. Той също така изпраща този отговор и на управителния съвет. 9. Директорът предоставя на Европейския парламент, по негово искане, както е установено в член 146, параграф 3 от общия финансов регламент, всяка информация, необходима за безпрепятственото прилагане на процедурата за приемане на финансовия отчет за съответната финансова година. 10. Европейският парламент, по препоръка на Съвета, като се произнася с квалифицирано мнозинство, дава до 30 април на година N + 2 своето одобрение на директора за изпълнението на бюджета през годината N.“ 6. Член 12 се заменя със следния текст: „Член 12 Финансови правила Финансовите правила, приложими за Фондацията, се приемат от управителния съвет след консултиране с Комисията. Тя не може да се отклонява от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия финансов регламент на органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом № 1605/2002 на Съвета, относно финансовия регламент, който се прилага за общия бюджет на Европейските общности (9), освен ако специфичните изисквания за функционирането на Фондацията го изискват и с предварителното съгласие на Комисията. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на първия ден от месеца след този на публикуването му в Официалния вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Люксембург на 18 юни 2003 година.	[ 2, 15 ]
31998R0121	31998R0121 L 011/11 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 121/98 НА КОМИСИЯТА от 16 януари 1998 година за изменение на приложения I, II и III към Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета относно установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. относно установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1850/97 на Комисията (2), и по-специално членове 6, 7 и 8 от него, като има предвид, че съгласно Регламент (EИО) № 2377/90 трябва постепенно да се определят максимално допустимите граници за всички фармакологично активни субстанции, които се използват в рамките на Общността във ветеринарномедицински продукти, предназначени за употреба при животни, отглеждани за производство на храни; като има предвид, че максимално допустимите граници следва да се определят само след разглеждане в рамките на Комитета за ветеринарномедицинските продукти на цялата информация, отнасяща се до безопасността на остатъчните количества от съответното вещество за потребителя на храни от животински произход и до влиянието на остатъчните количества върху промишлената преработка на храните; като има предвид, че при определянето на максимално допустимите граници на остатъчните количества от ветеринарномедицински продукти, съдържащи се в храните от животински произход, е необходимо да се посочат животинските видове, у които може да присъстват остатъчни количества, нивата, които може да присъстват във всяка от съответните месни тъкани, получени от третираното животно (прицелна тъкан), както и естеството на остатъчното количество, което е подходящо за мониторинга на остатъчните количества (маркерно остатъчно вещество); като има предвид, че за контрола на остатъчните количества според съответното законодателство на Общността обикновено следва да се определят максимално допустими граници на остатъчните количества за прицелните тъкани на черния дроб и бъбреците; като има предвид, че при международната търговия черният дроб и бъбреците често се отстраняват от трупното месо и следва максимално допустими граници на остатъчните количества винаги да се определят също и за мускулната и мастната тъкан; като има предвид, че в случаите, когато ветеринарномедицинските продукти са предназначени за употреба при птици-носачки, млекодайни животни или медоносни пчели, максимално допустими граници следва да бъдат определени също така и за яйца, мляко и мед; като има предвид, че данофлоксацин, цефазолин и триметоприм следва да бъдат включени в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2377/90; като има предвид, че лини олеум, фолиева киселина, бетаин и цефазолин следва да бъдат включени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 2377/90; като има предвид, че за да се позволи завършването на научните изследвания, продължителността на валидност на временните граници за остатъчните количества, предварително дефинирани в приложение III към Регламент (ЕИО) № 2377/90, следва да бъдат удължени за пенетамат; като има предвид, че е необходимо да се предвиди период от 60 дни преди влизане в сила на настоящия регламент, за да могат държавите-членки да направят необходимото адаптиране в разрешителните за пускане на пазара на съответните ветеринарномедицински продукти, чиито разрешителни са били издадени съгласно Директива 81/851/ЕИО на Съвета (3), последно изменена с Директива 93/40/ЕИО (4), с цел съобразяване с разпоредбите на настоящия регламент; като има пред вид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет за ветеринарномедицинските продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложения I, II и III към Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета се изменят, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на шестдесетия ден след публикуването му в Официалния вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 януари 1998 година.	[ 0, 17, 20 ]
31983L0029	19830124 Директива на Съвета от 24 януари 1983 година за изменение на Директива 78/176/ЕИО относно отпадъците от производството на титанов диоксид (89/29/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 100 и 235 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент [1], като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет [2], като има предвид, че Комисията изпитва затруднения да представи в рамките на срока, определен в член 9, параграф 3 от Директива 78/176/ЕИО [3], подходящи предложения за хармонизиране на програмите за постепенно намаляване на замърсяването; като има предвид, че поради това е необходимо съответният срок да бъде удължен, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 В член 9, параграф 3 от Директива 78/176/ЕИО изразът "Програмите, които са посочени в параграф 1, се изпращат на Комисията най-късно до 1 юли 1980 г., така че тя да може в срок от шест месеца от получаването на всички национални програми да представи подходящи предложения на Съвета…" се заменя с "Най-късно до 1 юли 1980 г. програмите, които са посочени в параграф 1, се изпращат на Комисията, която преди 15 март 1983 г. представя подходящи предложения на Съвета…". Член 2 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 24 януари 1983 година.	[ 1, 15, 20 ]
32007D0867	РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 20 декември 2007 година относно сключването на споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Нова Зеландия по силата на член XXVIII от ГATT 1994 г. във връзка с изменението на тарифната квота в рамките на СТО за масло от Нова Зеландия, предвидена в приложения към ГАТТ 1994 г. списък CXL на ЕО (2007/867/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него, във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) На 14 май 2007 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори по силата на член ХХVIII от ГАТТ 1994 г. с оглед на изменение на тарифната квота в рамките на СТО за масло от Нова Зеландия. На 3 август 2007 г. Европейската общност уведоми съответно СТО за намерението си да измени тарифната квота в рамките на СТО за масло от Нова Зеландия в списъка CXL на ЕО. (2) Преговорите се водеха от Комисията, която се консултираше с комитета, учреден по силата на член 133 от Договора, и като вземаше под внимание приетите от Съвета насоки за водене на преговорите. (3) Комисията постигна споразумение с Нова Зеландия. Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Нова Зеландия следва да бъде одобрено, РЕШИ: Член 1 Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Нова Зеландия по силата на член XXVIII от ГATT 1994 г. във връзка с изменението на тарифната квота в рамките на СТО за масло от Нова Зеландия, предвидена в приложения към ГАТТ 1994 г. списък CXL на ЕО, се одобрява от името на Общността. Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета е оправомощен да определи лицето(ата), упълномощено(и) да подпише(ат) споразумението с оглед на правното обвързване на Общността. Член 3 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 20 декември 2007 година.	[ 17, 5, 3, 18, 15 ]
32009D0809	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 8 юли 2009 година относно схемата за помощ „groepsrentebox“, която Нидерландия планира да приведе в действие (C 4/07 (ex N 465/06) (нотифицирано под номер C(2009) 4511) (само текстът на нидерландски език е автентичен) (текст от значение за ЕИП) (2009/809/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 88, параграф 2, първа алинея от него, като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него, като покани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените разпоредби (1) и като взе предвид техните мнения, като има предвид, че: I. ПРОЦЕДУРА (1) С писмо от 13 юли 2006 г. нидерландските органи уведомиха за схемата „groepsrentebox“ (схема за лихва в рамките на група), която предвижда по-ниско данъчно облагане и приспадане на лихви, получени или изплатени в контекста на взаимоотношения в рамките на група. Уведомлението беше направено от нидерландските органи само с оглед на правната сигурност, тъй като те считат схемата за обща мярка. Допълнителна информация бе представена с писма от 5 септември 2006 г. и 9 ноември 2006 г. (2) С писмо от 7 февруари 2007 г. Комисията уведоми Нидерландия за решението си да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, по отношение на частта от схемата за помощ, свързана с по-ниско данъчно облагане и приспадане на лихва в рамките на групата (мярка А). (3) В същото писмо Комисията също така уведоми Нидерландия, че счита, че по-ниското данъчно облагане на краткосрочни депозити, насочено към придобиването на поне 5 % от дадено дружество (мярка Б), не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. (4) Решението на Комисията да открие процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си. (5) Нидерландските органи представиха мненията си относно решението за откриване на процедурата с писмо от 7 май 2007 г. (6) Комисията получи коментари от заинтересовани страни. Тя ги препрати на нидерландските органи, на които беше дадена възможност за отговор; техните коментари бяха получени с писмо от 29 юни 2007 г. (7) Допълнителна информация беше получена от нидерландските органи с писма от 8 ноември 2007 г. и 29 януари 2008 г. (8) На 7 октомври 2008 г. нидерландските органи представиха правно становище от г-жа Leigh Hancher, професор по европейско право в университета в Тилбург, относно въпроса дали мярката, предмет на уведомление, включва държавна помощ. (9) С писмо от 18 декември 2008 г. нидерландските органи уведомиха Комисията, че са решили да изменят схемата за данъчно облагане. II. ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА МЯРКАТА II.1. Цел (10) Според нидерландските органи мярката цели намаляване на разликата в данъчното третиране между два инструмента за финансиране в рамките на група, т.е. капиталов и дългов инструмент. (11) В настоящата ситуация, когато едно дружество, което е част от група, влее капитал в друго дружество, част от същата група, то получава като възнаграждение дивиденти, които са освободени от данъци в съответствие с правилата за освобождаване на дяловите участия, докато когато то заема пари на дружество, част от същата група, получената лихва се облага с данък със стандартната корпоративна ставка (25,5 %). На равнището на дружеството, което получава средствата, платените за вливането на капитал дивиденти не подлежат на данъчно приспадане, докато лихвата, платена в случай на заем, подлежи на приспадане при стандартната корпоративна ставка. (12) Нидерландия отбелязва, че изборът на организационна структура, която включва независими юридически организации обикновено се ръководи от дружественото право или от икономически причини. Разликите в гражданското право между капитал и дълг (задължение, срок на изплащане, обезпечение, права на глас и т.н.) като цяло не са от значение при финансирането в група, докато данъчните последствия се различават значително. В рамките на групи, условията за финансиране се избират така че да се постигне възможно най-ниска данъчна тежест съгласно приложимата данъчна система. В резултат от това, решението да се предостави заемен капитал или капитал от собствени средства в рамките на групите се ръководи най-вече от данъчни съображения. (13) В правното си становище проф. Hancher подчертава, че влиянието на разликата в данъчното третиране на дълг и капитал на корпоративно равнище и възможните решения на неблагоприятните последици, до които може да доведе, са приоритет в политическата програма на много държави от ОИСР. Според проф. Hancher, исканията за фундаментална реформа на нидерландския корпоративен данък и за неутрално третиране на заемното и капиталовото финансиране в рамките на групите от дружества многократно са били отправяни в публикациите с данъчна тематика в Нидерландия. (14) Нидерландските органи подчертават факта, че разликите от гледна точка на данъчното третиране създават форми на данъчен арбитраж между тези две средства за финансиране в рамките на група, които не са желателни от икономическа гледна точка. В рамките на дадена група изборът между допълнително капиталово финансиране или (допълнително) дългово финансиране е свободен, но данъчните последици от двата вида финансиране са различни. Това може да доведе до данъчен арбитраж, който нарушава неутралността на данъчната система. Поради това мярката цели предотвратяване на данъчния арбитраж между дълговото и капиталовото финансиране и повишаване на неутралността на нидерландската данъчна система. (15) Въвеждането на схема за лихва в рамките на група ще спомогне да се гарантира, че методът на финансиране, използван в контекста на дадена група, се определя най-вече от икономически съображения. Това води до много по-голямо съответствие между данъчното третиране на лихвата в рамките на група и данъчното третиране на дивидентите в рамките на група и поради това постига по-висока неутралност между дългово и капиталово финансиране в рамките на група. (16) Проблемите във връзка с данъчния арбитраж не възникват в случай на финансиране извън контекста на група. Тук различните последици, които произтичат от гражданското право, са наистина важни и поради това тази форма на данъчен арбитраж не съществува. С оглед на присъщите разлики между ситуациите в рамките на групи и извън групи, данъчната неутралност за операции по финансиране извън групи не представлява изискване. Поради това, както може да се очаква, мярката е ограничена до заеми в групи. (17) Нидерландските органи също така отбелязват, че понастоящем нидерландските предприятия приспадат лихви във все по-големи размери. Различното данъчно третиране на заемите и капиталите в групи се използва все повече от предприятията за сметка на държавната хазна. (18) Мярката е замислена така че да противодейства на това подкопаване на данъчните приходи чрез насърчаване на дружествата да използват капитали вместо заеми и да ограничат данъчното приспадане на лихви в Нидерландия. Така схемата допълва нидерландските правила за недостатъчна капитализация, които имат подобна цел, тъй като се стремят да обезкуражават прекомерното финансиране със заемен капитал и да предотвратят изкуственото намаляване на данъчната основа в Нидерландия. (19) По мнение на нидерландските органи схемата, предмет на уведомление, представлява мярка от чисто техническо естество. II.2. Правно основание (20) Правното основание на мярката е член 12, буква в) от Закона за корпоративно данъчно облагане от 1969 г. (Wet op de vennootschapsbelasting 1969). Тази разпоредба беше приведена в действие от 1 януари 2007 г., но нейното влизане в сила беше отложено докато Комисията вземе отношение относно съвместимостта с правилата за държавна помощ. II.3. Как ще работи мярката (21) В Нидерландия корпоративният данък обикновено се прилага по отношение на приходи на дружества със ставка от 25,5 % (3). Мярката за лихва в рамките на група предвижда различно данъчно третиране на определени лихви в рамките на група. Платените и получените лихви в контекста на финансиране в рамките на група няма да подлежат на стандартната ставка на корпоративния данък от 25,5 %. Положителният баланс между получената и платената лихва в контекста на операции по финансиране в рамките на група ще бъде облаган с лихва в рамките на група при ставка от 5 % вместо стандартната ставка от 25,5 %. (22) Сумата, която може да бъде облагана с данък или приспадната при намалената ставка, е ограничена до процент от нетните активи на данъкоплатеца за данъчни цели (fiscale vermogen). Това ограничение цели да не се даде възможност на предприятия с недостатъчен капитал да злоупотребяват с мярката и гарантира, че намалената ставка се прилага, само когато доходите от заемите на групата са били финансирани със собствени средства. (23) Схемата за лихва в рамките на група съдържа няколко други разпоредби за предотвратяване на злоупотреби. По-специално, лихвата, която формално е дължима на трета страна (банка), но всъщност се изплаща на организация в групата, се счита за платена лихва в рамките на групата. Това се прилага например в случай на компенсационен заем (4). Лихвата, която е дължима на трета страна (банка), също се счита за лихва в рамките на групата с ограничено приспадане, ако средствата, получени чрез заема, се влеят в капитала, използван от дъщерното дружество, така че да се генерира лихва в рамките на групата с ниска данъчна ставка в дъщерното дружество. (24) В първоначалното си уведомление нидерландските органи посочиха, че схемата ще бъде незадължителна за период от минимум три години. Ако бъде избрана от едно дружество, което спада към група, схемата ще бъде прилагана към всички други дружества от групата, които са на територията на Нидерландия. Допустимите дружества, определени в първоначалната схема за лихва в рамките на група, са онези, които спадат към една група, както специално е посочено в самата схема, според която се изисква едно дружество да държи повече от 50 % в друго дружество. С други думи, една група трябва да бъде съставена от поне две дружества, като дружеството майка контролира повече от 50 % от дяловете на дъщерното дружество. Всяко дружество трябва да подлежи на облагане с корпоративен данък в Нидерландия. Това означава, че схемата се прилага към всяко дружество, установено в Нидерландия, или към всяко дружество, учредено извън Нидерландия с постоянно установяване в Нидерландия. II.4. Изменения на схемата (25) В хода на процедурата нидерландските органи ясно показаха своето намерение да направят схемата задължителна. Това беше потвърдено с писмо от 18 декември 2008 г. Схемата за лихва в рамките на група ще се прилага към всички субекти, подлежащи на корпоративно подоходно облагане в Нидерландия, по отношение на лихвата, заплащана на групи от дружества, и лихвата, получавана от групи от дружества. (26) В това писмо нидерландските органи също така уведомиха Комисията за две допълнителни изменения на схемата. Първото изменение касае по-широкообхватно определение на група за целите на схемата за лихва в рамките на група. Определението на свързаните субекти цели да обхване всички споразумения, чрез които един субект притежава пряко или косвено ефективен контрол върху финансирането на друг субект, или чрез които трето лице или субект притежава ефективен контрол върху финансирането на двата субекта, участващи в споразумението за заем (5). Второто изменение въвежда разпоредба, която ще улесни създаването на (второ) дружество съгласно нидерландското гражданско право, така че създадената група би могла да се възползва от схемата за лихва в рамките на група. По-специално, установеният понастоящем минимален капитал от 18 000 EUR за дружество с ограничена отговорност (besloten vennootschap - BV) ще бъде премахнат. II.5. Бюджет (27) В съответствие с първоначалното уведомление годишният бюджет на мярката, предмет на уведомление, трябваше да бъде в размер на 475 млн. EUR. На по-късен етап нидерландските органи посочиха, че задължителната схема за лихва в рамките на група ще бъде неутрална от гледна точка на бюджета. III. ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА (28) С решението си за откриване на процедурата от 7 февруари 2007 г. Комисията изрази своите съмнения, свързани с общото естество на мярката. Тя подчерта, че само дружества, които са част от група, биха се възползвали от по-ниското данъчно облагане, предвидено в схемата (избирателност de jure), и изрази подозрението, че схемата би била от полза за многонационални групи, като предостави на тези групи избирателно икономическо предимство (избирателност de facto). (29) Комисията посочи, че в чисто национален контекст мярката вероятно би била неутрална от данъчна гледна точка. При все това, в контекста на трансграничните транзакции дадено нидерландско дружество, което заема пари на дъщерно дружество, установено в чужбина, би подлежало на по-ниско данъчно облагане със ставка от 5 %, докато дъщерното дружество, установено в чужбина, няма да подлежи на нидерландските правила, ограничаващи данъчното приспадане на платената лихва. Схемата de facto би предоставила избирателно преимущество, тъй като само многонационални групи от дружества, извършващи трансгранични сделки с лихви в рамките на групата в данъчни юрисдикции с корпоративен данък над 5 %, ще имат стимул да използват схемата. (30) Доколкото мярката е имала за цел да представлява изключение от прилагането на данъчната система, Комисията също така изрази съмнения дали мярката е обоснована от естеството или общата схема на данъчната система. (31) Комисията също така счете, че не може да се отхвърли възможността основните бенефициери по схемата да са предишните бенефициери по международната схема за дейности за финансиране, за която беше счетено, че представлява несъвместима държавна помощ (6). (32) Поради това Комисията изрази становището, че схемата за лихва в рамките на група би могла да се счете за помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО и че нито едно от изключенията, посочени в член 87, параграфи 2 и 3, не се прилагат. IV. КОМЕНТАРИ НА НИДЕРЛАНДИЯ (33) Коментарите на Нидерландия относно решението за откриване на процедурата бяха получени на 7 май 2007 г. и бяха допълнени с допълнителни бележки през 2007 и 2008 г., включително правно становище, представено от проф. Hancher. (34) Нидерландските органи твърдят, че подходът, предприет от Комисията в нейното решение, е неправилен по три точки. Първо, Комисията обединява отделните критерии за „предимство“ и „избирателност“ в един критерий, т.е. „избирателно предимство“. Това се отклонява от нормалната практика на Комисията или съдебната практика, които гласят, че двата критерия трябва да се прилагат поотделно. (35) Второ, Комисията не оценява компонентите на схемата за лихва в рамките на група поотделно. Евентуалният елемент на помощ в намалена ставка за получена лихва в рамките на група и евентуалният елемент на помощ в намалена ставка за платена лихва в рамките на група трябва да бъдат оценени поотделно. (36) Трето, Комисията греши, когато разглежда нетния ефект за платеца и получателя заедно и заключава, че нетният ефект най-вероятно е неутрален за национални групи, когато и платецът, и получателят са установени в Нидерландия, докато за многонационални групи възниква нетно предимство, когато платецът е дружество от чуждестранна група и получателят е дружество от местна група. Според нидерландските органи равенство от такова естество няма основание в нидерландското данъчно законодателство. Нидерландски дружества, част от група, са консолидирани за данъчни цели само в случай на дялово участие от 95 % или повече. (37) Освен това, нидерландските органи са на мнение, че схемата за лихва в рамките на група не може да се счита за отклонение от стандартния метод на данъчно облагане. Тя е корекция, в която към данъчната система е добавен аналитичен елемент. Това води до нов стандартен метод на данъчно облагане и впоследствие не се предоставя предимство. (38) Нидерландските органи отричат да има предимство и поради друга причина. Нетното вариране, предизвикано от схемата за лихва в рамките на група, в многонационални дружества в сравнение с националните групи може да бъде преимущество за многонационалните групи, но може и да ги постави в неблагоприятно положение. Многонационална група с нидерландско дъщерно дружество може както да получи преимущество, така и да бъде поставена в неблагоприятно положение в зависимост от своята обективна позиция като длъжник или кредитор и от приложимите данъчни ставки в други държави-членки и в Нидерландия. (39) Като алтернатива, ако действително съществува предимство, Нидерландия е на мнение, че евентуалното нетно предимство за многонационалните групи не е резултат от по-ниската нидерландска данъчна ставка за получена лихва в рамките на група, а от неограниченото приспадане на платената лихва в рамките на група в чужбина. Това предимство не може да се вмени на нидерландската държава и не е финансирано със средства на нидерландската държава. (40) Евентуално по-благоприятен нетен ефект за многонационалните групи в сравнение с националните групи не е следствие от избирателния обхват на нидерландската схема за лихва в рамките на група, а от различие в резултат на различните правила за данъчно приспадане на лихвата в група в рамките на ЕС. Нидерландия може свободно да увеличава или намалява тази разлика, като променя своята данъчна система, стига измененията да са общо приложими по отношение на всички нидерландски данъкоплатци, които са в сравнимо правно и фактическо положение в контекста на целта на въпросното изменение. (41) Според нидерландските органи цялостният ефект от данъчните изменения върху многонационалните групи, извършващи трансгранични транзакции, винаги ще се различава от ефекта върху националните групи, които извършват транзакции единствено в рамките на държавата. За държавната помощ това е от значение, само ако разликите са предизвикани от мярката на самата държава-членка, т.е. когато е налице по-ниска данъчна ставка само за приходите от лихви в рамките на чуждестранна група. Това не е от значение в случай на обща мярка, приложима към приходите от лихви на всички групи, национални или чуждестранни, което води до трансгранични различия. (42) Самото съществуване на нехармонизирани данъчни системи може да доведе до ситуация, в която нетните данъчни последици от трансграничните транзакции се различават от нетния ефект на изцяло националните транзакции. Този ефект може да доведе както до неблагоприятно положение (икономическо двойно данъчно облагане), така и до благоприятно такова (отсъствие на икономическо данъчно облагане). (43) В Договора за ЕО, членове 94 и 95 представляват основа за директиви или регламенти за сближаване на съществуващите спогодби, ако това е необходимо за установяването на правилно функциониране на общия пазар. Освен това, член 96 предоставя на Комисията възможност да предприема действия, ако дадена разлика в действащото законодателство в отделните държави-членки сериозно нарушава условията на конкуренция на вътрешния пазар. (44) В допълнителната втора алтернатива нидерландските органи са на мнение, че няма избирателност. Чрез оценяване на избирателността посредством сравнение на комбинация от чуждестранен длъжник и местен кредитор с комбинация от местен длъжник и местен кредитор, Комисията избира неправилна референтна рамка. При оценяване на избирателността на нидерландските данъчни спогодби, референтната рамка не може да надхвърли общия брой нидерландски данъкоплатци. В установена практика на Комисията референтната рамка не може да включва дружества, които не подлежат на облагане в Нидерландия. (45) Нидерландските органи подчертават, че данъчната схема не е ограничена до определени предприятия, определени дейности или функции или отделни райони. В схемата не се прави разграничение между местни и чуждестранни групи от дружества. При качественото определяне на схемата за лихва в рамките на групата не се прилагат никакви прагове на допустимост, свързани с определени дейности или функции. (46) Освен това, с оглед на целта на схемата за лихва в рамките на група, в сравнимо правно и фактическо положение са само предприятия, които представляват част от група. Само тези предприятия биха се сблъскали с проблема с данъчния арбитраж, описан в раздел II.1. (47) Нидерландия отбелязва, че в рамките на група решенията за финансиране се изготвят така че да се сведе до минимум данъчната тежест съгласно приложимата данъчна система. Търговското разграничение между капиталовото и дълговото финансиране (условия на изплащане, задължение, обезпечение), за разлика от данъчното разграничение, като цяло е без значение. Извън групите, търговските разлики между капиталовото и дълговото финансиране в действителност са много уместни и могат да надделеят над мотивите от данъчни съображения. (48) Нидерландските органи настояват, че мерките, ограничени до групи, са данъчни мерки от чисто техническо естество, които не представляват държавна помощ: те твърдят, че в решение относно разпоредба за данъчното облагане във Франция Комисията е приела, че мярка, която пренебрегва общото правило, че плащанията по лихви са разходи, подлежащи на данъчно приспадане в заеми между дружества, е обща мярка, но е приела допълнителното изключение от това правило в полза на централните корпоративни хазни, съзадени във Франция от многонационални дружества, за избирателно предимство (7). (49) Нидерландските органи считат, че разширяването на обхвата на схемата за лихва в рамките на група всъщност би довел до избирателност. Ако лихвата, получавана от трети страни, също се облага с намалена ставка, това би довело до предимство за финансови институции. (50) Също така се твърди, че е невярно предположението, че специфични данъчни правила за лихви сами по себе си биха довели до избирателност. Финансирането в рамките на група от организации не може да се характеризира като икономическа дейност, а просто като икономическа реалност. Лихвените потоци като такива не са отделна икономическа или стопанска дейност; те са просто начин за осигуряване на средства за икономическа или стопанска дейност. Дълговото финансиране е отделна и самостоятелна дейност само в случай на финансови институции, чиято стопанска дейност се състои във финансиране на трети страни. Освен това, по отношение на лихвите, спечелени от краткосрочни депозити, целящи придобиване на поне 5 % от дяловете на дружество (мярка Б), в решението за откриване на процедурата самата Комисия счете, че по-ниската данъчна ставка за такива лихви сама по себе си не води до избирателност, тъй като тя беше счетена за обща мярка. (51) Освен това нидерландските органи твърдят, че няма концептуална разлика между дивиденти и лихви. И двете представляват възнаграждение за използване или отпускане на средства като капитал или дълг. И в двете ситуации тези средства се използват от получателя за финансиране на стопанска дейност. Всяка данъчна система съдържа правила, съгласно които платените дивиденти и лихви подлежат на приспадане, частично приспадане, или са освободени от приспадане, и правила, съгласно които дивидентите и лихвите подлежат на данъчно облагане, частично данъчно облагане или са освободени от данъчно облагане. Няма международен стандарт за данъчно облагане, който да определя как тези компоненти следва да бъдат третирани за данъчни цели. (52) В допълнителната алтернатива ограниченото данъчно облагане предотвратява вътрешно различие в рамките на нидерландската система и като такова е обосновано от естеството и целта на системата. Ограниченото данъчно облагане на лихва, получена в рамките на група, се обосновава от ограниченото приспадане на плащания по лихви в рамките на групата. Това дава възможност на предприятия, организирани в група, да избегнат неблагоприятните последици от ограниченото приспадане и пълното данъчно облагане, докато предприятия, организирани като единични субекти, нямат вътрешни плащания по лихви и следователно не попадат в такова неблагоприятно положение. (53) Основен принцип на нидерландското данъчно законодателство е симетричното третиране на доходите и разходите. В съответствие с вътрешната логика на нидерландската данъчна система доходите и разходите са двете страни на една монета. С цел избягване на двойно данъчно облагане, ограниченото данъчно облагане е логичното следствие от ограниченото приспадане. (54) Предложената мярка цели да гарантира прилагането на принципа за неутралност в нидерландската данъчна система чрез елиминиране на данъчния арбитраж между дълговото и капиталовото финансиране в рамките на групи. Мярката намалява разликата между два вида финансиране в рамките на група и така повишава неутралността на данъчната система. Поради това ограничаването на лихвите в рамките на група се основава на икономическа логика и е необходимо и функционално за ефективността на данъчната система. (55) Нидерландските органи отбелязват, че кръгът от предприятия, които ще използват схемата за лихва в рамките на група, ще бъде много по-обширен от 87-те предприятия, които използваха предходната схема за международни дейности по финансиране. Освен това те твърдят, че всички ограничаващи условия на схемата, като изискването за два континента или четири държави, отсъстват от схемата за лихва в рамките на група. Схемата за лихва в рамките на група е изцяло данъчна мярка, която регулира данъчната тежест върху капитала като фактор за производство. В допълнение, тя се прилага по отношение на всякакви входящи или изходящи заеми в група и е напълно отделена от стопанската дейност, извършвана от въпросното дружество. Поради всички тези причини е абсолютно невъзможно обхватът на мярката да се сравнява с обхвата на схемата за международните дейности за финансиране. (56) Задължителното естество на мярката за всички данъкоплатци, които плащат или получават лихва от свързани дружества, подчертава целта на схемата за лихва в рамките на група: повишаване на неутралността на данъчната система и съответно намаляване на данъчния арбитраж и увеличаване на нидерландските корпоративни данъчни приходи. Мярката също така елиминира елемента, който може да предизвика избирателно предимство като резултат от схемата за лихва в рамките на група. (57) Задължителната схема за лихва в рамките на група не само възнаграждава запазването на капитал в Нидерландия, но същевременно предоставя и демотивиращ фактор - подобно на правилата за недостатъчна капитализация - по отношение на вливането на дългово финансиране в Нидерландия. Нидерландските правила за недостатъчна капитализация обезкуражават прекомерното финансиране с дългов капитал в рамките на групи посредством ограничаване на данъчното приспадане на лихвата в рамките на група, докато схемата за лихва в рамките на група предлага намалена ставка за получената лихва в рамките на групата, при условие че финансирането е от собствени средства. Схемата за лихва в рамките на група укрепва нидерландската данъчна основа, като насърчава по-високо съотношение между собствени средства и дългов капитал и допринася за предотвратяване на изтичането на собствени средства, а оттам и на данъчната основа, от Нидерландия. (58) Схемата за лихва в рамките на група е чисто техническа мярка, която променя третирането на лихвата в рамките на група в системата чрез повишаване на данъчната тежест върху определени данъкоплатци и намаляване на данъчната тежест върху други данъкоплатци въз основа на хоризонтални и обективни факти и обстоятелства. След като се премахне възможността за отказване от нея, схемата за лихва в рамките на група не предоставя никакви икономически предимства, тъй като тя просто размества данъчната тежест между данъкоплатците спрямо изцяло хоризонтални и обективни критерии. (59) Нидерландските органи подчертават, че избирателността de facto може да възникне само ако има риск ефектът на практика винаги да облагодетелства група, която може да бъде идентифицирана, въпреки че мярката е от общо естество. Този вид избирателност може да възникне, ако мярката е незадължителна, но не и ако мярката бъде направена задължителна. Данъкоплатците, които се окажат в неблагоприятно положение през една година, могат да извлекат предимство в следващата и обратното. Поради това схемата облагодетелства еднородна категория данъкоплатци. (60) Нидерландските органи също така са на мнение, че новото определение на група, базирано на ефективния контрол, е по-добре съобразено с целта на схемата. Ако едно дружество притежава ефективен контрол върху финансирането на друго дружество, последното вече не може да избира свободно между финансиране посредством вътрешен или външен дълг, нито може свободно да избира между дългово или капиталово финансиране. Централното управление на групата решава как привлечените отвън средства - външен дълг или външен капитал - се разпределят в рамките на групата чрез вътрешен дълг или чрез вътрешен капитал. Фактът, че данъчните последици от двата инструмента за финансиране в рамките на групата са различни, предоставя стимул за избора на определен инструмент единствено заради неговите данъчни последици. (61) На последно място, промяната в законодателството относно дружествата с ограничена отговорност в бъдеще ще улесни данъкоплатците при преустройването на тяхната правна структура в група, тъй като административната тежест и капиталовите изисквания ще бъдат отменени или драстично намалени. V. КОМЕНТАРИ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ (62) Бяха получени коментари на нидерландската конфедерация на промишлеността VNO-NCW (8), от Белгия и Унгария. След крайния срок бяха получени коментари на още една страна и поради това те не можеха да бъдат взети предвид в процедурата. Получените коментари от въпросната трета страна във всеки случай не биха повлияли на оценката и заключенията в настоящото решение. V.1. Коментари на нидерландската конфедерация на промишлеността (63) VNO-NCW счита, че въпросната схема за лихва в рамките на група не може да бъде несъвместима държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО поради следните причини. (64) Първо, VNO-NCW счита, че схемата за лихва в рамките на група е обща, данъчно неутрална и техническа мярка, защото целта на въпросната схема е насочена към намаляването на данъчния арбитраж между капиталовото финансиране и дълговото финансиране в рамките на група от дружества. С оглед на неутралността на мярката, схемата не води до привилегировано третиране на определени дружества или производството на определени стоки по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. (65) Второ, данъчното предимство за многонационална група от дружества произтича от различията между данъчното третиране в държавите-членки на лихвата в рамките на група и не може да бъде приписано на Нидерландия. Данъчно предимство се създава, защото лихвата може да бъде приспадната в друга държава-членка при по-висока данъчна ставка от приложимата ставка към схемата за лихва в рамките на група, докато при една местна ситуация ставката, която се прилага, е ставката на схемата за лихва в рамките на група, но това е пряк резултат от различията в законодателствата на държавите-членки за данъчно третиране на лихвите в рамките на група. Ако Комисията желае да отстрани нарушаването, което може да възникне от схемата за лихва в рамките на група, VNO-NCW предлага да се използва член 94 или 96 от Договора за ЕО. (66) Трето, VNO-NCW счита, че в контекста на целта на въпросната схема, която е да се намали данъчния арбитраж между капитал и дълг, дружествата, принадлежащи към група, не са в същото положение de jure и de facto като дружествата, които не принадлежат към група. Разликата в данъчното третиране на капитал и дълг предизвиква смущения най-вече вътре в групи, тъй като дружеството майка упражнява определен контрол над своите дъщерни дружества, така че то може до значителна степен да определи техните възможности за финансиране, избор, който често се определя до голяма степен от данъчни съображения. При взаимоотношения с трети страни, вариантът на финансиране често се определя най-вече от фактори, различни от данъчни съображения. Вследствие на това не може да се твърди, че въпросната схема е избирателна по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Освен това, според VNO-CNW, ако самият факт, че данъчен инструмент в по-голяма или по-малка степен е ограничен до дружества в рамките на групи, води до заключението, че това е мярка за държавна помощ, то корпоративните данъчни системи на държавите-членки в много отношения биха били в противоречие с член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. V.2. Коментари на унгарските органи (67) Унгарските органи считат, че схемата не е мярка за помощ и изтъкват два аргумента. Първо, фактът, че схемата е ограничена до групи, не я прави избирателна. При (международни) данъчни въпроси, правилата за групите от дружества са честа практика и са неизбежни. Много правила, чийто обхват е ограничен до групи, са били изтъквани от ОИСР (трансферни цени) и от Комисията (например директивата за плащания на лихви и лицензни възнаграждения). Второ, Унгария припомня, че прякото данъчно облагане зависи от държавите-членки. Определянето на данъчни ставки във връзка с определени данъчни събития е част от тяхната вътрешна компетентност. На последно място, Унгария не разбира как Нидерландия може да бъде подведена под отговорност за по-голямото приспадане, генерирано от по-високите данъчни ставки в други държави, при положение, че прякото данъчно облагане не е хармонизирано. Описаното от Комисията предимство очевидно е резултат от различие между данъчните системи. V.3. Коментари на белгийските органи (68) Белгийските органи също подкрепят позицията, че схемата не е държавна помощ и изтъкват аргументи, подобни на аргументите на другите заинтересовани страни по отношение на отсъствие на избирателност. Белгия подчертава, че е логично дадено предприятие, което не е част от група, по подразбиране да не може да извършва дейности за финансиране в рамките на група. Белгийските органи също така твърдят, че правилата за държавна помощ не са приложими в ситуации, в които различията между националните данъчни системи съществуват поради липсата на хармонизиране на равнището на ЕС. Като следствие, схемата за лихва в рамките на група е обща мярка, която не е обхваната от правилата за държавна помощ, и Комисията използва своите правомощия по неправилен начин при проучването на случая. VI. РЕАКЦИЯ ОТ СТРАНА НА НИДЕРЛАНДИЯ ОТНОСНО КОМЕНТАРИТЕ НА ТРЕТИ СТРАНИ (69) Нидерландските органи отбелязват, че коментарите на всички три страни подкрепят тяхната гледна точка. Унгария и Белгия подчертават, че Комисията злоупотребява със своите правомощия относно държавна помощ като прави опит да разглежда нарушения, следствие от различия между данъчните системи, които не са хармонизирани. Това подсилва нидерландската позиция, че схемата за лихва в рамките на група не представлява мярка за помощ, забранена с член 87 от Договора за ЕО. (70) Нидерландия подчертава, че е напълно съгласна с анализа, изготвен от VNO-NCW. Тя придава особена важност на подробния аргумент, касаещ институционалната рамка и даващ ясно обяснение за различните смущения на единния пазар, които могат да бъдат предизвикани от национални мерки, предприети от държавите-членки, и от инструментите, достъпни съгласно Договора за ЕО, за елиминиране на такива смущения, където е необходимо. (71) На последно място, нидерландските органи подкрепят гледната точка на конфедерацията, че за да се установи дали има избирателност, трябва да бъде установено дали определени предприятия или производството на определени стоки се поставят в по-благоприятно положение от други, които са сравними de jure и de facto в контекста на целта на разглежданата мярка. Ограничаването до заеми в рамките на група не води до избирателност, защото целта на схемата за лихва в рамките на група е да предотврати данъчен арбитраж между финансиране от капитал и финансиране от заеми в рамките на групите. Арбитражът не играе никаква роля във финансирането между дружества, които не са свързани в група. Следователно ограничаването до заеми в рамките на група е логично в контекста на целта на схемата, така че уместната референтна рамка се състои от всички дружества, които са част от група. VII. ОЦЕНКА НА СХЕМАТА (72) За са установи дали въпросната мярка представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, Комисията трябва да оцени дали мярката поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на определени стоки, като предоставя предимство от икономическо естество, дали такова предимство нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, дали предимството е предоставено чрез държавни средства и дали предимството оказва въздействие върху търговията между държавите-членки. (73) За да бъде счетена за държавна помощ, дадена мярка трябва да бъде специфична или избирателна по отношение на това, че поставя в по-благоприятно положение само определени предприятия или производството на определени стоки. (74) Нидерландските органи твърдят, че въпросната мярка не е ограничена до определени сектори, определени видове дружества или определени части от нидерландската територия. Няма други ограничения, свързани с оборота, размера, броя на служителите, членуване в многонационална група или естеството на операциите, които бенефициерите са упълномощени да извършват. (75) Според приложимата съдебна практика, с оглед определяне дали дадена мярка е избирателна, е уместно да се проучи дали в контекста на определена правна система тази мярка представлява предимство за определени предприятия в сравнение с други, които са в сравнимо правно и фактическо положение (9). Следователно данъчният режим може да не представлява държавна помощ, въпреки че не съответства във всички отношения на общата система за корпоративно данъчно облагане на държавите-членки. Съдът също така постанови в многобройни случаи, че член 87, параграф 1 от Договора за ЕО не прави разграничение въз основа на причините или целите на мерките за държавна помощ, а ги определя въз основа на техния ефект (10). По-специално, данъчните мерки, които не представляват адаптиране на общата система с цел постигане на определени характеристики на определени предприятия, а са били предложени като средства за подобряване на конкурентоспособността, са обхванати от член 87, параграф 1 от Договора за ЕО (11). (76) Понятието данъчна помощ не се прилага обаче по отношение на мерки за държавно подпомагане, в които се прави разграничение между предприятия, ако това разграничение произтича от естеството на цялостната структура на системата, в която влизат предприятията. Както е обяснено в Известие на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества (12) („известие за данъчно облагане“), „някои условия могат да бъдат обосновани с обективни различия между данъкоплатците“. (77) На първо място следва да се изясни на кое равнище (равнище на групи или равнище на предприятия) ще бъде извършена оценката. В решението за откриване на процедурата Комисията изтъкна своето предварително становище, че тази оценка следва да бъде извършена на равнището на групите, като заяви, че ако дружествата от изцяло национална група решат да не прилагат схемата за лихва в рамките на групата, преимуществото от намаленото данъчно облагане на получените лихви от финансиращо нидерландско дружество ще бъде компенсирано от по-ниското приспадане на лихвите, платени от финансираното нидерландско дружество (13). (78) Нидерландските органи считат, че тъй като мярката е симетрична и просто би разместила данъчната тежест между данъкоплатците, някои дружества ще се възползват от предимство, докато други ще бъдат поставени в неблагоприятно положение в зависимост от тяхната обективна позиция на длъжници или кредитори. По този начин схемата за лихва в рамките на група не представлява помощ. (79) Както нидерландските органи отбелязаха в своето писмо от 18 декември 2008 г., ако едно дружество притежава ефективен контрол върху финансирането на друго дружество, последното вече не е свободно да взема решения относно своето финансиране или да избира между финансиране посредством дълг или капитал. Централното управление на групата решава как привлечените отвън средства ще бъдат разпределени в рамките на групата чрез вътрешен дълг или чрез вътрешен капитал. (80) При все това, Комисията отбелязва, че мярката се отнася до специфична операция (финансирането на свързани дружества), а не до консолидиране на равнището на групи. Всяка намалена данъчна ставка ще бъде прилагана индивидуално към дружествата въз основа на баланса на техните схеми за лихви. Дори ако може да се очаква решенията за финансиране да се вземат в интерес на групата като цяло, анализът на равнището на групата няма основание в нидерландското данъчно законодателство, както беше отбелязано от нидерландските органи. Съгласно нидерландското законодателство, данъчното консолидиране се проявява само в случай на дялово участие от 95 % или повече. С други думи, с нидерландския корпоративен данък се облагат индивидуални субекти, а не групи. До тази степен името, дадено на схемата за лихва в рамките на група, не отразява правилно факта, че тя се прилага към индивидуални субекти, участващи в специфични операции по финансиране. Мярката не засяга баланс на разходи/доходи, консолидиран на равнището на групи. (81) Поради това Комисията е на мнение, че оценката на схемата следва да бъде извършена на равнището на индивидуалните дружества. Схемата, както е изменена от нидерландските органи, може да бъде описана като намалена ставка върху определен вид приходи (или разходи) под формата на лихва върху заем, когато транзакцията се извършва между свързани дружества (14). (82) Освен това Комисията счита, че симетрията на мярката и нейното неутрално въздействие на равнището на групата не са достатъчни, за да се изключи възможноста за пре димство за индивидуални дружества. По аналогичен начин, облагането с данък на лихвата на един субект в групата при по-ниска ставка не може да бъде обосновано с данъчното облагане на друго дружество - чрез намалено приспадане на лихвата - при по-висока ставка (15). (83) Комисията счита, че за данъчното облагане на определни видове приходи може да е важно да се определи дали схемата обхваща обширни категории от транзакции по недискриминационен начин. Всеки случай на дискриминация, който не може да бъде обоснован с обективни разлики между данъкоплатците, може да доведе до нарушаване на конкуренцията. (84) В този смисъл е уместно да се отбележи, че типична характеристика на много данъчни системи е наличието на аналитични елементи, които допълват многостранния характер на данъчната система. Такъв е случаят по-специално, когато специфични видове приходи, например лихви или дивиденти, подлежат на диференцирано данъчно третиране. (85) Предвид горепосоченото, трябва да се определи дали транзакциите на заеми между свързани дружества могат обективно да водят до право на намалена данъчна ставка. Нидерландските органи и VNO-NCW, твърдят, че само в групите може да се наблюдава арбитраж между финансирането чрез вливане на капитали и заем. За разлика от дружествата, които не са част от група („самостоятелни дружества“), дружествата в групи са изправени пред арбитраж между собствен капитал и заемен капитал в рамките на своята група. Такъв арбитраж в по-голямата си част е повлиян от данъчни съображения, вместо от икономически съображения. (86) Комисията е на мнение, че въпросната мярка ще доведе до намаляване на този арбитраж (при местна ситуация), тъй като ще се намали разликата между данъчното облагане на лихвите и облагането на дивидентите в рамките на дадена група, като по този начин ще подсили техническата неутралност на данъчната система. (87) За илюстрирането на тази позиция е необходимо да се разграничат три различни вида ситуации (виж схема 1 по-долу), включващи свързани дружества и самостоятелни дружества (включително финансови институции в своите взаимоотношения с независими трети страни). Нека си представим, че A-B-C е корпоративна група, в която A контролира финансирането на B и C; X е субект, който не част от група („самостоятелно“ дружество), а Y е кредитна институция, която предоставя заеми на независими страни. Схема 1 (88) Първата ситуация включва финансови транзакции между свързани дружества. Дружеството майка A осигурява ликвидност на своите дъщерни дружества B и C чрез заем или чрез капитал. Тези финансови транзакции ще доведат до заплащане (от B и C) на лихва или дивиденти. (89) Изборът между заемно и капиталово финансиране се прави на равнището на дружеството майка A в интерес на групата от свързани дружества като цяло. Като следствие, когато дружеството майка A финансира едно от своите дъщерни дружества (или свързани дружества), действително ще има арбитраж между заем и капитал въз основа на няколко критерия. Докато необходимостта от ликвидност в дългосрочен план или инвестиция като цяло изисква вливане на капитал, изискванията за финансиране в краткосрочен план ще изискват единствено осигуряването на (краткосрочен) заем. При все това, данъчните съображения могат да повлияят върху тези икономически съображения. (90) Чрез намаляване на разликата в данъчното третиране на приходите от заеми (лихва) и приходите от капитал (дивидент) в рамките на група, мярката ще доведе до ограничаване на данъчния арбитраж между двата вида транзакции при местна ситуация. Вторият вид транзакции представлява транзакция на заем между финансова институция (банка Y) и едно от дружествата, принадлежащи към група (дружество B). Такава ситуация по принцип възниква, когато финансовите изисквания не могат да бъдат изпълнени от осигуряването на ликвидност в рамките на групата. При такава ситуация няма арбитраж за Y, тъй като вливането на капитал в B не е алтернатива за Y, която просто изпълнява своята дейност по отпускане на кредит на трети лица. Арбитраж няма и между заем и кредит на равнището на B (или на равнището на групата). (91) Финансовите институции (които отпускат заеми на независими стрнани) могат да бъдат разграничени от дружествата в групи (предоставящи ликвидност на свързаните с тях дружества) и поради друга причина. При финансовите институции приходите от такива транзакции на заеми се генерират от обичайната дейност на институциите и могат да представляват основна част от техните приходи. При дружествата в групи такива приходи се придобиват от транзакции с независими участници на пазара и се преобразуват в приходи в рамките на групата без генериране на никакви приходи на равнището на групата. Лихвата, платена от дружество B на банката, ще представлява допълнителен разход не само за дружество B, но и за групата като цяло, докато в първата ситуация, лихвата, платена от дружество B (или C) на дружеството майка, няма да представлява разход или приход за групата. (92) В това отношение си струва да се отбележи, че финансовите институции нито подадоха възражения, нито представиха някакви забележки след публикуването на решението за откриване на процедурата в Официален вестник на Европейския съюз относно обхвата на схемата за лихва в рамките на група. (93) Ако разгледаме ситуацията от гледна точка на длъжника (B спрямо Y), дружеството по-лесно може да бъде сравнено със самостоятелно дружество като дружество X, когато то сключва заем с банка Y. (94) Третата ситуация представлява транзакция на заем между финансова институция (банка Y) и самостоятелно дружество (X). Както в предишната ситуация, Y не е изправена пред арбитраж, тъй като вливането на капитал в B не е алтернатива за Y. (95) Въпреки че при някои обстоятелства финансовите изисквания на дружество X могат да бъдат изпълнени чрез осигуряване на заем или вливане на капитал от отделни акционери, тази ситуация не е сравнима с първата, тъй като потенциалните доставчици на ликвидност (физически лица) не подлежат на корпоративно данъчно облагане. Освен това, обединяването на такива транзакци с частни инвеститори в обхвата на мярката (чрез намаляване на приспадането на лихвата, платена от дружество X на неговите акционери, и чрез едновремено намаляване на данъчното облагане на такава лихва на равнището на отделния акционер) би било изключително трудно, тъй като индивидуалното данъчно облагане не следва същата логика като корпоративното данъчно облагане (16). (96) Ако от гледна точка на длъжника финансовите изисквания на дружество X могат да бъдат изпълнени само със заем от финансова институция, произтичащата транзакция с Y ще бъде подобна на транзакцията на заем между B и Y. (97) Тъй като самостоятелните дружества, които не са кредитни или финансови институции, по принцип не се участват в обичайните операци по отпускане на заеми на независими страни, те не са обект на дискриминация по отношение на транзакциите на заеми в сравнение със свързаните дружества, които отпускат заеми на взаимосвързани компании. (98) На последно място, Нидерландия е променила определението на „група“ за целите на мярката за лихва в рамките на група. Нидерландските органи твърдят, че тази промяна е резултат от усъвършенстване на техния подход за избягване на данъчен арбитраж. (99) В новото предложение субектите ще бъдат свързани, което им дава право да въвеждат лихви в схемата за лихва в рамките на група, ако един субект пряко или косвено притежава ефективен контрол върху финансирането на друг субект. Комисията счита тази промяна за важна, тъй като ако първото дружество притежава ефективен контрол върху финансирането на другото дружество, последното вече не може свободно да избира между финансирането чрез вътрешен или външен дълг, нито е свободно да избира между финансиране чрез дълг или капитал. Арбитражът се поема от централното управление в интерес за групата като цяло. (100) Взаимоотношенията между A и B касаят разпределянето на средства в рамките на групата от свързани дружества, докато взаимоотношенията между Y и B (или X и Y) касаят най-вече търговско финансиране. (101) Поради това Комисията е на мнение, че понятието за пряк или косвен ефективен контрол върху финансирането на другия субект (или ефективен контрол от трети субект) на двата субекта, включени в транзакцята на заема, е уместно определяне на естеството на мярката като помощ, като се има предвид целта за намаляване на стимулите за арбитраж между финансиране чрез вливане на капитал и заем и гарантиране на данъчна неутралност в това отношение. (102) Що се отнася до въпроса дали с въпросната мярка се предоставя някакво предимство, ясно е, че трябва да се направи разграничение между различните ситуации на равнището на индивидуалните дружества. Първо, всеки данъкоплатец в Нидерландия, включен в транзакция на дългово финансиране с дружества, с които не е свързан, се третира по точно същия начин и се облага със същата ставка (25 %). Това включва дружества, които са част от група. Второ, когато дадено дружество получи заем от свързано дружество, то всъщност подлежи на по-неблагоприятно данъчно третиране от дружество, което участва във взаимоотношения на заем с дружества, с които не е свързано (приспадане само с 5 %). Трето - и това е единствената ситуация, при която може да има данъчно предимство - дружество, предоставящо заем на свързано дружество, ще подлежи на данъчно облагане на последвалите плащания по лихви при ставка, по-ниска от ставката на транзакция с дружество, с което не свързано. (103) С оглед на последиците от мярката, обаче, предимството, което се предоставя на дружество, отпускащо заем на свързано с него дружество, не може да се счита за дискриминационно, тъй като заем към свързано дружество не може да бъде сравняван със заем към несвързано дружество. По отношение на дейностите по дългово финансиране, свързаните дружества не са в положение, което е правно и фактически сравнимо с положението на несвързани дружествата. Причината е, че свързаните дружества, за разлика от несвързаните дружества, не участват в чисто търговски транзакции, когато се опитват да получат заемно или капиталово финансиране в рамките на групата. Дружеството майка и дъщерното дружество споделят еднакви интереси за разлика от търговските транзакции с трета страна, която е доставчик на финансиране, по което всяка страна се опитва да увеличи до максимум своите приходи за сметка на другата. Няма конкурентен натиск от дружество Y върху дружество A при предоставянето на заем на дружество B поради простата причина, че дружество A контролира всички решения на дружество B по отношение на финансирането. (104) По този начин изискването да се упражнява контрол върху друго дружество е критерий, който се прилага еднакво към всички дружества независимо от размера, сектора или каквито и да било други разграничения. Различната ставка за данъчно облагане на дългово финансиране между свързани дружества просто отразява обективни различия и не засяга данъчната неутралност. (105) Макар при разработването на данъчните правила държавите-членки да са обвързани от правилата за свободно движение на стоки, услуги и капитал, от свободата на установяване, от забраната за дискриминация въз основа на националност и от правилата за държавна помощ, Комисията трябва да признае, че общностното право дава на държавите-членки значителен обхват за действия в областта на данъчното облагане. Както е подчертано в параграф 13 от известието за данъчно облагане, правилата за държавна помощ не ограничават правомощията на държавите-членки да определят икономическата политика, която считат за най-подходяща, и по-специално да разпределят данъчната тежест както сметнат за добре върху различните производствени фактори. (106) В този контекст ограничаването на съществуващия арбитраж между дългово и капиталово финансиране в рамките на група (както и предотвратяването на всякакви злоупотреби с приспадането на лихва в рамките на група) може да бъде повод за основателна загриженост за държавите-членки. По-специално, Комисията заключава, че арбитражът между капитал и дълг може да доведе до ситуация, в която дадено дружество е принудено от своето дружество майка да сключи заем в рамките на групата вместо капитал и следователно да повиши своята задлъжнялост, за да се сведе до минимум корпоративния данък. От икономическа гледна точка обаче високото ниво на задлъжнялост или задължението за плащане на лихва, вместо възползване от по-дългосрочно финансиране под формата на капитал, невинаги са желани. Освен това, Нидерландия изглежда е загубила данъчни приходи в резултат на данъчен арбитраж между дълг и капитал. (107) Мярката е отворена към всяко дружество, подлежащо на корпоративно данъчно облагане, което получава или заплаща лихви в контекста на взаимоотношения в рамките на група, и не включва никакъв дискриминационен елемент като например ограничение, свързано с държавата, в която ще се извърши транзакцията. (108) Фактът, че въведената схема ще стане задължителна, гарантира прилагането ѝ по отношение на всички дружества в групи (с транзакции на заеми в рамките на група) без никаква възможност за отказване от схемата и без диференцирано третиране на дружества в групи. Освен това, новото определение на дружества в групи за целите на мярката, основано на контрол, вместо на минимален дял, намалява потенциалните елементи на избирателност de jure чрез разширяване на обхвата на мярката. (109) В това отношение Комисията отбелязва, че след публикуването на решението за откриване на процедурата не е получила никакви жалби или коментари от представители на нидерландски работодатели, които да възразяват, че малки и средни предприятия не биха имали възможност да се възползват от мярката. (110) В своето решение за откриване на процедурата Комисията направи разграничение между изцяло национално положение, в което всички дружества, принадлежащи към група, са установени в Нидерландия, и трансгранично положение, в което нидерландско дружество заема пари на свързано дружество, установено в чужбина. В чисто национален контекст Комисията заяви, че мярката най-вероятно би била неутрална от данъчна гледна точка. В контекста на трансгранични транзакции обаче нидерландското дружество би подлежало на по-ниско данъчно облагане със ставка от 5 %, докато свързаното дружество, установено в чужбина, няма да подлежи на нидерландските правила, ограничаващи приспадането на платените лихви. Комисията заключи, че схемата би могла да предостави избирателно предимство de facto, тъй като само многонационални групи от дружества, участващи в трансгранични транзакции на лихви в рамките на група в данъчни юрисдикции с корпоративен данък над 5 %, биха имали стимул да използват схемата. (111) Комисията счита, че в нейната крайна оценка не трябва да се прави никакво разграничаване между изцяло национални ситуации и трансгранични ситуации. (112) Първо, специфичните разпоредби на схемата остават същите както в национални, така и в трансгранични ситуации. Схемата не съдържа никаква разпоредба, която разграничава националните и чуждестранните приходи или разходи. (113) Второ, както правилно беше отбелязано от нидерландvските органи и заинтересованите страни, всяко предимство, получено в трансграничен контекст, което превишава предимството, получено в национален контекст, е резултат не на по-ниската нидерландска ставка за получената лихва в рамките на групата, а е резултат от неограниченото данъчно приспадане на лихва в рамките на група, платена в чужбина. (114) Корпоративните данъчни ставки не са хармонизирани в ЕС и Нидерландия не контролира ставките, прилагани от други държави. Ако предприятията успеят да се възползват от разликата в данъчните ставки, т.е. от липсата на хармонизиране, Нидерландия не е отговорна за това. Както беше потвърдено от Съда на Европейските общности (17), предприятията могат свободно да се възползват от разликите в равнищата на данъчно облагане в държавите-членки. (115) Комисията е съгласна, че всички предимства, които възникват от международен контекст поради ниската ставка на данъчно облагане в Нидерландия, която не се съпътства от ниска ставка на данъчно приспадане в Нидерландия, а от нормална ставка на приспадане в чужбина, не могат да бъдат вменени на Нидерландия (18). (116) Следва също така да се подчертае, че предимството, което възниква от приспадане при нормалната ставка в чужбина, няма да се финансира с нидерландски ресурси и че в разглежданата държава приспадането при нормална ставка ще произтича единствено от прилагането на нормалната данъчна система (а не от специфична мярка, която се отклонява от нея). (117) Като следствие Комисията счита, че всяко предимство на равнището на многонационална група, което произтича от трансгранично положение, както е описано в решението за откриване на процедурата, е резултат от данъчни различия между различни данъчни юрисдикции и поради това следва да бъде изключено от обхвата на оценката на държавна помощ. (118) Като цяло и по отношение на всяка данъчна мярка, не може да се изключи възможността дружества, които принадлежат към група и извършват дейност в специфични сектори, да са в състояние да извлекат по-голяма полза от мярката заради по-високия интензитет на финасови транзакции в техния сектор. Това е вярно най-вече за дружества във финансовия сектор, чиято основна дейност е предоставянето на заеми, и те могат да увеличат заемането към свързани дружества в резултат на мярката. При все това, първо трябва да се отбележи, че за да се предотвратят всякакви злоупотреби с мярката, нидерландската мярка включва разпоредба, която ограничава сумата, която може да се обложи с данък или да се приспадне при намалена ставка (вж. раздел II.3). Това ограничение ще се прилага по-специално по отношение на дружества във финансовия сектор, като по този начин ще ограничи риска от злоупотреби. Освен това, в известието на Комисията за данъчно облагане се посочва, че фактът, че някои дружества или някои отрасли се възползват повече от други от някои от тези данъчни мерки, не означава непременно, че те попадат в приложното поле на правилата за конкуренцията, регулиращи държавната помощ (19). (119) В решението за откриване на процедурата Комисията счете, че не може да се отхвърли възможността основните бенефициери на схемата да бъдат предходните бенефициери на схемата за дейности по международно финансиране, за която беше счетено, че представлява несъвместима държавна помощ. (120) Трябва да се отбележи, че за да отговорят на критериите за схемата за дейности по международно финансиране, дружествата трябваше да изпълнят, наред с другите, следните условия: - възползващото се дружество трябваше да извършва дейности по финансиране на части от групата в поне четири държави или на поне два континента; - допускаха се само операции по финансиране, които можеха да се провеждат независимо от Нидерландия; - не повече от 10 % от общия капитал (дълг и капитал), използван от дружеството за неговите финансови дейности, можеше да се влага, пряко или косвено, в дружества от групата, установени в Нидерландия. (121) Като се вземат предвид тези изисквания и ограничения брой бенефициери (87), Комисията счете схемата за дейности по международно финансиране за избирателна мярка. (122) Както бе изтъкнато от нидерландските органи, в мярката за лихва в рамките на група няма такива изисквания. Освен това, броят на предприятията, която ще се възползват от схемата за лихва в рамките на група, ще бъде много по-голям от 87-те предприятия, които използваха схемата за дейности по международно финансиране. (123) В това отношение не може да се твърди, че големи (многонационални) дружества ще имат по-лесен достъп до схемата от малки и средни предприятия (МСП) и че следователно те ще извлекат непропроционална полза от нея. В съответствие със статистическите данни, предоставени от нидерландските органи, които показват категорично разграничаване между МСП и големи предприятия, 200 000 предприятия (от 335 000) имат едно или повече свързани дружества в група и следователно могат да получават или плащат лихва в рамките на групата. 50 000 от тези предприятия имат едно или повече дружества в чужбина, принадлежащи към групата, от които 47 000 (95 %) са МСП. Това ясно показва, че МСП няма да бъдат обект на дискриминация от страна на мярката. (124) В параграфи 83-123 беше демонстрирано, че мярката не предоставя предимство по дискриминационен начин на предприятия в подобни ситуации и всъщност следва да повиши данъчната неутралност. (125) Също така беше заключено, че предимството de facto за многонационални дружества, което може да произтича от наличието на различия между данъчните системи в трансгранично положение, попада извън обхвата на правилата за държавна помощ, тъй като такива различия не могат да се вменят на Нидерландия. (126) Във всеки случай Комисията счита, че мярката действително е отворена за всяко предприятие в Нидерландия, тъй като няма правни или икономически пречки за създаването на група. (127) Последното изменение, въведено от нидерландските органи, ще улесни създаването на дружество в Нидерландия, като премахне установеното изискване за капитал в размер на 18 000 EUR за дружество с ограничена отговорност. Това ще позволи на всяко дружество лесно да създаде (второ) дружество в Нидерландия и по този начин да създаде група. Като следствие, мярката за лихва в рамките на група ще бъде достъпна за всяко отделно дружество, без да се изисква определена икономическа мощ или значителни капиталови ресурси. Тъй като създаването на група ще се превърне просто във въпрос на организиране без непропорционални разходи, изискването предприятието да бъде част от корпоративна група вече няма да представлява пречка за никое предприятие, което желае да извлече полза от схемата за лихва в рамките на група. VIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ (128) Комисията счита, че мярката за схемата за лихва в рамките на група, която Нидерландия планира да приведе в действие, не предоставя избирателно предимство, което може да се вмени на Нидерландия, на дружества, установени в Нидерландия, които са част от група, или чуждестранни дружества, принадлежащи към група, постоянно установена в Нидерландия, и следователно не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 „Схемата за лихва в рамките на група“, която Нидерландия планира да приведе в действие по отношение на данъчното облагане на лихвени потоци в рамките на група, не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора. Следователно привеждането в действие на схемата е разрешено. Член 2 Адресат на настоящото решение е Кралство Нидерландия. Съставено в Брюксел на 8 юли 2009 година.	[ 2, 4, 18 ]
32000L0064	32000L0064 L 290/27 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2000/64/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 7 ноември 2000 година за изменение на Директиви 85/611/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета относно обмена на информация с трети страни ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2, първото и третото изречение от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), като имат предвид, че: (1) Директиви 85/611/ЕИО (4), 92/49/ЕИО (5), 92/96/ЕИО (6) и 93/22/ЕИО (7) на Съвета разрешават обмена на информация между компетентни органи или с определени други органи или институции в рамките на държава-членка или между държави-членки. Посочените директиви също така разрешават сключването от държави-членки на споразумения за сътрудничество, които предвиждат обмена на информация с компетентните органи на трети страни. (2) С оглед съгласуваността с Директива 98/33/ЕО (8), това разрешение за сключване на споразумения относно обмена на информация с трети страни трябва да бъде разширено, така че да включва обмена на информация с някои други органи или институции в тези страни, при условие че разкриваната информация е предмет на подходящи гаранции за опазване на служебната тайна. (3) Директива 85/611/ЕИО, Директива 92/49/ЕИО, Директива 92/96/ЕИО и Директива 93/22/ЕИО следва да бъдат съответно изменени, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Член 50, параграф 4 от Директива 85/611/ЕИО се заменя със следното: „4. Държавите-членки могат да сключват споразумения за сътрудничество, предвиждащи обмен на информация с компетентните органи на трети страни или с органи или институции на трети страни, както са дефинирани в параграфи 6 и 7, само ако разкритата информация е предмет на гаранции за опазване на служебната тайна, поне равностойни на онези, посочени в настоящия член. Такъв обмен на информация трябва да бъде предназначен за изпълнението на задачата по надзора на посочените органи или институции. Когато информацията произхожда от друга държава-членка, тя не може да бъде оповестена без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили и когато е уместно, единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.“ Член 2 Член 16, параграф 3 от Директива 92/49/ЕИО, член 15, параграф 3 от Директива 92/96/ЕИО и член 25, параграф 3 от Директива 93/22/ЕИО се заменят със следното: „3. Държавите-членки могат да сключват споразумения за сътрудничество, предвиждащи обмен на информация с компетентните органи на трети страни или с органи или институции на трети страни, както са дефинирани в параграфи 5 и 5а, само ако разкритата информация е предмет на гаранции за опазване на служебната тайна, поне равностойни на онези, посочени в настоящия член. Такъв обмен на информация трябва да бъде предназначен за изпълнението на задачата по надзора на посочените органи или институции. Когато информацията произхожда от друга държава-членка, тя не може да бъде оповестена без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили и, когато е уместно, единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си.“ Член 3 1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 17 ноември 2002 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 4 Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 5 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 7 ноември 2000 година.	[ 10, 12, 9, 15 ]
31995D0312	31995D0312 L 187/14 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 24 юли 1995 година относно сключването на Допълнителен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия вследствие на присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Европейския съюз (95/312/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 113, във връзка с член 228, параграф 2, изречение първо от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че Комисията е договорила от името на Общността Допълнителен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия (1), подписано в Брюксел на 14 май 1973 г., за да се отчете присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Европейския съюз; като има предвид, че този допълнителен протокол следва да бъде одобрен, РЕШИ: Член 1 Одобрява се от името на Общността Допълнителният протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия вследствие на присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция към Европейския съюз. Текстът на допълнителния протокол е приложен към настоящото решение. Член 2 С настоящото председателят на Съвета се оправомощава да посочи лицето, упълномощено да подпише допълнителния протокол, за да обвърже Общността с него. Съставено в Брюксел на 24 юли 1995 година.	[ 17, 3, 6, 18, 15 ]
31982L0806	31982L0806 L 339/55 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 22 ноември 1982 година относно второ изменение (бензол) на Директива 76/769/ЕИО за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и за употребата на някои опасни вещества и препарати (82/806/EИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Асамблеята (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид доказаната висока токсичност на бензола, която може да засегне централната нервна и хемопоетичната системи и предизвиква рак, и по-специално левкемия; като има предвид, че бензолът се използва, наред с другото, като съставка при производството на някои играчки, което прави възможно попадането на бензол в организма на децата чрез вдишване, поглъщането или проникването през кожата, като по този начин излага децата на горепосочените опасности; като има предвид, че определянето на максимално допустима концентрация за бензола в неговото свободно състояние, създава възможност за предотвратяване на горепосочените опасности; като има предвид, че в някои държави-членки бензолът се регламентира от правила; като има предвид, че тези правила варират в зависимост от условията за пускане на пазара и за употреба; като има предвид, че цитираните различия представляват бариера пред търговията и пряко засягат създаването и функционирането на общия пазар; като има предвид, че за да се премахнат тези различия, следва да се допълни приложението към Директива 76/769/ЕИО (4), последно изменена с Директива 79/663/ЕИО (5); като има предвид, че Консултативният научен комитет по токсичността и екотоксичността на химичните съединения излезе със становище по този въпрос, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 В приложението към Директива 76/769/ЕИО се добавя следната рубрика: 5. Бензол, CAS № (Chemical Abstract Service Number) 71-43-2 Не се допуска в производството на играчки или части на играчки за пускане на пазара, ако концентрацията на бензола в свободното му състояние превишава 5 mg/kg от теглото на играчката или частта от играчката.“ Член 2 1. Държавите-членки приемат мерките, необходими за да се съобразят с настоящата директива в срок от дванадесет месеца, считано от нейното съобщаване. Те незабавно информират Комисията за това. Член 3 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 22 ноември 1982 година.	[ 4, 15, 14, 20 ]
32007D0432	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 18 юни 2007 година за продължаване на срока на валидност на Решение 2002/499/ЕО за растенията от Chamaecyparis Spach, Juniperus L. и Pinus L., произхождащи от Република Корея и чийто растеж е естествено или изкуствено потиснат (нотифицирано под номер C(2007) 2495) (2007/432/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (1), и по-специално член 15, параграф 1 от нея, като има предвид, че: (1) Решение 2002/499/ЕО на Комисията от 26 юни 2002 г. за разрешаване на дерогации от някои разпоредби на Директива 2000/29/ЕО на Съвета за растенията от Chamaecyparis Spach, Juniperus L. и Pinus L., произхождащи от Република Корея и чийто растеж е естествено или изкуствено потиснат (2) позволява на държавите-членки дерогации от някои разпоредби на Директива 2000/29/ЕО за растенията от Chamaecyparis Spach, Juniperus L. и Pinus L., произхождащи от Република Корея за ограничен период и при спазване на специфични условия. (2) Тъй като обстоятелствата, обуславящи разрешението, са все още актуални и няма нова информация, която да обосновава преразглеждането на специфичните условия, целесъобразно е да се продължи срокът на разрешението. (3) Решение 2002/499/ЕО следва съответно да се измени. (4) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Решение 2002/499/ЕО се изменя, както следва: 1) В член 2, първа и втора алинея „2008 г.“ се заменя с „2010 г.“. 2) Член 4 се заменя със следния текст: „Член 4 Държавите-членки могат да прилагат дерогациите, посочени в член 1, за внесените в Общността растения през следните периоди: Растения Период Chamaecyparis: 1.6.2004 г. - 31.12.2010 г. Juniperus: 1.11.2004 г. - 31.3.2005 г. 1.11.2005 г. - 31.3.2006 г. 1.11.2006 г. - 31.3.2007 г. 1.11.2007 г. - 31.3.2008 г. 1.11.2008 г. - 31.3.2009 г. 1.11.2009 г. - 31.3.2010 г. Pinus: 1.6.2004 г. - 31.12.2010 г.“ Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 18 юни 2007 година.	[ 3, 18, 6 ]
32004D0318	32004D0318 L 102/71 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 30 март 2004 година за изменение на Решение 2001/672/ЕО по отношение на лятната паша в определени области на Словения във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (нотифицирано под номер С(2004) 1022) (текст от значение за EИП) (2004/318/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република, и по-специално член 2, параграф 3 от него, като взе предвид Акта за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, и по-специално член 57, параграф 2 от него, като има предвид че: (1) За определени актове, приети от Комисията, които остават в сила след 1 май 2004 г. и се нуждаят от промяна по причина на присъединяването на новите страни, необходимите промени не бяха предвидени в Акта за присъединяването, и по-специално в приложение II към него. Тези промени трябва да бъдат приети преди присъединяването, така че да се прилагат от датата на присъединяването. (2) Словения е поискала да прилага от датата на присъединяването специални правила, приложими за движението на животни от рода на едрия рогат добитък, когато са извеждани на лятна паша в планинските области, както е предвидено в Решение 2001/672/ЕО на Комисията (1). (3) Следва да са вземе под внимание искането на Словения и да се измени Решение 2001/672/ЕО, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 В приложението към Решение 2001/672/ЕО се добавя текстът на приложението към настоящото решение. Член 2 Настоящото решение се прилага от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 30 март 2004 година.	[ 18, 19, 6 ]
32007D0556	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 1 август 2007 година за изменение на Решение 2006/415/ЕО относно някои защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 по домашните птици в Общността (нотифицирано под номер C(2007) 3696) (Текст от значение за ЕИП) (2007/556/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (1), и по-специално член 9, параграф 4 от нея, като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (2), и по-специално член 10, параграф 4 от нея, като взе предвид Директива 2005/94/ЕО на Съвета от 20 декември 2005 г. относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците и за отмяна на Директива 92/40/ЕИО (3), и по-специално член 63, параграф 3 от нея, като има предвид, че: (1) Решение 2006/415/ЕО на Комисията от 14 юни 2006 г. относно някои защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 по домашните птици в Общността и за отмяна на Решение 2006/135/ЕО (4) определя някои предпазни мерки с оглед предотвратяване разпространението на тази болест, включително и установяването на области А и Б в случай на подозирано или потвърдено избухване на болестта. (2) След избухване на високопатогенна инфлуенца от подтип H5N1 в Чешката република Комисията прие Решение 2007/434/ЕО от 21 юни 2007 г. за изменение на Решение 2006/415/ЕО относно някои защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5 по домашните птици в Чешката република (5). (3) В следващите дни Комисията прие Решение 2007/454/ЕО от 29 юни 2007 г. относно защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 по домашните птици в Общността (6) в потвърждение на временните защитни мерки, предвидени с Решение 2007/434/ЕО за прилагане в области А и Б в Чешката република и срока на тази регионализация. (4) След избухване на високопатогенна инфлуенца от подтип H5N1 в Германия, Комисията прие Решение 2007/483/ЕО от 9 юли 2007 г. за изменение на Решение 2006/415/ЕО относно някои защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5 по домашните птици в Германия (7). (5) С Решение 2007/496/ЕО на Комисията от 13 юли за изменение на Решение 2006/415/ЕО относно някои защитни мерки по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците от подтип H5N1 по домашните птици в Общността (8) временните защитни мерки, предвидени с Решение 2007/483/ЕО за прилагане в области А и Б в Германия бяха потвърдени. В допълнение очертаването на ограничените зони и срокът на мерките, прилагани от Чешката република, бяха изменени в съответствие с промяната на епидемиологичната ситуация в тази държава-членка. (6) На 12 юли 2007 г. Чешката република потвърди съобщението за наличието на още две огнища на болестта в птичи ферми на територията на област А, което налага продължаване срока на прилагането на защитните мерки в Чешката република. Освен това, за по-голяма яснота на общностното право се налага да се състави списък на регионите под ограничение в област А на тази държава-членка, подредени по азбучен ред, без разлика дали става дума за защита или наблюдение на зоните. (7) Решение 2006/415/ЕО следва съответно да се измени. (8) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложението към Решение 2006/415/ЕО се заменя с текста в приложението към настоящото решение. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 1 август 2007 година.	[ 3, 0, 18, 6 ]
32007R0465	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 465/2007 НА КОМИСИЯТА от 26 април 2007 година за определяне на възстановяванията при износ в непреработено състояние на сиропи и някои други продукти от сектора на захарта КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно общата организация на пазара на захар (1), и по-специално член 33, параграф 2, втора алинея от него, като има предвид, че: (1) Съгласно член 32 от Регламент (ЕО) № 318/2006 разликата между цените на продуктите, изброени в член 1, параграф 1, букви в), г) и ж) от посочения регламент, на световния пазар и в Общността може да бъде покрита чрез възстановяване при износ. (2) Имайки предвид сегашната ситуация на пазара на захар, следва да бъдат определени възстановявания при износ съгласно правилата и някои критерии, посочени в членове 32 и 33 от Регламент (ЕО) № 318/2006. (3) Член 33, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 318/2006 посочва, че възстановяването може да бъде диференцирано според местоназначенията, когато ситуацията на световния пазар или специфичните изисквания на някои пазари оправдават това. (4) Възстановявания могат да бъдат предоставяни единствено за продукти, чието свободно движение в Общността е разрешено и които изпълняват условията на Регламент (ЕО) № 951/2006 от 30 юни 2006 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 318/2006 по отношение на търговията с трети страни в сектора на захарта (2). (5) Могат да бъдат определени възстановявания при износ, които да покрият разликите в конкурентоспособността между изнасяните стоки от Общността и тези от трети страни. Продуктите от Общността, изнасяни за близки местоназначения и към трети страни, които предоставят преференциално третиране за продукти, внесени от Общността, са в момента в особено благоприятна конкурентна позиция. Ето защо следва да се премахнат възстановяванията при износ за тези местоназначения. (6) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по захарта, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Продуктите, за които се предоставят възстановяванията при износ, предвидени в член 32 от Регламент (ЕО) № 318/2006, и размерите на тези възстановявания са определени в приложението към настоящия регламент при изпълнение на условията, посочени в параграф 2 от настоящия член. 2. За да имат право на възстановяване по силата на параграф 1, продуктите трябва да изпълняват съответните изисквания, посочени в членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 951/2006. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 27 април 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 26 април 2007 година.	[ 3, 17 ]
31988L0361	31988L0361 L 178/5 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора (88/361/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 69 и член 70, параграф 1 от него, като взе предвид предложението на Комисията, внесено след консултация с Паричния комитет (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като има предвид, че според член 8а от Договора вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на капитали, без да засяга другите разпоредби на Договора, като има предвид, че държавите-членки следва да имат възможност да предприемат нужните мерки за регулиране на ликвидността на банките; като има предвид, че тези мерки следва да се ограничават само до постигането на тази конкретна цел, като има предвид, че при нужда държавите-членки следва да имат възможност да предприемат мерки за ограничаване, временно и в рамките на подходящи процедури на Общността, краткосрочните движения на капитали, които могат сериозно да накърнят осъществяването на тяхната парична политика и политиката им по отношение на обменните курсове, дори и ако липсва видимо различие в икономическата основа, като има предвид, че в интерес на прозрачността е целесъобразно в съответствие с тази директива да бъде посочен обхватът на преходните мерки, приети в полза на Кралство Испания и Португалската република с Акта за присъединяване от 1985 г. в областта на движенията на капитали, като има предвид, че при условията на членове от 61 до 66 и членове от 222 до 232, съответно, от Акта за присъединяване от 1985 г. Кралство Испания и Португалската република могат да отложат либерализирането на отделни движения на капитали като изключение от задълженията, изложени в Първата директива на Съвета от 11 май 1960 г. за прилагане на член 67 от Договора (3), последно изменена с Директива 86/566/ЕИО (4); като има предвид, че Директива 86/566/ЕИО също предвижда прилагането на режим за преходни правила, които се прилагат в полза на тези две държави-членки във връзка със задълженията им да либерализират движенията на капитали; като има предвид, че е целесъобразно тези две държави-членки да имат възможност да отложат изпълнението на новите задължения за либерализиране, които произтичат от настоящата директива, като има предвид, че Република Гърция и Ирландия са изправени, макар и до различна степен, пред трудни ситуации, свързани с платежния баланс, и високо равнище на външна задлъжнялост; като има предвид, че незабавното и пълно либерализиране на движенията на капитали от страна на тези две държави-членки ще ги затрудни да продължат прилагането на мерките, които са предприели, за да подобрят външната си позиция и да засилят способността на своите финансови системи да се приспособят към изискванията на интегрирания финансов пазар в Общността; като има предвид, че в съответствие с член 8в от Договора и с оглед на особените обстоятелства в тези две държави-членки е уместно да им бъде дадено още време, за да изпълнят задълженията, произтичащи от настоящата директива, като има предвид, че доколкото пълното либерализиране на движенията на капитали в някои държави-членки и особено в граничните райони може да доведе до трудности на пазара за втори жилища; като има предвид, че действащото национално законодателство, което регулира тези продажби, не трябва да бъде засегнато от влизането в сила на настоящата директива; като има предвид, че периодът за въвеждане на настоящата директива в сила следва да се използва, за да се даде възможност на Комисията да представи предложения за премахването или намаляването на рисковете от нарушаване, избягване на данъчно облагане и неплащане на данъци, които произтичат от различията в националните системи за данъчно облагане, и Съветът да има възможност да изрази становище по тези предложения, като има предвид, че в съответствие с член 70, параграф 1 от Договора Общността полага усилия за постигане на възможно най-висока степен на либерализиране по отношение на движението на капитали между нейните граждани и тези от трети страни, като има предвид, че големите по обем краткосрочни движения на капитали до и от трети страни сериозно могат да накърнят паричното или финансовото положение на държавите-членки или да причинят сериозни сътресения на валутните пазари; като има предвид, че такива тенденции могат да накърнят единството на Европейската парична система, доброто функциониране на вътрешния пазар и постепенното изграждане на икономическия и валутен съюз; като има предвид, че поради това е уместно да се създадат условия за съгласувани действия от страна на държавите-членки, когато това е необходимо, като има предвид, че настоящата директива заменя Директива 72/156/ЕИО на Съвета от 21 март 1972 г. относно регулирането на международните капиталови потоци и неутрализирането на нежеланото въздействие върху вътрешната ликвидност (5); като има предвид, че Директива 72/156/ЕИО съответно трябва да бъде отменена, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 1. Без да се засягат следните разпоредби, държавите-членки премахват ограниченията относно движението на капитали между лица, които живеят в държавите-членки. За да се улесни прилагането на настоящата директива, движението на капитали се категоризира в съответствие с номенклатурата в приложение I. 2. Преводите, свързани с движения на капитали, се извършват при същите условия на обменния курс както преводите за плащания по текущите сделки. Член 2 Държавите-членки нотифицират Комитета на управителите на централните банки, Паричния комитет и Комисията най-късно до датата на влизането им в сила за актовете за регулиране на ликвидността на банките, които имат специално отражение върху капиталовите сделки на кредитните институции с чуждестранни лица. Тези актове се ограничават до нужното за целите на националното парично регулиране. Паричният комитет и Комитетът на управителите на централните банки представят на Комисията становищата си по този въпрос. Член 3 1. Когато краткосрочни движения на капитали с особено голям обем създават голямо напрежение на валутните пазари и водят до сериозни сътресения при осъществяването на паричните и валутните политики на държавите-членки, които се изразяват по-конкретно в силни колебания на вътрешната ликвидност, след консултации с Паричния комитет и с Комитета на управителите на централните банки Комисията може да разреши на тази държава-членка да предприеме по отношение на движенията на капитали в приложение II защитни мерки при условия и подробности, определени от Комисията. 2. Съответната държава-членка може, ако е необходимо, в неотложни случаи сама да предприеме посочените по-горе защитни мерки. Комисията и другите държави-членки се информират за подобни мерки най-късно до датата на влизането им в сила. След консултации с Паричния комитет и с Комитета на управителите на централните банки Комисията решава дали съответната държава-членка може да продължи да прилага тези мерки, или трябва да ги измени или отмени. 3. Решенията на Комисията съгласно параграфи 1 и 2 могат да бъдат отменени или изменени от Съвета, който действа с квалифицирано мнозинство. 4. Срокът на прилагане на защитните мерки, предприети в съответствие с настоящия член, не може да бъде по-дълъг от шест месеца. 5. Съветът проучва преди 31 декември 1992 г. на основата на доклад от Комисията и след излагане на становище на Паричния комитет и Комитета на управителите на централните банки, дали разпоредбите на настоящия член все още са уместни с оглед на техните принципи и подробности и във връзка с изискванията, на които те са предназначени да отговорят. Член 4 Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да предприемат всички необходими мерки, inter alia, за да предотвратят нарушаването на техните законови и подзаконови разпоредби, по-специално в областта на данъчното облагане и финансовия надзор върху финансовите институции, или да определят процедури за деклариране на движенията на капитали за нуждите на административната или статистическата информация. Прилагането на тези мерки и процедури не може да има за последица възпрепятстването на движенията на капитали, които се извършват в съответствие с правото на Общността. Член 5 По отношение на Кралство Испания и Португалската република в съответствие с номенклатурата на движенията на капитали в приложение I обхватът на разпоредбите на Акта за присъединяване от 1985 г. в областта на движението на капитали се определя според приложение III. Член 6 1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 юли 1990 г. Те незабавно информират Комисията за това. Те също оповестяват, най-късно до датата на влизането ѝ в сила, всяка нова мярка или изменение на разпоредбите, които регулират движенията на капитали, изброени в приложение I. 2. Кралство Испания и Португалската република, като за тези две държави не се засягат членове от 61 до 66 и членове от 222 до 232 от Акта за присъединяване от 1985 г., както и Република Гърция и Ирландия могат временно да продължат да прилагат ограниченията на движенията на капитали, изброени в приложение IV, при спазване на условията и сроковете, определени в същото приложение. Ако преди изтичането на срока за либерализиране на движенията на капитали, посочени в списъци III и IV от приложение IV, Португалската република или Република Гърция счетат, че не са в състояние да продължат либерализирането, по-специално поради трудности, свързани с платежния баланс, или поради недостатъчната приспособеност на националната финансова система, Комисията, по искане на едната или другата от тези държави-членки, в сътрудничество с Паричния комитет прави преглед на икономическото и финансовото положение в съответната държава. На основата на резултатите от това проучване Комисията предлага на Съвета да удължи срока за либерализиране на всички или някои от посочените движения на капитали. Съветът действа в съответствие с процедурата, определена в член 69 от Договора. 3. Кралство Белгия и Великото херцогство Люксембург могат временно да продължат да поддържат двойния валутен пазар при условията и в сроковете, определени в приложение V. 4. Действащите национални нормативни актове, които регулират покупките на втори жилища, могат да бъдат запазени, докато Съветът приеме по-нататъшни разпоредби в тази област в съответствие с член 69 от Договора. Тази разпоредба не засяга приложимостта на други разпоредби от правото на Общността. 5. Комисията представя на Съвета до 31 декември 1988 г. предложения за премахване или намаляване на рисковете от деформации, частично плащане и неплащане на данъците, свързани с различията в националните системи за данъчно облагане на спестяванията и за контрол върху прилагането на тези системи. Съветът приема позиция по тези предложения на Комисията до 30 юни 1989 г. Всички данъчни разпоредби с общностен характер се приемат с единодушие в съответствие с договора. Член 7 1. При регулирането на преводи, свързани с движенията на капитали до и от трети страни, държавите-членки полагат усилия, за да постигнат същата степен на либерализация като постигнатата при операции с местни лица от други държави-членки, при спазване на другите разпоредби от настоящата директива. Разпоредбите на предходната алинея не засягат прилагането спрямо трети страни на националните правила или на правото на Общността, по-конкретно условията на взаимност, по отношение на операции, свързани с установяване, предоставяне на финансови услуги и допускане на ценни книжа до капиталовите пазари. 2. Когато големият обем на краткосрочни движения на капитали до и от трети страни сериозно нарушава вътрешното или външното парично или финансово положение на държавите-членки или на някои от тях, или поражда сериозно напрежение във валутните отношения с Общността или между Общността и трети страни, държавите-членки се консултират помежду си за мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се противодейства на тези трудности. Консултацията се извършва в рамките на Комитета на управителите на централните банки и в Паричния комитет по инициатива на Комисията или на която и да е държава-членка. Член 8 Паричният комитет проучва състоянието на свободното движение на капитали, достигнато в резултат на прилагането на настоящата директива, най-малко веднъж годишно. Обект на проучването са мерките, които са свързани с националното регулиране на кредитните, финансовите и паричните пазари, и могат да окажат конкретно влияние върху международните движения на капитали, както и върху всички други аспекти на директивата. Комитетът представя на Комисията доклад за резултатите от това проучване. Член 9 Първа директива от 11 май 1960 г. и Директива 72/156/ЕИО се отменят считано от 1 юли 1990 г. Член 10 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 24 юни 1988 година.	[ 2, 15 ]
31999R0569	31999R0569 L 070/12 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 569/1999 НА КОМИСИЯТА от 16 март 1999 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1756/93 относно определяне правопораждащите факти за селскостопанския обменен курс, приложим в сектора на млякото и млечните продукти КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2799/98 на Съвета от 15 декември 1998 г. относно установяване на агромонетарен режим за еврото (1), и по-специално член 3 от него, като има предвид, че Регламент (ЕО) № 2799/98 премахва селскостопанските обменни курсове; като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1756/93 на Комисията (2), последно изменен с Регламент (ЕО) № 420/98 (3), определя правопораждащите факти за селскостопанския обменен курс, който следва да бъде прилаган за всички суми в евро в сектора на млякото и млечните продукти; като има предвид, че поради това позоваването на селскостопанския обменен курс би следвало да бъде заменено от позоваване на правопораждащия факт; като има предвид, че правопораждащите факти за помощта, посочена в член 16, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 2571/97 на Комисията относно продажбата на масло по намалени цени и отпускането на помощ за сметана, масло и концентрирано масло за влагане в производството на сладкарски продукти, сладолед и други хранителни продукти (4), последно изменен с Регламент (ЕО) № 494/1999 (5), са дефинирани в част Б.III, точки 4A i), ii) и iii) от приложението към Регламент (ЕИО) № 1756/93; като има предвид, че повишаването, въведено с Регламент (ЕО) № 1061/98 на Комисията (6), на сигурността при провеждането на търгове, посочена в член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2571/97, предполага, че икономическата цел е постигната в момента на търга и по този начин датите, посочени по-горе, трябва да бъдат заменени с крайната дата, на която трябва да бъдат представени тръжните оферти за даден специален търг; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 1756/93 се изменя, както следва: 1. Член 1 се заменя със следното: „Член 1 1. За определените суми като част от мерките за подпомагане на частното складиране на мляко и млечни продукти правопораждащият фактнастъпва на първия ден на складирането съгласно договора. 2. За гаранциите правопораждащият факт настъпва в деня на внасянето на гаранцията. 3. За другите приложими в сектора на млякото и млечните продукти цени и суми правопораждащият факт настъпва в дните, определени в приложението към настоящия регламент.“ 2. Член 2 се изменя, както следва: a) втора алинея от параграф 1 се заменя със следното: „Когато приемането, посочено в буква б), първо тире, засяга повече от една партида, правопораждащият факт, приложим към първата група, продължава да се прилага за общото количество на въпросната сделка, при условие че първата група представлява 20 % или повече от посоченото общо количество.“; б) втора алинея на параграф 1 се заменя със следното: „Когато общата сума на въпросната сделка се изплаща на вноски, правопораждащият факт за първата вноска продължава да се прилага за общата сума, която следва да се плати, при условие че първата вноска представлява 20 % или повече от посочената обща сума.“ 3. Приложението към Регламент (ЕИО) № 1756/93 се изменя, както следва: а) в заглавието на третата колона думите „Селксостопански обменен курс, който следва да се прилага“ се заменят с „Настъпване на правопораждащия факт“; б) в третата колона думите „Селскостопански обменен курс, приложим на“ се заличават; в) точка 4 от част Б.III на приложението към Регламент (ЕИО) № 1756/93 се заменя със следното: Регламент (ЕИО) № Посочени суми Настъпване на правопораждащия факт 4. 2571/97 А. Сума на помощта, приета съгласно тръжните процедури, посочени в член 16, параграф 3, буква г) Крайната дата за представяне на тръжни оферти за конкретната тръжна процедура Б. Намаление на помощта, посочено в член 22, параграф 4, трето тире Първият ден от месеца, в който изтича срокът съгласно член 11“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 март 1999 година.	[ 3, 17, 6 ]
32007R0064	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 64/2007 НА КОМИСИЯТА от 25 януари 2007 година за определяне на възстановяванията при износ на зърнени смески за животни КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 13, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 разликата между котировките или цените на световния пазар на продуктите, посочени в член 1 от упоменатия регламент, и цените на същите продукти в Общността може да бъде покрита чрез възстановяване при износ. (2) Член 2 от Регламент (ЕО) № 1517/95 на Комисията от 29 юни 1995 относно правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1784/2003 за режима на внос и износ на зърнени смески за животни и за изменение на Регламент (ЕО) № 1162/95 относно подробните правила за прилагане на режима на лицензии за внос и износ на зърнени култури и ориз (2) посочва специфичните критерии за изчисляване на възстановяванията за тези продукти. (3) При изчисляването следва също да се вземе предвид съдържанието на зърнени продукти. За опростяване на процедурата възстановяването следва да бъде изплащано за две категории „зърнени продукти“: царевица, която е най-широко използваната зърнена култура при производството на смески за износ и на царевични продукти; и „други зърнени култури“, към които спадат зърнените продукти, отговарящи на условията, с изключение на царевицата и царевичните продукти. Възстановяване следва да бъде предоставено за количеството зърнени продукти, съдържащо се в смеската за животни. (4) Освен това размерът на възстановяването трябва да вземе предвид възможностите и условията за продажба на тези продукти на световния пазар, необходимостта да се избегнат затруднения във функционирането на пазара на Общността и икономическия аспект на износа. (5) Сегашната ситуация на пазара на зърнени култури, и по-специално перспективите за снабдяване, налагат премахване на възстановяванията при износ. (6) Управителният комитет по зърнените култури не е изразил становище в срока, определен от неговия председател, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Възстановяванията при износ на смески за животни, посочени в Регламент (ЕО) № 1784/2003 и подчинени на Регламент (ЕО) № 1517/95, се определят в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 26 януари 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 25 януари 2007 година.	[ 3, 17, 6 ]
31989D0546	31989D0546 L 295/14 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 21 юни 1989 година относно сключването на Допълнителен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия относно елиминирането на съществуващите и предпазване от нови количествени ограничения, влияещи върху износа, или мерките с равностоен ефект (89/546/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 113 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че Споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия (1), подписано в Брюксел на 14 май 1973 г., не предвижда забраната за количествени ограничения, влияещи върху износа, и мерките с равностоен ефект; като има предвид, че е в интерес на Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия да осигурят свободно обращение на суровини и стоки чрез премахвани на такива ограничения и мерки и чрез предпазване от създаването на нови ограничения или мерки, влияещи върху взаимната им търговия; като има предвид, че е необходимо както да се направи подготовка за етапно премахване на текущите ограничения, наложени върху някои продукти, или мерки, имащи равностоен ефект, така и да осигурят предпазни мерки в случай както на реекспорт към трети страни, срещу които договарящата страна на износа прилага ограничения или мерки с равностоен ефект, или в случай на сериозна нужда от определен продукт; като има предвид, че съгласно член 32, параграф 1 от споразумението договарящите се страни могат, в интерес на техните икономики, да развият връзките, установени със споразумението, чрез разширяването му в области, необхванати от него; като има предвид, че Комисията проведе преговори с Кралство Норвегия, които бяха изразени в протокол, РЕШИ: Член 1 Допълнителният протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия относно елиминирането на съществуващите и предпазване от нови количествени ограничения, влияещи върху износа, или мерките с равностоен ефект, се утвърждава с настоящото от страна на Общността. Текстът на протокола е приложен към решението. Член 2 Председателят на Съвета извършва нотификацията, предвидена в член 4 от Допълнителния протокол. Член 3 Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Съставено в Люксембург на 21 юни 1989 година.	[ 3, 15, 18 ]
31995R1054	31995R1054 L 107/5 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1054/95 НА КОМИСИЯТА от 11 май 1995 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2723/87 за определяне на специални подробни правила за прилагането на система за възстановявания при износ на зърнени култури, изнасяни под формата на тестени изделия, включени в подпозиции 1902 11 00 и 1902 19 на Комбинираната номенклатура КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета от 6 декември 1993 г. за определяне на търговския режим, приложим за някои стоки, получени в резултат на преработка на селскостопански продукти (1), и по-специално член 8, параграф 3 от него, като има предвид, че следва да се предвиди тестените изделия, включени в кодове по КН 1902 11 и 1902 19, изнасяни за Съединените американски щати, да бъдат придружавани или от сертификат, удостоверяващ, че са били изнесени след операция за активно усъвършенстване, или от сертификат, удостоверяващ, че спрямо тях съществува или не право на даден размер на възстановяване при износ, приложим, в случай на износ за Съединените американски щати, към основните продукти от сектора на зърнените култури, използвани за тяхното производство; като има предвид, че е необходимо да се актуализира наименованието на отдела на Комисията, отговарящ за получаването на съобщенията от държавите-членки относно статистическите данни за количествата тестени изделия; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по хоризонталните въпроси, които се отнасят до търговията с преработени селскостопански продукти, невключени в приложение II, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 2723/87 на Комисията (2) се изменя, както следва: 1. В член 2, параграф 1 „Сертификат за износ с възстановяване за тестени изделия за САЩ“ се заменя със следното: „Сертификат за износ на тестени изделия за САЩ“; 2. В член 4 втория параграф се заменя със следното: „Компетентният орган посочва в съответната част на клетка 10 на оригинала и копията на „Сертификат P“ дали спрямо стоката съществува или не право на възстановяване. Митническата служба, посочена в член 3, параграф 2, проверява дали документът е надлежно попълнен и поставя печата си в клетка 10 на оригинала и копията на „Сертификат P“.“; 3. Член 6 се заменя със следното: „Член 6 Компетентните органи на държавите-членки предоставят на Комисията най-късно до края на всеки месец на посочения по-долу адрес статистическите данни, отнасящи се до количествата тестени изделия, разпределени по тарифни подпозиции, като се посочват конкретно количествата, спрямо които съществува право на възстановяване при износ, и количествата, спрямо които не съществува право на възстановяване при износ, за които са били подпечатани сертификати в течение на предходния месец от митническите служби, където са били приети декларациите за износ: Commission of the European Communities, Directorate-General III - Industry, Non-Annex II products, Rue de la Loi/Wetstraat 200, B-1049 Bruxelles/Brussel.“ 4. Приложение I се заменя с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент се прилага за износ, за който митниците са приели декларацията за износ, считано от 1 юли 1995 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 11 май 1995 година	[ 3, 17, 18 ]
32001R0973	32001R0973 L 137/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 973/2001 НА СЪВЕТА от 14 май 2001 година за определяне на технически мерки за опазването на някои популации от далекомигриращи видове риби СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като има предвид, че: (1) Общността, с Решение 98/392/ЕО (3), одобри Конвенцията на ООН по морско право, съдържаща принципи и правила, отнасящи се до опазването и управлението на живите ресурси на морето. В рамките на своите по-широки международни задължения Общността участва в усилията за опазване на рибните запаси в международни води. (2) По силата на Решение 86/237/ЕИО (4) Общността е договорна страна на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан, наричана по-долу „Конвенцията“ CICTA „от 14 ноември 1997 г.“ (3) Конвенцията CICTA определя рамката на регионалното сътрудничество за опазване и управление на рибата тон и подобни видове в Атлантическия океан и съседните му морета като сформира Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан, наричана по-долу CICTA и приема препоръки за опазването и управлението в зоната на Комисията, които са задължителни за договарящите страни. (4) CICTA препоръча редица технически мерки за някои запаси от далекомигриращи видове в Атлантическия океан и Средиземно море, като определи, inter alia, разрешени размери и тегло за рибата и ограничения върху риболова в някои зони и в определени периоди, с определени принадлежности и капацитет. Тези препоръки са задължителни за Общността и следователно трябва да бъдат прилагани. (5) Някои технически мерки, приети от CICTA, бяха включени в Регламент (EО) № 1626/94 на Съвета от 27 юни 1994 г. относно техническите мерки за опазване на рибните ресурси в Средиземно море (5) и Регламент (EО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 г. за опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за опазване на младите морски организми (6). В интерес на яснотата тези мерки трябва да бъдат събрани в настоящия регламент, като съответните членове от гореспоменатите регламенти бъдат отменени. (6) За да се вземе предвид традиционната риболовна практика в някои райони, трябва да бъдат приети конкретни разпоредби за улова и консервирането на борда на някои видове риба тон. (7) С Решение 95/399/EО (7),Общността одобри Споразумението за образуване на Комисия по рибата тон в Индийския океан. Това споразумение осигурява полезна рамка за по-тясно международно сътрудничество и рационално използване на рибата тон и подобните и видове в Индийския океан чрез сформирането на Комисия по рибата тон в Индийския океан, наричана по-долу „CTOI“ и приемането на препоръки за опазване и управление в зоната на CTOI, които имат задължителна сила за договорните страни. (8) CTOI прие препоръка, която предвижда технически мерки за някои запаси от далекомигриращи видове в Индийския океан. Тази препоръка е задължителни за Общността и трябва следователно да бъде прилагана. (9) Европейската общност, с Решение 1999/337/EО (8), подписа споразумението за Международната програма за опазване на делфините и с Решение 1999/386/EО (9) реши да я прилага при временна уредба до одобряването и. Общността, следователно, ще прилага разпоредбите залегнали в това споразумение. (10) Целите на споразумението включват нарастващо намаляване на случаите на смъртност сред делфините при мрежовия улов на риба тон в Източния Тих океан до нива, доближаващи се до нулата, чрез определянето на годишни лимити и дългосрочната устойчивост на запасите от риба тон в зоната на споразумението. (11) Някои разпоредби на това споразумение бяха включени в Регламент (EО) № 850/98. Тези разпоредби трябва да се добавят към настоящия регламент. (12) Общността има риболовни интереси в Източния Тих океан и е подала заявление за присъединяване към Междуамериканската комисия по тропическа риба тон, наричана по-долу „CITT“. С оглед на предстоящото присъединяване и в съответствия със задължението за сътрудничество с останалите страни, участващи в управлението и опазването на ресурсите в този регион, произтичащо от Конвенцията на ООН по морско право, техническите мерки, приети от CITT, трябва да бъдат прилагани от Общността. Следователно, тези мерки трябва да бъдат въведени в законодателството на Общността. (13) Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, трябва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (10), ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Настоящият регламент определя техническите мерки за опазване, приложими за риболовни кораби, плаващи под флага на държавите-членки и регистрирани в Общността, наричани по-долу „риболовни кораби на Общността“, спрямо улова и разтоварването на сушата на запаси от далекомигриращите видове, посочени в приложение I. ДЯЛ I ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 2 За целите на настоящия регламент ще бъдат прилагани следните определения за морски водни басейни: а) Зона 1: всички води на Атлантическия океан и съседните морета, обхванати от Конвенцията CICTA, както е определено в член 1 от нея; б) Зона 2: всички води на Индийския океан, обхванати от Споразумението за CTOI, както е определено в член 2 от него; в) Зона 3: всички води на Източния Тих океан, както е определено в член 3 от Споразумението за Международната програма за опазване на делфините. ДЯЛ II ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ, ПРИЛОЖИМИ В ЗОНА 1 Глава 1 Ограничения за използването на някои видове кораби и принадлежности Член 3 1. През периода от 1 ноември до 31 януари в зоната, определена в параграф 2, е забранено на риболовните кораби на Общността да: - закотвят плаващи предмети, - ловят риба под изкуствени предмети, - ловят риба под естествени предмети, - ловят с риба с помощта на помощни кораби, - хвърлят в морето изкуствени плаващи предмети с или без шамандури, - поставят шамандури върху плаващи предмети в морето, - отстраняват плаващи предмети и чакат рибата, привлечена от тези предмети, да се събере под кораба, - теглят плаващи предмети извън зоната. 2. Зоната, посочена в параграф 1, е със следните граници: - южна граница на ширина 4° S, - северна граница на ширина 5° N, - западна граница на дължина 20° W, - източна граница на брега на Африка. 3. На корабите се забранява да започват или продължават риболова в зоната през периода, определен в параграфи 1 и 2, без наблюдател на борда. 4. До 31 декември 2002 г. държавите-членки трябва да вземат необходимите мерки за назначаване на наблюдатели и гарантиране присъствието им на борда на всички кораби, плаващи под техен флаг или регистрирани на тяхна територия, които предстои да предприемат риболовни дейности в зоната, посочена в параграф 2. 5. Без да се засяга параграф 4, държавите-членки трябва да вземат необходимите мерки съответно назначените наблюдатели да останат на борда на риболовния кораб, към който са причислени, до подмяната им с друг наблюдател. 6. Капитанът на кораба на Общността, работещ в зоната и през периода, определен в параграфи 1 и 2, посреща наблюдателя и му съдейства в изпълнението на неговите задължения по време на престоя му на борда. Капитанът на кораба, определен да приеме наблюдателя, трябва да положи всички усилия да подпомогне неговото пристигане и отпътуване. По време на престоя на наблюдателя на борда трябва да му бъдат осигурени подходящи условия за живот и работа. 7. Практическата организация по параграфи 4, 5 и 6 трябва да отговаря на определеното в приложение II. 8. Държавите-членки изпращат на Комисията най-късно до 1 май на всяка година изчерпателен доклад с оценка на съдържанието и заключенията на докладите на наблюдателите, назначени на корабите, плаващи под техен флаг. 9. Периодът, определен в параграф 1, зоната, определена в параграф 2 и процедурата по назначаването на наблюдатели, залегнала в приложение II, могат да бъдат променяни от Комисията в резултат на препоръките на CICTA, които са задължителни за Общността и в съответствие с процедурата, предмет на член 19, параграф 2. Член 4 1. Забранява се съхраняването на борда на каквито и да е количества ивичест тунец, едроок тунец или жълтопер тунец, уловена с мрежи във водите под суверенитета или юрисдикцията на Португалия в подзона Х на ICES на север от 36°30′ N или в зоните COPACE на север от 31° N и на изток от 17°30′ W, или лов на гореспоменатите видове във въпросните зони с посочените принадлежности. 2. Забранява се съхраняването на борда на риба тон, уловена с помощта на плаващи рибарски мрежи във водите под суверенитета или юрисдикцията на Испания или Португалия в под-зоните VIII, IX и X, на ICES или в зоните на COPACE около Канарските острови и о-в Мадейра, или лова на въпросните видове в посочените зони с указаните принадлежности. Член 5 1. Уловът на червен тон с ограждащи мрежи се забранява: - от 1 до 31 май в Средиземно море като цяло и от 16 юли до 15 август в Средиземно море, с изключение на Адриатика за кораби, работещи изключително или предимно в Адриатика; - от 16 юли до 15 август в Средиземно море като цяло и от 1 до 31 май в Адриатика за кораби, работещи изключително или предимно в Средиземно море с изключение на Адриатика. Държавите-членки трябва да се погрижат всички кораби, плаващи под техен флаг или регистрирани на тяхна територия, да подлежат на горепосочените правила. За целите на настоящия регламент южна граница на Адриатическо море е линията, изтеглена между границата Албания - Гърция и нос Santa Maria di Leuca. 2. Забранява се използването на самолети или хеликоптери в помощ на риболовните операции за червен тон в Средиземно море през периода от 1 до 30 юни. 3. Забранява се уловът на червен тон в Средиземно море с използване на дълги повърхности въдици от риболовни кораби с дължина, по-голяма от 24 метра, през периода от 1 юни до 31 юли на всяка година. Приложимата дължина е определената от CICTA и посочена в приложение III. 4. Определянето на периодите и зоните, посочени в настоящия член, както и дължината на риболовните кораби, определена в приложение III, могат да бъдат променяни от Комисията в резултат на препоръките на CICTA, които са задължителни за Общността и в съответствие с процедурите, залегнали в член 19, параграф 2. Глава 2 Минимален размер Член 6 1. Силно мигриращ вид се счита в намален размер, ако размерите му са по-малки от минималните, определени в приложение IV за съответния вид. 2. Размерите, определени в приложение IV, могат да бъдат променяни от Комисията вследствие на препоръките на CICTA, които са задължителни за Общността и в съответствие с процедурите, определени в член 19, параграф 2. Член 7 1. Риби от далекомигриращи видове с намален размер не се задържат на борда, нито се трансбордират, разтоварват на сушата, транспортират, съхраняват, излагат или предлагат за продажба, продават или разпространяват. Тези видове се връщат незабавно в морето. Въпреки това предходната алинея не се прилага към видовете, посочени в приложение IV, уловени случайно в обем, не надвишаващ 15 %, изразен в брой риби от цялостния улов. В случая със червен тон въпросният толеранс не се прилага за риби, които тежат по-малко от 3,2 kg. 2. Забранява се пускането в свободна продажба или разпространението в Общността на маломерни риби от далекомигриращи видове с произход в трети държави. Член 8 Измерването на размера на рибите от далекомигриращи видове се осъществява в съответствие с член 18 от Регламент (EО) № 850/98. Глава 3 Ограничение на броя на корабите Член 9 1. Съветът, действащ съгласно процедурата, определена в член 8, параграф 4, i) от Регламент (EИО) № 3760/92 (11), определя броя и общия капацитет в бруто регистър тонаж (GRT) на риболовните кораби на Общността с дължина, по-голяма от 24 метра, за риболов на голямоок тон като целеви вид. Те се определят като среден брой и капацитета в GRT на риболовните кораби на Общността за улов на голямоок тон като целеви вид в зона 1 през периода 1991 г.-1992 г. 2. Най-късно до 31 януари всяка година, държавите-членки изпращат на Комисията списък на всички кораби, плаващи под техен флаг и регистрирани на тяхна територия, които възнамеряват да ловят голямоок тон в зона 1 през същата година. 3. Списъците трябва да съдържат вътрешния номер, даден на всеки кораб в регистъра на риболовните кораби в съответствие с член 5 от Регламент (EО) № 2090/98 (12) на Комисията. 4. Въз основа на информацията, осигурена от държавите-членки съгласно параграфи 2 и 3 Съветът, действащ в съответствие с процедурата, определена в член 8, параграф 4, ii) от Регламент (EИО) № 3760/92, може да разпространява сред държавите-членки броя и капацитета в GRT, определени съгласно параграф 1. 5. Преди 15 август на всяка година държавите-членки изпращат на Комисията списъка с риболовните кораби с дължина, по-голяма от 24 метра, за улов на голямоок тон като целеви вид. Комисията изпраща тази информация до секретариата на CICTA преди 31 август на всяка година. 6. Посоченият в параграф 5 списък съдържа следната информация: - име на кораба, регистрационен номер; - предишен флаг там, където е приложимо; - знак за международно повикване, където е приложимо; - вид на кораба, дължина и GRT; - име и адрес на собственика/собствениците на кораба. Член 10 1. Съветът, действащ в съответствие с процедурата, определена в член 8, параграф 4, i) от Регламент (EИО) № 3760/92, определя броя на корабите на Общността, ловуващи северно-атлантическа риба тон от вида Thunnus germo като целеви вид през периода 1993 до 1995 г. 2. Най-късно до 31 януари на всяка година държавите-членки изпращат на Комисията списък на всички кораби, плаващи под техен флаг и регистрирани на тяхна територия, които възнамеряват да ловят северно-атлантическа риба тон от вида Thunnus germo като целеви вид в Зона 1 през същата година. 3. Списъците съдържат вътрешния номер, даден на всеки кораб в регистъра на риболовните кораби, съгласно член 5 от Регламент (EО) № 2090/98. 4. Въз основа на информацията, изпратена от държавите-членки в съответствие с параграфи 2 и 3,Съветът, действащ съгласно процедурата, посочена в член 8, параграф 4, ii) от Регламент (EИО) № 3760/92, може да разпространи сред държавите-членки броя на корабите, определен съгласно параграф 1. 5. Преди 15 май на всяка година държавите-членки изпращат на Комисията списъка на корабите, плаващи под техен флаг, които извършват целенасочен риболов на северноатлантическа риба тон от вида Thunnus germo. До 31 декември 2001 г. този списък не включва риболовните кораби, които се занимават с експериментален риболов със средства, различни от плаващи мрежи. Комисията изпраща тази информация на секретариата на CICTA преди 30 май на всяка година. Глава 4 Други мерки Член 11 Държавите-членки могат да поощряват използването на едножични серпентинови въдици върху въртел, така че живите сини марлини и белите марлини да могат да бъдат лесно освобождавани. Член 12 Чрез дерогация от член 31 от Регламент (EО) № 850/98 могат да бъдат използвани електрически ток или харпуни за улов на риба тон и акули от вида Cetorhinus maximus в Skagerrak и Kattegat. ДЯЛ III ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ, ПРИЛОЖИМИ В ЗОНА 2 Член 13 1. Преди 15 юни на всяка година държавите-членки изпращат на Комисията списъка с корабите с дължина, по-голяма от 24 метра, плаващи под техен флаг, които са ловили едроок тунец, жълтопер тунец и ивичест тунец през предишната година в Зона 2. Комисията изпраща тази информация до секретариата на „CTOI“ преди 30 юни всяка година. 2. Посоченият в параграф 1 списък съдържа следната информация: - име на кораба, регистрационен номер; - предишен флаг, където е приложимо; - международен знак на повикване, където е приложимо; - вид на кораба, дължина и GRT; - име и адрес на собственика на кораба, оператора или наемателя. ДЯЛ IV ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ, ПРИЛОЖИМИ В ЗОНА 3 Член 14 1. Само риболовни кораби на Общността, които действат съгласно условията, залегнали в споразумението за международната програма за опазване на делфините, на които е даден ГСД, получават разрешение да обграждат пасажи или групи делфини с мрежи, когато ловят жълтопер тунец в Зона 3. 2. „ГСД“ означава граница на смъртност при делфините, посочена в член 5 от Споразумението за Международната програма за опазване на делфините. Член 15 1. Преди 15 септември на всяка година държавите-членки изпращат на Комисията: - списък на корабите, плаващи под техен флаг с капацитет, по-голям от 363 метрични тона (400 нетни тона), които са кандидатствали за ГСД за цялата следваща година; - списък на корабите, плаващи под техен флаг, които могат да действат в зоната в течение на следващата година; - списък на корабите, плаващи под техен флаг, които са поискали ГСД за първата или втората половина на следващата година; - или всеки кораб, кандидатстващ за ГСД, сертификат за наличие на подходящите принадлежности и оборудване на кораба за защита на делфините и за завършен и удостоверен курс на обучение на капитана по спасяване и освобождаване на делфини. 2. Държавите-членки следят кандидатурите за ГСД да отговарят на условията, посочени в споразумението за международната програма за опазване на делфините и на мерките по опазването, приети от CITT. 3. Комисията проверява списъците и отговаря за това те да са в съответствие с разпоредбите на споразумението за международната програма за опазване на делфините и консервационните мерки, приети от CITT, и ги изпраща на директора на CITT. Когато проверката открие, че кандидатурата не отговаря на условията, посочени в настоящия параграф, Комисията незабавно информира съответните държави-членки, че не може да изпрати изцяло или частично кандидатурата до директора на CITT и посочва причините за това. 4. Комисията изпраща на всяка държава-членка цялостните ГСД, които да бъдат раздадени на риболовните кораби, плаващи под техен флаг. 5. Всяка държава-членка изпраща на Комисията разпределението на ГСД между корабите, плаващи под флага на тази държава-членка, до 15 януари на годината. 6. Комисията изпраща на директора на CITT списъка и разпределението на ГСД между риболовните кораби на Общността до 1 февруари всяка година. Член 16 1. Използването на помощни кораби, ловуващи с помощта на рибосъбирателни съоръжения, се забранява. 2. Трансбордирането на риба в морето се забранява. ДЯЛ V РАЗПОРЕДБИ С ОБЩО ПРИЛОЖЕНИЕ Член 17 1. Забранява се заграждането на пасажи или групи морски бозайници с мрежи, освен в случаите на риболовни кораби, посочени в член 14. 2. Параграф 1 се прилага за всички кораби, плаващи под флага на държава-членка или регистрирани в държава-членка, независимо в какви води. ДЯЛ VI ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 18 Мерките, необходими за прилагането на член 3, параграф 9, член 5, параграф 4 и член 6, параграф 2, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2. Член 19 1. Комисията се подпомага от Комитета, създаден с член 17 от Регламент (EИО) № 3760/92. 2. Когато има позоваване на този параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/EО. Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/EО, се определя на три месеца. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 20 1. Членове 24, 33 и 41 от Регламент (EО) № 850/98, както и вписаното в приложение XII от него, отнасящи се до червен тон и риба меч, се отменят. 2. Членове 3a и 5a от Регламент (EО) № 1626/94, както и вписаното в приложение IV от него, отнасящи се до червен тон и риба меч, и приложение V от него се отменят. 3. Позоваването на горепосочените регламенти, членове и приложения се тълкуват като позоваване на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата за съответствието в приложение V. Член 21 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 14 май 2001 година.	[ 7, 6 ]
32001D0818	32001D0818 L 307/20 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 22 ноември 2001 година за изменение на Решение 95/454/ЕО относно определяне на специални условия за внос на рибни продукти и продукти от аквакултури с произход от Република Корея (нотифицирано под номер С(2001) 3692) (текст от значение за ЕИП) (2001/818/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/493/ЕИО на Съвета от 22 юли 1991 г. за определяне на здравните изисквания за производството и пускането на пазара на рибни продукти (1), последно изменена с Директива 97/79/ЕО (2), и по-специално член 11, параграф 5 от нея, като има предвид, че: (1) Приложение А към Решение 95/454/ЕО на Комисията от 23 октомври 1995 г. относно определяне на специални условия за внос на рибни продукти и продукти от аквакултури с произход от Република Корея (3), последно изменено с Решение 2001/641/ЕО (4), определя образеца на здравния сертификат за рибни продукти и продукти от аквакултури с произход от Република Корея, които са предназначени за износ в Европейската общност. (2) Решение 95/453/ЕО на Комисията от 23 октомври 1995 г. относно определяне на специални условия за внос на живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги с произход от Република Корея (5), последно изменено с Решение 2001/676/ЕО (6), разрешава вноса на замразени и преработени живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги от Република Корея. Поради това е необходимо да се допълни здравната атестация в здравния сертификат, определен с Решение 95/454/ЕО, като се посочат съответно изискванията относно живите двучерупчести мекотели. (3) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Решение 95/454/ЕО се изменя, както следва: Точка IV от приложение А се заменя със следния текст: „IV. Здравна атестация Официалният инспектор с настоящото удостоверява, че посочените по-горе рибни продукти и продукти от аквакултури: 1. са уловени и преработени на борда на кораби, в съответствие със санитарните правила, установени с Директива 92/48/ЕИО; 2. са свалени на суша, обработени и, когато е приложимо, опаковани, приготвени, преработени, замразени, размразени и складирани по хигиеничен начин в съответствие с изискванията, посочени в глави II, III и IV от приложението към Директива 91/493/ЕИО; 3. са минали през санитарни проверки в съответствие с глава V от приложението към Директива 91/493/ЕИО; 4. са опаковани, маркирани, складирани и транспортирани в съответствие с глави VI, VII и VIII от приложението към Директива 91/493/ЕИО; 5. не произлизат от отровни видове или от видове, съдържащи биологични токсини; 6. са минали със задоволителен резултат през органолептични, паразитологични, химични и микробиологични проверки, определени за някои категории рибни продукти с Директива 91/493/ЕИО и с решенията за нейното прилагане; 7. освен това, ако рибните продукти са замразени или преработени живи двучерупчести мекотели: мекотелите са добити от одобрени производствени райони, установени с приложението към Решение 95/453/ЕО от 23 октомври 1995 г. относно определяне на специални условия за внос на живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги с произход от Република Корея. Долуподписаният официален инспектор с настоящото удостоверява, че е запознат с разпоредбите на Директиви 91/492/ЕИО, 91/493/ЕИО и 92/48/ЕИО и на Решения 95/453/ЕО и 95/454/ЕО.“ Член 2 Настоящото решение се прилага 45 дни след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 22 ноември 2001 година.	[ 0, 3, 18, 6 ]
31996R1974	31996R1974 L 262/2 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1974/96 НА КОМИСИЯТА от 15 октомври 1996 година за изменение на Регламент (ЕО) № 716/96 относно приемане на извънредни мерки за подпомагане на пазара на говеждо и телешко месо в Обединеното кралство КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1588/96 (2), и по-специално член 23 от него, като има предвид, че Регламент (ЕО) № 716/96 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1846/96 (4), предвижда извънредни мерки за подпомагане на пазара на говеждо и телешко месо в Обединеното кралство, по-специално като позволява на производителите да се заплаща по 1 ECU на килограм живо тегло за животните, заклани в рамките на програмата, приета от този регламент; като има предвид, че в контекста на скорошното развитие на пазарните цени в Обединеното кралство, е необходимо тази сума да бъде променена; като има предвид, че следователно участието на Общността, изразено в екю, също трябва да бъде променено; като има предвид, че същият регламент изисква главата, вътрешните органи и труповете на животните, заклани по силата на неговите разпоредби, да бъдат боядисани и транспортирани в запечатани контейнери към одобрените инсталации за изгаряне или екарисажи, за да бъдат преработени, а след това унищожени; като има предвид, че при спазване на изискванията относно контрола, който е необходимо да се упражнява от страна на компетентните органи на Обединеното кралство, тези органи би трябвало да бъдат оторизирани да използват ограничен брой животни за извършване на научни изследвания и обучение преди тяхното унищожение; като има предвид, че предвидените мерки в настоящия регламент са в съответствие със становището на Управителния комитет по говеждо и телешко месо, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 716/96 се изменя, както следва: 1. към член 1 се добавя следният параграф 6: „6. Независимо от разпоредбите на параграф 1 и при спазване изискванията за необходимия контрол, на компетентния орган на Обединеното кралство се разрешава преди преработката и унищожаването, да използва ограничен брой животни за извършване на научни изследвания или обучение.“; 2. в член 2, параграф 1 сумата „1 ECU“ се заменя от сумата „0,9 ECU“ и сумата „392 ECU“ се заменя от сумата „353 ECU“; 3. в член 2, параграф 2 сумата „1 ECU“ се заменя от сумата „0,9 ECU“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Прилага се към животните, закупени от първия понеделник след деня на публикуването му. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 15 октомври 1996 година.	[ 18, 17, 6 ]
32002D0592	32002D0592 L 192/57 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 15 юли 2002 година за изменение на Решения 95/467/ЕО, 96/577/ЕО, 96/578/ЕО и 98/598/ЕО относно процедурата за удостоверяване на съответствие на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО Съвета във връзка с гипсови продукти, стационарни пожарогасителни системи, санитарни принадлежности и съответните добавъчни материали (нотифицирано под номер С(2002) 2586) (текст от значение за ЕИП) (2002/592/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), изменена с Директива 93/68/ЕИО (2), и по-специално член 13, параграф 4 от нея, като има предвид, че: (1) Комисията вече е приела редица решения относно удостоверяване съответствието на строителните продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО. (2) Може да възникне необходимост от привеждане в съответствие на тези решения към техническия напредък. (3) Такъв е случаят с Решения 95/467/ЕО (3), 96/577/ЕО (4), 96/578/ЕО (5) и 98/598/ЕО (6) на Комисията. (4) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителство, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Решение 95/467/ЕО се изменя, както следва: 1. В приложение 3, в таблицата за група продукти ГИПСОВИ ПРОДУКТИ (1/4), след израза „влакнести гипсови плочки“ се добавя израза „влакнести гипсови отливки“. 2. В приложение 3, в таблицата за група продукти ГИПСОВИ ПРОДУКТИ (2/4), след израза „гипсови мазилки“ се добавя израза „влакнести гипсови отливки“. 3. В приложение 3, в таблицата за група продукти ГИПСОВИ ПРОДУКТИ (4/4), след израза „таванни елементи и мазилки“ се добавя израза „влакнести гипсови отливки“. Член 2 Решение 96/577/ЕО се изменя, както следва: 1. В приложение I, пето тире, след израза „дюзи/спринклери/изпускатели“ се добавя следният текст: „клапанни устройства за резервоари за високо налягане, гъвкави съединители, манометри и автомати за налягане, механични теглилки и спирателни и възвратни вентили.“ 2. В приложение II, в таблицата за група продукти ПРОТИВОПОЖАРНИ АЛАРМИ/ДЕТЕКТОРИ, СТАЦИОНАРНИ ПОЖАРОГАСИТЕЛНИ СИСТЕМИ, СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПОЖАР И ДИМ И СИСТЕМИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ЕКСПЛОЗИИ (1/1), в края на раздела за системи - комплекти за ограничаване и гасене на пожар, се добавя следният ред: Клапанни устройства за аларма при овлажняване Пожаробезопасност 1 Клапанни устройства за аларма при изсушаване Клапанни устройства за аларма при наводнение Многопараметрови регулатори Клапанни устройства за резервоари за високо налягане и техните превключватели Селекторни вентили и техните превключватели Неелектрически блокиращи устройства Гъвкави съединители Манометри и автомати за налягане Механични теглилки Предпазни и възвратни вентили Член 3 Решение 96/578/ЕО се изменя както следва: 1. В приложение III, в таблицата за група продукти САНИТАРНИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ (1/1) думата „Мивки“ се заличава от първия ред на таблицата, така че параграфът започва с „Кухненски мивки и общински корита;…“ 2. В приложение III, в таблицата за група продукти САНИТАРНИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ (1/1), след заглавието се добавя следния ред: Мивки Приготвяне на храна, измиване на съдове и отвеждане на битови отпадъчни води 4 (4) Член 4 Решение 98/598/ЕО се изменя както следва: 1. В приложение III, в таблицата за група продукти СПОМАГАТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЯ БЕЗ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВИСОКА СТЕПЕН НА БЕЗОПАСНОСТ (1/2) тирето на първия ред „- бетон, варов разтвор и инжекционен разтвор“ и тирето на четвъртия ред „- бетон, варов разтвор и инжекционен разтвор“ се заличават. 2. В приложение III, в таблицата за група продукти ДОБАВЪЧНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЯ БЕЗ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВИСОКА СТЕПЕН НА БЕЗОПАСНОСТ (1/2) се добавя следния ред: Добавъчни материали и пълнители за бетонен и инжекционен разтвор В сгради, пътища и други строителни съоръжения 4 3. В приложение III, в таблицата за група продукти ДОБАВЪЧНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЯ БЕЗ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВИСОКА СТЕПЕН НА БЕЗОПАСНОСТ (2/2) тирето на първия ред „- бетон, варов разтвор и инжекционен разтвор“ и тирето на четвъртия ред „- бетон, варов разтвор и инжекционен разтвор“ се заличават. 4. В приложение III, в таблицата за група продукти ДОБАВЪЧНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЯ БЕЗ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВИСОКА СТЕПЕН НА БЕЗОПАСНОСТ (2/2) се добавя следният ред: Добавъчни материали и пълнители за бетон, варов разтвор и инжекционен разтвор В сгради, пътища и други строителни съоръжения 2 + Член 5 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 15 юли 2002 година.	[ 11, 1, 20, 7, 3 ]
32001R0077	32001R0077 L 011/14 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 77/2001 НА КОМИСИЯТА от 5 януари 2001 година за изменение на приложенията към Регламент (ЕО) № 1547/1999 и Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета относно превозите на определени видове отпадъци до Албания, Бразилия, България, Бурунди, Ямайка, Мароко, Нигерия, Перу, Румъния, Тунис и Зимбабве (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превозите на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (1), последно изменен с Решение 1999/816/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 17, параграф 3 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета от 29 април 1999 г. относно определяне на общи правила и процедури, които да се прилагат за превози на определени видове отпадъци до определени страни, които не са членки на ОИСР (3), последно изменен с Решение (ЕО) № 1208/2000 на Комисията (4), и по-специално член 3, параграф 5 от него, като има предвид, че: (1) През месец януари 2000 г. Комисията изпрати вербална нота до всички страни, които не са членки на ОИСР (както и на Унгария и Полша, за които все още не се прилага Решение С(92) 39 final на ОИСР). Целите на тази вербална нота бяха три: а) да информира тези страни за новите регламенти на Общността; б) да поиска потвърждение на съответните позиции, така както са посочени в приложенията към Регламент (ЕО) № 1420/1999 и Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията от 12 юли 1999 г. за определяне на процедури за контрол съгласно Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета, които се прилагат за превозите на определени видове отпадъци за определени страни, за които не се прилага Решение С(92) 39 final на ОИСР (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1552/2000 (6), и в) да се получи отговор от онези страни, които не отговориха през 1994 г. (2) От страните, които отговориха, Бразилия, България, Бурунди, Ямайка, Мароко, Нигерия, Перу, Румъния, Тунис и Зимбабве, нотифицираха Комисията, че вносът на определени отпадъци, изброени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93 се приема или без каквато и да е процедура за контрол, или е обект на контрол по силата на процедурата за контрол, приложима за приложения III или IV към същия регламент или посочени в член 15 от него. По отношение на други отпадъци, те посочиха, че не желаят да получават пратки. (3) Албания отговори на вербалната нота, като обяви, че позицията ѝ не се е променила. Въпреки това, разпоредбите относно Албания е необходимо да се изменят, за да се вземе предвид новата система на етикетиране на определени видове отпадъци, посочени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93, изменен с Решение 1999/816/ЕО. (4) В съответствие с член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93 Комитетът, създаден по член 18 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (7), последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (8), беше нотифициран за официалното искане на тези страни на 23 юни 2000 г. (за Бурунди - на 12 юли 2000 г.). (5) За да се вземе предвид новата ситуация в тези страни, е необходимо да се изменят едновременно Регламент (ЕО) № 1420/1999 и Регламент (ЕО) № 1547/1999. (6) Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на комитета по член 18 от Директива 75/442/ЕИО, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 1547/1999 се изменя, както следва: 1. Приложение А се изменя съгласно приложение А към настоящия регламент; 2. Приложение Б се изменя съгласно приложение Б към настоящия регламент; 3. Приложение В се изменя съгласно приложение В към настоящия регламент; 4. Приложение Г се изменя съгласно приложение Г към настоящия регламент. Член 2 Регламент (ЕО) № 1420/1999 се изменя, както следва: 1. Приложение А се изменя съгласно приложение Д към настоящия регламент; 2. Приложение Б се изменя съгласно приложение Е към настоящия регламент. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 януари 2001 година.	[ 3, 5, 20 ]
32008R0853	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 853/2008 НА КОМИСИЯТА от 18 август 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1580/2007 по отношение на праговите нива на допълнителните мита за ябълки и домати КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 143, буква б) във връзка с член 4 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2) предвижда наблюдение на вноса на продуктите, изброени в приложение XVII към него. Това наблюдение се извършва съгласно правилата, предвидени в член 308г от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (3). (2) За целите на член 5, параграф 4 от Споразумението за селското стопанство (4), сключено в рамките на многостранните търговски преговори от Уругвайския кръг, и въз основа на последните получени данни за 2005, 2006 и 2007 г., праговите нива на допълнителните мита за ябълки и домати следва да се коригират. (3) Поради това Регламент (ЕО) № 1580/2007 следва да бъде съответно изменен. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1580/2007 се заменя с текста, даден в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 септември 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 август 2008 година.	[ 3, 17, 15 ]
32007D0325	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 27 април 2007 година относно приключване на сметките на разплащателните агенции на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия за разходите за развитие на селските райони, финансирани от секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), за финансовата 2006 година (нотифицирано под номер C(2007) 1893) (само текстовете на чешки, естонски, гръцки, английски, латвийски, литовски, унгарски, полски, словашки и словенски език са автентични) (2007/325/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (EО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. за финансиране на Общата селскостопанска политика (1), и по-специално член 7, параграф 3 от него, след консултации с Комитета на фонда, като се има предвид, че: (1) На основата на годишните отчети, представени от Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, относно разходите за развитие на селските райони, придружени от изискваната информация, сметките на разплащателните агенции, посочени в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1258/1999, следва да бъдат приключени. Приключването обхваща пълнотата, точността и истинността на предадените сметки по смисъла на докладите, изготвени от сертифициращите органи. (2) Сроковете, дадени на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, за представяне на Комисията на документите, посочени в член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) № 1258/1999 и в член 4, параграф 1 от Регламент (EO) № 1663/95 на Комисията от 7 юли 1995 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (EИО) № 729/70 на Съвета относно процедурата за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (2), са изтекли. (3) Комисията провери получената информация и съобщи на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия преди 31 март 2007 г. резултатите от проверката заедно с необходимите поправки. (4) По отношение на разходите за развитие на селските райони по член 7, параграф 2 от Регламент (EО) № 27/2004 на Комисията от 5 януари 2004 г. относно определяне на преходни подробни правила за прилагането на Регламент (EО) № 1257/1999 на Съвета по отношение на финансирането, чрез секцията „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, на мерките за развитие на селските райони в Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (3), резултатът от решението за приключване на сметките следва да се извади от или да се добави към следващите плащания от страна на Комисията. (5) В светлината на извършената проверка годишните отчети и съпътстващите ги документи позволяват на Комисията да вземе решение относно пълнотата, точността и истинността на предадените сметки за някои от разплащателните агенции. Подробностите за тези суми бяха описани в обобщения доклад, който бе представен на Комитета на фонда заедно с настоящото решение. (6) В светлината на извършената проверка информацията, предоставена от някои от разплащателните агенции, изисква допълнителни проучвания и техните сметки не могат да бъдат приключени с това решение. (7) По отношение на разходите за развитие на селските райони по Регламент (EО) № 27/2004 сумите за възстановяване или плащане по решението за приключване на сметките следва да се извадят от или да се добавят към следващите плащания. (8) В съответствие с член 7, параграф 3, втора алинея от Регламент (EО) № 1258/1999 и член 7, параграф 1 от Регламент (EО) № 1663/95 настоящото решение не засяга решенията, взети впоследствие от Комисията, които изключват от финансиране от Общността на разходи, които не са направени в съответствие с правилата на Общността, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Без да отменя валидността на член 2, сумите, които следва да бъдат възстановени от или платени на всяка от държавите-членки съгласно настоящото решение в сферата на мерките за развитие на селските райони в Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, са посочени в приложение II и приложение III. Член 2 За финансовата 2006 година сметките на разплащателните агенции на държавите-членки относно разходите за развитие на селските райони в Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, посочени в приложение III, се отделят от настоящото решение и ще бъдат предмет на бъдещо решение за приключване. Член 3 Адресати на настоящото решение са Чешката Република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република. Съставено в Брюксел на 27 април 2007 година.	[ 4, 18, 15, 19 ]
32001D0520	32001D0520 L 187/47 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 9 юли 2001 година относно невключване на parathion в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и оттеглянето на разрешителните за продукти за растителна защита, които съдържат това активно вещество (нотифицирано под номер С (2001) 1772) (текст от значение за ЕИП) (2001/520/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара продукти за растителна защита (1), последно изменена с Директива 2001/36/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 8, параграф 2, четвърта алинея, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3600/92 на Комисията от 11 декември 1992 г. относно определяне на подробни правила за изпълнението на първия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (3), последно изменена с Регламент (ЕО) № 1972/1999 (4), и по-специално член 7, параграф 3а, буква б) от него, като има предвид, че: (1) Член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО предвижда Комисията да изпълни програма за работа за проучване на активните вещества, използвани във продукти за растителна защита, които са на пазара още от 15 юли 1993 г. Регламент (ЕИО) № 3600/92 определя условията и реда за изпълнение на тази програма. (2) Регламент (ЕО) № 933/94 на Комисията (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2230/95 (6), е установил списък с активните вещества за оценка в рамките на Регламент (ЕИО) № 3600/92, посочващ докладващата държава-членка по отношение на оценката на всяко вещество и процедурите за своевременно нотифициране за всяко активно вещество, в съответствие с член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3600/92. (3) Parathion е едно от деветдесетте активни вещества, посочени в Регламент (ЕО) № 933/94. (4) В съответствие с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 3600/92, Италия, като определена за докладваща държава-членка, на 30 ноември 1998 г. представи на Комисията доклада за нейната оценка на информацията предадена от нотификаторите, в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1 от посочения регламент. (5) При получаване на доклада на докладващата държавата-членка, Комисията предприе консултации с експерти на държавите-членки, както и с главния нотификатор (Cheminova), в съответствие с член 7, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 3600/92. (6) Докладът за оценка, подготвен от Италия, беше преразгледан от държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния фитосанитарен комитет. Преразглеждането беше окончателно завършено на 12 декември 2000 г. под формата на доклад за общ преглед на Комисията за parathion, в съответствие с член 7, парграф 6 от Регламент (ЕИО) № 3600/92. (7) Оценките, направени въз основа на представената информация, не са достатъчни да докажат, че при предлаганите условия на употреба, може да се очаква продуктите за растителна защита, които съдържат parathion да отговарят по принцип на изискванията, посочени в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414/ЕИО, по-специално по отношение на безопасността на оператори, потенциално изложени на въздействието на parathion и по отношение на съдбата и поведението на това вещество в околната среда, и възможното му въздействие върху не целеви организми. (8) Главният нотификатор е информирал Комисията и докладващата държава-членка, че не желае повече да участва в програмата за работа за това активно вещество и че, поради това, няма да представи допълнителна информация. (9) Следователно, това активно вещество не може да бъде включено в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. (10) Всеки гратисен период за унищожаването, депонирането, пускането на пазара на наличните запаси от продукти за растителна защита, които съдържат parathion, който се отпуска от държавите-членки в съответствие с разпоредбите на член 4, параграф 6 от Директива 91/414/ЕИО, следва да се ограничи до не повече от 12 месеца, за да не се позволи наличните запаси да се използват повече от един допълнителен вегетационен период. (11) Настоящото решение не нарушава никое действие, което Комисията може да предприеме на по-късен етап по отношение на това активно вещество в рамките на Директива 79/117/ЕИО на Съвета (7). (12) Мерките предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Parathion не се включва като активно вещество в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. Член 2 Държавите-членки следят: 1. разрешенията за продукти за растителна защита, които съдържат parathion да се отменят в срок от шест месеца, считано от датата на приемане на настоящото решение; 2. считано от датата на приемане за настоящото решение, няма да се дават или подновяват разрешения за продукти за растителна защита, които съдържат parathion, по силата на дерогацията, предвидена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО. Член 3 Всеки гратисен период, предоставен от държавите-членки в съответствие с разпоредбите на член 4, параграф 6 от Директива 91/414/ЕИО, следва да бъде възможно най-кратък и не повече от 18 месеца от датата на приемане на настоящото решение. Член 4 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 9 юли 2001 година.	[ 0, 3, 20, 6 ]
32003D0424	32003D0424 L 144/9 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 6 юни 2003 година за изменение на Решение 96/603/ЕО за съставяне на списък с продукти, принадлежащи към класове А „Без принос за пожар“, предвиден в Решение 94/611/ЕО относно прилагането на член 20 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета относно строителните продукти (нотифицирано под № C(2003) 1673) (текст от значение за ЕИП) (2003/424/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), изменена с Директива 93/68/ЕИО (2), като взе предвид Решение 2000/147/ЕО на Комисията от 8 февруари 2000 г., привеждащо в изпълнение Директива 89/106/ЕИО на Съвета относно класификацията според устойчивостта на пожар на строителни продукти (3), и по-специално член 1, параграф 1 от нея, като има предвид, че: (1) Решение 96/603/ЕО на Комисията (4), изменено с Решение 2000/605/ЕО (5), състави списък от продукти, принадлежащи към класове А „Без принос за пожар“, предвиден в таблици 1 и 2 от приложението към Решение 94/611/ЕО на Комисията (6), което описва европейската система за класификация за изразяване на устойчивостта на строителните продукти при пожар. (2) Решение 94/611/ЕО бе заменено с Решение 2000/147/ЕО. (3) Бележките към „Хоросан с неорганични спойващи агенти“ в таблицата от приложението към Решение 96/603/ЕО трябва да се приведат в съответствие с техническия напредък. (4) Решение 96/603/ЕО следва да бъде изменено съответно. (5) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителство, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 В таблицата, посочена в приложението към Решение 96/603/ЕО, „Хоросан с неорганични спойващи агенти“, бележките „хоросан за мазилки/гипс и хоросан за подови дъски на основата на един или повече неорганични агенти, напр. цимент, вар, цимент за зидане и гипс“ се заменят от „хоросан за мазилки/гипс, хоросан за подови дъски и хоросан за зидане на основата на един или повече неорганични агенти, напр. цимент, вар, цимент за зидане и гипс“. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 6 юни 2003 година.	[ 1, 20 ]
32007R1124	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1124/2007 НА СЪВЕТА от 28 септември 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 367/2006 за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на фолио от полиетиленов терефталат (РЕТ) с произход от Индия СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 г. относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основния регламент“), и по-специално член 19 от него, като взе предвид предложението, внесено от Комисията след консултация с Консултативния комитет, като има предвид, че A. ПРОЦЕДУРА I. Предишно разследване и мерки в сила (1) С Регламент (ЕО) № 2597/1999 (2) Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на фолио от полиетиленов терефталат (РЕТ), попадащо под кодове по КН ex 3920 62 19 и ex 3920 62 90, с произход от Индия („разглеждания продукт“). Разследването, довело до приемането на този регламент, се нарича по-нататък „първоначално разследване“. Мерките бяха под формата на адвалорни мита, вариращи от 3,8 % до 19,1 %, наложени върху вноса от индивидуално назовани износители, с остатъчна ставка на митото от 19,1 %, налагана върху вноса на разглеждания продукт от всички останали дружества. Изравнителното мито, наложено върху вноса на фолио от РЕТ, произвеждано и изнасяно от Jindal Poly Films Limited, преди известно под името Jindal Polyester Ltd (3), („Jindal“ или „дружеството“), е 7 %. Периодът на първоначалното разследване беше от 1 октомври 1997 г. до 30 септември 1998 г. (2) След провеждане на преразглеждане, с оглед изтичането на срока на действие на съществуващите мерки, съгласно член 18 от основния регламент, с Регламент (ЕО) № 367/2006 (4) Съветът запази окончателното изравнително мито върху вноса на фолио от РЕТ с произход от Индия, наложено с Регламент (ЕО) № 2597/1999. Периодът на разследване за преразглеждане е в рамките от 1 октомври 2003 г. до 30 септември 2004 г. (3) С Регламент (ЕО) № 1288/2006 Съветът, след временно преразглеждане относно друг индийски производител на фолио от РЕТ Garware Limited („Garware“), измени окончателното изравнително мито, наложено на Garware с Регламент (ЕО) № 367/2006. II. Ex officio започване на частично временно преразглеждане (4) Налице са prima facie доказателства за Комисията, сочещи, че Jindal е извличало полза от увеличени нива на субсидиране, в сравнение с първоначалното разследване, и промените на тези нива са от траен характер. III. Разследване (5) В резултат на това Комисията, след консултация с Консултативния съвет, реши да започне ex officio частично временно преразглеждане съгласно член 19 от основния регламент, ограничено до нивото на субсидиране на Jindal, за да прецени необходимостта от продължаване, отмяна или изменение на съществуващите изравнителни мерки. На 2 август 2006 г. със съобщение за започване, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (5), Комисията съобщи за започването на това преразглеждане. (6) Периодът на разследване за преразглеждане (наричан по-нататък „ПРП“) е от 1 април 2005 г. до 31 март 2006 г. (7) Комисията официално уведоми Jindal, правителството на Индия (наричано по-нататък „ПИ“) и Du Pont Tejin Films, Люксембург, Mitsubishi Polyester Film, Германия, Toray Plastics Europe, Франция, и Nuroll, Италия, които представляват по-голямата част от производителите на фолио РЕТ в Общността (наричани по-нататък „промишлеността на Общността“), за започването на частично временно преразглеждане. На заинтересованите страни беше предоставена възможността да представят становищата си в писмен вид или да подадат молба за изслушване в сроковете, посочени в съобщението за започване. (8) За да получи информацията, необходима за разследването, Комисията изпрати въпросник на Jindal, което сътрудничи, като отговори на въпросника. Беше проведено посещение за проверка в помещенията на Jindal в Индия. (9) Jindal, ПИ и промишлеността на Общността бяха информирани за основните резултати от разследването и имаха възможност да представят своите коментари. Предоставените от Jindal коментари се обсъждат по-долу. ПИ не предостави никакви коментари. Б. РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ (10) Разглежданият продукт е фолио от полиетиленов терефталат (РЕТ) с произход от Индия, обичайно декларирано под кодове по КН ex 3920 62 19 и ex 3920 62 90, както е дефинирано в първоначалното разследване. В. СУБСИДИИ I. Въведение (11) На основание на наличната информация и отговора на въпросника на Комисията, бяха разследвани изброените по-долу схеми, за които се твърди, че включват отпускане на субсидии: a) Схеми на национално равнище: i) Схема с предварителни лицензи; ii) Схема за натрупване на митнически кредити в „спестовна книжка“; iii) Схема за експортно ориентирани единици/Схема за специални икономически зони; iv) Схема за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване; v) Схема с освобождаване от подоходен данък; vi) Схема с експортни кредити; vii) Сертификат за снабдяване, освободено от мито. (12) Посочените по-горе схеми от i) до iv) и vii) се основават на Закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), в сила от 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Законът за външната търговия упълномощава ПИ да издава известия относно политиката по износа и вноса. Дългосрочен план за индийската външнотърговска политика за периода от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г., който е продължение на предишната политика на износа и вноса (EXIM), беше публикуван от ПИ („ВТП 2004-09“). В допълнение към това от ПИ беше издаден процедурен наръчник, уреждащ ВТП 2004-09 („ПНА I 2004-09“) и той се актуализира редовно (6). (13) Схемата с освобождаване от подоходен данък, посочена по-горе в точка v), се основава на Закона за подоходен данък от 1961 г., изменян всяка година със Закона за финансите. (14) Схемата с експортни кредити, посочена по-горе в точка vi), се основава на раздели от 21 до 35А от Закона за банките от 1949 г., който позволява на Резервната банка на Индия да инструктира търговските банки в областта на експортните кредити. б) Регионални схеми (15) На основание на наличната информация и на отговора на въпросника на Комисията, Комисията разследва и схема с пакет от насърчителни мерки (наричан по-нататък „PSI“) на правителството на Махаращра („ПМ“) от 1993 г. Тази схема се основава на решения на Министерството на промишлеността, енергетиката и труда на ПМ. II. Схеми на национално равнище 1. Схема с предварителни лицензи (ALS) а) Нормативна уредба (16) Подробно описание на схемата се намира в параграфи от 4.1.3 до 4.1.14 на ВТП 2004-09 и в глави от 4.1 до 4.30 на ПНА I 2004-09. Схемата е заменена през април 2006, т.е. след ПРП от „Схемата за предварителна оторизация“. Това обаче по същество е промяна на названието. Следващият анализ е на действащата ALS по време на ПРП. б) Условия за участие (17) ALS се състои от шест подсхеми. Inter alia, тези подсхеми се различават по критериите за участие. Подсхемите „физически износ“ и „годишни потребности“ са отворени за производители износители и за търговци износители, които са „обвързани“ с поддържащи производители. В подсхема „предвиден износ“ могат да участват главни снабдители, изброени в параграф 8.2 на ВТП 2004-09, например снабдителите на експортно ориентирани единици (ЕОЕ). Производителите износители, които снабдяват окончателния износител, могат да участват в подсхема „междинни доставки“. И накрая, междинните снабдители на производителите износители могат да претендират за свързаните с „предвиден износ“ ползи в рамките на подсхемите „предварителни нареждания за освобождаване“ (Advance Release Order - ARO) и „вътрешно кредитно писмо“. Тъй като само първите четири от подсхемите са използвани от Jindal през ПРП, само те се разглеждат в подробности по-долу. в) Практическо приложение (18) Предварителни лицензи се издават за: i) Физически износ: Това е основната подсхема. Тя позволява безмитен внос на суровини, необходими за производството на конкретен продукт за износ. Износът трябва да е „физически“ в смисъл, че износният продукт трябва да напусне територията на Индия. Лицензът посочва условията на разрешението за внос и на задължението за износ, включително вида на износния продукт. ii) Годишна потребност: Този лиценз не е свързан с конкретен износен продукт, а с по-широкообхватна продуктова група (например химични и свързани с тях продукти). В рамките на определени граници, обусловени от предходните му експортни резултати, притежателят на лиценз може да внася безмитно всякакви суровини, предназначени за производството на който и да е от продуктите, попадащи в такава продуктова група. Той може да избере да изнася който и да е готов продукт, попадащ в продуктовата група, която ползва такива освободени от мито суровини. iii) Предвиден износ: Тази подсхема позволява на даден главен снабдител да внася безмитно суровини, които са необходими за производството на стоки, предвидени за продажба като „предвиден износ“ на категориите от клиенти, упоменати в параграф 8.2, букви от б) до е), ж), и) и й) на ВТП 2004-09. Според ПИ този тип износ се отнася за сделки, при които доставяните стоки не напускат територията на държавата. Като „предвиден износ“ се разглеждат няколко категории доставки, при условие че стоките се произвеждат в Индия, например, снабдяване на ЕОЕ или дружество, намиращо се в специална икономическа зона (SEZ). iv) Междинни доставки: Тази подсхема е за случаите, при които двама производители възнамеряват да произвеждат един единствен износен продукт и да си поделят производствения процес. Производителят износител произвежда междинния продукт. Той може да внася безмитно суровини и да получи за тази цел предварителен лиценз (ALS) за междинни доставки. Окончателният износител извършва производството и е задължен да изнесе готовия продукт. (19) Както беше споменато по-горе, през ПРП Jindal е използвало всички подсхеми на ALS. По-точно, е използвало подсхеми, изредени по-горе в точки от i) до iv). (20) За да улеснят проверките от страна на индийските власти, притежателите на лицензи са задължени от закона да водят „достоверни и точни отчети за съобразено с лиценза потребление и използване на внесените стоки“ в специален формат (глава 4.30 ПНА I 2004-09) (наричан по-нататък „регистър на потреблението“). Проверката показа, че дружеството не е водило правилно своя регистър на потреблението, т.е. не е записвало правилно връзката между суровината и крайното предназначение на продукта, както се изисква от формата, изискван от ПИ, въпреки факта, че не само изнася крайния продукт, а и го продава на вътрешния пазар. (21) По отношение на изредените по-горе подсхеми i) и iii), както разрешението за внос, така и задължението за износ (включително предвиден износ) се определят като обем и стойност от ПИ и се документиран в лиценза. В допълнение към това, към момента на вноса и износа правителствените служители следва да документират в лиценза съответните сделки. Обемът на вноса, разрешен по тази схема, се определя от ПИ на основата на стандартни норми за съотношението между суровини и крайни продукти (наричани по-долу „SIONs“). SIONs съществуват за повечето продукти, включително разглеждания продукт, и са публикувани в ПНА I 2004-09. SIONs за фолио от PET и гранули от PET, междинен продукт, са преразгледани в посока намаляване през октомври 2005 г. (22) По отношение на подсхема iii) се отчита, че предвиденият износ, направен, за да се изпълни съответното задължение по ALS, по същество е представлявал вътрешна за дружеството продажба, т.е. клон Jindal (който не е самостоятелно юридическо лице), произвеждащ гранули от РЕТ, е продавал гранулите от РЕТ за по-нататъшно производство на ЕОЕ на Jindal. Вносът на суровини се е осъществил в контекста на производството на междинен продукт (гранули от РЕТ). С други думи, по подсхема iii) продажбите на вътрешния пазар се считат за износ. (23) По отношение на подсхема iv), суровини, закупени от Jindal на вътрешния пазар, се отписват от предварителния лиценз на Jindal и се издава междинен предварителен лиценз на вътрешния доставчик. Притежателят на такъв междинен предварителен лиценз може да внася безмитно стоките, необходими за производството на продукта, които впоследствие се доставят на Jindal като суровина за производството на разглеждания продукт. (24) В случая на подсхема ii), спомената по-горе (предварителен лиценз за годишна потребност), разрешението за внос се документира по стойност в лиценза. Притежателят на лиценза е длъжен да „поддържа връзката между внасяните суровини и крайния продукт“ (параграф 4.24A(c) ПНА I 2004-09). (25) Внасяните суровини не могат да се прехвърлят и трябва да се използват за производството на крайния продукт за износ. Задължението за износ трябва да се изпълни в рамките на предписаните срокове след издаването на лиценза. (18 месеца с две възможности за удължаване от 6 месеца всяка, т.е. общо 30 месеца). (26) Проверката показа, че специфичният размер на потреблението на дружеството на ключови суровини, необходими за производството на един килограм фолио от РЕТ, в различни степени в зависимост от качеството на фолиото от РЕТ и както е отчетен в регистъра на потреблението, е бил по-малък от съответните SIONs. Такъв със сигурност е бил случаят по отношение на предишните SIONs за фолио от РЕТ и гранули от РЕТ и в по-малка степен - по отношение на променените SIONs, влезли в сила през септември 2005 г., т.е. през ПРП. С други думи, на Jindal е било позволено да внася безмитно според SIONs повече освободени от мито суровини, отколкото в действителност са били необходими за производствения процес. Това направи регистъра на потреблението наравно с индийската външнотърговска политика най-важния елемент на проверката. Въпреки това този регистър нито беше воден правилно, нито някога е бил инспектиран от ПИ. Дружеството заяви, че ПИ ще регулира излишната полза, когато изтече срокът на лицензите, т.е. 30 месеца след издаването на лиценз, тъй като обичайната практика е да се използват двете възможности за удължаване по 6 месеца. Въпреки това твърдението не можеше да се приеме за вярно, тъй като до момента нито един лиценз, използван от Jindal, не е бил поправян. (27) Промените в управлението на ВТП 2004-09, влезли в сила през есента на 2005 г. (задължително изпращане на регистъра на потреблението до индийските власти в контекста на процедурата по поправянето), не са прилагани в случая на Jindal. Така de facto прилагането на това изискване не можеше да се потвърди на този етап. г) Заключение (28) Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент, защото несъбирането на мита, които в други случаи са дължими, представлява финансово участие на ПИ, което предоставя полза на Jindal, като подобрява неговата ликвидност. (29) В допълнение към това, четирите подсхеми, използвани от Jindal (т.е. изброените по-горе точки от i) до iv)), по закон зависят от извършването на износ и следователно се определят като специфични по член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Без задължение за износ никое дружество не може да извлече ползи в рамките на тези схеми. Очевидно такъв е случаят по отношение на схеми i), ii) и iv), но дори подсхемата за предвиден износ изпълнява този критерий в настоящия случай, защото доставките за ЕОЕ имат за крайна цел действителен износ. (30) Подсхемите, използвани в настоящия случай, не могат да се разглеждат като допустими системи за възстановяване на мита или системи с възстановяване на заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Те не се придържат към строгите правила, предвидени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване на заместители) от основния регламент. ПИ не прилага ефективно своята система за проверка или процедури, с които да се провери дали и в какви количества суровините са били вложени в производството на изнасяния продукт (приложение II, точка II, параграф 4 от основния регламент, а ако става въпрос за системи с възстановяване на заместители - приложение III, точка II, параграф 2 от основния регламент). SIONs за разглеждания продукт не са били достатъчно точни. Самите SIONs не могат да се приемат за система за проверка на действителното потребление, тъй като замисълът на тези твърде щедри стандартни норми не дава възможност на ПИ да извършва достатъчно прецизни проверки на количествата суровини, вложени в производството на изнасяния продукт. В допълнение на това, не е бил осъществен ефективен контрол от страна на ПИ, на основата на правилно воден регистър на потреблението. (31) В своите коментари след направените разкритията дружеството твърди, че поддържа правилно воден регистър и като такъв той представлява правилна система за проверка в съответствие с приложение II от основния регламент. В допълнение на това, то твърди, че ALS действа като схема за заместване, така че освободени от мито суровини могат да се използват за производството на продукти, продавани на вътрешния пазар, тогава, когато освободените от мито суровини пряко или чрез заместване се използват в производството на стоки, които впоследствие се изнасят в рамките на разумен период от време. Въпреки това, макар че дружеството вероятно води регистър на потреблението на суровини за производството на дадено количество от разглеждания продукт, то не е поддържало система, по която да може да се провери кои суровини са употребени в производството на изнасяния продукт и в какви количества, както се изисква от индийската ВТП 2004-09 (допълнение 23) и в съответствие с приложение II, точка II, параграф 4 от основния регламент. В допълнение към това, то не поддържа система, чрез която да се провери дали количеството суровина, за което се иска възстановяване, не надвишава количеството на подобен изнасян продукт в съответствие с приложение III, точка II, параграф 2. След внимателно разглеждане становището по настоящия случай е, че не съществува връзка между освободените от мито суровини и изнасяния продукт и следователно не действа подходяща система за проверка. (32) Тези подсхеми следователно подлежат на изравнителни мерки. д) Изчисление на размера на субсидията (33) Размерът на субсидията е изчислен по следния начин. Числителят е сборът на неплатените вносни мита (основни мита и специални допълнителни мита) върху материала, внесен по подсхеми от i) до iii) съответно, прилагани за внос чрез междинен производител; а в случая на подсхема iv) числителят е сборът на неплатените вносни мита върху суровини, използвани за производството на разглеждания продукт, през ПРП. (34) В своите коментари след направените разкрития дружеството твърди, че митата за суровината, необходима за производството на фолио от РЕТ, са намалени от 15 % на 7,5 % от март 2006 г., т.е. след края на ПРП, и помоли Комисията да вземе предвид тези промени при изчислението на размера на субсидията за ALS. Въпреки това, макар че е имало случаи, при които събития, станали след ПРП, са били вземани предвид, те се касаят за изключителни обстоятелства, а настоящият случай не е такъв. Следователно в съответствие с член 5 и член 11, параграф 1 от основния регламент тази молба трябва да бъде отхвърлена. (35) В своите коментари след направените разкрития дружеството твърди още, че ползата, получена по подсхема iv), всъщност представлява разликата в цената между обикновените покупки на суровини на вътрешния пазар и покупки на суровини при лишаване от ALS и представи изчисления в този смисъл без подкрепящи доказателства. Въпреки това ползата е изчислена на основата на неплатеното мито в лиценза, тъй като продажбата/покупката на материала е чисто търговско решение и не променя размера на неплатеното мито. Във всеки случай това твърдение беше направено за първи път след разкритията и тъй като Комисията нямаше възможност да го провери, то беше отхвърлено. (36) В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент таксите, платени за получаването на субсидията, бяха приспаднати, където за това бяха отправени основателни искания. Целият размер на неплатените вносни мита е приет за числител, а не размерът на свръхосвобождаването, както поиска дружеството, защото ALS не отговаря на условията, определени в приложение II от основния регламент. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент знаменателят е експортният оборот през ПРП. Дружеството заяви, че предвиденият износ трябва да се включи в общия експортен оборот на дружеството през ПРП. Въпреки това, тъй като тези сделки в действителност не са износ, а са продажби на вътрешния пазар, те не могат да бъдат правилно класифицирани като износ и поради това не са включени в размера на общия експортен оборот. (37) Размерът на субсидията, установена за ALS, възлиза на 14,68 %. 2. Схема за натрупване на митнически кредити в „спестовна книжка“ (DEPBS) а) Нормативна уредба (38) Описание на DEPBS се намира в параграф 4.3 от ВТП 2004-09. б) Условия за участие (39) Беше установено, че Jindal не е използвало DEPBS през ПРП и следователно не е необходим по-нататъшен анализ дали тази схема подлежи на изравнителни мерки. 3. Схема за експортно ориентирани единици (EOUS)/Схема за специални икономически зони (SEZS) а) Нормативна уредба (40) Подробни описания на тези схеми се намират в глава 6 на ВТП 2004-09, в ПНА I 2004-09, в Закона за SEZ от 2005 г. и описаните в него правила (SEZS). б) Условия за участие (41) С изключение на чисто търговските фирми, всички предприятия, които предприемат износ на определено количество от произведените от тях стоки и услуги, могат да бъдат учредени в рамките на схемите за ЕОЕ и SEZ. Беше установено, че през ПРП Jindal се е възползвала от схемата за ЕОЕ, но не и от тази за SEZ. Следователно анализът се съсредоточава само върху схемата за ЕОЕ. в) Практическо приложение (42) ЕОЕ може да се създаде навсякъде в Индия. Тази схема е допълнителна към SEZS. (43) Исканията за предоставяне на статус на ЕОЕ трябва, наред с другото, да включват подробности относно плануваното производствено количество, приблизителната стойност на износа, потребностите от внос и местните потребности за следващите пет години. Ако властите приемат искането на дружеството, свързаните с това условия му се съобщават. Съгласието за това дружество да бъде признато за ЕОЕ важи за срок от пет години и може да бъде подновявано. (44) Ключово задължение на ЕОЕ, както е посочено във ВТП 2004-09, е да се постигнат нетни външнотърговски (НВТ) приходи, т.е. за референтния период от пет години общата стойност на износа трябва да е по-висока от общата стойност на внесените стоки. (45) ЕОЕ имат право на следните отстъпки: i) освобождаване от вносни мита върху всички видове необходими или свързани с изработката, производството и преработката стоки (включително производствено оборудване, суровини и консумативи); ii) освобождаване от акцизна такса при закупуване на стоки на местния пазар; iii) възстановяване на централния данък върху продажбите при закупуване на стоки на местния пазар; iv) възможност за продажба на част от продукцията на вътрешния пазар, т.нар. вътрешна тарифна зона (ВТЗ) на цена до 50 % от стойността франко борд на износа след плащането на преференциалните мита; v) освобождаване от обичайно дължимия подоходен данък върху печалби, осъществени при продажби за износ, в съответствие с раздел 10Б на Закона за подоходния данък, за десетгодишен период след започването на дейност, но не и след 2010 г.; vi) възможност за 100 % чуждестранно участие в капитала. (46) Единиците, чиято дейност попада в тези схеми, са поставени под надзора на митническите служители в съответствие с раздел 65 на Закона за митниците. Те имат законово задължение да водят в специален формат точен отчет за целия внос, за употребата и използването на вносните материали и за осъществения износ. Тези документи следва да се предават периодично на компетентните органи („тримесечни и годишни доклади за постигнатия напредък“). Същевременно „в никой момент [ЕОЕ] не е длъжна да свързва всяка пратка на вносни стоки със свой износ, прехвърляния към други единици, продажби във ВТЗ или със запаси“, както е посочено в параграф 6.11.2 на ВТП 2004-09. (47) Вътрешните продажби се изпращат и регистрират на основата на самоудостоверяване. Процесът на изпращане на експортни партиди на ЕОЕ се наблюдава от митнически/акцизен служител на постоянна работа в ЕОЕ. (48) Jindal се е възползвало от схемата за ЕОЕ, за да внася производствено оборудване без вносни мита и да получава възстановяване на централния данък върху продажбите при закупуване на стоки, продадени на вътрешния пазар. То не се е възползвало от освобождаването от данък върху вноса на суровини, тъй като неговата ЕОЕ, за да произвежда фолио от РЕТ, използва гранули от РЕТ. Тези гранули от РЕТ се произвеждат в друг клон на дружеството, от суровини, закупени по ALS. г) Заключения относно ЕОЕ (49) Освобождаване на ЕОЕ от два вида вносни мита („основно мито“ и „специално допълнително мито“) и възстановяването на данъка върху продажбите представляват финансово участие на ПИ по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Правителството се отказва от приходи, които биха били дължими, ако не съществуваше тази схема, като по този начин предоставя на ЕОЕ ползи по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент, като подобрява тяхната ликвидност. (50) По този начин освобождаването от основно мито и от специално допълнително мито и възстановяването на данъка върху продажбите представляват субсидии по смисъла на член 2 от основния регламент. Те зависят по закон от извършването на износ и следователно се разглеждат като специфични и подлежащи на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Поставената пред ЕОЕ и посочена в параграф 6.1 на ВТП 2004-09 цел - да осъществява износ, е задължително условие за получаване на стимулите. (51) В допълнение беше установено, че ПИ не разполага с ефективна система за проверка или процедура, посредством които да се потвърди дали и в какви количества набавените безмитно или освободени от данък върху продажбите суровини са били вложени в производството на изнасяния продукт (приложение II, точка II, параграф 4 от основния регламент, а ако става въпрос за системи с възстановяване за заместители - приложение III, точка II, параграф 4 от основния регламент). Във всеки случай освобождаването от мита върху производствено оборудване не е допустима схема за възстановяване, защото това производствено оборудване не представлява стоки, които се използват в производствения процес. (52) ПИ не проведе по-нататъшно разследване, основано на действителните суровини, вложени в производството, въпреки че това обикновено е необходимо да се направи при отсъствието на ефективна система за проверка (приложение II, точка II, параграф 5 и приложение III, точка II, параграф 3 от основния регламент), нито доказа, че не е възникнало никакво свръхосвобождаване от данъци. д) Изчисление на размера на субсидията (53) Съобразно горното, подлежащата на изравнителни мерки полза е опрощаването на всички вносни мита (основно мито и специално допълнително мито), обикновено дължими при внос, а така също и възстановения данък върху продажбата - и двете през ПРП. i) Освобождаване от данък върху продажбата за стоки, закупени на вътрешния пазар (54) Числителят беше определен по следния начин: размерът на субсидията беше изчислен на основата на възстановимия данък върху продажбата за покупки в производствения сектор, напр. части и опаковки през ПРП. Таксите, платени за получаването на субсидията, бяха приспаднати в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент. (55) В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тази субсидия беше отнесен към експортния оборот, генериран от продажбата на разглеждания продукт през ПРП (знаменател), защото субсидията зависи от извършването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Така полученият марж на субсидията е 0,04 %. ii) Освобождаване от вносни мита (основно мито и специално допълнително мито) и възстановяване на централен данък върху продажбата за производствено оборудване (56) В съответствие с член 7, параграф 3 ползата е изчислена на основата на сбора на неплатените вносни мита върху внесеното оборудване и сбора на възстановените данъци върху продажбата за закупеното производствено оборудване, и двата разпределени за период, който съответства на действителната амортизация на подобно производствено оборудване в производството на разглеждания продукт. Дружеството заяви, че това трябва да е ставката на амортизация, използвана в действителност от дружеството в неговите финансови отчети; изискването, посочено в член 7, параграф 3 се интерпретира обаче като отнасящо се за ставката на амортизация, определена в законодателството, което се прилага по отношение на дружеството, в този случай - ставката, определена в Закона за дружествата, 1956 г. Към така изчисления размер, който е съотносим с ПРП, бяха добавени лихви за този период, за да се отрази стойността на ползата във времето и така да се установи пълният размер на ползата, получена по тази схема. Таксите, платени за получаването на субсидията, бяха приспаднати в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент от горната сума, за да се достигне до размера на субсидията като числител. В съответствие с член 7, параграф 2 и член 7, параграф 3 от основния регламент размерът на тази субсидия беше отнесен към експортния оборот от продажбата на разглеждания продукт през ПРП (знаменател), защото субсидията зависи от извършването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Дружеството заяви, че предвиденият износ следва да бъде включен в общия експортен оборот, но това искане бе отхвърлено поради причините, посочени в съображение 36 по-горе. Така полученият марж на субсидията е 1,26 %. (57) Така общият марж на субсидия по схемата за ЕОЕ възлиза на 1,3 %. 4. Схема за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване (EPCGS) а) Нормативна уредба (58) Подробно описание на EPCGS се намира във ВТП 2004-09 и в глава 5 на ПНА I 2004-09. б) Условия за участие (59) Схемата е отворена за всеки производител износител, за всеки търговец износител, „обвързан“ с поддържащ производител, или за всеки доставчик на услуги. Не беше установено, че Jindal се е възползвало от тази схема през ПРП. в) Практическо приложение (60) При условие че поемат задължение да изнасят, дружествата получават разрешение да внасят производствено оборудване (ново, а от април 2003 г. и употребявано оборудване на възраст до 10 години) при намалени или нулеви ставки за митото. За тази цел, след внасянето на заявление и заплащането на такса, Индия издава лиценз EPCGS. От април 2000 г. схемата осигурява намалено мито от 5 %, приложима за всяко производствено оборудване, внесено по нея. За да бъдат изпълнени задълженията за износ, внесеното производствено оборудване трябва да се използва за производство на определено количество стоки за износ в течение на известен период от време. г) Заключение относно EPCGS (61) Схемата EPCGS предоставя субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Намалението на митото представлява финансово участие на ПИ, тъй като тази отстъпка намалява приходите на ПИ от иначе дължими мита. В допълнение, намалението на митото предоставя полза на износителя, тъй като спестените мита при вноса подобряват неговата ликвидност. (62) Освен това схемата EPCGS зависи по закон от извършването на износ, тъй като подобни разрешения са свързани със задължение за осъществяване на износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. (63) Схемата не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Производственото оборудване не попада в обхвата на подобни допустими системи, както е посочено в приложение I, буква и) от основния регламент, защото не се влагат в производството на изнасяните продукти. д) Изчисление на размера на субсидията (64) Числителят беше определен по следния начин: размерът на субсидията беше изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент, на основата на неплатените мита върху внесеното производствено оборудване, разпределени за период, който съответства на действителната амортизация на подобно производствено оборудване в производството на фолио от РЕТ, което бе изтълкувано като ставката, определена в Закона за дружествата, 1956 г., а не тази, която действително се използва от дружеството, поради причините, посочени в съображение 56 по-горе. Към така изчисления размер бяха добавени лихви, за да се отрази в общата стойност на ползите през това време. Таксите, платени за получаването на субсидията, бяха приспаднати в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент. (65) Дружеството заяви, че е производственото оборудване, внасяно безмитно по схемата ECPG за използване в неговия клон Khanvel, вече не се използва и че ползата, свързана с това оборудване, не следва да се включва в числителя. Въпреки това, тъй като не съществуват доказателства, че дружеството не притежава такова оборудване, Комисията трябва да отхвърли това искане. (66) В съответствие с член 7, параграф 2 и член 7, параграф 3 от основния регламент, този размер на субсидията бе отнесен към експортния оборот през ПРП (знаменател), тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ. Дружеството заяви, че предвиденият износ следва да бъде включен в общия експортен оборот, но това искане бе отхвърлено поради причините, посочени в съображение 36 по-горе. Субсидията, получена от Jindal, е 1,11 %. 5. Схема с освобождаване от подоходен данък (EITES) а) Нормативна уредба (67) Нормативната уредба за тази схема се съдържа в Закона за подоходен данък от 1961 г., който се изменя ежегодно от Финансов закон. Последният определя всяка година основата за събирането на данъци, а също така и различни освобождавания и намаления, които могат да се използват. Например ЕОЕ могат да претендират за освобождаване от подоходен данък на основание раздел 10Б от Закона за подоходен данък от 1961 г. б) Практическо приложение (68) Тъй като не беше установено, че Jindal се е възползвало от EITES, не е необходим по-нататъшен анализ относно необходимостта от прилагане на изравнителни мерки за тази схема. 6. Схема с експортни кредити (ECS) а) Нормативна уредба (69) Схемата е подробно описана в ръководен циркуляр IECD № 5/04.02.01/2002-03 (Експортен кредит в чуждестранна валута) и в ръководен циркуляр IECD № 10/04.02.01/2003-04 (Експортен кредит в рупии) на Резервната банка на Индия (РБИ), адресирани до всички търговски банки в Индия. б) Условия за участие (70) В схемата могат да участват производители износители и търговци износители. Беше установено, че Jindal се е възползвало от тази схема през ПРП. в) Практическо приложение (71) В рамките на тази схема РБИ определя задължителни максимални лихвени проценти спрямо експортните кредити в индийски рупии и в чуждестранна валута, които търговските банки могат да налагат на износителя „с цел да се предостави на износителите кредит при лихви, които са конкурентни на международно равнище“. ECS се състои от две подсхеми - Схема за експортен кредит преди експедиране („кредит за опаковане“), покриваща кредитите, предоставени на износителя за финансиране на закупуването, обработката, изработването, опаковането и/или превоза на стоки преди износа и Схема за експортен кредит след експедиране, осигуряваща кредити за оборотен капитал за финансиране на експортните вземания. РБИ също инструктира банките да предоставят известна част от тяхното общо банково кредитиране за финансиране на износа. (72) Вследствие на тези ръководни циркуляри на РБИ износителите могат да получат експортни кредити с преференциални лихвени проценти в сравнение с лихвените проценти за обикновени търговски кредити („парични кредити“), които се подчиняват изцяло на пазарни условия. г) Заключение относно ECS (73) Първо, с намаляването на разходите за финансиране в сравнение с пазарното ниво на лихвените проценти, гореспоменатите лихвени проценти предоставят полза за тези износители по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент. Независимо от факта, че преференциалните кредити в рамките на ECS се отпускат от търговски банки, предоставената полза представлява финансово участие на правителството по смисъла на член 2, параграф 1, iv) от основния регламент. РБИ е държавен орган и следователно попада под определението за „правителство“ в член 1, параграф 3 от основния регламент и инструктира търговските банки да предоставят преференциално финансиране на дружествата износители. Това преференциално финансиране се равнява на субсидия, която се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки, тъй като преференциалните лихвени проценти зависят от осъществяването на износ, в съответствие с член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. д) Изчисление на размера на субсидията (74) Размерът на субсидията беше изчислен на основата на разликата между лихвата, платена върху експортни кредити, използвани през ПРП, и евентуално платимата лихва, ако бяха използвани процентите, прилагани спрямо обикновени търговски кредити, използвани от дружеството. Размерът на субсидията (числител) беше отнесен към общия експортен оборот през ПРП (знаменател), в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Jindal е извлякло ползи от ECS и е получило субсидия от 0,1 %. 7. Сертификат за снабдяване, освободено от мито (DFRC) а) Нормативна уредба (75) Правната уредба на тази схема се съдържа в параграф 4.2 от ВТП 2004-09. б) Практическо приложение (76) Тъй като не беше установено, че Jindal се е възползвало от DFRC през ПРП, не е необходим по-нататъшен анализ относно необходимостта от прилагане на изравнителни мерки за тази схема. III. Регионална схема а) Нормативна уредба (77) За да насърчи разполагането на производства в по-слабо развитите области на щата Махаращра, от 1964 г. ПМ стимулира новоразгръщащи се единици, създавани в развиващите се области на щата, посредством схемата с пакет от насърчителни мерки. Схемата е била изменяна многократно от въвеждането ѝ и „Схема 1993“ отговаряше на условията за прилагане от 1 октомври 1993 г. до 31 март 2001 г., докато последното изменение - „Схема 2006“ е въведена в рамките на „Промишлена, инвестиционна и инфраструктурна политика на Махаращра от 2006 г.“ през пролетта на 2006 г. и се очаква да отговаря на условията за прилагане до 31 март 2011 г. PSI на ПМ се състои от няколко подсхеми, сред които основните са: пряко финансиране посредством така наречената „субсидия за насърчаване на промишлеността“, освобождаване от местен данък върху продажбите и данък върху електроенергията и възстановяване на данък октроа. (78) Jindal продължава да се възползва от стимули по „Схема 1993“ до май 2001 г., но не и от следващите схеми. Следователно само „Схема 1993“ е оценена в контекста на настоящия случай. б) Условия за участие (79) За да могат да участват, дружествата трябва да инвестират в по-слаборазвити области, като създават нови промишлени предприятия или като правят широко мащабни капиталовложения в разгръщане и разнообразяване на съществуващите промишлени предприятия. Тези области са класифицирани съгласно икономическото им развитие в различни категории (т.е. слаборазвити области, по-слаборазвити области и най-слаборазвити области). Основните критерии за установяване на размера на насърчителните мерки са областта, в която предприятието е или ще се намира, и размерът на инвестицията. в) Практическо приложение (80) Освобождаване от местен данък върху продажбите на крайни стоки: стоките обикновено подлежат на централен данък върху продажбите (за междущатски продажби) или, в миналото, щатски данък върху продажбите (за продажби в рамките на даден щат), който варира в зависимост от щата/щатите, в които се извършват транзакциите. През април 2005 г. законите за продажбите в рамките на щата в Махаращра са заменени от системата за данък добавена стойност (ДДС). При схемата за освобождаване определени единици не са задължени да събират данък върху продажбата при своите транзакции. По подобен начин определени единици са освободени от задължението да плащат местния данък върху продажбите при покупката на стоки от снабдител, който също отговаря на условията за участие в схемата. Беше установено, че Jindal е извлякло полза от това освобождаване по отношение на продажби през ПРП. (81) Възстановяване на данък върху електроенергията: на единиците, отговарящи на условията, се възстановява данъкът върху електроенергията, консумирана с производствени цели, за период от седем години. В случая на Jindal този седемгодишен период е приключил на 31 март 2003 г. Следователно Jindal повече не е отговарял на условията за възстановяване на данъка върху електроенергията. (82) Възстановяване на данък октроа: октроа е данък, налаган от местните правителства в Индия, включително ПМ, на стоките, които влизат в границите на определен град. Промишлените предприятия имат право да получат обратно платения данък октроа от ПМ, ако техният обект се намира на територията на някои определени градове в границите на щата. Общата сума, която може да бъде възстановена, е ограничена до 100 % от фиксираната капиталова инвестиция. Заводът на Jindal се намира извън рамките на града и следователно е освободен per se от данък октроа, така че тази схема не е приложима в настоящия случай. г) Заключение относно PSI 1993 на ПМ (83) Jindal е придобило права за освобождаване от данък върху продажбата на крайни продукти през ПРП, за които в миналото е прието, че не предоставят полза на получателя (съображение 114 от Регламент (ЕО) № 367/2006). Следователно PSI не подлежи на изравнителни мерки. IV. Размер на субсидиите, подлежащи на изравнителни мерки (84) Размерът на подлежащите на изравнителни мерки субсидии в съответствие с основния регламент, изразен адвалорно, за разследвания производител износител е 17,1 %. Този размер на субсидиране надвишава минималния праг, посочен в член 14, параграф 5 на основния регламент. СХЕМА ALS EOUS EPCGS ECS ОБЩО % % % % % Jindal 14,68 1,30 1,11 0,1 17,1 V. Вероятност от продължаване или повтаряне на субсидирането (85) В съответствие с член 19, параграф 2 от основния регламент беше проверено дали продължаването на съществуваща мярка е недостатъчно, за да противодейства на подлежащото на изравнителни мерки субсидиране, което причинява вреда. (86) Беше установено, че през ПРП Jindal e продължило да извлича полза от подлежащото на изравнителни мерки субсидиране от страна на индийските власти. В допълнение към това процентът на субсидията, установен през това преразглеждане, е значително по-висок от установения през първоначалното разследване. Не съществуват доказателства, че схемите ще бъдат отменени или поетапно прекратени в близко бъдеще. (87) Тъй като беше доказано, че дружеството получава много по-голямо субсидиране от преди и е вероятно да продължи да получава субсидии в по-голям размер от определения в първоначалното разследване, се стигна да заключението, че съществуващите мерки не са достатъчни, за да противодействат на подлежащото на изравнителни мерки субсидиране, което причинява вреда, и следователно следва да бъдат изменени, за да отразят новите разкрития. VI. Заключение (88) С оглед на направените заключения относно нивото на субсидиране на Jindal и на факта, че съществуващите мерки са недостатъчни, за да противодействат на подлежащото на изравнителни мерки субсидиране, което беше установено, изравнителното мито по отношение на Jindal следва да се измени, за да отрази установените нови нива на субсидиране. (89) Измененото изравнително мито следва да бъде определено на основата на новия процент на субсидиране, установен през настоящото преразглеждане, тъй като маржът на вреда в първоначалното разследване остава по-висок. (90) В съответствие с член 24, параграф 1 от основния регламент и член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 384/96, не се допуска едновременно налагане на антидъмпингово и изравнително мито за един и същ случай, възникнал поради дъмпинг или наличие на експортно субсидиране. Въпреки това, тъй като на Jindal е наложено антидъмпингово мито от 0 % по отношение на разглеждания продукт, тези разпоредби не се прилагат в настоящия случай. (91) Jindal, ПИ и промишлеността на Общността бяха информирани за съществените факти и съображения, на основата на които се планира да се препоръча изменението на действащите мерки, и за възможността да направят своите коментари. ПИ не подаде никакви коментари, а коментарите на Jindal са обсъдени в съображенията, свързани с всеки конкретен коментар по-горе. (92) В своите коментари дружеството помоли Комисията да приеме ценови гаранции, за да компенсира подлежащите на изравнителни мерки субсидии, установени в настоящия случай. Комисията разгледа предложението на дружеството и счита, че не може да приеме ценови гаранции. Ценовите гаранции, основани на продуктови групи, както беше предложено от дружеството, позволяват висока степен на гъвкавост за промяна на техническите спецификации на продуктите от групата. Фолиото от РЕТ има многобройни и подлежащи на диференциране характеристики, които до голяма степен определят продажните цени. Следователно промените в тези характеристики имат значително влияние върху цените. Опитът да се подразделят групите, за да са по-хомогенни от гледна точка на физическите им характеристики би довел до умножаване на групите и би направил мониторинга невъзможен, по-специално като затрудни митническите власти при разграничаването на продуктовите типове от класификацията на продуктите по групи при вноса. По тези причини приемането на ценови гаранции се счита за непрактично по смисъла на член 13, параграф 3 от основния регламент. Jindal беше информирано и му беше дадена възможност да коментира. Въпреки това неговите коментари не промениха горното заключение. (93) Тъй като India Polyfilms Limited, дружество, свързано в миналото с Jindal, се обедини с Jindal на 1 април 1999 г. и не представлява повече отделна единица, то беше премахнато от списъка, изложен в член 1, параграф 2, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 367/2006 на Съвета се заменя със следното: „2. Ставката на митото, приложимо спрямо цена при свободна доставка на границата на Общността, за внос от Индия на компаниите, изброени по-долу, е както следва: Дружество Окончателно мито (%) Допълнителен код по ТАРИК Ester Industries Limited, 75-76, Amrit Nagar, Behind South Extension Part-1, New Delhi 110 003, India 12,0 A026 Flex Industries Limited, A-1, Sector 60, Noida 201 301 (U.P.), India 12,5 A027 Garware Polyester Limited, Garware House, 50-A, Swami Nityanand Marg, Vile Parle (East), Mumbai 400 057, India 14,9 A028 Jindal Poly Films Limited, 56 Hanuman Road, New Delhi 110001, India 17,1 A030 MTZ Polyfilms Limited, New India Centre, 5th Floor, 17 Co-operage Road, Mumbai 400 039, India 8,7 A031 Polyplex Corporation Limited, B-37, Sector-1, Noida 201 301, Dist. Gautam Budh Nagar, Uttar Pradesh, India 19,1 A032 Всички други дружества 19,1 A999“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 септември 2007 година.	[ 1, 3, 18 ]
32008R1323	РЕГЛАМЕНТ (ЕО, ЕВРАТОМ) № 1323/2008 НА СЪВЕТА от 18 декември 2008 година за адаптиране, считано от 1 юли 2008 г., на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейските общности и на корекционните коефициенти, прилагани по отношение на тях СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, и по-специално член 13 от него, като взе предвид Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейските общности, посочени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 (1), и по-специално членове 63, 64, 65 и 82 от Правилника за длъжностните лица и приложения VII, XI и XIII към него, и член 20, първа алинея и членове 64 и 92 от Условията за работа на другите служители, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: за да се гарантира, че покупателната способност на длъжностните лица и на другите служители на Общността се изменя успоредно с тази на националните държавни служители в държавите-членки, възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и на другите служители на Европейските общности следва да бъдат адаптирани в рамките на годишния преглед за 2008 г., ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Считано от 1 юли 2008 г. датата „1 юли 2007 г.“ в член 63, втори параграф от Правилника за длъжностните лица се заменя с „1 юли 2008 г.“. Член 2 Считано от 1 юли 2008 г. таблицата с основните месечни заплати в член 66 от Правилника за длъжностните лица, приложима за целите на изчисляването на възнагражденията и пенсиите, се заменя със следната таблица: 1.7.2008 СТЪПКА СТЕПЕН 1 2 3 4 5 16 16 299,08 16 983,99 17 697,68 15 14 405,66 15 011,01 15 641,79 16 076,97 16 299,08 14 12 732,20 13 267,22 13 824,73 14 209,36 14 405,66 13 11 253,14 11 726,01 12 218,75 12 558,70 12 732,20 12 9 945,89 10 363,83 10 799,33 11 099,79 11 253,14 11 8 790,51 9 159,90 9 544,81 9 810,36 9 945,89 10 7 769,34 8 095,82 8 436,01 8 670,72 8 790,51 9 6 866,80 7 155,35 7 456,03 7 663,46 7 769,34 8 6 069,10 6 324,13 6 589,88 6 773,22 6 866,80 7 5 364,07 5 589,48 5 824,35 5 986,40 6 069,10 6 4 740,94 4 940,16 5 147,76 5 290,97 5 364,07 5 4 190,20 4 366,28 4 549,76 4 676,34 4 740,94 4 3 703,44 3 859,06 4 021,22 4 133,10 4 190,20 3 3 273,22 3 410,76 3 554,09 3 652,97 3 703,44 2 2 892,98 3 014,55 3 141,22 3 228,61 3 273,22 1 2 556,91 2 664,35 2 776,31 2 853,56 2 892,98 Член 3 Считано от 1 юли 2008 г. коефициентите за корекция, приложими съгласно член 64 от Правилника за длъжностните лица за заплатите на длъжностни лица и другите служители, ще бъдат посочените в колона 2 от таблицата по-долу. Считано от 1 януари 2009 г. коефициентите за корекция, приложими съгласно член 17, параграф 3 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица по отношение на преводите от длъжностни лица и други служители, са посочените в колона 3 от таблицата по-долу. Считано от 1 юли 2008 г. коефициентите за корекция, приложими към пенсиите съгласно член 20, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, са посочените в колона 4 от таблицата по-долу. Считано от 16 май 2008 г., коефициентите за корекция, приложими за заплатите на длъжностни лица и други служители съгласно член 64 от Правилника за длъжностните лица, са посочените в колона 5 от таблицата по-долу. Считано от 1 май 2008 г. коефициентите за корекция, приложими за заплатите на длъжностни лица и други служители по член 64 от Правилника за длъжностните лица, са посочените в колона 6 от таблицата по-долу. Считано от 16 май 2008 г. коефициентите за корекция, приложими към пенсиите съгласно член 20, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, са посочените в колона 7 от таблицата по-долу. Държава/Място Възнаграждение 1.7.2008 Превод 1.1.2009 Пенсия 1.7.2008 Възнаграждение 16.5.2008 Възнаграждение 1.5.2008 Пенсия 16.5.2008 1 2 3 4 5 6 7 България 62,5 100,0 70,5 Чешка република 98,1 91,1 100,0 Дания 139,4 136,4 136,4 Германия 98,9 99,4 100,0 Бон 98,0 Карлсруе 96,4 Мюнхен 105,3 Естония 81,9 100,0 85,0 Гърция 95,0 94,9 100,0 Испания 101,6 96,0 100,0 Франция 115,5 106,3 106,3 Ирландия 121,9 118,5 118,5 Италия 111,5 107,6 107,6 Варезе 98,6 Кипър 89,2 91,9 100,0 Латвия 79,8 100,0 85,1 Литва 71,9 100,0 76,3 Унгария 94,0 81,6 100,0 Малта 85,0 86,7 100,0 Нидерландия 109,1 101,5 101,5 Австрия 107,8 106,9 106,9 Полша 84,6 100,0 93,8 Португалия 91,7 91,0 100,0 Румъния 66,9 100,0 75,2 Словения 86,0 100,0 90,2 Словакия 87,3 81,9 100,0 Финландия 119,8 116,2 116,2 Швеция 115,3 111,5 111,5 Обединено кралство 105,4 125,6 105,4 Кълам 100,9 Член 4 Считано от 1 юли 2008 г. размерът на надбавката за отпуск за отглеждане на дете съгласно член 42а, втора и трета алинея от Правилника за длъжностните лица е 878,32 EUR и 1 171,09 EUR съответно за самотните родители. Член 5 Считано от 1 юли 2008 г. основният размер на надбавката за жилищни нужди, посочена в член 1, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, е 164,27 EUR. Считано от 1 юли 2008 г. размерът на надбавката за дете на издръжка, посочена в член 2, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, е 358,96 EUR. Считано от 1 юли 2008 г. размерът на надбавката за образование, посочена в член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, е 243,55 EUR. Считано от 1 юли 2008 г. размерът на надбавката за образование, посочена в член 3, параграф 2 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, е 87,69 EUR. Считано от 1 юли 2008 г. минималният размер на надбавката за експатриране, посочена в член 69 от Правилника за длъжностните лица и член 4, параграф 1, втора алинея от приложение VII към него, е 486,88 EUR. Член 6 Считано от 1 януари 2009 г. надбавката за километри, посочена в член 8, параграф 2, втора алинея от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, се адаптира, както следва: 0 EUR за всеки километър от 0 до 200 km 0,3651 EUR за всеки километър от 201 до 1 000 km 0,6085 EUR за всеки километър от 1 001 до 2 000 km 0,3651 EUR за всеки километър от 2 001 до 3 000 km 0,1216 EUR за всеки километър от 3 001 до 4 000 km 0,0586 EUR за всеки километър от 4 001 до 10 000 km 0 EUR за всеки километър над 10 000 km. Към горепосочената надбавка за километри се добавя допълнителна фиксирана сума, възлизаща на: - 182,54 EUR, ако разстоянието с влак между мястото на работа и мястото на произход е между 725 km и 1 450 km, - 365,04 EUR, ако разстоянието с влак между местоработата и родното място е по-голямо от 1 450 км. Член 7 Считано от 1 юли 2008 г. дневната надбавка, посочена в член 10, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, е: - 37,73 EUR за длъжностно лице, което има право на надбавката за жилищни нужди, - 30,42 EUR за длъжностно лице, което няма право на надбавката за жилищни нужди. Член 8 Считано от 1 юли 2008 г. долната граница за надбавката за настаняване, посочена в член 24, параграф 3 от Условията за работа на другите служители, е: - 1 074,14 EUR за служител, който има право на надбавката за жилищни нужди, - 638,68 EUR за служител, който няма право на надбавката за жилищни нужди. Член 9 Считано от 1 юли 2008 г. долната граница за обезщетението за безработица, посочено в член 28а, параграф 3, втора алинея от Условията за работа на другите служители, е 1 288,19 EUR, горната граница е 2 576,39 EUR, а стандартното обезщетение - 1 171,09 EUR. Член 10 Считано от 1 юли 2008 г. таблицата с основните месечни заплати в член 63 от Условията за работа на другите служители се заменя със следната таблица: 1.7.2008 СТЪПКА КАТЕГОРИЯ ГРУПА 1 2 3 4 A I 6 565,32 7 378,56 8 191,80 9 005,04 II 4 765,00 5 229,31 5 693,62 6 157,93 III 4 004,25 4 182,62 4 360,99 4 539,36 B IV 3 846,60 4 223,18 4 599,76 4 976,34 V 3 021,43 3 220,60 3 419,77 3 618,94 C VI 2 873,61 3 042,79 3 211,97 3 381,15 VII 2 571,98 2 659,49 2 747,00 2 834,51 D VIII 2 324,67 2 461,59 2 598,51 2 735,43 IX 2 238,75 2 269,94 2 301,13 2 332,32 Член 11 Считано от 1 юли 2008 г. таблицата с основните месечни заплати в член 93 от Условията за работа на другите служители се заменя със следната таблица: ФУНКЦИОНАЛНА ГРУПА 1.7.2008 СТЪПКА СТЕПЕН 1 2 3 4 5 6 7 IV 18 5 618,70 5 735,55 5 854,82 5 976,58 6 100,87 6 227,74 6 357,25 17 4 965,96 5 069,23 5 174,64 5 282,26 5 392,10 5 504,24 5 618,70 16 4 389,04 4 480,31 4 573,49 4 668,59 4 765,68 4 864,79 4 965,96 15 3 879,15 3 959,82 4 042,17 4 126,23 4 212,03 4 299,63 4 389,04 14 3 428,49 3 499,79 3 572,57 3 646,87 3 722,70 3 800,12 3 879,15 13 3 030,19 3 093,21 3 157,53 3 223,19 3 290,22 3 358,65 3 428,49 III 12 3 879,08 3 959,75 4 042,09 4 126,14 4 211,95 4 299,53 4 388,94 11 3 428,46 3 499,75 3 572,53 3 646,82 3 722,65 3 800,06 3 879,08 10 3 030,18 3 093,19 3 157,51 3 223,17 3 290,20 3 358,62 3 428,46 9 2 678,17 2 733,86 2 790,71 2 848,74 2 907,98 2 968,45 3 030,18 8 2 367,05 2 416,27 2 466,52 2 517,81 2 570,17 2 623,61 2 678,17 II 7 2 678,11 2 733,81 2 790,67 2 848,71 2 907,97 2 968,45 3 030,19 6 2 366,93 2 416,16 2 466,42 2 517,72 2 570,08 2 623,54 2 678,11 5 2 091,91 2 135,42 2 179,84 2 225,18 2 271,46 2 318,70 2 366,93 4 1 848,85 1 887,30 1 926,56 1 966,63 2 007,53 2 049,29 2 091,91 I 3 2 277,64 2 324,91 2 373,16 2 422,41 2 472,69 2 524,01 2 576,39 2 2 013,53 2 055,32 2 097,98 2 141,52 2 185,96 2 231,33 2 277,64 1 1 780,05 1 816,99 1 854,70 1 893,20 1 932,49 1 972,59 2 013,53 Член 12 Считано от 1 юли 2008 г. долната граница за надбавката за настаняване, посочена в член 94 от Условията за работа на другите служители, е: - 807,93 EUR за служител, който има право на надбавката за жилищни нужди, - 479,00 EUR за служител, който няма право на надбавката за жилищни нужди. Член 13 Считано от 1 юли 2008 г. за надбавката при безработица, посочена в член 96, параграф 3, втора алинея от Условията за наемане на работа на други служители, долната граница е 966,15 EUR, горната граница е 1 932,29 EUR и стандартната надбавка е 878,32 EUR. Член 14 Считано от 1 юли 2008 г. надбавките за работа на смени, посочени в член 1, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 300/76 (2), са 368,17 EUR, 555,70 EUR, 607,58 EUR и 828,33 EUR. Член 15 Считано от 1 юли 2008 г. сумите, посочени в член 4 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 260/68 (3), подлежат на коригиране с коефициент в размер на 5,314614. Член 16 Считано от 1 юли 2008 г. таблицата в член 8, параграф 2 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица се заменя със следната таблица: 1.7.2008 СТЪПКА СТЕПЕН 1 2 3 4 5 6 7 8 16 16 299,08 16 983,99 17 697,68 17 697,68 17 697,68 17 697,68 15 14 405,66 15 011,01 15 641,79 16 076,97 16 299,08 16 983,99 14 12 732,20 13 267,22 13 824,73 14 209,36 14 405,66 15 011,01 15 641,79 16 299,08 13 11 253,14 11 726,01 12 218,75 12 558,70 12 732,20 12 9 945,89 10 363,83 10 799,33 11 099,79 11 253,14 11 726,01 12 218,75 12 732,20 11 8 790,51 9 159,90 9 544,81 9 810,36 9 945,89 10 363,83 10 799,33 11 253,14 10 7 769,34 8 095,82 8 436,01 8 670,72 8 790,51 9 159,90 9 544,81 9 945,89 9 6 866,80 7 155,35 7 456,03 7 663,46 7 769,34 8 6 069,10 6 324,13 6 589,88 6 773,22 6 866,80 7 155,35 7 456,03 7 769,34 7 5 364,07 5 589,48 5 824,35 5 986,40 6 069,10 6 324,13 6 589,88 6 866,80 6 4 740,94 4 940,16 5 147,76 5 290,97 5 364,07 5 589,48 5 824,35 6 069,10 5 4 190,20 4 366,28 4 549,76 4 676,34 4 740,94 4 940,16 5 147,76 5 364,07 4 3 703,44 3 859,06 4 021,22 4 133,10 4 190,20 4 366,28 4 549,76 4 740,94 3 3 273,22 3 410,76 3 554,09 3 652,97 3 703,44 3 859,06 4 021,22 4 190,20 2 2 892,98 3 014,55 3 141,22 3 228,61 3 273,22 3 410,76 3 554,09 3 703,44 1 2 556,91 2 664,35 2 776,31 2 853,56 2 892,98 Член 17 Считано от 1 юли 2008 г. размерът на надбавката за дете на издръжка, посочена в член 14, първа алинея от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, е, както следва: 1.7.08-31.12.08 344,55 Член 18 Считано от 1 юли 2008 г. размерът на надбавката за образование, посочена в член 15, първа алинея от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, е, както следва: 1.7.08-31.8.08 70,14 Член 19 Считано от 1 юли 2008 г. за целите на прилагането на член 18, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица размерът на фиксираната надбавка, посочена в предишния член 4а от приложение VII към него, в сила преди 1 май 2004 г., е: - 127,01 EUR на месец за длъжностните лица от степен C4 или C5, - 194,73 EUR на месец за длъжностните лица от степен C1, C2 или C3. Член 20 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 декември 2008 година.	[ 0, 9, 15 ]
32001D0754	32001D0754 L 282/81 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 23 октомври 2001 година за изменение на Решение 93/197/ЕИО относно вноса на еднокопитни животни с произход от Сен Пиер и Микелон (нотифицирано под номер С(2001) 3166) (текст от значение за ЕИП) (2001/754/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (1), последно изменена с Решение 2001/298/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 13, параграф 2, член 15, член 16, член 19, точки i) и ii) от нея, като има предвид, че: (1) Решение 79/542/ЕИО на Съвета (3), последно изменено с Решение 2001/731/ЕО на Комисията (4), установява списък на трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на животни от рода на едрия рогат добитък, свине, еднокопитни животни, овце и кози, на прясно месо и месни продукти. (2) Сен Пиер и Микелон е включен в част 1 от Решение 79/542/ЕИО, с което, по принцип, се разрешава вносът на еднокопитни животни. (3) Решение 93/197/ЕИО на Комисията (5), последно изменено с Решение 2001/619/ЕО (6), определя ветеринарно-санитарните условия и ветеринарното сертифициране за внос на регистрирани еднокопитни, както и на еднокопитни животни за разплод и отглеждане. (4) В резултат на мисията за ветеринарна инспекция, извършена от Общността в Сен Пиер и Микелон, се оказва, че здравният статус на еднокопитните животни се намира под задоволителния контрол на ветеринарните служби, и по-специално, че съществуването на карантинна станция позволява безопасния внос в Сен Пиер и Микелон на еднокопитни животни от трети страни. (5) Поради това целесъобразно е да се определят ветеринарномедицинските условия и ветеринарното сертифициране за внос в държавите-членки на еднокопитни животни в съответствие със ситуацията, свързана със здравето на животните в съответната трета страна и съответно за изменение на Решение 93/197/ЕИО. (6) От съображения за яснота следва да се използва кодът по ISO за измененията на списъците на третите страни. (7) Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Държавите-членки разрешават вноса на регистрирани еднокопитни и еднокопитни животни за разплод и отглеждане от Сен Пиер и Микелон в съответствие с изискванията на здравния сертификат, определени в приложение II, Ж към Решение 93/197/ЕИО. Член 2 Решение 93/197/ЕИО се изменя, както следва: 1. Добавят се следните думи в приложение I: „Група Ж Сен Пиер и Микелон (ПМ)“ 2. Добавя се следното в приложение II: а) Ж Здравен сертификат Ж за внос на регистрирани еднокопитни животни и еднокопитни животни за разплод и отглеждане от трети страни, определени в група Ж“; б) приложението към настоящото решение. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 23 октомври 2001 година.	[ 3, 18, 6 ]
31985D0204	31985D0204 L 087/8 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 7 март 1985 година относно приемане от името на Общността на три приложения към Международната конвенция за опростяване и хармонизиране на митническите процедури (85/204/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване а Европейската икономическа общност, като взе предвид препоръката на Комисията, като има предвид, че с Решение 75/199/ЕИО (1), Общността е страна по Международната конвенция за опростяване и хармонизиране н а митническите процедури; като има предвид, че приложенията към тази Конвенция относно декларирането на стоки за употреба в страната, пълен износ и връщане на вносни мита и такси, могат да бъдат приети от Общността; като има предвид, че е подходящо приемането да бъде все пак придружено с известни резерви отчитащи специфичните изисквания на митническия съюз и настоящата степен на хармонизация на митническото законодателство, РЕШИ: Член 1 Следните приложения към Международната конвенция за опростяване и хармонизиране на митническите процедури се приемат от името на Общността, като се правят посочените резерви: - приложение Б.1 относно освобождаване за употреба в страната (приложение I към настоящото решение) с обща резерва и резерви по отношение на стандарт 28 и препоръчителни практики 19 и 52, - приложение В.1 относно пълен износ (приложение II към настоящото решение) с обща резерва и резерви по отношение на стандарт 21 и препоръчителна практика 10, - приложение Е.6 относно връщането на вносни мита и такси (приложение III към настоящото решение) с обща резерва и резерва по отношение на стандарт 7. Член 2 Председателят на Съвета посочва лице, упълномощено да уведоми Генералния секретар на Съвета за митническо сътрудничество за приемането от името на Общността на приложенията, посочени в член 1, заедно с резервите, посочени в този член 1. Съставено в Брюксел на 7 март 1985 година.	[ 2, 3, 5 ]
32008R0323	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 323/2008 НА КОМИСИЯТА от 8 април 2008 година относно класирането на някои продукти в Комбинираната номенклатура КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а) от него, като има предвид, че: (1) За да бъде гарантирано еднаквото прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да бъдат приети мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент. (2) Регламент (ЕИО) № 2658/87 определя общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така към други номенклатури, които са изцяло или частично основани на нея или които добавят подраздели към нея и които са създадени със специфични разпоредби на Общността с цел прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки. (3) Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата от приложението към настоящия регламент, следва да бъдат класирани според кодовете по КН, посочени в колона 2, по силата на основанията, посочени в колона 3. (4) Уместно е да се предвиди, че обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки във връзка с класирането на стоки в Комбинираната номенклатура, която не е в съответствие с настоящия регламент, може да бъде ползвана от титуляря за срок три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (2). (5) Комитетът по Митническия кодекс не е изразил становище в срока, определен от неговия председател, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Стоките, описани в колона 1 от таблицата от приложението, следва да бъдат класирани в Комбинираната номенклатура с кодовете по КН, посочени в колона 2 от същата таблица. Член 2 Обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки, която не е в съответствие с настоящия регламент, може да бъде ползвана за срок три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 април 2008 година.	[ 3, 1 ]
32002D0016	32002D0016 L 006/52 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 27 декември 2001 година относно общите договорни клаузи за трансфера на лични данни към лицата, които ги обработват, установени в трети страни, съгласно Директива 95/46/ЕО (нотифицирано под номер С(2001) 4540) (текст от значение за ЕИП) (2002/16/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (1), и по-специално член 26, параграф 4 от нея, като има предвид, че: (1) Съгласно Директива 95/46/ЕО държавите-членки се задължават да следят даден трансфер на лични данни към трета страна да се извършва само ако съответната страна гарантира адекватно ниво на защита на данните и ако законите на държавите-членки, които са съобразени с другите разпоредби на директивата, се спазват преди трансфера. (2) Въпреки това член 26, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО предвижда държавите-членки да могат да разрешават при известни гаранции трансфер или цялостен набор от трансфери на лични данни към трети страни, които не гарантират адекватно ниво на защита. Тези гаранции могат да произтичат главно от съответните договорни клаузи. (3) Съгласно Директива 95/46/ЕО нивото на защита на данните трябва да бъде преценено с оглед всички обстоятелства, отнасящи се до трансфер или категория трансфери. Групата за защита на лицата по отношение обработването на личните данни, създадена съгласно настоящата директива (2), публикува насоки за улесняване на оценката (3). (4) Общите договорни клаузи се отнасят само до защитата на данните и износителят и вносителят са свободни да въвеждат други клаузи от търговски характер, каквито смятат за необходими за договора при условие че те не противоречат на общите договорни клаузи. (5) Настоящото решение не засяга националните разрешения, които държавите-членки могат да издават съгласно националните разпоредби, като прилагат член 26, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО. Настоящото решение има за цел единствено да задължи държавите-членки да не отказват да признават, че фигуриращите договорни клаузи предлагат адекватни гаранции и при това положение то няма действие върху други договорни клаузи. (6) Обхвата на настоящото решение се ограничава да установи, че клаузите, които са изброени в него, могат да бъдат използвани от администратор на лични данни, установен в Общността, за да се гарантират адекватни гаранции по смисъла на член 26, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО за трансфера на лични данни към лице обработващо данните, установено в трета страна. (7) Настоящото решение следва да изпълни задължението, предвидено в член 17, параграф 3 от Директива 95/46/ЕО и не накърнява съдържанието на договори или юридически актове, установен съгласно тази разпоредба. Във всеки случай, някои общи договорни клаузи, отнасящи се по-специално към задълженията на износителя на данни, трябва да бъдат включени в целта да се увеличи яснотата относно разпоредбите, които могат да бъдат въведени в договор между администратора и лицето, обработващо данните. (8) Надзорните органи на държавите-членки играят ключова роля в този договорен механизъм, като гарантират адекватната защита на личните данни след трансфера. В изключителни случаи, когато износителите на данни откажат или не са в състояние да инструктират по подходящ начин вносителя на данните или когато съществува непосредствен риск от тежка вреда за засегнатите лица, общите договорни клаузи трябва да позволяват на надзорните органи да задължават вносителите на данни да проверяват и когато това се окажеуместно, да предприемат мерки, с които последните трябва да се съобразят. Надзорните органи следва да имат правомощието да забраняват или да отменят временно трансфер на данни или цялостен набор от трансфери на данни, базиран на общи договорни клаузи, в изключителните случаи, когато е установено, че трансфер, базиран на договорни условия, рискува да промени забележимо гаранциите и задълженията, предоставящи адекватно ниво на защита на съответното физическо лице. (9) В бъдеще Комисията може също да преценява дали общите договорни клаузи за трансфера на лични данни към лица, обработващи данните, установени в трети страни, които не предоставят адекватно ниво на защита на данните, представени от търговски организации или други заинтересовани страни, предлагат достатъчни гаранции съгласно член 26, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО. (10) Разкриването на лични данни на лице, обработващо данните, установено извън Общността, представлява защитен международен обмен по силата на Глава IV от Директива 95/46/ЕО. В резултат на това настоящата директива не покрива трансфера на лични данни, осъществяван от администраторите , установени в Общността, към лица, отговорни за обработката, установени извън Общността, които попадат в обхвата на Решение 2001/497/ЕО на Комисията от 15 юни 2001 г. относно общите договорни клаузи за трансфера на лични данни към трети страни съгласно Директива 95/46/ЕО (4). (11) Общите договорни клаузи следва да предвиждат технически и организационни мерки, гарантиращи равнище на сигурност, адаптирано към рисковете, свързани с обработката и характера на данните, които подлежат на защита, което трябва да прилага лице, обработващо данните, установено в трета страна, който не предоставя адекватно ниво на защита. Страните трябва да предвидят в договора технически и организационни мерки, които с оглед на приложимото право за защита на данните на технологично равнище и с цел прилагане са необходими за защита на личните данни срещу непредумишлено или незаконно унищожаване, неволно загубване, промяна, разгласяване или неразрешен достъп, или всякаква друга незаконна форма на обработка. (12) За да се улесни потокът на данни, идващи от Общността, е желателно лицата, обработващи данните и предоставящи такива услуги на няколко администратори от Общността, да получават разрешения да прилагат същите технически и организационни мерки, свързани със сигурността, независимо от това коя е държавата по произход на трансфера, по-специално в случаите, когато вносителят на данни получи за последваща обработка данни, произхождащи от различни учреждения на вносителя на данни в Общността. (13) Подходящо е да се определят минималната информация, която страните трябва да предвидят в договора за трансфера. Държавите-членки следва да запазят възможността за специфициране на информацията, които страните трябва да предоставят. Прилагането на настоящото решение трябва да се преразгледа в светлината на натрупания опит. (14) Вносителят на данни трябва да обработва трансферираните лични данни за изключителната сметка на износителя на данни и според инструкциите и задълженията, включени в клаузите. В частност, вносителят на данни не следва да разгласява личните данни на трета страна освен при някои условия. Износителят на данни трябва да изисква от вносителя на данни по време на периода на услугите по обработката на данните да обработва данните съгласно неговите инструкции, съгласно приложимото право за защита на данните и съгласно задълженията, съдържащи се в клаузите. Трансферът на лични данни към лица, които ги обработват, установени извън Общността, не накърнява в никаква степен факта, че дейностите по обработка трябва да бъдат съобразени във всеки случай с прилагащото се право за защита на данните. (15) Общите договорни клаузи трябва да бъдат изпълними не само от организациите, страни по договора, но също и от съответните физически лица, в частност когато на последните се нанася вреда поради прекратяване на договора. (16) Съответното физическо лице следва да има право да подаде жалба и, ако е целесъобразно, да получи обезщетение от износителя на данни, който е администратор на трансферираните лични данни. В изключителни случаи съответното физическо лице следва също да има правото да подава жалба и, когато това е целесъобразно, да получи обезщетение от вносителя на данните заради неизпълнението от страна на вносителя на данни на едно или друго задължение, посочено във втория параграф на клауза 3, когато износителят на данни фактически е изчезнал или е престанал да съществува юридически или е изпаднал в несъстоятелност. (17) Ако спор между съответното физическо лице, който се позовава на клаузата на трето лице - бенефициер, и вносителя на данни не бъде решен по взаимно съгласие, вносителят на данни трябва да се съгласи да предложи на съответното физическо лице да избере между посредничество, арбитраж и съдебен процес. Съответното физическо лице има реална възможност за избор в степен, в която ще може да разполага с надеждни и признати системи за посредничество и на арбитраж. Посредничеството от страна на надзорните органи и по защитата на данните на държавата-членка, в която е установен износителят на данни, трябва да бъде право на избор, когато тези органи предоставят такава услуга. (18) Договорът трябва да бъде съобразен с правото на държавата-членка, в която е установен износителят на данни и която позволява на трети бенефициенр да поиска изпълнението на даден договор. Съответните физически лица данни следва да могат да бъдат представлявани от асоциациите или други органи, ако те желаят това и ако националното право го разрешава. (19) Работната група за защита на лицата по отношение обработката на личните данни, създадена по силата на член 29 от Директива 95/46/ЕО, излезе със становище за нивото на защита, предвидено от общите договорни клаузи, приложени към настоящото решение. Това становище бе взето предвид при подготвянето на настоящото решение (5). (20) Мерките, предвидени в настоящото решение са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 31 от Директива 95/46/ЕО, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Общите договорни клаузи, фигуриращи в приложението, се оценяват като достатъчни гаранции за защитата на личния живот и на основните права на лицата, както и по отношение изпълнението на съответстващите права, както го изисква член 26, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО. Член 2 Настоящото решение се отнася единствено до адекватния характер на защитата, предоставяна чрез общите договорни клаузи за трансфера на лични данни, фигуриращи в приложението. Тя не засяга прилагането на другите национални разпоредби, привеждащи в действие Директива 95/46/ЕО, които се отнасят до обработката на личните данни в държавите-членки. Настоящото решение се прилага за трансфера на лични данни от администраторите на данни, установени в Общността, до получатели, установени извън територията на Общността, които действат изключително като лица, обработващи данните. Член 3 По смисъла на настоящото решение: а) прилагат се определенията, съдържащи се в Директива 95/46/ЕО; б) „особените категории данни“ са данни, посочени в член 8 на тази директива; в) „надзорен орган“ е органът, посочен в член 28 на въпросната директива; г) „износител на данни“ е администратор на данни, който трансферира личните данни; д) „вносител на данни“ е лице, обработващо данните, установено в трета страна, който се съгласява да приеме от износителя на данни лични данни, предназначени да бъдат обработени за сметка на последния след трансфера съгласно неговите инструкции и при условията на настоящото решение, и който не е част от системата на трета страна, гарантираща адекватна защита; е) „приложимо право за защита на данните“ е законодателството, защищаващо основните свободи и права на физическите лица, главно правото на личен живот, при обработката на личните данни, и прилагащо се за дадено лице, отговорно за обработката в страната, в който е установен износителят на данни; ж) „технически и организационни мерки, свързани със сигурността“ са мерките, предназначени да защищават личните данни срещу непредумишлено или незаконно унищожаване, неволно загубване, промяна, разгласяване или неразрешен достъп, главно когато обработката предполага превеждането на данни по мрежа, и срещу всяка друга незаконна форма на обработка. Член 4 1. Без да се засягат правата им да предприемат мерки, целящи гарантирането на спазването на националните разпоредби, изработени съгласно глави II, III, IV, V и VI на Директива 95/46/ЕО, компетентните власти на държавите-членки могат да упражняват правата, с които разполагат, за да забраняват или да отменят временно потоците данни към трети страни, за да защищават лицата във връзка с обработката на техните лични данни, в случай, че: а) е установено, че правото, на което е субект вносителят на данни, му налага изискване за дерогиране от приложимото право за защита на данните, което се простира извън необходимите ограничения в демократично общество по една от посочените в член 13 от Директива 96/46/ЕО причини, когато тези задължения създават риска да бъдат забележимо изменени гаранциите, предоставяни от приложимото към защитата на данните право и общите договорни клаузи, или б) компетентна власт е установила, че вносителят на данни не е спазил договорните клаузи, фигуриращи в приложението, или в) е много вероятно общите договорни клаузи, фигуриращи в приложението, да не са или да не бъдат спазени и продължаването на трансфера да увеличи до висока степен риска на засегнатите лица да бъдат нанесени тежки вреди. 2. Забраната или временната отмяна се вдига веднага след изчезването на причините, които я мотивират. 3. Когато държавите-членки приемат мерки съгласно параграфи 1 и 2, те информират незабавно за това Комисията, която предоставя информацията на другите държави-членки. Член 5 Комисията оценява прилагането на настоящото решение на базата на наличните информации три години след нотифицирането на държавите-членки. Тя представя на Комитета, създаден съгласно член 31 от Директива 96/46/ЕО доклад за осъществените констатации. Докладът включва всяко свидетелство, който е в състояние на повлияе на оценката, отнасяща се до адекватния характер на общите договорни клаузи, фигуриращи в приложението, както и всяко свидетелство, че настоящото решение се прилага по дискриминативен начин. Член 6 Настоящото решение се прилага от 3 април 2002 г. Член 7 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 27 декември 2001 година.	[ 12, 11, 5 ]
32009L0010	ДИРЕКТИВА 2009/10/ЕО НА КОМИСИЯТА от 13 февруари 2009 година за изменение на Директива 2008/84/ЕО за определяне на специфични критерии за чистота на хранителните добавки, различни от оцветителите и подсладителите (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителните добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (1), и по-специално член 3, параграф 3, буква а) от нея, след консултации с Научния комитет по храните (НКХ) и Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ), като има предвид, че: (1) В Директива 2008/84/ЕО на Комисията от 27 август 2008 г. за определяне на специфични критерии за чистота на хранителните добавки, различни от оцветителите и подсладителите (2) се определят критериите за чистота, които се прилагат за добавките, упоменати в Директива 95/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 1995 г. относно добавките в храни, различни от оцветители и подсладители (3). (2) В становището си от 20 октомври 2006 г. (4) Европейският орган по безопасност на храните (наричан по-долу ЕОБХ) заключи, че по отношение на опазването на здравето, низинът, произведен посредством модифициран производствен процес чрез употреба на среда на базата на захар, е равностоен на този, произведен посредством традиционния процес, при който се използва среда на базата на мляко. На основание на посоченото становище, съществуващите спецификации за E 234 низин следва да бъдат изменени с цел да бъдат адаптирани определението и критериите за чистота, определени за тази добавка. (3) При производството на алгинова киселина, соли на алгината и естери на алгиновата киселина се използва формалдехид като консервант. Съобщено бе, че е възможно наличието, до 50 mg/kg, на остатъчен формалдехид в крайните желиращи добавки. По молба на Комисията, ЕОБХ оцени безопасността на употребата на формалдехид като консервант при производството и подготовката на хранителни добавки (5). В становището си от 30 ноември 2006 г. ЕОБХ заключи, че оцененото ниво на излагане на въздействие на желиращи добавки, които съдържат остатъчен формалдехид на ниво 50 mg/kg от добавка, не представлява заплаха за безопасността. В тази връзка съществуващите критерии за чистота на Е 400 алгинова киселина, Е 401 натриев алгинат, E 402 калиев алгинат, E 403 амониев алгинат, E 404 калциев алгинат и E 405 пропан-1,2-диол алгинат следва да бъдат изменени така, че максималното количество формалдехид да е определено на 50 mg/kg. (4) Понастоящем формалдехид не се използва при преработката на водорасли за производство на E 407 карагенан и E 407a обработени Eucheuma водорасли. Въпреки това той може да се появява по естествен начин в морски водорасли и вследствие на това да присъства като примес в крайния продукт. Следователно е целесъобразно да бъде определено максимално ниво на случайно наличие на гореспоменатото вещество в посочените хранителни добавки. (5) По силата на Директива 95/2/ЕО гумата гуар е разрешена за употреба като хранителна добавка в храни. По-специално тя се използва като сгъстител, емулгатор и стабилизатор. Комисията получи молба за употреба като хранителна добавка на частично деполимеризирана гума гуар, произведена от нативна гума гуар по един от трите производствени процеса, които се състоят в топлинна обработка, киселинна хидролиза или алкално окисляване. ЕОБХ направи оценка на безопасността на употребата на тази добавка и, в становището си от 4 юли 2007 г. (6), заключи че частично деполимеризираната гума гуар е доказано много сходна с нативната гума гуар по отношение на състава на крайния продукт. ЕОБХ заключи също, че употребата на частично деполимеризирана гума гуар като сгъстител, емулгатор или стабилизатор не представлява заплаха за безопасността. Въпреки това в същото становище ЕОБХ отправи препоръка спецификациите за Е 412 гума гуар да бъдат пригодени, с цел да отчетат завишеното ниво на соли и евентуалното наличие на нежелани вторични продукти вследствие на производствения процес. На основание на препоръките, издадени от ЕОБХ, спецификациите на гумата гуар следва да бъдат изменени. (6) Необходимо е да бъдат приети спецификации за E 504i магнезиев карбонат, разрешен за употреба като хранителна добавка в храни по силата на Директива 95/2/ЕО. (7) Данните, предоставени от Европейската асоциация на производителите и търговците на вар, показват, че производството на варови продукти от налични суровини не им позволява да отговарят на съществуващите критерии за чистота, определени за Е 526 калциев хидроксид и Е 529 калциев оксид, по отношение на нивото на магнезиеви и алкални соли. Като се вземе предвид, че магнезиевите соли не представляват риск за безопасността и спецификациите, както са определени в Codex Alimentarius (Кодекса за храните), подготвен от Съвместния ФАО/СЗО експертен комитет по хранителните добавки (наричан по-долу СЕКХД), е целесъобразно нивата на магнезиеви и калиеви соли за Е 526 калциев хидроксид и Е 529 калциев оксид да бъдат преизчислени до възможно най-ниските достижими стойности, които да са по-ниски или равни на нивата, определени от СЕКХД. (8) Освен това е необходимо да бъдат отчетени спецификациите по отношение на нивата на олово за Е 526 калциев хидроксид и Е 529 калциев оксид, както са определени в Codex Alimentarius (Кодекса за храните), изготвен от СЕКХД. Обаче поради естествено високото съдържание на оловна среда в суровината (калциев карбонат), добивана в някои държави-членки и от която се получават добавките, е трудно нивата на олово в посочените хранителни добавки да бъдат приведени в съответствие с горната граница на съдържание на олово, определена от СЕКХД. Следователно сегашното ниво на оловото следва да бъде намалено на най-ниския достижим праг. (9) По силата на Директива 95/2/ЕО E 901 пчелен восък е разрешен за употреба като хранителна добавка. В становище си от 27 ноември 2007 г. (7) ЕОБХ потвърждава безопасността на употребата на тази хранителна добавка. Въпреки това в становището се посочва, че наличието на олово следва да бъде ограничено до възможно най-ниското ниво. Отчитайки преработените спецификации на пчелния восък, както са определени в Codex Alimentarius (Кодекса за храните), изготвен от СЕКХД, е целесъобразно съществуващите критерии за чистота за E 901 пчелен восък да бъдат изменени с цел намаляване на максимално позволеното ниво на олово. (10) Високо рафинирани восъци, добивани от синтетична въглеводородна суровина (синтетични восъци) и от суровини на нефтена основа, бяха съвместно оценени от Научния комитет по храните (НКХ) (8) и на 22 септември 1995 г. бе публикувано становище относно минералните и синтетични въглеводороди. Според НКХ са налице достатъчно данни за определяне на единна ДДД (дневна допустима доза), която покрива двата вида восъци, т.е. восъците, получени от суровини на нефтена основа или от синтетични въглеводородни суровини. При определянето на критериите за чистота за E 905 микрокристален восък синтетичните въглеводородни восъци са пропуснати и не са включени в спецификациите. Комисията съответно счита за необходимо критериите за чистота за E 905 микрокристален восък да бъдат изменени, за да включват и восъци, получени от синтетични въглеводородни суровини. (11) Е 230 (бифенил) и Е 233 (тиабендазол) вече не са разрешени като хранителни добавки от законодателството на ЕС. Тези вещества бяха отстранени съответно с Директива 2003/114/ЕО и Директива 98/72/ЕО. Вследствие на това приложение I към Директива 2008/84/ЕО следва да бъда съответно актуализирано, а спецификациите за Е 230 и Е 233 следва да бъдат оттеглени. (12) Необходимо е да се вземат предвид спецификациите и техниките за анализ на добавките, както са определени в Codex Alimentarius (Кодекса за храните), подготвен от СЕКХД. По-специално, когато е уместно, специфичните критерии за чистота трябва да бъдат адаптирани, за да отразяват ограниченията за отделните тежки метали, които представляват интерес. (13) Директива 2008/84/ЕО следва да бъде съответно изменена. (14) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложение I към Директива 2008/84/ЕО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива. Член 2 1. Държавите-членки привеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 13 февруари 2010 г. Те незабавно представят на Комисията текста на разпоредбите. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или следва да бъдат придружени с такова позоваване при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки представят на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 3 Настоящата директива влиза сила на 20-ия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 13 февруари 2009 година.	[ 0, 3, 15, 17 ]
32007D0603	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 7 септември 2007 година за изменение на Решение 2001/618/ЕО относно включването на Словакия в списъка на регионите, свободни от болестта на Ауески и някои региони в Испания към списъка на регионите, в които функционират одобрени програми за контрол на болестта на Ауески (нотифицирано под номер C(2007) 4108) (Текст от значение за ЕИП) (2007/603/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (1), и по-специално член 9, параграф 2 и член 10, параграф 2 от нея, като има предвид, че: (1) Директива 64/432/ЕИО определя правилата, приложими за търговията с някои животни вътре в Общността. Член 9 от тази директива предвижда задължителните национални програми за някои заразни болести, включително болестта на Ауески, да се предоставят за одобрение от страна на Комисията. В допълнение, член 10 от Директива 64/432/ЕИО предвижда държавите-членки да предоставят документация на Комисията по отношение на статута на тези болести на тяхната територия. (2) Решение 2001/618/ЕО на Комисията от 23 юли 2001 г. за допълнителни гаранции при търговията със свине в Общността, по отношение на болестта на Ауески, за критериите за предоставяне на информация за тази болест и за отмяна на Решения 93/24/ЕИО и 93/244/ЕИО (2) съдържа, в приложение I към него, списък на държавите-членки или регионите от тях, свободни от болестта на Ауески и където ваксинацията е забранена. Приложение II към Решение 2001/618/ЕО съдържа списък на държавите-членки или регионите от тях, в които функционират програми за контрол на тази болест. (3) Програма за ликвидиране на болестта на Ауески е била прилагана в Словакия в продължение на няколко години. (4) Словакия е предоставила на Комисията подкрепяща документация по отношение на статута на свободна от болестта на Ауески на нейната територията, показваща, че болестта е била ликвидирана в тази държава-членка. (5) Комисията разгледа документацията, предоставена от Словакия и счете, че тя отговаря на разпоредбите на член 10, параграф 1 от Директива 64/432/ЕИО. Следователно, тази държава-членка следва да бъде включена в списъка в приложение I към Решение 2001/618/ЕО. (6) Програма за ликвидиране на болестта на Ауески е била прилагана в Испания в продължение на няколко години. (7) Испания понастоящем е предоставила на Комисията подкрепяща документация по отношение на програмата в действие в автономните области Галиция, Баска област, Астурия, Кантабрия, Навара, Ла Риоха и провинциите León, Zamora, Palencia, Burgos, Valladolid и Ávila в автономната област Castilla y León и провинцията Las Palmas в Канарските острови и поиска одобрение за тази програма. (8) Комисията разгледа документацията, предоставена от Испания и счете, че тя отговаря на критериите, определени в член 9, параграф 1 от Директива 64/432/ЕИО. (9) Следователно, списъкът в приложение II към Решение 2001/618/ЕО следва да бъде изменен, с цел да включва тези региони от Испания. (10) Решение 2001/618/ЕО следва да бъде съответно изменено. (11) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложения I и II към Решение 2001/618/ЕО се заместват с текста на приложението към настоящото решение. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 7 септември 2007 година.	[ 3, 18, 6 ]
32005R1822	32005R1822 L 293/11 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1822/2005 НА КОМИСИЯТА от 8 ноември 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 466/2001 относно нитрати в определени зеленчуци (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (EИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за установяване на процедури на Общността относно замърсители в храните (1), и по-специално член 2, параграф 3 от него, след като се консултира с Научния комитет по храните като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 466/2001 на Комисията от 8 март 2001 г., за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните (2), изменен с Регламент (ЕО) № 563/2002 (3), установява разпоредби, по-специално, за специфични мерки относно нитрати в марули и спанак и определя преходни периоди, през които марулите и спанакът, съдържащи нитрати в количество, по-голямо от пределно допустимото, могат да се продават в рамките на националната територия. (2) Въпреки развитието при прилагането на добрата селскостопанска практика данните от наблюдението и контролът в държавите-членки показват съществуващи проблеми при спазването на нормите за нитрати в марулите и спанака. (3) Голяма част от проблемите с неспазване на максимално допустимите норми за нитрати в марулите и спанака се появява през октомври. Летният период за спанака понастоящем включва и октомври, докато за марулите октомври вече е в зимния период. За да има съгласуваност, октомври трябва да се включи в зимния период и за пресния спанак. (4) В регионите, където има трудности по поддържане на нитратите под максималните норми за пресен спанак и марули, например там където има по-малко дневна слънчева светлина, определени държави-членки са поискали дерогации и са предоставили достатъчна информация, за да докажат, че извършват разследвания, които да спомогнат за намаляване на нормите в бъдеще. (5) В очакване на по-нататъшно развитие при прилагането на добрата селскостопанска практика е уместно да се упълномощят тези държави-членки за ограничен период от време, за да се даде възможност пресните марули и пресният спанак, съдържащи нитрати над максималните норми, да продължат да се продават, но единствено на тяхната национална територия и за национална консумация. (6) Нитратите присъстват и в други зеленчуци, понякога в по-високи норми. За да спомогнат за бъдещи дискусии относно дългосрочна стратегия за управление на риска от нитрати в зеленчуците, държавите-членки трябва да следят нормите за нитрати в зеленчуците и да се стремят да ги намалят, когато е изпълнимо, в частност чрез прилагане на подобрени принципи на добра селскостопанска практика. Една актуализирана научна оценка на риска от страна на Европейската организация за безопасност на храните ще помогне да се изяснят рисковете от нитратите в зеленчуците. Максимално допустимите норми, определени в Регламент (EО) № 466/2001, ще се преразгледат, за да се вземе под внимание информацията от горните дейности. (7) Следователно Регламент (ЕО) № 466/2001 следва съответно да се измени. (8) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 466/2001 се изменя, както следва: 1. Член 3 се заличава; 2. Вмъква се следният член 3а: „Член 3а Държавите-членки наблюдават и контролират нормите в зеленчуците, съдържащи значителни количества нитрати, и по-специално листните зеленчуци, и съобщават на Комисията резултатите до 30 юни всяка година.“; 3. Вмъква се следният член 3б: „Член 3б 1. Чрез дерогация от член 1, параграф 1 на Белгия, Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство се разрешава до 31 декември 2008 г. да пускат на пазара свеж спанак, огледан и предназначен за консумация на тяхната територия с норми за нитрати, по-големи от максимално допустимите, определени в точка 1.1 от приложение I. 2. Чрез дерогация от член 1, параграф 1 на Ирландия и Обединеното кралство се разрешава до 31 декември 2008 г. да пускат на пазара свежи марули, отгледани и предназначени за консумация на тяхната територия, като реколтата през годината е с норми за нитрати, по-големи от максимално допустимите, определени в точка 1.3 от приложение I. Чрез дерогация от член 1, параграф 1 на Франция се разрешава до 31 декември 2008 г. да пуска на пазара свежи марули, отгледани и предназначени за консумация на нейната територия, като реколтата от 1 октомври до 31 март е с норми за нитрати, по-големи от максимално допустимите, определени в точка 1.3 от приложение I.“; 4. Приложение I, раздел 1 от Регламент (ЕО) № 466/2001 се заменя с таблицата, дадена в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 ноември 2005 година.	[ 1, 17, 7, 0, 15 ]
32009R0632	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 632/2009 НА КОМИСИЯТА от 20 юли 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 21 юли 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 юли 2009 година.	[ 2, 17, 6 ]
32003R1642	32003R1642 L 245/4 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1642/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 юли 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 178/2002 относно установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 37, 95, 133 и член 152, параграф 4, буква б) от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Сметната палата (2), като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (3), в съответствие с процедурата по член 251 от Договора (4), като имат предвид, че: (1) Някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейския орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (5) следва да се приведат в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (6) (наречен по-долу „Общ финансов регламент“), по-специално член 185 от него. (2) Общите принципи и границите при упражняване на правото на достъп до документацията, което е предвидено в член 255 от Договора, бяха определени с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документацията на Европейския парламент, Съвета и Комисията (7). (3) При приемането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 с обща декларация трите институции се споразумяха, че за агенциите и подобните органи следва да са валидни правила, които съответстват на правилата в посочения регламент. (4) В Регламент (ЕО) № 178/2002 следва да се включат подходящи разпоредби, за да стане Регламент (ЕО) № 1049/2001 приложим от Европейския орган за безопасност на храните, както и разпоредба относно обжалването при отказ на достъп до документацията. (5) Регламент (ЕО) № 178/2002 следва да бъде съответно изменен, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 178/2002 се изменя, както следва: 1. Член 25, параграф 9 се заменя със следното: „9. Финансовите правила, приложими към Органа, се приемат от Управителния съвет след консултация с Комисията. Те не могат да се отклоняват от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия финансов регламент за органите, посочени в член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно финансовия регламент, приложим за Общия бюджет на Европейските общности (8), освен ако такова отклонение се изисква специално за работата на Органа и Комисията е дала предварителното си съгласие. 2. Член 26 се изменя, както следва: a) параграф 2, буква е) се заменя със следното: „е) изготвянето на проект на разчета на приходите и разходите на Органа, както и изпълнението на бюджета на Органа;“ б) параграф 3 се замества със следния текст: „3. Всяка година изпълнителният директор представя на Управителния съвет за одобрение: a) проект на отчетния доклад, който обхваща всички дейности на Органа за изтеклата година; б) проекти на работни програми. След като бъдат приети от Управителния съвет, изпълнителният директор представя работните програми на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на държавите-членки и възлага публикуването им. След като бъде приет от Управителния съвет, най-късно на 15 юни, изпълнителният директор представя общия отчетен доклад на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Сметната палата, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите, и възлага публикуването им. Изпълнителният директор представя всяка година на бюджетния орган цялата информация, свързана с резултатите от процедурите по оценката.“ в) параграф 4 се заличава; 3. Член 41 се заменя със следното: „Член 41 Достъп до документи 1. Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (9) се прилага по отношение на документите на Органа. 2. Управителният съвет приема практическите механизми за приложение на Регламент (ЕО) № 1049/2001 в срок от шест месеца след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1642/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2003 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 178/2002 относно установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (10). 3. Решенията, които са взети от Органа в изпълнение на член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да се обжалват пред Омбудсмана и в Съда на Европейските общности, при условията, определени в членове 195 и 230 от Договора. 4. Член 43 се изменя, както следва: a) параграфи 3, 4, 5 и 6 се заменят със следното: „3. Своевременно, преди датата, посочена в параграф 5, изпълнителният директор изготвя проект на разчета на приходите и разходите на Органа през следващата финансова година и го представя на Управителния съвет заедно с проект на щатно разписание. 4. Приходите и разходите са балансирани. 5. Всяка година, на базата на проекта на разчета на приходите и разходите, Управителният съвет изготвя разчет на приходите и разходите на Органа за следващата финансова година. Този разчет, който включва проект на щатно разписание и предварителни работни програми, се представя най-късно до 31 март от Управителния съвет на Комисията и на страните, с които Европейският съюз е сключил споразумения съгласно член 49. 6. Разчетът се представя от Комисията на Европейския парламент и на Съвета (наречен по-долу „бюджетен орган“) заедно с предварителния проект на общия бюджет на Европейския съюз.“ б) добавят се следните допълнителни параграфи: „7. На основата на разчета Комисията включва в предварителния проект на общия бюджет на Европейския съюз прогнозите, които счита за необходими по отношение на щатното разписание и сумата на субсидията, която ще се поеме от общия бюджет, за което сезира бюджетния орган съобразно член 272 от Договора. 8. Бюджетният орган одобрява средствата за субсидията, която е предназначена за Органа. Бюджетният орган приема щатното разписание на Органа. 9. Бюджетът се приема от Управителния съвет. Той става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Европейския съюз. Където е подходящо, той се актуализира съответно. 10. Управителният съвет нотифицира възможно най-бързо бюджетния орган за намеренията си да осъществява проекти, които могат да имат значително финансово отражение върху финансирането на бюджета, по-специално проектите, които са свързани с недвижимо имущество, като наемане или придобиване на сгради. Той информира Комисията за това. Когато структура на бюджетния орган нотифицира за намерението си да представи становище, тя го представя на Управителния съвет в срок от шест седмици от нотифицирането за проекта.“ 5. Член 44 се заменя със следното: „Член 44 Изпълнение на бюджета на Органа 1. Изпълнителният директор изпълнява бюджета на Органа. 2. Най-късно на 1 март след приключване на финансовата година счетоводителят на Органа представя предварителните отчети заедно с отчета за бюджетното и финансово управление през финансовата година на счетоводителя на Комисията. Счетоводителят на Комисията консолидира предварителните отчети на институциите и децентрализираните органи съгласно член 128 от общия финансов регламент. 3. Най-късно на 31 март след приключване на финансовата година счетоводителят на Комисията представя предварителните отчети на Органа заедно с отчета за бюджетното и финансово управление през финансовата година на Сметната палата. Отчетът за бюджетното и финансово управление през финансовата година се представя също така на Европейския парламент и на Съвета. 4. След като получи бележките на Сметната палата по временните отчети на Органа съгласно член 129 от общия финансов регламент, Изпълнителният директор изготвя окончателните отчети на Органа на собствена отговорност и ги представя за становище на Управителния съвет. 5. Управителният съвет представя своето становище за окончателните отчети на Органа. 6. Най-късно на 1 юли след приключване на финансовата година изпълнителният директор представя окончателните отчети заедно със становището на Управителния съвет на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на Сметната палата. 7. Окончателните отчети се публикуват. 8. Най-късно на 30 септември изпълнителният директор изпраща на Сметната палата отговор на бележките ѝ. Той предоставя отговора си и на Управителния съвет. 9. Както е определено в член 146, параграф 3 от общия финансов регламент, изпълнителният директор представя на Европейския парламент, по искане на последния, цялата необходима информация за доброто протичане на процедурата по освобождаване от отговорност за въпросната финансова година. 10. По препоръка на Съвета, който взима решение с квалифицирано мнозинство, до 30 април на годината N + 2, Европейският парламент освобождава от отговорност изпълнителния директор по отношение на изпълнението на бюджета за финансовата година N.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на първия ден от месеца след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 юли 2003 година.	[ 2, 15 ]
32007L0031	ДИРЕКТИВА 2007/31/ЕО НА КОМИСИЯТА от 31 май 2007 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета по отношение разширяването на употребата на активното вещество фостиазат (Текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), и по-специално член 6, параграф 1, втора алинея, второто тире от нея, като има предвид, че: (1) Фостиазатът беше включен от Директива 2003/84/ЕО на Комисията (2) като активно вещество в приложение I към Директива 91/414/ЕИО. (2) При подаването на заявление за включването на фостиазата неговият производител ISK Biosciences Europe S.A. предостави данни за употребата му в борба с нематодите като поддръжка на общото заключение, че би могло да се очаква продуктите за растителна защита, съдържащи фостиазат, да изпълняват изискванията за безопасност, изложени в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414/ЕИО. Следователно фостиазатът беше включен в приложение I към посочената директива със специалната разпоредба, че държавите-членки могат да разрешават неговата употреба единствено като нематоцид. (3) В допълнение към борбата с нематодите при някои селскостопански практики нотификаторът сега е подал заявление за изменение на тези специални разпоредби. Нотификаторът предостави допълнителна информация в подкрепа на такова разширение на употребата. (4) Нидерландия и Обединеното кралство оцениха информацията и данните, предоставени от компанията. Те информираха Комисията, съответно през май и ноември 2006 г., за тяхното заключение, че поисканото разширяване на употребата не поражда никакви рискове в допълнение на взетите вече предвид в специалната разпоредба за фостиазата в приложение I към Директива 91/414/ЕИО и в доклада на Комисията за преглед на това вещество. Случаят е точно такъв, тъй като разширяването засяга само организмите, срещу които ще се употребява, но не и параметрите за прилагане, както са изложени в специалните разпоредби на приложение I към Директива 91/414/ЕИО. (5) Следователно е оправдано да се модифицират специалните разпоредби за фостиазата. (6) Следователно е уместно Директива 91/414/ЕИО съответно да се измени. (7) Предвидените в настоящата директива мерки са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложение I към Директива 91/414/ЕИО се изменя така, както е посочено в приложението към настоящата директива. Член 2 Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от 1 септември 2007 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби, както и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива. Те прилагат тези разпоредби считано от 2 септември 2007 г. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за позоваване се определят от държавите-членки. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 31 май 2007 година.	[ 12, 0, 3, 6 ]
31994L0069	31994L0069 L 381/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 94/69/ЕО НА КОМИСИЯТА от 19 декември 1994 година относно двадесет и първо адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (1), последно изменена с Директива 93/101/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 28 от нея, като има предвид, че приложение I към Директива 67/548/ЕИО съдържа списък на опасни вещества, заедно с подробности за класификацията и процедурите по етикетиране по отношение на всяко вещество; като има предвид, че съвременните научни и технически познания са показали, че списъкът с опасни вещества в това приложение трябва да се адаптира и разшири, по-специално за да включи определен брой комплексни вещества, получени от въглища и петрол; и като има предвид, че в резултат на това е необходимо да се измени предговорът към приложение I, така че да се включат забележки и подробности относно идентификацията и етикетирането на комплексните вещества, получени от въглища и петрол, и съответните препарати; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахване на техническите пречки пред търговията с опасни вещества и препарати, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложение I към Директива 67/548/ЕИО се изменя, както следва: 1. предговорът в приложение I към настоящата директива заменя съответния предговор в приложение I; 2. вписаните данни в приложение I към настоящата директива заменят съответните вписани данни в приложение I към Директива 67/548/ЕИО; 3. вписаните данни в приложение II към настоящата директива са включени за пръв път в приложение I към Директива 67/548/ЕИО; Член 2 Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 1 септември 1996 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Съставено в Брюксел на 19 декември 1994 година.	[ 12, 3, 15, 20 ]
32007D0775	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 13 ноември 2007 година за отмяна на Решение 1999/572/ЕО за вземането на мерки, предложени във връзка с антидъмпинговите действия по отношение на вноса на стоманени въжета и кабели от Китайската народна република, Унгария, Индия, Република Корея, Мексико, Полша, Южна Африка и Украйна (2007/775/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (1), и по-специално членове 8 и 9 от него, след обсъждане с Консултативния комитет, като има предвид, че: A. ПРЕДИШНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ И СЪЩЕСТВУВАЩИ МЕРКИ (1) През август 1999 г. с Регламент (ЕО) № 1796/1999 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на стоманени въжета и кабели с произход, inter alia, от Южна Африка. (2) През ноември 2005 г. след преразглеждане с оглед изтичане срока на действие в съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент Съветът реши с Регламент (ЕО) № 1858/2005 (3), че антидъмпинговите мерки върху вноса на разглеждания продукт с произход, inter alia, от Южна Африка следва да бъдат продължени. (3) С Решение 1999/572/ЕО от 13 август 1999 г. (4) Комисията прие доброволна ценова гаранция от южноафриканското дружество производител Scaw Metals Group Haggie Steel Wire Rope (наричано по-долу „Haggie“ или „дружеството“). (4) С Решение 1999/572/ЕО Комисията прие също доброволни ценови гаранции от следните дружества: Usha Martin Industries & Usha Beltron Ltd, Индия; Aceros Camesa SA de CV, Мексико, и Joint Stock Company Silur, Украйна. Комисията оттегли одобрението на доброволната ценова гаранция, предложена от Joint Stock Company Silur, Украйна, с Регламент (ЕО) № 1678/2003 (5). Срокът на действие на антидъмпинговите мерки по отношение на стоманени въжета и кабели с произход от Мексико изтече на 12 август 2004 г. (6) Комисията оттегли одобрението на доброволната ценова гаранция, предложена от Usha Martin Industries & Usha Beltron Ltd, с Решение 2006/38/ЕО от 22 декември 2005 г. (5) В резултат вносът в Общността на разглеждания продукт, произхождащ от Южна Африка и произведен от дружеството, и на вида продукт, обхванат от доброволната ценова гаранция („продукта, предмет на гаранцията“) бяха освободени от окончателните антидъмпингови мита. (6) В тази връзка следва да се отбележи, че някои видове стоманени въжета и кабели, понастоящем произвеждани от Haggie, бяха изключени от обхвата на гаранцията. Съответно тези стоманени въжета и кабели са обложени с антидъмпингово мито при внасянето им за свободно обращение в Общността. Б. НАРУШЕНИЯ НА ДОБРОВОЛНАТА ЦЕНОВА ГАРАНЦИЯ 1. Задължения на дружеството по гаранцията (7) Предложената от дружеството доброволна ценова гаранция го задължава, inter alia, да изнася продукта, предмет на гаранцията, за Европейската общност над определени минимални вносни цени (МВЦ), както е заявено в гаранцията. (8) По-нататък в гаранцията дружеството потвърди, че освобождаването от антидъмпинговите мита, възможно благодарение на гаранцията, се обуславя от представянето пред митническите служби на Общността на „фактура по доброволната гаранция“. Освен това дружеството пое задължение да не издава такива фактури по доброволната гаранция при продажби на тези видове разглеждани продукти, които не са обхванати от доброволната ценова гаранция и които следователно се облагат с антидъмпингово мито. Дружеството потвърди също така, че издадените фактури по доброволната гаранция следва да съдържат информацията, посочена първо в приложението към Регламент (ЕО) № 1796/1999 и след това в приложението към Регламент (ЕО) № 1858/2005. (9) Условията на доброволната ценова гаранцията също така задължават дружеството да предоставя редовно на Комисията подробна информация под формата на тримесечни доклади за продажбите си в Европейската общност на разглеждания продукт. Тези доклади следва да включват продуктите, предмет на гаранцията, които са освободени от плащането на антидъмпингово мито, както и тези видове стоманени въжета и кабели, които не са обхванати от гаранцията и следователно се облагат с антидъмпингово мито при вноса им в Европейската общност. (10) Ясно е, че при представянето им посочените по-горе доклади за продажби следва да бъдат пълни, изчерпателни и точни във всяка подробност и че сделките следва да отговарят напълно на условията на гаранцията. (11) С цел осигуряване спазването на гаранцията дружеството поема задължението да позволява достъп до всички свои помещения за проверки на място, за да се потвърдят точността и верността на предоставените данни във въпросните тримесечни доклади, както и да предоставя всяка информация, която Комисията смята за необходима. (12) Следва да се отбележи, че дружеството вече получи предупредително писмо от службите на Комисията на 28 октомври 2003 г. за нарушаване на гаранцията посредством издаването на фактури по доброволната гаранция за продукти, които не са обхванати от гаранцията, но които все пак са предмет на антидъмпинговите мерки. В предупредителното писмо се заявява, че с оглед на особените обстоятелства, при които са извършени тези нарушения, не се предвижда оттегляне на одобрението на гаранцията, но същевременно се подчертава, че всяко следващо нарушение на гаранцията, дори и от по-маловажно естество, би затруднило Комисията да продължи одобрението на гаранцията, дадена от дружеството. (13) Във връзка с това от 5 февруари 2007 г. до 6 февруари 2007 г. бе проведена проверка на място в помещенията на дружеството в Южна Африка. Проверката на място обхвана периода от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2006 г. 2. Резултати от проверката на място в дружеството (14) Проверката на място установи, че дружеството е издало в два случая фактури по доброволната гаранция (фактури по доброволната гаранция с номера 935515 и 935516) за продукти, които са предмет на антидъмпинговите мерки, но които не са обхванати от гаранцията. Следователно при вноса тези сделки са били незаконно освободени от плащането на антидъмпинговото мито. (15) Проверката на място установи, че в един случай дружеството не е преизчислило продажната цена за единица според условията за плащане. Липсата на това преизчисление за финансовите разходи, свързано с действителното време на плащането, е довела до продажна цена за единица под приложимата МВЦ. (16) Нещо повече, проверката на място установи, че неколкократно дружеството е издавало фактури по доброволната гаранция, които не отговарят на изискванията, посочени в приложението към Регламент (ЕО) № 1858/2005, като е включило изречението „За продажба офшор, да не се продава в Европейския съюз“. (17) Прегледът на фактурите по доброволната гаранция, издадени през периода, предмет на проверката на място, показа, че една сделка не е била включена в тримесечния доклад за продажби по доброволната гаранция, предоставен на Комисията. Нещо повече, беше установено, че дружеството е докладвало за сделки, които не са предвидени за освобождаване за свободно обращение в Общността, като за сделки, които са предвидени за освобождаване за свободно обращение в Общността. Проверката на място идентифицира също така и няколко сделки, обявени за транзитни продажби, но в действителност стоките са били освободени за свободно обращение в Общността. Освен това бяха открити несъответствия между тримесечните доклади за продажбите по доброволната гаранция и съответните фактури. 3. Причини за оттегляне на одобрението на доброволната гаранция (18) Фактът че дружеството е издало фактури по доброволната гаранция за разглеждания продукт, който не е предмет на гаранцията, и фактът че тези сделки са били освободени от плащането на антидъмпинговото мито, възползвайки се от право, запазено само за продукти, предмет на гаранцията, съставлява нарушение на доброволната гаранция. (19) Задължението на дружеството да спазва МВЦ за всички продажби на продуктите, предмет на гаранцията, не е спазено. (20) Издаването на фактури по доброволната гаранция, които не са в съответствие с приложението към Регламент (ЕО) № 1858/2005, за продажби на продукт, предмет на гаранцията, може да бъде объркващо за митническите власти и може да им попречи да контролират ефективно гаранцията, като по този начин тя става неприложима. (21) Фактите, изложени в съображение 17, водят до заключението, че тримесечните доклади за продажби по доброволната гаранция, предоставени от дружеството, са били непълни, неизчерпателни и неточни във всички подробности и следователно тези доклади не са били достатъчно благонадеждни, за да бъдат използвани за контролиране на гаранцията. Неспазването на изискванията за докладване също съставлява нарушение на доброволната гаранция. 4. Писмени изложения и изслушване a) Липса на разбиране на условията на доброволната ценова гаранция (22) Дружеството потвърди в писменото си изложение, че са възникнали грешки при издаването на фактурите по доброволната гаранция и при съставянето на докладите по гаранцията поради липса на разбиране на техническите разпоредби на гаранцията, неправилен прочит на текста и/или пропуск да бъде консултиран от страна на дружеството. В неговото писмено изложение и по време на изслушването на 26 април 2007 г. беше също така заявено, че смени във висшия ръководен състав, както и преструктурирането на организацията са допринесли за липсата на разбиране на сложните изисквания на гаранцията. (23) Дружеството също така призна, че е получило предупредителното писмо от службите на Комисията на 28 октомври 2003 г. Въпреки това дружеството твърди, че никога не е получавало доклад от проверка, който според него е щял да отбележи конкретно направената грешка. Според дружеството фактът, че то не е било уведомено за конкретните грешки, също е допринесъл за пропуска му да промени начина си на съставяне на докладите по доброволната гаранцията или да подобри разбирането си за нейните условия. (24) В отговор на тези доводи следва да се отбележи, че на 18 септември 2003 г. дружеството е получило писмо от Комисията, в което подробно са посочени установените нарушения. В предупредителното писмо от 28 октомври 2003 г. нарушенията вече не се повтарят в подробности, а се правят позовавания на по-ранната кореспонденция между Комисията и дружеството. (25) Следва да се отбележи също така, че може да се е получило объркване при позоваването от страна на дружеството на доклад от проверка. Комисията не е провеждала проверка на място, преди да изпрати предупредителното писмо на 28 октомври 2003 г., тъй като нарушенията, довели до изпращането на предупредителното писмо, бяха установени на базата на документална проверка на докладите по доброволната гаранция. Комисията проведе проверка на място през май 2004 г., но тъй като тази проверка не доведе до по-нататъшни действия, не беше необходимо изпращане на писмо във връзка с нея до дружеството. (26) Освен това дружеството заяви по време на изслушването, че след проверката на място е преразгледало цялата си система на базата на коментарите, направени на място, с цел да въведе промените, необходими за изпълнение на изискванията на гаранцията. (27) Доводите, които дружеството изложи в своя защита относно липсата на разбиране от негова страна на условията на гаранцията, не променят виждането на Комисията, че дружеството не е спазило задълженията си по гаранцията. Трябва също така да се отбележи, че дружеството вече е получило предупредително писмо за нарушаване на доброволната гаранция в миналото и не е предприело мерките, необходими за предотвратяване възникването на нови нарушения на гаранцията. Липсата на разбиране на условията на гаранцията съставлява голям риск за задоволителния и надежден контрол по изпълнение на гаранцията. б) Пропорционалност (28) По отношение на ценовото нарушение дружеството призна, че е имало такова в един случай, защото не е успяло да направи необходимите преизчисления на продажните цени във връзка със закъснение на плащането. Въпреки това дружеството твърди, че продажните цени при всички останали сделки са били в пълно съответствие с МВЦ. Освен това то твърди, че закъснението в плащането е възникнало в резултат на непредвидени обстоятелства, тъй като въпросният клиент обикновено предплаща за стоките, преди те да бъдат изпратени. (29) В отговор на тези аргументи следва да се отбележи, че в съответствие с дадената доброволна гаранция дружеството е поело задължението да гарантира, че нетната продажна цена за всички извършени продажби в обхвата на гаранцията съответстват или са над установените от нея МВЦ. (30) Освен това във връзка с въпроса за пропорционалността основният регламент не съдържа пряко или косвено изискване нарушаването на дадена гаранция да бъде свързано с минимален процент от продажбите или с минимален процент от МВЦ. (31) Този подход бе потвърден и от съдебната практика на Първоинстанционния съд, който постановява, че всяко нарушение на дадена гаранция е достатъчно основание за оттегляне на одобрението на гаранцията (7). (32) Съответно изложените от дружеството доводи по отношение на пропорционалността не променят виждането на Комисията, че е извършено нарушение на гаранцията и че одобрението на гаранцията следва да бъде оттеглено. в) Добросъвестност на дружеството (33) Дружеството твърди, че при представянето на редовните си доклади пред Комисията е смятало, че те са пълни, изчерпателни и точни във всяка подробност. (34) Дружеството никога не се е опитвало да предостави невярна информация или да откаже предоставянето на поискана информация. (35) Дружеството също така подчерта както в писменото си изложение, така и по време на изслушването, че не е извлякло никаква полза от нарушенията на гаранцията, освен в два случая, и че грешките не са били извършени в рамките на план, целящ заобикалянето на действащите мерки. (36) Позовавайки се на посочените по-горе съображения следва да се отбележи, че не личи дружеството да е опитвало целенасочено да се възползва от неспазването на условията на гаранцията или от възпрепятстване на контрола. Въпреки това многократното допускане на грешките прави самия контрол на гаранцията неприложим. В. ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕ 1999/572/ЕО (37) С оглед на посоченото по-горе одобрение на гаранцията следва да бъде оттеглено и Решение 1999/572/ЕО на Комисията да бъде отменено. Съответно следва да бъде приложено окончателното антидъмпингово мито, наложено с член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1858/2005, РЕШИ: Член 1 Решение 1999/572/ЕО се отменя. Член 2 Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 13 ноември 2007 година.	[ 1, 4, 11, 5, 3, 15 ]
32008D0848	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 16 юли 2008 година относно държавна помощ C 14/07 (ex NN 15/07), приведена в действие от Италия в полза на NGP/SIMPE (нотифицирано под номер C(2008) 3528) (само текстът на италиански език е автентичен) (текст от значение за ЕИП) (2008/848/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 88, параграф 2, първа алинея от него, като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, и по-специално член 62, параграф 1, буква а) от него, като покани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочените по-горе разпоредби (1) и като взе предвид техните мнения, като има предвид, че: 1. ПРОЦЕДУРА (1) На 14 юли 2006 г. Италия уведоми за намерението си да предостави помощ за преструктуриране на NGP SpA (NGP). С писмо с дата 28 юли 2006 г. бяха представени липсващи приложения. Преди това Комисията е получила три жалби, в които се твърди, че Италия възнамерява да предостави помощ на NGP, което би засегнало пазара на синтетично влакно. (2) С писмо с дата 22 август 2006 г. Комисията изиска допълнителна информация, която Италия представи с писмо с дата 14 декември 2006 г. На 12 февруари 2007 г. тя изиска допълнителна информация, която Италия представи с писмо с дата 7 март 2007 г., регистрирано като получено на 8 март 2007 г. (3) С писмо с дата 10 май 2007 г. Комисията уведоми Италия, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, по отношение на помощта. (4) С писмо с дата 16 юли 2007 г. Италия представи своите мнения в контекста на гореспоменатата процедура. Комисията изиска допълнителна информация с писмо с дата 25 октомври 2007 г., на което Италия отговори с писмо от 23 ноември 2007 г. На 13 декември 2007 г. се състоя среща между италианските власти и отделите на Комисията. Комисията изиска допълнително разяснение с писмо с дата 8 февруари 2008 г., на което Италия отговори с писмо с дата 25 февруари 2008 г. Италия представи допълнителни окончателни мнения с електронно писмо от 22 май 2008 г. (5) Решението на Комисията да открие процедурата бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си. (6) Комисията получи мнения от заинтересовани страни. Тя ги препрати на Италия, на която бе дадена възможността да отговори; нейните мнения бяха получени с писмо от 21 септември 2007 г. 2. ОПИСАНИЕ 2.1. Получателят (7) Според уведомлението получателят на помощта е NGP, дружество, намиращо се в Acerra, Campania (Италия). NGP е създадено през февруари 2003 г. посредством продажбата на производството на полиестерен полимер от страна на Montefibre, производител на полиестерно влакно, който също се намира в Acerra. Полиестерният полимер е междинен продукт, който освен друго се използва за производството на полиестерно влакно. (8) Активите на NGP включват две производствени предприятия, както и топлоелектрическа централа, някои помощни съоръжения и изследователски център. Първото производствено предприятие произвежда междинния продукт диметилтерефталат (DMT). DMT е суровината за второто производствено предприятие - предприятието за полимеризация. Второто предприятие произвежда полимер или в течно състояние, за да снабдява производственото предприятие на Montefibre, или в твърдо състояние под формата на гранули за външния пазар. (9) Предприятието за полимеризация работи с три производствени линии (CP1, CP2 и CP3). От тях CP3 е създадена през 2003 г. Италия е предоставила регионална помощ от 13,7 милиона евро за инвестициите в CP3. Помощта е осигурена по схема за регионална помощ, одобрена от Комисията (3). 2.2. Финансовите затруднения на NGP (10) Скоро след създаването му NGP преживява труден период поради няколко причини. През 2003 г. повреда в охлаждащата система спира производството. Въпреки че повреденото съоръжение е временно подменено, производственото предприятие не възстановява пълноценното си функциониране. Положението се влошава поради силния натиск върху цените, дължащ се на понижаването на обменния курс на щатския долар, което прави производителите извън евро зоната по-конкурентоспособни. (11) Още повече, разходите за производството на DMT в голяма степен са фиксирани разходи, които са независими от произведените обеми. Намаляването на обема на продадените гранули и течен полимер води до намалено производство на DMT, което обаче води само до малко намаление на общите производствени разходи поради големия дял на фиксираните разходи. Съответно производствените разходи за единица на DMT следователно се увеличават значително. (12) NGP отбелязва загуби от 29,68 милиона евро през 2003 г. - неговата последна година на пълноценно производство, и загуби от 17,87 милиона евро през 2004 г. Въпреки това през 2005 г. то отбелязва печалби от 5,27 милиона евро, дължащи се в значителна степен на извънредни приходи. 2.3. Планът за преструктуриране (13) През януари 2004 г. бордът на предприятието взема решение да преустанови производството и да изготви проект за преобразуването на съществуващите производствени съоръжения. Целта е да се промени суровината, използвана за предприятието за полимеризация, като се замени DMT от собствено производство с друга суровина - пречистена терефталична киселина (PTA), за да се създаде по-гъвкава структура на разходите. Преценено е, че за подмяната на суровината ще са необходими допълнителни 22 милиона евро. Поради недостиг на финансови средства NGP не би могло да завърши тази инвестиция. (14) През май 2004 г. е подписан протокол за разбирателство (protocollo di intesa) между няколко държавни органа, Montefibre, NGP и други дружества, в който всички страни се съгласяват с необходимостта да се защити вече направената инвестиция в CP3 и тя да се осъществи. (15) През юли 2005 г. е подписано споразумение (accordo di programma) от страна на националните и регионалните власти, NGP, Montefibre и Edison (друго предприятие, което се намира в Acerra) относно обекта на NGP, както и относно други дейности в обекта Acerra. Основните елементи на това споразумение по отношение на NGP са както следва: (16) Създаване на ново предприятие - SIMPE SpA, през юли 2005 г. с NGP като мажоритарен акционер и с Montefibre (19,1 % от дяловия капитал) и агенцията за обществено развитие, Sviluppo Italia (9,8 % от дяловия капитал) като миноритарни акционери. SIMPE придобива дейностите, свързани с полимеризацията, на NGP (т.е. производствените активи и свързаните задължения) и част от работната ръка. NGP ще продължи да работи като предоставя услуги (4); (17) Затваряне на предприятието за производство на DMT и реализиране от страна на новото предприятие - SIMPE, на планираната инвестиция в линията CP3 с цел да се замени първоначалната DMT от собствено производство с нова суровина - пречистена терефталична киселина (PTA), която ще се набавя от външни източници (5); (18) Предоставяне от страна на Италия на финансова подкрепа на обща стойност 20,87 милиона евро, за да се подпомогне инвестицията в промяната на суровината. Тези мерки са описани по-долу. 2.4. Финансова подкрепа (19) Първата мярка се състои от безвъзмездни средства от 10,75 милиона евро, от които 5 милиона евро следва да бъдат предоставени от регион Campania, а остатъкът - от Министерството на промишлеността. Тази мярка е предоставена на 18 май 2006 г. (20) Втората мярка се състои от заем при изключително изгодни условия от 6,523 милиона евро, осигурен от Министерството на промишлеността при намален лихвен процент (36 % от референтната ставка). Заемът е предоставен на 18 май 2006 г. (21) Третата мярка се състои от временно участие с 3,6 милиона евро в рисковия капитал на SIMPE от страна на Sviluppo Italia (9,8 % от капитала на дружеството). Вливането е направено на 5 май 2006 г. От другите двама акционери в SIMPE, NGP и Montefibre, се изисква да закупят акции от Sviluppo Italia в рамките на период от три до пет години на цена, равна на номиналната стойност плюс годишна лихва на базата на официалната референтна ставка за средносрочни до дългосрочни операции плюс 2 процентни пункта. (22) Всички мерки са предоставени на SIMPE. 2.5. Нови развития (23) През февруари 2007 г. испанското мултинационално химическо дружество - La Seda de Barcelona, придобива акциите на Montefibre в SIMPE и инвестира допълнителен капитал от 20,7 милиона евро в предприятието, като така става нейният основен акционер с 50,1 % от акциите. Другите акционери са NGP с 43,6 % и Sviluppo Italia с 6,3 %. (24) Придобиването на SIMPE от страна на La Seda de Barcelona също означава и промени в първоначалния план за преструктуриране. Докато според плана, приет през юли 2005 г. (вж. по-горе), SIMPE ще продължи да извършва същата стопанска дейност като NGP, т.е. ще произвежда основно полимер за приложение в текстила, сега SIMPE планира да съсредоточи производството предимно в полимер за пазара на PET (полиетилентерафталат), пластмасов материал, на който La Seda de Barcelona е един от най-големите производители в ЕС. 3. ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФОРМАЛНАТА ПРОЦЕДУРА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ 3.1. Помощ за преструктуриране (25) Италия е нотифицирала помощта въз основа на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (наричани по-нататък „Насоките на Общността“) (6). В своето решение да открие формална процедура по разследване съгласно член 88, параграф 2 от Договора Комисията обяви, че има съмнения по отношение на това дали са изпълнени условията на Насоките на Общността. (26) Комисията изрази съмнения по отношение на действителния получател на помощта и неговата допустимост. Италия е нотифицирала NGP като получател на помощта. Въпреки това всичките три мерки са предоставени на новото предприятие SIMPE, което, като новосъздадено предприятие, не е допустимо за помощ за преструктуриране (точка 12 от Насоките на Общността). Поради това Комисията поставя под въпрос дали NGP и SIMPE като група биха могли да отговарят на условията за помощ: SIMPE е създадено от NGP в контекста на преструктурирането на активите за полимеризация, за което са предоставени разглежданите мерки за помощ. От друга страна NGP не е новосъздадено предприятие по смисъла на Насоките на Общността. Още повече изглежда, че NGP е било предприятие в затруднение, и поради това е допустимо за помощ за преструктуриране. (27) Въпреки това дори ако може да се счете, че NGP и SIMPE представляват една група, допустима за помощ, Комисията имаше съмнения относно останалите критерии, установени в Насоките на Общността. По-специално, Италия не е представила плановете за преструктуриране, спазвайки изискванията на раздел 3.2.2 от Насоките на Общността, нито за SIMPE, нито за NGP. По отношение на SIMPE, бизнеспланът, представен от Италия, не съдържа подробно проучване на пазара или анализ на конкретните силни и слаби страни на предприятието. Въпреки това Комисията отбеляза, че междувременно SIMPE е продадено на друго предприятие, последствията от което Комисията не беше в състояние да оцени на този етап. Що се отнася до NGP, Италия не е представила определяне на разходите за мерките по преструктурирането, които ще бъдат приложени, и конкретното им финансиране. Въз основа на наличната информация Комисията се съмняваше дали са изпълнени условията, свързани с възстановяването на жизнеспособността. (28) Италия също така не е посочила никакви компенсаторни мерки по отношение на SIMPE или NGP. Поради това Комисията се съмняваше дали условието за избягване на неправомерното нарушаване на конкуренцията е спазено. По подобен начин тя не разполагаше с информация относно общите разходи за преструктурирането или относно приноса на получателя, а тя е необходима, за да се определи дали помощта е ограничена до минимум в съответствие с Насоките на Общността. (29) Накрая, Италия в началото е нотифицирала приноса към капитала от страна на Sviluppo Italia като помощ, но по-късно твърди, че той е предоставен при пазарни условия и не представлява помощ. Въпреки това Комисията имаше съмнения относно това твърдение. 3.2. Насоки за национална регионална помощ (30) Комисията също направи оценка дали помощта може да се счете за съвместима въз основа на насоките за национална регионална помощ (7). SIMPE се намира в район, който е допустим за регионална помощ съгласно член 87, параграф 3, буква a) от Договора, където таванът на регионалната помощ е 35 % от НЕП (нетния еквивалент на помощта) от допустимите инвестиции. Мерките са били с цел да се даде възможност на SIMPE да изпълни инвестиционните проекти за линия CP3. Въпреки това Комисията не разполагаше с информация, която би ѝ позволила да прецени дали разходите, засягащи инвестициите в линия CP3, могат да се счетат за допустими за регионална помощ за инвестиции или дали е спазен таванът за регионална помощ от 35 %. 4. МНЕНИЯ НА ИТАЛИЯ (31) По отношение на мерките за помощ, Италия отново заяви, че временното участие на Sviluppo Italia в капитала на SIMPE не представлява държавна помощ, защото е в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика. Тя поддържаше твърдението, че от другите двама акционери в SIMPE (NGP и La Seda de Barcelona) се изисква да закупят акции от Sviluppo Italia в рамките на период от три до пет години на цена, равна на номиналната стойност плюс годишна лихва на базата на официалната референтна ставка за средносрочни до дългосрочни операции плюс 2 процентни пункта. В допълнение към това този ангажимент е покрит от гаранции, осигурени от NGP по отношение на неговите активи. Според Италия който и да е частен инвеститор би инвестирал при такава гаранция за възвращаемост на капитала. (32) Италия също заяви, че другите две мерки също са предоставени на SIMPE по национална схема - италианския Закон № 181/89 - одобрена от Комисията (N 214/2003) (8) и че и двете са допустими разходи и интензитетът на помощта е в съответствие с условията на тази схема, т.е. максимален интензитет на регионалната помощ от 35 % от НЕП. Поради това Италия твърдеше, че въпреки че е нотифицирала помощта като помощ за преструктуриране за NGP, помощта, според нея, би могла да се счете за регионална помощ за SIMPE по тази схема. (33) Италия твърдеше, че ако Комисията не може да се съгласи, че помощта попада в рамките на схемата № 214/2003, тя следва като алтернатива да сметне, че помощта е съвместима като помощ за преструктуриране. (34) Италия заяви, че получателят на помощта е NGP, което отговаря на критериите за предприятие в затруднение. (35) Италия представи също изменен план за преструктуриране както за NGP, така и за SIMPE, вземайки предвид новата стратегия на La Seda de Barcelona. (36) Както беше обяснено по-горе, според този план SIMPE ще произвежда предимно полиестерен полимер от линията CP3 за пазара на PET. Италия представи проучване на пазара, което показва, че пазарът на пластмасов материал за опаковане устойчиво се разраства, като увеличението на търсенето е около 7 % годишно (9). В допълнение към това SIMPE ще продължи да произвежда полиестерен полимер от линиите CP1 и CP2 за Fidion, дружество, на което Montefibre е прехвърлило своето производство на полиестерен полимер. (37) NGP ще продължи да работи като доставчик на комунални и други услуги, като научни изследвания и лабораторни услуги и третирането на отпадните води за промишлените предприятия в Acerra, но ще прекрати всякакво промишлено производство. От първоначалните 270 служители на NGP предприятието ще задържи 54, а 76 от тях ще бъдат прехвърлени в SIMPE. (38) Новият план за преструктуриране включва инвестиции от 8,5 милиона евро от страна на NGP за модернизирането на комуналната инфраструктура. Що се отнася до SIMPE, предприятието ще направи инвестиции на обща стойност от 40,4 милиона евро, от които 22 милиона евро ще бъдат за преминаването към новата суровина (PTA) в линията CP3, както е предложено в първоначалния план, а останалите - за разработването на нов „постполимеризационен“ процес, необходим за затварянето на цикъла на производството на PET и за приспособяването на линиите CP1 и CP2 също към използването на PTA. (39) Италия предостави таблица с подробности за разходите за преструктурирането и източниците на финансиране както за NGP, така и за SIMPE. Според тази таблица, общата стойност на разходите за преструктурирането възлиза на 103,5 милиона евро. (40) Новият план представя различни сценарии - в най-добрия случай, основен и в най-лошия случай - за NGP и за SIMPE съответно. NGP ще стане печелившо - дори в най-лошия случай - още през 2009 г. Що се отнася до SIMPE, резултатите няма да бъдат положителни до 2011 г. в най-лошия случай, до 2010 г. в основния случай, а в най-добрия случай - още през 2009 г. 5. МНЕНИЯ НА ТРЕТИ СТРАНИ (41) NGP подкрепи мненията, изложени от Италия. Международният комитет за изкуствена коприна и синтетични влакна (CIRFS), един от първоначалните жалбоподатели, отбеляза, че ако помощта е предназначена предимно за пазара на PET, тя не е от съществено значение за производството на синтетични влакна. 6. ОЦЕНКА 6.1. Държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО (42) Съгласно член 87, параграф 1 от Договора за ЕО всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар. Съгласно установената съдебна практика на Съда критерият за засягане на търговията е изпълнен, ако предприятието-получател извършва икономическа дейност, включваща търговия между държави-членки. (43) Безвъзмездните средства и заемът са осигурени на SIMPE от Министерството на промишлеността и регион Campania, два държавни органа. По този начин мерките са финансирани с държавни ресурси и могат да бъдат приписани на държавата. Безвъзмездните средства предоставят предимство на получателя. Заемът също предоставя предимство, тъй като е предоставен при лихвен процент, по-нисък от референтната ставка за здрави предприятия, и инвеститор в условията на пазарна икономика не би предоставил помощ при тези условия. (44) Що се отнася до приноса към капитала, осигурен на SIMPE от Sviluppo Italia, Италия първоначално нотифицира мярката като държавна помощ, но по-късно твърди, че тя не съставлява помощ, защото е в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и не предоставя предимство на предприятието. (45) Въпреки това, обратно на мнението на италианските власти, Комисията счита, че временното участие на Sviluppo Italia в капитала на SIMPE съставлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1. Sviluppo Italia е агенция за обществено развитие и поради това вливанията на капитал от агенцията могат да бъдат приписани на държавата, освен ако не бъде установено, че Sviluppo Italia е действала като частен инвеститор, работещ в условията на пазарна икономика. (46) В тази връзка Комисията отбелязва, че участието от страна на Sviluppo Italia в капитала на SIMPE е част от плана за преструктуриране на NGP. Тъй като NGP е била предприятие в затруднение и SIMPE е създадено единствено за целите на преструктурирането на NGP, може да се счете, че Sviluppo Italia е решила да придобие акции в предприятие в затруднение. Още повече, вливането на капитал на Sviluppo Italia е комбинирана като част от една и съща операция с други две мерки, които се определят като държавна помощ съгласно член 87, параграф 1, а именно - преките безвъзмездни средства от регион Campania и Министерството на промишлеността и заема при изключително изгодни условия от Министерството на промишлеността. (47) В предишни решения (10) Комисията е приемала, че принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика е спазен в случаите на вливания на капитал от страна на държавата, когато разглежданото предприятие е здраво предприятие. Принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика може да бъде спазен дори когато предприятието е в затруднение. Въпреки това в този случай държавата трябва да осигурява капитал при същите условия, при които частен инвеститор би го направил за толкова високорисково предприятие: т. е. при много по-висок лихвен процент, отколкото за здрави предприятия и с ясна перспектива за връщане към жизнеспособност. (48) Италианските власти не са представили доказателства, че частен инвеститор би бил готов да придобие акции при същите обстоятелства. В действителност не съществуват доказателства, че възвращаемостта на капитала при условията, договорени от Sviluppo Italia (т.е. 2 процентни пункта на референтната ставка), би била достатъчна, за да провокира интереса на частен инвеститор, като се има предвид, че NGP е прекратило дейността си и не е имало сигурност (освен факта, че инвестицията е подпомогната от държавна помощ) относно връщането към жизнеспособност. В това отношение следва да се отбележи също, че La Seda de Barcelona е придобила участието в SIMPE само девет месеца след вливането на капитал от Sviluppo Italia и след като са били предоставени другите две форми на помощ. (49) Поради това Комисията заключава, че приносът към капитала от страна на Sviluppo Italia е предоставил предимство на предприятието. (50) NGP и неговият наследник SIMPE произвеждат полиестерен полимер. Тъй като този продукт се търгува в значителна степен в рамките на Европейския съюз, мярката застрашава да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите-членки. Така Комисията заключава, че безвъзмездните средства, заемът и вливането на капитал от страна на Sviluppo Italia съставляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО и че тяхната съвместимост следва да се оцени съответно. 6.2. Правно основания (51) В своето решение да открие формална процедура по разследване Комисията постави под въпрос дали помощта може да се счете за съвместима съгласно Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение и съгласно насоките за национална регионална помощ. (52) След представените от Италия мнения Комисията все пак отбелязва, че в този случай изглежда са налице елементите на процес на преструктуриране. По времето, когато е предоставена помощта, NGP е било предприятие в затруднение. Помощта е предоставена с цел да се възстанови жизнеспособността на предприятието въз основа на плана за преструктуриране, който италианските власти са се ангажирали да изпълнят (вж. условията на accordo di programma в точка 15 по-горе). В допълнение към това, дори ако според италианските власти помощта е предоставена на SIMPE (а не на NGP), SIMPE е създадена единствено за целите на преструктурирането на NGP и така представлява част от плана за преструктуриране. Накрая, както NGP, така и SIMPE са облагодетелствани от помощта. (53) Комисията отбелязва също, че като се има предвид, възможността за нарушаване на конкуренцията, която се съдържа в помощта за преструктуриране на предприятия в затруднение, Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение съдържат конкретни критерии, създадени, за да гарантират, че предоставянето на помощ е ограничено до минимума, необходим, за да се възстанови жизнеспособността на предприятието, ограничавайки нарушаването на конкуренцията посредством задължението, наложено на получателя да приеме компенсаторни мерки. Тези критерии могат да бъдат заобиколени, ако вместо това мерките се оценяват съгласно насоките за национална регионална помощ, които във всеки случай не могат да се приложат за предприятия в затруднение (11). (54) Поради причините, обяснени по-горе, Комисията заключава, че съвместимостта на помощта следва да бъде оценена съгласно Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение („Насоките на Общността“). 6.3. Допустимост на предприятието (55) Според раздел 2.1 от Насоките на общността Комисията приема, че дадено предприятие е в затруднение, когато то е неспособно, било чрез свои собствени ресурси или чрез средства, които може да получи от своите собственици/акционери или кредитори, да се справи със загуби, които без външната намеса на публичните власти почти сигурно го обричат да се оттегли от бизнеса в кратък или средносрочен период от време. Обичайните признаци за предприятие в затруднение са нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихвени проценти и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите. В крайни случаи предприятието може вече да е неплатежоспособно или да е обект на процедура по обявяване на несъстоятелност. (56) Едно новосъздадено предприятие не е допустимо за помощ за оздравяване и преструктуриране, дори ако финансовото му положение е несигурно. Обикновено дадено предприятие се счита за новосъздадено през първите три години след започване на действие в съответната област. (57) От друга страна точка 13 от Насоките на Общността определя, че „когато предприятието в затруднение създава дъщерно дружество, то дъщерното дружество заедно с предприятието, което го контролира, ще се разглеждат като група и може да получат помощ при условията по настоящата точка“. (58) В решението да открие формалната процедура по разследване, Комисията се съмняваше дали NGP може да е получателят на помощта, защото тя е предоставена на SIMPE. В допълнение към това SIMPE, като новосъздадено предприятие, не е допустимо за помощ за преструктуриране съгласно раздел 2.1, посочен по-горе. Въпреки това Комисията проучи възможността двете предприятия да се разглеждат заедно като група и като такава да са допустими за помощта. (59) SIMPE е създадена от NGP в контекста на преструктурирането на активите за полимеризация, за което са предоставени разглежданите мерки и поради това е нейна еманация. От друга страна NGP е създадена през февруари 2003 г. и започва работа през март 2003 г., т.е. повече от три години преди предоставянето на мерките за помощ през май 2006 г. Поради това то не е ново предприятие по смисъла на Насоките на Общността. Още повече, NGP показва характерните признаци на предприятие в затруднение. То отбелязва загуби от 29,68 милиона евро през 2003 г. - неговата последна година на пълноценно производство, и загуби от 17,87 милиона евро през 2004 г. Въпреки това през 2005 г. то отбелязва печалби от 5,27 милиона евро, дължащи се в значителна степен на извънредни приходи. (60) В допълнение към това NGP е мажоритарният акционер на SIMPE по времето, когато на това предприятие е предоставена помощта. Поради това Комисията заключава, че NGP и SIMPE могат да се разглеждат като група, допустима за помощ съгласно Насоките на Общността. 6.4. Възстановяване на жизнеспособността (61) Предоставянето на помощ зависи от изпълнението на план за преструктуриране, чиято продължителност следва да е възможно най-малка. Планът трябва да възстановява дългосрочната жизнеспособност на предприятието в рамките на разумен период от време и въз основа на реалистични прогнози по отношение на бъдещите условия за работа. Освен друго планът за преструктуриране трябва да включва проучване на пазара и подобряването на жизнеспособността трябва да произтича предимно от вътрешните мерки, които се съдържат в него (точка 35 от насоките на Общността). (62) Комисията счита, че измененият план за преструктуриране, който отразява промените, наложени от La Seda de Barcelona, отговаря на изискванията на Насоките на Общността. Италия представи анализ на пазара, който показва, че пазарът за полимер за PET се разраства устойчиво. Взети са адекватни вътрешни мерки в рамките на преструктурирането, за да се превъзмогнат проблемите, наследени от миналото (т.е. преминаването към нова суровина), съчетани със значителни нови инвестиции от страна на новия собственик La Seda de Barcelona, които позволяват на SIMPE да оперира на пазара за полимер за PET, като същевременно продължава да осигурява течен полимер за текстилните цели на Fidion. Още повече, Италия представи сценарии в най-добрия, най-лошия и основния случай, основани на вариации в обема на производство, които показват, че може да се очаква NGP и SIMPE да станат рентабилни в рамките на разумен срок. Вследствие на това Комисията счита, че условието за възстановяване на жизнеспособността е изпълнено. 6.5. Помощ, ограничена до минимум: действителен принос, несвързан с помощта (63) Размерът на помощта трябва да бъде сведен до минимума, който е необходим, за да се даде възможност за осъществяването на преструктурирането в светлината на съществуващите финансови ресурси на предприятието и неговите акционери. В допълнение към това от получателите се очаква да направят значителен принос към разходите за преструктуриране от техните собствени ресурси или чрез външно финансиране при пазарни условия. За големи предприятия Комисията обикновено счита за уместен принос от най-малко 50 %. (64) Въз основа на предоставената от Италия информация около 80 % от разходите за преструктуриране се финансират от собствените ресурси на групата, като по този начин е спазена точка 44 от Насоките на Общността. 6.6. Избягване на ненужното нарушаване на конкуренцията (65) Трябва да се приемат компенсаторни мерки, за да се гарантира, че неблагоприятните ефекти по отношение на условията на търговия са минимизирани, така че търсените положителни ефекти да ги надвишават. В противен случай помощта ще бъде разглеждана като „противоречаща на общия интерес“ и поради това несъвместима с общия пазар (точка 38 от Насоките на Общността). (66) Италия предлага следните компенсаторни мерки: - SIMPE ще ограничи годишното производство на полиестерен полимер за PET до 110 000 тона, считано от датата на решението на Комисията, одобряващо помощта до 31 декември 2012 г., - до края на февруари следващата година Италия ще предостави на Комисията информация относно количествата полиестерен полимер, които са произведени и продадени през всяка година от SIMPE, и това ще продължи до 31 декември 2012 г., - в допълнение към това Италия се ангажира да се въздържа от предоставянето на какъвто и да е вид държавна помощ на SIMPE и NGP или всяко друго предприятие или действащо предприятие, контролирани или по друг начин притежавани от същата група, след решението на Комисията за одобрение на помощта до 31 декември 2012 г. (67) Италия обяснява, че съгласно плана за преструктуриране NGP (или неговия наследник SIMPE) като цяло ще се въздържат от дейност на пазара за полиестерен полимер в гранулирана форма за текстил, както и на този за специални видове полиестерен полимер, като по този начин ще освободят 20 % от пазара. В замяна на това SIMPE очаква да постигне дял от 4 % от пазара за PET в ЕС. (68) Точка 40 от Насоките на Общността определя, че: „Мерките трябва да са пропорционални на нарушаващото въздействие на помощта и по-специално (…) относителното значение на предприятието на неговия пазар или пазари. По-специално, те трябва да се прилагат на пазара(ите), където предприятието ще има значително пазарно присъствие след преструктурирането“. (69) Комисията отбелязва, че в това отношение основният пазар за SIMPE е полиестерът за PET. Още повече, La Seda de Barcelona, което е мажоритарният акционер в SIMPE, е един от най-големите производители на полиестерен полимер за PET в ЕС. Поради това е вероятно помощта да създаде значително нарушаване на конкуренцията на пазара. Следователно ограничението на производството до 110 000 тона представлява значително възпиране на присъствието на пазара, когато се сравни с действителния капацитет за производство на полиестер за РЕТ на SIMPE, който е 160 000 тона годишно. Фактът, че това ограничение на производството ще бъде прилагано до 2012 г., също е от значение, като се има предвид, че пазарът за РЕТ се разраства. Според анализа на пазара, представен от Италия, увеличението на търсенето на този продукт през 2004 г. е 6,9 % и се очаква тази тенденция да се запази. (70) Що се отнася до производството на полиестерен полимер в течно състояние, което ще продължи на линиите CP1 и CP2, се отбелязва, че обемите на производство на този продукт вече са намалени съществено като част от преструктурирането от 105 000 тона на 60 000 тона годишно и ще бъдат предназначени изключително за Fidion (преди Montefibre). Допълнителното намаляване на капацитета в тази продуктова област не би било реалистично и би изложило на риск жизнеспособността на предприятието. (71) Накрая Комисията отбелязва, че Италия се ангажира да се въздържа от предоставянето на какъвто и да е вид държавна помощ на SIMPE и NGP или всяко друго предприятие или действащо предприятие, контролирани или по друг начин притежавани от същата група, след решението на Комисията за одобрение на помощта до 31 декември 2012 г., за да гарантира, че всяко нарушаване, създадено от настоящата помощ, няма да бъде утежнено от бъдеща помощ. (72) Съответно Комисията смята, че компенсаторните мерки, предложени от Италия, са достатъчни, за да неутрализират негативното въздействие на помощта. (73) Комисията заключава, че нотифицираната държавна помощ в полза на NGP и SIMPE във връзка с изпълнението на гореописания план за преструктуриране може да се счете за съвместима с общия пазар, РЕШИ: Член 1 Предоставената държавна помощ, която Италия е привела в действие за плана за преструктуриране на NGP/SIMPE, възлизаща на 20,87 милиона евро, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора при условията, установени в член 2. Член 2 Италия гарантира, че ще бъдат изпълнени следните условия: а) SIMPE ще ограничи годишното производство на полиестерен полимер за PET до 110 000 тона, считано от датата на решението на Комисията, одобряващо помощта до 31 декември 2012 г.; б) до края на февруари следващата година Италия ще предостави на Комисията информация относно количествата полиестерен полимер, които са произведени и продадени през всяка година от SIMPE, и това ще продължи до 31 декември 2012 г.; в) Италия се ангажира да се въздържа от предоставянето на какъвто и да е вид държавна помощ на SIMPE и NGP или всяко друго предприятие или действащо предприятие, контролирани или по друг начин притежавани от същата група, след решението на Комисията за одобрение на помощта до 31 декември 2012 г. Член 3 Адресат на настоящото решение е Република Италия. Съставено в Брюксел на 16 юли 2008 година.	[ 4, 1, 19, 5, 12, 18 ]
32004R0631	32004R0631 L 100/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГАМЕНТ (ЕО) № 631/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 31 март 2004 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и на Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71, по отношение на уеднаквяването на правата и опростяването на процедурите (текст от значение за ЕИП и за Швейцария) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално членове 42 и 308 от него, като взеха предвид заключенията на Европейския съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г. относно създаването на европейска здравноосигурителна карта, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1), след консултации с Комитета на регионите, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2), като имат предвид, че: (1) Съгласно заключенията на Европейския съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г. европейската здравноосигурителна карта трябва да замести съществуващите хартиени формуляри, които са необходими за здравно лечение в друга държава-членка. Комисията беше призована да представи предложение в този смисъл преди Европейския съвет през пролетта на 2003 г. Тази карта трябва да опрости процедурите. (2) За да се постигне и дори да се надмине тази цел чрез оптимизиране на предимствата, които предлага европейската здравноосигурителна карта за осигурените лица и институциите, са необходими някои промени в Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (3). (3) Понастоящем Регламент (ЕИО) № 1408/71 предвижда достъп до различни видове обезщетения в натура по време на престой в държава-членка, различна от компетентната държава или от държавата по пребиваване, в зависимост от категорията, към която спада осигуреното лице, и прави разграничение между „непосредствено необходима помощ“ и „необходима помощ“. С оглед осигуряването на по-голяма закрила на осигурените лица, трябва да се предвиди разпоредба за уеднаквяване на правата на всички осигурени лица по отношение на достъпа до обезщетения в натура по време на престой в държава-членка, различна от държавата, в която съответното лице е осигурено или пребивава. При тези условия всички осигурени лица имат право на обезщетения в натура, които се налагат по медицински причини по време на престоя им на територията на друга държава-членка, като се взема предвид естеството на обезщетенията и очакваната продължителност на пребиваването. (4) От съществено значение е да се предприемат всички мерки, които да гарантират правилното прилагане на разпоредбите на член 22, параграф 1, буква а), i) във всички държави-членки, особено от доставчиците на помощ. (5) За някои видове непрекъснато лечение, които изискват специфична инфраструктура, като диализа например, за пациента е от съществено значение наличието на лечение по време на пребиваването му в друга държава-членка. В тази връзка Административната комисия изготвя списък на обезщетенията в натура, които подлежат на предварително споразумение между осигуреното лице и институцията, която осигурява лечението, за да се гарантират наличието на помощ и свободата на осигуреното лице да има престой в друга държава-членка. (6) По принцип достъп до обезщетения в натура по време на престой в друга държава-членка се предоставя при представяне на съответния формуляр, който е предвиден в Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 г. за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (4). Някои държави-членки все още изискват, макар и формално, а не на практика, извършването на допълнителни формалности при пристигане на тяхна територия. Тези изисквания, особено задължението за системно и предварително представяне на заверена декларация пред институцията по престой, която удостоверява правото на обезщетения в натура, днес изглеждат с ненужно ограничителен характер и възпрепятстват свободното движение на заинтересованите лица. (7) Държавите-членки следва да гарантират предоставянето на подходяща информация относно въведените с настоящия регламент промени в правата и задълженията. (8) За ефективното и безпристрастно прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 е необходимо сътрудничество между институциите и лицата, включени в приложното поле на споменатия регламент. Това сътрудничество предполага както от страна на институциите, така и от страна на осигурените лица, предоставянето на пълна информация за всички промени, които биха могли да засягат правото на обезщетения, като прекратяване или промяна на трудовата или самостоятелната трудова заетост на осигуреното лице, евентуална промяна на престоя или пребиваването на въпросното лице или на член на неговото семейство, промени в семейното положение или промени в законодателството. (9) Предвид сложността на някои отделни положения, свързани с движението на лица, следва да се предвиди механизъм, който да позволява на институциите да вземат решения по отделни случаи, в които различните тълкувания на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и на регламента за неговото прилагане биха могли да застрашават правата на съответното лице. Ако не може да се намери решение, с което да се зачитат всички права на заинтересованото лице, следва да се предвиди възможност за сезиране на Административната комисия. (10) С оглед привеждане на регламента в съответствие с развитието в областта на обработката на данни, в която европейската здравноосигурителна карта е съществен елемент, тъй като в дългосрочен план тя е предвидена да представлява електронен носител, който да може да се чете във всички държави-членки, следва да се изменят някои членове от Регламент (ЕИО) № 574/72, за да бъде включено понятието за документ като всяко съдържание, независимо от неговия носител, писмено на хартиен носител или съхранявано в електронна форма, или под формата на звуков, визуален или аудиовизуален запис, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 1408/71 се изменя, както следва: 1. Член 22 се изменя, както следва: а) параграф 1, буква а) се заменя със следното: „а) чието състояние изисква обезщетения в натура, които са необходими по медицински причини по време на престой на територията на друга държава-членка, като се взема предвид естеството на обезщетенията и очакваната продължителност на престой;“ б) добавя се следният параграф: „1а. Административната комисия изготвя списък на обезщетенията в натура, които за да бъдат предоставяни по време на престой в друга държава-членка, от практически съображения изискват предварително споразумение между заинтересованото лице и институцията, която предоставя помощ;“ в) в параграф 3 първата алинея се заменя със следното: „Параграфи 1, 1а и 2 се прилагат по аналогия за членове на семейството на заето или самостоятелно заето лице.“ 2. Член 22а се заменя със следното: „Член 22а Особени правила за някои категории лица Независимо от разпоредбите на член 2, разпоредбите на член 22, параграф 1, букви а) и в) и параграф 1а се прилагат и за лица, които са граждани на една от държавите-членки и които са осигурени съгласно законодателството на държава-членка, както и за членовете на техните семейства, които пребивават заедно с тях.“ 3. Член 22б се заличава. 4. Член 25 се изменя, както следва: а) параграф 1 се заменя със следното: „1. Безработно лице, което преди това е било заето или самостоятелно заето и за което се прилагат разпоредбите на член 69, параграф 1 или член 71, параграф 1, буква б), ii), и което отговаря на условията, определени в законодателството на компетентната държава за придобиване на право на парични обезщетения и обезщетения в натура, като при необходимост се вземат предвид разпоредбите на член 18, за посочения в член 69, параграф 1, буква в) период получава: а) обезщетения в натура, които са необходими по медицински причини за това лице по време на пребиваването му на територията на държавата-членка, в която то търси работа, като се взема предвид естеството на обезщетенията и очакваната продължителност на престой. Тези обезщетения в натура се предоставят от името на компетентната институция от институцията на държавата-членка, в която лицето търси работа, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от последната институция законодателство, все едно, че лицето е осигурено при нея; б) паричните обезщетения, които се предоставят от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията на държавата-членка, в която безработното лице търси работа, обезщетенията могат да се предоставят от последната институция от името на първата институция в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава. За периода, през който се получават парични обезщетения, не се предоставят обезщетения за безработица по член 69, параграф 1.“ б) добавя се следният параграф: „1а. Член 22, параграф 1а се прилага по аналогия.“; 5. Член 31 се заменя със следното: „Член 31 Пребиваване на пенсионер и/или членове на неговото семейство в държава-членка, различна от държавата им на пребиваване 1. Пенсионер, който има право на пенсия или пенсии съгласно законодателството на една държава-членка или на пенсии съгласно законодателството на две или повече държави-членки и който има право на обезщетения съгласно законодателството на една от тези държави, заедно с членовете на неговото семейство, които имат престой на територията на държава-членка, различна от държавата им на пребиваване, получават: а) обезщетенията в натура, които са необходими по медицински причини по време на пребиваване на територията на държавата-членка, различна от държавата на пребиваване, като се вземат предвид естеството на обезщетенията и очакваната продължителност на престоя. Тези обезщетения в натура се предоставят от институцията по място на престой в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, от името на институцията по пребиваване на пенсионера или на членовете на неговото семейство; б) паричните обезщетения, които по целесъобразност се предоставят от компетентната институция, определена в член 27 или член 28, параграф 2, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията по престой, тези обезщетения могат да се предоставят от последната институция от името на първата институция в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава. 2. Член 22, параграф 1а се прилага по аналогия.“ 6. Член 34а се заменя със следното: „Член 34а Особени разпоредби за студенти и членове на техните семейства Членове 18, 19, 22, параграф 1, букви а) и в) и параграф 1а, член 22, параграф 2, втора алинея, член 22, параграф 3, членове 23 и 24 и раздел 6 и 7 се прилагат по аналогия за студенти и членове на техните семейства, в зависимост от случая.“ 7. Член 34б се заличава; 8. Добавя се следният член: „Член 84а Взаимоотношения между институциите и лицата, включени в приложното поле на настоящия регламент 1. Институциите и лицата, включени в приложното поле на настоящия регламент, са длъжни взаимно да си предоставят информация и да си сътрудничат с оглед гарантиране на правилното прилагане на настоящия регламент. Институциите, в съответствие с принципа на добрата администрация, в разумен срок отговарят на всички запитвания и в тази връзка предоставят на заинтересованите лица всякаква информация, която е необходима за упражняване на предоставените им с настоящия регламент права. Заинтересованите лица във възможно най-кратък срок информират институциите на компетентната държава и на държавата по пребиваване за всички промени в личното или семейното им положение, които засягат правото им на обезщетения съгласно настоящия регламент. 2. Неспазването на задължението за предоставяне на информация, посочено в третата алинея на параграф 1, може да доведе до прилагането на съразмерни мерки в съответствие с националното право. Независимо от това, тези мерки трябва да са равностойни на мерките, които се прилагат в подобни ситуации съгласно вътрешното право и не трябва да правят невъзможно или практически прекомерно трудно за заявителите да упражняват предоставените им съгласно настоящия регламент права. 3. В случай на затруднения при тълкуването или прилагането на настоящия регламент, които биха могли да застрашат правата на лице, включено в неговото приложно поле, институцията на компетентната държава или на държавата по пребиваване на заинтересованото лице се свързва с институцията/ите на съответната/ите държава/и-членка/и. Ако в разумен срок не може да се намери решение, заинтересованите органи могат да поискат намесата на Административната комисия.“ Член 2 Регламент (ЕИО) № 574/72 се изменя, както следва: 1. В член 2 параграф 1 се заменя със следното: „1. Образците на документите, които са необходими за прилагането на регламента и на регламента за прилагане, се изготвят от Административната комисия. Тези документи могат да се предават между институциите на хартиен или друг носител, или по телематичен път под формата на електронни съобщения в съответствие с разпоредбите на дял VIа. Обмяната на информация по телематичен път подлежи на споразумение между компетентните органи или органите, определени от компетентните органи на изпращащата държава-членка и тези на получаващата държава-членка;“ 2. В член 17 параграфи 6 и 7 се заличават; 3. В член 19а параграф 2 се заменя със следното: „2. Член 17, параграф 9 от регламента за прилагане се прилага по аналогия.“ 4. Член 20 се заличава; 5. Член 21 се заменя със следното: „Член 21 Обезщетения в натура в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава 1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 22, параграф 1, буква а), i) от регламента, заетото или самостоятелно заетото лице представя на доставчика на помощ документ, издаден от компетентната институция, който удостоверява, че лицето има право на обезщетения в натура. Този документ се изготвя в съответствие с разпоредбите на член 2. Ако съответното лице не може да представи този документ, то се обръща към институцията по престой, която изисква от компетентната институция заверена декларация, с която се удостоверява, че съответното лице има право на обезщетения в натура. Във всеки отделен случай документ, издаден от компетентната институция за право на обезщетения в съответствие с член 22, параграф 1, буква а), i) от регламента, за доставчика на помощ има същата стойност като национално доказателство за правата на лицата, които са осигурени при институцията по престой. 2. Член 17, параграф 9 от регламента за прилагане се прилага по аналогия.“ 6. В член 22 параграф 2 се заменя със следното: „2. Член 17, параграф 9 от регламента за прилагане се прилага по аналогия.“ 7. В член 23 вторият параграф се заменя със следното: „Въпреки това, в случаите, посочени във втората алинея на член 22, параграф 3 от регламента, институцията по пребиваване и законодателството на страната по пребиваване на членовете на семейството се считат съответно за компетентна институция и за законодателство на компетентната държава по смисъла на член 17, параграф 9, членове 21 и 22 от регламента за прилагане.“ 8. Член 26 се изменя, както следва: а) параграф 1 се заменя със следното: „1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 25, параграф 1, буква а) и параграф 1а от регламента, безработното лице или придружаващият го член на семейството представя на доставчика на помощ документ, издаден от компетентната институция, който удостоверява, че лицето има право на обезщетения в натура. Този документ се изготвя в съответствие с разпоредбите на член 2. Ако съответното лице не може да представи този документ, то се обръща към институцията по престой, която изисква от компетентната институция заверена декларация, с която се удостоверява, че съответното лице има право на обезщетения в натура. Във всеки отделен случай, документ, издаден от компетентната институция за право на обезщетения в съответствие с член 25, параграф 1, буква а) от регламента, за доставчика на помощ има същата стойност като национално доказателство за правата на лицата, които са осигурени при институцията на мястото, където е отишло безработното лице.“ б) добавя се следният параграф: „1а. За да получава парични обезщетения за себе си и за членовете на своето семейство съгласно член 25, параграф 1, буква б) от регламента, безработното лице представя на осигурителната институция на мястото, където е отишло, заверена декларация, за която преди заминаването си лицето е подало заявление пред компетентната осигурителна институция. Ако безработното лице не представи тази заверена декларация, институцията на мястото, където е отишло лицето, я получава от компетентната институция. Тази заверена декларация трябва да удостоверява наличието на право на въпросните обезщетения при условията, посочени в член 69, параграф 1, буква а) от регламента, да се посочва продължителността на това право, като се вземат предвид разпоредбите на член 69, параграф 1, буква в) от регламента и в случай на неработоспособност или хоспитализация да се посочва размерът на подлежащите на предоставяне парични обезщетения по целесъобразност чрез здравна осигуровка през гореспоменатия период.“ в) параграф 3 се заменя със следното: „3. Член 17, параграф 9 от регламента за прилагане се прилага по аналогия.“ 9. Член 31 се заменя със следното: „Член 31 Обезщетения в натура за пенсионери и членове на техните семейства, които имат престой в държава-членка, различна от държавата им на пребиваване 1. За да получава обезщетения в натура съгласно член 31 от регламента, пенсионерът представя на доставчика на помощ документ, издаден от институцията по пребиваване, който удостоверява, че той има право на обезщетения в натура. Този документ се изготвя в съответствие с разпоредбите на член 2. Ако съответното лице не може да представи този документ, то се обръща към институцията по престой, която изисква от институцията по пребиваване заверена декларация, с която се удостоверява, че съответното лице има право на обезщетения в натура. Във всеки отделен случай, документ, издаден от компетентната институция за право на обезщетения в съответствие с член 31 от регламента, за доставчика на помощ има същата стойност като национално доказателство за правата на лицата, които са осигурени при институцията по престой. 2. Член 17, параграф 9 от регламента за прилагане се прилага по аналогия. 3. Параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия по отношение на предоставянето на обезщетения в натура на членовете на семейството, включени в приложното поле на член 31 от регламента. Ако тези членове на семейството пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която пребивава пенсионерът, документът, посочен в параграф 1, се издава от институцията по мястото им на пребиваване.“; 10. В член 117 параграф 1 се заменя със следното: „1. Въз основа на проучванията и предложенията на Техническата комисия, посочена в член 117в от регламента за прилагане, Административната комисия привежда образците на документи в съответствие с новите техники за обработка на данни, както и начините за подаване и процедурите за предаване на данни, които са необходими за прилагането на регламента и на регламента за прилагане.“ Член 3 Държавите-членки гарантират предоставянето на подходяща информация относно промените във въведените с настоящия регламент права и задължения. Член 4 С цел прилагане на настоящия регламент институциите в държавата на престой гарантират, че всички доставчици на помощ са напълно запознати с критериите, определени в член 22, параграф 1, буква а), i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71. Член 5 Настоящият регламент влиза в сила на 1 юни 2004 г. Най-късно до 1 юли 2004 г. се гарантира пряк достъп до доставчиците на помощ. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Страсбург на 31 март 2004 година.	[ 0, 3, 9 ]
32006L0091	32006L0091 L 312/42 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2006/91/ЕО НА СЪВЕТА от 7 ноември 2006 година относно контрола над калифорнийска щитоносна въшка Сан Хосе (кодифицирана версия) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 37 и 94 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2), като има предвид, че: (1) Директива 69/444/ЕИО на Съвета от 8 декември 1969 г. относно контрола над калифорнийска щитоносна въшка Сан Хосе (3) бе неколкократно съществено изменян (4). В интерес на по-голямата яснота и рационалност следва да се извърши кодифициране на споменатата директива. (2) Производството на дървесни двусеменни растения и техните плодове заема важно място в селското стопанство на Общността. (3) Добивът на това производство постоянно е заплашен от вредни организми. (4) Чрез защитата на тези растения срещу тези вредни организми, трябва не само да се поддържа производствения капацитет, но и да се повиши също така селскостопанската производителност. (5) Защитните мерки за избягване на въвеждането на вредни организми в отделните държави-членки ще има само ограничен ефект, ако тези организми не са били контролирани едновременно и методично в Общността и не са били взети предпазни мерки срещу разпространението им (6) Един от организмите, който е най-вреден за дървесните двусемеделни растения е калифорнийска щитоносна въшка Сан Хосе (Quadraspidiotus perniciosus Comst.). (7) Този вредител се е появил в няколко държави-членки и има заразени райони в Общността. (8) Съществува постоянен риск за отглеждането на дървесни двусемеделни растения в Общността, ако не се вземат ефективни мерки за контролиране на този вредител и не се избегне неговото разпространение. (9) За да се унищожи този вредител, трябва да се приемат минимални разпоредби за Общността. Държавите-членки трябва да могат да приемат допълнителни или по-строги разпоредби където е необходимо. (10) Настоящата директива не засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното им законодателство на директивите, посочени в приложение I, част Б, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Настоящата директива се отнася до минималните мерки, които трябва да се вземат в държавите-членки за контрол над калифорнийската щитоносна въшка Сан Хосе (Quadraspidiotus perniciosus Comst.) и да се избегне нейното разпространение. Член 2 За целите на настоящата директива се прилагат следните дефиниции: а) „растения“ означава живи растения и живи части от растения, с изключение на плодове и семена; б) „заразени растения или плодове“ означава растения или плодове, върху които се откриват една или повече калифорнийски щитоносни въшки Сан Хосе, освен ако не се потвърди, че те са мъртви; в) „растения-приемници на калифорнийски щитоносни въшки Сан Хосе“ означават растенията от видовете Acer L., Cotomeaster Ehrh., Crataegus L., Cydonia Mill., Euonymus L., Fagus L., Juglans L., Ligustrum L., Malusa Mill., Populus L., Prunus L., Pyrus L., Ribes L., Rosa L., Salix L., Sorbus L., Syringa L., Tilia L., Ulmus L., Vitis L.; г) „разсадници“ означава насаждения, в които се отглеждат растенията, предназначени за презасаждане, размножаване или разпределяне като отделни вкоренени растения. Член 3 Когато е регистрирана поява на калифорнийска щитоносна въшка Сан Хосе, държавите-членки маркират замърсените райони, както и една безопасна зона, достатъчно голяма, за да се осигури защитата на обкръжаващите райони. Член 4 Държавите-членки осигуряват в заразените райони и безопасните зони растенията приемници на калифорнийски щитоносни въшки Сан Хосе да бъдат подходящо третирани, за да се контролира този вредител и да се избегне неговото разпространение. Член 5 Държавите-членки осигуряват: а) всички заразени растения в разсадниците трябва да бъдат унищожени; б) всички други растения, които са заразени или се подозира, че са заразени и които растат в заразени райони, да бъдат третирани по такъв начин, че тези растения и пресните плодове от тях да не бъдат повече заразени при преместването им; в) всички вкоренени растения-приемници на калифорнийска щитоносна въшка Сан Хосе, растящи в заразен район, и части от тези растения, които са предназначени за размножаване и се произвеждат в този район, могат да се засадят отново в заразения район или да се транспортират далеч от него само ако се установи, че не са заразени и ако те са били третирани по такъв начин, че евентуално наличните въшки Сан Хосе, да бъдат унищожени. Член 6 Държавите-членки осигуряват в безопасните зони растенията приемници на калифорнийски щитоносни въшки Сан Хосе да бъдат подложени на официална проверка и да се проверяват поне веднъж годишно, за да се открие всяка поява на калифорнийски щитоносни въшки Сан Хосе. Член 7 1. Държавите-членки осигуряват във всяка партида от растения (освен онези, които са вкоренени в земята) и пресните плодове, в които е намерена зараза, заразените растения и плодове да бъдат унищожени, а другите растения и плодове в партидата да бъдат третирани или обработени по такъв начин, че всички калифорнийски щитоносни въшки Сан Хосе, които могат да са останали по тях да бъдат унищожени. 2. Параграф 1 не се прилага за слабо заразени партиди с пресни плодове. Член 8 Държавите-членки отменят мерките, предприети за контрол над калифорнийски щитоносни въшки Сан Хосе, или за предотвратяване на тяхното разпространение, само ако повече не се констатира наличието на калифорнийски щитоносни въшки Сан Хосе. Член 9 Държавите-членки забраняват притежаването на калифорнийски щитоносни въшки Сан Хосе. Член 10 1. Държавите-членки могат да разрешат: а) дерогация от мерките, посочени в членове 4 и 5, член 7, параграф 1 и член 9 за научни и фитосанитарни цели, опити и селекционна работа; б) чрез дерогация от член 5, буква б) и член 7, параграф 1 незабавна обработка на заразените пресни плодове; в) чрез дерогация от член 5, буква б) и член 7, параграф 1 преместването на заразени пресни плодове в заразения район. 2. Държавите-членки осигуряват разрешенията, посочени в параграф 1, да се дават само където подходящ контрол гарантира, че те не нарушават контрола над калифорнийската щитоносна въшка Сан Хосе и не създават риск за разпространение на този вредител. Член 11 Държавите-членки могат да приемат допълнителни или по-строги разпоредби, които може да са необходими за контрол над въшките Сан Хосе, или да се избегне тяхното разпространение. Член 12 Директива 69/466/ЕИО се отменя, без ущърб на задълженията на държавите-членки, които касаят сроковете за транспониране в националното им законодателство на директивите, посочени в приложение I, част Б. Позоваванията на отменената директива следва да се тълкуват като позовавания на настоящата директива и да се четат в съответствие с таблицата за съответствията в приложение II. Член 13 Настоящата директива влиза в сила на 20-ия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 14 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 7 ноември 2006 година.	[ 20, 16, 15, 6 ]
32009D0856	РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 27 ноември 2009 година за приемане на решение за финансирането през 2010 г. на мерки за комуникация, проучвания и оценки, и за прякото отпускане на безвъзмездни средства на OIE на основание член 168, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 (2009/856/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 2009/470/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно разходите във ветеринарната област (1), и по-специално членове 20, 23 и 41 от него, като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (2) (наричан по-долу „Финансовият регламент“), и по-специално член 75 от него, като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (3) (наричан по-долу „правилата за прилагане“), и по-специално член 90 от него, като има предвид, че: (1) С Решение 2009/470/ЕО се установяват процедурите за финансовото участие на Общността в определени ветеринарни мерки, по-специално по отношение на информационната политика, свързана със здравето на животните, хуманното отношение към тях и безопасността на храните, технически и научни мерки. (2) Съгласно член 19 от Решение 2009/470/ЕО Общността предоставя финансов принос за създаването на информационна политика в областта на здравето на животните, хуманното отношение към животните и безопасността на храните в продукти от животински произход, включително и извършването на необходимите проучвания за подготовката и развитието на законодателството в областта на хуманното отношение към животните. (3) Планът за действие на Общността за защита и хуманно отношение към животните 2006-2010 г. (4) по-специално предвижда участието и информирането на животновъдите, както и на обществеността като цяло, относно действащите стандарти за закрила на животните и хуманно отношение към тях, както и продължаването на подкрепата и създаването в бъдеще на международни инициативи за повишаване на осведомеността и постигане на по-широк консенсус относно хуманното отношение към животните. В тази връзка е в процес на изпълнение европейска комуникационна стратегия относно хуманното отношение към животните в Европа и чужбина с цел да се обяснят на гражданите различията в системите за отглеждане на животни и разходите и ползите от по-високи стандарти на хуманно отношение към животните. (4) В Съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007-2013 г.) се потвърждава значението на диалога между гражданите, сдруженията на гражданското общество и институциите на ЕО (в частност Комисията). (5) В миналото бе въведена ефективна комуникационна стратегия с цел популяризиране на въпросите за здравето на животните и на принципите на стратегията за здравето на животните сред заинтересованите страни, организациите и обществото като цяло. Тази комуникационна стратегия следва да има продължение. Комисията възнамерява по време на „Ветеринарната седмица на ЕС“ през 2010 г. да популяризира по-специално идентифицирането и проследяването на живи животни по протежението на хранителната верига. (6) 2011 г. бе определена като „Световна ветеринарна година 2011“ и ще отбележи 250-ата годишнина от началото на ветеринарното образование в световен мащаб. На значението на годишнината ще се наблегне в комуникационна стратегия, която предстои да бъде разработена и която ще информира заинтересованите страни за различните организирани през годината прояви по този повод. (7) В член 41 от Решение 2009/470/ЕО се предвижда Комисията да представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за ситуацията със здравето на животните и разходната ефективност от изпълнението на програмите за ликвидиране, контрол и наблюдение на болести по животните. (8) Поради това е целесъобразно през 2010 г. Общността да финансира проучвания, оценки на въздействието, оценки и информационната политика в областта на безопасността на храните, здравето на животните и хуманното отношение към тях, и зоотехниката. Следва да се определи максималната сума, която трябва да бъде отпусната за тези дейности. (9) Съгласно член 22 от Решение 2009/470/ЕО Общността може да предприеме или да подпомогне държавите-членки или международните организации да предприемат необходимите технически и научни мерки за развитието на общностното законодателство във ветеринарната област и за развитието на ветеринарното образование или обучение. (10) Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) е междуправителствена организация, отговаряща за подобряването на здравето на животните в световен мащаб. Тя е призната от Световната търговска организация (СТО) за референтна организация при определяне на стандарти за международна търговия с животни и животински продукти. (11) В периода 12-14 октомври 2009 г. OIE организира международна конференция с представители от целия свят на тема „Развитие на ветеринарното образование за един по-безопасен свят“. (12) Конференцията на OIE успя да допринесе за по-доброто разбиране на политиката на Общността за здравето на животните сред ректорите и директорите на ветеринарни институции и сред основни действащи лица при изработването на политики от целия свят, и при развитието на ветеринарното образование в страните участнички. Ето защо финансовата подкрепа на Общността за разпространението на материалите, свързани с международната конференция на OIE, е в съответствие с целта за подобряване на ветеринарната ситуация в Общността. (13) OIE планира провеждането на международна конференция, посветена на шапа. Посочената конференция ще подкрепи мерките, предвидени в Съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007-2013 г.). Поради това е целесъобразно Общността да даде своя принос за тази инициатива с оглед развитието на законодателството на Общността, свързано с това заболяване. На това основание Общността следва да подкрепи посочената инициатива на OIE. (14) В съответствие с член 75 от Финансовия регламент и член 90, параграф 1 от правилата за прилагане поемането на разходи от бюджета на Общността се предхожда от решение за финансиране, в което се предвиждат съществените елементи на предполагащото разход действие и което е прието от институцията или от органите, на които институцията е делегирала правомощия. (15) По силата на член 168, параграф 1, буква в) от правилата за прилагане на органите, които са в положение на фактически монополи, могат да бъдат отпускани безвъзмездни средства без покана за предложения. OIE има фактически монопол в своя сектор, така че не се изисква покана за предложения, за да бъде предоставена подкрепа от Общността за разпространението на техническите и научните материали, свързани с конференцията на OIE на тема „Развитие на ветеринарното образование за един по-безопасен свят“, и за организирането и поемането на ролята на домакин на международна конференция по въпросите на шапа. (16) Настоящото решение за финансиране може да обхване и плащането на дължими лихви за закъснели плащания по силата на член 83 от Финансовия регламент и член 106, параграф 5 от правилата за прилагане. (17) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, РЕШИ: Член 1 С настоящото се приемат дейностите по осъществяването на мерките за комуникация, проучванията и оценките и във връзка с прякото отпускане на безвъзмездни средства на OIE, посочени в приложението. Това представлява решение за финансиране по смисъла на член 75 от Финансовия регламент. Член 2 Максималният размер на участието, разрешено с настоящото решение за изпълнението на програмата, възлиза на 3 685 000 EUR, които следва да бъдат отпуснати по следния бюджетен ред от общия бюджет на Европейските общности за 2009 г.: - бюджетен ред № 17 04 02 01: 3 685 000 EUR. Тези бюджетни кредити могат да покриват и дължими лихви за закъснели плащания. Член 3 Безвъзмездните средства, предназначени за OIE, ще бъдат отпуснати чрез споразумение за безвъзмездни средства без покана за предложения, тъй като OIE е междуправителствената организация, отговаряща за подобряване на здравето на животните в световен мащаб и поради това е в положение на фактически монопол в съответствие с условията, изложени в приложената работна програма. Съставено в Брюксел на 27 ноември 2009 година.	[ 10, 20, 13, 6, 15 ]
32006D0882	Решение на Съвета от 13 ноември 2006 година относно подписването на протокол за изменение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Хърватска, от друга страна, относно тарифните квоти за захар и захарни продукти с произход от Хърватска или Общността (2006/882/EО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него във връзка с член 302, параграф 2, първа алинея, първо изречение от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) На 28 февруари 2005 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с Република Хърватска с цел изменение на преференциалните спогодби по отношение на вноса на захар с произход от Хърватска в Общността в рамките на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Хърватска, от друга страна [1], одобрено с Решение 2005/40/EО, Евратом на Съвета и на Комисията [2]. (2) Комисията приключи преговорите за подписване на протокол за изменение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране. Следователно упоменатият протокол трябва да бъде одобрен. (3) Мерките, необходими за изпълнението на протокола, трябва да бъдат приети от Комисията по същата процедура като предвидената за изпълнението на Регламент (EО) № 318/2006 на Съвета от 20 февруари 2006 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта [3], РЕШИ: Член 1 Протоколът за изменение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Хърватска, от друга страна, относно тарифните квоти за захар и захарни продукти с произход от Хърватия или Общността (наричан по-долу "протокола") се одобрява от името на Общността. Текстът на протокола е приложен към настоящото решение. Член 2 С настоящото решение председателят на Съвета се упълномощава да посочи лицето/ата, оправомощено/и да подпишат протокола, за да се обвърже Общността. Член 3 Комисията следва да приеме подробни правила за изпълнението на протокола в съответствие с процедурата, постановена в член 39 от Регламент (EО) № 318/2006. Съставено в Брюксел на 13 ноември 2006 година.	[ 17, 19, 5, 3, 18, 15 ]
31983L0417	31983L0417 L 237/25 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 25 юли 1983 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно определени лактопротеини (казеини и казеинати), предназначени за консумация от човека (83/417/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване Европейската икономическа общност, и в частност член 100 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че законовите, подзаконовите и административните разпоредби, прилагани в някои от държавите-членки, определят състава и производствените характеристики на казеини и казеинати, предназначени за консумация от човека, както и условията, на които трябва да отговарят тези продукти, с цел прилагане на указания или разрешение за използването им при производството на други храни; като има предвид, че такива разпоредби не съществуват в други държави-членки към настоящия момент; като има предвид, че тази ситуация възпрепятства свободното движение на казеини и казеинати, предназначени за консумация от човека, и създава условия за нелоялна конкуренция между потребителите; като има предвид, че същата има директно действие върху създаването и функционирането на общия пазар; като има предвид, че това налага определянето на общностно равнище на правила, които трябва да се съблюдават по отношение на състава и етикетите на тези продукти; като има предвид, че към настоящия момент годните за консумация казеини и казеинати по принцип не се продават на крайния потребител; като има предвид, че в случаите, когато все пак се извърши подобна продажба, се прилага също Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на хранителни продукти, предназначени за продажба на крайния потребител (4); като има предвид от друга страна, че с цел улесняване на търговията е препоръчително да се приемат на общностно равнище правила за поставяне на етикети, приложими за годни за консумация казеини и казеинати, предназначени за използване в търговията; като има предвид, че предварителната програма на Европейската икономическа общност относно политиката за защита на потребителите и информацията (5) предвижда действия на Общността в области от особено значение за защита на здравето и безопасността на потребителите, по-специално в областта на храните; като има предвид, че процесът на определяне на процедурите за вземане на проби и методите за анализ, необходими за тестване на състава и другите свойства на въпросните продукти, съставлява мярка за техническо прилагане, приемането на която трябва да се възложи на Комисията, с цел да опрости и ускори процедурата; като има предвид, че във всички случаи, за които Комисията е упълномощена от Съвета да прилага правилата, касаещи хранителните вещества, предназначени за консумация от човека, се налага изготвянето на процедура за установяване на тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по храните, създаден съгласно Решение 69/414/ЕИО (6), ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 1. Настоящата директива се отнася до лактопротеини, определени в приложенията, които са предназначени за консумация от човека, както и техните смеси. 2. За целите на настоящата директива: - „казеини“ означава основната протеинова съставка в млякото, измита и изсушена, неразтворима във вода и получена от обезмаслено мляко чрез утаяване: - посредством прибавяне на киселина или - посредством микробно окисляване, или - посредством използване на сирище, или - посредством използване на други ензими за коагулиране на млякото, без да засяга възможността за предварително извършване на процеси за обмен на йони и процеси на концентрация, - „казеинати“ означава продукти получени чрез изсушаване на казеини, третирани с неутрализиращи агенти, - „обезмаслено мляко“ означава мляко от една или повече крави, към което няма добавки и от чийто състав е намалено само количеството мазнини. Член 2 Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че: - продуктите, определени в приложенията могат да се пуснат на пазара само в случай, че отговарят на описанията и правилата, заложени в настоящата директива и приложенията към нея и - продукти, които не отговарят на критериите, заложени в приложенията, са представени с название и етикет по начин, който да не подвежда купувача относно характера, качеството или употребата им. Член 3 Названията, упоменати в приложенията, се запазват за описаните продукти и трябва да се използват за търговски цели за обозначаване на тези продукти. Член 4 1. Без да се засяга Директива 79/112/ЕИО и без да се засягат разпоредбите, които следва да се приемат от Общността във връзка с поставянето на етикети върху храни, които не са предназначени за крайния потребител, единствените задължителни данни, които трябва да са отбелязани върху пакетите, кутиите или етикетите на продуктите, определени в приложенията, данни, които трябва да се виждат ясно, да са четливи и изписани с незаличими букви, са следните: а) названието, запазено за тези продукти съгласно член 3, като за казеинатите се посочват и съответният катион или катиони; б) в случай на продукти, пуснати на пазара като смеси: - трябва да фигурират думите „смес от…“, следвани от названията на различните продукти, съставляващи сместа, подредени по тегло в низходящ ред, - трябва да се посочват катионът или катионите в случай на казеинат или казеинати, - трябва да се посочва количеството протеини в случай на смеси, съдържащи казеинати; в) нетното количество, изразено със следните единици за тегло: килограм или грам. До края на преходния период, по време на който на територията на Общността е разрешено използването на имперски единици за мярка, посочени в глава Г от приложението към Директива 71/354/ЕИО на Съвета от 18 октомври 1971 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици (7), последно изменена от Директива 76/770/ЕИО (8), Ирландия и Обединеното Кралство могат да разрешат количеството да се изразява само в имперски мерни единици, изчислени въз основа на следната система за приравняване: - 1 мл= 0,0352 течни унции, - 1 л= 1,760 пинти или 0,220 галона, - 1 г= 0,0353 унции (авоардюпоа), - 1 кг= 2,205 паунда; г) името или търговското наименование и адресът на производителя или опаковчика, или продавача, установен на територията на Общността; независимо от това, в случай на национална продукция държавите-членки могат да прилагат национални разпоредби, съгласно които се изисква надлежното предоставяне на информация относно производствената или опаковъчна единица; д) в случай на продукти, внесени от трети страни, името на държавата, от която произхождат; е) датата на производство или друга маркировка, по която да се определи партидата. 2. Държавите-членки забраняват продажбата на годни за консумация казеини и казеинати на територията им, ако елементите, упоменати в параграф 1, букви а), б), д) и е), не са на език, който е лесно разбираем за купувача, освен ако последният е получил информацията по други начини; тази разпоредба не предполага появата на упоменатите елементи на няколко езика. Данните, упоменати в параграф 1, буква б), третото тире и букви в), г), и д), трябва да се появяват само в придружаващ документ. За транспорт в големи количества, това дерогиране може да се разшири до буква б), второто тире и буква е). Член 5 Без да се засягат разпоредбите на Общността, които следва да се приемат в областта на здравеопазването и хигиената във връзка с основните материали, упоменати в приложения I и II, такива продукти трябва да се подложат на топлинна обработка, която да доведе до отрицателна фосфатаза. Член 6 1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че търговията с продуктите, упоменати в член 1, които отговарят на определенията и правилата, заложени в настоящата директива и приложенията към нея, не може да бъде възпрепятствана от прилагането на нехармонизирани национални разпоредби относно състава, производствените спецификации, опаковането или етикетирането на тези продукти или на хранителните вещества като цяло. 2. Параграф 1 не се прилага за нехармонизирани разпоредби, които се считат за оправдателни въз основа на: - защита на общественото здраве, - предотвратяване на измами, освен ако такива разпоредби могат да възпрепятстват прилагането на определенията и правилата, заложени в настоящата директива, - защита на индустриалната и търговска собственост, посочване на източника, регистрацията, обозначаваща произхода и предотвратяване на нелоялна конкуренция. Член 7 1. В случаите, когато в резултат от нова информация или преоценка на вече съществуваща такава, създадена вследствие на приемането на директивата, някоя от държавите-членки установи наличието на детайлни доказателства, че използването в продуктите, определени в приложения I и II, на едно от упоменатите вещества или максималното количество вещество, което може да се използва, застрашава човешкото здраве, дори и ако отговаря на условията на настоящата директива, същата държава-членка може временно да преустанови или ограничи прилагането на въпросните разпоредби на територията си. Тя незабавно уведомява за това другите държави-членки и Комисията, като уточнява мотивите, с които обосновава решението си. 2. Комисията анализира в най-кратък срок представените от засегнатата държава-членка мотиви и се консултира с държавите-членки, участващи в Постоянния комитет по храните, след което незабавно представя становището си и предприема необходимите мерки. 3. Ако Комисията счете, че са необходими изменения на настоящата директива за смекчаване на посочените в параграф 1 затруднения и за да защити човешкото здраве, тя започва процедура, предвидена в член 10 за приемането на такива изменения. В този случай държавата-членка, която е приела мерки за сигурност, може да ги запази до влизане в сила на измененията. Член 8 По предложение от Комисията Съветът приема при необходимост критерии за чистота на технологичните съставки, упоменати в приложенията. Член 9 Установява се следното съгласно процедурата, определена в член 10: а) методите за анализ, необходими за проверка на критериите за чистота, определени в член 8; б) процедурите за вземане на проби и методите на анализ, необходими за проверка на състава и производствените спецификации в момента на производство на продуктите, описани в приложенията. Член 10 1. В случаите, когато се започне процедурата, предвидена в настоящия член, въпросът се отнася до Постоянния комитет по храните, създаден с Решение 69/414/ЕИО, по-долу наричан „Комитет“, от неговия председател по негова собствена инициатива или по искане на представител на държава-членка. 2. Представителят на Комисията представя на Комитета проект с мерките, които следва да се приемат. Комитетът дава становище за упоменатия проект в срок, определен от председателя на Комитета предвид степента на спешност на въпроса. Комитетът взима решение с мнозинство от поне 45 гласа, като гласовете на държавите-членки се претеглят съгласно член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не участва в гласуването. 3. а) Комисията приема предвидените мерки, ако същите съответстват на становището на Комитета. б) В случаите, когато предвидените мерки не съответстват на становището на Комитета или когато не е дадено становище, Комисията представя на Съвета предложение за мерките, които следва да се предприемат. Съветът действа с квалифицирано мнозинство. в) Ако при изтичане на период от три месеца от датата, на която въпросът е отнесен към Съвета, последният не е предприел съответните действия, предложените мерки следва да се приемат от Комисията. Член 11 Настоящата директива не се прилага към продукти, упоменати в член 1, предназначени за износ до трети страни. Член 12 Държавите-членки правят такива изменения в техните законодателства, каквито могат да бъдат необходими за привеждане на тяхното законодателство в съответствие с настоящата директива и уведомяват Комисията за това; така изменените законодателства следва да се прилагат така, че: - да позволяват търговия с продукти, съответстващи на настоящата директива, не по-късно от две години след нотификацията ѝ (9), - да забранят търговията с продукти, които не съответстват на настоящата директива три години след нотификацията ѝ. Член 13 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 25 юли 1983 година.	[ 0, 17, 15 ]
32009R0201	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 201/2009 НА КОМИСИЯТА от 16 март 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 318/2007 за определяне на ветеринарно-санитарните условия за внос на някои птици в Общността и на съответните карантинни срокове (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (1), и по-специално член 10, параграф 3, втора алинея и параграф 4, първа алинея от нея, като взе предвид Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I от Директива 90/425/ЕИО (2), и по-специално член 18, параграф 1, четвърто тире от нея, като има предвид, че: (1) В Регламент (ЕО) № 318/2007 на Комисията (3) се определят ветеринарно-санитарните условия за внос в Общността на някои птици, различни от домашни, и съответните карантинни срокове, приложими към тези птици след внос. (2) В приложение V към посочения регламент се съдържа списък на карантинните депа и центрове, одобрени от компетентните органи на държавите-членки за внос на някои птици, различни от домашни. (3) Нидерландия, Португалия и Обединеното кралство преразгледаха своите одобрени карантинни депа и центрове и изпратиха на Комисията актуализиран техен списък. Списъкът на одобрените карантинни депа и центрове, установен в приложение V към Регламент (ЕО) № 318/2007, следва да бъде съответно изменен. (4) Поради това Регламент (ЕО) № 318/2007 следва да бъде съответно изменен. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение V към Регламент (ЕО) № 318/2007 се заменя с текста на приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 16 март 2009 година.	[ 0, 3, 20, 6 ]
32007R0089	РЕГЛАМЕНТ (ЕО, ЕВРАТОМ) № 89/2007 НА СЪВЕТА от 30 януари 2007 година за изменение на Регламент (ЕО, Евратом) № 2728/94 относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 308 от него, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 203 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като взе предвид становището на Сметната палата (2), като има предвид, че: (1) Използването на бюджетните средства, определени за гаранционния фонд, който бе създаден с Регламент (ЕО, Евратом) № 2728/94 (3), следва да стане по-ефикасно, като същевременно се намали административната работа по бюджетното управление на гаранционния фонд. (2) Прозрачността и планирането на бюджетните операции по финансирането на гаранционния фонд следва да се подобрят. (3) Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление, прието на 17 май 2006 г. (4) определя многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2007-2013 г. Съгласно Междуинституционалното споразумение, финансирането на гаранционния фонд е предвидено като задължителен разход от общия бюджет на Европейския съюз за този период. (4) Основната функция на гаранционния фонд, а именно да предпазва общия бюджет на Европейския съюз от сътресения, предизвикани от просрочени плащания по покриваните от фонда отпуснати или гарантирани заеми, следва да се запази. (5) Гаранционният фонд покрива просрочени плащания по заеми, отпуснати от Европейската инвестиционна банка (наричана по-долу „ЕИБ“), за които Общността предоставя гаранция под външния мандат на ЕИБ. Освен това, съгласно външния мандат на ЕИБ, който влиза в сила от 1 февруари 2007 г., фондът следва също да покрива просрочени плащания по гаранции за заеми, издадени от ЕИБ, за които Общността предоставя гаранция. (6) Поради това Регламент (ЕО, Евратом) № 2728/94 следва да бъде съответно изменен. (7) Договорите не предвиждат други правомощия, освен тези съгласно член 308 от Договора за ЕО и член 203 от Договора за Евратом, за приемането на настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО, Евратом) № 2728/94 се изменя, както следва: 1) В член 1, първата алинея се заменя със следното: „Учредява се гаранционен фонд, наричан по-нататък „фонда“, чиито ресурси се използват за изплащане на кредитори на Общността в случай на просрочване на плащания от получателя на заем, предоставен или гарантиран от Общността, или на гаранция за заем, издадена от Европейската инвестиционна банка, за която Общността предоставя гаранция.“. 2) В член 2 първо тире се заменя със следното: „- едногодишно плащане от общия бюджет на Европейския съюз съгласно членове 4 и 5,“. 3) В член 3 третата алинея се заменя със следното: „Въз основа на разликата в края на година „n-1“ между целевата сума и стойността на нетните активи на фонда, изчислена в началото на година „n“, излишъкът се изплаща с единствена операция под специална позиция в отчета за приходите в общия бюджет на Европейските общности за година „n+1“.“. 4) Член 4 се заменя със следното: „Член 4 Въз основа на разликата в края на година „n-1“ между целевата сума и стойността на нетните активи на фонда, изчислена в началото на година „n“, необходимата сума за финансирането на фонда му се изплаща с единствена операция от общия бюджет на Европейския съюз през година „n+1“.“. 5) Член 5 се заменя със следното: „Член 5 1. Ако в резултат на едно или повече просрочени плащания активирането на гаранциите през година „n-1“ надхвърли 100 милиона EUR, то сумата над 100 милиона EUR се изплаща обратно на фонда под формата на годишни траншове, като се започне от година „n+1“ и се продължава през следващите години до нейното пълно възстановяване (изравнителен механизъм). Размерът на годишния транш се равнява на по-малката от следните две суми: - 100 милиона ЕUR, или - сумата, която остава дължима по силата на изравнителния механизъм. Всяка сума, произтичаща от активирането на гаранции през предходни спрямо година „n-1“ периоди, която още не е възстановена в пълен размер предвид изравнителния механизъм, се изплаща обратно, преди да бъде задействан изравнителният механизъм за просрочени плащания през година „n-1“ или следващите години. Такива остатъци продължават да се приспадат от максималната годишна сума, възстановявана от общия бюджет на Европейския съюз по силата на изравнителния механизъм до момента, в който пълният размер на сумата не бъде изплатен обратно на фонда. 2. Изчисленията, основани на изравнителния механизъм, се правят отделно от изчисленията, посочени в трета алинея от член 3 и в член 4. Въпреки това, въз основа на всички тях се извършва един годишен трансфер. Сумите, които се изплащат от общия бюджет на Европейския съюз в рамките на изравнителния механизъм, се разглеждат като нетни активи на фонда при изчисленията, посочени в членове 3 и 4. 3. Ако в резултат от активирането на гаранции вследствие на едно или повече просрочвания на основни плащания ресурсите на фонда паднат под 80 % от целевата сума, Комисията уведомява за това бюджетния орган. 4. Ако в резултат от активирането на гаранции вследствие на едно или повече просрочвания на основни плащания ресурсите на фонда паднат под 70 % от целевата сума, Комисията представя доклад за изключителни мерки, които могат да се наложат с оглед попълване на фонда.“. 6) Приложението се заличава. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Прилага се от 1 януари 2007 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 30 януари 2007 година.	[ 2, 4, 5, 10, 15 ]
31983D0473	31983D0473 L 260/19 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 12 юли 1983 година за определяне на методите за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Международната комисия по гражданско състояние (83/473/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 229 от него, като има предвид, че Европейските общности са установили съответните отношения с голям брой международни организации; като има предвид, че съответните споразумения, сключени от Комисията, са свързани с работните отношения между Европейските общности и международните организации и установяват система за сътрудничество, предназначена да гарантира тяхното правилно функциониране; като има предвид, че Европейската икономическа общност и Международната комисия по гражданско състояние имат общи интереси в многобройни области от сближаването на законодателствата и особено в секторите на семейното право и правото относно гражданското състояние и правоспособността на гражданите; като има предвид, че е препоръчително да се определят методите за сътрудничество между двете организации, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член единствен С настоящото се одобрява Споразумението относно методите за сътрудничество в резултат от размяната на писма между Европейската икономическа общност и Международната комисия по гражданско състояние. Съставено в Брюксел на 12 юли 1983 година.	[ 11, 15, 5 ]
31991L0238	31991L0238 L 107/50 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА oт 22 април 1991 година за изменение на Директива 89/396/ЕИО относно обозначенията или маркировката, определящи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (91/238/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), в сътрудничество с Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че е необходимо да бъде взет под внимание фактът, че незабавната консумация веднага след покупката на някои храни, такива като сладолед на индивидуални порции, прави ненужно обозначаването на партидата направо върху отделната опаковка; като има предвид, че поради това Директива 89/396/ЕИО (4) трябва да се измени; като има предвид, че в замяна на това за тези продукти обозначението на партидата трябва задължително да фигурира върху комбинираната опаковка. ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 В член 2, параграф 2 от Директива 89/396/ЕИО се добавя следната точка: „г) към индивидуалните порции сладолед. Обозначението, позволяващо идентификация на партидата, трябва да фигурира върху комбинираната опаковка.“ Член 2 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 22 април 1991 година.	[ 7, 3, 17 ]
31990L0642	31990L0642 L 350/71 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 27 ноември 1990 година относно определянето на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху някои продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци (90/642/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че растениевъдството е от съществено значение за Общността; като има предвид, че продукцията от тази дейност бива постоянно засегната от влиянието на вредни организми и плевели; като има предвид необходимостта от защита на растенията и растителните продукти от тези организми с цел не само предотвратяване намаляване на добива или на причиняване вреда на произвежданите култури, но и повишаване на селскостопанската продуктивност; като има предвид, че един от най-важните методи за защита на растенията и растителните продукти от влиянието на тези вредни организми е използването на химически пестициди; като има предвид обаче, че тези пестициди оказват не само благоприятен ефект върху растениевъдството, тъй като по принцип представляват опасни вещества или препарати с опасни странични ефекти; като има предвид, че голям брой такива пестициди и техните метаболити или разпадни продукти могат да окажат вредно въздействие върху потребителите на продукти от растителен произход; като има предвид, че тези пестициди не бива да се използват в случаи, когато това би представлявало опасност за човешкото или животинското здраве и за околната среда; като има предвид, че Общността следва да стимулира използването на алтернативни методи като биологично земеделие; като има предвид, че Директива 76/895/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1976 г. относно фиксирането на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху плодове и зеленчуци (4), последно изменена с Директива 89/186/ЕИО (5), определя максимални допустими количества за посочените остатъци и осигурява свободното движение в Общността на продукти, съдържащи количества по-малки или равни на тези максимални количества; като има предвид обаче, че горепосочената директива позволява на държавите-членки да разрешават пускането в обращение на тяхна територия на продукти, съдържащи остатъци от пестициди в по-големи количества от определените максимални такива, в случаите когато считат такова действие за оправдано; като има предвид, че в някои случаи последната разпоредба води до продължаващи разногласия между държавите-членки по отношение на максималните допустими количества такива остатъци от пестициди, което може да допринесе за създаването на пречки в търговията и по този начин да възпрепятства свободното движение на стоки в Общността; като има предвид, че с оглед постигане на единен пазар през 1992 г., тези пречки следва да бъдат премахнати; като има предвид, че поради тези причини следва да бъде отменено правото на държавите-членки да разрешават по-високи количества и следва да бъдат фиксирани максимални количества за някои активни вещества във и по плодовете и зеленчуците, чието спазване да бъде задължително за всички държави членки при пускането в обращение на тези продукти; като има предвид, че с оглед осигуряване свободното движение на стоки в Общността, следва да бъдат фиксирани задължителни максимални количества за някои пестициди във и по други продукти от растителен произход; като има предвид освен това, че спазването на максималните количества ще осигури свободното движение на продуктите и че здравето на хората и животните че бъде надлежно защитено; като има предвид обаче, че определянето на задължителни максимални количества за остатъците от пестициди изисква продължителни технически процедури и следователно такива количества не могат да бъдат незабавно наложени върху остатъците от пестициди, уредени с Директива 76/895/ЕИО; като има предвид, че поради тази причина е необходимо приемането на отделни правила за задължителните максимални количества с оглед постепенното прехвърляне на остатъците от пестициди от Директива 76/895/ЕИО към тези отделни правила в процеса на определяне на задължителните количества; като има предвид съответно, че настоящата директива не засяга Директива 76/895/ЕИО, която продължава да се прилага за някои остатъци от пестициди, които не са предмет на настоящата директива; като има предвид, че съставянето на списък с остатъци от пестициди и техните максимални количества е от компетентност на Съвета; като има предвид обаче, че този списък не бива да включва остатъци от пестициди, попадащи в приложното поле на Директива 76/895/ЕИО; като има предвид, че е редно настоящата директива да важи за продуктите, предназначени за износ в трети страни, освен в някои случаи, когато се установява, че държавата вносител изисква специална обработка, която налага по-високи максимални количества от фиксираните за Общността съобразно настоящата директива; като има предвид обаче, че не е редно настоящата директива да се прилага за продукти, предназначени за производството на стоки, различни от храни и фуражи, или за посев или садене; като има предвид, че за да се гарантира спазването на настоящата директива при пускане в обращение на продуктите, държавите-членки следва да вземат подходящи контролни мерки; като има предвид, че необходимите проверки следва да бъдат планирани и провеждани, а резултатите от тях - докладвани, в съответствие с Директива 89/397/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно официалните проверки на храните (6); като има предвид, че следва да бъдат създадени методи на Общността за вземане на проби и провеждане на анализи, като методите за анализ следва да бъдат ползвани поне като референтни методи; като има предвид, че определянето на тези методи е предмет от техническо и научно естество и следва да бъде извършено посредством процедура, включваща тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния фитосанитарен комитет; като има предвид, че методите за анализ следва да отговарят на критериите, постановени в приложението към Директива 85/591/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 г. относно въвеждането на методи на Общността за вземане проби и провеждане анализи за целите на проверката на храни, предназначени за консумация от хора (7); като има предвид, че всякакво бъдещо изменение на списъка с продукти от растителен произход, във и върху които може да има остатъци от пестициди, следва да бъде прието от Съвета; като има предвид, че на държавите-членки следва да се разреши временно да понижат постановените количества, в случай че последните се окажат опасни за човешкото здраве или за здравето на животните; като има предвид, че в такива случаи е редно да се установява тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния фитосанитарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 1. Настоящата директива се прилага за продуктите, спадащи към групите, посочени в първата колона на приложението, примери за които са дадени във втората колона, доколкото продуктите от тези групи или частите от тези продукти, указани в третата колона, могат да съдържат някои остатъци от пестициди. Списъкът на остатъците от пестициди и техните максимални допустими количества се съставя от Съвета, действащ с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията. При условие че в Директива 76/895/ЕИО е фиксирано максимално количество за даден остатък от пестицид, той не се включва в горепосочения списък. 2. Настоящата директива се прилага, без да засяга: а) разпоредбите на Директива 64/54/ЕИО на Съвета от 5 ноември 1963 г. относно сближаването на законите на държавите-членки по отношение на консервантите, чиято употреба в предназначените за човешка консумация храни е разрешена (8), последно изменена с Директива 85/585/ЕИО относно бифенила (дифенил), ортофенилфенола, натриевия ортофенилов фенат и 2-(4-тиазолил)-бензимидазола (тиабендазол) (9), която продължава да регулира употребата на тези вещества, докато те и техните максимални количества бъдат включени в списъка, посочен в параграф 1; б) разпоредбите на Директива 74/63/ЕИО на Съвета от 17 декември 1973 г. относно нежеланите вещества и продукти при храненето на животни (10), последно изменена с Директива 87/519/ЕИО (11); в) разпоредбите на Директива 76/895/ЕИО; г) разпоредбите на Директива 86/362/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно фиксирането на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху зърнените култури (12), последно изменена с Директива 88/298/ЕИО (13). 3. Настоящата директива се прилага също така и за продуктите, посочени в параграф 1, когато те са предназначени за износ в трета страна. Въпреки това постановените съобразно настоящата директива максимални количества остатъци от пестициди не се прилагат в случаите на обработени преди износ продукти, когато може да се докаже, че: а) третата страна по местоназначение изисква тази специфична обработка с цел предотвратяване въвеждането в нейна територия на вредни организми; или б) обработката е необходима за защитата на продуктите от вредни организми по време на превозването и съхранението им в третата страна по местоназначение. 4. Настоящата директива не се прилага за продуктите, посочени в параграф 1, когато може да се установи посредством подходящи доказателства, че продуктите са предназначени за: а) производство на продукти, различни от храни и фуражи; или б) посев или садене. Член 2 По смисъла на настоящата директива: а) „остатъци от пестициди“ означава остатъци от пестицидите и техните метаболити, както и продуктите от разпад и реакции, включени в списъка, посочен в член 1, които са налице във или върху продуктите, посочени в същия член; б) „пускане в обращение“ означава предаването след прибиране на реколтата срещу или без възнаграждение на продуктите, посочени в член 1. Член 3 1. От момента на пускането им в обращение, посочените в член 1 продукти или части от продукти не трябва да съдържат по-високи количества остатъци от пестициди от определените в списъка, посочен в член 1. В случаите на сушени продукти, за които няма фиксирани максимални количества, се прилагат максималните количества, постановени в посочения списък в член 1, като се взима предвид концентрацията на остатъци, причинена от процеса на сушене. 2. Държавите-членки вземат необходимите мерки да осигурят най-малкото чрез вземане на проби за проверка съответствието с максималните количества, посочени в параграф 1. Необходимите проверки се извършват съобразно Директива 89/397/ЕИО, и по-специално член 4 от нея. Член 4 1. Компетентният орган или органи на държавите-членки съставят програми, уреждащи характера и честотата на проверките, които се извършват съгласно член 3, параграф 2 през определен период. 2. До 1 август всяка година държавите-членки изпращат на Комисията цялата необходима информация относно прилагането на посочените в параграф 1 програми през предходната година, като посочват: - критериите, прилагани при съставянето на тези програми, - броя и вида на извършените проверки, - броя и вида на установените нарушения. 3. До 1 ноември всяка година и за първи път през 1993 г., след консултация с държавите-членки в рамките на Постоянния фитосанитарен комитет Комисията им предава препоръки за координирана програма за проверки за следващата година. При необходимост впоследствие тези препоръки могат да бъдат коригирани по време на прилагането на координираната програма. Координираната програма урежда по-специално приоритетните критерии, които ще бъдат използвани по време на прилагането ѝ. Информацията, предвидена в параграф 2, съдържа специална отделна част за прилагането на координираната програма. 4. Пет години след приемането на настоящата директива Комисията представя на Съвета доклад за прилагането на настоящия член, при необходимост съпътстван от подходящи предложения. Член 5 Държавите-членки нямат право да забраняват или възпрепятстват пускането в обращение на тяхна територия на продуктите, посочени в член 1, под предлог, че съдържат остатъци от пестициди, ако количеството от такива остатъци не надвишава максималните количества, посочени в член 1. Член 6 1. Методите за вземане на проби, необходими за извършване на постановените в член 3 проверки на плодове и зеленчуци, са същите, като предвидените в Директива 79/700/ЕИО на Комисията (14). Методите за вземане на проби, необходими за извършване на проверки на други продукти (не плодове или зеленчуци), се определят в съответствие с процедурата, уредена в член 9. Съществуването на методи на Общността за анализ не изключва използването от страна на държавите-членки на други проверени и научно валидни методи, при условие че това не възпрепятства свободното движение на продукти, определени въз основа на методите на Общността като изпълняващи правилата, постановени в настоящата директива. В случай на разминаване в тълкуването на резултатите се зачитат онези, получени посредством методите на Общността. 2. Методите за анализ, определени в параграф 1, отговарят на критериите, постановени в приложението към Директива 85/591/ЕИО. 3. Държавите-членки информират останалите държави-членки и Комисията за другите методи, използвани съобразно параграф 1. Член 7 Изменения към приложението в резултат на развитие в научното и техническо познание се приемат от Съвета с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията. Член 8 1. В случай че в резултат на нова информация или повторна оценка на съществуваща информация една държава-членка прецени, че дадено максимално количество, фиксирано в посочения списък в член 1, застрашава човешкото или животинското здраве и по този начин налага вземането на спешни мерки, държавата-членка има правото временно да понижи количеството за своята територия. В такъв случай тя незабавно уведомява останалите държави-членки и Комисията за взетите мерки, като прилага изложение на мотивите. 2. Комисията спешно разглежда доводите, представени от държавата-членка, посочена в параграф 1, и се консултира с държавите-членки в Постоянния фитосанитарен комитет, наричан по-нататък „Постоянния комитет“; незабавно след това тя представя становището си и взима подходящи мерки. Комисията незабавно нотифицира Съвета и държавите-членки относно взетите мерки. Всяка държава-членка има право да отнесе мерките на Комисията към Съвета до 15 дни след нотификацията. Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство, може да вземе друго решение в срок до 15 дни след датата, на която въпросът е бил отнесен към него. 3. При условие че Комисията реши, че максималните количества, фиксирани в посочения в член 1 списък, следва да бъдат променени с цел преодоляване посочените в параграф 1 трудности и гарантиране защитата на човешкото здраве, тя привежда в действие процедурата, уредена в член 10, с оглед приемане на тези изменения. В този случай, държавата-членка, взела мерки по силата на параграф 1, има право да ги прилага до вземане решение от страна на Съвета или Комисията съобразно горепосочената процедура. Член 9 1. Когато се прави позоваване на уредената в настоящия член процедура, въпросът незабавно се отнася до Постоянния комитет от неговия председател по негова собствена инициатива или по искане на дадена държава-членка. 2. Представителят на Комисията предава на Постоянния комитет проект на мерките, които следва да бъдат взети. Постоянният комитет представя своето становище относно проекта в рамките на срока, определен от председателя, вземайки предвид спешността на случая. Становището се представя при наличие на мнозинството, определено в член 148, параграф 2 от Договора, когато Съветът приема решения по предложение на Комисията. В рамките на Постоянния комитет тежестта на гласовете на представителите на държавите-членки се определя съобразно същия член от Договора. Председателят не гласува. 3. Комисията приема предвижданите мерки, при условие че последните съответстват на становището на Постоянния комитет. 4. В случай че мерките не съответстват на становището на Постоянния комитет, или ако такова не е представено, Комисията незабавно предава на Съвета предложение за вземането на мерките. Съветът приема мерките с квалифицирано мнозинство. 5. В случай че до три месеца след датата на отнасяне на въпроса към Съвета последният не е предприел никакви действия, Комисията приема предложените мерки. Член 10 1. Когато се прави позоваване на уредената в настоящия член процедура, въпросът незабавно се отнася до Постоянния комитет от неговия председател по негова собствена инициатива или по искане на дадена държава-членка. 2. Представителят на Комисията предава на Постоянния комитет проект на мерките, които следва да бъдат взети. Постоянният комитет представя своето становище относно проекта в рамките на срока, определен от председателя, вземайки предвид спешността на случая. Становището се представя при наличие на мнозинството, определено в член 148, параграф 2 от Договора, когато Съветът приема решения по предложение на Комисията. В рамките на Постоянния комитет тежестта на гласовете на представителите на държавите-членки се определя съобразно същия член от Договора. Председателят не гласува. 3. Комисията приема предвижданите мерки, при условие че последните съответстват на становището на Постоянния комитет. 4. В случай че мерките не съответстват на становището на Постоянния комитет, или ако такова не е представено, Комисията незабавно предава на Съвета предложение за вземането на мерките. Съветът приема мерките с квалифицирано мнозинство. 5. В случай че до 15 дни след датата на отнасяне на въпроса към Съвета последният не е предприел никакви действия, Комисията приема предложените мерки. Член 11 1. Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 31 декември 1992 г. 2. Когато държавите-членки приемат мерките, посочени в параграф 1, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 12 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 27 ноември 1990 година.	[ 0, 3, 20, 6 ]
32001R2590	32001R2590 L 345/20 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2590/2001 НА КОМИСИЯТА от 21 декември 2001 година относно одобрение на операциите за проверка на съответствието със стандартите за търговия с пресни плодове и зеленчуци, извършвани в Швейцария преди внос в Европейската общност КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 911/2001 на Комисията (2), и по-специално член 10 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1148/2001 на Комисията от 12 юни 2001 г. относно проверките за съответствие със стандартите за търговия с пресни плодове и зеленчуци (3), изменен с Регламент (ЕО) № 2379/2001 (4), определя условията, при които Комисията може да одобри операциите за проверка, извършени преди внос в Общността от определени трети страни по тяхно искане, съгласно условията, определени в член 7 от Регламент (ЕО) № 1148/2001. (2) Швейцарските власти са изпратили на Комисията искане за одобрение на операциите за проверка, извършвани от Qualiservice под ръководството на Office fédéral de l'agriculture. В искането се посочва, че тази служба разполага с необходимия персонал, екипировка и съоръжения за осъществяването на такива проверки, че тя използва методи, еквивалентни на методите, посочени в член 9 от Регламент (ЕО) № 1148/2001, и че пресните плодове и зеленчуци, изнесени от Швейцария към Общността, трябва да отговарят на стандартите за търговия на Общността. (3) Информацията, изпратена от държавите-членки на Комисията, показва, че за периода 1997-2000 г. при вноса на пресни плодове и зеленчуци от Швейцария случаите на несъответствие със стандартите за търговия са били сравнително редки. (4) Швейцарските контролни служби, както и техните висшестоящи органи, са редовни и дългогодишни участници в международните усилия за съгласуване на стандартите за търговия с плодове и зеленчуци, като Работната група по стандартизация на бързоразвалящи се продукти и развитие на качеството към Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ/ООН) и Схемата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за прилагането на международните стандарти за плодове и зеленчуци. (5) Вносът на пресни плодове и зеленчуци в Швейцария от Общността не е предмет на контрол на качеството преди допускането им до свободно обращение на швейцарския пазар. (6) Приложение 10 към Споразумението за търговия със земеделски продукти между Европейската общност и Швейцарската конфедерация предвижда, че проверките, извършвани под ръководството на Office fédéral de l'agriculture, следва да бъдат признати от Общността, включително и за продуктите с произход от Общността, реекспортирани от Швейцария към Общността. Съответните разпоредби на цитираното споразумение следва да се въведат още преди да станат приложими и съответно да се предвиди дерогация от Регламент (ЕО) № 1148/2001, що се отнася до произхода на съответните продукти. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по пресни плодове и зеленчуци, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Проверките за съответствие със стандартите за търговия, извършвани от Швейцария по отношение на пресните плодове и зеленчуци с произход от Швейцария, се одобряват в съответствие с условията, предвидени в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1148/2001. 2. Чрез дерогация от член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1148/2001 параграф 1 се прилага и за плодовете и зеленчуците с произход от Общността, реекспортирани от Швейцария към Общността. 3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат по отношение на цитрусовите плодове. Член 2 Официалното лице за контакт за Швейцария, под чието ръководство се извършват проверките, и контролните служби, натоварени с осъществяването на тези проверки, цитирани в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1148/2001, са посочени в приложение I към настоящия регламент. Член 3 Сертификатите, посочени в член 7, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1148/2001, издадени в резултат от проверките, предвидени в член 1 от настоящия регламент, трябва да бъдат изготвени върху формуляри, съответстващи на образеца в приложение II към настоящия регламент. Член 4 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент се прилага от датата на публикуването в Официален вестник на Европейските общности, серия C, на съобщението, посочено в член 7, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1148/2001, относно установяването на административно сътрудничество между Европейската общност и Швейцария. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 21 декември 2001 година.	[ 0, 3, 17, 18 ]
32004D0390	32004D0390 L 120/49 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 23 април 2004 година за разрешение на държавите-членки да удължават временните разрешения, предоставяни за новото активно вещество ацетамиприд (нотифицирано под номер С(2004) 1479) (текст от значение за EИП) (2004/390/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), и по-специално член 8, параграф 1, четвърта алинея от нея, като има предвид, че: (1) В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО през октомври 1999 г. Гърция получи заявление от „Nisso Chemical Europe GmbH“ за включване в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на активното вещество ацетамиприд (предишно име: Exp 60707 В). Решение 2000/390/ЕО (2) потвърждава, че досието е пълно и може да се приеме, че принципно удовлетворява фактологическите и информационните изисквания на приложения II и III към директивата. (2) Потвърждението за пълнотата на досието беше необходимо, за да може то да бъде подробно проучено и да позволи на държавите-членки възможността да предоставят временни разрешения за период от три години за продукти за растителна защита, съдържащи активното вещество ацетамиприд, докато се постигне съответствие с условията, посочени в член 8, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО, и по-специално условията, отнасящи се до подробната оценка на активното вещество и продукта за растителна защита, предвид изискванията на въпросната директива. (3) Влиянието на веществото ацетамиприд върху здравето на човек и върху околната среда са били оценени в съответствие с разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 4 от Директива 91/414/ЕИО, по отношение на употребата, предложена от заявителя. Докладващата държавата-членка е представила на Комисията доклада за оценката на 21 март 2001 г. (4) Понастоящем тече проучването на досието, след като бяха представени докладите за оценка от докладващата държавата-членка, и затова оценката няма да може да се впише във времевата рамка, предвидена в Директива 91/414/ЕИО на Съвета. (5) Тъй като проучването до момента не е открило причини за безпокойство и необходимост от незабавна реакция, на държавите-членки следва да бъде предоставена възможността да продължат временните разрешения, предоставени за продуктите за растителна защита, съдържащи ацетамиприд, с 24 месеца, в съответствие с член 8 от Директива 91/414/ЕИО, така че да се даде възможност да продължи проучването на досието. Очаква се оценката и оформянето на досието, с оглед постигането на решение за възможното включване на веществото ацетамиприд в приложение I, да бъде завършено в рамките на 24 месеца. (6) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Държавите-членки могат да продължат временното разрешение за продукти за растителна защита, съдържащи ацетамиприд, за период не повече от 24 месеца от датата на приемането на настоящото решение. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 23 април 2004 година.	[ 3, 6 ]
31998L0037	31998L0037 L 207/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 98/37/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 юни 1998 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на машините ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100а от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (1), като се произнесоха съгласно процедурата, предвидена в член 189б от Договора (2), (1) като имат предвид, че Директива 89/392/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на машините (3) бе съществено изменена няколко пъти; като имат предвид, че е необходимо от съображения за яснота и рационалност да се извърши консолидиране на тази директива; (2) като имат предвид, че вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали; (3) като имат предвид, че секторът на машините обхваща значителна част от отрасъла на машиностроенето и представлява една от промишлените опори на икономиката на Общността; (4) като имат предвид, че социалната цена, която се плаща за значителния брой злополуки, предизвикани пряко от използването на машините, може да бъде намалена чрез интегрирането на принципите на безопасност при самото проектиране и произвеждане на машините, както и чрез правилното им монтиране и поддръжка; (5) като имат предвид, че държавите-членки носят отговорност на своята територия за осигуряване на безопасността и здравето на хората и, ако е необходимо, на домашните животни и имуществото, както и по-специално за безопасността и здравето на работниците по отношение на рисковете, произтичащи от използването на машините; (6) като имат предвид, че в държавите-членки законодателните системи, отнасящи се до предотвратяването на злополуки, сe различават твърде много; като имат предвид, че разпоредбите със задължителен характер в тази област често пъти се допълват с технически спецификации, които фактически са задължителни, и/или с незадължителни стандарти, които не водят непременно до осигуряване на различни нива на безопасност и опазване на здравето, но които поради своите различия представляват пречки пред търговията в рамките на Общността; като имат предвид, че освен това системите за удостоверяване на съответствие и за национално сертифициране на машини се различават значително; (7) като имат предвид, че съществуващите разпоредби от националните законодателства, свързани с безопасността и здравето, които осигуряват защита от рисковете, създавани от машините, трябва да бъдат сближени, за да се гарантира свободното движение на машини, без да бъдат занижени съществуващите оправдани нива на защита в държавите-членки; като имат предвид, че предвидените в настоящата директива разпоредби, свързани с проектирането и производството на машини, които са от съществено значение за постигането на по-безопасна работна среда, ще бъдат съпътствани от специфични разпоредби, свързани с предотвратяването на някои рискове, на които могат да бъдат изложени работниците по време на работа, както и от разпоредби, създадени предвид осигуряването на безопасността на работниците на работното място; (8) като имат предвид, че в настоящото си състояние правото на Общността предвижда като изключение от едно от основните правила на Общността, а по-специално свободното движение на стоки, че пречките пред движението на стоки в рамките на Общността, които се дължат на различия в националните законодателства, свързани с пускането на пазара на тези стоки, трябва да бъдат приемани, доколкото тези предписания могат да бъдат признати като необходими за изпълнение на задължителните изисквания; (9) като имат предвид, че Бялата книга относно приключване на изграждането на общия пазар, одобрена от Европейския съвет през юни 1985 г., предвижда в параграфи 65 и 68 прибягване до нов подход по отношение на хармонизиране на законодателствата; като имат предвид, че предвид гореизложеното, законодателното хармонизиране в настоящия случай трябва да се ограничи само до предписанията, които са необходими за изпълнение на задължителните основни изисквания за безопасност и опазване на здравето при работа с машини; като имат предвид, че тези изисквания трябва да заменят предписанията на националните законодателства в тази област, защото са с основен характер; (10) като имат предвид, че поддържането или подобряването на достигнатото ниво на безопасност в държавите-членки представлява една от съществените цели на настоящата директива и на безопасността, така както тя е определена от основните изисквания; (11) като имат предвид, че полето на приложение на настоящата директива трябва да се основава на общо определение на термина „машина“ с цел да се позволи техническа оценка на производствата; като има предвид, че разработването на сложни инсталации, както и рисковете, които те създават, са от един и същ характер и следователно оправдават изричното им включване в директивата; (12) като имат предвид, че е необходимо да се реши случаят със защитните елементи, пуснати самостоятелно на пазара, за които производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, декларира изпълняваната от тези защитни елементи функция относно безопасността; (13) като имат предвид по-специално, че при провеждане на панаири и изложения, трябва да бъде възможно да бъдат изложени машини, които не съответстват на настоящата директива; като имат предвид, че въпреки това е необходимо заинтересованите лица да бъдат информирани по съответния начин за това несъответствие и за невъзможността за закупуване на горепосочените машини в състоянието, в което са; (14) като имат предвид, че спазването на основните изисквания за безопасност и опазване на здравето има задължителен характер за осигуряване на безопасната работа с машините; като имат предвид, че тези изисквания трябва да бъдат прилагани разумно с отчитане на съществуващото ниво на технологиите по време на производството, както и на задължителните технически и икономически изисквания; (15) като имат предвид, че пускането в експлоатация на дадена машина по смисъла на настоящата директива се отнася само до експлоатацията на самата машина за предвидена от производителя употреба; като имат предвид, че това не пречи да бъдат определени условия за използване извън пряко свързаните с машината, при условие че тези условия не водят до изменения на машината по начин, който не е посочен в настоящата директива; (16) като имат предвид, че трябва не само да бъде осигурено свободното движение и пускане в експлоатация на машини с маркировка „СЕ“ и със сертификат за съответствие на ЕО; като имат предвид, че трябва да бъде осигурено също така свободното движение на машини, които нямат маркировка „СЕ“, когато те са предназначени да бъдат вграждани в дадена машина или да бъдат сглобявани с други машини, за да съставят комплексна инсталация; (17) като имат предвид, че, също така, настоящата директива определя само основните изисквания за безопасност и опазване на здравето от общ характер, допълнени от серия по-специфични изисквания за някои категории машини; като имат предвид, че за да бъдат улеснени производителите при доказването на съответствието спрямо тези основни изисквания, е желателно да се разполага с хармонизирани стандарти на европейско равнище относно предотвратяването на рисковете, които произтичат от проектирането и производството на машини, както и за да се позволи контролиране на съответствието спрямо основните изисквания; като имат предвид, че тези стандарти, хармонизирани на европейско равнище се изработват от частноправни органи, и трябва да запазят своя незадължителен статут; като имат предвид, че за тази цел Европейският комитет по стандартизация (CEN) и Европейският комитет за стандартизация в електротехниката (Cenelec) са признати за компетентни органи относно приемането на хармонизираните стандарти в съответствие с общите насоки за сътрудничество между Комисията и тези два органа, подписани на 13 ноември 1984 г.; като имат предвид, че по смисъла на тази директива хармонизиран стандарт означава техническа спецификация (европейски стандарт или документ за хармонизация), приет от единия или другия орган, или от двата органа, след даване на мандат за това от страна на Комисията съгласно разпоредбите на Директива 83/189/ЕИО (4), както и въз основа на визираните по-горе общи насоки; (18) като имат предвид, че бе счетено за необходимо да бъде усъвършенствана законодателната рамка, с цел да се осигури подходящ и ефективен принос на работодателите и на работниците към процеса по стандартизация; (19) като имат предвид, че отговорността на държавите-членки на своя територия относно безопасността, опазването на здравето и другите аспекти, свързани с основните изисквания, трябва да бъде призната посредством предпазна клауза, която да предвижда адекватни процедури за защита в рамките на Общността; (20) като имат предвид, каквато е понастоящем общата практика в държавите-членки, че производителите носят отговорността по удостоверяване на съответствието на своите машини по отношение на съответните основни изисквания; като имат предвид, че съответствието спрямо хармонизираните стандарти създава презумпция за съответствие спрямо съответните основни изисквания; като имат предвид, че на производителя е предоставено правото да прибягва по собствено усмотрение, ако смята че това е необходимо, до извършване на изпитания и сертифицирания от трета страна; (21) като имат предвид, че за някои типове машини, които крият потенциално по-високи рискове, е необходима по-строга процедура по сертифициране; като имат предвид, че приетата процедура по типово изпитание „ЕО“ може да бъде последвана от декларация „ЕО“ на производителя, без да бъде изисквана по-строга система, каквато представлява гаранцията за качество, проверката „ЕО“ или надзора „ЕО“; (22) като имат предвид, че е необходимо производителят или упълномощеният негов представител, установен в Общността, преди да изготви декларацията за съответствие „ЕО“, да предостави техническа документация за произведената продукция; като имат предвид, че въпреки това не е необходимо цялата документация да бъде постоянно в материална наличност, но че тя трябва да може да бъде на предоставена на разположение при поискване; като имат предвид, че тя може да не включва подробни планове на използваните при производството на машините съставни модули, освен ако информацията за тях е необходима за проверка на съответствието спрямо основните изисквания за безопасност; (23) като имат предвид, че Комисията в своя Доклад от 15 юни 1989 г. относно общия подход в областта на сертифицирането и изпитанията (5) предложи създаването на общи правила, свързани с маркировката за съответствие „ЕО“ с единна графична форма; като имат предвид, че Съветът в своята резолюция от 21 декември 1989 г. относно общия подход в областта на оценката на съответствието (6) одобри като водещ принцип приемането на такъв последователен подход при използването на маркировката „СЕ“; като имат предвид, че предвид гореизложеното, двата основни елемента на новия подход, които трябва да се прилагат, са основните изисквания и процедурите по оценяване на съответствието; (24) като имат предвид, че адресатите на всяко решение, взето съгласно настоящата директива, трябва да бъдат информирани за мотивите за това решение и начините за правна защита, които им се предоставят; (25) като имат предвид, че настоящата директива не трябва да засяга задълженията на държавите-членки относно крайните сроковете за въвеждане и прилагане на директивите, посочени в приложение VIII, част Б, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I ПОЛЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ, ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА И СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ Член 1 1. Настоящата директива се прилага за машините и определя съществените изисквания за здраве и безопасност към тях, както са определени в приложение I. Тя също се прилага за защитни елементи, пуснати самостоятелно на пазара. 2. За целите на настоящата директива: а) „машина“ e: - съвкупност от свързани помежду си части или възли, от които поне една се движи, със съответни задвижващи механизми, управляващи и силови вериги и др., съчетани помежду си за конкретно приложение, като например за обработване, преработване, преместване или опаковане на материали; - съвкупност от машини, които са разположени и управлявани, така че да работят като едно цяло за постигане на краен резултат, - сменяемо съоръжение, променящо функцията на дадена машина, което се пуска на пазара, с цел да бъде монтирано към машина или серия от различни машини или към трактор от неговия водач, при условие че това съоръжение не е резервна част или инструмент; б) „защитен елемент“ е елемент, ако той не е сменяемо съоръжение, който производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността пуска на пазара, за да осигури функция за безопасност чрез използването му, и чийто отказ или неправилно действие застрашава безопасността и здравето на изложените на риск лица. 3. Следните са изключени от обхвата на Настоящата директива: - машини, чиито единствен енергиен източник е директно прилагана човешка сила, с изключение на машини, използвани за повдигане или спускане на товари, - медицински устройства, които при използването са в директен контакт с пациента, - специално оборудване за ползване на панаири и/или в увеселителни паркове, - парни котли и съдове под налягане, - машини, специално създадени и използвани за ядрени цели и чиито отказ може да доведе до радиоактивна емисия, - радиоактивни източници, вградени в машина, - огнестрелни оръжия, - резервоари за съхраняване и тръбопроводи за транспорт на бензин, дизелово гориво, запалими течности и опасни вещества, - средства за транспорт, т.е. превозните средства и техните ремаркета, предназначени единствено за превоз на пътници по въздуха, по сухопътните и жп мрежи или по вода, както и превозни средства, когато те са проектирани за превозване на товари по въздуха, по обществената пътна и жп мрежи или по вода. Не се изключват превозните средства, използвани в минералодобивната индустрия, - морски плавателни съдове и подвижни плаващи платформи, от типа off shore, както и оборудването на борда на тези съдове и платформи, - въжени линии, включително зъбчати железници (фуникуляри), за обществен и частен транспорт на хора; - земеделски и горски трактори, така както са определени в член 1, параграф 1 от Директива 74/150/ЕИО (7), - машини, специално проектирани и изработени за армията или полицията, - асансьори, които обслужват постоянно определени нива на сгради и съоръжения, посредством кабина, движеща се по дължината на твърди водачи, чиито наклон спрямо хоризонталата е по-голям от 15 градуса и които са предназначени за транспорт: i) на хора; ii) на хора и товари; iii) само на товари, ако кабината е достъпна, т.е. в нея лесно може да влезе лице и тя е оборудвана с устройства за управление, разположени вътре в кабината или в обсега на лицето, което се намира в нея; - средства за транспорт на хора, използващи релсови превозни средства със зъбно-гребенна предавка, - руднични подемни уредби, - сценични повдигателни съоръжения, - строителни подемници за вдигане на хора или хора и товари. 4. Когато рисковете за машини и защитни елементи, посочени в тази директива са изцяло или частично обхванати от специфични директиви на Общността, тази директива не трябва да се прилага или трябва да спре да се прилага, в случаи на такива машини или на защитни елементи и такива рискове от прилагането на тези специфични директиви. 5. Когато за дадена машина рисковете са главно от електрическо естество, тези машини трябва да бъдат обхванати изключително от Директива 73/23/ЕИО (8). Член 2 1. Държавите-членки трябва да предприемат всички подходящи мерки за да гарантират, че машините или защитните елементи, обхванати от тази директива, могат да бъдат пуснати на пазара и в действие само ако те не застрашават здравето или безопасността на хора, и при необходимост на домашни животни или вещи, когато са правилно монтирани и подържани и използвани по предназначение. 2. Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да установяват, при спазване на Договора, изисквания, които те намират за необходими, за осигуряване защитата на хората, и по-специално работещите при използване на въпросните машини или защитни елементи, ако това не води до изменения на тези машини и тези защитни елементи, противоречащи на настоящата директива. 3. На търговски панаири, изложби, демонстрации и т.н. държавите-членки не трябва да пречат на излагането на машини или защитни елементи, които не са в съответствие с изискванията на тази директива, при условия, че видими знаци ясно показват, че такива машини или защитни елементи не са в съответствие и че те не са за продажба, докато не бъдат приведени в съответствие от производителя или неговия упълномощен представител, установен в Общността. По време на демонстрации трябва да се вземат необходимите мерки за безопасност, за да се осигури защитата на хората. Член 3 Машините и защитните елементи, обхванати от тази директива, трябва да удовлетворяват съществените изисквания за здраве и безопасност, посочени в приложение I. Член 4 1. Държавите-членки не трябва да забраняват, ограничават или пречат на пускането на пазара и пускането в действие на тяхната територия на машини и защитни елементи, които съответстват на тази директива. 2. Държавите-членки не трябва да забраняват, ограничават или пречат на пускането на пазара на машини, когато производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, декларира в съответствие с буква Б от приложение II, че са предназначени да бъдат вградени в машина или да бъдат съчетани с други машини, за да образува машина, обхваната от тази директива, с изключение когато могат да действат самостоятелно. „Сменяемо оборудване“, както е посочено в третото тире на член 1, параграф 2, буква а), трябва във всички случаи да носи маркировката СЕ и да бъде придружено от ЕО декларация за съответствие посочена в приложение II, буква А. 3. Държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или пречат на пускането на пазара защитни елементи, както са определени в член 1, параграф 2, когато те са придружени от ЕО декларация за съответствие от производителя или неговия упълномощен представител, установен в Общността, съгласно приложение II, буква В. Член 5 1. Държавите-членки следва да считат като съобразени с всички изисквания на тази директива, включително процедурите за оценяване на съответствието, предвидени в глава II: - машини, които имат маркировка СЕ и са придружени от ЕО декларация за съответствие, дадена в приложение II, буква А, - защитни елементи, придружени от ЕО декларация за съответствие, дадена в приложение II, буква В. При отсъствието на хармонизирани стандарти държавите-членки трябва да предприемат всякакви мерки, които те считат за необходими, за да се доведе до вниманието на заинтересованите страни съществуващите национални технически стандарти и спецификации, които считат като важни или достатъчни за подходящо прилагане на съществените изисквания за здраве и безопасност в приложение I 2. Когато национален стандарт, въвеждащ хармонизиран стандарт, позоваването на който е публикувано в Официален вестник на Европейските общности, обхваща едно или повече от съществените изисквания за безопасност, машина или защитен елемент, когато са произведени в съответствие с този стандарт, това е презумпция, че те са в съответствие със съответните съществени изисквания. Държавите-членки трябва да публикуват списъци на националните стандарти, въвеждащи хармонизирани стандарти. 3. Държавите-членки трябва да осигурят взимането на подходящи мерки, които да дадат възможност на социалните партньори да влияят на национално ниво на процеса на подготовка и контрол на хармонизираните стандарти. Член 6 1. Когато държава-членка или Комисията счита, че хармонизираните стандарти посочени в член 5, параграф 2, не удовлетворяват напълно съществените изисквания, посочени в член 3, Комисията или заинтересованата държава-членка трябва да сезират комитета създаден съгласно Директива 83/189/ЕИО, като посочат причините за това. Комитетът трябва да даде становище незабавно. При получаване на становището на комитета, Комисията уведомява държавите-членки дали е необходимо или не оттеглянето на тези стандарти от публикуваната информация посочена в член 5, параграф 2. 2. Създава се постоянен комитет, състоящ се от представители, назначени от държавите-членки и ръководен от представител на Комисията. Постоянният комитет съставя свой процедурен правилник. Всеки въпрос относно въвеждането и практическото прилагане на тази директива може да се постави пред постоянния комитет съгласно следната процедура: Представителят на комисията представя пред комитета проект за мерките, които трябва да се вземат. Комитетът дава становището си по проекта в срок, определен от председателя съобразно спешността на въпроса, ако е необходимо чрез гласуване. Становището се документира в протокол; в допълнение всяка държава-членка има правото да поиска да бъде документирана нейната позиция в протокола. Комисията взема окончателно решение по становището на комитета. Тя информира комитета за начина, по който тя е взела предвид неговото становище. Член 7 1. Когато държава-членка твърди, че: - машини, имащи маркировка СЕ, или - защитни елементи, придружени с ЕО декларация за съответствие, използвани по предназначение могат да застрашат безопасността на хора, и при необходимост на домашни животни или вещи, тя трябва да вземе всички подходящи мерки за изтеглянето на такива машини или защитни елементи от пазара, да забрани пускането им на пазара и пускането в действие или използване, или да ограничи свободното им движение. Държавите-членки трябва да информират незабавно Комисията за всяка подобна мярка, като посочват причината за своето решение и по-специално, дали несъответствието се дължи на: а) неспазване на съществените изисквания, посочени в член 3; б) неправилно прилагане на стандартите посочени в член 5, параграф 2; в) недостатъци в стандартите, посочени в член 5, параграф 2. 2. Комисията трябва незабавно да се консултира с заинтересованите страни. Когато Комисията установи, след тази консултация, че мярката е обоснована, тя трябва да уведоми незабавно държавата-членка предприела инициативата, както и останалите държави-членки. Когато Комисията установи, след тази консултация, че действието е необосновано, тя трябва незабавно да уведоми държавата-членка, предприела инициативата и производителя или неговия упълномощен представител, установен в Общността. Когато решението, посочено в параграф 1, е въз основа на недостатък в стандартите и когато държавата-членка, взела първоначалното решение, подържа позицията си, Комисията трябва незабавно да информира комитета, за да започнат процедурите, посочени в член 6, параграф 1. 3. Когато: - машина, която не съответства, има маркировка СЕ, - защитен елемент, който не съответства, е придружен от ЕО декларация за съответствие, компетентната държава-членка трябва да предприеме подходящо действие срещу този, който е поставил маркировката или е съставил декларацията и трябва да информира Комисията и другите държави-членки за това. 4. Комисията трябва да осигури държавите-членки да са непрекъснато информирани за развитието и резултата от тази процедура. ГЛАВА II ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО Член 8 1. Производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, за да удостовери, че машините и защитните елементи са в съответствие с тази директива, трябва да състави за всички произведени машини и защитни елементи ЕО декларация за съответствие въз основа на образеца, посочен в приложение II, буква А или В, в зависимост от случая. Освен това, само за машини, производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, трябва да постави върху машината СЕ маркировка. 2. Преди пускането на пазара производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, трябва: а) ако машината не е посочена в приложение IV, да състави досието, посочено в приложение V; б) ако машината е посочена в приложение IV, и нейният производител не се е съобразил или само частично се е съобразил със стандартите, посочени в член 5, параграф 2 или ако няма такива стандарти, представя образец от машината за ЕО изследване на типа, съгласно приложение VI; в) ако машината е посочена в приложение IV и е произведена в съответствие със стандартите, посочени в член 5, параграф 2: - или съставя досието, посочено в приложение VI и го изпраща на нотифицирания орган, който трябва да потвърди получаването на досието възможно най-скоро и да го съхранява, - или представя досието, посочено в приложение VI на нотифицирания орган, който трябва само да провери, че стандартите, посочени в член 5, параграф 2, са били правилно приложени и ще издаде сертификат за пълното съответствие на досието, - или представя образец от машината за ЕО изследване на типа, посочено в приложение VI. 3. Когато се прилага първото тире на параграф 2, буква в) от настоящия член, по аналогия се прилагат и изискванията на първото изречение на параграфи 5 и 7 от приложение VI. Когато се прилага второто тире на параграф 2, буква в) от настоящия член, по аналогия се прилагат изискванията на параграфи 5, 6 и 7 от приложение VI. 4. Когато се прилагат параграф 2, буква а) и първото и второ тире на параграф 2, буква в), ЕО декларацията за съответствие трябва единствено да удостоверява съответствието със съществените изисквания на тази директива. Когато се прилагат параграф 2, буква б) и третото тире на параграф 2, буква в), ЕО декларацията за съответствие трябва да удостоверява съответствието с образеца, преминал ЕО изследване на типа. 5. Защитните елементи трябва да се подложат на процедури за сертифициране, приложими за машини съгласно параграфи 2, 3 и 4. Освен това, по време на ЕО изследване на типа нотифицираният орган трябва да провери пригодността на защитния елемент да изпълнява функциите за безопасност, декларирани от производителя. 6. а) Когато машината е обект на други директиви, засягащи други аспекти, и които също изискват поставяне на маркировка СЕ, то тази маркировка е също презумпция за съответствие с изискванията на тези други директиви. б) Въпреки това, когато една или повече от тези директиви позволяват на производителя по време на преходния период да избира кои разпоредби да прилага, маркировката СЕ трябва да показва съответствието само с директивите, приложени от производителя. В този случай позоваването на приложените директиви, така както са публикувани в Oфициален вестник на Европейските общности, трябва да бъде описано в документите, ръководствата или инструкциите, изисквани от директивите и придружаващи машините. 7. Когато нито производителят, нито неговият упълномощен представител, установен в Общността, не изпълняват задълженията си по параграфи 1-6, тези задължения трябва да се поемат от всяко лице, пускащо машината или защитния елемент на пазара в Общността. Същите задължения се отнасят за всяко лице, което сглобява машина или части, или защитни елементи от различни произходи, или изработва машини или защитни елементи за своя собствена употреба. 8. Задълженията, посочени в параграф 7, не се прилагат за лица, които комплектоват машина или трактор със сменяемо съоръжение, както е посочено в член 1, при условие че тези части са съвместими и всяка от съставните части на комплектованата машина има СЕ маркировка и е придружена от ЕО декларация за съответствие. Член 9 1. Всяка държава-членка нотифицира Комисията и другите държави-членки за одобрените органи, които тя е определила да изпълняват процедурите, посочени в член 8, заедно със специфичните задачи, с които тези органи са били натоварени да изпълняват и дадените им преди това от Комисията идентификационните номера. Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности списък на нотифицираните органи и техните идентификационни номера и задачите, за които те са били нотифицирани. Комисията трябва да осигури актуализирането на този списък. 2. Държавите-членки прилагат критериите, определени в приложение VII, при оценяване на органите за нотификация. Когато органите удовлетворяват критериите за оценка, установени в съответните хармонизирани стандарти, това е презумпция, че отговарят на тези критерии. 3. Държава-членка, която е одобрила орган, трябва да оттегли нотификацията му, ако установи, че органът не удовлетворява повече критериите, посочени в приложение VII. Тя трябва незабавно да информира Комисията и съответно другите държави-членки. ГЛАВА III МАРКИРОВКА СЕ Член 10 1. Маркировката за съответствие СЕ се състои от инициалите „СЕ“. Формата на маркировката, която трябва да се използва, е дадена в приложение III. 2. Маркировката СЕ трябва да се постави на машината, така че да бъде различима и видима в съответствие с точка 1.7.3. от приложение I. 3. Забранява се да се поставят маркировки на машини, които по значение и форма могат да заблудят трети лица, че са СЕ маркировка. Всяка друга маркировка може да се постави на машина, при условие че не се намалява видимостта и четливостта на СЕ маркировката. 4. Без да се засяга член 7: а) когато държава-членка установи, че маркировката СЕ е поставена неправомерно, производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, трябва да бъде задължен да приведе продукта в съответствие с изискванията относно СЕ маркировката и да прекрати нарушението при условията, поставени от държавата-членка; б) когато несъответствието продължава, държавата-членка трябва да предприеме всички необходими мерки, за да ограничи или забрани пускането на пазара на въпросния продукт или да осигури изтеглянето му от пазара в съответствие с процедурата, установена в член 7. ГЛАВА IV ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 11 Всяко решение, взето на основание на тази директива, което ограничава пускането на пазара и въвеждането в действие на машина или защитен елемент, трябва да дава точните причини, на които се основава. Такова решение трябва да бъде съобщено на заинтересованите лица колкото е възможно по-скоро, като в същото време бъдат информирани за възможностите за правни средства за защита съгласно действащото законодателство в засегнатата държава-членка и сроковете, в които трябва да бъдат упражнени тези правни средства за защита. Член 12 Комисията трябва да предприема необходимите мерки информацията за всички решения, свързани с тази директива, да бъдат достъпни. Член 13 1. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. 2. Комисията трябва преди 1 януари 1994 г. да проучи постигнатия прогрес в стандартизационната дейност по отношение на тази директива и да предложи подходящи мерки. Член 14 1. Директивите, изброени в приложение VIII, част А се отменят, без да се засягат задълженията на държавите-членки по отношение на крайните срокове за въвеждане и прилагане на посочените директиви, както е установено в приложение VIII, част Б. 2. Позоваването на отменените директиви се разбира като позоваване на тази директива и се чете в съответствие с таблицата за съответствие, установена в приложение IХ. Член 15 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 16 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 22 юни 1998 година.	[ 1, 7, 3, 18, 15 ]
32004R0748	32004R0748 L 118/3 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 748/2004 НА КОМИСИЯТА от 22 април 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2535/2001 относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета по отношение на режима на внос на мляко и млечни продукти и за откриване на тарифни квоти и за дерогация от посочения регламент КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), и по-специално член 26, параграф 3 и член 29, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) Член 13, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО) № 2535/2001 на Комисията определя, че за квотите, за които броят на заявленията за лицензии е ограничен, заявленията за лицензии могат да се отнасят до количества, равни на количеството, налично за всеки период. Опитът показва, че това е случаят с квотите, предвидени в приложение I (Е) от Регламент (ЕО) № 2535/2001. (2) Съгласно двустранното споразумение, сключено между Европейската общност и Конфедерация Швейцария, одобрено с Решение 2002/309/ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията (2), някои швейцарски сирена се ползват от намалени мита при внос в Общността, когато те отговарят на определени условия по отношение на състава и времето на зреене. Швейцарските власти са поискали промяна на описанието на някои сирена вследствие изменението на спецификацията на тези сирена. Описанието, което се съдържа в Регламент (ЕО) № 2535/2001 на Комисията (3), съответно също следва да се измени. (3) Глава I от дял 2 от Регламент (ЕО) № 2535/2001 се отнася за квоти, разпределени на базата на два шестмесечни периода през януари и юли всяка година. Регламент (ЕО) № 50/2004 на Комисията предвижда откриване на специални вносни квоти през май 2004 г., които дават възможност на оператори в новите държави-членки да участват в квотите на Общността от тази дата. (4) Член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2535/2001 предвижда, че заявленията за лицензии могат да се подават само през първите 10 дни на всеки шестмесечен период. За да може да се прилага Регламент (ЕО) № 50/2004, трябва да се предвиди дерогация от въпросния член и се определи период за подаване на заявленията от 1 май до 10 май 2004 г. (5) Член 16, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2535/2001 определя, че срокът на валидност на лицензиите не може да продължава след края на вносната година, за която е издадена лицензията. Чрез прилагането на тази разпоредба лицензиите, издадени през май 2004 г., имат действие до 30 юни 2004 г. и може да се стигне до невъзможност да се използват лицензиите, защото техният срок на валидност е твърде кратък. Затова следва да се предвиди дерогация от въпросния член, като се определи срок на валидност от 150 дни от датата на издаване на лицензиите. (6) Регламент (ЕО) № 2535/2001 следва съответно да се измени и се предвижда дерогирането му. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 2535/2001 се изменя, както следва: а) Член 13, параграф 2, втора алинея се заменя със следното: „Въпреки това относно квотите, предвидени в член 5, букви в), г), д), е), ж) и з), заявленията за лицензии се отнасят най-малко до 10 тона и до не повече от количеството, налично за периода.“ б) В приложение II.Г към същия регламент описанието, свързано с код по КН ех 0406 90 18, се заменя от приложението към настоящия регламент. Член 2 1. Чрез дерогация от член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2535/2001 заявления за лицензии за внос могат да се подават от 1 май до 10 май 2004 г. за квотите за периода 1 май 2004 г. до 30 юни 2004 г., посочени в приложение I.A, точки 5 и 6 от приложение I.Б, приложение I.Е и приложение I.З. 2. Чрез дерогация от член 16, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2535/2001 срокът на валидност на лицензиите, издадени във връзка с квотите, посочени в параграф 1, може да продължи и след края на година на вноса, за която е издадена лицензията. Лицензиите са валидни 150 дни след датата на действителното им издаване. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 април 2004 година.	[ 3, 17 ]
32004R2104	32004R2104 L 365/19 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2104/2004 НА КОМИСИЯТА от 9 декември 2004 година за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 639/2004 на Съвета относно управлението на риболовни флоти, регистрирани в най-отдалечените райони на Общността КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 11, параграф 5 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 639/2004 на Съвета от 30 март 2004 г. относно управлението на риболовни флоти, регистрирани в най-отдалечените райони на Общността (2), и по-специално член 1, параграф 2 и член 4, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 639/2004 установява дерогации от определени разпоредби за управлението на риболовните флоти в най-отдалечените райони до 31 декември 2006 г. Тези дерогации се отнасят за разпоредбите относно схемите за вписване/отписване, посочени в Регламент (ЕО) № 2371/2002, и за помощта за подновяване и модернизация на флотата, посочена в Регламент (ЕО) № 2792/1999 на Съвета (3). (2) Съгласно Регламент (ЕО) № 639/2004, за Франция и Португалия специфичните референтни равнища за сегментите на флотата, регистрирани в най-отдалечените райони, са целите, заложени в многогодишната програма за ориентиране (MAGP IV) в края на 2002 г. (3) Специфичните референтни равнища за Канарските острови се определят чрез използване на подход, подобен на този, използван за определяне на целите на MAGP IV, като се вземат предвид съществуващите ограничения за риболовните възможности, предоставени на въпросните флоти. За тази цел Научният технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) даде становище в доклада си от заседанието през март/април 2004 г. относно риболовните възможности за флотите, регистрирани на Канарските острови. Испания и Комисията също са проучили риболовните възможности на флотите, регистрирани на Канарските острови и функциониращи по силата на двустранни и многостранни споразумения. Според Комисията нито едно от тези проучвания или доклади не са разкрили каквато и да било възможност за разширяване на флотите, регистрирани понастоящем на Канарските острови. (4) Държавите-членки трябва да докладват относно настъпилите промени във флотите, регистрирани в крайните периферни райони, в годишния доклад, посочен в Регламент (ЕО) № 1438/2003 на Комисията от 12 август 2003 г. за установяване на подробни правила за прилагане на общностната политика по отношение на флота, както е дефинирана в глава III на Регламент (EО) № 2371/2002 на Съвета (4). (5) Комисията е взела под внимание своята декларация, приета в рамките на Съвета от 30 март 2004 г. (5) относно подробните правила за приложение на Регламент (ЕО) № 639/2004, по-специално по отношение на най-подходящата сегментация във връзка с видовете риболов, научните становища за състоянието на целевите популации и сходни режими на флотите, действащи в едни и същи риболовни полета. (6) Настоящият регламент трябва да се прилага от датата на прилагане на Регламент (ЕО) № 639/2004. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по рибарство и аквакултури, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Специфични референтни равнища Специфичните референтни равнища за флотите, регистрирани в най-отдалечените райони на Франция, Португалия и Испания, са определени в приложението за всеки отделен сегмент на флота. Тези специфични референтни равнища представляват максималните равнища на капацитета, в бруто тона (GT) и в kW, които държавите-членки ще имат право да допускат посредством вписвания във флотата, чрез дерогация от разпоредбите на член 13 от Регламент (ЕО) № 2371/2002. Член 2 Мониторинг над специфичните референтни равнища За всеки от сегментите, посочени в член 1, референтното равнище, изразено в тонаж и мощност, на коя да е дата след 31 декември 2002 г. се равнява на референтното равнище за същия сегмент, определено в приложението по-долу, минус тонажа и мощността на риболовния кораб в този сегмент, отчислен от флотата след 31 декември 2002 г. в резултат на получаването на публична помощ. Член 3 Консолидиране на референтните равнища На 31 декември 2006 г. Комисията изчислява за всяка държава-членка общите капацитети, изразени в GT и kW, на флотите, регистрирани в най-отдалечените райони, и на новозачислените кораби в тези флоти, за чието зачисляване е взето решение съгласно разпоредбите на член 2 от Регламент (ЕО) № 639/2004 и които все още не са регистрирани на тази дата. Това число се прибавя към референтните равнища на континенталната флота. Резултатът съставлява референтните равнища за флотата на държавата-членка, считано от 1 януари 2007 г. Член 4 Принос към годишните доклади В годишния доклад, предвиден в член 12 от Регламент (ЕО) № 1438/2003, заинтересованата държава-членка докладва за настъпилите промени във флотите, регистрирани в най-отдалечените райони. Числата, отнасящи се за 2003 г., се включват в годишния доклад за 2004 г. Член 5 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Прилага се от 1 януари 2003 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 9 декември 2004 година.	[ 18, 19, 6 ]